УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО

НОВАТА МИСЪЛ

ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
XII ГОДИНА
1932 – 1933


Обикновени и необикновени прояви на природата*

Добрата Молитва

Всички вие живеете в обикновените прояви на живота и животът тогава става прозаичен. Във всички обикновени прояви на природата съществуват контрасти и противоречия. Обикновено е човек да се радва и скърби; да се ражда и да умира; да забогатява и осиромашава; да оглупява и поумнява. Смени са, които навсякъде съществуват. Задава се въпроса. Кой е изходния път? – Да дойде необикновеното! Обикновено е да бъдеш сиромах, а необикновено е да се освободиш от сиромашията. Ще бъдеш умен, не да бъдеш богат. Да станеш богат е обикновено. Умен трябва да станеш. Щом си умен, ти си богат. Ще каже някой, ти страдаш от някоя болест: „Какво трябва да се прави?“ Казваш: „Трябва да бъде здрав.“ Човек по-рано е бил здрав, после станал болен. Така нищо не се постига. Това са резултати. При обикновените условия, хората искат да използуват резултатите на миналото. Не искайте да бъдете творци на своята съдба, но да проявите това, което Бог е вложил вътре.

Някой път вие се опасявате от някоя болест. То е резултата. Вие искате да бъдете добри, то е резултат. Всеки един човек наследява резултати. За да се избавиш от обикновените работи, ти не трябва да вървиш по пътя на баща си. Това е закон на самоотричането. Самоотричането е да не вървиш по една линия, по която си вървял. Ще се върнеш назад. Ти казваш: „Къде ще вървя?“ Представете си, че един учен човек е започнал с вас първото отделение. Представете си положението на едно млекопитающе, което е правило всичките усилия да стане човек. Като стане човек, то ще бъде незнаеще дете. Ти научаваш буквите: т, ф, н, г и т.н. Всичките букви научаваш, но не знаеш как да ги съединиш. Която буква видиш, познаваш я. Но отношенията, които съществуват между буквите, слоговете, думите и изреченията, не познаваш. Тогава какво ви ползуват буквите? Или да кажем, опознавате числата от 1 до 10, но не знаете отношенията какви са между числата, техните съчетания. Например, като съчетаете 1 и 2, образува се отношение. Ако съчетаете 2 и 3, образува се друго отношение.

Ще ви приведа онзи пример: Има един модерен разказ. В 20-ти век слязъл един ангел да види сегашната култура, да види колко са прогресирали учените хора, понеже достигнало до ухото, до тяхното радио, че хората станали много учени. Среща той един съвременен учен, съвременен капацитет, който е свършил 4 факултета. Пита го ученият: „Къде отиваш?“ Онзи казал: „Слязъл съм по някои научни работи.“ Ученият го пита с какво се занимава. Ангелът казал, че се занимава с прости работи, едва сега учи. Онзи почнал да му говори за постиженията на астрономията, на математиката, за съвременните открития, за градежите. Пита го ангелът: „Какво носиш в торбата си?“ –„Провизии, средства за път. Всичко съм приготвил. А ти нищо не носиш.“ Онзи казва: „Моите инструменти не са дошли още.“ Сядат. След като закусили, по едно време ангелът казал: „Искам да видя какво има в твоята чанта.“ Отваря чантата, няма нищо. Отварят торбата с провизиите, няма нищо. Ангелът пита: „Защо ти е праздна чантата?“ – „Обрали са ме.“ – „Как са те обрали?“ – „У нас има и тази наука, да обират.“ Ангелът попитал: „Че какви са тия хора?“ Ученият казал: „Особена е тази наука.“ Ангелът казал: „Аз зная едно изкуство. Ще отидеш в гората и като произнесеш само една дума, ще дойдат нещата.“ Ученият казал: „Сериозно ли говориш или ме изпитваш?“ Отива в гората и казва думите: „Каквото си взел, да го върнеш.“ Като отваря след това чантата, инструментите са там и хлябът е там. Ученият му казал: „Пази се и ти.“ – „Аз, както виждаш, торба не нося.“ Тръгват пак и ученият разправя своите научни работи. Сядат и лягат да спят. Като се събуждат от сън, ученият вижда, че е окован в букаи. -”Какво стана“, му казал ангелът. Ученият казал: „Като спях ме оковаха.“ Ангелът му казал: „Ще се обърнеш с лице срещу земята, аз ще отида в гората и ще повикам онзи, който те е вързал, да те развърже.“ Ангелът отива в гората, духва и букаите падат.

И вашето познание за буквите е достигнало до положението на този ученият, който свършил 4-те факултета. Вие още не знаете какво да направите, за да се върнат нещата в торбата. Първата буква, това е зародиш. Първата буква е зародиш, от който много работи може да станат, ако знаеш този зародиш къде да го туриш. Ако ти не знаеш къде да посееш едно семе, ако едно тропическо растение го посееш на северния пояс или в умерения пояс, ще имаш различни резултати. Ако една твоя мисъл не знаеш къде да я внесеш, какъв резултат може да има? Често говорят за музиката. Музиката не е произведение на чувствата. Тя е умствен резултат. Чрез музиката искат хората да чувствуват. Щом искаш да чувствуваш чрез музиката, ти ще станеш на каша. Музиката е на ума. Способността за музика се намира отпреде. Някой казва, че като пееш, трябва да се изплачат хората. Няма какво да плачат. Като почнеш да пееш, ти трябва да мислиш. Защото самата мисъл носи известни чувствувания. Но, ако в едно чувство, ти влагаш смисъл, това не е чувство, както обикновено. Щом една мисъл има контрасти, това не е мисъл. Лошото произтича от човешкото сърдце. Калта не се образува горе – в облаците, на небето, а долу – на Земята. Калта не иде от Слънцето. Да не мислим, че калта слиза отгоре. Тя се е образувала тук, на Земята. И лошите мисли не идват от Бога, от природата. Те се образуват вътре в нас. Това е един прост факт.

Някой казва: „Защо грешиш?“ Казва се, след първата хапка, която приема човек, като не знае онзи закон, влиза грехът. Казано е: Ева яла и влязъл грехът в нея. Ти казваш: „Без храна не мога.“ Утре ти ще хванеш една кокошка, ще я изядеш. Друг ден агне ще хванеш. После ще се намериш натясно – ще изядеш един човек. Защо? Не е само този начинът на хранене, който ние имаме. Този е начин на хранене на грешните хора. Има един друг начин. Оставете този въпрос неразрешен. Както учените хора са оставили въпроса за квадратурата на кръга.

Има известни въпроси, които и да ги разрешим, те нищо не допринасят. Ако в една тъмна нощ ви доказват, че има Слънце, а Слънцето не изгрява, какво ви ползува това доказателство? А пък и без да ви доказват, Слънцето пак ще изгрее. Ако турите един учен човек и друг – невежа човек да посрещат Слънцето, какво ще ги ползува? Ученият човек ще изгуби някой път повече време отколкото невежия. Съвременният учен човек прилича на един бирник, на един митничар, който ще ви отвори куфара, да види какво има в него. Ще ви обърне всичките ви дрехи. Ако намери нещо, което законът не ти позволява да носиш, ще го вземе. Простият човек ще ти каже: „Вземи си куфара и си върви.“ През къде е по-добре да минеш? През една граница, дето има митничар, или през една граница, дето е свободно да минаваш. По-практично е да не ти преглеждат куфара, щом ти преглеждат куфара, това показва, че ти не си честен човек. И тези, които преглеждат и те не са честни хора. Аз митничарите ги считам като разбойници. Те вземат парите и казват: „Тези пари, не е позволено да ги носиш. Трябва да имаш праздна кесия.“ Не мислете сега, че не трябва да има ред и порядък, ред и порядък трябва да има за глупавите хора, а не за умните хора. Нека да отварят куфарите на глупавите хора, а не на умните. Не е ли срамно да отваряш куфара на човека?

Ние имаме съвсем материалистични възгледи за Небето. Ние Небето сме го направили като Земята. Считаме, че този живот, който сега имаме, е предговор на един велик живот, който ви предстои. Както животът на слона е предговор на живота на един човек, така и животът на един човек е предговор на един светия, на един ангел. Вие не мислете как ще станете ангели. На червея не е работа да мисли как ще стане пеперуда. Не е работа на детето да знае как ще го облече бащата. Бащата е пратил някого, да му вземе мярката. Ще му премери ръката, ще премери около врата. Какво ще разбере детето, на което никога не е вземана мярка. Онзи, ученият дрехар, ще му вземе мерки и на Великден, като му прати дрехата, детето ще разбере. Като ви облекат новите дрехи, като ги видите, тогава може да ви се говори. Трябва да имате едно ново положение. По старому ако мислите, вие имате известни отношения.

Казвате: „Да се обичаме.“ Но тази любов, която имате, е любов на контрасти. Онзи, който ви обича, утре ще ви намрази. За тази любов няма какво да се говори. Тази любов съществува и между растенията и между животните. И там има любов и омраза. Защото онзи, когото ти обичаш, след като го привлечеш, ти в него ще събудиш една алчност и той ще иска да вземе повече, отколкото ти искаш да му дадеш. И след това в онзи ще се зароди желание да го отхвърли настрана. Виждали ли сте онзи паяк, който хванал мухата, смуче я и после я изхвърля, че то е любов. Разлюбил я после. Когато вие изтегляте сок от едно зрънце грозде, другото ще го изхвърлите. Когото възлюбите, на Земята го отхвърлят. И който ви люби, ще ви отхвърли. Защо? То е [за] ваше добро. Този, който ви е възлюбил, след като изтегли соковете, той ще ви хвърли, ще ви посее на земята и ще трябва да останете... израстете отново.* И вие мислите, че като ви възлюби някой, ще бъдете щастливи. – Не. Като ви възлюби някой, ще бъдете нещастни, защото законът е такъв. Ако една женена жена я възлюби друг мъж, тя е престъпница по отношение на първия си мъж. Същото е и по отношение на Бога. Бог ви е възлюбил. Вие не приличате ли на една жена, която Бог обича и вие търсите един мъж.

Защо искате да се обичате, разбирайте ме право. Вашата любов на Земята не е любов. Между вашата любов на Земята и Божията Любов няма съотношение. Какво нещо е любовта? Любов. Тази любов тук, имате един незавършен процес. В тази любов няма никаква любов. То е все едно да ви кажа: „Слушайте, идущата година, аз ще ви дам 10 лева.“ Цяла година 10-те лева седят в ума ви. След една година вие казвате: „Извинете, търговски работи, това-онова, няма ги парите.“ Любовта трябва да започне с даването. Ти онзи, когото обичаш, ще го туриш на същото положение, както себе си. И този човек ще го пазиш като свещен. Щом го залюбиш, ти ще го пазиш така чист и свят в ума си, в съзнанието си, както себе си. То е любов. Ще мислиш в съзнанието си, че е като тебе. Ако мислиш, че е нещо отделно от тебе и криеш нещо от него... Онзи, който те обича, всичко трябва да знаеш, каквото той знае и ти, когото обичаш и той трябва да знае всичко, което ти знаеш. И ти всичко трябва да знаеш, което знае онзи, който те обича. Ако той крие богатството си, има съображения и аз крия нещо от него.

Сега аз навеждам тия примери, не да ви разколебая. Учителят в първо отделение преподава едно знание. Той не иска да се разколебае (ученика) в знанието, което има от майка си. Ако му кажа: „Не вярвай в майка си и баща си“, това не е никаква наука. И вие, за Бога имате една такава представа, която не е вярна. Най-първо Бог не е това, което вие мислите. Бог създаде света и ни държи в своето съзнание като себе си. Но Той не иска да ни направи като Него. То е неразбиране на живота. Ти си слаб по единствената причина, че искаш да станеш като Бога. Закон е: Всеки един лист, който иска да стане като цялото дърво, той ще стане слаб. Той тогава трябва да слезе от дървото, ще изгуби отношението. Той ще каже: „Аз дърво ще стана, като лист беше лошо“, но обаче, след като слезеш от дървото, ще станеш на посмешище. Той ще мисли, че е свободен. Не, вятърът го дига насам-натам. Този лист трябва да седи горе на дървото. Има си един закон: Ако този лист има търпение, след години, след векове, листът ще стане като дърво. Както ангелът правеше да излизат вещите от торбата и да влизат, магически като махне, ще стане всичко.

Рекох сега, вие очаквате да умрете и да отидете на онзи свят. Това е голямо заблуждение. Аз [съм] ви дал примера: На Настрадин ходжа казали, че след 3 дни ще умре. Той седял три дена под крушата и ял круши, казал: „След три деня, никакво умиране не стана, ядох круши.“ Казват: „Предаде Богу дух.“ Да се предаде мисълта на Бога, трябва да се разбира думата „предаване“. Ако разбирате материално, то никакво предаване няма. Учителят преподава някой предмет. Всичката наука, която сегашните хора имат, то е хубаво, но не сме дошли до същественото положение, да каже човек една формула и да изчезнат бръчките, да стане млад. Болен си, да кажеш една формула и да оздравееш веднага. Аз бих желал, като дойдете, да се измените, да не могат да ви познаят кой сте. Например Олга, като срещнат втори път, да не я познаят. Да стане едно момиче на десет години и сестрата Мара да не я познаят. Казвате: „Определени черти да има човек.“ Определени черти наричам тези, които са в постоянни промени. Ние искаме да бъдем постоянно добри. Свещеникът иска да бъде постоянно добър и затова свещеникът има еврейски тип. От памти века всички свещеници си приличат. Владиката мисли, че служи на Бога. И всички владици си приличат. Свещеникът мисли, че служи на Бога и всички свещеници си приличат. И затова имат определен тип. Един привиден изглед. Кой каквото си мисли, такъв става. Той е обикновения живот. Аз мога да турям мустаци на когото и да е, и може да махна мустаците на когото и да е. Когато са се придобили мустаците, условията на живота са били други. Кога са изчезнали мустаците от жената? Едно време и жената е била мустаката. Я, вижте у животните, там всички са мустакати. Израснали са [от] козина. Както у шарана, у сома, тези мустаци са били като техните мустаци. Мустакът е служил само да се усети откъде ще дойде храната му. Някой момък, като види някоя мома, засучи мустака, то е атавизъм. То е един стар инстинкт у тебе. Ти трябва да се освободиш от него.

Да се върнем към онова познание на новото, което е потребно. Човек трябва да израства, трябва да превъзмогва тези противоречия, които сега съществуват. Общество е това, в което се намираме ние сега. Ние сме турени пред една задача, която трябва да разрешим. Непременно трябва да разрешим тази задача. Както сега сме създадени, трябва да изменим условията на живота, но тези условия на живота отвън няма да се изменят, и отвътре няма да се изменят. Тези условия ще се изменят само с едно разбиране на нещата. Аз трябва да разбирам какво е отношението вътре в природата. Не само по отношение на хората, отношение имаме и към цялото. Аз съм закачен за цялото дърво, като лист. Моите отношения към другите листа се дължат на тази вътрешна връзка. Съществува в природата една вътрешна връзка и тая връзка ние наричаме любов.

В любовта има един стремеж към Бога. Ако дойде сега една друга мома, тя дели вече мегдан. Някоя мома, като се ожени за религиозен човек, казва му: „Ти няма да ходиш там, да си губиш времето.“ Заражда се едно съревнование. Мъжът казва на жена си: „Какво ще търсиш там. Христа, и аз съм Христос.“ Ти едновременно не може да любиш двама мъже. В света съществува само едно начало. Само Бог е, Когото любим. Ние към хора на Земята имаме само отношение. Любов имаме само към Бога. Един към друг имаме само отношение. Отношения може да имам, да дам нещо. Щом мога да обичам двама, то непременно ще се роди злото, ще има ревност.

Ревността как се ражда? Понеже, в ума ви седят двама души, вие казвате, [че] вашият мъж не ви обича. Считате, че той обича някоя друга. Най-после казвате, че Бог ви е забравил. Защо не ви обича Господ? Ако вашият мъж ви е разлюбил, коя е причината за това? Или, че не сте красива, или, че не сте умна, или, че не сте сръчна, или не знаете добре да готвите. Прав е човекът. Сега аз не защитавам ничия страна. Ако той беше един инвалид и му прислужвам, милвам го и му казвам: „Моето пиленце, хайде, ще оздравееш“, и му дам нещо в една чаша. Той ме обича. Ще ме хване за ръцете, той пък трепери да не би да го разлюбя аз. Ако моят мъж е на кревата, има нужда от мене, мога ли аз да го разлюбя? Опасността е аз да го разлюбя. А пък аз, като жена, съм инвалид, той е здрав. Тогава има опасност, той да ме разлюби. Щом те разлюбват, ти си инвалид. Тогава как е разрешението?

Вземете тези думи в този смисъл. Че всеки иска да вземе от другия, никой не иска да даде. Щом даваш, трябва да съзнаваш само едно начало в света. Не свързвайте моите думи със сегашния строй. Има една каша, забъркана у хората. Тези два милиарда хора, как ще ги направите щастливи? Всеки трябва да дойде, да си вземе своя дял. По този начин, както мислят хората, светът не може да се оправи. Гъсеницата никога не може да оправи своя живот. Ще дойде една птица, ще я изяде. Онова, което може да спаси гъсеницата, това са пеперудите. Пеперудата може да снесе яйца, гъсеницата не може да снесе. Вие решавате един социален въпрос, който вътре във вас не сте го разрешили. Вие казвате: „Да се дадат условия.“ Добре. Отивам, но хората не ми дават условия. Осем хиляди години хората се бият. И какви резултати имаме? За някои хора светът се е поправил, а за други светът не се е поправил. Източните народи проповядваха кармата, за да покажат, че сегашните богати ще бъдат сиромаси, а сегашните сиромаси – богати. Сегашните хора, понеже бързат, сегашните сиромаси искат да станат богати сега. Сиромасите, като станат управляващи, те ще имат данъци, ще бесят и пр.

Трябва много умни хора. Ние имаме повече хора на Земята, отколкото трябва. За да се оправи светът, трябва да има на Земята 100 милиона. Сега имаме 1 милиард и 900 милиона повече. За да станат хората щастливи, от Земята трябва да ги изхвърлиш на други планети. Има светове не населени, дето трябва да се разпръсната, за да станат щастливи. Двама, трима души ще ги пратят на Месечината, за да бъдат щастливи и няма да има каране. Аз зная как може да се поправи света. Помнете едно нещо: Както разсъждавате, всичко това е едно разсъждение, което не може да даде никакво разрешение. Но има едно разрешение, което всеки един [от] вас може да го приложи.

Ако вие съсредоточите вашия ум при някой банкер, ако знаете как този банкер ще дойде, той ще ви донесе колкото пари искате. Вие всички може да се изредите и да му хлопате и той ще ви каже: „Работете!“ То е същия закон. Някъде в планината има реки вода. Умният човек може да тури един бент, да направи канал и тя ще влезе в другата долина. Ако не знаете, водата ще си върви по своя път. Човешките сили сега са отбити от правия път. Без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без инстинкти, не може да напредващ. Ти трябва да ги имаш на Земята, тяхното съчетание трябва.

Някой казва: „Аз искам да се освободя от греха.“ Грехът в тебе произтича от неразбирането в живота. Някой казва: „Аз искам да се освободя от своята слабост.“ Слабостта седи или произтича от неразбирането на живота. Младата мома, като срещне някой красив момък, тя иска този момък да я обича. На какво основание? Тя си тури това на ума, тръгне подире му, пише му писма. Този момък казва: „Аз не искам.“ Това е неразбиране на самия живот. В нея има едно желание, което е право, но има погрешно разбиране. Има хиляди момци, той може би не е за нея. След като я обикне момъкът, ще стане ли тя щастлива? – Ще стане нещастна, ще остарее. И като стане баба, той ще се чуди, ще казва: „Каква красива беше тя.“ И двамата ще кажат: „Остаряхме, остаряхме, с тояга ходим.“ Как могат да се обичат, като не разбират живота. Тази, неговата възлюблена, трябваше да знае закона винаги да бъде млада и когато умира, да бъде млада. Но това са думи неразбрани. За да се обясни непонятното, истинския живот, трябват идеи, трябват чувствувания. Тази любов, земната любов трябва да се обясни.

В света, по моите схващания, съществува опакото на любовта. Ти казваш: „Онзи ме мрази.“ Всъщност омраза няма в света. Ти казваш: „Когато човек съгреши, Бог го наказва.“ С какво го наказва Бог? Бог, понеже е благ, Той винаги те награждава, каквото и да направиш. Но, понеже онзи е съгрешил, изменил е своите чувства и мисли, то Бог, каквото и да му тури, пръстени, гривни, човекът почва да го боли на местото. Например имаш наранени пръсти. Или, ако твоят стомах има язва, може онзи да ти е приготвил най-хубавото ядене, ти като го ядеш, ще имаш болка. Та ние страдаме от едно болезнено чувство. Някои имат болезнени чувства. Казвате: „Онзи не ме погледна.“ Вие трябва да правите разлика между сегашната ваша любов и истинската любов в природата. До известно време ще бъдете гъсеница, ще ядете листа. Като дойдете до последния ден, ще почнете да мислите, ще си направите пашкул и ще станете пеперуда. Човек не може да обича дотогава, докато не се тури до най-неблагоприятните условия на живота.

И страданията в природата са дадени. Те са едно ограничение, за да се повдигнат хората, за да се родят в тях възвишени чувства. Всички онези велики души, които помагат на човечеството, са минали през такава дисциплина. И тези нещастия са били за тях, за да познаят те, какво е било тяхното предназначение. Инак щяха да бъдат обикновени хора. Христос беше поставен при най-неблагоприятните условия, за да върви в пътя си. Те му бяха подтик, за да ги превъзмогне. И ги превъзмогна. Той каза: „Който ме е качил на кръста, Той ще ме снеме.“ Обаче видя, че не стана така. Каза най-после: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ И каза още: „Аз съм повече от цялата Римска империя, аз съм повече от самата смърт“ и сне всичките тези връзки, окови. Сега виждаме 500 милиона хора вървят по Неговия път, обаче нямат Неговите разбирания. Докато не излезете из гроба, християни не можете да бъдете. Християнин всеки може да стане. Ще го обвиняват в съда, ще го разпънат, ще го турят в гроба и след три деня, ако възкръсне, той е християнин. Колко християни има такива? Нито владиците са християни, по човешки говоря. Всички тези владици, като влязат в гроба и излязат, който излезе, той е християнин.

Ако ние мислим като хората в света, ние ще имаме техните резултати. Резултатите ще бъдат такива, че един ден човек ще изгуби всичките условия на Земята. Аз, като ви проповядвам тези неща, искам да ви свържа с онези разумни същества, с онези разумни ваши братя. Аз го считам за светотатство. Като отидете при тях, трябва да бъдете облечени, непременно трябва да хвърлите вашите теории, вашите стари възгледи. Като дойде някой при мене, аз говоря една истина. Той иска от мене пари на заем. Аз му влизам в положението и всичките му копнежи и казвам, ако аз съм на неговото положение, при неговото разбиране, какво трябва да направя? Като отида в един дом, не искам да ми дадат първото място. Искам да ми дадат последното място. Да искам първото място е неестествено. То е користолюбива любов. Искам да бъда на последното място, за да им бъда полезен, за да видя какъв е техният ред в къщи. А като отида в тяхната къща, и кажа, че мога да направя много за тях, а нищо не направя... Не трябва да си дадем никакви лъжливи тенденции. Има една истинска наука, която трябва тепърва да учим.

Вие казвате: „Вяра трябва да има човек.“ Ум трябва да има човек. Сърдце трябва да има човек. Воля трябва да има човек. Привеждал съм ви примера за онзи 80 годишен калугер, който си изгубил живота и слушал какво говорят хората за него. Молил се, имал сила да се повърне. Повърнал се на Земята и пак станал калугер. Живял в монастир. Ако вие имате силата да се повърнете от смъртта в живота, ще живеете живот много по-добър от сегашния. Във вас има известни заложби, способности, които досега не сте ги още разработили. Всички вие приличате на една мома, която се чеши, върти се, стои на прозореца. Не седи тази мома да преде, да тъче, да се учи, а само се разхожда с чантата си. Тя трябва да учи. Разбирайте какво нещо е учението. Ако аз съм болен, да премахна своята болест. Ако съм невежа, да премахна своето невежество. И като придобия нещо, и като го разработя, да внасям, да се съберем и хората да внасят и аз да внасям.

Вие сте се привлекли тук и искате да бъдете спасени. Казвате: „Тук е правото учение.“ Където и да сте, ако сте с този ум, няма да напреднете. Момата трябва да се впрегне, да работи, ако тя мисли, че ще има слугини от нейния възлюблен, тя се лъже. И ако слугата отиде при господаря, и мисли, че господарят е много добър, той се лъже. И ако господарят мисли, че слугата е много добър и няма да го краде и той се лъже. Ако господарят е умен, слугата няма да го краде. Господарят няма да му дава възможност, да го краде.

Сега отношението ви. Трябва да си създадете отношение към Бога. Този Бог вие трябва да Го виждате навсякъде, не само в себе си да го виждате, но навсякъде. И да изпълнявате Неговата Воля. Да бъдете готови да направите всичко заради Него. Каквато жертва иска от вас, да я направите. И малки жертви и големи жертви. Защото за Бога и малките жертви и големите жертви са еднакви. Всички наши предприятия в света в какво седят? Вие казвате: „Много добре говори той.“ Това казвате вие заради* мене. Но представете си, че вие сте слуга и аз ви говоря, вие не разбирате. Аз мога да говоря, но има известни препятствия. Вие имате съвсем други схващания. Отива някой при някоя мома. Някой му казва: „Ти не трябва да се жениш.“ Този човек в никакъв Господ не вярва. Той сега търси Господа. Тази мома е един Господ за него. Аз му казвам: „Ожени се за нея.“ Ти му казваш: „Ти не трябва да се жениш,“ но той те пита: „Ти оженил ли си се?“ – „Да.“ Той ти казва: „Как тогава, ти се ожени, аз да не се женя.“ – „Не се съвпрягай с един човек, с когото няма да се разбереш. Да се ожениш, но за онзи, с когото можеш да се разбираш.“ Два ума, като се съберат на едно място, да направят нещо хубаво. Не се съвпрягай там, дето ще дойдат страдания.

Аз зачеквам много въпроси, които едновременно не могат да се разрешат. Вие имате желание, като че имате лотариен билет. И вие очаквате тегленето. Всички мислят за първия билет, за най-голямата печалба, като се изтегли най-голямата печалба, всички мислят за втората печалба и най-после казвате: „Поне да взема толкоз пари, колкото съм дал.“ Какво се разрешава при такава мисъл? Нищо не се разрешава.

Аз не съм за еднократната любов в света. В света съществува една любов, извън нашето съзнание и самосъзнание. Понеже всичкото нещастие в света произтича от съзнанието и самосъзнанието. Ние трябва да внесем любовта в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени. Ти се самосъзнаваш, че си слаб, че нямаш толкоз знание, че обществото не живее така, както трябва и пр. Какво те ползува това съзнание? Нищо не те ползува. Съвременният свят се намира в болест. Някой почаква да се подобрят болниците, но тези хора са в болницата. Не те ще поправят болницата, някои други ще дойдат, ще поправят болницата. Ще дойдат лекари, милосердни сестри.

Като съм говорил някой път, някой ме е слушал и казва: „Ти ми кажи нещо по-съществено.“ Дойде при мене един учен брат и ми казва: „Кажи ми нещо съществено.“ Рекох му: „Ти имаш нужда от една материална помощ. Не, че аз не съм готов да ти помогна, но в тебе има една лоша черта. Ти си човек без ред и порядък, ще вземе ш парите, ще ги похарчиш и ще дойдеш пак да искаш. Не съм длъжен аз пак да ти дам, но ти като вземеш пари от мене, трябва да се изправиш, да се оправят твоите способности.“ Милосърдието може да се развие само като дава човек. Ако ти не подхранваш своето милосърдие, ти ще станеш инвалид. Ако не подхранваш своите мисли, ти ще станеш инвалид. Добрият човек, за да бъде добър, трябва да дава. Всеки, който дава, е добър, благороден, а и който взема. Ние казваме, че има милосърдие у хората. Хубаво. Кои са тези, милосърдните хора? Всички трябва да сме милосърдни, всички трябва да подхранваме милосърдието. Ако не подхранваме милосърдието, ще станем груби. Щом човек е груб, той не е подхранил милосърдието. Това не го вземайте за упрек. Това е едно криво разбиране на живота.

Но кой може да ви докаже, че е на мястото си. Може да ви предскажа, някой път може да ви кажа какво има да стане в бъдещето. Не обичам да говоря за тези неща, защото хората не могат да носят. Веднъж правих изследване в България, един ми каза: „Кажи ми нещо съществено. Ние сме учени хора.“ Рекох му: „Може ли да носиш това, което ще ти кажа.“ Насаме му говорих. Като му говорих един час, изнесох му всичко каквото е направил от детинството си. Всичкото му изнесох, както аз зная. Той си излезе и досега не съм го видял. Отиде му знанието, излезе си клюмнал. Рекох му: „Мислиш ли, че си учен човек, с такъв ум, какъвто имаш?“ Излезе си и досега не съм го видял. Рекох му: „Ако искаш да се поправиш, в бъдеще така трябва да правиш, така трябва да постъпваш. И след толкоз години, такъв ще бъдеш. Ако не стане това, намери ме и ме изобличи.“

Животът на човека е определен, точно е определен. Някои неща аз предсказвам. Кои? Които мога да изменя. Неща, които не мога да изменя, не ги предсказвам никак. Аз на този човек му предсказах неща, които не бяха предопределени. Говорих му неща, които могат да се изменят. Това още не е решението по Божия закон. Затова се предсказва на човека. Може да те сполети някое голямо нещастие, но същевременно имаш възможност да избегнеш това нещо. Има нещастие, което ще дойде, но ако не изпълниш нещо, а може и да не дойде. Не всичко механически е определено. Някоя мома може да се ожени за един княжески син, а може и да не се ожени. Днес се разрешава. Тези моменти трябва да се знаят. При тази нова наука, вие вече имате друго състояние. Като дойде някой, няма да мисли как ще се обхождат с него. Той трябва да бъде крайно търпелив, поне толкоз умни трябва да бъдете.

Имах в Търново едно голямо старо куче и едно малко куче. Малкото куче взе една кост, голямото куче искаше да се нахвърли на него, малкото куче започна да го глади и голямото куче се примири. Ето едно умно куче. Голямото куче го погледна малко. Това е един вътрешен процес. Във вас има едно естество, с което трябва да се справите. Голямото куче е вътре. Сега не можете да се справите само като му кажеш. Това куче ще го погладиш, ще му кажеш: „Ще се уреди тази работа.“ Този е мърморко, той нищо добро не може да види, туй е старият човек. Той казва: „Всичките хора са лоши.“ И той е между тях. Махмурлия е. На един скъперник съдията казва: „Кой те обра?“ -”Всички, целият свят ме ограби. Всички са виновни.“

Помислете си, кой ви изпрати на Земята. Вие ще кажете: „Баща ми и майка ми.“ Баща ти и майка ти, кой ги изпрати? „Те се обичали.“ Кой ги застави да се обичат? Така ние не можем да разрешим въпросите. Ако ти се уединиш в себе си, да знаеш, че има Един в света, Който те обича, да влезеш във връзка с Него. Един е, който ръководи съдбините на цялото битие. Ти казваш: „Господ да обръща внимание на мене, малката мушица!“ Това е едно обикновено разсъждение. Не са големите неща, които обръщат внимание, онези, малките писци, в ръката на един професор, на един поет, с което пише, той няма да вземе скъпоценен камък да пише. Това перце ще свърши много по-велика работа, отколкото един гердан или пръстен. Хората, които носят пръстени, гердани или колани, това си има свои причини.

Трябва да знаете, че има в света Един, Който ви обича. На този, Единия, вие дължите сегашния си живот. Той ви е дал този ум и това тяло, Той трепери над вас. И при хилядите погрешки, които правите, Той само изглажда, изглажда. Казва: „Стани и върви! Няма нищо.“ Няма по-своенравно същество от човека на Земята. Дяволът е нищо пред човека, своенравен е. И Писанието казва: „Разкая се Бог, че направи човека.“ Аз говоря за всичките хора, за целокупността, за цялото човечество. И същевременно, по-благородно същество от човека няма. Две противоположности. Ангелите са пак като хората.

Та, първото положение сега е: На онези от вас, които искат да се подигнат, аз ще пристъпя да приказвам за някои работи. И като ви казвам, трябва да разбирате нещата. Когато аз говоря за Бога, да съзнаваш, че има Един, Който те обича. Ако ти направиш пълна връзка с Този, Който те обича, ако ти си болен, ще оздравееш. Щом образуваш връзката с това Разумно начало, ти ще се измениш, но не изведнъж. Нещата ще започват да се оправят и не искайте да станете цар. Това, което ще придобиете в този живот – познанието на любовта Божия, е най-великото нещо на земята. Ще влезете тогава във връзка с всички души, които ви обичат. Когато те обичат, то е Бог, Който те обича чрез тях. Дали сте жена, дете, слуга и т.н., безразлично. Ти имаш един слуга, в този слуга се крие нещо благородно. Той познава господаря и господарят познава слугата си, и господарят казва: „От как дойде този слуга в дома ми, добре ми тръгна. И той, като си замина, душата ми е стегната.“ Като е бил там, всички са били радостни. Да бъдем като разумните слуги.

Някой път казваме: „Обществото спрямо нас е неразположено.“ От нас зависи. Всичките блага на България, ние ги даваме. Всичкото благо на света ние го носим. Какво ще ни разправят! От нас зависи. Благото е за нас, но не да го разправяме това на хората. С толкоз наши приятели правих опити. Искаха доказателства и все оставаха на своето. Аз правех опит, какво можем да направим. Те очакват големи чудеса. Най-големите чудеса вие сега ще ги видите. Най-големите чудеса са на онази баба. Като ходил дядото по брега, бабата искала корито и коритото дошло. После станала царица и най-после искала да стане като Бога, разгневила се рибката и бабата дошла пак на същото старо положение. Сегашните хора ще станат доволни, като им се вземе всичко и да започнат от АБ, като се приравнят. Всички трябва да станат деца. Ако ние не дойдем на първото положение на децата, да имаме желание да учим, няма да влезем в Царството Божие. Ако вие мислите, със сегашното знание да влезете в Царството Божие, то е невъзможно. В сегашния свят има много учени хора. Но нито един няма да влезе в Царството Божие. Който има разположението на едно разумно дете, без никакъв багаж, той ще влезе в Царството Божие. Той напълно трябва да се освободи от сегашния си багаж. Ще го остави на другите хора, да се радват. Ние ще вземем само това, което носим. Който остане на Земята, нека яде и пие.

Та първата формула, която трябва да знаете, е следната: Всички сте от разочарованите в света. Нито един не е добил това, което иска. И още хиляди години да живеете по този начин, пак няма да го добиете. Във вас има една затворена стая и всичките ви скъпоценности, всичкото ви благо е вътре. На тази стая ще гледаме да намерим ключа, да я отворим. Не сме намерили още ключа. Има една стая във вас, в която са събрани всичките скъпоценности. И като ви отворят, ще блесне нещо. Човешката душа е като цялата вселена. Като говоря за човешката душа, аз подразбирам нещо велико. Не подразбирам само временното това тяло. Сегашната любов не е никаква любов. Тази любов трябва да се превърне в нещо. Трябва да запалиш кибритената клечка, да направиш ядене, тогава ще дойде любовта. В тази, скритата ваша стая седи вашето щастие. Ключът сега, за това трябва да имате един ум, съвършено чист и благороден.

На мнозина, които са ме обикаляли, аз съм пооткривал някои тайни и после той казва: „Аз от Учителя вече нямам нужда.“ Вие не сте разбрали. Малкото клонче винаги ще има нужда от големия клон. И големият клон, ще има нужда от дървото. Ако аз мисля, че самостоятелно трябва да живея, аз се мамя. Аз не казвам, че нямам нужда от хората, аз не разсъждавам така. Аз казвам: Всички ние зависим от цялото и после имаме отношение един към друг. Ако държим връзките си с цялото, то нашите връзки един към друг ще бъдат правилни. Ако Бог живее в нас, ще се разберем. Ако не се разбираме, Бог не живее в нас. Има едно място, дето Бог не жив!,е. В неразбранщината. Там, дето са любовта, кротостта, въздържанието, разумността, там е Бог.

Вие сте пратени за различна работа. Младата булка защо я вземат вкъщи? За да гледат нейния венец или булските й дрехи? Щом влезе в къщата, ще си закачи дрехата и ще облече обикновените дрехи, ще изчисти къщата, ще сготви, ще нареди къщата. Това са символи на доброто. Ако ти нямаш ум, ти не си женен. Щом нямаш никаква добродетел, не си женен. Щом имаш добродетел, ти си женен. Да се ожениш в света, значи да направиш това, което Бог прави. Тогава си оженен за целия свят. Оженен си за Бога. В Писанието се казва: „Бог е нашия възлюблена“ Ще се женим сега всички. Вие да бъдете женени хора: да бъдете умни, добри, морални, с достойнство, да имате обществени чувства.

Отче наш

12 година
1-ва беседа на Общия Окултен клас,
държана от Учителя на 21.IX.1932г.
София


Разумните сили в природата

Добрата молитва

Пишете върху темата: „Предназначението на светлината“.

Това е една емблема – човек в движение. Определяне на разумните сили в човека. Как трябва да се започне? Разните животни, разно са започвали. Човек, в разните степени на своето развитие, по различен начин е започвал своята работа. Всяка форма има особен начин за това. При сегашното ваше развитие, всеки един от вас има особено разбиране за нещата. Това е частично разбиране. Вие не можете да намерите хора, които имат еднакво разбиране, еднакъв начин на движение, на чувствувание, на мислене, на приложение. Всичките хора крайно се различават. И ако хората мислеха, чувствуваха и постъпваха еднакво, те щяха да бъдат еднообразни. Разнообразието между тях се дължи на вътрешно разнообразие. Разнообразието на животните се дължи на същото.

Важен е онзи първоначален импулс, който е дал подтик на известни движения. Камъкът, като пада, може да няма в съзнанието си падането си и не знае предназначението на падането. Водата, като слиза, може да не съзнава какво е предназначението на слизането. Ако почва с посоката 1:2, в каква посока трябва да тръгнеш? Всяко движение трябва да тръгне по посока, дето има отворен път. Ти не може да се движиш по една посока, дето пътя не е отворен. Или трябва да имаш обект, или трябва да обичаш някого. Любовта е първия зов, първото освобождение. Ти трябва да се освободиш от затвора. Отварят ти вратата. Казват ти: „От този затвор може да излезеш през тази врата.“ Любовта е единствената врата, през която може да излезеш из затвора. Любовта е процес на освобождение. Защо този процес на освобождение се нарича Истина? Следователно всяко едно движение в света трябва да започне с пътя на любовта.

Любовта се прекръстосва с разумността. Или ще има пресичане в физическо отношение, ще има среда. Пътят от 1 до 2 е път на Истината. Ти не може да вървиш по крива линия. Числото 2 е свят на свободата, която истината ти е дала. Ти ще измениш материала, който трябва да обработиш, и ще влезеш в света, но ще имаш различни отношения, ще имаш свобода. Свобода значи да правиш каквото искаш и ще правиш разумното. Като те пуснат от затвора, дават ти свобода. Никой за тебе не се грижи, няма кой да те варди, но същевременно ти си влязъл в света на свободата, дето сам трябва да си приготовляваш храна, трябва да си намериш подслон и място да си починеш.

Тези процеси постоянно стават у вас. Някой път вие се намирате в едно безизходно положение. Ти казваш: „Аз съм в едно безизходно положение.“ Рекох, наскоро са те пуснали от затвора. Ти казваш: „Не знам да мисля.“ Този човек е пуснат от затвора и се намира в тягостно положение. На онези страдания, които сега ви се случват, вие не може да им дадете едно разумно тълкувание и казвате: „Защо Господ е направил света такъв?“ На яйцето не му ли беше добре в черупката? Там нямаше никакво страдание. Но това яйце постоянно хлопа в майката и казва: „Освободи ме, аз искам да бъда като тебе.“ Майката казва: „Още не е дошло времето.“ Яйцето казва: „И аз искам да бъда като тебе.“ То мисли, че като излезе, ще бъде така свободно, както майка си. Много се лъже. Това пиле, като излезе от черупката, намира се в голямо противоречие. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкоз противоречията му ще бъдат по-големи. На човека страданията са най-големи на Земята, понеже той е най-разумната форма на Земята. Нашият свят не е като света на ангелите, а пък, като дойдем до света на ангелите, там работата е още по-опасна. Ти, като сгрешиш, има изкупление, а в ангелския свят няма изкупление. Там направената погрешка, ти не може да я поправиш, по същия начин, по който ние може да я поправим.

Това са такива разсъждения, както следните: когато една жена разсъждава върху любовта на един мъж, и един мъж разсъждава върху любовта на една жена, мъжът никога не може да разбере любовта на една жена. Това е толкоз право, колкото може да разбере външния свят. Вие мислите, че разбирате неговото сърдце. Ти си предполагаш, но дали всъщност разбираш, това е въпрос. Като казвам, че не разбираме, това не показва, че имам невежество. Ти може да разбираш, но трябва да вземеш същото това положение. Един мъж, за да разбере жената, той трябва да стане жена. Ти ще кажеш: „Как може това?“ Ти ще се намериш в същото положение, както Никодим, когато Христос му е казал: „Ако не се родиш изново“, а Никодим казва: „Как може това?“ Христос му казва: „Това са елементарни работи. Ти, като учител Израилев, не знаеш ли тези неща? Плътта не може да разбере това, което е родено от духа.“

Този пентограм – човек с разпрострени ръце, казваш: „Какво трябва да се прави, като се разпрострат ръцете настрани?“ Този човек е вече в движение. При правенето на упражненията, забелязвам краен мързел. Вие не сте разбрали смисъла на упражненията. При тези 6 упражнения, ако ги правите, ако разбирате смисъла, всеки един от вас не щеше да гладува. Както сега ги правите, не можете да се ползувате. Не мислете, че аз ще ви ги обясня. Сега ще ми бъде приятно да ги правите правилно. Защото всяко едно упражнение не е едно упражнение глупаво. Всяко едно движение е един вътрешен резултат на една разумна сила. С всяко помръдване на главата, на една или друга страна, с движенията на краката, с движенията си хората си създават и щастие и нещастие. Ти може да не знаеш това. Представете си, че си в грънчарска работилница, бутнеш крака си малко, счупиш едно гърне. Какво трябва да направиш най-първо? Преди да направиш движението, трябва да погледнеш наоколо си, а пък ти, без да гледаш, си движиш краката и счупиш гърнето. Обаче грънчарят ти казва: „Аз съм работил тук, това гърне струва 2000 лева.“ Ти казваш: „Не съм ли свободен да се движа?“ Ти си свободен да се движиш, но не си свободен да чупиш гърнето.

Вие си простирате ръцете и искате да хванете някого и да го целунете. Държиш го няколко време и след това го пуснеш. Прегръщането, целуването са обезсмислени работи, по традиция, но защо и за какво, не знаете. Вземам една чаша, пълна с вода. Прегръщам я, стискам я, вдигам я и я поднасям до устата си, целувам я. Тя тогаз ме обиква и ми дава. Ако не я целуна, не ми дава [да] я пия. Аз и казвам: „Аз съм жаден, пътник съм.“ Дигам я, и я изпразвам. Тръгвам си и пак я погледна, казвам: „Праздна е чашата.“ Ако след време се върна и я видя, че е праздна, ще я взема ли, ще я целуна ли? Ако се напълни, тази чаша има съдържание. Ако всяка ваша мисъл не е пълна с известно съдържание, ако всяко ваше чувство не е пълно с известно съдържание, ако всяка постъпка не е пълна с известно съдържание, кой ще се спре при вас? За да бъде красив животът ви, непременно трябва да се спре някой пътник при вас. Нали в света сме поставени, за да изпълним волята Божия. Ако ти се подвижиш в пътя на истината, кой е пътя, по който трябва да тръгнеш?

Вие трябва да идете при златаря. Като идете при златаря, вие му говорите за пръстена, какъв трябва да бъде, но не може да го направите. Много пъти казвате на момата да се направи пръстен. Но онзи, който поръчва, какъв трябва да бъде пръстенът? „Не зная как трябва да се направи и точно какъв да бъде.“ Например колко широк трябва да бъде? Някой път пръстенът на някоя мома е тесен или широк. Може би малко злато са имали, затова е тесен пръстенът им. А пък някой път е богат човекът, пък има тесен пръстен. Ако ти туриш в кладенеца дебело въже и пуснеш кофата, ти имаш за цел да извадиш голямо количество вода. Ако е тънко това въже, следователно малко вода ще извадиш. И тогава аз разсъждавам: Ако пръстенът на една млада булка е широк и дебел, то от нея много чакат; ако е тесен, те малко чакат. В природата, като кажеш нещо, ако не говориш разумно, ще има своите последствия. Ти казваш: „Аз да оздравея, ще направя за Господа това и онова.“ Но те държат на думата ти. Ти обещаваш, но като оздравееш, не правиш това. В природата те държат отговорен, ти не можеш да се освободиш. Ти си обещал вол да заколиш. Ако не го заколиш, ще те държат отговорен. Ти си обещал себе си да заколиш, ще се принесеш в жертва. Онзи в Библията казал: „Когото срещна на пътя си, ще го принеса в жертва.“ Но се случва, че го среща дъщеря му и той трябвало да я принесе в жертва, понеже обещал.

Ще се върнете, по кой път? Ще се върнете по закона на Правдата. Туряш вече основа на живота си: Числото 1 и 3. В каква посока ще се движите? Ще се движите в посоката на любовта, в посоката 3 и 4. Ако се движиш в друга посока, ще се измени хода на живота ти. От 1 може да идеш към 2 или към 5. Но съотношенията ще бъдат различни. При всеки един връх вие имате постижения. Ако започнете с върха на Доброто или с върха на Правдата, определя се какво е вашето отношение. Ако започнете по пътя на Любовта, Мъдростта и Доброто, Доброто вече е един завършен резултат. Това е един вътрешен процес, който трябва да стане в чувствата и в мислите ви. Допуснете, че вие се дразните. Някой път човек се сърди. Давали ли сте си някой път един отчет защо се сърдите? Като има сръдня, значи нещата не стават както трябва. Много хора, като направят една погрешка, направят други, по-големи погрешки.

Ние сега имаме един пример много хубав. Тук се прави салон. Имаме двама братя майстори. Аз ги наблюдавам сега и виждам, че като мерят, правят една погрешка малка. Не искам да се меся в работата им. Мерят дюшемето. Почват дюшемето от източната страна. Другият майстор изважда всичките дъски и казва: „Криво ще бъде.“ Започват дюшемето от средата към двете страни и вижда, че погрешките не са оправени. Рекох, тази работа не може така да стане. Ако ще изправяте погрешките, изправете ги. Аз рекох: българска работа. Всичките така постъпват.

Във всички ви има погрешки, които приличат на дюшемето. Законът е такъв: Който направи погрешката, той трябва да я поправи. Аз не искам да изправям вашите погрешки и да искам, не мога да ги изправя. Да се занимавам през цялото време, да изправям вашите погрешки, то е най-голямото нещастие. Някой човек се разгневил, че материалът е изразходван. Много хубаво, че направихте погрешно дюшеме и после извадихте дъските, защото така се дава един хубав пример. Бащата направи дюшемето, майката го извади, синът казва: „Баща ми не разбира. Аз разбирам.“ Той казва: „Баща ми не ме е възпитал.“ Бащата казва: „Добре. Ти, като родиш, ще видим как ще ги възпиташ.“ Синът реди дъските, но неговото дюшеме е по-лошо. Синът искал да се жени, той е млад човек. Бащата казва: „Уреди си работите, че тогава се жени.“ Синът казва: „Ти едно време, като се женеше, ти питаше ли ме, и аз ще направя така.“ И бащата млъква. Синът се оженил, завежда възлюблената в Америка. Много добре тръгнало. Но при тази голямата криза, вложил 250 долара в една банка и тези 250 долара отиват, защото фалирала банката. Синът казва на баща си: „Прати ми пари, да се върна.“ Бащата му пише: „Не е твоя работа, дали трябва да ти пратя пари или не.“ Казва му да седи там, да си издържи изпита, да не се връща.

Едного питали: „Защо ти се жениш?“ Той казва: „Но да се не женя ли?“ Въпросът не е в това. Ако се жениш или ако [не] се жениш, ти трябва да разбираш тези две отношения. Ти не мисли, че като се ожениш, ще бъдеш женен. Женитбата е само едно отношение, един момент. Ти ще се жениш и ще те развенчават. Твоят възлюблен ще види, че ти си един човек, на който нито умът, нито сърдцето струват. Ти тогава вече си се поляризирал, нищо повече. Тя те изхвърля от сърдцето си и мисли да намери друг някой. Ти мислиш, че имаш жена. От Невидимият свят си развенчан, а тук на Земята ти си влечеш още букаите, синджирите. Ти мислиш, че си венчан, не си свободен. Аз говоря сега безлично. Какво значи личността в дадения случай? Личните неща могат да бъдат в даден момент, когато два интереса могат да се срещнат на едно място. Като се заселват на едно място, тогава ще имаме лични отношения. Никакви лични отношения не можеме да имаме, когато аз се заселя на единия край на Земята, а той на другия край.

Пентограмът е път за твоя живот. Ако ти се ожениш на мястото 1 в пентограма, а поставиш на друго място жена си, например – 3, тогава ще тръгне в точно противоположно направление. Но представете си, че тя не тръгва, [т]и тръгваш от 1:2, но представете си, че жена ти, по закона на Любовта тръгва в 4. Тогава тя отива в съвсем друга посока. Не, че е крива, и тя е права, тя хваща пътя на Любовта, а ти хващаш пътя на Истината. В дадения случай, между тебе и жена ти няма да има никакво съотношение. Ако ти се движиш по пътя на Истината, а жена ти по пътя на Правдата, тогава вие имате съотношения. Щом жена ти вземе посоката от 3:4, а ти вземеш посоката от 1:2, после ще следвате пътя на Мъдростта. Ако жената взела пътя на Любовта, а мъжът взема пътя на Доброто, пътят на Любовта и пътят на Доброто, това са крайните граници на разумния живот, в който те трябва да влязат.

Аз дигам ръцете за молитва, какво означава? Лявата ръка означава Любовта, а дясната – Мъдростта. Човек ще разреши всичките въпроси, колкото едно същество и да е разумно, то,няма да разреши твоя въпрос, то само ще ти каже де е погрешката. Ще остави ти сам да си изправяш погрешката. Да изместиш дюшемето. И гледам постоянно вие си местите дюшемето. Това са упражнения. На мене ми донасят един сандък с грозде и като извадили капака, пироните стърчат нагоре. Една сестра си натъкна крака по гвоздея, благодарение, че не се натъкна много дълбоко. Не изваждай чуждо дюшеме. Сигурен ли си, че твоето убеждение ще направи по-хубаво душеме. Мерки трябва да имаме.

Често ми разправят какво нещо е любовта, какво нещо е добрият живот. Добрият живот е да дойда да ви обера, вие да станете сиромаси, аз – богат. А не е добър живот, аз да осиромашея, а вие да забогатеете. Това са сегашните ваши частични разбирания. Ако ви срещна с раница, 50 килограма тяжест, а аз съм на праздна каруца и ви взема багажа, да нося, тогава какво зло съм ви направил? Аз препусна колата и ви оставям да тичате, после, като дойдете при мене, и ви давам багажа. Колко от нашите предположения са верни в света? Някой казва: „Той криво ме гледа.“ – Това е предположение. Някой казва: „Той не иска да ме среща.“ – Този човек има добра воля, да си изплати дълга, но няма пари. Щом не иска да те среща, боли го крака или ръката.

Всеки един от вас трябва да начертае един пентограм. Трябва да знаете кой път да хванете. По кой път трябва да тръгнете. Ако правиш лоши движения, трошиш грънци от едната или другата страна. Ще ги блъснеш. Ти ще се движиш правилно. Ти имаш право на грънците и те имат своето право. И в ляво и в дясно, и отзад и отпред си ограничен. Единственото свободно място е праната линия. Като правиш първото упражнение, ти слизаш. Казваш: „Господи, слязох в дъното, сега искам да изляза“, и се издигаш. Като излизаш от кладенеца, си свободен и ти е приятно.

Не се спирай в себе си върху погрешките на хората, да ги държиш дълго време в ума си, понеже тези погрешки остават отпечатъци върху тебе. Ти може на фотография да фотографираш всичките безобразия, които хората правят, това значи да се окаляш. Човешкият мозък прилича на фотография. Най-първо вие всички искате да ви харесват. Някой път се спирате и не харесвате поведението на младата мома. Но аз я харесвам. Тя е много внимателна. Тя седи няколко часа пред огледалото. Момъкът също така седи пред огледалото, глади мустаците си. Ако е дядо, той си чеши брадата. Но аз зная защо си чеши брадата. Човек има право да прави всичко, но трябва да бъде разумен. Всичко му е позволено да прави, няма нещо в природата, което ще ти се забрани, но за онова, което правиш, ти си отговорен. И добро, и зло може да правиш, но после си отговорен. Това трябва да знаете, като вътрешна аксиома. После казва: „Защо ме сполетя това?“ Сполетя те, защото си си позволил нещо. Сега ти се връща.

Следователно, постъпвай разумно. Всичко правете, но правете го разумно. От магическо гледище, аз не искам да се спирам върху погрешките, защото това нищо не допринася. Това е все едно да разбъркам нечистотата. Защото ще се дигне миризма. По-добре тури запушалка и го хвърли някъде далече. Вие отивате някой път при Бога и ми разправяте погрешките на другите. Ти иди при Бога и му кажи: „Аз какво трябва да направя, за да се освободя, за да се избавя от това положение?“

Аз желая, като правите упражненията, да ги правите съзнателно. Та, като дигаш ръцете си, значи в живота си трябва да разрешиш задачата на Правдата и Истината. Като нямаш Правдата и Истината, каквото правиш в света, няма да се постигне. В България, някой скулптор или някой живописец нарисува една жена и после ще каже, че това е Света Богородица. Аз рекох: „Това е наша Мара.“ Или казва: „Това не е ли Христос?“ Рекох, той е Иван, Стоян. Какви заблуждения има, от които трябва да се освобождаваме? Казвате: „Това е свети Никола.“ Всеки един човек на Земята, сега минава за Христос. Христос не се рисува. Един Христос трябва да съдържа Истината, Правдата, Любовта, Мъдростта, Добродетелта. Пет неща трябва да съдържа. Това са пет велики свята, събрани в една мощна сила, с която могат да се разрешат, в дадения случай, всичките мъчнотии. Когато говориш, че Христос е в тебе, ти можеш да разрешиш всичките мъчнотии. И ако не ги разрешиш, значи, Христос не е дошъл в тебе. Христос може да е дошъл в един момент и в следующия момент, понеже ти си в закона на свободата, направиш нещо лошо, и Христа го няма там. Представете си един пентаграм с върха надолу. Ако не постъпваш както трябва, тогава адът може да се прояви в тебе. В човека са адът и рая. Ако постъпваш разумно, тогава даваш проява на рая в тебе.

Мнозина искат пентограм. Ако дам на една жена пентограм и ако тя не знае как да постъпва с мъжа си, тя ще се разведе с него. Всеки човек е един петоъгълник. От левият крак към главата е Истината, после към другия крак е Правдата. После от там към лявата ръка, после към дясната ръка и т.н. Всички тези движения при гимнастическите упражнения са обосновани на един велик вътрешен закон. При правенето на първото упражнение, напред ръцете се движат по левия крак, и после по десния крак. Това е петоъгълник в движение. Ако в един ритмус вие изпълните закона и ако присътствуват вашите мисли чувства и воля, вие ще имате един резултат, защото в петоъгълника пътя ви ще бъде оправен. Всичките въпроси все с петоъгълника ще се разрешат. Ти от петоъгълника не може да се освободиш. Той е път на всичките ви движения.

Първото нещо, сега обичате истината, понеже всички сте под закона. Когато човек не разбира нещата, пак е под закон. Тепърва има да учите. Трябва да се спра един ден да ви разправя, какво значат числата 1, 2, 3, 4, 5. Всяко едно число е една формула. Ако вие съчетаете 1 с 4, 1 с 2, 1 с 3 и 1 с 5 ще имате различни постижения. Ако вие съчетаете 1 с 3, числото 13 е едно фатално число. Вие не можете да си представите защо то е фатално. То съдържа една купчина с барут, детето се приближава, да види какво ще стане с него. Това е числото 13. Ще се дигне цялата къща, ето числото 13. То е динамично число, взривно вещество. Когато една бомба се пукне, човек няма да чака да се пукне бомбата, а ще се отстрани. Като се каже числото 13, тогава и по-голям герой ще се отстрани. Когато наближаваш да се разсърдиш, то е числото 13. Почват да се мърдат устните ти, без да искаш, може да избухнеш. Ти, като видиш, че някой човек има барут, ти се приближиш с една клечка. Вие се смеете сега. Но след всеки смях има плач.

Онази, младата мома, като види момъка, пише му писма и мисли, че ще бъде щастлива с него. Той, като я вземе, туря и букаи на краката. Казва и: „Ти няма да гледаш другите.“ Тя се облякла хубаво, момъкът отива и я намира. Хвърля и шапката. Аз съм виждал, това е ревността. Рекох, ето числото 13. Тогава тя казва: „Аз не искам да те виждам вече. Аз ще те убия тебе, аз ще ти дам да се разбереш.“ Има религиозни контета и духовни контета. Какво разбирате под думата „конте“? Който се препоръчва с шапката си, с дрехите си. Момата мисли, че като е облечена хубаво, като нея човек няма. Ти се обличаш с известно верую и мислиш, че като това верую няма. Ум трябва да имаш, добродетел трябва да имаш. Любов трябва да имаш. Ти трябва да разчиташ на тях. Ако не ме слушате, ще ви наложа това. Ще ви приведа примери какъв е българският характер. Един казва: „Не давам нито пет пари.“ Казват му: „Стояне, тези юзбашии* бият, съсипаха Ивана.“ Тогава Стоян казва: „Ще дадем.“ Някой ти казва: „Ти имаш да даваш на Ивана.“ Онзи казва: „Не давам.“ Не даваш на юзбашиите пари. Щом си сбъркал към някого, иди, извини се, прости му. Инак идат дезорганизирани сили, каквито има в природата, и ще постъпят спрямо тебе по закона на петоъгълника, обърнат с върха надолу.

Това в една лекция не може да се обясни напълно. Когато някой човек казва да се отрече от семейството си или да раздаде богатствата си, аз не разбирам да го раздаде на сиромасите. Трябва в себе си да мисли, че го е раздал. Той чака тези хора да ги прати Господ и като дойдат, да го раздаде. Христос казва: „Иди и го раздай на сиромасите.“ Но под думата „сиромаси“ разбира най-разумните, най-добрите хора. Най-разумните, най-добрите хора са сиромасите. Защо престъпникът не е сиромах. Който ходи да краде и обира, може ли да бъде сиромах. Най-добрият човек може да бъде сиромах.

Сега какво разбрахте? Вие можете да кажете: „Това е наша работа.“ Прави сте. Ако тази ваша работа я свършите, както аз ви казвам, глава няма да ви боли. Но ако вашата работа я свършите, както вие я разбирате, и двете глави ще ви болят. Или казано другояче: Трябва да свършим нещата, както Бог ги е създал. Има един Разумен свят, към който се стремим. Има един красив свят. Ако си свързан с него, ще дойде една нова светлина в нас. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“

(Произнесохме следната формула три пъти:) „Само пътят на Вечната Светлина води към Истината.“

12 година на ООК,
2-ра лекция от Учителя
държана на 28.IX.1932г.
София


По този път

Добрата молитва

„Духът Божи“

Ще прочета 5 глава от Евангелие на Йоана.

„Ще се развеселя“

Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто. Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи. Всичко това е хубаво, красиво. Но от казано до казано има голяма разлика.

Да кажем, че сте се научили да смятате. Имате единицата. Ако ви попитат, какво значи единица? Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение. Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква. На неопечена тиква прилича или на несварена. Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.

Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата. Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес. Запример мислиш, че си богат човек. Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях. Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат. В тази държава сиромашията минава за леност. Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.

Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова. Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години. Много работи е казал Христос. Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере. И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал. Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.

За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже. Един пример прилича на едно бонбонче. Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя. Необходими са сладките думи. Но освен сладки думи, трябва храна на човека. Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. Всички твърди тела, които се разлагат, образуват топлина. Всички твърди тела, които се освобождават от своята твърдост, образуват светлина. Следователно светлината и топлината са процеси на освобождение. Та има една топлина и една светлина, които освобождават. Но има една топлина и една светлина, които заробват.

Вие сега ще се спрете върху тези думи и ще кажете: „Как ще бъде това?“ Христос казва на Никодима: „Ако се не родите изново, не може да влезете в Царството Божие.“ Никодим беше учен човек, адепт, с големи познания на времето си. Той казва: „Може ли да влезе човек втори път в утробата на майка си?“ И Христос му казва: „Роденото от Духа, дух е, а роденото от плътта, плът е.“ Никодим му казва: „Как може да бъде това?“ Христос му казва: „Ти си учител Израилев и тези елементарни работи как да не знаеш?“

Ако запитате как може да бъде това, рекох, вие тези работи трябва да знаете. Ако влезете в клас и питате какво нещо е единицата, двойката, тройката и т.н., рекох, тези неща трябва да ги знаете отдавна. В природата тия числа съществуват. В природата има един вътрешен процес, какво ще разберете от това? Това може да се предаде в една геометрическа форма. Да допуснем, че тук са 35 хиляди ябълки събрани. Но всичките тези ябълки по форма не са еднакво големи. Ако са 35 656 наполеона, тогава цената и тяжестта са почти еднакви. Но да кажем, че имаме толкоз орехи или толкоз ябълки, в дадения случай вие не можете да предполагате, че са избрани по големина. В природата нещата са строго определени. Да кажем, че това число искате да го увеличите. Увеличавам го така, с горните цифри:

23.416

–+ –+–

35.656

Ако това число се увеличава, какво ще спечелите вие? 3 беше минус, значи това е слуга. Ако увеличиш това число, ще стане по-голямо. При обикновеното смятане, вие казвате: „Имам да давам 50 хиляди, имам да вземам 15 000.“ Или казвате: „Имам да давам 24 000. Имам да вземам 5 000.“ Или: „Имам да давам 36 000.“ Но това са механически процеси. Да кажем, че имате 60 000 хора против вас и 15 000 с вас, после имате 24 000 против вас и 5 000 с вас.

Допуснете, че става един отрицателен процес в стомаха. Един положителен процес става в гърдите ви. Един отрицателен процес става в ума ви. Какво ще спечелите, ако с вас са стомахът и дробовете, а главата е против вас? Ако нямате една здрава мисъл в главата си и една здрава храна в стомаха си, какво ще ви помогне чистият въздух отвън. Сега онези от вас, които не сте навикнали да мислите по нов начин, ще кажете: „Седем ката нагоре, седем ката надолу. Какво ще ми трябва това? Какво ще си блъскаме ума върху това.“ На онзи вол, който престана да мисли, му израснаха рога. Като престанеш да мислиш, ще ти израснат рога. Престанаха животните да мислят и им израснаха опашки. Престанаха животните да мислят и им израснаха копита, козина им изникна. Като престанеш да мислиш, копита ще изникнат, косми, рога. Като изникнат, ти прогресирал ли си? Сега козината, рогата и копитата трябва да се снемат. Това са ограничителните условия. Искаш да станеш силен човек в света, мислиш ли, че ако станеш силен, това е едно благо? Конете, воловете са по-силни от човека. Но сега орат, работят. Слонът и той е силен, но и той работи за човека. Човек не е толкоз силен, но ги е хванал всичките, тези силни същества и ги е впрегнал на работа. Ние казваме понякой път: „Ние сме синове Божии, Бог живее в нас.“ Синове Божии сме, а при това боледуваме; синове Божии сме, а не може да се справим с условията. Синове Божии сме, а се тревожим, гневим се; синове Божии сме, а един тон не можем да вземем правилно; синове Божии сме, а не разбираме цифрите, числата. Мислим, че имаме царска кръв. Под думата „кръв“ се разбира винаги „животът“. И Мойсей казва: „Няма да ядете кръвта на животните, а само месото.“ Под „кръв“ се разбира животът. А животът носи интелигентността в себе си.

Ти може да имаш онзи велик живот в себе си, да мислиш. Ако не се е събудил в тебе великият живот да мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света. Досега сте се справили с мъчнотиите на въшките по много механичен начин. Гребена въшките създадоха. Въшките заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше въшки, гребен не щеше да има. Паразитите са образували гребена. Донякъде това е вярно, но има друг гребен. Въшките могат да се заставят от главата и без гребен. Учените хора мажат главата с живачна мас. Но ние се отклоняваме. Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. Това е временно. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота. Това е един резултат. Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.

Доброто се отличава по своите качества. Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите. Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект. И мисълта си има своя външна форма. Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.

Да дойдем до разумната страна. Вие седите в едно противоречие в живота. Вашият живот е брънки от противоречия. Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея?“ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене?“ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа. Това е вътрешната страна.

Вие ще кажете: „Как може да бъде това?“ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това?“ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание. Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно*. Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха. Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха. Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха. Той иска да носи в студените места, както учителят носи.

За мене знанието е един процес за постижение на една истина. Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното. Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение. Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6. На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове. А на способните нищо не щях да им давам. На болните щях да давам по един сомун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят сомун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят сомун.

Вие се възхищавате от сегашният живот. Прави сте. По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави. И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха!“ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята?“ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата. И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали. И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали. Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.

Сега във вас искам да остане мисълта, не да си кажете: „Колко сме грешни.“ Тази мисъл за грешността произтича от вашето отклонение. Най-първо да остане във вас мисълта, че Бог ви е дал всички блага първоначално. Дали разбирате или не, то е друг въпрос.

Новата мисъл е, че имате всичките блага дадени, и тези блага трябва да се развият. Трябва да работиш над себе си, да работиш над онзи материал, който ти е даден, да работиш за развитието на онези добродетели и способности, в това е различието. Всичките хора са работили в различни направления и от резултатите на техния живот, разбираме по какъв път са вървели. Вървели са по една много крива линия и много малко добри резултати имат.

Та рекох, какъв трябва да бъде процесът? Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден. Това с идея. Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение. Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш. При дадените условия, това са само отношения. Щом излезете от водата, други са отношенията.

Аз съм изследвал една наука по един нов начин. Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание. Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен. На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това. Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста. В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят. По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.

Това са много сложни работи. На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи. И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи. Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение. Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат. Този човек трябва да пази равновесие. Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.

Да приведа: ако ти разбираш Божиите блага, които Бог ти е дал, ти ще приличаш на един човек, на когато стомахът е благообразен, ако не ги разбираш, ще приличаш на човек, който стои с върлина на върха на въжето. Не се върви по въже, а по земята като вървиш, ти всякога може да разполагаш с онези блага, които Бог е вложил в нас. И ние на тях трябва да се осланяме, не на онова, което ти си придобил, не на богатството, което ти си придобил. Иначе се самоизлъгваш. Ако ти уповаваш на това, което си придобил, ти ще приличаш на онзи, който казва: „О, Ваале!“ А като си спечелил 50 – 60 хиляди лева, казваш: „О, Ваале“. Като свършиш университет, пак казваш: „О, Ваале“. Щом ти вярваш в тези 4 години, ти туряш една преграда на своето развитие. Ти се радваш, че си свършил университет, не полагай твоята сила върху това знание. Ти не си още учен. Някой ще дойде по-учен, по-силен от тебе, ти има да придобиваш още много повече. Това може да стане една спънка за тебе. Ти се радвай, че си свършил. Не казвай, че е нищо. Но се радвай на най-малките способности: че знаеш да пееш малко, че знаеш да пишеш, да рисуваш.

