Jump to content

Разговори с Учителя. Разговор девети


Recommended Posts

Разговор девети

Този разговор бе определен за прочитане на резюмето, което учениците обещаха да направят, след като през седмицата бяха занесли на Учителя седем теми. След като Учителят бе прочел темите, върна ги на ученика, който отиде да се осведоми за следващия разговор и който бе натоварен да направи резюмето.

 

Ученикът: За да направя резюмето, което ми поръчахте, аз прочетох Вашата беседа, озаглавена „Преди Авраама“, отпечатана в тома „Делата Божи“ през 1940 г. Началото на беседата е на страница 340. Там прочетох следния стих от Евангелието на Йоан, глава 8, ст. 58, който гласи: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам, Аз съм“.

 

В същата беседа на стр. 352 намерих следните редове, които вземам като мото на резюмето за търпението:

 

„Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо. Който няма търпение, ще изгуби и това, което има. Разумният свят има свой план, който за нищо и за никого няма да измени. Казано е в Писанието: Който търпи, спасен ще бъде.“

 

Нека кажа предварително, че колкото и да се съобразявах с темите на братята, моето резюме е построено предимно върху тези Ваши думи.

 

Като каза това, ученикът се изправи, извади от джоба написаните листове и зачака. Учителят: Четете!

 

Ученикът (чете): Много знаменателно е това, че и през целия си живот мнозина от хората не успяват да разкрият същинското съдържание на някои думи и често употребявани понятия. Така е често и с понятието „търпение“, за което толкова много слушаме и толкова често произнасяме. Имало е дни и минути в живота ни, когато думата търпение за нас е значела мъдрост, а други път нечий гневен глас я е насищал с обида, като е казвал, че търпението е овчедушие или липса на достойнство.

 

За едни тази дума е узрял плод на мъдростта, а за други - робско подчинение.

 

Явленията в природата се подчиняват на известен ритъм. Те следват стъпките на времето, което, макар и да не тече еднакво в различни системи, все то е, което дава ритъма на живота. За нашия свят, в който ние сме избрали за една единица време денонощието, както и поделенията му до най-малките интервали, някои явления ни се струват много бързо развиващи се, а други се развиват едва забележимо. Когато чакаме, казал един от древните философи, времето едва се придвижва, а когато се наслаждаваме, то профучава като подплашен кон.

 

Всеки от нас би могъл да се запита защо един живот, заченат в утробата на майката, се явява на бял свят за три, друг за пет, а за човека - за девет месеци? На този въпрос никой не отговаря, защото не познава плановете, разпоредбите и законите на природата, които закони се дават независимо и категорично от един свят, наречен „свят на причините“. Щом е така, тогава има ли тук място за нечие търпение, което би искало да съкрати този природен процес?

 

Търпението като идея, като сила и като закон в света на причините, може да се приложи във всяко нещо. То е границата между миналото и бъдещето. По средата сме ние и единствената ни възможност е търпението. Днешният бърз и динамичен свят и човекът в него може да ни дадат съвет да потърсим начин да ускорим хода на времето, като притеглим бъдещето по-скоро при нас. Хората могат да решат и да направят с някоя и друга година по-рано някакъв научен институт, но тези, които ще работят или евентуално ще откриват някои истини от областта на науката, трябва да ги изчакаме да израснат като творци, за което се иска време, което не можем да съкратим. Има реорганизатори на обществена арена, които може да обявят с декрет една нова система на живот, но хората винаги ще изостават в своето развитие и голяма част от тях ще се явят негодни за тази система поради наслоени не само от живота и наследствеността елементи, но и поради някакви съвсем ирационални причини, които ни карат да се учудваме защо трима братя или три сестри в едно семейство, родени и расли при еднакви условия, са съвсем различни във всяко отношение.

 

Както и да се засилват творците на натуралистическата наука със своето отричане, не могат да не се съгласят, че има фактори съвсем неизвестни, ирационални, които не принадлежат на нашия, а на един друг порядък. Ние не можем да предизвикаме тяхната изгодна за нас намеса с нищо друго освен със смирение и търпение. Дързостта на самонадеяните не ще промени поведението на тези фактори, защото те са по-силни от всяка воля. Една промяна в съдбата в добър смисъл може да се очаква само тогава, когато ръководителите на човешката съдба открият вложени в банката на чистия, правия и добродетелен живот много неизчерпани капитали. На такава неочаквана и спасяваща промяна могат да разчитат такива, които са живяли по принципа, изразен в една народна поговорка, която казва: „Направи добро, пък го хвърли в морето“.

 

Нетърпението е липса на мъдрост. Това е така, защото мъдрият знае, че вън от неговия свят съществува в една или друга форма един друг свят, в който събитията стават преди да са станали при нас. Мъдрият знае, че всяко нещо идва на своето време и каквато и да е промяна на този порядък е вън от възможностите на човека.

 

Редът и последователността на събитията в живота на човека и обществото можем да оприличим на реда и последователността на природните закони. Има определено време, за което дадено небесно тяло извършва една пълна обиколка по своята орбита. И ако земните жители пожелаят да изследват това тяло, трябва да го изчакат да дойде в едно изгодно за нас положение, например в едно „противосъстояние“, когато това е най-удобно поради най-голямата му близост до земята.

