ТАЙНАТА И ИСТИНАТА ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ ДОБРЕ КЛЮЧ КЪМ УСПЕХ И СЪВЪРШЕНСТВО В ЖИВОТА

ЕСЕНЦИАЛНА ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА РЕЛИГИЯ - ТЕОСОФИЯ - СВЕТСКИ НАУКИ ОТГОВОРИ НА ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ЗА ЖИВОТА, ВЪЛНУВАЩИ ХОРАТА ОТ ДАЛЕЧНО МИНАЛО ДО ДАЛЕЧНО БЪДЕЩЕ

Издателство „Изгрев” - Бургас, 2011 Първо Българско издание Всички права запазени

Книгата е посветена на моя Духовен Учител - Всемировият (Космическият) Учител Петър Дънов - Ветия Ооипд* от България по случай 10 годишнината ми като негов последовател.

Той за мен е път отворен, що ме води към Отца.

Първото четиристишие от песента „На Учителя” по текст и музика на Борис Хаджиандреев, Ямбол, 1915 г, Сборник от молитви и песни на Духовна общност „Бяло Братство" в България, София,, 2001

Според твърдения на негови съвременници е на санскритски (староиндийски) език. Във всички издавани книги с негови лекции и беседи това духовно име се пише с ударение в края на думите, което е характерно за френския, език. Затова в настоящата книга авторът искаше да го изписва на френски език, както го е записала в отпечатана във Франция през 1983 г. книга „ Паневритмията ’’ неговата съвременница Ярмила Менцлова, балерина, на която той е възложил да „ оправи ’’ този ритуален танц - упражнения, пояснен от нея като „ човешката душевност (психизъм) в съюз с Космическата хармония По нейна информация медният барелеф с факела и свещта на страница 3 от нейната книга и предната корица на предлаганата книга е творба на скулптора Жорж Кутев, която е вдъхновена от цитираните под барелефа думи на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд. Скулпторът е бил също негов привърженик:.

Обикновено в лаптопите липсват френските букви с ударенията им и необходимия „ седий ” под буквата „ с ”. Ето защо авторът прие духовното име на Учителя Петър Дънов да се пише както се среща и в Интернет на английски език, но сударения в края на думите: Ветза Ооипд.

1-1Л. ОТНОСНО НЯКОИ ПРОТИВОРЕЧИВИ НАУЧНИ ТВЪРДЕНИЯ.

СЪОТВЕТСТВИЯ МЕЖДУ ВЪЗГЛЕДИ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ

1-2Л. СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОГ ИЛИ КАК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ ТОЙ

СЪЩЕСТВУВА ? - от творенията и изявите Му, както и от последните

I -2.1.2. Още за съществуването и същността на Бога от гледна точка

1 — 2.1.2. За „войната” срещу Бога — противопоставянето „светска

1-., 1.4.2. Още относно противоречиви и преобладаващи научни твърдения

I -211.5. Обобщение за съществуването на Бога и за неговите основни

1 - 2.2.1. Защо изграждането на представа за Бога е необходимо? - „ Първа

I - 2.2. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОГ или ЩО Е БОГ СЪГЛАСНО

живот........................................................................................................ 99

1 - 2.З.2.6. Бог и Светлинната? Човек и светлината? Духовнии обяснения

1 - 2.3.3. Относно определенията, тълкуванията и наименованията

I -2.3.4. Къде е Бог? - навсякъде. Външно (механично) и вътрешно (духовно)

I - 2.З.5. Говори ли ни Бог? - Да, индиректно и директно при познания I?умеI^ия

I - 2.3.6. Изявява ли се Бог на човечеството и как? -Да, чрез Неговите

и Управителят на Вселената и хората, за да ни помага

I - 2.3.7.2.1. Учителят Петър Дънов - Венква Воин? в? свободата

1 - ЗД^.З. 1. Учителят Петър Дънов - Венка Ооипд за смисъла и целта

на човешкия живот. Какво се иска от нас - сегашните хора?..... 139 I - 2.3.8. Обобщение за представата и същността на Бога: Абсолютен

I - 2.0. ЗА ПРОИЗХОДА НА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА

I -2.4.1. Относно представите на религия, теософия и светски науки

за „Началото”на Вселената. Някои философски категории. 033

I - 2.4.2. Възгледите на религия, теософия и светски науки за произхода

I -2.4.2.1. Относно видовете ~ възражения, съответстващи виждания

I - 2.4.2.2. Основни въпроси на антропологията. Противоречия и аналогии между религия и светски теории за произхода на човека.

Четири въпроса и отговорите им в Библията.................................. 181

I - 2.4.2.3. За същността на човека като плът, душа и дух от гледна точка

1-2.5. СЪПОСТАВКА НА ДВЕТЕ ОСНОВНИ УЧЕНИЯ,, ЗА СЪТВОРЕНИЕТО ”

И „ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА" ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ

1-2.5.1.1.

1-2.5.1.1.1.

I- 2.5.1.1.2.

1-2.5.1.1.3.

I - 2.5.1.1.4.

1-2.2.а.1.5.

I - 2.5.1.1.6.

1^ ^5.1.1.7.

1-а.ал.1.8.

I - 2.5.1.1.9.

1-2.5.2.

I - 2.5.2.1.

Християнските религиозни твърдения в БИБЛИЯТА

Основната причина за грехопадението и следствията от него.

За философията на страданията, изпитанията и трудностите в живота на хората. Дванадесет въпроса и отговорите им съгласно Библията................................................................................. 208

Може ли религията да реши човешкия проблем с греха? - Не, защото основаните на Любовта стандарти на Бога са извънредно високи.. 227 ТЕОСОФСКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ на Учителя Петър Дънов - Ветха

За инволюцията и еволюцията на човека..........................................237

За понятията „Жива Природа”, „Вселена”, „Космос”...................240

а) Еволюцията като промяна на човешките мисли, чувства

добродетели............................................................................. 267

д) Еволюция и раси, народи, общества, семейства,

1 - 2.5.3.2. Съпоставяне на дванадесетте изходна предпоставки - тези на

еволюционните материал неточно и теистично учения

I - 2.5.4. Относно четенето, разбирането, тълкуването и прилагането иа

I - 2.5.4.1. Кратка теософска характеристика на Библията от Учителя

Петър Дънов - Венка Бойно................................................................ 321

1-2.6. ЯВЛЕНИЕТО ХРИСТОС И ДУХОВНА ТА ЕВОЛЮЦИЯ НА

ЧОВЕЧЕСТВОТО.................................................................................... 334

Някои избрани моменти от Исусовата проповед на планината....345

I - 2.6.4. Относно спекулациите със забележителни хора и

велики личности..................................................................................... 362

СЪЩНОСТНА ПРАКТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА.

КАКВА Е ТАЙНАТА И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА?

МИСЛИ.................................................................................................... 414

И - 2.2. НЕВБООЯТНТАА ДЕБААДИВНА СИЛА НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ

И - 2.3 . ИЗЕОДИЗА. ТАИНАТА НА ЩАСТЛИЕИО ЖИЕОТ НА ЧОЕЕКА - ЗА

И - 3. КАК ДА СТ ПБИЛА1А „ЕОЛОМА ТА ТАЙНА ” - ТАЙНА ТА

ЗАКОНА НА ОТБАЖВНИВТО - ЗАКОНА НА ЛЮООЕТА - ЗАКОНА НА

III - 1.2.1. има неизпълнени желания и несбъднати мечти?

III - 1.2.2. Защо има много бедни и само 5% много богати?

III— 2. ДУХОВНИ ОСНОВИ НА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТНА ЧОВЕКА.... 458

III - 2.5. 'ЗА ДОБРОДЕТЕЛТА КА ТО ПЕРА ДУХОВНА ОСНОВА

III - 3. ПЕНРАГРАМЪ Т - ОКУЛТЕН СИМВОЛ НА ПЕТТЕ ДУХОВНИ

III - 6. ОГРОМНАТА РОЛЯ НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ,

III - 8. ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА И ОТНОШЕНИЯТА

III - 9.2. ОГРОМНАТА РОЛЯ НА ПОЛОЖИТЕЛНОТО МИСЛЕНЕ

III - 9.7. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ..................................................................... 505

ЕСЕНЦИАЛНА ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА. ТАЙНАТА И ИСТИНАТА ЗА ЩАСТЛИВ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА.

IV-4.3. ХРИСТОС Е „ЖИВОТЪТ"..................................................................... 543

IV—4.4. ЗА СЪЩНОСТТА НА МОЛИТВА ТА И ОТНОШЕНИЯТА БОГ - ЧОВЕК

IV-5. ОТНОСНО СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА ЖИВОТА...............................

IV- 7. ЗА ПОМОЩТА, ОКАЗВАНА НА ЧОВЕКА ОТБОРА И ДРУГИ

IV-8. КАК ДА ПРИДАДЕМ СМИСЪЛ НА СВОЯ ЖИВОТ ЗАВИНАГИ

ПРЕДИСЛОВИЕ

Истинното знание за живота на човечеството е разкривано частично, постепенно и е пътувало през вековете за да стигне до нас.

На базата на изпитано във времето познание и лично придобита опитност за силата на научния анализ, позовавайки се на езика на фактите (сбъднати пророчества и предсказания,, научно доказани религиозни и теософски твърдения), в моето съзнание възникна идеята да споделя в една книга триединно познание, получено от РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКИ НАУКИ, защото източникът на истинното знание е един — наричан най-често и кратко „Бог” от вярващите в Иего или „Висш Космически Разум " от някои учени, „ всеобщо информационно поле ’’ (от английския физик Р. Пенроуз), „Божествен Космически Компютър" или „световно поле на съзнанието" (от руските учени А.Е. Акимов и Г.И. Шипов, както и от българския физик Б. Палю-шев [4], [4ар. Сложността на контакта с това „всеобщо информационно поле" чрез „ тихия вътрешен глас ” на Бога в човека е причина за ирационалния (духовен) характер на творческия акт на човешкия мозък (без разсъждение и разум), изразен чрез появата на „нелинейни" форми на познание (извличане на „нелинейна” информация). Този творчески акт е основан на „ирационални фактори" — „нелинейни мисловни форми” (с център дясното полукълбо на мозъка ни) като например интуиция, прозрение, озарение, вдъхновение и др. [4а]. Физическите взаимодействия между индивидуалното човешко съзнание и „ световното поле на съзнанието " не са детерминиран линеен тип взаимодействия, каквото е например електромагнитното, а нелинеен тип, каквото е торсионното поле, което има преди всичко информационен характер във вероятностен аспект. Информацията в нейния вероятностен аспект е мярка за понижаване на неопределеността в познанието ни за природните процеси и явления, които имат вероятностен характер.

Заимстваните от използваната литература текстове са с вертикален шрифт. С такъв шрифт са представени също авторско подреждане и коментар на писаното през вековете по разглежданата тематика.

Скромните мисли на автора са посочени в книгата с наклонен шрифт.

ВИЕ - Драги Читатели, държите в ръцете си голямата ТАЙНА на Вселената и Великата ИСТИНА за Живота. Това познание може да промени Вашия живот — завинаги!

Книгата е предназначена и посветена на всички мислещи хора, търсещи обясненията,, Точността и Истината за Живота. Тя трябва да се чете с Любов, с внимание, бавно, спокойно, задълбочено и не само веднъж.

Книгата може да бъде полезна както на духовно пробудени така и на материално ориентирани хора, включително и на тези, които искат да притежават духовно и материално богатства, т. е. за теисти и атеисти..

Според Учителя Петър Дънов - Вешза Пойно „това, в което човек не вярва на този видим свят, ще повярва, когато отиде в Невидимия свят”.

Има много примери на хора (като този с видния български актьор Йосиф Сър-чаджиев), които след кома са се върнали от „ тунела ’’ към Отвъдното и са повярвали в религиозни и теософски твърдения.

Ето защо ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ, прочети с внимание и Любов тази книга и се надявам, че ще намериш отговори на интересни и полезни за Теб въпроси.

Преди всичко бих желал да благодаря на Триединиия Бог (Отец, Син и Свети Дух) и други Светли същества от Невидимия Разумен Свят, включително на великия българин Петър Константинов Дънов (1864-1944), с теософски знания, Духовен Учител (1897-1944), Мирови Учител (1912-1922), Все-миров (Космически, Вселенски, Всеобщ) Учител (1922-1944) Вейка Ооипд - духовното име, което той приема от Божествения свят като псевдоним.

Би могло да се добави и следното пояснение относно биографията на Учителя Петър Дънов (1864-1944):

1897 г. - Върху „помазания” (избрания) 33 годишен Петър Дънов слиза Светият Дух. С този Божествен акт Петър Дънов става Духовен Учител на Земята;

1912 г. - Когато е на един връх на края на с. Арбанаси, Христовият Дух се явява над него и Го пита дали ще работи за Него. Отговорът бил следния: „ Слушам, Господи, да бъде Твоята Воля, както на Небето, така и на Земята ” Христовият Дух се вселява в тялото на Петър Дънов и той става Мирови Учител;

1922 г. — Над Петър Дънов слиза благоволението на Бога — Отец (Господния Дух) и той е вече Всемиров (Космически) Учител с духовно име Вейка Ооипд. Над него е вече Светата Троица..

Признателен съм за стечението на обстоятелствата, при които ми се помогна да изградя за себе си една практическа философия за Живота на човека и да я оформя с написването на тази книга:.

Благодарение на дъщеря ми Таня получих три неща:

Като логическо следствие отправям Следващата благодарност и признателност на КИопда Вугпе и цитираните от нея личности от САЩ и Австралия - водещи учени, автори и философи, посочени и в настоящата книга, чиито фотографии можете да видите на страниците на впечатляващата книга „Тайната”.

Благодаря също на българския учен, академик Божидар Палюшев - преподавател по философия на науката в Лондонски университет по икономика, автор на интересната поредица от седем книги „Физика на Бога”, спечелили златен медал на форума „ Световни гении ’’ в Токио през 2003 г.

Изразявам благодарност на Д-р Джон Ленокс, професор по математика и философия на науката в Оксфордския университет, автор на критичната книга „Погребала ли е науката Бога?” и на професор Д-р инж. Вернер Гит, от Германия,, автор на дълбоко аргументираната книга „Творил ли е Бог чрез еволюция?”.

Посочените автори ми помогнаха извънредно много в този опит за разкриване, обосноваване и описание на едно триединно познание на база на грижливо подбрани и старателно подредени в логическа последователност безценни мисли от Християнската религия (Библията [ 1Р, теософски лекции и беседи на Учителя Петър Дънов - Вейка Поипо [2] и светски науки (физика, математика, електротехника, електроника, информатика, химия, биология,, медицина, история, астрономия, астро-физика, космология, философия) [3], [4], [5], [6] и други.

Ползването на 11] и [2] не е случайно, защото пророчества от Библията и предсказания на Учителя Петър Дънов - Ветха Йонно има сбъднати.

Типичен пример от Библията е идването на Христос на Земята като Месия (Спасител). А сбъднати пророчества на Учителя са: поражението на Германия във втората световна война,, създаването иа ООН и ЕС („ отпадането на митническите граници между европейските държави ”).

Благодаря също за информацията относно „ чудеса ” в периодиката „ Съобщения за успех” от цял свят на издателство „Кръг за духовна помощ в живота” към „Приятелския кръг на Бруно Грьонинг” (1906—1959) — духовен водач и лечител от Германия и на Грете Хойслер, негова съвременница и последователна [7].

Бих желал да изразя моята признателност и на известния португалски журналист Жозе Родригеш Душ Сантос за наскоро издадения и в България негов роман „Божията формула” [8], който ми даде още по-голяма увереност с изнесените от него факти - потвърждение на изходни предпоставки за постановката на тематиката в предлаганата от мен книга.

Каквото и ценно, стойностно или значимо да е написал, пише или ще напише даден човешки индивид, то не е само негово, а колективно творчество с помощта на Светли същества от Невидимия Разумен Свят и личности от видимия свят. Ето защо всички, към които отправям благодарност и признателност, считам за съавтори на настоящата книга от духовна гледна точка.

Благодаря също така за изразените отзиви по съдържанието на книгата от: Недялка Карагеоргиева („заинтригуващи заглавия”) и Веселина Георгиева („голям труд, поклон!’’) — за въздържаната им критичност, Ваня Ставрева („рационално използвано време за полезен труд ”), Таня Кавалджиева („ интересна тематика — ще си купя книгата ”), Елена Гигова („голямо духовно зареждане ”, „ да издадеш книгата ’’) - всичките от Духовна общност „ Бяло Братство " - Бургас; писателя на духовна и историческа литература Христо Маджаров („сериозна работа-фундаментална книга”) от Духовна общност „Бяло Братство” - Варна; инженер-химик Митко Пенков:, преводач от и на английски език, ръководител на Духовна общност „Бяло Братство” - Свищов („ впечатляващо мащабно дело ”, „ дано да стигне до хората! ”), с предложение за тематичен въпрос относно „ученето по време на сън ”

Те помогнаха за решението ми да публикувам книгата.

ГЛАВА I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1-1. ИЗХОДНИ ПРЕДПОСТАВКИ И ПОСТАНОВКА НА ТЕМАТИКАТА В КНИГА ТА. РЕЛИГИЯТА, ТЕОСОФИЯТА И СВЕТСКИТЕ НА УКИ КА ТО ИЗТОЧНИЦИ НА ПОЗНАНИЕ.

РЕЛИГИЯТА е „ вероизповедание ” - система от възгледи и представи!, изградена върху „изповядване на вяра” в съществуването на свръхестествен и същества (Бог, ангели, духове) или сили в Невидимия свят, които господстват в Природата. Всяка от световните религии си има Свето Писание, от където се проповядват съответните възгледи.

ТЕОСОФИЯТА е истинно знание, учение, наука за Бога и неговите дела, получавано лесно и бързо директно от Него чрез т. нар. „ откровение ’’ - „ вътрешен глас ” в човека, но само към избрани хора, на които Той има доверие. Нейната същност е пояснена малко по-долу.

СВЕТСКАТА НАУКА гради своето познание (ограничено знание), получавано трудно и бавно на база на резултати от наблюдения и/или опити.

Как се е стигнало до появата на религия, теософия и наука?

До появата на Светото Предание, последвалото Свето Писание (Библията) — „книгата на книгите”, относно религията и зараждането на теософия и светски природни науки, за първите хора на Земята би могло да се приеме следното.

Наблюдавайки в живота си „чудеса” (необясними за хората събития, процеси и явления), по логичен път те са приели вярата в съществуването на неизвестни и невидими сили или същества, които ги предизвикват, т.е. РЕЛИГИЯТА.

Това са наченките - корените на първичните познания и обяснения за света, в който живеят, корените на БЪДЕЩАТА НАУКА за обяснение на явленията и процесите в Природата, чиито тайни се разкриват на определени хора, избрани от Бога. Този избор е особено прецизен относно представители на ТЕОСОФИЯТА.

Произходът на различните религии би могло да се поясни така: Имайки свободата на индивидуално мислене, наследеният от Адам и Ева стремеж на човека за изява, както и личното чувство, което подбужда желанието му да изпъкне над другите, довеждат до възникване на различни религии.

От друга страна има „атеисти” - хора, които не вярват в Бога.

И ето ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Ветаа Иоипд:

Защо хора та не вярват в Бога? - Защото вярват в света, вярват само в това, което виждат.

Мнозина вярват в учеността на хората, в техните изобретения и предвид на това забравят истинския авторитет в живота. Причините за това се коренят в непослуша-нието на първата човешка двойка Адам и Ева, подмамени от черния адепт - дявола Сатан, че те могат да бъдат като Бога. И тъй, съвременните хора не вярват в Бога, защото сами са богове. Следователно каже ли някой, че не вярва в Бога, това подразбира, че той е Бог за себе си [10], том 1, стр. 137 - счита себе си за Бог.

ОСНОВНИТЕ ДРЕВНИ РЕЛИГИИ са индийските: (Х)Индуизъм, Будизъм и Си-кизъм.

(X) Индуизмът е религия от далечното минало с корени от преди около 4 500 години (около 2 500 години преди раждането на Исус Христос) във връзка с придвижване на хора от сегашна централна Русия към Индия, вземайки със себе си своята религиозна система, която се смесва с местните традиции [9].

В тази религия се описват десет съществени правила: 1. търпение; 2. прошка; 3. благочестие или самоконтрол; 4. честност; 5. святост; 6. контрол на мислите; 7. здрав разум; 8. познание или обучение; 9. правдивост; 10. отсъствие на гняв.

Посочените току-що правила фигурират също в Християнската и други съвременни религии.

Те се срещат и в теософските беседи, лекции и „ духовни формули ’’ (сентенции) на Учителя Петър Дънов - Ветьа 1)оипо.

Тук ще се приведе като пример само „ духованата формула ” за седемте глагола: „Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй'?', която е в съзвучие с половината от посочените в по-предния абзац добродетели - отбелязаните с по-тъмен шрифт правила.

Будизмът е най-популярната древна религия на името на нейния основател Буда (566-486) - „просветеният ” принц БМФаПИа Саиу(ата.

Като есенция на Будизма се посочват 4 величествени истини [9] за страданията в светския живот, съответстващи на БИБЛИЯТА и ТЕОСОФСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ на цитирания малко по-горе Учител и 8 пътя към „ Света на Блаженство ” ( „1Иггана”) - състояние на вътрешна свобода и мир: чрез правилно разбиране (на истините), мислене, говорене, действия (със спазване на пет от десетте Божи заповеди в БИБЛИЯТА), хранене, старание (за контрол на мислите и поведението на хората), както и чрез разум, концентрация (медитация).

Сикизмът е религия на т. нар. „последователи на пътя" (предопределен от Бога), както са назовани от техните „ водачи ’’ („ 11/е Сигив ’’). Първият Гуру и основател на религията - Саги Иапак (1469-1539) е бил роден в северозападна Индия, сега Пакистан. Сикизмът отхвърля някои концепции на (Х)Индуизма (например за осоляване на Божество), но запазва други (например, че реинкарнацията - превъплъщението зависи от личната карма на индивида), които са общи и за други източни религии и Учители като Петър Дънов - Вейка Ооипд.

Три са и основните световни религии днес: Юдейска, Християнска и Мохаме-данска.

Юдеизмът е религия още на древните евреи, назовавани юдеи - на „ Народа на Обещанието ’’ (на Бога), Божествения народ. Този народ е бил избран от Бога за да благослови Той чрез него всички народи по света. Затова „юдеите вярват, че преди около 4000 години техният народ е имал единствената връзка с Бога’' [9].

Юдейската традиция съдържа 613 заповеди — от най-етичните десет Божи заповеди, за случаи на нанасяне на телесни повреди на бременна жена [1] до детайли относно диетичните закони като разделянето с месото и млечните продукти.

Кобилата е древноеврейско (юдейско) предание, религиозно обяснение на света, тълкуване на ,, свещени " текстове, в които на думите и числата се придава мистично значение. Като юдейско мистично учение Кабалата възниква от взаимодействието между трите големи древни (от далечното минало) култури — египетска, гръцка и еврейска, като синтез между тези три типа религиозно мислене. Тя се ражда в александрийската интелектуална среда, къдетО израстват велики умове като известния математик Евклид (Евклидовата ортогонална геометрия), астронома Птоломей („Земята е кълбо"), философите Аристотел, Платон, Хераклит.

Като резултат от този неин произход Кабалата получава разпространение в Юдеизма, дори сред Християнската и Мохамеданска религии.

Християнската религия се е оформила с раждането на Исус Христос преди 2011 години, но има най-много последователи и привърженици в целия свят. Християнството е наука за побратимяване на народит е. То се отличава от всички теософски учения по това, че то дава методи за общение на човека с Бога. И теософията, и окулти-змът дават методи, но те се различават от тия, които християнството дава. Отвлечените науки са едни и същи, но се различават само по методите си. Като говоря за теософия, окултизъм или християнство, разбирам методи за придобиване на известни данни... [10], том II, стр.254.

Светото Писание на Християнската религия е Библията [1 ], чийто автентичен автор се счита самият Бог:.

Много твърдения от Библията и характерни моменти от Християнската религия са разгледани в настоящата книга.

Мохамеданската религия (позната още като Мюсюлманска или Ислямът) е основана и свързана с живота и дейността на арабския пророк Мохамед (570-632). На 6 години той остава сирак. Около 40 годишен Мохамед прекарва дълги интервали от време сам в пещера на планината Н’та, край родното му място Мека, отдаден на съзерцание (продължително, мечтателно, пасивно наблюдение на природата) и размишление.

В светото писание на мюсюлманите - К(у)орана (Сиг ’ап) е записано, че в един от тези периоди от време един ангел го нарича „предвестник на Бога” [9]. В продължение на 23 години Мохамед чува звукове, които формира в думи.

В Корана неговите думи се считат Божии слова, директно адресирани към света. Те се възприемат с уважение и в тях се вижда потвърждение па това, което е звучало автентично в Юдейското и Християнско Свети Писания.

Суни(с)тите са арабски мюсюлмани по „традиционен" (на арабски език) път към Бога, обхващащи 9/10 от всички ислямисти.

Шиитите са арабски мюсюлмани по сектански, пристрастен, фанатичен, „партизански" (на арабски език) път към Бога.

„Всяка религия съдържа нещо добро, защото е посветена на Бога... Няма Религия, която да е толкова погрешна, че да не съдържа в себе си някаква мъдрост” -цитат, даден в [46].

ТЕОСОФИЯТА (наименование от гръцкия език: тео-Бог и софия-мъдрост, знание) е мистично религиозно учение, наука, знание за Бога, Вселена, духове, душа, задгробен живот, прераждане на душите.

Източник на познание на теософите са мистичната (тайната, непознатата за обикновени хора) „ интуиция” (вътрешноусещане) и преди всичко „ откровение”, т.е. знанието, което ни дава Самият Бог чрез Неговия „тихглас” (пряко, тайно „вътрешно общуване” на „посветени” или „избрани” индивиди с Невидимия Бог), „прозрение” („умствено проникване в Божественото учение ") или казано и с научна терминология мистично информационно взаимодействие между физическия и духовния свят.

По този свръхестествен (необикновен) начин „ тайнствените сили ” в Природата са достъпни за познаване само от „ посветени ” „ избрани ’’ натури.

Наименованието’ същността, източникът на знание и разкриването на Мъдростта и Знанието само на избрани индивиди, каквито са великите Учители на човечеството, определят теософията като най-важно по форма, съдържание и смисъл учение за Бога, наука за Бога.

Елементи на теософията се срещат още в древни религии като Брахманизма, в Кабала и др.

Съвременната теософия се свързва с името на Е. Блаватска (1831-1891), която в 1875 г. основава теософско общество с център Ню Йорк. Може да се счита, че тя е едно стъпало по пътя на духовното извисяване па човечеството.

Петър Дънов (1864-1944)’ Духовен Учител от 1897’ не е член на това общество, но би могло да се назове всемиров (космически) теософ (1922-1944), защото приема информацията от Невидимия свят по теософски път - чрез откровение’ Самият той като Всемиров (Космически) Учител Петър Дънов - Ветза Ооипо (1922-1944) определя „проповядваното от него духовно учение” така: „То е учение на Живата Природа, която включва всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за Разумното в света. То е „наука за Бога” (теософия), наука „за Любовта.”

ТЕОСОФСКИТЕ ОБЯСНЕНИЯ в богатото наследство от 7 000-8 000 (7777) лекции и беседи, които ни е завещал този Учител, отнасящи се до всички области от живота на хората на Земята, са завладяващи.

Негови предсказания има сбъднати: крахът на Хитлер - предсказан още през 1938 г., създаването на ООН’ обединението на Европа и други. Авторът ги излага паралелно и разделно в предлаганата книга.

Поради изредените факти цитираният в книгата Учител Петър Дънов (18641944) е посочен като автор на „ истинната ’’ (истинската) теософия - „ истинното ’’ откровение на Бога. Такава теософия се има предвид, когато се спомене за теософски обяснения на посочения по-горе Учител.

РЕЛИГИЯТА и ТЕОСОФИЯТА предлагат духовно познание, основано на ВЯРА В БОГА и последвалото от тази вяра Негово ОТКРОВЕНИЕ (духовно вътрешно ” общуване с избран от Него човек).

Повечето сегашни хора обаче са склонни да вярват и възприемат за реално само онова, което усещат с техните сетива, съответстващо на тяхната физическа генетика.

Те вярват на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, на научното познание, което се получава от преки наблюдения на факти (процеси, явления и събития) и/или теоретични разсъждения и твърдения на база на умозаключителни механизми и техники (теории, хипотези, закони, принципи, аксиоми, логика и логически изводи - силогизми), но се възприемат от гледна точка на ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ.

Както ще бъде посочено по-нататък в някои научни схващания и твърдения има противоречия и неточности.

Стремежът на автора е да се домогне и посочи точността и истината и от този трети основен източник на познание.

Както ще се види от изложеното по-долу, СТРЕМЕЖЪТ НА АВТОРА е тематиката на книгата да се разглежда от гледна точка па религия, теософия и светски науки, без да бъде повлияна от предубеждения, деформации и неточности.

Отхвърлянето на религията или Бога се корени във философските схващания на хора, които наблягат на чистия разум.

Английският естествоизпитател Чарлс Дарвин (1809-1882) смятал, че „естественият подбор” (случайният произход на мутациите и механичният процес на подбор на приспособяващите се видове — еволюцията) обяснява живия свят по-добре от наличието на Създател и Творец.

ЗАБЕЛЕЖКА: Авторът на [5] обосновава, че Бог не е творил с еволюция.

Австрийският лекар и психолог Зигмунд Фройд (1856-1939) поучавал, че „Бог е илюзия ”.

Почти същият израз се среща и сега (2007 г.) в заглавие на книга на атеиста-еволюционист професор Ричард Докинс от престижния университет в Оксфорд - Англия.

ЗАБЕЛЕЖКА: Все повече учени говорят и за „илюзиите на атеистичната наука”, за ново знание на база на логическо научно мислене, което обяснява (ако е силно още да се каже, че доказва) „ безсилието и несъвършенствата на традиционния подход в науката”, например в [4] и [46].

Възгледът, че „Бог е мъртъв”, съществува от времето на немския философ Фридрих Ницше (1844-1900).

ЗАБЕЛЕЖКА: На този възглед може да се противопостави критичния анализ на проф. Д-р Джон Ленокс, бил преподавател по математика и философия на науката в най-престижни университети на Великобритания, включително в Оксфорд. В [6] той заключава, че науката не е погребала Бог .

В предлаганата книга е направен опит да се отговори на тези три атеистични твърдения обобщено, на база на [1], [2], [4], [5], [6] и други източници.

ОБЩОТО В ПОДОБНИ на тези три А ТЕИСТИЧНИ ФИЛОСОФСКИ СХВАЩАНИЯ е това, че те НЕ МОГАТ ДА ОТГОВОРЯТ НА ВЪПРОСИ ОТ ВИДА „ЗАЩО ”. Това са така наречените „бели петна" в светската наука.

Например, философът от 18 - и век Дейвид Хюм, който не приемал, че има Създател, не можел да обясни „ЗАЩО" земята е толкова сложна в биологично отношение.

Научните теории могат да се опитват да обяснят как е започнал животът. Но ОСНОВНИТЕ ВЪПРОСИ се въртят около това „ЗАЩО" и/или „С КАКВА ЦЕЛ" съществува животът, т.е. „КАКЪВ СМИСЪЛ ИМА ” той за нас.

Мислещите хора изпитват необходимост да имат цел в живота - нещо, което придава смисъл на живота им.

Поради това много учени, както и обикновени хора усещат, че нещо липсва в подобни на по-горе упоменатите философски схващания.

И затова се сбъдва предсказанието на Учителя Петър Дънов - Ветаа Пойно , че „учените ще стигнат до Бога".

КОСВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - а не преки наблюдения - са достатъчни основания за това учените да приемат онова, което за сега е невидимо за хората.

Доста хора могат да казват: „Вярвам само в онова, което виждам, а не мога да видя никакъв невидим Създател ”.

Но много хора също стигат до извода, че има основания да приемат онова, което не могат да видят, и да вярват в съществуването на Създател.

Поради условията, които съществуват на земята, особено при съществуващите предимно лоши отношения между хората като егоизъм, завист, злоба, много хора не разбират ЗАЩО СЪЗДАТЕЛЯТ - ако има такъв - НЕ ПРОМЕНЯ НЕЩАТА КЪМ ПО-ДОБРО?

Това е ЕДИН МНОГО ЛОГИЧЕН ВЪПРОС, на който В ПРЕДЛАГАНАТА КНИГА СЕ ПРАВИ ОПИТ ДА СЕ ДАДЕ ОТГОВОР.

Истинните теософски познания се получават от благословените теософи като често цитирания Учител много лесно и бързо, докато за представителите на светските науки са необходими много труд и пот за научен прогрес. Това го признава и българският учен с религиозни убеждения Божидар Палюшев [4].

Затова Учителят Петър Дънов - Ве*ш$а ОоипО е казал: Велики цели и задачи има науката. Домогне ли се до разрешаването им, науката е изпълнила своята задача [10], том I, стр. 374.

Би могло да се каже, че светската наука като по-приемлива от човешкия разум в сравнение с религията има цели и задачи и от вида: да потвърждава религиозни твърдения, които се приемат с вяра, включително да може да отговаря на въпроси от рода на „ защо ”, „ с каква цел ’’ е създаден живота и „ какъв смисъл ’’ има той ?

Изследването на пророчествата и проследяването на тяхното точно изпълнение в историята е начин да се убедим в съществуването па Бог.

1-11. ОТНОСНО НЯКОИ ПРОТИВОРЕЧИВИ НАУЧНИ' ТВЪРДЕНИЯ. СЪОТВЕТСТВИЯ МЕЖДУ ВЪЗГЛЕДИ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НА УКИ

Някои научни твърдения са противоречиви. И в настоящата книга са посочени известни примери на „научни факти”, които са завоювали здрави позиции в миналото, но с времето се оказали напълно погрешни.

Авторът е впечатлен много от противоречия в науката, от твърдения па ма-териалистичното учение за еволюцията и научни, респективно библейски възражения срещу тях, за които говори немския проф. Д-р инж. Вернер Гит в неговата много интересна книга „Творил ли е Бог с еволюция? ” [5].

За такива противоречиви научни твърдения говори и английския професор Доктор по философия от Оксфордския университет Джон Ленокс в книгата си „Погребала ли е науката Бога?” [6].

Подобни примери на научни противоречия са посочени и от българския физик академик Божидар Палюшев, например в [4а].

Но както отбелязва Учителя Петър Дънов - Вешза Пойно противоречията в науката са полезни.

А Б. Палюшев пише в [4а] следното: Потенциалът на противоречивостта, заложен в човешкото познание, обаче често е бил конструктивен фактор. Противоречията са мощен стимул за развитието на науката, опровергаващ критиците с изумително съвпадение на експеримента с теоретическите изводи и заключения. Примерите в историята на науката в този смисъл са многобройни.

А тези две мнения сочат ЕДИНСТВО МЕЖДУ ТЕОСОФСКО И НАУЧНО СТАНОВИЩА относно ползата от противоречията в „ научните факти ".

В настоящата книга се прави ОПИТ ДА СЕ ИЗЯСНИ ВЪПРОСА ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА МЕЖДУ НЯКОИ НАУЧНИ ТВЪРДЕНИЯ, ДА СЕ ОБЯСНИ КАРТИНАТА НА СВЕТА И ЖИВОТА НА ХОРАТА ПО ЕДИН ЛОГИЧЕСКИ НЕПРОТИВОРЕЧИВ НАЧИН и ДОКОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО С МАКСИМАЛНА НАУЧНА ИЗДЪРЖАНОСТ.

Според академик Божидар Палюшев забележителни достижения по въпроса за обединението на квантовата механика (КМ) и общата теория на относителността (ОТО) са постигнати от талантливите английски учени МерИеп Нанкащ (Стефан Хокинг) от Кеймбридж и Роджър Пенроуз от Оксфорд.

Амбициозните планове на С. Хокинг са изграждането на ТЕОРИЯ НА ВСИЧКО (ТВ), т.е. теорията, която да обясни всичко във физическата реалност, която се идентифицира с обединителния модел на КМ на М. Планк и ОТО на А. Айнщайн.

И отново противоречие с принципи на големия теоретик на философията на науката К. Попър [4а]. Едип такъв принцип е „критерият за достоверност на една физическа теория ”, съгласно който „ никоя физическа теория не може да обясни целия възможен спектър от факти, констатирани в нашите наблюдения и измервания над физически обекти Затова и разглежданите модели на обединение на КМ и ОТО в [4а] са причислени към т. нар. вече ТЕОРИЯ НА ПОЧТИ ВСИЧКО (ТГ1В), която Б. Палюшев нарича „недовършената симфония” на Айнщайн [4а].

МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ ИДИАЛЕКТИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ (познавателен метод за развитието на природата, обществото и мисленето като резултат от противоречия) боравят с понятията „ случайност ” и „ самоорганизация ”, за които би могло да се каже, че определенията на тези понятия опровергават сами себе си.

Според диалектическия материализъм „ случайно” е това събитие, което може да стане:, но може и да не стане. Това е една вероятност, която съгласно едноименната теория заема стойност между 0 и 1 или между 0 и 100 %. Или няма гаранция за детерминираност, т.е. че 100% ще се реализира.

От друга страна и според диалектическия материализъм няма следствие без причина и следователно не може да има „самоорганизация”.

Практическите наблюдения не потвърждават подобни твърдения на мате-риалистичното учение за еволюцията относно „случайност”, „самоорганизация”, „ от само себе си ", докато БИБЛЕЙСКИ ТВЪРДЕНИЯ И ТЕОСОФСКИ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНО В - ВЕ1И8А ГОРДО ИМА СБЪДНАТИ.

Случайността не е случайна. Но само извисен дух може да гради подобна философия.

Колкото и да ни се струва невероятно, НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО, а напротив ВСИЧКО Е ПРЕДНАЧЕРТАНО или ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО. ЗАТОВА е имало, ИМА и ще има ПРЕДСКАЗАНИЯ от пророци и ясновидци.

Както ще се види по-нататък отговорите и па двата въпроса - заглавия на книги [5] и [6] са отрицателни. Защото въпреки „всеобхватните обяснения” на светската наука има физически и особено духовни процеси, явления и събития от „финия свят”, които светските науки не могат да обяснят и/или прогнозират. Примери: наричаните от хората „чудеса” и/или някои природни бедствия.

Следователно, ГРАНИЦИТЕ НА РАЗУМА, с който боравят СВЕТСКИТЕ НАУКИ, СА МНОГО ПО-ТЕСНИ ОТ ТЕЗИ НА ВЯРАТА И ОТКРОВЕНИЕТО, и.а които се базират РЕЛИГИЯТА и ТЕОСОФИЯТА.

И познанията на светските науки непрекъснато се уточняват чрез дискусии и се попълват във времето. Например Б. Палюшев отбелязва, че теорията за физическия вакуум на Г.И. Шипов не удовлетворява три научни принципа. Въпреки това в нея има огромен рационален заряд, който може да се развие по-нататък, обогатявайки го с идеите, идващи по линията на съображенията, изложени в [4а].

За наша радост има вече нови насоки и/или направления в научното познание, посочени например в [4], [4а] и [46], които подкрепят и утвърждават основни принципи на Християнската религия и духовното познание, основано на вярата.

Създава се ВЪЗМОЖНОСТ ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ И СВЕТСКИТЕ НАУКИ ВЗАИМНО ДА СЕ ОБУСЛАВЯТ, ДА СЕ ДОКАЗВАТ СЪОТВЕТСТВИЯ МЕЖДУ ТЯХ и ДА СЕ ДОПЪЛВАТ ВЗАИМНО и ЛОГИЧЕСКИ ДА БЪДАТ СЪВМЕСТИМИ ЕДНИ С ДРУГИ, ДА ОБЯСНЯВАТ ОБЕКТИВНО СЪЩЕСТВУВАЩИЯ СВЯТ ОТ ЕДИННА ГЛЕДНА ТОЧКА.

В том 6 от поредицата „ Физика на Бога ” [4] е описано подробно влиянието върху развитието на съветската светска наука от страна на философските и религиозни школи и течения, породени от огромното струпване на различни култури, каквото е имало например в Александрия - египетска, гръцка и еврейска. От друга страна религиите в Александрия се допълват от философски учения като тези па Аристотел, Платон, Хераклит [46] .

Трябва да подчертаем също, че именно новата тенденция (направление) в научното познание, изразена чрез коригирания вариант на теорията на торсионните полета, вече се съгласува напълно с фундаменталното християнско учение и намира подкрепа в Библията и обратно, т.е. подкрепата е взаимна. В новата теория например се предвижда възможността за едно бъдещо обединение на духовния и физическия свят, което олицетворява проповядваното в Свещеното Писание Небесно Царство (Божие Царс тво) [46]. Настъпването на това Царство ще представлява една грандиозна радикална промяна на цялата сега съществуваща вселена, която няма да се предизвика от развихряне на познатите и действащи обикновено локално природни стихии (урагани, наводнения, земетресения, вулканични действия) пито глобални (сблъсък с астероид, потоп). Непознатата за нас свръхестествена промяна, идваща от Битието па Бога е сравнима по мощ, мащаби и дълбочина на промените със Сътворението, не се подчинява на познатите ни природни закони и явления. Тези, които бъдат удостоени да живеят в Божието Царство, бидейки живи или възкресени от мъртвите чрез действия, предприети от Самия Бог, ще живеят вечно, наравно с ангелите, т. е. ще придобият атрибутите, присъщи на субстанциалната форма, характерна за духовния свят. Ние не можем да постигнем това със собствени усилия, защото не можем да се издигнем сами до пивото на Бога чрез познание и духовно извисяване. Това може да стане само с благоволението на Бога, ако сме избрали вечния живот чрез приемане на примирение, послушание за изпълнение на Божията воля, разкаяние за греховете ни и искрена молитва за опрощението им - истински предназначените за спасение:.

По-горе бе казано, че Светото Писание на Християнската религия е БИБЛИЯТА.

Всемировият Учител Петър Дънов - Ветза Бойно, който е приемал и изнасял своите беседи и лекции по теософски път, също е ползвал Библията, като прочитал евангелски текстове от Нея. Много ценни са двата тома „ УЧИТЕЛЯТ ЗА БИБЛИЯТА ” от Издателство „Бяло Братство” - София [10], където има изобилие от ТЪЛКУВАНЕ. Някои негови мисли ще бъдат цитирани в настоящата книга. Но тук ще се споменат само няколко негови важни и символични тълкувания и препоръки.

Според него думите „не ни въвеждай в изкушение” в „Господнята молитва” -„Отче наш... ’’ трябва да се разбират като „Давай ни Господи знание и мъдрост, да не би с нашето невежество да изпаднем в изкушение” [10]. Учителят не променя молитвата, но дава тълкуване за да не считаме, че Бог ни изкушава. Ние хората сами се изкушаваме:.

А изразът „ Всяка власт е от Бога ” трябва да се разбира като „ Всяка праведна власт е от Бога. „ Човешката история от миналото (в някои монархически държави) и настоящето (и в президентски републики) има такива примери на власт, която не е праведна, т.е. не е справедлива, не е от Бога, но се допуска от Него от гледна точка на закона на кармата (следствието от поведението на хората).

В тази връзка е и едно символично тълкуване в [1], Евангелието от Марка, 13: 24 - 25: „Но през ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее и Луната няма да даде светлината си, и звездите небесни ще падат...”.

В случая луната символизира външните религиозни форми, слънцето - държавата, а звездите — земните „авторитети ” от всички области на живота.

Библията трудно се разбира, особено Стария Завет. Исус Христос е говорил с притчи... защото масата хора не са били готови за наука и казаното да се приема и прилага само от посветените му ученици.

„При буквално разбиране на прочетеното от Библията какво ще придобиете? То е все едно да ти дадат един нарисуван хляб...

Старият Завет е за учени хора, за много учени хора. Той е много дълбок, не е за децата. >

Изучавайте Исая, Данаила, Иезекила и пр. и вижте по кой начин те са добили просветление.

Четете Евангелието на Йоана, то е мистично Евангелие.

Християните четат Библията, но и сто пъти да я четат и препрочитат, не е важно. ЯЛЯ-ВАЖНО Е КАКВО СА НАУЧИЛИ И КАКВО ПРИЛАГАТ'.

Например, седиш и не можеш да оправиш нещо. Отвори Библията и това, което ще прочетеш, ще внесе нови мисли (идеи) в тебе.”

Сред последователите на Учителя Петър Дънов - Ветва Иоипд се практикува такова отваряне на Библията да става като предварително се постави интуитивно палеца на дясната ръка някъде върху неотворената дясна част на страниците на Светото Писание:.

„Някой казва: ти православен ли си? Казвам: В Библията нищо не пише за православие. Ти евангелист ли си? И за евангелизма нищо не пише.”

7озг/ факт се корени в обстоятелството, че автентичния автор на Библията е Бог, за който всички хора са равноправни.

Различните видове религии са създадени от хората, тъй като те са оставени на свобода от Него. Но това не означава освобождаване от отговорност, ако не се върви в правия път, ако не се изпълнява Волята Божия.. Тогава идва наказанието по закона за кармата (следствието от делата).

Много интересни ОБРАЗНИ ТЕОСОФСКИ ОБЯСНЕНИЯ но въпроса ЗА ВЯРАТА И НАУКАТА има Учителят Петър Дънов - Веш$а Поило [2] :

„Вяра без наука и наука без вяра са опасно нещо.

Човек има два крака: десен (страната на ума) - наука и ляв (страната на сърцето) - вяра. Не може да се върви само с един крак.

Не можеш да вярваш, докато нямаш знание и не можеш да знаеш, докато нямаш вяра.”

Вярата е свързана със сърцето, а науката - с ума. Това са две страни на човека и не бива да се разделят, пито да се обединяват механично. Те взаимно се предпоставят: Вярата усилва ума, а умът, респ. мисленето и познанието, усилва вярата. Как-то е отбелязано на друго място за детето и зрелия човек:, с натрупването на знание и опит зрелият човек засилва своята вяра. Затова, колкото повече расте духовната култура на човека, толкова повече расте вярата му в Бога.

А обикновените - „суеверия” (най-примитивното ниво на вярата).

Невежите, глупавите не могат да имат вяра, понеже не мислят. Те могат да притежават само „фанатизъм.”

Би могло да се счита, че едно сбъднато предсказание на Учителя Петър Дънов

Два посочени в книгата примера са руският професор от Московския Държавен Университет (МДУ) — виж стр. 58 и думите на колеги па академик Палюшев: „Пие не вярваме в Бога, ние сме убедени, че той съществува” [11] и [12].

И цитираният Учител счита, че Божественото учение - Христовото учение

Защото няма житейски и философски въпроси, недокоснати в лекциите и беседите му, няма област от живота на хората, в която той да не е дал полезни практически съвети:

Като фрапантен пример може да се приведат негови мисли за числата, които според него крият много тайни. Всемировият теософ е отбелязал. „Човек 'трябва да знае кои числа му помагат и кои му противодействат. За тази цел напишете последователно числата от едно нататък, като се спирате за известно време пред всяко едно и проследявате чувството, което ви носи радост и спокойствие, харесва ви, това е което ви помага.”

По отношение на общото здраве той препоръчва смени в заниманията на човека-редуване па умствен с физически труд, почивка, духовни занимания, музика, изкуства, общуване с природата, движение, екскурзии сред природата и високите места, ходене пеш, включително бос когато е възможно и при специални физически и духовни упражнения: комплекси от седем , двадесет и едно па брой, Паневритмия - свещени упражнения и танци (валс, менует, ръченица), изпълнявани по двойки в окръжност, по радиални лъчи от кръг с център оркестър и хор около него, изпълняващи Божествена музика във висш космически ритъм, дадени на неговите ученици през 1938 и 1942 г.

Относно храненето и стомаха той казва следното:

За да бъде стомахът ти здрав, ще се научиш да ядеш и да не преяждаш.

Едно от главните правила при храненето е никога да не си дояждаш, да останеш малко гладен. Това да бъде идеал за вас. Ако станеш от трапезата напълно нахранен, ти си престъпил Божия закон. Пека всякога да остава в стомаха ти поне една трета празно място. Това е едно от хигиеничните правила. Който спазва това правило, той всякога е здрав.

Съвсем скромно той отбелязва: „Ние не хвалим стоката си (учението си) - нека то „да привлича като теменужките с аромата си”), пито се противопоставяме някому. По-скоро искаме да премахнем преградите между хората, защото онова, което ни сближава, е много повече ог несъщественото, което ни разделя.”

Онова, което пи сближава и може да ни обедини, е единственият за всички религии триединен Бог — Господ наш. Защото в „ Господнята молитва ” обръщението към Бога „ Отче наш ” означава, че всички ние сме деца на един общ Баща.

Ето ДВА СЪОТВЕТСТВАЩИ ВЪЗГЛЕДА НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НАУКИ:

- ВСИЧКО Е ЕДНО ЦЯЛО - Всички неща и (всички) събития са свързани, съединени от невидими нишки.

Освен това, според ИЗТОЧНАТА РЕЛИГИЯ (Х)ИНДУИЗЪМ:

- ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА Е ЦИКЛИЧНО подчинява на цикличен ритъм - Висш Космически Ритъм [2].

А в ТЕОСОФСКИТЕ си ТВЪРДЕНИЯ Учителят Петър Дънов - Ветза Иоипд е казал:

„Дошло е време да разберем, че Земята е наш общ дом, че Природата е едно Цяло и веички ние еме чаети на това Цяло”, зависими от нея.

Ако един клон на дървото се отсече или отреже, сам той изсъхва. Идеята за „живот за Цялото ” е великата идея на новия живот, на новата култура.

Всички се раждаме с някаква мисия, всички сме част от огромна схема. Всеки може да създаде „ефекта на пеперудата” |8|.

Академик Божидар Палюшев предполага, че Хармонията между реда и хаоса е вероятно един от фундаменталните закони на Космоса, нещо като периодична смяна на хармонията с дисхармонията на явленията и процесите 'в Природата, която обуславя и цикъла „ болест-здраве ”, характерен за човешкия организъм.

Има и ДОКАЗАТЕЛСТВА на СВЕТСКИ НАУКИ за взаимна обусловеност между Природата и човека, между Космоса и човека — влиянието на планетите върху човека, например фазите на Луната, изригванията на Слънцето.

Неразбраните в миналото окултни истини (тайни истини, известни само на посветени и избрани хора) днее една елед друга ее потвърждават ог науката. Затова учителят Петър Дънов - ВеШза Поинб е казал. "Учените ще етигнат до Бога” |2|.

Тази тематика е засегната в предлаганата на Търсещия Читател книга с конкретни примери на факти по ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ЗА ЖИВОТА НА ХОРАТА.

ТЕМАТА Е ОБШИРНА. Известно е, че краткото описание е много по-трудно от подробното. Потърсен е компромис като се използва и формата на „катехизис” (кратко изложение на християнското вероучение, дадено чрез въпроси и отговори).

КНИГАТА представлява ЕДИН МАЛЪК ОПИТ да се построи „МОСТ "между РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКИ НАУКИ, т.е. между ВЯРА, ОТКРОВЕНИЕ и РАЗУМ, един малък опит да се намери ТРИЕДИНСТВО между тях чрез научно и логично обосновани обяснения.

Теософията е междинното звено на връзката между Божествената и светската науки, между безграничното знание на Невидимия Разумен Свят и ограниченото познание на видимия свят.

Както е известно от Християнската религия Бог е триединен (Отец, Син и Свети Дух) като едно Цяло. Ето защо би могло и трябва да се търси единение с Бога и другите хора:, единение на религиите, единение на различните познания, т.е. да търсим онова, което е назовано и/или казано по различен начин или форма, но по съдържание и най-важното по смисъл е едно и също. Дали ще се нарича Вселена, Космос, Природа, Сила, Нещо, което ни управлява и т.н, по своята същност и смисъл това Нещо е Недостижимият, Най-Великият Висш Абсолютен Разум, Ум - невероятна Мисъл, които не се вписват в човешките представи.

С посочените конкретни факти - свидетелства в книгата може би ще се помогне на атеисти и хора с недостатъчна духовна просвета да получат прозрение в познанието, основано и на вярата.

Авторът се надява също, че някои хора ще приемат или ще засилят своята вяра, когато видят съответствия между религия, теософия и светски науки. То ще се показва конкретно в отделни раздели на настоящата книга, а тук ще се споменат някои общи положения по този въпрос, засегнати в ползваната от автора литература, например [1], [2], [3], [4], [8].

Твърденията в използваната литература потвърждаваха размишленията на автора по основни въпроси за живота на хората на база религия, теософия и светски науки.

К11ош1а Вугпе споменава, че откритията на квантовите физици и нови направления в науката („ нова наука " [Зр са в пълна хармония с ученията за Тайната на живота и с това, каквото са знаели всички велики духовни учители през човешката история.

Замисълът на автора на настоящата книга за „мост ” между религия, теософия и светски науки се подкрепя па няколко места в [3], където е отбелязано "доказано от науката ”,

В Библията [1], Светото евангелие от Йоана 1:1-5 (глава 1, 1 до V стих) е представено описание на РЕЛИГИЯТА за „Началото”, когато Бог е сътворил света с мисълта си - „Словото” - Разума.

С ТЕОСОФСКИВИЖДАНИЯ Учителят Петър Дъпов - Вет$а Ооипд е формулирал връзката между четирите философски категории „ миеъл, светлина, енергия и ма терия”: „ Светлината е сгъстена мисъл. Енергията е сгъстена светлина. Материята е сгъстена енергия

Гениалният представител на НАУКАТА Айнщайн ни даде формулата за връзката между двете философски категории „енергия Е и материя (маса) т”:

Е = Ат е² (1) - виж и стр. 447 от настоящата книга.

Очевидно е повторението на трите философски категории „мисъл ”, „ енергия ” и „материя ” в трите източника на познание-религия, теософия и светски науки. Тези три философски категории се срещат и в разсъжденията, дадени в [3]. При последните обобщеното твърдение е „ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ”. Това твърдение би могло да се разшири във вида „ВСИЧКО Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННА ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ”, която може да се сгъстява до материя и разрежда до мисъл, съгласно споменатата малко по-горе формулировка на цитирания Учител.

Това твърдение съответства на религиозната и теософска постановка, че „Светият Дух е навсякъде”. Изпратеният от Бога Свети Дух следи всичко, което правим като несъвършени хора, и ни ръководи.

Твърдението съответства и на научната постановка, че торсионното поле като синоним на Бога [4] (по-точно синоним на Светия Дух) и като „мисловно-информационна енергийна субстанция ” съществува в цялата Вселена, във всички микро- и макроструктури. Целият ефир е наситен с тази субстанция, включително с мисли па същества от Невидимия и видимия свят.

Ето мисли на някои от цитираните в [3] по отношение на тяхното твърдение „Всичко е енергия”:

Е)г. Веп Ло11П8ОП (лекар, използващ нетрадиционни методи, включително и енергийно лечение) обяснява. Съществува Вселената, нашата галактика, нашата планета и индивиди със системи ог органи в техните тела, клетки, молекули, атоми и енергия. Така че има много нива, за които да се мисли, но всичко във Вселената е енергия.

Лак Вселената (подразбирана като синоним на Бога) действа на тези нива пояснява в своя публикация, през 1912 г. СЬаг1е« Наапе1 (1866-1949): „Вселенският Дух (Съзнание, Разум) е не само ум, но той е субстанция и тази субстанция е привлекателната сила, която доближава електроните съгласно закона на привличането за формиране на атоми; на свой ред атомите се доближават съгласно същия закон и формират молекули; молекулите заемат обективни форми и така ние намираме, че законът на привличането е съзидателната сила зад всяко проявление, не само на атоми, но и на думи (мисли), на Вселената, на всичко, за което представата за тези нива може да формира всяка концепция” за микро - и макроструктури.

Що се отнася до потенциалната сила (мощност, енергия) на човека философът ВоЬ РгосСог отбелязва'. Независимо в кой град живеете, вие имате достатъчна мощност във вашето тяло, потенциална мощност, да осветите целия град за близо една седмица.

А С11аг1е« Наапе1 добавя, че Вселената има мощност, достатъчна да посрещне всяка ситуация в живота на индивида. Когато индивидуалният дух (съзнание, разум) докосне Вселенския Дух (Съзнание, Разум), той получава неговата мощ.

А това ще рече, че е нужен контакт с Бога за да може човек да прояви своята невероятна потенциална вътрешна сила, респективно мощ, енергия.

Затова СЬаг1е8 Наапе1 казва: „Божият Дух (Съзнание, Разум) е единствената и самата действителност.”

Учителят Петър Дънов - Ветза Пойно акцентира върху приемно-предавателната функция па човека, но повече като „радиоприемник” - човек повече да слуша „ тихия глас " на Бога.

Авторката на книгата „Тайната” Шюпйа Вугпе коментира тази функция на човека като „най-мощната предавателна кула” - човек да управлява повече с мислите и желанията си. И тя пояснява така, както следва:

Квантовата физика ми помогна за по-добро разбиране на „Тайната” на енергийно ниво:

— С прости думи всяка енергия вибрира на една (определена) честота.

Перифразирано обяснението на КИопс1а Вугпе изглежда така:

Когато вие фокусирате мислите и чувствата си върху нещо хубаво, което желаете, вие се настройвате, излъчвате и разпространявате тази съответстваща на желанието ви честота на вибрации. С това вие променяте вибрациите на атомите на това нещо, което желаете, и ставате причина то да вибрира на същата тази честота към вас. Така желаното нещо ще се появи във вашия живот. Затова, в съзвучие със закона на привличането се казва: „подобното привлича подобното” [3].

„Причината вие да сте най-мощната предавателна кула е защото на вас ви е дадена силата да фокусирате вашата енергия чрез вашите мисли и да променяте вибрациите на това, върху което се фокусирате, след което го привличате като магнит към вас. Вие сте един енергиен магнит”[3].

И така, в ползваната от автора литература се среща твърдението, че „ наличието на единствено Космическо (Вселенско) универсално съзнание го потвърждават квантовата механика и космология”.

Гореизложените констатации стимулираха автора да напише предлаганата книга.

1-2. ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ЗА ЖИВОТА, КОИТО ИНТЕРЕСУВАТ ХОРАТА.

Има хора, които възприемат света и живота само със своите човешки сетива. Те се интересуват само от задоволяване на естествените нужди - добра професия,, подходяща работа с материално благополучие, щастливо семейство.

Но Животът на човека поставя пред него много повече въпроси.

Някои са тривиални - обикновени, свързани със желанието за добро здраве, сигурна работа, финансова стабилност, подходящо жилище, щастливо семейство, многообещаващо бъдеще. От тези въпроси се интересува всеки човек:. Тези желани неща са цел в живота на повечето хора.

Това са преходни неща в рамките на около 70 - 120 години [2] живот на земята. Тези блага като „външни материални неща” биха могли да рухнат в неизвестен и неочакван за човека момент - при природно бедствие, например земетресение.

Но има и непреходни неща, които се разглеждат във връзка с „вътрешни духовни неща”.

С тях са свързани ПО-СЕРИОЗНИ И ПО-ДЪЛБОКИ ВЪПРОСИ като:

Хората открай време са размишлявали по въпроса върху същността на живота:. Причинно свързани с нея са „кардиналните въпроси” [10] на човека: „откъде идваме?”, „кои сме ние?” и „накъде отиваме?” - наименование на картина, определена като „ последен израз на творческия дух ”. Наименованието е дадено от автора й - френският художник Пол Гоген (1846-1903 г.). Ако на въпроса „откъде” си дадем неправилен отговор,, то и по отношение на пътя, смисъла и целта в живота ще пропуснем своето предназначение като хора.

Но НАЙ-ВАЖНИТЕ И ВЕЧНИ, НАЙ-ГОЛЕМИТЕ И ОСНОВНИ ВЪПРОСИ СА ОТНОСНО БОГА И ЛИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ЧОВЕКА С НЕГО:

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БОГА Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА. Защо това е така ще стане ясно от изложеното в книгата.

Споменатите по-горе преходни неща в крайна сметка се оказват безсмислени, ако човек няма жива връзка с Бога, която да бъде ясна и сигурна и да има вечна валидност.

В следващи страници ще се поясни защо човек има неотложна нужда от такава връзка с Бога и как може да се установи тя. Стремежът е отговорите на тези най-сериозни и важни въпроси, които човек би могъл да постави, да са такива, че да принесат полза на всеки човек.

Има по-образовани и мислещи хора, които си задават въпроси от вида:

Би могло да се счита, че ОБОБЩЕНИТЕ ОСНОВНИ ВЪПРОСИ, КОИТО ИНТЕРЕСУВАТ ХОРАТА са:

Както отбелязва Иг. ГоИп Ьепох, професор по математика и философия на науката в Оксфордския университет, да се задават определени въпроси е опасно.

А още по-опасно е да се опитва човек да им отговори.

Авторът поема този риск заради Любовта към Точността и Истината, в името на нашия Създател - Бог:.

По отношение на първичния въпрос „има ли Бог?” Учителят Петър Дънов - Ветза Бойно е казал в [2] да не питаме. Но по-голямата част от хората са атеисти и/или без необходимата и достатъчна религиозна и особено „окултна" (тайна) просвета за наличието на „мистични” (тайнствени) сили в Природата, достъпна за познаване само от избрани, „посветени" натури. Такава част от хората нямат никакво познание за християнската вяра или компетентност по който и да е библейски въпрос. Атеистите и хората със слаба вяра се нуждаят от отговора на този въпрос. И в книгата ще се отговори с това, което е говорил споменатия Учител.

Авторът вярва, че любознателните и търсещи Читатели ще прочетат тези страници задълбочено и внимателно, ако е нужно — дори повече от един път. Той се надява, че те ще откликнат на това му послание, ако желаят да научат нещо, което не са знаели.

Животът на хората не е един механичен или само биологичен процес, а разумен процес, проява па „ Разумното Начало " (наименование на Бога), което предполага разумни отношения между тях:.

Би могло да се каже, че обяснението на някои представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, че животът се е самозародил от мъртвата материя звучи абсурдно, защото мъртвото не може да роди живо „от само себе си” - опитно доказано от френския учен Пастьор.

А предположението, че е „ пренесен от непознатия Космос” не дава отговор за произхода на живота, а само измества въпроса.

Съвсем различно е твърдението на РЕЛИГИЯТА И ТЕОСОФИЯТА: животът е атрибут па „Първото Начало”- на Бога.

За да има смисъл земният човешки живот, целта трябва да бъде усъвършенстването на хората за едни разумни отношения между тях - ЗАМИСЪЛЪТ И ПЛАНЪТ И А БОГА, защото всички хора са Божии чеда, т.е. братя и сестри.

Ето защо РАЦИОНАЛНИТЕ ОТГОВОРИ И ОБЯСНЕНИЯ И А ВЪПРОСИТЕ ЗА ЖИВОТА, класифицирани като основни, са възприети като една осъзната от автора НЕОБХОДИМОСТ.

Тази необходимост изпъква особено силно на фона на лошите отношения между по-голямата част от хората в светския живот.

Предлаганата на вниманието на Читателите книга е опит да се разгледат основните въпроси за живота на хората, чиито отговори да се изложат кратко, ясно и достъпно, използвайки като основни литературни източници Библията [ 1 ], лекциите и беседите на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов — Ветха Иоипд [2] и книгата на КоИпда Вугпе „Тайната" [3]. Както вече се спомена предлаганата книга е опит „да се построи мост” между религия, теософия и светски науки.

ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ, към които се е стремил авторът при търсенето на правилни отговори на основни въпроси за живота на хората са ПЕТ СЕНТЕНЦИИ:

Перифразирана мисъл на немския професор д-р инж. Вернер Гит

Изискване и от гледна точка на математическата статистика

Авторът се надява, че мислите в книгата ще помогнат за изясняването на някои въпроси, които са вълнували учени и/или читатели.

Във второто допълнено издание на „Критика на чистия разум” през 1787 г. видният немски философ Имануел Кант (1724-1804) е считал, че три основни въпроса на метафизиката стоят извън доказателствата и науката никога няма да може да разреши:

Както ще се види от изложеното по-нататък в настоящата книга поставените през осемнадесети век три въпроса на метафизиката са получили в една или друга степен разрешение - посочени са свидетелства, ако не доказателства или поне логични обяснения.

Гениалният Айнщайн е изразявал мнение, че пито може де се докаже, че Бог съществува, нито че Той не съществува. Но в последствие счита, че в Библията има истини за съществуването на Бога и Сътворението, за които оставя две послания (шифровано и кодирано) [8], които да бъдат разгадани и приети след научно потвърждение.

Португалският професор по физика Аугущо Сиза, който е бил сътрудник на Айнщайн, е вярвал, че е възможно да се намерят отговори на тези три метафизични въпроса и даже да се докаже научно съществуването на Бог, да се разрешат и въпросите за свободната воля и за безсмъртието. При това той е считал, че тези три въпроса са взаимно свързани.

От приведените доводи и обяснения в предлаганата книга ще стане ясно, че те са взаимно свързани, защото Бог е предоставил на хората свободната воля да избират между вечната смърт и вечния живот - безсмъртието (виж глава 1, раздел 1-2.5.1.1.8 ., стр. 221 и фиг. 1, на страница 233 от книгата).

Мнозина задават триединния въпрос „ Съществува ли Бог, и ако съществува — къде е Той, що е Бог?”. Това са три от основните въпроси, които вълнуват някои хора.

Тези компоненти на триединния въпрос са занимавали много автори в миналото, например великият християнски богослов Тома Аквински през тринадесети век .

Основният въпрос за съществуването на Бог занимава автори и в настоящето като английският професор по обществени науки от университета в Оксфорд ШсДагД ОанМпз - 2006 и 2007 г., известният португалски журналист и писател Жозе Родригес Душ Сантуш, автор на книгата „ Божията формула ” [8] от 2006 г. е главен герой световноизвестния португалски криптолог Томаш Пороня, професор по история в Нов Лисабонски Университет, разгадал двете послания на А йнщайн.

Тези три основни въпроса са в такова триединство, така се преплитат, че трудно би могло да се разглеждат и да се отговаря на тях съвсем отделно. Това проличава и от изложеното по-долу.

Едно потвърждение за това е трудността в разплитането, отделянето и подреждането на мислите на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд по тези три въпроса.

1-2.1. СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОГ ИЛИ КАК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ ТОЙ СЪЩЕСТВУВА ? — от творенията и изявите Му както и от последните достижения на светската наука.

„... В света има една Разумна Сила, която определя живота на всички същества.

Лорд Литълтън и д-р Джилбърт Уест, бивши професори в Оксфордския университет, световни скептици, искали да разрушат „мита” на християнството, станали християни.

Самата вяра в нещо не го прави логично (истина), (но) и самото нсверие не го прави лъжа.

Джон Мейсъл от САЩ, автор на книгата „Бот ли е Исус?” [11]

Ако нещо не се вижда, това не означава, че не съществува. Вярва се в нещо, коего не се вижда.

Блажени са тези, кои то повярваха без да Ме видят.

Бог може да бъде разбран и с разум, а не само с вяра. Съществуването на Бога може да бъде доказано и с наука (... с формули).

Българският физик академик Божидар Палюшев

Вдъхновяващо е да намираш научни потвърждения за съществуването на Бога.

Велики физици като А. Айнщайн, М. Планк, Н. Бор и др. винаги са предпочитали пътя на вярата, че картината на природата е винаги непълна без допускането за съществуването на Бога [4].

Вярата не е превърната в убеждение за някои заради липсата на научни доказателства до скоро. Но ето че има вече учени, като колеги на българския физик академик Божидар Палюшев, които са вече убедени [12].

Вяра е „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда.” [ 1 ], Новият Завет, Послание на св.ап. Павел до Евреите, 11:1.

Както бе споменато в раздел 1 — 2. въпросът за съществуването на Бога е основен, важен и ключов и изисква разумна обосновка.

РЕЛИГИЯТА е вероизповедание за съществуването на Бог.

БИБЛЕЙСКИ ДОКАЗАТЕЛСТСВА за съществуването на Бог можем да считаме двата факта: възкресението на Лазар от Исус Христос, доказвай) Божествения произход на последния, и възкресението на Исус, осъществено от Неговия Отец — самият Бог..

Като научно доказателство на Библейското и теософското твърдения за душата на човека е установеният от МЕДИЦИНСКАТА НАУКА факт, че с настъпването на смъртта на човека теглото му намалява с 33§ (грама).

НАУЧНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА като информационно — енергийна субстанция или торсионно поле са свързани с развитието на най-съвременната теория на фундаменталната физика - ТЕОРИЯТА НА ТОРСИ-ОННИТЕ ПОЛЕТА. Този факт предопредели авторът да изясни първо този въпрос за да се изключи противопоставянето религия — наука и да се изградят основи на практическа философия на живота на база на единни, взаимно обуславящи се, взаимно допълващи се и взаимно доказващи се твърдения на религиозно, теософско и научно познания., защото следващи въпроси, които интересуват хората, са тясно свързани с изключително трудния и едновременно изключително важния въпрос — доказателството за съществуването на Бога — Творец.

Относно научното доказателство за съществуването на Бога цитираният в [4а] български богослов В. Пеев е писал следното: „И наистина, ако проповедниците, последвали живия Господ Исус Христос, бяха превърнали амвоните си (издигнатите места за проповеди в църкви) в учителски катедри, а Библията в тетрадка по математически упражнения, тогава религията на Спасителя, прогласяваща оправдание и вечен живот за всички човеци, щеше да изчезне от паметта на човечеството, каквато е съдбата на много други религии и учения”.

ТЕОСОФСКАТА ОБОСНОВКА на Учителя Петър Дънов - Ве1п$а Поило е следната [13]:

Затова и Най-Великият Теософ Исус Христос е казал: „По делата (по резултатите от работата на хората) ще ги познаете.” [1].

Цитираните мисли на Всемировия Учител Петър Дънов - Вешза Поило са особено важни относно въпроса за съществуването на Бога. Затова във философско-теософски стил той е казал: „Всички неща, които се доказват сало с т върдения, са лъжливи. Нещо, което може да се опита (потвърди опитно или види макар и индиректно в практиката като критерий на истината) - то е истинско.

Бог не е същина, която може да се докаже. Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже (по строго физически начин).

Той е обективна реалност, която съществува вън и независимо от нашето съзнание, невидима за хората. Той не може да се види и със свръхмощен телескоп.

Изгревът на нашето слънце като дар от Бога, което осветява и грее за всички, също не се вижда, когато има гъсти облаци, но това циклично (периодично) явление съществува и се осъществява всеки ден. Това се отнася и за Бога - виж сентенциите в мотото на този раздел.

Културата па сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение. Те казват, че за да бъде философ, човек трябва да бъде критик, да подлага всяко нещо на опит. Някои проверяват нещата и вярват в тях, но какво ще кажат онези, които проверяват и не вярват? Те пипат нещата и пак не признават, че са реални. В Евангелието се говори за Тома неверни, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал. Трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената от римското копие дупка и тогава да повярва. Като не разбира Божествените закони, човек всякога може да бъде излъган.

Лъжата е сянка на Истината. Както сянката е признак за съществуването на даден осветен предмет, така и лъжата е признак за съществуването на Истината.

Съмнението пък е признак за съществуването на някаква реалност. Съмнение без причина не може да съществува.

Следователно, отричането на Бога (съмнението за Него) показва, че Той съществува. Не можеш да отричаш нещо, което не съществува. Следователно, човек отрича само онова, което съществува. На какво се дължи отричането? - На недостатъчната светлина (знание, просвета). През деня човек вижда дърветата, камъните, изворите, но вечер не ги вижда. При това положение човек може да ги отрича, може и да признава съществуването им. Обаче това не показва, че те не съществуват. Наличието на атеисти не доказва, че Бог не съществува. Тъй щого когато някой поддържа мисълта, че Бог не съществува, това показва, че неговото слънце е залязло. След 12 часа слънцето ще изгрее и вие ще измените убежденията си. Преди 12 часа сте отричали всичко, а след 12 часа казвате, че Бог съществува, душа съществува, задгробен живот съществува и т.н. [10], том II, стр.167-168.

Що се отнася до СВЕТСКИТЕ НАУКИ по въпроса за доказателството на съществуването на Бога., в [4а] Б. Палюшев отбелязва следното:

Теорията на руския учен Г.И. [Липов за физическия вакуум и Физиката на Бога (торсионното поле) [4] ние разглеждаме като безпрецедентни случаи на теоретично описание, показващи, че има начини да се разкрие пред човешкия разум и истината за съществуването на Бога. Чрез чисто научни методи ние само показваме Бога чрез творението, а не Го доказваме със строгите* методи на науката.

Това идва в потвърждение на теософските мисли па цитирания малко по-горе Учител и на казаното от немския философ Фридрих Якоби (1743-1819): „Ако съществуването на Бога би могло до се докаже с доводи (твърдения), Всевишният няма да бъде никакъв Бог!” В този смисъл научното доказателство би превърнало Бог в част от непостоянното вечно изменящо се, непълно човешко познание за Творението.

Като един от най-големите гении в историята на светските науки, Айнщайн е изказал типични за него парадоксални мисли, че не е възможно да се докаже съществуването на Бог, както не може да се докаже, че Той не съществува. И все пак:, както ще се види от допълнителните изложения в настоящата книга, Айнщайн открива в Библията „доказателство” за съществуването на Бога, за Сътворението Му, но го оставя като шифровано и кодирано послания [8], които да бъдат разгадани и общоприети след като се получат потвърждения и то по алтернативни начини за научно доказателство, и тогава да се огласи публично ръкописа му. Последното е необходимо особено за авторитет като Айнщайн, тъй като има учени с противоречиви, дори с противоположни твърдения. Освен това „новото" не се приема веднага [2].

Но има и учени като българският физик Божидар Палюшсв, който счита, че „съществуването на Бога може да бъде доказано и с наука. Той е информационна субстанция, чието присъствие се извежда с формули”. Този физик:, който е гордост за България, участва в научната група на проф. Редхет, която в сътрудничеството с професорите Лоб) и Браун от реномирания Оксфордски университет работи върху усъвършенстването на теорията на торсионните полета, разработена преди 21 години от руските физици Акимов и Шипов [’12].

Скромността и въздържаността от прибързани умозаключения трябва да бъдат показатели на качеството на интелекта при разумното изследване на духовната реалност на Всевишния. Това условие е описано много сполучливо от поета Гьоте: „Най-висшето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред иеизследваемото да благоговее смирено”.

Библията ни казва, че ирационалното (което не може да се изследва в този смисъл с човешкия разум) не трябва да се разглежда като непреодолима преграда за човешките познавателни способности. Ирационалното Божие битие (неизразимо с човешки понятия) се разкрива на хората чрез откровенията на Бога, изразени чрез Неговото Слово в Библията, въпреки че Божията реалност е фундаментално непристъпна за непосредственото човешко сетивно познание, един факт, във верността на който се убеждаваме и от проследяване на събитията в светската наука.

На този факт е обърнал внимание и цитираният малко по-горе Учител.

Чрез Своите откровения, дела и изяви, Всемогъщият Бог вече е разкрил достатъчно много неща за собственото Си битие. В този многообразен и интересен процес прави впечатление търпеливото и постепенно поднасяне на знанието за Себе Си, което Самият Творец прави чрез пророците и Учителите, съобразявайки се с бавния и мъчителен процес на ирационалното, духовното (чрез вяра) и рационалното (чрез разсъждение и разум) съзряване на човечеството.

В потвърждение на това са и думите на американския философ Уилям Джеймс (1842-1910): Бог „е къртил отломки от Своя образ и ги е поднасял на човечеството с чаена лъжичка, за да бъдат асимилирани от религиозното съзнание".

РАЗЛИКАТА в двете противоположни твърдения: на теисти („Бог съществува ’’) и атеисти („ Бог не съществува ”), от които само едното от тях е вярно или и двете са грешни съгласно философско правило или „закон за непротиворечието” (виж по-долу), се състои в следното:

ИМА МНОГО ФАКТИ - ИЗЯВИ НА БОГА, КОИТО ГОВОРЯТ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ, докато няма пито един факт - доказателство, че Той не съществува.

Затова посочените в мотото по-горе двама скептици - бивши професори от Оксфордския университет, поискали да развенчаят Христос, стават християни, „достигат до Бога” и мисълта:: „Не отхвърляй, докато не си проучил!”

Както ще се види от писаното по-долу и на други места в настоящата книга, могат да се посочат ФАКТИ (ДОКАЗАТЕЛСТВА, СВИДЕТЕЛСТВА, ОБЯСНЕНИЯ) ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА В ПЕТ НАПРАВЛЕНИЯ:

I. Светото писание - БИБЛИЯТА, която никой не е опровергал, защото предсказанията в нея се сбъдват, потвърждават се в практиката. Защото автентичният автор на Библията е Бог. А „ Бог е този, който казва нещо и става ” Затова и атеисти, които са се опитвали да опровергават Библията са ставали вярващи .

И. Макар че има мнение, че „ не може де се докаже в строг математически смисъл ” [14], освен твърдението на българския физик академик Божидар Палюшев [4] и [4а], за съществуването на Бога има СВИДЕТЕЛСТВА около нас, които са много убедителни, например съществуването на фино устроената Вселена и биологичния свят (виж раздел 1-2.4.).

Като свидетелства ИЛИ ИНДИРЕКТНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА могат да се приемат фактите на природните бедствия, особено през 2005 г.: гигантските вълни „ цунами ” в далекоизточните Азиатски острови и ураганите „ Катрина ” и „ Рита ” в Америка. Направиха ми впечатление думите на жена от САЩ: „Сега разбрах колко безсилни сме срещу Природата ” - създание на Бога. И много точно в английския език природното бедствие е назовано „Акт на Бога ” („Ас! о/СосГ). Той ни предупреждава, че не вървим по правилния път при свободата, която ни е дал. Ако ние не се коригираме, Той ще ни въведе в правилния път принудително.

Бог е невидим и затова за някои хора е неприемлив. Но Той се изявява чрез своите дела, проявления.. Аналогия в светска наука са абстрактни мислени (М) понятия като например електричеството. То не се вижда, не може да се пипне, но се доказва чрез проявления като светлината (С) на електрическото осветление, енергийното (Е) влияние на материята (М) в електрическите машини. В този пример прозира трансформацията на Мисълта (М) на електроконструктора в Светлина (С) на електрическата лампа и в Енергия (Е) на електрическата машина - Материя (М). Това напълно съответства на теософската формулировка на Учителя Петър Дънов -Ветна Пойно за трансформация на философските категории Мисъл - Светлина - Енергия - Материя.

Към чудесата не Може да не се спомене мистичното явление на запалването на свещниците в храма, който включва параклиса-гробница на Исус Христос в Ерусалим, всяка година, в събота, в навечерието на най-големия Християнски празник „ВъзкресениеХристово”—оъън, който свети, топли, но не обгаря.. Тази светлина идва свише, от Небето, от Бога и е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тази светлина за сега е необходима за всички. При тази светлина човек добива едно успокояване и един вътрешен мир..

И тя има характеристиката на „безвредна светлина” [64а], защото „тя е тази именно светлина в света, с която не можем да направим никаква пакост С тази светлина само добро можеш да направиш. Всички мъчнотии в живота, от ка-къвто и характер да са те, се разрешават чрез тази светлина. Когато дойде тази светлина в света, спор между хората вече не може да има. Общността става правилна и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват - навсякъде настава пълна хармония.

Тази светлина се добива с молитва като „светлина и топлина на безсмъртието” [64а], което е демонстрирано от Бога с Исус Христос. За придобиването й има само един метод — молитвата. Но тази светлина се придобива със силна молитва. Ако някой може да постигне адекватната сила на молитвата, той ще придобие тази светлина. В придобиването на тази светлина седи силата на молитвата. Ето защо е казано в БИБЛИЯТА: „Бъдете постоянно в молитва”, а УЧИТЕЛЯТ Петър Дънов - Ветха Бойпо е дал духовната „формула” (сентенция)' „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, духът не угасвайте”.

„Ефектът па Мойсей” обяснява и „чудото” на Кръстова гора в българската планина „ Родопи ”, когато е валяло проливен дъжд, с изключение на една ивица между сегашните параклиси на Светиите, по която се е движило шествието на богомолците.

И самият Айнщайн признава, че „ние можем само да наблюдаваме чудото с удивление и да се възхищаваме от изкусно създадения недостижим ред във Вселената’” „В тайните на Природата се крие величие, а не лукавство. Изкусен е Всевишният, но злонамерен не е” [8].

Причината за горепосочената разлика между твърденията на атеисти и те-исти е, че естественото познание на СВЕТСКИТЕ НАУКИ е ограничено и неточно, докато свръхестественото знание на БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА е неограничено и точно, защото неин автентичен автор е „Най-Висшият Космически Разум” - наименование, което може би най-добре пасва на всички представи за Бога, защото „разум” („разумен’’ като прилагателно) е ключова дума.

И този факт на недостатъчни определеност и пълнота (неточност и ограничение) се потвърждава от достижения на самите СВЕТСКИ НАУКИ, каквито са:

„Теорията на хаоса” е общовалидна и също препраща от непредвидимостта към неопределимостта: Поведението на хаотичните системи е причинно-следствено, но изглежда случайно, т.е. предвидимо само вероятностно, защото малки причини могат да доведат до големи следствия. Най-известният пример е „ ефектът на пеперудата ", споменат в [8];

Всъщност Вселената крие тайните си, защото е безкрайно слож на и не може да се обхване. Затова са се появили и „ Теоремите за непълнота”.

Сякаш „лукавата" Вселена ни казва: Историята е предначертана откакто е създаден света, но вие никога няма да можете да го докажете и никога не ще можете да яузнаете, поради ограничените ви познания. Затова Айнщайн е казал, че Природата (Вселената) проявява „ величие, а не лукавство

„Принципът на неопределеността”, „Теорията па хаотичните системи” и „Теоремите за непълнота”разкриват невероятната сложност и финес на настройката на Вселената, защото „редът и хаосът могат да имат една и съща причина". Мярка за неподреденост и безпорядък се счита понятието „ентропия”.

Винаги ще има някаква загадка или парадокс в дъното на Вселената. Начинът, по който Вселената крие крайната истина е най-загадъчното нейно свойство.

Например съгласно „Парадокса на Зенон” в един кубически метър съществува същото пространство, колкото в цялата Вселена, в една секунда има толкова време, колкото в цяла вечност, от което следва, че едно пожелано нещо в момента е вече осъществено, но ние не знаем как да го получим.

И това е едно от тайните свойства на Вселената.

За един рационален отговор на въпроса „ Има ли Бог? ” или „ Как мога да разбера, че има Бог'?”, т.е. въпроса за съществуването Му и представата за Него („Кой е Той?" и „Как мога да Го (о)позная? ”) трябва да серазглеждат взаимно свързани, защото те просто се преплитат.

Поради нашия ограничен ум и непълно (по)знание, човечеството си е съставило или изградило много и различни мнения и представи за Бог.

Ако съберем различни религиозни експерти от цял свят, от различни вероизповедания и от различен произход и ги попитаме: „Кой е Бог?”, бихме получили много и различни определения и наименования.

Някои биха казали, че Бог е личен (е Личност) [1]. Други, че е безличен (не е личност).

Същото може да се констатира и между представители на светските науки, включително големи умове, например като Айнщайн. Той не е приемал Бог като лич-' ност [8]. Но повечето видни представители на светските науки и изкуства са приели Бог като Личност.

ИСТИНА ТА не е относителна, а абсолютна, само една единствена. Това съответства на логически принцип, на основен закон на логиката и Природата, наречен „ЗАКОНЗА НЕПРОТИВОРЕЧИЕТО”. Последният гласи, че две противоположни твърдения не могат да бъдат едновременно верни. Или и двете са грешни, или едното е вярно, а другото грешно.

Следователно Бог не може да бъде едновременно личен и безличен. Той е личност или не е личност.

Съгласно РЕЛИГИЯТА (Библията) Бог съществува като личен, т.е. представлява Личност, а не просто някаква природна сила, висш разум или влияние, и е вечен и безкраен - без начало и без край във времето и пространството (виж раздел 1 - 2.3.)

Както е известно от БИБЛИЯТА, човекът е създаден от Бога по „негов образ и подобие”. Ако се приеме за вярно това твърдение в Библията, по обратната логика следва, че щом подобното създание - човека е личност, и Творецът е Личност. Само че Бог съществува в три форми, от които първите две (Отец и Син) са личностни -виж раздел I - 2.1.1.

И в настоящата книга са посочени три примера на хора от близкото минало - Учителят Петър Дънов - Вейка Бойно [2] и психотропната ясновидка Слава Севрюкова от България[ \ 5] и настояще - чудотворецът Сатия Сай Баба от южното селце Путтапарти - Индия. Те са ДЕМОНСТРИРАЛИ БОЖЕСТВЕНИ ЛИЧНОСТНИ СПОСОБНОСТИ , , по Негов образ и подобие ” за дематериализация и матери-ализация на човешкото тяло [2] и [ 15], на храна и пръстен на ръката му [ 16].

За онези, които не са запознати, нека се поясни, че прохождащата наука на бъдещето психотроника е наука, която се занимава с парапсихологичните - извън нормалните, свръхнормалните, свръхестествените психологични явления, а не е „гимнастика на въображението С нея може да се прави всичко, но не и да се театрални-чи. Българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова проверявала до седем пъти информацията и тогава я препредавала [15].

Цитираният малко по-горе Учител в своето ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ за съществуването па Бог също говори за Него като личност: „ Има един... ”

А ето и съображенията на една съвременна „ теория на торсионното поле " от СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА във връзка с твърдението на академик Б. Палюшев, посочено като мото в началото на раздела, което може да се перифразира така: Бог може да бъде доказан и със светска наука (с култура на Разума), а не само с религия (с култура на Вярата).

Описание на есенцията на теорията на торсионните полета, породени от въртенето като фундаментална универсална форма на движение на телата в природата въобще (елементарни частици като електрона се въртят около своята ос - т. нар. „спин ”) е дадено от Б. Палюшев в [4а], стр. 474-480. в 14 точки. Тук ще се разгледат само някои духовни аспекти във връзка със съществуването на Бога.

Според този български физик, бил аспирант по теоретична физика в Москва, преподавател по философия на науката в Лондонски университет по икономика, информационният характер на торсионните полета налага необходимостта да се приеме хипотезата за съществуването на „Разумен и Личностен Източник” на п ървичната информация. Този източник се нарича Бог от милионите вярващи в Него, „Висш Космически Разум ” от някои учени, „ единно информационно поле ” суниверсал-но измерение [4а], наречено „Световно Поле на Съзнанието'’ в руската литература [А.Е. Акимов и Г.И. Шипов, Сб. „Сознание и физическа» реальность”, Москва 1996].

Според Б. Палюшев: Това поле съдържа информация за цялата физическа Вселена’’... и такава, „обусловена от човешкото съществуване”. „Световното Поле на Съзнанието”, наричано още „Божественият Космически Компютър” вероятно съхранява „торсионни матрици” [4], торсионни холограми (цялостни картини) на всеки човек, включително неговия свят от мисли, чувства, желания и деяния, неговата житейска история и др.

Логично е да се допусне, че над такъв огромен информационен агрегат стои Всемогъщата Личност и Индивидуалност на Бога и че този своеобразен, всеобхватен Божествен „компютър" се управлява и контролира от сили, произтичащи от самото битие на Бога.

Това, което можем да кажем, е, че въпросното универсално поле лежи вероятно в основата на такива явления като интуицията, ясновидството, телепатията (предаването на мисли от разстояние) и др.

Учителят Петър Дънов - Веш$а 1)оип(6 нарича интуицията свръхсъзнание и говори за така нареченото космическо Божествено съзнание, от което Божествен зародиш сега се развива в човешката душа. Христос е с космическо съзнание [10].

В [4а], стр. 507-508 Б. Палюшев споделя едно откровение („вътрешен глас”), според което неговите уравнения в [4] т [4а], стр. 510 - уравнение (37), показват недвусмислено, че светът е създаден и контролиран от Бога чрез „ информационна среда” сътворена също от Него и наречена от българския учен „космическо съзнание”. И академик Палюшев отбелязва:

„ТЕОРИЯТА НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА Е ПЪРВАТА ТЕОРИЯ В ИСТОРИЯТА НА НАУКАТА, В КОЯТО такава ХИПОТЕЗА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА СЕ ВЪВЕЖДА ОТ ЧИСТО НАУЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ, А НЕ ОТ РЕЛИГИОЗНИ.”

Във връзка с това свойство на торсионните полета самият Шипов споделя следното: „Зная, че има Бог, виждам го зад уравненията си. Съществуването на Тънките светове е реалност, появяваща се пред мен в процеса на научните изследвания” - едно потвърждение на мисълта на Учителя Петър Дънов — Ветия Воина, че „учените ще стигнат до Бога

Оказва се, че ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА ПРИТЕЖАВАТ УНИКАЛНИ СВОЙСТВА и могат да се пораждат не само от наличието на спинове и въртене на телата. Те могат да се породят при съвсем необичайни физически условия.

Във връзка със съществуването на Бога и представата за Него са интересни следните пет свойства па торсионните полета:

ТАКИВА ЙЕРАРХИИ БОГ Е СЪЗДАЛ в Невидимия свят - ТРИТЕ ФОРМИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА БОГА - Отец, Син и Свети Дух (виж раздел 1-2.1.1.) И РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА. В [4] се приема, че торсионното поле представлява своеобразна организация на информационно - енергийни структури в Невидимия свят, които са израз на една нова информационно-енергийна форма на съществуване на битието. С нея се извършва пренасяне, натрупване и съхранение на информацията, имаща отношение към живота, обуславяща същността не само на живота, но и на цялата (физическа, видима част от Вселената.

Описанието на торсионното поле, следователно, трябва да бъде съществено информационно, независимо от геометричното описание на реалния физически свят.

В СЛУЧАЯ НА ТОРСИОННО ПОЛЕ ПОНЯТИЯТА ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ ГУБЯТ СВОЯ СМИСЪЛ, по-добре разбираемо относно третата форма на съществуване на Бога. Затова християнският светец Свети Августин е казал, че „ БОГ Е ИЗВЪН ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО '”

Средата на разпространение на торсионните вълни и заряди е физическия вакуум. При това скоростта на разпространение на торсионните вълни е 10 на степен 9 по-голяма от скоростта на светлината във вакуум („с” = 300 000 кт/аес) [4а] или 3 х 10 на степен 14 кт/вес.

За сравнение, по теософска информация от Учителя Петър Дънов - Ветва Иоипд скоростта на мисълта е три квадрилиона и шестстотин билиона км/сек. Тази скорост е от порядъка на 10 на степен 10 пъти по-голяма от скоростта на светлината „с” = 300 000 км/сек. Разликата между двете скорости е само 10 на първа степен, но би могло да се каже, че тези стойности клонят към безкрайност.

И така, относно Светия Дух може да се направи следното ОБОБЩЕНИЕ:

ТРИЕДИННИЯТ БОГ Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННА ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ И КАТО СВЕТИ ДУХ СЪЩЕСТВУВА ПОД ФОРМАТА НА ТОРСИОННО ПОЛЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА..

Още при писането на ръкописа на [46] авторът й е бил запитан от един професор от реномиран Лондонски университет за „ безкрайността ” - понятие, което често се свързва от някои с представите за Бога. Според впечатляващо този професор пояснение на българския физик Б. Палюшев „безкрайността на Бога не може да се разбира като безкрайност на материалната система на сътворения свят, което е парадоксално, противоречащо на природните закони и на наблюденията. „Безкрайността’” на Божието битие може да се възприеме само в смисъла на ЕДНА НОВА СУБСТАН-ЦИАЛНА ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ като „мисловно-информационно енергийна субстанция с торсионен характер” (б.а.), която не е форма на материята, както би се изразил един диалектик-материалист. Основаната форма, с която тук оперира познанието, е съществуването, а не материята. Тази нова форма на съществуване в обективната реалност ние наричаме информационно-енергийна, която фактически е синоним на торсионното поле. Друга форма на съществуване е самата материя. Това са коренно различни същности. Например „трансформацията” или въплъщението на Бога в човека Исус Христос е трансформация от една форма на съществуване в друга, а не от безкрайна форма на материално съществуване (Бог) в крайна такава (Исус).

Може би това философско пояснение на Б. Палюшев ще се разбере още по-добре като се посочи ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Вейка Бойно за формулираната от него двупосочна „ трансформация ’’ на четирите философски категории мисъл - светлина - енергия -материя, където в най-ляво е Бог като Мисъл, Слово, Информация, представляващи най-разредената форма на съществуване на безкрайна субстанция (невидима материя), а в най-дясно е най-сгъстената форма на съществуване на крайна субстанция (видимата материя) — човекът Исус Христос. Или тези две състояния се различават по гъстотата на субстанцията, която се сгъстява („ кондензира ’’) от ляво надясно и се разрежда („ вакуумира ’’) от дясно наляво в редицата от субстанции мисъл - светлина - енергия - материя.

Затова и авторът прие ОБОБЩЕНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ,, че БОГ Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННО - ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ С ГОРСИОННА ПРИРОДА. Той е ВЕЧНОТО (без начало и без край) ТОРСИОННО ПОЛЕ извън времето и пространството като НАЧАЛО и във времето и пространството като МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ и БЪДЕЩЕ.

Торсионното поле е навсякъде около нас, ала не знаем още как да го използваме [12]. Тази субстанциалпа форма на съществуване може да бъде констатирана само чрез индиректните й проявления, както е при електрона. На т.нар. торсионни генератори на екологично чиста топлинна енергия, /0 пъти по-евтини от досега познатите източници, учените разчитат за добиване на енергия от физическия вакуум, т.е. от „ нищото ” — най-неуловимото. Торсионните генератори могат да се считат НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ дори ИНДИРЕКТНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ като информационна-енергийна субстанция, която ние с нашите сетива и представи виждаме в нейните индиректни проявления.

Това обобщено определение за Бога е ПОТВЪРЖДЕНИЕ ОТ СВЕТСКАТА НАУКА НА БИБЛЕЙСКОТО ТВЪРДЕНИЕ ЗА НАЧАЛОТО: „В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО (МИСЪЛТА, ИНФОРМАЦИЯТА)... И СЛОВОТО БЕ У БОГА, И СЛОВОТО БЕ БОГ”.

Българската дума „слово” съответства на гръцката дума „лого”, под която трябва да се разбира „творческата мисъл ” (сила), създала света и Живота, т.е. БО1 ПЪРВИЧНА е МИСЪЛТА. С нейната торсиопна природа тя е НАЙ-МОЩНОТО. НАЙ-ФУНКЦИОНАЛНОТО И НАЙ-БЪРЗОТО НЕЩО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Съгласно ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА //«Учителя Петър Дънов - Вет-$а Потно, споменавана на няколко места в книгата, четирите философски категории МИСЪЛ — СВЕТЛИНА - ЕНЕРГИЯ - МАТЕРИЯ могат да се трансформират двупосочно (сгъстяват и разреждат). Посоченият Учител е казал:

„Чрез говора на Своето Слово (Творческата Мисъл) Бог е създал всичко видимо и невидимо” |2|, „Изгревът” том 2, Съставител: Д-р Вергилий Кръстев.

Съгласно Библейското Писание за Сътворението, в посока на сгъстяване надясно БОГ е създал Светлината и Материята (Вселената и човека).

Частен случай на трансформацията е умножението чрез Мисълта. Исус Христос е нахранил хиляди хора с две риби и пет хляба с умножението им, демонстрирайки Божествени способности като Божи Син.

Айнщайн е дал формулата Е = Аш с² (1) за връзката само между двете философски категории Енергия и Материя. Кодираното си послание„ Да бъде Светлина ’’ той е считал като доказателство за съществуването на Бога и Неговото Сътворение [8]. Това е може би първата от двете причини Айнщайн да се прекланя пред Учителя Петър Дънов от България - виж и стр. 46, 76, 447 от книгата.

Оказва се, че дясновъртящите се торсионни полета подобряват настроението на хората и имат определен лечебен ефект, докато лявовъртящите се полета рушат здравето и потискат човешката психика [4а].

В аналитичната геометрия на пространството (като раздел II от част I на учебника по висша математика на българския професор Д-р Георги Брадистилов) за Декартовата координатна система в пространството (състояща се от три взаимно перпендикулярни оси, хоризонтални: абцисна ос „х" и ординатна ос „у", и вертикална апликатна „ г ” с общо начало на координатната система „ О ’’) се казва, че е положително (дясно) ориентирана, ако един наблюдател, изправен по посока на положителната ос „г”, вижда отгоре въртенето на положителната ос „х" до положителната ос „у" от дясно на ляво, т.е. обратно на въртенето на часовата стрелка. Положителната координатна система погледната отдолу може да се представи с едно дясно в ъртене на равнината „ хОу " около вертикалната ос „ г ” с транслацион-но преместване по посока на положителната ос „г” нагоре, визуализирано като завиване на винт. От тук идва наименованието дясно въртящи се торсионни полета.

Това твърдение за дясновъртящите се торсионни полета може да се приеме като НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ па придобиваното подобрено настроение на всички играещи и лечебния ефект на завещания от Учителя Петър Дънов - Ветса Йонно свещен танц „Паневритмия”, в който с едно единствено изключение на лявото въртене на партньорката около партньора в част II „ Слънчеви лъчи ” (съответстващо на движението на планетата Венера) има поясненото малко по-горе дясновъртящо движение на хора в окръжност -условия за създаване на дясновъртящи се торсионни полета.

„Геозоните с дясно въртящи се торсионни лъчения” са известните места, където хората лекуват своите болести по свръхестествен начин. На такива места са построени някои от християнските църкви, както и „различни комплекси за религиозно и мистично поклонение” [4а], стр. 477.

Както ще се поясни малко по-долу обменът на мисли и думи между хората създава мощен заряд от енергия и торсионни вълни. Днес никой не се съмнява в благотворното влияние на добрата дума, на благородното и вежливо отношение между хората като източници на положителни, дясно въртящи се торсионни вълни или полета, както и в това, че лошите негативни мисли, чувства и желания., дела, думи и помисли като източници на отрицателни, ляво въртящи се торсионни вълни или полета могат да нанесат огромни вреди на човешките същества. Това е едно НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ПОЛЗАТА И ВРЕДАТА СЪОТВЕТНО ПРИ ДОБРИ И ЛОШИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА. Затова в човешкото общество трябва да се цели всеки човек да се чувства винаги щастлив, радостен, защото такива чувства са предпоставка за възникване на положителна торс йонна енергия - условия, които ще има в Божието Царство на Земята, както е сега само в Невидимия Разумен свят. .

Руски учени считат, че мисленето и човешката памет имат торсионна природа. Чрез торсионните полета може да се обясни процесът на мисленето и паметта на човека. Човек може непосредствено да генерира, формира, излъчва и приема торсионни полета най-вече с помощта на мисленето и емоциите си.

Според руския физик Г.И. Шипов мисълта представлява „(само) организиращи се (самогенериращи се) полеви образувания ”. Това са „сгъстявания в торсионно- ' то поле”, които усещаме като „образи и идеи”.

Терминът „сгъстяване” от ляво на дясно е използвал Учителят Петър Дънов — Вейка Ооипд при формулировката на трансформацията па четирите философски категории мисъл - светлина - енергия - материя. [2]. Отново прозира съответствие между ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКА НАУКА, защото: Динамиката на измененията в торсионните полета (мисли) се съпровожда често с отделянето на значителни количества електромагнитна и други типове енергии [4а].

Чрез торсионните полета може да се обясни и процесът на мислене на човека. Торсионните полета се пораждат при всяка мисъл, при всеки дори и най-малък душевен трепет, при силни емоционални възбуди, при душевни терзания и др. Например, когато човек говори, възникват уплътнения (сгъстяване) на въздуха, които създават нееднородност на пространството на физическия вакуум и той реагира па това като се създават торсионни полета в обема, в който съществува звукова вълна („ефект на формата”, използван вероятно при пирамидите и куполите на храмовете като първи торсионни генератори [4а]). Торсионните полета възникват при всяко изкривяване на геометрията („метриката” §) на пространство-времето - едно допълнително пояснение към глобалното и локално управление на Природата от Божията Мисъл [4а], стр. 510.

Съгласно теорията на торсионните полета мисленето е динамичен процес на промени, съответстващи на мисловни структури, в които състоянието на полярите-та на молекулите и атомите на биохимичната материя на мозъка има адекватна динамично променяща се форма и вид. Това ще стане по-ясно, като се разгледа и въпроса за паметта на човека.

Според руските учени В. и Т Тихоплав „торсионните полета притежават памет”. И те поясняват това свойство така'. Всеки източник на торсионно поле поляризира вакуума. В резултат на това спиновете на елементите на физическия вакуум се ориентират по торсионното поле на източника, повтаряйки структурата му. При това физическият вакуум (като среда на разпространение на торсионните вълни) остава достатъчно стабилен и след премахването на източника на торсионното поле, (източникът на информацията), запазва спиновата структура доста дълго, което представлява физическата страна на паметта.

Това е друго научно обяснение на закона на привличането, освен с повторението на вибрациите при желаното от човека нещо. И в двата случая причина за повторението на вибрациите от желаното нещо, съответно структурата на торсионното поле на източника, са мислите на човека за желаното нещо.

Понеже е невидима с просто око, спиновата пространствена структура на торсионното поле популярно се нарича „фантом” [4а], стр. 477. Това е ДРУГО НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ НА ФАКТА, ЧЕ БОГ Е НЕВИДИМ. Тъй като всички тела на живата природа притежават собствено торсионно поле на атомната си структура, то „фантоми” образуват и хората, както и всички материални обекти.

През живота си хората запечатват себе си в своите фантоми. Това позволява на свръхсетивни индивиди (екстрасенси-ясновидци) да „видят” миналото на други хора. Вече се провеждат изследвания за създаване на прибори (уреди) за визуализация на торсионните полета. Макетите са преминали предварителните изпитания [4а], стр. 477. Произведени са и торсионни генератори. Така че вече е напреднала и тор-сионната технология в Русия., Украйна и България - практиката, която потвърждава теорията.

Теоретически е възможно обучението на хора в умението им да визуализират невидимия свят [4а], стр. 478. В такъв случай не само ясновидците, но и искрено вярващите в Бога и в духовния свят хора ще могат да се свързват с „универсалното информационно поле” на „Световното Поле на Съзнанието” и да „виждат” скритата реалност на Невидимия свят Вероятно тя (тази скрита реалност) ще бъде съвсем необичайна за всички нас [4а].

От друга страна, по всичко изглежда, че носителят на обичайната човешка памет не е биохимичния субстрат на мозъчната материя, а торсионно свързания с нея „фантом”, обособен във физическия вакуум. По този начин нашите мисли и спомени възникват под влиянието на външното за нашата биологична система торсионно поле, което въздейства върху веществото, съставящо нашия мозък. Това е НАУЧНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ на ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Ветса Иоипд, че „ човешкият мозък е радиоприемник " на торсионни сигнали, на мисли на същества от Невидимия свят. В резултат на това въздействие протича спинова поляризация на биохимичните вещества на мозъка ни, която се запазва достатъчно дълго време след прекратяване на действието на торсионното поле, съсредоточено във „фантома”. Би могло да се каже, че спиновата поляризация на биохимичните вещества на мозъка позволява НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ на предаване на мисли от човек на човек, защото хората образуват също „ фантоми ” (виж предпредпослед-ния абзац).

Човешката памет не може да се формира в рамките на нестабилната енергийна система на биохимичните вещества на човешкия мозък. Веществената материя не е в състояние да създаде онази висока организираност (при мислене) и стабилност на нещата (при структуриране на памет), обуславящи информационния характер на нашето мислене и памет. Така че човешката мисъл и памет е по-скоро торсиоппа мисъл и памет, отколкого биохимична такава.

Торсионната памет, ог друга страна, позволява да сс фиксира съществена информация за физическия свят, например върху вода (за която се говори, че има памет ), восък, захар и др. Някои ясновидци и особено известната покойна българска ясновидка Вата е можела да разкодира информация за хората от бучка захар, с която човек е преспал една нощ, поставена под възглавницата му.

Теоретически дори е възможна своеобразна торсионна фотография [4а].

И така, ИЗДИГАНЕТО НА ХИПОТЕЗАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА В НАУЧНИТЕ РАЗГЛЕЖДАНИЯ следва от своеобразен, но напълно коректен и логически непротиворечив синтез на основните теории на физиката - квантовата механика и общата теория на относителността, осъществен в рамките на съвременни теории като трудовете относно „теорията на физическия вакуум” на Г.И. Шипов (един от авторите на „теорията на торсионните полета”) и тези от „ Физика на Бога” („физика на торсионното поле”) на Б. Палюшев.

Изложените научни обяснения показват верен и научно издържан подход към едно ново ниво на научното познание, което навлиза уверено в изучаването на Невидимия Фин свят на духовните събития, явления и процеси. С това се създават условия за взаимно обуславяне, допълване и единство на религиозно-теософските и научни познания за Вселената и човешкото общество.

Изключително сложният математически апарат, характерен за споменатите нови теории във физиката (диференциални уравнения) при опитите за описание на сложните процеси и явления във видимия и особено в Невидимия Фин Свят говорят за велик, всезнаещ и всемогъщ Творец на Вселената и човека.

Затова великият английски физик П.А. Дирак е казал: „Сякаш едно от основните свойства на природата е, че фундаменталните физични закони се описват с езика на математическата теория с голяма красота и мощ, но изискват доста високо ниво на математически познания, за да бъдат разбрани. Може би човек би описал ситуацията с думите, че Бог е математик от висока класа и е използвал доста сложна математика, когато е конструирал Вселената.

' Би могло да се каже, че Бог е и най-великият математик, което ще проличи и от изложеното по-долу.

Слабите ни математически постижения ни помагат да разберем една малка част от Вселената и колкото повече се развива математиката, толкова повече можем да се надяваме, че ще разбираме Вселената по-добре.

А Б. Палюшев добавя: „... Изключително сложната математика, която може би Всевишният използва, за да конструира Вселената, притежава една особеност: Към нея винаги ще се доближаваме с много труд и усилия и въпреки това ние никога няма да можем да я разберем истински и докрай, в цялата пълнота и яснота (поради принципа на неопределеността, теорията на хаоса и теоремите за непълнота). В тази именно математическа сложност обаче най-добре изпъкват предимствата на модела на Сътворението, който е единствено верният път към изграждане на въпросната „теория на почти всичко”. Защото... винаги ще има някаква недостигаща на нас информация, дължаща се на принципната дистанция между Абсолютния Интелект (Бог) и Неговите относителни човешки форми. Така „теорията на всичко” се превръща в „теория на почти всичко”. Защото „теорията на всичко”, „единната теория на полето” (обединението на електромагнитното и гравитационното полета) и търсената от А. Айнщайн аналогична на неговата Е = Ат с² „проста формула ” на Бога са неговата „неосъществена мечта” и „незавършена симфония”.

А изграждането на една обединяваща теория в светската наука става с много време, труд и пот, което се вижда от кратък исторически обзор на стремежа на учените за обединението на квантовата и небесната механики, електромагнети-зма на Максуел (1880 г.) и гравитацията (обущата теория на относителността на А йнщайн), електромагнитното и гравитационното полета. На пръв поглед тези две области на научното знание са несъвместими, защото са коренно различни: Квантовата механика е теория за микроструктурата с вероятпостен характер, а небесната механика се отнася за макроструктурата на Вселената с детерминистичен характер. Това различие е предпоставка, която поставя под въпрос тяхното обединение. Но между тях има и прилика в конструкцията (атома и слънчевата система) и функционирането (кръговото движение като източник па торсионни полета), т.е. микро- и макро-световете си приличат. Различни учени предлагат различни модели на единна теория на полето, но общата тенденция е непрекъснато попълване на човешкото познание чрез „ геометризация на физическите полета " с увеличаване на мерността на философската категория „ пространство-време петмерен е модела на полския математик Теодор Калуца (1919 г.) - като професор от университета в Кьонигсберг; шведският математик Оскар Клана е предпочел шестмерието (1921 г.), а българският учен Н. Калицин е предложил безкрайномерния модел на единната теория на полето. Многомерните модели на тази теория се свързват с електромагнитното поле, което се обединява с гравитационното поле и получават признание в науката и до ден днешен [4а].

Кое е по-правилно да се приеме за Най-Великия Творец: сложен или прост математически апарат при Сътворението на Вселената и човека? — Това предстои да доуточпи светската наука.

А момее би Величието на Бога се състои отново в дуалността - използването на най-голямата простота и най-голямата сложност?!

I - 2.1.1. Форми на съществуване на Бога съгласно Християнските религия (Библията) и теософия (лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд), и светската наука (Теорията на торсионните полета).

РЕЛИГИЯТА и цитираният в предния раздел 1-2.1. Учител, като ВСЕМИРОВ (Космически) ТЕОСОФ, разглеждат три форми на съществуване на БОГА, но като „ТРИЕДИНЕН”:

„БОГ- ОТЕЦ” - ПЪРВАТА ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ТРИЕДЕННИЯ БОГ, първата форма на невидимо за земния човек съществуване на Бога.

Светият Отец е разглеждан като най-любящата, най-мъдрата, най-истин-ната, най-справедливата, най-добродетелната, най-търпеливата, най-милостивата Личност в цялата Вселена;

„БОГ - СИН” - ВТОРАТА ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ТРИЕДЕННИЯ БОГ, Бог в човешки образ - човек в истински образ и подобие на Бога, видян от съвременниците на Исус Христос по време на краткото му 33 годишно пребиваване на Земята, когато Бог е бил изявен в единствената форма на видимо за земния човек съществуване на Бога.

Според Библейското описание първата стъпка в Сътворението била създаването на друга Духовна личност - първородния („преди всяко създание”) Син Христос.

Синът Божи бил единственото създание, което Бог направил пряко (сам), и той бил надарен от Бога с голяма мъдрост и способности. Тези Божествени способности на Сина Христос били използвани за всички следващи дела на Сътворението.

Чрез Него е било „ създадено всичко, което е на небесата и земята, видимо и невидимо ”, включително стотици милиони „ видими небесни създания ”. Последните са обитавани от „невидими небесни създания” - разумни същества с невидими духовни тела („престоли или господства, началство или власти”). Те имат удовлетворяваща ги работа, носеща полза за всички, и допринасяща за целта на Създателя. Бог ги надарил с разум и свободна воля, уверен, че те не представляват заплаха за мира и хармонията във Вселената [ 19];

Как изглеждат „видимите небесни създания”, които Бог е сътворил чрез своя първороден Син - Христос? Сред тях са нашето слънце и всички останали милиарди звезди и материи, които съставляват Вселената.

След сътворяването на невидимите и видимите небесни създания, Бог и Неговия първороден Син насочили вниманието си към създаването на Земята | 1 ], Старият Завет, Битие, 1:1;

„БОГ - СВЕТИ ДУХ” - ТРЕТАТА ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ТРИЕ-ДЕННИЯ БОГ'.

След възкресението Му Исус Христос е казал на Своите Ученици, че скоро ще се възнесе на Небето да приготви място за тях. Обаче Той не е оставил Своите Си сами на Земята, на света, а осигурил Светия Дух да бъде с тях, да ги ръководи.

Светият Дух е третата форма на невидимо съществуване на Бога. Съгласно БИБЛИЯТА, Светото евангелие на Йоан, 4:24 [1] „Бог е Дух”, което означава, че Той съществува в тази трета форма на Триединния Бог, която пашите очи не могат да видят.

Милиони хора по света приемат Библейското учение за триединството на Бога и вярват в Бог Отец, Бог Син — Исус Христос и Бог Свети Дух.

Исус е споменавал и препоръчвал поучението за трите Лица на Божеството в Евангелието от Матея 28:19 и 20: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги „в името на Отца и Сина, и Светаго Духа”, като ги учете да пазят всичко, що ви съм заповядал; и ето, аз съм с вас през всичките дни до свършването на века.”

И така, би могло да се обобщи, че Бог е с три лица или форми на съществуване: Бог - Отец, Бог - Син и Бог — Дух (Светият Дух).

БОГ - ОТЕЦ е недостъпен, но по-разбираем и по-приемлив като Личност, защото със Своя Син е „създал човек по свой образ и подобие” [ 1 ].

Художниците рисуват Бог - Отец като беловлас патриарх с брада и този образ не се приема от някои учени като Айнщайн и негови португалски сътрудници [8].

Човечеството е видяло със своите сетива като Личност само БОЖИЯ СИН - Исус Христос като Бог - човек.

Но освен Христос, на Земята има примери на хора с Божествени способности, които могат да се приемат като свидетелства, ако не доказателство на Библейското твърдение, че Бог е създал човека по свой образ и подобие. В предлаганата книга са посочени три примера: Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Ве1п-ха Поипо [2], българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова [15] и индийския човек-чудо Сай Баба [ 16].

От трите форми или Лица на Триединния Бог СВЕТИЯТ ДУХ като че ли най-трудно се вписва в представите на хората, защото е също невидим, но присъства навсякъде. Затова академик Б. Палюшев нарича идеята за Триединния Бог „най-ви-ешата абстракция” [46].

Ето защо ще се отдели малко място за пояснение на Невидимия Свети Дух.

Какво се говори в БИБЛИЯТА за Него? Къде е Светият Дух? Какво върши Той? Защо Той е важен?

Да се опитаме да отговорим на тези и подобни въпроси:

За Него се говори още в първата книга на Стария Завет от Библията, Битие 1:2:

„А Земята беше пуста и неустроена; и тъмнина беше върху бездната; и Божият Дух се движеше над водата.”

Следователно, съгласно Библията Светият Божи Дух е действал при Сътворението на света. Той е вечен - няма начало и край - и е съществувал винаги.

Исус е казал: „И аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител да бъде с вас до века, Духа на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, 'пито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.” [1], Новият Завет, Евангелието от Йоана 14:16 и 17

Или Светият Дух, Който в Библията се нарича „ Утешител ” и „Дух на Истината”, обитава и действа във вярващите.

В [1], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли 2:38 четем: „А Петър им рече”: Локайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви, и ще приемете гоя дар, Светия Дух.”

Следователно, всеки от нас, който се покае и потърси прошка за греховете си, който вярва в Христос ще приеме този дар - Светият Дух.

По иконите в Българските православн и църкви Светият Дух се изобразява като гълъб, в какъвто вид се е явил при кръщението на Исус Христос в река Йордан. Действително има символика в това по следните съображения. Гълъбът е красива и любвеобилна птица, която се храни само със зърнени храни. Тя е дружелюбна птичка, с удоволствие каца на рамото и/или ръката на човека, когато й се предложи храна. Особено показателно и характерно е това, което са наблюдавали посетители на площада „ Сан Марко ’’ във Венеция.

По аналогичен начин, както в Природата, човекът трябва да предложи подходяща „храна ” на Светия Дух за да може Той да Заеме място в него. Това става с вяра и упование в Бога. От душа и сърце човек трябва да желае това и да бъде благодарен, че ще носи Светия Дух в себе си завинаги. Тогава „всичко, което човек върши ще е успешно, защото Той ще го ръководи, напътства, дарява със сила и здраве, не ще позволява страх да го обземе, лоши хора да го смачкат, болести да го погубят ".

Всичко това е освидетелствано от Исус Христос при кръщението му в река Йордан, когато Светият Дух слиза върху Него като гълъб и кацва на рамото му.

„...Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими степания” [1], Новият Завет, Послание на ап. Павел към Римляните 8:26, т.е. Той ни помага да се молим както трябва и ни ходатайства в наши неизговорени степания., когато сме осигурили място за Него в нас.

Той произвежда във вярващите „ плодове ” — добродетели, живот и поведение, угодни на Бога.

„А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобузданис.” [1], Новият Завет, Послание на ап. Павел към Гала-тяните 5:22 и 23

Същите тези плодове - добродетели фигурират и в едноименната „Молитва за плодовете на Духа”, дадена от Учителя Петър Дънов - Ветза Бойна през август 1913 г. [40].

Светият Дух ни подкрепя при изкушенията и ни дава сила да оставим стария начин на живот и да заприличаме повече на Христа.

„Ходете по Дух, и няма да угождавате на плътските страсти понеже те (Дух и плът) се противопоставят едно на друго, за де не можете да правите това, което искате.” [1], Послание на ап. Павел към Галатяните 5:16 и17

„Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух.” [1], Послание на ап. Павел към Римляните 8:9

Светият Дух изпълва вярващия и му дава специални дарби, които му помагат да разбира Божията воля и го прави способен да служи в полза на другите.

„НИЕ ИМАМЕ ДАРБИ, които се различават СПОРЕД ДАДЕНАТА НИ БЛАГОДАТ.” [1], Послание на ап. Павел към римляните 12:6

„А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог с благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.’” [1], Първо послание на ап. Павел към Коринтяните 2:12 и 13.

Едно от нещата е, че можем да разказваме на другите, какво Бог е направил в нашия живот.

Исус е казал: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария и до края на света.” [1 ], Деяния на Светите Апостоли 1:8

„Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и е душите си, които са Божии.” [1], Първо послание на ап. Павел към Коринтяните 6:19 и 20.

Всевишният и Всемогъщият е дал Светия Дух да ръководи и направлява хората в пътя на живота, който не е лесен. Ето защо, ако Светият Дух действа в някого, този индивид трябва внимателно да пази отношението си към Него, като слуша Неговите инструкции и ръководство. Човекът трябва да помни, че Светият Дух е негов учител и ръководител.

Затова препоръката на апостол Павел в Първото му Послание към Солунците е: „Духъ-г не угасвайте, пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте; ДРЪЖТЕ ДОБРОТО, А СЕ ВЪЗДЪРЖАЙТЕ ОТ ВСЯКАКЪВ ВИД ЗЛО.”

В съзвучие с БИБЛИЯТА, като ВСЕМИРОВ ТЕОСОФ Учителят Петър Дънов - Вс1п$а Понпо е дал следната духовна „ формула „ Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, Духът не угасвайте”.

Той е оставил на своите последователи много лекции, беседи и песни за Светия Дух, между които ще се спомене само песента „Духът Божи ” по негови текст и музика, дадени на 13-11-1922 г. [40]. В тази песен Духът Божи е охарактеризиран като „Духът Вечни, Духът Святи, Духът Благи, кой пълни сърца ни със Любов ’’

Ето какво обяснение намираме в СВЕТСКИ НАУКИ (виж и стр. 46-52 по-горе).

Както ще се види и по-нататък „Светият Дух” е интерпретиран като синоним на торсионното поле от българския физик академик Божидар Палюшев [4], а от автора на предлаганата книга, от гледна точка на теософията [2], информатиката и физиката - като мисловно-информационно-енергийна субстанция с торсионен характер. За да се види основанието за използваното от автора по-дълго определение ще се даде следното пояснение.

Божидар Палюшев определя в [4], книга 2, торсионното поле като една нова информационно-енергийна форма на материята, надхвърляща представите на обичайната физика за полева структура (за свойствата му виж стр. 46-52). Най-фрапи-ращото му свойство е неговата скорост на разпространение - „почти безкрайна", следователно по-голяма от тази на светлината. „Съгласно принципите и уравненията на Специалната Теория на Относителността (СТО) скорост безкрайност в природата отговаря на състояние, лишено от всякакви физически енергии, познати от обичайната физика. Следователно, от гледна точка на традиционната физика, такова движение не може да бъде обяснено със законите на двете основни форми на материята веществената и енергийната. И все пак, реално е констатирано такова движение (явление) в експеримента” [4], книга 7, стр. 34.

Като физик с религиозни убеждения Б. Палюшев отбелязва в [4], книга 7, че „видимата, физическата Вселена е създадена чрез невидими Божествени несътворени енергии, пренасящи Божията Мисъл и Слово, ефектите от която ние неволно констатираме в някои откъслечни, вторични проявления във физическия свят под формата на да-лекодействащи физически сили и квантова свързаност. Естеството на тези Божествени несътворени енергии е преди всичко информационно, т.е. тези Божествени несътворени (вечно съществуващи) енергии са носители на Божията информация, Божията мисъл, Божието слово. Затова- в научната литература някои■ автори наричат споменатото малко по-горе движение (явление) „безенергиен обмен на информация” или още „принцип на далекодействието” във физиката. Този принцип означава възможност за разпространяване на физически влияния с почти безкрайно голяма скорост Тук ще се добави, че Учителят Петър Дънов - Нетна Иоипд е дал ТЕОСОФ-СКА КОНКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ за скоростта на мисълта (която може да се счита почти безкрайна - виж по-горе на стр. 45) и е формулирал връзката и трансформацията между четирите философски категории мисъл - светлина - енергия - материя. Затова, изхождайки и от гледна точка на информатиката, авторът назова и трите форми на съществуване на Бога „мисловно-информационно-енергийна субстанция” с възможностите за разреждане към мисълта на Бог - Отец и субстанцията на Светия Божи Дух, както и сгъстяване към видимата материя на тялото на Исус Христос, Бог - Син.

Според Божидар Палюшев [4], книга 7 информационният характер на Божествените несътворени енергии налага изграждането на нова теория на информацията като подход към определен аспект на сложната духовна реалност и като логическа основа за съгласуване на богословските становища на РЕЛИГИЯТА и съображенията, произтичащи от новата теория Физика на Бога (Физика на Светия Дух), т.е. Физика на торсионното поле като дял от СВЕТСКАТА НАУКА.

И двата синонима „Светият Дух” и „торсионното поле” са невидими, но съществуващи навсякъде във Вселената (Космоса).

Може би тази трета форма на съществуване на Бога е по-разбираема за хората днес и откактоучените описаха мощните „ неутронни звезди ” и „ черни дупки ” в космоса - невидими обекти, които биват открити по въздействието, което оказват 119].

Тези описания - косвени доказателства на светските ФИЗИКА, ИНФОРМАТИКА И КОСМИЧЕСКА НАУКА са пълна аналогия с изложеното малко по-горе религи-озно-теософското твърдение за възможността „ по делата ” „ от резултатите, които виждаме на лице ” да съдим за съществуването на Бога - ЕДНО СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ КОСВЕНИТЕ ПОДХОДИ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НАУКИ при търсене на Истината в живота на хората и при опознаване на Природата.

И така, от гледна точка на религия, теософия и светски науки относно третата форма на съществуването на Бога би могло да де заключи, че Бог е навсякъде в Космоса, Бог е безкраен, безграничен.

Или, за Светия Дух може да се направи още следното ОБОБЩЕНИЕ: ТРИЕ-ДИННИЯТБОГВ ТРЕТАТА СИ ФОРМА НА СВЕТИ ДУХ Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННА ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ И СЪЩЕСТВУВА ПОД ФОРМАТА НА ТОРСИОННО ПОЛЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА.

I- 2.1.2. Още за съществуването и същността на Бога от гледна точка на Религия, Теософия и Светски Науки.

КОГАТО НЯКОЙ КАЗВА, ЧЕ НЯМА БОГ, гой НАРУШАВА ОСНОВЕН ФИЛОСОФСКИ ПРИНЦИП съгласно становището на Джон Мейсъл в [11].

Този някой, който е личност с ограничено познание и разбиране, „ изказва твърдение за естеството на безграничното ”, за Личност с безгранично знание.

„Все едно да попитаме колко е общото познание, което човечеството притежава. Алберт Айнщайн, носителят на Нобелова награда по физика, е казал, че човечеството обхваща по-малко от един процент от цялото познание. Ако ние имаме само един процент от цялото познание, не би ли било възможно Бог да съществува в другите деветдесет и девет процента?”.

Т.е. би трябвало да съществува някой, който да притежава и останалите 99%о, т.е. цялото 100 %-во познание.

От гледна точка на теорията на вероятностите и математическата статистика, при извадка 1 % от цялото човешко познание вероятността за верен извод или твърдение е 0.01 (1 %), а вероятността за грешен извод 0.99 (99%).

Следователно, не е възможно за човек с ограничен ум и знание да прави детерминирано, абсолютно, достоверно твърдение, че няма Бог, защото за да направи това, той би трябвало да познава цялото познание или абсолютното знание. Именно Бог е тази Личност, която притежава такова знание и свръхестествени способности за да няма за Него невъзможни неща. Тъкмо такива свръхестествени знания и способности е показал и показва Бог с изяви в управлението на Природата, а превъплътеният Божи Син - Исус Христос - Бог в човешки образ е демонстрирал на хората такива способности по време на 33 годишния си престой на Земята.

Антични източници, като римският историк от първи век Кориелии Тацит, говорят за личността на Исус Христос, както е посочено в [11].

Един историк много сполучливо е обрисувал Божествените свръхестествени способности на „ необразования ” според тогавашните първенци на Ерусалим Исус от Назарет [ 11 ]:

„Без наука или учение, Той хвърли повече светлина върху човешките и Божествените неща, отколкото всички философи и учени събрани заедно.

Без красноречието на образованите, Той говори думи на живот, каквито никога не са говорени преди или след това и произведе ефект, който стои над възможностите на оратор и поет.

Без да напише нито ред, Той задейства йовече писалки и даде теми за повече проповеди, речи, дискусии, (лекции и беседи), произведения на изкуството, научни трудове и песни, отколкото всички велики човеци на минали и сегашни времена.”

Ако Бог не съществува за някой, последният няма защо да го опровергава или търси. Следователно, СТРЕМЕЖЪТ КЪМ „ОПРОВЕРГАВАНЕ" НА БОГА Е „ПРИЕМАНЕ" НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ, защото Той има много творения и изяви, присъщи само на Създател като Него. Примери за „приемане” вместо „опровергаване” са посочени в книгата, вкл. в мотото към раздел 1 -2.1. на стр. 35.

В лекцията „ Спорни въпроси ’’ Учителят Петър Дънов - Вешха ВоипО е казал: Колкото повече съзнанието на Човека забогатява с опитности (опознати факти от действителността - опит в практиката), толкова повече и вярата му в Бога се усилва [20].

Детето и зрелият човек са неукият и просветеният.

Детето се ражда като неук човек и започва да вижда, че има сгради, картини, слуша композиции.

