Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЯ

 

Н. на М е

С. Г

 

I книга

 

 

ноември 1899 година

 

Ефесяном 5:1, 5, 21

 

Една мисъл само, свята мисъл, може да избави человека и да го предпази от погибел. Тя е светъл лъч, който се хвърля на пътя му, за да му покаже опасността, която го очаква и която може да го по­гълне, ако не се отвърне. Такива светли лъчи в жи­вота ни Господ често ги изпраща, за да осветли по­ложението ни и да ни покаже окаяното състояние, в което се намираме в тоя блуждающи свят.

 

Духът на Господа Исуса, нашият спасител, пос­тоянно стои на пътя на нашия живот, за да ни оза­рява и да ни показва къде трябва да ходим и кой път да държим. „Господ постоянно се грижи и промишлява за своите избраници, които ходят в стъп­ките му. Неговото Слово е светилник на техните но­зе. Те са ръководени от неговия дух, който ги ос­вещава и просвещава в пътя на Истината, за да хо­дят пред неговото лице с всичкото си сърце, за да му се боят, да го любят от дълбочините на своята душа". Казва Господ - Спасителят ни: „И думите ми пребъдват у вас". Също: „Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля От­ца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас до века, Духът на Истината, когото светът не види и не може да приеме, нито го познава, а вие го поз­навате, защото пребъдва у вас, и във вас ще бъде! Няма да ви оставя сираци. Още малко и светът ня­ма да ме вижда вече, а вие ме видите, защото аз съм жив и вие ще бъдете живи" (Йоан 14:14, 19).

 

„Ако не пребъде някой в мен, изхвърлен бива вън, както лозената пръчка изсъхнува и събират ги та ги кладат на огъня и горят. Ако пребъдете у мен и думите ми пребъдват у вас, каквото ищете ще просите и ще ви бъде. В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъ­дете мои ученици" (Йоан 15:6-8).

 

„Ако бяхте от света, светът би любил своето, а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, за това светът ви ненавижда. Помнете Словото, ко­ето ви рекох: не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха и вас ще изгонят, ако са дър­жали Словото ми, и вашето ще държат".

(Йоан 15:19,20)

 

 

Коринтяните 2:10,16, 3:23 важно.

 

Корнитяните 6. 12-20 важно. Коринтяните 8:5, 6, 4, 10. 10:23. 11:14, 12:1, 4. 15:15, 20, 21

 

II Коринт. 3:1,18; 4:1,18; 5:10, 21 особено

 

II Коринт. 6:16-18; 7:8-13; 8:9; 10:5,8.

 

Гал. 1:8-13; 2:20,21; 5:26; 4:4,10

 

Гал. 5:25. Ефес. 1:13-23; 2:30; 3:9,21; 4:5,7; 5:10

 

Филипеном 2:1,6,12

 

Кол. 1:15 ДО 2:8, 10, 18; 3:1-17

 

Солуняном 2:15; 3:11; 5:16, 23. II Сол. 1:6,12; 2:8,9. I Тимот. 2:3; 6:13-16

 

ПТимот. 2:9-20. Евреем: 2: 9-18; 3: 1-9; 4:12-14.

 

Евр. 5: 5-14; 10: 7-10.

 

Исайя 63; 64:3, 4.

 

 

Господ ще да изяви и покаже своето Слово и ве­личие. Небесата ще възвестят неговото пришествие и вселената ще извести неговото идване. Тя ще от­бележи в своята книга неговия път и ще покаже не­говите стъпки. Господ ще бъде предшествуван с огън, след него ще се чуе тихият му глас. Той ще бъде въоръжен с Истината и тронът му ще се но­си от правдата и облеклото му ще бъде любовта. Добродетелта ще е красота на неговия храм. Той ще влезе и ще излезе и ще отвори портите си на великия свят град, на когото славата и храбростта ще е вечна. Той сам ще царува и всички ще се радват под скиптъра му.

 

Желанието на моята душа е да гледам неговото лице, да се радвам в неговата слава и да се веселя във виделината на неговата истина. Моето задо­волство е да следя неговите пътеки. Господ ще ме облече в своята благодат и ще ме украси със сво­ята мъдрост и ще тури на главата ми короната на своята истина. Тогава сърцето ми ще бъде храм на неговия свят Дух, тогава ще бъда пред неговото лице с всичката си пълнота на душата и ума си и ще му служа с всичката си сила.

 

Господ ще е моята радост всеки ден.

 

Колко са хубави размишленията за бъдещето и колко са сладки Божиите обещания, и колко са бла­ги неговите слова. Господ говори, чувам неговия глас, който ми говори отвътре в мене.

 

Неговият Дух свидетелства заедно с моя дух, че съм негово чадо, негов син. С колко търпение и с колко смирение трябва да чакам Господа, нашия спа­сител. През колко страдания трябва да минем, дока­то стигнем пълното съвършенство и докато се удос­тоим да приемем неговото благословение. Елате вие, благословени от Отца моего, и наследете царството, което е от века за вас приготвено! О, Господи, ти си превъзмогнал, победил и извел всинца ни на видело, ти си ни извадил от ръката на дявола и си ни осво­бодил от силата на греха и веригите на ада.

 

Благословен си ти, Господи, Боже наш.

 

Псалом 31 и 32, Захария 13:9

 

И ще ги очистя, както се чисти среброто. И ще ги опитам, както се опитва златото. Те ще призо­ват името ми и аз ще ги послушам. Ще река: тези ми са людие. И те ще рекат: Господ е Бог наш.

 

Господня е вечеря, защото ти познаваш душата ми, която се намира на изпит. Потърсих те от дъл­бочината на сърцето си, за да ми помогнеш. Пред тебе изповядвам прегрешенията си, за да ме очис­тиш. Отегчи се духът ми под това тежко бреме. Чуй, Господи, молитвата ми и отговора ми. Изве­ди ме на видело и оправи пътя ми. Научи ме да хо­дя в Истината ти. Ти, Господи, съхраняваш верни­те. „Ще ги скриеш в покрива на присъствието си от ухищренията на человеците; ще ги скриеш в скинята от пререканията на езици".

 

Твоят съвет, Господи, пребъдва във веки и мис­лите на сърцето ти в род и род. Блажен е всеки, който те познава и всеки, който ти слугува. Блажен е народът, който те е избрал за наследие свое. Ето окото ти, Господи, казваш, е върху онези, които ти се боят, върху онези, които се надяват на милостта ти, за да избавяш от смърт душите им и в глад да ги опазиш живи. Душата ми те чака, ти си помощ моя и щит мой, защото в тебе се весели сърцето ми.

 

На твоето свято място се надея.

 

С търпение ходете всички, които слугувате Господу, и чакайте неговото присъствие, той ще ви по­могне на уреченото време. Да не отпада душата ви във време на скърбите, нито да се усъмнява в Бо­жията милост, защото благ е Бог, и пълен с лю­бов към своите чеда.

 

„Всяко царство, разделено против себе си, за­пустява, и всеки род, град или дом, разделен про­тив себе си, няма да устои" (Матея 12:25). „Дой­де Йоан, който ни ядеше, ни пиеше, и казват: бяс има. Дойде син человечески, който яде и пие, и казват: Ето человек ядлив и винопиец и приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъд­ростта от чадата си" (Матея 11:18, 19).

