Jump to content

22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Вергилий Кръстев: Той отначало е в тази малката къщичка, прави се салона и вече се прави горе стаичка и Той по стъпалата се качва и Той вече горе спи. От коя година е горе вече?

Елена Андреева: От същата-1928 год. Даже знаете ли, че аз се намесих за горната стаичка пак. Бяха я направили много тясна, гредореда вече слагат и виждам че е много тясна. Абе викам, това не е стая, това е коридор. Ако отида да кажа на майсторите, все пак съм млад човек и жена, кой ще ме послуша. Тогава нямаше жени-архитекти в България, за да имат доверие в нея и аз помолих тогава един брат, и той отиде, и каза, и развалиха гредореда и я разшириха стаята. Аз не помня колко метра беше, но чакайте. Леглото беше така, четири метра трябва да е била. Тука имаше врата и още място. Вратата един метър има нали и зад вратата имаше още място. Към четири метра е била, а беше по-дълга. Към пет метра имаше, а може би и повече. По-дълга беше от тази стая. Пред вратата имаше антре, което имаше прозорец от северната страна и имаше вход за тавана. И понеже гредореда беше вече направен, не е могло да се направи врата голяма за влизане. Вярвайте, отвора беше колкото са тези моите прозорчета, малко по-голямо от това, виждате ли и през него, така се мъкнехме по корем, за да влизаме в тавана. Учителят никога там не стъпваше. Знаете ли как ловко се преместяше? Сгъне се, тури си крака, защото имаше греда тук. След това дигне се, помогне си с ръцете, аз не можех, аз все и с ръце си помагах. Той много ловко се промъкваше. На този таван най-напред бяха гредите само. Но когато решиха всичкият имот от Търново, тези братските вещи да се пренесат в София, тогава донесоха плоскостите от масите и целият таван го постлаха с тях и вече можехме по тавана да ходиме. Така по тавана, иначе ходехме по гредите. И на него слагахме, имаше Учителюви вещи, които слагахме, имаше братски вещи, които слагахме, палатки, нали на приятели палатки от провинцията, някой си оставил багажа, нямаше къде да се оставя, щото бараките ни бяха все така, една стаичка. Нищо не можеш да вземеш на някого. Обикновено при Учителя. И когато почнахме на Рила да ходим, там беше вече всичкият братски багаж, рилският.

В.К.: Какво представляваше стаята на Учителя?

Е.А.: Горната стая. Като влезеш вратата. Влизаш от запад към изток. Веднага от дясната страна имаше една закачалка за дрехи. От лявата страна беше Неговото легло с глава към север. До него имаше нощно долапче. До него имаше една библиотека от един брат, който му я прави - Боян Златарев, той Му прави библиотеката, след това имаше масичка на която впоследствие стоеше радио, след това имаше един прозорец североизточен от който лятно време влизаше слънце, и след това имаше, маса, голяма маса. Отдолу под масата Той си имаше един кош, в който си държеше бельото. До тази маса беше отвора за балкона. Имаше балкон и след това, оттук имаше масичка. И на тази маса дето бельото Му, там Учителя си държеше портретите, Неговите портрети. От Цветана Щилянова, от Борис Георгиев и от Кършовски. Три портрета имаше рисувани. Така един зад друг стояха. И на нея си държеше Библията и някои книги и тефтерчета Негови.

В.К.: А в библиотеката каква литература имаше?

Е.А.: Имаше много голяма литература на английски език, окултна литература на английски език, имаше и български, имаше една енциклопедия на английски език - голяма и други книги подарявани.

В.К.: Учителят четеше ли? Превеждаше ли?

Е.А.: Аз съм го заварвала да чете, да. Радио му купиха много по-късно, може би 4-5 години преди да си отиде. Преди войната нямаше радио. След войната Му Го купиха. А мисля, че в Мърчаево имаше радио. Мисля че Борис Николов Му купи радиото. И после имаше едно малко и едно по-голямо. Те стояха там на тази масичка. От другата страна имаше пак една четвъртита голяма маса на която държеше и книги, наредени така, може би които ги четеше, а в ъгъла бяха картините, тази картина която Вие ми казвате, за Пентаграма, цветния Пентаграм. В 1922 год. ли коя не знам са я взели, не мога да Ви каже за годината, полицията в Търново я взима. И тогава даже я отпечатаха в един от вестниците и даже аз си бях откъснала от вестника, за да го имам Пентаграма и много неща срещу нея писаха.

В.К.: Че е имал икона.

