Jump to content

1918_06_30 Доведете го


Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Доведете го (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата"Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.III

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), ИК "Жануа'98", София, 2009,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на книгата

Доведете го

И рече им "Идете в срещното село, в което, щом влезете, ще намерите жребе вързано, на което никой човек не е никога възседал, отвържете го и го доведете".

От Лука 19: 30

Задава се въпросът: защо Христос не е влязъл в Ерусалим на кон, а е възседнал ослица? На този въпрос може да се възрази с друг: не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим, а трябваше непременно да възседне на нещо? Христос не можа да влезе пеш в Ерусалим. Защо? Ерусалим е предел между физическия и Духовния свят. Следователно както Ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. Значи, оселът е емблема, символ на нещо. Това ще разберете само когато се заемете с изучаването на дълбокия смисъл на Природата, както Бог я е създал, а не както сегашните учени я разбират. Малко хора разбират какво нещо е оселът, т.е. магарето. Повечето го вземат за символ на упоритост и се смеят, когато реве. Наистина, магарето има лоши черти, но има и добри черти. Ако искате да намерите чиста, здравословна вода, не търсете специалист, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, къде има чиста вода. Това се препоръчва и от хигиенистите, и от лекарите. Ако водата е нечиста, те съветват хората да я преваряват, да убият всички бацили в нея, носители на опасни болести. Магарето казва: "Наместо да преварявате водата, елате с мене, аз ще ви покажа, къде има чиста вода. Не е време днес да изразходвате дърва и въглища да преварявате водата, когато в Природата има чиста, здравословна вода."

Магарето е скромно в храната си, с малко се задоволява. Никой не може да го обвини в епикурейство. Дългите му и големи уши показват щедрост. При това, магарето не се срамува да изказва мнението си. В един анекдот се разказва как магарето дало мнението си за Соломон. Трябвало всички животни да минат край Соломон и да изкажат мнението си за него. Дошъл най-после ред и на магарето. Конят го извикал настрана и започнал да го съветва как да се държи според последните правила на етикецията. Като минало пред царя, магарето, по обичая си, изревало и с това изказало мнението си.

Конят го попитал:

– Защо изрева? Не можа ли по друг начин да се изкажеш?

– Другояче не зная. Аз се проявявам така, както Бог ме е създал.

Някога, в далечното минало, животните били по-интелигентни, отколкото са днес. След грехопадането и те слезли по-долу, изгубили много от способностите си. Днес техният речник се състои само от звуци, нямат реч, както човека.

Христос влезе в Ерусалим, възседнал ослица. Ерусалим представлява граница, предел между два свята. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза във физическия свят, да се учи. То се облича в плът, която го носи навсякъде, както ослицата носеше Христа на гърба си. Интелигентно е човешкото тяло, защото и клетките, от които е съставено, са интелигентни. То се управлява от специални закони. Човешкото тяло се разглежда като единица и като колективитет. Понеже то представлява ослицата, която Христос възседнал, затова трябва да бъде свободно, а не вързано. Радвайте се, ако Христос изпрати учениците си да развържат вашата ослица, за да я възседне Той. Щастлив е онзи, чиято ослица възседне Христос и влезе с нея в Ерусалим. Оселът символизира човешкото тяло, учениците на Христа – човешката душа, а Христос – човешкия Дух. Духът казва на душата: слез от мястото, на което седиш, и иди между хората, да намериш един осел, с който да отидеш в Ерусалим, да свършиш известна мисия. Най-добър проповедник на Христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. То е инструментът, чрез който се проявяват душата и Духът.

Сегашните хора се смеят, когато магарето реве. Те не знаят защо реве. Като създал света, Бог направил първо животните, а после първите човеци – Адам и Ева. Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и!"– така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адам. Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а!" – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек". За Ева, обаче, казало: "Ъ-ъ!" То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адам, и за себе си. Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адам, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората. Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което й липсвало. Жената трябва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича Истината, но човекът го наказал за искреното му мнение. Христос, обаче, го възнаградил, качил се на него и отишъл в Ерусалим. Понеже конят не казал Истината, Бог го назначил на служба при човека, да ходи навсякъде с него: на нивата, на война. Днес конят придружава господаря си навсякъде и с него заедно страда. Жената трябва да работи усилено върху себе си, да се самовъзпита, за да създаде добри синове, добри граждани. Докато не изпълни мисията си достойно, все тя ще се счита отговорна за нещастията в света. Война ли става, карат ли се хората, навсякъде търсят жената, като виновница за станалото. Наистина, от жената произлиза всичко. Светът се нуждае от разумни, възпитани и благородни жени.

Христос възседна ослица, едно от поруганите животни, и с нея влезе в Ерусалим. С това Той искаше да възстанови Истината. Който прилага Истината, той ще победи. Това искаше да каже Христос на хората.