Минавам някой път, лаят ме кучетата. Ако млъкнат кучетата, тогаз пеенето ми било добро. Рекох, достигнал съм в пеенето до известна степен. Отивам при някои хора и почвам да им говоря. Ако мога да ги накарам да ме слушат, тогава виждат, че съм нещо. Дигна някой човек на въздуха и хората казват, че съм силен. Но някой друг дигне мене. Така нищо не се разрешава. Силата, с която разполагаме, не е в състояние да ни спаси.

Докога мене ще ме обират? – Докато съм слаб. Под слабост, разбирам следното: докато не разбирам Божиите закони, любовта, като Божие благо. Любовта е едно Божие благо. Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо. Като почнем да разбираме, че това с Божии блага, ние сме вече в пътя на онова освобождение.

Та сега аз се радвам. Посях, замесих, втория път нека покисне малко и този хляб, след няколко седмици, нека се опече, и ще го близнете. Ще го опечем, няма да го ядете много топъл и сух няма да го оставяте. Ще се съберем на един обед.

Забележете числото 35 656. Три е Божествен свят. При сегашното състояние, Божественото е отрицателно. Ние не разбираме благата, които Бог ни е дал, следствие на това ние искаме да заставим природата, да правим така както ние мислим. Ако мислиш право, да си платиш, ще се намали дългът. Ако не платиш, ще се увеличи дългът. Казваш: „Толкоз време съм учил.“ Какво си учил толкоз време? Най-учените от вас, искам да ми кажете какво сте научили, какво е? Не, което не сте учили. Ти казваш: „Свършил съм гимназия, университет.“ Кое е най-същественото в гимназията и в университета? Ти казваш: „Аз съм християнин.“ Кое е най-същественото в християнството? Аз съм за същественото. Аз, като видя един човек, който знае, той ме радва. И като видя един невежа и той ме радва. Като срещна един богат човек, аз се радвам, че мога да взема нещо от него. Като срещна един сиромах човек, аз се радвам, че мога да му дам нещо. Срещам аз богатия, аз го считам като едно благо от Бога и без да му казвам, той ми дава. Като видя беден, аз му давам.

Едновременно трябва да имате желание да обичате и да ви обичат. Да ви дават и да давате. Защото законът е такъв. Като давате, ще ви дават, като се изпраздните, Бог, като ви срещне, ще ви даде. Бог дава на онези, които дават. Не дава на онези, които не дават. Ще каже някой: „Тези хора са богати.“ Вие се мамите за богатите. Те са натоварени. Да си натоварен с богатство и да ядеш хубаво на трапезата, това са две неща различни.

Та рекох сега, в онези вътрешните процеси трябва да намираме същественото, защото, ако не намираме същественото, животът ни ще се обезсмисли. Мнозина срещам, които казват: „Остаряхме.“ Братя или сестри казват: „Остаряхме.“ Ученикът казва: „Не мога вече.“ Вие сте остарели и не сте се подмладили. Има спиране. Вие сте спрели на едно място и добрите, и учените, и богатите, не знаете какво да правите. Какво е предназначението на един учител в света? Да каже на всичките тези хора: „Отварям вратата.“ Рекох, по този път! Да влезете в този, Новия свят. Всичките блага са в този, Новият свят. Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат. Те не питат там какво да правят. Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек. Болните са на място само за болния свят. А пък здравите са за здравия свят.

Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата? После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея? Ако сте служащи, ще ви похваля. Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение. Ще очакваш. Животът е една много красива мома. Момите заповядват на света. Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.

Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си. Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота. Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота. Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата. Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал. Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия. Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.

Само Вечният Път на Светлината води към Истината. (Три пъти)

12 година,
3-та лекция на Общия Окултен клас
5.Х.1932 г.
Изгрев, София


Малката истина

5 часа сутринта

Добрата молитва

Пишете за следният път темата: „Съществената разлика между физическия и духовния живот.“

Ще прочета I-во Послание Петрово, глава 5. Да се намери съществен отговор.

Един човек очаква нещо и мисли дали ще се сбъдне. Всеки иска да знае дали ще сполучи или не. Някой път тези очаквания се случват, а някой път се случва това, което човек не е очаквал. Резултатът е положителен или отрицателен. Някой път дойде известна скръб, някой път – известна радост. Например вземете у човека простото чувство за богатство. Богатството може да му причини известна радост. Кое е онова, което причинява радост на човека? Зависи какъв е богатият човек. В ума на богатия човек изпъкват известни области, това или онова и той се зарадва. Онзи, който е добил богатство, мисли, че е добил всичко. Но това богатство едновременно носи и нещастие. Не, че богатството му носи нещастие, но човек в себе си създава своето нещастие. Човек никога не трябва да държи богатството в ума си.

Ума има някое хранилище – паметта. Но, ако рече той да задържи всичките работи, той ще обремени ума си. Запример, някой иска да знае всичко. Да знаеш колко хиляди стомни си счупил в живота си, да знаеш колко хиляди яденета си изял, колко миди, колко раци си изял, колко круши, колко праскови, колко хапки, колко плюнки си изплюл, колко горчиви чувства си казал, колко обувки и дрехи си скъсал, какво ще ползуваш от това? Представи си, че имаш такава една памет, един бит пазар. Като някой на гости, започваш да му разправяш. Запример ние имаме памет за греховете. От онова, което Бог е изчистил, все ще остане нещо. И грехът, който причинява толкоз страдания на хората, хората пак го обичат. Онзи, черният грях – не, но има един кавалер на голям орден.

Като ви говоря сега, вие искате да проникнете каква ще бъде моята мисъл. Вие не можете да проникнете каква е моята мисъл. Аз да ви дам един начин на мислене. Когато един човек ви поднася вода, не е важен произхода, не е важно да знаете откъде е дошла водата, но е важно в дадения случай тази вода дали ви пренася полза. От къде иде водата, този въпрос е послешен. Какво е моето намерение, какво съм аз, това са второстепенни неща. Важно е каква е водата, дали е такава каквато очаквате. Нямам нужда да питам дали тази вода е хубава или не. Вие имате възможност да я опитате веднага. А пък откъде съм я взел и от къде е дошла, тези чувства във вас не са пробудени, за да знаете това. Същественото знаете.

Сега се спрете върху мисълта: Пазете съществените неща. Не обременявайте ума с несъществени неща. Например несъществено нещо е следното: среща ви някой човек и ви поглежда. Вие искате да знаете защо ви е погледнал. Това не е съществено. Погледнал ви е, той е нямал работа. Затова ви е погледнал. Ако беше занят с някоя мисъл, не щеше да ви погледне. Умът му не е бил занят със сериозна мисъл. Какво съществено има в погледа, това е важното. Защо ви е погледнал, това не е съществено. Този човек ви поглежда и веднага казва: „Чакай!“ Спира ви. Вие с години сте имали някоя болест и той казва: „Във вашето лице виждам една болест. Толкоз години сте страдали от нещо.“ Вие можете да кажете: „Защо ме гледате? Да не търсите някого?“ Това са обикновени развлечения, с които хората се забавляват.

При сегашните условия, при които се намирате, с какво трябва да се занимавате? Ако отивате на ядене, трябва да се занимавате с ядене, трябва да се занимавате с хляба. Ако отивате на чешмата – с водата. Ако влезете в салон, в който избухнал пожар, трябва да се занимавате с излизане от салона и то колкото се може по-скоро. Защо? Защото от това зависи да избавите живота си. Мнозина нямате желание да влезете в първото небе. Понякой път ви гледам, мислите дали има онзи свят или не. Мнозина от вас не знаете дали има онзи свят или не. Мнозина от вас на опит не могат да го докажат, че има онзи свят. Някои от вас могат, а някои не могат. Младата булка излиза от бащиния си дом в странство и след 4-5 години се връща да направи визита на баща си. Това е първо онзи свят, от който сте излезли. Вие, които сте излезли от небето, още не ви е дошло на ум да мислите за онзи свят. Понеже вашият възлюблен няма средства, да ви прати за път. Младата мома, след като излезе от къщата, прави посещения на майка си и баща си. Ако не може да отиде, какво трябва да направи тогаз, ще мисли за баща си и майка си. Ще има копнеж.

Някой от вас, които не сте ходили, средства не сте имали, бедни сте. Някой ще ви каже, че сънувал това или онова. На сън работите аз ги оподобявам на следното: когато виждаш своя възлюблен на портрет. Всичките работи, които на сън виждаш, това е портрет. Не смесвайте сенките на живота с реалността. Всяка реалност, която човек е опитал веднъж, тя ще остави в него неизгладими отпечатъци. Вие мислите по стар начин. Някои от вас седите и не сте доволни от живота. Виждам по лицата ви, че мнозина от вас не сте доволни. Кой е крив? Когато излизахте от Небето, всичките ангели и светии са ви казвали: „Не отивайте, този момък не е за вас.“ Но сега казвате: „Аз да знаех!“ Тогава не знаехте и бяхте запалени от 4-тях страни. За да слезете, вие търсихте някого на Земята, все любовни работи. Избягахте от Небето, за да дойдете на Земята. Това направихте от любов. Всички сте дошли на Земята и сте се оженили, не по законни пътища, но сте избягали от Небето. Това е само фигура на речта. Иде някой човек на Земята и се въплотява. Дойде ви някоя неприятност в живота и се чудите защо са тия неприятности.

Има три схващания: едно обикновено, едно средно и едно за великите хора в света. Животът, страданията си имат свой смисъл. Едно страдание, което може да ви сполети, то е определено. Това страдание е като една четка в ръцете на един художник. Това страдание чертае някои линии. Ако това страдание не мине, вие нищо няма да придобиете. Живот без страдание, много пъти не може. Онези, Божествените страдания, никой не може да ги избегне. Христос, когото считаха Син Божи, и Той имаше да страда. Не можеше ли да мине без страдания в света. Можеше, но трябваше да мине през най-големите страдания, но страдания разумни. Той се опита да премахне тези страдания. Казва: „Ако е възможно да се отменят.“ Но казва после: „Нека стане както е определено.“ И разбра, че е определено да дойдат страданията. Мнозина от вас казвате, че са големи вашите страдания. Колко са големи вашите страдания? Под големи страдания разбирам следното: да излиза пот от тялото, от кръвта, както при Христа. Страданията на Христа са образец на големите страдания. Колцина от вас сте имали такива страдания? Считайте привилегия, когато човек страда по Божественому, Считайте за привилегия, когато се изпитвате. Запример изпитвате се във вашите чувства, във вашата мисъл, във вашите постъпки. Ти си представен пред една комисия, която наблюдава това, което става в душата ти. Щом нещо възприемеш в своите мисли, в своите чувства и реализираш в своите постъпки, турят ти вече известна бележка. Вие си мислите сега: „Дали съм издържал или не?“ Има ли нужда аз да питам хората, аз красив ли съм или не?

Трябва да знаете същественото. Да ви приведа един пример. Един богат милионер се нуждаел да има едно доверено лице. Започнали да се извървяват всички, добре облечени хора. Същевременно той оставил на вратата две праздни стомни и излязъл. На посетителите казвал: „Ще ви имам предвид.“ Най-сетне иде един млад момък, той като вижда стомните, отива на чешмата, вижда ги, напълва ги и ги туря на място, той останал последен. Милионерът му казал: „Вие можете да останете при мене.“ Всички гледали да вземат нещо, а не да дадат нещо. Когато някой човек влезе, за да вземе нещо – не, но той трябва да изпълни нещо. Това е документ. Това е един документ за морала. За обикновения човек това е една тайна, неразгадана, а за умния – това е една тайна разгадана. Той трябва да вземе стомните, да ги изпълни и да ги тури на мястото.

Имате линията АВ. Ако тази линия аз я умножа 4 пъти на себе си, какво ще даде? Аз мога да продължа тази линия 4 пъти в една посока. А пък мога да я продължа в 4 различни посоки. Четири пъти като продължа тази линия, образува се една геометрическа форма, квадратът. За един учен човек тази площ служи като един образец, той може да се ползува от нея. Един обикновен човек, който не разбира законите, той ще се чуди какви са били намеренията, защо е направен този квадрат. Защо е направен по такъв начин, а не е направен по друг начин. Най-първо растенията слизаха в една посока, по права линия АВ. Това е положението на растенията. Животните, които дойдоха след растенията, като не знаеха какво да правят, теглиха втората пиния – ВС. Човек е образувал линията СД. Този квадрат остава сега да се завърши. Когато АВ се завърши, какво ще стане? Човек трябва да затвори този квадрат с една нова форма. И тази форма, която се затваря с АВ, можем да кажем, че е човешкият ум. Ако ти не знаеш правилно да мислиш, главата ти ще бъде надолу, към земята. Ако не знаеш правилно да мислиш, може да станеш хоризонтален , докато започнеш да мислиш. Човек, като затвори квадрата, ще познае, че този свят, в който той живее, не е съществен свят, че има нещо повече. Човек започва да мисли за другия свят, започва да се движи в друго направиение. Между 4 точки може да турите един квадрат. Той може да ви бъде една мярка. Аз наричам мярка това, което разрешава една мъчнотия. Това, което разрешава една мъчнотия, е мярка. В мярката има известна разумност.

Вие Бога не сте виждали, понеже Той не прилича на нас. Вие на какво разчитате? Вие разчитате пак на хората. Разчитате на баща си, на майка си и на сестра си, на дома си и на обществото. На всичките тези хора. Ходите в училището, пишете някоя книга, имате известно желание. Тези хора, които са около вас, като листа окапват от тук – оттам. Но вие мислите, че с вас все ще стане нещо. И какво става? Става това, което с всички става. Отивате в банката и вземате пари. Вие казвате: „Сполучих!“ И после изгубвате това. Казвате: „Млад бях и остарях. И сега се готвя за онзи свят.“ Младите ни най-малко не се готвят за онзи свят, а все старите. Старият винаги се готви за онзи свят, а младият за какво се готви? Той все се готви да се жени. Старият ни най-малко не иска да се жени. Старият се готви за онзи свят, ще отиде при своите си. Дава наставления как да го погребват. Вие казвате, че това е определено. Аз го считам, че това не е определено. Аз се чудя защо младият все иска да се жени, а старият се готви да иде в оня свят. Мене ме интересува защо иска да се жени и защо старият се готви за онзи свят. Защо старият иска да умре? – Старият иска да намери своето щастие в другия свят. Старият е на 80 – 90 години. Това, което е вярно за стария, е вярно и за младия. Той в дома си не е щастлив, че като се ожени, ще бъде щастлив? Там е същият закон. Ако младият се жени, за да стане щастлив, той ще опита това. Но, ако старият отива в онзи свят, за да стане щастлив, и той ще опита това.

Животът в своята целокупност има своя израз. Към този израз се стремете. Много други второстепенни въпроси могат да се правят за разрешение. Някой път в речта се засяга личния живот. Когато ораторът привежда пример и тези примери допадат на някой и някой се чувствуват засегнати. Американският проповедник Муди проповядвал един път. Той обичал да привежда примери. Мъж и жена ходели на събранието. Един мъж е недоволен от жена си и като се връща вкъщи, казва й: „Не те е срам, да излагаш какво става в дома ми и пред цялото събрание проповедникът да говори за мене!“ Той мислил, че жената е съобщила тези неща на проповедника, а пък жената хабер няма. Когато се говори за един пример, той не се отнася за вас.

Някой път може да се говори за другия свят, може да се говори за някой адепт, вие може да мислите, че един ден може да станете един адепт, вие много си представяте за един адепт. Знаете ли що е адепт? Адепт в негативният смисъл на думата е един човек, който поддържа едно учение, а пък някой път значи, този, който е запознат с потънкостите на едно учение, със силите и законите на това учение. Някой път дават висок смисъл на понятието адепт, но в обикновения смисъл на думата „адепт“ е този, който добре разбира един предмет, едно учение. Ако сега бих ви запитал, адепт ли трябва да бъдете или посветен. Какво ще изберете? Вие можете да кажете: „Ние докъде сме достигнали в развитието на духовният живот?“ Вие сте достигнали до СВ. И сега във вас трябва да функционира АД.

Някой път някой са ми казвали: „Да видим нещо от онзи свят.“ Аз бих ви представил нещо, което и мене да интересува. Кажете ми нещо, но важно. Вие искате да видите някой ангел. Че има ангели тук на Земята. Ангели има тук, колкото искате. Вие искате да видите някой светия, че и на Земята има светии, колкото искате.

Онзи свят е една обстановка съвсем друга. С това разбиране, което хората имат за онзи свят, те всеки път го материализират. Така се заблуждават. Старият, който иска да умре, за да намери онзи свят и младият, който иска да се ожени, за да намери своето щастие, то и двамата не разбират въпроса. Онзи, който се ожени, ще се намери в положението като оня англичанин Иван Веслей, който като избирал, избирал жена, избрал една много добра жена християнка, англичанка. След като се оженил, на третия ден казал на приятеля си: „Не си струва да се жени човек.“ Защо? Жена му му казала: „Преди да се оженеше ти ходеше да проповядваш, но сега няма да хойкаш тук и там. Аз държа контра. Няма да ходиш с тази сестра или с онази сестра да говориш. Сестри на Христа няма. Аз съм сестра сега.“ Иван Веслей, от много сестри избрал една сестра и тя му дава уроци. Той и казал: „Право е, че не трябва да се жени човек за една сестра, която му казва да има една сестра.“

С кое е дал повод Веслей, който минавал за реформатор, да се усъмни тя в него и да си позволи да му каже тези думи? Имала ли е някакъв повод за това? Понякой път ние, като повярваме в Бога и ние от Бога изискваме това, което жената на Иван Веслей е изисквала от Иван Веслей. И казваме на Бога само на нас да обърне внимание и прах да не падне върху нас. Питам тогава каква е тази религия? Това е неразбиране на живота. Според мене човек трябва да ходи да работи. Краката имате да Ходите, ръцете имате да работят, глава имате да мисли. Ако човек ходи, работи и мисли, непременно неговият живот ще се уреди. Ако влезеш ти в един театър, ще имаш едно учение на морала, но ако влезеш между банкерите, там моралът е друг. Ако влезеш между политическите партии, там моралът е друг. Ако влезеш между военните и там има друг морал. Ти не може да му наложиш своето. Какво ще му разправяш на търговеца, че не трябва да търгува. Какво ще разправяш на политика, че той не трябва да политиканствува. Политикът за народа не мисли, търговецът за народа не мисли. Ученият за народа не мисли. Всеки мисли за себе си. Дето казват, че за народа, това е само знаме. Никой не се бие за знамето. Знамето е само привидно. Има хора, които без знаме се бият. Някой път, аз виждам някой мъж бие жена си без знаме. Двама приятели се бият без знаме. Ти убиваш някого, но утре друг убива тебе. Във всички политически партии няма никаква идея, всички са на кривата страна. Единият умира, малко по-грешен, другият – малко по-праведен, но всички умират. Ако мършавите и мазните свини ги заколят, на едно място ги дават и ги продават.

Знаете ли произхода на войната? Защо се бият хората? Казват всякога, че войните ставали за освобождение. Може да се мисли така, но от 8 000 години, ако се изчисли колко войни са станали, може да каже някой, че войната е подтикнала хората напред. Върху този въпрос не искам да споря. Войната е служила като едно отрицателно средство. Тя е послужила нещо, но войната не е подтикнала човечеството напред. Тя е служила като възпитателно средство. Хората, като не могат да разрешат някои въпроси по разумен начин, прибягват до войната, за разрешение със сила.

Когато се говори за живота, както хората го разбират, това е само за Земята. Жената трябва да уважава мъжа си в един дом, за да има мир и мъжът трябва да уважава жена си и децата трябва да зачитат родителите си. Ако живеят така, този дом прогресира. Някой път се случва, че жената не уважава мъжа си и мъжът не уважава жена си. Това става и в самите нас. Най-силното чувство, което човек има, то е бащата на човека. Най-нежното чувство, което човек има, е майката на човека, а другите чувства са деца. Ако между най-силното и най-нежното чувство се породи несъгласие, то хората изгубват своята сила. Когато младият търси момата, женитбата не е прицелна точка. Той само се заблуждава. Момъкът за една мома никак не може да се ожени. Той привидно може да се ожени. Ние може да кажем, че нашата Земя е женена за Слънцето. Колко пъти те се срещат, да се целунат? Женитбата не е целувка и само има излияния на чувство, отдалече. Ние казваме за някого, че той се е оженил. Рекох, че жена му трябва да бъде до него и той трябва да знае всичките й постъпки. Това, което е той, това е жена му. Някой пита каква е жена му. Точно такава, какъвто е и той. Жената излиза от него. Щом човек навлезе в тези неестествени отношения, той мисли неправилно. Той, преди да се ожени, мисли едно. Вие мислите, че сте женени, но се лъжете. Вие не сте женени. От моето гледище, вие нямате тапия, че сте женени. Апостол Павел казва: „Сгодих ви за един човек.“ От 2000 години има хора, които са сгодени и още не са женени. Щом има годеж, от това гледище има и венчавка.

Някои мислят, че като умрат, са оженени. Умрелият не може да се жени. И който се ражда, и той не може да се жени. Ако умре жената, мъжът си търси друга. Когато господарят го напусне един слуга, взема си втори слуга, трети слуга, отношението е пак същото. Трябва да [се] разбира същественото, същността, а не както се проявява животът сега. Животът не се е проявил. С това разбиране, което имаме, то е много малко разбиране сега. Аз разбирам живота, когато мога да разреша известни въпроси, които ме смущават. С това ни най-малко не искам да разреша известни социални въпроси. Всички сегашни социални въпроси не могат да се разрешат.

Ако аз съм, ето какво трябва да правя. Александър Велики, като отишъл при Гордевия възел, разрязал го. Той по крив начин постъпил. Аз, ако бях, щях да прекрача възела и да си вървя, щях да считам за ненуждно да го разреша. Какво спечели Александър Велики като го разряза. След неговата смърт, империята му се развали. Аз не зная в какво е велик Александър Велики. Вие сте велики като Александър Велики. Има една страна, която прави Александър велик. Кое е онова, което го прави велик? Не това, което той направи. Не сме ние велики за онова, което ние направихме. Аз ви задавам тогава един въпрос. Кое е най-същественото в един ученик? Вие ще кажете: „Да учи.“ Но и това не е най-същественото. Той не може да не учи. Той ще учи известно време и най-после той ще помисли, че той не е ученик, че е станал учител. Питам сега: разреши ли той право въпроса? Той ще стане учител и при това, има си мъчнотии, които има ученикът. Той има същите неразрешени задачи в други области, които има ученикът.

Ние казваме, че сме свободни. В какво именно ние сме свободни, даже в своите възгледи ние не сме свободни. Ти мислиш, че си свободен, но питаш дали твоята теория ще се съвпадне с мнението на този или на онзи. Има едно право, при което няма нужда да ви казват дали сте прави или не. Ако вие се намерите на един обед, и ядете, прави ли сте да ядете или не? Мислите ли, че като дадете право на някой да яде, мислите ли, че това е право? Това е изкуствено ядене с вилици, ножове, лъжици. Може да ги имаш, а може и да ги нямаш. Ако си в гората и ядеш, гледаш, нямаш нито нож, нито вилица и лъжица. Тогава какво ще правиш? С вода ще умиеш този плод и ще го ядеш. Това е естественият начин на ядене. Естественият начин е, който изхарчва най-малко енергия. Ние седим и си приготвяме яденето, изгубваме голяма част от времето, само за ядене. Цялото домакинство губи по 3 – 4 часа само за ядене. То си има своето възпитателно значение. Но в бъдеще трябва да се опростотвори яденето. И спестеното време трябва да се използува в друго направление. Когато домакинята готви и е недоволна от това – от онова, мислите ли, че това готвене е хубаво? Това са социалните несгоди, които имаме. Какво трябва да се прави? Онова същественото и за млади, и за стари? Младият се жени, без да знае защо. И старият умира, без да знае защо. Старият казва, че е инвалид и казва, че трябва да умре. Младият в къщи го ограничават и след като се ожени, иска да стане самостоятелен.

Да дойдем сега до заключението. Не, че сега ще ви се даде едно разрешение. Когато човек вземе един обед или една закуска, той разрешава временно този въпрос. У всинца ви има едно натегнато състояние. Вие сте недоволни от нещо. Всеки един е недоволен. Аз ви питам защо? Защо сте недоволни? Слънцето свети, водата тече, въздухът се движи. Защо сте недоволни? Някой от вас може да кажат: „Аз съм доволен.“ Въпросът тогава се слага така: вие, доволните трябва да помагате на тези, които са недоволни и да помогнете на последния недоволен. Щом сте доволни, питам: вие кого сте направили доволен? Кой с пътя да станете доволен. Но, ти, който си доволен, след 3 – 4 часа ставаш недоволен. Главата ви заболи и т.н., трябва да знаете кои неща са реални. Кое е реалността.

Сега заключението. Какво искат да кажат растенията? Пътя на растенията кой е? Кой е пътя на животните? Какво показват те? И от тях има човек да се учи. Неговият път е път на неговия ум. Те са 4 посоки, които човек трябва да има предвид. Когато човек се намери в трудно положение, той някога е в положението на едно растение. Щом си в тягостно положение, главата ти е заровена. Тогава мъчнотиите, които растенията имаха, животните ги разрешиха. Мъчнотиите, които животните ги имаха, човек ги разреши. Но човек има специфични свои мъчнотии. Божественото в него ще разреши неговите мъчнотии. Във вас ще останат известни въпроси неразрешени – всички тези съвременни теории. Ако старите хора умират и отиват в онзи свят, каква нужда има да се пререждат втори път? Ако онзи свят е място на блаженство, защо трябва да напуснат онзи свят? Значи светът, в който е бил, не е бил онзи, който е търсил, пък идва на Земята да го търси. Щом се преражда, той не е влязъл там, дето трябва, не е намерил ключа на живота. Ако тук не можете да разберете смисъла на живота, вие и след като умрете, не можете да го разберете. Старите не трябва да умират сега. И младите не трябва да умират. Старите трябва да живеят. Какво ще кажете вие сега на това? Почти е така сега. Старите се прераждат и стават млади, и младите остаряват. И едните, и другите не разбират смисъла на живота. Младият не е разбрал смисъла на живота, понеже е остарял. Старият не разбира смисъла на живота, понеже пак се преражда.

Старият, като дойде и се подмлади, ще иска да се ожени, а като стане стар и иска да умре. Едно колело се върти: умиране, прераждане, умиране. Турците казват: „Края на това нещо какъв е?“ Краят е: младият да не се жени и старият да не умира. Когато хората дойдат до тази точка, ние ще бъдем вече в новата епоха на живота. Младите да не се женят и старите да не умират. Ако старите умират, непременно младите ще се женят. Докато младите се женят, това показва, че старите умират. Някой казва: „Аз няма да умра.“ Един ми казваше: „Че аз 200 години ще живея“, а след две години той умря. То е неговото предположение, че ще живее. Той можеше да живее и повече.

Разбирайте сега изводът, аз не засягам сегашната форма на живота. Аз даже не засягам сегашния характер на човека. Според мене, то е една малка отсечка. За мене даже е губене на време да гледам хората. От всичките хора, аз виждам едно и също нещо. Срещам някого и виждам, че е изгубил парите си или че е изгубил баща си, или че работите му не вървят. Все има една тъга, една несрета. Срещам това и в една красива мома, и в нея срещам една неувереност, дали ще намери един такъв, какъвто търси.

Та рекох, Онзи Който ви е пратил на Земята, Той иска да ви освободи от актьорските ви дрехи, понеже сте започнали едно изкуство и не по Негово желание сте станали актьори. Обличате се и Той ви е търпял. Той казва: „Има и друго изкуство в живота, а не само да се обличате и събличате.“ В източните народи го наричат Майя, значи – омагьосване. Правиш това, което не искаш. Ядеш, недоволен си от това и казваш: „Трябва да се яде.“ Най-първо трябва да се освободите от илюзиите на живота и да станеш господар. Не да се усещаш, че си победител, но да се усещаш свободен. Няма по-хубаво нещо от това, когато вършиш нещо, да се усещаш, че си свободен. Някои ще кажат: „Това е апостол Павел, това е еди-кой си. А ние сме обикновени хора.“ Апостол Павел беше един обикновен човек, ходеше да гони християните, но падна от коня и си контузи главата, чу глас: „Защо ме гониш? Този път, по който вървиш, не е правилен.“ И всеки един [от] вас ще се качи на този кон и отива някъде. Рекох, този път, по който вървиш, е път на апостол Павел. Като паднеш, ще си пукнеш главата, ще отидеш на едикое си място. Вие казвате: „Не съм ли тръгнал на път?“ Тръгнали сте, на кон сте, като апостол Павел. Понякой път разрешавате въпросите с мир, а някой път, като Александър Велики, разрязвате Гордевия възел с нож.

Сега всичко има, но любов няма. Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Голямо подозрение в най-добрите хора в света има. То е един вътрешен страх. Но има два вида страх. Човек никога не трябва да се натрапва нито на себе си, нито на хората. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си. Направим погрешка – коригираме живите сили на природата. Една погрешка трябва да се поправи. Някой ще каже: „Това са слабости.“ Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи.

Един ден пишете върху темата: „Коя е най-малката истина, с която човек трябва да започне.“ Пишете върху следната тема: „Най-малката истина, с която човек трябва да започне.“

Най-малката истина е мястото, дето любовта може да ви срещне. Най-малката любов, която ви среща, е най-малката истина, от която започвате. Преди няколко деня дойдоха двама при мене, и аз им рекох: „Работата ще тръгне малко напред, Слънцето е свидетел.“ И на вас ви рекох: на това, което ви казах, Слънцето е свидетел.

Най-малката истина. Не бъдете страхливи в малката истина. Малката истина е най-малката жертва, която може да направиш. Ако при най-малката любов, ти мислиш, че може да се урони твоя престиж, нека се урони престижът, но да не се урони любовта и истината. Тя е, която спасява. Минаваш някъде, дава ти се случай да направиш най-малкото добро. Спри се, направи го. Тази сутрин аз направих една най-малка услуга. Мухи горе ме безпокоят. Чувам една муха, която плаче, казва: „Няма ли някой, който да ме избави!“ Едно малко паяче я хванало и мухата се моли. Аз нямам тояга, хващам паяжината и тръгна. Тръгна и двамата – паякът на една страна, мухата на друга страна. Мухата от него 5-6 пъти по-голяма. И като очистих, рекох: на това място се молят на Бога. Този престъпник иска цяла муха да хване. Това наричам най-малкото добро. Някой може да каже: „Нека паякът да изсмуче тази муха, вместо мен да безпокои.“ Някой път мухите безпокоят човека от любов. Много пъти се влюбват мухите и като се влюби в носа и целуне го. Много влюбчиви са мухите. Все на същото място кацат.

Колко неща трябва да останат в ума ви? Най-малката истина, най-малката любов и най-малкото добро.

В старо време, в школите като са изследвали учениците 4-5 години, най-после учителят им е давал такава една задача, без да знаят те. Един ден учениците усещат как се подули колената им и не могат да станат. Имат ужасни болки. Учителят си излязъл от стаята. Те имат задача да излязат, сами да излязат. Ако може да махнеш болката от краката си, ти имаш знание. Но, ако не можеш да махнеш, дълго време ще работиш в това положение. Сегашните мъчнотии са елементарни задачи, които трябва да се разрешат. Аз не искам да кажа някои неща, защото като кажа, ще станат. Едно време са се подували краката на учениците. Ще дойде учителят, той да ги освободи. Но тогава те не са издържали изпита си. Учителят го освободи, но ученикът е скъсан. Щом кара учителят да го освободи, ученикът е скъсан.

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас
4-та беседа от Учителя,
държана на 12.Х.1932г., сряда


Правилно отношение

Добрата молитва

Ще прочета 4 глава от Първото Послание Петрово.

За следния път извадете едно резюме от първата беседа на тома: „Пътят на ученика“. Изтъкнете каква е основната идея. Една идея, която не се разбира, е като храна, която се приема без да се асимилира. Приема се просто механически. Някой път ние се занимаваме само по външному. Любовта има един външен израз. Когато човек се облича 10 пъти, 10 пъти си променя шапката, това е любов механическа. Може да яде 10 пъти и това е любов механическа. Може да се среща 10 пъти с хората, същото е. И като се срещне с някой учен човек 10 пъти, ако не се учиш от него, какво от това? Разговаряш се само. Даже и сега 10 пъти отиваш при цветята, приемаш благоуханието на цветята и след това си оставаш такъв, какъвто си бил. Докато хората издават благоуханието на цветята, благоухаят много добре, но като остане тяхната собствена миризма, едвам ги търпиш.

Човешкото знание е относително. То е спомагателно за Божественото. Когато аз говоря за наука, това знание е спомагателно. Някой път хората защитават повече относителното, човешкото знание, отколкото Божественото. Има една човешка любов, спомагателна, относителна, временна. Те са такива извори, които само през пролетта текат, а през голямата жега пресъхват. После пак течат. Такива хора се въодушевляват и като ги дигне учителят, казват неща много хубави, но нещо съществено – не. Всичко, което човек е запомнил, е хубаво, докато може да го приложи. Не трябва да се натрупва вашето съзнание с непотребни неща. Може да се говори дълго време върху погрешките на хората. Могат да казват, че ние не живеем добре. Кои сме ние? Като казваме „ние“, имаме предвид Петка, Ивана, Драгана. Като кажем, че ние живеем много добре, все таки имаме предвид Ивана, Драгана, Стояна и пр. Ако разбираме под „ние“ всичките хора, Писанието казва, че всички съгрешиха, няма нито един праведен. Някой изважда буквално заключение. Всички, които живеят в плътта и не познават Бога, са в греха. Тези, които са излезли от греха, не може да ги турим под еднакъв знаменател с другите.

Казваме, че интелигентността [е] на човека, но потенциална интелигентност има и волът. Обаче, има грамадна разлика между вола и човека. И волът не може да има тези права, които човек има. След хиляди, милиони години, може да има тези права, които човек има. Щом не си вол, тогава не ти е позволено да правиш греховете, които волът прави. Защото ако ти седиш хиляди пъти по-горе от вола и не искаш да седиш на неговото равнище, тогава защо ще правиш неговите погрешки?

Онзи, който няма дълбока мисъл, ще каже: „Кого визира Учителят?“ Това е много плитка мисъл. Никого не визирам. Кой от вас е видял Ивана, Драгана, Стояна, никой не ги е видял. Вие си различавате автомобила. Един автомобил има черни очи, големи уши, а друг има малки уши. Един автомобил има пръсти, които се махат, има крака и пр. Но това не е човекът. Тялото е един автомобил, една къща, чрез която човек се проявява. Вие още не знаете какво нещо е човекът. Вие казвате, че го виждате в очите. Че какво виждаш в очите? Ако видиш автомобила, че се приближава със светлината си, какво си видял? Ако се усилва, интелигентността не е в усилването. Ако ударя някого, вие го тълкувате привидно, по един начин, ако го погаля, вие го тълкувате привидно по друг начин. Ако на планината падне канара или дърво върху вас, вие може ли да мислите, че нарочно е паднал този камък или това дърво върху вас? Онзи, който не разбира от обикновените работи, не може да извади един принцип за себе си, за да си услужи. Някой път не обръщате внимание на малките факти, казвате: „Това е възможно.“ В дадения случай, твоите гащи са скъсани, имаш игла и конец. Тази игла и конец, ще ти услужат повече, отколкото другите неща. Но ще кажеш, че и без закърпени гащи можеш. Времето е горещо, но представете си, че има комари, дойдат да те хапят. Не е ли по-добре гащите ти да бъдат закърпени. Тази игла ще те извади от неприятните комари.

Известни факти има в природата, на които искам да ви наведа. Даже и това човешко знание е потребно. Какво седи зад иглата? Какво седи зад човешкият конец? Все седи някоя сила в природата, на която иглата е символ. Писанието казва: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Небесно.“ Някой човек всичко знае и при това не му върви. Знае как е създаден света. Знае на колко разряда са разделени ангелите, поезия пише, философия пише, но не му върви в реалните работи. Представи си, че дойде един и ти даде една риза и я облечеш на себе си, после дойде втори и той ти даде риза и ти облечеш и втората риза отгоре. Дойде трети и т.н. На тебе ти става неприятно. [С] сегашното знание не се завземайте да разрешавате въпросите, които не могат да се разрешат. Хората преди хиляди години са разрешавали нещата по един начин. След хиляди години по друг начин ще ги разрешат. Този свят ще си замине и ние ще си заминем. Хората ще се борят и ще умрат. Ние казваме, че ще дойде царството Божие и ще живеем там добре. В това са вярвали, но както вярваха, не стана и като вярват сега хората, няма да стане. Ще стане нещо, но обратното. Ще стане това, което никой не е очаквал. И като го видите, ще го разберете. Но ви казвам това, за да не се обезсърдчите.

Има един живот, който всеки от вас може да реализира. Има някои неща, на които никой не може да препятпвува. Един славей, който стъква своята положка*, ще чака ли да стане преобразование в Англия, за да прави своята положка? Този славей интересува ли го някоя теория? Най-сетне всички теории, които има в света, не се отнасят до всичките хора. И учението е потребно за всички. Светлината с потребна за всички, в дадения случай. Но специфичната светлина може да се употреби различно. Сега най-първо трябва да се освободи съзнанието ви от известни натрупани мисли, известно благо от мисли, което е непотребно. Най-първо вие не знаете начина, по който да се освободите. Например вие не знаете как да обичате един човек, нито пък знаете начина как любовта ви да бъде устойчива.

Аз съм изучавал, изучавал и понякой път изучава м колко посредствени са човешките думи. Аз да ви приведа един пример. Преди няколко дена, дойде от света една 30 – 35 годишна жена, една млада сестра, тя беше в ранната възраст на живота си. Тя казва: „Бях малка, на 12, 13, 16 години, трепна нещо в сърдцето, но в този трепет ат почувствувах, което никога не почувствувах, но после в мене настана такова голямо разочарование, след този трепет, че изгубих вяра във всичките хора, такова недоволство, такава скръб.“ 17-18 години бушува нещо от недоволство в нея. Тя беше дошла преди 6 месеца и ми се оплакваше. Тя казва: „Голямо нещастие чувствувам, не ми се живее вече.“ Аз й рекох: „Имам една теория, според моите изчисления, 20 години най-късно оттогаз ще стане един преврат в тебе и тогава, което си почувствувала тогава, пак ще го почувствуваш. То само по себе си ще дойде.“ Тя дойде в неделя на беседа и след това ми казва: „Аз ида при тебе не с онази скръб, както преди 6 месеца. Трепна нещо в мене, но по особен начин, но в още по-красива форма и добих вяра в хората вече.“ Рекох й: „Радвам се, че това, което ви казах, стана.“ Закон е, някои неща след 20 години се повтарят. Рекох й: „Бъди сега умна, да не би това, което ти е трепнало в сърдцето, да го изгубиш, понеже ще се изминат още 20 години, докато дойде пак. Ако го изгубиш, на 55 годишна възраст ще се върне.“ Като трепне нещо във вас, гледайте да не го изгубите, то пак ще дойде, но не може произволно. Не мислете, че животът е произволен. Той върви по известни разумни закони, не механически.

Да ви обясня сега едно положение. Допуснете, че тази точка е едно същество А. В една първична форма туй същество иска да се прояви. Досега това същество е живяло самотно, няма познанство с никое друго същество, но в него има един вътрешен напор. Това същество иска да се прояви, да има други същества, да мислят и да чувствуват като него. Това същество иска да се подвижи някъде. То никога не се движило. В съзнанието няма тази идея. Вие казвате: „На къде трябва да се подвижи?“ Щом у това същество се е проявило желание да се подвижи, някаква мисъл от някой невидим център (Б) е възприета. А възприема мисли от Б. Това същество Б живее някъде в пространството и то е самотно. Това същество А е възприело, че трябва да се подвижи. А най-първо ще се подвижи в посока С, има нещо, което го привлича към С. Щом пристигне в С, донякъде е реализирано неговото желание. В него се заражда едно друго чувство, че може да се движи в друга посока, да измени посоката. Но С е ограничено, по-далеч от С не може да отиде, то може да се движи нататък, но то не разбира законите, има едно препятствие.

Представете си, че от А до С е твърда почва, а от С нататъка е въздух. С е границата на твърдата почва. Какво трябва да прави? Това същество почва да се движи нагоре в посока към Б. Когато Питагор е открил, че квадратът построен върху хипотенузата е равен на сумата от квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник, какво е имал Питагор в своя ум? Той е живял повече от 20 години в Египет, повече от 10 години във Вавилон и Палестиня. Той имаше една основна идея, на всичките тогавашни мистици. Този, правият ъгъл, триъгълникът е едната страна на човека. Двата триъгълника са целия човек. АБД, това е целият човек, неговото поляризиране. Следователно едната страна на човека има едни стремежи, а другата страна – други стремежи. Човек се стреми в две противоположни посоки. Когато умът на човека се стреми надолу, то човешкото сърдце се стреми нагоре. Ако умът се стреми нагоре, то човешкото сърдце се стреми надолу. Ако във вас се заражда едно религиозно чувство, след време вие трябва да знаете, че във вас ще се зароди едно религиозно чувство на религиозност. Ако вие сте усърдни в религията, след 20 години ще стане един процес, че вие ще станете краен материалист, ще вървите в противоположна посока, ще имате по-нисши чувства, ще стане един обрат в движението. Само така се обясняват някои подхлъзвания. Съществува един закон в света, ще стане смяна в него. Не могат да не се сменят вашите чувства. Любовта ви ще се смени. Тя не може да бъде така гореща, както първоначално. Това не показва, че любовта ви се е изгубила, не. Но ако, любовта ви така продължи, с такава горещина, то нервната система, не би могла да издържи. Ще се стопи нервната система.

Религиозните хора, ако у тях чувствата им вземат голям дял, те започват да се топят, лицето им, корема им, очите хлътват, стават сухи, това показва, че неразбирането на Любовта ги топи. Мислите ли, че на Любовта е приятно да види един сух човек, само кости? Не. И любовта няма разположение нито към сухите хора, нито пък в натрупването на тялото. Тя има една норма, в която може да се прояви. Любовта има разположение само към онези организми, в които тя може да се прояви. Аз говоря за Любовта, като израз на една висша интелигентност, която иска да се прояви. Любовта има обич към нас дотолкоз, доколкото можем да изразим нейните мисли и идеи. Колкото повече изразяваме нейните мисли и идеи, толкоз и привлекателната сила, с която тя може да ни съдействува, е по-голяма.

Когато вие искате да бъдете обичани, вие искате да бъдете привлечени. За да се образува движение във вас да работите, трябва да имате някой импулс. Много пъти поетите търсят импулс в света, за да ги привлече някой център. И човек, ако е поет, като намери такъв център, вдъхновява се и пише, и пише. Ако е музикант – свири, свири. Ако е градинар, ще копае в градината. След като изгуби центъра, престава да работи и казва, че е завършил своето развитие. Никакво развитие не е завършил, но импулсът е престанал. Няма бензин. Изгаря бензинът, спира автомобилът. Вашият автомобил трябва да има достатъчно бензин, за да може да се движи правилно по пътя. Не че нямате, но трябва да имате едно хубаво разбиране, за наредбите, които природата е турила в живота, които Бог е турил в живота.

Бог се отличава с това, че Той е внимателен към дребните неща в живота. Да кажем по характер Бог не се интересува от една война, в която могат да измрат 25 милиона хора. Него го интересува животът на един праведен човек много повече, отколкото една военна деятелност на генерала. Животът носи много по-големи блага за човечеството, отколкото милиони хора, които се избиват. Аз считам войната за копане. Не мислете, че е безполезна работа на онзи, който копае или на онзи който оре. В сегашният живот оранта е потребна. Мислите ли, че оранта ще бъде всякога необходима? – Не. Мислите ли, че всякога чуковете ще бъдат непотребни? – Не. При сегашните условия са потребни. Един ден условията за градеж ще се изменят и тогава чуковете ще се сменят. Оранта е потребна дотолкоз, доколкото тя може да служи за подтик за човека. Всяка една идея, човешка или Божествена, ако е Божествена, тя е съществена, а ако е човешка, тя е придобита сега.

Ние имаме човешка работа. Осветяваме се с тия 4 лампи, които са турени от преди 4-5 години. След 40 – 50 години може да няма нужда от такива лампи, но сега ни служи тази светлина, но не можем да кажем, че Господ не е промислил за нас. Промислил е. Бог е промислил отвън, със слънчевата светлина и ще дойде един ден, когато светлината няма да бъде отвън, а отвътре. Аз ще нося светлина в очите си, чрез очите си ще виждам нещата. Ще чета без никаква лампа, ще седнете и ще видите, че това малко поле, на което сте концентрирали очите си, ще светне и ще четете. Гледал съм стари свещеници, които движат вощеницата по книгата и четат. Тази вощеница му трябва дотолкоз, доколкото може да освети книгата.

Сега при тези обяснения има опасност. Когато един пример не се обясни, може да създаде съвсем други чувства. Някой казва: „Учителят говори, както аз мисля.“ Това е криво разбиране. Аз никога не мога да мисля, както ти мислиш. Някой казва: „Тази мисъл ми приляга.“ Няма какво да ти приляга мисълта. Най-напред е важно една мисъл дали е ценна, дали е Божествена, а какво мислиш ти, това са второстепенни работи. Аз това искам да покажа, като че аз съм го предвидил. Аз като държа беседа, ни най-малко не ме интересува какво мислите вие. А какво мислят онези, разумните същества в Невидимия свят.

После някой път вие сте възприели тази мисъл. Дошъл някой и ми е казал някоя новина. Дошъл същият и ви е казал и на вас. Каква новина? – Че Петко, Иван Пенджурски го опопили. Други казва: „Това и аз го знам.“ Каква философия има в това. Че ако той знае и аз зная. Какво ме интересува, че Иван Пенджурски се е опопил. Какво ме интересува това? Дотолкоз, доколкото аз мога да възприема мислите на онази, живата природа и мога да бъда в съгласие с нея, това е важното. Доколкото ти си възприел Божията мисъл и вървиш по този път, ние взаимно можем да си помагаме с Божествените мисли.

Човешките мисли са отрицатели. Една човешка мисъл, има всякога нещо користолюбиво в себе си. Едно човешко чувство или желание всякога има нещо користолюбиво в себе си. Аз често забелязвам наследствени черти в себе си и някой път по тях зная какъв е българинът. Българинът много обръща внимание на външността, но психология има в него. Някой път аз изучавам българина по наследствените качества. Някой път го изучавам и по формата на тялото си. Някои форми имам в тялото си, в ръката си, които са български. Формата на ръката ми е българска. Някои движения има чисто български. В речта ми някой път, аз отличавам, когато българинът говори. Щом се отрупа съзнанието на човека, става огъване някой път. Щом стане огъване, разбирането ви ще бъде неясно. Вие ще имате едно ясно схващане върху нещата, но огънатите предмети се разбират по един начин, а изпъкналите – по друг начин. Има хора на които очите им са изпъкнали. Тогава те разбират света по един начин. Тези, на които очите са вдлъбнати, те разбират нещата по друг начин. Последните събират малко впечатления и са съсредоточени много в себе си, влиза малко светлина в тях. Но, като влезе нещо, което им прави впечатление, те с години с него се занимават. Всички добри хора имат изпъкнали очи, събират много впечатления, разнообразие има в тях. Някой път може да се натрупат много впечатления, може да се прояви алчност, но и вдлъбнатите очи имат хубави и лоши страни. Изпъкналите очи, имат хубави и лоши страни. Има патологически линии, които се образуват отгоре и отдолу на очите, неправилни геометрически форми, болезнени линии имат. Тези неправилни геометрически форми, които се образуват, показват, че мозъкът не функционира добре, няма разбиране на природата. Всичко очаква от хората.

Ние например чакаме да се оправи животът и хората да станат добри. Тези хора могат да се оправят за един ден. Ако вие знаете какво е състоянието на днешния човек, вие ще видите, че тези хора не са в състояние да прокарат благородни идеи. Сегашните хора, желанието е много хубаво, но те са като деца. Детето казва: „Аз този чувал мога да го дигна.“ Аз се поусмихвам, рекох му: „Я, го дигни.“ Опитва се да го дигне и изведнъж казва: „Малък съм.“ Нас трябва да ни радва, че в човечеството има една хубава мисъл зародена. Но сега има големи препятствия. Ако в света не може да стане едно голямо преобразование, както трябва, тогава какво трябва да правим? Тогава ще кажете: „След 10, 100 години.“ Първите християни вярваха в техните времена. Ако апостолите биха дошли, те щяха да бъдат разочаровани. Ние чакаме да видим Царството Божие там, гдето няма да дойде никога. Когато се тури 3 000 килограма розов цвят в казана, ще извадят много малко количество розово масло, около 1 килограм. Ако цветовете са много хубави, може от 2500 килограма розов цвят да излезе 1 килограм розово масло. Но какво голямо изкуство се изисква, за да се събере това розово масло и да се продава, за да се наваксат разходите. Значи 3 хиляди килограма трябва да се смелят за 1 кило. Ако ние вземем да сварим нашето знание, колко розово масло ще изкараме?

Аз исках да ви говоря за квадрата. Квадратът някой път го има в лицето. Аз изучавам геометрията, геометрията на плоскостта. Но изучавам и органическата геометрия. Аз правя измервания на някой квадрат или триъгълник, но зад органическите отговори се вадят много ценни заключения. Мъчно става измерването някой път. Истинското знание ние го носим със себе си. Ако вие знаете кривините на вашите вежди или ако разглеждате вашите клепачи или другите линии, то вие ще видите по тях силите, скрити във вас, какво ще достигнете в бъдеще, понеже сте направили отклонение, да направите едно ретуширане. Може да намерите тази сила, която е потребна в живота.

На някои сестри другарите им заминаха. Те заминаха за известни погрешки. Онези, които страдат, страдат за известни погрешки. Всяка скръб се дължи на известни погрешки и страданието е изкупление. Страданието ще дойде и на другите. Някои от вас ще загубят и дъщери, и мъже, и бащи, и майки. Отношенията, които съществуват, като замине един за другия свят, да се спазват същите отношения и тогава няма смърт. Но като замине някой за другия свят и се скъсат отношенията, тогава е лошо. Тогава и тук като е бил, пак е бил умрял. Нека скърби някой, като замине някой, но разумно да скърби. Нека плаче, но разумно да плаче, да оценява сълзите. Преди години бях ви казал да имате шишенца, в които да събирате сълзите и досега нито един от вас няма шишенце със събрани сълзи.

Мнозина братя ми казват, от 20 години ме питат: „В коя партия да се запишем?“ Рекох, не ме питайте. Която партия считате за най-добра. Всички партии са добри. Всяка партия е добра за себе си. Какво ще ме пита една жена за какъв мъж да се ожени. Избери си. Вие, ако имате избран в ума си, точно такъв мъж, какъвто имате в ума си, точно за такъв да се ожените. Точно за такава жена да се ожените, каквато имате в ума си. Имате един женен. Значи, дали е свършил университета – щом се ожениш, ти си свършил университета. За женитбата аз имам следното мнение: тя е фет акомпли.* Ти като се ожениш, няма какво да мислиш. Най-първо мислиш, че си намерил една мазна риба, а после виждаш, че тази риба не струва нито пет пари. Това са разумни души. Вие трябва да се учите, вие трябва да бъдете свободни в своите отношения. Вие нямате елементарни понятия за зачитане. Някоя сестра дойде при мене, аз различавам кое е човешко, кое е Божествено в нея. Към Божественото веднага имам всичкото почитане. Желая и той да постигне, както и аз. Но ако е човешко, рекох му: „Не си губи времето, може да го направиш.“

Един отишъл в едно кабаре и го бият. Той разправя своята опитност. Там млади мъже и жени ядат и пият. Мажат се с големи мазила, разчорлени, прегръщат се, целуват се. Аз не съм ходил в кабаре, но като ясновидец понякой път отивам да видя. За мене целият свят е едно кабаре. Когато един живот го намирам неестествен, аз го считам за кабаре. Аз онези не ги осъждам. Ако аз съм на тяхното място, ако имам такива разбирания и аз ще бъда като тях. Ако е писател, ако има наследство, той щеше да бъде в своя кабинет. Той сега ходи в кабарето да търси своето щастие. Това е външната страна на школата. Има нещо, отклонение. Като не се отречете, няма да разберете живота. Инак вие ще се биете, ще си пукате главата. Това не е живот още. Нито животът, който сега живеете, е живот.

Да ви кажа как може. Когато човек има такова чело, кой може да бъде в Царството Божие. Човек, който има такова грамадно чело, ще бъде ли като сегашните хора? Ако се яви едно същество в света, ако се яви в класа, вие всички ще замръзнете. То е същото, когато един говедар слезе между говедата. Грамадна разлика има между говедар и говедата. Ум трябва, сила трябва, любов трябва на човека. Аз мога да ви говоря, но това не може да ви помогне. Една американка ми писа дълго писмо. Тя е нещастна, но тя е способна жена. Минава криза. Тя дошла до такова положение, че казва: „Покажи ми един път.“ Какво да и кажа. Тя имала едно съчетание с един мъж, свързала се е с един мъж, с когото не е трябвало да се свързва. И тя е разчитала на себе си повече, отколкото трябваше. Когато трябваше да пести своите сили, тя ги е харчила. Може да се смени състоянието, но в дадения случай светът не може да се прояви. От наше гледище не може да се прояви.

Ако ви погнат, колцина от вас биха се пожертвували заради мене? Ще се разбягате. Ще кажете: „Аз имам толкоз грижи за мене“, ще се разбягате. Нито пък аз искам да се жертвувате за мене. Аз не съм направил много заради вас, не съм ви дал живота, сърдцето. Обаче Бог, Който ви е дал, спрямо Него трябва да бъдем верни. Той ще ви кредитира. Оставете партиите. Всичките партии, които са в света, в тях има една користолюбива мисъл. Като уредят своите работи, тогава ще уредят работите на народа. Има една партия, но тя е неизвестна. Тези партии, които са известни, все са користолюбиви. Една партия не е такава, каквато се представя, от една страна и не е така лоша, както се представя от другата страна.

Славянството, Русия трябва да мине по един път на развитие, по един път на голямо изпитание. Тепърва за Русия идват изпитанията. И ако вие сте живи, ще видите какви са изпитанията, изпитанията за Европа и за цялото човечество, разумни изпитания. Хората тогава ще се спасят и ще кажат, че така не трябва да се живее. Аз зная, че политиканите в света няма да оправят света. Какво е моето вярване. Те са носители, ще поддържат известни неща, но не са те, които внасят новото в света. Те поддържат старото в света. И в тях виждам, че човечеството е в безлюбие и без партия еволюира човечеството. И партиите са на мястото си. Всяка партия е израз на известна идея. Всички леви партии са по-демократични. Аз партиите ги наричам мъжки партии и женски партии. Всички демократични партии са женски. Изобщо жените много говорят. Там, дето има много говорене, са все женски партии. Жена била ли те е? Тя силно не удря, но много удря. Един мъж ще те удари два пъти, но ще те простре на земята, а жената ще те удари 100 пъти и нагоре и надолу, на едно място не бие.

Ние се отдалечаваме. Вие искате да знаете истината. Ще говорим върху политическия живот. Политическият живот е израз на вътрешния духовен живот на хората. Този политически живот, който сега върви в света, въпреки нашето вярване в тази или в онази политика, ще дойде това, което трябва да дойде. Тези партии идват и без да искаме, както расте троскотът. Всички партии са израз на човешкия дух, един канал, чрез който човешката деятелност се изявява. Някой път тези партии са дошли в едно отклонение вътре. Да ви дам един пример за религиозните партии. Преди 30 години, в Америка, между американските сектанти – методисти, баптисти и прочие, имаше голямо разграничение. Баптист можеше да проповядва само в баптиска църква, обаче какво правят сега там? Там тези партии се посрещат братски. Те казват: „Ще оставим нашите убеждения, за да се прослави Христос.“

Това става и в политическите партии, както те се обединяват. Всяка партия си има известни идеи, не можем да я считаме за глупава, но идеите на различните партии се различават. Някои са по-тесни, някои са по-широки, в някои има по-умни хора, по-добри, по-силни хора. Те са по-добри партии. Дето няма по-умни, по-добри и по-силни хора, те са по-слаби партии. Ние трябва да бъдем носители на новото. Има една партия в света, на която искам да ви направя членове. Има друга партия в света, която съществува, да станете членове на нея. Ще ви я кажа. Като станете на тази партия членове, трябва да бъдете носители на тази партия в света, на нейния идеал. Като кажете: Ние сме от Божествената партия, това нищо не значи още. В тази партия няма беден човек. В тази партия няма болен човек. В тази партия, за която ви говоря, скърбен човек няма, всички са весели и бодри. В тази партия няма невежи. В тази партия всички си помагат и се уважават. Никаква разлика не може да намериш между тях. Всеки носи какъвто костюм иска. Онзи, който в дадения случай може да върши повече, той ще бъде генерал. Днес можеш да бъдеш генерал, а можеш да бъдеш и последен редови, но последният редови в тази партия, завзема капитански чин. Простият войник е капитан, в степента на интелигентността. Най-простият войник е офицер с три звезди. Всичките офицери в тази партия са редови. И за тези хора, за които аз говоря, те живеят тук. Някой път минават между вас. Вие се усмихвате. Може да е французин, англичанин, немец, усмихват ви се, весели са и казват: „Ще се уреди тази работа“, понеже те имат този план и знаят как ще се регулират нещата. Преди да стане войната през 1914 година, тези, които водиха съдбините, имаше една направена карта, в която се показваше какви промени ще заеме Европа след войната и стана точно тъй, както те направиха върху тази карта. Сега и друга карта се проектира.

Един залюбва една мома. Защо я залюбва? След 2 години я разлюбва. Защо? Ако се смразят две парчета лед през зимата и напълно се разделят и не се обичат, кой е виноват, че Слънцето ги стопява и се разделят? Това е временната любов в твърдата материя. После, като станат като две капки вода в един извор, пак се сливат, пак се обичат. Понеже разсъждаваме, ние не сме автомати. В нашите разсъждения ние сме свободни.

Те чертаят една карта. Аз зная тази последна карта. Хората ще се избавят от сегашните страдания. Ще дойде и то. Писанието казва: „Една държава, едно стадо, един пастир.“ В света ще бъде само един народ. А пък партиите в света другояче разсъждават. Аз не искам да засягам този въпрос, понеже вие имате тежнения към различни партии. Демократи, народняци, земледелци, социалисти, комунисти и като говориш, ще се засегне вашето чувство. Защо някой да минава за земледелец? Те са ваши имена. Аз не съм се кръстил, не съм се родил социалист, комунист, народняк, земледелец и пр. Вие сте свободни по отношение на вашите политически възгледи. Да имате каквито искате възгледи. Те са временни.

Политическият живот е външния живот. Той не представя съществено нещо. Един променчив живот е политическия. Ако идете в Америка, там може да се занимавате с всичко. В научно отношение, в религиозно отношение. Но дойдете ли до политиката, веднага ще се намерите в затвора. Така е в Америка. Свободен си, но ако не вървиш по пътя, стражарят ще си дигне ръката, а той е 6 крака висок. И ако не слушаш, ще те удари и ще тръгнеш в участъка. При най-малкото съпротивление, веднага в участъка. Тези хора се подчиняват. Американците казват на европейците: „Вие, като дойдохте тук, разорахте Америка.“ Вие си дръжте вашите политически възгледи. Животът не седи в политическите възгледи.

Единственото нещо, което съществува и което е важно, е вие да имате правилни отношения към Бога. Единственото правилно отношение е правилното отношение към Бога. Това е първото нещо. В Бога има три отношения: Бог излива всичкото свое богатство, обича да дава. Той първо дава на човека и за да познае дали ни дава достатъчно, Бог влиза в човека, за да види дали е дал достатъчно. А пък, за да познае дали съм извършил Неговата воля, Той ще влезе в ближния, за да види дали аз ще дам толкова, колкото Той е дал. Бог влиза в мене като човек, а после влиза в моя ближен, за да види дали аз достатъчно давам. Бог сега ви изпитва. Той най-първо е във вас, за да види дали достатъчно ви е дал. После второто положение: ще влезе в ближния, за да види, познае дали вие достатъчно сте дали. Ти не си доволен от живота. Коя е причината? Ако Бог е причината, ще кажеш: „Господи, дай ми“, и Той ще ти даде. Ако не е в Него причината, Бог ще ти каже: „Причината е в тебе, ти трябва да дадеш повече.“ Сегашните хора много малко дават, скържави са. Много са взели, малко дават. Богаташите са взели всичко, това което Бог е дал и не дават. Сега се зараждат партии, които искат да ги заставят насила да дадат. Но това е неестествен процес. Един ден богатите ще оставят всичко и няма да бъдат господари. Трябва да имате това правилно схващане. А пък за другите неща, опитай Господа.

Аз виждам някой път добра воля у вас. Имате желание да разбирате. Аз съм разправял, разправял и виждам какво сте приложили. И какво не сте приложили. От това, което съм говорил, много малко сте приложили, не че у вас има лоша воля, не. Но понякой път аз чакам другите да приложат, не съм проявил усърдие. Ако вие минете по моя път, по който аз съм минал, само тогава ще имате ясна представа за живота. Аз съм минал през такива противоречия, че друг човек би се стопил. Аз взимам тогава предвид себе си. Бог, който е създал света, Той търпи хората, снизходителен е. И рекох, и аз ще ги търпя. Бог е дълготърпелив, и аз трябва да бъда търпелив. Някой човек, не мисли като мене. Мисли като Бога и като своя ближен. Аз съм намерил закона. Всякога, дето съм имал случаи да постъпя добре с някой човек, никога не съм имал изключения. Всякога съм намерил, че и в най-лошият човек, ако намериш някоя добра черта в него, и той почувствува, че ти му мислиш доброто, понеже той се е затворил и мисли, че другите го мислят за вагабонтин и като види, че ти нямаш задна мисъл за него, Бог се проявява в него. Той проявява мекота, учтивост, казва: „Ще ме извините.“

Когато ме интернираха във Варна, един стажар със строго лице, кръвнишки изглед ме придружаваше. Аз съм спокоен. Аз като се движа, той отподире ми, за да не скоча от вагона. После започна да ми дава по-голяма свобода и каза: „Много лоши хора има. Защо те пращат тебе във Варна?“ Приятели станахме. Той казва: „Лоши хора има.“ С това иска да каже: „неразбрани хора има“. Рекох му: „Мислят, че аз съм опасен човек и че мога да направя нещо лошо.“ Той каза: „И да го видя, няма да повярвам.“ Аз казах: „Няма нищо, няма нищо.“

Сега искам да ви наведа само примера. Аз съм занят със съвсем друга мисъл. Аз мога да му отнема оръжието, ако искам, мога да направя всичко. Та има една добра страна в човека. Човек да знае, че е господар на своята съдба. Ти може да бъдеш затворен и да си господар, може да умираш и да си господар, а може да си цар и да си роб. Свободата на човека седи в положението му. Свободата на човека седи в неговата мисъл, в онова самообладание, в дадения случай, което ние трябва да имаме в света.

Отче наш

12 година на Общия Окултен Клас
5-та лекция от Учителя,
държана на 19.X.1932г.


Вътрешни сили в човека

5 часа сутринта

Добрата Молитва

Ще прочета 2-ра глава от Второто Послание към Тимотея.

Има една вътрешна страна на живота, която трябва да се разбира. Външната страна на живота се изменя. Под „външен живот“ разбираме такива форми, които са Божествени. Хиляди форми седят в главата на човека. Някой път човек може да посвети целия си живот за някой костюм, дрехи, за някоя шапка. Иска да се нрави на хората, иска да бъде на хубава служба, иска да има хубави дрехи. Хубавите дрехи какво могат да донесат? Могат да донесат едно благо, но те не подобряват живота. От друга страна, когато човек не обръща внимание на външността си, той няма разбиране. Когато човек се стреми да се облече хубаво, той иска да обърне внимание по един начин, а когато не иска да се облече хубаво, той иска да обърне внимание по друг начин. Богатият иска да обърне внимание с богатството. Сиромахът – със сиромашията. Болният, когото и да срещне, все ще му разправи за своята болест. Усърдно ще разправя, като някой проповедник. В това отношение, болните хора проповядват повече отколкото здравите. Здравите говорят широко, а болният е специалист. Той, дето се спре, говори само за своята болест.

Казваме сега: „Родил се е човек.“ Ние седим и вярваме. Ще дойде някой и ще те попита: „Ти вярваш ли в Исуса Христа“ и ще се свърши въпросът. Това прилича, както когато влезеш в едно музикално училище и те питат: „Ти обичаш ли музиката?“ – „Обичам.“ – „Пееш ли?“ – „Пея.“ И си замине. Втори път пак пита така. След това, след 10 години ще кажеш: „Аз държа за музиката.“ Това е една повърхностна страна на живота. След това човек ще внуши на себе си, че е музикален, че може да пее. Но, ако дойде да изпее някоя песен, сам няма да се хареса. Така и онзи, който не разбира живота. Ние, които живеем на Земята, ние сме под контрола на друго едно съзнание. Както ръката ти не е свободна, както кракът ти не е свободен. Кракът и той си има свое съзнание, същото и ръката, понеже кракът е съграден от живи клетки, които са души. Но има една душа, която ги управява. Следователно като кажеш на ръката си да се движи, тя се движи. Ние наричаме това механически процес. Това не е механически процес, но е едно подчинение разумно.

Някой път душата заповядва на ръката и тя не се мърда. Така се случва в убежденията, наслояват се известни убеждения. Дойде едно неразположение на душата и човек не иска да прави нищо. Когато имаш разположение, ти се молиш, благодариш на Бога. Щом нямаш разположение, ти не искаш да се молиш. Ти казваш: „Не искам да се моля, понеже нямам разположение.“ Но представете си, че вие сте чиновник някъде. Трябва да работите, но нямате разположение. Може ли да не идете да работите? Ти ще кажеш: „Не съм разположен.“ Те ще кажат: „Нас не ни интересува това, трябва да работиш.“ Един християнин казва: „Аз не мога да се моля, аз не мога да направя това, понеже не съм разположен.“ Казваш: „Не мога да го разбера.“ И това е извинение. Ако ти не си учиш уроците, не може да разбереш. Това не е извинение. Ти казваш: „Не разбирам този предмет.“ Вие не разбирате нещата. Всички вие имате една свобода, която не е хубава. Върху този въпрос сте невежи. Нито един, досега както сте, не можете да влезете в Царството Божие. Аз не искам да [ви] губя времето, нито аз да си губя времето с вас. Толкоз години аз съм търпял, но не искам. Ако ще искате да служите на Бога, добре, ако ли не, на добър ви път на всичките.

Нито уважение имате, нямате страх от Бога, нямате почитание към себе си и към ближните си. Всички, млади и стари, вървите по един и същи ум. Искате да изкарате и мене из търпение. Един ден аз ще ви оставя да се занимавате сами в школата. Ще дойде един и ще каже, че е близък до мене. Никой не е близък до мене, освен онзи, който изпълнява волята Божия. Ако друг може да ви предаде това знание – добре. Всички сте уморени. Вие си имате съвсем друга идея. Аз разбирам живота. Умът ви е пълен с неща непотребни. Някой седи тук и е недоволен. Аз зная защо е недоволен. Някой проповядва, но от тщеславие, а няма любовта. Не е за ученост сега.

Ето, учени работи. Кажете ми какво ще разберете от това? (Учителят показва кубове.) След като учи 10 години, човек едва може да разбере този предмет. Даже има математици, на които е тъмен този въпрос. Едвам аз го разбирам, пък вие ще го разберете! И след това вие ще кажете: „Разбрахме тази работа.“ Вие само го разбирате по вашему и си ходите по вашему.

