Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3546 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 04 август 2011 - 21:30

МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ


IV книга





16 август 1900 година.
С търпение и вяра в Господа всичко се придобива. Господ е винаги близо при своите избраници. Ти ще опиташ скоро неговата благост. Той ще ти по­могне в тия усилни времена. Има да ти съобщя много неща. Той ще бъде с теб в пътя, който ти е назначил и ще те ръководи с крепката си ръка. Милостта му ще те озарява всяка сутрин и вечер, и не ще има невъзможни неща за неговата благост и любов. Той ще идва рано всякога и ще те вдъх­новява с мислите на Духа си и ще всява благите желания на душата си. Ще те вдига преди зорите и ще прекарва часовете на деня с душата ти и ще те весели постоянно в пътя си. Няма да бъдеш ли­шаван от нищо добро. Ето този Дух на Истината ще обитава с тебе. Неговата мъдрост и знание ще бъде твоя подпора. Под неговите крила, под защи­тата на неговата държавна ръка ти ще бъдеш в бе­зопасност винаги. Желанията на сърцето ти ще се изпълнят според великата благост, която той има. Той ще промисли всичко. Амин.


18 август. „Не чрез сила, не чрез крепост говори Гос­под, но чрез Духът ми".


19. Душата ми е немощна, но Господ е силен. Сърце­то ми е слабо, но Господ Бог е крепък. Умът ми е в недоумение, но Господ, Спасителят ми, е моята надежда. Той ще ме избави и спаси докрай. Него­вата десница ще ме укрепи и Словото му ще ме вдъхнови. Духът му ще възобнови сърцето ми и любовта му ще запали божествения огън в душата ми и неговата мъдрост и знанието на светия му Дух ще ми бъдат всегдашна виделина. Мир да бъ­де от Господа. Тази Божия милост чакам. Излия­нието на светия му Дух да ме ободри, да ме укре­пи. Това слънце на живота ми да изгрее в дълби­ните на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от него­вия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него.

О, Господи Боже мой, да дойдат всичките твои благословения в живота ми.


Псалом 98 - Пейте Господу песен нова.

Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не про­давай мъдростта и поучението, и разума.

Глупостта на детето е вързана в сърцето му. То­ва изречение може да се разбира различно. Еврейс­кият проповедник говори за человеците изобщо. Ако един, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен? В деца­та изобщо всичко зависи от минутната прищявка, която моментално се ражда и изчезва. Всички хора изобщо, които не са просветени от мисълта и Ду­хът Божий, са деца на природата, тласкани и обор­вани от външните стихии. Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ. Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита. Умът може да провери събития­та, а сърцето да ги докаже. Умът от известни явле­ния може да дойде до известно заключение, че ду­шата в еди-кого си се е влюбила в някой предмет, а сърцето може да засвидетелства самата истина. Сърцето стои в по-близки отношения с действията на душата. То е по-отзивчиво към нейните желания, но злото седи в това, че като се е развалило, с вре­ме е несъстоятелно в своето природно състояние да даде пълен отглас на всичко, което тя желае. Доб­рото намира отглас в сърцето, но не може да наме­ри в него сила да го изрази, понеже един от глав­ните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята обла­га. Кой не е усещал борбата в себе си, когато по ня­кой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно. Ето грешката. Сърцето има своите лични интереси ви­наги пред очи и за тях много пъти жертва най-доб­рото и благото. Ако да не се противехме на тия кап­ризи, то би ни продало и душата. В сърцето е се­далището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. Сърцето е почвата, в ко­ято растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгу­била много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състо­яние. От тази душевна почва вземат вида си и хра­ната си всички мисли и чувства; тяхното благосъс­тояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на доб­ро и зло и дървото на живота. Бог беше позволил на человека да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада. Бог знаеше, че там е из­ворът на всички злини, които се криеха в тези пло­дове. Те бяха от противна природа, опасна за человеческото сърце, ако намерят място да растат в не­го. Твърде естествено е, че всякой плод, както се възприема, носи и зародишите си с него да произ­вежда други подобни нему. Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за человека и той щеше тогава да е щаст­лив и блажен. Той имаше време и разположение, както му беше казано от Господа, да обработва и посява добрите неща и да се ползва от техните пло­дове. Но предвечното заблуждение на тъмнината - дяволът, който отдавна самоволно беше вкусил от забранения плод и беше станал баща на лъжата в самото небе, гдето с маската на своето лицемерие той прелъсти безброй светли същества ангели и ги повлече със себе си - този първи престъпник се вмъкна и в Едемския рай, т.е. в человеческото сър­це и го измами със своите добри и лъжливи обеща­ния и человек послуша своя прелъстител и яде от този забранен плод и понесе на себе си същото проклятие. Но Бог, който разбира всички неща, знае, че да расте злото в сърцето не е нему свойст­вено и че сърцето е създадено само за доброто, т.е. за Господа. Затова той реши да се въплъти и да из­купи това сърце, т.е. да го изпълни със своята лю­бов, която е живота и виделината на света и да да­де свобода духовна на человека. Възражданието от Духа е новото пресъздаване на това сърце, в което Господ туря вечната виделина и правда. Както каз­ва пророкът: „Ще им дам нови сърца." Това е но­вото царство Божие, което Христос внесе в нашите сърца, Царството на виделината, на което всички ние сме членове. Ние всички се обединяваме в това велико и свято сърце на Господа Исуса.

