Jump to content

1926_02_18 Огъване и пречупване (Сгъване и пречупване) / Сгъване и пречупване


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Аудио - чете Митко Ненков

От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г.

Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир"

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932

Издателство Бяло Братство, 2006

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

ОГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

(СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ)

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Има едно положение, при което всякога се учи и никога не се научава. Ако жената наполовина е омесила хляба, не го е опекла, извършила ли си е добре работата? Ако шивачката наполовина е ушила дрехите си, тъй през куп за грош, добре ли е извършила работата си? И ако вие чакате ангелите да дойдат от небето, да ви вземат на ръце, да ви дадат китара в ръцете и с венци на главите да ви наградят, готови ли ще бъдете затова положение? Желанието ви е отлично, но на един човек, който не знае да свири на китара, може ли да му се тури в ръцете китара и на една глупава глава може ли да се турят венци? Глава разбирам, но разумна глава. Сега, аз ви говоря това според вашето развитие. Когато дойдете да тъчете и отивате най-напред при една учителка, която знае това изкуство, и ви разправя как се снове, вие ще разберете ли? Вие казвате: "Разбираме." Добре, тя ви оставя сами. Но ако не сте се научили, ще плачете отгоре на стана. Сега трябва да знаете, че Учителят няма да бъде постоянно между вас. Един ден ще останете сами и тогава ще ви видим. Има две неща, които са потребни за вас: мекият човек трябва да се огъне, а силният човек трябва да се пречупи. Значи мекият човек образува кръговете, а силният човек образува диаметъра. У вас има едно чувство на непреклонна воля. Какво трябва да се прави с волята ви? - Да се пречупи. Но кога? - Когато една непреклонна воля прави само зло, трябва да се пречупи. Това е и за мъжете вярно, и за жените вярно. Ако една жена е тръгнала по кривия път, трябва да се прегъне правилно. Но прегъването, това е преминаване от едно състояние в друго. Само тогава има едно огъване. Само при една огъната линия може да има живот. Някои казват: "Аз не искам да се огъвам." При обикновения живот няма огъване. Но при минаването от едно състояние в друго, от физическия към духовния живот непременно трябва да има едно огъване. Ту й е в реда на нещата. Ако земята не беше се огънала, какво щеше да бъде нашето положение? И земята се е огънала. Ако земята беше останала тъй валчеста като топка, нищо не би израснало на нея. Земята щеше да бъде равномерна навсякъде, покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея, но земята се огъна, образува долините, земята се пречупи, образува планините. Когато се огънете, ще образувате долини, когато се пречупите, ще образувате планини и ще дадете условия за развитието на вашия живот. Думата "пречупване" и днес се схваща криво. "Пречупване" значи, като вървиш точно в една посока, да вземеш посока перпендикулярна на първото движение, следователно това са качества или методи на самия живот. От кривите линии се образуват долините.

Та казвам: Мнозина от вас трябва да се огънете, и то на място да се огънете, не навсякъде, да се огънете дето трябва, за да се образува там един континент - да се огънете хубаво И да се пречупите точно там, дето може да се образува един планински връх, както на Хималаите. И в тези високи върхове може да се зародят вашите идеи Тези изводи са такива, каквито и в природата се срещат Природата работи така и човек трябва да работи така. Очите ви как са изпъкнали или вдлъбнати? - Вдлъбнати. Значи, за да се създадат очите, ще трябва едно вдълбаване вътре После, за да се създадат ушите, пак има едно вдълбаване. Хубаво, ако вие кажете: "Аз не искам никакво вдълбаване." Знаете ли на какво ще замязате? Ако нямаше по лицето ви никакво огъване, на какво щеше да мяза то? И благодарение на това огъване се ражда и красотата. В носа има едно пречупване Във веждите има едно прегъване. Сега вие ще вземете това в най-добър смисъл. Да се огъва човек, да се пречупва човек, но на място. Има хора, които се огъват..., но то е друг въпрос. Огъване, то е вземане правилна посока на нещата. Огъването е признак на мекота, а пречупването е признак на издръжливост, когато човек може да издържи всичкия напор. Острите неща всякога си пробиват път Вие трябва да се пречупите, за да образувате едно острие, с което да атакувате неприятеля си. Пречупването означава вземане друга посока.

Та сега някои от вас трябва да вземете перпендикулярно движение на вашите възгледи Например решавали сте, решавали сте, но я ми кажете кое решение сте изпълнили досега? Кое решение сте турили в действие. Сега при тези твърдения ние не казваме, че у вас няма никакъв стремеж Когато се твърдят нещата, то значи, че човек трябва да се пречупи в добрата смисъл, да вземе едно перпендикулярно направление от своето първо положение или да се движи в кръг, в хармонични движения. Казвам на един правилен език, човек трябва да се движи или по диаметъра на своя кръг, или перпендикулярно на своя кръг, но това са научни термини, които трябва да се преведат.