Ще кажете сега, че морал имате. Казвате: „Учителят защо така говори?“ Аз питам тогава: Защо така постъпвате? Нито държанието ви, нито очите ви, нито главата ви, нито ръцете ви са място. Нито един от вас не седи както трябва. Ще ме срещне някой и ще направи лице, че е оскърбен. Не е вярно това. Някой ще каже, че е учен, че е радостен, че е смирен. И това не е вярно. Някой ще се покаже, че е доволен, и това не е вярно. В даденият случай, той има нещо, което аз го зная. Той иска да ме заблуди. Не може да ме заблудите. Тези духове, които са във вас, не могат да ме заблудят. По този път, по който сега вървите, нищо не можете да постигнете. Никой не е постигнал. Аз живея една година светски живот, че след този, порочния живот... Лъже се. Във всеки човек трябва да има едно усилие да служи на Бога. Някой ще каже, че аз съм проповядвал, проповядвал. Какво ще придобия, като ви уча? Вие ще набъбнете, ще се възгордеете и ще кажете: „И ние знаем тези работи.“ Добре, знаеш. Я, попей! След като съм говорил, това ще се предава. Всичките хора един ден ще поддържат [това]. Един ден ще четете молитва някому, както аз говоря и ще му кажете: „Ти си невежа.“ Нищо не се постига така.

Рекох, вие сте прави, но известни същества има, които искат да ви заблуждават. Вие си имате съвсем други учители. Някой ще каже: „Учителят е казал това.“ Не, вашите учители са казали това. Не притуряйте на мене това, което не съм казал. Някой път носите обявления на съвсем други неща, та ще се освободите от това. Някой ще дойде и ще ми каже: „Как мислите, Учителю, аз успял ли съм в духовния живот?“ Ще извадя един термометър и ще ви измеря. Ако топлината ви се е увеличила, добре. Ако се е намалила, не е добре.

Освободете се от заблужденията. Какво ще се постигне най-после? Ще остареете, ще умрете, ще повикате един поп и ще ви отнесат в другият свят, ще се молят на гроба ви Господ да ви прости. След това ще ви забравят, ще дойдат други. Един брат имаме тук, замина си и забравиха го хората. Един ден и вас ще забравят. Какъв смисъл има животът? Няма връзка между вас. Връзката е само такава, както при един гостилничар, дето всичките отиват да ядат. Докато тенджери има, ядене има, гостилница има. Като няма, свършено е. Но това е много външно разбиране. Нямате една основа или сами разрушавате основата си. Някой път може да мислите, казва: „Един млад брат и една млада сестра се оплакват.“ Старите хора не живеят така. Привидно живеят така, но ние вътрешно трябва да живеем като млади. Всички така живеят, но крият.

Мене ми е безразлично как ще живеете вие. Не искам да се занимавате с това. Мене не ме интересува кой как живее, но не можете да бъдете благоугодни на Бога, ако не изпълнявате Неговата воля. Вие трябва да живеете един чист живот. Не да не обичате човека. Обичаш, но как ще обичаш. Ще се ръкуваш, но как ще се ръкуваш. Който и да се ръкува, да е доволен, че се е ръкувал. Ще приказваш с някого, но той да е доволен от онова, което си приказвал. Да е доволен от това, че си отишъл в дома му, но това е едно изкуство.

Години има, един стар брат има, който като си правят упражненията другите, той бяга, понеже не може да вземе участие в упражненията. Той прави погрешка. Ако съм на неговото място, ще стоя и ще гледам. И всички бягате, като не можете да направите нещо. Нито един от вас не е самостоятелен. Вие един друг си влияете за зло. Той мене не слуша, но другиго слуша. Разпределили са се на малки общества и философствуват. Ако е за разрушение и аз мога да разруша. Аз мога да ви разпръсна като пилци. Какво ще се постигне с това? Всеки един от вас е майстор да разруши. Всеки един от вас може да запали едно здание, да пусне един фитил и да каже: „За тебе този каза така, онзи каза така.“ Какво се постига с това?

Казвате: „Еди-коя си сестра имала сън, но тя не върви по правият път.“ Младата не върви по правия път. Старата не върви по правия път. Някои очакват много. С такива разбирания, вие ще постигнете толкоз, колкото постигнаха апостолите. Те очакваха, че ще дойде Царството Божие, че Христос ще стане цар, а те – министри. Но всичко това не стана и един ден останаха 12-те, ходиха, гониха ги и придобиха нещо. Вие не сте готови да направите толкоз, колкото 12-те апостоли. Над тях слезе Духът. Вие още не знаете дали Духът ще слезе върху вас. Христос казва: „Аз ще изпратя Духът си, да пребъде с вас.“ У вас трябва да има желание да извършите волята Божия. Вие се самозаблуждавате и мислите, че само един момент, като се помолите малко, от там насетне нищо не трябва да направите. Вие сте прави до известна степен. Умът не трябва да е съсредоточен еднообразно върху едно и също нещо. Сега да бъде умът ви свободен. Всякога в една добре организирана мисъл, щом се яви една мисъл нечиста, тя е един дисонанс. В музиката, когато се яви един неверен звук, той нарушава цялата хармония. И следователно, този дисонанс трябва да се изхвърли или да се поправи.

Вие правили ли сте си наблюдения върху себе си да живеете за Бога? Ако не разбирате този път, ще кажете: „Този не прави, онзи не прави.“ Но какво трябва да прави човек? Някой казва: „Човек ще яде, ще диша, ще обича, ще мисли.“ Всичкият свят е създаден за човека, но трябва да знаеш всяко нещо да го направиш на неговото място, и ако ние дойдем до отрицателната страна, то ние ще изпълним ума си с непотребни мисли, които ще ни отдалечат от Бога. Грехът седи в това. Ако аз мисля за себе си, да ви привлеча, да ви убедя, че аз съм едно същество, пратено от Бога, да ме уважавате, да ми давате пари, да се мобелирам добре, да имам такси или кабриолет, да треперите наоколо ми, тази култура съществува. Ако това правите, това не е нещо ново, това го имат царете. Ако исках това, щях да бъда цар, но не между вас. Целта ми ни най-малко не е тази.

Помислете сега върху степента, докъдето сте дошли. Ако се помолите сега на Господа, аз не казвам дали ще ви послуша или не, но питам: ако се помолите на Бога, ще ви послуша ли? Ако ви послуша, на прав път сте, но ако не ви послуша, имате нещо виновно във вашия живот. Ако мене не послуша, има нещо виновно в моя живот. Няма да търсите вината отвън. Аз зная причините защо човек не успява, защо човек е невежа, защо човек е лош, защо човек се развращава. Всички тези неща ги зная. Няма нещо, с което мене дяволът може да ме съблазни. Ще дойде някоя млада жена. Зная, че дяволът е дошъл с нея. Тази сестра ми говори сладко, любезно. Тя казва: „Сърдцето ми е запалено.“ Друг е запалил сърдцето и, но не Бог. Тя има съвсем друго разбиране. На нея й трябват не пасти, а хубав хляб. Тук има една млада сестра, зачервяват и се очите. Казах и: „Ще вземеш житен режим 10 деня да караш.“ Като яде жито, очите и не се зачервяват, но стана суха, лицето и се изглади, 10 деня по 100 грама жито ядеше. Ти казваш: „Глупава работа“, но червенината на очите и изчезна, почна да разсъждава по-здраво, придоби по-свежа мисъл.

Тури един режим на любовта. Не да се прославим в любовта си, но тя да бъде естественото положение в нас. Ако ти вложиш любовта, ти ще бъдеш обичан от всичките. Ако искаш да имаш сила, ти трябва да имаш любовта в себе си. Щом предадеш своето сърдце на другите, ти ще станеш дрипав, помнете това. Ако ти предадеш сърдцето си комуто и да е, ще станеш дрипав. Сърдцето ти принадлежи само на Бога. Никой няма право да влиза в твоето сърдце, нито ти имаш право да влизаш в чужди сърдца. Никой няма право да бърка в твоя ум и в твоята воля, нито пък ти имаш право да бъркаш в чужд ум и воля. Във вашия ум трябва да царува Божественото. Вие имате добри желания. Не мислете, че сте постигнали всичко. Вие мислите запример, че аз съм тук. Мене не ме интересува това. Аз правя известни изучвания тук. Като постигна това, което аз имам да постигам, като си свърша работата, ще отида на друго място да уча. Като изядеш това, което е в паницата, ще напуснеш паницата и ще гледаш другата работа. След време пак може да отидеш при паницата.

Някой тогава ще каже: „Учителят ще ни остави.“ Щом нямате любов и нямате близост. Само Божествената Любов създава близост. Ако имате любов вие сте близки. Ако нямате любов, нямате близост. Ако аз имам любов, всичко мога да постигна. Ако нямам любов, не мога да постигна. Ти казваш: „Тежко ми е, мъчно ми е.“ Ни най-малко не си виновен, но има причина. Става натрупване в мозъка или в белите дробове или в стомаха, в нервната система или специално в предната част на мозъка има натрупана излишна материя, непотребна, която не се поддава на никаква култура. Следователно, ако в задната част на твоя малък мозък се натрупа излишна материя, непотребна, от сутрин до вечер ти ще мислиш само за жени. И ако аз изхвърля тази материя, няма да мисля за жените, а всички жени ще станат сестри.

Ти разбираш ли какво е жена и какво е мъж. Аз гледам на човешкото тяло като на свещено, свещен дом, в който Бог е турил човешката душа. Като дойдеш до дома, изчистиш обущата отдолу, ако си кален, тогава влез в къщата, тогаз ще влезеш, ще оставиш калта. Онзи ще влезе и ще остави калта и после, какво ще стане? Калта влиза чрез очите, чрез носа, чрез ръцете. Някой ще иска да попипне. Добре, но защо искате да попипвате? Някой път и на мене ми е приятно да ми целуват ръката. Един, като ми целуне ръката, приятно ми е; друг, ако ми целуне ръката, не ми е приятно. Че това е лицеприятие. Ако [е] приятно, то е от Бога. Който не ти е приятен, да ти целуне ръката, един ден и той ще се очисти и ще ти бъде приятно и той да ти целуне ръката. Душата ви трябва да се изчисти от тази кал, която е набрана от хиляди години.

Какво ще се постигне с знанието. (Учителят показва куба.) Аз ви говоря с един много висок тон. Защо? Когато един музикант вземе един по-висок или по-нисък тон, каква е целта му? Или когато някой [пее] тихо, а някой път форте, каква е целта му? – Има известна цел и без всички тези музикални правила. Когато един предмет е далече, трябва да му говорите високо. Ако е близко до тебе, [да] говориш високо е неприятно. Колкото е по-близко, ще му говориш по-тихо. Когато някои хора имат вкус към музиката, ще им пееш тихо. Ако са по-некултурни, ще им пееш по-високо, за да те разберат. Външната, физическата страна, това са завършените резултати в живота. Физическата страна е неподатлива материя, то е склад, напластена енергия. Когато едно същество във висшия, Божествен свят му трябва материя, за да създаде някаква форма, каквато и да е, това същество трябва да слезе в физическия свят, в този склад на Божествена енергия, да започне да изучава законите на тази енергия и със своя ум да изкара нещо, да занесе материал, за да образува тази форма. Трябва му много малко материя, но му трябват 50 – 60 години да прекара на земята, за да събере от тази материя, както един търговец, който купува нещо, за да създаде формата на една мисъл. Ако една мисъл не се облече в каквато и да е форма; ако едно чувство не се облече в каквато и да е форма, тази мисъл и това чувство не са достъпни.

Съществува един закон в света, който е следния, да кажем, че имате тази дълга линия. Какво означават дългите линии? Всяка плоскост, като се разложи на своите части, ще образува права линия. Когато линиите се продължават, това показва, че светът на плоскостта е разложен, а когато линиите се скъсяват, тогава плоскостта се увеличава. Когато плоскостта се увеличава, телата се разлагат. Всякога, когато едно тяло се разложи, ще имаме една голяма площ. В една плоскост се съдържа голямо количество сили и ако тези сили ги преведем в едноизмерния свят, даваме им само една посока, те ще образуват една много дълга линия, безконечна дълга линия. Ако скъсим тази дълга линия, ние ще образуваме плоскостта. А пък, ако съкратим тази плоскост, ако я ограничим, ние ще образуваме куба. Ако смалим куба още повече, ние ще дойдем тогава до тесаракта.

Сега обратен е законът: Ако смалим тесаракта отгоре надолу, ще се увеличи кубът. Тук имате 8 куба на едно място. Имате една плоскост (квадратът), тя има 4 линии за граница. Ако тези линии се проектират в прав ъгъл нагоре, те ще дадат 4 страни, отгоре и отдолу ще има по една страна. Ще се образува куб с шест стени. От 4-те страни на тази плоскост ще излезе куб. Ако вие разложите този куб на неговите части, то ще се образува плоскостта. Той ще заеме 6 пъти по-голямо пространство. Ако го разложите на неговите 6 части, той ще вземе по-голямо пространство.

Приложението на тази наука седи в следното: Когато се увеличават силите на ума, смаляват се силите на тялото. Когато се увеличават силите на чувствата, законът е пак същия и между волята, ума, чувствата, образува същите отношения. Ако твоята воля се увеличава, ако ти не разбираш закона и ако твоята воля стане чрезмерно силна, ще се смалят в тебе и чувствата, и умът ти. Ако волята е най-високото проявление на чувствата, тогава заслужава умът и чувствата да се смалят. Тогава във волята вече се изявяват човешките чувства и ум, в разумната проява на волята. Та има пренасяне на енергиите. Ние се храним, за да можем да пренесем известни енергии в умствения свят. Ако нямаме достатъчно мисъл и чувства, то човешката душа не може да се изявява и не може да напредва, тя няма материал, с който да работи.

Вие искате сега да бъдете благоприятни на този или онзи, да ви харесва учителят, но вие едновременно искате и друго. Една жена иска същевременно да се харесва на мъжа си, на своя приятел. Това чувство е правилно, но ако вие не разбирате закона, ще се спънете. Ако онзи, комуто искате да се харесате, седи по-високо от вас, вие ще се повдигнете, но ако той морално или умствено седи по-ниско от вас, вие ще се понижите. Следователно, зависи кому трябва да се харесате. Вие всякога трябва да се харесвате на този, който седи по-високо от вас. Това висше същество е Бог. Той държи една мисъл. Ние искаме да се харесаме на Бога, а пък Бог иска всякога да бъде справедлив към нас. Каквато и постъпка да направим, Той не ни съди. Веднага ни претегля всичките условия, при които сме живели, за да не би да кажем, че един ден е постъпил спрямо нас не тъй, както трябва, но да разберем един ден, че Бог е постъпил спрямо нас абсолютно справедливо. Това е, което ни радва. И всички вие трябва да спазвате този закон, и вие не бързайте да се произнасяте върху някои работи и аз не бързам да се произнасям.

Мене са ми разправяли много работи. Какво ще ми разправя някой за планината, когато аз съм бил там. Тук някой ми разправя, разправя, мисли, че нищо не знам. Някой ще ми разправя за един брат или сестра, аз ги познавам по-добре от вас. Един казва: „Някой ви е казал за мене.“ – Може да е казал, но аз ни най-малко не се влияя от казаното на другия. Аз виждам работите как стоят. Този брат, дето се намира в това положение, дали е добър или лош, аз зная причините. Аз съм минал по този път, вършил съм тези работи. Той седи на моето място и обира хората. Аз, като бях на неговото място, аз правех благодеяние на хората. Тази е разликата. Вие може да седите на едно място и да изпълнявате длъжността на стажар, или може да седите на едно място и да показвате пътя на хората. В какво седи вашата наука?

Вие сега ще кажете: „Учителят всичко може да направи.“ Това е едно голямо заблуждение. Ако остане всичко сега да направим, то отиде вече. Ако каже[м], че Бог всичко може да направи, Той е направил вече. Цялата вселена съществува, това е идея велика, и Той сега поддържа вселената. Сега съществува една наука, която вие трябва да изучавате. Запример мнозина са идвали при мене и питат за хиромантия, за тайни работи. Той иска да надзърне в ръката ми, да види някои линии. Той си има някои дефекти в себе си, иска да види дали тази линия я има в ръката ми и да каже: „Той и Учителят има това.“ Това са анормални работи. Не се занимавайте с патологически работи. Ако някой има слабост, това е вметнато вътре. Злото е внесено в човека отвън. То е чуждо съзнание. Грехът не излиза от мене, нито аз имам лошо желание, обаче може да ми се наложи една мисъл отвън, както може да забиете един гвоздей в една дъска, така също и един може да набие, една лоша мисъл във вас. Трябва знание, за да може да извадите този гвоздей.

Един млад брат ми разправи своята опитност, той ми казва: „Аз съм срещал много красиви моми, нито една мома не ми обърна внимание. А една сополеста, черна ме безпокои, да е някоя красива, не е и не мога да се справя.“ Той не разбира съвсем де е причината. Външна е причината. Този брат от невидимия свят искат да го спънат. Това същество служи като един проводник на чужди мисли. В даден случай вие може да носите чужди мисли, мисли на другите.

Аз се разправях с един брат и една сестра дойде и ми казва: „Учителю, този брат много го обичам.“ Тя искаше да се жени за него. Тя не казва това, но младият брат и казва: „Да си вървиш.“ Тя е носителка на чужд дух. Този брат ни най-малко не мисли заради* нея, тя мисли заради него. Аз зная следното: тя мисли, че този брат мисли заради нея, а той мисли за съвсем друга. Тя го е обикнала. Хубаво, да го обича, няма нищо лошо в това. Ако го е обикнала, от Бога е. Да желае неговото добро, той да се повдигне, да се учи, да бъде богат, силен, учен да стане, красив. Разбирам тази любов, но да тури един гем* и каквото каже тя, това да става, аз не разбирам такава любов. Аз съжалявам, че съм говорил толкоз много за любовта. За мен любовта е едно отношение на възвишените, свети неща. Като говоря за любовта, опетнява се и рекох, трябваше да мълча. По-добре да грешат хората, отколкото да говорят за любовта. Аз му говоря, а той има предвид някоя си жена. Или пък, като говоря, той за симпатията си пак има една мисъл.

Помнете това: ти не може да владееш никоя душа. Ти може временно да я обсебиш, като животно, но един ден тази душа ще се върне при Бога. Душата излиза от Бога и се връща към Бога. Като замине тази душа, ти ще скърбиш, ще страдаш, че не си постъпил както трябва. Аз не искам да се ровя във вашите грехове. Радват ме вашите добродетели и вашите грехове. Греховете ви са все криви разбирания на любовта. Дошъл един, стиснал ръката на една сестра и изкълчил ръката от любов и тя казва: „Много ме стисна.“ Рекох й: „Ще претърпиш за Божията Любов. Кажи му: Братко, Господ така не стиска.“ Ако ще търпиш, търпи. Ако кажеш истината, кажи я както трябва, но не бъди користолюбив. Тази сестра не иска никой брат да я безпокои, но като минава, усмихне му се и му запали чергата. Един ден мине сериозна. Това е друго лицемерие. Трябва да имаме едно поведение, помнете това. Аз вървя по един път, и лошото и доброто може да те осакати. Ако аз се представя такъв, какъвто не съм, това е осакатяване, това е лъжа.

Някои други има, които така гледат на мене, както аз гледам на вас. За тях моите мисли и желания са явни. Аз мога да минавам, тук в света, като един светия, а онези никога няма да кажат, че аз съм такъв или онакъв. Те мълчат, но аз, като ги срещна, че има нещо в мене, което не им харесва – прави са. Те нищо не ми казват. Тогава аз търся кое е онова, което не им харесва. Поправям го. Втори път, като ги срещна, виждам веднага стане промяна в тяхното лице. Това е обръщение. Ако в нас не стане онази великата промяна, понеже Бог никога няма да ни каже, че сме направили това или онова, но ще видим нашият живот се отразява в лицето на Бога. Той не е доволен, в тебе има нещо, което се отразява. Когато ти изправиш живота си, умът ти светне и се яви в тебе Божествената светлина и умът ти започне да функционира правилно. Това пак ще се отрази върху лицето на Бога.

Аз мога да ви кажа как да се подмладите, как да станете силни, красиви, богати. Но, ако ви кажа, вие всички ще се развалите. Ако направим когото и да е от вас красив, той ще се развали. Която и сестра да направим красива, тя ще хвърли око на този или на онзи и няма да бъде в събранието. Ще каже: „Едно време бях глупава. Ходих да слушам там.“ Или можем да направим когото и да е от вас музикант, да има гласа на Аделина Пати, да взема три и половина октави, но няма да го видим вече в събранието, той ще се увлече от света и тогава отнемам тази музика и тази сестра, като обеднее, пак се връща в събранието, пак е смирена, пак седи в салона тук. А пък, като тръгне онази, красивата сестра, всички момци да станат подобри, също така и при музиката, като се развие една дарба, тя трябва да се употреби за славата на Бога.

Сега вие понякой път искате да опитате какво е търпението. Мене ми е крайно неприятно, на мене ми е неприятно да повиша тона. Мене ми е крайно неприятно да вземам примери от вас. Аз като изнасям известен пример от вас или от света, мене ми е неприятно, свива ми се сърдцето. Тези примери аз ги нося в торбата, толкоз хиляди години съм събирал и още много имам. Не искам да кажа, че аз не се интересувам. Аз се интересувам, но като желая да ви предам едно учение, приготвям ви да бъдете верни на него. Ако пък ви предам едно учение и вие го изопачите, тогава няма смисъл. Във вас има една опасност. Вие, и способни да сте, може да се изопачите.

Рекох, каква е сега целта? След 50 – 60 години къде ще бъдете вие? (Учителят е донесъл няколко куба и показва големия куб.) Ще приличате на един голям куб. Като умре човек, правят му един паметник. Там е заблуждението. Невъзможните неща в света, стават възможни. Тук имате 8 куба. Имате най-хубавите условия за живот. Тесарактът е в постоянно движение. Всичко това се мени. Това, което е невъзможно за тебе, ако ти знаеш как да подвижиш, каквато и да е част, лошите условия, при които живееш, веднага ще се изменят. Онези математици, които са изучавали това, те искат да изучат какво е четвъртото измерение. Това е външната, физическата страна. Неща, които не могат да се постигнат на физическото поле, могат да се постигнат в четвъртото измерение. Това, което не може да се постигне в плоскостта, се постига в тялото. В една плоскост един кораб не може да плува. Но в едно пространство, което има дълбочина, в едно море – може. Невъзможното в плоскостта, може да стане в тялото. В едно море, дето има дълбочина, корабът плува. Невъзможното за човека, за птиците е възможно. Птицата хвърка из въздуха, но човек се отличава. Има една област, в която човек хвърка, там, дето птицата не може. „Птицата не може да мисли.“ – И птицата мисли. Ние надникваме в един свят много по-обширен, защото едноизмерният свят е една врата за двуизмерния. Двуизмерният свят е врата за света на трите измерения. Триизмерният свят е врата, през която можем да влезем в четириизмерния свят. Четириизмерният свят е врата, за да влезем в Духовния свят. Силите на четвъртото измерение владеят триизмерния свят. Следователно, от едно по-висше състояние, в света ти може да владееш физиката, материята. Това, което от физическо гледище е невъзможно, от духовно гледище е възможно.

Например боли те пръста, търпиш, не минава, а пък, ако употребиш мисълта си, молитвата, може да оздравееш. Беден си, гладен си, в пустинята, ако разбираш закона, ако разбираш молитвата, то хлябът ще дойде. Има един реален начин, по който хлябът ще дойде в пустинята. Христос от нищо не можеше да създаде хляб. Имаше там пет хляба, но трябваше там да има пет хляба. Той от нищо не може да направи. Той казва: „Дайте ми петте хляба“ и тези пет хляба взе, че ги увеличи. Вие може да мислите, че и без хляб може да нахраните хората. Аз, като отида в пустинята, ще насея поне едно житено зърно, тогава всичко можете да направите. Ако не нося, нищо не можете да направите. Ако вие носите една мисъл в ума си, в сърдцето си едно чувство, във волята една постъпка – можете да направите. Едно добро имате, но без да имате една свещена мисъл, без да имате едно свещено чувство, без да имате една свещена постъпка, не може да направите нищо.

Аз не искам да разбирате всичко. Това не ми е желанието. Защото, ако разбирате нещата, вие ще се спънете. Вие ще се спънете така, както ако ви дам една площ земя, вие ще изгубите време за посев, а пък ако ви дам малко земя и не знаете какво има в нея, вие ще посеете и ще има резултат. Само това е мое, което аз мога да обработя. Аз не зная какво е въздухът, но от онзи въздух, който поемам, аз се ползувам. Аз не зная какво нещо е светлината, но тази светлина, която прониква в мене, от нея се ползувам. Ако аз съм във връзка с Бога, Бог владее един велик закон. Когато аз съм благоугоден на Бога, тогава Бог събужда желание в окръжаващите около мене, да имат разположение към мене и да ми оказват съдействие, едно чувство на любов.

Дошла някоя сестра и се оплаква от някой брат. Това е да я изпрати да дойде при мене. Ако тази сестра каже, че онзи брат е добър, тогава Бог я изпратил при мене. Аз зная, че той не е толкоз голям грешник, както тя мисли. Нейният ум е такъв. Този брат и постиснал ръката, да кажем. Сега аз изнасям нещата, за да ги направя явни. Някой път и вие не знаете как да гледате. Когато аз гледам, някой път се пазя, в тялото и в мускулите има неверни движения, ако ти не се пазиш, ще дадеш друго настроение, ти трябва да пазиш движенията на мускулите си. Съзнанието ти трябва да държи отчет за всичките ти движения. Някой път видиш една жена, мускулите ти треперят. Тези движения са неверни. Ти ще се пазиш да не става това треперене. И като трепериш, ще се замъгли умът ти, ще пиеш. Пиянството, блудството и престъплението вървят заедно.

Като отишъл дяволът при едного, казал му: „Или да убиеш някого, или да блудствуваш с жени или да изпиеш една чаша с вино.“ Той казал: „Да убия някого не искам, нито блудство, но ще изпия една чаша.“ Като изпил виното, той направил и трите. Ти нито ще пиеш вино, нито ще блудствуваш, нито ще вършиш престъпление. И за доброто е същото. Ако дойде един ангел, и той ще ти влияе с чашата. Само че, той ще ти даде една чаша с чиста вода. Ще ти доведе една млада мома и тя, като те погледне, в тебе ще се зароди едно свещено чувство да й направиш една услуга и ще я държиш като светица в ума си. Вместо да отидеш да убиеш някого, ще отидеш да съживиш някой умрял. Една форма, може да я употребиш и за добро, и за зло. В една чаша съдържанието е важно. Когато живееш чист и свят живот, дяволът го няма, но когато живееш порочен живот, дяволът е вътре в тебе. Като не живееш добре, дяволът е отвътре. А щом живееш добре, дяволът е отвън. Дяволът трябва да бъде отвън, а не отвътре.

Не искам да говоря за дявола, защото като мислим за него, ние привличаме всички онези нечистотии, които от памти века съществуват в света, и колкото по-малко говорим, по-добре е. Ние искаме той да си вземе всичката стока и да си отиде. На дявола не му искаме зло, но нека да вземе колкото зло има и да го отнесе със себе си. Да му кажем: „Тази стока не е за нас. В нашият свят тази стока не може да се продава. Ако можеш да направиш нещо хубаво, добре.“

Искам да ви остане мисълта. Вие всички искате да служите на Бога. Няма нито един от вас, който да има лошо желание и който съзнателно да иска да направи едно престъпление. Трябва да се държи абсолютно чист навсякъде. Някой път дойде една мисъл отвън, да я контролирате, именно тези чужди мисли трябва да се контролират. Та, има един начин, дето трябва да се помага. Онзи ден дойде един млад брат и разправи следното, той казва: „Едно време мислех: Какво от това, че светът мисли лошо за нас, но сега чувствувам, че хората в света, като ни пращат лоши мисли, може да ни заставят да вършим същите престъпления, които светът върши, ако не знаем законите.“

Аз искам да изучавате законите на човешката мисъл, сърдце и воля. Всяка мисъл, за да се постигне, има известни правила. За да ходиш в нормално състояние, има си известни закони и за чувствата, ако не спазваш тези закони, това чувство не може да се поддържа. Тогава естественото, здравословно състояние и то изчезва. Здравето подразбира тониране на мислите, чувствата и волята. Тогава и външните отправления на тялото и те трябва да бъдат нормални. Ако мисълта, чувствата и волята ти не действуват както трябва, ти нищо не може да постигнеш. А пък всички вие искате да постигнете нещо. При сегашните условия, вие имате всичките добри условия дадени, но трябва едно малко усилие.

Аз искам за 10 деня, най-малко да се съсредоточите, без да сте разсеяни и да разгледате вашия живот и да не спирате върху греховете си. Като се спреш и като намериш в себе си една погрешка, да благодариш и да се зарадваш, че си намерил в себе си една погрешка, гдето да може да работиш и да я поправиш. Намериш в себе си една крива мисъл, може да я поправиш. Аз правя неща, но много работи, които едно време съм ги разглеждал и сега ги разглеждам. Виждам каква е била тогава светлината. Мене не ме интересува защо така съм мислил. Кои са били причините, че съм мислил така. Ако за мене не са били предметите ясни, значи светлината не е била така силна, за да ми даде тогава ясна представа, а пък днес има по-голяма светлина.

Някои кабалисти носят кръстове, триъгълници [на] челото. Триъглникът, това е ума, сърдцето и волята. Този триъгълник, ако ти съзнаваш и го туриш на главата си, тогава всичко ще ти върви. За да могат умът, сърдцето и волята ти да действуват еднакво, ти трябва да имаш една цел, към която да се стремиш. Бог, ако бъде целта, към която се стремиш, тогава може да имаш този триъгълник. Ако този триъгълник го обърнеш, тогава ще имаш противоположен, обратен стремеж. Да кажем, че ти вървиш към Бога и обръщат триъгълника надолу и кажеш, че Бог го няма горе, казваш: „Да се обърна към земята, да си поживея.“ Като обръщаш триъгълника надолу, какво ще придобиеш? – Разликата ще бъде в следното: ако живееш по Бога, ще имаш 40 – 50 килограма, а ако обърнеш триъгълника надолу, ще имаш 120 килограма тяжест и в единия, и в другия случай ще умреш. При втория случай, като дойдат онези, които вземат от тебе, ще вземат повече и ще кажат: „Много угоена крава е.“ А пък, като умре светията, казват: „Много изпостела е“, и казват: „Трябваше да го храним.“ Те, под думата „храним“, разбират следното: Трябваше да го направим светски, щом станеш светски, ти се угояваш.

Мнозина мъже идват при мене и казват: „Много духовна е станала тя, хлътнала е. По-рано имаше какво да прегръщам, а сега няма какво да прегръщам, искам да се върне първата ми жена, да е тлъстичка.“ Това е криво разбиране. Ако тя е духовна, нейният мъж, като се приближи, ще чувствува, че от нея лъха една светлина, една топлина, а пък тя се е влюбила в другиго. Някой път хората се влюбват в духовния свят и се зароди една ревност в мъжа и той казва: „Христос ми я отне.“ Не. Христос не се жени. Той иска чрез нея да вкара и тебе.

Ще се избавим от следното заблуждение: Когато дойдем до истинската любов, ние ще имаме едно тяло красиво, пластично, няма да има тези черти. Някой път, когато движим лицето си, обезобразява се, това не се дължи на духовния живот. Ако имате духовен живот, вие ще имате едно тяло чисто, правилно и лицето ви ще бъде правилно. Първоначално, ще изгубите. Когато преминете първоначално от физическия свят към духовния, първоначално ще ви потънат очите, бузите. Когато минете през тази зона, ще кажете: „Струва си да мина през тези страдания“ и ще бъдеш доволен, и другите ще бъдат доволни. Ние казваме: „Никой да не се допира до мене.“ Че до тебе той се допира със своята мисъл. Цяла нощ той те държи в своите мисли. Тоя казва: „Аз не мога да спя.“ Със своята мисъл, той те държи в ума си. Някой път може да те държи със сърдцето си, а пък някой път може да те държи с волята си. Някой път и ти може да безпокоиш хората. Необходимо е да имаме една чиста мисъл, за да влияем добре на другите. Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Много братя и сестри са тъжни, скръбни, атакувани са от чужди същества. Аз наричам като някои тении или трихини. Тези трихини знаете колко са опасни. Някой път влезе в тялото някоя трихина и става опасно за човека. Някой път с залъците влиза и тенията.

От тези същества в другия свят, за които ви разправям, може би да се изпоплашите. Любовта, за която ви разправям, ако започнете да я прилагате, всички тези недъзи ще изчезнат. Искам да си дадете свобода един на друг, да имате уважение един към друг. Онзи, главния предмет, за който искам да ви говоря, вие, които сте в състояние да го разберете, защото съвсем друго нещо занимава умовете ви. Този куб е съвсем неясна работа за вас и от стъкло можем да го направим, но непрозрачна е тази материя. Ако вие разгледате куба от тази страна, колко страни може да видите? – Три страни, другите ще бъдат неизвестни. Това, неизвестното е по-висше измерение. Ако влезете в един по-висш свят, в света на тесаракта, тогава вие ще го видите отвсякъде: и отгоре и отдолу, а сега, понеже сме на физическото поле, ние виждаме куба така, както го виждаме. Един куб това е страна, едновременно на тесаракта, но този куб е същевременно един малък тесаракт. От този куб може да направите 8 по-малки кубове. Един тесаракт е свързан със съзнанието на живи същества. Това са крепости. Като превземеш крепостта, ти ще изучиш крепостта. Но тази крепост е вътрешна, по-голяма крепост. Онзи неприятел излиза от крепостта и другите бомбардират. Много опасно е. В четвъртото измерение е много мъчно да се справиш, в третото измерение е по-лесно. В двуизмерните е още по-лесно.

Едно същество от четириизмерното е внушило лошо за тебе в този – в онзи, работи против тебе. Ти ще скъсаш най-първо тази мрежа, ще отидеш при главните телефони и с ножиците ще скъсаш тези жици. Половината от тези жици, като ги разрежеш, ще стане дисхармония в тях. Ще се произведе дисхармония между лошите хора и от това и те ще започнат да се карат помежду си, искат да ме оберат, ако съм богат. Да кажем, че ме оберат. Аз ги скарам за парите ми и те се бият и се скарат едни други, наранят се. Аз отивам да ги лекувам. Взема си парите и си замина. Но, ако не мога да направя това, ще пия една студена вода и ще кажа: „За втори път, Господ да ми е на помощ.“

Вслушвайте се и от всяка лекция гледайте да извадите една поука. Ако някой сказчик е по-глупав от вас, кажете, че и от вас има по-глупави. Ако пък е по-умен от вас, тогава старайте се да станете по-умен. Така че в първия и във втория случай да се ползувате. Опитайте се и вие да говорите, за да разберете този въпрос за куба. Трябват най-малко 10 години, за да се изложи.

Да изпратиш една мисъл, да се възприеме една мисъл, да се предаде някъде, тогава ти вече разбираш законите. В старо време как се е предавало Словото Божие? Ние мислим – чрез вестниците. Във времето на апостолите трябваше хората да пишат, нямаше печат. Ние казваме, че трябва да печатаме книги и да ги издаваме. Вярно е така. Туй е по-добър метод, но няма по-хубав метод от проектирането на една Божествена мисъл чрез човешката мисъл. Едно време хората бяха по-силни в мисълта си, отколкото сега. Сега са по-волеви. Там имат по-големи възможности, но в мисълта са по-слаби, [сега] се изисква силна мисъл. Ако имате силна мисъл, ще избягвате и много болести. Много болести у вас се дължат на отслабването на мисълта. Еде ти се нещо, не бързай да едеш. Пие ти се нещо, не бързай да пиеш. Отишъл си при извора, опетнен е, почакай половина час. Ти казваш: „Време нямам.“ Имаш време, ще почакаш 15 минути, половина час, поблагодари на Бога. Не бързайте да реализирате вашите желания, които сега имате. Чакайте половина час. Мнозина от вас живеят при лоши условия, вие трябва да се радвате. Молете се ден, два, три, четири, цяла година се молете. Ако след една година нямате резултат, елате и аз ще ви кажа къде е препятствието, коя е причината. А пък вие се молите, някой път нямате резултати, оставите. За Христа нямаше ли препятствия? За апостолите нямаше ли препятствия? Кой велик човек, коя велика жена е минала без препятствия. И кой праведен е минал без препятствия?

Не трябва да оставяме погрешките така. На Изгрева е започнало нещо, което, ако не искате да го поправите, аз ще го поправя. Най-първо ще ви направя всичките светии. Мога да ви направя светии. Но за предпочитане е вие сами да станете светии. Как може да се произведе един войник в генерал? Но бих желал вие да сте роден генерал, но без да ви направя, вие да отговаряте на генералски чин. Желанието ми е следното: Знанието, което сега ви предават от Невидимия свят, е да ви промени. След като аз престана да ви говоря, друг процес има в света, който иде да работи. Не работя само аз. След като съм проектирал известни мисли във вас, ще дойдат други работници и след 4-5 деня една мисъл ще започнат да я разработват във вас, ще ви дадат нова светлина. Те работят за вашия растеж, за освобождение на света.

Мене ми е желателно, когато дойдат тези работници, да възприемете, което те ви носят. Мнозина идват при мене и искат да ги запозная с Невидимия свят. Аз толкоз години имам това желание за вас, но вие искате механическо познаване. Такова запознанство няма. И без това някои ви познават. Тези, които са дошли да работят върху вас, са много учени. Те идат да работят, идват при вас и като дойдат, ще видят какво може да излезе от вас, съобразно с това, което намерят, ще почнат да работят. Толкоз години идват да работят. Ние сме дали на тях свободен ход. Те ще работят по методи, които те ще изберат. Аз не мога да им се наложа, не мога да им кажа: „Този брат е малко слаб.“ Тези братя идват да работят върху вас. Аз ги наричам „братя, които са завършили своето развитие“. Всеки един от тези братя, които идват да работят върху вас, си има специфични методи. Да изменим техните методи, това е престъпление. Те идват да ви осветлят, да ви избавят от мочурляците на този живот, от страданията, от неволите и да ви покажат по кой начин да реализирате Любовта, Мъдростта и как да премахнете препятствията. Всички вие имате препятствия, мъчнотии. Няма нито един от вас, който да няма такива. Има много трудни въпроси, които те ще разрешат. И Писанието казва: „Ще ви изпратя Духа си и Той ще ви освободи.“ Бог ще изпрати Духа си и ако те не дойдат, да ви освободят, не може да направите нищо. И Христос, като беше на Земята, дойдоха ангели да работят с Него. Като възкръсна, пак му помагаха и на тях се дължи тази промяна, която стана. И сега, и в бъдеще пак всичко ще се дължи на този, Божия Дух.

Онова, което вие приложите и развиете, това ще ви ползува. Някои мои примери, и някои мои думи може да са подействували. Някой път аз съм привеждал някой пример, който на някой не действува добре. Аз някой път говоря, че не трябва да раждате такива глупави деца. На някоя майка, като погледнат, че нейното дете не е умно, аз като разправям това, ни най-малко нямам предвид да огорчавам една майка. За да бъдете носители на Божественото, не трябва да носите в себе си никакви посторонни неща. Една майка може да е майка не само на децата, но майка и на своите мисли и на своите желания и на своите постъпки, и бащи трябва да бъдете едновременно.

Не искам сега изведнъж да туря тези неща, да ви спъват, нито мога да ви похваля, ако ви похваля и не отговаряте и ако ви коря и ако не заслужавате укора, тогава какво искам да кажа? Укора не заслужавате и похвалата не заслужавате, тогава какво заслужавате? Нито искам да ви хваля, нито искам да ви укорявам. Защото знам какъв е законът: Ако ви хваля, ще ме хвалите; ако ви укорявам, ще ме укорявате. А пък аз, за да се избавя от тази беля, нито искам да ви хваля, нито искам да ви укорявам. Пазя себе си. Ако вие ме хвалите, ще искате и аз да ви хваля. Аз влизам в положението ви. Ако аз съм на вашето място, какво ще направя? Може би, ще направя нещо по-умно, ако съм на моето гледище, но ако съм с вашето разбиране, ще направя като вас.

Но има един начин, по който нещата може да се постигнат. Този начин е следния: Аз искам да гледам нещата, както Бог гледа. Аз виждам някой брат е способен по видимому. Рекох, Бог му е дал способности, чувства, няма какво да се безпокоя. Рекох му: „Ще стане нещо от тебе, но как ще стане?“ Рекох му: „Бог те има предвид, ще стане нещо от тебе.“ Той казва: „Ти какво мислиш?“ Ти не желай още моята мисъл. Тя не е насърчителна, но Божията мисъл е насърчителна, защото и в единия, и в другият случай аз мога да те спъна. Бог ви е дал нещо, Той има едно специфично разположение към тебе. Аз какво мисля, след като завършиш работата си, след време аз ще ти кажа тогава, какво е било моето мнение за тебе.

Сега искам да бъдете свободни. Ще ви кажа на ваш език: спрямо всички аз имам най-доброто разположение, защото, ако нямам добро разположение, това значи да вляза в стълкновение с Божия закон. Като казвам, че имам добро разположение, с това казвам, че искам да изпълня Божия закон, а ако нямам добро разположение, тогава не съм в съгласие с Божия закон. Ще грпиш хората с невежеството им, с погрешките им. Ако вие бяхте съвсем прости, щях да имам едно особено отношение към вас, тогава нищо не плащате. Но представете си, че сте царски синове. Тогава колкото и да сте невежи, друго е, ще се оплача на баща ви. Ако бяхте прости, щях да употребя тоягата, но понеже сте царски синове, не мога да я употребя. Бащата ще каже за детето: „Той има малки недъзи, но ще бъдеш снизходителен.“ Господ ми е дал едно разпореждане да бъда мек. Някой път вие мислите, че не съм мек, лъжете си. Аз не съм мек някой път, когато разтривам. Хвана ръката, намествам я, изтеглям я, правя масаж, но за обхода, щом е здрав човек, аз съм най-мек. Щом има някой болна ръка, рана, аз го хвана и да не иска, казвам на някого: „Хвани оттам“, и разтривам. Ти казваш: „Защо правиш така?“ Рекох, за да оздравее ръката. Щом оздравее, аз стоя на няколко метра разстояние. Някой път ще ме извините за моята нескромност, че си позволявам да ви бинтовам. След като заздравее ръката, аз извадя и измия. Рекох, свърши се работата. Превързвам и отвързвам, а пък щом сте здрави, тогава отивате на работа.

Върху силата на човешката мисъл, чувства и воля, тепърва ще се спра върху това. Трябва да имате ясна представа за това, за да може да употребите своята мисъл, за да работите за Божието дело.

В светлината на Божията Любов всичко се постига! (Три пъти.)

12 година ООК,
6-та лекция от Учителя,
държана на 26.Х.1932г,.сряда,
София


Люби Бога

5 часа сутринта

Добрата молитва

(Прочете се една тема.)

В тази лодка може ли да плавате. Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение. Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите. Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува. Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж?“ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия. Другояче не може да бъде. Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия. И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.

После, друго положение. На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън. Красиво записват. Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично. В природата има гостилници и тях някой път ги затварят. Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините. Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.

Та трябват ред разсъждения. Когато казвам, че ще затворя гостилницата, мога да я затворя, няма нито един на когото гостилницата няма да се затвори. Вие какво ще правите? В дадения случай от мене нищо не зависи. Това е вярно, но и от мене много зависи. И едното е вярно, и другото. Как така, изтълкувайте го.

Ето аз как разбирам. Една свещ, която аз държа в ръката си незапалена, но и след като запаля свещта си, тя няма да ви принесе оттам, дето сте вие, с някое такси до мене. Значи свещта само ще ви даде едно улеснение, а силата е във вас. Но тя може много да направи за вас, ако не свети тя, никъде няма да отидете. В дадения случай от мене не зависи, от вас зависи. Зависи и от мене. И това е вярно и другото е вярно. Ако аз не светна, от мене зависи, но ако аз светна, вече от мене не зависи, а от вас зависи. Това са ред разсъждения, които трябва да имате.

Сега всички вие вървите по личен път. За някого казват: „Защо този е начумерен днес?“ Това са повърхностни разсъждения. Когато небето е облачно, когато има вятър, небето отговорно ли е, че дъжд вали, че вятър има и прочие, ни най-малко. На вятърът му е скимнало да духа и само духа. Вятърът казва: „Не съм ли свободен?“ – Свободен е. Дъждът казва: „Не съм ли свободен да падам на земята, да си поиграя?“ – Свободен е. Какво е отговорно небето за духането на вятъра. Вие имате философски разсъждения, че всичко иде от Небето. Това е вярно и онова е вярно. Тогава аз ще ви задам друг въпрос. Бог даде всичко, нали? Следователно вие виждате като краен резултат, че грехът Господ го създаде. Вярно ли е вашето заключение. Не всичко, което е създадено от света, е от Бога. Това е за мен така. За вас как е, то е друг въпрос. Така че правим извод: Създадените от Бога неща се различават от онези, които не са създадени от Бога. Онези неща, които са създадени от Бога носят живот. А онези неща, което не са създадени от Бога, носят смърт.

Тогава вие ще цитирате онзи стих, който казва: „Аз съм този, Който творя добро и зло.“ Тогава ще ви задам друга една загадка. Идва един пътник, който като обиколил целия град, пристига при една къща и пита: „Мога ли да преспя у вас?“ Казват му: „Може, но в нашата къща има едно правило. По себе си няма да ходиш. Ако може да издържиш, ще те приемем.“ Кой е онзи човек, който би удържал своето обещание? Колко души ще издържат своето обещание? Това са неразрешени задачи. Някой път вие изисквате някой работи да станат, които са невъзможни по своето естество. Кои неща са възможни и кои невъзможни? Вие казвате, че аз трябва да ви обясня нещата. То е ваше разбиране. Кому Господ досега е говорил лично, като човек? Някой казва: „Чух един глас.“ На кое място го чухте? Някой ще каже, че на пъпа. Някой ще каже, че на друго място по тялото си, горе. Кое е вярно тогава? Някой казва: горе при лъжичката. Някой казва: горе; пък някой казва: така ми се стори. В колко случая това, което си чул, е глас на Господа и в колко случая не е глас? Мислите ли всякога, когато човек чуе нещо или му дойде нещо в ума, е все от Господа?

Тогава обяснете: всичките капки, които обичат свободата, и завземат в пространството голям простор, защо, като паднат в долината, има блъскане и вместо да бъдат чисти, стават кални. Защо капките не остават чисти? Рекох, ако сте горе в пространството, ще бъдете чисти. Щом дойдете в долината, ще бъдете веднага кални. Ако вие влезете в кое и да е общество, помнете това, в каквато и да е организация, непременно ще се окаляте. Колкото долината е по-голяма, калта ще бъде по-малко. Колкото долината е по-стръмна, по-тясна, толкоз калта ще бъде по-голяма. В отношенията, които съществуват, има една голяма опасност. Когато хората се сближават едни с други, в света, всякога има една опасност да се окалят. Да се окаляш значи да възприемеш някои неща в дадения случай, които не може да използуваш за нищо. Калта само ще полепне по тебе, тя само чака да се залепи за тебе и после тя ще каже: „Оцапали ме, дотегна ми да седя тук.“ Калта не иска да седи там.

Дайте сега онова, вътрешното тълкувание на това. Ако вземете само буквално нещата само за временния живот, то нищо не се разрешава. Вземете запример следното: В съвременната музика, диригентите трябва да дирижират, да управляват един хор. Казват, че този диригент е отличен. Музикантите са отлични. Но между диригента и музикантите няма никакво съотношение, няма никакви естествени правила. Всичко това не почива на един велик закон. Донякъде само почива. На първо място е музиката, а не диригентът. На първо място не са свирците, диригентът трябва да се слива със своя талант, с музиката. Диригентството може да се създаде и по друг начин. Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него. Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово. Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл. Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.

Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. Каквото излезе от нас, то е важното? Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.

Някой може да каже: „Тогава без диригент!“ Не. Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър. Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си. Това е първото нещо, което трябва.

Казвате, че здравето се добива като еде човек. Само невежите хора мислят така. Няма животно, което да не знае как да яде. Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено. Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго. Това, което Бога не позволява, човек го позволява. Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?

Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате. Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения. Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас. В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща. Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате: „Как да живеем добре?“ Аз отговарям: Люби Бога!

Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога. Ти си причината за всички нещастия в света. За всички престъпления в света ти си причината. Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено. Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е? Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове. Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?

Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба? Кой е спечелил? Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба. Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук. Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън. Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък. Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.

Кое е важното сега в света? Всички сега трябва да развием най-важния въпрос. Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното? Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си. Замине учителят, изгубиш любовта си. Замине ученикът, загубиш любовта си. Всичко се губи, но има неща, които не се губят.

Сега да дойдем до обяснението. Ако искате, елате един ден при мене. Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище. Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне. Като седне, да прилича на една статуя. Като говори, да не прави жестикулации. Никой от вас да не плюе на земята.

Тази, влязлата птичка е предметно учение. Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят. Зима иде сега, какво трябва да правя? Подслон не може ли да ми дадете?“ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание. Защо е дошло то? Кой то вас може да определи? Кое го е подтикнало да влезе тук?

Светът е създаден от Някого, Когото не знаем. Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем. Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила. Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си. Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара. Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат? Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.

На този приятел, аз сега разбирам нуждите му. В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено. Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират. Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър. Петър извади ножа и извади ухото на слугата. Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става. Тези хора имат повече ножове, отколкото ние. Тури си ножа. Мене ще бият, а вие ще се разпръснете като пилци.“ Петър, като тури ножа, офейка, отдалече дойде и той се отрече, каза: „Не съм от неговите ученици.“ После, като му дойде на ум, че не си устоя на думата, излезе и плака горко. Христос го погледна, искаше да каже: „Аз ще бъда разпънат, но после пак ще се срещнем, ще се разговаряме.“ Онова, което беше скрито за Петра, Христос му го разправи, след като възкръсна и стана Петър радостен, и беше готов за всички страдания.

Вие сте онзи в онзи Петър, в Гетсиманската градина, там има бой, камшик. Там е казано в Евангелието: „Паднаха онези на лицето си.“ Христос искаше да избави учениците си и каза: „Аз съм, оставете тези!“ Това е сега драмата в този свят. Така живеем и не се разбираме. Ако някой каже, че се разбираме, не е вярно, не се разбираме. Мога да ви наведа хиляди доказателства, но не искам да ги навеждам.

Дойде някой в стаята при мене и казва: „Много ти е добре тебе тука. Леглото ти е там, по-хубаво спиш, отколкото ние.“ Аз бих заменил това легло, но готови ли сте, учението, което имам в ума си, да го застъпите по-добре от мене? Аз не съм дошъл за едно легло, за един юрган, за една паница ядене в света, не съм дошъл и за една усмивка на хората. За какво съм дошъл в света? Аз зная защо съм дошъл, а вие защо сте дошли? И вие сте дошли за нещо. Вие не сте дошли мен да слушате. Аз, в дадения случай, съм диригент. Вие сте свършили музикална академия. Който и да е може да бъде диригент. Вие може да свирите и тогава диригентът дава такт. Ти вървиш по пътя, твоята мисъл е един диригент, твоето сърдце е един диригент, но не е това главното. Ти имаш един импулс, но не е главното в импулса. Зад импулса седи нещо по-велико, това е разумното, изворът на живота, великото в света. И като дойде това великото, ти ще почувствуваш единството ти с всичкото битие. Сега всеки е погълнат от вас, всеки един си има желания, но това желание не е, което осмисля живота. Но извън това желание има нещо по-велико, което човек трябва да схване. Всички тези желания са стъпки към онова великото, непостижимото в света. Непостижимо е, понеже не може да се улови, не може да се опетни. И ти, като го зърнеш, то е един идеал.

Да ви приведа един пример на вас: Един проповедник, като говорил няколко часа за Господа, слушателите нищо не разбрали, един от слушателите само си има своите нужди. Идва при едно място и сяда при една много красива госпожа. Тя му говори за съвсем други работи. Нито за Бога, нито за нещо подобно и той цялата нощ, като се върнал, бил весел и радостен. Проповедникът му разправял важни работи, а тази госпожа му разправя обикновени работи, а той се върнал весел. Тя даде нещо от себе си, а проповедникът е скържав*. Като се връща, този слушател е радостен, той сам разправя въодушевен, взема перото и пише, и тази жена е в ума му. Защо влезе в ума му? Ние казваме: Пазете се от красивите жени. То е така, има опасност. При огъня като си, може да се запали нещо, но в дадения случай огънят произвежда по-голяма полза.

Ще ви дам две правила: Аз често си позволявам да направя едно малко зло. Ако това малко зло, ще произведе едно по-голямо добро, тогава заради голямото добро, ще направя малкото зло. Защото, ако не го направя, няма да дойде голямото добро. Често не правя едно малко добро, защото ако го направя, ще дойде голямото зло. Рекох и на вас: ако зад едно малко зло, се крие едно голямо добро, направете го; ако зад едно малко добро, се крие едно голямо зло, не го правете. Някой път ние се отказваме от малкото зло и изгубваме голямото добро. Някой път направим малкото добро и след това правим голямото зло. Объркваме нещата. А пък има и друг живот, дето малкото добро върви с голямото добро и малко зло върви с голямото зло. Но в сегашния живот има прекръстосване, съпоставяне.

Сега, колко години някои от вас сте слушали беседите? Говорил съм ви не само аз, но и други са ви говорили, отвътре са ви говорили и аз зная едно нещо, че думите, които аз съм ви казал, те няма да паднат напраздно. Обаче, аз зная, че един ден, някои от вас, ще идете и онова, което придобиете, няма да се върнете. Вие ще приличате като онези 10 души, които Христос е изцерил и само един от тях се е върнал. И казал Христос: „Де са другите, да отдадат Слава на Бога?“ Ще се върне само един, ще каже: „Едно време боледувах, сега оздравях, много съм благодарен“, а другите ще замълчат, това е което правим ние. Някои от вас въздават слава на Бога, а някои казват: „Ще си поживеем в света“, и си поживяват. Не искам сега да ви морализирам. Няма по-благородно нещо в човека, отколкото това да бъде съзнателен. Ако любовта не е фактор, ако аз мога да подозирам един момък, че е при една мома, и ако аз подозирам една мома, че е при някой момък, то не съм разбрал живота. Онова, което Бог е допуснал в света, вие не го подозирате. И онова, което има да стане, вие не може да го избегнете. Една красива мома, която е дошла в света, тя не може да избегне противоречията в света и онзи момък не може да ги избегне. Тя не може да избегне противоречието, че е изгубила своята красота и момъкът, че е изгубил своята сила. Красотата е била в нас едно обявление, и силата е едно обявление. Това, което мога да изгубя, какво мога да се радвам на него? Аз вземам 100 лева, но след 10 години трябва да му върна 100-те лева с лихвата. Ако ми даде сто хиляди лева и ми каже: „Когато искаш може да ги върнеш, лихва не искам, след като забогатееш много и не се нуждаеш от тях, може да ги върнеш“, аз считам човек, който казва така, за благороден. Това е един морал, който аз поддържам.

Не сме единствените хора в дадения случай. Не съм само аз, който говоря, има хиляди разумни хора, които в сегашните времена говорят, има хиляди разумни ученици, които говорят, и спасението не зависи от нас, зависи от цялата целокупност. Слънцето изгрява точно навреме, това е един резултат. Зад този резултат виждам разумната сила, която работи и зад всичко това грешно, има все таки нещо разумно. Във всичките тези хора, които говорят днес, във всичките хора, има желание да постигнат нещо по-добро. Католическата черква изгаря толкоз хора. Властта, за да поддържа своята власт, наказва толкоз хора. Противоречието произтича от самите нас.

Преди години имах един пример, ще ви го приведа. Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек. Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна. Какво ще мислите за мене?“ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен?“ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него. Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение?“ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна. Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него. Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право. И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.

Та сега, едно хубаво разсъждение. За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите. Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат. Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс. Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там. Само ще си помръднете ръцете.

Та, в света съществува един закон. Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат. Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде. Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.

Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен. Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява. Или някъде те гонят хората. Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим. Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“! Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил. Но хората не искат по този начин. Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.

Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас. Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам? Искам да си подигна реномето, че съм учен човек. Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш. Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.* Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва. Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат. В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо. Това благо е Бог.

Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем. Те се наричат „тайни желания“. Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество. Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път. Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не. Нито пък моето сърдце искам да чоплят. Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.

Тези са сега нови разсъждения. Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа. Най-високият връх няма защо да се защитава. Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието. Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга. Онова, което аз съм преживяла, какво е? Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.

Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си. Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си. Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци* на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя. И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане.

Отче наш

12 година,
7-ма лекция на Общия Окултен клас,
2.XI.1932 г., сряда,
Изгрев, София


Всякога услужвай

6 часа сутринта

Отче наш

За следния път пишете върху темата: „Какво постига личната опитност?“

Ще прочета първо Послание от Йоана, трета глава.

В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават, както музикантът трябва да различава с ухото си разните тонове. Тези неща се отнасят до външната страна. Запример, когато един оркестър свири, диригентът, който има тънко ухо, той веднага може да схване кой от инструментите прави някаква погрешка и в кой тон именно се заключава погрешката. Ако някой слуша, да се свири, но няма такова чувствително ухо, и десет погрешки да се направят, той чува, че има някакъв дисонанс, но где именно е направена погрешката, той не може да различи. В това отношение всички вие сте капелмайстори на общите погрешки. Вие знаете, че нещо не е изсвирено както трябва, но где и как трябва да се свири, не знаете. Казвате: „Еди-кой си не свири добре.“ Да, той не свири добре, но има причини за това. Майсторът, който го ръководи, той знае где е причината. Това положение е общо за всеки човек. Всеки човек все има някъде да куца. Куцането не зависи някога от човека. Има външно, има и вътрешно куцане. Казвате: „Човек не трябва да куца.“ То значи: Трябва да се премахнат вътрешните недъзи.

Рекох, за да се премахнат недъзите, които съществуват вътре в човека, това съставя обект на самия живот. Разбира се, опасно е, ако тези недъзи често се повтарят. Във всички науки има една опасност от честото преповторение на нещата. Запример, ако вземете една селска мома, ще я видите хубаво облечена, спретната, защото има някаква побудителна причина. Тя е облечена без никакъв дефект. Това се отнася не само до селските, но до всички моми. Такива са всички моми. Обаче, щом постигне това, което желае, тя вече не обръща внимание на външността си. Докато има побудителни причини в себе си, тя постоянно носи китка на главата си. Щом постигне своята цел, веднага престава да носи китки на главата си. До известно време носенето на китките съставя едно правило, но след това време се счита, че е срамотно да се носят китки на главата и момата казва: „Едно време носех китки на главата, но сега вече не може.“

Това е вярно и в морално отношение. Някои хора се кичат като момите, но дойде време и те напущат този живот, казват: „Нищо не струва.“ Това е същото и в живота. Когато момата туря китки на главата си, тя ги туря така, че те да имат известно отражение върху нейното лице, да й придават красота. В това отношение селските моми разбират закона, те разбират отношението на цветята върху лицето на човека. Това е едно правило за тях. А има някои моми, които по естество, още от рождението си, не обичат да се кичат с цветя. Те мислят, че и без китка може. Питам: закон ли е, че всяка мома трябва да носи китка? Не е закон, това е едно правило, една мода. Та, когато казваме, че трябва да се живее добър живот, трябва да се определи същественото, в какво седи добрият живот. Или, когато се говори, че трябва да се обичаме, трябва да се знае в какво седи същинската любов.

Понякога в живота си ние употребяваме такива методи, каквито употребявали турските джерафи*, хирурзи, за лекуване на рани. Тези джерафи имаха обичай първо да намажат болното място с масло. Не, с масло само не се лекуват раните, трябва нещо съществено за това. Та, понякога ние туряме мазилки, но и с мазилки работата не върви. Има ред лекарства, които природата сама е създала за лекуване, тя е предвидила, че хората трябва да се лекуват. И лекарят дава такива лекарства. Всяко лекарство има за цел да извади всички отровни вещества, които се намират в организма или най-малко да ги неутрализира.

Сега целта не е да се лекуват болни хора и да се говори за тях, но трябва да се знае, че има и морални, и физически и умствени болести. Всяка умствена болест може да мине през две състояния и най-после да се яви през тялото. Щом се яви в тялото, тя вече може да се лекува. Целта е да се локализира някъде и тогава да се лекува. Докато не се локализира, тя не може да се лекува. Запример говори се за известен недъг, но де е този недъг? Не знаеш. Някой например обича да отлага. Дойде му една хубава идея и казва: „По-добре да я отложа за по-нататък.“ И я отлагаш. Минава след това година, две, три, но тези, хубавите времена за нейното реализиране не се връщат. Има нещо у човека, което постоянно отлага. Питам: това, което постоянно отлага у човека, той самия човек ли е? Запример, минаваш някъде, виждаш един лек предмет и веднага го дигаш. Това лесно става. Обаче, дойдеш до един тежък предмет, искаш да го дигнеш, не можеш. Дохожда ти на ум, че трябва да вземеш един лост, да го подигнеш, но веднага си казваш: „Що ми трябва да ходя, да търся лостове? Нека дойде друг някой да го по-дигне.“ И така го отлагаш. Така у човека има някой недъг, наслоен от ред поколения, и за да се освободи от него, той трябва да намери лост, с който да го подигне. Този недъг мяза на дяволския нокът – опнеш го, но той се държи здраво в месото, не мърда. Ако искаш да го откъснеш, ти трябва да употребиш някое лекарство, за да го откъснеш, да премахнеш корените му.

Та рекох, погрешките, това са анормални състояния, които се явяват у човека, и той трябва да употреби усилия, да се справи с тях. Той трябва да изучава законите на своето естество. Понякога човек мисли, че е много добър, хубаво е да мисли, че е добър. Понякога мисли, че е лош, и това е хубаво, да мисли. Но лош и добър, това са относителни неща. Той прави по такъв начин ред сравнения. Понякога човек може да прави сравнения, че не е толкова красив, като еди-кого си или не е толкова силен, като едикого си, или не е толкова богат, или толкова умен, или учен. Това са все относителни мерки. И за доброто човек казва, че не е толкова добър, колкото трябва. Следователно, ние трябва да турим една мярка, една норма, по която да се определи, колко добър трябва да бъде човек. Доброто трябва да радва самия мене. Това, което в даден случай не радва самия мене, то не е добро. Аз нямам предвид човешкия егоизъм. Човешкия егоизъм е едно натрупване. Когато ти вземеш от едно благо повече, отколкото ти трябва, ти влизаш в областта на егоизма. Да допуснем, че ти искаш хиляди хора да те обичат и според обичая дето те срещнат, да ти целуват ръка. Представете си, че те обичат 100 – 200 хиляди хора и всеки, който те срещне, иска да ти целуне ръка. Какво ще бъде твоето положение, ако всички тия хора, един ден те срещнат и започнат един след друг да се извървяват, да ти целунат ръка? Целунат ти ръка 10, 20, 30, 40 и повече и продължават тия двеста хиляди хора да се изреждат, да ти целуват ръка, най-после ти ще се откажеш от тяхната обич. Ако сто хиляди хора се изредят да ти целунат ръка, какво ще стане с тебе? Има много писатели и поети, които искат да се прославят, да ги държат хората в ума си. Знаете ли какво ще стане с тях, ако всички хора или поне много хора ги държат в ума си? Да те държи в ума си един светия, разбирам, но всеки да те държи в ума си, има в това една голяма опасност.

Ще кажете: „Тогава никой да не мисли за нас.“ Това е още по-лошо. Да мислят всички за тебе, това е опасно, но и никой да не мисли за тебе, това е още по-опасно, по-лошо. Все таки има един, който мисли за тебе. Кой е той? – Ти самият. Но връзката в живота е, когато изхождаме от общия принцип на живота и го свързваме със самия нас, с нашето съзнание. За да обусловим едно положение, ние казваме: „Трябва да се обичаме.“ Това именно е най-мъчното нещо. По кой начин трябва хората да се обичат? Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта. В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина. Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи. Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога. Човек трябва да издържи на тези две правила. Той всякога трябва да услужва и никога да не злоупотребява с услугата на другия.

Преди години аз изследвах причините за болестите. По едно време при мене дойде един господин, разправи ми болестта си, но аз не можах да намеря причината на неговата болест. Един ден той върви на разстояние от сто-двеста метра от мене, аз чух той да каже една дума. Тази дума веднага хвърли светлина върху мене и разбрах, на какво се дължи болестта му*. От тази дума аз разбрах, че болестта му се дължи на някаква анормалност в чувствата му. Също така, тази болест се дължи и на неиздържливост в неговите чувства. Тогава аз му казах: „Ако ти измениш своите чувства, в една година отгоре ще има един преврат в чувствата ти, а това ще донесе едно подобрение в здравето ти.“ Дадох му известни правила за регулиране на чувствата и състоянието му се подобри. Повече той няма какво да мисли. Кажеш ли на един човек да диша чист въздух, щом той изпълни това наставление добре, чистият въздух ще укаже своето влияние върху него. Каже ли му се да пие чиста вода, без никакви примеси, водата ще укаже своето благотворно влияние върху организма. Ако водата е нечиста и съдържа органически примесени вещества, тя ще укаже вредно влияние върху организма на човека. Когато хората дестилират водата, те имат право за това. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. За да се промива организма, човек трябва да пие дневно най-малко кило, кило и половина вода. Някои мислят, че достатъчно е човек да изпива на ден по една чаша вода. Не, кило и половина вода трябва да се пие и то чиста, дестилирана, без никакви примеси. Такава вода трябва да употребявате и в храната, която приемате.

Рекох, примеси има и в човешките мисли и в човешките чувства. Някога, колкото и да не иска човек да чуе нещо казано, речено, все пак дава ухо. Не трябва да го интересува това нещо. Това е една кал. Искаш да видиш нещо, пак не ти трябва, и това е кал. Искаш да видиш, че някой убил някого. И това не ти трябва. Какво те интересува, как станало това, убийство? Взел нож, мушнал го и това е всичко. Пази се от тази кал, да не се наслоява в съзнанието ти. Друг е въпросът да се интересува онзи, който отива да помага. Това разбирам. Но да любопитствуваш, да искаш да знаеш какво правят двама души, това не разбирам. Какво ще правят? Единият убил другия – какво има да се любопитствуваш от това. Някой казва: „Аз видях как го уби, мушна го човекът пред мене.“ И ще отиде да разправя на втори, на трети, на четвърти и т.н. „Аз видях, как го уби.“ Какво от това? Ще разправяш тук – там, а на другата вечер ще сънуваш, ще преповтаряш в съзнанието си тези образи. Та, вие трябва да освободите ума си от всички ония силни впечатления, които не можете да асимилирате.

Сега и в школата само това се чува, да говорят едни за други и да си казват: „Ние в това общество не живеем добре.“ Това е много казано. Двама или трима души могат да не живеят добре, но останалите живеят добре. Защо не живеят добре? Понеже това общество не се отнесло спрямо тях добре. Не, като се говори за нещо, трябва да се взимат във внимание или пред вид само неколцина, до които се отнася дадена работа, но не и до всички общо. Ако двама – трима души не се обичат, това не показва, че и цялото общество не се обичат. Писанието казва: „Целият свят в лукаваго лежи.“ Питам: нима добрите хора и светиите все в лукаваго лежат? Това са общи твърдения. Има един свят, който лежи в лукаваго, но не целия свят. Ако човек е невнимателен, много заразителни болести могат да се предадат по този начин, без да се счита, че причината се крие другаде някъде. Запример някой е лежал на студената земя или под сенчесто дърво или на камениста почва и после казва: „Простудих се.“ Следователно ученикът трябва да изучава живата природа или отношенията на разумните същества, между които той се движи.