* * *





Да се не бои твоето сърце. Твоите намерения и желания ще дойде време да се изпълнят. Трябва да се подвизаваш вътрешно, да се укрепваш в си­лата на вярата и в духа на молитвата.

Зная, че си заобиколен с много мъчнотии вът­решни и външни, имаш големи препятствия от не­чисти духове. Но Господ, който те възлюби и призва да влезеш в неговото царство, ти дойде на помощ на време да те осветли и упъти да не отпаднеш от благодатта. Ето, аз ида от небесното жилище и ти нося това уверение. Има да станат много промени в тоя народ. Едно вътрешно движение ще стане. Ще бъдеш укрепен в сила Божия да поддържаш него­вото дело. Това дело ще се съгради от Господа. Средствата ще се дават отвътре. Братя и приятели отгоре ще дойдат, за да подкрепят делото.



УРОК ВТОРИ


„Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благо­воли да ви даде царство." Това царство е осиновлението, което приемаме от Господа, Неговото изявление на нашето сърце, понеже от самото на­чало Адам пожела да е като Бога, да познава доб­ро и зло. В реда на нещата, той като позна злото с вкусването на запретения плод и бе изгонен от дома Господен за престъпване на божествената за­повед, трябваше по същия начин да познае и доб­рото, това добро беше Христос, бъдещия спасител на света. Той беше дървото на живота. След гре­хопадението Адам трябваше да яде изново от то­ва дърво, т.е. от Христа, за да оживее изново. Ако не ядете плътта на сина человеческаго и не пиете кръвта му, нямате живот. „Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкре­ся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий. Царството Бо­жие е Духът, който ни възвежда към Бога. Този същият Дух, който живее в нас и който се моли и ходатайства за нас, този дух е с вас и във вас ще бъде, казва Христос на своите ученици. Това цар­ство, както и сам Господ казва, е вътре у нас. То няма да дойде с изглеждание. Обаче да влезем в Царството Божие, трябва да се родим изново от Дух и вода. Както Адам, за да познае доброто и злото, трябваше да яде от забраненото дърво на познание, с което ядене той причини своето паде­ние, по същия начин сега ние трябва да вкусим от плътта и кръвта Христова, която е негов дух, не­гово Слово и да се възродим в него, като се очис­тим от всякой грях. Веднъж очистени от греха, ние сме вече примирени с Бога и имаме вече неговата любов да работи в сърцата ни и да ни ръководи благият му Дух. Ние можем вече да слушаме не­говия глас, както Адам слушаше в рая. С тази разлика, че сега той ще говори вътре в душата ни, като ни дава уверението всяка заран и вечер, че той присъства. Ето новата основа на нашия живот. Тя е общението ни с Господа. Тази трябва да е опитността на всяко чадо Божие, пълното му об­щение с Божия Дух. Тъмните времена на миналия живот трябва да престанат и зорницата на нашия бъдещ живот трябва да изгрее в сърцето ни. При всичко трябва като малки деца да се научим да различаваме гласът Божии кога ни говори и да познаваме неговото присъствие. Тази вътрешна опитност ще ни служи като опора против всички­те лъжи и измами на дявола, който постоянно гле­да да ни вкара в заблуждение и да ни отдалечи от кошарата Христова, да ни лиши изново от царст­вото Божие и да ни направи съучастници на всич­ките свои престъпления. Но Господ, който ни е призовал да бъдем съучастници на неговия живот, на блаженството и славата, която е отредил от на­чало за нас, ще ни пази в името си от всички злини. Става нужда от наша страна да имаме вяра. „Който вярва в мен, има живот вечен", казва Гос­под Исус. Той дойде виделина на света, за да не остане в тъмнина всякой, който вярва в него. След­ва, че е нужно от наша страна да приемем царст­вото Божие и неговите обещания с всичката сър­дечност, простота, като новородени младенци. „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Първото нещо е сми­рението. Всяка гордост трябва да изчезне, защото е казано, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И на друго място казва: „Всеки, който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиши." И тъй, какво остава за нас, които вярваме в Господа Исуса, освен да приемаме даровете и благодатта, която ни се дава и да прославяме Господа в живота си.


