Jump to content

1944_12_10 Разумна икономия / Нова земя


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Архивна единица - (текстът на беседата започва от втората страница на архивния запис, първата е от друга беседа)

От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя

държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98"

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Разумна икономия

XVII беседа, държана на 10.ХII.1944 г., неделя, 10 ч. с.

Изгрев – София

Отче наш.

„Изгрява слънцето“.

Ще прочета четвърта глава от Евангелието на Матея, от началото до 12 стих.

„Духът Божи“.

В природата има един закон: разумна економия на живота. Туй, което съвременните хора го нямат предвид. Съвременните хора са крайно разточителни във всяко отношение. Когато човек им говори за тая економия, те казват, че били свободни и други работи. Въпросът за свободата е обоснован разумно. Дето няма разумност, няма свобода. За каква свобода може да се говори, където няма разумност? Няма защо да се безпокоим в света, че тук там има нарушения. Някой път някоя буря дойде, дъжд дойде, промени се времето, температурата се промени, не си доял, не си доспал. Пък то не е лошо. Ако си доспиваш е лошо, ако не си доспиваш е добро. По-добре е да не си доядеш, другите да си доядат, отколкото ти да си доядеш; пък другите да не си доядат. Ние сме хора възпитани малко особено. Аз го наричам евино възпитание. Откак влезе първият учител в рая, той заблуди жената. Казва: Не ти трябва много да работиш, много учение не ти трябва, само като изядеш един плод всичкото знание, безсмъртието изведнъж ще го имаш, ще дойде. И всичките жени сега вярват в това. Жените като го предадоха на мъжете и те вярват.

Има два порядъка в света: Божествения порядък като го изпълниш, го познаваш. Невъзможно е да познаеш Божествения порядък, без да направиш нещо. Човешкото се познава преди да си го направил. Съвременните хора сме запознати с човешките работи. Та сме се наплашили и казвате: Зная ги човешките работи. Питат, защо са добрите хора в света? Да има плодове. Защо са лошите хора? – Да има недоимък. Защо са лошите хора? – Да има малко скандали. Нашата съвременна култура е на върха на културата. Най-културните народи са сега. Историята не помни по-културни, по-силно, по-добре въоръжени, по-добре ориентирани, както сега с тия дългобойни оръдия. Като стрелят на 400–500 километра отиват. Англичаните дават една статистика, че те имат четири милиона и петстотин хиляди къщи разрушени. Не е малка работа, отделно фабрики, заводи. Казваме: Какъв ще бъде краят? Има избити евреи шест милиона и петстотин хиляди, шест милиона избити поляци, за руснаците, колко руси има избити, колко югославянци е друго. Казвам: В съвременната война като излязат и направят един баланс, то ще бъде една почетна цифра на хора, които са се пожертвували за Христовото учение. Защо е войната на християнските народи? На време се бият. Туй което беше невъзможно, стана възможно. Хората ги е страх. Ние не проповядваме мир. Не мир е света. Мирът може да бъде обоснован само на любовта. Този мир е всякога постоянен. Той не може да бъде отрицателен мир. Мирът е там дето има правда, дето има добродетел. Мирът е там дето има разумност. Не тъй на картина мир. Мир има там, дето всичките хора са здрави. Мир има там дето са богати. Но горко вам, богати. Горко вам богати, които носите учението на Ева. Горко вам, учени хора, които носите учението на Ева. Горко вам, които вярвате във всички заблуждения, които съществуват в света. Човек щял да умре. Не го отричаме. 35 милиона хора умират на година. Къде отиват? Ако дърветата не горят, де е дефектът. Като горят дърветата там има ефект. Ако тия дървета не горят, къща пълна с дим не е приятна. Има една смърт, която е приятна, гори човек и изгаря. Всички ние се боим от това, от което не трябва да се боим. И всички не се боим от това, от което трябва да се боим.

Няма по-опасен момент в живота да изменим една посока на един лъч на любовта. Хиляди години ще ти вземе, докато поправиш тази погрешка – малко да измениш, само да мръднеш на една стотна от фокуса, години ще ти вземе. Погледнете библейския разказ за грехопадението. Един плод изяла Ева. Какво има, че изяла един плод. То е турено в една форма за един учен човек. В този плод има зараза, както съвременните микроби. Има учени хора, които изучават силата на холерата, чумата и другите заразни болести. Те намират, че е в любовните работи. Размножават се чрезмерно много. В една нощ милиони, милиони стават. В туй размножаване те отравят организма на човека и той умира. И следователно, на тия дребни необуздани същества, които ходят по любовни работи, трябва да им развалим серума. Трябва да им турим четири пет чаши вода, да намалят любовните работи, да ги спрат. Между холерата да няма игране, пеене, всичко това да престане. Казвате: Нали го обичам. Казвам: Там е белята. Туй, за което казвате, че го обичате то не е вярно. Как ще докажеш, с какво ще докажеш, че го обичаш. Може да го докажеш, ако този човек е болен, погледнеш го и той стане. Ти си го погледнал добре. Ако този човек, като го погледнеш, падне на земята, ти като си го погледнал, как мислиш, твоят поглед на място ли е? Една млада мома на 19 години, свършила училище, казва: Сериозно те питам, има ли Господ в света или няма. Ами вие младите моми търсите Господа навсякъде. Казвам: Ти Господа търсиш. Твоят Господ сега е на 19 години, черноок, с високо чело, правилен нос, очи хубави, изправен, усмихнат. Казва: Как е, ще можем ли да живеем с него? Казвам: Ако го обичаш, ще живееш, но ако не го обичаш, главата ти ще побелее. Сега това е обикновен израз, главата ти ще побелее. Бялата глава нищо не ражда, бяла пръст е. Аз вярвам в едни бели коси, в които има динамика, мисъл има, от всеки косъм мисли като искри излизат. Отвсякъде от косата излиза светлина. Чешеш се, чешеш се и се радваш.

Какво искаме ние съвременните хора? Генерал да си ще те съдят. Министър да си ще те съдят. Цар да си ще те съдят. Съдба сериозна. Писано е в религиозните книги, обща съдба ще има. Казва: Да ида в оня свят. Ти ще идеш в оня свят, но съдба има. Като тръгнеш за оня свят, всичките документи от тук ще ги носиш. В оня свят съдят само добрите хора. Лошите хора ги оставят да ги съдят тук. Всичките документи за доброто, които си направил, тази архива я вземат. За доброто тук никого не съдят. Казват: Ти си добър човек и те оставят. Твоята архива я вземат горе, осъдят човека и дават възнаграждение. Затуй онези, които не сте съдени на земята, ще бъдете съдени горе. Ще ви възнаградят, ще ви дадат жилища. Христос казва: Отивам да ви приготвя място.

Сега някои от вас, ако се намерите в Америка при новия последен далекоглед, който приближава най-много вселената до нас, какво ще видите. С този далекоглед от Ню Йорк в Париж може да четете надписите на един параход. Ние се намираме в затворени форми, не знаем какво има в другите слънца и планети. В месечината не знаем какво има. На Марс не знаем какво има. Марс ако разгледате с един далекоглед, около десет сантиметра има окръжност, няколко линии има и учените хора по тях гадаят. Около Юпитер има няколко пояса, като погледнете Венера, тя е добре забулена, добре облечена, нищо не виждаш. Виждаш, че свети добре, откъде иде тази светлина не знаеш. От другите планети като ни разглеждат, не подозират, че ние толкоз се безпокоим. Съвременните хора са ятаци на паднали духове. Сега всичките ятаци ще търсят. Не че искат да наказват, но сега ятаци търсят. Дошъл някой ятак, хванете го, пуснете хората да си вървят. Духовете не са от земята, те са слезли от друг свят. Избягали, скрили се на земята. Сега ще трябва да си вървят.

Някой път се спираме и казваме: В какво да вярваме. Вие вярвате точно в това, в което и аз вярвам. Без светлина не може. Вярвате в светлината. Светлината я приемате по същия начин, както и аз. Необходимо вярвате във въздуха. Въздуха го приемате по същия начин, както и аз го приемам. Вярвате във водата и нея приемате по същия начин както мене. И хляба по същия начин приемате. В какво вярваш. Всички други неща са второстепенни. Какво има в света вън от светлината? Какво има в света вън от въздуха? Както представят човешката мисъл, какво съществува в света вън от човешката мисъл? Нищо не съществува. Може да съществуват много работи, но не са реални. Реална е човешката мисъл. Човешката мисъл е реална, понеже е обоснована на Божията мисъл. Човешката мисъл понеже е направена по образ и подобие на Бога. Той мисли. Щом мислиш и ти по същия закон мислиш. Чрез дишането трябва да разберем човешката мисъл. Мъчиш се да дишаш. Не да се мъчиш. Най-хубавото е човешката мисъл.

