Jump to content

Recommended Posts

ДУМИ

 

Буквите не са произлезли произволно. Има си особен път, по който езикът е дошъл в света. Езиците не са създадени на земята. Те са копие на нещата от невидимия свят. И езикът на всеки народ е нареден според неговото развитие.

 

За да слезе речта от разумния свят, първо са се явили съюзите. Те са път за разумната реч. След съюзите дошли глаголите, които показват действие - трябва да се работи в света. Който слиза на материалното поле, трябва да работи. Който не работи, не трябва да слиза. След това иде обходата - как трябва хората да се отнасят помежду си. Затова дошли прилагателните. След тях - местоименията. Те учат хората на отношение между лицата аз, ти, той. Най-после дошли съществителните имена - господарите на света.

 

Няма безсловесни същества, но всяко говори по различен начин.

 

Вземете например думата „куче". Тя не е българска. Частицата „ку" означава „искам", а частицата „че" - „да бъде". Значи, да бъде това, което искам. Това значи думата „куче". И наистина, каквото иска кучето, всякога се сбъдва. Кучето, като започне да обикаля около господаря си ту от едната, ту от другата страна, помаха опашката си, поумилква се, докато най-после овчарят го погледне и каже: „Нямам много хляб, но понеже си добро, умно куче, ще ти дам". Отваря торбата си и му дава хляб. Казвам: „Умно нещо е кучето". Това, което нас ни заблуждава, това е формата на кучето. Кучето има една непрогресивна форма. Аз не бих желал да имам такава форма. В дадения случай обаче формата на кучето е на мястото си. Тя е една статическа форма, през която човек ще мине и не ще остане. Няма да мине статическото положение на тази форма. Понякога, като искам да ви обясня едни неща, всякога се натъквам на други. И наистина, ако искаш да изправиш хората от една погрешка, те ще се натъкнат на друга.

 

Българинът казва на детето си „моето прасенце". Но го употребява в мека форма. Или някой казва: „моето пиленце". Кой би желал синът му да бъде пиленце, да има кокоша глава? В какво седи мекотата на думата „пиленце"? Слогът „пи" има нещо хубаво, красиво. „П"-то в дадения случай означава плод, който зрее. Като го гледаш, наслаждаваш се, радваш се, че може един ден да го опиташ. Бащата под думата „пиленце" вижда известни способности, чувства, в него има нещо, което ще узрее. Идеята вътре е скрита. Детето разбира и чувства вътрешния смисъл. Като каже „моето прасенце" пак е същото. Тогава по какво се отличава „прасенце", ПРА, чисти се. Прасе, значи „чисти се". Какво лошо има в думата „прасе"? Той се чисти, той се ПРА. То е цяла философия. От трептенето на звуците в една дума зависи вътрешното й съдържание.

 

Всяко изречение, всяка дума имат смисъл, само когато са преживени. Ако напишем изречението „Животът носи истината", разбрано ли е? Не е разбрано. Кой живот носи истината? Ще кажете, че Божественият живот носи истината. Животът е един, той не може да бъде човешки и Божествен. Когато казваме „Божествен живот", ние имаме предвид съзнателния, разумния живот на човека, който върви във възходяща посока. Ние казваме „Божествен живот", понеже нямаме думи, които да определят качествата на живота. Думата „Божествен" не придава нищо особено на живота. Значи изречението „Животът носи истината", е непълно.

 

Казвате: „Дотегна ми животът". Че как може да ти дотегне? Ти никога не си усещал живота, твоето не е живот, преди всичко. Не животът ти е дотегнал. Защото, като дойде животът, няма да ти дотегне никога. В живота не може да има страдания. Така не трябва да се говори. Ние още не разбираме истината. Има думи, които не изразяват точно идеите.

