Jump to content

1940_12_25 Врата на доброто и на любовьта / Врата на Доброто и на Любовта


valiamaria

Recommended Posts

(Беседата за четене в нов правопис)
От книгата,
"Всекий дѣнь по една добра мисъль"
. Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997

на томчето

Врата на доброто и на любовьта

Отче нашъ.

Махаръ Бену Аба.

Богъ е Любовь.

За следния пѫть опитайте се да нарисувате една рѫка. И стари, и млади да направятъ по единъ моделъ.

Младитѣ сѫ, които отиватъ да се ценятъ на работа. М – това е младъ. С – това е старъ. Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М OOK_20_12_1.GIF – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, OOK_20_12_2.GIF както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава? – Създава една пѣсень. Пѣсеньта вие може ли да я видите? – Пѣсеньта може да я видите.

OOK_20_12_3.GIF

Музикално, това е стариятъ човѣкъ. Това сѫ музикални етюди. Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е. Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ?“ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега?“ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли?“ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“? Казва: „Този материалъ е достатъченъ“. Сега нѣма да го говоря на вашия езикъ, вие после превеждайте.

Ще ви направя друго едно сравнение. Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце. Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи. Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме. Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ?“ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо? Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ. Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ. Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трѣбва да бѫде сдъвкана.

Казвате: „Едно време какъ ние живѣехме добре“. Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ?“ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене?“ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува отъ мене?“ – Защото зима има.

Единъ духовенъ човѣкъ не се интересува, споредъ мене, отъ пари – пролѣть е. Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ. Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ. Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи. Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница?“ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“. – Не говоришъ хубаво. Идешъ при него, той обича да му дадешъ. Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално. Нѣкой не е сготвилъ хубаво, какъ ще го обичатъ.

Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно. Стомахътъ е авторитетъ. Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира. Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата. Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво. Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето. Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“. Всичката храна е добра, на вкусъ е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета.

Та казвамъ: Вие въ себе си трѣбва да правите единъ подборъ на вашитѣ чувства. Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове. Така е въ астралния свѣтъ на чувствата. Отъ всѣко едно чувство – и плодъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ?“ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ. Мине котката, интересувамъ се отъ котката. Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера ѝ. Щомъ видя котката, зная въ нея какво има. Щомъ видя една змия, зная отровна ли е или не е отровна.

Та казвамъ: Трѣбва да изпразвате нѣщата – отровнитѣ нѣща въ свѣта сѫ онѣзи, които не сѫ организирани. Доброто въ свѣта е организирано. Доброто носи животъ въ себе си. Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь. Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза. Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво. Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта. Любовьта изключва вече смъртьта.

Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта, азъ наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта. Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь. Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. – Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ. Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ. Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“. Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде. Ако животътъ не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви.

Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идемъ при нѣкой лѣкарь“. Добре, той се казва „Докторъ“. Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи. Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель. Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото. Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала. Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция. Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“. А пъкъ, ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лѣкарь да се не водишъ“.

Сега въ васъ бушуватъ противоречия. Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль. Той не знае откѫде иде. При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“. Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо?“ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“. Има си причина. Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ. Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си. Или, докато не си възприелъ нѣкаква неестествена мисъль, не може да се прояви болка въ главата ти.

Азъ имамъ единъ простъ примѣръ. Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега бѣше здраво“. Казвамъ: „Какво има?“ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде?“ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ ѝ тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция. Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката. Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета. Колко деца има отровени съ тия бонбончета, като ги задоволяватъ?

Казвамъ: Направишъ една погрѣшка, ти съзнавашъ (и) веднага я изправи. Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого. Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота. Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата. Животътъ влиза и презъ доброто. Тогава има други възможности.

Казвамъ: Сега въ васъ има опредѣлена идея. Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ. Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ. Затова трѣбва да обичашъ. Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото. Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ. Често правимъ аналогии. Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слѣзе котката долу, (тогава) казвамъ: „Кучето е вънъ“.

Имате сега една ясна представа. Доброто е врата за елементарния животъ. Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта. Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта. Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“. Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати. Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе. Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности. Ние сме свободни отъ всичкитѣ ограничения на живота.

