Jump to content

Recommended Posts

РАЗГОВОР ПЪРВИ

 

Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога? Готов ли си да послушаш и да се изпълни това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в сво­ите намерения да ти се открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Сила­та е в търпението, но и то си има граници. Защо­то, ако има някой, който да се нарече дълготърпелив, това е Бог, на когото милостта пребъдва. Оба­че, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Значи всички неща могат да се спират или карат до известна мярка. Навън от тази граница, която Бог е наложил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото, неугасимият огън на ада, който търси жер­тви и разрушения.

 

Обаче виждам и съзнавам, че силата на вечно­то е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал ня­кой, който иска да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако самото дело няма­ше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поръчителство на работата, която е почната с не­говото съдействие. От първом тя може да не е имала тоз изглед, но с течение на времето и слагането на истината ще се укаже най-после, че Бог е работил тук. А такива дела на Бога не се мерят са­мо с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще дока­же своето божествено произхождение. Сега на де­лото каква полза, ако се съмняваш в своето приз­вание или се двоумиш за работата, която ти се да­ва да извършиш. Твоето съмнение или твоето дво­умение, което изпитваш, може да не е плод на тво­ята душа, то може да е натрапено отвънка, от ня­кои неща на твоя ум, за което Бог не е виновен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения. По­неже ако една мисъл, която се е загнездила в ду­шата ти, или едно семе, ако тя или то са от божес­твено произхождение, щом те дойдат в съприкос­новение със своя източник, то тогава изведнъж ще покажат своето естество. Защото всеки зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Заро­дишът на кой и да е живот изисква своята подхо­дяща утроба. Следователно, ако условията са та­кива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно бла­городно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. За тия условия се изисква послу­шание и изпълнение волята на Бога. Защото Бог не само иска да вършим неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, гдето Бог за дълго време поставя своите избраници под дъ­лъг и тежък изпит, за да привикнат на делото му, което има да постави върху тях, за да го извър­шат тъй, както сам той би го извършил. А поне­же делото Божие в тоя свят се води от человеци неопитани и невъзпитани в пълнотата на истината и виделината, става причина да замедлява (заба­вя) в своя ход, за да се даде време на Духът Бо­жий да поправи непоправимите неща. В това имен­но се изпълнят думите Господни в словото му, че онези, които го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за добро. Съдейства им по тоя начин именно да ги уведоми, че за в бъдеще не трябва да постъпват тъй, както в миналото и от тук ние каз­ваме, че животът не е нищо друго, освен опитност. Опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все таки, всичко трябва да върви в своите граници. Погрешките се превръщат на полза само тогава, когато любовта влиза да работи като сила. Тук се оказва същия закон, който работи в природата и който превръща ония вредителни елементи да ра­ботят за полза на человечеството. Знай, че живо­тът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка, и не могат те да се пренеб­регнат без щета на самаго тебе. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоян­но под ръководството на зоркото око Божие, кое­то бди. Ето, днес започвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще са ти необходими. Приготви се, следователно, да ме изслушаш до края, защото ще ти говоря като на разумен.

Редактирано от Albena
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...