 

На един англичанин трябва да му се говори на правилен английски език. Ако не зная езика му, как ще ме разбере? Така и в природата тепърва трябва да учите Божествения език. Отсега нататък ви остава да учите езика на небето. Ти казваш например: „Аз те обичам". Туй е един земен език. Кажете ми на небесен език една дума. Аз бих желал от вас да чуя една небесна дума. „Много ви обичам, сърцето ми гори, трепери, не мога да живея без вас." Това са все обикновени работи, земни работи. Не е право. Казваш: „Не мога без тебе, умирам за тебе". Онзи, който казва, че не може без някого си, уж умира, а го виждате все жив.

 

Вие искате да живеете спокойно. Но в сегашния живот всеки един от вас носи товар, макар че понякога не можете да носите и една само дума. Не мислете, че имам предвид някого. Например някой ви каже „говедо". Мислите ли, че думата „говедо" е лека дума? Много тежка дума е. Колко тежи едно говедо? Най-малко 250-300 килограма. Ако ти каже някой „говедо", значи натоварили са те с триста килограма, мъчно се носят. А ако ти каже някой „пеперуда", ще се обидите ли? Психологически се обяснява така: „говедо" е тежка дума, има нещо нехармонично. Пък ако ти кажат „пеперуда", не се обиждате.

 

„Служене." В дадения случай първият елемент на служенето дава без-граничност на понятието. Ще служиш специфично, не само на хората, но понякога и на едно бръмбарче. На един лист ще услужиш - паднал някъде, пет пари не струва, ще се наведеш да го вдигнеш. Колко енергия ще изхарчиш за този лист? Този лист не плаща енергията, която изразходваш. Пък и не знаеш къде да го туриш. Освен това ще употребиш и част от времето си. Но не сте ми отговорили, първият елемент какъв е. Първият елемент „С" показва, че имаш достойнство, искаш да услужиш на един лист.

 

Знаете много добре, че понякога една само буква да не я турите на място, може да ви сполети голямо нещастие. Ако турите една съгласна пред „а" или „и", ще получите нещо приятно. Но ако произнасяте безразборно различни съчетания, може да създадете цяла една музикална катастрофа. Трябва да знаете как да направите такова съчетание, че да звучи добре. Изобщо, трябва да знаете как да комбинирате звуковете. „М", „Г" и „Р" никога не ги сдружавай, защото са една компания, която може да ти създаде неприятности. По възможност ги разединявайте. Казвам: цяла наука е да знаете „А"-то с кои съгласни хармонира и при какви условия.

 

Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени духом ли сте, произнесете думата „АУМ" няколко пъти, даже да не разбирате смисъла й. Аум е дума на Духа и винаги помага.

 

Глаголът „имам" крие магическа сила в себе си. Употребявайте го при всяко обезсърчение, недоволство, страдание. Ако нямаш пари, обърни се към Слънцето и поискай от него злато - то ще ти даде. Златото има магическа сила.

 

Преди всичко от всинца ви се изисква простота, т.е. всички знания у вас да се опростят. В основата си нещата да бъдат прости, тъй както е проста основата, върху която тъкат, а после с преплитанията тя се усложнява. Така че в основата схващанията ви трябва да бъдат ясни и прости. Простота трябва да има в умовете и в сърцата ви. Искам да схванете думата „простота". За да я разберете, когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произведе угихване във вас.

 

Думата „болен" има лечебно свойство. Щом кажеш „болен", има изходно положение, значи има разрешение. Закон за разрешението. „0"-то трябва да се тури в движение. „Е" е закон за разширение. „0" - това са условията. Колелото на живота е спряло. Това колело трябва да го накараш да се движи. То е закон за работа. „Е" означава разширение. Трябва да приемеш отвън някакъв материал. Болният трябва да яде. Трябва му храна. Той се е изтощил. При туй изтощение е изгубено нещо от тялото. При всяка болест болният е изгубил от онова вещество, което носи здравето на човека. Туй е законът. „0" ще даде условия. При „Е" ще ги приемеш. Тогава болният става здрав. Забележете същия закон: „Е" минава в „здравия" отпред и се обръща. Защо в единия случай е гласна, а в другия, като се обърне, е съгласна? Това е свойство на буквите в арийските езици, понеже имат геометрическа форма. При здравия имате „А". Здравият човек трябва да има с какво да се занимава. Всеки човек, който няма с какво да се занимава, е болен.