Има известни същества, между които ние се движим, без да ги виждаме. И слухът на тия същества е толкова остър, че те чуват всичко, каквото ние правим. Слухът и на най-добрите капелмайстори не е нищо пред техния. И ако ти от сто километра разстояние направиш една малка погрешка, той ще те чуе и ще те хване. Това е, което ние наричаме будно съзнание. Това същество, като улови някого в погрешка, веднага идва при него и му посочва погрешката. Този капелмайстор дохожда при онзи, който свири, и веднага му посочва пасажа, който не е взел правилно. Ако музикантът, който прави погрешки, е внимателен, и капелмайсторът е много внимателен към него. Ако не е внимателен музикантът, тогава и капелмайсторът му се стряска, строго му забелязва. Кой от вас не е чувствувал този капелмайстор? Този капелмайстор постоянно ти говори отвътре, и ти казва: „Ти не живееш добре. Еди коя си постъпка не е добра.“ Ти се измъчваш, страдаш. Понякога у човека се явява едно желание да скрие тази постъпка, да прикрие по някакъв начин погрешката си. Но след това покрай него минава втори капелмайстор и му казва: „Не се живее така.“ След него минава трети, четвърти и всички казват: „Това не е право, тонът не е правилен и т.н.“ Ти кажеш една лоша дума и капелмайсторът ти казва: „Тази дума е лоша.“ Каква дума да кажеш, обаче, той не ти казва. Никой от капелмайсторите не ти казва какво да правиш, какво да говориш. Те казват: „Има известни правила, те са написани, няма защо да ти се казват. Ти трябва само да ги прегледаш.“

Ученикът или музикантът трябва да знае как се взимат тоновете правилно, те са написани, няма какво да се разправят. Някой път учителят ще дойде, ще разправя на ученика как трябва да взима тоновете. Има известни инструменти, в които тонът е строго определен, но има инструменти, в които самите музиканти трябва да намират тоновете и техните места. В това отношение те трябва да гледат с остро ухо, да разбират, да чувствуват тоновете и да поставят пръстите си на местата. Така и в човешкото съзнание, човек трябва да знае, де да бутне тона. Ако се яви една дисхармония, значи ти си бутнал там, дето не трябва, не на място. Някога се бутне един тон вместо друг. Това показва, че в тази инструментация, каквото представя човешкото съзнание, има много клавиши. Можете ли да си представите, какво би било, ако един орган например, имаше повече от 250 хиляди клавиши? Вие ще се забъркате, ако ви турят пред един такъв орган. Да имате на разположение толкова клавиши, това е една много деликатна работа. Пианото например има само осем октави. Та деликатно е положението на човека, да изучава себе си. Не е лесна работа да изучава човек себе си.

Някои наши погрешки произтичат от чувството на страх, на самоуважение, на честолюбие, на користолюбие. Това са положения диаметрално геометрически по отношение на това, което трябва да бъде. Някои погрешки произтичат от ъгъла А, други от ъгъла В, трети от ъгъла Д, а четвърти от ъгъла С. Следователно за всяка своя погрешка човек трябва да знае от коя област произтича тя. Квадратът, който представя отвлечена област, човек трябва да знае на коя част от мозъка му съответствува всеки един от дадените четири ъгъла. Ако се каже само, че от ъгъла А произтича една погрешка, това е много общо казано, много неопределено. Где е това А? Или ако кажете, че от ъгъла В или от ъгъла С, но где е мястото на тези ъгли в човешкия мозък? Де се намира този квадрат в човешкия мозък? Где е този квадрат в човешкия живот? Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка. Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие. Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш. Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад. Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.

Да допуснем, че някой те е обидил. Ти не казвай нищо. Там е философията. Ако вземеш да му отговаряш, че ти си такъв, онакъв, това не е нищо друго, освен губене [на] време. Ти ще му кажеш, че е дивак, той ще ти каже, че ти си диване; ти ще му кажеш, че няма никакво възпитание, той ще ти каже, че ти си говедо; ти ще му кажеш, че няма никакво образование, той ще ти каже, че ти си голям паток. Какво се постига от това? То е зоология. И след това ще се върнете и ще почнете да разправяте на този – на онзи, че той ви казал, че сте говедо, паток и т.н. Ако някой ви каже, че мязате на вол, добре е това. Важно е, дали имате търпението на вола. Мязаш на вол, а нямаш неговото търпение. Какъв вол е този?

Мене ме интересува, когато виждам двама души да се карат, има едно педагогическо каране. Някой казва някому: „Ти си цял вол: глава имаш, но не мислиш; рога имаш, но не знаеш как да ги употребяваш. Не те е срам!“ Аз привеждам тези думи: търпение нямаш ти. Кажат ли някому, че мяза на паток, това значи, че той не мисли. Патката минава за много глупава. Този човек не мисли, не разбира законите на природата. Той като патка знае само да плава във водата и мисли, че всичко знае. С плаване само работа не става. Патокът, като върви, той се мисли за голям аристократ. Патокът е символ. Той всякога си намазва перцата. С това той иска да каже на своя познат: „Ако ти, като патока, знаеш да си мажеш перата и на сушата, ти цена не би имал.“ Ти не можеш да живееш в сушата, както във водата. Що се отнася до водата, там патката е майстор, от нея може да се вземе урок. Обаче, излезе ли на сушата, всичките й погрешки са там.

Сега да ви приведа един пример, който се е случил във варненско. Вървя един ден и виждам три деца седят, а пред тях един паток седи мирен, не се мърда. Казвам си: как ли са дресирали тия деца патока да седи така пред тях, като че му преподават? По едно време, като наближавам, какво виждам: децата държат една връв, на която има нанизани царевични зрънца, а патокът седи пред тях. Разбрах каква била работата. Те нанизали тия зрънца на патока и той гълтал, докато най-после не може да се отдалечи от тях. Те държат връвта, която е отишла вече в стомаха му и се смеят. Вие ще кажете: „Това е безобразие, да си играят така с патока.“ Аз минавам, по-усмихвам се малко и казвам: „Какво правите деца?“ След това се обръщам към патока и му казвам: „Ти защо ядеш низани царевици?“ Патокът седи с отворена уста и казва: „За пръв път ми се случва такова нещо.“ Питам децата, как са го хванали и защо? Те ми казват: „Ние искаме да му дадем един урок, как са яде царевица.“ – „Че как трябва да яде царевица?“ „Да знае, втори път да не яде низана царевица. Да яде царевици, които не са низани.“ Прави са тия деца, втори път той, като яде царевица, ще я опита, да не е низана. Ако [не] е низана, ще я глътне, ако е низана, ще я спусне и няма да я глътне. Тогава взимам ножчето си и внимателно отрязвам връвчицата, която седи в устата му. Конецът се скъса и патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав този паток, втори път не дойде при децата. Колкото и да го викаха, той по никой начин повече не дойде при тях. Едно правило има у животните: те след като опитат нещо, колкото и да ги поставят при същото положение, те рядко ще сгрешат, рядко ще повторят същата погрешка.

Един мой приятел, ми разправяше за една своя опитност, която имал с охлювите. Той взел около 3-4 хиляди охлюви и ги заградил в едно пространство, обиколено с електрическа жица, през която минавал ток. Той приспособил това нещо така, че който охлюв минавал през жицата, електрическият ток непременно го парвал. Всеки опарен охлюв имал някакъв белег на гърба си, направен от този господин, за да следи, дали той втори път ще мине през същото място. Обаче, какво забелязал? Всички охлюви, които минавали през жицата, нямали никакъв белег. От тук той извадил заключение, че щом охлювът веднъж се опарвал от жицата, втори път вече не минавал през това място. Тъй щото и охлювът, който минава за толкова глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото нещо. Той си седи на първото място, зад електрическата преграда.

Рекох, има изключителни условия в живота, когато ние правим погрешки. Те се дължат на това, че се измамваме от някоя придобивка. Това показва, че в ума си ние държим мисълта да се подигнем пред обществото, да станем знаменити. Така се явява чувството на тщеславие. Тщеславието и гордостта имат различен произход. В гордостта се проявява чувство на самоуважение. Тщеславието произтича от едно чувство на общителност. Тщеславният човек иска да има доброто мнение на хората. Горделивият човек никога не обича да говори за себе си. Тщеславният, като направи едно добро, той иска да се разгласи по всички вестници, всички вестници иска да пишат за него. Ако даде за нещо десет хиляди лева, той иска всички вестници да пишат, че еди-кой си Иван Стоянов дал толкова и толкова хиляди лева. Горделивият ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците. Той счита това за обида. Любезността на тщеславния произтича от това, че той иска да говорят за него. Горделивият седи с пренебрежение, като че това не го интересува. Горделивият човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода. Тщеславните хора мислят, че без тях не може.

Понякога тщеславието е необходимо. Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога. Търсете го там, дето трябва. Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора. Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас. При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации. Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне. Питам: ако вие бяхте на мястото на Господа, щяхте ли да се притичате?

Една сестра ми разправяше следното нещо: „Молих се, казва тя, на Господа два – три пъти, но Той не обърна никакво внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори.“ И тя започва да се колебае. „Щом е тъй, казва тя, безполезно е човек да се моли на Господа.“ Тази сестра забравя едно положение. До тази сестра близо живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата и, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на нейната молитва. Ето защо сега и Бог не отговорил на нейната молитва, макар че тя три пъти се молила на Бога. Тази сестра, богатата, отлагала да помогне на бедната и след това се чуди защо Бог не и помогнал, не чул молитвата и. Питам: как е възможно да се молиш три пъти на Бога, Който е толкова разумен, и Той да не отговори на тази молитва? Като отивам, да питам Господа, защо не се е отговорило на молитвата на тази сестра, Той казва: „Понеже тя е отказала три пъти на молитвата на бедната сестра, затова и аз ще откажа три пъти на нейната молитва.“ И наистина, молиш се един път, Господ отлага. Молиш се два пъти, Той пак отлага. Молиш се трети път, Той пак отлага. Ако ти не отлагаш, и Господ няма да отлага. Ако ти отлагаш, и Господ ще отлага. Когато някога Господ не ни слуша, ще знаете, че сте отложили да изпълните нещо. Щом отидете да направите това, което сте отложили, работата ви ще тръгне.

Един познат ми разправяше една своя опитност. За убежденията, които имал, го затворили дома му и му казали: „Ако излезеш вън от прага на къщата си, било на нивата, или другаде някъде, ще те претрепим.“ Това се продължило цяла година. Той си мисли: „Да поддържам ли убежденията си или не? Ако поддържам убежденията си и река да изляза, ще ме убият. Ако седя тук затворен, имам оризище и ако не го нагледам, не зная, какво ще стане с него.“ Седи той и мисли, намира се пред една дилема. Той трябва да предприеме едно от двете. Нещо отвътре му казва: „Откажи се.“ – „Не мога!“ – „Ама, ще отиде оризът.“ – „Да отиде, да става каквото ще. Ако оризът не замине, аз ще замина. В този случай предпочитам оризът да отиде, но аз да не отида.“ Най-после той решил в себе си да не се отказва от убежденията си. Какво става през лятото? След една дълга суша пада дъжд точно над неговото оризище и напълня дъждът неговите квадрати. Не се минава много време, неговото оризище било най-хубаво, дало най-хубав ориз. Всички се чудят: този човек е затворен вътре, не може да наглежда оризището си, а неговият ориз е най-хубав. Онези, които искали да го убиват, казали си: „Праведен е този човек.“ Дъждът напои само неговото оризище, а ние, които минаваме за праведни хора, нямахме дъжд, нашите оризища останаха неполяти.

Обаче тази опитност е една от редките случаи. Тя не става често. Втори път тя не се повтаря. Нещата в природата не се повтарят по един и същ начин. На вас може да се случи друга една опитност, която никога не е ставала. Оризището по същия начин не може да се полее. Едно е важно: когато човек е уверен дълбоко в своите убеждения, той ще има особена опитност. Но за това трябва той да остане сам, от всички изоставен.

Един познат ми разправяше една своя опитност. „Седя, казва той, само с един лев в джоба си. Намирам се на чуждо място и се чудя, какво ще правя с този лев. Най-после си казвам: ще купя малко хляб за децата си, за себе си все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня, която ми иска една помощ. Тя минава и отминава вратата на толкова богати хора, но при мене спира и се моли да и помогна. Нещо отвътре ми казва: ако и помогнеш, и на тебе ще се помогне; ако не и помогнеш, няма да ти се помогне и на тебе. Помислих си да разбия лева, че и на мене да остане, и на нея да дам. Нещо ми казва: ако помогнеш с цяло, на цяло ще ти се даде; ако помогнеш с половина, на половина ще ти се даде. Намерих се в борба, но си казах: ще и го дам. Дадох си лева, но си казах: когато не върви на човека, не върви. Тази жена взе лева и каза: Господ да те благослови. И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха.“ Рекох, този човек си върви, никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, има убеждения, но бори се човекът и никой не знае какво става в него. Богатите хора наоколо ядат и пият, а той върви и мисли, как ще се оправят работите му. Убеждения трябва да има човек. На този човек още до вечерта се оправиха работите му. Може на някои хора да не се оправят до вечерта работите, но все таки ще се оправят по някакъв начин.

Досега аз не съм срещнал изключение от този закон: човек, който е постъпил съобразно Божиите закони, да не са се оправили работите му по един или по друг начин. Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на тези закони, които действуват в живота. Целта на всички изпитания в живота е да създаде характер в човека. Всичко, което ни заобикаля в света, това е една дисциплина. Страданията, неволите, през които минавате, не са нищо друго, освен една дисциплина, през която неизбежно трябва да се мине. И учени, и прости; и богати, и бедни – всички трябва да минат през тази дисциплина. Някой път на човека ще дойде такава болест, каквото той никога не е очаквал. При това, никой лекар не ще може да я излекува. Ще мине няколко дни, а някога и седмици и месеци, докато се излекува. Има болести, които вървят по свой определен път. Лекарят дава лекарства, но болестта си върви по своя път. Такива болести носят възпитателни въздействия върху болните. Те са възпитателно средство за болния. Щом се постигне това, което те целят, болестите веднага си заминават. Среща те един юнак и ти му дължиш нещо. Той веднага те завързва с едно здраво въже. Ти се молиш, казваш му: „Моля ти се, отвържи ме. Ще ти платя и парите, и лихвите, които се падат.“ Той веднага те освобождава и ти му плащаш. Такова нещо представят и болестите на човека.

От човека зависи да се освободи час по-скоро от своите длъжници, от болестите. Ние казваме, че има болести. Не, зад всяка болест седят същества от разни степени на развитие: силни, слаби или добри. Повечето от тях са лоши. Зад всички болести седят същества от много слаба култура. Те именно причиняват болестите. Това не е научно обяснение. За мнозина това е заблуждение. Във виделината на сегашната наука, както обяснява болестите, това е едно заблуждение, но духовната причина на болестите е, че зад всяка болест седи едно от тия неразвити същества. Те разбират от химия, от физика и когато искат да ти създадат една болест, те ще те накарат да ядеш такава храна, която не е свойствена на твоя организъм и по такъв начин ще ти създават някакво неразположение или някаква болест. Някои от тези същества ще те накарат да ядеш солен косат*, че ще се чудиш после, какво да правиш.

Един от нашите братя от Стара Загора отишъл някъде на гости и ял халва с леблеби, но той гълтал леблебите, не ги дъвкал. Като се върнал дома си, започва да вика, да се превива от болки в корема. „Какво ти стана, какво си ял?“ – „Нищо не ми е станало, ядох малко халва само, но някой ме е урочасал.“ – „Каква беше тази халва?“ Оказа се, че той не дъвкал леблебите. Какво да се прави? Той вика, превива се: „Умирам! Помогнете ми някак.“ Да му се помогне, трябва първо да му се даде рициново масло, но затова се изисква два часа, докато го пречисти. Най-бързо му направихме една клизма, а после му се даде рициново масло, което го успокои. Но докато се успокои, той окряка света. Рекох му: „Втори път не трябва да ядеш халва с леблеби.“

Този закон е верен и в духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл и в сърдцето си едно отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си един дисонанс. Ти се свързваш с хора, които не са късметлии. Не се свързвайте с такива хора или с хора, които не носят щастие. Най-здравословното нещо е: Пазете се от лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Не правете никакви връзки с лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Пазете се от лоши връзки. Онзи свят е свят на вечна хармония. Ако вървите с този свят, никакви болести няма да има. И тогава, ако дойде една болест, няма да се плашите от нея. Човек не умира така лесно. Когато дойде време да умираш, ще ти кажат ясно: „Приготви се да заминеш.“ Ако не ти кажат това нещо ясно, това значи, че тия низши същества искат да те уморят. Тогава ти ще се отнесеш до главното място и ще кажеш: „Господи, искат да ме уморят преждевременно.“ Те ще изпратят стражари, които да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш.

Засега обаче, единствените помощници при болестите, това са лекарите. Те са главната армия. Тия лекари дохождат със своите ножици, със своите игли, губерки, с отровните си вещества и веднага поставят карантина, обсадно положение. Целият дом се бомбардира. Но, като се дигне карантината, и тези същества се дигат. Когато сте остарели и дряхли и заминете, това е в реда на нещата, но когато отиват здрави, млади, какво ще кажете? Та вие, които вървите по този път, трябва да имате малко по-особени разбирания, трябва да приложите някои работи. Трябва да се има пред вид общото положение, общите работи. Болестите следователно имат свой произход, но и те са на мястото си. Те са на мястото си, но някога тия същества, които ги причиняват, не могат да се изгонят. Казва се там, че някои искали да изгонят бесовете в името на Павла, на Христа, но духовете им казали: „Познаваме Павла и Христа познаваме, но вие кои сте?“ И те ги набили хубаво. Та някой път и нас трябва да ни набият хубаво.

Под думата „болести“ аз взимам всички ония изпитни състояния, които идат на хората. Някога идат известни изпитания, които мъчно се издържат. И тогава вие казвате: „На мене ли се даде това нещо?“ – На тебе се даде. Ти държиш сега матура и ще ти се дадат най-мъчните задачи. Защо трябва да дигаш шум. Утре същите мъчни задачи ще се дадат и на другите. И техният ред ще дойде. Сега е дошъл твоя ред и ще гледаш да издържиш хубаво изпита си. Дали другите ще го издържат, то е тяхна работа. Като издържиш ти изпита си, тогава и другите ще държат своя. Ако ти не издържиш изпита си, ще искаш да ти дадат някои по-леки задачи. Не, в духовния свят няма леки задачи. Професорите, които изпитват там, не са снизходителни. Те са справедливи, но не са снизходителни. Те не правят отстъпки. Те могат и десет пъти да те скъсат. Ще кажете: „Ами, нали сме от вашите.“ Ваши, наши няма, трябва да учите, да издържите изпита си. Който знае, той е от техните; който не знае, той не е от техните. В този закон няма отстъпки.

Вие казвате: „Господ е милостив.“ Снизхождението на Бога седи в това, че Той отлага изпита ви. Ако те скъсат един път, Господ казва: „Изпитайте го още един път.“ Господ отлага изпита ви. Може да ви скъсат и десет, и сто пъти, и пак да се отложи изпита ви, с право да се явите пак на изпит. В това не седи добрината на Господа, че отлага изпита ви и до сто пъти. Който мисли, че може и без изпит, той се лъже. Не, ти ще минеш изпита по всичките правила. Не учиш ли, да минеш изпита, както трябва, ще те скъсат. Понякога вие мислите, че може така лесно и цветя да носите, и подаръци да носите на учителите си и с това да прекарате изпита. Не, професорите с нищо не се подкупват. Който отива на училище, той трябва да има знания, той трябва да учи. Той трябва да си носи молив, тетрадка и да си записва всичко, каквото се говори. Който има слаба памет, ще си записва говореното, а същевременно ще работите за усилване на паметта. Има начини за усилване на паметта, на ума и на моралния живот. Мнозина не живеят добре. Не, ще учите, всички ще учите.

Мнозина са идвали при мене и са ми казвали: „Този живот, в който вървим, може да се продължава, но ако се подобри материалното ни положение.“ Вярно е, че материалното положение оказва известно влияние върху живота на човека, но при сегашните условия на живот, ако материалното положение на един духовен човек се подобри, в едно отношение той ще внесе едно благо, но в друго отношение то ще внесе известни отрови в неговия живот. Той ще изгуби една от благородните си черти в своя характер. Запример докато един човек не е бил богат, той имал добро сърдце, но като забогатее, той става коравосърдечен. Докато е бил беден, той се е интересувал от другите хора, но като забогатял, той казва: „Мене не ме интересуват другите хора.“

Рекох, всичко в света е създадено за човека. Всяко нещо ще дойде на своето време. Ако богатството дойде преждевременно у човека, то ще създаде едно особено чувство. У човека има само една способност, само едно чувство, че той трябва да бъде богат. Ако богатството дойде в него преждевременно, то не може да принесе много нещо. И ако знанието дойде преждевременно, и то не може да принесе много. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на света, и ако имах знанието на ангелите, и ако говорих всичките езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Пътят, по който сега вървите, всички неща си идват на своето време. И наместо да благодарите на Бога за това, у вас се ражда едно роптание. Какво лошо има в това например че сте бедни? Аз познавам и сиромашията, и богатството, минавал съм под всичките режими. Аз съм спал с отворени прозорци, да ми тече студ над леглото. При това положение не съм се простудявал. Някога съм се простудявал, но лятно време. Един път, при най-голямата горещина, аз се простудих. При най-големия студ не съм се простудявал и съм дошъл до следното положение – докато съзнанието на човека е будно, докато то присътствува в него, никаква болест не е в състояние да влезе в човека. Обаче, ако стане най-малкото прекъсване, ако ти се поколебаеш, само за един момент, твоят ум, съзнанието ти не указва влияние върху организма ти и тогава и най-малката причина отвън може да наруши равновесието на твоя организъм.

Докато умът на човека присътствува в него, той има известен имунитет, има нещо в него, което го пази. Този човек е обкръжен с една малка магнетическа ципа, която го пази от всякакво заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не може да влезе в него. Човек е запазен, филтър има той в себе си. Понякога може да има една малка пукнатина и да влезе в нея някое чуждо вещество. Ако в ума на човека влезе, само за един момент, една лоша мисъл, тя може след години да даде своя резултат. Ако някой човек от младини до старини не е допуснал нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или нито една лоша постъпка в живота си, никаква болест не може да го хване. Много бацили могат да минат през него, но той ще бъде запазен от тях, нито един бацил няма да остави отровата си в него. Човек не трябва да допуща никакви бацили да влязат в организма му. Те трябва да си седят вън.

Та първото нещо, положението, в което се намирате, вие още не сте се научили да вярвате. Има един свят над вас, но вие още не сте напълно убедени в него. У вас даже не е установено такова едно положение. Казвате: „Господ е добър.“ Господ е добър, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Ако аз изпълнявам волята Божия, аз се грижа за себе си. С това подразбирам, че в този свят, в който живея, аз се грижа и живея не за себе си, но за своя Създател. Като ставам сутрин, аз трябва да съзнавам, че изпълнявам волята Божия. Като сядам да ям, аз не ям за себе си, но опитвам едно Божие благо, което ми се дава. Като сядам, аз казвам: „Аз не трябва да ям за себе си. В този случай аз имам силно желание да [ям] и всички хора да ядат така сладко, като мене.“ Като седна на обяд, моята молитва е следната: Всички хора да ядат, каквото аз ям и така сладко, както и аз ям. Ако аз ям лук, и всички хора да ядат лук. Някой път аз ям сух хляб и казвам: „Пожелавам и на всички хора да ядат сух хляб.“ Ако ям баница, баница ще пожелавам и на хората. Ако ям печена кокошка, и печена кокошка ще пожелая на хората. На всички хора ще пожелавам да имат това, което аз опитвам в даден случай. Не мога да им пожелая това, което и аз не съм опитал. Важно е да имат всичко в изобилие.

Право ли е аз да давам разпорежданията си на Господа, какво да има? Определено и разпределено е вече, какво да има и по колко да се пада всекиму. Този въпрос икономически в природата е определен. Река ли да се произнеса какво да има, аз употребявам едно малко влияние вече. В този ден, в който ям, никакъв дисонанс не трябва да се внася в това ядене. Ако не сте доволни от яденето и казвате: „Лук ли намериха да ми дадат, сух хляб ли намериха да ми дадат?“ С това вие вече внасяте един дисонанс в яденето. Този хляб не е сух, но така си го представяте. Преди всичко аз никога не съм ял сух хляб. Под „топлия хляб“ аз разбирам да взема сто грама жито и да го разделя на три пъти: 30 грама сутрин, 30 на обяд и 30 вечерта. След това ще пия една чаша гореща вода или две чаши. Това е, което аз наричам „топъл хляб“, естествена погача. Като дъвчете това жито, то ще даде своята енергия. А вие търсите сухия печен хляб. В сухия печен хляб няма живот, както в житото, което аз наричам Божествена погача. И Христос е казал: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Това е живият хляб, който е слязъл от Небето. Под думата „сух, печен хляб“, аз наричам този, който печат фурнаджиите в фурната. Божествената погача, това е житното зърно, което трябва да дъвчете.

И тъй, ние минаваме от едно положение в друго. Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна. Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата. Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки?“ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. Сега аз минавам най-хубавата си школа. Като срещам някои от тия учени професори на тази Божествена школа, аз ги запитвам за всичко, което ме интересува. Този запитам, онзи запитам, и всички ми обясняват нещата, дават ми знания. Аз не се налагам, да ми кажат каквото знаят, но ги помолвам, с деликатност, да ми кажат нещо, каквото те намират за добре по този или по онзи въпрос. Те ми казват, че новият порядък на нещата е бил такъв или онакъв и като направя опит, виждам, че излиза според техните думи. Аз ги запитвам все за малки работи.

Сега ще ви приведа един пример. Един летен ден минавам покрай крушите, гледам всички круши обрани, няма нито една останала на дървото. В това време аз усещам малко глад в себе си и казвам: „Да беше останала поне една круша, да си хапна.“ По това време отнякъде се яви един слаб вятър, и както вървя, виждам пред себе си от една от крушите паднаха на земята около 4-5 круши. Рекох си: „Отде ли паднаха тези круши?“ При това те не са от големите, по сто или 50 грама, но малки, български круши. Нищо, и те ми бяха достатъчни. Сега правя си заключението: възможно е тези круши да са паднали някъде отгоре, като са знаяли, че ще мина от това място, та като са брали крушите, останали са няколко необрани, за мене специално. Рекох, това може да се случи с нас, ако уповаваме на Бога. Пък може и без круши да се мине. Може би тези круши паднаха, за да ви разправя този случай. Това не значи, че всеки може да има същата опитност. Много време може да гледате под крушата и да не падне нито една от дървото. Пък и на мене няма вече да се случи същата опитност. Всяка круша, която тогава падна, имаше цена за мене. Рекох, добре е всички да имате възможност да ядете от тези хубави, Божествени круши. Те ще ви създадат едно добро разположение. Те ще създадат една хубава хармония у вас.

Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много. Да ви приведа още един пример. Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка?“ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат. Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе. Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе. Този закон не е механически, той е разумен закон.

Та, не се спирайте на погрешките. За погрешките си не мислете. Ако ме пита някой, колко съм добър, казвам му: „Добър съм, но не ме питай колко съм и лош.“ Като съм правил своите наблюдения, аз съм гледал едно нещо: има ли добро в някой човек. Доброто търся аз в човека. Във всеки човек има заровено добро, което той трябва да обработи. Казвам на някой човек: „У тебе има заровено добро, което ти трябва да обработиш.“ „Ама, аз не съм добър човек, лош човек съм. При това, аз не съм способен човек.“ Ти остави това, но у тебе има дарби, способности заровени, които само трябва да обработиш. „Ама, аз съм остарял.“ Остави това настрана. „Ама, нямам условия.“ И това остави настрана. Ти си остарял, защото не мислиш. Мисли право и ще се подмладиш. Писанието казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ И старостта, в сегашната форма, произтича от един вътрешен тормоз. Дядо ти остарява, баба ти остарява, майка ти, баща ти остаряват и ти като тях, по всички правила ще остарееш. И вие, за да не остарявате, трябва да прекъснете връзката с вашата наследственост Питам тогава, ако червеят се превърне на пеперуда, той ще остарее ли? Като червей той ще остарее, но като пеперуда той ще се обнови.

Та, като дойдете до закона на старостта, вие трябва да я напуснете. Като останеш червей, ти непременно ще остарееш и ще умреш. Ако спазиш закона и си направиш един пашкул и после от пашкул се превърнеш на пеперуда, ти ще се обновиш. Ако останеш със сегашните си разбирания на червея, на гъсеницата, ти ще остарееш и няма да разбереш закона. Ако направиш един пашкул, по новите закони, които Бог ви е посочил, и станеш на пеперуда, веднага ще измениш закона на остаряването и ще се подмладиш.

И тъй, ако бъдем в съгласие с този велик закон, което от нас зависи, ще намерим най-благоприятните условия да се изменим. Но, ако ние чакаме Господ да дойде, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата как сами да се превърнем на пашкул. И не само да си направите пашкула, но да си изпредете най-хубавата прежда, каквато и най-опитната мома не може да изпреде. Казвате: „Глупаво нещо е гъсеницата.“ Не, какво изкуство, какво инженерство има в нея, като почне да тъче. Този червей не е толкова глупав. Той умее да тъче, да преде. Той, като влезе в своята лаборатория, започва да работи така, както и алхимиците не са знаели. Щом влезне в своята лаборатория, той цял се изменя. И като излезе вън, става една хубава пеперуда, която най-хубавите цветя я възнаграждават за нейната работа. Като минава през тези учени професори цветята, всеки ще й каже: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ Всеки цвят се интересува от нейните лабораторни опити. Ти направи пашкула си и всички професори ще дойдат да помагат. Не направиш ли пашкула си, никой няма да ти помага. Тогава ти ще бъдеш един обикновен човек.

Това значи: Бивайте винаги в съгласие с Божественото и никога за нищо не се разколебавайте. Разколебаването подразбира откъсване от тялото. Не се разколебавай, бъди като лист на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, но не се откъсвай от дървото, дръж се за дървото. Ако вятърът ти каже: „Хайде с мене“, и ти се откъснеш и тръгнеш заедно се него, ти ще загинеш. Кажи: „На гости можеш да дойдеш, може да си поиграем с тебе, но от тук не се откъсвам.“ Вятърът казва: „Ела с мене, аз ще те нося на ръцете си.“ -”Не, по-добре на дървото, отколкото в твоите ръце.“ Рекох, вие искате да станете богат човек и се откъсвате от дървото. Вие на дървото имате всичкото богатство. Ти си един цвят, искаш някоя мома да те носи на главата си, но като цвят по-добре да бъдеш на дървото, отколкото на главата на момата. На главата на момата ти ще увехнеш, а на дървото ти ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш. Вие искате всички да ви носят на главите си. Братя и сестри все за вас да мислят, но рекох, дръжте се на Божественото дърво, на никоя глава не се качвайте. На никакво такси да не ви носят. Дръж се за Божественото дърво, нищо повече. И като дойде светлината и тя като те озари, ще каже: „Ела с мене.“ Ти ще откажеш и ще кажеш: „Много ти благодаря, но сега имам една важна работа. Като си свърша работата, ще поискам позволение. Като ми даде позволение моя господар, тогава само мога да слезна от дървото и ще тръгна с разумно разбиране.“ Сега всеки от вас е готов да напусне дървото, готов е да се качи на една глава и да го носят. След това ще се запиташ: „Защо не можах да постигна това, което желаех?“ Един откъснат цвят, той никога не може да постигне своята цел. Един откъснат лист от дървото, той никога не може да постигне своята цел.

Рекох, стойте твърдо на вашите убеждения! И никакви външни условия, колкото и да искат да ви мърдат, не се подавайте. Нито слана да ви заплашва, нито сняг, нито буря. При всички условия стойте на Божественото дърво и всичко, което желаете [да] имате, ще дойде. Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезнете ли от дървото, никой не отговаря. Тогава никой не може да ви спаси.

Само Божията Любов носи пълния живот!

12 година,
8-ма лекция на Общия Окултен Клас,
9 ноемврий 1932г.,
сряда, 6 часа сутринта
Изгрев


Здрава мисъл

5 часа сутринта

Добрата молитва

Пишете върху темата: „Произход на невежеството“.

Упражнение: Издигане ръцете настрани, после нагоре, над главата и допиране на пръстите. Снемане на ръцете пред гърдите, после надолу отстрани на тялото. Приклякване, загребване с ръцете и издигане на тялото. Ръцете в страни и поставяне пред гърдите. (6 пъти)

Трябва да разбираме думата „знание“. Хората имат различно схващане за знанието.

Каква е тази линия? АВ, това е една възможност. В какво седи възможността? Това е потенциална възможност. Второто измерение е ДС. Умен човек е онзи, който е работил. Който не е работил, той само пита тази линия защо е и не работи. Обръща я нагоре, надолу, наляво, надясно и най-после казва: „Това не ми трябва“, и търси друго. Вие говорите някой път за любовта. Любовта е права линия. Тя е една възможност. Какво разбирате вие под думата любов? Не само да чувствуваш какво нещо е любовта, но да може да проявиш тази любов и като я проявиш, ти сам да си доволен. Не да търсиш, другите хора да са доволни, но ти сам да си доволен.

Настрадин Ходжа казва: „Ако умре жена ми, половината свят ще умре, а пък ако умра аз, целият свят ще умре.“ Ти, като живееш, се готвиш да умреш. И като си умрял, се готвиш да живееш. Сега това са неразбрани работи. Някой казва: „Аз като умра, ще живея.“ Умирането е една възможност в света. Това е най-слабата възможност да живееш. Следователно ти трябва да бъдеш някой велик гений, за да можеш от тези неблагоприятни условия да създадеш един нов живот. Той при всичките условия – богатство, жена, деца, не може да живее, че като умре, тогава ще може да живее. Че как ще живееш тогаз? Нито жена ти, нито децата ти ще бъдат при тебе, как ще живееш? Той всред хората не може да живее, че там, като умре, ще може да живее. Няма смисъл. Това са неразумни положения. Това е една неразумна философия. Това е неразумно разбиране на битието, на волята Божия. Следователно цяла една каша, научна каша, богословска каша, цяла каша, от която е създаден сегашния нещастен живот.

Някой казва: „Кажи ми една от тайните.“ – От тази тояга аз може да направя един нож и да мушна някого. От тази тояга може да направя да изтича огън, че когото барна да не смее втори път да се приближи. От тази тояга мога да направя кръг и никой от духовете не може да проникне кръга и аз съм запазен. Някой казва: „Господ ще ме пази.“ Ще ви пази Господ. Каква идея имате тук? Бог е Любов. Щом имаш любов, Бог те пази, любовта те пази. Бог е живот, щом имаш живот, Бог те пази. Бог е Мъдрост, значи светлина. Щом светлината е в тебе, Бог те пази. Бог е истина. Щом в тебе има истина, Бог те пази. Какво подразбираш под думата „Бог ме пази“? Тя е една праздна идея, праздна кратуна без вода. Кратуна, която има вода в нея, е нещо, но като няма вода в нея, е смешно да уподобяваш. Смешно е да се надяваш, че ще излееш вода в кратуната.

Та, освободете вашето съзнание. Недоволен си от живота. Защо си недоволен? Недоволен си от някого. Аз не съм против недоволството. Когато някой е недоволен да каже защо е недоволен. Кои са основите на неговата любов, на неговото знание. Що е знание? Знание е това, с което в даден случай може да помогнеш на себе си. Ти си вързан. Знание е това, с което можеш да се развържеш в даден случай. Ти имаш някоя голяма мъчнотия, ако тази мъчнотия може да я развържеш, в дадения случай, имаш знание. Тази мисъл може да е в твоята мисъл, в твоите чувства, в твоята воля. Аз трябва да зная къде е тази мъчнотия.

Да зная е едно, а да подозирам е друго. Какво нещо е подозрението? След като провериш, виждаш, че нещата не са верни. По пътя, по който вървите, сте дошли до едно място, където трябва да работите. Досега сте били с идеята, че сте царски синове, княжески синове. И досега другите са работили заради вас – майката, бащата. Дрехите опрани, облечете и така излизате. Ръцете вън от джобовете или в джобовете, оглеждате се в огледалото, махате си бастуня, показвате си перото на шапката. Една княжеска дъщеря имала, всички блага имала в света, липсвало й едно кукувиче перо. Всичкото и нещастие е било, че не знаяла какво нещо е кукувичето перо. Казала: „Аз съм готова да дам всичко за кукувиче перо.“ Донесли й едно кукувиче перо и й взели всичкото богатство, останала само с кукувичето перо. Ако ви попитам от де иде вашето нещастие – от вашето кукувиче перо. Какво е кукувичето перо? Вашето невежество. Да не знаеш какво нещо е една права линия, да не знаеш, че тя има пречупване. Всяка линия има пречупване, линиите се пречупват, сгъват се. Ако не се пречупи известен предмет, той не може да прояви своите линии. Ако в един кръг не прекараш известна енергия, никаква окръжност не може да се прояви отвън. Ако този микроскопически кръг, с който е затворено известно водно течение, ако този кръг не го пречупите, то тази вода не може да се прояви. Следователно всичките мъчнотии в живота, това са усилията на природата да пречупи този микроскопически кръг.

Да кажем, че съм вързан. Кой ме е вързал и как ме е вързал, не разправям. Аз го вземам само като факт. Някой казва: „Как стана, че ме вързаха? Мене умният човек, защо ме вързаха?“ Това не искам да зная. Аз искам само да се освободя от това, което ме спъва. Някой ме пита защо е злото в света. Мен не ми трябва това. Но трябва да се освободя от злото, което е по моите ръце и крака. Трябва да се освободя от неговите последствия в моите ръце, които представят моята воля. Да се освободя от неговите последствия в моето сърдце, което представя чувствата ми и трябва да се освободя от неговите последствия в мозъка, които представя ума ми. Трябва да освободя моя ум, ръцете, сърдцето, от всички последствия на тази зловеща сила или от тази съдба на природата. Една задача е това. Природата ни е дала една задача. Тъмнината е спънка на ума, на волята ни, на сърдцето ни. Рекох, освободете се. Може да запитате сега: „Абсолютно това, вярно ли е?“ Фактите са верни.

Всъщност крайните подбуждения какви са? Първоначалните подбуждения, какви са? Това е един въпрос на бъдещето. Но и досега знаете това, което досега няма да ви ползува. Вие сте сиромах, имате талант, търсите служба и не може да намерите. Искате хляб от някой хлебар и не ви дава. Отивате при някой готвач и той не ви дава, навсякъде не ви дават и вие не разбирате закона. Имате изкуство да рисувате, а пък тези хора имат една слабост. Отивате при гостилничаря и ще седите отвън. Ще рисувате и давате на гостилничаря рисунката, подписвате се и той ви дава, отивате при хлебаря, рисувате и ви дава един сомун. Отивате при един дрехар и той си има някаква възлюблена, тъкмо тя е там. Вие я рисувате и като му покажеш рисунката, веднага един костюм дрехи, всичко върви. Вие сега очаквате Господ да прати някой ангел, да внуши на богатия да даде пари. Вие сте цял един аристократ. Господ да промисли за вас, някой ангел да напусне своята служба, че да убеди богатия да ви даде дрехи. Че то е дълга и широка работа, но вие ще възразите: „Всеки художник ли е?“ – Всеки е художник. Вие може да бъдете художник, писател, поет, философ, в тази линия седят всичките изкуства на света. Аз, като кажа АВ, всичко мога да направя. Мога ли да напиша тази линия, всичко мога да направя.

Ти искаш да се молиш на Бога, казваш: „Дали ще ме послуша Господ, намерих се в зло.“ И казваш: „Дали ще ме послуша Господ!“ Не си играй така. Тебе те е срам. Какво нещо е срамът? Срамът се проявява само при слабостта. Като видиш, че не знаеш, срам те е. Най-първо ти отиваш да се молиш на Бога, не знаеш какво да кажеш. Ако знаеш езика на Бога, една дума като му кажеш, Той ще ти даде всичко. Смешен си ти. Да отидеш при Баща си и да не знаеш да говориш на Неговия език, не е ли смешно това? Това е срамота. Ти езика на баща си и на майка си трябва да знаеш, а пък езикът това е знанието. А пък някои от вас сега мислят, че сте научили една тайна. Научили сте го, но да я направите е важно. Изкуството е сега да го направите. Да кажем, че ви дават една трудна задача. Ти си гладувал три деня, слагат яденето, но някой по-гладен от вас, идва, вие да се откажете от порцията си. Този, който ще дойде след вас, е богаташ, а вие сте един сиромах. Вие имате само една паница, ще изядете едно ядене и ще се намерите пак в същата мъчнотия. Вие ще се откажете от вашето ядене, богатият да се наяде, и той като яде, ще го рисувате, той ще ви осигури за през целия живот. Той ще види, че сте благороден човек и сте даровит, а вие ядете, а и той не знае, че рисувате. И той знае другото изкуство – да ви създава мъчнотии.

Този, големият богаташ е дявола, той дойде – ти остави порцията си, да я изяде, че ти стани, че го рисувай. Да ви обясня яденето. На тази маса някой ще остави една торба с злато за вас. Отвън идват 10 души разбойници и ви питат: „Тези пари ваши ли са?“ Ти ще кажеш: не, ако си умен. Щом кажеш, че са твои, те ще те вържат, ще вземат парите, ще те измъчват, като мислят, че имаш още пари. Ти ще кажеш: „Оставил е някой тези пари, те са за вас, може да ги вземете.“ Това е една възможност да се откажете в дадения случай. И когато в Християнството изучавате закона на самоотричането, то е цяла наука. Отричането в едно отношение, от едни богатства, е същевременно придобиване други богатства в света. Не да се отречем в живота, да пожертвуваме живота си. Пожертвуването на един живот е за придобиване на друг живот. Една мисъл, чувство и постъпка не може да се пожертвуват, но възможността за придобиване на известни мисли, чувства и постъпки може да се пожертвуват, за да се отвори друг път пред тебе. Вие учите сега музика. Аз съм говорил много пъти за музиката, но онази магическа сила, която е скрита в музиката, вие никога не сте я опитали. Нито един от вас не е направил опит с музиката. Имате едно лошо състояние. Нито един от вас не е направил опит, да премахне това лошо състояние.

В България са ми разправили само един случай. На един български кавалджия му се случило голямо нещастие. Цяла нощ той свирил с кавала си. Някой му казал: „Защо свириш? Придоби ли нещо, от дядо си наследство ли имаш? Сватба ли имаше?“ Онзи казал: „Голяма беля ми дойде на главата и цяла нощ свирих. Слава Богу премахнах тази беля.“ Защото страданията в света са фиктивни. Има страдания, които можем да премахнем само с музика. Те са за упражнения.

А пък има известни страдания, които ще минат и ще оставят нещо. Те се направляват от други същества. Ако искате едно обяснение: един скулптор със своя чук постоянно чука върху някой камък. Този камък не може да се избави от тези страдания, които му нанася този скулптор. Скулпторът си има известни идеи и този камък ще се избави от тези страдания, само когато скулпторът постигне тази идея. Когато престанат твоите страдания, показва, че онова същество е постигнало идеята си, която иска да постигне. Ако не са престанали страданията, значи не е постигнал идеята си. Това е само един предговор, който всичко обяснява. Имаш известни страдания, които не престават. Ти ще имаш идеята, че едно по-висше съзнание работи върху тебе. Ако ти не си съгласен, ще си създадеш цяло нещастие на себе си, защото със своето недоволство ти ще развалиш материала, чрез който работи това същество и ще станеш негоден за статуя и най-сетне това същество ще те хвърли и ще те изхвърлят на пътя, ще се търкаляш по пътя на страданията и те ще се увеличат. Издръж страданията, докато това същество работи в тебе и в тебе ще проникне нова идея. Тази иде – това име, с което това същество ще кръсти тази статуя.

Та, когато Писанието казва: Всичко онова, което ти се случи, е за добро, вие се чудите защо. Всичко може да се случи, но едното нещо, което може да се случи, то е свързано с тази работа, която това същество работи върху тебе. То е най-възвишеното, най-хубавото. Душата ви всякога работи. Един ангел, той е възвишено божествено същество. Във вас Божественото същество работи, Бог работи – поправя; работи – поправя. Едно висше същество е турено във вас да работи, за да ви спаси и освен, че ще ви спаси, това същество работи върху вас, за да ви по дигне. Постижението зависи от духа на човека, а пък духът, това сте вие. Онзи, който страда и онзи, който работи, те са двама. Ти, който страдаш, трябва да чакаш, докато се завърши работата върху тебе. Онзи си има други мъчнотии, но той вижда, че ти не се поддаваш, той те изучава и тъкмо той се загледа на едно място, ти направиш една пакост, после пак така. Целият живот работи, ти работиш. Той работи едно, ти друго. Той работи и гради, а ти разваляш. Най-после казваш: „Какво е това?“ Ти развалиш работата и после се чудиш. Не се меси в работата на скулптора. Наблюдавай какво прави. Наблюдавай и парченцата, но никога не се опитвай да вземеш едно парченце и да го залепиш на мястото, дето е отчупено.

Аз не искам тази мисъл да влезе във вас като противоречие. Това, за което ви говоря, няма да развали вашия живот. Аз ви обяснявам онези мъчнотии, в които се намирате. И без да ви го обяснявам, пак ще минете по този път. Вие сте взели един крив път, по който вървите, и аз зная, че на 100 километра ще се задъните в планината и трябва да се върнете назад. Мога да ви кажа: „Нека си вървят по този път.“ А пък мога да ви кажа: „Извинете, по този път, по който вървите, не ще излезете, друг път има.“ Вие питате: „Няма ли нататък изход? Вие уверени ли сте?“ Рекох, ако не вярвате, може да отидете до края на този път и пак ще трябва да се върнете назад. Сега по пътя, по който вървите, трябва да направите една малка поправка. Всеки от вас мисли, че служи на Бога, имате ли тази самоувереност, че като се молите, като говорите на Господа, че Той ви слуша. Някой път много ангели, даже като са говорили на Господа, с часове са седели да говорят, говорят и няма отговор. Ангелът говори, но никой не отговаря. Какво ще кажете? Един час търпение на един ангел, знаете ли на какво се равнява? Някой път и вие се молите, няма за вас отговор. Защо няма отговор? Това не е една наука, да знаеш само, че не са ви послушали. Защо не са ви послушали? Дали не са ви послушали или не му е дошло времето. Може би искате нещо, за което не му е дошло времето. Или, може би имате едно желание, за което не е сега времето. Вие мислите, че сега трябва. Ако стане сега, какво ще придобиете?

Представете си, че искате една копринена рокля за Великден. Двама души искат копринена рокля за Великден. Две категории същества може да има. Едни същества може да искат копринена рокля, а други – копринени гащи. И тогава едните същества аз ги наричам X, а другите същества – Y. Те са две X и две Y. Представете си, че на единият X му дават копринена рокля и на единия Y му дават копринени гащи. На другия X и Y не му дават копринени риза или гащи. С онзи, на който дават копринена риза или гащи, какво ще стане? Те ще се облекат с тях. Какво ще излезе сега от копринената рокля и гащи. Онзи военен, който се е облякъл със своята униформа, взел пушката и ножа и отиде на бойното поле и победата е на негова страна, тогаз добре, но след като се облече със своята копринена рокля и гащи и удари на бяг, неприятелят му ги вземе, тогава какво става с копринената риза или гащи на X и Y?

Аз цитирам сега онези състояния, които постоянно стават с вас. Вие сте се молили на Бога за копринена рокля и сте я получили. Имате едно приятно чувство, че сте разрешили всички въпроси. Целият ден махате ножа си навее къде. Казвате: „Знаете ли какво добих?“ Но след обяд, в 2 часа, от всичкото това състояние не остана нищо. Сменява се състоянието ви и вие се чувствувате нещастен. Питам сега: къде отиде вашата копринена рокля? Неприятелят ви я задигнал. Един човек, който е изгубил своето щастие, герой ли е? Един човек, който загубил своето знание и своето спокойствие, герой ли е? Един човек, който не може да изпълни своята длъжност, както трябва, герой ли е той? Един човек, който не може да учи, не е герой.

Питам: светът място за инвалиди ли е или за герои? Светът е място за здрави. А пък инвалидността е случайно проявление. Всички хора искат удобства. Когато у мене се зароди идеята за удобства, аз считам тази идея за инвалид. Когато в мене се зароди желание да ми служат хората, аз считам, че съм инвалид. Когато у хората се зароди желание да ми служат, то е друг въпрос. Но и когато в мене се зароди желание да служа на другите хора, то е друг въпрос. А когато в мене се зароди желание да ми служат, и това желание, да ми служат, не съществува у другите хора, тогава това желание в мене ще ми създаде едно нещастие. Напредналите същества са ни служили в нашата немощ. Когато душата се намирала в своето развитие, много същества са й служили. Трябва да отделяте вашите болезнени състояния, от онези слабости, които са в реда на нещата във вашата еволюция.

Та искам сега да ви хвърля светлина върху възможностите, които трябва да развивате. Вие някой път седите и се занимавате със слабостите на хората. Казвате: този не е християнин, онзи не е православен и пр. Всички тези неща може да са верни, ако аз през целия си живот се занимавам с това, тогава аз ще се оцапам с психологическа кал, която ще ме спъне. Онзи човек, който не може да впрегне калта на работа, той е невежа. Ученият грънчар е впрегнал калта и е направил грънци, а пък вие, като не разбирате това изкуство, ще полепите калта за обущата си и ще я внесете в някоя къща.

Аз съм говорил, че трябва да държите чистота. Мнозина влизате в салона с кални обуща. Толкоз години аз ви уча, но вие внасяте кал тук, в салона. Защо аз да ви уча и да плащам за вашата кал? Ако вие не плащате, аз ще впрегна вашата кал и тази кал ще я продам пак на вас, по-скъпо ще ви я продам, по 1000 лева ще платите за едно гърне. Това ще ползува мен, но няма да ползува вас.

Рекох сега, вие не знаете защо аз ви събирам, защо ви говоря, вие казвате: „Господ го е пратил.“ Това не е никаква философия. Аз искам да научите едно изкуство, не да гледате как аз правя грънците, но ще се опретнете, ще месите калта с ръцете си, ще мачкате. Ще научите как се замесва калта, как се изпича, и как се продава. По колко трябва да се плати по продажбата. Това е цяло изкуство. Някой може да ви представи живота в друга форма, но тези представи на миналото са ни направили нещастни. Една майка представя на дъщеря си брачния живот, какъвто не е. Тя казва: „Ще се ожениш, ще имаш мъж, жена, деца.“ Хубаво, ще имаш мъж и деца, но знае ли как да избере този мъж? Че това не е наука да ожениш човека за когото и да е, тя трябва да намери този мъж, който й е определен от природата и трябва да има деца, които й са определени. Не да й дадат деца, които са турени вкъщи подметнати. Не подметнати деца. Един българин ходил в Рим и там се влюбил в някоя си актриса ли, певица ли и тя била много интелигентна. Ражда му се едно дете. Той идвал тук, в България, оженва се за друга и пак имал деца, но те умрели. Идва онова дете от Италия и те узаконяват незаконороденото дете. Това дете проявява особени качества. Чудят се, нито майката, нито бащата е такъв и другите казват: „Майката съвсем друга, а пък такова дете, но то е от друга майка.“

Сега аз привеждам този пример. Не мислете жененето е едновремешен процес, както става сега. Аз считам, че да говоря за женитбата, това е губене на време, защото като говоря, никой не ме е разбрал. Аз влизам напълно в положението ви, защото каквото и да кажеш, нито на мъжа ще угодиш, нито на жената. Ако похвалиш много мъжа, лошо, ако похвалиш много жената, лошо. Ако ги похулиш. Някой път са ме питали: „Какво мислиш за този човек?“ – Нищо не мисля. Пита: „Какъв човек е той?“ Рекох, нищо не зная. В моята наука не съм намерил още той каква светлина има. Когато в един човек намеря известна светлина, тогава казвам, че съм намерил нещо, а когато виждам само погрешките, тогава казвам, че нищо не съм намерил в него още. Човек, това е добродетелите му.

Престанете всички да се тревожите за работи, които не ви влизат в работа. Ще дойде някой ученик и ще каже: „Кажи на жена ми да не ме смущава.“ Тогаз рекох: „Изпроводете жена си при мене.“ Колко души са изпращали, не зная. Много мъже не са изпращали жените си. Някой път трябва да напиша някой роман. Рекох й: „Твоят възлюблен малко се смущава от тебе, той е малко нервен, почни да му пееш. Като му готвиш, като заспива, като се зададе отвън, пей му и му играй насреща.“ На колкото души съм препоръчал това, нито един мъж не е бил жена си, когато жена му е пяла и играла. Мъжът казва: „Много съм доволен, пее, пее, играе насреща ми, целува ме, прегръща ме.“

Аз вземам процесите в природата. Когато вятърът [м]е духа, във вятъра има някое същество, което ме прегръща и ме целува. И водата, която влиза в някой извор, и тя ме прегръща. Само когато играта е много силна, рекох: „Много е силно, по-слабо.“ Прави това, което вятърът прави. Прави това, което светлината прави. Прави това, което водата прави. Ако правиш това, ти ще бъдеш един човек, който върви по Божествения път. Ти имаш една възвишена идея. Ако имаш любов към Бога, една възвишена идея, тези мъчнотии лесно ще прекараш. Трябва да имаш една идея, чрез която лесно ще прекарате. Искаш нещо да постигнеш, даже, ако искаш да се повдигнеш, за самия себе си да се повдигнеш. Аз искам да направя добро. Този, който е в мене, ми казва: „Много добре, направи го.“ И мене ми е приятно, че има едно същество в мене, което ми казва: „Много добре го направи.“ И като ми каже това, целият ден имам разположение. Като не го направя, това същество ми казва: „Тази работа не свърши добре.“ Това същество аз го наричам Божественото, това е ангел. Ако ти го слушаш, то ще те изведе на правия път.

Ти седиш и мислиш само за ядене и пиене. Това е само едната страна. Аз ям сладко заради Онзи, който ми е донесъл яденето. В яденето за мене се разкрива Бог. В изгрева на Слънцето ми се открива Бог. Във веенето на вятъра ми се открива Бога. Когато живея в една криза, Бог се открива на мене. Когато се запозная с един приятел, това считам като благоволение на Бога. Когато кажете: „Тези братя нищо не струват“, с това вие престъпвате едно свещено правило. Щом кажеш така, ще ти кажат: „И ти нищо не струваш.“ Те имат свои погрешки, свои слабости, но тези погрешки са външни, посторонни. Върху този човек Бог работи и Той гледа благосклонно на всичките му слабости. Ти казваш: „Аз се моля, Бог нищо не ми дава, а пък той е лош, Бог всичко му дава.“ Бог намира нещо добро в него и му дава. В тебе има завист за него. Бог е намислил да направи за тебе нещо много по-добро, отколкото за него, но чакай.

Един казва: „Аз ще се откажа от Братството.“ Ако може да намериш едно общество по-добро от това, едно училище по-добро от това, ела и ми кажи. Аз ще се запиша в това училище и ще ти бъда благодарен. Аз ще бъда първия, който ще се запиша. Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, мислите, че това не е така. Има повече нещо, отколкото момъкът предполага. Но има нещо, за което на момъка не му е дошло времето. Той не може да предизвика в момата тези думи. Той е съвсем на физическо поле. Той иска от нея нещо друго. Той не разбира музиката, а тя пее. Той казва: „Не ми трябва пеене, а работа, работа.“ Да се молиш, да пееш, това не е занаят, това е най-високото положение, което човек може да има в света. Ние всякога считаме, че да се молиш на един човек, то е само когато имаш нужда. Тук има един велик цигулар, виртуоз, а пък тебе ти трепери сърдцето да го чуеш. Само го погледнеш мило и той разбира, че искаш да го чуеш. Това е една молитва. Но това не е една нужда на тебе. Ти искаш да чуеш хубавото и този човек взема цигулката и свири. Какво лошо има в такава една молитва. Животът седи именно в това да знаеш, в даден случай да по-искаш. Да поискаш и как да го поискаш от Господа. Някой казва: „Онзи колко е даровит, а пък на мене Господ нищо не ми е дал.“ Така не се говори. Казва някой: „Понеже не съм богат, Бог е несправедлив. Понеже не съм справедлив, Бог е несправедлив.“ Когато някой е недоразвит, но има желание, то другарите му отиват при него, помагат му, но ако у него няма желание да учи, никой не му помага.

Сега искам да имате желание да учите. Вие имате достатъчно дърва, вода и достатъчно кал. Аз ще ви уча изкуството само как да мачкате калта и как да продавате. Не схващайте сега материално. То е великото, духовното, като научите грънчарството, вие ще добиете свобода и ще влезете във връзка с хората. Щом станеш грънчар, ще започнат хората да се нижат при вас, да искат грънци. Ще се запознаете с едного, с двама, с трима, ще имате хиляди приятели. Първото нещо, ще се спрете сега върху изкуството, грънчарството. Вие ще мислите: „Какво иска да ми каже?“ Какво искам, какво разбирам под думата грънчарство? То е първото изкуство, което трябва да научите в новия живот. Ще донесете сами вода, ще месите, след това тези гърнета, ще почнат да се правят, не по фабричен начин, но ръцете ще играят. Виждали ли сте как се правят грънци? Върти с едната ръка, а другият крак натиска, колелото се върти, а пък с другата ръка извива и дава форма.

Трябва да работиш върху една своя мисъл и чувство като един грънчар. Ще въртиш, ще гледаш, докато докараш една хубава форма. Всяка една мисъл, всяко чувство и постъпка трябва да ги изработим. Като отидем в невидимият свят, да носим с нас всичките тези мисли, чувства и постъпки. Ако ти сега не ги създадеш, няма да имаш елементи, материал, за да живееш щастлив живот, като заминеш. Христос казва: „Събирайте си богатства на земята.“ Сега ще ви покажа във вашите места, къде има пръст за грънци. Преди да започнеш изучаването, грънчарството, най-първо се дава един банкет на всички онези, които стават грънчари. След това грънчарските ученици внасят известна вноска за курса. Не мислете, че без пари ще влезете. Не. Тук няма даром. Една сума ще се определи, доста крупна. Ще кажете, че сте бедни хора. Ние с бедни хора не се занимаваме. Един човек, когото Бог е пратил в живота да се учи, той не е беден. За мене парите не са една максима или една мярка, то е само един резултат. Казано е, елате и си купете живот. С какво трябва да пратиш тогава. Ще кажеш: „Прегърни този или онзи брат“ – и с това не се плаща. Вие ще приличате на онзи руски, беден княз, който се оженил за една мома, която мислила, че той е богат и те целували се, но тя била гладна, хляб трябва, казва: „Нещо по-съществено трябва, отколкото целувката. С целувка работа не става.“ След като донесеш хляба, целуни жена си, но ако не си донесъл, няма да я целуваш. Ако нищо не си донесъл и тя няма да те целуне. „Аз не обичам да го целувам, защото идва при мене и нищо не носи.“ Аз съм реалист, аз не фантазирам, нито обещавам, че ще бъда верен до гроба. Аз съм верен в даден случай. Аз съм верен в даден момент. Гладен си, ще те нахраня. Ами за утре? Утрешния ден сам ще се погрижи за себе си. Утре ще мисля. От мене, от изгрева на Слънцето до залеза на Слънцето, това е мярката. Като залезе Слънцето, аз приключвам всичките сметки. Утрешният ден започвам работа. Като изгрее Слънцето, Бог е с мене. Този, целия ден свърши си работата и благодари, че си могъл да свършиш това, колкото и да е малко. С благодарност човек никога не губи нищо.

Вие седите някой ден и одумвате някого. Най-първо, като одумваш, научи едно изкуство. Научи се да рисуваш какви са лошите хора. Казваш: „Той е голям скъперник.“ Нарисувай формата на скъперниците. Казваш: „Той е много неблагодарен.“ Нарисувай формата на неблагодарните. Казваш: „Той е много добър, много гениален.“ Нарисувай един много добър човек, нарисувай гениалността. Окото на гения е другояче поставено. Също така и на талантливия човек. Ако може да нарисуваш, ще се ползуваш. Най-първо нарисувай себе си. Някои от вас носят формата на недоволството, други носят формата на разочарованата любов. Някой от вас носи формата, че очаква да вземе 5000 лева или копринена рокля, но не ги е взел. Рядко ще срещнете човек със светлина, с някоя идея, повечето с детински работи се занимават – че нямал лачени обуща. Той учи, следва университета за лачените обуща, това не е философия. И след като е проповядвал, той очаква, че ще го похвалят, пък нищо не са му казали.

Той се излага на следната опасност. Един американски [проповедник]* след като проповядвал три месеца и след като не му [казали] нито една благодарна дума, проповядвал, проповядвал, казал: „За пръв път срещам хора, които не са благодарни“, и напуща черквата. Тръгва за парахода. Казва: „Няма ли да дойде някой да ми благодари?“ Ето идва клисарят и му носи един лист. Казва: „Да си платиш за осветлението на салона.“ Мнозина от вас не си плащате за осветлението, всички плащат за осветлението. Когато аз проповядвам за тази идея, аз искам да изнеса нещо съществено. Давам нещо, но дали ще бъдат хората признателни или не, това е второстепенен въпрос, аз да изпълня идеята си. Аз рисувам картина, дали хората ще бъдат доволни или не, то е тяхна работа. Те имат право да ме критикуват. Някой казва, че не е хубава тази картина, тогава рекох: „Дай ми един образец.“ Той казва: „Не мога.“

Искам у вас да събудя една здрава мисъл, да имате здрава мисъл. Някой път има някои противоречия. Кои са причините? Често се връщам и изследвам в миналите ви прераждания, изследвам защо нещата стават така. Защо е така, интересуват ме много пъти нещата. След това оставям много въпроси неразрешени. Хиляди въпроси сме оставили неразрешени. Може би след някое време ще се върна там. Турям си бележка, ще се върна към този въпрос по-нататъка. И на вас давам съвет: не се мъчете да решите всичките въпроси, бъдете благодарни за това, което сте разрешили, имате една възможност да дойдете до красивото.

Сега ще дойдем до едно морализиране. Има някои неща, които на друг не мога да ги кажа. Аз трябва да ви дам един образ, да ви проповядвам за доброто, за щедростта. Но трябва да ви дам един образец, и аз го уподобявам така: когато един човек съгради гостилница за всичките добри хора. Който влезе там, всички са добре дошли. Той харчи от себе си. Не взема нищо. 10 – 20 години харчи. Като отида при този човек, аз може да черпя вдъхновение. Като отида в един хотел и ми дадат бележка за плащане, това всички го правят. А пък, като седя известно време в този хотел, не ми искат нищо. Каква е идеята на този човек? Досега каквото сте правили, все са ви плащали. Сега остава да направите един хотел и да харчите от себе си. Когато дойде един човек, веднага няма да му заемете нищо. Ти ще очистиш стаята, в която живее. Това е само един образ, какво нещо е да служите в света безкористно. До време е. До кога? Докато всичко онова определено количество хора, които трябва да се срещнат с мене, ги срещна. Като дойде и последният в моя хотел, аз ще го затворя. Свършено е училището.

Та сега, научете се да чупите линията, да я огъвате, да използувате всичките най-благоприятни условия, които имате. Считайте, че при най-лошите условия, които имате, вие имате една велика възможност да изучите най-великото изкуство в света. Сега това е за онези, които разбират. Онези, които не разбират... Онези, които са разбрали, да разправят на онези, които не са разбрали. Аз ще разгледам този въпрос по-нататъка, но от друго становище.

Отче наш

12 година
9-та лекция на Общия Окултен клас
16.XI.1932г., сряда,
Изгрев, София


Трите типа хора – положителен, отрицателен и неутрален

5 часа сутринта

Добрата молитва

(Учителят чете темите и върху една от тях се спира. Някой е писал: „Когато душата е излязла от Бога, тя е имала знания, но после, поради отклонението си от този път, тя е изгубила знанията си“.)

Сега аз ще направя едно малко възражение на тази тема. Питам: Децата, които се раждат в един дом, т.е. идват на училище, учени ли се раждат или не са учени? Учени ли са те или невежи? С други думи: когато хората излизат от Бога, учени ли идват или невежи? Когато говорим за знанието, то е прогресивно, то е във време и пространство. Вие не смесвайте невежеството с знанието или с незнанието. Има два вида невежество. Понякога невежеството се взима като причина на всички нещастия в света. Това отчасти е вярно. Всъщност невежеството не е причина за всичките нещастия, за всичките злини. Знанието е причина за нещастията, а не невежеството. Така мислят и много учени. Защо мислят така? Когато човек е сиромах, той сам носи товара на гърба си, а когато забогатее, той търси вече хора, които да му го носят. Той плаща на други хора да му носят товара.

Сега да оставим този въпрос, да дойдем до друго едно понятие. Когато правите погрешки, вие минавате като деца, поставяте се в положението на децата, а когато учите, минавате на мястото на ученици. На първо място, ученикът трябва да учи. Не, има едно повторение, което е необходимо, неизбежно повторение е то. Запример ученикът никога не може да се освободи от първите уроци, той постоянно трябва да ги повтаря. И велик философ да се родиш, пак трябва да повтаряш нещата. Ти от седемте ноти не можеш да се освободиш. Колкото да ги считаш детински, ти ще ги туряш в едно отношение, в друго отношение ще се чудиш как да ги комбинираш, за да изкараш нещо от тях. Това ново комбиниране на седемте ноти с различни знаци, все дават по нещо ново. После, разпределението на тактовете, според правилата на съвременната музика, според траенето на нотите, дали са осминки, четвъртинки, шестнадесетинки или 32-ни или 64-ни, все дават нови неща. От 64-тинките нагоре не се знае, какви ноти има. Та какво ще кажете тогава за живота? Какво представя животът? В живота има процеси, но сам животът не е процес. Животът е едно благо, но самият живот не е благо. Ние казваме, че животът произтича от любовта. Отчасти е вярно това. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Майката, запример дава повод на детето да се роди, но детето не дава повод на майката да живее.

Някой казва: „Ти не знаеш ли, че майка ти те създаде?“ Това отчасти само е вярно. Когато един зидар дойде и ми направи една къща, отчасти само е вярно, че той е направил къщата. Той само тури камъните, но камъните са работени от други работници. Той направи къщата, но не направи и мене, който живея в тази къща. Та тялото, което е създадено, е едно нещо, но онази същина или реалност, която вие представяте сами по себе си, тя има съвсем друг произход. Сега нещата трябва да бъдат конкретно дефинирани, за да се освободите от временните ограничения и разбирания: че ви е студено или топло, че сте облечени или не, че имате шапка от кашмирска вълна, че обущата ви са направени от хубава кожа. Всички тия неща са външни, върху които няма да се спирам. Някой казва: „Ти защо носиш тези обуща, знаеш ли волът колко е страдал?“ Някой ще възрази: „Щом волът не е искал да страда, да не е ставал вол. Пък като е станал вол, да не е направил такава дебела кожа, че да я дерат. Щом е направил такава дебела кожа, всеки ще я дере. Я, да си направи една тънка кожа, да видим кой ще я дере.“

Тогава рекох, площта, която заема мозъкът или неговите възприятия са причина до известна степен за интелигентността на човека. Ако имаме два топа плат: единият – тънък, копринен, а другият – дебел, който има два милиметра в диаметър, питам: кой от двата топа ще заеме по-голямо пространство? – Дебелият плат, разбира се. Тогава рекох, когато кожата е по-дебела, тя заема по-голямо пространство, но когато е по-тънка, тя заема по-малко пространство. Следователно когато мозъкът възприема повече трептения, той заема по-голяма площ. Площта не е нещо статистическо, то е възможност в даден случай. Щом нещата се определят, с това определение заедно се изгубва и онази дефиниция, която прави предметите по-ясни.

