ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

[valiamaria]

ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

Учителя посочва множество прояви и методи на Любовта. Тук ще изложим някои от тях.

ПОЗНАВАНЕТО Е В ЛЮБОВТА

Крайните резултати на Любовта – това е да се опознаем. Без Любовта не можем да проучваме човешката душа.

 

Любовта е единствената Светлина, с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш!

 

У ч и т е л я

Любовта прави човека способен да вижда красивите, велики и възвишени неща. Любовта живее в Реалността на нещата. Реални неща са само вечните, а преходните са нереални.

 

Любовта дава възможност на нашия ум да вижда Великата красота в Природата. Ние виждаме само грубата й страна и затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна. Достатъчно е човек да надзърне в нея, за да разбере, че тя надминава приказките от Хиляда и една нощ.

 

Любещият има особени очи, особено вижда нещата, а не както обикновените хора.

 

Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото и да му се говори, каквито неща и да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между Добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той вижда всичко, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Пред Любовта злото и престъпленията се стопяват.

 

Да обичаш един човек, значи да виждаш хубавото и великото, скрито дълбоко в ума, сърцето и душата му.

 

Срещате едно малко момиченце и не обръщате внимание на него. Защо? Казвате, че било грозно. Не, погледнете го внимателно, за да видите колко е красива душата му. Как познахте? Вижда се тази красота, но трябва да имате Любов в сърцето си, за да я видите.

 

Когато дойде Божествената Любов, вие няма да обръщате внимание на човешките погрешки.

 

Любовта извинява, каквито и погрешки да направите. Ако вашата любов няма това качество, това не е още Божествена Любов.

 

Човек вижда Доброто в другия, само когато го обича. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, т.е. Божественото в тях. Всеки човек, в когото са написани думите Добродетел, Правда, Истина, Любов, Мъдрост, е красив, всеки може да го обича. И ако не ви обича никой, това значи, че вие не сте проявили тези качества.

 

Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето Светлината царува, от онзи светъл свят, дето Свободата, Братството и Равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него.

 

Когато обичаме някого, ние харесваме всичко, каквото той прави. Пее ли, свири ли, ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Това е закон. Обичаме ли някого, и глупостите му търпим. Не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: “Това нищо не струва.”

 

Без Любовта опознаване е невъзможно. Познаването подразбира съзнателна, вътрешна връзка между съществата. Такава връзка е възможна само при Любовта. Значи имате ли Любовта, ще познавате нещата. Нямате ли я, нищо не можете да познаете. Учителя казва:

 

Бога ние чрез Любовта трябва да Го познаем.

 

Същият закон трябва да се приложи и между вас. Вие трябва да приложите

 

Любовта един към друг като един велик закон, за да се познавате.

 

Велико нещо е да познавате един човек. Ако вие познавате и най-обикновения човек с Любовта, ще се учудите на голямото невежество, което хората имат за него. Такова велико богатство се крие във всяка душа. Затворена е тази душа! Вие мислите, че тя е нищо. Не, един велик свят има във всяка душа. Да я познаеш със закона на Любовта, това значи да познаваш света, в който тя живее.

 

Без Любовта хората си остават непознати, чужди едни на други. Когато виждаш в един човек неговите недъзи, слабости, отрицателните му качества, нисшето в него, ти не го познаваш. Защото нисшето, неорганизираното в един човек, това е нещо външно в него. Това са петна по дрехите му. Грехът е нещо външно в човека и не образува истинската му природа. Доброто, възвишеното в човека е самият човек. А щом не го познаваш, не можеш да образуваш истинска връзка с него. Само ако се познаваме, можем да работим заедно. Затова само чрез Любовта се достига до истинските връзки между душите! Само чрез Любовта се получава сближение на душите. Любовта е единственият път за обединение на всички индивиди, общества и народи в едно цяло. Само тя може да обедини същества, наглед разнородни.

ПОСЕЩЕНИЕ НА ЛЮБОВТА

Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш Добро. Този момент ще остане за теб като една любима мечта, най-много за него ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата Сила и Живот.

