Jump to content

1918_10_27 Двете заповеди


Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Дветѣ заповѣди (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата"Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.III

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), ИК "Жануа'98", София, 2009,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на книгата

Двете заповеди

"Да възлюбиш Господа Бога твоего... Да възлюбиш ближний си..."

От Марка 12: 30-31

Стремежът в живота на съществата не е нищо друго, освен подтик за проява на самия Живот. За да се прояви Разумният живот са нужни обект и условия. Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж.

Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл. Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата. И двамата се обичат и мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината в момъка, а той в момата. Раждат им се деца, и те започват да мислят, че щастието ще дойде чрез децата им, но и тук се разочароват. Някой обича знанието, но като го придобие, пак се разочарова. Разочарованието се дължи на неразбиране на Любовта.

Сегашните хора не разбират Любовта нито по форма, нито по съдържание, нито по смисъл. Да се разбере една дума по форма, по съдържание и по смисъл, това значи, тя да произведе известно действие върху човешкия ум, сърце и воля. Ако държите една ябълка в ръката си, вие ще имате частична представа за нея: каква е големината и формата й, какъв е цветът й, дали расте в България или другаде. Обаче, какъв вкус има ябълката, и каква е нейната сила, вие не знаете. Има два вида ябълки: едните се раждат на Дървото за познаване на Доброто, а други – на Дървото за познаване на злото. Първите ще бъдат сладки или горчиви, а вторите – жестоки или милостиви. От човека и от случая зависи кое от двете качества ще се прояви. Плодовете на тези дървета са подобни на къщички от пясък, които децата си правят и развалят. Като огладнеят, те отиват у дома си и казват на майка си: “Мамо, гладни сме, дай ни хляб!” След това пак излизат вън да правят и да развалят пясъчните си къщички. Майките им ги питат: “Къде бяхте?” – На работа. Такова е разбирането на сегашните хора за живота и така живеят. Всеки ден строят къщи, уреждат градини, и всеки ден ги развалят. Христос определя как трябва да възлюбим Бога, и как – ближния си. Бога ще възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, ум и сила, а ближния си, като себе си.

Като се проследи пътят на човешкото развитие, виждаме, че човек расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно през четири свята: през физическия, дето се развива тялото; през Сърдечния, т.е. през страстите и желанията; през Умствения, т.е. през света на мисълта. Умствения свят наричаме още свят на безсмъртието, на съзнателната душа, на човешкото его, когато човек съзнава, че е отделен индивид. Човешкото его наричаме още тяло на Божествения Дух. Под сила разбираме човешката воля, висшата проява на човека. Четирите свята – физическият, Духовният, Умственият и Причинният отговарят на четирите тела на човека. Най-познато от всички е физическото тяло, което се състои от три обвивки. Едната от тях е етерна, която излиза вън от физическото тяло на един-два сантиметра. През нея минават физическите сили: електричеството и магнетизмът. Както обличаме физическото си тяло с дебели или тънки дрехи, за да го предпазим от студ и горещина, така и етерната обвивка е здравна дреха на физическото тяло, която го предпазва от външни влияния. Етерната обвивка е свързана с друга, наречена астрална, която управлява страстите. Тя предпазва човека, например, от гнева, от желанието му да отмъщава и др. Астралната обвивка е свързана с Астралния свят, наречен подсъзнателен. Този свят е свързан с широкия Божествен свят, отдето черпи материали за съграждане на вътрешния или душевен живот на човека. Душата представлява истинският човек, който гради, твори и създава нещата. Както човек събира материали за съграждане на физическото си тяло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си тяло.

Човек трябва да има къща, не само за гости от физическия свят, но той се нуждае и от къща за приемане на Господа. За съграждане на физическата къща не са нужни само греди, тухли, врати и прозорци, но тя трябва да бъде красива, хигиенична и здрава. За съграждане на физическата къща е нужен план. На същото основание е нужен план и за съграждане на Духовната, т.е. Астралната и на Божествената къща. Ангелите дават план за тази къща. В този смисъл, страданията, които човек преживява, не са нищо друго, освен събаряне на старата му къща. Комисията, изпратена от Разумния свят, преглежда къщата, не я одобрява и дава разпореждане да се събори. Някои къщи се събарят до основи, а други – частично, според времената и условията. От векове насам хората постоянно градят и събарят, защото не знаят какъв е Божественият план, и не могат да го приложат. Време е вече да се реализира Божественият план. За съграждане на къщите си, хората употребяват камъни, тухли, греди, дъски и други материали. За съграждане на тялото си, те употребяват храна, вода, въздух и светлина. Така съграждат телата си и хората, и животните. Опитите, които правят хората за съграждане на телата си, са резултат на човешкия Дух, а не на Божествения. Защо? Защото работите на Бога са съвършени. Засега в света градят хората и Ангелите. И Ангелите правят грешки, но по-малко от хората. Когато казваме, че във всеки закон има изключения, разбираме работите на Ангелите, които не са направили точно изчисленията си. Малки са техните погрешки, но все пак създават изключения. За да се внесе обнова в световете, които хората създават, Христос им препоръчва Любов към Бога. Любовта на човека към Бога се обуславя от връзката му с Него. Колкото по-правилна е връзката, толкова по-силна е Любовта.

Някои питат как можем да любим Бога, щом не сме Го видели. Питам: всичко, което човек обича, вижда ли го? Друг пък казва, че докато не чуе и не види нещата, не вярва. Всъщност, човек вярва в неща, които нито е видял, нито е чул. Понякога човек обича нещо, само като го е пипнал. Как любят слепите? Слепият не вижда, но като пипне някой предмет, обиква го. Често Любовта на слепите е по-силна от тази на хората, които виждат. Всъщност, кои хора са слепи, и кои имат очи? Който обича да граби, вижда по-добре от другите. Такъв човек трябва да ослепее, т.е. да обърне погледа си към Духовния свят. Христос казва: “Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли навън." С какво ще замести дясното си око? С пипане и чувстване.

Хората са нещастни понякога по причина на своето физическо гледане. Те гледат външно нещата, а не упражняват чувстването, т.е. вътрешното си виждане. Например, момък срещне някоя мома, хареса я външно и дава ход на чувствата си, без да познава душата й. Не се минава много време, той се разочарова от нея и става нещастен. В такъв случай, за предпочитане е да нямаш това око, което може да те съблазни. Ако пипнеш човека, ти ще го разбереш по-добре, отколкото ако го видиш. Пипането подразбира четене на писмото, което носи той. От писмото му ще познаеш всичко, което се крие в гънките на неговата душа.

За да разбереш човека, трябва да се вгледаш в чертите на лицето му. Там е написано всичко. Иначе, той може да се усмихва, да е любезен, а същевременно да ти мисли зло. Друг някой може да е мрачен, затворен в себе си, но е готов всеки момент да ти направи някакво Добро. Значи, не е важно с какво мастило е написано писмото – с черно, синьо или червено; важно е съдържанието му.

Момата и момъкът могат да напишат едно писмо с хубаво мастило, на красив, цветист език, а по съдържание да е хапливо. Има красиви хора, които хапят; има грозни, които милват. В лицето на такъв красив е изписана алчност, егоизъм, користолюбие и др. Като развивате зрението, слуха и другите си сетива, работете и върху вътрешните качества, например, върху чувствителността. Чувствителният може с едно докосване до ръката на човека да познае, добър ли е, или не. Като се докосне до ръката на някой красив, но лош човек, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснал до мечка.

Христос казва: „Няма нищо скрито в света, което да не се открие." Наистина, ако чувствителният затвори очите си и се докосне до ръката на някого, може веднага да каже, добър ли е, или лош. Нещата са скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме.

Следователно, когато се казва, че трябва да любим Бога и ближния си, това значи, да прогледнем и да изменим живота си, да влезем в новите условия. Това е естествен стремеж на човешката душа. Всеки човек иска да бъде здрав, красив, разумен, а това се постига само при условията на Новия живот. Помнете: здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата. Каквато е волята, такова ще бъде и здравето ни; какъвто е умът, такова ще бъде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бъде и блаженството ни. Това не са форми, не са празни думи, но реални неща, които можем да приложим и в сегашния си живот. Като градим къща, даваме й съответен стил. На училището даваме съответен стил, а не като на болница. Христос определя колко елемента вземат участие в съграждане на човешкото тяло: ум, сърце, душа и сила, т.е. воля. Не можеш да любиш Господа само със сърцето, или само с душата, или само с ума си, или само с волята си; трябва да Го любиш заедно с четирите елемента. Чрез Любовта човек постепенно организира силите си. Първо ще организира сърцето си, а после ума и душата. Когато се организира душата, казваме, че човек оживява. В Духовния свят представят човека във вид на жива къща, която говори и се движи.

Трима майстори – скулптор, художник и маг се сдружили да направят една обща работа. Скулпторът взел един камък, издялал го и от него изваял човек. Художникът взел четката си и му турил цветове, които го оживили. Магът му вдъхнал живот, и статуята станала жив човек, който почнал да говори. Не става ли същото и в Живата Природа? От органичната и неорганичната материя Великият скулптор изработва човека, с неговите външни и вътрешни удове. С четката си Великият художник внася багрилните вещества – червените кръвни телца, и най-после дохожда Великият Маг, който му вдъхва дихание на Живот, и той става жива душа.

Физическият свят, в който живеем, е неорганизиран, но трябва да се организира. Как? Чрез Любовта. Затова е казано, че човек трябва да люби Бога. Без Любов към Бога няма Живот. Това виждаме в младата мома и младия момък. Като се оженят, първата им работа е да си направят къща. Защо им е нужна къща? За детето, което ще дойде. Детето е техният Бог. Следователно, от Любов към детето те си строят къща.