Възникват логични въпроси от вида: Създадени ли са от само себе си? Има ли сграда без проектант - архитект, без конструктор? Има ли картина без художник? Има ли композиция без композитор? Може ли да съществува света без Създател?

Логичният отговор на такива и подобни въпроси е „не” и ако няма информация за творците, те са неизвестни и в самите творения невидими, както Създателят на Вселената и човека.

Детето израства, започва повече да мисли и анализира, от неук става просветен човек и се научава, че има проектанти, художници, композитори, учени. Така човекът в своето развитие стига до извода, че светът е създаден от невидим Творец. Това е вече узрелия човек:, напреднал в своето развитие, достигнал до Вярата в Бога.

Следователно, когато човек натрупа богат опит в анализ на събития:, явления и процеси в Природата и живота на хората като видими резултати от действие на Невидим Най-Висш Интелект, какъвто е Бог, той ще повярва в Него.

Такива резултати ще бъдат посочвани в следващи изложения. В настоящата книга се привеждат поне три достоверни примера на дематериализация на хора (превръщането им в невидими) и отново материализация на хора (превръщането им във видими), някои чудеса е хора, твърдения на някои велики личности в историята на човечеството - факти, които биха могли да се приемат като логични доказателства за съществуването на невидимо, чудотворно и свръхестествено Същество с неограничени възможности, Най-Великата личност, наричана Бог и Господ - Създателят и Управителят (Господарят) на Вселената.

Ето един пример на събитие в живота на руски професор по физика в бившия Съветски Съюз, който е повярвал в съществуването на Бога. Като преподавател по физика е мислил за Бога единствен път, когато е трябвало да взема изпита си по атеизъм, за да стане професор. След лекцията „ Бог ли е Исус? " на Джон Мейсъл от САЩ [11] пред преподаватели и студенти на Московския Държавен Университет (МГУ) през 1990 г. професорът е казал: „Сега зная, че само Бог може да запълни празнотата на моя живот”.

РЕЛИГИЯТА се основава на съществуването и вярата в Бога, като нейните твърдения са на база на Светото Предание и Светото Писание на избрани от Него хора.

От изложеното по-горе и от онова, което ще бъде казано и в други раздели, се вижда, че има най-различни твърдения, представи и обяснения за съществуването на Бога.

Но може да се съзре и едно единство в разнообразието, независимо от наименованията Му, които се използват.

И това е, че СЪЩЕСТВУВА НЕЩО НЕВИДИМО, КОЕТО Е ВЕЧНО И ОТ НЕГО ЗАВИСИ СЪДБАТА НА ВСЕЛЕНАТА И ХОРАТА НА ЗЕМЯТА.

ТЕОСОФИЯТА черпи своите познания и твърдения на база на откровението -дълбоката духовна връзка с Бога.

Ето какво е говорил по зададения по-горе най-важен, най-съществен основен въпрос за съществуването на Бога Всемировият Учител Петър Дънов - ВеШза Поииб [13], стр. 44:

Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина - трите велики принципа на битието. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между хората, и тогава животът се проявява в своята реална същина.

Има само едно Същество в света абсолютно добро в пълния смисъл на дума та - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине” Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие.

Затова в (Х)Индуизма Бог е назован „Шиву” което буквално преведено значи „ благосклонен ”, „ дружески ” „ приятелски

Човекът трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно Знание, една Истина и една Свобода, една Правда и една абсолютна мярка, една Добродетел и един извор на блага за всички.

Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов.

Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост.

Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.

Няма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда.

Няма Добродетел като Божията Добродетел, само Божията Добродетел е Добродетел.

Би могло да се каже, че БОГ Е АБСОЛЮТНИЯТ ЕТАЛОН ВЪВ ВСИЧКО, единственото Същество с надеждност единица.

Вън от тия единици мерки за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог.

И цялата жива Природа говори за този Единия, Великия.

НАУКАТА безспорно има успехи в обяснението на механизмите, по които функционира Вселената.

Според професор Доктор по философия от Оксфордския университет Джон Ленокс успехът на науката поражда идеята, че щом ние можем да разберем механизмите на Вселената, без да намесваме Бога, можем спокойно да заключим, че няма Бог:, който е планирал и сътворил Вселената. „Това е неправилно заключение, както можем да видим от следната аналогия - кола марка „Форд” .

Разбирането на начина на работа на двигателя на колата прави невъзможна вярата на един примитивен човек (който няма понятие от конструиране на съвременна техника) в съществуването на някакъв невидим Бог (г-н Форд) вътре в колата, който първоначално я е конструирал и я движи. Това заключение също е явно погрешно. Ако не беше съществувал г-н Форд, който да планира механизмите, нямаше да има и какво да се разбира.

Нашето разбиране на неличностните принципи, според които функционира Вселената, не прави невъзможна вярата в съществуването на един личностен Творец, който е планирал, създал и поддържа съществуването на Вселената.

Ранният мислител Ксенофан (около 570-478 г. пр. Хр.) от Колофон (близо до Измир в днешна Турция) [6] е писал: „Има един Бог ... отдалеч и без усилие той управлява всичко съществуващо”[21].

А българският физик академик Божидар Палюшев пояснява с математически апарат, че Бог управлява Вселената локално и глобално като влияе върху така наречения космологичен член в математически уравнения от общата теория на относителността на Айнщайн [4а], стр.510, уравнение (37); Този член се отнася към задаване на начални и/или крайни условия за решения на тези уравнения..

Въпросът за управлението на Вселената от Бога е осветлен и в края на книгата на Б. Палюшев [46], стр.400-427, чрез предаване на диалога му с професор в реномиран Лондонски университет, показал въздържана критичност. Тук ще се посочи само есенцията, във връзка с търсения в настоящата книга мост между религия, теософия и светски науки.

Запитан в какво се състои най-важното достижение на неговия коригиращ вариант на теорията на торсионните полета българският физик е посочил като основен резултат отделената роля на космологичния член ламбда 2 (х,р) [4а], стр. 510, за който се даде обяснение по-горе на стр. 41, т. V. — най-важният „ключ ” за разбирането ни как Бог е сътворил и как Той управлява Вселената. Оказва се, че Творецът може да променя както Той пожелае стойността на този член както глобално, така и локално, променяйки по този начин облика на физическия вакуум, а от тук и облика на Вселената. Информационната мощ на безкрайния интелект на Бога му позволява да държи сметка и за най-малката подробност в разпределението на масите,' определящи природните постоянни и променящи се процеси и явления. На математически език намесата на Бога се изразява във фиксирането от Него на граничните (началните и крайни) условия, от които зависят конкретните решения на уравненията на Айнщайн от общата теория на относителността. Конкретният вид на 2 (х,р) определя в крайна сметка структурата на физическия вакуум, от която зависи същността на видимата физическа вселена глобално и локално.

Тези математически интерпретации са в съгласие с Библията и някои „научно установени експериментални астрономически резултати ”, потвърждаващи изводи на коригирания вариант на теорията на торсионните полета [46], а именно:

Като глобално изменение може да се посочи явлението „червено изместване” в спектъра на излъчването на отдалечените от нас небесни тела, а като локално промяната в структурата на физическото тяло на възкръсналия Исус Христос, Който след възкресението придобива ново, духовно тяло, имащо необичайни свръхестествени свойства. С това тяло Божият Син изчезва и се появява мигновено пред очите на Своите ученици, както и успява да проникне свободно през стените на добре затворено помещение, в което са Неговите последователи. Такова духовно тяло, е притежавал и Учителят Петър Дънов - Нетна Ооипд и също е демонстрирал преминаване през заключена врата пред своите ученици.

С помощта на предлагания от Б. Палюшев коригиран вариант на теорията на торсионните полета се обясняват приливите и отливите на океаните с циклична локална промяна на силата на гравитационното поле, вследствие на движението на Луната около Земята.

Този Лондонски професор е бил силно впечатлен от твърдението на академик Б. Палюшев, че при преобразуването на физическия облик на вселената и човечеството в Господния ден (второто пришествие на Христос), ще се реализира единството на физическия и духовния свят (настъпването на Небесното, Божието Царство) и телата на възкресените хора ще получат едно ново субстанциално качество на духовно тяло, един процес, който българският физик описва дори с математически уравнения. Използването на математическо описание с уравнения се счита вече строго научно доказателство на третирания въпрос. Ето защо авторът на [4а] и [46] счита неговия коригиран вариант на теорията на торсионните полета с изведените уравнения за разглежданите по-горе въпроси научен модел, потвърждаващ основни положения в Християнското, Божественото учение, което по своята същност е най-висшата наука.

3 своята книга „ИМА ЛИ БОГ?” [22] Оксфордският философ Ричард Су-инбърн отбелязва: „Самият успех на науката, който ни показва колко дълбоко подреден е светът на природата, дава силни основания да вярваме, че има още по-дълбока причина за този ред”. Тази причина според него е Бог и „той е основата на всички обяснения - в смисъл, че съществуването на Бога изобщо прави възможни обясненията, били те научни или други.”

Майкъл Пул формулира това по следния начин в своя публичен дебат с атеиста Ричард Докинс: „Няма логическо противоречие между обясненията, засягащи механизмите, и обясненията, засягащи плановете и целите на една действаща личност. Това е въпрос на логика, а не на това дали човек вярва, или не вярва в Бога” [23]. ЛОГИКАТА НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО, НО НАСОЧВА В ДОСТИГАНЕТО НА ОБЯСНЕНИЕ..

Затова в свое интервю [12] българският физик академик Б. Палюшев е казал: „Изумително е да установиш по логичен път, че казаното в Библията за сътворението е напълно вярно” - нещо подобно, до което е достигнал по свое време гениалният Айнщайн [8].

Пренебрегвайки тази очевидна логическа връзка между малко по-горе посочените обяснения, много хора са използвали едно изказване на френския математик Лаплас в подкрепа на атеизма.

На въпроса на Наполеон къде е мястото на Бога в неговите математически трудове, Лаплас отговорил: „Господине, аз не се нуждая от тази хипотеза”.

Като атеист Лаплас вероятно не е вярвал за съществуването на „ вътрешния глас на Бога ”, който може да му подсказва в неговото творчество.

Обаче, като теист българският физик Божидар Палюшев е чувал този „ вътрешен глас ”. И той споделя това в поредицата от седем книги „ Физика на Бога” за която той е получил златен медал на форума „ Световни гении ” през 2003 г. в Токио [ 12].

Авторът на настоящата книга също е чувствал този „вътрешен глас", който му е подсказвал при писането и редактирането й.

Както се вижда от цитираните по-горе негови мисли от книгата му „ Има ли Бог? ’’ [22], Оксфордският философ Ричард Суинбърн приема съвсем логично СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА като НОСТУЛАТ- изказано положение, което се приема за изходно, не е очевидна истина както аксиомата (защото Бог е невидим), не може да бъде доказано както теоремата и в същото време не може да бъде оборено, защото има много факти, които говорят за Неговото съществуване.

Но българският физик академик Божидар Палюшев подчертава. „ЗА ПЪРВИ ПЪТ в историята на науката ПОНЯТИЕТО ЗА БОГА ИДВА съвсем закономерно ОТ ПРИНЦИПИТЕ НА ТЕОРИЯТА, от АКСИОМИТЕ и УРАВНЕНИЯТА”. Все повече мои колеги днес казват: „Ние не вярваме в Бог, ние сме убедени, че гой съществува” [12].

СВЕТСКИ НАУКИ вече третират, потвърждават или обосновават (ако би било пресилено да се каже доказват) съществуването на Бога.

Например в цитирания български вестник „Седмичен Труд”, брой 46, от 16 ноември 2005 г. [12] интервюто на физика Божидар Палюшев е озаглавено „УЧЕНИ ДОКАЗВАТ, ЧЕ БОГ СЪЩЕСТВУВА. Той е информационна субстанция, чисто присъствие се извежда с формули”, твърди академик Божидар Палюшев.

Последният има предвид боравенето с математически апарат в теорията на торсионното поле, което съществува навсякъде както Светия Дух и е прието в [4] като синоним на третата форма на съществуване на Бога - виж раздел I - 2.1.1.

А извеждането на твърдение с математически апарат се приема за НАУЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО.

Това го описва българският физик академик Божидар Палюшев най-вече в поредицата си от седем книги „Физика на Бога” („ Физика на торсионното поле ” - б.а.) [4]. В тях той разглежда ТОРСИОННОТО ПОЛЕ и БОГ, по-точно Светия Дух като СИНОНИМИ.

Ето и някои съответствия, респективно аналогии между торсионното поле и Бог:

Българският учен Божидар Палюшев пояснява, че торсионното поле е невидима субстанциална форма на съществуване, която може да бъде констатирана само чрез индиректните й проявления, което се отнася и за Бога.

Доказателство за това са конструираните вече торсионни генератори, които в началото са с малка мощност.

„Всъщност цялата ядрена физика е проявление на такива явления: никой например не е наблюдавал директно електрона, но всички знаят, че съществува и без него не може и един телевизор да се направи”.

Знанието за съществуването на невидимия електрон е един много красноречив пример, че И В НАУЧНИЯ ВЪЗГЛЕД ИМА ВЯРА - аналог на съществуването на невидимия Бог:.

Следователно ВЯРАТА НА ХОРАТА В БОГА БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРИЕМА КАТО АНАЛОГ НА ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ В ЕЛЕКТРОНА.

Такова становище потвърждава и Д-р Джон Ленокс, който, разглеждайки „рационалната разбираемост на Вселената” [6], с.55, цитира Нобеловия лауреат по физика Юджин Вигнер: „Невероятната полезност на математиката в природните науки граничи е мистериозното и за нея няма рационално обяснение. ... Тя е в областта на вярата. ”

Затова в [6] Д-р Ленокс казва: И така виждаме, че някои от водещите световни учени привличат вниманието ни към фундаменталното правило, че ВЯРАТА ИГРАЕ РОЛЯ В НАУКАТА. Това може да ни изненада и дори шокира, особено ако сме били изложени на широко разпространеното погрешно схващане, че вярата спада изключително към областта на религията, а науката се занимава изключително с факти. Просто не е вярно, ако се каже, че науката няма нищо общо с вярата, или пък че вярата в Бога няма нищо общо с фактите. Ако Докинс иска да изличи вярата сама по себе си, тогава, довиждане, наука!” И д-р Ленокс заключава, че „според библейския възглед вярата, разумът и доказателствата, които убеждават, са неделими, както между другото сив науката”.

Красноречив пример - доказателство за това е факта, че вярата на учените в електрона, който никой не е видял, но е приет по неговите прояви, е аналогична на вярата на теистите в Бога, когото също никой не е видял, но е приет по неговите изяви.

Много образно, впечатляващо и завладяващо пояснява връзката между вяра и наука Учителят Петър Дънов - Ветха Пойно - виж стр. 26 от настоящата книга.

Ето едно твърдение за сходство между религиозния и научния възгледи, което позволява да се говори за единение на Библейското знание и научното познание, защото „източникът е един”[2].

Торсионното поле е петото фундаментално поле (след четирите познати -електромагнитно, слабо, силно и гравитационно), което вече се доказва експериментално чрез най-нови технологии: На посочените малко по-горе торсионни генератори учените възлагат огромни надежди за добиване на екологична и десетки пъти по-евтина от получаваната чрез досега познатите източници топлинна енергия, понеже се добива на практика от физическия вакуум (най-разредената невидима материя) - т.е. от „нищото”, за каквото е говорил относно Бога и Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд (виж по-долу). Защото торсионното поле (съответно Божият Свети Дух, изпратен от Него да ни ръководи) е било, е и ще бъде навсякъде около нас, ала още не знаем как да го използваме за големи мощности.

Ето защо СВЕТИЯТ ДУХ-третата невидима форма на съществуване на Триединния Бог и ТОРСИОННОТО ПОЛЕ би могло да се считат СИНОНИМИ. По-точно ТОРСИОННОТО ПОЛЕ Е НАУЧЕН СИНОНИМ НА СВЕТИЯ ДУХ. Предвид на това, че Бог се отъждествява от някои с необятния Космос, би могло да се счита аналогична формулировката на астронома Карл Сейгън: „ Аосмосът е всичко, което е било, е и някога ще бъде” [6].

Същността на новото (торсионното) поле е в неговия информационен характер. То наподобява функциите на човешкия мозък, но е с необятно по-големи възможности. А възможностите на Бога са неограничени. Невъзможните неща за обикновените хора са възможни за Бога.

Като хора, и между учените има теисти (вярващи в Бога) и атеисти (които не вярват в Бога).

Истината е, че обичащият всички хора Бог е помагал и на едните и (другите. Той дава свобода на човека да бъде теист като Галилей (1564-1642), Паскал (16231662), Нютон (1642-1727), Пастьор (1822-1895), или атеист катоЛаплас (1749-1827), респективно натуралист като английските професори Питър Аткинс по химия и Ричард Докинс по биология (зоология) от престижния университет в Оксфорд, които „водят война срещу Бога в името на науката" [6].

Авторът познава човек, който е казвал: „ Аз не вярвам в Бога, но той ми помага ".

Може обаче да се каже, че най-великите фигури в светските науки като Нютон и Айнщайн са били теисти, повечето от тях - християни.

1 - 2.1.3. За „войната” срещу Бога - противопоставянето „светска наука - религия”.

Може би си заслужава да се разгледа въпроса за „войната” срещу Бога на база на коментара на Д-р Ленокс в [6] както следва:

Има голяма разлика между твърдението, че учени водят война срещу Бога, и твърдението, че науката е във война с Бога. Второто твърдение е грешно. Например, възможно е някои музиканти да са войнстващи атеисти. Но бихме ли заключили от това, че самата музика е във война с Бога? Едва ли (Разбира се не).

Твърденията на учените не са непременно твърдения на науката. Също така, те не са непременно истина, въпреки че авторитетът на науката е такъв, че често биват взимани за истина.

Твърденията на Аткинс и Докинс, че войната е свършила и науката е спечелила окончателна победа, или с думите на немския философ Ницше (1844-1900) „Бог е мъртъв и науката го е погребала” спадат към тази категория. Това не са научни твърдения, а формулировки на лични убеждения. Затова не бива да бъдат третирани за обективна наука. По-важно е дали са истина или не.

Преди да продължим, нека уравновесим твърденията на Аткинс и Докинс с цитати на двама признати учени, които вярват в Бога:

Бившият директор на красивата и уникална ботаническа градина ,, Кею Саг-депх ” в квартал „ Ричмънд " на голям Лондон и член на Кралското общество професор сър Гилеан Пране пише: „От много години вярвам, чс Бог стои зад цялата природа като велик Архитект и Строител. Всички мои научни изследвания от студент до сега потвърждават вярата ми. За мен Библията е най-важният и авторитетен източник”.

Сър Джон Хоутън, член на ' Кралското общество, бивш професор в Оксфорд но физика пише: „Нашата наука е Божия наука” (едно съответствие на писаното от автора в първите изречения на предисловието на настоящата книга). Той носи отговорността за цялата история на научните успехи ... Забележителният ред, последователност, достоверност и впечатляваща сложност, които се виждат при научното описание на Вселената, отразяват реда, последователността, достоверността и сложността на Божието действие [24].

Разбира се, това също не са научни твърдения, а заявяване на лични убеждения.

Контрастът на мирогледите е очевиден, а Д-р Джон Ленокс го нарича „драматичен ”,

От едната страна натуралистите ни казват, че науката е елиминирала Бога. От другата страна теистите твърдят, че науката утвърждава вярата в Бога.

И двете становища се поддържат от компетентни учени. Но от две противоположни твърдения и двете не могат да бъдат верни. Или и двете са неверни, или едното от тях е вярно, а другото — грешно.

Тогава кой от двата диаметрално противоположни мирогледа — натуралис-тичният атеизъм или „свърхнатуралистичният” (теософския) теизъм е верен?

Кой от двата мирогледа се подкрепя от науката?

Отговор в подкрепа на втория (теистичния) мироглед дават открития през 1994 г. от японски учени „Ефект на Мойсей” (стр. 40) и изследванията на българския физик - академик Божидар Палюшев, посочени в предлаганата книга.

Д-р Джон Ленокс отбелязва още, че Стивън Джей Гулд твърди, че „науката и религията са „напълно” отделни области, които могат да съществуват мирно една до друга, стига „само” да ги държим разделени” (виж по-долу обяснението заредукцио-низма).

Настоящата книга е един опит да се покаже, че може да се изгради „мост” между религия, теософия и светски науки, т.е. те могат да съществуват мирно и съвместно, без да ги държим разделени.

Някои учени - атеисти противопоставят светските науки на религията. Те считат, че изучаването на природата трябва да става „само” с научни методи -регистриране чрез измерване с апаратура или описване сматематически формули.

Например професор Ричард Докинс счита, че докато „научните убеждения почиват на доказателства, подлежащи на публична проверка, религиозната вяра няма такива доказателства”. Би било по-точно, ако думичката „убеждения" се замени с „изводи”, защото понятието „убеждение” звучи малко субективно, а „извод ’’ - обективно. Субективното лично мнение Р. Докинс признава в своя книга от 2009 г., в чието заглавие назовава „ доказателствата за еволюцията " „ най-великото шоу на земята ” — „ (факт, както всички факти в науката " (на несигурното познание).

По отношение на такива лични убеждения (мнения) на учени като това за произхода на живота и човека от „ една много малка клетка ”, която „ еволюира през 400 000 форми и под-форми ” и при „ едно съчетание на нещата ’’ „ най-после дошла във формата на човек” Учителят Петър Дънов - Ветха Боипд ги нарича „хипотези и съчетания на този учен човек” [10], том 1, стр. 18.

Горното становище на проф. Ричард Докинс, който е един от горещите привърженици на еволюционната теория., може да се уравновеси с мнението на българския учен - физик академик Божидар Палюшев, който счита че „вярата в еволюцията изисква много по-голяма доза вяра, отколкото вярата в съществуването на Бога” [46], стр.. 396. За това говорят посочените на различни места в настоящата книга дори научни доказателства (ефектът на Мойсей), факти като вярата на учените в електрона, обяснения като „ интелигентен дизайн ” и „ нередуцираща се сложност ", и др.

Да не говорим за безизходицата на защитниците на еволюцията след експеримента на видния френски учен Луи Пастьор (1822-1895) със заключение, че „неживата материя не може да роди жива такава

Поради подобни аргументи светската атеистична наука все повече и повече загубва своя авторитет поради безсилието й да обясни появата и същността на живота въз основа на теорията наДарвин за еволюцията. С появата на нови направления в научното познание като [4], [4а] и [46] акцентът на обективността в това познание започва да се измества от материалистичната наука към духовната светогледна картина, очертана от Сътворението. Само духовно могат да се обяснят свръхестествените прояви, наречени „ чудеса ”, извършвани от Бог и Неговия Син Христос.

Във връзка с по-горе казаното Д-р Джон Лснокс отбелязва в [6] следното: „За съжаление, действително има и някои хора, които изповядвал вярата в Бога и открито заемат пък антинаучна и антипросветителска позиция - което разбира се компрометира вярата в Бога и е „ трагично изкривяване на библейския възглед ". Може би Ричард Докинс е имал лошия късмет да срещне непропорционално много такива хора. Защото в БИБЛИЯТА се твърди, че „ ВЯРАТА ОСВЕН ВСИЧКО ДРУГО Е ОТКЛИК НА ДОКАЗАТЕЛСТВА, а не е емоционална еуфория при липса на доказателства. ”

Християнския апостол Павел пише, че Природата свидетелства за своя Божествен произход-. „Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него - вечната му сила и Божественост - се вижда ясно, разбираемо от творенията ” [1], Новият Завет, Послание към римляните, 1:20. ”

И Д-р Лснокс добавя; „Философите и учените също се нуждаят от смирение пред фактите, дори когато тези факти им се посочват от някой, който вярва в Бога. (Разбира се, и обратното е вярно).

Неверието в Бога непременно не е гаранция за научна достоверност, истинност. Истинното твърдение момее да дойде и от религия и от наука.

КРИТЕРИЙ ЗА ИСТИННОСТ Е ПОТВЪРЖДЕНИЕТО БИЛО ТО НА РЕЛИГИОЗНО, респективно ТЕОСОФСКО ПРЕДСКАЗАНИЕ ИЛИ НАУЧНО ПРОГНОЗИРАНЕ.

Науката обяснява много явления, събития и процеси в природата и живота на човека и в това се крие нейната сила и очарование.

„Едно обяснение е успешно”, когато е полезно, т.е. „ когато човек разбере ясно нещо, което преди не е разбирал ”, и това разбиране му допринася полза.

В [6] професор Д-р Джон Ленокс пише’. „Едно от ключовите вярвания на научния материализъм е, че науката може да обяснява всичко. ”

И той цитира философа и математика Бертран Ръсел: „Всяко знание, което може да се постигне, трябва да се придобие чрез научни методи; а това, което науката не може да открие, човечеството не може да знае. "

Би могло да се каже, че този възглед, наречен сциентизъм [6], се опровергава от знанието, което ни дават теософи като Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Вейка Ооипд. Няма област от живота на хората, в която да не е дал полезни практически съвети - дори обяснение за родено нямо дете (виж го в раздел III - 6.1., на страница 484).

Както се вижда и от други примери, приведени в настоящата книга, науката не може да обяснява всичко, например медицинската наука не дава обяснение за „ чудеса ” на излекуване.

За някои „ единствено ’” науката може да установява истината.

Това твърдение не трябва да се абсолютизира поради противоречиви схващания на различни учени, посочени например в [5] и [6].

По този въпрос Джон Ленокс отбелязва: Ако това твърдение беше вярно, то щеше да означава край на много дисциплини, изучавани в училищата и университетите. Преценката за литература, изкуство, музика, а и самият предмет на така наречените социални науки са изцяло извън обсега на природните науки, които понякога се наричат просто „науката’”.

Природните науки не могат да ни кажат дали едно стихотворение е лошо, или е творба на гений. Как биха могли да ни кажат дали една картина е шедьовър, или цветна цапаница? Едва ли чрез анализ на боите.

Етиката (учението за нравствеността, морала, нормите за нравствено поведение) също е извън обсега на природните науки. Те не могат да ви кажат дали от морална гледна точка е правилно или погрешно да сложите стрихнин в чая на баба си, за да наследите имотите й малко по-рано.

И Д-р Ленокс посочва една проста илюстрация, която да помогне да се схване същността - леля Матилда, която е изпекла прекрасен сладкиш и го предоставя за анализ на група водещи учени - експерти по хранене, биохимия, физика и математика. Техните науки отговарят на въпросите кой“, „колко“ и „как“, по не могат да отговорят на въпроса „защо“: “Защо е направен този сладкиш?” Всъщност, единственият начин някога да получим отговора е, ако леля Матилда ни го разкрие, че е за нейния племенник Джими. Но ако тя не ни го разкрие, никакви научни анализи няма да ни просветят.

Същото се отнася и за замисъла на Бога. Има аналогия между леля Матилда и Бог във връзка с въпроса „защо", например „Защо е създаден светът?”. На въпроса „ защо ” най-точно отговаря Създателят - Творецът, защото светът е негов замисъл. Огромната разлика е в това, че невидимият Бог отговаря на всички въпроси на хората, но когато Той прецени, каквото Той прецени и на когото Той прецени - на свои избрани.

И ето какво е казал Учителя т Петър Дънов - Ветаа Ооипд:

„Има една Божествена наука, която е съществувала милиони години преди създаването на света. Тя е създала Небето и Земята, както и цялата Вселена. Божествената наука разрешава всички въпроси” [10], том 1, стр. 18.

Лауреатът на Нобелова награда сър Питър Медавар коментира’. „Съществуването на ограничение за науката обаче става ясно от нейната неспособност да отговори на детински прости въпроси, свързани с първите и последните неща, като например:

„Как е започнало всичко?” (Как изглежда „Началото”?);

Той добавя, че за отговорите на тези въпроси трябва да се обърнете към художествената литература и религията[25].

Затова Д-р Ленокс казва, че „с право може да се твърди, че науката не може да отговаря на въпроси за смисъла и целта на нещата”.

Разглеждайки в [6] въпроса за същността и обхвата на науката, Д-р Ленокс отбелязва, че теоретиците на науката напомнят, че далеч не е лесно да се дефинира понятието „наука”.

Няма един всепризнат „научен метод”, но в научната дейност има общо срещащи се елементи като хипотеза (предположение), наблюдение на обективния свят, експеримент (опит), данни, теория, доказателства, прогноза, обяснение и др.

„Понастоящем се водят и разгорещени дискусии върху основните категории наблюдение и прогноза, или проблем и обяснение.”

Би могло да се счита, че в научните изследвания се използват и четирите току що посочени в предния абзац категории.

„Твърдението, че единствено науката може да води към истината, само по себе си не е резултат от науката. Как тогава това твърдение би могло да е истина? Така го противоречи само на себе си и е безсмислено.

Както се отбелязва и на друго място в предлаганата книга, светската наука е ограничена в сравнение с Божествената наука. Ако вземем под внимание най-общата светска наука - философията, последната не може да достигне божествените измерения на теологията. Произходът на теологията се възприема като божествен. Във всички свои форми философията има човешки произход и се явява дело на човешкото познание [46], което е ограничено (1% според Айнщайн) и непълно в сравнение с неограниченото знание на Невидимия Разумен Свят, получено от Божествения извор на Мъдростта..

Но твърдението, че науката е ограничена, не оскърбява науката. Напротив. Точно тези учени, които правят пресилени твърдения за науката, я излагат на присмех и я компрометират. Те неволно и може би несъзнателно са се отклонили от науката и са навлезли в областта на митологията.”

В научния процес учени използват метода на редукционизъм - изследване на нещо сложно, което се разделя и „редуцира” на отделни по-прости компоненти - части или аспекти с цел по-лесно изучаване и обяснение на езика на физиката и химията.

Особено силна форма на материализма е „физикализмът” - свеждането на всички явления, събития и процеси, включително целия ни душевен свят до физически процеси.

Сър Карл Попър посочва. „Дори и при най-успешните опити за редукция почти винаги остава необяснен остатък” [6].

А Д-р Джон Ленокс добавя. „Ако махнем от почерка па така наречения „ Онто-логичен" („относно битиието”) редукционизъм думи като „нищо повече от”, „единствено”, „просто”, „само”, „напълно” обикновено остават вече твърдения, на които не може да се възрази”.

Повечего учени вярват, че техните теории, макар и да не са „истината” в абсолютния смисъл, ги доближават до разбирането на действи телността в обективния свят, както например показва развитието на разбирането за Вселената от геоцентристкия възглед на Птоломей към хелиоцентристкия на Галилей, през Нютон до Айнщайн.

Може да се каже, че противоречия или по-меко казано противоречивост има навсякъде и във всичко. Светът е създаден дуален, полярен, двуполюсен - с плюс и минус.

Според Учителя Петър Дънов - Вейка Иоипд няма двама с еднакъв вкус, с еднакви мисли, чувства и желания (действия).

Има и руска поговорка „ По вкус и цвят приятели няма ”.

Но В РАЗНООБРАЗИЕТО ИМА КРАСОТА, КОГАТО ИМА ХАРМОНИЯ, КОГАТО ВСИЧКО Е НА СВОЕТО МЯСТО.

За съжаление в съвременния човешки живот това разнообразие е достигало до анархия и несправедливост, спорове, противопоставяне и вражди. Едно такова противопоставяне е „светска наука - религия Може би една от причините за това е наследения от грехопадението на първата човешка двойка Адам и Ева стремеж на всеки човек за изява.

За щастие, на атеизма и изопачаванията, наричани „замърсители ”, може вече да се противопостави не само религиозната вяра, но и научните постижения в лицето на новите направления на научното познание, към които принадлежи и „физиката на Бога ” [4], изразена и чрез „ коригирания вариант на теорията на торсионните полета” [4а] и [46]. Развитието наматемитикитв, физиката и философията започва постепенно да работи в полза на идеята за съществуването на Бога. Щом се казва, че няма разумен Творец, как може да се твърди, че има творчески замисъл в природата?

С появата на новите направления в научното познание, посочени например в [4], [4а] и [46], религиозната вяра получава съществено насърчение и потвърждение на духовни твърдения от страна на светската наука.

1 - 2.1.4. Относно корените на светските науки. Схващания на различни автори.

Да не забравяме какво познание от Свети Предания, Писания и библиотеки е имало и има в религиозни места, центрове и школи по света.

РЕЛИГИЯТА е толкова стара, колкдто самото човечество.

От праисторически времена има рисунки, които експерти свързват с религиозни ритуали.

Независимо от някои различия в отделните световни религии, има и единство в ритуали. Ерусалим е свято място и за Юдеи и за Християни и за Мюсюлмани, въпреки че изповядват различни религии. Там те са заедно, защото Исус Христос е единород-ният Син Божий във физически човешки образ:.

Най-съкровените човешки копнежи са били изразявани и описвани в религиозни церемонии и истории.

Скалите на времето на различни култури често са били чертани от повратни точки на различни религии.

Летоброенето в човешката история датира от преди и след раждането на Исус Христос.

Мюсюлманският свят брои годините от момента по скалата на времето, кога-то пророкът Мохамед (570-632) и неговите последователи се преместват от родното му място Мека в Медина.

Религията е била и първият източник на познание за хората.

За великия английски учен Исак Нютон НАУКАТА представлява неразделна част от религията, един особен неин аспект. За Нютон науката е само начин да се открие Божия замисъл за природата, създадена по съвършения Божи проект. Науката е средство за откриване на мястото на човека в космоса, средство за откриване на взаимовръзките между човечеството и Творението на Бога. От своите позиции Нютон не е могъл да допусне съществуването на автономна, независима от религията наука, която да се основава на категоричния отказ от идеята за съществуването на Бога.

В анализа, представен в том 6 от поредицата „ Физика на Бога " на българския учен Божидар Палюшев, се посочва, че и в най-интензивните периоди от развитието на безбожната наука, в своите открития учените са се ръководили от идеи, обусловени в една или друга степен от религиозната им вяра. Въпреки това векове наред науката и религията престават да функционират в синхрон, превръщайки се в непримирими опоненти, между които хората трябва да избират.

Въпреки различни убеждения в отделните световни религии, ИМА И ЕДИНСТВО В ПОЗНАНИЕТО, което те дават.

За единство на познанието говори и факта, че „ом” е назован в ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИИ „ звук на съзиданието ”.

Този звук фигурира и в песента „А(о)ум” на Учителя Петър Дънов - Вешза Пойно, като пример от ТЕОСОФСКИТЕ му ЗНАНИЯ.

А обяснението за единство на познанието е дадено от споменатия Учител: „Източникът е един” - Бог.

И откритията на СВЕТСКИТЕ НАУКИ се дължат на този източник:, тъй като мозъкът на изследователя е един радиоприемник, който получава информация от Космическия Мисловен Център, Космическия Висш Разум съгласно цитирания Учител. А на последния може да се вярва, тъй като има сбъднати негови предсказания, някои от които са посочени в предлаганата книга. Едно от тях е, че „учените ще стигнат до Бога”.

Нивото на достиженията на различни учени зависи от нивото на развитие на съществото от Невидимия свят, с което се свързва мозъкът — радио на даден изследовател.. Това обяснява наличието на посредствени и гениални учени.

Следователно, корените на светските науки са Божествени, предоставени отначало на онези, които първи са повярвали в Него и Му служат - рлигиозни служители на Бога и теософи.

Първите ИЗТОЧНИ РЕЛИГИИ в Индия са (х)индуизма и будизма.

Според първата - (х)индуизма - „реалното е единно” и всички процеси, явления и събития - всички неща около нас са само различни проявления на една и съща действителност или реалност. Всичко е свързано с невидими нишки в едно цяло.

„Теорията на хаоса ” от СВЕТСКАТА НАУКА го е потвърдила. Пример за това е „ефектът на пеперудата” — потрепването на крилете на една пеперуда може да повлияе на времето в друга точка на планетата Земя [8].

Съществува „единство на материята” - всичко е органично свързано като скачени съдове. Всеки обект е различно проявление на едно и също нещо.

Има едно единство в разнообразието, има само една истинска единна реалност, вътрешната същност на всичко - един единствен Бог с различни имена и различни лица на една и съща същност.

(Х)Индуистите го наричат Бра(х)ман, Вишну и Шива - върховната триада на индуския пантеон (Тримурти), Будистите - Дхармахая, а тибетците - Дао.

Според тези първи религии в Индия Вселената е огромна сцена на пиеса, написана от Бог:, в която Той изпълнява главната роля. Бог е света, Той е всичко, Той е навсякъде.

Това е твърдяла източната религиозна мисъл.

Това го твърди вече и западната светска наука.

ЗАПАДНИТЕ СВЕТСКИ НАУКИ потвърждават мисли, които източните религиозни мъдреци са казали преди повече от две хилядолетия.

В [8] е разгледан опита на френския физик Ален Аспе, с който доказва, че във Вселената съществуват невидими връзки, че всички неща са свързани по начин, по който не сме подозирали, че материята има вътрешна организация, за която сме нямали представа - микрочастиците в различни точки на Вселената комуникират и обменят информация помежду си мигновено като част от едно цяло, като проявления на едно цяло.

Абсолютната реалност е единството, както Бог е единен в трите си проявления.. Затова в „ поемата на Буда върху същината на всичко ’’ фигурира мисълта., че „ всъщност няма индивидуално същество, което да съществува ”.

В този ред на мисли би могло да се спомене становището на Всемировия Учител Петър Дънов — Ветза Бойно, че човек като част от Цялото няма самостоятелно мислене, а неговият мозък е приемник на мисли от Вселенския мисловен (компютърен) център. Тези разсъждения може би помагат да се разбере по-добре от непросветени проявленията на триединния Бог:.

Айнщайн е вярвал в Бог като Висш Разум, но не Този, Който е описан в Библията като Личност.

Подобно верую е имал португалският професор Аугущо Сиза, работил с А йн-щайн в Принстън - САЩ и запознатият с тяхната работа португалски професор Луиш Роша, включително с „ доказателството ” за Сътворението на света за шест Божествени дни, изложено в ръкопис на Айнщайн [8].

Воден от това верую, в разговора с главния герой от романа [8] - световноизвестният криптолог професор Томаш Нороня, португалският професор Луиш Роша е задал три логични въпроса о/и вида:

въпроси въобще не се отнасят за проектирания от Бога човек „ по негов образ и подобие ”, Последният още не е дошъл на Земята според Учителя Петър Дънов -Вейка Бойно. Той предстои да дойде. Той ще притежава Божествени способности: ще може да разговаря с всякакви животни (сега изглежда фантазия в някои филми), а месоядните ще изчезнат по Божия воля; Подобният на Бога човек няма да се разврати; в света ще победи Доброто и злото няма да съществува.

Логичните обяснения и отговори на горните три въпроса за настоящите хора са следните:

Айнщайн е установил, че има дълбоки истини, скрити по странен начин в Стария Завет на Библията. Изложеното в ръкописа на Айнщайн „доказателство” за Сътворението на света за шест Божествени дни потвърждава истинността на Библията [8].

Самият Айнщайн е бил шокиран от сходството между написаното в свещените писания и последните открития във физиката и математиката. Той си е задавал въпроси от вида: Дали мистицизма не крие повече познания, отколкото се предполага? Дали Библията не „ крие ” научни истини? Истината е, че светските науки откриват постепенно елементи от Божествената Наука, която съдържа цялото знание.

Типичен пример в това отношение е въпросът за относителността на времето.

Съгласно [1], Старият Завет, Псалом 90:4 „хиляда години пред Бога са като вчерашния ден, които е преминал”. Това е и съгласно Теорията на относителността на Айнщайн. Протичането на времето (по-бързо или по-бавно) зависи от положението (мястото на наблюдение) и скоростта на наблюдателя. Като класически пример се посочва „парадокса на близнаците”.

Като следствие онова, което е настояще за един наблюдател:, е минало за друг и бъдеще за трети - някакво събитие, което още не се е случило, вече е било в миналото; такова събитие е неизбежно, тъй като макар и било в дадена точка, още не се е случило в друга, но ще се случи.

Това твърдение съвпада с онова на бележития френски математик Лаплас (макар и атеист), че бъдещето и миналото са предопределени:, както проповядва и РЕЛИГИЯТА в Библията.

Удивителна аналогия между БИБЛИЯТА И НАУЧНИТЕ ДАННИ има по отношение на възрастта на Вселената [8] - петнадесет милиарда години.

Научните данни са от сателитите, които анализират „ фоновата космическа радиация” - остатъчно лъчение, предсказано от хипотезата - теория на „Големия взрив”, която Айнщайн използвал, за да изчисли възрастта на Вселената.

Логичният въпрос е: как авторите на Старият Завет от Библията са могли да знаят за възрастта на Вселената преди хиляди години, когато са липсвали научните данни, посочени малко по-горе.

Логичният отговор е: Автентичният автор на Библията е Бог:, който е „диктувал ” на пишещите я. Създателят - Творец знае абсолютно точно кога е сътворил Вселената:, т. е. кога е станало Сътворението чрез Мисълта Му - Словото Му и фразата Му „Да бъде Светлина!’’.

Аналогия на Сътворението е хипотетичният „Голям взрив”. И затова Божията фраза „Да бъде светлина” е припозната като „Божията (Духовна) формула” [8]. Счита, че това разчетено кодирано послание на Айнщайн „Да бъде светлина!” е „доказателство” за съществуването на Бога [8], на база Сътвореното от Него.

Това сходство със Свещените Писания се преоткрива в СВЕТСКИ НАУКИ като физиката, и по-специално в теорията на торсионното поле [4], като научен синоним па Светия Дух - третата форма на проявление на Бога. А поради единството на всичко, разбере ли се Светия Дух, разбран е триединния Бог.

При наблюдението на природните бедствия логиката ни насочва към управлението на Вселената^ от Бога:.

Но проучването на автора показа, че може би единствено академик Божидар Полюшва пояснява в [4а], стр. 510, че Бог управлява природните явления като влияе на началните и крайни условия,, определящи решението на математически уравнения, които описват поведението на Вселената.

Единството на противоположностите се оказва общо, единно становище на РЕЛИГИИТЕ (Х)Индуизъм, Будизъм, Даоизъм (философска система с родина Китай), с основни идеи съвпадащи с Будизма), Християнска, включително на ТЕОСОФИЯТА на Учителя Петър Дънов - Ветаа Боинд и на СВЕТСКИТЕ НАУКИ ~ в областта на Диалектическия материализъм („законът за борба и единство на противоположностите ").

От гореизложеното следва, че в исторически аспект РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ ПРЕДХОЖДА НАУЧНАТА.

Буда (566-486) е говорил за дуалност, двойственост, че противоположностите светлина и сянка, бяла и черно, дълго и късо, добро и зло могат да бъдат опознати само по отношение едно на друго.

Затова Бог е допуснал злото - за да се опознае съвършено Доброто. Светлината не е независима от сянката. Светлината се откроява по-добре на фона на сянката.

Има една взаимна връзка между енергия и маса по прословутата формула (I) на Айнщайн, формулировките на Бейнса Дунд за трансформациите мисъл-светлина-енергия-материя, вълна и частица при квантовата механика, пространство и време в Теорията на относителността

В свещени текстове на (х)индуизма и в научни текстове се виждат аналогични твърдения: Каквато е Вселената, такъв е и атомът. Какъвто е макрокосмоса, такъв е и микрокосмоса. Каквото е космическото тяло ( човек), такова е и човешкото тяло (човек). Какъвто е Космическия разум, такъв е и човешкия разум.

Айнщайн е констатирал, че СВЕЩЕНИ ТЕКСТОВЕ В БИБЛИЯТА И ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИИ (х)индуизъм, будизъм и даоизъм СЪДЪРЖАТ ДЪЛБОКИ НАУЧНИ ИСТИНИ, които не са били известни по онова време, които науката едва сега започва да разбулва.

Подобно признание има и в Ислямския свят (Персия, Иран).

Логичният въпрос е как древните мъдреци са получили достъп до тези истини?

Логичният отговор е, че те са били вдъхновени от нещо дълбоко, вечно, вездесъщо, но невидимо. Според Учителя Петър Дънов - Ветза Поило „източникът е един” - Бог (Светият Дух), който е подсказвал текстовете за Свещените Писания..

Същият е подсказал и за първите четири стиха ОТ БИБИЛИЯТА на българския физик Б. Палюшев, който намира в тях „двустепенния сценарий за произхода на Вселената” [4а], стр. 188.

От същите тези стихове на БИБЛИЯТА са оформени и двете послания на великия Айнщайн:

Първото (шифровано) послание на Айнщайн от 1955 г. проф. Нороня дешифрира като „ Виж знака в Битие ” [8].

Второто (кодирано) послание на Айнщайн [8] криптологът разпознава в думите на Бог „Да бъде светлина" от БИБЛИЯТА, [1], Старият Завет, Битие 1:3.

Айнщайн е вярвал, че Старият Завет крие „доказателство” за съществуването на Бога - за Сътворението Му. С интуицията си на велик учен той е усетил, че казаното в Библията „ Да бъде Светлина! И биде светлина. ” е вярно. Но Айнщайн е разбирал, че това Библейско твърдение се нуждае от научно потвърждение. За да не рискова своя авторитет на гениален учен той закодирал това си послание за да се декодира по-късно, когато се получи научно потвърждение.

Този израз от Библията би могъл да се счита (индиректно) Библейско доказателство за съществуването на Бога и повече като Библейско доказателство за Сътворението на Вселената от Бога с експлозия от светлина, но само разгледани в контекста на открития и/или хипотези на СВЕТСКИТЕ НАУКИ (например за „ Големия взрив ’’).

Логичният въпрос пред учените е: Коя е причината светлината да бъде?

Учените предполагат, че Вселената се е родила от нещо като „ първоначална експлозия"', наричана „Големият взрив” и ще загине с „Топлинна смърт” (съгласно Втория закон на термодинамиката) или „Големия срие” — обратното събитие на „Големия взрив”, понеже всичко е циклично.

Айнщайн е предполагал, че това ще бъде „Големият срие” [8].

Може би той се е позовавал на принципите на Сътворението на Вселената -дуалност (полярност) и цикличност.

В тези хипотези на учените прозира твърдението на източната религия (х)ин-дуизъм, че „всичко във Вселената е циклично ”, в края е новото начало, както е и при прераждането — краят на един светски живот е началото на друг следващ живот. Това съответства на научната хипотеза за циклична Вселена,, пулсираща между „Големия взрив” и „Големия срие”. Това е Тайна за Вселената.

Мащабният експеримент на ведущи световни физици в Швейцария цели да докаже „ Големия взрив ". Но дали ще даде отговор на въпросите „ от какво ” или „от кого ” и „защо ” е предизвикан „Големия взрив? ” Ще очакваме тяхното заключение.

В подкрепа на идеята на автора за триединно познание е коментарът на Д-р Джон Ленокс за „забравените корени на науката” [6]:

Един от начините да подходим към такъв въпрос е чрез историята. А тук историята определено може да помогне, като ни припомни, че централното убеждение (и на науката), че Вселената е подредена, има религиозни корени (убеждение, залегнало в основата на всички природни науки).

Може би това е нещо, което — ако използваме езика па Докинс — „трябва да се тръби от покривите”, като противоотрова на цялостното отхвърляне на Бога. Защото то означава, че основата, върху която стои науката, основата от която тя се издига към звездите, е солидната теистична (религиозна) основа.

Действително, в далечното минало, когато хората не са познавали още света, се чудели на някои процеси, явления и събития в живота и Природата. И тогава те допуснали съществуването на свръхестествени сили или същества (Бог, духове) в Невидим свят, които притежават знанието да управляват Природата, хората и живота. Със създаването на такива представи се заражда религията. Бог като Висш Разум с помощта на свои помощници влиза във връзка с избрани хора на Земята и им дава възможност за „ откровение " (духовна връзка) за постепенно разкриване на законите на Природата, на част от Знанието, т.е. познанието за света и хората.

Действително, зараждащата се светска наука се е изграждала на основата на постепенното разкриване на Божествената наука на избрани от Бога религиозни служители и теософи. Защото знанията на Невидимия свят се пазят в тайна и са под контрола на „ Небето ”, тъй като има хора, които могат да ги използват за зло. Ето защо тези знания се наричат „ окултни ” (тайни). Това наименование идва и от факта, че в миналото посветените са основавали тайни научни центрове и школи на Земята, в които са обучавани подходящи хора чрез подбор след предварителна проверка. В тези окултни школи религията е предшествала и съжителствала наред с науката.

Бог е сътворил светлина, енергия и материя с Мисълта Си, „ със Словото ” си, с Думите Си, както е казано в БИБЛИЯТА.

Би могло да се счита, Че едно ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ КОРЕНИ НА НАУКАТА И СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА е ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Ветза Пойно за трансформацията на четирите философски категории Мисъл - светлина - енергия -материя:

Като виден представител на СВЕТСКАТА НАУКА Айнщайн е дал на света прословутата си формула за връзката само между двете философски категории енергия и материя: Е = А т с2 (1) - виж и стр. 448.

Може би затова Айнщайн е казал, че „се прекланя пред Учителя Петър Дънов от България ”.

В настоящата книга са посочени и три практически примера за дематериали-зация (разреждане на материята) и материализация (сгъстяване на материята) на човешкото тяло и други материални обекти - доказателства за Божествени способности след Христа, през двадесети - двадесет и първи век: Учителят Петър Дънов - Ветза Поипд [2], българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова [ 15] и индийския. ,, човек на чудесата” Сай Баба [17].

ТОТАВА ЗАЩО ДА НЕ СЕ ПОВЯРВА ЗА' СЪТВОРЕНИЕТО НА ВЕСЕЛЕНАТА ОТ НЕВИДИМИЯ БОТ, КОЙТО Е СЪЗДАЛ ЧОВЕКА „ ПО СВОЙ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ ” и че има неограничени способности - Той всичко знае и всичко може.

Колкото и да се струва на някои невероятно, Джон Ленокс е прав за „забравените корени на науката”, а Айнщайн - че „Библията съдържа дълбоки научни истини” - недостижимата Наука на Бога.

Както вече се спомена по-горв’ това се признава и от видни персийски и ирански духовни и научни личности.

И няма да е излишно да се повтори, че за тези истини, изказани от източни мъдреци и в Библията, „източникът е един” [2], основата на всичко: Висшият Космически Разум, Бог, Тоспод’ независимо какво наименование се използва!.

Тук може да се спомене една християнска мисъл, поднесена и от едноименния коментатор по Българската Национална Телевизия Торан Благоев на 18-04-2009г. (събота) по случай Възкресение Христово: „Светът не може да бъде познат без познанието за Бога”.

Затова, докато няма някаква алтернативна научна констатация, кое е предизвикало „Големия взрив”, остава Библейското твърдение за Сътворението на света - с мисъл Бог е създал светлина, енергия (силови полета) и материя. И не е изключено учените от мащабния експеримент в Швейцария да стигнат до хипотезата, че „Големият взрив” е предизвикан от Бога (важно е кой и защо?).

Според Учителя Петър Дънов - Веш$а Поипб (1864-1944) първият опит за приложение на окултното учение в живота принадлежи на българите. За тази цел те са подготвяни преди 5400 години. „Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на свободата.”

Но в България не се прилага учението, а част от българския народ става съучастник в избиването и прогонването на богомилите, което представлява колективна или национална „карма” (в превод от санскритски „дело”). С този термин се именува един напълно справедлив космичен „закон за кармата”, според който всяко добро или лошо дело има съответните, напълно адекватни,, последствия. Освен физическите деяния, като причина за бъдещи последствия се явяват също думите и мислите на човека.

Хората още не знаят, че всяка дума и мисъл се регистрира в пространството и става причина за дадено адекватно следствие в настоящия и/или следващ живот, т.е. следствията от добри или лоши дела, думи и помисли по закона за кармата се наследяват. Ето защо внезапно появили се БЕЗ ВИДИМА ПРИЧИНА ТРУДНОСТИ, страдания, беди и наказания на даден индивид СЕ КОРЕНЯТ В МИНАЛ негов ЖИВОТ.

Незнанието на този закон не ни спасява от неумолимото му действие. Написано е в Библията: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.”

По закона за кармата, като следствие от това дело (поведение) спрямо богомилите, България пада под османско робство 500 години.

„Ако не бяха изпъдили богомилите от България, другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение” [2].

Подложени на гонение, богомилите отиват и дават мощен тласък на западноевропейската култура.

А англо-саксонската и тази на славянството ще бъдат основа на зараждащата се култура на шестата раса [2].

Днешните розенкройцери в Америка и света са наследници на богомилите [26].

„Неразбраните в миналото окултни религиозни истини днес една след друга се потвърждават от светската наука” [2].

В настоящата книга е направен опит да се посочат примери за потвърждение на тази мисъл на Учителя Петър Дънов - Ветза Бойно.

Този анализ за корените на науката, въпреки че често се забравя,, се подкрепя от много видни историци на науката, между другото от сър Алфред Порт Уайтхед, който застъпва тезата, че хората са започнали да се занимават с наука, защото са очаквали в природата да има закономерности, а са очаквали закономерности, тъй като са вярвали в един Законодател - Бог. Защото няма закони без законодател.

Франсис Бейкън (1561-1626), разглеждан от мнозина като бащата на съвременните природни науки, поради същото убеждение е учел, че БОГ НИ Е ДАЛ ДВЕ КНИГИ - КНИГАТА НА ПРИРОДАТА И БИБЛИЯТА - и, за да бъде човек истински образован, трябва да се занимае и с двете, т.е. трябва да се занимае с наука и религия.

Четенето на тия две книги и това занимание е трудно, но възможно и полезно. Някои части от Библията са лесни за четене и разбиране, особено ако това се прави не за първи път. Например в началото на книгата „Битие” от Стария Завет ни се разказва как самият Бог дава на човека задача да даде имена на животните и с това да започне „вълнуващата работа на класификацията, която лежи в основата на научната дейност ” - ето религиозен корен на науката.

Затова и Д-р Джон Ленокс коментира в [6], че „библейският светоглед е бил важен фактор за възникване на природните науки”.

Ето защо В. Щегмюлер ог Германия казва, че „човек трябва предварително да вярва в нещо, за да може изобщо да се говори за познание и за наука” - твърдение сходно с отбелязано вече такова на Учителя Петър Дънов - Ветаа Ооипд за вярата и науката (виж страници 26-27 от настоящата книга).

Вярата в Бога не е пречела на учените-теисти, а напротив - често ги е вдъхновявала.

Например Кеплер описва своята мотивация така: „Най-важната цел на всички изследвания на външния свят трябва да бъде да се открие рационалния ред, който е заложен в него от Бога”.

Но нека се каже още нещо за отношението между атеизма в науката и те-изма в религията.

Много учени считат атеизма за необходима предпоставка за правенето на истинска наука.

По този въпрос Д-р Джон Ленокс заключава в [6], с.32 : „ ... — в огромната си част науката, която се прави при атеистични предпоставки, ще бъде по същество същата като науката, която се прави при теистични предпоставки.”

„Идеята, че вярата в Бога ще доведе до края на науката, е също погрешна.” И той напомня посочената от него аналогия със създаването на колите „Форд”: „Вярата, че двигателя т е конструиран от г-н Форд, не би попречила на никого да изследва научно как работи конструкцията - даже би била насърчение за това.”

Както ще се види и от следващи изложения тези пророчески думи на цитирания Учител се сбъдват и в настоящата книга се посочват примери.

Според него противоречията в твърденията са необходими, за да се изясни, за да изпъкне истината по даден въпрос“. „Както сенките са необходими в картините на художника, така и противоречията са необходими за растенето на човека.”

Бог е допуснал злото като сянка за да изпъкне и се оцени Доброто като светлина.

Ето защо радвайте се на противоречията, които Провидението (Божественото Предопределение) и разумната Природа ви създават.

Както бе посочено има противоречия и в научни твърдения. Голяма част от последните противоречат на човешката интуиция (вътрешно чувство за разбиране на нещата) - например за някои елементи от теорията на относителността или квантовата механика.

В [6] Д-р Джон Ленокс пояснява, че лесно могат да се появят различни твърдения, когато изследваме не как функционират нещата, а как изобщо се е стигнало дотам, че те да съществуват.

„Ако науката сама по себе си е така ограничена от априорното отхвърляне на Бога, то тогава тя със сигурност е напълно безпомощна да ни каже дали Той съществува. Ако аз съзнателно конструирам машина, която е в състояние да регистрира лъчение само във видимия спектър, тогава, колкото и да е полезна машината ми, би било абсурд да се опитвам да я използвам, за да опровергая съществуването на рентгеновите лъчи, които тя поради устройството си не може да регистрира”.

При обясненията, които дават учените за Вселената, трябва да се има предвид следното:

Някои научни познания или практики след време се отричат напълно, например като геоцентристкият въглед на Птоломей, материалът азбест в строителството, медикаментът целестон в медицината.

Ето защо известният теоретик на науката Карл Р. Попър пише:„Ние нямаме достъп до сигурното знание. Нашето знание е критично налучкване, мрежа от хипотези, плетиво от предположения.. ”

Пак в [6] Д-р Джон Ленокс поставя следните въпроси:

„Какво сме ние хората? А какво е тази Вселена? Наистина ли тя е нашият дом, или ние сме само дребни, преходни същества, породени случайно от материя и енергия, за да експлоатираме безсмислено потенциала на природните закони? Никой от нас не се изправя безразлично пред тези въпроси. Вселената е твърде впечатляваща за това. Нито пък можем да се отнесем към тях непредубедено. Не можем да отминем това - все пак нас ни има! Както винаги, отговорите, които получаваме на тези въпроси, са много разнообразни.

Някои учени - атеисти смятат, че ние сме чужденци в Космоса (Вселената), нещо като екзема по лицето на Вселената, продукт на гигантски водовъртеж на случайност и необходимост, който управлява физическото поведение на нашата Вселена: „продукт на несъзнателни и безцелни природни процеси, които не са ни имали предвид”, както казва биологът Джейролд Симпсън [27].

Натуралистичният светоглед свежда всичко до случайност (нещо може да се реализира и може да не се реализира) и необходимост (нещо, което обезателно ще се реализира) и отхвърля всяка идея, че Вселената е била планирана.

Но има и други - теисти, които биха казали заедно с физика Фриймън Дайсъи, че не се чувстват като чужденци във Вселената, че Вселената в някакъв смисъл е знаела , че ние ще дойдем [28].

А физикът Пол Дейвис пише:... „Било е предвидено нас да ни има” [29]. Дейвис явно предполага, че зад Вселената има Разум, който е имал предвид човешки същества, когато е била създавана Вселената.

Защо Дайсъи и Дейвис мислят по този начин? Има ли в самата Вселена някакви указания (свидетелства), които биха ни дали основание да мислим, че ние, човешките същества, имаме някакво значение? - Да!

И ето потвърждения на този положителен отговор:

БИБЛИЯТА ни сочи, че човекът, респективно хората ще имат власт над птиците, животните, рибите [ 1] и ще използват Земята, респективно Вселената.

Подобни мисли се срещат и в ТЕОСОФСКИТЕ ЛЕКЦИИ И БЕСЕДИ на Учителя Петър Дънов - Ветза Бейнса [2].

А ето становища на представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ относно Сътворението на Вселената като продукт на Висш Разум и нейното предназначение:

Философът и математикът Д-р Джон Ленокс посочва: „На първо място е рационалната разбираемост на Вселената. Колкото и да спорим за същността на научния метод, няма никакво съмнение на каква основа почива той - на „рационалната разбираемост” на Вселената („на база разсъждение и разум”). Рационалната разбираемост на Вселената е едно от най-важните разсъждения, които са довели мислители от всички поколения до заключението, че самата Вселена трябва да бъде продукт на интелект (творческиум), тя е планирана и то за хората.

Философът Кийт Уорд от Оксфорд обобщава: „На повечето хора, които са размишлявали дълбоко и са писали за произхода и същността на Вселената, е изглеждало, че Вселената сочи извън себе си към някакъв източник, който е нематериален и притежава голям интелект и сила.

Почти всички велики класически философи - със сигурност Платон, Аристотел, Декард, Лайбниц, Спиноза, Кант, Хегел, Лок, Бъркли - са виждали произхода на Вселената в една трансцендентна (свърхестествена) реалност. Те са имали различни конкретни представи за тази реалност и различни пътища, по които са подхождали към нея (различието между тях); но това, че Вселената не обяснява сама себе си, а изисква обяснение извън своите граници, е било нещо, което те са приемали за доста очевидно като постулат (общото, единното между тях:, между техните разбирания) [30] - литературен източник, цитиран от Д-р Ленокс в неговата книга [6].

Затова с нестандартното си мислене и изразяване Айнщайн е казал изумен: „ Най-неразбираемото на Вселената е, че тя е разбираема

И Д-р Джон Ленокс заключава: „Науката не само, че не премахва Бога, а напротив - свидетелствата изглежда по-скоро поддържат теизма, а не натурализма.

Изглежда, че науката има нужда от Бога за своята фундаментална интелектуална обосновка”.

И така, първият белег (указание), който води много учени до убеждението, че зад Вселената може да се крие разум, е “нейната разбираемост”.

Още един такъв белег, вторият белег (свидетелство) е „ фината настройка на Вселената ” [6] - невероятната точност на създаване на Вселената.

И Д-р Джон Ленокс коментира в [6]: „Независимо дали ВСЕЛЕНАТА знае, че нас ни има, или не, изглежда доста разумно да вярваме, че тя Е БИЛА КОНТРУИРА-НА ТОЧНО ЗА НАС. Защо? От съвременната физика и космология постепенно се оформя забележителната картина на една Вселена, чиито фундаментални сили са изумително сложно и прецизно балансирани, така че да поддържат живота. Най-новите изследвания показват, че много от основните константи в природата - от енергийните нива на въглеродния атом до скоростта, с която се разширява Вселената - имат точно стойностите, необходими за съществуването. Ако някой от тях се промени само малко, Вселената ще бъде враждебна към живота и неспособна да го поддържа. Константите са много прецизно построени. И Д-р Джон Ленокс привежда в [6] множество впечатляващи примери за фин баланс:

За да съществува живот на земята, е необходим голям запас от въглерод. Въглеродът се образува от комбиниране или на три хелиеви ядра, или на хелиево и берилиево ядро.

Известният математик и астроном сър Фред Хойл е установил, че за да може това да стане, енергийните нива па основното състояние на ядрото трябва да са много прецизно настроени едно спрямо друго. Това явление се нарича „резонанс”. Ако отклонението е повече от 1 % в която и да е посока, Вселената не би могла да поддържа живота.

По-късно Хойл признава, че нищо не е разклатило атеизма му така силно, както това откритие. Дори тази степен на фин баланс е била достатъчна да го убеди, че нещата изглеждат, „като че ли някакъв суперинтелект си играе (много леко борави) както с физиката, така и с химията и с биологията” и че „няма слепи природни сили, за които си заслужава да говорим” [31 ].

Д-р Джон Ленокс изтъква, че този пример бледнее, ако се разгледа прецизността, с която са балансирани някои от другите параметри в Природата [6], с. 58-63.

И той цитира английския професор по теоретична физика Пол Дейвис [32] и астрофизика Хю Рос [33], които говорят за допустима грешка или вероятност за неуспех I към 10 на степен 40. Това число се цитира и от други учени и говори за прецизност, която надхвърля далеч всичко постижимо със създадени от човека инструменти.

Затова авторът възкликва в мотото на следващ раздел 1-2.2. „Относно представата за Бога”: Да се докоснеш до представата за Бога значи да измериш неизмеримото.

Множеството впечатляващи примери на фин баланс навеждат Пол Дейвис на мисълта: „Изглежда, като чели някой е настроил много прецизно числата в Природата, за да направи Вселената ... Впечатлението за дизайн е поразително” [34].

Прецизният баланс на широкомащабния Космос е факт и в нашата слънчева система и на Земята като условие за да момее да съществува живота: Ако разстоянието между Слънцето и Земята е прекадено малко, водата би се изпарила: ако са прекадено далеч, Земята би била твърде студена, за да съществува в нея живот. Ако това разстояние се промени само с 2%, всякакъв живот би изчезнал.

Повърхностната гравитация и температура също са критични в рамките на няколко процента, за да може Земята да има поддържаща живота атмосфера - да задържа необходимата за живота газова смес.

Планетата трябва да се върти с точно определена скорост - ако е прекадено бавна, разликите между дневните и нощните температури биха били твърде големи; ако е прекадено бърза, скоростта на ветровете би била унищожителна.

Астрофизикьт Хю Рос изброява много такива параметри, които трябва да бъдат прецизно настроени, за да може животът да е възможен, и прави едно грубо, но предпазливо изчисление, че около / към 10 на степен 30 е допустимото отклонение на тези параметри.

Арно Пензиас, лауреатът па Нобелова награда и откривател па фоновото микровълново лъчение в Космоса, обобщава положението, както той го вижда, по следния начин: „Астрономията ни води към едно уникално събитие (наричано „ Големият взрив ’’), една вселена, създадена от нищото, с много прецизния баланс, необходим, за да се осигурят точните условия, позволяващи съществуването на живота, Вселена, в която е залегнал може да се каже „свръхестествен” план” [35].

Както отбелязва Д-р Ленокс в [6] множеството впечатляващи примери за „фин баланс” (задаване и поддържане) на параметрите на Вселената и обобщението на Арно Пензиас „не са категорично доказателство, а просто насока за размисъл”.

А размисълът в тази насока води до логическото заключение:, че тази прецизна Вселена е дело на свръхестествен Висш Интелект.

Атеисти биха могли да претендират, че това не е доказателство, а аргументи, които използват Бога за „запълване на празнините”. Такова обяснение те дават за невежи хора, които запълват празноти в техните познания със съществуването и намесата на Бога.

Но Д-р Джон Ленокс е достатъчно аргументиран като отбелязва, че „именно напредъкът на науката, а не невежеството ни е открило изключителния баланс във Вселената. В този смисъл в науката няма „празнина”. Заключението за съществуването на интелигентен Творец се прави от учените на базата на пренебрежимо малка вероятност за липса на целенасочено намерение, (в сравнение е въобще необоснованото) в смисъл на „случайно” възникване на Вселената „от само себе си”.

Д-р Джон Ленокс коментира, че според философа Джон Леели аргументът за финия баланс на Вселената ни поставя пред избора между най-много две алтернативни възможности:

В подкрепа на тази вяра са следните съображения, изложени и на други места в книгата:

От друга страна тези три примера навеждат на следното логическо заключение: Щом човек може да материализира, съвсем приемливо е Бог с неограничените си възможности да е създал със силата на Словото (облечена с думи мисъл) материалната Вселена, включително и човека [1], Битие, глава 1 и Евангелие от Йоана 1:1-5.

— Втората възможност (единственият начин да избегнем това заключение и онова, което следва от множеството примери на фин баланс на Вселената, разгледани по-горе) е да повярваме в т. нар. хипотеза за съществуването на „множество светове”, (Вселени), популяризирана в [36]. Тази хипотеза постулира едновременното съществуване на множество, възможно е и безкраен брой паралелни Вселени, в които в крайна сметка ще се осъществи (почти) всичко, което е само чисто теоретично възможно. Затова не би имало нищо изненадващо и в съществуването на Вселена като нашата. Този възглед се поддържа от астронома сър Мартин Рийс.

Но много учени като философа Джон Ленокс или квантовия теоретик Джон Полкингхорн считат, че въвеждането на множество „пеоткриваеми Вселени” [6] или „неустановими от нас светове” [37] не е физика, а метафизика — разглеждане на нещата и явленията в тяхното първично, неизменно състояние, без наблюдения или опити.

И Джон Полкингхорн отхвърля теорията за множество Вселени и отбелязва: „...този свят е такъв, какъвто е, понеже е творение на волята на един Творец, който е имал намерението той (този свят) да бъде такъв [37].„

Оксфордският философ Ричард Суинбърн отива дори още по-далеч: „Да се постулират трилион трилиони други Вселени вместо един Бог, с цел да се обясни подреждането на нашата Вселена, изглежда върхът на ирационалността, означаваща безсъзнателното, неразумното начало, отричане на възможността за научно познание на база на разума и съзнанието ” [22].

Космологът Едуард Харисън има подобни твърдения, цитирани в [6]: „Това е космологичното доказателство за съществуването на Бога - „аргументът на Пален за планираността” - актуализиран и осъвременен.

По всичко личи, че ФИНАТА НАСТРОЙКА НА ВСЕЛЕНАТА СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БОЖЕСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ.

Изберете сами: сляпа случайност, която изисква множество Вселени, или планиране, което изисква само една...

Много учени - ако са готови да признаят възгледите си - клонят към 'пластичното обяснение [38], че БОГ Е ПЛАНИРАЛ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА ЗА ХОРАТА”.

Относно изучаването на Вселената и живота на хората има два подхода -спцу^ктурен или „редукционистки” [8] и информационен или „семантичен" [8], защото .живият организъм е и информационна структура.

Правейки аналогия с компютъра първият подход е хардуера - твърдата характеристика (структурната съставка), а вторият е софтуера - гъвкавата, програмната характеристика (информационната съставка), т.е. целта на съществуването на изучавания обект.

И португалският физик професор Аугущо Сиза от Университета в Коимбра е искал да опознае софтуера, програмиран в хардуера на Вселената. Той е смятал, че „всичко е част от Бога". Ако това е вярно, когато се стигне до „Единната теория на всичко”, ще може принципно да се опише Бог, респективно Вселената.

Но неговият сънародник и колега професор Луиш Роша смята това за невъзможно. Основанията му за това са „Теоремите за непълнота ”, „Принципът на неопределеността” и „Теорията за хаотичните системи”. Той е имал предвид непълното човешко познание, невъзможността да се затвори кръга, поради това, че винаги се явява тайнствена завеса, която закрива част от необходимото пълно знание.

Има обаче и други учени, които считат, че е възможно изграждането на „ Теория на всичко”, дори да се състави основополагащо уравнение, което да съдържа в себе си цялата структура (хардуера) и поведение (софтуера) на Вселената.

Много физици вярват, че при Големия взрив под въздействието на извънредно високи температури всички сили се свързват в една суперсила. При такова условие тази суперсила може да се опише с едно фундаментално математическо уравнение. Едно такова уравнение би могло да обясни структурата и поведението ма цялата материя и би представлявало основополагаща формула на Вселената, наричана от някои „Божия формула”.

Тензин - тибетец, физик, който е работил с Айнщайн и португалския проф. Аугущо Сиза в Принстън - САЩ, счита:, че „БОЖИЯТА ФОРМУЛА" е формулата, на която се основава всичко, която управлява Вселената, която дава смисъл па съществуването й, която нрави от Бог това, което Той е.

Кодираното послание на Айнщайн „Да бъде светлина” се тълкува като „Божия формула ” в [8].

В [8] се говори също за единна теория на всичко, универсално уравнение, Божия формула. Но фактически са описани две послания на великия Айнщайн: едно шифровано и едно кодирано.

Второто послание на Айнщайн, декодирано в [8] като текст от [1], Старият Завет, Битие, 1:3 „Да бъде светлина. " би могло да се нарече Божия „формула” от езотерична, от духовна гледна точка, но не и от математична.

Терминът „формула” е известен и се използва основно в математиката. Но наименованието „формула”е използвано в [8] в духовен аспект, както Учителят Петър Дънов - Ветха Ооипо е назовал „ (формули ” сентенциите, използвани при молитвени програми („ наряди " — ред за подвизаване на негови последователи) [2], както творческите думи на Бога от Библията „Да бъде светлина!" са назовани в [8]. Може би по-правилно е "Божията формула" в [8] да се счита Духовна Божия Формула.

Би могло такава „ формула ” от гледна точка на информатиката да се разглежда в две форми: хардуерна и софтуерна Духовна Божия (Формула.

Духовната Божия Формула „Да бъде Светлини!” [8] касае Сътворението на структурата на Вселената - светлина и твърда материя. Ако се използва езика на ИНФОРМАТИКАТА, би могло тя да се назове хардуерна Духовна Божия (Формула.

ТЕОРИЯТА НА ВСИЧКО би трябвало да включва определения от вида:

Всичко е взаимно свързано, дори и онова, което изглежда изолирано.

ВСИЧКО Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННО - ЕНЕРГИЙНА - СУБСТАНЦИЯ ОТ ТОРСИОНЕН ХАРАКТЕР С РАЗЛИЧНА ПЛЪТНОСТ, КОЯТО СЕ ТРАНСФОРМИРА ДВУПОСОЧНО КЪМ РАЗРЕЖДАНЕ И СГЪСТЯВАНЕ за да съществува като мисъл (информация), светлина, енергия, материя - виж формулировката на Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд на страници 46, 76 и 447.

Както се отбелязва от някои учени теорията на относителността се счита като начало на „Теорията на всичко”. Идеята за „теорията на всичко” съответства на идеята за „единство на физическия свят”, за която ратува и известният английски физик Стефан Хокинг. Основанията за това са аналогичната структура на макро- и микрокосмоса. Според него „ теория на всичко ” е онази теория, която би могла да обясни всички физични явления и процеси въз основа на съществуващите природни закони.

Но Теорията на относителността обяснява макроструктурата (макрокосмоса) на големите тела:, но ефикасна за разбиране на микроструктурата (микрокосмоса) на елементарните частици в света на атома е квантовата теория (механика) на Макс Планк и Ниле Бор, включително парадоксалната мисъл, че поведението на микрочастиците е детерминирано, но неопределимо - парадоксалното мислене, характерно за автора на теорията на относителността.

Така Айнщайн стига до идеята за „Единната теория на полето ” - неговата версия на „Теорията на всичко ". Той вярвал, че силата, която принуждава електрона да се движи около ядрото на атома има същата природа като гравитационната сила, поради която Земята например се движи в орбита около Слънцето. С тази идея той искал да сведе до една формула явленията на гравитацията и електромаг-нетизма.

Според родена още по времето на Питагор и Платон традиция се счита, че космосът е подчинен на математически закони, които могат да бъдат открити от човешкия разум. Скритият замисъл на Бога в Природата е математически по характер.

Затова и Айнщайн е искал да разработи Единна Теория на Вселената, да сведе до една единствена математическа формула обяснението на гравитацията и електромагнетизма.

Имайки предвид неговата прословута формула Е = Бт с², той считал, че това е също проста формула, която той е търсил да открие, но не е успял до края на живота си. Айнщайн е смятал че Бог , но не Този от Библията като личност [8], а като Най-Висш Ум и Разум е ползвал много проста, но същевременно и велика формула като Творец на Вселената и човека. В предсмъртните си часове той е споделил с лекуващата го медицинска сестра, че цял .живот е мечтал да открие тази проста формула, но не е успял. Тази негова мечта е наречена „незавършена симфония" на Айнщайн [4а].

И действително е много сломено да се обедини теорията на относителността на Айнщайн, която обезсмисля понятието абсолютно пространство и време в областта па макроструктурите с характерната тяхна детерминираност (определеност) и квантовата теория на микроструктурите, където случайност и непредсказуемото придобиват статут на основни категории, описващи се с вероятност (неопределеност), което се добавя към трудно разбираемата за човешката мисъл относителност на пространството и времето.

Една бегла представа за търсената от Айнщайн „проста Божия Формула” би могла да се добие от следното разсъждение:

Всемировият Духовен Учител Петър Дънов — Вейка Бойно е заимствал движенията по окръжност в свещения танц „Паневритмия” от Вселената: движенията на планетите в орбита. В превод „Паневритмия" означава „Висш Космически Ритъм”. А дадения от него „Пентаграм” (название на част III на Паневритмията) -„петолъчка”с описана около него окръжност изобразява окултно житейския път на хората на Земята. Еднаквата отдалеченост на всяка точка на окръжността от центъра й говори за единството, равнопоставеността и справедливостта, с която ни дарява Бог, за хармонията на окръжността като сечение на най-съвършенана форма — сферата.

Окръжността е символ на безкрайността и вечността, непрекъснатостта и цикличността — откъдето се тръгне за обиколка по нея се стига там, откъдето се е тръгнало. Тази цикличност е заложена във Вселената и Природата - движението на планетите (макроструктури) и електроните (микроструктура) в орбита, Лунните цикли, смяната на четирите сезона на Земята, редуването на ден и нощ.

Затова и „Паневритмията”- свещен танц по двойки в окръжност (част I) и по радиални лъчи (част II), изпълняван във „висш космически ритъм ”, „ снет ’’ от Невидимия свят и завещан от Учителя Петър Дънов - Вейка Иоипд на последователите му, е с основно движение в окръжност. .

А би могло да се добави, че в текста на „ Паневритмията " е изразена голяма част от практическата философия (тайната и истината) за живота на хората на Земята.

Защото принципите на вечността и безкрайността, непрекъснатостта и цикличността са тези, които Бог е използвал, използва и ще използва при Неговото творчество и управление на Вселената — движението на планетите, годишните сезони, денонощията, живот с прераждане на хората, вечния непрекъснат цикъл на развитие на растенията, на синоптичната обстановка на Земята и природните явления.

Една практическа реализация на Принципа на безкрайността в живота на хората е безкрайното разнообразие на човешките индивиди: всеки човек е неповторим по външен вид, характер и интелект.

От изложеното малко по-горе следва, че математическият израз на дължината на окръжността например би могла да се приеме като една представа за „проста Божия Формула” на функциониране на Вселената — цикличният път на движение на макротела (планети) и микрочастици (електрони):

И тъй, една математически проста Духовна Божия Формула, подобна на тази, която е търсил великият физик, би могла да изглежда като математическата формула за дължината на окръжността Ъ = 2пг - пътят, който изминава всяка система, съставка или елемент на Вселената.

В съответствие с терминологията на ИНФОРМАТИКАТА, ако може да се счита, че формулата за дължината на окръжността Ь — 2лг е един математически модел на пътя, по който се движат много съставки на макро- и микро—структурата на Вселената, то тя би могла да се назове софтуерна или още програмна Духовна Божия Формула.

Всички са единодушни, че Бог е невидим и не може да се наблюдава дори с най— съвършените телескоп или микроскоп.

Доказателство за Неговото съществуване може да се търси само по индиректен начин, по Негови творения и изяви, като се отговори на въпроси от вида: как са се появили Вселената и човека и кой управлява Природните явления?

Всички изследвания, описани в настоящата книга, говорят, че Вселената и човека не са се появили „случайно”, „от само себе си”, защото няма следствие без причина дори според атеистичния диалектически материализъм.

Както се вижда от приведените в раздел 1 - 2.1.4.2. твърдения, повечето учени считат, че така фините настройка и функциониране на Вселената и съвършения организъм на човека сочат към „изкусен Творец”, както го е назовал великият Айнщайн в оставен от него ръкопис [8], към Висш Интелект, който е вложил разум и намерение (цел), т.е. БОГ Е СЪЗДАЛ ВСЕЛЕНАТА ЗА ЧОВЕКА И Е ЗАМИСЛИЛ ЧОВЕКЪТ ДА Я УПРАВЛЯВА.

Тези две създания - Вселената и човека са предвидени един за друг, замислени от разумно същество с тази цел. Оглеждайки се наоколо, във всичко създадено във Вселената и човека можем да открием разумност и смисъл, намерение и цел.

Вселенските, природните константи, коментирани от английския проф. Д-р Джон Ленокс в [6] и частично в настоящата книга, са величини, които играят важна роля в поведението на материята, те са фундаментално свойство на Вселената, за да ражда живот, условия за съществуването на хората. Това „световно равновесие” [46] или глобална хармония (б.а.) е наречено от учените „антропен (човешки) принцип” и се счита, че недвусмислено показва съществуването на Бог [6] и [8], който е планирал Вселената да осигурява живот за човека. Чуждицата „антропо” се употребява в сложни думи като антропоцентризъм - възглед, според който „човекът” е център на внимание - висша цел на Сътворението. Защото само един Висш. Интелект като Бог може да създава с логическа простота и величие, без да оставя някаква свобода и/или възможност да се твори по друг начин.

Антропният принцип е признак за съществуването на Бога, но не е доказателство, защото както при „Теоремите за непълнота" съществуват верни твърдения,, които не могат да бъдат доказани с математически апарат, т.е. строго научно. Математиката е точна наука, която борави с детерминистичен подход при явления с определена причинна зависимост и вероятностен подход при неопределена причинна зависимост на дадено явление в света.

Във връзка с този проблем за антропния принцип, португалският професор Ау-гущо Сиза е считал, че Бог потулял доказателството в момента, когато човек почти го е докоснал [8]. Понеже Бог възнаграждава търсещите, професор Сиза е получил това „просветление” [8] - подсказани от Невидимия свят мисли.

Но ето че има вече нови направления в научното познание, посочени например в [4], [4а] и [46], които посочват математически уравнения в потвърждение на твърдението, че устройството на сътворената Природа е приспособено да приеме въздействия от Бога - Творец. При това българският учен-физик академик Божидар Палюшев отбелязва в [46] необходимостта да се добави нов, допълнителен принцип относно съществуващата „локална хармония” или локално равновесие (б.а.) в устройството и функционирането на обектите на света. Това следва от необходимостта да има ред и единство - хармония в разнообразието, така характерно в творчеството на Бога.

В друга книга наБ. Палюшев „Информационното общество", с.131, София 1995 този принцип е наречен „принцип на атараксията”. Думата „атараксия ’’ е от гръцкия език и означава „духовно, умствено равновесие” или „хармония" (б.а.). Според Б. Палюшев въпросният принцип се съгласува напълно с аксиомите и може да се разглежда като естествено следствие от основно уравнение на коригирания вариант на теорията на торсионните полета, описано в [4а]. Пак там, на стр. 510 Палюшев посочва уравнение (37) от общата теория на относителността на Айнщайн, в което фигурира описан с частни диференциални уравнения космологичен член ламб-да Л, който не е константа. На друго място в настоящата книга бе казано, че това уравнение (3 7) показва свободата на Твореца - Бог да управлява глобално и локално Собственото Си творение - Вселената, Природата, чрез вида па космологичния член А (х,§ ), разглеждан като функция на мястото „х” и на метриката

Съгласно БИБЛИЯТА, Новият Завет, Светото евангелие от Йоана 1:1 „В началото бе Словото" - МИСЪЛТА НА БОГА, която Е СЪТВОРИЛА ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА.

Твърдението, че „ВСИЧКО Е ПРЕДЕПРЕДЕЛЕНО”, означава, че всичко, което се е случило, случва се и ще се случи, е предвидено още с раждането на времето. Сякаш всички хора са актьори на огромна сцена, следвайки грандиозен сценарий, написан от невидим автор, когато се е родила Вселената. Всичко е предопределено, затова е имало и ще има истинни пророци и ясновидци.

Точно с това твърдение-аргумент професор Аугущо Сиза счита, че антропни-ят (човешкият) принцип на разум (замисъл) и намерение (цел) е доказателство за съществуването на Бог, защото Вселената е била замислена по съвършено изкусен начин (говорещ за висш интелект), е невероятна сложна и прецизна фина настройка на параметри на функциониране за осигуряване на благоприятни условия за съществуването на живота. Съществуването на човека съвсем не е случайно (вероятностно), защото всичко е (пред)определеио (детерминирано) още от самото начало.

В логическа подкрепа на ПЛАНИРАНЕ НА СЪТВОРЕНИЕ на Вселена, която е предназначена за човека, са следните АРГУМЕНТИ:

Не е необходимо човек да е гений, за да разбере, че това не може да бъде случайно.

Би могло да се каже, че тези факти на прекрасни условия за живот са истина, която според Учителя Петър Дънов - Вешха Ооип(> не се нуждае от защита, защото тези факти свидетелстват за себе си и би могло да се каже, че те се самодоказ-ват. Но те и НА УЧНО се обясняват (а може да се счита, че се доказват) с математическата интерпретация на локалното и глобално управление на Вселената от Бога в изследванията на българския физик академик Божидар Палюшев [4а], с. 510.

Според Д-р Ленокс споменатите по-горе две възможности (има един Бог или множество Вселени) „не непременно се изключват взаимно”. „Паралелните Вселени също биха могли да бъдат дело на един Творец”

Като представител на СВЕТСКАТА НАУКА българският физик академик Божидар Палюшев обобщава така: „Това, което можем да разберем за Него (за Бога), ни дава само една бегла представа (от някои вторични ефекти), която позволява единствено да твърдим, че Бог наистина съществува и че в реалното научно познание е наложително да се възприеме ХИПОТЕЗАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА като НАУЧНО ПРАВДОПОДОБНА [46].

Ловенето хора в света споменават Бог, но нямат ясна представа за Него.

Нашият Създател иска ние сами да разберем кой е Той. Той очаква ние да изградим убежденията си върху факти - неговите изяви.

-Да се борави с понятия като вечност и безкрайност, непрекъснатост и периодичност (цикличност);

Затова Айнщайн е казал в парадоксалния за него стил: „Бог е всичко, което виждаме, но не можем да видим”

Аналогията на тази мисъл е: Ако не Го виждаме навсякъде, няма да Го видим никъде.

За да се изясни защо авторът е изразил тия мисли относно докосването на представата за Бога е полезно да се разгледа въпроса,, поставен от Учителя Петър Дънов - Веш$а Пойно: Кога можем да попитаме що е Бог?

Небесните тела са колкото песъчинките по цялата Земя. 200 милиарда слънца кръжат около едно централно слънце, наречено Алфиола, все още неоткрито от учените [2].

Когато човек обиколи и се запознае с всички тези небесни тела, тогава чак ще има право да запита какво е Бог?

За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на небето и земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли, що ще ви отговорят? Ясно и просто : „Бог е Любов, която трябва да опитате вътре в себе си”.

Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.

Ето защо според Учителя Петър Дънов - Ветяа Поило „човек трябва да е учил не една, а много вечности, да е изучил всички науки на Небето и Земята за да се занимава с въпроса що е Бог”.

Като Всемиров Учител той е поставил много високи (може да се каже Божествени) критерии. Само при такива обстоятелства може да се изгради пълна и истинска представа що е Бог. Но е полезна дори и бегла, но ясна представа, както е определил същият Учител като „първа задача на човека”

Основанието да е казал това е фактът, че фантазията на човека е бедна да си Го представи. Действително Бог не се описва лесно с нашите ограничени представи за вечното, безкрайното, великото, всевъзможното, всемогъщото, неопределимото — виж в началото на настоящия раздел.

Може би по-трудно се възприема понятието „ неопределимо Ето някои примери за „детерминирано” (определено) и „неопределимо":

— Движението на електрона е детерминирано, но е неопределимо поради хаотичната му сложност .

— Това се отнася и за човешкото поведение, защото хората са изградени от атоми, организирани по един изключително сложен индивидуален начин.

— Метеорологията е детерминирана, но е неопределимо заради многобройните влияещи фактори и проблема с безкрайността, чиито пример е „ефекта на пеперудата ” [8]. Затова и прогнозите за метеорологичното време са вероятиостни на база на математическа статистика. Поради използването на съвременни компютри и обмяна на информация между метеорологичните служби, последните имат известни успехи в глобален мащаб, но все още прогнозите за времето в локален мащаб са неточни и/или неопределими.

Общоизвестни са причинно-следствените връзки при всички процеси, явления и събития по „ ефекта на доминото ”.

Проследявайки докъде в крайна сметка би довела тази непрекъсната верига от причини и следствия, Лаплас стигнал до извода, че сегашното състояние на Вселената е следствие от предишното и причина за следващото. Ако се познава настоящото състояние на материята, енергията и законите детайлно, може да се изясни цялото минало и бъдеще. Или с думите на Лаплас, миналото и бъдещето биха станали настояще, което можем да четем..

Или, както е пояснено в БИБЛИЯТА, ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО, ЗАЩОТО Е ПЛАНИРАНО ОТ БОГА.

Миналото и бъдещето съществуват в настоящето. По същия начин, по който не може да се промени миналото, не може да се промени и бъдещето, тъй като МИНАЛО И БЪДЕЩЕ СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО В РАЗЛИЧНИ ВРЕМЕНА..

Това ще рече, че АКО МИНАЛОТО Е БИЛО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО, БЪДЕЩЕТО Е СЪЩО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО.

Случайности няма, а само ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОГА („ПРОВИДЕНИЕ”).

Това „просветление” е било потвърдено от СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА в Теорията па относителността, чиито математически уравнения са детерминистични и установяват в скрита форма, че ВСИЧКО, КОЕТО СЕ Е СЛУЧИЛО И ЩЕ СЕ СЛУЧИ, СЕ НАМИРА ЗАПИСАНО В ПЪРВОНАЧАЛНАТА ИСТОРИЯ НА ВСЕЛЕНАТА.

Пространството и времето са различни проявления на едно и също единство, наречено от Айнщайн „пространствено-времево единство”. Както Швейцария и САЩ съществуват в различно, но едновременно и в едно и също пространство, така миналото и бъдещето съществуват в различно, но едновременно и в едно и също време.

Съгласно Теорията на относителността „пространството”е в зависимост от мястото на наблюдателя. Най-просто това се разбира с примера за асансьора:

-Ако наблюдателят е в сградата на неподвижен обект, ще наблюдава реалното движение на асансьора.

Освен това, съгласно Теорията на относителността „времето” протича по различен начин и е в зависимост от скоростта или силата на гравитацията и мястото на наблюдателя. Ако събитията А и Б се случват едновременно в дадена точка на Вселената, те могат да не бъдат синхронни на други места:

Това означава, че в даден момент и в дадена точка на Вселената събитие Б, респективно А, още не се е случило, но ще се случи, защото е предопределено.

ВСИЧКО Е БИЛО ОПРЕДЕЛЕНО В НАЧАЛОТО, В МИГА, В КОЙТО СЕ Е ОБРАЗУВАЛА ВСЕЛЕНАТА.

Енергията и материята са били разпределени по определен начин, което е предопределило историята на Вселената оттам нататък.

Всички явления, процеси и събития са следствие ни някаква причина.

Всички те са детерминирани като наблюдавани, но си остават неопределими прецизно, тъй като не могат да се вземат под внимание всички фактори, които влияят на причините за следствията. Където не може да се прилага детерминистичен поход, се налага да се използва вероятностен подход.

Образно това се описва с „ефекта и а пеперудата”- трептенията на малките й крила могат да доведат до големи следствия [8].

Безкрайността е голямо предизвикателство - непреодолим проблем, що се касае до предвидимостта.

А непредвидимостта пи препраща към неопределимостта.

Вселената е ревнива по отношение на своите тайни, по отношение на цялата истина за нея.. Ние можем да опознаем голяма част от истината за нея, но нещата са така фино и изкусно създадени от най-висш интелект, че не можем да разкрием напълно дълбоката им тайна.

Винаги ще има някакви загадки за светските науки.

I - 2.2.1. Защо изграждането на представа за Бога е необходимо? - „Първа задача на човека" и „първо правило в живота на човека".

От една страна има доста атеисти и хора с недостатъчна духовна просвета.

От друга страна Учителят Петър Дънов — Ветаа Ооипд е определил като „първа задача на човека ” да си състави ясна представа за Бога.

Изхождайки от тези две предпоставки авторът дръзва да очертае някои контури около представата за Бога на база на познание от РЕЛИГИЯ (Библията), ТЕОСОФИЯ (лекциите и беседите на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов -Ветча Ооипд) и СВЕТСКИ НАУКИ, изброени в раздел „ Благодарности " на стр. 15 от книгата, която счита като опит да се построи „мост”между тях.

Като „ първо правило в живота на човека ” споменатият Учител е указал индивидът да пречисти своята мисъл.

Пречисти ли мисълта си, той ще има ясна представа за Бога.

Но, от всекиго се изисква Чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота умствена и духовна. Ако пазите чистота във физическия свят, чисти ще бъдете в умствения, и в духовния свят. От вас зависи да пазите Абсолютна Чистота в целия ви живот. Самият Живот обаче зависи от Бога. Искате ли да бъдете здрави и весели, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие да бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин ще имате Божието бла-гословение.

Според Учителя Петър Дънов - Ветна Ооипд Чистотата е първото стъпало от стълбицата на Вечния Живот.

Засега под думата „Живот” се разбира онова съзнание на човека, в което се крие постоянен, непрекъснат стремеж към постижения. Животът се проявява във всички области, във всички светове (обективния, чувствения, умствения, Духовния, Божествения), но в различни форми. Едно е важно: в каквато форма и да се проявява Животът, без Чистота той не може да функционира.

Питам как може да се поддържа тази Чистота. - Чрез служене на Бога.

Приложението на тези три важни неща за човека Учи телят Петър Дънов -Вешвй Ооипд обяснява по следния начин: Ще служиш на Духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ЯСНА ПРЕДСТАВА ЗА БОГА и ТОГАВА ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ ВЪЗМОЖНО ЗА ВАС.

Онзи, който има истинско схващане за Бога, се познава но това, че гой придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина на ума.

„Какво нещо е страхът?” - Страхът показва границата, мястото, дето човек се е отделил от Бога. Обаче дойде ли човек до правата (правилната), чистата мисъл, страхът се превръща в разумна сила. Който разумно мисли, той от нищо не се страхува. Ето защо, докато не си съставите ясно понятие за Бога, вие не можете да се облагородите, не можете да постигнете истинско знание. Ако не придобиете тази определена идея, всичко, каквото постигнете, в скоро време ще го изгубите. Например до известно време вие може да прогресирате: учен човек ще станете, изкуства ще научите, богатство ще придобиете, сила ще развиете и т.н. Започнете ли да остарявате, вие ще губите постепенно по нещо от себе си: днес ще изгубите знанието си, утре - изкуствата си, на третия ден - богатството си, на четвъртия ден - силата си (здравето).

1-2.3. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОГ или ЩО Е БОГ СЪГЛАСНО ХРИСТИЯНСКИТЕ РЕЛИГИЯ И ТЕОСОФИЯ?

Бог е всезнаещ, Който вижда и знае всичко, Който като каже нещо става.

За мнозина думата „ Бог ” няма особено значение. Те не знаят кой е Бог и какво е направил Той. Те също не знаят, че те са зависими от Него, те не знаят дали Бог се интересува от тях, или как могат да Го намерят за да им помага (Той може всичко ).

Ако първият основен и извънредно важен въпрос за хората е „съществува ли Бог? ”, разгледан в раздел 1-21., то вторият е „що е Бог?”:

Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е Любов ... Бог е Светлина...

[1], Новият Завет, Първото съборно послание на Йоана, 4:8 и 1:5

Що е в същност Бог съгласно представите на Християнската религия?

БИБЛИЯТА ни дава много ясни и кратки отговори на този изключително важен въпрос:.

Най-краткият, но и най-точният отговор на този въпрос е даден в „ Новия Завет ” от Йоан -ученика на Исус Христос'. „Бог е Любов.” [ 1], Първо послание на Йоан, 4:8

Ето други характеристики на Бога, подредени както в [14], чрез които Той говори за себе си и се разкрива от страниците на Библията:

Такова е становището и на останалите световни религии.

Но Бог се е проявил като Триединен, с три лица: Отец, Син (Исус Христос) и Свети Дух, но в „Триединство ” Всеки от Тях е наистина, напълно и равностойно Бог: „ ...Исус Христос е Господ), за слава на Бога Отца [ 1 ], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Филипините, 2:11, както и отразения или преобразения образ на Божията слава в Светия Дух [ 1 ], Новият Завет, Второто послание на апостол Павел към Коринтяните, 3:18.

Трите форми на съществуване или лица на Бога изобилстват и в беседите на Учителя Петър Дънов - Вета Ооипд като ВСЕ МИ РОВ (КОСМИЧЕСКИ) ТЕОСОФ. А от него е завещана и със специалното заглавие „ Молитва на Триединния Бог ”

— Бог е личен. Бог е и „нещо", „сила" или „влияние". Според академик Божидар Палюшев в новата линия на научното познание се защитава идеята, че Божието битие е основно недостъпно за човешкото научно познание [46]. Личният контакт с Него е невъзможен, освен ако човек „ чува " Неговия „ тих глас” Той мисли, чувства, желае и действа по начини, които Гз изявяват като лично Същество. Той не е просто „Човекът над нас" или някакъв „Свръхчовек" [14]. Изявите на Бог го характеризират като личност, всесилна, всемогъща, но безкрайно справедлива, защото „няма любов като Бжията Любов ’’ и „ само Божията Любов е Любов ” Той е дълготърпелив като отсъжда („ наказва ’’) по „ формулата 999 " и многомилостив като дава благо по „формулата 99" - 10 пъти по-малко време на изпитание (виж обяснението на стр.. 113) като по този начин се изявява като Най-Великия Учител.

„Но Господ е истинския Бог, Живия Бог и вечния Цар; От неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието му” [ I ], Старият Завет, Еремия, 10:10.

Това Той го демонстрира чрез природните бедствия

Съгласно най-съвременните разработки на СВЕТСКИТЕ НАУКИ Бог е торси-онно поле - невидима информационно - енергийна субстанция, изпълваща цялата Вселена като Свети Дух - третата форма на Неговото съществуване.

При това Бог следи всички дела, думи и помисли на хората и рано или късно, по един или друг начин, във видимия или Невидимия свят всеки си получава заслуженото.

Никога не е имало време, когато Бог не е съществувал и никога не ще има време, когато Него не ще Го има, защото Той е казал за Себе Си: „Аз съм Алфа и Омега, Който е бил, и Който ще бъде (на гръцки език: който иде), всемогъщият " [1], Новият Завет, Откровението на Йоана, 1:8.

— Бог е независим: Бог е напълно независим от Своите творения - Вселената и всички живи същества. Той може да съществува самостоятелно: пито му са по требни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко” [1], Новият Завет, Деянията на Апостолите, 17:25

ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО ЗАВИСИ от придвижване на хора или стечение на обстоятелства (явления, процеси и събития), но В КРАЙНА СМЕТКА ОТ БОГА.

ЗАТОВА Е ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО ОТНОШЕННИЕТО МЕЖДУ ЧОВЕКА И БОГА.

' - Бог е свят и нищо не може да се сравни с Божията Святост:

Бог изисква от нас святост, понеже Той е свят, а човекът е планиран по Негов ,. образ и подобие ”

Бог е не само нашият Творец и Крепител („крепост"). Той е също и нашия неподкупен Съдия, награждаващ и наказващ както в ограничено време, така и във Вечността, със съвършена и неоспорима справедливост. Ето защо Той може да бъде назован Най-Справедливия Съдия. ВЕЛИКО НЕЩО Е БОЖИЯТА ПРАВДА!

— Бог е съвършен: Неговото знание е съвършено и пълно. Той познава Висшата (Божествена) наука. „И няма създание, което да не е явно (познато, „прозрачно”) пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Тогова, на Когото имаме да отговорим” [1], Новият Завет, Посланието към Евреите 4:13.

Бог знае всичко в миналото, настоящето и бъдещето, включително нашите мисли, думи и дела.

Неговата Мъдрост е съвършена и надвишава нашия разум: „ О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са недостижими неговите съдби, и неизследими пътищата Му! " [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 11:33.

- Бог е върховен Господар. Той е Единственият и Най-Висш Управител на Вселената, обяснено вече и от СВЕТСКИТЕ НАУКИ [4а], стр. 510.

Като такъв всичко е под Негов контрол и управление: „ Господ прави всичко, що Му е угодно на небето и на земята, в моретата и във всичките бездни. ”[1], Старият Завет, Псалом 135:6.

„ Бог, който е направил света и всичко, що е в него, като Господар на Небето и Земята, не обитава в ръкотворни храмове, ... сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.” [1], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли, 17:24-25.

У Бога няма случайности и изненади. Той пише цялата световна история като „... действа във всичко по решението на своята воля...” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Ефесяните, 1:11.

Бог няма нужда от нечий съвет или съгласие, за да предприеме и извърши нещо. Нито пък някой е в състояние да Го възпре да извърши онова, което Му е угодно: „ И никой не може да спре ръката Му или да му каже - Що правиш ти?” [1], Старият Завет, Книгата на пророк Даниил, 4:35.

Затова в Християнска молитва сутрин се казва: „ ... Божичко, помогни ми да прекарам деня угодно за тебе и спасително за мене... а в песента „Химн на Великата Душа'', дадена от Учителя Петър Дънов - Вешза Поипб има рефрен:

„Велик Си Ти Господи, велики са Твоите дела, Велико е името Ти над всичко”

— Бог е всемогъщ (всесилен) и по Неговите думи от Библията, Старият Завет, Еремия, 32:27: „Ето, аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за мене?”.

Той може да прави всичко, което желае, но което е логично за Неговия характер - без да се променя, без да лъже, мрази греха, но обича и грешниците и може да им прости, ако те се покаят, защото „ Бог е Любов ". Има много неща, свързани с Него, които трудно или въобще не момеем да разберем.

Той е, „Който върши велики и неизследими дела и безброй чудеса”[1], Старият Завет, Нов, 5:9. В този смисъл Бог „е всемогъщ, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила” ([1], Йов 37:23).

Никаква човешка интелигентност не може да промени това. Този факт не бива да ни учудва, защото АКО МОЖЕХМЕ НАПЪЛНО ДА РАЗБЕРЕМ БОГА, ТОЙ НЕ БИ БИЛ ДОСТОЕН ЗА НАШЕТО ВЪЗХИЩЕНИЕ, ПРЕКЛОНЕНИЕ И ПОКЛОНЕНИЕ.

1 - 2.3.2. Какво нещо е Бог според ТЕОСОФСКАТА ВИЗИЯ на Учителя Петър Дънов — Ветва Иоипд? —„Любов”, „Извор на живота", „нищо и всичко", „изявен и неизявен

Ето ТЕОСОФСКОТО ОПИСАНИЕ на Учителя Петър Дънов - Вешяа Ооипб по този основен и важен въпрос.

Кое е най-важното, което намерихте в Библията?

във всичките векове е един и същ. И във времето на Адама, и във времето на Авраама, и във времето на Мойсея, и във времето на Христа, е един и същ, но методите, чрез които действа, са различни. Бог е един и същ и от Него блика Живот, Любов.

В лекцията „Израз на живота” той казва: Когато се каже думата „Бог”, мнозина се запитват, какво нещо е Бог. За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката. За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало.

Затова в друга беседа или лекция Учителят Петър Дънов - Ветла Гойно назовава Бог „Извор на Живота”, а в пояснението му какво значи да се молиш Го нарича „Източник на Живота”, от Който е излязъл човека.

Бог не е някаква форма вън от нас; Той е източник на Живота. Какво по-хубаво имаме от Живота? Всички подтици, всяка радост у нас се предизвикват от това вътрешно чувство, че съществуваме, че живеем. Говори ли се за него, трябва да включвате в съзнанието Му всички същества — от най-малките до иай-големите, за които Той еднакво се грижи. Няма друго същество като Бога, по-добро, по-възвишено, по-благород-но, по-огзивчиво, от което да изтича Животът. Животът на цялата Вселена се крие в Бога. ТОЙ НЯМА РАВЕН НА СЕБЕ СИ. И най-големият грешник, и най-големият глупец, като помислят за Бога, някъде дълбоко трепва нещо в тях. Ако човек не разбере същината на това трепване, той ще мине и замине през Живота, без да схване какво представлява Великото Начало.

Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да даваш израз на живота, в което се заключава великата хармония на живота.

Съвременните хора страдат, защото са изменили израза на своя живот. Като последствие на това, те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж.

Има хора, които искат да видят Бог, но това е невъзможно, защото Той е толкова голям чрез Светия Дух, че включва Вселената в себе си, в това число и нас.

Ние имаме развити сетива само за физическия свят, т.е. за триизмерния свят, което не означава, че не съществуват други измерения и светове. Нима рибите подозират, че над тях съществуват животни и хора, които се движат в друга среда? Хората по-скоро виждат фактите като следствия, без да знаят за истинските невидими причини на процесите, явленията и събитията, т.е. те не разбират още законите и принципите, които стоят зад видимите* явления. И понеже има хора е недостатъчна просвета в това направление, ще се посочат някои мисли на Учителя Петър Дънов — Ветза Поипо за Абсолютната и Първа причина, които могат да изглеждат за някои твърде неопределени, но може да се счита, че по-ясно никой досега не се е произнасял за онова, което не може да се определи — Бог.

Този, Който при всичките моменти, и в най-тъмната нощ, е* с тебе, Той е Бог.

... Според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога. Ние можем да схванем Бога като съдия по отношение на нашата престъпност, а можем да Го схванем и като Любов по отношение на нашата слабост - както майката постъпва с любов по отношение на детето си.

I - 2.3.2.1. Още за Бога като безпределна Любов, която носи пълния живот.

Великото в света е да познаем Бога като Любов

Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена, и за който Христос говори, е светът на Любовта.

Любовта е свят, в който живее Божественият Дух.

Любовта на Бога е много добре охарактеризирана от цитирания Учител в две песни и една „ духовна формула ’’ така:

Дух на пълен мир и радост за всяка душа, за всяка душа.

Първа част на песента „Бог е Любов”,дадена на 10-12-1922 г. от Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипд;

велики Са Твоите Дела, Велико е Името Ти над всичко.

Из песента „Химн на Великата Душа”, дадена в 1933 г. по текст и музика на Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипд

Милостив и жалостив е Господ (по „формулата 999грешки”)

Той с веселие и радост на всичко живо в света.

Би могло да се счита, че най-краткото, но същевременно най-точното и най-разумното, най-великото и едновременно най-простото определение е: „Бог е Любов” - Любовта, която ражда всичко. Синтезирано Тя е пояснена в песните от Учителя Петър Дънов - Ветза Цоипд. които са използвани от автора в началото на настоящия раздел I - 2.З.2.1. „Още за Бога като безпределна Любов, която носи пълния живот

Ето какво е говорил още Учителят Петър Дънов - Веш$а Ооипд за Създателя [13].- И като казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото „тяло на Бога”.

Любовта обзема (обхваща) всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.

Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот.

Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея.

Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото предс тавя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Любов без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта.

Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Защото Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов.

Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. В Божествения свят съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов.

Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души.

Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух - те са, на които сърцата трептят от любов.

I - 2.3.2.2. Бог като вечната Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Само Божията Мъдрост задоволява духа на човека. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост', Само Божията Мъдрост е Мъдрост.

Според цитирания в мотото на настоящия раздел Учител „ мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта, формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия ”.

Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.

Според Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипо истинският човек е същество на Мъдростта, наречен син на Мъдростта.

Бог чрез Мъдростта (Мисълта) е създал Вселената заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави.

I - 2.3.2.3. Бог като Абсолютна Истина, която носи съвършената Свобода.

Само Бог е абсолютно свободен. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипо

Вложи Истината в душата си, и свободата, която търсиш, ще я придобиеш! Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот.

Казват, че Истината е отвлечена като понятие. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот.

Ето защо Христос е казал: „Аз съм пътят, истината и животът”

И за да поясни Бог като Истина, Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипо разглежда паралелно Божествената Истина и човешката истина в нашия земен свят:. Защото само със съпоставянето може да се открои, види, разбере и почувства Божествената Истина. Затова Бог е устроил живота дуален, полярен. Действително, може ли човек да оцени Истината, ако не види и почувства Лъжата.

Истината Божествена е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от пея, с това вие няма да измените нейните отношения.

Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги.

В този свят на Истината НЕЩАТА СА СТРОГО МАТЕМАТИЧЕСКИ ОПРЕДЕЛЕНИ. НЯМА НИЩО НЕПРЕДВИДЕНО, НИЩО СЛУЧАЙНО. ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО.

И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината Божия. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината Божия.. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината Божия. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор, и ти ще прогледнеш.

Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве.

Преди всичко и над всичко любов към Истината!

Във Вселената всичко се движи. Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи, включително и човека, когато започне своето развитие - от граничното към безграничното и безначалното, т.е. към Бога - неговият Създател.

Понеже Истината Божия принадлежи към света на безсмъртието, за грешните хора тя е недостъпна. Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми (за висша математика).

Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Затова Абсолютната Божия Любов действа по „формулата 999 грешки" (б.а.) - виж раздел I - 2.3.3., стр. 113.

Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота.

Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината, защото Истината подразбира „висшето в човека”.

Мислите ли, че Истината е при богатите? - Не е. Мислите ли, че е при сиромасите? - Не е. Мислите ли, че е при учените, при философите, при верующите, при окул-тистите? - Не е.

Никъде я няма Истината на Земята. Защото този свят е свят на страдания и смърт, свят на непрекъснати промени. А в такъв свят истината не може да дойде.

А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества.

Понеже Истината говори със слънцата, възвишена и далечна е нейната цел. Ето защо, за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си пе могат да говорят.

Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва, и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко Любов към Истината!

За да се разберат сходството и разликата между Божествената Свобода и човешката свобода, Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд ги разглежда също паралелно.

Свободата в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят.

Само Бог е абсолютно свободен. Его защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения.

И когато човек почувства тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той е един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.

Истината - това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безгра-ничност. Ето защо, когато говорим за Божествената Свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното.

Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило - Божественото съзнание. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. Целият живот на човека почива на Истината, която носи Свобода.

Когато се говори за Свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се духът на човека - най-възвишеното у него - не ума!

Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната Свобода.

Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал, към кой то човек се стреми - съвършенството и безсмъртието.

Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен начин. Такава свобода не може да бъде записана с главна буква. Свободата (изписана с главна буква) обаче не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - политическа или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на Свободата.

Идеалната Свобода, Свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, Свобода ли е?

Хората днес са роби, и за да се освободят, те трябва да се новородят.

Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата Свобода. Защото ПЪРВОНАЧАЛНО ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА СА СЪЗДАДЕНИ СВОБОДНИ.

И ако Свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили.

Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след дълго време, пак тръгва по стария път

Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с Бога, а е всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно - това е Бог. И единственото същест во, което може да освободи човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм.

Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, ко-гато в него започне да действа Божественият Дух и Сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина.

Защото Свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това, именно, седи неговата Свобода.

Правдата, това е едно качество на човешката душа. Няма ли Правда, всички сладки думи са празни.

Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда.

На хората им трябва Абсолютната Божия Правда - онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.

Според Великата Правда, законът трябва да е еднакъв спрямо всички - и спрямо вола и спрямо човека, и спрямо простия и спрямо учения, и спрямо обикновения гражданин и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон (7ш Правдата), всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е погрешка пред закона на Правдата (Справедливостта).

ДА СЕ ДАДЕ НА ВСЕКИ СПОРЕД НУЖДИТЕ ИМ - това изисква Божественият закон на Справедливостта. На малкото дете - по-малко, на възрастния - повече. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече.

Не се позволява да се трупат благата. Правилото е всеки да вземе толкова, колкото може да носи.

Законът гласи: Бог обича всички същества еднакво, само че не всички се ползват от Неговата Любов. Едни съзнават това, други не. Бог обича и човека толкова, кол кого и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и и приемат, а хората не всякога я съзнават и не всички от тях, защото са на различно ниво на развитие.

Равенството не значи изравняване, но на всекиго да се дадаг условия и права според степента на негово то развитие. Би могло да се каже, че комунизмът не успя, да се наложи като идея за живот на хората, защото не се реализира равенство, а се осъществи изравняване на умния и простия, на работливия и мързеливия, не се създадоха условия и права според степента на развитие на човешкия индивид.

Правдата (Божествена) е, кояго създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг. Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете Божествената Правда, чрез кояго се изявява Любовта към всички същества - човеци, животни, растения.

Ако за един правдив човек, напреднал в своето развитие към съвършенство, може да се каже, че е строг, но справедлив, за Бога може да се каже само, че Той е много милостив и дълготърпелив по „ формулите 99 и 999 ” ( виж стр. 113) и абсолютно безкрайно справедлив, т.е. абсолютно безкрайно правдив:

За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда.

Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад лични облаги (корист).

Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен - Божествената Правда, която прави човека непоколебшм и неуязвим.

Доброто е път за намиране на Бож-ията Любов. В Доброто е скрит Бог. Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, коего пе потъмнява.

Много хора признават като най-висша форма на красота добрите дела - добродетелта, когато се говори за нравствени ценности

Мислещите хора ценят алтруизма, например да се облекчат страданията на другите, да се прости на някой, който ни е наранил.

Повечето хора уважават и ценят възвишения морал (нормите за нравствено поведение в човешкото общество).

От какъв източник произтичат нравствените ценности, които се срещат в буквално всяка област на Земята и във всеки интервал (период) от време?

Дали съществува Източник - Еталон на морала, или Учител, или правилното и погрешното са произлезли от хората, от човешкото същество?

За да се отговори на този въпрос нека да се разгледа следния пример: Повечето хора считат убийството за нещо погрешно. В сравнение с какво е погрешно то? Явно трябва да има нещо второ-правилно, с което да се съпоставя и се оцени като грешно първото. Затова Бог е създал света дуален, полярен, с правилното и неправилното (грешното). Явно съществува някакъв нравствен критерий, който е в основата на човешкото общество като цяло и който е включен в законите на почти всички страни.

Кой е източникът на този нравствен критерий? Дали това не е един свръхин-телигентен Източник:, който притежава Еталон на нравствени ценности (морал ) и който е дал съвестта или нравствените ценности, на хората?, в разгледания пример - една от десетте Божи заповеди на Стария Завет ///: „ Не убивай!”.

Знанието за хората не идва от само себе си. Децата ходят на училище за да се научат от своите учители. Човек расте духовно като се учи от своя Духовен Учител. За човешкото общество Най-Великият Учител е Бог — Абсолютният Еталон във всичко и за всички времена.

За да се получи знание е нужен учител, за да се получи информация трябва да съществува и да се търси източник. Съгласно сравнително младата, но бурно развиваща се дисциплина „ Информатика ” не съществува информация без източник за нея.. А за да получат истинските нравствени ценности хората трябва да се обърнат към техния източник - към Бога - техния Създател и Учител. Защото съгласно книгата на книгите - Библията, човек е създаден „по образ и подобие” на Бога. Във всеки човек Бог е заложил нравствени ценности, добродетели. Човек трябва само да ги развие.

Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота и същевременно - негова храна. Само Доброто може да подкрепи живота, само Доброто може да го подхрани.

Истинското добро, от гледище на Божествената наука, сс определя от три качества (характеристики), то носи живот, светлина и свобода. Затова, който върши Истинско Добро не потъмнява, а носи живот и свобода и излъчва светлина. Няма ли тези три качества, то не е добро.

Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата-чрез Истината.

Който иска да направи добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята (на Любовта, Мъдростта и Истината).

Казаното по-горе е обобщено в следните сентенции (наричани „духовни формули”) към ежедневните молитвени програми (наричани „наряди” - ред за подви-

!()(■ заване), дадени от Учителя Петър Дънов - Ветза Бойно на създадената от него духовна общност „ Бяло Братство

Няма Любов като Божията любов, само Божията Любов е Любов. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост. Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.

Няма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда.

Няма Добродетел като Божията Добродетел, само Божията Добродетел е Добродетел. Няма Слава като Христовата Слава, само Христовата Слава е Слава Божия. Няма Сила като Силата на Духа, само Силата на Духа е Сила Божия. Велик е Бог в Любовта Си! Велик е Бог в Мъдростта Си! Велик е Бог в Истината Си! В Любовта Си Бог поучава. В Мъдростта Си Бог просвещава. В Истината Си Бог освобождава.

Ето защо Бог трябва да се благославя аналогично па текста в песента „ Благославяй", дадена от Учителя Петър Дънов - Ветза Бойно за седмичната молитвена програма на духовна общност „ Бяло Братство Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости, не забравяй вейте Му благости не забравяй вейте Му добрини! Не забравяй милостта Му, не забравяй благостта Му, не забравяй обичта Му, не забравяй любовта Му.

А в [39] цитираният малко по-горе Учител обобщава: „Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър. "

/ - 2.3.2.6. Бог и Светлината. Човек и светлината. Духовни обяснения и препоръки на Учителя Петър Дънов - Ветза Бойно.

Бог е необятна светлина без сенки. Светлината е най-великият деец в творческата работа на Природата. Учителят Пегър Дънов - Ветза Ооипо

Духовната светлина - виделииата е, която прояснява нещата според току що цитирания Учител.

Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които човек възприема светлината (спектъра и).

Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд дава в [13] и духовно обяснение на светлината както следва.

Светлината - това е творчески акт на Великата Природа (подразбира се Бог).

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното или непреходното от преходното ши нереалното. Бог създава Светлината с Мисълта Си, със Словото Си още в Началото, през първия ден на Сътворението; „Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ” [1], Първа книга Мойсеева на Стария Завет - Битие, 1:3-5.

Светлината - това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното - това, което можем да наблюдаваме и опознаваме.

Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени ог съвременните хора. Дълго време се изисква още, докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в Природата в истинския им вид.

И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно-развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.

За ония, кои то виждат, (и/или които знаят за формулировката на Учителя Петър Дънов — Ветха Ооипд за трансформация на четирите философски категории мисъл - светлина - енергия - материя) ВСИЧКО в Живата Природа Е СВЕТЛИНА. Всички предмети на Земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви (като енергия и/или материя).

„ Ония:, които виждат ”, действително виждат ореола от светлина около главата на хора като Исус Христос и Светиите, изобразяван от някои художници. А за по-обикновени хора се казва, че те имат „излъчване”. Тези мисли са като следствие от дадената от Учителя Петър Дънов - Ветяа Ооипд обобщена формулировка за видоизмененията (трансформацията) на четирите философски категории: мисъл — СВЕТЛИНА - енергия - материя - виж в раздел I - 2.1.4.1, на стр. 76. При това Първичното е Мисълта, проявена в Словото („ В началото бе Словото " - чрез него Бог създаде всичко).

За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди в светската наука.

Щом се прояви Любовта, ражда се живота. А щом животът се яви, явява се и светлината.

И тъй, великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината, от своя страна, е произвела всички живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата й работа съгласно споменатата по-горе философско - теософска формулировка на връзката между мисъл, светлина, енергия и материя.

И затова е казано: Бог е Светлина. Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлина и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.

Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.

А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.

За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.

Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.

Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и чувства.

Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е тази духовна светлина, която интуицията схваща непосредствено.

И затова, никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствието на светлина.

Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.

Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която гой възприема и проявява.

Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като чели притежава целия свят.

Всички светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества, които изпращат своята светлина.

Светлината на слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност (мисъл) във вид на светлина.

Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.

Всички добри хора имат „звезди”. И това не е само фигура на речта, а една реалност.

Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост ог светлината на неговата „звезда”. Тази „звезда” е съкровище на неговия живот.

Когато Христос дойде на земята, „звездата” му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток.

Когато Христос отново дойде на земята, неговата „звезда” ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина. Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди”, които излъчват много вътрешна светлина.

Когато тази вътрешна светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо и непреривно (непрекъснато) засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.

По отношение на светлината Учителят Петър Дънов - Вешза Пойно дава следните девет препоръки [13]:

Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината (вътрешната). Защото светлината (вътрешната) - виделината е дреха на знанието.

I -2.3.3. Относно определенията, тълкуванията и наименованията на Бога.

Срещат се по-малко определения., тълкувания и много наименования на Бога. Някои от тях се коментират по-долу.

В своята беседа ''Мистично (вътрешно, духовно) разбиране”, - утринно слово на 2! юни 1931 г, Учителят Петър Дънов - ВеШяа Пойно говори за вътрешно разбиране на "същината на живота” - вечното в света, т.е. идеалът към който се стреми душата.

Цитирайки Библията в [5], Вернер Гиг пише: „Същността на Бога е Любов и милосърдие”. Бог няма видима външна страна, а само виждаме Негови проявления. Освен това, вътрешната му страна е още по-невидима и може да се приеме само с вяра и да се разбере също само с Любов. Но за това е необходим минимум духовна просвета И тъй като има атеисти и хора без или с недостатъчна духовна култура, авторът счете за необходимо да се засегне въпроса относно представите за Бога.

Тъй като Бог е вечен (без начало и без край) и с неограничени възможности, Той е назоваван „Царят на вечността” („Безначалният” и „Безкрайният”), „Безграничният”, Който обхваща всичко в Себе Си.

Във връзка с първичността на Мисълта и Словото при Сътворението на света и други творения (дела) на Бога, Той е наричан „Първопричината” „Първото начало”, „Вечното начало”, „Създателят” на Вселената и човека, „Дарителят на човешкия зкивот ”. Действително при всяко творчество първо чрез мисълта се ражда идеята за обекта на съзиданието.

Ако ние хората сме се появили след Сътворението на света, то поне сме свидетели на причудливия релеф на Земята, който е свидетелство, ако не може да се назове доказателство за това, че Бог е Най-Великият Проектант, Архитект и Конструктор. Защото няма сграда., построена от само себе си, без проектант, архитект и конструктор.

Човекът е най-великото и най-съвършеното създание на Бога, най-добре организираното същество на Земята, защото е по „ Негово подобие и образ ”, в цялостно завършен вид - няма мито един излишен орган. Затова Той е наричан „Изворът на човешкия живот” [19], „Източникът на Живота” [2], „Вечният извор”, „който всякога ни е поил" и „Вечната Канара”, от която е отсечен човек (из „Молитва на триединния Бог”). Последната е дадена в молитвеника на Духовна общност „Бяло Братство ’’ [40], създадена от Учителя Петър Дънов - Ветва Бойно в България., между Славянството и разпространено в целия свят.

Мелодиите на Природата като тези на вятъра, океана, морето и особено хармоничните концерти на пойните птички са вдъхновявали композиторите.. Кой не се е наслаждавал на „ птичите симфонии ” в градина и/или гора? Най-ценните произведения на великите композитори са вдъхновявани от Бога. Той е помагал лично и/или чрез Светли Същества от Невидимия Разумен Свят на избрани от Него индивиди при композиране и те са станали благодарение на Него музикални гении като Бетовен и Моцарт, Чайков-ски и Шопен, Верди и Пучини. Ето защо Той е и Най-Великият Композитор.

Маже би едно подходящо обяснение на въздействието на Бога върху човека е следното: Бог е като хубавата музика, защото хубавата музика е Божествена:, композирана с Негова помощ. Когато Бог Ви посети, Ви става хубаво, както когато слушате любима музика. Когато Бог е с Вас, на Вас Ви е хубаво, приятно, леко, весело и радостно, а трудностите се посрещат лесно. И всичко това се поражда от Любовта Му.

Принципите, законите и правилата, по които е въведен този строг ред и порядък във Вселената са свидетелство за Най-Великия Учен, който ги е създал.

Подмяната на Светото предание със Свето писание (Библията) е доказателство за Най-Великия Мъдрец, който като Най-Съвършения Ръководител е предвидил, че Божието слово може да бъде забравено и/или променено в нежелателна посока. Затова Бог е подбрал хора, за които знае, че те ще пишат Библията така, както Той им „подсказва". Последната е писана и от учени и от по-малко образовани хора, включително рибари и овчари, но в нея „ прозира " едно чудно единство - те са писали изумително еднакво по дух и мироглед. Това може да се обясни само с факта, че не друг, а вечният и неизменен Бог, Който се е откривал в различни времена на хората чрез тия свети мъже, е в същност Авторът на Библията.

В научните среди е известно, че една публикация се счита толкова по-ценна, колкото повече е цитирана в по-следващи писания. Библията е най-цитираната книга в минало и настояще и ще бъде цитирана и в бъдеще, защото тя не е била, не е и няма да бъде опровергана:, защото всички пророчества се сбъдват, защото неин автор е Най-Великият Ум и Разум - Бог.

Предвид на ставащите чудеса на лечение и изцеление и след Христа, би могло Бог да бъде наречен и Най-Великият Лекар и Лечител.

Няма явления и процеси, които се явяват и протичат от само себе си. Зад всяко явление, процес и събитие се крие някаква причина. Няма следствие без причина. Това се твърди и в атеистичния диалектическия материализъм.

Всеки ден сме свидетели поне на природни явления и процеси на нашата планета Земя., които са причинени и управлявани от Най-Великия Управител на Вселената (виж обяснението в [4а], стр. 510). Защо? - Защото НИКОЙ няма по-голямо морално право да владее и НЕ МОЖЕ ДА УПРАВЛЯВА ПО-ДОБРЕ ЕДНО ТВОРЕНИЕ!, ОТКОЛКОТО НЕГОВИЯ СЪЗДАТЕЛ.

Ето защо Бог е Господар на Вселената и затова се нарича също Господ. Затова Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд ни казва „ДА ЗАПАЗИМ ЕДНО ВЕРУЮ, ЧЕ НА НА С БОГ НИ Е ГОСПОДА Р ”.

Всеки ден и час Той ни поднася красиви картини на Небето - 365 пъти в годината, винаги различни омайващи изгреви и залези на Слънцето (констатация и на автора от наблюденията му от август 2001 г. почти всеки ден - когато има възможност). Затова Бог е и Най-Великия Художник, защото няма картина без автор).

От една страна Бог ни дарява с блага през четирите сезона на годината. Затова Учителят Петър Дънов - Ветза Иоипд Го обрисува като „ Извор, които всякога ни е поил

От друга страна, Бог ни предупреждава чрез природните бедствия (изригвания на вулкани, земетресения, наводнения., пожари), че не вървим в правилния път. Чрез тях ние разбираме колко всесилен е Бог и колко беззащитни сме пред Него.

Но Той е многомилостив и дълго време търпелив, защото изпитва човека милостиво десет пъти по-малко преди да му предостави благо (99 пъти - наричани от автора „ формула 99 ”), в сравнение със случая,, когато го търпи да направи 999 пъти грешки („ формула 999 ’’ - б.а.) за да каже: „ Сложете му нещо на гърба за да усети ".

Тези методи на възпитание по формули 99 и 999 могат да обезверяват праведния за получаване на благо и да успокояват неправедния за отсъствието на своевременно възмездие. Но това е въпрос на време, на подходящия ден и час, който Бог е определил или ще определи, но никой не го знае. Защото Бог е Най-Неподкупния, Най-Справедливия, Най-Великия Съдия, Господ на Силите:

НИЩО НЕ ОТБЯГВА ОТ ОКОТО НА БОГА И РАНО ИЛИ КЪСНО, ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН ВСЕКИ ПОЛУЧАВА ЗАСЛУЖЕНОТО.

В потвърждение на това тук може да се спомене българската поговорка „Бог бави, но не забравя ” и песента „ Бог е Любов ” по текст и музика на ученик на Учителя Петър Дънов — Вейка Иоипд:

Сал у нас да има вяра и надежда, сал у нас да има вяра и надежда. Те ще разпалят Божията Любов, Божията Любов..