 

Всяка дума произвежда в човека особен ефект. Има думи, които ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти вярно. Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи. Може с думите да си направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш.

 

Има известни думи, които произвеждат студени вълни, има други думи, които произвеждат топлина в човека, а други - светлина. Има думи, които произвеждат в нас тъмнина.

 

Постиженията на човека зависят от изкуството му да владее своя език.

 

Кажете една обидна дума на някого и той с години не може да я забрави, образува се рана в него. Казваш: „Празна работа са думите!" Празна работа, но създават всички спорове и неприятности в света. Преди всичко човешкият език трябва да се смекчи и да се възпита. Като музикант ти трябва да възпиташ езика си. Езикът може да ти създаде и най-голямото благо, и най-голямото нещастие.

 

Трябва да възпитате вашия език. Някои хора и като мълчат, пак говорят. Да се възпита езикът е много мъчна работа. Някой мълчи, но вътре в себе си мърмори. Ще го възпиташ, тъй както ученик се възпитава. Ще му диктуваш хубаво. Не допущайте езикът ви да произнася никакви празни думи, ако искате да бъдете човек в пълния смисъл на думата. Много пъти се произнасят думи, за които после се плаща. Ние сме произнасяли празни думи, за които плащаме глобите.

 

Кой човек е мълчалив? Здравият, умният, добрият човек е мълчалив.

 

Докато не изкажеш мисълта си, не си отговорен.

 

Всяка мисъл се развива правилно в мълчание.

 

Вие сте дошли да създадете от себе си един нов човек. Сега още не сте нов човек. Вие сте стар модел. Ето как разбирам аз стария модел: представете си, че имате риза, направена от козиняк. Като я облечеш, дращи, хапе, ти се въртиш. Нов модел, разбирам една хубава риза, направена от хубав, мек плат, който така приляга, че ти е приятно да се допре до тялото, да я носиш. Леко ти е на тялото. Това аз наричам нов модел. Старият модел много хапе, недоволен си от този козиняк. Понеже все ви хапе нещо, значи че сте направени по стария модел. За да се оправи животът ви, тази риза, направена от козина, трябва да се смени.

 

Искам да направя мисълта си конкретна. Всяко нещо, което ни безпокои, където и да е, то е козиняк. Създайте си един речник от десет думи, които да имат само едно значение. Като ти кажат „добрина", веднага да изпъкне в ума ти едно хубаво, силно желание; като ти кажат „добро", ако си болен, веднага да станеш и да бъдеш готов да услужиш. Като чуеш думата „Любов", и мъртъв да си, да станеш и да кажеш: „Готов съм всичко да направя".

 

При много говорене грехът е неизбежен.

 

Изповед човек може да направи само пред Бога. Пред глупав човек пък никога не се изповядвай за нищо.

 

Умният трябва да знае всяка една мисъл какви последствия може да има. Също и всяка една изговорена дума какво ще донесе след себе си.

 

Думите, с които си служите, трябва да бъдат златни. Това да са думи, които не се окисляват, не се изменят, не изгубват своята стойност, като житното зрънце. Те носят Божието благоволение.

 

От езика зависи щастието или нещастието на човека.

 

Ние не знаем как да произнасяме някои думи, нито как да вдигнем ръцете си и затова не можем да се ползваме от благословенията на Небето. Ако знаете как да произнасяте думата „Любов", може и дявола да връзвате. Ако някой ви се сърди, вие го срещнете, произнесете мислено тази дума и ако той престане да ви се сърди, това значи, че правилно сте я произнесли. Особена атмосфера ще се създаде около вас, ако знаете как да произнасяте думите „Живот", „Благост", „Любов", „Мъдрост", „Христос", „Дух".