Вземете думата "разпуквам се". Тази дума има добър смисъл. Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите. Но когато житното зърно се разпукне, когато цветето се разпукне и т н., това е добрата смисъл на думата. Нещата трябва по някой път да се разпукнат. Когато разумният човек се разпуква, когато добрият човек се разпуква, от него излиза благоухание. А когато глупавият човек се разпуква, от него излиза воня. Тъй щото казвам: Лошият човек да седи, да се не разпуква, а добрият човек да се разпуква. И когато Господ иска да изпита някой човек, Той го вземе, постисне го и го опитва. Нали някой път вземеш някой лист, не го знаете какъв е, но като го стиснете, виждате, че издава воня. Та някой път от невидимия свят ви разпукват, издавате благоухание и като постоите малко, издавате воня Ето защо често трябва да ви постискат. Да допуснем, че имате една семка, ако тази семка не се разпукне сама по себе си - туй разпукване ние наричаме разтваряне, разумно разпукване, ще могат ли слънчевите лъчи да влязат в нея? Та човек трябва често по този начин да разтваря душата си. А за да разтвори душата си, той трябва да се освободи от известни временни предубеждения Временни предубеждения има във всички съсловия, във всички класи. У жените има един род предубеждения. И вие, като се съберете на едно място, човек трябва да има един фонограф, за да чуе какво приказвате. Като се съберете в интимния си живот, за какво приказвате? За новини, нали. В туй отношение хубаво е човек да учи новините, да говори, но трябва разумно говорене. Когато човек влезе в този път, той трябва да намери именно онези целесъобразни методи, с които природата си служи, с най-малко труд да изкара повече работа, за да му остане достатъчно време да се занимава с полезни работи в живота. И всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се излага на известни изпитания, съзнателни изпитания, излагат го вече. Така е в законите на природата. Туй и в живота е вярно. Когато имате едно малко детенце, никъде не го пращате, нито на бакалина, нито другаде по-далеч. Но като стане на 15-16 години, вие го пращате и на бакалницата, и някъде вън по-надалеч. Защо? - Защото разчитате на него. И като го пращате навън, ще има и вятър, и град, и дъжд, и бури, и неприятности ще срещне, но това е в реда на нещата. Та сега вие сте станали малко по-възрастни и ще ви дойдат някои изпитания: ще ви изпращат на бакалницата, ще ви изпратят за дърва, ще ви изпратят вън от града и т. н. Ако отидете в Еленско например, ще видите, че която жена носи повече дърва на гърба си, тя се счита за героиня. Обаче, ако някоя софиянка би турила дърва на гърба си, всички вестници биха проглушили света с това. Биха писали: "Такова чудо виждало ли се е, софийски дами да носят на гърба си дърва!" Питам: Необходимо ли е човек да носи на гърба си дърва? Не е необходимо. То е една нужда, която ние сме създали изкуствено.

Та в тази посока вие ще изучавате себе си, в тази посока вие ще изучавате своето състояние, в тази посока вие ще изучавате своето разположение, в тази посока вие ще изучавате и окръжаващите ви хора, всичко ще изучавате. Ще изучавате и времето. Сега за 10 дни ще ви дам следното упражнение: Ще вземете една кола (!) и ще отбелязвате времето и вашите състояния: сутрин, на обед и вечер. Станеш сутрин, неразположен си, отбележи какво е времето. На обед - какво ти е състоянието, неразположен си, отбележи какво е времето. И на обед каквото ти е състоянието, пак отбележи времето. Вечерно време - също. За 10 дни ще бъде това упражнение. Това са 30 пъти. Да видим, има ли някакво съответствие между вашите красиви състояния и вашето неразположение с времето отвън. Някой път ще се случи, когато вие сте радостен, отвън времето да е облачно. А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно. Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случая ще съответства на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: " Имам тежко разположение на духа." По обед. "Ужасно съмнение ме обхвана." Вечер: "Голяма ревност ме обхвана." На другия ден сутринта: "Ужасно малодушие." На обед: "Озлобление." Вечерта: "Голямо отмъщение." На другия ден сутринта: "Силна вяра." На обед: "Голяма надежда." Вечерта: "Голяма любов." Тъй ще пишете, а не много. Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно, или ветровито, дали има слънце или не. Например ще пишете: "Слънцето тук-там се показва." Пък ако го няма, ще пишете: "Напълно облачно" или "Ветровито." Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после времето отвън. Ще започнете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне, но ще се оставите спокойни. Просто ще хроникирате известни състояния. Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши.

Ако отидете в Америка например или в Англия, когато някой господин е поканен на някой бал или на някоя богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в някой магазин, в някоя известна фирма и взема под наем някой костюм. Ако му трябват някои украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и ще се яви. На другия ден остава пак в своите стари дрехи. Така също и вие, гледам ви, някой ден сте радостни, но сте взели тази радост отнякъде. Но аз не се лъжа. Гледам, някой се разскачал, казвам: Този еди от коя си фирма е взел тази радост. После, гледам го, върнал я. Казвам: Втори път пак ще те поканят. Пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран. Хубаво е човек да има един свой костюм. Едно нещо зная: Духовната радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз. А какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. И с вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с надеждата, и с любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява. Така знаем ние. Как знаете вие, то е друг въпрос. Тъй зная за себе си нещата. Човек може да падне и да се охлузи, нищо не значи това падане. Нима един лъч, който е слязъл отгоре, е паднал на земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя. Свършил ли е работата си обаче, той все е придобил нещо. И загубата в едно отношение е печалба в друго отношение. И Бог за наше добро праща ни на земята временно, да пострадаме, за да придобием нещо хубаво и красиво. Тъй зная аз. Някой казва: "Защо слязоха земята?" - Екскурзия сте направили. Сега сте избрали един ден малко неподходящ за екскурзия, но все пак е приятно нещо. След дъждовно време, след облачно време все ще се оправи времето, няма да бъде все така. Христос казва на учениците си: "Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате, и радостта ви никой не може да отнеме." По този начин вие ще работите практически, или опитно ще работите. Подложени сте на изпит и никой не може да ви помогне. Даже и ангелите не могат да ви помогнат; и да искаш, не може, защото всяко нещо става по закона на абсолютната свобода. Че как ще помогнеш на онзи мързелив ученик, който не иска да учи? Учителят може да го прекара от един клас в друг, но знания трябват, добродетели трябват на човека. Добродетели в нас трябва да израснат.

