Важни моменти от живота на Рудолф Щайнер.

[Hristo Vatev]

Важни моменти от живота на Рудолф Щайнер.

Хронология

Превод от различни антропософски източници: Преслав Павлов

Увод

Уважаеми читатели,
В предстоящите страници ще се запознаете в хронологичен ред с най-значимите дати от биографията на д-р Рудолф Щайнер, който е един забележителен човешки дух, роден през 1861 г. и живял по времето на Учителя Петър Дънов (1864–1944), до началото на 1925 г. Д-р Щайнер е може би единственият духовен ръководител, за когото Учителя заявява, че върши много ценна работа за Бялата Ложа и за идващата епоха на Водолея – за бъдещата (шеста) славянска културна епоха.
Целта на тази кратка биографична хронология е да предизвика интерес в българските читатели относно антропософията и личността на Рудолф Щайнер, чиято работа, наред със заветите на Учителя Петър Дънов, представлява не само незаменимо средство за ориентиране и истинско развитие на човешкото съзнание в условията на съвременния живот, но и бележи един съвършено нов етап по отношение постепенното възходящо развитие на човешкия морал, светоглед и свръхсетивни способности, вследствие на индивидуално и колективно приложените антропософски знания, които изграждат новите човешки духовно-възприемателни органи, позволяващи на ученика постепенно да преодолее ограниченията на материално-сетивното и да придобие осъзнато Свободата.
Роден като австриец и притежаващ немско самосъзнание, като дете Рудолф Щайнер отраства сред хърватско-словенските общности на някогашната Австро-Унгария, а по-късно се жени за рускинята с немски етнически корени Мари фон Сиверс (1867–1948). Докато изнася езотеричните си беседи, д-р Щайнер е винаги заобиколен от много млади руснаци интересуващи се от духовната наука, която Щайнер нарича антропософия. Този близък контакт със славянството съпътства Рудолф Щайнер през целия му земен живот, но това е само физическото измерение на връзката му със славянството, защото бъдещата духовна култура на (шестата) славянска култура, благодарение на която човечеството ще продължи своята духовна еволюция, ще се развива именно в славянските народи, а българите, както ни разкрива Учителя Петър Дънов, ще имат ролята на мая в нейния разцвет и прогрес.
Учителя Дънов окуражава много от своите ученици да изучават антропософската духовна наука, предадена на човечеството като скъп дар от духовния свят именно чрез д-р Рудолф Щайнер. В България един от първите хора изучаващи сериозно антропософията е Боян Боев (1883–1963), но примерът му бива последван и от много други ученици на Учителя. Някои от тях са: Методи Константинов, Стефан Касабов, Георги Радев и Влад Пашов, които четат д-р Щайнер в оригинал, превеждат негови книги и лекции и пишат статии върху тях.
Друг интересен факт е, че през 1942 г. Димо Даскалов (1907–1989), патронът на Антропософското общество в България, се среща с Учителя Петър Дънов. Среща ги не друг, а Боян Боев, който е приятел с Димо Даскалов. На тази среща, която се състои на Седемте рилски езера, Димо Даскалов получава духовната повеля от Учителя да преведе колкото се може повече от работите на Рудолф Щайнер на български език и така да направи достъпно за българите неговото учение. (Бел. – В биографията на Димо Даскалов годината на тази среща е посочена като 1944 г., но през тази година Учителя Петър Дънов не отива на Рилските езера. Заради бомбардировките в София Учителя пребивава по това време в близкото до София с. Мърчаево, а през месец август се изкачва, заедно със свои ученици, на Витоша в района на връх Острец и не посещава циркуса на Седемте рилски езера).
Факт е обаче, че Димо Даскалов успява да преведе през остатъка от живота си голямо количество антропософска литература. Започвайки от 1945 г., чак до края на земния си път през 1989 г., той превежда около 70 тома от събраните съчинения на д-р Щайнер, които се явяват фундаментът за оформянето и изграждането на българската антропософска общност. Благодарение на неговия самоотвержен преводачески труд, съпътстван с огромни лишения и жертви, ние, можем да изучаваме и прилагаме антропософията в дълбочина на роден език. През всичките тези години на усилена преводаческа дейност Димо Даскалов държи портретите на Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов на работното си писалище и се среща периодично с Боян Боев, с когото другарува до края на неговия живот през 1963 г.
Боян Боев, ученикът най-близо до Учителя, се среща с Учителя Петър Дънов именно благодарение на заръка получена директно от Рудолф Щайнер, която е, че Учителят на Боян Боев е в България. Това знаем не само от писмените спомени за личната среща между Боян Боев и Рудолф Щайнер в Нюрнберг през юни 1908 г., по време на лекциите за Апокалипсиса на Йоан, когато Боян Боев е бил все още студент, но също така и от личните писма на Боян Боев, писани през 1909–1918 г. и запазени в архива на д-р Рудолф Щайнер. Тези писма съдържат въпроси на Боян Боев относно духовните Учители и вероятно са били свързани с този разговор за духовния Учител от България. В тези писма до Щайнер Боян Боев прави и косвени догадки за това кой е Учителя Петър Дънов (1916 г.). За съжаление досега не са открити писмените отговори на Рудолф Щайнер, както и целият архив на Боян Боев. Така или иначе е видно, че през годините, в които Боян Боев вече е бил част от обкръжението на Учителя Петър Дънов, е имало кореспонденция между него и Рудолф Щайнер, или с Мари Щайнер от негово име. Боян Боев също така поддържа кореспонденция и с други членове на Антропософското общество.
Малко известен факт е, че през 20-те години на миналия век има две покани изпратени от България за евритмични представления в София, за лекции на Рудолф Щайнер и за основаване на клон на Антропософското общество в България. Те биват отклонени от Рудолф Щайнер, а по-късно и от Мари Щайнер, под претекста, че в България работи Петър Дънов. Това е известно от спомените на Йорген Смит (1916–1991г.), член на борда на Антропософското общество в Дорнах от края на 30-те години на 20-ти век, които бяха потвърдени от него през 1989 г. (бел. непубликувани спомени на Йорген Смит).
В заключение може да се обобщи, че най-вече благодарение на Боян Боев словото и делото на Учителя Петър Дънов стават известни на Рудолф Щайнер и на Мари Щайнер, но този факт никога не е бил обект на публичност от страна на Антропософското общество. Двете духовни течения в лицето на Антропософското общество и българското Бяло Братство се развиват паралелно във времето – едното в Централна и Западна Европа (в т.нар. от Щайнер Западен стар свят), а другото в Източна Европа (Източен стар свят). Заслужава да се отбележи, че по времето на Учителя, както и след това, в общество Бяло Братство духовната наука антропософия е била обект на изучаване от учениците, който са се стремили към по-научно задълбочен подход в изследването на духовното, на езотеричното, на Доброто, на Божественото.
Надявам се читателите да намерят за интересни изложените в следващите страници факти от живота на Рудолф Щайнер, чрез които да успеят да се приближат до неговата личност. Прераждането на неговата индивидуалност, по собствените му думи от 1922 г., би трябвало да се е осъществило в Америка през 2002 г. и най-вероятно той ще трябва да се противопостави на съвременното Антропософско общество.

Каква е ролята на българите, развиващи съзнанието си благодарение на антропософията?