Казвам: Економия. Трябва разумна економия на живота. Ако светът се отвори, ако хората имаха едно радио, да чуват, какво се говори на слънцето, да чуват какво се говори на Юпитер, какво се говори на Венера, на Меркурий, на Марс, на Сатурн, Уран, Нептун, светът ще бъде друг. Аз бих желал да има поне едно радио от месечината. Сега ние седим и се безпокоим, дали имаш един син или една дъщеря, безпокоим се какво ще стане с тях. Представете си Бог, който има тия безчислени светове, с всички тия същества по тях, да мисли какво ще стане с тях. Вие мислите какво ще стане с вашия син. Това, което е станало с вас. Ако бащата е овца и синът ще бъде овца. Ако бащата е вълк и синът ще бъде вълк. Ако бащата е добър и синът ще бъде добър. Ако бащата е лош и синът ще бъде лош. Ако майката е умна и дъщерята ще бъде умна и синът ще бъде умен. Всички вървят по линията на бащата или майката. Разумност има в света. Казвам: Ние сме пратени на земята да изчистим земята от нейната кал. Имаме обществена повинност в природата. Дошли сме на земята има обществена повинност сега сме призвани да чистим с лопати. Някой път се уморяваме да чистим. Не се изисква много. По половин час, по един, по два, три часа да чистите.

Синът ли начертава какъв да бъде? Бащата, който дава повод, той начертава неговият син какъв да бъде. Майката, която дава повод да роди дъщерята, начертава каква да бъде. Ако синът става баща, той начертава на своя син бъдещето. Мислите ли, Бог, който ни е пратил в света, Той е оставил ний да чертаем своето бъдеще. Той е начертал. Ние трябва да вървим по начертания път. Когато ние създаваме нещо, ние ще начертаем бъдещето му. Сега ние искаме да внесем нашите теории. Нашето учение в неговата система и искаме да стане както ние казваме. Това ще бъде, когато ние го направим. Любовта действува най-разумно в света. Единственото нещо, с което се отличава любовта е това. Тя изисква най-малкото. Няма никоя друга разумна сила, която да иска тъй малко от слабите. Най-малкото иска тя. От силните тя иска друго. Любовта е много справедлива. Най-малкото иска от слабите. Като срещнеш един човек да го погледнеш мило. Какво ти коства тебе и без това ти ще кажеш „Добър ден“. Кажи добър ден. Казваш: Не съм разположен. Отде туй неразположение, кажете ми. На какво вие басите закона, че трябва да обичате. Казваш: Трябва да го обичам. Закон е това. Бог е създал света и всяко същество е задължено по самата необходимост да обича, както Бог го обича. Не му се налага, той е оставен, няма друг път, по който да действува. Хората не се нуждаят от знание. Когато си гладен, не е важно знанието. После любовта се отличава по това, че любовта не учи работите. В никое училище любовта не се учи. Единствените същества, които се раждат учени, са съществата на любовта. Като се научи, тогава се ражда. Като се роди, знае да яде. Веднъж срещнах едно малко момиченце на шест години, като ме погледна с един поглед любовен, какъв артист, каква дълбочина, каква мекота на характера. Казвам: Браво. Де го е учила. Аз съм срещал много по-благородни дами, които се усмихват, но туй момиченце като артист, като професор го прави. Препоръчвам я, като се усмихне да видиш, как трябва да се усмихнеш. Казвам: Бих желал и аз да имам нейния поглед. Обърне се туй малкото момиченце и казва: Господ ми е дал очи да гледам и така милиони хора да се радват на Божията светлина. Ето една философска мисъл. Туй дете усеща, че хората трябва да се радват на Божията светлина, през този фокус на очите.

Казва: Аз съм чел писанието. Ти мислиш, че си много набожен, че си много честен. Може да опитате, колко сте честни, колко хора имат доверие. Ако идете в Англия или, ако идете в Америка без пари и кажете: Тъй както ме гледате колко ще ме кредитирате. Някъде сто лева ще ви кредитират, някъде петстотин, рядко хиляда лева ще ви дадат. От хиляда нагоре ще кажат, не може да ви кредитираме. Аз имам само един пример на един мой познат, влиза да купува дрехи. Бръква в джоба си, няма кесията. Казва: Извинете, забравил съм си парите, нека седят дрехите, ще дойда след половин час. Казват му: Не, не, имаме доверие. Как този човек има доверие? Това не е някой вярващ човек. Казват му: Ние имаме доверие, ето дрехите, вие ще донесете парите. Има нещо в нас, което определя човека точно такъв, какъвто е. Никога не може този човек да се измени. Туй, което се мени в света, то не е реално. Един човек, който се мени, не е реален. Онзи човек, който не се мени, той е в реалността. Казвам: Хората са турени на работа. Кой за каквото е призван в света, това да прави. Червеят си знае работата. Бръмбарът си знае работата. Вятърът си знае работата. Ръката си знае работата. Звездите си знаят работата. Всеки един от нас трябва да си знае работата. Чудни сме хората, когато дойдат да ни задигнат от този свят, ние не искаме да го напуснем. В Америка при една семинария живеела една негърка на 90 години. Всяка вечер се молила и казвала: Господи, на 90 години съм, изпрати някой ангел да ме вземе. Дотегна ми живота, не ми се живее на земята. Трима от студентите стават кандидати за тримата ангели и отиват и хлопат на вратата на бабата. Тя казва: Кой е? Казват: Пратени сме трима ангели от небето. Казва: Кажете на Господа, че нея я няма тука.

Заслужава ли моята любов. Значи слънцето с благоволение гледа на мене, пак аз казвам: Когато дойде за мене, заслужава ли моя поглед, моята мисъл, моето внимание. Всичките звезди гледат с благоволение към тебе. Усмихват се. Господ създаде вселената, слънцето, изгрева и свети. Търсим правила, по кой начин да постъпваме. Постъпвай тъй, както слънцето постъпва. Постъпвай тъй, както вятърът постъпва. Постъпвай тъй, както водата постъпва. Постъпвай тъй, както бръмбарите постъпват. Нали един французин открил, че всичките ония хора, които страдат от захарна болест, мухите от сладката пот искат да вземат. Тъй щото лекарите могат да направят диагноза, кои хора страдат от захарна болест. Не е хубаво да те обичат мухите. През деня една две мухи да кацнат но стотина да кацнат е късметлия. Седиш сутрин, казваш: Какво да се прави, откъде да се вземе хляб, откъде ще дойде. Туй го мислиш десет, двадесет, тридесет години. Станеш сутрин, кажи: Йоваире. Господ ще промисли. Ще дойде хлябът. Разболял се някой – ще оздравее. Осиромашал някой – ще забогатее. Скъсали го на изпит – ще му провърви. Изгубил парите – късметлия е той. Каквото и да ви се случи , турете положителна мисъл. Казва: Аз туй което казвам, ще стане ли? То няма да стане, понеже е станало вече. Ти търсиш една подкрепа, която вече я имаш. Казваш: Има ли дух? Има дух. В този дух оня живот хора са определили, които хора да ти помагат. То е предвидено в Божествения план, кои да ти помагат. Като вървиш по улиците предвидено е кой ще ти помага. Сега не туй да го доказваме. Доказателствата са вътре. Само едно доказателство на стоте е вярно. Онези, които дават духовни доказателства само едно на стоте е вярно. Разболял се някой от някоя болест, пил някакво лекарство и само един е оздравял от туй лекарство. Двама души не са оздравели. То минава от поколение на поколение. Една баба като се разболяла, оздравяла и само тогава е станало.

Любовта в своята крайна цел е мощна. И в своите слаби цели е мощна. Двама души паралитици в Южна Америка, двадесет години били в една клиника. Казват: Тук ще ни заровят, няма никой да се погрижи заради нас. Те били в едно малко градче до планината. Една змия звънарка влиза в града, гонят я из града и тя влиза в болницата, дето били тия двамата паралитици. Като видели змията те изскочили, забравили,че са болни парализирани. Туй вестниците писаха. Туй, което лекарите не можаха да направят, направи го тази звънарката змия. Като влезе, те оздравяха. И ви казвам: На земята няма по-голямо благо от страданията. Най-голямото благо на земята са страданията. Защо са тия страдания? Най-голямото благо са страданията. Като излезем из областта на земния живот, ще се измени. От времето на Христа епохата вече се е изменила, страданията са намалели. Сегашните страдания не са така интензивни, както едновремешните. Представете си ония страдания, ония мисли, в които се намирал, онова силно напрежение, в което се намирал, че кръвта излизала из порите му. Налягането отвън не могло да спре кръвта. И следователно, любовта от времето на Христа се е увеличила в своите прояви. Днешната човешка мисъл в хората има повече любов. Има любов. Милиони хора са ранени, кому крак откъснат, кому ръка, има лекари, милосердни сестри, всички тия хора се грижат за тях. Вземат ги на носилка, гледат ги лекарите, утешават ги, храна им дават. То е знаеш, каква голяма организация. Там се вижда безкористието на хората. Готови са на жертви. Казвам: Крайната задача в света е добра. Една външна подбудителна причина има. Да проявим мощното, любовта. Любовта един ден ще бъде мощна, над всичко отгоре. Тя ще заличи всичките недъзи, които съществуват. Когато се охлузи кожата, сама се поправя. Любовта е единствената сила, която поправя. Ти като оставиш на нея, скоро ще се поправи.