Някои хора не си правят къщи. В това отношение те приличат на птички, които не си правят гнезда, но снасят яйцата си или в чужди гнезда, или в дупките на дърветата. Никой не им иска наем, затова те са безгрижни. Тяхното положение не е като на онези хора, които плащат стотици лева наем за една обикновена стая, подобна на дупка. И това правят съвременните културни хора на XX в.! Живееш в една такава дупка две-три години и след това носиш последствията на този затвор. И като излезеш от него, благодариш, че си се освободил от хазяите. И хазяите благодарят, че са се освободили от наемателите си. Лесно се освобождава човек от външните си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето им, техният вътрешен наемател? То плаче всяка нощ, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимава малко с него. Бащата казва, че това не е негова работа, майката е длъжна да гледа детето си. Това не е Любов към Бога, това е неразбиране на великия Божи закон. Защо плаче детето? Защото вижда, че се излъгало. То казва: “Няма Любов в този свят. Много платих, малко получих.” Обаче, майката го взема в ръцете си, окъпва го, нахранва го и, като задоволи нуждите му, то се успокоява и казва: “Сега съм доволен, има смисъл животът.”

Човек има наематели и вътре в себе си, които го правят недоволен. Днес жената е недоволна, не й се живее. Мъжът й купи нещо, залъже я. Утре мъжът е недоволен. Жената му направи баница, задоволи го. Обаче, това са залъгалки, с които хората временно се успокояват. Недоволството не трябва да се залъгва, а трябва да се възпита. Това се постига чрез прилагане на Любовта. Ние трябва да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако сърцето не работи, и душата няма да работи; ако умът не работи, и волята няма да работи. Това е вътрешната връзка между силите в човека, чрез които той се възпитава. Да възпиташ един човек, това значи, да го поставиш в Правия път на Живота, да може сам той да работи.

Хората се възпитават и самовъзпитават, но нямат резултати. Защо? Защото са започнали да работят първо със сърцето си, после с ума си, а са пренебрегнали душата си. В това, именно, се заключава погрешката на сегашния век. Сегашните хора не са минали през еволюцията на душата си, а само през еволюцията на ума и на сърцето си. Тази е причината, поради която хората са недоволни. Не можете да прескочите едно или няколко стъпала, за да стигнете по-скоро върха. Който мисли, че с прескачане на стъпалата ще стигне по-скоро върха, той прилича на философи, които изнасят криви заключения за Живота.

Един философ обичал да се излежава под сенките на дърветата и да размишлява. Един ден легнал под едно дърво, облегнал се и заспал дълбок сън. Като се събудил, било вече тъмно, смрачило се. Той си казал: “Чудно нещо, колко скоро се мръкна! Едно време летните дни бяха по-дълги.” Друг философ легнал под една круша да си почине и да размишлява върху живота. Това било през един топъл есенен ден. Както размишлявал, вдигнал очите си към дървото и видял, че на него имало круши. Сега започнал да мисли: “Каква голяма несъобразност има в Природата. Тази круша е толкова голяма, а плодовете й малки. Тиквата пък е малко растение, с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки?” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: “Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква?”

И сегашните хора разсъждават като този философ. Те седят под крушата и си казват: “Защо Господ е турил на нашето дърво такива малки плодове?” – Ако Господ беше турил тиква на това дърво, главата ти щеше да пострада. Колкото по-малки са плодовете на вашата круша, толкова по-добре за вас. Вие имате много желания, без да подозирате, че те са взривни вещества. Благодарете и за малките желания, защото Божественият живот започва с малки величини; реализирате ли малките желания, те стават господари на големите. Като се стремял да реализира големите си желания, човек прескочил едно стъпало от стълбата на развитието си, поради което днес егоизмът, гордостта, алчността са взели надмощие в него. Някой мисли, че знае много. Ако знае много, защо не се освободи от смъртта? Ще възразите, че като се е родил, човек непременно трябва да умре. Това е вярно, но не в абсолютен смисъл. Къща, която е съградена само върху четири кола, непременно ще се събори, но не е така с къщата, която е построена на здрава основа. Същото виждаме и в Природата. Растения, които имат слаби коренчета и клончета, лесно изсъхват. Обаче, онези растения, които имат здрави, дебели корени, издържат на големи бури и ветрове. Те се отличават с дълъг живот. Идеалистите пренебрегват материалния живот и казват, че човек не трябва да пуска корените си дълбоко в материята. Напротив, ще слизаш дълбоко в материята, за да извлечеш онези материали, от които ще се ползваш в бъдеще. Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова по-големи страдания има и толкова по-големи опитности и поука извлича.

Съвременните хора се връщат сега към еволюцията на душата, към степента, която са прескочили. В бъдеще ще минат през еволюцията на Силата. Казано е, че Царството Божие не е съградено върху ума или върху сърцето, но върху Силата. Ние трябва да любим човека дотолкова, доколкото нашият ум, нашата душа, нашето сърце и нашата сила представляват обект на Любовта. Любовта, за която хората говорят, се обуславя от материалните условия на живота. Затова често някои казват, че не обичат хората. За тях това е естествено. Те обичат, за да вземат нещо. Кой ще седне под някоя суха круша? Крушата, под която ще седнеш, трябва да има не само листа, но и плодове. Кого не обичат? Който няма листа и плодове на дървото си. Такъв човек наричат демагнетизиран, той е изчерпан, няма какво да даде. Той минава за лош, за неразбран човек, но и другите, които не го разбират, не се различават много от него. Всеки се оплаква, че не го разбират, но и той не разбира хората. Не е лесно да разбереш човека. – “Да се обичаме!” – И това не е лесно. Обаче колкото е мъчно да обичаш човека, толкова е лесно да го обичаш. Ако дадеш на човека нещо от своя ум, от своето сърце, от своята душа и сила, той непременно ще те обича. Затова Бог казва, че трябва да Го любим, за да получим нещо от Него. Той казва: “Късайте от плодовете на Дървото на Живота, за да бъдете силни, да проявите Любовта, Правдата, милосърдието, кротостта и въздържанието.” Само така човек може да прояви характер; само така може да кали волята си. Който има силна воля, той е кротък и смирен. Ще кажете, че не искате да бъдете кротък като овца. Овцата не е кротка. Тя има мекота, а не кротост. Големи усилия е проявила овцата, докато стане овца. Тя някога е била вълк, и после е станала овца. Който иска да придобие мекота, Любов, да се храни с овче месо. Щом придобие тези качества, повече не се нуждае от такова месо.

Човек трябва да знае каква храна е нужна за развитието на ума, на сърцето и на волята му. Бъдещата наука ще посочи пътя на човека и в това отношение. Колкото по-здрава къща иска да си направи човек, толкова по-здрав материал избира. Същото се отнася и до тялото. Храната, която употребявате, трябва да бъде здрава, чиста, доброкачествена. От храната зависи здравето на човека. Всяка храна трябва да отговаря на развитието на човека. Според степента на умственото и духовното си развитие, някои се хранят с месо, други – с растителна храна, а трети – с плодове. Важно е да знае човек как да се храни. Когато дойде до еволюцията на душата, човек ще се храни с плодове. До това време той ще употребява месо или растителна храна и ще отговаря за всяко насилие, направено върху живите същества. В книгата на Живота се пише за всеки човек колко птици, колко дивеч, колко говеждо месо е изял през всичките години на съществуването си на земята, като в пансион, и ще го заставят да плаща.

Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на преяждането и на безразборното хранене. Майката на човечеството – Ева, се осмели да яде само един път без позволение от забранения плод и скъпо плати за това ядене. Осем хиляди години се изминаха, откак тя яде от плода на дървото за познаване на Доброто и на злото, но и до днес още не е изплатен този обяд. Змията й казваше: „Ако ядеш от този плод, ще научиш всички тайни в света и ще станеш като Бога." Тя не стана като Бога, но научи много тайни. Обаче, и до днес още плаща за знанието, което научи преждевременно. Желая всички хора да докажат с живота си, че могат да не грешат като Ева. Това значи, че са научили урока си и са изправили погрешката на Ева.

Казано е да възлюбиш Бога с всичкия си ум. С това се подчертава, че човек трябва да люби Бога и с мисълта си. Достатъчно е да отправиш ума си в Умствения свят, за да възприемеш онези сили, чрез които можеш да любиш Бога. Може ли умът ти да разбере законите на Умствения свят, ти ставаш творец. Само така човек може да изработи характер в себе си. Следователно, ако искаш да бъдеш здрав, волята ти трябва да бъде свързана със сърцето ти; за да бъдеш умен, волята ти трябва да бъде свързана с твоя ум; за да имаш правилни отношения към всички хора, волята ти трябва да бъде свързана с твоята душа; за да имаш устойчива и силна воля, душата ти трябва да бъде свързана с Божествения Дух.

Правете всеки ден опити, да видите, обичате ли Бога с ума, с душата, със сърцето и със силата си. Как ще направите опита? Представете си, че искате да направите добро на някого. Ще се стремите, в Доброто да участват и четирите елемента: умът, сърцето, волята и душата. Онзи, на когото ще направите Доброто, е обект; начинът, по който ще направите Доброто, трябва да включва силите на ума, на сърцето, на душата и на волята. Така направено, то е Божествено Добро, т.е. вие сте се свързали със сърцето, с ума, с душата и със силата на Бога. Мислете за Него като за Абсолютна реалност. Като се свържете с Бога, за момент Той може да ви вземе в своя свят, да видите и разберете какво значи Любов. Опасно е да влезете в този свят, защото не бихте желали да се върнете обратно на земята. Затова Божественият свят е затворен за хората. Когато бъдат готови, и този свят ще се отвори за тях, както днес е отворен физическият свят.

"Да възлюбиш ближния си, като себе си" – втората важна заповед. Не се казва да възлюбиш слабия, но ближния си. Кой е твоят ближен? Всеки страдащ, когото срещнеш на пътя си. Да го възлюбиш, това значи да го свържеш с ума, със сърцето, с душата и със силата на Бога. Радвайте се, че сте връзка между Бога и вашия ближен. Само така вие ще изправите погрешките си към него. Някога сте го обидили, съблазнили или спънали в развитието му. Страданията на вашия ближен са условия, които благоприятстват за свързването му с Бога. Вие пък ще послужите за посредник. Все трябва някой да ви подаде ръка, да ви извади от водата, в която се давите. Без страдания човек не може да намери Бога. Казано е в Писанието: "Бог толкова възлюби света, че пожертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него."