Преди да приключа с този увод ще се спра на един интересен и специфичен въпрос. Каква е ролята на българите, работещи чрез антропософията? Защо е необходим този въпрос? Заради специфичната позиция, в която ние, българите, можем да се окажем. От една страна сме фундаментално позиционирани като душевен генотип, и като език и култура, да усетим и възприемем съвременните духовни процеси, а от друга – чрез изучаването и опознаването на инструментариума на духовната наука антропософия да ги разберем и осъзнаем.
Знаем от Рудолф Щайнер (том 237 от събраните му съчинения), че има две категории човешки души – стари и млади души. Старите души са първите, които започват да се прераждат на Земята още в края на Лемурийския период, т.е. след отделянето на Луната от Земята. Младите души се завръщат на Земята едва през по-късния Атлантски период. Старите души имат повече прераждания на Земята и за тях е характерно, че приемат Христос по-скоро не интелектуално, а с душата си, с чувство, с интуиция и усет. Те имат едно по-вродено усещане за Христовото същество, защото са Го преживявали на Земята по-дълго време, благодарение на повечето си прераждания. Младите души нямат това изградено усещане и достигат до Христос анализирайки отговорите на екзистенциалните въпроси, които си поставят. Те имат едно по-материално усещане за живота, защото на душевно ниво Христос им е по-далечен, по-абстрактен и по-непонятен, затова и те основно използват интелекта си, за да Го разберат.
Въпреки различията, към началото на 19-ти век, докато са пребивавали още в отвъдното, преди да се преродят на Земята, една обща част от тези две групи души, изживява едни много силни имагинативни образи на Христос и неговата жертва на Голгота. Това поражда много силен стремеж в душите им да разберат тайната на Христовото същество. Точно с тази кармична обремененост идват истинските антропософи на Земята. Те търсят новото разбиране за Христос, което на практика им бива предоставено благодарение на Антропософия (духовното същество стоящо зад науката антропософия). Така появата на антропософията се оказва кармически предопределена в началото на 20-ти век, когато е трябвало да се преродят всички тези души, преживели имагинативните образи на Христос в свръхсетивния свят. Рудолф Щайнер от своя страна се превръща в инструмента, чрез който се дава форма на тази езотерична мъдрост.
Българите са една категория стари души, които изостават с навлизането на Аза в астралните им тела. Това се получава като своеобразно последствие от факта, че те започват да се прераждат като едни от първите физически хора на Земята точно след отделянето на Луната от Земята през Лемурийския период (може би и затова Учителя Петър Дънов заявява, че българин е категория човек, и че българите са най-древните хора на Земята). При българите се наблюдава едно специфично астрално тяло, което е малко по-отделено от физическото и етерното тяло от една страна и Аза от друга. Това е особено силно изразено по време на сън, когато Азът и астралното тяло са отделени. Азовете при българите не са напълно обхванати от астралните им тела. Поради тази свръхсетивна конфигурация на фините им тела, при българите се наблюдава една особеност в тяхното възприемане на духовния свят. Те чувстват и преживяват Бог-Отец в Природата, т.е. висшите духовни йерархии, които се стремят да издигат и развиват заобикалящата ни среда. Това е Доброто в природата, в минералния, растителния и животинския свят. От друга страна чувстват Злото – нисшите йерархии, които внасят изоставането, падението и греха. Така Българите са една особена категория хора, които чувстват и преживяват напрежението и борбата между Доброто и Злото в заобикалящата ги среда в живота.
Естествено възниква въпросът каква е ролята на засега малкото българи, работещи задълбочено с антропософията? На база вече споменатото можем да твърдим, че тази категория българи са хора, които са изключително облагодетелствани през 20-ти и 21-ви век да бъдат в състояние от една страна да имат разбирането за Христовото същество, благодарение на антропософията, а от друга – да усещат Христос като духовно присъствие в заобикалящата ги природа. Така тези българи се оказват една категория хора, която има нужните условия, за да преодолее материалните изкушения и заблуждения, които целенасочено биват внасяни в човешкото съзнание чрез системните атаки на ариманични духове. Тези българи имат вродената душевно-интелектуална способност за разпознаването и разбирането на Христовото същество и затова точно те биха възприели и разбрали по-адекватно за съвремието ни както Христовото същество, така и Неговото вече разгръщащо се етерно пришествие.
Благодарим Ви за вниманието и приятно четене!
Преслав Павлов
април 2020 г.
София

 

Бележка – „думите в италик с кавички“ са цитати на Рудолф Щайнер.
Допълнение (1 юли 2021 г.)

Гореописаната уводна част провокира писмени реакции и публикации от страна на Антропософското Общество в България. Коментиращите представят този увод като опит за представяне на Димо Даскалов, който е патрон на тяхното издателство, като ученик или последовател на Учителя Петър Дънов. С настоящото допълнение авторът декларира, че такава цел никога не е била поставяна, а основната идея е била да се изложат факти и разсъждения, третиращи връзката между Антропософията и Бялото Братство. Затова по-долу ще бъдат изложени още няколко факта на мислещите читатели, за да могат обективно да направят своите изводи. Фактите и съжденията, които би трябвало да са в центъра на умозаключението относно духовната принадлежност и интереси на Димо Даскалов са следните:
Съпругата на Димо Даскалов, Динка Даскалова, е член на обществото на Бялото Братство още от периода, предхождащ запознаването и женитбата им. Тя остава докрай, (и след омъжването си), последователка на Учителя Петър Дънов. В семейния им дом в Стара Загора, а по-конкретно в тяхната спалня, в продължение на десетилетия наред, през целия им съвместен живот те имат окачен в портрет лика на Учителя. (Това са и спомени на старозагорските антропософи Димитър Димчев, Недялко Абаджиев, Петко Иванов и др.). Днес българското Антропософско Общество опитва всячески да постави дебела бариера на разграничаването си от Учителя Петър Дънов и респективно на Димо Даскалов от Учителя, но нека миналите исторически факти бъдат погледнати без предразсъдъци и антипатия! Доколко Димо Даскалов се е разграничавал или симпатизирал на Бялото Братство и на Учителя, е нещо интимно за душата, което принципно не е задължително да бъде декларирано, та било то и в антропософските среди. Теоретически е възможно с всеки да настъпи дистанциране от Учението и Учителя, но в случая логично възниква въпросът: "Защо Д. Даскалов е спял
десетилетия наред под неговия портрет?". В отговор някои биха определили това като толерантност към съпругата си. Може би... Ала дали е само това? Антропософското Общество в България в лицето на Димитър Димчев отказа, въпреки молбите на автора на тази статия, да напише една пълна биография на Димо Даскалов, обективна и откровена, представяща не само дати и факти, а психологичен портрет на този достоен човек, въпреки, че повечето му съвременници са все още живи и това би улеснило изготвянето на животописа.
В архивния поименен списък на старозагорскорската група от обществото на Бялото Братство, под номер седем фигурира името на Димо Даскалов, изпълняващ функцията "помощник-ръководител" на братската група. В същия документ той е описан и като антропософ, агроном и прекрасен цигулар, притежаващ широка култура. Той е изпълнявал песни на Учителя. И следва въпрос – донякъде риторичен, а донякъде ироничен: "Толкова много ли се е дистанцирал Димо Даскалов от обществото на Бялото Братство, че доброволно е бил помощник-ръководител на братска група?!". В същия този поименен списък на старозагорската група на Бялото Братство, под номер едно е вписан Иван Николов – първият ръководител на братството от 1927 г., а под номер две е Никола Каишев – братовчед на Учителя Петър Дънов и първи главен архитект на Стара Загора.
В спомените си за братската група в Стара Загора сестра Александра Д. Георгиева, по-известна като Саша, също описва Димо Даскалов със следните думи: Той беше антропософ, но идваше и в Школата.
Нека всеки мислещ и свободен в сърцето читател да направи сам изводите, базирайки се на гореизброените факти.
Мостът и обединението на двата най-ярки духовни импулса с център Христос, са дело на инспирацията на Архангел Михаил. Разграничението, дистанцирането и антипатията са движени от Антихрист.
Мир и Светлина на този светъл дух – Димо Даскалов, който авторът би нарекъл брат в Христа, и дълбока благодарност към титаничната му работа!

