Jump to content

1940_07_24 Частите и цялото / Закон за частите и за Цялото


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

Аудио - чете Живка Герджикова

От книгата,Наука за живота. Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том II (лекции 24–48).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Частите и цялото

Сряда, 5 ч сутринта

(Времето тихо и топло. Цялото небе чисто, синьо, без

никакви облаци. При моста между Чамкория и Мусала,

на връщане от Мусала и след нощуване при моста.)

Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска. Някой казва: „Аз съм свободен.“ Какво сме свободни! Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен. Не сме свободни да го отсечем. Ний си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат, са дървосекачите, въглищарите и рибарите. Кой рибар, който е ходил да лови риба, е прокопсал? После, кой воденичар, който е млял жито, е прокопсал? Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичане на дървета, от производство и продажба на дървени въглища, после от кръчмарство – продаване на вино.

Аз наричам „свободен човек“ следния: като те калят, да не могат да те окалят. Човек, като го калят, като не вика и не изгубва равновесие, калта се чисти и той се измива. Като те горят, да не могат да те изгорят. Вие всички сте в борба с вашите стари навици, със старите си мисли, със старите желания и постъпки. С тях се бори човек. Най-първо детето, като дойде, опитва се да стане и най-сетне побеждава. И като остарее, човек пак иска да стане, стане и залитне – значи изгубва свободата си. Човек, когато залита в истинско отношение – както и да е, но в умствено отношение когато започваш да залиташ, тогава е по-опасно.

Достатъчно е да се намериш между стотина души болни хора, за да помислиш, че си болен. Един ти разправя за бъбреците, друг ти разправя за дробовете си, за стомаха си, за краката си и прочее. И ти почваш да чувствуваш, че носиш тези болки.

И ние по някой път носим болките на цялото човечество: влизаш в това трептение и носиш болките. И доброто, и злото се предават. Те са еднакво силни. Не смесвайте злото и греха. Доброто и злото са силни. Злото се подкупва. То само зло не прави, но се подкупва за греха. А пък доброто не се подкупва. То казва: „Не!“ Та, много работи в света вървят с подкуп. Грехът е подкуп.

Дето казвате някой път: „Любов имам“, дето се влюбвате, това не е никаква любов. Никаква любов няма там. Това е една румънска каша, мамалига, за която човек казва, че умира и после вижда, че нищо е нямало там. Тогава как ще примирите човешката любов и Божествената любов? Ти обичаш баща си и майка си и ако ги обичаш повече от Бога, тогава каква е любовта? Писанието казва: „Ако ги обичаш толкоз, колкото обичаш Бога, тогава е на мястото.“ Всъщност трябва да обичаш Бога повече от всичко. Ако обичаш баща си и майка си, които много малко са направили за тебе и ако обичаш тези, които нищо не са направили за тебе, ако ги обичаш повече, отколкото Онзи, Който всичко е направил за тебе, там е всичкото ви заблуждение. Значи не обичаш Онзи, Който всичко е направил за тебе, а пък обичаш този, който много малко е направил за тебе.

Та, всичкото нещастие седи в това, че ние претърпяваме последствията на онова, което сме направили. Всякога, когато обикнеш света повече от Бога, то ще се върне върху тебе. Понеже си обикнал Господа по-малко, то и синовете ти ще те обичат по-малко. Синът обича жена си повече, отколкото баща си и майка си. Какво е направила тази кокона? Но после и с този син, и с жена му ще стане така. Хубави са тези кокони. Но какво ще допринесе една кукличка? Ще отвлича вниманието. Жена ти е кокона, а пък мъжа можем да наречем коконче.

Това са задачи на цялото човечество. Ние разрешаваме една задача, която е обща, не е индивидуална. И във всички служби, и във войската, все наказват човека за непослушание, за липса на любов. Войникът се наказва за непослушание. Но непослушанието произтича от това, че началникът изисква повече любов, готовност за всички жертви, а пък само любовта може да направи да се жертвуваш. Човек може да се жертвува от страх, но това не е истинската жертва.

Човек ще се учи да не прави грешката на Иакова Всеки човек си има един възлюблен син Иосиф в себе си. Баща му го обича повече, не го праща на работа и седи при баща си. Но той е, който страда. Него го пращат в Египет, седи в затвора, после жените го изкушават, доста трудни задачи има да разрешава. Светът те изкушава. Светът е една много префинена жена. Славата на света е жена, префинена жена. Като я погледнеш, влюбиш се, запали ти се сърцето и казваш: „О, да си поживеем със света.“ Казано е в Писанието: „Понеже възлюбиха славата човеческа повече, отколкото Славата Божия“. У мнозина е това.