20 септември.
След онези дни говори Господ: „Ще положа зако­на си във вътрешностите им и ще го напиша в сър­цата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъ­дат мои люде." (Иеремия 31:33).

Тия дни са времето, когато Израил в пълно съзнание на своите грехове дойде и се обърна към Господа на силите, тогава той ще има милост за тях. Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде един ден, ко­гато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички оне­зи, повярвали в него и приели неговия Дух. Тия са людете, които са възприели Господа и неговата жертва и са го поставили цар в сърцето си. Към тях говори Духът: че ще напише Господ закона на сърцето им и ще им бъде Бог и те негови люде. Каква велика и блага мисъл е тази. Значи има да дойде пълната свобода на Божието дарование. Тия дни се приближават, ние сме в тях. Любовта, коя­то вече работи в нашите сърца, съзнанието, което прониква в душата ни, е знак, че Господ е почнал да влага закона си в нашите вътрешности. Еван­гелската истина, която прониква и в най-тъмните места на нашия живот, е свидетел на това. Обръ­щането е почнало и ние очакваме неговите резул­тати. Светлината, която става от ден на ден по-силна и внушителна, виделината, която ни е озари­ла, прави денят на душата ни да се развиделява. Тъмнината прехожда и зората и зорницата, която е изгряла, показва, че думите Господни идат да се изпълнят. Ние вече чуваме гласа на Бога да ни призовава от всяко място и от всякой народ, да ни призовава да се съберем около него. Защото Израил не са онези, които са обрязани по плът, но онези, които по дух имат печата негов, обручението на Духа. Те са духовният Израил, людете на Бога нашего. Ние сме зачатъка на неговата слава. Той ще се засели помежду нас и ще ни бъде Бог и ние ще бъдем негов народ на Господа. Ясно ста­ва, че Христовото царство идва и ще обладае един ден напълно земята. Господ ще се възцари в наши­те сърца. Ние ще го познаваме всички от малък до голям и не ще има нужда да казваме: Познай Гос­пода, защото всички ще бъдат научени от него. Ние трябва да се готвим и лично всеки да отвори сърцето си и да даде място на Господа да влезе и да се засели и да живее помежду ни. Как мисли­те? Не ще ли бъде добре, когато Господ Исус дой­де да живее помежду ни и да царува? Казвам ви, всичките раздори и омрази ще престанат. И няма да има причина да се преследваме и ненавиждаме един друг. Ние ще познаем, както казва Павел, че сме едно тяло в Христа Исуса. Нашите радости и нашите скърби ще бъдат едни. В нас ще живее един дух и ум. Доволството ни ще бъде пълно. Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чу­ва вече ръмженето на духа на лукавия, духът на разединение, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост. Не, ние ще бъдем люде благоразумни, люде пълни с почитанието на Исти­ната. Нас ще ни управлява тогава малко дете-кърмилниче, защото Господ ще е наш светилник. Ка­къв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, ко­гато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лука­во желание и се очистим, както болен человек от нечистата си кръв. Ще станем хора здрави по ум и сърце. Главната спънка в живота са лукавите мисли и лошите желания. От тях като се освобо­дим, делото е извършено.