 

10. Господ е близо да ми даде виделина и да положи мир в душите ни. И да ни изведе на видело, при бистрите оттоци и зелените пасища. Светът се е отбил от пътя на правдата. Няма кой да прави добро. Нямат ли разум всички, които правят без­законие? Които изпояждат чадата ми, като че ядат хляб. Господа не призваха, тогази нападна по тях страх голям, защо Бог е в реда на праведните. Посрамиха света на бедния, но Господ е нему прибежище. Но аз се уповавам на милостта му. Сър­цето ми се радва на спасението ти. Ще пея Господу, защото ми стори добро благодеяние. Иде ден, в който ще има написано върху звънците на коне­те светиня Господу. Блажен е денят, когато се напише името Господне на сърцата ни и ние ста­нем съпричастници на неговата слава. Господ ще ми даде мъдрост и знание, против които никой не ще може да устои. Какво желание имам за духа и бла­годатта на Господа моего. Иди, казва Господ на Анания, защото той ми е съсъд избран. Благос­ловен е всякой, когото Господ избира. Блажен е всякой, когото Господ освещава и праща на нива­та си и на лозето си да му работи. Да се радва и весели всякой, на когото името е записано в книга­та на живота „Докато се зачене". Сила ще ни да­де Всевишния да доизкараме делото.

 

12. „Който не греши в Слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло" (Яков 3:2).

 

Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да вла­деем себе си. Езикът, който е малък уд, е в също­то време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на други­те. Едно такова оръдие като езика, ако не знаем да го употребяваме, по-добре е да мълчим. Защото ни казва словото Божие, че търпението е пътят на спа­сението. С търпение придобивайте душите си. Не­ща, които сме намислили да ги изкажем, е по-доб­ре да почакаме, т. е. да потърпим, защо имаме да употребим езика, който, ако узнае нашата слабост, може да ни причини вреда. Може да се запали от пъкъла някой зъл дух, може да хване юздите и да извърши своето злодеяние. Словото Божие ни казва, че за да се избавим от властта на този лош навик, трябва да възродим сърцето си. Да го оста­вим на Бога, на неговия Дух, да го очисти, тогава ще сме спокойни, защото изворът на всички злини е в сърцето, от гдето и езикът по свойствената му природа се поддава на самохвалство. За да станем съвършени в Словото и да не грешим, трябва да имаме чисто сърце и ум непокварен. Това Господ може да стори за нас, ако го повикаме на помощ, да ни помогне и спаси от тази гибел на греха. Все­ки, който възлага надеждата си на Господа да из­прави неговите пътища и да го въведе в пътя на съ­вършенството, няма да остане излъган, защото Гос­под е винаги верен на своите обещания. В него ня­ма измяна, той е същия винаги.

 

14. „Да не изкушаваш Господа Бога твоего" (Матея 4:7). „Сторете, прочее, плодове достойни за пока­яние" (Матея 3:8). „И той му заповяда да не каз­ва това никому" (Матея 5:14).

 

Колко са верни тия думи: не трябва да изкуша­ваме Господа, защото с това на своята душа вре­дим. Обаче, за да сме благи, приятни нему, трябва да сториме плодове достойни. Това е толкова естес­твено и право. Качеството на едно дърво се познава от плода и неговата стойност, от ползата, която ни принася. Друго нещо е, когато сторим нещо, нищо никому не трябва да казваме, освен на Господа.

 

„И от тях изцели ги" (Лука 4:40).

 

Когато извършим всичко, казано от Словото Господне, ще ни изцели от всичките недъзи. „Чу­диха се това, що бе станало" (Лука 24:12). И ко­гато почувстваме силата на неговата благодат, ще се чудим в себе си за това, що е станало, и това що е Господ извършил в нас, като ни е възкресил от мъртвите. И на всяко време трябва да се допитва­ме, кога вършим нещо важно, за да знаем дали е благоприятно Господу. Другояче ще попаднем в погрешки и ще понесем осъждение. Без да се до­питва, казва Бог, от устата ми (Исайя 30:2). Туй беше слабостта на Израил, че вършеше много пъ­ти това, което си искаше, и от това последваше страданието му. Затова Господ говори: „Понеже тези люде се приближават при мене с устата си и почитат ме с устата си, но сърцето им далеч остава от мене, и благоговението им към мене е според по­учения человешки" (Исайя 29:13). Затова Господ говори: „Ето, аз ще направя чудно и странно дело, за което ще приказват на бъдещите родове. Ще из­вестят правдата му на люде, които ще се родят, че той е сторил това" (Псалм 22:30). Защото няма мъдрост, няма разум, няма съвет, против Господа.

 

Затова, който пази устата си и езика си, пази душата си от утежнения (Притчи 21:13). От всич­ко трябва да знаем, че плодът е един. Конят, каз­ва Соломон, се приготвя за деня на боя, но спасе­нието е от Господа. Защото законът чрез Мойсея се даде, а благостта и истината чрез Исуса Хрис­та (Йоан 1:17). Мнозина като чуват тази истина, казват като Агрипа: „Без малко ме убеждаваш да стана християнин" (Деяния 26:28).

 

Действително само Христос е сигурното прис­танище, безопасния кораб, с който можем да пре­минем безопасно бурите на тоя живот през раз­вълнуваното, разярено море (Деяния 27).

 

И това ние като съдействуваме с него, казва Па­вел, умоляваме ви да не бъде у вас напразно прие­мането на Божията благодат. Защото на друго мяс­то се казва: „В прието време послушах те, в ден на спасение помогнах ти. Ето сега време благодатно, ето сега ден на спасение" (II Коринтяном 6: 1-3). Сега в тоя живот, сега в тези благоприятни минути е времето, когато трябва да сторим великото усилие да влезем в Царството Божие.

 

Минутите на смъртта могат да ни поставят да­леч от това блаженство. И ако чуем гласа на думи­те Божии и ги приемем, ние ще се изпълним с вся­ка благодат отгоре. Не ще бъдем лишени от нищо. Според както е писано: „Който събира много, нему се преумножава, а който малко събира, не му дос­тига". А благодарение Богу за всичко това, което вложи у нас (II Коринтяни 8:15). Има много неща в този свят да събираме и много неща да припече­лим, но важното е, че трябва да богатеем в Господа и да турим съкровищницата си там, гдето крадец и молец не влизат, защото във всичко само Господ ос­тава неизменяем. „И чух, казва Йоан, друг ангел от олтаря, че казваше: Ей, Господи Боже, вседържителю истинни и праведни са твоите съдби" (Откро­вение 16:7). Затова нашата обхода във всичко трябва да е съвършена. Що казва пророкът: „Ще се възблагороди ли Господ в тисящи овни или в тми реки от елей. Да дам ли първородния си заради престъплението си. Плодът на утробата си, заради грехът на душата си? Той ти показа, о, человече, що трябва, що е доброто и що иска Гос­под от тебе, освен да правиш праведното и да оби­чаш милост и да ходиш смирено с Бога твоего" (Михей 6: 7-9). (Иезекия 12) Защото не трябва да се облащаваме с привлекателностите на този свят, в който всичко прехожда като дреха, и всичко се изменя като дим. Почвата, на която се крепят не­говите закони и наредби, е песъчлива почва. Всичко в него има видът на благочестие, а от вътре е разкапано и разложено до костите си. И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, оба­че той вижда всичко и в своята промисъл е опреде­лил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лице­то Божие. Защото е казано, Господи Исусе, че чис­тосърдечните ще видят лицето Божие, миротворците ще се нарекат синове Божии, гонените заради правдата негова и за неговото име ще се прославят, страдащите за правдата ще се утешат в деня на не­говото присъствие. Нека да се удостоим да видим усмихнато лицето Господне към нас, а не навъсено заради греховете ни. Защото казва Писанието: страшно е някому да падне в ръцете Божии да го съди. Да се боим от Господа, който познава раз­мишленията на сърцето ни и помислите на желани­ята ни. След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас. „Това е живот вечен да познаем тебе, единаго, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пра­тил." Христос ясно е изяснил тия две основни не­ща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.

