06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

[Hristo Vatev]

РАЗГОВОР ТРЕТИ

 

юли

 

В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което из­лиза из устата Божия. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мля­ко на Истината, която е животворящия огън. Та­зи храна е тъй потребна за вътрешния живот, как­то храната за този временен живот. Душата с жи­вотворящото си действие придобива пълнота, кое­то води към съвършенството. Както храната на тя­лото има за цел не само да подкрепи и достави си­ла на тялото, но тъй също да му помага и да се ле­кува от недъзите, които случайно или непредвиде­но са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм не е повре­ден или покварен, да изпъди нездравословните ве­щества, като ги замести със здравословни. Така е със Словото Божие, то има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я за­пълни със здравото учение на живота, който е виделина и веселие на сърцето. Както при временна­та храна човек трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, да не би по някой непредви­ден начин да се нахрани с известна храна, която може да го повреди. Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредст­вом свои установени закони на света предпазител­ни средства у самите человеци, тъй също и в ду­шата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, ко­ято има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съ­ществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му да­ват време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия жи­вот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от глава­та до петите с пороци. Това е една очевидна исти­на, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се изле­кува раната, трябва да се прибегне до подходящи­те лекарства. Тия лекарства за душата са истини­те Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша ми­съл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла. Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според неговата воля. Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближ­ния своего както себе си. А като приемеш любов­та като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи вър­ховната добродетел, която е едната страна на на­шия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно. Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гле­даш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал. А при то­ва разбираш ли каква голяма тайна лежи пред те­бе - тази любов, това мое присъствие, този мой го­вор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се бо­иш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опи­тай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало тол­кова пъти храна от майка си, което е слушало тол­кова пъти нейния глас, да се съмнява в нея. Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си при­емал от Бога толкова добрини и си слушал толко­ва пъти неговия глас, все още се съмняваш в него­вото присъствие и мислите на сърцето ти те блаз­нят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти към Бога не е съвърше­на. Ти говориш за него, но не си готов да сториш всичко за него. Ето, това е то, което те обърква те­бе, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре дру­го. Днес едно чувстваш, утре - друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма, даже кол­кото синапово зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената любов из­пъжда вън всякой страх. Това съм го казал на уче­ниците Христови, това го казвам и на вас. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето, пак виждам, че твоето сърце се смущава, вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е грижа какво хо­рата ще мислят, не е ли по-важно за тебе какво Господ ще мисли за тебе или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблужде­ния. Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако не, той е из­ложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го из­пълни, понеже се съмнява, че то не е приложимо и е неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са друго нищо, освен едно извинение да изнасили ис­тината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ама друго­яче, и то защо? - Само да се избави от истината, която го заставя да стори това, което той е разб­рал от Духът Божии. Ето злото на църквата, ней­ните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, той изказа слова­та Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не можеше да каже, че не ги е разбрал. И затова именно той дойде от небето, от лоното Божие, той Господ сам, който беше самата истина, да говори и свидетелства за самата истина, която беше той сам, скритият и съкровеният Господ на мира. Как­во по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това. Когато дойде слънце­то на живота, какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който вярва. Не е ли са­мата светлина и топлина, която всеки усеща и чув­ства, най-доброто свидетелство за истината. Не­съмнено, когато някой почне да чувства виделина­та Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по един непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието при­съствие? Не. Аз, който присъствам и който ти го­воря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетел­ство, което Бог ти дава лично. Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал добре, то­ва е истина, което се говори тук, но то се е говори­ло и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мене в много отношения, пак съм­нението прониква в твоето сърце и ти тайно си каз­ваш, да не те чуе никой, дали това не са измисли­ци техни, приписвани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресилваш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, кой­то никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това никому. Злина си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. А с това ти си огорчил Бога, като не му се доверяваш, като постоянно го пъдиш от душата си с тези твои тайни грехове. Не прави вече това. По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това? Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си зак­риваш очите? Не ти ли е по-угодно да слушаш, от­колкото да си затуляш ушите? Ти с твоето и най-малко съмнение, не си ли затваряш сърдечните очи против Бога и казваш: той може да не е тука. Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш на себе си в тайно: той не говори, аз не го чувам и не съм убеден, че това е той. Ето това е то мъд­рост. Ти си затваряш като человек очите и казваш на себе си: аз не виждам вече никого. Ти си зату­ляш ушите и казваш: аз не чувам никого. Като постъпваш така, доказваш ли с нещо положително, ти просто вършиш една лукавщина, една измяна над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си кога отиваш към една яма и да мислиш в себе си, че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после щеш не щеш да си от­вориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на падането. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да пос­тъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от него нищо. Внимавай прочее. Аз ти говоря - това е неоспорима истина, аз при­съствам. Ще повторя това, което съм казвал на мнозина по-преди: който ме следва, няма да ходи в тъмнина. Знаеш где се намират тия думи. Аз съм дошъл да те науча да ги разбираш и да хо­диш в тях.

 

Тъмнината всичко разваля. Тя е опасното мяс­то на живота. Да ходи някой в тъмнината, значи да е изгубил всичко, което хубавият Божи свят има. Да ходи някой във виделината, значи да е придобил всичко, което този свят притежава. Раз­бираш ли ме какво ти говоря? - Зная, че ме раз­бираш. Ако беше от онези, които не искат да раз­берат, аз не бих дошъл да ти говоря, но ти искаш да разбереш и затова ти говоря и зная, че чуваш. Обърни лицето си към Бога и помоли му се и ще приемеш вътрешна благодат на познания. Защото е казано, които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи, за да познаят истината. Но Бог ще ги поучава в закона си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да предаде своята истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да вле­зе и да се въдвори напълно в твоята душа. Доста­тъчно е вече времето, което е изминало в съмнения, двоумения, колебания и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и пос­ветен Господу, в който ти трябва да му служиш тъй, както е нему угодно. Това аз ще те науча и ще отворя път широк да ходиш и изпълняваш во­лята Господня. Виждам, че те смущават думите ми. Дръж съвестта си чиста, да не те смущава ни­що. Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога, и тя се показва в твоята немощ. Ето, аз съм, който ожи­вявам Словото Божие и всяко сърце, което го при­ема. Този Истии, който ти диктувам тайните на царството Божие, и всяко сърце, което го приема и проумява, е мое чадо. Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на моето Слово и желая да си подобен на Този, кой­то е виделина и добродетел всякога. Тогава Гос­под ще се весели и ще направи жилището си у теб и там ще живее винаги. „Земята и небето ще преидат, но моите думи няма да се изменят, защото аз съм Бог живии, моето Слово пребъдва във век и аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички."

 

3. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите ми, и дали ще из­пълняваш заповедите ми, които ти предлагам. Хо­ди в пътя ми и не бой се. Изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята верност, че е неизменяема. Положи търпението в душата си и ме чакай, докато се об­лека в силата си и застана да се съдя за правдата си. Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според де­лата му. Няма да се забавя в пътя си, в който ме чакат, ще се явя и ще ти помогна на време.

 

 

5 декември 1904 година - Ти, в когото се движим и жи­веем ден чрез ден, изпроводи твоята мъдрост отго­ре да ръководи стъпките ми и да осветява пътя ми.