Основни наименования на Бога, които се използват са следните:

Древните евреи - юдеите са наричали Бог Йехова, което означава човек, който като каже нещо става: „ Защото Той каза, и стана; Той заповяда и затвърди се. ” [ 1], Старият Завет, Псалом 33:9

Християните в целия свят Го назовават Бог. На английски език Го наричат още „Бон!”.

В Ислямския свят са традиционни 99 имена на Бога. Но общоприето е и Мохамеданите (Мюсюлманите) Го наричат Аллах.

От източните религии (Х)Индуистите Го именоват Бра(х)ман, Будистите -Дхармакая, Тибетците -Дао. Може би „ дао ” е като диалектно название в китайския език:, защото: „Когато китайците искат да кажат нещо за Бога, казват „тао” -това означава небето. За тях всичко на небето горе е Бог ” [ 10], том I, стр. 54.

Други наименования на Бога, които се срещат са:

Съзидателен, съвършен, вездесъщ Интелект, „Вселена” (така Го наричат учените според португалския професор по физика Луиш Роша);

Най-Великият Лекар го нарича Грете Хойслер - съвременничка и последователна на Бруно Гръонинг (1906-1959), духовен водач и лечител от Германия.

Разумното начало, което е вложило всичко в живота.

Висш Космически Разум, „Вселенски компютър”, Създател, Велика Сила, информационно-енергийно (торсионно) поле го наричат учени.

Достъпът до „Вселенския (Космически) компютър” (Бог, Създател, Велика Сила, свръхизвисено информационно-енергийно поле, торсионно поле) е за хора с изчистено духовно съзнание като истинния теософ. Те получават пряко, лесно и точно познание:. Такива са теософските и психотропните сведения, получени чрез пряко единениес Бога.

Извършените проучвания показаха, че може би най-подходящото определение на БОГ Е АБСОЛЮТНИЯТ (Единственият), Най-Великият, КОСМИЧЕСКИ (Всемиров, Всеобщ,, Вселенски) Универсален ВИСШ РАЗУМ, защото съгласно Писанието „ В Началото бе Словото ”, а Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Ветха Бойно под „Слово" разбира „Разум”. „Разум” е ключова дума, защото се казва разумна мисъл, разумно чувство, разумна постъпка, разумно сърце, ,, Великото Разумно Начало

Едно тълкуване на ключовата дума „ разум ” е: „ сила на способностите на човека вътре в ума” или накратко „силен способен ум”.

Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край [10], том II, стр. 20.

В заключение към настоящия раздел може да се каже че има различни наименования, различни определения, различни тълкования, но еднаква същност.

Истината е че „ това, което ни сближава, е много повече от онова, което ни разделя ” [2], защото Бог е един (единствен, абсолютен). Той е Всевишният, Всемогъщият [1], Старият Завет, Псалм 91.

И би могло да се каже, че всички Го приемат като Общ Благ Небесен Баща.

Трудно е да се прецизира определение на Бога по форма на съществуване (трите лица на Триединния Бог: Отец, Син и Свети Дух), съдържание (мисловно - информационно - енергийна субстанция с торсионен характер) и смисъл или същност (Любов, която поражда всичко), защото тези три философски категории (форма, съдържание и смисъл) при Него са в невъобразимо за човека единство. Защото е много трудно с нашите човешки представи да оценим неоценимото, да измерим неизмеримото, да видим невидимото, да определим неопределимото, да разберем вечното и безкрайното. Може би най-добре подхожда определението за Бога като АБСОЛЮТЕН И ВЕЧЕН ЕТАЛОН ЗА ВСИЧКО!

I - 2.3.4. Къде е Бог? - навсякъде. Външно (механично) и вътрешно (духовно) разбиране на присъствието на Бога.

„Нашият Бог е на Небето” [I], Старият Завет, Псалом 115:11.

Бог е „в пространството като Мисъл ”, „като идея” |10|, том I, стр. 20-21 Живият Господ живее в пас.

Съгласно БИБЛИЯТА „ нашият Бог е на небето ’’ и не е възможно човек да Го види, защото Той „обитава в непристъпна светлина” и човешкото същество не издържа пред заслепяващата Божия Мисъл-Светлина. Затова „никой човек не е видял, пито може да види” Бога.

„Бог, Който е направил света и всичко, що е в него, като е Господар на Небето и Земята, не обитава в ръкотворни храмове” [1], Новият Завет, Деянията на апостолите, 17:24.

Едно от големите имена на РЕНЕСАНСОВИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ е това на неопла-тоника от университетския град Кеймбридж Хенри Мор (1614-1687). Той счита, че тъй като Бог е Дух, а пространството е присъщо на духовете, следва, че Бог е навсякъде. В този смисъл Бог е „вездесъщ” и „пространствен”.

А ето ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов — Ветла Бойно по отношение на доказателството за Неговото съществуване и присъствие:

„Бог не присъства по един материален начин в света. Затова е казано, че никой не е видял Господа освен Сипа”. Затова Неговото съществуване и присъствие не може да се доказва по един материален начин, а само индиректно по неговите изяви, които са изобилни и във видимия наш физически свят.

И ако попитате ангелите, къде е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Навсякъде е Той”.

„Къде ще намерим Бога?” - В меката и приятна светлина, в чистия въздух, в чистата вода и в доброкачествения хляб. Бог е в цялата природа, във всичко живо, което Той е създал и направил. И на небето - във всичките слънца, и на земята, зад всичко.: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад човеците. Няма нищо па света, зад което да не е Бог”.

Ако не Го виждаме навсякъде, няма да Го видим никъде.

В настоящата книга е обяснено с теорията на торсионното поле, че Бог като Свети Дух е невидима мисловна информационно-енергийна субстанция, която присъства навсякъде. И ето как посоченият Учител пояснява въпроса има ли Бог и къде да се търси - два въпроса, които са непосредствено вплетени.

Питат хората: „Има ли Бог или не?” Щом ядеш хляб, има Бог. Бог е вътре в хляба. Щом пиеш вода, има Бог. Бог е вътре във водата. Щом дишаш въздух, има Бог. Бог е вътре във въздуха. Щом възприемаш светлината, има Бог. Бог е вътре в светлината.

Ако не вярваш в Божественото, което се крие в тези неща, с които имаш връзка, как ще намериш Бога другаде?

Трябва да се „помни, че ако търсиш Бога отвън, ще намериш земята, водата, въздуха, светлината”, които са Негови създания. А ако не намираш Бога в тях, ако не си благодарен за тези блага, които Той ти дава, ще имаш трудности в живота и/или ще го изгубиш: И ако не ядеш хляба, който земята ти дава, смърт те чака! Ако не пиеш вода, от жажда ще умреш. Ако не дишаш въздух, ще се задушиш. Ако не възприемаш светлината (т.е. знанието, правият път), ще ослепееш (т.е. няма да виждаш правилно нещата в живота) и ще се спъваш в живота (т.е. ще имаш препятствия в живота).

Докато Бог е с вас, вие не трябва да се съмнявате, не трябва да се страхувате. Той гледа благосклонно към всички хора. Това не подразбира, че Той одобрява техния неправилен живот, но не ги съди - оставя ги свободни да учат, да се развиват. Той има търпение да дочака онзи ден, когато те ще се пробудят и ще се обърнат към Него. Его защо и вие, заради любовта си към Бога, трябва да бъдете благосклонни към всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате.

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик художник. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? ТОЙ Е ДЪЛБОКО СКРИ Т₅ защото ИСКА ДА НИ ОСТАВИ СВОБОДНИ.

И понеже Бог е тъй дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването му.

Бог, обаче, не е една същина, която може да се доказва механически, (физически, или материално, защото Той е невидим. Ето защо цитираният Учител е казал още:

Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуването на Бога е един механически процес.

Иска ли човек доказателства за съществуването на Бога, той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него (както е при атеиста, заради когото се налага да се говори за съществуването на Бога). Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога.

В ума, сърцето и волята на човека има тогава един непрестанен прилив от Божественото съзнание, когато съществува тази връзка с Бога. И тогава престават всички ония празни и нелепи въпроси, има ли Бог, няма ли Бог, обича ли ни Бог, или ни е забравил.

В източната религиозна мисъл намира място въпросът за Реалността. Счита се, че Бог е Великата Реалност.

Ала преди това, докато се лутате за доказателства на Великата Реалност, помнете тия прости истини:

Попиташ ли се де е Бог, знай: дето има живот, дето има мисъл, дсто има чувство, там е Бог.

Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват В Любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения.

Ето защо, дето и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, ио в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го ще ти помогне. Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

Дето има смисъл, там е Бог, там е „раят ”. Дето няма смисъл, там Бог отсъства. А дето Бог отсъства, там е „адът”.

Питаш, кога човек е добър? Моментът, в кой то Бог се проявява у него, човек с добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човек е лош.

Дойде ли Бог в човека, той става радостен и весел, готов за всяко вложение. Откаже ли се да служи на Бога, Той го напуща.

Защото любовта към Бога, ог която произтича живата връзка между Него и човека е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това Вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение.

ДА ВЪЗЛЮБИ ЧОВЕК БОГА, ТОВА Е НАЙ-СЛАВНИЯ МОМЕНТ В НЕГОВИЯ ЖИВОТ. Това значи да цъфне и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае само да дава. Този момент го определя като човек.

Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога?

И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: що е по-силно у вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога?

Ако любовта ви към Бога е по-силна, на нрав път сте.

АКО, обаче, ЛЮБОВТА ВИ КЪМ БОГА Е ПО-СЛАБА, ОТКОЛКОТО ЖЕЛАНИЯТА ВИ, тогава СТРАДАНИЯТА И ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА НЯМА ДА ПРЕСТАНАТ.

АКО ЧОВЕК ИМА БОЖИЯТА ЛЮБОВ В СЕБЕ СИ, КАКВОТО И ДА МУ СЕ СЛУЧИ, ВСИЧКО ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ДОБРО.

НЯМА ЛИ ТАЗИ ЛЮБОВ, тогава пътят му е дълъг, труден и ЖЕЛАНИЯТА -НЕПОСТИЖИМИ.

Пътят към Бога се намира в съвършенството. БЕЗ СЪВЪРШЕНСТВО БОГ ОСТАВА НЕПОНЯТЕН ЗА НАС.

Съвършеният човек има само една идея - към Бога! ЩОМ СЕ СТРЕМИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, той ЩЕ ПОЗНАЕ БОГА като Любов.

И тогава той ще чувства пулса на всички живи същества в света. А няма по-голя-мо блаженство от това да чувства човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на ония върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога, и Бог живее в мене”.

„Аз живея в Бога”, това подразбира, че Бог е „отвън”. „Бог живее в мене”, това подразбира, че Бог е „вътре”, а аз, човекът, съм „отвън”.

Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас .

Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”.

Мястото, седалището на Бога не е в човешкото сърце, нито в човешкия ум. То е в човешката душа. Бог живее в душата на човека. Истинската идея за Бога е идеята за човешката душа, Любовта, която живее в човешката душа [41 ]. Ето защо, когато Бог е вътре в тебе, не Го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у себе си.

„Дяволът” - това е същество, което е ограничило Бога в себе си, и затова Бог го е ограничил отвън.

Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред тебе ще се разкрие един необятен свят.

Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога”. Библейска сентенция

Онези, които търсят Бога, трябва да знаят, че те не могат да Го намерят, докато са смъртни.

Според цитирания Учител живият Господ е па Земята. Ето едно много интересно негово тълкуване: Думата Небе означава разумен .живот. В разумния живот е Господ! Разумното, възвишеното, което е в човека - то е Господ, т.е. нашият Отец, Който живее в нашия разумен живот. Следователно Господ — Бог живее в човека, когато последният е разумен и възвишен, т. е. където хората са разумни, а не при глупавите.

Тръгнете но света да търсите най-добрия, най-разумния и най-любещия човек. Като го намерите, той ще ви покаже къде е Бог. Той е най-близо до Бога.

Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. И този Господ, Когото търсим, Той е вън и вътре в нас и АКО СПАЗИМ НЕГОВИТЕ ЗАКОНИ, Той е в сила да ни подмлади, да ни даде всички условия, които търсим, за да ЖИВЕЕМ ЩАСТЛИВО. Изпълниш ли Неговия закон на Любовта, Той ще ти даде всички благоприятни условия. Не изпълниш ли този закон, Той ще те напусне.

Силата па човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре в него. Дотолкоз, доколкото ги го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Когаго зачитаме в себе си само Божественото, всичко можем да постигнем. Постоянното веселие идва отвътре. ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА МЪЛЧАТ. Животът е благо за човека, но Божественият живот в него (а не настоящият външен живот на лоши отношения между хората). Ако човек ие го разкрие работите му няма да вървят.

ЩАСТЛИВ Е ОНЗИ ЧОВЕК, В КОГОТО БОЖЕСТВЕНОТО РАБОТИ. Затова една сутринна Християнска молитва гласи: „Аз нося в себе си чистия Божи Дух. Моята мисъл е Мисълта Божия. Всичко, което върша е успешно, защото мен ме ръководи Бог и ме напътства, дарява ме със сила и здраве. Няма да позволя страх да ме обземе, лоши хора да ме смажат, болести да ме погубят. Благодарен съм на Бог:, че го нося винаги в себе си и завинаги. ”

От изнесеното по-горе МОЖЕ ДА СЕ ОБОБЩИ, че БОГ Е НАВСЯКЪДЕ И ВЪВ ВСИЧКО като „Свети Дух”, чийто синоним в светската наука физика е „тор-сионно поле” [4], представляващо „ информационно - енергийна субстанция Съгласно теорията на торсионното поле, последното е също навсякъде. Това е ЕДНО СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ РЕЛИГИЯ И СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА.

1 - 2.3.5. Говори ли пи Бог? - Да, индиректно и директно, и при познания и умение да се слуша тихия Му глас.

Бог ни говори, но е неизвестен, ие Го познаваме 110], том I стр. 27.

Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил, нещастен е онзи, на когото ие е проговорил...

„Бог е проговорил на човека, когато всичките му слабости са изчезнали, кесията му е отворена, станал е благороден.”

ПРИРОДНИТЕ НАУКИ не могат да ни посочат отговор на този въпрос - заглавие на раздела.

А този въпрос е жизнено важен. Оставени сами на себе си, ние нямаме достатъчно познание за Бога. Затова Иов е казал: „ Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?[\], Старият Завет, Йов, 11:7.

Разбира се, ние не момеем да имаме персонален разговор с могъщия Създател на Вселената, защото е дълбоко скрит за нас.

Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена от Бога свещ, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, човекът е затрупал с материя и в края на краищата заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото (заложено в човека) трябва да чуе гласа на Христа (кактоЛазар) и да излезе от гроба. Значи Бог, в Своето динамично проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото свегът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него... Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този или онзи. Всъщност Бог говори само на Себе си, г.е. на Божественото в човека.

Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища.

... Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после - чрез ангелите, след това ... като поумняха..., чрез Своя Син, Когото изпрати на Земята да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене, а най-после и Той сам ще им проговори.

Знаете ли какво ще стане, когато Бо1 проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променливо ще изгори, а мислите и чувствата на хората ще се видоизменят. Под свършване и изгаряне на света се разбира ликвидиране е всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог-техен Баща. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а вселената за научни изследвания.

Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин [10], том II, стр. 190-191. .

Учителят Петър Дънов - ВеШза Ноипб е казал: За всеки от вас има определени моменти (описани в мотото по-горе), когато Господ му проговаря. Божият глас се отличава с едно особено качество, а именно - той е много тих. Според него този тих глас не е външен, а вътрешен - „глас на душата”. Когато чуеш нежния, тихия глас на Бога, душата ти се отваря така, като в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора. Вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде и с всички - и между ангелите, и между светиите, и между божествата. Душата ти започва да трепти като светлината на този Божествен, огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога.

ВСЕКИ ЧОВЕК ЩЕ РАЗБЕРЕ ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА (вътрешния смисъл на живота), КАТО МИНЕ първо ПРЕЗ ГОЛЕМИ СТАДАНИЯ И след това ЧУЕ ТИХИЯ ГЛАС НА БОГА В СЕБЕ СИ, както пророк Илия.

БОГ Е ГОВОРИЛ, ГОВОРИ И ЩЕ ГОВОРИ на хората ИНДИРЕКТНО чрез Неговите прояви, дори с предупреждения чрез Природните бедствия, че не вървим в правилния път.

Бог съществува вън и независимо от нашия разум (съзнание), Той е невидим и ние имаме нужда Той да ни се открие (разкрие).

Творенията Му са един от начините, по които Той ни се разкрива: „Небесата разказват славата Божия., и Просторът известява делото на ръцете му. ”[ 1], Старият Завет, Давидов псалом 19:1. -

Необозримостта на Вселената, нейната прецизна настройка и нейното удивително равновесие, разнообразие и красота разкриват много неща за Бога като Създател. В своето творчество Бог показва Своята изумителна сила, грандиозен ум и блестящо въображение.

Всяка сутрин и вечер ни се поднасят красиви и неповторими през всичките дни на годината изгреви и залези на нашето Слънце. Така Той ни се разкрива като Най-Великия Художник.

БОГ НИ ГОВОРИ и ДИРЕКТНО ЧРЕЗ страниците на БИБЛИЯТА - неговото открито писмо до хората.

Твърденията на РЕЛИГИЯТА в Библията помагат да се намери отговор на въпроса „говори ли ни Бог?”.

Изходна точка за да се получи отговора са основните характеристики на Бога, че Той е „Слово” (Мисъл) и Личност, а човекът е създаден по Негов образ и подобие.

Ние - хората, сме способни да изразяваме мислите си и да ги споделяме с другите. Като личности ние можем да общуваме по начин, по който другите материални неща не могат, и по този начин ние опознаваме други личности.

Затова е съвсем логично и приемливо, че Бог с неговите свръхестествени способности за комуникация е невероятно способен да изявява себе си. И едно такова твърдение веднага отвежда до въпроса: Какви сериозни и достоверни свидетелства могат да се посочат, че Бог някога е говорил в нашия свят и то пряко, а не само непряко е говорил, говори и ще говори чрез Неговите проявления като Сътворяването на вселената и човека, Природните явления и бедствия?

Твърденията на най-авторитетната и неопровергана книга — Библията са, че Той е говорил пряко на съставителите й (например Мойсей), а чрез тяхното Писание в Библията — на хората.

Бог е говорил, говори и ще говори чрез мнозина Свои Избраници, които са предавали, предават и ще предават Словото Му точно.

Чрез страниците на Библията РЕЛИГИЯТА дава отговор: „ Бог е говорил нам чрез пророците и чрез Сина ” [ 1 ], Новият Завет, Посланието към Евреите!: 1-2. Около 4 000 пъти само в Стария Завет се намират фрази от вида: „Господ говори”, Господ заповяда” и „Господ каза” [14].

в беседите на Учителя Петър Дънов - Ветха Иоинд често се срещат глаголите „казах”, „рекох”.

Ето защо е основателно да се твърди, че по отношение на Писанието „ никога не е идвало пророчество от човешка воля, но свети човеци са говорили от името па Бога, ръководени от Светия Дух” [1], Новият Завет, Второ Съборно Послание Петрово, 1:21.

В никоя друга литература не могат да се намерят толкова ясни и подробни пророчества, направени от човеци, претендиращи, че са говорили от името на Бога, които по-късно са се изпълнили буквално. Възраженията, че всичко това е станало случайно, не могат да се приемат сериозно.

Освен това Библията има огромно влияние върху живота на хората. Никоя друга книга не е имала такава сила, която да може да промени живот.

В продължение на хиляди години милиони хора са доказвали чрез личния си опит, че „Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; Заповедта Господна е светла, просвещава очите” [I], Старият Завет, Давидов псалом 19:7 и 8.

Вече 2000 години никой експерт в която и да било област не е успял да опровергае дори едно твърдение на Библията [14].

Причината е следната'. „Всичкото Писание е Боговдъхновено...” [1], Новият Завет, Второто послание на апостол Павел към Тимотея, 3:16. Затова човек трябва да я приема „...не като човешко слово, а като Божие Слово, каквото е наистина ...” [1], Първото послание на апостол Павел към Солунците, 2:13.

Бог е разкрил много неща за себе си като действителна личност и автентичен автор на една книга, която е на разположение на над 2000 езика [19], сред които е и твоят език, драги Читателю. Тази книга на книгите е Библията, на която може да се има доверие:, защото писани в нея предсказания се сбъдват. И те се сбъдват, защото Бог е нейният фактически автор и ни говори чрез нея. Библията кани и дава възможност на Читателя да се запознае със Създателя и да развие лични взаимоотношения с Него. „Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас”. И това може да стане,, преди всичко сусърдна Любов "към Бога и помежду си [ 1].

/Гио какво още Бог ни говори за себе си от страниците на БИБЛИЯТА:

„Бог каза: „Аз съм Господ, и няма друг; Няма Бог освен Мене.” [1], Старият Завет, Исаия 45:5.

Същият отговор е даден в молитвата „ Пътят на живота ”, включена във вторник от седмичната програма („ наряд ” — ред за духовно подвизаване), дадена за духовна общност „Бяло Братство” като ТЕОСОФСКО СТАНОВИЩЕ на Учителя Петър Дънов — Ветза Иоипд: "Господи Боже, Спасителю наш ... освен Теб няма друг Бог, Ти си само Един.” Обяснено бе и НАУЧНО със свойствата на торсионните полета.

Не, Той е вечен и Неговото съществуване няма пито начало, пито край.

„Преди да се родят планините, и да си дал съществувание на Земята и Вселената, от века и до века Ти си Бог.” [1], Старият Завет, Псалом 90:2 (както торсионното поле).

„Благодатен и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Господ към всички и благите Му милости са върху всичките Му творения.” [1], Старият Завет, Псалом 145:8-9.

„Бог ...при разни частични съобщения, и по много други начини е говорил на бащите ни чрез пророците” и ... „чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.” [1], Новият Завет, Посланието към Евреите 1:1-2.

Но ПО НАЙ -ПРЕКИЯ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН БОГ Е ГОВОРИЛ ЧРЕЗ ХРИСТОС. Бог като Слово и Личност се е въплътил в човека - Бог, Неговия единороден Син Исус Христос, за да демонстрира, че зад Вселената стои личностния Бог'. Той е говорил, говори и ще говори на хората и ИНДИВИДУАЛНО.

В своята беседа „Абсолютната чистота” Учителят Петър Дънов - Вешчй Поипд, в своето ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ е казал: „Питам как ще познаете кога / оспод говори (лично на вас). От книгите ли ще научите това? - Не, всеки човек има своя специфична вътрешна опитност, чрез която е дошъл до познание на Божия глас в себе си Ако човек със своето позитивно поведение може да привлече Бог до себе си, той ще усети „вътрешния глас на Бога”.

И ето какво е казал още този Учител за връзката на човека с Бога: Ако се обърнеш към Бога:, веднага се възстановява хармонията. Та през сегашните условия пие трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му - Той може да мълчи, по вие говорете, говорете, говорете. Най-после вие ще Го заставите да ви отговори. Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти. И да кажете като Якова: „ Няма да Те оставя Господи, докато не ме благословиш. ” Ако хлопаш 3-4 пъти, няма да обърнеш вниманието на Господа; но ако хлопаш милион пъти, Той ще обгърне внимание, ще каже: „ У него душата се е пробудила!" 110], том I, стр. 280.

Ето защо авторът горещо препоръчва на търсещите Читатели лекциите и беседите на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Венка Йонно, тъй като в тях се проповядва на много достъпен и завладяващ език Божественото учение или науката за Бога (теософията), Божествената наука за Любовта, издигната от него в култ.

И ето още един интересен отговор на въпроса му: „ Как ще говорим с Бога? - В мълчание. Бог е Любов!

Божественото чувство и всяко желание се развиват правилно в мълчание. Божественото работи в мълчание. То именно преобразява и подобрява живота. Абсолютната Истина се предава в мълчание. Тя работи и преобразява света. С Бога ще работите.

Ще гледаш звездите, Луната, Слънцето в мълчание и ще им се радваш. Това е Бог.

Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно. Това е Бог.

Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче. Това е Бог.

Ще се радваш на всичко в мълчание (което може да се назове „съзерцание”).

I - 2.3.6. Изявява ли се Бог на човечеството и как? -Да, чрез Неговите творения и дела. Седем въпроса и седем отговора в Библията.

Когато ние приемем Великото в света - Бога, Той по който и да е начин ще ни се изяви. Добрите хора в света - това са проводници или образи па туй велико Същество.

Бог се проявява на земята трояко: чрез мислите, чувствата и постъпките на човека. Бог се изявява чрез живота.

Бог свидетелства за себе си чрез творенията и делата си.

Библията, Христос и Природата са връзка между Бога и човека.

„Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.” [1], Новият Завет, Откровението на Йоана 15:3

Подобно е възклицанието и в рефрена от песента „Химн на Великата Душа”, дадена в 1933 г. с текст и музика от Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд [40]:

Велик Си Ти, Господи, велики са Твоите Дела, велико е Името Ти над всичко.

НАЙ-ЯСНО БОГ Е ИЗЯВИЛ СЕБЕ СИ ЧРЕЗ ЕДИНСТВЕНИЯ СИ СИН ИСУС ХРИСТОС.

Съгласно Християнското повествование Триединният Бог се е изявил при кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител.

Тогава, от Небесната Синева се е чул гласа на Бога - Отец, който потвърждава, че Исус Христос е въплътения Божи Син - проявения Бог в човешки образ.

А като символ на Светия Дух, гълъб е кацнал на рамото на Исус Христос.

Това събитие се чества всяка година през януари като един от най-големите християнски празници - „Богоявление”.

Бог е невидим за обикновените човешки сетива. Но Той се проявява чрез видимата материя, която ние познаваме и усещаме в трите основни агрегатни състояния — твърдо, течно и газообразно.

Ето какво е говорил за проявите на Дога Учителят Петър Дънов—Ве1п.за Ооипд:

Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Във всички плодове е скрита Божията Любов. Хлябът, въздухът, светлината, хранага-това е Божията Любов. Крепи всичко - и отвътре и отвън, но сам Зои не взема участие в нищо. Той само ръководи чрез Светия Дух своите служители, подредени в строга и стройна йерархия (свойство и па торсионното поле). Светлина и Разум - това са неговите прояви.

Материята е само една възможност на Духа (да се проявява). Това са условията, при които може да се прояви Духът - третата форма на съществуване на Бога като най-разредената, мисловна, информационно - енергийна субстанция с торсионенен характер, която присъства навсякъде.

Създателят не е престанал да се изявява, да свидетелства за Себе Си, за своята личност, осигурявайки храна на човечеството. Храната на хората и животните зависи от прекрасни природни кръговрати: на водата, на въглерода и неговия двуокис, на фосфора, на азота. Всеизвестно е, че в жизненоважния процес на фотосинтезата растенията използват въглероден двуокис и вода като суровини, за да произведат захари в плодовете с помощта на слънчевата светлинна енергия. Всеки един от тези кръговрати използва максимално добре отпадъците от други цикли. Тези факти разкриват Мъдростта на Създателя, определящи Го като Най-

Великият Мъдрец и Творец. В потвърждение на тази оценка'е достатъчно да се спомене за сложния механизъм на имунната система на човека, която разпознава и премахва чуждите „нашественици" чрез приблизително 100 000 000 000 (10 на 11-а степен) имунологични рецептори. Бог е дал безплатна защита на здравето на всеки един от нас, независимо от финансовото и социалното положение, надхвърляща всичко, което съвременната медицина може да осигури. Ваксини вече се отричат, защото крият риск:. Този факт свидетелства, че Бог е Най-Великият Учен - Медик. Това говори още съвсем красноречиво за чувството на Любов, непредубеденост и справедливост, които притежава Той - нашият Създател. И като доказателство, че „Бог толкоз възлюби света (и хората), Той жертва „Сина Своего единороднаго (Исус Христос — Бог в човешки образ) за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен

Споменатите по-горе примери за творенията на Създателя го разкриват като Истинска Интелигентна Личност, чиито качествени характеристики ни привличат към Него.

Бог е наричан Господ - Господар на Вселената, Природата, Земята и ги управлява чрез космологичния член в математическо уравнение (31) [4а], стр. 510 на Айнщайн от неговата обща теория на относителността, задавайки началните и крайни условия, които определят решението на съответните уравнения - математическо описание на Неговото проявление —управлението на Вселената.

Бог осигурява всички блага за хората на Земята чрез управление на Природните явления, но със стихиите ни предупреждава, че не вървим в правилния път — „Прави всичко, що Му е угодно. ” [1], Старият Завет, Псалом 115:11

Бог... „не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил Добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.” [1], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли 14:17

С Природните явления Бог ни напомня какви блага ни е дал.

С природните бедствия Бог ни предупреждава, че Той не е доволен от хората, които са засегнати от такива Негови изяви. Той може да ни унищожи за момент, но не го прави, защото ни обича като Негови чада и затова е многотърпелив „ по формулата 999" (б.а.) имногомилостив „по формулата 99’’ (б.а.).

Относно изявите на Бога са интересни следните въпроси и отговори:, които намираме в БИБЛИЯТА:

Бог продължава да поддържа и управлява нашия свят и днес. Той е източник на всички добри неща и благословения:, на които се радваме.

„... Всевишният владее над царството на човеците и го дава комуто ще.” [1], Старият Завет, Даниил 4:32

Да, това има голямо значение. Ще дойде ден, когато ВСЕКИ ЩЕ ТРЯБВА ДА ДАДЕ ОТЧЕТ ПРЕД БОГА ЗА ВСИЧКО, КОЕТО Е ВЪРШИЛ, ВЪРШИ ИЛИ ЩЕ ВЪРШИ ПО ВРЕМЕ НА СВОЯ ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА. Затова трябва ДА ВНИМАВАМЕ КАК ЖИВЕЕМ!

„И НЯМА СЪЗДАНИЕ, КОЕТО ДА НЕ Е ЯВНО ПРЕД БОГА; всичко е голо и разкрито пред очите на тогова, на когото имаме да отговорим.” [1], Посланието към Евреите 4:13

Създателят разполага със строга йерархия от Божи служители, които са му много верни и Му помагат да следи всички мисли, чувства и желания или действия на всеки един индивид. Но неизменна роля има Светият Дух, който е навсякъде (чийто научен синоним е торсионното поле) .

Не, БОГ СЕ ИНТЕРЕСУВА от всичко, което става по света -ДАЖЕ ОТ НАЙ -МАЛКИТЕ НЕЩА

„Не продават ли се две врабчета за един азарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Матея 10:29-30

И казва се, че ПИТО ЕДИН КОСЪМ ОТ ГЛАВАТА И А ЧОВЕКА НЕ ПАДА, ПИТО ЕДИН ИНДИВИД СЕ РАЖДА ИЛИ УМИРА БЕЗ БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГА.

Да, Бог слуша молитвите на тези, които искрено Го призовават. Той е „ благоволил да Го призоваваме ” чрез Христос - Неговия Син.

„Господ е близо при всички, които Го призовават.” [1], Старият Завет, Псалом 145:18

Не, Бог е много по-велик, отколкото даже можем да си представим. Той трудно се вписва в нашите представи — виж раздел 1 — 2.2.

„О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните 11:33

Не, защото човешкото същество не може да издържи пред Божията заслепяваща мисъл-светлина:

„...блажения и единствен Властител, Цар на царстващите и Господ на господстващите, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види; [1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Тимотея 6:16

Да, защото Бог прави Себе Си познаваем чрез Природата (индиректно) и Библията (директно).

„Понеже от създанието на света това, което е невидимо у него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото човеците остават без извинение.” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните 1:20.

Този текст от БИБЛИЯТА би .могъл да се отнесе към онези хора, които вярват само в това, което могат да видят. А как такива хора ще отговорят на въпроса кой предизвиква Природните явления и бедствия?!

I - 2.3.7. Как момеем да (о)познаем Бог - Създателят, Господарят и Управителят на Всечената и хората, за да ни помага в живота? - чрез духовна просвета.

Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.

Библията, Новият Завет, Съборното послание на Яков, 4:8

Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа па дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило.

Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя.

Заповедта на Учителя Петър Дънов - Ве1п58'Ооипо'

Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на „новия човек” в тебе да израсте и да се развие, „и да се облечете с новия човек, създаден по образа на Бога в правдата и светостта, които са от истината” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към ефеся-ните, 4:24, т.е. „ коренно да преобрази .живота си според Божествените закони ". Кой е новият човек? - Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата Истина, за която душата копнее..., няма да опознаете Бог за да ви помага, защото „Христос е името, чрез което Той е благоволил да го призоваваме” [40].

Ето какво е казал още по този много съществен въпрос и във връзка с мотото цитирания в настоящия раздел I - 2.3.7. Учител. Бога пие никога не можем да проучим (виж началото като мото в раздел 1 - 22. „Относно представата за Бога"). Делата Божии — може; онова, което Бог е създал — може да проучим; но да проучим Бога - то е заблуждение. Според този Учител трябва да се изучават делата на Бога. хората да имат Любовта - Той да живее в сърцата им и да се проявява [ 10], том I . стр. 189.

Някои питат: „Защо трябва да учим?” - За да познаем Господа. „Защо трябва да бъдем по-добри?” - За да познаем Господа. „Защо трябва да обичаме?” - За да познаем Господа. „Защо трябва да търсим Истината?” - За да познаем Господа.

Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са:

И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме:

Това са трите допирни точки на човешкия дух с Божия Дух:

От първото докосване на човека с Бога, у него се явява един изблик на Любов - той се превръща в извор на живот, който постоянно блика, т.е. човек става жизнен.

И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога, на Мъдростта, за да очертае пътя на това движение.

Когато човек се е докоснал вече до Мъдростта, той търси и третот о докосване с Бога - с Истината, която му осигурява и Свободата.

Ето защо Учителят Петър Дънов - ВеШяа ОоипД нарича Любовта, Мъдростта и Истината (вечните небесни принципи) „ядка на Божественото учение” [13], стр. 93-95.

На тези три докосвания на човека с Бога съответстват и три стремежа на човешкия Дух:

Третият стремеж на човешкия Дух е свободата.

Когато Духът човешки придобива знание, светлината се появява като резултат.

И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.

Светлината (вътрешната, духовната — виделината) е дреха на Мъдростта (виж раздел 1 - 2.3.2. 6. „ Бог и светлината ”).

Физическата пък светлина (външната), от която пие се ползваме, е резултат от излишната енергия, която „Космичният Човек” произвежда при своята умствена дейност. „Космичният Човек” е придобил толкова знание, че има излишък от светлина.

В тези мисли прозира формулировката на връзката между философските категории „мисъл” и „светлина", която е дадена от Учителя Петър Дънов - Вешка Поило: „Светлината е сгъстена мисъл”. И от същия преден абзац се разбира защо БОГ Е НЕДОСТЪПЕН: ЗАЩОТО НЕГОВИТЕ ЗНАНИЯ И МИСЛИ ПРОИЗВЕЖДАТ ПОВЕЧЕ ОТ ЗАСЛЕПИТЕЛНА СВЕТЛИНА.

Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят ЩО Е БОГ. Те застават в свещен трепет пред това Велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия космос.

И ако ги попитате, що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: НЯМА СЪЩЕСТВО, КОЕТО ДА ИМА ПО-БУДЕН УМ, ПО-ОТЗИВЧИВО СЪРЦЕ И ПО-МОЩНА ВОЛЯ, ЗА КОЯТО НЯМА НИЩО НЕВЪЗМОЖНО. НЯМА СЪЩЕСТВО ПО-БЛАГОРОДНО, ПО-СВЯТО, ПО-ЧИСТО, ПО-МЪДРО, ПО-СИЛНО, ПО-МОГЪЩО ОТ БОГА. Затова, изхождайки от обстоятелството, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, Учителят е казал на учениците си: „Ученикът трябва да има сърце - чисто като кристал, ум - светъл като слънцето, душа - обширна като Вселената, дух - мощен като Бога и едно с Бога” [40].

И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е Доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкия живот във Вселената, и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени.

Бог е същина, която функционира, макар че не знаем къде е.

Съобразно нашите ограничени представи на обикновени хора Той е невероятен: Той пак остава непроявен (невидим). Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.

Сам по себе си Абсолютният; Непостижимият е без форма (във физическия смисъл, като очертание).

Той е „нищо”, защото е най-разредената материя - мисловно-информационно-енергийна субстанция - торсионно поле (вакуум).

Но това „нищо” съдържа „всичко” в себе си. Защото Той притежава пълното знание и може да върши абсолютно всичко. Защото Светият Дух от Триединния Бог е навсякъде и може да бъде във всичко, където и когато пожелае.

Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали - Неговото Величие е неизменно.

Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното.

Крепи всичко - и отвътре и отвън, но сам Той не взема участие в нищо.

Уподобяваме го на Светлина, на Разум - „Логос”. Но сам по себе си, Той не е ни Светлина, ни Разум.

И БОГ ЛЮБИ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ - И ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ.

Казано е в Писанието: „Бог дава Своето благословение и на добрите, и на злите.” Бог търпи и вълка, който дави овцете, но не го освобождава от последствията на постъпките му. И ЛОШИЯТ ЧОВЕК Е СВОБОДЕН В ДЕЙСТВИЯТА СИ, НО НЕ Е СВОБОДЕН ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА (КАРМАТА, ОТГОВОРНОСТТА).

Ето защо Учителят Петър Дънов - ВеШ$й Ооипд съветва: Обичайте всички хора в ума, сърцето, в душата и в духа си, без да се спирате върху въпроса кой е праведен и кой не; заслужава ли да бъде обичан или не. Ако Бог търпи лошите хора и им помага, колко повече ние трябва да ги търпим?

Затова в „Молитва па Братството” (Всемирното Бяло Братство), дадена на 15-08-1923 г. в София от Учителя Петър Дънов - ВеШхй Поипб на последователите му в България, се казва:,„Ти Си само Едип, в Когото няма измяна и Кой то си всякога силен да помагаш и да избавяш” [40].

И когато страдаме, и когато се радваме, Той е същият. И в страданията, и в радостите БОГ е, който ЕДИНСТВЕНО НИ ГОВОРИ ВИНАГИ.

Затова, когато се срещнат двама или повече от духовна общност „ Бяло Братство", се поздравяват така: Първият казва: „ Няма Любов като Божият' а Любов”, а вторият отговаря: „Само Божията Любов е Любов”.

Човек опознава някого, като разговаря с него и като вижда как той реагира в различни обстоятелства.

Човекът не може да участва в директен разговор с Бога. Но последният разкрива много за себе си в Библията - с това, което казва в нея. В тази уникална, най-разпространявана, най-изучавана и най-цитирана книга се отправя към нас покана да развиваме взаимоотношения със Създателя - виж мотото в настоящия раздел,, малко по-горе.

Освен това човек опознава Бог и чрез начина, по който Той действа в Природата и в живота на хората. Това се вижда както от текстовете на Библията така и от наблюденията на човека върху Природата и живота на хората. Това се посочва в различните раздели на книгата.

Ако иска човек да бъде приятел с някого, сигурно ще поиска да научи името му. Какво ни разкрива името на Бога? В Стария Завет - еврейската част от Библията то е представено с четири еврейски съгласни, в английския език -„ЧеИоуаИ ”, а в българския език- „Йехова” [19]. На еврейски език Божието име като глагол „хаван ’’ означава „ставам” или „оказвам се”, а в Оксфордския наръчник към Библията „ ТИе Ох/огс! сотратоп (о )Ие В1Ь1е” се посочва значението „той причинява” или „ще причини да стане” [ 19]. Следователно, ако в далечното минало Бог се назовава „Първопричината”, то в настояще и бъдеще Неговото име означава „ Той причинява да става ”[19] ши „Причината да става нещо”, т.е. Той е активен автор на цели и изпълнител на обещания. Или БОГ ИСКА И Е ОБЕЩАЛ ДА НИ НАПРАВИ СЪВЪРШЕНИ И ЩАСТЛИВИ, НОЗА ТАЗИ ЦЕЛ НИЕ ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ НЕГОВАТА ВОЛЯ. И СЪОБРАЗНО НАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ ТОЙ ИЗПЪЛНЯВА НАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ - КАКВОТО СМЕ СИ ЗАСЛУЖИЛИ. Това също е пояснено в различни раздели па книгата.

ОСНОВНА ЦЕЛ НА СЪЗДАТЕЛЯ на Вселената и човека е ДА ОСИГУРИ БЪДЕЩО ЩАСТИЕ НА ВСИЧКИ ХОРА. И това постоянно прогресиращо действие на Бога с цели и изпълнение на обещания е ЗАЩОТО НЕГОВОТО ИМЕ Е „ЛЮБОВ ’’ към най-съвършеното му създание за Земята - човека.

Тази Любов е причината Бог да бъде много дълготърпелив към пропадналия след грехопадението човек по „формулата 999” (б.а.), т.е. изчаква го да направи 999 грешки и тогава да каже на неговите помощници от Невидимия свят: „ Сложете му нещо на гърба за да почувства ” [2] и [ 10].

От друга страна е многомилостив, защото подлага на 10 пъти по-малко изпитания, когато иска да даде благо на даден човек по „формулата 99” (б.а) - виж и стр. 113. Затова много духовно просветени хора имат увереност и намират удовлетворение в това да знаят, че Бог винаги осъществява своите цели и изпълнява обещанията си.

Затова българска поговорка гласи: „Бог бави, но не забравя”.

Това особено много важи за човек, който Той е наблюдавал и е изградил доверие в него като „верен човек”. Такъв е случая с Авраам, наречен от Бога „приятел мой” - един от „ бащите ” на древния еврейски народ, за които е говорил Мойсей. Съгласно Библията последният е бил „избран от Бога ”да изведе израилтяните от египетското робство към „ Обетованата земя ” — библейското наименование на страната Хана-ан, където древният еврейски народ живял щастливо при спазването на Божиите закони. Този народ Бог използвал за осъществяването на своя цел да благослови всички народи, да покаже на хората чрез въплъщението на Своя Син в Исус от Назарет пътя за тяхното спасение от грехопадението на първата човешка двойка - Адам и Ева.

Случилото се с Авраам показва, че БОГ е ДОСТЪПЕН. Неговата мощ и способности са огромни, НО БОГ Е действителна ЛИЧНОСТ, С КОЯТО ХОРА КАТО НАС МОГАТ ДА РАЗВИВАТ САМО ИЗПЪЛНЕНИ С УВАЖЕНИЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. Благодарение на Неговата непредубеденост днес всички ние, независимо от своя национален и етнически произход, МОЖЕМ ДА ГО ОПОЗНАЕМ и ДА БЪДЕМ НЕМУ УГОДНИ и като следствие ЗА нас ще дойде НАШЕ ТРАЙНО ДОБРО.

Тази теза се разкрива още по-пълно и по-добре, ако се проследи още малко от историята на юдеите (древните евреи), описана в Библията. Те били един народ, управляван от Бога. Потомците на „бащите" Авраам, Исаак и Яков (наречен още Израил) били поробени в Египет. Бог изпратил Мойсей, който ги извел на свобода през 1513 г. пр. н. е. Когато станали народ, негов управител бил Бог. Но през 1117 г. пр. н.е. хората поискали човек да бъде техен цар. По-късно не приемат Христос като техен Спасител, Учител и Цар — „князът Месия”, който да установи едно теократично (управлявано от Бога) Царство на Земята. От тогава започват трудностите на израилтяните, които не престават и днес.

Възкресеният Исус се е явил на своите ученици и ги е подтикнал към действия. Притежавайки неоспоримо доказателство, че Исус е жив в Небесата, те стават апостоли като свидетелстват относно възкресението на Исус и започват да разпространяват Учението му по целия свят. За тях ВЪЗКРЕСЕНИЯТ ИСУС ХРИСТОС става КЛЮЧ КЪМ ИЗПЪЛНЕН СЪС СМИСЪЛ ЖИВОТ.

Апостол Павел написал за няколко десетилетия [ 19] четиринадесетте книги от Повия Завет, или Християнските гръцки писания - 14 послания към различни народи, от Римляни до Евреи. Те могат да помогнат на читателите в семейния живот, в отношенията им с колегите и съседите и в това да насочват живота си така, че той да притежава истински смисъл и да им носи удовлетворение.

Апостол Йоан бил преследван за това, че свидетелства за възкресението на Исус. Но докато е бил наказан е изгнание на остров „Патмос” [1], Откровението на Йоана, 1:9, той получил от Исус Христос неочаквано възнаграждение - поредица от видения, чиито описания показват още по-ясно Бог и разкриват какво ще донесе бъдещето. В Откровението на Йоан Исус Христос е обрисуван като триумфиращ Цар. който скоро ще доведе до край победата над своите врагове. Сред тези врагове са смъртта (враг на всички нас) и поквареното духовно същество, наречено Сатан - Дявол. Йоан получил видение и за времето!, когато земята ще стане рай. Един глас от Невидимия свят описал условията, които ще съществуват тогава: сам Бог ще бъде с тях (хората). Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече, пито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка: първото премина. ” [ 1], Новият Завет, Откровението на Йоана, 21:3 и 4. По времето на осъществяване на Божията цел ще бъде изпълнено и обещанието, дадено на Авраам — чрез неговия народ в страната Ханаан ще се благословят всички народи на земята [1], Старият Завет, Битие 12:3; 18:18. Тогава ще бъде „истинският .живот", сравним с перспективата, която имал Адам, когато е бил създаден и оставен в Едемската „райска” градина.

За съжаление, в настоящия живот Земята не е „рай”. И съвсем естествено е да се поставят следните три важни и логични въпроса:

А ето и ПРЕПОРЪКАТА на Учителя Петър Дънов - Вс1пха Роило при създаване на връзка с Бога и приближаването към Него за да ни помага. ... КОГАТО СЕ НАМИРАТЕ В ЗАТРУДНЕНО ПОЛОЖЕНИЕ,употребете следната цепна духовна формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, който си изпратил да ме ръководи чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога”.

Красотата в живота е във връзката ни с Бога на Любовта.

Само Бог знае всичко. Но всички Негови служители има какво да учат. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Това е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост, да познаваме Бога в Неговата Истина и Свобода [10], том II, стр. 23.

Ето как цитираният Учител описва още в какво се състои „красотата на живота ” в едноименната си беседа, държана при седемте Рилски езера, на 2 юли 1942 г., 5 часа сутринта:

В добрия и разумен живот красивото е любовта.

В добрия и чист живот красивото е мъдростта.

В добрия и светъл живот красивото е истината.

Поддържай светлината на истината, и ще бъдеш винаги радостен и блажен, защото Бог пребъдва в гях.

Любовта, със своята красота, изпълва целия Божествен свят.

Мъдростта със своята чистота, прониква цялото битие.

Истината, със своята светлина, държи в свобода всички същества в Божествения свят.

Обичай любовта, обичай мъдростта, обичай истината.

Нека те бъдат светилници на душата ти, защото чрез тях Бог се изявява на онези, които Го търсят.

Само така ще чуете тихия глас на Неговия Дух да говори на вашия дух, да говори на вашата душа, да говори на вашия ум, да говори и на вашето сърце.

Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата любов, в Неговата мъдрост, в Неговата истина. Чрез гях се изявява Неговата безгранична благост.

Служете на Господа с любов, служете Му с мъдрост, служете Му с истина, и ще имате живот, светлина и свобода.

Красотата на ЛЮБОВТА, чистотата на МЪДРОСТТА и светлината на ИСТИНАТА да пребъдват във вас. Пребъдете в тях, за да пребъдат и те във вас. ТЕ СА НОВИЯ ЖИВОТ, КОЙТО БОГ ИЗПРАЩА В СВЕТА.

I - 2.3.7.2. Съществува ли пълна свобода на човешката воля? - НЕ.

Неразрешимият според немския философ Имануел Кант проблем за свободата на човешката воля се състои в това доколко хората са свободни в своите решения.

Бог е оставил Адам и Ева свободни, но поставил само едно единствено ограничение съгласно БИБЛИЯТА - да не докосват плодовете на Дървото за познаване на Доброто и злото („ лошите ”, зли „ мисли ” според Учителя Петър Дънов - Ветза Боипд).

Ние сме зависими от Бога, защото Той иска да ни направи съвършени, но за съжаление имаме нужда от възпитание, включително и с въздействие на злото, страданията и трудностите, като най-ефективен метод.

Предвижда се решителна намеса на Бог за коригиране на поведението на хората на Земята.

Изследвания на СВЕТСКИ НАУКИ потвърждават, че нашите решения не са съвсем свободни, а зависят дори от безброи фактори. Например, ако човек реши да хапне нещо, това може да се счита съзнателно решение (традиционно хранене), но може да се дължи и на физиологична потребност на тялото — наложително решение (но здравословно, защото човешкото тяло е създадено съвършено от Бога).

вътрешни (индивидуални характеристики като закодирана ДНК, биология и химия на човешкото тяло), в сложно и динамично взаимодействие с - външни (различни обществени култури, идеологии, събития).

Когато се търсят корените на нещата (влиянието на различни фактори) се установява връзката между съзнание и психология („усложнена биология ”), констатира се, че съзнанието се основава на биологията („усложненахимия”), химията е „усложнена физика”, а физиката се основава на математиката [8].

Например депресията на хора може да се дължи не на нещастен живот, а на факта, че тялото им не произвежда хормона серотонин, който регулира настроението на човека (вътрешен фактор). Тяхното поведение се дължи па химични процеси, а не на свободна воля..

Електроните не се въртят около ядрото на атома по свободна воля, а защото така налагат законите на физиката, на електродинамиката (външен фактор).

Някой може да каже: Но аз съм господар на себе си! Какво ще стане ако някога решавам да върша някои неща така, както аз самият искам?

Не, ТИ НЕ СИ ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ. Бог те е сътворил и Той те притежава, Бог ти е господар. Той заслужава твоето послушание.

При това ПОСЛУШАНИЕТО КЪМ БОГА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ДА ИМАШ ВЪТРЕШЕН МИР.

I - 2.3.7.2.1, Учителят Петър Дънов - ВетнЬ Воина за свободата па човешката воля.

Днес хората спорят, има ли човек свободна воля.

Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля.

И наистина, Свободата седи във волята на човека. Затова Свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава Свобода само на разумните - „ Свобода за всичките разумни души' ” [62].

Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква и да е посока.

Свободата, обаче, подразбира движение само в една посока - към Истината.

Защото, НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието.

И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това - доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува.

Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин - това са наши схващания.

ЕДНО Е ВЯРНО - ограниченията ни, спънките и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явяват ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината.

Друго НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на Свободата. Не бягайте подир сенки!

Истинската Свобода е Свободата на Духа. Тя идва отвътре.

При вътрешната Свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната Свобода човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави Добро. Защото В ПЪТЯ НА СВОБОДАТА СЕ ИЗПИТВА БЛАГОРОДСТВОТО НА ДУШАТА И МИЛОСЪРДИЕТО НА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ. Затова Бог е дал Свобода на човека, за да изпитва неговото благородство и милосърдие. Единственото ограничение, което Бог е наложил на Адам и Ева - да не ядат от плодовете на „Дървото за познаване на Доброто и злото Но това е било по своята същност изпитание на послушание, на което Бог държи много.

Когато човек прави Добро, той винаги отпьрвом се ограничава. А ограничава се, защото дава. С даването той се лишава, а момее да срещне и затруднение, препятствия. Направи ли обаче Доброто, той отново става свободен.

Ето защо, всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свобода, а на края му възвръща Свободата, е Добро.

А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло, например непочтено придобито материално богатство.

Тук лежи дълбоката връзка между Доброто и Свободата, между злото и робството.

Всяко нещо, в което човек губи Свободата си, е зло.

Всяко нещо, в което човек придобива Свободата си, е Добро.

Вложи Истината в душата си, и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш!

Съвременните хора, които са изгубили връзката си с Бога, си въобразяват, че могат да вършат каквото си искат, те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога.

И с право би могло до се каже, че няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога. Но Той - казано на човешки език - дори и веждите си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната си благост. Бог е много милостив и дълготърпелив. Той изчаква човека да направи „ 999 погрешни " (грешки) и тогава казва „ Сложете му нещо на гърба за да почувства ’’ [2] и [ 10] - наречено от автора „ формула 999 И понеже Бог е неизменен в своята благост, милостивост и търпеливост, осланяйки се на този факт, такива хора си позволяват да вършат каквото си искат. Но нищо не остава скрито от окото на Бога и рано за едни или късно за други, по един или друг най-неочакван начин всеки получава заслуженото си. Защото законът за кармата (следствието от поведението на хората) е също неизменен и непреклонен. Кармата се изплаща от човека, който яя причинил, или се наследява. И ние сме свидетели на извънредно много примери на изплащане на собствена и/или наследена карма. Би могло да се каже, че Бог никого не наказва. Ние, хората, се самонаказваме като трупаме карма. А когато прекалим, Бог ни подсказва по „ формулата 999 грешки ”, че не сме в правилния път. Бог ни се изявява и по този начин. Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.

Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни.

Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога до сега не е казал на никое същество във вселената, колкото и малко да е то: „Направи това!” или „Служи ми!”

И наистина, какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим? Той ползва ли се от това? Знание можем ли да му дадем? - Не, Той всичко знае. Сила можем ли да му дадем? - Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, то Той никога не се поколебава.

Той му показва пътя, но го оставя свободно само да направи своя избор - да извърши онова, което то (всяко същество) счита за добро.

Но Човек НЕ може да живее, както иска. Отклони ли се от правия път, той ще носи последствията на своето отклонение по закона на кармата.

Задачата на съвременния човек (на втория Адам) е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. По пътя към съвършенство физическият човек, наречен вторият Адам, ще се изгради „по образ и подобие Божие като Новия човек, Новия Адам — Третия Адам (аналог на Първия Адам - Духовният човек, останал на Небето). Това ще направи като жител на Царството Божие, заменило стария свят на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията, минал през Божествения огън за да се пречисти — очакваното възкресение при Второто пришествие на Христос " [10], том I, стр. 176- 177.

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във величието му, се заражда едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега!”

Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов.

Само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен и само той има „свободна воля”. А това се осъществява, когато човек изпълнява Божията воля и в това е силата на човешката душа.

Той е, който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия Дух.

Причината за тяхната гениалност е уникалността на онази частица от Божия Дух, която Той е заложил в тях.

Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света.

А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между хората, и тогава животът се проявява в своята реална същина.

Цялата Вселена представя „Градът Божи”, дето Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества и урежда живота им.

Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото „тяло на Бога” - проявено като тяло на Кос-мичния човек.

Ето защо в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов - Вейка Бойно се среща формулировка на верига от философски категории от вида Бог -Дух - Любов - Мисъл - Светлина - Енергия - Материя. И той съветва: Бъдете готови всякога да изпълнявате волята Божия:, защото ще слушате гласа Му не само сега:, но и в бъдеще. Па този или онзи свят, вие всякога ще бъдете с Него. Никой не може да ви освободи от погледа на Бога. Той следи живота на всеки човек и му отдава заслуженото [10], том II, стр. 255.

Обсебени от маловажното, те губят понятие та значимото, което придава смисъл на живота на човека.

Изживях живота си в търсене на знание. Най- важното и най-значимото е да се посветим на хората - семейството и общността. Само това има смисъл.

Професор Мануел Пороня, португалски математик, бащата на главния герой на романа „Божията формула”[8].

Животът има (най-дълбокия) смисъл, когато от човешкия (временния) се минава в Божествения (вечния).

По аналогичен начин, както при триединния въпрос „ Съществува ли Бог, и ако съществува — къде е Той, що е Бог? ” са свързани и преливат един в друг въпросите „защо се е родил човек, какъв е смисъла на неговия живот, може ли да постигне всичко, което желае”.

Централният въпрос е този за смисъла на човешкия живот.

Наистина срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Те чувстват някаква празнота. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия глас на Бога, Който съживява и възкресява, Който стопля замръзналия и го нрави годен за работа и живот. Който е чул веднъж този глас, той не може да го забрави [10], том I, стр. 55.

Според Учителя Петър Дънов - Ветва Иоипд подобието на първия човек с Бога се заключава в ума и сърцето на човека за разлика от животните. Чрез ума и сърцето човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства.

Животът на човека, създаден по образ и подобие на Бога е осмислен. Той има една идея в живота си — да служи на Бога, да възлюби Бога. Всичко останало ще се нареди. По-голямо щастие от това човек да живее в Бога има ли?

Истинският смисъл на живота е в постигането на безсмъртие, което ще настъпи когато човек възлюби Бог, изпълнява Неговата воля да възприеме петте духовни основи на живота: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. Тогава ще изпълни ролята, която му е възложена на Земята:.

КОГАТО ЧОВЕК ВЪЗЛЮБИ БОГА, той получава следните БЛАГА:

Това е краткият отговор на триединния въпрос, поставен по-горе.

А под Истина ние подразбираме онази връзка, която е създал между себе си и нас. Вън от това няма никаква свобода.

Дълбокият смисъл на живота на човека е той да люби Бог, ближния и себе си.

И нека веднага да се цитират поясненията на Учителя Петър Дънов - Ветха-Иоипд:

„Любов към ближния”, т.е. любов към всички същества вън от нас, с които заедно работим и се подвизаваме;

„Да обичаш себе си” - разбирам „да обичаш Бог в себе си”.

Да живееш за Бога, за другите и за себе си са три важни категории живот [ 10], том I, стр. 90.

Тези въпроси са разгледани още в едноименни и/или аналогични раздели, напр. IV - 2.

/ - 2.З.7.З.1. Учителят Петър Дънов - Ве/нча Ооипо за смисъла и целта на човешкия живот. Какво се иска от нас - сегашните хора?

Ако искате да разберете смисъла на живота, изучавайте пътищата на Любовта. Без любов животът няма смисъл. Животът се осмисля само от Божията Любов. Смисълът на живота е в това - да обичаш и да те обичат. Ако приложите Любовта към Бога, тя ще осмисли живота ви.

Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина.

Посоченият Учител е казал още: ако погледнете живота през очите на любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него.

И той дава символичен пример с камъните под някакъв изкачен връх , които имат смисъл само при любовта. Под думата „камък” гой разбира разумен човек, който има качествата на любовта.

Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането. Вие ще кажете на камъка: ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар.

Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, (които нямат качеството на любовта), ще натъртите добре крака си, а отгоре на това, той ще ви каже: кой ти даде право да скачаш върху мене? Щом скачаш без позволение и аз зная да превивам крака.

Ето аналогията в живота на съвременните хора. Ако те се съобразяват с останалите:, ако взаимно се обичат, те взаимно ще печелят и ще бъдат щастливи.

Ако не се съобразяват с останалите, ако взаимно се мразят, те взаимно ще губят, ще страдат и ще бъдат нещастни.

Една важна нужда, произхождаща от духовната природа на човека и неговия разум, е нуждата от смисъл, изразен в някаква цел в живота. Липсата на цел обезсмисля живота на човека. Тук обаче трябва да се поясни нещо относно целта в живота на човека.

Съвременните хора могат да се класифицират на две основни групи:

Както ще се види от изложеното в книгата за предпочитане е човешкият индивид да бъде от първата група. Ето защо осмислянето на живота на човека може да стане с поставянето на разумна цел в живота, каквато е тази на хората от първата група.

Учителят Петър Дънов - Ветза Роино е казал, че смисълът на Живота е да познаеш Бога. Действително, когато познаеш Бога, когато разбереш, че Той те обича и се грижи за тебе, ти ще залюбиш Бога ог сърце и това е ДОСТАТЪЧНО ЗА ДА СТАНЕШ ЩАСТЛИВ, животът ти да има смисъл и да стигнеш до висок идеал, до висока цел в живота.

Защо? - Защото Божията Воля е „да обичаш ближния си”, хората да се обичат взаимно. Защото тогава хората ще се разбират 'взаимно, ще си помагат взаимно, ще печелят взаимно и ще бъдат щастливи в живота. Тогава животът ще бъде красив и изобилен — рай.

И същият Учител поучава: Трябва да се разбирате. В разбирането е .животът. Когато хората се разбират, животът има смисъл. Ако хората не се разбират, животът няма смисъл. Ако не се разбирате и вървите в противоположни посоки, тогава и богатите са нещастни, и сиромасите са нещастни. Пък ако се разбирате и вървите в една посока, тогава и богатите са блажени, и сиромасите са блажени.

Какво се* иска от сегашните хора? - Да дадат път на Божественото начало в себе си, ш.е. на добродетелите, които Бог е заложил във всеки човек. И цитираният Учител посочва критерий за тръгване в пътя: Ако страдаш, ти си вече в пътя. Защото преодоляването на изкушенията в живота на човека - лишаването от „животински наслади ” е свързано със страдания.

Бог каза на Адама: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш!” Или с други думи казано - ако изпълняваме волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем. Затова две от духовните формули към пентаграма като окултен символ на пътя на еволюцията на човешките души за да бъдат хората щастливи са: „Вь изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа” и „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи”.

А пък законът е следният: най-първо прилагайте волята Божия и след като я приложите, после прилагайте вашата воля

Задачата на сегашния човек се заключава в това - да слуша и да гледа какво Бог създава днес. В самия човек нов човек се създава! Той е човек, създаден по образ и подобие на Бога - човекът на новия живот [10], том I, стр. 193 и 195.

/ - 2.3.8. Обобщение за представата и същността на Бога: Абсолютен и вечен еталон за всичко и жалон по пътя към съвършенство, безсмъртие и щастие в живота на хората.

Може би няма думи, които да опишат Бог адекватно.

В античната религия (Х)Индуизъм наименованието на Бога „ВгаНтап” се е превеждало „Абсолют” (единственият, най-висшият).

Тогава би могло да се каже, че Бог е Абсолютен за всяко едно наименование, което се използва за Него - най-краткият отговор на въпроса „Що е Бог?”.

А обобщено казано по отношение на определения, тълкувания и наименования:

БОГ е АБСОЛЮТЕН И ВЕЧЕН ЕТАЛОН ЗА ВСИЧКО И ЖАЛОН ПО ПЪТЯ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, БЕЗСМЪРТИЕ И ЩАСТИЕ В ЖИВОТА НА ХОРАТА.

1-2.4. ЗА ПРОИЗХОДА НА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА.

Създател е Бог, който е преди, извън и над материалната вселена.

[1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 1:1-3

Целия т Космос е създаден от Словото (Мисълта на Бога).

Един от основните въпроси, които много хора си задават е произходът на Вселената, живота на Земята и човека. Съществени въпроси, които хората си задават, са от вида:

Отговорите на тези въпроси определят нашето отношение към себе си, към другите и към света, в който живеем:.

Въпросът дали Вселената има начало или не, е един много важен основен въпрос с централно значение в историята на човешката мисъл.

Според Учителя Петър Дънов — Вешза Пойно процесът на създаването е безграничен - няма начало, няма и край, когато се има предвид Божествения свят. Трите Божествени свята - на Любовта, на Мъдростта и на Истината, съществуват вечно.

Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективния Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешния човешки свят. От субективния (или вътрешния) свят на човека се е създал сегашният обективен (или външен) свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас, знайното за Бога е незнайно за нас. Светът всякога е бил и всякога ще бъде, защото е едно проявление на Бога. Бог се проявява в света. Или светът е отражение на Бога. ...Условията на сегашния свят са създадени от хората [10], том I, стр. 36-40. За лошите условия на живота, създадени от самите хора, се говори и на друго място в книгата.

Когато човек търси достоверно обяснение за произхода на нещо, той се връща назад и все по-назад към предшественици в историята по даден въпрос. Но в крайна сметка трябва да се спре някъде назад, да стигне до първоизточник, до първопричина.

В по-далечното минало хората са имали нищожно познание за света, защото още е нямало светска наука и не са познавали друг източник на информация. Наблюдавайки природните процеси, явления и събития, включително и „чудеса”, по естествен път изникват въпроси от рода:

Когато се разглежда структурата и управлението на Вселената, въпросът за безкрайността е истинско предизвикателство.

Що се отнася до микроструктурата на материята, тя се е разкривала на човека постепенно.

Първо си мислехме, че атомът е най-малката основна частица.

После човечеството откри, че атомът се състои от по-малки частици: протони, електрони и неутрони.

По-късно се установи, че протоните и неутроните са съставени от още по-малки частици, кварки.

Оказа се, че микрокосмосът е безкрайно малък както гласи парадокса на Зенон: ВСИЧКО Е ДЕЛИМО ДО БЕЗКРАЙНОСТ.

И по същата логика ВСИЧКО МОЖЕ ДА РАСТЕ ДО БЕЗКРАЙНОСТ', когато се разглежда макроструктурата на Вселената. Например нашити Вселена се разширява (и съгласно Втория закон на термодинамиката или „Големия срие" ще загине).

Едната възможност е Вселената да бъде безкрайна,, необятна и затова е невидима както Бог.

Другата възможност е Вселената да е крайна, но да няма граници, както е доказал прословутия мореплавател Фернандо Магелан, който плавайки само на Запад стигнал там, откъдето е тръгнал, т.е. доказал, че Земята не е безкрайна, но няма граници.

Затова окръжността е символ на безграничността, безкрайността и цикличността, които Бог използва като принципи в Неговото творчество и управление на Вселената.

И затова програмната, софтуерната „Божия Формула ” за управление на Вселената, която според Айнщайн би трябвало да бъде „съвсем проста” би могла да изглежда като известната математическа формула за дължината на окръжността Ь = 2лг (2), тъй като всичко е циклично и голяма част от компонентите на макро-и микроструктурата на Вселената се движат по окръжност.

I - 2.4.1. Относно представите на религия, теософия и светски науки за „Началото” на Вселената. Някои философски категории.

Осъзнавайки безсилието на хората пред природните стихии, човек идва до мисълта за съществуването на нещо невидимо, което е създало Вселената и човека и управлява Природата и живота на хората.

Така се стига до РЕЛИГИЯТА, до вярата в Невидим Създател - Първопричина, Невидимо Велико Начало, невидимо същество с такава сила, мощ и способности да създаде и да управлява Природата и живота на хората. Евреите го назовавали на техния език Йехова, мюсюлманите - Аллах. Но Всевишният е един Господ (ар) - Бог.

Но би могло да се зададе въпроса: А кой е създал Бог? Или, има ли нещо преди Бог? И така може да се продължи със същия въпрос до безкрайност.

Изходът от тази ситуация е да се потърси някаква ОТПРАВНА ТОЧКА. Във всяко научно творчество светският учен се базира на предшестващи изследвания:, описани в литературата. Библията не е опровергана до сега и няма да бъде опровергана по две основни причини:

Първата причина. За да не се изопачава Божието Слово, Светото Предание е заменено със Светото Писание (Библията), защото казаното се забравя или променя, но писаното остава. Библията е писана в продължение на 150 години от 40 автора, между които рибари и овчари. И въпреки това има едно единство, което говори. за втората причина: „Източникът е един" [2], т.е. истинският автор, който „диктува" текстовете на Библията, изпъстрена със сбъднати пророчества, е Един Висш Разум (Мисъл), наречен Бог, когото е логично да приемем за Невидимо Велико Начало - отправната точка, в която трябва да спрем, търсейки назад във времето Първопричината на нещата. А както се вижда от изложеното в настоящата книга СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА ПОТВЪРЖДАВА ТАЗИ ОТПРАВНА ТОЧКА с теорията на торсионните полети, които притежават удивителни свойства (виж на стр. 44).

Какво се говори в БИБЛИЯТА по темата на настоящия раздел?

Откъде произхожда Вселената? — Богя сътвори! „В начало Бог създаде небето и земята. ” [1], Старият завет, Битие 1:1.

Съгласно Библията Вселената е създадена с Божието Слово (Божията Мисъл) - виж по-горе мотото на раздел 1-2.4. Тъй щото „видимото не стана от видими неща” [1], Новият Завет, Посланието към евреите:, 11:9.

Или видимото ( материалното ) е произлязло от невидимото ( духовното ), т.е. първично е духовното.

Но както се видя и/или ще се види, съществуват много и различни фактори и аргументи да се вярва, че вселената и животът на Земята са произлезли от Първопричина с Разум, от Създател, от Бога, който е загрижен за Вселената и хората. Вярата не е притежание на всички хора. Но, за разлика от вярата в невидим „ сляп процес ”, вярата в Невидимия Бог — Създател не е лековерие, а се базира на солидни аргументи,, свидетелства като преки и косвени доказателства - виж по-долу и в следващ раздел 1 - 2.4.1.2.1.

С появата на интерес към обяснението на явления, процеси и събития в природата и живота на хората Невидимият Бог започва да дава информация, която разкрива с откровение (духовен контакт) на избрани от Него хора, които да не злоупотребяват с полученото знание. За да няма и деформация на информацията за Божествената наука (учение), като Най-Велик Ръководител Бог е подменил Светото Предание със Свето Писание. Така се стига и до написването на Библията и Ку(о) рана (Циг’ап) — основните книги за двете световни религии Християнство и Мохаме-данство.

Според ТЕОСОФСКОТО ТВЪРДЕНИЕ на Всемировия Учител Петър Дънов - Ве/пхк Поипо човекът няма самостоятелно мислене, а мозъкът му е едно „радио” (радиоприемник), което приема информация от Космически Мисловен Център в Невидимия свят, наричан още Вселенски (Космически) Висш Разум (радиопредавател).

Това твърдение обяснява защо съществуват гении - мислители, учени, изобретатели, писатели, композитори. Те са „избрани” от Невидимия свят индивиди, на които се подава „позволена” информация от Божествената наука или учение -онова ограничено познание от безграничното знание на Божествения свят. Така се зараждат различните СВЕТСКИ НАУКИ и шедьоври на изкуството.

Затова английският професор по философия на науката в Оксфордския университет Д-р Джон Ленокс напомня за „забравените корени на науката” в своята книга „ Погребала ли е науката Бога? ” [6].

Според Д-р Джон Ленокс [6], „ако Вселената не е имала начало, тя е вечна”, т.е. няма и край. „ От друга страна, ако е имала начало, тя не е вечна”

Тогава би могло да се постави въпроса от противоположната страна дали Вселената има край или не? По-долу ще се направи един опит да се отговори на тези въпроси.

Съгласно твърдението на РЕЛИГИЯТА (Библията) Бог е вечен, а Вселената е Негово творение чрез Словото Му (Мисълта Му), т.е. тя има начало.

Като ТЕОСОФСКО ПОТВЪРЖДЕНИЕ Учителят Петър Дънов — Ветва Иоипд е използвал първите пет стиха от глава първа на евангелието на Йоана за текст на песента ”В начало бе Словото”, която е включена в молитвените седмични програми на създадената от него Духовна общност „ Бяло Братство ” [40]. Първите три стиха са дадени в мотото по-горе, към I — 2.4 от които третият в песента звучи така: „Всичко чрез Него стана (включително Вселената и човека); и което е станало, нищо без Него не стана”. Следователно Бог е Творецът на Вселената, на нейното Начало.

Като ДОКАЗАТЕЛСТВО за ролята на Словото (Мисълта) на Бога като първоизточник на всичко е въплъщението на Неговия единороден Син Христос в Исус от Лазарет - Израел., преди 2011 години.

Апостол Йоан свидетелства за това: „И словото стана плът и пребиваваше между нас...” [1], Новият Завет, Свето евангелие от Йоана, 1:14.

Примери за материализация смисъл („Слово”) в недалечното минало са Учителят Петър Дънов - Веипса Поино [2] и българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова [15], а в настоящето - духовно извисеният индиец Саи Баба [16] и [17].

Тези три факта са други ПРЕКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА в две насоки:

Фината настройка и функциониране на Вселената са КОСВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, че тя е създадена от Висш Разум. Вселената е започнала съществуването си в подредено от нейния Създател състояние и все още е високо организирана. Следователно, при положение, че Вселената е такава, каквато е, въпросът за Сътворението не може да бъде избягнат. Логично е да се приеме, че Вселената има неин Създател. Може никога да не се види Разума, който е създал Вселената, но достатъчно е да се огледа човек наоколо, за да разбере, че тя е разумно творение. Разумното творение предполага Разумен Творец - Създател.

В [19] са изследвани и класифицирани три „ЛИНИИ И А ДОКАЗАТЕЛСТВА'” които сочат към един Създател:

Съгласно [ 19] съвременни научни открития предлагат изобилие от „ УБЕДИТЕЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА”, че както Вселената, така и животът на земята са имали начало.

И така, интересни са въпросите кой или какво (следствие на какво) и как и защо се е причинило тяхното начало?

По-горе бяха изложени идентичните становища на РЕЛИГИЯТА в Библията и на ТЕОСОФСКАТА МИСЪЛ на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд.

Нека се съпоставят с твърденията на представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ в исторически план.

Мнозини не са склонни да приемат този факт за първичното, като предпочитат да вярват в „случайността” или в някакъв „сляп процес”, за който и представители на науката твърдят, че е създал нашата вселена и живота. Следователно ВЯРА в нещо невидимо ИМА НЕ САМО В РЕЛИГИЯТА, НО И В НАУКАТА. Защото „случайността” и „слепият процес” са абстрактни понятия и никой не ги е виждал:.

Що се отнася до СВЕТСКИТЕ НАУКИ, отново се срещат ПРОТИВОРЕЧИВИ ТВЪРДЕНИЯ.

През цялата история на човечеството са били предлагани много възгледи за произхода на Вселената, някои от които се посочват по-долу.

Платон е смятал, че вселената е направена от „предсъществуваща материя ”.

Аристотел е вярвал, че земята е център на една „ вечна вселена

Като разновидност на възгледа за вечната Вселена други древни космологии, като например (х)индуистката космология, са си представяли вселената като преминаваща през безкрайно повтарящи се цикли, подобни на ритъма в Природата (съгласно закона на периодичността), но с огромна продължителност - понякога от порядъка на трилиони години.

Много учени, за които е трудно да приемат идеята, че Вселената е била създадена от по-висш разум, твърдят, че тя се е създала „сама от нищото".

Логично ли е това?-Дори според атеистичния диалектически материализъм няма следствие без причина. Следователно нищо не може да се създаде „само от нищото", „от само себе си",.

Твърдението, че Вселената се е появила „случайно”, повдига много въпроси, без да дава отговор на пито един от тях.

Същото се отнася и за ХИПОТЕЗАТА ЗА „ ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ ”, относно разширяващата се физическа вселена. Относно формулирането и възприемането на тази хипотеза виж страница 150 от настоящата книга.

Представител на светските науки не е дал отговор на следните два логични . и интересни въпроса:

-От къде например са се появили суровините за него? Дори един „Голям взрив ” не може да направи „ нещо от нищо " и то „ случайно ”, от „ само себе си

Сериозен критически анализ на тази хипотеза е направен чрез факти и постановки в [46] от българския учен - физик Божидар Палюшев. Ще се отбележи само математическия и астрономическия аспекти:

Ето защо Нобеловият лауреат X. Алвен е нарекъл теорията на Големия взрив „ оскърбление на здравия смисъл ”.

Всички тези посочени в [46] факти и постановки наклоняват везните на Истината към идеята за Сътворението на света от Един Разумен Творец - Висш Космически Разум, наречен Бог. Основен аргумент на тази идея е, че степента на сложност и фин ред в биологическите организми не могат да бъдат обяснени по еволюционен път, както и това - как те биха могли да възникнат случайно предвид нищожно малката вероятност за протичане на такова събитие. В английския език тези две особености се означават като „ 1гге<дисИЯе сотр1ехИу ’’ („ нередуцираща се сложност ’’) и „ т1еШ§еп1 Бемуп ’’ („ интелигентно моделиране

ХИПОТЕЗАТА ЗА „ЕВОЛЮЦИЯТА" е много разпространена, но също е така слаба. Как може „нищо ” да еволюира в „нещо ”, без да се има предвид невероятните сложни форми на живот на Земята?

Тъй като сред учените има атеисти и теисти, нормално е при дискусия всеки от тях да защитава своите схващания.

Професор Ричард Докинс от Оксфордския Университет,, който в заглавие на своя книга отбелязва Бог като илюзия., е един от най-изтъкнатите ревностни защитници на еволюционната теория на Дарвин.

Но учени в САЩ приемат „ интелигентното моделиране ” като синоним на Сътворението.

Например проф. Уилиям Дембски, математик - специалист по теория на вероятностите от Американския Баптистки Университет в дискусия с участието на проф. Р. Докинс по четвърти канал на британската телевизия е изразил категорично мнението си, че от гледна точки на теорията на вероятностите еволюционният възглед е неприемлив [46].

А академик Божидар Палюшев отбелязва, че дори да се допусне, че много малко вероятното събитие „поява на живота" се дължи на известни природни закони, с тяхна помощ не може да се обясни по никакъв начин „защо” и „как” се е стигнало до това събитие - въпроси на които природните светски науки не могат да отговарят [5] и [6]. Използвайки езика на цифрите, Б. Палюшев добавя, че не можем да си изясним факта, че „ нередуциращата се сложност ’’ на процеса на „ поява на живот ’’ по еволюционен път изисква продължителност 10 на степен 80 пъти по-голяма от възрастта на самата вселена. „Животът дори на най-ниското ниво на едноклетъчните организми е толкова сложен, че вероятността те да се появят „ случайно ’’ е почти нула „ Може определено да се каже, че всички опити за обяснение на появата на сложните биологични системи, в които функционират едновременно много различни компоненти и в които всеки „елемент” е необходим за правилното и хармонично функциониране на „цялото” (единство и хармония в.разнообразието) са се провалили [46], с/и/л 90.

КРАЙ НА такива ОПИТИ ЗА ОБЯСНЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА „ПОЯВА НА ЖИВОТ" ознаменува ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВИДНИЯ ФРЕНСКИ УЧЕН ЛУЙ ПАСТЬбР, че ОТ НЕЖИВА МАТЕРИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪЗДАДЕ ЖИВА МАТЕРИЯ, коментирано и на друго място в настоящата книга.

Всички останали хипотези са също така крехки [ 14].

Следователно, логиката сочи, че е имало нещо първично, съществуващо. Сътворението и цикличността

ИНДУСКАТА РЕЛИГИЯ поставя в основап^а на Сътворението т. нар. „танц в огнен пръстен на Шива ” [8], с. 334, при който материята преминала от инертно състояние към пулсиране в космически ритъм на „ Шива ” - наименование на Бога в индийската религия (х)индуизъм. Този космически ритъм превърнал живота в един грандиозен цикличен процес на съзидание и унищожение, на раждане и смърт - символ на единството на съществуването и от него произтичат петте акта на Божественост: създаване, поддържане и разпадане на Вселената, скриване на Божествената природа и отдаването на истинското знание:. Реалното непрекъснато се мени, но промените са циклични.

Аналогии в СВЕТСКИТЕ НАУКИ са хипотезите „Големия взрив ” и „ Големия срие ".

Космически ритъм присъства и в свещения танц по двойки в окръжност (символ на цикличността и безкрайността) и лъчи (радиуси на окръжността), „снет" от Невидимия свят през 1938 и 1942 г. от Учителя Петър Дънов - Вейка йоипд, като КОСМИЧЕСКИ ТЕОСОФ. Танцът съдържа движения от Природата и се нарича "Паневритмия”, което в превод означава Висш Космически Ритъм. Текстът към прекрасните мелодии за включените танци на различни народи разкрива много точно важни елементи от практическата философия на живота на хората на Земята. Някои от тези елементи са посочени в различни раздели на книгата.. Това описание на Природата е междинния етап между красивия мит за „ танца на Шива ’’ и по-късно открития „ритъм на Вселената", защото космическия ритъм е неуловим за онзи, който не е просветлен.

Според (Х)ИНДУИЗМА във всичко има ритъм със синхронни движения, включително при неживата материя. Примери са посочени в [8].

Това е открито от видния холандски представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ механика, физика и математика Кристиян Хюйгенс през XVI! век. с махалата на два часовника [8]. С подобни примери се открива, че хаосът е синхронен, има детерминирано поведение, което позволява да се съставят математически модели, с каквито се описва и реда - твърдение на специалисти в тая област. Макар хаосът да е синхронен, поведението на една хаотична система никога не се повтаря, от което следва, че хаосът е детерминиран, но неопределим. И за да не звучи толкова парадоксално, нека се уточни: Хаосът е предсказуем в близък план поради детерминистичните закони, на които се подчинява, и непредсказуем в далечен план заради сложността на реалното. Пояснения са дадени в следващите абзаци.

Реалното е неизразимо, защото онова, което не може да се види и опише, е недостижимо за точни термини в същността си. Такъв е случая със Създателя..

Принципът на неопределеността, Теоремите за непълнота и Теорията на хаоса, приети в СВЕТСКИТЕ НАУКИ са доказали, че реалното (Божественото) е недостижимо в същността си. Този въпрос е разгледан в [8}. Нека се поясни само следното.

Според „Принципа на неопределеността” не може да се предскаже точно поведението на една микрочастица, макар и да се знае, че то е детерминирано.

Съгласно „ Теоремите за непълнота” съществуват верни твърдения, които не могат да се докажат с една математическа система:.

Аналогично па принципа на неопределеността „ Теорията на хаотичните системи” посочва, че сложността на реалността е такава, че не е възможно да се предвиди точно бъдещата промяна на Вселената, макар да се знае, че тази промяна е детерминирана. Защото има недостатъчна предсказуемост, която препраща към неопределеност и непълнота. Винаги ще има някаква мистерия на края на Вселената:.

И това неточно предсказване произтича от ограниченото познание на човека. А в крайна сметка Вселената е една голяма загадка, неизразима в своята цялост поради съвършенството на замисъла й от Създателя й - „ Висшият Разум

Този въпрос е третиран също от гледна точка на РЕЛИГИЯТА в Библията, респективно на ТЕОСОФИЯТА в лекциите и беседите на Учителя Петър'Дънов - Вет$а Ооипо.

Съществуват лични становища на някои представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ в зависимост от това дали ученият е теист или атеист. И това е така, защото научният подход за изследване е ограничен само върху видими материални обекти и субекти. А „ Бог не присъства по един материален начин ’’ [2]. Той е невидим и физически недостижим, но реален.

В съвременната епоха, следваща Коперник, Галилей и Нютон, всеобщата вяра се е обърнала към идеята за „безкрайна по възраст и размери вселена”, т.е. без начало и без край по вре^чме и размери.

По-късно, от средата на XIX век нататък, тази вяра е поставена под нарастващ натиск, до степен, че вече напълно е изгубила доминиращата си позиция.

По това време Рудолф Клаузиус е формулирал Закона за запазване на енергията: тя не се създава, пито унищожава, а само се преобразува от един вид в друг:.

След това е предложил понятието ентропия 8 (физическа величина, която характеризира преминаването на всички видове енергия в топлинна и равномерното разпределение на последната между всички тела на природата ), вярвайки, че тя също е константа (постоянна величина).

Ако Вселената е вечна, би следвало и енергията и ентропията да са вечни. Мно-гобройни опити показали чрез убедителни факти, че ентропията не е константа, а непрекъснато нараства, т.е. изменението на ентропията на Вселената е винаги положителна.

Така в 1961 г. Клаузиус формулирал Втория закон на термодинамиката:

От Втория закон на термодинамиката произтичат три важни следствия:

Клаузиус е показал, че ВСЕЛЕНАТА ИМА НАЧАЛО - доказателство от СВЕТСКА НАУКА за Библейското и Теософско твърдения за „Началото”, за Сътворението.

Ето защо мнозинството от съвременните учени вярват в „Началото”.

Червеното отместване на светлината от далечни галактики, космическият микровълнов фон и термодинамиката са довели учените до формулирането на ХИПОТЕЗАТА за т. нар. модел на „ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ” на свръхсгъстена (свръхкондензира-на) материя в точка (топче).

Хипотезата за Големия взрив обяснява днешната конфигурация на Вселената съгласно Закона за гравитацията на Нютон и не противоречи на Теориите на относителността на Айнщайн, тъй като пространство и време са двете страни на една и съща монета, т.е. пространството се появява с Големия взрив, а времето - с пространството. Винаги времето започва да се отчита от момента на появяване на дадено явление или започване на някакъв процес.

Счита се, че цялата Вселена е била събрана в една безкрайно малка точка с безкрайна плътност, която след внезапна мощна експлозия, по-точно внезапно мощно разширение поставя началото на материята, пространството, времето и законите на Вселената.

Друго обяснение на Големия взрив е енергийно изригване съгласно прословутата формула на Айнщайн Е = Ат с² (1)

Ио най-деликатният момент в цялата теория е трудния отговор на възловия въпрос: Какво е предизвикало или от кого и защо е предизвикан Големия взрив), защото логиката сочи и дори в диалектическия материализъм се счита, че няма следствие без причина.

И Д-р Джон Ленокс изтъква в [6]: „Веднага трябва да се каже, че не всички учени са убедени, че моделът на „Големия взрив” е коректен. Има например трудности, създадени от възможни алтернативни интерпретации на т. нар. червеното отместване и от скорошни открития, сочещи, че разширението на Вселената изглежда се ускорява - обстоятелство, повдигащо въпроса за съществуването на неизвестна досега сила, действаща обратно на гравитацията” - предположение на Айнщайн.

Носителят на Нобелова награда за физика през 1979 г. Стивън Уайнбърг признава чисто предполагаемия характер на теорията за „големия взрив” в своята книга „Първите три минути”, цитирана в [5] от немския проф. Д-р инж. Вернер Гит. Той признава, че „читателят може да почувства доловими нотки на „научна самонадеяност”, че съществува една голяма неопределеност, която е надвиснала като тъмен облак над модела на „големия взрив.”

Разглеждайки аксиомите на еволюционното учение, Вернер Гит отбелязва: ...за възникването на материята и енергията няма природонаучно обяснение.

Експериментите в Европейския Център за Ядрени Изследвания в Швейцария продължават относно хипотезата за „ Големия взрив Ускорени електрони са увеличили своята маса 40 000 пъти [8].

Но ПО-ИНТЕРЕСЕН Е ОТГОВОРА НА ВЪПРОСА ОТ КАКВО ИЛИ ОТ КОГО И ЗАЩО Е ПРЕДИЗВИКАН САМИЯ ВЗРИВ?

И така, основният въпрос, чийто отговор разделя философите на два големи лагера, поставя ги на два полюса, е проницателната забележка - въпрос на Фридрих Енгелс: „БОГ ЛИ Е СЪЗДАЛ СВЕТА (СВЕТЪТ ИМА НАЧАЛО), ИЛИ СВЕТЪТ СЪЩЕСТВУВА ВЕЧНО?”

На единия полюс са онези, които твърдят, че духът е първичен спрямо природата и следователно в крайна сметка приемат някакъв вид сътворение на света, образуват „лагера на идеализма” (религия., теософия и някои учени).

Известният английски физик Стефан Хокинг има подобно виждане: „Много хора не харесват идеята, че времето има начало, вероятно защото това има прив-кус на божествена намеса” [42].

Времето започва да тече и да се измерва от даден момент на започване или начало на даден процес.

Ние - хората сме свидетели на процеси, събития и явления, за които има начало и край..

В своя книга [4а] физикът Божидар Палюшев споменава, че „началото и краят на времето се оказват понятия,, които не могат да се дефинират в Общата Теория на Относителността (ОТО) Въпреки строгия характер на получени от разсъждения на С. Хокинг и Р. Перноуз резултати, те нищо не ни говорят по въпроса за характера на началото на времето. Нещо повече, те само усилват още повече впечатлението ни за съществуването на някакъв начален момент I = 0, когато не само времето, но и самото пространство заедно с материята в него се появяват чрез необичайния за представите ни Голям взрив, съответстващ на религиозните представи за Сътворението.

През времето, когато е живял християнският светец Свети Августин, богословите, като представители на РЕЛИГИЯТА, са задавали често логичния въпрос: „ Какво е вършил Бог до момента на Сътворението на света? По онова време е доминирала представата за времето като вечно съществуващо, т.е. времето се е отчитало и преди Сътворението на Вселената. Без да познава светската ОТО, по пътя на откровенията (т.е. по теософски път), Свети Августин стига до извода, че времето е сътворено от Бога съвместно и едновременно със Сътворението на света, като издига идеята, че Бог съществува (като Личност) извън пространството и времето, които са също Негово творение - твърдение, което се констатира и при разглеждане на свойствата на торсионните полета (стр. 44-50). Или времето започва да се отчита от Сътворението на света и човека.

Интересен е и следния факт. Във връзка с взаимоотношенията между пространство-времето и формите на материята, според представителя на СВЕТСКАТА НАУКА, руския философ М.Д. Ахундов, може да се говори за „извънпространствени и извънвремеви форми на съществуване на материята”.

А друг руски учен В. С. Барашснков уточнява, че „това е новата информационно енергийна форма на материята ” [4а], стр. 262.

Като се има предвид ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА на Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд за трансформиране на четирите философски категории мисъл -светлина - енергия - материя, може да се заключи логически, че за невидимия като „ непристъпна светлина ” Бог като Личност може да се говори като за мисловно - информационно - енергийна субстанция, която е извънпространствена и извънвремева форма на съществуване на материята, до какъвто извод се стигна и при разглеждане на свойствата на торсионните полета (виж страници 44-50).

Изложените току що три становища са още един пример на взаимно обусла-вяне и потвърждение на тези на религията, теософията и светската наука, за единство на трите източника на познание.

От друга страна Бог съществува във втората си форма като Свети Дух в пространството, което е в съответствие с РЕЛИГИОЗНИТЕ, ТЕОСОФСКИТЕ И НАУЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ съгласно светската теория на торсионните полета.

Но има и закон за периодичност на процеси и явления (сезонни) и времето е мерна единица и за периодичност или цикличност.

А за света и Вселената в крайна сметка има и вечност, която може да се приеме с вяра и размисъл, защото животът на съвременните хора за сега е ограничен, нормално до 120 години [2] и те нямат възможност на проверят практически вечността.

Понеже Бог е вечен, съвършен и безкраен, би могло да се счита, че всичко, което Той създава е вечно, съвършено и безкрайно.

Съгласно БИБЛИЯТА Вселената (Природата) е създадена за човека, който е предвиден да има живот вечен, когато ползва „ дървото на живота ”. Следователно, ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА СА ПЛАНИРАНИ ВЕЧНИ.

Грехопадението на човека проваля Божия план за реализация на съвършен човек по образ и подобие на Бога и Той го оставя на свобода да се коригира, да се издигне духовно в трудности, страдания и изпитания [ 1 ].

На другия полюс хора като сър Артър Едингтън (1882-1944) и сър Джон Мадокс (бивш редактор на престижното седмично научно списание „Иа1иге") намират идеята за начало отбл ъскваща.

Тези хора „разглеждат природата (материята) като първично ", принадлежат към различните школи, отнасящи се към „лагера на материализма " [43] .

I - 2.4.1.1. Логично разсъждение за истинно единно познание.

От всичко четено задържайте в себе си само онова, което е вярно с оригинала.

Логиката не дава доказателство, но ни дава насочващи идеи. Тя дава възможност за обяснение и потвърждение при търсене на истината в твърденията на една логическа система.

В такова търсене на истината се използват два основни аргумента:

Между учените съществува противоречиви мнения, защото се опитват да да-дат обяснение за началото на вселената на база на данните, с които разполагат днес. Учените са създали теореми на непълнота и открили принцип на неопределеността.

Едни считат, „нашата вселена не е имала начало”, т.е. тя е вечна.

Други приемат, че „ вселената е имала начало без причина ”

Трети са съгласни, че „ нашата вселена е имала начало, но преди това начало е съществувало:

Каквито и термини да бъдат използвани, повечето учени предполагат, че това начало е било причинено от съществуването на „нещо вечно” (торсионното поле) или „някой вечен” творец (Бог).

Идеята за „причинния аргумент” се корени във факта, че всички процеси, явления и събития имат причина, а техните следствия стават причина за други процеси, явления и събития в една безкрайна причинно-следствено верига като „ ефекта на доминото

Ако се тръгне по причинно-следствената верига назад, трябва да се стигне до изходна или отправна точка, първопричина.

В крайна сметка, в своите проучвания., изследване и анализ авторът е стигнал до две отправни точки:

Коя от тези две отправни точки изглежда по-разумна?

За „вечна вселена” няма доказателства, а само предположение (хипотеза) и вяра, защото не е логично Вселената и Човека да се създадат „ от само себе си ” .

За „някой вечен Създател или Творец" има поне ДВЕ ТЕЗИ или ТВЪРДЕНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ВТОРАТА ОТПРАВНА ТОЧКА:

Трудно е да се защити теза, че от първичен хаос може да се стигне до фин порядък с такива константи и точно действащ закон за гравитацията „ от само себе си ” без намесата на нещо разумно — разумен Творец. ПРЕЦИЗНОТО ТВОРЕНИЕ ПРЕДПОЛАГА ИЗКУСЕН ТВОРЕЦ.

За такъв аргумент за намерение би могло да се говори, че е присъщ само на интелект, независимо дали се назовава Вселенски (Космически) Висш Разум или Бог. При един вечен Космически Висш Разум без начало и без край причинно-следствената верига е безкрайна, няма нито първа, пито последна причина след зададения в Началото фин ред и настройка - Сътворение на Твореца.

Такава информация за Сътворение, което препраща към Творец или Създател, наричан Първопричина, има в БИБЛИЯТА, на която може да се вярва, защото нейни предсказания са се сбъднали.

Би било по-полезноДА СЕ ТЪРСИ ТОВА, КОЕТО ОБЕДИНЯВА, ВМЕСТО ОНОВА, КОЕТО РАЗЕДИНЯВА, и което е най-важно да се търсят допирните точки, т.е. единение между религия, теософия и светски науки, което е цел в предлаганата книга.

В днешно време има забележително съгласие за това, че Вселената е имала начало. Колкото повече опознаваме нашата Вселена, нейната разбираемост и фина настройка, толкова повече убеждението, че има Бог - Творец, който е планирал Вселената с определена цел (аргумент за намерение), печели достоверност като най-доброто обяснение за нашето съществуване.

По тази причина Алън Сандидж, широко признат като един от бащи ■ те на съвременната астрономия и носител на наградата Крафуурд, еквивалент на Нобеловата награда в областта на астрономията, казва: „За мен е много по-невероятно такъв порядък да дойде от хаоса. Трябва да има някакъв организиран принцип. За мен Бог е мистерия (непълно разгадана тайна), но той е обяснението за чудото на съществуването -защото има нещо, а не нищо” [44].

Като мистерия Бог е „нищото ” [2], но Неговото проявление като съществуващ принципен фин порядък на Вселената е „нещо, а не нищо” [44] и то „всичкото” [2].

Ето още един пример на ЕДИННО СТАНОВИЩЕ ИЛИ ВЪЗГЛЕД на РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и виден представител на СВЕТСКА НАУКА.

Въз основа на БИБЛИЯТА, за разлика от вярата за вечна Вселена (на Аристотел) от „предсъществуваща материя” (на Платон), ранните християни, като представители на РЕЛИГИЯТА са поддържали възгледа, че Бог е създал Вселена от нищото (ех пИШо - екс нихило), което не се вижда и затова не се познава. Ето защо в [1 ], Новият Завет, Посланието към Евреите, 11:3 се казва: „ С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща”.

Този възглед е бил формулиран от водещи мислители като Августин и Ириней и е доминирал на интелектуалната сцена в продължение на много векове [5].

За „нищото” (Бог като Слово, мисъл, Свети Дух - най-разредената материя, съществуваща навсякъде) е говорил Учителят Петър Дънов - Вешаа Ооипд като ТЕОСОФСКО ВИЖДАНЕ [2].

„Нищото” се среща катд синоним на съществуващото навсякъде торсионно поле, чиято теория е използвана в изследванията на българския физик академик Божидар Палюшев като представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ [4] . Последният обяснява с математически апарат локалното и глобално управление на Вселената (Природата) от Бога като неин Творец [4а], стр. 510 - виж по-долу, на стр. 156-157.

Ето защо би могло да се каже, че този възглед за „нищото ”, което едновременно е и „всичко”, е едно ЕДИННО СТАНОВИЩЕ на РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКИ НАУКИ.

БИБЛИЯТА съдържа елементи на най-висшата (Божествената) наука. Тя не се счита за научна книга от гледна точка на светските критерии, но се оказва, че е в съгласие с факти на светски науки. И това е така, защото Библията представя невидимата и непознатата за всеки необятна Божествена наука, която се разкрива постепенно на избрани от Невидимия Разумен свят хора в различни светски науки.

Според пророка Исая Бог притежава огромни знание и динамична енергия и с нея е причинил възникването на материалната Вселена. Затова Бог е назован Най-Великият Учен [19].

Библейското повествование за Сътворението заслужава дълбоко уважение и ще преживее вековете, защото се вижда и в ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА на Учителя Петър Дънов — Ветза Иоипд (1864-1944) за двупосочната трансформация на четирите философски категории: мисъл — светлина - енергия — материя.

Тази формулировка има теоретични и експериментални потвърждения на СЪВРЕМЕННАТА СВЕТСКА НАУКА И ТЕХНИКА :

— Прекланящият се пред този Учител Айнщайн през 1905 г. е дал връзката между двете категории енергия и материя с прословутата си формула (1): Е = Ат с²;

Според учени такива термоядрени реакции протичат на нашето Слънце:, което милиарди години ни свети и топли. Счита се, че всяка секунда Слънцето превръща около 564 милиона тона водород в 560 милиона тона хелий, а около 4 милиона тона водород се превръща в слънчева енергия, малка част от която достига до Земята и поддържа живота на нашата планета [ 19];

Сътворението на материалната Вселена от мисловната енергия на Създателя се доказва в по-ограничен мащаб с т. нар. ускорители на елементарни частици, които се сблъскват с невероятно висока скорост, образувайки от тяхната енергия материя.

По повод на подобни експерименти носителят на Нобелова награда по физика Карло Рубла обяснява: „Ние повтаряме едно от чудесата на вселената - превръщането на енергията в материя” [19].

В наше време световен екип от учени извършват мащабен експеримент с мощен ускорител в Швейцария с цел да проверят хипотезата за „ Големия взрив " при създаване на материалната вселена. Много интересен ще бъде резултатът от този грандиозен експеримент,.

Не е изключено, обаче, да се предположи, че нещо като „Голям взрив” е бил причинен от мисловната енергия („ Словото ”) на Бога.

Като потвърждение на подобно предположение би могло да се приеме факта, че Учителят Петър Дънов — Ветза Бонпб, който е притежавал Божествени способности, разбира се в малък мащаб, е преместил скален блок от около 2 м³ е мисловна енергия и натиск с един пръст при оформянето на извора,, Ръцете ” („ които дават ’’) на източния бряг на „ Рибното езеро ” — едно от Седемте Рилски езера., където през август се събират на лятна учебна духовна школа негови последователи.

От друга страна в средата на XX век, например Голд, Бонди, Хойл и Нарликар представят серии от теории за стационарния космос, в които се застъпва възгледът, че вселената винаги е съществувала, а материята се създава непрекъснато, за да се поддържа плътността на разширяващата се Вселена. Скоростта на създаване на нужната материя е невероятно малка - „един атом на кубически метър за 10 милиарда години!” [5].

Това означава!, че „няма истинска възможност тази теория да бъде проверена чрез наблюдения ” в рамките на нормалните измерения на времето от жителите на планетата Земя. А Бог непрекъснато свидетелства за своето управление на създадената от Него Вселена - локално и глобално с Природните явления и чрез фината настройка на Вселената. Това го обясняват (ако не може да се счита, че го доказват) българският физик академик Божидар Палюшев [4а] и английския професор Д-р Джон Ленокс [6], и двамата преподаватели по философия на науката съответно в Лондон и Оксфорд.

Според академик Палюшев, „ от гледна точка на типологични съображения могат да се изведат някои конкретни частни диференциални уравнения, описващи възможния вид на космологичния член в уравненията па Айнщайн от общата теория на относителността (ОТО). Но този космологичен член не се разглежда като константа, а като функция на мястото в пространство-времето и на метриката му. Полученият по този начин вид на космологичния член може да се използва за получаване на различни класове решения на уравнения на Айнщайн в ОТО за глобално или местно управление на природните явления. Това съответства на влиянието на т. нар. в математиката начални и крайни условия за решение науравнения. Едно такова уравнение (37) Божидар Палюшев е посочил в [4а], стр. 510, в което космологичният член се разглежда като функция на мястото „х” и на метриката „у” на пространството от вида ламбда 2 (х, у). В посоченото уравнение (37) фигурира и тензорен оператор С, чиято форма се определя също от топологичните особености на пространството. Според физика Палюшев уравнение (3 7) показва в явен вид свободата на Твореца да изменя по свое желание вида на космологичния член 2 (х, у), с което Той (Бог) може да управлява глобално и локално Собственото Си Творение - Вселената и Природните явления. В опит за критика към българския физик, негов колега е споменал, че „уравнение (37) му напомняло уравнението 'на Уилър — Де Уит от космологията" [4а], стр. 511.

Б. Палюшев разкрива възможността за влияние върху глобалната и локална физическа структура на материалната вселена чрез ефективна промяна в структурата на физическия вакуум, посредством влиянието на информационното торсионно поле (виж за невероятните свойства на торсионните полета на стр. 44-50) и което се описва с влиянието върху космологичния член в уравнения от общата теория на относителността на Айнщайн.

Според Б. Палюшев добавянето на космологичния член е всъщност е най-го-лямото достижение на Айнщайн, предугадил десетилетия напред появата на новата линия (направление) в научното познание, която представлява най-радикалната промяна в историята му, надхвърляща мащаба на промяната на възгледите ни, произтичащи от самите теории на относителността.

Въпросното влияние върху космологичния член е описано с помощта на уравнение (37), „изведено в рамките на осем аксиоми на коригирания вариант на теорията на торсионните полета” [4а]. Най-важният извод от този вариант, описан в [4а] е, че торсионното взаимодействие е израз на специфична форма на физичното поле, което пренася информация от особен тип без осезателното присъствие на измерима в опита енергия. Това уравнение разкрива фактически една реална възможност Творецът да въздейства върху физическия свят посредством Словото Си (информационен торсионен сигнал), т.е. посредством информацията, заложена от Него в торсионното поле, което ние не познаваме по принцип.

Оказва се, че в коригирания вариант на теорията на торсионните полета нес-тационарността на вселената се свежда не само до нейното динамично разширение, но също така и до възможността тя да променя радикално своята структура чрез взаимодействието от страна на външен за нея фактор - Словото на Бога като торсионен сигнал. Това е едно НАУЧНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ па казаното в БИБЛИЯТА, Новият Завет, Светото Евангелие от Йоан, 1:1-3: „В началото бе Словото; ... Бог е източникът на информационния торсионен сигнал, с който Той може да управлява, да видоизменя Творението Си. Човешкият разум обаче не е в състояние да разкрие смисъла на информацията, заложена в торсионното поле което Бог създава чрез Словото Си, нито да разкрие как тази информация влияе върху Творението чрез видоизменението на космологичния член от уравнение (37) в [4а]. И това е така, защото за да получи някакво точно решение на това уравнение, човек трябва да познава граничните (начални и крайни) условия, които се определят всъщност от Самия Творец чрез Словото на Бога. По този начин реалната „ Вселена " придобива вида на „ интелигентно моделиране ”, която се пише с главна буква „ В ”.

„Някои учени твърдят, че ние не бива да търсим причина за началото на Вселената, тъй като такава (т.е. причина) няма”. Но дори и атеистичният диалектически материализъм е приел, че няма следствие без причина. Тяхното твърдение се основава на възгледа, че „тъй като всяка верига от разсъждения трябва да започне отнякъде, бихме могли и да започнем със съществуването на вселената”. Но този възглед или мироглед е разновидност на току що (по-горе) споменатата теория за стационарния космос, за която бе пояснено, че не може да бъде проверена чрез наблюдения - основен метод на изледване, използван от светската наука.

А цитираният (в [6]) (от Д-р Джон Ленокс) Е. Тритън [80] пише: „Нашата вселена е просто едно от нещата, които от време на време се случват”.

Към оценката на Д-р Ленокс, че такова твърдение не звучи достатъчно научно, може да се добави следното: Според диалектическия материализъм „случайност е това, което може да се случи, но може и да не се случи”, т.е. това е вероятност, която съгласно едноименната теория (на вероятностите) в математиката заема стойности между 0 и I (нула и единица) Р{<} = 0 -:- 1 или между нула и 100%. Следователно, наличието на елемента случайност, респективно вероятност, е самоопровер-жение на този възглед, противоречаща сама на себе си идея., защото няма никакво детерминиране (определение, гаранция) за твърдения, свързани със случайност. Д-р Джон Ленокс и философът Кийт Уорд намират също за твърде странно „ да мислим, че има причина за всичко, освен за това най-важно от всички неща — съществуването на самата Вселена. ”

А по повод на възгледа на Питър Аткинс за самоорганизация на времепрос-транството във Вселената Д-р Ленокс обяснява: Аткинс не приема хипотезата за Бог като причина — като Творец на Вселената. Аткинс нарича самоорганизацията на времепространството „космически връзки за обувки”, като я свързва с противоречащата сама на себе си идея за човек, който се опитва да се изправи, като се дърпа за връзките на обувките си.

И относно тази хипотеза на Питър Аткинс философът Кийт Уорд от Оксфорд заключва: „ Между хипотезата за Бог и хипотезата за „ космически връзки за обувки ” няма конкуренция. ... - които се опитват да се издърпат за връзките на обувките си, са завинаги обречени на неуспех ”

„Нито вселените, нито сладкишът на леля Матилда се самосъздават или обясняват”.

„Науката не може да отговори на въпроса защо има Вселена”.

На този въпрос може да отговори най-добре нейният Създател. И този отговор е даден чрез Библията, Старият завет, първата книга на Мойсей „Битие”, глава 1 и 2.

Според Д-р Джон Ленокс има твърдения, на които можем само да се чудим. Например, че „теорията или законите извикват нещо в съществуване”. Законите, които ние откриваме, сами по себе си не могат да предизвикат нищо. В света, в който аз живея, простият аритметичен закон, че 1+1 = 2, сам по себе си никога не е сътворил нещо и със сигурност никога не е добавил пари в банковата ми сметка. Ако аз сам никога не внеса пари в банката (причината за да има пари в банковата сметка) и просто оставя законите на аритметиката да произведат пари в сметката ми, ще си остана банкрутирал до края на живота си (следствието - няма пари в банковата сметка).

Има известна ирония в някои исторически факти по отношение иа мирогледа на хората за развитието иа светската наука [6]:

Нека се спомене още веднъж:, че НЯКОИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ ИЗРАЗЯВАТ НЕ САМО НАУЧНИ, А И ЛИЧНИ УБЕЖДЕНИЯ И СВЕТОГЛЕД, КОИТО ПРОТИВОРЕЧАТ НА ДРУГИ ТАКИВА.

Например в някои светски науки има противоречиви твърдения, поради факта, че познанието е ограничено.

Може би затова Д-р Джон Ленокс казва, че „науката винаги е до известна степен приблизителна” [6], с.28.

Но Учителят Петър Дънов - Вешяа Поило е казал, че „в противоречията се крие нещо велико”.

С противоречията ограниченото познание непрекъснато се коригира, попълва, тъй като то се придобива с много труд и пот в сравнение с неограниченото знание на Божествената наука, респективно иа Бога.

За тази противоречивост на светски науки любознателният читател може да прочете например в книгите „Творил ли е Бог е еволюция?” с дълбока аргументация на професор Д-р инж. Вернер Гит от Г"рмания [5] и „Погребала ли е науката Бога?” на професор Д-р по философия от Оксфордския университет Джон Ленокс [6], където има „ критичен анализ на съвременни мисловни схеми ” иа твърдения на светска наука и теология,, натурализъм (сроден с материализма) и теизъм.

Тук само ще се спомене отново, че отговорът на тези въпроси - заглавия на интересни книги е „не”.

В ранните времена на съвременната наука учени като немския астроном Ке-плер (1571-1630), английските физици Нютон (1642-1727) и Максуел (1831-1879) са вярвали в разумния Бог - Творец, чийто замисъл е Космосът (Вселената).

В някои нови направления на съвременните науки тази вяра на учени е вече като убеденост [4] и [ 12], защото има факти (процеси, явления и събития), които говорят за съществуването на Твореца.

I - 2.4.1.2.1. Някои факти в подкрепа на Християнските религиозни и теософски твърдения за Сътворението.

Божественият Разум е единствената реалност

Според професор Д-р Джон Ленокс свидетелства за планиране на Вселената са : фината настройка и рационалната разбираемост на Вселената [6], с.54.

Основна теза, около която е съставена книгата на Ккопйа Вугпе „Тайната ” [3] е изключителната роля и неограничените възможности и сила на мисълта за живота на човека. Според авторката и цитираните личности в [3] „човекът може да твори своя живот, своята вселена

Действително няма граници на човешкия потенциал. Използването на този потенциал зависи от степента на познаване и упражняване на човешката сила, мощ и енергия., респективно от нивото на мислене на човека.

В11оп(1а Вугпе пояснява в [3]: Някои от най-великите учители и Божествени превъплъщения описаха Вселената по същия начин както Иг. На^еПп, казвайки, че всичко това съществува в Единственото Божествено Универсално (Световно/Всемирно/Все-общо) Съзнание, което е навсякъде. То съществува във всичко.

Тази характеристика съвпада напълно със Светия Божи Дух (религиозно и теософско понятие) и торсионното поле (научно понятие) като мисловно-информационно - енергийна субстанция. Божественото Съзнай ие/Дух/Разум е всичкия ум, всичката мъдрост, и всичкото съвършенство и то е във всичко и навсякъде по същото време. Щом Божественото съзнание е във всичко и навсякъде, тогава то е и във Вас! Това означава, че всяка възможност вече съществува.

Всяко знание, всички открития и всички изобретения на бъдещето съществуват в Божественото Съзнание като възможности, които чакат човешкия ум да ги получи.

Всяко създание и изобретение в историята е било също взето от Божественото Съзнание, независимо дали личността е съзнавало това или не (математикът Лаплас). И така Висшето Божествено Съзнание/Дух държи тази възможност. Всичко, което вие трябва да направите е да държите вашето съзнание върху крайния резултат и да си представите задоволяване на нуждата, и вие ще я повикате в съществуване. Като молите, чувствате и вярвате, вие ще получите. Има неограничен запас от идеи, чакащи вие да ги поискате и да ги получите, „да почукате и да ви се отвори”, както е казано в Свещеното Писание. Вие държите всичко във вашето съзнание.

1 - 2.4.1.3. ОБОБЩЕНИЕ за схващанията на религия, теософия и светски науки за Сътворението.

Учителят Петър Дънов - Венка Бойно счита, че човекът от шестата раса, който ще се доближи до създадения от Бога първоначален човешки образ и Негово подобие, ще може да материализира с мисълта си храна, например ябълка. Споменатият и на други места Учител [2], психотропната ясновидка Слава Севрюкова [15] и индийската духовна личност - чудо Сай Баба [ 16] и [ 17] - какви по-добри логични доказателства за Божествени способности у човека за дематериализация и материализация!

Щом човекът е неговото ограничено познание има способността да твори, да материализира желанията си чрез своята мисъл, защо Бог чрез Мисълта, с неограничените способности на Неговия Разум - „Словото”, да не е сътворил света и човека?

Едни други много интересни мисли на философа Латех АгВшг Кау са цитирани в [3] и могат да се приемат като потвърждение на току-що изложената теза:

Вие отивате при един КВАНТОВ ФИЗИК и казвате: „Какво сътвори света?” И той или тя ще каже, „Енергия.” Добре, опишете енергията. „ОК, тя не може никога да се създава или унищожава, тя винаги е била, е и ще бъде всичко, което някога е съществувало, винаги съществува, тя се движи във форма и преминава от форма във форма.” Това е известния в науката класически „закон за запазване на енергията”, който в по-новите дисциплини се нарича „закон за запазване на информацията” или би могло да се назове по-обобщено закон за запазване на информационната енергия.

Вие отивате при ТЕОЛОГ и му задавате въпроса, „Какво създаде Вселената?” И той или тя ще каже, „Бог.” ОК, опишете Бог. „Той винаги е бил, е и ще бъде, никога не може да бъде създаден или унищожен, всичко това което някога е било, винаги ще бъде, винаги се движи във форма и преминава от форма във форма.” Вие виждате, това е същото описание, само с различна терминология.

Аналогичен ще бъде отговора и на ТЕОСОФ. Може да се приеме, че в това описание прозира и обяснението на прераждането и безсмъртието на човека, което може да бъде разгледано като промяна на състоянието му - тема, засегната в беседите и лекциите на Учителя Петър Дънов - Вейка Воипд.

И ФИЛОСОФЪТ Л.А. Кау заключава в [3]; Вие сте едно „духовно същество”! Вие сте едно енергийно поле, действащо в едно по-голямо енергийно поле.

И така:, според Кау „дух” и „енергийно поле” са синоними, както и за физика с религиозни убеждения Божидар Палюшев [4] Бог (по-точно третата му форма на съществуване — Светият Дух) и „торсионното поле” са синоними.

„Как всичко това (какво) ви прави духовно същество?” - задава този въпрос АВТОРКАТА на [3] К11<)ш1а Вугпе и отговаря. За мен отговорът на този въпрос е една от иай-великолепните части на ученията за ТАЙНАТА. Вие сте енергия и енергията не може да се създава или унищожава. Енергията сменя само своята форма, „ черупката”, физическото тяло при прераждане. И това означава Вие! (отнася се и за Вас). Истинската ваша същност, чистата ваша енергия винаги е била и винаги ще бъде. Вие никога не можете да не бъдете. Вие сте вътрешна енергия (енергийна субстанция).

От трите абзаца по-горе, преди последния, се вижда взаимното потвърждение и доказателство за триединно познание на база религия, теософия и наука, защото „ изворът е един " [2], непресъхващият извор, „ изворът, който всякога ни е поил ” [2] — Бог. Разглеждането на човека и Бог като енергийни полета е своеобразно потвърждение на религиозната теза от БИБЛИЯТА, че Бог е сътворил човека „ по свой образ и подобие Към този първоначален образ и подобие трябва да се стреми всеки човек по пътя си към съвършенство - план и воля на Бога, защото „ в изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа” [63].

И такси, от физиката и космологията ни се разкрива, че Вселената е прецизно настроена за осигуряване на живот на хората и рационално (чрез разума) разбираема, което навежда мнозина на мисълта, че тя. е била планирана за нас - хората, т.е. нашето съществуване явно е било предвидено.

Биологията потвърждава това впечатление и то поразително, защото тя ни разкрива един свят, който навсякъде е белязан от интелигентен план [6].

Дори „ водещият война срещу Бога в името на науката ” [6] Ричард Докинс, професор от Оксфорд, дефинира биологията като „ изследване на сложни неща, които създават впечатлението, че са целенасочено конструирани ” [45].

Професор Д-р Джон Ленокс, също от Оксфорд, пише:

„През всички времена - от великите мислители на древния свят като Аристотел и Платон до съвременните биолози - живият (биологичният) свят е бил ненресекващ източник на изумление от творческото умение на Разума, който управлява Вселената.

Свидетелствата за планиране се виждат в поразителния инстинкт за връщане у дома на гълъбите, ехолокаторната система на прилепа, системата за контрол на кръвното налягане в мозъка на жирафа. Списъкът може да се продължи безкрайно, тъй като живият (биологичният) свят е пълен с невъобразимо сложни механизми, от които най-съвършен е имунната система на човека. Но последните постижения на клетъчната и молекулярната биология ни дават дори още по-силни свидетелства за дизайн.”

И Учителят Петър Дънов - Всшзй Поило [2] и президентът на Националната академия на науките на САЩ Брус Албъртс [46] говорят за хитроумна система на клетката - едно единно твърдение на теософията (религията) и светската наука биология. „Съществуването на такива превъзходно конструирани, невероятно миниатюрни молекулни машини представлява силно свидетелство за наличието на планиращ интелект, чието откриване е крайно интересен научен въпрос”.

Информатиката е една по-нова научна дисциплина, която ни говори и то много убедително в същата посока.

Според Д-р Джон Ленокс информацията като фундаментална величина пи води до едно забележително съвпадение между науката и религията - „някои по-дълбоки идеи, изразени на простия език на разказа за Сътворението” в първата книга на Мойсей „Битие” от Стария Завет на Библията [1].

Аналогията, която се прави на човешкия мозък с компютъра, който в своята функция включва хардуер и софтуер помага за пояснение на дълбоката същност на битието, на Вселената. Нейният състав е хардуерът, а законите или програмата, по които тя се управлява, са софтуерът .

В случая Бог е програмистът (софтуеристът), Бог управлява Вселената. Затова може да се назове „Най-великият програмист”

И академик Божидар Палюшев обяснява в [4а], стр.' 510, математически как става това — чрез т. нар. космологичен член в математическо уравнение от ОТО, който определя началните и/или крайни условия за неговото решение.

Всички твърдения на БИБЛИЯТА и ТЕОСОФИЯТА както и последвали открития на СВЕТСКИ НАУКИ за произхода и управлението на Вселената и живота на хората, посочени в предлаганата книга, гравитират около казаното в началото на предисловието, че неограниченото знание се разкрива частично и постепенно като познание, което се заключава в изучаване на взаимната връзка и трансформация на четирите основни философски категории: мисъл - светлина - енергия - материя, които е посочил КОСМИЧЕСКИЯТ ТЕОСОФ - Учителят Петър Дънов - Ве1п$а Пойно. „ В Началото " е „ Словото ” - Мисълта па Висшия Космически Интелект, Великият Творец — Създател на Вселената и човека.

При това тези философски категории са мисловно - информационно - енергийна субстанция, която се сгъстява от ляво на дясно, но трансформацията може да се извършва и в двете посоки. По този начин трансформацията може да тръгне от най-лявата точка на редицата от философски категории (мисъл), да се стигне до най-дясната точка (материя) и да се възвърне отново в началната точка (мисъл) -там от където е тръгнала, т.е. трансформацията е в затворен цикъл. Цикличността е принцип, който Бог е използвал и използва в своето творчество и управление на Вселената и хората.

Затова в ДРЕВНИТЕ РЕЛИГИИ, БИБЛИЯТА и ТЕОСОФИЯТА се твърди, а СВЕТСКИТЕ НАУКИ все повече потвърждават: ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО от Създателя - Творец И е ЦИКЛИЧНО!.

Бог е постоянно действащият Господар и Управител на Вселената, което се доказва или поне се обяснява научно с математически апарат в изследванията на българския физик академик.Божидар Палюшев [4а], стр. 510.

С тези разсъждения се дава отговор и на най-мащабния въпрос - целта на съществуването на Вселената:

От гледна точка на ЕВОЛЮЦИОННОТО УЧЕНИЕ „ няма ограничен във времето край на Вселената” [5] — отново неопределеност.

И отново се срещат елементи на неопределеност и противоречивост в твърдения на СВЕТСКИ ПРИРОДНИ НАУКИ:

През 1929 г. бележитият астрофизик Едуин Хъбъл открива, че в резултат на „Големия взрив" механичната Вселена „се разширява”.

Логично е веднага да се зададе въпроса до кога и (до)колко ще се разширява и какво ще стане, ако тя само се разширява?

Във връзка с предполагаема гибел на Вселената професорът по астрофизика Луиш Роша от Португалия, който твърди, че „ нищо не е вечно " (с изключение на Бога), вижда две възможности:

Според професор Роша по-вероятна е топлинната смърт поради астрономическите наблюдения на нарастващо разширяване на Вселената:, поради предсказаната от Айнщайн „антигравитация ” [8], а може би и заради общопризнатия Втори закон на термодинамиката.

Пак в [5] Вернер Гит цитира астрофизика Р. Бройср, който в 1981 г. пише: „Гравитацията е двигателят, който, противопоставяйки се на топлинната смърт, поддържа в движение и една вечно разширяваща се вселена.” Но от друга страна Бройер посочва няколко бъдещи времеви етапи на вселената, чиято продължителност е астрономическа от порядъка на „10 на степен 20”, „10 на степен 45”. А картината след „10 на степен 1500 години” ще бъде „кълба от чисто желязо, в условията на студ и мрак”.

Би могло да се каже:, че последното описание на вселената е заимствано поне частично от „мрака” при първото състояние на сътворената от Бог Вселена. Но при „мрак” Бог е създал и „светлина”. И би могъл да създаде нова Вселена, спазвайки принципите на цикличност, безкрайност и вечност.

Вернер Гит цитира и американския физик Фрийман Дайсън, който не вижда край: „Доколко можем да си представим бъдещето, непрекъснато ще се случва нещо. В една отворена вселена историята няма край.”

Виждат се противоречиви твърдения научени, но прозира и принципът на цикличност (в смисъла на принципа на вечност), за който говорят както РЕЛИГИЯТА (БИБЛИЯТА), така и Учителят Петър Дънов - Ветса Пойно като КОСМИЧЕСКИ ТЕОСОФ (виж по-долу) и представителят иа СВЕТСКАТА НАУКА - американският физик Дайсън.

Но Вернер Гит прави следното НАУЧНО ПРИЗНАНИЕ [5]:

„Ние не знаем дали живеем в отворена или затворена вселена. Освен това нейната геометрично-астрономическа структура ни е напълно непозната. Така че единственият честен отговор на въпроса за бъдещето на .вселената би бил: НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НИКАКВИ НАУЧНО ОБОСНОВАНИ ПРЕДВИЖДАНИЯ.”

В свое кодирано послание в стихотворна форма [8] Айнщайн е изразил мнение, че „ ако Земята има край, тегне ужас ”, но се споменава и за благословения от Бога ден след шестте дни на Сътворението „ БаЬЬаИ ” и „Христова нощ".

Тук е възможен КОМЕНТАР в няколко посоки, но в които прозира съзвучие и/или единство в разнообразието:

В ТЕОСОФСКИТЕ си ОБЯСНЕНИЯ Учителят Петър Дънов - Вешза' Поило' отбелязва [39]:

Мнозина казват, че светът ще се свърши.. Не, светът няма да се свърши, но ще се свършат престъпленията, т.е. ще се тури край на престъпленията в света. Някои хора са минали от Стария Завет в Новия, а сега престои преминаване от Новия Завет в Завета на Синовете Божии. Под „Завет на Синовете Божии” някои разбират епохата, когато свстиите ще дойдат да управляват света. Те ще турят ред и порядък в света. Този ред и порядък е започнал вече да се прилага в живота.

„Според ОКУЛТНАТА НАУКА сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали, и нови ще се създават.”

По-приемливото за човешките представи разсъждение е, че не Вселената се разширява, а все по-реалната ни представа за нея, което светската наука непрекъснато потвърждава с откриване на нови и угаснали звезди;

Според езотерични представи, включително и на българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова (1902-1991), която се е опитвала със свръхестествени психологични способности да вникне чрез мисълта си в Божествената наука, Вселената има свой Архитект, тя е вечна, неунищожима като своя Създател, защото „живее”, а „животът е вечен ” с прераждане и след възкресение по време на Страшния съд. А съгласно Библията [1] и съставения на нейна база алгоритъм в [5], (виж стр. 233 от настоящата книга) човек също може да избере вечен живот. Според психотропната информация на този необичаен български екстрасенс Вселената се „и свива” — някои звезди престават да съществуват, т.е. астрологът Хъбъл е разкрил само едната страна на изменение на Вселената - нейното разширяване. А тя пулсира като жив разумен организъм, т.е. разширява се и се свива чрез нови и угасващи звезди. Но нейното свиване няма да достигне сгъстяване на материята й в точка (топче), както е било преди „Големия взрив” - хипотеза на други учени за „Голям срие ”. Или Хъбъл е констатирал само изменението в едната посока — на разширението, уловил е част от цялото. Ие е могъл да документира свиването на Вселената, но и това ще стане според психотропния екстрасенс Слава Севрюкова [15].

Както е известно дуалността и аналогията са принципи, които Бог е използвал в своето творчество. Бог е създал света дуален (двойствен, полярен). Затова в света се срещат две по две противоположни същности - например Светлина и тъмнина, Добро и зло, Дух и материя, което го прави дълбоко смислен и вечен. Ето защо би могло до се предположи, че Създателят е предвидил изменението на Вселената да бъде в двете посоки - на разширение и свиване. Затова, не е изключено в бъдеще светската наука да потвърди тази теза на Слава Севрюкова [15] и предположение на автора на настоящата книга - пулсирането на Вселената като жив разумен организъм в цикъл, каквото свойство има човешката душа (стр. 194).

Би могло да се счита, че тези разсъждения намират подкрепа в учението за Сътворението, основаващо се на БИБЛИЯТА.. Ако съществува някой, който е създал света, то само Той може да ни каже нещо определено за неговото бъдеще. Само авторът най-добре познава своето творческо създание и знае каква надеждност е заложил в него.

И Божието слово би могло да се тълкува така: Поради грехопадението ще има „ преходност " „ небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат ” [1], Евангелие от Матея 24:35, „но ние, според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя ”, защото „ Отдавна Ти, Господи, си основал Земята, и дело на Твоите ръце са небесата. Те ще изчезнат, но Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени” [1], Пса-лом 102, 25-26.

Във връзка с бъдещето на Вселената и човека, някои физици, като видни представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, търсят цикличност и във взаимната връзка и трансформация на основните философски категории чрез добавянето на понятието разум (трезвен ум, благоразумие, разсъдък; способност на човека да разбира нещата и явленията) или съзнание (мисъл, чувство, усет; способност на човека да мисли и разсъждава за отношението си към околната действителност — възприемането на света и да си дава сметка за своето поведение - мислите, чувствата и постъпките спрямо другите хора). В публикации, основаващи се на Физиката и Информатиката, тези учени като Фрийман Дайсън през 1979 г., Стиф Фрочи през 1982 г. въвеждат названието Висш Космически Интелект (ум; разум, разсъдък; способен да мисли човек; познавателните способности на човека въобще). Той се именува Изкуствен Интелект, като се използва аналогията между мозъка на човека и програмното управление на компютъра - софтуер. Счита се, че биологическото тяло на човека ще бъде подменено с изкуствено тяло, например метално - хардуер. Среща се в някой филми.

Животът като сложен процес на обработка на информация се счита софтуер.