Всеки в света казва: „Аз съм свободен.“ А пък това не е вярно. Не са само хората свободни, но и всяко растение е свободно и ти не трябва да нарушаваш свободата им. Всяка трева е свободна. Ти нямаш право да си туриш крака върху цветята. Водата, камъните са свободни. Ти вървиш и мислиш, че си свободен да правиш каквото искаш. Там е заблуждението. Един камък се търкаля отгоре и те блъсне. И той е отговорен. Държат го отговорен. Той трябваше да се извини. Той ще се извини, че условията били такива, та се търкулнал, но не го извиняват. Той не трябваше да се търкаля, трябваше да се задържи горе малко.

Аз казах снощи на съществата поливачи: „Ако обичате, отложете поливането си. Ние, ако знаехме, щяхме да седим в хижата, но понеже мислихме, че ще отложите, слязохме. Ако можете, отложете поливането си тази вечер. Тая вечер да не ни поливате. Че имате право да поливате, имате. Но ние излязохме от хижата.“ И те се отказаха да поливат. Те казаха: „Ние ще ги накараме да направят една палатка.“ Аз щях да остана в палатката, но вие щяхте да бъдете мокри. Аз им казах: „Ако ще мокрите, и мене намокрете.“

Любовта към Бога ражда всичко. Има едно подчинение от любов. Човек трябва да се подчинява от любов. Това е свободата. Там е истинската свобода: от любов да направиш нещо. Всичко можеш да направиш, но като го направиш от любов, свободен си; ако не го направиш от любов, не си свободен. Аз съм забелязал, че някой се чувствува по-свободен, а пък друг не се чувствува свободен. А пък свободата зависи от човешката мисъл. Някой е свободен – може да носи вода и отива за вода. А някой не е свободен – не може да носи вода. Когато умния турят на работа, ще я извърши добре. А пък ако глупавия турят на работа, ще направи доста пакости.

За в бъдеще, за да проявите любовта си, ще ви пратят при бедните. Защо? За да не се изкушаваш. Бедният няма нищо. Ти ще му занесеш някои неща. Защото, ако отидеш при богатия, той има всичко. Какво ли няма той! Та, богатите всекий обича. А пък сиромасите малцина ги обичат.

Например младите моми обичат здрави момци. Младите момци са благодат, а пък болните са сиромаси. И младите момци обичат богатите моми, т.е. здравите моми. Болната мома колцина ще се намерят да я обичат? Сиромасите всекий ги отминава, не ги поглежда. А пък богатият има автомобили, коне, пари, жена му е добра, той е умен и благороден. Така мислят хората за богатите. А пък за сиромаха казват, че е глупав, че не могъл да си уреди живота. Знаете ли колко е мъчно да се справим с тия мъчнотии?

Как ще помогнеш на богаташа? Един пример. Ти пътуваш пешком, сиромах си. Богатият ходи с автомобил. Автомобилът се обръща и той получава удар по главата си. Аз отивам и му превързвам главата и му казвам: „Няма нищо, стават такива катастрофи.“ А аз, понеже пътувам пеш, не стават с мен такива работи. И ти като пътуваш пеш, няма да ти се наранява главата.

(Учителят се обърна към една сестра и казаsmile.gif Вчера искаше на кон да слезеш. Казах ѝ, без кон може да слезе. Тя се качи от хижата до върха Мусала без кон, а пък надолу да иска кон, това е заблуждение. Човек сам се заблуждава. Казах ѝ: „Без кон можеш да слезеш. С кон надолу е много опасно да се върви. Може да се спъне конят и да паднеш и ти заедно с него.“

Сега забелязвам във всички хора: като се съберат някъде, всеки гледа да вземе най-хубавото място. Например, като дойде някой при огъня, веднага взема най-хубавото място. Втори дойде и гледа, недоволен е, че първото място е заето, взема второто място. Дойде трети, и той е недоволен, и т.н. А сега да се постъпи по обратния път: като дойдеш до огъня, вземи най-лошото място, та последният като дойде, да вземе най-хубавото място. Значи обратният ред на нещата е сравнение с днешния век. А пък това е един процес вътрешен.

