Jump to content

СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Спомени на ученици

Питат много хора, имаше ли Учителят приемни дни? Нямаше приемни дни, защото Той приемаше всеки ден. Не само през деня, но денонощно.
Приемаше всеки ден посетители, които идваха при него по най-различни поводи - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха от Него помощ, било хора, които искаха да поговорят с Него. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само един ден не приемаше посетители. Това бе събота. Той бе казал: "Съботния ден е за Господа. Него съм определил и закова съботния ден не приемам." Но когато някой настоява веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото казваше: "Господ мен ме понася и Аз ще понасям, който и да дойде".
Имаше сестри, които посрещаха посетителите и ги настаняваха в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките чакаха кога ще ги приеме Учителят. Можеше някои да чакат с часове и Той да не ги приеме. Понякога чакаха с дни. А кога ще бъдат приети, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше него- вият часовник. Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на ума и сърцето ти не са застанали точно на онзи час и минута, когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора биваше необикновена.
Всеки ден се случваше, че някой идваше при Учителя да решава съдбовни въпроси за самия себе си. Светът отвън се бе сгромолясал върху този брат или върху тази сестра и те се влачеха пребити и едва се домъкваха до Изгрева и търсеха среща с Учителя. Идваха, влизаха при Него и излизаха преобразени, съвсем други хора. Тогава те хвърчаха в истинския смисъл на думата-излизаха, ръкомахаха, говореха радостно, възбудени. Друг път излизаха от приемната на Учителя, неможещи още да проумеят какво е станало с тях и да излязат от онова състояние на съзнанието, в което бяха попаднали. Понякога те само се усмихваха, светеха отвътре и не можеха да продумат и дума. Случаите бяха различни и случай със случая не се покриваше. Обикновено Боян Боев посрещаше всеки един от тях и го запитваше какъв му е бил проблема и как Учителят го е разрешил. Онзи му разказваше, а брат Боев стенографираше на своите тетрадки и ако те не са унищожени след обиските през 1957г, то в тях ще се намери невероятен материал от такова естество.

Нестор Илиев, Борис Николов , Мария Тодорова

Една сестра от дълго време желаела да се срещне с Учителя, защото имала да го пита нещо твърде важно за самата нея. А така да Го срещне и да Го спре, не искала. Ето защо решила да отиде при Учителя официално, когато има приемен ден. Видяла тя, че Учителят приема и се наредила, за да си запази ред. Почакала повече от един час и тъкмо когато дошъл нейният ред, друга сестра я помолила да й отстъпи. Отстъпила й реда си. Мислела, че така трябва да се постъпи. Трябва да сме готови за жертва. Радвала се, че била направила тази малка жертва. Или поне с такива мисли се утешавала.
Когато Учителят я приел след тази сестра, на която отстъпила реда, й казал: "Туй, което бе определено за тебе, го получиха други. Сега и за тебе има, но не е онова."
От горния пример ни се подсказва, че когато душата пожелае да се срещне с Учителя и й дойде редът, не бива да отстъпва, да отлага. Има блага, които не бива да се отстъпват. Не всяка жертва е на място.

Стоянка Илиева

Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят?" и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него.

Мария Тодорова

Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи. Често я слага на земята и си почива. Като дойде до големия баир към Изгрева, тури долу стомната да си почине. И когато да вдигне стомната, Учителят се при- тича шеговито, незабелязано отзад, подхвана и Той с пръст стомната заедно с нея и така я изнесоха из баира нагоре, като Той пое тежестта на стомната. Сестрата излезе горе до баира, сложи стомната и тогава видя Учителя до себе си: "Тежка ли е стомната?" - "Много е тежка, Учителю, едва я нося". Учителят казва: "Има един начин, по който тази стомна може да стане лека. Кажи си тъй: "Бог и аз носим стомната!" Веднага стомната ще стане лека и ти няма да усетиш как ще я изнесеш. Това е важен закон за ученика."
Сестрата кимва в знак, че е разбрала. Повтаря формулата на глас. В този момент идва млада сестра, протяга ръка, взима стомната, а с другата ръка я подхваща и я извежда до Изгрева. Ние вървим отзад. Сестрата се обръща: "Учителю, ама тази формула действа много бързо". А Учителят добавя: "И слуги на Господа са Неговите человеци".
Един момък идва при Учителя и малко претенциозно Го пита: "Учителю, мога ли да правя каквото си искам?" Учителят най-сериозно му казва: "Разбира се, момко, ти имаш правото да правиш всичко, каквото си поискаш, само че ще понасяш тава, което не искаш".