Важни моменти от живота на Рудолф Щайнер. Хронология
23 юни 1829 – В Герас, провинция Долна Австрия е роден бащата на Рудолф Щайнер – Йоханес Щайнер.
8 май 1834 – В Хорн, Долна Австрия, е родена Франциска Блий – майката на Рудолф Щайнер. „Моята майка и моят баща бяха деца на великолепна Долна Австрия – гориста провинция на север от р. Дунав.“
16 май 1860 – Йоханес Щайнер и Франциска Блий встъпват в граждански брак.
27 февруари 1861 – В Долни Кралевец, Хърватия – близо до границата с Унгария, където бащата Йохан Щайнер работи като телеграфист за Южните Австрийски Железници, се ражда Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер. Рудолф Щайнер е покръстен два дни по-късно. Продължават да съществуват спорове за рождената му дата – 25-ти или 27-ми като за час на раждане се сочи 23:15 ч. местно време. Съществува мнение, че въпреки, че е кръстен по-късно в кръщелното свидетелство e вписана коректната дата на раждане, т.е. 27 февруари. Английския астролог Алан Лео запитва лично Рудолф Щайнер, за да му построи хороскоп и получава датата 27 февруари Съществуват специални биографични изследвания по темата.
Лятото на 1862 – Семейството се мести в Мьодлинг, Долна Австрия, заради новата месторабота на бащата Йоханес Щайнер.
1863 – Семейството се мести в Потчах, Долна Австрия, близо до границата със Стирия, където Йоханес Щайнер става началник на гара Земеринг. „Гледка простираща се до планините… величествени върхове в далечината и прекрасен чар на природата в непосредствена близост.“
15 ноември 1864 – Ражда се Леополдин – сестрата на Рудолф Щайнер. Тя работи като шивачка и прекарва целия си живот при своите родители.
28 юли 1866 – Ражда се Густав – глухонемият брат на Рудолф Щайнер.
1867 – Рудолф Щайнер започва да учи в селското училище. Последва неразбирателство между баща му и училищния директор, чиято съпруга несправедливо обвинява момчето, че причинява безредие. В резултат на това Рудолф Щайнер е спрян от училище и започва да учи от дома си.
1868 – Ключова опитност. Неизвестно за семейството, една леля умира в отдалечен град. Седейки в чакалнята на гарата, Рудолф Щайнер вижда нейната „форма“, която разговаря с него и го моли за помощ. „С настъпването на тази опитност започна един нов душевен живот за момчето, живот, в който не само външните дървета и планини му говореха, но и също световете съществуващи отвъд тях. От този момент нататък момчето започна да живее с духовете на природата…“
1869 – Семейството се мести в спокойното и провинциално селце Нойдьорфл, близо до Винер Нойщат в днешна Унгария. Там Рудолф Щайнер посещава местното селско училище. Поради „неправилността“ на неговото писане и произношение, той трябва да посещава допълнителни уроци.
1870 – Благодарение на книга, дадена му от неговия учител Хайнрих Гангл, Рудолф Щайнер открива геометрията: „Да обхвана нещо чисто в духа си ми носеше вътрешно щастие. Чрез геометрията аз опознах за пръв път щастието.“ Същият учител му позволява да рисува, докато другите ученици продължават да се упражняват в четене и писане. „Един артистичен елемент“ навлиза в неговото образование.
1871 – Въпреки, че родителите му не са религиозни, Рудолф Щайнер се превръща в „дете на църквата“ и любимец на свещеника Франц Марац, който, според думите на Щайнер, е „един невероятен образ“. Щайнер също така свидетелства: „Когато достигнах 10-11 годишна възраст, сред всички, които тогава познавах, той [Франц Марац] беше значително най-отличаващият се.“ Освен многото други факти, Марац запознава Рудолф Щайнер и с хелиоцентричната космология на Коперник. Като момче, в близост до олтара, Рудолф Щайнер служи на меси, погребения и шествия. В края на годината след един инцидент, в който той се отървава от побой, баща му забранява църковните посещения.
1872 – Рудолф Щайнер се премества в намиращото се на седем километра от дома му гимназиално училище във Винер Нойщат. Това разстояние той изминава пеш всеки ден независимо от естеството на метеорологичните условия. Във Винер Нoйщат Рудолф Щайнер се запознава с немската литература благодарение на лекаря Карл Хикел. Също така той се запознава и с теорията на електричеството и телеграфа. Четенето му се отдава, но това не важи за правописа. През първите две години изпитва трудности, но след това се превръща в „добър ученик“.
1873-75 – С помощта на своите учители, или пък самостоятелно, Рудолф Щайнер придобива много на брой чудесни опитности свързани с различните науки и математиката. Извън училище той се занимава самостоятелно с аналитична геометрия, тригонометрия, диференциални уравнения и изчисления.
1876 – Рудолф Щайнер започва да преподава на други ученици, за да им помага и също така изучава от своя баща изкуството на книговезването. Отделно от това самостоятелно изучава и стенография.
1877 – Рудолф Щайнер се запознава с труда на Имануел Кант Критика на чистия разум, който многократно чете и започва собственото си изследване на този трактат. Щайнер открива и прочита Всеобща световна история на Карл фон Ротек.
1878 – Разширено изучава тогавашната съвременна психология и философия.
1879 – Завършва гимназията с отличие. Неговият баща е преместен на работа в Инцерсдорф, близо до Виена. Рудолф Щайнер използва своето първо посещение във Виена, за да „закупи значително количество философска литература“ – Кант (1724–1804), Фихте (1762–1814), Шелинг (1775–1854) и Хегел (1770–1831), както и няколко истории на философията. Неговата цел е да открие пътя от Аза към природата.
Октомври 1878–1883 – Рудолф Щайнер започва обучението си във Висшето Техническо Училище във Виена, за да изучава математика*, химия*, физика*, биология* (* - основните предмети, които записва, за да започне следването си), минералогия, ботаника, зоология, геология и механика и става студент благодарение на университетската си стипендия. Също така посещава и лекции по история и литература, докато едновременно с това продължава жадно да чете различни философските трудове. Неговите двама любими преподаватели в колежа са преподавателят по немски език и литература Карл Юлиус Шрьоер (1825–1900) и лекторът по физика Едмунд Райтлингер (1830–1882). Щайнер посещава лекции по естетика на Роберт фон Цимерман (1824–1898) и по философия на Франц Брентано (1838–1917). През тази година започва своето приятелство с Мориц Цитер (1861–1921), който финансово подпомага Щайнер, докато той живее в Берлин. Щайнер се запознава с изследвания на Гьоте и прочита за пръв път Фауст.
1880 – Рудолф Щайнер посещава лекциите на Карл Юлиус Шрьоер, които са посветени на Шилер (1759–1805) и Гьоте (1749–1832), като Шрьоер се превръща в негов ментор. „Вследствие на забележителното стечение на обстоятелствата“ Рудолф Щайнер се запознава с Феликс Когуцки (1833–1909), „билкар“ и лечител, който може „да вижда дълбоко в тайните на природата“. Рудолф Щайнер се среща и учи от този „пратеник на Учителя“ през цялото време, докато живее във Виена и го посещава неколкократно в родния му град Трумау.
Януари 1881 – „Не спах и за момент. Бях зает с философски проблеми до около 00:30 сутринта. След това най-накрая се отпуснах в леглото. Всички мои усилия през последната година бяха насочени спрямо истинността на твърдението на Шелинг: „У всеки човек се таи една тайна, чудесната способност да се отдръпне от потока на времето – да се отдели от самоопределящото се от всичко идващо към него отвън – да се вглъби в най-дълбоката си същност, в неизменната форма на Вечността и да погледна така към себе си“. „Вярвам и все още съм твърдо убеден в това, че аз открих тази способност у себе си. От дълго време се бях свързал с това. Сега цялата идеалистична философия стоеше пред мен променена. Какво е една безсънна нощ в сравнение с това?“ Рудолф Щайнер започва да комуникира с водещите мислители за съвремието си и те му изпращат книги, които той жадно чете. Юли месец: „Аз не съм един от онези, които се гмурват в деня като животно в човешка форма. Аз се стремя към една специфична цел, към една идеалистична цел – познанието за истината! Това не може да бъде постигнато между другото. Изисква се най-големият стремеж в света, освободен от всякакъв егоизъм и същевременно от всякакво примирение.“ Август: Щайнер записва за пръв път размишления, които по-късно ще станат част от книгата му Философия на свободата. „Стремежът към абсолютното: този човешки копнеж е свобода.“ Той също така се стреми да дефинира и „философията на селянина“, описвайки мироглед му като на човек, който живее близо до земята по стария традиционен начин.
1881–1882 – Билкарят Феликс Когуцки се разкрива пред Щайнер като пратеник на друга, по-висша в посвещението личност, която инструктира Рудолф Щайнер да проникне по-дълбоко във философията на Фихте и да усъвършенства съвременното научно мислене. По този начин Рудолф Щайнер успява по правилен начин да се подготви и да навлезе в сферата на Духа. Този Учител (за когото се смята, че е Християн Розенкройц) осведомява Щайнер и за двойствената природа на времето (еволюционна и инволюционна). Това продължава до 1882 година.
1882 – С помощта на Карл Юлиус Шрьоер Рудолф Щайнер е помолен от Йозеф Кюршнер (1853–1902) да редактира научните работи на Гьоте за списанието Германска национална литература, което бива издавано от самият Кюршнер. Щайнер пише Една възможна критика на теориите за атомизма и я изпраща на Фридрих Теодор Фишер (1807–1887), чиито трудове е изучавал по-рано.
1883 – Природата и творчеството на Гьоте са му представени от Шрьоер с блестящ ентусиазъм, но самият свят на идеите, който за Шрьоер е действителната движеща сила на мировите дела, му изглежда само като сянка на истинския духовен свят и така Щайнер преминава от идеята за субективния идеализъм на Шрьоер към идеята за „обективния идеализъм". Предприема обширни, и то най-вече в областта на оптиката, естествено-научни изследвания в лабораторията на преподавателя си Райтлингер. Тези изследвания му дават увереността, че светлината сама по себе си, в смисъла на Гьоте, представлява свръхсетивна реалност, а цветовете са сетивни явления „вътре в светлината". Напуска Висшето Техническо Училище във Виена без да полага държавен изпит, продължава да работи по публикуването на научните творби на Гьоте и започва работа като частен учител.
1884 – Първият том на Гьотевите съчинения върху естествените науки (GA 1) е готов през март. Рудолф Щайнер изнася лекции върху научния подход на Гьоте и Лесинг. През юли той започва работа в дома на вносителя на памук Ладислаус Шпехт и съпругата му Паулине като наставник на четирите им момчета. Той ще живее в дома им до 1890 г. Успява да доведе проблемното 11-годишно момче на семейство Шпехт – Ото Шпехт, което се счита за неспособно да бъде обучавано, до успешното му завършване на гимназията, което е последвано и от придобиване на медицинско образование. Щайнер завършва едно фундаментално педагогическо и терапевтично изследване, и разработва своите педагогически възгледи и методи благодарение на наблюденията си върху ученика си Ото Шпехт. Занимава се с философията на Едуард фон Хартман и особено с неговия труд Феноменология на моралното съзнание. По това време той се запознава със семейния лекар на семейство Шпехт – Йозеф Бройер (1842–1925), който е съавтор със Зигмунд Фройд (1856–1939) при публикуването на книгата Изследвания върху хистерията.
1885 – Докато продължава да редактира работите на Гьоте, Рудолф Щайнер чете задълбочено съвременни философи като Едуард фон Хартман (1842–1906), Йоханес Фолкелт (1848–1930), Рихард Вале (1857–1935) и др.
1886 – Посещава често къщата на семейство Фер и възниква близко приятелство между него и Радегунде Фер (1868–1903) – най-малката дъщеря на доктора на философските и юридическите науки Йозеф Едуард Фер. Месец май: Рудолф Щайнер изпраща на Кюршнер ръкописа на Основни линии на една теория на познанието в светогледа на Гьоте – с особено позоваване на Шилер (GA 2), която бива публикувана през октомври и намира широко разпространение. Щайнер се запознава с поетесата Мари Ойгени дел Граци (1864–1931) и в нейна чест пише Природата и нашите идеали. Рудолф Щайнер посещава нейния салон, където се запознава с много свещеници, теолози и философи, които стават негови приятели. Междувременно директорът на архива на Гьоте във Ваймар моли за неговото сътрудничество при публикуването на Гьотевите трудове в изданието Софи, най-вече относно проучванията на цветовете.
1887 – В началото на годината Рудолф Щайнер е много болен. През годината неговото здраве постепенно се подобрява и той се превръща в човек предимно на „писмената кореспонденция“, като пише есета и участва в австрийския културен живот. През август-септември излиза от печат вторият му том на Гьотевите съчинения върху естествените науки (GA 1).
1888 – Януари-юли: Рудолф Щайнер става редактор на журнала Германски седмичник. Той стартира по-интензивни лекционни цикли и изнася лекцията Гьоте като бащата на новата естетика (виж. GA 30). Щайнер се запознава и става много близък приятел с Фридрих Екщайн (1861–1939) – австрийски енциклопедист, меценат, теософ, писател, философ на символизма, алхимик, музикант и вегетарианец. Фридрих Екщайн го въвежда в различни духовни движения (включително и в теософското), като двамата заедно медитират и тълкуват различни езотерични и алхимични текстове.
1889 – За първи път чете Фридрих Ницше (1844–1900) и неговия труд Отвъд доброто и злото. Той отново се сблъсква с теософията и в теософските кръгове около Мари Ланг (1858–1934) научава за Елена Блаватска (1831–1891). Също тук се запознава и с добре известни личности от австрийския обществен живот, както и с езотерици като Франц Хартман (1838–1912) и Карл Лайниген-Билигхайм (преводач на Трансценденталната вселена от К.Г. Харисън). През този период за пръв път чете книгите Езотеричният будизъм на А.П. Синет (1840–1921) и Светлина по пътя на Мейбъл Колинс (1851–1927). Започва и да пътува повече, посещавайки Будапеща, Ваймар и Берлин, където се запознава с философа Едуард фон Хартман. Коледния период на 1889 г. Рудолф Щайнер прекарва с приятели в Херманщат, Зибенбург (съвременен Сибиу, Румъния). Там, в Карпатските планини, се е установил голям немски етнос още през 12-ти век. По думите на Щайнер тук за първи път му се разкрива духовната структура на Приказка за зелената змия и красивата лилия на Гьоте. В този период Рудолф Щайнер има много съкровени преживявания, които обаче споделя много оскъдно в автобиографията си. Смята се, че тук той преминава следващо ниво на посвещение. Този път от Учителя Исус.
1888-89 – „Това беше изпитателен период за душата ми, докато се взирах в християнството… Аз успях да прогресирам върху еволюцията на християнството единствено чрез съзерцанието в смисъла на духовното възприятие… Съзнателното разбиране на истинското християнство започна да изгрява в мен към края на века. Това семе продължи да се развива. Изпитанието на моята душа се случи скоро преди началото на 20-ти век. Това беше решително за развитието на душата ми, така че аз стоях духовно изправен пред Мистерията на Голгота в дълбоко и тържествуващо празнуване на познанието.“
1890 – Рудолф Щайнер завършва третия том на GA 1. Започва своята докторска дисертация, която по-късно ще се превърне в Истина и наука (GA 3). Запознава се с поетесата феминистка Роза Майредер (1858–1938), с която ще обменя своите най-съкровени разсъждения. През септември Щайнер се мести във Ваймар, за да продължи работата си в архива на Гьоте.
1891 – Излиза от печат редактирания от Кюршнер том трети от поредицата за Гьоте. По това време Рудолф Щайнер редактира изследванията на Гьоте върху минералите, както и научните изследвания в издание Софи. Рудолф Щайнер се запознава с Лудвиг Леснер (1845–1896) от издателство Кота, който го моли за книга свързана с основните въпроси на метафизиката. Благодарение на тази среща по-късно се появява книгата Философия на свободата (GA 4), която обаче няма да бъде издадена от Кота, а от Емил Фелбер (1866–1932). През октомври Рудолф Щайнер взема устната защита на своя докторат по философия, математика и механика в университета в Росток, Германия. По-късно му е присъдена научната степен доктор по философия от Хайнрих фон Щайн, а темата на дисертацията му е „Основният въпрос на епистемологията, със специално внимание към наукоучението на Фихте“. През ноември във Виена той изнася за първи път лекция, свързана с Гьотевата приказка.
1892 – Рудолф Щайнер продължава работата си в архива на Гьоте и Шилер, а също и върху Философия на свободата (GA 4). Неговата дисертация е публикувана под заглавието Истина и наука (GA 3). Щайнер се заема да пише въведения към книги на събраните съчинения на Артур Шопенхауер (1788–1860) и Жан Пол (1763–1825) за издателство Кота. В края на годината той започва да живее съвместно с Анна Ойнике (1853–1911) – вдовица с четири дъщери и един син. Щайнер се сприятелява с Ото Ерик Хартлебен (1864–1905), с когото споделя общи литературни интереси.
1893 – Рудолф Щайнер започва да пише много прегледи, рецензии, ревюта и статии за най-различни издания. През март изнася лекция на тема Хипнотизма във връзка със спиритуализма. През септември е завършен четвърти том от изданията на Кюршнер. През ноември излиза Философия на свободата (GA 4). Също така тази година той се запознава и с анархиста Джон Хенри Макей (1864–1933) и с Макс Щирнер (1806–1856) – немски философ, ляв хегелианец и теоретик на анархизма, който оказва силно влияние върху възгледите на Ницше.