Аз като ви говоря за онзи, идеалния свят, подразбирам, че у човека трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности, тогава той ще има сила за себе си. И няма да има никакви животни около него, защото животните са признак на неговите слабости. Тъй разбирам този живот. А вие се зарадвате и казвате: "Колко е хубаво!" Да, това е топка за децата, тъй се говори. От онези вътрешни добродетели трябва да бъде съграден този живот. Ако ги нямате, никой не може да ви помогне. Да живее на подаяние всеки може, но вие знаете какво нещо е подаянието. Толкова пъти съм ви говорил и пак ви питам: Вие може ли да влезете в един съвременен симфонически оркестър, ако не можете да свирите? Там слушател ще бъдете. - "Ама аз искам да свиря." - След като теглиш 10 пъти този лък, капелмайсторът ще ти каже: "Бъди тъй добър да слушаш само." И няма какво да се докачате, само онзи, който е способен, има право да свири. И като дойдете до онзи свят, тъй ще бъде. Ама благодат има! Благодат има за онзи начинаещ, който цял ден стърже цигулката, но за виртуоза няма никаква благодат. На него казват: "За тебе благодатта е свършена, ти трябва да проявиш своето изкуство и да свириш хубаво. "Нищо повече! Сега аз говоря за вас, които сте виртуози, а пък които сте ученици, благодат има толкова, колкото целия океан, но за виртуозите няма. Само виртуозът има права. Той има право да свири тъй, както намери за добре, а ученикът няма права, той ще свири по правилата, по методите, които учителят му дава. Като ученик ще се подчиниш на дисциплината на училището: със своите съученици скандали няма да вдигаш, в класняма да се смееш, няма да говориш, разумно ще отговаряш, ще мълчиш и ще се учиш. После, няма да носиш, каквото искаш, в клас няма да ядеш семки, фъстъци и други такива работи, не се позволяват такива неща. - "Ама аз не съм ли свободен?" - Никаква свобода няма. Туй трябва да се спазва в клас. Когато постите, туй е признак, че сте ученици, въздържание трябва. Ученикът пости. Що е пост? Вие ако турите тези правила в живота си, ще имате известни добри резултати, но и ако не ги турите, пак ще си учите уроците. Защото невидимият свят е толкова строг, справедлив е той. Досега, откакто светът е създаден, нито един ангел не е успял да се промъкне, без да учи. Всеки, който се е опитал, все е слязъл долу на земята. Туй са правила за всички. Няма никакво снизхождение и лицеприятие. Законът е еднакъв и за млади, и за стари. Онези, които имат съзнание, които искат да бъдат в този свят, еднакъв трябва да бъде законът за тях. Да не мислите, че в другия свят има някакво лицеприятие, както в този? Не, там няма никакво лицеприятие. Като влезете там, ще ви очакват да бъдете чист, а чистотата е свойство, качество само на безсмъртните души. Туй трябва да знаете. Смъртен ли си, чистота нямаш! После, разумността също тъй е качество само на безсмъртните души. Смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, правдата, добродетелта - всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Щом човекът е безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но те се различават.

Та казвам, някой път на човека му става тъй тежко, че му иде да бяга в гората. Е, ако гората можеше да лекува главата! Колко пъти ние сме ходили в гората, без да се лекува главата. Главата може да се лекува само когато истината влезе да живее в човека. Та сега ще внесете в ума си мисълта, че в света, към който се стремите, лицеприятие няма. Вие не гледайте сега на временния живот. Вие много повърхностно гледате. Не се заблуждавайте от временни прояви. Вие може да имате един приятел, който ви обича, но вие не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта. Любовта се познава по своите крайни резултати. Вие не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на земята, той трябва да ви сочи пътя нагоре. Сочи ли ви пътя, той ви обича, не ви ли сочи - той не ви обича, нищо повече! Тъй подразбираме ние обичта -подтикване към целта, към благото на душата. Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме спъва от пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Значи любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на душата ви. Туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенствуване. Туй е красивото. И когато дойдете да разсъждавате, ще знаете: всяка сестра, която може да ви подтикне напред, тя ви обича, а всяка, която не може да ви подтикне, нейната любов не е още силна. Вие казвате: "Ама тя не ме обича." Това са временни субективни схващания. Светът има такава любов. Каква е обичта в света? Аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е любов. Аз може да имам някакъв интерес. Ако идете при някой съвременен учител американец като ученик и му платите два-три пъти повече хонорар, отколкото някой беден ученик, той ви посреща добре, а бедния ученик го изпъжда, иска да се освободи от него, макар че и той му плаща. Казва му: "Не си губи времето."

И тъй, в продължение на тия 10 дни, като станете сутрин, няма да бързате веднага да станете, да се измиете, но оставате 10 минути в леглото си в размишление, за да възприемете Божиите лъчи на Истината, и тогава се измийте. Вечерно време пак преди да си легнете, спрете се за 10 минути и размишлявайте. Имайте тихо и спокойно състояние и благодарете на Бога за всичко това, и отправете душата си нагоре към невидимия свят, за да възприемете туй великото, Божественото. Сутрин 10 минути, вечер 10 минути, в това седи благото на човешката душа. Туй е красивото, хубавото. Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути при хората. Тъй зная аз. Мил йони минути трябва да се живее при хората, за да ти дадат една минута при Бога. Не че хората са лоши, но туй, което аз търся, няма го при тях. Те трябва да работят много време, за да може да дадат това нещо. Туй само Вечното може да го даде. Затова трябва да се приближаваме при Бога, понеже съкращаваме времето си.

