СТРАХ

[Hristo Vatev]

СТРАХ

 

Сега ще представя три животни, които символизират страха. Те са: заекът, жабата и птицата. Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!" Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментарии по него.

 

Страхът е една от страшните болести на човека.

 

Страхът - това са умствени микроби; съмнението, подозрението, омразата - това са все микроби.

 

Страхът е само едно чувство, а досега са открити 40 способности у човека. Страхът представя 1/40 от сегашния живот, следователно отношението на страха към цялото трябва да бъде 1:40. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение за човека, да ви напомня дали това, което сте учили, сте разбрали добре, дали сте го приложили добре или дали сте постъпили добре. И тъй, страхът е, за да ви покаже, че имате отговорност, след това иде чувството на съвестта, което те пита: направил ли си го по всички правила на Божествения закон?

 

Ние, съвременните хора, мязаме на хората от онзи анекдот: отива чумата в Багдад, среща я един пътник и пита: „Къде отиваш?" „Отивам в Багдад да взема хиляда души." Връща се тя и той пакя пита: „Колко души измряха?" „9 хиляди." „Защо не ми каза истината? Защо ме излъга преди?" „Не - казала тя - аз взех само хиляда, другите 8 хиляди умряха от страх."

 

Та в света има само едно нещастие, другите 8 хиляди са от страх. Ти си богат човек и пак те е страх; ти си учен човек и пак те е страх, ти си религиозен човек и пак се съмняваш в своите убеждения.

 

За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх. Гледам как са изопачили сърцата си, как са се обезобразили. Всеки те среща намусен, изплашен, нодоволен, кисел. Рядко ще срещнеш лице благородно, спокойно, хубаво. Всеки мяза на военен, на полицай, дебне и наблюдава дали не си някой шпионин.

 

Дето има страх, там всякога има неразбиране на нещата.

 

Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прилива на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато се покаже пред хората, той се гневи, сърди се.

 

Аз разделям страха натри категории: физически страх, страх на чувствата и на ума, и морален страх. Когато човек е страхлив морално, все мисли, бои се, дали ще влезе в Царството Божие, или не. Когато е умствено страхлив, или когато страхът е в чувствата, той се бои, че няма да постигне това, което е нужно за неговото умствено и сърдечно развитие. Когато страхът е физически, човек бяга и от сянката си.

 

Вие казвате - предпазливост и страх. Но ги разграничавате. Предпазливостта е процес. Ти си обмислил нещо, искаш да го направиш, трябва да започнеш, но не се решаваш от предпазливост. Страхът е вече една свършена работа. Загазил си и мислиш как да излезеш от туй затруднение. От опит знаеш, че щом не си бил предпазлив, загазваш. Тогава се явява страхът. Предпазливостта е резултат на дълъг опит.

 

Дръж в ума си правилото: „Не товарете ума си с излишни работи. Не товарете и сърцето си с излишни работи." Дали искаш или не искаш, каквото трябва, ще дойде. Страх те е от смъртта - тя ще дойде. Страх те е от беднотията

 

- и тя ще дойде. Това, от което те е страх, ще дойде. Това, което обичаш и желаеш, ще дойде. В света само Божественото е абсолютно положително.

 

Един мъж днес се страхува от жена си, утре се страхува, докато един ден се разстрои черният му дроб.

 

Много болести се явяват от страх.

 

Хората най-много от страх остаряват.

 

Страхът е едно негативно качество на нисшият ум. Страхливият да възприема и да се облива с портокаловия цвят като средство за балансиране на силите. С този цвят той може да се лекува.

 

Как ще се справите със страха? Страх ви е да излизате вечерно време. Страх ви е да минавате по високи места. Страх ви е от дъжд. Страх ви е от тълпа; страх ви е от студ, от горещина, от мъгла, от какво ли не се плаши човек?

 

Когато ви кажат нещо страшно, първо го проверете, разсъждавайте малко, има ли условия, има ли причина за този страх.

 

Природата иска да застави всички същества, които живеят на Земята, да започнат да мислят. Може да попитате как се яви страхът в хората и животните? Във всички страхът не е еднакъв. Някои са по-страхливи, някои

 

- по-малко. Как бихте определили страха? Какво нещо е страхът?

