Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_01_11 Квадратурата на кръга11 януари 1925 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 януари 2011 - 01:36

Аудио - чете Веселина Костадинова

КВАДРАТУРАТА НА КРѪГА (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата, "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Квадратурата на кръга



Любовта ражда доброто.

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

Размишление.

Прочете се резюмето: "Защо се ражда и умира човек."

Прочетоха се темите: "Произход на съзнателните и несъзнателни движения".

Коя е най-близката цел за човека? Как бихте отговорили на този въпрос? Друг един въпрос: Кое е най-хубавото нещо в живота? (– Слънцето.) Хубаво ли е Слънцето? (– Небето.) За всеки един ще бъде най-хубавото туй, което в дадения момент му липсва.


Публикувано изображение
Сега ще ви задам един философски въпрос: Защо Питагор е искал да намери квадратурата на кръга, какви сa били неговите съображения? И защо в окултната наука се стремят да намерят квадратурата на кръга? Защо искат да определят туй, което не може да се определи? (– Като проблема на геометрията това е невъзможно, това е символ на алхимията.) Да допуснем, че квадрата, това е една проекция, имате четири точки, които са проектирани от някъде от пространството към дадена плоскост.

Представете си, че тези четири точки АВСД в квадрата сa проекции. Може да сa проекции на подсъзнателни сили, на физически сили, пък може да са проекции и на съзнателни сили. Тогава какви ще бъдат резултатите на всяка една страна, на всяка една точка. Ще бъдат ли резултатите еднакви, например на проекцията А и на проекцията В? Нали всяка една линия показва възможности на тази проекция. (– "А" има само две възможности: от А към В и от А към С.) Възможностите на проекцията А и възможностите в проекцията В еднакви ли ще бъдат? (– Количествено те са еднакви.) Да  допуснем, че А е един извор, В е друг извор в природата. На единия извор е построено едно динамо да осветява града, на другия извор е направена една воденица. Количествено водата на изворите е еднаква, но разумните сили, които използват тия сили, не са еднакви. Следователно резултатите им няма да бъдат еднакви. Разумността зависи от широкото използване на външните сили.

Да допуснем, че този квадрат е образуван от четири реки. Тези реки са еднакво големи по дължина и равни по количество на водата си. Едната е на северния полюс, другата – на умерения, а третата е в самия екватор. Еднакви ли ще бъдат резултатите на тия реки? (– Течението на водата ще бъде различно.) Сега ще ви кажа аз какво показва квадрата. Той е един закон, че в четири поколения може да се изправи една погрешка. Квадратът е мярка, която показва, че в четири поколения една погрешка трябва да се изправи. Този е законът на квадрата, с който може да се разрешат погрешките. Може още при линията АВ да изправиш погрешката си; ако изгубиш този случай, тогава при линията ВД или АС и ДС е последния предел за изправяне на погрешката. По-нататък не може да иде тя. Всяка една погрешка трябва да се изправи в четири поколения, нататък не може да мине тя.

Следователно, щом напишете квадрат ще знаете: той всякога означава, че погрешките ви трябва да се изправят в четири поколения, нищо повече! Туй е вътрешната страна за значението на квадрата. Разните проекции в квадрата показват начини, смекчаващите условия, чрез които може да изправите грешките си. Вашите мисли, чувства и действия, това са силите, с които може да манипулирате при изправяне на погрешката.

Когато Питагор е нанасял квадрата в окръжността и е искал да намери квадратурата на кръга, той е искал да намери условията, при които общия живот в дадения случай в колко поколения може да се изправи. А само когато впишете квадрата в кръга, тогава може да определите в първото, второто, третото или четвъртото поколение ще се изправи погрешката. (Сега те го схващат дали може да се изрази лицето на кръга с точен квадрат, а то е невъзможно.) Всички тези четири проекции може ли да се слеят в една? (Ако подложим квадрата на бързо движение, той ще се слее в права линия, а правата линия при бързо движение, ще се слее в една точка.) Значи, възможно е само при бързината на светлината. За да се изправи една погрешка, това зависи от духовността на човека. Ако един човек е високо духовен, още в първото поколение може да изправите погрешката си.

Да допуснем някой път, че между бялата и черната раса стане прекръстосване: може майката да е от бялата раса, а бащата – от черната. Понеже бялата раса е по-силна, следователно има възможност да се родят повече бели деца, отколкото черни. Но все пак в едно поколение ще се прояви и бащата, а може още и в първото поколение да се родят черни деца, ако не, тогава във второто, в третото, ако и тогава не, тогава в четвъртото непременно ще се роди едно черно дете и ще се свърши въпросът. Следователно квадратът е необходим за поправянето на известна погрешка.

А пък добрите неща, за да се реализират, за тях вече не е необходим квадрата. Доброто се изразява с кръга. Там пределът е по-голям, изискват се 25 000 години, за да реализираш едно добро. Т.е. ако в първото поколение не може да реализираш едно добро, във второто, третото, четвъртото… хиляда поколения докато минат, все имаш възможност, за да реализираш едно добро. Значи и след 1000 рода пак ще ти се даде условие да направиш едно добро. Значи виждате възможността колко е широка тук. То вече не разбира обектно добро, а идейно добро. Например искаш да направиш едно добро на някому, да се жертваш за някого или да посветиш живота си за някого. Ако в първото поколение не можеш да го направиш, тогава във второто, третото… след 1000 поколения ти пак ще имаш възможност да реализираш това твое замислено добро. Такъв голям е срокът, в който ти имаш възможност да направиш това добро. Значи, замисленото добро е валидно през всичкото това време.

