Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Надка Иванова

Ти си! (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата "Настанало е Царството Божие". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–1925).Наряди и упѫтвания, гр. Търново, лѣтото 1925 год. Том I.

Второ издание. ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Настанало е Царството Божие", издание от 1925 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Ти си!

И отговори Симонъ Петъръ и рече: „Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго“. (Матея 16:16)

Съзнателниятъ животъ се изразява въ питания и отговори. Тия запитвания не се отнасятъ само до външни лица, но нѣкой пѫть ние запитваме и себе си. Често, слушамъ, нѣкой седи и се запитва: сега какво мислишъ да правишъ? Сутринь домакинята, като стане, запитва се: какво трѣбва да сготвя днесъ? Като се запита, отговаря си: това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, единъ запитва – другъ отговаря.

Сега апостолъ Петъръ се намира въ положението на ученикъ. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христосъ, Синъ на Бога живаго. Питамъ: слѣдъ като ученикътъ отговори, какво е спечелилъ? Човѣкъ може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трѣбва да се извърши. Учительтъ може да запита ученика, какъ може да стане извѣстна работа, или какъ може да се разрѣши извѣстна задача. Ученикътъ казва: задачата може да се разрѣши така и така. Но, слѣдъ като ученикътъ е казалъ, какъ трѣбва да се разрѣши задачата, тя още не е рѣшена. Слѣдователно, ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе и да започне разрѣшаването на задачата.

Често, като ви срещнатъ нѣкои на пѫтя, запитватъ ви: вие какво мислите за Христа? Такъвъ маниеръ иматъ всички евангелисти. Тѣ ще ви запитатъ: ти какво мислишъ за Христа, какъ вѣрвашъ въ Него, за какъвъ го мислишъ? Ако се укаже, че ти мислишъ тъй, както е тѣхното вѣрую, считатъ те за правовѣренъ и можешъ да общувашъ съ тѣхъ. Това е начинъ, методъ. Въ училищата всѣки си има методъ за прѣподаване.

Сега, какво означаватъ думитѣ „Исусъ и Христосъ“? – Това сѫ двѣ названия, двѣ имена. Нѣкои казватъ: трѣбва да признаемъ, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий. Много добрѣ, съгласенъ съмъ съ това, но има двѣ положения въ свѣта, въ практическия животъ, които човѣкъ трѣбва да разрѣши. Азъ слагамъ прѣдъ васъ два самуна хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно и казвамъ: какви сѫ тѣзи самуни? Нѣкой отговаря: Учителю, това сѫ самуни хлѣбъ, направени отъ най-хубавото пшеничено брашно. Казвамъ: право отговори. Питамъ по-нататъкъ: слѣдъ като позна, че тѣзи самуни сѫ отъ най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самунитѣ седятъ при мене. Добрѣ, тѣзи самуни сѫ на трапезата, и ще ги опиташъ, да видишъ, дали отговорътъ ти е правъ, или не. Той самъ трѣбва да опита, дали твърдението, което далъ за тѣзи самуни е право, или не. Та въпросътъ има и друга една страна: не е достатъчно човѣкъ само да познае, че Исусъ Христосъ е Синъ Божий, но и да опита това. Подъ думата „Синъ Божий“, ние прѣвеждаме думитѣ „любовь и животъ“. Тия думи, тъй както се употрѣбяватъ, още не сѫ самитѣ думи. Какъ трѣбва да възприемемъ Любовьта? – Любовьта трѣбва да я възприемемъ чрѣзъ волята. Мнозина искатъ да възприематъ Любовьта само чрѣзъ ума. Не, Любовьта чрѣзъ ума не може да се възприеме. Любовьта е само слуга, и затова, когато иде въ свѣта, трѣбва да се възприема чрѣзъ волята. Слѣдователно, всички онѣзи хора, които иматъ Любовь, сѫ все волеви натури. Когато човѣкъ има извѣстно желание, той свѣта ще прѣброди, но ще го постигне. Това нѣма защо да ви го доказвамъ, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства въ живота. Въ свѣта има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги прослѣдите.

„Ти си Христосъ, Синъ на Бога Живаго“.

Сега, може да ви запитамъ: вие мислите ли, че Христосъ, който дойде прѣди 2,000 години дѣйствително бѣше Синъ Божий? Вие може да ми дадете единъ положителенъ, а може да ми дадете и единъ отрицателенъ отговоръ. И единиятъ, и другиятъ отговоръ оставатъ безъ послѣдствие, безъ резултатъ. Защо? Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото учение. Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото учение. Силата не е въ твърдението или отричането, но въ самия животъ.

Сега, въ християнския свѣтъ, подържатъ, че само онѣзи хора ще се спасятъ, които вѣрватъ въ Христа, а онѣзи външнитѣ, езичницитѣ нѣма да се спасятъ. Питамъ: на какво се обосновава това твърдение? Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта? Когато Богъ е рѣшилъ да направи човѣка, създалъ го, но съвѣтвалъ ли се е съ нѣкого? Може ли нѣкой отъ свѣтиитѣ да каже, че билъ въ това врѣме при Бога? Всички ще кажатъ: прѣдполагаме, но нищо не знаемъ. Турцитѣ казватъ: олабелиръ – възможно е. Знаете ли, колко сѫ смѣшни тия заключения? Единъ отъ турскитѣ султани поискалъ да се явятъ най-умнитѣ хора при него и да му кажатъ нѣщо, което не може да бѫде, т.е. нѣщо, което султанътъ не може да повѣрва, нѣкоя лъжа. Той опрѣдѣлилъ едно голѣмо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започватъ да се изреждатъ учени философи отъ разни краища. Идва единъ турски философъ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“. „Олабелиръ – възможно е“, казва султанътъ. Този философъ си заминава. Значи султанътъ не отрича тази истина. Идва другъ единъ философъ и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“. „Олабелиръ“ казва султанътъ. Трети, четвърти философъ се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ. Най-послѣ идватъ нѣколко души хамали, носятъ единъ голѣмъ, празенъ кюпъ, който може да събере 400–500 кгр. злато и го слагатъ прѣдъ султана. Този философъ, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато. Сега идвамъ да си го взема“. „Не може да бѫде!“ – Казва султанътъ. Защо казва, че не може да бѫде? Защото, ако каже олабелиръ, ще трѣбва да си плати дълга.