Ако се тръгне назад по дългата верига на причинно-следствените звена, за да спрем би следвало да се стигне и приеме ЕДНО ВЕЧНО НАЧАЛО, за което бе вече говорено в раздел 1 — 2.4.1., стр. 143. При наличие на толкова много следствия - проявления на тази ВЕЧНА ИРЪРВОПРИЧИИА, логично е да се приеме твърдението На РЕЛИГИЯТА и ТЕОСОФИЯТА:

Вселената подлежи на обновяване от Нейния Създател, но тя ще е вечна, както ще е вечен Той. Що се отнася до бъдещето на нашата планета Земя „ ...водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар ” [1], Битие, 9:15 .

И тъй, Създател, Господар и Управител на Вселената е БОГ - мисловно - информационно - енергийна субстанция (торсионно поле [4] и [4а]), наричана от представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, главно физици, ВИСШ РАЗУМ.

Ето това са ДВЕ НАИМЕНОВАНИЯ (БОГ и ВИСШ РАЗУМ) на „НАЧАЛОТО", на „ВЕЧНОТО", което се назовава също ВЕЛИКОТО НАЧАЛО - МИСЪЛТА. СЛОВОТО (ТОРСИОННОТО ПОЛЕ) .

Едно потвърждение на това единно мнение на религия, теософия и светски науки е така нареченият от португалския професор по физика Аугущо Сиза „окончателен антропен принцип ” [8] („ разумен човешки принцип ”), основаващ се на логичната констатация, че няма смисъл да се създава Вселена с фина настройка, която би осигурила поява на живот, който да бъде унищожен по-късно. Този принцип постановява, че Вселената е създадена, за да възпроизвежда живот и то само разумен живот, за който е говорил в беседите си Всемнровнят Духовен Учител Петър Дънов - Ветза Поипд. Защото неразумният живот на човека е обречен на вечна смърт, а разумният на безсмъртие съгласно Библията, т.е. разумният живот няма никога да изчезне.

Интересно е как ще завърши и какви ще бъдат изводите от мащабния научен експеримент в Швейцария за възпроизвеждане на „Големия, взрив". Не е изключено да се дойде до заключение, че (такъв не е имало или) Бог е предизвикал „Големия взрив” като е създал Вселената с Мисълта си, защото и според атеистичния диалектически материализъм няма следствие без причина, т.е. нищо не става „случайно”, „от само себе си”, нищо не става със „самоорганизация", особено когато се касае за такава трудно вписваща се в представите на човека прецизност на параметрите на Вселената, посочена по-горе. Ще очакваме резултата.

I - 2.4.2. Възгледите на религия, теософия и светски науки за произхода на живота и човека на Земята - Сътворение или еволюция?

Произходът на живота изглежда почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са били удовлетворени, за да започне той.

Сър Франсис Крик, „който не е известен с някакви симпатии към теизма”

Един централен основен въпрос е: КАК Е ВЪЗНИКНАЛ ЖИВОТЪТ - чрез ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ чрез СЪТВОРЕНИЕ?

На нашата планета Земя съществува изобилен и разнообразен живот в биологичния свят. Той съществува в най-различни видове, размери и количества.

Във водите плуват над 20 000 вида риби с размери от оризово зърно до цял камион. Подобни размери имат и земните животни.

Най-малко 350 000 прекрасни и някои причудливи растения украсяват Земята.

А над главите ни летят повече от 9 000 вида птици [19], между които повече-то ни впечатляват с тяхната птичи симфония.

Един милион насекоми бръмчат по цялата планета.

Погледнато глобално тези творения и човекът образуват все пак едно единство и съзвучие, макар че големи риби изяждат малки, все още има месоядни животни, които нападат миловидни сърни, човешки индивиди, които убиват хора като следствие от грехопадението на Адам н Ева, т.е. съществува и дисхармония.

Как е възникнал животът като прекрасна мозайка и стройно съзвучие в него?

Авторите на религиозни книги като представители на РЕЛИГИЯТА и учените като съсловие на СВЕТСКИТЕ НА УКИ приемат, че някога на Земята е нямало живот. Но тези два основни източника на информация - религията и науката дават различни обяснения по въпроса как е започнал животът на Земята?

Както се вижда от изложеното в предлаганата книга, „ забравените корени " на науката са в религията и ще се търси „мост ” между тях.

Различни твърдения и обяснения се срещат и сред представителите на светските науки.

Сред доста от тях е разпространено средновековното схващане за възникване на живот на Земята „ случайно ”, „ от само себе си ", „ от нежива материя ”, „ в течение на милиони години ", „ от сблъскващи се молекули ”, „ от първичната супа ” (бульон, наречен „протобиологична супа") до човека.

Доктрината за „самозараждането” „от нежива материя” не може да се съвземе от заключението през 1864 г. на проведения колкото прост, толкова и велик експеримент на известния френски учен Луи Пастъор, че „в стерилна вода, предпазена от замърсяване, не възникват дори миниатюрни бактерии

От този знаменит експеримент следва важния извод:

ЖИВА МАТЕРИЯ МОЖЕ ДА ПРОИЗЛЕЗЕ САМО ОТ ЖИВА МАТЕРИЯ.

До днес „няма експеримент, който да е създал живот от нежива материя” [19].

Лабораторни изследвания потвърждават преценката на професора по биология Дийн Кениън, че е налице „фундаментален недостатък във всички настоящи теории за химическия произход на живота ",

Напредналата наука не може да докаже, че животът би могъл да възникне случайно. Ето защо изследващите фактите учени, които прилагат строгите канони на научния метод към въпроса за „ самозараждането на живота ”, стигат до извода, че животът е твърде сложен, за да възникне дори и в една организирана лаборатория, да не говорим за една неконтролирана среда на Земята.

По този централен въпрос за произхода на живота някои си мислят за случайността като за една „математическа вероятност” или като заместител на „причина ”.

Тук ще се отбележи, че британският аст роном сър Фред Хойл приема

„ фантастично малка вероятност ” животът да е възникнал чрез „ слепите природни сили”, а „изглежда по-разумно да предположим, че произходът па живота е бил преднамерено разумно действие” на Създател или Творец.

Според тълковни речници „случайността” е „предполагаемият безличен и безцелен определящ фактор на необяснимите случаи ’”

Тази липса на аргументирано обяснение следва и от следните разсъждения.

Атеистичният диалектически материализъм борави с категориите „случайност” и „необходимост”, „причина” и „следствие”. Според същото учение обаче „ няма следствие без причина”. Или в тази област това учение се самоопровергава.

Тази постановка опровергава тезата за случайността на появата на живот .

От друга страна, тя потвърждава религиозното твърдение, че Бог е причината. Той е създал човека по „необходимост ” за да се грижи за екологията на Земята и да управлява обитаващите я животни (виж по-долу).

Съгласно УЧЕНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА първичният живот могъл да възникне само във водата, в „ първичния бульон След развитието на многоклетъчните организми по някое време се е стигнало до непонятния за нас „скок на живота” от водата на сушата.

НАУЧНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ са свързани с това, че този предполагаем преход на животни от водата към сушата е свързан с проблеми, от които Вернер Гит посочва и коментира в [5] пет: увеличаване на собственото им тегло, нов начин на дишане, по-трудно отделяне на отпадъчните вещества, увеличено изпарение на организма, големи промени в денонощните температури.

Биологът - еволюциоиист Г. Оше разбира тези проблеми и признава :„Живите същества не биха могли през определени етапи на еволюцията временно „да преустановят работа поради преустройство”, както правят някои заводи.”

Милиони хора с най-различно по вид и степен образование вярват, че един интелигентен Създател, първоначалният Конструктор, е сътворил живота на Земята. И това е описано в Библията, чийто автентичен автор е Бог:.

Според твърденията на БИБЛИЯТА първият живот е бил създаден на сушата. Бог е създал растенията като многоклетъчни живи същества „според вида си” на третия ден от Сътворението [1], Старият Завет, Битие:, 1:11 и 12 .

Морските животни и птиците „според видовете им ” са се появили на петия ден от Сътворението на света [1], Старият Завет, Битие, 1:20-23.

Човекът е бил създаден от Бога на шестия ден от Сътворението със задача в живота да „владее над животните”, т.е. произходът му е Божествен.

Казано е в Битието. „Направи Бог човека по образ и подобие свое.” Това е дело на Бога съвместно с Неговия небесен Син Христос. Това е „първият Божествен човек,” „първият Адам”, който не се проявил още на земята. Той е на Небето [2].

Казано е още: „ И създаде Бог човека от пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана той жива душа’’[1]. „Еврейската дума, преведена като „душа”, означава „ дишащо създание ”, а „ ден ” означава период (интервал) от време ” [19]. Това е „първият човешки син ”, „вторият човек” който може да бъде наречен „вторият Адам”, чиито наследници сме ние - земните хора. Това е вторият, сегашният човек, който живее на земята [2]. От него ще се оформи „ третия Адам

В двата човека са свързани двете начала - Божественото и човешкото, организираното и неорганизираното [2], 05-01-1944 г.

Библията точно, кратко и ясно, с прости думи описва последователността, в която са се появили формите на живот върху Земята [1], „Битие", глава 1, 1-31.

Има външни белези, включително и съвременните ДНК анализи, които говорят за известно сходство между организмите на по-висши животни и човека. Това подвежда учени (дори като Чарлс Дарвин) да мислят, че човек е произлязъл от животните (маймуната).

Но има съществена разлика между човека и животните, например крайниците и изправеното му тяло, да не говорим за умствените способности, използването на литературен език и съзнанието. „Любовта, разумността, истината и добротата са четири качества, които отличават човека от животните ” [81].

Естествен е (въпроса, на който такива учени не могат да дадат отговор: Защо маймуната не еволюира в човек? - няма такъв случай!.

Английският философ Джон Лок твърди, че „разумно съществуване не може да се произведе от неразумно ” Следователно разумният човек не би могъл да произлиза от неразумните маймуни.

Човешката душа еволюира, като се преражда на Земята от по-ниска в по-ви-сша степен или ниво на развитие. Но е възможно и се случва и обратното - прераждане в животно (вол или кои например, който впрегнат се учи на смирение) [2].

В СВЕТОТО ПИСАНИЕ се твърди, че Бог е създал човека.

ТЕОСОФСКОТО СТАНОВИЩЕ на Учителя Петър Дънов - Ве1п$й Боипо, е че „маймуните са изостанали в развитието си хора”. След грехопадението на човека „ във всички животни са затворени човешки души, изостанали в развитието си ”

Такава идея се защитава и от видния философ - Д-р Рудолф Щайнер (18611925) - роден в Австрия, творил в Германия, основател на всеобхватна духовна наука за човека - антропософия. В известната си книга „Хрониката на Акаши” достига до извода, че маймуната е произлязла от човека, а не обратното.

Руският офталмолог Мулдашев като представител на СВЕТСКАТА НАУКА медицина стига до идеята за неизбежното подивяване на човешкия род, една логична последица от непрекъснатия ход на развитието като регрес.

От друга страна съвременните ДНК анализи са дали ясни доказателства, че всички хора (мъже и жени) имат общ източник на ДНК за всички хора, живели някога на Земята, включително и за всеки от нас. Или съвременните генетични изследвания водят към извода, който отдавна е посочен в Библията. Независимо от точността им, те онагледяват факта, че историята, която намираме в Библията, е силно достоверна, тъй като неин автор е Онзи, който е присъствал на мястото и по времето на събитието [19] — Създателят на човека. Как например Мойсей би успял да подреди нещата по правилен начин, ако сведенията му не са произлизали от самия Създател, ако Бог не му е „ диктувал ’”?

I - 2.4.2.1. Относно видовете - възражения, съответстващи виждания и единно становище.

Видовете са такива основни структурни единици в биологията, каквито са химическите елементи в химията. Но, докато Таблицата на Меиделеев е убедителен научен резултат, при съставянето на филогенетично (биогенетично) родословно дърво, УЧЕНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА се изправя пред една нерешима задача - „да се установят неизвестни и неустановими филогенетични връзки” според Р. Сивинг. И на еволюционистите не остава друг подход освен да предпоставят това, което трябва да се доказва.

НАУЧНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ се изразяват от гледна точка НА ИНФОРМА-ТИКАТА. Като специалист в тази област, проф. Д-р инж. Вернер Гит дава в [5] адекватни обяснения като посочва няколко тези, отговарящи на разгледаните по-напред теоретични научни критерии И7 и НИ, отнасящи се до отхвърлянето или признаването на едно теоретично предвиждане след проверка по опитен път или наблюдение в действителността (практиката). От гледна точка на обяснението ни съществуването на Бога като Творец - Създател на всичко във Вселената, тези ИНФОРМАЦИОННИ ТЕЗИ (ос)ювни тези за понятието информация) могат да се подредят както следва:

Информацията има нематериален характер, затова материалните процеси се изключват като източници на информация.

Нейните категории — йерархични нива като синтаксис (код, граматика), се-мантика (значение, смисъл), прагматика (действие), и апобетика (цел, резултат) не са материални, а духовни по своята същност.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази информационна теза е пряко свързана с първата. За информация може да се говори само във връзка с предавател и приемник. За представяне и предаване на информация са необходими знаци. Тяхното разпознаване предпоставя семантично (смислово) споразумение между предавателя и приемника. От тук следва изводът, че информацията е духовна по същност и по тази причина може да има само интелигентен източник;

Всеки код почива на свободно, волево споразумение;

Според тези три тези информацията представлява нещо мисловно (семанти-ка). Този факт притиска до стената всички еволюционни концепции, каквото адекватно признание прави цитирания от Д-р Гит В.О. Кюперс: „Затова една теория за възникването на живота трябва да включва и теория за възникване на семантична (мисловна) информация. И тъкмо тук се крие основната трудност, с която се сблъсква всяка природонаучна теория за появата на живота. Основните емпирични (опитни) науки (основани па познания от опита - статистически данни ог наблюдения или опити, но не получили общо теоретично обяснение) в традиционната си форма заключват семантичните явления от своята сфера на приложение... Следователно централния въпрос във връзка с проблема за възникването на живота е доколко понятието на (за) семантичната информация изобщо може да се обективизира и да стане предмет на една механистич-но ориентирана естествена наука, каквато е молекулярната биология.”

Горепосочените четири тези противоречат на учението за еволюция „по случайност ” и от тях следва още една съществена информационна теза, която изключва еволюция, протичаща с помощта на толкова често споменаваните фактори „мутация и селекция”:

И информатикът Д-р инж. Вернер Гит коментира'. „Ако в еволюционното учение се допуска да бъдат взимани под внимание само материални причини - включително и като източници на информация - това означава приемането на едно мирогледно предубеждение, което се опровергава от установените от практиката тези на информа-тиката.”

А кибернетикът Д.М. Маккей много точно и нагледно характеризира такова мирогледно предубеждение така: „ Невъзможно е да се плава по ориентир, който сме заковали на носа на кораба си. ”

Предаването на информация е един от основните принципи на живота. Общовалидно е правилото, че всяка информация, която трябва да се предаде, се нуждае от две предпоставки:

— Носител, който да я съхранява и да направлява процесите;

- Една точно определена кодова система за заместване на мислите със символи, които могат да се изобразяват.

Едно от най-значимите открития за живата клетка е, че тя не е просто материя., а материя, снабдена с информация, т.е. носител на информация .

Едно е да се произвеждат тухли, а съвсем друго и различно е да се организира строежът на къща или завод. Организацията на такъв строеж изисква информация, която не се съдържа в камъните, които могат да бъдат случайно намерени наоколо. За това са необходими интелектът на архитекта и уменията на строителя като източник и приемник — реализатор на информацията (проекта). Същото е и с градивните елементи на живота. „Сляпата случайност” просто не момее да върши тая работа.

Големият английски теоретик-физик Пол Дейвис формулира тази истина така. „Да се произведе белтък само с приток на енергия (върху някаква материя) е същото, като да се взриви заряд динамит под купчина тухли и да се очаква да се образува къща” „случайно”, „от само себе си”, "чрез самоорганизация” - твърдение на привържениците на материалистичното учение за еволюцията.

Също като технологично описание, дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) като основна градивна единица на живата клетка и носител на генетична информация съхранява в ядрото и необходимите инструкции за изграждането на първичните вещества — протеините (белтъците) във функциониращия организъм.

Подобно на компютърния диск ДНК съдържа базата данни с информацията (програма) за произвеждане на специфичен продукт - човешкия индивид. Всяка една ог десетте трилиона клетки в човешкото тяло съдържа информационна банка, по-голяма от Енциклопедия Британика [6].

Колкото повече се изследва живата клетка, толкова повече съответствия и аналогии се забелязват между нея и най-сложните високотехнологични продукти на човешкия интелект - компютрите. Само че капацитетът на клетката за обработка на информация далеч надхвърля всичко, което могат да правят съвременните компютри.

Основателят на корпорацията „Майкрософт”, Бнл Гсйтс, който за приятна изненада на автора се оказа привърженик на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд, е казал, че „ДНК е като компютърна програма, но много по-сложна от всякакъв софтуер, който до сега сме създавали.” ,

И както компютърът не може да работи без програма или на английски софтуеъ(р), така и клетката не може да функционира без кодираната генетична информация, съдържаща се в ДНК. Сами по себе си генетичните информационни данни са синтаксис (букви, подредени в генетичен код като думи в изречение), но и семантика (имат точно определено значение, смисъл). Тяхната поразителна полезност и значение идва от факта, че нискомолекулните градивни елементи на белтъците - аминокиселините „разбират” много добре данните и по този начин генетичната информация се предава точно като наследствен фактор.

Биофизикът Дийн Кениън, съавтор на един авторитетен учебник за произхода на живота [47] отбелязва, че „през последните години колкото повече се научава за химическата структура на живота от молекулярната биология и изследванията за произхода на живота, толкова по-невероятно става едно строго натуралистично (материа-листично) обяснение на произхода”. Изследванията на Кениън са го довели до заключението, че биологичната информация е била планирана: „Ако науката се основава па опит, то тогава науката ни казва, че заключеното в ДНК послание произхожда от интелигентен източник. Кой е бил този източник?

Науката (природната) не може да отговори на този въпрос;

Този въпрос трябва да бъде оставен па религията (теософията) и философията. Но това не бива да пречи на науката да признава свидетелствата, говорещи за интелигентен източник, там където те съществуват.”

А такива свидетелства съществуват в Библията [1], в беседите и лекциите на Всемировия Учител — Теософ Петър Дънов - Ветза Поипд [2]. И понеже този интелигентен автор е Създателят на човека би могло да се каже, че Бог е и Най-Великият Програмист.

И така, решаващата основна величина за всички живи същества е заложената в гените информация и тя показва специфична сложност. Затова нека се добавят някои допълнителни пояснения:

Понятието ген (от гръцката дума §епоз - род, поколение, потомство) е въведено от немския ботаник В. Йохансен (1857-1927) и е най-малката материална единица на наследствеността, т.е. генът е наследствен фактор и има специфичен ефект върху качеството на индивиде.. Гените се състоят от ДНК молекули и са подредени в линейна последователност в хромозомите.

Хромозомите са тела във вътрешността на всяко клетъчно ядро. Броят на хромозомите в клетката (на човека и ясен - 46 броя, на човекоподобната маймуна и таралеж - 48 броя) няма никаква връзка със сложността на организма, тъй като хромозомите могат да носят повече или по-малко гени [5].

Геном е характерния само за половите клетки единичен набор от хромозоми в ядрото на една клетка и локализираните в тях гени. Човешкият геном е дълъг над 3 милиарда „нуклеотида” - химически букви от азбуката на генетичния език, състояща се от четирите букви А (адеин), С (цитозин), С (гуанин) и Т (тимин) в безброй възможни комбинации от брой и подреждане и би запълнил цяла библиотека [6].

Генетичната информация се съхранява в Дезоксирибо-Нуклеиновите Киселини (ДНК) и при клетъчното деление се предава непроменена на следващото поколение клетки. От това произтичат успехите на ДНК анализите. Съпоставянето на двадесетте аминокиселини става с генетичния код, чиято азбука се състои от четирите химически букви:(А), (С), (С) и (Т), но в различни безброй възможни комбинации на подреждане поради огромният брой на гените (около един милион при млекопита-ещите).

При полово размножаване се свързват все нови и нови гени, така че всеки отделен индивид представлява една неповторима комбинация от гени, наречена геном. Поради същата причина един и същи човек (или друг двуполов организъм) никога не може да се повтори в точно същата форма - красота в безкрайно разнообразие е планирал Бог:. Специално при хората Той е заложил Божествената красота -хармонията в разнообразието.

Тази Божествена красота - хармонията липсва в съвременния свят поради лошите стремежи и отношения между хората, защото Бог е дал пълна свобода в поведението на човека след неговото грехопадение, която обаче не изключва отговорността.

Но тази хармония в разнообразието ще настъпи с духовната еволюция на човечеството, която е много бавен процес именно поради споменатата свобода. И Бог ни предупреждава чрез природните бедствия, че не вървим в правия път, че е много бавна духовната еволюция на хората. Той е. дълготърпелив по формулата „999грешки”имногомилостив по формулата „99 изпитания”, пояснени на стр.. 113.

Не се знае кога и как ще ни предложи и други методи на възпитание и въздействия за да настъпи желаната от Него хармония между хората.

В продължение на много години молекулярните биолози са считали за рвоя „основна догма”, че геномът напълно обуславя наследствените характеристики на един организъм. Изглежда обаче се натрупват все повече доказателства, че това не е така. Например, човешкият геном се състои само от около 30 000 гени - твърде малко, за да може да се обясни невероятната сложност на нашите наследени характеристики... [6]. В своя статия „Разгадаване на мита ДНК” цитираният в [6] Вари Комънър, старши изследовател и директор на проекта „Критична генетика” в Центъра по биология на естествените системи в Куийнс Колидж, Сити Юнивърсити Ню Йорк, поддържа твърдението, че „животът се обуславя от нещо повече от ДНК”, че животът не е просто наличието на определени химически вещества в определена конфигурация.

Но какво е тогава? - поставя този въпрос проф. Д-р Джон Ленокс. И отговаря пак с въпрос: Може би все пак има нематериално измерение? [6]. Може би има и духовно измерение.

Едно потвърждение на току-що казаното и твърде логично обяснение е дала българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова [15], която „е виждала” с мисълта си и е успяла да получи информация по този много интересен и важен въпрос за наследствеността при оформяне на духовната същност на човешкия индивид.

Духовната същност на човека при прераждане има три съставки:

Както се вижда от посочените съставки, геномът на родителите обуславя само 25% от наследствените характеристики на един организъм, а НАЙ-ВАЖНА И ОТГОВОРНА Е ТРЕТАТА СЪСТАВКА, КОЯТО ЗАВИСИ САМО ОТ ЧОВЕШКИЯ ИНДИВИД.

Ието какво отбелязва полският професор Мачей Гиртих, виден учен в областта на генетиката: „Можахме да осъзнаем каква огромна информация се съдържа в гените. На науката не е известен начин, но кой то тази информация би могла да възникне от само себе си. За нея е необходим разум; тя не може да възникне от случайни събития. Ако просто смесим букви няма да получим думи.” „Единственото логично обяснение е, че това огромно количество информация е дошло от някакъв разум.”

Няма информация без източник:. А за произхода на живота е необходим разумен източник:. И този източник е Създателят - Творецът - Бог - „ Изворът на Живота ”.

Следователно, ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА Е ПРОЕКТИРАН, ПЛОДНА ОСМИСЛЕНА ДЕЙНОСТ НА БОГА.

За приетото ог МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО УЧЕНИЕ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА развитие на родословното дърво (филогенезата) няма направляваща информация, затова то е „невъзможен процес” от гледна точка на информатиката [5].

Обратно, ембрионалното развитие (онтогенезата) е „направляван процес” [5].

Д-р инж. Вернер Гит цитира в [5] Зигфрид Шерер и Г. Ламберт, които говорят в 1986 г. за биологичен трансфер на информация: „По-новите открития в областта на молекулярната биология показаха, че в живата клетка има множество механизми, които са отговорни за прецизното предаване на информацията.”

Еволюционистът Г. Оше признава тази важна предпоставка за съществуването на видовете, за устойчивостта на наследствеността на двамата родители: „Грубо казано, тя гарантира, че от яйцата на щъркела винаги ще се излюпват малки щъркел чета, които носят всички качества, характерни за този вид птици.” И всички ние наблюдаваме този факт ежегодно.

Предположението на материалистическите еволюционисти, че от по-прости конструкции чрез мутация и селекция (подбор) могат да възникнат по-сложни, е не-вярно от гледна точка на теорията на информацията [5]. Такова нещо никога не е наблюдавано.

Бог е направил „всичко що пълзи по земята” в строго разграничени помежду си групи - „ според видовете им” [1], Старият Завет, Битие, 1: 24 и 25.

От описанията в БИЛИЯТА и тази ясна формулировка за видовете следват важни ИЗВОДИ, които напълно противоречат на материалистичното учение за еволюцията:

Според Д-р Джон Ленокс съществуването на комплексна специфична информация говори за интелигентен източник:, от който тя произхожда. И тъй като генетичната информация е от този вид, тя се нуждае от интелигентен източник. Тя носи всички белези на това, че е била съзнателно планирана и разумно създадена от такъв източник.

Философът Стивън Майер е казал, че „ДНК подсказва необходимостта от интелигентен конструктор, понеже притежава същите белези (информационно съдържание), които притежават създадените чрез съзнателно планиране човешки текстове или компютърни езици ”;

От една страна познанието за същността на биологичната информация и от друга страна знанието, че единствените известни източници на информация са интелигентните, заедно с факта, че случайността и необходимостта не могат да произведат комплексната специфична информация, която се среща в биологията (виж гл. 8 на [6]), правят съзнателното планиране най-доброто обяснение за съществуването на богатата на информация ДНК. Този вид сложност, който се наблюдава в един биологичен организъм, може да бъде произведен единствено от интелигентен източник - „ божествен часовникар” [6], защото часовникът, който всички хора ползват, е направен от майстор-часовникар специално с целта, за която той служи. Затова цитираният в [6] теолог и натуралист от XVIII век Уилиям Полей е писал: Всички признаци на планиране, всичко, което говори за съзнателна конструкция, което е налице в часовника, съществува и в делата на Природата (Бога) - с тази разлика, че в Природата ги виждаме много по-често и много по-ясно, и то в такива измерения, които надхвърлят всякакво изчисление.” Ето защо Бог може да се назове Най-Великият Конструктор. Красноречиви примери са извънредното разнообразие и причудливите красиви форми на Природата от земя и вода в изключителна хармония., както и съвършеният организъм при неповторима външност на всеки човек:.

Според проф. Д-р Джон Ленокс аргументите за съзнателен дизайн изглеждат много силни - мироглед на много хора, включително учени през цялата история на човечеството.

Проблемът с произхода на генетичната информация е породила въпроса дали няма информационно-теоретичен аналог на закона за запазване на енергията.

Цитираният от Д-р Ленокс математик и философ Уилиям Дембски застъпва възгледа, че действително има такъв закон за запазване на информацията. Такова запазване на генетичната информация в душата на човека се извършва и при прераждане на човека — виж по-горе казаното за духовната същност на човешкия индивид при прераждане.

И така, видовете са били завършени в готов вид още в самото начало. Не е имало пра-дърво, пра-риба, пра-птица, пра-животно или пра-човек при Сътворението на видовете.

Посоченото описание на Сътворението в Библията се покрива с дефиницията за основните типове (видове) на Райнхард Юнкер и Зигфрид Шерер от 1986 г., цитирани от Вернер Гит в [5], стр. 62: „Всички индивиди, които пряко или косвено са свързани с кръстоски, или чиито полови клетки след истинско оплождане поне започват ембрионално развитие с изразяване на наследствеността на двамата родители, се причисляват към един основен тип.”

Това е едно СЪОТВЕТСТВИЕ НА ТВЪРДЕНИЯ НА РЕЛИГИЯ в Библията и СВЕТСКА НАУКА в съответната литература. „Следователно Бог е сътворил отделните основни типове (видове), което е дало възможност за по-нататъшно разделяне на раси” при хората, но във връзка с тяхната духовна еволюция след деградацията им (инволюцията им) поради грехопадението на първата човешка двойка Адам и Ева.

И така, разглеждането на информацията като фундаментална категория води до едно ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО СЪВПАДЕНИЕ МЕЖДУ някои твърдения на НАУКАТА и „ някои по-дълбоки идеи ” [6] на РЕЛИГИЯТА, „ изразени на простия език на разказа ” [6] за Сътворението в книгата „ Битие " от Стария Завет иа Библията.

При това БИБЛЕЙСКИЯТ СВЕТОГЛЕД е бил ВАЖЕН ФАКТОР ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ НАУКИ.

Например, според разказа в Библията самият личностен и свръхестествен Бог дава на човека задача да даде имена на животните [1], Старият Завет, Битие, 2: 19 и е това да започне работа по класификацията, която лежи в основата на научната дейност.

Затова в края на своята книга със заглавие „ Погребала ли е науката Бога? ” [6] проф. Д-р Ленокс пише, че нещата, които науката ни казва,... ни дават и обяснението защо науката функционира - защото вечният Бог - Слово е архитектът и авторът на Вселената. Нейните резултати не само сочат в посока на неговото съществуване - аз дори твърдя, че самите научни занимания придобиват смисъл чрез неговото съществуване. И давайки отговор на въпроса - заглавие на неговата книга [6], той прави заключение: „И така, НАУКАТА НЕ Е ПОГРЕБАЛА БОГА”

Творческата дейност на Бога се представя в шест стъпки — шестте дни на Сътворението, като във всяка от тях фигурират думите „ И Бог каза", например: „Да бъде светлина! И стана светлина" [1], Старият Завет, Битие 1:3.

Представата, че Бог „ изговаря ”, „ говори ’’ за творение, което се осъществява, е изразено и от Християнския апостол Йоан в неговото евангелие, 1:1-3: „В начало бе Словото; И Словото бе у Бога; И СЛОВОТО БЕ БОГ. Всичко чрез него стана:. ” Словото съдържа идеята за заповед, значение и комуникация, т.е. идеята за информация, разбира се и за свръхестествената творческа сила на мисълта на Бога за реализиране на идеята за информация.

И така:, в центъра на анализа на РЕЛИГИЯТА в БИБЛИЯТА за творческия акт на Бога се намира концепцията, която според НАУКАТА се е оказала централна. Това е КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ИНФОРМАЦИЯ.

Изразът „Бог каза” е много прост езиково, разбираем за всички хора от всички времена.. Но значението му е огромно. Ключовата идея за един Бог, който е Словото, т. е. информационният източник („Да бъде светлина!”), и „изпълнителната власт ’’ [6] („И стана светлина”), се среща в почти всички текстове на Библията за Сътворението.

Едно продължение на тази мисъл е следното твърденш^: „С вяра разбираме, световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща”[1], Новият Завет, Послание към евреите, 11:3.

Интересното в това твърдение е, че то обръща внимание на едно основно свойство на ИНФОРМАЦИЯТА,, а именно, че тя Е НЕВИДИМА [6].

И затова СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НЕВИДИМИЯ БОГ като информационен източник МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ И ПРИЕМЕ САМО С ВЯРА И/ИЛИ ЛОГИЧЕСКО РАЗСЪЖДЕНИЕ.

Носителите на информация във физическия свят са видими - като например хартиени (Библията), телевизионни и кино екрани или електронни (дискети, дискове, флашки).

САМАТА ИНФОРМАЦИЯ Е НЕВИДИМА И НЕМАТЕРИАЛНА КАКТО БОГ'.

И английският професор Д-р Джон Ленокс пояснява тази нематериалност по следния начин: „ Представете си, че предадете някоя информация от тази книга устно на свой приятел. Звуковите вълни пренасят информацията от устата ви до ухото на приятеля ви, там те се преобразуват в електрически импулси и се предават в неговия мозък. Сега вашият приятел притежава информацията, възникнала във вашия ум (информацията на вашата мисъл), но от вас към него не е преминало нищо материално”, дори без да изключваме съвременните разбирания, че мисълта е информационно-енергийна субстанция, най-разредената и невидима материя. Мисълта е източникът (на информация), звуковите вълни са носителя (на информация), но самата информация е невидима като породеното от мисълта торсионно поле-сигнал..

В светлината на съвременната физика Джон Ленокс отбелязва нещо много интересно в своята книга [6]:

... Библейският анализ (РЕЛИГИЯТА) разглежда понятието за Словото (Мисълта) като дори по-фундаментално (първично, начално), отколкого материята и енергията, за връзката между които А йнщайн даде прословутата си формула Е = А тс², а Учителят Петър Дънов — Ветьа Иоипд формулира двупосочната трансформация на философските категории мисъл — светлина — енергия — материя.

Материята (по-точно казано гъстата материя) е видима и добре позната и приемлива за човека, защото се възприема пряко с всичките пет сетива на човека: зрение, слух, обоняние, вкус и допир.

Енергията е невидима и не толкова добре позната и приемлива за човека, защото е причина за явления и се възприема непряко от човека чрез нейните проявления - следствия, резултати.

Така непряко и с вяра поради констатирани само следствия (като събития, процеси и явления) се възприемат абстрактни понятия: във физиката — енергията, в областта на електротехниката - електрическият ток:, в електрониката - електронът, при ядреното, електромагнитното и гравитационно полета-квантите.

Щом НАУКАТА борави също с вяра за абстрактни понятия, съществуването на които са потвърждавани само чрез техните проявления (електрона например), защо и човекът да не вярва в съществуването на Бога, който непрекъснато се изявява чрез Негови проявления. За тях е говорено и на други места в тази книга.

Във връзка с информационната революция, с изобретяваното на свръхбързите компютри и откриването на почти непредставимия капацитет на биологичните механизми за обработка на информация се срещат изказвания на видни представители па НАУКАТА, които са аналогия - потвърждение на Библейските твърдения.

Според английския професор по математика и философия на науката в Оксфордския университет Д-р Джон Ленокс: „Материята и енергията спадат към категорията на сътворените неща, а Словото (Мисълта) не. Всъщност, материята и енергията са били създадени от Словото (Мисълта). В този смисъл интелектът (ААтьти/ и информацията (Мисълта) предшестват материята и енергията” [6]. Това той нарича „първенство на идеята за информацията пред материята”.

Във връзка със споменатата по-горе информационна революция известният теоретик-физик Пол Дейвис казва: „... може би Вселената всъщност е буйство на първична информация, а материалните обекти са сложно вторично проявление.”

Физикът Антон Цайлингер от Виенския университет е лансирал тезата, че за да се разбере квантовата механика, трябва да се започне със свързването на информацията с така наречените елементарни системи в квантовата механика като спина на електрона, които носят един бит информация.

В авторитетното списание „Ису/ ЗШепНз!” Ханс Кристиян Банер е писал статия с интригуващо заглавие „В началото беше битът” - единицата мярка за информация. Това заглавие е аналогия и/или потвърждение от СВЕТСКАТА НАУКА ИНФОРМАТИКА на записа в БИБЛИЯТА: „В начало бе Словото; И Словото бе Бог”, т. е. Бог е Слово, Мисъл, източник на информация и торс йонно поле. Затова и Всемировият учител по ТЕОСОФИЯ Петър Дънов - Ветва Иоипд използва. и петте стиха от глава 1, Светото евангелие от Йоана за песента „В начало бе Словото ”, която включва в първия ден от седмичната молитвена програма за последователите му [40].

Както се споменава на няколко места в настоящата книга, от ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА се посочват три примера — доказателство за сътворението на човека по образ и подобие на Бога - с демонстрирани Божествени възможности за дематериа-лизиране (разреждане на видимата материя до невидима такава) и материализиране (сътворяване на видима материя) от Всемировия Духовен Учител Петър Дънов — Ветаа Поипд (1864-1944) [2] и психотропната ясновидка Слава Севрюкова (19021991) [15] от България., а в сегашното настояще - духовно извисеният чудодеец Са и Баба от Индия [ 16] и [ 17].

Щом духовно извисени хора могат да сътворяват видима материя, съвсем приемливо е да се вярва, че невидимият Бог съществува и е бил Творец на Вселената и човека, защото току-що цитираните три примера са потвърждения., ако не се приемат за доказателства, че човек е създаден по „ Негов образ и подобие

Като виден представител на СВЕТСКАТА НАУКА гениалният Айнщайн дал връзката между енергия и материя е прословутата си формула (1): Е = /\т с².

А като Всемиров Учител по ТЕОСОФИЯ Петър Дънов - Всчп$а Ооипб е дал много ценната от гледна точка на обясненията обобщена формулировка на връзката между философските категории „мисъл - светлина - енергия - материя ’’ (виж и стр. 46, 76 и 447):

„Светлината е сгъстена (кондензирана) мисъл (Слово).

Вероятно тази формулировка е една основна причина великият „Айнщайн да се прекланя пред Учителя ПетърДънов от България"

Ето това са СЪОТВЕТСТВАЩИ ТВЪРДЕНИЯ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКА НАУКА , които се потвърждават и от духовно извисени хора в нашата ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

От всичко изложено до тук, от [1], [2], [3], [4], [5], [6] и цитираните в тях библиографии, включително и от гледна точка на информатиката [5] и теорията на торсионното поле [4], [4а] и [46], твърдението в книгата на КИоиДа Вугпе „Тайната” [3] „ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ” би могло да се продължи и обобщи в следното становище:

ВСИЧКО Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННО - ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ

Такова ЕДИННО СТАНОВИЩЕ съдържа връзката между мисъл (слово, информация), светлина, енергия и материя и разкрива възможността за трансформация на тези четири философски категории в двете посоки:

В [10], том I, цитираният Учител е изразил първата фраза от формулираната малко по-горе трансформация с други думи: „Мисълта ражда Светлината”. Този ред на мисли би могло да бъде продължен така: Светлината ражда енергия. Енергията (скоростта) ражда материя. Има вече съобщение, че в мащабния експеримент на международния екип от физици с мощен ускорител в Швейцария масата на електрона е увеличена 40 000 пъти [8].

/ - 2.4.2.2. Основни въпроси на антропологията. Противоречия и аналогии между религия и светски теории за произхода на човека. Четири въпроса и отговорите им в Библията.

Въпроси на антропологията (науката за човека с поглед към неговата физическа природа) са разгледани от гледна точка на ученията на еволюцията, Библията и „научни възражения” в отделен раздел на книгата на Вернер Гит [5].

Тук ще бъдат коментирани само някои основни и важни според автора на настоящата книга въпроси за изграждане на практическа философия на Живота.

Естествено, не може да не се постави на първо място въпроса за произхода на човека.

Съгласно учението за ЕВОЛЮЦИЯТА в лицето на Руперт Ридл „ човекът не е бил планиран". Причинно - следствените вериги на предпоставките за възникването на човека се събират случайно, но последиците от тяхната среща са главно необходимости... Случайностите на очовечаването се крият в непредвидимостта на срещата на причините за него.

Лауреатът на Нобелова награда Жак Моно разглежда „нашето съществуване като резултат от разиграване на лотария” [5]. Или прозира следствие без причина, което се отрича дори и от атеистичния диалектически материализъм.

В известната книга „Произходът на човека” английският учен Чарлз Дарвин (1809-1882) обобщава, че „човекът произхожда от една по-нискоорганизирана форма на живот” и в своята еволюция преминава през междинни форми.

Според съвременното учение за еволюцията родословното дърво на човека започва от простите неорганични молекули - „първичен бульон”, следват едноклетъчни и многоклегъчни междинни форми, маймуни, хора.

НАУЧНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ срещу такива твърдения са:

Затова генетикът Стив Джоунс отбелязва: „Едно шимпанзе може да има 98% същата ДНК като нашата, но това не го прави 98% човек - то е и си остава шимпанзе.” [48]. В съзвучие с това становище, в предния раздел 1 - 2.4.2.1 ., на стр. 175 бе пояснено, че животът и наследствените характеристики не се обуславят само от ДНК.

А по този въпрос Всемировият Учител по ТЕОСОФИЯ Петър Дънов - Вейка Юоипд е казал, че има инволюция на човека в маймуна.

В БИБЛИЯТА са посочени три фази на сътворението на човека:

а) „И Бог създаде човека (първият път) ио своя образ; ио Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде” [1], Старият Завет, Битие 1:27.

А технологията в процеса на създаване на втория човек се описва в друг стих на Битието 2:7.

б) „И Господ Бог образува човекът (вторият път) от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание;”

Така се надниква в изпълнението на създаването: човек е сътворен от Бога.. Ние сме желани: Ние сме Негово дело!

Но чрез този Божествен дар - Божественото дихание - частицата от Божия Дух, човекът е значително издигнат над животинския свят. Оставен на свобода за избор на поведение човекът ще претърпи следното развитие:

- към „Божие подобие”, общуване с Бога чрез мисъл, говор и молитва, творческо мислене и свободна воля да развива личността си, но ще бъде създаден „чрез Него” [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към Колосяните 1: 16, но

Човешкият Дух е частица от Божия Дух, а човешката душа е синтез на плътта на тялото и тази частица от Божия Дух. И понеже Божият Дух е вечен, строго погледнато и човешкият Дух като частица от Него е вечен. Следователно всеки човек има заложено в него нещичко Божествено, което трябва да го открие в себе си и да го развива — „ да познае себе си ” Това е воля Божия,, а „ в изпълнение на волята на Бога е силата на човешката душа " - гаранция за щастлив живот на човека на Земята (виж глава III, раздел 1П-3).

Или Библията ни представя човека като същество, сътворено лично от Бога.

НАУЧНА АНАЛОГИЯ: Описаните на стр. 182 три фази на сътворението на човека съответстват на трите етапа на инженеринговата дейност при създаване на технически изделия: предшествана от една планираща идея при проектиране, изпълнение на проектираната конструкция в производство и наблюдение на резултата в експлоатация.

Нереалистично и противоречащо на опита е да се приеме, че тъкмо при Сътворението е липсвал план.

Всички еволюционни концепции са безнадеждно затънали в материализма (виж третата теза „б” на материалистичното Еволюционно учение (ЕЗб) от раздел I - 2.5.3.2, стр. 306) и дори само за това подхождат към обяснението на произхода на човека с недостатъчни методични средства [5] и без убедителна аргументация.

Това го признава биохимика Ърнест Кахан във връзка с третата теза,,а” (ЕЗа) - виж от раздел 1 - 2.5.З.2., на стр. 309 — 310.

Относно произхода на човека и неговия разум английският професор по математика и философия па науката, докторът по философия от Оксфордския университет Джон Ленокс заключава в своята книга „ Погребала ли е науката Бога? " [6]: „По този въпрос (за произхода на човешкия разум) всички хора трябва да изберат предпоставките, от които ще тръгнат. Няма много възможности - по същество те са само две. Или човешкият разум дължи възникването си на безцелната и безсмислена материя, или има Творец. Странно е, че има хора, които твърдят, че разумът им ги води да предпочитат първата възможност пред втората. Може ли разумът наистина да произлезе от липса на разум, ... от лишени от разум тела (материи) чрез лишени от разум процеси? Такива предположения (хипотези) противоречат на човешката интуиция и разум. Те не могат да се отнесат към части от науката като теорията на относителността и квантовата механика”.

Както не се наблюдава развитие на маймуната в човек и животинските звуци в говор на някакъв литературен език:, така не се наблюдава възникване на разум от лишена от разум безцелна и безсмислена материя.

От написаното в настоящата книга се вижда, че в нея е прието за вярна втората възможност - Бог е създал човека и неговия разум - Библейското твърдение.

И ето какво се говори в БИБЛИЯТА по въпросите, свързани с произхода на човека:

„И Бог създаде човека по своя образ; по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде.” [1 ], Старият Завет, Битие 1:27 (виж и стр.. 182 по-горе).

Хипотезите за друг произход на хората, включително и тази на видния английски учен Чарлз Дарвин са крехки, дори само защото не е намерен отговор на въпроса защо маймуната не става човек?

Целият свят и хората принадлежат на Бога, защото Той ги е сътворил.

„Господня е Земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят на нея.” 11 ], Старият' Завет, Псалом 24:1

„Благ е Господ към всички; и благите му милости са върху всичките му творения.” [1], Старият Завет, Псалом 145:9

Невъобразимата Божия Любов е изразена най-добре в „златния стих на Библията”, намиращ се в Новия Завет, Евангелието от Йоана 3:16: „Защото Бог толкоз възлюби светът, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един човек, който вярва в Него, но да има вечен живот.”

Ние би трябвало да Го обичаме, да Му се покланяме и да Го почитаме: „и да възлюбиш Господа твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа, и с всичката си сила.” [1], Старият Завет, петата книга на Мойсей „Второзаконие” 6:5.

Подобаващият отзив към Бога е изразен с много дълбоко съдържание в „Благодарствена молитва” [40], дадена от Учителя Петър Дънов - Вет$й Бойно иа Първия събор на създадената от него в България Духовна общност „ Бяло Братство ”, 19-08-1900 г, неделя., Варна.

Благодарим Ти, Баща наш, за Великата Любов, с която Си ни възлюбил. Благодарим Ти за живота, който Си ни дал.

Благодарим Ти за Добродетелта, която Си турил като основа на нашия живот. Благодарим Ти за Правдата, с която Си ни заобиколил.

Благодарим Ти за Любовта , с която Си ни изпълнил. Благодарим Ти за Великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си пи озарил.

Ние се радваме на живота, който Си ни дал, и изпълняваме Твоята Воля. Сега заради Духа, Който Си ни дал (изпратил) да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни, сега и всякога.

1-2.4.2.3. За същността на човека като плът, душа и дух от гледна точка на религия, теософия и светски науки.

Доброволно или насила, човек служи и па плътта си и на духа си.

Според УЧЕНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА материята и духът не се различават принципно, а само по степента на тяхната сложност. Това становище е било застъпвано още от Фридрих Енгелс, съосновател на марксизма: „Материята не е произведение на духа, а духът е само най-висш продукт па материята”, или духът е произведение на материята, т.е. материята е първична!.

Но Д-р инж. Вернер Гит цитира в [5] доста НАУЧНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ:

Представителят на биологията Ханс Цайер констатира нещо много важно: „От природонаучна гледна точка ние всъщност не можем да формулираме преки твърдения за произхода и същността на човешкия дух.” Духът е същност, която не се побира (вписва) в нашите определения (представи). И това е така, защото при твърденията относно духа и неговия произход става въпрос не за научни резултати, а за изцяло еволюционни аксиоми, които се предпоставят. Такава е и разгледаната в [5] аксиома на учението за еволюцията Е1, първа изходна теоретична предпоставка - теза (виж от раздел 1 - 2.5.3.2, стр. 305), т.е. Еволюцията не е научен резултат. В рамките на еволюционната система съществува непреодолима пропаст между материя и дух, мозък и съзнание, тяло и душа, понеже съобразно аксиома ЕЗ, трета изходна теоретична предпоставка - теза (виж от раздел / - 2.5.3.2, стр. 306) за обяснение могат да се разглеждат само чисто материални компоненти. Да се разглежда човекът само върху магериалистична основа, както прави еволюционния подход, е научно неиздържано.

Нобеловият лауреат Джон Екълс основателно недоволства от популярните нереалистични материалистически теории. Той стига до извода, че смъртта не означава край на човешкото битие: Компонентът на нашето съществуване в невидимия „ свят 2” няма материален характер и затова при смъртта на човека не непременно се разпада, за разлика от всички компоненти на индивида, които принадлежат към видимия „свят 1.”

Според Д-р инж. Вернер Гит без откровението на БИБЛИЯТА не сме в състояние да разберем истинската същност на човека. За това разглеждане е без значение дали се работи с триединния модел (трихотомия от дух-душа-тяло), или само с две основни съставни части (дихотомия от тяло - душа). В Стария Завет думата „дух” е употребена 378 пъти, а „душа” - 754 пъти [5].

Докато всички еволюционни концепции по дефиниция допускат само материалното, в Библията е обяснено: Духът и душата са с Божествен произход [ 1] , Старият Завет, Битие 2:7 и съществуват след смъртта [1], Старият Завет, Псалом 16:10 ).

Тук може да се добави едно ОБЯСНЕНИЕ НА СВЕТСКИ НАУКИ: Духът и душата на човека са:

Би могло да се добави, че човешкият дух е частица от Божия Дух, а човешката душа е синтез от тази частица и физическото тяло (плътта) на човека.

А МОЖЕ ДА СЕ ОБОБЩИ, че ДУХЪТ И ДУШАТА НА ЧОВЕКА СА НЕВИДИМИ ИНФОРМАЦИОННО - ЕНЕРГИЙНИ СУБСТАНЦИИ, сходни с физическия „вакуум” (безвъздушното пространство) - най-разреденатаматерия, наричана още „нищото

Това, обяснение и обобщение може да се счита и като следствие от формулировката на Всемировия Учител по ТЕОСОФИЯ Петър Дънов - Ве1п$а Ооипд за трансформациите на философските категории мисъл (информация) - светлина -енергия - материя (страници 46, 76, 180-181 и 447 от настоящата книга).

И още нещо. Според него материята има различни състояния:

И той пояснява духовно-философските или теософски категории и понятия дух, душа, материя, енергия по следния начин [13] и [26]: „Духът е същност (есенциално състояние на материята), която не се побира (вписва) в нашите оиределепия”[26]. „Той е абстрактно понятие, както гравитацията и електричеството, чиято същност не са обяснили учените” [13]. За тях се съди по техните проявления, както за Бог (Светия Дух) се съди по неговите прояви.

„ Материята съществува и в Духовния и в Умствения свят... Светьг е съставен от дух и материя. Те се събират на едно място и разделят работата си наполовина.”

Материята „ сама по себе си е безжизнена и инертна, а Духът е пълен с живот ’’ и динамика. Тази противоположност определя Духът и материята като израз па тази присъща дуалност - поляризация, която виждаме навсякъде около нас: мъж и . псена, любов и омраза, добро и зло, бяло и черно зима и лято, север и юг, студено и топло, плюс и минус и т.н. „ Материята постоянно заставя Духа да създава нови форми, все по-усъвършенствани. ’’ ... "Стремежът на последния е да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа” [13] и [26], стр.46.

„Светлината съдържа в себе си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходими за създаване на човешките добродетели”

От гледна точка на ИНФЮРМАТИКАТА би могло да се счита, че мисълта е източник, а светлината, енергията и материята са носители на информация.

А ето и ОБРАЗНОТО ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов-Всшза Ооипд ЗА ПЛЪТТА, ДУШАТА И ДУХА ИА ЧОВЕКА [646 ] и [13];

Каквото и да се говори, каквото и да се пише в свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството иа своята природа. Животът на духа (присадката в растението) и животът на плътта (подложката в растението) колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Борбата между плътта и духа винаги е съществувала и ще съществува дотогава, докато присадката (духът) се прихване добре върху подложката (плътта) и започне свободно да се развива. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу към подложката, животът се развива нормално. Това наричаме трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли.

Не се страхувайте от плътта, по гледайте да я подчините да слугува на духа. Възпитавайте плътта си във всяко направление.

Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч - като частица от Светия Дух и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битие-го. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „ зазоряване на човешката душа”. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя (в зависимост от комбинацията на духас плътта на човека), като по такъв начин се развива и добива нови качества, усъвършенства се, включително с прераждане, тъй като „ на Земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински”.

Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание.

Според Учителя Петър Дънов - Вейка Пойно детето е отражение на онова, което се крие в душата на майката и бащата до известна степен [ 10], том I, стр. 256. Това е качествена оценка на духовната същност на човека.

Съгласно количествената оценка на българската психоторонна ясновидка Слава Севрюкова за човешката същност тази разлика в състоянието на съзнанието се определя 50% от достигнатото ниво на развитие на душата в миналия живот, 25% зависи от генетичния код на родителите и 25% - от личния избор на душата на индивида [15].

Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви.

Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание.

Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе - душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.

Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, няма нищо да постигнат.

Всички тия форми на съзнание са вече опитани.

Някои хора може да са постигнали някакво материално богатство по закона на привличането, но те много бързо могат да го загубят, ако не стигнат до това ниво на съзнание, че са разумни души. Има примери в това отношение.

Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.

Защото при сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата.

То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената любов.

Само в душата може Бог да се изяви в своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата.

Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, гя ще бъде само наполовина изразена.

Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена.

А всички слабости в света произтичат от половините.

За съжаление много съвременни хора изразяват любовта си чрез сърцето и ума.

Човешката душа е едно свидетелство, че човекът е сътворен по подобие на Триединния Бог - своеобразна триединна структура, състояща се от:

Господ е надарил духовната природа на човека със способността да се вслушва в „тихия вътрешен Божи глас”, чиято важност е посочена в [1], Римляни 2:13 и 15, във „вътрешния глас на съвестта”му [4], книга 7. Самото й съществуване вътре в нас е отражение на Бога в душата на човека. Без съвестта бихме изглеждали като кораби без движение в бурно море и изстреляни ракети без система за управление. Връзката на съвестта с мислите на Бога и хората потвърждава информационния характер на Божието битие. Механизмите на съвестта би следвало да се търсят в безсмъртната информационно-енергийна субстанция на Духа Божий, която в светската наука се нарича торсионна компонента на физическия вакуум.

Според академик Божидар Палюшев отличаващата го от животните нравственост на човека е специфична способност на човешката индивидуалност да мобилизира 4 особени вътрешни духовни сили, които го насочват да върши правилни или погрешни постъпки: интелектът, емоциите, волята и съвестта.

Интелектът ни дава възможност да правим разлика между доброто и злото; емоциите - да вълнуват душата ни с радост и скръб, те са положителни при добри постъпки и отрицателни при лоши постъпки; свободната воля избира да се следва пътя на Доброто или пътя на злото.

Всичките тези три съставки на нравствеността на човека се изявяват чрез своеобразния, вътрешен, духовен „съдия”- съвестта, без която не би имало нравствени постъпки. Съвестта на човека притежава своеобразна наказателна сила. Когато някой извърши престъпление, съвестта е тази, която произвежда безпокойство и мъчително очакване на бъдещето. Тези душевни терзания подронват жизнените сили и понякога се отразяват върху лицето на извършителя.. Душевните терзания и мъки на много престъпници в цялата човешка история доказват красноречиво, че съвестта на човека е тихия Божи глас в самите нас, реагиращ на всяко нарушение на Неговите закони и воля.. Ако поради засилена греховност гласът на Бога ни изостави, , вътрешният глас на съвестта заглъхва, което е сигурен знак за откъсването ни от Бога. Затова съвестта е едно убедително свидетелство за богоподобието на хората и за необходимостта човек да води безупречен живот в съгласие с Божиите закони и воля. Следователно, човешката съвест е и една от формите на Божието откровение, отправено към хората. Съвестта ни е като жива личност, която е неподкупна, некорумпирана.

Казва се: съвестта „заговори”, „признава" или „отхвърли”. Тя разкрива пряка връзка с мислите, разума, респективно ума на човека, защото означава стремеж към нравственост и познание.

Съвестта контролира и управлява нашите емоции (чувства), всеки душевен трепет, всяка вибрация на сърцето ни.

Съвестта насочва нашата воля винаги по правилния път на Доброто, към Истината, независимо дали тя е благоприятна за нас или не.

В крайна сметка съвестта определя и същността на самия характер на човека, изразяващ се в индивидуалните особености на поведението му при различни обстоятелства на жизнената среда. Вслушването във или пренебрегването на вътрешния глас на съвестта, т.е. тихия Божи глас, определят двете основни категории човешки характери: добрият и лошият.

Добрият характер е крепостта на нравствената природа на хората. Той обуславя благодеяния, открива простор пред добрите дела, поражда възможност да достигнат висша степен на изява. В настоящата книга е изразено мнение, че Бог е Абсолютен Еталон на всичко и жалон по пътя съм съвършенство. Той ни е представил нагледно Своя еталон - Личността и Характера на Неговия възлюбен Син Исус Христос. Доказал е Неговия Божествен произход чрез свръхестествените дела и явленията, свързани с Живота Му, които обилно са засвидетелствани в Новия Завет [1], включително успокояването на бурното езеро, където е бил с ученици.

Моралът включва нормите за нравствено поведение на човека.

А най-важната прилика между човека и Бога, към която трябва да се стремим, е нравствеността и святостта.

Досега човешката душа е напълвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-великите моменти в Космоса и се нарича „разцъфтяване на човешката душа”.

И всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става, и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото битие. На езика на информатиката би могло да се каже, че човешката душа е носител на информация, в нея Бог е заложил програмен продукт. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него своята светлина и своята Любов.

А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.

Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели (любува се на своето творение).

Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар.

А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура па Любовта” [2].

Когато Христос слезе на Земята, той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.

В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята великите Учители, на тях помагат и всички любящи и светещи души, които работят в света.

Защото само души, които любят и които светят могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. (Ето защо, те не искат да напущат Земята. Те казват: „Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее”.)

За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна, благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските й ближни.

Съвременните материалисти не приемат съжителството на душите, защото те признават съществуването само на ума, на сърцето, донякъде и на духа, а душата съвършено отричат.

Сам човек нещо не може да постигне. Хиляди същества работят чрез неговия ум и неговото сърце. Те му нашепват какво трябва да направи и как да го направи. Да остане па него сам да направи нещо - ще излезе каша. Следователно слушайте какво ви се говори отвън, но разчитайте на онова, което отвътре ви се тълкува [10], том II, стр. 206.

И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова, тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те й помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо, изкуството на земния живот се състои в това- до като човек е на земята, в гази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.

Там е ключът на успеха. Дори само една душа да ви обича, гя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота.

А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане - поет, художник, музикант, учен.

Пътят на всяка душа е строго определен, и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.

Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява - да става безкрайно малка, и да се разширява - да става необятна като Вселената - една аналогия с „ пулсираща Вселена

Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете (музикални) един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. На Земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински.

При своето инволюционно движение (при инволюцията), те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя.

Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета.

При еволюцията си душите възлизат по същия закон - различните души възлизат в различни редки среди.

Да възлюбиш душата на човека - в това се състои истинският морал.

Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея.

Дълбочина има в човешката душа! Дълбочина и необятност! Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения (седем). Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден.

Оттегли ли сс душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата.

Душата пък се пои ог друг извор - човешкия дух.

Човешкият дух сс пои ог още по-велик извор - Божия дух.

А Божият дух се пои от най-великия извор - Абсолютния, незнайния Дух на битието, за когото никой нищо не знае..

Като се изхожда от направените тълкувания на Божия дух включително, по дедукция (по разсъждение и извод по чисто логически път) би могло да се предположи, че и АБСОЛЮТНИЯТ ДУХ е също информационно-енергийна субстанция - вечното торсионно поле с разгледаните вече изумителни характеристики.

Тези духовни категории и понятия не се вписват лесно в човешките представи и определения.. Може да се каже:, обаче, че те най-добре са пояснени от Всемировия Учител по теософия Петър Дънов - Вейка Бойно [13].

Ти си душа, не тяло! Душата е синтез на тяло ( плът ) и Дихание - частица от Божествения Дух.

Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов.

Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти.

Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят.

Той вечно е съществувал и вечно ще съществува.

Казано е в Библията: „В начало бе Словото”. Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят.

Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух.

Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път говори на човека, не е още Духът Божи, то е Словото (Мисълта). „И Словото бе Бог” [1].

После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух, който ще му помага.

Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа.

Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.

„ Духът е онова, което дава живот”. Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота.

Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът, който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, всеки недоимък.

Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно Живот.

Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота.

Духът в своята същина е един, но в проявите си той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия си полюс до другия. Затова казвам:

Един е Духът, много са духовете; духовете - това са дихания, родени от едното Дихание.

В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И ве-пичието на Божия Дух се проявява в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог.

Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето (един от символите ни Бога) изпраща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден пи носи своите блага, доброволно, без да му искаме това, и без Той да иска каквато и да било отплата от нас. Всичко, което притежаваме, Нему се дължи.

Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли гази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена: първична субстанция, първична енергия, закони на Природата и пр. и пр. Ала законите Духът ги създава. Те имат отношение към онази велика енергия в света, която излиза ог първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този път на развитие не е нищо друго, освен мировото движение па Духа при прилагане на един общ, космичен план.

Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, по от гледище на Божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.

Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа.

Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: Божествен, ангелски и човешки.

В първия триъгълник на Божествения свят „Любовта е бащата, радостта - майката, мирът — тяхното дете”. Придобийте тия качества и ще бъдете близо до Бога.

Във втория триъгълник на ангелския свят „ дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето.” Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите.

В третия триъгълник на човешкия свят „ вярата - това е бащата, кротост та -майката, въздържанието - детето.” Придобийте тия качества в техния дълбок мистичен смисъл, и вие ще влезете между светиите.

За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение е Духа. Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.

Човешката душа изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от Него. Душата може да пътува, защото има форма. В своето развитие тя се движи между два полюса - па крайното смаляване и крайното увеличаване.

Душата още не е завършила своето развитие, тя ще премине през още милиони форми. Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа, и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви — котато нивото на душата е на това на Духа, който е вечен.

Духът може да живее само с душата. С нашия ум Той не може да живее, защото мислите ни постоянно се менят.

Едно помнете: първичното в човека - това е неговият дух (човешкият дух -онази частица от Божия Дух, която е заложена в човека). Затова „първата проява на човека е проявата му като дух” защото Божият Дух е Творец и Ръководител.

Ето защо българският християнин има молитва от вида: „Аз нося в себе си чистия Божи Дух. Моята мисъл е Мисълта Божия. Всичко, каквото върша е успешно, защото мен ме ръководи Бог (Божият Дух) и ме напътства, дарява ме със сила и здраве. Няма да позволя страх да ме обземе, лоши хора да ме смажат, болести да ме погубят. Благодарен съм на Бога, че го нося винаги в себе си и завинаги

Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в битието. Духът е десето измерение.

Душата - това са възможностите па духа (на човека). Душата е от седмо измерение. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Когаго Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бота.

В това слизане и възлизаме човешкият дух върви едновременно в три посоки, от които се пораждат три стремежа:

Първият стремеж на духа е стремеж към живота.

Вторият стремеж на духа е стремеж към знание.

Третият стремеж на духа е стремеж към свобода.

Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към растеж и развитие.

Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той (човешкият дух) е придобил от незапомнени времена до днес.

Според българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова придобитите знание и опит на човешката душа определят 50% от духовната същност на заченатия индивид [15].

Човешкият дух е автор на всички неща на Земята. Под думата „дух” се разбира духовната сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското знание в себе си. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека, с всичките му органи, с всичкото му устройство, е създадено от неговия дух.

И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, духът на човека взима участие заедно с духа на майката при изграждане на тялото.

Съгласно твърдението на Слава Севрюкова участието на духа на родителите и този на зараждащия се индивид е по 25% [ 15]. Защото всички енергии, всички сили, които действат в космоса, са достояние на. човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, да я разредява, да я моделира. Така например, когато духът иска да намали трептенията (честотата) на светлината, той сгъстява ма-герията около себе си.

А ето как Учителят Петър Дънов - Вейка Ооипд обяснява взаимното обуславя не на развитието на човешките дух и материя при творчеството па Духа, което той нарича „борба между материята и Духа”.

Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна, и Духа, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи но-нластич-на и по-податлива на неговата творческа работа.

Човек търси в живота щастие, знание, богатство.

Ала тези неща могат да се добият само от Духа (Божият Дух). Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, гой е носител на интелигентността, на гениалността.

Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е събрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Така започват да творят надарените, талантите, гениите. Дойде ли Духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват, и той започва да вижда ясно.

Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, Духът трябва да бъде у него. Но ДУХЪТ е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже, как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Защото Божият Дух е „Дух на Благостта, Дух на святостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа ”, както е казано в първа част на песента „ Бог е Любов ”, с текст и музика от Учителя Петър Дънов - Вейка Ооипд , дадена на 10-12-1922 г.

БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно.

Той действа първом като интуиция (която развива у човека), но когато човек напредне, той му заговаря ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и конкретни.

Когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. Няма сила в света, която може да попречи на Духа да се прояви. Това се отнася и до човешкия дух като частица от Божествения Дух. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. И Учителят Петър Дънов - Веш$й ОоипД съветва'.

Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко на Земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух - частицата от Божествения Свети Дух.

Следователно „ човешкият дух седи над всяка наука ”. И коментираните по-горе в раздели 1-1. и 1-2.1.4. анализи от видни представители на науката като професор Д-р инж. Вернер Гит от Германия [5] и Д-р Джон Ленокс - английският професор по философия и математика от престижния университет в Оксфорд [6] показват колко непълна, неточна и ненадеждна е светската наука. Непълна защото човешкият дух е само частица от Божия Дух. Великият Айнщайн е казал, че човечеството обхваща по-малко от 1% от цялото познание [11], но не се знае точно колко ограничено е човешкототознание в сравнение с непознатото неограничено знание на Божествената Наука, чийто създател е Божият Дух, респективно Абсолютният Дух. Поради тази непълнота светската наука е неточна, а от там и ненадеждна. Както бе отбелязано в споменатите по-горе раздели, в историческото развитие на светската наука сме свидетели на отричане на някои научни постановки и приемане за достоверни точно противоположни твърдения дори в такава важна за човека наука като медицината. И затова светската наука подлежи на попълване и уточняване за да стане надеждна, т.е. да преживее изпитанието на времето.

Ето защо, не се кланяй на онова, което ти си създал!

Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля. Защото човешкият дух винаги върши Божията воля

Искаш ли да вървиш в пътя на Истината, дай свобода па Духа у себе си. Остави Той да те ръководи и упътва. Тогава „всичко, което човекът върши, ще е успешно" съгласно една Християнска молитва. Вън или вътре, Духът следи и наблюдава всичко, коего ти вършиш.

И това е така, защото Духът — Божият Свети Дух е навсякъде и контролира, ръководи и оценява делата, думите и помислите на човека по всяко време. Нищо не убягва от окото на Бога и всеки получава заслуженото, рано или късно, в един или друг момент, по един или друг начин, във видимия и/или Невидимия свят.

Затова ДА БЪДАТ СПОКОЙНИ ПРАВЕДНИТЕ, но да се въоръжат С ПРИМИРЕНИЕ И ТЪРПЕНИЕ, защото Бог е многомилостив, но по „формулата 99” (б.а.).

А ДА МУ МИСЛЯТ НЕПРАВЕДНИТЕ, защото Бог е многотърпелив по „ формулата 999" (б.а.), но строг и справедлив.

И мъдрият български народ е казал в своя поговорка: „Бог бави, но не забравя”

И сега Духът води човечеството по нови пътища. Цялата слънчева система е навлязла в една нова област. След време учените ще докажат, че и Земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме в досег с една девствена материя. Които са готови, ще възприемат новия живот, който се крие в нея и ще „възкръснат“. Които не са готови, ще чакат да бъдат подети в бъдеще от една нова вълна.

И не забравяй, че когато Духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да се о' твори.

Когато Духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори.

Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.

Работи там, където Духът работи, т.е. в тая област, в която Той те ръководи и упътва. •

1-2.5. СЪПОСТАВКА НА ДВЕТЕ ОСНОВНИ УЧЕНИЯ „ЗА СЪТВОРЕНИЕТО” И „ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА” ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НАУКИ.

Ако не се съпоставят фактите, може да се изпадне в заблуждение.

Материята също еволюира, но не от само себе си. Първична е духовната еволюция.

За произхода, настоящето и бъдещето на вселената съществуват много твърдения, между които противоречиви и/или непълни поради ограниченото познание на човека в сравнение на неограниченото знание. Всички те обаче гравитират около две основни учения: „за Сътворението” и „за Еволюцията”. Те са противоположни както теизма и атеизма. Причината да бъдат съпоставени е за да не се изпадне в заблуждение.

Немският професор Д-р инж. Верпер Гит разглежда в [5] УЧЕНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА в два варианта: теистично и атеистично, пояснени по-долу. Последното би могло да се назове още материалистично.

Отбелязаният в [5] възглед,, че „атеизмът е логическо следствие от еволюционната теория” може да се представи и в обратен словоред: Еволюционната ма-териалистична теория е логическо следствие от атеизма, което се потвърждава от изложено по-долу.

Съгласно най-общите представи и тълкувания „ еволюция ” е непрекъснато, постепенно и бавно изменение на нещо, а „революция ” е коренна и бърза, често внезапна (със скок) промяна в областта на обществена политика, наука, техника, култура, изкуства.

Зад такива изменения и/или промяна обаче има винаги човек — автор.

Би могло да се каже, че в недалечното минало в САЩ се извърши ведуща еволюция в качеството на техническите изделия:.

Използвайки опита на американски специалисти, в Япония се извърши революция в тази област. Обаче това е дело на творец - изявен специалист по качество като Джуран от САЩ. В негова чест има на неговото име ежегодна награда в Япония за най-добро постижение в областта на качеството.

I-2.5.1. Християнските религиозни твърдения в БИБЛИЯТА за Сътворението на Вселената и човека.

РЕЛИГИЯТА разпространява чрез Библията учението за Сътворението па Вселената и човека. Тези нейни твърдения са представени в [ 1], Стария Завет, Битие. Те се споменават и на други необходими места в книгата.

Ще се разглеждат твърдения и становища и от,гледна точка на ТЕОСОФИЯТА (науката на/за Бога) на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Ветяа Воипд.

I - 2.5.1.1. Грехопадението и инволюцията на човека.

Тя е основна, защото на нейна база се градят следващи разсъждения, обяснения и изводи.

Важна е понеже инволюцията е непосредствено следствие от грехопадението както се твърди в БИБЛИЯТА и ТЕОСОФИЯТА в лекции и беседи на Всемировия Учител Петър Дънов - Ветва Иоипд.

Темата е и интересна, тъй като СВЕТСКИ НАУКИ се оповават на еволюцията, без да разглеждат предхождащата я инволюция, както обяснява споменатия Учител. А съпоставянето на такива факти предпазва от изпадане в заблуждение.

I - 2.5.1.1.1. Какво нещо е човека и какъв е бил създаден той? - вечен.

Велико нещо са човекът и неговият живот. Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипо

Човекът не е съставен от „ случайно ” струпване на атоми, свързани в съответна структура, и е нещо много повече от едно високо развито животно като делфина или изтънчена маймуна, защото:

Той се отличава толкова от другите животни, колкото животните - от растенията и растенията - от минералите.

Човекът е най-съвършеното същество на Земята - венецът на Божието Творение.

„ Първият човек по образ и подобие Божие” („първият Адам ”) не е бил миниатюрно изображение на Бога, което притежава всички Негови характеристики в малки измерения. Човек е бил сътворен като духовно, нравствено и безсмъртно същество, което е имало съвършена природа. Той е бил истинско отражение или проекция на Божия свят характер. Като него са Светлите същества в Невидимия Разумен свят. Според цитирания в мотото на настоящия раздел Учител първият човек „по образ и подобие Божие ” още не е слязъл на земята.

Ето мисли на Учителя Петър Дънов - Вешза Поило за хората. Ние имаме предвзети възгледи. Мислим, че Бог ни е направил по образ и подобие Свое. Но кои хора е направил по образ и подобие? Бог е направил ония Същества, които сега Му служат в цялата Вселена, изпълняват волята Му - не ние, дребните хора, сме направени по образ и подобие. Хората са създадени от кал” [2], „Проявление”, Неделни Беседи (НБ) 1942 / 1943 г., стр. 159, София, 1998.

Първият човек от кал с Божие дихание („вторият Адам”) избрал с радост постоянно да се покорява на всички Божии заповеди, като в резултат на това животът му е бил в съвършена хармония със Създателя му. Тогава той не е изпитвал „ криза на идентичност ” [14 ]/ Той е знаел точно кой е и защо е дошъл на света.

Затова е заел с послушание определеното му от Бога място.

По своите размери човекът е дребен в сравнение с планетите, но Бог му е отредил уникално и почетно място във Вселената както при Сътворението така и в бъдещето като покорител на Космоса при неговото циклично обновление.

Съгласно БИБЛИЯТА човекът е сътворен от мъдър и свят Бог: „ И Бог създаде човека по своя образ; по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол (мъж. и жена) ги създаде. ” [1], Битие, 1:27 („първата Божествено-човешка двойка ”).

Тази добронамереност се потвърждава от първите Божии заповеди и към „първата човешка двойка Адам и Ева” при Сътворението: „Плодете се и се размножавайте. Напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко същество, което се движи по земята. ” [ 1], Старият Завет, Битие, 1:28. Човекът е станал личен представител на Бога върху земята, притежаващ пълномощие над всички останали живи същества.

Но не само човекът е бил напълно удовлетворен от своето предназначение в света. Бог също е бил доволен от човека: „ И Бог видя всичко, което направи (създаде); и ето, беше твърде добро. ” [I], Старият Завет, Битие, 1:31. В онзи далечен само миг от историята на човечеството първата човешка двойка Адам и Ева са живели в съвършена околна среда:, в съвършени отношения помежду си и в съвършена хармония с Бога.

Както се пояснява и на други места в книгата, първата човешка двойка проявява непослушание и извършва грехопадение.

Най-краткият и точен отговор на въпроса за грехопадението е даден в БИБЛИЯТА: „ ... чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта... ” [1]. Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 5:12.

I- 2.5.1.1.З. Какво е положението днес? - широкомащабна инволюция, но много бавна и в ограничен мащаб еволюция. Какви са отношенията между хората? - предимно лоши.

Светът е пълен с лъжливи братя. Учителят Петър Дънов - ВеШза ОоипО

Би могло да се каже, че който не вижда това реално положение днес е „сляп ”.

На подходящи места в настоящата книга се посочват някои примери за нравите на човека на Земята.

Тук може само да се припомни, че посочените в Библията качествени характеристики на човека след грехопадението му (първа причина непослушанието) се потвърждават. Затова Бог предвидливо е поставил на изпитание и предоставил алтернативния избор още на „първата човешка двойка Адам и Ева”:

Ето МЪДРОТО ТЕОСОФСКО ТЪЛКУВАНЕ на цитирания Учител:

„Дървото за познаване на доброто и злото” не представя нищо друго освен лошите хора в света. „Забраненият плод”, това е съвременният егоизъм на лошите хора, чийто баща е черният адепт - дяволът Сатан. За да бъде здрав, човек трябва да се храни само с плодовете на добрите хора. Сега и на вас казвам: хранете се с плодовете на добрите хора! Това е новият закон в света. Къде трябва да търсите лошите и добрите хора? Лошите и добрите хора не са вън от вас, но вътре във вас. Лошите хора са вашите лоши мисли и чувства. Следователно не очаквайте нищо добро от вашите лоши мисли и чувства. Доброто може да получите само от вашите добри мисли и чувства.

Често се говори за лош и за добър живот, за злото и за доброто.

Злото представя ада на земята, т.е. онези сили, които идат отдолу, от нисшите свстове.

Доброто представя рая, небето, т.е. сили, които идат от горе.

Обаче злото и доброто са създадени едновременно. Те съществуват по единствената причина да може човек правилно да се развива. Когато Адам влезе в рая, Бог му даде Своя закон, по който да живее. Обаче скоро след това се яви вторият учител, който казваше на Адама: „Не само в рая има знания, но и вън от рая. Вкуси от забранения плод, да видиш какви знания ще придобиеш.” Адам и Ева послушаха този учител, но напуснаха рая. Бог им каза: „Ще отидете в света, там да се учите. И като научите уроците си добре, тогава пак ще се върнете в рая.”

Хората днес казват: „Лош е светът” - Не е лош светът, но вие сте объркали работите си и не можете да ги оправите.

Учителят Петър Дънов - Вешза Ооппб пояснява с езика на фактите: От 8000 години чрез просветна дейност и съдебна система хората оправят света, но не могат. Защото са се отклонили от правия път и не разбират Божия Дух. Изпратени сме на земята за да се научим да живеем правилно. Всеки ще го разбере това [2], беседата „Що казва Духът” от 29.02.1920 г. Но БОГ НЯМА ДА ОСТАВИ В ТОВА СЪСТОЯНИЕ РАБОТИТЕ НА ХОРАТА

Небето представя велик организиран свят, а земята - непроявен свят, който продължава да се устройва.

Какви са стремежите в живота на повечето от сегашните хора, респективно на малцина от тях? - добър, респективно охолен живот и даже забогатяване.

На единия полюс е принципа „Човек за човека е брат”. Нека веднага да се поясни, че под „брат” се разбира религиозния, окултния смисъл. При такива братски отношения човек е спокоен. А спокойствието е най-важният първостепенен фактор,, обуславящ дълголетието.

При конкуренция може да има сблъсък на интереси и дори да се стигне до другия полюс - приложение на алтернативния принцип „Човек за човека е вълк”.

Основен, важен и интересен е следния въпрос: ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ ТАЗИ АЛЧНОСТ И ТЕЗИ ИЗЛИШЪЦИ? Природата не обича излишъците. Когато човек е завладян от този стремеж към излишно материално богатство, той е:

страхлив: да не загуби натрупано материално богатство или в предстояща I делка.

От тези отрицателни чувства може да го постигне преждевременна смърт например от инфаркт или инсулт.

КАКВА Е ПРАВИЛНАТА ПОСОКА В ЖИВОТА ?: ПО ПЪТЯ ПА ДОБРОТО или по пътя на злото? Какъв път ще избере и колко кратък или дълъг, лесен или труден ще бъде той КЪМ ЩАСТИЕТО, зависи от самия човек, от неговото ниво или степен на неговото развитие.

КОЕ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ? Отговор на този централен въпрос ще се потърси като се отговори на редица основни въпроси, които се задават в Живота на хората.

Бог работи в света! ... ще видите последствията от тази работа. Това не е за утеха, по ви казвам да не се месите в общия Божествен план. Сегашният свят минава през известна дисциплина. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал па Адам и на Ева: „Всичко в света можете да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате”. И цитираният Учител препоръчва да се изучава света, Божествения живот, Божественото знание, което има приложение навсякъде в света. Само така хората няма да остаряват. Само така ще постигнете това, което желаете.

За да възстановите правилни отношения помежду си, вие трябва да дадете ход на Божественото във вас. Казвате: „Как може да се постигне това нещо?” - Чрез закона на жертвата. За Господа човек трябва да прави жертви. Той трябва да жертва попе една трета от своя живот за Господа. Работи ли девет часа на ден, той трябва да пожертва три часа за Господа, т.е. за Божествения свят; три часа за ангелите - за ангелския свят, и три часа за себе си - за физическия свят.

Какво правят съвременните хора? Те работят само за себе си. Работи ли човек по този начин, той е изложен на хиляди нещастия и изпитания.

ПРЕПОРЪКАТА: Три часа работи за Господа, през което време ще посветиш и ума (мислите си), и сърцето си (чувствата си), и волята си (действията си) само за Него.

Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на душата и на духа си, а сърцето и умът му се облагородяват и просветляват [10], том I, стр. 114 -115 и 302.

А що се отнася до контактите, отношенията и влиянията между хората У чи-теляг Петър Дънов - ВеШза Поипо е дал следната ОБОБЩЕНА ПРЕПОРЪКА: ДРУЖЕТЕ С ХОРА, КОИТО СА В ХАРМОНИЯ С ВАС.

Някои пояснения по въпроса за свободата, която не освобождава от отговорността и последствията от греха са посочени в следващия раздел.

Когато се поставя медицинска диагноза на дадена болест, трябва да се задава въпроса: „ Сериозна ли е болестта? Още по-важно е да се постави този въпрос за духовната болест, наречена „грях”.

Много съвременни хора приемат дори с радост, че са грешници по отношение на други членове на обществото, защото имат полза, но нямат представа какво означава да вършиш грях, например да измамиш другия. Те гледат на греха просто като на „човешка природа” и се скриват зад често използвания израз „всеки го прави”, или се успокояват от факта, че Бог е дълготърпелив спрямо грешките на хората по „формулата 999”, защото „Бог е Любов". Но подобно разбиране или изявление отклоняват вниманието от истинския въпрос: Сериозно нещо ли е грехът?

Съгласно Библията в плъг и кръв се греши. Но законът е един, мярката различна. Който е високо, строго го съдят Прощава се на незиаещия („блажени са нисшите”).

Ето някои истини, за които се говори в БИБЛИЯТА за грешника:

- той е толкова лош, колкото той не би могъл да си представи:

Но това означава, че грехът е поразил част от неговата природа и личност: неговият ум, воля, съвест, чувства, предразположение и въображение. При това чувствата са предразположени най-много да изгубят от истинската си стойност: „ Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; " [ I], Старият Завет, Ере-мия, 17:9.

Коренът на неговия проблем не е в онова, което върши, а в това, което е, т.е. той губи, защото е грешник:.

Този списък, който включва мисли, чувства и дела, показва, че пред Божия поглед всеки грях е еднакво сериозен.

Някои хора свеждат своята представа за греха до блудство, кражба или убийство.

Но и другите грехове от списъка, даден в Библията опетняват човека, защото какъвто и да е греха, той е състояние, което не е в хармония със съвършения стандарт на живот, който Бог изисква от хората. Всичко извършено, казано и помислено, което не е съвършено, е грях.

И ПОНЕЖЕ СТАНДАРТЪТ НА БОГА ЗА СЪВЪРШЕНСТВО В ЖИВОТА Е МНОГО висок:, всеки човек е грешен, но в различна степен.

Никой граждански закон не принуждава човека да лъже, да мами, да има нечисти мисли или да съгрешава по някакъв друг начин.

Според Учителя Петър Дънов - Вешза Бойно „законите са за разумните, които ги спазват”.

Човек сам избира пътя на греха, сом избира да нарушава светия закон на Бога преднамерено да не се покорява на Бога (непослушание). А това е сериозно нарушение на закона Му, защото „Бог е праведен съдия, ... Който се гневи всеки ден на нечестивия ” [1], Старият Завет, Псалом 7:11.

Бог не може да бъде снизходителен към греха и ВСЕКИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ШАЕ ИДА БЪДЕ СИГУРЕН, че:

МАЛКА ЧАСТ ОТ БОЖИЕТО НАКАЗАНИЕ ЗА ГРЕХА се получава и изпитва в този живот.

И тогава грешните ще получат „ вечна смърт ”, а праведните - „ вечен живот ”, виж фиг. I на стр. 233.

ТОВА НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ, защото НИЕ СМЕ ПРЕД ИЗБОР на пътя: па грешниците или на праведните.

И така, Бог събрал някои химически елементи от земята, за да направи своя „първи човешки син ”, когото нарекъл Адам [1]. Създателят на Земята и живота върху нея го „ заселва в Едемската градина за да я обработва и да я пази ’’ [ 1]. След една неуточнена продължителност от време Бог създал и първата жена Ева, за да бъде съпруга на Адам в посочената градина — „рай”. После „ Бог ги благословил ” с една по-голяма цел на техния живот, като им възложил изложената по-горе пълноценна задача: „ Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, що се движи по земята' ” [!]• .

Нищо не може да промени тази ЗАЯВЕНА ЦЕЛ НА СЪЗДАТЕЛЯ: ЦЯЛАТА ЗЕМЯ ДА БЪДЕ ПРЕВЪРНАТА В РАЙ, изпълнен с щастливи хора, .живеещи в мир помежду си и с животните - ВОЛЯ БОЖИЯ. А „в изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа" [2], [63].

След като се прочете за Сътворението на „ първата човешка двойка ”, може да се породят следните логични въпроси:

Библейските отговори на тези въпроси са ясни и прости. Те могат да се изразят с едно изречение: Всичко се е променило след ГРЕХОПАДЕНИЕТО, когато човекът изпада в грях:. Всички хора са белязани от първородния грях на първата човешка двойка Адам и Ева. И всеки простосмъртен човек не може да бъде освободен от греха, освен ако Самият Бог му прости греховете при разкаяние и искрена молитва.

Божията мъдрост е предвидила вероятността след време някои хора да решат да действат по независим или бунтовнически начин, въпреки че Бог е техният Създател и дарител на живота им. Такъв бунт би могъл да наруши грандиозната работа по осъществяването на светския рай.

И Бог подложил Адам и Ева на една проста проверка, която трябвало да им напомня за необходимостта да бъдат послушни.

Той им поставил едно единствено ограничение: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш ; защото в деня когато ядеш от него непременно ще умреш. ”[1], Старият Завет, Битие 2:16-17.

Създателят проявил грижа към нашите прародители, като ги предупредил, че при непослушание щяло да се засегне щастието на целия човешки род, щяло да доведе до загуба на живота (човекът става смъртен).

И ето обяснението чрез пет въпроса и отговорите им в Библията:

„И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно на очите, дърво желателно за да дава знание, взе от плода му да яде, даде на мъжа си да яде с нея, та и той яде.” [1], Старият Завет, Битие 3:6.

Техният грях доведе до страдания., осъждане и смърт. Човекът стана смъртен.

„А на човека Бог рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти казах да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръне и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.” [1], Старият Завет, Битие 3:17-19.

Откакто грехът влезе в света чрез първата „ човешка ’’ двойка Адам и Ева, той влияе на всички хора от всички времена.

„... както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всички човеци ... измряха мнозина(та), понеже всички съгрешиха.“

„Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един”. [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Римляните 5:12 (и 15-) и 3:12

„Няма праведен ни един.” „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.” [1], Посланието към Римляните 3:10 и 23. ■

Не. Бог е милостив и любещ, но същевременно Той е справедлив:

РАНО ИЛИ КЪСНО, В ЕДИН ИЛИ ДРУГ МОМЕНТ', ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН ВСЕКИ ЩЕ ПОЛУЧИ ТОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВА.

Той не може да допуска грехът да бъде ненаказан, дори и наследствено.

„Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, но никак не обезвинява виновния и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.” [1], Старият Завет, Числа 14:18

В ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ Учителят Петър Дънов - ВеШза Ооипб посочва три причини за грехопадението - „(по)грешката в рая” на Адам и Ева.

Втора причина е користолюбиего (стремежът към материални облаги и изгоди) - те пожелаха да опитат всички блага в рая и да ги задържат за себе си.

И третата причина е желанието им да изпъкнат над другите.

Това е станало не само във времето на Адама и Ева, но и днес всеки момент става [10], том 1, стр. 138-140.

Ето ПРЕКРАСНОТО ТЕОСОФСКО ПОЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов -ВеШза Ооипб:

Някои запитват: „Защо Господ е допуснал греха?” Пък аз питам: защо хората грешат? Съгласни ли сте с твърдението, че грехът съществува в света? Светьт е създаден от Бога, но грехът като нещо външно, видимо, материално никъде в Божествения свят не съществува. Грехът съществува само в мислите, в чувствата и в желанията на хората, но външно тон нс съществува абсолютно никъде. Срещали ли сте някъде греха вън от човека, като същество с определена форма, и разговаряли ли сте с него? Ще кажете, че грехът е в дявола. Виждали ли сте дявол? И той е като човека, вън от него не живее. Намерете дявола и злото вън от човека! Колкото и да ги търсите, вън от човека те не съществуват. Да търсите злото и греха вън от човека, то е все едно да търсите страха вън от човека.

Защо Бог допусна греха? Причината за съгрешаването на човека седи в неговата свобода. Човек, като едно космическо същество, беше оставен свободен да определи своя житейски път. Грехът на човека е доказателство, че в битието съществува закон на абсолютната свобода. ... Закона на свободата Бог го е спазил.

На първата „човешка” двойка (Адам и Ева) е била дадена голяма свобода за развитие, но също и едно сериозно предупреждение - едно единствено ограничение: „ ...от дървото за познаване на доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него непременно ще умреш” [1], Старият Завет, Битие, 2:17.

Това е било идеалният изпит ( проверка) за послушание на човека - да се покорява на онова, което е казал Бог¹.

Но дяволът Сатан е изкушил Ева тя да прояви недоверие и непокорство към Божиите думи. Известно е, че жената Ева е взела от плода на дървото за познаване на доброто и злото и яла, дала и на мъжа си Адам да яде с нея, та и той е ял.

От този миг грехът е навлязъл в света. Поради това си непокорство човекът се е откъснал от Бога, вместо да продължават да обичат Бога поради това, че те са били обезпечени, сигурни и щастливи, техният грях ги е накарал да се чувстват посра-мени, виновни и уплашени - те са се скрили от лицето на Господа между градинските дървета.

Но Бог е казал, че човекът ще умре, ако не се покори; както и в същност е станало, защото Господ не се променя и което каже става. Смъртта означава отделяне от Бога - духовна смърт. Човекът започва да умира и физически, защото вече е имал погубена душа и смъртно тяло - виж фиг. 1 на стр. 233.

Потомците на първата „ човешка ” двойка Адам и Ева са наследили опорочената им природа и греховния им характер. От тогава, както при замърсяване па извора на една река, отровата на греха тече към всички потомци на Адам и Ева „ ...и но тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха”[1], Новият Завет, Посланието на Апостол Павел към Римляните, 5:12. Има се предвид преобладаващите слабости на човека и лоши отношения между хората („всичките човеци”/, защото в следващите стихове 13 и 19 се пояснява, че „от Адам до Мойсей смъртта е царувала и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е бил „ образ на бъдещия човек на Земята ”, но „ както чрез непослушанието на единия човек (Адам) станаха грешни мнозина, така и чрез послушанието на единия (Исус Христос) мнозина ще станат праведни ”

За съжаление, определението „всички човеци” включва в себе си и автора, всички нас. Има нещо общо за всички нас: ние сме грешници и ще умрем и физически. ”

„Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас” [1], Новият Завет, Първо Съборно Послание на Йоана, 1:8.

„А пък ако твърдим, че няма да умрем, ставаме смешни”[14].

В днешните медии се изнасят много факти на насилие, несправедливост, безредици, закононарушения в обществото. Лесно е да се критикуват тези недъзи на съвременното общество. Но преди да критикуваме другите, нека се запитаме дали сме съвършени и дали водим живот, който да е угоден на Светия Бог. Честни, чисти, любвеобилни и безкористни ли сме? Бог знае отговорите на тези въпроси, а също и ние: „...всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” [1], Новият Завет, Посланието на Апостол Павел към Римляните, 3:23.

Ние сме грешници по рождение, по природа, в своята практика и избор, затова трябва спешно да се изправим пред фактите и последствията (кармата ни). И затова в Християнска сутрешна молитва има текст „ Господи, помогни ми да прекарам деня угодно на Тебе и спасително за мене!”

Интересни са следните теософски мисли на Учителя Петър Дънов - Вешаа Поппо: „Ще попитате защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението. Това ще ви кажа след хиляди години, като говорим пак:, защото сега няма да можете да го разберете”(защото хората не познават Царството Божие). И все пак, тълкувайки Библията той пояснява [10]: Човек е грешен, но причина за това не е I оспод, който го създаде, но естеството на материята, от която Бог направи човека, беше неустойчива. Тя беше човешка кал. Тази неустойчивост съответства на бунтарския дух на някои от първите същества от Невидимия свят като Сатан, но има и верни като Йов на Земята, пояснено на страници 217-218 по-долу. Затова Бог не оставил човека напълно свободен, а му поставил само известното едно единствено ограничение: да не яде от „забраненото дърво за познаване на доброто и тото"- „единственото дърво от човешкия порядък, в който съществуват лъжата и кражбата " От Адам и Ева е дошла лъжата в света, защото те са скрили истината: /1дам се е оправдал с жена си, а Ева - със змията.

Следователно ЧОВЕК ГРЕШИ, ЗАЩОТО Е ОСТАВЕН СВОБОДЕН. Но ЧОВЕК Е СВОБОДЕН И ДА СЕ ИЗПРАВИ! Трябва да бъдете силни да направите (но) I рсшка, по да бъдете и силни да я изправите. Тогава сте силен човек.

Бог допусна (по)грешката в рая, за да се яви силата. СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА ЩЕ БЪДАТ ПО-ДОБРИ, отколкото беше Адам в рая, дори по-добри от Адама преди да беше съгрешил [10], том I, стр. 184.

... В тяхно време още се е проверил законът, че НЕЩАТА не СТАВАТ, както човек очаква и иска, но ТОЧНО ТЪЙ, КАКТО БОГ ИСКА.

Българската поговорка гласи: Човек предполага, но Бог разполага. Ето /ащо са нужни любов, уважение и послушание към Бога. Ако всеки ден придобивате по едио Божествено състояние, гце имате 365 Божествени състояния. Това е грамаден капитал, с който може да постигнете всичко. Ако не придобивате Божествени състояния, животът се развива мъчно - голяма сиромашия настава. Вие ще предизвикате сиромашията изкуствено. Днес хората работят повече за пари. Ние пък казваме: работи, без да очакваш да ги се плати. Бог се грижи за нас. Когато работите с любов, непременно ще ви възнаградят, ще изкарате хляба си.

Днес БОГ СЪЗДАВА НОВИЯ ЧОВЕК И ЩЕ ГО НАПРАВИ не от неустойчива човешка, но ОТ устойчива БОЖЕСТВЕНА МАТЕРИЯ [10], том 1, стр. 155 - 157.

ВСИЧКО ТОВА (греха, злото и страданията) БЕ ДОПУСНАТО, ЗА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В БЪДЕЩО ДОБРО. ВИЕ НЯМАШЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ ЖИВОТА, АКО ОСВЕН ДОБРОТО И ЗЛОТО („скрито някъде дълбоко в човешкия егоизъм” |10|, том I, стр. 386> НЕ БЕШЕ ДОПУСНАТО В СВЕТА.

НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО в света е ГОЛЯМАТА АЛЧНОСТ на хората.

По отношение на ПОЛЗАТА ОТ ЗЛОТО И СТРАДАНИЯТА Учи телят Петър Дънов - Вешза Поило е казал: ти си добър човек по причина на злото. Умен си по причина на глупостта. Благороден си по причина на гордостта. Следователно злото е сила, без която не можете да се справите с мъчнотиите. Горчив елемент е злото, но гой е извор на сили. Не пипайте този елемент. Не питайте защо е допуснато злото в света, но ползвайте се от онази велика мощна сила, която се крие зад него. МЪДРОСТТА СЕ ПОСТИГА САМО ЧРЕЗ МЪКИ И СТРАДАНИЯ.

Христос понесе греховете на хората с оглед на тяхното бъдещо добро. Той вярва, че някога те ще разберат Любовта и ще се обърнат към Бога [10], том I, стр.184.

I - 2.5.1.1.7. Относно философията на страданията, изпитанията и трудностите в живота на хората. Дванадесет въпроса и отговорите им съгласно Библията.

който не върши волята Божия, е осъден на големи страдания.

Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бяга.

Страданията - това е първата фаза на посвещение.

Никой не може да избегне страданието, което Природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече. Природата е строга и взискателна.

И в новия живот да влезете, изпитанията пак ще ви следват.

Цялата Природа минава през страдания. Тъй щото, не питайте защо са страданията, но работете съзнателно върху себе си, да се осмислят Веднъж страданията осмислени, въпросите на живота лесно се разрешават. Само така човек ще се* подмлади и обнови, а след това ще възкръсне.

Цитираният Учител е обяснил: Апостол Павел казва: „ОКО НЕ Е ВИДЯЛО И УХО НЕ ЧУЛО ТОВА, КОЕТО БОГ Е ПРИГОТВИЛ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ГО ЛЮБЯТ. Божиите блага са велики и неизчерпаеми. Значи за всеки човек са определени блага, които ще дойдат на своето време. За да получи тия блага, той трябва да приложи любовта си. Че ще има мъчнотии - това е неизбежно. Без мъчнотии човек не може да живее. Мъчнотиите са пробния камък за човека. ЗА ДА ПРИДОБИЕ ЕДНО БЛАГО НА ЛЮБОВТА ЧОВЕК ТРЯБВА ДА МИНЕ ПРЕЗ 99 СТРАДАНИЯ (ИЗПИТАНИЯ) — метод на възпитание, наречен от автора на настоящата книга „формула 99’’ (б.а.). Ако спазвате законите на Любовта, тя ще преобрази всички ваши недоразумения, страдания, мъчнотии и ще ги превърне във вечен капитал за вас. Радвайте се, че иде Любовта, която ще ви освободи от сегашните непоносими условия на живота. Само Божията Любов е в сила да освободи човека от смъртта - най големият враг в света.

Ако живеем по плът (родени от плътта) ще умрем, ако живеем по дух (родени ит духа) - ще придобием вечния живот на космическото съзнание. Всички религии водят до вратата на космическото съзнание. ... Като влезем в космическото съзнание ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представят новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият дух ще се облекат. Щом се облечем с тия нови дрехи, тогава ще бъдем братя в пълния смисъл па думата и ще се познаем. Можеш да имаш брат само в живота на космическото съзнание.

... Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога, /и.е. до космическото съзнание, донася такава радост за душата, за която ан. Павел казва: „ЩАСТИЕТО, КОЕТО НИ ОЧАКВА ЗА В БЪДЕЩЕ, НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРАВНИ С БОГАТСТВАТА НА ЦЕЛИЯ СВЯТ.” Само но този начин ЖИВОТЪТ НИ ЩЕ БЪДЕ ПЕСЕН И МУЗИКА. Мисълта ни ще бъде като Божията мисъл, чувствата пи - като Божиите чувства, действията ни като действията на Бога. Вземем ли перото, от него ще се изливат велики, свещени мисли и който прочете написаното ще каже: „Благословена да бъде ръката, която е написала тези слова! Благословена да бъде устата, кояго е изрекла тези слова!” Питам: ТОЗИ ЖИВОТ НЯМА ЛИ СМИСЪЛ? |10|,том II, стр.221-222.

КОГА ИДЕ СТРАДАНИЕТО? - Когато Бог се оттегля от човека за известно време.

ЗАЩО СТРАДАМЕ? - Защото не прилагате законите на Любовта, Мъдросг-та и Истината. ХОРАТА СТРАДАТ, ЗАЩОТО НЕ ПОЗНАВАТ ГОСПОДА. Казвам: ако човек не познава Господа, от Когото получава всички блага, какво може да се очаква от своя подобен?... [10], том II, стр. 164.

Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек (сътворен от кал) как да изправи грешката си.

В изпълнение волята Божия седи усъвършенстването на човека. Като не можете да изпълните тази свещена воля, вие често изпадате в малодушие, измъчвате се, страдате. Това, че имате малки или големи страдания, е в реда на нещата. Кой не е страдал в света? Покажете ми един Учител, един адепт, един велик човек, който да не е страдал! Само Вечният, Абсолютният, Свещеният не е страдал и не страда. Всички същества след Него са подложени на страдания, мъчнотии и несполуки, докато достигнат съвършенство [10], том II, стр. 23.

Христовите ученици са били 82-ма. Като разбрали, че първо ще дойдат страданията за усъвършенстване, а после благословението, повечето от тях са избягали и останали 12 [ 10], том II, стр. 120.

В исторически план обяснения за страданията, изпитанията и трудностите в живота на човека се намират в БИБЛИЯТА..

Както бе отбелязано в раздел I - 2.5.1.1.5, в [1], Старият Завет, Битие 2:12 единственото ограничение - Божията заповед към Адам е била да не яде от дървото за познаване на доброто и злото. Първият грях е бил атака срещу Божието върховенство - искане за пълна морална независимост, чрез което човекът отказва да признае своето положение на създадено от Бога същество. За този първи грях обаче Адам и Ева са били подмамени от интелигентното и хитро духовно същество, наречено Сатан (дявол) - черният адепт. И в резултат те са били изгонени от „рая " - Едемската градина.

В сегашно време могат да се посочат следните факти:

— От друга страна, за същия интервал от време 47 бебета се раждат в бедни семейства;

Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения ог настоящето или от миналото и търсят причината за това. И ето отговора, респективно обяснението, на цитирания в мотото на настоящия раздел Учител:

ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА не е нищо друго, освен ИЗПИТАНИЯ - ге са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в живота на човека е НЕГОВИЯ ХАРАКТЕР, който трябва да мине през огъня - изпитанията. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитания, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен - има вечен дом, в който може да живее. И посоченият Учител дава за положителен пример Йосиф - един от 12-те сина на Яков от историята на юдеите, описана в Библията.

ИМА ИЗПИТАНИЯ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ИЗБЕГНАТ. Няма човек на Земята, който да не бъде изпитан. Затова идат страданията и изпитанията. Блажени са тези, които издържат изпитите си! Любов, която се губи пред страдания и мъчнотии, не е истинска Любов. Истинската Любов пред нищо не отстъпва [10], том II, стр. 236.

Съдбата или Провидението (Предопределението от Бога) е определило през какви изпитания да премине човешкия живот.

Никой не може да избегне от ръцете на съдбата си!... Няма човек в света, който да не е страдал от ударите на съдбата. Тази съдба хвана даже и Христа - този велик У чи-тел на човечеството. По ирония на съдбата оглушава гениалния Бетовен - композитор,, който описва в своя симфония „ударите на съдбата". Трябва да знаете при това, че непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои (по)грешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията.

„Лошата съдба”, или както индусите я наричат „карма”, всякога преследва човека. Понякога тя е глуха - минава, отминава човека и нищо не му казва. Но чуе ли една лоша дума, която не й харесва, тя веднага го хваща.

Щом сге свързани с Първата Причина, лошата съдба няма да ви преследва. Питате ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО СТРАДАНИЕТО?

Благодарете, че страданието е дошло. То е първият признак, че Благословената 1'ъка работи върху човека да го изправи. За онзи, който разбира законите, страданието е велико благословение. В сравнение с това, което Любовта носи, страданието е кратковременно и незначително.

И Учителят Петър Дънов - Ве/нкл Бойно тълкува дузпите на апостол Павел за това, което е видял, когато е проникнал до седмото небе така: око не е видяло и ухо не е чуло това, което е приготвено за онези, които са минали през страданията и влизат в Любовта. Зад всяко страдание се крие Божията Любов. Няма страдание в света, което в бъдеще Бог да не превърне в благо [10], том II, стр. 236-237.

И тия страдания са необходими ЗА ОФОРМЯНЕ НА ХАРАКТЕРА, изразяващо се в примирение, търпение, вяра, надежда и Любов, „ЗА ДА СЕ СХВАНАТ ОСНОВНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ЗАКОНИ НА ЖИВОТА ", „за да се ограничим, само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени Защото след страданията идва и издигането, както „денят идва след нощта и радостта след скръбта” [62]. Затова „трябва да приемете всички страдания от Божията ръка”срадост, тъй като те са „ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща ”; „ те са съединителната нишка между човека и Бога”. „ПО-ДОБРО НЕЩО ОТ СТРАДАНИЯТА ЗА ВАШЕТО ИЗДИГАНЕ НЯМА В ТОЗИ СВЯТ, ТЕ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ”.

ВСЯКОГА МОЖЕ ЧОВЕК чрез своя ум (мъдростта и знанието) и своето сърце (добротата и любовта) да измени външното свое обществено положение - ОТ СИРОМАХ ДА СТАНЕ БОГАТ. Но ще го измени, само КОГАТО СПАЗВА БОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАКОНИ.

Затова Учителят Петър Дънов - Вешка Поипб е дал „духовната формула" „за седемте глагола”(б.а.): „Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай, но Бога не забравяй!”

... Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека - СПАСЕНИЕТО седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на Земята.

Трябва да се признае факта, че страданията изобилстват в света, в който живеем днес.

Защо изобилстват тези страдания? И защо Бог не ги спре? Поради тези страдания много хора не се обръщат към Бога или обръщат гръб към Бога, а вярващи се разочароват и обезверяват, защото не се знае какво може да се случи в утрешния ден. Но страданията са благословения за необходимото духовно издигане на хората.

И СЪДБАТА БИ БИЛА ВЪВ ВАШИ РЪЦЕ, АКО ИМАТЕ ВЯРА И УПОВА-НИЕ В БОГА „до последната минута”, така както Йосиф от Библията ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят - като маслото вие ще излезете над водата [10], том I, стр. 287-292.

ВЯРВАЩИТЕ ИСКРЕНО изпитват в живота си чудесен вътрешен мир, любов и радост, за които Исус Христос е говорил. Обаче техният живот ще бъде също с трудности, страдания и изпитания. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание и всеки един изпит е зауякчаване на вашето духовно естество. АКО НЯМАТЕ ИЗПИТАНИЯ НЯМА ДА СЕ РАЗВИВАТЕ [646], стр.. 114.

Има моменти и времена, когато те страдат именно поради това, че са вярващи и те страдат повече от невярващите.

Защо по-праведните и по-умните са подложени на по-големи страдания? От една страна, защото Бог очаква те „ да станат хора ” „ Божии чада ”, „ Божии служители"', „работници на Божията нива”. С по-големите страдания Бог изпитва любовта, вярата към Него. Наградата от Бог зависи от резултатите, които се получават от изпитанията.

В историята на християнството много велики Божии мъже и жени са били поучавани от текстове в БИБЛИЯТА „ да постоянстват във вярата ’’ и че „ през много скърби трябва да влезем в Божието Царство. ” [I], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли 14:22

Едно ТЕОСОФСКО ПОЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов -Вешза Ооипба.щ-си: ...Казва Христос: „На второто битие.” - Второто битие е започнало вече да се създава. Мъчнотиите и страданията на хората показват това именно, че второто битие се твори. Под „второто битие” се разбира „животът на небето”... [10], том II, стр. 118.

Когато човек преживее първо страдания, а после, като резултат на тях, дойде Любовта - най-голямото богатство на света, той е на прав път. Когато придобие Любовта, човек става толкова силен и мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия, „не се страхува от беди”, както е казано в текста на свещения танц „ Паневритмия ” [62], даден на последователите и привържениците на Учителя Петър Дънов — Ветха Боипд. Освен това... само онзи има ключовете на рая, който има Любовта.

Предстоящо е човекът да воюва с новото оръжие - Любовта, с което никой още не може да воюва. ДРУГ ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА, ОСВЕН СТРАДАНИЯТА, НЕ СЪЩЕСТВУВА [64а]. Мъчнотията стои в това, че вие ие можете да свързвате духовния живот с физическия живот [10], том II, стр. 134.

Защо идат страданията, защо хората трябва да страдат? - За да се научат да любят. Страданието е почва, върху която Любовта расте. Радостта е плод на страданието. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ Е СТРАДАЛ ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПО-СЛАДКИ ПЛОДОВЕ ЩЕ ИМА. Страданията съдържат една добра страна, която трябва да се има в предвид. ... вие трябва да имате предвид ФИЛОСОФИЯТА НА СТРАДАНИЯТА (изложена в този раздел) и геройски да понесете всичко.

Ако говорим за ученика на светските училища, неговата задача е да свърти училището, да придобие знания, да заеме висока служба, да стане виден човек.

Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с мъчнотиите и изпитанията си. Казано е, че силата на човека се познава във време на мъчнотии и изпитания. Когато човек е слаб за човешкото, тогава е силен за Божественото. Значи силата на човека се крие в Божественото начало.

Кой изправя (по)грешките си? Смиреният. За да придобие смирение, човек грябва да мине през големи изпитания и страдания.

СМИРЕНИЕТО е първото качество, което се иска от ученика. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство.

Смирението е съзнание, че всичко велико, благородно, разумно иде от Бога, изворът на Любовта, а човек е само проводник на Божественото.

Ето някои въпроси и отговори, които намираме в БИБЛИЯТА по отношение на причините, ролята, целта или значението (смисъла) на страданията, изпитанията и трудностите в живота на хората, т.е. по отношение на философията им:

Вярващите могат да очакват, че в техния живот могат да дойдат различни страдания, изпитания и трудности, защото „ ...всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. " [1], Новият Завет, Второ послание на ап. Павел към Тимотея 3:12.

Същото е твърдял и Учителят Петър Дънов - Вейка Иоипд - виж по-долу раздел 1 - 2.5.2.З. ... Не си правете илюзии, че ще ги избегнете... законът е неизбежен 110], том II, стр. 204.

Бог е обещал никога да не ги остави: „ Господ, Той е който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе пито ще те ос тави; не бой се, пито се страхувай. ”[1], Старият Завет, Второзаконие 31:8

ВСЯКО ИЗПИТАНИЕ, СТРАДАНИЕ И НАКАЗАНИЕ Е МЕТОД ЗА ВЪЗПИТАНИЕ.

Според цитираният по-горе Учител чрез страданията се изправя човешкото сърце (жената), а чрез наказанията се изправя човешкия ум (мъжа) [ 10], том I, стр. 154-155.

ИЗПИТАНИЯТА ОФОРМЯТ ХАРАКТЕРА И ПРОВЕРЯВАТ ИСКРЕНОСТТА И СИЛАТА НА ВЯРАТА. Затова в Новия Завет на Библията, Съборното послание на Яков 1:2-4 е писано: „ Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост; А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък:. ”

„... Ако и за малко време да скърбите сега (ако е потребно) в разни изпитни, с цел изпитването на вашата вяра, (то е за) да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос.” [1], Първо Съборно Послание на Петър 1:6 -7

Те трябва да поверят живота си на Бога и да продължат християнския си живот и служенето на Бога, очаквайки бъдещата слава.

„Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите материални неща, но на невидимите духовни неща; защото видимите са временни, а невидимите- вечни.” [1], Новият Завет, Второ Послание на ап. Павел към Коринтяиите 4:17-18

Те трябва „ да обичат и неприятелите си заради Христос и в Негово име да се молят за тях и да им вършат добро, за да бъдат чада на техния Отец, които е на Небесата

Исус е казал: „Никому не връщайте зло за зло... Не си отмъщавайте... Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.” [1], Посланието на ап. Павел към Римляните 12:17, 19, 21.

Затова Учителят Петър Дънов - Вещ$а Поипб е оставил на своите последователи „духовната формула” (сентенцията) със седемте глагола: „Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога на забравяй.”

А защо вярващите трябва да бъдат примирени към злонамерени действия на други хора и могат да бъдат спокойни за своето бъдеще ще стане ясно от следващите два въпроса и отговорите към тях.

Да, Той се интересува! Но не иска вярващите сами да възмездяват, а Той ще направи това, което е справедливо и което са заслужили тези, които се отнасят злонамерено към Божиите хора. Ето защо в Библията е отбелязано:

„Не си отмъстявайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На мене принадлежи възмездието, аз ще сторя въздеяпие (отплата), казва Гос-под.”[1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Римляните 12:19.

Затова има българска поговорка, която гласи: „Кой каквото прави, за себе си го прави”.

В Библията е изразено убеждението, че под Божието ръководство всички неща заедно действат за Добро в духовния ни живот: „Но знаем, че всичко съдейства за Добро на тия, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение.” [1], Посланието на ап. Павел към Римляните 8:28.

Ето защо българска поговорка гласи „Всяко зло е за добро”, а Учи телят Петър Дънов - Вещ$й Поипб е казал: „Всичко е за Добро” [2].

И ето какво е казал още цитираният Учител: „Всички неща, които имате са преходни и всяко нещо, което ви се отнема и за което страдате, е камък, който Господ ви поставя, за да стъпите и се издигнете нагоре. Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за да се повдигнете” [71].

По-долу ще се направи опит да се намерят отговори и/или обяснения на тези интересни и важни въпроси.

ИНДУСКИТЕ МЪДРЕЦИ открили „закона на кармата ” в търсене на обяснение ш човешките страдания. Кармата е тежкото бреме като следствие от неправилните мисли, чувства и действия на човека.

Това обяснение е логично и удовлетворяващо, когато се разгледа съвместно с „ идеята за прераждането ”. Основното в нея е „учението за безсмъртната душа ”, която преживява смъртта на физическото тяло. Това учение може да бъде намерено « християнството и навсякъде по света [ 1], [2], [3]. Счита се, че именно тази „ душа ” участва в страданията, били те в сегашния .живот или в един живот в Невидимия свят (Отвъдното).

По цялата земя много хора вярват, че ПРИЧИНАТА ЗА СТРАДАНИЯТА Е миналото на човека, че неговите сегашни страдания са наказание за това, което той е правил в един минал живот. Счита се, че КА РМА ТА е „ влиянието на миналите действия на индивида върху неговите бъдещи съществувания или прераждания ”

Грехът на първата „човешка” двойка (пепослушанието) е причината за една голяма трагедия — смъртта на физическото тяло. Нашите генетични предци, Адам и Ева, решили да отхвърлят начина, по който Бог е планирал да управлява човечеството.

Ако се осъзнае по-добре какви са били последствията от грехопадението на Адам и Ева, ще може да се разбере по-добре защо днес съществуват страдания - от самоуправлението на човека и хората, от лошото човешко управление на земните ресурси, независимо от волята на Бога:

Дори и някои „ природни бедствия ” (катастрофи), които на английски език наричат „ дело (акт) на Бога ”, са причинени от човека - от лоши мисли, чувства и дела. Затова може да се каже, че ние хората се самонаказваме, а Бог не отминава, не оставя ненаказани нашите грехове, нашата карма.

Аналогично, едни бъдещи страдания ще са по причина на сегашни грешни и/или неправилни мисли, чувства и действия (дела) на индивида и хората - настояща кърма.

Използването на БИБЛИЯТА помага да се разберат причините за страданията — ... на всичките се случва според времето и случая, защото са били на лошо място, „влошо време” (лош момент), слошо дело (карма).

Важното е да се запомни, че Адам и Ева сами са си причинили страданията. Заради пепослушанието си те стават смъртни и биват изгонени от „райската ” градина, за да обработват земята и да изкарват прехраната си с труд и пот.

Потомството им наследило несъвършенство, което водело до физическа смърт.

Това става по-разбираемо, когато се отчете широко известния факт, констатиран от СВЕТСКАТА НАУКА „ МЕДИЦИНА ”, че дори и днес децата могат да наследят болести и дефекти от своите родители.

Според представителката на зараждащата се наука „ПСИХОТРОНИКА” Слава Севрюкова децата наследяват 25% от качеството на родителите си [15]. Децата не носят лична вина, но могат да страдат като последица от това, което са наследили. Това е т. нар. наследствена карма. Освен семейна, съществува национална и световна карма. Ние сме наследили несъвършенството на нашия праотец Адам - „ Паради прегрешението на единия измряха мнозината " [ 1].

Съществува и друга сериозна причина за страданията, която обикновено бива пренебрегвана, а тя е главната. Тя се разкрива в отговора на следващия въпрос.

Главната причина за страданията на хората на Земята и за това защо за-гриженият Създател и любящ Баща ги е допуснал е личността, която стои зад страданията.

Една от книгите на Стария Завет на Библията наименована „ Нов ” разкрива тази причина. Тя описва важни събития, които са се случили в Невидимия свят, които изясняват съвсем логично главната причина за страданията на хората от целия свят.

Йов бил праведен, богат, високо уважаван юдей, наречен „ най-големият от всички жители на изток”, живял в днешна Арабия. Но той бил сполетян от всички възможни бедствия в живота на един човек - страдания с мъки. Нов не знаел защо страда, но не обвинил Бог за страданията си.

Глави 1 и 2 на книгата „Нов” разкриват какво се било случило в Невидимия свят, в духовната област, преди да го сполети нещастието.

С помощта на своя Син Христос Бог е създал разумни творения - невидими духовни същества (духове). Един от тези духове бил обзет от мисълта да заеме мястото на Бога. Той злоупотребил със свободата на избора, която Бог дава, и подмамил първата „ човешка’’ двойка към открит бунт - двамата поискали независимост от Божието ръководство. Подстрекателят, който довел двамата до бунт, се описва в Библията като Дяволи Сатан, което означава „клеветник” и „противник”. Същият този Сатан — Дяволът въвел в греха па пряко непослушание към Бога Адам и Ева като ги подмамил да вкусят от плодовете на „ дървото за познаване на доброто и ■лото ”. Те застанали на страната на твърдението на „ клеветника ” -Дявола Сатан, че Бог крие нещо добро от човека. Изглеждало така, сякаш Адам и Ева настоявали сами да решават какво е добро и какво лошо - независимо от преценката на техния Създател. Отхвърлянето на моралните стандарти на Бога от Адам и Ева било толкова неразумно, колкото решение на хората да постъпват в противоречие със закона за земното притегляне, защото не им харесва.

Нямало съмнение, че хората ще изпитат отрицателните последици от нарушаване на ОСНОВНИЯ БОЖИ ЗАКОН, ИЗИСКВАЩ ПОСЛУШАНИЕ,

настъпват повреждащи последици (карма) и при тези, които не зачитат закона за земното притегляне. И Бог взел мерки. В „ деня " в който Адам и Ева отхвърлили волята на Създателя им, те започнали своето грехопадение -упадък вследствие греха, насочвайки се към смъртта си, точно както Бог ги предупредил. Това разкрива друга страна на личността на Създателя. Освен, че Той е Бог на Любовта и Мъдростта, Той е и Бог на Справедливостта (Правдата) - не проявява слабост и не отминава явното непослушание. Бог осъдил Дявола Сатан като враг, но положил основата за това бъдещите хора да имат надежда!, ако се съобразяват с волята на Създателя си в своя живот.

В съответствие със своите забележителни качествени характеристики и като Бог на Милостта, Той не прекратил веднага човешкия живот. Защо? - Поради загрижеността хи към потомците на Адам и Ева, които още не били заченати, но не носели пряка вина за грешната линия на поведение на своите прародители. Както бе посочено по-горе в раздел 1 — 2.51.1.1. Бог е проектирал Земята да бъде заселена от хора, които да се грижат за нея. Загрижеността на Бога за пъдещия живот на Земята ни говори за това какъв е Създателя.. Той не е безмилостен съдия, лишен от чувства. „Бог толкоз възлюби света щото (по-късно в историята на човечеството) даде Сина Своего Единороднаго за да не погине ни един/всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен” [1]. Той постъпва честно, като иска да даде възможност на всеки един да върви към съвършенство, и освен това показва уважение към човешкия живот, който е замислен да бъде вечен и свещен.

Това обаче не означава, че следващите поколения от хора щели да се радват на същите носещи наслада условия, при които са били поставени в Божията Едемска градина двамата от първата „ човешка ’’ двойка. Създателят позволил на Адам да има потомство, давайки му „ надеждата, че един ден той може да бъде избавен ’’.

За съжаление „физическият свят бил (и е още) подчинен на отчаяние" преди и след Исус Христос - Спасителя, защото еволюцията на човешката душа е много бавен процес.

Според Учителя Петър Дънов - Вейта Ооипд „ХОРАТА НЕ РАЗБИРАТ ОТ ДУМИ”. И ЗА СЪЖАЛЕНИЕ САМО СТРАДАНИЯТА СА ЕДИНСТВЕНИЯТ НАДЕЖДЕН МЕТОД ЗА ВЪЗПИТАНИЕ НА ХОРАТА, за влизането им в правилния път към съвършенство до решителната намеса на Бога, когато ще преживеят и ще бъдат запазени само послушните и верните на Бога (виж по-долу).

Като бунтовен дух Дяволът Сатан се присъединил към други духове, събрани в присъствието на Бога. При споменаване на праведната линия на поведение на Йов Сатан отправил предизвикателство към Бога: „дали без причина се бои Йов от Бога?... Но сега простри ръка и допри до всичко, що има, и той ще Те похули в лице. ’’ Това интелигентно, но хитро и непокорно духовно същество твърдяло, че ако на Йов бъдат отнети богатството и здравето, той ще прокълне Бог. В широк смисъл Сатан твърдял, че пито един човек няма да обича Бога и да му бъде лоялен, когато бъде подложен на изпитания.. Такова предизвикателство имало всеобщо и трайно значение. Затова Бог предоставил на „противника” Сатан пълна свобода на действие срещу Нов за да се разрешат въпросите, които Дяволът повдигнал. И Сатан поразил Иов с най-различни страдания.

Естествено Йов не е могъл да знае за всемирния спорен въпрос, повдигнат от Сатан в Невидимия свят. Последният хитро направил така, че да изглежда, че Бог поразява Иов с всички тези бедствия, както постъпва с всички други хора на Земята. Но въпреки това Йов не проклел и не отхвърлил Бога. С това си поведение Йов дал отговор на въпроса,, повдигнат от Сатан, дали хората ще служат на Бога, подтиквани от любов, въпреки проблемите:. Само истинската безкористна любов към Бога може да подтикне човек да остане верен на Него и точно това направил Йов. Какво свидетелство против лъжливите обвинения на Сатан! И Бог възвърнал предишното състояние на Йов:.

Но този въпрос на предизвикателство срещу Бога започнал и не завършил с Йов и неговото време; той продължава векове наред. И ние също участваме в него [19].

Сатан се опитал да сломи моралната безкомпромисност и на Исус Христос. Но Исусовите думи да били; „Махни се, Сатане.”[1], Матей 4;10. Случаят с Исус посочва, че Бог продължа да позволява на дявола Сатан да се намесва в живота на хората за да могат последните да покажат, че ще бъдат лоялни към Него независимо от проблемите. И тогава такива хора ги очаква слава и щастлив живот, защото „Божията Любов носи изобилния и пълен живот” [2].

Как трябва да се реагира в днешно време? Правилният възглед е подпомогнат от примера на Исус и е изразен от Библейския писател Яков: „Когато е подложен на изпитание, нека никой не казва; „ Бог ме подлага на изпитание ". Защото със зли неща Бог не може да бъде изпитван, нито Той самият изпитва някого. ”

В процеса на разбиране на страданията трябва да се вземе предвид това:, че ГРЕШНИТЕ ЧОВЕШКИ СКЛОННОСТИ (АЛЧНОСТ, ЗАВИСТ, ЗЛОБА) В УПРАВЛЕНИЕТО НА СВЕТА, НЕКАДЪРНОТО ЧОВЕШКО УПРАВЛЕНИЕ на земнитересурси, инициирани и ръководени от ДЯВОЛА САТАН ПРИЧИНЯВАТ СТРАДАНИЯ.

Какво е целта, ролята или значението на страданията?

От гореизложеното става ясно, че БОГ като Създател на човека не причинява страданията му, но ГИ Е ДОПУСНАЛ в краткосрочен и дългосрочен план. ЗАЩО? С КАКВА ЦЕЛ? — за да разреши изключително важен въпрос — страданията като незаменим метод ЗА ВЪЗПИТАНИЕ НА ХОРАТА, за да докаже предимствата и недостатъците на двата алтернативни модела на живот:

истичеи, и донася щастие („рай”). Божествената Наука (Христовото Учение) дава „познанието, което води към вечен живот”; .

— Ето защо Бог може да бъде наречен Най-Великият Управител на Вселената и живота на хората;

Когато първата човешка двойка приела спазването на указанията на Бога, тя живяла съвсем свободно и щастливо в Едемската градина - „рай”;

Когато, подмамени и излъгани от Дявола Сатан относно „Дървото за познаване на доброто и злото ”, са вкусили от плодовете му, двамата са избрали себелюбието и пълна независимост от Бога. Този техен избор довел до нещастие - сами да си осигуряват с трудности преживяване вън от „рая ” - „ад”

Всички ние сме свидетели, че Бог поддържа Земята като сравнително приятно място за живеене. Въпреки че е позволил да съществуват страданията като ефективно средство за възпитание, Той е осигурил много неща - природа и храна, които носят наслада на хората. Бог бил сигурен, че някои от потомците на Адам и Ева ще тн -тънят по-различно, ще останат в примирение, в съгласие с Него. Създателят мъдро оставил време в по-дългосрочен план.

Историята с Йов доказва, че истински вярващите в Създателя ще му служат, подтикнати от Любов, въпреки проблемите, създавани не от Бога, а от изгонения от Небесата и преселен на Земята Сатан - Дявола, виновника за несгодите на човека.

Най-кратките ТЕОСОФСКИ ОТГОВОРИ на Учителя Петър Дънов - Ве1п$й 1><>1П1д по тези въпроси от настоящата точка 10 са:

А просветените се стараят да не грешат, защото имат страх от Господа, инцото знаят, че Бог цени послушанието, примирението и търпението и те ще бъдат рано или късно, по един или друг начин възнаградени.

Действително само на фона на контраста на двата полюса Добро и зло, бяло и черно и други противоположности, те могат най-отчетливо да се преценят и разберат.

Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има предвид. СТРАДАНИЯТА НОСЯТ В СЕБЕ СИ ВЕЛИКИ БОЖИИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ 1а онези, които искат да се запознаят с реалното и идеалното в живота. СТРАДАНИЯТА СА ВРЕМЕННИ.

А ето и извънредно интересния и много важен въпрос:

Ако хората се забавят извънредно много в своето възпитание да се съобразяват е техния Създател, Бог ще се намеси. Кога? - единствено Той ще определи. Същият не престава да ни предупреждава и напомня чрез природните бедствия, че се бавим в своето възпитание.

Фактът, че човешките страдания, включително и природните бедствия се увеличават, говори, че времето, когато те ще престанат, е близо. Защо момее да се каже това?

БИБЛИЯТА разкрива какво е станало в Невидимия свят на Небесата не само по времето па Йов, но и относно нашите дни. Съгласно последната книга в Новия Завет „Откровението на Йоан” предизвиканият от Дявола Сатан сблъсък с Бога имал следния резултат. „Клеветникът на нашите братя” Сатан, „който мами цялата вселена”, и демоничните му духовни пълчища „били свалени на Земята”.

Ето защо е записано. „Затова веселете се, Небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” [1], Откровението на Йоана, 12:7-12.

Този текст пояснява и предупреждава за радост на Небесата и скръб на Земята, че хората на Земята ги очакват големи страдания и трудности.

Като се изхожда и от личен опит на автора на предлаганата книга би могло да се посочи и следния факт и обяснение за намесата па Дявола - Сатан. Някой иска да прави добро на някого и/или да работи за Бога. Но среща трудности в процеса на изпълнение на това си желание, респективно решение. Би могло да се счита, че тези затруднения се създават от Дявола - Сатан. Последният е умно, но хитро невидимо духовно същество с тяло на енергийна основа.

В разговорния български език хитрият човек го наричат „Дявол”, а когато затруднението или страданието е по-малко (например за праведен човек) се казва, че това било намеса на „малкия дявол ”.

Със създаваните от Дявола Сатан затруднения може да се разколебае вярата на работещия за Бога. Защото последният си задава логично въпроса: „Аз се опитвам да работя за Бога, а защо срещам трудности в този си стремеж?” Защо Бог го допуска? - С такива затруднения се предизвиква желана и от Бога една своеобразна проверка на вярата в Бога и желанието на индивида да работи за Него въпреки трудностите. И освен това Бог продължава да доказва на Сатан, че е клеветник:.

