Jump to content

Учителят за себе си


Recommended Posts

Учителят за себе си

Хората имат съвсем своеобразни разбирания и мнения за дадена личност, която по един или друг начин се е наложила на вниманието на обществото. Така за Учителя на Бялото Братство се говорят най-различни неща, които сравнени едно с друго, се намират при някои случаи в непримирими противоречия. Духовните хора най-често желаят да определят кой е този, който ги ръководи, като вместо да следват неговите съвети, търсят неговия произход далече в миналото. По такъв начин поради несъвършенството на подобни „начинания“ може да се дойде до различни заблуждения.

В настоящата глава от книгата за Учителя Беинса Дуно ще дадем извадки от неговите беседи и разговори, в които макар и много рядко той е говорил за себе си.

„Мнозина ще питат - казва той, - каква е моята цел, когато проповядвам на хората. Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на земята това учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога, да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само Той е в състояние да примири всички хора.

Учението, което проповядвам, е учение за живата природа, с която се занимава и науката. То е учение за живота, наука за разумното в света, наука за Бога и любовта.

Аз не повтарям учението за обикновения морал, но говоря за Великата Любов, която може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири и облагороди сърцето и да даде подтик на Духа. От какъвто народ да произлизате, към каквато партия да принадлежите, използувайте това учение. Следвайте не мене, но Великата Любов. Търсете необикновеното в живота. То е Божественото. Него проповядвам, с него искам да ви запозная.

Като изнасям известни истини, мнозина казват, че ние духовните люде не сме с всичкия си ум. Но кажете ми кога хората са приели истината на своето време? Не донесе ли Христос една велика истина? Какво направиха с Него? След Христа дойдоха апостолите, но и тях подгониха. Така се постъпва с всекиго, който се опитва да внесе една нова идея било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят.

Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, за да не им мътя водата. Слушайте приятели, казвам им аз. Този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички. Няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Когато дойде Господарят, ще ни пита: „Прекопахте ли добре лозето?“ Сега тези хора лентяйстват, не обработват лозето, а само делят чуканите.

Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпроса да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Единственото, което не обичам, е измамата.

Светите старци мислят какво ще стане с мене като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна направо към Господа. Друго покаяние не зная. Ще кажа: „Господи, Ти ме изпрати на земята да проповядвам. Свърших работата си. Нямам нужда от нищо друго.“

Аз искам да събудя у българите вярата в Божественото. Те имат религия, но вяра нямат. Изгубили са я.

Искам при това да дам на хората едно правилно разбиране на думата Учител. Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е навсякъде: в светлината, във въздуха, във водата, в Слънцето, в камъните, в растенията, в животните и в хората. Той е на земята и същевременно е и в други светове.

Може ли човек да блесне повече от Слънцето? Кой гениален човек досега е успял да завладее и огрее целия свят? Даже и най-великите хора, като Буда, Кришна, а дори и Христос, не са сгрели целия свят така, както Слънцето го огрява. Те не са имали друга задача, а са проповядвали любов към Бога.

Аз не говоря само за вас. Моята мисъл е за всички разумни същества. Тя се предава като по радио в целия свят. Тя не е моя мисъл, а Божествена. Родена е тя преди вековете - още преди създаването на света. Тя е проява на Бога, Който живее в нас и ни говори отвътре. И най-малкият подтик към добро е език на Бога.

Не се интересувам нито от лошото, нито от доброто, което се говори за мен. Който говори лошо или добро за мене, то си остава за негова сметка. В края на краищата и в двата случая аз придобивам нещо ценно - уча се и от двамата. Аз влизам в положението и на двамата и ги разбирам.

Ако мислите, че може да отделите Бога от Учителя и Учителя от Бога, вие не разбирате законите. Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога и той е на крив път. Единственият Учител, който учи хората, е Бог. За да ги научи, Той взима една или друга форма. По такъв начин Бог някога е видим, а някога - невидим.

Аз зная къде колко скъпоценни камъни има. Зная къде има злато и лечебни билки. Ако е за богатство, ще излекувам един богат човек и ще получа голямо възнаграждение от него. Аз обаче никога не злоупотребявам с доверието, което ми е дадено.

У мене има един стремеж да се приближавам повече към слабите, безразлично дали са бедни или богати. Имам съчувствие към слабите и искам да им помогна. И Христос не дойде за праведните, но за страдащите, за болните, слабите, бедните. При болните ще ида с аптеката си, а при другите ще нося своята цигулка. Ако с цигулката не ще мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. До такъв извод съм дошъл. Ако още веднъж дойда на този свят, ще дойда или като музикант, или като поет. Това са двете неща, които ще оправят света. Те само са останали неопетнени на света. Аз искам да изчезне вашия прозаичен живот, защото само музиката и поезията остават чисти на този свят. Всичко друго е оцапано.

Казват, че не се отнасям „благочестиво“ към Христа. Аз не зная какво е това „благочестиво отношение“, но зная, че към Христа имам любов. Зная при това, че Христос е говорил още много съществени неща, които не са написани. Окастрено е Христовото учение. Останали са само сенките и цялото днешно християнство е положено върху тях. В приложението на съвременното християнство бих желал да видя живата Христова Любов. Тази Любов бих желал да видя и под филона на всеки свещеник.

Не говоря аз каквото ми скимне, а казвам истини, които съм опитал. За мене светът не е мъртъв. В този свят виждам това, което другите не виждат. Ние знаем защо воловете са волове и защо мухите са мухи. Ние знаем всичко за животните, растенията и минералите.

За учението, което проповядвам, не казвайте, че го е измислил някой си Дънов, а казвайте, че то е учението на Бялото Братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали на земята, е в това, че те са предали истината така, както Бог я е предал.

След време ще бъдете там, където съм аз днес. Важно е да се извърви този път. Светът се изменя и аз се уча. Това, което науча, остава за мене, а това, което вие ще научите, остава за вас. Един ден, като се върнем при Бога, ще се съберем заедно и всеки ще донесе своята опитност. Аз не мога да имам вашата опитност, нито вие моята. Всеки ще разбере Любовта по специфичен начин. Вие сте остарели от безлюбие. Аз дойдох да ви подмладя, защото Любовта осмисля живота и подмладява.

Някои мислят, че аз искам да използувам някого за себе си. В момента, когато аз ще пожелая да използувам дори една мушичка за своето благо, с мене всичко е свършено. Аз ще бъда разрушен. Ще се превърна в пигмей. Разбирате ли това? Аз не съм отстъпил пред Божията воля. Никога не съм отказал да изпълня свещените Му мисли. Аз познавам Бога като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Правда, като Абсолютна Истина и Доброта. Не искам да наруша и най-малката заповед, защото няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога.

Няма грешка, която да не съм я познал. Най-различни мисли, чувства и желания минават през мене, защото съм ви изслушвал, а след това е трябвало да се чистя - да не остане нито помен у мен от човешката нечистота. Всичко от света се отразява и у мене. Защото не говоря за себе си, че съм голямо величие.

Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча - да ви уча на сричките, думите, изреченията.

Ще ни наричат „дъновисти“. Това е заблуждение. Ето, аз самият не съм дъновист. Аз проповядвам Божията любов.

Дайте ми съчиненията на някои поети, които не познавам. Като ги прочета, аз ще ви кажа дали дишат и се хранят правилно и дали ходят правилно. Също мога да кажа и за философите.

Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от църквата. Сега шестнадесет синодални старци разискват за изключването ми от църквата. Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, Който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа? Само ако наруша Божия Закон. Но ако аз изпълнявам Божията Воля, кой ще ме изключи?

Питат ни: Кои сте вие? Ние сме едно велико братство, което има клонове на небето и на земята - на цялата вселена. Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това Велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Аз ви казвам: Станете ученици на това братство.

Невидимият свят е видим за мене. Той може да бъде видим и за вас. Той е дори по-реален от видимия - разумен свят, в който живеят разумни, възвишени същества.

Който няма любов и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има любов, за него имам винаги време.

Ние не сме секта, ние сме в цялото, в което живеят всички секти.

Необходими са безкористни хора, които са готови безкористно да служат на Бога.“

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...