Когато пътувах, приятелите все хванат някой автомобил. Аз, когато пътувам, никога не турям в ума си, че ще се возя. И като тръгна пеш, мене ми е приятно.

Някой ученик не си учи уроците, които се предават, и си казва: „Учителят ни е добър и ще се случи да пита лесен въпрос.“ А пък то се случва учителят задава по-мъчен въпрос и ученикът си казва: „Много е дребнав учителят ни.“ А пък то не е така.

Като държиш матура, да знаеш всичко, че да не могат да те скъсат. Има един пример на апостол Петра, един хубав пример. Някой път ние имаме една голяма самоувереност. Христос казва на учениците Си: „Всички тази вечер ще Ме напуснете.“ – „И всички да Те напуснат, аз съм онзи, който Те обичам и никога не се отричам от Тебе.“ Христос му каза: „Три пъти ще се отречеш тази нощ“. И той се отрече и то за една малка работа. И като се отрече, почна да мисли, плака и каза: „Какъв слаб човек съм бил, човек без характер. Мен ми казаха тази слабост и аз не исках да се призная.“ Когато ние не сме на изпитание, мислим, че сме силни, но когато дойдат изпитанията, характерът на човека там се проявява.

За сега има една обща карма и носи вече последствията си. Носим и общите добродетели, и общите недъзи. Друг някой направил погрешка и на тебе ти се дава да я изплатиш. И доброто се дава така. Не разрешаваме вече една индивидуална карма, а общочовешка карма. Някой пита: „Какви грехове съм направил?“ Не, участвуваш в общото добро и в общото зло. Някой път не си направил добро и ти идва доброто. Някой път не си направил зло, а пък ти идва зло. Христа защо трябваше да Го накажат? За общата карма. Цяла една нощ един цял полк римски войници се гавриха с Него, туряха Му венци и мантия и Му се покланяха, удряха Му плесници, плюеха Го. Това считам за най-голямото геройство. Онова страдание на кръста беше физическо, но Христос прекара тази нощ между римските войници в онова умствено изпитание и Той беше спокоен, доволен, силен всичко да понесе. На кръста беше мъчен физически. Та, най-първо, Той имаше сила да се избави, когато Го хванаха, но Той не си употреби силата. После, имаше сила да се освободи от гаврата и пак не си употреби силата. И после, на кръста, имаше силата да се освободи – и там не се освободи. Та, Той претърпя три несрети: и в умствено отношение, и в духовно отношение, и във физическо отношение. Това показва силата на характера: да издържи на всички изпитания.

От Римската империя нищо не остана, а пък от Онзи, Когото биха, с Когото се гавреха, от Него остана нещо. И кръстът, на който Го разпнаха, и той се въздигна и стана по-знаменит от цялата Римска империя. Кой днес не носи кръстче? И колко души носят на гърдите си кръст за храброст. И вземат Христа за пример. Във време на Римската империя считаха кръста за най-позорно нещо, а пък днес го считат за емблема на доблест, храброст и благородство.

Та, в ума ви ще остане следната идея: когато страдате, вий нямате ясна представа, че Невидимият свят – онези, които са дошли до съвършенство, те гледат как ще издържите изпита си и всички желаят да го издържите. Та, когато издържите изпита си, на тях е приятно, а когато се колебаете, на тях не е приятно и казват: „Този загазил.“

Изпити има още. Изпитите не са завършени. Вий мислите, че в този живот ще завършите всички изпити. В следующия живот ще ви се дадат условия да правите добрини. Тогаз ще се види как ще направите това. В този живот изпитвате всички несгоди, а в следующия живот ще имате условия да правите добрини. В този живот кармата е негативна, а пък в следующия живот ще бъде положителна.

Аз правя следното сравнение: вчерашният ден е сегашното, а пък бъдещето е днешният ден. (Вчерашният ден беше облачен, а днес имаме чисто синьо небе без никакви облаци и изобилно слънце, времето тихо и топло.) Днешният ден ще бъде хубав. Всичко ще имате. Ако снощи бяхме останали в хижата, какво щяхме да имаме? Това е човешкото. Човешкото е, когато казват: „Все човек трябва да е послушен малко.“ Ний спечелихме, понеже, ако бяхме останали в хижата, щяхме да платим по 50 лева, а пък тук спахме без пари. После, огън не щяхме да имаме, а пък тук имаме хубав огън. После, и сладко спахме тук. Имаше едно малко неудобство: имаше малки комарчета. Те казваха: „На услугите сме ви, добре дошли, но ще платите нещо от ръката си.“ Като дойде, комарът казва: „Колко ти е хубав носът, да взема нещо за спомен от него. Колко ти е хубаво ухото, колко ти е хубава устата.“ И дето кацне, все иска за спомен нещо. Аз така разглеждам нещата.

