28. НА ЧЕРНИ ВРЪХ

[Iskri4ka]

28. НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Вергилий Кръстев: Той е давал и друг опит, да се отива на Черни връх.

Елена Андреева: На Черни връх не, само на Мусала. Ние колективно ходехме. А казваше, който иска, може да отиде сам на Мусала, да отиде и да прекара една нощ на върха. Тогава нямаше наблюдателници. Тези, които се решиха, отидоха. Аз не се реших. Казвам Ви, не се реших да отида. Страх ли ме беше, какво беше, не се реших да отида.

В.К.: Защото са ми разказвали, че Той е давал една задача с отиване на Черни връх, на Витоша, обаче предварително да Му съобщят, когато се качват на Витоша посред нощ.

Е.А.: А, то беше задачата още първата година на Общия клас.

В.К.: Кажете ми за нея.

Е.А.: Той даде тази задача не за Черния връх, то беше до Вълчата скала. Да, до Вълчата скала беше. На Черния връх не беше. Ние сме ходили на екскурзия с Учителя на Черни връх, но през май беше. Той го даде през пролетта, брат. Беше вече хубаво време, когато даде задачата, не беше зима. И каза така: „Ще ви дам една задача: в 12 часа през нощта ще стане всеки един от вас, който иска да прави задачата. Свободно е, нали, който лека. Ще си вземе дрешка, нищо няма да носите за храна. Ща си тръгнете по пътя, никого няма да питате за пътя. Ако някъде се усъмните кой път да хванете, ще се концентрирате, ще се помолите и тогава ще ви дойде накъде да тръгнете. И тогава тръгнете по който път чувствате, че трябва да вървите и ще се качите казва горе при канарата, Вълчата скала, ще си направите молитвата, и ще се върнете в града". За изгрев, там стигаме.

В.К.: Тази Вълча скала къде се намира?

Е.А.: Вижте, над бивака, като погледнете нагоре към Витоша, канарата която се вижда на билото. Там има гроб един, до него, до това място. Ние до нея, до тази скала сме правили екскурзии с Учителя по-късно, когато сме ходили да спим на бивака. И това ставаше на „Св. Дух", „Св. Дух" е в неделя, понеделник е „Св. Троица", пак официален празник беше тогава, църковен празник, но и държавата го празнува, официален празник беше. И ние в два часа тръгваме след беседата, наобядваме се, взимаме си храна за един ден, тръгваме и спяхме на бивака край огъня. И на Витоша сме ходили. И тогава даде няколко задачи: един път се качихме със свещ, всеки със запалена свещ и вървяхме нагоре.

В.К.: Ами не я ли духа вятъра?

Е.А.: Е пазим, на някого гаснеше, защото и вятър имаше. А пък друг път се наредихме на една права линия и каза, всеки ще върви напред, пред себе си и каквато пречка срещне, ще минава през нея, няма да се отбива. Като срещне камък, ще мине през него, или така до него ще мине, храст, през храста ще мине. Нали така, каквото препятствие има ще мине през него. Виждате сега, то е психологически, и при всяко преодоляване, каквото нещо срещнеш в живота, да го преодолееш. Та тези екскурзии ги правехме до Вълчата скала. От бивака до Вълчата скала. Тръгваме към два часа, някога с Учителя стоим до огъня и то лятото изгрява слънцето рано, и докато се изкачим, то не е много път. Но нощно време по-бавно и много хора се движим паралелно, и ставаше бавно. Затова и там сме посрещали изгрева. Та до Вълчата скала я даде, до нея тази задача я правихме. И още същата вечер една сестра я направила. Тя веднага тръгнала и за две недели, почти целият Общ клас си изпълни задачата. Всеки тръгва по своему, срещат се горе някога нали, дали по пътя ще са се настигали не зная и почти мина всичкото. Ние Младежкият клас го направихме по на десет минути един от друг, или по на пет минути. Не знам защо, може би някой се е по-страхувал, или с Негово знание беше.

В.К.: Направи ми впечатление, че в една от беседите се говори за тази задача и казва, аз казах на никого да не казват, а вие тръбите по целия град. Във всички пивници се договаряха да дойдат да ви плашат и т.н. и аз употребих много усилия да ги възпирам.

Е.А.: Учителят не е спал цели две недели докато сме правили задачата. Сестра Василка, която живееше там, тя ми е казала това. Не спа казва, не мигна Учителят. На „Опълченска" 66 беше още, да, не мигна Учителят. Не само това, въобще Учителят казва, това което ви говоря е за вас, няма да го казвате на другите, ще казвате това, което вие сте опитали, резултатите от вашият опит ще казвате, а не какво аз съм казал, да. Но и тогава толкоз Го послушахме, както всичко, казвам Ви. В туй отношение много зелени бяхме. Право да Ви кажа и любов достатъчно не сме имали, за да бъдем послушни, поне послушни да бъдем.

В.К.: То си е до самата възраст, аз виждам по себе си, знам че някои неща трябва да се направят, почнеш да ги правиш дойдат пречки, трудно.

Е.А.: Е сега, казвам Ви, казвам ви сега.

В.К.: Трудно е, така отстрани се вижда, че е лесно, ама е трудно. Всеки, който почне да ги опитва тези неща...

Е.А.: Е затуй може би така не сме го правили, макар че имаше задачи. Той много задачи е давал в първите години, много повече даваше. После все по-малко даваше.