„Да възлюбиш Господа." "Да възлюбиш ближния си". Това са две заповеди, които имат и научно, и практическо значение за човека. Как вие схващате тези заповеди, не е важно; важно е да любите. Щом любите, Бог ще изпрати Учител, Който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Тогава няма да се питате защо трябва да любите Бога и ближния си.

Какво ще стане с вас, ако само себе си обичате? Когото срещнете, все за себе си ще говорите. Ще дойде ден, когато близките ви ще престанат да ви посещават. Не само това, но, който не е съгласен с вашето мнение, ще го налагате на общо основание. И тогава всеки ще бяга от вас.

Какъв смисъл има да посещавате човек, който, в края на краищата, ще ви набие? Вие ще го помните и на този, и на онзи свят. Както се помни човек със злото, което ви е направил, така се помни и с Доброто, и с Любовта си към вас. Христос се е изявил на света, именно, чрез закона на Любовта. Приложете и вие Любовта, за да се изявите на своя ближен. Не е важно да знаете какво представлява Любовта; важно е да я приложите. Вие се ползвате от слънчевата светлина и топлина, без да знаете какво представлява Слънцето, от какви елементи е съставено и т. н. Истинското Знание се заключава в Любовта. Какъв смисъл има многото Знание, ако мъжът бие жена си? Много знае той, но не знае как да въздържа ръката си. И жената ходи на черква, слуша духовни проповеди, но като се върне у дома си, все ще набие едно от децата. Ако я питат защо го бие, ще каже, че иска да му намести ума, или да го накара да прояви Любовта си.

Всички хора се питат отде идат страданията. Лесно се отговаря на този въпрос: страданията идат или от мъжете, или от жените, т.е. или от ума на човека, или от сърцето му.

Един българин имал голяма слабост към виното. Всякога бил пиян. Каквото печелил, все на кръчмаря давал. Един ден жена му го дочакала пред вратата с тояга в ръка – тя била здрава, силна българка – ударила го силно по ръката и я счупила. След това му помогнала да влезе вкъщи и го попитала:

– Ще пиеш ли пак?

– Повече няма да пия.

На другия ден отишъл при един чаръкчия да му намести счупената ръка. Той го запитал:

– Как стана, че счупи ръката си?

– Остави се, лошо паднах от коня.

Тоягата го направила трезвен. Тази тояга играе в ръцете на родители, на учители, на началници, на министри и помага на хората да изтрезняват. Да изтрезнее човек, това значи, да престане да греши.

Природата си служи с друг метод – със смъртта. Когато иска да накара човека да не греши, тя праща смъртта. Като го бутне с ръката си, човек умира. Турят го на гърба, скръстват ръцете му и го носят на онзи свят. Скръстените ръце показват покаяние. Човек се разкайва и казва, че няма повече да греши. Някои хора, като умират, обръщат се с гърба нагоре, срам ги е да гледат Бога. Смъртта учи човека да живее по ум, по сърце, по душа и по воля. Като мине през зоната на смъртта, той все ще научи нещо. В първо време той се обезсърчава, но после силите на ума, на душата и на волята му идат на помощ, и той се насърчава.

Какво трябва да се прави днес, за да може човек да преодолява мъчнотиите в живота си? Единственото спасение е в прилагането на Христовото учение. Като прилага, човек дохожда до познаване на себе си. Така той разбира с какъв капитал разполага и какво му липсва. Христовото учение дава методи за справяне с отрицателните сили в себе си. Например, омразата, завистта са отрицателни сили, които тровят човешкия организъм. Достатъчно е да погледнете в спектроскопа, за да познаете какви елементи или съединения наблюдавате чрез него. По светлите и тъмни линии в спектъра познавате присъствието на известни елементи. По същия начин, достатъчно е да погледнете линиите и силите, които действат в ума, сърцето, душата и волята на човека, за да познаете какви чувства, мисли и желания го стимулират. Страданията на човека показват степента на дисхармонията между елементите ум, сърце, душа и воля. Щом се премахне дисхармонията, и страданията изчезват. Както водата в Природата играе важна роля за живота на организмите – растения, животни и хора, така и навлизането на човека по-дълбоко в гъстата материя на живота води към израждане. Водата е потребна за организмите в определено количество. Увеличи ли се количеството й, те се удавят. Пазете се и вие, да не се удавите в Живота.

Христос казва на учениците си: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си." Хората се питат: “Кой Бог трябва да възлюбим?” – Видимият. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат. Те са още в утробата на Бога, не са излезли от Него. Като излязат вън от Него, ще Го виждат, без да Го познават. Много време ще трябва да мине, за да Го виждат и познават. Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на краката си, опитал е благостта и Добротата на своята Майка. Той вярва в съществуването на Бога. И всички философи в света да го разубеждават, няма да успеят. Той има такива опитности, които пред нищо не могат да се пренебрегнат. Например, някой човек предсказва едно и също нещо десет пъти, и десет пъти се случва точно така, както е предсказал. Ще кажете, че може да е някакво съвпадение. Съгласен съм, и това се случва. Какво ще кажете, ако един човек предсказва някои неща 999 пъти, и няма нито едно изключение в предсказанията му? Не остава нищо друго, освен да ги приемете за верни и истинни. Бог говори на хората, и те казват това, което са чули от Него. Казаното се сбъдва. Вярвате ли тогава в съществуването на Бога? Ще дойде ден, когато всички ще познават Господа, от малко до голямо. Тогава всички ще познават видимия Бог и няма да се съмняват в съществуването Му. Който се съмнява в Бога, той Го е изхвърлил от себе си.

Нова култура е нужна на сегашното човечество. Нов, разумен мир е нужен на хората – мир, който да промени лицата им, да смекчи и облагороди сърцата им, да внесе повече Светлина в умовете им. На много хора днес очите са жълти. Защо? Черният дроб е разстроен. На много хора цветът на лицето им е черен. Защо? Защото живеят в тъмнина, под големи сенки. При това положение, те ще бъдат болни. Опасни са сенките на големите дървета. Някой живее под сянката на дърво, чиито клони са израсли от парите, от милионите на света и мисли, че може да бъде щастлив. Казвам: братко, ако мислиш, че с милионите на света ще бъдеш щастлив, знай, че и в десет живота не можеш да изкупиш греховете, които си направил с тези милиони. Помнете: спасението на човека се заключава в истинското творчество, в истинския градеж. Това значи, да съгради своето Астрално тяло, своето Умствено тяло и тялото на своята душа. Няма ли връзка между ума, сърцето и душата, тялото започва да боледува. Щом боледува тялото, Духът не може да се прояви. – “Как можем да градим?” – Като възлюбите Господа с ума, със сърцето, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. Без Любов не може да градите.

Любовта носи материали, възможности и условия за градеж. Който се е научил да гради за себе си, ще гради и за ближния си. Като срещне някой страдащ, той няма да го нагруби, да го нарече глупак, но ще се спре да поработи малко върху неговата постройка. – “Ако е беден и няма средства, как ще му помогне?” – За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи, сиромашия не съществува. Според мене, ако богатият не отваря сърцето и кесията си за бедни и страдащи, той сам е беден; ако сиромахът жертва всичко, което има, за благото на своя ближен, той е богат човек. Не е нужно да спасявате цял свят. Посадете една ябълчена семка и я оставете, тя сама ще си работи. По-нататък има кой да работи за нея. Бъдете носители на Новото учение, да станете проводници между хората и Ангелите, между Ангелите и Бога.

Какво трябва да правите, ако сърцето ви е стегнато и не се отваря? Ще се свържете със сърцето на Бога и ще се движите по Неговия пулс. Тогава ще се освободите от болестите на сърцето. Много болести се дължат на сърцето, на нечистата кръв. Например, венерическите болести, живеница, скрофули и др. се дължат все на сърцето. Както в бактериологичните институти, за научни цели, култивират различни бацили, при специфични условия, така и в Природата има скрити сили, които са опасни за човешкия организъм. Със своето изопачено сърце човек се домогва, именно, до тези сили, влага ги в сърцето си и заразява не само своята кръв, но и кръвта на ред поколения след себе си. Така се явяват опасни, неизлечими болести, които тровят кръвта на съвременното човечество. За да се освободи от това зло, човек трябва да възлюби Господа с всичкото си сърце, да употреби сърцето си за градеж на своето тяло, а същевременно да помага в градежа и на своя ближен. Който гради така, той е неуязвим за всички болести. Страдате ли от някаква опасна болест, не казвайте, че ви е сполетяло голямо нещастие, но кажете: “Благодаря Ти, Господи, че си решил да ме очистиш.” От Божествено гледище микробите, бацилите са метли, с които Разумните същества чистят нечистите дворове и къщи на хората.

Дошло е време, сегашните хора да приложат Божествената хигиена. Тя изисква от всички нов, чист живот. Нека всички народи приложат тази хигиена и ще видят колко болести ще останат и колко смъртни случаи ще има. Нека държат статистика и я сравнят с досегашната. Приложете новата хигиена след войната. Ще кажете, че тази хигиена е против науката. Не само, че не е против науката, но тя включва цялата съвременна наука в себе си. Всъщност, една наука, една хигиена съществува – тя е Божествената. Божествената медицина лекува сто на сто. Ако някоя медицина лекува болестите само десет на сто, тя не може да ви помогне. Природата сама лекува петдесет на сто, човек се лекува двадесет и пет на сто, значи, за лекаря остава само двадесет и пет на сто. Ако и това не може да даде, къде остава неговата наука?