Сега, каквото е останало у всички, общо ще го изядем – и който има, и който няма. Никой да не остане гладен. Искам всинца да се наядете богато. Кой каквото има, да го извади. Сега богатите да му мислят. Ще приложим закона за самоотричането. Ще се самоотречем.

Хубави са работите. Светът навсякъде е пълен с Божиите блага. Ний минаваме като слепци и не виждаме онези великите блага, които съществуват. Сега, през тази година имате условия. Като се върнете, ще бъдете богати. Само ви предупреждавам: като слизате от Мусала, да не яздите на кон. Конят какво значи? Да не разчиташ на чужди коне, а само на своя собствен кон. Отиваме на Мусала с нашите крака и надолу да не разчитаме на чужди крака. И надолу, и нагоре – със своите крака. Това, което човек сам направи, е най-хубавото.

„Добрата молитва“

6 ч 10 мин сутринта

Имаме още на разположение 4 часа до тръгване.

Когато направиш за Бога нещо, ти си свободен. Няма тогава кой да те съди. Щом направиш нещо за частите, тогава имаш състезание, не си свободен. Като правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там седи свободата. Всеки вижда погрешките на другите, а пък погрешките сами са частно.

Няма нещо по-неустойчиво от човешката любов. Устойчивото у човека е Божественото. Бог трябва да слезе у хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена. А пък ний трябва да живеем у Бога, за да се изправи нашата любов. Много мъчно е да се освободи човек от миналите навици. Вижте онзи тютюнджия или пияница: като види, че някой пуши или пие, потекат му лиги. Човек, като изправи своите слабости, е силен, а пък като не ги изправи, е слаб.

Да кажем, че пътувате в автомобил. Няма място и ти казват: „Ти си силен, да турим слаб на твоето място.“ А пък теб не е приятно. Или да кажем, че са приготвили за тебе едно хубаво ядене. Идва един гладен и ти да му го дадеш, и да ти е приятно. Законът е такъв: Който не може да изправи лошите навици, е слаб човек; а пък който може да ги направи и да ги изправи, е силен човек.

Когато имаш един навик, идеята ти е все добра. Например навика ти да събираш, да забогатяваш. Не е лош този навик, но този добрият навик се обръща в зло. После, да даваш е добър навик, но ти можеш да даваш и със своето даване можеш да направиш някоя пакост. Например дошъл някой и ти му даваш пари: с тези пари той може да купи оръжие и да убие някого. Някой идва при мене и ми казва: „Жена ми е гладна.“ Казвам му: „Да дойде жена ти.“ Той казва: „Децата ми са гладни.“ Аз му отговарям: „Да дойдат децата ти.“ Той казва: „Жена ми не може да стане.“ Казвам му: „Тя, като реши да дойде, ще оздравее.“ А пък аз виждам, че той няма нито жена, нито деца. Казвам му: „Както помагам на тебе, така ще помогна и на жена ти.“ Той казва: „Тя има работа и не може да дойде тук.“ Казвам му: „И аз имам работа.“

Някой идва и ми казва: „Аз имам много бърза работа. Помогнете по-скоро.“ Казвам му: „И аз бързам, почакайте малко.“ Че имал бърза работа, съзнавам, но и аз бързам. Ако е по-бърза от моята, аз ще отстъпя. Ако той бърза, за да отиде да направи някое добро, аз ще му отслужа. А пък той има бърза работа: да се удоволствува, да направи гешефт, да печели пари.