Сега трѣбва да отворимъ вратата на доброто и вратата на духовната любовь, да дойдемъ до третата врата. Сега искамъ всички да бѫдете добри. Отворете вратата на доброто. День и нощь тази врата да е отворена. Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе. Злото се пази отъ доброто като отъ чума. Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза. Доброто влиза само презъ вратата на доброто. Злото влиза само презъ вратата на злото.

Та това е новото учение. Сега нѣкой пѫть казвате: „Азъ съмъ добъръ“. Щомъ влѣзе доброто, ти си отворилъ вратата на доброто. Казвашъ: „Азъ съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото. Ще я затворишъ. Колкото сѫ влѣзли, сега затвори.

Дръжте въ ума си доброто и любовьта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате. Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате. Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите. Злото е движение назадъ. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде. Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ. Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая. Той винаги ще ви повърне назадъ.

Тайна молитва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Всеки ден по една добра мисъл". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.

Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ВРАТА НА ДОБРОТО И НА ЛЮБОВТА

Отче наш. Махар Бену Аба. Бог е Любов.

За следния път опитайте се да нарисувате една ръка. И стари, и млади да направят по един модел.

Младите са, които отиват да се цанят на работа. М – това е млад. С – това е стар. Когато едно дете отива на училище, учителят го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основните елементи. Туй дете като отива на училище, то има вече отлични очи, един отличен слух, обоняние, вкус, ръцете и краката му трябва да бъдат здрави, да вършат работа. Младият, който остарява, какво става? Значи, за да бъдеш млад, какво трябва? М OOK_20_12_1.GIF– туй е младият. Веднъж слиза, два пъти се качва. Младият, като посади една семка, два пъти се качва. Като узрее плодът на дървото, ще видиш това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малките деца, че се качват горе на дървото. То са ученици. Качват се на дървото и казват: „Да ни научите.“ Казваш: „Как правиш тия плодове? И ние искаме да се научим така да ги правим.“ Учителят горе на дървото им позволява да си вземат по един плод. А пък старият OOK_20_12_2.GIF, С както е, се различава от младия. Младият нагоре два пъти се качва. А пък старият два пъти слиза, веднъж се качва. Туй е същото, като приведете дроби към еднакъв знаменател. Трябва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човека извън нашето разбиране. Има неща, които ни ограничават. Каквото и да правиш, каквото и да отричаш или да приемаш, ти усещаш, че има нещо отвън, което те контролира. Вземете положението: обичаш някого. Обичаш някого, но в тази любов има нещо, което те контролира. Мразиш някого – пак има някой, който те контролира. Като обичаш някого, любовта ти трябва да се увеличава. Как различавате любовта? С какво мерите любовта? Вие искате тази любов да се увеличава, макар че не знаете какво нещо е любовта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огън, нито светлина. Любовта е нещо, от което всичко излиза, пък то на нищо не мяза. Сега думите „нищо“ и „нещо“, как го разбирате? Онези тълкуват Библията, че Бог е създал света от нищо. Под думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пък „нещо“ – организирана материя. От неорганизираната материя човек е създал организираната. Туй е сега. От нищо значи неорганизирано. Казва: „Нещо, което не (е) съществувало, което не е организирано.“ Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нещо. Всичките неща, които влизат в движение, са нещо. Да кажем, една цигулка е нищо. Тя няма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туриш струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава? – Създава една песен. Песента вие може ли да я видите? – Песента не може да я видите.

OOK_20_12_3.GIF

Музикално, това е старият човек. Това са музикални етюди. Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е. Какъв тон е младият? Младият, който се качва нагоре, какъв тон ще му дадете вие? Няма какво да се смущавате, че не знаете. Това учените не го знаят, че вие (ли) ще го знаете, гениалните не го знаят. Тъй щото не се безпокойте, още музикантите не го знаят. Вие сега казвате: „Какво има да се учим?“ Като идеш на оня свят, какво ще учиш? Като дойдеш от оня свят на този свят, какво ще учиш? Като дойде човек на този свят, първото учение, което му дават – детето отвори двете устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Те са музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега?“ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнеш да го смучеш.“ Даде една паничка и то почне. Аз научно го наричам масурче. Вие как го наричате? Казвам: туй масурче има дупка и в тази дупка има една течност. Казва: „Ти най-първо ще извадиш тази течност, искам да я обработиш. Слушаш ли?“ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“? Казва: „Този материал е достатъчен.“ Сега няма да го говоря на вашия език, вие после превеждайте.