Запример вземете числата 1,2,3,4 и т.н. до 10-те са обикновени работи. Дава ви някой 9 лева, например и вие ги употребявате за нещо. Но какво представят българските девет лева тези години? Какво може да направите с тези девет лева? Ако те са 9 швейцарски лева, или поне девет долари, те все пак представят една сметка над хиляда лева. Представете си, че вие в същност не знаете какво представят числата 1 и 2. Вие умножавате числото 2, но то никога не може да се умножи. То представя едно абсолютно число в природата. Това, което изработва двойката, когато се проявява, то е че дава числото три, но и тройката е абсолютно число. Като дойдете до тройката, ако не разбирате абсолютната стойност на това число, вие казвате: „Аз, първият човек.“ Първият човек е бил Адам. И в последствие всички хора, които са дошли след Адама, мязат на него и във възходящата, и в низходящата степен. Като се казва, че хората мязат на Адама, това не значи, че те мязат на него по прегрешенията си, но по възможностите, които се крият в тях.

Сега вие трябва да събуждате възможностите, които се крият във вас. Невежеството, това е ограничение, което произтича от външни причини. Например боли ви кракът, имате ревматизъм и по причина на тази болка вие не можете да отидете на лекциите си, ако сте студент, или на църква, ако сте религиозен човек. Всичко отдавате на крака си. Обаче има случаи, когато и да не ви боли кракът, пак не отивате нито на църква, нито посещавате лекции. Значи отчасти е вярно, че болният крак служи като причина за неотиването ви на църква или другаде някъде. Тъй щото и невежеството понякога е привидно. Опасни са последствията, които могат да дойдат от невежеството било или от някакъв недостатък или слабост у човека. Представете си, че пиете малко вино от 15 годишното. Първата чашка винце ви действува ободрително, вие изпитвате една приятност, едно стопляне на корема. След това пиеш втора, трета и повече чашки, след което ставаш пияница и постепенно изгубваш общественото си положение. Съзнанието на пияницата се разширява толкова, че той изгубва общественото си положение.

Рекох, пиянството е последствие, но не е реалност. Реалните неща се дефинират по следния начин: реални неща са тия, които са достояние за всички. Нереални неща са тия, които се отнасят специфично до някой, в даден случай те не засягат всички. Вземете например светлината, колкото и да е относителна, нейната реалност е достояние на всички. Сянката обаче, е специфична, тя е достояние само за някои. В даден случай само някои могат да седят под сянката на една круша или на едно дърво. Това не е нещо реално. Малко хора има, които могат да се ползуват от сянката. Някои хора лятно време могат да седят под сянка. Сенките, нереалните неща ние сами си ги създаваме. Невежеството ние сами го създаваме. Сянката например служи за разтуха в горещите дни, а в студените дни и да искаме да си създадем такава разтуха и разхлада, не можем. Зимно време листата в нашите места окапват, вследствие на което, не може да се създадат сенки. Сега вие можете да извадите една аналогия. Всички нереални неща са преходни. Такова нещо е и невежеството. Когато слушаме някой певец да пее или някой поет да декламира, ние намираме, че всичката песен или поезия седи в съпоставянето на думите. Не е само до външната форма. Всичко седи и в съдържанието, в което непременно трябва да има някакво знание.

Рекох, числото две представя мъчните процеси в света. Числото две представя един от най-красивите процеси, то е процес на прогреса. При този процес в окултната наука числото две винаги се разглежда като незавършен процес. Всички спорове седят в числото две. Когато числото две, което е отрицателно, умножиш на две, т.е. само на себе си, дава числото четири, което е едно положително число. По какво се отличават отрицателните и положителните числа? Казват за някого: „Той е отрицателен човек.“ Това показва, че онези атоми, които дават нещо от себе си, едновременно изпущат и положителни атоми. Онези атоми, които изпущат електрони от себе си, са положителни, а другите, които взимат, са отрицателни. Следователно когато човек дава някога от себе си, той е положителен.

Питам: каква е разликата да ви обичат и да обичате. Когато ти обичаш, даваш нещо от себе си, а когато тебе те обичат, ти взимаш. Следователно тези два процеса са необходими и съществуват в природата. Бог е положителен. Той дава нещо от себе си, а ние сме отрицателни и трябва да възприемем. Всеки, който не възприема, той иска всякога да бъде положителен, думата му да се чува, каквото каже, да стане. Това е най-голямото нещастие. Няма по-голямо нещастие от това, да стане това, което ти искаш, а някога е хубаво да стане това, което ти искаш. Някога пък е нещастие да не стане това, което ти искаш. Някой казва: „Трябва да стане това, което аз искам.“ Това на половина е вярно. В това седи всичкия спор. Ти казваш: „Най-после аз няма да им бъда слуга.“ В сегашното положение господарят е плюс, слугата е минус. Това е в едно отношение, а в друго отношение слугата е плюс, а господарят е минус.

Когато някой човек умре, турят му кръст. Това показва, че той се събрал с някого. А когато човек се роди, какво му турят? Човек не може да бъде всякога господар, т.е. той не може всякога да дава. Ще дойде време, когато той ще бъде слуга, ще приема. Човек не може да бъде и всякога слуга, ще дойде време, когато ще бъде господар. Процесите едновременно се сменят. Ти ще бъдеш и господар, и слуга, но и едното, и другото са временни положения. Ако вие не разбирате този закон, ще кажете: „Моята дума да стане!“ И ако ви се случи и най-малката неприятност, ти веднага питаш Господа: „Защо ми се случи това нещо? Аз ли съм най-големият грешник?“ Въпросът не е за греховете на човека. Ако се случи да умре някой в дома ви, вие казвате: „Защо умря?“ Ако пък някой се роди в дома ви, вие се радвате. Това показва, че вие нямате ясна представа за света. Като се роди някой, вие се радвате, като умре някой, вие скърбите. При раждането на някой човек, вие се радвате, защото сте получили нещо от Господа. Господ казва: „Аз изпращам толкова хора на земята, но ако никой не идва при мене, тогава Небето ще осиромашее.“

Следователно ако двама дойдат на Земята, един трябва да се върне назад. Ако хората не се връщат назад, знаете ли какво зло щеше да бъде? Ако вие се намирате в дома си, като в клас сега, да слушате моята лекция, на вас ще ви е приятно, но ако също толкова души живеете в една къща, какво ще бъде положението ви? Това, което е приятно в клас, не е приятно в дома. В къщата ви трябва да има един или двама души най-много. Често и двама души не могат да се търпят. Ако е студено, както и да е, ще се търпят, но ако е топло, няма да се търпят.

Сега ще пренесете нещата към себе си. Сега не е въпросът, как спите вие. Въпросът за съня аз съм го оставил, не го засягам, той е научен въпрос. После, защо хората са невежи, и този въпрос оставям настрана. Знанието трябва да дойде. Казвате: „Този човек е учен, а онзи е невежа.“ Това са планински върхове. Като погледнеш някого, ти го виждаш като планински върх, но това още не показва, че той има знания. Какво нещо е планината? Хората описват планината, но това, което те описват, то не е планина. Ако ви начертая един висок върх, това не е планина, то е само една идея за планината. Планината не се характеризира само с височина. Височината е само едно от качествата на планината, тя има и други качества. В дадения случай планината е положителна, а долината е отрицателна. Долините са места, които само възприемат, а високите планински върхове са места, които дават. Значи, ако има някъде планини, това е едно благо за хората, и ако тази планина наоколо си има равнище, по-идеално нещо от това няма. Египтяните, които иначе имаха добри условия, те имаха равнини, но нямаха планини. Те създадоха пирамидите, само за да имат планини. Това, че в пирамидите те погребвали своите умрели, това е било привидно така, всъщност пирамидите представяха за тях планини. Та ако мястото е равно, все таки човек трябва да си направи една пирамида някъде. Този стремеж у хората, да си правят високи къщи, се дължи на същия закон. И това, че едни хора са високи, а други по-ниски, това се дължи пак на същия закон. Едни хора са по-широки, а други по-тесни. Едни са по-нервни, други по-разположени и това се забелязва и в темпераментите на хората. Това се дължи пак на същите закони. Значи едното течение е положително, другото е отрицателно. [Но щом] се дойде до знанието и невежеството, те вървят заедно. Само невежият може да се учи и само ученият може да оцени невежеството, и само невежият може да оцени знанието. Когато невежият научи нещо, той се радва, както когато детето научи някоя буква, то се радва. Като се върне от училище, то започва да разправя на майка си, какво е научило в училището и майката го слуша, тя е снизходителна.

Та сега и вие, като сте придобили известни окултни знания, радвате се. Аз съм говорил много в окултната наука, какво нещо е любовта, какво нещо е истината. После вие делите любовта на Божествена и на светска. Любовта не може да бъде нито Божествена, нито светска. Само Бог е Любов. Единственото реално нещо в света е Любовта. Може ли любовта да се изменя. Когато се говори за Божествена и за светска любов, има се предвид количеството на любовта. В светската любов има по-малко количество любов, а в Божествената има по-голямо количество любов. Запример ако някой те обича, каквото му попадне от тебе, той ще го пази, ще го крие в джоба си, близо до главата си, ще го счита за свето нещо. То може да бъде някой косъм от тебе или някой лист или друго нещо. Ако пък не те обича, каквото му падне от тебе, ще го захвърли настрана. Това е едно общо чувство у всички хора почти. Когато детето на някоя майка умре, тя му запазва пеленичките и като ги види, легне на тях и започва да плаче и да нарежда: „Ох, майка, майка, тъй ли беше майка, това ли очаквах?“ Тя е права да си плаче, но не знае, че ако това нейно дете е взето в един от университетите на онзи свят, след години то ще се върне при нея като учен човек, ще и се усмихне, но тя не може да го познае. То ще бъде един голям господин с мустаци и с брада и ще й каже: „Аз съм онзи, за когото ти толкова време плака. Колко пъти ти си плакала над моите пелени? Аз ти благодаря, че плака толкова, защото ако не беше плакала над тях, от мене нищо не би излязло.“

И сега някой ще каже, че майката не трябва да плаче за детето си. Не, трябва да плаче, но кога? Докато не се върне благото, което е изгубила, тя има право да скърби. Но когато тя придобие изгубеното си благо, има ли защо да скърби? На една софиянка умряло детето. След време й се родило второ дете. Като станало на шест години, то виждало, че майка му понякога плаче за първото си дете и й казало: „Мамо, ти не трябва повече да плачеш, защото аз съм същото дете, което по-рано замина. Аз се върнах от онзи свят, ти няма защо да плачеш.“ След като на тази майка се родило второ дете, което е преродено първото, има ли нужда да ходи тя по гробищата и да търси първото? Ако вие сте изгубили една грамадна сума, десет милиона лева и след това ви върнат тия пари, има ли нужда пак да плачете? Няма защо повече да плачете. Ако продължавате още да плачете, вие не разбирате законите. Обаче, животът има съвсем други отношения. Той е цяла система. Има отношения между синове, дъщери, майки и бащи, които представят една хубава система на живот. Колкото и да ви се вижда тази система непод[х]одна, основната причина върху която тя почива, е вярна.

Слушате някой път едно музикално парче, което ви се вижда малко нехармонично, но достатъчно е да се направи в него една малка модулация и то съвсем се изменя. Та и вие трябва да изучавате закона на любовта, както проучавате почвата. Ако някой не ви обича, вие трябва да знаете защо не ви обича. В даден случай сте или много положителен или много отрицателен, т.е. или много давате или много взимате. Има и други причини за това, но главните са тези две. При това, туй, което давате, трябва да се отличава по качество. Някой казва: „Аз ви много обичам, готов съм да се пожертвувам за вас“, но това е още въпрос. Разбирам да се пожертвува човек, но ако за всичко това, за което е готов да се пожертвува, е от чист материал, без никакви примеси, без никаква фира, разбирам обаче ако има повече примеси, тогава тази жертва няма да даде своите резултати. Ако от три хиляди килограма гюл изкарате само един килограм розово масло, знаете ли колко работници и колко време трябва да работят, за да изкарат това малко количество розово масло? При това, знаете ли, колко време ще отнеме, докато тези работници пренесат гюла на разстояние от един километър най-малко? Тъй щото има смисъл човек да се жертвува, когато придобитото от тази жертва оправдае енергията на работниците, както и средствата, които са отишли по тази работа. Та нима онзи, когото обичате, не ви товари? Товари ви. Вие носите чувалите му. На онзи, когото обичате, вие му носите даже и без пари. Любящите хора се отличават по това, че когото обичат, те му носят без пари. Ако той им даде пет лева или един лев, те и на това са благодарни. Но когато носиш чувалите на онзи, когото не обичаш, на него ще вземеш три – четири пъти повече.

Та сега ние се отвличаме от въпроса. Вие знаете тези неща, че обичате някого, вие знаете. Че не обичате някого, и това знаете, но защо обичате и защо не обичате, това не знаете. Има професори, които знаят много работи, но когато се оплетат в мрежата на любовта, и тези професори стават като деца. Разправят един действителен случай за един виден професор някъде в Европа. Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време студентите му го забелязали, че както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала, той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си. Студентите му забелязали, че това става всякога, когато в аудиторията присътствувала една млада, красива студентка. Може и да е съвпадение, но студентите проследили и забелязали, че когато тази студентка е в клас, професорът се борил нещо в себе си, разсейвал се, а когато студентката отсътствувала от лекция, професорът бил пак тъй съсредоточен, както и по-напред. Казвате: „Какво отношение може да има между студентката и този професор?“ Студентката възпитава професора си, тя го пита: „Ти можеш ли да ми кажеш нещо по любовта? Развий ми някаква тема за любовта.“ Професорът казва: „Не му е времето сега. Сега има други теми, които трябва да се развият.“ Рекох, ако професорът почне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и веднага отношенията му към студентите ще се изменят. В първо време професорът ходи малко небрежно облечен с разрошени косми, но щом почне да се замисля, да се вглежда в студентката, той започва да се облича добре, да приглажда космите си, гледа да няма нито едно леке на дрехите си, всякога да бъде чист и спретнат. Това е вътрешната страна на любовта.

Питам: защо, когато обичаме някого, ние гледаме да бъдем чисти, спретнати, а когато не го обичаме, ходим както ни падне? И в живота съществува същият закон. Когато праведният се облича добре, това показва, че той се е влюбил в нещо, но когато грешникът ходи небрежно облечен, това показва, че той е изгубил любовта си и казва: „За мене животът няма смисъл, да става каквото ще.“ И двамата са опитали любовта: единият сега я опитва, а другият я изгубил вече. Той е изгубил вярата си, изгубил е Бога, изгубил е своята възлюбена – изгубил е своя Господ. Вследствие на това той не може да се примири, и в него става една вътрешна борба. Кои са причините за това? – Господ е напуснал човека.

Ако Господ е напуснал човека, има причини за това. Ако мъжът напусне жена си, има причини за това. Ако жената напусне мъжа си, и за това си има причини. Ако почвата е съвсем изсъхнала, кои са причините? – Слънцето. Значи, слънцето, вятъра, сушата са причини почвата да изсъхне. Какво трябва да прави лятно време умният човек, за да не изсъхва почвата лесно? Той трябва да я полива. Понякога човек мисли, че Господ го е изоставил? Господ не го е изоставил толкова, колкото той сам се е изоставил. Слънцето ще вземе от тебе само толкова, колкото е дало. И тогава от влагата ще остане само толкова, колкото е необходимо. Значи от влагата ще остане само толкова, колкото е прилепнало върху земята. Тъй щото изпитанията в света не са нищо друго, освен външните неблагоприятни условия, външната влага, която те спъва. Този процес трябва да се вземе от тебе. Но ако не разбираш законите, с които работиш, когато земята ти стане суха, ти ще кажеш: „Не се работи с тази земя.“ Да, така не се работи, но умният човек и от сухата почва може да изкара нещо много хубаво. Той ще има вода в запас и ще я полива.

Рекох, това не е нищо друго, освен окултно градинарство, с което се занимава и окултната наука. Та и при неблагоприятните условия, когато се намирате, вие пак трябва да знаете законите. Има в запас влага, която трябва да използувате. За тази цел вие трябва да направите една канализация, през която да прекарате тази енергия, която седи в заспало състояние. Ако вие чакате времето да свърши тази работа, много още ще чакате. Тогава вие ще се намерите със старата философия на разсъждения, според която ще кажете: „Господ е добър, Той ще помогне.“ Да, но ако вярвате.

Вие съвсем криво схващате вярата. Знаете ли какво нещо е вярата? Мислите ли, че е достатъчно само да вярвам у вас, че сте добър човек, че това е достатъчно? Ако вие сте един господар и цял ден седите и хвалите слугата си, че е добър, работлив, послушен, че това е достатъчно? Какви ще бъдат тогава отношенията между господаря и този слуга? Преди всичко няма да има никакви отношения. Или какво ще бъде отношението на господаря към слугата, ако слугата цял ден хвали господаря си, че е добър, милостив човек, че прави добрини и т.н., а нищо не работи? И в този случай между слугата и господаря няма да има никакви отношения. Ако слугата съзнава, че господарят му е много добър човек, той непременно трябва да направи нещо за него. Какво ще се ползувате, ако цял ден говорите за Бога, че е много велик, че е направил това, че е направил онова? Наистина, Господ е велик, много нещо е направил, но всъщност вие знаете много малко от това, което Господ е направил. Единственото нещо, което съвременните учени хора знаят за Слънцето, например, е че то е горящо тяло. Това пък, което знаят за Земята, е че тя е отгоре твърдо тяло, а вътрешността и е в разтопено състояние. Рекох, докажете едното и другото нещо. Щом не може да се докаже това твърдение, самото знание е относително.

В дадения случай вие трябва да знаете какво нещо е топлината, защото и топлината си има своя положителна и отрицателна страна. Ако вие не знаете положителната и отрицателната страна на Слънцето, на Земята, на вашите мисли, чувства и постъпки, тогава вие не бихте могли да се справите със средата, в която живеете. Тя винаги би ви оказвала известно влияние. За тази цел именно, се изучават окултните науки, за да могат хората да си хармонират. Едно валчесто лице не може да се хармонира с друго валчесто; едно продълговато лице не може да се хармонира с друго продълговато; едно крушообразно лице не може да се хармонира с друго крушообразно и т.н. Те могат да си хармонират, но важна е идеята. Хора с валчести лица лесно се търкалят. Те са бързи, кавалеристи са те. Бързо пътуват.

Под думата „кавалер“ какво разбирате? Казвате за някого, че е кавалер. Той е кавалер, но ходи без кон. Всеки, който е кавалер, той непременно трябва да ходи с кон. Сегашните кавалери ходят все без конете си. И много хора ходят с любов, без да имат любов в себе си. Казвате за някого: „Кавалер е той, от почетния орден.“ Много хора ходят с истината без да имат истината в себе си. Тъй щото кавалеристът всякога трябва да езди на кон. А сега, без да езди на кон, той минава за кавалерист. Значи можеш да бъдеш кавалерист, без да имаш кон. В същност не може така. По същия начин и човек има едно качество, по което се отличава: ти не можеш да бъдеш човек, ако не мислиш. В същност мисълта отличава човека.

Мисълта има нещо противоположно, то са чувствата. Същинската мисъл е положителното, това, което дава; чувството е отрицателното, това, което всякога взима. Следователно мислите на човека могат да се складират само от чувствата му. И тогава ние казваме: Ако човек има само мисли, а няма чувства, значи, няма нищо складирано в себе си, той е беден човек. Така че щом се е образувала човешката глава, която е положителна, в противоположност на нея се е образувал стомахът. В стомаха седи друг един мозък, а именно дето е симпатичната нервна система. Та когато казвате, че някой човек е богат, това показва, че благоутробието му е нараснало, той е складирал всичкото си богатство в своята житница. Не е лошо, че стомахът на някой човек е голям, но ако се трупа чрезмерно, стомахът няма да може да се развива. До колко може стомахът да стане голям? Понякога е необходимо човек да натрупа малко. Стомашната система на човека има отношение към мозъка. Между стомашната система на човека и мозъка има известно съотношение, както и между двама души, които се обичат. Ако стомашната система е в изправно положение, в същото положение ще бъде и мозъкът. Ако мозъкът е в изправно положение, в същото положение ще бъде и стомахът. Следователно ако човек страда от коремоболие, причината е горе в главата. Ако пък го боли главата, причината е в стомаха. Тъй щото, главата си ще лекуваш чрез стомаха, а стомахът си чрез главата.

Щом човек се излекува, веднага в ума му ще настане едно прозрение. Ако си сиромах, сиромашията трябва да те застави да мислиш. Ти трябва да знаеш защо си сиромах и защо си богат. Сиромашията и богатството са два полюса на живота. Ти не можеш да кажеш на Господа: „Господи, аз искам да бъда само богат.“ Това е невъзможно. Щом Бог ви даде богатство, Той ще ви даде и сиромашия. Богатството и сиромашията вървят заедно. Щом ви дадат знание, ще ви дадат и невежество. Няма някой от вас, който в дадения случай да не е невежа. Каква представа имате например за света? Когато светът се е създавал преди всичко вие не сте били там. Учените хора дават разни теории за създаването на света обаче каквито теории и да имат, те не са били там, не са били зрители при създаването на света. Обаче има същества, на които съзнанието участвувало при създаването на света и те знаят, как е станало това създаване. Един ден, когато отидете на онзи свят, там разни професори ще ви разправят за създаването на света. Те ще ви показват картини за създаването на света, и тогава ще имате ясна представа. Като се качите в по-висок свят, там няма да ви държат никакви лекции, няма да ви показват никакви картини, но ще впрегнат кабриолета и ще ви заведат на разходка, да видите всичко това, което сте слушали в лекциите на професорите. Всичко това, което от милиони години се е създавало, вие ще го видите в няколко часа, като направите тази разходка. Тези няколко милиони години ще ви се сторят, като един – два деня. Вие ще се чудите на всичко това, което ще видите там.

Следователно същият закон се отнася и за здравия и за болния. В едно отношение болестта е отрицателно състояние, а здравето е положително състояние. Но човек не може всякога здрав да бъде. Ако болестите не идват, вие скоро ще свършите. При всяка болест човек придобива по нещо ново, той става по-здрав. Онези хора, които от детинство още са боледували, те издържат болести много повече от онези, които никак не са боледували. Онзи, който никак не е боледувал, като хване болестта, веднага го завлича. Каленият в болестта, като го хване някоя болест, той скоро се справя с нея. Не е хубаво болестите да се задържат с дни и месеци, но за два – три деня е добре да поболедува човек и скоро след това да се излекува. За умния човек болестта е една възможност за постижение на нещо. Аз наричам болестта най-красивата, най-хубавата жена в света. Когато болестта дойде при своя възлюбен, тя го хване, простре го на леглото, помилва го малко и след това си отиде. Това хората наричат болест. Тя казва на своя възлюбен: „Сега малко си почини, цял ден се въртя на една и на друга страна, изтощи се. Аз те съжалявам, искам малко да си починеш.“

Болестта е отлично състояние и за прилежния, и за мързеливия човек. Мързеливият и прилежният са две състояния в човека, еднакво необходими. Лошото не е в мързела, но в това, че понякога човек иска все да бъде мързелив, да не работи. Прилежният пък всякога иска да бъде прилежен, да работи. Не, и той трябва понякога да бъде мързелив. Необходимо е някога човек да бъде малко мързелив. Красотата и грозотата също така са две състояния в човека, които постоянно се сменят и са потребни.

Злото и доброто също са два полюса. Какво представя злото и какво доброто? Злият човек всякога взима, то е отрицателен, а добрият всякога дава, той е положителен. Понякога и злият човек дава. Като те срещне, той те удари веднъж или два пъти по носа и с това ти предава нещо от себе си. В това време добрият приема. Обаче, по отношение на злия, и добрият е лош. Злият казва на добрия: „Ти си балама.“ Какво значи балама? – Човек, който нищо не може да даде. С това той иска да му каже: „Ти си много страхлив човек, страх те е да удариш някого. Ти не искаш да дадеш нищо от себе си. Голям простак си. Удари този човек, дай му нещо от себе си.“ Питам: приятно ли е да удариш човека? – Не е приятно. Приятно ли е да дадеш нещо на човека? Приятно е. Но всякога ли е приятно да се дава на човека. Представете си, че аз имам едно огнище пълно с жарава и ви казвам: „елате при мене“, и ви предложа една лопата от тази жарава, приятно ли е това даване? На място ли е това даване? Не, вие веднага ще се откажете и ще кажете: „Не искаме тази жарава.“

Някои хора ни дават пари, но ние се отказваме от тези пари. Защо? – Защото са много горещи. Отивате при един банкер да искате пари, но веднага се отказвате от неговите пари? Защо се отказвате? – Защото той иска големи лихви, най-малко 50 на сто. Ако вземете от него хиляда лева, тези пари, в една година само, ще се удвоят и утроят. Но ако ги държите десет години, вие цял живот няма да се изплатите на този банкер. Та, никога не взимайте пари с лихва. Това значи: никога не оставайте една погрешка непоправена. Защо? Защото с една ваша непоправена погрешка ще се занимават ред същества и ще я използуват за свой интерес, а с това ще увредят на вашия интерес. Ако ние не поправим живота си, други някои разумни същества ще го използуват. Те ще използуват всички ваши слабости, ще задигнат всичкия ви капитал и вие ще останете голи.

Сега с един разказ ще ви разкажа каква опасност се крие в неизправянето на погрешките. В Индия имало един адепт, който правил ред опити. Той обичал да се заравя в земята и там да прекарва по няколко месеца. Той имал един голям противник, който постоянно го дебнел, мислил как да му напакости. Един ден, когато правил опита си пред публика, преди да го заровят още в земята, противникът му турил в дупката много червени мравки. Това индиецът не знаел и като го заровили, мравките го нападнали и той повече не се върнал дома си. Та и вие ще правите вашите опити, но тези червени мрави, вашите погрешки, ще ви нападнат и ще ви изядат, а вие повече няма да се върнете в живота. Ако ти допуснеш една погрешка в живота си и не я изправиш, твоят противник ще внесе червените мрави при тебе и те ще те изядат. Щом у вас влезе една погрешка, тя ще ви изяде, жива е погрешката. Всички погрешки са живи същества, които постоянно работят в човека. Ако твоето съзнание не е будно, тия погрешки ще те оглождат и всичко, каквото си имал, ще изчезне.

Сега аз не искам да оставя у вас мисълта да се плашите, но казвам на кое място седи опасността в живота. Аз не говоря за обикновените погрешки, защото обикновените погрешки са като един стимул за човека. Няма човек който да не е направил една погрешка в живота си, било в писането или в смятането, все ще направи някъде поне една малка погрешка. Когато направиш една малка погрешка в живота си, не считай това за нещастие, това е една голяма привилегия за тебе. Който може да направи една погрешка и после може да я изправи, той е умен човек. Като направиш погрешката, в съзнанието ти ще се яви друга мисъл, че ти можеш да изправиш погрешката си. Започнал си да правиш нещо, но не ти върви. Защо? – Ти си допуснал една погрешка, която спъва целия ход на твоя живот.

Запример ние казваме, че човек трябва да се моли на Бога. Ти искаш да се молиш, но не знаеш какво да кажеш на Бога. Защо не знаеш? Ти отиваш със съзнание, че си някой учен човек или че си цар, имаш толкова хора на разположение, на които помагаш и в това положение, ти не знаеш, как да застанеш пред Бога. В това положение, ти трябва да се съблечеш от своите царски дрехи, да си представиш, че не си цар и така да се явиш пред Бога. Щом отиваш при Бога, ще отидеш като прост, обикновен човек. Отиваш ли като цар и Бог ще те приеме с всички почести, но това, което искаш, Той няма да ти го даде.

Сега ще ви обясня, де седи противоречието. Представете си, че една мома се моли на Бога, като че е някакъв цар или царица. Тя иска от Бога да й даде един красив момък, без да има пред вид, че този красив момък е голямо нещо, той е цяло царство, на което тя иска да заповядва. Тя иска, каквото каже на този момък, той веднага да го изпълни. Тъй щото, в това отношение красивата мома иска да има един красив момък, на когото да заповядва. Ако му каже: „Коленичи!“ И той веднага да коленичи. „Моли се!“ И той веднага да се моли. „Донеси това!“ И той веднага да го донесе. Този е идеалът на красивата мома, каквото каже на момъка, да го изпълни той. И Господ най-после й даде един красив момък. Обаче, не се минава много време и в този красив момък се заражда едно чувство, той не иска вече да коленичи, не иска да изпълнява това, което момата му заповядва. Той съзнава, че е красив. Докато красотата на този момък е била достояние само на една мома, той е изпълнявал всичко, каквото тя му е заповядвала, но когато красотата му стане достояние на неговия ум, той вижда вече, че може да влияе на всички моми и тогава си казва: „Свърши се вече.“ Той започва вече да коленичи пред всички моми и да им позира.

Казвате: „Защо Господ направи света такъв?“ Господ направи света такъв, за да се карат момите за красивия момък. Какво лошо има в това, че две моми се карат за един красив момък? Какво лошо има в това, че хиляди хора отиват при една чешма с чиста вода, да си наливат от нея? Какво лошо има в това, че една красива мома не е доволна от друга, която погледнала красивия момък? Де е неморалното в това? Казвате: „Нима е добре, когато две моми едновременно гледат един красив момък и се карат за него? Красотата е достояние изобщо на всички същества без изключение. Позволено е човек да гледа всички красиви форми в природата. Но при красотата, в душата на човека се заражда едно кисело чувство. Когато ти си грозен, а видиш един красив човек, в тебе ще се зароди едно недоволство и ще кажеш: „Защо този човек е красив, а аз съм грозен?“ Ако Бог те беше направил красив, всички хора щяха да се карат за тебе. Твоята красота щеше да стане повод за скандали и разправии между хората. За красивата мома най-малко десет момци ще се карат, а за грозната няма да се карат никой няма да и обърне внимание и ще кажат: „Тази мома не заслужава човек да я погледне.“

Сега, аз изяснявам нещата, като взимам момата и момъкът като образи, като символи. Красивият момък е предмет, поставен долу в долината, а десетте моми, които се карат за момъка, са поставени на планината и от там се спущат към долината, тя ги привлича. И като се срещнат тия моми от две страни, непременно между тях ще стане едно естествено сблъскване. Ако човек върви по една гладка площ, никакво сблъскване няма да стане.

Сега, като разглеждам нещата по този начин, в душата ви се заражда едно кисело чувство и вие казвате: „Защо Господ е постъпил спрямо нас така?“ Питам: как трябваше да постъпи Господ спрямо вас? Да допуснем, че Господ постъпи спрямо вас така, както вие бихте желали. Какво щяхте да придобиете от това? Какви щяхте да бъдете? Щяхте да бъдете един господар, който щеше да заповядва на всички. Какво ще ви ползува това, ако можете да заповядвате на всички хора? Какво ще придобиете, ако кажете на едного това да направи, на другиго да стане, на трети да си легне и т.н.? От сутрин до вечер вие само щяхте да разполагате. Каква придобивка щяхте да имате от това разполагане с хората? От сутрин до вечер ще бъдете като в една архива и кой как дойде, все ще ви дава отчет, де бил, какво направил и т.н. Какво ще се ползувате от такъв живот? В дадения случай в ума ви седи идеята, че ако сте господар, вие ще бъдете съвършено независим от хората. Не, тъкмо това не може да стане на Земята. Колкото и да си независим, ти пак си зависим, ти си зависим от почвата, по която ходиш, ти си зависим от водата, която пиеш, ти си зависим от въздуха, който дишаш, ти си зависим от светлината, която възприемаш. Ти си напълно зависим от всичко това и въпреки всичко пак искаш да минеш за господар, да бъдеш независим.

Сега някой казва: „Аз искам да бъда слуга.“ И това не е вярно. Служенето е еднакво потребно и за слугата, и за господаря. Има положения, които са еднакви за всички хора. И вие трябва да дойдете до известни длъжности, които са еднакви за всички хора. Ако вземете числата едно, две и три, едното е положително число; двете е отрицателно число, а трите е число на равновесие, равнодействие. Ако искате да турите едно равнодействие в себе си, вие трябва да изучавате числото три. Числото три е един от принципите, които действуват в човека. Волята е тази равнодействуваща сила, която работи в човека. Умът и сърцето, това са положителната и отрицателната страна в човека, а волята е числото три. И ако вашата воля не е силна, това значи: ако това, с което можеш да регулираш своя ум и своето сърце, не [е] силн[о], ти нищо не можеш да направиш. Не мислете, че ако сте положителни или отрицателни, че има някакво преимущество в това. Някой път господарят е толкова почтен, колко и слугата, а някой път слугата е толкова почтен, колкото и господаря. Да бъдеш един почтен слуга е едно нещо, и да бъдеш един почтен господар, това е друго нещо. Почетният господар и почетният слуга са еднакво необходими.

Та първото нещо, което можете да приложите, е в преработването на вашия характер. Вие се спъвате във волята си и казвате: „Аз вярвам в Христа.“ Като дойде на Земята, Христос каза: „Аз за това дойдох, да работя.“ Казаха Му: „Учителю, седни да ядеш.“ Той им отговори: „Аз имам работа.“ Христос представя в това отношение едно съзнание, което знае защо е дошло. Той е дошъл да изпълни волята Божия, да проповядва от град на град и от село в село Божието Слово. Христос имаше малко време на разположение. Някой казва: „Аз вярвам в Христа.“ Ако вие вярвате в Христа, трябва да имате Неговия характер. Вие вярвате в Христа, а сте недоволни. Христос богат ли беше? В едно отношение Той беше богат, а в друго отношение не беше богат. В едно отношение Той беше един от най-големите господари, а в друго отношение Той беше един от най-големите слуги. В едно отношение Христос беше един от най-праведните хора, а в друго отношение Той понесе греховете на хората. Значи, кой каквито грехове е направил, Той отговаряше за тях. И след всичко това, този най-голям господар беше подложен на най-големи поругания. Римските войници му туриха на главата един трънен венец. И Той трябваше да изтърпи всичко това. Най-после и Христос се запита: „Нима онова Начало, на което служа, не намери друг метод? С бой ли само може да се постигне това?“ Питам: досега разрешихте ли въпроса, защо трябваше да бият Христа? Христос опита върху себе си свободата, която даде на хората. Бог запита Христа: „Когато ти даде свобода на хората, когато ти стана гарант за тях, запита ли се, пресметна ли това нещо в себе си?“ Хората казаха на Христа: „Ти ни даде свобода, следователно ние имаме право да се бием.“ И Христос научи едно нещо на Земята. След като хората се бият, и те ще научат нещо, а именно: не си струва човек да се бие. Какво се ползува човекът, ако при един бой си счупи крака или ръката?

Сега не трябва да се вадят крайни заключения. Рекох, боят има своето място. Да биеш и да знаеш как да биеш, това е цяло изкуство. Много деца остават невъзпитани, защото никога не са опитвали пръчицата. За малките деца има такива тънки пръчици и с тях майките трябва да бият децата си по дебелите, меки места. Всяко удряне трябва да е музикално. Най-напред ще удариш хоризонтално, ще гледаш пръчицата да не бъде нито наклонена надолу или нагоре, но съвсем хоризонтално. Ударът трябва да бъде такъв, че да намериш неговата равнодействуваща. Много майки и бащи не знаят как да удрят и затова всеки удар, не турен на място, той се връща назад към майките и бащите. Ако майката и бащата не бият децата си както трябва, един ден синът и дъщерята ще бият майка си и баща си. Преди няколко деня дойде един господин, да се оплаче от сина си и казва: „Видиш ли, отидох в монастир, избягах от сина си. Той иска да ме убие. Главата ми е начупена от него.“ Та у вас може да се зароди едно чувство, една мисъл и ако вие не знаете как да я възпитавате, тя може, като този син, да тури край на вашия живот.

Сега въпросът не седи в това, защо онзи свят е създаден така. Той е създаден по известни правила, по известни методи. Всички вие трябва да имате отношение към него. Според законите, които аз разбирам, вие тук в клас не сте наредени както трябва, не сте наредени според темпераментите. Вие не сте наредени и според степента на развитието на вашия мозък. Който има малко по-развито благоутробие, трябва да седне при някой, който има по-добре развита глава. Един нервен темперамент трябва да се постави при един сангвиник. Който има добре развито благоутробие, трябва да седне близо до един с учена глава, нервен темперамент. Ако се наредят по този начин, всеки ще бъде доволен. Обаче, ако се наредят един дипломат до друг дипломат, те ще изпитват едно неразположение, което ще довежда до сън, до дрямка. Понякога аз изучавам причините, защо хората спят. Спането се подчинява на един закон. Във всички събрания, които стават, на сто души най-много един трябва да спи. Ако са хиляда души, десет трябва да спят; на две хиляди души – 20 трябва да спят, на три хиляди души – 30 трябва да спят и т.н. Това трябва да бъде като правило. Когато хората не са наредени по закона на хармонията, винаги числото на спящите е повече, отколкото трябва.

В Америка един от американските проповедници решил да приложи един начин, по който да събужда слушателите си. Той мислил така: да снабди столовете с електрически жици, че щом заспи някой от слушателите му, като бутне клавиша на някой от органите, органът веднага да засвири и по този начин да събуди заспалия. Една от причините, по която слушателите заспиват, е че се говори на тема, която те знаят или по която доста са запознати. Та всякога човек не се интересува от един предмет, който не е нов за него. Обаче, ако предметът е нов и интересен за него, той се намира в положението на гладен човек. Който не е гладен, каквото ядене и да му сложат, той го погледне и казва: „Не ми се яде.“ Трябва да е някой специалитет, за да заинтересува вниманието на човека. Някоя сестра ходила в града, научила някоя новина и дохожда да го съобщи. След нея иде втора, която знае същата новина, и тя я съобщава. Дойде трета, съобщава същото нещо. Дойде четвърта, пета, все едно и също разправят. Ония, които са принудени да слушат все същата новина, най-после се отегчават и или излизат навън, или започват един след друг да заспиват. Онази сестра, която иска да съобщи нещо, тя трябва да бъде достатъчно умна, че като дойде, първо трябва да запита: „Съобщиха ли ви еди-коя си новина?“ Като разбере, че тази новина е вече известна, тя трябва да си мълчи. Ако и тя иска да я съобщи, тогава нека не се обижда, когато види как един по един я напушат, не искат повече да слушат.

Някой имал някакви възгледи, но същевременно такива възгледи имат и други някои. Казвате: „Да живеем по братски.“ И други поддържат тази идея, че трябва да се живее братски. Въпросът е да се живее, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее и т.н.

Та всички трябва да се стремите всеки ден да събуждате в ума си по една нова мисъл, върху която да работите. Сега например, аз говорих за числата. Трябва да ви дам да направите един опит, например, върху числото три. Вземете например, помежду си да определите, кои типове между вас са положителни и кои отрицателни. Нека всеки от вас намери по пет души положителни и по пет отрицателни и после да определи, на какво основание, въз основа на какви белези ги определяте, като положителни и отрицателни типове. Аз не ви давам модели, вие сами ще ги намерите.

Хора с продълговати лица, са положителни типове, те са мъжки типове. Има хора с овални лица, едни от които са положителни, а други са отрицателни. Дебелите вежди показват един положителен характер, който дава. Тънките вежди, тъй изписаните, те са отрицателни типове. Ако мустаците на някой човек са дебели, увиснали, кой е положителен тип. Ако мустаците му са тънки, той е отрицателен тип. Ако ухото на човека е голямо, той е положителен тип. Човек с голям нос е положителен тип, но ако носът му изгуби от своята широчина, той става отрицателен тип. Може ли обаче да се каже, че всеки човек, който има дълъг нос, е положителен тип? Не, това са относителни неща. Носът трябва да има и дължина, и широчина. Когато брадата на човека горе е широка, той е положителен тип, ако брадата горе е тясна, той е отрицателен тип. Онези хора, на които брадата долу е широка, те в физическия свят са положителни, а в умствения свят са отрицателни. Ако искате човек за работа на физическия свят, долу брадата му трябва да бъде широка. Ако търсите човек за работа в умствения свят, долу брадата му трябва да бъде тясна, остра.

Каквото и да се прави, човек устоява на това, за което е роден. В това отношение аз съм правил ред опити. Тук имаме един брат бояджия, той не трябва да се обижда, че ще се каже нещо за него. Той е умствен тип. По едно време той дойде да работи на „Опълченска“ 66. Започна една работа и я изкара до половината. По едно време му дойде на ум да отиде във Варна. Напусна работата и отиде. По конфигурация на лицето този човек не е за голяма работа. Той обича разнообразието. На него няма да му дам работа за една година, но за по-кратко време. Ако му се даде голяма работа, той ще се отегчи. Та и на мнозина от вас, ако им се даде една голяма работа, те ще се отегчат, ще ги хване огън и ще кажат: „Дотегна ни тази работа.“ Това показва, че по естество тези хора не са склонни на голяма работа, те обичат разнообразието. Те стават негативни, искат да възприемат нещо. И тогава господарят, който ги е ангажирал, трябва да им даде почивка за известно време.

Та когато Мойсей създаде закона, той казваше: „Шест дни ще работите, на седмия ще почивате.“ Законът на Мойсей вече е отживял времето си. Ако аз създам един закон, ще дам три деня почивка, а четири деня работа. Ще дойде време, когато шест дни ще почиваме, а един ден ще работим. Та във времето на Мойсей хората на физическия свят трябваше да работят шест деня, а само един ден да почиват, за да асимилират физическата енергия в себе си. Положителни трябва да бъдат хората. Ще дойде ден, когато хората ще бъдат толкова положителни, че ще трябва шест деня да почиват, а един ден да работят. Ето защо, сега не ви препоръчвам много работа. Като казвам, че не ви препоръчвам много работа, имам пред вид вашето състояние. Вие често се оплаквате от много работа, оплаквате се, че сте уморени. Щом сте уморени, трябва да ви се даде почивка, да си починете. Ако чуете, че една сестра се оплаква от умора, тогава нека пет сестри от положителните отидат при нея и да й кажат няколко ободрителни думи. Тя ще се освежи. Вие взимате тези правила като незначителни и казвате: „Човек трябва да бъде сериозен, концентриран.“ Оставете тези неща настрана. Смешни стават индусите със своята концентрация. Когато човек иска да се концентрира, той не трябва да бъде между хора. Или пък така да се концентрира, че и между хора да е, пак да не го знаят те. Когато дойде страданието и природата даже се концентрира. Дойде ли до човек едно страдание или нещастие, той се вглъби в себе си, ходи между хората, но нищо не вижда.

Рекох, трябва сега да се работи вече. Досега аз съм ви оставял свободни, не съм се месил в работите ви, искал съм да видя, какво можете сами да направите. Като наблюдавам сестрите, виждам, че работят доста добре, но знания нямат. Най-напред се образува една група от сестри и братя, а после те се разделиха на аристократическа група, която се състои от напреднали братя и сестри. Аз наричам напреднали сестри и братя тия, които могат да превръщат желязото в злато. Който не може да направи това, той не е напреднал брат. Много работи има казани, но те не са реализирани. Най-малкото вземете, вие трябва да имате едно предвкусване на Божествената Любов, трябва да я разбирате поне малко. Вие имате естествените прояви на любовта, но не зная колко от вас могат да кажат, че познават онова специфично проявление на Божията Любов, за която окултистите говорят. Имате състояние на по-висока любов, особено след всяка скръб, но и те още не са онези неизгладими впечатления от Божията Любов. Който е имал такова предвкусване на Божията Любов, той изпитва състояние на човек, който се намира пред оазиса на някоя пустиня. Достатъчно е само един път да е изпитал човек тази любов, за да може при всяко страдание и изпитание, да си спомни само за нея и веднага всички страдания и изпитания да изчезнат. Това значи да носи човек реалното в себе си.

Това е подобно на положението, в което се намира, човек, който има ключовете на всичките станции. Той се намира на една станция, но се нуждае от нещо. Щом удари ключа на тази станция и веднага от другата станция му отговарят. Казано е в Писанието: „Човек, който е познал Божията Любов, още преди да е поискал нещо и ще му се отговори.“ Няма ли тази любов в себе си, колкото и да иска, ни глас, ни услишание. От станцията ви отговарят, че са заети много и ти трябва да чакаш с месеци и години, докато ти отговорят. Понякога и с десетки години трябва да чакате да ви се отговори. Едва ли някои от вас можете да получите отговор в продължение на десет години. Някой от вас може да иска само един обед и ще го получи, а някой може да иска десет милиона лева, но за това ще трябва дълго време да чака. На някои от вас може и в десет години да ви се дадат тези милиони. Казвате: „Как ще стане тази работа?“ Все може да се намери някакъв начин, разни начини има за това. Все ще се намери някой американец, който да ви осинови, но за това трябва да се постоянствува от ваша страна.

Не са материалните богатства, които представят желание на хората. Има и вътрешни богатства, до които човек иска да се домогне, но за това човек все трябва да се свърже с някоя велика душа. Богатството в света, това са великите души. Вие не можете да дойдете до никакъв прогрес, ако не влезете в съприкосновение с някои велики души. Прогресът в света зависи от тия велики души, които минават и заминават покрай вас. Великите души правят хората богати по ум и по сърце. Ако Слънцето в света не изгряваше, всички хора щяха да измрат. Казвате: „Има и други неща в света, които изгряват като Слънцето.“ Тази сутрин трябваше да наблюдавате Слънцето, да видите какви хубави цветове имаше през време на изгряването си.

Та първото нещо, което трябва да задържите в ума си, е мисълта, че вие сте дошли на Земята да научите изкуството да слугувате. Единствената ви мисия на Земята е да се научите как да слугувате. Вие можете да свършите университет, можете да придобиете голяма наука, но в края на краищата ще ви турят да слугувате, да видят какво сте научили, какво можете да приложите от наученото. Слугуването е едно от най-красивите неща, за които мога да ви говоря. Сега вие се възмущавате от слугуването. Даже най-голямото нещастие на хората седи в слугуването, т.е. в това, че те не са слугували както трябва. Да служиш, аз подразбирам да служиш и на другите така, както искаш и на тебе да слугуват.

За следния път ви давам като задача всеки от вас да намери помежду ви по един положителен, по един отрицателен и по един неутрален тип. Неутрален значи: нито положителен, нито отрицателен, среден тип да бъде, т.е. нито плюс, нито минус. Има хора, които от рождение са положителни типове, такова е естеството им. Има хора, които са по естество отрицателни, а има такива, които постоянно се сменят – ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога даден човек е положителен и кога е отрицателен. Ако това не знаете, всичко, което знаете, не е истинско знание. Човек не може всякога да бъде положителен или всякога отрицателен, той трябва да сменя тези две състояния в себе си. Някога човек ще заповядва, някога ще му заповядват. Някога човек ще дава, някога ще взима. Единственият, Който всякога е положителен, това е Бог. Той никому не заповядва, никого не съди. И на доброто, и на злото Той еднакво гледа. Той от доброто не се възхищава, нито пък от злото се възмущава. При Бога и злото има същите отношения, както и доброто. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Обаче, когато Божественото добро дойде при нас, то има вече отношения на зло. Как ще разберете това нещо? Няма защо да го разберете.

12 година,
10-та школна лекция на Общия клас,
държана от Учителя на 23 ноември 1932г.
Изгрев


Новата канализация

6 часа сутринта
(след гимнастиките, мъгливо и звезди горе)

Отче наш

(На масата пред Учителя няколко теми: „Кои са положителни типове?“)

То знанието не идва така лесно. Човек трябва да учи. Даже мъчно е някой път да определиш, кой е свят човек. Писанието казва, някой път даже много религиозни хора се показват като свети. Като вземете сегашния живот, богатите хора имат повече светлина, отколкото сиромасите. Ако се гледа външно, богатите имат повече светлина, а сиромасите нямат и свещи. Но те казват, че вътрешна светлина имат, а богатите казват, че външна светлина имат. Трябва да се измисли един нов начин. Науката не е така лесна. Човек трябва да развие неговите наблюдателни способности. Човек трябва да наблюдава повече. В учения човек трябва да има, в пълния смисъл, една вътрешна интуиция, може да се каже интуитивно да схваща нещата, по отражението*. И човек трябва да е разумен. Разумност трябва да има в него. Да се знаят нещата. Да разсъждава, да преминава от причини към последствия.

Запример вие имате едно убеждение, имате радост. Ако вземем чувството радост, но радостта или веселието на човека, то не е едно чувство, то е една способност. За да бъде човек весел, то е способност у човека. Но често веселието се замества с чувствувание. Тогава човек изгубва своята радост. Тя е престанала да бъде вече способност у човека. Да кажем болен сте, неразположен, тогава не ви се говори, казвате: „Хората са лоши, светът е неразбран.“ Това не е едно качество на ума. Това с всекиго става. После, щом човек стане здрав, подобрява се неговото икономическо положение, понахрани се малко и веднага казва: „Добър е света, всичко е добро.“ Така мислят и животните. Щом едно животно не е нахранено добре, то мисли: „Светът е лош!“ Щом го нахранят, то мисли: „Светът е добър!“ Та, ние съдим по себе си. Когато нашите условия не са добри, ние мислим, че навсякъде е така. Но то е само частично. Защото условията на другите хора може да са добри. Същевременно трябва да отличаваме кои са причините, че в дадения случай ние не сме в добро положение. Ученият човек знае това.

Сега запример, когато хората станат религиозни, има една опасност, понеже те почват да развиват други центрове на главата си. Преди да са били религиозни, те са живели отзад на главата си, на темето си, при ушите. И когато са живели при ушите си (центровете при ушите), кого как срещнат, ще го блъснат по носа. Когато са живели отзад, тогава са били като птиченцата, направили си една къщичка и така си живеят с приятели, ходят си на групички, били са като кученца. Кучето ще си дигне опашката или като един петел ще застане, всички те живеят на темето тук. Когато човек стане религиозен, той се качи горе на главата. Но религиозността още ни най-малко не спасява човека. Той може да бъде фанатик, късоглед, да мисли, че туй, което той чувствува, то е един път и това чувствувание той го нарича религия, вярване в Бога, а то са все чувствувания.

Докато не дойде умът на човека, той се намира все на кривия път. Че религиозните хора вярват в Бога, но колко хора са били избити? Вземете и четете историята, колко хора католическата църква е избила, само защото не са били католици. Всички казват, че човек трябва да бъде религиозен. Ако едно религиозно чувство може да спаси света, разбирам. Но човек трябва да бъде умен, да разбира, да вижда причините. Като дойде умът, спасението е там! Разумен трябва да бъде човек. В ума има един закон, ти не можеш да убиеш един човек, понеже ще загубиш своето равновесие в света. Ти, докато дойдеш да живееш с ума си, ще забележиш: някой път не си доволен от своя ляв крак, но ако речеш да го повредиш, ти ще повредиш и на себе си и ще нарушиш законите в природата. С десния крак – пак същото. Каквото и да направиш, ще видиш, че еднакво са важни и двата ти крака.

Та рекох туй, което върши най-важната работа, то е умът! То е Божественото у човека. Наричам го Божественото, което ръководи човека. А човешките чувствувания може [да] си имат свой произход в далечното минало. Те са една опитност завършена, древна опитност в миналото и е останало като една специализация у човека, но тя е била потребна на времето си. За сегашните нови разбирания не е потребна. Да кажем ти имаш известно чувствувание, че трябва да имаш една хубава дреха за Велик ден. Ти я нямаш, а си неразположен. Ако ти облечеш новата дреха, светът ще се подобри. Но ти даже да се облечеш хубаво, богат няма да станеш, нито по-силен, нито по-умен, по-учен, но ти си доволен от това. Ходиш и си мислиш, че е станало една промяна. Станало е една промяна вътре в тебе, но външните условия ни най-малко не са се подобрили. Това не значи, че трябва да се игнорират. Но най-първо трябва същественото.

Същественото е растенето у човека, туй, което се развива, което носи светлина, то е неговия ум. Или вие ще го наречете, това е Божественият Дух. За да разберем думата Дух, Дух значи Божествено, с един коментарий, тази дума Дух от после е дошла. Колкото една дума е по-неразбрана, толкова тя има по-далечен произход. То е основано на един закон в природата. Колкото един предмет седи по-далеч от нас, толкова той е по-неясен; колкото е по-близо, той е по-ясен. Следователно всичките онези предмети, които са отдалечени още от миналото, те са неясни. Например, какъв е произхода на думата „ум“? После, какъв е произхода на думата „аз“? Това е цяла една наука.

Кръгът показва, че още в най-далечните времена той представя емблем на нещо. Учените, просветените хора винаги са писали вселената с кръг. Кръгът включва в себе си всички възможности за посветения. Те са го наричали „космическия зародиш“ или „космическото яйце“, от което се е образувала вселената. Сега онези, които не разбират това, ще кажат: „Как така вселената да се е образувала от едно яйце?“ Не, това яйце подразбира окръжността, в центърът на която се е поставил кръгът. По-после кръгът се разпуква. Когато яйцето се разпука, явява се пилето, което е било в зародиша горе. После се е образувало У-то. Това е така, понеже от всяко едно яйце, излиза пилето навън. Туй пиле има два крака. Същото се отнася и за човека. Значи то, (У-то) представя онези сили в човека, които могат да го изкарат от едно ограничено състояние и да му дадат потик на движение и мисъл. Този знак са го турили надолу, който представя вече човекът на движение[то]. Но човек трябва да излезе из О-то. Но за да излезе, той трябва да мисли, той трябва да мине през известни условия. За тази цел има специален начин. Животните например, проявяват интелигентността си, когато снасят яйцата. Те ще си направят полочка*, ще вземат в съображение светлината, топлината, която им е необходима, за да не се изложи яйцето на някои неприятели. През това време умът работи в тях, а не чувствата. Птичката, за да тури полочката на едно или друго място е мислила дълго време и след това я е поставила, и то на най-безопасното място. Умът е работил там. След като свършат тази си важна работа, за тяхното спасение на яйцата, за обикновените си работи те живеят по своите чувства.

Рекох, у животните умът работи само когато дойде любовта за производство, да поддържат рода си. Тогава те дълго време мислят. Като казвам „животни“, тази дума подразбира формата животни, но зад тази форма ние разбираме една душа или едно същество, което за бъдеще постоянно ще прогресира. Начинът на тяхното прогресиране не е известен, начинът, по който те се изменят, не е известен, но всяка форма в себе си съдържа възможностите за известна интелигентност. И чудното е, че учените хора още не могат да направят разлика по какво се отличава едно животно от друго, те не могат да различават типовете. Например вълк, слон или някоя птица, те ги разглеждат като животни, но преди всичко тяхната форма съответствува на степента на тяхното развитие.

Така от животните ще дойдем до човека. Човешката форма е много сложна. Той изявява много повече способности отколкото у животните. В животното има в зародиш туй чувство, у някои, а у някои те едва са в спяще състояние. Например вземете в овцата, в пчелата. В пчелата има голямо честолюбие. В работата си тя е много сприхава. Ако някой и се меси в работата, тя веднага си забива жилото. Тя не му мисли, бързо действува. Пчелата не е много от умните, тя понякой път проявява кавалерство. Ще излезне веднъж, ще те бутне, ще ти каже: „Не стой тука, не работи толкова около кошера.“ Каже веднъж и си иде, каже дваж, пак ще те блъсне, и трети път ти забие жилото. И тя знае къде да забие жилото. На най-мекото место.

Сега това са смени. И сега ние, някой път се смеем на пчелата, казваме: „Какво жило има!“ Но и ние сме подложени някой път на такова изпитание. Дойде някой човек и се спре пред вашия кошер. Казваш му веднъж: „Махни се от тук!“ Кажеш му два пъти, три пъти, скараш се с него, сбиете се и се върнете или ти с пукната глава, или той с пукната глава.

Кое е сега кошерът? Ти имаш желание да постигнеш някои от своите желания, идеи и мислиш, че някой ти препятствува на пътя, като пчелата, и казваш: „Не ми препятствувай, защото после ще се разправям с тебе.“ Сега вие постоянно се разправяте като пчелите. Речено – казано и след туй се считаш като авторитет. Идвате и казвате кой живее по Бога и кой не живее по Бога. Някой път аз седя и разглеждам вашите разсъждения: Кой живее по Бога и кой не живее по Бога. Нерде шам, нерде Багдат. Че един човек може да се моли по три пъти на ден, то ни най-малко не значи, че е умен. Той е сиромах, заставят го чувствата. Не е една чиста мисъл, която го заставя да се моли, не е нещо безкористно, а има нещо користолюбиво. Или някой път човек е безверник, пак същото чувство го заставя. Молил се веднъж, молил се два пъти, молил си се три пъти, не ти дадат и ти се разсърдиш, казваш: „Аз не вярвам!“ Но това е до чувствата, а не е една вяра на ума. После вярва, но само това, което чувствата могат да му докажат. Такова едно вярване мяза на лед. И като дойдат добрите условия, леда ще се стопи и ти ще го търсиш и няма да го намериш. Тогава онзи, който има тази опитност, какво ще каже?

Сега аз не отричам чувствата, но животът, който ние живеем, според закона на чувствата, той е закон на крайна променчивост. В чувствата ние претърпяваме всичките тия промени и когато човек дойде да живее един религиозен живот, понеже кръвта като минава по гръбначния стълб, минава по малкия мозък и го възбужда и у религиозните хора се заражда една слабост, развива се половата деятелност, развива се една неестествена любов, понеже той като мисли за Бога, кръвта нахлува нагоре, а тази кръв трябва да мине през малкия мозък, там са всичките нисши чувства, когато поетите пишат, че някой момък умрял за някоя мома, това е индивидуализация на неговата индивидуална любов. И тъй, в туй няма никаква смисъл . То е най-нисшето. Той ще коленичи пред нея, тя ще коленичи, ще се мачкат, ще се целуват, ще се прегръщат, ще стават, ще сядат – е и? То е една работа, от която нищо няма да излезне. Аз наричам туй положение, както онзи в кръчмата, който пие. Той вижда – единият пие, другият пие, наздраве за този, наздраве за онзи и той сяда и пие, а кръчмарят си взима парите. Ти пиеш, пиеш, неразположен си, докато най-после осиромашееш. Тази е личната любов, която има района си на нейната деятелност в малкия мозък. Казваш: „Богатият защо е богат?“ То не е по ум, а по чувство. Ти имаш нужда да вземеш парите му. Обичаш здравия човек. Защо? – За силата му. Тук чувствуванията работят, не е още положена тази любов на здрава основа тъй безкористно.

Та рекох сега, ако се направи така една психологическа анализа, го наричат учените хора и се подложат всичките чувства така, тогава какво внасяме положително? Ще видим, че тия неща не са постоянни, променчиви са те, по единствената причина, че всякога по-силната вода взема надмощие на по-слабата и всякога слабата вода се влива в силната и всякога в голямата вода се вливат малките реки. Но тази река, която се влива, то не е човешкият ум. Защото реалността на нещата не е както в твърдата почва, нито в течното вещество, нито е във въздуха, нито в светлината. Това са само условията. Вие, за да разгледате ума, трябва да го разгледате извън твърдата почва, твърдата почва е само едно условие, водата е едно условие. И ако разгледаш ти, чувствата ти – те представляват условие в твоя живот. А пък силата ти, в даден случай, представлява въз духът.

Значи, въздухът по какво се отличава от водата? Водата е влажна, а въздухът е всякога сух. Сега някои смесват. Силните хора са винаги сухи, те имат винаги повече мускули. А дето има по-голяма сухота, има по-голяма топлина, по-голямо триене се образува. Дето има по-малка сухота, там има повече влага, външната топлина е по-малка. Сега трябва да се свържат твърдата почва, водата, въздухът, светлината в нещо разумно, да видите вътрешната връзка.

Обаче, тия условия за какво служат? Запример, твърдата почва ще се намери у човека в неговата твърдост. Но твърдостта у човека е чисто едно морално чувство. Да бъде човек твърд, то е в най-възвишените му чувства или там се намира най-фината материя. Твърдостта у човека, това е най-твърдата материя, от която той може да направи всичко. Тя е областта на моралните му чувства. Мъчно е да е свърже всичко. Някой път, за да бъде човек устойчив, той трябва да бъде твърд в своите убеждения. Сега умът трябва да дойде на помощ, за да те избави от всичките лоши условия, в които ти се намираш. Ако си само твърд – умът не действува, ти ще се забравиш само на едно място. Ако нямаш ум, ти ще забравиш колците си всред пътя и ще седнеш там и кой как мине, той ще се сблъска и ти ще го блъскаш, днес блъскаш, утре блъскаш и един ден и тебе изблъскат. И тогава, по закона на чувствуванията, пак ще дойде известна интелигентност, нисша интелигентност и ти няма да можеш да дадеш отчет, защо тия хора се блъскат. Но ти си се поставил на пътя, дето тия хора вървят. Вечерно време е, блъскат се тия хора, ти вървиш, не можеш да си представиш защо тия хора се блъскат?

А те се блъскат по единствената причина, че ти трябваше да си направиш къщата някъде на високо. А ти наредиш си къщата на някоя река, наредиш си градина и мислиш, че си щастлив. Обаче, там някъде валяло дъжд, след няколко години дойде пороен дъжд, залива градината, задигне къщата ти и всичко. Ти си мислиш за Господа, казваш: „Ако ме обичаш, защо допусна реката да ми задигне всичко и къщата?“ Така постъпва обикновеният човек, а човекът, който има ум, казва на себе си: „Ти защо съгради къщата си толкова близо до реката? Трябваше да я съградиш по-далече, там горе, да не те достига реката.“ Умният човек мисли другояче, а човекът на чувствата, той казва: „Аз и до реката да съм, като дойде реката, тя нищо няма да ми каже. Господ ще ме спаси.“

Но вие се намирате в положението на един от европейските крале, той е живял в средните векове. Та неговите придворни го залъгвали, лъскали, казват му: „Като тебе човек няма, Бог те обича, каквото кажеш и то става! И при морето да бъдеш и то ще отстъпи, където и да идеш, пред тебе всичко отстъпва.“ Това било там към Холандия. Един ден кралят заповядва да му построят трона при морето, дето идвали приливите. Когато дошъл приливът, той казвал: „Аз заповядвам на тия вълни!“ Всичките придворни се раздвижили, казват му: „Ваше величество, да дигаме постройката, вълните идат!“ Той казва: „Как тъй, аз заповядвам! Не може!“ Но вълните идат, приливът става силен. И царят, и всичките придворни отстъпват.

А и ти мислиш, че твоят възлюблен, когото ти обичаш и той те обича и мислиш, че каквото му кажеш, той ще изпълни. Много се лъжеш. Ти, като този цар, ще отстъпиш пред прилива. Приливът като дойде, ти ще се разсърдиш. Досега младата булка не е виждала разсърден своя възлюблен, един ден, той ще зафучи, тук там, после той ще и се извинява, но у ней нещо ще се счупи. Тя казва: „Как е възможно!“ Този, когото тя обича, да й каже такива думи?

Аз пък се чудя на друго нещо, аз вземам младата булка като едно последствие, туй, което става в света. Защото не мислете, че млади булки има само между хората, млади булки има и между птиците. На клона има две млади птички, едната е кавалер, другата е кавалерка. На клона седят, рандеву имат, разговарят се, че булката иска едно, а нейният възлюблен иска друго. Но те си играят. Вие мислите, че булки има само между вас. Има ги навсякъде, между пчелите ги има. Вземете например царицата между пчелите. И тя е булката между пчелите. Там културата е съвсем друга. Как ще обясните това. Там има само една жена, а много мъже, всички бръмбари, например. Те са все свирци, навсякъде ходят и бръмчат. Те все за царицата бръмчат. Някой път има хиляди бръмбари, а само една млада царица, която седи между тях като млада мома, като булка, а те са все кандидати. Всеки кандидат в този кошер е дошъл и чака да се ожени за царицата. Тя ходи, оглежда ги, избира си между тях. И мога да ви опиша, какво е състоянието им. Тия кавалери ходят бръмчат все за нея, че тя е млада булка, царица е. Сега това е по чувствувание. Като се говори по този начин, вие ще останете с една еротическа мисъл.

Какво нещо е любовта? Вие не можете да разберете любовта, докато не дойде ума ви. Любовта има съвсем друг произход, а не това, което хората чувствуват. Не така, както те днес живеят. Ако хората мислят, че това, което те изживяват, е любов, няма нищо подобно. И ако в света би съществувала тази Любов, те трябва да знаят, че в Любовта няма никаква отрицателна черта – нито положителни, нито отрицателни. Казано другояче: в Любовта няма смени и промени. Как си представяте вие Любовта? Смяна и промяна става само при едно приятно и неприятно чувство. Ти сменяш дрехите си. Защо, по коя причина? Обличаш хубавите си дрехи, но след като се окаляш, ти казваш: „Искам да се сменят убежденията ми.“ Какво разбирам аз под това? – Тия дрехи са станали толкова кални, че искаш не искаш трябва да ги съблечеш. Ти трябва да смениш старата си риза и да облечеш нова. Това събличане е качество на ума. Умът ще ти каже: „Ти трябва да смениш ризата си, защото ако не смениш ризата си, тя ще ти донесе болезнени състояния.“ Като ти говори умът, той още отдалеч те предупреждава.

Рекох сега, да бъде човек религиозен, това ни най-малко не показва, че той е умен човек и разбира Божиите пътища. Това е само едно хубаво разположение. Религиозният човек е най-добрият проводник на ума, нищо повече. Това е човек, на когото можеш да разчиташ, той си е дал ума. Но ако в религиозния човек няма красив ум, такъв човек остава нещастен на цял живот. И у него ще дойде едно чувство за Бога такова, че той ще бъде готов да убие човека на почва на фанатизъм. За Бога той може и да открадне. Ако някой има пари, той ще му каже: „Тези пари са на Господа.“ Той има друга философия: „Тези пари са поставени тук и аз имам право да ги взема.“ Като мине покрай една градина и оттам ще открадне неща, като казва: „Те са Божии дървета.“ Това е същото положение.

Хубаво сега. Хване те един апаш, съблече ти дрехата и казва: „Тази дреха аз трябва да я нося. Аз имам право да я нося.“ Та и Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на бедния.“ Това значи: ако аз имам на гърба си един хубав костюм, а в ръцете си нося още един, който мисля след една година да нося, като ме срещне един апаш, трябва ли той да ме убие за него? Аз ще му го дам и ще кажа: „За тебе нося този костюм.“ Ще видите, колко добре ще му подействува това. Това показва ум. Т.е. това значи: спогаждай се с противника си, докато си още на път. Не чакай да те турят в затвора, че тогава да се примиряваш. Ти ще го попиташ: „Какво искаш?“ – „Дрехите.“ – „Заповядай. И ти можеш да носиш дрехи като мене.“

Сега религиозните хора още не са познали този закон. Те не знаят какво Господ може да направи. Вие се молите по един начин и получите някакъв отговор. Вие мислите, че Господ ви е отговорил. Но, за да ти отговори Господ, след като си се молил, ти трябва да бъдеш най-умният и най-добрият човек. За мене, каквото и да ми казват хората, аз зная едно правило за себе си: за да ми отговори Господ на молитвата, аз трябва да бъда най-умния и най-добрият човек, нищо повече. Не съм ли най-умния, много пъти ще се моля, докато получа отговор.

Аз имам една философия, спирал съм се и друг път върху нея: като тръгна на път, никога не турям в ума си някакъв кабриолет или автомобил, но си представям само едно положение – какво аз мога да направя в дадения случай. Пътувал съм с някои религиозни хора, но си мълча. Религиозният казва: „Господ ще промисли за нас.“ Този човек оставя всичко на Господа, има крива представа за Него. Той чака Господ да промисли за Неговите работи. Той казва: „Господ да промисли за мене.“ Това е неразумно мислене. Аз виждам, че преди още да съм съществувал на Земята, Господ е промислил всичко за мене, та като дойда на Земята, аз трябва да бъда умен, да намеря това, което Той е оставил за мене и как да постъпя с него, как да се справя. Като намеря, трябва да мисля как да използувам това, което Господ е оставил за мене. Това не значи, че в света няма промисъл, но ти трябва да бъдеш умен.