Сестрата ми каза, че иска да се върне с кон през Чамкория. Казаха ѝ: нека да отиде без кон. Има три Николини. Има една в Божествения свят, тя е с крила. Има една друга в духовния свят, тя е много добре облечена. А пък третата е с дрипи, тук, на Земята. Онази, с крилата, на кон не язди. А пък тази иска кон да ѝ хванат. Аз погледнах коня. Конярят го биеше по краката. И един ден ще каже конят: „Знаете ли колко ме биха заради тебе?“

Въпросът е съзнателно да постъпва човек. Аз не се качвам на кон по единствената причина: като се завъртвам някъде, конят подскочи и си загубвам настроението. И някой път не се качвам на автомобил, понеже и той подскача и главата се разклаща. А пък като вървя с моя автомобил, вървя по-добре. Ти тури Божествената мисъл. Ако аз бих се качил на кон, трябва конят да е снажен, хубав, пълен с магнетизъм. А пък някой път се качиш на някой кон халаше. И освен че нищо няма да вземеш, но той ще вземе от тебе. Когато имаш едно неразположение на духа, да го отделиш от себе си. Да носиш някой път едно неразположение на духа като едно своенравно дете. Всичко ти е криво тогава. То е едно дете, което трябва да възпиташ, да го облагородиш. А пък ти вземаш неговата страна, ставаш като него и го защищаваш.

Човек да разчита не на хората или на нещо външно, а на Божественото, понеже гдето има живи хора, все ще се притече някой от тях, те са в услуга на Божественото. Веднъж, във време на войната, мене ме държаха по-дълго време в една къща да помагам. В къщата останах до 12 часа в полунощ. А пък беше военно положение. Можеше човек да намери участъка. Хазяинът ми беше генерал. Той искаше да ме придружи до вкъщи, а пък аз казах, че не искам. Вместо генерала, при мене на улицата се прикомандирова едно голямо куче. И когато минавахме покрай стражар, кучето обикаля около него и той мисли, че аз съм инспектор, и ме отминава. Минаваме покрай друг стражар. Кучето пак се завърти около него и стражарят пак мисли, че съм инспектор с куче, официално лице. Дойдохме до 66 (става дума за къщата на ул. „Опълченска“ № 66 (в София), където Учителят е живял), аз му дадох хляб и сутринта го нямаше. Та, това куче изпълни длъжността си много добре. На другата сутрин приказваха, че снощи минало началството. Значи едно куче ми отслужи в това, в което генералът щеше да ми отслужи. Аз щях да си отида и без кучето, но беше интересно с кучето. Минаваме покрай стражаря, кучето се позавърти около него, аз мина и поздравя стражаря, и той се изправи и поздравява. После, като срещна друг стражар, пак го поздравя, и той ме поздравява.

Колко е ясно времето днеска. Няма нито едно облаче. Ний сега пак не можахме да минем без коне. Дойдоха пак два коня с нас за багажа.

Човек трябва да разчита на Божественото. Има един Божествен Промисъл, на който човек трябва да разчита. Има един Божествен Промисъл, той още в началото ти казва: „Не тръгвай“ или „Тръгни.“

(Разговор след сутрешната закуска, в 8 ч сутринта, сряда, при моста.)

Един казва: „Аз ще тръгна по Бога, но имам жена и деца. Като ги наредя, тогава ще тръгна.“ Така все отлагаме и времето изтича.

Когато казваме: това не можем, онова не можем, това са залъгалки. Човек е силен в момента. Ти казваш: „Аз не съм богат.“ Ти не трябва да бъдеш богат. Богатството и сиромашията са два полюса. Богатството се намалява, а пък сиромашията се увеличава. Сиромашията е последен плод в земята, за да поникне, а пък богатството е зрял плод, който береш.

Ний се мамим: ний мислим да уредим работите си, а пък те са уредени. И уредените работи трябва да ги използуваме. Ний мислим да работим, като си уредим работите си. Не, сега почни да работиш. Ти ще посадиш семената и като подрасте дървото, ще има да ядеш изобилно. Всички се спъваме и казваме: това нямаме, онова нямаме. Всичко имаме, какво ни липсва? От нас ли зависи да накараме Слънцето да грее и да се ползуваме от тези блага тук, около нас? Не.

Ти обичаш един човек. Ти трябва да се нагодиш за любовта му. Ако не се нагодиш, не можеш да я възприемеш.

Религиозните хора искат да станат добри, без да знаят, че те са добри. В човешкия ум не наливай всички какви да е каши, да не стане някоя попара.

Глупавият изказва нещата с много думи, а пък умният ги изказва с малко думи.

Господ се показва на всички хора според степента на тяхното съзнание – приспособява се. Слънцето, за да не бъде достъпно, е далеч на 92 милиона мили.