Ние не се обявяваме нито против науката, нито против религията, нито против държавата. Ние желаем и на науката, и на религията, и на държавата да станат по-големи, да си направят по-големи прозорци, да влиза повече Светлина. Ние желаем хората да бъдат свободни, да нямат страх за бъдещето си. Ако една къща е слаба, няма защо да се страхувате. Ще дойде комисия да я прегледа. Щом не може да издържи, ще я съборят и ще съградят нова. Всяко събаряне подразбира нов градеж, нов опит. Всичко, което става в света, е за Добро. Като гради ново здание, човек разширява и ума, и сърцето, и душата си, за да възприеме повече от Божията Любов. Той ще се научи да работи, както е работил Бог и както днес още продължава да работи. Само при това положение, човечеството може да разчита на възвишени и напреднали майки и бащи, на разумни и напреднали духовници, учители, съдии, управници и др.

Сегашните хора не вярват в съществуването на духове, т.е. на Духовния свят. Те искат да ги убедиш в съществуването на Бога. Щом не вярват в Него, не одобряват начина, по които светът е създаден, нека те станат богове поне за семейството си. Мъжът е единият бог, жената – вторият. Нека създават безсмъртни деца, нека поставят дома си на основа на щастието и го представят за образец на всички семейства. От две хиляди години насам Христос проповядва, но едва днес учението Му се възприема както трябва, а хората вече очакват резултати и се разочароват и обезверяват. Решавали ли сте съзнателно задачи на сърцето, да приложите Любовта в нейната пълнота? Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъв образ, който да отговоря на първичния, създаден по образ и подобие на Бога?

Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми." Тук думата грях означава тъмнина. Какво правят разумните хора, когато останат в тъмнина? За да не се блъскат в предметите, които са поставени на пътя им, те турят ръцете си напред, опитват околната обстановка. Това са хора, които работят с душата си. Ето защо, когато попаднете в тъмнина, правете и вие същото. Не въртете бастуна си на една и на друга страна, но опитвайте с него, да няма някаква опасност пред вас. Използвайте днес вашия бастун да минете в по-високо положение, да станете човек-Ангел.

Правете опити да се свързвате със силите на Разумната Природа чрез ума, сърцето, душата и волята си. Така ще разберете живота на минералите, на растенията, на животните, на всички хора и ще се учите от всичко. Ако първият опит излезе несполучлив, направете втори, трети и т.н. Не се обезсърчавайте, защото Бог работи в света, във всяка жива душа. Той ги обединява. Той сам може да свърши работата си и без мене, но като ви говоря, аз ускорявам вашата еволюция. Това, което можете сами да постигнете в една година, с мене ще го постигнете в един ден. Каже ли някой, че не иска да учи, че няма нужда от Учител, той е в положението на животно. И животното си маха по цял ден опашката, за нищо не иска да знае. Но човек не трябва да спира на едно място; той трябва да учи, има нужда от Учител. И аз се уча да махам бастуна си по особен начин. И вас ще науча на това изкуство. Махайте бастуна си в посока на ума, на сърцето, на волята и на душата. Когато отивате в посока на сърцето си, ще движите бастуна си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите в плоскост; когато вървите в посока на волята си, ще го движите в три измерения, в измеренията на куба; и най-после, вървите ли в посока на своята сила, ще го движите в центъра.

Тръгнете ли в едно направление, не се връщайте назад. Възприемете ли една Божествена идея, дайте й първо широчина, или дължина; после – пространственост – широчина и дължина, след това – триизмерност – обем и най-после, със силата на своя Дух, вложете в нея съдържание и смисъл. Това значи да люби човек с ума, със сърцето, с душата и със силата си. Това е проповядвал Христос на учениците си – да се напълни душата им с Божествени идеи, с Божествено съдържание, което да ги повдигне. Какво прави разумният човек, като срещне едно говедо, което свободно маха опашката си? Той не му проповядва, но го насочва там, дето има добра паша и чист извор. Всички хора са поставени при добри условия, на всички е показано къде има изобилна и доброкачествена храна и чиста вода, но малцина използват добрите условия. Повечето хора се отклоняват от пътя си и като умрат, близките им казват: “Умря, горкият, но поне изпълни задълженията си като човек.” – Нищо не е изпълнил той. Градил и разрушавал, т.е. живял по стар начин. Новият живот подразбира нов начин на градене. Христос дава двете заповеди на съвременните хора, за да ги освободи от вечното разрушаване. Трябва ли в бъдеще човек да постъпва като скорпиона, който сам се отравя, ако не може да унищожи неприятеля си.

Желая на всички хора да се движат по права линия, по плоскост, по трите измерения и най-после да се слеят с Божествения център, в който се влива Божественото съдържание. Така трябва да се движат всички хора, за да съградят нови домове, нови църкви, нови училища.

Желая, всеки човек да стане силен по ум, по сърце, по душа и по воля, за да използва силата си, както за своето благо, така и за благото на своя ближен.

Неделни Беседи

27.10.1918 Неделя, София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), ИК "Жануа'98", София, 2009,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на книгата

Дветѣ заповѣди

Да възлюбишъ Господа Бога твоего...

 

„Да възлюбишъ ближния си.” Марка 12: 30 — 31.

 

Стремежътъ въ живота на сѫществата не е нищо друго, освенъ потикъ за проява на самия животъ. За да се прояви разумниятъ животъ сѫ нуждни обектъ и условия. Обектътъ и условията показватъ, че човѣкъ трѣбва да чувствува вѫтрешно този стремежъ.

 

Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.” Така изразена любовьта къмъ Бога, това подразбира проява на нейния вѫтрешенъ смисълъ. Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да любимъ? Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ. Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. И двамата се обичатъ и мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината въ момъка, а той въ момата. Раждатъ имъ се деца, и тѣ започватъ да мислятъ, че щастието ще дойде чрезъ децата имъ, но и тукъ се разочароватъ. Нѣкой обича знанието, но като го придобие, пакъ се разочарова. Разочарованието се дължи на неразбиране на любовьта.

 

Сегашнитѣ хора не разбиратъ любовьта нито по форма, нито по съдържание, нито по смисълъ. Да се разбере една дума по форма, по съдържание и по смисълъ, това значи, тя да произведе известно действие върху човѣшкия умъ, сърдце и воля. Ако държите една ябълка въ рѫката си, вие ще имате частична представа за нея: каква е голѣмината и формата ѝ, какъвъ е цвѣтътъ ѝ, дали расте въ България или другаде. Обаче, какъвъ вкусъ има ябълката, и каква е нейната сила, вие не знаете. Има два вида ябълки: еднитѣ се раждатъ на дървото за познаване на доброто, а други — на дървото за познаване на злото. Първитѣ ще бѫдатъ сладки или горчиви, а вторитѣ — жестоки или милостиви. Отъ човѣка и отъ случая зависи, кое отъ дветѣ качества ще се прояви. Плодоветѣ на тѣзи дървета сѫ подобни на кѫщички отъ пѣсъкъ, които децата си правятъ и развалятъ. Като огладнѣятъ, тѣ отиватъ у дома си и казватъ на майка си: Мамо, гладни сме, дай ни хлѣбъ! Следъ това пакъ излизатъ вънъ да правятъ и да развалятъ пѣсъчнитѣ си кѫщички. Майкитѣ имъ ги питатъ: Кѫде бѣхте? — На работа. Такова е разбирането на сегашнитѣ хора за живота и така живѣятъ. Всѣки день строятъ кѫщи, уреждатъ градини, и всѣки день ги развалятъ. Христосъ опредѣля, какъ трѣбва да възлюбимъ Бога, и какъ — ближния си. Бога ще възлюбимъ съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, умъ и сила, а ближния си, като себе си.

 

Като се проследи пѫтьтъ на човѣшкото развитие, виждаме, че човѣкъ расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно презъ четири свѣта: презъ физическия, дето се развива тѣлото; презъ сърдечния, т. е. презъ страститѣ и желанията; презъ умствения, т. е. презъ свѣта на мисъльта. Умствения свѣтъ наричаме още свѣтъ на безсмъртието, на съзнателната душа, на човѣшкото „его”, когато човѣкъ съзнава, че е отдѣленъ индивидъ. Човѣшкото „его” наричаме още тѣло на Божествения духъ. Подъ „сила” разбираме човѣшката воля, висшата проява на човѣка. Четиритѣ свѣта — физическиятъ, духовниятъ, умствениятъ и причинниятъ отговарятъ на четиритѣ тѣла на човѣка. Най-познато отъ всички е физическото тѣло, което се състои отъ три обвивки. Едната отъ тѣхъ е етерна, която излиза вънъ отъ физическото тѣло на единъ-два сантиметра. Презъ нея минаватъ физическитѣ сили: електричеството и магнетизъмътъ. Както обличаме физическото си тѣло съ дебели или тънки дрехи, за да го предпазимъ отъ студъ и горещина, така и етерната обвивка е здравна дреха на физическото тѣло, която го предпазва отъ външни влияния. Етерната обвивка е свързана съ друга, наречена астрална, която управлява страститѣ. Тя предпазва човѣка, напримѣръ, отъ гнѣва, отъ желанието му да отмъщава и др. Астралната обвивка е свързана съ астралния свѣтъ, нареченъ подсъзнателенъ. Този свѣтъ е свързанъ съ широкия Божественъ свѣтъ, отдето черпи материали за съграждане на вѫтрешния или душевенъ животъ на човѣка. Душата представя истинския човѣкъ, който гради, твори и създава нѣщата. Както човѣкъ събира материали за съграждане на физическото си тѣло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си тѣло. Човѣкъ трѣбва да има кѫща, не само за гости отъ физическия свѣтъ, но той се нуждае и отъ кѫща за приемане на Господа. За съграждане на физическата кѫща не сѫ нуждни само греди, тухли, врати и прозорци, но тя трѣбва да бѫде красива, хигиенична и здрава. За съграждане на физическата кѫща е нуженъ планъ. На сѫщото основание е нуженъ планъ и за съграждане на духовната, т. е. астралната и на Божествената кѫща. Ангелитѣ даватъ планъ за тази кѫща. Въ този смисълъ, страданията, които човѣкъ преживява, не сѫ нищо друго, освенъ събаряне на старата му кѫща. Комисията, изпратена отъ разумния свѣтъ, преглежда кѫщата, не я одобрява и дава разпореждане да се събори. Нѣкои кѫщи се събарятъ до основи, а други — частично, споредъ времената и условията. Отъ вѣкове насамъ хората постоянно градятъ и събарятъ, защото не знаятъ, какъвъ е Божествениятъ планъ, и не могатъ да го приложатъ. Време е вече да се реализира Божествениятъ планъ. За съграждане на кѫщитѣ си, хората употрѣбяватъ камъни, тухли, греди, дъски и други материали. За съграждане на тѣлото си, тѣ употрѣбяватъ храна, вода, въздухъ и свѣтлина. Така съграждатъ тѣлата си и хората, и животнитѣ. Опититѣ, които правятъ хората за съграждане на тѣлата си, сѫ резултятъ на човѣшкия духъ, а не на Божествения. Защо? — Защото работитѣ на Бога сѫ съвършени. Засега въ свѣта градятъ хората и ангелитѣ. И ангелитѣ правятъ грѣшки, но по-малко отъ хората. Когато казваме, че въ всѣки законъ има изключения, разбираме работитѣ на ангелитѣ, които не сѫ направили точно изчисленията си. Малки сѫ тѣхнитѣ погрѣшки, но все пакъ създаватъ изключения. За да се внесе обнова въ свѣтоветѣ, които хората създаватъ, Христосъ имъ препорѫчва любовь къмъ Бога. Любовьта на човѣка къмъ Бога се обуславя отъ връзката му съ Него. Колкото по- правилна е връзката, толкова по-силна е любовьта.