Ето защо ние трябва да се приближим при Гос­пода, да се обърнем към него и Той да се обърне към нас и ще ни помилва, както баща милва свои­те деца. В какво има да се съмняваме повече? Съмнението, двоумението са присъщи на слабите и на тъмнината, която все още владее. Онзи, който е загубил пътя си, показва, че се е отклонил от пър­вото си направление. Неговият ум е в тъмнота. Той не знае къде е и къде се намира. Той не знае на къде отива и на какво място ще излезе. Него­вите понятия са смътни, пълни с неопределеност. Той се просто лута от място на място, като взема ту едно, ту друго направление. Пътища много, но един е пътят - към мястото, към определената цел. Изгубените хора въобще много бъбрят, много викат и то не е от нищо друго, освен от несъзнате­лен страх. Те се провикват дано да ги чуе някой, но за такива хора има надежда, които не са се от­чаяли, които още имат надеждата и търсят място­то на своя дом. Макар и зората да е тъмна и мрач­на, макар и нощта да се е надвесила над тях, тех­ните ближни ще ги намерят и спасят. Няма ли хо­ра, които така да са изгубени в този свят? Има. Светът е пълен с такива нещастници. Но Господ е дошъл да подири изгубените, да спаси погиващи­те. Те имат нужда. За тях денят, виделината, сър­цето на живота са от голяма важност. Техните ду­ши са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чув­ства и мисли и да ги направи неспособни за живот.


26. Да, опасно е, когато виждаме явната смърт да ви­си над нас и да ни застрашава и да ни лиши от то­ва, което имаме. Но има и надежда. Господ може да стопли сърцето ни и да поднови живота ни. Ще вложа закона си. Колко сладки и утешителни са тия думи. Да, законът е емблема на порядък и бе­зопасност. Там, гдето Той царува, има ред и ти­шина и всички живеят в безопасност. Погледнете към небето и вижте там, гдето законът царува, каква тишина преобладава. Как ония безбройни светове, които се намират под негово управление, ни изпращат свойта светлина. Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение. И там има песни и славословия. Те не са изгубени светове, както нашия, тях Бог ги управлява. Как­ви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде тво­ята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним един ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъ­дем тъй блажени и щастливи, както и те. Няма ве­че да се лутаме в пространството неопределено, но ще имаме цел и стремление към една определена посока, която ще знаем, тя е да любим Бога и да бъдем любени от него. Да свързва този велик за­кон душите ни в хармония, във вечна Божия хар­мония, във вечен небесен порядък. Всичките дни на скърбящите са зли. А веселото сърце е винаги в пирувание. (Притчи 15:15).


Тия слова хвърлят светлина върху един пълен и не пълен живот. Всички неща в тоя обширен свят си имат свой източник и всичките проявления в на­шия живот от какъвто вид или род и да са, си имат съответстващи причини. Разумно е от стра­ната на всекиго да знае тия лостове, които повди­гат или понижават душевния живот. Измервания­та за промените на душевния строй са потребно условие за ръководството на когото и да е, който иска да знае нещо за себе си, за богатството и си­ромашията.