1894 – Рудолф Щайнер се запознава със сестрата на Ницше (1844–1900), Елизабет Фьорстер Нищше, и започва да чете все още непубликувания Антихрист. Запознава се и с Ернст Хекел (1834–1919). През есента започва да пише книгата Ницше, борец срещу своето време (GA 5).
1895 – Май: Излиза книгата Ницше, борец срещу своето време.
1896: 22-ри януари – Рудолф Щайнер вижда Фридрих Ницше за пръв и последен път. Работи в архивите на Ницше, Гьоте и Шилер, и приключва работата си в тях към края на годината. Влиза в конфликт с Елизабет Ницше и така връзката му с архива на Ницше бива прекъсната.
1897 – Рудолф Щайнер приключва ръкописа Светогледът на Гьоте (GA 6). Премества се в Берлин с Анна Ойнике и започва редакторска дейност за Литературно списание. От сега нататък Щайнер ще пише многобройни прегледи, рецензии, ревюта, литературни и философски статии и др. Започва и лекционна дейност към Свободното литературно общество. През септември той посещава конгреса на ционистите в Базел. През 1894–1906 г. се ангажира в наказателния процес във Франция по делото Драйфус и защитава висшия офицер от френската армия с елзаско-еврейски произход Алфред Драйфус, който несправедливо е заподозрян в шпионаж в полза на Германия и изпратен на заточение на Дяволския остров (Карибите) във Френска Гвиана. Вярва в невинността на Драйфус и си навлича гнева на антисемитите, пишейки за него в Литературно списание. Изнася пет доклада по делото Драйфус до 1898 г. Решително отхвърля ционизма – желанието на определени кръгове за създаване на еврейска държава в Палестина. В този период, около 36-тата му година, се случва дълбок обрат в душевния му живот – от една страна значително се изостря вниманието му към разумността на външен свят, а от друга страна медитацията все повече и повече се превръща в жизнена необходимост на душата му.
1898 – Чрез работата си като редактор Рудолф Щайнер активно участва в берлинския политически, артистичен и театрален живот. Сприятелява се с Джон Хенри Макей (1864–1933) и с поета Лудвиг Якобовски (1868–1900). Присъединява се към кръга от писатели, артисти и учени на Якобовски, който е наречен Идващите и там изнася лекции до 1903 г. Щайнер също така изнася лекции и пред Сдружението за училищна педагогика. Той пише статия по случай 150 години от рождението на Гьоте. Лекцията е озаглавена Тайното откровение на Гьоте и анализира Гьотевата Приказка за зелената змия и красивата лилия.
1899 – Рудолф Щайнер започва да работи като преподавател в Общообразователното училище за работещи, което е основано от Вилхелм Либкнехт (1826–1900) и до 1904 г. изнася както отделни лекции, така и цели лекционни цикли. Завършва трудовете Литература и духовен живот през деветнадесети век, Индивидуализъм и философия, Хекел и неговите опоненти, Поезия в съвремието и започва да работи над това, което петнадесет години по-късно ще се превърне в Загадките на философията (GA 18). Щайнер се среща с много артисти и писатели, сред които Кате Колвиц (1867–1945), Стефан Цвайг (1881–1942) и Райнер Мария Рилке (1875–1926). На 31-ви октомври сключва брак с Анна Ойнике.
1900 – „Аз мислех, че смяната на века ще донесе нова светлина на човечеството. Изглежда, че отделянето на човешката мисъл и воля от духа се е увеличило. Промяна или завръщане в посоката на развитие на човешката еволюция ми изглежда необходимост.“ С посвещение на Ернст Хекел, през март е публикувана втората част на Поглед на света и живота през деветнадесети век, която по-късно ще се обособи като Загадките на философията. Продължава да изнася лекции пред Сдружението по училищна педагогика и го оглавява след смъртта на Якобовски. Изнася лекция пред около 7000 печатари по повод юбилей на Гутенберг – бащата на съвременното книгопечатане. През септември Рудолф Щайнер е поканен от граф и графиня Брокдорф да изнесе лекция в кръга Теософска библиотека, помещаващ се в техния дом.