И тъй, когато нѣкой пѫть ни поставятъ въ едно противорѣчие, въ което трѣбва да платимъ, ние казваме: туй е лъжа, това не може да бѫде! А за всѣко нѣщо, което не ни засѣга, за което нѣмаме отговорность, казваме: олабелиръ! – т.е. това може да бѫде.

Христосъ не е една отвлѣчена личность въ свѣта. Подъ думата личность, ние не подразбираме единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено съзнание. Подъ думитѣ Исусъ Христосъ ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Духъ, отъ който изтича Любовьта. Отъ тази Любовь се ражда живота, който ние търсимъ. Христосъ не е едно вѣрую, Христосъ е животъ. Христосъ не е една философска система, затова не може да се разбере съ ума. Прѣди всичко, сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума. Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърдцето трѣбва да разбере Христа, а послѣ ума? За мене това нѣщо е много естествено. Сърдцето, въ дадения случай, е ученикътъ, който трѣбва да разбира, а не учительтъ. Умътъ е учительтъ, затова не той трѣбва да възприеме Любовьта. Сърдцето е, което трѣбва да възприеме Любовьта. Въ сърдцето липсва Любовьта. Слѣдователно, тази велика сила – Любовьта – трѣбва да се възприеме чрѣзъ сърдцето, за да укрепне то. Нѣкои не могатъ да разбератъ това и питатъ: защо не можемъ да възприемемъ Любовьта чрѣзъ ума? Законътъ е такъвъ. Кой трѣбва да яде, ситиятъ или гладниятъ? – Гладниятъ. Кой трѣбва да пие вода? – Жадниятъ. Кой трѣбва да се учи, учениятъ или невѣжиятъ? Учениятъ човѣкъ може ли да се учи! Не може. Невѣжиятъ само може да се учи. Въ свѣта има два вида хора: едни, който се учатъ отъ другитѣ, и втори, който се учатъ сами отъ себе си. Единъ великъ духъ отъ небето самъ се учи. Нему Богъ дава цѣла една слънчева система да я управлява, и отъ резултатитѣ на своята работа той изважда изводитѣ си и самъ се поправя. Докато този духъ оправлява тази слънчева система, до тогава ще сѫществуватъ хората, до тогава ще се учатъ, ще се биятъ, ще разискватъ, има ли граждански права, или не, дали трѣбва да сѫществува България, или не, трѣбва ли да сѫществуватъ другитѣ народи или не и т.н. Всички хора спорятъ, считатъ, че сѫ много важни фактори. Дѣйствително, хората сѫ важни фактори за свѣта, но този духъ, който рѫководи цѣлата слънчева система, се учи отъ тѣзи толкова важни фактори, прави си своитѣ изводи, и слѣдъ като завърши цѣлия процесъ на своето велико развитие, явява се прѣдъ Бога, и казано на вашъ езикъ, дава отчетъ за всичко, което е сторилъ. Той казва: еди-кѫдѣ си моето знание проработи добрѣ, еди-кѫдѣ си не проработи добрѣ. Като дойда втори пѫть, ще го поправя. Има хора, който дълго врѣме трѣбва да ги убѣждавашъ, че сѫ на кривата страна. На нѣкой човѣкъ трѣбва дълго врѣме да му разправяшъ, че грѣши. Той казва: не, азъ съмъ на правата страна. Сега всички съврѣменни хора сѫ все на правата страна, а при това има извѣстни криви положения въ живота.

Апостолъ Петъръ, за когото се говори въ стиха, е човѣкъ бързъ по натура, сангвиникъ. У човѣка има една чърта, съ малко трудъ, много нѣщо да добие, и като добие нѣщо, той го държи за себе си, консерваторъ е. Той казва: азъ не обичамъ да дигамъ много шумъ, да дигамъ мотиката. Спечеленото трѣбва да се държи. Консервативнитѣ хора наричамъ хората на малкия трудъ, а либералитѣ – хора на чрѣзмѣрния трудъ. Тѣ много работятъ, но и много харчатъ – ядатъ, пиятъ и казватъ: ще работимъ и ще си платимъ дълговетѣ.

И тъй, всѣко едно твърдение въ свѣта трѣбва дълбоко да се възприеме въ човѣшкото съзнание. Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ живота си, на което да се осланя. Човѣкъ трѣбва да има една прѣобладающа идея въ живота си която да го подтиква. Тази прѣобладающа идея ще бѫде най-високиятъ върхъ, отъ който той ще измѣрва всички други положения. Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея? – Тя е една необходимость. Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. Нѣкой открадналъ отъ българската държава 10 милиона и избѣгалъ въ странство. Слѣдъ 20 години отново се връща въ България. Властьта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Какъ? Изминали сѫ се вече 20 години. Тия 20 години не обезличаватъ ли 10-тѣ милиона? Не обезличаватъ. Ако властьта не прощава, природата е още по-строга въ своитѣ изисквания.