 

Благадаря ти, Боже мой, че си ме направил да те познавам. И ако река, че не те познавам, ще бъ­да подобен на другите лъжци. Но аз те познавам. Ти си благ всякога. Господи, научи ме, крепи ме с твоя Дух. Подържай ме.

 

 

15. „Всичко това ще ви сторят заради моето име, защо­то не знаят тогова, който ме е проводил". Спасите­лят ни ясно казва на своите ученици, че всичко то­ва ще им сторят заради неговото име, защото све­тът не знае тогози, който го е проводил. Ако све­тът го познаваше, то неговото царство досега щеше да настане. И Господ знаеше, затова казваше: „На какво да уподобя человеците на този род? Подоб­ни са на деца, които седят по пазаря и викат едно на друго и казват си: свирихме ви и не играхте, жално ви пяхме и не плакахте. Защото дойде Йоан Кръстител, нито хляб яде, нито вино пи и казвате: Бяс има. Дойде син человечески, яде и пи и казва­те: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците". Това много добре предс­тавя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вник­нал във всичките тайни на създанието, да ядем и да пием. Всички говорят: това ще ни остане. Това е върхът на световното безумство. Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от добродетел­та и истината. „Ще отворя в притчи устата си, ще изрека скритото от Създание мира." Господ се об­ещава в края на времената да изяви своята мъдрост на своите избрани и ще изпълни земята със свое­то знание. Затова Господ Исус казва на всякой, който слуша словото на царството и не го разбира, че идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. На всеки, който не познава своя създател, това ще му е заплатата. Веселието на живота ми се състои в познание на Истината. „И направи ги като вели­колепен свой кон в бой" (Зах. 10:3). И казва про­рокът, защото денят Господен е близо връз всички­те народи и бъдещето пророкът описва в тия крас­ки: земята ще се потресе, небесата ще потреперят, слънцето и луната ще потъмнеят (Иоил 2:10). И защо? Защото те се обръщат към Господа Бога своего и какво ще стори? Ще стъпче и ще съкру­ши? (Даниил: 8:29). И на какво ще бъдат подоб­ни? И на какво ще се обърнат: ще бъдат като езич­ниците, като миналите родове да служат на дърве­та и камъни". „Из устата на Вишнаго не излиза ли и доброто, и злото?" (Иеремия 3:32). И какво каз­ва Господ за тоя род? „Аз познавам неговото не­хайство, говори Господ, но нека е така, лъжите му няма да извършат нищо" (Иеремия 48:30). Откъ­де излиза злото? „Те са непокорливи люде, лъж­ливи синове, които не щат да слушат закона на Господа, говорът на пророците: не ни пророчествувайте правото. Говорете ни ласакателно, пророчествувайте лъжливо" (Исайя 30:9, 10).

 

Где седи силата на праведните? „Всяко слово Божие е опитано. Той е щит на тези, които упова­ват на него" (Притчи 30:5).

 

Кои трябва да се веселят в Господа? Да се радват и веселят в тебе всичките, които те търсят, и онези, които обичат спасението ти, да думат ви­наги: да се възвесели Бог. У кого стои мъдростта?

 

Мъдростта е у сединявите и разумът бива в дългия живот. В него е мъдростта и силата. Той има съвест и разум.

 

 

25. И рече им Исус: „Затова ли разисквате помежду си, дето рекох малко и няма да ме видите, и пак малко и ще ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще плачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се превърне на радост. Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди дете­то, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21). И тъй, благословенията на Господа отпосле идват. Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го на­мират верен. Защото съдбините Божии първом ид­ват, а неговата милост после следва. И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причи­на за скръбта, която майката понася, докато се ро­ди, така то е причината за радостта след раждане­то, тоест человек се е явил на света, същество ра­зумно, в сходство и подобие на същество, което съ­ществува в духовния свят, когато истината и добро­детелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред све­та, тоест да пожертва себе си за нея, както майка­та прави. Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас съ­бужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй каз­ва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спа­сение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14).

 

Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели. И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъх­ва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби нап­разно. Този е пътят Господен, че като настане вре­мето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън. (Матея 3:11). Това е радост да при­емем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, запи­сани на небето в книгата на живота. И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите. Народ, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2).

 

 

27. „Аз съм Господ, Бог твой от Египетската земя. И друг Бог освен мене няма да познаеш. Защото ня­ма друг спасител, освен мене. Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5).

 

Тези са думите на нашия Спасител, който ни говори, че той е, който ни избавя, той е, който ни води през този свят, който ни помага във всички­те мъчнотии и страдания, на когото всевидещото око винаги бди. Аз съм, говори Господ на живота и истинни, и праведни са неговите думи, защото царството, силата и славата са негови. Той е виде­лина, свят необозрим, който изпълва своите сино­ве и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в един нов свят, създаден за нашите души. Ако се развали земното ни жилище, казва апостол Павел, „имам дом неръкотворен на небе­то." Този славен дом, който нашият Отец ни е приготвил да живеем, каква велика нужда има вся­кой да се приближава при този извор на живота.

 

„Бог е Дух, и ония, които му се кланят и слу­жат, в Дух и Истина да му се кланят и служат". Опитвам думите Божии и ги намирам, че са благи и пълни с живот. Хляб насъщни за ума ми, за ду­шата ми. Когато размишлявам за неговите пъти­ща, за величието на делото му, душата ми се пъл­ни с необяснима вътрешна сила. Невидима проник­ва в дълбините на духа ми, като че взема крила и се повдига към неизмеримите дълбини и височини на вселената. Колко е благо Божието присъствие.

 

Господ царува. Да се весели земята. Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.

 

 

28. н. Господи, Боже мой, душата ми има тихо упование на теб. Открил си ми пътищата си и виждам твоята благост. Изявил си ми милостта си, и виж­дам дълготърпението ти. Показал си ми любовта си и виждам твоята доброта, посочил си ми исти­ната и виждам твоята святост: изявил си ми име­то си и виждам твоята правда. О, Господи, Боже мой, научил си ме на всяка мъдрост и знание и виждам твоите велики дела. Обърнал си сърцето ми и виждам твоето присъствие навсякъде, прос­ветлил си ума ми и виждам твоите творения, че всички са добри, опасал си ме в силата си и гле­дам твоето могъщество, и след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ми според твоята вътрешна пълнота, моето желание е винаги да гле­дам твоето лице и да се радвам и веселя в пълно­тата на твоята любов. Аз ти благодаря за твоята грижливост, с която си ме заобиколил. Благодаря ти, че твоята милост и благост винаги ме следват. Благодаря ти, че всякога ме слушаш и си готов ви­наги да ми дадеш помощ и да ме крепиш кога съм в нужда, Благи Господи, Святи Отче на небето и на земята, избави ме от ухищренията на лукавия. Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме ут­върдиш във веки, за да те славя. О, Господи Бо­же мой, който си неизменен, закрепи моите слаби братя и сестри да пребъдват в тебе и ти да пре­бъдваш у тях, както пребъдваш в мене, за да сме всички едно, за да те прославим на земята с пло­довете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото ка­то ги видят, да те прославят. Благи Отче, който ми даваш живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода, и който ни задоволяваш с хилядите си благословения всеки ден. Твоето слънце изгрява всеки ден като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал, като ни донася и разп­ръсква твоите благости повседневно. То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната приро­да, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земя­та, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички жи­вотни и человека, когото си направил според подо­бието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благос­ловиш труда му. Колко са многочислени твоите на­редби, всичките не могат да се изчислят. Ние всичките твои чада днес идем да ти принесем сво­ята благодарност, че си ни облякъл в дрехите си на живота, и колко са хубави тия облекла, с кои­то си ни обгърнал, о, Господи, благословен от ве­ка, приеми и днес нашата благодарност, нашата молитва, която ти принасяме. Амин. Лука 12, Исайя 49.