 

Нѣкои питатъ, какъ можемъ да любимъ Бога, щомъ не сме Го видѣли. Питамъ: всичко, което човѣкъ обича, вижда ли го? Другъ пъкъ казва, че, докато не чуе и не види нѣщата, не вѣрва. Въ сѫщность, човѣкъ вѣрва въ нѣща, които нито е видѣлъ, нито е чулъ. Понѣкога човѣкъ обича нѣщо, само като го е пипналъ. Какъ любятъ слѣпитѣ? Слѣпиятъ не вижда, но като пипне нѣкой предметъ, обиква го. Често любовьта на слѣпитѣ е по-силна отъ тази на хората, които виждатъ. Въ сѫщность, кои хора сѫ слѣпи, и кои иматъ очи? Който обича да граби, вижда по-добре отъ другитѣ. Такъвъ човѣкъ трѣбва да ослѣпѣе, т. е. да обърне погледа си къмъ духовния свѣтъ. Христосъ казва: „Ако дѣсното око те съблазнява, извади го и го хвърли навънъ.” — Съ какво ще замѣсти дѣсното си око? — Съ пипане и чувствуване. Хората сѫ нещастни понѣкога по причина на своето физическо гледане. Тѣ гледатъ външно нѣщата, а не упражняватъ чувствуването, т. е. вѫтрешното си виждане. Напримѣръ, момъкъ срещне нѣкоя мома, хареса я външно и дава ходъ на чувствата си, безъ да познава душата ѝ. Не се минава много време, той се разочарова отъ нея и става нещастенъ. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да нѣмашъ това око, което може да те съблазни. Ако пипнешъ човѣка, ти ще го разберешъ по- добре, отколкото ако го видишъ. Пипането подразбира четене на писмото, което носи той. Отъ писмото му ще познаешъ всичко, което се крие въ гънкитѣ на неговата душа. За да разберешъ човѣка, трѣбва да се вгледашъ въ чъртитѣ на лицето му. Тамъ е написано всичко. Иначе, той може да се усмихва, да е любезенъ, а сѫщевременно да ти мисли зло. Другъ нѣкой може да е мраченъ, затворенъ въ себе си, но е готовъ всѣки моментъ да ти направи нѣкакво добро. Значи, не е важно, съ какво мастило е написано писмото — съ черно, синьо или червено; важно е съдържанието му. Момата и момъкътъ могатъ да напишатъ едно писмо съ хубаво мастило, на красивъ, цвѣтистъ езикъ, а по съдържание да е хапливо. Има красиви хора, които хапятъ; има грозни, които милватъ. Въ лицето на такъвъ красивъ е изписана алчность, егоизъмъ, користолюбие и др. Като развивате зрението, слуха и другитѣ си сѣтива, работете и върху вѫтрешнитѣ качества, напримѣръ, върху чувствителностьта. Чувствителниятъ може съ едно докосване до рѫката на човѣка да познае, добъръ ли е, или не. Като се докосне до рѫката на нѣкой красивъ, но лошъ човѣкъ, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснадъ до мечка.

 

Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ свѣта, което да не се открие.” Наистина, ако чувствителниятъ затвори очитѣ си и се докосне до рѫката на нѣкого, може веднага да каже, добъръ ли е, или лошъ. Нѣщата сѫ скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме. Следователно, когато се казва, че трѣбва да любимъ Бога и ближния си, това значи, да прогледаме и да измѣнимъ живота си, да влѣземъ въ новитѣ условия. Това е естественъ стремежъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ иска да бѫде здравъ, красивъ, разуменъ, а това се постига само при условията на новия животъ. Помнете: здравето на човѣка произтича отъ волята му, щастието — отъ неговия умъ, а блаженството — отъ душата. Каквато е волята, такова ще бѫде и здравето ни; какъвто е умътъ, такова ще бѫде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бѫде и блаженството ни. Това не сѫ форми, не сѫ праздни думи, но реални нѣща, които можемъ да приложимъ и въ сегашния си животъ. Като градимъ кѫща, даваме ѝ съответенъ стилъ. На училището даваме съответенъ стилъ, а не като на болница. Христосъ опредѣля, колко елемента взиматъ участие въ съграждане на човѣшкото тѣло: умъ, сърдце, душа и сила, т. е. воля. Не можешъ да любишъ Господа само съ сърдцето, или само съ душата, или само съ ума си, или само съ волята си; трѣбва да Го любишъ заедно съ четиритѣ елемента. Чрезъ любовьта човѣкъ постепенно организира силитѣ си. Първо ще организира сърдцето си, а после ума и душата. Когато се организира душата, казваме, че човѣкъ оживява. Въ духовния свѣтъ представятъ човѣка въ видъ на жива кѫща, която говори и се движи.

 

Трима майстори — скулпторъ, художникъ и магъ се сдружили да направятъ една обща работа. Скулпторътъ взелъ единъ камъкъ, издѣлалъ го и отъ него изваялъ човѣкъ. Художникътъ взелъ четката си и му турилъ цвѣтове, които го оживили. Магътъ му вдъхналъ животъ, и статуята станала живъ човѣкъ, който почналъ да говори. Не става ли сѫщото и въ живата природа? Отъ органическата и неорганическа материя Великиятъ скулпторъ изработва човѣка, съ неговитѣ външни и вѫтрешни удове. Съ четката си Великиятъ художникъ внася багрилнитѣ вещества — червенитѣ кръвни тѣлца, и най-после дохожда Великиятъ Магъ, който му вдъхва дихание на животъ, и той става жива душа.

 

Физическиятъ свѣтъ, въ който живѣемъ, е неорганизиранъ, но трѣбва да се организира. — Какъ? — Чрезъ любовьта. Затова е казано, че човѣкъ трѣбва да люби Бога. Безъ любовь къмъ Бога нѣма животъ. Това виждаме въ младата мома и младия момъкъ. Като се оженятъ, първата имъ работа е да си направятъ кѫща. Защо имъ е нуждна кѫща? — За детето, което ще дойде. Детето е тѣхниятъ Богъ. Следователно, отъ любовь къмъ детето тѣ си строятъ кѫща. Нѣкои хора не си правятъ кѫщи. Въ това отношение тѣ приличатъ на птички, които не си правятъ гнѣзда, но снасятъ яйцата си или въ чужди гнѣзда, или въ дупкитѣ на дърветата. Никой не имъ иска наемъ, затова тѣ сѫ безгрижни. Тѣхното положение не е като на онѣзи хора, които плащатъ стотици лева наемъ за една обикновена стая, подобна на дупка. И това правятъ съвременнитѣ културни хора на XX в.! Живѣешъ въ една такава дупка две-три години и следъ това носишъ последствията на този затворъ. И като излѣзешъ отъ него, благодаришъ, че си се освободилъ отъ хазяитѣ. И хазяитѣ благодарятъ, че се освободили отъ наемателитѣ си. Лесно се освобождава човѣкъ отъ външнитѣ си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето имъ, тѣхниятъ вѫтрешенъ наематель? То плаче всѣка нощь, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и, като не може да го успокои, тя събужда бащата, и той да се занимае малко съ него. Бащата казва, че това не е негова работа, майката е длъжна да гледа детето си. Това не е любовь къмъ Бога, това е неразбиране на великия Божи законъ. Защо плаче детето? — Защото вижда, че се излъгало. То казва; Нѣма любовь въ този свѣтъ. Много платихъ, малко получихъ. Обаче, майката го взима въ рѫцетѣ си, окѫпва го, нахранва го и, като задоволи нуждитѣ му, то се успокоява и казва: Сега съмъ доволенъ, има смисълъ животътъ.

 

Човѣкъ има наематели и вѫтре въ себе си, които го правятъ недоволенъ. Днесъ жената е недоволна, не ѝ се живѣе. Мѫжътъ ѝ купи нѣщо, залъже я. Утре мѫжътъ е недоволенъ. Жената му направи баница, задоволи го. Обаче, това сѫ залъгалки, съ които хората временно се успокояватъ. Недоволството не трѣбва да се залъгва, а трѣбва да се възпита. Това се постига чрезъ прилагане на любовьта. Ние трѣбва да възлюбимъ Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Ако сърдцето не работи, и душата нѣма да работи; ако умътъ не работи, и волята нѣма да работи. Това е вѫтрешната връзка между силитѣ въ човѣка, чрезъ които той се възпитава. Да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да го поставишъ въ правия пѫть на живота, да може самъ той да работи.