Сега, да се повърна къмъ мисъльта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да рѣшите своитѣ задачи. Всѣки иска да живѣе добрѣ, но за да живѣе добрѣ, трѣбва да има условия. Какви условия? – Външни и вѫтрѣшни. Азъ ще ви обясня, какви сѫ външнитѣ условия. Хамбарътъ ти е пъленъ съ жито. Това сѫ външнитѣ условия. Слѣдъ като стомахътъ ти приеме туй жито, ще бѫде ли въ състояние да извади отъ него нужднитѣ сокове за работа? Това сѫ вѫтрѣшнитѣ условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахътъ ви да не позволява да се прѣработи: може пъкъ стомахътъ ви да работи, но да нѣмате жито. Ето защо, казвамъ: за вашето развитие, външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ условия трѣбва да сѫществуватъ едноврѣменно. Външнитѣ условия сѫ отъ Бога, а вѫтрѣшнитѣ условия – отъ насъ. Такъвъ е законътъ. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърдце е така изопачено, това сѫ вѫтрѣшни условия, за които ние сме причината. За това нѣщо нѣма двѣ мнѣния. Това нѣма да го доказвамъ. Ако го доказвамъ, то ще бѫде губене на врѣме. Вслѣдствие на това, идватъ и външнитѣ условия на живота. Често нѣкои казватъ: мене хората не ми помагатъ. Защо не ти помагатъ? Защото въ тебе вѫтрѣшнитѣ условия сѫ изопачени. Защо нѣкой човѣкъ не помага на другъ? Лежатъ двама души въ болницата, болни отъ нѣкоя тежка болесть – и двамата не могатъ да се мръднатъ отъ леглата си. Единиятъ казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорапъ, а другарьтъ му иска помощь отъ него. Смѣшно е това положение! Ами ти защо не си го обуешъ самъ? – Не мога. Че и азъ не мога. Тъй се разговарятъ и двамата, но това е игра на думи. Боленъ на боленъ не може да помогне. Може да се разговарятъ, може да се утѣшаватъ, но физически не могатъ да си помогнатъ. Слѣдователно, събератъ ли се двама души болни тѣ не могатъ да си помогнатъ. Нашитѣ възгледи за живота, и въ ума, и въ сърдцето ни трѣбва да бѫдатъ еднакви. За сега, ние не страдаме отъ умствени изопачавания. Умътъ не е виновенъ за нашитѣ погрѣшки, сърдцето е виновно. Сърдцето го наричатъ мекия принципъ. Ако питате съврѣменнитѣ хора, всѣки иска да живѣе охолно, всѣки иска да живѣе безъ трудъ, всѣки иска баща му да му остави наслѣдство отъ 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всѣки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски синъ. Всички желаятъ това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искатъ да бѫдатъ милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, въ които живѣемъ на земята, нѣма толкова злато, а при това, ако всички станемъ толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намѣрите въ положението на богатитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта, знаете ли какво ще бѫде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта. Знаете ли, че властьта е хиляди пѫти по-опасна, отколкото сегашното положение, въ което се намирате? Ако човѣкъ има власть да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другитѣ?

Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ ученъ философъ. Това е единъ разказъ съ много вариации. Този философъ живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа. За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучихъ го много добрѣ. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто? – Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание. Тогава гениятъ му дава една пръчица и казва: ще държишъ скрита тази пръчица и ще я изваждашъ, само когато ти потрѣбва. Каквото пожелаешъ, ще бутнешъ съ тази пръчица, и всичко ще стане споредъ твоето желание. Връща се той въ кѫщи, започва да хлопа съ пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнелъ, всичко се прѣвръщало въ злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се прѣвърнало въ злато. Слугитѣ донесли яденето му, но бутналъ съ пръчицата си, и яденето се прѣвърнало въ злато. Донесли му хлѣбъ, бутналъ го по нѣкакъвъ начинъ съ пръчицата, и той се прѣвърналъ въ злато. Дошли жена му, дѣцата му, приятелитѣ му около него, той не си изказва тайната; тѣ, обаче го прегърнали, но по нѣкакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се прѣвърнали въ злато. При това нещастие той си казалъ: а, пропуснахъ единъ великъ фактъ. Сега, мнозина отъ васъ си казватъ: е, Господь да ми даде тази или онази сила! Казвамъ: проучилъ ли си въпроса, какъ да манипулирашъ съ нея? – Проучилъ съмъ, разбира се. Да, и ти като онзи философъ ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато. Питамъ: какво ще правишъ, когато и яденето ти ще се прѣвърне въ злато и не ще можешъ да ядешъ? – Гладенъ ще бѫдешъ. Съврѣменнитѣ хора толкова обичатъ златото и парицитѣ, че всички мислятъ само за тѣхъ, но не знаятъ какъ да прѣвърнатъ тази жажда за злато въ жажда за друго нѣщо. Тази алчность, тази жажда за злато трѣбва да се прѣвърне въ жажда къмъ нѣщо велико, неизмѣнно. Какво нѣщо е великата любовь? – Тя е една сила, недостѫпна за хората. Всички говоримъ за Любовьта, но тя е недостѫпна. Любовьта като сила, трѣбва да се прѣвърне въ животъ, въ най-малката сила, и послѣ, да можешъ по косвенъ начинъ да прѣвърнемъ Любовьта въ злато. Днесъ майкитѣ и бащитѣ прѣдставляватъ една велика лаборатория, въ която се изучава Любовьта. И майкитѣ даже не знаятъ какво нещо е любовь. Какво изучаватъ майкитѣ? Тѣ изучаватъ любовьта въ една отъ нейнитѣ прояви. Сега, гледамъ, мнозина се запалили, казватъ: гори ми сърдцето. Да, но горението не е любовь. То е едно проявление на любовьта. Любовьта не е горение, любовьта не е и животъ. Защо? – Защото въ живота всѣкога има едно ограничение. Въ живота има и радости, и скърби. Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби. Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка. Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието. Не, животътъ изисква съвсѣмъ друго нѣщо. Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема. Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми? Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности. Сега, нѣкои казватъ: това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вѣроятность която може да се докаже по дългия пѫть на опита, а може да се докаже и изведнъжъ. Запримѣръ, по закона на разсъждението, може да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, слѣдъ много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали единъ човѣкъ е добъръ, или не. Дали ще може да вършите работа съ него, или не. Нѣкой ще каже: какъ е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достѫпна за вашия умъ. Прѣдставете си, че азъ трѣбва да посѣтя слънцето. Какъ? Допуснете тази вѣроятность, че жителитѣ на слънцето ме канятъ да имъ направя едно посѣщение. Има два начина за отиване на слънцето. Азъ тръгвамъ за слънцето съ бързината на свѣтлината и въ осемь минути съмъ тамъ. Другъ единъ господинъ, мой приятель сѫщо е поканенъ да отиде на слънцето, но той тръгва съ най-бързия тренъ, който пѫтува съ бързина 150–200 клм. въ часъ. Какъ мислитѣ слѣдъ колко години този господинъ ще стигне на слънцето съ този бързъ тренъ? – Ще му вземе най-малко 200 години. Азъ ще стигна само слѣдъ осемь минути, ще поразисквамъ малко съ жителитѣ на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пѫтуване съ бързия експресъ е нашиятъ разсѫдъкъ. Нѣкой казва: ние разсѫждаваме. Да, ще стигнешъ до слънцето слѣдъ 200 години. Затуй хората казватъ, че опитностьта учила хората. Да, опитностьта на дългия пѫть. Това е до начина на движението. У нѣкои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборга, единъ съвършенъ човѣкъ, у когото религиознитѣ чувства сѫ силно развити, ще видитѣ, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е вѣрно, или не; дали този човѣкъ е съ ума си, или не. Не, това сѫ истински нѣща. Той разправя, какви сѫ ангелитѣ, какъ живѣятъ, какво мислятъ. Слѣдъ туй описва всички хора на земята, въ Англия, въ Франция, въ Африка и другадѣ, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тѣхъ, че се разговаря. Какво ще кажете вие на всичко това? Сведенборгъ казва: „Ако вашитѣ чувства сѫ развити тъй, както моитѣ, вие ще можете да провѣрите тия нѣща“. За да ги провѣри човѣкъ, изисква се единъ организъмъ малко по-другояче устроенъ отъ сегашния. Единъ човѣкъ който обича материалния свѣтъ, не може да влѣзе въ небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ? Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%. Христовото учение въ това нѣщо не се бърка. Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ. Питам: когато Господь създаде свѣта, имаше ли въ бюджета си прѣдвидени банкери и лихвари? Не, банкитѣ и лихвитѣ, това сѫ случайни единици, врѣменни, палеативни срѣдства, както въ търговията, вземашъ пари срѣщу една полица, послѣ отъ тукъ вземашъ да я посрещнешъ, отъ тамъ вземешъ, отъ 4–5 мѣста вземешъ, докато най-послѣ фалирашъ. Питамъ това наука ли е? Ако отидете въ Америка, или кѫдѣто и да е изъ съврѣменния свѣтъ, ще видитѣ, че свѣтътъ навсѣкѫдѣ е майсторъ въ уреждане на такива полици. Казватъ за нѣкого: а, той е голѣмъ финансистъ. Вѫтрѣ въ шесть месеца той отъ тукъ ще вземе пари, отъ тамъ ще вземе, ще направи два, три пѫти прѣвръщания, оборотъ, но най-послѣ казва: е, изчерпи се кредитътъ азъ ликвидирамъ. Това е човѣшката страна на въпроса. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ ми дължи 20,000 лв. Въ сѫщность, този човѣкъ дължи ли ми? Какво съмъ далъ нѣкому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българинъ тамъ въ провадийско, който дава на единъ турчинъ осемь крини жито на заемъ и слѣдъ осемь години турчинътъ му го изплаща заедно съ лихвитѣ. Обаче, българинътъ като си направилъ по своему смѣтката, намира, че турчинътъ има да му дава още 80 крини. Питамъ: какъ тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко въ живота? Когато дойдемъ до онова вѫтрѣшно разбиране, ще видимъ, че Богъ ни е изпратилъ въ свѣта бѣдни, защото Той изисква нѣщо отъ насъ. Никой нѣма право да залага своя животъ. Никой нѣма право да изопачава своя умъ! Никой нѣма право да изопачава своето сърдце! Защото, ако човѣкъ ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нѣщо. Отъ какво произтичатъ страданията? Страданията въ свѣта не сѫ нищо друго, освѣнъ знакъ, че ние сме нарушили единъ законъ на разумни сѫщества. Туй показва, че ние сме заобиколени съ разумни сѫщества, и когато прѣстѫпимъ тѣхнитѣ закони, тѣ спиратъ своя бюджетъ по отношение къмъ насъ, ние започваме да страдаме и болеститѣ идватъ. Забѣлѣжете, щомъ човѣкъ прави грѣхове, болеститѣ идватъ. Прѣстане ли да прави грѣхове, рѣши ли да води единъ абсолютно изправенъ животъ, болеститѣ прѣставатъ да го посѣщаватъ. Грѣхътъ е най-ужасната болесть, която може да зарази човѣка. Запримѣръ, азъ мога да мина покрай васъ и да ви кажа, че ви обичамъ! Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа отъ най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не сѫ мои нѣща. Туй винце най-първо бѣше сладко, и човѣкътъ послѣ го направи кисело. Сегашното вино, това сѫ човѣшки сокове. Ще те черпи човѣкъ отъ своитѣ сокове, че ще прокопсашъ. Бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, който като е пилъ вино, да е прокопсалъ. Защо? Защото това сѫ човѣшки сокове. Ще пиешъ това кисело ферментирало вино, че ще прокопсашъ! Е, какво да правя тогава? – Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ нашия животъ горчивъ и киселъ, каквото е самото вино.

Ние, съврѣменнитѣ хора, не мислимъ сериозно върху живота. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това. Така животътъ ти вкисва. Вкисва животътъ и на другия. Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ. Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ. Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ. Нѣкой ще каже: ще умра гладенъ. Не, ако живѣешъ споредъ Божиитѣ закони, ако вършишъ волята Божия, ти ще имашъ изобилно отъ всичко.

Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно. За да можемъ да приложимъ Божиитѣ закони, изисква се една абсолютна вѫтрѣшна чистота. Ние, съврѣменнитѣ хора, който сме нечисти, не трѣбва да сѫдимъ, да казваме, че еди-кой си не живѣе чистъ животъ. Не, за да можемъ да сѫдимъ другитѣ хора, за да имъ помогнемъ, най-първо ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти и по умъ, и по сърдце. Щомъ имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бѫдемъ богати.