Всички казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие. Преди две хиляди години е направен. Не всички хора са направени по образ и подобие Божие. Казвате: Родени от Бога. Не всички хора са родени от Бога. Писанието казва:Роденото от плътта, плът е, роденото от духа, дух е. Христос казва, ако не се родите от вода и дух, не може да влезете в Царството Божие. Тогава подразбира смисъла на живота. Та казвам: Ако Бог, който от осем хиляди години ви е говорил, не може да ви убеди в реалността, ако остане сега аз да ви убеждавам, то е загубена работа. Аз познавам хората в добрата им страна. В хората има любовна страница. Само на човека трябва да знаеш, каква дума да му кажеш. Онези студенти, които се безпокоят, отиват на изпит, кажи им: Добре ще свършите. Нищо друго. Онзи, който отива да държи теза за някой докторат, кажи: Добре ще свършиш. Търговецът, който отива по работата си, кажи му: Добре ще свършиш. Майката, която отива да роди дете, кажи и: Добре ще родиш това дете. На войника, който отива на бойното поле да воюва, кажи: Добре ще свърши войната. Отдето минете, кажете, кажете: Добре ще свършите. И на дърветата кажете: Добри плодове ще имате. Защото като минавате някъде, кажете: Ще се оправи.

Сега се безпокоим. Радвам се, че в България е дошла правдата. Ние търсим да се прояви Божията справедливост. По-велико нещо от справедливостта няма. То е силното мощното. Там дето има правда и дето има ред и порядък, и свободата съществува. Съдбата е външната форма. Искат справедлив народен съд. Народът ще съди. Бог е, който ще се прояви. Трябва справедливост. Нас ни е страх, мислим, че българският народ може да отсъди някого повече. Нека вярваме, че ще отсъди правилно. Да вярваме, че този народ ще съди по Бога. Значи имаме вяра в един съдия, нямаме вяра в един народ. Отде накъде, един съдия да бъде по-справедлив от един народ. Коя вода е прясна, един килограм или един голям извор. Изворът е прясната живата вода. Народната мисъл е по-жива. Един поет, който излиза, той е като малка струя, която излиза от големия извор. Един човек, който е отделен от народа, той е в едно статическо положение. Да чувстваш доверието в хората, в българския народ. Нека определим какъв е българския народ. Българинът в рая е бил много добър градинар, когато е бил слуга при Ева. Понеже не излязъл добър съветник, че го изпъдили. Българинът в рая се наричал благ градинар, благи градинари. Благи градинари в рая са били българите. И досега този занаят го държат в Европа и в Америка. Аз бих желал българинът да си държи градинарството. Да обработва зелето. Както е създадена земята, много пластове има, зелето има така много листа. Динята е поляризирана, има южен и северен полюс. На българинът вярата се опитва. Веднъж българинът се опитала неговата вяра в един негов морков. Минал един богаташ и казва: Днес съм намислил да направя едно добро. Ти как ще ме посъветваш. Казва: Да ти дам един морков. Комуто го дадеш да му върви. Взел го богатия, дал го. Умира богатият, отива в онзи свят. Търсят какво добро е направил. Правил църкви, правил училища, но за всичко писали вестниците. Казват: Направил ли си нещо, за което хората да не са писали във вестниците, нещо, за което нищо не е казано. Казва: Спомних си, един български градинар един морков ми даде, дадох го. Казал тогава Господ на ангела: Дай му един морков, за който да се хване, за да го извадиш из ада. Той се хванал за моркова и за него се нахванали и други от ада като грозд. Като ги гледа богатият хванали се с хиляди, казва ще се скъса моркова. Дръжте се за моркова, не казвайте, че е ваш. Дръжте се за българският морков. „Морк“ значи повече, „ов“ значи което е гъвкаво, което издържа. Една любовна мисъл, която целия свят да издигне, цялото човечество може да издържи. Няма опасност да се скъса човешката мисъл. Да благодарим, че сме в един свят на възможности. Новата светлина трябва да дойде. Ако съвременните хора не се подмладят, ако съвременните хора не поумнеят, ако не станат по-здрави, отколкото в миналото, ако не станем по-силни, по-справедливи, всичките добродетели трябва да се турят в действие. Не както са били дедите ни. Много добре са били, както са били научени от Господа. Писанието казва, че в последните дни всички ще бъдат научени. Ние сме в една епоха, опитностите, които ние имаме, миналите поколения тази опитност са нямали. Един автомобил отдолу да се дигне на една къща на четири етажа. Мене ми разправяха други примери, доколко е вярно не зная. Една дама влиза в избата. Пада една бомба в избата и я дига от едната улица и я занася на друга улица. Там пада друга бомба и я изхвърля навън, без никаква повреда, никакво одраскване. Бе това е чудо. Да те изхвърли от едната улица на друга без да се блъснеш, от там да те изхвърли без да се блъснеш, че това е Божие чудо. После да си вземеш пътя безопасно. Какво по-голямо чудо в света? Трябва да се проверят тия работи. Има нещо преувеличено. Има нещо вярно, което трябва да се констатира. Се са преувеличили малко. То е закон на природата. И тя преувеличава някои неща, други ги намалява. Ако увеличим някой път не е лошо и ако го намалим пак не е лошо.

Не таксувайте ума с излишни тревоги. Не таксувайте сърдцето с излишни тревоги. Туй, което не го искаш, то ще дойде. Тебе те е страх от смъртта, тя ще дойде. Тебе те е страх от сиромашията, тя ще дойде. От каквото те е страх, ще дойде. Онова, което обичате и то ще дойде. В света единствено Божественото е положително. Казва: Нито косъм от главата ви няма да падне без Волята на Отца. Че няма да падне нито един косъм, но ако падне пак ще се възстанови. Ако биха опадали космите, хората биха оглупели. Те са радио. На мъжете главите взеха да оголяват. Всеки косъм е радио на някаква хубава мисъл. Някой път пада някой косъм, отделете този косъм. Пада някой косъм, не го хвърляйте, подръжте го, заинтересувайте се от историята на този малък косъм. Вижте какво трябва да направите. Съвременните хора имат психометри, ако дадеш един косъм описва целия характер на човека. Косъмът носи цяла история. Вие вземате косъма и в огъня. Не си туряйте косите в огъня. Вземете една сребърна кутийка и там ги туряйте. Някои искат да им тръгне напред. Вземете малка кутийка от пет сантиметра, тури косите си в нея и нея тури в джоба си. Считайте, че са божествени косите. Ако мислиш, че са на прасе или на друго животно.

Трябват ни нас нови идеи. Ако вие в съвременното положение не се виждате, каквито сте, вие се заблуждавате. Гледам някой се погледне, не се харесва. Скрие огледалото, погледне се после, пак не се харесва, пак не е доволен. Някой като се погледне е доволен. Чуди се, вижда се гениален, отде е тази гениалност. Очите му харесват. Има нещо много красиво в човека. То е човек, който започнал да мисли за Божественото. Знаеш, какво е положението на този човек? Няма по-красива поза, да видиш Божественото. Цялата природа се отваря. Като ви погледне, усещате, че тоя човек е на ваше разположение да ви услужи.

Та любовта се занимава с малките възможности. Ти не може да я познаеш, докато не извършиш една от малките и добродетели. Искаш да познаеш Божия промисъл. Тури си на ума да идеш да услужиш някому някъде, никой да не знае. Може професор да си, може цар да си, реши да направиш никой даже не знае, ще видиш какво ще почувстваш в душата си. Ние нямаме понятие за онези грандиозни процеси, които стават. От 150 милиона километра се предава слънчевата енергия и тук се разпределя. Опаковат я и тука най-разумно се предават, образуват плодовете. Сега както се описва като че всичко туй е механичен процес. Много от болестите, от които хората страдат се лекуват със слънчевата енергия. Някой болести през май се лекуват, някои болести през юни се лекуват. През цялата година се лекуват болестите, не както се определя. Ще кажете: Вяра. Но не е до тази обикновена вяра. Има една вяра, в която нещата сами по себе си стават, Ин тао. „Ин“ значи вътре, „тао“ е небе. Туй, в небето което се проявява, в организираното пространство, което се проявява, то е Божественото. Туй, което излиза от нашия Божествен свят, той не се открива. Писанието казва: „Бог толкоз възлюби светът, щото даде Своя син еднороден, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Или казано на съвременен език, Бог толкоз възлюби света, щото даде всичките условия да се поправят всичките погрешки, да може да живеят хората един сносен живот. Ние сме вече в дебаркационна линия.