 

Страхът произтича от това, че в човека се заражда идеята, че може да изгуби най-ценното, което има - живота си. Значи страхът се дължи на чувството, че в даден момент може да престанеш да съществуваш, да живееш. За да не изгубиш най-ценното в себе си, когато дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като прецениш силите си и видиш, че то е по-силно от тебе, ти ще промениш мястото си. Какво ще направиш? Ще му дадеш път, ще се оттеглиш да мине. Какго на експреса дават път да мине преди друг влак. В животните страхът се изразява в бягане. Някоя птица е кацнала спокойно на някое дърво, но щом се приближи някоя същество до нея, тя хвръква. Защо? Страхува се. Страхът произтича от онзи инстинкт да не би да я сполети някое нещастие. Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Защото, когато животът се прояви, той заема място в пространството. Животът обсебва, казва: „Това е мое". Но природата е наредила да не стоиш на едно място, а да се движиш.

 

Вие се плашите от живота. Страхът е нещо хубаво, не е лошо. Той е едно проявление на човека. Соломон е казал: „Страхът е начало на Божията Мъдрост". Така е било преди две хиляди години. Но сега Соломоновото правило не е вярно. Начало на Божията Мъдрост е разумността. Сега законът е друг. Страхът не е важен елемент. По какво се различават разумността и страхът? Страхът има предвид само личното. Ти се страхуваш за своя собствен живот. Разумността има съвсем друго начало. Разумността разглежда нещата изобщо. Тя разглежда не само твоя индивидуален живот, но държи сметка и за твоето отношение към всички същества. Страхът разглежда твоето положение в даден случай - разумност се отнася към нещата изобщо.

 

Страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е появил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е появил като естествено последствие от това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно в сегашния живот ние трябва да заменим страха с нещо. С какво? Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи страхът е начало, встъпление на мъдрост. Но като влезеш в мъдрост, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдрост, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш?

 

Какво има да се плашиш там, гдето е Бог! Страхът винаги произтича от дявола.

 

При внушението вие все едно си служите с лост. Кой е лостът? Това е човешкият ум. Но ще знаете как да го турите. Вторият лост е вашето сърце. Третият лост е вашата воля. Как ще координирате трите лоста, за да извършите работата? Защото някой път умът може да дойде в разрез със сърцето, а сърцето - в разрез с волята. Например, някой път вие желаете нещо, а ви е страх да го направите. Страхът произтича от простата причина, че много пъти сте претърпявали несполуки в живота. Веднъж не сполучваш, втори път, трети път, с години все несполуки. Страхът се е зародил от големите несполуки, които човек е претърпял през хилядите свои съществувания. Сега значи, трябва да започнем със сполуките, за да се освободим от страха. Или другояче казано: страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с Любовта. И страхът всякога е признак на слабост. Страхливият е крайно слаб. Всички същества, които се боят, губят от своята сила. Те са слаби. А всички същества, които престанат да се страхуват, заякват. Ти не можеш да станеш силен човек, докато не се освободиш от страха в душата си. Не само да се освободиш от страха, но ако ти не можеш да внесеш Любовта или да се свържеш с Любовта, силен човек не можеш да станеш. Защото Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Любовта е храна за душата.

 

Първо трябва да ви освободя от страха, че от глад ще умрете; да ви освободя от страха, че жадни ще умрете, че болни може да бъдете. Да се освободите от всички форми на страха, значи да се освободите от материалните идеи и да приемете ония мощни, велики идеи, които крепят човешкия дух.

 

Знание е нужно. Най-първо ще се освободите от човешкия страх, не от Божествения страх. Вие искате да се освободите от Божествения страх. Като се усилва Божественият страх, усилва се милосърдието; а при усилване на човешкия страх, усилва сежестокосърдечието. Милосърдието е Божествена сила. Който е милосърден, той е силен. А ако си жестокосърдечен, ще те сполетят най-големите нещастия. Това е от човешкия страх. Затова намалявайте най-първо човешкия страх, за да се освободите от жестокосърдечие-то, което е голяма спънка за вашия прогрес. Несретата, която съществува навсякъде днес, се дължи на жестокосърдечието и казва се в Писанието: „Жестокосърдечен е този род. И той е осъден." При жестокото сърце човек е осъден на много страдания.