Ще ви направя друго едно сравнение. Две жени рисуват с двете си ръце. Турили картината – хурката, и с едната ръка издърпват вълната, с другата я въртят да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питам: какво се прави с тънката прежда? – От тънката прежда се прави основа на нещо, а от дебелата прежда – вътък. Трябва една площ. Имаме два процеса вътре, които стават. Един процес, който става вътре в човешкия ум и един процес, който става вътре в човешкото сърце. Когато се говори за сърцето ни, разбираме не това сърце, което кара кръвта. Има едно сърце, в което се образуват чувстванията – наричат го слънчев възел. Слънчевият възел е един орган, който събира слънчевата енергия. Пък умът е един орган, който събира енергията на луната и на всичките други планети и звезди събира енергиите. Той е голям специалист. Събира светлина от месечината, събира и складира светлината от звездите и от това прави фините материали, образите на мислите. Имате един часовник. Този часовник работи. Има ли съзнание? Като го погледнете виждате, че е 15 до 5. Този часовник разбира ли? Някой път вие като спите вашият часовник работи. Като спите, вашият ум работи. Като спите, вашето сърце работи. Онази работа, която умът е свършил насън, е неизвестна. И работата на сърцето, която е свършена насън – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, в дадения случай, не е пробудено. Единственото същество, което никога не спи, то е Бог. Какво нещо е Бог? – Туй същество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на целия космос. Каквото става – постоянно всичко хроникира и няма нещо, което да излезе вън от съзнанието. Констатира нещата, че са хубави. Всички същества, даже и най-възвишените, позадрямват понякога. Човек най-много дреме. Той спи. Сега ви (трябва) най-малко седем часа спане. Значи спането е един процес, при който съзнанието трябва да излезе из организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излезе из човешкия организъм, не се обновява и тогава човекът казва: „Не си отспах.“ Ако съзнанието не се отделя от организма, човек не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излезе съзнанието, онези работници идат да пречистят тялото. Като се върнеш, намериш тялото организирано, готово за работа. Трябва да излезеш, да оставиш слугите си в тялото и те да свършат работата. Като свършат работата, пак ще се върнат. Човек влиза в тялото и излиза навън, и други работят заради него. Той даже не подозира колко същества работят заради него. Вие не подозирате, че след като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчете. Зъбите дъвчат храната. Зъбите не сте вие. Вие вземате хляба, разкъсате го на парчета. Не сте вие – ръцете. Влезе хлябът в гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За вас работят тия клетки. Влезе храната в стомаха и около десет милиона работници има в стомаха, които се справят с храносмилането и приготвят храната. Но стомахът работи, не е човекът. Някои питат: „Къде е човекът?“ – Никъде го няма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го няма, спи на леглото. „Никъде го няма“ – разбираме, че не е под негов контрол. Слугите правят каквото искат. Някой е господар когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пък хиляди работи стават – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процесите, които стават във вас. Не с всичко да се занимавате, но някои процеси трябва да ги проучвате. За пример: някой път вие бързате в яденето. Защо? Някой път не искате да си сдъвчете храната, имате един навик както малките деца хранят и те смучат храната, не дъвчат. Щом станеш възрастен, храната не можеш да я смучеш. Ако речеш да смучеш храната както малките деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трябва да бъде сдъвкана.