От 45-та година стъпваме в новата епоха. 45-тата година определя една нова епоха, от дето започва едно постепенно подобрение: подобрение на човешката мисъл, подобрение на човешките чувства, иде подобрение на човешките постъпки, подобрение в човешкия организъм, подобрение между господари и слуги, подобрение между ученици и учители, между майки и бащи, навсякъде ще има едно коренно органично променение. Ще им е приятно на хората да живеят. Не искам туй да цитирате. Според мене вярно е само това, което става едновременно. Ако когато говори, не стават нещата, не е вярно. Туй става. Целият свят аз го виждам в един процес на променение. Виждам как културата на света се изменя, как светлината в света се изменя. Виждам образа на хората как се изменя. Виждам растенията как се изменят. Виждам реките как се изменят. Всичката тази вътрешна промяна показва, че онази разумност, която обединява хората, действува за доброто на цялото човечество. Всеки според своето призвание да се промени. Всичките народи са призвани като служители на Бога на великото царство.

Та вие ще кажете: И не опрощаеш, Владико, раба твоего. Аз бих казал: Господи, направи да влезем в Твоята градина, да станем слуги в Твоята градина на Любовта. Да обработваме твоите моркови. Хората остаряват защо. Бащата никога не бива да каже, че синът е зелен. Да се радва, че синът е дете. Ако синът би се радвал, че баща му е такъв какъвто е. Синът иска баща му да е нещо повечко. Бащата става повечко. Бащата иска синът да стане нещо повечко. Оставете синът да стане такъв какъвто е. Млад е. На младите е Царството Божие. За бъдеще бащата да не остарява, но да поумнява. И синът и той да става по-мек. Съвременните синове трябва да усилят любовта към баща си. Сега във вас седи идеята да има някой да ви обича. Ако аз ви кажа, че има един който ви обича, какво ще добиете. Въпросът не е поставен. Ако аз ви кажа, че някой носи розов екстракт, трябва да имате шишенце, в което да сипе две лъжици от екстракта. Срещнеш един човек на любовта, трябва да носиш една форма, в която може да ти даде. Всеки добър човек, като го срещнеш не може от неговия екстракт да се влее. Ако направи този прелив, е добро, но щом не стане, не е правилно. Има обща магнетическа сила, която се прелива в цялото битие. Има една обща течност като електричеството, която се прелива във всичките хора. Онези, които са взели повече електричество, са повече енергични. Онези, които са взели повече магнетизъм са по-меки. Ние трябва да бъдем готови, като срещнем един разумен човек, да черпим от изобилието на този човек. Преди две хиляди години християните казват, че се проля кръвта на Христа. Проля се кръвта и отиде в земята. Ако тази кръв беше задържана в цялото човечество щеше другояче да работи. Ако вземете кръвта на здравия човек, ако хората биха се присадили с Христовата кръв, светът щеше да бъде друг. Не може ли Христос да дойде? Сега трябва чрез присаждане да се върне. Как ще се върне. Чрез живото слово. То е единствен подтик. Туй, в което ти не може да вярваш, то не е вярно. Туй, което ти не обичаш, не е вярно. Туй, в което ти не може да бъдеш свободен, не е вярно. Вашите опитности вие ги дръжте. Аз говоря за изключителните опитности, които само веднъж в живота ви стават. Аз много пъти съм виждал Христа. Вие Христа само веднъж може да го видите, много пъти не може да го видите. „Които чуят гласа ми ще оживеят“. Този глас по това се отличава, той е като слънчевите лъчи. Като дойде растенията чуват гласа, те изникват поникват нагоре. Дойде в съзнанието една мисъл, силно желание. Без аргументации да дойде в тебе. Човек знае, какво има да му се случи.

Сега използувайте свободата, която имате. Използувайте някой път празното сърдце. Някой път мислиш, че си глупав. Използувай твоята глупост. Ние даваме цена на онова, което не е ценно. Мислите ли, един който има една библиотека на знаменити автори, той е учен човек? Той е чужд материал. Казва: Много учен човек. Всяка енциклопедия е учен човек. Една енциклопедия от 2–3 хиляди тома е много учена. Какво са говорили хиляди поколения в миналото е във вас и какво ще говорят хиляди поколения за бъдеще и то е във вас. Най-после и онова, което Бог е казал и то ще остане във вас. Върху това ще се гради вашата съвременна мисъл, върху това ще се гради вашите съвременни чувства, върху това ще се градят вашите съвременни постъпки. На това се дължи социалния строй, здравето ви. Ако си бакалин и не може да служиш с любов, напусни бакалията. Ако си учител и не може да служиш с любов, напусни учителството. Каквото правиш, го прави с любов. Казваш: Слугувам ти, ще ми платиш. Ще ми платиш с любов. Да платиш, тъй както ти знаеш да плащаш, не както аз плащам. Сега търся един господар да ми плаща, както той иска. Тебе съм намерил. Ще ти слугувам, както аз зная, ще ми платиш, както ти знаеш.

Казвам: Турете сега новата педагогика. Не че светът изведнъж ще се оправи. Турете нов подтик, да влее нова струя. Понеже имате малко вода в третия, четвъртия етаж, няма да слизате долу. Лицата ви показват: Колко сме нещастни. Колко сте щастливи без да знаете. Колко сме сиромаси. – Колко сте богати без да знаете. Благодарете за сиромашията. Противоречието в света е полезно. „Горко вам, богати“, тогава станало зле. За бъдеще ще кажете. Има богати хора, които ще влязат в Царството Божие. Богати хора, които носят сами своето богатство, ще влязат в Царството Божие.Ония богати, на които други им носят богатството, няма да влязат в Царството Божие. Единствената вяра е тази. Всеки трябва да разчита на онази вяра в себе си, туй което знае с любов. Най-първо туй трябва да бъде първият подтик. Аз питам: Да му вярвам ли. По-добре е аз да му вярвам, отколкото да го убеждават другите. Какво сме платили на слънцето за всичкото внимание, което обръща към нас. Нищо не сме платили. За въздуха, който е бил толкоз внимателен, какво сме платили. В миналата война ми разправяше един войник. Бил на бойното поле и нещо му казва: Тук да седиш, да не се мърдаш. На другия ден нещо му казва: Ти тук няма да седиш, на друго място ще идеш. Казва: Аз започнах да философствам, че вчера ми беше добре. В това време ме раниха в ръката. Като ми казаха да се махна, трябваше да се махна. Ако не бях философствал, не щяха да ме ранят. Кажат ти: Махни се. – Махни се. Там дето вчера ти е било добре, днес няма да ти бъде добре. /Миналата година нашата земя е минала през щастливо място/. Сега излизаме от 13-та сфера, минаваме през щастливи области, дето се твори новата земя. Тъй щото идните години са щастливи години на новото небе и новата земя. Който вярва, ще го опита. Който не вярва ще го види. Туй, което светлината внесе в ума, е вярно. Туй, което топлината внесе в сърдцето е вярно. Туй, което силата внесе в организма е вярно. Което подмладява човека всякога е вярно. Туй, което състарява човека, не е вярно. Туй в което се съмняваш в хората не е вярно. Това, което засилва твоята вяра в хората, то е вярно. Казвам за бъдеще не говорете, че хората са лоши. Всичко, което Бог е създал, е добро. Всичко, което хората са създали е опаковка. И следователно, човешкото е опаковка на Божественото. Бог тури човешката система, за да се постигне Неговата цел. Благородство имаше в характера на Адама. Той можеше да не яде от плода. Но той казва: Където тя отива и аз с нея отивам. Бог хареса това. Господи, свързах се с лоша кръв. Много пъти се оплаква от Ева. Казва: Вече съм решил да се не оплаквам. Приемам я такава, каквато е, не роптая. Добра е. Казвам: За бъдеще вие жените не се оплаквайте от мъжете. Се ще има оплаквания. Та като дойде някой път кажи: Аз съм виновна, да не бях хапнала аз и той нямаше да хапне. Аз и той ще се оправим.

Сега трябват герои. Трябва ни на нас един порядък на нещата, дето болестите по възможност да се изключат. Нас ни трябва един порядък дето престъпленията да се изключат. Трябва ни един порядък дето насилието да се изключи. Нас ни трябва един порядък дето като закречи кокошката, да каже, човек си, щедър си, пусни я да си поживее! Покажи си човещината. Та казвам: Станете всички очи и уши за Господа, че Господ чрез вашите очи и уши да се проявява. Като гледа Господ да види какво става. Той като види поправя нещата. Като дойде Господ и иска да гледа вие мижите. Ще държиш очите си отворени да види Господ, тъй както стават работите, съвременните хора трябва да станат живи очи, живи уши, жива уста за проявлението на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина. Тогава ще дойде живота, знанието и свободата.

