РЕАИГИЯ

[Hristo Vatev]

РЕАИГИЯ

 

Християнството в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на духа с душата. Това, което сега учат, не е християнство, то трябва да претърпи преобразувание. Ако се прилагаше християнството тъй, какго ние го схващаме, светът сега щеше да бъде друг.

 

Православното кръстене е по-правилно, отколкото католическото. Турям си трите пръста на главата и казвам: „Слушай, в тази работа, която мисля да направя, помагай ми". После турям трите пръста над стомаха и казвам: „И ти помагай". После турям трите пръста на раменете си, наляво и надясно, и казвам: „Елате и вие да помагате". Някой ще ми каже, че имало някакво магнетично течение, и че човек, като се кръсти, се магнетизирвал. Туй течение по този начин ще донесе страдание, нищо повече. Човек трябва постоянно да се моли и постоянно да се кръсти, но с друго кръстене. Най-първо по мисъл, после по чувство и след това да си хване ръцете. Кръсти се не само на едната страна, но и на двете. Ако мене питат, аз казвам: кръстя се с главата си, кръстя се с двете си ръце, и с всичко, каквото имам.

 

Кръстът подразбира движение. Всеки орган трябва правилно да се движи. Това е кръстът. Правилното движение в света е истинският кръст. Цялата вселена се движи по законите на кръста. И Земята се движи по този начин. Кръстът, значи, е тази сила, която движи хората, а ние се караме с колко пръста да се кръстим. Аз няма да споря. Има евангелисти, които не се кръстят. Но аз казвам: няма жив човек, който да не се кръсти. Когато ние говорим за правата мисъл, тя също върви по този закон. Мисълта върви отгоре надолу, после отдясно и наляво. Но днес туй течение върви по-наляво, защото теченията се движат чрез лявото полушарие на мозъка.

 

Често у по-бедните ученици се развива по-добър характер, отколкото у богатите ученици. Бедните повече се каляват. Много от вас сте като тези богати ученици - искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът. В съвременните християни има две категории. В едната категория има наслояване - сланината им става все по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила. Така земята се наслоява, пласт след пласт или ако оставите една къща без да я чистите, наслоява се прах. Това е придобиване, забогатяване, но външно. В другата категория християни придобивката е вътрешно растене, всяка частица е съединена и в тази частица участва животът. В първия случай тези частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и си казва: в моята работа никой не трябва да се меси. А във втория случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи.

 

Съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седне. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да подхване. Сутрин ще отиде, на обед ще отиде и вечер ще отиде. Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден. И в къщи можеш да се молиш. То е лесно, но ако ти кажат да отидеш в някой град да помогнеш на някои бедни, ти отговаряш: „Тази работа е мъчна, не е за мен". Да, и тази работа е Божия работа. Ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш.

 

В София кръчмите са повече от църквите. Всяка кръчма е израз на една стара култура. Хората мислят, че са излезли от област на идолопоклонство-то. Кръчмарите са свещеници, които разполагат с много голяма сила. Когато дойде някой при него, той казва: „Заповядай!" Веднага ще даде кисела краставичка, зеле, казва: „Да те почерпя ли с нещо?" Онзи си отвори сърцето и казва: „Дай едно кило!" Много умни са кръчмарите - всички се опиват, кръчмарят остава трезв. Ще кажете: „Неговата цел е егоистична", нали така? Вземете един проповедник или свещеник, който служи, пари взима. Отнемете цялата материална страна, за да опитате религиозните хора. Аз не искам това, но трябва да се опита, за да се види има ли идея.

 

В България-престъпления, убийства, убийства, убийства: баща убил сина си, свещеници се убиват, жени се убиват, всеки ден убийства, убийства. Да сме се помолили на Бога! Че всички ние се молим - в България има 3 000 църкви и тези 3 000 църкви не са в състояние да спасят българския народ от престъпления. Аз казвам: всеки български дом трябва да бъде църква! Не 3 000 свещеници, а майката и бащата трябва да станат свещеници на дома. Тогава само светът ще се поправи. Докато ние имаме само тези официални църкви, нищо няма да направим.

 

След като разпънаха Христа, умря ли той? Христос днес живее повече, отколкото преди 2 000 години. Ако днес се яви Христос с тяло, кой човек няма да се усъмни, дали е Христос или не? Но неговата мисъл прониква във всички области на човешкия живот, навсякъде прониква тази мощна мисъл. За нас не е важно Слънцето да ни дойде на гости, но за нас е важно светлината на Слънцето да проникне навсякъде. За нас е важна светлината и топлината. Следователно за нас не е важен онзи исторически Христос, за нас е важна онази Божествена мисъл, която изтича от Него, важна е топлината, която изтича, да дойде и да преобрази света. Ние имаме едно материалистическо схващане за Христа. И досега, ако църквата не е направила прогрес, то се дължи на онзи вътрешен канонически спор, православната или католическата църква е права. За какво се борят? Кой вярва по-право. Добре, има и друга една страна: кой изпълнява по-добре учението. Не коя църква е по-добра и коя църква е по-права, а коя изпълнява учението, коя го прилага.