За да има човек весело сърце, трябва да изпъл­ни всяка правда на Божията благодат. Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спря­мо Божията любов. Всяко нещо в живота се поз­нава от плодовете си. Ако имаме скръбен дух и дните ни са зли, това показва, че не сме живели тъй, както Бог иска. Веселото сърце е плод на Светаго Духа. Когато той влезе и царува в нас, то­гава има мир и радост, злите неща на живота не достигат до тази вътрешна тишина. Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е на­пълно посветено на Бога. За такъв един дух с по­добно сърце не може да има духовна радост и мир. Животът за него е зъл, всичко му е лошо и нищо не му е по вкуса. Доброто разположение е дар от Бога, то показва, че душа, която напълно е преда­ла своето сърце на Бога, той я е заобиколил и об­градил със своята милост и благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. Пази прочее правилото: то са лошите и необрезани мис­ли, както и чувства, които покваряват живота и сърцето. Те са, които отравят в него всяка радост и внасят скръб и незадоволство. Това е, което Све­тият Божи Дух казва: на лошите мисли и чувства, друг им е източника, те не са от същото естество, както добрите. Затова и не могат да произвеждат онзи благ резултат, както добрите могат. Колкото и да е съблазнителна една по вид лоша мисъл, ко­ято има изглед на добра, казвам ти, пази се, за­щото след време ще вмъкне своята отрова в твоя­та душа и ти сам тогава ще се питаш защо е това зло. Сега, докато е време, обърни се към Бога. Колкото и да е черен грехът ти, знай, че той е го­тов да го прости и измие. Една погрешка, която целият океан не може да измие, Бог обаче може да я премахне със своята благодат. Няма грях, който Святият му Дух да не може да очисти. Само онзи грях остава, който ние държим и спотайваме. Ако ние призовем Бога да ни даде сърце чисто и да об­нови духа ни вътре в нас, и той ще го стори. Кол­кото и да си обезсърчен, колкото и да са те натис­нали грижите и да са те нападнали изкушенията и лошите мисли, знай, че Господ е близо и може да те изцели от всяка душевна болест, стига да му се довериш искрено. Никога не обръщай внимание на мъчнотиите, които представляват повидимому неп­реодолими препятствия. Духът, който работи вът­ре в тебе, е достатъчен да те избави и от лукавия. Ако мислиш, че онзи, който е бил силен да вмък­не злото в тебе и да поквари сърцето ти, мисли тъй също, че Бог е още по-силен да изпъди и очис­ти всичко вътре в нази. Не се съмнявай, Господнята Любов е непреодолима и нея никой грях не може да я отвърне от пътя й. Спасението е от Гос­пода и е дело на благодат. Ако искаш да имаш ве­сел дух и мислите ти да бъдат благословени, пом­ни това, което Бог е определил.


1 октомври
Три неща изисква Духът Божии. Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Пър­вата храна е неговото Слово, добрият живот е Бо­жията воля, а доброто мислене е неговата любов.

Добре да се храниш е: да възприемем всичко, както Бог е определил за живота. Добре да живе­ем е да изпълняваме всичко, каквото Господ е на­редил. Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал. Но каквото и да мислиш друго, освен вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородя­ване седи в тяхното възприемане. Пълнотата оба­че на съвършения и свят живот зависи от познава­нето на Бога и възприемането на неговата чиста любов. Там, дето Духът Божии живее и действа, има мир и радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Гос­под на нашето спасение. Той може да всади в тво­ята душа истинското познание и мъдростта за Бо­жиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост, знание? И какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло? Помни: Господ се е обещал, че ня­ма да лиши от нищо добро своите чада. Това е та­кава необорима истина, както слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на този живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроени­ето ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко? Според посоката на мисъл­та и според стремлението и настроението. Какво те смущава бъдещето? - Остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда. Добре, какво точ­но те безпокои? Отношението на другите? - Тури всичко настрани и не мисли за това. Всичките хо­ра една майка ги е родила. Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска да бъде. Адам беше в рая добре, нищо не го болеше. Но ето, че един ден му се поревна да вкуси от послед­ното дърво на рая, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусването на този плод, кой­то влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едно пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова. Вземи пример. Ако в живота ти има само едно же­лание, което не си опитал, да не ти се свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не поже­лавай плодовете му, храни се с плодовете на дър­вото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай неговото сърце. Желай неговия ум. Да бъде у вас умът на Христа. Прочее и онова, ко­ето има да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по-добре - в твое­то сърце, там гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш, защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела, заедно с неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ ра­боти вътре в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привър­шването й. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат. Той ще остане. Ако разбираш смисъла на тези думи, няма що по­вече да ти говоря за това. Помни, съвършенството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без него нито съвършенството се постига, нито любовта, нито мисълта. Той е тайна­та връзка на всичко: някои мисли винаги ще пре­бъдват и небесата винаги ще разказват неговата слава, ще възвещават правдата му и милостта му от род в род. Следователно, приеми чашата на спа­сението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е определено, пренасяй го с търпение и кротост, с тия оръжия ще победиш. Размишля­вай добре и върши волята му. Един ден неговата благодат ще те намери и неговата ръка ще те ук­репи. Тогава ще ти се открие пътят Господен. Се­га е тъмно, тогава ще бъде видело. В Бога няма измяна, това ти казвам аз. Свидетелството на то­зи дух, който свидетелства заедно с твоя Дух, е вярно. „Всичко, каквото попросите в мое име, ще го направя."


