Учителят за Христа

[daaah]

Учителят за Христа

Понякога дори между духовните хора се появяват въпроси, които произлизат от това, че мнозина от тях носят в себе си наслоени редица недоизяснени разбирания относно много истини. Такъв въпрос е и как различните хора разбират Христа.

За да дойдем горе-долу по-наблизо до разрешението на този проблем, нека почнем от неразрешеното и необозримо за нас величие на Универсалния Творчески Дух, наречен с името Бог. Трудно и безсмислено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности. Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда.

Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята. Тогава пак поради любовта на Твореца към Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос.

Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа.

„Христос е първото ограничение на Бога - Негово проявление в битието. Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа. Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в битието като любов.“

Хората искат да дойде Христос отново на земята, но това няма да стане така, както те го искат. Христос не е вече онзи от преди двадесет столетия, тогава разпнаха Исуса, а Христос се върна в Своето Царство.

За правилното схващане на Христовата мисия, потребно е да се познават законите на Великата Божествена наука. Потребно е да се знае, че земята е планета, на която въплотените човешки души изплащат своята карма. Тази земя има своя аура - невидимата част, която както магнитното, електричното и гравитационното поле, има и свое поле, в което се намира, отразена в специална форма и вид, достъпна за зрящите в четвъртото и по-горното измерение, същността на човешките състояния. По времето на Христа тази земна аура е била гъсто изпълнена с неблагоприятни форми и е показала деградираното състояние на човечеството и дори на тогавашния избран израилски народ.

Учителят по този въпрос казва следното:

„Христос донесе на земята една нова светлина и нова сила, чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това влизане на нова сила и нова светлина, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството.

Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа.“

Христос е вечен и е в света през всички времена. Учителят каза:

„В много от съществуващите църкви ще чуете да се казва: „Има още време. Христос не е на света. Най-малко след един век ще дойде.“ Хората се лъжат. Христос е в света. Всяка сутрин, когато изгрява слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Това, гдето казват, че Христос е на небето и записва имената на тези, които грешат, е наивно и детско разбиране.“

За да се разбере и приложи Христовото учение, трябва дълбоко вътрешно просветление.

,,Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш и врага си.“ Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората.“

В текста на Евангелието има места, които не бива да се разбират буквално. За да се изяви истината, потребно е едно по-задълбочено анализиране на този текст. За тези, които очакват да видят Христа в човешка форма, в една от беседите е казано:

„Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но втори път Той няма да дойде така. Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешкото сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живия Небесен Хляб. За тях Христос е казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да имате живот в себе си.“

Моментът, в който Христос показа Своето величие, е, когато прикован на кръста и понасяйки най-страшните страдания, той можа да каже: „Господи, прости им!“

Значението на Христа за еволюцията на човешкия род и времето, в което Той се прояви, е изяснено със следните думи:

„Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния периоди. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога. Той дойде да се справи със злото в света, да отнеме всичките негови отровни еманации. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона.

Ако не беше дошъл Христос, земята щеше да се обезличи. Отрицателните енергии, които съществуваха тогава, щяха всичко да разрушат.

И сега, след близо две хиляди години, съществуват неверни схващания за Неговата мисия. Той е казал на учениците си:

„Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончание на века“. Но защо ако някой каже, че Христос и днес работи в света, някои ще отхвърлят това като вярно? Излиза, че лъжата, в която хората живеят сега, е истина, а самата истина е станала лъжа.“

Днес, а и през всички времена, хората живеят с високо мнение за себе си и не допускат да бъде накърнено тяхното достойнство.

Защо хората не научиха урока, който Христос постави на човешкия род? Ето какво е казано за необикновените качества и величието на Христовия характер:

„Ако има нещо забележително в характера на Христа, то е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ той трябваше да понесе най-големите поругания и накрая да изживее кръстната смърт. Без да роптае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нещо от хората. И силата, с която Той понесе тези страдания, Той получи благодарение на своето абсолютно безкористие.“

Христовото учение още не е приложено. Хората не са готови още за него. Приложили са го само отделни хора, но всички, които се наричат християни, трябва да го приложат в своя живот. Не направят ли това, напразно е очакването им да дойде на земята. А и да дойде, ако те не са приложили в живота си Неговите истини, всичко ще бъде напразно.

„Да обичаш Христа значи и престъпник да срещнеш пак да бъдеш готов да видиш доброто в него.“

„Понякога самонадеяни хора, които гледат повърхностно на всичко, правят погрешна равносметка за това, което Христос извърши на земята. Какво направи Христос - казват те. Да се задава такъв въпрос, това значи да се гледа на Христа само като на историческа личност - на появил се новатор, донесъл някакви идеи и си отишъл. В своята неосведоменост те не подозират, че от деня на възкресението Си до днес нито за момент Христос не е престанал да работи в света. Неговото учение гори още със слаб огън, но той непрестанно се усилва, като става все по-мощен. Не друго, а Христовият огън движи съзнанието на всички културни хора, които работят за доброто на света. Този огън изправя пътя на всички хора и народи.

За света е тайна, защо тримата мъдреци от Изток отидоха във Витлеем да се поклонят на Христа. Тайна е и това, защо се появи звездата на изток.

Тримата мъдреци, които отидоха да се поклонят на Христа, имаха буден разум. Вие мислите, че те видяха там едно малко бебенце, на което занесоха своите дарове и се върнаха назад. Не е така. Те се разговориха с Христа. Той им предаде великата мъдрост и знание, което се пази прецизно от индусите. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой и да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите запазиха това велико свещено учение. И преди Христа в Индия имаше наука за вселената и за човека, но това, което дойде в Индия, донесено от мъдреците, е нещо по-ново, което освежи и осмисли тяхната духовна наука.“

Когато трябва да дадем характеристика на Христа, потребно е да знаем, че Той е един от най-великите пратеници, които са слизали на земята, най-чистият от всички хора, най-възвишената душа, която е посещавала този свят и най-великият дух, който е озарявал човешката мисъл.

В някои религии се казва, че трябва да подражаваме на Христа. Това е добро като дума, но Учителят казва, че тези, които искат да бъдат като Христа, трябва да минат през такива напрежения, че от тях се изисква абсолютна чистота на сърцето и абсолютна светлина на Ума.

Когато двама хора имат общ живот, те най-добре ще преминат живота си, ако са обикнали поотделно Христа. Нямат ли те тази обич към Великия Учител, те не са познали любовта и затова трудно могат да се понасят и помежду си.

Относно това, дали ние познаваме напълно учението на Христа, казано е:

„Това, което знаят днес християните, не представлява нито една хилядна част от онова, което е говорил Христос. Много неща от Неговото учение са изхвърлени, защото те изобличаваха тогавашните му последователи. Много велики истини каза той, но те ги оставиха настрана. Но въпреки това всичко, което е говорил Христос, е написано. След две хиляди години, когато пак дойдете на земята, ще разберете какво е учил Той. Тогава чак хората ще имат една истинска култура, ще познават и ще живеят по учението на Христа.

Тогава Христос ще дойде в светлина и чистота.“

На друго място Учителят казва:

„За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на любовта. Тогава ще поставите Христа на най-високото място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил изкуството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро.“

Дали всеки може да приложи Христовото учение?

„Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път.“

Съществува въпрос: Завършено ли е делото на Христа?

„Това, което е говорил Христос, се пази. Един ден Неговите беседи ще се възпроизведат. Нищо не се губи. Плочите с това, което е говорил Христос, съществуват в Акашиевите записи и могат да се възобновят. И не само ще чуете, но и ще видите това, което е станало тогава. Христос е говорил неща, които не са писани нито в Библията, нито в Евангелието. Божествени неща са те. Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя златен век.“

На едно място Учителят, като разглежда в едно свое слово моменти от неизвестния живот на Христа, казва:

„През нощите Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тази молитва Той възприемаше огромни енергии от Божествения свят, които после изразходваше. Много енергия изразходваше Той чрез Слово, чрез лекуване и пр. Тази енергия Той събираше чрез нощната молитва.“

Има окултисти, които мислят, че Христос, като един от най-великите посветени, не е изпитвал страдания, когато е бил подложен на различните мъчения и на кръстната си смърт. Това е съвсем погрешно и дори кощунствено твърдение на хора, които ни най-малко не са вникнали във великата Му мисия. Христос - Синът Божи, е син человечески. Той трябваше съвсем по земному да изживее своята трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпятие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания.

По този въпрос в една беседа срещаме:

„Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания. На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони.“ На друго място Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт.“ Христос беше облечен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа.“

На въпроса къде е Христос и в коя от черквите, съградени в Негово име, се намира Той, Учителят отговаря:

„Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа.“

„Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата, пастир, а като син человечески с думите Учител и Наставник.“

А на въпроса защо Христос избра 12 ученика, Учителят отговаря:

„Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влиянието на дванадесетте знаци на зодиакалния кръг.“

„За да се свържете с Христа, четете Евангелието.“

„Христос казва: „Не се доближавайте до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца си.“ Който иска да види Божието лице, трябва да мине най-напред през кръста. Това значи да си се сражавал със смъртта и да си придобил живот.“

„Христос ще дойде на земята по един начин, по какъвто Бог досега не се е откривал. По цялата земя ще се въдвори мир и радост. Тогава чак хората ще кажат: Сега разбираме дълбокия смисъл на Божествената мъдрост.“

Учителят е казал още много неща за Христа, но тук ние се ограничаваме само с дадените по-горе извадки.