 

Религията е дошла в света като наука. Задачата на религията е в светлината на факлите, които сега ви изнасям, да подобри органически човека. Именно туй е целта й, туй е задачата, а не да научи хората да вярват в Бога - туй не е задачата й. Религията ще даде формите и начините за изправле-ние, за облагородяване на чувствата. Въпросът за Бога е съвсем друго нещо. Друго нещо трябва да дойде, за да ни покаже в какво ние трябва да вярваме. Туй е вече опитан въпрос. Въпросът за Бога не е въпрос на вяра, а на опит. За да се убедим в съществуването на Бога, трябва животът да ни убеди, нашата Любов да ни убеди, нашето знание да ни убеди, нашата мъдрост да ни убеди, истината, свободата, добродетелта - те ще ни убедят. А не религията - религията е спомагателно средство за облагородяване. Чувствата органически трябва да внесат тези благородни условия. Религиозните хора са изоставили предназначението, което им е дадено, и са тръгнали да учат хората, че има Господ. Господ има, но нашето сърце не е такова, каквото трябва да бъде. Човешкото сърце е един цял свят - и трябва да се приготви да даде понятие за Бога.

 

В нашия век и във всички векове истинската религия винаги е била разсадник за култивиране, за възпитаване на човешките чувства. Религията се е явила като един научен метод за възпитание на чувствата и за начините, по които тия чувства да се възпитат. Този начин след това се е превърнал в човешка религия, хората са загубили сериозните знания и са дошли до положението да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката им вяра виждаме, че нещата не стават както хората мислят. Виждаме, че най-праведните, най-добрите, са страдали най-много и че често лошите като че ли не страдат толкова. Праведните страдат, а другите се съблазняват и ни подвеждат под знаменателя на онази теория, която гласи, че човек в миналото е грешил и сега чрез страданията изкупува греховете си. Ако попитам обаче един такъв праведник, той ще каже: „Господ знае". Когато попитаха Христа за онзи, слепородения, дапи е съгрешил, ипи майка му ипи баща му са съгрешили, та сляп се е родил, Христос какво каза? „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но за да се изяви славата Божия в света."

 

При религиозните хора има една голяма опасност. По-горделиви от религиозните хора няма. Най-горделивите хора - това са религиозните. И по-добри от тях няма, но и по-лоши от тях няма. Защото те казват: „Ние сме синове Божии. Знаете ли кои сме ние?" Хубаво, ти си „син Божий", който обаче не върши волята Божия. Какъв син си тогава? Ти си позор тогава за баща си. Ти обичаш да лъжеш, да крадеш, да живееш лош живот, какъв син Божий си? Някой казва: „Аз съм свободен". Че нима свободата седи в това да вършиш престъпления? „Аз съм човек, имам право да върша каквото си искам." Че да правиш каквото си искаш - това е човешката свобода. А да си човек, това значи да живееш за цялото човечество! В цялото човечество има нещо възвишено, благородно. Но в развитието на човека има анормалности, произтичащи от днешните физически условия, в които се намираме.

 

Няма какво да доказва един човек дали е религиозен, или не е. Ако е религиозен, той го носи в себе си, той е роден такъв, той не може да се откаже от своята религиозност. Тази религиозност седи в друго нещо, а не в доказването. Тя седи в благородството. Когато един човек има религиозно чувство, той има уважение и почитание към всичко. Той има еднакво уважение и почитание и към богатите, и към бедните. Той, като види един беден, ще се зарадва. Бедният е облечен в скромни дрехи, но той вижда нещо благородно в него, сякаш е някой цар, който се е предрешил. Като види богатия човек, и него счита за цар. И двамата ще ги уважава, ще ги изпрати като си заминат, и за двамата ще си мисли много хубави неща. Туй е религиозно чувство. Ако човек няма туй религиозно чувство, той трябва да го развива. Но някой само минава за религиозен. Не е важно това, колко религиозни хора има. Има друго нещо - самият човек. Религиозният е съвестен, справедлив, той има вяра, надежда. Религиозният е милосърден, човечен. Но понякога е възможно и да е фанатик, и да е тесногръд. Това вече зависи от ума.

 

У вас по някой път се заражда мисълта, как ще свърши вашият живот. Вярвате, вярвате, а по някой път се усъмните. Но питам: кой е онзи, който досега не се е усъмнил? Съмнението ще дойде. Защо и за какво, така е организиран сега светът. В каквото и да вярваш, съмнението все ще дойде. До допуснем, че вие сте религиозен човек. Върви ви всичко. Но започнат несгоди в живота. Тогава идва съмнението. Когато се молиш и ти се отговаря, добре, но когато се молиш и не ти се отговаря, тогава?

 

Ние не се нуждаем от много владици. Един владика ни е достатъчен. Като ме укоряват, владиците сами изпадат в противоречие. Те казват, че съм се провъзгласил за Христос. Всъщност, като се наричат архиереи, те се провъзгласяват за Христос. Според мене, един ахриерей има в света-Христос. Никой друг не може да се нарече архиерей. Обръщам се към владиците и казвам: снемете одеждите си и се облечете в дрехите на ученици. Нека се смирят! Нека осъзнаят, че те не са в състояние да оправят България.