 

Божията грижливост се изявява в това: „Напи­сах ви на дланта си". И неговата милост е това: „Нито един косъм не може да падне от главата ви без Божията воля". Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за плътта в похотите й. Р 13:14; 9 XI - 1904 г.

Псалми 40:4=35; 5=66; 6=73; 4=81; 8-120; 3- 119; 75-132; 4-33; 3-23-2.

 

 

януари 9 - 1900 година, неделя

 

„А сега остават тези трите: вяра, надежда и лю­бов, но най-голяма от тях е любовта" (I Кринтяном 13:13)

 

От всички дарби, които човек може да прите­жава, най-голямата е любовта. От Словото Божие се вижда ясно, че тя ще преживее всичко. „Съвър­шената любов изпъжда вън всякакъв страх". И от самите Божии думи се вижда, че и самото съвър­шенство се постига само чрез нея. То е плод на съ­вършения Дух на любовта. Защото наистина „кой­то пази неговото слово, в него Божията любов е съвършена." (I Йоан 1:5). В противоположност казва Евангелието от Йоан, за да покаже силата на думите Господни, „който не люби не е познал Бога". Защото „Бог е Любов". Вътрешното раз­биране смисъла на християнския живот се проумя­ва само тогава, когато душата ни се подквасва с тоя небесен дух, с тая небесна благост, в която сам Бог присъствува. Ясно е за всеки християнин, пос­ветен в тайните на царството Божие, че израства­нето ни в Духовния живот се дължи на тия три си­ли, които действат взаимно. За да ни убеди слово­то, че наистина вън от вярата, надеждата и любов­та, в Бога не може да съществува щастие, нито блаженство, и че не можем да придобием никакви облаги от живота. Ето що казва: Таквиз ще ти бъ­дат онези, с които си се трудила и търгувала от младостта си, ще бягаш скитающа и всякой в стра­ната си, никой не ще те избави. (Исайя 47:15). Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, ко­гато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство. Всич­ки, върху които сме градили своето щастие, и на които сме се надявали, почват да ни напускат и бя­гат от нас, като видят нашето бедствие, лъжлива е всяка друга основа, която можем да положим в живота си, освен онази, описана в Словото Божие.

 

 

10. И рече Господ: слушайте що казва неправедният съдник. А Бог няма ли да отдаде правото на свои­те избрани, които викат към него ден и нощ, ако и да търпи дълго за тях? Казвам ви, че ще им отдам правото скоро. Но син человечески кога дойде, на­дали ще намери вярата на земята (Лука 18:6-8).

 

Господ обръща нашето внимание в тоя случай, за да разсъдим и направим едно сравнение. Че ако неправедният съдник отдаде правото на една жена, за да не го безпокои повече, то нима Бог ще пос­тъпи по-зле от един человек грешен? Не казва ли спасителят ни, като се обръща към всички ония, които се считат избраници негови, че той ще им отдаде правото, за което те очакват и се молят ден и нощ. Не трябва да отслабва вярята на онези, ко­ито са повярвали в него. Христос иска да направи и друго сравнение по косвен начин към онези, ко­ито чакат Бог да им отдаде правата. Вижте, казва той, каква настойчивост, какво постоянство и вяра в тая бедна сирота, която иска правото си от един земен съдия, който е неправеден, при все то­ва най-после го принуждава в своята ревност от да не го безпокои - да й отдаде правото. Сега, ако ед­на бедна жена има такава вяра в неправеден съд­ник, че най-после в края той ще й отдаде правото, колко повече трябва да имат вяра тези, които упо­вават в Бога и го търсят постоянно. А казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. По-скоро, откол­кото даже ние мислим. Но мъчнотията седи дру­гаде, от която страдат мнозина, които се викат християни, последователи Христови. И отвръща Исус, и говореше им пак с притчи, и казваше: „Уподоби се царството небесно на человек цар, който направи сватба на синът си и разпроводи слугите си да призоват своите на сватбата; И не рачиха да дойдат (Матея 22:3).

 

Чудно противоречие от страна на онези, които са звани, които се отказват да дойдат на сватбата. Ето причината защо много пъти ние оставаме измамени в своите надежди. Бог знае, че когато дойде време­то да ни изпрати своето благословение, ние ще се откажем. И защо се отказват мнозина да идат на поканата? Защото светът ги е завладял и им е ста­нал господар. Мнозина днес отиват на каквито и да е други увеселения, освен в дома Господен. Мнозина са готови да приемат каквато и да е друга по­кана, освен поканата на Господа. Те си играят с огън, който някога ще ги пояде. Защото Господ ня­ма всякога да търпи тяхното пренебрежение. „Иде­те на кръстопътищата и колкото намерите, призо­вете ги на сватбата" (Матея 22:9). Ясно става, че мнозина които се зоват звани, ще останат вън от царството Божие заради тяхното пренебрежение.

 

 

25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виж­дат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13).

 

Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглу­шават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват. Благата на царството Божие са непос­тижими тем. Умовете им ходят в мрак и тъмнина, скитат се те по широкия път на гибелта. Послу­шанието на Божиите думи е велика добродетел, защото е много по-добро от много жертви. Който слуша гласът Господен, ходи във виделина и Гос­под съизволява в него и му е задна стража. Всич­ки, които го любят с пълнота на душата си, ще хо­дят в безопасност. В неговия път ще има радост и веселие и все, що прави, ще успее. Плодът на не­говия труд не ще се погуби, благословено е да слу­жи на Господа. В душата ни ще има мир и радост. Скърбите и тревогите на света ще бъдат далеко. Ние ще знаем как да живеем, като му принесем ежедневно своите молитви.

 

 

3 феврури.

 

„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох прияте­ли, защото всичко, що чух от Отца, явих ви го" (Йоан 15:15). Защо ви нарича Христос приятели, а не раби? Защото всичко, което е чул от Отца си, изявил ни го е. А като знаем всичко, което Господ Исус ни е изявил, ние ставаме съпричастници и съработници с Бога в неговото дело, понеже той не е утаил своите мисли и желания от нас, но ни е изявил благите си възнамерения, предопределени от неговия Дух за нашето вечно добро. Каква при­вилегия да бъдем приятели с Исуса и съработни­ци с Бога. Каква милост е тази, която ни е взела в своето съдружие. Благословен е Господ наш, който не е утаил нищо от нас, от неговите прияте­ли. Господ се е обещал за нас, той ще изпълни сво­ето дело за нас. Той ще ни научи и покаже пътя си. И ние го знаем вече.

 

 

7. Господ ще извърши това, което не е извършил, и ще направи това, което не е направил, щото да се почудят всички и да се убоят от неговото име. Гос­под ще извърши изоставените неща и ще направи забравените дела от человеческите синове. Той ще стори желанието на своето сърце.

 

Мислите му ще пребъдват во век и делата на ръцете му ще преходят пред неговото лице, щото Господ да се весели в своите дела и да се наслаж­дава в своите мисли. Затова благославяй Господа на всяко време, хвали неговото име винаги. Възнасяй му благодарение на всяко място.

 

Ходи пред него с всяка правда и весели се пред неговото лице. Да се не бои сърцето ти от нищо, нито да се устрашава. Защото Господ ти е помощник. Той ще те изведе на видело и славата Господня ще изгрее над тебе.

 

Чакам Господи, да видя и да се възрадвам в те­бе за всичко, което си обещал и което само ти ще извършиш. Да видя изпълнението на всичките не­ща, които отначало си приготвил. Ето Словото ти е пред мене и колко са сладки думите му, по-сладки от меден сок: чрез него ти ще ме крепиш със силата на твоя свят благ Дух.