Казвате: „Едно време как ние живеехме добре.“ Едно време, като дете, майка ви през масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте от влиянието на майка си, трябва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчете, усещате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подбор на храната. Ако ви направят кюфтета бобени или от леща, или месни кюфтета с развалено масло, че турят малко бахар, чер пипер, сол – всичко туй е вкусно. Но след половин час започвате да се превивате, в стомаха ви всичката храна се върти, явяват се инспектори по труда на храненето (и) казват: „Тъй не става.“ Бракуват храната. Бракуване – значи спира процесът на храненето. Всичките тия десет милиона клетки спират храненето и изведнъж във вас се заражда един процес – всичката храна я изхвърляте навън. После доставчиците на тази храна ги глобяват. Страданието са доставчиците, които доставили храната и понеже не съответства на законите на държавата, глобяват ги. Нямате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете каквото и да е. Всеки, който яде една храна, която не е позволена от законите, се наказва. Много пъти сте наказвани и пак упорствате. Казвате: „Не струва човек да става господар, да посвети живота си на яденето.“ Детето като се роди, след няколко месеца му израстват зъбите. Колко зъба му израстват най-първо? Може ли някой от вас да ме информирате? Колко зъба израстват първо? – Най-първо израстват два зъба. То са две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станат четири струни – то е цигулка. После още два израстват – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животните. Животните са тамбура. Щом дойдат 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена с двете ръце. Значи – щом израснат зъбите, това дете вече е готово да мисли. Следователно, в зъбите доста голяма сила седи. Горните зъби са на мъжа, пък долните зъби са на жената. Горната челюст е активна. Зъбите, те са чифтове. Имате 32 зъба. Колко зъби са мъжки и колко женски? – 16 зъба имат жените и 16 зъба имат мъжете, събрани са 32. То е фигуративно. Казват, че когато човек стане учен, му израстват мъдреците – последните зъби. Но не всичките хора ги имат. Животните имат пълните зъби. То са начини в природата, която е работила. Тя като е създала ръцете, очите на хората, ушите – създала по много начини. В нея има едно завършено съзнание. Онези, които са създавали, тяхното съзнание е било будно. Но ние, съвременните хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопределено. Какви са ангелите не ги знаем. Ангелите, в своите естествени трептения, са толкова силни, че един ангел ако дойде в естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Някой ще се влюби в ангела. Ще се влюбиш, но ще изгориш. Огън са те. Някой казва: „Ангелите не се ли съблазняват?“ – Ангелът не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелът не може да се съблазнява от неща, от които човек се съблазнява. Човек, в когото топлината се е намалила, той от малко се изкушава. От една английска златна монета, от един скъпоценен камък се изкушава. Един съвременен човек може да е свършил, се изкушава от златото, изкушава се от един златен часовник. Ако някой намери една диамантена огърлица, се изкушава. Даже ако вие я намерите, няма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете някъде. Питам: за какво ще употребите една огърлица от диаманти? Сега като се върнеш в миналото, се изкушаваш от това, което цениш. Огърлицата цениш, влагаш нещо. Ако имаш някаква идея за огърлицата, няма да те изкушава. За пример: зимно време всеки един от вас се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури ръцете си, иска нещо. Някаква енергия излиза. Минавате лятно време покрай печката не се изкушавате, но зимно време, макар да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човек да е красив.“ Може една печка да е бяла, фаянсова, но ако е лятно време – няма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бялата незапалена или черната, запалената? Казват: „Този човек се е влюбил в черна.“ Влюбил се той в черна, как няма да се влюби – отвън има 25 градуса студ, а тя гори. Тази, бялата, няма никакъв огън. Минава човек и казва: „Не ме интересува.“ Обяснявам ви, защо някои се влюбват в черни. Влюбил се, защото гори. Тази любов е временна. Щом престане студът, черната пак не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува от мене?“ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува от мене?“ – Защото зима има.

Един духовен човек не се интересува, според мене, от пари – пролет е. Онзи, светският човек, е зима – как няма да се интересува, пари му трябват. Ако духовният го турите на мястото на светския, и духовният ще бъде като светския, и той ще се интересува от парите. Казвам: в живота има известни процеси, които са общи. Виждаме, че първото прегрешение в света произтича от яденето. Какво има, че едно дете е яло от един плод? Ами ако вие ядете свинско месо, в което има трихина* – какво ще ви ползва? Ако вие ядете такова месо с трихина, ще (се) осакати целият ваш организъм. Адам и Ева ядоха свинско месо с трихина и досега още не могат да се освободят от тази трихина. И Ева, и Адам яде. Според мене, грехът е трихина, който се развъжда и предава. Няма да ядеш свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трябва и каквото не трябва – всичко яде. Но и тя е умна -неварен боб не яде. Всичко яде, но неварен боб не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовта е духовно ядене. Ако не знаеш да обичаш в духовния свят не знаеш как да ядеш. Аз вземам любовта като процес на ядене. Да обичаш значи да знаеш да ядеш. Когато обичаш някого, той трябва да ти дава добро ядене. Той е гостилничар, ти си клиент. Щом обаче той няколко пъти сготви лошо ядене, ти напущаш гостилницата. Казва: “Безлюбие.“ Един гостилничар, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намери друга. Пита гостилничарят: „Какво право има да ходи в друга гостилница?“ – Че няма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаният клиент на гостилничаря? Ако ти обичаш някого, той е гостилничар, ако цени любовта, готви хубаво. Сега вземете временните процеси. Казвате: „Той не ме обича.“ – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича.“ – Не говориш хубаво. Идеш при него, той обича да му дадеш. Някои обичат, имат мек тон, говорят музикално. Някой не е сготвил хубаво, как ще го обичат.

