Jump to content

11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА


Recommended Posts

11.

ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

Послание към Ефесяните, 4 гл.

Като встъпление на тази беседа ще ви приведа следния пример: представете си, че по улицата вървят цял керван от каруци и всеки от вас кара по една каруца. Каруците на някои от вас вървят гладко, тихо, а останалите скърцат много, дигат голям шум. Какво трябва да направите, за да не скърцат толкова много? Ще вземете гърненцето с катраника, ще потопите в него перото и ще намажете осите на колелетата, за да няма скърцане. Скърцането, това са страданията в живота ви. По същия начин и сърцето ви, когато скърца, трябва да се намаже от катраник.[1]
Това послание ще го проучите в свръзка с притчите. Всеки от вас да се спре върху най-важните пасажи на това послание, тези, които съставляват ядката. Това встъпление е необходимо, затова го дръжте постоянно в ума си. Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?“ Отговарям: Понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към любовта.
Като правя това встъпление, обръщам внимание на това, да не мислите, че много знаете. Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи. Същото се забелязва и у децата. Те имат ламтеж всичко да учат. Никога не казвайте, че „това е за младите, не за нас, старите“, защото у вас ще остане тази мисъл, че сте стари и действително ще станете такива. Няма да забележиш как ще се прегърбиш, ще станеш въпросителна и всички хора ще кажат, че си стар. Имайте пред вид, че младостта е въведение към царството Божие. За да влезете в царството Божие, необходимо ви е в живота едно нововъведение, да станете млади.
Ще пристъпя към разяснението на 4-та глава.
„И тъй, аз, узник в Господа, моля ви да ходите достойно на званието, в което бидохте призвани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпявате един друг с любов, като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира.“ [ст. 1-3]
„Узник“ значи човек, който е призван в Божието училище. Павел казва: „Аз, който бях призван в Божието училище, моля ви да се учите тъй, както аз учих, а именно с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение, като претърпявах един друг с любов.“
Като стоите в клас, може някой да ви стисне, да ви мушне, но кажете: „Няма нищо, стаята е малка, любовта ще претърпи.“
„Като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира“ - то значи да се стараете да свързвате един урок с друг, да имате тази вътрешна връзка, която Духът, т.е. Учителят, е вложил. Павел казва: „Аз слушах този Учител много внимателно.“
В Посланието се казва:
„Едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше.“ [ст. 4] С това Павел казва: „Аз подчинйх своето тяло на Духа, като Му служеше в надежда.“
„Един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец са вейте, Който е над всички, през всички, чрез всички и във всички нас.“[ст. 5-6] Павел казва: „Това правих, защото слушах, изпълнявах мислите на този един Господ, Който ми говореше за една вяра, вяра по отношение на ума.“ „Едно кръщение“, то значи да изпълняваш, да пренасяш всички скърби и мъчнотии с благодарност. Не е кръщение това да те потопят в котела. Кръщението е изпит, през който трябва да минеш. Павел казва: „Всякога, когато Учителят ме изпитваше, аз пренасях добре, т.е. добре отговарях, защото добре проучваш уроците си.“ Под „един Бог“ се разбира мястото, условията, които са били дадени на Павла от Бога, защото Павел казва: „В един Бог ние живеем и се движим“, т.е. в едно училище се учим.
„А всекому от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване.“ [ст. 7] Павел казва: „Аз използувах тази Божия благодат.“ Благодатта се състои в това, че, във време на нужда, по-напреднали духове, наречени ангели, слизат да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос.
Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху обичта и познаването на Христа. Обяснете ми като българи как обичате и как познавате Христа. У нас аз зная как е това, но ме интересува за България.
Затова казва:
„Като възлезе нависоко, плени плен и даде давания на человеците. А това „възлезе“ що е друго, освен че е и слязъл по-напред в най- долните страни на Земята? Този, Който е слязъл, Той е, Който и възлезе по- горе от всичките небеса, да изпълни всичко.“ [ст. 8-10]