 

Утешителят, духът на Истината, който ми при­помни всичко, което ти си казал, той ме събужда рано, за да ти възнасям молба, хваление и благо­дарение всяка заран. Той отваря душевните ми очи да виждам все, що вършиш, и да зная, че твоите пътища са истинни и праведни, пълни с всеблагост и милост за всички, които те чакат като мене. Ти изпълняш душата ми с чисти и святи мисли, ти ме учиш да се подвизавам за твоето свято име. Ти си турил твоето слово в душата ми и облякъл си ме в дрехите на твоята истина, поставил си нозете ми на твърда почва, поставил си ме на канарата на твое­то спасение. Възвисил си рога ми в твоята правда и опасал си ме, за да ходя в твоето лице.

 

Господ говори, да мълчи всичката земя. Господ говори и зная, че неговите думи са истинни. Ето пътят е пред мене, поставен от Бога моего, чрез който изважда душата ми на видело. Тъмнината прехожда, защото Господ изгря в сърцето ми и Духът му ме обкръжава със своята сила. Ето сло­вото Господне ще се сбъдне в тоя ден, който Отец е определил да се изпълни. Моята душа има тихо упование в него. Той е свят за мене и веселие всегдашно. Духът ми се съуслаждава в неговите вели­ки мисли и сърцето ми се радва в неговите дела. В него аз намирам мъдрост и знание, което озараява моя ум и ме учи да познавам доброто и да виждам истината му, която е печата на всичките негови на­редби. Ето любовта му е живот, който се влива в моята душа и ме оживотворява да имам живот, както и той. Душата ми се учи всеки ден в Госпо­да. Духът му ходи в заповедите му. Законът му е светилник на нозете ми. Господ ме крепи всеки ден. Благословенията му, които изпраща, са като ут­решната роса върху жадната земя. Господ ми гово­ри и ми каза, че той ще съживи своето дело. Ако и да е голяма жътвата, Господ ще намери работни­ци. Той вече зове и всички, които чуят гласа му, ще дойдат. Господ сам ще предходи пред своето дело и ще го утвърди със словото на устата си.

 

 

10. Познавам, Господи, твоята милост, с която ме кре­пиш. За мен си само ти един, на когото възлагам всичката си надежда. Ти си извор на жива вода за мене. Лоза, в която съм насаден, за да принасям плод изобилно. Благодря ти, Боже мой, че си просветил моето сърце и си го очистил от всяка нечиста мисъл. Благодаря ти, че ме пазиш от ухищренията на лукавия и лукавите му мисли.

 

Благодаря ти, Господи, че си вложил Духът си в мене да ме учи на твоите повеления. Господи благи и многомилостиви, опитал си ме и познал си отначало. Отче святи и праведни, от теб излиза моя дух и моята душа. Ти си създал моето сърце и образувал си моя ум, облякъл си ме в багостта си и укрепил си ме в светия си Дух.

 

Помазал си ме с елей, за да предходя пред те­бе, пред лицето ти и пред лицето на всеки твой ан­гел. Моята радост ще се изпълни, когато видя ли­цето ти и приема Отческото ти благословение, ко­гато туриш под нозете ми всичките ми врагове и се възцариш в душaта ми и се облечеш в слава в сър­цето ми. Аз ще бъда изпълнен със задоволство, ко­гато с всичкото безбройно множество ти принеса жертва на хвала и поклонение и се поклоня в твоя храм с Дух и Истина, защото това ти е угодно.

 

Господи, Боже мой, ти си чул моята молитва и си премислил за мен според величието на твоята благост. Аз ти благодаря, че си ме чул, защото си милостив и благоутробен. Ти познаваш всичко и виждаш всичко отдалеч. Преди да се зачне, ти зна­еш, и преди да се роди, ти си известен. Аз ти при­насям днес благодарение и жертви за твоите бла­гости и милости, с които си посетил душата ми.

 

Приеми ги ти, благи Господи, и нека ти бъдат блогоприятни. Това е, което аз мога да ти прине­са, слабият и немощният, облечен в тази плът.

 

Господи, Боже мой, душата ми за тебе жадува везден, чрез тебе всичко е възможно, чрез тебе всич­ко е лесно. Ти ще ме облечеш в светостта си. Тога­ва дух прав и сърце чисто ще бъде в мен, с което да гледам твоето лице и да ти се радвам. 16 ф. (

 

Ето словото ми ще те посети и Духът на вишнаго ще те осени, защото писанията взимат край за мене. Думите ми ще бъдат твърдения за тебе и Ду­хът ми сила твоя. Реченото е вярно и казаното е ис­тина. Това говоря аз, Господ Бог твой, който те во­ди с крепка ръка. Направи принос Господу твоему и възлияние и принеси жертвата си дар Господу, избран, за да влезе милостта му към тебе и Духът му да се всели и заживее в тебе за всегда.

 

 

17. И всеки, който има тази надежда на него, очиства себе си, както е и он чист. От нине всичките оста­нали пророчества ще се изпълнят в определеното тяхно време, което им е назначено. И тъй, всеки, който чете казаното от пророк Даниила, нека раз­бира думите: „Разумните ще разумеят, защото кра­ят на събитията, изказани от пророка, ще се изпъл­нят в тия времена, когато народите се сближават и съвокупят, за да постигнат това, към което всички други предшествуващи царства са се стремели, т. е. обладанието на земята. И в края Господ ще тури пръста и ще ги смути със смущение голямо.

 

 

18. Възвеличил се е Господ и славата му възлезе по всичката земя и словото му тържествува.

 

 

19. Търсете Господа и на всяко време и възлагайте на него всичките си надежди. Ако и да са тъмни и мрачни минутите, през които минувате, имайте упование на Господа, ако и той да забави, не заб­равя нуждите на своите деца.

 

 

20. Което Господ говори, се сбъдва, и което Господ обещава, се изпълня. В думите негови няма приме­сена лъжа. Те са опитани като злато и утвърдени като небесата. (Исая 13:21); (Деянията 24:27); (I Поел. Петрово 5:5).

 

Вас светът не може да ви ненавижда, но мене ненавиди, защото аз свидетелствам за него, че не­говите дела са лукави. Вие възлезте на този праз­ник (Йоан 7:4,8).

 

Господ наш ясно говори в тия думи, че светът него ненавижда и ще го ненавижда във всички оне­зи, в които духом живее, защото той свидетелства за делата и животът му, че са лукави. Не само то­ва се чува в света, но и в самата църква, която но­си неговото име. Колко пъти ония, които водят един чист живот, са гонени и охулвани от самата нея, като им се прикачват различни богохулни и скверни имена. Но думите Господни трябва да се опитат и изпълнят докрай. Но при все това Господ Бог наш, който живее в душата, чрез духът си ще ни крепи винаги и в най-усилните минути на живо­та ни. Той ще ни пази от лукаваго и ще ни дава благодат и сила да побеждаваме всичко. На вас, на които сърцата са отслабнали, не бойте се, защото Господ е всяка минута при вас и ще ви подкрепя. Верността му е велика, той ще ви заведе докрай.

 

21. „ И когато слезваха от гората, заръча им да не ка­жат никому това, що видяха, освен кога син человечески възкръсне от мъртвите" (Марко 9:9).