В Писанието сте чели, дето Христос казва: "Радвайте се и се веселете, когато скърбите дойдат при вас; радвайте се и се веселете, когато вашият ум се смути; радвайте се и се веселете, когато хората казват лоши работи за вас; радвайте се и се веселете, когато работите ви не вървят; радвайте се и се веселете, когато нямате къде да спите; радвайте се и се веселете, когато боси ходите; радвайте се и се веселете, когато сте гладни " и т.н. И ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: ""Силен е онзи човек, който може да владee себе си." -" Ние бихме могли да заставим света да върви по нашия път, но ние се страхуваме." Не, вие се страхувате кой ще свърши работата ви. За пример питам ви: Колко часа трябват, за да изметете стаята си? Мен ми трябват само 5 минути, за да измета четири стаи, 10-15 минути да сготвя вашето ядене, 5 минути да се облека, 1 минута да се измия. Колко стават? -17 минути. След туй да се разправя с децата вкъщи - 5 минути, 5 минути за приемане на гости и т.н. Тъй щото ще се наберат приблизително 60 минути, докато свърша всичката ваша работа, а ще ми остане толкова свободно време! За пример при мене често дойде някой, приготвил един поменик от много въпроси, мисли да ме държи 4-5 часа, да се разговаря с мен, но казва ми: "Учителю, всички тия въпроси аз съм ги написал, но докато дойда да ви питам, аз ги разреших, няма защо да си губите повече времето. И тъй, както си поприказвахме 4-5 минути, всичко ми става ясно." Значи от невидимия свят му ги обясниха. Другояче аз трябваше да му разправям, той да спори, аз да му доказвам и след 4-5 часа той пак ще си замине с особено мнение. А сега и той е благодарен, и аз съм благодарен. Когато вие чистите къщата си, то е друго нещо. Но в къщата на един праведен човек прах не пада. Когато дойде прах в къщата му, той седи във въздуха и като отвориш прозореца, той излиза навън. За пример един светия като стане сутрин, той каже с устата си "пфу" и изчиства стаята си. Хем тъй хубаво я изчиства, с най-хубавата метла, никакъв прах няма в нея, всичко отива навън. Но кога? Та трудът ще се съкрати, в това именно седи бъдещата цивилизация, да се съкрати трудът и да се освободим от този непосилен труд, който сега имаме. Действително, много работим сега. Три часа на ден работа е достатъчна, а не както сега всички сме станал и роби на труда. Работа трябва вече! По-малко физическа работа, а повече на ума и на сърцето.

Сега някой казва: "След като ходя в този път, какво ще спечеля?" Ето какво ще спечелиш? В 15 минути ще сготвиш яденето, в 15 минути ще свършиш работата си в стаята, в 5 минути ще се разправиш с гостите си и никога няма да бъдеш в лишение. Разбира се, туй е за в бъдеще. Ако живеете така, туй ще спечелите. А засега аз зная, вие готвите по 4 часа на ден, 2 часа ви отнема метенето, 3 часа да се разправите с вашите гости, 4 часа с децата, 2 часа за шиене и най-после жената казва: "Еди-коя си работа е останала несвършена, за другия ден ще я отложа." Значи освен че не е могла него ден да свърши работата си, но и другия ден продължава. И цяла седмица като работи, все нищо не е могла да свърши, а тази работа е само за 25 минути. Сега вие не сте учили изкуството да направите хората доволни. Защо не сте се научили да заставите домашните си да бъдат доволни? Вие казвате: "Туй нещо само Господ може да го направи." Но вие може да накарате вашите домашни да бъдат доволни. Сега няма да ви казвам как. Туй е най-голямото изкуство. Можете да направите и децата си, и мъжа си - всички доволни. Туй е най-голямото изкуство, но няма да го кажа сега. Не е мъчна работа, но наука е това. Сега аз няма да ви разкривам начина, но представете си, че аз виждам още от улицата, че идете тъй раздразнени и аз зная, че вие обичате розовото масло. Влезеш вътре, помиришеш, приятно ти става. Веднага твоето настроение се изменя, нали така? Значи розовото масло спаси положението в този случай. Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие може да попаднете в грешка, че съвсем да загубите. Не, вие трябва да знаете какво обича този човек: розово масло ли, масло от теменужки ли, или друго някое. В Америка, аз зная, един господин напуща жена си, и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят. Един ден той отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мебелирала стаята с червен цвят. Като се връща и вижда това, той скъсал всичко с нея. Човек ще изучава и себе си какво обича. Някой път вие искате да знаете и вие какво обичате, та по-добре да можете да си услужвате. Аз обичам дълбокото желание на душата, Божественото в човека. Под "душа" и "дух" аз разбирам Божествения човек, а под "сърце" и "ум" разбирам човешката страна на живота Дайте ход на вашата душа и дух да се развиват, всичко, каквото е скрито там, това е благото ви, а оставете вашето сърце и вашият ум сами да се развият. Не се месете в тях. Да възпитаваш ума си, да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания.

Когато аз употребявам думата "скръб", подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб, а това са условия, при които тези добродетели могат да се развият. Следователно скръбта ще донесе радост, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви. Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света Имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в тебе. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. Това са закони в природата. Тя е поставила така нещата. Някой казва: "Ама с тия скърби ми дотегна вече." Не, радвайте се, защото животът на земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се, докато имате скърби. Вие не сте опитали живота без скръб. Така трябва да схващате живота. Дойде ли ви скръбта, нека се яви радостта във вашата душа. Някой казва' "Ама аз много страдам." Хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в тебе. Като узреят тези хубави плодове в тебе, те са едно благо за твоята душа и тогава ще ги разбереш. Каква е разликата между скръбта и мъчението?- Мъчението е за по-силните натури. Скръбта е само начин за развиване на известни добродетели. Когато човек се стреми да създаде нещо ново в себе си, той се мъчи. При мъчението нови неща се създават, а при скърбите добродетелите се развиват. Тъй седи истината. Душата скърби, а духът се мъчи. Когато духът иска да създаде нещо ново, той се мъчи, но не защото е слаб. Но хората са дали едно криво понятие за думата "мъчение". Когато се казва "мъка", може да се замести с усилие, преодоляване на условията.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Трета беседа от Учителя, държана за сестрите 18 февруари 1926 г., четвъртък, 16 ч., София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932

Издателство ПИЛИГРИМ, 2017

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Има едно положение, при което всякога се учи и никога не се научава. Ако жената наполовина е омесила хляба, не го е опекла, извършила ли си е добре работата? Ако шивачката наполовина е ушила дрехите си, тъй през куп за грош, добре ли е извършила работата си? И ако вие чакате ангелите да дойдат от Небето, да ви вземат на ръце, да ви дадат китара в ръцете и с венци на главите да ви наградят, готови ли ще бъдете за това положение? Желанието ви е отлично, но на един човек, който не знае да свири на китара, може ли да му се тури в ръцете китара и на една глупава глава може ли да се турят венци? Глава разбирам, но разумна глава.