Въ природата има много ресурси за забогатяване. Ако българитѣ бѣха по-умни хора и бѣха рѣшили да живѣятъ по Бога, не тъй както сега живѣятъ, но истински, както трѣбва, тѣ въ една година отгорѣ щѣха да платятъ дълговетѣ си и никакви репарации нѣмаше да има. Сега ще кажете: кажи ни какъ да си изплатимъ дълговетѣ, че тогава да живѣемъ за Бога. Не, тези нѣща сѫ опитвани, опитвани. Богъ е опиталъ всички народи, всички религиозни хора и се убѣдилъ, че тѣ сѫ пословични съ своитѣ лъжи и неиздържани обѣщания. Книгата въ небето е пълна само съ лъжи и съ неизпълнени обѣщания. Едва тукъ-тамѣ ще срещнете единици, които, като сѫ обѣщали нѣщо сѫ го изпълнили. Нѣкой живѣлъ добъръ животъ 5–6 години, но послѣ казва: е, ще си поживѣя малко. Нѣкой пъкъ живѣлъ прѣзъ цѣлия си животъ разгулно, свободно, но послѣ, 2–3 години къмъ края на живота си започва да живѣе добъръ, чистъ животъ. Не, приятелю, откакъ си се родилъ, докато умрѣшъ, ще живѣешъ единъ чистъ и святъ животъ. Ама може ли? – Може! То не е въ врѣме и пространство. И Христосъ казва: „Това плъть и кръвь не сѫ го открили, Отецъ ми въ тебе го открилъ. И ти слѣдъ врѣме ще разберешъ тази велика Истина. И казва му още: азъ ще ти дамъ ключоветѣ“. Вие ще кажете: на Петра дали ключоветѣ. Не, само онзи има ключоветѣ на рая, който има Любовьта. На всѣки едного отъ васъ Господь може да даде ключоветѣ отъ рая, стига да имате Любовь, стига напълно да сте отдали въ служене на Бога своя умъ, своето сърдце и своята воля. Всѣки такъвъ човѣкъ ще има ключоветѣ на земята и на небето. Ще кажете: а, уреди се вече въпросътъ. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означаватъ ключоветѣ? Апостолъ Петъръ отъ 2,000 години изучава все този законъ. Господъ му далъ да държи ключоветѣ, но той си взелъ такава беля на главата съ тѣхъ. Той едва сега започва да разбира този законъ, защо Господь му даде да държи ключоветѣ. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключоветѣ, та постоянно да слиза, да упѫтва хората къмъ Любовьта. Той наистина отваря вратата, но не за онѣзи, които влизатъ въ рая, а за тѣзи, които слизатъ отъ небето за земята. Ти като отивашъ отъ земята за небето, можешъ да хлопашъ и 10 пѫти на вратата на ап. Петра, но нѣма да го видишъ, той нѣма да ти отвори, но ако слизашъ отъ небето, той ще бѫде първиятъ, който ще ти отвори. Онзи пъкъ, който отваря вратата на ада е Христосъ. Той отваря на онѣзи, които влизатъ въ ада и излизатъ отъ ада. Апостолъ Петъръ отваря на праведнитѣ, а Христосъ – на грѣшнитѣ. Нѣкои казватъ: да запалимъ една свѣщица на апостолъ Петра. И 100 свѣщи да запалите, нищо нѣма да ви ползува. Не, ще запалите тази свѣщь въ вашето сърдце и ще пожертвувате живота си за васъ, и за вашитѣ ближни. За кои ближни? – За онѣзи, които Богъ обича, на които Богъ иска да услужи. Ще кажете: ами защо Господь не ни каже, какво иска отъ насъ. Богъ изисква отъ насъ служители. Вие заставяте хората да ви служатъ съ стражари, съ камшикь, а Богъ изисква отъ насъ служители съ любовь, съ онази вѫтрѣшна прѣданость, безъ никакъвъ ропотъ. Отъ такива работници се нуждае Той! Не че Богъ самъ не може да оправи свѣта, но Той опитва нашитѣ умове, ние какво можемъ да направимъ. Той самъ може да оправи свѣта, но иска и ние да вземемъ участие въ дѣлото Му, за да получимъ дѣлъ. И въ посланието апостолъ Павелъ казва, че ние сме съработници съ Бога. И въ това е величието на Бога, че той ни допуща да вземемъ дѣлъ въ туй велико дѣло. А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ. Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара единъ толкова хубавъ ароматъ, че ние искаме да го обсебимъ за себе си, защо, по сѫщия законъ, ние да не можемъ да култивираме единъ такъвъ живъ ароматъ за нашата душа? Защо ние да не можемъ да култивираме тази роза въ нашето сърдце и да имаме този ароматъ? Можемъ да обработваме тази роза вѫтрѣ въ насъ и да използваме нейния ароматъ. Азъ не съмъ противъ ароматитѣ, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичатъ отъ самия животъ.

Ап. Петър казва: „Ти си Синъ на Бога Живаго“.

Тогава, Христосъ като влѣзе въ насъ, ние трѣбва да вземемъ Неговия образъ. Ап.Павелъ казва на едно мѣсто: „На мѫки съмъ, докато се прѣобрази Христосъ въ мене“.

Сега, човѣкъ може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но съ туй нѣма да разрѣши въпроситѣ. Ако обаче той възприеме въ себе си Божествената Любовь, ако възприеме Божията Мѫдрость и ако най-послѣ, въ дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той сѫществено е разрѣшилъ въпроситѣ, подготвилъ се е за тия дълбоки истини. Азъ мога да ви разправямъ за тия работи, те не сѫ отвлечени, даже много близки сѫ за васъ, но като ме слушате, ще си кажете: умътъ на този човѣкъ не е на мѣстото си. Ами че и азъ като ви гледамъ, виждамъ, че и вашиятъ умъ не е на мѣстото си. Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ! Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ. Онѣзи, които нѣматъ гребенъ, които съ треска се чешатъ, както казва едно силно българско изречение, тѣ нѣматъ никакво обществено положение.

Та, запитватъ сега: по кой начинъ трѣбва да оправимъ живота си? Христосъ, този великъ Божественъ Духъ, и днесъ хлопа на сърдцата на хората и казва: не наживѣхте ли се на вашитѣ глупости? Е, нѣкой седналъ тамъ, пише цѣли томове, цѣли теории върху нѣкои въпроси; другъ нѣкой пише за буболечкитѣ; трети пъкъ изслѣдва газоветѣ, пише нѣщо върху тѣхъ. Христосъ хлопа на сърдцето на историка и пита: ти свърши ли своята история? Хлопа на сърдцето на тоя, който се занимава съ бубулечкитѣ. И пита: ти свърши ли въпроса съ бубулечкитѣ? А ти тамъ, свърши ли въпроса съ газоветѣ? Нѣкои пъкъ иматъ още много хиляди, милиони левове и тѣхъ пита: вие свършихте ли съ паритѣ? А тѣ все пишатъ, пишатъ, бързо смѣтатъ. Нѣкои отъ васъ казватъ: Господи, всичко е добро въ този свѣтъ, но ние сме много бѣдни. И всички днесъ все парици искатъ отъ Христа. Въ църквата като отидешъ, пари искатъ; кѫдѣто и да отидешъ пари и все пари ти искатъ, и ние вече сме се убѣдили, че не можемъ безъ пари. Дѣйствително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трѣбва да внесемъ въ него единъ новъ елементъ – да внесемъ Божествената Любовь въ сърдцата си, да направимъ паритѣ слуги на Любовьта, да видимъ, какъвъ ще бѫде резултатътъ. До това врѣме, паритѣ нека седятъ на мѣстото си.