Но както показва практическият живот на хората винаги Доброто надделява над злото. Това е волята на Бога: В крайна сметка даден индивид ще успее да работи за Бога, защото истинският смисъл на живота на човека е да вярва в Бога, да изпълнява волята му, да работи за Него. А дните на пакостите на Дявола Сатан са преброени, както ще се поясни малко по-долу с Библейско описание. Защото Бог го е оставил на свобода да действа, но, когато хората се възпитат с трудности и страдания или предизвикат Божията намеса, разрушителната дейност на Дявола - Сатан ще бъде ненужна и/или елиминирана или може би преустроена в градивна, както ще стане при месоядните животни.

А Исус Христос е конкретизирал в своето пророчество: „Народ ще се повдигне срещу народ, и царство против царство; и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от Небето.” [ 1 ], Новият Завет, Евангелието от Лука, 21:10-11.

Едно подробно разглеждане на пророчества в БИБЛИЯТА показва, че 20-ти век е времето, когато се е разиграло това събитие [19], ([Единадесета глава на книгата „Познанието, което води към вечен живот”, издадена от Нюйоркското Библейско - тълковно дружество „Стражева кула”]).

Уважавани историци, като представители на едноименната СВЕТСКА НАУКА, потвърждават пророчеството. Със започването на Първата световна война през 1914 г. настъпва повратен момент в човешката история - един „период на бедствия ” според британския историк Арнолд Тойнби. Оттогава насам страданията и бедствията се увеличават. Човечеството преживя и втора световна война, природните бедствия зачестяват.

Тези факти потвърждават търсения от автора „мост” между религия (Библията) и светска наука (история). Те са ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПРОРОЧЕСТВО В БИБЛИЯТА ОТ ИСТОРИЯТА — наука, която отразява и оценява само състояли се събития.

БИБЛИЯТА описва тия събития като прелюдия към едно решаващо събитие една „голяма скръб, небивала от началото на света досега, и каквато не ще има" [1], Матей, 24:21.

Това събитие ще е БОЖИЯТА РЕШИТЕЛНА НАМЕСА В ЧОВЕШКИТЕ ДЕЛА.

Бог ще предприеме решителни действия, за да премахне злата система на нещата, която причинява страдания векове наред. Но това няма да означава „края на света”, например чрез ядрена катастрофа, която ще унищожи човечеството [19].

/2. Какво ще стане с нашата Вселена при Божията решителна намеса — при „свършена на времето”?

Когато дойде „Господният ден”, ..... небето ще премине е бучение, а сти

хиите нажежени ще се стопят, и Земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат... небето възпламенено ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат. А според ОБЕЩАНИЕТО МУ очакваме НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ, в коя I о . К1 живее ПРАВДА.” (БОЖИЕ ЦАРСТВО) [1], Новият Завет, Второ съборно послание па Петър 3:10-13.

В същото това послание, 3:16 ап. Петър споменава, че са дадени текстове, „в които има някои неща мъчни за разбиране, и тези, които не са учени и не са утвърдени изопачават ”,

Учителят Петър Дънов - Ветяа Пойно пояснява теософски, че „ старият свят няма да се разруши, но ще се преобрази, ще дойдат „Ново Небе” и Нова Земя” (както Бог е обещал), където ще царува Божията Любов. „Небето” подразбира „човешкия дух”, който трябва да се проявява в свобода и полет нагоре; „земята” подразбира „човешката душа”, която трябва да расте в знание и мъдрост [10], том II, стр. 162-163.

Божието Слово в Библията ни уверява, че ЩЕ ИМА ПРЕЖИВЕЛИ: едно „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, ... облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си” [1], Новият Завет, Откровението на Йоан, 7:9.

Дали това ще стане през 2012 г. или по-късно само Бог ще определи.

„Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат”.

Той ще запази тези, които проявяват примирение, търпение, послушание, кротост и въздържание.

Според Учителя Петър Дънов - Ветяа Ооипд това са предшествениците на новата шеста раса, които ще населяват обновената Земя.

I - 2.5.1.1.8. Относно възможността за безсмъртие. Вечен живот или вечна смърт?! - предписаният ни от Бога избор.

„За човека, който е свързан с Бога, смърт няма”.

„Безсмъртието е вложено у човека, но той не знае как да го побутне и подтикне”.

„Преди всичко смъртта не е неизбежен закон в Природата”. „Ог смърт в живот”. Това е „новата религия”.

„Всички форми в Природата са символи иа един вечен живот. Те са книгата, от която ученикът чете какво е написал Бог”.

„Само онези раси, народи, общества и семейства ще останат за вечни времена, които са поставили Божественото Начало за основа на живота.”

„Една от задачите на човека е да придобие безсмъртие. Живейте в Любовта, за да станат телата ви безсмъртни. Когато хората се научат да изпълняват Божията Воля, те ще дойдат до закона на безсмъртието. Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие.

Всеки човек, който вярва в Бога както трябва, може да бъде безсмъртен. Безсмъртието ще дойде от Бога”.

Както бе пояснено в раздел 1 - 2.5.1.1.2. по-горе, човек става смъртен с грехопадението.

А не може да бъде човек безсмъртен, ако не е съвършен. Когато се освободим от греховете, ние не ще умираме, а ще дойдем в онова положение, което е същината на туй (Божественото, Христовото) учение-да живеем в Любовта и Мъдростта.

Може ли човек да стане отново безсмъртен? 1Цо е „вечен живот? Това са два много интересни и важни въпроса.

Въпросите за смъртта на физическото тяло и къде ще отиде човек след нея са интересни, защото са свързани със смисъла на живота му. Като младеж авторът си е задавал въпроса „ защо съм се родил,, след като ще умра ” ?

Съществуват МНОГО МНЕНИЯ за това, какво става с човека, когато умре?

Едни казват, че човек бива унищожен, защото изгнива в пръстта.

Трети вярват в някакво място, където грешните души ще се приготвят за небето.

Но никъде в БИБЛИЯТА не се подкрепят тези мнения [14].

Ето ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Веппщ Пойно:

Сега иде нова епоха иа Земята, през която всички хора ще бъдаг подложени на Божествен огън. Всички хора, без изключение - и по плът, и по дух, ще минат през този огън, за да се пречистят. Всички неблагородни метали ще се разтопят, всички отровни утайки и наслоявания, които те са оставили в кръвта на човека, ще се преработят и човек ще се повдигне на по-високо стъпало от това, на което се намира днес. За това време именно говори и апостол Павел, като казва: „Всички ние няма да умрем, но ще се изменим, ще се преобразим.” Това преобразуване се изразява в замяна иа физическото тленно тяло на човека с духовно нетленно тяло на вечния живот. Само по този начин човек може да влезе в новия живот. Той ще бъде вече чист и свят. Това състояние наричат „новораждане” за „вечен живот", което е единият алтернативен избор на вечно съществуване. Затова този алтернативен избор е отбелязан на същия ред от фиг. 1 на стр. 233. където е посочена 11-та смърт като „вечна смърт”.

Последната е другият алтернативен избор на вечно съществуване. Ето защо всички хора трябва да бъдат готови за Божествения огън. Няма да мине дълго време и юзи огън ще дойде. Той ще трансформира света и ще донесе нов морал. Всички стари форми, всички отживели, изтъркани неща трябва да отстъпят на новите и красиви форми от Невидимия Божествен свят [ 10], том II, стр. 220.

Според БИБЛИЯТА ,,...е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд”[1], Новият Завет, Посланието към Евреите, 9:27 - виж фиг. 1. на стр.233.

Това е „Божественият огън”, наричан „Страшният Съд”, при който:

Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо. Във великия живот няма неправда. Защо? Защото силите в Разумната Природа се менят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и Лазара виждаме този закон добре изразен. „Радостта идва след скръбта” [62].

В светлината на тези ужасни истини ВСЕКИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ ЗАМИСЛИ НАД ВЪПРОСА от [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана 23:33: КАК ЩЕ ИЗБЕГНЕТЕ ОСЪЖДАНЕТО В ПЪКЪЛА (АДА) ?, „ защото всички станахме като човек нечист, и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист, и нашите беззакония ни завличат както вятърът. " [ 1], Старият Завет, Исаия, 64:6

Въпреки грехопадението на първата „ човешка " двойка, Бог дава на всеки индивид възможност за избор на „безсмъртие” - „ВЕЧЕН ЖИВОТ”

„Вечен живот” в Библейски смисъл звучи невероятно за някои от хората на Земята.

Може би е трудно за някои хора да приемат в своето съзнание понятието „ вечен живот ”.

За такива хора понятието „живот с прераждане” - „превъплъщението” е по-разбираемо като „вечен живот на душата” на човека, когато „прераждането” се разглежда като „цикличен живот”, тъй като краят на един светски .живот (смъртта) е новото му начало на друг следващ светски живот след известен престой в Невидимия свят.

Съгласно БИБЛИЯТА има два момента в единна връзка за изясняване на понятието „вечен живот”:

— Единият от тях е определението: да познаем Всевишния „единния, истинния Бог и Христа, когото е изпратил ”. „Това значи вечен живот, да познаваме Тебе Единпаго, Истиннаго Бога”.

В Бога е напреривният (непрекъснатият, вечният) живот, щастието, блаженството, разумността. Всичко е в Бога. ...Чрез Него душата може да добие своя първоначален живот - да се облече в безсмъртието [64а], стр. 556. Затова ни е нужна връзката с Него;

- Вторият е обяснението: Защото по време на „ Страшния Съд ” на Бога при Второто Пришествие на Христос - живите и възкръсналите мъртви ще бъдат съдени според делата им , според алтернативния им избор, предоставен от Бога:

А ето накратко и ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов -Вешяа ВоинеЗА СМЪРТТА, ПРЕРАЖДАНЕТО И БЕЗСМЪРТИЕТО [64а].

Съгласно принципа на цикличността, когато дойде до пълно обезиадеждаване, човек умира. Но смъртта е начало на нов живот.

Като умреш на Земята, ти ще почнеш да живееш на Небето, в Невидимия свят, човек започва да се учи там. После Бог го разлага на малки парченца (клетки) и започва да търси някоя майка, чрез която отново да се прероди - да влезе в цикъла на прераждането.

След като умреш там (на Небето, в Невидимия свят), идваш тук (на Земята) да живееш. Но преди да дойде на Земята, ще филмират пред него целият му предишен живот - човек ще види всичко на този филм - от раждането му до последната секунда, и най-добрите, и най-лошите работи, които е вършил. Като види най-лошите работи, които е вършил и за които никой не знае, ще се разкае и ще иска час по-скоро да слезе па Земята, за да се коригира.

Малките деца се прераждат на 4-5 години, възрастните хора - на 45-50 години, по-напредналите на 250-300 години, а Учителите на човечеството - на 2000 години.

Ако обикновеният човек слиза на Земята да се учи, разумните същества от Невидимия свят му определят в кое семейство да се роди - няма свободен избор.

Ако идва на Земята съзнателно, да помага на хората, има избор да се роди където иска.

Колкото по-напреднал е в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането на Земята.

Човешкият дух е строител. Тялото е резултат на човешкия дух. Ще дойде ден, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека.

В този смисъл задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно.

Човешкото тяло е затвор, в който душата временно пребивава.

Безсмъртието на тялото зависи от ДУШАТА. Да получи безсмъртие човек, то е една от великите тайни задачи в окултната наука.

БЕЗСМЪРТИЕТО е качество само на човешката душа, а не на човешкото тяло. Когато душата възприеме БОГА с Любов към Него, да изпълнява Неговата воля., да работи и живее само за Него, тогава ще възприеме безсмъртието, то е условие, закон на безсмъртието, и тялото ще бъде безсмъртно. Апостол Павел казва: „Духовно тяло ще имате”, а сегашните тела ще се изменят. Само когато стане безсмъртен, човек ще намери Бога, който носи неговото щастие.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО е въпрос само на човешката душа - пробуждане на съзнанието. Възкресението е състояние - минаване на душата в онова същинско състояние, п което е съществувала, преди да е била въплътена в материята - човешкото тяло. Веднъж въплътена, тя (душата) се опорочава. Затова всички хора без изключение са нечисти. ЗАТОВА ТРЯБВА ДА ПРАВИМ НЕИМОВЕРНИ УСИЛИЯ, ЗА ДА МОЖЕМ СЪС СИЛАТА НА ДУХА ДА ОЧИСТИМ СЪРЦЕТО, УМА И ТЯЛОТО. Причината за нечистотата е самата материя, която е несъвършена, нечиста.

Душата на човека е синтез от неговия дух (онази частица от Божия Дух, която всевишният е заложил в човека) и материята на неговото тяло. Когато материята преобладава, се ражда смъртта; когато духът преобладава, се ражда вечния живот.

Възкресението на душата подразбира обличане на душата в нейната красива дреха, в дрехата на ВЕЧНОСТТА - преминаване във ВЕЧНИЯ ЖИВОТ, когато човешките дух и душа ще имат качествата на Божествените Дух и Душа и ще се слеят [2] както при Бога. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия - благоприятни и неблагоприятни (радости и страдания). Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек пито ще умира, пито ще възкръсва.

• На физическия свят възкресението представлява новият живот на човека, който изключва страдания, мъчнотии и недоразумения'

Следователно човек трябва да възкръсне и в трите свята: да възкръсне тялото му, да възкръсне душата му, да възкръсне и духът му. Това е ИСТИНСКОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ.

Възкресението ще дойде само за онзи благочестив, свят човек, който цял живот се е молил, но не и за онзи, който никога не се е молил и само за себе си е работил.

Питате от какво зависи развитието на човека. - От сърцето. Ето защо сърцето трябва да се облагороди. Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета -дървото за познаване на доброто и злото и дървото на живота.

Котато ядеш от дървото за познаване на доброто и злото (имаш лоши мисли и чувства), ти мразиш хората;

Котато ядеш от дървото на живота, ти обичаш хората.

Първото дърво води към вратата за излизане от рая;

Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото (първото) дърво.

Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.

Любовта е врата, през която се отива при Бога;

Омразата е врата, през коя то излизаш от Бота (и отиваш при черния адепт - дяволът).

От човека зависи коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бота. Допуснат ли злото (омразата) в себе си, те (хората) никога няма да се домотнат да вечния живот.

Ако не приемеш Христос, животът ти няма да се оправи и няма да получиш вечен живот. Който разбере учението Му, той ще придобие вечния живот [10], том I, стр. 124 и 166.

В МОМЕНТА, В КОЙТО ЛЮБОВТА ВИ КЪМ БОГА Е ПО-СИЛНА, ОТ-КОЛКОТО КЪМ ВАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ, те са постижими, и ВИЕ СТЕ В ОБЛАСТТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО. Със своето възкресение Христос показа на хората, че когато човек обича Безсмъртния и той става безсмъртен. Следователно, ако искаш да станеш безсмъртен, обичай Бога, обичай светиите, обичай добрите и безсмъртни хора. Да обичаш Бога, това значи да Го виждаш в хората. Тотава ще обичаш хората заради Бота в тях. Разбира се тия хора, в които Бог присъства.

Всеки трябва да се храни от плодовете на Любовта. Само така ще се създаде нова Вселена. Само така ще се придобие вечен живот. Всички можете да възкръснете, но не вярвате във възкресението и затова умирате. Христос възкръсна. Той се явяваше на учениците Си, и те повярваха във възкресението, в безсмъртието на душите. И Учителят Петър Дънов - Вешка Ооипо прогнозира: Всеки ще разбере, че великата задача на неговия живот е да придобие безсмъртието, да придобие вечния живот - новият живот, истинският живот, разумният живот - Божественият живот. Това е една фаза, „минаване от един живот в друг” (тъй го нарича Писание-го) - значи минаване от живота, който носи смърт, към живота, който носи вечен живот - да минеш от безумното към разумното. Защото дето има разумност, няма | рях. Само безумният може да греши. Умният човек не може да греши и всеки от нас, който по някой път греши, той е бил в състояние на умопомрачение [10], том II, стр. 77, 96, 130 и 179.

I - 2.5.1.1.9. Може ли религията да реши човешкия проблем с греха? — Не, защото основаните на. Любовта стандарти на Бога са извънредно високи.

Изявите на различните религии са разнообразни:

Едни от хората са се покланяли на слънцето, луната и звездите; на земята, огъня и водата; на идоли от дърво, камък и метал; на риби, птици и животни.

Някои хора са се покланяли на безброй богове и духове, които са плод на изопачената им представа за Бога.

Други са се покланяли на истинския Бог чрез жертвоприношения, церемонии, тайнства и богослужения.

Но колкото и искрена да е била изявата на религията, тя не може никога да реши човешкия проблем е греха, поне по ТРИ ПРИЧИНИ [14]:

Ходенето на църква и участието в религиозни церемонии могат да породят у човека хубави чувства.

Някои от религиозните действия са „ добри ” сами по себе си. Например препоръчително е да се ходи на църква, да се чете Библията, да се молим, защото Бог иска да правим това. Но човек не трябва да разчита на тях, за да се покаже праведен пред Бога. Тези неща са не само безсилни за това; ако се уповава изключително на тях:, всъщност човек потвърждава своя грях и своето осъждане, защото това са „външна” вяра или религиозност.

Тези религиозни дейности не могат да направят човека по-добър, ако той няма „вътрешно желание”за тази „положителна промяна”.

Промяната на греховната природа на човека изисква осъзнаване и убеденост в необходимостта от извършването на тази промяна.

Това е един дълъг и труден път, който трябва да бъде извървян от самия човек пътят към съвършенство.

Религията изисква искрена вяра. Но това зависи от неговия избор, от неговите мисли, чувства и желания.. Религията може да строи и да руши - зависи как живее човек.

И Учителят Петър Дънов - ВеШза Роило допълва и пояснява, че „никой не може да промени даден човек, ако гой самият не желае това”.

А във връзка с възприемането на Христовото учение или Божествената наука, които той разкрива в неговите лекции и беседи, е казан: „Ние можем да заведем коня до извора, но не можем да го накараме да пие”.

Добродетелите (добрите дела) на човека не могат да унищожат пороците му (лошите дела). Или добрите дела не могат да премахнат извършените лоши.

Нито едно религиозно усилие - кръщенето на малки деца, първо причестяване, кръщение на възрастни, вземане на причастие, посещаване на богослужения, молитви, дарения,, жертви на време и сили, четене па Библията или каквото и да било друго нещо - не може да унищожи дори и един извършен грях. Ако човек може да угоди на Бога, то не става „ чрез дела, за да не се похвали някой Защото Бог „ отнапред е наредил да ходим за добри дела

А както се пояснява спасението от греховете е „дар от Бога ”, „по благодат ” , „чрез вяра ” в Исус Христос, а „не от самите нас” [ 1 ], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Ефесяните,2:9,10 и 8.

С нея човекът се опитва да се представи добре пред Бога, но всеки подобен опит е безплоден, защото и най-доброиамерените човешки усилия са несъвършени за Бога.

Бог изисква съвършенство, а „религията не отговаря на това изискване” [ 14]. Затова една сентенция - „духовна формула” (б.а.) на Учителя Петър Дънов - Вешза Пойно гласи:,„Люби Бога, обичаи ближния си, стремете се към съвършенство”.

Щом според Джон Бланчард [14 | религията не може да помогне на човека да реши проблема с греха, логичен е въпроса „КОИ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ?”

Отговор на този въпрос има и сам БОГ го е дал в „златния стих на Библията”: „Защото Бог толкоз възлюби светът, щото даде своя еди породен Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има живот вечен” [ 1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 3:16.

Според Джон Бланчард „ЦЕНТРАЛНАТА ИДЕЯ НА БИБЛИЯТА е обобщена в тези думи” [14] - ОСИГУРЯВАНЕ НА ВЕЧЕН ЖИВОТ НА ХОРАТА. Затова тези думи са наречени „златния стих на Библията”, в която е записано Словото Божие..

„Който не люби ие е познал Бога; защото Бог е Любов” [1], Новият Завет, Първото съборно послание на Йоана, 4:8.

Бог мрази греха, но люби и грешниците и желае да им прости. Но как може един грешник да бъде оправдан справедливо, след като Божият закон изисква неговата духовна и физическа смърт ? — виж алгоритъма на фиг. 1., стр. 233.

САМО БОГ Е МОГЪЛ ДА РЕЗРЕШИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ С ГРЕХА И ТОЙ Е ПОСТИГНАЛ ТОВА ЧРЕЗ ИСУС ХРИСТОС.

И евреите преди 2000 години видяха и свидетелстваха, че „ Отец прати Сина да бъде Спасител на света ” [ 1 ], Новият Завет, Първото съборно послание на Йоана, 4:14

Синът Божи стана човек - Бог в човешки образ. Но макар че Исус стана напълно човек, който умря за да изкупи греха на хората, Той остана и напълно Бог, който ще участва по време на Страшния Съд заедно със своя Отец.

Бе казано по-горе, че Справедливият и Свят Бог (трябва и) ще наказва за извършен грях, но по време на Страшния Съд ще присъжда според заслуженото от хората.

Според Всрнер Гит „пълната несъвместимост на еволюцията с учението от Библията (Божието Слово или Божественото учение) става най-очевидна при тълкуването на явлението см ър т”. Този въпрос е разгледан подробно в [5], където се посочват множество цитати. Тук ще бъде отбелязано основното.

Без да изяснява произхода на смъртта, ЕВОЛЮЦИОННОТО УЧЕНИЕ прави опит за характеризиране на смъртта в четири точки, с твърдения,, без да се посочват адекватни аргументи [5]:

При такова свеждане на действителността само до материални явления не остава място за „живот след смъртта”.

Би могло да се каже:, че последното четвърто твърдение противоречи на първото и третото.

Ако се игнорира последната четвърта точка, а в първите три „ смъртта ” се замени с „ прераждане ” и „ еволюцията ” с „ духовна еволюция ”, би могло да се счита, че тези три точки разкриват частично същността на прераждането и духовната еволюция на човека. Но остава сякаш противоречие между първа и втора точка: между „ предпоставка ” и „ изобретение ” или „ продукт ” на еволюцията.

Никоя светска наука не може да ни каже нещо определено за произхода и същността на смъртта. Тази тема е вече границата на компетентност, определена от природонаучните методи на изследване.

Ето защо и медицината поставя само въпроса за момента, след който човекът трябва да се смята за мъртъв — преустановяване на дейността на мозъка (церебрална смърт) или на сърцето и кръвообращението.

Ще се посочи интересният медицински факт, че мъртвецът намаля теглото си с ЗЗр.

Този факт е едно СЪОТВЕТСТВИЕ НА ТЕОСОФСКОТО ТВЪРДЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Ветия Иоипд за тежестта на човешката душа.

Човешкият Дух е частица от вечния Божи Дух, който в сентенции („ духовни формули ”) на Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд се назовава „ възлюбеният на човешката душа” [2], „нематериалната част 1” [5] от същността на човека.

Човешката душа е синтез на частица от Божия Дух (определяща човека като образ и подобие на Бога) и плътта му (материалната част). Човешката душа е и носител на генетична информация, която се предава, съхранява и направлява процесите в живота на индивида. Човешката душа би могла да се счита „нематериалната част 2” [5] от същността на човека, която според цитирания от Пол Дейвис Гил-бърт Райл представлява „вътрешна машина за управление”. „Тя е невидима, нечута и няма нито големина, нито тегло (само ЗЗр). Не може да се разглоби (за изучаване), и законите на които се подчинява, не са известни на инженерите”.

Човешкият мозък е съответстващата на човешката душа материална част или машина, жизнено необходим за управление на повечето биологични функции съгласно физиологията. Той е най-сложният и заедно с това - най-малко изученият орган.

Съгласно по-разширеното разбиране на мисленето като колективен процес, поясняван от Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд [2], съществува една информационна комуникация между Невидимия Разумен Свят и човешката душа като невидими информационно-енергийни субстанции от една страна и мозъка като видима гъста материя от друга страна. Технологията на тази информационна комуникация е на невидима енергийна основа и мозъкът играе роля най-вече на изпълнителен орган в централното управление на почти всички информационни процеси за задействане на биологични функции.

Споменатите малко по-горе 33§ са тежестта на информационно-енергийната субстанция на човешката душа считани за пренебрежимо малки - човешката душа „ без големина ” и „ без тегло ” [5]. Като носител на обновения обем на информация за измененото познание на индивида от неговия земен живот, човешката душа се връща в Невидимия свят, от където е дошла у човека. И ако тази субстанция от ЗЗр е неизменна, вечна, каквито са свръхестествените творения на Бога, този констатиран от медицината факт би могъл да се обясни по обратна аналогия с компютрите. Сусъвършенстването на структурните елементи на последните, техните размери намаляват, а обемът на информацията, която те съхраняват, носят и предават се увеличава. И понеже възможностите на Бога за разреждане на материята до „ нищото ” са неограничени и несравними с тези на съвременния човек,то съвсем логично и приемливо е сътворената от Него човешка душа в своето еволюционно развитие да може да увеличава обема на информацията, която съхранява, носи и предава, при неизменно тегло на своята информационно-енергийна субстанция от ЗЗу.

Току - що изложеното обяснение е ОЩЕ ЕДНО СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ТВЪРДЕНИЯ И ФАКТИ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИТЕ НАУКИ МЕДИЦИНА и ИНФОРМАТИКА.

Понеже човешкият дух и душа имат Божествен произход, те са безсмъртни.

Периодичният цикъл на прераждането на човека (Небе - Земя - Небе) съответства на кръговрата (Земя - Небе - Земя) на човешките клетки. Произлязло от пръстта, човешкото тяло се връща в пръстта, защото е смъртно поради грехопадението.

Цитирайки глави и стихове от БИБЛИЯТА Д-р Вернер Гит отбелязва в [5], стр. 71-72, че в нея се намират същите аспекти на информацията, които са познати от информатиката:

От цитатите в [5] стихове от Библията най-универсален е този на Исус Христос, даден в Светото Евангелие на Йоан 5:24: „Който слуша Моето учение (синтаксис и семантика) и вярва в този, който ме е пратил (прагматика), има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот (апобетика).Това е едно ДОКАЗАТЕЛСТВО за взаимно съответствие на твърдения на РЕЛИГИЯ и светската наука ИНФОРМА ТИКА.

Д-р Гит цитира в [5], стр. 82 псалми и притчи от Библията, които потвърждават, че мъдростта, съветът и великите мисли са СЪОТВЕТСТВИЕ и синоними на популярните днес понятия „разум ", „ интелигентност ” и „ информация

ТЕЗИТЕ НА БИБЛИЯТА за живота и смъртта са както следва: Според недвусмислените свидетелства на Библията светът и всичко живо са произлезли от един пряк творчески акт на Бога.

Това е било завършено творение, което накрая е получило от Бога оценка „много добро", защото според Библията произлезлите в резултат от Сътворението хора първоначално са били добри и затова не са познавали страдания, болести и смърт преди грехопадението.

Същността на Бога е Любов и Милосърдие и не може да бъде автор на смъртта., защото Той „толкоз възлюби света (и хората), щото даде Сина Своето единород-наго за да не погине всеки, кой то вярва в Него, но да има живот вечен”.

Той е творил чрез Исус [1], Евангелието на Йоан 1:10; Посланието на апостол Павел към Колосаните 1:16 и чрез Своята мъдрост (мисъл, Слово) [1], Новият завет, Посланието на апостол Павел към Колосаните 2: 3. Той е останал верен на същността Си и при Сътворението, понеже в Него няма промяна [1 ], Новият Завет, Съборното послание на Яков 1:17; Посланието към Евреите 13:8.)

Това е нещо съвсем различно от белязаната от страдания и сълзи, жестокост и смърт стратегия на еволюцията. Който разглежда Бога като автор на еволюцията, т.е. който Му приписва еволюционен метод на творчество, извращава същността на Бога в нейната противоположност.

Откъде обаче идва смъртта, ако тя не е нито приписвания на Бога еволюционен фактор, нито отговаря на Божието същество (същност)?

Ние хората установяваме, че смъртта е всеобща. Всички хора умират — от новородени бебета до старци; морално възвишени хора, както и крадци и разбойници; вярващи и невярващи.

За такова всеобщо и всеобхватно следствие би трябвало (логично е) да има една също така всеобща причина. Тази всеобща причина се разкрива от БИБЛИЯТА, която определя СМЪРТТА като ПОСЛЕДИЦА ОТ ГРЕХА НА ЧОВЕКА.

Въпреки предупреждението на Бога (единственото ограничение за Адам и Ева в Едемската райска градина — „ да не яде от дървото за познаване на доброто и злото!, защото в деня когато яде от него непременно ще умре” [1], Битие 2:17), човекът злоупотреби с дадената му пълна свобода и извърши грехопадението (яде от забранения плод, подведен от Сатан - Дявола, че може да бъде като Бога). От тогава нататък действа ЗАКОНЪТ НА ГРЕХА: .. заплатата на греха е смърт; а БОЖИЯ ДАР е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 6:23 .

И няма да погине всеки, който е познал и вярва в единния истинен Бог и Неговия единороден Син Исус Христос, а ще има живот вечен, когато Бог стане наш Баща, а Христос наш Господар.

Гореказаното е синтезирано съвсем нагледно като алгоритъм на фигура 1 на страница 233, заимствана от книгата на Д-р йнж. Вернер Гит [5]. Фиг.1. изобразява двата алтернативни пътя в живота на земните хора: тесният или широкият път през тясната или широката порта [1], Светото Евангелие от Матей, 7:13-14.

От самия човек зависи единствено кой път ще избере: вечния живот или вечната смърт - предписаният ни от Бога избор [ 1 ], Старият Завет, Петата книга на Мойсей „Второзаконие”, 30:19.

След грехопадението човекът е попаднал във веригата на смъртта, която на фиг. 1. е показана като дебела черна линия. Адам е отговорен за това, че смъртта влиза в най-съвършеното Божие творение: „ИАдам не се излъга; но жената се излъга та падна в престъпление ’’ [ 1 ], Новият Завет, Първо послание на апостол Павел към Тимотей, 2:14, И като следствие от греха цялото човечество се намира в тази верига на смъртта: „ За това както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха - смъртта, и по тоя начин смъртта премина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха” [1], Новият Завет,Посланието на апостол Павел към Римляните, 5:12

Когато в Библията се говори за смъртта, не се има предвид край на съществуването на човека. Според представената на фиг, 1. Библейска представа има вечно съществуване на човека, като от самия него зависи предписания от Бога избор [1], Старият Завет: Второзаконие 30: 19; Еремия 21:8 дали ще има „вечен живот” (замисълът на Бога) или „вечна смърт” (при липса на покаяние за извършени грехове, молитва за прошка от Бога, уповаваше и служене на Бога). Защото Библейската деафиниция за смъртта е „отделяне от Бога”.

Както се вижда от фиг.1 на стр. 233, грехопадението обуславя една верига от трикратна смърт от Адам нататък:, респективно трикратно отделяне на човека ат Бога:

(7). Духовна смърт. С грехопадението на Адам човекът умира духовно, т.е. той е бил отделен от общение с Бога. В това състояние живеят и днес всички хора, които не вярват в своя Създател. Те нямат връзка и с Исус Христос; те са духовни мъртъвци, макар да са живи (физически.

грешение дойде осъждането на всички човеци” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните 5:18 . С това обаче не се изличава неговото съществуване, а се пренася в Невидимия свят [ 1 ],Светото Евангелие от Лука 16:19-31. Това е окончателното отделяне от Бога и вечно пребиваване (съществуване) в ада.

И ето перифразирания прекрасен коментар на Д-р инж. Вернер Гит на база на Библията.

При грехопадението човешкият дух заболява смъртно - настъпва духовна смърт ©(фиг. 1⁾ и се прекъсва свързващият мост (свързващата нишка) между Бога и човека. И този, който върви през живота си, без да обръща внимание на това срутване (скъсване), отива в пропастта чрез трикратна смърт, чиито звена на веригата и са: духовна смърт & физическа смърт(Т)и вечна смърт(з)- виж фиг. 1. на стр. 233

Бог не е само гневен съдия на греха. Гневът на Бога е усмивка. Той се явява спрямо грешника и като любящ Бог:. Човек може да излезе от пътя на смъртта, програмирана от грехопадението, чийто край е вечната смърт, и да тръгне по пътя към съвършенство в живота, с което се постига „ вечен живот ” Вечният живот и вечната смърт са крайните точки на нашето неунищожимо вечно съществуване, понеже ние сме вечни създания.

Като свободни същества Бог ни е предоставил избора на решение по кой път да тръгнем,, но Той приканва: положих пред вас живота и смъртта, благословение-

то и проклятията; затова изберете живота...” [1], Стария Завет, Второзаконие 30:19 . И от този стих става ясно, че Божията воля е недвусмислено желание всички хора да изберат живота.

Чрез възвръщането (на любовта) си към Господа човекът се раж да отново -„новораждане”, но духовно (фиг:. /.). Това събитие в земния живот на човека е абсолютно необходимо за постигане на спасение. Както е показано съвсем нагледно, от фиг. 1. можем да изведем едно простичко и лесно за помнене правило:

„Ако си роден само веднъж естествено (физическо) раждане I, тогава ще умреш два пъти (най-напред физическа смърт(2), след това вечна смърт©) - двукратна смърт;

Но ако си роден два пъти естествено (физическо) раждане 1 и „ духовно новораждане” II, ще умреш само веднъж (физическа смърт (2)) "- еднократна смърт, след която следва Възкресение и Вечен живот.

БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ ЗА СПАСЕНИЕТО чрез възкресение е тясно свързано с УЧЕНИЕТО ЗА СМЪРТТА [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните:, 5:12-14 и 6:23; Първото послание на апостол Павел към Коринтяните, 15:21.

Вярата в Божия Син освобождава от „Страшния съд” и дава сигурност във вечния живот: „ Истина, истина ви казвам, Който слуша Моето учение и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота (вечен).” [1 ], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоан 5:24.

Според Библията мнозина от хората се намират на широкия път и преминават през (по-лесната) „широката порта”, които водят към погибел [1], Новият Завет, Свето Евангелие от Матей, 7:13. Междинни точки по пътя (веригата) на смъртта са духовната и физическата смърт.

Изрично изявена в [1] , Новият Завет , например I. Послание на апостол Павел към Тимотея, 2:4 , Божията воля е човекът да излезе от пътя на смъртта с едно разумно решение на своята свободна воля[1], Старият Завет, Пета книга „Второза-коние”, 30:19) и минавайки през (по-трудната) „тясната порта” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Матей, 7:13-14, която малцина от хората намират за да излязат на пътя към живота и така да стигнат до „вечен живот”.

Исус Христос определя този избор като решителен пробив към вечния живот - виж по-горе (Йоан 5:24).

Този шанс се дава на притежаващия свободна воля човек само за времето на неговия земен живот.

Ето защо българската писателка на духовна литература Лиана Антонова казва: „Всичко може да бъде поправено, само докато човек живее на Земята”, т.е. през неговия земен жизнен път.

Единият, ЛЕКИЯТ ПЪ Тминава през „ духовната смърт (Г)’ („ първата смърт ’’) след грехопадението на Адам, „естественото раждане I” („първото раждане”), когото един мъж става баща, през естествената „физическа смърт (5)” („втората смърт ”) и след възкресението и присъдата на „ Страшния съд " се достига до „вечна смърт (3)” („ третата смърт ’’) - последната фаза или звено на трикратната смърт - виж фиг. 1.

Другият, ТРУДНИЯТ ПЪТе едно отклонение от посочения в предния абзац лек път към „ духовно новораждане II ” („ второто раждане ”), когато Бог става Баща на човека, преминава през естествената „физическа смърт (2)’, но след Възкресение и присъда на „ Страшния съд ” му се отрежда „вечен живот” - виж фиг. 1.

Основата на това „ново (духовно) раждане II” [ 1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоан, 3:3 е създадена от смъртта на нашия Господ и Спасител Исус Христос на кръста, „защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” [1], Новият Завет, Свето Евангелие от Йоан, 3:16, „защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му ... ще се избавим чрез Неговия живот!”, който служи за възвишен пример на хората как да се спасят от погибел и преминат към вечен живот [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към Римляните, 5:10, валидно за всеки, който приеме лично за себе си „словото на кръста", „защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия Сила.” [1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Коринтяните, 1:18).

Във връзка със значението на явлението Исус Христос (раздел 1-27.6.) е важно и трябва да се акцентира на ТРИ ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНИ РОЛИ НА ИСУС ХРИСТОС в практическата философия на живота на хората на Земята:

Съгласно Библията Исус Христос е показал, че е имал невидимо предчовешко съществуване като „ единороден Син на Бога ” - втората форма на съществуване на Бога [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 1:14, 3:16,

Неговото пребиваване на Земята, където е изпратен от Отца Му като израз на Божията Любов към нас, за да живеем чрез Христос [ 1], Новият Завет, Първото Съборно Послание на Йоана, 4:9, е видимото Му човешко съществуване. Той е демонстрирал Божествени способности като е извършил повечето от своите чудеса публично, които са били признати дори и от неговите противници.

Исус Христос има също и невидимо следчовешко съществуване след Възкресението Му, видяно от най-верните му съвременници. Според Библията сега е възкачен на престола на Божието Царство „за вечни векове ” [ 1], Откровението на Йоана, 11:15.

При Второто Пришествие на Христос на Земята мъртвите ще възкръснат също, но ще отговарят пред „Страшния съд'” според деянията си. Неправедните ще получат „вечна смърт’”, а Праведните - „вечен живот'”. Ето защо поемането на познание за Исус Христос може да означава получаване на „вечен живот” в рая.

Защо, Драги Читатели, да не научим повече за Исус и не видим сами как „любовта, която има Христос, ни подтиква " да му подражаваме? [1], Второто послание на апостол Павел към Коринтяните, 5:14 и 15.

Според ТЕИСТИЧНОТО УЧЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА възникването на множество религии се разбира също като процес на развитие.

В началото е съществувал прост политеизъм (множество божества и идоли), който с течение на времето е преминал в монотеизъм (един единствен Бог) - Юдеи-зъм, Християнство, Мохамеданство.

Д-р инж. Вернер Гит има следните НАУЧНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ срещу теистична-та еволюция: Пренасянето на процеса на историческото развитие върху възникването на религиите следва логично от аксиома (изходна предпоставка - теза) Е2 за еволюцията като универсален принцип (на развитието на заобикалящата ни действителност, която има исторически характер - виж в раздел I —1.2.5.3.2 стр. 306 ), но е съвсем произволно и тази предпоставка не може да бъде исторически обоснована.

В исторически план множеството религии са плод на човешката изобретателност, довела до измислянето им.

Би могло да се каже, че множеството религии са плод на стремежа на човека или група хора за изява - наследен от първата човешка двойка Адам и Ева.

Има твърдения на БИБЛИЯТА, които са също ВЪЗРАЖЕНИЯ и противоречат на еволюционната идея, защото съгласно еволюционното учение [5]:

Още при първите наследници на Адам и Ева (синовете им Каии и Авел) става ясна принципната разлика между човешкия път за оформяне на религия и Божествения път за разкриване на религията.

Каин е първият човек, който е поискал да служи па Бога според собствените си представи, и е станал основател на първата религия. Каин не е бил политеист, както би следвало от теистичното еволюционно учение .

Брат му Авел е постъпил според Божията воля да бъде считан за единствен Бог и затова е сочен като пример за богоугодна вяра. Следователно, богоугодната вяра е съществувала още от самото начало - т.е. монотеизмът не е продукт на еволюцията, а успоредно с него са възниквали и различните религии като човешки идеи. Огромната разлика в произхода на Библейската религия (от Бога) и на религиите (от хората) обуславя друга не по-малка сериозна разлика:

По отношение на изопачаването Лутц фон Падберг е написал в [84]: „Според Библията е лъжеучение да се смята, че другите „световни религии” са антихристиян-ски...”.

Тук би могло да се направи следния коментар: Независимо дали Всевишният се назовава в различни религиозни Писания Бог, Йехова или Аллах, Той е един и същ , или „източникът”на Словото в истинните религии „е един” [2].

Ръководители и служители на някои религии се дистанцират от хора, които изопачават и извращават религиозните представи и оправдават с тях свои действия на насилие и дори тероризъм. Насилието се осъжда от Бог, Христос и истинните религии.

Ето още интересни мисли и определения на Учителя Петър Дънов — Веп1ча 1)оипо по отношение на преждевременната смърт и вечния живот:

Според него хората умират преждевременно под влияние на отрицателното в живота: страхът, подозрението, съмнението. Към тях би могло да се прибави завистта, омразата, злобата.

Безлюбието и безверието съкращават живота на човека.

Смърт е преминаване от едно състояние в друго. Ако двете състояния се хармонизират, човек не умира, а продължава да живее - придобива вечен живот.

1-2.5.2. ТЕОСОФСКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ на Учителя Петър Дънов- Ветз* Бойно за света, живота и хората на Земята. За инволюцията и еволюцията на човека.

Ето теософското становище на Учителя Петър Дънов - Ветза Поипб за еволюцията [39]:

„ Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес.

Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини - еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините.

Еволюцията само хроникира онова, което е създадено (от хората). Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме „еволюция” разгръщането на онзи „Божествен План, на онзи велик план (за духовно развитие на човечеството"), който съществува в света.“

В целите на Бога е всичко да расте и да се развива.”

Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд е говорил в своите беседи за „закон на развитието”, който е „ вечен ” и „ не търпи застой В тях той разглежда духовните понятия „ инволюция (на човешкия дух) и еволюция (на човешката душа) " [39] - двата велики процеса в живата Природа, като два клона - ляв низходящ и десен възходящ на „чашата” на параболата (равнинната фигура с вертикална ос на симетрия), показваща „ истинското развитие " на човека от създаването му до сега. „Това са два обновяващи процеса, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. движението на човешката кръв от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане на условията на живота” - разумното движение на материята.

Според него материята не е илюзия. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота.

Движението пък е основа за проява на разумността (духовният елемент). Обаче това не значи, че движението зависи от материята, пито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго.

... Животът внася в материята подвижност (в космически ритъм) и разумност И този Учител отбелязва, че и „човек е съставен главно от три елемента:

Тези три елемента представят идеята за живота.”

Левият низходящ клон на параболата на човешкото развитие описва процеса ИНВОЛЮЦИЯ — деградация на съзнанието. Вследствие на грехопадението на създадения по съвършен начин в завършен вид човек:, последният поема „пътя на лъжата”, „излизаше" и „отдалечаване от Бога” „за да научи нещо” принудително [49]. Този ляв клон на параболата изобразява бързият процес на изгубване на човешките добродетели, заложени от Бога.

Десният възходящ клон на параболата на човешкото развитие изобразява процеса ЕВОЛЮЦИЯ - градация на съзнанието (мислите, чувствата и желанията) на човека, трудният път към съвършенство - обратния „ път към Бога ” за „да покаже, че нещо е научил [49]. Този десен клон па параболата описва бавният процес на осъзнаване на необходимостта от възстановяване на добродетелите на човека, които той е притежавал,, когато той е бил създаден от Бога съвършен „ по негов образ и подобие ", извисяването на Разума.

Но тази еволюция е ДУХОВНА ЕВОЛЮЦИЯ - „вътрешна” промяна, която се извършва в името на някаква цел в живота на човека - неговото съвършенство. Тази цел определя и придава смисъл на съществуването на човека, смисъл на живота на човека. Защото животът на човека има смисъл, когато се стреми към висши цели, подчинени на духовна еволюция, която по своята същност е „ ...тъй наречената еволюция - РАЗВИТИЕ, проявяване, въздигане, усъвършенстване, разширяване на човешката душа. ”

Според Учителят Петър Дънов - Веш$й Пойно [39]: „Това, което е създадено (материалното), е отвън, а това, което е еволюирало (духовното - човешката душа) е отвътре. Хората още не еволюират (същинската им еволюция още не е започнала дори 2000 г. след Христа и е много бавна), а казват, че хората са създадени но еволюция. Човек едва е почнал да се развива. По разбиране човек е едно малко дете и за в бъдеще неговият ум, неговото сърце, неговата воля, неговата душа и неговият дух ще се изменят. Защото съществените неща у човека, това са неговата душа и неговият дух.”

Това, което свързва човека с Бога, това е душата - „галерия, в която са турени най-хубавите книги, склад на скъпоценности, на най-сладките работи, на най-хубавите плодове”. Щом отричаш душата си, ти отричаш връзката си с Бога. Щом признаваш душата си, ти по принцип вече приемаш, че имаш връзка, и тази връзка трябва да я развиваш и подобряваш; ... вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от усъвършенстване

Божественото в тебе отива нагоре (към Небето). Ако твоята душа може да отиде нагоре, ти си живял добре.

Ако твоята душа иде с тях („тия частици от земята, от които е направено нашето тяло”) заедно надолу (към Земята), тогава работата е малко мъчителна. Тогава започва нова еволюция - туй, което наричат прераждане или нов етап в еволюцията на човешката душа.

Великата (духовна) еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субсган-циални, есенциални сили, които работят в ниските области на материята.

Би могло да се каже, че ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ Е ПЪРВИЧНА.

Тя предхожда ЕВОЛЮЦИЯТА НА МАТЕРИЯТА, която Е ВТОРИЧНА.

ДУХЪТ УПРАВЛЯВА МАТЕРИЯТА, но не и обратното.

Духовната еволюция е като процес на развитие на съзнанието на човека:

„И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменят постепенно с по-високите степени - как почваме от подсъзнанието, и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнателния живот. Но постепенно ние ще влезем в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот'. Свръхсъзнателнияг процес обединява в себе си подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме.

Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция.

Подсъзнанието е закон на инволюцията (инволюционен процес) - левия клон на параболата, а свръхсъзнанието е процес еволюционен (по закон на еволюцията) - десният клон на параболата.

Съзнанието и самосъзнанието са равнината (дъното на „чашата”, най-долната част на параболата), която се образува между слизането и качването и която свързва двата процеса: инволюция и еволюция.

Духовната еволюция е вътрешна и първична и тя предхожда външната промяна на тялото на човек. Еволюцията на материята на човешкото тяло е отражение на духовната еволюция на човека. Учителят Петър Дънов - Венка Ооипд е дал пример със студенти, които са учили при реномирани професори в чужбина. Обучението при тях се отразява позитивно и върху външния им вид.

Според степените на съзнанието ще се измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция” разбирам онези форми, които трябва да се заменят една с друга.

Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави (нарастителното царство).

Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави (на животинското царство). Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави (на човешкото царство).

Ако сте в свръхсъзнапието, ще имате светийски глави (на светии) или глави, каквито ангелите имат (в ангелското царство).

Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отпрати по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.

Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, за ДА СЕ НАУЧИ ДА ЦЕНИ ДОБРОТО, което не му се е давало случайно, без труд и без жертви, за да не го прахосва както си ще.

I — 2.5.2.1. За понятията „Жива Природа ”, „Вселена”, „Космос”.

„В Природата има едно подобие между нещата”

Слънцето е бащата, Земята е майка. Въздухът е брат, сестра е водата.

Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипб [50], с. 112 и [64а]

Слънцето, Земята, въздухът и водата, това е семейство Природа.

Под „Жива Природа” Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд разбира нещо по-различно от това!, което обикновените хора и съвременните естественици подразбират - видимата материя в трите агрегатни състояния., която непрекъснато се изменя и движи като растенията и живите същества, водата и въздуха. И ето как той пояснява:

За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява.

„ЖИВАТА ПРИРОДА” в своята целокупност е „проява на разумни сили, на разумни същества” от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.

Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безна-чалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.

„ЖИВАТА ПРИРОДА” е „сбор от мислещи същества”, коиго представят „атомите” на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.

Така че, когато говорим за „ВСЕЛЕНА”, ние подразбираме „сбор от разумни същества”, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, същества са, които придават ценност на целия Космос.

Ето защо, за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият „КОСМОС” с неговата Природа е „едно живо разумно същество”, в което всичко се обединява. Следователно „Космос” е обединяващо понятие - Велената като цяло.

И този „Космос” може да бъде и „безграничен”, и „граничен” и голям, и малък: едно велико свойство на Вечното (без начало и без край) е да приема каквито ще форми.

През духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата „Вселена”, целият така наречен в древността „макрокосмос” се явява във формата на човек - великият „Небесен Човек”.

Съзерцавайки образа на този „Космичен човек” („големия човек” - „макрокосмоса”) , те са открили съответствията (подобието), които съществуват между него и „малкия човек”-„микрокосмоса”.

Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува с цялата „Жива” („Разумна") Природа. Но това е много трудно постижимо, изисква много продължително време на развитие на човека, освен ако е Дар Божи или срокът се съкращава извънредно много, ако човек получи Божието благосло-вение за такова качество на тялото.

Вие виждате звездите като далечни блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от Млечния Път, или от коя да е галактическа система, си има своите приемници в човешкия мозък. Такива приемници - мозъчни центрове, както и духовни центрове Петър Дънов е развивал 25 години за да стане Всемиров, още Вселенски или Космически Учител Ветза Ооипд - духовно име с произношение, характерно за френския език, което той приема след Божията благословия да стане такъв. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да разговаря с целия Космос.

Ако за хората на Земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове, които са населени е милиони същества. Тези същества имат култура много по-висока от човешката - тази на „малкия човек”.

И така, ние наричаме разумна, „Жива Природа” онова, което е проявено.

А онова, което още не е проявено, ние наричаме „идейна душа па битието”. Идейното, вечното, свещеното, непроявепото - това е БОГ, това е „великото Начало на живота”. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един Негов образ. Ала мнозина до там се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.

Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а БОГ е непроявепото, безграничното, което вечно се проявява и все пепроявено остава.

Обикновените хора, които виждат само едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно те проектират себе си в Природата.

В нея (ПРИРОДАТА) всичко се гради и устройва по законите на Божествена неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго точно и разумно определени.

Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко управлява.

Разбира се, изисква се високо интелигентен и прозорлив ум, развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, с коего се проявява Природата.

Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва де се стреми да научи нейния език.

Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.

Изобщо Живата Природа не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Типичен пример в това отношение са различаващите се всеки ден изгреви и залези на Слънцето.

И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро.

Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства.

При родата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на битието, в начините на неговата проява - съответствие с източните религии, които говорят за цикличност.

На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа:

В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот

- другото, което постоянно расте, от безкрайно малкото; от клетката, към великото, безграничното (безкрайно голямото).

И когато тези две космични течения (постоянният стремеж към растежа на ограниченото познание и постепенното разкриване на неограниченото знание) се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа. Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдейства за разработване на ония зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя постоянно държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него (включително и с природни бедствия) — дали върви или не върви по правия път.

И съвременните хора са на погрешен път като мислят, че могат да завладеят Природата. Живата Природа, обаче, не оставя да я завладеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа.

Например „ външно " (в областта на физическия свят) да се впрегнат силите на водата и вятъра. Многократно по-полезно, обаче, ще бъде „ вътрешното ” (в областта на духовния свят) използване на силите на Живата Природа, помощта на Разумните същества в нея, невидимото - например енергията на торсионнните полета.

Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа.

Това ще може да извършва човекът на зараждащата се сега шеста раса по класификацията на Учителя Петър Дънов - Ветма Ооипд.

Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен. И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислели, че трябва да се борят е Природата, за да я покорят, винаги когато са достигали върха на своето предприятие (начинание), и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят за да изправят всичките си (по)грешки и заблуждения.

Човек не трябва да се бори е Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли какво е неговото поражение? — Смъртта. Причината за смъртта на човека е, че гой се намира в постоянна борба с Живата, Разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото нека не се забравя, че Природата така лесно не прощава. Човек може десет пъти да се покае, и пак греховете му да останат непростени. Природата прощава на човека, само когато той се съобразява с нейните закони, и то не по един външен, механичен начин, а съзнателно (по вътрешен, духовен начин).

Изтънилият озонов слой, замърсеният въздух и алергични реакции ще провокират ново страдание - нова кожна болест в грандиозни мащаби - плът на грозни парцали се смъква от лица и тела на още неродени. Това пророчество звучи като алармена система за съхраняване на човечеството.

Хората, които днес пъплят по земята, могат да се нарекат „пропаднали ученици” на Природата, затворници.

В този смисъл на думата те действително (дълбоко погледнато) са „вън” от нея, защото се стремят да я владеят, борят се с нея, противят и се. За тези хора, Природата си има своите „изправителни домове”. И тя често влиза там със своята пръчица!

Ала за разумните човеци Живата Природа е прекрасно уреден свят - свят на хармония и красота.

И когато един ден ушите на хората се отворят, те ще чуят навред по света великата музика на Природата, чрез която тя разкрива своите велики идеи.

И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена любовно към всички живи същества, вие ще възприемете Божественат а музика на Природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ви естество.

Чрез гази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина много по-голяма от тази на светлината (скоростта на мисълта), и вие ще се чувствате гражданин на нейното велико царство - царството на Живата Природа.

I - 2.5.2.2. Какви йерархии на Висши същества има в Невидимия свят на Живата Природа и какъв порядък ще въведат те във видимия свят на Земята?

Има па Земята една ложа от учени, които се събират да разискват разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за Земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на Земята, и те не го знаят положително, и те правят предположения за него.

Освен тази ложа ог посветени на Земята, има на Слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят не само миналото на нашата планета, но и нейното бъдеще.

Но едната и другата ложи са само органи на оня велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно Братство. Тези съвършени същества са песравиено по-напредиали и от най-геииал-ните човеци на Земята, защото са излезли много по-рано от хората на Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие нод ръководството иа Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божи Дух.

И като се има пред вид разумното устройство на цялата Вселена, с всичките нейни галактически системи, с всичките й безбройни слънца и планети, като се има пред вид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди, какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези същества, които са работили за осъществяването на Божествения план на мирозданието.

Това обяснява защо би могло Бог да бъде наричан Най-Великият Архитект и Конструктор, който твори с Мисълта Си - със „ Словото " Си . В Евангелието на Йоана, глава 1, стих 1 [ I] е записано: „ В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог

В съответствие с теософската формулировка на Учителя Петър Дънов - Ветха Боипо за трансформация на четирите философски категории мисъл - светлина -енергия - материя и съвременното научно схващане за мисълта (и словото като неин външен израз), мисълта е информационно-енергийна субстанция.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени (10 стъпала) са познати под имената:

1. началства - братя на времето, състоянието и такта (които трябва да отчитат и проявяват ръководителите);

Всички вкупом представят великият Космичен Човек („макрокосмоса”).

Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво ще работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според нас има три вида слънчеви системи (формиращи три свята).

Първите образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени (като въздухообразна, течна!, твърда);

Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят, изпълнен с разредена невидима материя;

Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя (най-разредената материя).

И НЕБЕТО, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики душй, и затова то е велико в своите действия.

АНГЕЛИТЕ, които населяват Небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове”.

Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чисто лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени - характерно за духовните тела.

Тази характеристика на ангелите, включително и способността им за телепор-тиране е в пълно съответствие със споменатата вече формулировка за трансформиране на четирите философски категории мисъл - светлина - енергия - материя.

Според Учителя Петър Дънов - Ветза Иоипд такава способност ще притежават хората от шестата раса. Такова управление на тялото си е имал и самият той.

Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства.

Тези от по-високото царство рядко слизат на Земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използвани разумно.

И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие (без лична облага). В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на Земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици па Земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители па Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредиалите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя.

Ето и отговора на въпроса „ КАК СЕ ИЗГРАЖДАТ СПОСОБНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА ЗЕМЯТА? ”, или „Как може да има такива способни личности на Земята?”

В съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство на тялото. Те се отличават с високо организирани, пластични тела, защото водя т абсолютно чист и свят живот. Такива личности избира Великото Всемирно Братство, защото те могат да възприемат по-лесно и по-точно информация (знание) от Невидимия свят. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството.

Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на Земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, Божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на Земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени „синове Божии”, в чиито духове и души Бог живее, които са свързани с целия Разумен свят, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи, са онези, именно, велики души, Учители на човечеството, които са достигнали най-високите прояви в мисъл и дело - във всички направления. Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред.

Зад всяка духовна дейност на Земята, зад всяка духовна проява стоят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик учен, поет, музикант или художник стоят пак те.

Защото, за да се прояви един гениален човек на Земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него.

За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него.

Що е Христос? - Христос е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от любов и живот. Всички синове Божии, съединени ведно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство.

И така, помнете: единствената Велика Общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно Братство. Ония членове от Великото Всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставляват един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят.

Всички тия велики Братя, които работят в духовните сфери на Земята, са от седем йерархии, от седем категории.

Едни от тях (първите) принадлежат на Любовта и се наричат „Братя на Любовта”.

Други (втори) принадлежат на Мъдростта и се наричат „Братя на Мъдростта”. Те поддържат науките и изкуствата и носят знание на човечеството.

(Трети) от тях се наричат „Братя на Истината”. Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят опази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце свободни - свободни в пълния смисъл на думата.

Други (четвърти) се наричат „Братя на Справедливостта” - те носят правда на човечеството и се разпореждат е онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда.

(Пети) се наричат „Братя на Добродетелта”, (шести) - „Братя па Красотата” и най-после идват ония, които носят името „Иеховисти” (седма категория).

Тези Братя не са така обикновени, както хората си мислят. Всеки един от тях може да вдигне Земята на ръката си и да я метне като топка в пространството! А те мо гат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители - БОГ.

И Той ни напомня с природните бедствия, че хората не са в правия път и ни показва колко мощен е Бог и колко беззащитни сме срещу тях.

И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат”.

Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представляват и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя?

Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят ХОРАТА САМИ ДА ОПИТАТ НЕЩАТА, макар с цената на хиляди страдания, защото САМО СТРАДАНИЯТА СА В СИЛА ДА ГИ ОБЛАГОРОДЯТ И ИЗПРАВЯТ.

Това е СТРАТЕГИЯТА НА БОГА и те стриктно я прилагат.

И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - синовете Божии - са най-разумните същества, които живеят според Божия закон и вършат Неговата Воля. Няма да остане народ в света, който да не изпита и могъществото на тази правова държава.

Ако хората днес не вървят в правия път, ПРИЧИНАТА е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една (черна) ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат .диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно Братство.

Черното Братство е една йерархия от същества, които имат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност.

За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота, представен като дърво.

Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Космичния Човек, Черното Братство работи в стомаха, черния дроб и червата.

Бялото Братство, следователно, е свързано с положителните сили, с Доброто, а Черното Братство - с отрицателните сили, със злото, в най-широк смисъл на думата. И едните и другите сили, обаче, са нужни за сега за проявата на живота. Службата им е строго разпределена.

Това произтича от принципа на дуалността, полярността на живота, стратегията на Бога - хората сами да опитат нещата, да размишляват и оценят нещата. Защото най-добре ще се оцени например Доброто, когато се опита злото. Черната ложа или Черното братство е подвластно на светлите сили от Великото Всемирно Бяло братство. Когато ние се учим и живеем добре, т.е. когато сме в правия път, Бялата ложа ни пази от тъмните сили, от злото. Ние сами не можем да се справим със злото, защото това е работа на Бог с неговото войнство.

Ето какво е казал още Учителят Петър Дънов - Ве1п$а Поипб:

„Адът” е тук на Земята и в човека, а този (ад) с дяволите е човешко изобретение. Има зли, черни (тъмни) същества, които постоянно подтикват човека да каже някоя лоша дума, да нагруби и пр. Те са от лявата му страна.

А има други (добри),бели, светли, от дясната страна.

Едните и другите са много интелигентни и досетливи - едните за лошото, другите за доброто...

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК НЕ ПОЗНАВА И НЕ ПРИЗНАВА ТОЗИ ВЪТРЕШЕН (НЕВИДИМ) СВЯТ, А ПЪК Е ЗАВИСИМ ОТ НЕГО.

Освен тези две школи, има една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия Космос, и които след завършване на всяка една еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и ритъм.

Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието ония възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили първичната, „космична” земя, някогашния „рай”. На тази „космична земя” и досега живеят ония съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството.

ТЕЗИ ТВОРЦИ на миналото, тези велики предци, и днес пак слизат на нашата Земя. И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и ония 144 000 души, за които се говори в Откровението на Йоана [ I], и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светни, адепти и Учители от пам-тивека. Те ще впрегнат е мощния си дух всички пробудени души от четирите краища на Земята, и всички куппо (съвкупно) ЩЕ ВЪВЕДАТ ИСТИНСКИ РЕД И ПОРЯДЪК В СВЕТА. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще останат човеците да живеят и да работят при новите условия. ТАКА ЩЕ СЕ ВЪЗСТАНОВИ СЪОБЩЕНИЕТО МЕЖДУ ВИДИМИЯ И НЕВИДИМИЯ СВЯТ. Тъй като Христос е живял на земята като Исус [1], Бог е назначил своя Син като световен владетел да управлява вечно хората, но от небето. Защото никой човек не би могъл да остане непокварен, когато получи власт. Световното управление ще бъде по божиите стандарти, основани на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, отнасящи се за цялото битие.

Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.

I - 2.5.2.З. Относно страданията по време на инволюцията на човека след грехопадението му.

Всичко е за добро. Никой няма да избегне страданията. Страданията са най-голямото благо за човека.

Страданията ще оправят хората. От думи те не разбират.

И мъдри и стари хора са задавали въпроси от вида: „Защо страдаме? Защо светът е толкова несправедлив? Каква е целта на болката и нещастието?'’

Много родители, които са видели дете да умира от малария или друга болест, питат: „Защо е това страдание? Има ли смисъл то?

Подобни въпроси измъчват много млади мъже и жени, които са свидетели на бедност, болести и несправедливости.

Като не са могли да си отговорят на тези въпроси през вековете, много хора са търсели отговорите чрез религията, обръщайки се към БИБЛИЯТА. Подобни въпроси са разгледани в раздел 1-2.5.1.1.7.

Ето и ТЕОСОФСКИТЕ ОБЯСНЕНИЯ на Учителя Петър Дънов - Венка Иоипд за ролята на страданието.

Мислите на Учителя, представени в мотото по-горе към настоящия раздел 1 — 2.5.2.3. определят допуснатите от Бога страдания като най-ефективния метод за превъзпитание на хората. Ето защо не могат да се избегнат - отърваване няма! И в този ред на мисли цитираният Учител е казал:

Според мене всяко нещастие, всяка болест, всяко изпитание е добро или е дадено за добро. Няма страдания, няма болести в света. Това са задачи за разрешаване, които ще научат хората да мислят.

Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи, и съзнанието се пробужда. При страданието идва едно ново съзнание у човека. Това е значението на страданието. Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. КОЙТО Е СТРАДАЛ МНОГО, ТОЙ Е МЕК И ДОБРОДЕТЕЛЕН. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, пито благородство.

Всичко онова, което ви се случва, то е една необходимост заради вашето развитие.

Подаръците, които Живата Природа дава па човека - това са разумните страдания. В тях се крият опасностите (обстоятелствата), при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте.

Страданията са път, по който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава можеш да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи.

С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от Невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал (предпазно, за добро). Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят [8]. Това обяснява защо обикновено човешките гении не са материално богати (виж и стр. 456).

Докато е вън от Любовта, човек живее във временното, в преходното.

Дойде ли до най-голямото страдание, човек се приближава до Любовта, към която душата му се стреми.

„Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание?” - Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във Вечния живот - в живота на Любовта.

Никой не може да познае Любовта, докато не минс през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са границата за минаване от обикновения живот към Божесз'веч1ия, от обикновената Любов към Божията. Който иска да влезе в света на Любовта, трябва да мине през тая граница (по пътя към Божията Любов). Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае Любовта и ще вкуси от нея. Минс ли границата на Любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във Вечния живот (в непреходното).

Колкото повече е издигнат човек, толкова по-големи са страданията, изпитанията и противоречията, през които минава.

Благодарете, че имате мъчнотии, за да опознаете характера си и силата на своите убеждения.

Човек трябва да е готов да пожертва всичко за Любовта, Мъдростта и Истината.

Според Учителя Петър Дънов - ВеШчА ПойнО страданията са незавършен процес, следователно, те са вечни.

Те са неизбежни, защото хората са несъвършени след грехопадението, а страданията и трудностите са най-добрия метод на Бога за превъзпитание на хората. Те пречистват, обновяват Страданията са една реакция, за да ни турят в правия път. Не от хората да се боим, но от Бога.

НИКОЙ НЯМА ДА ИЗБЕГНЕ СТРАДАНИЯТА. Когато Христос дойде на земята, Той пострада за греховете на хората, да ги спаси. Значи праведният трябва да страда, за да спаси грешния. Това звучи в човешките представи като парадокс, но тази е ЕДНА ОТ ВЕЛИКИТЕ ТАЙНИ (ИСТИНИ) В ЖИВОТА. Какво ще каже вашият вътрешен професор на тези думи? Той ще каже: трудна е тази работа!

Страданието - мълчалив тласък за домогване до известни истини. Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипо казва: „Като дойде безпокойствието, аз намирам причината, и като я намеря, отмахна я и изправя безпокойствието” [39].

ВСЕКИ ЩЕ СТРАДА ИНДИВИДУАЛНО, защото прегрешенията и несъвършенствата са специфични за всеки човек:. Например кралят на гръцкия търговски флот Онасис изгуби сина си. Кралете на ниските цени на международната верига магазини “АШ)" от Германия сами се изолираха от света, макар и в замък:.

Ето защо великият руски писател Лев Николасвич Тол стой е казал: ВСЕКИ Е НЕЩАСТЕН ПО СВОЕМУ, А ВСИЧКИ ЩАСТЛИВИ СИ ПРИЛИЧАТ. Това е така, защото според Учителя Петър Дънов - ВсШ$А Ооипо ЩАСТИЕТО Е „ВЪТРЕШНО” ЧУВСТВО, УСЕЩАНЕ И СЪСТОЯНИЕ - ЕДНАКВО ПРЕЖИВЯВАНЕ ЗА ВСИЧКИ ХОРА.

Трудностите са предначертани. Те са като коса, подрязваща тревата. Сгъстява я и я поддържа жизнена, буйна.

ЧОВЕК НЯМА КАК ДА КОРИГИРА СЪДБАТА. НО Е В СЪСТОЯНИЕ ДА Я ОБЛЕКЧИ, ако е дорасъл (духовно) за това, ИЛИ ДА Я УСЛОЖНИ, ако е груб и алчно ненаситен.

ТРУДНОСТИТЕ И ИЗПИТАНИЯТА СА НАЙ-ДОБРИЯ УЧИТЕЛ.

Колкото и да са нежелателни, изпитанията са необходими за духовно развитие, за духовна еволюция (на човека).

И най-големите мъки са за добро. Няма по-голям приятел от врага за опитността, която се придобива от него.

Животът не е подарък, а заем. Не награда, а проверка за устояване и шлифоване на душата.

Съвременните хора, особено религиозните, говорят за онзи свят, за ангелите, но не знаят, че никой не може да влезе там без любов, без знание и без свобода. Ще кажете, че имате и любов, и знание, и свобода. Това са още човешки неща. С човешки неща в онзи свят никого не приемат. Там нищо нечисто не се допуска. Ще кажете, че Христос ви е изкупил с кръвта си. Кръвта на Христос не е нищо друго, освен Словото, изявено чрез любовта, мъдростта и истината в своята пълнота. В тях няма страдания и мъчнотии, няма никакви загуби и лишения. ЧОВЕК СТРАДА, КОГАТО СЕ ОТДАЛЕЧИ ОТ ЛЮБОВТА. Тогава той губи и здравето, и чувствата, и мислите, и богатството си. Човек страда, защото не изпълнява закопа на любовта. Първата „човешка двойка” (Адам и Ека) не изпълниха този закон, поради което и до днес още хората страдат. Те се изпитаха чрез забранения плод, да видят, колко ценят свободата и как разбират любовта.

И сегашните хора още ценят външното богатство повече от вътрешното. В същност, човек се повдига чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа и чрез своя дух, а не чрез забранените мисли, чувства и желания. В послушанието и изпълнението на Божиите заповеди се крие силата на човека.

Ето защо една от сентенциите (наричани „духовни формули") в молитвените програми (наричани „ наряди ’’ - ред за духовно подвизаване през седмицата), които е дал Учителят Петър Дънов - Веш$а Поило е: „В изпълнение на волята на Бога е силата на човешката душа

Значи, първият грях се дължи на непослушапието па първите човеци. Ева сгреши със сърцето си, а Адам - с ума си, и по този начин те внесоха чужд елемент в живота. Този елемент ще се изхвърли във чрез СТРАДАНИЕТО - НАЙ-СЪВЪРШЕНИЯТ МЕТОД ЗА ПРЕВЪЗПИТАНИЕ НА ХОРАТА, ЗА ИЗПРАВЯНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

И тъй като страданията са неприятно нещо, много хора си задават логичния въпрос: НЕ МОЖЕ ЛИ БЕЗ СТРАДАНИЯ? - Не.

Човек трябва да страда. Без страдания той не е човек. Страданията са НЕОБХОДИМИ за човека като условия ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА НЕГОВОТО СЪЗНАНИЕ. Тази е красивата страна на страданията.

Радвайте се, че е дошло време за изправяне на човечеството, за възприемане светлината и топлината на любовта.

Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта:

Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните па живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието.

Време е вече за ликвидиране със стария ред и порядък на живота. Новият ред означава създаване на нов свят, дето Любовта ще царува. В стария порядък тя присъства само за утеха на страдащите. Тя им казва: Бъдете герои, да понесете страданията, които ви се дават. Тя казва на слабия и на болния: Стани от леглото си, вземи оръжието си и върви напред! Болният не се нуждае от утеха и залъгване, но от сила и импулс.

Най-голямата война, в която Христос вземаше участие и пострада, беше обвинението срещу него, че се наричал Син Божи. Христос пострада и хората страдат. Следователно, страданията са НЕИЗБЕЖНИ, каквито и да са причините за тях.

Другият логичен въпрос, който си задават много хора е: ДО КОГА ЩЕ СТРАДАТ ХОРАТА? - Докато не разберат, че страданията са метод за възпитание [2].

Мнозина искат да знаят ПРИЧИНИТЕ ЗА СТРАДАНИЯТА. Според Учителя Петър Дънов - Ветза Иоипд те са много. Например болестните състояния създават вътрешна дисхармония в организма, която е резултат на онова грешно състояние, което човек сам си е създал.

Едно нещо недостига на хората: Любов. Без любов гой е изложен само на грехове и престъпления. Щом любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания.

Койго няма любов, той не може да понесе и най-малкото страдание.

Ако страда за греховете си, той заслужава тия страдания.

Обаче, ако върши волята Божия и пак страда, коя е причината за тези страдания? Как трябва да се гледа па този род страдания? — по съвсем различен начин.

Значи две неща трябва да има човек предвид в живота си: за Истината ли страда, или за своите лични грехове?

Няма но-вслико страдание от това, да страда човек за Истината!

Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае, как да се върне. Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се спъва и пада - страда за свои лични грехове. Такова е положението на всеки, който не обича Бога. Когато Любовта дойде между хората, всичко ще се разреши.

Учителят Петър Дънов - ВеШ$а Ооипб уточнява пред учениците си: И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Това не значи, че нямате любов, но изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога.

За изясняване на мисълта си той взема за пример момата и момъка.

Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един красив момък, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И момъкът прави същото, когато срещне мома, която му харесва.

Но ВСЯКО НЕЩО ИМА външна и вътрешна страна, т.е. форма и съдържание, които като са в хармония придобиват смисъл.

Красивите мома и момък са празни кесии - отвън хубави, но погледнеш ли вътре - нито една златна монета. И Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд пита: Защо са празни кесии в живота ви?

Животът се нуждае от съдържанието на кесиите (вътрешната страна), а не от техните външни форми (външната страна). Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното (духовното) богатство в човека. И казва: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание (вътрешната му страна).

Когато формата (външната страна) и съдържанието (вътрешната страна) на ЖИВОТА са в хармония, той ИМА СМИСЪЛ.

Първият човек още, поставен в пътя на Любовта, показа, че не обича Бога. При първата стъпка в този път, той се подхлъзна, ог което видя своята слабост. Той нямаше любов към Бога, понеже яде от забраненото дърво „за познаване на доброто и злото ” - единственото ограничение, което Бог е въвел за първата „ човешка ” двойка.

Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога. Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден. И тогава хората си създават една крива философия и казват: наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота си. Не, такава философия не съществува. Философия на утрешния ден не е известна. Истинската философия е философията на сегашния момент. Момента, в който сгрешим, денят се свършва и настава нощ. И тук се явява трагедията на живота, че хората искат да оправят работите си в нощта. Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: нищо все ще намеря пътя. Какъв път ще намериш сега? Не виждаш ли, че от никъде светъл лъч не прониква? Ти си в пълен мрак, повече можеш да се заблудиш, но не и да се оправиш.

Повечето съвременни хора се лъжат едни-други на общо основание.

Но КОЙТО НЕ ГОВОРИ ИСТИНАТА, ТОЙ ИЗГУБВА СВОЯ ВЪТРЕШЕН МИР. Освен това, много хора не признават, че нямат любов и казват: ние имаме любов, но външните условия, хората около нас ни създават препятствия и трудности (друга крива философия). Не, ВЪНШНИТЕ УСЛОВИЯ НЕ СЪЗДАВАТ ТРУДНОСТИТЕ В ЖИВОТА, НО ВЪТРЕШНИТЕ УСЛОВИЯ В САМИЯ ЧОВЕК СА ПРИЧИНА ЗА ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ, МЪЧНОТИИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ.

Според Учителя Петър Дънов - Ветча Иоипд чуждата каса, пълна със златни пари или чужда, богато сложена трапеза е ядене, на които човек може да се натъкне, представляват „дървото за познаване на доброто и злото”. Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите си, отколкото да ги е оправил. Който е хапнал от чуждото ядене, работите му остават пак неоправени.

Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения. Всеки бърза, иска да седне, де се нахрани от тази трапеза, по в бързината си, в лакомията си ще попадне, именно на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето си.

И Учителят Петър Дънов - Ветза Иоипд дава много нагледен пример с войника във време на война, който, вървейки по пътя от една войскова част към друга, вижда, че нещо свети. Той си мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда да го вземе. Обаче, то се оказва бомба. Едва се докосва до нея и тя експлоди-ра в ръцете му. И Учителят казва: Каквото чуждо вземе човек, го е бомба, която непременно ще избухне в ръцете му. Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен. ЧУЖДОТО НЕ ВИ Е ПОТРЕБНО. Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение.

... Благодарете за страданията и противоречията, които имате в живота си, защото всяко страдание или противоречие крие в себе си едно велико благо.

Вярвайте в Бога - каквито и страдания да дойдат, да кажете: „Заради Господа аз ще нося всичките страдания.” Това аз наричам идеална Любов. Заради Господа да може да изтърпи всичко. Има неща, които ни са наложени и те трябва да се изжи-веят...и от всички мъчнотии, които се явяват в живота ви, трябва да вадите поука. РАЗБРАНОТО СТРАДАНИЕ Е БЛАГОСЛОВЕНИ Е, А НЕРАЗБРАНОТО - МЪЧЕНИЕ. Така е издържал и Христос и е спечелил възкресение и издигане. Има един път, койго може да освободи човека от страданията. Това е пътят на Любовта. ВЛЕЗЕ ЛИ ЧОВЕК В ЛЮБОВТА НА СВРЪХСЪЗНАНИЕТО, ЩАСТИЕТО ЩЕ ГО ПОСЛЕДВА. Това е новия живот - по закона на Любовта.

I - 2.5.2.4. Какви сме ние хората? - четири категории.

„Животът е хубав, но хората са глупави (лоши)”

Ето как е категоризирал хората Учителят Петър Дънов - ВеШза Поило:

Аз разделям хората на ЧЕТИРИ КАТЕГОРИИ: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тия думи (категории) изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири вида живот, четири култури , четири общи, колективни течения в човешкото съзнание.

Какви са били възгледите на старозанетните хора, ще намерите това в Стария Завет

Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите в Новия Завет.

Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред.

Но ако търсите пътя (възгледите) на ученика, не ще го намерите ни в Стария, ни в Новия Завет, ни в научните и етични системи на днешния свят.

Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.

За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще си послужа със следното изяснение - как Невидимият свят изпраща тия четири категории хора на земята:

Първо положение, вие сте разумно същество, което Невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението па старозаветния. В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете си и ще се мъчите.

Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новоза-встния човек. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате.

Третото положение: изпращат ви от Невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползвате от една сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния. В живота на праведния ще помагате на другите,...

Четвърто положение: ... а когато дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопредели, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества.

Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тия ЧЕТИРИ ВИДА ЖИВОТ, от тия четири колективни течения, които действат в света.

Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия:

Мнозина са се мъчили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях.

Обаче резултатите от тези четири живота са непримирими.

Според Учителя Петър Дънов - Ветла Ооипд пълното овладяване на тези течения става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели.

Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозавет-ните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. На тях предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория.

Това става при прераждането на човека от единия живот в другия..

Съгласно българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова (1909-1991) този ценен душевен багаж определя 50% [15] от същността на индивида в следващия живот.

Когато минава от новозаветния живот към живота на праведните (третия), той пренася в последния ценностите на втория (предния., новозаветния живот).

Най-сетне, всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика (четвъртия).

По този начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот.

Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които те се развиват.

Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината (Светият Дух), той ще ви научи на всичко”.

Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото.

Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят признание, почит и уважение за всичко, което вършат. Противоречията ги наскърбяват и болезнено накърняват тяхното достойнство, защото са се издигнали до най-високия връх на личния .живот.

Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпускат светлина.

Единствено ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Всички форми в Природата са символи на един вечен живот. Те са книгата (на Природата), от която ученикът чете какво е писал Бог - съответствие с твърдението на представителя на СВЕТСКАТА НАУКА Ф. Бейкън- виж в раздел 1-2.1.4. 1, на стр. 78.

Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират.

КОЯ Е ПРИЧИНАТА ЗА НЕДОРАЗУМЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА? - тяхното несъвършенство.

Недоразуменията се дължат на тяхната непредвидливост, на техния невъзпитан език, на тяхното неумение да виждат и чуват нещата правилно.

По-толямата част от хората на Земята са грешници. За да ти задоволи, Бог им е дал безброй блата - ядене, писне, къщи, ниви, богатства - само да не вършат престъпления.

Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава е погрешките (грешките) на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот — животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него БОГ е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика. И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Истината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена.

Според Учителя Петър Дънов - Ветаа Боипд сега на учениците им трябват любов, светлина, мир, радост, всички тия неща свързани в едно.

Съвременните хора нямат в себе си ни мир, ни радост.

Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни.

Това е така, защото Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които говори цитирания Учител, не се проявяват в живота на обикновените хора.

Когато един ученик изнася една своя опитност, тя трябва да бъде опитност на Любовта, в която има Светлина; тя трябва да бъде опитност на Светлината, в която има Мир; тя трябва да бъде опитност на Мира, която носи Радост за душата.

Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота.

Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които ученикът навлиза - Любовта,, Светлината, Мира, Радостта. Те представляват една велика и обширна наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Според Учителя Петър Дънов -ВеШза Ооипб велико нещо е човек да опита Любовта (един красив, необятен свят, като се почне от физическия, мине се през духовния и се стигне до Божествения), Светлината, Мира и Радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действа в света, до разбиране на причините, които заставят великите Учители да идват да работят между хората.

Любовта, светлината, мирът и радостта са плодове на Божествения Дух. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от този плод, защото той носи вечния живот.

И който иска да намери вечния живот - живота, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика, по пътя към съвършенство.

Когато ученикът е готов, се появява учителят Будистка поговорка

И ето как Учителят Петър Дънов - ВеШза Ооипб тълкува думите на Христос: Знаете думите на Христа: „ Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай”. И аз ви казвам сега: „Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне”.

Според великия българин Петър Дънов „ Учителят има четирима ученици в света, които обича: Любовта, Светлината, Мирът и Радостта. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на вашия Учител, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя учител.”

Учителят ти отваря вратата, ио трябва сам да влезеш Китайска поговорка

Ала пазете се да отидете при своя учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветии, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота (на старозаветии, новозаветни и праведни), ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на школата.

Ученикът трябва да има за живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане на нещата. Ученикът трябва да има Сърце чисто като кристал, Ум светъл като Слънцето, Душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога и едно с Бога!

Ученикът може да има само един учител в живота.

В света има само един Учител, и всички учители са произлезли от него.

В света има само един Ученик, и всички ученици са произлезли от него.

Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Безсмъртно е само духовното знание на човешката душа.

Питате, кои са първите стъпки по пътя на ученика?

Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта в живота - най-високият връх в материалния свят, който Божественото слънце всякога огрява. Затова на този връх бури няма - там царува Любов,, Светлина, Мир, Радост и спокойствие. Това са етапите в пътя па ученика. Като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят, и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.

Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само когато човек извърви този път, пред него ще се открие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта, който е най- трудният.

Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Докато почиват телата на съзнателните ученици по време на нощния сън, душите им отиват до Небесната школа на Великото Всемирно Бяло Братство, където продължават да придобиват знания.

Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад.

Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза.

Христос е определил в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царството Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Едиинаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа”. ПОЗНАВАНЕТО НА БОГА И ХРИСТА Е УСЛОВИЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.

Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори.

Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина на оня процес на Божественото творчество, което започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание.

Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие: там няма ни звук, ни светлина. И тогава, от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко, и освен Тебе няма други Бог! Ти си само един!" И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопична светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: „Ти искаш да ме познаеш и опиташ. Приготви се тогава за работа. Настана първият ден на твоя живот. Твоя та земя е неустроеиа и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи : „Да бъде виделина (духовна светлина)?'

И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе „Да бъде виделина !” -ив него ще настане виделина.

„Да бъде виделина”! - това е великия стремеж в душата на ученика да учи.

И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител.

По отношение на „външното и вътрешното естество на човека” цитираният Учител е отбелязал'. ... някой външно е богат и чист, а вътрешно е сиромах и нечист ... не се самоизмамвайте от външната обстановка на нещата. Добре е човек да бъде богат, но това е само външната страна на Любовта. Той е научил само едната половина на Любовта. При това положение, докато сте на Земята, ще бъдете добре. Щом отидете в другия свят, ще бъдете зле. Мъчението на гези (такива) души в онзи свят се дължи на обстоятелството, че се лишават от благата, които са имали на Земята.

Казвате: „ Да се примирят всички хора, да подобрят живота си.” Как ще се примирят? Как ще се примириш с онези, които живеят в омраза, насилие, убийства? Ние живеем в братство и равенство, в мир и Любов. Как ще се примирим тогава? В която държава влезете днес, навсякъде ще видите две различни разбирания - едни поддържат насилие, камшик, затвори, бесилки. Други поддържат Христовия закон на Любовта. Няма място, което да не е опръскано с човешка кръв или кръв на животно.

Между добрия и лошия човек не могат да съществуват никакви отношения. Те се разговарят, но не могат да се обичат; Единият ще се мъчи, а другият ще благува - това е закон, който не може да се престъпва. Всеки ще живее според това, което е изработил.

Животът на всички хора, които сега страдат, един ден ще се подобри. Всеки човек, който е минал през страданията, ще се облекчи. Законът е такъв. Мога да ви приведа примери. И той посочва притчата на Христа за богатия човек и бедния Лазар [10], том II, стр. 257-259*.

I - 2.5.2.5. Какъв трябва да бъде човек? Учителят Петър Дънов - Ветяа Ооипд за човека, „Исус” и „Христос”.

За да поясни какъв трябва да бъде човек Учителят Петър Дънов - Вейка Ооипд е сочил Синът Божи за образец.

Ето какво е цитирал и казал Учителят на учениците си:

Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът!”

Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът!”

За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.

Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните;

Трябва да бъде човек силен за да трансформира негативните обстоятелства в позитивни;

Трябва да бъдеш умен за да помагаш на невежите;

Трябва да бъдеш добър за да помагаш на лошите.

Богатството, Знанието и Доброто представляват капитал, с който трябва да се работи. И вие трябва да вложите тоя капитал в работа. Не желая нито един от вас да фалира. Да фалираш — това значи да изгубиш всички условия на развитие.

Богат човек е само оня, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.

Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения.

На първообразния език, на който това име е изречено, то означава : човекът, който иде на Земята, брат на сграждущите (страдащите). Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус” е всеки, който страда и като герой носи своите страдания. „Исус” е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.

„Исус” -това е едната опорна точка на човека.

„Христос” - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека.

Човекът като „Исус”, научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той (човек) изработва своя характер.

Защото най-ценното у човека - това е неговия характер.

Човек непременно трябва мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее.

Под „характер” в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.

Характерът е едно съчетание на добродетели.

Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа.

Ето защо, под „човек” се разбира сбор от всички добродетели. Който не представя такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.

Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек от сега нататък ще се прояви.

Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне.

Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления.

Човекът сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико.

Бог, като се е ограничил сам в себе си, е създал човека. Ала със създаването на човека, са се явили и страданията в Космоса. Защото там дето има ограничения, има и страдания.

Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипб е казал. ВЕЛИКО НЕЩО Е ЧОВЕКЪТ!

I - 2.5.2.6. „ Бог - Земя - Космос ” и „ човек-Земя - Космос

Бог като личност е представен на Земята чрез Сина си ИСУС ХРИСТОС. Последният е НАЙ-ДОБРАТА ИЗЯВА НА БОГ КАТО ЛИЧНОСТ, като Бог-оввек.

Но Бог съществува в цялата Вселена и целия Космос чрез третата си форма. От казаното в раздел I — 2.1.1. за Триединния Бог (Отец, Син и Свети Дух) относно трите „ (форми на съществуване ” на Бога и Библейското твърдение за сътворяването на човека по Техен „ образ и подобие ”, би могло да се търсят аналогии между Бог и Човека - принцип използван при Неговото творчество. Една такава аналогия е „три-единството ” Човек-Земя-Космос (Вселена), в което „ Бог "е заместен с „ Човек ”

Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивият. Ако вие бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогава бихте си Го представили. Ако Христос казва, че е Бог, то е затова, защото Бог се изявил в човешка форма. Значи човешката форма играе известна роля в света. И действително, целият космос е съставен по образа на човека. Всички съвременни учени хора, които са дълбоко осведомени върху тайните на битието, твърдят същото. Целият космос се представя във формата на един човек -Космическият човек. Следователно всяка една част от твоето малко тяло отговаря на съответната част от туй велико тяло. Известни звезди от Млечния път или от което и да е съзвездие, или пък известни системи могат да разговарят с теб, където и да се намираш ти. Те имат станции (радиоприемници) в твоя мозък. Ако разбираш езика им, всеки ден ще можеш да чуеш по една новина, станала на Слънцето, на Юпитер или на коя и да е друга звезда. Казвате: „Можем ли да говорим на звездите?” Можете. Разумният може да говори, но глупавият ( който няма необходимото развитие) как ще говори? За глупавия са затворени звънците на тия станции [10], том 11, стр. 22.

Бог е създал Адам като личност от пръст на Земята, но е свързан и с други планети от Космоса (Вселената). Човекът е в пряка зависимост от Луната (Бипе) в понеделник (БипН), от Марс (Маге ) - във вторник (МагН) , от Меркурий (Мегсиге) -в сряда (МегсгесИ), от Юпитер (ЧирИег) — в четвъртък (ЧеиИ), от Венера (Уепиз) - в петък (УепсКесН), от Сатурн (Ба(игпе) - в събота (ЗатеИ). Наименованията на дните от седмицата на френски език съответстват на имената на посочените планети -може би прозира сходството поне за ударението в края на думите в санскритския и френски езици. Само за Слънцето ((Ие Бип и сНе Воппе) съответствието е на английски и немски езици за неделния „ ден на Слънцето ’’ („ БипФау ” и „ 8опп(а§ ’’) - може би прозира водещото влияние на англо-саксонското общество, за което е отбелязал Учителят Петър Дънов — Ветза Иоипд. На човек престои да усвои и да съществува в Космоса и на другите планети и звезди. Същият Учител е говорил за Сириус [39] и [ 10] - виж стр.. 290 от настоящата книга.

I-2.5.2.7. Бог и другите Духовни Учители на хората.

Един Учител има в света! Всичко произтича от един извор - Бог:. Божественото учение (науката за/на Бога - теософията) се дава през вековете. То (тя) иде само от Бога.

Според Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипо един е Учителят в света, който носи истинското знание. И това може да бъде само Бог. Той има много проявления в живота, но по същина е един. Намери ли човек един от моментите на Негови прояви, намери ли човек единия Учител-Бог, ще намери и себе си, „види ли” (познае ли) човек Бога, ще види (познае) и себе си - това е закон. А ДА ВИДИШ БОГА, ДА ВИДИШ И СЕБЕ СИ, ТОВА Е НАЙ-СВЕТЛИЯ МОМЕНТ В ЖИВОТА. ЗА ТОЗИ, ИМЕННО, МОМЕНТ ЖИВЕЕ ЧОВЕК.

И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашия Отец”, той подразбира Великия, Единия Учител. Този Един, Велик Учител е и наш Баща, който се грижи за нас и взима отношение към нас не по какъв и да е закон, а по закона на Мъдростта.

Ето защо под Учител в универсален смисъл на думата, ние подразбираме Велика та Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. Защото всеки, който е натоварен е мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил”.

Всеки истински Учител, всеки Помазаник (Избраник) Божи е изпратен със специална мисия на Земята.

И тъй като човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде учител само оня, който е осенен и помазан (избран, определен за нещо велико) от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон.

Не мислете, че Учителите не са се учили и търпели еволюция - позитивно развитие. Те са минали школите на физическия, духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос.

Ето един прекрасен пример за развитата по-горе теза за първичната и водеща роля на духовната еволюция на човека - как тя води до еволюция на фината материя на неговото тяло. Когато през 1897 г. на 33 години Петър Константинов Дънов от Бъл-. гария е „осеян и помазан от Божия Дух" в него са се развивали цели 25 години духовни и мозъчни центрове за да стане през 1922 г. Всемировия Духовен Учител Вейка Иоипд, за да „ има откровението на целия Космос Именно поради последното Учителите познават Божественото учение, Божествената наука, познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия, път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова, само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие.

Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител?”

Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика.

Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техния учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението (мисли по внушение). Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт.

И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.

Ала и когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото й.

Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие. Той е силен, но не упражнява насилие.

Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа.

Учител е само онзи, у когото няма никакво зло.

Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик.

Това е най-простото и най достъпното определение на Учител и ученик.

Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината.

Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик

Учителят, в истинския смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие.

Учителства пето подразбира един процес на виеше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, вземайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно, с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище.

Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно.

В този смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър Учител. И първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тьй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.

Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа с да бъдеш Духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители”.

Ако някой си позволи самоволно да учителствала (поучава) и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. И Учителят Петър Дънов - Ветаа Иоипд припомня случая е Мойсей за убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор, и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. Л знаете ли колко хиляди години са потребни за това?

Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена грешка, искам да ви наведа па мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души.

Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават Учителите на Бялото Братство от тия на Черното?

Учителят на Черното Братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината”.

Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте много от мен!” За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък. При това, Учителят на Бялото Братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода (както Бог дава пълна свобода на хората).

Учителят на Бялото Братство, учителят на Истината носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето.

Затова Учителят Петър Дънов - Ветча Поипо определя, че „ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога” и да бъде „едно с Бога”, т.е. да има единение с Бога.

Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето.

За да имате, обаче, пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Всемирното Братство, които познават методите и на едните и на другите и регулират тяхната дейност

Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа:

Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи.

А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светни. Ясно е тогава, защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос, и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. За учителя няма безсловесно същество в Природата - всичко му говори на свой език.

Според Петър Дънов — Ветха Ооипд понятието за Учител е строго определено в „ Живата Природа Последната се споменава често в неговите беседи, както и термините „Вселена” и „Космос ". Ето защо тези понятия бяха пояснени в раздел I — 2.5.2.1.

а) Еволюцията като промяна на човешките мисли, чувства и желания.

Човешките мисли, чувства и постъпки са подложени на известна еволюция. Всички вярвания, всички религии на хората са поставени на еволюция. Единственото нещо в света, което не еволюира и остава неизменно, абсолютно, това е Бог. Защото при Него не е имало и няма да има инволюция. Мисълта на хората се променя, и се е променила. Като деца те са вярвали, че куклите са живи; като възрастни те вярват, че куклите са дървени, човешки изделия.

Учителят Петър Дънов — Ветха Ооипд разглежда еволюцията (преминаването от по-ниско ниво в по-високо) като изпитание, хвърляне в „пещта” на живота.

„ Който има убеждение, ще излезе от пещта; който няма убеждение, там ще остане. ... За тоя, който се събуди от дълбокия сън и види действителността, казваме, че съзнанието му се е пробудило. Той се е пробудил в живота на еволюцията.

Човек има ум и сърце, ... имаме 5 сетива, с които боравим. Имаме още 7, които са в спящо състояние. И сега предполагат, че в шестата раса ще се роди ново сетиво, 6 сетива ще има. Когато човек завърши своята еволюция, всичките негови 12 сетива ще бъдат събудени, той ще напусне Земята, понеже тия сетива изискват нова област.

в) Еволюцията като процес на придобиване на добродетели.

Ог какво страдат народите? Наместо тази гордост, ако бихме внесли Любов; наместо тази ревнивост, ако бихме внесли Мъдростта; ако наместо гнева бихме внесли в живота си Истината, и вместо тази жажда за грабежи бихме внесли Правдата; и вместо тази леност на онзи светия-отшелник бихме внесли Добродетелта, какъв, мислите, можеше да бъде вашият живот? Ако всички хора са чисти и сега всички отправим една колективна, обща молитва? Ама ще кажете:

„Светът, общият строй е такъв, условията са такива, следователно ние трябва да се подчиним, ще дойде време, в бъдеще...” - туй щяло да стане, еволюцията щяла да се измени. Коя еволюция? Вие тази еволюция виждали ли сте? „Ама биологията.” Тази биология виждали ли сте? Еволюцията е в тебе, биологията е в тебе. Ти можеш радикално да разрешиш всички въпроси, и да ги разрешиш не по правилата на гордостта, не по правилата на гнева, леността, жаждата и сладострастието. Следователно народите, СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА СТРАДАТ ОТ ЛИПСА НА ДОБРОДЕТЕЛИ - ПЕТТЕ ДУХОВНИ ОСНОВИ НА ЖИВОТА (раздели III -2иЗ ).

За да ие страдат хората трябва да изградят в себе си добродетели. Как? Радикално това може да стане по „законите, по които върви нашата еволюция” или по закона на еволюцията и неговите подзакони, ако могат така да се назоват. Защото, от следващото разглеждане на „правилата за радикално разрешение па всички въпроси” ще се види как те произтичат и са свързани един с друг в единство, понеже законодателят е един: Висшият Разум - Бог.

7 - 2.5.2.9. Дванадесет закона за духовната еволюция на човека.

Според Учителя Петър Дъпов - Вешяа Ооипо „първото изтичане” (произти-чане) от Бога е Духът (Светият Дух) - първичното (първичната сила, която изтича от своето първично състояние/ И апостол Павел е казал-. „Плодът на Духа е Любовта”, т.е. първото диференциране на Духа е Любовта. Следователно първият закон в света е законът на Любовта.

Под „Любов” не разбираме физическите преживявания, настроения и чувства, но нещо по-високо, което надминава възможностите на физическия човек. Само онзи люби, който е надрасъл физическите условия, който е господар на себе си. Никой от съвременните езици не може да предаде съдържанието и смисъла на Божията Любов [ 10], том II.

- Единият метод е ограничението -то е законът (светски), то е механическото; метод е по закона на Любовта (духовен).

Божественото и животинското са свързани едно с друго в човека, и едни почват със стария човек, а други е новия човек.

Апостол Павел казва: „Кой ще ме избави от този закон на плътта?” (животинския закон).

И после казва: „Благодаря, че добих туй знание”. Как? - Чрез закона на Любовта. Защото само Любовта може да ви освободи. И когато Любовта влезе като една сила във вас, вие няма да напускате дома си, но ще бъдете толкова силни, че всичко ще се разтопи под нейните трептения; всички тия въжета, железни вериги, с които сте обвързани, под огъня на тази Любов ще се стопят - и вие ще бъдете свободни. И ако аз проповядвам за Любовта, то е, за да може тази Любов да разтопи вашите вериги. А аз виждам много вериги около вас.

Няма друга сила, която да може да свързва хората - не да ги съединява, а да ги сдружи, да ги примири, както Любовта. ... Койго познава Бога па Любовта, той оживява и за него животът добива пълен смисъл - той става гражданин на великото Царство - и в материалния, и в духовния свят [10], том II, стр. 147.

И ето препоръката па цитирания по-горе Учител: „Да възлюбиш ближния си като себе си!” [1]. Не да го любиш, а да го възлюбиш се казва. Казваме на български език: „възлюбвам” и „любя”. Думата „възлюбвам” е по-силна от думата „любя”. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има раз-любване (при човека), а във възлюбването няма разлюбване (както при Бога), в него (във възлюбването) има един процес на възрастване. Затова се казва: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго за да не погине всеки/ни един, който вярва в него, но да има живот вечен” [1], златният стих.

И Доброто, като плод па Любовта, е включено в нея (Любовта). Тя е безконечна, а всички неща вън ог нея са конечни.

Вие ще кажете за Мъдростта - тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта.

Истината - тя е семе, но и тя е включена в Любовта

А какво е Правдата? И тя е включена в Любовта.

Следователно ЛЮБОВТА Е ОБОБЩАВАЩА ДОБРОДЕТЕЛ и щом проявите Любовта, всички добродетели ще се проявят и тогава ще бъдете нагласени както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея.

Развийте закона на Любовта - после ще дойде вярата и надеждата. Вярата и надеждата са едно последствие. А Вярата, Надеждата и Любовта са „три мощни сили”.

Щом Мъдростта е включена в Любовта, то и законът на Мъдростта е включен в закона на Любовта. САМО МЪДРИЯТ И РАЗУМНИЯТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ В ЖИВОТА. Само глупавият и неразумният може да предизвиква нещастие в живота на хората.

Щом Истината е включена в Любовта, то и законът за Истината е включен в закона на Любовта. Всеки, който иска да бъде човек, той трябва да се запита следното: Истината ли търся, или лъжата търся? Затова би могло да се допълни, че това е закон за Истината и лъжата.

Онзи, който търси лъжата, той търси своето разрушение. Той ще деградира, никакъв успех не може да има. Та онези хора, които вървят по пътя на лъжата, това се нарича инволюция. Пътят на лъжата, пътят на инволюцията е път на слизане, отдалечаване от Бога... Инволюцията е излизане от Бога. Но ще каже някой: „Мъчно е”, после: „Е то човек свят живот не може да живее, но поне да не е голям грешник, умерено да е всичко, да лъже, то без лъжа не може, но който лъже, малко да лъже”. Но който малко лъже, и много ще лъже. Никак не трябва да се лъже! „Ама тогава каква ще бъде моята работа?” Аз не говоря за твоята стара работа. Когато казвам никога да не лъжеш, казвам: старата ти къща така е направена, че Господ ще е завлече, а новата къща като направиш, всичките камъни, които ще влязат в нея, трябва да бъдат здрави. За новото говорим, ние искаме да преобразим живота.

И така, съгласно закона на еволюцията човек се движи в две посоки, по два пътя.

Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато Любовта не влезе в човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидат напразно 110], том II, стр. 69.

Дойде ли Любовта, ние ще почувстваме, че сме в един велик свят, красив сам по себе си, свят на мир и изобилие. За да има мир, всички трябва да отворят хамбарите си, и то доброволно, а не с насилие, не с остен. С морален остен и волът оре, и проповедникът проповядва, и свещеникът служи, и войникът се бие на бойното поле, и жената готви в къщи - навсякъде има ред и порядък, но това не е живот Не, морален устой трябва да има! Този остен е за полуразумните хора. Любовта, Мъдростта и Истината - това са за напълно разумните хора, които разбират тия закони, защото само те осмислят нашия живот и ние само така можем да възкръснем [Учителят Петьр Дънов, „Заведоха Исуса”, Неделни беседи 1925 - 1926 г., София 2008, стр. 175].

Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез „вътрешно чувство”. Някои наричат това чувство интуиция, други - душа, трети дух, четвърти - човешки ум, пети - космическо съзнание и т.н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Това е „тихият глас на Бога” Божият Дух. Човек расте именно в Божественото, което му говори [Учителят Петър Дънов - Ветза' Ооипо', „Проявление”, Неделни беседи 1942- 1943 г.,<София 1998, стр. 277 ].

Същият Учител нарича това нещо, което говори „красноречив проповедник” в човека, в когото умът, сърцето и волята му се захласват: Няма по-велика поезия, по-любвеобилиа реч от тази, която излиза от Духа. Този проповедник е Духът, който говори всякога, но само онзи го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си (мислите, чувствата и действията си) за Него [10], том II, стр. 250.

На физическото поле няма условия всички хора да бъдат богати и учени, но добри - всички могат да бъдат Доброто не умира.

Някои атеисти основателно могат да запитат: „ Щом Бог е Любов и толкова е възлюбил света и хората, защо е допуснал злото? "

Българският народ има поговорка: „Всяко зло - за добро”.

В Писанието е казано: „Всичко е за добро”. Следователно, всичко, което става, е за добро.

Би могло да се каже, че Бог е допуснал и злото, защото по този начин най-добре може да се оцени положителната противоположност на фона на отрицателната такава:. Например най-добре може да се оцени Доброто като се изпита и злото. Това ще се осветли с изложеното по-долу.

Ето как обяснява съществуването на злото и доброто Учителят Петър Дънов - Вешзй Пойно:

Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите.

При всяко страдание се присажда едно ново качество в човека.

Според посочения Учител частната собственост е едно зло, една раница на гърба. Колкото повече материално богатство има човек толкова по-тежка е раницата на гърба му. И той съветва: „Нищо не считай за свое”. Защото сред физическата му смърт, човек нищо не взема за „ оня свят ” на Небитието. Погледнато „вътрешно ” материалното богатство е нещо нереално, тъй като с физическата му смърт човек го губи завинаги. Според Учителя „РЕАЛНО Е САМО ТОВА, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА ТИ СЕ ОТНЕМЕ". А това е ДУХОВНОТО БОГАТСТВО.

При различаване на Доброто и злото, помнете следните неща:

Доброто и злото - това са висшето и нисшето в света.

Злото - това са по възможност най-слабите трептения на Доброто.

Доброто е цена на разумното, а злото - цена на неразумното.

Доброто е вечен творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота.

Злото е път към смъртта. То е осъдено на вечно безплодие.

Ние се намираме при две необходимоети - на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа.

Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, т.е. Бог. Неговата Любов е вечна и Той доказа колко е възлюбил света и човека като даде Своя единороден Син в жертва „за да не загине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен”. Като Създател може да променя човека, Природата, Света, но ще ги запази вечни. Защото в Него „няма измяна” - щом ги е създал, няма да ги погуби (съгласно антропния принцип, посочен в раздел I - 2.4.1.5., стр. 164).

Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, го се ражда. То е вложено отначало у всеки човек и той трябва само да го осъзнае и прояви.

Човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното добро в миналото (дължи се на това, че човек не е извършвал добро в миналото).

Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон.

Злото обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Зло и добро в „живата природа” са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва.

Човек не трябва да се бори със злото. Той хрябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Онзи човек, който най-много се бори със злото, най-много греши.

Помни: ХРИСТИЯНСКАТА ФИЛОСОФИЯ, като ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА, препоръчва на всички хора да не се произнасят за злото, както и за дявола. Никой няма право, нито власт да съди дявола и да се произнася за него.

Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог.

Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието (две страни на едно Цяло). Човешкият живот се движи между тези два полюса [13].

Сродните души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция. Затова Бог придвижва хора, обстоятелства и събития за да срещне и събере такива две души. Например, ако единият от съпружеската двойка е свидлив, а другият се раздава, те могат взаимно да си повлияят и да се получи положително развитие към оптималното изразходване на сили и средства, към истинска еволюция и на двамата. Но те трябва да се обичат. Затова Учителят Петър Дънов - Ветха Боипд подканва да се изпълни закона на Любовта и да се намери ближния: Намерите ли своята ближна, сродна душа и обичате ли я както себе си, ще бъдете в Божествения път. Ние вървим по един правилен път и няма да мине много време, ще влезем в пътя на Божествената еволюция.

Когато злото е отвътре и взима надмощие, а Доброто е отвън, тогава злото царува в човешкия живот на Земята. С други думи „адът” царува на Земята.

Когато пък Доброто е отвътре и преодолява, а злото е отвън, тогава „небето” управлява, и Доброто царува в човешкия живот на Земята - С други думи „раят”царува на Земята.

Затова Учителят Петър Дънов - Ветха Иоипд е дал следните определения:

„Адът” е място, дето злото е и отвътре, и отвън.

„Небето” („раят”) е място, дето Доброто е и отвътре, и отвън.

А „човешкият живот” е място, дето понякога отвътре е Доброто, а отвън злото, а понякога - обратно. Би могло да се каже, че в първия случай човешкият живот е на половина „Небе” („рай”), а във втория - на половина „ад”.

Човек, у когото злото господства, живее в непрестанно безпокойство. Отвън той може да разполага с големи богатства, може да има почитта на хората, но отвътре той е неспокоен. Него постоянно го тормозят зли предчувствия и страхове. Той постепенно започва да губи здравето и силата си. Ето защо бе посочено по-горе, че злото е път към смъртта.

Когато пък Доброто е в сърцето на човека, той може да няма ни богатства, ни власт, но пак е спокоен и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Защото Бог е вътре в него. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат.

Ято как Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипо прави съпоставяне и характеристика на двата полюса - Доброто и злото.

Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава.

При Доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават.

Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В злото има винаги разпадане, разединение.

Доброто, изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото път прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи.

Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика.

Така е и е добрия човек. В него Доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. Заблуда е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, Доброто прониква цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж. Добрият човек по строеж се коренно отличава ог лошия. Нервната система на добрия човек е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той има по-друго устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съ-вършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош.

В този смисъл казваме, че злото е неизползвано добро. Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, доде (докато) не настъпи време за жътва — „свършеха на света” — той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна, и тогава туй, което е зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие.

Обаче колкото и каквото да се говори за злото и доброто, те всякога ще останат необясними.

Тъмните сили вече са победени в астралния свят, сега тук (на Земята) се води борба за да бъдат победени (във физическия свят). Като победят светлите сили на Земята, ще дойде „новото небе” и „новата Земя” (новите разбирания).

Защо трябва да застанем на страната на Доброто?

Когато говорим за Добро, за добра постъпка, ние всякога подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави Добро. Очевидно тук не става въпрос за обикновените „добрини”, така както хората ги разбират.

Истинското Добро, от гледище на Божествената наука, се определя с три качества: то носи живот', светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е Добро.

Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата -чрез Истината.

Който иска да прави Добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята - на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

За да бъде една наша постъпка истински добра, тя трябва да бъде жива, да ходи след нас. Доброто трябва да ни придружава. Ако Доброто не може да дойде след нас, то не е Добро.

Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш Добро на един човек, туй Добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това Добро ще се ползват всички. Затова казвам:

Да направиш Добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в своята Доброта, в своята Любов, Мъдрост и Истина.

Няма по-велик акт от този да направиш едно Добро.

Какво е Добро? - Туй , което дава условия на живота да се прояви както трябва, е ,Добро”. Не важи от къде иде то. „Доброто” е външният смисъл на живота. ЯО думата „живот” Учителят разбира „разумния живот”.

Що е зло? Туй, което отнема (тия) условия на живота да се прояви както трябва, е „зло”. Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина, което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му, огру-бява го, прави го болен, нервен и недоволен, е зло [10], том II, стр. 68. Следователно в този смисъл всяко нещо, което спира нашата мисъл правилно да се прояви, което спира нашите чувства правилно да се проявят, е „зло”.

Колкото и да -е микроскопично Доброто, то е един благороден акт, за който всички ог Небето стават на крака, понеже в Доброто е скрит Бог.

Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно Добро в света, когато извърши един разумен акт, в Невидимия свят става голямо тържество.

Направеното Добро не се забравя. Колкото и да е низше съществото, едно Добро, направено при едно пробудено съзнание - то става незабравимо. Този закон е Божествен. Бог никога не забравя едно Добро, което вие ще направите, колкото и малко да е Доброто. Затова често цитираният Учител е казал, че когато имате възможност да направите едно Добро, не пропускайте тази възможност да го направите. Едно от качествата на Бога е това: най-малкото добро, което никой не види, Той не го забравя [50]. И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на Небето, той подразбира Доброто. Съкровището - това е Доброто, което човек е извършил на Земята.

Да направиш Добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Той мисли за всички. Ето защо, когато се извършва едно Добро, всички съвършени същества взимат участие.

И тъй, всяка постъпка, в която Небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която Небето взима участие, е Божествена.

Доброто трябва да се направи на време. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква ума ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно съсредоточени през ония минути, когато правиш Доброто.

В Доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно Добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат, както е при получаване на информация и/или напътствия от „вътрешния глас”, от Невидимия Разумен свят (Небето) в творческия процес на даден човек - умен, талантлив или гений. В историята на човечеството има много примери на гениални композитори и писатели, които са се старали да не пропускат такива моменти.

Не мисли при това, че трябва да правиш Добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека.

Хората мислят, че Доброто е нещо мъртво. Не е така. В онази свещена идея, която ти е дала подтик да направиш едно Добро, действа един възвишен и свят дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.

Доброто е първата връзка в живота между хората. То е единствената материална връзка, която истински свързва хората (физическата връзка). Нещо повече - Доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно, дали са те на Земята или на Небето (духовната връзка).

Без Добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на Доброто започва знанието.

Едно направено Добро никога не се забравя само от признателните светски хора. Но „То е записано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена.”

Всеки, който направи Добро, става идеал за другите.

Не мислете, че като правите Добро, туй ще ви лиши от някакво благо. Напротив, Доброто ще ви повдигне в очите на хората.

Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно Добро. Бъдете смели, решителни, направете Доброто, и това Добро носи живот, светлина и свобода за вашите ближни.

Всички можете да правите Добро, защото в сърцето на всички има Добро.

Всяко Добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж.

Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в Доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото.

Не бързайте да станете добри. ДОБРОТО Е НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ ЗА СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ЧОВЕКА, ала човек в един ден добър не става. Щом, обаче, човек се стреми към съвършенство, Доброто ще му помогне.

За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в Доброто. А СЪВЪРШЕНСТВОТО Е ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО - вечния живот.

Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е Доброто, което живее в него.

ЕДИН ДЕН ДОБРО И ЛОШО ЩЕ СЕ СРЕЩНАТ (това е обещал Бог), всичко ще забравите. Друг нов живот има. Тези, които сега са в тъмнина, ще минат, други ще ги заместят. Тъй щото от чисто окултно гледище, за всички в света има условия да изправят живота си. ...кажете тъй: „ЗЛОТО Е ЕДНА ПОТРЕБА ВЪТРЕ В ЕВОЛЮЦИЯТА”. Действително, когато видят злото (лъжата, омразата, глупостта, неправдата), тогава хората ще ценят Доброто (Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата ).

Трябваше да минат още 2000 години след Христа, за да се убедят хората, че Христовото учение може да се приложи. Дошло е време да излезем от областта на доброто и злото и да влезем в областта на Любовта. Това може всеки да направи. ЗАЩО ДА НЕ влезете в закона на Любовта и да ЗАЖИВЕЕТЕ КАКТО ТРЯБВА? Влезете ли в Любовта, светът ще се отвори пред вас [10], том II, стр. 196.

Мъдростта повелява: Ние ще живеем така, както законите на великата Любов изискват. Този (обобщаващ) закон (на Любовта) включва всичко в себе си и изключва всички противоположности.

Любовта казва: Мисли любовно за всички и чрез закона на Любовта ти можеш да се поляризираш, и от най-ниското стъпало на живота можеш да се издигнеш до най-високото.

Не мисли за злото, за нещастията, макар и да се сипят отгоре ти хули като дъжд от гранати. Бъди уверен, че като мислиш само за Любовта, тия гранати ще падат отляво и отдясно и няма да те засегнат, и ти ще влезеш в новите условия”.

Количествено това е оценено в Псалом 91 (по Славянски 90): 7 от книгите на Стария Завет на Библията [1]:

Ако вие ме запитате: „Защо имаме нужда от правда?” отговорът е: За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина. От светлина, която ще се прояви в Царството на Отца ви. Христос подразбира онзи велик, разумен, Божествен свят, дето праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. „В Царството на Отца ми - казва Христос - ще просветнат праведните”. Тогава вие може да възразите: „Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат?” - Много важно е туй. Ако издаваш светлина, праведен си. Ако не издаваш светлина, никаква правда няма в тебе. При сегашните праведни, които са без светлина, всеки е праведен, всеки е честен, но при този праведен не можеш да прочетеш пито едно просто писмо, нито една глава от Евангелието, нито една свястна книга. БЕЗ СВЕТЛИНА (ПРОСВЕТА) В СВЕТА НЕ МОЖЕ ДА ИМА ЕВОЛЮЦИЯ. Преди милиарди и милиарди години тия същества във Вселената - праведните - са минали при Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните.

Кои са праведните? Светлите ангели, служителите ■ на Бога, които са просветнали. И следователно сегашната светлина - това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят и да живеят в правда, с нас на Земята всичко би се свършило.

Вие ще питате: „Тук на Земята ще дойде ли правдата?” На Земята никаква няма да дойде! Откак светът е засветувал, Земята е пълна само с неправди и кости. И докато се свърши тази епоха, тя ще бъде пълна с кости; и всички съвременни хора, и те ще оставят своите кости. Защо? Защото НА ЗЕМЯТА НЯМА ПРАВДА. И съвременните хора страдат от безправие и от нямане на светлина.

Човек може да върши, каквото желае, но ще отговаря за всичко.

Човек е свободен да изпълни или да не изпълни Божията воля, но ще носи последствията на своята неразумна воля [10].

Що е карма? - Последствие от всички лоши плодове, които сам си посадил в миналото.

Първа задача на човека е да изправи своята кърма, т.е. да изплати дълговете на своето минало. Човек трябва да се заеме с изправянето на всички неща, които са преплетени с неговата карма, включително и чужди грешки.

На всеки човек е дадена една задача, която трябва да разреши. В изпълнение на задачата си човек не е сам - Бог присъства в него и всеки момент го изпитва. Като греши, Той го поучава, съветва го втори път да не прави същата погрешка.

Казват: „Когато някой човек страда, това е карма”.

„КАРМАТА НЯМА НИЩО ОБЩО СЪС СТРАДАНИЯТА И СКЪРБИТЕ В СВЕТА”.

И цитираният в мотото малко по-горе Учител пояснява:

СТРАДАНИЯТА И СКЪРБИТЕ - това о ЕЗИКЪТ НА ЖИВАТА ПРИРОДА, това е ЕЗИКЪТ НА БОГА - първият език, с който Бог започва да пи говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който е изпаднал духът на човека. Бог го раздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш!” Тук няма никаква карма.

СТРАДАНИЯТА И СКЪРБИТЕ СЕ ДОПУСКАТ ЗА УРОК - да научи нещо човек, дори Христос.

Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. С КАРМАТА СЕ ИЗКУПУВАТ ГРЕХОВЕ, СЪС СТРАДАНИЯТА - ГРЕШКИ.

Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, ако и Син Божий, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог му предаде - да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление, т.е. Христос е станал изкупителната жертва за повдигане на падналото човечество. И Христос, Синът Божий, дойде на Земята да изплати едно Свое задължение, т.е. да изправи една Своя погрешка (грешка). В какво се състои (по)грешката на Христа? Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Той стана поръчител за свободата на хората, обаче те злоупотребиха с нея. Те не живяха както трябва (с Любов към Бога и между тях), вследствие на което Христос трябваше да дойде на Земята да плати полицата, която е подписал [10], том II, стр. 9-11. Разпънат на кръста Той е казал: „Господи, прости им - онези които обичах, не Ме разбраха.” Няма по-голямо страдание от това, да ге разпънат онези, които обичаш.

Ако Христос, великият Син на Бога, мина през толкова страдания, какво остава за вас?

Страдате ли, Бог ви обича; не страдате ли - вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта, защото, когато Бог иска да направи от някого нещо значимо, го прекарва през страдания и скърби.

... Както върви сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, или аз я наричам изплащане на кармата.

Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупуването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция, която следва инволюцията - падението.

Христос се обръща към своите ученици, и казва: „Можете ли да пиете тази чаша, която аз пия?” Те му отговарят: „Можем”. Но в практическия живот се оказва, че щом ни дадат тази чаша, мъчно се изпива. Виждал съм често малки деца да не могат да пият горчиви капки. „Пий, мама, за твое здраве”, казва майка им. „Не може, мамо, горчива е тази чаша.” И аз бих желал да няма горчиви чаши в света. И ще дойде ден, когато в човешката еволюция тия чаши няма да ги има. Не че Бог иска да ги дава: страданията не се налагат от Бога. Бог съизволява, но не благоволява в тях. Той казва: „Не благоволява душата ми в смъртта на грешника”. Когато ние страдаме, изплащаме, но не изведнъж, в сегашното развитие на живота си.

Всяка погрешка, всяко престъпление се изкупува чрез страдания. Такъв е законът на кармата. Проследете историята на човечеството, на народите, на обществата, на семействата и ще видите, че този закон действа навсякъде, планомерно и безпощадно. КОЙ КАКВОТО Е ВЪРШИЛ, НЕПРЕМЕННО ЩЕ МУ СЕ ВЪРНЕ.

Ако в бъдеще искате да имате добри синове и дъщери, приложете закона на Любовта. Кармата се разрешава само чрез Любовта.

Какво нещо е прераждането? Много пъти ще дойдеш (на Земята) да се въплътиш (да заживееш в нова плът).

Тези хора, които не вярват в прераждането, мислят, че когато човек умре напуща Битието завинаги. Но след смъртта той пребивава известно време в Небитието, в Невидимия свят, и се преражда (отново се ражда) на Земята при нови родители. Според историци вярата и учението за прераждането (преселването и безсмъртието на човешката душа) произхожда от древните Вавилонски теолози около 2500 г. пр. н.е. и минава през индиийски и гръцки философи.

Днес тази стара истина се преоткрива на Запад.

Аспектите на прераждането биха могли да се разберат от следния коментар.

В Светото Евангелие от Матея, 11:14 е написано, че Исус казва за Йоан Кръстителя: „... ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.”, т.е. Йоан Кръстител е преродения пророк Илия.

Когато Христос минава с учениците си покрай сляп по рождение човек, те питат: „Рави, кой е съгрешил, той или родителите му?”.

Наистина, кога би съгрешил в настоящия си живот слепият по рождение, ако не е имал предишен живот? В този въпрос прозира и другият аспект на съгрешението - от родителите му (наследствената карма). Защото ПРЕРАЖДАНЕТО е метод за изправяне на хората, при който действа ЗАКОНА НА „ КАРМАТА ” - „ СЛЕДСТВИЕТО ОТ ДЕЛАТА НА ЧОВЕКА

Един път човек се ражда от Бога, а много пъти се преражда докато се усъвършенства. По време на слизането (на Земята) и възлизането (на Небето) човек се преражда 777 пъти. Престоят в Невидимия свят продължава 45 години.

Следователно на обикновения човек са необходими поне 34 965 години докато се усъвършенства. Светията е минал 777 прераждания и е имал 12 кардинални прераждания. Чак тогава е станал светия.

Според многократно цитирания Учител и окултните знания една човешка душа може да се прероди от една народност в друга, от мъж - в жена и обратно.

Душйте на древните гърци днес живеят във Франция, а тези на римляните - в Англия. Душата на Сократ е била в Толстой. Рудолф Щайнер е прероденият Пигагор. Или античните гръцка и римска култури се „прераждат ” във Франция, Англия, Русия и Германия.. Ето защо Всемировият учител Петър Дънов - Венка Иоипд е казал, че англо-саксонската и руската (славянската) общности ще бъдат основата на зараждащата се шеста раса на Земята.

Във възвишените свегове няма прераждане. Айнщайн е от четвърто измерение и няма да сс преражда. Шекспир, Толстой и великият българин — апостолът на свободата Васил Левски няма да се преродят

Учителят Петър Дънов - Вейка Иоипд разглежда прераждането в два аспекта:

От Невидимия свят казват: „Турете го да започне този опит”. Като ученик - когато те скъсат, втори път пак учиш , пак държиш изпит - дотогава, докато издържиш изпита - колкото прераждания са необходими.. В хода на прережданията си душата на човека попада под влияние на различни зодиакални съзвездия и в различни социални среди, за да усвои дадени уроци.

Вие мислите, че ще умрете, но няма да умрете. Онова тяло (физическото), което е направено от земя, иска (почивка) да си почине. Всяко нещо нека да си почине. Вашият дух е излязъл от Бога и душата ви (като синтез на частица от Божия Дух и влиянието на физическото тяло - плътта) трябва да се върне пак при Него. Защото, ако се върнете при Господа, ще се обновите. Трябва човек да иде горе, да се обнови. Не че после няма да дойдеш, ще дойдеш (в ново физическо тяло), но обновен, с ново знание.

Значи ние познаваме два свята: Божествен и човешки.

Всички души - малки и големи, минават през „ великото обективно училище на Вселената ” по „ великия закон на Битието ”.

Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Като свърши земната наука, човек напуща Земята и отива на друга планета, там да се учи [10], том II, стр. 43.

Това определение на Учителя Петър Дънов - Ветха Боипо обяснява необходимостта и логиката на прераждането. Според него законът на прераждането е Христов закон.

И Христос се прероди в Исус на Земята , за да покаже на хората Божията Любов. Христос дойде на Земята, за да направи мост между Небето и Земята, да има съобщение. Като направи Христос моста, (хората) започнаха да се прераждат (във) велики личности за повдигане на човечеството. Затова Христос е казал: „Роденото от плътта плът е, роденото от Духа - дух е. Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие.”

Прекъснете ли връзката си с Божията мисъл, вие влизате в човешкото, в закона на еволюцията. Някой казва, че признава само еволюцията, че само чрез еволюция могат да се постигнат човешките идеали. Мнозина казват: „Време се изисква за всичко. Еволюция се изисква за всяко нещо.” Така е, но еволюцията е за слабите хора, а не за силните.

Силният човек еволюира, като помага на слабия, като го повдига в неговия път. Силни са разумните, великите хора в света...

Обикновените хора не могат да си обяснят защо едни деца са свръхнадарени и способни (например Волфганг Амадеус Моцарт), а други неспособни или глупави, едни хора са силни, а други слаби, защо едни са богати или красиви, а други - не.

Отговор дава Учителят в [2]: „Всемирното Бяло Братство изпраща на Земята свои представители - гении, хора на науката, изкуството и др. - за да повдигат с примера и делата си човечеството.”

За силния човек нещата стават моментално. ... В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни.

Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смесвайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща, всеки даден момент да различавате в кой свят живеете [51].

БЪДЕТЕ В ЧОВЕШКИЯ СВЯТ, НО ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ!

Първо е било мъчението. Мъчението става чрез насилие (при робството, при феодализма). То е пътека. Мъчението представлява инволюция на човешкия дух. Мъчението е най-долният процес, до който човек може да достигне. Като се мъчи, човек мисли за онова, хубавото, до което може да достигне. Какво ще бъде по-нататък, той не знае.

Трудът служи на дълга (при капитализма). Трудът представлява зенитът на слизането, т.е. най-долната точка, в която духът (човешки) може да слезе. Трудът е крайният предел, додето човек може да стигне. По-долу от труда човек не може да слезе. Несъвършеният се труди.

Работата се върши с любов (при Новата култура). Първо човек ще работи, а след работата ще дойде и до служенето. Ако ти не знаеш как да работиш, не ще знаеш и как да служиш. Само съвършеният работи.

Служенето е най-високата точка, до която човек може да се качи.

ДА СЛУЖИШ НА БОГА, това е вече ЗЕНИТЪТ НА ЖИВОТА.

По-висока точка от служенето няма. Който иска да служи на Бога, той трябва да знае, че Бог живее и работи във всички хора. Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бъдат правилни.

Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата.

Самопожертването е само закон - метод да възстановим своята първоначална чистота, и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашия кораб (преди грехопадението).

И тъй, с жертвата се придобива чистотата, с чистотата сс слага основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейния живот.

Ето как пояснява този закон Учителят Петър Дънов - Веш$а Поило: ... Когато измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божий, Който е изпратен, щом се свържете с Него, ще почнете правилния път на вашата духовна еволюция. Следователно трябва ви една необикновена вяра. В кого? В Сина Божия. Разбирам вяра на Божествената Любов. Бог е възлюбил този свят и чрез тази Любов пие ще сс домогнем до онези велики закони, па които светът почива и чрез които сега животът съществува.

КОЙТО ИМА ВЯРА ВСИЧКО МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ. Ние не говорим за вярвания, но за вяра, която произтича от душата и се изявява като непреодолим копнеж у човека към търсене па Истината. Затова Христос казва: „Ще ти бъде според вярата.” [10], том II, стр. 69.

Сега във вас трябва да се роди новото съзнание: да слугувате па Бога от Любов, всяко ваше действие да бъде един акт любовен, в който да внесете всичкия си живот, всичките си мисли, ум, воля и сърце.И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И като извършите такъв един акт, вие да сте доволни, че може да направите това от Любов. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде от горе.

Това, което става в материалния живот на човека, става и в духовния му живот. Като срещнат тщеславен (славолюбив) човек, който не е научил още закона за различаване (на влиянията), не може да анализира чувствата и мислите си, до него дохождат същества от духовния свят, които му показват начин, как да борави със силите на природата, да стане велик. Свърже ли се човек със силите на природата според нашепванията на тези същества, каквото каже и пожелае да направи, това става. По този начин те го свързват с тъмни и отрицателни сили в природата, докато съвършено го омотаят. Това не е Божествено.

За да различите Божественото от човешкото и животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости.

Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на нисши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става като бягаш от тях, а е различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия. Това не е за упрек, пито за сърдене, но за оглеждане.

Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на нисши същества, вън и вътре в него. (Практически съвет 1).

