Jump to content

Нишки - Димитрина Антонова


Изображения

Информация за програмата:

Приятели,

Преди няколко дни излезе стихосбирката на една от поетесите на Изгрева - Димитрина Антонова. Можете да намерите книгата в холистичен център "Авир", ул. "Г. Вашингтон" 23.

Димитрина е родена на 25 октомври 1898 г. в Сливен, в интелигентно семейство. Започва да пише стихове още като ученичка и това продължава през целия ѝ живот. Завършва успешно гимназия и впоследствие – славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. През 1922 г. семейството ѝ се премества в София и тя се свързва с Бялото братство на „Изгрева“. Става предана ученичка на Учителя Петър Дънов, с когото се съветва в най-трудни и решаващи моменти. Участва в Младежкия окултен клас.

Дълги години Димитрина Антонова учителства по софийските села и работи като възпитателка. Сътрудничи за издаване на „Български тълковен речник“ на БАН. Високо ерудирана, тя ползва свободно немски, френски и руски, а към края на живота си изучава и италиански език. Умира на 30 октомври 1976 г. в София. Последното ѝ желание е неиздадените ѝ стихове да бъдат публикувани.

 

Димитрина Антонова оставя голямо по обем поетично творчество, в което всеки стих е изпълнен с любов и преклонение пред най-големия Творец, Бога, и Неговото велико Творение – Природата. На пръв поглед съвсем обикновени, героите на нейните стихотворения – кокичето и теменужката, лозата и дъба, скалите, преспите, върховете и езерата на Рила – излъчват любов и преклонение пред красотата и могъществото на Природата. В облаците и звездите, в сезоните, в деня и нощта, в радостта и скръбта, в живота и смъртта – красотата е навсякъде около нас, стига да съумеем да я видим и почувстваме, да ѝ се възхитим.

Тъй като след 9 септември 1944 г. е невъзможно да се публикуват стихове за Бога, по съвет на Учителя Димитрина се отдава изключително на работа за децата, които безкрайно обича. По-възрастните читатели навярно си спомнят детските книжки – „Хей, горице“ (1938), „Кибритената клечица“ (1943), „Чучулига“ (1945), „Песни на труда и красотата“ (1947), „По горската пътечка“ (1959), „Всичко вижда дядо Мраз“ (1962), „Люлю, люлю, люлчица“ (1963), „Родни плодове“ (1967), „Горски плодове“ (1967).

Нашата цел е да възкресим забравената поезия на Димитрина Антонова и да припомним на читателите красивото в живота, духовните ценности, които ни тласкат нагоре към звездите. Настоящото издание, в което поместваме публикуваните в списание „Житно зърно“ и вестник „Братство“ нейни творби (1933–1943 г.), е първият сборник от поредицата. Надяваме се в бъдеще да доведем до широката публика и неиздаваните ѝ стихове, запазени в архива ѝ, както и да съберем на едно място нейните очарователни детски стихотворения, гатанки, песнички и приказки.


Мнения на потребители

Recommended Comments

Няма коментари.

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...