Христос, като е бил на Земята, изпълнил е всичко и казва: „Аз победих света.“ Другата победа - над плътта, той е оставил на вас. Има три неща, които спъват живота, а именно: плътта, светът и дяволът. Най-опасен противник е плътта. Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола. Имаш дъщеря, която кореспондира със своя любовник, но майката скъсва този телеграф и кореспонденцията се е прекъснала. Така Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма място у вас, освен ако го поканите. Павел казва: „Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма.“ Под „всички небеса“ се разбира появяването на Бога в целокупността на човешкия живот.
„И Той даде едни да са апостоли, други - пророци, други пък - благовестители, а други - пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово.“ [ст. 11 ]
Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенствуват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идат след пророците, а след тях - пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответствува на апостолството. Помислете върху този стих - на какво ще уподобите апостолство- то, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата „пророци“ се употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори от вън. Пророк е този, на когото се говори от вътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовествуваш, ще кажеш: „Сладка е.“ Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчар, който пасе овците, учителят, който предава знания.
„Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ [ст. 13]
Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха учението Му, Духът е работил в тях. Те бяха на брой 12. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите - най-много. Намерете колко пророци са били. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. Във всяко най-малко общество трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко 10 благо- вестителя. Този ред е на увеличаване, тъй че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответствуват на пророците, апостолите, благо- вестителите, пастирите и учителите и всички трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк. Пророк е всеки прозорлив човек, който предвижда нещата отдалеч. Той е учил в училище, свършил е и започва да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си комета след толкова и толкова години ще се върне. Като се сбъдне казаното от него, казват: „Ето един пророк.“ Всички тези дарби са дадени, за да познаем Сина Божия, докато стигнем съвършен мъж във вярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота. Един стих казва: „Ние имаме ума Христов.“ С това Павел подразбира връзката между Божествената душа и тяло. Като казва, че „Духът ще ви научи“, той турва Духа по-високо от душата. В някои отношения турват душата между духа и тялото. Павел казва: „За да имате Дух Христов, трябва да имате тази връзка между дух и тяло.“
„Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки Вятър на учението с челоВеческото лъстене, с пронирстВо, по ухищрението на измамата.“ [ст. 14]
От това се вижда, че в света ние не трябва да бъдем младенци. Може ли твоето дете да отиде до Витоша през някоя бурна нощ? За преминаване на планината в такова време се иска възрастен човек. Затова Павел казва: „Аз не бях младенец.“ Аз зная, че у българите любознателността е много развита. Преди 50 години във Варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачувала. Тя се много разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, за което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко е виждала за другите, а не могла да предвиди, че ще я оберат. Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът, накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н. Човек като тръгне на път, и тогава си има гадания. Например срещне празна кола, някой свещеник, започва да се смущава. Тези неща са от хиляди години вложени у вас, само че сте изгубили ключа на разгадаването и затова се смущавате. Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път? Какво трябва да направите? Трябва да научите времето, когато котката няма да ви мине път, когато котката не излиза.
„Но с истинство В любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос.“[ст. 15]