Когато искаш да направиш една бележка на някого под влияние на Божественото, казваш: „Братко, не вървиш в правия път. Спри, върни се малко назад и ще намериш пътя на своята душа”. Започнеш ли да го ругаеш, да го наричаш лицемер, лош човек, ти се подаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш и себе си, и ближния си. Започнеш ли да го ругаеш, да го наричаш лицемер, лош човек, ти се подаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш себе си, и ближния си. Кажете ли на някого, че е лицемер или лош човек, той трябва да има тези качества в себе си.

Всичко, каквото говорите, трябва да почива на факти (Практически съвет 2).

След закона за различаването, вие трябва да прилагате закона за вътрешното пресяване: да отделите потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Този е един от законите на алхимията. Кога астрономите правят своите наблюдения? Те избират тихи, спокойни нощи, когато няма никакво вълнение на въздуха. Следвайте техния пример. Когато правите наблюдения в себе си, избирайте тихо, спокойно време, когато духовете не размърдват ума и сърцето ви; ако внасят смущения и безпокойство в умовете и в сърцата ви, наблюденията няма да бъдат верни.

Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божест веното съзнание, в което живеете (Практически съвет 3).

Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си, всеки отделно и по няколко заедно. Това значи взаимно помагане, с цел да се хармонизирате и да се тонирате.

Ония, които искат да разрешат тия задачи, трябва да имат сила да контролират своя ум и да владеят своето сърце. Умът им да бъде на мястото си. Под думите: „Умът им да бъде на мястото си”, разбирам съзнателно, не механически; в това седи именно човешката еволюция: човек сам да завладее своя ум и своето сърце.

Единственият стремеж сега на съвременните хора е, че те искат да бъдат богати, искат да бъдат силни. Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока, отколкото ние разбираме.

Следователно човек, който иска да завладее света, който иска да забогатее, трябва преди всичко да завладее своя ум и своето сърце - да прояви самообладание (Практически съвет 4).

И неговият ум и сърцето му трябва да бъдат в пълно съгласие с неговата душа.

Вие ще кажете: „Аз ще му дам да разбере”. Хубаво, или ти ще разбереш, или той ще разбере. Ти като се караш с някого, спъваш своята еволюция, може би за 20 години, в едно съкратено време. След 20 години може би ще си напакостиш. Струва ли си да се кара човек, когато за 20 години ще се повреди? Ти казваш: „Аз съм на правата страна.” Може да си на правата страна, но питам, кой ще ти отдаде правото, че си на правата страна?

б) Връзка със светлеете - минерален, растителен, животински, човешки, Божествен.

Някой път, за да се хармонизирате, може да започнете такова едно движение: Най-първо мислете за растенията, после мислете за животинското царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава - Божествения свят. То е един начин за тониране на ума. Защото, ако започнете движението обратно - за Божествения свят, човешкия, животинския и растителния, имате обратно движение, назад, по инволюция - слизате.

Еволюционният път е: минералния свят, растителния свят, животинския, човешкия и Божествения свят. По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички можете да преодолеете.

„Най-първо Бог направил човека по свой образ и подобие”. Аз няма да се спирам да ви обяснявам стиха. Той съдържа една велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. Все пак виж по-долу.

И второ, ... Бог направи човека от земя и пръст и вдъхна му живо дихание. Туй показва неговото произхождение - но не на неговия дух, а произхождението на неговите страсти и желания и на неговия нисш ум, па животинското в него. Значи хората ще имат друга еволюция, ще тръгнат по реда на минералите и растенията.

На Земята най-първо съществуваха кристалите (минералите), след тях растенията, после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът;

След тях дойдоха синовете на архангелите - животните и най-после дойде човекът, по образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашния човек, който е една друга фаза.

Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем е тях.

Всички религии ги очаква преобразуване на съзнанието.

Сега всички вие се приближавате към света на Синовете Божии (служители па Бога).

Гъсеницата се стреми към живота на пеперудата. Като не може да създаде нещо по-велико от себе си, пеперудата снася яйца, от които се излюпват малки червейче-та, които после стават гъсеници - пълен цикъл (кръговрат), но без еволюция. Чер-вейчетата на пеперудата не мязат (приличат) на нея, но и тя не мяза на тях. Обаче по-високо от пеперуда тя не може да отиде. Това показва, че еволюцията на пеперудата е спряна.

Всички други живи същества, животни, са спрени в своята еволюция, в своя растеж, те са останали назад. Животните си останаха животни...

Не се знае какво ще бъде бъдещето им (зависи от волята на Бога), но се среща твърдението, че месоядните животни ще изчезнат.

Човешката раса е вървяла в друга посока, различна от животните. Творението е вървяло в две линии (посоки):

За първите се казва, че Господ казал да бъдат, да им даде условия за живот, а за човека се казва, че Бог взел участие в неговото създаване и го направил с онези възможности, които са вложени в самия Него. И понеже човек е дошъл последен на Земята в своето Битие, то Бог искал да направи човека млад, да обича живота, да бъде полезен на животните; затова Бог взел от естеството на животните и вложил в човешкото естество. По тази причина човекът днес по необходимост носи в себе си животинско естество, носи и човешко естество. Та едновременно той се бори в две посоки, с две мъчнотии:

Маймуните са произлезли след като човек е съгрешил. Учените, окултистите казват, че маймуните са изостанали, паднали души. След грехопадението на хората някои станаха маймуни. Окултистите поддържат, че маймуните са души, задържани в своята еволюция.

Сегашният човешки свят е пълен с души, останали назад в развитието си, т.е. останали назад от човешката еволюция, поради което не могат самостоятелно да се ползват от силите и благата на природата. Поради това те изпадат и се намират в положението на просяци, апаши или паразити.

Всеки човек, който се спре в своята еволюция, той остава в една незавършена форма и се върти като в един омагьосан кръг. Казвам: За да не се обърнете на такива колелета, вие непременно трябва да се храните добре (и духовно).

Ангелите имат отлична култура - такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. И човешките души имат ръководители ангели, но те много рядко слизат на Земята, не че не обичат да слизат, но имат много работа.

Съвременните хора едва сега минават от детинство към юношество. Те са едва на 12 - годишна възраст, свършили са курса на основното училище и влизат в първи прогимназиален клас. Като ученици в прогимназията, те ще започнат да учат да мислят, да говорят, да чувстват и да постъпват правилно. Това е наука, за която са нужни хиляди години.

Понякога човек развива своите лични чувства и мисли, че те са Божествени. Докато мисли само за себе си, човек развива своите лични чувства. Докато мисли само за ядене и пиене, той развива центровете си около слепоочните области. Това е любов, обща за всички животни. Няма животно, което да не се интересува за тази любов.

Обаче когато влезете в БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ и я разберете, вие ще дойдете до ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ. При това положение всички животни, растения, камъни ще ви станат приятни и ще ги разбирате. Всеки трябва да направи опиг в това отношение (Практически съвет 5).

Ето защо, ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас.

д) Еволюция и раси, народи, общества, семейства, индивиди.

Само онези раси, народи, общества и семейства ще останат за вечни времена, които са поставили Божественото Начало за основа на живота.

Голямото нещастие в сегашния свят е, че всички хора искат да видят пътя, по който тяхното щастие ще дойде. Това не е било досега. Никога няма да бъде. Няма същество, което да е видяло пътя на своето щастие.

Ниго може да видите пътя па Любовта, чрез която ще дойде вашето щастие. Вие може да ходите по пътя, но няма същество, което досега да е видяло пътя на Любовта.

Когато Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът”, показва пътя, по който човек трябва да мине в своята еволюция, но пътя на Любовта хората не виждат. Някой мисли, че по пътя на Любовта ходи. Не е вярно. То е висока работа. Най-пър-во, Любовта не се нуждае от никакъв път. Тя сама прави своя път навсякъде. Всичко тя е направила. По какъв път ти ще ходиш? Тя не е път. Подобни са всичките нейни пътища. След като мине от едно място, тя го заличава и никога не можеш да познаеш откъде е минала. Как ще познаеш този път?

Трябва да знаете, че в човека има зародиши на две раси:

Има мъже в света, които вървят по Каиновата линия, а други вървят по Ситовата линия.

Тези, които вървят по линията на Каина, са непросветени мъже. Има и жени, които вървят по линията на Каина.

Обаче има мъже и жени, които вървят по линията на Сита. Това са мъже и жени, които трябва да създадат новата религия, новата култура.

Като се съединят, те не трябва да питат какво ще стане със света. Те ще възпитават каиновите мъже и каиновите жени.

Много допогопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всички тия многобройни раси сега са останали па Земята само пет, които са разбрали великия закон на човешкото развитие, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения (разходи).

Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? Разбира се, нищо.

Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш една къща или да я съградиш?

Ако разгледате петте раси, те се различават. В строежа на главата има разлика между бялата, жълтата, черната, червената и лемурииската раса. Един китаец, каквото и да прави той, у него няма тия заложби, които има един от бялата раса, от арийската раса. Понеже в бялата раса, и във всяка раса, има вложено нещо ново, което в предишните раси го няма. И в следващата раса, която ще дойде, и в нея ще има едно качество, което го няма в бялата. Това качество не може да се предаде на бялата раса. Бялата раса за да го придобие, трябва да премине в шестата раса. Ти не можеш да имаш качества на шестата раса, ако не влезеш в тази раса. Един плод не може да има едни и същи качества, ако е вирял в топлия или в умерения пояс. В топлия пояс има повече условия за растене, отколкото в умерения пояс. Във всяка нова раса има повече и по-добри условия, от-колкото в предната. Например шестата раса ще има шест сетива (5+1).

Всички същества са еднакво надарени, но не са еднакво проявени. Значи има проявени и иепроявени възможности. В това се състои разликата между хората, както и между всички живи същества.

ЗА ДА ПРОЯВИ СВОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ (ДАРОВАНИЯ), ЧОВЕК СЕ НУЖДАЕ ОТ ЛЮБОВ. Когато Любовта го посети, съзнанието му се пробужда, т.е озарява се. Значи Любовта озарява съзнанието на различните същества според степента на тяхното развитие. Рибите, птиците, млекопитаещите и хората са имали различни понятия за Любовта. Даже и хората от различните раси не са имали едно и също понятие за Любовта. Петте раси имат пет различни понятия за Любовта. Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за Любовта.

Не се стремете да бъдете добри. Защо? Защото доброто е вложено във вас. Обаче ЗАСТАНЕТЕ НА СТРАНАТА НА ДОБРОТО. Това е естественият път на човешкото развитие. Там, където доброто не е поставено за основа на живота, иде израждането, разрушаването. С това се обяснява изчезването на човешки раси, на отделни народи, общества, семейства и индивиди - виж мотото на стр. 285, т.г).

Иде ден, когато цялото човечество ще се подобри. Как и кога ще стане това? - Когато хората тръгнат по естествения път на развитие.

Има една космическа история на Невидимия свят. В това отношение животът има едно велико предназначение - няма какво да се безпокоим. Всеки е изпратен на Земята като един малък служител, да допринесе нещо в този исторически процес. Вие може би искате да станете велики, да се запомни името ви, да се запише на един паметник. Не е лошо да бъде записано името ви на паметник, да остане в историята, но още по-добре е то да бъде записано във великата история на живота. Но Христос казва: „Ако искаш слава, търси я в Бога”, т.е. служи на Него.

И тъй, при този исторически процес трябва да се изучава историята за развитието на народите. Ние знаем много малко за историята на първите народи, които са се явили на Земята.

За първата раса ние имаме частични исторически данни, за лемурийците.

Сегашните познания се отнасят повече за бялата раса (петата раса), която върви в своя развой. Тази бяла раса се е развила в ред неща, тя се е развила в общества и в народи. Тя е организирала сегашните народи:

След тях има някои раси, изостанали главно от атлантците, каквито са монголци-те, които са изостанали назад в своята еволюция.

Много от народите се намират в едно спящо състояние и днес европейците се стараят да ги събудят, но зависи как ще ги събудят. По този начин, както бялата раса събужда жълтата, ще се намери в много трудно положение.

Би■ могло да се каже, че това предсказание на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд се сбъдва по отношение на „азиатските тигри”, които конкурират Европа и света с много по-ниски цени и недостатъчно качество на произведени от тях стоки (Китай като типичен пример), но и със силно развиваща се икономика, дори и с научни разработки (Япония,, Китай, Южна Корея).

Казвам: Сега се иска приложение в живота (на Божествените принципи, закони и правила на Живота и Природата). Съвременните хора искат да изхитрят законите на природата, на живота, но много пъти не сполучват. Природата е по-силна, по-умна, тя знае законите: ще завърти цилиндрите и ще ви разиграва. Обаче, изисква се едно историческо изучаване на природата. Не трябва да се изучава само индивидуалния живот.

Да сторим, да проучим онова, което Бог е вложил у нас, в много широк смисъл. Това се отнася до всички, безразлично дали сте българин, англичанин, французин, германец, японец или китаец. Но японците и китайците трябва да прогресират, българите също трябва да прогресират. Бялата раса трябва да мине в един по-висок стадий па развитие. Това положение, в което тя сега се намира, ни най-малко не е последното. Лицето при бялата раса, в сравнение с лицата при другите раси, е доста добре устроено, но още далеч не е тъй симетрично и хармонично, както при бъдещите хора, които идат. Тези, новите хора аз ги наричам хора на любовта, хора на висшето съзнание, които искат да оправят света чрез любовта. Те казват, че благото на всички хора трябва да бъде блато и на отделния човек. Трябва да се намери за това един начин (като се работи за цялото).

Има много фази на детство. Вие сте били деца като риби, вие сте били деца като птици, вие сте били деца на крави, на животни сте били деца. А сега сте вече деца на бялата раса. Две раси са минали. Вие сте били деца на лемурийската раса, после на атлант-ската раса (считана като подраса на първата — лемурийската раса), а сега сте деца на бялата раса (петатараса) - и още не сте поумнели. Сега остава да станете деца на Шестата раса. От една форма да влезете в нова форма. Сега трябва да разбирате Любовта не както белите я разбират, но както я разбира светещата раса - расата, в която вие ще се ползвате и никога няма да нарушавате закона на Майка си, няма да нарушавате закона на Баща си, няма да нарушавате закона на Божия Дух, нито на Брата си.

Първоначално човек е бил поставен в малки форми, от животинското царство, където предварително се е учил да пее. След като е учил много време, той приел човешка форма и се проявил като добър певец. ЧОВЕК ВЪРВИ КЪМ ПОСТЕПЕННО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ, поради което е минал през всички форми на живота, КАТО ПРЕЗ ШКОЛИ. За пример, той е минал през школата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, докато е дошъл най-после до формата на човека. И тук той не спира, продължава да се развива. От бялата раса ще излезе Шестата светеща раса, в която хората ще се различават от сегашните. Техните тела, очи, уши, нос, уста, ще бъдат другояче устроени.

Съвременните хора виждат само това, което става пред тях. Те не могат да предсказват бъдещето. Някои хора, у които интуицията е силно развита, предсказват бъдещето, но те са малко на брой.

Хората от Шестата раса ще виждат на всички страни и посоки, ще виждат и бъдещето. Те ще виждат какво се крие в мозъка и в сърцето на човека. Стихът „няма нищо скрито-покрито в света” ще бъде напълно оправдан за тях. Ако някой нервен човек отиде при тях, те няма да му говорят как да се лекува, но ще го бутнат на специално място по главата три пъти на ден: сутрин ще го бутнат с показалеца, на обяд - със средния пръст, вечер - с безименния, а някога , когато спи - с малкия пръст.

Като пипат на специално място по главата в продължение на три месеца, той ще бъде съвършено здрав и разположен [52].

Помнете: Човешкият дух (чрез „вътрешна”, т.е. духовна еволюция) е минал през всички форми па живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната - човешката форма. Той ги е напуснал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него. Той няма никога да се освободи от тях. Човек е минал и през различни раси: лемурийска и атлангска, черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма да остане. Бялата раса е петата. Идва времето на шестата раса, която носи новите и светлите идеи. И в тази раса няма да остане завинаги. Целта па човека е да върви напред, да дойде до положението на ангел, да бъде господар на себе си и на Вселената, да бъде истински съработник на Бога. На ангелите е дадена голяма власт - да управляват слънчевите системи. И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но като не е готов още за нея и не знае как да я постигне, той започва да управлява подобните си и се натъква на грешки и противоречия. С подобните си ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението па ангел, да управляваш и работиш заедно с Бога. И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва да се освободи. Това значи да стане господар на себе си, сам да решава въпросите си, сам да действа и твори.

Бог признава този ред (сегашният ред на човечеството), но Той ни най-малко иска да го узакони. За Бог всички хора са равноправни. Бог не е узаконил тия касти, тези разделения между хората, които съществуват. Те са разделения, които ние сме образували. Че в една къща единият е мъж, другият е жена, а други са деца - това е един ред, който произтича от едно естество, понеже хората са паднали. Сегашният порядък произтича ог едно отклонение от правата посока на човешкото развитие. Ние не сме в правия път на човешката еволюция. Туй трябва да го имаме предвид. Следователно силите, с които разполагаме, материалите, с които разполагаме, не са тъй чисти. И затуй всичките наши мисли са теории и понятия за живота. Има нещо, което е криво.

И в сегашния век иде Нова Епоха - на Братство и Любов. Тя иде да изправи една погрешка, която някога е направена. Не е далече туй бъдеще, това с двете ръце мога да ви го подпиша. Ако не вярвате, чакайте и когаго стане, ще видите, че е така. Иде един порядък в света, който вие всички ще видите. Всичките неправди, всичките тия противоречия - индивидуални, обществени, семейни, народни, на цялото човечество - всичко туй ще се оправи. Това е вътрешен процес, който ще се извърши от светлината, от слънцето, от въздуха, от водата, от храната, от окръжаващите хора. Този процес е вътрешен, не можем да видим тънкостите, които стават.

... Но докато не завършим цялата еволюция на човеците, не може да излезем от това положение.

Ние виждаме как всички общества и народи работят за създаване на една братска връзка между всички хора, между мъже и жени, между младото поколение - навсякъде, в цялата християнска култура (например в Европа). Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората. Значи разумният свят вече работи и вие трябва да имате вяра, да станете членове на тези общества, без да чакате те да дойдат при вас, но вие да отидете при тях. В Писанието е казано: „Които Ме търсят, те ще Ме намерят”. Какво значи това? Онези, които търсят Истината, те ще я намерят.

Искаме сърца да се любят, ред и законност във всеки един дом, във всяко училище - това се иска днес в света. Това е законът на еволюцията. ... Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри. Това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, на всеки проповедник, учител, майка, това трябва да се втълпи: БРАТСТВО И СЕСТРИНСТВО ТРЯБВАТ В СВЕТА! Защото всички хора са Божии чада. И тогава ние ще влезем в една нова философия - в нерационалните числа на висшата математика (трудно представими с нашата логика и разум неща). Има велика наука [53].

И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на Живота (мисълта на Бога), който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела (енергията и чрез нея) всички последващи живи форми (материята) в Природата.

Мисълта е първичното, най-мощното и най-бързото нещо. Тя. е информационно-енергийната субстанция, която е произвела останалите три философски категории - светлината, енергията и материята [2].

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома - в неговата приготвителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност, и на човечеството - в неговата еволюция, изпълнението на неговите висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази Любов е Божествената Мъдрост, да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с (приложение на) мярката на Висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото съзнание, а не мазгали (тесни бойници) [54].

ЧОВЕКА (ИСТИНСКИЕЯРЕАЩИЯТ) ГО ОЧАКВА ЕДНО ВЕЛИКО БЪДЕЩЕ.

Сега той е в детинство, в зачатъчно състояние. Има да мине през много фази па своето развитие и ще има една отлична форма. Неговото съзнание ще се развие, ще има спомен за живеенето си на Земята; не само на Земята, но ще живее и на Венера, на Меркурий, че и на Слънцето.

След като завърши своята еволюция в Слънчевата система, ще иде на Сириус и там ще живее 250 милиарда години, и оттам ще иде на едно слънце (Централно), около което всички наши слънца се въртят - около него се въртят около 100 милиона слънца. Той ще иде там на гости, ще го посрещнат с венци. То ще бъде Царството Божие [2].

Сега, ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на онази велика Божествена идея, която сега работи за пресъздаване на сегашното общество, за здравето на бъдещето общество. За това работят най - разумните, най-силните общества, които са завършили своята еволюция, работят денонощно и подготвят условия за бъдещето. И какво мислите, тези кризи, които имаме, туй, което сега наричат икономически кризи, туй смущение между хората, тази неувереност - всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за да им покажат новия път, по който те трябва да вървят.

Животът трябва коренно да се пречисти, да се внесе в него вътрешно (духовно) преобразуване. Аз не говоря за някаква революция между хората, но ще настане вътрешна (духовна) промяна, в която Бог ще преобрази целия строй, ще освободи хората от техните дребнавости, които им пречат да се разбират като братя и сестри. Който разбере това нещо, ще го провери и ще се освободи от стария живот, от всички утайки от миналото [2].

Еволюцията може да се разглежда като съвкупност от методи за развитие. Ето какво е казал по този въпрос отбелязаният в подзаглавието Учител:

Този е един многостранен въпрос наистина и аз казвам: НА ЧОВЕКА, КОИТО Е ПРАТЕН НА ЗЕМЯТА, БЪДЕЩЕТО МУ Е ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНО. Онези възвишени същества, които са завършили своята еволюция (под ръководството на Бога), са предвидили кой какво трябва да свърши на Земята.

Доказателство за това са точните ясновидци, които предсказват бъдещето на хора от Земята. И това е възможно поради факта, че бъдещето на човека е предопределено, житейският път на човека е точно определен.

АКО ВСЕКИ ВЪРВИ ПО СВОЯ ОПРЕДЕЛЕН ПЪТ, ЩЕ ИЗПЪЛНИ БОЖИЯТА ВОЛЯ И ПЪТЯТ МУ ЩЕ СЕ ОТВОРИ.

И Той обяснява защо никой не трябва да атакува никого нито с мисъл, нито с чувство, нито с постъпка и трябва да разсъждава по следния начин:

МОЯТ МИР СТРУВА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ОНОВА, КОЕТО МОИТЕ МИСЛИ И ЧУВСТВА МОГАТ ДА ИЗИСКВАТ. Някой е казал нещо за мене. Ако му кажа нещо, ще си наруша моя мир. Моят мир струва повече от онова, което той е казал. Това, което е казал, е за негова сметка. Ако е казал нещо добро или лошо, то е за него. Ако той мисли лошо за мене, а аз съм добър, лошото е за него. Ако той мисли добре, то е за него. Лошото, коего мисля, е лошо за мене.

Създавайте си правилни мисли за хората, за да не спрете своята еволюция.

Мисли за хората така, както .Бог мисли за тях! - само добро. (Практически съвет 6):

Съдействай за онова, което Бог е предначертал. Съдействай за тяхното повдигане (на хората). Така ти повдигаш себе си. Ако всички така живеете, ще се повдигнете.

Ако един баща мисли да поправи сина си, той се лъже. Синът прилича па баща си поне 12.5% според българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова [15].

Ако майката мисли да поправи дъщеря си, тя се лъже. Дъщеря й прилича на нея.

И ако един учител мисли да поправи ученика, той се лъже.

Всеки един ученик, всяка една дъщеря, всеки един син е създаден както си е.

Ще оставиш Бога сам да коригира своите работи (Практически съвет 7).

И не се месете, да коригирате работите в Божия път - нито в себе си, нито в другите.

Ако ти видиш една погрешка в другите, ползвай се.

И ако видиш някоя погрешка в себе си, пак се ползвай.

Когато кажеш една лоша дума, благодари на Бога, че Бог те е запазил да не кажеш две лоши думи.

Някои недъзи много трудно се изправят. Всичката съвременна наука, всичкото съвременно общество, всичката еволюция седи в това - да изправим ония недъзи, които са унаследени от миналото.

Това са принципи, вложени в тази велика Божествена наука, за поправяне на нашия живот, туй велико изкуство - как да се присаждат добродетелите на човешката душа, включително „да направиш във всички случаи и най-малкото добро”, когато някой се намира в голяма мъчнотия.

Вие спъвате вашата еволюция, като мислите, че ви трябват пари. Че ви трябват пари -да, но не ги туряйте като идеал, който е необходим за вашето съвършенство. Не ви препоръчвам сиромашията, не ви препоръчвам и богатството.

Учителят Дънов - Ооипо казва една „велика истина” за съвременните хора'. Техният егоизъм е станал толкова силен, че разслабва нервната система, всеки един е тъй погълнат е разни магериалистични мисли - нашите умове са пълни само с мисли за къщи и пари. В нас няма нищо благородно.

И тъй, размишлявайте върху незавършените и завършените процеси. Завършените процеси са свързани с незавършените. Незавършените процеси за хората са завършени за съществата от по-висока еволюция. Затова е казано в Писанието, че възможните неща са за хората, а невъзможните — за Бога. „Невъзможното за човека е възможно за Бога.” Всичко, което човек не може да направи, Бог може да го направи. Това значи: Дайте възможност на душата си да се свърже с Божия Дух, за да се осмислят незавършените процеси.

Само тази връзка е в състояние да покаже на човека знанието на елипсата като завършен процес, и на параболата като незавършен процес.

Низходящият клон на параболата изобразява инволюцията, а възходящият й - еволюцията като незавършен процес (виж обяснението и по-горе). Само чрез тази връзка с Божия Дух и знание хората ще могат да кажат дадената от Учителя Петър Дънов - Веш$а Поило сентенция („духовна формула"): „Господи Ти всичко можеш. Твоят Дух, Който си изпратил да пи ръководи, чрез Тебе всичко може, и пие чрез Твоя Дух всичко можем

Във връзка с еволюцията същият Учител е казал: „Учените ще стигнат до Бога”.

Цитираната мисъл се пояснява със следния посочен от него факт и разсъждение:

Наблюдавайте каква промяна ще забележите в някой младеж, който е прекарал няколко години в странство, дето е бил в съприкосновение с видни учени, професори. Вие ще намерите промяна във външния му вид, в отношенията му с другите хора, в начина на мисленето и т.н. На какво се дължи тази промяна? На съприкосновението, което е имал с тия учени хора. Вие казвате: „Те са светски хора”. Не мислете така. Тия хора, които са дошли до едно голямо концентриране на мисълта си, до един пълен контакт с живата природа, имат и силно развит духовен живот. Мнозина от тия учени хора са окултни ученици, занимават се с окултна наука, но външно не се изявяват, че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с окултната наука и черпят своите знания направо от живата природа. Няма да цитирам имената на тия учени, но казвам, че такива са съществували и в древните времена, но съществуват и днес. Такива факти и разсъждения са посочени от автора в настоящата книга.

Следователно духовната еволюция е предпоставка и води до материална еволюция на човешкото тяло. За да стане Всемиров Духовен Учител, великият българин Петър Дънов е трябвало 25 години да развива духовни и мозъчни центрове у себе си. При това той е черпел своите знания от Божествената наука направо както от Живата Природа, така и по теософски път от Невидимия Разумен свят. Тези факти показват, че духовната еволюция на човека и последващата материална промяна на човешкото тяло е един процес на развитие.

1-2.5.2.10. За физическия, духовния и Божествения живот.

„... Предговор на физическия живот е яденето... Тъй както предговор на духовния живот е музиката, предговор на Божествения живот е молитвата.” Учителят Петьр Дънов - Вен1за Ооипб

Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с Невидимия свят и всичките му йерархии, и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико Дърво на Живота, а понякога с корените му.

Следователно, колкото и да се мъчи човек да отдели в съзнанието си физическия живот от духовния, ще види, че това е невъзможно. Тези два живота са тясно свързани и взаимно се преплитат. Това (преплитане на двата живота) не се отнася само до човека, но и до животните и растенията. За пример: когато кокошката снася яйца и започва да ги мъти, в нея прониква вече Божественото съзнание. Това съзнание я заставя да лежи върху яйцата цели 21 дена и след като се излюпят пиленцата, да се грижи за тях. Щом Божественото съзнание се оттегли, квачката напуска пиленцата си и ги заставя сами да се грижат за прехраната си, сами да се защитават.

Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. //Учителят Петър Дънов - Вешяа Поипо отбелязва, че „животът е ТРУДЕН” - ЧОВЕК СЕ БОРИ С МОРСКИТЕ ВЪЛНИ, „затова трябва да се спи 7-8 часа през нощта

Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот НА МОРСКИТЕ ГЛЪБИНИ - на вътрешността на морето.

А Божественият живот нито се изменя, нито се променя (той е СЪВЪРШЕН). Както е отбелязано в мотото, предговор на Божествения живот е молитвата - виж раздел IV-4.4.

Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния (безграничен, единен) Живот. А под „целокупен живот” се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове (органи) на тази велика душа.

За да разбере човек живота и да бъде полезен па себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.

И хигиената на физическия живот започва с правилното използване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене (вегетарианското).

Животът е съкровище, което трябва да се пази.

Пази го чрез М ъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана!

Остави го да тече свободно от великия извор (на Живота) - Любовта.

Често хората говорят за Любовта, но Любовта не е качество на човека. Казано е, че Бог е Любов. Следователно човек проявява Любовта само тогава, когато Бог присъства в него. И тогава той трябва да съзнава, че тази Любов не е негова, но на Бога. Бог в човека люби, а не самият човек. Като знае това, ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА ИЗИСКВА (ДА ОЧАКВА) ДА БЪДЕ ОБИЧАН (ОТ НЯКОГО, В КОГОТО БОГ НЕ ПРИСЪСТВА).

Както се загатна по-горе, според Учителя Дъиов - Поипо духовната еволюция на хората е резултат от работата на ръководени от Бога напреднали същества, завършили своята еволюция: „ Много от нашите мисли са плод от мисълта на по-висши същества. ... Вие трябва да знаете, че сте обиколени от много разумни същества, които следят за всички. Те са свидетели на всичко, което се върши в света. Питам: Мислители, че тия същества, които ви любят, спят? Мислите ли, че майката, която обича своето дете, ще спи, когато то е в някаква нужда? Не, тя постоянно бди върху него. По същия начин върху вас бдят всички същества, които ви любят.

И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на Великия Божий Дух. И като се има пред вид разумното устройство на цялата Вселена (за чиято прецизност се говори в [6]) - с всичките нейни галактически системи, с всичките й безброй слънца и планети, като се има пред вид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди - какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието. (Това техническо съвършенство говори за умствените способности на Бога.. Затова Тон може да се назове Най-Великият Проектант - Архитект и Конструктор.)...Те са онези Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието (би могло да се разбира Невидимото Разумно Битие) онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната „космична земя”, някогашния „рай”.

На тази „космична земя” и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са „великите Предци на човечеството” [13] (Светлите Същества от Невидимия Разумен Свят). Тази „космична земя" Учителят Петър Дънов - Вешяй Поипб назовава още „Обетована земя”.

1 -2.5.2.11. За седемте свята и седемте тела на човека.

Кога може човек да влезе в „Обетованата земя”? - Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си „тела”, разглеждаш в окултните науки и наричани с по-подходящото според споменатия малко по-горе Учител име „обвивки”, съответстващи на едноименните седем свята, а не само едно.

„От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие” тези тела. Този въпрос е непосредствено свързан със завършване на човешката духовна еволюция.. Ето защо, макар че „ тази идея е обширна и необятна ” [2], ще се направи опит да се поясни.

Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло, съответно само физическия свят, в който осезаемо пребивават. Те изучават анатомията и физиологията на своето физическо тяло и поразени от сложното му и разумно устройство, мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то със смъртта, изчезва и човекът като същество. Но това, което се руши и изчезва., не може да бъде истинско жилище на човешката душа, на човешкия дух.

Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло!” Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате. ... Някои казват: „Този закон може да се измени”. Не, Божият закон не може да се изменя. Никой не е в състояние да измени законите на Божествения свят. Всеки, който е влязъл в Божествения свят и се е опитал да направи зло на някого, той веднага се е намерил на Земята, между ония хора, които обичат да правят зло [10], том II, стр.97.

Човешкият живот е преходен, но завършването на духовната еволюция на човека в света е Божествен процес.

Седемте енергийно-полеви структури на енергийните ни едноименни „тела”, респ. светове са:

Забележка: Енергийните полета се ползват най-вече от първото ефирно до третото ментално равнище. Малцина успяват да постигнат петото душевно равнище. Оттам нагоре е обилна светлина.

Ето как човек придобива в своето развитие различните тела и преминава с тях в съответните светове:

— С едно тяло (физическото) човек влиза във физическия свят на въплътените;

С „Божествения свят” се свързва и наименованието „Божие Царство”- царство на хармония,, условия за развитие на всички, условия на разумния живот. ЩАСТИЕ ЩЕ ИМАТ ВСИЧКИ САМО ПРИ зачитане на Божествените принципи, закони и правила, когато се използват Божествени методи, препоръки и норми, когато се въдвори Божествения ред и управление па отношенията между хората -свобода, съпроводена с отговорност и справедливост.

Божественият свят е вечен, той никога не може да се свърши. А това, което човек е създал, предстои на вечни промени [10], том II, стр. 118.

Искате ли да не страдате, идете в Божествения свят. Там и душата, и умът, и сърцето, и тялото ви ще бъдат неуязвими, както Бог е неуязвим. Следователно, реши-те ли да се оплаквате, че някой ви причинил пакост, ще знаете, че вие живеете още в един от низшите светове - физическия, астралния или умствения. Опасно е да влезете в астралния свят на заблужденията.

Физическото (естественото) тяло е неорганизираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взема участие (неорганизирана в това отношение материя).

Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие (организирана в това отношение материя) и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля. Такъв човек се радва и на радостите, и на скърбите, които Невидимият свят му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен. Когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта - петте духовни основи на човешкия живот, ние подразбираме Вечното Начало — космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. Само в неговите условия нашето физическо тяло ще се оформи и пресъздаде в духовно тяло. С последното човек ще възкръсне.

Каква разлика има между плътското (физическото, тленното) и духовното (нетленното) тяло? Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда; противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране на дълбокия смисъл на живота. То живее във вечния живот 110], том II, стр. 217.

Великият Християнски апостол Павел признава, че служил на два закона: „И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към римляните, 7:25. Единият закон е преходен (установен от хората), а другият закон е вечен (установен от Бога). Закон съществува само там, дето живеят разумни същества. В това отношение законът може да се изпълнява само от разумни същества с висока култура. Разумността на тия същества бива различна по степен. Колкото моралът на хората е по-висок, толкова разумността им е по-голяма [10], том II, стр. 218

Човек живее, докато душата му е в него; прекъсне ли се връзката („ сребърната нишка") между душата и тялото на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме смърт. Апостол Павел е казал, че ако тялото (т.е. временното жилище на човека) се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на Земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят.

Престанете ли да се оплаквате от хората, вие сте се качили в причинния или в Божествения свят |10|, том II, стр. 217, вие сте изградили причинното или Божественото тяло.

Седмого Божествено тяло е това на Любовта. Ог Любовта материята претърпява цяла метаморфоза. Силите взимат друго направление и започват да съграждат Божественото тяло, в което човек ще живее в бъдеще; това са творческите сили, които градят. Ето защо всички светни, всички добри хора, които минават от едно състояние в друго и/щ своето развитие, преживяват такова състояние, каквото обикновения човек дори не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания.

Ако Любовта и Правдата влезе в сърцето ви, Мъдростта и Истината в ума ви и светостта (Добродетелта) във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от този на цветята. Това ухание се нарича „нюкс”. Няма по-хубав аромат от шокса. Ако слепият си намаже очите с това ухание, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе, болният, ако го вдъхва, ще оздравее. Този нектар „нюкс” е онзи алхимичен елемент, който алхимиците са търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта, докато изработи този нюкс. Главният елемент на този нектар или аромат е Любовта [64а].

Съществата от по-високите светове проникват безпрепятствено в по-долните, но обратното е невъзможно.

Нашият, физическият свят е триизмерен, астралният - четириизмерен.

Умственият свят е петизмерен, а приичинният свят — шестизмерен и т.н.

Би могло да се счита, че е в сила следната формула:

Броят на телата, с които човек влиза в съответния свят плюс две дава измеренията на съответния свят. Ако тази формула е вярна, би следвало душеният свят да е седемизмереи, духовният - осемизмереи, а Божественият - с девет измерения. И действително, според Учителя Петър Дънов — Ветла Ооипд „ душата е от седмо измерение”, но „духът е десето измерение". Следователно току-що споменатата формула за измеренията важи само до душевния свят и душата включително, т.е. където участват човешки характеристики или формулата се отнася само за све— товете но не и за Божия Дух, който е най—висша размерност.

Между астралния и менталния (умствения) свят съществува зона, която съдържа грамадни запаси от енергия. Бъдещето човечество ще разполага с методи, чрез които ще може да си служи с тази енергия.

Според Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипд еволюция съществува и в атомите на човешкото тяло". Има атоми, които са минали в първата степен, през физическото тяло. Има атоми, които са минали през физическото тяло и през духовното тяло, а има и атоми, които са минали през физическото, духовното и Божественото тяло. Следователно има еволюция на самата материя, и тя еволюира. Всичко в нас еволюира. Казвам: Когато ние възприемем Любовта (с духовната еволюция), тялото ни започва да чувства (започва материалната му еволюция), и краката ни трябва да чувстват, и пръстите, и ноктите - всичко в нас трябва да чувства Любовта. Това е Божествената Любов.

Когато се облече в тялото на Любовта - най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви пред Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина - това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици [2].

Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват.

Наричани три основни тела, трите тела на Любовта, Мъдростта и Истината са безсмъртни.

Останалите девет Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипд назовава обвивки. Причинното тяло, умственото, астралното и физическото функционират заедно. В тях функционира сегашното съзнание. Има други още три тела в човека, които са в застой. Ге са подобни на четирите (току що изброени). А великите учители имат по дванадесет тела.

Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи.

Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане на тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човека. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане на тялото на Любовта.

Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални.

Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят (причинния), който съдържа възможностите на физическия, астралния и мен-тален светове.

И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение.

А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Ето защо, ЕДВА В СВЕТА НА ЛЮБОВТА СЕ РЕАЛИЗИРАТ ВСИЧКИ ЖЕЛАНИЯ НА ЧОВЕКА, които се явяват във физическия, астрален и умствен (мен-тален) светове.

И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло (на Любовта).

ТОГАВА ЕДВА ЧОВЕК ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ И ЩЕ ЗАЖИВЕЕ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ. Тогава той ще бъде освободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт (прераждането). Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, ио не по принудата на кармичиия закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като син Божи - да им помага.

ЧОВЕК, КОЙТО ИМА ТОВА ТЯЛО (на Любовта), КОЙТО СЕ Е СДОБИЛ С ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, МОЖЕ ДА БЪДЕ ВИДИМ И НЕВИДИМ. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват; Прегради - физически и духовни - за него няма. Цялата жива Природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора, и най-хищните зверове, и му се покоряват.

Човекът, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защото той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание. Той носи задоволяване на всички нужди у всички същества.

Да имаш тялото на Любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш.

А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно разширение на Свободата. Такова тяло и такава Любов притежава възкръсналия Христос.

Една задача е дадена на всички хора: да изменят, да преустроят телата си. За това изменение човек не трябва да чака смъртта за да възкръсне. Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия - благоприятни и неблагоприятни.

Когато страда, човек умира; когато се радва - възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва.

Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл човек може да възкръсва по няколко пъти на ден. Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. Възкресението подразбира освобождаване.

Сегашният човек не е това, което е бил в миналото, нито ще остане такъв в бъдеще. Човек се изменя по ум, сърце и воля, помисли, чувства и желания, респ. действия; той изменя и своите разбирания, своя начин на живот [10], том II, стр. 222.

/ - 2.5.3. Еволюционното учение в СВЕТСКИТЕ НАУКИ.

Що се отнася до светските науки би могло да се отбележи следното.

Според Учителя Петър Дънов - Веткй По и по [39]: „Науката допуска, че всичко в света еволюира - и растения, и животни, и хора, но тя не обяснява как става гази еволюция. Тя казва, че до човека светът се е развивал, но какво ще стане след човека не знае.

Погледнат като органическо същество, човек представлява един сложен, многок-летъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията. Макар естестве-пиците-материалисти да твърдят, че той е само една сложно устроена машина, която е резултат от действието на физико-химически сили, фактите обаче показват (стига да се погледне непредубедено на тях), че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили. Тези сили постоянно действат в него.

Организмът на човека не е един "саморегулиращ се автомат” - една може би добре изкована, но нелогична научна измислица - в него се проявява една вътрешна организационна дейност, от каквато в машините няма и помен дори.

По въпроса за еволюционното учение в светските науки обстоен, аргументиран и градивен анализ е направен в книгите на немския професор Д-р инзк. Вернер Гит, специалист по информатика [5] и Д-р Дзкон Ленокс, английски професор по математика и философия на науката от престижния университет в Оксфорд [6].

Тук ще се наблегне на единното, защото и в двете книги се цитират едни и същи учени и автори, подобни или еднакви твърдения, някои от които ще бъдат отбелязани в настоящата книга.

I -2.5.3.1. Три основни научни проблема и дванадесет изходни теоретични предпоставки за решаването им. За фактите, аксиомите и теоремите. Обобщение и изводи за истинното знание.

Споменатите в предпоследния абзац на предния раздел двама учени не отминават проблемите с науката, които са три основни: обхват на научното познание, противоречивост на някои научни твърдения и свързаната с този въпрос истинност (валидност).

Във връзка с решаване на тези три проблема В. Гит разглежда в [5] като изходни научно-теоретични предпоставки дванадесет основни постановки (тези) на Теорията на науката (Н1-Н12), която се занимава с възможностите и границите (обхвата) на научното познание:, с методите за придобиване на познание и средства за оценка на истинността (валидността) на научните твърдения поради противоречивост на някои от тях. Те ще се коментират от гледна точка на значението им за въпросите:, третирани в настоящата книга.

За априорните предпоставки и за използване на вяра и при научните изследвания (тема, засегната на няколко места в книгата) В. Щегмюлер казва следното: „Не е необходимо да се премахва познанието, за да се направи място на вярата. По-скоро е необходимо човек предварително да вярва в нещо, за да може изобщо да се говори за познание и за наука”;

Вернер Гит включва към априорните предпоставки и аксиомите.

Съгласно „Български тълковен речник” от 1973 г., „Речник на чуждите думи" от Георги Бакалов и съвременни автори „аксиома е очевидна истина, която не се нуждае от доказателство ” (първо определение на „аксиома”).

Но в съвременните издания има и следното определение за „ аксиома изходно положение на теория, което не се доказва, но служи като основа за получаване на резултати в изграждането на теория (второ определение за „аксиома”).

2 ) „Аксиомите са произволни твърдения, които техния автор счита за убедителни” (Н2) - втората основна предпоставка (трето определение на „аксиома”).

Известният теоретик на науката Карл Попър сравнява аксиомите на всяка теоретична система с решението на съдебните заседатели в една правна система. То не винаги е напълно правилно и по съответния ред може да бъде или отменено или променено. От тази аналогия следва, че отсъствието на доказателство е сериозна предпоставка да се счита, че АКСИОМАТА не би могла да се приеме като очевидна истина. Тя може да се счита само ПОМОЩНО СРЕДСТВО ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ТЕОРИЯ, за уточняването й (може би най-точното четвърто определение на „аксиома ” — в противоречие на първото и съвпадащо с второто).

Следвайки аналогията с общата съдебна практика за вземане на решение на база на двама-трима свидетели, би могло да се приеме, че са нужни поне три еднакви експлоатационни наблюдения от действителността (практиката) или експеримента (опита) като минимална извадка от гледна точка на математическата статистика, за да се приеме, че дадена аксиома е истинна.

/7 така, когато липсват достатъчен брой наблюдения, при използване на математическа статистика като минимален обем на извадка би могло да се приема числото три. Ето защо, за да бъде една аксиома по-убедителна е добре да бъде подкрепена поне от три наблюдения или опита. И понеже числото три е и свещено, към три примера ще се стреми да се придържа автора на настоящата книга при изложение на обясненията и изводите, например трите твърдения на религия, теософия и светски науки;

Фактите са обективни, но Учителят Петър Дънов - Вейка Ооипд препоръчва „да се съпоставят”, именно защото не са изключени "грешки в наблюдения и измервания ”, които са предпоставка за изпадане в заблуждение и може да се направят неправилни изводи;

Аксиомите са субективни. Затова трябва да се проверяват практически, защото

Според известния теоретик на науката Карл Попър:

Устойчивостта на една теория не е критерий за истинност. Неустойчивостта обаче е критерий за неистинност.

Счита се, че теориите са сполучливи и запазват своята временна валидност, докато не бъде доказана тяхната неистинност със средствата на емпиричната действителност или докато не бъдат заменени с нови, по-добри теории;

В широк смисъл теорията е систематизирано знание за обективната действителност и нейните закони; „ теорията е безпредметна, ако не се свързва с практиката, както и практиката остава сляпа, ако не си осветлява пътя с теорията ”. Ето защо „теорията" се пояснява като „логично обобщена практика” [Георги Бакалов, Речник на чуждите думи в българския език].

Карл Попър предлага за критерий не възможността за доказване на верността, а възможността за отричане чрез методична проверка, възможността да бъде отхвърлена по експериментален път, да бъде „лесноуязвима ”. Според него теорията трябва да бъде емпирична (основана на опита) научна система - „ наука за действителността” (тезите й да почиват на действителността).

Би могло да се приеме, че ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА (ПРАКТИКАТА) Е КРИТЕРИЙ ЗА ИСТИННОСТ. Ако при такава откровена формулировка теорията може да устои на кръстосания огън на критика от всякакъв род и е издържала безкрайната проверка на времето, тя се превръща в природен закон. На тези критерии отговаря закона за запазване на енергията и той се е превърнал в ефективен и основополагащ закон за цялата наука и техника;

8 ) Поради съществуването на принципни различия Карл Попър прави „разграничение между структурни и реални науки (математика, информатика) от една страна, и историко - интерпретиращи науки, от друга” (Н8) - осма предпоставка;

Споменатият по-горе известен теоретик на науката не отминава въпроса за несигурното и ограниченото познание на човека. „Всяко знание е предполагаемо знание. Различните предположения или хипотези са наши интуитивни построения. Те се разрушават от опита, от опита на науката” [55],с. 452. Попър признава'. „Ние нямаме достъп до сигурното знание (за разлика от теософските мисли на Учителя Петър Дънов - Ветза Боипд). Нашето знание е критично налучкване, мрежа от хипотези, плетиво от предложения” [55], с. 223. „Ние не знаем, а отгатваме. И в това се ръководим от иенаучната, метафизична вяра (която не се основава на наблюдение и/или експеримент), че съществуват закономерности, които можем да разбулим, да открием”.

Този важен въпрос за ВЯРА ТА при научните изследвания и разработки е разглеждан и в коментара на Д-р Джон Ленокс в раздел 1-2.1.3. за противопоставянето „светска наука - религия” (вероизповедание, изповядване на вяра, система от възгледи и представи, изградена върху ВЯРАТА в съществуването на свръхестествени сили и същества - Бог, ангели, духове), например Християнска и Мохамеданска религия;

„Една теория може толкова по-добре да докаже своята достоверност (истинност), колкото по-основно може да бъде проверявана”.

Като пример за недостоверност може да се посочи еволюционната теория.

Могат да се посочат три научни възражения срещу материалистичната еволюция на видовете:

Следователно, не са налице три научни предпоставки: Н2 (убедителни твърдения) и НЮ (практически пример) и следващата Н11 (за потвърждение) за да се изгради еволюционна теория за видовете.

Последните две основни положения от теорията на науката (НЮ и НП) са намерили място в настоящата книга и могат да бъдат използвани за изграждане на религиозна теория, която се основава на аксиомата, постулата, хипотезата (предположението) за съществуването на Бога като Творец и Управител на Вселената и хората.

Естествено не могат да се провеждат експерименти (опити) в това направление, освен наблюденията на неосъзнатите и/или несъзнателните действия на лоши хора, които причиняват злини на други хора.

Но животът на хората от планетата Земя изобилства с повторяеми примери на наблюдения (НЮ) за възмездия срещу такива лоши хора, неочаквани чудеса на изцеление от неизличими според светската медицина болести или оцеляване при природни бедствия — причини в много случаи атеисти да станат теисти. В БИБЛИЯТА има предсказания (пророчества), които са потвърдени (сбъднати) и това е необходимото условие за нейното признаване (НИ).

Такива ПОТВЪРДЕНИ ТЕОСОФСКИ ПРЕДСКАЗАНИЯ има и Учителят Петър Дънов — Вейка Дойно (получавал информация на Земята чрез откровение — съобщение е Бога по духовни честотни канали): поражението на Германия във втората световна война, създаването на ООН и Европейския съюз, „учените ще стигнат до Бога

вани, включително отречени чрез установяване на противното” (Н12) - последната дванадесета предпоставка. •

От разгледаните основни положения (изходни предпоставки, постановки, тези) на теорията на познанието може да се направи следното обобщение:

Идеята за автономен човешки разум с абсолютно сигурно знание се оказва несъстоятелна, както от гледна точка на ТЕОСОФИЯТА, представена в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов — Вейка Дойно [2], така и от позициите на съвременната теория на СВЕТСКАТА НАУКА, от гледна точка на теорията на познанието.

От направеното обобщение логиката води до следните три извода:

Тези твърдения са отбелязани ясно от известния теоретик на науката Карл Попър: „Старият идеал на науката - абсолютно сигурното знание - се оказа идол. Изискването за научна обективност води до това, че всяка научна теза е преходна.

УЧЕН Е НЕ ТОЗИ, КОЙТО МИСЛИ, ЧЕ ПРИТЕЖАВА ЗНАНИЯ ЗА НЯКАКВИ НЕПОКЛАТИМИ ИСТИНИ, А КОЙТО БЕЗКОМПРОМИСНО, КРИТИЧНО, НЕПРЕКЪСНАТО ТЪРСИ ИСТИНАТА.”

Последната част на тази мисъл се среща в терминологията на руските научни среди, в която истинският учен е наречен „искатель” - търсещ човек. Той ще продължи да търси непрекъснато „великото знание" или „недовършената симфония” на Айнщайн - .желанието му да създаде „теория на всичко” (желание и на известния английски физик Стефан Хокинг), да се открие проста „Божия формула” на база на Божествения принцип „простотата е белег на съвършенство” За тази „незавършена симфония” на Айнщайн говори в [4а] и българският физик академик Божидар Палюшев - за „теорията на почти всичко”, поради недостигащо знание.

И това твърдение е истинно за всеки, който се е докоснал до завладяващото Божествено знание — наука - учение, предадено в лекциите и беседите на великия българин, Всемировия Духовен Учител Петър Дънов — Ветха Пойно, пред когото се прекланя и гениалния Айнщайн. И това е така, защото няма област от живота на хората, за която споменатият Учител да не е дал полезни практически съвети.

Доказателства за тази сигурност, обективност и непреходност на знанието са сбъднатите пророчества, отразени в Библията, респективно предсказания на често цитирания Учител. Някои от тях са посочени в тази книга.

I - 2.5.3.2. Съпоставяне на дванадесетте изходни предпоставки - тези на еволюционните материалистично и теистично учения и Библейските обяснения за Сътворението.

„Ако не се съпоставят фактите, може да се изпадне в заблуждение.” Учителят Петър Дънов - Вешза ОоипО

По-нататък ще се направи опит за съпоставяне на основните 12 тези на ТРИТЕ УЧЕНИЯ съгласно класификация на професор Д-р инж. Вернер Гит [5]: общо или материалистично Еволюционно учение (Е 1-12), за Сътворението (С 1-12) и за Те-истичната еволюция, която до голяма степен възприема тезите на материалистич-ното еволюционно учение с изключение на три тези (ЕЗ, Е4 и Е8), но прибавя други три аксиоми (Т 1-3) като антитези на учението за Сътворението. Това съпоставяне е в логическа връзка с мисълта на Учителя Петър Дънов - Ветха Ооипо, избрана от автора за мото по-горе.

Атеистичната формула гласи: МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ = материя + еволюционните фактори (случайност и необходимост + мутация + селекция + изолация + смърт) + много продължително време.

Теистичният й вариант е: ТЕИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ=ма-териалистичното еволюционно учение + Бог.

В теистичния вариант на еволюционното учение Бог не е всемогъщият Господар на всички неща, чието слово трябва да се приема сериозно, а е просто включен в еволюционната философия. За Него се отделя като поле на действие онази част, която еволюционното учение не може да обясни със своите средства, т.е. Той трябва да запълва все още съществуващите празноти на еволюционното учение.

Според УЧЕНИЕТО НА РЕЛИГИЯТА, което е УЧЕНИЕТО НА БИБЛИЯТА или още УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО Бог е първопричината па всичко: „за нас има само един Бог - Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ - Исус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него” [ 1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Корингяните, 8:6.

Но има различия, дори противоположности, посочени по-долу.

Според Р. Сивинг, цитиран от В. Гиг [5] „същността на ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ (УЧЕНИЕ) се състои в твърдението, че всички известни нам организми могат да се смятат за потомци на един общ предшественик’/!:/).

Но известния теоретик на науката Карл Попър отбелязва, че „учен, който предварително застане на позициите на еволюционното учение, може да отстоява своите модели само като хипотези, които стоят на нестабилната основа на едно тресавище”.

Съгласно ТЕИСТИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ „Бог е творил чрез еволюция” - първата прибавена аксиома - ан титеза на учението за Сътворението (Т1).

Обаче Д-р инж. Вернер Гит отбелязва в [5], че „с обусловения от сегашния ни опит начин на мислене е невъзможно да се прецени правилно”.

7ой пояснява УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (С1) със следните примери.

Следователно първоначално сътвореното може да се разбере единствено чрез библейския начин на мислене. Както ще се види и от изложеното по-нататък БОГ НЕ Е ТВОРИЛ С ЕВОЛЮЦИЯ - заключение и на автора на [5] .

Християнинът, който вярва в Библията, трябва да знае, че днес не съществуват научно-теоретични възражения срещу обяснението на фактите от действителността с помощта на Библията (учението за Сътворението на света). Неговите аксиоми идват от Божественото откровение, т.е. от източник, който стои над човешкия разум и го поставя на гранитна основа. Ето защо БИБЛИЯТА НЕ Е БИЛА, НЕ Е И НЯМА ДА БЪДЕ ОПРОВЕРГАНА,, защото писани в нея пророчества се сбъдват налице е единадесетата научна предпоставка НИ;

ЕВОЛЮЦИОННИТЕ УЧЕНИЯ (материалистично и теистично) възприемат принципа на Развитието: „Заобикалящата ни действителност има исторически характер и се развива” (Е2).

БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ приема принципа на Сътворението: Цялата Вселена, както и животът на Земята са възникнали вследствие на един творчески процес на Създателя в течение на една Божествена седмица [1].

Според Евангелието на Йоан 1:1-3: „Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало”(С2);

От тази основна теза следва другата основна теза: „произходът на всички форми на живот трябва да се търси в сферата на материалното, т.е. всички форми на живот имат изключително материална основа” (ЕЗ б).

ТЕИСТИЧИОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ не възприема третата теза нама-териалистичното еволюционно учение (ЕЗ), но формира непреодолима пропаст между теистичиата еволюция и учението за сътворението чрез прибавяне на други две аксиоми - антитези на твърдения на Библията (Т2 и ТЗ), които се посочват по-долу:

Т2: „Библията не дава полезни, а още по малко задължителни твърдения, които биха могли да се използват в съвременната научна дейност.

Тази втора аксиома - антитеза на твърдение на Библията (Т2) е неприемлива по три аргумента:

Тук именно ще се повтори факта, че има много пророчества от Библията, които са сбъднати. Този факт потвърждава истинността на информацията в Библията, респективно в учението за Сътворението, защото отново е налице И11.

ТЗ: „Твърденията на еволюционизма имат приоритет Пред тези на Библията. Библията трябва да се подложи на ново тълкуване, особено когато противоречи на сегашната еволюционистка представа за света.” Как се пояснява такова мислене?!

От позициите на теистичното еволюционно учение се дава следното тълкуване на Библията: „Съществуването на Бога се предпоставя. Той обаче в никакъв случай не е Авторът, вдъхновил Свещените писания. Библията е по-скоро повлиян от историята документ, при написването на който авторите са изложили своите мисли в рамките на тогавашните представи за света.”

Такъв светоглед приписва на Библията А. Ьарр1е — авторът на [56], стр. 42.

Основателни възражения на представители на религията, теософията и светските науки срещу такъв начин на мислене са посочени в книгата, включително и трите аргумента малко по-горе, в абзаци преди последните два.

Но тук не може да не се отбележи по отношение на третата аксиома - антитеза (ТЗ), че твърдението „Библията трябва да се подложи на ново тълкуване, защото противоречи на еволюционната представа за света ”, е съвсем нелогично и лишено от аргументи.

Третата антитеза на твърдение от Библията (ТЗ), че Бог не е вдъхновявал Свещените писания е също неприемлива поради следните аргументи:

Според УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО Създател съществува и Той е автор на Библията.

От тази основна теза следва другата третата основна теза на учението за Сътворение. Третата форма,„Б^ожият Дух е творил материята и живота” (СЗ). Библейското твърдение. „В началото Бог създаде небето и земята" представлява аксиома в разбирания от нас смисъл, пояснена научно по-горе - база за създаване на теория или учение. Защото според религия, теософия и светски науки финото подреждане, настройка и функциониране на Вселената са категорични свидетелства, които говорят според великия Айнщайн за „изкусен” Създател.

Бог не се използва за обяснение на неясни природни явления. Използването Му за тази цел е шестата опасна последица от теистичното еволюционно учение според Д-р В. Гит[5].

Той (Бог) е първопричината за съществуването на всички неща, независимо от това дали те са обяснени вече научно, или не.

Ако все още необясними явления се използват като указания за съществуването на Създателя, то всички обясними явления биха били критерии за Неговото отсъствие. Тогава, с натрупване на научното познание Бог би бил все повече и повече изтикван настрани. Това обаче не става и този много важен основен въпрос е подробно разгледан аргументирано с критичен анализ в много ценната книга на английския проф. Д-р Джон Ленокс [6] със заключение, че науката не е погребала Бог.

Предположението за „големия взрив"е един пример за използване на вяра и в научн ите изследван ия.

Съгласно УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО „материята в цялата Вселена е била създадена, бе да се използва някакъв съществуващ изходен материал” (С4). Изходна постановка за тази аксиома се намира в БИБЛИЯТА, Новият Завет, Посланието към евреите 11:3, където пише: „С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.” Словото е Мисълта облечена с думи.

А Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипд е дал следната ТЕОСОФСКА ФОРМУЛИРОВКА: „Светлината е сгъстена (кондензирана) Мисъл; Енергията е сгъстена светлина; Материята е сгъстена енергия.

Може би тази формулировка за преобразуване на четирите философски категории „мисъл ” - „ светлина " - „ енергия ” - „материя ” е една основна причина гениалният Айнщайн да каже на български участници в световен конгрес на физиците в Швейцария: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов ог България.”

Би могло да се каже, че това преобразуване обяснява Божествената способност на някои хора, които могат да се дематериализират и отново да се материализират, каквато способност е имал Учителят Петър Дънов - Венка Иоипд (1894-1944) и ясновидката с психотропно виждане Слава Севрюкова (1902-1991) от България [15], включително да телепортират себе си и/или други хора, какъвто е в момента извисения духовно Сай Баба от Индия [16] и [17].

Ието обяснението на Учителя Петър Дънов - Вешхй Поило: „Вие не подозирате колко умно, колко разумно и велико е създадено човешкото тяло. По-напредналите същества могат да изменят тялото си. Има същества, които моделират своите тела, могат веднага да станат невидими (и такава способност е притежавал цитирания Учител, демонстрирана пред учениците му), да взимат хиляди форми, могат да сгъстяват и разредяват материята, могат да взимат каквато форма искат. Физическото тяло ни дава грубия материал, за съзиждапе на духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир (свят). ”

По-напреднали същества като Сай Баба са с изградено духовно тяло, каквото ще притежават хората от зараждащата се шеста раса.

Учителят Петър Дънов - Ветва Бойно е говорил пред учениците си, че хората от шестата раса ще могат с мисълта си да материализират в ръката си например ябълка. А Сай Баба е материализирал бонбони и плодове за деца, пръстен на възрастни хора!.

А щом в близкото минало и сегашното настояще има примери на материализиране със силата и мощността на мисълта, съвсем логично и приемливо е с неговите неограничени възможности БОГ да Е СЪЗДАЛ МАТЕРИАЛНАТА ВСЕЛЕНА И ЧОВЕКА.

За това свидетелства апостол Йоан: „И словото стана плът и пребиваваше между пас...” [1 ], Новият Завет, Светото евангелие на Йоан 1:14;

Счита се, че по този начин би могло с помощта на природните закони да се обяснят и процесите на възникване. Но с това се нарушава едно от основните положения на теорията на науката (ИЗ от [5Р за непротиворечивост на поставените за основа на дадена теория аксиоми. Едната се отнася до процесите на възникването, а другата — на съществуването на света и всичко живо.

Съгласно УЧЕНИЕТО ЗЛ СЪТВОРЕНИЕТО „по отношение на действието на природните закони има принципна разлика между създаването па света и па всичко живо и процесите след приключване на сътворението” (С5).

Тази теза (С5) се пояснява по-добре със следващата шеста теза на учението за Сътворението (С6), но ще бъде изложена след съпоставяне й със съответстващата на материалистичното еволюционно учение (Е6);

Представеният в [5] привърженик на едноименното учение Б. Ренш дефинира еволюцията от космологията до човека така: „Еволюцията се оказва ... непрекъснато развитие от възникване на Слънчевата система и на Земята, през образуването на първите форми на живот, появата на истински живи същества и все по-висши животински видове чак до човека.”

Но ето как цитираният в [5] биохимик Ърнест Кахан формулира едно противоречиво и безизходно твърдение на това учение: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка възниква от само себе си, но въпреки това го вярвам, понеже не мога да си представя нещо друго.” 7озм цитат свидетелства за абсурдно мислене с противоречивост и за несъстоятелността на теза Е6 за„ самоорганизация на материята ”.

Такъв манталитет за „ самоорганизация на материята ” Д-р Вернер. Гит счита за отклонение от творческия начин на мислене (деветата опасност).

Представата за възникването на живата клетка може да се получи само от учението за Сътворението на база на информацията, дадена в Библията, Битие, глави 1-3. Френският учен Луи Пастьор го е доказал с колкото прост, толкова и гениален експеримент - жива клетка не може да възникне от нежива.

Според ШЕСТАТА ТЕЗА на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (С6) Бог е създал всички низши и висши форми и творческата дейност на Бога при сътворението не може нито да се обясни с помощта на природните закони, нито да бъде тълкувана. Тези закони са разкрити на хората за да поясняват как да се използва сътвореното от Бога. Самият процес на Сътворението е протекъл извън закономерностите, които са валидни днес за Вселената .

Според Вернер Гит (креационисткият, съзидателният) градивния начин на мислене е следния:

Трябва да се прави ясно разграничение между изследването на сега съществуващото творение и размишленията по въпроса как го е възникнало.

Вече създаденото може да се изучава със средствата на естествените науки (измерване, наблюдение, експеримент), като се вземат под внимание споменатите в книгата аксиоми на учението за Сътворението. За самия „Божествен шестдневен период (интервал) на Сътворението обаче това е по принцип невъзможно (виж аксиоми С5 и С6). Защото с нашите инженерни знания ние можем да изследваме една вече готова машина с оглед нейните функции, ефективност, реализираните конструктивни принципи и използваните материали, но от готовия продукт не могат да се изведат отговори на повечето въпроси, свързани с нейното конструиране (напр. страната на производство, личността на конструктора, мотивите за идеята на конструкцията), ако не е написано за използващите я. Изчерпателна и достоверна информация за това може да даде само производителят - създателят - авторът.

Същата теза развива и Д-р Джон Ленокс в [6], коментирана и посочена в настоящата книга за г-н Форд и автомобилите му. леля Матилда и нейния сладкиш..

И Библията, чийто автентичен автор е Бог, ни дава информация за Сътворението, която Д-р Вернер Гит представя в [5] по следния начин: Бог е сътворил материята без изходна субстанция, със Словото (Мисълта, облечена с думи), от „нищото”. Никой от нашите сегашни природни закони не би могъл да обясни това.

Коментарът за обяснение на този принцип на Сътворението е даден по-долу на база на съвременната теория на торсионните полета, която се свързва с имената на руските физици Ахипов и Шипов, както и с българския физик Божидар Палюшев („разширен и модифициран вариант ’’ [4а] на едноименната теория на Шипов). Бог е създал най-напред Земята и чак на четвъртия ден от Сътворението - Луната като спътник, съответно Слънчевата система, Млечния път и другите небесни тела във Вселената. Тяхното възникване не може да се обясни с помощта на валидните сега закони за гравитацията на Нютон и със законите на астронома Кеплер.

И така, тезата Сб противоречи па аксиомата Е6. Творчеството на Бога може да се разбере само дотолкова, доколкото Бог ни дава светлина по този въпрос в Своето Слово чрез Библията.

Сигурен отговор на въпросите за произхода на „Вселената” („Космос” на гръцки език., наричана „свят ” в Новия Завет) не е възможен за изследователя без да се опре на Откровението. Трябва да се изрази съгласие с Нобеловия лауреат по физика В. Паули, който постави границите за приложението на всички природонаучни методи там, където започват да се намесват въпросите за произхода на нещата. С други думи, природните науки не могат да дават отговор на въпросите за произхода на света. Следователно, Библейските твърдения имат по-голям обсег на действие от научните. Затова проф. Д-р инж. Вернер Гит твърди, че ние можем да надникнем зад стените на нашето незнание относно Сътворението дотолкова, доколкото Бог е допуснал това чрез Своето Слово в Библията. Последната съдържа важна и незаменима информация, която не може да се получи по друг начин. Горната теза се изяснява с известния физически закон за запазване на енергията: в нашия свят енергията не възниква от нищо, пито пък може да бъде унищожена. Невъзможно е да се построи „перпетуум мобиле” - машина, която да работи без внасяне на енергия. Произходът на общото количество енергия във Вселената не може да бъде обяснен е никой от известните ни природни закони. Самият процес на Сътворението е протекъл извън закономерностите, кои то са валидни днес.

Докато смъртта от втората група фактори (Е7б) не може да се заобиколи във връзка с прераждането при духовната еволюция на човека, то към мутацията и селекцията се отправя следната забележка: Ако имаше поне един-единствен (още по-добре повтарящ се). пример на експеримент или наблюдение как чрез мутация и селекция възниква нов вид или нова творческа инфюрмация, то теза (Е7а) би била логически изведена теория.. Обаче тя остава аксиома.

И И. Илиес признава в книгата си, носеща сполучливото заглавие „Заблуждението на столетието”, че еволюционните фактори - мутация, селекция и изолация не са достатъчни, за да се прекрачат границите на видовете: „Никой, дори да има на разположение стотици милиони години, не може да отсява грах и леща така, че от тях да се роди боб”. Именно в такъв случай се включва Бог към еволюционната (философия, защото последната не може да даде обяснение на непонятни явления със своите средства — това, което прави теистичното еволюционно учение.

Противно на аксиомата (Е7), съгласно СЕДМАТА ТЕЗА на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (С7) Библията [1] посочва следните фактори за Сътворението:

Тези фактори са били в действие през „шестте дни на Сътворението”. Те не се подчиняват на природните закони и затова могат да се разберат само чрез вяра [1], Новият Завет, Посланието към Евреите: 11:3;

Формулираното от Вукетич чисто материалистическо опростено твърдение, че „няма предварително поставена цел... ,няма планиращ дух, понеже еволюцията сама се планира и създава своите закони”, не може да бъде научно обосновано.

Ето защо Д-р В. Гит дава в [5] един цитат на Л. Деинг - Ханхоф, който гласи'. „Нека си представим, че космонавтите бяха открили на Луната златен телец, или пък че изследователите на морското дъно бяха намерили на някое недостъпно по-рано място статуя на Венера. Даже тези находки да носеха надпис „направено от еволюцията”, аз бих счел за по-вероятно тук да са действали интелигентни същества, отколкото да приема, че това е дело на случайността и необходимостта.”

В този ред намисли би могло да се припомни и казаното от биохимика „Кахан”, цитиран малко по-горе при съпоставянето на шестата теза Е6 на стр. 309-310.

Немският биолог X. Пенцлин признава също, че еволюционното учение е изправено пред проблема да обясни целесъобразността в органическия свят, без „ допускането на творец и строител на света ”, но същевременно и без да трябва да отрича самата целесъобразност на познанието.

Какви странни и противоречиви разсъждения на предубедени атеисти! Ако представителите на еволюционното учение са единодушни, че човекът не е определената цел на еволюцията, тогава логично следва, че неговото съществуване е безсмислено. Защото действително ЖИВОТ БЕЗ ЦЕЛ НЯМА СМИСЪЛ.

Атеизмът, независимо под каква философска маска се проявява, лесно се разпознава като антибожествено и антибиблейско учение, така че не представлява пряка опасност за християните.

Съвсем друго е обаче положението е онези идейни системи, които по думите на Исус Христос [1], Новият Завет, Евангелието от Матей 7:15 се явяват „в овчи дрехи”, но „отвътре са вълци - грабители”, които подвеждат ду.ховно неориентирани хора. Един пример за това е теистичното еволюционно учение.

Ако човекът не е бил планиран, тогава той няма и цел. Ако не се съобразява е някаква поставена пред него цел, той няма да я постигне. По тази причина БИБЛИЯТА предупреждава:

„Затова ние сме длъжни да внимаваме още повече за това, което сме чули, да не би да го изгубим някога”, за да не се разминем с целта [1], Новият Завет, Посланието към Евреите, 2:1.

„Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празна измама според човешки предания, по първоначалните учения на света, а не по Христа” [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел до Колосаните, 2:8.

В пълна противоположност ОСМАТА ТЕЗА на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО е наличие на план и цел ( С8).

Поставянето на цели предполага съществуването на някой, който ги поставя. Бог си е поставил цел да създаде Вселената.

Планът при Сътворението на света е важно указание за съществуване на Създател, защото Бог се е изявил е този творчески акт [ 1 ], Новият Завет, Послание на апостол Павел към Римляните, 1:19. Бог е планирал Сътворението. Първо Той създава Вселената, след това живите същества и на края най-съвършеното Божие създание - човека, който да им бъде господар [1], Старият Завет, Битие: 1.

Засвидетелстваното от Библията заключение за съществуването на Творец е направено въз основа на' творение:, чийто резултат позволява да се разпознае Бога. В никоя друга книга в цялата световна история не се намират толкова много и така високи цели за човека, както в БИБЛИЯТА.

И това твърдение за целта се подкрепя със следните шест примера в нея:

Посланието на апостол Павел към Филипяните, 3:20-21.

Тази теза е дообяснена в книгата на Д-р Джон Ленокс [6] като представител на НАУКАТА.

Освен това действителността (практиката) на многовековното съществуване на човечеството е показало .многократно, че прогресът му се гради на творчество. И всяко творение е съпроводено с поставянето на цели и план за тяхното осъществяване. А зад поставените цели и изработения план стои твореца - авторът на творението. Следователно Сътворението е дело на Бога;

Тази теза е продиктувана от необходимото неограничено или произволно дълго време за да може все някога , по някакъв начин да се осъществи еволюционния процес, „Живот между стъпала (степени) - „Еволюция без време?”, както е озаглавил книгата си Карстен Бреш [57], с. 291 или за една вселена, която пулсира от един „голям взрив ” до следващия, без да се посочва интервал или време:.

„По философски съображения някои космолози (привърженици наматериалистич-ното еволюционно учение) намират този модел на пулсиращата вселена за особено привлекателна, може би защото той умело заобикаля проблема за произхода на нещата” [5].

Точно противоположна е тезата на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (С9Д „Оста на времето има определена начална и крайна точка” [5], което съответства на началото и края на даден ограничен процес, какъвто е бил процеса па Сътворението в протежението на „ 6 Божествени дни ”, описано в [ 1], Старият Завет, Битие, глава 1. Специално в стих 14 е записан текст, който потвърждава твърдението в седмата теза на учението за Сътворението, че Словото Божие е неговия първи (фактор; „И Бог каза: Да бъдат светила на небесния простор, за да разделят денят от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните, и годините;” Както е известно на всички, и съвременните астрономи отчитат и съобщават точното време по „ небесните светила ’’. Това е едно красноречиво доказателство, че Бог, бидейки сам вечен, е създавал непреходни и вечни неща. И така времето и материята водят началото си от Сътворението на света. Следователно, възрастта на света е от порядъка на времето на съществуването на библейските първите човешки родословия - виж следващата десета теза Е10);

— С оглед на сегашната скорост на ерозия от 0.15 мм годишно възрастта на Големия каньон в Аризона се изчислява на 10 млн. години;

— От настоящата стойност, на разширяване на Вселената, под формата на константа на Е. Хъбъл, се изчислява, че „ Големият взрив ’’ е станал преди 18 млрд. години. Според Б. Палюшев „астрономическите наблюдения показват, че времето на разширение (т.е. възрастта) на Вселената е от порядъка на 10-15 милиарда години”.

Отново се натъкваме на противоречивост в някои научни твърдения.

Затова астрономът О. Хекман критикува този „странен спорт ” и го характеризира като „весело и безгрижно” смятане [58].

Както бе обяснено в логическа последователност с деветата теза на учението за Сътворението, възрастта на Земята е от порядъка на времето на съществуване на библейските човешки родословия. Затова десетата теза на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (С10) е с точно обратния словоред на тази на материалистичното еволюционно учение: „Миналото е ключ към настоящото”.

И в Библията са засвидетелствани три събития от миналото, без които не може да се обясни настоящето: Сътворението, грехопадението и потопа. От последните две събития се извеждат следните три подтези:

С10а: „Смъртта е последица от греха на първите хора” [1], Старият Завет, Битие 2:17; С106: „Последиците от грехопадението на човека засягат и всичко живо” [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към Римляните 8:22;

С10в: „Съвременната геология на Земята не може да се обясни без потопа.”[1], Старият Завет, Битие, гл.8.

Тук би могло да се спомене отново мисълта на биохимика Кахан, цитирана по-горе на стр. 309-310, при съпоставянето на шестата теза на материалистичното еволюционно учение и тази на учението за Сътворението. Действително, „абсурдно и безумно е да се вярва” в „плавен преход от неживо към живо”, „случайно”, „от само себе си”, „чрез самоорганизация”. Този абсурд го доказа ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ НА ФРЕНСКИЯ УЧЕН ЛУИ ПАСТЬОР.

Според единадесетата теза на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО (С11) „има съществена разлика между неживото и живото.”

Действително материята и енергията са основни величини за всичко във Вселената, но те не могат да пораждат по принцип живи от неживи системи. Главен отличителен белег на всички живи същества („живото”) е притежаваната от тях закодирана информация. Последната дава възможност да се постави границата между „неживо ” и „живо ”, между „ неживот ” и „ живот

Ето защо според немския специалист по информатика проф. Д-р инж. Гит заключението на бележития френски учен Луи Пастьор: „Животът може да дойде само от живот ” (Отпе Ууит ех У1уо”? може да се изрази и така'. „Информацията може да произхожда само от изз'очник на информация” - втори вариант на заключението.

Тези твърдения от ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НАУКАТА и в двата му варианта (форми) са потвърждение на Библейската теза, че Бог е „източник на живот” и „източник на информация”.

Вторият вариант на това заключение е също така разгледан като потвърждение на Библейската теза за Създателя-Бог от българския физик академик Божидар Палюшев [4] и английския математик и философ професор Д-р Джон Ленокс [6];

„Еволюцията ще продължи и в далечното бъдеще”Е12).

Обаче никой от привържениците на това учение не е посочил колко далечно е това бъдеще, т.е. отново има неопределеност в твърденията за еволюцията.

Например в [57] К. Бреш е казал'. „Превръщащата се в монон планета влиза окончателно в интелектуалната фаза на еволюцията, за чийто по-нататъшен ход ние само можем да гадаем...” Отново прозира елемента на неопределеност в еволюционното учение. От друга страна могат да гадаят само посветени, каквито липсват сред неговите привърженици. Освен това К. Бреш добавя: „Посоката на това развитие е ог хаоса към интелектуалната междугалактична свръхсхема, каго всеки от нас е малка частица от нея.”

Един от бащите на съвременната астрономия Алън Сандидж обаче има противоположно становище по отношение на хаоса - виж в раздел 1-2.4.1.1., стр. 154.

В пълна противоположност звучи дванадесетата теза на УЧЕНИЕТО ЗА СЪТВОРЕНИЕТО: „Създаването на живите същества е завършено” (С12). Както се свидетелства в Библията, Старият Завет, Битие, глава 1 това е приключило през „седмицата на Сътворението”„според видовете им”. Човекът е сътворен в напълно завършен съвършен вид като най-висше създание на Бога. Всички настъпили (по-късно) след грехопадението промени (например расите) са само варианти на първоначално създаденото и са свързани е духовната инволюция и еволюция на човека.

ДОКАЗАТЕЛСТВО: НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ показват, че всички вкамене-лости представляват останки от готови, завършени живи същества.

Както става ясно от посочените природонаучни и библейски аргументи при разгледаните основни постановки на теорията на Науката (Н1 до Н12), аксиомите на материалистичното Еволюционно учение (Е1 до Е12), антитезите на Теистично-то еволюционно учение (Т1 до ТЗ), тезите на учението за Сътворението (С1 до С12) и научните Възражения по проблемите на антропологията, астрономията, биологията и информатиката (В1-В20) срещу еволюцията в [5], „еволюционното учение не доказва това, което твърди, а само си дава вид, че го прави”.

С основание може да се запита, защо трябва да му се вярва като на нещо разбиращо се „от само себе си”, докато в същото време Библейското описание на Сътворението се отхвърля с лека ръка като мит, който според английския професор Ричард Докинс „ случайно е бил възприет с вяра от един близкоизточен народ от овчари”. А проф. Р. Докинс също не минава без верски предубеждения:,,... дори ако няма фактически доказателства в полза на Дарвиновата теория... все пак би било оправдано да й се даде приоритет пред всички други теории. ” Средностатистическият Читател би могъл да прецени дали тези мисли на атеиста Ричард Докинс са предубеждения по отношение на Сътворението и еволюционната теория на Дарвин.

Защо може да се каже, че еволюционното учение е несъстоятелно и противоречиво?

Обобщено позициите на МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ са следните: При съставяне на модели за произхода -на всичко са позволени само такива теории, които са съвместими със схващането на еволюцията, включително и по отношение на познанието.

Но несъстоятелността и противоречивостта идва от това, че резултатите на еволюционното учение, които се представят като основополагащи, не са изводи от наблюдения и измервания, (т.е. те са метафизика), и остават в системата на предпоставките [5] и [6].

Когато се разглеждат научни резултати (факти + тълкуване -обяснение), трябва да се прави ясно разграничение между чистата фактология - потвърдените данни и онези твърдения, които произтичат от аксиоми (тези) на еволюционното учение.

Както отбелязва професор В. Гит в [5] „ фактите в този свят могат да се обяснят по-добре с взетите от Библията аксиоми на учението за Сътворението С1 до С12, отколкото с аксиоматиката на учението на еволюцията”.

Ето защо дори атеистът сър Артър Кейт обобщава този аксиоматичен подход на еволюционното учение със следните две противоречащи алтернативни тези: „Еволюцията е недоказана и недоказусма. Ние обаче вярваме в нея (еволюцията), защото нейната единствена алтернатива е творческият акт на Бога, а това е немислимо” - съвсем очаквано твърдение от един предубеден атеист.

По тези твърдения се коментира лесно с два сериозни аргумента:

Ако се изходи от мислите на атеиста сър Артър Кейт, еволюционистите вярват в нещо, което е недоказано и недоказуемо, а не вярват в Бога, който е проявен и непрекъснато се проявява, а има и строги научни доказателства за негови изяви.

Според принципа на пепротиворечивостта алтернативни тези не могат да бъдат и двете верни - или и двете са грешни, или само едната от тях е вярна. И понеже Сътворението и управлението на Вселената (Природата и човека) е проявено и се проявява, то би могло да се каже, че творческият акт на Бога е верен, защото е освидетелстван, а може да се приеме, че е поне частично доказан и предстои още да се доказва с нови резултати от научни открития.

В БИБЛИЯТА се твърди, че Бог е сътворил Вселената.

Според Джон Бланчард [14]: „Това се подкрепя от удивителния порядък и замисъл, коиго се виждат навсякъде, и от универсалните закони, свързващи всичко в едно - от безкрая на космоса (макроструктурата) до микроскопичните организми и съставки на атома (микроструктурата:). Но финото устройство изисква конструктор и то с висша интелигентност, като се има в предвид прецизността на функциониращата Вселена, а законите - законодател, а пък Бот е и двете!”

Най-силното „свидетелство за Сътворението” обаче е самият човек. Бяха приведени примери на доказателства, че за разлика от животните, човек притежава в душата си нещо „по образ и подобие на Бога”, което в светския живот се нарича „личност”. Своята Личност Бог показа на човечеството най-добре чрез единородния Си Син Исус Христос - Бог в човешки образ. Създаденият от Бога човек прави разумен избор, има съвест и може да прави разлика между правда и неправда.

Той е способен да обича и състрадава (проявява състрадание). Но над всичко, човек притежава инстинкт за поклонение. От къде е получил тези качества? Нито еволюцията, пито пък някаква лавина от случайности биха могли да ги произведат. Защо маймуната не еволюира в човек? Ето защо най-ясният отговор е този от Библията: „И Гзспод образува (създаде) човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. Човек не е случайност; той е „ страшно и чудно направен " от Твореца на Вселената [1], Старият Завет, изДавидов псалом 139:14.

Логическо обяснение или свидетелство, ако не доказателство за Сътворението от свръхестествен интелект е фината настройка на Вселената, която много добре е разгледана от английския математик и философ Джон Ленокс от престижния университет в Оксфорд [6] като типичен представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ -виж например раздел 1-2,1.4.2., стр. 81.

Глобалното и локалното управление на Природата от Бог се обяснява (а може да се счита, че се и доказва) от българския физик академик Божидар Палюшев с влияние върху т. нар. космологичен член, описан (изведен) в частно диференциално уравнение и използван в уравнения от общата теория на относителността на Айнщайн [4а], стр. 510.

Свидетелства за това (ако не може да се каже доказателства) са природните бедствия като предупреждение от Бога, че не вървим в правилния път, които не могат да стават „ случайно ’’ „ от само себе си ” и чрез „ самоорганизация ’’, защото са резултат на регрес (при духовна инволюция), а не на прогрес (при духовна еволюция). Освен това и атеистичният диалектически материализъм учи, че няма следствие без причина.

Има много примери, някои от които се посочват и в настоящата книга, за управлението на съдбата па човека от Бога-много търпеливо по формулата „ 999 погрешни (грешки) ” и много милостиво по формулата „ 99 изпитания ”, пояснени на стр. 113.

И в заключение Д-р В. Ги- т прави следния коментар:

Еволюционният начин па мислене относно произхода на Вселената е погрешен, което многократно показвахме е природонаучни и библейски аргументи; много учени работят върху погрешна основа и стигат до погрешно тълкуване на действителността, като включват в разсъжденията си еволюцията.

Библейското учение за Сътворението е истинно, изхождайки от него ние можем да развиваме една почиваща на истината и затова по-добра наука.

Ето защо английският философ на науката Д-р Джон Ленокс говори в [6] за „забравените корени на науката” - виж раздел 1 - 2.1.4. , стр. 75 от настоящата книга. Защото твърденията на Библията могат да бъдат истинна изходна точка за изследване на Сътворението. Този потенциал може и трябва да се използва.

Затова изучаването на Сътворението е препоръчително по следните причини:

— Поради тази вярна основа ще можем във всички области, за които Библията ни дава ценна информация (например грехопадението, потопът, образът на човека) да разработим една не само по-добра, но и въобще вярна наука;

лагана на съмнения и критики от мнозина съвременници, то това означава, че със същата сигурност може да се вярва и на нейното учение за спасението на човека;

В предлаганата книга е направен един малък опит в това направление. Един красноречив пример е „ Ефектът на Мойсей ”, доказан от японски физици през 1994 г.

Зад и във всички творения ние виждаме Божията Сила и Мъдрост, [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните 1:20 и към Колосяните 2:3.

Затова две от най-често срещаните наименования на Бога са Най-Силният, Най-Мъдрият.

Д-р инж. В. Гйт счита, че дори и учението за Сътворението убедително и аргументирано да обяснява света, винаги ще има хора, които няма да възприемат този наш модел, тъй като включва живия Бог и предпоставя истинността на цялата Библия. Това не бива да ни учудва в условията на „секуларизирана наука” (освободена от черковно влияние, обръщане от духовно състояние в светско) и либерализирано богословие.

Известният немски теоретик на науката Карл Попър убедително застъпва възгледа, че „в надпреварата ще се утвърди онази теория, която може да бъде най-взискателно проверявана и вече е издържала досегашните строги проверки. Ако това се приложи към учението за Сътворението, би могло до се очаква неговото бързо разпространение.”

СБЪДВАНЕТО на ПРОРОЧЕСТВА, писани в БИБЛИЯТА и ТЕОСОФСКИ ПРЕДСКАЗАНИЯ на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Ветза Ооипо (18641944) говорят за издържани проверки (научна теза Н11).

В това направление са твърдения и на съвременни представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ като английския математик Д-р Джон Ленокс в [6] и българския физик академик Божидар Палюшев в [4], и двамата преподаватели по философия на науката съответно в Оксфорд и Лондон, с изследвания - потвърждения на Библейски тези, някои от които са посочени в настоящата книга.

Още допълнителни възражения срещу материалистичното учение за еволюция „от случайна бъркотия“ - „от хаоса", „от само себе си”, „чрез самоорганизация” читателят може да потърси в книгите на Вернер Гит [5] и Джон Ленокс [6].

Според материалистическото учение за еволюцията животът се тълкува изключително като едно състояние на „ самоорганизация ” на материята!, като материален процес или явление.

Съгласно Божественото учение за еволюцията на хората, разяснявано от Учителя Петър Дънов - Ветза Иоипд,, животът на човека - развитието на човека в неговия жизнен път е един направляван от Невидимия Разумен Свят духовен процес.

1-2.5.4. Относно четенето, разбирането, тълкуването и прилагането на Библията - завладяващото живо Слово Божие.

Съгласно МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО УЧЕНИЕ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА няма личностен Бог и Библията е написана от хора за хора като всяко друго произведение на световната литература. Тя обхваща идеите, породили се на мястото и по времето на възникването й и затова не може да претендира за истинност или авторитет.

Според ТЕИСТИЧНОТО УЧЕНИЕ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА съществуването на Бога се предпоставя. Той обаче в никакъв случай не е Авторът, вдъхновил Свещените писания. Библията е по-скоро повлиян от историята документ, при написването на който авторите са изложили своите мисли в рамките на тогавашните представи за света.

Тук ще бъде направен опит да се противоречи и устои на тези твърдения с представи на РЕЛИГИЯТА.

За личностен Бог свидетелстват два основни факта:

— Първата форма на съществуването на Триединния Бог е като Отец, изявил се като личност чрез втората - Неговия Син Исус Христос, когото хората са видели с Неговите Божествени способности. Примери за тези способности има много, но ще се споменат само възкресението на Лазар, мигновеното изцеление на болни, умножението на хляба и рибите за да нахрани хиляди хора.

- Вторият факт е Сътворението на човека по Негов образ и подобие, доказателство за което са Божествените способности на някои духовно изявени хора да се дематериализират и материализират отново [2] и [15] и материализиране на желани неща [16] и [17] - три примера от близкото минало и сегашното настояще (посочени в книгата, иапр. на стр. 144-145).

Бог заменя Светото Предание със Светото Писание (Библията), защото казаното се забравя или променя., но писаното остава непроменено в оригинал. И за да се пише без пропуски и изопачаване Бог избира подходящи за това хора. Затова между тях има образовани свещеници и необразовани рибари и овчари, но в написаното има едно единство, защото текстовете са диктувани на мнозина от автентичния автор на Библията - Бог като Свети Дух. За еволюционното учение е непознато откровението на Бога - общението му с Богоизбрани земни хора. Ръководени от Бога хора са писали под указанията на Светия Дух [1], Новият Завет, Второ Съборно Послание Петрово, 1:20-21.

Бог е контролирал записването на първоначалните текстове, както и намирането на точния езиков израз, без да изключва личността на авторите. Това гарантира истинността на Библията и достоверността на всички нейни твърдения.. Библията изобилства от свидетелства, че нейният текст представлява овластен от Бога източник на истина. Подробности Вернер Гит посочва в [5], стр. 85.

А доказателство за истинност са сбъднатите пророчества от Библията, между които от най-голямо значение за човечеството е явлението Христос (1111).

Идеите за съдържанието на Библията са също от Бога. Следователно Библията може да претендира за авторитет. Библията е единственото авторитетно Божие откровение, ако не се смятат лични такива ръководства (от Божия Дух) в живота на отделни хора.

Във връзка с въпроса за управлението в съвременния свят би могло да се добави, че Библията е най-демократичната конституция за човечеството. Тя проповядва съвършена система за управление на света за благото на всички хора, които са равни пред Бога. Действително само в Божието Царство всички хора ще бъдат равноправни, здрави, винаги радостни и весели - щастливи. Защото ще пребъде Божият мир, Божията радост и Божието веселие в сърцата на хората. Защото хората ще бъдат управлявани от Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, от ума на избрани от Бога, респективно Христос, ръководители, които са на подходящата (най-висока) степен на своето развитие. Затова Учителят Петър Дънов - Вейка Иоипд е казал: „ Спасението на българина е в неговия ум

I - 2.5.4.1. Кратка теософска характеристика на Библията от Учителя Петър Дънов - Вейка Ооипд.

За привържениците „а телетипната еволюция аргументите на Библията играят второстепенна роля. В случаите, когато се цитира Библията, това най-често става с цел чрез обширна аргументация да й се придаде смисъл, потвърждаващ еволюционното учение. За съжаление поради такива публикации от еволюционисти мнозина наши съвременници се поддадоха на неправилно разбиране на Светото Писание [5].

Ето защо е добила гражданственост мисълта „зависи кой как чете ”, която би могла да се продължи: и зависи кой как разбира, тълкува и прилага Библията [ 10], том II, стр. 312-316. Затова ще бъде отделено малко място за КРАТКА ТЕОСОФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БИБЛИЯТА (Книгата на книгите, Светото Писание) от Учителя Петър Дънов — Вейка Ооипд).

Какво е Писанието? - Туй са опитности. Изпитвайте пророците, апостолите, светиите, мъчениците, верующите; изпитвайте какво са казали и писали те, какъв е бил техния живот...

Писанието, което наричаме Слово Божие, е живо, завладяващо. И като го четем, ние сме в общение с тия души, които са го писали.

В природата няма еднообразие, в нея съществува вечно разнообразие. Като ЧЕТЕТЕ Словото Божие, всеки нов ден ще го РАЗБИРАТЕ по различен начин; ... колкото повече го четем, всеки ден откриваме по нещо ново в него. Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И в природата също така има един вечен растеж. Ние всеки ден се променяме в нашите схващания. Тази лоза, т.е. Словото Божие, трябва да даде плод.

Мнозина ще кажат, че са чели Евангелието и знаят всички глави. Така е, но трябва да се знае, че колкото пъти и да чете една глава, човек все ще намира в нея нещо ново, все ще открива по-дълбокия й смисъл. Много естествено! Причината за това е, че психическите условия, при които човек се намира, когато чете Евангелието или учи нещо, не са едни и същи. За всеки даден момент' идеите, чувствата на човека са различни. Всеки момент в съзнанието на човека става известно изменение, известно разширение. Следователно, тъй както днес четете и разбирате тези глави, никога друг път така не сте ги чели и разбирали.

Като четете Свещеното Писание, казвате: „Ние разбираме Словото.” И като го прочетете един път, мислите, че това е достатъчно. Не е така. Защо? Защото разбирането расте. Днес разбирането е едно, утре - друго. След години разбирането ви ще бъде съвсем друго. Като малки деца вие сте се задоволявали с малко, като възрастни с малко не се задоволявате.

Някой прочете Библията един път и мисли, че това е достатъчно - мисли, че е разбрал нещо. И десет пъти да я прочете, няма да я разбере. Всяко нещо е разбрано, когато се посади и даде плод. Ето, и аз посаждам Словото, което ви говоря. От време на време поглеждам дали е израсло. Ако е израсло - дали е дало плод. Колцина от вас имате саксии за посаждане на това, което слушате?

Като изучавате науката на небесните светила, с нея заедно ще изучавате и свещените книги, които представят бъдещата култура на човечеството.

За сега свещените книги са затворени за хората. Няма да мине много време и тайните които те крият в себе си, ще излязат наяве, ще станат достъпни (ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремят към тях). За тези цел вие трябва да се приготвите да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползвате от знанията, които днес имате, бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодосгъпно за умовете ви.

Освен еднократното четене, другата основна причина нищо да не се разбере от свещена книга е когато се чете набързо като литературно произведение.

Какво ще придобие един обикновен религиозен човек, който по цели часове чете, моли се, пали свещи. Гледате го, току отваря Библията и я затваря, но все бърза по-скоро да свърши тази работа. - Не, бързото четене нищо не допринася. Човек може да прочете само една страница, но бавно, с размишление. На всяка мисъл той трябва да се спира и да размишлява. Човек трябва бавно да чете, бързо да мисли. В умствения свят човек трябва да бъде бърз, подвижен, със светкавична мисъл. Дойде ли до физическия свят, там се иска бавност, понеже този свят не е напълно организиран и човек може да влезе в стълкновение с него... Човек трябва да бъде бавен на думи, бърз в мислите си. БЪДИ БЪРЗ В МИСЛИТЕ СИ, БАВЕН В ГОВОРА СИ.

Има особен начин за четене, който ще донесе особено разбиране. Особеното се състои в това, да четеш с любов. Тогава ще те озари особена светлина, в която нещата се виждат ясно. Има стихове в Писанието, които, четени с любов и прозрение, откриват пред човека картини на миналото и бъдещето.

От хиляди години Бог говори, но малко се възприема от това, което говори.

Това се отнася и за словото от лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов - Вейка Ооипд , макар че е изложено на много по-достъпен език. И целта е да се научим да мислим., да размишляваме.

След като прочетете цялото Евангелие, цялата Библия, две идеи има:

Старият завет е Завет на Земята - според този закон, ако ти не изпълняваш волята Божия, веднага ще те осъдят на смърт.

Евангелието (Новият Завет) е закон на свободата. Казва: „По свобода ще изпълниш Божия закон, но ако не изпълниш, и тогава ще те сполети същото.” Ако живееш по Любов, сам себе си ще съдиш. Ако живееш по закон - други ще те съдят. Ако не живееш по закон, ти сам ще се съдиш. Ако живееш по Бога, ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ти ще добиеш най-високото състояние: ти ще мислиш, ще чувстваш, ще постъпваш - ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ако не мислиш правилно, ти не можеш да очакваш Бог да дойде и да уреди твоите работи. Други ще ги уреждат. Казвам онова, което вие трябва да приложите на Земята: най-първо вие не се отказвайте от Живота!

В Евангелието има нещо тайно, скрито. Човек може да чете цял живот Евангелието и пак да не разбере Истината, скрита в него. Наистина и слепият излиза на слънце, грее се на него, без да може да прочете нито една страница, без да разбере слънцето; когато не виждаш нито един светъл лъч в живота си, ти съзираш отдалеч малка светлина, която ти посочва пътя на твоето движение. Това значи истинско разбиране. Докато не дойдеш до това състояние, животът ти е напълно обезсмислен, ти си в пълен мрак и тъмнина.

Когато четете Библията и Евангелието, дето се говори за Христа, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, дето и те са отправили своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо дали го заслужавате или не. Достатъчно е до отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче - на човешки език казано. Не отправите ли съзнанието към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре!” На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определеният момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш - все ще получиш нещо от общото благо.

И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му тури едно самунче в ръката. Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих.” Това е достатъчно за него. Това са фигури, които изясняват добре идеята.

И тъй, всички хора трябва да отправят съзнанието си към Бога. - „Де е Бог? - Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора отправят ума си. Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога.

Сега, каквото обяснение да се даде на този или на онзи стих ог Евангелието, ако имате разбиранията на хората от света, нещата пак ще останат неразбрани. Защо? Защото тия хора са в противоречие с Божествения ред на нещата. За себе си те* са прави, но не и по отношение на Абсолютното. Както да гледат на нещата, страданията и върху тях ще дойдат.

Никой не може да се освободи от страданията. Те са благо за човешката душа, защото са условия за пробуждане на съзнанието. Когато съзнанието на човека се буди, едновременно с това Божественото начало в него взима надмощие над човешкото. В това отношение страданията са от голяма полза както за отделния човек, така и за цялото човечество.

ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА ПОДОБРИ ЖИВОТА ВИ, то е да изучавате Евангелието. (Авторът горещо препоръчва да изучавате също лекциите и беседите на Всемировия или Космическия Учител Петър Дънов - ВетзЬ Иоипб.) Изучавайте го дълбоко! Вие ще го изучавате, не когато сте в най-доброто настроение на духа си, но когато имате най-голямото страдание, каквото свегът не може да си въобрази. Тогава ще прочетете по една глава (беседа) и ще видите как добре ще я разбирате. Когато майката роди едно дете и е щастлива с него, ако в това време чете Евангелието, тя не ще може да го разбере. Но когато майката е изоставена от своя съпруг или когато изгуби своето дете и прочете една глава от Евангелието, тя ще разбере вътрешния му смисъл. И в това отношение такова страдание е полезно. Следователно Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; ... това учение е алфа и ог него трябва да се започне.

Има разлика между разбирането и тълкуването на нещата. Някой разбира нещо, а не може до го тълкува, да му даде някакъв превод, всички да го разберат. Това показва, че разбирането е вътрешен процес. За пример, мнозина разбират „Притчите” - като иносказания, в които се предават житейски мъдрости, но не могат да ги тълкуват.

За тълкуването им са нужни сравнения, уподобявания, за които малцина са готови.

За да се разберат Писанията, изисква се приготовление. Ако човек разбере само буквата на нещата, тогава ще се отдалечи от самата истина. Буквата това е мъгла, това е тъмнина, в която човек нищо не може да разбере.

Сега новият ред на нещата, новата култура, Царството Божие на Земята не може да дойде, нещо друго трябва да го предшества. Всички тези изпитания и страдания трябва да минат. ХОРАТА ТРЯБВА ДА ИЗПИЯТ ЧАШАТА НА СТРАДАНИЯТА ДО ДЪНО - не само един човек, но цялото човечество, всички народи - ЗА ДА СЕ ПРОБУДИ ТЯХНОТО СЪЗНАНИЕ.

Когато четете Библията, трябва да имате предвид две неща: духа и плътта. Духът подразбира вътрешния смисъл и съдържанието на прочетеното, вечното, Божественото начало на нещата, а плътта - буквата (буквалния смисъл), външната му форма. Духът и плътта коренно се различават, но като се говори за тях, човек не трябва да се спира много, да ги разграничава какво е плътта и какво - духът. В плътта се крият условията за всички видове престъпления. Обаче не смесвайте страданията, причинени от престъпленията, с вътрешните, по-високите страдания. Страданията са преходен период от плътта към духа. Страданията са граници между плътта и духа. Който не може да мине тази граница, той не може да влезе в духа. Някой се смущава, безпокои, защо му идват страдания. Ако не страда, човек не може да мине от неустро-еното, от нечистото, от държавата на плътта към мястото на духа. ... Смъртта царува в плътта, а животът - в духа.

Сега четете Библията по буква, без дълбоко разбиране на нейното съдържание. В Библията външните форми, числата, събитията, законите - всичко е символ, и за да я разберете и да се ползвате от пея, ще трябва да намерите реалността, смисъла на друго място. Или (да преведа на ваш език): вие имате една ябълчна семка. Аз казвам: „В тази семка се крие цялото дърво.” - „Как е възможно?” - „Вземете семката, изровете малка дупка, посейте я - след 10 години ще имате едно голямо дърво.” Ако всяка една мисъл, като една семка, не я вложите във вашия мозък и не работите с вашия ум, с вашето сърце, с вашата воля - всеки текст от Библията ще ви остане неизяснен, а той трябва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, да се разбере - не да се чете механически или пък да му давате свое повърхностно тълкуване. Така само думата „любов” ако вземете и я изговаряте често и я проучвате, ще опитате нейното съдържание - тя ще развие една динамическа сила у вас. Невъзможните неща за вас ще бъдат възможни.

... Когато имате връзка с Първата Причина.., с Божественото или Космическото съзнание и започнете да изучавате някой предмет, то ще хвърли светлина във вашето съзнание и вие лесно ще изучите този предмет. На това се дължи фактът, дето едни хора разбират Библията правилно - по дух, по вътрешен смисъл, а други я взимат само в буквален смисъл. Първите имат връзка с космическото съзнание, а вторите нямат такава връзка. Да разбирате Библията правилно- това е изкуство и наука. Да разбирате вътрешната връзка на живота (всичко е свързано в единно Цяло) — това е изкуство и наука.

Многото знания, невежеството, гордостта (като крайности) не са нещастия за хората, но те говорят за отбиването им от правия път.

В този смисъл истинският мъдрец не минава за учен човек. Той разбира нещата от най-високото им положение - от Божествено гледище.

Когато се говори за обикновеното знание, ние го схващаме като механичен процес, натрупване на ред данни без обща връзка между тях. За пример, ако изучавате Писанието от външна страна само, вие ще четете стих след стих, глава след глава, (беседа или лекция след беседа или лекция на Учителя), много от тях ще знаете наизуст, но в края на краищата пак ще си останете обикновен човек и ще водите обикновен живот. Много хора имат отлична памет и като четат Писанието, лесно заучават стихове, глави наизуст, могат да ги тълкуват, но пак си остават обикновени хора (имат натрупани данни без обща връзка между тях).

Тук би могло да се припомни значението на „разбирането” и „прилагането”, които са последните (четвърто и пето) стъпала от „стълбицата” към знание и съвършенство на древно индийския мъдрец Ману [61 ].

Предлаганата книга е един малък опит да се излезе от обикновеното знание в посока на разбирането и прилагането на Божественото учение-наука с помощта на Библията, Теософията и Светските Науки.

Ето ЕДНО ИНТЕРЕСНО ТЕОСОФСКО ТЪЛКУВАНЕ на ПРЕРАЖДАНЕТО от Учителя Петър Дънов - Ветал Бойно: ... Някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: на всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само до онези, които имат очи да виждат, и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек - това е закон на материята, а да се преражда - това е закон па човешкия дух.

И понеже при прераждане човек се усъвършенства, еволюира духовно, бе отбелязано в по-преден раздел, че еволюцията на човека е духовна, а като резултат от нея еволюира в известна степен и материята преди всичко мозъка и духовните центрове („ чакрите ’’) на човека. Или духовната еволюция е основна, първична:, като причина, а материалната еволюция е вторична, като следствие.

Когато се казва, че „човек един път само се ражда”, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато се казва, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека чрез многократно пребиваване (живот) на Земята.

В какво се заключава стойността на Библията? Тя е ценна за това, че изразява живота на един народ - еврейският народ, който се счита, че е избран от Бога. И досега още християните не са достигнали до висотата на еврейския народ. Някои не обичат евреите. Може да не обичаш дрехата на един човек, но ако той ти донесе хляб (ако се изтълкува като Божественото Слово на Исус Христос), ще му благодариш. Дрехата не е хубава, но хлябът е хубав. Това, което е хубаво у евреите, не може да им се откаже. Бъдете справедливи! А за това, че не са приели Исус Христос и са Го разпънали на кръст те и сега още изкупуват кармата си.

Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърлена, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.

Библията е една книга на миналото. В Евангелието е писано какво е говорил Христос на хората. Но и днес Той не е престанал да говори. Той е говорил преди 2000 години и сега говори, и в бъдеще ще говори. Някои признават Стария Завет, други признават Новия Завет и казват: Ново няма вече.” Слънцето веднъж ли изгрява? - Много пъти изгрява. Дърветата само веднъж не цъфтят, много пъти цъфтят. Реките само един път не текат - постоянно текат. (Трябва да имате ясна представа за живота. - той е важен. Трябва да разрешите вътрешния живот. Щом разрешите вътрешния живот, и външния ще разрешите.)

Старото си отива, ново иде. Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие. Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише е още по-малко.

За съжаление мнозина от съвременните хора завиждат и не уважават способните, надарени от Бога. Един от кодексите па новото Евангелие гласи: „Зачитайте Божественото в човека!” Като слушаш един изявен музикант радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един велик поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се ползваш от съветите на един духовен мъдрец, радвай се, че Бог го е изпратил между хората да ги поучава. Ако срещнеш един много красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го е създал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видиш, запитай се дали е от Бога, или от човека.

Ще кажете, че в Библията е писано всичко. Наистина много неща са писани в Библията, но много още има да се пишат. Йоан казва, че Христос е говорил много, но всичко не е написано. Не една, но още много Библии има да се пишат, в които да се вмести това, което е говорил Христос.

Като говорят за Библията, която е писана от човеци, всички я считат за свещена книга (защото е диктувана и/или подсказвана от Бога). Дойдат ли до главата човешка, в която се крият неща, писани от векове, малцина се замислят за нея. Според мене единствената свещена книга, която човек има в оригинал, това е човешката глава. Освен написаното вече всеки момент в нея се пише новото, което човек преживява. В това отношение главата представлява Новия Завет на човечеството, а стомахът - Старият Завет. Всичко, което Христос е говорил преди 2000 години, е написано на главата. Това, което днес говори, пак се пише на главата. Съвременните хора не разполагат още с нужната (вътрешна) светлина да четат и разбират това, което е писано в главата им, както и онова, което всеки ден се пише. Докато има светлина, човек чете, разбира и минава за учен. Щом изгуби светлината, той вече не може да чете, нищо не разбира и минава за невежа. Следователно, ползвайте се от светлината на съзнанието си, за да четете в оригинал свещената книга, написана в главата ви, и чрез нея да коригирате свещената книга вън от главата ви.

Казано е в Писанието: „Ще напиша закона Си в сърцето на човека.” Значи сам Бог е написал закона Си в човешкото сърце. Който има светлина, той чете Божии закон в оригинал и от там го превежда на хората. И Мойсей написа законите по същия начин. Той ги четеше в главата и в сърцето си в оригинал и ги превеждаше на език достъпен за онези, които нямаха светлина сами да четат и разбират. И в такъв смисъл може да се разбира поканата за „ запалването на факела ’’ от мотото на корицата на настоящата книга. Оригинала, който се намира в човешката глава и човешкото сърце, философите наричат „акашови записи”. Когато казваме, че човек е готов да служи на Бога, имаме предвид онзи, който чете в оригинал Божия закон. Дойде ли съмнението и колебанието в него, той е изгубил оригинала и чете някой превод, в който непременно има грешки. Любов, която внася в човека съмнения, колебания, подозрения, е преходна. Който носи вечната Любов в себе си, той оценява Любовта на Бога, оценява възможностите и условията, който му са дадени, и благодари за всички блага, с които се ползва.

Когато здравият човек чете една книга, например Библията, той я чете с дълбочина, с разбиране. Има ТРИ НАЧИНА, по които може ДА СЕ ЧЕТЕ Библията.

Първият начин - човек я чете като обикновена книга, без да се задълбочава в нея.

Вторият начин - човек я чете с вдълбочаване, с мисъл, вследствие на което всички образи в нея му се представят като живи лица. Типичен пример в това отношение е четенето за Христос, защото Той и днес живее, само „ е с 2000 (земни) години по-стар, отколкото е бил преди ”

И най-после третият начин е, когато човек чете книгата и прилага всичко, което има своята практическа страна.

Мощна сила се крие в книги, писани под диктовката на Духа (Светия Дух). Такива са Свещените книги и Евангелието. В последното има лекарство за всички накърнени чувства, за безверието, за обезнадеждването, за безлюбието, за примирява-нето на хората. Но за да употребява тия лекарства, човек трябва да се откъсне от физическия светски живот със съзнанието, че не трябва да се товари с непосилни за него работи, да надживее несгодите на този свят, т.е. да бъде в този свят, но не от този свят, а от Духовния свят - да се ползва от Духа, от Мъдростта и знанието на Бога, защото „ няма по-велик и по-мъдър професор от Господа ",

Много християни, като вземат Евангелието, четат стиховете и казват: „Христос това е казал, онова е казал.” Не е важно само какво е казал, но в казаното от Христа има толкова методи за приложение! Тези методи вие учили ли сте ги? Отсега нататък трябва да се учите да ги прилагате. Вие цитирате стиха и казвате: „Трябва да се обичаме.” Е, това е само едно философско разсъждение. А да знаеш да обичаш, без да подозират хората, то е цяло изкуство!

По аналогичен начин стои този въпрос за някои от читателите на лекциите и беседите на Всемировия (Космическия) Учител Петър Дънов - Всшха Воиио, чието учение е Христовото - Божественото, Божествената наука - Теософията. ПРИЛАГАНЕТО му Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО. Затова той е казал:

Многото знания представят товар за човека. Колко от своите знания човек може да приложи в живота си? КАКВО ВИ ПОЛЗВА ЗНАНИЕТО НА ЦЯЛАТА БИБЛИЯ, ЗНАНИЕТО НА МНОГО СТИХОВЕ ОТ НЕЯ НАИЗУСТ, АКО НЕ ГИ ПРИЛАГАТЕ В ЖИВОТА? Срещате двама души, единият от които знае цялата Библия и Евангелията, но не ги прилага в живота си, а другият знае само стиха „Бог е Любов” и го прилага в живота си. Как мислете, кой от двамата се ползва повече от знанието си? Кой от двамата е по-силен човек?

Същият Учител е препоръчвал да се избягват крайностите. Другата крайност е малкото знания. И ето какво е казал той: И една свещ свети, но ако има две, три, четири и повече свещи - светлината е по-силна. Да мисли човек, че като има една свещ, повече не са му нужни - той е на крив път. Че сте познали Бога отчасти, че четете Библията и Евангелието - това още не е всичкото знание. Да четеш Библията - това не значи, че си спасен. В Библията са изнесени опитностите на хиляди хора. Минали ли сте през техните опитности? Придобили ли сте тяхното знание? И това, което е писано в Свещената Книга, не представлява всичкото знание в света. Много още има човек да учи, докато завърши своето развитие на Земята. Като се обезсърчават, някои казват, че няма да излезе човек от тях (в положителния смисъл). Ако не излезе човек, какво друго може да излезе? Това обезсърчавано идва от обстоятелството, че Бог подлага на повече изпитания онзи, от когото повече очаква да излезе (да стане поне праведен) човек.

Във Великата школа на Природата, която аз наричам окултна, се прилагат различни методи. Ако сте достойни ученици, тези методи ще ви се поверят. Забелязвам, че малко четете. Много се учат само от това, което е писано във вестниците. Запитайте някого от тези, които се смятат за учени, чели ли са известен автор, те ще ви кажат: „На нас не ни трябват тия неща.” Те не са чели даже и Библията, не са проучвали основно по-важните места, нито са правили своите научни бележки. Бих желал у всички вас да се зароди желание да четете, а след това — да работите, да приложите това, което сте прочели. ЧЕТЕНЕ И ПРИЛАГАНЕ! ТОВА СА ДВЕ СЪЩЕСТВЕНИ НЕЩА ЗА ВАС.

Между тези две съществени неща би могло да се вмъкне и отглаголното съществително РАЗБИРАНЕ, което е предпоследното четвърто стъпало от стълбицата на познанието на древния индийски мъдрец Ману. На разбирането е отдавал голямо значение също Учителят Петър Дънов - Вейка Ооипд, на което се обръща внимание включително и в настоящия раздел малко по-горе и малко по-долу.

Трябва да работите над себе си! Едни от вас са свършили преди 20 години университет и не четат, не следят новите научни изследвания. Трябва да бъдете съвременни. Целият свят е в движение. Важно е през какво сега преминаваме. Нужна е връзка между миналото, настоящето и бъдещето (защото светското знание непрекъснато се уточнява и развива).

Ученикът повтаря всеки ден думите на учителя, но не учи. Ако само повтаряте думите на учителя, а не учите, нищо няма да постигнете.

Някои евангелисти знаят Стария и Новия Завет наизуст, но не са истински учени или истински вярващи. Всичко зависи от вътрешното разбиране и приложение на тия истини. Каква полза имате ог знанието на Стария Завет, ако го прилагате като старите евреи? Ще се избивате едни-други, ще колите и избивате животни, ще ги принасяте жертва на Бога. Някой направи една грешка и за прощение на греха си ще заколи едно животно.Днес поне хората не правят жертви на Бога, както едно време. За да се ползва от Свещеното Писание, човек трябва да има дз.лбоко разбиране, да схваща вътрешния смисъл на истините - по дух, а не по буква. Така трябва да го четеш, че ДА НАПИШЕШ ПРОЧЕТЕНОТО В СЕБЕ СИ. Не е достатъчно да отваряш и затваряш Библията, но сам трябва да станеш жива Библия. И Учителят Петър Дънов - Вешьа Поипо дава следните ПРЕПОРЪКИ, включително нещо като „упражнения с Библията”:

Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас - ще си направи жилище у нас, и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи.

Всеки ден в продължение на една седмица четете Псалом 150, „който представлява хваление на Господа”. И понеже това трябва да се извършва музикално е казал: Отворете сърцата и умовете си за Господа и те ще запеят и засвирят със своите инструменти и ще Го възхваляват Този псалом е писан преди повече от 2000 години, по и до днес не е изгубил цената си. Защо? Защото съдържа необикновени идеи, т.е. идейни мисли. Необикновените идеи са безсмъртни, остават за вечни времена и епохи. Те са подобни на златото.

... Прочетете всички Соломонови притчи и онези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст...да ги превеждате, да разбирате вътрешния им смисъл. Само по този начин ще се ползвате от тях. За да издържате на изпитания и мъчнотии в живота си, вие трябва да се ползвате от „Притчи”-те като нравила. Всяка Притча е правило, което може да се приложи. Помнете, че колкото повече учите*, кол кото повече ви се говори (от Библията - Старият Завет и Евангелието-Нови-ят Завет и от лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов - Ветва Ооипд)), толкова повече се изисква от вас. В този смисъл се преподава и на студенти от Богословски факултет в България.

Тези методи именно - за превръщането на лошото в добро, на горчивото в сладко - са необходими за вас като ученици. Не знаете ли тези методи, ще попаднете в същите (по)грешки, каквито сте правили и по-рано. Тогава как ще се избавите от старите си (по)грешки? - Изучавайте Библията и се спирайте главно върху характерите на отделните лица (които заслужават подражание), да ги изучавате. Например, спрете се върху живота на Авраама, на Давида, на Апостолите, на Христа - да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили на човечеството.

Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от Любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникнат от него като хубави, доброкачествени семена. По отношение на четенето на Писанието има неща..., които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух.

Съвременните хора прекарват големи изпитания, вследствие на което дохождат до отчаяние, до умопомрачаване, и никой не може да им помогне... Вие трябва да знаете, че извън вашия свят има и други светове, с по-напреднали от вас същества, които знаят работите по-добре от вас. Съществува един Невидим свят - толкова възвишен и чист, толкова отзивчив и чувствителен към страданията на хората, че при най-слабото апелиране към съществата от тоя свят за помощ, веднага се получава отговор.

ПОСТИГАНЕ НА НЕОБХОДИМИ НЕЩА С МОЛИТВА И ПОСТ.

Ще бъда кратък: това, което ще трябва да изпълните, е да помислите в себе си около 4-5 минути и да видите готови ли сте да изпълните доброволно това, без после да се разкайвате. Защото препоръката е това да става при разположение, при вътрешен мир - мир на духа.

Ще изпълнявате следното: в продължение на 10 дни, начиная ог 27 юни, ще ставате сутрин към 4 часа и в промеждутъка от 4 до 5 часа ще четете девета глава на Данаила, ще размисляте внимателно върху нея, ще се помолите' и ще се изповядвате пред Бога като пред духовник за прегрешенията си, за прегрешенията на своите близки, за прегрешенията на народа ви. И ако иска Бог ще ви прости.

С това вие ЩЕ ИЗПРАТИТЕ ВАШЕТО ПРОШЕНИЕ ДО БОГА, А КАКВА ЩЕ БЪДЕ РЕЗОЛЮЦИЯТА - ТОВА Е НЕГОВА РАБОТА.

лите ваши ще се помолят за себе си и за вас, така че ще има молитва както горе, така и долу - тъй като дървото се храни и отгоре и отдолу. ЩЕ СЕ ОСТАВИТЕ В БОЖИЕТО ВЛИЯНИЕ.

Ще ядете два пъти па ден - никакво масло и яйца, а само растителна храна. Ще се яде сутрин след молитвата и вечер преди молитвата. Вечер ще ядеге преди залязването на слънцето, а молитвата и прочитането на девета глава ще правите след залязването на Слънцето към 8 часа вечерта. Като закусите сутрин и като се навечеряте, ще благодарите много на Бога.

През тези 10 дни ще спазвате абсолютен пост на сърцето и ума си - да няма никаква лоша мисъл, лошо желание, никакво одумване.

През тези дни ИСКАЙТЕ ОТ БОГА САМО ВАЖНИ И НЕОБХОДИМИ НЕЩА, а не празни работи. Ще се молите на Бог да подкрепи всички ваши сестри и братя, където и да са те; да помогне' Господ на всички страдащи, на всички, които се борят със злото. Като молитви може да четете „Добрата молитва”, „Отче наш” и др. [40]. Гледайте да не бъде всичко пресилено и в сърцето ви да е всякога топло. Приближавайте се към Бога е вяра! Имайте вяра в Неговата благост и доброта. Така ще видите какъв е резултатът. Защото, съгласно теософското обяснение на Учителя Петър Дънов - Ветза Иоинд, когато се овладее изкуството на молитвата се откриват „ ключове, с които се отварят тайни на Природата „ Който разполага с тия ключове, само той ще може да се ползва от енергиите", които думи като „Любов", „Мъдрост", „Истина", „Правда”, „Добродетел" съдържат в тях.

Посоченият в заглавието на раздела Учител е дал следното ТЪЛКУВАНЕ и а препоръчаната от Исус Христос „Господня молитва”- „Отче наш...

Казано е в Господнята молитва „Не ни въвеждай в изкушение”. Изкушението подразбира изпитание. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. И ето тройното тълкуване:

На страниците на предлаганата книга Читателят ще намери Библейски отговори на някои от най-важните въпроси, които си е задавал.

Прочети ги, драги Читателю,, за себе си, внимателно, с вяра, с Любов, защото някои пророчества са вече сбъднати, някои писания имат съвременно звучене. И ще откриеш,, че БИБЛИЯТА е най-великата книга, която човечеството някога е познавало!

Тъй като Библията е Божие Слово, Божие Откровение, тя не е само източник на информация, тя е „Вечният Извор”. В нея се съдържа обещание за вечен живот, който е в Исуса Христа, Божият Син: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единородного за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен” - златният стих на Библията. В нея има една велика философия, чрез която можем да пресъздадем своя живот съобразно законите, които сега съществуват вътре във Вселената. А съвременните хора, съвременното общество, съвременните народи не спазват тия закони.

А ето и отговорите на 6 шест интересни въпроса:

Отговорът е много кратък и прост: Библията е Божие Слово! Когато четеш Библията, ти четеш казаното от самия Бог. Той говори чрез нея!

В хода на човешката история,, в продължение на много години 40 различни хора са записали това, което Бог е искал да каже на човечеството.

„Всичкото Писание е боговдъхновено.”[1], Новият Завет, Второто Послание на ап. Павел към Тимотея 3:16

„Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от името на Бога, движими от Светия Дух.” [1|, Новият Завет, Второто съборно посланйе на Петър 1:21

-Ли, защото Божието Слово е достоверно и всичките Му обещания непременно ще се изпълнят. КАКВОТО КАЖЕ БОГ, ВСИЧКО СТАВА - така се тълкува превода на наименованието Му на еврейски език : „ Йехова ".

Исус Христос е казал: „Ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Матей 5:18

Не можем да живеем пълноценен живот, без да познаваме ИСТИНИТЕ, съдържащи се в Библията (Божието Слово).

Исус Христос е казал: „Не само от хляб ще живее човек, но със всяко слово, което излиза от Божиите уста.” [1], Новият Завет, Матей 4:4. - „хлябът наш насъщний”.

Библията ни УЧИ, как да водим полезен живот,, угоден на Бога, живот с цел и смисъл, КАК ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ.

„Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление във вярата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено пригоден за всяко добро дело.” [1], Новият Завет, Второто послание на ап. Павел към Тимотея 3:16-17. Съвършенството предхожда вечния и щастлив живот.

Библията ни довежда при Божия Син - Исус Христос, чрез когото намираме вечен живот.

„А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате в Него, да имате живот вечен в Неговото име.” [ 1 ], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоан, 20:31

I-2.5.5. ОБОБЩЕНИЕ - ИЗВОДИ за Сътворението и еволюцията.

Твърденията на ЕВОЛЮЦИОННОТО УЧЕНИЕ, които се представят като основополагащи, не са изводи от измервания и наблюдения, а се предпоставят — описват системата на предпоставките, т.е. аксиомите, които не могат да бъдат убедителни „ сами по себе си ”.

Това, което трябва да се докаже, се предпоставя.

Както се вижда от изнесеното по-горе, липсващата или недостатъчната аргументация на твърденията на учението за еволюцията се признава и от някои негови привърженици.

Някои от твърденията на материалистичното и теистичното еволюционни учения сами си противоречат и/или са неприемливи по ред съображения и аргументи, дадени дори от самите им привърженици-атеисти като биохимика Кахан, биолога Г. Оше и сър Артър Кейт, който казва: „Еволюцията е недоказана и недока-зусма. Ние обаче вярваме в нея, защото нейна единствена алтернатива е творческия акт на Бога, а това е немислимо. ’’

Фактите във видимия свят могат да се обяснят по-добре с заимствани от БИБИЛИЯТА твърдения като тези на учението за Сътворението, отколкото с аксиомите на еволюционното учение.

Въпросите, свързани с твърдението, че еволюционните идеи са абсолютно чужди на Библията,, респективно на учението за Сътворението, обстойно и аргументирано са разгледани от професор Д-р инж. Вернер Гит в неговата много интересна и впечатляваща книга [5]. Последната е „ предназначена преди всичко за християни, които считат теистичната еволюция като един от възможните начини на мислене”, но може „ да помогне за по-добра ориентация и на хора, които са скептично настроени към християнската вяра въобще”, включително атеисти.

Според професор Д-р инж. Вернер Гит еволюционното учение днес представлява толкова широко разпространен начин на мислене, че би могло да се обяви за всеобхватна и обединяваща философия на XX век. Дори в области, на чиято същност е чужда всяка еволюция, произволно се възприема идеята за „самоорганизация” от по-простото към по-сложното.

Например за един производител на големи компютри съвсем неправилно е да говори за „еволюция на компютрите”, защото съвременните информационни технологии (1Т) са резултат от напрегната научно-изследователска работа и гениална изобретателност, а не са възникнали „ случайно ”, „ от само себе си ” чрез „ самоорганизация ’’ от по-простите към по-сложните модели. Съставните им елементи и компютрите като цяло не могат сами да се усъвършенстват без намесата на човека като творец. Те са планирани,, проектирани, конструирани и произведени с ясно поставена цел, поради което в никакъв случай не може да се каже, че са резултат от еволюция. Зад тях стои винаги автор-създател. Изобщо, обясненията около паралелното съпоставяне на мозъка на човека с компютрите много помагат да се разбере съществуването и ролята на Бога като Творец , респективно учението за Сътворението на вселената и човека в Божествената творческа седмица [ 1].

Д-р в. Гит отбелязва, че идеята за еволюцията е засегнала и богословието и е проникнало дори в тълкуването на Библията. Ето защо в неговата много добре подредена книга [5] с изходни научно-теоретични предпоставки и уточнена терминология той излага 20 възражения от гледна точка на Библията и на светски науки срещу твърдения на теистичното учение за еволюцията в областта на антропологията (относно човека) , астрономията (за Вселената), биологията (за първите живи същества), информатиката (за значението особено на биологичната информация като духовна категория,, помагаща за изясняване на проблемните твърдения най-вече за произхода на Вселената и човека), за живота въобще.

Освен това В. Гит разкрива в [5] 10 опасности, на които човек се излага, ако възприеме теистичното еволюционно учение: отказ от основни твърдения на Библията, изопачаване на Божието същество, загубване на ключа за намиране на Бога, въплъщението на Бога и изкупителното дело на Исус стават относителни, използване на Бога само за обяснение на непонятни явления, изгубване на Библейското разбиране за времето, погрешно тълкуване на действителността, отклоняване от креа-ционисткия (съзидателния) начин на мислене, пропускане на целта.

Иякои от тези 20 възражения и 10 опасности бяха разгледани по-горе.

По отношение на въпроса „продължаващ еволюционен процес или завършено творение? ” Д-р инж. В. Гит и авторът на настоящата книга заемат твърдата Библейска позиция, че Бог оставя всяко творение окончателно готово и завършено.

Все още не е наблюдавана еволюция на маймуна в човек. А според Учителя Петър Дънов - Ветаа Иоипд по-скоро маймуната е произлязла от човек с ниско ниво на развитие.

Особено неудачно е пренасяне на еволюционното учение от биологичния свят към цялата Вселена - твърдения на много учени, цитирани и от Джон Ленокс [6].

И така, БОГ НЕ Е ТВОРИЛ С ЕВОЛЮЦИЯ - заключение от книгата на Д-р инж. В. Гит [5] и коментираното по-горе.

БОГ Е ТВОРИЛ ВСИЧКО В ЗАВЪРШЕН ВИД, т.е. създал е света и човека чрез СЪТВОРЕНИЕ.

