Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


Ани

Регистрация: 04 апр 2012
Офлайн Последно: Вчера, 17:03
*****

Моите мнения

В тема:1922_08_04 Превръщане на енергиите

09 октомври 2017 - 18:09

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),
Издание от 1942 г. .
Съдържание на томчето
    


Превръщане на енергиите




Т. м.

Превръщането на енергиите представя велик закон, който трябва да се изучава. Докато е на земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека. Например, ако в крака ви влезе един трън, при всяко стъпване вие усещате болка, която се отразява неприятно върху духа ви. Който не знае причината на вашето неразположение, ще се чуди защо куцате. Достатъчно е да се взре в мястото, където е трънът, за да разбере, че някаква външна сила действа върху вас и ви причинява болка. За да се освободи от тръна, човек се обръща към помощта на лекаря. Ако не може да намери лекар, сам ще си помогне. Той взима тънка игла, обгаря я добре, изважда тръна и дезинфекцира болното място. Лесно се справя човек с причината, която предизвиква физическа болка. Какво ще прави, ако такъв трън влезе в чувствата или в мислите му и произведе неприятно състояние? Тръни има във всички светове, поради което влизат не само в тялото, но и в сърцето и в ума на човека.

Следователно пазете се от тръните, които могат да наранят ума и сърцето ви. Те са по-страшни от онези, които нараняват тялото. Например, чувствата на омраза, завист, отвращение са тръни, които влизат в човешкото сърце и произвеждат големи смущения в него. Дали сте философ, учен или проповедник, влезе ли един от астралните тръни в сърцето ви, дълго време ще ви причинява болки и смущения. При това положение вие ще забравите своята философия, своята наука и религия и ще се проявите като обикновен човек, ще охкате и ще търсите външна помощ. Една горчива, или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да предизвика голяма буря във вас. Вие ще се развълнувате, ще се нахвърляте върху него с желание да му отмъстите. После може да се помирите, да си подадете ръка за взаимно приятелство, но докато се справите с обидата, ще мине известно време. Човек трябва да знае законите, чрез които да превръща отрицателните енергии в положителни, разрушаващите в съграждащи. За това е нужно знание и съзнателна работа върху себе си, т.е. приложение на знанието.

Като се говори за омразата, мнозина питат, не може ли без омраза в света. Засега не може без омраза. Тя е сянка на Любовта. Колкото по-силна е омразата, толкова по-силна е Любовта. Обаче Любовта ще се прояви в най-голяма сила, когато изчезне омразата. По омразата, като сянка на Любовта, съдим за степента и направлението на Любовта. Който мрази, той е активен човек. По какъвто начин да прояви омразата си към някого, той все взима нещо от онзи, когото мрази. Значи, който мрази, взима; който люби, дава нещо от себе си. Изучавайте произхода на омразата и на Любовта; изучавайте ги и като състояния. Първоначално омразата е била естествено състояние, но днес минава за неестествена проява в човешкия живот. Ето защо, днес омразата трябва да остане на заден план, като тил на Любовта. За да не се усилва омразата, не ѝ противодействайте. Не спазвате ли този закон, вие я признавате за реалност; щом противодействате на реалността, вие признавате нейната сила. За да не давате сила на омразата да се проявява, трябва да мислите само за Любовта. Затова Христос казва: „Не противи се на злото“. Срещнеш ли човек, който те мрази, не му се противи. В противен случай той черпи сила от тебе. Тази е причината, поради която наричат омразата „законна кражба“. Като се противиш на човека, който те мрази, ти сам му даваш сила да черпи от твоята енергия. Ти се изтощаваш, а той придобива сила, става активен. Който мрази, той черпи и физическа, и духовна, и умствена енергия от обекта на своята омраза. Следователно, да се не противиш на злото, това значи да мислиш за доброто; да се не противиш на омразата, това значи да мислиш за Любовта. В Бялото Братство са изключени злото и омразата, а в черното – доброто и Любовта.

Какво виждаме в живота? – Контрасти. Често добрият човек се поддава на лоши внушения в себе си и върши зло, а лошият се поддава на добри внушения и върши добро. Благодарение на двете влияния, които идат от двете школи или братства, човек се бори, пада и става, докато един ден реши окончателно да върви в пътя на Белите братя. Всеки момент човек е изложен на изкушения да се отклони от правия път и да поеме пътя на черните братя. Когато мрази, човек е наляво; когато обича – надясно. Като върви ту наляво, ту надясно, той дохожда най-после до положение да различава състоянията и лесно се справя с изкушенията. Той върви вече по пътя на своята интуиция.

Не се страхувайте от изкушенията, но бъдете будни, да ги познавате. Каквото и да правите, не можете да избегнете от изкушенията. Изкушенията и изпитанията, горчивините и мъчнотиите неизбежно следват човека, но той трябва да знае как да ги посреща. Те съществуват не само на физическия свят, но и в духовния, и в умствения свят. Има мисли и чувства, които идат от Бялото Братство, но има и такива, които идат от черното братство. Тъй щото не бягайте от изкушенията, но издържайте на тях. Който издържа на изкушенията, без да им се поддава, силен става; който се поддава на изкушенията, губи силата си. Който върви в левия път, в началото на своите предприятия той изразходва много време, а накрая го съкращава; който върви в десния път, в началото съкращава времето, а накрая го продължава. Първият върви по пътя на ума, а вторият – по пътя на интуицията. Първият, за да ти даде пари на заем, продължава времето; мисли, решава, докато най-после ти даде известна сума. Като изтече срока за връщане на парите, той веднага съкращава времето: оттук-оттам те стегне и ти, имаш-нямаш пари, трябва да потърсиш отнякъде, да ги платиш. Вторият, който върви по пътя на интуицията, постъпва точно обратно: в началото съкращава времето, а накрая го продължава. Ако му искаш пари на заем, той бързо решава, може ли да ти даде, или не; веднъж ти дал пари, той вече не бърза да му ги платиш – продължава времето. И като види, че не можеш да му ги платиш, най-после казва: „Не ми трябват парите, задръж ги за себе си“.

И тъй, ако още в началото на живота си очакваш бързи резултати, големи постижения и плодове, ти си в левия път; ако си работил дълго време и очакваш резултатите и плодовете на своята работа на края на живота си, ти си в десния път. Светският човек работи за отечеството си и очаква още приживе да му направят паметник, да види признателността на своя народ. Духовният, обаче, колкото и да работи, не очаква бързи резултати, нито признателност от онези, на които е посветил живота си. Той казва: „Не искам да ми правят никакъв юбилей, никакъв паметник. Докато съм жив, нищо не искам; като умра, да правят, каквото искат“. Ще знаете, че който в началото съкращава времето, а накрая го продължава, върви по Божия път. Който в началото продължава времето, а накрая го съкращава, върви по пътя на света. Той бърза в малко време да преживее всичко. Чувате го да казва: „Като съм се родил, като са ме кръстили, трябва по-скоро да ме венчаят, че да вървя по реда си. Мина ли през тези положения, нищо друго не ми остава, освен да умра, да ме погребат, да зная, че всичко е свършено с мене“. Питам: Къде е писано, че човек трябва непременно да мине през кръщение, венчаване и смърт? В Битието е казано, че Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Казано е още за първите човеци: „Плодете се, владейте земята и живейте по Божия закон“. Като не спазиха този закон, хората заживяха по свои закони и започнаха да се кръщават и венчават сами. За да се оправдаят, те казват, че Бог е наредил живота им. Кой кръсти първите човеци? Кой ги венча? Който е кръстил и венчал тях, Той има грижата и за нас. Има два вида кръщение: с вода и с Дух. Ако трябва да ни кръщава някой, ние предпочитаме да ни кръсти Онзи, Който кръщава с Дух. Ако остане да те кръщават по човешки начин, десет пъти могат да те потопят в котела и пак некръстен да останеш. Кръсти ли те Бог веднъж, повече не ти трябва. – „Кой ще ме венчае?“ – Бог. – „Кой ще ме погребе?“ – Пак Бог. Щом Той те погребе, Той и ще те съживи.

Сегашните хора се страхуват да говорят за Бога и да Го признаят открито, да не се изложат пред общественото мнение. Има смисъл човек да се страхува от мнението на обществото, ако то се състоеше от свети и високоблагородни хора, с висок морал, със светли умове и възвишени сърца. Ако това не е така, от кого се страхувате? Страхувайте се и същевременно зачитайте мнението на разумните и възвишени същества, които се ръководят от Божиите закони и изпълняват Неговата воля. Видите ли, че някой се нахвърля върху един благороден човек или върху едно благородно общество, ще знаете, че с това той иска да оправдае своите грехове, да прикрие погрешките си. Само лошият човек не вижда и не иска да види доброто и благородното в хората. Като ученици на Божествената школа, вие трябва да правите опити със закона за превръщане на енергиите, да видите за колко време можете да превърнете една обидна дума в приятна. Правете изчисления, да видите за колко време можете да превърнете енергиите на обидата от горчиви в сладки, от обикновени в музикални. Колкото по-бързо стане това превръщане, толкова по-силен е характерът ви.

Какво означава закона за превръщане на енергиите? – Плащане за отрицателното в живота с нещо положително, на злото – с добро. Представете си, че не сте яли три дена; гладен сте, но нямате пари да си купите хляб или да влезете в гостилница да се нахраните. Най-после решавате да влезете в една гостилница, до помолите гостилничаря да ви даде нещо да си хапнете. Гостилничарят казва: „Ще ти дам ядене, ако срещу това ми дадеш шапката си“. Хубава е шапката ви, не ви се дава, но гладът е голям. Най-после давате шапката си и гостилничарят ви дава ядене. Щом се нахраните, напущате гостилницата и си казвате: „На кого трябва да благодаря – на шапката си, или на гостилничаря?“ Ще благодарите на шапката си, защото срещу нея получихте ядене. След известно време пак ви налегне гладът. Отивате при същия гостилничар, който поглежда към обущата ви, с което иска да каже, че срещу тях можете да получите ядене. И този път задоволявате глада си, но срещу хубавите си обуща. В двата случая гладът, който ви измъчва, представя обидата или злото, което ви сполетява. Шапката и обущата ви представят добрите и положителни сили, които имате в себе си, за да превърнете енергиите на обидата и на злото в приятни и хармонични тонове. Следователно превръщайте енергиите на злото с енергиите на доброто в себе си. Всеки човек има нещо добро в себе си, с което може да излезе срещу енергиите на злото и по този начин да ги задоволи или неутрализира. Ако в даден момент човек не разполага със средства, с които да посрещне злото, трябва да се обърне към Бога с молба да му помогне по някакъв начин. Все ще се намери един добър човек, който ще изпълни волята на Бога. Той ще плати вместо вас. Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората, доколко са готови да плащат задълженията си. Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и обущата. В края на краищата вие ще разберете на кого трябва да благодарите.

И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас. Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи. Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не. Ако той ви е предал нещо добро и красиво от себе си, има защо да му благодарите. При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си, в каквато и да е форма. Ще кажете на някого, че трябва да бъде търпелив и му налагате вашата воля. – Ако може да бъде търпелив, той сам ще прояви търпението си, но не външно. Търпението е вътрешен процес, не може да се налага отвън. При това не всякога човек може да прояви търпение. Има случаи в живота, когато търпението е неприложимо. Тогава и търпелив да е човек, пак не може и не трябва да прилага търпението си. Например, ако си слаб и пред тебе бесят човек, ще ги търпиш, ще си кажеш, че Божията воля е такава. Ако си силен, няма да търпиш. Първо ще се опиташ да разубедиш онзи, който издава заповедта; ако не обърне внимание на думите ти, ще го вържеш временно с едно въже и ще освободиш човека, когото ще бесят. Слабият не може всякога да помага, но силният може да помага при всички условия.