 

Хората се възпитаватъ и самовъзпитаватъ, но нѣматъ резултати. Защо? — Защото сѫ започнали да работятъ първо съ сърдцето си, после съ ума си, а сѫ пренебрегнали душата си. Въ това, именно, се заключава погрѣшката на сегашния вѣкъ. Сегашнитѣ хора не сѫ минали презъ еволюцията на душата си, а само презъ еволюцията на ума и на сърдцето си. Тази е причината, поради която хората сѫ недоволни. Не можете да прескочите едно или нѣколко стѫпала, за да стигнете по-скоро върха. Който мисли, че съ прескачане на стѫпалата ще стигне по-скоро върха, той прилича на философи, които изнасятъ криви заключения за живота.

 

Единъ философъ обичалъ да се излежава подъ сѣнкитѣ на дърветата и да размишлява. Единъ день легналъ подъ едно дърво, облегналъ се и заспалъ дълбокъ сънь. Като се събудилъ, било вече тъмно, смрачило се. Той си казалъ: Чудно нѣщо, колко скоро се мръкна! Едно време лѣтнитѣ дни бѣха по-дълги.

 

Другъ философъ легналъ подъ една круша да си почине и да размишлява върху живота. Това било презъ единъ топълъ есененъ день. Както размишлявалъ, вдигналъ очитѣ си къмъ дървото и видѣлъ, че на него имало круши. Сега започналъ да мисли: Каква голѣма несъобразность има въ природата. Тази круша е толкова голѣма, а плодоветѣ ѝ малки. Тиквата пъкъ е малко растение, съ голѣми плодове. Не можа ли Богъ да направи точно обратното: на крушата да даде голѣми плодове, а на тиквата — малки? Като размишлявалъ върху този въпросъ, унесълъ се и заспалъ. За да му даде добъръ урокъ и да го освободи отъ кривото заключение, Богъ изпратилъ силенъ вѣтъръ, който раздвижилъ клонетѣ на крушата и свалилъ нѣколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стресналъ, пипналъ носа си и видѣлъ кръвь. Веднага се сѣтилъ за своето криво заключение и казалъ: Благодаря, Господи, че крушата нѣма голѣми плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щѣше да стане съ мене, ако върху главата ми бѣше паднала една тиква?

 

И сегашнитѣ хора разсѫждаватъ като този философъ. Тѣ седатъ подъ крушата и си казватъ: Защо Господъ е турилъ на нашето дърво такива малки плодове? — Ако Господъ бѣше турилъ тиква на това дърво, главата ти щѣше да пострада. Колкото по-малки сѫ плодоветѣ на вашата круша, толкова по-добре за васъ. Вие имате много желания, безъ да подозирате, че тѣ сѫ взривни вещества. Благодарете и за малкитѣ желания, защото Божествениятъ животъ започва съ малки величини; реализирате ли малкитѣ желания, тѣ ставатъ господари на голѣмитѣ. Като се стремѣлъ да реализира голѣмитѣ си желания, човѣкъ прескочилъ едно стѫпало отъ стълбата на развитието си, поради което днесъ егоизмътъ, гордостьта, алчностьта сѫ взели надмощие въ него. Нѣкой мисли, че знае много. — Ако знае много, защо не се освободи отъ смъртьта? Ще възразите, че като се е родилъ, човѣкъ непремѣнно трѣбва да умре. Това е вѣрно, но не въ абсолютенъ смисълъ. Кѫща, която е съградена само върху четири кола, непремѣнно ще се събори, но не е така съ кѫщата, която е построена на здрава основа. Сѫщото виждаме и въ природата. Растения, които иматъ слаби коренчета и клончета, лесно изсъхватъ. Обаче, онѣзи растения, които иматъ здрави, дебели корени, издържатъ на голѣми бури и вѣтрове. Тѣ се отличаватъ съ дълъгъ животъ. Идеалиститѣ пренебрегватъ материалния животъ и казватъ, че човѣкъ не трѣбва да пуща коренитѣ си дълбоко въ материята. Напротивъ, ще слизашъ дълбоко въ материята, за да извлѣчешъ онѣзи материали, отъ които ще се ползувашъ въ бѫдеще. Колкото по-дълбоко слиза човѣкъ въ материята, толкова по-голѣми страдания има и толкова по-голѣми опитности и поука извлича.

 

Съвременнитѣ хора се връщатъ сега къмъ еволюцията на душата, къмъ степеньта, която сѫ прескочили. Въ бѫдеще ще минатъ презъ еволюцията на силата. Казано е, че Царството Божие не е съградено върху ума или върху сърдцето, но върху силата. Ние трѣбва да любимъ човѣка дотолкова, доколкото нашиятъ умъ, нашата душа, нашето сърдце и нашата сила представятъ обектъ на любовьта. Любовьта, за която хората говорятъ, се обуславя отъ материалнитѣ условия на живота. Затова често нѣкои казватъ, че не обичатъ хората. За тѣхъ това е естествено. Тѣ обичатъ, за да взематъ нѣщо. Кой ще седне подъ нѣкоя суха круша? Крушата, подъ която ще седнешъ, трѣбва да има не само листа, но и плодове. Кого не обичатъ? — Който нѣма листа и плодове на дървото си. Такъвъ човѣкъ наричатъ демагнетизиранъ; той е изчерпанъ, нѣма какво да даде. Той минава за лошъ, за неразбранъ човѣкъ, но и другитѣ, които не го разбиратъ, не се различаватъ много отъ него. Всѣки се оплаква, че не го разбиратъ, но и той не разбира хората. Не е лесно да разберешъ човѣка. — Да се обичаме! — И това не е лесно. Обаче, колкото е мѫчно да обичашъ човѣка, толкова е лесно да го обичашъ. Ако дадешъ на човѣка нѣщо отъ своя умъ, отъ своето сърдце, отъ своята душа и сила, той непремѣнно ще те обича. Затова Богъ казва, че трѣбва да Го любимъ, за да получимъ нѣщо отъ Него. Той казва: Кѫсайте отъ плодоветѣ на дървото на живота, за да бѫдете силни, да проявите любовьта, правдата, милосърдието, кротостьта и въздържанието. Само така човѣкъ може да прояви характеръ; само така може да кали волята си. Който има силна воля, той е кротъкъ и смиренъ. Ще кажете, че не искате да бѫдете кротъкъ като овца. — Овцата не е кротка. Тя има мекота, а не кротость. Голѣми усилия е проявила овцата, докато стане овца. Тя нѣкога е била вълкъ, и после е станала овца. Който иска да придобие мекота, любовь, да се храни съ овче месо. Щомъ придобие тѣзи качества, повече не се нуждае отъ такова месо. Човѣкъ трѣбва да знае, каква храна е нуждна за развитието на ума, на сърдцето и на волята му. Бѫдещата наука ще посочи пѫтя на човѣка и въ това отношение. Колкото по-здрава кѫща иска да си направи човѣкъ, толкова по-здравъ материалъ избира. Сѫщото се отнася и до тѣлото. Храната, която употрѣбявате, трѣбва да бѫде здрава, чиста, доброкачествена. Отъ храната зависи здравето на човѣка. Всѣка храна трѣбва да отговаря на развитието на човѣка. Споредъ степеньта на умственото и духовното си развитие, нѣкои се хранятъ съ месо, други — съ растителна храна, а трети — съ плодове. Важно е да знае човѣкъ, какъ да се храни. Когато дойде до еволюцията на душата, човѣкъ ще се храни съ плодове. До това време той ще употрѣбява месо или растителна храна и ще отговаря за всѣко насилие, направено върху живитѣ сѫщества. Въ книгата на живота се пише за всѣки човѣкъ, колко птици, колко дивечъ, колко говеждо месо е изялъ презъ всичкитѣ години на сѫществуването си на земята, като въ пансионъ, и ще го заставятъ да плаща.

 

Страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на преяждането и на безразборното хранене. Майката на човѣчеството — Ева, се осмѣли да яде само единъ пѫть безъ позволение отъ забранения плодъ и скѫпо плати за това ядене. Осемь хиляди години се изминаха, откакъ тя яде отъ плода на дървото за познаване на доброто и на злото, но и доднесъ още не е изплатенъ този обѣдъ. Змията ѝ казваше: „Ако ядешъ отъ този плодъ, ще научишъ всички тайни въ свѣта и ще станешъ като Бога.” Тя не стана като Бога, но научи много тайни. Обаче, и доднесъ още плаща за знанието, което научи преждевременно. Желая всички хора да докажатъ съ живота си, че могатъ да не грѣшатъ като Ева. Това значи, че сѫ научили урока си и изправили погрѣшката на Ева.

 

Казано е да възлюбишъ Бога съ всичкия си умъ. Съ това се подчъртава, че човѣкъ трѣбва да люби Бога и съ мисъльта си. Достатъчно е да отправишъ ума си въ умствения свѣтъ, за да възприемешъ онѣзи сили, чрезъ които можешъ да любишъ Бога. Може ли умътъ ти да разбере законитѣ на умствении свѣтъ, ти ставашъ творецъ. Само така човѣкъ може да изработи характеръ въ себе си. Следователно, ако искашъ да бѫдешъ здравъ, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ сърдцето ти; за да бѫдешъ уменъ, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ твоя умъ; за да имашъ правилни отношения къмъ всички хора, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ твоята душа; за да имашъ устойчива и силна воля, душата ти трѣбва да бѫде свързана съ Божествения Духъ.