Та казвам: не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно. Стомахът е авторитет. Езикът, той лесно се запознава – само като близне, казва: „може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничар, веднага секвестира. Казва: „Туй в държавата не може да влезе.“ На, по някой път говорите за истинска любов. Коя е истинската любов? – Истинската любов е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любов е онази, която (като) ядеш – никога да не боледуваш. Щом започнеш от любов да боледуваш – гостилничарят не е сготвил хубаво яденето. Започваш да запитваш, казваш: „Откакто започнах да се храня в тази гостилница, не ми върви.“ Когато хората се обичат и започнат да боледуват, любовта не е на място. В любовта първото качество е както в гостилницата. Щом заболяваш – яденето не е хубаво. Може и причината да е в тебе, да не си сдъвкал добре яденето. Казваш: „Не ми подхожда храната, не ми е приятен гостилничарят.“ Всичката храна е добра, на вкус е хубава, някои избират 4-5 яденета.

Та казвам: вие в себе си трябва да правите един подбор на вашите чувства. Чувственият свят го представят в любовта като една градина с безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове. Така е в астралния свят на чувствата. От всяко едно чувство – и плод. Някои казват: „Трябва да обичаме някого.“ Но за да обичаш някого, трябва да имаш някой плод, някаква обмяна да има. Вие мислите, че обичате някого. Не е реално. Много реален свят е обичта. Ако ти на един човек му дадеш от своята градина, от своето сърце – той никога няма да забрави. Ако му дадеш един калпав плод това не е любов. Що е тогава любовта? – Любовта е градина, която дава най-хубавите плодове. Тия плодове носят живот в себе си. Умственият свят, той е пак свят на плодове. Какви са гениалните мисли? – И те носят плодове на по-висок живот. Всеки човек, който ти е дал хубави мисли, ти никога няма да го забравиш. Един човек, който ви дава калпави мисли, те са един лош плод, който ще забравиш. Трябва да обработвате вашето сърце, да имате най-хубавите чувства, най-доброкачествени. Градината ви трябва да бъде пълна с най-разнообразни растения. Всичките растения трябва да имат плодове. Казвате: „Защо ще го обичам?“ – Той е клиент, който трябва да вкуси от хубавите плодове. Гостилничарят защо отваря гостилницата? – За онези, които ще дойдат да ядат. Сега Бог създал света, за да се учим ние. Вие мислите някой път, че знаете. Не е лошо. Тъжен си, имаш една тъга, мъчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мъчнотията? – На три неща. Три неща има, които развалят вътрешната хармония. То значи: не си постъпил, както трябва, не чувстваш, както трябва и не мислиш, както трябва. Онзи човек постъпва хубаво. Който каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десет пъти обмисля. Не да бъде благоугоден на хората. Но има един свят извън човешкия свят. Той е човекът на съзнанието. Минеш някъде, никой човек не те наблюдава. Но вие, като минете пред моя поглед, аз се интересувам от вас. Мине котката, интересувам се от котката. Гледам устройството на главата и веднага чета характера й. Щом видя котката, зная в нея какво има. Щом видя една змия зная отровна ли е или не е отровна.