Ако служиш на Бога с Дух и с Истина, малцина ще те приемат добре. Много хули, огорчения и обиди ще чуеш, но накрая ти ще победиш. Ослицата, т.е. човешкото тяло, трябва да бъде свободно, да прилага Истината, а не да бъде вързано. Магарето, на което Христос яздеше, не е като днешните, да носи дърва на господаря си и да стоварват на гърба му десетки тояги. Хората се смеят на магарето, но и техният живот не е по-лек. И те се товарят като магарето и, в края на краищата, пак ги бият. Повечето хора днес са нещастни. Защо? Не защото говорят Истината, но защото се страхуват от нея. Понеже на времето си магарето каза Истината, днес само го бият; конят не каза Истината, затова ходи с господаря си на война и там го обстрелват.

Съвременните хора трябва да мислят, да дойдат до вътрешно разбиране на нещата. Човек се нуждае от здраво тяло, на което да дава чиста вода и малко храна. Хигиена е нужна за човешкото тяло, т.е. за неговата ослица. Само в здраво тяло може да обитава здрав, велик Дух. Ще каже някой, че и в болно тяло може да живее велик Дух. Това е невъзможно. Който иска да има здрав, мощен Дух, трябва да има здраво тяло. Обаче, дебелината и тлъстината не показват, че човек е здрав. Здравето е в зависимост от нормалното състояние на клетките. Когато клетките на организма – нервни, мускулни, артериални запазват своя първичен размер и точно изпълняват службата си, човек е здрав. Щом нарушат размера си и престанат да изпълняват определената им служба, човек заболява. Болният не мисли добре, не чувства правилно. Следователно, ще знаете, че разположението на човешкия ум и на човешкото сърце зависят на първо място от разположението на техния осел. Какво ще бъде положението на човек, който минава с боси крака по камениста и песъчлива местност? Той ще нарани краката си и, като се върне у дома си, ще започне да говори за болестите. С това той изменя цялата философия на живота си. Каква философия има в болестите? Коя е причината за болестите? Нечистият въздух, нечистата вода и лошата храна. Който иска да бъде здрав, трябва да диша чист въздух, да пие чиста вода и да се храни с чиста, лесносмилаема храна и никога да не преяжда.

Въздухът има отношение към човешкия ум, водата – към Живота, а хлябът – към човешката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хляба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хляб, кажете си: "Благодаря Ти, Господи, за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зрънце." Вие ядете хляб, без да мислите за отношението му към вашата воля; пиете вода, без да съзнавате отношението й към Живота, както и към вашето сърце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете в себе си: "Както водата разхлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения и жаден пътник." Ако произнасяте тези думи всеки ден, сърцето ви ще се обнови. Това е един от методите, с които си служи Природата за подмладяване на човека и за повдигане на неговия Дух. Чрез храната човек възпитава волята си, чрез водата – сърцето, а чрез въздуха – ума. Това всеки е изпитал и проверил. Чистата храна усилва волята, чистата вода – сърцето, а чистият въздух – ума. Дишайте чист въздух, за да опресните мислите си. Поетите са писали най-хубавите си произведения при вдъхновение, получено от красиви картини на Природата.

Желая ви, още днес Христос да влезе със своята ослица във вашето тяло, както едно време влезе с ослица в Ерусалим. За някои Христос е дошъл само до Иерихонската (Ерихонската) гора, не е могъл да слезе даже до селото, защото нямат съответна за Него ослица. Оттам Той се върнал назад. След всичко това, хората очакват Христа да слезе на земята, да ги възкреси. Ще възкръснете, но ако сте осела, който никой не е възсядал, освен Христос. Това значи, да имате чисто, непорочно тяло. Телата на сегашните хора са нечисти, а трябва да станат абсолютно чисти. Докато не се пречистят, не може да става въпрос за Възкресение. Потта на повечето хора е отровна, пълна с нечистотии. Такава е и кръвта им. Това показва, че те не ядат чиста храна, не пият чиста вода и не дишат чист въздух. Заведете невярващия в някое красиво, планинско село и го хранете един месец с чиста, лека храна, с чиста вода и чист въздух и ще видите, че той ще измени мислите си, ще разсъждава по нов начин, ще стане поет.

Сегашните хора не живеят правилно и се делят на вярващи и невярващи. Първите вярват в Христа, в църквата, а вторите – не вярват. Всъщност, не се знае кой е истински вярващ. Може ли да се нарече вярващ онзи, който обира, говори неверни неща и заблуждава хората? Кой лъже? Който живее в тъмнина. Обаче който живее в Светлина, никога не лъже. Кого ще лъже? Може ли да лъже по-учените от себе си? Който живее между обикновени хора, може понякога да си служи с лъжата. Но който живее в среда на разумни и светли Същества, никога не лъже. Ще кажете, че човек може да измени средата си, да слезе от по-висока в по-ниска. И това е възможно, но какво ще направите, ако Духът ви се възпротиви? Човек трябва да се подчинява на повеленията на своя Дух, на своя висш ум, а не на низшето в себе си. Съвременните хора се оплакват от живота си. Защо се оплакват? Защото са объркали работите. Днес слугите яздят ослицата, а господарите вървят пеш; учениците яздят ослицата, а учителите вървят пеш. Направете обратното, и животът ви ще се подобри. Господарите и учителите трябва да яздят ослицата, а не слугите и учениците. Кой управлява парахода? Капитанът, т.е. най-умният и опитен човек от екипажа. Когато Бог създал човека, най-великото си творение, Той го предал в ръцете на неговия капитан – Духа, той да го управлява. Кой управлява Природата? Великият Божи Дух, Който я е създал. Не можете да се произнасяте за законите и методите на Природата, докато не придобиете нужното смирение, или най-малко, нужната скромност.