 

У ч и т е л я

Има една вътрешна, мистична страна на Любовта. До нея трябва да дойде човек. Тя е реалната, Божествената. Защото има една любов, която е само сянката на истинската Любов.

 

Учителя казва:

 

Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря.

 

Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества.

 

Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта? То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съгласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъстваш на Небето и на Земята.

 

Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази Реалност, да се домогнете до нея.

 

Посещението на Любовта е един от великите моменти в човешкия живот. Момент, за който той се е приготовлявал от хилядолетия. Всички скърби и радости, всички опитности, които е събирал, са го подготвяли да разбере и приеме Любовта, когато тя го посети. Това е момент, когато човек излиза от тъмните подземия на личния живот и влиза в един необятен, красив свят, където има всички условия за подем и творчество. Този момент е като изгрева на Слънцето.

 

Няма по-красиво нещо от оня ден, в който човек почувства, че е във връзка с Великия живот. Всеки човек, който има тази опитност, през където мине, носи благословение и всичко, което пожелае, може да направи.

 

Любовта трае само един кратък момент. В този момент именно човек се запалва и започва да свети. Кой го запалва? Запалва го едно Същество, но кое е то никой не го вижда.

 

Моментът, в който Любовта се проявява, е кратковременен. Може неприятелят ви само един път да ви е ударил с тоягата си, но вие дълго време усещате болката. Ден, два, три, седмица и повече вие се оплаквате от болка в крака. Тъй щото това, което наричат любов, е последствие, отражение на онова посещение, което Любовта ти е направила. Един път само ви е посетила и вие дълго време помните нейното посещение. Любовта трае само една секунда. И секунда да трае Любовта, тя е велика, мощна Сила.

 

Първоначално посещението на Любовта трае само един миг, защото тя е толкова силна, че човек не би могъл да издържи нейните трептения, ако тя остане повече време.

 

Любовта се проявява в Живота извън времето и пространството.

 

Това значи, че тя иде от един друг, възвишен свят.

 

Достатъчно е човек да се намира един момент само под влиянието на Любовта, за да носи последствията й цял живот. Тя ни оставя да се занимаваме с онова, което е извършила в нас.

 

Когато дойде Учителят – Духът, Който е във вас, вие ще слушате дълбоко в себе си мекия, нежния глас на Любовта!

 

Ако опитаме Божествената Любов само за една секунда, никога няма да я забравим и всеки от вас, който само веднъж е близнал от Божествения мед, той е готов вече да стане мъченик. Такива са мъчениците. Те са видели света на Любовта и затова казват: “За този свят съм готов да пожертвам всичко.”

 

Едно се иска от човека – да не пропусне времето, когато се събужда Любовта. За всеки човек това време е различно.

 

Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на Живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно Светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и Духовния, и Божествения. Докато Светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е Великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят.

ЕДНА ОСОБЕНОСТ НА ЛЮБОВТА

Учителя казва:

 

Когато любиш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.

 

Това се обяснява така: Божественото е, което люби чрез теб. Ти виждаш Божественото в човека, когото обичаш. При Любовта образът, който виждаш в огледалото, е чист.

НЕОБЯТНА Е ЛЮБОВТА В СВОИТЕ ПРОЯВИ

Хората се различават един от друг по своя особен начин в изявяването на Любовта. Всеки човек има свой път на развитие. Това е, защото във всеки човек Великото Разумно начало се проявява по специфичен начин. Учителя казва:

 

Всеки човек, всяко живо същество има специфична проява на Любовта.

 

Хората не виждат това разнообразие, но Възвишеният свят се интересува от това. Всеки човек за тях е специално откровение на Любовта на Бога!

 

Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото Любовта се е пробудила. Там всички Същества, спират работата си за момент и отправят вниманието си към съществото, което люби.

 

Те искат да видят по кой начин ще се прояви Бог в дадения случай.

 

Необятна е Любовта в своите прояви, необятна е в голямото си разнообразие!

ТРИТЕ ОСНОВНИ ЗАКОНА

Първи закон: когато обичаш Бога – всички същества те обичат. Втори закон: когато Бог те обича – ти обичаш всички същества.

 

Трети закон: всички ние живеем в Бога, без разлика – всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.