 

Произнесете няколко пъти думата „здраве" и вижте какъв резултат ще имате. Всяка дума има свой определен ключ. Ако намерите ключа на думата „здраве" и я произнесете три пъти пред някой болен, той непременно ще оздравее. Като произнесете правилно думите, ще проверите силата, която се съдържа в тях. Както водата измива нечистотии по своя път, така и думите, правилно произнесени, измиват всички нечистотии. Всички болести са резултат на изопачената човешка мисъл.

 

Всички думи, които са мощни и силни, тихо да се произнасят.

 

Който има душа, не говори за другите лошо.

 

Ако кажеш на човека лоша дума, четири поколения ще плащат за нея. Ако добрите думи не траеха векове и хилядолетия, вие никога не бихте излезли от мочурлуците на този свят. Добре, че като си казал сто лоши думи, казал си една добра, за да се балансират.

 

Някой казал нещо лошо по ваш адрес - не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Това, което е казал, е за негова сметка.

 

Опасно е да говориш за хората лошо. Вярно е едва едно на сто от лошото, което мислиш за хората.

 

Във всеки език има известни думи, с които може и камък да се разтопи. Има думи, които правят злато. Има думи, които мъртви възкресяват. Има думи, които ако произнесеш, знание дават.

 

Искайте малко, но да знаете точно с кои думи и как да го искате. Кажете: „Утре ще стана в три часа". Стане ли три ставайте, няма какво да се почесвате, хвърлете одеялото, станете, умийте се, облечете се. Ама вън било студено, влажно нищо да не ви смущава. Станете точно в три часа. Какво от това, че нямате настроение? Природата обича точността.

 

Когато един човек ви мрази, той изпраща с погледа си огнени струи към вас и ако нервната ви система е разклатена, може да ви сполети нещо лошо. Някои хора кълнат и думите им са толкова силни, че клетвата може да се сбъдне, изречените думи да улучат.

 

Като знаете силата на Словото, трябва да сте много внимателни, да избирате думите, с които си служите. Някоя майка е недоволна от детето си и го проклина. Не се минава много време и клетвата го постига. Бъдете внимателни в думите, мислите и чувствата си.

 

Всяка дума съдържа в себе си взривни елементи, каквито има и в химията. Ако не знае свойствата им, човек може да си причини големи пакости. В това отношение магията е опасна наука. Има думи в магията, които съдържат магическа, динамична сила в себе си. Не знае ли кога и как да ги употребява и къде, човек може да причини ред злини както на себе си, така и на окръжаващите. Затова изучавайте ония науки, които повдигат човека и не му причиняват пакост.

 

Човек няма право да говори каквото и да е, понеже като изкаже една дума, създава вече нещо. Когото и да срещнете, кажете му една добра дума (може и мислено), даже и ако не познавате човека. Може да не му помогнете за момента, но вие ще помогнете на Божествения план.

 

През гърлото ти и през твоя ларинкс трябва да минат най-хубавите думи. Като отидеш в другия свят, всички думи, които си изказал тук, в другия свят са филмирани всичко, което сте говорили от детство до старост, всичко е записано като на филмова лента. Ще чуете и ще видите всичко, което сте вършили и тайно, и наяве.

 

Човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната. Когато един човек е подпушван дълго време, той прилича на вода, която се набира и като я отпуснеш изведнъж, бързо тече. Такъв човек започва да говори и после не млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там, като си туриш стомната, чуваш й гласа. Господ ти казва: „Вземи си стомната от извора, защото колкото и да стоиш, нито капка повече няма да влезе вътре. Вземи си стомната!" Колкото се е напълнила, за тебе е достатъчно. Нещата са приятни, докато стимулират в нас желание, защото ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: „Стига, много се уморих, повече не мога да издържам". Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш.

 

Има един език, на който хората трябва да говорят. Този език е разумен. В

 

Божествения свят няма време - там като ти кажат една дума, трябва веднага да я разбереш. В Божествения свят няма да ти говорят с часове, както аз ви говоря. Там времето е малко; ще ти загатнат нещо и ти всичко ще разбереш. А пък тук ще ти говорят един час и ще кажеш: „Нищо не разбрах". Говорят ти още един час, два часа, а въпросът остава пак неразбран. А пък в Божествения свят не е така. Там като кажат една дума, достатъчно е. Ти можеш да се усъмниш, че с една дума може всичко да се разбере. Може ли да ми кажете такава дума? Хайде, аз ще ви улесня: „Обичам те". Като кажа тези думи на онова, бедното момиче, то тая мисъл заработва в него. То знае, че ще има дрехи, обуща, къща, училище и пр., цял един красив свят се отваря пред нея. Кажат й: „Не те обичам", веднага този свят се затваря.

 

Всяко произнесено слово съществува в пространството. Словото привидно е изчезнало. Всички хубави, знаменити речи, притчи, слова, могат да се възстановят.

 

Словото в магичен смисъл е най-високата от всички магични сили. Ще дойде ден, когато само чрез силата на Словото ще се извършват неща, които граничат с чудеса.

 

За следния път напишете само по една дума, която обичате и добре разбирате. Ще направим един опит да видим колцина от вас ще напишат думата с Любов. Някои може да не намерят такава дума. Които намерят тая дума, ще я напишат чисто и правилно на едно четириъгълно листче и отдолу ще напишат само името, без фамилията. Ако напишете думата, ще имате някаква сполука през годината. Ако не я напишете, няма да ви вървят работите. Да не пишете от страх - от Любов ще напишете една дума. Ако отложите за друг път, ще ви сполети някаква загуба; или дреха ще си скъсате, или обувка, или нещо неприятно ще ви се случи. Като напишете думата, която обичате, аз ще взема листчетата, ще ги прегледам и ще ви ги върна. Вие ще ги носите в джоба си през цялата година; може да ги оставите и в наследство. Божието благословение иде чрез малките работи, които ни заобикалят.

 

Направите си следния опит. Сутрин като станеш, си кажи: „Аз обичам истината". И като произнесеш думите, внимавай какво впечатление ще ти направят. Като кажеш, че обичаш истината, да почувстваш една приятност, а не да се дразниш, като че една тенекия ти дрънка. Докато ти, като кажеш тази дума, не почувстваш една вътрешна приятност, ти не си произнесъл добре думата. Или като произнесеш „милосърдие", ти сам трябва да почувстваш приятност, че си я произнесъл добре. Да ти е приятно, че си произнесъл тази дума. Говорете на себе си и хубаво да слушате, да не чуете биене на тенекия.

 

За да бъде духовно здрав, т.е. психически здрав, човек трябва да се храни с чисти мисли и чувства. Затова Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Христовата плът и кръв подразбира разумното Слово.

 

Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото!

 

Не мислете, че само с физическа храна може да се живее. Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Като дойде тази храна, тя ще се отрази на целия ви живот.

 

Един ден душата ще се храни само със Словото и тогава човек ще бъде здрав, няма да боледува. Сега боледувате, защото не се храните със Словото Божие.

 

Живият хляб е разбраното Слово.

 

Коя е чистата храна? Словото Божие е чистата храна. Има книги, които са отлична храна за всеки.

 

Когато лошите и грешните хора възприемат Словото на праведните и го приложат, светът ще се оправи. Чрез добрите хора Бог говори, а чрез лошите хора Бог възприема лошото и работи.

 

Новият човек разбира Словото Божие и го прилага. Това му придава особена вътрешна красота, но и външна. Главата е добре оформена, чертите са правилни и красиви. От всяка клетка излиза живот и енергия.

 

Седемте цвята на дъгата са елементи на космичното Слово, а космично-то Слово е Словото на Духа, което звучи в цялата вселена и се изявява в небесната хармония и в Словото на Великите Учители. Когато във всички форми в природата видите Божественото, то е Словото. Словото ще събуди Божественото във вашата душа.

 

Човек е станал човек по единствената причина, че Бог го е направил. Той чрез Словото ни е направил. Всички животни също са направени чрез Словото на Бога.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...