 

Словата Божии оживяват в тайните на сърцето, в присъствието на светия Божи Дух и там узряват. Те се зачеват, както детето в утробата на майка си и порастват в своята сила. С тяхното възраждане, възражда се и сърцето. Което виждаме Господ да върши в душата, в тайните на сърцето ни, ние тряб­ва да го спазим и спомним, докато Господ възкръс­не в сърцето ни, заедно с нашата немощна душа. Ние трябва да пазим в тайно докато изцели болна­та ни душа. Да ходим с Господа и да се разговаря­ме с него върху тайните на царството Божие, ето целта на нашия земен живот. Да му слугуваме ежед­невно, ето радостта на сърцето ни. Защото всеки, който слугува, приема възнаграждение. Да възпри­емаме божиите мисли, както цветът приема слънче­вите лъчи, каква велика благодат е; да се въодуше­вяваме от неговите желания, каква велика милост. Да мислим и да желаем, както нашия върховен не­бесен Баща. Каква слава неописуема е да гледаме всичкия порядък, вечната хармония на вселената, да живеем в недрата на вечната истина, да ходим под крилата на неговата вечна любов. Като диша мир и радост навсякъде да гледа усмихнатите и светли ли­ца на всички негови служители, ангели и архангели и неговия добър прием. Да сме в съдружение на всички светци. Да слушаме пеенето на небесните ли­кове. Да гледаме пламтящите лица на херувимите и серафимите и върху всичко да гледаме и нашия Гос­под Бог и Отец, седнал върху трона на своята правда, основан от века. Каква гледка, какво небес­но въодушевление, каква радост е това, че душата ни, освободена от връзките на греха, потопена в тоя небесен нектар, с разперени криле да литне на сво­бода: всяка минута да участва в общото веселие, в общата радост, която обединява всички сърца да участват в общата дружба: каква милост да сме в дома на нашия вечен Баща, да му служим ежеднев­но и да му се кланяме в дух и истина.Това е истина, това са неща, за които душата ни желае всякой ден, които не чезнат, но пребъдват във веки. „Това е жи­вот вечен" - да познаваме Господа Бога нашего все повече и повече и да го любим все повече и повече, и да се приближаваме и да гледаме неговото лице всеки ден, тогава ще бъдем задоволени. Това е мое­то желание и моя стремеж. И колко съм благодарен на Бога моего, който ме ръководи и направлява в тоя небесен път, който той знае добре. Колко е доб­ре да те ръководи Господ в този тъмен и мръсен свят и да направлява стремежите ти. Колко пъти ние оставаме задължени някому, който ни е избавил живота от опасност, колко пъти ние се привързваме към някого, който ни е показал изгубения път в ня­коя бурна нощ. Така душата ни се привързва към Господ, който ни е сторил добро, като ни е посочил добрия път и ни е станала другар и приятел през останалото време на нашето бедствие: Да, с него ние ще влезем в небесния град, дето ще бъдем посрещ­нати от всички, които го любят. Той ще ни разведе и запознаае с небесните жилища и с обитателите им. Той ще ни бъде близък на душата винаги, през всичкото ни пребивание в този славен дом на мира.

 

 

5 март - неделя

 

Четене на Словото Божие.

 

Даниил 7:14-15. „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи и пле­мена и езици: властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му, което няма да се раз­вали. Аз, Даниил се оскърбих в Духът си вътре и в тялото си, и видението на главата ми ме смути."

 

 

6. В тия дни, когато Господ Бог твой проговори в тво­ето сърце, ще се яви тайната Божия, която ще ти се открие. И Господ ще се възвеличи според думите на своето слово. Прочее възложи всичките си надежди на него, без ни най-малкото колебание. Славата и ве­личието принадлежат на Господа Бога твоего. Оби­чай го от дълбочината на сърцето си и той ще ти се открие. Той е близо и няма да закъснее да ти даде знак за своето присъствие. Ще чуеш благия му глас да те призовава. Ето Господ твой разпръсква тъмни­ната. Виделото му иде. Излез вече, за да му служиш.

 

 

7. Грехът ти е простен, защото си просил милост от него. Делото на спсението е делото на благодат. Имай мир в Господа, защото любовта му е любов неизменна! Този, който прощава, е Господ. Надявай се на него, той ще промисли. Пътят Господен ще ти се отвори. Господ ще те ръководи сам в тоя път, де­то те е призовал. Делото му е зряло. Словото му ще те укрепи. Духът Господен ще ти е помощник всегдашен. Не преговаряй за бъдещето, защото е в Бо­жиите ръце. Обичай го от всичкото си сърце, и ми­рът ти ще е пълен, радостта ти всегдашна. Господ приема всичко, което просиш. Той се грижи за най-дребните неща на твоята душа. Отправяй молитва­та си винаги към него и помощ навреме ще ти идва. Господ е по-добър, отколкото го мислите и по-благ, отколкото го съзнавате и по-пълен в любовта си от­колкото си го представяте. Той е пълнота и благост всегдашна, ако напълно и да не съзнаваш тая велика истина, поради греха, който мори сърцето ти и внася тъмнина в ума. Никакъв грях не трябва да храните в душата си, никаква нечиста мисъл да не допущате, когато пълната виделина на неговия Дух проникне и в най-тъмните места на вашето сърце. Тогава напълно ще познаете Господа Бога вашего. Когато неговата истина озари очите на душата ви, тогава ще съзнаете пълнотата на неговата милост и любов към вас. Благият Господ и Бог твой е и твой вечен Баща. Неговият Дух те съживява винаги, в не­го ти имаш вечен живот, както и той. Ето Господ Бог е всичко за теб. Служи му прочее с духа на ис­тината. Възвестявай винаги неговото дело на спасе­нието. Той е източникът на всяко добро, на всичко минало и настояще, и бъдеще. Ето неговото пълно познание е пълнота на живота. Да чуваш неговия глас всяка заран и вечер, не е ли това милост? Да ходиш с увереност в неговата любов, не е ли това ра­дост? Що те смущава поведението на другите, че щели да имат един ден по-свет от другите? Остави всекиго на свобода да върши това, което мисли за право. Нека опита, що от това? Господ ще съди по­мислите ни, сърцето ни според делата ни.

 

Господ ни призовава да сме негови чада, да но­сим в душата си неговия образ да имаме съобщени­ето на неговия дух постоянно и да го обичаме и лю­бим тъй, както той ни обича и люби. И не е ли най-големият ни грях днес, че ние не го обичаме и лю­бим тъй, както подобава? Не обръщме ли ние пове­че внимание на външното, отколкото на вътрешното. Ние мислим, че като изпълним всичкия закон, че ще бъдем по-угодни Богу. Колко сме излъгани! Ами миналите си грехове где ще денем, ами справедли­востта на нашето сърце къде ще скрием, ами тайна­та любов към греха къде ще спотаим? Не мязаме ли ние на млада мома, на която като липсва умът и доброто сърце, че тя почва да обръща внимание на своето лице и на облеклото си. Тя мисли и се мами, че като се понакити и като си понамаже лицето, по­вече ще се понрави на своя любим. Бедна душа, не знае ли тя, че любовта нито се купува, нито се про­дава. Тя е само дар, свободен дар от Бога. Не мязат ли нашите братя на подобна глупава девица, ко­ято седи на прозореца да види някой приличен и благороден момък, който й се усмихва, та мисли, че това е той, нейния любим и друг няма. Такава глу­пава мома най-после остава на празни ясли. Аз пи­там: любиш ли ти Господа, имаш ли неговия дух, говори ли той в душата ти заран и вечер? Служиш ли му доброволно, жертвуваш ли всичко за него - мило и драго? Ако е така, ако си спасен по благо­дат с вяра в Господа Исуса и ако имаш любовта Бо­жия, имай мир, не се смущвай духом. Някои неща не стават според както ти мислиш, това е малко важ­но. Ако и светът да се обърне с главата надолу, имай вяра. Господ, не е человек, та да не превъзмог­не. Вярвай, че каквото и да ни се случи в живота, ако ще и най-лошото, то е за наше добро, за назидание и поучение. Не мислиш ли, че Господ обича другите повече, отколкото ние, и че желае доброто им? Вярвай ми, че Господ води всекиго по особен на­чин. Моли се усърдно. Остави трудните неща на Гос­пода да ги уреди. Аз те поздравлявам с милостта Божия. Господ вече отваря своя път за неговото цар­ство. Ние сме призовани да му служим.