Вървим ние с религиозния човек, минава покрай нас една кола и той казва: „Сега Господ ще каже на каруцаря да ни вземе.“ Рекох: „Възможно е да ни вземе.“ Човекът минава с коня си покрай нас, казва ни добър ден и си отминава. „Какъв дявол е влязъл в него? Не е послушал Господа.“ – „Пазарили са го други хора, затова не се спира.“ След това се зададе друга една кола. Религиозният пак казва: „Този вече ще ни вземе.“ Но и този човек си заминава. – „И в този човек е влязъл дяволът.“ Минава трети, спира се. Религиозният казва: „За Господа!“ – „Имате ли пари?“ – „Нямаме.“ – „На мене пари ми трябват сега, не искам за Господа да ви кача на колата си. И на мене Господ така не ми дава.“ – „Ама знаеш ли в онзи свят какво ще има?“ – „Аз не искам да зная какво ще има в онзи свят. Аз мисля за този свят. Като отида на онзи свят, тогава ще му мисля. Ако имате пари, ще ви кача. На мене пари ми трябват, понеже и аз не съм от богатите.“ И този човек ни отминава. Най-после аз, умният изваждам една звонкова монета и казвам: „Ето, този, който сега иде, той вече ще изпълни волята Божия.“ Както си върви той, аз изваждам от джоба си една златна монета и му я показвам. Той вижда това и казва: „Добър ден, заповядайте.“ Спира и ние влизаме вътре. „Е, влязъл е Духът в него“, казва религиозният. Не, аз вкарах този златен дух в него. Аз, умният човек мога да спра който и да е колар в пътя му и да го накарам да ни заведе до определеното място с колата си.

Вие мислите, че аз не мога да направя това. Та и последният апаш и той знае това. Той, като извади кобура, той го качва на колата си. И ще го заведе дето иска. Защо? Той казва: „Отрепвам те, ако не ме заведеш до това място!“ Добрият човек кара с ума си, а шофьорът, кой[то] се бои да не умре, като види кобура, закарва те дето искаш. След като слезе този апаш, шофьорът казва: „Слава Богу, че не ме уби.“ Тия неща стават всеки ден и в живота.

Та ние сме играчка на нашите чувства. И като разгледаме целия живот, ние мислим, че сме свободни, а то ние сме същите играчки, както е играчка шофьора в ръцете на апаша. Покаже му кобура и той кара дето апашът иска, без да му заплати даже. И след това слиза. Религиозният човек не може да направи насилие. Той ще те накара да го возиш за Господа. Обаче, ако религиозният човек разбираше законите, като види коларя, той ще познае отдалеч, дали ще го кара или не. Ако той е един положителен тип, каквото каже, неговото ще стане. И ако аз държа неговото положение, той няма да ме качи на автомобила си. Две положителни величини всякога се сблъскват. Ако този човек иска да успее в даден случай, той трябва да вземе женска форма. Представете си, че аз имам изкуството да се преобразявам на красива мома. Това е най-естественият начин, с който мога да успея. Този шофьор не приема никого на колата си без пари. Но аз, красивата мома, застана на пътя му, погледна го, усмихна се и той веднага спира колата и казва: „Заповядайте, качете се на каруцата ми.“ Защо спре колата? – Защото аз му дадох от лицето си нещо, което той обича.

Сега онези, които не разбират закона, ще кажат: „Виж, как Господ е направил този човек красив.“ Питам, когато богатият се облече с хубави, красиви дрехи, с ново, скъпо бомбе на главата, Господ ли го е направил такъв? Онези хора, които са станали красиви, мислите ли, че Господ се е занимавал с тях да им тури различни козметични средства, да ги направи красиви? Не, неговите деди и прадеди са имали идеята да бъдат красиви. Та, когато вие искате да направите вашите къщи с хубави, широки, светли прозорци, коя е причината за това? Вие сте искали да имате повече светлина, по-хубаво отопление, вие сте си турили тази инсталация.

Та сега, като разсъждавам така, от ваше гледище вие ще кажете: „Виж какво безверие проповядва, че Господ не промислювал за нас! Ние мислиме, че Бог всичко нарежда, а то друго излиза.“ Това разсъждение се отнася до вашите чувства. Ако вие мислите, че светът е нареден както вие разбирате, тогава аз бих ви направил едно възражение: Ако светът е направен от Господа, тогава защо един човек има хубава къща, с широки, светли прозорци, а друг е беден, няма нищо? Ще кажете ли, че Господ не е справедлив? Щом Бог е наредил всичко това, ще излезе, че Той не е еднакво разположен към хората. Не, това са човешки разбирания. Богатият е бил по-умен, наредил си е по-добре, сиромахът е бил по-глупав, наредил си е по-зле. Бог ни най-малко не се меси в тези работи. Той стои незаинтересован от това. Бог е дал дарби на всекиго и всеки според дарбите си, се е наредил. Иначе ще се намерите в друго противоречие. Ще кажете: „Защо Бог допуща да се убиват хората?“ Питам, кой е виновен за това? Всеки трябва предварително да знае, че ще го убият.

Забелязвам, вие лесно се обиждате, само да ви не бутне някой. Даже, ако някой ви стисне ръката повече, веднага ще се обидите. Ако бутнат човека на едно място, той веднага ще се обиди. Ако някой блъсне друг и той падне на земята, веднага в него се заражда чувство на обида. И казва, че този човек не постъпва добре. Питам: ами ти защо се блъскаш в хората?

Та сега ние се намираме в едно противоречие на живота, което произтича от факта, че умът не работи. Човешките способности, които Бог е вложил в него, не са достатъчно разработени, затова той се натъква на противоречие. Хората могат да си помагат, да си улеснят живота, но затова трябва да се направи един опит, да повикат своя ум на помощ. Ако хората, при сегашните условия на живота, повикаха на помощ своя ум, всичкият културен свят, цялото човечество щеше да дойде на помощ. Но понеже днес хората са разединени, всеки мисли само за себе си, всеки мисли че е прав, иска да внесе своята теория своите чувствувания, своя ред, но това не е право. Всяка държава иска да бъде велика, но това не е умът. България още хиляди години ще бъде такава, каквато е, по-голяма не може да стане. Американците искат да бъдат велики хора, гърците искат да бъдат велики хора, турците искат да станат велики хора и българите също. Но накъде ще се разширява България? И държавниците съзнават това нещо. Това не може да се постигне с нищо: нито със сила може да се постигне, нито с пари, нито с знание, с нищо не може да се постигне. Евреите, които са толкова богат народ, предлагат на турците един милиард да вземат на турците Палестина. Но турците им казват: „Тази страна ние сме я взели с нож, с нож ще я дадем. Пари не приемаме.“

Това е едно чувство. Вие казвате, че всичко в света с пари става. Вие казвате, че всичко в света със сила става. Това са вашите чувства. Всичко в света става с моралните чувства. Силата на човека са неговите морални чувства. Вие не сте дошли да работите с чувствата, но с ума си. Магическата сила в човека, това е неговият ум! Човешкият ум, това е свещената палка. Като дойде тази палка, този ум в него, това е най-големият помощник в неговия живот. Той ще използува неговите чувства за работа. Ако човек няма един отличен ум, той винаги ще ходи в тъмнина. Когато дойде красивата мома или красивият момък, умът е той, той веднага ще използува своята сила. Разумно трябва да използува.

Вземете запример един момък, който е беден, няма богатства, няма нищо в себе си, но той е прозорлив, внимателен и като види някоя мома от високопоставеното общество, така се случава, че падне нещо от нея, той веднага се навежда, взима внимателно предмета и го подава на момата. Това прави силно впечатление на нейния ум. Среща го тя втори, трети път, вижда, че той не е богат, не е хубаво облечен, като другите, не носи бомбе на главата си, ходи скромно облечен, но има нещо в него, което той може да направи, а другите не могат да правят. Един ден тя върви с коня си, но случава се, че конят се подхлъзва нещо, но младият момък веднага го хваща и успокоява. Момата се чуди на неговата сръчност и внимание. А онзи, който служи на своите чувства, като види, че конят се подхлъзне и хукне да бяга, той веднага вика: „Елате, бре, хора! Елате да помогнете, коня хукна!“ Той се страхува. Не е умен човек. Той не смее да хване юздите. Не, хвани юздите на този кон, нищо повече!

Та сега и у вас, вашата каруца бяга. Видиш ли това, хвани гема на своята каруца и царската дъщеря ще се спре. Коя е царската дъщеря? Тя е твоята разумност. Царската дъщеря ти я возиш. Щом е с тебе, няма какво да стане. Обаче щом се предадеш на чувствата си, конете хукват и бягат. И ти се уплашваш, хукнеш да бягаш, без да има причина. Не, дръж здраво юздите и конете няма да бягат. Ти фукнеш да бягаш, без някаква причина. Някой ти казва, че ще те убият. Ти хукваш да бягаш. Няма кой да те убие. Ти трябва да разсъждаваш по следния начин: Аз нямам неприятели, защо ще ме убият? Един човек могат да го убият само тогава, когато управляващите, които са заинтересовани, мислят че той е опасен човек. Но щом той не прави никому пакости, защо ще го убиват? Не само това, но умните хора имат друга една сила в себе си. Онези, които разбират и те имат едно малко знание в себе си. Когато някой се намира пред опасност, той не знае какво да прави. Да тръгне назад – опасно, да върви напред – пак опасно. Като върви десетина крачки, дойде до едно место, ще се отбие от пътя. Лъв е срещнал. Като се отбие от пътя си и лъвът ще мине в друга посока. След това вече, той ще вика подире му. Казвате: „Това е върха на безумието, да викаш подир лъва, той ще те разкъса.“ Лъвът, това са лошите условия. Хукай, викай подир тях, те ще избягат. Тъй щото, лошите условия това са или лъв, или тигър, или леопард. Ти трябва в случай да постъпиш като негрите, които разбират закона, знаят как да се справят с животните.

А какво правиш ти в такъв случай? – Искаш да се самоубиеш. Ти, умният човек, карал си се с баща си и искаш да се самоубиеш. Защо? Не те искали в дома ти, не искат да знаят за тебе. След всичко това, искаш да се самоубиеш. Тогава слушай, аз ще ти дам един съвет. Ще отидеш да целунеш ръката на майка си, ще прегърнеш баща си и ще им искаш извинение. Така няма защо да се самоубиеш. Така трябва да постъпи умът. Какво има от това, ако целунеш ръка на майка си? На него не му дохожда на ум, да целуне ръка на майка си, да прегърне баща си и да му каже: „Татко, извини ме, ти си по-умен от мене, направих една погрешка.“ Веднага сърдцето на бащата ще се отвори. Синът мисли, че баща му и майка му по никой начин не могат да отстъпят. По същия начин такива чувства влизат и във вашето сърдце. Тогава ти казваш: „Господ няма да ме приеме.“ Какво значи да прегърнеш баща си? Че ти отиваш с най-възвишени чувства при баща си, да вършиш неговата воля. Как няма да се отвори сърдцето му? Баща ти мисли, че ти си онзи, способния син, който можеш да вършиш работата му.

Ако ти се приближаваш при Бога и искаш да вършиш Неговата Воля, как няма да ти обърне внимание, как няма да те послуша? Но, ако ти отиваш при Него със своите долапи*, Той няма да ти обърне внимание. Но, ако ти отиваш при баща си, да коленичиш, да искаш извинение, то, като кажеш само една дума, бащата ще разбере, че има син, който е умен. Но не да кажеш едно, а да вършиш друго. Ако отивате при Бога, с ума си, той ще ви обърне внимание!

Та сега, някои от вас, вървите по стария път, но искате да влезете в Новия път. Онези, които вървят в стария път, те вървят по стария път на любовните писма. Ще ме извините, но съдържанието на тия любовните писма е следното: „От как те видях, не мога да спя. От кат те видях, животът изгуби смисъл за мене.“ Пишете едно, две, три и повече любовни писма на красивата мома и на красивия момък. Красивата мома, това е света. А ние сме красивите момци, които искаме да се оженим за красивата мома. Но тя е толкова горда, само като те погледне и ти се смразиш. Ти можеш да пишеш и сто писма, но като те опита, какъв е умът ти, какво имаш в себе си, тя ти даде пътя.

Та когато някои са ме питали, вярвам ли в Бога, рекох: „Този въпрос не съм го проучил още.“ – „Как? Нима не се занимаваш с този въпрос?“ – „Не съм толкова учен, той е много висок въпрос.“ – „Ами с какво се занимаваш тогава?“ – „Занимавам се с лечебните треви, които лекуват.“ Лекувам охтиката и другите болести. А що се отнася за въпроса за Бога, това е далечна работа. С малки работи се занимавам. По този начин той забравя въпроса за Господа. След това отдалеч аз започвам да му разправям за философията на туй лечение, какъв закон съществува. Как и кога са добили тревите тези лечебни сили и т.н. Тогава той казва: „Има нещо в света, но какво е и аз не зная.“ Аз зная какво мисли този човек, но това, с което аз го лекувам, това е Божественото в мене. Туй, което знае, как да употребява нещата, то е Божественото в мене, това е Господ, Който във всеки даден случай ми помага, в Него аз вярвам. Досега няма нито едно изключение в живота ми, Бог да не ме е послушал. Но кога? – Всякога, когато съм вървял съобразно Божиите закони. Така е било и с всички велики хора. Там, дето човек наруши едно правило само, Господ не го слуша вече. Когато Бог не ме слуша, аз преглеждам живота си, дали съм постъпил правилно или съм нарушил някой Божий закон.

Рисувам някоя картина. Мине някой покрай мене и казва: „Носът не е както трябва.“ Отивам при картината, поправям носа. Дойде друг и казва: „Очите не са както трябва.“ Поправям ги. Дойде трети, казва: „Веждите не са както трябва.“ Поправям и тях. Брадата не била, както трябва; ушите не били сполучливи. Всичко поправям. След това дойде пак някой, каже: „Носът, очите не са както трябва.“ – „Не, повече не поправям!“ – „Ама, по-рано беше по-добре нарисувано.“ „Не, повече не повтарям, аз не се лъжа!“ Ама по-рано е било по-добре отколкото сега. Не, аз зная, че сутринната светлина не може да бъде по-силна от обедната. Щом е обяд, никой не може да ми доказва, че обедната светлина е по-слаба от сутринната. Иска някой да ми доказва, че едно време е бил по-добър от сега. Не, това е крива философия, криво чувствувание. Ти едно време беше по-голям невежа, правеше по-големи погрешки, отколкото сега, но минаваше за светия. Казваш: „Какъв чист живот живях!“ Чист, защото не си бил облечен в дрехи. Ти беше облечен само в една риза, затова си бил по-добър. А сега ризата, дрехите се изцапали. Сега аз искам да те опитам, колко си чист и колко си здрав. Сега аз искам да видя, като те изпера, дали ще издържи твоята риза. И дали ще пуснеш кирта си. Ако пуснеш кирта си, ти си добър човек. Ако не пуснеш кирта си, ти си лош човек. За хора, които не искат да се поправят, аз казвам: „Това е една риза, която не иска да пусне своята кир навън.“ Казваш: „Аз не искам да изменя своите възгледи.“ Та ти още нямаш никакви възгледи. Той казва: „Знаеш ли какво понятие имам аз за Бога?“ – Какво понятие имаш? – „Че Той е Абсолютен! Че Той изпълва цялото пространство! Че всичко в света е под Неговата Воля!“ Питам го: „Ами ти, защо си куц с единия крак?“ – „Еди кой си ме удари.“ Че как е възможно така? Как може Господ да каже на някого да те удари, че ти да окуцееш? Защо тогава да не бъдеш съобразен със своята философия? Ти казваш, че Господ е направил всичко, че Той изпълва пространството и същият този Господ е заповядал да ти счупят крака.

Не, така не се говори. Аз зная за много работи, че Господ е бил абсолютен. Дали Господ е абсолютен, туй аз не зная. „Ама, Той е без начало и без край.“ – За мене нещата са без начало и без край, когато захващат без скандал и свършват без скандал. Обаче, щом започват със скандал, и свършват със скандал, те имат начало и имат и край. Когато една работа започва с приятност за мене и се свършва с приятност, от което аз съм благодарен, рекох, тази работа е без начало и без край. Или тя има приятно начало и приятен край. Какво ще ми разправят хората, че всяко нещо имало свое начало и свой край. Аз не се интересувам от такива работи. Какво е началото? – Скандал. – Какъв е краят? – Пак скандал. Там дето няма скандал, там има разумна проява на нещата. Не, че аз отричам нещата, но тъй, както сега виждам началото си, вие помните само скандалите, а добрите работи забравяте. А някой в началото си има нещо любовно, но като остарееш, казваш: „Е-е, стара баба станах, изгорях.“ Начало си имал. „Аз не исках да се женя за него, имах една изгора, но за друг се ожених, не за този когото обичах. На инат взех другия.“ Да, това нещо има начало и има и край. Краят е недоволството. Аз тълкувам тия неща. Някой казва: „Аз съм малко нервен.“ Бог заличава края на нещата и казва: „Ще обърнеш този край и това начало.“ Значи, за бъдеще във век и веков, хората няма да имат нито начало, нито край. Докато сте в света на промените и в него има и начало, има и край. В Божествения свят нещата нямат нито начало нито край. Така трябва да мислите, за да се освободите от терзанията на сегашния живот.

Животът, който сега имате, е щастлив, но и пред вас е имало хора, които са били щастливи. В началото Бог е бил всякога щастлив. Питам, било ли е време, когато Бог да не е бил някога щастлив? – Не е било такова време. И ще бъде ли някога такова време, когато Господ да не бъде щастлив? Следователно, когато дойдете до Божествения свят, ще кажете: има неща, които нямат нито начало, нито край. Това е Божественото. Та когато в ума ми дойде идеята за Божественото, аз всякога си го представям абсолютното, без никакво противоречие. Така разсъждавам аз.

Рекох, тази философия в сегашния ви живот няма никакво приложение. Сегашните ви работи имат своето начало, имат и своя край. Ще се родите, това е начало. Ще умрете, това е край. Ще бъдете щастливи – това е начало; ще страдате – това е край. Или обратно: ще страдате – това е начало; ще бъдете щастливи – това е край. Тъй щото животът ще се заключава в следното: или щастието ще бъде начало или край, или страданието ще бъде начало или край. Дали ще бъдете или в едното или в другото положение, това е един преходен живот. Тъй щото вие живеете в един живот, който има начало, има и край.

Следователно аз имам две определения за този живот: някога вашият живот е щастлив в началото, нещастен в края; някога е нещастен в началото, а щастлив в края. Когато се запитате защо е така, ще знаете, че това е така, защото сте във временния живот. Това е една неизбежна реалност. Каквото и да мислите, защо е така, ще знаете, че никой не може да ви даде отговор. Може да срещнете някои обяснения в книгите или някой да ви даде такива обяснения, но каквито и да са тези обяснения, те не могат да ви дадат пълен отговор, защо именно е така. Защо трябва да бъдеш нещастен? – Така е. Защо трябва да бъдеш щастлив? – Така е, ти трябва да бъдеш щастлив, нищо повече. Вие туряте две кофи на колело, едната се пълни, а другата се празни. Казвате: „Защо е така направено?“ Както и да обърнете колелото, така е, няма какво да правите, все същият закон – едното колело се празни, а другото се пълни. И тъй да се движиш, и иначе да се движиш; и тъй да го теглиш, и иначе да го теглиш, едната кофа ще теглиш празна, а другата – пълна. Другояче, в дадения момент, не може. Някой казва: „Не може ли без да се тегли водата?“ – Може, но ако си умен само. Наместо да теглиш тази вода с колелото и с кофите, ще си докараш вода от Рила, по канализацията. Тогава ще се има пред вид човешкия ум, човешката съобразителност. Тогава ние ще искаме да се направи новата канализация.

Сега, както ви говоря, аз трябва да ви говоря тихо и спокойно, да не съм заинтересуван. В тази работа ни най-малко не трябва да съм заинтересуван. Ако съм заинтересуван, аз няма да кажа истината. Аз не искам да ви убедя. Аз не искам да ви заставя да вярвате, но рекох, след като минахте през вашия живот, направете опит да влезнете в Новия живот. Имате една градина, която сте обработили по стария начин, а имате една градина, която ще обработвате по Новия начин. В старата градина днес сте радостни, утре плачете. Защо? Майка ви се разболяла, изгубили сте си имането, това – онова. Аз ще ви утеша. Рекох, няма нищо, това са обикновени работи. Аз съм умния човек, ще се усмихна малко и ще кажа: „Може ли да ми дадете адреса си?“ – „Да, еди кой си номер, еди коя си улица.“ И сега, като зная адреса ви, ще ви изпратя един чек от 25 хиляди английски лири. Ще ви пиша: „Това е от един ваш благодетел.“ Рекох, аз зная защо сте щастлив тогава. Сега ще вярваш, как не, 25 хиляди английски лири си получил, ще вярваш, че има добри хора по света. Той е радостен и аз зная причината на неговата радост. Аз съм причината за това.

Но утре искам да му създам един скандал. Той се сгодил за една мома, иска да се жени. Намирам тази млада мома и й казвам: „Този момък не е за тебе, друг си намери. На тебе ще ти побелее главата, ако се ожениш за него. Ако слушаш моя съвет, по никой начин не се жени за него.“ И така доказвам на младата мома за какво не трябва да се жени за него. Като и докажа всичко, тя пише на годеника си: „Понеже не ще мога да живея с тебе, пращам ти пръстена.“ На другия ден той върви замислен. Срещам го на улицата и го питам: „Какво има?“ Аз познавам, че е станало нещо с него. Той казва: „Напусна ме тя, остави се.“ Рекох: „Стават такива работи.“ Питам: какво лошо има, че го е напуснала тази мома? Когато моите дрехи остареят и ме напуснат, какво лошо има в това? Когато старите ми обуща ме напуснат, какво лошо има в това? Порадвай се, че краката ти могат свободно да дишат в скъсаните ти обуща. Не мислете, че обущата, които носим, са много хигиенични. Ние мислим, че е голямо щастие, като носим тези дрехи, тези обуща. Едно голямо нещастие са те за нас. Между моите и вашите дрехи има само тази разлика, че съм направил дрехите си малко по-широки. Защо? За да имам повече въздух. Като имам повече въздух, ще поглъща повече влага, влагата, която е у мене. Щом се намали влагата, ще настане по-голяма сухота, но нито голямата сухота, нито голямата влага, нито големия огън, нито пък чрезмерната твърдост... Твърдостта си има своето място, сухотата си има своето място, горещината си има своето място и най-после и т.н.

Сега до никакво заключение не дойдохме. Аз не мога да ви убедя, вие си останахте безверници. Аз съм верующ, вие сте безверници, но рекох, стойте на вашето безверие, докато не ви се докаже. Сега аз мога да ви доказвам много неща, но вие се дръжте за вашето верую, докато дойдете да установите нещата на един вътрешен опит. Ще направим един опит според туй, в което вие сега вярвате и според това, в което ние вярваме. Един пример ще ви приведа. Отиват религиозни хора в едно събрание и казват: „Дайте за Господа, за Господа!“ Събират се около хиляда лева. Друг един виртуоз изважда цигулката си и свири на това събрание и веднага събира 10 000 лева. Той не иска нито за Господа, нито за себе си, а свири само. Значи за Господа дават хиляда лева, а за този цигулар дават 10 хиляди лева. Де е силата – който е говорил и събирал в името на Бога или този, който е свирил? Самата музика, този, който свири, той създава тази приятност на хората, а то е Божественото. Господ говори чрез красивата мома по-силно, Господ говори чрез учения човек по-силно и то е правото. Туй, което в дадения случай те убеждава, туй е правото. Туй, което в дадения случай не ти помага, то не е право. Някога една малка дума може да ви произведе по-силно впечатление, отколкото цели пасажи.

Това не значи, че вашите вярвания, които сега имате, са криви. Не, ни най-малко! Но това са вярвания на един променчив свят, които още утре, като остареете, ще си заминат. Вашият свят мяза на красивите пера на пауна, който обърне се на едната страна, резпери крилата си на едната страна: тър-тър-тър, разпери ги на другата страна: тър-тър-тър. Но утре, тези пера на пауна се изменят, какво ще разбере той от тях? Те от ден на ден все по-лоши стават. Пък, ако е въпрос за гласа му, той никакъв певец не може да бъде. Пък, ако рече да даде някой концерт и даром да рече да го дава, не бих отишъл да го чуя. За едно пауново перо бих дал сто лева, а пък за една нота на пауна – нито грош не давам.

Та рекох, ще се измени светът на пауните, на петлите, на пуяците и ще остане в нас светът на чистата мисъл. И тогава ще кажем: Всичко онова, което Бог е създал, е разумно. Следователно всичко онова, което не е разумно, то не е Божествено. Всички онези мисли, чувства, постъпки, в които няма нито измяна, нито промяна, те са Божествени. Всички мисли, чувства и постъпки, в които има промяна, са човешки. Вие трябва да знаете какво съдържа Божественото в себе си и какво – човешкото. Не, че човешкото е лошо, но на него вие не можете да разчитате. Божественото работи във всичките времена. Когато и да е, вие можете да разчитате на Него, а на човешките работи вие можете да разчитате само в даден случай. За известни условия само, за известни услуги вие можете да разчитате на човешкото, но за бъдеще не можете. По това се различават човешките неща от Божествените.

Та рекох, ако в някои неща вие сте разочаровани от живота си, то е човешката страна. Ако пък има някои неща, в които вие сега се насърдчавате, това е Божествената страна. Само в Божественото има условия за бъдеще. Но едновременно, аз виждам във всеки едного от вас, то е като едно начало. Божественият глас не е гръмлив. Когато човешкото говори, казва: „Вземи първото място.“ Божественото казва: „Вземи последното място.“ Ако влезеш пръв, ще видиш, че няма да мине много време, това здание ще се запали и ти ще бъдеш затрупан. Бъди последен, че като се запали къщата, да можеш лесно да излезеш, да няма тъпкане. Защо трябва да бъдеш накрая? За да можеш по-лесно да излезеш навън. Ако пък тази къща не гори, тя е приемната стая, в която Господ приема. И тогава, според Божествения ред на нещата, първите ще бъдат последни, а последните – първи.

Рекох, практично е в живота да бъдете последни, че като ви поканят на угощение, на Божествено угощение да бъдете първи. Чисто от практическо гледище е така. Казвате: „Много голямо користолюбие е това.“ Не зная какво е, но така е. Разгледайте въпроса така и ще видите, че от Божествено гледище добре е да бъдеш последен богат човек, за да бъдеш пръв. Бъди последен учен човек, за да бъдеш пръв. На всинца ви трябва тази идея: последен да бъдеш, за да се премахнат сегашните противоречия, които съществуват. И у стари, и у млади така трябва да е.

Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше? Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп. А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани. Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща. Аз бих желал всякога сам да отивам на гробищата и да се връщам, но да ме занесат на гробищата и да ме оставят там и да не мога да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от тия почести, от тия големи тържества. Да ме пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли. Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тия погребални коли. И на вас искам това. Аз не го искам, но вие сами ще го искате. То е ваша работа.

Добрата молитва

8,25 часа сутринта

12 година,
11 школна лекция на Общия Окултен клас
30 ноември 1932г., сряда
Изгрев


Изпити на ученика*

Размишление

Какво прави стопанинът, когато гради къща? Той доставя материала на работниците, но как ще се направи къщата, не знае. Това е работа на предприемача и на работниците. В първо време материалът е разхвърлян. Щом дойде предприемачът, работниците подреждат материала и започват да градят. И човешкото тяло е подобно на къща, съградена от велик майстор. Мислите и чувствата са материалът, от който се гради къщата. Съграждането на човешкото тяло е дълга история. Вие нямате представа, как е станало това. Понеже човек се ражда с готово тяло, той мисли, че е лесно да се създаде едно тяло. В далечното минало зрението и слухът не са били така развити, както днес. Човек възприемал впечатленията от външния свят по особен начин. Както нероденото дете възприема впечатленията от външния свят в утробата на майка си, така и човек е възприемал впечатленията от външния свят, когато е бил още в утробата на природата. Сегашният човек счита яденето за най-важното нещо в живота си. Цял ден той мисли какво ще яде и как ще приготви яденето си. Готварството заема голяма част от деня. Ако е месоядец, той мисли от де да вземе месо и как да го сготви, да направи кюфтета, да напълни чушки. Ако е вегетарианец и той мисли, какво ще си сготви. В бъдеще хората ще се хранят по друг начин. Днешното готварство ще остане в архивата на човешкия живот като утайка.

Сега, като разглеждаме развитието на човека, виждаме фазите, през които е минал той. Първата фаза е елементарното съзнание. Човек се отличавал с прости усети и възприятия. Всичко се сливало в едно цяло. Той не могъл да диференцира нещата. В него е имало само една жизнена проява, една мисъл и едно чувство. Той мислел, че и природата е като него. В първата фаза на развитието си, човек е живял със съзнанието, че съществува само един свят – външният, обективният свят. Докато е живял с това съзнание, той развивал наблюдателните си способности. Това е продължило хиляди и милиони години. Той се раждал, умирал, забелязвал, че има същества и вън от него, но защо съществуват, не се интересувал. Между тогавашния човек и животното почти нямало разлика. Обаче, постепенно съзнанието му се пробуждало и той започнал да смета, да прави изчисления, да съпоставя фактите. Така той влиза в областта на самосъзнанието, дето се заражда музикалното чувство. С музиката заедно се събужда и мисълта. Човек влиза вече в третата фаза на живота и започва да работи с времето. Той мисли, нарежда работите си според времето, прави изчисления и съзнателно наблюдава промените в живота и природата.

Често хората изпадат в атавистични състояния и се питат от де идат. Много просто, те са резултат на далечното минало. Атавизмът е последствие на наслоявания в съзнанието на човека. Като се пробужда съзнанието му, той неизбежно се натъква на тези наслоявания, които се отразяват в мислите или в чувствата му. Казано е в Писанието, че Бог е създал човека. Питате се: „Ако това е така, как е възможно, Съвършеният да създаде толкова несъвършено същество, пълно с противоречия.“ Значи и човек трябва да бъде чист и съвършен като своя Създател. Ще излезе, че библейският разказ за създаването на човека е повече за децата, на тях да бъде понятен. Възрастният се пита как човек е придобил тези лоши качества да лъже, да краде, да убива, да яде месо? Той се е учил някъде и там е придобил лошите навици. Ако разгърна истинската история на човешкото развитие, ще изпаднете в противоречие. Тя е дълга и широка. Самосъзнанието на човека се явило на границата между втората и третата фаза на развитието му. Щом влязъл в третата фаза, започнало развитието на интуицията. Колкото по-елементарно било съзнанието на човека, толкова по-неразвито било неговото чело. Човек си прави дрехи според формата на тялото. Следователно и челото му е резултат на неговите мисли и чувства, т.е. на степента на неговото развитие. Също така и устройството на човешката глава отговаря на съзнанието му.

Съвременните учени и анатомисти изучават човека повърхностно. Те гледат на него като съвокупност на физически и физиологически прояви, а не и като на духовно същество. От гледището на анатомията, ръката на човека е физически уд; от гледището на хиромантията ръката има отношение и към духовния живот. По нея се чете миналото, настоящето и бъдещето на човека. Затова именно ръцете на хората са различно устроени. У някои пръстите с къси, у други – дълги; у някои ръцете са тънки, у други – дебели, месести. Ръката има отношение към волята. Ако искаш да знаеш дали даден човек може да прилага нещата и доколко ще свърши определена работа, виж ръката му.

По лицето на човека се познава, какви чувства го вълнуват и доколко е чувствителен. По главата се познава мисловната дейност на човека. По време и пространство сърдцето се явило по-рано от ума; по същество обаче умът е предшествувал явяването на сърдцето. Например обичаш някого. Ти го държиш в ума си, като отвлечена идея. Тази идея постепенно слиза в сърдцето и ти казваш: „Обичам този човек.“ Значи любовта не е само чувствуване, но мисъл, реализирана в областта на сърдцето. Чувствуванията представят корените на дървото, а мислите – клоните. Когато една мисъл се реализира в живота, тя придобива израз. Тогава човек е отговорен за мисълта си. Докато не изкажеш мисълта, не си отговорен. Щом я изкажеш, ти сам виждаш, какво действие произвежда тя. Сам сравняваш действието й с действието на други думи и поемаш отговорност.

И тъй, да се саморазвиваш, това е естествен процес в човешкия живот. Важно е правилно да се развиваш. Дали ще живееш на Земята или в задгробния мир, не е важно, правилно трябва да се развиваш. Дали вярваш в задгробния свят, или не вярваш и това не е важно. Някои вярват в задгробния свят по особен начин. Те си представят задгробния свят такъв какъвто не съществува. Според тях, онзи свят е подобен на този, в който те живеят на Земята. Не, другият свят не е като физическия. Както водата минава през три състояния – твърдо, течно и въздухообразно, така и човек след смъртта си минава в особено състояние – водно, наречено астрално състояние.

Един познат разказваше един свой сън. Една вечер сънувал, че дошъл при него един човек и го нападнал. За да се защити, той извадил ножа си и започнал да го мушка. Мушнал го веднъж, два, три пъти, но нападателят си останал здрав, капка кръв не потекла от тялото му. Той се чудел, какъв човек е този, да го мушкаш с нож и да не умира. Такова нещо е астралният човек. Неговото тяло се отличава от това на физическия човек. Рекох, не се заблуждавайте от своето физическо тяло. То е временно пособие на физическия човек. Вие се свързвате с тялото си, като нещо неразделно от вас. Някои мислят, че тялото и човекът са едно и също нещо. Не е така. Можеш ли да кажеш, че касата и човекът са едно и също нещо? Казваш: „Не мога да живея без касата си. Вземат ли касата ми, все едно че взимат сърдцето ми.“ Ти си свързан с касата си, но тя е нещо отделно от тебе. Ако се свържеш за една канара, можеш ли да кажеш, че тя е част от тебе? Не се свързвайте с неща, които се развалят. Те са преходни и могат да ви завлекат в пропастта.

Един виден цигулар отишъл в Италия да дава концерти. Цигулката му било много хубава – Страдивариус. Като свършил концертите си, случило се нещастие с цигулката – разлепил се горният капак. Той занесъл цигулката си на поправка при голям майстор и останал при него да чака, докато стане поправката. Майсторът взел ножа си и го прекарал по дължината на цигулката. Щом видял това, цигуларят припаднал, като че ножът минал през неговото тяло. Двойникът му бил в цигулката и като се докоснал ножът до него, цигуларят изгубил съзнание. Трябвало да извади двойника си от цигулката и тогава да я носи на поправка. Някой се свърже с пръстена си и като го изгуби, страда. Друг изповядва известно верую и като го отричат хората, той страда.

Казано е в Писанието: „Дръж името на Бога свято в душата си.“ Това значи: Каквото верую и да имаш, не го споделяй с хора, които не са готови да го разберат. Те ще го отрекат, а ти ще страдаш. Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те питат, каква е идеята ти за Бога, не бързай да им отговориш. Някой иска да знае твоето убеждение от любопитство, а не от искрено желание да чуе истината. Всички хора не са еднакво набожни и религиозни. Мнозина минават за религиозни, а религията е далеч от тях. Истински религиозният има особен израз на лицето си. Религията облагородява човека. Докато стане истински религиозен, човек минава през много фази на развитие. Няма ли нуждната религиозност, каквото пипне, все ще го оцапа. Следователно, колкото и да е велик, Бог не позволява на малките нечисти деца да се докосват до Неговата дреха. Така постъпва и майката. Като облече новата си дреха, тя не позволява на децата си да се докосват до нея. Щом се приближат до дрехата и, тя казва: „Стойте настрана! Не ме пипайте!“ Казвате: „Искаме да знаем, де е Господ и какво представя Той.“

Сега ще прочета 16 глава от книгата на Иова.

„Много таквиз съм слушал; окаяни утешители сте всинца.“ (2 стих) Вие сте окаяни, слаби утешители, понеже не разбирате скърбите на хората.

„Свършват ли се праздните думи?“ (3 стих) Праздните думи никога не се свършват. Това се отнася за неразумния. Когато човек поумнее, праздните думи се свършват. Докато има порои, водата всякога ще бъде кална.

„Що ти дава смелост да отговаряш?“ И вас питам: кое ви дава смелост да отговаряте? Като видите, че някой изпада в противоречие, казвате му: „Какво от това, че баща ти или майка ти умряла? Казвам, ако можете да влезете в положението на онзи, на когото говорите, вашите думи щяха да бъдат разумни. Ако не са разумни, това показва, че сте слаби и окаяни съветници и утешители.

Казвам, пренесете се във времето, когато е живял Иов, да видите, през какви изпити е минал. Първо, той минал през областта на съзнанието, после – на самосъзнанието, т.е. в областта на най-големите противоречия. Не е лесно да мислиш, че си божество и да те поставят на изпит, да провериш, доколко си такъв. Иов бил голям богаташ, минава за мъдрец пред хората. И поставиха Иова на голям изпит: постепенно изгуби всичко. Камилите и овцете му измряха. Дойде голям циклон, който събори къщата му и уби синовете и дъщерите му. Най-после го нападна тежка болест, като проказа: кожата му се надупчи, отвориха се големи гнойни рани – никой не можеше да се приближи до него, отдалеч миришеше. Как ще си обясните това нещо? Ако го разглеждате от становището на социологията, все ще намерите някакъв отговор. Ако го разглеждате с погледа на религията, ще кажете, че това е необходимо като път на ученика, който минава през последния изпит на самосъзнанието.

„И аз можех да говоря, както вие, ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас, и да кимам с глава против вас.“ (4 стих) Това е човекът на страданието, но не човекът на бъдещата раса. След големите страдания, Иов получи всичко отново: богатството си, синовете и дъщерите си. И той влезе в новия живот.

Като изнасям живота на Иова, искам да ви предупредя, да знаете, че всички ще минете през неговите изпитания. Няма да остане човек в света, който да не мине през тях. Въпросът е, кой по-рано, кой по-късно. Не може да влезеш в духовния свят без страдания. Който мисли, че без страдания ще влезе в духовния свят, той е на крив път Само с молитва и с говорене, работите не се нареждат. Ако мислите, че само с молитви може, вие ще изпаднете в играта, която едно семейство устроило на селянина – маслопродавач. Той занесъл на това семейство няколко килограма чисто краве масло и вместо да му платят, дали му едно писмо, в което имало 30 лева и му казали: „Ето пари до Княжево. Вземи трамвай и занеси писмото на свещеника, той ще ти плати и ще поръча да донесеш и на него масло.“ Селянинът повярвал. Взел писмото и го занесъл на свещеника. Последният отворил плика и започнал да чете: „Този селянин е малко побъркан. Има нужда от молитва. Парите в писмото са за тебе.“ Свещеникът отворил молитвеника си и започнал да чете на селянина. Прочел една, две, три молитви, а селянинът си мисли: „Какво прави този свещеник?“ Най-после казал: „Дядо попе, тази работа не става с молитви, пари трябват за маслото.“

Сега вие се смеете, но мнозина изпадат в положението на свещеника. Като се натъкнете на една мъчнотия, започвате да се молите. С молитви мъчнотията не се разрешава. Ще се молиш, ще мислиш, ще работиш, докато разрешиш мъчнотията. Беден си. Как ще се справиш с бедността? „Ще се моля?“ Не, ще се молиш и ще работиш. Казано е: „Лозето не ще молитва, а мотика.“ Ето свещеникът чете молитва на селянина, но той му казва: „Дядо попе, маслото трябва да се плати.“ Молитвата не разрешава въпроса. Свещеникът трябваше да разпита селянина, защо е дошъл при него и като разбере, че му дължат пари за десет килограма масло, да плати. Втори път да знае, че хората могат да го мамят. Всяка мъчнотия се разрешава с плащане. Ще мислиш, ще търсиш начин за разрешаването и, и в края на краищата ще платиш.

Казвате: „Ние сме възрастни вече, не можем да разрешаваме мъчнотиите си.“ Възрастта е външен въпрос. И като възрастни, и като млади, ще мислите и ще решавате задачите си. Ако сте в първата фаза на съзнанието си, само ще наблюдавате, без да вадите заключения. Ако сте във втората фаза, ще се радвате и скърбите, ще се смеете и плачете, ще живеете в света на промените. Ако сте в третата фаза, ще започнете да мислите върху причините и последствията на нещата, ще изучавате законите на живота и природата. Като не разбира тези закони, бедният се настройва срещу богатия, а богатият се пристрастява към парите. В Америка има големи милиардери, които намират смисъла на живота в парите. Един ден, като фалират банките, те стават нещастни. Много естествено, те ще бъдат нещастни, защото са забогатели от труда на бедните. Ще кажете, че волята на Бога е да бъдат богати. Питам: защо не кажете, че волята на Бога е богатите да споделят парите си с бедните? Трябва да разсъждавате.

Богатият трябва да е заслужил своето богатство, да го е придобил със собствен труд. Иов не заслужаваше богатството, затова му се отне. Като започна да мисли, той дойде до ново разбиране на живота. Той разбра, че богатството му беше спечелено от труда на бедните и като придоби ново разбиране, пак забогатя. На същото основание, ако и вие използувате своите дарби само за себе си, ще ги изгубите. Ако искате да ги запазите, ще работите с тях, както за своето благо, така и за благото на своите близки. Това може да не ви се харесва, може да не е съгласно с вашите възгледи. Ето и Христос говори на хората, но мнозина не бяха доволни от това, което им казваше. В резултат на недоволството от Него, евреите Го разпнаха. Нямаше ли друг начин за изказване на недоволството?

Христос дойде да спаси човечеството, да го извади от областта на самосъзнанието. Докато живеете в самосъзнанието си, ще се радвате и скърбите, ще печелите и губите. Като умре някой от близките ви, ще се почерните, ще плачете, но нито черното ще ви помогне, нито плачът. Ще загубите парите си и пак ще плачете. Колкото и да ви утешават, няма да се утешите. Мъжът живял лошо с жена си, а след смъртта й плаче за нея, иска да знае, ще я види ли на онзи свят. Казвам, ако е в по-висок свят от него, тя ще го види, но той няма да я види. Христос казва на мнозина, че не ги познава. „Как да не ни познаваш? Ние проповядвахме Твоето Слово.“ – „Въпреки това, не ви познавам.“ Някой търси баща си и майка си, но те не го поглеждат, не го познават. Защо? – Хората се познават само при любовта. Ако се обичат, ще се познаят и на онзи свят, ако не се обичат, няма да се познаят.

Като четете Евангелието, натъквате се на притчата за блудния син. Бащата познаваше сина си, но синът не го познаваше. Синът напусна баща си и отиде в чужбина, дето прахоса парите си, разсипа живота си и като видя, че нищо не му остана, върна се при баща си с желание да остане при него, като един от последните слуги. Бащата се зарадва и го прие с любов. Когато го изпращаше любовта му беше пълна със скръб, като го посрещна, любовта му беше пълна с радост. Бащата прости на сина си и го прие с любов. Той даде пример, как се прощава. Ако някой вземе парите ти, не го търси, прости му. „Как да простя?“ – Ще простиш, за да се повдигнеш. Това е изкушение, с което сам трябва да се справиш. Много изкушения има в света, с които човек трябва да се справи. Изкушенията идат от самосъзнанието. Вчера един млад брат поправяше цимента около салона. Един евангелски проповедник се спря пред него и го запита: „Защо поправяш цимента, не знаеш ли, че Христос иде и ще изгори Земята?“ Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му. Видя, че е добре облечен, с хубави, нови обувки. Той си помисли: „Нали Земята ще изгори, защо си облечен толкова добре?“ Проповедникът мисли, че само той живее правилно, само той разбира живота.

Често религиозните изпадат в лицемерие. Те се страхуват от истината. Едно лято бях в Ямбол, държах беседа. Един евангелски проповедник ме слушаше и като се свърши беседата, каза на окръжаващите: „Аз не съм съгласен с това, което чух.“ После, като останахме двамата, той се обърна към мене и тихо ми пошепна: „Слушай, всичко, което чух, е вярно. Аз съм напълно съгласен с думите ти, но ако започна да проповядвам по същия начин, скоро ще ми отнемат службата. Ти, както разбирам, предвиждаш всичко. Кажи ми, ще се оправят ли моите работи?“ – Твоите работи ще се оправят, когато се оправи умът ти и започнеш да говориш истината. Време е вече да излезеш от областта на самосъзнанието да се повдигнеш. „Трябва ли да минавам от една черква в друга?“ – Не е въпрос до черквите. Ти ще се повдигаш, ще минаваш от по-ниско в по-високо състояние на съзнанието, както ученикът от отделенията минава в прогимназията, гимназията и най-после влиза в университета.

Някой казва: „По-добре да умра, да се освободя от мъчнотиите си.“ – И да умреш, пак няма да се освободиш. Ето бедният Лазар, умря и отиде в лоното на Аврама. Богатият умря и отиде в ада. Кой от двамата беше свободен? Богатият запита Аврама, защо бедният Лазар е в лоното на Аврама, защо и той не е при него. Аврам отговори: „Лазар през целия си живот страда, а ти яде и пи, за никого не помисли. Сега Лазар ще яде и пие, а ти ще страдаш.“ – „Тогава прати Лазар, да ми накваси устните.“ Аврам му каза: „Между тебе и него има голяма пропаст, която не може да се мине. Ти трябва да измениш възгледите си, да мислиш по нов начин, за да влезеш във връзка с Лазара.“

Да оставим този въпрос настрана. За да се развивате правилно, вие се нуждаете от ново разбиране, от нова светлина. Христос донесе тази светлина, но малцина я приеха. Той извади човека от областта на самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, дето е радостта. Ако съжаляваш, че си дал една чаша или едно шише вода на своя ближен, ти си още в самосъзнанието. Пред тебе има цял извор. Колкото и да черпи вода от него твоят ближен, тя няма да се свърши. В Божествения свят водата извира и хлябът никога не се свършва. Там е живият хляб. Колкото да ядеш, за всички ще има изобилно. Там и дрехите не се свършват, ще има и за тебе, и за ближния ти. Като влиза в Божествения свят, човек се чувствува ученик. Там му се дават условия за учене. Като свърши този университет, той се подлага на последния изпит – разпятието. Христос мина през този изпит и разреши правилно задачата си. И вие трябва да минете през същия изпит. Кога ще бъде това? – Не е важно кога. Важно е да бъдете готови. За някои изпитът иде тогава, когато не са готови. Те предварително започват да треперят и казват: „Да ни пази Господ от страдания!“ Някой казва: „Искам да замина за другия свят, по-скоро да се освободя от страданията.“ – Много ще теглиш, докато дойдеш до освобождаването. Христос мина през смъртта, но след три деня възкръсна. И вие, като отидете в другия свят, ще срещнете своите стари възгледи – вашите деди и прадеди, с които трябва да се справите, след това ще продължите пътя си нагоре.

Казвате: „Христос е минал през големи страдания.“ Това се знае отчасти. Много от страданията на Христа не са познати на човечеството, но Той се справил добре с тях, разрешил е всичките си задачи. След това Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът. Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Като говори за блаженствата, Христос показа пътя, през който хората трябва да минат. Всеки ще мине през тези пътеки. Казваш: „Трябва да бъде беден.“ – Не, богат ще бъдеш като Иова. Ще имаш говеда, овце, камили, ще имаш къщи, ниви синове и дъщери. И след като изгубиш всичко и придобиеш ново разбиране, загубеното ще ти се върне отново.

Ще изучавате блаженствата като форми. Например, казано е: „Блажени кротките, защото те ще наследят Земята.“ Кроткият представя жива форма за изучаване. Който става наследник на земята, трябва да я изучава, да знае законите и, да познава човешкия ум и човешкото сърдце. За да станеш кротък, ще изгубиш всичкото си богатство, всичкото си знание. Само така ще придобиеш истинското знание и богатство, истинската светлина. След като изгубиш всичко и се примириш, тогава ще придобиеш ново прозрение. Без страдания нищо не се постига.

Страданията облагородяват и повдигат човек. Те събуждат доброто в него. Казваш: „Цигулар съм, какво добро мога да направя?“ – Вземи цигулката и свири на хората. Ето какво добро можеш да направиш. Едно време и вие пеехте повече. Сега казвате: „Какво ще направим с пеенето? С пеене работите не се уреждат.“ – Напротив, днес имате най-голяма нужда от пеене. Ако не пеете и не свирите, не може да мислите правилно. Когато не можеш да разрешиш един въпрос, започни да пееш. Българинът казва: „Цигулар къща не храни.“ Едно време е било така. Днес обаче, цигуларят и певецът хранят къща.

Сега ще ви дам един съвет, как да трансформирате състоянията си. Пейте и свирете. Благодарете на Бога за благото, което ви е дадено, за гласа. Като пеете, вие навлизате в Божествения свят. Казано е, че там всички същества пеят и свирят. Като пеете, мислете. Музика без мисъл нищо не представя. Чрез музиката се развиват дарбите и способностите, които са вложени във вас. Много същества са работили върху вас, за да се ползувате днес от всичко, което Бог е вложил в ума и сърдцето ви. Пейте за себе си, за да опитате силата на музиката. Щом пеете за себе си и сами се харесвате, ще задоволите и окръжаващите.

Често хората се запитват, обича ли ги Бог. Обича ви Бог, но вие още не съзнавате Неговата любов. Да съзнавате, че Бог ви обича, това значи, да сте развили всичко онова, което Той е вложил във вас. Например искаш да пееш, но не съзнаваш, че имаш тази дарба в себе си и се чудиш как ще я постигнеш. Ще съзнаеш, че можеш да пееш и ще започнеш да учиш, да се упражняваш в областта на пеенето. Щом развиеш тази дарба, ще я приложиш. Ще отидеш в някой дом, дето бащата е умрял, и ще започнеш да пееш. Ако домашните престанат да плачат, това значи, че си пял добре. Изкуство е, като пееш, да изявиш милосърдието си. Така ти ще познаеш нуждите на хората. Както дрехарят крои хубави дрехи, обущарят шие хубави обувки, така и ти ще допринесеш нещо с твоето пеене. Защо ученикът, който иска да изучава музика, отива при музикант? – За да му предаде нещо. Като знаете това, ходете там, дето дарбите ви могат да се развиват. Излагайте се на такава светлина, която може да придаде нещо за вашето растене. Като говоря по тези въпроси, не казвайте, че нищо не сте разбрали. Ако си придобил нещо, ти си разбрал, какво ти се говори. В такъв случай ти вече разбираш, че твоите мисли, чувства и постъпки са прави. Една мисъл може да е права, но ако не се е проявила, т.е. не е слязла в света на чувствата и от там във волята, тя остава нереализирана. Всяка мисъл трябва да слезе в света на чувствата, от там – в света на постъпките. Само така, тя може да се реализира.

Питаш: Как мога да се справя с мъчнотиите, страданията и обидите? Стани философ. И да те обиждат, ти бъди тих и спокоен, пей си и мълчи. Докато си в областта на самосъзнанието, всякога ще даваш ухо на обидите. Това е животинско състояние. Не подслушвай какво говорят хората за тебе. И да чуеш нещо обидно, кажи си: „Ще дойде ден, когато умът ми ще се развие в своята пълнота и хората ще престанат да говорят лошо за мене.“ Когато огънят гори добре, всички дохождат да се греят при него. Отблизо огънят пари, отдалеч топли и е приятен. Мисълта е огън, при който и лошите духове имат право да дохождат. Те не дохождат близо до него, но отдалеч се ползуват от топлината. Те могат да вземат материала за огъня, но самия огън не могат да вземат. Много хора страдат по единствената причина, че огънят им не се е разгорял както трябва.

Пожелавам на всички огънят ви да се разгори, а окръжаващите да пламнат и горят. Това значи, торбите ви да са пълни, дето минавате да давате. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Някои от вас ще минат през големи изпити. Който иска да влезе в Божествения свят, трябва да бъде готов за големи изпити. В Божествения свят, всички души са свързани в едно цяло. „Какъв е този свят?“ Като влезеш там, ще го видиш какъв е. Времето, когато си излязъл от този свят и сегашното време се различават. Следователно и Божественият свят не е бил такъв, какъвто е сега. Онзи свят е свят на щастие, той има отражението си и на Земята. Онзи свят се включва в този; и този свят се включва в онзи свят. Този свят е изложба на онзи свят. Искате ли да видите нещо от старите работи на онзи свят, идете на изложба на Земята. Там ще видите всичко старо. Трябва да живеете на Земята, за да видите какво е изложил онзи свят от своите произведения.

Като ученици, препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползувайте се от опитността на ония, за които се говори там. В житията на светиите има хубави неща. Там са изнесени и светлите, и тъмните страни на техния живот. Едно е важно: да се знае техния истински живот. Първоначално плодът е стипчив, а като узрее, става сладък. Не може плодът изведнъж да узрее. Светията е работил 20 – 30 години върху себе си, докато придобие нуждната чистота и святост. Колко напреднали същества са му помагали! Те работят и той работи; те пеят, и той пее. Като работи върху себе си, човек става добър, праведен и свят. Така и той е доволен от себе си и другите са доволни. Как ще бъдат доволни хората от зидаря, ако той не е доволен от работата си? Добър е този зидар. Ако работи постоянно върху себе си и се усъвършенствува, той е добър; ако не се усъвършенствува, той не е добър. Шивач си, учител си – всички трябва да бъдат доволни от тебе, а не само няколко души. Значи, за добрината на човека си служим с една вътрешна мярка, която се прилага различно. Всеки сам трябва да приложи тази мярка – първо на себе си, а после на другите. Всеки сам трябва да си отговори дали живее добре и какво е постигнал, да знае, кои са добри страни на характера му и кои – лоши. Минаваш край една кръчма и казваш: „Няма да пия“, обаче пиеш. Друг минава и казва: „Няма да пия.“ И наистина, той не пие. Първият е със слаба воля, а вторият – със силна.

Същото се отнася и до месото: няма да ядеш месо, а ядеш; няма да ядеш и действително не ядеш. Някой твоя близък замине за онзи свят. Какво ще правиш? Бъди тих и спокоен, като Епиктета и кажи: „Един ден и аз ще отида при него.“ Ти плачеш и съжаляваш за заминалия, а не мислиш за живите. Стремиш се към Божествения свят, но този свят изисква друго разбиране на нещата. Имаш един скъпоценен камък. Отвън той е нечист, но не губи цената си. Защо? – Защото лесно се изчиства. Обаче простият камък, и чист да е, пак си е прост.

Тайна молитва

12 лекция от Учителя,
държана на 7 декемврий 1932г.,
София, Изгрев


Една похвала*

Размишление

Често хората се хвалят и корят. Знаете ли колко струва една похвала? Скъпо нещо е похвалата, въпреки това, приятно е на човека да бъде похвален. Вижте колко е струвала една похвала на Иова. В първата глава от книгата за Иова се проверява това. Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил. Казваш: „Какво искат тия хора от мене?“ – Каквото са искали от Иова. Какво искаха от Иова? – Камилите, овцете, къщите, синовете и дъщерите му.

Казвам, в развитието на човека има една реална страна, която трябва да се разбира правилно. Не говоря за вашето разбиране, което не може да ви издигне нито на педя. Вашето неразбиране ви кара от всяко страдание да правите Източен въпрос*. Например изгубили сте една кокошка или сте скъсали обувките си, или сте счупили един прозорец и се чувствувате нещастни. Това са обикновени страдания на деня. Ще дойдат големите страдания, които ще раздвижат съзнанието ви. Коя е причината за големите страдания? – Някой ви е похвалил. Може и Господ да ви е похвалил. Важно е да чуете съвета на видния професор, който казва: „Турете поне огън, да разтопи всичкото злато, за да се види колко злато се крие в него.“ След като мине през всички изпити, тогава ще се разбере заслужава ли похвалата или не. Ако заслужава, всичко изгубено ще му се върне двойно. Ако не ти се върне, казваш: „Защо идат страданията?“ Докато разсъждаваш така, за дълго време още страданията ще останат неизяснени. Защо трябва да скърбим? Питам: Защо трябва да се радваме?

Според мене, щом скърбим, ще се радваме; щом се радваме, ще скърбим. Скръбта е нещо отрицателно. Като скърбиш, ти даваш, без да придобиваш нещо. Като се радваш, ти си положителен, даваш нещо от себе си. Като забогатяваш, ти пак даваш. Закон е: един забогатява, друг осиромашава. Един се въплотява на Земята, друг се обезплътява, отива на онзи свят. Майката всякога дава. Като взимаш, ти си доволен. Докато те роди, майка ти била в положението на Иова. Това е изпитание. Малцина имат тази опитност. Някои са минали през нея и са я забравили. Пътят на страданията е неизбежен. Като те посети една хубава мисъл и едно хубаво чувство, пак ще минеш през страдания. Този закон работи в целокупния живот. Не можеш да родиш една красива мисъл или едно красиво чувство без страдание. След като минеш през изпитания, тогава започваш да разбираш и да се радваш на това, което се родило от тебе. Тогава и ти, като Павел, ще кажеш: „Добре ми стана, че се наскърбих.“

Какво виждаме в обикновения човешки живот? – Всички искаме да се радваме, а не да скърбим. Който иска да се радва, трябва да понася страданията. Някой те хвали. Бъди готов, скоро след това да дойде укорът. Как посрещнаха Христа в Ерусалим? Целият народ стана на крак и отиде да Го посрещне с финикови вейки в ръце. Всички казваха: „Ето пророкът на света. Осанна, няма подобен на Него!“ Едва минаха няколко дни и Христос опита цената на похвалата. Същият този народ викаше: „Разпни Го!“ Между страданията на Иова и на Христа имаше разлика. Иов не дойде до крайния предел на страданията, имаше нещо, което не опита. Взеха му всичкото богатство, взеха му синовете и дъщерите. Засегнаха и тялото, но до живота му не се докоснаха. Иов проклинаше съдбата си. Казваме, че това беше слабост. Не е слабост това, но израз на всичко, което го беше налегнало. При страданията на Христа, отнеха Му всичко, отнеха и живота Му. Разпнаха Го и Го погребаха. Но Бог е верен и истинен. Той показа, че в Него нищо не се губи. Христос издържа и последния изпит. След това дойде възкресението. И до днес християнството се крепи благодарение на последния изпит на Христа. Ето, сега се връща на Христа всичко, каквото Му беше отнето. И вие сте кандидати за страданията на Иова. След това ще бъдете кандидати за страданията на Христа. Щом минете през този изпит, всичко ще ви се върне и ще дойде възкресението.

Искаш да бъдеш знатен, учен човек. Ако минеш през страданията на Иова, ще бъдеш знатен и учен. Коя е причината за тези страдания? Това сега не засягам. Важно е да се убедите, че човек може да страда само за една похвала. Не стана ли същото с Иова? Бог го похвали, а сатаната го изпита. Иов прокле деня на своето раждане. Като не знаете това, казвате за някого: „Чудно нещо! Защо страда този човек? Трябва да е извършил някакво престъпление, все има крушка опашка.“ Факт е, че човек страда.

И тъй това, което говоря, се отнася за силните. Аз изнасям страданията, като условие за посвещение. Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение. Страданието на Иова е първото посвещение, а на Христа – второто. В Индия и другаде различават няколко вида посвещения. Връзват човека за един студен камък, да седи известно време, както Христос на кръста. Това считат първо посвещение. След него иде второто и третото посвещение. Там посвещенията са повече изкуствени, като в театъра. Мушнат човека с нож, потече кръв от него, изгубва съзнанието си, а след това го осъждат на 10 годишен затвор. Това наричам посвещение в театъра. След това посвещение иде друго. Повечето страдания на хората са фиктивни, като тия в театъра. Дойде някой при мене и се оплаква, че остарял, че главата му побеляла. Погледна го и се усмихна. Защо? – Гледам на него като на актьор. Той казва, че главата му побеляла, а аз виждам, че е дегизиран актьор. Той се мъчи, че не може да изиграе ролята си както трябва, може да го освиркат, могат да му направят бележка, че не играе добре. Аз пък ще му кажа: „Така не се играе ролята на слуга. Голям простак си бил.“ Актьорът се връща у дома си сломен духом и си казва: „Снощи играх в театъра, но никой не ми ръкопляска.“ Това не е посвещение. Първото посвещение е на Иова, то е нещо реално. Отнеха му богатството, къщите, нивите, синовете и дъщерите му. Казваш: „Защо Господ допусна всичко това?“ Защото Той сам те е похвалил. Искал да знае заслужаваш ли тази похвала.

Сега аз изнасям външната страна на въпроса. Някога тази страна е много красива. Например една сестра разправя, че като чела римско право, намерила, че е предадено много поетично. Казвам, ако би могъл някой да опише как умира човек с пълно спокойствие на духа, ето една поезия. Преди да дойде до това спокойствие, той минава през голямо вътрешно вълнение и терзание. В последните дни се успокоява и понася смъртта като герой.

Питам, със спокойствие ли умря Христос? Той се обърна към Господа с думите: „Господи, защо си ме оставил?“ Това беше една неразрешена задача за Него. Като разбра, че не може да я реши, Той каза: „Свърши се всичко. На Тебе, Господи, предавам духа си.“ Иов, като дойде до големите страдания, ропта, говори на Господа и най-после каза: „Втори път няма да роптая, няма да говоря по този начин с Господа.“ И вие, като се намерите в трудно положение, Туряте отдясно страданията на Христа, отляво – страданията на Иова и се утешавате. Четете първата глава от книгата на Иова и мислете върху нея. Като се объркате съвсем в живота си, четете за страданията и разпятието на Христа. Пак няма да се оправиш, но все-таки една малка утеха, една малка светлинка ще блесне в съзнанието ти и ще разбереш, че само ти не страдаш. Преди тебе имало друг, който е минал през по-големи и тежки страдания. Наистина, обикновеният човек не може да страда като великите хора. Според степента на развитието са и страданията. Обикновените хора страдат като актьорите на сцената.

Истински страдания имаха мъчениците – Иов, Христос. Когато обикновените хора страдат, съзнанието им е в заспало състояние, докато съзнанието на Иова и Христа беше будно. Страданията на обикновените хора са естествени, като живота на чиновник, който работил 40 години. Един ден го уволняват, но го пенсионират, не остава без хляб. Той знае, какво го очаква. Иов обаче беше изненадан. Страданията му дойдоха изневиделица. Случаят с Христа пък е друг. Той казва, че е син Божи, че легион ангели могат да Му се притекат на помощ, а когато се намери в мъчнотия, нито един ангел не дойде да Му помогне, нито сам можа да си помогне. Това е последното посвещение, през което трябваше да мине Христос. Само така душата може да мине през истинското прозрение.

Казвам, докато не минете през духовния свят, нищо няма да ви се открие. В бъдеще, когато минете през страданията на Иова и Христа, ще придобиете новото разбиране на живота. Това се отнася за всички напреднали същества. Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете да се доберете до тайните на Битието. Вие искате да придобиете истинското знание. Обаче, казано е: „Жена, кога ражда, на мъки е, като роди, забравя мъките си.“ Следователно за да придобиете това знание, ще минете през големи мъки. За да придобие знанието и любовта, човек ще мине през големи страдания. Само така той ще роди нещо.

Сега вие задавате въпроса: „Не можа ли светът да бъде създаден по друг начин?“ Дайте вие своя проект. Камъните страдат извънредно малко, и камъни си остават. Растенията страдат малко повече, но растения си остават. Животните страдат повече, но животни си остават. Човек страда още повече, но и той си остава човек. И той не е дошъл още до крайния предел на страданията, за да излезе от съзнанието на обикновения човек, да стане ангел. Когато ангелът е минавал през човешкото състояние, прекарал е големи страдания. Днес, като ангел, той няма страдания, няма изкушения и съблазни. Ето защо, човек трябва да се пази от съблазните. За да не изпада в изкушения, Светията не трябва да има никаква собственост Даже за иглата той не трябва да казва, че е негова. Обсеби ли нещо, съблазънта непременно ще дойде. Ползувай се от всичко като пособие, но като ти вземат пособията, остани тих и спокоен – нищо да не те смущава. Обикновеният човек държи здраво в ръката си ябълката и като му я вземат, страда. За да го утешат, дават му две ябълки. Така прави и детето, което наричат ангелче. Никакво ангелче не е то. Ангелче без криле. Това дете обича да обсебва, да трупа богатства, като търговеца. За него казват, че ще излезе добър човек. Добър, но на чуждото. Друг е въпросът да придобиваш богатство със свой собствен труд, без ничия помощ. Този син ще каже, че хората не го оценяват. За да те оценят, трябва да минеш през ръцете на сатаната. Той ще отнеме всичките ти богатства и след това ще те оцени.

Мнозина очакват похвалите на хората, на своите господари. Те не знаят колко скъпо струва една похвала. Ако и вие очаквате моята похвала, горко ви. Една моя похвала ще ви създаде голямо нещастие. Ако ви похваля, без да искам, страданието неизбежно ще дойде. Бог каза за Иова: „Обърнахте ли внимание на моя верен раб Иова?“ Това беше достатъчно, за да го сполетят големите страдания. Като знаете това, не търсете похвалите, не желайте хората да ви оценяват. Това не са реални неща. Кое е реалното в света? – Това, през което минаха Иов и Христос. Само реалното носи истинските придобивки.

Сънуваш, че си богат, че навсякъде те посрещат като цар. Събудиш се, нищо нямаш. Мечтаеш, че си учен, че си светия и се радваш, мислиш, че мечтите ти са се сбъднали. Освободиш се от мечтите, виждаш, че си обикновен човек. Слуга си, седиш и си въобразяваш, че си женен, че си забогатял, имаш на разположение слуги, на които заповядваш. Доволен си от положението и се усмихваш. Изведнъж влезе в стаята ти господарят и ти казва: „Какво си се замислил? Не знаеш ли, че те чака работа?“ Ти се сепваш и мечтите ти изчезват. Българинът като господар е доста груб. Господарката се обръща към слугинята с думата „мари“. Това обръщение не е добро. Който е имал слуга, знае това. Който няма слуга, казва, че ще се отнася добре с него. Докато не е опитал себе си, не може да говори. Слугата е пробния камък за господаря и господарката. Много слуги ще имаш, докато те изпитат.

Богатият има много слуги. Защо един човек е богат, а друг – беден? Ще ви обясня. Чрез сиромашията Бог те предпазва от голямо зло. Ти си сприхав, нервен, егоист, мислиш само за себе си. Ако си богат, ще се стълкновиш с много хора, ще ги настроиш срещу себе си и те, като твои врагове, ще търсят случай да ти отмъстят. Дето те срещнат, ще те убият. Като беден, ти се принуждаваш да работиш, сам да изкарваш прехраната си и се вглеждаш в себе си и в окръжаващите. В това положение, ти си недоволен от себе си и се наричаш глупак, невежа. Защо си невежа? – Защото не можеш да използуваш другите, да си създадеш добро състояние. По-добре ти да бъдеш недоволен от себе си, отколкото другите да са недоволни от тебе. По-добре е ти да служиш, отколкото да ти служат. Какво ще спечелиш, ако имаш слуга или слугиня? Друг е въпросът, ако намериш човек, който да върви с тебе в правия път. Ако слугата ти не следва твоя път, постоянно ще те критикува. Ето защо, ако не си готов да използуваш богатството, не се стреми към него. Богатството е на място, когато дава добри плодове. Не се ли използува разумно, тогава за предпочитане е бедността.