Няма еволюция на видимата материя „случайно”, „от само себе си”, чрез „ самоорганизация ”.

След грехопадението на човека има духовна инволюция (деградация) и духовна еволюция на човека [2] - еволюция на душата (невидимата мисловно-информационно-енергийна субстанция) на човека чрез прераждането му поради краткия му земен живот (нормално от 70 до 120 години [2р. Еволюцията на материята е вторична, следствие от духовната еволюция на човека.

1-2.6. ЯВЛЕНИЕТО ИСУС ХРИСТОС И ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Няма Слава като Христовата Слава, само Христовата слава е Слава Божия. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната Любов. Всеки човек носи Христовата сила в себе си. Той трябва да работи върху себе си, да развива себе си. Само така хората ще познаят Бога.

Той живота си положи, от греха да ни спаси, като смъртник в гроба слезе, мъртвите да възкреси.

И когато се прослави, Нов Завет ни даде Той, най-великия ог всички, Любовта - Закона Свой.

„Вий сте мои, аз Съм ваш, хората са всички братя, Бог Отец е Татко наш.

Из песента „На Христа запейте”, дадена па 15-03-1921 г., по текст на Елена Казанлаклиева и музика на И.Г.П., ученици - съвременници на Учителя Петър Дънов - ВеЛпза ОоипО.

Когато първата „ човешка ” двойка - Адам и Ева са съгрешили в Едемската градина, те са се уплашили и искали да се скрият от Бога. Но Бог в Своята Любов ги потърсил за да им говори.

Той им казал, че те действително ще бъдат наказани за греха си, но БОГ също им дал ОБЕЩАНИЕ, че смъртта и страданието няма да победят окончателно в техния живот. Не било нужно те да се отчайват. Бог обещал, че един ден на този свят ще дойде богочовек, който ще удържи славна победа над греха и смъртта. Въпреки че те тогава не можали да Го разберат напълно, Бог изпълнил това обещание и изпратил Сина Си Христос. Исус е бил Този, който е донесъл опрощението и примирението.

ИСУС ХРИСТОС Е ВЪЗСТАНОВИЛ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЧОВЕЧЕСТВОТО И БОГА.

Тази изпълнена мисия е толкова уникална, че човечеството е започнало летоброенето в Нова Ера след появата на Исус Христос - Божият Син в човешки образ.

Тази извънредно важна тема е много аргументирано разгледана в малката по форма и обем, но с голямо съдържание и смисъл книга на Джон М. Мейсъл „Богли е Исус'?’ [11]. Тя представлява устно изнесена лекция пред преподаватели и студенти от Московския Държавен Университет (МДУ) през април 1990 г., адаптирана в подходяща за четене форма. Нейните цели към слушателите и читателите са били две:

Тези две цели са постигнати, което личи и от цитираните думи на един от професорите: „За първи път чувам рационално обяснение за уникалността и основанията на християнската вяра ”

Заслужава си всеки разумен човек да прочете тази книга на Джон Мейсъл. Тук ще се посочат само онези моменти, които са необходими за аргументацията на тезите, застъпени в тематиката на книгата, която Читателят държи в своите ръце.

Исус е казал: „Ако не повярвате в мене, в греховете си ще умрете”. Това твърдение на Исус принуждава читателя да направи избор - да вярва или да не Му вярва. Това, което трябва да изберете, драги читатели, е най-важното решение, което някога ще вземете — то е по-важно от вашата идеология,, от вашата кариера, от избора на партньор в живота.

Както отбелязва и Джон Мейсъл в [ 11 ], някои представители на интелигенцията са склонни да изразяват мнението, че духовните и религиозни интереси служат за подпомагане само на по-слабо образованите хора; че само невежи и неуки хора се интересуват „ как могат да познаят Бога ” и са единствените, които се нуждаят от Бог. Но той цитира водещи умове (най - вече поети, писатели и драматурзи) на нашето минало и настояще за техния стремеж да познаят и намерят Бога чрез Христос: Шекспир и Гьоте, Достоевски и Толстой, Солженицин.

Заслужава да се цитират думите на Лев Николаеви^ Толстой (който е бил атеист), защото засягат въпроса за живота и смъртта [11]: „Повярвах в учението на Исус и целият ми живот бе подложен на внезапна промяна. Животът и смъртта спряха да бъдат зло. Вместо отчаяние, аз изпитах радост и щастие, че см ъртта не може да ми отнеме нищо.”

Може би тук е най-подходящото място да се отбележи, че НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО, КОЕТО НИ Е РАЗКРИЛ ИСУС, ХРИСТОС', Е ОБЕЩАНИЕТО НА БОГА ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ В БЪДЕЩОТО БОЖИЕ ЦАРСТВО, където ще се изпълнява Неговата воля както на Небето, така и па Земята.

А Учителят Петър Дънов - Вешьа Иоиио е казал: „Учените ще стигнат до Бога”. И ето още един пример освен руския професор от МДУ- потвърждение на предсказанието му: Изтъкнатият английски учен и заслужил професор по електроинженерство в Лондонски Университет Амброуз Флеминг е казал: „Няма нищо в цялата Библия, което би причинило иа човека иа науката проблеми с Исус Христос.”

В [11] са посочени някои твърдения на Исус Христос, които говорят за Неговата уникалност:

Такива Божествени способности съвременниците на Исус Христос не са били виждали.

Но Джон Мейсъл се концентрира в [11] върху едно обобщаващо, „едно от най-задълбочените изявления,, които Исус някога е правил ” : „Аз съм пътят, и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез мене.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана 14:6

Това изявление на Христос поставя въпроса за избор на решение от страна на хората как да живеят своя живот: с Него или отделени от Него.

Тълкувайки думите на Христос „Аз съм пътят” Джон Мейсъл счита, че Той е единственият път, по който човек може да отиде при Бога. „Ако съществува повече от една пътека до Бог, нямаше нужда Той да праща Своя единствен Син да умре на кръста на ваше място”[11 ].

Христос е казал „и Истината”за начина, по който човек може да отиде при Бога.

Христос е посочил „и Животът”, който трябва човекът да възприеме за да стигне до благословението на Бога.

Следователно, този човек:, който иска „да отиде при Бога”, т.е. „да ползва благоволението и благословението " на Бога, трябва да избере „ живот с Божия Син Христос ”, т.е. да вярва в Него, да следва Неговото учение. Защото Христос е „мост ” към Бога — „мост” между хората и Бога, „мост" между света и вечността (безсмъртието).

Затова Учителят Петър Дънов - Ветза Бойно е казал, „Христос е името, чрез което Бог е благоволил да го призоваваме ”.

1 - 2.6.2. Относно личността на Исус Христос съгласно Библията.

Историята за рождеството и характерните черти на личността на Исус са предадени в Евангелията па Матей и Лука [ 1 ]. Тук ще се посочат отговори на елементарни, по основни въпроси,, свързани с неговата личност съгласно [1]:

„Исус Христос е „сияние на Божията слава, и отпечатък па Неговото същество”, „извърши чрез Себе Си очищеиие на греховете, седна отдясно на Величието Бог” [1], Новият Завет, Посланието към Евреите 1:3

Бог го изпрати, за да можем ние да получим чрез Него вечен живот. Това е изразено чрез „златния стих” в Библията, Новият Завет, Евангелието от Йоана 3:16.

Името „ Исус ” означава „ Спасител ” Христос е дошъл на Земята като прероден в Исус за да спаси хората от греховете им. Той ги поучи, показа им пътя па спасението - чрез Любовта между хората - Божията воля.

ЖИВОТЪТ И А ИСУС ХРИСТОС И А 'ЗЕМЯТА е описан в четирите Евангелия от Матея, Марка, Лука и Йоана. Тук отново ще се отбележат само някои моменти чрез отговори на следващите въпроси.

Той е обикалял по населени места в Израел, като е проповядвал и поучавал, прощавал грехове:, изгонвал зли духове и помагал на страдащи, дарявал им изцеление.

„Тогава Исус обикаляше всичките градове и села, та поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на Царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Матея 9:35, т.е. демонстрирал и свидетелствал за Божествени способности.

Още и бесове с крясък излизаха из мнозина и казваха: „Ти си Божият Син!” [I], Новият Завет, Светото Евангелие от Лука, 4:41

Исус е казал на каещата се грешница: „Прощават ти се греховете.” [ 1], Новият Завет, Евангелието от Лука 7:48

Повечето хора са били учудени и са повярвали в Него.

„... мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.” [1], Новият Завет, Евангелието от Йоана 2:23

Но еврейски ръководители - „ главни свещеници и народни старейшини ” са били против Исус от завист. И от завист го предават на управителя Пилат, който го е считал за невинен. Както е известно от описанията в четирите Евангелия, Исус е поруган и разпнат на кръст извън Ерусалим, на Голгота - лобното му място.

Исус е човек „Който грях не е сторил, пито се е намерило лукавщина в устата Му; Който, бидейки охулван, с хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Тогова (на Бога), който съди справедливо.” [1], Новият Завет, Първото съборно послание на Петър 2:22 и 23.

Затова на третия ден след смъртта „... Бог възкреси Исуса, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.” [1], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли 2:24.

Той остава на Земята четиридесет дни. за да покаже на последователите Си (на апостолите), че е жив: „на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.” [1], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли, 1:3.

Исус Христос се е възнесъл на Небето, откъдето Той сега управлява всичко на Небето и Земята [59].

„И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Лука 24:51.

Бог „Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Му страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство” от йерархията на Невидимите Духовни Същества [1], Посланието на ап. Павел към Ефесяните, 1:20 и 21

„В дома на Отца ми има много обиталища. ... отивам да ви приготвя място.” „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана 14: 2 и 3.

Ако се прочете внимателно какво се говори в БИБЛИЯТА за живота на Исус, ще се разбере защо милиони хора по света Го считат за най-чудесната личност, която някога е съществувала на Земята, съвършен еталон за подражание.

Библията потвърждава по много начини, че ХРИСТОС Е УНИКАЛЕН и в следното:

— Неговото зачатие е било уникално; Той е нямал човешки баща, а е бил заченат в утробата на девица чрез чудодейната сила на Светия Дух;

— Неговите слова са били уникални: хората са се учудвали на учението Му, защото Неговото слово е било завладяващо;

— Чудесата му са били уникални: „ ...изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете” [1], Новият Завет, Светото евангелие от Матея, 4:23, дори е възкресил и мъртъв човек (Лазар);

Затова от жизнено важна необходимост за всеки човек е да разбере какво е станало всъщност, когато е умрял Исус Христос и какво означава Неговата смърт за хората.

Как биха могли да избегнат справедливия Божи гняв? - Сам Бог е решил този основен проблем за хората и е дал отговор на този въпрос чрез Библията: „ но Бог изяви своята към нас Любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните , 5:8. Ието как:

на Бога към хората, Бог - Син е заел мястото на грешниците (Заместителят), приемайки справедливото наказание за техния грях. Без грях Божият Син е,, пострадал за греховете" и умрял за тях доброволно:.....праведният за неправедните, за да ни при

веде при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; ” [ 1], Новият Завет, Първото Съборно Послание Петрово, 3:18.

В онзи ужасен миг Бог - Отец се е бил отвърнал от Своя възлюбен Син, който е понасял тогава наказанието на раздялата на човека с Бога.

Фактът, че всякаква грешка, дори на единородния Син, е трябвало да бъде наказана, показва съвършената святост на Бога — Кой баща би наказал така сина си?

Когато е заел мястото на грешниците, Исус се е натоварил с такава отговорност за греховете им, като че ли сам ги е бил извършил.

Този, който е притежавал съвършен живот, е изстрадал двойното смъртно наказание (духовно и физическо) за вината на грешниците.

Преди да „се възнесе”, Той е „представил Себе Си жив след страданието си с много верни доказателства, и „им говореше за Божието Царство” [1], Новият Завет, Деянията на апостолите, 1:3.

„Възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него”[1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 6:9.

Възкресявайки Исус Христос от мъртвите, БОГ е изявил мощно съгласието Си, че приема Неговата смърт вместо смъртта на грешниците като пълно и съвършено изкупление за наказанието поради греха и като основа, на която може да се предложи пълна и свободна прошка на онези, които биха били обречени на вечна смърт, а именно да прекарат вечния си живот в ада - предстоящо Решение на „ Страшния ” Божи Съд за неправедните.. А чрез Исус Христос Бог показа на хората пътя за Спасението им от „вечна смърт” към „вечен живот” чрез Любовта към Бога, след разкаяние като грешници и с молба към Него да им прости.

I - 2.6.3. Учителят Петър Дънов - Ветха Ооипо за Христос.

Ето какво е говорил за Христос Учителят Петър Дънов - Вептча Поило' като ВСЕ МИРОВ ТЕОСОФ [10], том 11 и [13]:

Днес хората делят Христа на „историчен”, „космичен”, „мистичен” и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим.

Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Той е в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно - все едно. Аз съм виждал кучета да ближат рани и много кучета са излекували раните на своя господар.

Христос - това е Бог, който се разкрива на света.

Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. Той е Бог - Син, втората форма на съществуване на Триединния Бог..

Какво нещо е Христос? - най-великата проява на Бога, връзката между Бога и хората.

Христос съществува като „ единица ”, но не е отвлечена „личност ” - един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Той е „ индивид ", който представя ИДЕАЛА -КАК ТРЯБВА ДА СЕ ЖИВЕЕ.

Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемащо (всеобем-но) проявление на Божия Дух, от Когото изтича Любовта. От тази Любов се ражда животът, който ние търсим. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа, а после ума.

„Исус от Лазарет е Христос, Божият Син” [1], пренесен от „Духовната област" [19], въплътен „в човешки образ” [1]. Създателят пренесъл живота на Своя Син, за да се роди като човек. Това твърди и Куранът [19]. За някои това е нещо необикновено, но дали е възможно?

Обяснението би могло да се поднесе както следва.

В „Духовната област ’’ телата на невидимите небесни създания са на енергийна основа, те са енергийна субстанция,, без физически тела и животът им е на енергийна основа.

Учителят Петър Дънов - Ветха Поипо („ снел ” на Земята голяма част от „ науката за Бога ” - ТЕОСОФИЯТА) е дал формулировката за двупосочното превръщане на четирите философски категории мисъл - светлина - енергия - материя.

Като представители на СВЕТСКАТА НАУКА, физици потвърдиха, че един природен химичен елемент, например водород, може да бъде преобразуван в друг (хелий) при термоядрена реакция,, като една част от материята (масата) се превръща в енергия по прословутата формула на Айнщайн Е = Ат с². А сускоряване-то на елементарни частици тяхната енергия се превръща в материя (виж стр. 150).

Тогава защо да се съмняваме, че Бог с неговите безкрайни възможности, които се показват с Неговите дела, да не преобразува едно духовно (енергийно) създание (Христос) в човешко (материално) тяло (Исус).

Някои отричат също идването на Христос на Земята като „ Велик Учител ’’ и Истински „ Месия'' („ Спасител ”). Но сериозни свидетелства за идването на Христос са четирите исторически книги на Библията, наречени „Евангелия” („Благовестия"). При това учениците-апостоли Матей, Марко и Йоан са били очевидци, а Лука направил едно научно изследване на документи и свидетелства от очевидци [ 19].

Това отричане е понеже някои не вярват в непорочното му зачатие - роден без сексуални отношения на мъж с жена. Но какво ще кажат те днес по отношение на неестествените факти „клониране” (от една клетка да се появи овца) и вече утвърдената практика на зачеването (оплождането) на жена по метода „1п гйго”. Един живот, който започва в „епруветка”, бива прехвърлен в женска утроба и по-късно се ражда като бебе.

В случая с Исус Христос Библията ни уверява, че чрез „ силата на Всевишния " неговият живот бил пренесен от Духовния свят в една девица на име Мария..

Интересно е следното обяснение на този духовен процес с информационен характер, свързано с името на руския учен Гаряев [4а]:

В източната и най-вече в китайската медицина са развити сложни схеми на „духовни центрове” (наречени „чакри”) на енергийните информационни потоци в организмите, имащи вторична електромагнитна природа - вълни. Съставки на тези потоци с торсионен характер са носители на биоинформация. Руският учен Гаряев описва тези факти, свързвайки ги с духовното зачеване на Дева Мария: Ето че и Мария ражда, когато Светият Дух предава на хромозомите „вълновата холог-рама” на Божия образ, „в структурата на която всяка отделна част съдържа информация за цялото ” - аналогия със свойствата на торсионните полета, изложени по-горе.

Съгласно Библията планираният от Бога човек е създаден по Негов „образ и подобие” — това се обяснява и на други места в книгата. Би могло да се посочат като доказателства за това подобие три примера от близкото минало и сегашното настояще за дематериализация и материализация на хора — Учителят Петър Дънов — Ветча Иоипд (1864-1944) и психотропната ясновидка Слава Севрюкова (1902-1991) от България, както и духовно извисения Сай Баба, човекът - чудо от Индия.

Ако земните жители със скромни възможности могат да зачеват човек без сексуално отношение между двата пола, ако Сай Баба материализира пръстен на ръката на човек в настоящето, защо да не вярваме колко по-лесно е Бог да е извършил непорочното зачеване на Дева Мария - майката на Исус Христос. Защото възможностите на Бога освен, че са свръхестествени, те са и неограничени.

„Дева Мария ’’ била Богоизбрана, от родословната линия на обичания от Бог древен еврейски цар Давид. Така Исус могъл да бъде дълговечния наследник на месианското Царство - теократично (управлявано от Бога) Царство на Земята, обещано на Давид. Евреите не приеха Христос и не получиха това Царство. То предстои да настъпи на Земята в Бъдещето.

Същевременно Христос е един велик колективен ум. Христос е съвкупност от всички разумни души. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов като от извор.

С този извор трябва се свържат хората.. Да дойдете във връзка с Христа като принцип на Любовта, който не помни прегрешенията на хората, Любовта, която е единственият път, който води към Бога. Затова се казва, че Христос възстановява връзката на човека с Бога. Той пожертва живота си за да изкупи греховете на хората и да прослави Бога в себе си чрез възкресението си и да им посочи пътя към вечния живот. ПРИ ВРЪЗКА НА ЧОВЕКА С БОГ НЯМА ДА ИМА МЪЧНОТИЯ, КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ. Първото нещо, което се изисква за създаването на такава връзка, е СМИРЕНИЕТО - ПЪРВОТО КАЧЕСТВО, КОЕТО СЕ ИСКА от ученика. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. При Бога ще отидеш не праведен, а смирен...Какво казва Христос: „Елате при Мене, всички трудещи и обременени, защото Аз съм смирен по сърце. Елате при Мене, всички, които сте изгубили смисъла на живота.”

Едно се иска от всички хора - де се свържат с Христа. Свържете ли се веднъж с Него, Той ще бъде с вас до окончанието на века, с вашите радости и скърби, в живота и в смъртта. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта [от тленното към нетленното, от смъртта към безсмъртието).

Христос е Учителят, Който ни учи на Божествените закони. Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. Като разбере правилно Христовото учение, човек се чувства силен да изпълни задълженията си към Първата Причина, към своя ближен и към себе си [10].

Някои избрани моменти от Исусовата проповед на планината.

Христос дойде да спаси човечеството, да го извади от областта на самосъзнанието и го насочи към Божественото съзнание, където е реалността.

Като видял, че хората не могат да си помогнат сами за да се справят с противоречията, Господ решил да слезе сам на Земята, да се яви като Спасител на човечеството. Затова именно Той изпратил Духа си, въплътен в Исус Христос, Когото нарекъл Свой Син.

Каква е била задачата на Христа на Земята? Задачата Му е била да изяви Бога като Любов и като Мъдрост. Да Го изяви външно и освен това да даде методите и начините как да се приложат Любовта и Мъдростта. Следователно, ако искате да възприемете Божията Любов и да я приложите, следвайте пътя на Христос.

Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на космическото им съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората.

Христос дойде на Земята, за да изпълни мисията Си - да изправи грешката си като поръчител за свободата на хората, които злоупотребиха с нея,, да ги освободи от техните заблуждения и да им посочи истинския път на живота - пътя на Любовта. Ето обяснение на една основна мисъл’. „Земята не е място за щастие”.

Тя е велико училище, в което човек развива своя ум, своето сърце и своята душа. Той - Христос знаеше теоретически мното закони, но тяхното приложение научи на Земята - много неща научи и от хората. В бъдеще Земята ще се преустрои, ще даде условия за правилното развитие на човека. КОГАТО ХОРАТА ПРИЛОЖАТ ЛЮБОВТА ЩЕ БЪДАТ ЩАСТЛИВИ, но днес това е невъзможно [10], том II, стр.10.

С изпълнението на мисията си Христос придоби истинско съвършенство, с изцеленията на хора и възкресението на Лазар той демонстрира Божествени способности, а със Своето възкресение доказа възможността за вечен живот.

Който иска да бъде съвършен, трябва да изпълни известна мисия, която Бот ще му възложи. Затова в нов текст при поздрава между последователи на Учителя Петър Дънов - Ветза Иоипд се казва: „Да изпълним Волята Божия". В лицето на Христа ние имаме образец на разумно служене. Бог изпрати Христа, Своя Единоро-ден Син, в света, да покаже на хората как трябва да живеят, да пробуди тяхното съзнание - котато човек е живял в треха и се събужда, решава да живее по Бога. Типичен пример в това отношение е Мария Матдалена. И всеки може да бъде Магдалена. В момента, когато ние съзнаем, че сме живели в греха, и се обърнем да живеем по (изискванията на) Бога - това е Магдалена. Бог изисква от нас да бъдем като Него. Във всинца ви има една Магдалена. Тя е била една от най-големите грешници и развратници, които светът познава. Тази жена се приближила до един от най-великите Човеци, Който някога е слизал на Земята; най-чистият Човек, Който някога се е явявал на Земята; най-възвишената Душа, Която е посещавала този свят; най-великият Дух, Който някога е озарявал човешката мисъл... Представете си каква смелост, какво нахалство, какво дебелоочие имала тя! Но ето че това велико нахалство е хроникирано в Евангелието и служи като един отличен пример. Знаете ли какво е казвала тази жена, като е целувала краката на Христа? Тя е казвала: „Господи, заради Тебе извърших всичките тези престъпления, като Те търсих. Тук мислех, че си Ти, там мислех, че си Ти - всички престъпления съм направила все заради Тебе. Това го направих не от зла воля,, но нямах у себе си тази мъдрост да Те познавам, а сега - сега вече Те намерих,. ... Пет пари не давам за мнението на хората ” [ 10], том И, стр. 183.

В тази връзка заслужава да се разгледа НАЙ-ВЕЛИКАТА ИСУСОВА „ПРОПОВЕД НА ПЛАНИНА ТА ” - хълма, на който се изкачва за да поучава насъбралото се множество от хора и учениците си, назована в [19] „най-великата проповед на всички времена”, описана в БИБЛИЯТА..

В тази проповед Исус е дал РЕЦЕПТАТА (КЛЮЧА) ЗА СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО: ЛЮБОВТА. В нея Той поучавал своите ученици как да проявяват Любов към хората (човеците); „... всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона...” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Матея, 7:12. Този принцип е наречен „златното правило” и се отнася дори за нашите врагове, защото в същата тази проповед Исус е казал; „... обичайте неприятелите си, и молете се за тия, които ви гонят;”[1], Матей, 5:44.

За повечето сегашни хора да обичат враговете си, респективно неприятелите си, е нещо невероятно и/или много трудно.

Други могат да считат Исус недостоен за внимание, поради нещата, вършени от онези, които твърдят, че са християни, но пренебрегват поученията на Христос.

Някои хора в Япония са казали: „Те хвърлиха атомна бомба над Нагазаки - градът, в който живеят най-много християни в цяла Япония”.

Но справедливо ли е да се обвинява лекаря за болестта на пациента, ако пациентът не се е придържал към предписаното му от лекаря лечение? Този въпрос подхожда и на обвинението на някои към добрия и любящ човека Бог, който е допуснал изпитания,, страдания:, трудности и болести за хората като най-ефективен метод за възпитание. Защото хората сами са виновни като пренебрегват разумните предписания на Бог чрез Библията [ 1] и Теософията [2], включително чрез Своя Единороден Син - Христос, превъплътен в Човека — Бог Исус.

Според видния представител на ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИИ индуисткия водач Мохапдас Гниди, „ученията на Проповедта са насочени към всеки един от нас " и ако ги следваме „ ще разрешим проблемите на целия свят „Ако бъдат приложени, ученията на Христос за Любовта могат да изцелят недъзите на човечеството. ”

Като представител на СВЕТСКАТА НАУКА професор Ханс Дитер Бец потвърждава твърдението на Ганди като отбелязва: „ Общо взето влиянието, което оказва Проповедта на планината, далеч надхвърля границите на юдеизма и християнството, и дори западната култура. ’’ За него тази проповед „притежава уникална всеобща насоченост”

Видният антрополог Ашли Монтегю писал, че съвременните открития за психологическата роля на любювта са само ПОТВЪРЖДЕНИЕ на тази Проповед.

За милиони хора от Ориента или другаде Исус Христос е непознат достатъчно в действителност. Заслужава внимание тази сравнително кратка, но интригуваща проповед. Тя се намира в БИБЛИЯТА, Новия Завет, Евангелията на Матей, глави 5-7 и Лука 6:20-23 [19].

Ето НЯКОИ ИЗБРАНИ ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ИСУСОВАТА ПРОПОВЕД НА ПЛАНИНАТА под формата на следните въпроси и отговори:

Исус Христос е дал следния отговор [1], Новият Завет, Евангелие на Матей 5:3-12:” Блажени са:

Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

ИСТИНАТА е, че МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ КАТО ЖИВЕЕМ В МИР И ЛЮБОВ, РАДОСТ И веселие:.

Затова в молитвите и псалмите фигурират думите мир, любов, радост и веселие, а Учителят Петър Дънов - Вепша Ооипо е дал следната „ духовна формула ” в свещения танц Паневритмяя". „Да пребъде Божият МИР и да изгрее Божията РАДОСТ и Божието ВЕСЕЛИЕ в нашите сърца!”

„А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти да не знае какво прави десницата ти; за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде”.

Подобна е препоръката на Исус Христос при пост - „ да не те виждат (разбират) човеците, че постиш ”.

На фона на десетте заповеди на Мойсей от Стария Завет, Исус Христос проповядва Навия Завет за Любовта, за която най-много говори в своите беседи и лекции Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд:

Чули сте, че е било казано на старовременните: „Не убивай; и който убие излага се на съд”

А пък аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си (без причина), излага се на съд;

Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб”.

А пък аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.

Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят, правете добро на тия, които ви мразят;

Благославяйте тия, които ви кълнат, молете за тия, които ви правят пакост.

Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем;

Според Учителя Петър Дънов - Ветва Оойно най-добрият просяк е музикантът на улицата.

И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, и ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, и ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада?, защото и грешниците правят същото.

Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чеда на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните и злите.

Бъдете, прочее, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

Не съдете, и няма да бъдете съдени; прощавайте и ще бъдете простени;

Давайте и ще ви се дава; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва. И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Една от най-важните области в християнския живот са бракът и семейството. Заслужава внимателно четене това, което е написано в БИБЛИЯТА за правилното отношение между мъжа и жената и между родителите и децата. Защото на Библейските отговори на най-важните жизнени въпроси може да се вярва, да се има доверие.

Бог е определил от самото начало, че мъжът и жената трябва да живеят заедно във вярност и любов.

В Евангелието от Матей 19:4-6 са записани следните мисли на Исус. „Бог ги е направил от начало мъжко и женско и е казал: Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът. Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.”

В Посланието на ап. Павел към Ефесяните, 5:22-23 и 25 е записано повелително:

„Жени подчинявайте се на своите мъже, като длъжност (задължение) към Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата.

Мъже любете жените си, както Христос възлюби църквата и предаде себе си на нея.”

Или пояснено на християнски език, жената трябва да се подчинява на мъжа си, а мъжът да обича жена си, както и Исус Христос обича църквата като духовна невяста.

Писаното в Библията съветва мъжът и жената да бъдат отзивчиви към нуждите и желанията на другия.

„Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.” [1], Първо Послание на ап. Павел към Кориитяните 7:3 - 4

То е изразено в Новия Завет на Библията, Посланието към Евреите 13:4: „Женитбата нека да бъде на почит у всички, и леглото неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.”, т.е. Бог осъжда неверните.

Исус Христос е казал. „Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства.” [1], Новият Завет, Евангелието от Матея 19:9.

Следователно, когато няма изневяра при кой да е от съпрузите, разводът и новият брак са прелюбодеяние пред Бога. Бракът момее да се разтрогва само поради изневяра на единия от съпрузите.

„Още е било казано: „Който си напусне жената, нека и даде разводно писмо”.

А пък аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелю-бодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.”

Отговорът е даден в Първото Послание на ап. Павел към Коринтяните 7:12: „Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, нека я не напуска.”

Той (или тя) не трябва да я (го) остави, а чрез добрия си живот да я(го) спечели за Господа. Има такива примери.

Той трябва да се отнася към нея с внимание и уважение както се препоръчва в Първото Съборно Послание на Петър 3:7: „Така също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб пол, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.”

За щастливи брак и семейство в споменатата по-горе проповед Исус Христос е добавил:

Чули сте, че е казано: „Не прелюбодействай”.

Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена за да я пожелае, вече е прелюбодейст-вал с нея в сърцето си”.

Родителите трябва с Любов да наставляват децата си според Божия път. И препоръката е:

„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него пито когато остарее.” [1], Старият Завет, Притчи 22:6

Децата трябва да почитат родителите си, защото препоръките в Библията са: „Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ, твоят Бог, за да се продължат дните ти, и да благоденстваш на земята, която Господ твоя Бог ти дава.” [1], Старият Завет, Второзаконие 5:16

„Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.” [1], Посланието на ап. Павел към Колосаните 3:20

Цялото семейство да служи вярно на Бога, както се обещава в Книгата на Исус Навиев 24:15: „Но аз и моят дом ще служим Господу.”

ДРУГИ ВАЖНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА СПОКОЕН И смислен живот.

Много хора се безпокоят за своите физически нужди като казват: „Какво ще ядем? или: Какво ще пием? Или: Какво ще облечем?

По време на разглежданата велика проповед Исус Христос е казал: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече (значим) от храната, и тялото от облеклото?; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това, (което ви е необходимо) и е загрижен за вас.

Но първо търсете Неговото Царство и Неговата Правда; и всичко това (което ви е разумно необходимо) ще ви се прибави (приложи).

ПОСТАВЕТЕ БОЖЕСТВЕНОТО НА ПЪРВО МЯСТО И ВСИЧКО ЩЕ ВИ СЕ ПОДРЕДИ ПО НАЙ-ДОБРИЯ НА ЧИН.

Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си.

Ето защо Учителят Петър Дънов - Вейка Иоипд е казал, че „мъдрецът мисли за днешния ден”, а „съвършеният човек не мисли за утрешния ден”, защото съзнанието му се освобождава от ненужни мисли, чувства и желания.

Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат;

Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не подкопават, нито крадат;

Защото, гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другият ще презира. Не може да слугувате на Бога и мамона (от еврейски език се превежда богатство, пари, имот, материално благополучие).

Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;

Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

Има ли между вас човек, който, ако поиска син му хляб, ще му даде камък?

И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чедата си, колко повече Огец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

Въпросите за широката и тясна порта в пространен или стеснен път са изобразени в т. нар. „пентаграм” (окултен символ на духовната еволюция на човешката душа), даден от Учителя Петър Дънов - Вейка Йонно - виж сфиг. 2, на вътрешната страна на предната корица.

И тъй, всеки, който чуе мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото е основана на канара.

И всеки, който чуе тези мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

И понеже Исус Христос е говорил от името на Отца си, то изпълнението на думите на Сина е изпълнение на волята на Бога.. А според Учителя Петър Дънов -Ветха Ооипд „ в изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа ”, силата на „разумния човек ”, за когото се споменава „ във великата проповед ’’ на Исус Христос. И този човек, който полага усилия да върши „Божията воля” ще установи, че животът му е станал по-богат, по-смислен. Или би могло да се каже, че в изпълнението на волята на Бога е смисъла на човешкия живот.

Ето какво е проповядвал и говорил ЗА ХРИСТОС още от гледна точка на ТЕОСОФИЯТА му Учителят Петър Дънов - Вешза Бойно:

Как ще познаем Христа? - Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. И обратно - който познава Христа, познава и Бога. И това е по-лесно, защото Христос е бил видим на Земята. Бог и Христос са „ вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека Домогне ли се до тази идея, човек носи Бог и Христос в себе си.

И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.

Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.

Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос - все едно как го схващат хората: като „историчен”, като „космичен” или” „мистичен”.

Защото и като историчпа личност, и като космична същина, и като мистично преживяване, Христос си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него.

Няма и в космоса - вън, и в мистичните дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.

И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен”, „космичен” и „мистичен” Христос?

Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен”, познат външно. И времето тогава хроиикира и свидетелства за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага.”

Познат вътрешно, той става „мистичен”, а схващан и познаван като проявения Бог в света, той става „космичен”.

И тогава, физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.

Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е душевната страна на Христа.

Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна.

А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна.

Това е „космичният” Христос - проявеният Бог в света.

И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството (защото е пожертвал всичко за своите братя), първият образ на човека, Първородния в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, който е приложил всички божествени закони.

Когато говорите за Христос, винаги трябва да разбирате първия образ в света, първородният, началото на човешката (духовна) еволюция, началото на човешкия род.

Един е гой, макар и да го схващат хората ту като „историчен”, ту като „космичен”, ту като „мистичен”.

Къде е говорил Христос преди две хиляди години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като дух, който ще пребъдва на земята „до скончаиие па века”, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни.

Една от най-големитс заблуди е да се мисли, че Христос е на небето, че седи и чака второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите.

ИСТИНАТА е, че Христос никога не е напускал земята. Това е загадъчната, мистичната (тайнствената) страна на Христос („мистичния” Христос).

Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята”.

Христос е, който е движил, движи и ще движи и „истеричния”, и „космичния”, и „мистичния” живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос”, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен” живот.

Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството.

За това свидетелства и свещеното Писание, в което Христос се явява централно лице.

За това загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците”.

Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина.

Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин.

Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа.

Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Но се слиза лесно на земята.

Ала със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.

И затова той казва:„Аз съм Пътят, и Истината и Животът”.

Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духд в разумното прилагане на законите на природата.

Животът - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.

Истината - това е проява на единия Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества.

Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие.

Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога.

Защото той, който слезе от Божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, що води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Исти-наго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа”.

Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи, и по които се гради този величествен ред на нещата.

И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, носи живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко, което е.

Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината.

И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината”.

Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването па Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот; Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята, за да пострада и да спаси човечеството.

Но идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството.

Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие.

Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.

Очевидно, съвсем друг смисъл има идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят..

ХРИСТОС ДОНЕСЕ НА ЗЕМЯТА НАУКАТА ЗА ДУШАТА. Той покача пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който то чакат велики подвизи.

Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с МЪЧНАТА ЗАДАЧА ЗА ПОВДИГАНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Трябваше да слезе ХРИСТОС, за да РАЗРЕШИ тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.

Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светни - но те не можаха да свършат работата както трябва.

Когато Христос, „Синът Божи”, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело.

В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своето единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.

„Спасението” за което говори Христос, означава победа пад смъртта и излизане от кръговрата на прераждаиията.

„Новораждането”означава придобиване на безсмъртни тела, изтъкани от суб-станциална или есенциална материя, които се хранят със светлина (цветовете в нея).

Синът това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога.

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като Цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.

И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния дух на разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една божествена идея на земята.

Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело, трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух.

От това гледище, Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов.

Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос.

Тези характеристики на Христос от последните три абзаца напълно се отнасят за Бога, защото Исус Христос е Бог в човешки образ..

Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание се свежда към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. Към това са се стремили старите алхимици. Но Исус Христос посочи „ пътя ” и така стана „ключ” към вечния живот.

„А вечен живот е”, казва Христос, „да познаят Тебе Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа”. Да познаят Бога, да познаят Христа.

Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди две хиляди години? Познават ли го и днес?

Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна.

Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят.

В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице”, т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина, те го видеха и познаха такъв, какъвто беше между ангелите.

За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца”.

За книжниците и фарисеите (юдейските водачи) гой беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи”. Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях.

Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което той е направил, свидетелства за неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така.

И за Христа казват, че не се учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се учил, е знаел. Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища или в една от най-знаменитите школи. Христос сам твърди, че „както Отец ме е учил, туй върша”. То значи, че Той се учил там, дето другите площадни философи не са се учили. Бог го е учил. И всеки от вас трябва да се учи. Къде? - При Бога. ДА СЕ УЧИШ ПРИ БОГА - разбирам да минеш ШКОЛА, В КОЯТО ИМА ЕДИНСТВО. Най-добрите професори, най-добрите учители са в тази школа. Всеки един ог вас трябва да намери тая школа. Тази школа не мяза (прилича) на нашите университети. В Н ЕЯ НЯМА НИКАКВИ ХИПОТЕЗИ И ТЕОРИИ, КАКВИТО ИМА В СВЕТСКИТЕ НАУКИ [10], стр.111., както бе посочено в предни раздели.

Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?” Като говори за „небесните неща”, Христос е подразбирал великите мистерии на слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща” - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки.

Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот с бил сам по себе си предметно учение за него.

Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, гой винаги е могъл да черпи познания направо от него. Затова Исус Христос може да бъде наречен Най-Великият Теософ.

И когато Христос се е молел, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.

Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.

Едва след разрешаването на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ЛЮБОВТА. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания.

За хората, обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-голсмите загадки.

Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Наистина, няма човек в света - в миналото и днес, който да е страдал като Христа. Обаче Неговите страдания се възнаградиха. Няма човек в света, чиито идеи в продължение само на 2000 години да имат толкова последователи, както Христа.

Много издържано Христос е обрисуван от историка У. Леки -виж стр. 362 по-долу.

Съгласно [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Матей 20:28 „ ... Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина ”.

А според тълкуването в [ 19] човечеството се е нуждаело от Исусовия откуп, за да може да се избави от наследеното несъвършенство. Като съвършен човек Исус е трябвало да се откаже от правото си на живот за да откупи и освободи човечеството от греха и смъртта, наследени от Адам, да покаже на човечеството чрез възкресението, че хората имат потенциал за вечен живот. Поемането на познание за Исус Христос може да означава вечен живот в рая.

Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.

А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината.

Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там дето Любовта не вземе участие, се явяват най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.

Какго и да е, но ние виждаме, че биде допуснато Христос да бъде разпнат.

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.

Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото.

Ала в тия кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важностга на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За този час аз дойдох”.

Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж за винаги с насилието.

И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли той да предотврати страданията, които са го чакали? Пред него е стояла алтернативата - или да призове „ангелските легиони”, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, е Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните маги и адспти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта.

Христос избра второто и това беше пръв по рода си опит на земята.

И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се беше уплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите, с които го приковаха, от копието, е което го пронизаха, той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия, с огъня на Любовта - едничкият огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът му излезе сполучлив.

Така Христос разреши една задача, ог която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така той откри пътя за спасението на ония страдащи души, за които бе дошъл (за да повярват в него). За тези, именно, прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в опази любов, която той им даде.

В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят.

И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества иа Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза.

Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов!

Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението.

Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И тъй както в страданията нему се разкриха тайните на миналото, така във възкресението той получи откровение за бъдещето.

В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля - и мъчения, и кръст, и гроб.

С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан па кръст, нито може да бъде затворен в гроб.

Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите.

Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала е цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота.

При своето идване преди две хиляди години на земята, Христос ни показа само едната страна на своя образ.

Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението.

Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата Божествена мощ и сила.

Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят!

В миналото разпиаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпият втори път!

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот.

Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига и събужда у тях любов към всичко. ХРИСТОС ПРЕВРЪЩА нощта в ден и ТЪМНИНАТА В СВЕТЛИНА, ЗА ДА ЗНАЕ ЧОВЕК КЪДЕ ХОДИ.

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.

Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център.

Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде повторното идване на Христа на земята.

Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този .живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди.

Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е на небето, докато настъпи второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите” .

Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествал!

Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало.

Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще.

Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще!

Мнозина слушат Христовото учение, малцина го приемат и прилагат. Не може да се приложи нещо, което не се разбира. Всеки го приема ио специфичен начин...

Да се приложи Христовото учение, това значи да се свърже човешката душа с Бога, да се почувства човек като Син Божий. Който има правилни отношения към Бога, никога не пита кой какъв е - християнин, мохамеданин или будист. Той познава кой е свързан с Бога и го разбира.

Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако може да се възстанови и онова; което той е говорил в течение на тия две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание.

Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павла, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, някога ще излязат на бял свят Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.

Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, за да го обърнат против него.

Мислите ли, че ако днес дойде Христос, той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос.

Той ще проповядва, преди всичко, великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служе-нието (служенето). Защото законът на еволюцията изисква днес това.

И сега великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие:

Да бъдат всички прилежни ученици добри братя, верни и истинни служители!

Защото само ония, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора.

При второто пришествие Христос ще се всечи - Той ще живее между човешките души, ще живее и между ангелите. Когато Христос и чрез Него Бог живее в душите на всички хора, те ще бъдат помежду си истински братя и сестри, готови на всякакви жертви едни за други.

Не обикновени верующи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци - творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно го разпъват вътре в себе си иска днес Христос, а човеци, които да го приемат, които да бъдат едно с него.

Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението!

Защото ние видяхме, какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпнаха Христа.

Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос (но носят в сърцето си омраза вместо капчица Любов към хората - авторът познава такива), а от човеци-братя, у които живее възкръсналият Христос - живият Христос на Любовта.

Защото Любовта е единствената сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на новия живот -щастливи. Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно Братство, това е, коего Учителят говори [13] .

Но няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли?

Те ще продължават да спорят за „разпнатия”, за „историческия” и „космически” Христос, за Христа така, а духът на неговото живо слово ще иМ остава чужд.

Затова ви казвам: оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува в душите на човеците.

За този Христос ви говоря аз - не за „историческия” или „разпнат” Христос. Най-сетне, като Исгорична Личност хората достатъчно го познават, но като жива любов те не го познават.

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото знание и светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите” и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно, какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят, какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те - да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце. Душа и дух като неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек?

Може би тук е необходимо да се припомни за изопачаването на Истината за такава велика личност, каквато е Христос, което някои автори на сензации като Дан Браун и други представят в свои книги и други средства за масово осведомяване.

Трябва да пие човек от самия извор, а не ог реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други примеси. Тези примеси се използват заради комерсиални цели и в посредствени вестници, дори безплатни за да се четат, но така се размътва съзнанието на хората - дейност на т. нар. „ черна ложа Тръгни по пътя, що води към този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, която ще освежи завинаги твоят ум и твоето сърце. Тук е точното място, където трябва да се цитират думите на Учителя Петър Дънов - Вечпччт Поипд: „НИЕ МОЖЕМ ДА ЗАВЕДЕМ КОНЯ ДО ИЗВОРА, НО НЕ МОЖЕМ ДА ГО НАКАРАМЕ ДА ПИЕ ВОДА”.

Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога. Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя. Слез долу и приложи, като ученик, като брат и като служител, живото Слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.

Христос дойде на Земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния процес, който ние наричаме възкресение (еволюция след инволюция). За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението на Отца и Сина и светаго Духа (триединният Бог). Какво трябва да се разбира под Отца? - Учението на Божествената Мъдрост. Под Сина? - Учението на Божествената Любов. Под Духа? - Учението за въздигането, еволюцията на човека. И казва се в Писанието: „Който повярва в това учение, спасен ще бъде”.

Казвате: „Как ще се оправи свегът?” Ние очакваме на еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара един ден до съвършенство. Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде нещо съвършено. Може до небето да дигнеш нещо и то нищо да не ти даде. Еволюцията - то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон: да обичаш всичко туй, което Боге създал, да обичаш „всичко живо в цялата Вселена". Цялата Вселена не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява. Тя представлява развитието на Бога. Защото и Бог, сам по себе си, се развива. Да чувстваш и да влезеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята, но и на Небето.

Някои искат да се запознаят с Христа. Къде е Христос?

Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога.

Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия.;

Че е на Небето - там е; че е в Хималаите - там е; че е в Палестина - и там е някъде.

Христос е един от възвишените духове, той слезе и даде едно упътване, да обърне цялото кормило на човешката еволюция, да даде светлина на хората да вървят напред, да не би да се повърнат назад, да им покаже, че пътят на човешкото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, не в тъмнината...

Затова авторът е избрал за мото на книгата мисълта на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Вешза Ооипо: „Братко запали твоя факел, защото този, който ходи без светлина, не знае къде отива”.

На Земята най-първо съществуваха кристалите, след тях растенията, после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът, по образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашния човек, който е една друга фаза. Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега са връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем с тях. Всичките религии ги очаква преобразуване на съзнанието.

От Невидимия свят, където познават Божествените закони, когато дойде време да се роди човек, всички тия Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на Земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Между всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на Земята или не. Туй е най-щастливото раждане.

Ето какво е казал още Учителят Петър Дънов - Вешза Поипб:

Спомнете си думите от Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен”.

Значи, Бог като възлюбил света, дал от себе си в жертва най-хубавото, най-възви-шеното - своя „единороден Син”, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. Всяко друго вярване е измама.

Христос слезе на земята да изяви Любовта, да я покаже на ХОРАТА и да ги научи, че те МОГАТ ДА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ САМО С ЛЮБОВТА.

Според Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд „ в Писанието се прави разлика между (първия) единия човек, направен от пръст, или от материя, и (вторият) другия -от дух. ... — За Христа - се казва, че бил животворящ дух, т.е. той представлява най-възвишеното у човека - неговата душа. Христос представлява възвишеното съзнание на човека, което за да се оформи, трябва да има вътрешна опора. Вътрешната опора е духът на човека, който определя неговото безсмъртие. Който няма тази вътрешна опора, той не може да бъде безсмъртен.

Христос е казвал: „Аз не дойдох да изпълня нито своята воля, пито вашата, но дойдох да изпълня волята на Отца, който ме е проводил. Аз съм Син Божи, изпратен на земята да науча хората, как да живеят.”

Въплъщението на Божия Син в Исус Христос е централното понятие на християнството, едно от най-основните учения на Библията. Христос се превърна в единствен „Посредник между Бога и човеците” - основа на нашето спасение. „И така, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот”; „Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозина, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни” [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към римляните, 5:18-19)

Ще вярваш, че този, Който е дошъл от Бога, е дошъл да ти покаже истинския път, по който може да идеш при Този, Когото търсиш в света. Това е естественото - да вярваме в Бога и да намерим пътя - пътя, по който можем да идем при Отца. А Отца Той ще ни покаже. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл. И никой не може да иде при Отца, ако аз не му покажа пътя” Много от онези, които чули Исус да говори и видели как той се отнася с хората, опознали Баща му по-добре.

Окултната наука за съществуването на „ тайнствени сили ” в природата, достъпни за познаване само от „ посветени ” и „ избрани ” индивиди като магьосници, спи-ритисти и теософи определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: Добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение е висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на Земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на Земята.

Еволюцията не е престанала още, но има един процес, още по-дълбок от самата еволюция. Този процес е изявлението на разумното в света, Бог - който се проявява.

В [11] е изяснено обширно и дълбоко аргументирано кой е Исус, но тук ще се спомене твърдение на историка от деветнадесети век У. Леки, като представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ. В една част от определението му за влиянието на живота на Исус на Земята той казва [11]:

„Деветнадесет века са дошли и отминали, а днес Той (Исус) е централната фигура на човешкия род.

Този Исус от Назарет, без пари или оръжие, завладя повече милиони ог Александър Велики, Цезар, Мохамед или Наполеон.

Роден в ясла и разпнат като злодей, сега Той контролира (управлява) съдбините на цивилизования свят.”

И така, и според скептиците, и според хората, познаващи Неговия живот като съвременници и/или изследователи, Исус Христос се смята за иай-уникалната личност, живяла някога на Земята.

Като не разбират какво представлява Божествения принцип, хората се запитват какво е свършил Христос на Земята. Да се задава този въпрос, това значи да се гледа на Христа като на историческа Личност, Която някога е живяла на Земята, донесла някакви идеи и заминала за онзи свят. Те не подозират, че от деня на възкресението Си до днес Христос нито за момент не е престанал да работи в света. И в бъдеще Той непрестанно ще работи. Божественият принцип е вечен огън.

I - 2.6.4. Относно спекулациите със забележителни хора и велики личности.

Ако не се съпоставят фактите, може да се изпадне в заблуждение.

Изобличаването на лъжите и човешкото невежество по отношение на Божията Правда е процес, който никога не трябва да спира.

Българският физик академик Божидар Палюшев

ЛЮБОПИТНО е в книги и списания и СЕНЗАЦИОННО е в масмедии (вестници, радио и телевизия), предназначени за масовия и неориентиран читател, слушател и зрител, да се опровергават заслуги и да се твърди за плагиатство на видни хора и забележителни личности като Христофор Колумб, Леонардо да Винчи, Шекспир.

Британският историк - любител Гейвин, бивш командир на подводница, цитиран от Ройтерс, твърди в свои книги, че китайски моряци са открили Америка 70 години преди Христофор Колумб (в книга, публикувана през 2002 г.), а скици на Леонардо да Винчи (1452-1519) на различни машини са „обезпокоително еднакви” с китайски оригинали.

И за да звучи сензационно, това твърдение за плагиатство на Леонардо да Винчи е оформено като заглавие в рубриката „Любопитно" на безплатния вестник „Под лупа”, разпространяван в гр. Бургас - България през август 2008 г., стр. 25. И все пак в самата статия се отбелязва: „Тава, което пише Гейвин, е много интригуващо, но му трябва още много работа, за да го докаже - заяви професор Мартин Кемп, който преподава по история на изкуствата в Оксфорд и е автор на няколко книги за Леонардо да Винчи.

Още по-примамлив пример за деформиране на Истината е най-видната лич-пост, Човекът - Бог Исус Христос, на който ще се отдели малко внимание, защото това е и най-светлата и най-уникална личност, която светът познава.

Поетите и писателите са свободни да пречупват „фактите” през призмата на своите виждания, включително с лирически отстъпления, и те го правят. Ако се прибави и комерсиализиране за да се целят най-добри продажби, „ (фактите " се представят под формата на сензационни разкрития. Не ни отминават такива опити. Такива опити са най-сензационни за такива видни и популярни личности като Исус Христос. За последния са публикувани мнения по въпросите, засегнати във филмираната книга на Дан Браун „Кодът (шифърът) на Леонардо".

Библейският изследовател Джош Макдауъл отбелязва, че едва ли някой студент по история на религиите би си позволил да предаде дисертация с подобни заключения както в „Кода на Леонардо”. „Това обаче е художествена литература и авторът има по-голяма свобода.” В края на интервюто си относно „Кодът на Леонардо” той заключава: „Истината, приятели, е, че историческите сведения са еднозначни и недвусмислени. Самият аз достигнах до вяра в Христос именно чрез тях. Претеглете плюсовете и минусите и сами си направете изводите. Но търсете отговорите в историческата наука, а не в белетристиката.”

По отношение на историческите сведения за Исус Христос би могло да се пише много.

Много аргументи са разгледани и в [11 ] и търсещият читател може да ги прочете и там:.

Дори „скептикът Х.Г. Уелс в своята” „Схема на историята" посвещава над 20 страници за Исус Христос като привежда доказателства за Неговия живот и смърт от историческа гледна точка.

Но тук ще се спомене само следното: В Библията имаме четири различни подробни описания за живота на Исус Христос. По отношение на опити за изопачаване на Истината за Исус Христос заслужава да се отбележат две мисли.

ТРЯБВА ДА ВНИМАВАМЕ СЪС ЗАБЕЛЕЖКИ, КОИТО НЕ СЕ ОСНОВАВАТ НА ЦЯЛОСТНО ИЗСЛЕДВАНЕ;

ВСЪЩНОСТ ИМА ПОВЕЧЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА НАДЕЖДНОСТ НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ, ОТКОЛКОТО ЗА КОЕТО И ДА БИЛО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА КЛАСИЧЕСКАТА ЛИТЕРАТУРА [11].

Тук е полезно да се цитира и една мисъл на Учителя Петър Дънов - Вешяа Поп по, използвана от автора като мото на раздел: „Ако не се съпоставят фактите, може да се изпадне в заблуждение”

А що се касае до БИБЛИЯТА като надежден източник на информация - достоверен исторически документ заради сбъднати предсказания, нека се отбележи мнението на професор Барне, дадено е [11]. В своя труд „Свидетелства за класическата литература” той описва три стандартни теста, които се употребяват, за да определи надеждността на историческите документи:

- Библиографският тест, които изследва „броя на ръкописите - копия от оригинала” и „промеждутъка от време между написването на оригинала и на съществуващите копия, когато никой от оригиналите вече не съществува”;

Прилагането на тези три теста към Новия Завет на Биб лията е показало „ дори по-ясно защо тя е надежден исторически документ и че определено е била вдъхновена от Бога”.

Най-ранните ръкописни копия датират само 40-50 години след оригиналите. Съществуват повече от 13 000 копия [11] и Библията се цитира от много автори като надежден източник на информация,, защото много пророчества са се сбъднали.

И в СВЕТСКИТЕ НАУКИ броят на преиздаванията и цитиранията от много изследователи се цени, което е резултат от успешни вътрешен и външен тестове.

Историята ще оцени дела, думи и помисли на хората реално във видимия свят, а Бог - в Невидимия свят. А съгласно естонска пословица „ ИСТОРИЯТА не лъже

Влади Райчинов е превел и поднесъл през 2003 г. българско издание на страничен коментар (пътеводител към филма), „който не изразява позицията на Дан Браун или на продуцентите на филма и по никакъв начин не препоръчва нито книгата, нито филма". В този коментар се цитират мисли-признания па Дан Браун:

Както се отбелязва в споменатия малко по-горе коментар, исторически факти се вплитат в художественото изложение на тематиката в книгата и по този начин история и „художествена измислица” - „забавление” се смесват - показана литературна способност на Дан Браун, но така обикновеният читател се обърква.

Наивно е да се вярва, че обикновеният читател може да проведе свое „лично изследване”, поради недостатъчната просвета и компетентност.

Франсис Бейкьн (1561-1626) - '"уникалният английски философ" предупреждава, че „едно повърхностно изследване на природата може да ни отдалечи от вярата в Бога,, а едно по-дълбоко и основно нейно изследване ни води към Бога. ”

А с природните бедствия Бог ни предупреждава колко беззащитни сме без Него.

И Божидар Палюшев обобщава: „Невежеството (недостатъчното знание) по най-важните философски, научни и религиозни проблеми (въпроси) на съвременния свят е равносилно на отдалечаването ни от Бога. Истинното целокупно човешко знание е верният път към Божията правда. Дълбокото познаване на законите на природата, живота и Вселената неизбежно отваря вратата към необятното битие на Бога.”

Недостатъчното образование, слабият интелект, ограничените познания, недостатъчната информираност за нещата и др. са предпоставки за манипулиране на хората,, наречено още „промиване па мозъците” или „управление на мисленето”.

А що се касае до „любопитството по въпросите па вярата ” в Бога би могло да се каже следното. Такова любопитство може да прояви обикновеният, масовият читател, който е или атеист или е без или с много ниско духовно познание. И затова той е спокоен и може да прояви такова невежество. Но подценяване и/или омаловажаване на въпросите за вярата е като заиграване на малко дете с огъня.. Защото малкото хора с духовно и особено окултно познание много добре знаят, че по отношение на мисли, чувства и желания (постъпки) човек е напълно свободен, но и отговорен.

Свободата не освобождава от Отговорност. И всеки човек ще отговаря за своите дела, думи и помисли в неизвестни време, място и начини във видимия и/ или в Невидимия свят. Има много примери в това отношение. Някои са посочени и в НАСТОЯЩАТА КНИГА, която ЦЕЛИ ДА ЗАПАЛИ,, ФАКЕЛА ’’ НА НЯКОИ ЧИТАТЕЛИ „ ЗА ДА ВИЖДАТ НАКЪДЕ ВЪРВЯТ”.

Относно въпроса „Бил ли е Христос женен за Мария Магдалена? ”, би могло да се отбележи следното: Д-р Барт Д. Ърман, декан на Факултета по религиозни въпроси към Университета в Северна Каролина - САЩ е казал: „Нито един древен източник от съвременници на Христос не заявява, че Исус е бил женен - а още по-малко бракът да е бил с Мария Магдалена”. Гози американски историк е извършил строго научен анализ, който потвърждава заблуждаващия характер на твърдението, че Исус Христос е бил женен за Мария Магдалена. Заключението на Б. Ърман е категорично: „Всички тези твърдения не отговарят на историческата истина, не намирайки никаква подкрепа както в Библията, така и във всевъзможните исторически документи и апокрифни религиозни писания.. ” Тези свои изследвания американският историк описва в книгата си „Истината за Шифъра на Леонардо”. ИД-р Б. Ърман добавя: „Ако Дан Браун се беше придържал стриктно към историческите факти, нямаше да има повод да пиша тази книга. Той обаче не го е направил ”, ... допуснал е редица исторически неточности”... „Такива исторически неточности, допуснати от Дан Браун, са напр. твърдението, че сред свитъците от Мъртво море имало християнски документи, че апокрифното Евангелие на Филип било на арамейски език и че имало хиляди документи за живота иа Исус, написани още по негово време. ”

А Дан Браун се радва на успех, поради липса на необходимата и достатъчна просвета и компетентност по Библейските и исторически въпроси у повечето хора.

По същия начин стои въпроса и с „2000 годишните каменни саркофази”, намерени през 1980 г. в Ерусалим” с „останки” от Исус Христос и „неговата фамилия” „ чрезДНК доказателство и детайлен анализ ”. И това ще го доказва в ТВ документален филм екип на известния филмов производител и директор на филма „Титаник”, носителят на „ Оскар ” .,атез Сатегоп, който вярва, че може да е направил „ най-голямата археологическа находка в историята" — „изгубената гробница на Исус”. Информацията е отбелязана със съвсем малка статия на Биту Аивйп в безплатно разпространяващ се вестник „Ме1го”, Понеделник, Февруари 26, 2007 в Единбург -шотландската столица на Великобритания.. Без коментар на слаби места на такава „ сензация ”, ще се цитират само думите на ерусалимския археолог Атон К1опег, който е прегледал работата върху гробницата: „ Това е великолепна история за ТВ филм,, но е невъзможно. Това е безсмислица. ”

Много интересен е фактът, че опити за изопачаване на Истината се появяват 2000 г. след Христа.

Ето две тези за Истината по въпроса относно „Исус и семейството му”:

— Но въпроса за предполагаемото дете на Исус Христос и Мария Магдалена би могло да се добави следното.

Съгласно успехите на медицинската наука в ДНК анализите качества на родителите се предават чрез информация за гените, но това вече не е абсолютно.

Според българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова [ 15] качеството на човека се определя 50% от неговата духовна същност (душата), 25°/о от родителите и 25°/о по негов свободен избор на поведение в живота. Тогава предполагаемото дете на Исус Христос би трябвало да е притежавало по произход поне 12.5°/о Божествени способности, каквито е притежавал и засвидетелствал Исус Христос - Синът Божий, Човекът-Бог - видимият материален образ на Невидимия Бог [1]. Когато Исус възкресява Лазар, излекува инвалид и слепец, започва да ходи по вълните на Галилейско море, наблюдаващите виждат демонстрация - свидетелство на божественост; не показност, а доказателство. За такива способности не се споменава в никакъв литературен или исторически източник за предполагаемото дете, внук и/или внучка на Исус Христос, каквато способност се показва например във филмираната „окултна приказка” [2], мит или легенда за внучето на Али Баба относно затварянето на вратата „Сезам”

Любознателните читатели могат да намерят други интересни доводи относно „шифъра на да Винчи” и истината за Исус Христос, разкрита от американския историк Д-р Барт Ърман, в книгата му „Истината за Шифъра на Ле-онардо”

Съдбата на човека може да бъде частично променена в зависимост от неговото поведение.

Но в положителна посока това може да стане само чрез Христос, с благоволението на Бога.

Христос е „името, чрез което Бог е благоволил да Го призоваваме”.

Единственото нещо, което може да ви спаси, това е да отправите към Бога гореща молитва.

Процесът на спасението съгласно ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ е сполучливо описан от ап. Павел в [1 ], Новият Завет, Първото му послание към Коринтяните, 15, 42-58:

„Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръс(ну)ва в нетление; сее се в безчестие, възкръс(ну)ва в слава; сее се в немощ, възкръс(ну)ва в сила; сее се одушевено тяло, възкръс(ну)ва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

С оглед на яснота и прецизност между цитата на ап. Павел ще се вмъкнат стихове от Стария Завет на Библията. Съгласно Битие, 1:1, „ В начало Бог създаде Небето и Земята. А според стих 27 Бог създаде на Небето Първият духовен човек „по своя образ ’” („първият Адам ”, който още не е слязъл на земята по ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Вейка Ооипо); „мъжки и женски пол ги създаде ".

А ето и продължението на казаното от ап. Павел:

Така е писано (е [1], Старият Завет, Битие, глава 2, стих 7): Първият физически човек (материален - „от пръст ”, „ който да обработва земята ” и „ пази Едемската градина” „вторият Адам”) стана (е) жива душа, а последният Адам („третият Адам”) стана (е) животворящ дух.

Учителят Петър Дънов - Ветза Бойно е назовал физическия човек „вторият Адам”, а „ последния Адам ” по определението на ап. Павел, „третият Адам”, който сега се оформя с духовната еволюция на човека.

Душата е частица от Божия Дух в синтез с физическото (материалното) тяло на човешкия индивид.. Когато настъпи физическата смърт на човека, душата напуща своя земен дом (наричан също „ черупка ”) - физическото тяло на земния човек и като индивидуализирана за даден човек частица от Божия Дух се връща на Небето при своя донор - Бог. Изхождайки от теорията на торсионните полета, Б. Палюшев нарича човешката душа „ торсионна матрица ”, която е носител на точно определена по своя характер информация за конкретната индивидуалност на човека. В зависимост от своите заслуги и степен на развитие, човешката душа остава в Невидимия свят в духовна форма (духовно тяло), ако индивидът е съвършен, или се преражда - идва отново на земята за да се усъвършенства в ново физическо тяло. Такъв е цикъла на пътя към съвършенство на човека, което е воля и цел на Бога..

Последният Адам („третият Адам”) ще се появи може би при шестата раса на земята и възкръсналите при второто пришествие, които ще претърпят изменение и ще се превърнат в духовен човек (с духовно тяло), ако им бъде отсъдено.

Затова ап. Павел е казал: „Обаче не е първо (на земята) духовното, а одушевеното (тяло), и после духовното (тяло). И продължава пояснението, че човекът от земята е пръстен (от пръст), а този от небето - духовен. „ И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. ’’

„А това казвам, братие, че плътъ и кръвъ не могат да наследят Божието царство („Културата на Духа” [4]), нито тленното наследява нетленното. Его една тайна ви казвам: Не всички ще починем (погинем), но всички ще се изменим, в една минута, в един миг, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие...” тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната биде смъртта победоносно”, ...”но благодарение Богу, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. Затова, любезни мои братие, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте всякога в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа, трудът ви не е праз(д)ен.”

Тази „ област на Невидимия свят ” е недостатъчно изучена от светската наука и най-важното свойство на духовния (нетленния) свят — безсмъртието. Това го признава и религиозно ориентираният български учен - физик академик Б. Палюшев [46], стр.. 391-392. И ето какво обобщение прави той на стр. 395-396:

Съгласно НАУЧНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ, оформени в рамките на новата линия на научното познание, в обективната реалност съществуват четири различни форми на живот.

Първата най-нисша форма е нашият живот на земята (на физическите тела).

Втората възможна форма това е животът на праведните в новите духовни тела, който ще се появи след второто пришествие на Спасителя на света Исус Христос.

Третата форма това е полевата форма на живот на ангелите (също и на падналите ангели, наречени демони, зли духове, бесове и прочее), която е сътворена от Бога като по-висша от формата на живота на хората.

Ангелите се представят в Библията като своеобразни „служебни” духове, обслужващи висшата и последна, четвърта форма на живот - тази на Самия Бог като мисловно-информационно енергийна субстанция с торсионни природа (б.а.). ... Бог е Този, който е сътворил по-нисшите от Него форми на живот както в Невидимия, така и във видимия свят. Бог е най-висшата форма на живот, оперираща върху субстанци-алната основа на духовния свят, сътворил всички останали три форми на живота. Нейната същност е принципно недостъпна за човешкото познание. Частично може би тази най-висша форма на живот е достъпна само за по-висшата от нас хората форма на ангелите и вероятно за формата, която ще придобият възкръсналите праведници след второто пришествие на Божия Син.

И така, от гледна точка на Християнската религия, спасението на човека ще бъде резултат от намесата на външни за него духовни сили на Бога, извършващо се в условията на една радикално променена природа на физическия (материалния) свят - преминаването й във форма, подобна на Безсмъртната Духовна Реалност. Това е една нова субстанциална форма на съществуване на света [46], която се получава от своеобразно обединение на Духовния и физическия свят, съответстваща на душата на човека и смисъла на думите на ап. Павел в края на цитата му от Библията малко по-горе.

Авторът на [46] разглежда „радикалната промяна на физическата вселена" като синоним на „ апокалиптичната картина ’’ на „ свършека на света Академик Б. Палюшев отбелязва, че еврейската култура на мислене е създала модела на духовното прераждане на човечеството, известен като „АПОКАЛИПСИС”. Но „Апокалипсис” е гръцка дума и означава „НАСТЪПВАНЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ”, А НЕ КРАЙ НА СВЕТА. Според него човешкият разум е неподготвен да възприеме такава радикална промяна, която по своята същност е съизмерима само е акта на свръхестественото явление на Сътворението на света от Бога — основа на това, което в [4] той нарича „култура на разума”. А способността на човешкия разум да възприеме такава радикална промяна е наречена в същите книги „ култура на духа”, възприета като синоним на Небесното Царство — предстоящото обединение на физическия и Духовния свят в правдива държава, основана изключително на духовни принципи, очакваната поява на обещаното „ново небе и нова земя, в която да живее правда” [ 1 ], Второто съборно послание на Петра, 3, 13 - синоним на настъпването на „новото време” па истинна правда. Това е смисъла на понятието „Небесно Царство” описано в Новия Завет на Библията, в „евангелие”, което на библейски език означава „блага вест” [46].

Посоченото в [46] становище относно предстоящото обединение на физическия и духовния свят е предизвикало жив интерес сред учените и богословите, с които авторът на [46] има контакти. В множеството дискусии по този повод са му били задавани редица интересни въпроси, някои от които не са поставяни в богословските и академични разглеждания и анализи според него. Може да се каже, че тези въпроси са обхванати в тематиката на настоящата книга. Ето защо ще бъде отделено място за тях със съответните отговори от Б. Палюшев и автора на предлаганата книга:

1) Дали когато Бог е сътворил света, Той го е създал първоначално под въпросната форма на единство между физическия и духовния свят, което е продължило до грехопаданието на Адам и Ева? -Да.

Защо е такъв отговорът се вижда от изложеното по-долу.

Отговор на този въпрос е даден първо в БИБЛИЯТА, Старият Завет, 3:22-24: „И Господ - Бог каза: Ето, човека (вторият Адам) стана „като един от нас", да познава доброто и злото (след пепослушанието - грехопаданието на втория Адам); и сега за да не простре ръката си та (в)земе и от дървото на живота, и (да) яде, и (да) живее вечно, затова Господ Бог го отпрати от Едемската градина (райска) да обработва земята, от която бе (в)зет. Така Той изпъди Адама (вторият Адам); и постави на изток от Едемската градина Херувимите и пламенния меч, който всячески се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота. "

Съгласно коментара на Б. Палюшев в израза „като един от нас” Бог има предвид индивиди от духовния свят, като под „нас” трябва да се разбира „ не само Светата Троица, но и цялостния запазил чистотата и светостта си духовен свят, включващ светите ангели ” Знанието на доброто и злото тук е употребено като напомняне за необичайното разделение на съществата в невидимия свят, едно разделение, което подронва устоите на цялостното Творение на Бога, обхващащо както видимия физически, така и невидимия духовен свят. „Доброто” олицетворява запазилата своята лоялност към Бога част от този свят,а „злото”- съответно разбунтувалата се срещу Бога съставка на духовния свят.

Според Б. Палюшев, като представител на НОВИТЕ ТЕНДЕНЦИИ в СВЕТСКАТА НАУКА., на въпроса дали Бог е създал първоначално вселената в идеалния й вид на единство между физическия и духовния свят не може да се отговори определено. Според автора на [46] това, което древните жители наричат „Златния век на Земята” е може би именно този етап или интервал от време на съществуване на вселената и човека, предхождащ грехопадението на Адам и Ева - прародителите на сегашното човечество. Наименованието „Златен век на Земята” от нейните древни жители говори, че Бог е създал Вселената и Човека в хармония и единство между духовния и физическия свят.

Това е точно така, защото Учителят Петър Дънов - Ветм: Ооипд в свое ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ е говорил за първия Адам, който е в Невидимия свят и „ който още не е дошъл на Земята ”, но вероятно е живял в този „ златен век ";

Божидар Палюшев и авторът на настоящата книга са приели,, че когато с главна буква се изписват думите „ Вселена ” „ Небе ” и „ Земя ” се има предвид първоначалното състояние при Сътворението им и това след коренното им преобразуване от страна на Бога като „ ново Небе и Земя ’’, под форма на т. нар. „ Небесно Царство ”, в което физическият и духовният свят ще бъдат обединени. С обозначаването им с малка буква се подчертава, че тези понятия се отнасят за сегашното състояние на принципно отделена от духовния свят форма на съществуване на тази физическа или материална система.

Мнението на Б. Палюшев е, че решението на Бога да раздели физическата от духовната реалност е продиктувано от две основни съображения:

Едното е грехопадението на част от ангелите в невидимия духовен свят под ръководството на „ черния адепт ” Сатан, което е „ станало преди Сътворението на вселената ", и другото е грехопадението на Адам и Ева подмамени от същия „ дявол ’’ Сатан;

Това е централен въпрос, около който възникват и други логични, разумни и уместни въпроси, както ще се види по-долу. О/и самия централен въпрос се разбира, че става дума за три етапа на съществуването на човека: преди и след грехопадението и Божието Царство. Но има три общи елемента, характеристики на природата на свободната воля на човека.

Първо, свободната воля е тясно свързана с „послушание'’, с изпълнението на волята на Бога.

Второ, свободната воля означава свободен „избор”.

Трето свободата не освобождава от „отговорност”.

Преди грехопадението Бог е предоставил на първата човешка двойка Адам и Ева свободна воля с едно единствено ограничение - да не ядат от плодовете на „ дървото за познаване на Доброто и злото ". Но, подмамени от черния адепт Сатан, че могат да бъдат като Бога, те направили своя „избор” на „непослушание” и вкусили от „ забранения плод ”

От друга страна грехопадението представлява своеобразен бунт срещу Твореца на света и затова съвсем естествено е да очакваме Той да предприеме подходящи мерки за неутрализиране на това притеснително за Него обстоятелство в съответствие с „отговорността”- изгонването от „рая

2а) Защо след като Бог е Велик и Всемогъщ Творец е допуснал греха и злото да възникнат и да се разпространяват по света, а не ги е унищожил още в самия им зародиш?

Това е един логичен въпрос от гледна точка на „ здравия човешки разум ’’, който символизира „ културата на разума ”.

Краткият отговор е: БОГ Е ОСТАВИЛ ЧОВЕКА СВОБОДНО ДА ПРОЯВИ СВОЯТА ВОЛЯ по молба на Сина Божи - Христос и от Любов към хората.

А ето коментарът на академик Палюшев, който анализира писаното в Библията, Новият Завет, Евангелие от Лука, 16:15: защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.”

Според него тези думи в БИБЛИЯТА посочват ясно, че начинът на мислене на Твореца е основно различна от културата на мислене на човека - основанието Палюшев да класифицира човешкото мислене като „култура на разума”, основно различаваща се от културата на Божията мисъл, означена като „култура на духа”, към която човек трябва да се стреми, ако иска да живее в „ Небесното Царство ’’. Основните съображения, от които се ръководи Божията Мисъл и Разум, са Любовта, смирението, разбирателството и хармонията. Една бърза и категорична реакция срещу злото, каквото е бунта срещу разумното управление на Великия и Всемогъщ Творец, би била в основно противоречие с тези абсолютни показатели на качеството на Божиите Разум и Мъдрост. Бог е дълготърпелив и многомилостив и наказва нормално след 999 грешки на човека [ 10], което е наречено от автора на предлаганата книга „ формула 999 ” И действително, истински силни и авторитетни в обществото хора са именно онези, които избягват силовата конфронтация, търсейки решение на конфликтите със средствата на любовта, смирението, благородството, разбирателството и хармонията. В пълна противоположност под „ силни личности ” хората разбират индивидите с груби, агресивни и брутални характери.

Във връзка с разглеждания централен въпрос за свободната човешка воля, на автора на [46] е задаван и следния много уместен и разумен въпрос:

2 6) Но защо тогава Бог е избрал пътя на (частичното) физическо унищожение и преобразуване на сегашния свят, избирайки една малка група от хора, спазваща Неговите изисквания и закони, за да осъществи „благородните” Си намерения за спасението па хората ог грехопадението, имайки предвид въпросното качество на Неговия Разум и Характер?

Б. Палюшев отговаря като задава в началото следния контравъпрос. Как мислите вие, които задавате този въпрос, как би постъпил Бог в условията па фундаменталното различие между духовния и физическия свят, за да реши въпроса с грехопадението, целейки освобождаването от неговите окови на сътворените от Него човеци, като същевременно съблюдава посочените качества на разума му като Любовта, смирението, разбирателството и хармонията?

И той пояснява явлението Исус Христос: Съвсем естествено е Разумният Творец да преодолее създадената между духовния и физическия свят преграда по свръхестествен начин с помощта на човекообразна личност - превъплъщение на Неговия Собствен образ и Дух, да съобщи на хората за Своите намерения, за най-важното положение в Неговия план — бъдещето обединение на духовния и физическия свят, една нова реалност, в която ще доминират Неговите Правда, Воля и Закон, да укаже начина на тяхното спасение. Съвсем логично и естествено е Бог Сам да се представи пред хората въплътен като човек:, заявявайки им, че който Го слуша и вярва във въплътения Му образ (Христос), ще бъде спасен и че именно това е пътят на освобождението от оковите на греха и получаването на безсмъртие. Затова в Библията е записано: „ И това е живот вечен да познаем Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил. ” И от думите на Самия Исус Христос, който е въплътеният Бог, става ясно, че най-важната част от Неговата мисия на земята е разпространението сред човеците на благовестието „Отец ми ви е обещал Небесно Царство", писано в евангелието (на библейски език „евангелие” означава „блага вест”) , т.е:. на идеята за бъдещото „Небесно Царство ”: „ А според обещанието Му очакваме ново Небе и нова Земя, в която да живее Правда” [1], Новият Завет, Второто съборно послание на ап. Петър, 3:13. Н е съвсем естествено Божият Син, превъплътен в Исус Христос, и всички Негови ученици и последователи постоянно да напомнят на хората в своите учения и послания до тях за необходимостта човеците да усвояват качествените показатели на Бога - плодовете иаДуха: „А плодът наДуха е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Галатяните, 5:22-23. Именно основното различие между духовния и физическия свят е причината Бог да изпрати Месията Исус Христос, заради необходимостта от непосредствено общуване между Създателя и хората в условията на въпросното различие между физическата вселена и Духовната Реалност (Вселена). Ролята на Месия може да бъде изпълнявана единствено и само от Самия Бог, представен от второто Му лице - това на Божия Син, превъплътен в Исус Христос. Именно за това Бог не е предприел веднага действия за ликвидирането в зародиш на възникналия срещу Него бунт, както сред сътворените от Него ангели в духовния свят, организирани от черния адепт Са-тан, така и сред сътворените от Него човеци във физическия свят - първата двойка Адам и Ева - от Любов към своите създания в Невидимия и видимия свят.

Чрез Словото Си в БИБЛИЯТА и Месията ИСУС ХРИСТОС Бог е направил всичко възможно да предупреди хората за Своите намерения за бъдещето, както и за начина, по който могат да се спасят. Бог е предоставил „свободна воля" на всички хора, свобода за избор по пътя на Доброто или злото, към Вечен Живот или вечна смърт — виж фиг:. 1 на стр. 233. Но както пояснява теософски Учителя Петър Дънов - Ветза Бойно „човек не може да се промени, ако той самият не желае”. В такъв случай съвсем логично е да се елиминират тези, които бидейки предупредени, не приемат Неговите поучения (в Библията) и Неговия посланик (Исус Христос), остават под влиянието на духовното обкръжение на черния адепт Сатан, възпитани в духа на културата на разума, отричащи Божиите учения и произтичащата от тях Християнската култура на мислене, култура наДуха. Затова в Християнското учение се казва, че спасението на хората е по благодат, идваща от Бога и че то е резултат на свободния избор, който човеците могат да направят в условията на основното разделение между физическия и духовния свят;

Отговорите на тези въпроси фактически са дадени в обясненията по първия въпрос: Да, Творецът е разделил физическия от духовния свят вследствие на непослу-шанието на първата човешка двойка (не изпълнявайки волята на Бога по отношение на единственото ограничение - да не ядат от плодовете на „ дървото за познаване на доброто и 'злото ”). По един или друг начин ние — земните хора ще трябва да изпълняваме волята на Премъдрия ни Отец за да се осъществи „ Небесното Царство ” - предстоящото единство и хармония на духовния и физическия свят;

Според Б. Палюшев никой не знае всъщност какви са истинските намерения на Твореца, които „ стоят твърди до века ” - част от думите на псалмопевеца от Библията.

Не се знае кога точно Бог ще реализира замисленото от Него „Небесно Царство”, т.е. „новото Небе и Земя”

Би могло да се каже, че Творецът не е замислял да създава нещо, което след това да изчезне. А по отношение на формата на двете философски понятия пространство и време или пространство-време за сега Невидимият Разумен свят ни е дал познание само чрез теориите на относителността на великия Айнщайн;

Отговорът на Б. Палюшев по въпроса за същността на учението на Калвин за предопределението на хората е даден така: Свободната воля на греховния човек може наистина да се разглежда като предопределена още от самото начало на Сътворението (Бог е осигурил свобода на волята при едно единствено ограничение - да не се яде от дървото за познаване на доброто и злото), но обикновеният човек не може да осъзнае факта на такава предопределеност по принцип, тъй като човешкото битие е оформено в условията на фундаментално разделение между физическия и духовния свят. С други думи, съдбата на човека наистина е предопределена, но човек не може да осъзнае по никакъв начин това обстоятелство, изхождайки от позицията си на участник в една реалност (физическия свят), която е фундаментално различна от духовния свят.

В настоящата книга отговорът на този въпрос е обобщен под формата „всичко е предопределено”;

Има данни в БИБЛИЯТА, че спасението няма да обхване всички хора, живели някога на земята, „защото мнозина са поканени, а малцина избрани” [1], Новият Завет, Евангелие от Матея, 22:14.

На база на Библейска информация е съставен и алгоритъма на немския професор Д-р инж. Вернер Гит за съдбата на жителите на земята, която се определя от техния алтернативен избор по тяхната свободна воля към вечен живот или вечна смърт - виж фиг. 1 на стр. 233 от книгата.

Би могло да се добави едно допълнително разяснение към алгоритъма на Д-р Гит..

Според писанията в Библията от Йоан - единственият ученик на Исус Христос, който не е обезглавен, а само заточен, преходът към обединената форма на физическия свят и духовния свят (осъществяването на „Небесното Царство”, обещано от Бога) ще се извърши на два етапа - може би от гледна точка на предпазливост.

В първия етап въпросното преобразуване на света ще обхване само първото възкресение на малката „група на праведници и светци” (включваща обезглавените ученици на Исус Христос), които ще формират новото общество, наречено „Небесно Царство ”. „Блажен и свет оня, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа, и ще царуват с Него хиляда години.

Във втория етап, след споменатите хиляда години ще бъде второто възкресение. „ И когато се свършат хилядата години, черният адепт, дяволът Сатан ще бъде пуснат от тъмницата си (може би невидимия свят), и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, ... да ги събере за войната,... но огън падна от Бога из небето та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, дето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени ден и нощ до вечни векове. И живите и възкръсналите из мъртвите бидоха съдени според делата им, по написаното в книгите, включително в книгата на живота; Това - присъдата за в огненото езеро - е втората смърт - вечната смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро [1], Новият Завет, Откровението на Йоана, 20:4 -10 и 12-15. А онези, които са праведници и светци, които са се разкаяли за греховете си и са се помолили искрено Бог да им прости и изпълняват Неговата воля, ще бъдат простени и спасени, и ще преминат към вечен живот.

От анализа в [46] се вижда, че Християнският възглед за спасението на хората намира НАУЧНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ в следствията, произтичащи от т. нар. „коригиран вариант на теорията на торсионните полета ”, изложен в [4а].

И така, според Християнската религия Спасението на хората е по Благодат от Бога, т.е. то зависи от Неговата Добра Воля и Благоволение, продиктувано от Божията Любов към сътворения от Него човек.

Спасението не може да стане пито чрез познание, пито чрез духовно извисяване от страна на човека, пито пък протича в условията на сега съществуващата физическа вселена.

ЧОВЕК СЕ СПАСЯВА САМО ЧРЕЗ ИСКРЕНАТА СИ ВЯРА В ТРИЕДИННИЯ бог чрез искрено покаяние за извършените от него грехове и молитва КЪМ НЕГО ЗА ПРОШКА .

А ето ТЕОСОФСКОТО СТАНОВИЩЕ на Учителя Петър Дънов - Ветия Лоинб:

Религията е създадена като наука, която да научи хората на правилни отношения помежду си. Всички велики учители, които са идвали между хората на 2000 години, са проповядвали едно хубаво учение. Всички учители са проповядвали братство между хората, но техните ученици, техните последователи изопачиха това учение и станаха буквояди. Не е ли заблуждение да вярваш за пример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение? Спасението нс зависи само от една църква. Или по-право, спасението не зависи от никаква църква. Спасението е само качество на Бога. Само Бог е единственият, Който може да спасява. Затова Бог е изпратил единородния Си Син Христос на Земята. Апостол Павел казваше: „Бог беше в Христа и помиряваше хората със Себе Си, като не им вменяваше (зачиташе) греховете. „Това е учението сега. Да не се заблуждавате! Ти сам можеш да изправиш само (по)грешките си [81], стр. 253 и 268.

Човек без Христос е като пътник в неизвестно направление, вечно търсещ отговори на въпроси за живота, особено за неговия смисъл, които не може да получи, и е без цел в живота. Затова авторът е избрал за оформлението на корицата на книгата си факела и сентенцията на Учителя Петър Дънов - Вешза Поипо. „Братко, запали факела си, защото този, който върви без светлина, не знае къде отива ’” А в заглавната страница са думите на Христос: „Аз съм Светлината на света. Който вярва в мене няма да върви в тъмнина. Аз ще бъда Светлина в живота му

Животът без Христос няма смисъл и предназначение. Без Христос животът е вечно търсене, вечно несбъднати мечти и неосъществени желания. Без Христос животът ни поема неправилна посока, независимо дали го съзнаваме или не.

НИЕ СМЕ СЪТВОРЕНИ ЗА ДА ЖИВЕЕМ В ОБЩЕНИЕ С БОГА. Затова докато не създадем чрез Христос тази връзка с Бога, в живота ни винаги ще съществува чувство за някаква липса, усещане за духовна, вътрешна празнота.

Хората се опитват да запълнят тази вътрешна празнота по различни начини:

— Едни използват парите за трупане на материално богатство, но това не им носи пълно удовлетворение, защото е преходно в краткия земен живот на човека. Парите са важно нещо, но не най-важното. Често „ човек забогатее, но вземе, че се разболее ” [2];

— Други опитват с развлечения, сексуален разврат, дори с дрога, но това им дава само моментно задоволство, което оставя горчивина, дори води до провали в живота, както е при някои хора на изкуствата, най-много при певци;

- Трети се отдават на работа в науката, музиката, спорта, успеха. Дори и при тази най-добра трета категория хора може да се чувства вътрешен глад, духовна празнота, ако те са атеисти.

Както се сочи в БИБЛИЯТА, причината за тази духовна празнота е фактът, че повечето съвременни хора са се отдалечили от Бога - те са му обърнали гръб.

Централното послание на Христос и Християнството като религиозно учение е, че само с общение с Бога ние сме в състояние да намерим истинската цел и пълния смисъл на човешкия живот, да запълним вътрешната празнота в него. Типичен пример - потвърждение на тази теза е руският професор от Московския Държавен Университет (МДУ) [11] - виж стр. 58 от настоящата книга.

Ето защо имаме голяма нужда от прошка, а чрез Своята смърт на кръста Христос направи възможна Божията прошка. Пашата вина за прегрешенията ни, която ни държи под проклятие, Христос взе върху себе си: „Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух” [1], Новият Завет, Първото съборно послание на Петра, 3:18. Христос е този, който може да ни постави в правилно взаимоотношение с Бога, защото по Неговите думи е „хлябът на живота ” [ 1].

Всички желаем да избегнем смъртта. Понеже Бог е създал първия разумен човек безсмъртен, още с раждането ни у всекиго от нас е заложен стремеж към вечен живот.

Но вечният живот е „Божи дар” [1], най-добрият подарък:, получаван някога - Неговата безкрайна Любов: „Защото Бог толкоз възлюби светът, щото даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот” [1 ], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 3:16 - златният стих на Библията.

Когато някой ни предлага подарък:, имаме избор. Можем да приемем онова, което ни се дава и да му се радваме:, или да се извиним като кажем „ не, благодаря

За нещастие, препалено много хора са прибягвали и прибягват към извинения и не са приели и не приемат Исус Христос, който е Божият дар за нас: „ При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха". Юдеите преди около 2000г. не приеха Исус Христос, затова сегашните израелци още страдат за това. До Второто Пришествие на Христос, когато ще се оценяват хората по време на „ Страшния Съд " на Бога, земните хора имат алтернативния избор, който им предлага Бог: между „вечната смърт” и „Вечния Живот” - виж алгоритъма на фиг. I, стр. 233 от книгата.

Няма по-голямо доказателство на обич от това да умре някой за друг човек:. Всеки нормален човек обича родителите и децата си, приятелите си. Обаче готови ли сме да умрем за тях?

Това направи Христос за теб, драги читателю, за да ти каже „Обичам те!” Той очаква от теб само да застанеш на колене, да поискаш прошка за греховете си и да помолиш Христос да влезе в сърцето ти. Той иска да дойде с теб в къщи, да бъде там, когато не се разбираш с родителите си, с братята и приятелите си, да бъде там, където работиш, почиваш или се забавляваш, когато ти е тежко, да отговори на всичките ти искрени молитви. Направи Исус своя най-добър приятел и говори с Него чрез молитва, чети Библията, където има информация за Него.

Христос взе върху себе си всички наши грехове, като умря за нас и вместо нас, понеже ни обича. От обич към нас Той пожела ние да не плащаме за всички злини, които сме извършили. Той проля кръвта Си на кръста и умря за да имаме ние живот. Освен това Христос не само умря за нашите грехове, но и възкръсна!

Възкресението Христово, видяно от негови съвременници, е нагледно и красноречиво доказателство за реалността на победата над силата на смъртта и откриването на другото алтернативно измерение на живота - Вечния Живот, което ще настъпи след Второто Пришествие на Христос [ 1 ].

Чрез Своята смърт и възкресение Исус Христос ни избави от вината, страстите и страха от смъртта. Христос умря „... за да унищожи чрез смъртта тогова, който има властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави всички ония, които поради страха от смъртта през целия живот са били подчинени на робство” [1], Новият Завет, Посланието към Евреите, 2:14-15.

Чрез смъртта и възкресението Си Христос ни е дал шанса да опознаем Бога, да повярваме в Бога, Христос и Библията като Негово писмо до хората, да обичаме Бога и общуваме с Него чрез молитва, шанса да обичаме и хората - шанс да променим живота си в положителна посока.

Л вечен живот можем да намерим само, ако познаем и любим Бог и Неговия Син, ако се обръщаме и общуваме с Бога и то само чрез Исус Христос, защото Христос е „името, чрез което Бог е благоволил да Го призоваваме” [2]. Затова Исус Христос е дефинирал в Своя молитва'. „А това е живот вечен - да познаят Тебе единият истинен Бог и Исуса Христа, когото Си изпратил” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 17:3.

Драги Читателю, няма да бъде винаги лесно да слушаш БОГ и да вършиш Добро. Даже може някои да ти се присмиват, но не забравяй, че Бог те обича, радва се за теб и ти се усмихва, когато те гледа, а от Него няма по-велик и по-силен и винаги ще ти помогне, ако ти си искрен към Него.

Не забравяй, че ти си ценен и в очите на ХРИСТОС. Той иска да извърши велики неща чрез теб. Отвори още днес сърцето си за Него и Той ще направи от теб) Божие дете, а ти ще се радваш на безкрайната Му обич, защото Неговият завет е Любов. Христос ще бъде завинаги твоят най-добър ПРИЯТЕЛ.

В Библията се казва много ясно, че приемането на „ Божия дар ” за нас, е въпрос и дело на вяра - вяра в Бог, Христос и Библията.

Ако повярваш и приемеш Исус Христос и Му позволиш да води живота ти, получаваш една нова посока в живота и истинска свобода. Христос те приповдига и ти дава шанс за ново начало: „ А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч на тия:, които вярват в Неговото име" [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 1:12, т.е. да влизат в лично взаимоотношение с Него.

Ако решши да приемеш Исус Христос, ще бъдеш променен и изумен от онова, което Бог може да направи от и за Теб. Затова започни наново с Христос, днес и сега! Можеш още от сега да довериш живота си на Него. Ето една молитва, с която можеш да молиш чрез Христос Бог за прошка и вечен живот:

„Господи, досега съм живял без Теб. Виновен съм и съм съгрешавал против Теб. Моля Те да ми простиш за всичко лошо, каквото съм вършил в живота си. Благодаря Ти, че Исус Христос умря на кръста вместо мен и така си ми подарил прошка и вечен живот. Моля Те да влезеш в моя живот чрез Твоя Свят Дух и да бъдеш завинаги с мен. Господи, моля Те да поемеш ръководството на моя живот и да ме направиш такъв, какъвто искаш да бъда. Благодаря Ти, че чуваш молитвата ми. Амин”

Защо дойде Христос преди две хиляди години на земята?-Да приготви условия з? идването на Царството Божие на земята, на хората па любовта.

Новият ред ще трае хиляди Божествени години, а не човешки. Затова е казано: Тяхното царство е во веки веков”.

Праведните ще оживеят, ще добият сила и власт, ще възкръснат. Те ще победят смъртта - „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил” [1] и [2].

Блажени са, които очакват възкресението. Те се готвят да излязат от своите пашкули. Възкръсналият е силен човек.

В бъдеще и зверовете ще разберат, че е настанала нова епоха в света. Всички растения, животни и хора ще се радват на новия ред и порядък в света.

Всички ще бъдат приятели помежду си. Земята ще се преустрои, ще се превърне на рай .

„Исус” означава и се нарича „Спасител”, но въпреки това изглежда, че све-тът е загубен - не е привлекателен. Страданието и скръбта изобилстват и хората умират, както винаги. В много отношения животът на Земята се влошава, вместо да се подобрява. НО КАК БИХМЕ МОГЛИ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ ПРИ ТЕЗИ ЛОШИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА! Ние имаме нужда от Спасение, което може да стане чрез Христос.

Нека прочетем с вяра какво се говори в БИБЛИЯТА чрез въпроси и отговори, свързани със Спасението чрез Исус Христос:

Да бъдеш „СПАСЕН” означава, че си станал Божие чадо, че твоите грехове са простени и си получил в дар вечен живот. А как става това го поясняват следните стихове от Библията, Новият Завет [1]:

„А на ония, които Го приеха (Исуса), (Бог) даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия , които вярват в Неговото име.” [ 1 ], Новият Завет, Евангелието от Йоана 1:12;

ако ходим в Светлината, както е Той (Бог) в Светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях.” [1], Новият Завет, Първото съборно послание на Йоана 1:7;

„А това е живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.” Тази сентенция от Библията е използвана като „духовна формула” от Учителя Петър Дъно в - Ветза Ооипд. Последният назовава Божиите чада „Синове на Светлината” [2];

Някой атеист би могъл да зададе следния въпрос:

Отговорът е следния: Исус, „ Който не е знаел грях " пое върху Себе Си наказанието, което ние бяхме заслужили. Той умря вместо нас „ за нечестивите ”, „ за да станем ние чрез Него праведни пред Бога”, да ни прости Той греховете, без да ни накаже.

„Но Той (Исус) беше наранен поради нашите престъпления, бит поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме... И Господ възложи на Него беззаконието на всинца ни.” [ 1], Старият Завет, Книгата на пророк Исаия 53:5 и 6.

„Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна.” [1 ], Старият Завет, Книгата на пророк Исаия 1:18

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ, за ДА ПОЛУЧИМ това чудесно ОПРОЩЕНИЕ и СПАСЕНИЕ ?

НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПО КАЕМ ЗА. ГРЕХОВЕТЕ СИ ИДА ВЯРВАМЕ, ЧЕ ИСУС УМРЯ ЗА НАС.

„... локайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.” [1], Новият Завет, деянията на Светите Апостоли 3:19

„Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти.” [1], Деянията на апостолите 16:31

Не. „Защото по Божия благодат и милост сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас (без да сме заслужили Неговата благосклонност и Любов)', това е дар от Бога; не чрез дела, за да сс не похвали никой.” Тази предпазливост разкрива Божията Мъдрост.

Да, защото Исус е казал. „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез мене.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоан 14:6

Отговорът се съдържа в „-латния стих на Библията” 3:16 от Евангелието на Йоан.

Всеки, КОЙТО ИСТИНСКИ ВЯРВА, ПОЛУЧАВА В ДАР ВЕЧЕН ЖИВОТ. Смъртта няма власт над него.

Новият безсмъртен живот започва в момента, в който човек повярва истински в Бога и Христа.

Исус е казал: „Истина, истина ви казвам, който слуша моето учение и вярва в тогова, който ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” [1], Евангелието от Йоан 5:24

Затова Исус е казал още по-кратко: „Истина, истина ви казвам, който вярва в мене има вечен живот.”

Тези, които не вярват, живеят под Божие осъждане и ще бъдат осъдени за вечна смърт - „ погибел ”

„Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.” [1], Новият Завет, Евангелието от Йоана 3:18

Да, „Защото, ако изповядваш с устата си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Римляните 10:9 и 10.

Да, без никакво съмнение! Това е отговорът на този въпрос в смисъла на писаното в Първото Съборно Послание на Йоан 5:13: „Това писах на вас, които вярвате в Името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.”

I -2.6.5.1. Две важни стъпки за Спасението на човека.

Какво приложение имат за Читателя твърденията в Библията относно явлението Христос? - Те отговарят на следните два важни въпроса:

Прочитайки книгата до тук, породи ли се у Теб, Драги Читателю, желание да бъдеш спасен? Искаш ли да оправиш отношенията си с Бога на всяка цена и при всички обстоятелства?

Ако още не се е породило такова желание, Ти още не си готов, не си схванал значението на прочетените страници. Затова би трябвало да ги прочетеш отново, бавно, внимателно и с любов. Би било още по-добре, ако се молиш на Бог да ти покаже Истината [ 14].

Ако Бог Ти е посочил каква е твоята нужда - искаш да бъдеш спасен, трябва да направиш две важни стъпки:

Бог призовава хората чрез Христос „да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.” [1], Новият Завет на нашия Господ Исус Христос, Деянията на Апостолите, 26:20. Човек трябва да предприеме това! Бог няма да му прости нито един грях, с който човек не иска да се раздели.

„Да се покае човек” означава той да поеме в нова посока, търсейки всеотдайно такъв начин на живот, който да бъде угоден на Бога. Затова в една Християнска су-тринна молитва има текст „ Господи, помогни ми да прекарам деня угодно за Тебе и спасително за мене.”

Гордата и греховна природа на човека ще се бунтува срещу упованието му в неговата религия.. Но човек няма никаква алтернатива. Трябва да престане да се уповава на каквото и на когото и да било, освен на Христос, Който „... може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях”. Защото „Бог е благоволил да Го призоваваме” чрез името Христово [2].

Ако Бог е показал каква е твоята нужда, Драги Читателю, и Ти е дал това желание, обърни се към Христос и то още сега! Това ще Ти помогне да бъдеш наясно с това, какво правиш. Изповядай, че си виновен, изгубен, безпомощен грешник и помоли Христос с цялото си сърце да те спаси, като заеме заслуженото Си място като Господ на Твоя живот, давайки Ти възможност да се отървеш от греха и да започнеш да живееш за Него — Твоят Спасител, осмислящ живота Ти. „ Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш ” [1]. Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 10:9. „ Защото всеки, който призове Господнето име, ще се спаси ” [1], същото Послание, но 10:13.

Ако наистина се довериш на Христос като на свой Спасител, и Го приемеш за свой Господ, можеш да считаш:, че Неговите обещания са за теб.

ЗАЩО ЧРЕЗ ХРИСТОС? - Защото Бог е невидим и недосегаем, а Исус Христос бе човек, когото Бог изпрати светът да види, включително Неговото възкресение, Неговото спасение след двойната му смърт.

Чрез Христос Бог показа как всеки човек може да бъде спасен по време на „Страшния Съд”, който предстои. Ако човек започне отсега да уповава на Христос, ще има много чудесни неща, на които ще може да се наслаждава. Например той ще бъде „ оправдан ” ще бъде вече в ИЗПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ С БОГА, което е ГАРАНЦИЯ ЗА ЩАСТЛИВ ВЕЧЕН ЖИВОТ. „ И тъй, оправдани чрез вяра (в Исус Христос) имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос” [I], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 5:1. Чрез Христос греховете на човека се прощават: „... всеки който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си” [1], Новият Завет, Деянията на апостолите 10:43. Така човекът става член на Божието семейство: но само „на ония, които Го приеха (които уповават на Христос), даде право да станат Божии чеда, сиреч, на тия, които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога. И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава на единородния от Отца...” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 1:12, 13 и 14. Човек е в пълна безопасност, защото „няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух.” Тогава Бог е навлязъл в живота на човека чрез Светия Дух: „Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа си, Който обитава във вас” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 8:1 и 11. Колко велики са тези истини! [14].

1-2.6.5.2. Четири важни неща по пътя на Спасението.

Поел по пътя на Спасението, човек трябва да расте в обновения си духовен живот. Има четири неща, на които трябва да се обърне особено внимание:

„Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи „Източник на живота”, от Който си излизал”

Когато човек е в изправни отношения с Бога, той има следните възможности:

Затова и Учителят Петър Дънов - Вешза 1)оипД е завещал на последователите си перифразираната от Библията сентенция - „духовната формула": „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, Духът не угасвайте!”

С МОЛИТВАТА ЧОВЕК ГОВОРИ НА БОГА, А С БИБЛИЯТА БОГ ГОВОРИ НА ЧОВЕКА. Ето защо в обновения духовен .живот на човека е много важно второто нещо:

А когато човек чете Библията, той може да помоли Бог да му помогне да разбира нейното значение, за да прилага правилно учението й: „Пожелавайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение”, [1], Новият Завет, Първото Съборно послание Петрово, 2:2.

Ако отначало даден човек има нужда от помощ при изучаването на Библията, нека да потърси хора, които да му помогнат с духовни напътствия.

Ето защо авторът на книгата горещо препоръчва на всеки четене на беседите и лекциите на Учителя Петър Дънов - Ветза Бойно, защото в тях Божествената наука - Христовото учение - Библията са представени и тълкувани в достъпна и разбираема форма и за всеки средно интелигентен човек може да се очаква да бъде завладян от Божественото Слово, предавано по теософски път.

Човек трябва да помни, че „...Бог ни е спасил и призовал” за свят живот [1], Новият Завет, Второто послание на апостол Павел към Тимотея, 1:9. Затова човек трябва да направи святостта свое качество, „понеже това е Божията воля” [1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Солунците, 4:3.

Човек трябва да се опита да приложи особените си дарби в служене на Бога, да има предвид, че ние, човеците, „...сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела”, в които Бог отнапред е наредил да ходим” [ 1 ], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Ефесяните, 2:10.

И накрая., човек трябва да използва всяка възможност да казва на другите „какви неща ти стори Господ, и как се смили за тебе.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Марка, 5:19.

От сега нататък човекът, поел пътя на обновения духовен живот, трябва да се опита да живее по такъв начин, щото във всеки миг от живота си да „възвестява превъзходствата на Този, Който го призова от тъмнината в своята чудесна светлина” [1], Новият Завет, Първото Съборно послание на апостол Петрово, 2:9.

I- 2.6.5.3. Какво иска Бог от нас за Спасението ни?

Тук ще се изложат два момента по въпроса какво иска Бог от нас във връзка със Спасението ни.

I - 2.6.5.3.1. Четири важни неща, които трябва да знаем:

Б. Ние не можем сами да спасим себе си, тъй като:

— Защото „човек не се оправдава чрез дела изисквани от закон, а само чрез вяра в Исуса Христа [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Галатяните, 2:16;

Затова Исус е казал. „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез мене.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 14:6

В. Бог и Христос са премислили (намислили) за нашето спасение, защото:

Г. Исус Христос ще ни помогне да победим изкушението, понеже:

„... Знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден.”[ 1 ], Новият Завет, Второто Съборно послание на Петра, 2:9;

„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкого ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен пъг, така щото да можете да го издържите.” [1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Коринтяните, 10:13;

„Затуй, ако някой е в Христа, той е ново създание; вехтото премина; ето, всичко стана ново.” [1], Новият Завет, Второто послание на апостол Павел към Коринтяните, 5:17.

I - 2.6.5.3.2, Четири важни неща, които трябва да извършим.

В какво се състои НАШЕТО УЧАСТИЕ - кои четири важни неща трябва да извършим?

„Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш, ти и домът ти.”[1], Новият Завет, Деянията на апостолите, 16:31;

„... Но ако се не покаете, всички така ще загинете.” [1];

„Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус.” [1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Тимотея, 2:5;

„Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 10:9.

1 - 2.6.6. Към Читателя: Твоето Спасение. Кога ще се спасим?

Братко, запали факела си, защото този, който ходи без Светлина (в тъмнина), ие знае къде отива!

Ние можем да доведем коня до извора, но не можем да го накараме да пие вода.

След като си прочел въпросите и заслужаващите доверие отговори па предишните страници, може да имаш още важни въпроси, касаещи личното Ти спасение.

Ето мисли на цитирания в мотото на настоящия раздел Учител по най-важния за Спасението въпрос".

Грехът е външно нещо, той няма нищо общо с душата на човека. Човекът трябва да прилича на Бога, защото от Него е произлязъл като душа. Щом не прилича на Него, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота.

Докато човек дойде до положение да бъде спасен, той ще прекара продължителна вътрешна борба и най-после ще даде ход на Божественото в себе си. Божественото в човека пито греши, пито се цапа.

Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всички хора е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си да расте и да се развива. В бъдеще новите хора ще имат силно развита интуиция. Тя показва на хората как да постъпват. Интуицията иде в помощ на човека да го предпазва от ненужните страдания и нещастия.

Що се отнася до спасението, и философите не знаят как може да се спаси човек и кой може да бъде спасен. Само Бог спасява хората [10], том 11, стр. 209.

Бог е милостив и да грешим, един ден Той все ще ни спаси. Наистина, никой няма да остане неспасен, защото Бог има желание всички да го познаят, но спасението ще дойде но закона, чрез закопа на Любовта.

Деня, в който залюбиш Господа, товарът от гърба ти ще се снеме. Не залюбиш ли Господа и да придобиеш спасението си, пак ще го изгубиш. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му. Защо? Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но ЛЮБОВТА КЪМ БОГА ЩЕ ВЪРНЕ ВСИЧКО ЗАГУБЕНО, ще възстанови здравето па човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място. Тая Лю бов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в природата.

Истинското спасение е спасението на всички. Във великата книга на Природата е писано: „Само Бог може да спасява”, защото „само Божията Любов е Любов” .

Когато човек възприеме и разбере Божията Любов, тогава той живее за Бога и Бог живее за него. Тогава гой (човекът) ще стане силен, няма да лъже, няма да бъде самотен, ще има много братя и сестри.

СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е В БРАТСТВОТО. Това трябва да се проповядва на хората.

Днес всички хора спорят коя църква е права, кое учение е право, коя философия е права. Всички църкви т рябва да проповядват учението на Природата. Всички хора трябва да станат нейни съработници. Всички трябва да се кръщават заедно с нея. Къде? Всички трябва да се кръщават в онази река, от която Любовта изтича. Всички трябва да се кръщават в езерото на Мъдростта, в което Любовта се влива. И най после, всички трябва да стъпят на онази почва, върху която се излива дъждът на Истината. Само по този начин може да се влезе в Царството Божие. Който не се е потопил три пъти в Любовта, в Мъдростта и Истината, гой не може да влезе в Царството Боже, пито може да разреши нещо в света. Това не са празни думи, но това е тълкуването на стиха: „И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и кръсти се от Йоан в Йордан” [10], том II, стр.110.

ПРИМЕР ЗА БРАТСТВО и ЕДИНСТВО между Християнските ортодоксална и католическа църква е гр. Русе - България, където се извършва вече с години общо Богослужение по време на празниците „ Рождество" и „ Възкресение " Христово. Като допълнение може да се посочи присъствието на православен (ортодоксален) свещеник по време на церемонията на кралската сватба на принц Уйлям и Катрин Мидъл-тън в Уестминстерското абатство в Лондон на 29.1)4.2011 г.

Писанието казва: Гой ще ви кръсти с Дух свят и с огън.” Кой ще ви кръсти? И как? Йоан кръст и Христа с вода (както се кръщават сега всички Християнски деца), но отпосле кръстиха Христа отгоре с Дух. А Христос е кръщавал „с огън”. Значи не е един кръстникът, който кръщава. Онзи, великият, Който създаде света, Той кръщава и казва: „Твоето име отсега нататък е следното... Той ти дава цялата програма на твоя живот, какво трябва да вършиш. ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ ЗА ЧОВЕКА ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПЪТ НЯМА. Казвате: „Заведете ни в този път!” - Аз мога да ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и да ви заведа. Вие сами трябва да влезете в този път [10], том II, стр. 113. Аналогично звучи и китайската сентенция, че учителят посочва отворената врата на школата, но ученикът сам трябва да влезе.

Може да нямаш увереност, че твоите грехове са простени и че си получил дара на вечния живот.

Ако нямаш увереност в спасението си, ПРИЕМИ С ВЯРА БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО В БИБЛИЯТА, КОЕТО ПОКАЗВА ПЪТЯ НА СПАСЕНИЕТО: ЧРЕЗ МОЛИТВА КЪМ БОГА!

Можеш да се обърнеш към Бога и със свои думи, но желателно е молитвата да бъде:

Питам: какво се изисква ог човека, за да служи на Бога? Някой казва: „Достатъчно е човек да вярва в Бога, за да Му служи.” Не, според мен това служене е само на думи.

Да служиш на Бога, подразбира да спазваш Неговите закони, да изпълняваш волята Му и като се намериш в някаква мъчнотия, да се обърнеш към Него и да получиш отговор на молитвата си.

Няма по-велико нещо за човека от това да се обърне с молба към Бога за нещо и да получи отговор. Как ще получи отговор? Бог днес не се разговаря направо с хората. Той изпраща хора, с които да говори молещият: един ангел за даден човек:, едно дете за майката, ученици за учителя. На учени и прости, на бедни и богати, на добри и лоши Господ е определил с кого да се разговарят

Цял живот съзнателна работа е необходима, за да може човек да реализира копнежите на своята душа. Затова не съжалявайте, когато не можете да постигнете всичко изведнъж. По малко, но всеки ден прибавяйте по нещо ново към вашия живот Нека малките придобивки ви радват-те са сигурни...

Във връзка с приетото от автора мото към този раздел може да се поясни следното.

Любовта към Бога и обръщането с искрена молитва към Него е Светлината (вместо тъмнината) по пътя на Спасението на човека. Бог жали хората, които го обичат. Но това може да стане само при желание на индивида. Доведен до ,, извора ” посочването на пътя на Спасението трябва да бъде възприето от индивида.

Мнозина очакват (считат) спасението като свършен факт, но за да се спаси, човек трябва предварително да е работил и да работи. Пролетта ще дойде, но трябва да намери хора, готови за работа [10], том II, стр. 22.

Законът за сполуките в живота има две страни - от човека зависи коя от двете страни ще хване.

Мнозина изискват от живота или природата всичко. Те очакват всичко наготово. Те седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турци, които казват: „Ако е късмет, при краката ми да дойде!”

Други пък работят, правят усилия и по този начин предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Бог помага на работливите, на тия, които постигат всичко с честен труд.

Правило е всеки сам де се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: „Лазаре, излез вън!” След това Той застана пред гроба и следеше какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота и Христос казва: „Излезте вън!” Трябва ли след като чуете тези думи да кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот”? Кой извади Лазаря от гроба? - Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. Как ? - Като възприемем Христовото учение, т.е. Божественото учение или Божествената наука. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде да ви извади от тях, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христос, Който ви казва да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи! Христос каза на Лазаря да излезе вън и той сам излезе.

Често вие изговаряте тия думи „Отец, Син и Свети Дух”, но какъв смисъл имат тия думи за вас? Те ще имат смисъл за вас, само когато могат да произведат известен ефект. Когато държите една кибритена клечка, никога не може да опитате нейната сила, ако не умеете да я запалите; само когато я запалите, можете да усетите нейната сила. И възкресението ще бъде предмет, неизвестен за вас, ако вие не запалите тази дума като кибрита - да произведе във вашия ум и във вашето сърце светлина, или ако не я посеете като семе - да изникне, да видите плода й. Доста е в живота на човека да има две или само една такава дума, която да разбере както трябва, и той ще стане гений; когато разбере две такива думи - човек става светия; разбере ли три - той ще стане едно с Иисуса Христа. Тъй във всеки език, който говорим, има думи, които, като ги разберем, добиват за нас магичен смисъл. Мойсей, когато дигна своя жезъл при Червено море, изрече една дума и то се раздели. И Христос, когато бе пред гроба на Лазара и дигна очи нагоре, каза само една дума: „Лазаре, излез от гроба!” И в началото Господ рече само една дума, и светът стана... Това е чудодейната сила на Мисълта и Словото.

... Христос възкръсна - Той показа пътя, по който трябва да минем - през процеса на раждането „от вода и Дух” - Духовното новораждане, второто раждане от (фиг. 1. на стр. 233. Във вашия ум се зароди една мисъл: докато родите, колко страдания тя ще ви причини. Но да не мислите, че страданията са лош признак - както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба - трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл, и най-после, трябва да имате смелостта да отхвърлите камъка надгробен, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос, или не ... Настанал е последен час, всинца трябва да възкръснем и ще възкръснем! И при туй възкресение трябва да се запитаме не дали Христос е възкръснал, а дали е наближило нашето време да възкръснем - ето въпроса. Питат дали Христос е лежал три дена в гроба. Вие от 8000 години лежите все в този гроб и не е ли достатъчно това време? Достатъчно е! И този ангел отгоре е зов Христов, че Второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия гроб е затворен, как ще каже Христос: „Лазаре, излез вън!” Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга - да отвалят камъка от гроба ви, и тогава Христос ще каже: „Станете!” - И ще възкръснете. На всички, които ме слушате тази сутрин, аз огвалям вашите надгробни камъни. Христос иде...Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!”

Вие не сте умирали, да знаете какво нещо е смъртта. Сега хората казват: „Човек, докато се движи - живее, а като престане да се движи, той умира.” Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно (физически), а се движи вътрешно (духовно), тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това. Те (медиците) казват: „Като спре сърцето на някой човек, той умира.” Да сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там е игла, но не върви.Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне. Но я го дайте на някой майстор - той ще знае как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце - има лекари, които знаят как да го бутнат Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани!” Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал в летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба. Но ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава? - Е, и го е летаргически сън. Сегашните хора са смешни в своите възражения.

Като слушат да се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитват какво общо има между тях и заспалия преди 2000 години Лазар? Общото се заключава в това, че у всеки човек има ио един заспал Лазар, който очаква да дойде Христос при него да го събуди. Всеки човек има и по две сестри в себе си - Марта и Мария. Казва се в Евангелието, че Исус обичал Марта и сестра й Мария, и Лазара. Марта все мълвеше и се суетеше за външни работи и беше недоволна от сестра си, че не й помага. Ео Христос й каза, че се суети за непотребни неща, а Мария избра добрата (духовната) част. Значи Марта представя физическата, материалната страна (част) на човека, а Мария - духовната страна (част). И тъй , в човека има три съзнания, т.е. три страни на съзнанието - първата е заинтересована от физическата, от материалната страна на живота. Вярата на съвременните хора почива повече на материална основа. Втората е заинтересувана ог духовната страна на живота, а третата представя заспалия човек, който от нищо не се интересува. Той очаква да дойде при него Исус да го събуди и след това да се прояви истинския му живот.

Ние, съвременните хора, не вярваме в това, в което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме. Ние вярваме, че от едно малко семенце или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше или по-низше същество изобщо, а не вярваме, че В ПРИРОДАТА СЪЩЕСТВУВА ЕДИН ЗАКОН НА ВИСША ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, ЕДИН ЗАКОН НА ВИСША РАЗУМНОСТ, КОЙТО УПРАВЛЯВА ВСИЧКО В СВЕТА. От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда - пълно съответствие между теософското обяснение на Учителя Петър Дънов - Ветха Ооипо и светските науки. И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност. Това е Бог.

Истинска наука е онази, която, като жизнения елексир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря. Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък. И когато попитат де е старият човек, младият момък ще каже: „Старецът замина за странство, а вместо него останах аз да продължа неговата работа.” Това е една аналогия на прераждането на човека, който в следващ живот продължава своето усъвършенстване - старецът умира, а младият момък продължава неговата работа по усъвършенстване на душата му.

Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото именно ще заговори на душите ви с глас, какъвго никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън!”

Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение. Това може да не стане изведнъж, но постепенно. И тъй, първо човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар да му помогне. Лекарят казва: „След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят”. Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но в такъв случай в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: „Ти ще оздравееш!” Повярвайте на този глас! Казвате: „Какво трябва да правя?” - Стани от леглото си и излез вън! Преди години в Америка станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за силата на внушението и лекуване чрез внушение, и тя внимателно я прочела. Скоро след това тя чула в себе си тих глас да й говори: „Стани от леглото си!” Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. В настоящата книга са посочени и други примери на чудеса за излекувания. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: „Дали Господ ни говори или така ни се струва? „Гласът на Господа не мяза на никой друг глас - нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, гой изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божествения глас. От малка искра той създава цял пожар.

Всички велики учени и идейни хора са слушали в себе си този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях.

Всяко откритие не е нищо друго освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той е възприел и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и от там е получил нужната светлина [10], том 11, стр. 190 - 195. й това ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Ветаа' Поипо' авторът намери отговор на въпроса, който си е задавал като младеж: Как може да има такива гении като Айнщайн?

1-2.6.7. Как да живеем като християни за да бъдем щастливи? - 18 въпроса и 18 отговора в Библията.

Много хора виждат в християнския живот само заповеди, забрани и ограничения и се боят, че заради вярата ще загубят свободата и радостта на светския живот.

Някои биха желали да живеят така, но не знаят дали са способни да заменят светския живот с християнски.

Други не са сигурни, наистина ли ще бъдат готови да изпълнят всичко, което Бог и Христос могат да поискат от тях.

Доста хора желаят Спасението, чиито път към него посочи Исус Христос. Но у тях възникват много въпроси за християнския живот - как да живеят като християни - последователи на Христа за да бъдат щастливи?

Ето някои пояснения под формата на 18 въпроса и 18 отговора от Библията:

Той означава „живот според нормите и желанията на грешния свят - невярващ в Бога и Христос”.

Ив своето Първо Съборно Послание 2:15 и 16 Йоан съветва и пояснява: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото нищо що е в света - страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота - не е от Отца, но е от света.”

За лъжа, кражба, сквернословие, боеве, морална разпуснатост, пиянство - и много други неща, които съществуват в нашия свят.

„Затова, като отхвърлите лъжата, говорете с всеки, с ближния си истина, ...който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си (нещо) полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда ...никаква гнила дума да не излиза от устата ви, ... всякакво огорчение, ярост, гняв, викане и хулене, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;

... блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменуват между вас,... не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се с Духа.” [1], Послание на ап. Павел към Ефесяните 4:25, 28, 29, 31 и 32; 3:3 и 18.

Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

Да, защото Бог винаги подготвя и изходен път от всяко изкушение.

„Никакво изпитание не ви е постигало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитвани повече откол-кото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.” [1], Новият Завет, Първо Послание на ап. Павел към Ко-ринтяните 10:13

Да, ако той смирено се покае и иска прошка от Бога чрез искрена молитва.

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.” [1], Новият Завет, Първото Съборно Послание на Йоана 1:9

А сега нека да видим КАКВО ОЗНАЧАВА ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ.

Всеки човек способен ли е да живее според Божията воля? Християнството отнема ли радостта в живота?

Отговорите на тези въпроси, които помагат да изберем правилния път в живота ни, за да бъдем щастливи, намираме в БИБЛИЯТА. Ето какво се говори в нея за великите задачи и благословения в живота на християните - Исусовите последователи.

Като Най-Великия Учител на Мъдростта Исус Христос иска те да бъдат готови да отдадат всичко заради Него - даже живота си!

Исус е изрекъл следните много мъдри слова. „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, да дигне кръста си, и така нека ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради мене и за благовестието, ще го спаси.”[1], Новият Завет, Светото Евангелие от Марка 8:34 и 35.

Една аналогия може да се направи с последното четиристишие от песента „ Поздрав на Учителя ” (Петър Дънов - Ветча Ооипд) с текст и музика от неговата последователна Елена Казанлаклиева:

Учителю, наш скъпи гост, привет от нас Ти приеми; със радост ний готови сме да жертваме живота свой.

„Моля ви, братие, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Римляните 12:1

Самият Бог. Вярващите от само себе си не са способни да живеят така.

„Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това и да го изработвате,” [ 1 ], Новият Завет, Посланието на ап.Павел към Филипяните 2:13

По същия начин Бог действа „ според благоволението ” и в избора Си за поява на способни, талантливи и гении между хората.

Светият Дух, Който присъства навсякъде, произвежда в живота на истински вярващия добри плодове, по които другите разбират, че вярващият следва Христос.

„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.” [1], Послание на ап. Павел към Галатяните 5:22 и 23.

Разбира се истински вярващият би трябвало да подготви място на Бога в себе си като призове Светия Дух с искрена молитва.

Затова Учителят Петър Дънов - Вешза Поипо е завещал на своите последователи в седмичната молитвена програма („наряд") една такава „Молитва за плодовете на Духа” от август 1913 г.:

„Господи на обичта, Боже на Любовта, ние Те призоваваме в Твоята Милост.

в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плода на Любовта, благото на радостта и мира - основата на Твоето търпение и милосърдие.

Дарувай ни дара на вярата, кротостта и въздържанието.”

В Библията, Първото послание на ап. Павел към Коринтянитех13: 4-8 , християнската любов се описва така:

„Любовта дълго търпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.”

Да. Самият Исус Христос е съвършен пример - виж мотото към раздел 1-2.6.

Затова такава безкористна Любов е назована на Неговото име. Ето защо в Първото Съборно Послание на Йоана 3:16- 18 [1] е записано:

„От това познаваме Любовта, че Исус даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята. Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? Дечица, да не любим с дума, нито с език, но с дело и в действителност.”

Като се събират „заедно” и се молят един за друг, като се окуражават един друг и внимават да не стават причина другият да се отклони от правилния път, да не бъдат „ спънка на слабите ” [ 1].

Те трябва много да внимават, да не се подадат на материално благополучие и сребролюбие.

ИСУС ХРИСТОС е казал. „Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА НЕ СЕ СЪСТОИ В ИЗОБИЛИЕТО НА ИМОТА МУ.” [ 1 ], Новият Завет, Светото Евангелие от Лука 12:15 .

„Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби.” [1], Новият Завет, Първото послание на ап. Павел към Тимотея 6:10.

В съзвучие с тази Истина са и думите на Учителя Петър Дънов - Вешха Ооипд: „Забогатее, но вземе, че се разболее.”

„В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си...”[1], Първо послание на ап. Павел към Кориитяните 16:2

Вярващите би трябвало да дават щедро и с радост от своето както следва :

„И тъй какго изобилствате във всяко нещо..., така да преизобилствате и в това благодеяние.”

„Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от при-нуждение; защото Бог обича оногова, който дава с радо сърце.” [1], Новият Завет, Второ послание на ап. Павел към Кориитяните 8:7 и 9:7.

- Този, който е дал от своето, получава благословения от Бога;

— Божието име се прославя,, защото Той осигурява това даване и получаване чрез този, който дава.

..... Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.”

„Защото извършването на това служен(и)е не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога.” [1 ], Новият Завет, Второ Послание на ап. Павел към Кориитяните 9:6 и 12.

Да, те би трябвало да бъдат винаги готови да свидетелстват за вярата си на другите.

„Но почитайте в сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всекиго, който ви пита за вашата вяра”.

„Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене ... до края на Земята.” [1], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли 1:8

Отговорите на предните два въпроса 16) и 17) са една причина и/или повод за написването на предлаганата книга.

Основният принцип на християнския живот на човека се изразява в две неща:

Този принцип е посочен на две места в БИБЛИЯТА:

„... Ходете по Духа и няма да угождавате на плътските страсти.” [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към Галатяните 5:16

„И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, ВИЧКО ВЪРШЕТЕ ЗА БОЖИЯТА СЛАВА.” [1], Новият Завет, Първо послание на ап. Павел към Коринтяните 10:31

Тезм принципни положения са засегнати в много ТЕОСОФСКИ беседи и дадени в „духовни формули” (сентенции) и молитви, препоръчани от Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипо.

Специално за Божия Дух те фигурират и във всичките седем молитви от седмичния „ наряд ” — молитвена програма, ред за подвизаване на духовна общност „ Бяло Братство ” [40].

I-2.6.8. Християнството за бъдещето на хората на Земята съгласно обещанието на Бога за вечен живот и съвършено щастие.

Понастоящем, в земния си живот имаме трудности, страдания и изпитания -и Бог ни е предупредил за това. В света няма ред, законност и справедливост.

В бъдещето обаче нещата ще бъдат другояче. БОГ Е ОБЕЩАЛ, ЧЕ НЕГОВИТЕ ЧАДА ЩЕ ИМАТ ВЕЧЕН ЖИВОТ И СЪВЪРШЕНО ЩАСТИЕ.

В бъдещото Царство Божие ще има ред, законност и справедливост, защото то е изградено на петте духовни основи на истински щастливия живот:

Ред има там, където действа Божията Добродетел.

Законност има там, дето действа Божията Любов.

Законност има там, дето действа Божията Мъдрост.

Законност има там, дето действа Божията Истина.

Справедливост има там, където действа Божията Правда.

Ето какво се говори в БИБЛИЯТА за бъдещия живот на земните хора.

Ще бъде възстановен подобният на градина дом, назован „рай”, който бил замислен първоначално като място за .живеене на хората [ 19] и където са обитавали А дам и Ева преди грехопадението им. Названието „рай ” Исус Христос използва на Голгота, когато отговаря на единия от разпънатите до Него, осъзнал злодеянието си и невинността на Божия Син [1], Светото Евангелие от Лука, 23: 41-43.

Няма да се виждат бездомници. „Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плодовете им. ... Защото дните на моите люде ще бъдат като дните на дърво, и избраните ми за дълго време ще се наслаждават в делото на ръцете си. Не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие; защото те са род на благословените от Господа, тоже и потомството им. ... Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама както волът ... Не ще повреждат, нито ще погубват в цялата ми свята планина, казва Господ” [1], Книгите на Стария Завет, Исаия, 65:21-25.

Няма да има войни [1], Старият Завет, Исаия, 2:4; Псалм 46:9, насилие и престъпления. от „нечестиви" и „коварни" [1], Старият Завет, Притчи, 2:22,

Създателят на човека, Дарителят на човешкия живот - БОГ ЩЕ ПОМОГНЕ НА ПОСЛУШНИТЕ ХОРА да придобият и да се наслаждават на пълно здраве [1], Старият Завет, Исаия 33:24.

Няма да има вече глад, тъй като на земята ще бъде възстановено екологичното равновесие и тя ще ражда изобилно жито [ 1 ], Старият Завет, Псалм 72:16.

Източниците на страдания, които виждаме днес, ще останат в миналото -цялата земя (ще) се успокои и утихна^е); (ще) възклицават с песни [1], Старият Завет, Исаия 14:7

Някои хора могат да твърдят, че остават още два мрачни облака:

— Ако човек живее само 70-80 или 120 години и после умре, радостта му от тези благословии би била ограничена;

— Нима човек няма да страда за своите близки, които са умрели преди Бог да премахне страдан ията ?

БОГ има отговор и на тези въпроси и решение и на този проблем. Той е Конструкторът на нашата Вселена и Създателят на човешкия живот на Земята. Той може да направи това, което е извън и то свръх човешките възможности или което хората едва започват да осъзнават, че е възможно.

Нека се разгледат само два аргумента в този смисъл:

1) НИЕ ПРИТЕЖАВАМЕ ПОТЕНЦИАЛ ДА ЖИВЕЕМ ВЕЧНО.