Днесъ, като отидешъ при нѣкой търговецъ и извадишъ кесията си, той казва: азъ имамъ довѣрие въ тебе, честенъ човѣкъ си. Имашъ ли кѫща, честенъ човѣкъ си; имашъ ли ниви, честенъ човѣкъ си. Казвамъ: довѣрие иматъ на кесията ти, на кѫщата ти, на нивитѣ ти, но не и на тебе, а щомъ изгубишъ нивитѣ си, кѫщитѣ си, никой нѣма довѣрие въ тебе. Тогава нѣкой дойде, казва: азъ вѣрвамъ, че ти си добъръ християнинъ. Защо си добъръ? Защото си богатъ.

Сега Христосъ задава въпроса: какво мислятъ хората за мене, кой съмъ? Защо ме обичате, затова, че ви давамъ всичкитѣ си блага, или малко по-другояче? Питамъ ви и азъ: защо обичате Господа? Защо Му се молите всѣки день? – За парички – нищо повече! Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкой, който се моли безкористно. Нѣкоя мома е горда, но възлюбениятъ ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свѣщи. Защо? – За да я залюби отново. Нѣкой изгубилъ нѣщо – моли се, плаче. Азъ бихъ желалъ да срещна нѣкоя душа, която да се моли безкористно, вънъ отъ всички материални несгоди, вънъ отъ всички тревоги, та и като я сполетятъ всички нещастия да има благородство въ себе си, да лъха отъ тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: ти искашъ да ни научишъ да станемъ сиромаси. Нѣма защо да ставате сиромаси, вие и безъ това сте сиромаси, вие сте роби въ Египетъ, камшикъ има опрѣдѣленъ за васъ. Жена ти възстава, дѣцата ти възставатъ. Защо? – Да работишъ. Ако не работишъ, камшикъ има. Казвашъ: азъ съмъ трудолюбивъ човѣкъ. Трудолюбивъ си, защото иначе камшикъ ще има. Другъ законъ има въ свѣта, споредъ който ще работишъ за жена си, за дѣцата си, за държавата, за всички, но отъ любовь! Любовьта да стане като единъ мощенъ принципъ, като единъ двигатель въ живота ви, та всички тия сили, които създаватъ злото въ свѣта, да се прѣвърнатъ чрѣзъ любовьта въ добро.

И тъй, Христосъ запитва Петра: „Ти какво мислишъ за мене?“ Петъръ Му казва: „Ти си Синъ на Бога Живаго“.

Азъ бихъ желалъ да се развие у васъ съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление въ живота си, та всѣка тѫга, всѣко страдание да се разтопи, за да могатъ новитѣ условия да влѣзатъ въ вашия животъ.

И въ съврѣменната наука има единъ омагьосанъ крѫгъ. Ние изучаваме много нѣща, но въ това изучаване нѣма такова единство, чрѣзъ което да дойдемъ до едно коренно разрѣшение на въпроситѣ, чрѣзъ което умътъ ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има споръ между религия и наука. Никакъвъ споръ не трѣбва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се прѣвърне на Любовь, тя е на мѣстото си; ако науката се прѣвърне на Мѫдрость, тя е на мѣстото си. Религията азъ наричамъ забавачница за хората, а науката – учителка за възрастнитѣ дѣца. Ако дойдемъ до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това сѫ общи положения, общи принципи, които като схванемъ, ще видимъ, че не може да се явява никакъвъ споръ. Сегашниятъ ни животъ трѣбва да се прѣобрази. Какъ? – Като промѣнимъ възгледитѣ си за живота, а това ще стане, като вложимъ въ него принципитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Щомъ дойдете въ свръзка съ Бога, Той ще ви даде сили да сторитѣ това.

Сега, азъ желая да се запознаете съ Христа. Вие познавате Христа, но само външно, вѫтрѣшно още не сте Го познали. Да викате нѣкого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живѣете 10–15–20 години заедно съ него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слѣятъ въ единъ, да стане сливане, то значи познаване. Това нѣщо въ будическото поле се казва сливане. Тогава всички противорѣчия въ свѣта изчезватъ. Човѣкъ вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Богъ работи. Трѣбва сливане въ Бога на два живота, на четири живота, на осемь живота, на шестнадесетъ живота и т.н., до като животътъ на цѣлото човѣчество се слѣе въ едно. Тогава ще се образува тази хармония, която сегашнитѣ народи очакватъ.

И тъй, за всички е нужно сливане и познаване на Христа вѫтрѣшно като Любовь, познаване на Христа вѫтрѣшно като Мѫдрость и познаване на Христа вѫтрѣшно като Истина. Това е дълбокиятъ смисълъ, който трѣбва да залегне въ всѣки умъ, въ всѣко сърдце, въ всѣка душа и въ всѣки духъ.

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 7 декември, 1924 г. въ гр. София.

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Настанало е Царството Божие". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–1925).Наряди и упѫтвания, гр. Търново, лѣтото 1925 год. Том I.

Второ издание. ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Настанало е Царството Божие", издание от 1925 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", том 9, неделни беседи изнасяни от 19 октомври 1924 г. до 15 март 1925 г.,

Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г.

Книгата на PDF за теглене

Съдържание

неделна беседа

Ти си!

''Беседа, държана от Учителя, на 7 декември, 1924 г. в гр. София.''