Сега, аз ви говоря това според вашето развитие. Когато дойдете да тъчете и отивате най-напред при една учителка, която знае това изкуство, и ви разправя как се снове, вие ще разберете ли? Вие казвате: „Разбираме.” Добре, тя ви оставя сами, но ако не сте се научили, ще плачете отгоре на стана. Сега, трябва да знаете, че Учителят няма да бъде постоянно между вас. Един ден ще останете сами и тогава ще ви видим.

Има две неща, които са потребни за вас: Мекият човек трябва да се огъне, а силният човек трябва да се пречупи. Значи мекият човек образува кръговете, а силният човек образува диаметъра. У вас има едно чувство на непреклонна воля. Какво трябва да се прави с волята ви? - Да се пречупи.

Но кога? Когато една непреклонна воля прави само зло, трябва да се пречупи. Това е и за мъжете вярно, и за жените вярно. Ако една жена е тръгнала по кривия път, трябва да се прегъне правилно. Но прегъването, това е преминаване от едно състояние в друго. Само тогава има едно огъване. Само при една огъната линия може да има живот. Някои казват: „Аз не искам да се огъвам.” При обикновения живот няма огъване, но при минаването от едно състояние в друго, от физическия към духовния живот, непременно трябва да има едно огъване. Туй е в реда на нещата. Ако Земята не беше се огънала, какво щеше да бъде нашето положение? И Земята се е огънала. Ако Земята беше останала тъй, вал-честа като топка, нищо не би израснало на нея. Земята щеше да бъде равномерно навсякъде покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея, но Земята се огъна, образува долините; Земята се пречупи, образува планините. Когато се огънете, ще образувате долини; когато се пречупите, ще образувате планини, ще дадете условия за развитието на вашия живот.

Думата „пречупване” и днес се схваща криво. „Пречупване” значи, като вървиш точно в една посока, да вземеш посока перпендикулярно на първото движение, следователно, това са качества или методи на самия живот. От кривите линии се образуват долините.

Та рекох, мнозина от вас трябва да се огънете и то на място да се огънете, не навсякъде. Да се огънете дето трябва, за да се образува там един континент, да се огънете хубаво. И да се пречупите точно там, дето може да се образува един планински връх, както на Хималаите, и в тези високи върхове може да се зародят вашите идеи.

Тези изводи са такива, каквито и в природата се срещат. Природата работи така и човек трябва да работи така. Очите ви как са: изпъкнали и[ли] вдлъбнати? Вдлъбнати. Значи, за да се създадат очите, ще трябва едно вдълбяване вътре. После, за да се създадат ушите, пак има едно вдълбяване. Хубаво, ако вие кажете: „аз не искам никакво вдълбяване”, знаете ли на какво ще замязате? Ако нямаше по лицето ви никакво огъване, на какво щеше да мяза то? И благодарение на това огъване се ражда и красотата. В носа има едно пречупване. Във веждите има едно прегъване. Сега вие ще вземете това в най-добър смисъл. Да се огъва човек, да се пречупва човек, но на място. Има хора, които се огъват, но то е друг въпрос. Огъване, то е вземане правилна посока на нещата. Огъването е признак на мекота, а пречупването е признак, когато човек може да издържи всичкия напор. Острите неща всякога си пробиват път. Вие трябва да се пречупите, за да образувате едно острие, с което да атакувате неприятеля си. Пречупването означава вземане друга посока.

Та сега, някои от вас трябва да вземете перпендикулярно движение на вашите възгледи. Запример решавали сте, решавали сте, но я ми кажете, кое решение сте изпълнили досега? Кое решение сте турили в действие? Сега, при тези твърдения, ние не казваме, че у вас няма никакъв стремеж. Когато се твърдят нещата, то значи, че човек трябва да се пречупи в добрата смисъл, да вземе едно перпендикулярно направление от своето първо положение или да се движи в кръг, в хармонични движения. Казвам на един правилен език: човек трябва да се движи или по диаметъра на своя кръг, или перпендикулярно на своя кръг, но това са научни термини, които трябва да се преведат.

Вземете думата „разпуквам се”. Тази дума [има] и добър смисъл. Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите, но когато житното зърно се разпукне, когато вашата вода се разпукне и т.н., това е добрата смисъл на думата. Нещата трябва понякой път да се разпукнат. Когато разумният човек се разпуква, когато добрият човек се разпуква, от него излиза благоухание. А когато глупавият човек се разпуква, от него излиза воня. Тъй щото рекох, лошият човек да седи, да се не разпуква, а добрият човек да се разпуква. И когато Господ иска да изпита някой човек, Той го вземе, постисне го и го опитва. Нали някой път вземеш някой лист, не го знаете какъв е, но като го стиснете, виждате, че издава воня. Та, някой път от Невидимия свят ви разпукват, издавате благоухание и като постоите малко, издавате воня. Ето защо често трябва да ви постискват.