Какво е отношението: в първия случай имате 1:4, а във втория – 1:1000. Значи, злото работи само в един свят, а доброто работи едновременно в три свята. (1000 всяка нула представлява един свят.) Когато погрешките засягат само физическия свят и затова всеки един грях засяга само тялото и тогава, когато човек пострада малко, всичко се ликвидира. А за доброто има по-големи условия – то се проектира в няколко свята. Широк простор има за доброто. Човек, който иска да направи едно добро, може да започне от физическия свят и да иде чак до причинния свят и там да направи това добро, когато грешникът не може да направи своето зло от духовния свят. А този, който прави добро, може да направи доброто в няколко свята, затуй силата на доброто е мощна. И затуй един добър човек е равен на хиляда лоши хора. Ако хиляда души направят хиляда злини и един добър човек направи едно добро, това добро е равно на хиляда злини, то ги унищожава. А сега, някои мислят, че злото е по-мощно. Количествено е по-мощно, но по своята интензивност, доброто всякога ще вземе надмощие, понеже то го прониква. Затуй не трябва да се обезсърчавате, когато дойде злото, ще знаете, че то е само на кората.

Сега вие се учудвате, понеже не вярвате в туй учение. Вие още не може да го разберете. Най-първо човек казва: "Как мога да повярвам?" Но ти трябва да допуснеш нещата и след това ще почнеш да работиш върху тях. Това е закон в математиката, като една аксиома ще работиш с тази величина. Най-първо ще допуснеш нещата и после ще работиш. Тъй е, някои неща непременно трябва да ги допуснете, за да ги разберете после. Не мислете, да се съмнява човек, това не е наука. Ще знаете: първо нещата трябва да се допуснат и после туй, което сте допуснали, непременно ще работите върху него. Така пътят е безопасен. Ако само допуснеш нещата и не работиш върху тях, тогава може да се изложиш на изкушение. Например ти допущаш, че можеш да станеш музикант и почнеш да работиш в това направление: пееш, свириш и най-после станеш музикант; допуснеш, че можеш да станеш художник. Като допуснеш това, ти започнеш вече да работиш в това направление и ще постоянстваш дотогава, докато ти реализираш това, което си допуснал.

Но не всичко човек може да допуска. Едно ограничение ще ви дам: Допущат се само разумните неща! Защото, ако допуснеш известна аксиома, това е все нещо разумно. Има известен закон вътре в природата: ти не можеш да допускаш в себе си туй, което не е разумно. Например, не можеш да допуснеш, че човек с празна глава, без мозък може да мисли. Празна глава като чутура и да може да мисли, туй разумният човек не може да го помисли. Един глупав човек тези неща може да ги предполага, но един умен човек никога не може да допусне, че празна глава може да мисли. После, разумният човек никога не може да допусне, че на лед може да расте жито и разумният човек никога не може да помисли, че може да се съгради една къща върху окото. Глупавият човек може това да го допусне, но разумният човек никога не може да допусне това. Има неща, които законите на разума не ги допускат. Туй можеш да го помислиш, но да го допуснеш не можеш. Има по-висши същества, които ще ти кажат, че туй, което си намислил, ти не можеш да го допуснеш. Не ти позволява това. Затова и в света ние можем да оперираме само с известни сили, които са разумни.

Например често казвате: "Аз мога всичко да направя." Е, какво разбирате под: "Аз мога всичко да направя?" Ще турите едно малко ограничение. Самото изречение не е пълно. Липсва му нещо. "Аз мога да направя всичко, което е разумно!" Така изречението е пълно, а: "Аз мога всичко да направя", така говорят само хора, които не разбират законите. В себе си ти ще кажеш: "Аз мога да направя всичко, което е разумно." Тогава законът работи отлично. И Писанието казва: "Просите и не получавате." - Защо? - Защото глупаво просите, глупаво говорите. Казва някой: "Аз казах, че всичко мога да направя." Всичко не можеш да направиш. На окото си къща можеш ли да съградиш, във въздуха палат можеш ли да издигнеш, цялата земя от диамант можеш ли да направиш? Ще ми каже някой: "Всичко мога да направя!" Като казваме "всичко" трябва да разбираме онова, което е разумно, което е в кръга на нашия живот и в неговите възможности. Така като разбираме, законите са верни, тогава вече можеш да действаш и разумно да работиш.

В съвременния свят коя мисъл е по-силна у хората: че са лоши или са добри? Някои казват: "Ние сме добри хора"; други казват: "Ние сме лоши хора." Коя мисъл преобладава сега повече? (– Че са лоши; -Че са добри.) Защото и думата лош някои я употребяват в смисъл, че са добри. Някои хора, когато искат да се похвалят, казват: "Аз съм лош човек", а подразбира в същото време, че е добър човек. Друг казва: "Аз съм добър човек" и подразбира, че само в известни случаи е добър. Трети казва: "Аз съм от много добрите хора", т.е. разбира в известни условия съм добър. Ще се стремите всякога към единство на мислите си. Първото нещо: всякой един от вас трябва да се научи този закон – единство на мисли.

