Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


09.РАЗГОВОР ШЕСТИ


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3549 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 04 август 2011 - 21:28

РАЗГОВОР ШЕСТИ

8 юли



Положи всичко в сърцето си, което съм ти ка­зал до сега, защото времето ще оправдае моите ду­ми и ще потвърди истината, която ти говорих по сърце, защото аз съм Истии, днес и утре. Ето вът­решното възобновление, което се извършва в ду­шата ти, ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите ти, ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се въз­радваш в моето спасение и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главна­та спънка за спасението на всекиго от вас, и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нехайност и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратата е затворена и дръжката ръж­дясала. Колко пъти, когато съм минувал, намирал съм, че спите, небрежни духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешност­та на сърцето ви, и ето една главна причина за за­къснението на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувстваш сам. Умът ти досега е бил зает с много неща, но не и с истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено, желал си всичко, а всъщност излиза ни­що. Где са твоите мисли и желания? Где са отле­тели? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си? Не е ли това цяла измама? Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един человек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква пол­за щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душа­та ти, и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?" Така ще се случи всекиму, който не е богат в Господа, но в света. Богатството е душа­та, и ако някой спасява душата си, той е богат, както онзи в тоя свят, който жертвува богатство­то си за избавяне на живота си, защото животът може изново да припечели богатството, което е из­губил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Иова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Гос­под е опазил и възлюбил, е най-големият дар, кой­то някога Господ ти е дал, не е ли истина? Какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да споле­ти едного человека. Да продаде, да разори най-ху­бавото и най-драгоценното нещо, най-доброто съз­дание, своята душа. Не е ли това най-голямото бе­зумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разстление, на едно върховно беззаконие против Бога и самият Дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведе­ние за осъждане, не е ли такава постъпка достой­на за пъкала? Да. Ето неизцелимото зло на живо­та. Което человек сам може да си нанесе, никой друг не може да му го стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действа, за да из­върши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която само един Господ знае, защо именно върши това. Който чува гласа Госпо­ден, трябва да слуша думите му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божи­ето възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува бла­готворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух. Колко добре това обяснява Духът Господен, който казва: „Като чуеш гласа му, ще оживееш".

И ти сега сам, който слушаш моя глас и го въз­приемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде идва. Но този живот е сам Господ на жи­вота. Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми. Това е една ве­лика и съкровена тайна на Царството Божие, коя­то се съзнава и възприема. Духът е живота, това Господ казва и трябва да вярваме на думите му. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към него в молитва, всичко му става ясно. Знание­то, мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява, и живо­тът придобива значение. Както е туй възцаряване на Господа, то е подобно на възцаряването на слън­цето над деня - нали това е приятно? Нали сърце­то, което очаква деня, като види пукването на зо­рата и приближаването на слънцето на деня, ра­дост изпълня цялата вътрешност на человека? Та­кова подобно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това ти е пон­ятно. Истинската виделина е Господ. Тия природ­ни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти е създаден по прилика на духов­ния. Редът, порядъкът са взети отгоре. Естеството в съвокупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява действията на всичките твари и създания. Тия наредби, тази велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за ва­шето обучение. Които сте определени да наследите небето, за вас Господ е създал всичко това, за да ви привлече по-близо до себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвърше­ното. Не са знаците, слоговете и думите, които да­ват неговата приятност и хубост, то е съдържание­то, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, помагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да пренесат божествената мисъл, която се отп­равя към вас. И когато тази божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, об­разува онази вътрешна връзка, която е изражение на видимата Господня любов. И какво е това поръ­чителство, което един Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата верност, неговата милост, благост за вас не се е изменила. Не е ли той, който постоянно из­праща своите уверения на твоето сърце, че нещас­тията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду него и тебе и че Бог е отвърнал лицето си от тебе, и е като неприятел? Не. Напротив. Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон казва: той ще ме присади с по-добро клонче, ого­лените корени той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази, а на мястото на повех­налите листа той ще направи така, че да прораснат нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, кога­то сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и небето я покрива като дреха със свои­те благословения. В какво има ти или някой друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не бе­ше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш? Или да вършиш това, което желаеш? Би ли позволил свободно да си повдигаш очите и да го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава сво­бода на своите поданици, за да могат всякога да имат достъп до него? Той е само Господ, който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевиждащо, който претегля и оценява всички пос­тъпки.

Но вие се бъркате като се трудите да ускорите божиите работи. Може ли една жена да роди сво­ето дете преждевременно или може ли да роди ня­колко деца в една минута? Ако за земните работи като раждането се изисква определено число дни и месеци, за да се изпълни числото на времето, кое­то зачатието изисква, колко повече божиите рабо­ти изискват това пълно съблюдение. Но казвам, една жена може да роди преди време и после вре­ме, но и двата случая са гибелни за детето. В пър­вия, смъртта очаква детето, във втория, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо трябва да се правят наблюдения. Ако сега разбираш съдържа­нието на моите думи, мислите на моя Дух ще съу­меят да се съобразят с волята ми, така говори Господ. Ако познавате всичките знаци на тая кни­га, която е написана и разгадана пред тебе, която съдържа цялото небе и цялата земя, ти щеше дос­та отчетливо да четеш във всичкото минало и бъ­деще, което е отпечатано и написано на нея, за тоя свят и за оня, ти щеше да разбираш езика на не­щата, които говорят и свидетелствуват сами за се­бе си и за истината.

Попитай оня червей защо се влече, и той ще ти отговори защо, но ти ще разбереш ли тази загад­ка - защо пълзи и се влече, и каква облага той на­мира в това? На тебе ти се вижда това пълзене безсъдържателно, безсмислено, но аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова смисъл и важност, колкото обръщането на земята към слънцето. Този червей извършва една почте­на работа, макар и унизен до пръстта. Ако го по­питаш защо е избрал този живот, той ще ти отго­вори, но ти, който се съмняваш в Божиите думи, ще се усъмниш и в отговора на червея. Той може по някой път да прегризе някое коренче или лис­то, или някое твое дърво от градината ти, но ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайс­тво те е научил на много уроци.

Той не роптае, винаги е доволен. Ако го сма­жеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не те мрази за стореното му зло. Ако и да го из­хвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго място, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло. Земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар на тебе това да не ти е приятно. Пред тебе аз съм престъпник може би, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа - моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде бо­гата, но съм благодарен. Но искам да ти напамня, че ако служиш на света, ще те изям и да не ми се сърдиш, ако един ден се отзова и почна да човър­кам твоята мазнина. Това е моята длъжност от Бо­га дадена, да постъпвам тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнината на нощ­та, когато си легнеш в земята да си починеш, как­то мислиш, отсега ти казвам, человече Божии, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя свят дух, който Бог ти дава и лети към дома на не­бето, защото там е най-доброто и най-безопасно, благословено място гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.

Този пост е редактиран от Albena: 03 септември 2011 - 02:21


Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни