Jump to content

23. СЪБОРИТЕ В СОФИЯ


Recommended Posts

23. СЪБОРИТЕ В СОФИЯ

Вергилий Кръстев: Друга постройка, разказвали са ми за чешмата, която е правена на Изгрева.

Елена Андреева: Ние две чешми имахме. Едната е зодиака, както я наричаха, защото около нея бяха наредени зодиакалните знаци. То беше пак по поръка на Учителя. Направиха един кръг от цимент, оставиха на равни разстояния кръгчетата за съответните знаци, нали за дванадесетте знака и ги поставиха така, изработени, понеже имахме много приятели, които работеха мозайки и беше една много хубава чешма. А другата, долната, тя е построена значително по-късно. Щото Учителят даде песента - „Химн на Великата Душа" и чешмата беше във връзка със съдържанието на тази песен.

В.К.: А-а това не го знаех.

Е.А.: Да, това е съдържанието на тази песен. Той даде песента и след това построиха чешмата -1932 год. Учителят даде песента, а мисля, че 1933 год. се построи чешмата. Да, така мисля, тогава Борис Николов участвуваше в строежа. Той беше изпълнителят. Защото Борис има и художествен усет, той рисува хубаво, но Цветка Щилянова изработи някои от формите и после той ги изпълни с цимент.

В.К.: Какво представляваха Младежките събори, които ставаха на Изгрева?

Е.А.: Те ставаха първо на ул. „Оборище" №14. Първият Младежки събор става там.

В.К.: Защото съм виждал че различни приятели са правили резюмета, изнасяли са своите възгледи пред Учителя.

Е.А.: Учителят говореше беседи върху това. Тях не ги е слушал, ние сами бяхме, но идваше и държеше беседи. Когато вече се образува класа, но чия беше идеята за Младежките събори не мога да Ви кажа. Може би бе на самите младежи, защото те искаха да се проявят и да направят нещо. Те направиха опит за комуна в Ачларе, ходиха една група братя, сигурно са Ви разказвали.

В.К.: А Вие ходихте ли?

Е.А.: Не, нито там, нито в Русе. Бях много самонадеяна да кажа, това което ще учат там, го зная. Виждате ли какво съм казала? Но трябва да Ви кажа, че само с опитност дойдоха братята оттам. И сестрите, които бяха в Русе. В Русе имаше братя и сестри. Аз там трябваше да отида, но не отидох, защото по чувство не отидох. И после, когато се върнаха две сестри нямаха квартири и дойдоха при мене. Аз имах самостоятелна стая и по-широко легло, та спяхме така трите, докато си намерят квартира. Спяхме така напряко на леглото, слагахме столове за краката си, щото нямаше къде да бъдат на квартира. А после едната остана - Дафинка Доганова, дълги години идваше при мене, защото учителствуваше в едно съседно село и при мен остана и от това, което те ми разказаха видях, че всичкото пак така е било недомислено. Пак имало слабости в работата. Да речем едни работят повече, други клинчат от работа, неща които в едно общежитие някак не са благоприятни. И затова. Иначе, на мен не са ми разказвали за комуната в Ачларе братята.

В.К.: Казвали са ми, че Учителят не е бил доволен от напускането на Школата и отиването им по комуните.

Е.А.: Но това не беше брат Негова идея. Комуните, които се правеха, то бяха идеи на тези приятели, които бяха с такова съзнание настроени. Ако четете сега това, което те са писали, нали техните младежки реферати, които са изнесли, ще видите, че всеки идеите си е изнасял. Ние не можехме още да говорим за учението. Щото то ни беше още далечно.

В.К.: Да, виждам от публикуваните събори, че те говорят за окултизъм, за теософия, анархизъм, комунизъм, толстоизъм и т.н.

Е.А.: Виждате ли, защото всеки носеше своите си идеи. Не ни беше ясно, да Ви кажа това за което Учителят ни беше събрал.

В.К.: Интересно е, че в четвърти и пети том „Сила и живот" Учителят казва, може да се комунизира само труда, а не и капитала. Само труда. Той го споменава теоретически - 1919 год., а те правят опита през 1922 год.

Е.А.: Ама кой Го слуша?

В.К.: Никой не слуша!

Е.А.: Не слушат бе! Аз ви казвам в това отношение, ние имаме, така на човешки език казано, грях пред Учителя.

В.К.: Да, ясно, и ние ако сме били на Вашето място, и ние бихме направили същото. Сега тия Младежки събори са: 1923 год., 1924, 1925, 1927 и 1928 години.

Е.А.: Да, толкоз.

Е.А.: Последният беше през двадесет и осма година.

В.К.: Те се преустановяват поради това, че се спират от властите.

Е.А.: Ами щото вече нямахме събори брат. Последният събор в София беше 1928 год. И те го забраниха. Разрешиха ни го по-късно, а хората ги върнаха от гарата. И за това Учителят не поиска повече събори да прави в София, но почнахме да ходим на Рила, и там летувахме и летуването ни на Рила се превърна в съборни дни. Да, всъщност да, затуй. А като се връщахме от Рила изкарвахме по три дни съборни на Изгрева - само три.

В.К.: На тези Младежки събори идваха младежи от цялата страна или тези които бяха в София?

Е.А.: Понеже ги правехме през лятото идваха от провинцията учителите, защото младежите бяха най-много учители и учителки. И когато се обяви съборът, ако имаше някои други млади, които друго са работили, взимаха си отпуска и идваха.

В.К.: Вие стенографирахте на съборите?

Е.А.: Да, всичко, винаги щом Учителят говори. Ние бяхме дежурни всякога.

В.К.: Те къде спяха, къде квартируваха?

Е.А.: На Изгрева. Учителят още през 1922 год. каза, че във всички градове трябва да има легла, за да спят приятелите когато посещават съответните градове. Какво са направили в провинцията не зная, но в София, някои хора си казаха адресите, които могат да приемат и така, когато дойдеше някой, казваха му къде да отиде. На Изгрева имаше две стаи за братя и за сестри, които за гости бяха определени и имаха завивки, легла, всичко.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...