2. Може ли земята или слънцето да пропадне, когато законът царува? Не. Те ще съществуват до тогава, докато той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Гос­под царува? Може ли тя да се отдалечи и пропад­не в бездната, докато той държи съдбините в ръ­цете си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на неговото съз­нание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и душите служат за Бо­жието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и про­явява своя Дух. Няма прочее никоя причина, коя­то да те заставя да се плашиш или боиш от няко­го. Никому не си длъжен, освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар негов. Гле­дай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите. Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истин­но. Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му. Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утроба­та на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една деви­ца почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обя­тията на брака, да даде място на по-широкия ду­ховен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосно­вение с друг живот, много по-богат, отколкото пър­вия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде за­доволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавля­ваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действител­ност. Твоите минали желания трябва да се въплъ­тят в нещо по-реално и мислите ти вземат харак­тер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тога­ва вечната любов може да роди нещо ново за теб. Ето, в това предверие на Божия дом те очаква оно­ва, което желаеш. Бог те чака и небето те призова­ва в своето общение. Лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас, Господ има да стори нещо за теб. Ръката му е простряна и той те изважда веднъж за винаги от това място и те завожда там, гдето той желае. Дните на робството са вече минали. Пред теб лежи обетованата земя, в която влизаш. Господ е сам, който те въвежда и ще бъде с теб винаги. Ти не ще бъдеш лишаван от неговото присъствие. Стой сега и слушай какво Бог ще ти говори. Стой и чети то­ва, което той ще ти пише. В това, което ще чуеш и прочетеш, стои животът. Блаженството е и в това, което ще видиш.


4. „Господ съсипва дома на горделивите, а утвърдява пределът на вдовицата" (Притчи 15:25).

„Преди погиването се превъзнася сърцето на человека и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12).

Този свят, в който живееш, е училище за тебе. Ще ти се случват много неща, които няма да мо­жеш да си ги обясниш за какво стават, но във вся­ка наредба приспособленията, които влизат да я съставят, имат своето предназначение. Всяко учи­лище има своите трудности. Знанието, за да се придобие и усвои, изисква усилие, без което не мо­же да се придобие. Ако това е вярно за знанието, то е много по-вярно за опитността, която не е ни­що друго, освен прилагане на законите на живота. Человек може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане. Тези два процеса са необходими за духа. Сега да допус­нем, че известни неприятности в живота те споле­тяват. Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата. Ти съзи­раш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката. Сега да допуснем, че ти сполучваш да задоволиш желанието си, но един ден ние, което е нейната храна. Тук се явява потреба от вярата. Със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, ня­ма да се посрами. „Много пъти като се отвлича че­ловек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страдания­та. Телата, които страдат в тоя свят, са онези, ко­ито са слабо организирани или нямат сила да се противят на външните влияния на природата. Та­ка и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв слу­чай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носите­ли на големи нещастия. Какво накара Адама да вкусва от забраненото дърво? Едно просто на вид желание да си похапне и от забраненото ястие, в което му се струваше, че ще има някаква тайна об­лага или сила да придаде нещо на духа му. Но ето че вкуси и какво придоби? Усети се, че беше гол. Не само че не придоби, но изгуби вътрешната си духовна обвивка. И ето че се принуди да си прави облекло, за да си крие голотата. На мнозина и в този свят им се поревне понякога да си вземат доб­рите гозби на богатите, и им се струва като на Адама, че от тях ще получат някаква облага. Един ден те ще се сдобият със забранения плод. И как­во придобиват? - Изгубили са от своята предиш­на тишина и радост. И за да прикрият своето уни­жение и нещастие, те почват да се обличат с хуба­ви и скъпи дрехи, като влагат всичкото си дос­тойнство в тях, понеже им липсва главното - ду­ховна чистота и възвишеност. Техният дух е нес­покоен, всичко им е противно и отвратително. При­ятелю, една добра мисъл може да се спечели и с три гроша. Да изучаваш Божиите пътища, да съ­зерцаваш неговите мисли в тоя живот е много по-добре, отколкото да правиш каквото и да е друго нещо вън от това.