Та казвам: трябва да изпразвате нещата – отровните неща в света са онези, които не са организирани. Доброто в света е организирано. Доброто носи живот в себе си. Под думата „живот“ вече разбирам организиран живот. Под думата „любов“ разбирам не само организиран, но крайно съвършен живот. Съвършен живот, в който смъртта се изключва. Под думата „любов“ разбираме, че смъртта е изключена. В доброто има възможности смъртта да се яви. Доброто и злото живеят заедно. Ако постъпваш според законите на злото – смъртта иде. Ако постъпваш според законите на доброто – смъртта пак влиза. Доброто и злото бяха в дървото на живота – то е целият човек. Когато човек служи на злото, смъртта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любов. Щом служиш на любовта – животът влиза. Щом служиш на Божествената любов – ти си извън това дърво. В тебе тогава ще влезе онзи живот, който изключва смъртта. Любовта изключва вече смъртта.

Та казвам: когато един човек мене ми говори за любовта, аз наблюдавам неговата любов – изключила ли е смъртта. Щом тази любов изключва смъртта – в него има любов. Щом любовта му не изключва смъртта – няма любов. Казва: „Аз съм добър човек.“ – Добър си, но дясната ти ръка е добра, (а) лявата ти ръка служи на злото. През лявата ръка влиза смъртта. През дясната – излиза. През дясната ръка животът влиза. Като съгрешиш, през лявата животът излиза навън. Щом влезе доброто, злото го изпъжда през дясната ръка. С разумността ние се справяме със смъртта или с всички несгоди на живота. Казвам: вие сега нямате тия понятия. Казвате: „добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртта. Злото е врата за страданието, за несгодите, за всичките неприятности, които постигат човека – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, през която всичките добрини могат да дойдат. Вече се осмисля. Казва: „Аз съм добър човек.“ Доброто трябва да бъде една врата, през която всичките Божествени добрини могат да влязат в живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората са добри или лоши. Какво те вършат – и това не ме интересува. Какво аз върша ме интересува. Ако те вършат злото – то е за тяхната сметка. Ако те са добри – то е за техния живот. Но ако аз върша злото – то засяга мене. Ако върша доброто – пак мене засяга. Аз на хората може да бъда полезен или вреден само по един начин: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другите, на ближните си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другите. Врата съм на живота и за себе си, и за тях. Затуй казваме според съвременния морал: „Трябва да бъдем добри.“ Всички хора трябва да бъдат проводници, врати на живота, който трябва да дойде. Ако животът не дойде, тогава доброто в света не може да се прояви.

Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идем при някой лекар.“ Добре, той се казва „доктор“. Знаете какво нещо е доктор – учител значи. Значи лекарят трябва да бъде учител. Да ви покаже как трябва да се лекувате. Лекарят трябва да ви покаже вратата на доброто. Ако искаш да оздравееш, лекарят трябва да бъде проводник на доброто. Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто – той не може да бъде лекар. Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар, който работи, пък ще лекува злото. Има два вида лекари в света – едните, които помагат на злото. Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари – и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това – какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото. Ти се разгневиш – ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала. Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция. Младият лекар ще каже така: „По ума на младата лекарка да се не водиш.“ А пък ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лекар да се не водиш.“

Сега във вас бушуват противоречия. Аз забелязвам по някой път някой си седи и дойде една мисъл. Той не знае откъде иде. При мене са идвали много да ми казват: „Една мисъл седи в ума ми, подозирам мъжа си.“ Казвам: „Ти се лъжеш за мъжа си, такива работи няма. Човек всичко може да направи но това, в което го подозираш – няма го в него.“ Има някои неща, които за човека са невъзможни в дадения случай. Ние, хората, някой път създаваме изкуствено погрешките в света. Майката като казва на детето: „Да не ходиш да буташ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нещата в отрицателен смисъл. Кажете на това дете да ходи в градината на своята добродетел. Че какво ще учите вашите деца. В гостилницата да не влизате. Вашите възгледи са сега това. Жените казват: „В такава гостилница да не влизаш.“ Тогава в коя да влезеш? – Едната гостилница произлязла от другата. Имате едната плюс, другата – минус. Ако в едната гостилница пострадате, вие ще влезете в другата – вие се лекувате. Ако вие сте били в гостилницата и сте се разболели, лекарят ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахът, ще ти даде промивка на стомаха. Щом направиш една погрешка – ял си една храна, ще вземеш очистително. Ако тия очистителни неща не ги вземете, в низшия живот създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичките отрови. (Тогава) ще започне целият свят в главата ви да се върти, обърква се навсякъде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаеш. То е да вземеш очистително рициново масло. Трябва да го вземеш. Вие седите и по някой път лоши мисли влизат. Ти ще знаеш, че си взел нещо, което е неестествено, ти си ял неестествена храна. Пита те лекарят, лъжеш го. (Той) казва: „Да не си ял нещо?“ (Ти) казваш: „Не съм ял.“ Има си причина. Ти, докато не си ял нещо – не може да те заболи коремът. Докато не си възприел някакво неестествено чувство, не може да усещаш болки в сърцето си. Или, докато не си възприел някаква неестествена мисъл, не може да се прояви болка в главата ти.