 

Господ Исус ще се върне, благият Господ наш ще ни помогне. Стой верен, сега е време да се не утегчи духът ти с грижите на тоя свят. Да те не лъсти времето. Може би да си чел тези думи на Господа Исуса: Лука 14: 26, 28, но аз ти казвам, да ги прочетеш още веднъж и да разбереш добре тяхното духовно съдържание. Тежки думи са наис­тина за онези, на които сърцето не може да ги по­бере. Не е ли Господ Бог наш Баща? Защо взимаш отгоре си грижите, които нему принадлежат? Или мислиш, че като любиш своите си повече от Госпо­да, ще им сториш някое добро? - Не, братко.

 

Нека Господ да ги люби в повече, а не ний, тогава ще са щастливи, защото блажен е онзи, ко­гото Господ люби и милва, а не человек!

 

 

12. Господу нашему принадлежат милост и прощение, защото отстъпихме от него (Даниил 9:9).

 

 

19. Чадца, да ви не лъсти никой, който прави правда, праведен е, както и Христос е праведен (I Иоаново послание. 3:4). Вие сте от Бога чадца и победи­ли сте ги, защото по-голям е онзи, който е у вас, а не който е в света!

 

 

20. Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита против всич­ките тайни грехове, които може на всяко време да се появят и порастнат в почвата на сърцето. Сми­рението държи под своята власт всичките лоши за­родиши и семена и дава място на сърдечните доб­родетели да растат и виреят в душата, докато пус­нат корени дълбоко в нивата - живота на духа ни.

 

Всякой, който носи смирението на Божията бла­гост, той носи в същото време и цяр против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на този кален свят и подпомагат душата ни да крачи нап­ред в пътя на Божията добродетел. Всякой, който носи смирението като добродетел в душата си, но­си в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Казано е: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". И Господ наш в своето слово в гората почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: „Блажени нищите духом, защо­то е тяхно царството Божие" (Матея 5:3).

 

 

21 „Като Ермонската роса, която слезваше на Сионските гори, защото тем е определил Господ до ве­ка благословение и живот" (133 Псалом).

 

Прилежавай в пътя Господен и делото на ръце­те ти ще преуспее. В прилежанието си тури усър­дие и трудът ти ще принесе своя плод.

 

Господ е с ония, които прилежават в работата му и ходят с усърдие в делото му. Прилежанието ще оправи, а усърдието ще заличи погрешките и несполуките на миналото.

 

Господ възнаграждава всекиго, който прилежава и багославя всекиго, който ходи в усърдие. Никой никога не може да излъже Бога и да преиначи него­вата правда и да представи едно дело тъй, както не е, и след това да мисли, че е в безопасност; непре­менно всеки ще пожъне плода на посятото и ще при­еме заплатата на своята правда или неправда. Гос­под задържа своя гняв за нечестивия, а своята ми­лост за праведния. Затова не облажавай онзи, който върши неправда и прави беззакония. Пази душата си от лицеприятие. По-добре да си винаги от страна­та на сиромаха, който ходи по Бога, отколкото откъм страната на богатия, който ходи в нечестие.

 

Бъди винаги верен на своята душа и дръж се за Божията Любов и нека душата ти да бъде нему вярна и сърцето ти нему предано.

 

 

23. Небивалото ще бъде, и неимоверното ще стане, за­щото Бог осуети мислите на тоя разкапан свят, на когото краят наближава. Още ден и половина, то­ва е кратко време, това е времена и години.

 

Господи Боже мой, не мечтанието на празните мис­ли и суетата на человешкото щестлавие, което край няма в своите безумства, но твоята свята воля да бъ­де. Не внушението на разните лъжовни духове, но вдъхновението на твоя свят Дух да бъде, защото тво­ето око е всевиждащо. Господи Боже мой, дай да поп­равя миналото на живота си, да се обнови сърцето ми, да те възлюбя от всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и след това да възлюбя ближния си, както себе си. На това ми винаги съдействай, да туря основа на живота си в присъствието на твоята любов. Защото, когато приема волята ти за мой вър­ховен закон и стана чрез любовта ти едно с тебе, то­гава ще бъда щастлив да върша винаги добро заради тебе. Всичко ще бъде според както е Бог решил за то­зи, който ходи с него в пълнотата на сърцето си.

 

 

24. В Бога няма нищо невъзможно. Дните и годините са в негови ръце. Съдбините произтичат от него­вата воля, в неговите ръце са. Щастието или не­щастието зависят от него. В душата му има сила, в словото му има живот. Това е истина, която той отрежда за всеки едного. Може приетото от него да не ни се вижда добро, може да ни съблазни, но съблазънта не мени божественото добро.

 

Не съблазанта ще внесе нещо добро в нашата душа, но вярата и упованието ще извършат дело­то на благодатта. Пътят, по който вървим, може да е тесен и бодлив, може да е пълен с хиляди спънки и препятствия, това не значи още, че пътят не е добър, че не води към целта.

 

 

25. Бог, който те е създал, който те е родил чрез Ду­хът си, ще и да промисли благата за твоята душа. Няма да се мине много време и ти сам ще повяр­ваш в Божиите думи.

 

Ако по някой път ти се вижда Господ да се ба­ви в своите пътища, то е за твое добро.

 

Нему, на когото са известни всичките неща, който има пред себе си всичките неща, който има пред себе си всичките условия, знае добре да урежда всичко.

 

 

26. Без Божията помощ и благословение никой не може да успее, защото всяка помощ и благодат от Госпо­да е и всякой, комуто Господ съдейства чрез своя Дух, той е, който успява и се възвишава в пътя на този живот. Благостта и милостите Господни са мно­го и се дават на всички, които му служат праведно.

 

Господи, винаги съдействай за преуспяването на своите преподобни. Те ще видят неговото лице и ще се възрадват. Господ има много съкровени тай­ни, които открива за своите избрани. Тъй подоба­ва всекиму, да се подвизава в тоя път с усърдие и верност и пълно себеотрицание. Господ ходи пред лицето на своите избрани, той сам ги предвожда с крепката си десница и там никой не може да стори зло, защото те са Господни и пастир техен е той.

 

 

27. Преди всичко сърцето трябва да се възобнови, за да бъде източникът чист. Който е придобил доб­ро сърце от Господа, той е придобил и вечен жи­вот. Защото преди всичко Господ иска да му по­верим сърцето си. И който е напълно поверил сър­цето си нему, той е извършил велика победа над греха. В него Господ е възкръснал в славата си. Ей, Господи Боже мой, колко са велики твоите пъ­тища и колко е непостижима твоята мъдрост. Тво­ята благост и милост е тъй добра, както изгряването на слънцето, както неговите животворящи лъ­чи. Днес аз прося да ми изпроводиш благия си Дух, да ме укрепиш и да ми помогнеш да извър­ша твоята свята воля.

 

Ти всякога си ме слушал и всякога си благоволя­вал. Зная, че твоята любов е неизменна и постоянна.

 

Отче праведни и свети, светът и да не те поз­нава, аз те познавам и зная, че ти си ми дал всич­ко и на тебе аз възнасям своите благодарения.

 

И зная, Отче праведни, че ти си свят и няма на тебе подобен и твоето дело, което си ми дал ще ус­пее и ще превъзмогне. Твоята любов и правда ще възтържествуват, най-после пред тебе ще се пок­лони всяко коляно и ще те слави всеки език. По­могни ти сега, на твоето име гледам, в него пазя всичко. Пази и благославяй твоите избрани, подк­репяй ги всякога с милостта си, за да те любят и хвалят пристойно с всичкото си сърце.

