300–350

[Hristo Vatev]

300–350

300

Умът.

Бъди Умен!

И при всяка твоя постъпка прецени условията и последствията.

301

Пред изпит.

Бъди спокоен и тих.

Всичко ще мине добре!

302

Три състояния.

Има три състояния в живота на човека:

Едно физическо – там всичко се безпокои.

Друго духовно – там има стремеж към един идеал.

И трето Божествено – там има абсолютен Мир!

Ученикът трябва да е преминал първото състояние.

303

Ученик.

Най-хубавото нещо е човек да бъде ученик!

304

Помощ.

Учителят може да помогне на ученика си само като забележи у него непреодолимо желание към Духовното.

305

Вяра.

Ще упражняваш вярата.

Без вяра умът се колебае. Мощна вяра ще туриш в себе си!

Корените на вярата се намират в миналата вековна опитност на човека.

306

Мото.

С Господа, Който живее в мене, всичко мога.

Помощта не иде от вън; тя иде от вътре.

307

Бурята.

Когато небето се заоблачи и загърми, малките цветенца се радват – влага им трябва. А хората ги е страх, защото нямат вярата на цветята.

Ученикът не трябва да се плаши от бурята, защото и тя е необходима, но да гледа да я използува добре.

308

Светлина.

Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин.

Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост.

Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.

309

Божественото.

Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си.

Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички.

310

Себе си.

Общественият живот ученикът може да проучи в себе си.

Познаваш ли себе си, познаваш и обществото.

311

Кръщението.

Кръщението е акт на Духа.

То е нещо вътрешно.

312

С Бога.

В Любовта няма страх.

Ученикът не трябва да го е страх от хората, защото той живее с Бога.

313

Църквата.

Църквата на ученика трябва да бъде вътре.

„Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас.“

314

Сила и светлина.

Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ѝ – ще светне, Светлина ще стане.

315

Душата.

Ученикът схваща себе си като нещо отделно от тялото, за да не се съблазни от формите.

316

Учение.

Ученикът се учи по два начина: или го учат, или той сам се учи. Или той си създава условия, за да го учат, или другите създават условия, за да се учи той сам.

Процесът на учението е труден, но приятен.

317

Началото.

По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от началото ще укрепне.

318

Придобивка.

Във всеки живот ученикът трябва да има придобивка. Той трябва да слуша Духа си. Няма нищо по-хубаво от опитността, която разумният Дух може да даде на човека.

319

Основа.

Ученикът трябва да гледа да придобие здрава основа в душата си, за да разбира живота правилно.

Ученикът трябва да има самоувереност в живота, за да има основа, на която да гради.

Самоувереност има само онзи, когото вълната на Любовта е докоснала.

320

За Бога.

Първото и Велико нещо за ученика е да знае, че Бог е вечна хармония.

Когато я почувствуваш в себе си, Бог те е посетил.

Това са епохални мигове в твоя живот!

321

Стремеж.

Да се стреми към Бога и Истината, това е Великата задача на ученика.

322

Душата и умът.

Душата ти да бъде лазурна, а умът – светъл.

323

Коригиране.

Когато ученикът иска да направи някому нещо, той сам трябва да се постави в същото положение. И ако намери, че е добре, тогава да го направи. Така той се коригира.

324

Цялото Небе.

Ако ученикът се води напълно по Божествените принципи в живота си, цялото Небе ще му съдействува.

Когато човек работи за Бога, за другите – Небето е с него!

325

Мото:

За оня, който върви по Божия закон, всичко съдействува за добро.

326

Молитва.

Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно.

При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние.

Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.

327

Природата.

Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата. Те са израз на една Висша Разумност!

328

Съзнание.

У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото!

Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си.

329

Енергиите.

Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа. Тогава те развиват неговите висши центрове.

Когато енергиите остават долу, те се застояват, стават разрушителни и предизвикват експлозии.

330

Мислите.

Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото. По този начин се организира духовното тяло.

331

Божественото.

В живота на ученика трябва да се прояви Божественото.

В него е пълнотата на живота.

332

Истини за работата.

Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът.

А най-голямата благодарност на човека заради живота е работата.

Деликатността е плод на зачитане работата на другия.

Който почита – мисли.

Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа.

Работи само онзи, който работи от Любов.

Който работи, обича.

И който почита работата на другия, сам работи.

Който разбира, живее.

Смехът понякога показва, че не разбираш. Той е временно развлечение.

Който разбира, мисли!

Който разбира, работи.

„Отец ми работи, и Аз работя.“

333

Отплата.

Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика.

334

Близост.

Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се.

335

„Засади“.

Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен.

Има низши духове, които устройват „случайни засади“, и ученикът може да си напакости. Например минаваш покрай някой мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно.

336

Към Духовното.

Ученикът трябва винаги да одухотворява материалното. Спре ли се на него, ще срещне големи противоречия в живота.

От физическото към духовното!

337

Бог.

Бога най-лесно ще намерим в себе си. Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери и навсякъде около себе си.

338

Материалното.

На земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да желае нищо земно. Той ще си служи с букваря и плочата, докато завърши първо отделение; и после ще мине напред, а тях ще остави за другите.

Няма защо да носи със себе си и букваря и плочата в университета.

339

Свещени думи.

– Познаваш ли ме?

Не бой се!

340

Бог.

Докато намираме Бога в себе си, нашият живот е пълен, има смисъл и радост.

Извън Бога има само нещастия и страдания.

341

Бог.

Само в Бога е нашият живот!

342

Развитие.

Гледай развитието ти да върви естествено. Мисълта трябва да расте, но не да презрее.

Мислите трябва да се развиват и да растат, без да се изменят.

343

Действие.

Не всякога Учителят може да говори.

Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството! Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата. И ще благодари на Учителя си, задето не му е говорил нищо тогава.

344

Мистична самота.

Има в човека една мистична самота, в която той се слива с Бога. Това е за оня, който разбира!

Има една свещена област в душата, която е неприкосновена! Нея никой не може да прекрачи.

Тя е свещено място, предназначена само за Бога.

345

Сам.

Учениците могат да живеят сами в своя вътрешен живот само ако живеят в чистота.

346

Пчелата.

Пчелата ще извади мед от цвета; човек ще откъсне цветето, ще го помирише и ще го хвърли. А говедото ще го стъпче.

Ученикът трябва да има метода на пчелата.

347

Светлината.

Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде най-Великото чрез Светлината!

348

Чистене.

Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.

349

Светлина.

Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов.

Любовта се показва в най-голямата нищета.

350