Бъдете скромни като пчелата, за да получите Божието благословение. Като създал цветята, Бог вложил в тях сладък сок – нектар, с който да привличат всички насекоми. След това Той извикал насекомите, бръмбарите, мушиците да се произнесат за Неговата работа. Всички насекоми и бръмбари се изредили пред Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, без да изкаже мнението си. Бог я запитал: "Защо стоиш настрана и нищо не казваш?" Тогава тя се обърнала към Бога с думите: "Господи, сприхава съм по характер, а някога обичам и да жиля. Дето намеря човека, мога да го ужиля. Като кацвам от цвят на цвят, ще срещна човека, надвесен над цветята, и ще го ужиля." Бог й отговорил: "Понеже само ти призна своята слабост, на тебе възлагам изкуството да събираш сладкия сок от цветята и да правиш от него мед." Както между животните, така и между хората, срещате едни, които обичат да се превъзнасят, и други, които признават слабостите и погрешките си и са готови да се изправят. На тях повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Те са скромните хора в света, които ще придобият смирението.

След грехопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати потопа за пречистване на човечеството. Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на някоя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини, на коя от тях да стане това. Той искал да знае мнението на планините по този въпрос. Като дошъл ред до планината Арарат, да каже своята дума, тя отговорила:

– Господи, малка съм и недостойна за тази работа.

– Тъкмо затова – добавил Бог – на тебе ще спре Ной с ковчега си, върху тебе ще се съгради новият живот.

Когато давал законите на човечеството, Бог поискал мнението на всички планини, да се произнесат, на коя от тях трябва да се извърши този акт. Една след друга планините се явявали пред Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? Защото се считала малка и не толкова красива като другите. Бог погледнал благосклонно към нея и казал: "Ти ще имаш първенство пред другите. Върху тебе ще съградя законът си."

И тъй, ако искате да спре на вас Ной със своя ковчег, трябва да сте скромни като Арарат. Ако искате да се поставят законите на вас, трябва да сте мълчаливи като Синай. Скромност се иска от човека той трябва да мълчи, когато големите говорят. На Арарат спря ковчегът на Ной, на Синай се дадоха законите на Мойсей. Пчелата, която също се взема за символ, представлява човешкия ум, Арарат представлява човешкото сърце, а Синай – човешката воля. Ако сте умни, ще бъдете като пчелата и ще събирате мед; ако имате благородно сърце, ще бъдете като Арарат, и Ной ще спре с ковчега си на вас и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бъдете като Синай, върху която се сложиха законите. Как ще дойде Ной със своя ковчег върху вас? Когато момата се ожени, ковчегът се отваря, и синовете на Ной започват да слизат един след друг. Момата представлява планината Арарат, т.е. стария свят, а ковчегът на Ной – Божието благословение, което се излива чрез синовете Ноеви. Човек трябва да бъде като планините Арарат и Синай, да няма високо мнение за себе си, за да разбере смисъла на Живота. Ако има високо мнение за себе си, ще живее, ще пада и става, без да разбере дълбокия смисъл на Живота. За да разберете смисъла на Живота, вашите ослици трябва да бъдат свободни. Развързани ли са вашите ослици, или още са в селата вързани? Дошли ли са учениците на Христа да искат ослицата ви? Радвайте се, ако учениците Христови са дошли за вашата ослица. И ако вашият стопанин пита защо ви е ослицата, ще кажете: "На Господа трябва." Ослицата е вашият живот, който трябва да посветите в служене на Господа, на Христа. Днес всички хора се запитват кога ще се оправи светът. Отговорът е прост. Светът ще се оправи, когато хората бъдат готови да дадат живота си за Христа. Светът ще се оправи, когато хората придобият изкуството на пчелата и скромността на двете планини – Арарат и Синай. Малцина се стремят към скромността; повечето хора, мъже и жени, искат да бъдат орли, да летят нависоко. Добро е желанието на човека да хвърчи високо, като орела, но същевременно орелът е хищник – много животни страдат от него. В умствено отношение хората се стремят към високи идеи, с които да хвърчат из пространството, но много от тях са хищнически. Влезе ли такава идея в ума ви, тя нарушава спокойствието ви, и вие губите смисъла на Живота. Следователно, ако сте нещастни, ще знаете, че орел е кацнал върху вас; ако сте щастливи, ще знаете, че пчела е кацнала върху вас. Дето ходите, все ще попадате на ароматни цветя, от които ще събирате сладък сок. Кошерът ви всякога ще бъде пълен с мед, за да може господарят ви лесно да го събира и използва. Той ще събира меда и ще чисти кошерите, а вие ще се радвате. Защо? Защото му донасяте известно благо.