 

I А. П. Р.

 

Мнозина се спъват в пътя на живота по причи­на на своите незадоволени желания.

 

Днес ако е, да е, утре не го искаме. Това е едно вътрешно, сърдечно изявление на нашата душа, коя­то страда от много недъзи и болести, както и тяло­то. Както много пъти онези, които страдат физичес­ки, имат много прищевки, свои нрави в разрез на са­мата природа и нейните закони, които като наруша­ваме и страдаме. Тъй също (нарушават и страдат) и онези, които страдат духовно, имат подобни стра­дания, прищевки, които са в разраз с нравствения свят и с Божиите закони. Колкото човек е по-груб и повече заразен от греха, толкова той става по-своенравен и по-неразположен да изпълнява волята Бо­жия. Но единственото спасение е в нашето познаване на неговия закон, държание неговата любов, в която стои и изпълнението на благата воля Господня.

 

Защото неговата воля е воля на нашия вътре­шен (живот) человек, който е роден подобие отго­ре. Да разбираме волята Господня е да разбираме благото на своята душа, на своето сърце. Ето път, който може да ни изведе към светло бъдеще. И да ни даде сила да влезем в царството Божие. Който пази сърцето си, ще държи и ума си в здравослов­но състояние. А резултатът на това ще е и външ­но здраве на тялото. Защото най-дълбокият корен на всички болести и нещастия е сърцето - с него заедно ще се изправят всички други неща. И кога­то сърцето веднъж изцелее и оздравее, ще изчез­нат и болестта и страданието.

 

 

2. Откровение 5:7

 

„И дойде и взе книгата из десницата на седящите на престола." Ето първото знамение дойде, второто иде и скоро ще чуете гласът му и ще ти бъде повес­твувание за истината Господня, а кога дойде трето­то знамение, което скоро ще последва, ще има смут голям по всичката земя и тревога в сърцето на всич­ките народи и племена, защото седящия на коня, спомена в 19-та глава на Откровението, ще почне вече да действува. Защото от създание мира не е имало време, носещо в себе си по-важни събития, от­колкото времето, което вече настъпва. И Господ ще даде благодат и сила на своите избрани да устоят в тоя изпит до края. Аз съм, който ти говоря. Ми­лостта ми и благостта ми въвеки пребъдват. Трима са, които свидетелствуват - Отец, Словото и Духът Святи. Бог е свидетелствувал за сина си, който вяр­ва в него има свидетелството негово в себе си.

 

 

4. Затова им говори с притчи, защото гледат и не виж­дат, слушат и не чуват, нито разумеват, защото задебеля сърцето на този род, та с ушите си да не чуят.

 

„И видях, когато отвори шестия печат, и ето стана трус голям" (Откровение 6:12).

 

 

5. „Вие сте солта на земята, и ако солта обезсолява, с какво ще се осоли" (Матея 5:13).

 

 

21. Ако благодатта на онзи, който ни крепи не присъствува, не може да се извърши нищо добро.

 

Но Господ, който ни е говорил и говори сега, че той ще бъде с нас и ще ни крепи. Опитайте и вижте, че съм благ. Мойта душа е в горест и смущение пъл­ни духът ми, всичко наоколо ми е мрак и тъмнина.

 

Дните ми текат без да донесат онази върховна благост. Празнота пълни сърцето ми и суета мис­лите ми. Духът ми скита като упоен. Дано се сък­ратят и се свършат скърбите ми. Чуй, Господи, и стори ми добро, според волята на благия си Дух.

 

Да бъде благословено твоето име, защото в благословението ти ще се благословим и ние.

 

Господи Боже, на всяка благост и милост.

 

 

24. Защото пътят ми към тебе ще бъде път на милост и благост. От нине аз те водя с крепката си ръка. Ще уреждам пътя ти според благия си Дух. Мо­ите благословения ще пребъдват с тебе винаги. И ще ходя с тебе и ще ходиш с мен във всичките ми пътища. И ще направя да прозябне душата ти и сърцето ти да принесе всичките плодове мен благоутробни. Всичко това Господ ще стори сега, в това време. Дните останали са малко на брой. Малко търпение и Господ ще извърши своето обе­щание. Неговите възлюблени ще бъдат благосло­вени. Враговете Господни ще бъдат съкрушени.

 

 

28. Благостите Господни са големи към тези, които го търсят. Неговата милост и любов пребъдват вина­ги. Той се застъпва за страдащите и в помощ им се притичва, когато са в нужда.

 

 

3 май

 

Още една минута за живот и важна е тя. Погле­дът Господен е насочен към ней, тя обема всецяло твоя живот, който Бог ти дарява. Тоя живот е пъ­лен с всяка милост и благост от Господа, твоя не­бесен Баща. Послушай думите на Словото Божие и разбери значението им. Услушай се и ще чуеш гласа на любовта да призовава. Тя е бъдещето око и сърце, което жали и милва. Ще видиш, ще чу­еш, ще приемеш неговата благодат и неговия свят дух. Ще почувстваш върховната ръка да действа в твоя живот. И Господ, който е, и който ще бъде, ще се яви духом над тебе и над твоята душа.

 

Благостта му слиза и милостта му лети към те­бе с лъчезарни криле. Денят няма да зайде, дока­то не приемеш върховната му милост и благословение. На теб се казва това, на когото е определе­но да видиш Бога в славата му. Слънцето на жи­вота няма да залезе от небосклона на твоя живот. Господ ще те облече в силата си и ще се застъпи за тебе, на когото е дадено да наследи царството Божие. Въздайте на Господа всяка хвала, всяко благодарение, комуто принадлежи всичко. Да бъ­де благословен Господ Бог наш.

 

 

юни 8, 10,11, 14.

 

Изпълнение на думите Господни.

 

Най-късно до трите половини на идущата годи­на времето ще се съкрати. Събитията стигат вър­ха на развитието си. Работите ще се усложнят нав­сякъде. Заповедта, която излезе, ще се изпълни. От сега ще почнат действията на силите. Размирията ще се увеличат, навсякъде ще има огъвания. В тази земя чудеса и знамения ще станат. Господ ще изпроводи началника на силите да накаже своите врагове в това място. Съветниците на тоя народ ще бъдат пометени заради беззаконията си, пра­ведната кръв ще поиска отмъщения. Съд и правда ще стане за людете Господни. През настоящата година Господ ще повика тоя народ на подвиг за името си. Всички ще търсят този, в когото Господ обитава. Той ще се яви в най-усилните времена, когато всяка надежда се изчерпва. Тогава Господ Бог ще простре десницата си.

 

 

На 20 юни, след пладне, ми се яви знакът Господен, който принесе утеха на душата ми. Бях при кана­рата.

 

 

25. Събитията, които идват да ознаменуват бъдещето, са важни. Зараждането на новия живот, който ве­че работи в душата на човечеството, ще се осъщес­тви и то не в дълго време. Стремлението на всич­ките народи, които днес живеят по лицето на зе­мята и които се викат носители на просвещението, несъзнателно работят за постигането на великата Божия мисъл, макар повидимому средствата, кои­то се употребяват да не ни се виждат благородни на глед, обаче те са като плуга на земеделеца, кой­то разорава целината, в която отпосле ще се посее доброто семе. Тази почва, в която днес Бог иска да хвърли своето семе, колкото и да е неподготве­на на глед за семето му, под неговите грижи то ще принесе плод. Вратата на виделината, които са би­ли затворени на много места, ще се разтворят на много места и нов свят от небесното сияние ще нах­луе в останалите тъмни места. Има да стане една велика промяна. Загадката, която крие под своето було бъдещето, ще стане.

Редактирано от Albena
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...