Нали сте писали вий някой път любовни писма. Например пишеш: „Ти ми носиш всичкото щастие.“ Това, което пишеш, вярно ли е? Ти казваш, че той ти носи щастие. Че, той сам е нещастен, а пишеш, че той те прави щастлива. Някоя мома идва при мене и казва: „Аз искам да се оженя за един идеален момък.“ Казвам ѝ: „Идеалният момък за тебе, глупачка, ли ще се ожени?“ Дойде един момък и ми казва същото. Казвам му подобно. Това, дето се жените вие, цаните се за слугини. В онзи свят няма никакви женитби. Онзи свят е като тази светлина, която е сега днес горе над нас. Умственият свят е толкова добре уреден, че ти само да ходиш, дето искаш. В онзи свят няма да можеш да се скараш с никого. Щом се породи желание да му кажеш някоя отрицателна дума, той изчезне зад тебе. Същото така, ако иска да се кара някой с тебе, и ти ще изчезнеш веднага за него. Затова, който иска да се кара, го пращат тук.

Ти търсиш да обичаш някого, да обичаш една част от цялото. Понеже обичате цялото, то заради цялото ще обичате частите.

Вие още не сте проявили любовта си. Всеки ден увеличавайте с по една стотна от градуса любовта си.

XIX година (1939–1940)

43-та лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 24 юли 1940 г.,

при моста между Чамкория и Мусала.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

От книгата "Божествен и човешки свят", Рилски беседи, 1940 г.

Първо издание, София, 1940 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Пробуждане на космичното съзнание", Общ окултен клас. Година 19, т.4, (1939 − 1940)

Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Закон за частите и за Цялото

Казано е в Писанието, че Истината ще ви направи свободни. Днес всички хора искат да бъдат свободни, но не знаят по какъв начин да добият свободата си. Те казват: „Ние сме свободни да мислим, каквото искаме и както искаме.“ Те са на крив път. Човек не е свободен да мисли, както иска, нито е свободен да прави, каквото иска. Човек трябва да мисли право. Ако пък върши, каквото му дойде на ума и каквото иска, налага му се това, което не иска. Някой мисли, че е свободен да сече горите, но в края на краищата скъпо плаща за тази криворазбрана свобода. Човек има право да се ползва от сухите дървета, но не и от живите. Ще кажете, че като живее на Земята, човек има право да сече гори, да лови риба, да мели брашно, да произвежда вино, за да се прехранва. Човек има право да върши всичко, за да се прехранва, но проследете живота на воденичарите, на рибарите, на кръчмарите, и вижте кой от тях е завършил живота си добре. „Не е ли свободен човек да си избира занаят, какъвто иска?“ – Човек е свободен да работи, каквото иска, но в края на краищата носи последствията на своя избор.

Кой човек е истински свободен? – Свободен човек е онзи, който, като го калят, не се каля. Колкото и да го калят отвън, той не губи равновесие. Щом не губи равновесие, калта сама по себе си се чисти. Свободен човек е онзи, който от никакъв огън не изгаря. Не е ли свободен, най-слабият огън го изгаря. Съвременните хора се намират под влиянието на своите страсти, пороци, заблуждения, криви мисли, и считат, че са свободни. Не, огън е това. Докато не мине през този огън и не се пречисти, човек не може да бъде свободен. Малкото дете, увито в пелени, не е свободно. Щом се изправи на краката си, то е свободно вече, може да се движи, дето иска. Като остарее, човек пак изгубва свободата си. Той иска сам да се движи, но не може: едва стане, залитне ту на една, ту на друга страна.

Не е страшно, когато краката на човека не държат и стават причина той да залита на една или на друга страна. Страшно е обаче, когато човек изгуби умствената си свобода и започва да залита. Няма по-страшно нещо от това, да изгуби човек свободата на мисълта си и да се поддаде на чужда мисъл. Често слушате някой да казва, че го болят глава, стомах, бъбреци и т.н. Това не е негово състояние. Той е възприел болките на някои страдащи, които са се оплаквали. Изобщо човек възприема и доброто, и злото еднакво, понеже те са еднакво силни. Те са космически сили, които работят в Битието. Мнозина смесват злото с греха. Това са две различни сили. Понякога грехът успява да подкупи злото, за да прояви силата си. Обаче доброто никога не се подкупва. Никаква сила в света не е в състояние да подкупи доброто.

Съвременните хора се оплакват от страдания и мъчнотии, които ги правят нещастни. Защо са нещастни? – Защото са разместили нещата. Те са поставили човека по-високо от Бога и в него са вложили любовта си. Как можете да обичате повече този, който нищо не е дал за вас, от Онзи, Който ни е дал всичко? Обичайте баща си и майка си, братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всички поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.

Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Който обича света повече от Бога, той ще опита последствията на тази любов. Ако обичаш Бога по-малко от хората, и синовете ти ще те обичат по-малко. Ако мъжът обича жена си повече от Бога, в скоро време ще опита последствията на тази любов. Никой не може да обича ближния си повече от Бога. Защо? – Защото тази любов носи разочарования. Да възлюбиш Бога, това е задача, дадена на цялото човечество. Ако хората страдат днес, причината за това се крие в тяхното непослушание. Непослушанието пък произтича от недостатъчната любов в човешкото сърце. Хората са недоволни едни от други благодарение на безлюбието. Всеки иска жертва от другите, но не получава. Само Любовта прави жертви. Човек се жертва, но от страх, а това не е истинска жертва. Жертвата трябва да бъде разумна. Ако не е разумна, тя не дава добри резултати. И любовта трябва да бъде разумна. Ако не е разумна, вместо добро тя произвежда зло. Какво направи Яков с любовта си към Йосиф? – Той събуди ревност в синовете си, заради което продадоха Йосиф.

Като ученици вие трябва да се пазите да не изпаднете в погрешката на Яков – да покажете слабост към Йосиф. Всеки човек има по един Йосиф в себе си, когото обича повече от другите си синове. Яков обичаше Йосиф повече от другите си синове и не го пращаше на работа. Когато синовете му отиваха на работа, Йосиф оставаше при баща си. Заради тази привилегия братята му го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. Там той лежа в затвор. После беше изкушаван от жената. Йосиф мина през трудни задачи, които разреши добре. Светът, през който човек минава, не е нищо друго, освен красива префинена жена. Който я погледне, веднага се влюбва в нея и пожелава да си поживее малко. Всеки може да си поживее в света, но ще опита последствията на този живот. За човека е казано, че е възлюбил човешката слава повече от Божията. Човешката слава заробва човека, а Божествената го освобождава.

Мнозина казват, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Те не говорят истината. Защо? – Защото свободата е достояние за всички живи същества. Щом е така, с какво право отнемате свободата на тревите, цветята, растенията и на животните? Ще кажете, че човек като възвишено същество има право да използва растенията и животните. Ако камъкът е отговорен за това, че е паднал отгоре и е ударил някого, колко по-голяма е отговорността на човека за нещастията, които причинява на по-долностоящите от него. Не е достатъчно камъкът да се извини само за направената пакост, но той трябва да бъде буден, да се задържи известно време на мястото, докато мине човек по пътя. Любовта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бъдете свободни, прилагайте Любовта. Когато се подчинява от любов, човек всякога е свободен. Правите ли нещо, правете го от любов. Само по този начин ще бъдете свободни. Свободата на човека зависи от правата мисъл, а правата мисъл – от Любовта. Който люби, той мисли право.

Как се изпитва любещият човек? – Чрез изпитания и страдания. Любовта се изпитва в живота. В това отношение животът е велико училище. Петър, един от учениците на Христа, казваше на своя учител: „Всички да се откажат от Тебе, аз никога няма да се откажа.“ Не се мина много време, любовта му се постави на изпит. За нищо и никакво той три пъти се отрече от Христа. С това се сбъднаха думите Христови: „Докле петелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от Мене.“ Какво виждаме в характера на Христа? – Голяма издръжливост и търпение. Той мина през три вида изпитания: в умствения, в духовния и във физическия свят. Не е лесно да бъде човек изложен на ударите и подигравките на цял полк войници. Цял римски полк се гавреше с Христа, докато най-после Го подложиха на разпятие – последното страдание. След това Христос възкръсна. Силен характер имаше Христос, заради което издържа на всички изпитания.

Къде е Римската империя днес? Къде е Христос днес? – От Римската империя нищо не остана, но от Христа остана нещо, което вечно ще живее. Кръстът, на който разпнаха Христа, се въздигна и стана по-знаменит от цялата Римска империя. Днес всички хора носят кръст на гърдите си като символ на храброст и безстрашие. С това те искат да докажат, че следват примера на Христа. Римляните считаха кръста за нещо позорно, а след Христа той се прие като символ на смелост и благородство.

Съвременните религиозни хора се стремят към Христа. Те искат да следват Неговия път. За да следвате Христа, вие трябва да минете през Неговите изпитания. Много изпити предстоят на съвременното човечество, но то трябва да ги издържи. Щом ги издържи, положението му ще се подобри. Днес всички хора минават през своята отрицателна карма. В бъдеще те ще минат през положителни, т.е. през благоприятни условия на живота, наречени дихарма. Сегашният живот е живот на злото и на изпитанията, бъдещият ще е живот на Доброто и на Любовта.