Отче наш.

Ние трябва да благодарим, че сме на земята. Първият, който беше на земята, който беше на земята, беше Бог, вторият, който дойде на земята беше Христос. Ние трябва да благодарим на земята понеже на земята ще научим много нещо.

Бележка:

Лекцията е отпечатана в томчето „Заветът на Любовта“, т.3 (Лекции) държани в София – Изгрев – (София, 1944 г.) – под заглавие „Нова земя“ – с.85–113

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата ""Заветът на Любовта", т. III , извънредни беседи (последно слово) - 1944г.,

държани от Учителя в София - Изгрев

Издание 1944, София

Книгата за четене на PDF

Съдържание

Нова земя

В природата съществува един важен закон – закон за разумната икономия. Съвременните хора нямат тоя закон предвид. Те са крайно разточителни. Когато им се говори за икономията на природата, те казват, че са свободни да правят, каквото искат. Дето е разумността, там е свободата. За каква свобода може да се говори там, дето няма разумност? Няма защо да се безпокоим, че тук-там в света има нарушения. Някога се яви буря, някога дъжд, става промяна на времето – температурата спада. Някога човек не си дояжда и не си доспива. Някога е по-добре ти да не си доядеш, а другите да си доядат, отколкото ти да си доядеш, а другите да не си дояждат. Много от сегашнитв хора имат особено възпитание – Евино. Откак влвзе първият учител в рая, дойде заблуждението. Той заблуди жената, като ѝ каза: Не трябва много да работиш, не ти трябва много знание. Достатъчно е да изядеш един плод, за да придобиеш зведнъж истинското знание, да придобиеш и безсмъртието. Жените и досега вярват в думите на първия учител. Те предадоха това учение на мъжете. И те вярват в него.

Има два порядъка в света: Божествен и човешки. Божественият порядък се познава, след като го приложиш. Невъзможно е да го познаеш, без да си го приложил, без да направиш нещо за него. Човешкият порядък, обаче, се познава преди да си го приложил. Хората са наплашени от човешкия порядък, от човешките работи. Те казват: Ние знаем човешките работи, опитали сме ги.

Питат: Защо са добрите хора в света? – За да има плодове. – Защо са лошите хора? – За да стават скандали. Лошите хора са причина за недоимъка. Въпреки че има и лоши хора, съвременната култура минава за такава, която е достигнала върха на своето развитие. Историята не помни по-добре въоръжени хора от сегашнитв. Тая култура е създала далнобойните оръдия, с които днес убиват хората, унищожават цели градове. Като стрелят, гранатите отиват на 400 – 500 км разстояние. Според статистиката на англичаните, неприятелят е разрушил 4 500 000 къщи. Не е малко това число. Вън от това, има още много фабрики и заводи разрушени. Такива разрушения има и в други страни – в Русия, в Германия и др. Какъв ще бъде краят на това? Днес са избити и милиони евреи, поляци и други народности. Като се направи баланс на жертвите от съвременната война, ще дойдем до едно внушително число. Ако тия хора трябваше да се пожертват доброволно, не биха го направили. Невъзможното стана възможно.

Днес всички очакват мир. Мирът се основава на закона на любовта. Само такъв мир може да бъде справедлив и постоянен. Дето е правдата, там е мирът; дето е до-бродетгльта, там е мирът; дето е разумността, там е мирът. Мир има само между здравите и богатите хора. Казано е: „Горко на богатите!" Казвам: Горко на богатите, които носят, учението на Ева! Горко на учените, които носят учението на Ева! Горко на ония, които живеят в заблуждения! Всички хора се страхуват от това, от което не трябва да се страхуват; те не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват.

Няма по-опасен момент в живота от тоя, да измениш посоката на един лъч на любовта. Хиляди години ще минат, докато поправиш тая погрешка. Да мръднеш само на една стотна от фокуса на любовта, години ще отидат, докато поправиш отклонението. Спомнете си библейския разказ за грехопадението. Ева изяде само един плод и сгреши. Ще кажете: Какво от това, че изяла един плод? Така изнесен, разказът е за учени хора. В тоя плод има зараза, каквато носят сегашнитв микроби. Има учени хора, които изучават силата на холерата, на чумата и на други заразни болести. Микробите на тия болести се размножават чрезмерно много. В една нощ те се увеличават с милиони и отравят организма на човека. На тия дребни, необуздани същества, които се размножават тъй бързо, трябва да разредиш серума. Болният трябва да изпие 4–5 чаши гореща вода, за да се намали силата на размножението им, и процесът да спре.

Казваш за някого: Аз го обичам. – Там е лошото. Казваш, че го обичаш, но това не е вярно. Как ще докажеш, че го обичаш? Ако е болен и, като го посетиш, той стане от леглото си, ти го обичаш. Ти си го погледнал добре. Да допуснем, че като погледнеш човека, той падне на земята. Как мислиш, твоят поглед намясто ли е?

Една млада, 19 годишна мома, свършила училище, пита: Има ли Господ в света, или няма? Казвам: Ти търсиш твоя Господ, който сега е на 19 години, черноок, с високо чело, с правилен нос, с хубави очи. Тя пита: Ще живеем ли добре с него? Ако го

обичаш, ще живееш. Ако не го обичаш, няма да живееш добре с него – главата ти ще побелее.

Какво искате вие, съвременните хора? Ако си генерал, ще те съдят; ако си министър, ще те съдят; ако си цар, ще те съдят. Сериозна съдба има. Писано е в религиозните книги, че ще има обща съдба. Някой казва: Ще отида на оня свят. Ще идеш на оня свят, но и там има съдба. Като тръгнеш за оня свят, ще носиш всички документи оттук. В оня свят съдят само добрите хора. Лошите хора ги съдят на земята. Ще ти вземат всички документи за доброто и ще кажат: Ти си добър човек. Архивата на доброто взимат горе, осъждат те и те възнаграждават. Ония, които не са съдени на земята, ще бъдат съдени горе. Там ще ги възнаградят, ще им дадат жилища. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място."

Някои от вас може да отидат в Америка, да наблюдават вселената с новия далекоглед, който увеличава извънредно много. Какво ще видят? С тоя далекоглед те могат да четат надписите на разстояние от Ню Йорк до Париж. Сега ние живеем в затворени форми, не знаем, какво има в другите слънца и планети. Не знаем, какво има на Луната. Не знаем, какво има на Марс.

Ако гледате Марс с телескоп, ще видите на него няколко линии, по които учените хора гадаят. Около Сатурн има няколко пръстена. Венера е забулена, добре покрита, нищо не виждаш на нея. Като ни гледат от другите планети, никой не подозира, че ние се безпокоим толкова много. Съвременните хора са ятаци на паднали духове. Днес търсят всичките тия ятаци. Не искат да наказват хората, но ятаци търсят. Дойде някой ятак около вас – хванете го и пуснете хората да си вървят. Духовете са слезли от друг свят. Избягали са, скрили се на земята. Сега трябва да си вървят.

Често хората се запитват: В какво да вярваме? Те вярват точно в това, в което и аз вярвам. Вярват в светлината – без светлина не може. И те приемат светлината по същия начин, както и аз. Те вярват във въздуха и го приемат по същия начин, както и аз го приемам. Вярват и във водата. И нея приемат по същия начин, както и аз. И хляба по същия начин приемате. Другите неща са второстепенни. Какво съществува вън от светлината? Какво съществува вън от въздуха? Какво съществува вън от човешката мисъл? Още много работи могат да съществуват, но не са реални. Реална е човешката мисъл, понеже е обоснована на Божията мисъл. Тя е създадена по образ и подобие на Бога. Бог мисли. Щом Той мисли, и ти мислиш по същия закон. Чрез дишането трябва да разберем човешката мисъл. Човек се мъчи да диша дълбоко. Не да се мъчиш, но да дишаш с доволство и радост. Най-хубавото нещо е човешката мисъл.

От всички се иска разумна икономия в живота. Ако вселената се разкрие пред вас, ако всички имате радио да чувате, какво се говори на Слънцето, на Юпитер, на Венера, на Меркурий, на Марс, на Сатурн, на Уран, на Нептун, светът щеше да бъде друг. Аз бих желал да имате поне един радиоприемател от Луната.

Мнозина се безпокоят, какво ще стане с техния син, или с тяхната дъщеря. Защо трябва да се безпокоят? Бог има безчислено светове и същества в тях и не се безпокои. Трябва ли да се безпокои за тях? Какво ще стане със сина ви? Ще стане това, което е станало и с вас. Ако бащата е вълк, и синът ще бъде вълк. С други думи казано: Ако бащата е лош, и синът ще бъде лош; ако бащата е добър, и синът ще бъде добър. Ако майката е умна, и синът, и дъщерята ще бъдат умни. Децата вървят по линията на бащата или на майката. Има разумност в света.