Казано е в Писанието, че Бог е дълготърпелив. Кои са съображенията, да проявява Бог дълготърпение? Ако не е дълготърпелив, Бог трябва да прояви гнева си. Като следствие на това, светът ще се разруши, няма да остане нито едно живо същество на земята. Големи са престъпленията и беззаконията, които хората вършат, но Бог не се ръководи от техните грехове и престъпления. Той не отговаря на злото със зло, затова не проявява своя гняв. Да се разгневи Бог, това значи да наруши своя вътрешен мир, да излезе вън от своите закони и да унищожи това, което Той сам е създал. Тази е причината, поради която Бог прилага своето дълготърпение. Тук търпението има смисъл. Следователно, щом Бог е дълготърпелив, ние трябва да бъдем поне търпеливи. Каквото и да се говори против нас, както и да ни критикуват, ние ще търпим и ще вървим в своя път. Ако се спрем да отговаряме на критиката, ние ще ѝ дадем повече сила. Това подразбира стиха: „Не противи се на злото“. Това значи: не ходи в пътя на злото, който си опитал и който не отговаря на твоите вътрешни убеждения и стремежи.

Следователно силен човек е онзи, който е опитал и приложил Истината. Той върви в пътя си смело и решително. Като прилага закона за превръщане на енергиите, ученикът разбира значението му и не пита защо трябва да си служи с него. Той знае, че с прилагането на този закон се пести енергия. Той води човека по пътя на най-малките съпротивления. Вместо да се противопоставя на злото чрез мисълта и чувствата си, той прилага доброто срещу него и запазва силите и вътрешния си мир. Рече ли много да философства, той губи силите си и в края на краищата злото му става господар. Тъй щото, ако се натъкнете на злото, не казвайте, че не можете да търпите. Какво ще правите, ако двама души ви налегнат и ви ударят 25 тояги? По необходимост ще търпите. Ако не търпите, положението ви ще се влоши. Ако по необходимост можете да търпите, защо да не търпите съзнателно и с Любов? Ако страдате, не казвайте, че не можете да понасяте страданията, но кажете: „С Любовта всичко мога да понеса“. Ако се натъкнете на някаква глупост, не казвайте, че не можете да понасяте човешките глупости, но кажете си: „С Мъдростта всичко мога да понеса“. Натъкнете ли се на лъжата, кажете си: „С Истината всичко мога да постигна“. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, за да се развивате правилно. Допуснете ли в себе си отрицателни мисли и отрицателни чувства, вие сами изопачавате живота си, сами се излагате на лошите последствия.

Ученикът на Божествената школа никога не трябва да си служи с отрицателни мисли и чувства. Той няма право да си служи с отрицателните методи. Ако учениците на черното братство прилагат положителните методи, колко повече ученикът на Бялото Братство трябва да си служи изключително с положителни методи. Ученикът на черното братство минава през школата на Белите братя, изучава техните методи, започва работата си в тяхно име, но щом дойде до своите лични интереси, той ги използва изключително за себе си, забравя интересите на своя ближен. И добрият, и лошият имат желание да придобият знание, богатство, сила и като реализират желанията си, добрият раздава от благата си на своите ближни, а лошият ги изнасилва и вместо да даде нещо от себе си той отнема и последните им богатства и сили.

Бъдете положителни, стремете се към доброто и го прилагайте навсякъде в живота си. Както и да постъпват с вас, никога не мислете за отмъщение. Не казвайте, че ще отмъстите на своя неприятел, но кажете си: „Аз ще му отплатя с Любов, с Мъдрост, с Истина, с Правда, с Добро, с Милосърдие и т.н.“ Това значи да прилага човек закона за превръщане на енергиите; това значи да се свързва той съзнателно с разумните и възвишени същества; това значи да разбира езика на разумния свят и да си служи с него. Всяка положителна енергия е свързана с едно разумно същество. Да изучавате Божествения език, с който си служат разумните същества, това е задача на човека. Няма по-голямо благо за него от това, да чуе поне една дума на познат език. Той изпитва приятност, сърцето му се разширява, и пред него се отваря красив, обширен свят. Следователно, когато сте ожесточени, недоволни, обезсърчени, търсете причината в себе си: или не сте се молили искрено, или не сте се разговаряли с Бога на Неговия език. Ако говориш на Божествен език, всички ще те разберат; ако изпълняваш Божията воля, ще получиш Божието благословение.

Законът за трансформиране на енергиите е свързан със закона за необходимостта. Ето защо, когато прилагате закона за превръщането, първо ще започнете със закона на необходимостта. Например, гладен сте, изпитвате вътрешно безпокойство. Как ще трансформирате състоянието си? – Като приложите закона на необходимостта. Това значи да концентрирате мисълта си само в едно направление: да намерите отнякъде хляб, да задоволите глада си. Щом успокоите организма си, ще започнете да мислите къде ще пренощувате. Като разрешите и този въпрос, постепенно ще задоволявате и останалите си нужди, според степента на необходимостта. Който спазва закона на последователността, той получава отговор на молитвите си. Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. Всяко желание се реализира на своето време. Първо ще се молите за най-необходимото, без което в дадения момент не можете. Гладният се моли за хляб, жадният – за вода. Като задоволи нуждите си от първа необходимост, тогава човек започва да мисли за втората, за третата нужда и т.н. Божественият закон работи с математическа точност. Ако поставите второстепенни неща в живота си на пръв план, законът не работи. За да се ползвате от благата на Божествения закон, поставяйте нещата на техните места: първостепенните – на първо място, второстепенните – на второ място и т.н.

Много от сегашните хора се стремят към хармоничен живот, без да спазват законите. Това е невъзможно. Ще кажете, че който прилага закона за превръщането на енергиите, лесно се справя с условията. Вярно е това, но кой ви дава право да изкушавате своя ближен, като го поставяте на мъчнотии? Ако облечете нечистите си дрехи и отидете при своя приятел и му кажете: „Дойдох при тебе с нечистите си дрехи, но ти си длъжен да ме търпиш, да ме приемеш такъв, какъвто съм в дадения момент“, приятелят ти може да те търпи, но ти нямаш право съзнателно да го поставяш на изпит. Той ще бъде недоволен от тебе и ще трансформира недоволството си, но ти нямаш право да го изкушаваш. Бог е силен, дълготърпелив, но не е позволено на човека да изпитва Неговото търпение и сила. Не се позволява на ученика съзнателно да изпитва съучениците си, да ги заставя да излизат от равновесието си. В случая нито вие печелите, нито той. Ако някой от учениците изгуби равновесието си, не бързайте да го критикувате, да разправяте, че той е сгрешил. Ако говорите за неговата отрицателна постъпка, вие се отклонявате от пътя си, отивате наляво. Приложете закона за превръщане на енергиите. Как ще го приложите? Ще се съберете няколко души заедно да направите молитва за този ученик, като благодарите, че той стана причина да научите нещо, което да ви предпази от същата погрешка. Същевременно той ви е дал повод да приложите закона, да видите как се трансформират енергиите. Прилагайте закона, за да станете силни, да растете и да се развивате правилно. Това значи да се просвети ума, да се смекчи сърцето и да се усили волята ви.

Правете опити със себе си, за да изпитвате търпението си. Представете си, че имате важна работа, която трябва да свършите в определено време. Тогава, именно, дохожда един ваш приятел да си поприказва с вас. Минават 5, 10 минути, той седи спокойно и говори. Като ученик, вие нямате право да му кажете да си отиде, той сам трябва да се сети. Извадете часовника си и следете колко време ще стои приятелят ви и колко време ще търпите, без да нарушите равновесието си. При това забележете, ако пожелаете в себе си, приятелят ви да си отиде по-скоро, в него ще се яви обратно желание, ще иска да остане по-дълго време при вас. Колкото по-силно е вашето желание да ви освободи, толкова повече се усилва в него желанието да остане при вас. И обратното се случва: вие сте свободен, имате време да се разговаряте с приятеля си, приятно ви е да прекарате повече време заедно, но в него се явява желание по-скоро да ви освободи. Това е закон, който регулира психическия живот на човека. Вие трябва да знаете този закон и да го спазвате. Само така може да създадете характер в себе си.

Казват за някого, че има характер. Има характер, но само той знае как го е създал. Не е лесно да създадеш характер или да преобразиш характера си. От хиляди години насам Духът работи върху човека, но още не го е преобразил. Мъчно се изменя човек. Време е вече да влезете в новия живот, да се преобразите. Това се постига с усилена работа върху себе си. Когато се приготвите за новия живот, Духът ще влезе във вас и в един момент ще се преобразите, ще станете нов човек. Мъчнотията се заключава в приготвянето. Щом се приготви човек, новото иде вече и той се обновява и преобразява. Прилагайте Божествените закони и не се безпокойте, всичко ще дойде на своето време.

Днес говоря за онези от вас, които искат да прилагат. Приложете Божествения закон, според който първо ще действате, а после ще мислите. Резултатите, които сте придобили, ще ви накарат да мислите защо сте постъпили по един, а не по друг начин, при какви условия сте работили и т.н. Който иска първо да мисли, а после да действа, не е готов за школата. Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите. Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Тунджанската долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама–трима заедно. Така са изпитвали учениците в древността. Всички адепти и светии са минали по този път. Те са преброили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици.

Изкачването на Мусала е един от трудните изпити, особено вечер, в снежна, зимна нощ. Първо ще направите опита през деня; после – при лунна светлина и трети път – в тъмна нощ, когато върхът е покрит със сняг. Мъчна е задачата, но ще се изпитате. Ако нямате вътрешно разположение, ще направите само първия опит – ще отидете на Мусала през деня. И този опит не е лесен. Да мине човек сам през Рилската пустиня, където птичка даже не прехвърква! Върви той сам, чува стъпките си и, от време на време, шумоленето на листата и на вятъра. Косата може да настръхне на човека от страх, особено вечер. Който направи този опит, ще придобие нещо хубаво в характера си. Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Тунджанската долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието. Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. Така той познава себе си, познава Великото в света.

Голямо благо за човека е да се намери сам сред величествената и грандиозна природа, обиколен с високи върхове и долини. Благодарете, че имате на разположение високи места, от които можете да черпите. Планините са складове на енергии, които помагат на хората да трансформират състоянията си. България е богата с планини. Значи ученикът има условия да расте и да се развива, да прилага методите, които школата му дава. В Египет, например, са създавали изкуствени условия за прилагане методите на окултната школа. Ползвайте се от естествените условия, да прилагате Божествените закони.

Като ученици, от всички се изисква послушание. Който изпълнява волята Божия, той е послушен. Ще каже някой, че Духът му казал как трябва да постъпи. Духът говори на всички еднакво. Ние не вярваме на този дух, който говори на едного по един начин, а на другиго – по друг. Думите на Духа са Божии думи. Волята на Духа е Божия воля. Казано е в Писанието: „По делата им ще ги познаете“. Ние казваме: От резултатите ще познаете, Духът ли ви говори, или някой малък дух. Който изпълнява Божията воля, той се радва на добри резултати. Който не изпълнява Божията воля, той носи лошите последствия, като се подчинява на чужда воля.

Една сестра разправяше една своя опитност. Като се връщала от Витоша при изпълнение на задачата си, минала през с. Драгалевци. През целия път изпитвала голяма жажда. На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две–три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре ѝ казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две–три глътки!“ Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да ѝ услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята. Стои тя пред счупената стомна, пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание.

Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете. „Вървете напред!“ – веднага бъдете готови за път. Най-малкото непослушание води към лоши последствия. Ако духът ви каже да се качите на върха, ще се качите, без да питате защо и за какво. Който може да се качва по високите места, той може да бъде ученик, на него всякога се разчита. Работете съзнателно върху себе си, да изпълните това, което ви се дава. Каквото чуете от Бога, приложете го точно, без никакви изменения. Ако правите корекции, вие ще изопачите Словото Божие. Бъдете точни и изпълнителни. Прилагайте закона за необходимостта и за превръщане на енергиите. Белите братя работят върху вас, и вие трябва да работите. Ако не работите, ще дойдат други да ви заместят. Няма да се минат много години и ще бъдете свидетели на методите, чрез които новото си пробива път. Отвън, от целия свят ще дойдат братя и сестри, да подемат новите идеи и да ги разнесат по домовете си. Отвън ще дойдат братя и сестри да се обединят в едно цяло, да работят в единство и съгласие. Бялото Братство иска примерни, добри ученици.