Например кажа ти така: "Ти мислиш много добре." -  Права ли е тази мисъл? Въобще е права, но с тази мисъл ти нищо не можеш да извършиш. Или някой ти каже: "Ти много добре мислиш", и ти повярваш в това и се зарадваш. Питам: Ти на правата посока ли си? Значи, ти досега не си вярвал, че право мислиш, а туй, което от сега започваш да вярваш, вярно ли е? Ето как аз гледам на въпроса: седим двама в тъмна стая, държим една книга и не можем да четем. Рекох: "Чети!" – "Не мога да чета." Ти ми казваш: "Чети ти!" - "И аз не мога да чета." И двамата не можем да четем, дали сме невежи и двамата, та не можем да четем? Но, отварям свещта и казвам: "Чети!" Ти четеш. Как стана това? Нима за толкова кратко време ти научи да четеш? Ти казваш: "Чети ти сега!" И аз чета. И двамата можем да четем. Светлината ли направи нас да можем да четем? Тя ли създаде у нас възможността да четем? Да четем, това е възможност у нас. Ние знаем това. А светлината, това е само едно условие, да можем да проявим тази наша възможност.

Следователно когато някой казва: "Ти право мислиш", какво изразява това? Той иска да каже, че някъде добре схващаш въпроса. Той подразбира: "У тебе има светлина, ти можеш да четеш." В твоята къща има светлина, отвори книгата си и чети. Туй трябва да го разберете. Ако искате да знаете, в света има само едно Същество, което може да мисли – Той е Бог. А всички други йерархии и същества изразяват само туй Великото безличното. Ние изразяваме само Божиите мисли. И ако ти кажеш, че ти мислиш, не си на правата посока. Само Бог мисли, а ти изразяваш Божията мисъл. Бог всякога мисли право, в Него няма крива мисъл. Следователно аз трябва да кажа в себе си: "Под тази светлина, която Бог ми дава, аз мога да мисля." Или мога да кажа: "В мене Бог мисли право." За себе си ще го кажа това: В мене Бог мисли право, нищо повече. Това за себе си ще го кажа. И когато някой път вие кажете: "Аз мога да мисля право", то има двояко значение. Ако вие подразбирате проявлението на великия безличен закон, който се проявява навсякъде, тогава е право, но ако вие разбирате своето индивидуално и лично същество, вие сте на кривата посока.

Следователно ако схващате себе си като едно разумно същество, което изразява правата Божествена мисъл и вие подразбирате туй Великото във вас, то е друг въпрос, но ако вие схващате, че човекът мисли право, вие сте на кривата посока и няма да се мине дълго време, ще видите, че вие не може да мислите право. Например вземете сега най-видните математици, които разбират математиката с точност, изчислили ли са колко е разстоянието между Земята и Слънцето и с колко милиметра разлика? Аз им турям половин метър разлика. Изчислили ли са те тъй, че аз да съм сигурен, след като пътувам толкова време, да съм до Слънцето с разлика само 1 см. И да прекрача, да стъпя на Слънцето? Така ли е? Ако е така, ще кажа: "Много е права тяхната сметка." Ама че окултисти са изчислили този въпрос: колко е разстоянието от Земята до Слънцето и това е решено по един опитен начин. Тези адепти, които излизат от тялото си, те са ходили до Слънцето, имат си своя мярка и колко време им взема да отидат до там, това го знаят много точно; и какви промеждутъци има в пространството – опирни точки, и това те знаят. Защото това пространство, което трябва да се мине от Земята до Слънцето, не е само тъй празно пространство. <em>(– Какво има там?) </em> - Има 1001 нощ. Чудесии има, че като мине човек от там да се учуди.

Всичко може да се изчисли в света. Съвременната наука си служи с други методи, но за в бъдеще учените хора отиват вече към тия, новите методи, те започват да изучават окултните методи и за в бъдеще ще имат по-правилни мерки. Разбира се, сегашната математика се отнася повече за Земята. Тя си има своето приложение за изчислението, за пътищата, за движението и отклонението на планетите, слънчевите системи, т.е. математиците се домогват постепенно до по-нови методи. То е едно упражнение за тях. Това са задачи, които те има да разрешат и няма да им ги разреши никой друг. Великите учители знаят колко е оттук до Слънцето, но те не бива да им го кажат. Тя е една задача, която те сами трябва да разрешат. Разбира се, най-първо се изучават малките мистерии, изучава се вътрешното устройство на земята какво е, след като свършат това, тогава ще се занимаят с вътрешната страна на математиката и геометрията и след туй се пристъпва към великите мистерии на Слънцето. Тогава изучават какво е разстоянието до Слънцето. Да знаеш колко има от Земята до Слънцето, това е един лозунг, парола, ще го дадеш, то значи: знаеш една мистика, знаеш нещата тъй, както са в природата.

Щом произнесете тази дума, веднага природата ще ви отговори. Щом почнеш да говориш на езика на природата, тя веднага обръща внимание на теб, но щом не говориш на нейния език, тя си мълчи, не обръща внимание. Затуй, когато пристъпим към законите на природата, трябва да бъдем крайно внимателни при изучаването на нейния език. Тя е много строга, нейният език е крайно прецизен и по форма и по съдържание и по смисъл.

Например индусите имат ред методи, които са придобили в много поколения. Те, като са изучавали физиологическите закони на тялото, са изучили много закони. Един индусин може да направи един разрез на ръката си, след туй ще положи другата си ръка върху болката и след 10 минути, това място е съвсем заздравяло. Когато, според сегашните ваши методи, за да се излекува този разрез, се изискват най-малко 3-4 месеци и пак раната няма да се премахне, ще остане известна малка резка. А този индусин, само като положи ръката си, всичко тъй хубаво зараства и никаква следа не остава от тази болка.

Ще се стремите да се домогнете до онова знание, вътрешното разбиране на нещата. И когато дойдете до онова, истинското Божествено знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение, туй което вие наричате ентусиазъм. Всякога Божественото носи ентусиазъм. Където понякога някои губят куража си, то е човешкото. - Кога изгубвате куража си? -  Когато правите земята от диамант; когато градите къща върху окото си… Мислите значи, за неща невъзможни. Например съвременните учени хора в Бог не вярват, а вярват в невъзможни работи. Има учени хора, които вярват на късмет. В късметен номер вярват, взел лотариен билет и очаква от този билет да спечели една премия от 400 000 лева. Тегли веднъж, нищо не печели, тегли втори път, трети път – все вярва. - Как се обяснява тази вяра? - Преди две години един ми разправяше следното нещо: От 20 години той се занимава с търсене на имане, такива заровени съкровища, богатства. Той си има цяла една книга написана за богатства от древността, заровени в земята. Та ми разправя колко места е прокопал. Веднъж прокопал половин километър да търси едно голямо богатство. Двадесет години все копал. Рекох, ако си беше взел едно лозе и него да копаеше, за 20 години – 400 000 лева би спечелил. А той още вярва да намери богатство, заровено в земята. Рекох, напусни тази вяра, а си вземи едно лозе, а другите богатства не са за тебе.

Питам: От къде се е зародила в неговия ум тази мисъл, че именно той е лицето, което ще намери тия съкровища? И той казва: "Ако ги намеря, аз ще оправя работите на България, 50-60 товара злато са това." Това са неща вероятни, възможни, но досега нито един не е намерил толкова голямо съкровище в България. Но туй злато съществува в земята. Ако този човек би се занимавал малко да развие своя организъм, той би намерил златото. В България има злато и 10 000 катъри да натовариш. Толкова богати руди има, ама трябва работа, работа. Каква гениалност се изисква да извадиш рудите, да ги претопиш, че да мине всичко през огън.

Аз ви привеждам този пример да се пазите от иманярство. Туй аз наричам, когато човек иска да се домогне до лесния път на нещата. Не избягвайте онези съчетания, които Бог е предвидил, не избягвайте онези възможности, които природата е вложила, това са най-красивите неща в живота. Каквито мъчнотии има, не се плашете от тях. Всичко туй ще се превърне за ваше добро. И не се оплаквайте от съдбата си, но работете и тази съдба след време ще ви се усмихне. Съдба, както ние я наричаме, това е един кармически закон. Всички вие се нуждаете от известна опитност и за да я добиете, непременно трябва да минете през страдания. Без страдания няма да имате тази опитност, а без тази опитност, няма да имате това знание. Свежите Божествени мисли не могат да дойдат иначе.

Ако Христос не беше решил да страда, да се жертва, питам: Съвременният културен свят щеше ли да има тези свежи мисли? - Значи, страданията на един човек отварят една врата, дават един подтик на всички ония души, които са останали назад. Следователно, неговите страдания донесоха един хубав плод, отвориха един широк път, през който сега мнозина минават. Римските императори живееха един отличен живот, пълен с разкош и удобства, но какво остана от това? Те нищо не допринесоха за света. Тъй щото, този закон работи в живота на всеки един. Ако някоя ваша идея повидимому така се разпъне, вие трябва да знаете, че разпъването на тази ваша идея, ще донесе блага за други ваши идеи, които идват след това. Това са закони, с които трябва да боравите, за да може да преодолеете на онези мъчнотии, с които ще ви посрещнат в живота.

При сегашните условия, при тази гъстата материя, в която се движите, при всяка една стъпка ще срещнете мъчнотии. Често вие сте герои, но само докато срещнете опасността. Например някой казва: "Аз да видя мечка, не се плаша!" -  Не, не, като видиш мечката, тогава ще се изпиташ, а не преди да си я видял. Това са само изяснения на този закон. И колко изкушения има човек да мине, в тия условия, при които днес живее. И човек трябва да бъде много умен, за да може да надвие на тези изкушения.

При закона на квадрата имате числото 4. Там има само една възможност – чрез закона на наследствеността може да се изправи една погрешка. Значи само едно условие има, при което може да се ликвидира със старите погрешки. При закона на кръга имате числото 1000. Там човек е по-свободен, неговите възможности са по-големи, защото човек действа едновременно в четири свята. Там наследствеността е изключена. Доброто е закон творчески. А погрешките влизат в закона на наследствеността.

