08.РАЗГОВОР ПЕТИ

[Hristo Vatev]

РАЗГОВОРИ И ПОУЧЕНИЯ

„Ще бъдат научени от Господа"

 

П. К. Д.

 

Благословени праведните

 

III книга

 

 

 

РАЗГОВОР ПЕТИ

6 юли

От както съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Тво­ето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти е напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен обрат в съжденията ти. Противоречията на ума ти са произвели в душата ти болезнени чувства. Ти чувстваш като че ли не си господар на себе си. Но тук борбата произтича от нисшите чувства, които са в борба с висшите. Ти си поставен помежду два лагера на действащи сили, силите на доброто и злото, които се състезават кой да има първенство в държавата на духа ти. От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат человека, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота. От друга страна твоята съ­вест, вътрешното ти самосъзнание, сърцето ти, ко­ето е обсебено от висши подбуди на висшата лю­бов и доброто, те призовават да изпълниш своя дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата рабо­та. Да познаеш вече, че той е велик и славен във всичко. Границите на неговото царство са обшир­ни. Не е само този свят, който е като зрънце пос­ред океана. Много по-обширни са неговите владе­ния. Могат ли тебе, твоя мощен дух, който ламти и желае да разпери своите криле и да литне към небето, да те задоволят временните неща и обла­ги? - Не. Казвам, те са измама. В тях няма хра­на, няма това, което търсиш. Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Не можеш ли да видиш поне един, който ги е въз­приел, да е станал по-добър или да се е прибли­жил до небето? Не. В небесния дом не могат да влезат неща, в които грехът е проникнал, не. В не­бето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях и петно, колкото и малко да е то. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли къде са ония славни същества, които някога запълваха предверието на славното небе и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от небесните жилища. В небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички малки и големи живеят в непреривните връзки на любовта. Там всички са синове, свещенници, царе, всички са служители на Бога. „Род избран, семе царско." Но изпитът е тук, долу, където е съдено всекиму, който се роди, да премине през всички истини на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на святостта. „Свети бъдете, казва Господ, защо­то аз съм свет." Тези са важните места. Познани­ето на истината, която има по-голяма цена от вся­ко друго нещо. Истината е сам Бог, и който я въз­приеме, ще бъде свободен и блажен. Господ сам е жива вода и истински хляб и който възприема то­зи хляб, ще бъде жив, както и той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напред­ваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всеки, който е роден от Бога грях не прави, защото Дух Божий обита­ва в него. Но ти се питаш вътрешно как може ня­кой да познае, кога е роден от Бога. Аз ти отгова­рям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога. Когато любовта, ис­тината, добродетелта обитават в него в своята пъл­нота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на ду­ховния му живот, и той е с ново съзнание, като но­вороден, новоизбавен човек се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род. Ко­гато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна на Бога за доброто и славата на неговото дело, без да търси своята си воля или щение, или полза, ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с него. Това е условие, това е потребност ве­лика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в твоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род това семе принад­лежи. Ето една велика истина, която отличава хо­рата, животните и дърветата. Но самата истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в който Духът има господство. За­щото тези две души са от две противоположни ес­тества, несъвместими помежду си, гдето плът и кръв господаруват, духът не може да прояви бла­готворни действия. Нито пък съзнанието на така­ва душа ще може да хване и проумее духовните не­ща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духът, защото ду­ховно се различват. И това е право и вярно. Вяр­но е, защото е истинно, и думите на Господа пос­тоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Бога, трябва да претърпят на общо основание една вътрешна промяна. Това е общ неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества от най-малките до най-великите са под­ложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи на една стъп­ка по-горе, ако не се измени вътрешно и се пригот­ви за по-висока среда, за по-високо положение. Това е общото установление в този временен жи­вот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сър­цето, благородството на ума, достойнството на ду­шата, светостта на волята са преимущества и при­надлежат само на духовния живот на духовния че­ловек, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното, пър­вом видимото, после невидимото, както в едно учи­лище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума, тъй и тук първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредс­твом пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в ко­ято естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало.

Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навле­зе в границите на вечното, защото само тук се на­мират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата.

Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той ста­на жива душа, обаче вторият Адам, който е от не­бето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгре­ши и да не може да удържи на обещанието и запо­ведта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам бе­ше създаден, той беше и предпазен от всяко паде­ние и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е под­ходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух, той пред­почете душевните чувствувания и облаги пред ду­ховните. Той видя в естествения свят, че по-долни­те твари от него ходят две по две и като че да има­ше известна връзка помежду тях и известна прият­ност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото паде­ние. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в не­говата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в със­тояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове? Не. Това беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съб­лазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възпри­ема от него всичките бъдещи почести.

Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-натам в тая гра­дина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъде­щето, и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: Отнине плодете се и мно­жете се, обладайте земята и напълнете я. Но мо­жеше ли той да напълни земята и да я обладае, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото, и без да разбе­ре тоя вътрешен смисъл на живота? Не. Животът беше такъв, че в неговите граници не можеше да се вмести това, което беше възприел. В него вече жи­вееше една жива душа, събудена, надарена със съждение, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, не вредеше за него. Сти­гаше той само да постигне своето желание. Ето най-забележителният момент на падението и зло­щастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси. Ли­цето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкъла и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.

Невъзможно беше за Адама да стори правда­та. Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страдающето Адамово потомство от земя­та на робството. И затова Господ казва, че които се сподобият с бъдещия век и с живота на възкре­сението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече из­купени чрез силата и словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са научили от дълбо­ка вътрешна опитност и знаят вече последствията, които проилизат от всяко желание, от всяка пос­тъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъп­лението, което може да ги вплита, и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но ду­ховният обаче человек, не може да прави грях, по­неже самият грях е нещо несвойствено нему. Гре­хът и измамата не могат да намерят никаква поч­ва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е сво­боден, защото казва на едно място Духът Госпо­ден, че всякой се подмамва от собствената си похот и желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.

Тия вътрешни произшествия на душата са вер­ни. - На какви основания? - Ето на какви. Всяка сила, или благодат иждивена, без да принесе плод достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея. И известно ти е, че всяка душа, ко­ято харчи, без да припечели, е осъдена на страда­ния, на лишения, временни и вечни. Това е истина, която не носи противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в цар­ството Божие, но който изпълнява волята на Отца ми. Мислиш ли ти, че когато Господ говори, него­вите думи няма да се утвърдят? Не.

„Небето и земята ще преминат, но не и моите думи". Пази се прочее от всяко учение, което разтлева, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но истината на Господа Бога твоего ще стои вечна, като стълб непоколебим, като основание, на което цялото небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на истината, който върши грях, в ко­гото лъст и похот владеят и господствуват. Не мо­же такъв един человек никога да влезе в царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да да­де плод достоен. Такава душа, такъв человек е по­добен на житен клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че не­честивите ще погинат, грешните ще се отсекат от земята на праведните. Ето, в това действа сам Гос­под, който прилага сам и изпълнява своя закон. Няма никой да избегне неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд на всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата му е подобна. Ако любовта му е велика, то и святостта му е на равно също. Колкото е благ и снизходите­лен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен да осъди един стар грешник, зако­равял в злото. Но тия неща не са за теб най-важни­те - да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение и възраждане, обновле­ние и усъвършенствувание в пътя Господен. Важ­ното е твоето просвещение, да познаваш истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш у него и да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред неговото лице, защото, ако струваш волята му, тъй както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и по всяко време. И не ще има нещо невъзможно за те­бе. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Бога. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което духът желае. Да, то е именно служенето на Духът.

Ето осветлих те върху един предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, ко­ето съм ти казал, не е за света, но за теб самия, защото от дълго време виждам твоите затрудне­ния, неизходимия път на твоите усилия. Постоян­ното ти падане и ставане произведе милост и съ­жаление в духа ми. Казах си, тук е една душа, ко­ято ме търси, която се лута в мрака на невежест­вото, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този време­нен живот. Прострех тогава ръката си като зас­тъпник баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасение, към дома на избавлението. Ти беше един, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всич­ките средства, които са ти нужни, за да се учиш и възпитаваш под моето ръководство, стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя, да не се подхлъзнеш и паднеш и всичко, което душа­та ти желаеше за тоя свят да придобие, сторих, да ти дам възможност да опиташ всичките благи и горчиви неща. Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи. Духът ти не е спокоен. Ти търсиш това, което не се намира нито в твоя свят, нито в тоя живот. Днес е вече последния ден на курса, който завършваш. И ще трябва да държиш изпит пред мене. И ако минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, до сега за тебе непознат, и там ще те науча на всич­ко, и ще ти покажа как трябва да действаш и ра­ботиш. Ако разбираш значението и духа на тези думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до мене и действието ти на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра не­възможно е да се угоди на Бога. И тъй като зна­еш истината, остава ти да я възприемеш, и когато я възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. И когато се родиш и влезеш в но­вите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познал.

Дек. 22 1901

Непостижимите неща на человека са постижи­ми за Бога. Бог започва от там, гдето всяко уси­лие пада и всяка сила чезне.

Нещастията са признак на неговото присъст­вие. Безнадеждието, упадъкът са предизвестители на неговото идване. Така говори онзи, който ме е пратил да съобщя това. Милостта ми е била вина­ги милост истинска, верността ми е била винаги верност непоколебима. Когато любовта се съвземе, тя свършва всичко. И сега тази любов работи. И ти трябва с търпение да чакаш идващето благословение. То е толкова велико, че ще изпълни все­цяло душата ти. И сам Господ ще присъствува с Духа си.

Редактирано 28 Април, 2014 от Hristo