Защо е дошъл човек на земята? – Да чисти. Ние сме пратени на земята, да я чистим от калта. Съществува обществена повинност на земята. И ние сме дошли затова, да чистим земята с лопати. Понякога се уморяваме – много работим. Не се иска пресилена работа. Достатъчно е да чистим най-много по два - три часа на ден.

Кой чертае бъдещето на човека: бащата или синът? Бащата определя, какъв да бъде синът. Майката чертае, какъв да бъде синът. Бащата и майката раждат деца, следователно, те са повод – те чертаят тяхното бъдеще. Когато синът стане баща, той чертае бъдещето на своя син. Мислите ли, че Бог – нашият Велик Баща, Който ни е пратил в света, ще остави на нас, ние да чертаем своето бъдеще? Той е начертал нашия път, и ние трябва да вървим по начертания път. Когато ние сами създаваме нещо, имаме право да чертаем бъдещето му. Какво правим понякога? Искаме да внесем своите теории и възгледи в Божията система и настояваме, всичко да се върши според нашите разбирания. Това е невъзможно. Това може да стане, когато ние бъдем самостойни творци.

Днес любовта действа в света. Единственото нещо, с което се отличава любовта е, че тя изисква най-малкото. От слабия изисква малко, от силния – много. Няма друга разумна сила, която да спазва това правило, както любовта. Тя иска от човека, като срещне своя ближен, да го погледне мило. Това и най-слабият може да направи. И без това, като срещнеш един човек, ще му кажеш „добър ден". Не можеш ли тогава да му изпратиш един мил поглед? Ще кажеш, че си неразположен. Отде иде това неразположение? Любовта е крайно справедлива. Тя иска и хората да бъдат справедливи.

Казва се, че трябва да обичаме. На какво се основава закона на любовта? Казваш: Трябва да обичам. – Защо? – Закон е това. Бог е Любов. Той е създал света, и всяко същество е задължено, по закона на необходимостта, да обича. Човек е свободен, никой не му се налага, но освен любовта, няма друг път, по който той трябва да върви и да действа. Хората се нуждаят повече от любов, отколкото от знание. Когато си гладен, не е важно знанието. Любовта се отличава по това, че тя не се изучава, нито учи някого. Любовта не се учи в никое училище. Единствените същества, които се раждат учени, това са съществата на любовта. Като се научат, тогава се раждат. Значи, те се раждат учени. Като се родят, те знаят вече, как да ядат.

Един ден срещнах едно шестгодишно момиченце. То отправи към мене мил, любовен поглед. Каква мекота, каква дълбочина имаше в тоя поглед! Той говори за неговия характер. Питах се, де е учило момиченцето това нещо? Учено се е родило, готов артист. Колко почтени моми и жени се усмихват, но погледът им не е мил, усмивката им няма съдържание. Това момиченце постъпва като учен човек – приятно ти е да го гледаш. И вие трябва да се учите от него. С погледа си само, то казваше: Бог ми е дал очи да гледам, да се радвам на Божията светлина. Радвайте се и вие на Неговата светлина. Това е философска мисъл. Детето разбира, че хората трябва да възприемат светлината през очите като през фокус, и да се радват.

Някой казва: Аз съм чел Писанието. Ти мислиш, че, като си чел Писанието, си набожен, честен човек. Може да опиташ, колко си честен, доколко хората имат доверие в тебе. Иди в една чужда страна, в Англия или в Америка например, без пет пари в джоба си, и като срещнеш непознат човек, запитай го, какъв кредит би ти дал. По лицето да определи кредита. Някой може да те кредитира за 100 лева, друг – за 500 лева. Едва ли ще се намери някой, да те кредитира над хиляда лева. По-горе от хиляда лева никой няма да ви даде. Зная един случай на оказано доверие. Това беше с един мой познат. Отишъл да си купи дрехи. Избрал дрехите, пазарил ги и когато трябвало да ги плати, бръкнал в джоба си, кесията я няма – забравил я вкъщи. Той се извинил и оставил дрехите настрана. Обърнал се към търговеца с думите: Нека стоят дрехите тук, забравил съм кесията си, ще се върна да платя – тогава ще взема костюма си. – Вземете дрехите, казал търговецът, ние имаме доверие във вас. После ще донесете парите. Как оказаха доверие в него? Той не беше вярващ, нито набожен човек. Има нещо, което показва, какво се крие в човека. То определя неговото вътрешно естество. То е неизменното, реалното в човека. Всичко, което не се мени, е реално. Следователно, който се мени, не живее в реалността. Който не се мени, живее в реалността.

Всички хора са призвани на работа. Кой за каквото е дошъл на земята, това ще работи. Червеят си знае работата. Бръмбарът си знае работата. Вятърът си знае работата. Реката си знае работата. Звездите си знаят работата. И човек трябва да си знае работата. Чудни са хората, не искат да напуснат земята! Много естествено, не са свършили работата си.

В Америка някъде, близо до една духовна семинария, живяла една стара, 90 годишна негърка. Тя често се молела на Господа, да прати някой ангел, да вземе душата ѝ. Тя казвала: Господи, стара съм вече, дотегна ми да живея на земята. Искам да си замина оттук. Студентите, които живеели в близко съседство с нея, чували молбата ѝ. Един ден трима от тях се наговорили да ѝ устроят една шега. Потропали на вратата ѝ. – Кой хлопа? – запитала бабата. – Трима ангели. Изпратени сме от небето, да вземем душата ти и да я отнесем горе. – Кажете на Господа, че бабата не е тук.

Често слушате да казват за някого: Той не заслужава моята любов. – Бог, Великият, гледа с благоволение към тебе, а ти се питаш, заслужил ли е даден човек твоя поглед, твоята мисъл, твоето внимание. Всички звезди гледат с благоволение към тебе, усмихват ти се, а ти още се питаш, да окажеш ли внимание към някого, или не. Цялата вселена е пред вас. Слънцето изгрява и свети. А човек търси начин, как да постъпва. Постъпвай, както слънцето. Постъпвай, както вятъра. Постъпвай, както водата. Постъпвай, както бръмбарите.

Някой седи, мисли и се запитва: Какво да правя, отде да взема хляб? Защо мислиш напразно? Години ще мислиш и нищо няма да направиш. Стани рано сутринта, започни да работиш и кажи: „Йова и ре." Това значи: Господ ще промисли. Бог е промислил вече, ти ще работиш, и хлябът ще дойде. Разболял се някой – ще оздравее. Обеднял някой – ще забогатее. Пропаднал на изпит – ще издържи. Изгубил парити си – щастието му ще проработи. Каквото и да ви се случи, дръжте положителна мисъл в главата си. Питаш: Ако държа положителна мисъл, ще стане ли това, което поддържам? – То е станало, няма защо повече да става. Ти търсиш подкрепа, а вече имаш такава. Има разумност в света, която е определила, кой на кого да помага. Това е определено в Божествения план. Ще кажете, че трябва да се доказва това. Божественото не се нуждае от доказателства. Който се заеме да доказва духовните работи ще види, че само едно на стоте е вярно. Останалите доказателства едни-други се изключват. Някой боледувал, употребил едно лекарство, което му помогнало. Лекарите препоръчват същото лекарство на всички, болни от същата болест. Обаче, лекарството не помага. Двама души не могат да се лекуват с едно и също лекарство. Това малцина знаят. Ето защо, едно и също лекарство минава от поколение на поколение.

Мощна е любовта. Мощна е и в началото, и в края. Тя е мощна и в силната, и в слабата си страна. Двама паралитици били болни цели 20 години. Понеже нямало кой да ги гледа, оставили ги в една клиника, в едно малко планинско градче, някъде в Южна Америка. Един ден една змия – звънарка се спуснала от планината в града. Като я гонели, тя успяла да се скрие в болницата, дето лежали двамата паралитици. Те видели отровната змия и толкова се уплашили, че забравили болестта си: скочили от леглата и избягали вън. Тоя случай направил сензация в целия град, и вестниците писали за него. Това, което лекарите не можаха да направят, направи го звънарката – змия. Като влезе в стаята на паралитиците, те веднага оздравяха.

Помнете: Няма по-голямо благо в света от страданията. Те са най-голямото благо на земята. Защо идат страданията? – Да ти до-несат блага. Докато си на земята, ще страдаш. Щом напуснеш земния живот, положението ти ще се измени. От времето на Христа досега, страданията са намалили силата си. Днешните страдания не са толкова интензивни, както тия в миналото. Сегашните хора по-леко понасят страданията. Можете ли да си представите страданията, през които Христос е минал? Той се е намирал в такова напрежение, че кръв излизала от порите Му. Външното налягане не могло да спре изтичането на кръвта.