Неговата първа лекция е за Ницше, а втората му лекция е озаглавена Тайното откровение на Гьоте. На 6-ти октомври започва лекционен цикъл свързан с мистицизма, който по-късно ще се превърне в Мистицизмът и връзката му с Модернизма (
GA 7). Ноември: Изнася своята първа лекция във федерацията „Джордано Бруно“, която е основана от Вилхелм Бьолше, а вторият съосновател е философът Бруно Виле. Щайнер остро критикува Бьолше заради „еснафщина“, но пък адмирира Бруно Виле. Лекциите му във федерацията продължават до май 1905 г. Той говори за Джордано Бруно и тогавашния Рим, фокусирайки се върху важността на монизма и философията на Тома Аквински. Ноември-декември: „Мари фон Сиверс (1867–1948) се появява в публиката“.
1901 – Рудолф Щайнер има продължителни финансови затруднения и неговите ранни приятели Мориц Цитер и Роза Майредер го подпомагат. През октомври в Теософска библиотека той започва лекционния цикъл Християнството като мистичен факт (по-късно издаден в 8-ми том на събрания съчинения – GA 8). През ноември в Хамбург по покана на Вилхелм Хубе-Шлайден (1846–1916) той изнася своята първа теософска лекция върху приказката на Гьоте. Посещава чаената сбирка в дома на граф и графиня Брокдорф по време, на която се чества основаването на Теософското общество. Щайнер изнася лекционен цикъл От Буда към Христос пред кръга Идващите. На 17-ти ноември Мари фон Сиверс пита Рудолф Щайнер дали Теософията не се нуждае от западно-християнско духовно течение, за да допълни източните акценти. „Въпросът беше поставен. Сега следвайки духовните закони аз можех да започна да отговарям“. През декември Рудолф Щайнер пише за първи път своя статия за едно теософско издание. В края на годината семейство Брокдорф и вероятно Вилхелм Хубе-Шлайден молят Рудолф Щайнер да се присъедини към Теософското общество и да поеме ръководството на Германската секция. Рудолф Щайнер приема с условието, че Мари фон Сиверс, която е в Италия по това време, ще работи с него.
1902 – В началото на януари, заедно с Роза Люксембург (1870–1919), Рудолф Щайнер участва в откриването на Училището за работници в Шпандау. На 17-ти януари Рудолф Щайнер се присъединява към Теософското общество. През април е поканен да стане Главен секретар на германската секция на Теософското общество, като междувременно той е работел за нейното изграждане. През юли посещава теософския конгрес в Лондон. Запознава се с Бертрам Кийтли (1860–1949) и с Дж.Р.С. Мийд (1863–1933), А.П. Синет, Ани Безант (1847–1933) и други. През септември бива издаден цикълът Християнството като мистичен факт (GA 8). През октомври, пред около 300 души в Сградата на Джордано Бруно (общество посветено на Дж. Бруно), Рудолф Щайнер дава своята първа публична лекция по Теософия на тема Монизъм и Теософия. Между 19-ти и 21-ви октомври немската теософска секция провежда своята първа сбирка; Рудолф Щайнер е неин Генерален секретар, а Ани Безант също участва. Лекциите на Щайнер са свързани с практичното изследване на кармата. На 23-ти октомври Ани Безант представя Рудолф Щайнер пред Езотеричното училище на Теософското общество. На 25-ви октомври Щайнер започва серия седмични лекции под названието Полето на Теософията. През тази година Рудолф Щайнер среща за първи път Ита Вегман (1876–1943), която по-късно, в края на живота му, ще стане негов близък сътрудник.
1903 – Рудолф Щайнер започва поредица от около 300 лекции и семинари. През май излиза първия брой на списание Луцифер. През юни посещава Лондон за първата среща на Федерацията на европейските секции на Теософското общество, където се запознава с полковник Хенри Олкът (1832–1907). Рудолф Щайнер започва да пише Теософия (GA 9). Анна (Ойнике) Щайнер напуска Рудолф Щайнер и макар да нямат официален развод те не поддържат семейни отношения след това.