И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. *)

Съзнателният живот се изразява в питания и отговори. Тия запитвания не се отнасят само до външни лица, но някой път ние запитваме и себе си. Често, слушам, някой седи и се запитва: Сега какво мислиш да правиш? Сутрин домакинята, като стане, запитва се: Какво трябва да сготвя днес? Като се запита, отговаря си: Това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, един запитва – друг отговаря.

Сега апостол Петър се намира в положението на ученик. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго. Питам: След като ученикът отговори, какво е спечелил? Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши. Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача. Ученикът казва: Задачата може да се разреши така и така. Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена. Следователно, ученикът сам трябва да излезе и да започне разрешаването на задачата.

Често, като ви срещнат някои на пътя, запитват ви: Вие какво мислите за Христа? Такъв маниер имат всички евангелисти. Те ще ви запитат: Ти какво мислиш за Христа, как вярваш в Него, за какъв го мислиш? Ако се окаже, че ти мислиш тъй, както е тяхното верую, считат те за правоверен и можеш да общуваш с тях. Това е начин, метод. В училищата всеки си има метод за преподаване.

Сега, какво означават думите „Исус и Христос“? – Това са две названия, две имена. Някои казват: Трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: Какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: Право отговори. Питам по-нататък: След като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно, какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: Не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“. Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури. Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне. Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота. В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите.

„Ти си Христос, Син на Бога Живаго“.

Сега, може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий? Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор. И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо? Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото учение. Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото учение. Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот.

Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят. Питам: На какво се обосновава това твърдение? Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света? Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого? Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога? Всички ще кажат: Предполагаме, но нищо не знаем. Турците казват: Олабелир – възможно е. Знаете ли, колко са смешни тия заключения? Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“. „Олабелир – възможно е“, казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе назаем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде!“ – Казва султанът. Защо казва, че не може да бъде? Защото, ако каже [„]олабелир[“], ще трябва да си плати дълга.

И тъй, когато някой път ни поставят в едно противоречие, в което трябва да платим, ние казваме: Туй е лъжа, това не може да бъде! А за всяко нещо, което не ни засяга, за което нямаме отговорност, казваме: Олабелир! – т.е. това може да бъде.

Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност, ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта. От тази Любов се ражда живота, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума? За мене това нещо е много естествено. Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учителят. Умът е учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Някои не могат да разберат това и питат: Защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният. Кой трябва да пие вода? – Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи![!?] Не може. Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух управлява тази слънчева система, дотогава ще съществуват хората, дотогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи цялата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като завърши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: Еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя. Има хора, които дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна. На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши. Той казва: Не, аз съм на правата страна. Сега всички съвременни хора са все на правата страна, а при това има известни криви положения в живота.

Апостол Петър, за когото се говори в стиха, е човек бърз по натура, сангвиник. У човека има една черта, с малко труд, много нещо да добие, и като добие нещо, той го държи за себе си, консерватор е. Той казва: Аз не обичам да дигам много шум, да дигам мотиката. Спечеленото трябва да се държи. Консервативните хора наричам хората на малкия труд, а либералите – хора на чрезмерния труд. Те много работят, но и много харчат – ядат, пият и казват: Ще работим и ще си платим дълговете.

И тъй, всяко едно твърдение в света трябва дълбоко да се възприеме в човешкото съзнание. Човек все трябва да има нещо в живота си, на което да се осланя. Човек трябва да има една преобладаваща идея в живота си която да го подтиква. Тази преобладаваща идея ще бъде най-високият връх, от който той ще измерва всички други положения. Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост. Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: Защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас. Някой път е благословение човек да умре. Защо човек иска да умре? – Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат. А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи. Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избягал в странство. След 20 години отново се връща в България. Властта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Как? Изминали са се вече 20 години. Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона? Не обезличават. Ако властта не прощава, природата е още по-строга в своите изисквания.

Сега, да се повърна към мисълта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи. Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия. Какви условия? – Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия. Хамбарът ти е пълен с жито. Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи; може пък стомахът ви да работи, но да нямате жито. Ето защо, казвам: За вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. За това нещо няма две мнения. Това няма да го доказвам. Ако го доказвам, то ще бъде губене на време. Вследствие на това, идват и външните условия на живота. Често някои казват: Мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени. Защо някой човек не помага на друг? Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си. Единият казва на другия: Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорап, а другарят му иска помощ от него. Смешно е това положение! Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога. Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. Засега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има наготово ядене, пиене, а той да ходи като царски син. Всички желаят това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искат да бъдат милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта. Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате? Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите?

Ще ви приведа един пример за един учен философ. Това е един разказ с много вариации. Този философ живял в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа. За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос?“ – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: Ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потрябва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание. Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превърнало в злато. Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превърнало в злато. Донесли му хляб, бутнал го по някакъв начин с пръчицата, и той се превърнал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по някакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превърнали в злато. При това нещастие той си казал: ІА, пропуснах един велик факт. Сега, мнозина от вас си казват: Е, Господ да ми даде тази или онази сила! Казвам: Проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свят само мумии от злато. Питам: Какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш. Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно.

Какво нещо е великата любов? – Тя е една сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. И майките даже не знаят какво нещо е любов. Какво изучават майките? Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: Гори ми сърцето. Да, но горенето не е любов. То е едно проявление на любовта. Любовта не е горене, любовта не е и живот. Защо? – Защото в живота всякога има едно ограничение. В живота има и радости, и скърби. Някой казва: Ако не бях любил, нямаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: Е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: Мъчи ме страданието. Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всяка държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: Да сключим един земен заем! Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адам: „Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заем“. Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега, някои казват: Това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Например, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вършите работа с него, или не. Някой ще каже: Как е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум. Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване на слънцето. Аз тръгвам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 км. в час. Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се върна на земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: Ние разсъждаваме. Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. Затуй хората казват, че опитността учила хората. Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението. У някои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборг, един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: Дали всичко това е вярно, или не; дали този човек е с ума си, или не. Не, това са истински неща. Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш? Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка. Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен. Питам: Когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после оттук вземаш да я посрещнеш, оттам вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свят, ще видите, че светът навсякъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за някого: А, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той оттук ще вземе пари, оттам ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: Е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам. Това е човешката страна на въпроса. Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. Всъщност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал някому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито назаем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите. Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: Как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека. Например, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам! Мога да ви заколя и опека една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща. Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело. Сегашното вино, това са човешки сокове. Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш. Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо? Защото това са човешки сокове. Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш! Е, какво да правя тогава? – Ще ядеш гроздето тъй, както е създадено, то е сладко в този естествен вид. Следователно, ние можем да направим нашия живот горчив и кисел, каквото е самото вино.