Борис Николов

Една сестра, от по-заможните, имала луксозна Библия, с прекрасна чер- вена подвързия. Домашната й слугиня, по липса на червило, започнала да плюнчи показалеца си и да го търка върху червената корица на Библията, за да си начерви устните. Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат."

Наталия Накова

На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западния и източен окултизъм. Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието!". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на Слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма сe извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлина за себе си. Всички са забулени в тайнствени магически ритуали, Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена чиста. Какви образи ни е дал Учителят! Изгревите, чистия въздух, красивите движения, извора, житното зрънце, музика, радост, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев.

Борис Николов

Петър Камбуров иска да обиколи света, а няма пари. Пита Учителя как може да стори това. Той му казва: "Много лесно! Ще отидеш на 22 юни на Изгрев на Мусала, на равноденствието, ще си пожелаеш преди да изгрее Слънцето и ще обиколиш." - "Ама Учителю, нямам пари!" - "Ти не се грижи за това." И действително, обикаля света. Аз като чух това, реших да направя и аз същото. Отидох на 22 юни горе на Мусала, още при Учителя беше. Тогава бях в развод и казах: "Ако има Господ, да ме освободи от този човек." И така стана. Разведох се. На следващата година отидох на Мусала и казах: "Искам да обиколя света като Петър Камбуров." Следващата година обиколих света.

Милка Говедева

В юношеските си години бях с комунистически идеи и бях един от основателите на комунистическата група в село Кръвеник, Севлиевско. Името ча селото ни идва още от турско време, когато селяните са давали кръвен данък. Една година са взели много момчета и са ги изпратили в Истанбул за попълнение не еничарската войска.
По-късно се запознах с теософските идеи, които се изнасяха от Софрони Ников. Теософите тогава бяха много активни, имаха богата отпечатана литература. Аз започнах да посещавам теософските курсове. Завърших ги и получих диплом, че съм завършил теософското си обучение. Дипломата беше представителна, голяма, с много печати и с подписа на Софрони Ников. Бях я окачил на стената в стаята.
По това време се бях запознал с Учителя и посещавах Неговите лекции. Не мина много време и получих силно главоболие с многократно повръщане. То продължаваше няколко дни. Толкова силно бе главоболието ми, че не виждах нищо пред очите си. Какво да правя? Посъветваха ме да отида при Учителя Дънов. Знаех, че може да лекува и да помага. А аз бях млад, току- що постъпил и посещаващ Неговите беседи.
Отивам при Него и Му се оплаквам. Той ме изслуша внимателно и каза: "Рекох, ти посещаваш теософите и Мен. Едните представляват едно силово поле от енергия с подобаваща окръжност. А другите са също едно поле от сили с подобна окръжност. Но като посещаваш тях и като посещаваш и Мен, тези две окръжности се пресичат в теб и оттам идва твоето заболяване. Те могат да те разрушат. Затова трябва да избираш: или при тях, или при Мен. На две места не може. Не може да бъдеш слуга на двама господари. Иначе ще си заминеш от този свят."
Трябваше да избирам. Аз избрах посоката. Отидох у дома, свалих голямата диплома с многото печати от стената и я върнах лично на Софрони Ников. Той се учуди много. Но аз нищо не му казах. Не исках да го обиждам. Тогава се върнах при Учителя и Му казах за моето решение. Той нищо не ми каза. На следващия ден главоболието ми изчезна.

Никола Нанков

На Рила бяха дошли туристи от града. Бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и отвреме навреме пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя. До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли!" Ние слушаме и мълчим.

Галилей Величков

Учителят имаше един уред, много чувствителен. Когато невидими посетители, светли същества от различни йерархии пристигаха при Учителя, то от този уред се чуваше тъничко писукане - фиууй. Учителят се обръщаше, виждаше посетителя, питаше какво има и започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука, Учителят се обърна и каза: "Какво има?" След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има?" и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител.

Мария Тодорова

Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте?" - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици. Дойдох да пазя тялото." - "А къде е нашият Учител?" - "На конгрес на Слънцето" - отговорил той.
"По израза на лицето му аз разбрах - разказваше сестра Савка - че не е нашият Учител." - "А кога ще се върне Учителят?" - "Когато свърши конгресът."
Веднъж, при един разговор, Учителят каза: "Вие виждате тялото ми и казвате: "Ето Учителят", защото не ме познавате. Тялото е конят, който човек язди. Сляза от коня или автомобила и си продължавам нагоре по планината, а вие стоите при автомобила ми и мислите, че виждате Учителя. Но това вярно ли е?"
Не е вярно. Където е Духът, там е и Учителят.

