Jump to content

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА


Recommended Posts

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

(1901 - 1945)

Савка Керемидчиева е родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато била на 5-6 години, отишла с родителите си на гарата да посрещнат Учителя, който им дошъл на гости в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка. Тя разперва ръце, хвърля се върху Му и казва: "Откога Те чакам!" Учителят я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни!" Минават десетки години. Савка е забравила това - била е малко момиче. Но майка й Тереза помни всичко и когато Савка става голяма, я завежда при Учителя. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: "Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: "Чакай да заведа едно от децата си при Бога" и да каже: "Ето, Господи, подарявам детето си, да Ти служи в Дух и Истина!" Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: "Учителю, тя е определена да служи на Бога. Предавам Ви я и Вие се грижете за нея." Учителят се усмихва и казва: "Хубаво. Но нека сега да седи при Вас, а когато дойде време, тя сама ще дойде да служи." Така и става. Когато Учителят се прехвърля да живее на Изгрева, и Савка се пренесе горе. Отначало живееха трите стенографки в една барака години наред. По-късно им построиха отделни бараки. Минаха през големи изпитания и изпити. Всяка година се минаваше от клас в клас. А това бяха 22 години. Времето не бе малко за един човешки живот на земята.

Галилей Величков

Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя. Учителят се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза: "Ти имаш един порок". Тя се стресна и мигновено запита: "Какъв е, Учителю?" - "Не четеш" - беше отговорът. "Но аз, Учителю, на ден чета по четири-пет часа." - "Рекох, не четеш други автори!" Тя стоеше смутена и объркана. Савка беше онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите. В характера си носеше немския оттенък на майка си - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство. Тя искаше да мине като образец на новия ученик, какъвто трябва да бъде според Словото на Учителя. Имаше моменти, когато тя залиташе в показност и Учителят намираше начин да я озапти. Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото.

Борис Николов

Савка без да пита Учителя беше започнала да пости. Решила да пости и тя, която и за най-дребното нещо се отнасяше до Учителя. Аз съм присъствала при тези положения, при които тя и за най-малкото безпокоеше Учителя. А сега Савка започна едно такова голямо изпитание - влиза в пост без да уведоми Учителя. Минават няколко дни, а Учителят е зает със своята работа, затворен е в стаята си, приема гости само по изключение, а храна му носят други сестри. На шестия ден Той се обръща към сестрата, която му носи храна:" Къде е Савка, защо тя не ми носи яденето?" - "Учителю, Савка влезе в пост. Тя сега пости" - със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята и пита сърдито: "Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата Земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине?" Сестрата мълчи уплашено. Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста с разхлабено съзнание и поглед, блуждаещ насам-натам. Учителят нарежда непрекъснато дежурство до нея през деня и нощта като дежурният да не заспива и да чете през цялото време псалми и молитви, които Той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят с бистра супа от сварени картофи. Така Савка постепенно излиза от поста.

Мария Тодорова

Учителят бе препоръчал на Савка: "Още в този живот да прочетеш всички мои беседи!" - "Но това е много, Учителю" - възкликнала тя. "Много, но друг път може да нямаш тази възможност и тези условия, да се добереш до Словото Ми и да го четеш." Ето ви една загадка за Савка и една поука за вас. Българи, четете Словото на Учителя, защото друг път като души могат да не допуснат да се родите между българския народ и да четете Словото Му в оригинал на български. Учителят след своето заминаване, пет-шест месеца след това прибра и Савка. Още в Мърчаево бе споменал пред приятели: "Ще взема със себе си Савка". Ние смятахме тогава, че Учителят ще я вземе някъде на екскурзия на Витоша или на Рила. Но се оказа съвсем друго - Той я прибра в невидимия свят. Пътят на Савка бе труден. Но тя имаше привилегията, че бе поставена най-близо до Учителя и бе Негов ученик. Тя бе предана и вярна. Учителят й бе дал духовното име Аверуни. Името Аверуни е посвещение. Това е първото посвещение на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Аверуни означава верният ученик, верният ученик в Слово и Дела. Савка носеше достойно това духовно име - на верния ученик!
Имаше период, когато Учителят я викаше много рано - към 5 часа сутринта. Тя отиваше при Hei о и Той й диктуваше Слова, които бяха част от Словото Му, отнасящи се за ученика и неговия път. Словото се изливаше чрез Него под действието на Духа, в строго определено време и със строго определена цел. Тя стенографираше мислите на Учителя, а понякога ги записваше на български ръкописно. Тези мисли тя ги подреди и се издадоха в първа книжка "Свещени думи на Учителя" през 1938г. Когато книжката излезе от печат, Учителят беше много радостен, носеше я със себе си, показваше ни я като скъпа вещ и се радваше като дете. Отначало не можехме да си обясним тази радост на Учителя. Разбрахме я по-късно, защото следващите книжки не можаха да излезнат по простата причина, че материала не бе подготвен за печат от Савка. Савка бе посрещната от всички с особено внимание, че Учителят дава тези мисли само на нея и ето, тя ги дава на другите, което е нейна главна заслуга. Накрая излизаше, че тя даваше тези мисли на Учителя за учениците по нейна благосклонност. Разбирате на каква хлъзгава почва бе стъпила Савка. А тя, след като издаде първата книжка, трябваше да издаде и другите книжки. Материалът беше при нея, никой не й пречеше, имаше средства за печат и тогава можеше свободно да се печата. Но се подхлъзна от онова изкушение, че тези неща се дават чрез нея и започна да изважда на малки листчета мисли от Учителя и да ги раздава на своите приближени, за да създава почитатели като първа ученичка на Учителя. Тя се подхлъзна и по друг начин. Учителят й беше дал името Аверуни и това трябваше да бъде нейното духовно име. Тя написа на всички свои тетрадки, книги, снимки така: "Савка-Аверуни". А на няколко места само Аверуни. Това беше свещено име, то се отнасяше до мистичния живот на ученика и неговата вътрешна връзка между ученик и Учителя. С това име, дадено от Учителя, тя парадираше, че ето, само на нея Учителят е дал духовно име, защото то съществува в нея от началото на света. Такива бяха постановките у нея. Минаха години и Учителят веднъж каза, че ученикът на Бялото Братство има три имена: първото име е Аверуни, което означава Верният ученик. Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик може да добие името Аверуни, ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата Му и Делото Му чрез собствения си живот.

Мария Тодорова

Според спомените на Лиляна Табакова, Учителят е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Той идва, макар че не са Го предупредили. Знаел, че ще си замине. После по времето на Школата 1922-1944 г, Той вкарва духа й в Савка Керемидчиева и се обръща към нея с името "Добра", което е името на майка му. А защо я е вкарал? Тя е била неписмена и я вкарал, за да се обучава в Школата. Но тя го разглеждала като свой син, когото може да напътства, да контролира, да се държи като майка към син и да му се бърка в работата на Учител. Това е правело впечатление на всички и най-много е реагирала на това Мария Тодорова.

Вергилий Кръстев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...