Jump to content

Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство


Recommended Posts

Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство

Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отговори на всички въпроси, които биваха отправени към него от любознателни ученици. Той моделираше своята дълбока мъдрост за човека, природата, небето и Абсолютния Дух в разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни. Често в неговото слово се срещаха приказки, които целяха да направят езика по-илюстративен, мисълта по-семпла, без обаче да намалят същината на онова, което винаги си остава велико, дълбоко, необозримо. Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави неговото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно? Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и непринуденост зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие. На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби Бога. Свободата не е произвол и пустош. Тя е притежание на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а често поставеният във вериги да е свободен. Условията за свобода са вътре в духа. „Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят биха станали два пъти по-лоши от светските.“ „Свободата - продължава той - е светлина. Щом светилникът свети, ти си свободен. В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“

Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа.

В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите.

Мнозина, незапознати хора с основните идеи на Бялото Братство, задават въпроса какви са социално-политическите възгледи на Учителя и учениците на Бялото Братство. Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпроси на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други. На света има човеци със спящи или непробудени за Божествените истини души. Пробудените са тия, които познават Бога в себе си и гледат на света като на една съществена в материята творческа мисъл. Те не произлизат от специални класи, раси и съсловия. Те не са непременно от една нация или територия.

Учението на Бялото Братство в България не е нито църква, нито секта. То е школа, която освен своята философска страна има и практическо значение за живота. То не признава догми и ритуали, установени във вселенски събори, затова не е църква, макар че Братството никога не е било против някаква църква. Напротив, църквата се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес“, както църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповедание на Христовото учение. Еретик, според Учителя, е всеки, който няма любов към Бога и ближния си.

Съществуват три клона на Христовата църква: католицизъм, православие и евангелизъм. Към коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание? Той би приел всеки вярващ в любовта, от която и да е църква, ако има любов към Бога и ближния и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм. Ако днес католическата църква продължава да счита другите църкви и свободни духовни общества за „отклонили се братя“, тя все още е в отровната атмосфера на средновековието.

Ние трудно бихме могли да дадем едно съвсем изчерпателно изложение на учението, което донесе Учителят в школата на Бялото Братство. Човек може да получи известна представа от някакъв плод само ако е вкусил от него. И за аромата на цветята човешките думи не са в състояние да кажат нищо. Необходимо е да усетим със собствените си възприятия този аромат, за да „знаем“ нещо за него. И хората на този свят не могат да получат „знания“ за същината на дадено учение, дори и за учението на Христа, ако в дълбочината на душите им не се е родил Христос в сиянието и величието на своята мисия.

Споменахме по-горе, че хората в нашия свят са на различна духовна възраст. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Поради по-ниска степен на духовно развитие, макар и понякога учени с дипломи и факултети, те не притежават „антена и приемник“ за духовните истини. Те приличат на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато вече зимата хлопа на вратата на живота.

Учителят държеше своите беседи по такъв начин, който позволяваше най-лесно да се внесе светлина в съзнанието на неговите слушатели. Той поучаваше, а не правеше, както вече поменахме, ораторско изкуство. Това е причината, че някои хора от нашето съвремие, свикнали да слушат шаблонните форми на площадните речи, трудно се справят със Словото му. Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна. Не за тях предимно небето праща словесната манна, а за гладните. Днес има истински млади, търсещи и разочаровани от порядките на живота хора. Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина.

Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край.

Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот.

Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта.

Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук.

Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“

Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо. Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както отделните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсещо мир и светли хоризонти време.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...