Тази любов Павел подразбира чисто духовната, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза. В духовния свят любовта се проявява само с привличане. А любов, в която има привличане и отблъскване, вие я познавате. Запознаете се с един човек, вие го привличате, но скоро му се насищате и го отблъсквате. Това става и с млади, и със стари. Някой момък обича някоя мома, а после я отблъсква. Това е законът на Земята. Когато две същества се съединят на Земята, те непременно ще ритат. Това ритане е неизбежно. Ще ви обясня защо. Да допуснем, че вие лежите на едно легло, на което само един човек може да лежи. Да предположим, че по нямане място, вашият възлюбен легне отгоре ви. Вие за половин час ще го търпите, но повече не ще можете, ще ви тежи и ще започнете да ритате. На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш половин метър на разстояние от себе си.
В любовта обикновено единият или другият ще се качи на гърба. Като се казва да обичаш ближния си като себе си, то значи да го държиш половин метър разстояние от себе си. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си.
В един разказ от „Халима“ се разказва следното. Един господин минавал през една река и вижда, че на брега стои един старец, защото не можел да премине през реката. Взима го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябва да слезе, старецът не искал и този господин бил принуден да го носи 1, 2, 3 и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ума да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото - и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали да играят и двамата. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес вие все от любов страдате. Аз наричам хората на Земята нещастни хора от любов. Всички хора страдат от любов, а после се оплаквате, че не ви обичат хората. Аз бих препоръчал, за да се намалят страданията в света, да има по-малко любов.
„ Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходят вече както ходят и другите езичници в суетата на ума си.“ [ст. 17]
Вие мислите, че сте много учени. Ученият човек е здрав, той няма циреи, няма болки, богат е. Езичниците говореха на много езици и не се разбираха. Хора, които не се разбират, говорят на много езици. Едни говорят на езика на стомаха, други - на сърцето, трети - на ума. Ако ви заговоря да познаем Христа в Неговата пълнота, вие ще ми кажете: „Имаш ли купон, захар имаш ли?“ Това не е познаване на Христа. Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене.“ Ако ние познаем Христа, за да ни даде повече ядене, то е неразбиране на въпроса. Яденето е една необходимост само докато имаш кола. Тъй че, докато имаш кола, трябва ти и катраник. Оставиш ли колата, не ти трябва катраник. Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш храна в торбата за тебе и за коня. Като дойдеш много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш торбата с храната му, а ще вземеш само твоята торба. На човека му трябват 3 катраника: за колата, за коня и за себе си. Имаш мъж - ще носиш катраник и за него. Но не го искаш. Който е вързан, да се не развързва. Деца имаш - ще им носиш катраника. Помислете какво е отношението на децата към родителите, на мъжа към жената и обратно. Защо мъжът търси жена и жената - мъж? Това ще си напишете като упражнение.
„Помрачени в разума и отчуждени от живота Божий за невежеството, което е в тях, и заради окаменението на сърцето им.“ [ст. 18]
Аз тълкувам тази мисъл обратно: когато сърцето е окаменено, по-малко работа има, а когато има по-малко работа, умът е помрачен. Окаменено сърце не може да ражда. Ще ядете по-малко, а при по-малко ядене разумът се окаменява. Сърцето е по отношение на почвата. Тялото трябва непременно да е здраво. Сърцето означава условията, животът-това, което се произвежда от сърцето, а разумът - плодът от вътрешния процес.
„Като в нечуствие са се предали на похотливост да вършат ненаситно всяка нечистота.“ [ст. 19]
Павел казва, че чистотата е необходима вътре в живота. Когато сърцето, стомахът са окаменени, явява се вътре известно разлагане, вмирисване, затова те не трябва да бъдат окаменени.
„Но вие не сте така познали Христа.'„ [ст. 20]
Христовото учение е учение на живота, разбиране на основните закони не тъй, както са на Небето, а както се развиват на Земята. Ако познавате Христа, то, като се разгневите, като сте недоволни нещо, трябва веднага да се поляризирате и да дойдете в спокойствие. Ако повърхнината на морето се вълнува, то не значи, че и дълбочината му се вълнува. Като познаем Христа, ще имаме тази сила да не се вълнуваме и ще заповядваме на себе си. Вие искате да заповядате на сили, които са в природата. Н[е], заповядайте на силите, които са вътре у вас. Не може да заповядваш на нещата, докато не знаеш езика им. Докато не научиш езика на едно животно, не може да го разбираш. Като кажете на коня: „Дий“, той тръгва. Ние трябва да научим езика на тези живи сили вътре у нас, та като кажем на сърцето си да кротува, и то кротува, като кажеш на ума си да мирува, и той да те чуе.