 

И за човека отделно, и за обществото са отредени цикли в развитието, които отделната личност или обществото трябва да изминат, за да стигнат до онова състояние, когато вече можем да ги считаме за културни. А имат ли вече духовна култура, те вече са отговорни за всичко, което вършат, тъй като заедно със знанието расте и отговорността.

 

На човека е дадена по начало свобода, дори и ангелите не се намесват, когато ние по свобода вършим всичко в своя живот. Делата ни може да са добри или лоши, но свободата, с която сме напуснали дома на нашия Небесен Баща, си остава. Но извършени вече, нашите дела са подготвили пътеката за бъдните времена. Последиците добри или лоши, са неминуеми.

 

Както е невъзможно да променим реда на природните явления, така е невъзможно да променим законната последователност на явленията в духовния живот, където причините и техните последствия имат свои „орбити“ и свое време за изминаването им. В съзнанието на духовния човек трябва да се затвърди аксиомата, че никой друг, а самите ние сме автори на този порядък, който хората наричат съдба. Търпеливият ще узнае времето за всяко нещо и няма да влошава положението си, тъй като търпеливият е мъдър, и мъдрият е търпелив. Ако нетърпеливият направи нови грешки в ходовете на своите постъпки, той ще натрупа нови неприятни последици и положението му, като настъпи момент за някоя стара ликвидация, ще бъде много по-лошо отколкото преди. Така трябва да се разбират думите: „Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо, а който няма търпение, ще загуби и това, което има.“ Крайно време е - казва Учителят - хората да променят живота си, да променят своите разбирания, вярвания и целия порядък на своето земно съществувание.

 

Реши ли човек да живее по законите на Божествения порядък, трябва да наблюдава живота и да се учи от него. При това точно и съвестно наблюдение, ако са отпаднали предубежденията и унаследеният фанатизъм, той ще разбере, че всеки се ражда на определено време физически и на определено време духовно. Учителят е казал, че човек се ражда на земята два пъти. За духовното раждане Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“

 

Търпението е благородното качество на силните. Слабите натури нямат търпение. Затова е казано, че търпеливият е по-силен от този, който превзема градове и крепости. Бог, Който е сътворил света, е не само търпелив, но дълготърпелив. Яростта, с която някои желаят да се покажат силни, е най-безпогрешното доказателство за тяхната неустойчивост. Яростта трае „от ден до пладне“, бързо се превръща в унизителна подчиненост, която довежда човека до обезличаване. Истински търпеливият човек е вътрешно свободен и безкомпромисен. Той расте в дух и истина и изчаква победата, разчитайки на развитието, което ще донесе пробуждане от съня на всички привидности.

 

Народите неведнъж са били свидетели, че всички ония, които са проповядвали с ярост насилническите доктрини, са се превръщали в жалки изпълнители на чужда воля. Така е било някога, така е сега, така ще бъде и занапред.

 

Творческият човек е човекът на търпението. Той се учи, наблюдава, синтезира и изгражда своите творби с нови оригинални образци. Лишеният от търпение рови, отрича, руши и комбинира, критикува и се изявява като ликвидатор на създадени вече неща. Той класифицира плодовете на човешката култура и от свое набързо сформирано гледище отделя „полезното“ от „неполезното“.

 

Нетърпеливият никога няма време да се учи, а винаги намира време да учи другите. Той създава норми и категории, вкарва истините в графи и непрестанно, безполезно и досадно новаторствува. Тъй като нетърпеливият е винаги повърхностен, той се изказва по всички въпроси, без да е вникнал в нито един от тях. Преценява литературата, изобразителното изкуство, музиката и науките. Нетърпеливите тълкуват по свой начин законите на природата, кастрят клоните от дървото на познанието, докато това дърво стане удобна гола върлина, удобна за тяхната размисъл.

 

Лишените от търпение приличат на онези жени, които нищо не вършат, а само преустройват наредбата на своя дом. Те прехвърлят спалнята във всекидневната, всекидневната обявяват за хол, а за всекидневна определят кухнята, защото била удобна. Принудителният им „нов ред“ не внася в тоя дом никакъв нов живот, а само объркване и хаос.

 

Търпеливият организира себе си, а нетърпеливият - обществото. Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество“, за някакъв „нов ред“ и за „окончателно оправяне на света“.

 

Срещнете ли човек, който никога не е признал, че е сгрешил, човек, който не се е вгледал в нито една черта на своя характер, а непрекъснато коригира човешкото общество, бягайте от него. Мрачният дух, когото Творецът изгони от небето, сега е приел формата на организатор и спасител на света. Той търси последователи, за да извърши своето мрачно дело, а истинският спасител на човешката душа никога не говори за обществото, никога не създаде организация, а каза: „Дойдох да прибера своите“, а на друго място казва: „Не вие Мене, но аз вас избрах“.

 

Хората могат и бива да се сдружават, за да си помагат при извършването на ред неща от земен материален характер. Те могат да построят задружно голяма сграда, едно шосе, едно пристанище. Те могат да се сдружават и да улесняват живота си, но никога да не отнемат свободата един другиму. Но ако такова общество е построено по закона на принудата, то няма да успее.

 

Търпеливите, които са и мъдри, знаят това.

 

Учениците продължаваха да мълчат, макар че този, който четеше резюмето прибра и последния лист.

 

Учителят стана, не каза нищо, но в очите му имаше усмивката на възрастен човек, който слуша разказа на свое обичано дете. Повдигна ръка, поздрави и отмина.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...