Георги Куртев

Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия. Между тях са били и брат Захари Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и др. Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: "Какво е това?" Учителят казва: "И вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас."
Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: "Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети вляво горе." Тодорчо отваря и чете: "Истина, Истина ви казвам. Отсега ще видите Небето отворено и ангели Божи да възлизат и слизат над Човешкия Син." Учителят го спира: "Ето това се изпълни пред вашите очи и уши."

Борис Николов

Една случка се е запечатала в съзнанието ми от времето, когато наближаваше войната за нашата страна. Дойде при мен една жена от Ямбол - голяма, тежка жена и ме помоли да я заведа на Изгрева, защото имала нужда да се срещне с Учителя. Нейният син беше летец и тя се тревожеше да не се случи нещо с него. Заведох я, но Той още отдалеч направи знак с ръце да се отстраним. Аз се обърнах и й казах, че трябва да си вървим. Чудех се защо не пожела да я приеме. След известно време родителите ми разказаха, че наскоро Учителят в една беседа споменал пример, който се отнасял до ямболка. Примерът бил нещо подобно: една дъщеря на братско семейство от Ямбол доведе на Изгрева една жена, която беше заобиколена отвсякъде с животни, много животни, които искат да я нападнат. Жената се оказа съпруга на месар. Разбрах, че ставаше дума за същата жена и защо Учителят не я прие.

Тройка Минкова

При една разходка с Учителя на Рила към третото езеро, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха ди ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих догоре, показах им пътя и се върнах. Когато се завърнах в лагера, Учителят ме запита: "Какво си говорихте?" Аз казах, че на туристите много им харесал лагера при нас и като се завърнат в София, възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: "Тук могат да дойдат само тези, които имат вътрешно разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога!" Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено. Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон.

Цанка Екимова

В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт?" Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло.

Влад Пашов

Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта. Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема. Обикновено долу на стъпалата стоеше някоя сестра, която предупреждаваше, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. В този ден нямаше никой. Аз се озовах в стаята Му. Учителят стоеше на стола, целият жълт, бледен, уморен, подпрян на облегалката на стола. Когато Го видях, аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Аз никога не бях виждала Учителя в такова положение и в такъв вид. Молих се в себе си: "Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за миг се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша се стовари на главата ми. После в следващата част от мига това по някакъв незнаен начин се отклони и се отне, защото не бих могла да издържа, щях да се сплескам от този невидим товар, но така реален, както бе реален пред мен Учителя. Вдигнах глава. Той ме погледна и каза: "Отиди на поляната, аз след това ще дойда." Аз излязох лека-полека и тръгнах към поляната. По едно време чувам стъпки, обръщам се и на три метра Той се движеше, застигна ме с големи крачки. Аз едва го догонвах. Цветът на лицето Му се оправи и то засия. Той започна да говори с мен. Разговорът продължи за обикновени неща. Ако някой ни видеше отстрани и чуеше разговора ни, щеше да си каже, че Учителят и Марийка вървят по поляната и си говорят обикновени неща и че нищо особено няма при тях. Особеното беше останало там в стаята му. Раз- брах какво е носил Учителят върху плещите си и какво представлява една микроскопична частица от този товар. Това, което е носел, никой не може да издържи. Той прие моето съчувствие и отвари врата, за да видя и усетя този ад. Аз се бях свила до Него с чувството за преданост и с едно човешко участие, което можех да му предложа. Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига, кога- то човек трябваше да се определи дали се жертва за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпит за мен.

Мария Тодорова

След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново. След като мy показахме едно чудно място в Симеоново, което Той нарече "Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места. Местата, които Му показах зад Симеоново, бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: "Идете към Бистрица и проучете какви места има там". По склоновете на Витоша има заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места. Докладвах на Учителя, че съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа Учителя и да ги види, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 Учителят замина за село Мърчаево и този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Той спомена веднъж: "Можем да вземем 500-1000 декара." На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България.
Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на Изгрева вече няма условия за духовна работа на Школата, затова трябва да преместим Школата и Изгрева на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там". Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той отговори: "Когато има условия, ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки и след 10 януари 1944 Учителят с приятелите отиде в Мърчаево. Няколко месеца след това Той си замина. Думите Му, че на Изгрева няма вече условия за духовна работа, останаха в мен. След заминаването Му, на Изгрева се развихриха големи борби. И те погълнаха онези сили и енергии на всички нас, които бяха определени от Небето за духовна работа. Така че, тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условия само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари. Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души.

Борис Николов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...