Пред вас се открива велико бъдеще. Стремете се към него, без да се обезсърчавате. Не се оплаквайте от самарите, които носите. Всеки сам, доброволно, е поел своя самар. На всеки са дадени сили да го изнесе. Каже ли веднъж: „Ще нося товара си, ще вървя напред!“ – той трябва да изпълни обещанието си, да бъде верен на себе си. Който е верен на себе си, верен ще бъде и на Бога. И обратно: Верният на Бога е верен и на себе си. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде верен на Бога, да се ползва от Неговото благоволение, както и от благоволението на ангелите, на светиите и на добрите хора. Вярвайте в разумния свят! Той ще ви даде такъв товар, който можете да изнесете благополучно, да просветите ума си, да разширите сърцата си и да усилите волята си. Бъдете верни на Божиите закони. Живейте в хармония и в съгласие с тях, за да бъдете истински ученици, да станете граждани на Царството Божие.

Т. м.

23-та школна лекция на общия окултен клас, 4 август 1922 г., четвъртък, София. Последна беседа от Първа школна година на общия окултен клас.

В тема:1922_07_27 Развитие на съзнанието

09 октомври 2017 - 18:07

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),
Издание от 1942 г. .
Съдържание на томчето


Развитие на съзнанието




Т. м.

(Чете се темата: „Най-правилния метод за възпитание на волята“.)

(Чете се темата: „Физическият свят“.)

Когато се говори за развитие на съзнанието, ние взимаме понятието „съзнание“ в широк смисъл. Думата „съзнание“ е образувана от предлога „съ“ и съществителното „знание“. Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да съзнаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки – права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш кои са прави и кои – криви.

Когато се говори за съзнанието, някои изпитват такова чувство, като че слушат музика, и казват: „Хубаво нещо е музиката“. Обаче не е достатъчно да кажете, че това или онова музикално парче е хубаво. Вие трябва да определите коя част от музикалната пиеса е най-хубава, да различавате тоновете и да познаете има ли някой изпуснат тон. Добрият музикант, специалист, схваща тоновете поотделно, разбира има ли изпуснат тон и т.н. Ако и вие не можете да схващате най-малките прояви на съзнанието и да ги различавате, както музикантът различава тоновете, не можете да бъдете ученици. Ученикът различава нещата и никога не се заблуждава.

Ако дадете една музикална пиеса на един музикант, той ще я разгледа внимателно, ще види какви ноти взимат участие в нея – цели, половини, четвъртини, осмини, и ще я изсвири. Той различава тоновете и разбира техния смисъл, може да ги съчетава правилно, за да изкара от тях нещо хармонично и завършено. Обаче ако дадат същата музикална пиеса на човек, който нищо не разбира от музика, той ще разгледа нотите другояче: ще си представи, че цялата нота е някаква висока личност, а себе си ще сложи на мястото на половината или четвъртината нота и ще гледа какво място заема по отношение на цялата нота. Той иска да знае дали се намира близо до цялото – от това зависи неговото щастие. Разгледайте въпроса музикално, как можете да хармонизирате тоновете; не се спирайте на въпроса, колко далеч или близо сте до дъното. Всеки тон е важен дотолкова, доколкото има израз в общата хармония, а не на какво разстояние се намира от цялото. Някоя нота се намира в края на музикалното парче, но дава израз на цялата пиеса. Мажорната музика, например, започва шумно, бурно, с изражение. Миньорната започва тихо, спокойно и постепенно повишава, докато дойде до най-високото място, откъдето пак слиза и свършва тихо, без повишение.

Следователно, за да се развива правилно, ученикът трябва да разбира живота и неговите отношения така, както Бог го е съчетал и хармонизирал. Вие трябва да знаете, че през целия ден заемате различни места в музикалната пиеса. От сутринта до вечерта ще променяте местата си в петолинието и в гамите. Ако днес сте в една гама, на другия ден ще влезете в друга гама; ако днес сте в едно отношение към Учителя си, на другия ден ще смените местото и отношението си. Няма два еднакви момента в живота на човека. Една вътрешна, разумна сила урежда отношенията и местата на живите същества. Къде ще се постави една нота, това зависи от самия музикант, а не от вас. Като знаете това, вие нямате право да роптаете защо сте сложени на едно или на друго място. Дали сте горе, или долу, като цяла или половина нота, като осмина или четвъртина, това не е важно; дали участвате в нотите на цигуларя, или барабанчика, и това не е важно. Вие трябва да се слеете в общата хармония, да не се чувате отделно. В света на пръв план стои Божественото съзнание, на което всички съзнания се подчиняват. Те са отзвук на Великото съзнание. То представя цялата нота, а вие – нейните части. Цялото звучи най-силно, а частите допълнят общата хармония. Факторът е Цялото, а частите – отглас и допълнение на Цялото. Стремете се да бъдете в съгласие и хармония с Цялото, да изпълните правилно своето предназначение. Всяка част трябва да работи съзнателно върху себе си, да се усъвършенства.

Какво значи да се усъвършенства човек? Как се постига усъвършенстването? – Чрез познаване на Бога. Да познаете Бога, това значи да Го познаете в проявите Му като Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и т.н. Вън от тези прояви не може да Го познаете. Всички хора искат да познаят Бога, а когато се приложи Неговата Правда към тях, те казват: „Това не искаме“. Когато се приложи Мъдростта Му, казват, че не я разбират. Когато се приложи Божията Истина в живота, казват, че светлината ѝ е силна за очите им, не могат да издържат на нея. Когато се приложи Любовта Му, казват, че не е дошло още времето ѝ. Какво може да се постигне при това съзнание? В съзнанието на всички хора трябва да стане коренна промяна, да се отразяват правилно Божествените мисли, чувства и действия. Съзнанието на хората трябва да се очисти, да стане чисто и гладко като водната повръхност, да отразява и пречупва правилно светлите мисли и чувства, които идат от пространството. Когато отражението на Божествената светлина става правилно в човешкото съзнание, само тогава човек вижда красотата и смисъла на света. Той не се пита вече защо светът е създаден и кой го е създал.

Днес на всички хора се налага да очистят съзнанието си. За да постигнете това, освободете съзнанието си от обикновените желания и мисли, от дребнавостите на живота. Човек трябва да престане да се безпокои за неща, за които природата е помислила. Какво ще ядете и пиете, това не е ваша работа. Природата е дала изобилно храна за всички живи същества. Ако се безпокоите за храната си, вие не стоите по-високо от вълка, от птичката. И те по цели дни търсят прехраната си и само за нея мислят. Човек стои по-високо и от вълка, и от птичката. Той трябва да съзнае, че друг вече е помислил за него. Щом съзнае това, той ще намери храната си точно навреме и в такова количество, каквото днес му е нужно. Задачата на човека не се заключава в търсене на храна, но в служене на Бога. Като служи на Бога, той изучава Неговия език. Щом знае езика Му, всичко, каквото желае, ще го постигне.

Божествената школа си е поставила за задача да научи хората на Божествения език. Тя е започнала вече, там се преподава първата буква на азбуката. Ще кажете, че този език е мъчен. Мъчен е само за онези, които нямат желание да го изучават. Обаче за прилежните и послушни ученици е лесен и приятен. Школата разполага с различни методи на преподаване. Затова, именно, се препоръчва на учениците да се молят, да се обичат, да учат и т.н. Това са вече пособия, които подготвят учениците за изучаване на Божествения език. – „Защо трябва да се обичаме?“ – За да научите Божествения език. – „Защо трябва да вярваме?“ – За да научите Божествения език. – „Защо трябва да бъдем разумни и истинолюбиви?“ – За да научите Божествения език. Всички хора говорят за Любовта, искат да бъдат обичани. Какво значи да обичате някого и да ви обича? Днес повечето хора изразяват любовта си външно. Като обичат някого, правят му подаръци, купуват му дрехи, обуща, хранят го добре и т.н. Да проявяват външно внимание към човека, това още не е Любов. Външното даване не е Любов. Ако при заминаването си за странство господарят остави слугата си да разполага с неговите имоти, това не показва, че той го обича. Господарят обича първо себе си, той има предвид своите интереси, а не тези на слугата си. Като се върне от странство, господарят веднага влиза в ролята си и слугата отива на своето място. И майките мислят, че любовта им към децата е идеална, но така ли е всъщност? Майката отглежда дъщеря си и сина си с любов, но дълбоко в нея се крие користолюбивата мисъл, да пораснат децата, да я гледат на старини, да се грижат за нея. Човек трябва да се освободи от користолюбието. Отношенията на човека към Бога трябва да бъдат абсолютно безкористни. Давайте, без да очаквате. И Христовите ученици се бореха за първо място; едни искаха да седнат отдясно на Христа, а други – отляво. Това е користолюбие. И днес, 2000 г. след Христа, хората се борят за първенство. Така не се влиза в Царството Божие. Съзнанието на хората трябва да се повдигне, да се проникнат от мисълта да служат безкористно. По този начин ще се домогнете до Истината. Ще минете през големи горчивини и изпитания и ако издържите, ще влезете в Царството Божие. Изпитанията и страданията са пробният камък за човека, както киселините – за златото. Казано е в Писанието: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде“.

Сегашните хора се готвят за възприемане на великата Истина. Разумният свят ще подложи всички хора на изпит. Да възприеме човек Истината, това значи да придобие свободата. Само свободният може да влезе като гражданин в Царството Божие. Няма ли тази свобода, той ще бъде гост, а в Царството Божие гости не се приемат. Какво очаква младата мома от женитбата? Влезе ли в друг дом, работа я чака. Ако живее в село, хляб ще меси, ще готви, ще пере, ще копае. Също така и духовните трябва да знаят, че работа ги очаква. Ако мислят, че в духовния свят ще ги приемат с песни и музика, с лаврови венци, те са на крив път. Там се иска първо работа, а после музика и песни. Някой отива в онзи свят, между разумните същества, където всичко е красиво, хармонично; всичко е в изобилие. Но изведнъж дохожда заповед, която го заставя да слезе долу, да помага на страдащите. Ако почнеш да роптаеш и проявиш недоволство, че нарушават спокойствието ти, ти не си готов за Царството Божие. Ти трябва да напуснеш местото си с радост и да отидеш в помощ на своите по-слаби братя. Бог се проявява навсякъде – и на небето, и на земята. Той изпитва всички хора. Вие не знаете къде и как ще се прояви Той. Вие не знаете как ще започне Той и как ще свърши. Бъдете готови на всичко! Ако ви обещаят някакво благо и не ви го дадат, радвайте се. Може би в това благо се крие вашето нещастие. Когато Бог отлага да ви даде някакво благо, с това Той ви предпазва от опасностите, които се крият в него. В този смисъл и злото, и изкушението са на място. Понякога малкото изкушение предпазва човека от по-голямо. Малкото зло го предпазва от по-голямо зло. Затова българската пословица казва: „Ела зло, че без тебе по-зло“.

Като ученици, вие трябва да имата ясна представа в съзнанието си какви промени стават в Божествения свят. И тогава ще разберете, че не е важно какво вършат хората, а как е създаден този свят. Божият Дух, Който е причина за промените в света, раздава Божиите блага на хората, както Той намери за добре. Вашата задача е да разберете Божия Дух, да Го изучавате, защото Той просвещава хората; Той раздава благата; Той е извор на Божията Любов; носител на Божията Мъдрост; носител на Божията Истина, Правда, Добродетел – Него трябва да слушате. Ако Го слушахте, никакъв спор нямаше да съществува между вас. Който носи Духа в себе си, той лесно се справя с всички обиди и огорчения. Правете опити да видите за колко време можете да превърнете една обида в съзнанието ви. Отбелязвайте си за колко време сте се справили с обидата. Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно чувство, толкова по-силна е връзката ви с Духа. Оставите ли на времето да заличи обидите и огорченията – и това става, но вие не сте научили урока си. Добър ученик е този, който най-много за един час може да заличи обидата от сърцето си. Стихът, в който Христос казва да любим враговете си, подразбира именно този закон: превръщане на обидата в положително чувство. Една горчива дума е в състояние да избави човека от едно голямо зло.