Светът е пълен с блага, дадени от Бога. За да се ползва от тия блага, човек трябва да има отворени очи. Тази година ви се дават условия да се ползвате от великите Божии блага. За да не изгубите условията, вие трябва да избягвате услугите на чуждите коне. Всеки човек има кон, на който може да разчита. Следователно дали слизате от планината, или се качвате, разчитайте на себе си. Конят представлява човешкия ум. Разчитайте на своя ум, а не на чуждите умове. Като слуша първо своя ум, а после ума на другите, човек дохожда до заключение, че това, което сам направи, е по-добро от онова, което другите могат да му направят.

Да се върнем пак към въпроса за свободата. Кога човeк е свободен? – Когато служи на Бога, т.е. на Цялото. Докато човек работи в името на Бога, всички са доволни. Щом направи нещо за някоя част, веднага се явява състезание. Дето има състезание, там любовта отсъства. Дето любовта отсъства, там идат ограниченията. „Какво да правим, за да се освободим?“ – Дайте място на Божията Любов в себе си. Щом Божията Любов обхване човешката душа, любовта на човека минава в по-висока степен: от човешка в Божествена. Божията Любов прави човека силен. Тя му дава възможност да се справи със старите си навици, да изправи всичките си погрешки. Без тази любов той ще бъде в положението на пушач или на пияница, който иска да се освободи от своята страст, а не може. Който може да се справи със своите слабости, той е силен човек; който не може да се справи със слабостите си, той е слаб човек. Както делим хората на силни и слаби, така и в човека различаваме две естества: Божествено – силно, и човешко – слабо. Божественото има крила, не се нуждае от кон или автомобил. Човешкото е слабо, затова търси превозни средства, т.е. външна помощ.

И тъй, разчитайте на Божественото в себе си, а не на човешкото, което търси външна помощ. Божият Промисъл има предвид всички души. Щом има живи хора в света, при каквито мъчнотии и да изпадате, все ще се намери човек да ви помогне. Трябва ли тогава да се страхувате от живота? Всeки човек е готов за услуга на Божественото. Не само човек, но и животните са в услуга на Божественото.

През последните военни години трябваше да мина през града късно през нощта. Никой не можеше да се движи по това време из града без лична карта. Аз тръгнах сам, като отказах на предложението на генерала, в чийто дом бях гост, да ме придружи до дома. Аз исках да си отида сам. Обаче не зная отде излезе едно голямо куче и ме последва. Когато дохождах до някой стражар, аз го поздравявах, а кучето отиваше близо до него и започваше да го обикаля. Стражарят отговаряше на поздрава ми и като виждаше кучето с мене, мислеше, че съм инспектор от полицията, който прави преглед. Така минах всички постове, без да ме спрат и да ми поискат лична карта. Кучето дойде до дома, дето добре го нахраних. След това то си отиде и повече не се върна. Така то ми услужи и не стана нужда да ме изпраща някой.

Като знаете това, не отлагайте моментите да бъдете в услуга на Божественото. Не мислете, че сте слаби или бедни, за да бъдете в услуга на Великото в света. Що се отнася до Великото, и слабият, и бедният могат да му служат. Каква е разликата между богатия и бедния? – Богатият е зрял плод, а бедният – току-що посадена семка. Като поникне, семката може вече да извърши някаква работа. И в земята да е, тя пак върши нещо. Ще кажете, че като уредите работите си, тогава ще служите на Бога. Започнете да работите още сега, без оглед на работите си. Уредени ли са работите ви, или неуредени, не е важно. Вие не трябва да губите време. Посадете семката и не се безпокойте. От нея ще израсте голямо дърво, което ще даде изобилно плод. „Ама нямаме условия за работа.“ – Условия всякога има. Важно е да имате желание за работа. Условия за възприемане на Любовта има всякога, но вие трябва да се нагодите да я възприемете. Щом се нагодите, вие ще я възприемете такава, каквато изтича от Бога. Всичко зависи от съзнанието на човека. Всеки възприема Любовта според степента на своето съзнание.

Нека остане в ума ви основната мисъл: обичайте Цялото и живейте заради Него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в Него.

24 юли, в. Мусала

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...