Е.А.: Да, защото в средата беше образа на Христа. Той художникът руснак я рисувал по поръка на Учителя. И Учителят казал: „Сложи в средата образа на Христа!" Но той казал, че по-съвършен образ от Него не е виждал, от Неговият образ и затуй сложил образа на Учителя. Добре, ама другите го тълкуват другояче. Мислят, че Той е поръчал. Художникът кой е, не мога да кажа. Някакъв руснак, художник. А Пентаграмът е даден 1912 год., това мисля че пише в протоколите, кога е дадена. Има и упътване за работа с а и аз ги имах. Някой ми ги взе и не ми ги върна за съжаление. Но аз имам нещо от тях.

В.К.: На едно място бях срещнал Учителят си изказваше недоволството относно Пентаграмата не трябва да стои на стената открита, трябва да се сложи едно бяло платно, за да не се вижда, освен от този който влиза в стаята. Слушал съм да казват, че е поръчал да не се изнася от България. Знаете ли нещо по тоя въпрос?

Е.А.: Не, не съм чувала такова нещо.

В.К.: Сега за Антиминса да ми кажете нещо.

Е.А.: Туй което съм чула ще Ви кажа. Бащата на Учителя искал да се покалугери и тръгнал за Атон. Но в Солун влезнал в някаква църквичка „Свети Димитър". И когато се помолил до него идва един свещеник и го пита откъде е, какво е, разпитва го и после му казва, че няма защо да ходи в Атон да се калугери, а неговата работа е да се върне пак в България, защото ще дойде един светъл Дух чрез него. И той тогава... даже съм чула, че му е казал и за коя да се ожени. Да, и това съм чула. Че тогава му е казал коя мома да вземе и за свидетелство му е дал Антиминса.

В.К.: А за „Завета на цветните лъчи", как е даден?

Е.А.: „Завета на цветните лъчи", Учителят ги е изработил в Арбанаси. Бил е в Арбанаси и там ги изработил и Той ги е дал за печат. И са много изящно напечатани първото издание, ако сте го виждали. Те са много хубаво с кожа подвързани всичките, много са хубави и ги е раздал на събора, на приятелите.

В.К.: Разказаха ми, че Иларионови са казвали, че по това време Той е боледувал много.

Е.А.: Вижте, не знам...

В.К.: Защото по-късно в една от беседите срещнах, казва когато давах „Завета на цветните лъчи", те казва, онези искаха да посегнат върху здравето ми.

Е.А.: Може, защото вижте, аз от 1920 год. познавам Учителя и съм била все край Него, нали така. Той не е боледувал брат, освен от хрема и когато Го биха.

В.К.: На това ще се върнем по-късно. Ставаше въпрос, че в тая стая на Учителя имало една маса на „Изобилието" на която всеки, който е дошъл нали слагал по нещо. Какво е представлявала тая маса?

Е.А.: Вижте, в стаята на Учителят не влизат.

В.К.: А в коридорчето.

Е.А.: В коридорчето имаше една малка масичка и едни малки стълбички, по които Той се качваше горе в малката стаичка, солариума дето беше, където Той се печеше на слънце. То беше една стъклена стаичка два метра на два, имаше едно походно легло само и Той там отиваше да се пече на слънце. И по тази стълбичка слагаше, като му донесат да речем, всеки идва, носи нещо. И там слагаха плодове, пакети и т.н.

В.К.: Сега понеже ставаше въпрос за тези три портрета, този който първо рисува Учителя Щилянова ли е?

Е.А.: Преди нея Борис Георгиев Го рисува.

В.К.: Учителят даде ли съгласието си? Дава си съгласието.

Е.А.: Ами той за един път го е направил. Само в един сеанс. А Щилянова два или три пъти е ходила там, а Кършовски, не знам колко време е бил. Даже той беше, те са портретите у мене и аз го дадох на Кършовски, щото е още жив, да го поправи, защото малко запрашен беше и не ми го е върнал даже. Трябва да ги подканя да ми върне портрета, щото аз го дадох за поправка.

Е.А.: Първите години Учителят е ходил и измервал черепите на българите. Първите години след като се върнал от Америка, десет години или единадесет е правил измервания на черепите. И то на специални френологични карти.

В.К.: Сега тая френологична карта която е напечатана, тя по Негова идея ли е, негова ли е?

Е.А.: Не, не. Френологичната карта която Той я издава, тя е така като формуляр със способностите които ги има човек и срещу всяка способност, Той като направи измерването пише цифри, степента до която е развит съответният център на мозъка.

В.К.: Той е имал и уреди, които са били направени по Негова идея.

Е.А.: Ще ви покажа когато искате. Те са при мен и аз ги съхранявам.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...