Размишление.

Любовта ражда доброто.

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

IV година, 13-та школна лекция на

I Младежки Окултен Клас

11.I.1925 година

Неделя, 8 часа вечерта

София


  Новитѣ схващания на ученика (Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). София, 2005)
  31 беседи от 19 октомври 1924 г. до 26 юли 1925 г.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 10 септември 2013 - 13:36

От книгата, "Новите схващания на ученика", Младежки окултен клас - година четвърта, (1924-25),
Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Новите схващания на ученика",. 31 лекции на Младежкия окултен клас, държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки),. Издание на просветния комитет, София, 1927-1928 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето




КВАДРАТУРА НА КРЪГА




Тринадесета лекция
11 януари 1925 г.

– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

Размишление

Прочете се резюме от темата“ Защо се ражда и умира човек?“

Прочетоха се работите върху темата „Произход на съзнателните и несъзнателните движения“.

Как бихме отговорили на въпроса: коя е най-близката цел на човека в живота?

Отговор: Слънцето.

Ами за други кое е най-хубаво?

Отговор: Небето.

За всеки човек най-хубаво е това, което в даден момент му липсва.


Публикувано изображение

Сега ще ви задам един философски въпрос: защо Питагор искал да намери квадратурата на кръга? Какви са били неговите съображения? Защо именно в окултната наука се стремят да определят квадратурата на кръга? Защо искат да намерят това, което не може да се намери?

Отговор: Това нещо като проблем на геометрията е невъзможно да се определи. То представлява символ в алхимията.

Да допуснем, че квадратът представлява проекция с четири точки, насочени някъде от пространството към дадена плоскост. Ние можем да приемем, че тия четири точки на квадрата АВСD са проекции на физически сили или на подсъзнателни сили, или пък на съзнателни сили. Мислите ли, че резултатите на всички тия четири проекции на точките А, В, С и D ще бъдат еднакви? Всяка линия показва възможностите на дадена проекция. Например точката А има само две възможности: от А към В и от А към С.Еднакви ли ще бъдат възможностите на проекцията В?

Отговор: Те са еднакви само количествено.

Да допуснем, че точка А представлява един извор, а точка В – друг извор в Природата. На единия извор е построено едно динамо, за да осветлява града, а на другия извор е направена една воденица. По количество водата на тия два извора е еднаква, но разумните сили, които използват тази вода, не са еднакви. Разумността зависи от широкото използване на външните сили. Следователно резултатите на тия две проекции няма да бъдат еднакви.

Да приемем, че този квадрат е образуван от четири реки, които са еднакво големи по дължина и равни по количество на водата си. Да кажем, че едната река е на Северния полюс, другата – в умерения пояс, третата – на Южния полюс, а четвъртата – на самия Екватор. Как мислите, еднакви ли ще бъдат резултатите на тия реки?

Отговор: Течението на водата ще бъде различно.

Сега ще ви обясня какво показва квадратът. Той изразява закон, според който една погрешка може да се изправи в четири поколения. В това отношение квадратът е мярка, с която могат да се разрешат погрешките. Значи ти можеш да изправиш една погрешка още при линията АВ; ако изгубиш този случай, ще можеш да я изправиш при линията СD; и най-после, имаш и четвърта възможност – да изправиш погрешката си при линията DВ –тя е крайният предел за изправяне на погрешките, по-нататък не можете да отидете. Всяка погрешка трябва да се изправи в четири поколения най-много. Затова, щом напишете един квадрат, ще знаете, че той означава закон, според който погрешките ви трябва да се изправят най-много до четири поколения. Това е вътрешното значение на квадрата. Четирите проекции на квадрата пък показват начините, смекчаващите условия, при които можете да изправите погрешките си. Ето защо вашите мисли, чувства и действия представляват сили, с които може да манипулирате при изправяне на погрешките си. Когато Питагор нанасял квадрата в окръжността и с това искал да намери квадратурата на кръга, той се стремял да намери условията, при които може да се изправи общият живот на хората. Когато впишете квадрата в кръга, само тогава ще определите в кое поколение ще може да се изправи една погрешка – дали в първото, във второто, в третото или в четвъртото поколение. Могат ли да се слеят в едно четирите проекции на квадрата?

Отговор: Ако подложим квадрата на бързо движение, той ще ни се представи като права линия.

Значи четирите му проекции ще се слеят в права линия, а правата линия при бързо движение ще се слее в една точка. Та една погрешка може да се изправи с бързината на светлината, а това зависи от духовността на човека. Ако един човек е високо духовен, той може да изправи една своя погрешка още в първото поколение. Някога между бялата и черната раса става прекръстосване: майката може да е от бялата раса, а бащата – от черната. Какво ще стане тогава? Коя раса ще се прояви по-напред? – Понеже бялата раса е по-силна, по-голяма е възможността да се родят повече бели деца, отколкото черни. Все пак ще има възможност поне през едно от четирите поколения да се прояви и бащата. Той може да се прояви още в първото поколение. Ако не се прояви тогава, поне през второто, третото или четвъртото поколение ще се прояви и с това въпросът се свършва. Ето защо квадратът е необходим за изправяне на известна погрешка.

