Jump to content

12. НА КОНЦЕРТ С УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

12. НА КОНЦЕРТ С УЧИТЕЛЯ

Вергилий Кръстев: Казваха ми че са канили Учителя често на концерт, на опера.

Елена Андреева: Да, Учителят от всичко най-вече посещаваше концерти. Всички музиканти, цигулари, пианисти, каквито и да са артисти, чужденци които идваха със световна известност, не е имало случай да Му вземат билет и Учителят да не иде да ги чуе.

В.К.: Учителят ли пожелаваше или приятелите го канеха?

Е.А.: Приятелите Го поканваха: „Учителю ще Ви вземем билет". Обикновено така. Вземат билет, вземат кола, заведат Го и даже музикантите бяха много поласкани от това, че Учителят отива на концерт, а никъде другаде не Го виждат. Само на концерт. На концерти ходи.   В 1930 год. мисля беше, брат Кършовски- художник, той рисува Учителя - има портрет от него и Той, Учителят отиде на изложбата му. Ходи и когато Цветана Симеонова даваше изложби на нейните изложби е ходил. Нали на Цветана Щилянова е ходил, нали тя нарисува портрет също на Учителя и Цветана Симеонова е рисувала скици много, защото тя редовно посещаваше събранията и когато така има хубаво осветление, дава разположение да работи е правила много скици на Учителя. Но портрет не знам да е рисувала.

В.К.: Тези чужденци музиканти, които са идвали в София правили ли са контакт с Учителя?

Е.А.: Да, доколкото знам се срещна само с един, знам че дойде на Изгрева. Италианец беше, но сега не си спомням името му. Не знам как го доведоха и Учителят даже беше на вечеря у едни приятели, тези които бяха направили връзка и после ни казаха, че той, същият музикант в Америка се срещнал с един наш приятел Георги Сталев и те когато свършвали мисля или не знам къде било, но италиянеца-музикант му отворил кутията си, и вътре в кутията бил портрета на Учителя. И така много ласкави думи казал за Учителя, да. Този случай зная, а друг случай може да е имало. Той ходи на опера веднъж, аз не бях тогава тук в София, но после ми казаха, че един наш брат - Иванчо Кавалджиев написа опера, не зная с какво заглавие беше и покани Учителя, като Негов ученик и Той отиде на първата премиера. Тя беше първата българска опера.

В.К.: Понеже завършихте за музикантите, какво ще ни кажете за Христина Морфова?

Е.А.: Морфова, Учителят хубаво се е изказвал за нея и за гласът й. Кога е слушал не зная. Аз поне не съм чула. Не зная дали е ходил. Даже Паша направи опит, занесе й една песен и я помоли да я изпълни от Учителя, и тя не се е съгласила, забележете това. Запомнете го. Занесла и нотен лист, но тя отказа. Значи тя беше под влияние на общественото мнение, затова не се съгласи. За един певец какво значи да изпее една песен, нали, но сега какви са били съображенията й не зная. Учителят е пращал при нея наши братя и сестри, които пеят, да се учат при нея. Той я ценеше като певица.

В.К.: Кога отиваха на концерт и как ставаше?

Е.А.: Виж какво. На всички майстори големи, които идваха в България, Учителят отиваше на концерт. Взимаха Му приятелите билет и отиваше на концерт. И малко те са така радваха, че Учителят никъде не идва в града, но за концерти идва. Самите музиканти и самото музикално общество което беше така разположено към Учителя. И затуй те някога идваха преди техния гастрол, когато имаха някакво музикално представление в града, първо го изсвирваха при нас и после отиваха там да го изсвирят.

В.К.: Там на Изгрева ставаха генералните репетиции.

Е.А.: Да. Генералната репетиция разбираш ли, така една взаимност имаше в отношенията между Учителя и музикантите, да.

В.К.: Когато идваха големи музиканти от чужбина, кой Му взимаше билети? Е.А: Някой от приятелите. Горе на балкона, втори ред, официално разбира се, Учителят трябва да чуе всичко и да види всичко.

В.К.: Така ли, значи на балкона, в средата, най-хубавото място, в средата, там взимаха.

Е.А.: Щото ми се е случвало и аз да присъствам и съм виждала къде е, на което място е Учителят. Избираха място централно за Него. Пък и централна личност беше.

В.К.: Да.

Е.А.: Нали, защото шу, шу, шу, Дънов, Дънов, Дънов, ето Го ще кажат: Дънов идва. Личност беше. Той не е кой да е! Не е кой да е! Само един Учител имаме такъв.

В.К.: Тука ние записахме и прегледахме в този списък кои са присъствували в Младежкия клас, на Първия Окултен клас, трета година -1923 год.

Е.А.: Да.

В.К.: Сега какво беше правилото, те са тука 52 човека. Толкова ли бяха, 50-60 човека?

Е.А.: Не, ние бяхме отначало по-малко после са дошли другите. Бяхме само в началото 50 човека.

В.К.: Тука са 52 души.

Е.А.: Е да де, но после са дошли.

В.К.: После са дошли другите.