 

Правете всѣки день опити, да видите, обичате ли Бога съ ума, съ душата, съ сърдцето и съ силата си. Какъ ще направите опита? Представете си, че искате да направите добро на нѣкого. Ще се стремите, въ доброто да участвуватъ и четиритѣ елемента: умътъ, сърдцето, волята и душата. Онзи, на когото ще направите доброто, е обектъ; начинътъ, по който ще направите доброто, трѣбва да включва силитѣ на ума, на сърдцето, на душата и на волята. Така направено, то е Божествено добро, т. е. вие сте се свързали съ сърдцето, съ ума, съ душата и съ силата на Бога. Мислете за Него като за абсолютна реалность. Като се свържете съ Бога, за моментъ Той може да ви вземе въ своя свѣтъ, да видите и разберете, какво значи любовь. Опасно е да влѣзете въ този свѣтъ, защото не бихте желали да се върнете обратно на земята. Затова Божествениятъ свѣтъ е затворенъ за хората. Когато бѫдатъ готови, и този свѣтъ ще се отвори за тѣхъ, както днесъ е отворенъ физическиятъ свѣтъ.

 

„Да възлюбишъ ближния си, като себе си” — втората важна заповѣдь. Не се казва да възлюбишъ слабия, но ближния си. Кой е твоятъ ближенъ? — Всѣки страдащъ, когото срещнешъ на пѫтя си. Да го възлюбишъ, това значи да го свържешъ съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата на Бога. Радвайте се, че сте връзка между Бога и вашия ближенъ. Само така вие ще изправите погрѣшкитѣ си къмъ него. Нѣкога сте го обидили, съблазнили или спънали въ развитието му. Страданията на вашия ближенъ сѫ условия, които благоприятствуватъ за свързването му съ Бога. Вие пъкъ ще послужите за посрѣдникъ. Все трѣбва нѣкой да ви подаде рѫка, да ви извади отъ водата, въ която се давите. Безъ страдания човѣкъ не може да намѣри Бога. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че пожертвува своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.”

 

„Да възлюбишъ Господа.” ,Да възлюбишъ ближния си”. Това сѫ две заповѣди, които иматъ и научно, и практическо значение за човѣка. Какъ вие схващате тѣзи заповѣди, не е важно; важно е да любите. Щомъ любите, Богъ ще изпрати Учитель, Който да ви открие вѫтрешния смисълъ на любовьта. Тогава нѣма да се питате, защо трѣбва да любите Бога и ближния си. Какво ще стане съ васъ, ако само себе си обичате? Когото срѣщнете, все за себе си ще говорите. Ще дойде день, когато близкитѣ ви ще престанатъ да ви посещаватъ. Не само това, но, който не е съгласенъ съ вашето мнение, ще го налагате на общо основание. И тогава всѣки ще бѣга отъ васъ. Какъвъ смисълъ има да посещавате човѣкъ, който, въ края на краищата, ще ви набие? Вие ще го помните и на този, и на онзи свѣтъ. Както се помни човѣкъ съ злото, което ви е направилъ, така се помни и съ доброто, и съ любовьта си къмъ васъ. Христосъ се изявилъ на свѣта, именно, чрезъ закона на любовьта. Приложете и вие любовьта, за да се изявите на своя ближенъ. Не е важно да знаете, какво представя любовьта; важно е да я приложите. Вие се ползувате отъ слънчевата свѣтлина и топлина, безъ да знаете, какво представя слънцето, отъ какви елементи е съставено и т. н. Истинското знание се заключава въ любовьта. Какъвъ смисълъ има многото знание, ако мѫжътъ бие жена си? Много знае той, но не знае, какъ да въздържа рѫката си. И жената ходи на черква, слуша духовни проповѣди, но като се върне у дома си, все ще набие едно отъ децата. Ако я питатъ, защо го бие, ще каже, че иска да му намѣсти ума, или да го накара да прояви любовьта си.

 

Всички хора се питатъ, отде идатъ страданията. Лесно се отговаря на този въпросъ: страданията идатъ или отъ мѫжетѣ, или отъ женитѣ, т. е. или отъ ума на човѣка, или отъ сърдцето му. Единъ българинъ ималъ голѣма слабость къмъ виното. Всѣкога билъ пиянъ. Каквото печелилъ, все на кръчмаря давалъ. Единъ день жена му го дочакала предъ вратата съ тояга въ рѫка — тя била здрава, силна българка — ударила го силно по рѫката и я счупила. Следъ това му помогнала да влѣзе вкѫщи и го попитала: Ще пиешъ ли пакъ? — Повече нѣма да пия. На другия день отишълъ при единъ чаръкчия да му намѣсти счупената рѫка. Той го запиталъ: Какъ стана, че счупи рѫката си? — Остави се, лошо паднахъ отъ коня. Тоягата го направила трезвенъ. Тази тояга играе въ рѫцетѣ на родители, на учители, на началници, на министри и помага на хората да изтрезняватъ. Да изтрезнѣе човѣкъ, това значи, да престане да грѣши.

 

Природата си служи съ другъ методъ — съ смъртьта. Когато иска да накара човѣка да не грѣши, тя праща смъртьта. Като го бутне съ рѫката си, човѣкъ умира. Турятъ го на гърба, скръстватъ рѫцетѣ му и го носятъ на онзи свѣтъ. Скръстенитѣ рѫце показватъ покаяние. Човѣкъ се разкайва и казва, че нѣма повече да грѣши. Нѣкои хора, като умиратъ, обръщатъ се съ гърба нагоре, срамъ ги е да гледатъ Бога. Смъртьта учи човѣка да живѣе по умъ, по сърдце, по душа и по воля. Като мине презъ зоната на смъртьта, той все ще научи нѣщо. Въ първо време той се обезсърдчава, но после силитѣ на ума, на душата и на волята му идатъ на помощь, и той се насърдчава.

 

Какво трѣбва да се прави днесъ, за да може човѣкъ да преодолява мѫчнотиитѣ въ живота си? Единственото спасение е въ прилагането на Христовото учение. Като прилага, човѣкъ дохожда до познаване на себе си. Така той разбира, съ какъвъ капиталъ разполага и какво му липсва. Христовото учение дава методи за справяне съ отрицателнитѣ сили въ себе си. Напримѣръ, омразата, завистьта сѫ отрицателни сили, които тровятъ човѣшкия организъмъ. Достатъчно е да погледнете въ спектроскопа, за да познаете, какви елементи или съединения наблюдавате чрезъ него. По свѣтлитѣ и тъмни линии въ спектъра познавате присѫтствието на известни елементи. По сѫщия начинъ, достатъчно е да погледнете линиитѣ и силитѣ, които действуватъ въ ума, сърдцето, душата и волята на човѣка, за да познаете, какви чувства, мисли и желания го стимулиратъ. Страданията на човѣка показватъ степеньта на дисхармонията между елементитѣ умъ, сърдце, душа и воля. Щомъ се премахне дисхармонията, и страданията изчезватъ. Както водата въ природата играе важна роля за живота на организмитѣ — растения, животни и хора, така и навлизането на човѣка по-дълбоко въ гѫстата материя на живота води къмъ израждане. Водата е потрѣбна за организмитѣ въ опредѣлено количество. Увеличи ли се количеството ѝ, тѣ се удавятъ. Пазете се и вие, да не се удавите въ живота.

 

Христосъ казва на ученицитѣ си: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.” Хората се питатъ: Кой Богъ трѣбва да възлюбимъ? — Видимиятъ. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още въ утробата ѝ, така за много хора Богъ е незидимъ и непознатъ. Тѣ сѫ още въ утробата на Бога, не сѫ излѣзли отъ Него. Като излѣзатъ вънъ отъ Него, ще Го виждатъ, безъ да Го познаватъ. Много време ще трѣбва да мине, за да Го виждатъ и познаватъ. Който казва, че е видѣлъ Бога и Го познава, той е роденъ вече, стѫпилъ е на краката си, опиталъ е благостьта и добротата на своята Майка. Той вѣрва въ сѫществуването на Бога. Всички философи въ свѣта да го разубеждаватъ, нѣма да успѣятъ. Той има такива опитности, които предъ нищо не могатъ да се пренебрегнатъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ предсказва едно и сѫщо нѣщо десеть пѫти, и десеть пѫти се случва точно така, както е предсказалъ. Ще кажете, че може да е нѣкакво съвпадение. — Съгласенъ съмъ, и това се случва. Какво ще кажете, ако единъ човѣкъ предсказва нѣкои нѣща 999 пѫти, И нѣма нито едно изключение въ предсказанията му? Не остава нищо друго, освенъ да ги приемете за вѣрни и истинни. Богъ говори на хората, и тѣ казватъ това, което сѫ чули отъ Него. Казаното се сбѫдва. Вѣрвате ли тогава въ сѫществуването на Бога? Ще дойде день, когато всички ще познаватъ Господа, отъ малко до голѣмо. Тогава всички ще познаватъ видимия Богъ и нѣма да се съмняватъ въ сѫществуването Му. Който се съмнява въ Бога, той Го изхвърлилъ отъ себе си.