Аз имам един прост пример. Преди десетина години, когато бях в 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега беше здраво.“ Казвам: „Какво има?“ Страх я да не е някаква заразителна болест. Казвам: „Даде ли му нещо да яде?“ Казва: „Нищо не съм му дала. Дадох му една ябълка да си играе.“ Туй малкото дете като си играло с ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – те влизат в стомаха. Казвам: „Повикайте лекар.“ Казва: „Не искам лекар. Лекарите ми умориха едно дете.“ Казвам й тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трябвало да дадеш тази ябълка.“ (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лекарите щяха да дойдат (и) да му турят инжекция. Инжекцията е рициново масло – да се изхвърлят тия парчета от ябълката. Казвам: често майките дават на децата си бонбончета. Колко деца има отровени с тия бонбончета, като ги задоволяват?

Казвам: направиш една погрешка, ти съзнаваш (и) веднага я изправи. Да допуснем сега, че ти не обичаш някого. Ами ти с това внасяш дисхармония в живота. Този човек, когото ти не обичаш, като му изпратиш своите лоши трептения, той е свързан с още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращаш и на тях и вредиш на всичките хора, с които той е свързан. Затова казва: любете враговете си. Защото злото зло не лекува. Доброто лекува злото. Следователно ако ти в дадения случай не го обичаш, ако го мразиш – зараза е това. Ти възприемаш омразата – това е вече една зараза в тебе. Ако ти с мисълта си мислиш зле заради него – ти покваряваш ума си. Ти научно трябва да изясниш. Ако този човек мисли криво, какво ще си кажеш? Да допуснем, че може да се лъже. Всеки би те намразил ако ти му вземеш нещо. Всичката омраза се дължи на нещо материално в света. Някой отишъл и казал нещо по твой адрес. Казва ти друг: „Аз чух, той каза това и това.“ Срещнеш го, той е сериозен, не иска да говори. Ще се обясниш с него, ще кажеш, че това, което си говорил, не е вярно. Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. Ти казваш, че вярваш в Бога. Като казваш, че вярваш в Бога, Бог те гледа и съзнава, че ги лъжеш. Ти лъжеш някого, когото не обичаш. Залъгваш го, че го обичаш. Като дойде после – не го обичаш. Казваш: „Трябва да го залъгвам.“ Няма какво да се залъгвате. Дойде някой в гостилницата, когото обичаш – туриш най-хубавото ядене, сипеш масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щом дойде някой, когото не го обичаш, каквото е останало в тенджерата, туриш нещо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започваш да го убеждаваш, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти като гостилничар този, когото обичаш и този, когото не обичаш – еднакво трябва да им служиш. Твоето разположение и неразположение е за твоя сметка. Но ти като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужваш първокачествено, че да са доволни. И онзи, когото обичаш, да е доволен. И онзи, когото не обичаш, да е доволен. То е християнство. Казва: обичайте враговете ваши. Вие сега знаете ли защо трябва да обичате? – Вие трябва да обичате, понеже обичта – то е врата. Истинският живот, Божественият живот влиза чрез любовта. Следователно (за) всеки, който не обича, този живот не може да дойде. Животът – той е най-мощното. Най-добрата врата, през която животът може да влезе – то е любовта. Щом дойде истинската любов, човек ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щом животът не влиза през любовта, влиза през друга врата. Животът влиза и през доброто. Тогава има други възможности.