Божиите наредби са вечните наредби. Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душа­та. Да схващаме ония закони и сили, които крепят този порядък, е дело велико. Ако всеки ден пече­лиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъ­деш благат.

Нека слушаме гласа на този, който говори все­ки ден и нека изпълняваме неговата воля, тъй как­то той сам ни разкрива. Да вървим в тесния път, да се стремим към съвършенството и Бог ще ни благослови.


26. Господните мисли образуват человека и помисли­те му просвещават сърцето и ума. Богатството на живота е той и неговата любов е извор непреста­нен за всекиго, който го търси. На жадния той ще даде да пие и на гладния да яде, и на всички, ко­ито го чакат, той ще им даде подкрепа.


5 ноември
Господ е сторил добро на душата ми. Той ме е благословил с изобилието на милостта си. Осветил е вътрешността ми и е турил печата на своя дух. Господ е съизволил да се всели в сърцето ми, да направи душата ми жилище и ума ми училище за моя разум, за да се уча от неговия свят Дух. И уповавай на мен и ще видиш какво ще сторя за те­бе, казва Господ. Да се радват и веселят от нине всички, които чакат Господа. И тъй изпълниха се думите Божии, според както е говорил Господ. Ние сме синове Божии.

Пейте да пеем песен нова на Господа. Да се радваме и веселим в неговото присъствие. Ние сме вече граждани на небесното царство, граждани на новия Ерусалим. Да се весели земята, да пее небе­то. Да е благословен от нине Господ за неговата неизказана любов. Този е денят, в който ме е Гос­под осенил със святия си Дух. Този е денят, в кой­то ме е Господ поменал и ме е посетил със своето присъствие. Господ ще ходи с мене. Свят си ти, Господи, Боже мой. И свети са твоите пътища. Ще пея от сега на Господа и ще се веселя в неговото присъствие.

„Когато нечестивите се превъзнасят, человек се крие, но когато те погинват, праведните се умножават.

Спаси, Господи, людете си и благослови ги с наследието си. Помилвал си ти, Господи, помилвал си ни. Жертва за нас себе си си дал. Вложил си в нас живот свой, облякъл си ни в любовта си, показал си ни благата си. В твоя дом ще стоим и ще ти служим, с теб наедно ще се веселим. Слава на Господа, хва­ла на неговото велико име. Свят, свят Господ.


12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на него с всичкото си сърце. Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване. Чакай го с най-голямо търпение, и не ще бъдеш посрамен. Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост. Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата. Твоят ум, колкото и беден да е, Господ е силен да го просвети и обогати. За Бога всичко е възмож­но да стори и той го сторва, когато желае. Съоб­разявай се винаги според неговата воля и всичко ще ти бъде, що просиш. Имай тихо упование на не­го. Очаквай с увереност и ще те посети благият му Дух, който носи всичките небесни добрини, бла­гословения и дарби и ще ти даде според както му се вижда за добре. Въздай хвала и благодарение на Господа и той ще ти помага. Той ще снеме все­ки товар от душата ти и ще изпъди всяка тъмни­на от ума ти и ще направи сърцето ти да порасне в познанието и мъдростта.

