Jump to content

Екскурзия на Витоша на 19 септември 1940 г.


Recommended Posts

Екскурзия на Витоша на 19 септември 1940 г.

 

Стигнахме на Бивака в 8 часа сутринта. Времето беше тихо и топло. Имаше изобилно слънце.

 

Към 10 часа започна разговор. Учителя каза:

 

- Щом си недоволен, не си носиш добре страданието. А щом си доволен, добре го носиш. Да си носиш добре страданията, това не значи да се примириш с тях, но да не падаш духом, да не се обезкуражаваш.

 

Като види Бог, че не използваш благата, Той си ги взема и тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата.

 

На човек не му трябва много. Като му изсъхне гърлото, трябва му чаша вода. Като си гладен, трябва ти хляб. В дадения случай трябва да знаеш, кое е най-важното за теб. В следующия момент друго нещо е важно за теб.

 

Под думата „обикновени чувства" разбирам това, което е достъпно за теб, а под „висши чувства" разбирам чувства, които са недостъпни и трябва да работиш с години, за да ти станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава лесно. То мъчно се постига. И висшето чувство не се дава в изобилие.

 

Учителя погледна растенията и каза:

 

- Растенията си събличат вече дрехата. Губи се вече свежият цвят на листата.

 

Човек не вижда по-дълбоката страна на природата, понеже си е турил кепенци - занимават го много грижи, много тревоги. И това ограничава зрението му. Тогава той вижда само в гъстата материя, а не и вътрешната страна на природата. За да може да вижда, човек трябва да очисти съзнанието си от психическия прах. Той образува доста много прах със своите лоши мисли.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...