"Доведете го." – казва Христос. Кого да доведат? Осела. Желая всички да бъдете в храната си скромни като осела, да се задоволявате с малко, но с чиста храна, и да не бъдете много взискателни към нея. Оселът има инициатива. Дето го пуснат, той всякога върви напред и казва: "Аз съм проповедник на всички нови идеи и движения. Едно време казах мнението си за нещо и ме наказаха, но и сега съм готов да го кажа." Има хора, които за Истината всякога излизат на пръв план; има и такива, които остават на последно място. Дойдат ли до Истината, те приличат на циганина, който когато поканвали на ядене, на пиене, всякога пръв отивал. Когато го викали за работа, той казвал: "Нека друг отиде. Все аз ли трябва да работя?" Всъщност, той нищо не вършел, а само ял и пил. Така не се говори, това не е Истина. Когато го викали да яде, той казвал: "Добре, да ядем, нали сме другари." Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарял: "Все аз ли трябва да работя? Нека друг отиде вместо мене."

Помнете: Истината не може да се залъже. Макар и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмешище на хората, но на онзи свят то заема почетно място. То стои пред вратата на рая и дава мнението си. Ако се яви там някой мъж, който е работил и живял добре на земята, то ще изреве: А-а! Щом чуят мнението на магарето, Разумните същества казват: "Пуснете този човек в рая, той е от рода на пчелите." Ако дойде някоя жена, която, като циганина, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ъ! Като чуят това мнение, Разумните същества казват: "Върнете тази жена на земята, да си научи добре урока и тогава да дойде." Значи, на онзи свят магарето определя кои хора са за земята, и кои – за Небето.

Нека оселът остане в умовете ви като предмет за разсъждение. Защо, именно, оселът, а не друго някое животно? Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмешище. Всяко нещо – камък, растение и животно има свой скрит смисъл и предназначение, но много от тях сте обезценили. Това обезценяване се забелязва не само към растенията и животните, но и към хората. Едни за други те са станали за посмешище, изгубили са първичното си значение и смисъл. Днес хората се кичат с различни епитети, с което сами се подценяват. Да цапаш хората, това не е наука, нито изкуство; обаче, да ги чистиш, това е велика наука.

Желая ви, Христос да се качи на вашия осел, с него да влезе в Ерусалим и да викате: "Осана, благословен е онзи, който иде в името Господне и влиза в нашия храм!" Вашата душа ще бъде свободна и ще носи нов, Божествен ред и порядък в света.

Неделни Беседи

30.06.1918 Неделя, София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), ИК "Жануа'98", София, 2009,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на книгата

Доведете го

И рече имъ: „Идете въ срещното село, въ което, щомъ влѣзете, ще намѣрите жребе вързано, на което никой човѣкъ не е никога възсѣдалъ: отвържете го и го доведете”.

Лука 19:30.

Задава се въпросътъ: Защо Христосъ не е влѣзълъ въ Ерусалимъ на конь, а е възседналъ ослица? На този въпросъ може да се възрази съ другъ: Не можа ли Христосъ да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ, а трѣбваше непремѣнно да възседне на нѣщо? Христосъ не можа да влѣзе пешъ въ Ерусалимъ. — Защо? — Ерусалимъ е предѣлъ между физическия и духовния свѣтъ. Следователно, както ангелътъ не може да слѣзе на земята безъ тѣло, така и Христосъ, като дойде до границата на физическия свѣтъ, трѣбваше да намѣри отнѣкѫде ослица и съ нея да влѣзе въ Ерусалимъ. Значи, оселътъ е емблемъ, символъ на нѣщо. Това ще разберете, само когато се заемете съ изучаването на дълбокия смисълъ на природата, както Богъ я създалъ, а не както сегашнитѣ учени я разбиратъ. Малко хора разбиратъ, какво нѣщо е оселътъ, т. е. магарето. Повечето го взиматъ за символъ на упоритость и се смѣятъ, когато реве. Наистина, магарето има лоши чърти, но има и добри чърти. Ако искате да намѣрите чиста, здравословна вода, не търсете специалистъ, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, кѫде има чиста вода. Това се препорѫчва и отъ хигиениститѣ, и отъ лѣкаритѣ. Ако водата е нечиста, тѣ съветватъ хората да я преваряватъ, да убиятъ всички бацили въ нея, носители на опасни болести. Магарето казва: Намѣсто да преварявате водата, елате съ мене, азъ ще ви покажа, кѫде има чиста вода. Не е време днесъ да изразходвате дърва и вѫглища да преварявате водата, когато въ природата има чиста, здравословна вода.

Магарето е скромно въ храната си, съ малко се задоволява. Никой не може да го обвини въ епикурейство. Дългитѣ му и голѣми уши показватъ щедрость. При това, магарето не се срамува да изказва мнението си. Въ единъ анекдотъ се разказва, какъ магарето дало мнението си за Соломона. Трѣбвало всички животни да минатъ край Соломона и да изкажатъ мнението си за него. Дошълъ най-после редъ и на магарето. Коньтъ го извикалъ настрана и започналъ да го съветва, какъ да се държи споредъ последнитѣ правила на етикецията. Като минало предъ царя, магарето, по обичая си, изревало и съ това изказало мнението си. Коньтъ го попиталъ: Защо изрева? Не можа ли по другъ начинъ да се изкажешъ? — Другояче не зная. Азъ се проявявамъ така, както Богъ ме е създалъ. Нѣкога, въ далечното минало, животнитѣ били по-интелигентни, отколкото сѫ днесъ. Следъ грѣхопадането и тѣ слѣзли по-долу, изгубили много отъ способноститѣ си. Днесъ тѣхниятъ речникъ се състои само отъ звукове, нѣматъ речь, както човѣка.

Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, възседналъ ослица. Ерусалимъ представя граница, предѣлъ между два свѣта. За да живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има здраво тѣло, съ което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза въ физическия свѣтъ, да се учи. То се облича въ плъть, която го носи навсѣкѫде, както ослицата носѣше Христа на гърба си. Интелигентно е човѣшкото тѣло, защото и клеткитѣ, отъ които е съставено, сѫ интелигентни. То се управлява отъ специални закони. Човѣшкото тѣло се разглежда като единица и като колективитетъ. Понеже то представя ослицата, която Христосъ възседналъ, затова трѣбва да бѫде свободно, а не вързано. Радвайте се, ако Христосъ изпрати ученицитѣ си да развържатъ вашата ослица, за да я възседне Той. Щастливъ е онзи, чиято ослица възседне Христосъ и влѣзе съ нея въ Ерусалимъ. Оселътъ символизира човѣшкото тѣло, ученицитѣ на Христа — човѣшката душа, а Христосъ — човѣшкия духъ. Духътъ казва на душата: Слѣзъ отъ мѣстото, на което седишъ, и иди между хората, да намѣришъ единъ оселъ, съ който да отидешъ въ Ерусалимъ, да свършишъ известна мисия. Най-добъръ проповѣдникъ на Христовото учение е оселътъ, т. е. човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който се проявяватъ душата и духътъ.

Сегашнитѣ хора се смѣятъ, когато магарето реве. Тѣ не знаятъ, защо реве. Като създалъ свѣта, Богъ направилъ първо животнитѣ, а после първитѣ човѣци — Адамъ и Ева. Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и! — така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари. Като видѣло Адама, то казало: А — а! . . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на Адама, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората. Магарето видѣло, че Ева била красива, но то спрѣло вниманието си на друго нѣщо, а именно, на това, което ѝ липсвало. Жената трѣбва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човѣкътъ го наказалъ за искреното му мнение. Христосъ, обаче, го възнаградилъ, качилъ се на него и отишълъ въ Ерусалимъ. Понеже коньтъ не казалъ истината, Богъ го назначилъ на служба при човѣка, да ходи навсѣкѫде съ него: на нивата, на война. Днесъ коньтъ придружава господаря си навсѣкѫде и съ него заедно страда. Жената трѣбва да работи усилено върху себе си, да се самовъзпита, за да създаде добри синове, добри граждани. Докато не изпълни мисията си достойно, все тя ще се счита отговорна за нещастията въ свѣта. Война ли става, каратъ ли се хората, навсѣкѫде търсятъ жената, като виновница за станалото. Наистина, отъ жената произлиза всичко. Свѣтътъ се нуждае отъ разумни, възпитани и благородни жени.

Христосъ възседна ослица, едно отъ поруганитѣ животни, и съ нея влѣзе въ Ерусалимъ. Съ това Той искаше да възстанови истината. Който прилага истината, той ще победи. Това искаше да каже Христосъ на хората. Ако служишъ на Бога съ духъ и съ истина, малцина ще те приематъ добре. Много хули, огорчения и обиди ще чуешъ, но накрая ти ще победишъ. Ослицата, т. е. човѣшкото тѣло трѣбва да бѫде свободно, да прилага истината, а не да бѫде вързано. Магарето, на което Христосъ ездѣше, не е като днешнитѣ, да носи дърва на господаря си и да стоварватъ на гърба му десетки тояги. Хората се смѣятъ на магарето, но и тѣхниятъ животъ не е по-лекъ. И тѣ се товарятъ като магарето и, въ края на краищата, пакъ ги биятъ. Повечето хора днесъ сѫ нещастни. Защо? Не защото говорятъ истината, но защото се страхуватъ отъ нея. Понеже на времето си магарето каза истината, днесъ само го биятъ; коньтъ не каза истината, затова ходи съ господаря си на война и тамъ го обстрелвать.