Казвам, всички се нуждаете от трезва мисъл, за да разрешавате задачите си правилно. Вчера дойде една млада сестра при мене, да иска съвет, какво да прави със своя възлюбен. Той я наругал, казал и обидни думи и тя не знае как да постъпи с него. Казах й: „Без да го морализираш, ще му напишеш едно хубаво писмо. Ще му пишеш: Представи си, че ти си на моето място и аз те наругая. Как би постъпил ти? Както постъпиш ти, така и аз ще постъпя с тебе. Не давай никакво заключение в писмото си. След това чакай отговор. Не се обиждай, но напиши това писмо заради Господа.“ Като слушах сестрата да се оплаква от своя възлюбен, аз се усмихвах, но влизах в положението й. Това не я обиди, защото знае, че я разбирам.

Кога се усмихва човек? Ще ви приведа един анекдот. Един млад човек среща свой познат, когото не виждал няколко години и започнал да му се оплаква: „Знаеш ли колко съм нещастен? От два-три деня ме боли кракът, навехнах го.“ Познатият се усмихнал, без да каже нещо. „Защо се усмихваш?“ – „Погледни, моят крак е отрязан. Бих желал да е само навехнат, а не отрязан. Иди при някой масажист, да го разтрие. Твоята болка лесно ще мине. Един – два масажа са достатъчни.“ И аз казвам: когато страдаш от навехнат крак, иди при някой с отрязан крак. Твоето малко страдание минава лесно при голямото страдание на ближния ти.

Често за малки неща в живота, за едно обикновено вярване, вие си създавате тежка атмосфера около себе си, неприятна обстановка. Можеш да вярваш в каквото искаш, но опитай своето верую. Не говори за неща, които не си опитал. Когато говориш за проверени и опитани неща, бъди смел. Има неща, които сега трябва да се проверят. Казвате за някого, че е сприхав, нетърпелив. Знаете ли, какво нещо е сприхавост и нетърпение? Някой по естество е пъргав и енергичен. Това не е сприхавост. Той е здрав, жив човек. По-добре ли е да бъде тих и спокоен, но да е мъртъв? Ако иска и живият да бъде тих и спокоен като мъртвия, той трябва да употреби голямо усилие, за да си наложи спокойствието на умрелия. Когато нищо не те тревожи, лесно е да бъдеш тих и спокоен, но да те удрят от хиляди места и да не се поклатиш от мястото си, това не е лесна работа. Може ли вятърът да брули дървото, без да подвижи листата му? Единственото нещо, което се иска от дървото, е да не се изтръгне от земята. Същото се иска и от търпеливия човек: листата и клоните му могат да се мърдат, но коренът му трябва да стои на мястото си. Че паднали няколко листа от дървото, това не показва нетърпение. Важно е, като мине вятърът, човек пак да си остане тих и спокоен.

Казваш: „По-рано вярвах в Бога, но сега вече не вярвам.“ Ако вярваш, ще задоволиш жаждата си, ако не вярваш, ще я усилиш. „Досега правех добрини, отсега нататък няма да правя никакво добро.“ – Ако правиш добро, ще имаш постижения; ако не правиш добро, до никакви постижения няма да се домогнеш. „Досега търпях, отсега нататък няма да търпя.“ – Щом не искаш да търпиш, не очаквай успех в живота си. Всяко нещо трябва да бъде на своето място.

Сега вие минавате за окултни ученици, за последователи на Христа. Как може да бъде човек последовател на Христа, ако не решава същите задачи, които Христос е решавал? Всички сте изучавали геометрия, знаете какво нещо е кръгът. Сега ще начертая на дъската една окръжност. Понеже я начертах с ръка, не излезе правилна. Ако бях взел пергел, щеше да бъде правилна. Кое: да нарисувам окръжността с ръка или с пергел? Да получите едно писмо ръкописно или печатно? Кръгът представя хоро, на което се хващат моми и момци. Те се въртят, движат се и с тях заедно се върти и кръгът. Центърът е гайдарджията. Той свири и се стреми напред, а периферията се движи, върти и играе. Каква е задачата на това колело, па този кръг? – Да стане положителен. Като се върти кръгът, две частици от него излизат навън, като образуват нов кръг, със свой център. На геометричния кръг всички радиуси са еднакви, обаче на кръга, който се движи, радиусите не са еднакви. В живия кръг всички частици не са еднакво споени: между едни сцеплението е по-силно, а между други – по-слабо. В механичния кръг сцеплението между всички частици е еднакво. В живия кръг частиците са на различна възраст: там има моми и момци от 16 до 25 години. Рядко ще срещнете 35 годишна мома и момък, които играят на хорото. Давам ви задача да изчислите в кои частици на кръга сцеплението е по-силно и в кои по-слабо, като имате пред вид, че в някои села половината хоро е от моми, а половината от момци; в други села момите и момците се размесват: мома и момък, мома и момък. Те кръстосват ръцете си, като се хващат за коланите.

Като наблюдавате хорото, казвате, че тук се вършат любовни работи. Това не е любов, но търговски сделки, търговски отношения. Момите и момците се кичат, отиват на работа и хорото се върти. Лъснатият чук, наостреният трион не са ли накичени? Те се впрягат на работа, както момите и момците, а хората казват, че се любят. Никаква любов няма между тях. Те са юнаци и юнакини, готови за работа. Гайдарджията свири и приканва момите и момците за работници. Те играят на хорото, изложени като на пазар и казват: „Ние сме готови за работа.“ Господарите ги приканват: „Елате тук, елате там, да работите.“ Те ги пазаряват по двама: момък и мома. Никой господар не взима само един работник – момък или мома. Той знае, че като са заедно, те по-добре работят. Когато момъкът тръгне на работа и момата тръгва с него. И обратно: когато момата отива на работа и момъкът отива с нея. Вие се смеете на това, но така се върши работата по-добре. Като плаща господарят, момата и момъкът се скарват, кой да вземе повече. Момъкът казва, че е работил повече; същото казва и момата. Аз казвам: „Няма защо да се карате, работата още не е свършена.“

И тъй, това, което става вън, става и в самия човек. Вън се карат моми и момци, вън се карат мъже и жени; същото става и в човека – вътре в него се карат мъжът и жената. Това е неразрешена задача. Сегашната култура ще си замине и с тази неразрешена задача. За да се реши една задача сто на сто, нуждни са три условия: участието на самия човек, на неговия ближен и на природата. Човек внася 25% от своя капитал, ближният – също внася 25%, а природата – 50%. Следователно ако работите с участието на природата, вие двамата – ти и твоят ближен, ще имате пълен успех в работата си. Ето защо, като вършиш работата си успешно, ще задържиш за себе си 25%, на жена си ще дадеш също 25%, а останалото – 50% ще дадеш на природата, т.е. на Бога. Ако задържиш всичко за себе си, без да върнеш частта на своя ближен и на природата, те ще се опълчат против тебе. Ти постъпваш така, защото не разбираш законите на природата. Това неразбиране създава твоето нещастие. Заколиш едно агне и вземеш вълната, кожата, месото му за себе си. Мислиш, че само ти имаш право на него, без да подозираш, че за това агне са работили Слънцето, тревата, водата, въздухът. И те имат право върху него. Обаче, ти заколиш агнето, опечеш го и го изядеш сам. Според мене, ти имаш право само на 25% от агнето. Останалото принадлежи на ближния ти и на природата. Като не изпълняваш делбата правилно, страданията се сипят върху главата ти. После се чудиш защо идат страданията в живота.

Помнете: както и да се оправдавате, не можете да се освободите от последствията на вашите дела. Всяко оправдание води в лабиринт, от който не може да се излезе. При всяка придобивка – материална, духовна или умствена, вие имате право само на 25%, ближният ви също 25%, а Бог и природата – 50%. Значи 75% от придобивката не е ваша. Професор си, искаш всички студенти да те обичат. Не, само 25% от студентите ще те обичат, 25% няма да те обичат, а 50% ще бъдат безразлични към тебе. Проповедник си. Слушат те сто души: 25% от тях ще слушат, но нищо няма да възприемат. Те са твърди като камък. Каквото да им се говори, те нищо не чуват; други 25% ще приемат учението. А останалите 50% ще кажат: „Ще дойдем друг път.“ Казваш: „Ще оставим питомното, та да гоним дивото.“ Същият процент е и по отношение на вярата. Едни вярват 25%, други, т.е. твоите ближни вярват пак 25%, а природата държи за вярата 50%.

Българинът, който разбира нещата, казва: „Предпочитам един заек в кошарата, отколкото десет в гората.“ Значи единият заек в гората струва 50%. Другият заек в гората струва 25%, и твоето малко постижение струва също 25%. Например някой се моли на Бога, но като не съзнава цената на молитвата, казва: „Какво съм придобил с молитвата?“ Много си придобил. Ако и толкова не си се молил, нищо нямаше да излезе от тебе. „Какво съм придобил, като съм дишал толкова много?“ Ако не си дишал, нищо нямаше да придобиеш. Благодари, че си дишал, че си мислил, че си се молил, че си ял и пил. Ако не беше правил всички това, човек нямаше да станеш. Щеше да се оплетеш в собствената си мрежа. Тогава ще се обезсърдчиш. Погледнеш се в огледалото и казваш: „Пожълтял съм нещо, бузите ми са хлътнали, омършавял съм. Искам да бъда здрав, бял и червен, красив.“ Обаче зад тази здравина и пълнота се крие една опасност, за която ти нищо не знаеш. И кокошката стои в курника, без да подозира опасността, която я дебне. Господарката я хване, пипне я от тук – от там и казва: „Бива я!“ След това туря ножа на гърлото й.

Вчера се чуваше крякането на един петел, готвеха се да го колят. Казвам на един брат: „Откупи този петел.“ – „Нямам пари. Аз сам имам толкова дългове, че не мога да се движа свободно из града.“ – Твоята работа е лесна. Можеш да отложиш плащането на дълговете си, а петелът не може. Той ще плати с живота си. Както и да е, откупихме петела. Ще кажете, че животът на петела не е важен, той е низше животно, няма знания, не страда много. Вярно е, че животните страдат по-малко от хората, но придобивките и благата на хората са големи. Положението на животните е въпрос, който очаква разрешение от хората.

Някои от вас сте млади, а други – стари. Обаче всички имате да разрешавате много въпроси. Трябва да ги разрешите правилно. Вие живеете в свят, който изисква голяма разумност. От вас се иска благородство, чувствата ви да се ръководят от търпението, от вас се иска воля да прилагате и малките неща, нищо да не отлагате. Кръгът, който виждате на дъската, може да стане правилен. Аз имам начин за определяне квадратурата на кръга. Обикновеният живот обаче не разрешава въпросите на духовния живот. Квадратът е символ на материалния, т.е. на обикновения живот. Той не може да разреши духовните въпроси, затова не може да се определи лесно квадратурата му. Квадратурата е постоянна величина, а кръгът е величина в постоянно движение. Някога кръгът е равен на квадрата, а в повечето случаи не е равен, защото е в постоянно движение.

Учените още не са определили квадратурата на кръга, защото не знаят посоката, в която той се движи. Ако кръгът се сплеска и приеме форма на квадрат, лесно ще се определи неговата квадратура. Това не е научно обясняване, но искам да покажа, че всеки въпрос може да се реши. Изобщо, квадратът се изчислява по-лесно от кръга. Той е мярка. Има постъпки в живота, които се решават по законите на живия кръг. Срещаш едно разумно същество, но в дадения случай не знаеш как ще постъпи то. Например имате длъжници, но не знаете колко от тях ще платят и какъв размер ще платят дълговете си. Човек трябва да знае, колко от неговите длъжници са готови да платят, да знае на какво разчита. Мнозина от вас не знаят, доколко могат да разчитат на Бога. Молят се, но молитвата им не се приема. Защо? – Дошло е време да платят дълговете си. Никакво отлагане не може да ги спаси. Ако не платят, ще фалират. „Бог е милостив“ – Милостив е, но дошъл е вече крайният срок. Никакво отлагане. Има полици, което може да се отлагат, но някога не може да стане никакво отлагане.

Сега, да дойдем до въпроса за живота. Някои мислят, че животът се заключава в ядене и пиене. Не, животът е велико предприятие. Всеки влиза в това предприятие като отговорно лице. Който работи добре, предприятието му ще успее и господарят ще бъде доволен от него. Ако ръководиш работата добре, имаш право да живееш; ако не я ръководиш добре, нямаш право да живееш. Тогава ще ти се отнемат всички условия за живот. Какво ще правиш без капитал? Ще фалираш и ще напуснеш този живот. „Бог ще ми помогне.“ – Ако си честен, ще ти помогне. Предприятието се поддържа само от честни хора. То се поддържа, ако всичко в него е в ред и порядък. С пари работата не се нарежда. Парите, това са твоите мисли, чувства и постъпки. Те трябва да бъдат в пълен ред и порядък. „Бог ще ми даде капитал.“ – Той ти е дал достатъчно. Сега ти трябва да даваш, без никакво отлагане. Ще плащаш като честен човек. Някои от вас казват: „Учителят ще нареди нашите работи.“ – Ако плащате, ще ги наредя. Ако не плащате, никакво продължаване на срока не правя.

И тъй, да остане у вас идеята за живота, като велико предприятие. Стремете се това предприятие да успявате. Ще кажеш, че си учен човек, че знаеш много неща. Ако си учен и не можеш да платиш дълговете си, не си учен. Истински учен е онзи, който плаща редовно задълженията си. От неговото знание се ползуват всички хора. Не могат ли близките ти да се ползуват от твоето знание, то е безпредметно. След това ще говориш на хората за създаването на света. Как е създаден светът, това знае само Бог и онези около Него, които са участвували в създаването. След това ще говориш на хората за края на човешкия живот. И това не знаеш. Трима само знаят тази истина. Те са сключили договор за твоя живот. Това са майката, бащата и природата.

Един млад българин ми разказваше своята опитност: „Когато майка ми и баща ми се женеха, аз играх на хорото. Сън ли беше това или действителност, не зная, но помня, че играх на хорото. Сега се натъквам на задачи, които не мога сам да разреша.“ Казвам му: „Благодари, че си играл на хорото, иначе нямаше да говориш днес с мене. Твоите родители отвориха вратата си, за да дойдеш на Земята. Един ден и ти ще станеш врата, за да мине някой през нея.“ Важно е правилно да отвориш вратата и правилно да я затвориш. Правилно да отвориш вратата на Божествения свят и да приемеш онзи твой приятел, който носи писма от близките ти в Невидимия свят. Ако любовта не проникне в душата ти, нищо не можеш да направиш. Казваш ли само на думи, че обичаш някого, ти го залъгваш. Той те пита: „Ти получи ли писмо от Невидимия свят? Защо още не си отговорил?“ Питат те, защо не учиш; защо не посещаваш редовно училището; защо не плащаш наема си; де ходиш с приятели; защо не се прибираш навреме вкъщи. Ти си отговорил на тези въпроси, но не си казал истината.

Както виждате, вън вече се разсветва, време е за работа. Всички трябва да отидат на работа. Аз няма повече да свиря, за да ви освободя. Ако искате да слушате музика, купете си билети за концерта на някой виден музикант или певец. Аз разглеждам музиката като средство за уравновесяване на енергиите. Някога ще ви изсвиря арията на блудния син. Тя е съставена от няколко части: напущането на бащиния дом и заминаването му за чужбина. Животът му в чужбина с приятели – живот на веселие, ядене и пиене. Обедняването му, след което става свинар. И най-после връщането му в бащиния дом, след като огладнява и няма даже рожкови, с каквито се хранят свинете. Посрещането на блудния син от бащата и радостта на последния.

Сега каквото и да ви свиря, няма да се ползувате. За вас е важно, какво вие можете да направите. Пейте следната песен: „Дръж правия път в живота. Каквато и да е скръбта ти, дълбоко я зарови. Скръбта си тежка само на Христа кажи. Тя в бъдеще плод ще даде. Тогава на всички я разкажи.“ (Учителят пее песента.) И вие пеете, но не сте свободни, не прилагате музиката за тониране. Музиката може да се използува за здраве, за успех, за лекуване. Отиваш на изпит. Ако знаеш коя песен да изпееш и как да я изпееш, ще имаш успех. Това е съблазнително, нали? Музиката изисква търпение. Ако влезеш в музикалната академия, ще чуеш един свири на пиано, друг на цигулка, трети – на чело, на бас и на други инструменти. Външно изглежда цяла галиматия, но и в това има нещо хубаво. От този хаос излиза нещо добро. Сега и на вас се дава свобода, да правите каквото искате, но да не вдигате много шум. И в края на краищата, от вашия хаос трябва да излезе нещо добро. Има професори, които се занимават със сериозни работи. Като знаете това, ще внимавате, да не вдигате голям шум, за да не ги смущавате.

Като ученици от вас се иска чиста, трезва мисъл. Днес всички понятия – мома, момък, мъж, жена, учител, свещеник, баща, майка са оцапани, напръскани с материална кал, която трябва да се очисти. Само чистият може да реши всички задачи, за които е дошъл на земята. – „Може и без тях да се живее.“ – Не, ще решиш задачите си. Иначе лесно няма да се освободиш от Земята. И без да решиш задачите си, пак ще отидеш на другия свят, но след 45 години, отново ще се върнеш на Земята. В онзи свят остават само тия души, които са завършили своето земно съществуване. Останалите ще се качват и слизат, докато един ден завършат своето развитие. Който завърши развитието си, доброволно ще реши да слезе ли на земята, или да остане в онзи свят. Казваш: „Дотегна ми да живея на Земята, ще отида горе, при Христа.“ Отиваш горе, но не Го намираш. Слизаш на земята, пак не Го намираш. Слушаш някой проповедник и се питаш: този ли е Христос или не? Свещта се познава по светлината. Скъпоценният камък се познава по свойството му за пречупва светлината. Който носи знанието, любовта, истината и свободата в себе си, той е човекът, изпратен от Бога. Като знаете това, търсете знанието, истината, любовта и светлината в себе си, а не вън от себе си. Затова е казано: Силата на човешката душа се заключава в изпълняване на Божията воля. Научете се да разбирате кога Бог ви говори и как да изпълнявате Неговата воля. Когато Бог види, че сме Го послушали и изпълнили добре волята Му, Той е доволен от нас и готов да ни похвали. Има една похвала, при която човек минава през изпитанията на Иова и Христа. Обаче има една похвала, при която Бог изтрива сълзите на човека и страданията му престават.

Главните мисли от днешната лекция, които трябва да задържите в ума си, са следните: Всеки човек ще мине през страданията на Иова и Христа. Да служим на Господа с любов! Да изпълняваме волята Му, за да бъде и Той доволен от нас. Какво по-голямо благо можем да очакваме!

13 лекция от Учителя,
държана на 14 декемврий 1932г.,
София, Изгрев


Внушение и вдъхновение[*]

Размишление

Ще прочета молитвата на пророк Авакум.

За да се произнесе една молитва правилно и да се разбере, човек трябва да има пророчески дух, да е минал през страдания. Съвременното човечество още не може да схване какво влияние упражняват светлината, топлината, въздухът, водата и храната върху човека. Обичаш някого, но какво ще стане с твоя възлюбен, ако светлината не мине през него, въздухът не влезе в дробовете му, водата и хлябът не влязат в стомаха му? Странни са понятията на човека за любовта. Казваш: „Много обичам този човек, много съм дал за него.“ Какво дава човек? Обичал си го, дал си му нещо. Можеш ли да претеглиш това, което си дал? Казвате, че давате любов и си взимате любовта. Единственото нещо, което нито се дава, нито се взима, е любовта. Тя не се дели. Това, което се дава и взима, причинява скръб.

Сега, като говорим за любовта и обичта, трябва да им дадем научно обяснение. Лесно се говори без научно обяснение. Казвате: „Ние живеем добре.“ В какво се заключава добрият живот? Говори се за някого, че е набожен, моли се по три пъти на ден. Той се моли по три пъти на ден, но и яде по три пъти на ден. Ако се моли по три пъти на ден и яде по три пъти на ден, той е свършил една работа за себе си: Яде за себе си и се моли за себе си. Какво ще кажете за яденето? Ще кажете, че без ядене не може. Като дойдете до молитвата, казвате, че без молитва може. Не може без молитва. Както не може без ядене, така не може и без молитва. Има хора, които и на сън се молят. Някой казва, че никога не се е молил. Това е въпрос, който сега няма да доказвам.

Като говоря за молитвата, трябва да я разбирате в най-прост смисъл. Същото се отнася и за яденето. Какво разбирате под „ядене“? Защо трябва да яде човек? – За да поддържа живота си. Че в храните се съдържат известни елементи, това е друг въпрос. Ако първо знаем какви елементи съдържа известна храна и тогава ядем, нашата работа е свършена. Обикновено човек яде, без да знае какви елементи се съдържат в храните. Някога човек яде и все не е нахранен – липсват му някои елементи.

Казваш: „Трябва да се моля.“ Ако се молиш и не знаеш какво е молитвата, твоята работа е свършена. „Трябва да живея, за да разбера какво е живота.“ – Ако трябва да живееш и не знаеш какво е живота, твоята работа е свършена. Някои хора нямат съзнание нито за този, нито за онзи свят. Те смътно си спомнят за онзи свят и са готови да го отрекат. Какво е предназначението им на Земята, и това не знаят. Не само те, но и велики хора не знаят това. Казваш: „Не трябва да бъда скрит, затворен; не трябва да бъда и много отворен.“ Питам: Бихте ли желали вашето сърдце да бъде разкрито, да виждате как пулсира, как тече кръвта в него? Бихте ли желали вашият мозък да бъде разкрит, та кой как мине да надникне вътре. Ако някой надникне във вашата глава, ще се натъкне на голям хаос. В нея няма нищо красиво. Там е страшилище. И ученият, като погледне човешката глава, казва: „Ангелско е лицето, но мозъкът не е тъй красив.“ Мозъкът прилича па змийска кожа, когато се нагърчи. Змията не е толкова лоша. Христос я взима като символ и казва: „Бъдете умни като змиите и незлобиви като гълъбите.“ Ако змията е толкова лоша, защо ще се препоръчва като символ на разумност? Значи препоръчва се умът на змията, но не и нейните постъпки.

Това, което говоря сега, се отнася до разбирането на известни символи. Някои работи тепърва ще изучавате, а от други трябва да се отучвате. Например колко мъчно е някога човек да не се почесва. Като се намери в трудно положение, той все ще се почеше. Или като зададат на човека един мъчен въпрос, той не стои прав, но веднага си навежда главата. И децата, като не искат да кажат истината, навеждат си главата. С това те минават за много умни. Пълните класове са с наведени глави, а после се изправят. Аз тълкувам, детето иска да каже: „Дано имам главата на един мъдрец.“ То взима само позата на мъдреца. Като наведе главата си надолу, иска да каже: „Моята глава е пълна.“ Майката го пита: „Ти пипа ли сладкото?“ – „Може ли човек с такава пълна глава да пипа сладкото? Ако главата ми беше праздна, можеше да кажеш, че съм ял сладко. Понеже главата ми е пълна, като на мъдрец, не бих желал да пипам сладкото.“ Детето навежда несъзнателно главата си, с което иска да каже нещо, за да се избави. Майката веднага го пита: „Кажи какво мислиш сега?“ Защо тя поставя детето на това изпитание? Какво от това, че взело три лъжички сладко? Защо повдига тя въпроса за сладкото?

Сега, като говоря върху известен въпрос, някои казват, че и те са мислили точно така. Не са мислили като мене. Допущам да са мислили, но не като мене. Допущам да са мислили, но не са си дали отговор на въпросите. Например някой се запитва: „Защо съм дошъл на Земята? Защо не съм станал учен? Защо досега не съм забогатял?“ Обаче никакъв отговор не може да си даде. Един ден идат при мене двама души, мъжът на 35 години, а жената – на 29 години. Питат ме, могат ли да живеят двамата заедно и да бъдат щастливи. Казах им, че ако направят съдружие, и двамата ще изгубят вяра в съдружието. Могат ли след това да бъдат щастливи? Досега те не са се подозирали в нищо, но щом направят съдружието, ще почнат да се подозират и ще изгубят вяра един в друг. Колко религиозни хора са изгубили вярата си! Защо трябва да станеш религиозен, ако ще изгубиш вярата си? Ти започваш да се съмняваш в съществуването на Бога, търсиш Го тук – там и най-после казваш: „Има Бог в света, но никой не Го е виждал.“ Казано е в Писанието, че никой никога не е виждал Бога. Това е отвлечен въпрос. Като център на вселената, никое същество не е видяло Бога, но Неговите прояви всички могат да видят. Когато дишаш, ти познаваш Бога. Когато приемаш светлината, ти познаваш Бога. Когато пиеш водата, ти познаваш Бога. Всичко това представя живота на Бога. Следователно ако питаш какво е Бог, казвам: Хлябът, водата, въздухът и светлината са проява на Бога. Добрите и светли мисли, чувства и постъпки са проява на Бога. Всичко, за което можеш да мислиш, е Бог. Всичко, за което знаеш и не знаеш, е Бог.

И тъй, от казаното не излиза, че човек нищо не знае. Много неща знае човек, но в даден случай той не може да види Господа. Много естествено. Как ще види неща, които са зад гърба му? Невъзможно е днес да виждаш какво става зад гърба ти. Може да те убеждават, че има хора, които виждат зад гърба, това не е достатъчно. Вие срещали ли сте такива хора? „Чели сме в книгите за тях.“ Важно е вие сами да ги видите. Казват, че има хора, които виждат и през стените. Виждали ли сте такива хора? – „Допущаме, че има такива хора.“ Допущането е едно, а действителността е друго нещо.

Казвате, че някой човек е религиозен, набожен. Как познавате това? Коя е отличителната черта на набожния? Все трябва да има една отличителна черта, по която се познава набожността. Като видите вълк, мечка, лисица, веднага ги познавате. По какво? Имат поне една отличителна черта, по която ги познавате. Коя е отличителната черта на религиозния, на набожния, на светията? Не искам да ми отговаряте, нито аз да ви отговарям, но задавам този въпрос, за да мислите. Коя е отличителната черта на гениалния? Има известно съотношение между дължината и широчината на неговото лице. Ако дължината на лицето му е равна на широчината, той не може да бъде гениален. Очите на гениалния са устроени по особен начин, а не както на обикновения човек. Погледът му също е особен. Клепачите му, веждите му, са особени. Веждите на гениалния не могат да бъдат дъгообразни и пречупени. Чертите на гениалния са дело на неговия ум. Те коренно се различават от чертите на религиозния. Религиозния живее в най-високите си чувства, а гениалния – в най-високите си мисли. Религиозният живее повече с чувствата си, а гениалният – повече с мисълта си. Ето защо религиозният лесно се обижда. За да се справи с чувството на обида, религиозният трябва да работи повече с ума си, да се обмени с гениалния.

Това се общи твърдения, а не научни. Като ви говоря, вие не знаете де е гениалността на човека, не знаете де е неговата религиозност. Аз наричам религиозен човек този, който никога не се е разколебал във вярата си, нито се е усъмнил, нито се измамил. Външни измами има много, важно е човек вътрешно да не се самоизмамва. Същото се отнася и до гениалния. Външно религиозният може да греши, но вътрешно, в разбирането си, никога не прави грешки. Умът на гениалния действува правилно, в него няма никакви дефекти. Колкото гениалният е изправен в мислите си, толкова религиозният е изправен в чувствата си. Могат да се дадат и други определения за гениалния и религиозния, но това е норма, от която може да се ръководите.

Изобщо в духовния живот чувствата взимат надмощие, но всяко чувство трябва да има условия да се развива. Не смесвайте чувствата с любовта. Тя е единствената сила, която никога не се дели. Любовта не може да се внася в малки количества, както светлината и топлината. Като дойде, тя цяла влиза и цяла излиза. Като те посети, любовта, ще ти донесе всичката си радост, умът ти ще се отвори и ще влезе обилно светлина. Щом излезе любовта, умът и сърдцето отново се затварят. Кога се затварят? Когато любовта види, че не можеш да издържаш. Тя е като майката, отваря прозорците, да влезе отвън светлина, но като види, че детето не може да издържа блясъка на светлината, веднага затваря прозорците и казва: „Не е дошло още времето. От силната светлина детето ще се събуди преждевременно.“

И тъй вие трябва да имате ясна представа за Любовта. Тя не е предмет, с който човек може да се занимава. Човешкият ум и човешкото сърдце още не са достойни за любовта. Няма по-велико нещо в света от Любовта. Аз се чудя на хората, когато говорят за Любовта като за нещо, което познават. Нещастията на хората се дължат на факта, че те не мислят за Любовта, както трябва. Когато човек мисли за Любовта правилно, тя започва да действува в него, тогава умът се проявява. Щом умът се прояви, това показва, че Любовта е дошла. Значи между ума и Любовта съществува тясна връзка.

Казвате: „Колко опити сме правили в областта на любовта!“ Вашите опити са подобни на тези, които прави детето, когато прохожда, изправи се на краката си и падне, пак се изправи, пак падне. Има ли някакъв недостатък това дете? Няма недостатък, но е слабо още, краката му не държат. Това дете прави усилия на волята, но още не мисли. То си въобразява, че може изведнъж да се изправи на краката си, но вижда, че не може – дигне се и падне. Външните сили се борят с него. Казват му: „Слушай, толкова години си лазило, не можеш изведнъж да се изправиш. Тази наука още не е за тебе.“ Животинското царство се бори и детето, докато най-после то преодолява. Детето погледне нагоре и казва: „Не искам вече да ходя по стария начин. Има един нов начин, сега ще го опитам.“ Изправи се нагоре и тупне на земята. „Я, си върви по стария път!“ – „Не, ще опитам новия начин.“ Детето настоява, изправя се до стената, хваща се за нея, крепи се. Един ден то придобива нещо в себе си, постепенно започва да ходи и казва: „Виждате ли, че вече ходя по новия начин?“ Онези, които му казваха само да лази, вече мълчат.

Сега и вие искате да развивате своето сърдце и своя ум, но същите, които се разговаряха с детето, казват и на вас: „Остави това нещо, то не е за тебе.“ Не, вземете пример от детето. Ако не успеете изведнъж да постигнете нещо, това се дължи на ред външни причини. Ако параходът се наклонява на една или на друга страна, напред или назад, това не се дължи на самия него. Външни причини го наклоняват. Параходът е направен така, че каквито сили да му действуват, той всякога запазва равновесие. Колкото по-голямо е клатушкането на парахода, толкова по-голяма е бурята; колкото по-малко се клатушка, толкова по-слаба е бурята. Ако и вие се клатушкате, това показва, че външни сили действуват. Обаче, неизменното положение, в което оставате, показва, че има нещо устойчиво във вас, върху което се крепи животът. Две неща са нуждни за парахода: капитан, който го направлява и устой, равновесие. Каквото и да ви се случи в живота, знайте, че има Един, Който ръководи всичките работи. Във всеки човек има един служител на Великото – това е Духът. Хората имат смътна представа за Духа. За да го разберат, те трябва да изучават своя ум. Чрез ума могат да си съставят понятие и за Духа.

Сега да дойдем до някои конкретни понятия. Имате например една права линия. Тя е символ на нещо. Ще напиша и няколко числа: 1,2,3. По какво се отличават тези числа? Аз разглеждам единицата като причина на всички неща. Единицата умножена сама на себе си дава пак единица. Ако от единицата извадите, единица, остава нула. Единица плюс единица прави две единици. Ония, които са свършили университет, какво ще кажат за тези действия? Аз не искам да ви изпитвам, но ви припомням тия действия. Казвате, че това са прости работи. Кой не знае тези действия? Единицата е проста за глупавите хора, но в нея се крие сила, за която само гениалният човек знае, Ти можеш ли да накараш единицата да ходи? Ето, аз мога да я накарам да ходи. Всеки от вас, който не може да накара единицата да ходи, няма големи познания. Вие можете ли? – Не можете. Който може да я накара да ходи, той има знания. Можете ли да накарате яйцето да ходи? Като се измъти яйцето, нали ходи?

Казват, че яйцето се търкаля. Да, докато не се измъти, то се търкаля, щом се измъти, то ходи вече. Следователно който изважда нещата, той сам ги търкаля. Какво прави онзи, който ги събра? Например 1+1=2. В случая двойката показва условията, при които яйцето може да проходи. Който не разбира законите на числото 2, т.е. условията при които може да впрегне нещата на работа, той нищо не е постигнал. Това са велики закони. Само чрез законите на числото 2 ти можеш да накараш неразумните сили, опаките неща, лошата съдба, болестите, сиромашията да се премахнат.

Като говоря за тия неща, вие не знаете, как може да се умножи нулата сама на себе си. Ако тя се умножи четири пъти сама на себе си, дава единица. Цялата наука на Питагора се дължи именно на това умножаване. Трябва да се знае този начин на умножаване. Като разбираш единицата, ти разполагаш вече с онази мощна сила, чрез която можеш навсякъде да се проправиш път. Сега ние навлязохме в една отвлечена област – на фокусите. Не мислете, че аз искам да ви кажа как стават фокусите. Аз искам да ви покажа как някои хора боравят с непонятни величини.

Един млад българин отишъл със странство да се учи. Като се върнал, той казал на баща си: „Татко, аз мога да ти докажа, че единицата е равна на двойката.“ – „Можеш, синко, чудни работи има в света. Аз съм прост човек. Докажи ми това на опит.“ След това бащата се обръща към жена си и казва: „Нашият син ще докаже, че една кокошка е равна на две кокошки. Добре, ще заколя една кокошка, ще я сложа на масата и ще чакам, синът да докаже това, което е научил.“ Бащата казва: „Хайде синко, ако можеш да докажеш, че една кокошка е равна на две кокошки, нашата работа ще тръгне напред.“ Синът започнал да развива своята философия, но бащата и майката нищо не разбрали. Бащата казал: „Много добре, синко, сега аз ще направя опита. Половината кокошка ще задържа за себе си, слугата половина – за майка ти, а за тебе ще остане втората кокотка.“

Сега аз не искам да играя ролята на този син, да доказвам, че една кокошка е равна на две кокошки. Ще кажете, че колкото е вярно това, толкова е вярно, че нулата, умножена четири пъти сама на себе си, дава единица. Колкото е възможно едното, толкова е възможно и другото. Аз не твърдя нито едното, нито другото, но само предполагам. Учените твърдят, че човек е произлязъл от клетка. Като минавала през различни промени, най-после от нея се образувал човекът. Те доказват това по закона на еволюцията. В едно отношение те са прави, но трябва да се приеме бременността на вселената. Значи клетката има всички условия на живота. Ако от една клетка излиза цял човек, това показва, че тя съдържа всички външни и вътрешни условия и възможности за живота. Ако приемем, че вселената е бременна, ясно е как е произлязъл животът. Яйцето, което е в нея, се развива постоянно и така се създават формите на живота. Вън от яйцето нищо друго не може да се създаде. Когато мъти яйцата, кокошката им предава своята топлина, която преустройва вътрешно организма на живото същество. Щом яйцето е във вселената, де е квачката?

Философите се натъкват на въпроса: кокошката ли е съществувала преди яйцето, или яйцето преди кокошката? Две мнения съществуват по този въпрос: едни казват, че първо е съществувала кокошката, а после яйцето. Други твърдят обратното. От двете мнения се създава трето, според което приемат, че съществува една квачка, която никога не е снасяла яйца, но мъти яйца. Значи яйцето е излязло по особен начин, без квачка. Това са неразбрани работи. То е все едно, като имате организъм, усещате глад, без да знаете, произхода на глада, изпитвате жажда, без да знаете произхода на жаждата; усещате нужда от въздух и започвате да дишате, без да знаете произхода на дишането. Изобщо, вие не знаете произхода на процесите, които стават във вашия организъм. Значи било е време, когато вселената не е дишала. Това е все едно твоят баща да е дишал, а неговият да не е дишал. Било е време, когато хората не са били свързани. Обаче, в света, в който живеем, всичко хора, всички същества са скачени съдове. Следователно предполагаме, че е било време, когато човек е произлязъл от същество, което не е дишало. Детето не може да наследи едно качество вън от майка си. И тя го е наследила от майка си. Ако си недоволен от него, казваш: „От де дойде това качество?“ Проявеното качество е било в самото яйце. Вътрешните благоприятни условия са причина за измътване на яйцата. Човек се ползува отвън със слаби импулси, за да се прояви вложеното в него.

Сега, като изучавам човешкия характер, имам пред вид челото му и чертите на неговото лице, като условия, през които е минал. Челото на някой е 10 см. широко и 3 – 4 см. високо. Това показва, докъде е дошъл в своето развитие. Умът в него не е много развит. Челата на повечето хора не са завършени. В умствено отношение те трябва да работят много. У едни хора въображението е слабо развито, у други – техническите способности, у трети – музикалните способности и т.н. Казваш: „Бог да ме надари.“ Ти си надарен, но трябва да работиш, да развиваш своите дарби. Мнозина мислят, че като станат религиозни, не трябва да учат. Те считат, че всичко ще им се даде наготово. Това е криво разбиране. Човек трябва да учи, да работи, да мисли, да си създаде чиста, права мисъл. Той не трябва да допуща в ума си нито една изопачена мисъл, и в сърдцето си нито едно изопачено чувство. Не поставяй нито една нечиста мисъл на твоя светилник и нито едно нечисто чувство на твоето огнище.

Какво представя нечистата и изопачена мисъл? Например ти допущаш някаква нечистотия на ръката си, но тя не позволява на водата да мине свободно през порите на кожата. Първо ще махнеш нечистотията, която е дошла отвън. Някой нечисти мисли идат отвън и се натрапват на човешкия ум. Минаваш някъде, затруднен си материално и мислиш как да си помогнеш. Изведнъж приемаш мисълта: „Ако имах възможност, щях да открадна отнякъде пари, да си помогна.“ Вървиш по-нататък и тази мисъл пак ти се натрапва: „Да мога да открадна нещо.“ Няма защо да крадеш. Тази мисъл е чужда. Не я допущай в себе си. Само глупавият краде. Има начини, по които човек може да вземе нещо, но не се допущат. Всичко трябва да става по определен път, по пътя на морала, на разумния живот. Щом не се спазва този път, човек влиза в областта на безморалието, на неразумния живот. Ако мислите, че с кражба може да се живее, ще видите, че по този начин работите не се оправят.

На какво се дължи кражбата? На желанието у човек да събира повече неща, отколкото му трябват. Да събираш е естествено чувство, но да събираш повече отколкото трябва, това наричам кражба. Ако туряш в стомаха си повече храна, отколкото той може да смели, това е пак кражба. Ако за известна работа вложиш повече мисъл, отколкото трябва и това е неестествено. Природата държи отчет за всичко и пита човека: „Защо тури повече храна в стомаха си? Защо вложи повече мисъл в работата си?“ Идете при воденичаря, да видите какви закони действуват при смилането на житото. Там, дето пада житото, е определено колко жито трябва да падне, за да се смели. Воденичарят казва: „Воденицата не трябва да яде много. Тури ли повече, отколкото е нуждно, воденицата не мели добре. Ако и вие, като воденичаря, туряте повече храна в стомаха си, очаква ви фалит.

И тъй, първото нещо при самовъзпитанието е никога да не допущаш в ума си мисълта, че с кражба ще станеш човек. Допуснеш ли тази мисъл в ума си, тя ще стане в тебе втора природа и след това ще те сполетят големи нещастия. Допусне ли един човек тази мисъл в ума си, всички хора страдат. Щом я изпъди вън от себе си, всички хора се изправят. Казвате: „И с честен труд страдат хората. Колко пришки излизат на ръцете им!“ По-добре с пришки на ръцете си, но с честен труд да изкарват прехраната си, отколкото да бъдат с гладки ръце и да минават с безчестни средства. И с гладки ръце влизат в гроба и с груби ръце влизат в гроба, но за предпочитане е да работиш.

Чудя се на хората, които не обичат да работят. Силата на човека е в работата. За всеки човек трябва да се създаде работа. Под „работа“ аз не разбирам да работиш, за да печелиш. Работа е това, в което умът и сърдцето взимат участие. Работата е най-красивото нещо в живота. Не гледай на работата като на унизително нещо. Ако считаш, че тя унижава човека, ти сам си създават най-лошите условия.

Мнозина говорят за молитвата, очакват да ги науча да се молят. Аз мога да ви науча, но ще съжалявате. Един безверник се разговарял с приятеля си: „Глупаво нещо е молитвата. Аз никога не съм се молил. Само глупавите и простите хора се молят. Затова не искам да се моля.“ Той излязъл с приятеля си на разходка из гората. Там ги срещнал един апаш, който хванал безверника и започнал да го бие. „Моля ти се, не ме бий! Каквото искаш ще ти дам, само моля ти се, престани да ме биеш.“ Дал на апаша нещо и се освободил. След това приятелят му го запитал: „Нали казваше, че никога не си се молил? От де знаеш как да се молиш? Апашът те би, за да ти покаже, че можеш да се молиш.“

Значи ние се молим на онези, които ни бият. Защо тогава да не се молим на Господа? Че и Той има тояга. Ако се молиш, няма да опиташ тоягата на Бога. Ако не се молиш, тояга ще има. Чудно нещо, аз говорих работи, за които за пръв път ми се даде такава опитност! Казвам: всички страдания на хората се дължат на нежеланието им да се молят. Няма да се мине много време и те ще се научат да се молят. Как? Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще изгубят, жената и децата ще забегнат някъде и като останат сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи, да им помогнат. Сега аз не искам да ви убеждавам да се молите. Вие мислите, че много се молите. Молите се, но само при тоягата. Трябва да ви чукне горния праг, за да видите долния. И това не е лошо, но по-добре, да не ви чукне горният праг. По-добре е, без да ви чукне горният праг, да имате вътрешно разположение на духа.

Сега аз искам да ви наведа на другата страна на въпроса. Някога вие не искате да се занимавате със себе си. Знаете ли, какво нещо е самовъзпитанието? Бих желал да ми покажете как вие се самовъзпитавате. Правили ли сте опит да си поставите за задача, цял ден да не намерите погрешка в никого? Каквото и да видите, каквото и да ви се случи, да казвате, че всичко е за добро. Считайте, че всичко е в пълен ред и порядък. Виждате, че двама души се карат. Спрете се пред тях и ги поздравете. Кажи му: „Отлична е тази работа!“ Във всичко виждайте нещо красиво. Сега, всеки от вас, дето мине, във всичко вижда противоречие. Ако не виждате противоречията, вие съзнателно се възпитавате. Влизате в едно село и на пътя виждате едно умряло куче, което отдалеч още мирише. Не казвайте, че мирише лошо, но намерете някоя добра дума или отминете си, без да обръщате внимание. С когото се срещате, кажете си по една добра дума, та всеки да пожелае да си я запише. Че някой те нарекъл будала, не се смущавай. В тази дума се крие цяла реч.

Буквата „б“ означава нещо, което расте – семето. Буквата „у“ означава това, което възприема любовта. Буквата „д“ – плод, който е завършил своето развитие, увиснал надолу, „а“ означава бременен човек, който носи нещо в себе си; „л“ – човек, който никога не се мъчи, той има стремеж нагоре. Значи будалата никога не си чупи главата, с никого не се кара, никой не го бие, с никого не спори. Кажат му: „Вземи това“, и той го взима, „помести се“ и той се помества. Как ще биеш такъв будала? Каквото му заповядат той го изпълнява. После пита: „Какво обичате още?“ Кога кой го види, казва: „Какъв е будала! Не разбира живота.“ – Не, той е умен човек, той носи известни елементи в себе си. „Той е много груб човек.“ – Не, той е добър търговец, има достатъчно стока. Всеки може да си купи нещо от него. Где е лошото на будалата? Лошото в грубия човек е, че дето го срещнеш, той те спира и туря на работа. За да ти говори, нуждно е време. Затова казва: „Ела у дома. Имам един товар. Ще го туря на гърба си. Нали ме питаш къде отивам. Казах ти, щом се освободя, ще говоря.“ Ти се чудиш на неговата грубост, а той търси начин да се освободи от товара си. Много естествено, натоварен е човекът. Като знаеш това, не го питай, къде отива. Този човек е груб в себе си.

Често и вие имате едно грубо чувство във вас. И вие ще забележите, че някой ви нашепва под лъжичката, в дясната страна. Ако не слушате какво ви казва, изведнъж ръцете и краката ви почват да мърдат, готови сте да кажете обидна дума, да ударите някого. Контролирайте енергията си. И вие сте недоволни от своята грубост, самоосъждате се, но причината не е във вас. Нямате право да се самоосъждате. Да се оставяте други да ви осъждат, и то не е право. Виждате, че работата се усложнява. Ти можеш само да признаеш, че постъпката ти не е правилна. Това вече е друг въпрос. Често хората си служат с внушението, без да подозират каква сила се крие в него. Някой внушава една престъпна мисъл на човека. Той става от сън, мъчи се, не може да се освободи от тази мисъл. Той счита, че е извършил някое престъпление. Дръжте съзнанието си будно и не се поддавайте на чуждите мисли. Например някой казва, че хората на Изгрева не живеят добре. Той дава за пример живота на външните хора. Това е чужда мисъл. Не вярвайте на нея. На мене ли ще разправяте как живеят хората от света? „Ние не сме светии.“ – Светии не сте, но и грешници не сте. Мъдреци не сте, но и глупци не сте. Освободете се от закона на внушението.

Наблюдавам как хората си внушават. Казваш за някого: „Как се криви този, като ходи.“ Не му внушавай тази мисъл. Кажи: „Колко хубаво ходи този човек!“ „Колко се е прегърбил този!“ – Остави тези неща. Това не е възпитание. Не е ваша работа, кой как ходи. То е външната страна на живота. Че един бил весел, друг сериозен, то е тяхна работа. Привидно човек може да бъде весел или скърбен. Той се упражнява, актьор е на сцената. Смее ли се или плаче, той се старае да изиграе добре ролята си. Не питайте защо плаче, нека си плаче.

Един брат разправяше опитността си с едно малко дете. Майката оставила детето при него и отишла на работа. По едно време детето започнало да плаче. Братът искал да го успокои, но като не могъл, почнал да го подражава: детето плаче и той плаче. Детето погледнало към брата, засмяло се и казало: „Много плачеш, бе!“ Така то утихнало. По-добре да плачеш с човека, отколкото да го утешаваш. Щом видиш един скърбен човек, влез в положението му. Остави го спокоен, не бързай да го утешаваш. Ако го утешиш товарът му ще дойде на твоя гръб. Не мисли, че страданията са произволно нещо. Щом той е тъжен, стани и ти тъжен. Ти искаш, като си весел, всички хора да бъдат весели. И те искат същото. Като знаеш това, пази се от внушения. Не казвай, че внушението е праздна работа. Не казвай, че нищо не си свършил. Свършил си университет, а казваш: „Какво от това, че съм свършил?“ Радвай се, че си свършил университет. „Не съм още на служба.“ – Радвай се и за това. „Назначиха ме на служба.“ Радвай се, че си впрегнат на работа. Щом мислиш така, ти живееш в разумния свят. Щом си на работа, един човек по-разумен от тебе има съображение защо те е впрегнал. Той ти е дал една задача, която трябва да разрешиш.

От всички се иска нова философия на живота. Външно една задача изглежда решена по един начин, но като я приложиш в живота си, тогава ще имаш резултат. Това са елементарни неща, но аз мога да ви дам ред формули за самовъзпитание. Не е достатъчно да казваш, че трябва да се живее добре. Сто пъти на ден може да кажеш на кокошката, че трябва да живее добре, но тя пак ще си кара по своему. Колкото и да казваш на котката да не бута млякото, тя си знае своето. При самовъзпитанието, човек е дошъл до положение да си служи с закона на положителното отношение. Първо той трябва да бъде здрав. Кажи си: „Имам всички условия да бъда здрав, имам всички условия да бъда богат.“ – „Кога?“ Остави този въпрос настрана. Мисълта за здравето и богатството ще те успокои и ти ще имаш всички условия да бъдеш здрав и богат. Не питай кога ще стане това, днес или утре. Колкото богатство ти е нуждно, то ще дойде. Не взимайте за образец богатите американци, милиардери. Това богатство не е в реда на нещата. Една идея е дотолкова реална и осъществима, доколкото може да се разбере. Доколкото може да се радваш на богатството, дотолкова то е за тебе. Само това богатство може да ти даде подтик. Един американски милиардер казал: „Първите три долара, които спечелих с честен труд, ми причиниха по-голяма радост от всичките останали милиони.“ Това богатство е истинското. Защо ви е такова богатство, на което не можете да се радвате? Защо ви е такова ядене, на което не можете да се радвате? Защо ви е такава мисъл, на която не можете да се радвате? Защо ви е такава постъпка? За вас е ценно вашето съзнание да взима участие във всичко, което вършите.

Сега наблюдавам, как сами се спъвате в школата. Като се свърши лекцията, все ще има нещо речено – казано, което ви смущава. Друг е въпросът, ако не дадете никаква важност на това „реченоказано“. Никога не говорете неща, които не сте проверили. Ще кажеш, че някой не те обича. Какво разбираш, ако някой каже, че те обича или че не те обича? Аз харесах една сестра, която всякога си казваше истината. Един ден, след като се разговаряхме, тя каза: „Учителю, аз съм влюбчива, лесно се влюбвам.“ – Права си. „Обаче, това нищо полезно не ми е допринесло. Как да се избавя от това? Някога си кажа: няма да обичам. Щом кажа така, изпитвам голяма празднота в сърдцето си. Като дам подтик на сърдцето си, страдам. Какъв съвет ще ми дадеш?“ Казах и: Не е лошо, че се влюбваш, но твоето влюбване е само за момент. Втория момент се разколебаваш, започваш да съжаляваш, че си се влюбила. Като се влюбиш в някого, ти виждаш една добра черта в него, която ти дава подтик. След това започваш да изискваш от него повече, отколкото той има. Щом не получиш исканото, разлюбваш го.“

Един познат ми разказваше своята опитност. Върви той един ден в гората. Среща го един апаш и му казва: „Стой, дай кесията си!“ Апашът мислел, че попаднал на богаташ. Моят познат не се уплашил. Извадил кесията си и започнал да отваря всички преградки – нямало нищо. Апашът го погледнал и казал: „Хайде, върви си. Друг път да носиш пълна кесия.“ Какво ще му иска? Беден е човекът, нищо няма. Трябваше ли да се спре, да морализира и възпитава апаша? Отваря кесията си, показва му я и си заминава.

Казвам, не се подпушвай. Имаш едно желание, не го подпушвай. Не реагирай в себе си. Не мисли, че със сила можеш да измениш нещата. Бъди готов повече да отстъпваш, отколкото да воюваш със себе си. Не си противодействувай. Това е закон, който Христос изказал със стиха: „Не се противи на злото!“ Има някакво зло в тебе, дай му място да излезе навън. Не взимай участие с него, но дай му път да се изяви.

И тъй, първото нещо, което се иска от вас, е да не смесвате гениалността с религиозността. Те са две различни неща. Гениалността работи с човешкия ум, а религиозността – с човешкото сърдце. За да облагородите сърдцето си, трябва да имате отличен ум. Умът пък се нуждае от отлично сърдце. Човек се нуждае от отличен ум, отлично сърдце и отлична воля. Не мислете, че отсега нататък ще станете светии. Ако светийството не е вложено във вас отначало, вие сте изгубени. Всеки има възможност да стане светия, но трябва да извоюва нещо. Например някой има нужда от търпение, друг – от кротост, трети – от смирение. Ще работите върху това, което ви липсва, както ученикът работи върху дадени задачи. Изучаваш рисуване – ще се упражняваш. Например като рисуваш устата, трябва да предадеш нещо от характера на човека. Когато похвалят някого, устата му особено се отваря. Той казва: „Моля, не ме хвалете!“ – Остави човека, нека те похвали. Ти си мълчи, не прави никаква бележка. Слушай какво ти разправят. Казват: „Ти си учен човек.“ Кажи си: „Амин, тъй да бъде!“ Казват, че си много щедър. „Не съм още щедър, но както казвате, тъй да бъде.“ У вас има една скритност. Пред хората казвате едно, пред себе си мислите друго. Това е само да не се изложите пред хората. Питат те: „Ти ли направи това?“ – „Аз го направих.“ Какво ще направиш, ако по твой адрес се говори лошо? Не се оправдавай, но кажи: „Щом нося лошото в себе си, ще нося и доброто.“

И тъй човек трябва да разбира процесите, които стават в природата. Когато вятърът духа, не му се сърди. Или измени пътя си или го забрави и продължи своя път. Защо да не ти е приятно, че вятърът те духа? Ти казваш: „Днес ли се намери този вятър да ме духа?“ По-добре кажи: „Колко хубаво се развява косата ми! Колко е приятен този вятър!“ Ако ти падне шапката, ти се сърдиш на вятъра. Удариш се на някой камък, сърдиш му се. Защо не се извиниш на камъка, че не си го видял? Това е цяла философия. Това са методи за самовъзпитание. Вие мислите, че като отидете на Небето, ще бъдете между ангелите и ще се учите от тях. Там има голям оркестър от различни инструменти. На едного ще дадат цигулка, на друг мандолина, китара, пиано и вие трябва да свирите. Какво ще правите, ако не знаете да свирите? Мислите ли, че ангелите ще ви свирят, а вие само ще слушате. На небето и слушателите взимат участие. Там не е като на Земята. Цялата публика взима участие. Сега вие слушате моята лекция, но ако сте на небето и слушате една лекция, няма да останете само слушатели, но веднага ще вземете участие – ще започнете да проповядвате.

Казвате: „Тази работа не е за нас. Ние не сме дошли още до това развитие.“ Всеки ще направи това, за което е готов. Детето, като постъпи в първо отделение, учи това, което е за него, а не каквото баща му може да учи. Бащата може да отиде за вода с големи стомни, а детето не може да направи това.

Освободете се от внушението, че не сте такива, каквито трябва да бъдете. Не, вие сте точно такива, каквито трябва да бъдете. Няма по-добри хора от вас в България. Ако има такива, нека дойдат да ми докажат, че са подобри от вас. Аз ще ги опитам. Аз нося 20 килограма вода. Някой казва: „Аз пък мога да носа 40 килограма.“ Добре, ще опитам. Ако наистина носи 40 килограма и в мене ще се яви желанието да бъда силен като него. Не е важно количеството, важно е и аз, и той да носим водата с радост, с добро чувство. Този закон работи в човека. Ако дам на един човек парче хляб или цял хляб, целият хляб няма да го ползува. При възпитанието, малкото, дадено с любов, ползува повече, отколкото голямото без любов. Станеш сутрин рано, вдълбочи се в себе си, да приемеш една малка мисъл. Кажи си: Днес няма да се сърдя, няма да търся лошите черти в братята и сестрите.“ Сега вие заемате положението на пророк, предсказвате кой е добър, кой е лош. Ти не се пророк. Бог не те е пратил, като Натана, да казваш на хората да се покаят, да изнасяш грешките им. Станеш ли от сън, иди при сестра си, при брата си и кажи една добра дума. „Братко, изглеждаш много добре. Лицето ти е светло, виждам, че нещо хубаво преживяваш. От няколко време забелязвам, че нещо хубаво се събужда в тебе.“ Кажи това и си замини. Можете ли да го приложите? Това се формули. Без формули не може. Всяка дума е формула, всеки поглед е формула, всяко движение е формула. Всичко, което съзнаваме, мислим, чувствуваме, са все формули. Това са сили.

Сегашните хора очакват да дойде Христос на земята, да оправи света. Те го очакват като светлина. Наистина, Христос ще дойде по пътя на светлината. Но по този път вървят и човешките мисли и чувства. За да дойде Христос на земята, всички хора трябва да имат гениални умове и светли сърдца. Тогава, като срещнеш една сестра или един брат, ще видиш първо доброто в тях. Ще знаеш, че в тях Бог е работил и продължава да работи. Видиш ли някакъв недостатък, ще знаеш, че това е нещо външно, което лесно се изчиства. Вземи тази картина и я измий. Тогава ще се любуваш само на онова, което Бог е създал. Във всеки човек им нещо, създадено от Бога и нещо – от човека. Спирайте се върху това, което Бог е създал, а не върху човешкото. Щом видите нещо хубаво, красиво в човека, това е Божественото, което работи в него. Ако си кисел, това е човешко, ако съжаляваш за това, Божественото работи в тебе и те насърчава да бъдеш друг. Работете върху красивото във вас. Казано е в Писанието: „Ако вие не пребъдвате в Мене, и аз във вас, нямате живот в себе си.“ Направете превод на тези думи.

И тъй, мислете върху това, което вие разбирате, а не върху това, което другите разбират. Важно е, какво вие сте разбрали. Казано е още: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Това да бъде тема на вашия живот. Работете върху нея. Пазете се от закона на самовнушението. След закона на внушението иде законът на вдъхновението. То иде от Божествения свят. Като приемете вдъхновението, вие влизате в друг свят. Няма да напуснете Земята, но с мисълта си ще живеете в друг свят. Да живееш в света на вдъхновението, това значи да измениш начина на мисленето и на чувствуването си. Та, първо регулирайте закона на самовнушението. Как? Чрез противодействие. Внушите ли си мисълта, че сте лоши, че нищо не можете да направите, кажете си: „Не съм толкова лош. Ще бъда добър, ще излезе нещо от мене.“ Непостоянен си. – „Постоянен съм! В бъдеще ще съм още по-постоянен.“ Ти си безверник, не можеш да се молиш, не можеш да правиш добро. – „Мога да се моля, мога да правя добро.“ Не можеш да учиш, нищо не разбираш. – „Мога да уча, мога да разбирам.“ Като си внушаваш по този начин, ще придобиеш светлина, която ще ти помага. Това е един от великите методи за успеха на човека. Работи с този метод година, две, три.

И тъй на всяка лоша мисъл, противопоставяй добра, положителна мисъл. Дойде ли в ума ти положителна мисъл, тури я на мястото и. Това значи: всяка добра мисъл трябва да се реализира.

14 лекция от Учителя,
държана на 21 декемврий 1932г.
София, Изгрев


Вътрешни опити*

Размишление

Ще прочета 10 стих от 21 глава на Притчите: „Душата на нечестивия желае зло; ближният му не намира милост пред очите му.“ Тема за следния път: „Отношение между твърдата почва, водата, въздуха и светлината“

В пътя на развитието си хората достигат до класическата мисъл. Какво нещо е класическата мисъл? Всяка мисъл, която се повтаря, е класическа. Казват за някои музикални парчета, че са класически. Класическата музика се нуждае от малко сол. Значи, тя трябва да се осоли. Има неща, в които присътствува класическият елемент. Те са нещо завършено. Някога и човек става класически. Кога? Когато мисли, че знае всичко. Като му разказват нещо, той мисли, че и това знае. Той е станал класически. Казват му: „Виж как изгрява слънцето!“ – „Зная, много пъти съм го виждал.“ – „Виж как светят звездите.“ – „Зная, виждал съм ги.“ Каквото види около себе си и каквото му казват, той мисли, че всичко знае. Какво знае младият за младостта, която носи в себе си? Той знае само, че е млад, но какво нещо е младостта не знае. Някога и той е недоволен от положението си, иска да бъде като дядо си. Като остарее, сам не знае какво представя старостта и е недоволен от нея. Младият не е доволен от младостта си, възрастният не е доволен от възрастта си, а старият – от своята старост. Защо, като си желал да станеш стар, не си доволен от старостта си? Значи човек никога не е доволен от това, което има. Имаш знание и от него не си доволен. Тогава какво търсиш в живота си! Знание имаш, не си доволен, богатство имаш, не си доволен. Казваш, че любов ти трябва. И любов имаш, но пак не си доволен.

Сега аз говоря за земния човек. Защо е недоволен? Защото не разбира промените в живота. Като минава от младост в старост, той не разбира защо става тази промяна. Младият няма знания и казва: „Млад съм, но нямам знание.“ Следователно задачата ти като млад е да напуснеш младостта си и да търсиш знанието. Старият път няма младост, но знание има. Старият е изгубил и младостта, и любовта си, затова е недоволен. За да се задоволи, старият търси любовта. Ще кажете, че младият търси любовта. Не, старият търси любовта, а младият – развлечението. Някои обвиняват младите, че се занимават с любов. Според мене, младите търсят развлечение, а старите – любов и като не я намерят, умират. Като се предават на развлечения, младите правят много грешки и започват да страдат. Младият остарява, а старият умира. За стария се казва, че заминава за Небето, т.е. влиза в рая. Какво прави там? – Новоражда се. Там той е между разумни души. Един ден, като му дотегне, той отново ще слезе на Земята. Много хора живеят временно в рая, след което го напущат и слизат на Земята. Някога и вие сте напуснали рая, но и до днес продължавате да го търсите.

Сега, като казвам „вие“, разбирам Иван, Стоян, Драган, но това са псевдоними. Когато си тури един псевдоним, човек иска да скрие нещо, да не се знае името му. Псевдонимът не е реалност. Всеки има по един псевдоним. В него се крие нещо, както в лотарийния билет се крие щастието на човека. Казвате, че този билет печели един милион. Понякога парите изгубват стойността си и се равняват на германските марки след общоевропейската война. В това време и американските долари бяха изгубили стойността си. Какво щастие може да се гради върху такива пари? Като не мислиш върху това, казваш: „Може да ми се падне една голяма сума.“ Ти си представяш бъдещата печалба и върху нея градиш живота си. Въпрос е дали ще ти се падне голямата печалба. Въпреки това, допущаш, че ще спечелиш нещо. Какво струва днес един милион лева? Ти си мечтаеш за тези пари, но най-после казваш: „Каквото дойде.“ Ти не разсъждаваш, защото не си опитал, какво означава милион. Казваш: „Праздна работа е лотарията, но да си опитам щастието.“

Такова нещо е и онзи свят за съзнанието на човека. Мислиш, че като отидеш на онзи свят, ще те приемат направо в рая, дето ще стоиш 200 – 300 години. Най-после казваш: „Онзи човек и в рая е недоволен, търси нещо.“ Когато е недоволен човек, търси само белята си. Тя съдържа велика истина. Който не е дошъл до белята, той не може да дойде до тайните на живота. Който намери белята той е дошъл до известни открития, той иска да се освободи от мъчнотиите си. Освободи ли се, той е вече доволен.

Сегашният човек се нуждае от знания. Той ще придобие знания по пътя на възможното, а не на невъзможното. Щом е на Земята, той трябва да търси възможното. Обаче, има неща на Земята, които са невъзможни. Например вие определяте какво нещо е истината. Нито един от вас няма още ясна представа за истината. Нея ще я намерите в конкретните прояви. Често се говори за знание, за мъдрост, за музика. Всеки знае какво е музиката; всеки може да вземе един инструмент и да свири. Но това подразбира системно знание и техника. Някой говори върху хармонията и мелодията, но какво е отношението между тях, какъв е вътрешният им смисъл? „Не зная какво е музиката. Не зная какво е и любовта. Не зная какво е животът.“ Обаче казваш: „Аз живея.“ Това, че ти живееш, то не е още животът. То е само предисловие на живота, на това което търсиш.

Сега аз ще начертая една наклонена линия на дъската. Защо е наклонена тя? Все има някаква идея в нея. Тази идея е мярка на нещата. Тя е наклонена по отношение на друга някоя първична линия. Вие държите ръката си изправена нагоре. Какво е било първото положение на вашата ръка? Какво е било първото положение на вашия организъм? Като човек, който ходи изправен на краката си, вие заемате перпендикулярно положение към Земята: главата има отношение към центъра на Слънцето, а краката – към центъра на Земята. Следователно човек има два центъра: като мисли, той се отправя към центъра на Слънцето, а като чувствува – към центъра н Земята. Щом повдигнеш ръката си нагоре, ти имаш вече някаква мисъл. Сама по себе си произволна, тя не се повдига. Каквото движение да правите – назад или напред, нагоре или надолу, вие имате отношение към вашия вътрешен живот. Дали ще мръднете очите си нагоре или надолу, надясно или наляво, това движение изразява известна идея. Във всяко движение има смисъл.

Човек иска да знае защо една мисъл го заставя да се движи или да не се движи. Някога той се смее, а някога е сериозен. Дава ли си отчет, защо е така? Всеки трябва да си два отчет за всичко. Всеки даден отчет за нещо може да бъде обикновен или класически. Казва се за човек, че може да бъде лек, може да бъде и тежък, да се държи с тежест. Тежките работи потъват във водата, а леките плуват над водата. Следователно ако си във водата, трябва да бъдеш лек, да плуваш на повърхността и. Под „тежък човек“ разбирам умен. Лекият не е толкова умен. Без вътрешно съдържание, думите нямат никакъв смисъл. Аз бих предпочел да нося лек човек на гърба си, отколкото тежък. Бих желал да нося лека торба на гърба си, отколкото тежка. Ако под „лек човек“ разбирам човек без знания, а под „тежък“ човек с знания, думите се осмислят, стават положителни.

В какво се заключава знанието на човека? Казваш: „Аз искам да зная. Да знаеш нещо, не подразбира всичко да знаеш. Ако искаш всичко да знаеш, ти си търсиш белята. Това е невъзможно, това е и непоносимо. Как ще се справиш с една голяма енциклопедия от знания? Да познавате всички отрасли на науката, затова са нуждни най-малко 2000 години и да работите по 8 часа на ден и всеки живот от 40 – 80 години. Понеже всички сте обикновени хора, едва ли ще се намери един, който да е мислил право цели 80 – 120 години, да е работил и да е учил. Какво ще научи човек от един кратък живот? За да придобие много знания човек трябва да спи малко и да работи много. Сегашният човек спи седем – осем часа, два часа яде и едва ли му остават три – четири часа за учене. Ако живее 80 години и всеки ден работи по три – четири часа, какво може да научи? Важно е знанието да се приложи. Има учени в света, но те повече говорят за знанието си, а по-малко прилагат. Време е да се внесат нови теории в знанието и да се приложат. Старите теории изживяха своето време.

Защо светът още не се е оправил? Много естествено, светът е пълен с идеи, които хвърлят сянка в човешките умове и сърдца, а с това пречат на светлината да ги озари. „Кога ще се изправим?“ Когато изхвърлите старите идеи от умовете си и приемете новите идеи. Те хлопат вече на умовете ви, но вие не ги приемате. Казвате: „Ако приемем новите идеи, светът ще се обърне с главата надолу.“ Светът сега е обърнат с главата надолу. Новите идеи именно ще го обърнат с главата нагоре. Всяко пълно шише ще обърнеш с главата надолу, за да излееш от него водата. Щом се излее водата, ще го обърнеш с главата нагоре. Някои хора ще обърнеш с главата надолу, за да изтече всичко, което е в тях. Така те ще дойдат в нормалното с положение и ще бъдат готови да възприемат

Някой казва: „Искам да стъпя на краката си.“ Ако водата от дробовете ти е излязла навън, ще стъпиш на краката си, ако не е излязла, по-добре е още да не стъпваш. Такова е положението на удавения. Ти си попаднал в едно мочурливо място, пълно с кал. Който попадне в това място, ще загази в калта. Положението на рибата в това място е пагубно. Хрилете и се напълват с кал и тя умира.

И светът, в който живеем, някога запушва нашата дихателна система и ние умираме. Щом дихателната система се запуши, човек престава да мисли. Щом не мисли, той умира. Следователно ако питате защо умира човек, казвам: Човек умира, защото престава да мисли. Да мислиш, значи да дишаш. Щом престанеш да мислиш, и дишането престава. Мисълта е на място, докато държиш ума си отправен към Бога. Той е извор на живота. Щом мислиш за Бога, ти имаш отношение към непреривния живот. Ще мислиш постоянно за Бога. Защо? За да живееш. Ако започнеш да човъркаш мисълта си, ти ще изгубиш своя живот. Тури Бога в себе си и слушай какво ти говори. Все ще умреш някога, но поне ще разрешиш задачите си. Иначе, пак ще умреш, но няма да разрешиш задачите си. Ако искаш да намериш правия път, първо мисли, какво си ти. Обективната проява на Бога е човекът, а субективната проява – ближният на човека. Ако не познаваш себе си, как ще познаеш вътрешното, от което си излязъл?