Задачата на ученика е да очисти съзнанието си от всички утайки и наслояванията на миналото. Как се постига това? – Чрез работа и молитва. Това значи: да отправя човек душата си към Бога, към светия Дух, за да просвети съзнанието си. Бог присъства само в чистото съзнание. Там е и Божият Дух, Който като огън топи всички мъчнотопими елементи, изгаря всичко нечисто. Ще правите усилия да преодолявате всички мъчнотии, но да научите уроците си. Който не се пробуди и не работи, много пъти ще започва отначало, но резултат няма да види. Ще кажете, че Любовта разрешава всички въпроси. Вярно е това, но не е човешката любов, която разрешава въпросите. Да любиш, да бъдеш мъдър, да бъдеш истинолюбив, това не е привилегия, а необходимост. Дойдете ли до необходимостта, ще се подчините. Който не се подчинява на този закон, сам подписва присъдата си. Който не люби, няма живот в себе си; който не се стреми към Мъдростта, няма светлина в ума си; който не се стреми към Истината, сам се ограничава. Като знаете това, всеки трябва да каже в себе си: „Аз трябва да любя, да бъда умен, истинолюбив, правдив, добродетелен“. Това изисква Божественият закон, в който няма никакво изключение. Влезеш ли в стълкновение с този закон, той ще те помете. В това се заключава Божественото учение: да се подчиняваш на великите закони с пълно съзнание и любов.

Като не разбират законите на Битието, хората се запитват защо идат страданията. Чрез страданията човешкото съзнание се чисти и развива. Само онзи, който има пробудено съзнание, разбира какво означава законът на необходимостта и законът на Любовта. По необходимост ядеш, пиеш вода, работиш, почиваш, докато дойдеш до закона на Любовта, където всичко вършиш съзнателно и по свобода. Където присъства Любовта, там няма спорове, няма противоречия и съмнения. В Любовта съществува пълно съгласие и разбирателство между хората. – „Как трябва да любим?“ – Любовта е вътрешен закон в човека, който ни учи как да любим. Кой учи малките юрдечета да плават? Кой учи малките пиленца да кълват? Още с излюпването си юрдечетата вече знаят да плават, и пиленцата – да кълват. И вие, като излезете от яйцето, ще знаете как да плавате и да кълвате. В човешкото сърце е записан Божият закон. Там е написано всичко, което човек трябва да прави. Достатъчно е да отвори книгата и да започне да чете. Започнеш ли да философстваш, а не четеш, не можеш да приложиш Любовта. Слушайте Божия глас, Който ви говори. Той е гласът на майката, която събира малките около себе си. Не чуват ли гласа ѝ, те се отдалечават от нея и губят благоприятните условия за живот. Големи са страданията на детето, което изгубило майка си. Големи са страданията на човешката душа, която се отдалечава от Бога. Блажен е онзи, който чува Божия глас в себе си, разбира Неговите закони и им се подчинява.

Т. м.

22-та школна лекция на общия окултен клас, 27 юли 1922 г., четвъртък, Чам-кория.

В тема:1922_07_20 Живите сили в природата

09 октомври 2017 - 18:05

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),
Издание от 1942 г. .
Съдържание на томчето
    

Живите сили на природата




Т. м.

Тема за следващия път: „Най-добрият метод за възпитание на волята“.

Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни – в минералите, подсъзнателни – в растенията, съзнателни – в животните и самосъзнателни – в човека. Макар че в минералите действат несъзнателни сили, всеки човек обича скъпоценните камъни; той има желание да се украсява с тях, да се ползва от техните сили. Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т.е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите. В канарите, в камъните е складирано голямо количество енергия, която е потребна за развитието на живота на земята. Канарите трябва да се раздробят на дребни парченца, за да се използват от растенията. Така те ще влязат като съставна част на растенията, оттам в животните и човека. Силите, които се крият в минералите, имат отношение към костната система на човека. В бъдеще скъпоценните камъни ще се употребяват като възпитателно средство върху човешкия ум. Понеже пречупват правилно светлината, те действат главно върху въображението на човека. Добре е човек да изучава скъпоценните камъни, техните кристални форми, за да се свърже с разумните сили, които работят върху тях. Диамантът, както и скъпоценните камъни – изумруд, рубин, сапфир, се отразяват благоприятно върху мисълта на учените, поетите и писателите. Не е все едно, дали човек гледа един груб, неодялан камък, или един диамант. Грубият камък оказва едно влияние върху мисълта, а диамантът – друго.

Гледището на окултната наука за скъпоценните камъни се различава коренно от това на съвременната наука. Окултната наука гледа на скъпоценните камъни като на плодове. Както растенията растат, развиват се и дават плодове, така и скъпоценните камъни представят плодове на нещо, което е расло и се е развивало. Те са резултат на дейността на някои същества в умствения свят. Който може да чете написаното върху тях, ще се домогне до големи знания. Обаче само онзи може да чете и разбира писаното върху скъпоценните камъни, който владее изкуството да разбира акашовите записки. Той трябва да бъде ясновидец, да вижда това, което скъпоценните камъни крият в себе си.

Много може да се говори за несъзнателните сили, но важно е практическото им приложение. Те оказват влияние върху костната система на човека. Ако костната ви система е слаба, изучавайте съзнателно скъпоценните камъни, възприемайте чрез ума си техните краски и ги отправяйте към костите си. Като знаят влиянието на скъпоценните камъни върху човека, някои майки зашиват по едно–две камъчета на шапките на децата си, за да не се подават на силните погледи на хората и да заболяват. Скъпоценните камъни привличат несъзнателните сили на природата и ги контролират. Под думите „несъзнателни сили“ разбираме такива, които нямат морал в себе си. И те са живи сили, но без морал. Който попадне на пътя им, те няма да го пощадят. Например, ако на кожата ви капне малко сярна киселина, тя не иска да знае, че ще ви причини болка и ще изгори мястото, където е паднала.

Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, откъдето започва оформянето и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, където растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. Те са склад на сили, откъдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му. Не е достатъчно човек само да се движи между растения и дървета, но трябва да ги обича. Новото възпитание има за цел да развие в децата любов към растенията и дърветата, за да се ползват от тях. Обичта към растенията се изразява в отглеждането им. Ето защо, ученикът на Божествената школа трябва да отглежда растения и плодни дървета. В двора си всеки ученик трябва да има поне две–три овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време.

Когато правите екскурзии, както сега сте на Чам-кория, разхождайте се между дърветата, особено между боровете, които със своя стремеж нагоре влияят върху духовното развитие на човека. Борът е духовен и идеалист. Той заема малко място и се стреми всякога нагоре. Ако други дървета, например бук и явор, попаднат между борове, и те ще се стремят нагоре по влияние на бора, но щом останат сами, веднага ще проявят своята природа – ще се разширят, ще заемат големи пространства. Те са големи материалисти. Характерно за бора е и това, че когато се счупи върха му, той престава да расте. Върхът на бора може да се уподоби на духовните чувства в човека. Значи щом се осакати духовното в човека, растенето му спира. Следователно, който иска да расте и да се развива правилно, трябва да даде предимство на духовните чувства в себе си. Ползвайте се от боровете, от тяхната енергия. Ако мислите, че това не е важно, тревогите и безпокойството ще ви демагнетизират и вие ще губите разположението и мисълта си. Докато сте между боровете, изучавайте ги, разговаряйте се с тях, да придобивате малко от енергията им. Ако сте болни, идете между боровете, облегнете гърбовете си на тях и мислете за бора, какво всъщност представя той. Борът упражнява силно влияние върху човека и затова той трябва да се интересува от него.

Съзнателните сили имат отношение към животните. Дойдете ли до тях, трябва да бъдете внимателни. От животните човек може да научи много добри неща, но може да научи и лоши работи. От вола той е придобил трудолюбието, от вълка – жестокостта, от овцата – кротостта и смирението и т.н. Мечката пък е повлияла на човека в това отношение, именно, че го е направила злопаметен. Мечката помни за дълго време доброто, което ѝ направи някой, но и злото не забравя. Тя е непримирима. Ако някой я обиди, тя дълго време носи обидата в себе си. Кога и да е, тя ще си отмъсти за обидата. Тази ѝ черта се дължи на астралните чувства, които са силно развити в нея. От котката човек е научил чистотата, но същевременно тя го прави алчен. Котката е алчна, лакома. Когато хване мишка, тя няма търпение да я изчисти, но я изяжда цяла, с козината ѝ даже. Котката казва: „За мене е важно да се нахраня, да напълня стомаха си; как съм яла, това е второстепенна работа“. Така се хранят и някои хора. Те гледат да задоволят глада си, а какво са яли и как са го яли, не е важно. И магарето яде нечиста храна, но що се отнася до водата, никога не можете да го накарате да пие нечиста вода. То знае къде има чиста вода и оттам пие. Дълъг път ще извърви, но докато не намери чиста вода, няма да пие. В това отношение животните са символи, с които природата си служи като с букви на своя език. И разумният свят си служи с животинските форми, когато иска да предупреди човека в нещо или да му предаде своята мисъл. Например, вие започвате търговия с човек, който има характера на вълка. Ако разумният свят иска да ви предупреди и да ви запази от него, ще ви говори чрез сън: ще сънувате, че вълк ви напада. Значи този човек е представен във форма на вълк. Изобщо всяко животно, всяка птица оказват известно влияние върху човека със силите, които действат в тях. Някои сили са отрицателни, а други – положителни. Влиянието на животните върху човека е повече колективно, отколкото единично. За да познаете какви сили действат върху вас, трябва да следите мисълта си, да видите за кои животни мислите най-много.

Силите, които действат в животните, биват два вида: положителни, или съграждащи, и отрицателни, или разрушаващи. Човек трябва да познава силите, които действат в различните животни, за да знае как да се справя с тях. На отрицателните сили трябва да противопостави положителни, за да неутрализира тяхното действие. Бъдещото обучение трябва да има предвид това. Когато учителят запознава ученика си с една животинска форма, едновременно с нея той трябва да говори и за противоположната ѝ форма. Например, като преподава за вълка, едновременно ще говори и за овцата; като преподава за мечката, ще говори и за нейната противоположна форма. Също така ще се преподава и науката за растенията. Само по този начин ученикът ще има ясна представа за животинските и растителни форми и за начина, по който може да се ползва от доброто влияние на техните сили или да се пази от лошото им влияние.

Самосъзнателните и свръхсъзнателните сили имат отношение към човека и към всички негови прояви. Като срещнете един човек, трябва да знаете какви сили преобладават в него: физически, сърдечни или умствени. Ако имате приятел, в когото действат повече физически сили, той може да ви смаже. За да не ви причини някаква пакост, вие трябва да му се противопоставяте с умствените си сили. Изобщо добре е да имате приятели и от трите типа – физически, сърдечни и умствени, да се хармонизирате. Еднообразието действа убийствено върху човека. Не е добре всички да бъдете само умствени типове, или само сърдечни или физически. Ако в човека преобладават физически сили, той ще бъде крайно активен, ще бъде повече в движение. В него най-добре са развити костната и мускулната система; ако преобладават низшите чувства, той мисли само за ядене и пиене. Животът му ще се превърне в грижи за ядене и пиене; той ще заприлича на буре; ако преобладава умственият живот, той изсъхва преждевременно, в него се проявява главно нервната система. За да не изпада нито в едно от тези положения, човек трябва да работи и в трите посоки: физически, духовно и умствено. Само така той ще хармонизира силите на своя организъм. Животът дава условия на човека да уравновесява силите си, но въпреки това в някого преобладават повече физическите, сърдечните или умствените енергии. За да регулира енергиите си, човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да се самовъзпитава. Следователно като метод за самовъзпитание на човека се препоръчва работа в трите направления: няколко часа върху ума, един или два часа върху сърцето и два или четири часа върху тялото – физическа работа. При самовъзпитанието човек трябва съзнателно да превръща енергиите си: физическите в сърдечни, сърдечните – в умствени и обратно.