Съвременнитѣ хора трѣбва да мислятъ, да дойдатъ до вѫтрешно разбиране на нѣщата. Човѣкъ се нуждае отъ здраво тѣло, на което да дава чиста вода и малко храна. Хигиена е нуждна за човѣшкото тѣло, т. е. за неговата ослица. Само въ здраво тѣло може да обитава здравъ, великъ духъ. Ще каже нѣкой, че и въ болно тѣло може да живѣе великъ духъ. Това е невъзможно. Който иска да има здравъ, мощенъ духъ, трѣбва да има здраво тѣло. Обаче, дебелината и тлъстината не показватъ, че човѣкъ е здравъ. Здравето е въ зависимость отъ нормалното състояние на клеткитѣ. Когато клѣткитѣ на организма — нервни, мускулни, артериални запазватъ своя първиченъ размѣръ и точно изпьлняватъ службата си, човѣкъ е здравъ. Щомъ нарушатъ размѣра си и престанатъ да изпълняватъ опредѣлената имъ служба, човѣкъ заболява. Болниятъ не мисли добре, не чувствува правилно. Следователно, ще знаете, че разположението на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце зависятъ на първо мѣсто отъ разположението на тѣхния оселъ. Какво ще бѫде положението на човѣкъ, който минава съ боси крака по камениста и пѣсъчлива мѣстность? Той ще нарани краката си и, като се върне у дома си, ще започне да говори за болеститѣ. Съ това той измѣня цѣлата философия на живота си. Каква философия има въ болеститѣ? Коя е причината за болеститѣ? — Нечистиятъ въздухъ, нечистата вода и лошата храна. Който иска да бѫде здравъ, трѣбва да диша чистъ въздухъ, да пие чиста вода и да се храни съ чиста, лесносмилаема храна и никога да не преяжда.

Въздухътъ има отношение къмъ човѣшкия умъ, водата — къмъ живота, а хлѣбътъ — къмъ човѣшката воля. Като знаете това, ценете въздуха, водата и хлѣба, както цените ума, живота и волята си. Като отчупите парче хлѣбъ, кажете си: Благодаря Ти, Господи, за хлѣба, който си ми далъ. Искамъ да бѫда чистъ и устойчивъ като житното зрънце. Вие ядете хлѣбъ, безъ да мислите за отношението му къмъ вашата воля; пиете вода, безъ да съзнавате отношението ѝ къмъ живота, както и къмъ вашето сърдце. Като пиете вода и се разхлаждате, кажете въ себе си: Както водата разхлажда, така и моитѣ чувства да разхлаждатъ и освежаватъ уморения и жаденъ пѫтникъ. Ако произнасяте тѣзи думи всѣки день, сърдцето ви ще се обнови. Това е единъ отъ методитѣ, съ които си служи природата за подмладяване на човѣка и за повдигане на неговия духъ. Чрезъ храната човѣкъ възпитава волята си, чрезъ водата — сърдцето, а чрезъ въздуха — ума. Това всѣки е изпиталъ и провѣрилъ. Чистата храна усилва волята, чистата вода — сърдцето, а чистиятъ въздухъ — ума. Дишайте чистъ въздухъ, за да опрѣсните мислитѣ си. Поетитѣ сѫ писали най-хубавитѣ си произведения при вдъхновение, получено отъ красиви картини на природата.

Желая ви, още днесъ Христосъ да влѣзе съ своята ослица въ вашето тѣло, както едно време влѣзе съ ослица въ Ерусалимъ. За нѣкои Христосъ е дошълъ само до Иерихонската гора, не е могълъ да слѣзе даже до селото, защото нѣматъ съответна за Него ослица. Оттамъ Той се върналъ назадъ. Следъ всичко това хората очакватъ Христа, да слѣзе на земята да ги възкреси. Ще възкръснете, но ако сте осела, който никой не е възсѣдалъ, освенъ Христосъ. Това значи, да имате чисто, непорочно тѣло. Тѣлата на сегашнитѣ хора сѫ нечисти, а трѣбва да станатъ абсолютно чисти. Докато не се пречистятъ, не може да става въпросъ за възкресение. Потьта на повечето хора е отровна, пълна съ нечистотии. Такава е и кръвьта имъ. Това показва, че тѣ не ядатъ чиста храна, не пиятъ чиста вода и не дишатъ чистъ въздухъ. Заведете невѣрващия въ нѣкое красиво, планинско село и го хранете единъ месецъ съ чиста, лека храна, съ чиста вода и чистъ въздухъ и ще видите, че той ще измѣни мислитѣ си, ще разсѫждава по новъ начинъ, ще стане поетъ.

Сегашнитѣ хора не живѣятъ правилно и се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи. Първитѣ вѣрватъ въ Христа, въ църквата, а вторитѣ — не вѣрватъ. Въ сѫщность, не се знае, кой е истински вѣрващъ. Може ли да се нарече вѣрващъ онзи, който обира, говори невѣрни нѣща и заблуждава хората? Кой лъже? — Който живѣе въ тъмнина. Обаче, който живѣе въ свѣтлина, никога не лъже. Кого ще лъже? Може ли да лъже по-ученитѣ отъ себе си? Който живѣе между обикновени хора, може понѣкога да си служи съ лъжата. Но който живѣе въ срѣда на разумни и свѣтли сѫщества, никога не лъже. Ще кажете, че човѣкъ може да измѣни срѣдата си, да слѣзе отъ по-висока въ по-низка. И това е възможно, но какво ще направите, ако духътъ ви се възпротиви? Човѣкъ трѣбва да се подчинява на повеленията на своя духъ, на своя висшъ умъ, а не на нисшето въ себе си. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ живота си. Защо се оплакватъ? — Защото сѫ объркали работитѣ. Днесъ слугитѣ ездятъ ослицата, а господаритѣ вървятъ пешъ; ученицитѣ ездятъ ослицата, а учителитѣ вървятъ пешъ. Направете обратното, и животътъ ви ще се подобри. Господаритѣ и учителитѣ трѣбва да ездятъ ослицата, а не слугитѣ и ученицитѣ. Кой управлява парахода? — Капитанътъ, т. е. най-умниятъ и опитенъ човѣкъ отъ екипажа. Когато Богъ създалъ човѣка, най-великото си творение, Той го предалъ въ рѫцетѣ на неговия капитанъ — духа, той да го управлява. Кой управлява природата? — Великиятъ Божи Духъ, Който я създалъ. Не можете да се произнасяте за законитѣ и методитѣ на природата, докато не придобиете нуждното смирение, или най-малко, нуждната скромность.