И тъй, хората се спъват в живота си, защото вместо да изучават себе си, те се занимават с въпроса, какво представя Бог. И това не е лошо, но за този въпрос се иска голям ум. Този въпрос може да се разреши едва след хиляди години. Сегашният човек не е в състояние да го разреши. Казано е, че човек е направен по образ и подобие на Бога. В какво се вижда това подобие? Във възвишените мисли и благородни чувства на човека. Те са образ и подобие на Божественото начало в него. Като вървиш по пътя на своите светли мисли и благородни чувства, ти ставаш истински човек и поемаш правия път на живота. Да бъдеш истински човек, това не значи да се мислиш божество. Някой казва, че няма подобен на него. Значи той е божество. Питам: какво божество си, щом страдаш или боледуваш? Друг е въпросът, да кажеш, че като Бога няма друг. Защо? Защото Той е съвършен. Той никога не се изменя. При това, каквито промени да стават вън от Него, нищо не Го засяга. Какво ще кажете за човека? Той живее в свят на постоянни промени, които го засягат. Защо и за какво стават тези промени? Това е философски въпрос, който някога ще се разреши.

Има един свят, който никога не се мени. Той е реалния свят. Светът на промените е нереален. Там има големи страдания. Дето няма промени, там е блаженството, там е реалния свят. В света на промените има и радости и скърби. Чуя ли, че някой се оплаква от живота си, от страданията си, аз вадя заключение, че той е в света на промените. Когато спи, човек се радва, когато е буден, той страда. Когато някой каже, че целият му живот е пълен със страдания, аз го питам, на колко години е. – „На 40 години.“ – Значи 20 години си спал, 20 години си бил буден, т.е. 20 години си се радвал и 20 години си страдал. Като ми говориш за страданията си, ти имаш пред вид онези 20 години, когато си бил буден, кажеш ли, че си се радвал, ти имаш пред вид онези 20 години, когато си спал, когато щастието те е посещавало. „Цял живот съм страдал!“ – Не говориш истината. – „Цял живот съм бил в тъмнина, не съм видял нито един слънчев лъч.“ На колко години си? – „На 40.“ Значи цели 40 години Слънцето не е изгрявало. Не говориш истината. Аз вадя заключение, че когато Слънцето изгрявало, ти си спал, когато залязвало, ти си бил буден. Значи 20 години си бил в тъмнина и 20 години в светлина.

Казвам: Освободете се от илюзиите на своя живот. Трябва да знаете кога сте будни и кога спите. Невидимият свят изпраща страдания на хората, да ги събуди. Страданията са остен, който боде хората и казва: „Станете! Доста сте спали!“ Един американец милионер обичал повече да си поспива, поради което много от предприятията му пропадали. Когато трябвало да си нареди работите, той спял. За да става рано, той заповядвал на слугата си да го събужда със сила. Слугата влизал рано сутринта в стаята му и започвал да го дърпа, да го тегли за косата. Господарят скачал веднага хващал слугата си и го изпъждал вън. Недоволен от господаря си, слугата го напуснал. Така се изредили десетина слуги, но никой не могъл на научи господаря си да става рано. Най-после дошъл един здрав, силен, смел слуга. Още първата сутрин той успял да се справи с господаря си: започнал да вика, да го бута, един момент не го оставил спокоен. Господарят скочил от леглото си и се хвърлил върху слугата. Започнала се борба: слугата отгоре, господарят отдолу; господарят отгоре, слугата отдолу. Най-после слугата успял, господарят се разсънил и повече не легнал. На другата сутрин, като видял, че слугата влиза в стаята, господарят веднага скочил от леглото си. След това слугата казал: „Господарю, сега ще изпълниш договора, ще ми дадеш десетте долара.“ Договорът гласял: ако слугата успее да събужда господаря си навреме, всяка сутрин ще получава по десет долара, ако не успее, той ще дава същата сума на господаря си. Господарят благодарил на слугата и изпълнил задължението си.

Казвам: Всеки от вас има по един такъв господар и по един слуга в себе си, които са в постоянна борба. Който бъде победен, той плаща. Най-после слугата побеждава. Той успява да събуди господаря си и да го застави да плати. Слугата казва: „Ще ставаш рано и ще плащаш. Много има да плаща господарят и трябва да плаща. Така ще научи един добър урок, ще придобие едно добро качество. Само така човек ще предприема хубави работи и всякога ще успява в предприятията си.

Помнете: всичко, което става в света, е на място, нищо не е произволно. Ако при сегашното състояние на развитието си, човек не следва перпендикуляра на своя живот, никога не може да бъде свободен. Вие още не сте свободни. Прозяваш се. Свободен ли си да скриеш прозявката? Какво нещо е прозявката няма да говоря. Ако говоря за нея, ще ме разберете криво. В мисълта ви ще влезе един лош образ, от който мъчно ще се освободите. Ставаш сутрин от сън, не знаеш какво положение да заемеш. Свободен ли си? Някой става по права линия, друг – по крива. Защо се движиш по права или крива линия сам не знаеш. Обаче знае се, че всяка постъпка има свое определено движение. Всяко ставане от сън, всяко движение, всяко ядене, има свой определен смисъл. „Аз мога да правя каквито искам движения.“ – Можеш, но всяко движение носи последствията си. Затова казвам: „Не, приятелю, ти не можеш да правиш каквото искаш. Опитай се да излезеш в града и да правиш каквото искаш. „Мога да говоря каквото искам.“ – Не е така, ще говориш само избрани работи. „Мога да ходя дето искам.“ – Не можеш да ходиш дето искаш. Ще ходиш само там, дето ти е определено. „Не мога ли да ходя на училище?“ – Какво си придобил от училището? „Нямам ли право да ходя на работа?“ – Ще ходиш на работа, ако си нахранен и облечен. Как ще работиш, ако си гладен и необлечен? Щом нямаш дрехи, ще седиш вкъщи. – „Тогава ще се примиря с положението си.“ – Ще се примириш, разбира се, няма какво да правиш. Какво ще стане с тебе, ако не учиш, ако не работиш, ако не се примиряваш? „Дотегна ми това, искам да си почина малко.“ Питам: какво нещо е почивката? Почивката подразбира права мисъл. Само в правата мисъл има почивка. Плувецът, който плува в бурното море, иска да се добере до една скала, да се облегне на нея и там да си почине. Да си починеш, това значи да избегнеш блъскането на едно чувство в друго. Щом те блъскат вълните, ти си в развълнуваното море. Влезеш ли там, трябва да намериш една основна мисъл в себе си, на която трябва да стъпиш. Само така ще уравновесиш силите на своя организъм.

Казваш: „Аз остарях.“ – Какво от това? „Аз съм млад.“ – Какво от това? Дали си стар или млад, това нищо не значи. „Не ми е дошло времето за работа.“ – Това не е никаква философия. Ще дойде и твоето време за работа. Каквото е днес, това ще бъде и тогава. „Още не съм човек.“ – Според мене, ти първо си човек, а после друго нещо. – „Искам да уча, да намеря своя учител.“ Ти търсиш учител, майката търси дете, а детето кого търси? Първо майката ли трябва да търси или детето? – Първо майката трябва да 1ърси, а после детето. Кой иде пръв: учителят или ученикът? Ако няма ученици, какво ще прави учителят? Ако няма учители, какво ще правят учениците? Как ще намериш учителя си, ако не си роден? Кого търси душата? – Духа. Като се радва и скърби, душата търси духа, т.е. реалността. Като слезе на Земята, душата влиза в света на промените. Тук тя търси начин, по който да се освободи от ограниченията на живота. Тя има една задача – да намери своят Учител – Великото Начало – Духа.

Като се говори за Духа, хората се натъкват на противоречия. Духът е отвлечено понятие за тях. Всъщност Духът освобождава човека от противоречията. Без Духа, той не е свободен, около него се движат различни духове – пияници. Той е в затвор, осъден да лежи 10-20 години. Моли се, плаче, дано някой го освободи. Иде Духът, плаща за него и казва: „Втори път да не правиш такива разходи.“ Духът го пита: „Защо задлъжня толкова много? ,Ядох и пих.“ – „Като си ял и пил, кое е най-сладкото ядене?“

Пишете върху темата: „Най-сладкото ядене.“ Пишете това, което вие знаете и сте опитали, а не което други са писали. Казваш: „Аз зная това.“ Много неща знаеш, но като ги описваш, виждаш, че нищо не знаеш. От знание до знание има разлика. Като изучавам живите линии на човешкото лице, намирам известно съкращение в тях. Линиите на носа, на очите, на веждите, на устата крият известна тайна в себе си. Тя именно трябва да се изучава. За да се домогнеш до това знание, трябва да знаеш под какъв ъгъл да гледаш. Само така ще можеш правилно да ги измериш.

За пръв път имах такава опитност в Сливен. Когато открих една жива линия на лицето на едного, аз видях от главата му да излиза мека, приятна светлина. Казах си: „Сега разбирам, какво означава живата линия и какви са отношенията и към човека.“ Някога и вие ще видите една жива линия и ще възприемете нейната светлина. Живата линия е Божествена мярка. Тя произвежда преврат в човешката душа. Живата линия е подобна на варта. Първоначално човек е бил затворен. Всичко около него е било тъмнина. Той се мъчил да отвори вратата, да излезе вън. Ако може да отвори вратата, пред него ще се открие цял свят.

Мнозина от вас сте в затвор. Вие трябва да отворите вратата, да излезете на свобода. За това с нуждай големи усилия. Казваш: „Като изляза от затвора, тогава ще направя каквото трябва.“ – Не, още сега ще се научиш да отваряш и затварят вратата, да проникне повече светлина в затвора. Още сега светлината трябва проникне в телата ви, да се обновят. Щом се обновите, ще постигнете много неща. Днес хората говорят вече за подмладяване. Това е въпрос, който засяга всички. За подмладяването са нуждни много неща. Ако не знаете как да се храните, не можете да се подмладите. Не могат да се подмладят онези, които ядат месо, пушат и пият. Човек се подмладява и остарява – от него зависи. Казваш: „Аз от отказах от месото.“ Отказал си се, но като го видиш, дояжда ти се. Това показва, че още не си се отказал от месото, както трябва.

Един наш познат разказваше своята опитност: „От 12 години съм вегетарианец. Един ден влизам в една гостилница и ми замириса приятно на момици*. Много обичах момици. За момент забравих, че съм вегетарианец. Сядам пред една маса и поръчвам да гостилничаря да ми донесе готвени момици. Той донесе една чиния и я сложи пред мене. Веднага се сепнах, сетих се, че не ям месо и си казах: „Чудно нещо, какво щях да направя!“ Скъпо щях да платя яденето на момици. Извиках гостилничаря и казах: „Извинете ме, връщам яденето, не съм разположен.“ Платих яденето и излязох. Вървя по улиците и си мисля: Не съм станал още вегетарианец. Сега, като ви наблюдавам, виждам, макар и да следвате Новото учение, често изпадате в изкушения.

Обичам да наблюдавам хората и да се посмея малко с тях. Някой си мисли: „Откак влязох в новия път, изгубих свободата си.“ Ти никога не си бил свободен, никога не си бил в новия път. Новият път освобождава човека. Обърни се назад, да видиш, че си още в стария път. „Не мога да се обърна, да гледам назад.“ – Много естествено, докато си в стария път, нищо не виждаш. Турците казват: „Да гледаш красивото, в каквато и да е форма, това е благословение.“ Сега хората казват: „Това не гледай, онова не гледай; това не прави, онова не прави.“ Те се наплашили толкова много, че се страхуват даже от сянката си.

Един американски професор завел жена си на една интересна сказка за електричеството. Сказчикът разказвал за металите, като добри проводници на електричеството. Той направил няколко опити, с които доказал, че ако електричеството минава през такива проводници, по никой начин не може да падне гръм върху големи здания. Жената на професора слушала внимателно цялата сказка и като впечатлителна дълго време не могла да се освободи от думите на сказчика. Една нощ в съня си тя чула някакъв шум в стаята, дето спали и веднага събудила мъжа си. „Какво има,“ запитал професорът. – „Гръм пада!“ Той започнал да търси в стаята коя е причината за шума, но жена му тревожно казала: „Не се докосвай до стола! Не се приближавай до камината! Стой настрана!“ Така тя разкарвала професора цяла нощ и не го оставила да спи. Гръм щял да падне и го убие. Какво било учудването на професора, когато отворил прозореца и видял, че небето било ясно, чисто, атмосферата тиха и спокойна, без никакво електричество. В това време по улицата минавала кола, която вдигала шум, но в главата на жената се преплитали впечатления за атмосферното електричество и гръмотевици, от които не могла да се освободи. Като се успокоила, професорът казал: „Съжалявам, че те водих на сказката. Развали ми съня.“

Стремете се към истинското знание – знанието на окултната наука в прав смисъл на думата. В това знание се крие истинското, естествено разрешение на живота. Новото знание, което придобивате сега, не може да заличи старото, което носите в себе си. Божественото знание разрешава всички въпроси и отношения, които съществуват в целокупния живот. Ако не можеш да поставяш нещата на своето място, ти влизаш в противоречие със себе си. Иде при тебе един от твоите кредитори, който казва: „Плати дълга си, срокът дойде.“ – „Нямам възможност, пари нямам.“ – Това не те спасява. Казвам: за да отложиш срока на полицата, ти трябва да знаеш законите на живота. Там ще намериш правилен начин за отлагане на полицата. Ако не знаеш какво да кажеш на кредитора си, скоро ще се намериш в затвора. Кредиторът е готов да се боксира с тебе. Той може да те набие на общо основание.

Сега аз говоря за временния живот, с който постоянно влизаме в стълкновение. Аз говоря за вътрешните кредитори, на които човек постоянно се натъква. Бориш се със себе си. Това е един от твоите вътрешни кредитори. Ти искаш да го изпъдиш, но той е по-силен от тебе. Изпъдиш го от едно място, той дойде от друго и казва: „Ще платиш!“ Така продължава борбата ден, два, седмици, докато най-после платиш. Казваш: „Аз съм господар на себе си.“ Какъв господар си? Като видиш трудното положение, тогава плащаш.

Една госпожа разказваше своя опитност. Мъжът й пиел. Тя имала пари в банката. Понеже се страхувала, да не би той да извади парите и да ги изпие, тя се обърнала към един свой чичо за съвет. Той й казал: „Вместо да живееш със страх, за парите, по-добре ги дай на мене, да оженя дъщеря си. Един ден ще ти ги върна.“ Тя се съгласила. Когато поискала парите си назад, той казал: „Не е ли по-добре, че ожених дъщеря си с твоите пари, отколкото да ги изпие мъжът ти.“ Догато се страхувала от мъжа си, чичо й я изиграл.

Често и вие изпадате в положението на тази жена. Вместо да спасите нещо, вие го изгубвате. В края на краищата излиза едно и също. Или мъжът ти ще изпие парите или чичо ти ще те изиграе. Ако момата е щастлива поне в женитбата си, парите отишли на място. Обаче тя не била щастлива. Мъжът й я биел по три пъти на ден. В случая но-добре беше пияницата да изпие парите, отколкото да се ожени младата мома и да бъде нещастна. По-добре беше пияницата да се ожени за кръчмаря. Добре е и момата да получи парите, но да беше поне щастлива. Това са изводи. Какъв смисъл има да дам пари на една мома и тя да бъде нещастна. Какво са допринесли моите пари? Всяка жертва, която правим, трябва да даде добър резултат, да ни ползува. Всяка жертва, която не ни ползува, е безпредметна. С други думи казано: „Ако жертвата, която направя, не е за славата Божия, нищо не допринася. Ако жертвата е за славата Божия, тя носи благословение за всички хора.

Каквито други закони да поставяте, това е така. Всяка жертва, която повдига само мене, без да създава връзка между мене и Този, за когото се жертвувам, Който ме е пратил на Земята, тя няма смисъл. Някога страданията допринасят нещо по-добро, отколкото радостите. Въпреки това някой човек не желае да страда. Ако трябва да правите избор между страданията и радостите, всеки ще избере радостите. Понеже доброволно никой не иска да страда, Невидимият свят ни изпраща страданията без да ни пита. Христос каза на един от учениците си: „Това, което сега говоря, не го разбирате, но един ден ще го разберете.“ Чрез страданията вие ще разберете вътрешния смисъл на живота. Не е въпрос да се критикувате. Някога мислите, че сте много усърдни, че сте много набожни, че изпълнявате Божията воля. Ако е така, радвам се, но не се заблуждавайте. При всички случаи трябва да познавате коя е Божествена мисъл и коя – човешка. Постъпваш неправилно и казваш: „Това е човешко, а онова – Божествено.“

Това, което разделя хората и ги смущава, то е човешко. Тури човешкото настрана. То има по-голямо тегло от Божественото. Дойдеш ли до Божественото, ти си свободен. То се познава по свободата, която дава на човека. Божествената мисъл, превръща неразположението в разположение, болестта в здраве. При човешката мисъл, болестта се усилва. Ти боледуваш, искаш да оздравееш. Как ще стане това? Спомни си, има ли човек, с когото да си в лоши отношения или към когото да имаш лоши чувства. Изпъди от съзнанието си лошите мисли и чувства. Щом направиш това, няма да се минат два – три деня, и ти ще оздравееш. След това покани тези хора у дома си и поговори с тях. Може да си изпаднал материално, да не ти вървят работите добре. Приложи същия закон. Ако и при това положение работите не се оправят, разбирам, че в твоя живот има нещо криво. Срещаш богати хора, нека ти е приятна тази среща. Хора, на които е дадено богатство, и те изпълняват Божията воля. „Ама, те са крали.“ Докато държиш в ума си мисълта, че те крадат, ти сам се петниш. За богатите хора е казано: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие.“ Обаче богатият, който съзнава, че богатството му е дадено за благото на всички, той е на прав път. Който съзнава, че дарбите и способностите, умът, сърдцето, волята и тялото са за благото на всички хора, той е богат човек. Щом използуваш тези богатства за общо благо, ще дойдат и другите богатства на помощ. Живей съзнателно, но не мисли да трупаш богатства. Мислиш ли само за богатства, ти си на крив път. За да се свържеш с всички богати същества на Земята, трябва да се координираш с тях. Даже и когато учиш, когато разрешаваш важен въпрос и тогава ще работиш за благото на човечеството.

Дали си богат или беден, стреми се към перпендикуляра на живота. Ако той се измени, явяват се наведените линии. Перпендикулярът показва истинската посока на движението, което може да бъде бързо и бавно, правилно и неправилно. Който се движи неправилно, той изменил посоката на своя перпендикуляр. Ако умът ти се движи бавно, ти нямаш в себе си истинския перпендикуляр. Казваш, че и без мисъл може да се живее. Не можеш да не мислиш. Без мисъл, това значи да вървиш по наклон и да се отдалечаваш от перпендикуляра на своя живот. Искаш да уредиш живота си. Как ще го уредиш, като си преплетен с хиляди същества? Трябва да разбираш естеството на тия същества.

Например ти влизаш в областта на лъвовете, в областта на големите змии. Как ще се справиш с тях? Има един правилен начин за това. Ще се превърнеш на птица и ще хвърчиш над тях. Ако не хвърчиш, ти ще се бориш с тези същества, ще воюваш, ще настъпваш и отстъпваш, ще падаш и ставаш. Ако не се превърнеш на птица, всички ще те гонят. Безопасно е положението на птицата. Тогава нека змиите и лъвовете те гонят, колкото искат. Докато си с крилата на птицата и знаеш как да хвърчиш, никой не може да те засегне. Крилете представят човешката мисъл. Следователно ако знаеш да мислиш, ще се освободиш от хищниците на живота. Ако не можеш да хвърчиш, ще паднеш в техния огън. Огънят представя лошите условия.

И тъй, онази мисъл, която може да създаде криле и да ни освободи от мъчнотиите, е правата мисъл. Тя е перпендикуляр на живота. Ако между две разумни същества можете да издигнете перпендикуляр, това се дължи на правата мисъл. И наклонената линия е отношение между разумни същества. Щом перпендикулярът е разумен и наклонената линия има отношение към него. И тя е перпендикуляр към друга права. Обаче в абсолютната разумност има само един перпендикуляр. Това е правото верую. Единственият истински перпендикуляр, който разрешава всички противоречия, е истината. Тя показва правата посока на движение. Без истина никой не може да се справи с мъчнотиите си. Дойдеш до една голяма мъчнотия, извикай истината. Тя ще те освободи. „Само Бог може да ме освободи.“ – Прав си, само истината може да те освободи, Бог е истина. Молиш се, не получаваш отговор на молитвата си. Защо? – Не носиш истината в себе си.

Сега, като ви говоря по този начин, вие мислите, че искам да ви убедя в думите си. Не искам да ви убеждавам, но искам да проверите това, което знаете. Ако искам да повярвате в думите ми, това е насилие.Аз не си служа с насилие. Важно е, че това, което говоря, е истина. Иначе то е праздна работа, мъртва линия. Ако приложите тази неща в живота си, първо вие ще се ползувате. Перпендикулярът и наведените линии ще се осмислят, ако ги поставите някъде в живота си. От тези линии мога да съставя едно уравнение и да го реша. Ако нямате никакво отношение към тези линии, те ще бъдат само забава за вас.

Казват за някого, че носът му е дълъг. Важно е колко е дълъг. Ако тази линия е жива, човек мисли право. Не е ли разработен носът, не може да се говори за права мисъл. Когато човек има любов, устата му е добре оформена. Работете върху себе си, да придобиете любовта. Трябва да знаете колко отворена да бъде устата ви. Малцина държат устата си естествено. Някой стиска устните си, друг ги държи крайно отпуснати. Окултния ученик трябва да държи устата си свободно. Отворената уста показва, че физическият живот в човека взима надмощие. Стиснатите устни показват, че егоизмът взима надмощие. Ако се докарваш много, тщеславието взима надмощие. Така трябва да държиш устата си, че да ти е приятно.

Перпендикулярът трябва да бъде посоката на твоя живот. Ако следваш тази посока, целият ти живот ще бъде естествен. Чувствата и желанията ти ще се облагородят. Казваш: „Нервен съм, не мога да търпя хората.“ Преди да се разгневиш и караш, кажи си: „Ще почакам малко, докато се успокоя.“ Дай естествено положение на устата си, усмихни се и тогава говори. „Ще ме питат защо се усмихвам.“ Никой няма да те пита. Чистата, естествена усмивка внася живот в човека. Чистият поглед повдига човека. Видиш ли такъв поглед, казваш: „Никога няма да забравя този поглед.“ Чистата усмивка връща човека от кривия път. Една сестра казваше: „Един ден мислех да направя нещо лошо. Ти мина край мене, погледна ме и се усмихна. Веднага се отказах от лошото си намерение. Никога няма да забравя тази усмивка и този поглед.“ Погледът ми говорел: „А вървиш по този път, ще пострадаш.“ – „Какво да правя?“ – Ще се върнеш от този път и ще вървиш в посоката на перпендикуляра, т.е. в правия път. Погледът, усмивката са сигнали от разумния свят. Ето защо, като срещнеш един човек, погледни го с чистота и любов. С погледа си ти казваш: „Бог те създаде да мислиш добре и да вървиш в правия път.“

Ако разумните същества нямаха пред вид доброто на човека, никога не биха му отправили своя чист, любовен поглед. Съветвам ви да си купите едно малко огледало, в което да се оглеждате често. Когато искате да обидите някого, да му кажете една лоша дума, извадете огледалцето си и се огледайте. Вижте какво е положението на устата ви, линиите на очите, на носа, на веждите и започнете да мислите за перпендикуляра на живота. Вижте каква промяна ще стане с линиите на лицето ви. Наблюдавайте се обективно, като че гледате друго същество, вън от вас. Ако можете да измените мисълта и състоянието си, вие сте на прав път. Щом изправите линиите на лицето си, вие сте се избавили от голяма опасност. Всеки трябва да има ясна представа за себе си. Аз вече не си служа с огледало. Защо? Защото и без огледало виждам най-малките промени в себе си. И при най-малката промяна в състоянието ми, мога да опиша какви са линиите на очите, на веждите, на устата ми и какво е отношението между тях. Аз мога веднага да възстановя и най-малкото отклоняване, което става в мене.

Тази сутрин мислех да ви посвиря малко, но не можах. И така свиря. Между мисълта и музиката има известно отношение. Ако не знаеш как да постигнеш нещо, не можеш да свириш, нито да пееш. Днес правя словесен разбор на нещата. Друг път ще направя разбор с цигулката, т.е. чрез музиката. Аз съм посветил на музиката цели десет години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли какво представя едно разумно движение или един мек тон? Като взема цигулката, правя различни движения – един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мене. Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми. Така съм дошъл до вътрешното познаване на тоновете. Някога свиря тихо, само за себе си, някога свиря бурно. От начина на свиренето вадя заключение за влиянието на силните и тихи тонове върху човека. Всеки тон – силен или тих, висок или нисък, мек или груб, оказват различно влияние. Те произвеждат различни промени. Това са начини за самовъзпитание, с които разполага музиката. Който прилага тези методи, той може да си служи и с музиката. Като ставате сутрин от сън и не сте разположени, пейте основната гама „до“. След това взимайте тоновете в терца, в кварта, квинта, докато се разположите. Пейте и не се страхувайте.

Мнозина дохождат до индуския метод на съзерцанието. Докато не минеш през пътя на пеенето, на хармонията и мелодията в музиката, не можеш да дойдеш до съзерцанието. След това иде съзерцанието. Бог е създал ларинкса за пеене, за говор, затова и говорът трябва да бъде музикален. Опитай се да произнесеш думата „брат“ или „сестра“ музикално. Една дума може да се произнесе меко, грубо, тихо, силно, по разни начини. Кажеш ли на някого „братко“, да му трепне сърдцето. Един брат ми казваше: „Само веднъж чух да ми се каже „братко“, но толкова музикално, че никога няма да го забравя.“

„Нали трябва да бъдем откровени?“ – Грубостта не е откровеност. Да бъдеш откровен не значи да кажеш всичко, каквото мислиш и желаеш. Вдълбочи се в себе си и помисли как ще произнесеш думите „брат“ и „сестра“. За следния път, десет души от вас да произнесат думата „сестра“. (Учителят пее 10 пъти думата „сестра“ на различни тонове.) Ако не можете да я произнесете правилно, ще попеете малко. Ето как ще я произнасяте. Ще седнете в стаята си и ще произнесете тихо, с дълбочина думата „сестра“. След това ще я изпеете. Ако не сте доволни, ще се коригирате. Сестрата по-лесно пее думата „братко“, отколкото „сестра“. И братът по-лесно пее думата „сестра“, отколкото „брат“. Това е истината.

Следната лекция ще ви дам няколко елементарни правила за работа. Сега и плодове ядете, но вода газите, жадни ходите. Знаете ли какво е влиянието на правите и кривите линии в живота? Ще кажете, че Господ ги е създал. Господ ги е създал, но те са велика азбука, която трябва да се изучава. Ако не знаете как да ги нареждате, нищо няма да придобиете. Те са като мислите и чувствата. Ако знаете как да ги нарисувате, те ще произведат цял преврат във вас.

И тъй, братята ще пеят думата „сестра“ и сестрите – „брат“. Така ще се образува един дует. Може да ви се вижда смешно, но е приятно. Велико нещо се крие в думите „брат“ и „сестра“. Кой от вас не е имал брат и кой не е имал сестра? Те крият известни възможности. Не се смущавайте от възможностите. „Мога да се съблазня.“ – Остави настрана съблазните. Те идват отвън, от изкусителя. Щом го няма, пей думите „брат“ и „сестра“, колкото искаш, и за последствията не мисли. Докато братът е обективната страна на сестрата, а сестрата – обективната страна на брата, обективният свят става за нас достъпен. Той е по-достъпен от субективния. Следователно когато братът мисли за сестрата, това е обективната страна на живота. Докато разглеждаме идеята за Бога, като външна страна на живота, Бог всякога ще се интересува за нас. Така ние изразяваме Неговия живот. Чрез нас Той коригира нещата. От нашия живот Той вижда, доколко са реализирани Неговите идеи. Ако не могат да се реализират, Той ги коригира. Щом Божиите идеи се коригират, ние сме вече отражение на тях. Докато Божиите идеи не се реализират в живота ни, ние всякога ще се натъкваме на дисонанси.

Тайна молитва

15 лекция от Учителя,
държана на 28 декемврий 1932г.,
София, Изгрев


Работа на природата*

Размишление

Тема за следния път: „Качества на разумния човек.“

Често хората се запитват защо са дошли на Земята. Отговорът е прост: Човек е дошъл на Земята да учи. Много време е учил и много знания е придобил. Важно е какво е приложил от тези знания. Той знае какво нещо е доброто и какво – злото, въпреки това, запитва защо са допуснати злото и доброто в света. Той говори за тях като за нещо отделно от него. Когато злото и доброто не са поставени на своето място, те действуват, но не произвеждат нуждния резултат. Например една майка има доброто желание да задоволи детето си, но му дава храна, неподходяща за него. Тази храна е здравословна за възрастния, но не и за детето, за него тя е вредна. Значи желанието на майката е добро, но резултатът е лош.

Като не разбират законите на живота, мнозина изпадат в заблуждения. Например те очакват да дойде Христос на Земята, придружен от ангели, да оправи света. Това е физическо разбиране. Преди две хиляди години Христос дойде на Земята, но не оправи света. И сега да дойде, пак няма да го оправи. Защо? – Защото Неговата мисия е друга. Даже и да наказва хората, да ги възпитава със сила, пак няма да оправи света. Питам ви: Защо вие, които признавате, че Христос ще оправи света, не се оправите? Вие очаквате нещата да станат магически: да кажете една дума и всичко да се оправи.

Следователно всеки ден човек се убеждава, че между знанието и прилагането има голяма разлика. Всеки знае нещо върху теорията на музиката, но малцина могат да изпълнят това, което знаят. Теоретически допущате, че Христос ще дойде отгоре и ще оправи света. Чрез кого ще го оправи? Чрез хората. Тогава защо хората първи не се оправят? Водата слиза отгоре и напоява долините, но ако те не я използуват, все едно, че нищо не са получили. Въпреки всичко напояването иде от високите места, от планините. Мисълта, като нещо възвишено, иде отгоре, от високите места. Ето защо, не е достатъчно човек да казва, че мисли, но трябва да знае произхода на своята мисъл. Някой казва, че само една мисъл го занимава, не му трябват повече. Можеш ли да минеш с едно ядене цял живот? На същото основание, само една мисъл не решава въпросите на живота. Неразположен си, страдаш от нещо, но ядеш. Недоволен си, пак ядеш. Храната обаче не те освобождава нито от болестта, нито от неразположението. Значи храненето не разрешава всички въпроси, но все пак допринася нещо. Някога постът намалява недоволството, но не напълно. Значи не само физическият пост и глад лекуват, но и духовният. Като постиш повече ще дишаш. Тогава вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете – ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта си. Мнозина от вас още не са усвоили правилното хранене. Някои постят често, но малцина са достигнали до двадесетдневен пост. Чрез поста калявате волята си и така издържате на повече работа, учене, мислене.

Ще кажете, че много неща знаете. Много знаете, но не сте разрешили всички въпроси. Това зависи от обработването на знанието. Търговецът знае да урежда работите си и да печели пари. Друг знае как е създадена вселената. Кой от двамата живее по-добре на Земята: който има много пари, или който има много знания? Един знае свойствата на билките, може да лекува всички болести; друг различава добрите от лошите хора – познава качествата на нещата. Кой от двамата живее по-добре? И едното, и другото знание е на място и добро. Но важно е, кое знание е съществено, належащо. Има знания, които са нуждни за даден момент. Минаваш през известна депресия. Как ще се справиш с нея? И светията, колкото да е напреднал, някога минава през депресия, но той знае как да се справи.

Някога се съблазняваш от нещо. Предчувствуваш, че няма да излезеш на добър край, но не можеш да си дадеш отчет, не знаеш от де иде изкушението и как да се освободиш от него. Неразположен си. Какво разбираш под неразположение? За тебе тази дума е толкова разбрана, колкото и понятието „красота“. Гледаш се в огледалото и казваш: „Не се харесвам, не съм разположен.“ Какво не си харесваш? После, пак се погледнеш, казваш си: „Харесвам се, разположен съм. Има нещо хубаво в мене.“ Кое харесваш, кое е красивото в тебе? Някога като си недоволен от себе си, търсиш вината в огледалото. Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа. Под красота разбираме хармония, която се отразява върху човешкото лице. Когато силите и способностите в човека действуват постепенно и хармонично, лицето му е красиво.

Значи произходът на красотата се дължи на вечната хармония между душевните сили в човека. Вие отделяте душевните сили от красотата, като че нямат нищо общо с хармонията на духовния свят. Затова именно някога човек е външно красив, а вътрешно грозен; външно е мек, добър, а вътрешно груб, лош. Казваш: „Това е друг въпрос.“ Не е така. Ако ангелът, светията изгуби своето вътрешно разположение и доброта, лицето му потъмнява и погрознява. Затова, когато се яви лошия дух, той се мъчи да си придаде външно меки черти на лицето, за да се покаже добър. Така постъпват някои светски хора. Ред поколения те си служели с лъжата и днес, по атавизъм, носят отпечатъка и на своето лице. Други ред поколения са крали, поради което носят на лицето си линиите на кражбата. Външно те минават за духовни, отправят погледа си нагоре, а всъщност наблюдават как могат да те използуват и излъжат. С теб заедно се молят, а след това те обират. Длъжен си да им платиш за молитвата. Те казват: „За пари не се молим.“

Такива гости имате всеки ден в себе си. Кажеш ли, че си неразположен, че нещо те мъчи, отвътре, аз зная, че те е посетил неканен гост. Изобщо, крадецът и лъжецът са слаби хора. Те си служат с хитрост. Силният пристъпва направо към целта. Питате: коя е причината, дето ред поколения, крадецът и лъжецът си служели с тези слабости? Както и да ви обясня, същността на този въпрос остава неизяснена. Днес и слабият, и силният крадат, но слабият се хваща по-лесно. В желанието да се скрие някъде, той се издава. Силният обаче може да задържи това, което е взел.

Казано е в Писанието: „Целият свят лежи в ръцете на лукавия.“ Това значи, че светът се управява от лошите хора. Казано е още, че Бог е господарят на света. Как ще разберете това противоречие? От една страна е казано, че Бог е господарят на света, а от друга страна се казва, че лошите управяват света. Защо Бог позволява лошите да управяват? Някои могат да философствуват, че това е допуснато за развитието на космоса. Възможно е, всичко може да се допусне. Други търсят причините и последствията на това, но и те не знаят същината на въпроса. Обаче Христос, като дойде на Земята, не разреши въпроса, защо съществува злото, но каза: „Не противи се на злото.“ Защо? – Защото то ни управлява. Това, което се иска от човека, е да не греши, но докато трябва да се подчинява на злото, ще се подчинява. Ти искаш да водиш добър живот, но си слуга при един несправедлив и лош господар. При това, знаеш, че не трябва да се противиш на злото. При какви случаи трябва да изпълняваш всичко, каквото ти заповядва и при какви случаи не трябва? Казано е в Писанието: „Не се кълни нито в името на Небето, нито в името на Земята.“ Ти знаеш това, но държавата те задължава да се кълнеш. Казано е също, че всяка власт е дадена от Бога. Как ще примириш това противоречие? Как ще се справиш с борбата, която става в твоя ум? Кой път ще избереш? Ето една задача, която предстои да се реши и то така, че пак да водиш добър живот.

Често говоря за молитвата, като необходим процес за човешката душа. Някои казват, че молитвата не решава въпросите. Кой ги решава? – Работата. Молитва не изключва работата. И молитвата е работа. Молиш се на Бога за нещо, искаш да ти помогне, да решиш задачите си. Така се молиш и на хората. Отиваш при един учен и се молиш, да ти покаже как да изореш нивите си, кога да ги посееш и т.н. Ще възразиш, че нивата не иска молитва, а мотика. Така е, но работата има отношение към разумния човек. Значи според разбирането на светските хора, глупавият се моли, а разумният работи. Коя свекърва се радва на снаха си, която само се моли? Свекървата казва на снаха си: „Дъще, омеси хляб.“ – „Чакай да се помоля.“ – ,Дъще, сготви обяд.“ – „Чакай да се помоля.“ Каквото я накарат, тя все се моли. Тогава кой ще омеси хляба? Кой ще сготви обяда? Никоя свекърва не може да бъде доволна от снаха, която само се моли, без да работи. Ако снахата работи, даже и да не се моли, свекървата е доволна от нея. Свекървата казва на снаха си: „Когато се молиш, скрий се някъде, да не те виждам. Когато работиш, искам да виждам какво правиш.“

Днес хората са обърнали нещата наопаки: когато се молят, всички ги виждат, когато работят, никой не ги вижда. Защо? Защото или малко работят или никак. За да бъде силен, човек трябва да знае кога и как да се моли. Казваш на някого: „Не трябва да се молиш.“ – Това е моя работа. Аз зная, трябва ли или не трябва да се моля.

Какво нещо е молитвата? – Вътрешен процес, в който сърдцето и душата взимат участие. Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърдцето и душата не взимат участие в молитвата, човек взима само външни пози, без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране – външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си. Молитва, при която умът е пълен с различни образи, не се приема. Като се молиш, ще освободиш ума си от всички образи. Те са оръжия за света. Молитвата не се нуждае от оръжия. Като отиваш при Бога, ще бъдеш сам и няма да носиш никакво оръжие. Ще се молиш само за себе си, за никого другиго. Казано е, че трябва да се молите един за друг. Това се отнася до колективната молитва. Ще гледаш да уредиш първо своите работи, а после работата на другите. Казваш: „Аз не се моля за себе си, за другите хора се моля.“ Това значи, да мислиш, че Бог ги е забравил и ти трябва да Му напомняш да им помага.

Преди години получих писмо от една чужденка, молеше ме да и помогна в нещо. Скоро след това получих второ писмо, в което ме запитва защо не съм и помогнал. Ако вие сте на моето място, какво бихте й отговорили? Вашият син е в странство, пише, че има нужда от четири – пет хиляди лева. Очаква отговор, но нищо не получава. Пак пише на баща си, защо не отговаря на писмото му и защо нищо не изпраща? Много просто. За да получите отговор на молитвата си, първо вие трябва да изчистите разбирането си за Бога, да не остане нито едно петно върху Неговото име. Някой гледа на Бога като на обикновен човек. Това е естествено. Докато човек не излезе от себе си, т.е. докато не се познае, той няма да бъде доволен, а недоволството е причина за неуспеха във вашия живот.

Някой е недоволен, че няма баница, а друг, че няма круши. Какъв е произходът на баницата и на крушата? Баницата има човешки произход, а крушата е продукт на природата. Някой е недоволен, че не е красив, а друг, че не е силен. Ако искаш да бъдеш красив или силен, и в двата случая желанието ти е користно. Искаш да бъдеш красив, за да обръщаш внимание на хората. Искаш да бъдеш силен, за да си оправиш работите. И тъй колкото и да си красив, все ще се намери някой по-красив от тебе, колкото и да си силен, все ще се намери по-силен от тебе. Можеш ли да бъдеш толкова силен, че никой да не те победи? Силният не разрешава всякога въпросите правилно. Външно силният носи повече материя, обаче вътрешно силният не е всякога обемист. Силният има изобщо големи разходи. Макар и силен, той се нуждае от чужда помощ. Силният има на разположение много оръжия, но сам той не ги носи – слуги му услужват. Какво ще прави той, ако слугите се откажат да му услужват? Силата на човека се дължи на общата сила на милиардите клетки, от които е съставен неговия организъм. Те влагат силата си в човека. Случва се, че някои клетки силно се индивидуализират и започват самостоятелен живот, каквото кажат те, всички ги слушат. Когато клетките изгубят вяра в първичната монада, те постепенно отслабват. Това значи, че те се отделят от общия организъм.

Казваш: „Да съм силен, че да става каквото ще!“ Силата не е единна, тя се дължи на колективната работа на милиардите клетки. Да събереш силата на всички клетки в едно, да обединиш всички разумни същества в себе си, за това е нуждно знание, умение и вяра. Казвам, че силата се заключава във вярата. Какво може да направи сама вярата? Тя не разрешава всичките въпроси. Има неща, които не се постигат с вяра. Може ли да опечеш хляба само с вяра? Може ли житото да израсте само с вяра? Аз вярвам, че като започна една работа, след мене ще дойдат множество разумни същества, да направят това, което сам не мога. Обаче аз вярвам, че след мене ще дойдат мнозина, да свършат започнатата работа. Като вярвам, ще работя и разумните същества ще помагат. Ако не ми помага, моята вяра в тях нищо не допринася. Вярата има смисъл в разумния свят. В свят лишен от разумност, вярата няма никакъв смисъл. Ако не се отговаря на молитвата ви, вие сте в неразумния свят. Молиш се често и казваш: Не чува ли Бог молитвата ми? Защо не ми отговаря? Не е ли Той навсякъде?

Питам: защо като не получавате отговор на молитвата ви, се усъмнявате в Бога? Вие искате Бог да задоволи едно от желанията ви, което за сега не ви е потребно. Например искате да бъдете учени. За сега това не ви е нуждно. Искате да станете писатели. И това не ви е нуждно. Сегашният свят не се нуждае от много писатели. Искате да станете поет. Сегашният свят няма нужда и от много поети. Той се нуждае от офицери, инженери, от изобретатели на взривни вещества, на задушливи газове и др. Сега не е време за поезия. Сегашният свят няма нужда и от молитва. Той се нуждае от работници, от копачи, орачи.

Сега вие ме слушате като говоря, но между вас има две партии: едната партия ме слуша, взима участие в говоренето, но в нея има нещо користолюбиво. Втората партия слуша и прилага. Първата партия се интересува от нещо, защото разчита на печелещия лотариен билет. Тя гледа с внимание към билета, трепти, иска да излезе пълен билет. Щом започне тегленето на лотарията, тя насочва ухото си и слуша. Печелещите билети излизат един след друг, но нейният не излиза. Защо не излиза? Ако и вашият билет печели, всички въпроси ще се разрешат. Обаче аз разглеждам живота другояче. Той си върви по свой, строго определен път. Всичко, което днес е определено за човека, му е дадено. Днешния билет е изваден вече. Определено е, колко въздух да поглъща всеки ден и какво да яде. Въпросът за днес е разрешен. Следователно като се моля, аз имам пред вид днешния ден, понеже днес искам неща, които в друг ден не могат да станат. Днес искам да постигна нещо в умствения свят. Трябва да бъда доволен и от най-малкото, което днес мога да постигна. Въпреки това, не си доволен и казваш: „Обувки нямам, шапка нямам, дрехи нямам.“ Имаш хляб, но си недоволен, че е корав, изсъхнал. Истинската философия на живота изисква да бъдеш доволен от днешния ден.

Казано е в Писанието: „Денят ще се погрижи сам за себе си.“ Майката не се ли грижи за детето си? Ако детето е здраво, майката му дава определеното количество храна, но ако е болно, тя ще му дава специална храна. Повечето от съвременните хора са болни. Те отиват при Господа да искат нещо. Той им дава едно, те искат друго. Искат неща, които не са в тяхна полза.

Не искайте неща, които ще ви причинят зло. Запример искаш да бъдеш красив. Можеш ли да се справиш с красотата? Ще кажеш, че Бог създаде красотата – всичко създаде. Бог ли създаде праха? Прахът е резултат на човешките недоразумения. Хората се гонят, преследват, рушат къщи, пътища. Те се преследват едни други, поради което никой не може да се похвали с мир и вътрешно спокойствие. Защо е така? Защото не са намерили мястото си. Те растат, развиват се, радват се и се веселят, но въпреки това са нещастни.

Какво може да се каже за прашинките? Полезни ли са на човека? Един ден те се обърнали към Господа с молба, да подобри положението им. Бог чул молбата им и ги направил водачи на водните пари. Той им казал: „Като се движите из въздуха, от време на време ще се спирате и ще посрещате водните пари. Те ще се спрат и полепят по вас. След това ще дойде вятърът на помощ и вие ще ги поведете, ще им покажете де трябва да паднат. Така именно вие ще вършите работа и ще бъдете полезни на човечеството.“ И човек в известно отношение е прашинка. Ако новите идеи не се групират около човека – малката прашинка и не образуват живите водни капки, животът е без смисъл и съдържание.

Често религиозните хора изпадат в фалшиво положение. В мъчнотиите си те очакват помощ отвън и считат, че разумният свят е длъжен да им помага. Без да е длъжен, той всякога помага. Не е било време, доброто да не е помагало, но не както вие искате, а както разбира то. Който не разбира закона, започва да роптае, както роптаеха едно време евреите против Мойсея. Те бяха недоволни от него, че ги изведе от Египет и ги лиши от месо и жилища. Те му казваха: „Дотегна ни да ядем манна. Само със сладки работи не се живее.“ Това беше израз на недоволството в човека. Кое прави човека недоволен? Бащата е недоволен от сина си, а синът – от бащата; майката е недоволна от дъщеря си, а дъщерята – от майката; господарят е недоволен от слугата, слугата – от господаря; приятелят е недоволен от приятеля си – навсякъде съществува скрито недоволство. Кое е онова, което може да ви задоволи? Щом сте недоволни, вие имате пред вид нещо, което може да ви задоволи.

Един ден една сестра ми каза: „Какво стана, че сега не ми обръщаш внимание, както по-рано? Да не съм сгрешила някъде?“ Слушам я и си мисля: това е нейно субективно схващане. От моя страна няма нищо особено. Важно е кое й дава повод да мисли така. Тя казва, че откак не обръщам внимание на нея, започнала да боледува и да страда. Значи когато Бог не обръща внимание на човека, болестите и страданията го посещават. Това е вярно, обаче какво ще кажете, ако Бог обръща внимание на човека, а човек не обръща внимание на Бога? Това е задача, на която трябва правилно да се отговори. Такава задача е например 12310. Какво означава десетата степен? Това е разумният принцип в света. Единицата е активното начало, което твори, а нулата – пасивното начало, което запазва нещата. Ако можете да използувате правилно числото 123, ще бъдете щастливи.

Числата 1,2,3 могат да се разместват и да получите нови числа – 213, 321. Те дават други резултати. Каквито и да са резултатите, човек не може да постигне това, което желае. Богат си, учен си, силен си, но пак не можеш да постигнеш онова, което душата ти желае. Като богат ще имаш удобства и удоволствия, като учен ще придобиеш знание, като силен ще придобиеш приятели, но и в трите случая ще има нещо, което не можеш да постигнеш. Ако отидете при Бога, с какво ще Го задоволите: със силата, богатството или с учеността си? Изобщо Бог е по-доволен от слабите, от простите и от бедните, отколкото от учените, силните и богатите. Не, че те са по-добри, но имат по-големи възможности да придобият онова, което душата им желае. Ставаш религиозен с цел да оправиш работите си. Ти си на крив път. Аз не отивам при Бога да оправя обърканите си работи, но да работя. Той ми е дал много блага. От мене се иска само едно: да работя за Бога. Следователно като отидеш на нивата, сам ще работиш, няма да чакаш други да работят за тебе. Какво прави чиновникът? Сутрин излиза на работа и търси превозно средство, не иска да ходи пеш. Като влезе в канцеларията, вземе перото и започва да пише. Щом стане 12 часа, туря шапката си и тръгва за дома си. Там го чака яденето, жена му е сготвила. Той се нахрани и пак отива на работа. Това става всеки ден. После той се пита: „Дали е доволен Бог от мене.“ Някой седи с часове у дома си, нищо не работи, само дърпа носа си, секне се. Защо се секне, не знае. Аз зная защо човек се секне. Като се секне, той хваща носа си и по такъв начин въздействува на своя ум.

Много правила съм ви дал, как да се секнете, как да хващате носа си, но не сте ги изпълнили. Ако приложите правилата, които съм ви дал, много объркани работи щяхте да оправите. Неразположен си, пипни носа си първо отстрани, после отгоре и си кажи: „Ще внимавам, да не направя някаква пакост.“ Казваш: „С пипане на носа работите не се уреждат.“ С какво се уреждат? – С мисъл. Вярно е, че мисълта оправя работите, обаче като мислиш, трябва да имаш някакъв предмет в ума си. Мисълта не е нещо отвлечено. Мисълта трябва да бъде чиста. И това е вярно, но чиста мисъл е тази, която поставя всяко нещо на своето място. Тя е свят на хармония. Не можеш да мислиш, ако не знаеш да поставиш всяко нещо на мястото му. Като отидеш на онзи свят, там всичките работи ще се наредят добре. И тук могат да се наредят. Тук имаме тяло, което ни пречи. И там ще имате тяло, и там ще ядете. Тук ти плащаш в гостилницата, там на тебе ще плащат. Тук учителите заповядват, учениците изпълняват, там е обратно: учениците заповядват, учителите изпълняват. Тук силните управляват, слабите изпълняват; там е обратно: слабите управляват, силните изпълняват.

Като ученици от вас се иска чистота и абсолютно безкористие. Срещнеш един свой учител, разговаряш се с него и като се разделите, казваш: „Искам да бъда като него.“ Радвай се, че той е учен, че говори добре, без да желаеш да си като него. Срещнеш една красива мома и си казваш: „Искам да бъда красива като тази мома.“ Радвай се на красотата й, без да желаеш да си като нея. Щом пожелаеш чуждото благо, ти ставаш нещастен. Ако някой е предмет на внимание за тебе, ти ще бъдеш предмет на внимание за други. За да бъдете доволни, радвайте се на добрите, учените, красивите хора, без да желаете да бъдете като тях. Щом срещна добър човек, аз си казвам: „Радвам се, че има добри хора на Земята. Радвам се, че аз съм такъв, какъвто Бог, ме е създал, не желая да бъда като него. Велик е Бог, че е създал такова разнообразие в света“ Вечер, като излизам на открито, радвам се, че виждам звездите. Не съжалявам, че не мога да отида до тях. Достатъчно е, че се ползувам от привилегията, да ги виждам. През деня се радвам на Слънцето, без да съжалявам, че не мога да отида до него, да го видя отблизо. Ако това е нуждно, някога и то ще стане. Казвате: „Кога ще напуснем земния живот?“ Аз никога не се задавам такъв въпрос. Докато съм на Земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като напусна Земята, пак ще се радвам, и ще благодаря, за новите условия. Какво по-хубаво от това, да бъда екскурзиант, да пътувам от Земята до Небето и от Небето до Земята.

Казват, че Земята е място на мъки и страдания. Това е субективно схващане. Бог работи върху Земята. Тя съдържа неизчерпаеми богатства в себе си, а ние я наричаме място на страдания и плач. Първото нещо, което се иска от вас, е да бъдете доволни от това, което имате. Ще кажете, че доволството лишава човека от условията да се развива. Чудно нещо, нима недоволството ви помага да прогресирате? Недоволството е написана книга, но това не значи, че написаната книга има условия да се развива. Който чете книгата, той има условия да се развива, но не и самата книга. Следователно много неща са написани върху вас, но вие не се ползувате от тях. Който чете написаното, само той има условия да се развива.

И тъй, бъдете доволни от всичко! Ако не можете да се радвате на една водна капка, на един скъпоценен камък, на един ручей, на един слънчев лъч, на един плод, на какво ще се радвате? Ако не се радвате на малките неща, няма да се радвате на големите. Какво искате тогава, да бъдете милиардери? И това не е лошо, но ако създадете нещо велико. Ето тези, които създадоха вселената, Земята, Слънцето, звездите, бяха милиардери. Затова астрономите казват, че във всяка звезда, в слънцата и планетите се крият големи богатства. Това са непостижими работи, а вие искате да бъдете милиардери. Какво ще направи един милиардер на Земята? Нищо особено. Обаче, дето мине, всички ще го ругаят, ще го наричат крадец, насилник, кожодер и т.н. Не е лесно да се справиш с мнението на хората. Аз ви съветвам: „Бъдете доволни от положението си и радвайте се и на милиардерите. Радвайте се на богатите хора, за да им помагате. „Защо да се радваме на всичко?“ – За да решите правилно въпросите на живота.

Недоволството нищо не разрешава. Защо? Един адепт влиза в обществото на учени, философи, поети, които разискват върху важни въпроси. Адептът изважда една клечка кибрит и я подава на събралите се. Никой не посяга към клечицата. Всички я поглеждат с недоволство и си казват: „Ние се занимаваме с велики въпроси, а този ни предлага една обикновена клечица. Какво ще правим с нея?“ Обаче един от тях взима клечицата, разглежда я и веднага се отправя към печката. Туря дърва в нея, драсва клечицата и запалва огъня. Всички учени и философи усещат, че към тях иде топлина и започват да разтриват измръзналите си ръце. Те стават по-разположени, започват да се разговарят по-оживено – топлината ги съживи. Адептът видял как треперят и им помогнал.

Казвам, ако малката клечица не запали огъня на твоето сърдце, твоите работи остават безсмислени. Вие не обръщате внимание на малката клечица, а очаквате да ви донесат един голям скъпоценен камък, или един златен пръстен с диаманти; друг път очаквате да видите някакво голямо чудо: да възкръсне умрелият или да се възнесе някой с огнена колесница като свети Илия. И това ще стане, но най-малко след две хиляди години. Какво ще правите докато дойде огнената колесница?

(Учителят нагласява цигулката си.) Какво искате да ви свиря? Това, което мене ме интересува, вас не интересува. Българинът обича да му се свири песента „Заплакала е гората, гората и планината.“ Вие какво искате? Нали имахте задача да изпеете думите „сестра“ и „брат“. Съставихте ли мелодия на тези думи? Който е написал нещо, нека го изпее.

Изпейте песента „Всичко в живота е постижимо“. Значи всичко е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Всичко е постижимо, когато доброто е основа на живота и разумността е цел. Тогава Духът създава условия за бъднините на човека. Вън има гъста мъгла, която оказва влияние върху гласа и струните на цигулката. Днес мъчно се пее и мъчно се свири. Мъглата произвежда депресия в атмосферата.

Тайна молитва

16-та лекция от Учителя,
държана на 4 януарий 1933 г.,
София, Изгрев


Две правила*

Тайна молитва

(Чете се темата: „Качества на разумния човек.“)

Всички математици решават задачата за определяне квадратурата на кръга. Тази задача се решава от математици и геометрици, но и до днес още не е решена. Знае се от геометрията, че срещу равни страни лежат равни ъгли. И обратно, срещу равни ъгли, лежат равни страни. В кръга се образуват четири равни триъгълника. Равни ли са квадратът и кръгът? Коя от двете фигури се явила първа? Квадратът ли е произлязъл от кръга или кръгът от квадрата? Ако те са произлезли една от друга би трябвало да имат една и съща основа. Може ли двама души да имат една и съща основа, един и същ произход и да се различават? Правите ъгли на кръга се образуват около центъра, а на квадрата – в периферията.

Ако прекараме двата диагонала в квадрата, получаваме четири триъгълника на които един от ъглите има върха си в центъра на квадрата. Квадратът, вписан в кръга, изглежда по-малък от него. Всъщност не е така, но перспективно изглежда по-малък. Трябва да се докаже, че квадратът е равен на кръга. Квадратът показва, че външните и вътрешните условия са еднакви или че външните условия и вътрешните постижения са еднакви. Значи външното налягане е равно на вътрешното. Обаче в кръга не е така. Там законите са различни. В кръга външното и вътрешното налягане не са еднакви. Външното налягане е по-слабо от вътрешното. Кръгът е фигура, създадена от разумно същество. Защо формата на главата е кръгла? – От голямото вътрешно напрежение. Защо челото е издуто отпред? – Пак поради вътрешното напрежение на мозъка. Ако главата на човек е квадратна, това показва, че мисълта му работи слабо. Такъв човек е крайно уравновесен. В него всичко е точно определено и отмерено.

Според индусите, човек не трябва да бъде нито радостен, нито скърбен. Какво ще бъде тогава? – Куб. Като куб, той е уравновесен, без никакви мъчнотии – нито външни, нито вътрешни. Според западните народи, човек живее в големи мъчнотии, които го правят неуравновесен. Затова казват: „За да се уравновеси, човек трябва да умре. Чрез смъртта той ликвидира с всичките си сметки.“ Питате: „Защо Бог създаде света?“ Аз питам вас: Защо казвате, че квадратът, вписан в кръга, не е равен на кръга? Ъглите и в двете фигури са равни, но има нещо в тях, което не е равно. Когато квадратът се движи около своя център, образува кривата линия на кръга. Тази линия показва пътя на движението или работата, която квадратът е свършил. Кривата линия представя заплатата срещу работата, която едно разумно същество е свършило. Искаш ли да знаеш колко трябва да се плати на един човек за известна работа, начертай един кръг, впиши в него квадрат и направи изчислението. Колкото и да работите, ще ви се даде само една четвърт от квадрата, т.е. един прав ъгъл.

Когато в техниката се говори за кръга и квадрата, взимат пред вид много съображения, а именно: какви сили действуват по права или крива линия; какво пространство заемат тези сили; каква енергия се изразходва; колко завъртвания и огъвания стават. Дойдете ли до сегашната математика и геометрия, казвате, че тези неща нямат приложение в дадените фигури. Не е така. Ето всички прави линии в човешкото тяло са линии на квадрата, а кривите линии, на главата например, са линии на кръга. Под „квадрат“ разбираме място, дето външните и вътрешните условия са еднакви, а под „кръг“ – место, дето тези условия не са еднакви. Значи кръгът е фигура, създадена при действието на две различно големи сили: голямо вътрешно налягане и слабо външно противодействие.

И тъй, ако искате да създадете в себе си нещо устойчиво, трябва да се поставите на такова място, дето външните и вътрешните условия са еднакви. Тогава характерът ви няма да се огъва. Ако се поставите на място, дето външните или вътрешните сили са по-големи, характерът ви непременно ще се огъва. Какво показват огънатите линии на очите? – Условията, при които се образували. Когато очите хлътват навътре, това показва, че външните условия са лоши. Човек започва да се тревожи, в резултат на което очите потъват навътре. Щом вътрешните условия са добри, очите изпъкват. Очите на богатия са изпъкнали, а на бедния хлътнали. Казваш „Очите ми са изпъкнали, а съм беден.“ – Не си беден, но ти си вложил парите си в банката с безсрочен влог и не можеш да ги извадиш. Музикант, който има изпъкнали очи, свири по-хубаво от онзи с хлътнали очи. Който не вярва в това, може да го провери. Добрият човек има изпъкнали очи, разбира се не като на кукумявката. Неговите очи са пълни, но не като на тия, които има много натрупвания около очите си. Очите на добрия са изпъкнали, пълни приятни. В тях се чете доброта и мекота на характера. Докато не разбира законите на природата, човек никога не може да си обясни защо очите биват изпъкнали или хлътнали, защо носът е дълъг или къс, защо устата е голяма или малка, защо езикът е плосък или остър, защо пръстите са дълги или къси, тънки или дебели, защо ръката е голяма или малка и т.н.

Българинът казва: „Видиш ли човек с дълги ръце и дълги пръсти, това показва, че той обича да попипва.“ Казват за някого: „Длъжка му е ръката.“ Обаче за цигуларя е добре да има дълга ръка. Къса ли му е ръката, не е добре за него. Вината не е нито в дългата ръка, нито в изпъкналите очи. Ако очите на човека са хлътнали, това показва, че условията му се лоши. Ако очите му са изпъкнали, условията са добри. Това е диагноза, по която се определя здравословното състояние на човешкия организъм. Когато човек губи силата си, очите му постепенно хлътват. Нервността и силните желания стопяват човека и очите му хлътват. Това показва, е в организма има малко мазнини. Щом очите хлътнат съвсем, те се затварят. Всеки знае кога се затварят очите. Тогава дават на човека безсрочен билет да замине за своето отечество. Ако иска да остане още малко време на Земята, той трябва да направи очите си по-пълни.

Това, което ви говоря сега, не е научно доказано. Туй са само изводи. От вас се иска да разрешите въпроса на какво се дължат лошите условия в живота. За да се докаже това, изхождат от гледището, че първоначално човек е бил създаден по един начин. На какво се дължи грехът? Знаем, че грехът е произлязъл от ябълката. На нея се дължат всичките нещастия и страдания. Ева се изкусила само при виждането на ябълката, т.е. от знанието, което очаквала да придобие. Виждането има един резултат, а знанието – друг. Каквото знае човек, това вижда; това, което не знае, никога не може да го види. Например ученият човек има микроскоп, под който разглежда и най-дребните, невидими микроби, в увеличен вид. Вървиш по улицата, ритнеш някой камък на пътя си, без да подозираш, че в него се крие един диамант. Ритнеш го с крака си и продължиш пътя си. Ако беше учен човек, щеше да разбереш, че в този камък се крие една скъпоценност, с която може да подобриш материалното си положение.

Казвам, на мнозина съм говорил повече от 20 – 30 години и въпреки това, очакват да дойде Христос на Земята, да ги спаси. Очаквате да дойде денят, в който изведнъж да станете добри. Хубаво е да живее човек с надежда. Тръгнали двама души на път; богат и беден. И двамата не носели хляб със себе си. Богатият казал: „Не съм свикнал да нося хляб със себе си. Деликатен съм, тежко ми е.“ Значи той се страхува, да не се осакати. Бедният казал: „Аз пък постоянно съм носил. Искаше ми се един път поне да изляза на разходка. Гърбът ми е охлузен от тежести.“ Гърбът на богатия е здрав. Понеже гърбът на бедния е охлузен, за да оздравее, той не трябва да се товари с нова тежест. Тръгват двамата на разходка. Единият с здрав гръб, а другият – с охлузен. Срещат един беден човек и го питат има ли нещо за ядене. Бедният казва: „Само сухи корички имам.“ – „Не ям сухи кори.“ – „Ако не ям, ще умра. Сух или не, ще ям. Иначе няма да издържа.“ Те продължават пътя си. Богатият очаква добрите условия, а бедният, без да очаква нещо, се натъква на лошите условия. Не се минава много време, богатият започва да куца, краката му не го държат. Бедният обаче е доволен от своите здрави крака. Защо богатият остава насред пътя? – Защото не може да яде. Той очаква да дойде Христос, да създаде добрите условия на живота. И вие, като говорите за Христа, очаквате благоприятните условия. Вие мислите, че като отидете на Небето, ще ви посрещнат ангели и светии и ще забравят вашите грехове. Те ще кажат: „Елате вие, благословени мои деца.“ Кой е благословен? Който се учи. Вие никога не сте се замисляли как ще стане тази работа, кой ще разреши въпроса за правите ъгли. Това не е ваша работа. И кръгът не е ваша работа.

Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте от онези богати, които не искат да им се охлузи гърба. Всеки казва: „Тази работа не е за мене.“ Значи тази работа е за бедните. За бедния, който нищо не знае. Като говоря така, всеки се запитва: ако разреша въпроса за квадратурата на кръга, ще реша ли задачите си в живота?“ Питам: Ако възлюбите Господа, ще решите ли задачите на своя живот? Или, ако посеете едно житно зърно в земята, ще разрешите ли всички въпроси? В какъв случай ще разрешите задачите си, ако посеете житното зърно или ако го оставите в хамбара? Казваш: „Аз не се интересувам от тези въпроси, остарял съм вече.“ Аз пък не се интересувам нито от младите, нито от старите. Младият е един чешит, старият е друг чешит. Като се говори за млад човек, разбирам такъв, който само яде, пие е се удоволствува. Като се говори за стар, разбирам човек, който ял, пил, удоволствувал се и сега търси начин, как да се изплати. Сега мисли, прави сметки как да се справи с дълговете си. Вие мислите, че старият носи някаква мъдрост в себе си. Никаква мъдрост няма той, сметки прави, има да плаща.

Казвате: „Млад е този.“ – Млад е, но на чужд гръб. Това не е младост. Млад е онзи, който дава половината от яденето си на своя ближен. Стар е онзи, който дава половината от знанието си на своя ближен. Докато младият не споделя яденето си с бедния, не е млад. И докато старият не споделя знанието си с невежия, не е стар. В това отношение източната и западната философия си приличат. Разликата е само в това, че източната философия говори за самоусъвършенствуване на човека. Важно е какво трябва да прави след това. Според моята философия, като се усъвършенствува и няма какво повече да прави за себе си, човек трябва да работи за другите. Само тогава животът се осмисля. Не работиш ли за другите, нищо не си постигнал.

Ако след самоусъвършенствуването си човек не знае какво да прави, той ще получи такъв отговор, какъвто е получил един голям американски оратор. След като говорил 400 пъти пред едно голямо събрание, той се обърнал към слушателите си с въпроса: „Какво можем да направим сега?“ Те му отговорили: „Най-добре ще направиш да си отидеш у дома и повече да не се явяваш пред нас, да ни смущаваш.“ Той ги пита какво може да направи за тях, а те му отговарят: „Едно ти остава, да си отидеш вкъщи. Ако направиш това, ние ще останем благодарни.“ Ако и ти говориш на хората 400 пъти и след това чуеш да ти кажат, че е по-добре да си отидеш вкъщи, да си починеш, отколкото да говориш, какво ще бъде твоето положение? Казваш: „Говорих ви 400 пъти. Какво разбрахте?“ – Разбрахме, че трябва да си отидеш вкъщи, да си починеш.“ И в Писанието е казано: „Иди да си починеш в мир.“

И тъй, който иска да се усъвършенствува, първо трябва да възстанови в ума си посоката на четирите прави ъгли. Само тогава той може да се движи правилно. Квадратът има два диагонала, четири страни и четири прави ъгли. Единият ъгъл представя човешкия ум, вторият ъгъл – човешкото сърдце, третия ъгъл – посоката на духа и четвъртият – посоката на душата. Това са четири възможности и постижения за човека. Под „възможност“ разбирам всичко, което иде отвън, което е дадено на човека. „Какви възможности имам аз?“ – Имаш здраво тяло, глава, ръце, крака, дарби и способности. Под постижения разбирам онова, което иде отвътре. Имаш стремеж, импулс, който трябва да използуваш. Ще седнеш на едно място да работиш, да развиваш своите възможности. Ще се занимаваш с правите ъгли и ще видиш, че всяка сила си има своето място: духът, душата, умът и сърдцето са поставени на мястото си. Числото едно е мястото на духа, две – местото на душата, три – на ума, четири – на сърдцето.

Следователно ще си служиш с квадрата като с емблема и с него ще решаваш задачите си. С квадрата ще си служиш като мярка, дето външните и вътрешните условия са уравновесени. И кръгът е емблема, но в него вътрешните условия са по-благоприятни от външните. В него външните и вътрешните сили не са уравновесени. Който мисли право, главата му е оформена, той може да работи всичко. Който не мисли право, главата му не е кръгла, не е добре оформена, той не може да работи. Каквито дефекти има човек на тялото, на главата или на лицето си, в бъдеще ще се изправят. Вътрешните сили в него работят и изправят дефектите по един правилен, геометрически начин. Квадратът е емблема на правата мисъл, но в него има нещо статично. Всяка линия, която не се огъва, е права и къса; всяка линия, която се огъва, е крива и дълга. От тук правя следния извод: най-късата линия е онази, която при никакви условия не се огъва. Питате, лошо ли е огъването? По-лошо е пречупването, но и в него има нещо добро.

Като ученици изучавайте човешкото лице, веждите, очите, да се убедите в това, което ви говоря. Какво означават огънатите, счупените и правите вежди? Какво означават отворените и затворените очи? Какво означават сенките под очите? Големите и дълбоки сенки показват, че може да имаш големи постижения, но ще минеш през големи изпитания. Иов имаше голямо богатство, но го изгуби. Като мина през големи изпитания, Иов придоби нещо велико, веждите му изтъняха и очите му се отвориха. С отварянето на очите, той придоби голямо знание. Вие искате да ви докажа нещата научно. Това не е моя работа, то е патент на учените. Ако си позволя да отнема правото на учените, тр