И тъй, от времето на Христа, страданията са се намалили, а любовта се е увеличила. В мисълта на сегашните хора има повече любов, отколкото в миналото. Днес милиони хора са ранени, но лекари, милосърдни сестри се грижат за тях. С носилки ги носят, лекарства им дават, хранят ги добре, утешават ги. Голяма организация съществува за целта. В тия грижи и жертви се вижда любовта и безкористието на хората. Крайната задача в живота им е добра. Всички се стремят да проявят мощното – любовта. Един ден любовта ще застане над всичко. Тя ще заличи всички недъзи. Когато се охлузи кората на дървото, или кожата на човека, сама се оправя. Под „сама" разбираме любовта. Тя е единствената сила, която всичко оправя. Остави се на любовта, тя всичко ще оправи.

Казано е в Писанието, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Обаче, не всички хора са направени по образ и подобие на Бога – само родените от Бога. Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Христос казва: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие." В това раждане е смисълът на живота. Ако Бог, Който ви е говорил от хиляди години, не можа да ви убеди в истинността на тия думи, и аз не мога да ви убедя. Остане ли отсега нататък да ви убеждават, вашата работа е загубена. Аз познавам добрата страна на хората. Във всеки човек има нещо любовно, но трябва да знаеш, какво да му кажеш. На студента, който отива на изпит, кажи само две думи: Добре ще свършиш изпита си. На кандидата за доктор, който отива да държи тезата си, кажи: Добре ще свършиш. На майката, на която предстои да ражда, кажи: Благополучно ще родиш. Отдето минаваш, казвай: Добре ще свършиш работата си. Минаваш покрай едно дърво, кажи му: Добри плодове ще имаш.

Съвременните хора се безпокоят, какво ще стане с тях. Те търсят Божията правда и справедливост. Наистина, велико нещо е справедливостта. Тя е велико, мощно нещо. Дето има правда и справедливост, там има ред и порядък, там има свобода. Що се отнася до свободата, тя е външна форма на справедливостта. Днес всички очакват справедлив народен съд. Народът ще съди. Бог трябва да се прояви чрез него. Всички се страхуват, да не би българският народ да отдаде по-крайна присъда, отколкото трябва. Да вярваме, че народът ще отсъди правилно.

Да вярваме, че народът ще съди по Бога. Отде иде вярата, че един съдия ще бъде по-справедлив от цял народ? Коя вода е по-прясна: в шишето или в извора? В извора е прясната, жива вода. Народната мисъл е жива. Поетът, който твори и излива мисълта си, е малка струя от големия извор. Всеки човек, който се отделя от народа, от Цялото, е статична единица. Да имаме доверие в хората! Да вярваме в българския народ! Какъв е българският народ? Какво представя българинът? Още в рая българинът е бил градинар – слуга на Ева. Тя се занимавала с ботаника, а Адам с градинарство. Понеже Адам не излязъл добър съветник на Ева, и двамата били изпъдени от рая. Името „българин" произлиза от думите "благ" и "градинар". От времето, когато бил в рая, досега, българинът е все градинар. Дето и да отива – в Америка, в Русия, той се занимава с градинарство. Желая и в бъдеще българинът да се занимава с градинарство и с обработването на земята. Той сади и зеле – така се опитва вярата му.

Едно време, в далечното минало, опитали вярата на българина с един морков. Един богаташ, българин, минал покрай градината на един градинар. Той се спрял пред него и го помолил, да му даде нещо от градината си, защото решил да направи добро на някого. Градинарят му дал един морков и казал: На когото дадеш моркова, да му вървят работите добре. Богатият взел моркова и, като повървял малко, срещнал един беден човек, на когото дал моркова. След няколко години богатият умрял. Той мислел, че ще влезе направо в рая, но ангелът го запитал: Какви добрини си правил на земята? – Училища, болници, църкви строих. – Какво получи срещу това? – Вестниците писаха за моите добрини. – Значи, платено ти е за всичко. Спомни си едно добро, за което никой не знае. – Помня, че един добър градинар ми даде морков, и аз го подарих на един беден човек, без да ме види някой. Ангелът разказал тоя случай на Бога, Който му казал: Дай един морков на богатия човек, да се хване за него, за да го измъкнеш от ада. Богатият се хванал за моркова, но в същото време много души от ада се хванали за моркова; морковът изглеждал като грозд – пълен с хора от ада. Като видял това, богатият казал: Морковът е мой! В тоя момент морковът се счупил, и всички заедно паднали в ада. Дръжте се здраво за моркова, и никой да не казва, че е негов.

Дръжте се за българския морков! Думата „морков" е съставена от сричките „мо„ и „ов" – „мо" значи – повече, „ов" – нещо огъваемо, което издържа. В случая, морковът е символ на любовна мисъл, която може да повдигне цялото човечество. Няма опасност да се скъса мисъл, която е проникната от любовта. Да благодарим, че живеем в свят на възможности. Да благодарим, че иде новата светлина. Съвременните хора трябва да се подмладят, да поумнеят, да станат по-здрави, отколкото са били досега; да станат силни, справедливи. Да вложим добродетелите си в действие.

Казано е в Писанието: „Всички ще бъдем научени от Господа." – Кога ще бъде това? – В последните дни на века. Ние сме в края на века, в една важна епоха. Ние минаваме през такава опитност, каквато минали поколения не познават. В София, при една от бомбардировките, един автомобил бил вдигнат от улицата чак на четвъртия етаж на едно учреждение. Разказваха ми и друг особен случай, не зная, доколко е верен. Една жела се скрила в една изба, докато мине бомбардировката. Една бомба паднала в тая изба и изхвърлила жената на улицата, цяла заровена в пръстта. След малко, на улицата паднала друга бомба, която разровила жената; тя станала и продължила пътя си, съвършено здрава, от нищо незасегната. Да те изхвърли една бомба на улицата, да те зарови в пръстта, и след това да те разрови друга бомба, без да те засегне – да останеш съвършено здрав, това е Божие чудо. И след това да поемеш пътя си, като че нищо не се е случило. Какво по-голямо чудо искате от това? Верен ли е тоя факт, не зная; нещата трябва да се проверяват. И да има нещо преувеличено, има и нещо вярно. Ако има нещо преувеличено, това е в реда на нещата. И природата преувеличава някои работи, а някои намалява.

Дръжте в ума си правилото: Не товарете ума си с излишни работи. Не товарете и сърцето си с излишни работи. Дали искаш, или не искаш, каквото трябва, ще дойде. Страх те е от смъртта – тя ще дойде. Страх те е от беднотията – и тя ще дойде. Това, от което те е страх, ще дойде. Това, което обичаш и желаеш, и то ще дойде. В света само Божественото е абсолютно положително. Казано е в Писанието: „Косъм няма да падне от главата на човека без Божията воля." Ако падне косъм, пак ще се възстанови. Косъмът е антена – предавател и възприемател на хубави мисли. Главите на мъжете започнаха да оголяват. Това не е добре. Като падне косъм от главата ви, не го хвърляйте, но заинтересувайте се от неговата история. Да дадеш един косъм на някой психометър, това значи, да определи той характера на човека, чийто е косъмът. Косъмът крие в себе си историята на човешкия живот. Не горете космите си, но събирайте ги в малка, сребърна кутийка. Гледайте на космите си като на нещо свято, Божествено.

Нови идеи са нужни на човечеството. Някой се оглежда в огледалото, но не се харесва, не е доволен от себе си. Туря огледалото настрана и повторно се оглежда – пак е недоволен. Друг някой се оглежда, доволен е от себе си, харесва се. Има нещо красиво в човека, но трябва да знаете, как да гледате, да виждате красивото. Няма по-голямо благо за човека от това, да вижда Божественото в себе си и в своя ближен. Цялата природа се отваря пред него. Приятно е да те погледне човек, който вижда Божественото и мисли за Него. Тоя човек е на ваше разположение и готов на всякаква услуга. Той започва от малкото и постепенно върви към голямото.

Любовта се занимава с малките възможности и прояви. Не можеш да познаеш любовта, докато не приложиш една от малките ѝ добродетели. Ако искаш да познаеш Божия Промисъл, направи една услуга на някое същество, без да те видят. Какъвто и да си, цар или последен бедняк, направи едно добро, без да те знае някой. Само така ще почувстваш особено разположение в душата си. Човек няма представа за ония грандиозни процеси, които стават в природата. Слънчевата енергия иде на земята от 150 милиона километра разстояние и се разпределя навсякъде. Разумно разпределена, слънчевата енергия се възприема от всички живи същества – животни и растения. Плодовете са резултат на тая енергия. Да узрее един плод, това е жив, съзнателен процес.

Много от болестите се лекуват със слънчевата енергия. При това, доказано е, че всяка болест има определено време, когато се лекува. Някои болести се лекуват през май, други – през юни, юли – изобщо, през цялата година. Ще кажете, че вярата лекува. Не е въпрос за обикновената вяра. Има една вяра, според която нещата стават сами по себе си. Тя е Божествената вяра, при която нещата стават отвътре – „интау" – "ин" – означава вътре, а "тау" – небе. Интау е това, което се проявява в небето, в Божествения, т. е. в организирания свят. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде в жертва Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него." На съвременен език преведено: Бог толкова възлюби света, щото даде възможност да се проявят всички негови погрешки, да се очисти от тях, за да заживеят хората съзнателен, разумен живот.