Бѫдете скромни като пчелата, за да получите Божието благословение. Като създалъ цвѣтята, Богъ вложилъ въ тѣхъ сладъкъ сокъ — нектаръ, съ който да привличатъ всички насѣкоми. Следъ това Той извикалъ насѣкомитѣ, бръмбаритѣ, мушицитѣ да се произнесатъ за Неговата работа. Всички насѣкоми и бръмбари се изредили предъ Господа и казали мнението си по въпроса. Единствена пчелата останала настрана, безъ да изкаже мнението си. Богъ я запиталъ: Защо стоишъ настрана и нищо не казвашъ? Тогава тя се обърнала къмъ Бога съ думитѣ: Господи, сприхава съмъ по характеръ, а нѣкога обичамъ и да жиля. Дето намѣря човѣка, мога да го ужиля. Като кацвамъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ, ще срещна човѣка, надвесенъ надъ цвѣтята, и ще го ужиля. Богъ ѝ отговорилъ: Понеже само ти призна своята слабость, на тебе възлагамъ изкуството да събирашъ сладкия сокъ отъ цвѣтята и да правишъ отъ него медъ. Както между животнитѣ, така и между хората, срѣщате едни, които обичатъ да се превъзнасятъ, и други, които признаватъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ си и сѫ готови да се изправятъ. На тѣхъ повече се разчита и се възлага по-сериозна работа. Тѣ сѫ скромнитѣ хора въ свѣта, които ще придобиятъ смирението.

Следъ грѣхопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Богъ решилъ да изпрати потопа за пречистване на човѣчеството. Когато дошълъ деньтъ, въ който Ной трѣбвало да спре на нѣкоя планина съ ковчега си, Богъ запиталъ всички планини, на коя отъ тѣхъ да стане това. Той искалъ да знае мнението на планинитѣ по този въпросъ. Като дошълъ редъ до планината Араратъ, да каже своята дума, тя отговорила: Господи, малка съмъ и недостойна за тази работа. — Тъкмо затова, добавилъ Богъ, на тебе ще спре Ной съ ковчега си, върху тебе ще се съгради новиятъ животъ.

Когато давалъ законитѣ на човѣчеството, Богъ поискалъ мнението на всички планини, да се произнесатъ, на коя отъ тѣхъ трѣбва да се извърши този актъ. Една следъ друга планинитѣ се явявали предъ Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? — Защото се считала малка и не толкова красива като другитѣ. Богъ погледналъ благосклонно къмъ нея и казалъ: Ти ще имашъ първенство предъ другитѣ. Върху тебе ще съградя законътъ си.

И тъй, ако искате да спре на васъ Ной съ своя ковчегъ, трѣбва да сте скромни като Араратъ. Ако искате да се поставятъ законитѣ на васъ, трѣбва да сте мълчаливи като Синай. Скромность се иска отъ човѣка той трѣбва да мълчи, когато голѣмитѣ говорятъ. На Араратъ спрѣ ковчегъть на Ноя, на Синай се дадоха законитѣ на Мойсея. Пчелата, която сѫщо се взима за символъ, представя човѣшкия умъ, Араратъ представя човѣшкого сърдце, а Синай — човѣшката воля. Ако сте умни, ще бѫдете като пчелата и ще събирате медъ; ако имате благородно сърдце, ще бѫдете като Араратъ, и Ной ще спре съ ковчега си на васъ и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бѫдете като Синай, върху която се сложиха законитѣ — Какъ ще дойде Ной съ своя ковчегъ върху васъ? — Когато момата се ожени, ковчегъть се отваря, и синоветѣ на Ноя започватъ да слизатъ единъ следъ другъ. Момата представя планината Араратъ, т. е. стария свѣтъ, а ковчегътъ на Ноя — Божието благословение, което се излива чрезъ синоветѣ Ноеви. Човѣкъ трѣбва да бѫде като планинитѣ Араратъ и Синай, да нѣма високо мнение за себе си, за да разбере смисъла на живота. Ако има високо мнение за себе си, ще живѣе, ще пада и става, безъ да разбере дълбокия смисълъ на живота. За да разберете смисъла на живота, вашитѣ ослици трѣбва да бѫдатъ свободни. Развързани ли сѫ вашитѣ ослици, или още сѫ въ селата вързани? Дошли ли сѫ ученицитѣ на Христа да искатъ ослицата ви? Радвайте се, ако ученицитѣ Христови сѫ дошли за вашата ослица. И, ако вашиятъ стопанинъ пита, защо ви е ослицата, ще кажете: На Господа трѣбва. Ослицата е вашиятъ животъ, който трѣбва да посветите въ служене на Господа, на Христа.