„Да се съблечете от ветхия человек, според по-предишното си поведение, който тлее в прелъстителните похоти; и да се подновявате в духа на вашия ум, и да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината.“ [ст. 22-24]
„Ветхия човек“, това са всички лъжливи навици, мисли и желания, които от миналото са вложени у нас и сега се проявяват. Тези стари навици представляват ветха дреха, която е надупчена и вятърът влиза в нея. Ветхият човек е съдран, а новият е здрав, няма дупки. Духът е съединителната сила между ума. Да се подновявате, значи да си турвате всеки ден по малко масло. Духът е сила, която превръща работата в гориво, а умът я използува. Новият човек трябва да бъде създаден по образ на Бога в правда, светост и истина. В правда - по отношение на тялото, в светост - по отношение на душата, в истина - по отношение на ума. Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума, негов недостатък и всякога с ближните си говорете само истината. Всички спорове между близките стават само за лъжата, заблуждаваме се един друг.
„Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истината, защото сме удове един на друг.'' [ст. 25]
Не се лъжете. Не лъжете и стомаха си. В Америка често хората, като са гладни, за да пресекат глада, ядат леденица или пият кафе. Не залъгвайте стомаха си с кафенце, с чай или с друго нещо. Така няма да вървят колата. Ще вложиш в стомаха си нещо съществено.
„Гневете се и не съгрешавайте, слънцето да не зайде в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.“ [ст. 26-27]
Друг недостатък е гневът. Той е качество на сърцето. Сърцето ви да не гори, то е опасно. Не давайте място и на дявола, който живее в тялото. Не му давайте възможност да се загнезди.
„Който е крал, да не краде вече, а най-паче да се труди, да работи доброто с ръцете си, за да има да раздава и на тогози, който има нужда.“ [ст. 28]
„И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за деня на изкупуването. Всяко огорчение и ярост и гняв и вик и хула да се дигне от вас наедно с всяка злоба. А бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте си един на друг, както ви е Бог простил чрез Христа.“ [ст. 30-32]
Работата ви през този месец ще се състои в това: да намерите най-главните основни мисли, които Павел е вложил в това послание. Ще намерите мислите, които се отнасят до тялото, душата и духа. Опитайте да намерите метод, чрез който да приложите това учение в живота си. Предметът е обширен, затова отчасти да има приложение, достатъчно е. Не мислете, че искам изведнъж да станете учени. Главното е упражнението да се разбере в даден момент. Намерете връзката между Посланието към Ефесяните и притчите.
Друго нещо, което ще спазвате, то е да задържате езика си, да не говорите много. Обсъждайте всичко, което ще говорите. Възбудени сте - не говорете!
Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си. Да няма скърцане на кола, да няма преплитане краката на коня. Господарят, който кара колата, да не е със замаяна глава.
Трето упражнение, което ще вършите поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или прави ще стоите, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата си, за да имате добро разположение. Затворете дясната си ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите до 10. Ще затворите и лявата ноздра и при двете затворени ноздри ще задържите въздуха з дробовете си, като броите пак до 10 (мислено). След това ще отворите дясната си ноздра и от нея ще изпуснете въздуха, като броите пак до 10. После затваряте лявата ноздра, а с дясната поемате въздуха. Направяте същото, каквото и в първия случай. Това упражнение ще направите 10 пъти едно след друго или 2 пъти по 5, като поемането на въздуха се редува - ту с лявата, ту с дясната ноздра. Преди упражнението ще отворите Светото Писание при Посланието към Ефесяните, ще прочитате всеки ден по 10 стиха, като започнете от първата глава и ще пожелаете да разберете основните мисли на тези стихове и най- главната да се влее у вас.

Беседа, държана на 16 януари 1919 г.

(четвъртък)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] В оригинала има празно място в размер на 2-3 реда. Възможно е да е пропуснат
текст.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...