1904 – Рудолф Щайнер продължава да изнася, общо около 90, лекции в Колежа на работниците и на други места, а в цяла Германия изнася около 140 лекции пред теософската аудитория през тази година. През февруари се среща с Карл Унгер (1878–1929), който по-късно ще стане член на Управителния съвет на Антропософското общество (1913). През март се запознава с Михаел Бауер (1871–1929), християнски мистик, който в бъдеще също ще членува в Управителния съвет. През май излиза от печат Теософия (GA 9) с посвещение: На духа на Джордано Бруно. Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс посещават Лондон за срещи с Ани Безант. През юни Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс посещават срещата на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Амстердам. През юли Щайнер започва поредица статии в списанието Луцифер-Гнозис, които по-късно ще се превърнат в Как се постигат познания за висшите светове (GA 10) и в Космична памет (GA 11). През септември Ани Безант посещава Германия. През декември Щайнер изнася лекции за Свободните масони. Той споменава високите нива на масонството идващи от Джон Яркър (1833–1913) и представени от Теодор Ройс (1855–1923) и Карл Келнер (1851–1905) като едно празно пространство „в което може да бъде поставен един добър образ“.
1905 – През тази година Щайнер ще прекрати своята не-теософска лекционна практика. Подкрепян от Мари фон Сиверс дейността на Щайнер за теософски лекции ще се увеличи значително – както по отношение на публичните лекции, така и в затворения кръг на Теософското общество. „Германското Теософско движение е от изключително значение“. Щайнер препоръчва да се четат Фихте, Якоб Бьоме (1575–1624), Ангелус Силезиус (1624–1677). Той започва да внася християнски теми в Теософията. Също започва да работи с лекари (Феликс Пайперс и Лудвиг Ньол). През юли той е в Лондон за Федерацията на европейските секции, където посещава лекция на Ани Безант: „Рядко съм виждал г-жа Безант да говори толкова проникновено и сърдечно, …чрез г-жа Безант аз намерих пътя до Блаватска“. Септември-октомври Рудолф Щайнер изнася курс от 31 лекции пред малък езотеричен клас. През октомври се провежда годишната среща на Германската секция на Теософското общество, която секция продължава да бъде малка на брой. Рудолф Щайнер отчита, че все пак членовете са нараснали от 121 на 377. През ноември, търсейки да изградят едно духовно „продължение“, Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс участват в Мемфис-Мизраим, масонска церемония. Те плащат по 45 марки за индивидуалното си членство. „Вчера ти видя колко малко е останало от миналите езоретични институции. Ние се срещаме само с „рамка“, …понастоящем зад нея няма нищо. Духовните сили са се оттеглили напълно.“, пише Щайнер на Мари фон Сиверс.
1906 – Разрастване на теософската дейност. Рудолф Щайнер изнася 245 лекции и едва 44 от тях са в Берлин. Лекционните цикли биват изнасяни в Париж, Лайпциг, Щутгарт, Мюнхен. Духовната работа също се усилва. Рудолф Щайнер започва писането на Въведение в Тайната наука (GA 13). През януари той получава разрешение и патент да ръководи клон на духовно общество наречено Мистика Атерна от Ордена на древните свободни масони Мемфис-Мизраим. Това ще се превърне в Когнитивна култова секция (Мизраим служба) на Езотеричното училище (справка GA 265). През това време Щайнер се запознава с Алберт Швайцер (1875–1965). През май е в Париж и се запознава с Едуард Шуре (1841–1929). Много руснаци посещават неговите лекции, сред тях са: Константин Балмонт (1867–1942), Дмитрий Мережковски (1865–1941), Зинаида Хипиус (1869–1945) и Маргарита Волошина (1882–1973). Рудолф Щайнер посещава Федерацията на европейските секции на Теософското общество, на която за последен път присъства полковник Олкът. Щайнер прекарва края на годината във Венеция и Рим, където помага за превода на Ключ към теософията на Блаватска.

1907 – Разраства се Теософско общество, следващо розенкройцерската директива за представяне на духа в света – в образованието, социалните въпроси, науката и изкуството. През февруари Олкът умира в Адяр. Преди смъртта си той указва, че Учителите желаят Ани Безант да го наследи – следват множество интриги. Рудолф Щайнер подкрепя кандидатурата на Безант. Април-май, подготовка за конгреса на Федерацията на европейските секции на Теософското общество – това е голямото събрание на Мюнхенския конгрес, на който Ани Безант присъства. Щайнер решава да раздели Източното от Западното езотерично училище. Той отделя своето езотерично училище от Теософското общество (Щайнер и Безант са в хармония по този въпрос). Щайнер прави своите първи лекционни турове в Австрия и Унгария. Това лято той е в Италия. През септември Щайнер посещава Едуард Шуре в Бар, Франция, който ще напише въведение към френското издание на Християнството като мистичен факт. Рудолф Щайнер пише автобиографично изложение, известно като Документа от Бар. В списанието Луцифер-Гнозис се появява статията Възпитанието на детето.
1908 – Движението се разраства и вече има 1150 члена. Лекционната дейност се разраства. Щайнер прави своя първи голям лекционен тур в Холандия и Скандинавия, като също така посещава Неапол и Сицилия. Темите са: Евангелието на Йоан, Откровението на Йоан, Египет, наука, философия и логика. Луцифер-Гнозис спира да бъде издавано. В Берлин Мари фон Сиверс, заедно с Йохана Мюке (1864–1949), основава издателство Философско-Теософско (след 1915 Философско-Антропософско), което е предназначено да издава работите на Рудолф Щайнер. Щайнер изнася лекционните цикли Евангелие на Йоан (GA 103) и Откровението на Йоан (GA 104).
1909 – Излиза от печат Въведение в Тайната наука (GA 13). Пътуване и лекционна дейност. Духовните изследвания на Рудолф Щайнер се разширяват и включват: полярността Луцифер-Ариман, работата на великите исторически личности, Майтрея Буда и Бодисатвите, Духовна икономия (GA 109), Работата на духовните йерархии (GA 110). Щайнер задълбочава изследванията си в областта на евангелията, изнасяйки цикъла Евангелието на Лука (GA 114), където за първи път говори за двете деца Исус. Запознава се и става приятел с Кристиян Моргенщерн (1871–1914). През април поставя основополагащия камък на модела Малш, който по-късно ще се превърне в Първия Гьотеанум. През май конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество се провежда в Будапеща. Рудолф Щайнер получава теософския медал за литературен принос Subba Row за книгата си Как се постигат познания за висшите светове (GA 10). През това време Чарлз Ледбитер (1854–1934) открива Джуди Кришнамурти (1895–1986) и го обявява за бъдещия Миров Учител, носителя на Майтрея Буда и „отново проявяващ се Христос“. През октомври Рудолф Щайнер изнася плодотворни лекции за Антропософията, които неуспешно опитва да преработи през следващите години в незавършената си книга Антропософия (GA 45).
1910 – Нови лекционни цикли: Проявяването на Христос в етера (GA 118), Мисията на душите на народите (GA 121), Окултна история (GA 126), еволюционното развитие на етерните познавателни способности. Щайнер продължава своите евангелски изследвания с Евангелието на Матей (GA 123). На 22-ри януари умира баща му. През април прави едномесечно пътуване в Италия, включвайки Рим, Монте Касино и Сицилия в списъка на местата за посещение. Щайнер отново посещава Скандинавия. Юли-август пише своята първа мистерийна драма Вратата на посвещението (GA 14). През ноември изнася цикъла лекции Психософия (GA 115). През декември той заявява участие в за Международния конгрес по философия в Болоня с тема: Психологични основи и епистологична рамка на Теософията.