Днесъ всички хора се запитватъ, кога ще се оправи свѣтътъ. Отговорътъ е простъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората бѫдатъ готови да дадатъ живота си за Христа. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората придобиятъ изкуството на пчелата и скромностьта на дветѣ планини — Араратъ и Синай. Малцина се стремятъ къмъ скромностьта; повечето хора, мѫже и жени, искатъ да бѫдатъ орли, да летятъ нависоко. Добро е желанието на човѣка да хвърчи високо, като орела, но сѫщевременно орелътъ е хищникъ — много животни страдатъ отъ него. Въ умствено отношение хората се стремятъ къмъ високи идеи, съ които да хвърчатъ изъ пространството, но много отъ тѣхъ сѫ хищнически. Влѣзе ли такава идея въ ума ви, тя нарушава спокойствието ви, и вие губите смисъла на живота. Следователно, ако сте нещастни, ще знаете, че орелъ е кацналъ върху васъ; ако сте щастливи, ще знаете, че пчела е кацнала върху васъ. Дето ходите, все ще попадате на ароматни цвѣтя, отъ които ще събирате сладъкъ сокъ. Кошерътъ ви всѣкога ще бѫде пъленъ съ медъ, за да може господарьтъ ви лесно да го събира и използува. Той ще събира меда и ще чисти кошеритѣ, а вие ще се радвате. — Защо? — Защото му донасяте известно благо.

„Доведете го!” — казва Христосъ. Кого да доведатъ? — Осела. Желая всички да бѫдете въ храната си скромни като осела, да се задоволявате съ малко, но съ чиста храна, и да не бѫдете много взискателни къмъ нея. Оселътъ има инициатива. Дето го пуснатъ, той всѣкога върви напредъ и казва: Азъ съмъ проповѣдникъ на всички нови идеи и движения. Едно време казахъ мнението си за нѣщо и ме наказаха, но и сега съмъ готовъ да го кажа. Има хора, които за истината всѣкого излизатъ на пръвъ планъ; има и такива, които оставатъ на последно мѣсто. Дойдатъ ли до истината, тѣ приличатъ на циганина, който, когато поканвали на ядене, на пиене, всѣкога пръвъ отивалъ. Когато го викали за работа, той казвалъ: Нека другъ отиде. Все азъ ли трѣбва да работя? Въ сѫщность, той нищо не вършелъ, а само ялъ и пилъ. Така не се говори, това не е истино. Когато го викали да яде, той казвалъ: Добре, да ядемъ, нали сме другари. Като го карали да отиде на нивата или на лозето да копае, той отговарялъ: Все азъ ли трѣбва да работя? Нека другъ отиде вмѣсто мене.

Помнете: истината не може да се залъже. Макаръ и последна, тя ще каже своята дума. На земята магарето служи за посмѣшище на хората, но на онзи свѣтъ то заема почетно мѣсто. То стои предъ вратата на рая и дава мнението си. Ако се яви тамъ нѣкой мѫжъ, който е работилъ и живѣлъ добре на земята, то ще изреве: А — а! Щомъ чуятъ мнението на магарето, разумнитѣ сѫщества казватъ: Пуснете този човѣкъ въ рая, той е отъ рода на пчелитѣ. Ако дойде нѣкоя жена, която, като циганина, само яла и почивала, магарето ще изреве: Ѫ — ѫ! Като чуятъ това мнение, разумнитѣ сѫщества казватъ: Върнете тази жена на земята, да си научи добре урока и тогава да дойде. Значи, на онзи свѣтъ магарето опредѣля, кои хора сѫ за земята, и кои — за небето.

Нека оселътъ остане въ умоветѣ ви, като предметъ за разсѫждение. Защо, именно, оселътъ, а не друго нѣкое животно? — Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмѣшище. Всѣко нѣщо — камъкъ, растение и животно има свой скритъ смисълъ и предназначение, но много отъ тѣхъ сте обезценили. Това обезценяване се забелязва не само къмъ растенията и животнитѣ, но и къмъ хората. Едни за други тѣ сѫ станали за посмѣшище, изгубили сѫ първичното си значение и смисълъ. Днесъ хората се кичатъ съ различни епитети, съ което сами се подценяватъ. Да цапашъ хората, това не е наука, нито изкуство; обаче, да ги чистишъ, това е велика наука.

Желая ви, Христосъ да се качи на вашия оселъ, съ него да влѣзе въ Ерусалимъ и да викате: Осана, благословенъ е онзи, който иде въ името Господне и влиза въ нашия храмъ! Вашата душа ще бѫде свободна и ще носи новъ, Божественъ редъ и порядъкъ въ свѣта.

2. Беседа отъ Учителя, държана на 30 юний, 1918 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...