Ние, съвременните хора, не мислим сериозно върху живота. Имаш да вземаш от някого и постоянно мислиш за това. Така животът ти вкисва. Вкисва животът и на другия. Кажи: Заради Бога, заради Любовта тегля черта отгоре и задрасквам този дълг. Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Тогава и Бог няма да те остави сиромах. Забележете, в цялата окултна литература в цялата религия, няма пример, дето човек да е живял съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах. Такъв човек всякога е бил богат. Някой ще каже: Ще умра гладен. Не, ако живееш според Божиите закони, ако вършиш волята Божия, ти ще имаш изобилно от всичко.

Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно. За да можем да приложим Божиите закони, изисква се една абсолютна вътрешна чистота. Ние, съвременните хора, който сме нечисти, не трябва да съдим, да казваме, че еди-кой си не живее чист живот. Не, за да можем да съдим другите хора, за да им помогнем, най-първо ние трябва да бъдем абсолютно чисти и по ум, и по сърце. Щом имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бъдем богати.

В природата има много ресурси за забогатяване. Ако българите бяха по-умни хора и бяха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щяха да платят дълговете си и никакви репарации нямаше да има. Сега ще кажете: Кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога. Не, тези неща са опитвани, опитвани. Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични със своите лъжи и неиздържани обещания. Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания. Едва тук-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили. Някой живял добър живот 5–6 години, но после казва: Е, ще си поживея малко. Някой пък живял през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот. Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. Ама може ли? – Може! То не е във време и пространство. И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил. И ти след време ще разбереш тази велика Истина“. И казва му още: „Аз ще ти дам ключовете“. Вие ще кажете: На Петра дали ключовете. Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта. На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето. Ще кажете: А, уреди се вече въпросът. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означават ключовете? Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон. Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тях. Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта. Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята. Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап. Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори. Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос. Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада. Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните. Някои казват: Да запалим една свещица на апостол Петра. И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползва. Не, ще запалите тази свещ във вашето сърце и ще пожертвате живота си за вас, и за вашите ближни. За кои ближни? – За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи. Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа? Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат? Можем да обработваме тази роза вътре в нас и да използваме нейния аромат. Аз не съм против ароматите, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичат от самия живот.

Ап. Петър казва: „Ти си Син на Бога Живаго“.

Тогава, Христос като влезе в нас, ние трябва да вземем Неговия образ. Ап.Павел казва на едно място: „На мъки съм, докато се преобрази Христос в мене“.

Сега, човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с туй няма да разреши въпросите. Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия дълбоки истини. Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отвлечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: Умът на този човек не е на мястото си. Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на мястото си. Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите. Онези, които нямат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско изречение, те нямат никакво обществено положение.

Та, запитват сега: По кой начин трябва да оправим живота си? Христос, този велик Божествен Дух, и днес хлопа на сърцата на хората и казва: Не наживяхте ли се на вашите глупости? Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху някои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тях. Христос хлопа на сърцето на историка и пита: Ти свърши ли своята история? Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с буболечките. И пита: Ти свърши ли въпроса с буболечките? А ти там, свърши ли въпроса с газовете? Някои пък имат още много хиляди, милиони левове и тях пита: Вие свършихте ли с парите? А те все пишат, пишат, бързо смятат. Някои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свят, но ние сме много бедни. И всички днес все парици искат от Христа. В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари. Действително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трябва да внесем в него един нов елемент – да внесем Божествената Любов в сърцата си, да направим парите слуги на Любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът. До това време, парите нека седят на мястото си.

Днес, като отидеш при някой търговец и извадиш кесията си, той казва: Аз имам доверие в тебе, честен човек си. Имаш ли къща, честен човек си; имаш ли ниви, честен човек си. Казвам: Доверие имат на кесията ти, на къщата ти, на нивите ти, но не и на тебе, а щом изгубиш нивите си, къщите си, никой няма доверие в тебе. Тогава някой дойде, казва: Аз вярвам, че ти си добър християнин. Защо си добър? Защото си богат.

Сега Христос задава въпроса: Какво мислят хората за мене, кой съм? Защо ме обичате, затова, че ви давам всичките си блага, или малко по-другояче? Питам ви и аз: Защо обичате Господа? Защо Му се молите всеки ден? – За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби. Тръгва тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо? – За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: Ти искаш да ни научиш да станем сиромаси. Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас. Жена ти въстава, децата ти въстават. Защо? – Да работиш. Ако не работиш, камшик има. Казваш: Аз съм трудолюбив човек. Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има. Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов! Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превърнат чрез любовта в добро.

И тъй, Христос запитва Петра: „Ти какво мислиш за мене?“ Петър Му казва: „Ти си Син на Бога Живаго“.

Аз бих желал да се развие у вас съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление в живота си, та всяка тъга, всяко страдание да се разтопи, за да могат новите условия да влязат във вашия живот.

И в съвременната наука има един омагьосан кръг. Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има спор между религия и наука. Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца. Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор. Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как? – Като променим възгледите си за живота, а това ще стане, като вложим в него принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. Щом дойдете в свръзка с Бога, Той ще ви даде сили да сторите това.

Сега, аз желая да се запознаете с Христа. Вие познавате Христа, но само външно, вътрешно още не сте Го познали. Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи. Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на шестнадесет живота и т.н., до като животът на цялото човечество се слее в едно. Тогава ще се образува тази хармония, която сегашните народи очакват.

И тъй, за всички е нужно сливане и познаване на Христа вътрешно като Любов, познаване на Христа вътрешно като Мъдрост и познаване на Христа вътрешно като Истина. Това е дълбокият смисъл, който трябва да залегне във всеки ум, във всяко сърце, във всяка душа и във всеки дух.

''Беседа, държана от Учителя, на 7 декември, [[1924]] г. в гр. София.''

----

*) Матея 16:16.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...