 

Нова култура е нуждна на сегашното човѣчество. Новъ, разуменъ миръ е нуженъ на хората — миръ, който да промѣни лицата имъ, да смекчи и облагороди сърдцата имъ, да внесе повече свѣтлина въ умоветѣ имъ. На много хора днесъ очитѣ сѫ жълти. Защо? — Черниятъ дробъ е разстроенъ. — На много хора цвѣтътъ на лицето имъ е черенъ. — Защо? — Защото живѣятъ въ тъмнина, подъ голѣми сѣнки. При това положение тѣ ще бѫдатъ болни. Опасни сѫ сѣнкитѣ на голѣмитѣ дървета. Нѣкой живѣе подъ сѣнката на дърво, чиито клоне сѫ израсли отъ паритѣ отъ милионитѣ на свѣта и мисли, че може да бѫде щастливъ. Казвамъ: Братко, ако мислишъ, че съ милионитѣ на свѣта ще бѫдешъ щастливъ, знай, че и въ десеть живота не можешъ да изкупишъ грѣховетѣ, които си направилъ съ тѣзи милиони. Помнете: Спасението на човѣка се заключава въ истинското творчество, въ истинския градежъ. Това значи, да съгради своето астрално тѣло, своето умствено тѣло и тѣлото на своята душа. Нѣма ли връзка между ума, сърдцето и душата, тѣлото започва да боледува. Щомъ боледува тѣлото, духътъ не може да се прояви. — Какъ можемъ да градимъ? — Като възлюбите Господа съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си, а ближния си като себе си. Безъ любовь не може да градите. Любовьта носи материали, възможности и условия за градежъ. Който се научилъ да гради за себе си, ще гради и за ближния си. Като срещне нѣкой страдащъ, той нѣма да го нагруби, да го нарече глупакъ, но ще се спре да поработи малко върху неговата постройка. — Ако е беденъ и нѣма срѣдства, какъ ще му помогне? — За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи, сиромашия не сѫществува. Споредъ мене, ако богатиятъ не отваря сърдцето и кесията си за бедни и страдащи, той самъ е беденъ. Ако сиромахътъ жертвува всичко, което има, за благото на своя ближенъ, той е богатъ човѣкъ. Не е нуждно да спасявате цѣлъ свѣтъ. Посадете една ябълчна сѣмка и я оставете, тя сама ще си работи. По-нататъкъ има кой да работи за нея. Бѫдете носители на новото учение, да станете проводници между хората и ангелитѣ, между ангелитѣ и Бога.

 

Какво трѣбва да правите, ако сърдцето ви е стегнато и не се отваря? — Ще се свържете съ сърдцето на Бога и ще се движите по Неговия пулсъ. Тогава ще се освободите отъ болеститѣ на сърдцето. Много болести се дължатъ на сърдцето, на нечистата кръвь. Напримѣръ, венерическитѣ болести, живеница, скрофули и др. се дължатъ все на сърдцето. Както въ бактериологическитѣ институти, за научни цели, култивиратъ различни бацили, при специфични условия, така и въ природата има скрити сили, които сѫ опасни за човѣшкия организъмъ. Съ своето изопачено сърдце човѣкъ се домогва, именно, до тѣзи сили, влага ги въ сърдцето си и заразява не само своята кръвь, но и кръвьта на редъ поколѣния следъ себе си. Така се явяватъ опасни, неизлѣчими болести, които тровятъ кръвьта на съвременното човѣчество. За да се.освободи отъ това зло, човѣкъ трѣбва да възлюби Господа съ всичкото си сърдце, да употрѣби сърдцето си за градежъ на своето тѣло, а сѫщевременно да помага въ градежа и на своя ближенъ. Който гради така, той е неуязвимъ за всички болести. Страдате ли отъ нѣкаква опасна болесть, не казвайте, че ви е сполетѣло голѣмо нещастие, но кажете: Благодаря Ти, Господи, че си решилъ да ме очистишъ. Отъ Божествено гледище микробитѣ, бацилитѣ сѫ метли, съ които разумнитѣ сѫщества чистятъ нечиститѣ дворове и кѫщи на хората.

 

Дошло е време, сегашнитѣ хора да приложатъ Божествената хигиена. Тя изисква отъ всички новъ, чистъ животъ. Нека всички народи приложатъ тази хигиена и ще видятъ, колко болести ще останатъ и колко смъртни случаи ще има. Нека държатъ статистика и я сравнятъ съ досегашната. Приложете новата хигиена следъ войната. Ще кажете, че тази хигиена е противъ науката. Не само че не е противъ науката, но тя включва цѣлата съвременна наука въ себе си. Въ сѫщность, една наука, една хигиена сѫществува, тя е Божествената. Божествената медицина лѣкува сто на сто. Ако нѣкоя медицина лѣкува болеститѣ само десеть на сто, тя не може да ви помогне. Природата сама лѣкува 50%, човѣкъ се лѣкува 25%, значи, за лѣкаря остава само 25%. Ако и това не може да даде, кѫде остава неговата наука?

 

Ние не се обявяваме нито противъ науката, нито противъ религията, нито противъ държавата. Ние желаемъ и на науката, и на религията, и на държавата да станатъ по-голѣми, да си направятъ по-голѣми прозорци, да влиза повече свѣтлина. Ние желаемъ, хората да бѫдатъ свободни, да нѣматъ страхъ за бѫдещето си. Ако една кѫща е слаба, нѣма защо да се страхувате. Ще дойде комисия да я прегледа. Щомъ не може да издържи, ще я съборятъ и ще съградятъ нова. Всѣко събаряне подразбира новъ градежъ, новъ опитъ. Всичко, което става въ свѣта, е за добро. Като гради ново здание, човѣкъ разширява и ума, и сърдцето, и душата си, за да възприеме повече отъ Божията Любовь. Той ще се научи да работи, както е работилъ Богъ и както днесъ още продължава да работи. Само при това положение, човѣчеството може да разчита на възвишени и напреднали майки и бащи, на разумни и напреднали духовници, учители, сѫдии, управници и др.

 

Сегашнитѣ хора не вѣрватъ въ сѫществуването на духове, т. е. на духовния свѣтъ. Тѣ искатъ да ги убедишъ въ сѫществуването на Бога. Щомъ не вѣрватъ въ Него, не удобряватъ начина, по който свѣтътъ е създаденъ, нека тѣ станатъ богове поне за семейството си. Мѫжътъ е единиятъ богъ, жената — вториятъ. Нека създаватъ безсмъртни деца, нека поставятъ дома си на основа на щастието и го представятъ за образецъ на всички семейства. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ проповѣдва, но едва днесъ учението Му се възприема, както трѣбва, а хората вече очакватъ резултати и се разочароватъ и обезвѣряватъ. Решавали ли сте съзнателно задачи на сърдцето, да приложите любовьта въ нейната пълнота? Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъвъ образъ, който да отговоря на първичния, създаденъ по образъ и подобие на Бога?

 

Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Тукъ думата „грѣхъ” означава тъмнина. Какво правятъ разумнитѣ хора, когато останатъ въ тъмнина? За да не се блъскатъ въ предметитѣ, които сѫ поставени на пѫтя имъ, тѣ турятъ рѫцетѣ си напредъ, опитватъ околната обстановка. Това сѫ хора, които работятъ съ душата си. Ето защо, когато попаднете въ тъмнина, правете и вие сѫщото. Не въртете бастона си на една и на друга страна, но опитвайте съ него, да нѣма нѣкаква опасность предъ васъ. Използувайте днесъ вашия бастонъ да минете въ по-високо положение, да станете човѣкъ-ангелъ.

 

Правете опити да се свързвате съ силитѣ на разумната природа чрезъ ума, сърдцето, душата и волята си. Така ще разберете живота на минералитѣ, на растенията, на животнитѣ, на всички хора и ще се учите отъ всичко. Ако първиятъ опитъ излѣзе несполучливъ, направете втори, трети и т. н. Не се обезсърдчавайте, защото Богъ работи въ свѣта, въ всѣка жива душа. Той ги обединява. Той самъ може да свърши работата си и безъ мене, но като ви говоря, азъ ускорявамъ вашата еволюция. Това, което можете сами да постигнете въ една година, съ мене ще го постигнете въ единъ день. Каже ли нѣкой, че не иска да учи, че нѣма нужда отъ учитель, той е въ положението на животно. И животното си маха по цѣлъ день опашката, за нищо не иска да знае. Но човѣкъ не трѣбва да спира на едно мѣсто; той трѣбва да учи, има нужда отъ учитель. И азъ се уча да махамъ бастона си по особенъ начинъ. И васъ ще науча на това изкуство. Махайте бастона си въ посока на ума, на сърдцето, на волята и на душата. Когато отивате въ посока на сърдцето си, ще движите бастона си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите въ плоскость; когато вървите въ посока на волята си, ще го движите въ три измѣрения, въ измѣренията на куба; и най-после, вървите ли въ посока на своята сила, ще го движите въ центъра. Тръгнете ли въ едно направление, не се връщайте назадъ. Възприемете ли една Божествена идея, дайте ѝ първо широчина, или дължина; после — пространственость — широчина и дължина, следъ това — триизмѣрность — обемъ и най-после, съ силата на своя духъ, вложете въ нея съдържание и смисълъ. Това значи, да люби човѣкъ съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си. Това е проповѣдвалъ Христосъ на ученицитѣ си — да се напълни душата имъ съ Божествени идеи, съ Божествено съдържание, което да ги повдигне. Какво прави разумниятъ човѣкъ, като срещне едно говедо, което свободно маха опашката си? Той не му проповѣдва, но го насочва тамъ, дето има добра паша и чистъ изворъ. Всички хора сѫ поставени при добри условия, на всички е показано, кѫде има изобилна и доброкачествена храна и чиста вода, но малцина използуватъ добритѣ условия. Повечето хора се отклоняватъ отъ пѫтя си и, като умратъ, близкитѣ имъ казватъ: Умрѣ, горкиятъ, но поне изпълни задълженията си като човѣкъ. — Нищо не е изпълнилъ той. Градилъ и разрушавалъ, т. е. живѣлъ по старъ начинъ. Новиятъ животъ подразбира новъ начннъ на градене. Христосъ дава дветѣ заповѣди на съвременнитѣ хора, за да ги освободи отъ вѣчното разрушаване. Трѣбва ли въ бѫдеще човѣкъ да постѫпва като скорпиона, който самъ се отравя, ако не може да унищожи неприятеля си.

 

Желая на всички хора да се движатъ по права линия, по плоскость, по тритѣ измѣрения и най-после да се слѣятъ съ Божествения центъръ, въ който се влива Божественото съдържание. Така трѣбва да се движатъ всички хора, за да съградятъ нови домове, нови църкви, нови училища.

 

Желая, всѣки човѣкъ да стане силенъ по умъ, по сърдце, по душа и по воля, за да използува силата си, както за своето благо, така и за благото на своя ближенъ.

 

20. Беседа отъ Учителя, държана на 27 октомврий, 1918 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...