Да допуснем, че имате една семка, ако тази семка не се разпукне сама по себе си, туй разпукване ние наричаме разтваряне, разумно разпукване, ще могат ли слънчевите лъчи да влезат в нея. Та човек трябва да често по този начин да разтваря душата си, а за да разтвори душата си, той трябва да се освободи от известни временни предубеждения. Временни предубеждения има във всички съсловия, във всички класи. У жените има един род предубеждения. И вие, като се съберете на едно място, човек трябва да има един фонограф1, за да чуе какво приказвате. Като се съберете в интимния си живот, за какво приказвате? За новини, нали? В туй отношение хубаво е човек да учи новините, да говори, но трябва разумно говорене. Когато човек влезе в този път, той трябва да намери именно онези целесъобразни методи, с които природата си служи, с най-малко труд да изкара повече работа, за да му остане достатъчно време да се занимава с полезни работи в живота. И всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се излага на известни изпитания, съзнателни изпитания, излагат го вече. Така е в законите на природата. Туй и в живота е вярно. Когато имате едно малко детенце, никъде не го пращате, нито на бакалина, нито другаде по-далеч. Но като стане на 15-16 години, вие го пращате и на бакалницата, и някъде вън, по-далеч. Защо? Защото разчитате на него. И като го пращате навън, ще има и вятър, и град, и дъжд, и бури, и неприятности ще срещне, но това е в реда на нещата. Та, сега вие сте станали малко по-възрастни и ще ви дойдат някои изпитания: ще ви изпращат на бакалницата, ще ви изпратят за дърва, ще ви изпратят вън от града и т.н. Ако отидете в Еленско например, ще видите, че която жена носи повече дърва на гърба си, тя се счита за героиня. Обаче ако някоя софиянка би турила дърва на гърба си, всички вестници биха проглушили това. Биха писали: „Такова чудо виждало ли се е, софийски дами да носят на гърба си дърва!” Питам: необходимо ли [е] човек да носи на гърба си дърва? Не е необходимо. То е една нужда, която ние сме създали изкуствено.

Та, в тази посока вие ще изучавате себе си, в тази посока вие ще изучавате своето състояние, в тази посока вие ще изучавате своето разположение, в тази посока вие ще изучавате и окръжаващите ви хора, всичко ще изучавате. Ще изучавате и времето.

Сега, за десет дни ще ви дам следното упражнение: ще вземете една кòла 2 и ще отбелязвате времето и вашите състояния: сутрин, на обед и вечер. Станеш сутрин, неразположен си - отбележи какво е времето. На обед какво ти е състоянието, пак отбележи времето. Вечерно време -също. За десет дни ще бъде това упражнение. Това са тридесет пъти. Да видим има ли някакво съответствие между вашите красиви състояния и вашето неразположение с времето отвън. Някой път ще се случи, когато вие сте радостен, отвън времето да е облачно. А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно. Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случаи ще съответствува на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: „Имам тежко разположение на духа.” По обед: „Ужасно съмнение ме обхвана.” Вечер: „Голяма ревност ме обхвана.” На другия ден сутринта: „Ужасно малодушие.” На обед: „Озлобление.” Вечерта: „Голямо отмъщение.” На другия ден сутринта: „Силна вяра.” На обед: „Голяма надежда.” Вечерта: „Голяма любов.” Тъй ще пишете, а не много. Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно или ветровито, дали има слънце или не. Например ще пишете: „Слънцето тук-таме се показва.” Пък ако го няма, ще пишете: „Напълно облачно или ветровито.” Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после на времето отвън. Ще започнете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне, но ще се оставите спокойни, просто ще хроникирате известни състояния.

Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши. Ако отидете в Америка например или в Англия, когато някой господин е поканен на някой бал или на някоя богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в някой магазин, в някоя известна фирма и взима под наем някой костюм. Ако му трябват някои украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и тъй ще се яви. На другия ден остава пак в своите стари дрехи. Така също и вие, гледам ви някой ден сте радостни, но сте взели тази радост от някъде. Но аз не се лъжа. Гледам някой се разскачал, рекох, този еди от коя си фирма е взел тази радост. После, гледам го, върнал я. Рекох, втори път, пак ще те поканят, пак ще вземеш назаем и хората ще видят хубаво облечен, модно докаран.

Хубаво е човек да има един свой костюм. Едно нещо зная: Духовната радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взима, тъй зная аз. А какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. И с вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с надеждата, и с Любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладява. Така знаем ние. Как знаете вие, то е друг въпрос. Тъй зная за себе си нещата. Човек може да падне и да се охлузи, нищо не значи това падане. Нима един лъч, който е слязъл от горе, е паднал на Земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя. Свършил ли е работата си обаче, той все е придобил нещо. И загубата в едно отношение е печалба в друго отношение.

И Бог за наше добро праща ни на Земята временно да пострадаме, за да придобием нещо хубаво и красиво. Тъй зная аз. Някой казва: „Защо слязох на Земята?” Екскурзия сте направили. Сега сте избрали един ден малко неподходящ за екскурзия, но все пак е приятно нещо. След дъждовно време, след облачно време все ще се оправи времето, няма да бъде все така. Христос казва на учениците си: „Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после аз ще ви видя и вие ще се възрадвате и радостта ви никой не може да отнеме.” По този начин вие ще работите практически или опитно ще работите. Подложени сте на изпит и никой не може да ви помогне. Даже и ангелите не могат да ви помогнат - и да искаш, не може, защото всяко нещо става по закона на абсолютната свобода. Че как ще помогнеш на онзи мързелив ученик, който не иска да учи? Учителят може да го прекара от един клас в друг, но знания трябват, добродетели трябват на човека. Добродетели в нас трябва да израснат.

Аз, като ви говоря за онзи идеалния свят, подразбирам, че у човека трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности, и тогава той ще има сила за себе си. И няма да има никакви животни около него, защото животните са признак на неговите слабости. Тъй разбирам този живот. А вие се зарадвате и казвате: „Колко е хубаво!” Да, това е топка за децата, тъй се говори. От онези вътрешни добродетели трябва да бъде съграден този живот. Ако ги нямате никой не може да ви помогне. Да живее на подаяние всеки може, но вие знаете какво нещо е подаянието. Толкова пъти съм ви говорил и пак ви питам: Вие може ли да влезете в един съвременен симфонически оркестър, ако не можете да свирите? Там слушател ще бъдете. - „Ама аз искам да свиря!” След като теглиш десет пъти този лък, капелмайсторът ще ти каже: „Бъди тъй добър да слушаш само.” И няма какво да се докачате, само онзи, който е способен, има право да свири. И като дойдете до Онзи свят, тъй ще бъде. - “Ама благодат има!” Благодат има за онзи начинающ, който цял ден стърже цигулката, но за виртуоза няма никаква благодат. На него казват: „За тебе благодатта е свършена, ти трябва да проявиш своето изкуство и да свириш хубаво.” Нищо повече!

Сега, аз говоря за вас, които сте виртуози, а пък които сте ученици, благодат има толкова, колкото целия океан, но за виртуозите няма. Само виртуозът има права, той има право да свири тъй, както намери за добре, а ученикът няма права, той ще свири по правилата, по методите, които учителят му дава. Като ученик, ще се подчиниш на дисциплината на училището: със своите съученици скандали няма да вдигаш, в клас няма да се смееш, няма да говориш, разумно ще отговаряш, ще мълчиш и ще се учиш. После, няма да носиш каквото искаш, в клас няма да ядеш семки, фъстъци и други такива работи, не се позволяват такива неща. „Ама аз не съм ли свободен?” Никаква свобода няма. Туй трябва да се спазва в клас.

Когато постите, туй е признак, че сте ученици, въздържание трябва. Ученикът пости. Що е пост? Вие ако турите тези правила в живота си, ще имате известни добри резултати, но и ако не ги турите, пак ще си учите уроците. Защото Невидимият свят е толкова строг, справедлив е той. Досега, откакто светът е създаден, нито един ангел не е успял да се промъкне без да учи. Всеки, който се е опитал, все е слязъл долу на Земята. Туй са правила за всички. Няма никакво снизхождение и лицеприятие. Законът е еднакъв и за млади, и стари. Онези, които имат съзнание, които искат да бъдат в този свят, еднакъв трябва да бъде законът за тях. Да не мислите, че в другия свят има някакво лицеприятие, както в този. Не, там няма никакво лицеприятие. Като влезете там, ще ви очакват да бъдете чист, а чистотата е свойство, качество само на безсмъртните души. Туй трябва да знаете! Смъртен ли си, чистота нямаш! После, разумността също тъй е качество само на безсмъртните души. Смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, правдата, добродетелта - всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Щом човек е безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но те се различават.

Та рекох, някой път на човека му става тъй тежко, че му иде да си вземе главата и да бяга в гората. Е, ако гората можеше да лекува главата! Колко пъти ние сме ходили в гората, без да се лекува главата. Главата може да се лекува само когато Истината влезе да живее в човека. Та сега, ще внесете в ума си мисълта, че в света, към който се стремите, лицеприятие няма. Вие не гледайте сега на временния живот. Вие много повърхностно гледате. Не се заблуждавайте от временни прояви. Вие може да имате един приятел, който ви обича, но вие не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта. Любовта се познава по своите крайни резултати. Вие не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на Земята, той трябва да ви сочи пътя нагоре. Сочи ли ви пътя, той ви обича; не ви ли сочи, той не ви обича, нищо повече. Тъй подразбираме ние обичта - подтикване към целта, към благото на душата. Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме спъва от пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Значи, любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на душата ви. Туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенствуване. Туй е красивото!

И когато дойдете да разсъждавате, ще знаете: всяка сестра, която може да ви подтикне напред, тя ви обича, а всяка, която не може да ви подтикне, нейната любов не е още силна. Вие казвате: „Ама тя не ме обича.” Това са временни, субективни схващания. Светът има такава любов. Каква е обичта в света? Аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е любов. Аз може да имам някакъв интерес. Ако идете при някой съвременен учител американец като ученик и му платите два-три пъти повече хонорар, отколкото някой беден ученик, той ви посреща добре, а бедния ученик го изпъжда, иска да се освободи от него, макар че и той му плаща. Рекох му: „Не си губи времето.”

И тъй, в продължение на тия десет дни, като ставате сутрин, няма да бързате веднага да станете да се измиете, но оставате десет минути в леглото си в размишление, за да възприемете Божиите лъчи на Истината и тогава се измийте. Вечерно време пак, преди да си легнете, спрете се за десет минути и размишлявайте. Имайте тихо и спокойно състояние и благодарете на Бога за всичко това и отправете душата си нагоре, към Невидимия свят, за да възприемете туй великото, Божественото. Сутрин десет минути, вечер десет минути - в това седи благото на човешката душа. Туй е красивото, хубавото. Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути при хора. Тъй зная аз. Милиони минути трябва да се живее при хората, за да ти дадат една минута при Бога. Не че хората са лоши, но туй, което аз търся, няма го при тях. Те трябва да работят много време, за да може да дадат това нещо. Туй само Вечното може да го даде. Затова трябва да се приближаваме при Бога, понеже съкратяваме времето си. В Писанието сте чели, дето Христос казва: „Радвайте се и се веселете, когато скърбите дойдат върху вас; радвайте се и се веселете, когато вашият ум се смути; радвайте се и се веселете, когато хората казват лоши работи за вас; радвайте се и се веселете, когато работите ви не вървят; радвайте се и се веселете, когато нямате къде да спите; радвайте се и се веселете, когато боси ходите; радвайте се и се веселете, когато сте гладни“ и т.н. И ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: Силен е онзи човек, който може да влада себе си. Ние бихме могли да заставим света да върви по нашия път, но ние се страхуваме. [Н]а, вие се страхувате кой ще свърши работата ви.

Например, питам ви: „Колко часа трябва, за да изметете стаята си?” Мен ми трябват само пет минути, за да измета четири стаи, десет-петнадесет минути - да сготвя вашето ядене, пет минути да се облека, една минута да се измия. Колко стават? Седемнадесет минути. След туй, да се разправя с децата вкъщи - пет минути, пет минути - за приемане на гости и т.н. Тъй щото, ще се наберат приблизително шестдесет минути, докато свърша всичката ваша работа, а ще ми остане толкова свободно време. Запример при мене често дойде някой, приготвил един поменик от много въпроси, мисли да ме държи четири-пет часа да се разговаря с мен, но казва ми: „Учителю, всички тия въпроси аз съм ги написал, но докато дойда да Ви питам, аз ги разреших, няма защо да си губите повече времето. И тъй, както си поприказвахме четири-пет минути, всичко ми става ясно.” Значи, от Невидимия свят му ги обясниха. Другояче, аз трябваше да му разправям, той да спори, аз да му доказвам и след четири-пет часа той пак ще си замине с особено мнение. А сега и той е благодарен, и аз съм благодарен.

Когато вие чистите къщата си, то е друго нещо. Но в къщата на един праведен човек прах не пада. Като дойде прах в къщата му, той седи във въздуха и като отвориш прозореца, той излиза навън. Запример, един светия, като стане сутрин, той каже с устата си: „Пфу, пфу,” и изчиства стаята си. Хем тъй хубаво я изчиства, с най-хубавата метла. Никакъв прах няма в нея, всичко отива навън. Но кога? Та, трудът ще се съкрати, в това именно седи бъдещата цивилизация, да се съкрати, да се съкрати труда и да се освободим от този непосилен труд, който сега имаме. Действително много работим сега. Три часа на ден работа е достатъчна, а не [както] сега - всички сме станали роби на труда. Работа трябва вече! По-малко физическа работа, а повече на ума и на сърцето.

Сега някой казва: „След като ходя в този път, какво ще спечеля?” Ето какво ще спечеля: в петнадесет минути ще сготвиш яденето, в петнадесет минути ще свършиш работата си в стаята, в пет минути ще се разправиш с гостите си и никога няма да бъдеш в лишение. Разбира се, туй е за в бъдеще. Ако живеете така, туй ще спечелите. А за сега аз зная, вие готвите по четири часа на ден, два часа ви отнима метенето, три часа - да се разправите с вашите гости, четири часа - с децата, два часа - за шиене и най-после жената казва: „Еди коя си работа е останала несвършена, за другия ден ще я отложа.” Значи, освен че не е могла него ден да свърши работата си, но и другия ден продължава. И цяла седмица като работи, все нищо не е могла да свърши, а тази работа е само за двадесет и пет минути.

Сега, вие не сте учили изкуството да направите хората доволни. Защо не сте се научили да заставите домашните си да бъдат доволни? Вие казвате: „Туй нещо само Господ може да го направи.” Но вие може да накарате вашите домашни да бъдат доволни. Сега няма да ви казвам как, туй е най-голямото изкуство. Можете да направите и децата си, и мъжа си - всички доволни. Туй е най-голямото изкуство, но няма да го кажа сега. Не е мъчна работа, но наука е това. Сега аз няма да ви разкривам начина, но представете си, че аз виждам още от улицата, че идете тъй раздразнени и аз зная, че вие обичате розовото масло. Влезеш вътре, помиришеш, приятно ти става. Веднага твоето настроение се изменя, нали така? Значи, розовото масло спаси положението в този случай. Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие можете да попаднете в грешка, че съвсем да загубите. Не, вие трябва да знаете, какво обича този човек: розово масло ли, масло от теменужки ли или друго някое. В Америка аз зная, един господин напуща жена си и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят. Един ден той отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мобилирала стаята с червен цвят. Като се връща и вижда това, той скъсал всичко с нея.

Човек ще изучава и себе си, какво обича. Някой път вие искате да знаете и вие какво обичате, но и вие трябва да знаете, какво обичате, та по-добре можете да си услужва-те. Аз [наричам] обич дълбокото желание на душата, Божественото в човека. Под „душа” и „дух” аз разбирам Божествения човек, а под „сърце” и „ум” разбирам човешката страна на живота. Дайте ход на вашата душа и дух, да се развива всичко, каквото е скрито там, това е благото ви, а оставете вашето сърце и вашият ум сами да се развият. Не се месете в тях. Да възпитаваш ума си, да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания.

Когато аз употребявам думата „скръб“, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб, а това са условия, при които тези добродетели могат да се развият. Следователно скръбта ще донесе радост, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви. Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света. Имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в тебе. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. Това са закони в Природата. Тя е поставила така нещата. Някой казва: „Ама с тия скърби ми дотегна вече.” Не, радвайте се, защото животът на Земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се докато имате скърби. Вие не сте опитали живота без скръб.

Та, трябва да схващате живота. Дойде ли ви скръбта, нека се яви радостта във вашата душа. Някой казва: „Ама аз много страдам.” Хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в тебе. Като узреят тези хубави плодове в тебе, те са едно благо за твоята душа, и тогава ще ги разбереш.

(- Каква е разликата между скръбта и мъчението?)

- Мъчението е за по-силните натури. Скръбта е само начин за развиване на известни добродетели. Когато човек се стреми да създаде нещо ново в себе си, той се мъчи. При мъчението нови неща се създават, а при скърбите добродетелите се развиват. Тъй седи Истината. Душата скърби, а духът се мъчи. Когато духът иска да създаде нещо ново, той се мъчи, но не защото е слаб. Но хората са дали едно криво понятие за думата „мъчение”. Когато се казва „мъка”, може да се замести с „усилие”, преодоляване на условията.

Верен, истинен, чисти и благ всякога бъди!

Беседа, държана от Учителя за сестрите на

18 февруари 1926 година

четвъртък, 4 часа след пладне

София

_________________________________

1 фонограф (гр.) – един от първите уреди за записване и възпроизвеждане на звук, изобретен от Едисън 1877година. Предшественик на грамофона.

2 кòла – вероятно печатарска кола, т.е. свитък от листи

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...