Човек трябва да се изучава и възпитава. Ако забележи, че се подава на мързела, трябва да знае, че в него се е събрала повече инертна материя, която трябва да се обработи; ако се подаде на лакомство, низшите чувства преобладават в него. И да не яде много, той постоянно мисли за ядене. Не е лошо човек да мисли за ядене, но той трябва да знае как да яде и каква храна да употребява. Храненето е велика наука, която, разумно и правилно използвана, дава добри резултати. Чрез яденето хората се възпитават. Ако човек се храни една седмица само с ябълки, круши, череши или сливи, той ще има различни резултати. Всеки плод, всяка храна оказва специфично действие върху човека. Докато сте в Чам-кория, правете научни изследвания върху канарите, да ги различавате по състав. Изучавайте боровете, както и боровинките, които са особено полезни за стомаха. Боровинките поправят стомаха, регулират неговите енергии. Като се разхождате, постарайте се да намерите най-красивото място в Чам-кория; при това, да знаете в какво именно се заключава неговата красота. Изобщо добре е да използвате прекарването си тук разумно, а не само като курорт, за разходки и почивка. Трябва да се върнете по домовете си обогатени, да има какво да изразходвате. Не използвате ли богатствата на природата, вие ще се върнете по домовете си бедни и ще знаете само, че сте били на едно красиво място. Това не е достатъчно. Да прекара човек известно време сред природата, това значи да се свърже с нея, да се запознае със силите ѝ и да ги използва. Всички трябва да си поставите като задача, всеки ден да обикаляте 50–60 бора, да се спирате пред всеки бор, да видите каква разлика има между тях, какви сили съдържат те. Гледайте на боровете като на живи същества, като на ваши приятели, с които можете да се обмените – да дадете нещо от себе си и да получите нещо. Само така ще се обновите. Интересувайте се да научите какви животни има тук. Добре е да срещнете някоя дива коза, сърна или катеричка, каквито има в тукашните гори. И мечка да срещнете, не е страшно. Външно мечката изглежда страшна, но има нещо добро, приятно в нея. Пазете се от еднообразието. Колкото и да се интересувате от духовни работи, като говорите много за тях, те изгубват своята сила и красота. И най-хубавите неща, като се повтарят много пъти, губят своята красота и смисъл. Много хубави и съдържателни песни, от често повтаряне, са станали обикновени. Някои хора пеят хубави песни и маршове на гроба на своите близки и с това свързват песента с тъжни спомени за умрелия. Не е добре да пеете на умрели хора. Като се съберат близките на умрелия, нека му прочетат една–две молитви, тихо и спокойно, да му пожелаят добър път и да се върнат по домовете си. След един–два месеца могат да му пеят, каквито песни искат. Ще знаете, че не е позволено да се пеят окултни песни на гроба на заминали. Докато е в гроба, никакви песни не трябва да му се пеят. Щом излезе от гроба, тогава ще му пеете. И на болни няма да пеете. Като отидете при някой болен, можете да се помолите за него, а той сам трябва да пее. Ако пее болният, и вие ще пеете с него; ако той не пее, и вие не трябва да пеете. И вие, и умрелият ще знаете, че само тялото умира, а душата е свободна. Умрелият прекарва най-много 40 дена в гроба, около тялото си, и след това се освобождава. Умрелият се нуждае от светлина на ума, от мир и спокойствие на душата, за да може спокойно да разглежда живота си, за да изправи погрешките си, които е направил несъзнателно. Има смисъл да пеят на умрелия, но когато го посрещат в онзи свят. Оттук ще го изпратим с молитви и там ще го посрещнат с песни. Така се постъпва с ученика.

Ученикът трябва да се отличава с мистичност. Изгуби ли своята мистичност, животът му се обезсмисля. Мистикът е сляп за чуждите погрешки и лесно изправя своите. Ако някой му направи забележка, той не се сърди. За да запазите добри отношения помежду си, нека всеки от вас намери поне една добра черта в характера на своя близък или съученик. Ако и той намери една добра черта във вашия характер, и двамата ще се обичате. Не можете да обичате някого, нито той може да ви обича, ако не държите в ума си по една добра черта от характерите си. Много от сегашните хора не се обичат, защото са избрали най-неправилния път в отношенията си, а именно: вместо да държат в ума си по една добра черта от характерите си, те се спират на най-лошата черта. И в края на краищата развалят отношенията си. Като ученици, вие трябва да пазите правилото: във всеки човек да виждате поне по една добра черта. Иначе, колкото и да се молите, каквито усилия да правите, не можете да създадете добри отношения помежду си. Всеки човек има поне по една добра черта в характера си. Намерете тази черта и постоянно я дръжте в ума си. Само така може да си помагате взаимно. Тогава и Бог, и ангелите, и светиите ще ви помагат. Пазете се от дребнавостите на живота, както и от страничните работи. Каже ли ви някой истината, приемете я веднага. Не питайте защо този или онзи ви я предава. Благодарете, че ви е казано, каквото трябва; чрез кого е предадено, не е важно. Казват ви: „Не стойте на това място!“ – „Защо?“ Не е време да питате защо и за какво. Не стойте на това място! – „Другите защо стоят!“ – Те могат да стоят, а ти не можеш – нищо повече. Някой може да е на фронта; това не значи, че всички трябва да бъдат при него. Ако аз съм на първата линия на бойното поле, това място е само за мене. Всеки не може да бъде герой, да заеме първото място. Останалите ще бъдат в тила, далеч от куршумите и гранатите. – „Искаме да бъдем близо до онзи, който е на първата бойна линия.“ – Близостта не е физически процес, но вътрешен, духовен. Двама души могат да бъдат близо, един до друг, без да са близки. Двама души са близки и се разбират, когато душите им трептят хармонично и когато Божията Любов прониква еднакво в тях. Ученикът трябва да бъде послушен. От него се иска абсолютно послушание. Каже ли му се да направи нещо, той веднага трябва да го изпълни. Някой върши много неща по свое лично желание и казва, че Духът го заставя да постъпва така. Кой Дух? – Божият Дух. Но Той се различава коренно от обикновените духове. Божият Дух се отличава със смирение, кротост, правда, Любов, Истина, Мъдрост и т.н. Той всякога заема последно място. Видите ли, че някой заема всякога първо място, ще знаете, че Духът не е в него.

Когато дойдете до силите, които се крият в самосъзнанието и свръхсъзнанието, ще бъдете внимателни, така да ги възприемате и прилагате, че да можете да се обновявате. Това подразбира правилно и разумно изпълняване на Божията воля. Проверявайте как се отразяват вашите влияния върху окръжаващите. Като си правите забележки едни на други, трябва да се ползвате от тях. Да направите една забележка на своя ближен, това значи да направите превръзка на раната му. Но и това не е достатъчно. Важно е, подобрява ли се раната след превръзката, или се влошава. Ако се влошава, по-добре да остане непревързана. Следователно, ако не можеш да направиш едно добро, както трябва, остави друг да го направи. Докато дойдете до разумното правене на добро, трябва да прилагате правилата, които ви се дават в школата, да правите опити. Изведнъж няма да станете светии, но от вас се иска постоянство и любов в работата. В един живот не се постига светийство. Свет човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който разполага със знания и опитности, с добродетели и сила. Всеки момент той знае какво трябва да прави, как да помага на ближния си и как да върши Божията воля.

Радвайте се, че ви се дават условия да придобиете сила, да работите за великото Божие дело. Иде вече шестата раса, за която се изискват хора със знание, със сила, с добродетели. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. За да не се подценявате и надценявате, намерете една добра и неизменна черта в характера си и се дръжте за нея. Да мислите, че сте лоши, това е една крайност; да мислите, че сте добри, това е друга крайност. Има нещо добро и неизменно в човека – това е Божественото. Ако го прилага, той е добър; ако не го прилага, той е лош. Благодарете на Бога за това, което сте; благодарете за съзнанието, което ви е дадено. Като направите една погрешка, вие съзнавате това, плачете, разкайвате се. Докато не я изправите, не можете да се успокоите. Благодарете за съзнанието, че можете да виждате погрешките си и лесно да ги изправяте. Когато срещате бедни, страдащи хора, сърцето ви се трогва и вие им се притичвате на помощ. На какво се дължи това? – На доброто в човека. Следователно във всички хора има добро нещо. Намерете добрата черта в себе и в своя ближен, за да дадете простор и свобода на Духа във вас. Това значи подчиняване на Божия Дух.

В заключение на всичко казано досега, повтарям: Ползвайте се разумно от живите сили на природата, като започнете от несъзнателните и стигнете до самосъзнателните и свръхсъзнателните. Като дойдете до човека, ще се стремите да създадете приятелски отношения помежду си. И в приятели, и в неприятели ще търсите по една добра черта в характера им. Щом я намерите, ще я държите постоянно в ума си. Мъчно се постига това; то е велико изкуство, което ученикът трябва да притежава. Желая ви да станете добри ученици, да учите с Любов, да бъдете смели и решителни. Когато ви се правят бележки, не се сърдете; когато ви изобличават, понасяйте всичко с търпение; когато ви сполети някакво нещастие, търсете в него добрата страна. Блажен е онзи, когото Бог изобличава и наказва, защото Той ще го изправи. Не е лесно да изобличаваш хората. Да изобличиш един човек, това значи да му направиш операция, след което дълго време ще усещаш миризмата на болното и гангренясало място. Дълго време трябва да миеш ръцете си, за да се освободиш от неприятната миризма. Едно от правилата в школата е да не виждате чуждите погрешки. Ученикът трябва да бъде сляп, както за погрешките на хората, така и за самите тях. Той трябва да работи върху себе си, сам да се изправя.

Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият, обаче, не забелязал, че го ударил някой. Той продължил размишлението си, без да каже дума. Ученикът разправил своята опитност на Учителя си и очаквал обяснение, защо и тримата постъпили по три различни начини. Учителят отговорил: „Първият живее по Моисеевия закон – „око за око, зъб за зъб“. Вторият живее в спасението. По стар навик той вдигнал ръката си, да приложи Моисеевия закон, но веднага си спомнил, че живее в спасението, и свалил ръката си. Третият живее в Любовта“.

Съществуват три категории хора: едни от тях живеят по Моисеевия закон, други – в спасението, а трети – в Любовта. Който живее по Моисеевия закон, на един удар ще отговори с два. Който живее в спасението, ще вдигне ръката си да те удари, но бързо ще я свали и ще каже: „От мене да мине“. Който живее в Любовта, и да го ударят, нищо не усеща. Той е вдълбочен в себе си. Ученикът на Божествената школа трябва да живее по закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си – никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен мир.

Т. м.

21-ва школна лекция на общия окултен клас, 20 юли 1922 г., четвъртък, Чам-кория (Горското училище).

В тема:1922_07_13 Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения

09 октомври 2017 - 18:04

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),
Издание от 1942 г. .
Съдържание на томчето
  

Прости и сложни движения




(Чете се темата: „Защо Бог създаде човека?“)

Често се говори за прости и сложни движения. Простите движения наричаме още първични. Прости движения са тези, които срещат малки съпротивления в пътя си, а сложни – които срещат големи съпротивления. Прости и сложни движения съществуват и в съзнанието на човека. За да дойдете в Чамкория, какво движение е станало във вас? – Сложно. Простите, първичните движения са насочени към Бога. Те са чисти, кристални, без никакво раздвояване. Сложните движения предизвикват раздвояване в съзнанието. Когато отива на курорт, човек се раздвоява; когато отива на планината, пак се раздвоява. Малко хора имат едно определено движение – към Бога. Където отиват, те се ръководят от много подбудителни причини. Към кой род движения ще отнесете женитбата: към простите, или към сложните? – Към сложните. Момата и момъкът се женят, първо, от любов един към друг; после, от желание да имат деца. И на трето място, от желание да се осигурят; момъкът, да има кой да му готви, а момата – да има някой да я подържа, да осигури прехраната ѝ. Затова, именно, женитбата е сложно движение. Колкото по-сложно е дадено движение, толкова по-големи препятствия среща то на пътя си. Ето защо, когато попаднете в теченията на сложните движения, ще знаете, че ще срещнете големи препятствия или съпротивления. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които действат във вас, за знаете към коя категория движения се отнасят – към първичните или простите, или към вторичните, т.е. сложните. Като знаете това, лесно ще се ориентирате.