Сега ние влизаме в демаркационната линия между две епохи. От 1945 г. влизаме вече в новата епоха. От тая година започва постепенно подобряване на човешките мисли, чувства и постъпки. Настава подобряване на човешкия организъм. Подобряват се и отношенията между хората: между майки и бащи, между господари и слуги, между учители и ученици. Иде една коренна органична промяна в живота. Приятно ще бъде на хората да живеят.

Питате се: Вярно ли е това, което сега ни се говори? – Ако стане така, както говоря, вярно е. Всяко нещо, което е вярно според думите и става в действителност, е вярно сто на сто. Ако не става, не е вярно. Аз виждам целия свят в процес на промяна. Аз виждам, как се изменя културата, как се изменя светлината. Виждам, как се изменя образът на човека. Виждам, как се изменят растенията. Виждам, как се изменят реките. Вътрешната промяна в целокупния живот показва, че разумността, която обединява хората, действа за доброто на цялото човечество. Всеки ще се прояви според призванието си. Всички народи са призвани да бъдат служители на Великото Божие Царство.

Някой ще цитира стиха: „Нине отпущаеш, Владико, раба Твоего." Аз бих казал: Господи, съдействай ни да влезем в Твоята градина, да обработваме морковите, да станем слуги на любовта. – Защо остаряват хората? – Защото не служат на любовта и мислят, че знаят много. Бащата казва на сина си, че е зелен още, че нищо не знае. Радвай се, че синът ти е дете. Какъвто и да е бащата, синът му да се радва. В бъдеще и бащата, и синът ще бъдат повече от това, което са днес. Бащата да не остарява, но да поумнява. Синът да запази детското в себе си, защото е казано, че Царството Божие е на децата. Синовете и дъщерите трябва да усилят любовта си към своите майки и бащи.

Мнозина казват: Да има кой да ни обича! Въпросът не е правилно поставен. Много хора носят любовта, но ти трябва да отво-риш сърцето си за нея, да възприемеш част от любовта им. Хиляди килограми гюлово масло има в живота, но ти трябва да отвориш шишенцето си, да ти сипят в него. Как ще искаш любовта на хората, ако нямаш форма, в която да ти влеят от нея? Всеки добър човек носи в сърцето си от екстракта на любовта. Той може да ти даде част от тоя екстракт, но и ти можеш да му дадеш от своя. Добре е да си преливате един в друг от екстракта на любовта. Без това преливане животът не се проявява правилно. Съществува космична енергия в Битието, подобна на електричеството и на магнетизма, която се влива във всички хора. Ония, които са взели повече електричество, са по-енергични; ония, които са взели повече магнетизъм, са по-меки. Бъдете готови да приемате от изобилието на добрите и разумни хора. Ще черпите от другите, но и те ще черпят от вас.

Християните казват, че преди две хиляди години, Христос пролял кръвта си за човечеството. Наистина, проля се Христовата кръв и отиде в земята. Ако хората се бяха присадили с кръвта на Христа, светът щеше да бъде друг. Питате, ще дойде ли Христос втори път на земята. Ще дойде, но чрез живото Слово. – Вярно ли е това? – Ако обичаш Христа, вярно е. Ако си свободен, вярно е. Ако не Го обичаш и не си свободен, не е вярно. Ще кажете, че и вие имате опитности от духовния свят. Дръжте опитностите си, те ще ви ползват. Казвам: Има изключителни опитности, които се случват само веднъж в живота на всеки човек. Само веднъж можеш да видиш Христа. Казано е в Писанието: „Които чуят гласа ми, ще оживеят." Тоя глас е като слънчевия лъч – това е отличителното му качество.

И растението, като чуе тоя глас, изниква, нагоре расте. Когато човек чуе тоя глас, светла мисъл прониква в съзнанието му и благородно, Божествено чувство в сърцето му.

Ползвайте се от свободата, която ви е дадена. Ако не се ползвате от нея, не сте разумни хора. Мислите ли, че оня, който има библиотека със съчиненията на знаменити писатели, е учен човек? Ако не се ползва от тая библиотека, той работи с чужд капитал. Ще кажат, че той е учен човек. И енциклопедията, съставена от много томове, е учена. Това е външно знание. Истинското знание е в човека. Какво са говорили хората в миналото, е написано във вас. Какво е говорил Бог в миналото, какво говори днес и какво ще говори в бъдеще, всичко е написано във вас. Върху написаното от Бога се градят вашите мисли, чувства и постъпки. На написаното от Бога се дължи вашето здраве; на написаното от Бога се дължи истинския социален строй. Ако си бакалин и не можеш да служиш с любов, напусни занаята си. Ако си учител и не можеш да служиш с любов, напусни учителството. Каквото правиш, прави го с любов.

Нов подтик е нужен на света. Нова педагогия е нужна на хората. Вложете новото в живота като животворна струя. Днес и в

горните етажи има вода. Докато се ползвате от тая вода, не слизайте долу. Като наблюдавам лицата ви, чета по тях. Казвате: Колко сме нещастни! – Колко сте щастливи, без да знаете това. – Колко сме бедни! – Колко сте богати! Сами не съзнавате, какво богатство носите в себе си. Благодарете за беднотията. Противоречията са необходими. Казано е: "Горко на вас, богатите!" – Има ли богати хора, които ще влязат в Царството Божие? – Има. Това са богатите, които сами носят богатството си. Богати, на които други носят богатството, не могат да влязат в Царството Божие. Всеки трябва да разчита на оная вяра, която носи в себе си; на онова знание, което е придобил с любов. За такова знание се казва, че е придобито даром. Колко сме платили за слънцето, което изпраща енергията си към нас? Нищо не сме платили. Колко сме платили за въздуха, който носи щедро блага за нас? Разумният свят обръща внимание на всички живи същества. Той обръща внимание и на нас, но ние трябва да го слушаме, да изпълняваме съветите му. Един военен разправяше една своя опитност от миналата война. В едно сражение той застанал с войниците си на една позиция. Нещо отвътре му казвало: Не се мърдай от мястото си! Той послушал гласа, и денят минал благополучно – нито един не пострадал. На другия ден той застанал на същото място. Чул гласът да му казва: Премести се оттук. Войникът започнал да философства: "Това място е добро. Вчера прекарах тук и минах благополучно, няма да се местя." Едва изговорил тия думи, и един куршум го ранил в ръката. Той казваше: Ако не бях философствал, нямаше да ме ранят. Заради непослушанието ми ме раниха.

Днес човечеството излиза от 13 сфера на земята. То минава през нови области, дето се твори нова земя. Следващите години ще бъдат щастливи. Те приготвят условия за новата земя и новото небе. Който го опита, ще повярва. Който не вярва, да се моли да бъде свидетел на тия времена. Това, което светлината внася в ума на човека, е вярно. Това, което силата внася в човешкия организъм, е вярно. Това, което подмладява човека, е всякога вярно; това, което го състарява, не е вярно. Това, което усилва вярата ти в хората, е вярно; това, което те кара да се съмняваш в тях, не е вярно. Не казвайте, че хората са лоши. Всичко, което Бог е създал, е добро. Всичко, което хората са създали, е опаковка на нещата. Човешкото е опаковка на Божественото. Човешкото е средство, а Божественото – цел. В прилагане на средствата се крие благородството на човека. Адам прояви благородството си, като последва Ева. Той можа да не яде от забранения плод, но яде и каза: Дето отива Ева, и аз ще вървя след нея. Много пъти се оплаквах от нея, но решил съм, повече да не се оплаквам. Няма да роптая вече, приемам я такава, каквато е. Казвам и на мъжете, и на жените: Престанете да се оплаквате едни от други.

Нов ред иде в света. Той изисква нови хора – герои. Тоя порядък изключва болестите. Той изключва престъпленията и насилията. Видиш ли, че някой хванал кокошка, да я коли, кажи му: Ти си добър, щедър човек, прояви човещината си. Остави кокошката да си поживее.

Станете всички очи и уши за Господа, да се проявява чрез вашите очи и уши. Като гледа през вашите очи, Бог ще оправи всичко.

Станете живи очи, живи уши, жива уста за проявяване на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина. Само така ще дойде животът, знанието и свободата.

Да благодарим, че сме на земята. Пръв Бог беше на земята. След Него дойде Христос.

Да благодарим, че сме дошли на земята, защото от нея ще научим много неща.

27. Беседа от Учителя, държана на 10 декември, неделя, 10 ч. с., 1944 г. София – Изгрев

----

* Матея 4:1–12.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...