Когато става въпрос за реализиране на добрите неща, там вече квадратът не е необходим. Доброто се изразява с кръга. Пределът на Доброто е по-голям. За да се реализира едно добро, изискват се две хиляди и петстотин години. Това показва, че ти не можеш да реализираш едно добро нито само в първото, нито във второто, нито в третото, нито в четвъртото поколение, а се изискват най-малко хиляда поколения. Значи и след хиляда рода все пак ти се отдава случай да направиш едно добро. Та виждате колко широка е възможността да се направи едно добро. Като говоря за Доброто, не разбирам обективно добро, но идейно Добро. Например ти искаш да направиш едно добро някому, да се пожертваш за някого или да посветиш живота си на някого. Ако не успееш да направиш това добро още в първото поколение, ще можеш да го направиш във второто или в третото, или в четвъртото поколение, или най-после след хиляда поколения все ще имаш възможност да реализираш това добро. Голям е срокът, през който ще имаш възможност да направиш това добро. Значи замисленото от тебе добро е валидно през всичкото време от хиляда поколения.

Питам сега: какво е отношението между срока за изправяне на погрешките, на злото, и този за правене на добро? В първия случай имате отношението едно към четири, а във втория случай – едно към хиляда. Значи злото работи само в един свят, а доброто работи едновременно в три свята. Всяка нула в числото 1000 представлява един свят. Когато погрешките засягат само физическия свят, те се отнасят само до тялото, затова човек, като пострада малко, всичко се ликвидира. За доброто обаче има по-големи условия – то се проектира в няколко свята. Широк простор има за доброто. Когато човек иска да направи едно добро, той може да започне от физическия свят и да стигне до Причинния свят – там да направи доброто. Понеже доброто може да се направи в няколко свята, затова силата на доброто е мощна. Грешникът или престъпникът не може да направи зло от Духовния свят. Затова именно един добър човек е равен на хиляда лоши хора. Ако хиляда лоши хора направят хиляда злини, а един добър човек направи едно добро, доброто унищожава тия хиляда злини. Някои мислят, че злото е по-мощно. Не е така. Злото е по-мощно количествено, но по своята интензивност доброто всякога взема надмощие – то прониква злото. Затуй, когато дойде злото, не трябва да се обезсърчавате: ще знаете, че то е на кората само, т.е. на повърхността.

Сега вие се учудвате, понеже не вярвате в това Учение, не можете още да го разберете. Вие казвате: „Как мога да повярвам, докато не опитам нещата?“ – Не, първо вие трябва да приемете нещата, а след това ще почнете да работите върху тях. Това е нещо, подобно на аксиомата в математиката. Най-първо ще допуснеш нещата, а после ще работиш върху тях. Не мислете, че като се съмнява човек, това е наука. Не, първо нещата трябва да се допуснат, а после да се докажат. Като се върви по този начин, пътят на ученика е безопасен. Ако само допуснете нещата, без да работите върху тях, тогава се излагате на изкушения. Например ти допускаш, че можеш да станеш музикант, и започваш да работиш в това направление – пееш, свириш, докато най-после станеш музикант. Допуснеш, че можеш да станеш художник, и започваш да работиш в това направление. Ти трябва да постоянстваш дотогава, докато реализираш това, което си допуснал. Обаче човек не може да допуска всички неща. Има едно ограничение в допусканията, а именно: допускат се само разумните неща. Ако допуснеш известна аксиома, това е разумно нещо. В Природата има един закон, според който ти не можеш да допуснеш неразумни неща. Например не може да се допуска, че човек с празна глава, без мозък, може да мисли. Един глупав човек може да допусне това нещо, но един разумен човек никога не може да допусне, че една празна глава, една чутура може да мисли. Разумният човек никога не може да помисли, че житото може да расте върху леда или че може да се съгради една къща върху окото. Тия неща можеш да ги помислиш, но не и да ги допуснеш. Има неща, които законите на разума не допускат. По-висшите същества от тебе ще ти кажат, че не можеш да допуснеш това, което си реализирал. Ето защо ние можем да оперираме в живота само с разумни сили.

Често казвате: „Аз мога да направя всичко.“ Какво разбирате под тия думи? В това изречение ще прибавите нещо, защото не е пълно, липсва му нещо. Да кажете, че можете да направите всичко, това значи, че не разбирате закона. Ще кажете: „Аз мога да направя всичко, което е разумно.“ Кажете ли така, законът работи отлично. И в Писанието се казва: „Просите, но не получавате.“ Защо? – Защото глупаво просите, глупаво говорите. Някой казва: „Аз мога да направя всичко.“ – Не, не можеш да направиш всичко. На окото си къща можеш ли да съградиш? Във въздуха палат можеш ли да издигнеш? Цялата Земя от диамант можеш ли да направиш? Та като казваме, че можем да направим всичко, трябва да разбираме, че можем да направим онова, което е разумно, което е в кръга на възможностите в нашия живот. Като разбираме така нещата, и законите са верни за нас, и ние можем вече да работим разумно.