Казвам: сега във вас има определена идея. Любовта е врата, през която влиза Божественият живот. Следователно тази врата ще държиш отворена, за да влиза Божественият живот. Затова трябва да обичаш. Ако можеш да обичаш – Божественият живот влиза. Ако не можеш да обичаш – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бъдете щастливи, да бъдете обичани от Бога. Ако вие не отворите вратата на любовта у вас за Божествения живот – каква е тази любов? Щом дойде тази любов, вече на хората не гледаш с презрение. Дойде някой, казваш: „Този не го обичам.“ Срещне друг и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – те са хора в един низш живот. Вземете едно куче: щом влезе в двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намери дървото за да се избави. Щом дойде кучето в двора, котката е горе на дървото. Щом кучето излезе навън, котката е долу, кучето е навън. Често правим аналогии. Щом котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слезе котката долу, (тогава) казвам: „Кучето е вън.“.

Имате сега една ясна представа. Доброто е врата за елементарния живот. Казвам: не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртта в света. Не прави зло, защото злото е врата за смъртта. Казвам: не греши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртта ще дойде. Щом тя влезе, задига всичко. Като влезе смъртта, тя всичко задига и в тялото, и в сърцето – каквото намери, задига. Тя е разбойник. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисъл защо човек не трябва да прави зло. То се отнася за бъдещия живот, който имаме. Ако ние не затворим вратата на злото и не отворим вратата на доброто – не можем да бъдем добри. Човек, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лош. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добър човек. Това е в Божия живот, в хубавия живот. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовта, той е духовен. Който затваря вратата на любовта и отваря вратата на омразата, той е в ада вече. Щом влезе в тебе омразата, ти си отворил вратата на ада. Адът е място на насилие. Казва: „Силният има право навсякъде. Слабият навсякъде трябва да слугува.“ Казвам: ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовта – още повече. Ако говорим за Божествената любов, вече подразбираме една врата, която примирява всичките противоречия. Като отвориш вратата на онази, истинската Божествена любов, тя примирява в моя ум, в моето сърце и в моята физика всичките противоречия. Туй положение го наричам: Дух на Бога, който е дошъл да живее в мене. Или, както казва Христос: „Отец живее в мене и аз в Него.“ Щом живее Отец в тебе – всичките противоречия са премахнати. Щом не живее – адът е в тебе. Щом Бог живее в тебе – тогава започва онзи живот на всичките възможности. Ние сме свободни от всичките ограничения на живота.

Сега трябва да отворим вратата на доброто и вратата на духовната любов, да дойдем до третата врата. Сега искам всички да бъдете добри. Отворете вратата на доброто. Ден и нощ тази врата да е отворена. Всички, които идат, да влизат през тази врата. Защото през вратата на доброто злото не може да влезе. Злото се пази от доброто като от чума. Щом отвориш вратата на злото, и доброто през вратата на злото не влиза. Доброто влиза само през вратата на доброто. Злото влиза само през вратата на злото.

Та това е новото учение. Сега някой път казвате: „Аз съм добър.“ Щом влезе доброто, ти си отворил вратата на доброто. Казваш: „Аз съм лош“ – отворил си вратата на злото. Ще я затвориш. Колкото са влезли, сега затвори.

Дръжте в ума си доброто и любовта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате. Трябва да имате две точки, с които да се ориентирате. Ако нямате две точки вътре, няма да знаете в каква посока да се движите. Злото е движение назад. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напреднал. А който има върха на любовта, той е още по-висок връх, той се движи напред. Онзи, който има върховете на злото и на омразата, той се движи назад. Единият слиза надолу, другият се качва нагоре. Всякога трябва да имате в ума си един добър човек. Първият човек, когото Бог създаде и вторият човек, когото Бог създаде, създаде Бог човека, мъжки и женски пол ги създаде. Дръжте ги в ума си, за да не се връщате назад. Не дръжте в ума си онзи, който излезе навън от рая. Той винаги ще ви повърне назад.

Тайна молитва.

12 лекция на Общия Окултен клас.

 

25 декември, 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.

 

Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...