Е.А.: Другите, да.

В.К.: Сега имаше ли някакви правила? Казваха ми, че само неженени влизали.

Е.А.: Да. Младежкият клас се смяташе че ще бъдат по-свободни като неженени и ще изпълняват задачите си по-добре, да.

В.К.: А ако някои трябваше да се ожени, или се оженеше отиваше в Общия окултен клас ли?

Е.А.: Напускаше. Да, например Славчо Печеников напусна, други напуснаха и отидоха в Общия клас, да.

В.К.: Добре де, Борис и Мария в Младежкия ли останаха или отидоха в Общия клас като се ожениха?

Е.А.: Бяха винаги. Не знам, а те женени ли са?

В.К.: Женени.

Е.А.: Де да знам, аз дали са женени! Аз не знам, женени ли са, или не са.

В.К.: Затова те питам, къде бяха те?

Е.А.: Е не мога да кажа. Не знам защо те бяха изключение. Направо казано, изключение. Щото, ако бяха женени, пък не са били женени, е не мога нищо да кажа.

В.К.: Ха, ха, ха, не можеш да кажеш.

Е.А.: Ами не мога да кажа.

В.К.: Да, добре.

Е.А.: Какво има още в този списък?

В.К.: Този списък е много важен. Сега друго искам да питам. Учителят пред Младежкия клас не винаги идваше с цигулката, така ли?

Е.А.: По-рядко при нас идваше с цигулка. Няколко песни даде и на Младежкия клас. Сега няма да мога да се сетя някоя.

В.К.: Там е пианото, когато трябваше да се съпровожда Учителят, хармониум ли отначало беше?

Е.А.: Хармониум беше.

В.К.: То по-късно дойде хармониума.

Е.А.: Хубавият дойде по-късно, пък там имаше някакъв по-малък хармониум.

В.К.: Хармониума от коя година присъствуваше в салона? Спомняш ли си, още от първите години, малкия хармониум.

Е.А.: Мисля, че още от самото начало беше.

В.К.: Още от начало имаше и пиано, така ли?

Е.А.: Пиано и хармониум.

В.К.: Още от самото начало.

Е.А.: Доколкото си спомням имаше.

В.К.: И сега кой свиреше на пианото и хармониума от самото начало?

Е.А.: Миката и Кисьова. Само те се сменяха. Кисьова ставаше пред Миката.

В.К.: Като дойде Миката (Мария Тодорова), тя ставаше.

Е.А.: Това, че си позволяваше Миката това се чудех.

В.К.: Че ставаше.

Е.А.: Че как? Закъсняла. Кисьова свири. Защо Кисьова ще стане пък Миката ще седне да свири. Миката повече ли знаеше от Кисьова? В.К: Да не се създават скандали.

Е.А.: Ами не, аз това например не го разбирах. Така, но понеже те имаха някакви привилегии, не ги знам откъде бяха привилегиите, затуй.

В.К.: Сега, ами цигуларя кой беше тогава? Симеонов ли беше?

Е.А.: Симеонов, не. Някой от младежите - Галилей.

В.К.: Галилей беше. Симеон, той беше женен, значи е в Общия клас.

Е.А.: В Общия клас свиреше той.

В.К.: В Общия клас.

Е.А.: Не, те в началото, в Младежкия клас влязоха всичките и Симеонов, но после казаха който е женен да напусне и те напуснаха.

В.К.: Те напуснаха. Е.А: Да.

В.К.: Сега в Общия клас по същия начин ставаха.

Е.А.: Да, по същият начин.

В.К.: Неделните беседи бяха в 10 часа сутринта.

Е.А.: В 10 часа.

В.К.: И през това време се събираха всички хора отвънка, от града.

Е.А.: Те бяха свободни. Те бяха, публични ги наричаха. Те бяха свободни за всички. За Общия клас заключвахме някога, заключвахме да не влизат чужди хора. Помня беше дошъл братът на този Трифон Кунев. Братът на този с брадата, гдето ходи в затвора, защото пишеше статии срещу комунистите - „Ситни, дребни, кат камилчета".

В.К.: И него пуснаха, така ли?

Е.А.: Не, той дойде с брат си така се случи, че аз съм на вратата, когато дойде. И той ме помоли да питам Учителя, ще позволи ли за брат му, той не за себе си, а за брат му, да чуе беседата, защото той беше от провинцията. И аз разбира се отидох при Учителя, казах и Той каза така: „Може, ама да седне по-назад".

В.К.: По-назад.

Е.А.: Само толкоз. И аз казах и се свърши. Трифон Кунев беше той с брат си на лекция и по-назад седна, да.

В.К.: Това е един от примерите когато външни хора идват в Общия клас.

Е.А.: Да.

В.К.: А в неделния ден идват всички.

Е.А.: Не, в Младежкия беше това. Това беше в Младежкия.

В.К.: Тези утринните беседи в 5 часа сутринта, в неделя, вие ги наричате „Утринни Слова", така ли?

Е.А.: Виж какво, „Утринните Слова" почнаха чак в трийстата година от 5 часа сутринта  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...