Ще ви запитам следното: коя мисъл е по-силна в съвременните хора – че те са лоши или че са добри? Някои казват: „Ние сме добри хора.“ Други казват: „Ние сме лоши хора.“ Коя от двете мисли преобладава в света? Някои употребяват думата лош човек в смисъл на добър човек. Кога именно? – Когато някой човек иска да се похвали, той казва, че е лош човек, а подразбира, че е добър. Друг казва, че е добър човек, а подразбира, че само в известни случаи е добър. Трети казва, че е от много добрите хора – това подразбира, че в известни условия е добър.

Първото нещо: всеки от вас трябва да се стреми да научи закона на единството – единство на мисълта. Например ако ви кажа, че вие мислите много добре, права ли е тази мисъл? – Тя е права за случая, но ти нищо не можеш да извършиш с тази мисъл. Когато някой ти каже, че мислиш много добре, и ти повярваш и се зарадваш, как мислиш – на права посока ли си? Значи ти досега не си вярвал, че мислиш право, а трябваше от този момент да повярваш в това. Тогава аз ще те питам вярно ли е това, на което ти отсега започваш да се радваш? Ето как гледам аз на тия и на ред други въпроси. Седим двамата, аз и приятелят ми, в тъмна стая, държим книга в ръка и никой от нас не може да чете. Казвам на приятеля си: „Чети!“ – „Не мога да чета.“ Той ми казва: „Ти чети!“ – „И аз не мога да чета.“ И двамата не можем да четем. Защо? Дали и двамата сме невежи? Но отварям свещта и казвам на приятеля си: „Чети!“ Той започва да чете. Как стана това? Нима за толкова кратко време той се научи да чете? Той ми казва: „Чети сега и ти!“ Аз чета. И двамата можем да четем. Светлината ли дава възможност да четем? Не, да четем – това е възможност, вложена у нас, а светлината е само условие, при което тази възможност може да се прояви. Следователно, когато някой ти казва, че мислиш право, какво показва това? – Той иска да каже, че схващаш някъде добре въпроса. Значи у тебе има Светлина, при която можеш да четеш. В твоята къща има светлина, затова отвори книгата си и чети! Туй трябва да разберете.

В света има само едно Същество, което може да мисли – то е Бог. Всички други йерархии и същества изразяват само Великото, Безличното. Ние само изразяваме Божиите мисли. И ако кажеш, че ти мислиш, не си на правата посока. Само Бог мисли, а ти изразяваш Божията мисъл. Бог всякога мисли право – в Него няма крива мисъл. Следователно ти трябва да си кажеш: „Аз мога да мисля при Светлината, която Бог ми дава.“ Или можеш да кажеш: „Бог в мен мисли право.“ Това трябва да кажеш в себе си – нищо повече. Когато кажете, че можете да мислите право, това нещо има двояко значение. Ако в тази мисъл вие разбирате проявлението на Великия безличен закон, който се проявява навсякъде, тогава сте на права страна, но ако под това подразбирате своето индивидуално и лично същество, вие сте на крива посока.

Та ако се схващате като разумно същество, което изразява правата Божествена мисъл, и подразбирате това велико начало у вас, това е друг въпрос. Ако обаче схващате, че човек мисли право, вие сте на крива посока, и няма да се мине дълго време, сами ще се уверите, че не можете да мислите право. Вземете например най-видните математици, които разбират математиката до най-големи подробности, и ми кажете дали са изчислили какво е разстоянието между Земята и Слънцето и с колко милиметра е разликата в изчисленията им. Аз определям половин милиметър разлика. Доколко ще бъда сигурен в техните изчисления, че след като пътувам определеното от тях време, с разлика само един сантиметър, ще стъпя право на Слънцето? Ако излезе така, ще кажа, че тяхната сметка е много права. Днес ред окултисти са изчислили по опитен начин колко е разстоянието от Земята до Слънцето. Тези адепти, като излизат от тялото си, ходят до Слънцето, затова имат своя вярна мярка и точно знаят колко време им е нужно да отидат до Слънцето. Те знаят още и какви празни места има в пространството. Това пространство, което дели Земята от Слънцето, не е съвсем празно.

Въпрос: Какво има в него?

Чудесии има, там е цяла „Хиляда и една нощ“.

Та казвам: в света може да се изчисли всичко. Съвременната наука си служи със стари методи, но за в бъдеще учените хора ще отиват към новите, окултни методи, затова ще имат и по-правилни мерки. Сегашната математика например се отнася повече до Земята. Нейните изчисления имат своето приложение в постройката на пътища, при определяне движението и отклонението на планетите, на различните слънчеви системи и др. При тази си работа учените се домогват постепенно до все по-нови методи. Това е едно упражнение за тях. Това са задачи, които те сами трябва да разрешат – никой друг не може да им ги разреши. Великите Учители знаят колко е разстоянието от Земята до Слънцето, но не казват никому. Разбира се, най-първо се изучават малките мистерии: например изучава се вътрешното устройство на Земята. След това се изучава вътрешната страна на математиката и геометрията и най-после се пристъпва към великите мистерии на Слънцето, към изучаване разстоянието от Земята до Слънцето. Да знаеш какво е разстоянието от Земята до Слънцето – това е един лозунг, една парола. Това значи, че знаеш една Истина, знаеш как са нещата в Природата. Щом произнесете тази дума, Природата веднага ще ви отговори. Говорите ли на езика на Природата, тя веднага обръща внимание на вас; не говорите ли на нейния език, тя си мълчи, не ви обръща внимание. Затуй, когато изучаваме законите на Природата, когато изучаваме нейния език, трябва да бъдем крайно внимателни. Тя е много строга. Нейният език е крайно изразителен и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Индусите например изучавали законите на Природата в ред поколения и са придобили ценни методи. Като са изучавали физиология, законите на тялото, те са достигнали до следните резултати: един индус може да направи разрез на ръката си и след като положи здравата си ръка върху болната, за десет минути болното място е съвсем заздравяло. Докато според сегашните методи, за да се излекува този разрез, се изискват най-малко три-четири месеца, и пак раната няма да се премахне напълно, все ще остане малък белег.