1911 – Кризата в Теософското общество се задълбочава. През януари Ордена на изгряващото Слънце, който по-късно ще се преименува на Ордена на звездата на Изтока, е основан за нарочения за Миров Учител – Кришнамурти. По същото време Мари фон Сиверс се разболява тежко. Малко на брой лекции са изнесени през това време, но са поставени важни нови основи. През март в Прага Щайнер се запознава с Франц Кафка (1883–1924) и Хуго Бергман (1883–1975). През април Щайнер представя своята работа на Международния конгрес по философия в Болоня. Той пише втората мистерийна драма Изпитанието на душата (GA 14). Докато Мари фон Сиверс се възстановява, Щайнер започва работа върху Календар 1912/1913, който ще съдържа медитациите Календар на душата. На 19-ти март Анна (Ойнике) Щайнер се самоубива. Рудолф Щайнер официално става вдовец. През септември Щайнер посещава Айнзиделн – родното място на Парацелз. През декември Фридрих Рителмайер (1872–1938), бъдещият основател на Християнската общност, се запознава с Рудолф Щайнер. Основава се и Строителният комитет, който ще ръководи построяването на Първия Гьотеанум първоначално планиран за Мюнхен. Също се основава независимо движение Независима асоциация, която на следващата година ще прерасне в Антропософско общество. Лекционните цикли включват: Окултна психология (GA 128), Чудесата на света (GA 129), От Исус към Христос (GA 131). Други теми са: езотеричното християнство, Християн Розенкройц, Духовното ръководство на човечеството [GA 15], сетивния свят и духовния свят.
1912 – Въпреки продължаващата и задълбочаваща се криза в Теософското общество, Щайнер е изключително плодотворен: Календар 1912/1913 е издаден; създадена е Евритмията; написани са третата мистерийна драма Пазачът на прага (GA 14) и Път към себепознание (GA 16). Обновените теми включват: живот между смъртта и новото раждане, карма и прераждане. Други лекционни цикли включват: Духовните същества в небесните тела и царството на природата (GA 136), Човешкото същество в светлината на окултизма, теософията и философията (GA 137), Евангелие от Марк (GA 139), Бхагавадгита и писмата на Павел (GA 142). На 8 май Рудолф Щайнер отпразнува Деня на Белия лотос, деня на кончината на Блаватска, който той е отбелязвал през последните десет години. Този е и последният път. През август Рудолф Щайнер предлага Независимата асоциация да се нарече Антропософско общество. През септември се състои първият курс по евритмия. През октомври Рудолф Щайнер отклонява припознаването на ложата на Теософското общество, посветена на Звездата на Изтока, и решава да изключи всички членове на Теософското общество, които принадлежат на този орден. Заедно с Мари фон Сиверс той посещава за първи път Дорнах, близо до Базел, Швейцария, и те стоят на хълма, където ще бъде издигнат Гьотеанума. През ноември ложата на Теософското общество е открита директно с мандат от Адяр (Ани Безант). През декември се състои събрание на Германската секция, на която се решава, че членовете на Ордена на Звездата на Изтока не могат да принадлежат на Теософското общество. На 28-ми декември се състои неофициалното основаване на Антропософското общество в Берлин.
1913 – Изключване на Германската секция от Теософското общество. 2-3 февруари – събрание за официалното основаване на Антропософското общество. Членове на Управителния съвет са: Мари фон Сиверс (1867–1948), Михаел Бауер (1871–1929), Карл Унгер (1878–1929). На 20-ти септември се поставя основополагащия камък на Първия Гьотеанум в Дорнах. Строенето на сградата започва веднага след това. Третата мистерийна драма Събуждането на душата (GA 14) е завършена. Също така са изнесени лекционните цикли: Прагът на духовния свят (GA 147), Езотеричното значение на Бхагавадгита (GA 146) (който бива посетен от руския философ Николай Бердяев (1874–1948)), Мистерии на Изтока и Християнството (GA 144), Резултати от езотеричното развитие (GA 145), Петото евангелие (GA 148). През май Рудолф Щайнер е в Лондон и Париж, където антропософската му работа продължава.

1914 – Строителството на Гьотеанума продължава. В него участват строители от седемнадесет националности. Състои се общо събрание на Антропософското общество. През май Рудолф Щайнер посещава Париж и катедралата в Шартър. На 1 август е обявена войната, която ще се превърне в Първата световна война. „Сега катастрофата се случи.“ Рудолф Щайнер се завръща в Германия от Дорнах – впоследствие ще има многократни пътувания и в двете посоки. Написва последната глава на Загадките на философията (GA 18). Изнася лекционните цикли: Човешка и космична мисъл (GA 151), Вътрешната същност на човека между смърт и едно ново раждане (GA 153), Окултно четене и окултно чуване (GA 156). На 24-ти декември Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс сключват брак.
1915 – Строителството на Гьотеанума продължава. Темата живот след смъртта се превръща в основна. Написва Мисли по време на война (GA 24). Лекционни цикли: Тайната на смъртта (GA 159), Обединението на човечеството чрез Христовия импулс (GA 165).
1916 – Рудолф Щайнер започва съвместна работа с Едит Марион (1872–1924) върху скулптурата Представителят на човечеството. Той също работи с алхимика Александър фон Бернус (1880–1965). Пише Загадки на човечеството (GA 20). Лекционни цикли: Необходимост и свобода в световната история и човешките действия (GA 166), Минало и настояще в човешкия дух (GA 167), Карма на човешкото призвание (GA 172), Карма на неистината (GA 173).
1917 – Революция в Русия. Съединените Щати влизат в световната война. Строителството на Гьотеанума продължава. Рудолф Щайнер очертава идеите за троичната същност на човешкото същество в публична лекция на 15-ти март и говори за троичната същност на социалния организъм (май-юни, с помощта на Ото фон Лерхенфелд и Лудвиг Полцер-Ходиц, в два документа наречени Меморандум, които са разпространени по високите етажи на обществото). Август-септември: Рудолф Щайнер пише Загадките на душата (GA 20) и коментари по Химичната сватба на Християн Розенкройц за Александър фон Бернус. Лекционни цикли: Карма на материализма (GA 176), Духовни предпоставки на външния свят – падането на духовете в мрака (GA 177).
1918 – На 18-ти март се подписва военното примирие. „Сега всичко наистина ще навлезе в хаос! Това, което е необходимо е културно обновление“. Юни: Рудолф Щайнер посещава замъка Карлщайн близо до Прага (замъка на Граала). Лекционни цикли: От симптом до реалност в модерната история (GA 185). В средата на ноември Емил Молт (1876–1936), собственик на цигарената компания Валдорф-Астория има идеята да основе училище за своите деца и децата на своите работници.
1919 – Фокус върху троичния социален организъм: изморителни пътувания, многобройни лекции, срещи и публикации. По същото време се оформя нова обществена сцена за представяне на Антропософията, благодарение на развиващото се културно обновление след войната. Следващите години ще бъдат плодотворни за развитието на педагогиката, медицината, фармакологията и земеделието. На 27-ми януари на събрание относно троичния социален организъм, Щайнер заявява: „Ние първо трябва с парите, които имаме да основем свободни училища, които да дадат на хората това, от което се нуждаят.“ През февруари в Цюрих е първото публично евритмично представление. На 6-ти март като вестникарска статия излиза Обръщение към Германския народ (GA 24). През април излиза Относно социалната реформа (GA 23). Рудолф Щайнер е помолен да поеме ръководството на училището основано в цигарената фабрика Валдорф-Астория. Рудолф Щайнер започва да говори за обновление на образованието. На 30-ти май е избрана и закупена сграда за бъдещото Валдорфско училище.