Господи, както в първите дни на твоята любов, така действам. Повърни ония светли мисли, дай ми онова вътрешно вдъхновение, направи моята душа да принесе плод достоен. Господи, ти, който си ме слушал винаги, ще ме послушаш пак, в теб ще се хваля винаги. Всичко, което придобивам, ис­кам да носи твоето благословение.
Амин.

13/20 Псалом. „Господ да те послуша в скръбен ден. Името на Бога Яковов да те защити. Отивам при Отца моего и Отца вашего и Бога моего и Бога вашего." „Да ти изпроводи помощ от светилището и от Сион да те подкрепи. Да помене всичките твои приношения и да приеме всесъженията ти." „И то­ва като рече, и духна и каза им: Приемете Духа светаго, да ти даде според сърцето ти."

„Всичко, каквото сторите и попросите в мое име, ще ви бъде." „В опасението ти ще се зарад­ваме и в името на Бога нашего ще възвишиме пряпорец." Господа изпълни всички твои искания. Се­га познах, че Господ спаси Помазаника си: ще го послуша от своето си небе със спасителната сила на десницата си. Едни с колесници и едни с конче. А ние ще поменем името на Господа Бога нашего. Те се спънаха и паднаха, а ние станахме и се въз­правихме. Господ спаси царя. И послушай ни, в който ден те призовем.


25. Думите на небесния ми баща, така говори Господ. Аз сам изтъпках жлеба (Исайя 63:3). Така той ще стъпче всички, които вършат беззакония и са неверни. Защото много народи и големи царе ще поработят и на тях ще им въздам според деянията им и според делата на ръцете им (Иеремия 25). Така ще им кажеш ти, когато пратя да извършиш волята ми. Ето аз те призовавам, за да им въздам според беззаконните им дела, за да се осветя всред земята. И няма да пощадя нечестивите отрасли. И ето, иде дело велико в тази земя, която ще разкла­тя. Нека се радват от нине всички, които ме чакат. Ето, аз ще утвърдя думите си и небето и земята ще предидат, но не и моите думи. Бъди свидетел, краят на всеки грешен живот ще е печален. А кра­ят на всеки праведен, ще е благословение. Според както съм говорил, тъй ще бъде. Затвори тия ду­ми и ме чакай. Защото мир ще дам на душата ти и благословение на духа ти. Вложи тия мои думи в сърцето си и нека прорастат и дадат плод благоугоден. „И като чуха, зачудиха се, защото право им отговори и трябва да се отдава кесарьовото кесарю, а Божието Богу. Знае Господ всичките помис­ли, Мир на праведната душа и благословение на святия Дух, който носи всичките Божии добрини и благости. Мир на всички, които търсят Господа и бягат от греха, Благословение на всички, които вършат святата му воля и осветяват името му и благословение на всички, които вършат святата му правда. Благословен Господ сега и въвеки, всичко е негово.


Варна 13 септември. 1904 г. (Иов 28:15) „Не може да се даде злато за нея; и сребро не може да се пре­тегли за променение с нея. Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдрост­та с нищо не може да се сравни, а благата се при­добиват чрез послушание. Както във всяко учили­ще, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са пот­ребни за повдигането на твоето сърце. Както ора­нето и копането на земята са потребни за посява­нето, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яде­нето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здрави­ната на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Госпо­ден. Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе. В него ти ще виж­даш всичко да се движи в ред и пълнота, той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубос­ти. И влагата на живота ще пада заран и вечер в твоята душа и там ще растат всичките плодове на небето. Господ сам ще полива твоята душа със сво­ите милости. Слушай неговия глас, изпълнявай во­лята му. Ходи в пътищата му и пази заповедите му и приемай любовта му. Мъдростта му да ти бъде огърлие, истината като облекло и правдата като дреха (Лука 24:51) и така ще бъде с всеки, който възприема думите ми, ще бъде благословен.

Този пост е редактиран от Hristo: 28 април 2014 - 12:07


Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни