Разговори с Учителя. Разговор шести

[daaah]

Разговор шести

Разговорът започна в оня предпладнен час, когато Учителят правеше своята малка разходка из поляната. Денят бе лъчезарен и от разцъфналите дървета лъчеше омайваща белота. Когато Учителят дойде и седна на скамейката в навеса, около него се събраха десетина от учениците, жадни да чуят мъдрите и освобождаващи от всякакви противоречия слова на Учителя.

Ученикът: Какво ще ни кажете, Учителю, за четирите основни елементи, или същности, с които според окултната наука е изграден светът. Тях някои автори наричат с думата „стихии“. По-конкретно на кои от познатите химически елементи отговарят те, тъй като тези четири същности не бива да се разбират буквално, а се считат като основа на темпераментите и натурите.

Учителят: На огъня отговаря кислородът, на водата - водородът, на въздуха - азотът, на земята - въглеродът. Когато се каже огън, вода, въздух, земя, трябва да се разбират градивните елементи, както и основните свойства на кислорода, водорода, азота и въглерода.

У хората на нашата земя често се забелязва недостиг, а други път излишък на някои от посочените елементи. Когато у някого кръвообращението не става правилно, в кръвта на този човек се намира въглерод във вид на въглероден двуокис и я прави „нечиста“. Това „замърсяване“ на кръвта не може да се установи експериментално и затова медиците отричат, че може да се живее с нечиста кръв. Противоречието тук е само привидно, защото чуждите замърсяващи кръвта вещества са във формата на флуиди, които не може да се отделят и да се видят от изследователя.

Когато електричните и магнетичните енергии у някой не текат правилно, в нервната система се натрупва излишък от азот. Тогава се явява „подпушване“ и човекът често заспива. При работа или при разговор той бива винаги нападан от едно сънно състояние. Ето защо всеки трябва да следи процесите в своя организъм и със съответни средства да регулира тяхното правилно протичане.

Четирите основни елементи, за които повдигате въпрос, играят голяма роля и за начина, по който се представя на вниманието ни всеки човек. В зависимост от преобладаващите в него елементи той може да бъде активен, бърз, нетърпелив, а друг - бавен, флегматичен, дори отегчаващ. Човек е най-приятен, когато е естествен и не позира. Какъвто и да е, той е търпим, тъй като неговото държане се определя от взаимодействието на съществуващите у него елементи. Естественото държане на човека е неговото най-хубаво украшение.

За пример ако някой направи един поклон съвсем естествено и спонтанно, никой не може да го имитира. Самобитните постъпки не се повтарят. Те не може да се имитират. Имитацията, както и всяко изкуствено държание отблъскват.

Подражанието е позволено само в случая, когато един човек иска да усвои дадено изкуство, но дарбата у него не извира отвътре. Този, който иска да стане музикант и не е роден музикант, трябва да се стреми да достигне нещо от родения музикант, като следи неговата работа. Това нещо е широко прието в живота. Много хора са станали музиканти, без да са родени такива, ако следват методите, наставленията и работата на един голям музикант.

Много е важно човек да работи с вродените си самобитни качества. Той трябва да разработва малките си таланти, за да дойде до изява на големите си дарби. Естественото държание, постоянството и усърдната работа трябва да бъдат неизменните спътници на този, който гони висините на духа.

Учениците, които живеят със съзнанието, че са стъпили на пътя, който води към съвършенство, не бива да бъдат готовани. Те трябва да полагат усилия сами да решават трудните задачи. Често ръководителите им съзнателно отбягват да разрешават техните затруднения, за да ги отучат от леност.

Необходимо е да ви изясня и това, че великите учители и адептите знаят същността във всички неща, но не създават теории. Ако питате един от учителите какво има на слънцето, той макар и да знае какво има там, няма да ви разправя, а ще ви каже: Аз ще ви науча как човек може да проникне със своето съзнание там и когато усвоите добре това изкуство, сам ще видите това, което ви интересува.

Едно от най-необходимите качества, което трябва да научите при тази работа, е концентрирането. С това могъщо средство помъчете се да отстраните от себе си всички кармични недъзи. Ако успеете да сторите това, волята ви ще заякне. Тъкмо затова са дадени тези недъзи, за да бъдат отстранявани със собствено усилие. Постарайте се да поставите всичко у вас в хармония.

Ученикът: Колкото повече истини научаваме от живота, толкова по-сложен ни се вижда той. Понякога идат моменти, когато ученикът не знае кога греши и кога постъпва правилно. Дори идат моменти, когато го обхваща песимизъм.

Учителят: За песимизма ще ви дам един пример. Понякога вие приличате на тези гуляйджии, които събират приятелите си на пищно угощение, при което прахосват всичките си средства. Гуляят свършва, веселието отминава, а устроителят на това веселие, останал без пари, гладува цяла седмица. Това е един от най-характерните начини за идване до онова състояние, което наричате песимизъм. Учениците на тази земя понякога приличат на онези синове на богати родители, които са изпратени в странство да следват някоя наука. Бащата праща средства, но те купуват ненужни неща и опразват своите кесии. Тогава започват да пишат жални писма на родителите си, в които разказват за своето тежко състояние, за своя песимизъм.

Ученикът: Коя е причината, че много от замислените и проектирани в живота ни неща не се сбъдват?

Учителят: Две неща са, които пречат. Едното е немарливостта, а другото отлагането. Но вие трябва да правите разлика между тях. Немарливият казва: „И без това може“, а оня, който отлага, казва: „Сега съм много зает, но като свърша работата си, тогава ще го направя.“ Не е позволено на ученика да има нито един от тези недостатъци. Щом се отнася до Божествените неща, трябва да се жертвува всичко.

Едно допълнително пояснение: ако в един момент дойде в ума ви една светла, възходяща мисъл, запишете я веднага, защото ако отложите това за друг път, ще я забравите. Ако сънувате хубав сън и ако ви е направил силно впечатление, запишете си го. Хрумне ли ви да отправите някому хубава светла и полезна мисъл, не се бавете. Помислете за вашия приятел. Може би той сега има нужда от вас.

Също ако ви дойде на ума да извършите едно добро дело, не казвайте, че ще го извършите, когато имате време, защото никога няма да го изпълните. Времето за изпълнение е тогава, когато сте помислили да го направите.

Случва се някога човек да извърши постъпка, която както за хората, така и за самия него, изглежда неочаквана. Не е чудно идеята за тази постъпка да се е зародила в ума на някой негов прадядо. Тя се е предавала в родовете, докато се е намерил един, който я осъществява почти несъзнателно. За да не ставате жертва на такива неща, особено ако са недоброкачествени, трябва да проверите хрумванията си и да се противопоставите на такива, които са в противоречие с вашите разбирания.

Ученикът: Как да си обясним това. че понякога настъпват дни, когато човек губи всякакво разположение за работа? Не е уморен, не чувствува никакво телесно неразположение, но охотата за работа е изчезнала.

Учителят: Много често такива състояния идват по пътя на внушението. Но в такъв случай ученикът може да направи едно самовнушение. Нека каже веднъж, дваж, три или няколко пъти, че ще работи. Ако не дойде желание за работа, нека повтори това самовнушение много пъти и тогава ще почне да работи с охота. Доброто самовнушение създава един мощен импулс.

Когато станете сутрин, кажете следното: Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога. но ще бъда в хармония с Бога.

Щом губите кураж, вие сте в земното, в човешкото начало. Щом чувствувате подем и ентусиазъм, вие сте в Божествен свят, който винаги вдъхновява и дава както сили, така и безстрашие. Друг път се боите от съдбата. Що е съдба? Тя е кармичен закон. Не съществува друга съдба освен изправяне на нарушените закони на живота.

Ученикът: Има ли случаи, когато хората, тръгнали в духовния път, да са изпитали разочарование поради това, че този път е стръмен и изисква добродетелен живот и са пожелали да се върнат в живота на обикновените люде, който им се струва по-лек и по-реален?

Учителят: Вероятно е някои от хората, които са тръгнали в духовния път да очакват, че по този път бързо ще добият големи облаги и ще си наредят живота така, както желаят и очакват. Така мислят дори и някои, които са в окултната школа. Това е голямо заблуждение. Ще знаете, че в духовната школа вие идвате да научите как се живее разумно.

Знанието, което придобивате, ще ви помогне да разберете както науката, така и всичко в живота много по-добре и с по-голяма яснота. Ще придобиете качество, което ще ви помогне да разберете истински неща и да не ги смесвате със заблудите.

Трябва да знаете, че учителите, които просвещават човечеството, не позволяват на учените хора, както и на напредналите ученици на тайната наука да придобият много знания, защото при сегашното положение на човечеството тези знания няма да пренесат много блестящи резултати. Те не могат да понесат високата честота на тези истини. Затова потребно е да се изучават предимно външните белези на явленията, а по-късно тяхната същност.

На вас казвам: За съкровените и възвишени неща ще говорим само с умни, учени, издигнати и духовни хора. С глупавите хора ще говорите за обикновени, всекидневни неща - за лук, за чесън, за пари, за женитби и разводи, за съдебни процеси, за полици, за менюто в катадневието.

Не хабете напразно това, което сте научили и което трябва да положите като основа на живота си. Понякога казвате неподходящи неща на някакъв ваш събеседник, но веднага разбирате, че той не ви разбира. Това ви ядосва, но и вие не сте разбрали кому приказвате.

След пауза от няколко минути Учителят продължи.

Всички вие трябва да знаете, че морето, през което минавате, ще ви изненада с бури. От първия до последния ден на живота си ще минавате през „кризи“. Едни повече, а други по-малко, но всички ще минете през тях. Аз ги наричам „морални бури“. Когато ви посети нещо по-сериозничко в живота, кажете: Това е „морална буря“. Умният ще намери място, което е по на завет и ще премине по-лесно през бурята. В такъв случай интуицията, която е добре да развивате в себе си, ще ви предупреждава за настъпването на „бурята“, както метеорологията предупреждава за настъпващите промени във времето.

Най-важно от всичко е да не скъсате с източника на вашия живот. Не късайте връзката си с възвишеното.

Пазете се от прекомерни вълнения, защото развълнуваното сърце пречи на човешкия дух да види своя образ.