Най-високият връх-Любовта към Бога

[Hristo Vatev]

Най високият връх- Любовта към Бога

 

Днес тръгнахме на екскурзия на Витоша в осем и половина часа вечерта и стигнахме на Бивака към полунощ. Учителя още на Изгрева каза, че при тези екскурзии ще имаме за цел да влезем в общение със Светлите същества. Към един часа след полунощ се наредихме на редове на полянката при бивака, на разстояние един метър един от друг. Така прекарахме в мълчание петнадесет минути - в размишление и тайна молитва.

 

При изгрев слънце, след изпълнението на молитвената програма, почна разговор. Учителя каза:

 

- Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Светът е една болница. И най-малките същества страдат. Има обаче един реален свят без тези противоречия.

 

Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога.

 

Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт.

 

Започнете с онази любов, която разрешава всички въпроси. Тя е любовта към Бога.

 

Един брат каза:

 

- Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, почувствам любов към Него и после тази любов, която приемам, изпращам към хората. Тогава почвам да говоря и имам чудесен резултат.

 

- Да обича човек Бога повече от всичко! Това значи да бъде монах.

 

- Вие казахте в една от последните беседи какво значи монах. Това значи човек, който обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с Бога.

 

- Като обича всички, той е с Бога - той е сам. Когато човек се прилепи при Бога, той трябва да скъса връзките с всички, да бъде сам с Бога. Не е лесна работа това. Хората правят връзки безразборно. Няма вече нужда от това. Човек може да обича хората, но връзки да не прави. Това значи да бъде сам. Сам с Бога!

 

Монах не значи бягане от света. Човек трябва да е в света, да работи в света. Да бъде монах, това значи да обича Бога повече от всичко! Той трябва да е учил, трябва да е служил на Бога. Ако се смущава кого и как да обича, не е монах. Той трябва да е научил това отдавна.

 

Еволюцията започва от любовта към Бога. Преди това е инволюцията. Щом човек сгреши, ще падне, ще инВолюира. После ще се издигне и ще бъде носител на Божественото В света.

 

Ако любовта Ви се увеличава, имате бъдеще.

 

Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност.

 

Възлюбете Господа и ще придобиете Всичко.

 

Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога.

 

Любов към едного е много опасна, а любовта към Бога е безопасна.

 

Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас.

 

Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш? 'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял?

 

Един човек, който няма уважение и почитание към другите, е слаб - слабата му страна е, че няма любов към Бога.

 

Ако имате правилна идея за Бога, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени.

 

Онова, което възприемате от Бога, трябва да го употребите както Бог изисква.

 

Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва В себе си онова, което може да използва, и да я изпрати към другите. Колкото е взел, толкова трябва да даде!

 

Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата. Тогава сте свободни! Най-важното е отношението към

 

Бога! Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога.

 

Който се отдалечава от Центъра, заробва се. Който се приближава до Центъра, освобождава се. Любовта към Бога освобождава човека. Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията. Трябва да имаме Любов към Бога, за да възприемем Неговата Любов - тогава ще живеем. Иначе смъртта ще дойде и ще бъдем отхвърлени вън. Човек трябва да възстанови връзката си с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Сега всичката наука е в това, да се добие този елемент. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише изливате водата, вие имате един временен процес и в един момент шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде Вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот.

 

*

 

Има Един, на Когото можеш да разчиташ. Дали си трева, пеперуда, буболечица или червей, без разлика е това. Ти трябва да знаеш, че има Един, Когото обичаш и Който те обича!

 

Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно отношение към Бога, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе. Защото човек може да извърши една работа само ако те му съдействат. Ако остане сам да работи, той нищо не може да направи.

 

Само Любовта към Бога може да поправи света. Сегашният живот не е още истински живот. Ще дойде истинският живот! Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Това е идея жива! Като оживее тази идея Във вас, тогава работите ви ще се оправят.

 

Любовта към Бога - като влезе тази идея в света, ще разреши всички въпроси. Хората сега се борят за капка вода, но като им се покаже извора, няма ли да престанат битките между тях?Ще престанат.

 

Когато възлюбим Великото и го виждаме и в най-малките творби, светът ще се поправи.

 

Днес нови хора идат в света... Като любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора. Сърцето ти да се изпълни с радост, че любиш, обичаш и служиш!

 

*

 

Смекчи се нощният студ. Пихме чай, изпълнихме паневритмичните упражнения, след това се събрахме около обичния ни Учител и изпяхме много песни. Един брат с цигулка ни придружаваше.

 

Към десет часа Учителя каза:

 

- Сега пръснете се поотделно в лещаците за размишление.

 

Пръснахме се, после се оттеглихме на почивка. Събрахме се по-късно за общ обяд на полянката. Всички се наредихме в голям кръг. Учителя беше в кръга. Как сближава всички общият обяд, приобщава към единния, великия живот!

 

Днешният ден беше един от незабравимите дни.

 

Към четири часа следобед, след обща молитва, потеглихме обратно към града.