Ще се стремите към вътрешното знание, към разбиране на Природата. Когато дойдете до Божественото знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение – туй, което вие наричате ентусиазъм. Когато някои хора губят кураж, това се дължи на човешкото в тях. Кога изгубвате кураж? – Когато правите Земята от диамант, когато градите къща върху окото си. Значи мислите за неща невъзможни. Вземете например съвременните учени хора: те не вярват в Бога, а вярват в невъзможни неща – в късмет, в лотария и др. Някой от тях вземе лотариен билет и чака да спечели първа премия от петстотин хиляди лева. Тегли веднъж – нищо не печели; тегли втори път – пак нищо; тегли трети път – празен номер, но все пак вярва. Как се обяснява тази вяра?

Преди две години един господин ми разправяше следното: от двадесет години наред той се занимавал с търсене на имане – заровени богатства, съкровища. Той си имал една голяма книга, в която били написани богатствата от древността, заровени в земята. Веднъж прокопал едно разстояние от половин километър да търси големи богатства. Цели двадесет години той все копал. Казвам: ако беше си купил едно лозе и го копаеше редовно всяка година, за двадесет години той би спечелил петстотин хиляди лева. Но той още вярва,че ще намери заровено богатство в земята. Казвам му: „Напусни тази вяра, вземи си едно лозе, тия богатства в земята не са за тебе.“ Питам: отде се е зародила в неговия ум мисълта, че той именно е лицето, което ще намери тези съкровища? Той казва: „Ако намеря тия пари, ще си оправя работата. Това са петдесет-шестдесет чувала злато!“ Това са неща вероятни, възможни, но досега нито един човек не е намерил толкова голямо съкровище в България. Туй злато обаче съществува в земята. Ако този човек би се занимавал малко с развитието на своя организъм, той би намерил златото. В България има богати рудници и толкова много злато, че можеш да натовариш с него и десет хиляди катъра, но работа трябва. Каква гениалност се изисква от човека, за да извади рудите, да ги разтопи и да ги прекара през огън. Аз ви привеждам този пример, за да ви предпазя от иманярство. Под това аз разбирам, че този човек иска да се домогне до лесния път на живота. Не избягвайте онези съчетания, които Бог е предвидил; не избягвайте възможностите, които Природата е вложила – това са най-красивите неща в живота. Не се плашете от мъчнотиите – всичко това ще се превърне за ваше добро. Не се оплаквайте от съдбата си, но работете – след време съдбата ви ще се усмихне. Това, което вие наричате съдба, представлява кармически закон.

Всички се нуждаете от известна опитност, която, за да добиете, трябва да минете през страданията. Без страдания няма да имате опитност, а без опитност няма да имате знания. Свежите Божествени мисли не могат да дойдат другояче, освен чрез страдания. Ако Христос не беше решил да се жертва, да страда, съвременният културен свят щеше ли да има тези светли мисли? Значи страданията на човека отварят врата, дават подтик на всички ония души, които са останали назад. Следователно страданията на този човек донасят хубав плод, отварят широк път, през който сега мнозина минават. Римските императори живееха отличен живот, пълен с разкош и удобства, но какво остана от него? Те не допринесоха нищо на света.

Тъй щото този закон работи над всекиго. Ако някоя ваша идея повидимому се разпъне, вие трябва да знаете, че тази ваша идея ще донесе блага за други някои ваши идеи, които идат след нея. Това са закони, с които трябва да боравите, за да преодолявате мъчнотиите, с които ще ви посрещнат в живота. При сегашните условия, при гъстата материя, в която се движите, при всяка стъпка изобщо, ще срещнете мъчнотии. Често вие сте герои, но докато срещнете опасността. Например някои казват: „Да видя мечка, няма да се плаша.“ Като видиш мечката, тогава ще се изпиташ, а не преди да си я видял. Това са само изяснения на този закон. Колко изкушения има да мине човек при условията, при които днес живее! Човек трябва да бъде много умен, за да надвива на изкушенията.

И тъй, при закона на квадрата имате числото 4. В него има една възможност – всяка погрешка може да се изправи чрез закона на внушението. Значи тук има само едно условие, при което може да се ликвидира със старите погрешки. При закона на кръга обаче имате числото 1000. Тук човек е по-свободен, защото неговите възможности са повече – той едновременно действа в четири свята. Тук наследствеността е изключена. Доброто е творчески закон. Погрешките влизат в закона на наследствеността.

– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

Прикачени файлове







Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни