Jump to content

1924_11_09 Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Надка Иванова

Блажен този рабъ! (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата "Настанало е Царството Божие". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–1925).Наряди и упѫтвания, гр. Търново, лѣтото 1925 год. Том I.

Второ издание. ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Настанало е Царството Божие", издание от 1925 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Блаженъ този рабъ!

„Блаженъ този рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога си дойде, че прави така“. (Лука 12:43)

Има истини въ свѣта, които сѫ недостѫпни за човѣшкото съзнание. Тѣ сѫ недостѫпни не поради нѣкаква вѫтрѣшна причина, като една невъзможность, но тѣ сѫ недостѫпни по причина на разположението на нашия умъ. Ако вие, които сте били свободни като птички и сте възприемали слънчевата свѣтлина на всѣко врѣме, но като човѣкъ си направите единъ замъкъ и затворите всичкитѣ прозорци и влѣзете въ този замъкъ, та се лишите отъ слънчевата свѣтлина, питамъ: кой е причината на това лишение? Причината въ самото слънце ли е, или въ самитѣ васъ. Всѣки човѣкъ съзнава своитѣ страдания, своитѣ несгоди въ свѣта, но малцина сѫ онѣзи, които може да си дадатъ отчетъ, защо страдатъ. Всѣки човѣкъ срѣща голѣми противорѣчия въ живота си и си ги обяснява по своему – по единъ, или по другъ начинъ. Вие може да си обяснявате нѣщата по начинъ, какъвто си искате, но тѣ иматъ само едно правилно разрѣшение и обяснение. Казва се въ Писанието: „Никой не живѣе само за себе си, а и за другитѣ“. Развитието е нѣщо колективно. Развитието не е само въ сегашната форма. Нѣкой човѣкъ може да каже: азъ трѣбва да живѣя. Кой ти? Ти като Иванъ, като Петко, като Драганъ, като Стоянъ ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Нѣкои казватъ, че въ мухата нѣмало „азъ“. Не, има и въ нея.

Слѣдователно, ние, съзнателнитѣ хора, които живѣемъ съ онази дълбока философия, трѣбва да схващаме, че въ свѣта има само едно съзнание, то е Божественото съзнание, което прониква всички сѫщества. И до колкото нашиятъ животъ, нашиятъ умъ е въ съгласие съ тѣзи велики правила и закони на туй съзнание, до колкото сме въ изправность съ тѣхъ, до колкото ги изпълняваме, до толкова и тѣ сѫ оживѣли въ нашия животъ. Има много философски задачи и въпроси, които трѣбва да разрѣшимъ. Нѣкои казватъ: пари не ни трѣбватъ въ живота. Други казватъ: пари, пари ни трѣбватъ въ живота. И едното положение е вѣрно, и другото положение е вѣрно. Ако си на сухо, пари ти трѣбватъ, но ако си като риба въ водата какви пари ти трѣбватъ? Ако си на сухо, безъ пари не можешъ, но ако си въ водата, безъ пари можешъ. Какъ ще можемъ? Ще ви докажа. Ако си една риба и живѣешъ въ водата, я ми кажи, какъ ще носишъ торбата съ паритѣ си, гдѣ ще я окачишъ? Това е едно противорѣчие, нали? Нѣкой казва: безъ пари може. Да, като риба, но не и като човѣкъ.

Друго положение. Нѣкоя жена казва: азъ обичамъ мѫжъ съ малко умъ, съ много пари. Какво иска да каже съ това? Мислите ли, че нѣкоя жена, на която мѫжътъ е съ малко умъ, но съ много пари, ще бѫде щастлива? Не, задъ това нейно изречение се крие единъ немораленъ принципъ. Тази жена прѣдполага да има другъ мѫжъ, нищо повече. Тъй седи Истината. Има извѣстни аксиоми, които не търпятъ противорѣчия, а ние може да ги извиняваме по единъ, или по другъ начинъ.

Слѣдователно, ако вие се стремите да разрѣшавате задачитѣ въ живота заради вашето благо, заради вашето добро, вие сте на крива посока. Затова, казвам: ние ще възприемемъ въ себе си онази велика Божия Любовь, която включва благото, интереситѣ на всички сѫщества. Нѣкой ще каже: ама азъ мога ли да разрѣшавамъ всички въпроси? – Можешъ. Обаче, ние трѣбва да дадемъ ходъ на Божественото съзнание въ себе си и да знаемъ, че ако азъ отъ свое, индивидуално гледище разглеждамъ страданията въ живота, ако отъ свое гледище разрѣшавамъ всички задачи, никога нѣма да ги разрѣша правилно. Запримѣръ, откѫснато ми е ухото, извадено ми е окото, какъ ще разрѣша тѣзи противорѣчия? Единъ американски прѣдприемачъ майсторъ, като давалъ заповѣдь на своитѣ майстори-зидари, какъ да дигнатъ единъ голѣмъ камъкъ, камъкътъ падналъ върху рѫката му и му откѫсналъ двата пръста. Той веднага си оттеглилъ рѫката и казалъ: благодаря ти, Господи! Защо благодари? Той благодари, че не му се откѫснала цѣлата рѫка. Това е добрата страна на работата, но туй благодарение може ли да навакса загубата на двата пръста? Като човѣкъ – не може, защото той изгубилъ туй изкуство, но като морска звѣзда, би могълъ да ги навакса. Слѣдователно, отъ тукъ изпѫква туй противорѣчие.

Често, ние питаме: защо страдамъ азъ? Не питайте, защо страдате, но питайте защо е страданието въ свѣта, защо е страданието въ цѣлата природа. Едноврѣменно когато вие страдате, хиляди други сѫщества даватъ живота си. Въ този моментъ, когато отъ вашата глава се взима само единъ косъмъ и вие усѣщате болка, може отъ други да се взима цѣлъ животъ. А вие питате: защо ми взимате този косъмъ, какво право имате да ми взимате косъма? Този, който взима главата на хората, ще те пита ли да вземе косъмъ отъ главата ти? Ти питашъ: защо взимашъ косъмъ отъ главата ми? – То е моя работа. Мене ми трѣбва косъмъ отъ главата ти, нищо повече, нѣма защо да разсѫждавашъ. Ние, сегашнитѣ хора, за себе си разсѫждаваме много добрѣ, но щомъ дойде до другитѣ, че тѣ страдали, че това-онова, казвате: нѣма защо да разсѫждаваме за тѣхъ. Ако разсѫждавате така, ще мязате на онзи негъръ, американски проповѣдникъ, който развивалъ прѣдъ слушателитѣ си въпроса, какъ Богъ създалъ човѣка. Той разказвалъ, че Господь направилъ човѣка отъ хубава калъ и го турилъ на плета да съхне. Единъ отъ слушателитѣ го запитва: ами плетътъ кой създаде? – То не е ваша работа, за васъ това не е важно. За мене е важно да изсуша човѣка на плета, и като го изсуша, ще дигна плета.

Изобщо, такава е и нашата философия. Всички ние, и свѣтски, и религиозни хора, се стремимъ да разрѣшимъ въпроситѣ частично. Никога не можете да разрѣшите живота частично. Животътъ частично е неразрѣшимъ. Кое число е цѣло? Цѣло число е това, което съдържа всички части въ себе си. Ако въ извѣстенъ случай въ живота сте въ дисхармония, т.е. съ една часть на цѣлото, защо ще се карате съ тази часть? Не сте вие, който може да изправите тази грѣшка. Напримѣръ, ние виждаме, какъвъ е този законъ в природата, какъ дѣйствува тамъ. Ако имате извѣстна рана въ нѣкой органъ на тѣлото си, вие ще чувствувате болка. Вашата рѫка може да се помѫчи да помогне на тѣлото ви, но не ще може. Има една сила въ организма ви, която може да прѣмахне тази болка. Вие трѣбва да апелирате къмъ тази сила и когато тя дойде, ще прѣмахне тази болка въ организма ви. Вие имате извѣстни несгоди въ живота си – ще апелирате къмъ тази вѫтрѣшна сила въ природата. Тя ще оправи вашитѣ части, но затова вие не трѣбва да бързате. Нѣкой казва: ама азъ искамъ да прѣстане тази болка, да се прѣмахнатъ тия несгоди. Нѣма да бързате! Тази болка ще прѣстане, тия несгоди ще се прѣмахнатъ, не когато вие искате, а когато тя намѣри, че трѣбва. Нѣкой иска да стане чудо, изведнъжъ да прѣстане извѣстна болка. Това не е чудо. Всѣки лѣкарь може да намаже болното мѣсто съ кокаинъ, и болката да изчезне, но тя изчезва врѣменно, не напълно. За да изчезне извѣстна болка, за да стане човѣкъ едно разумно сѫщество, изисква се врѣме и пространство. Азъ взимамъ тѣзи двѣ думи не въ обикновенъ смисълъ, не тъй, както обикновено се разбиратъ. Подъ тия думи азъ разбирамъ едно непрѣривно разширение на човѣшката душа, защото всичко зависи отъ безграничното. Щомъ единъ човѣкъ е безграниченъ, той може да се разширява, колкото иска. Ние страдаме, защото нѣмаме врѣме, ограничени сме. Ако дадете на единъ човѣкъ дълъгъ срокъ, той всичко може да направи. И когато се уреждатъ падежитѣ на нѣкоя полица, всѣки изисква по-дълго врѣме, по-дълъгъ срокъ. Онзи, който има да взима, казва: падежътъ на полицата ще бѫде за три мѣсеца. Онзи, който има да дава, казва: не за три мѣсеца, но поне за година, двѣ, три, най-много до десеть години. Колкото падежътъ е по-кратъкъ, толкова сърдцето ти се повече стѣга. Слѣдователно, ние, съврѣменнитѣ хора, имаме полици съ краткосрочни падежи, та сърдцето ни се стѣга. Донесатъ нѣкоя полица, кажатъ ни: изплати тази полица. Пъкъ азъ ви казвамъ: вземете тази полица съ дългосроченъ падежъ. Христовото учение е едно Божествено учение, което разрѣшава живота въ неговата вѫтрѣшна пълнота. Ние, съврѣменнитѣ хора, се заблуждаваме, мислимъ, че материалнитѣ блага сѫ една необходимость. Материалнитѣ блага сѫ послѣдствие на онзи вѫтрѣшенъ духовенъ животъ. Слѣдователно, щомъ сме разумни, материалнитѣ блага ще дойдатъ. Ние за тѣхъ не трѣбва да мислимъ, а трѣбва да мислимъ, какъ да станемъ разумни. Щомъ си разуменъ, може да имашъ една кѫща, направена само отъ стъкла, и свѣтлината ще иде отвсѣкѫдѣ. Щомъ си разуменъ, може да имашъ най-хубавитѣ градини, най-модернитѣ срѣдства за съобщения: файтони, автомобили и др. Слѣдователно, не е въпросъ, дали имашъ градини, или не, важно е, че разумниятъ животъ създава всички блага. Ние не можемъ да кажемъ, че онѣзи, които сѫ живѣли прѣди насъ, не сѫ били разумни. Не, редътъ и порядъкътъ, който сега сѫществува, се дължи на разумни сѫщества, но ако този порядъкъ днесъ не е хубавъ, ако не задоволява хората, той се дължи на онѣзи неразумни сѫщества, които сѫ го развалили. Ще кажете: какъ е възможно това? Ако си направите една хубава кѫща, съ всички модерни приспособления и я дадете подъ наемъ, но като се върнете да живѣете отново въ нея, намирате всичко разрушено, разнебитено, питамъ: кой ще е причината за това? – Онѣзи, които сѫ живѣли тамъ. Така и ние днесъ тъй сме развалили съврѣменния редъ и порядъкъ. Всички водопроводи, канализации, всичко сме развалили и отгорѣ на това питаме: защо свѣтътъ не върви. Че какъ ще върви? Не, ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онѣзи закони и правила, които регулиратъ живота. Мислите ли, че онази мома, която била на балъ и се въртѣла съ този, съ онзи момъкъ цѣла нощь като въртоглава, та е придобила нѣщо? Мислите ли, че слѣдъ като се въртѣла съ нѣкой момъкъ, като нѣкой дервишъ, слѣдъ като се нагълтала съ праха въ това здание и се върне въ кѫщи уморена, запотена, та е придобила нѣщо? Слѣдъ нѣколко дни отъ този балъ тя си спечелва една сериозна пневмония, легне болна и казва: урочасаха ме нѣщо. Съ други думи казано: нѣма защо да се ходи на балъ, да се бутаме въ това затворено здание тамъ, да дишаме прашния въздухъ. Нейниятъ възлюбенъ – духътъ, казва: нѣма какво да се въртишъ на бала, а като птичкитѣ, ще отидемъ въ гората да подишаме чистия въздухъ.

Та, ние, съврѣменнитѣ хора, си създаваме извѣстни забавления, но нѣкои отъ тѣхъ не мязатъ на дѣтинскитѣ забавления. Азъ не зная, на какво мязатъ тѣ. Ако река да ги уподобя на нѣщо, онѣзи, които ходятъ на балъ ще кажатъ: а, той е противъ бала. Азъ не съмъ противъ игритѣ, но тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни. Азъ не съмъ противъ яденето, но то трѣбва да бѫде разумно. Азъ не съмъ противъ това, да имате кѫщи, но трѣбва да ги използувате разумно. Защо ти е да направишъ една кѫща, която струва 5–6 милиона лв., и да задлъжнеешъ толкова много, че цѣлъ животъ да мислишъ за полици? Направи си една малка кѫщица, че и ти, и жена ти, и дѣцата ти да сѫ доволни. Не казвай, че условията на живота сѫ такива. Да, условията на живота сѫ такива, но съврѣменното общество трѣбва да почне да мисли.

Казва Писанието: „Блаженъ онзи рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога си дойде, че прави така“. Онѣзи държавници, които сѫ поставени на власть изпълниха ли туй правило? Българскиятъ народъ може ли да каже за своитѣ управници: „Блаженъ онзи рабъ, когото би намѣрилъ господарьтъ му, кога си дойде, че прави така“? Защо? Единъ държавникъ въ нѣкоя държава не идва да урежда своитѣ работи. Ами че ако той е бѣденъ, и като дойде на власть поиска първо да уреди своитѣ лични интереси, а послѣ тѣзи на своя народъ, какво показва това. Това е неразбиране интереситѣ на държавата. Първата работа на държавника е да уреди интереситѣ на своя народъ. Той трѣбва да положи своя умъ, своето сърдце, своята воля и всичко онова, което е възвишено и благородно въ него за своя народъ. Той трѣбва да е абсолютно честенъ! Прѣди нѣколко дни, единъ господинъ ми разправяше слѣдното нѣщо: отъ освобождението насамъ, ние, българитѣ въ търговско отношение, сполучихме да имаме двойни фактури, съ всички държави, Германия, Австрия, Русия, съ изключение на Англия. Едната фактура показва истинската стойность на стоката, а другата – фиктивната. Англичанитѣ казватъ: ние не можемъ да дадемъ двойна фактура, ние сме честенъ, благороденъ народъ! Това е една добра черта у тѣхъ. Ако вие имате въ живота си двѣ фактури, това честно ли е? Разглеждайте разумно въпроса! Ако давате двойна фактура, мязате на Германия, на Австрия, на Русия; ако давате една фактура, мязате на Англия. Азъ похвалявамъ англичанитѣ. Всички народи трѣбва да бѫдатъ честни! Най-послѣ питамъ: защо сѫ на българскитѣ търговци двѣ фактури? Ще кажатъ: е, да си уредимъ работитѣ. Уредихте ли си работитѣ съ двѣ фактури? Ето на, 50 години вече откакъ българитѣ се освободиха, и повече забатачиха. Какво трѣбва на българитѣ? Честность имъ трѣбва! И какво още трѣбва на българитѣ? – Справедливость. На всички славянски народи трѣбва справедливость. Българитѣ не сѫ приложили още справедливостьта. На българитѣ трѣбва и любовь, но не тази обикновената любовь.

Съ всичко това азъ не искамъ напразно да критикувамъ свѣта, но принципално разглеждамъ работитѣ и казвамъ, че липсва нѣщо на свѣта. „Блаженъ е“, казва Писанието, „онзи рабъ“. Кога е блаженъ? – Само при слѣдното условие: когато той разбира този вѫтрѣшенъ, Божественъ животъ. Вие трѣбва да разбирате не само интереситѣ на българския народъ, но дошло е врѣме, когато всички духовни хора трѣбва да разбиратъ интереситѣ на цѣлото човѣчество. Ние трѣбва да разбираме не само интереситѣ на цѣлото човѣчество, но трѣбва да включваме и интереситѣ на ангелитѣ, защото имаме отношения съ тѣхъ. По отношение на ангелитѣ, по отношение на висшитѣ сѫщества, ние сме корени, а тѣ, по отношение на насъ, сѫ клонищата. Дали за насъ тѣ сѫществуватъ, или не, т.е. дали ги признаваме, или не, то е другъ въпросъ, но ангелитѣ сѫ клонища за насъ, а ние за тѣхъ корени. Има по-висши сѫщества отъ ангелитѣ, които съставляватъ цвѣтове и плодове на този животъ. Значи, надъ насъ има другъ единъ, по-висшъ животъ, който регулира нашия животъ, нашитѣ отношения. Слѣдователно, ако моитѣ отношения, като коренъ долу въ почвата, сѫ прави, то и отношенията на другъ единъ животъ, на клонищата, ще бѫдатъ спрѣмо мене прави, нормални.

И тъй, ние разрѣшаваме една велика задача въ свѣта. Кои ние? – Тия, у които съзнанието се пробудило. Като коренъ, вие ще разрѣшите този въпросъ по единъ начинъ; като клонъ – по другъ начинъ. Но, като човѣкъ трѣбва да разрѣшите този въпросъ! А всѣки човѣкъ трѣбва да разрѣши въпроса като гений. Ама ще може ли? Ще можешъ ли, то е другъ въпросъ. Всѣко дѣте като тръгва на училище, пита: мога ли да изуча азбуката? – Можешъ. Майката казва: „Можешъ, Иванчо, можешъ“. И туй дѣте тръгва на училището съ своята торбичка. Слѣдъ една година то знае азбуката, знае слоговетѣ и по малко да чете. На втората година знае повече, на третата – още повече, и слѣдъ 12–15 години учене минава за единъ добъръ държавникъ. Питамъ: този Иванчо, този Стоянчо роди ли се като ученъ, като великъ човѣкъ? Не, въ този Стоянчо имаше възможности само, които той можеше да развие. Този човѣкъ е блаженъ. Защо? – Защото разви своитѣ способности, своитѣ дарби и ги употрѣби за благото на своитѣ ближни.

Сега, азъ засѣгамъ единъ въпросъ, който е толкова интересенъ за васъ: за вашето щастие, за вашия умъ, за вашето сърдце, за вашата душа. Този въпросъ има други граници, тъй, както България си има свои опрѣдѣлени граници, Англия си има свои опрѣдѣлени граници, Франция си има свои опрѣдѣлени граници. Русия си има свои опрѣдѣлени граници и т.н. Като влѣзете въ коя и да е отъ тѣзи държави, вие ще почувствувате границитѣ на тѣзи държави. Слѣдъ като влѣзете въ България, запримѣръ, най-първо ще ви посрещне единъ български стражарь и ще ви запита: знаете ли български? – Не зная. Като отидете въ Англия, въ Америка, ще ви попитатъ: знаете ли английски? Ако не знаете, ще ви намѣрятъ единъ прѣводчикъ, но тогава вие нѣма да се считате като гражданинъ на тази държава, а като чужденецъ. Вънъ отъ тѣзи граници сѫществува друга – една държава съ широки граници. Ние сме навлѣзли вече въ тѣзи граници. Както ви питатъ въ Англия, знаете ли английски езикъ, така ще ви питатъ и като влѣзете въ тѣзи по-широки граници – знаете ли нашия езикъ? Какъвъ е езикътъ на тази държава? – Любовьта. И Павелъ казва: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, гражданинъ на тази държава не мога да бѫда“. Сега, всѣки ще каже: азъ съмъ опиталъ любовьта. Да опиташъ любовьта, и да имашъ любовьта, това сѫ двѣ различни понятия. Да опиташъ любовьта, да имашъ любовьта, и да живѣешъ съ любовьта, това сѫ също различни понятия. Да опиташъ любовьта, да имашъ любовьта, да живѣешъ съ любовьта, и да си едно съ нея, това е още повече. Въ любовьта има различни състояния. Нѣкой казва: азъ съмъ опиталъ любовьта. Имашъ ли я? – Имамъ я. Живѣешъ ли съ нея? – Живѣя. Едно ли си съ нея? – Едно съмъ.

И тъй, щомъ имашъ любовьта, на права посока си. Върби съ нея по този пѫть, додѣ дойдешъ въ единство съ този животъ. Сега, защо ставатъ всички тия войни въ свѣта? Защо се явяватъ тия недоразумения между хората? Това сѫ задачи, които трѣбва да се разрѣшатъ. Питамъ: защо ви сѫ тия съврѣменни велики теории, които сѫществуватъ? Да допуснемъ, че имате такава сила въ рѫката си, че можете да дигнете земята. За какво може да използувате тази ваша сила? Ако тръгнете по свѣта и започнете съ рѫката си да дигате всички планети отъ тѣхния пѫть, мислите ли, че онѣзи по-велики сѫщества отъ васъ ще ви оставятъ така да използувате силата си, да си играете? Какво правятъ тукъ гражданитѣ, като видятъ, че нѣкои дѣца хвърлятъ камъни по улицата, играятъ си и ударятъ по главата нѣкой минувачъ? – Повикватъ нѣкой стражарь, прѣдаватъ нему дѣцата, да ги накаже – и си заминаватъ.

Сега, ние, съврѣменнитѣ хора, не мязаме ли съ нашитѣ мисли на тия дѣца? Всѣки прави прѣстрѣлки. Всички питатъ: защо Господь е направилъ свѣта така, защо азъ съмъ нещастенъ, защо азъ съмъ куцъ, защо азъ съмъ слѣпъ, защо майка ми, баща ми, жена ми умрѣха? Казватъ: нѣмаме ли право да питаме? – Имашъ право да питашъ. Тогава азъ отговарямъ: Богъ, като ти даде крака, ти употрѣби ли ги за каквото бѣха прѣдназначени? Нека видимъ какви сѫ послѣдствията отъ всичко, което не е употрѣбено, както трѣбва. Господь, като ти даде рѫцѣ, ти употрѣби ли ги за каквото бѣха прѣдназначени? За какво сѫ създадени рѫцѣтѣ? – За да вършатъ Божията Правда. Господь, като ти даде очи, ти употрѣби ли ги за каквото бѣха прѣдназначени? Господь, като ти даде умъ, употрѣби ли го за каквото бѣше прѣдназначенъ? Краката сѫ създадени за да вършишъ добро съ тѣхъ. Рѫцѣтѣ – за да изявишъ Божията Правда. Очитѣ – за да изразишъ Божията Истина. Ушитѣ – за да придобиешъ знание и да го прѣдадешъ.

Това сѫ само частични схващания. Казвамъ: ние колективно трѣбва да схванемъ туй развитие, и ако ти си слабъ въ едно отношение, ще намѣришъ нѣкой, който върви по този пѫть, и той ще ти помогне. Нѣкой казва: азъ съмъ грѣшенъ, падналъ човѣкъ. Не мисли така! Ще отправишъ ума си къмъ всички добри, висши сѫщества въ Англия, въ Америка и другадѣ, ще поискашъ тѣхното съдѣйствие, и тѣ ще ти го дадатъ. Азъ ще ви обясня този законъ, като се обърна къмъ човѣшкия организъмъ. Когато единъ удъ отъ тѣлото е болно, тогава той апелира къмъ всички други органи, да му дойдатъ на помощь и да му съдѣйствуватъ. Въ такъвъ случай организмътъ изпраща всички жизнени енергии къмъ този удъ, за да възстанови състоянието му.

И тъй, ние съврѣменнитѣ хора, трѣбва да имаме една правилна философия, едно друго схващане за Бога, а не да Го схващаме като една сила вънъ отъ природата, и тамъ да Го търсимъ, като дѣцата. Богъ трѣбва да схванемъ като една любовьна сила, която прониква навсѣкѫдѣ въ пространството, и която може да оправи нашия животъ, нашитѣ отношения. Запримѣръ, работитѣ на нѣкой търговецъ сѫ объркани. Защо? – Той не продавалъ честно, не издавалъ честно полицитѣ си. Този търговецъ до 10 пѫти може да е фалирвалъ. Защо трѣбва да богатѣете по нечестенъ начинъ? Жената, дѣцата на този търговецъ боледуватъ, случватъ му се редъ нещастия. Той ме пита, защо е толкова нещастенъ? – Защото изяде паритѣ на толкова хора, защото опропасти домоветѣ на толкова бѣдни сѣмейства! Тия нещастия се върнаха и на тебе. Ама азъ имахъ нужда. – И тия хора имаха нужда. Благородство е човѣкъ да носи страданията за общото, за колективното. Прѣдпочитамъ азъ, единъ човѣкъ, да гладувамъ, отколкото да накажа 100 души да гладуватъ. И тъй, за всички тия нещастия, които ни идватъ, едно отъ двѣтѣ трѣбва да знаемъ, или че сме изяли паритѣ на толкова хора, или че сме фалирвали по 10 пѫти. Казвате: не искамъ да бѫда такъвъ човѣкъ! Добрѣ, тогава мисли другояче! Ако ти мислишъ, че тази неправда е вѫтрѣ въ Бога, вѫтрѣ въ нѣщата, а ти си най-умниятъ човѣкъ, тогава азъ съмъ първиятъ, който ще дойда при тебе да ми кажешъ: отгдѣ си дошълъ, какво е твоето прѣдназначение; какво бѣше състоянието на нашата земя прѣди 500 милиона години; какво е състоянието на слънцето, има ли жители тамъ, или не; какво е състоянието на млѣчния пѫть, има ли животъ тамъ, или не. Учениятъ човѣкъ, който пита, защо Господь създаде така свѣта, а не по другъ начинъ, трѣбва да знае повече отъ Него. А той, като му задавамъ всички въпроси, казва: ами не зная! Като не знаешъ, трѣбва да мълчишъ и да слушашъ. Малкиятъ човѣкъ ще слуша Учителя си, а Учительтъ ще му прѣдава. Това не е лошо. Благородство е да слушашъ, да внимавашъ когато единъ ученъ човѣкъ ти разправя законитѣ въ свѣта. Сега нѣма да ви казвамъ, че сте невѣжи, защото въпросътъ не е въ невѣжеството, но въпросътъ е въ нашитѣ отношения да станатъ правилни, любовьни отношения. Като ме срещнешъ въ гората, да не ме срещнешъ като нѣкоя мечка, та да ми трепне сърдцето. Нито пъкъ азъ като те срещна, да бѫда мечка за тебе, да ти трепне сърдцето. Какво правите като срѣщнете нѣкоя мечка? Като ви срещне една мечка въ гората, сърдцето ви почва да тупа, а тя, като нѣкой философъ, съ малкитѣ си очички, върви прѣспокойно, не се бои отъ васъ. Нѣкой пѫть мечкитѣ сѫ много благородни. Пакъ ще ви приведа примѣра за мечката и онзи каракачанинъ въ гората. Единъ каракачанинъ живѣелъ въ Стара-Планина, дѣто отъ редъ години пасълъ стадата си. Никога не му се случвало нѣкакво нещастие. Единъ день, обаче, като минавалъ прѣзъ една тѣсна пѫтека, гледа, насрѣща му една мечка. Тя върви нагорѣ, той – надолу, срѣщатъ се. Втасахме я сега, казва си на ума каракачанинътъ. Намира се той прѣдъ една неразрѣшена задача и си мисли, какъ да я разрѣши. Вижда се, добъръ човѣкъ билъ той, по Бога живѣялъ, затова, забѣлѣзва, че мечката се отстранява, доближава се до една скала изправя се, отваря му пѫть да мине и като че му казва съ погледа си: мини! Той я гледа, иска да се увѣри, дали тя нѣма прѣдъ видъ нѣкаква особена стратегия, но вижда, че мечката дѣйствително му отворила пѫть и го чака да отмине. Той тръгва, върви, но се обръща назадъ, да види, какво прави мечката. Тя си продължава пѫтя, но отъ врѣме на врѣме се обръща назадъ и казва „сбогомъ“. Ще кажете, че това е само единъ разказъ. Не, има много мечки благородни и съ съзнание. Ако една мечка може да направи това, колко повече единъ разуменъ човѣкъ може да го направи!

Всички ние имаме погрѣшки, нѣма да разправямъ за какво и защо, но всички трѣбва да изправимъ своитѣ погрѣшки и да живѣемъ по новия начинъ. Ще схванемъ тѣзи нѣща колективно. Нѣкой ще каже: азъ ще живѣя само за жена си и за дѣцата си. – Ако живѣешъ така, ще умрешъ. Ама азъ ще живѣя за народа си. – Ако живѣешъ така, ще умрешъ. Ама азъ ще живѣя за човѣчеството. – Ако живѣешъ така, ще умрешъ. Ама азъ ще живѣя за ангелитѣ – Ако живѣешъ така, ще умрешъ. Ами за кого да живѣя? – Ако живѣешъ за Бога, ще имашъ всичкия животъ въ себе си, ще бѫдешъ всѣкога живъ. За Бога ще живѣемъ! Тъй казва и Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ако живѣемъ за Бога, ние ще имаме условията на този безграниченъ и безпрѣдѣленъ животъ. Защо е така? Защото отношенията на тѣзи малки коренчета се опрѣдѣлятъ отъ отношенията ни къмъ Бога. Прави ли сѫ моитѣ отношения къмъ Бога, въ каквото и да е направление, азъ ще бѫда живъ. Ако моитѣ отношения и къмъ най-малкото коренче сѫ любовни, ще имамъ всичкото съдѣйствие на Бога. Ако ти, като нѣкой търговецъ, като нѣкой земледѣлецъ, или като нѣкой учитель душата ти е пълна съ онази Божествена Любовь и се разширява, животътъ ти ще се осмисли. Но, ако ти си царь даже, а нѣмашъ тази Любовь короната на главата ти ще бѫде тежка. Нѣкой казва: азъ ще се откажа отъ това учение, азъ ще се откажа отъ Любовьта, Мѫдростьта, и Истината. Да се откажешъ отъ Любовьта, значи да се откажешъ отъ живота. Да се откажешъ отъ Мѫдростьта, значи да изпаднешъ въ робство, въ безумие. Да се откажешъ отъ Истината, значи да влѣзешъ въ ада. Да възприемешъ Любовьта, това е животъ. Да възприемешъ Мѫдростьта, това е свѣтлина. Да възприемешъ Истината, това е свобода, широкъ замахъ. Тѣзи нѣща трѣбва да ги схванемъ колективно и общо да разрѣшимъ този въпросъ. Не с въпросътъ да направимъ щастливъ само единъ човѣкъ.

Казва се въ Писанието: „Блаженъ онзи рабъ“. Кой рабъ? Сега, всички ние, и тукъ, и въ Америка, и въ Англия, и въ Франция, и по-нисшитѣ, и по-висшитѣ отъ насъ сѫщества, всички служатъ на единъ господарь, когото наричатъ Господь. Господь е проявление на онази велика Любовь, въ която нѣма никаква промѣна. Любовьта на Бога е еднаква къмъ всички сѫщества. Подъ думата Господь, ангелитѣ разбиратъ туй сѫщество, което има еднакви любовни отношения къмъ всички сѫщества. Туй сѫщество се отзовава на помощь еднакво къмъ всички сѫщества, отъ най-малкото, до най-голѣмото, и то споредъ нуждитѣ му. Туй сѫщество еднакво урежда отношенията на всички сѫщества. Азъ често съмъ правилъ опити и съмъ намѣрилъ, че нѣкои паяци сѫ много благородни и могатъ да схванатъ човѣшката мисъль, а нѣкои паяци сѫ неразумни. Гледамъ, нѣкой паякъ хваналъ една муха. Казвамъ му: пусни тази муха! Той не ме слуша, казва ми: влиза ли ти това въ работата? Я си върви! Казвамъ: тъй ли? Въ мое присѫствие не ти позволявамъ да изядешъ мухата. Ако не бѣхъ те видѣлъ, друго нѣщо, но сега – ще я пуснешъ. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избѣга, и мухата избѣга, освободи се. Другъ пѫть, гледамъ нѣкой благороденъ паякъ уловилъ една муха, и азъ му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, послѣ, гледамъ го, отиде до мрѣжата, разкѫса концитѣ, съ които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвамъ му слѣдъ това: азъ те похвалявамъ, че постѫпи благородно. – Е, другъ пѫть нѣма да те слушамъ, но сега така направихъ. Има благородни паяци, но не всѣкога. Нѣкой пѫть съзнаватъ, че трѣбва да постѫпятъ благородно, а нѣкой пѫть не съзнаватъ. Питамъ: защо този паякъ кѫса нишката? Защото, ако той самъ не я скѫса, азъ ще го накарамъ да я скѫса и да освободи мухата. Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моятъ бастунъ нѣма да играе по главата ви? И послѣ казвате: каква катастрофа е станала! Ще пометатъ тази паяжина, че чудо ще стане! Бастунъ има, разбирате ли? И тояжка има.

„Блаженъ онзи рабъ, който върши това, което Господь иска“. Разбирате ли сега, какво подразбирамъ подъ думата Господь? Подъ Господь разбирамъ онова сѫщество, отношенията на което сѫ еднакви спрѣмо всички сѫщества, безъ разлика. Слѣдователно, Богъ е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното сѫщество, за което трѣбва всѣки моментъ да сме готови да вършимъ волята Му, при каквито условия и да се намираме. И можемъ да я вършимъ! Туй подразбира Христосъ въ дадения стихъ: „Блаженъ онзи рабъ. който върши волята Божия“. Нѣкои казватъ: ама така се заблуждаватъ хората. Да, ако не изпълнимъ нѣщата отъ това високо становище, всѣкога ще се заблуждаваме. Не мислете, че така лесно ще се постигне това нѣщо. Намъ прѣдстои не само единъ животъ усилена работа, но ни трѣбватъ хиляди години усиленъ трудъ, усилена работа, за да внесемъ ония елементи, които сѫ необходими за подобрение на човѣчеството. Не ние, а туй велико Божествено съзнание ще изгради цѣлото човѣчество. И вие, които ме слушате, ако изпълните този законъ, вашитѣ тѣла ще се измѣнятъ, ще имате тѣло съ по-благородна, по фина материя, вашето съзнание сѫщо ще се измѣни, ще се разшири, и още въ туй сѫществуване ще ви се отвори миналото, ще ви се отвори и бѫдещето.

Сега, запитватъ нѣкои: ти откѫдѣ идешъ? – Не зная. Ами отъ какво произхождение си? – Не зная. Има ли другъ свѣтъ? – Не зная. Азъ съмъ срѣщалъ важни богослови, които почватъ да ме убѣждаватъ и да ми казватъ: и да нѣма другъ животъ, ако живѣя добрѣ или злѣ, губя ли нѣщо съ това? Разбира се, че губишъ, губишъ живота си. Смъртьта е една загуба. Дошълъ той да ми разправя, има ли Господь, нѣма ли, има ли другъ свѣтъ, нѣма ли. Азъ оттамъ идвамъ, а той сега отива, и ще ми разправя, какво има тамъ, и какво нѣма. Казвамъ: оттамъ идвамъ, и послѣднитѣ новини зная. Нѣкои казватъ: много е казано. Кое е многото? Аз показвам естественото положение. Ти още не си излѣзълъ навънъ, не си се облѣкълъ, не си се измилъ, а азъ станахъ въ 4 ч. с, ходихъ на полето, чухъ какъ пѣятъ птичкитѣ, видѣхъ какъ слънцето изгрѣ. Какъ, слънцето не е изгрѣло, азъ не го виждамъ! Че какъ ще го видишъ? Ти още не си станалъ, въ кревата си, а азъ оттамъ идвамъ. Ти ще станешъ, ще се облѣчешъ и ще излѣзешъ. Отъ кѫщи нѣма да видишъ слънцето. Ако ти станешъ като мене въ 4 ч., условията тогава ще бѫдатъ едни и сѫщи, и за мене, и за тебе. Ако спишъ, нищо нѣма да видишъ. За всинца ви се изискватъ едни и сѫщи условия. Никому не се дава по благодать. Нѣкои хора по благодать разбиратъ тъй: дѣдо имъ да умре, че да имъ остави наслѣдство. Това не е благодать. Индуситѣ иматъ думитѣ „карма и дихарма“. Карма подразбира сѫдба, лоши послѣдствия, т.е. туй, което си правилъ, ще ти го правятъ, а дихарма подразбира най-хубавитѣ условия, които Богъ е далъ на разположение на твоята душа. Това ти се дава като благодать. Всички хора наоколо те обичатъ, всички ти треперятъ и сѫ готови да изпълнятъ всѣко твое желание. Това наричатъ въ християнския свѣтъ благодать и казватъ, че благодатьта освобождава човѣка отъ всичко. Не, благодатьта показва, че туй сѫщество е живѣло въ съгласие съ Божиитѣ закони, затова има тази благодать. А за онѣзи сѫщества, които не сѫ живѣли въ съгласие съ Божиитѣ закони, нѣма благодать – за тѣхъ има карма.

„Блаженъ онзи рабъ“, казва Писанието. Кой рабъ? – Който върши тъй, както господарьтъ му иска. А какво иска нашиятъ господарь? – Да извършимъ туй, което Той е поставилъ въ живота ни като задача, т.е. да употрѣбишъ разумно своя животъ. Ти можешъ да употрѣбишъ живота си, както искашъ, но едно е вѣрно, че послѣдствията нѣма да бѫдатъ такива, каквито искашъ. Слѣдователно, ако искашъ послѣдствията да бѫдатъ такива, каквито тебе сѫ угодни, ще приложишъ този любовенъ животъ въ свѣта, т.е. ще бѫдешъ въ съгласие съ Божията Любовь, а любовьта е, която ражда живота.

И всѣкога, когато ние сме тѫжни, скръбни, това произтича отъ факта, че ние сме изгубили любовьта на нѣкое висше сѫщество. Нѣкой пѫть чувствувашъ, като че свѣтътъ подъ тебе се руши, изпитвашъ голѣма скръбь, страдания. Защо? – Изгубилъ си любовьта. Нѣкой пѫть се чувствувашъ радостенъ. Защо? – Придобилъ си любовьта: тя е потекла къмъ тебе, душата ти се разтворила и ти мислишъ, разсѫждавашъ правилно. Та, казвамъ: когато ние придобиемъ Божията Любовь, ние придобиваме вѣчния животъ. Какво по-хубаво отъ това, да проникнешъ въ Божията Любовь, да бѫдешъ въ съгласие съ нея? И тогава, не трѣбва азъ да ви доказвамъ, има ли Господь, или не, но това да бѫде за васъ една аксиома, и вие само да разисквате върху това, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ тази Любовь, къмъ Бога.

И тъй, всички ние се стремимъ да живѣемъ единъ колективенъ животъ и да чувствуваме живота на цѣлото създание въ себе си. Това е духовниятъ животъ. Ако искате да живѣете като българинъ, вие не можете да бѫдете християнинъ; ако искате да живѣете като англичанинъ, вие не можете да бѫдете християнинъ; ако живѣете като французинъ; или американецъ, или германецъ, вие не можете да бѫдете християнинъ. Даже и ако живѣете като ангелъ, пакъ не можете да имате разположението на Бога. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: ами какъ може да живѣемъ? – Ще живѣете по закона на великата Божия Любовь! Нѣкои отъ васъ казватъ: ние се мѫчимъ да живѣемъ. Азъ не вѣрвамъ въ това. Нѣма защо да се мѫчите да живѣете. Това не се изисква отъ васъ. Богъ те е пратилъ на земята да изпълнишъ Неговата воля, и ти трѣбва да живѣешъ! Животътъ е едно благо, той не е мѫчение. Ако ние се мѫчимъ, то е, защото не разбираме условията на Божията благость, която ни води къмъ общата любовь. Вие искате да обичате нѣкого въ свѣта и той да ви обича, да имате едно вѣрно лице. Азъ питамъ всѣки едного отъ васъ: намѣрилъ ли е туй вѣрното лице? Азъ наричамъ вѣрно лице туй, което не умира. Ако той умира и послѣ трѣбва да търсишъ друго нѣкое, значи то не е било вѣрното лице. Туй лице не трѣбва да умира, трѣбва да бѫде безсмъртно. Човѣкъ, който умира, той е сѫщество, у което нѣма любовь. Това значи вѣченъ животъ, да познаваме Тебе Единнаго, Истиннаго Бога! Ако ти живѣешъ въ Бога, смъртьта е изключена за тебе.

И тъй, този колективенъ животъ е необходимъ за вашитѣ нови схващания. Само по този начинъ вие ще можете да разрѣшите онѣзи дълбоки противорѣчия, които сега срѣщате въ живота си. За въ бѫдеще ще се родятъ още по-голѣми противорѣчия. Вие имате синове и дъщери, но идватъ старини, а вашиятъ синъ се оженилъ, има си своя възлюбена; и дъщеря ви се оженила, и тя си има свой възлюбенъ. Вие оставате самъ, и всички наоколо започватъ да си мислятъ: нека си замине този стариятъ. Вие чувствувате тѣзи тѣхни мисли, чувствувате, че ви неглижиратъ, че никой не се интересува отъ васъ. Знаете ли колко е тежко това състояние на единъ баща тъй изоставенъ? Защо сѫ ви напуснали вашитѣ синове и дъщери? – Понеже нѣмате любовь къмъ Бога. Ако живѣете тъй колективно, вие ще събудите съзнанието на вашитѣ синове и дъщери, то ще се разшири, и тогава любовьта и къмъ майката, и къмъ бащата, и къмъ приятеля ще има своето мѣсто. Въ нашата душа има мѣсто за всички. За всѣко живо сѫщество има по едно свещено мѣсто въ нашата душа. И като дойде малката мушица, или малката пеперудка, ние ще я повикаме въ нашата градина, ще ѝ дадемъ мѣсто, ще я помилваме и ще ѝ кажемъ: ето моята градина, може да си хвъркашъ, колкото искашъ. Тъй прави Господь, по сѫщия начинъ ще правимъ и ние. Азъ гледамъ какво правятъ въ България малкитѣ дѣца съ тия хубави пеперудки. Тази малка пеперудка си кацнала нѣкѫдѣ, а малкитѣ дѣца я дебнатъ и полека съ пръститѣ си я хванатъ за крилцата. Нѣкой пѫть тя излѣзе по-умна – хвръкне си. Майкитѣ не обръщатъ внимание на това. – Тѣ трѣбва да кажатъ на дѣцата си: дѣца, не хващайте пеперудкитѣ за крилцата, ще имъ изтриете прашеца и слѣдъ това не ще могатъ да хвъркатъ. Ние трѣбва да прѣстанемъ да хващаме тия пеперудки за крилцата! Азъ като видя нѣкоя пеперудка, нѣма да я хващамъ за крилцата, да изтривамъ прашеца ѝ, да развалямъ хубавата ѝ дрешка, но ще ѝ кажа: кацни на рѫката ми да се поразговоримъ малко. Тя ще походи малко по рѫката ми, а азъ ще я питамъ: ти доволна ли си отъ живота си? Тя ще ми отговори, че е доволна, и азъ ще я оставя да си хвръкне. „Блаженъ онзи рабъ, когото господарьтъ му намѣри кога си дойде, че прави така“.

Сега, Господь иде въ този свѣтъ! Казва се тамъ въ Евангелието, че слънцето ще потъмнѣе, луната нѣма да дава свѣтлината си, звѣздитѣ ще паднатъ. Какви ли не тълкувания е дала църквата на тия изрѣчения! Азъ давамъ друго едно обяснение и то много просто. „Слънцето ще потъмнѣе“ – това значи, че малко любовь ще има въ църквата. „Мѣсечината нѣма да дава свѣтлината си“ – това значи, че църквата ще се обезвѣри, малко вѣра ще остане въ нея. „Звѣздитѣ ще паднатъ“ – това значи, че много малко знание ще остане въ църквата и невѣжеството ще дойде. Щомъ дойде Господь въ свѣта, ще дойде и нова свѣтлина, която ще даде новъ потикъ на човѣчеството. Ако не дойде Господь, ще стане голѣма катастрофа въ свѣта.

Господь сега иде! Защо? – Защото Любовьта се намалила и всички замръзватъ. Пъкъ и вѣрата се загубила. Днесъ цѣли томове има написани върху това, дали има вѣра, или не. А колкото се отнася до знанието, цѣли теории има написани по всички въпроси. Лѣкаритѣ лѣкуватъ единъ човѣкъ, и като не могатъ да го излѣкуватъ изпращатъ го на „Орландовци“. Кѫдѣ отиде еди-кой си? – Въ Орландовци. Срѣщатъ нѣкого, питатъ го: кѫдѣ е баща ти? – Е, Господь да го прости отиде въ „Орландовци“. Не казва, че баща му е на небето, ами на Орландовци билъ. Какво схващане! Баща ти не може да отиде на Орландовци, той е на онзи свѣтъ, а на Орландовци си е оставилъ само дрехитѣ. Азъ го виждамъ, говоря съ него. Като казвамъ, че говоримъ съ нашитѣ близки, чудно ни се вижда това. Прѣди години една учителка я нарекли полудѣла само за това, че казала: елате да видите, че дѣцата, които уча, се посѣщаватъ отъ моитѣ заминали роднини. Азъ ги виждамъ. Питамъ: тази учителка съ ума си ли е била, или безъ ума си? Споредъ хората на свѣта, тя е безъ ума си, но споредъ онова дълбоко схващане на живота, тя е съ ума си. Слѣдователно, ние можемъ да извадимъ единъ човѣкъ отъ ума си. Какъ? – Щомъ оставимъ въ ума му едно противорѣчие, което той не може да разрѣши, веднага може да полудѣе. Ето защо, когато човѣкъ спи, не трѣбва изведнъжъ да го разбуждаме. Ние не можемъ да поставяме човѣка на голѣми, силни противорѣчия. Противорѣчията сѫ за силнитѣ натури, а за слабитѣ натури – никакво противорѣчие, съ тѣхъ нѣжно трѣбва да се обхождаме.

И тъй, всички трѣбва да имате туй вѫтрѣшно, дълбоко схващане. Колективно трѣбва да схващате живота. Трѣбва да се молите на Господа, да ви помогне да разрѣшите задачата на живота. Трѣбва да обичате себе си, ближнитѣ си и своитѣ врагове, и така ще разрѣшите живота. Мнозина отъ васъ сѫ разрѣшили този въпросъ, а други още го разрѣшаватъ.

И тъй, Египетъ пропадна. Защо? – Защото изгуби своята любовь, своята вѣра, своето знание. Асирия пропадна. Кога? – Когато изгуби своята любовь, своята вѣра и своето знание. Вавилонъ пропадна. Кога? – Когато изгуби своята любовь, своята вѣра, своето знание. Римската империя пропадна. Защо? – По сѫщата причина. И ако съврѣменнитѣ християнски народи изгубятъ своята любовь, своята вѣра и своето знание, други народи ще дойдатъ на тѣхно мѣсто. За всички народи законътъ е неумолимъ. Нѣкой казва: сърдцето ми е празно. Защо? – Защото ти не разрѣшавашъ общо въпроса, да имашъ интересъ къмъ всички създания. Вие ще се свържете съ всички добри хора по лицето на земята, безъ разлика на вѣра, на народность; ще се свържете съ всички добри мушици, съ всички хубави растения, съ всички чисти извори, съ всичко онова, което е велико, възвишено и въ душата ти ще протече онази велика Божия Любовь, ще почувствувашъ онзи великъ Божественъ потикъ, който ще я подигне. Богъ е онзи, който ще подигне душата ти. Той е който прониква навсѣкѫдѣ. Ако ние гледаме така на въпроса, ако сме носители на Божията любовь, Мѫдрость и Истина, и ако сме изпълнители на Неговата воля, Той всѣкога ще гледа къмъ насъ съ благоволение и ще ни помага да разрѣшимъ всички въпроси. Ние ще ги разрѣшаваме съ Него. Днесъ, въ България казватъ тъй: все трѣбва да имашъ нѣкой дѣдо владика, т.е. все трѣбва да имашъ нѣкой Господь, нѣкой голѣмецъ. Казвамъ: ако е въпросътъ за голѣмецъ, по-голѣмъ голѣмецъ отъ Бога има ли? Нѣма. Азъ прѣдпочитамъ да върша Неговата воля, а всичко друго послѣ ще дойде. Първо, ние трѣбва да се стремимъ, нашитѣ отношения къмъ Бога да бѫдатъ правилни.

„Блаженъ онзи рабъ, когото господарьтъ му би намѣрилъ, кога си дойде, че прави така“.

И азъ казвамъ: Въ тѣзи послѣднитѣ врѣмена вече Господь иде! Блажени сте, като ви намѣри, че вършите Неговата воля! Тогава ще започне закона на дихармата, на благодатьта, на вѣчния животъ. Всички съврѣменни нещастия, които ви обграждатъ, ще се стопятъ.

Така вие ще се намѣрите въ единъ новъ животъ, съ нови приятели, съ нови майки и бащи – то значи, че отношенията на хората спрѣмо васъ ще се измѣнятъ.

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 9 ноември, 1924 г. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Настанало е Царството Божие". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–1925).Наряди и упѫтвания, гр. Търново, лѣтото 1925 год. Том I.

Второ издание. ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Настанало е Царството Божие", издание от 1925 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", том 9, неделни беседи изнасяни от 19 октомври 1924 г. до 15 март 1925 г.,

Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г.

Книгата на PDF за теглене

Съдържание

неделна беседа

Блажен този раб!

''Беседа, държана от Учителя, на 9 ноември, 1924 г. в гр. София.''

„Блажен този раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ *)

Има истини в света, които са недостъпни за човешкото съзнание. Те са недостъпни не поради някаква вътрешна причина, като една невъзможност, но те са недостъпни по причина на разположението на нашия ум. Ако вие, които сте били свободни като птички и сте възприемали слънчевата светлина на всяко време, но като човек си направите един замък и затворите всичките прозорци и влезете в този замък, та се лишите от слънчевата светлина, питам: Кой е причината на това лишение? Причината в самото слънце ли е, или в самите вас. Всеки човек съзнава своите страдания, своите несгоди в света, но малцина са онези, които може да си дадат отчет, защо страдат. Всеки човек среща големи противоречия в живота си и си ги обяснява по своему – по един, или по друг начин. Вие може да си обяснявате нещата по начин, какъвто си искате, но те имат само едно правилно разрешение и обяснение. Казва се в Писанието: „Никой не живее само за себе си, а и за другите.“ Развитието е нещо колективно. Развитието не е само в сегашната форма. Някой човек може да каже: Аз трябва да живея. Кой ти? Ти като Иван, като Петко, като Драган, като Стоян ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Някои казват, че в мухата нямало „аз“. Не, има и в нея.

Следователно, ние, съзнателните хора, които живеем с онази дълбока философия, трябва да схващаме, че в света има само едно съзнание, то е Божественото съзнание, което прониква всички същества. И доколкото нашият живот, нашият ум е в съгласие с тези велики правила и закони на туй съзнание, доколкото сме в изправност с тях, доколкото ги изпълняваме, дотолкова и те са оживели в нашия живот. Има много философски задачи и въпроси, които трябва да разрешим. Някои казват: Пари не ни трябват в живота. Други казват: Пари, пари ни трябват в живота. И едното положение е вярно, и другото положение е вярно. Ако си на сухо, пари ти трябват, но ако си като риба във водата какви пари ти трябват? Ако си на сухо, без пари не можеш, но ако си във водата, без пари можеш. Как ще можем? Ще ви докажа. Ако си една риба и живееш във водата, я ми кажи, как ще носиш торбата с парите си, где ще я окачиш? Това е едно противоречие, нали? Някой казва: Без пари може. Да, като риба, но не и като човек.

Друго положение. Някоя жена казва: Аз обичам мъж с малко ум, с много пари. Какво иска да каже с това? Мислите ли, че някоя жена, на която мъжът е с малко ум, но с много пари, ще бъде щастлива? Не, зад това нейно изречение се крие един неморален принцип. Тази жена предполага да има друг мъж, нищо повече. Тъй седи Истината. Има известни аксиоми, които не търпят противоречия, а ние може да ги извиняваме по един, или по друг начин.

Следователно, ако вие се стремите да разрешавате задачите в живота заради вашето благо, заради вашето добро, вие сте на крива посока. Затова, казвам: Ние ще възприемем в себе си онази велика Божия Любов, която включва благото, интересите на всички същества. Някой ще каже: Ама аз мога ли да разрешавам всички въпроси? – Можеш. Обаче, ние трябва да дадем ход на Божественото съзнание в себе си и да знаем, че ако аз от свое, индивидуално гледище разглеждам страданията в живота, ако от свое гледище разрешавам всички задачи, никога няма да ги разреша правилно. Например, откъснато ми е ухото, извадено ми е окото, как ще разреша тези противоречия? Един американски предприемач майстор, като давал заповед на своите майстори-зидари, как да дигнат един голям камък, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал двата пръста. Той веднага си оттеглил ръката и казал: Благодаря ти, Господи! Защо благодари? Той благодари, че не му се откъснала цялата ръка. Това е добрата страна на работата, но туй благодарение може ли да навакса загубата на двата пръста? Като човек – не може, защото той изгубил туй изкуство, но като морска звезда, би могъл да ги навакса. Следователно, от тук изпъква туй противоречие.

Често, ние питаме: Защо страдам аз? Не питайте, защо страдате, но питайте защо е страданието в света, защо е страданието в цялата природа. Едновременно когато вие страдате, хиляди други същества дават живота си. В този момент, когато от вашата глава се взима само един косъм и вие усещате болка, може от други да се взима цял живот. А вие питате: Защо ми взимате този косъм, какво право имате да ми взимате косъма? Този, който взима главата на хората, ще те пита ли да вземе косъм от главата ти? Ти питаш: Защо взимаш косъм от главата ми? – То е моя работа. Мене ми трябва косъм от главата ти, нищо повече, няма защо да разсъждаваш. Ние, сегашните хора, за себе си разсъждаваме много добре, но щом дойде до другите, че те страдали, че това-онова, казвате: Няма защо да разсъждаваме за тях. Ако разсъждавате така, ще мязате на онзи негър, американски проповедник, който развивал пред слушателите си въпроса, как Бог създал човека. Той разказвал, че Господ направил човека от хубава кал и го турил на плета да съхне. Един от слушателите го запитва: Ами плетът кой създаде? – То не е ваша работа, за вас това не е важно. За мене е важно да изсуша човека на плета, и като го изсуша, ще дигна плета.

Изобщо, такава е и нашата философия. Всички ние, и светски, и религиозни хора, се стремим да разрешим въпросите частично. Никога не можете да разрешите живота частично. Животът частично е неразрешим. Кое число е цяло? Цяло число е това, което съдържа всички части в себе си. Ако в известен случай в живота сте в дисхармония, т.е. с една част на цялото, защо ще се карате с тази част? Не сте вие, който може да изправите тази грешка. Например, ние виждаме, какъв е този закон в природата, как действа там. Ако имате известна рана в някой орган на тялото си, вие ще чувствате болка. Вашата ръка може да се помъчи да помогне на тялото ви, но не ще може. Има една сила в организма ви, която може да премахне тази болка. Вие трябва да апелирате към тази сила и когато тя дойде, ще премахне тази болка в организма ви. Вие имате известни несгоди в живота си – ще апелирате към тази вътрешна сила в природата. Тя ще оправи вашите части, но затова вие не трябва да бързате. Някой казва: Ама аз искам да престане тази болка, да се премахнат тия несгоди. Няма да бързате! Тази болка ще престане, тия несгоди ще се премахнат, не когато вие искате, а когато тя намери, че трябва. Някой иска да стане чудо, изведнъж да престане известна болка. Това не е чудо. Всеки лекар може да намаже болното място с кокаин, и болката да изчезне, но тя изчезва временно, не напълно. За да изчезне известна болка, за да стане човек едно разумно същество, изисква се време и пространство. Аз взимам тези две думи не в обикновен смисъл, не тъй, както обикновено се разбират. Под тия думи аз разбирам едно непреривно разширение на човешката душа, защото всичко зависи от безграничното. Щом един човек е безграничен, той може да се разширява, колкото иска. Ние страдаме, защото нямаме време, ограничени сме. Ако дадете на един човек дълъг срок, той всичко може да направи. И когато се уреждат падежите на някоя полица, всеки изисква по-дълго време, по-дълъг срок. Онзи, който има да взима, казва: Падежът на полицата ще бъде за три месеца. Онзи, който има да дава, казва: Не за три месеца, но поне за година, две, три, най-много до десет години. Колкото падежът е по-кратък, толкова сърцето ти се повече стяга. Следователно, ние, съвременните хора, имаме полици с краткосрочни падежи, та сърцето ни се стяга. Донесат някоя полица, кажат ни: Изплати тази полица. Пък аз ви казвам: Вземете тази полица с дългосрочен падеж.

Христовото учение е едно Божествено учение, което разрешава живота в неговата вътрешна пълнота. Ние, съвременните хора, се заблуждаваме, мислим, че материалните блага са една необходимост. Материалните блага са последствие на онзи вътрешен духовен живот. Следователно, щом сме разумни, материалните блага ще дойдат. Ние за тях не трябва да мислим, а трябва да мислим, как да станем разумни. Щом си разумен, може да имаш една къща, направена само от стъкла, и светлината ще иде отвсякъде. Щом си разумен, може да имаш най-хубавите градини, най-модерните средства за съобщения: файтони, автомобили и др. Следователно, не е въпрос, дали имаш градини, или не, важно е, че разумният живот създава всички блага. Ние не можем да кажем, че онези, които са живели преди нас, не са били разумни. Не, редът и порядъкът, който сега съществува, се дължи на разумни същества, но ако този порядък днес не е хубав, ако не задоволява хората, той се дължи на онези неразумни същества, които са го развалили. Ще кажете: Как е възможно това? Ако си направите една хубава къща, с всички модерни приспособления и я дадете под наем, но като се върнете да живеете отново в нея, намирате всичко разрушено, разнебитено, питам: Кой ще е причината за това? – Онези, които са живели там. Така и ние днес тъй сме развалили съвременния ред и порядък. Всички водопроводи, канализации, всичко сме развалили и отгоре на това питаме: Защо светът не върви. Че как ще върви? Не, ние трябва да се повърнем към онези закони и правила, които регулират живота. Мислите ли, че онази мома, която била на бал и се въртяла с този, с онзи момък цяла нощ като въртоглава, та е придобила нещо? Мислите ли, че след като се въртяла с някой момък, като някой дервиш, след като се нагълтала с праха в това здание и се върне в къщи уморена, запотена, та е придобила нещо? След няколко дни от този бал тя си спечелва една сериозна пневмония, легне болна и казва: Урочасаха ме нещо. С други думи казано: Няма защо да се ходи на бал, да се бутаме в това затворено здание там, да дишаме прашния въздух. Нейният възлюбен – духът, казва: Няма какво да се въртиш на бала, а като птичките, ще отидем в гората да подишаме чистия въздух.

Та, ние, съвременните хора, си създаваме известни забавления, но някои от тях не мязат на детинските забавления. Аз не зная, на какво мязат те. Ако река да ги уподобя на нещо, онези, които ходят на бал ще кажат: А, той е против бала. Аз не съм против игрите, но те трябва да бъдат разумни. Аз не съм против яденето, но то трябва да бъде разумно. Аз не съм против това, да имате къщи, но трябва да ги използвате разумно. Защо ти е да направиш една къща, която струва 5 – 6 милиона лв., и да задлъжнееш толкова много, че цял живот да мислиш за полици? Направи си една малка къщица, че и ти, и жена ти, и децата ти да са доволни. Не казвай, че условията на живота са такива. Да, условията на живота са такива, но съвременното общество трябва да почне да мисли.

Казва Писанието: „Блажен онзи раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ Онези държавници, които са поставени на власт изпълниха ли туй правило? Българският народ може ли да каже за своите управници: „Блажен онзи раб, когото би намерил господарят му, кога си дойде, че прави така.“ Защо? Един държавник в някоя държава не идва да урежда своите работи. Ами че ако той е беден, и като дойде на власт поиска първо да уреди своите лични интереси, а после тези на своя народ, какво показва това. Това е неразбиране интересите на държавата. Първата работа на държавника е да уреди интересите на своя народ. Той трябва да положи своя ум, своето сърце, своята воля и всичко онова, което е възвишено и благородно в него за своя народ. Той трябва да е абсолютно честен! Преди няколко дни, един господин ми разправяше следното нещо: от освобождението насам, ние, българите в търговско отношение, сполучихме да имаме двойни фактури, с всички държави, Германия, Австрия, Русия, с изключение на Англия. Едната фактура показва истинската стойност на стоката, а другата – фиктивната. Англичаните казват: Ние не можем да дадем двойна фактура, ние сме честен, благороден народ! Това е една добра черта у тях. Ако вие имате в живота си две фактури, това честно ли е? Разглеждайте разумно въпроса! Ако давате двойна фактура, мязате на Германия, на Австрия, на Русия; ако давате една фактура, мязате на Англия. Аз похвалявам англичаните. Всички народи трябва да бъдат честни! Най-после питам: Защо са на българските търговци две фактури? Ще кажат: Е, да си уредим работите. Уредихте ли си работите с две фактури? Ето на, 50 години вече откак българите се освободиха, и повече забатачиха. Какво трябва на българите? Честност им трябва! И какво още трябва на българите? – Справедливост. На всички славянски народи трябва справедливост. Българите не са приложили още справедливостта. На българите трябва и любов, но не тази обикновената любов.

С всичко това аз не искам напразно да критикувам света, но принципиално разглеждам работите и казвам, че липсва нещо на света. „Блажен е“, казва Писанието, „онзи раб“. Кога е блажен? – Само при следното условие: когато той разбира този вътрешен, Божествен живот. Вие трябва да разбирате не само интересите на българския народ, но дошло е време, когато всички духовни хора трябва да разбират интересите на цялото човечество. Ние трябва да разбираме не само интересите на цялото човечество, но трябва да включваме и интересите на ангелите, защото имаме отношения с тях. По отношение на ангелите, по отношение на висшите същества, ние сме корени, а те, по отношение на нас, са клонищата. Дали за нас те съществуват, или не, т.е. дали ги признаваме, или не, то е друг въпрос, но ангелите са клонища за нас, а ние за тях корени. Има по-висши същества от ангелите, които съставляват цветове и плодове на този живот. Значи, над нас има друг един, по-висш живот, който регулира нашия живот, нашите отношения. Следователно, ако моите отношения, като корен долу в почвата, са прави, то и отношенията на друг един живот, на клонищата, ще бъдат спрямо мене прави, нормални.

И тъй, ние разрешаваме една велика задача в света. Кои ние? – Тия, у които съзнанието се пробудило. Като корен, вие ще разрешите този въпрос по един начин; като клон – по друг начин. Но, като човек трябва да разрешите този въпрос! А всеки човек трябва да разреши въпроса като гений. Ама ще може ли? Ще можеш ли, то е друг въпрос. Всяко дете като тръгва на училище, пита: Мога ли да изуча азбуката? – Можеш. Майката казва: „Можеш, Иванчо, можеш.“ И туй дете тръгва на училището със своята торбичка. След една година то знае азбуката, знае слоговете и по малко да чете. На втората година знае повече, на третата – още повече, и след 12 – 15 години учене минава за един добър държавник. Питам: Този Иванчо, този Стоянчо роди ли се като учен, като велик човек? Не, в този Стоянчо имаше възможности само, които той можеше да развие. Този човек е блажен. Защо? – Защото разви своите способности, своите дарби и ги употреби за благото на своите ближни.

Сега, аз засягам един въпрос, който е толкова интересен за вас: за вашето щастие, за вашия ум, за вашето сърце, за вашата душа. Този въпрос има други граници, тъй, както България си има свои определени граници, Англия си има свои определени граници, Франция си има свои определени граници. Русия си има свои определени граници и т.н. Като влезете в коя и да е от тези държави, вие ще почувствате границите на тези държави. След като влезете в България, например, най-първо ще ви посрещне един български стражар и ще ви запита: Знаете ли български? – Не зная. Като отидете в Англия, в Америка, ще ви попитат: Знаете ли английски? Ако не знаете, ще ви намерят един преводач, но тогава вие няма да се считате като гражданин на тази държава, а като чужденец. Вън от тези граници съществува друга – една държава с широки граници. Ние сме навлезли вече в тези граници. Както ви питат в Англия, знаете ли английски език, така ще ви питат и като влезете в тези по-широки граници – знаете ли нашия език? Какъв е езикът на тази държава? – Любовта. И Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, гражданин на тази държава не мога да бъда.“ Сега, всеки ще каже: Аз съм опитал любовта. Да опиташ любовта, и да имаш любовта, това са две различни понятия. Да опиташ любовта, да имаш любовта, и да живееш с любовта, това са също различни понятия. Да опиташ любовта, да имаш любовта, да живееш с любовта, и да си едно с нея, това е още повече. В любовта има различни състояния. Някой казва: Аз съм опитал любовта. Имаш ли я? – Имам я. Живееш ли с нея? – Живея. Едно ли си с нея? – Едно съм.

И тъй, щом имаш любовта, на права посока си. Върви с нея по този път, доде дойдеш в единство с този живот. Сега, защо стават всички тия войни в света? Защо се явяват тия недоразумения между хората? Това са задачи, които трябва да се разрешат. Питам: Защо ви са тия съвременни велики теории, които съществуват? Да допуснем, че имате такава сила в ръката си, че можете да дигнете земята. За какво може да използвате тази ваша сила? Ако тръгнете по света и започнете с ръката си да дигате всички планети от техния път, мислите ли, че онези по-велики същества от вас ще ви оставят така да използвате силата си, да си играете? Какво правят тук гражданите, като видят, че някои деца хвърлят камъни по улицата, играят си и ударят по главата някой минувач? – Повикват някой стражар, предават нему децата, да ги накаже – и си заминават.

Сега, ние, съвременните хора, не мязаме ли с нашите мисли на тия деца? Всеки прави престрелки. Всички питат: Защо Господ е направил света така, защо аз съм нещастен, защо аз съм куц, защо аз съм сляп, защо майка ми, баща ми, жена ми умряха? Казват: Нямаме ли право да питаме? – Имаш право да питаш. Тогава аз отговарям: Бог, като ти даде крака, ти употреби ли ги за каквото бяха предназначени? Нека видим какви са последствията от всичко, което не е употребено, както трябва. Господ, като ти даде ръце, ти употреби ли ги за каквото бяха предназначени? За какво са създадени ръцете? – За да вършат Божията Правда. Господ, като ти даде очи, ти употреби ли ги за каквото бяха предназначени? Господ, като ти даде ум, употреби ли го за каквото беше предназначен? Краката са създадени за да вършиш добро с тях. Ръцете – за да изявиш Божията Правда. Очите – за да изразиш Божията Истина. Ушите – за да придобиеш знание и да го предадеш.

Това са само частични схващания. Казвам: Ние колективно трябва да схванем туй развитие, и ако ти си слаб в едно отношение, ще намериш някой, който върви по този път, и той ще ти помогне. Някой казва: Аз съм грешен, паднал човек. Не мисли така! Ще отправиш ума си към всички добри, висши същества в Англия, в Америка и другаде, ще поискаш тяхното съдействие, и те ще ти го дадат. Аз ще ви обясня този закон, като се обърна към човешкия организъм. Когато един уд от тялото е болен, тогава той апелира към всички други органи, да му дойдат на помощ и да му съдействат. В такъв случай организмът изпраща всички жизнени енергии към този уд, за да възстанови състоянието му.

И тъй, ние съвременните хора, трябва да имаме една правилна философия, едно друго схващане за Бога, а не да Го схващаме като една сила вън от природата, и там да Го търсим, като децата. Бог трябва да схванем като една любовна сила, която прониква навсякъде в пространството, и която може да оправи нашия живот, нашите отношения. Например, работите на някой търговец са объркани. Защо? – Той не продавал честно, не издавал честно полиците си. Този търговец до 10 пъти може да е фалирвал. Защо трябва да богатеете по нечестен начин? Жената, децата на този търговец боледуват, случват му се ред нещастия. Той ме пита, защо е толкова нещастен?[?] – Защото изяде парите на толкова хора, защото опропасти домовете на толкова бедни семейства! Тия нещастия се върнаха и на тебе. Ама аз имах нужда. – И тия хора имаха нужда. Благородство е човек да носи страданията за общото, за колективното. Предпочитам аз, един човек, да гладувам, отколкото да накажа 100 души да гладуват. И тъй, за всички тия нещастия, които ни идват, едно от двете трябва да знаем, или че сме изяли парите на толкова хора, или че сме фалирвали по 10 пъти. Казвате: Не искам да бъда такъв човек! Добре, тогава мисли другояче! Ако ти мислиш, че тази неправда е вътре в Бога, вътре в нещата, а ти си най-умният човек, тогава аз съм първият, който ще дойда при тебе да ми кажеш: Отгде си дошъл, какво е твоето предназначение; какво беше състоянието на нашата земя преди 500 милиона години; какво е състоянието на слънцето, има ли жители там, или не; какво е състоянието на млечния път, има ли живот там, или не. Ученият човек, който пита, защо Господ създаде така света, а не по друг начин, трябва да знае повече от Него. А той, като му задавам всички въпроси, казва: Ами не зная! Като не знаеш, трябва да мълчиш и да слушаш. Малкият човек ще слуша Учителя си, а Учителят ще му предава. Това не е лошо. Благородство е да слушаш, да внимаваш когато един учен човек ти разправя законите в света. Сега няма да ви казвам, че сте невежи, защото въпросът не е в невежеството, но въпросът е в нашите отношения да станат правилни, любовни отношения. Като ме срещнеш в гората, да не ме срещнеш като някоя мечка, та да ми трепне сърцето. Нито пък аз като те срещна, да бъда мечка за тебе, да ти трепне сърцето. Какво правите като срещнете някоя мечка? Като ви срещне една мечка в гората, сърцето ви почва да тупа, а тя, като някой философ, с малките си очички, върви преспокойно, не се бои от вас. Някой път мечките са много благородни. Пак ще ви приведа примера за мечката и онзи каракачанин в гората. Един каракачанин живеел в Стара Планина, дето от ред години пасял стадата си. Никога не му се случвало някакво нещастие. Един ден, обаче, като минавал през една тясна пътека, гледа, насреща му една мечка. Тя върви нагоре, той – надолу, срещат се. Втасахме я сега, казва си на ума каракачанинът.[?] Намира се той пред една неразрешена задача и си мисли, как да я разреши. Вижда се, добър човек бил той, по Бога живеел, затова, забелязва, че мечката се отстранява, доближава се до една скала изправя се, отваря му път да мине и като че му казва с погледа си: мини! Той я гледа, иска да се увери, дали тя няма предвид някаква особена стратегия, но вижда, че мечката действително му отворила път и го чака да отмине. Той тръгва, върви, но се обръща назад, да види, какво прави мечката. Тя си продължава пътя, но от време на време се обръща назад и казва „сбогом“. Ще кажете, че това е само един разказ. Не, има много мечки благородни и със съзнание. Ако една мечка може да направи това, колко повече един разумен човек може да го направи!

Всички ние имаме погрешки, няма да разправям за какво и защо, но всички трябва да изправим своите погрешки и да живеем по новия начин. Ще схванем тези неща колективно. Някой ще каже: Аз ще живея само за жена си и за децата си. – Ако живееш така, ще умреш. Ама аз ще живея за народа си. – Ако живееш така, ще умреш. Ама аз ще живея за човечеството. – Ако живееш така, ще умреш. Ама аз ще живея за ангелите – Ако живееш така, ще умреш. Ами за кого да живея? – Ако живееш за Бога, ще имаш всичкия живот в себе си, ще бъдеш всякога жив. За Бога ще живеем! Тъй казва и Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ако живеем за Бога, ние ще имаме условията на този безграничен и безпределен живот. Защо е така? Защото отношенията на тези малки коренчета се определят от отношенията ни към Бога. Прави ли са моите отношения към Бога, в каквото и да е направление, аз ще бъда жив. Ако моите отношения и към най-малкото коренче са любовни, ще имам всичкото съдействие на Бога. Ако ти, като някой търговец, като някой земеделец, или като някой учител душата ти е пълна с онази Божествена Любов и се разширява, животът ти ще се осмисли. Но, ако ти си цар даже, а нямаш тази Любов, короната на главата ти ще бъде тежка. Някой казва: Аз ще се откажа от това учение, аз ще се откажа от Любовта, Мъдростта и Истината. Да се откажеш от Любовта, значи да се откажеш от живота. Да се откажеш от Мъдростта, значи да изпаднеш в робство, в безумие. Да се откажеш от Истината, значи да влезеш в ада. Да възприемеш Любовта, това е живот. Да възприемеш Мъдростта, това е светлина. Да възприемеш Истината, това е свобода, широк замах. Тези неща трябва да ги схванем колективно и общо да разрешим този въпрос. Не е въпросът да направим щастлив само един човек.

Казва се в Писанието: „Блажен онзи раб“. Кой раб? Сега, всички ние, и тук, и в Америка, и в Англия, и във Франция, и по-нисшите, и по-висшите от нас същества, всички служат на един господар, когото наричат Господ. Господ е проявление на онази велика Любов, в която няма никаква промяна. Любовта на Бога е еднаква към всички същества. Под думата Господ, ангелите разбират туй същество, което има еднакви любовни отношения към всички същества. Туй същество се отзовава на помощ еднакво към всички същества, от най-малкото, до най-голямото, и то според нуждите му. Туй същество еднакво урежда отношенията на всички същества. Аз често съм правил опити и съм намерил, че някои паяци са много благородни и могат да схванат човешката мисъл, а някои паяци са неразумни. Гледам, някой паяк хванал една муха. Казвам му: Пусни тази муха! Той не ме слуша, казва ми: Влиза ли ти това в работата? Я си върви! Казвам: Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата. Ако не бях те видял, друго нещо, но сега – ще я пуснеш. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избяга, и мухата избяга, освободи се. Друг път, гледам някой благороден паяк уловил една муха, и аз му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, после, гледам го, отиде до мрежата, разкъса конците, с които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвам му след това: Аз те похвалявам, че постъпи благородно. – Е, друг път няма да те слушам, но сега така направих. Има благородни паяци, но не всякога. Някой път съзнават, че трябва да постъпят благородно, а някой път не съзнават. Питам: Защо този паяк къса нишката? Защото, ако той сам не я скъса, аз ще го накарам да я скъса и да освободи мухата. Мислите ли, че ако вие сте хванали една муха и не я пущате, а аз ви кажа да я пуснете, та моят бастун няма да играе по главата ви? И после казвате: Каква катастрофа е станала! Ще пометат тази паяжина, че чудо ще стане! Бастун има, разбирате ли? И тояжка има.

„Блажен онзи раб, който върши това, което Господ иска.“ Разбирате ли сега, какво подразбирам под думата „Господ“? Под „Господ“ разбирам онова същество, отношенията на което са еднакви спрямо всички същества, без разлика. Следователно, Бог е най-възвишеното, най-благородното, най-разумното същество, за което трябва всеки момент да сме готови да вършим волята Му, при каквито условия и да се намираме. И можем да я вършим! Туй подразбира Христос в дадения стих: „Блажен онзи раб, който върши волята Божия.“ Някои казват: Ама така се заблуждават хората. Да, ако не изпълним нещата от това високо становище, всякога ще се заблуждаваме. Не мислете, че така лесно ще се постигне това нещо. Нам предстои не само един живот усилена работа, но ни трябват хиляди години усилен труд, усилена работа, за да внесем ония елементи, които са необходими за подобрение на човечеството. Не ние, а туй велико Божествено съзнание ще изгради цялото човечество. И вие, които ме слушате, ако изпълните този закон, вашите тела ще се изменят, ще имате тяло с по-благородна, по фина материя, вашето съзнание също ще се измени, ще се разшири, и още в туй съществуване ще ви се отвори миналото, ще ви се отвори и бъдещето.

Сега, запитват някой: Ти откъде идеш? – Не зная. Ами от какво произхождение си? – Не зная. Има ли друг свят? – Не зная. Аз съм срещал важни богослови, които почват да ме убеждават и да ми казват: И да няма друг живот, ако живея добре или зле, губя ли нещо с това? Разбира се, че губиш, губиш живота си. Смъртта е една загуба. Дошъл той да ми разправя, има ли Господ, няма ли, има ли друг свят, няма ли. Аз оттам идвам, а той сега отива, и ще ми разправя, какво има там, и какво няма. Казвам: Оттам идвам, и последните новини зная. Някои казват: Много е казано. Кое е многото? Аз показвам естественото положение. Ти още не си излязъл навън, не си се облякъл, не си се измил, а аз станах в 4 ч. сутринта, ходих на полето, чух как пеят птичките, видях как слънцето изгря. Как, слънцето не е изгряло, аз не го виждам! Че как ще го видиш? Ти още не си станал, в кревата си, а аз оттам идвам. Ти ще станеш, ще се облечеш и ще излезеш. От вкъщи няма да видиш слънцето. Ако ти станеш като мене в 4 ч., условията тогава ще бъдат едни и същи, и за мене, и за тебе. Ако спиш, нищо няма да видиш. За всинца ви се изискват едни и същи условия. Никому не се дава по благодат. Някои хора по благодат разбират тъй: дядо им да умре, че да им остави наследство. Това не е благодат. Индусите имат думите „карма и дихарма“. Карма подразбира съдба, лоши последствия, т.е. туй, което си правил, ще ти го правят, а дихарма подразбира най-хубавите условия, които Бог е дал на разположение на твоята душа. Това ти се дава като благодат. Всички хора наоколо те обичат, всички ти треперят и са готови да изпълнят всяко твое желание. Това наричат в християнския свят благодат и казват, че благодатта освобождава човека от всичко. Не, благодатта показва, че туй същество е живяло в съгласие с Божиите закони, затова има тази благодат. А за онези същества, които не са живели в съгласие с Божиите закони, няма благодат – за тях има карма.

„Блажен онзи раб“, казва Писанието. Кой раб? – Който върши тъй, както господарят му иска. А какво иска нашият господар? – Да извършим туй, което Той е поставил в живота ни като задача, т.е. да употребиш разумно своя живот. Ти можеш да употребиш живота си, както искаш, но едно е вярно, че последствията няма да бъдат такива, каквито искаш. Следователно, ако искаш последствията да бъдат такива, каквито тебе са угодни, ще приложиш този любовен живот в света, т.е. ще бъдеш в съгласие с Божията Любов, а любовта е, която ражда живота.

И всякога, когато ние сме тъжни, скръбни, това произтича от факта, че ние сме изгубили любовта на някое висше същество. Някой път чувстваш, като че светът под тебе се руши, изпитваш голяма скръб, страдания. Защо? – Изгубил си любовта. Някой път се чувстваш радостен. Защо? – Придобил си любовта: тя е потекла към тебе, душата ти се разтворила и ти мислиш, разсъждаваш правилно. Та, казвам: когато ние придобием Божията Любов, ние придобиваме вечния живот. Какво по-хубаво от това, да проникнеш в Божията Любов, да бъдеш в съгласие с нея? И тогава, не трябва аз да ви доказвам, има ли Господ, или не, но това да бъде за вас една аксиома, и вие само да разисквате върху това, какви трябва да бъдат отношенията ви към тази Любов, към Бога.

И тъй, всички ние се стремим да живеем един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си. Това е духовният живот. Ако искате да живеете като българин, вие не можете да бъдете християнин; ако искате да живеете като англичанин, вие не можете да бъдете християнин; ако живеете като французин; или американец, или германец, вие не можете да бъдете християнин. Даже и ако живеете като ангел, пак не можете да имате разположението на Бога. Някои от вас ще кажат: Ами как може да живеем? – Ще живеете по закона на великата Божия Любов! Някои от вас казват: Ние се мъчим да живеем. Аз не вярвам в това. Няма защо да се мъчите да живеете. Това не се изисква от вас. Бог те е пратил на земята да изпълниш Неговата воля, и ти трябва да живееш! Животът е едно благо, той не е мъчение. Ако ние се мъчим, то е, защото не разбираме условията на Божията благост, която ни води към общата любов. Вие искате да обичате някого в света и той да ви обича, да имате едно вярно лице. Аз питам всеки едного от вас: Намерил ли е туй вярното лице? Аз наричам вярно лице туй, което не умира. Ако той умира и после трябва да търсиш друго някое, значи то не е било вярното лице. Туй лице не трябва да умира, трябва да бъде безсмъртно. Човек, който умира, той е същество, у което няма любов. Това значи вечен живот, да познаваме Тебе Единнаго, Истиннаго Бога! Ако ти живееш в Бога, смъртта е изключена за тебе.

И тъй, този колективен живот е необходим за вашите нови схващания. Само по този начин вие ще можете да разрешите онези дълбоки противоречия, които сега срещате в живота си. За в бъдеще ще се родят още по-големи противоречия. Вие имате синове и дъщери, но идват старини, а вашият син се оженил, има си своя възлюбена; и дъщеря ви се оженила, и тя си има свой възлюбен. Вие оставате сам, и всички наоколо започват да си мислят: Нека си замине този старият. Вие чувствате тези техни мисли, чувствате, че ви неглижират, че никой не се интересува от вас. Знаете ли колко е тежко това състояние на един баща тъй изоставен? Защо са ви напуснали вашите синове и дъщери? – Понеже нямате любов към Бога. Ако живеете тъй колективно, вие ще събудите съзнанието на вашите синове и дъщери, то ще се разшири, и тогава любовта и към майката, и към бащата, и към приятеля ще има своето място. В нашата душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно свещено място в нашата душа. И като дойде малката мушица, или малката пеперудка, ние ще я повикаме в нашата градина, ще ѝ дадем място, ще я помилваме и ще ѝ кажем: Ето моята градина, може да си хвъркаш, колкото искаш. Тъй прави Господ, по същия начин ще правим и ние. Аз гледам какво правят в България малките деца с тия хубави пеперудки. Тази малка пеперудка си кацнала някъде, а малките деца я дебнат и полека с пръстите си я хванат за крилцата. Някой път тя излезе по-умна – хвръкне си. Майките не обръщат внимание на това. – Те трябва да кажат на децата си: Деца, не хващайте пеперудките за крилцата, ще им изтриете прашеца и след това не ще могат да хвъркат. Ние трябва да престанем да хващаме тия пеперудки за крилцата! Аз като видя някоя пеперудка, няма да я хващам за крилцата, да изтривам прашеца ѝ, да развалям хубавата ѝ дрешка, но ще ѝ кажа: Кацни на ръката ми да се поразговорим малко. Тя ще походи малко по ръката ми, а аз ще я питам: Ти доволна ли си от живота си? Тя ще ми отговори, че е доволна, и аз ще я оставя да си хвръкне. „Блажен онзи раб, когото господарят му намери кога си дойде, че прави така.“

Сега, Господ иде в този свят! Казва се там в Евангелието, че слънцето ще потъмнее, луната няма да дава светлината си, звездите ще паднат. Какви ли не тълкувания е дала църквата на тия изречения! Аз давам друго едно обяснение и то много просто. „Слънцето ще потъмнее“ – това значи, че малко любов ще има в църквата. „Месечината няма да дава светлината си“ – това значи, че църквата ще се обезвери, малко вяра ще остане в нея. „Звездите ще паднат“ – това значи, че много малко знание ще остане в църквата и невежеството ще дойде. Щом дойде Господ в света, ще дойде и нова светлина, която ще даде нов подтик на човечеството. Ако не дойде Господ, ще стане голяма катастрофа в света.

Господ сега иде! Защо? – Защото Любовта се намалила и всички замръзват. Пък и вярата се загубила. Днес цели томове има написани върху това, дали има вяра, или не. А колкото се отнася до знанието, цели теории има написани по всички въпроси. Лекарите лекуват един човек, и като не могат да го излекуват изпращат го на „Орландовци“. Къде отиде еди-кой си? – В Орландовци. Срещат някого, питат го: Къде е баща ти? – Е, Господ да го прости отиде в „Орландовци“. Не казва, че баща му е на небето, ами на Орландовци бил. Какво схващане! Баща ти не може да отиде на Орландовци, той е на онзи свят, а на Орландовци си е оставил само дрехите. Аз го виждам, говоря с него. Като казвам, че говорим с нашите близки, чудно ни се вижда това. Преди години една учителка я нарекли полудяла само за това, че казала: Елате да видите, че децата, които уча, се посещават от моите заминали роднини. Аз ги виждам. Питам: Тази учителка с ума си ли е била, или без ума си? Според хората на света, тя е без ума си, но според онова дълбоко схващане на живота, тя е с ума си. Следователно, ние можем да извадим един човек от ума си. Как? – Щом оставим в ума му едно противоречие, което той не може да разреши, веднага може да полудее. Ето защо, когато човек спи, не трябва изведнъж да го разбуждаме. Ние не можем да поставяме човека на големи, силни противоречия. Противоречията са за силните натури, а за слабите натури – никакво противоречие, с тях нежно трябва да се обхождаме.

И тъй, всички трябва да имате туй вътрешно, дълбоко схващане. Колективно трябва да схващате живота. Трябва да се молите на Господа, да ви помогне да разрешите задачата на живота. Трябва да обичате себе си, ближните си и своите врагове, и така ще разрешите живота. Мнозина от вас са разрешили този въпрос, а други още го разрешават.

И тъй, Египет пропадна. Защо? – Защото изгуби своята любов, своята вяра, своето знание. Асирия пропадна. Кога? – Когато изгуби своята любов, своята вяра и своето знание. Вавилон пропадна. Кога? – Когато изгуби своята любов, своята вяра, своето знание. Римската империя пропадна. Защо? – По същата причина. И ако съвременните християнски народи изгубят своята любов, своята вяра и своето знание, други народи ще дойдат на тяхно место. За всички народи законът е неумолим. Някой казва: Сърцето ми е празно. Защо? – Защото ти не разрешаваш общо въпроса, да имаш интерес към всички създания. Вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, без разлика на вяра, на народност; ще се свържете с всички добри мушици, с всички хубави растения, с всички чисти извори, с всичко онова, което е велико, възвишено и в душата ти ще протече онази велика Божия Любов, ще почувстваш онзи велик Божествен подтик, който ще я повдигне. Бог е онзи, който ще повдигне душата ти. Той е който прониква навсякъде. Ако ние гледаме така на въпроса, ако сме носители на Божията Любов, Мъдрост и Истина, и ако сме изпълнители на Неговата воля, Той всякога ще гледа към нас с благоволение и ще ни помага да разрешим всички въпроси. Ние ще ги разрешаваме с Него. Днес, в България казват тъй: Все трябва да имаш някой дядо владика, т.е. все трябва да имаш някой Господ, някой големец. Казвам: Ако е въпросът за големец, по-голям големец от Бога има ли? Няма. Аз предпочитам да върша Неговата воля, а всичко друго после ще дойде. Първо, ние трябва да се стремим, нашите отношения към Бога да бъдат правилни.

„Блажен онзи раб, когото господарят му би намерил, кога си дойде, че прави така.“

И аз казвам: В тези последните времена вече Господ иде! Блажени сте, като ви намери, че вършите Неговата воля! Тогава ще започне закона на дихармата, на благодатта, на вечния живот. Всички съвременни нещастия, които ви обграждат, ще се стопят.

Така вие ще се намерите в един нов живот, с нови приятели, с нови майки и бащи – то значи, че отношенията на хората спрямо вас ще се изменят.

''Беседа, държана от Учителя, на 9 ноември, [[1924]] г. в гр. София.''

----

*) Лука 12:43.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...