Сегашните хора изпадат в големи противоречия, защото объркват простите и сложните движения и вместо да получат желания резултат те получават друг. Като не познават силите, които действат в движенията, те попадат в някое сложно движение и като мислят, че движението е просто, очакват резултати на простото движение; друг път попадат в простото движение, а очакват резултати на сложното движение. В края на краищата те се обезсърчават. За да не се обезсърчавате, трябва да различавате движенията и да знаете, че всяко движение има строго определени резултати. Смешно е религиозният да очаква някакво богатство. Който иска да стане религиозен в абсолютен смисъл на думата, не само че не може да стане богат, но ще загуби и това богатство, което е имал. Защо? – Защото богатството, само по себе си, е сложно движение. Невъзможно е, следователно, в един и същ момент да се движиш в две различни посоки. Пътят на духовния е тесният път – път на уединение. Това не значи, че ще бъдеш всякога сам, но пътеката е тясна, по нея може да върви само един човек. Затова казваме, че духовният път е прав, т.е. път на просто движение. Пътят на светския човек се отнася към сложните движения. Той се движи между много хора – в широкия път. Като минава между много хора, естествено е, човек ще се движи на една или на друга страна; оттук ще мине, оттам ще обиколи, докато си пробие път, да излезе на свобода. Като излезе от навалицата, той казва: „Слава Богу, че излязох благополучно. Големи препятствия минах“. Без да иска, човек може да попадне на някое тържество и за да си пробие път, трябва да приложи метода на сложните движения. Той трябва да направи много отклонения на една и на друга страна, докато най-после излезе от навалицата. Каже ли някой, че много се отклонявал, ще знаете, че той е попаднал в някое човешко движение. Каже ли, че е вървял направо, почти без препятствия, той е попаднал в Божествено движение. Човешките движения се отнасят към сложните, а Божествените – към простите.

Към кои движения се отнася истинското приятелство? – Към простите. Сложните движения се придружават с изразходване на много средства, много енергия, а простите – с малко разходи. Коя е причината за съществуване на движенията? – Животът. Ако нямаше живот, и движения нямаше да съществуват. Следователно, където се яви известно движение, там непременно има живот. Някое живо същество е насочило всичките си сили да си намери храна. Енергиите, т.е. силите в живота пък произлизат от умствения свят. Значи мисълта се изразява в живота като импулс, подтик към движение. Движението не е нищо друго, освен реализиране на мисълта и на живота във всички живи същества. Ако мисълта е проста, тя произвежда прост живот, с първично, чисто, просто движение; ако мисълта е сложна, тя произвежда сложен живот, със сложни движения. Например, ако в едно същество се роди мисълта да опита Божията Любов в нейните чисти форми, движението на неговото съзнание ще бъде просто. Обаче, ако в някое същество се яви мисълта да стане велико, да създаде една слънчева система, в съзнанието му се произвеждат сложни движения. Като се натъкват и на простите, и на сложните движения, хората искат да ги примирят, т.е. да ги съчетаят по някакъв начин. Това е невъзможно! Никога не можете да съчетаете едно просто дрижение с едно сложно. Невъзможно е светията и грешникът да живеят на едно място. Физически те могат да бъдат заедно, но в сърдечния и в умствения свят те не са на едно и също място. Светията ще бъде около грешника, докато го повдигне, т.е. излекува от недъзите му. Лекарят ще бъде при болния, докато го излекува. Иначе те не могат да живеят на едно място. Майката ще бъде при детето си, докато го постави на крака, да стане способно само̀ да се движи. Щом приеме от майка си, каквото му е нужно, детето поема своя път. На въпроса, защо Бог създаде човека, някои отговарят, че Бог създаде човека, за да се прояви чрез него. Пред кого ще се прояви Бог? Значи има друго божество в света, пред което Бог трябва да се прояви. Но и това божество ще иска да се прояви. С това ще се яви една борба. Всъщност Бог няма съперник, с когото може да се бори. Какво се разбира под думата „създаване“? – Творчество, съграждане. Обаче думите „творчество“, „съграждане“ имат отношение към материалния свят. Значи съгражда се нещо, за да се прояви човек. Вярна ли е тази идея? Хората градят, правят мост, за да минават от единия бряг на реката на другия. Мостът е съобщително средство. В този смисъл и човек е мост за съобщаване с различните светове. Хората говорят за Божествения свят, за умствения, за сърдечния, за физическия, без да ги познават в тяхната същина. Те живеят на физическия свят, без да го познават напълно. Какво е отношението между Божествения и физическия свят, малцина знаят.

Не е достатъчно само да се говори за различните светове, но те трябва да се разбират. Не е достатъчно само да се говори за Духа и за материята, но и те трябва да се разбират. Някои казват, че Духът, великото начало на живота, се намира в постоянна борба с материята. Защо трябва Духът да се въплъти в материята и да се бори с нея? Ще кажете, че материята е неразумното начало на човека. Защо тогава Разумното и Безконечно начало трябва да се въплъти в материята – в неразумното начало, и да се остави на него да го ограничи? Ще кажете, че това ограничение е необходимо за Духа, да придобие известни опитности. Ние пък казваме, че за да може материята да ограничи Духа, предполага се, че и тя е разумна. Невъзможно е неразумното да ограничи разумното.

Сега, каквото и да се говори за Духа и за материята, този въпрос остава неразрешен. Това е все едно да се качите на върха Мусала и да мислите, че можете да научите неговата история, как и кога се е създал. Днес ще се качим на Мусала, ще слезем и ще остане да решите въпроса за произхода на този връх. Ще мислите дълго време, докато го решите. Лесно се задават въпроси, но мъчно се решават. Например, лесно е да си зададете въпроса, защо събуждат човека от сън. Ако си слуга, господарят ще те събуди да работиш. Като се умориш, ще легнеш да спиш, за да си починеш. Положението на сегашния човек е подобно на слугата, когото господарят събудил от сън. Досега той е спал, но вече е събуден, за да работи. Това събуждане наричат творчество. Когато човек работи, чрез него се проявява и господарят му. Който работи, той се проявява чрез това, което е направил; господарят му пък се проявява със своите планове, които е дал на слугата си, т.е. на човека, който работи.

И тъй, като говорим върху въпроса, защо Бог създаде човека, по-добре е да зададем въпроса: Защо човек е дошъл на земята? На този въпрос по-лесно може да се отговори. За да отговорите на първия въпрос, трябва да има някой, който да ви обича, да ви отвори книгата на природата и да четете от нея. Докато човек не проникне в аналите на природата, никога не би могъл да си отговори какви са неговите отношения към Бога и да се увери, че без Бога, без пряка връзка с Него не може да расте, не може да се радва на живота, не може да прояви никаква умствена дейност. Много естествено – разумното от разумно произтича, животът от живот произтича, дейността от дейност произтича. Понеже човек има отношение към сложните движения, той трябва да потърси своя импулс в първичните, прости отношения. Това значи да бъде човек свързан с Бога по необходимост на самото Битие и то принципиално, вътрешно, по същина, а не по форма, нито по съдържание и смисъл като външни положения. Само по този начин Божията мисъл може да даде подтик на човешкия живот. Само така Божествените движения ще раздвижат човешкия живот. При това положение, именно, всичко е възможно и постижимо.

Помнете: Без връзка с Бога нещата остават непостижими. И тогава, каквито усилия да прави човек, да владее някои природни сили, те остават напразно. Като не разбират този закон, някои влизат в градината на своя съсед и обират крушата му. Те мислят, че имат право да владеят тези круши. Да работи един, а друг да обира и яде плодовете, това не е никакво завладяване. Всеки човек работи, за да придобие знание, но никой няма право да разполага с неговото знание. Друг е въпросът, ако хората се обичат. Тогава всеки доброволно дава от своите блага на ближните си. – „Щом е така, да се обичаме!“ – Да се обичат хората, това значи да направят помежду си мост. Мислите ли, че тогава работите им ще се оправят? Ако двете страни са неприятелски настроени, по-добре да няма мост помежду им. Те постоянно ще се карат. Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“. Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. Когато мечка изяде човек, и той минава през големи страдания. Изобщо, големи са страданията на висшето, ако попадне в устата на низшето. Човек не е дошъл на земята да прави менажерия. Следователно животинското ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето. С други думи казано: вълкът ще бъде на едно място, овцата – на друго и човек – на трето. Между тях ще има празнини. Те ще се отделят едни от други чрез преграда и оттам ще си говорят братски. Някой мисли като вълка, друг – като овцата; някой чувства като вълка, друг – като овцата; някой постъпва като вълка, друг – като овцата. След всичко това те се поглеждат пред преградата и си казват: „Хайде да махнем преградата, да се разберем“. – Това е невъзможно. Между вълка и овцата не може да съществува никакво разбирателство нито по ум, нито по сърце, нито по воля. Те не могат да се примирят. Ще кажете, че Бог може да направи всичко. Така е, той може да примири всички. Той може да направи всичко, но не и вие. Не се опитвайте да правите неща, които Бог прави. Човек трябва да прави само онова, което е в кръга на неговите възможности. Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място; не разтуряйте старото преждевременно. Не примирявайте идеите на Божията Любов с идеите на човешката любов. Идеите на Божията Любов изгарят непотребното и нечистото в човека, докато го оголят съвършено. Те са подобни на светещите електрически топки в атмосферата, които ако паднат върху човека, или ще го изгорят цял, или дрехите му само, а той ще остане гол като новородено дете. Който не е готов за тези идеи, или цял ще изгори, или дрехите му само, но като се види гол, ще се усъмни в Бога. Който е готов за Божията Любов, той е доволен, че се е освободил от старите си дрипели.

Стремете се към новите разбирания за Любовта, с ново съдържание и нов смисъл. Не мислете, че ако сложите нов надпис на Любовта, а поддържате старите си разбирания, вие живеете вече в Божията Любов. Не мислете, че една ваша жертва води към Божията Любов. В Божията Любов няма никакви жертви. Жертвата е резултат на сложните движения на Любовта, изявена на физическия свят. Като се казва, че човек трябва да се жертва, това не се отнася до Божията Любов. Жертвата има отношение къв физическия свят, където човек трябва да слезе, за да разбере Божията Любов. На земята човек изучава закона на жертвата, откъдето постепенно отива към Божията Любов. Чрез жертвата човек дохожда до правилно трансформиране на Божествените енергии. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си и не можете да придобиете вечния живот“. Следователно, ако искате да разберете някого, вие трябва да се пожертвате за него; ако иска някой да ви разбере, той трябва да се пожертва за вас. В този смисъл яденето, т.е. жертвата, е символ. Физическият живот се основава на ядене и пиене. Ако изключите яденето и пиенето от живота, той се обезсмисля. След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно стихотворение. Като яде, човек се въодушевява, придобива разположение за работа, за учене и за писане на хубави неща. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“.

Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия. Представете си, че имате голяма скръб, голяма мъчнотия, в която се излага вашето име и материалното ви положение. Какво трябва да направите, за да излезете от мъчнотията си? Откажете се от парите, които имате да взимате, пожертвайте нещо от себе си и скръбта ви веднага ще се смени с радост. При това положение вие няма да очаквате на парите, които имате да взимате, но ще се заемете сам да изправите обърканите си сметки. Вътрешният мир на човека струва повече от всякакви материални блага. Някой съжалява, че не заема високо обществено положение, за да може да живее добре. Пожертвай тази идея, примири се с положението, в което се намираш, и си кажи: „Не е нужно да бъда виден човек. И като обикновен човек, аз пак мога да живея добре“. Щом кажеш така, ти ще се успокоиш, ще се освободиш от бремето, което носиш в мисълта си. Да се жертва човек, това не значи да отиде в друга крайност, да се отрече и от съществените неща. Който не разбира жертвата, казва: „Не ми трябва знание, не ми трябва богатство, не ми трябва много ядене“. Това е криво разбиране на закона. Знание, богатство, храна са нужни на човека. Знанието е необходимост за човека, но не и благата, които знанието носи. Да имаш знания, това не значи, че трябва да станеш министър, доктор и т.н. Чистото знание е просто движение, а благата на знанието водят към сложните движения. Ние препоръчваме на ученика чистото знание. Да бъдеш вътрешно богат, това е необходимост за човека, която представя просто движение. Външното богатство представя сложно движение. Затова външно богатият се стреми към придобиване на къщи, имоти, ниви, лозя и т.н. Всичко, което човек носи в себе си, е толкова необходимо за него, колкото са необходими светлината, въздухът, водата и храната. Следователно, що се отнася до вътрешните блага, които носите в себе си, ще бъдете щедри, ще давате безкористно, както природата ви дава своите блага. Природата дава на всички хора изобилно въздух, вода и храна безвъзмезно или, както е казано в Писанието, даром. Колкото по-разумен е човек, толкова по-правилно се ползва от благата на природата. Това иска природата от човека – разумност, да цени това, което получава от нея, и да знае как да го използва.

Някои мислят, че като приемат новите идеи, ще станат по-добри. Добрината на човека зависи от развитието и прилагането закона на жертвата. Колкото по-добре го разбираш и прилагаш, толкова си по-добър. Времето пък не е нищо друго, освен проява на жертвата. Като говоря за жертвата, някои казват, че не трябва да се говори така. Как трябва да се говори? Ако имате един камък в ръката си, вие можете да го сложите на изток, на запад, на север или на юг; можете да го сложите горе някъде или долу. Важно е, обаче, да сложите камъка на определеното му място. Ако мястото на един камък е точно определено, колко повече на човека. Мястото на всеки човек е определено. Седне ли на своето място, той е доволен. Има случаи, когато човек е намерил мястото си, но пак не е доволен. Той едва седне на своето място и веднага го напуща – сам разваля живота си. Следователно, щом седнете на мястото си, там трябва да останете. Иначе ще изпаднете в големи противоречия, ще очаквате на други да дойдат и ви преместят. Всеки камък трябва да бъде на своето място и на своята служба. Разместите ли камъните, зданието само по себе си ще се събори. Ако може да се закрепи за една–две години, комисията, която го преглежда, сама ще го събори и ще каже: „Камъните на това здание не са поставени на мястото си“. Така се разпадат семейства, общества, държави, религии и т.н.

Всеки човек е изложен на опасността да гради по стар начин. Откажете се от стария начин на градене и приемете новия, който почива на закона на жертвата. Всяка ваша мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да бъдат абсолютно чисти и безкористни. Ще кажете, че трябва да живеете братски помежду си. Добре е да живеете братски, но докато дойдете до това положение, вълкът трябва да живее с вълк, мечката – с мечка, овцата – с овца, човек – с човек и т.н. Един от пророците е казал, че ще дойде ден, когато агнето и лъвът ще живеят заедно. Кога ще бъде това? – Когато Господ започне да живее във всички живи същества. Между тях ще има голям простор, всички ще бъдат доволни и сити. Докато дойде този ден, не примирявайте доброто със злото, не поставяйте на едно и също място добрите и лошите мисли и чувства. Всяко нещо да бъде на своето място. Като не разбирате природата на хората, вие докарате някой вълк в кошарата между овцете и казвате: „Добър е той, много умен, интелигентен, заслужава да заеме това място“. Заслужава той! Утре ще покаже зъбите и ноктите си, ще опита месцето на овцете. Където и да се обърнете, навсякъде ще срещнете вълци и вълчици, мечки и мецани, които са седнали не на своите места.

Изучавайте символите, с които природата си служи, за да познаете себе си. Всички минерали, растения и животни не са нищо друго, освен символи, които представят азбуката на природата. Велика е историята на развитието, през което е минала природата. Тя е претърпяла големи промени, докато дойде до положението, в което днес я виждаме. За да разбере и познае себе си, човек трябва да се върне към първичните движения, които подразбират отношения на абсолютна чистота и безкористие. Сегашният човек върви по пътя на сложните движения, които водят към мъчноразрешими задачи. За да реши задачите си, той трябва да бъде съобразителен, издръжлив, да има такт, умение, воля, знания. Няма ли тези качества, той ще разбира нещата криво и ще изпада в противоречия. Един свещеник проповядвал в църква за жертвата и подкрепил беседата си със стиха, в който Христос казва: „Ако някой има две ризи, да даде едната на бедните“. Като се върнала у дома си, попадията решила да приложи този стих в живота си. На пътната врата похлопал беден, окъсан просяк. Тя веднага извадила новата риза на мъжа си, който имал две ризи, и я дала на просяка. Като се върнал от църква, свещеникът потърсил между дрехите си новата риза и като не я намерил, запитал жена си къде я е сложила. Доволна от постъпката си, попадията спокойно отговорила: „Дадох я на един беден просяк, исках да изпълня стиха, върху който днес ти държа своята проповед“. Крайно недоволен от жена си за кривото разбиране на стиха, свещеникът казал: „Щом си решила да приложиш Христовия закон, трябваше да дадеш своята риза, а не моята. Да дам своята риза, това е моя задача“.

Не раздавайте чуждите ризи на бедните. Ако искате да изпълните закона на Христа, давайте от своето. Ще възразите, че е казано: „Даром сте взели, даром давайте“. Така е, но ще давате от своето. Кое е вашето? – Плодът. Следователно, ако в ума ви проникне една Божествена идея, нямате право да я давате на други, докато не я посадите и обработите. Когато върже плодове и плодовете ѝ узреят, само тогава имате право да давате от плодовете. Докато не сте посадили и отгледали идеята, тя не е ваша, нямате право да я давате. От плодовете ѝ, обаче, може да раздавате на всички. Христос казва, че всяка лозена пръчка трябва да даде плод. Желая ви да бъдете богати с плодовете на Божествените идеи.

Като ученици на великия живот, вие трябва да се приготвите да сеете, да жънете, да давате от своите плодове. Това е една от сложните задачи. И по-сложни задачи има, но още не сте готови за тях. Какво означават думите „не сте готови“? Представете си, че ви накарам да отидете през един студен зимен ден на планината, която е покрита със сняг и лед. Вие нямате обуща, нямате дебели и топли дрехи. Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство.

Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си.

Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни. Сега върхът Мусала е покрит със заледен сняг, който препятства на изкачването. Всички трябва да бъдете внимателни, всяка крачка трябва да бъде изпитана. Ако основата под краката ви е сигурна, здрава, смело можете да вървите нагоре. Не е добре и да се връщате назад, но ще опитате пътя. Добре е човек да бъде смел и решителен, но при такива екскурзии се изисква разумност. Няма защо да се бърза. При бързане човек може да плати с живота си. При това, като вървите по планината, ще внимавате да не размърдвате камъните. Ако ги размърдате, някой камък може да удари по крака или по главата някого и да причини голямо нещастие. Всяка задача, която не се изпълнява правилно, дава лоши резултати.

Екскурзиите, които правите, имат за цел да ви запознаят с онези възвишени същества, които взимат участие във вашите действия. Не мислете, че на планината можете да правите, каквото искате. Всяка ваша постъпка е проследена. За да се справяте лесно с планинските условия, вие трябва да имате жива вяра, която да не отстъпва пред никакви мъчнотии. Живата вяра прави и постъпките на хората необикновени. Ако постъпките ви са необикновени, и любовта ви е необикновена.

Т. м.

20-та школна лекция на общия окултен клас, 13 юли 1922 г., четвъртък, Чам-кория.

В тема:1922_07_07 Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони

09 октомври 2017 - 17:50

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),
Издание от 1942 г. .
Съдържание на томчето
  

Основни закони




Т. м.

(Чете се темата: „Произход на житното зърно“.)

Тема за следващия път: „Защо Бог създаде човека?“

Коя е отличителната черта на ученика? Ако ми зададете този въпрос, аз ще отговоря определено: Ученето. Той е дошъл на земята като във велико училище, да се учи. Школата не е място нито за молитва, нито за разсъждение, но за учене. Ученикът не трябва да мисли, че много знае. Вън от школата може да знае много, но в школата нищо не знае. Същото се отнася и до вас. Вие може да сте свършили университет, да знаете философските науки, но ако влезете в една фабрика при някой техник, или в една химическа лаборатория, ще заемете положението на дете, което сега започва да учи, и ще слушате и изпълнявате всичко, каквото ви се каже. Ще забравите, че сте философ, и ще учите новото, което ви се преподава. Ще кажете, че когато дойде Духът, ще ви научи на всичко. Който учи, на него Духът помага. Следователно, щом сте влезли в школата, ще учите. Който влезе в школата и мисли, че с малко труд ще постигне големи резултати, по-добре да си остане вън – и там има много занятия, няма да се отегчи. Които не искат да учат, да излязат вън. Тук се приемат само ученици, които имат обич към знанието и искат да учат. Който няма обич към знанието, да не си губи времето тук и после да изпада в лицемерие, да се показва, че учи. Които са дошли да критикуват, да напуснат школата. Тук не се приемат критици. Нека останат десет ученика, но които искат да учат. Ако и те не покажат Любов към работата си, ще излязат вън, в света, там да учат. Които искат да учат, трябва да станат като малките деца. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Царството Божие не търпи невежество, критики, престъпления, зло. То е живот на вечна хармония и Любов. Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат.

Първият основен закон подразбира приложение на Истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Ще кажете, че в естеството на човека е да греши. Не е в естеството на човека да греши. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие. Не е позволено на човека да лъже, нито да греши. Който се опита да ви убеждава, че лъжата, грехът и престъпленията лежат в естеството на човека, той не разбира живота, а още по-малко – човека. Под думата „човек“ разбираме живата Божествена душа, която е излязла от Бога. Значи не е в естеството на душата да греши. И ако някой си позволява да греши, причината е вън от него, а не в неговата душа. Ако някой падне и се удари лошо, причината не е в неговото естество да пада, но вън от него. Ако не можете да разрешавате задачите си, причината не е във вас, а вън от вас.

Вторият основен закон е приложението на Мъдростта и на знанието. Разумният свят изисква от всички хора да учат с постоянство и Любов. Човек живее, докато учи. Животът не е нищо друго, освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божествено начало. Това значи, да се стреми човек към Божествената Мъдрост, която дава знание; към Истината, която дава свобода; към Любовта, която дава живот; към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила и към свободата, която дава простор на човешката душа.

Третият основен закон е Любовта, която ражда живота. Едно от качествата на живота е радостта. Който живее, трябва да се радва. Може да се радва само онзи, който учи; само свободният учи. Лишеният от свобода не може да учи. Той е затворен между четири стени, нищо не вижда и не чува. Той е оставен сам на себе си. Щом се освободи, тогава започва да учи. Като го видят с книга в ръка, астралните същества започват да му нашепват: „Остави книгата, не ти трябва знание. Сега си поживей, на стари години ще учиш, има време за учене“. Значи да ядеш и да пиеш, да се обличаш, да се жениш и развеждаш е в реда на нещата, а за учене не е време още. Вие не се нуждаете от съветите на астралните същества, а от съветите на разумните същества, които посочват истинския път на човека. Който следва този път, той върви от сила в сила, от слава в слава и от знание в знание. Стремете се към тази светлина, под която цъфтят и зреят всички плодове, която възраства не едно житно зрънце, но житото на целия свят, за да се радват и веселят всички хора, всички живи същества по лицето на земята.

Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма сянка от лъжа и измама. Това не значи да говорите истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право.

Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“. Колко е стар? Някой казва, че е на 45 години, други – на 50, на 60 и т.н. Старост ли е това? Бог, Който има неизброимо число години, не се нарича стар, а човек, който е още в пелените на живота си, казва, че е остарял. Бога наричат „Древният“, а не стар. Ако си 60-годишен, това показва, че земята се е завъртяла 60 пъти около слънцето, а не ти – ти си спал. Не си стар, защото не си станал мъдър. Думата „стар“ на санскритски език означава човек с големи знания. Щом си стар, кажи ми каква е била земята преди създаването ѝ, кога и как е създадена и т.н. Кажеш ли, че не знаеш това, ти не си стар.

Хората мислят, че са стари, когато косите и брадите им побеляват. Какво ще кажете тогава за дърветата, които са покрити със сняг? Стари ли са? Не свързвайте бялата коса със старостта. На каквато възраст и да сте, мислете, че сте ученици. Ако сте на 60 години, тогава, именно, можете да бъдете истински ученик. Защо? – Нищо няма да ви изкушава отвън. За моми и момци не мислите, за жена и деца – също. Децата са израснали и стъпили на краката си, жената е разумна, и тя е ученичка, работи, занимава се усърдно. Каквото пожелаете, ще го постигнете, но трябва да учите. Сложете в ума си мисълта, че сте млади и можете да учите. Колко пъти се е завъртяла земята около слънцето, това да не ви интересува. Колко сте пораснали – това трябва да ви интересува. Растенето на човека по ум, сърце и воля представя абсолютната, истинската мярка на нещата, а въртенето на земята не се отнася до вас. Какво ще каже онзи, който е прекарал десетки години в магнетичен сън и най-после се събуди? Той ще се огледа натук-натам и ще продължи живота си, без да счита, че е остарял. Земята се е въртяла през това време, но той не е живял, т.е. не е придобивал знания и опитности. Той е млад и способен за работа и учене.

Третият основен закон подразбира служене на Любовта. Не можеш да служиш на Любовта, т.е. на Бога, ако не си приложил закона на Мъдростта, ако нямаш знание и светлина. Как ще обичаш човека, ако не го познаваш, ако не знаеш отличителните му черти? Ще кажеш, че обичаш някого за черните му очи. Какво показват черните очи? Човек с черни очи има по-силни чувства, отколкото някой със сини очи. Той има характер, честен е. И като те обича, и като те мрази, той ще ти каже направо в лицето, без извъртвания. Чернооките хора са енергични, подобни на чернозема. Когато сее жито, земеделецът избира чернозем, понеже тази почва дава добра реколта. Той разчита на чернозема, както момъкът – на черните очи на момата. Човек с черни очи не може да те измами.

И тъй, прилагайте закона на Мъдростта, за да придобиете светлина и знание, и закона на Истината, за да бъдете свободни. Целта на школата е именно тази – да научи човека да живее според основните закони на Битието, за да разбере къде се е спънал и как да подобри живота си. Иначе съществуването на школата няма смисъл. Да ви се говори за небето, за ангелите, за живота им, без да познавате земята и законите, които управляват вашия живот, това е неразумно. Какъв смисъл има да говорите на болния за своите пътешествия, за красотата на природата, когато той се превива от болки в корема? Той ще ви погледне и ще каже: „Кажи ми някакво лекарство, да се премахнат болките ми, после ще ми говориш за пътешествията си“. Значи Божествената школа има дотолкова значение за човека, доколкото може да му даде знания и методи, да се освободи от недъзите си, които е наследил от миналите култури. Той се нуждае от знания, чрез които може да се спаси. Затова трябва да научи и приложи трите основни закона на Битието.

Ще кажете, че разбирате тези закони, няма защо да ви се преподават. Ако разбирахте закона на Любовта, щяхте да бъдете безсмъртни; ако разбирахте Мъдростта, щяхте да имате светлина и знание, да живеете във вечна хармония; ако разбирахте Истината, щяхте да бъдете свободни, да се движите в широкия свят, в простора на живота. Който разбира тези закони и ги прилага, той се движи с голяма бързина и може да пътува безпрепятствено от една планета на друга. Докато го видиш на луната, той отишъл на слънцето, оттам на Алфа Центориус. И като се върне на земята, ще разправя чудеса: как живеят жителите на луната, на слънцето, на Алфа Центориус. Приятни са пътешествията по планетите, но тъй, както са устроени сегашните хора, подобни разходки са невъзможни. Сегашният човек трябва да работи, да се приготви за бъдещите условия. Той трябва много пъти да слиза на земята, да изработи новия човек. Само от земята той може да пътува за планетите. Ако е в астралния свят, там ще прави други пътешествия. Като влезе в умствения свят, там пък се предвиждат друг род пътувания. Всеки свят предвижда специфични условия и възможности. Това, което човек може да направи на земята, в другите светове не може да го направи. Затова, докато сте на земята, използвайте разумно условията и възможностите, които тя ви дава.

Първото нещо, което се иска от вас като ученици, е да проявите истински стремеж, жажда към знанието. Знанието се придобива чрез самостойна, оригинална мисъл, която определя мястото на човека в живота. Когато в неговия ум се роди една велика идея, той знае вече какво да прави. Наблюдавайте какво прави младата мома и какво – младата майка. Момата стои пред огледалото с часове, оглежда се, докарва се, ръцете си мие, ноктите си чисти, очаква нещо. Щом се омъжи и роди детенце, тя знае вече какво да прави. Цял ден се занимава с него: къпе го, облича го, носи го, приспива го – има вече идея. Мисълта ѝ работи, сърцето ѝ се разширява, волята има приложение. Тя казва: „Животът ми се осмисли“. Тъй щото, когато някой казва, че не знае какво да прави, ние го съветваме да роди поне една Божествена идея. Тогава и главата, и сърцето, и ръцете му ще намерят с какво да се занимават.

Мнозина искат да научат някоя молитва, която да повдига духа им, за да се справят лесно с мъчнотиите си. Каква трябва да бъде първата ви молитва? Молете се така: „Господи, просвети умовете ни, дай ни светлина и знание, да разбираме волята Ти и да я изпълняваме“. Който има светлина и знание, той е готов да служи на Бога, да изпълнява волята Му с Любов и радост. При това положение Бог ще се весели, а човек ще учи, ще придобива знания. Като не разбира своето предназначение, човек пак се моли, не за знание и Мъдрост, но за прощаване на греховете му. На какво се дължат човешките погрешки и прегрешения? – На неговото невежество. Ето защо, за да не греши, човек трябва да има повече знание и светлина. Четете, учете какво са казали учените по различни въпроси и мислете върху прочетеното. Много автори са писали върху различните светове – астралния, менталния, причинния. Четете това, което те са писали, и го сравнявайте със знанието, което вие имате, за да разширите кръгозора на вашия ум. Докато не се научите да мислите право, вие ще орете, ще копаете, жито ще сеете и като узрее, ще го сложите в хамбара, да имате през зимата. Тогава ще пеете и свирите, ще се разговаряте по различни въпроси. Кой каквото знае, ще го сподели със своя ближен. Ще живеете братски, без никаква лъжа и измама. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Тя нито се извинява, нито се оправдава. Ще кажете, че бялата лъжа не може да се избегне. Ние пък казваме, че лъжата се преследва във всички форми, във всички цветове – и бялата, и черната. Великият Божествен морал абсолютно изключва лъжата.

Божественият живот изисква от човека висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира абсолютна чистота и безкористие. Отношенията ви към Бога, към ближния ви и към самия себе трябва да почиват на пълно безкористие и абсолютна чистота. Не е позволено на човека да използува ближния си в името Божие. Това не значи, че няма да правите погрешки. Много погрешки ще прави човек, но важно е какви са неговите вътрешни мотиви. Ако вътрешните подбудителни причини са безкористни, погрешките се извиняват. Който живее в чистота и безкористие, работите му се нареждат добре и в материално, и в сърдечно, и в умствено отношение. Това подразбира законът на жертвата. Казано е в Писанието, че който се отрече от майка си и от баща си, даже и от себе си, ще придобие вечния живот. Тъй щото, който иска да придобие вечния живот, трябва да се самопожертва, да живее в чистота и безкористие.

Следвайте пътя на Христа и не се страхувайте, нищо няма да загубите. Каквито жертви да правите, ще бъдете възнаградени. Човек губи много неща, когато живее само за себе си. Той бързо се изтощава и остарява преждевременно. Ляга вечер да спи, но сутрин става неразположен, обезсилен и казва: „Изсмукаха ме“. Кой го изсмукал? – Онзи, на когото е служил. Има един господар в света, който отнема силите и богатството на човека. За да се освободиш от него, затваряй вратата си вечер, да не влиза в къщата ти, да те изсмуква. Ще каже някой, че това е неговата карма. – Ако беше затворил вратата си, откъде щеше да влезе този господар? Някой падне, счупи крака си и казва, че това е карма. – Ако беше внимавал, нямаше да паднеш. Как щеше да се прояви тогава кармата? – „Нервен съм, наследих тази слабост на нервите от баща си и майка си.“ – Ако те не съществуваха, как щеше да оправдаеш своята нервност? Не обяснявайте своите слабости и погрешки с кармата и с наследствеността. За разумния и за онзи, който има будно съзнание, не съществува нито карма, нито наследственост.

Като ученици, от вас се иска готовност да учите, да придобивате знания. Любознателният може да учи, да развива ума и сърцето си. В който дом влезе, той събужда в окръжаващите подтик към знание и наука. Това се изисква и от вас, като ученици, да създадете благоприятна атмосфера в школата, едни други да си въздействате. При такава атмосфера всеки ще прояви своята дарба: музикантът ще свири добре, художникът ще рисува, математикът ще решава задачите си и т.н. Онези пък, у които дарбите и способностите не са се проявили, ще работят повече, да развият своите мозъчни центрове. Задача: Нека трима от учениците да напишат нещо върху физическия, астралния и менталния свят. Всеки ще си избере една от трите тези, която му се харесва, и ще напише нещо кратко, но изчерпателно. Като прочетете темите, да имате ясна представа за тези светове. Може да четете някои автори, да видите какво са писали те по дадените въпроси. Като учите и пишете върху научни теми, вие се подмладявате.

Помнете: В школата се приемат само ученици, а не млади и стари хора, нито хора от различни професии и длъжности. Докато сте в школата, вие сте само ученици – нищо друго. Щом дойдете тук, ще забравите всичко. Че сте професор, учител, чиновник, музикант или художник, това няма значение. Тук се приемат само ученици. Приложете волята си, да мислите само за учене и за ученичеството си. Ако можете поне за един час да забравите всичко, вие ще излезете от школата бодри, свежи и подмладени. Ученикът трябва да бъде като войник, който отива на бойното поле. Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си и върви напред. Един дълг изпълнява сърцето и ума му: да пази отечеството си и да се върне у дома си жив и здрав. Че падали ранени на пътя, той не се спира, върви напред. След него идат санитари, които ще приберат ранените. Ученикът трябва да бъде здрав и да следва своя път. Ако се разболее, той излиза временно от школата, да се лекува. За болните са предвидени милосърдни братя и сестри, които изпълняват задачата си с Любов.

Божествената школа се занимава със здрави хора. Тя не говори за болести и недъзи. Че някой не се учил добре, че не бил способен, че лесно се обиждал, това са болезнени прояви, предмет на астралния свят. Съществува астрална медицина, която изучава признаците на тези болести. В школата се говори за Любовта и за живота, който произлиза от нея; за смисъла и предназначението на човешкия живот. Тук се говори за Мъдростта, за светлината и знанието, като условия за развиване на човешкия ум. Най-после, тук се говори и за Истината, която освобождава човека от ограниченията и заблужденията му. Като придобие това знание, той ще изпълни своето велико предназначение в живота.

Т. м.

19-та школна лекция на общия окултен клас, 7 юли 1922 г., петък, 8:30–9 ч., София.