Август-септември: Рудолф Щайнер изнася лекционен курс пред валдорфските учители Основите на човешкия опит (или Изучаване на човека) (
GA 293). На 7-ми септември се открива първото Валдорфско училище. Около края на декември започва първият научен цикъл наречен Курсът за светлината (GA 320).
1920 – Процъфтява развитието на Валдофското училище. Нови инициативи свързани с троичния социален организъм. Основават се компании с ограничена отговорност с цел вливане на духовни ценности в икономическия живот. Рудолф Щайнер се фокусира и върху науките. Следват лекциите: Въведение в Антропософската медицина (GA 312), Топлината на границите на положителната и негативна материалност (GA 321), Граници на познание на природата (GA 322), Изкуплението на мисленето (GA 74). През февруари Йоханес Вернер Клайн (1898–1984) – по-късно съучредител на Християнската общност – моли Рудолф Щайнер за възможността за религиозно обновление под името Йоанова църква. През март Рудолф Щайнер изнася първия курс за лекари и студенти по медицина. През април студент богослов отново моли Щайнер за религиозно обновление. 27.септември – 16.октомври: изнася Антропософски университетски курс. През декември е изнесен цикълът Търсенето на новата Изида – Божествената София (GA 202).
1921 – Рудолф Щайнер продължава своята интензивна работа свързана с културното обновление, включително и трудната борба за популяризиране на троичния социален организъм. Университетски изкуства, научни, теологични и медицински курсове следват един след друг: Курс по астрономия (GA 323), Наблюдение, математика и научен експеримент (GA 324), Втори медицински курс (GA 313). През юни и септември-октомври Рудолф Щайнер изнася първите два цикъла за свещеници (GA 342 и GA 343). Младежкото движение се разраства и набира сила. Започват да излизат периодични издания: Трите (през януари) и под редакторството на Алберт Щефен (1884–1963), седмичникът Гьотеанум (през август). През февруари-март Рудолф Щайнер прави първото си пътуване извън Германия след края на войната, за да посети Холандия. На 7-ми април Щайнер получава писмо относно религиозното обновление и на 22-23 май се съгласява да изрази едно по-практично отношение по тази тема. През юни е открит клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, който е под ръководството на д-р Ита Вегман. През август се открива химико-фармацефтичната лаборатория в Арлесхайм ръководена от Оскар Шмидел (1887–1959) и д-р Ита Вегман. Клинико-терапевтичният институт е открит и в Щутгарт се ръководи от д-р Лудвиг Ньол (1872–1930). Също така е открита и изследователска лаборатория в Дорнах с ръководители Еренфрид Пфайфер (1899–1961) и Гюнтер Ваксмут (1893–1963). В периода ноември-декември Рудолф Щайнер посещава Норвегия.
1922 – Първото полугодие е изключително наситено с публични лекции, които са посетени от хиляди хора. През втората половина на годината Рудолф Щайнер намалява значително обществените си беседи и се съсредоточава върху антропософското общество, заявявайки: „Обществото е заспало“. Обществото е прекалено „слабо“ за това, което се очаква от него. Създадените през 1920 г. фирми с идеална цел се провалят и са закрити. През януари, с помощта на агент-посредник, Рудолф Щайнер предприема тур в около 12 германски града, като беседите му са придружени от евритмични представления. За две седмици той говори пред повече от 2000 души. През април изнася Университетски курс в Хага. Посещава и Англия. През юни е във Виена за Източно-Западния конгрес. През август-септември Щайнер е отново в Оксфорд, Англия, на конференция свързана с образованието. Завръщайки се в Дорнах, той издава лекциите Философия, Космология и Религия (GA 215) и изнася Третия пасторски курс (GA 344). На 16-ти септември е основана Християнската общност. През октомври-ноември е в Холандия и Англия. Обръща се и към младежта чрез Младежкия курс (GA 217). През декември изнася

лекционните цикли: Основи на природната наука (
GA 326) и Човечеството и света на звездите: Духовното общуване на човечеството (GA 219). На 31-ви декември пожар унищожава Гьотеанума.
1923 – Въпреки пожара Рудолф Щайнер продължава да работи неуморно. Много тежка година изпълнена с раздори, апатия и разединение. Има конфликти между старите и младите възгледи в обществото. Необходим е призив за събуждане и Рудолф Щайнер отговаря с обновена лекционна жизненост. Негов фокус са: духовното съдържание на човешкия живот, науката за посвещението, годишния цикъл и изграждане на общността. За основа на артистичното училище той създава серия пастелни скици. Лекционни цикли са: Антропософското движение и науката за посвещението (GA 227), Четирите сезона и архангелите (GA 229), Хармония на креативното слово (GA 230), Свръхсетивния човек (GA 231) – последният цикъл е изнесен в Холандия по повод основаването на местното Антропософско общество. На 10 ноември в отговор на неуспешния мюнхенски опит за атентат, организиран му от Хитлер и Лудендорф, Рудолф Щайнер окончателно напуска Германия и Берлин като премества Философско-антропософското издателство в Дорнах. На 9-ти декември, в списанието Гьотеанум, Щайнер започва работа по своята автобиография Пътят на моя живот (GA 28), като сериите от статии ще продължат да излизат ежеседмично до самата му смърт. В края на декември и началото на януари Рудолф Щайнер основава наново Антропософското общество, което наброява 12 000 членове по света и поема неговото ръководство. Новите членове в Управителния съвет са: Мари Щайнер, Ита Вегман, Алберт Щефен, Елизабет Фреде (1879–1943) и Гюнтер Вахсмут (за справка GA 260). Следват лекциите: Мистерийно познание и мистерийни центрове (GA 232), Световна история в светлината на Антропософията (GA 233). На 25-ти декември е положен Основополагащия камък в сърцата на членовете под формата на медитация – Медитация на Основополагащия камък.
1924 – На 1-ви януари Рудолф Щайнер поема задачата да реформира вече основаното и оглавено от него ново антропософско общество. В следобедните часове на същия ден е направен опит да бъде отровен чрез сладки по време на чаено парти. Процесът по реформация започва със седмичното издание Какво се случва в Антропософското общество, в което Рудолф Щайнер пише своите Писма до членовете (GA 39) и Антропософски водещи мисли (GA 26). Следващата стъпка е създаването на новия езотеричен клас Първи клас на Университета по духовна наука, който е трябвало, ако Рудолф Щайнер бе живял по-дълго, да се развие в още два класа за по-напреднали. Тогава идва и новият език на Антропософията – практичен, феноменологичен и директен. Рудолф Щайнер създава модела за Втория Гьотеанум. Той започва серията от лекции Кармични връзки (GA 235-240). Също така, отговаряйки на нуждите на обществото, той създава Биодинамичното земеделие и Лечебната педагогика. След средата на годината се появяват слухове относно неговото здравословно състояние. Лекциите през януари-февруари са: Антропософия (GA 234), Евритмията като визуално пеене (GA 278); през юни се реализира Аграрният курс (GA 327); юни-юли: Евритмията като визуален език (GA 279), Лечебна педагогика (GA 317); през август в Англия е Второто международно лятно училище – Правилни и неправилни пътища в духовното изследване (GA 243); през септември Пастори и лекари (GA 318). На 26-ти септември Рудолф Щайнер за първи път отлага лекция. На 28-ти септември Рудолф Щайнер изнася своята последна лекция. На 29-ти септември той се оттегля в своето студио в дърводелската работилница; сега той е вече много болен. Обгрижван от Ита Вегман, той продължава да работи, пишейки своите седмични издания на Автобиографията, Писмата до членовете и Антропософските ръководни мисли.

1925 – Рудолф Щайнер продължава да работи, но здравето му продължава да се влошава. Той приключва Практична медицина (GA 27) заедно с Ита Вегман. На 30-ти март, около 10 часа сутринта, Рудолф Щайнер напуска този свят.