БИБЛИЯТА ясно показва перспективата за получаване на вечен живот от Бога -за този, „ който ” е повярвал в изпратения от Бога на Земята Единороден Син - „ вярва в Христос” и „познае единия истинен Бог, и Христа" [ 1 ], Новият Завет’, Свето Евангелие от Йоан, 3:16 и 36; 17:3.

След като изучавал гените в човешките клетки, д-р Майкъл Фосъл, като представител на СВЕТСКАТА НАУКА МЕДИЦИНА, съобщил, че КАЧЕСТВОТО НА МЪЖКИТЕ ВЪЗПРОИЗВОДИТЕЛНИ КЛЕТКИ НЕ НАМАЛЯВА С ВЪЗРАСТТА, т. е. те са НАДЕЖДНИ; „При правилно пренесена информация,, гените, които ние вече имаме, могат да поддържат нашите клетки без остаряване” [19].

Що се отнася до възможностите на човека в това направление, изключителна роля играят неговите душа и дух. Авторът е на мнение, че словоредът на френската поговорка „ Здраво тяло - силен дух ” трябва да бъде обратен, т. е. „ Силен дух - здраво тяло ”.

Ето защо Учителят Петър Дънов - Ве1пза Бойно е говорил, че човек може да стане „господар на тялото си ”.

Пример в това отношение е и българската писателка на духовна литература Лиана Антонова, която изглежда много млада за годините си. Запитана по време на едно интервю при представяне на нейна книга по българска телевизия, тя каза: „Ако не можем да спрем остаряването, то можем поне да го забавим”.

Гореказаното е в съгласие и с изложеното в четвърта глава на [ 19], че човешкият мозък е нещо уникално - „ най-сложната позната конструкция във вселената ”, включително и в целия животински свят. В същата тази много интересна книга д-р Ричард М. Рестак отбелязва, че този човешки орган е с приблизително 50 милиарда нервни клетки („неврони”), с около двадесет пъти повече - милион милиарда връзки („синапси”), т.е. 10 на степен 15 и с честота на импулсите от порядъка на 10милиона милиарда пъти в секунда, т.е. 10 на степен 16 пъти в секунда.

Тези високи стойности на цитираната честота съответстват на скоростта на мисълта която също е уникална във Вселената, посочена в ТЕОСОФСКАТА ИНФОРМАЦИЯ на Учителя Петър Дъпов - ВеШ$й Поило: „ Мисълта се движи със скорост три квадрилиона и шестстотин билиона километра в секунда” [2] и [26], страница 56, т.е. 3 000 600 хЮ на степен 9, повече от 10 на степен 15 километра за секунда или приблизително 10 на степен 10 пъти по-висока от скоростта на светлината.

С тази уникалност е свързана нашата възможност и стремеж за дълъг и изпълнен със смисъл живот. Защото през един среден по продължителност живот човек използва само една стотна от един процент (0.0001%) от потенциалния капацитет на своя мозък.

Тогава логично възниква въпросът: Защо капацитетът на нашия мозък е толкова голям, когато за един нормално дълъг живот от 70, 80 или дори 120 години се използва само една десетохилядна част от него?

Логично е да се приеме отговора, че човек е създаден за живот със съвсем по-голяма или даже безкрайна продължителност, тъй като перспективата да не умират хората е в съгласие с капацитета на мозъка. Логично мозъкът е бил замислен от Създателя да бъде използван безкрайно (вечно). В точните СВЕТСКИ НАУКИ, например математика, се борави с понятието безкрайност на някои величини и понятия,, например времето и пространството. Гореизложеното за уникалността на човешкия мозък навежда на мисълта, че Създателят „е поставил вечността в ума на човека - „ Той е направил всяко нещо хубаво на времето му ” , което е в съгласие с БИБЛИЯТА [1], Старият Завет, Еклисиаст, 3:11.

Учените установяват, че мозъкът на хора, които запазват умствената си активност, съдържа до 40% повече „ синапси ” между „ невроните ” в сравнение с мозъка на ленивите в умствено отношение хора. Затова препоръчват: „Трябва да го използваме, ако искаме да не изгубим възможностите му. "

Загубата на „ неврони’’ и „ синапси ” между тях при възрастните хора се оказва много по-малка, отколкото се смяташе преди. Ето защо и в един репортаж на „Иа-1юпа1 СеоргарИс” („Нешънъл джиографик”) се препоръчва, че (възрастните хора могат да поддържат старите „синапси ” и да създават нови чрез умствена дейност. Тогава няма да получават склероза на мозъка.

Затова ...е казано, че Бог подкрепя работещите, особено мислещите хора.

Според едно определение съзнанието е „възприятие на онова, което минава през ума на човека”. Това определение е в съзвучие с теософското обяснение на Учителя Петър Дъпов - ВеШла Ооипд, че това, което мислим е онова, което се изпраща от Космическия Мисловен Център и се възприема от мозъка па човека и/или преминава през него.

Колкото повече се научава за работата на нашия уникален мозък:, съзнание и разум, толкова по-лесно е да се види защо милиони хора са стигнали до извода, че съзнателното съществуване на човека е едно доказателство за наличието на Създател, който е заложил във всеки индивид подобно на Неговото Съвършенство и е загрижен за хората да вървят по пътя към съвършенство, вечен Живот и Щастие.

Гореизложеното допълва и потвърждава онова, което БИБЛИЯТА казва директно: \

„Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; пито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.” [1], Новият Завет, Откровението на Йоана, 21:4.

Тук е подходящо да се добавят ТЕОСОФСКИ МИСЛИ на Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипо във връзка със спасението и бъдещето на хората на Земята., по отношение на приемането на вярата в Христа, когото човечеството е видяло!.

... Христос възкръсна... Той превърна материята на тялото Си в лъчиста материя (духовно тяло, мисловно - информационно - енергийна субстанция с торсионна природа) - ...ставаше невидим... ,минаваше през врати и никой не можеше да Го види, да Го хване. След възкресението Му Той се е показвал само на своите ученици. Ако имаше нещо, което Го правеше велик, това е Любовта Му към Бога. Той не се поколеба в нея пито за момент. Следователно, който се уповава на Божията Любов, той ще възкръсне. Който не се уповава на нея, ще падне в пропастта.

Човек трябва да се роди изново. Това значи да възприеме Христовата мисъл, да даде място на Божественото в себе си. Христос е Божественият принцип, Който свързва всички души. Той не може да дойде втори път на Земята въплътен. Защо? Защото има опитност вече от любовта на хората. Обаче Христос се проявява навсякъде в света като Своя Отец. Ще Го срещнете във всяко чисто сърце, във всеки светъл ум и във всяка възвишена душа.

Под „умиране” се подразбира да се освободи човек от онези свои мисли, които го спъват. Задачата на съвременния човек е да постигне безсмъртието и вечния живот. Това значи да влезе той в правия път, да придобие вечния живот за който е казано: „Бог толкоз възлюби света, щото прати Сина Своего Единороднаго за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен. Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Казано е още: „Които чуят гласа Ми в последния ден, ще оживеят и възкръснат.” Желая ви в последния ден, т.е. в сегашните времена, да чуете гласа на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, да станете, да възкръснете и да започнете новата работа... „от смърт в живот”. Това е новата религия [10], том II, стр. 83.

Думите на апостол Павел: „Сгодих се за Христа” цитираният Учител подразбира „ приготвяне за раждане на новото съзнание - превръщането на самосъзнанието в свръхсъзнание. С пробуждането на човешкото съзнание е свързано и „ ще се ознаменува ” второто пришествие (идване) на Христа на Земята. Хората не виждат Христос, но Той работи в света за „пробуждането на човешката душа”, което Учителят Петър Дънов — Вешза Иоипд определя като „възкресение”.

Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно (постепенно): подсъзнание:, съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание, космическо съзнание (което включва възкресение, носещо безсмъртието на човека). Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общочовешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието [10], том I, стр. 178.

Новото съзнание ще превърне скърбите в радости, а нещастието в щастие. Там е спасението. Това означава идването на Христа в човека. Христос не може да живее у нас, ако ние нямаме ново съзнание - „новото жилище”, представящо „живота на безсмъртието ”.

При старото съзнание Христос остава неразбран за нас, както „ не са го разбрали евреите преди около 2000 г. ’’.

Това е новата задача, която ви предстои да разрешите. За да се разреши, нужно е да работите върху себе си..., защото според посочения Учител Бог се е разкаял, че преждевременно е поставил човека в рая:. Човек трябва да бъде честен и самостоятелен, с труд и пот да изкарва прехраната си. И тъй казва Господ - с пот на чело, и затова изпъди Адама и Ева да се научат да работят, и ние всички сме изпъдени да работим, да създадем един великолепен ум, едно великолепно сърце и да се върнем в духовния свят забогатели: да мислим преди да решим, а не да грешим и после да мислим както първите хора.

Помнете, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане такъв.

Днес много хора, като Адам и Ева, искат да живеят охолно, да не работят, да не правят добрини. В това се заключава тяхното нещастие. Защо искаш всички хора да те обичат, само за тебе да мислят и работят? Това са външни условия, които не правят човека щастлив. След излизането на Адам и Ева от рая вратата на рая се затвори за всички хора.

Щастието се заключава в работата, в правата мисъл, в помагането иа близките. Ако живееш така, работите ти сами по себе си се нареждат (в смисъл по най-добрия:, по Божествен начин) [10], том I, стр. 158 - 167.

... ЧОВЕК САМ КОВЕ СВОЕТО ЩАСТИЕ И НЕЩАСТИЕ. Това зависи от неговите възгледи за живота.

Има два възгледа за живота: Божествен и човешки.

— Първият възглед произтича от послушанието, от връзката па човека с Бога. Ако са налице тези условия, поставени от Бога, човек ще бъде щастлив;

- Вторият възглед произтича от иепослушанието, от връзката на човека с втория учител - черния адепт, дявола Сатан, който е подлъгал Адам и Ева, че могат да бъдат като Бог, ако ядат от забраненото от Него дърво за познаване на доброто и злото. И толкова хиляди години има, откак този адепт им каза, че ще станат богове, а все още не са станали. Нещо повече - станаха роби [10], том I, стр. 182. Следователно при непослушание и отсъствие на връзка е Бога, човек ще бъде нещастен.

Как ще „съди”Христос при второто му идване на Земята?

Със слизането на Христос в света хората ще се повдигнат, ще чуят гласа Му и ще възприемат новата мисъл. От който край на света да говори Христос, навсякъде ще чуват гласа Му. Праведните едновременно ще Го чуват и виждат. Той ще бъде навсякъде. Това значи да бъде човек ясновидец, да е развил шестото чувство в себе си. Ако Христос слезе втори път на Земята в плът, хората пак ще Го разпнат. Казано е, че Христос ще дойде ог облаците, придружен с ангели. Това значи, че Христос ще дойде в умовете и сърцата на хората като светлина. Ангелите, които ще Го придружават, представляват Мъдростта и Любовта, с които ще бъде изпълнен. Защото истинското схващане е: Христос е проявление на Бога, Той е Любов. Той ще дойде като една вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората и гази светлина ще привлече всички хора около себе си. Тази вътрешна сила, която ще ги обедини в едно цяло, е Любовта - ...само по този начин светът може да се оправи..., по външен път (с идването на някого, макар и Христос) светът не може да се оправи. САМИТЕ ХОРА САМО МОГАТ ДА ОПРАВЯТ СВЕТА СИ - КАТО ГО НАПРАВЯТ ЕДИН „ СВЯТ НА ЛЮБОВТА ” Христос ще дойде само за онези, които имат знание и светлина да разбират законите на Разумната Природа.

Мнозина се запитват какво трябва да нравят, докато дойде Христос на Земята. Ще работят, ще се приготвят. ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪДЕЩЕ ИМА ДА ПРЕЖИВЯВА СВОЯ ЗЛАТЕН ВЕК...

Този път Христос иде в такава форма, която пито от храна се нуждае, нито кръст я хваща. Той се нуждае от плодовете на вашето дърво. Като ви погледне, Той ще види има ли плодове на вашата душа и като намери плод ще каже: „Да бъде благословена тази душа!” Казвам: блажена е онази душа, на чисто дърво има поне един узрял плод! Като дойде при вас Христос, ще Му предложите своя плод да се нахрани. Така Той ще познае, че вие сте работили в градината си с любов, добре сте разкопавали и поливали плодните дръвчета [10], том II, стр. 84-86. Така блажените ще придобият своето възкресение, защото чрез разумността и Любовта на Христа всекиму ще се даде заслуженото.

I - 2.6.8.1. Четиринадесет въпроса и техните отговори в Библията във връзка с второто пришествие на Христос - Синът Божий.

Създателят е в състояние да помогне на някой, който е страдал и умрял, като го върне обратно към живот чрез ВЪЗКРЕСЕНИЕ. Евреите са били свидетели на възкресението на Лазар от Сина Божи, както и на самия Исус Христос от Бога. А тези Божествени възможности са описани от апостол Йоан в неговото Евангелие, 11:17-45, където той цитира думите на Исус Христос за безсмъртието и възкресението на човека, който вярва в Божия Син [1], Светото Евангелие на Йоан, 11:25-26.

Ако един човек умре, Бог би могъл да го върне към живот, както направил с Исус, и както Исус направил с Лазар.

Като представител на ИНФОРМАТИКАТА професор Доналд Макей прави аналогия с компютърен файл. Унищожаването на компютъра не означава вечен край на програмния продукт (алгоритъма), който е бил инсталиран в компютъра. Същият програмен продукт (запазен извън унищожения компютър) може да бъде вложен в нов компютър и да функционира там, „ако програмистът желае това”. „ Изглежда науката за механизмите на мозъчната дейност също не повдига никакви възражения срещу надеждата за вечен живот, изразена в Библията и характеризирана с подчертаването на възкресението и безсмъртието

С тази аналогия професор Макей прави извода, че смъртта на един човек не би представлявала пречка за това той да бъде върнат към живот в едно ново тяло, „ако нашият Създател-Програмист желае това”, по-точно душата на човека да се въплъти в едно ново тяло, както е при прераждане.

Относно невроните на човешкия мозък представителят на МЕДИЦИНАТА, неврологът д-р Ричард М. Рестак е казал следното: „Всичко онова, което представляваме, и всичко онова, което сме направили, може да бъде прочетено от един наблюдател, способен да разшифрова връзките и съединенията , които са били установени между нашите 50 милиарда нервни клетки.”

Използвайки мощен електронен микроскоп, д-р Петер Хутенлохер бил първият лекар, който започнал да брои невронните връзки на мозъка на аутопсирани хора. Оказва се, че в мозъка на един възрастен човек има около един милион милиарда невронни връзки („синапси ”), т.е. 1 с 15 нули - съвпадение с данните на д-р Р. М. Рестак (виж. стр. 398 от настоящата книга).

Издание „ Световна енциклопедия ” посочва, че броят на звездите във вселената са 200 милиарда милиарди, т.е. 2 с 20 нули - аналогия между Космоса и човека.

Съгласно БИБЛИЯТА Бог (като Създател би трябвало да) знае всичките тези звезди по име [ 1 ], Старият Завет, Исая, 40:26. А това е така, защото е неограничена информацията, с която разполага нашият любещ Създател. Следователно е логично, щом научни изследователи могат да броят невронните връзки на човешкия мозък:, то Бог с неговите неограничени информация и възможности да притежава способността не само да преброи:, но и да възстанови тези връзки, съставящи паметта и чувствата на хората, които Той реши да възкреси.

И така, НАЙ-ВЕЛИКОТО РЕШЕНИЕ Е В РЪЦЕТЕ НА НАШИЯ СЪЗДАТЕЛ-БОГ.

Само Той може да премахне изцяло страданията, да неутрализира последиците от греха и да отстрани смъртта. Върховният Владетел на Вселената е готов и може да върне към .живот онези, които са в паметта му. Те ще имат възможност да докажат, че са достойни за „истинския живот” и живи и възкръснали. Именно доказването от хората, че са достойни за „ истинския живот ” чрез правенето на Добро придава и истинския смисъл на живота им завинаги.

Какво се говори още в Библията за бъдещето на хората на Земята:

Връщането на Христос на Земята, второто Му пришествие.

Но Бог „ни учи да се отречем от нечестието и световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие...” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Тита 2:12-14.

Божият Син е обяснил белега на Неговото пришествие на учениците Си, за да не ги заблудят „лъжехристи и лъжепророци”:

„... както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на човешкия Син. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.” [ 1], Новият Завет, Евангелието от Матей 24:27 и 31.

Според този Учител и второто пришествие е свързано с приложението на Любовта между хората - „ Новият Завет ” на Христос в [ 1] към човечеството.

Тя е изразена много образно в песента „На Христа запейте” от негови УЧЕНИЦИ - СЪВРЕМЕННИЦИ, с текст от Елена Казанлаклиева и музика от И.Г.П. , дадена от тях на 15. 03. 1921 г. [40], стр. 452-453:

от греха да ни спаси, като смъртник в гроба слезе, мъртвите да възкреси.

Нов завет ни даде Той, Най-великия ог всички, Любовта - закона свой.

хората са всички братя, Бог Отец е татко наш.

тъй се служи на Отца, и Отец ви всички люби, като Негови деца.

Само в нея е живота, нейна е и радостта, тя създава всяко благо, тя едничка, Любовта.

Много образен е и текста на Елена Казанлаклиева в песента „Небето се отваря” с музика от Атанас Димитров Ковачев за второто пришествие па Христос — Синът Божий:

и ангелите пеят; и молнии блестящи тъми и здрач пилеят

Той иде на Земята, безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува.

Относно второто пришествие на Христос, Петър Дънов - Ветза Бойно, Все-миров Духовен Учител от 1922-1944 г. е пояснил така:

При „седмата тръба” - при седмия „силен тръбен глас на изпратените от Христос Негови ангели ” - всички царства на Земята ще се обединят в едно единствено, „ Божие Царство на Любовта, Братството и Свободата Ще има общо управление във всички държави, общо Земно правителство, съставено от „ 144 000 члена ”, за които се говори в Библията.

Аналог в наше време е Европейската комисия на обединена Европа, което е бил-предсказано от посочения малко по-горе Учител.

Както се пояснява в Библията, в Божието царство ще влязат само тези, които са „Божии чеда”, които цитираният Всемиров Учител назовава „Синове на Светлината” [2]. Последните са „ стройни, красиви, умни и работят като поети, писатели и композитори. Чадо Божие е само онзи, който върши волята Божия. В който момент вършиш волята Божия,, ти си Негово чадо. Щом измениш желанието си, не вършиш вече волята на Бога — ти си под влиянието на дявола. Значи моментът определя твоето място - дали си горе или долу [ 10], том 11, стр. 296.

За да влязат в Царството Божие синовете на тъмнината трябва да станат Синове на Светлината. А това може да стане, ако се приеме Любовта с главна буква, т.е. Божията Любов.

Никой не знае точното време, това е Божия тайна. Исус Христос е казал:

„Затова, бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашия Господ(ар).” [ 1 ], Новият Завет, Евангелието от Матей 24:42

Не, тъй като много знамения като извънредно лошите отношения между хората (завист, егоизъм, злоба) и честите природни бедствия показват, че пришествието на Спасителя Христос наближава.

Те би трябвало да се отстранят от всякакво зло и да живеят „ в благочестие ” и мир с Бога:

„... като очаквате тези неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си.” [1], Новият Завет, Второ съборно послание на Петър 3:11 и 14

Той е казал. „... иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършели добро, ще възкръснат за живот, а които са вършели зло, ще възкръснат за осъждане.” [I], Новият Завет, Евангелието от Йоан 5:28-29.

Телата им. ще бъдат нетленни (безсмъртни), прославени, силни, духовни. „... тялото се сее в тление, възкръснува в нетление; сее се в безчестие, възкръснува в слава; сее се в немощ, възкръснува в сила; сее се одушевено тяло, възкръснува духовно тяло.” [1], Новият Завет, Първо послание на ап. Павел към Коринтяните 15:42-44.

Те ще се видоизменят така, че „ ще могат да бъдат грабнати " да посрещнат Христос в облаците:

„Понеже сам Господ ще „слезе” от Небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа.” [1], Новият Завет, Първо послание на ап. Павел към Солунците 4:16 -17.

Това посрещане на Христос е описано в песента „Небето се отваря” по текст на Елена Казанлаклиева (стр. 404 от книгата) и музика от Атанас Димитров Ковачев, дадена в сборник с молитви и песни на духовна общност „ Бяло братство " [40], създадена от Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд в България и разпространена почти в целия свят.

Той е казал!: „А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките свети ангели с Него, тогава ще седне на славния си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъчва овците от козите; и ще постави овците (примирените) от дясната си страна, а козите (непримирените) от лявата.” [1], Новият Завет, Евангелието от Матея 25:31-33.

Те ще влязат във вечното Божие Царство, защото „Тогава Царят (Исус Христос) ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете, вие благословени от Отца ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.” [1], Новият Завет, Евангелието от Матея 25:34.

Те ще бъдат хвърлени във „вечния огън”'. Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете, от мене вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.” [1], Новият Завет, Евангелието от Матея 25:34.

Новият живот в новия свят, това славно и чудно състояние не се вписва в представите на хората. А както е писано в Библията, то е:

„Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят.”[1], Новият Завет, Първо послание на ап. Павел към Коринтяните 2:9;

„Той (Бог) ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт нс щс има вече, нито има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И седящият на престола рече: Ето обновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.”[ 1 ], Новият Завет, Откровението на Йоана 21:3-5.

Тези думи потвърждават намерението на Бога да спази обещанието си за вечен и щастлив живот па хората на Земята. Човекът ще бъде безсмъртен, както е бил първоначалният замисъл за първия човек на Земята - виж за ОБЕЩАНИЕТО ИА БОГА по-горе, страници 335-336.

ГЛАВА II

СЪЩНОСТ НА ПРАКТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА

ГОЛЯМАТА ТАЙНА ЗА ДА ЖИВЕЕМ ДОБРЕ: Да мислим добре! - едната, външната, физическата страна на практическата философия за съграждане на човешкия живот.

Всичко е възможно само тогава, когато живеем в Бога и Бог живее в нас.

„Тайната е отговорът на всичко, което е било, всичко, което е, и всичко, което ще бъде винаги” Ка1рЬ Уа1Ио Етегзоп [3]

Мисълта определя всички причини и следствия в живота на човека.

Ето защо Учителят Петър Дънов - Вешяа Поп по е казал [64а]: Първото нещо: човек трябва да се научи да мисли! Мисълта е единение с Първичната Причина. Бог мисли и ние трябва да започнем да мислим. Как? Както Той мисли.

Някой казва: „Аз мисля”. Тогава аз се запитвам: Ти мислиш ли както Бог мисли? Отговорът е: „Не зная”. Това показва, че вие нямате единица мярка, чрез която да определяте нещата, единица мярка за прави(лни) мисли. Запитайте обаче кой и да е инженер, коя е единицата мярка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има известни правила, известна граматика, с която борави. Запитайте онзи, който говори, гой ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето. Затова авторът на настоящата книга назовава БОГ „Абсолютен Еталон за всичко” — „Абсолютна Единица Мярка” и „Абсолютен Жалон” по пътя към съвършенство на хората.

За да бъдем в света, за да можем да мислим, за да бъде мисълта ни права, ние трябва да бъдем в пълна връзка с Бога и всички разумни същества, които са завършили своето развитие, т.е. подразбирам тия същества, които са започнали да мислят право. Ако мислите право, ще привлечете силите на живата Природа - един разумен свят, който постоянно ни заобикаля.

Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и занаят - нищо не съществува [64а].

Според авторката на [3] КИопда Вугпе Великата Тайна да се живее добре като „закон на привличането’’ е била известна на великите хора в историята: Р1а1о, 8Иакевреаге, ИехЛоп, Ниро, ВеЛоуеп, Ътсо1п, Етегзоп., ЕсНзоп, ЕтМет.

Списъкът на такива велики хора в историята на човечеството може да се продължи между теолози, теософи, учени и изобретатели, големи мислители и хора на изкуствата. Но важно е да се отбележи само, че духовността им е била позната.

Шюш1а Вугпе отбелязва'. Великите учители, които са живели някога са ни казали, че законът на привличането е най-мощния закон във вселената.

Фактически, някои от великите мислители от миналото са считали ЗАКОНА НА ПРИВЛИЧАНЕТО като ЗАКОН НА ЛЮБОВТА [3], като ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ЗАКОНИ, за който най-много е говорил в своите беседи Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипд. И ако вие помислите относно това, вие ще разберете защо. Накратко това е пояснено по-долу в абзаци под заглавие „Любовта: най-великата сила, чувство и/или усещане ”

В своята книга „Тайната” [3] Вйопба Вугпе пише: „Светият Дух е закона на привличането”, т.е. тя разглежда ЗАКОНА НА ПРИВЛИЧАНЕТО като ЗАКОН НА СВЕТИЯ ДУХ - третата форма на съществуване на Триединния Бог, защото Той изпълнява желанията на хората.

Латея АгФиг Кау, който учи как да се получават неограничени резултати във физическата и духовна области, разглежда в [3] Вселената в своята цялост като Свети Дух - виж негови мисли по-долу на стр. 409.

И това е така, защото Вселената е създадена от Бога и тя е изпълнена от Неговата трета форма - Светият Дух, който присъства навсякъде (твърдение на РЕЛИГИЯ и ТЕОСОФИЯ), което е СЪОТВЕТСТВАЩО ЕДИННО ТВЪРДЕНИЕ и в теорията на торсионното поле, което също е навсякъде - твърдение на СВЕТСКАТА НАУКА физика [4].

И така, това са три наименования на общовалиден за цялата Вселена закон за тайната на живота [3]: ЗАКОН НА ПРИВЛИЧАНЕТО или ЗАКОН НА ЛЮБОВТА или ЗАКОН НА СВЕТИЯ ДУХ. Тези три наименования разкриват ВЗАИМНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ФИЛОСОФИЯ, ТЕОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ.

ЗАБЕЛЕЖКА: Както ще се види от изложеното по-нататък, законът на привличането може да се назове още ЗАКОН НА ОТРАЖЕНИЕТО - четвърто наименование, защото това, което се желае и иска от човека чрез мисълта и словото му се привлича, връща и/или отразява към него.

Поети, музиканти, художници, велики мислители са представяли закона на привличането в своите произведения.

Религии като (Х)Индуизма, Херметичните традиции, Будизма, Юдеизма, Християнството и Исляма, цивилизации като тези на древните Вавилон и Египет ни го предават чрез техните писания и истории.

По-долу са посочени някои избрани от [3| впечатляващи мисли на обширен консултантски екип от Австралия и САЩ, които са във връзка е тематиката на настоящата книга.

Ако искаш да живееш добре, желай на всеки човек това, което желаеш за себе си.

Според авторката на [3] КЬопйа Вугпе ТАЙНАТА се отнася за всичко - радост, здраве, пари, отношения, любов, щастие... всичко, което някога сте желали. Няма значение кой сте вие или къде сте. Тайната може да ви даде каквото и да желаете, може да ви даде знание как може да имате, да направите всичко, каквото желаете.

Философът ВоЬ Ргос1ог определя’. ТАЙНАТА за живота е закона на привличането. Тайната ви дава всичко, което желаете: щастие, здраве, и богатство;

Татез АгаСйег Кау припомня в [3] историята за Аладдин и неговата лампа. За желанията му Светият Дух казва винаги едно и също нещо: „Вашето .желание е моя команда ”

В1юп(1а Вугпе добавя: Тази чудесна история демонстрира как целият ваш живот и всичко в него е бил създаден от вас и за вас.

Твърдението, че Вселената и живота на Земята са създадени за хората е изказано и в книгата „ Погребала ли е науката Бога " [6] от професор Д-р Джон Ленокс с научна степен от университетите в Кеймбридж - Англия (Емануел Колидж) и Кардиф - Уелс, преподавател по математика и философия на науката в престижния английски университет в Оксфорд (Грийп Колидж) - виж раздел 1-2.1.4.2, страници 78-79 от настоящата книга.

Духът просто е отговарял на всяка ваша команда. Духът (законът на Духа) е закона на привличането и той винаги присъства и винаги слуша (следи) всичко, което вие мислите , говорите и вършите (с дела, думи и помисли). Духът приема онова, за което мислите, че вие го желаете! Онова, за което говорите, че вие го желаете! Онова, което вие следвате или извършвате, е онова което желаете. Вселената ви е на разположение и Духът е там за да ви служи. Духът никога не оспорва вашите команди.

Вие мислите нещо и Духът незабавно започва да използва Вселената чрез хора, обстоятелства и събития да изпълнява вашето желание. Всяко Ваше желание е команда за Духа и той я изпълнява.

Скагкя Наапе1 (1866-1949) пояснявах. Законът на привличането, чието друго име е законът па Любовта (би могло да се назове още законът на отражението) е принцип, който дава на мисълта динамичната сила, щото мисълта да се намира в съотношение с нейния обект, към който е отправена. Това е един вечен, непрекъснат, неизменен принцип, присъщ на всички неща, във всяка философска система, във всяка РЕЛИГИЯ и във всяка НАУКА.

А етои ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов-Вспьа Воипб: Закон (на привличането, на отражението) е: за каквого говори човек, това го сполетява; ако говориш за доброто, добро те сполетява. ОТ КАКВОТО СЕ СТРАХУВАШ, ТОВА СТАВА. ЗАТОВА НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ОТ НЕЩО ЛОШО! МИСЛИ САМО ЗА ДОБРО! МИСЛИ САМО ПОЗИТИВНО! Дали вярваш в тоя закон или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш [10], том И, стр. 301.

Шюпйа Вугпе добавя: Това е законът, който определя пълния ред във Вселената във всеки момент от вашия живот и всяко отделно нещо, което преживявате във вашия живот. Няма значение кой сте вие и къде сте вие, законът на привличането формира изцяло вашето преживяване в живота и този изцяло изпълнен със сила закон прави това чрез вашите мисли.

За да се чувства човек добре, той трябва винаги да бъде в добро разположение, в добро настроение.

Затова цитираният преди един абзац Учител е дал следното правило’. „ТАЙНАТА НА ЖИВОТА е в това ДА ИМАТЕ ВСЯКОГА РАЗПОЛОЖЕНИЕ.

В разположението е зародишът па живота, т.е. зародишът на яйцето.” [64а], стр. 361.

И той е дал следната „духовна формула" (сентенция): „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, духът не угасвайте!” [40].

И -1.1. ЗА ПОЗНАНИЕТО И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ХОРАТА.

„Няма гениални хора, има работещи и неработещи. Бог помага иа работещите.” Руският учен-офталмолог професор Ернст Мулдашев

„Прекланям се пред осенените ог Бога способни хора и онова общество, което им позволява да се реализират.” Кенет Кларк, автор на книгата „Цивилизацията”

Прогресира онова общество, което уважава личностите, които могат да допринесат нещо за неговото развитие.

Деветдесет и девет процента от този, който сте вие е невидим и недосегаем.

Тези проценти в мотото съответстват на казаното от великия Айнщайн, че нашето познание е един процент от цялото познание [11].

Само Бог притежава сто процента от всеобщото или Космическото Знание.

Но БГа ГНсйоИ казва в [3|: Вие сте Бог, проявен в човешка форма, създадена до съвършенство. Вие сте дизайнер на вашата съдба. Вие сте авторът. Вие пишете историята. Моливът е във вашите ръце и резултатът зависи от СЪДБОВНОТО ВИ РЕШЕНИЕ каквото вие избирате - ПОЗИТИВНО ИЛИ НЕГАТИВНО МИСЛЕНЕ: „Има повече от достатъчно” или „ Няма достатъчно”, Аз се подмладявам " или „ Аз остарявам ”, „Аз мога да направя това " или „ Аз не мога да направя това

А както съветва Учителят Петър Дънов - Ве1п$а Ооипд вие можете „ да трансформирате негативните си мисли в позитивни" когато познавате Тайната и Истината за живота. Вие можете да направите това, защото вие имате силата да го направите.

А според Т)г. Вескт1И, освободени от предразсъдъци в миналото, вие не сте вашето минало, вие можете веднъж за винаги да докажете, че вашата вътрешна сила е по-голяма от тази в света, особено ако в изразяване на .желанието се използват двете най-силни думи на английски език „I ат " в позитивни мисли за потвърждения като: „Аз съм здрав, изобилен, съвършен, силен, мощен, обичащ, хармоничен, щастлив, идвам винаги на време, получавам всяко хубаво нещо, зареждам се с енергия всеки отделен ден.

Според СйаНез Наапе1 (1866-1949) причината за това е защото потвърждението е в строго съгласие с Истината и когато Истината се появява, всяка форма на грешка или несъгласуваност трябва по необходимост да изчезне. Прекият път за получаване на желаното от невидимото и видимото е: гледай на това, което желаеш като па абсолютен факт, т.е. като на вече осъществено.

Според СНаНев Наапе1 и 1)г. ВесктВй няма граница по отношение на това, което може да направи за вас, за всеки индивид, закона на привличането - закон на вселената (би могло до се приеме като пето наименование на закона) [3].

А Кйопйа Вугпе добавя: Вие можете да направите всичко, което желаете. Вие сте гений по описание, така че започнете да казвате на себе си това и се запознайте кой сте вие действително.

/1-2. ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ И ОСЪЗНАЙТЕ НЕОГРАНИЧЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И СИЛА ТА НА ВАШИТЕ МИСЛИ.

Истинската тайна на силата (на мисълта) е съзнанието за силата. СЬаг1ез Наапе! (1866-1949)

Ето някои мнения относно мисълта от други автори, цитирани в книгата на ВИопВа Вугпе „Тайната” [3]:

РгепНсе МиИогй (1834 - 1891), автор на книги за умствени и духовни закони, например със заглавие „Мислите са неща”: „Всяка ваша мисъл е реално нещо - една сила”

ВоЬ Ргос(ог, философ: За каквото мислите, това привличате към вас. Виждайте себе си живеещи в охолство и вие ще го привлечете. Това работи по всяко време, с всеки човек. Животът може да бъде абсолютно феноменален, би бил и ще бъде, когато започнете да използвате Тайната.

Перифразиран и редуциран коментарът на Шюпйа Вугпе за тези мисли на философа ВоЬ Ргос1ог е следния.. Ако до сега може да сте мислили, че животът е тежък и представлява борба, по закона на привличането вие ще преживявате трудности и борба. ЗАПОЧНЕТЕ веднага ДА СЕ ОБРЪЩАТЕ КЪМ ВСЕЛЕНАТА с думите: „ЖИВОТЪТ Е ТАКА ЛЕСЕН! ЖИВОТЪТ Е ТОЛКОВА ХУБАВ! ВСИЧКИ ХУБАВИ НЕЩА ИДВАТ КЪМ МЕН!” и става възможно по закона на привличането да констатирате тези неща, да преживявате лесен и хубав живот. Това е ГОЛЯМА. ТА ТАЙНА дълбоко вътре във вас, която е чакала да я разкриете и тя е: „Вие заслужавате всички хубави неща, които живота има да ви предложи. Всички хубави неща са Ваше рождено право” (от Бога).

Юг. Лос Ука1е, метафизик: Вие може да имате, да правите, или да бъдете всичко, което желаете.

ЛоЬп АззагаГ, предприемач и експерт по „правене на пари” добавя: Ние можем да имаме каквото и да е, то е онова, което ние избираме. Аз не се грижа колко голямо е това. Според .ЬоЬп Аввага/ „онова, което повечето хора не разбират е, че всяка мисъл има една (определена) честота. Ние можем да измерим тази мисъл (честота). И така, ако вие мислите непрекъснато, ако вие си представяте мислено, че имате в момента желани неща, вие излъчвате тази честота”, този магнетичен сигнал - мисълта, и с нея се привличат като е магнит желаните неща.

В1юп(1а Вугпе пояснява: Когато вие мислите, вашите мисли (с определена честота) се изпращат във Вселената и те магнетично привличат всички подобни неща, които са със същата честота. Всичко изпратено се връща (отразява) към източника. И този източник сте вие. Телевизионният сигнал от предавателната кула се излъчва па определена честота. Всеки телевизионен канал излъчва на определена честота и когато ние настроим телевизора на тази честота (включим настроения на тази честота канал) виждаме различни картини (програми) чрез избор на канала. Вие сте човешка предавателна кула и вие сте по-мощна ог всяка телевизионна кула, създадена на земята. Вие трябва само да излъчвате на честотата на желаното нещо.

Ако вие мислите за аналогията да бъдете най-мощната предавателна кула във Вселената, вие ще видите перфектната взаимна връзка е думите на Ог. Ггес1А1ап \Уо!/ квантов физик:, спечелил награди като автор: „Квантовите физици действително започват да посочват това откритие. Аз не ви говоря от гледна точка на изпълнено е желание мислене или въображаема лудост. Аз ви говоря от по-дълбоко, основно разбиране”. Удивителната работа и откритията на квантовите физици през последните осемдесетте години ни доведоха до по-голямо разбиране на неразгаданата сила на човешката мисъл да създава.

Тяхната работа съответства на думите на световните велики умове, включително КпзИпатигб, ВискИИа, Петър Дънов - Ветяа Ооипо, Всемиров Духовен Учител, признат като такъв включително и от Кришнамурти и немския учен Рудолф Щайнер - единият от трите върха в духовната история на Германия..

Тук е удачно да се вмъкне една мисъл на СНаНея Наапе1 (1866-1949): „Вибрациите на умствените сили са най-фините и затова най-мощните съществуващи в При родата”. Честотата, която излъчвате достига градове, страни, света. Тя ехти през цялата Вселена. И вие предавате тази честота с вашите мисли!

Вибрациите на мислите на съществата от Невидимия Разумен свят са с най-високи честоти и най-фини - 10 на степен 30 Н~ (трептения за секунда) [70], том

Картините, които получавате от предавателя иа вашите мисли не са на телевизионния екран във вашата дневна стая, те са картините на вашия живот. Вашите мисли създават честотата, те привличат подобни неща, съответстващи на тази честота, и след това те се предават обратно на вас като картини на вашия живот.

АКО ВИЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ НЕЩО ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ, СМЕНЕТЕ КАНАЛА И ПРОМЕНЕТЕ ЧЕСТОТАТА ЧРЕЗ ПРОМЯНА НА ВАШИТЕ МИСЛИ.

Още сега, с познаването на тайната (и истината), вие се събуждате от един дълбок сън и получавате знание с ясна представа! Знание с ясна представа за закона на привличането, знание с ясна представа за силата, която имате чрез вашите мисли.

1)г. Лойп ОегтаНт, философ, автор на методологии на трансформацията и пишещ на лечебна и философска тематика добавя: Всичко, което вие трябва да направите, е да отворите вашите очи и да гледате.

Като допълнение Ь1$а N10018, съавтор на най-продаваните серии за африканско-американския дух, казва: Вие може да видите закона на привличането навсякъде. Вие може да притеглите като магнит всичко към вас. Целият ви живот е проява на мислите в главата ви.

А КЬопйа Вугпе пояснява така'. Вашият живот е едно „огледало”(отражение) па доминиращите ви мисли. Хората могат свободно да избират техните мисли и■ с тях да съграждат техния цялостен живот.

Вашият живот сега е отражение на вашите мисли в миналото. Вашият живот в бъдещето ще бъде отражение на вашите мисли в настоящето. Ето защо законът за привличането може да се нарича също закон на отражението. С познаване на практическата философия (Тайната и Истината) на Живота, вие можете да промените всичко.

Ето защо Магс1 8к1тоГГ, съавторката на извънредно успешни книги за душата на жената и майката казва: Веднъж започнали да разбирате и точно да овладявате вашите мисли и чувства, ето кога вие виждате как създавате вашата собствена действителност. Ето къде е вашата свобода, ето къде е вашата сила.

Това умение Учителят Петър Дънов - Ветза Пойно нарича „управление” на мислите и чувствата на човека.

Цялата ваша сила е във вашето познание за тази сила и чрез държане на тази сила във вашето съзнание. В контрола, респективно управлението на вашите мисли - ето къде е цялата ваша сила, съответно мощ.

Цг. М.В. ВесЬмДЬ обобщава знанието за тази сила, когато казва: „Вешешкег В» гетешЬег!” - „Запомнете (припомняйте си - спомняйте си или не забравяйте), че трябвала помните!”, т.е. винаги да се има в предвид изключителната роля и значение на силата на Позитивната Мисъл,, Разума -,, Словото ”, тъй както Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд под „ Слово ” разбира „разумност " [2], из Утринното слово „Абсолютна истина”, държано на 21 септември 1930 г., София - Изгрев. Тези думи на Ог. ВескмйЬ са станали основна мелодия в живота на КИопВа Вугпе [3].

Иг. УНсИе1 Вегпагс!Весктйк добавя: Духовно ние бихме могли да кажем, че ние сме образът и подобието на Бога. Ние бихме могли да кажем, ние сме безкрайното поле на неразкрити и неразгърнати възможности.

Подобно нещо казва и Лате$ Вау: Всяко предание ви с казало, че вие сте създадени по образ и подобие на творческия източник - Бог. Това означава, че вие имате Божия потенциал и сила да създавате вашия свят действително [3].

А Вкопйа Вугпе обяснява: Вие сте Бог в едно физическо тяло. Вие сте частица от Светия Дух в плът. Вие сте Вечен Живот, изразявайки себе си като Вие. Вие сте космическо същество. Вие сте всевъзможната (цялата) сила/мощ. Вие сте всевъзможната (цялата/всичкага) мъдрост Вие сте всевъзможната интелигентност. Вие сте съвършенство. Вие сте великолепие. Вие сте творец. Вие сътворявате Вашето създание на тази планета.

От. <1о11н На&еПп вижда едно бъдеще на безкраен потенциал, безкрайни възможности:

Помнете, че ние използваме най-много 5 процента от потенциала на човешката мисъл. Сто процента човешки потенциал е резултат на получено подходящо обучение (знание).

Представете си един свят, където хората използват техния пълен умствен потенциал. Ние бихме могли да отидем навсякъде (например на Слънцето). Ние бихме могли да правим всичко (например да се дематериализираме и материализираме отново), да постигаме всичко (да бъдем образ и подобие на Бога).

Според цитирания в [3] ЛоЬп ЛззагаГ: Всички ние сме свързани. Ние просто не виждаме това. ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА Е СВЪРЗАНО. Това е просто ЕДНО ЕНЕРГИЙНО ПОЛЕ.

А според КИопАа Вугпе по какъвто и начин да погледнете на това, резултатът е все същия. НИЕ СМЕ ЕДНО (ЦЯЛО). Всички ние сме свързани като скачени съдове и всички ние сме част от Божественото Енергийно ПОЛЕ, или Божествения Свети Дух, или Божественото Съзнание, или Божествен Творчески/Съзидателен Из-

точник. Други го наричат Торсионно ПОЛЕ, Световно ПОЛЕ на Съзнанието, Космически Разум [4], Космическа Мъдрост [2].

Следователно, съществуват описания с различна терминология, т.е. по различен начин дадени. Например в две от цитираните девет книги на Божидар Палюшев се говори за „ Световно Поле на Съзнанието ” и за „ Космически Разум ” [4].

Гова са различни наименования на едно и също нещо - мисловно-информационно енергийно ПОЛЕ - субстанция с торсионен характер, по своята същност много разредена материя, която присъства навсякъде. Назовете го както вие желаете, но всички ние сме едно Цяло.

Ако сега се помисли за закона на привличането от гледна точка на това, че ние всички сме едно Цяло, би могло да се видят и разберат съвършено ясно следните две неща:

Учителят Петър Дънов - Ветха Цоипб е говорил за „закон на отразяването” Всеки отразява характера си върху другия.

ПЬоп(1а Вугпе пояснява за отрицателните мисли на човека: Вие ще разберете защо вашите негативни мисли за някой друг ще се върнат да вредят само на вас. Ние сме едно Цяло. Вие не можете да си вредите, докато не повикате вредата да съществува (на яве) чрез излъчване на тези негативни мисли и чувства. На вас ви е дадена свобода да избирате, но когато вие мислите негативно или имате негативни чувства, вие се отделяте от (Цялото) Бог. Помислете за всяка съществуваща негативна емоция и ще откриете, че всяка една от тях се базира на страх. Те идват от мисли на отделяне и виждайки се сам отделен от другите.

Конкуренцията под формата на състезание е един пример на отделяне. Първо, когато имате мисли за състезание, това е от липса на правилен манталитет, като казвате, че има ограничен запас. Вие казвате, че има недостатъчно за всеки, затова вие трябва да състезавате и борите да получавате неща. Когато вие се състезавате, вие не можете никога да спечелите, даже когато вие мислите че сте спечелили. Съгласно закона на привличането, като се състезавате, вие ще привлечете много хора и обстоятелства да се състезават срещу вас във всеки отделен аспект на вашия живот, и на края ще изгубите. Ние сме едно Цяло и затова когато се състезавате, вие се състезавате против вас. Вие трябва да държите състезанието вън от вашето съзнание и да получавате творческо съзнание. Фокусирайте само върху вашите мечти, вашите виждания и не вземайте конкуренцията - състезание като фактор за постигане на желанията си.

Авторът често е казвал в този ред намисли: По-добре разумно сътрудничество, отколкото неразумна конкуренция.

Вселената е Всеобщият, Космическият запас и снабдител на всичко. Всичко идва от Вселената и ви се доставя чрез хора, обстоятелства и събития, чрез закона на привличането. Мислете за закона на привличането като закон на снабдяването. Това е законът, който е способен да изтегля от безкрайния запас. Когато вие излъчвате съвършената честота на това, което желаете, съвършени хора, обстоятелства и събития ще бъдат привлечени към вас и доставено желаното.

Но не хора ви дават нещата, които вие желаете. Ако вие държите тази фалшива вяра, вие ще преживеете липса, защото вие гледате на външния свят и хората като снабдител.

Истинският снабдител е невидимото поле независимо дали наричате това Вселена, Свети Дух, Бог, Безкрайна интелигентност или каквото и да е друго наименование.

Когато и да получавате каквото и да е, помнете, че вие го привличате към вас по закона на привличането и бидейки на честотата и в хармония с Всеобщото, Космическото снабдяване. Всеобщата, Космическата интелигентност, която обхваща всичко, предвижва хора, обстоятелства и събития за да даде това нещо на вас, защото това е законът.

Чрез тези предизвикани от Него хора, обстоятелства и събития Бог осъществява желанията. Но Бог не помага на хора, които не се хранят добре, не дишат добре и не мислят добре.

Съвременните хора са нещастни по причина на това, че допускат отрицателни мисли в себе си. Всички хора живеят със съмнения. Те се съмняват дали има бъдещ живот, дали Бог съществува, дали хората, с които се срещат и разговарят са честни, дали няма да ги излъжат и т.н. [10], том II, стр. 72

Относно тайната на щастливия живот на човека и голямата роля на мислите му могат да се формулират следните изводи:

Всяка материя, включително и тялото на човека, притежава енергия, която при определени условия може да бъде освободена — излъчена като сигнал.

Всяко нещо във Вселената излъчва енергия на определена честота.

Ако човек желае дадено нещо, с мислите си за това нещо той излъчва енергия на честотата на излъчване на .желаното нещо. Може да се каже, че се получава нещо като резонанс между еднаквите честоти, на които са настроени радио-предавателят (човекът, който желае нещо) и приемникът (желаното нещо). Така човек привлича като „енергиен магнит” желаното нещо към себе си по закона на привличането.

Неограничен запас от идеи е на ваше разположение. Всяко знание, открития и изобретения са в Светия Дух, наричан още Висш Космически Разум като възможности, чакащи да бъдат предизвикани от човешкия дух, разум. Вие държите всичко във вашето съзнание.

Във връзка с казаното за ролята на знака на мисълта, за положителната и отрицателната форма на глаголите нека се спомене, че Бог н Христос употребяват „мога ”, а дяволът — Сатин „ не мога ”.

А Учителят Петър Дънов - Вепкй Иоипб е нарекъл глаголът „мога” „Велика дума в българския език:.

Спомняйте си винаги, запомнете (не забравяйте), че трябва да помните, че вашата сила е* във вашите мисли. Затова бъдете осведомени, запознати, знаещи, разбиращи, прилагащи познание, което клонящо към безкрайност е знание. Това вече ще означава приближаване към Бога.

11^3. КАК ДА СЕ ПРИЛАГА „ГОЛЯМАТА ТАЙНА”- ТАЙНАТА НА МИСЛЕНЕТО В ПРОЦЕСА НА СЪГРАЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ?

„Всичко това, което сме, е резултат ог това, което сме мислили”

СегЬагб Ье1Ьо1с1, автор на едноименната книга е подзаглавие: „По-добре и по-здравословно се живее с позитивно мислене” [60] Гсрхард Лайболд

„Вие сътворявате вашата собствена вселена по начина, по конто живеете.” \У1пз1оп С11игс1н II

Много хора се чувстват „заковани” или затворени, ограничени от техните текущи обстоятелства. Но последните са само тяхна текуща реалност, която може да се промени в резултат на използване на Тайната и Истината за Живота.

Гсрхард Лайболд потвърждава тази теза в подзаглавието на цитираната в мотото негова книга: „По-добре и по-здравословно се живее с позитивни мисли”

Ь18а N10018 е категорична. Когато вие желаете да промените вашите обстоятелства, първо вие трябва да промените вашето мислене.

Вашата текуща реалност или текущ живот е резултат на мисли, които сте използвали. Те ще могат тотално да се изменят, ако започнете да променяте вашите мисли и вашите чувства.

Ето защо „духовната формула” (сентенция) към последното в комплекса от 21 (7 + 14) физически и духовни упражнения, дадени от Учителя Петър Дъпов - Веш8а Пойно гласи: „Благодаря Ти, Господи, за магнетичната сила, произведена от слънчевата енергия, която получавам от Земята и изпращам към малкия мозък за да трансформира всички мои отрицателни мисли, чувства и желания., за да се разпръснат всички зли и отрицателни сили в мен

Според СИпвйап О. Ьагаоп (1866-1954) човек може да се промени сам и да управлява собствената си съдба в резултат па съзнание, което е будно към силата на правата мисъл.

За това нееднократно е говорил Учителят Петър Дънов - Ветия Иоипб (18641944). Провидението, съдбата, начинът на живот на човека може да се промени като се промени начина на мисленето му. Всичко зависи от неговото поведение — мисли, чувства и желания (постъпки).

Процесът на мислене е процес на създаване и /или творчество. Нещо ще се прояви вследствие на мисленето. Мислите са първопричина на всичко. Така е творил и Бог в началото - с мисълта, със словото: „В началото бе словото. И словото бе Бог. То в начало бе у Бога” [1], Новият Завет, Светото евангелие на Йоана, 1:1-2.

Каквото човек мисли в настоящето, то определя неговия живот в бъдещето. Човек формира своя живот със своите мисли. Тъй като човек мисли винаги (според изследвания около 60 000 мисли на ден [3]), той създава и/или твори винаги. За каквото мисли най-много или върху което фокусира най-много мислите си, това ще се появи в неговия .живот. това точно ще рефлектира закона на щтвттанвто (■тконо на Любовта, закона на отражението) обратно върху него.

Вашите мисли са причината за вашите чувства, желания, респективно постъпки.

Ако се чувствате добре, значи сте мислили добре и с това сте привлекли повече добри неща към вас. Когато изпитвате добри чувства, това е обратната връзка от Вселената - Бог, който казва-. „Вие мислите за добри неща”.

По същия начин, когато се чувствате зле, вие получавате обратна връзка от Вселената - Бог, който казва'. „Вие мислите за лоши неща” или „Внимание! Променете мислите си веднага. Променете честотата им.” И когато сте на нова положителна честота Вселената (Бог) ще потвърди това с по-добри ваши усещания (чувства).

Ето защо Ласк Сапйе1Ш, автор па книгата „ Принципите на успеха " казва: „Нашите чувства са механизъм за обратна връзка към нас относно това дали сме в пътя, в правилната посока или не”

В унисон с „Библейска сентенция” и „българска поговорка” „Каквото” и да „посееш”, ги „това жънеш” Кйопйа Вугпе пояснява в [3]: Като всички закони на Природата, има абсолютно съвършенство в закона на привличането. Последният е твоя великолепен инструмент да създаваш каквото и да желаеш в твоя живот. Ти създаваш твоя живот Твоите мисли са семената, а реколтата, която ти жънеш ще зависи от семената, които ти садиш. С това мощно знание ти можеш да промениш напълно всяко обстоятелство и събитие в цялостния твой живот, чрез промяна на начина па мислене. Твоят живот е в твоите ръце. Няма значение къде си сега, няма значение какво се е случило в твоя живот, ти можеш да започнеш съзнателно да подбираш мислите си и ти можеш да промениш твоя живот. НЯМА такива неща като БЕЗНАДЕЖДНА СИТУАЦИЯ. Всяко едно обстоятелство от твоя живот може да се промени! Според ВйопсЗа Вугпе това зависи само от мислите на човека. Вие имате силата да промените всичко, защото вие сте единствения, който избира вашите мисли и вие сте единствения, който чувства вашите усещания. Вие сте творец и има лесен процес да се твори като се използва закона на привличането.

Според Вйопда Вугпе хората не само съзиждат своя живот с техните мисли, но техните мисли се добавят мощно към съзиждането и актуалното оформяне на света около тях.

А Учителят Петър Дънов - Всчпзй Воипб поучава обобщено, че всичко зависи от мислите, чувствата и желанията на човека.

Трябва да се знае, че „една проста промяна на емоциите на хората може да измени изцяло техния ден - и живот”, да нарисува нови картини на техния живот [3]. Това може да стане със силата на тяхната мисъл.

Пг. Лое Уйа1е образно определя: Вие сте художника на вашия собствен живот. Вие сте Микеланджело на своя собствен живот.

За да се постига успех в тази посока, КЬопда Вугпе дава следните две препоръки:

Без изключение, всички автори, цитирани в нейната книга „Тайната", използвали медитацията (концентрацията на мисълта) като дневна практика.

Медитацията успокоява мнението, помага да се контролират мислите и да се (ревитализира) възстановява жизнеността на тялото. Според нея са достатъчни само три до десет минути на ден.

7азл втора препоръка съответства на една част от указанията на Учителя Петър Дънов - Вейка Бойно (виж и последния абзац преди раздел II - З.7., стр. 432/

„Който не вярва в чудеса е мъртъв, защото нищо не вижда”

Вдъхновяващо е да откриват научни доказателства и обяснения на чудеса.

В „Тълковен речник на българския език” „чудо” се пояснява като „явление, което е необикновено, свръхестествено ”, т.е. необичайно за естествения ред на нещата и необяснимо за светския човек:.

Но чудеса стават често в живота на хората и в стремежа си да си ги обясни човек е стигнал до религията — вярата в съществуването на свръхестествени същества и/или сили, които ги предизвикват. Защото елементарната човешка логика повелява, че няма следствие без причина.

Едно потвърждение на избраната за мото на настоящия раздел сентенция на гениалния учен - физик А йнщайн е перифразираната мисъл на Кйопда Вугпе, авторката на [3], че „чудесата са ежедневни явления в света”. Тази забележителна австра-лийка по произход е посочила примери за чудеса от автори, цитирани в нейната книга, най-вече като доказателства за това, че „всичко е лечимо”.

От далечното минало, от древните времена не могат да се пропуснат три:

Съгласно БИБЛИЯТА Бог разделил на две водите на Червено море вследствие на молитвата на избрания за водач на юдеите Мойсей.

Този пример на чудо е потвърждение на ПРОРОЧЕСКАТА ТЕОСОФСКА МИСЪЛ на Учителя Петър Дънов - Ветяа Боипо че „учените ще стигнат до вярата в Бога ”, защото си обясняват негови прояви.

В случая това са направили представители на СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА.

Има научен експеримент през 1994 г. от двама физици в Токийския университет. С изключително силно магнитно поле, приложено върху един поставен в хоризонтално положение цилиндричен съд, частично пълен с вода, те постигнали разделянето й към двата края на съда, като средата му останала суха. По разбираеми причини явлението било наречено „Мойсеев ефект” и се обяснява със слабите диа-магнитни свойства на водата. То е красноречиво ОПИТНО НАУЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО - ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПРОЯВАТА НА БОГА. Със силно магнитно поле Той е могъл да раздели водите на Червено море и осигури сух участък за да преминат по дъното му бягащите от Египет заробени древни евреи.

Последните три абзаца разкриват съвсем разбираемо и убедително взаимната връзка - „ МОСТ” между исторически факт, описан от БИБЛИЯТА (разделянето на водите на Червено море), предсказание на ВСЕМИРОВИЯ ТЕОСОФ Петър Дънов -Вейка Гойно „учените ще стигнат до Бога ”) и доказателство на Библейския разказ от представители на СВЕТСКА НАУКА („ефектът на Мойсей”” - едно СОЛИДНО ПООЩРЕНИЕ ЗА АВТОРА ДА НАПИШЕ НАСТОЯЩАТА КНИГА..

Нека се посочи и едно СЪВПАДЕНИЕ на теософска [64] . стр. 281 и философска мисъл [3]: „Подобното подобно привлича”.

Ще се спомене още нещо за тази част от историята на древния еврейски народа, защото е интересно и поучително.

„ Чудото в Червено море” е нагледно доказателство, че Бог е Господар и Управител на Вселената и хората -може да спасява и погубва хора по свое желание (в случая бягащите древни евреи и египетските войни на фараона).

Днес Той ни го напомня с природните бедствия. Затова тази изява на Бог в английския език е наречена „ас/ о/Сос!" (акт или деяние на Бога).

Приетите с откровение между Бог и Мойсей Десет Божи Заповеди, които милиони хора по целия свят знаят и се опитват да следват, са централното нравствено ядро на Божи кодекс, който съдържа и други закони и правила върху живота на израилтяни-те по онова време. Такива са например правилата във връзка с хигиената, санитарните условия и болестите. Макар и в древно време тези закони отразявали познаване па научни факти, които светските специалисти открили едва през последното столетие [ 19].

Тогава естествено възниква въпросът как е възможно законите на древния Израел да отразяват познание и мъдрост, далеч надхвърлящи познанията сред народите по онова време?

Логичен е отговорът, че тези закони са били дадени от Бога. И понеже познанията на светските хора са на ниско ниво, Бог, който изпитва чувства па Любов към нас, е загрижен за това, какво правят хората.

Но Създателят гледа какво представляваме ние отвътре, а не отвън. Той изисква Неговите високи морални стандарти, изключителна преданост, послушание от сърце и упование на Него. Както Адам и Ева, Бог осъдил древните евреи да обикалят из пустинята 40 години поради неуважение към Него. Въпреки неуважението към Бога, Той им давал необходимото за живот, като по този начин им показал, че те зависят изцяло от Него — нещо, което Бог ни подсказва и днес е Природните явления, включително бедствия.

Бог познава с най-малки подробности всички Природни закони, защото Той ги е създал. Като Създател Той може да координира всички Природни закони, може да използва неограничените си знания и сила за да прави чудеса.

В днешно време Бог го демонстрира чрез природните бедствия. МАТЕМАТИЧЕСКО НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ (ДОКАЗАТЕЛСТВО) е локалното и глобално въздействие от Бога върху Собственото Си Творение чрез така наречения космологичен член в уравнение от общата теория на относителността на великия Айнщайн. Българският физик Божидар Палюшев дава второ научно обяснение на разделянето па водите на Червено море чрез локално въздействие върху гравитацията. Едно такова уравнение е дадено в [4а], стр. 510 - ДРУГО ПООЩРЕНИЕ ЗА АВТОРА ДА ПУБЛИКУВА ПРЕДЛАГАНАТА КНИГА;

2) Възкресението на Лазар и Исус Христос; Лазар е бил единственият евреин, който и след смъртта си чува и разбира какво му се говори. Христос е искал да провери този закон и затова отива при гроба на Лазар и извикал: „Лазаре, излез вън!” И действително Лазар е излязъл от гроба.

Които нс разбират от този закон, ще кажат,че тази работа била нагласена. Как я нагласили? Христос казал на Лазаря да се престори на умрял, да преседи в гроба четири дни и когато Той дойде и го извика, да излезе вън. С това те ще убедят хората, че Христос може да възкресява мъртви. По този начин именно съвременните хора обясняват чудесата.

Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат да се поставят на подобна критика. Някой астроном погледнал през своя телескоп и видял нещо на Слънцето. Веднага всички вестници пишат, че еди кой си учен след ред изчисления доказал, че на Слънцето ставали някакви промени. Всички хора вярват на този учен. Обаче не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления. Хората и на него вярват. След този учен идва трети, който опровергава втория. На кого да вярват хората? Не, това още не е наука. Такива примери са посочени и на други места в книгата - например геоцентричното и хелиоцентричното функциониране на нашата слънчева система. Учени твърдят още че Венера била обвита с гъста атмосфера. При това всички виждат, че тази планета издава ярка светлина. Питам: как е възможно една планета като Венера да бъде обвита с такава гъста атмосфера, а да издава толкова голяма светлина? Откъде идва тази светлина на Венера? Значи твърдението на тия учени не може да се приеме за истинно. Следователно, трябва да се пазим от суеверия, научни и религиозни заблуждения, докато не се освободим от тях, не можем „ да излезем от гроба " [10], том И, стр. 187188. „Ако не се съпоставят фактите може* да се* изпадне в заблуждение”; „Не отричай, преди да си проучил” - водещи сентенции при писането на книгата. Доколко авторът е успешен, ще прецени безпристрастният Читател;

3) „Благодатният огън”, който всяка година се запалва от Невидимия свят над гроба на И. Христос в Ерусалим, в навечерието на най-големия Християнски празник „ Възкресение Христово. "

1)г. М1скае1 Вегпагс1 Вескмт(11, ясновидец и създател на международен духовен център „А&аре”твърди. Аз съм виждал много чудеса, които стават в живота на хората: финансови чудеса, чудеса на физическо излекуване, умствено излекуване, излекуване на взаимоотношения.

България има три върха в духовната си история: Орфей, Богомилите и Учителят Петър Дънов - Ве/пхЪ Пойно. Последният е демонстрирал способността си да става невидим и отново да се материализира, излекувал е моментално ухапване от силно отровна змия пред свои ученици-съвременници, преместил е грамаден камък със силата на мисълта си при отпушване на изворчето за оформяне на чешмичката „Ръцете, които дават” на източния бряг на Рибното езеро - второто от Седемте Рилски езера в България, над което се разполага ежегодния палатков лагер па планинската традиционна едномесечна лятна духовна школа на негови последователи, около празничните дни 19-21 август. Той е можел да прави подобни чудеса, но неговата мисия е била друга - да „ снеме ’’ от Невидимия свят и да предаде в достъпна (форма Божествената наука (Христовото учение), Науката за Бога (Теософията), да създаде духовна общност „ Бяло Братство ” в България и света. В последните минути от престоя му на Земята той нарича това огромно дело ”една добра малка работа за Бога”. Ето колко скромен е бил „Учителя Петър Дънов от България”, пред когото великият Айнщайн се прекланя.

В духовната история на Германия има също три върха - Кристиан Розенкройц (1378-1484), Рудолф Щайнер (1861-1925) и Бруно Гръонинг (1906-1959).

Като духовен водач и лечител последният вече има по всички континенти на Земята привърженици в целия свят, включващи се в общност „Приятелски кръг на Бруно Гръонинг”. В периодичните издания на тази общност се изнасят многобройни примери на чудеса на лечение на хора и животни и придобиване на блага от членове на Приятелките кръгове с молитва [7].

Ето други пет примера за чудеса в нашето съвремие:

20 януари 2006 г. от Британския вестник „Дейли телеграф ”, а е поместен в заглавната страница на Българския вестник „24 часа", съботният брой от 21 януари 2006 г.;

-Движещ се само с инвалидна количка човек прохожда след благословия от Сай Баба, духовно извисен индиец, получил свръхестествени способности след Божествено вселяване [ 16], наричан „ човек на чудесата ” [ 17]. Същият е демонстрирал в Индия и други чудеса: материализиране на пръстен на човешки пръст и телепорти-ране на човек от Индия до Австралия. Може би той е предшестветик и/или проявен вече представител на бъдещата шеста раса, за която е говорил в беседите и лекциите си Учителят Петър Дънов — Ветха Ооипд;

~ Проливен дъжд вали в местността „Кръстова гора ” в планината „ Родопи ”, в България, с изключение на една ивица - пътеката между параклисите, по която се движи шествието на вярващите. Може да се счита аналог на разделянето па водите на Червено море - т. нар.. „ Мойсеев ефект

Списъкът може да бъде продължен, но това не е необходимо. Би могло да се изрази мнение, че когато един проблем се решава ненадейно в последния момент, е винаги с намесата па Невидимия Разумен свят, в най-важните случаи може и с директното участие на Всевишния, на Бога. Но за да става това е необходимо разумно поведение на човека, респективно искрена молитва. Колко освежаващо е да знаем, че можем свободно да изкажем каквото ни е на сърцето пред Създателя Бог, уверени, че Той не е високомерен, но смирено е готов да ни изслуша! Древният цар на евреите Давид разкрива това свое разбиране в неговите псалми [1].

Законът на привличането е започнал да действа със започването на времето. Той винаги е бил и винаги ще бъде [3].

Законът на привличането работи по всяко време, всяка секунда: когато вашите мисли се леят за миналото, настоящето или бъдещето. Това е продължително действащ процес. Вие не може да натиснете бутон „ пауза ’’ или „ стоп както при един аудио или видео апарат. Той е винаги в действие, щом вие мислите. Той работи толкова много и силно, колкото вие мислите. Това са перифразирани мисли на База N101101.8, съавтор на най-добре продавани по света серии относно африканско-американския дух:.

Философът ВоЬ РгосЮг добавя: „ЗАКОНЪТ НА ПРИВЛИЧАНЕТО РАБОТИ ВИНАГИ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ВЯРВАТЕ В НЕГО, ДАЛИ ГО РАЗБИРАТЕ ИЛИ НЕ.”

Нг. М1с11ае1 Вегпагс! ВесКмДй продължава обяснението: Вие привличате към вас доминиращите мисли, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТЕЗИ ВАШИ МИСЛИ СА СЪЗНАТЕЛНИ ИЛИ НЕСЪЗНАТЕЛНИ.

13Ьон(1а Вугпе допълва: Независимо дали реализираме закона на привличането или не, ние мислим през повечето време, винаги когато:

Това е законът, който определя целия ред във Вселената, всеки момент от вашия живот, и всяко едно нещо, което преживявате във вашия живот. Няма значение кой сте и къде сте. Законът на привличането създава и оформя изцяло преживяванията във вашия живот и този закон прави това чрез вашите мисли. Вие сте единственият, който повиква закона на привличането в действие и вие правите това чрез вашите мисли.

Снаг1е$ Наапе! (1866-1949) в публикацията си „ТИе МаЛег Кеу ЕуЛет” през 1912 г. описва закона на привличането като "най-великият и най-непогрсшимият закон, от който зависи цялата система на творчество.”

Лоби АхкагаГ, един международно най-четен автор,, посветил последните 25 години на изследване на човешкия ум, квантовата физика и бизнес стратегии, обяснява закона на привличането като един от най-великите закони на Вселената така. За мен най-простият път за поглед върху закона на привличането е, ако аз мисля за себе си като за един магнит, и аз знам, че един друг магнит ще се привлече към мен. Вашият живот сега (в настоящето) е отражение на ваши минали мисли (в миналото). Затова законът на привличането може да се нарича още закон на отражението. Следователно, с познаването на закона на привличането човек може да измени всичко, включително неговия живот (в бъдещето) чрез своите мисли в настоящето.

Това е едно съответствие с казаното от Учителя Петър Дънов — Вешка Иоипо, че човек може да промени включително продължителността на .живота си в зависимост от неговите мисли, чувства и желания.

К1юп(1а Вугпе добавя за читателя си: Ти си най-мощният магнит във Вселената. Законът на привличането казва „подобните се привличат” (,,Ике айгасСз Шке”) и ако ти имаш една мисъл в главата, ги привличаш в момента подобни мисли към теб, например за щастие или нещастие, за добра или зла съдба. С други думи, ако човек може да мисли за това, което желае, и ги прави доминиращи мисли, той ще го държи в свои ръце и ще го получи в своя живот.

М1ке Бооку, автор на редица книги, включително на тритомника ”Мо(е8 Ггот Изе И1шуег8е” („Бележки от Вселената") и “1пбпйе Ро881Ь1НЖе8: ТЬе Лг1 оПлушцТоиг Огеагтз” („Безкрайни Възможности: Изкуството да изживеете Вашите мечти’’), счита също, че по-горе изложеният принцип за привличане с мисли може да се обобщи в три прости думи: МИСЛИТЕ ПРЕДИЗВИКВАТ НЕЩАТА!

Използваният в „Тайната” процес на съграждане на човешкия живот, който е взет от Новия Завет в Библията, е една лесна ръководеща линия за достигане на желаното стри прости стъпки [3]:

ПЪРВА СТЪПКА: Молба или Молитва за желанието (вижраздел Ш-1.1.3.)

Първата стъпка е да се отправи молба към Вселената (физически, външно) или молитва към Бога (духовно, вътрешно) за онова, което наистина се желае и това да стане навик.

Философът ВоЬ Ргос(ог съветва да се пише на лист хартия и да се обясни какъв желаете да бъде живота ви във всяка една област.

ШИопйа Вугпе добавя, че няма ограничение за желания в живота на човека , но трябва да е пределно ясно това, което се желае:

ВТОРА СТЪПКА: Вяра за сбъдване на желанието.

Втората стъпка е да се вярва в невидимото, че пожеланото е вече получено и ви принадлежи, че то е ваше притежание още в момента, когато го искате.

Тази стъпка звучи парадоксално, но това е пояснено другаде в книгата, във връзка с относителността на пространството и времето в минал, настоящ и бъдещ момент.

Така съветва и преуспелият с изследване в метафизиката американски писател КоЬег! СоШсг (1885-1950): Няма мечта, която да не може да се осъществи, обаче ако се учите да използвате Съграждащата Сила, работеща чрез вас. Методите, които работят за един, ще работят за всички, отваряйки широко вашите канали за да тече повече Съграждаща Сила през вас.

Авторът на „Принципите на успеха” Таск Сапфе1(1 обяснява: Повечего от нас никога не са си позволявали да поискат това, което искрено са желали, защото ние не можем да видим как това ще се покаже (манифестира).

Но Вг. Лос УИа1е отбелязва, че „вие не се нуждаете да знаете как ще дойде това. Вие не се нуждаете да знаете как Вселената ще се реаранжира”.

А Шншйа Вугпе пояснява: Вселената е едно огледало и законът на привличането отразява като огледало към вас вашите доминиращи мисли. Ето защо законът на привличането може да се нарича още закон на отражението. Духът отговаря на вашите доминиращи мисли по всяко време, не само в момента, когато молите. Когато вие вярвате, вие получавате, бъдете готови и следете, магията започва! Оставете Вселената да направи това за вас. Как ще го направи не е ваша част в Съграждащия процес.

А философът ВоЬ Ргос(ог добавя: Вие не знаете как, това ще ви бъде показано. Вие ще привлечете начина.

Ето какво съветва в този случай с познанията си за африканско-американския дух Ь15а N1011018: Когато ние не виждаме нещата, за които сме се помолили, ние се разочароваме и съмняваме. Опознайте това чувство и го заменете с чувството на непоколебимата вяра.

Този съвет съответства напълно на препоръките на Учителя Петър Дънов — Вейка Пойно за трансформиране на негативните мисли и чувства в позитивни и изгражда символично „мост”между светска философия и всемирова теософия. При това последният указва, че ни най-малко съмнение не трябва да се яви във вярата на човека.

Третата стъпка е финалната стъпка в съграждащия процес, изискваща човек да се настрои на честотата на получаването.

Магс1 8111то(Г, успешна съавторка на книги за жените и майките, отбелязва: В този процес е много важно да се чувствате само добре (с мисълта че сте получили желаното), да бъдете щастливи, защото когато се чувствате добре вие настройвате себе си на честотата на това, което желаете, на честотата на доброто чувство, на честотата на получаването и вие ще получите желаното.

А Бг. Лое УИа1е добавя: „Онова, което действително е важно от цялата Тайна е да се чувствате добре”.

Вярвайте на вашата „интуиция” (виж и стр. 495).

Вселената (едно от наименованията на Бога) е тази, която ви внушава (вселява) това „вътрешно чувство”. Вселената комуникира с вас на честотата на получаването. И ще откриете, че Вселената магнетично ви е придвижила да получите това, за което сте се молили [3].

Ако имате интуитивно (вътрешно) чувство, което е „ Божи дар”, следвайте го, защото това е тихият и спокоен „глас Божи” или гласа на негов помощник - Светло същество от Невидимия Разумен Свят [2].

Пг. ВескхуКк пояснява. Вие може да започнете с нищо, без нищо, без метод, но начинът ще бъде намерен. Всичко, което е било изобретено и създадено от човечеството е започнало с една мисъл. Чрез нея е намерен начин да се прояви то от невидимото във видимото. Затова цитираният Учител апелира към мислене. С практикуването на закона на привличането успехите се увеличават, защото се добавя силата на доверието, вярата и знанието. Имайте доверие на Вселената (Бога).

Философът ВоЬ Ргос1ог обяснява. „Котато направиш тази фантазия факт, ти си в позицията да градиш по-толяма и по-толяма фантазии. И това, мой приятелю, е съграждащия процес”.

И за да се демонстрира ВЗАИМНАТА ВРЪЗКА И СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И ФИЛОСОФИЯ, ще се цитират два стиха от Библията.

„Каквото и да поискате в молитва, вие ще то получите” От Матея, 21:22;

„Каквито и неща да пожелаете, котато се молите, вярвайте, че вие ще ти получите и ще ти имате” От Марка, 11:24

ЕДИП ПРИМЕР за изключителната роля на позитивното мислене при съграждане на вашия живот: ВАШЕТО ТЯЛО и ТЕГЛО.

Нека се разгледа накратко Процесът на Съграждане за онези, които чувстват, че са с наднормено тегло и които желаят да го намалят.

Според Шюпйа Вугпе наднорменото тетло е получено и диетите „ не работят” поради неправилно мислене в две направления:

Това е пълно незачитане на закона на привличането. Човек не може да има „фини мисли” („да си мисли, че е елегантен ”) и да бъде с мазнини (и да е затлъстял).

Авторката на „Тайната” [3] счита, че храната не е причина за увеличаването на теглото, освен ако се мисли, че това е така. Храната се асимилира перфектно в нашите тела: Това (причина) са вашите мисли. МИСЛИТЕ СА ПЪРВАТА ПРИЧИНА ЗА ВСИЧКО. Имайте перфектни мисли и резултатът ще бъде перфектно тегло. Дефиницията за перфектно тегло е тетлото, което вие чувствате добро за вас. Навярно вие знаете за някой, който е елетантен и яде като кон, и тордо заявява „Аз мота да ям, каквото желая и аз имам винати перфектно тетло”. И така Духът на Вселената (Божият Дух) казва „Вашето желание е моя команда!”

За да привлечете вашето перфектно (съвършено) тетло и тяло, като използвате Процеса на Сътраждане, следвайте тези три стъпки:

ПЪРВА СТАПКА (желание): Изяснете си теглото, което желаете;

ВТОРА СТЪПКА (вяра за сбъдване на желанието): Вие трябва да вярвате, че ще го получите и това перфектно тегло е вече ваше;

ТРЕТА СТЪПКА (изпълнение на желанието): Вие трябва да се чувствате добре, да сте на честотата на вашето перфектно тегло и да призовавате съвършенството —условие за изпълнение на .желанието.

И така, фокусирайте мисълта си върху вашето перфектно тегло.

Благодарността и признателността са магическа формула.

„Признателността е абсолютния начин да се получи повече във вашия живот” 8111 то ГГ

„Много хора, които уреждат своето препитание правилно, остават в бедност поради липса на признателност”. „Ежедневната практика на признателност е един от тръбопроводите, по които ще дойде вашето богатство към вас” \Уа11асе ХаЛ1ез

Признателността и благодарността са основна част от ученията на всички велики Божествени въплъщения в историята на човечеството. Ето защо и в ТЕОСОФ-СКАТА СЕНТЕНЦИЯ на Учителя Петър Дънов — Ветха Ооипд), избрана за мото към заглавието на раздел III -7. 1. на стр. 487 е казано „за всичко благодарете".

Шюпйа Вугпе отбелязва, че всеки учител, показан на екрана (във филма) „Тайната”, използва признателността като част от неговия или нейния ден. Повечето от тях започват техния ден е мисли и чувства на признателност.

Книгата „Бсзепсе о/СеШпр К1сИ" („НАУКА за постигане на богатство”), написана от РЪИасе 1УаН1е през 1910 г., променила живота на КИопда Вугпе. В пея главата, която е посветена на признателността, е най-дълга. Според У/аПасе УУШсч (1860-1911) едно ново мислене за благодарност води вашето съзнание до по-тясна хармония със съзидателните енергии на Вселената [3].

Съгласно Пг. Лос Ука1е, с научна степен по метафизика, за да се промени живота на човека в положителна посока, първото нещо е да се започне със съставянето на списък на нещата, за които трябва да бъде признателен, за всички тези неща, за които се чувства добре.

Философът Пг. ЛоЬп Е. ПепнаНШ отбелязва, че за каквото мислим и благодарим това придобиваме.

Той ни казва, че любовта и благодарността (признателността) разтрогва всяка негативност в нашия живот без значение каква форма е заела. Любовта и благодарността може да разделя морета, да премества планини и да създава чудеса. И любовта и благодарността може да отстрани всяка болест.

Ежедневната практика на признателност е описана от един от цитираните в книгата „Тайната" [3] и нейния автор както следва:

- Ла теч Кау: Признателността е била много мощно упражнение за мен. Всяка сутрин аз ставам и казвам „Благодаря Ти”. Всяка сутрин, когато моето стъпало достигне до пода, аз казвам „Благодаря Ти”. За всички неща, които правя сутрин аз изпитвам чувството на признателност.

- К11оп(1а Вугпе: Всяка сутрин аз не се измъквам от леглото, докато не съм изпитала чувството на признателност за този нов ден и всичко, за което съм признателна в моя живот. Тогава аз ставам от леглото и когато едното ми стъпало докосне пода аз казвам „Благодаря” и „Ти” щом второто стъпало докосне пода. С всяка стъпка към банята аз казвам „Благодаря Ти”. Аз продължавам да казвам и чувствам „Благодаря Ти” докато вземам душ и се приготвям. През времето на подготовката ми за деня аз съм казала стотици пъти „Благодаря Ти”. Няма по-мощен начин да се започне вашия ден от този. Вие сте създател на вашия живот и така започва тенденциозно съграждането на вашия ден.

И ето аналогия в РЕЛИГИЯТА: Една Християнска сутрешна молитва започва и завършва с благодарност:

Благодаря Ти, Господи:, че ме запази така милостиво през изминалата нощ. Помогни ми да прекарам деня угодно за Тебе и спасително за мене. Аз нося в себе си чистия Божи Дух. Моята мисъл е мисълта Божия:. Всичко, което върша е успешно, защото мен ме ръководи Бог и ме напътства. Дарява ме със сила и здраве. Няма да позволя страх да ме обземе, лоши хора да ме смажат, болести да ме погубят. Благодарен съм на Бога:, че го нося винаги в себе си и завинаги.

Господи, благодаря Ти за всичко и да бъде Твоята воля за всичко! (три пъти)

Авторката на [3] пояснява: Не е възможно да придобивате повече във вашия живот, ако се чувствате непризнателни за това, което имате. Защо? Защото мислите и чувствата, които излъчвате като непризнателни са изцяло негативни емоции. Дали това са ревност, яд, неудовлетвореност или чувства на „недостатъчност”, тези чувства не могат да ви донесат каквото вие желаете. Те могат да ви върнат повече от това, което не желаете. Бъдете благодарни за това, което имате сега. Когато започнете да мислите за всички неща във вашия живот, за които сте признателни, законът на привличането ще получи тия благодарствени мисли и ще ви даде повече точно като тях. Вие ще сте на честотата на признателността и всички добри неща ще бъдат ваши.

И тя дава един много убедителен пример: Великият учен Алберт Айнщайн революционизира нашето виждане за време, пространство и гравитация. Поради неговия беден произход и наченки, вие бихте си помислили, че е невъзможно за него да постигне всичко това, което той направи. Айнщайн знаеше много от Тайната и той казваше „Благодаря Ти” стотици пъти всеки ден. Той благодари на всички велики учени - предшественици, за техните приноси и сътрудничество, за това, че му бяха дали възможност да учи и да постигне даже повече в неговата работа и на края да стане един от най-великите учени, които някога са живели.

Препоръката на Учителя Петър Дънов „за всичко благодарете” означава да се използва признателността всеки ден, даже за най-дребните неща, например „място за паркиране ” [3].

Мощта на признателността за придобиване на желани неща предполага тя да стане навик:, начин на живот на всеки разумен човек. А ако това стане за всеки човек:, животът на хората ще бъде красив и изобилен - щастлив.

. Визуализацията е най-великата тайна на успеха”. Оепеу1еуе Вейц-^г^с! (1881-1960)

Визуализацията е процес, който е бил ползван от великите учители и Божествени въплъщения през вековете, както и от големите учители живеещи днес. И понеже визуализацията се осъществява с мислено въображение чрез концентриране или фокусиране на мисълта върху желани хубави неща, тя е аналог на медитацията за изживяване на приятни чувства, използвана най-много в източните религии.

Визуализацията е просто силно фокусирана мисъл в приятни картини и това причинява еквивалентни силни чувства. Когато вие визуализирате, вие излъчвате тези чувства с мощна честота към Вселената. Тя улавя този силен сигнал и съгласно закона на привличането връща към вас тези картини, точно такива, каквито сте ги видели във вашата мисъл.

Ето защо Вг. Вепгч ЗУаШсу отбелязва: „Когато вие визуализирате, тогава вие м атер и ал изи рате”.

„ Ако сте били там с мисълта, вие ще отидете там с тялото” - това го е демонстрирал Учителят Петър Дънов - Вей1$а Воипо пред свои ученици - съвременници, когато влиза и излиза при заключена врата на стая.

Причината за силата на визуализацията е в това, че като си създавате картини във вашето съзнание за това, което вие желаете, вие генерирате мисли и чувства, че го имате сега [3] —условие за действие на закона на привличането.

Според От. .1ое УКа1е визуализацията е едно реално индивидуално преживяване в момента на този процес, защото се чувства, че вие имате вече това, което желаете.

А К11оп<1а Вугие счита, че изкуството на визуализацията се състои във виждането, че желаното нещо вече се е случило.

Затова XV. С1степ18(опе (1902-2002) съветва всеки ден да се затварят очите и да се визуализират целите така, както ако са постигнати.

Силата на визуализацията се вижда при технологията на изобретенията, например при електрическата лампа на Томас Едисон или телефона на Александър Бел. Единственият начин някога нещо да е било изобретено или създадено е едно лице да види картина в неговата мисъл, в мисленото си въображение. Той го вижда ясно и задържайки тази картина като краен резултат в своята мисъл, всички сили на Вселената въвеждат неговото изобретение в света чрез него. Такива посредници между Вселената и света са великите учени, откриватели и изобретатели. Но те са заслужили да станат велики. Те са имали безусловна вяра и доверие в невидимото (в Невидимия свят) и са знаели силата на вярата и въображението при използване на Вселената (Космоса) за да въведат изобретението, във видимото (във видимия свят). Тяхната вяра и въображение са били причината за духовната еволюция на човечеството и ние жънем ползата от техните съзидателни умове всеки отделен ден.

Затова Александър Бел (1847-1922) е казал: „Каква е тази сила аз не мога да кажа. Всичко, което аз зная, е че тя съществува”.

А М1ке Ооо1еу добавя: „Начините, по които се осъществяват желанията (как) са владение на Вселената (Бога). Тя (Той) винаги знае най-краткия, най-бързия, най-хармоничния път между вас и вашите мечти”. Законът на привличането придвижва хора, обстоятелства и събития в цялата Вселена, така че желанията се сбъдват, защото Вселената (Духът) казва „ Вашето желание е моя комаида”[3].

Според П1юп(1а Вугпе всеки притежава силата да визуализира. И тя дава пример с картината на една кухня. „Щом сте видели една картина на вашата кухия мислено, вие сте я визуализирали”.

Друг пример е Пахй1 БсПгтег, който визуализира едно място за паркиране в 95% от случаите точно там, където е желал, и само в 5% от случаите трябва да чака една или две минути. Сега може да се разбере защо човек, който казва „Аз винаги получавам места за паркиране” ги получава.

А Сепеу1еуе Вейгепй допълва: „Всеки визуализира, независимо дали той знае или не. Всички ние притежаваме повече сила и по-големи възможности отколкото реализираме, а визуализацията е една от най-великите от тези сили”.

ЧОВЕК НЕ ЖИВЕЕ ЖИВОТА НА СВОИТЕ МЕЧТИ ПО СЛЕДНИТЕ ОСНОВНИ ПРИЧИНИ:

Тези пет причини могат да се охарактеризират с едно прилагателно и три съществителни: НЕГАТИВНИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ЖЕЛАНИЯ.

За да се получи желаното негативните мисли, чувства и желания трябва да се трансформират в позитивни, каквото е указанието на Учителя Ветза Т)оипд.

Голямата Тайна на Живота се разкрива в природен закон, наречен „ закон на привличането ” (отражението) или още закон на Любовта или закон на Светия Дух. Като сътворен от Бога природен закон, последният е безкрайно велик, но и едновременно съвсем прост:

Когато вие мислите за някои неща, вие привличате подобни неща към вас.

Комбинацията от Мисъл и Любов е тази, която формира неотразимата сила на закона на привличането, затова е наречен още „закон на Любовта”, а би могло да бъде наречен и „закон на Мисълта”. Този закон е безпристрастен като закона за гравитацията.

Като обективен закон на Природата действа независимо дали се вярва в него или не, разбира или не, съзнава или не, кой сте и къде се намирате. Този закон задоволява всяко желание, защото последното е команда за Светия Дух и той я изпълнява.

Мисълта е първичното, най-мощното и най-бързото нещо във Вселената. В зависимост от качеството й честотата на излъчването й е различна.

Каквото мислите това става. Мислите предизвикват и създават нещата. Нищо не идва като ваше преживяване, докато не го призовете настойчиво чрез вашите мисли..

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ ВАШИЯ ЖИВОТ, ВИЕ ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИТЕ НАЧИНА НА ВАШЕТО МИСЛЕНЕ - ВАШИТЕ МИСЛИ.

Мислете само позитивно, защото позитивната мисъл е стотици пъти помощна от негативната такава.

За да знаете как мислите, питайте себе си как се чувствате. Никой не може да ви каже дали вие се чувствате добре или зле, защото само вие сте този, който знае как се чувствате по всяко време.

Емоциите са ценни инструменти, които моментално ви казват как мислите, дали правилно мислите, дали сте настроени на подходящата честота на излъчване.

Ако се чувствате зле, вие сте на честотата на притегляне на повече лоши неща.

Не е възможно да се чувствате зле и в същото време да имате добри мисли. В такива случаи използвайте „шифри на Тайната” като приятни спомени, красива природа или любима музика, които могат да променят вашите чувства и разположение (настроение) и да изместят вашата честота моментално.

Ако се чувствате добре, вие сте на подходящата честота, при която с пълна сила привличате повече добри неща към вас.

Чувството на Любов е с най-висока честота, която вие можете да излъчите. Колкото по-голяма Любов изпитвате и излъчвате, толкова по-голяма сила използвате.

ВАШИТЕ НАСТОЯЩИ МИСЛИ СЪГРАЖДАТ ВАШИЯ БЪДЕЩ ЖИВОТ. КАКВОТО ПОСЕЕТЕ, ТОВА ЩЕ ПОЖЪНЕТЕ.

Процесът на съграждане помага да създадеше желаното нещо с три стъпки: молене, вярване и получаване.

Човек може да стане господар на своя живот, когато стане „ господар на своите мисли " и „господар на своето тяло ” [2], т.е. господар на своята душа.

Всичко в живота е постижимо, всички неща са възможни, включително чудеса, всяко болестно състояние е лечимо, но при определени условия, които трябва да се спазват и обезателно при благословия на Бога .

ОТ КАЧЕСТВОТО НА ВАШИТЕ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ЖЕЛАНИЯ ЗАВИСЯТ УСПЕХИТЕ ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ.

За да намалите теглото си например, не фокусирайте върху „ намаляване на теглото”. Вместо това фокусирайте мисълта си върху „вашето перфектно тегло ” и вие ще го призовете към вас.

За Вселената (Бог) няма значение размера и не отнема време осъществяването (манифестирането) на желанието. Еднакво лесно е да осигури един долар и един милион долара.

Започването с нещо малко като чаша кафе или място за паркиране е лесен начин да се преживее силата на закона на привличането в действие. След това може да се премине към съграждането на много по-големи неща.

Съграждайте вашия ден предварително чрез обмисляне на начина, по който вие желаете да преминава и вие ще съграждате вашия живот тенденциозно.

Въвеждайте следните четири мощни процеса в действие:

На края на всеки ден, преди да отидете да спите, върнете се към събитията на деня. Благодарете за всичко добро, което ви се е случило - Християнска вечерна молитва. Всички събития или моменти:, които са били не така, както вие сте желали:, проиграйте мислено по начина, по който вие сте желали да преминат.

В началото на следващия ден се помолете за желаните неща искрено с вяра и надежда, че те ще се случат - Християнска сутрешна молитва.

За да използвате закона на привличането за ваша изгода, направете използването му привичен начин па съществуване, не само еднократно събитие.

„Божията Любов носи изобилния и пълен живот”

„Вие трябва да оставите парите да гонят вас”

„Богатите трябва да станат разумни - да дават, а сиромасите трябва да станат милостиви”

„Няма човек, който е давал и да е пропаднал”

„Даването е мощна дейност за да се придобият повече пари във вашия живот” КЬолба Вугпе, автор на книгата „Тайната”

Повечето от хората се вълнуват най-много относно парите. Затова този въпрос ще се разгледа в отделен раздел.

Много интересен въпрос на философа ВоЬ РгосСог е цитиран в [3]: „Защо 1% от населението печели 96% ог всички пари, които се спечелват? - Според него хората от този 1 % разбират Тайната.

Този процент удивително съвпада с посочения от физика Айнщайн относно познанието на хората.

Действително, съгласно стълбицата на древноиндийския мъдрец Ману „разбиране” е предпоследното стъпало по пътя към съвършенство. А най-важно е последното стъпало - „прилагане” на познанието [61 ].

Преуспелият автор на „Принципите на успеха ’’ - Ласк СапйсИ, съавтор на феноменалния номер едно според Ием Уо— Тйпев сред най-продавани серии „ СМскеп Еоир Дог Не 8ои1 ” ( буквално преведено „ Пилешка супа за душата "), цитиран също в [3] споделя своето преживяване относно теста дали реално работи Тайната. Като отговор на този въпрос, той заявява: „Тя работи абсолютно и сега аз живея е това разбиране всеки отделен ден”

Ккопба Вугпе добавя: Познаването на Тайната и тенденциозното използване на закона на привличането може да бъде приложено към всяка отделна тема във вашня живот. Един и същ е процеса за всичко, което желаете да създадете, сътворите или придобиете, и темата за парите не е различна [3].

За да привличате пари, вие трябва да фокусирате върху богатството. Вие трябва да фокусирате върху изобилието на пари за да ги докарате към вас.

Не е възможно да докарате повече пари във вашия живот', когато бележите, че нямате достатъчно. Фокусирайте върху недостатъчно пари, и вие ще създадете повече обстоятелства за нямане на достатъчно пари.

Според Кйопйа Вугпе хората, които са придобили богатство в техния живот, са използвали Тайната съзнателно или несъзнателно.

Преобладаващите мисли за богатство са това, което е довело богатство за тях. Това е закона на привличането в действие. Даже да го изгубят изцяло поради мисли за страх от такова събитие, след кратко време те отново могат да го възвърнат, ако се върнат към преобладаващи мисли за богатство. Законът на привличането отговаря на вашите мисли, независимо какви могат да бъдат те.

Сега като знаете Тайната, когато видите някой, който е богат, вие ще знаете, че доминиращите мисли на тази личност са върху богатството, а не върху оскъдицата, и че те са притеглили богатство към тях - независимо дали са го направили съзнателно или несъзнателно. Авторът познава хора, които не са познавали Тайната (не са чели книгата на КИопЗа Вугпе „Тайната”), но са прилагали закона за икономиите и са имали доминиращи мисли върху парите и материалното богатство и са забогатели. Такива хора са фокусирали върху мисли за богатство и Вселената (Бог) придвижва хора, обстоятелства и събития за да доставят богатство на тях. Вашето богатство ви очаква в невидимото (Невидимия свят) и за да се донесе във видимото (видимия свят) мислете за богатство.

Ето какво казва Латез АгНшг Кау, експерт по много източни, туземски и местни мистични традиции, изучаващ принципите на истинското богатство и развил Науката на Успеха и Хармоничното Богатство: „Аз срещам толкова много хора, които правят огромни суми от пари, по техните връзки и отношения е хората „вонят”. Затова се срещат мисли като „парите правят хората лоши”, „само лошите хора имат пари”. „А това не е богатство (в смисъл щастие). Аз не внушавам, че парите не са част от богатството, това е абсолютно така. Но това е само една част. Вие може да бягате след парите и бихте могли да придобиете много, но това не ви гарантира, че ще бъдете богати (в смисъл щастливи).

Тези мисли на Затез Кау кореспондират със сентенцията на Учителя Петър Дънов - Вешзй Ооипб, представена като мото в този раздел: „Вие трябва да оставите парите да гонят вас.”

Действително, „ако парите гонят човека”, те гарантират истинско богатство - щастие, защото са дадени с Божията благословия. Такива са вероятно парите на споменатия по-горе Заек СапДе1З автор и съавтор на най-продавачи книги. Примери за такъв случай може би са и парите на Хенри Форд и Бил Гейтс от САЩ, които са дошли с честен труд от техните продукти, създадени вследствие на техните професионални способности. Освен това Бил и Мелинда Гейтс споделят всяка година част от богатството си с бедни и необразовани основно в Африка чрез едноименната им фондация. Авторът на настоящата книга бе приятно изненадан да научи, че при посещение в България Бил Гейтс е искал да посети с хеликоптер Седемте езера в планината Рила, където най-много последователи и привърженици на Учителя Петър Дънов - Ветза Гоипд организирано се събират всяка година през август.

„Ако човекът гони парите” и особено ако ги постига по някакъв нечестен начин, такъв човек не може да бъде истински щастлив.

Ако се имат в предвид палежи на основа на конкуренция, ниски печалби на спонсорирани партньори и/или отмъщение на служители с ниски заплати, може би типичен пример са „кралете на ниските цени”, братята от Германия, собственици на интернационалната верига от магазини „А1Л)1 ”. Те са живели като отшелници в замък:, самоизолирани от обществото (единият от братята е починал). Може ли да се приеме, че техния живот е щастлив?

Този пример е едно типично доказателство на казаното по-горе, включително и па цитираните мисли на Аитез Кау, че парите са само една част от истинското богатство (щастието) и то когато са само малко повече от достатъчното за човека количество.

Подобен съвет дава и финансовият стратег Ьога1 Ьап§ете1ег - жената, която е пораснала с препоръката ”Вие трябва да работи те усърдно за пари”, защото „парите не растат по дърветата”, но я заменя с „Парите идват лесно и често”. И тя обяснява: В началото това се чувства като лъжа, нали? Има част от вашия разсъдък, който ще каже: „О, ти лъжецо, това е тежко.” Така вие трябва да знаете, че това е този малък тенис мач, който ще продължи за малко.

Във връзка с друга сентенция на Учителя Петър Дънов - Ветза Поипо о/и мотото по-горе „Забогатее, но вземе че се разболее”, Лате$ Кау добавя: Аз срещам и много хора, които са „духовни”, но те са болни и фалират през цялото време. Това също ие е богатство (щастие). ЩАСТЛИВИЯТ ЖИВОТ подразбира да бъде БОГАТ ВЪВ ВСИЧКИ ОБЛАСТИ: финансова, взаимоотношения, интелектуална, физическа и духовна.

В този ред намисли авторката на [3] КЬопДа Вугпе казва: „Ако сте били родени и/или закърмени да вярвате че да бъдете богати не е духовно, тогава аз горещо препоръчвам да четете за Милионерите па Библейските Серии на СаНсппе Ропйег. В тези славни книги вие ще разкриете, че Абрахам, Исаак, Якоб, Йосиф и Мойсей са били ие само благополучни учители, но мисля, че самите те също са милионери, но с по-изо-билни стилове на живот в сравнение с този на много от сегашните милионери, които бихме могли да си представим”.

Тук може да се добави следният коментар. Категорично Бог благославя такъв по-изобилен стил на живот, включващ духовност. Но трябва веднага да се отбележи, че за да бъде благополучието пълно и постоянно, т.е. неизменно (по Божествено), ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПОСТАВИ ДУХОВНОТО НА ПЪРВО МЯСТО, ПРЕД МАТЕРИАЛНОТО, както съветва Учителят Петър Дънов - Вешва Ооипд. И тогава нещата се подреждат най-добре — но Божествен начин. Защото “само изявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот ” Ето защо ние трява да бъдем достойни за Божията Любов.

В съответствие с това тълкувание на Учителя Петър Дънов са и мислите на Мага 81йтоК, една специалистка с огромни успехи като съавтор на книги относно живота на жените и майките. Перифразирани мислите и са следните: Това, което ние наистина желаем е щастие. В търсене на щастието ние се стремим да имаме всички тия външни неща като великолепен дом, доходна работа („бизнесът да работи”), мислейки че те ще ни донесат щастие, но не се получава, а точно обратното [3].

Учителят Петър Дънов образно се изразява така: „материалното богатство е една раница на гърба на човека”. Ако е повече от необходимото, то не носи спокойствие, радост и здраве, т.е. щастие.

Ето защо Магс181йтоГ0 продължава мисълта си така: ” Ние трябва да търсим вътрешната радост, вътрешния мир, вътрешната визия първо и тогава всички външни неща ще се появят” - съответства на мислите на Учителя Петър Дънов-Ветза Боипд за духовното (вътрешното) преди два абзаца.

Затова К1юп(1а Вугпе пише: Всичко, което вие желаете е вътрешна работа. Външният свят е светът на следствията; той е само резултат от мислите. Настройте вашите мисли на честотата на щастието. Излъчвайте чувства на щастие и радост вътре във вас и предавайте това към Вселената с всичката ваша мощ и вие ще преживеете истински рай на земята.

Според текста към свещения танц на двойки по окръжност и лъчи в кръг „ Па-невритмия " [62], животът е рай, когато човек мисли добре и люби добре.

Истинският рай на земята обаче трябва да се заслужи, да се заплати. Съгласно Божественото учение, разкривано ни чрез Исус Христос, Библията и теософ-ските обяснения на Учителя Петър Дънов - Вейка Ооипд, това става с трудности, изпитания.. Защото последните са единственият метод за успешно възпитание на добродетели, заложени, но не проявени Божествените „образ и подобие” в човека, които като се изявят в отношенията между хората ще настъпи истинския рай на Земята - ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ В ЖИВОТА НА ХОРАТА.

Малцина са с много голямо материално богатство, а още по-малко са тия., които са го получили много лесно по честен начин.

Библията ни дава пример и на разоряване ("фалиране ’’) на материалното богатство и възвръщането му от Бога след съответно изпитание (Иов), което може да бъде и по „ формулата 99 изпитания ”, разяснена от Петър Дънов - Венка Ооипо [10]. Ако изпитанието е еднократно, то е много тежко. Ако човек издържи, той получава благото. И последното е толкова по-голямо, колкото е по-тежко изпитанието. Такъв е случая и с дъщерята на автора на настоящата книга. Тя премина тежки изпитания в Кардиф и Единбург като млад лекар за да получи голямото благо да специализира, работи и живее в Лондон.

По-нататък Кйопйа Вугпе се обръща към читателя си така: „Ти си потомъка на царството (подразбира се Божието). Благополучието е твое рождено право и ти държиш ключа за повече изобилие - във всяка област на твоя живот - отколкото вие можете възможно да си представите. Ти заслужаваш всяко добро нещо, което желаеш, и Вселената (подразбира се Бог) ще ти даде всяко добро нещо, което желаеш., но ти трябва да го призовеш в твоя живот. Сега ти знаеш Тайната. Ти имаш ключа. Ключът е твоите мисли и чувства, и ти си държал ключа в твоите ръце през целия твой живот.

Защо в тези мисли на КИопйа Вугпе за Вселената трябва да се подразбира Бог? - Защото мислите са информация, произхождаща от човека и тя се изпраща към Вселената. Но, ако Вселената се счита външно за неодушевена, немислеща материя и/или субстанция., тя не може да приеме тази информация и да отговори на желанието в мислите на човека също като източник на информация. На това желание може да се откликне само вътрешно чрез една от трите форми на Триединния Бог - Отец, Син или Светия Дух. Последният е информационно — енергийна субстанция, съществуваща навсякъде във Вселената, който изпраща информация и ръководи живота на хората, включително с помощта на Светли същества от Невидимия Разумен свят.

Кйопйа Вугпе дава три препоръки както следва:

Единствената причина някой човек да няма достатъчно пари е защото той блокира парите да идват към него чрез неговите мисли. Всяка негативна мисъл, чувство или емоция блокира вашето добро да идва към вас и това включва парите. Парите не са пазени от вас във Вселената, защото всички пари, от които се нуждаете, съществуват сега в невидимото (Невидимия свят). Ако вие нямате достатъчно, това е защото вие спирате в момента потока от пари, идващ към вас, и вие правите това с вашите мисли. Вие трябва да преобърнете баланса на вашите мисли от „нужда от пари” към „повече от достатъчно пари”. Мислете повече за изобилие, огколкото за недостиг, и вие сте преобърнали баланса.

Прекият път към всичко, което желаете във вашия живот, е ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ ЩАСТЛИВИ СЕГА! Това е най-бързия начин да донесете пари и всичко друго, което желаете във вашия живот. Фокусирайте върху излъчването към Вселената на тези чувства на радост и щастие. Когато вие правите това, вие ще привличате обратно към вас всички неща, които ви носят радост и щастие, които включват не само едно изобилие от пари, но всичко друго, което вие желаете. Вие трябва да излъчвате сигнала за да донасяте обратно каквото желаете. Ако вие излъчвате тези чувства на щастие, те ще бъдат изпратени обратно към вас като картини и преживявания на вашия живот. Законът на привличането (на Любовта, на Светия Дух) рефлектира обратно вашите съкровени мисли като ваш живот.

Много хора си задават следните въпроси: „Как мога да привлека повече пари през моя живот?” Как мога да получа повече богатство и благополучие?

Отговорът на тези въпроси е: чрез право (правилно, позитивно) мислене. Такива мисли като тази, че единственият начин пари да дойдат към вас е чрез вашата работа, не ви обслужват. Не е ваша работа да изработвате „как” парите ще дойдат към вас. Ваша работа е да молите, да вярвате, че ги получавате, и да се чувствате щастливи сега. Оставете детайлите на Вселената (Бога) относно това, как ще ги достави. Вие трябва да намерите начин да се чувствате добре, така вие ще доведете вашето добро състояние към вас. Заменете думите „Аз не мога да си позволя това” с „Аз мога да си позволя това! Аз мога да купя това!”, защото Вселената (Духът) отговаря така: „Вашето желание е моя команда”. Казвайте това все повече и повече. В следващите тридесет дни направете това ваше намерение, че вие ще поглеждате така на всичко което ви харесва и ще си казвате „Аз мога да си позволя това. Аз мога да купя това.” Като виждате вашата мечтана кола, казвайте: „Аз мога да си позволя това”. Като виждате дрехи, които обичате, като мислите за голяма почивка, казвайте: „Аз мога да си позволя това”. Като правите това вие ще започнете да се променяте и ще започнете да се чувствате по-добре относно парите. Вие ще започнете да се убеждавате, че вие може да си позволявате тези неща и като го правите, вие ще промените картините на вашия живот.

А Ь1«а N1011018 казва: Ако вие желаете изобилие, ако вие желаете благополучие, тогава фокусирайте върху изобилието, фокусирайте върху благополучието.

В заключение, относно парите К11опс1а Вугпе пише: Вие трябва да се чувствате добре по отношение на парите за да привличате повече към вас. Разбираемо е, когато хората нямат достатъчно пари, те не се чувстват добре относно парите, защото те нямат достатъчно. Но тези негативни чувства относно парите спират идването на повече пари към вас! Вие трябва да спрете цикъла и вие го спирате като започнете да се чувствате добре относно парите и като бъдете признателни за това, което имате. Започнете да казвате и чувствате „АЗ ИМАМ ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧНО.” „Има изобилие от пари и те са по своя път към мен.” „Аз съм магнит за парите.” „Аз обичам парите и парите обичат мен.” ”Аз получавам пари всеки ден.” „БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ.”

Това са по друг начин казани теософските поучения на Учителя Петър Дънов -Веш$а Поило за трансформация на негативните мисли и чувства в позитивни и посочените в мото съдържателни думи на негова сентенция (наричана в Духовната Общност „Бяло Братство" в България „формула”)'. „ВИНАГИ СЕ РАДВАЙТЕ, НЕПРЕСТАННО СЕ МОЛЕТЕ, ЗА ВСИЧКО БЛАГОДАРЕТЕ, ДУХЪТ НЕ УГАСВАЙТЕ.”

Всеки ден прилагайте микроскопичната Божествена идея да давате. Всеки ден да давате от себе си. В даването е животът Давайте най-хубавото.

Даването е мощна дейност за да се донасят повече пари във вашия живот, защото когато вие давате вие казвате „Аз имам достатъчно.” Няма да бъдете изненадани да научите, че най-богати хора на планетата са най-големи човеколюбци, занимаващи се с благотворителност - например Бил Гейтс от САЩ. Като дават непрестанно големи суми от пари, съгласно закона на отражението - закона на привличането - закона на Любовта - закона на Светия Дух, Вселената (Бог) отприщва (отразява, отправя) поток от големи суми от пари към гях - умножени.

Ако вие мислите, че нямате достатъчно пари за даване, започнете да давате. Като демонстрирате доверие и вяра в даването, законът на привличането трябва да ви даде повече за да давате.

Даването от цяло сърце е едно от най-радостните неща, които може да правите, и законът на привличането ще улови този сигнал „повече от достатъчно ” и ще прииждат даже повече (пари, блага) във вашия живот.

Законосъобразността на Природата седи в следното: каквото мисля, почувствам и правя за другите, същото става и за мене. Съгласно този закон КОЛКОТО И ДА ДАВАШ, ВСЕ ЩЕ СЕ ЗАПЪЛНИ ДАДЕНОТО.

Затова Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипб съветва: Давай без да очакваш да ти се даде! Защото, КОГАТО НЕ ОЧАКВАШ, НО ТИ ТРЯБВА,, ЩЕ ТИ СЕ ДАДЕ -НАМЕСАТА НА БОГА като най-загриженото за хората същество.

Но този Учител казва същог Отложи помощта си към оня, който не е готов за доброто. Закон е да се дава, но той е за разумните. НА КОГО ТРЯБВА ДА СЕ ДАВА? - На оня, който ви обича. На оня, който не ви обича, нищо не давайте.

За да привличате пари, фокусирайте мислите си върху богатство. Не е възможно да печелите („правите”) повече пари във вашия живот, когато фокусирате върху отсъствието им.

Мислете за изобилието за да го привличате. Полезно е да си въобразявате като си мислите, че вече имате парите, които желаете. Така ще се чувствате по-добре относно парите и те ще текат във вашия живот.

Да се чувствате щастливи сега е най-бързия начин да получите пари във вашия живот.

Фокусирайте върху благополучието за да го постигнете. Направете ваше намерение да поглеждате всичко, което харесвате, и да си казвате „Аз мога да си позволя това. Аз мога да купя това.” Така вие ще промените вашето мислене и ще започнете да се чувствате по-добре относно парите

Давайте пари за да получавате повече пари във вашия живот. Когато сте щедри с парите и се чувствате добре относно поделянето им с други, вие казвате „Аз имам достатъчно”. И вие ще имате достатъчно, защото тези пари, които давате на други ще ги получите двойно.

Визуализирайте чекове във вашата пощенска кутия.

И така, преобърнете баланса на вашите мисли към богатство.

Духовната субстанция, от която идва цялото видимо богатство е неизчерпаема. Тя е справедлива с вас по всяко време и отговаря на вашето доверие в нея и на вашите искания от нея.” Сйагюз ЛПтоге (1854-1948)

Основни въпроси, които вълнуват хората относно живота им са:

Много образни са следните мисли на N0816 1)опак.1 ХаЕЬ, представител на Новата Духовност, публикувал 22 книги, автор на серията от три книги „Разговори с Бог”, който е счупил всички рекорди на листа на Ие\у Уогк Тппез за най-продавани автори [3] :

Няма черна дъска на небето, върху която Бог да е писал вашата цел, вашата мисия в живота. ... И всичко, което аз трябва да направя за да разбера истински какво правя тук, защо съм тук, е да намеря тази черна дъска и да открия какво действително Бог има в предвид за мен. Но тази черна дъска не съществува. И ако съществува невидима или символично, тя има празно поле за вас и вие имате пълната свобода сами да го попълните.

Така че вашата цел е каквато вие кажете. Вашата мисия е мисията, която вие сами си задавате. Вашият живот ще бъде такъв, какъвто вие го творите, и никой не ще ви съди за това, сега или когато и да е. Това е ТАЙНАТА според цитирани автори в [3]. Но ИСТИНАТА за целта и мисията в живота на човека е уточнена в следващия абзац.

Тайната, може би по-точно Истината за вашата мисия в живота е вътре във вас. Ако не можете да я чуете от „вътрешния ви глас”, размишлявайте с какво най-качествено и ценно ви е надарил Бог най-много, за да го използвате в евентуална мисия, следете придвижването на хора, обстоятелства и събития, които ще ви подскажат каква би следвало да бъде вашата мисия в живота, за да има разумен смисъл вашия живот.

1<1юпс1а Вугпе продължава тези мисли така: Вие имате достъп да попълвате черната дъска с каквото и да е, кое то вие желаете, но в рамките на Благословението. Ако сте я попълнили с багаж от миналото, избършете го. Изтрийте всичко от миналото, което не ви служи, и бъдете благодарни, че това ще ви доведе до това място сега, до ново начало при правилен избор към духовните основи на Щастливия Живот (111-2).

Така вие имате чиста плоча и вие можете да стартирате повече - точно тук, точно сега, но при Божие благоволение.

Намерете вашата радост и я изживейте. Ако вие я намерите и се ангажирате е пея, законът на привличането ще налива лавина от радостни неща, хора, обстоятелства, събития и възможности във вашия живот, защото вие излъчвате радост.

Във връзка с приетите за мото по-горе мисли на СИаНеи ЛПтоге, Мага 81птоОО споделя, а В1кшс1а Вугпе коментира един чудесен цитат на великия Айнщайн:

Най-важният въпрос, който всяко човешко същество може да си постави, е „Това ли е приятелската Вселена?” (разбирайте Бог, защото зад Нея стои Той). Като се познава закона на привличането, единственият отговор, който може да се даде, е „Да, Вселената е приятел.” Защо? Защото, когато вие отговаряте по този начин, съгласно закона на привличането вие трябва да преживеете това.

Алберт Айнщайн постави този пълен със сила въпрос, защото той знаеше Тайната. Той знаеше, че поставянето на този въпрос би ни форсирало да мислим и направим избор. Той ни даде великата възможност само с поставянето на този въпрос.

За да се възползвате от идеята на Айнщайн дори по-нататък, вие можете да утвърдите и прокламирате: „Това е великолепната Вселена. Вселената ми донася всички добри неща. Вселената заговорничи за мен във всички неща. Вселената ме подкрепя във всичко, което правя. Вселената удовлетворява всички мои нужди незабавно.”

Знайте, че Бог (невидимата мисловно-информационо-енергийна субстанция с торсионен характер) мисли за всички, особено за тези, коиго Оо обичат.

Вие имате възможност да попълните „черната дъска” на вашия живот с всичко, което желаете, но при Божие благоволение.

Единственото нещо, което е нужно да направите е да се чувствате добре сега.

Колкото повече използвате вътрешната си сила, толкова повече ще притегляте към вас. Времето да прегърнете вашето величие е сега.

Ние сме в средата на славна ера. Ако ние напуснем ограничените мисли, ние ще изживеем истинското величие на човечеството във всяка област на творчеството.

Правете това, което обичате. Ако се предавате на вашата радост, вие ще привлечете лавина от изпълнени с радост неща, защото вие излъчвате радост.

Като сте научили Тайната, какво ще правите е нея зависи ог вас. Каквото и да изберете е правилно. Силата е изцяло ваша, изборът е изцяло ваш - това е Истината. Но истинско щастие ще постигнете при избор към духовните основи на Живота (раздел III - 2. от настоящата книга).

ГЛАВА III

ВЕЛИКАТА ИСТИНА ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ: Да любим добре! - другата, вътрешната, духовната страна на практическата философия за съграждане на човешкия живот.

Божията Любов носи изобилния и пълен Живот. Само Божията Любов носи изобилния и пълен Живот. Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен Живот.

Любовта ще спаси света. Любовта е залогът за щастлив живот на човека.

Заглавие на песен по текст и музика от Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипо Господи Ти всичко можеш.

И Духът, кой то си изпратил да ни ръководи, чрез Тебе всичко може.

Всички неща са възможни, всички болестни състояния са лечими, но при определени условия.

Светът не може да бъде познат без познанието за Бога Християнска сентенция

Всички щастливи си приличат и всеки е нещастен по своему.

Истински щастливият живот е там, където престават да имат власт над нас страданията.

Съгласно СВЕТСКАТА МЕДИЦИНА мисленето е мозъчен процес.

Обаче, удивително е следното ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ:

Според Учителя Петър Дънов - Вешза Поипо „хората още не познават същността и силата на мисълта. Те мислят, че мисълта се произвежда от мозъка”.

Мозъкът е биологична информационно-енергийна приемно-предавателна централа

В съзнателното мислене мозъкът участва едва с 12-14% от капацитета.

При травма на дясното, функциите се поемат от лявото и са възможни отклонения в поведението до престъпления. Тези твърдения идват по аналогия, защото десните око и ръка отразяват сегашното състояние, а левите са свързани с преживяното в миналото.

Душата е тип енергийно-информационно поле - ЗЗр информационно-енергийна субстанция:.

Духът, душата, мисълта са фини връзки, средства за контакт между компонентите на Вселената — материализирана Мисъл на Твореца.

Ние мислим чрез душата и Духа. И според Учителя Петър Дънов - Ветва Ооипд в съзнателния процес на мисленето ролята на мозъка е спомагателна,, а не решаваща,.

Мисълта е колосална енергия [3], излъчена от мозъчните клетки, продукт на 100 милиарда сложно организирани мозъчни клетки, неразгадано чудо - в състояние е да въздейства върху обектите директно от огромни разстояния. За сега само 1/10 от з ях се използват. Другаде се посочва., че днешният човек използва само от 4 до 8% от своя мозък, т.е. сходни цифри.

Словото (логос) е мисъл, облечена с думи на Бога — Творец и на всеки човек..

Но човешката мисъл е отражение на космичната, която излиза от един Вселенски мисловен център, играещ ролята на централен приемопредавател.

Мислите,, които минават през човешкия ум (мозък) идват от разумните същества на умствения свят, които изпълняват ролята на междинни приемопредаватели.

А човешкият мозък е краен приемопредавател, който улавя от пространството част от космичната мисъл и я излъчва индивидуално, като негова собствена. Тази мисловна връзка за човека е невъобразимо бърза, поради това че мисълта е първичната невъобразимо най-мощната и най-скоростната информационно — енергийна субстанция..

Скоростта на мисълта е максималната скорост в цялата Вселена: 3 000 600 по 10 на девета степен км/а - три квадрилиона и шестстотин билиона километра в секунда [26], т.е:. приблизително 10 на десета степен или десет билиона пъти по-голяма от скоростта на светлината, която е 300 000 км/х.

Излъчена веднъж мисълта гравитира около Земята и може да се възприеме от други хора. Подобните мисли имат свойството да се привличат и групират. Телепатията е една илюстрация на това явление. Като следствие това привличане и групиране става между хора с подобни мисли и разбирания, които се определят като „ сродни души ”.

А качеството на индивидуалната мисъл на даден човек зависи от това с какво ниво на развитие е съществото от Невидимия Разумен свят, с което се свързва даден индивид. Това обяснява защо хората са с различно ниво на умствените си възможности и защо някои са талантливи и/или гениални.

Неизчерпаеми са „ космическите информационни канали ” на Световна информационна банка, по които безспирно текат Вселенски (Космически) импулси. Всичко, което човечеството притежава като знания и открития са приети по тези информационни канали. Обикновените хора не са готови да приемат висшите им послания. Ползват се само от духовно израснали личности. Чрез тези източници на информация се постига пряко единение с Космоса:.

Тези информационни канали са профилирани за: духовност, изкуство, наука, техника.

Най-големите имена в науката и изкуството са имали шанс да приемат информация от Вселенския (Космическия) Разум.

Например велики учени като Нютон и Айнщайн са ползвали информация по канали за наука и техника.

Гениалните композитори Моцарт и Бетовен са приемали мелодии по музикални канали.

Способните хора се привличат, взаимно се уважават и си помагат.

Неспособните хора обикновено се стремят да използват способните за да компенсират своето ниско ниво на развитие и/или от завист пречат на способните да напредват в тяхното развитие.

„Единствената причина за нещастията на хората се дължи на това, че те не мислят”.

„Спасението на (човека) българина е в неговия ум” Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипо

Мисълта е най-мощното и най-бързото нещо на света.

Великият българин Петър Дънов (1864-1944) като Всемиров Духовен Учител Вешза Пои по (1922-1944) е говорил в своите беседи за безграничната сила на мисълта и за това,, че „Каквото мислите това става”. Мощно нещо е човешката мисъл! Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този, обикновения човек, както днес го виждате, но от Космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на Природата, той е създал материалния свят.

Учителят Петър Дънов - Вешаа Бойно подразбира казаното в Библията, че „ Господ твори ново Небе и нова Земя ” като „ нови възгледи в живота, с които ще се вдигне нова завеса и ще се открие нов свят

Той препоръчва да се предпочитат винаги положителните мисли, а отрицателните мисли и думи всякак да се избягват, защото те се връщат върху техните автори и то за „ отрицателно време ” предвид на невероятната, абсолютна максимална скорост на мисълта. Това е методът на „ точилото и ножа ", при който се изхабяват и двете страни.

По пътя на самовнушението с положителни мисли, човек може да се повдига и усъвършенства.

Космосът (Вселената) е пронизан от информационно-енергийни канали и потоци през тях.

Дух, мисъл, светлина, енергия, материя са едно и също „космическо вещество” - субстанции с различна плътност и могат да се трансформират едни в други в двете посоки. Формулировката на тази трансформация (страници 46 и 76, 180-181, 447 от книгата) е дадена от Учителя Петър Дънов - Вешза Роило - може би най-важната причина, поради която великият учен Айнщайн се прекланя пред споменатия Учител от България.

Както се вижда от написаното до сега и по-нататък би могло да се приемат следните определения:

Мисълта е информационно-енергийна субстанция (разредена материя ) от полеви тип.

Относно понятията субстанция, пространство и време Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипд е казал следното:

Съвременните философи определят субстанцията като някакво вещество, което изпълва пространството. С това определение те се натъкват на друга неопределена идея - идеята за пространството. Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето, т.е. това са неопределени понятия.

Според споменатия Учител „пространството” е един щедър господар, който дава на всички.

„Времето” пък е скържав (свидлив) господар - той винаги и веднага пита колко искате.

Който се безпокои и е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява;

Който е доволен от живота, пространството го управлява.

Това е най-простата (най-елементарната) философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство.

Учителят Петър Дънов - Ветза Боипд дава още по-интересни определения за тези понятия:

Когато енергията преминава от едно състояние в друго, това преминаване наричаме „време”. Ние хората отчитаме времето от началото до края на един процес, явление или момент на настъпване на едно събитие, включително и при преминаване на един обект или субект от едно състояние в друго.

На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко. Всс едно да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева. Според мярката на земята сто милиона години (респективно лева) е много време (респективно пари), но тази мярка не е единствената. Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движение на разните тела. Обаче, ако бързината на движещите се тела се определя според бързината па светлината (във Вселената), тия сто милиона години ще се съкратят. Който се движи с бързината на модерните съобщения, толкова по-скоро учен ще стане. И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно (по-бавно) учен ще стане.

Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие (както при нестандартното мислене в теорията на относителността на Айнщайн), което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка или нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него.

Би могло да се счита, че тълкуването на Учителя Петър Дънов - ВетУл Бойно (1864-1944) ЗА ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА ВРЕМЕТО е едно друго основание за високата оценка, която гениалният Айнщайн (1879-1955) дава за него пред български участници в световен конгрес на физиците в Швейцария: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Негър Дънов от България”. Защото нестандартното мислене на гениалния Айнщайн чрез теорията на относителността е променило представите на учените за пространство и време.

Бог е сътворил Вселената с мисъл [1]. А Учителят Петър Дънов нн е дал следните теософски формулировки на връзката между петте философски категории:

Светлината е външна (физическа) страна на мисълта, виделината - вътрешна (духовна). Може да се счита, че Учителят Петър Дънов - Вегпза Боипд в своя призив да се запали факела, избран от автора за заглавно мото на лицевата корица на книгата, има в предвид физическата и духовната страна на светлината за едноименните развития на човека във физическия и духовния светове.

„Материята” е сгъстена (кондензирана) енергия.

Прилагателното в скобите от предното изречение е употребено в [4а], стр 236, където българският физик Б. Палюшев отбелязва, че „елементарните частици представляват „кондензати” именно на вакуумната енергия., която, от друга страна има отношение и към характера на фундаменталните физически полета в природата. Това е още един красноречив пример на ЕДИНСТВО НА ТЕОСОФСКАТА И следващата я СВЕТСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ на цитираните Духовен Учител и физик от България,, при обективното обяснение на съществуващия свят.

Всичко е живо, в движение и търпи развитие: от най-гъстата материя до най-разредеиата субстанция.

Великият учен Алберт Айнщайн е дал прословутата формула за връзката между двете философски категории енергията „Е” и материята „т” :

където „с” е скоростта на светлината в празното (безвъздушното) пространство („гасйит” на английски, „пустота” на руски): 300 000 км/з. Малко по-горе бе посочено, че Учителят Петър Дънов - Вешза Иоипд е дал ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЧЕТИРИТЕ ФИЛОСОФСКИ КАТЕГОРИИ: мисъл - светлина - енергия - материя. Може би това е основната причина великият Айнщайн да изкаже по-горе цитираното признание пред делегати от България на световен конгрес на физици в Швейцария.

В света съществува Божествена разумност, която бди над всички, които се обръщат към Нея с вяра и я призовават на помощ. Колкото по-голяма е вярата ти, толкова ио-скоро идва помощта.

Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи Източник на Живота, от Кой то си излязъл.

Преди теософските обяснения на цитирания Учител за вярата и молитвата, нека се използва езика на фактите:

- Примерът с жената от Чернобил, която силно вярва, че Света Богородица я пази и макар че не се евакуира не се разболява от лъчева болест;

- Съобщенията за успехи чрез молитва в „ Приятелския кръг на Бруно Грьонинг ” [7] - виж раздел III .9. 7.1. от настоящата книга;

Случаят с втория механик Николай Димитров на потъналия на 03.01.2008 г. български кораб „ Ванеса ” в Керченския залив на Азовско море, който единствено се спасява от 10-членния екипаж:, като непрекъснато плува в ледено студените води, стиснал в едната си ръка завещаната от дядо му икона на Свети Николай Чудотворец, закрилник на моряците и рибарите - красноречиво доказателство, че:

Подобно чудо е преживял по време на морска буря същият му дядо.

Причината за нещастията ни е, че не се молим. Всичките ни работи ще успяват, ако ги започваме с молитва. Койго в молитвата е постоянен, ще види и ще се увери, че Господ е верен. КОГАТО БОГ Е В НАС И НИЕ В НЕГО, ВСИЧКО МОЖЕМ ДА ПОСТИГНЕМ И ДА НАПРАВИМ.

Молитвата е най-хубавото, най-приятното упражнение; най-красивото нещо в живота.

Казано е в Писанието: „Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога.” Следователно, когато се молите на Бога и уповавате на Него, непременно някое Светло същество ще дойде ог Невидимия свят да ви придружи в трудните и страшни часове на вашия живот. Когато се молиш на Бога, Той непременно ще ти прати някой да ти помогне. А когато се моли друг някой, може да прати теб да му помогнеш. Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути. Достатъчно е да отправиш (настроиш) своето радио към небето (на подходяща честота) и ще намериш хиляди същества, които могат да ти отговорят

Няма живо същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог де не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на една душа, разбира се при качествена молитва.

Няма по-хубава поезия в живота от тази да се молиш, т.е. да се разговаряш с Бога - Молитвата е метод за изучаване на Божествения език. Тя е първият метод за изучаването му - изучаването на буквите.

Да се молиш, това значи да мислиш за Бога. Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека и му допринася нещо, «... някакво благо, макар и микроскопично”.

ДАЛИ РАЗБИРАШ КАКВО НЕЩО Е БОГ, НЕ Е ВАЖНО. Обаче, всякога можеш да мислиш за Него. ДА МИСЛИШ ЗА БОГА, това значи да мислиш право.

Успехът на човека зависи от това, доколко той държи Името Божие чисто и свято в сърцето и душата си.

Ако имате някаква мъчнотия и призовете Името Божие, няма да се мине много време и мъчнотията ще се разреши.

Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш мир, смирение в себе си и каквото пожелаеш - знание, сила, мъдрост, красота, добродетел - всичко ще придобиеш.

Молитвата е връзка и Любовта може да дойде в света само по тая връзка. Целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, да приготвим условия за идване на Любовта във вас. Дойде ли тя, в душата ни се явява светлина, мир и радост

Молитвата е разговор, общение, единение с Бога. Понеже човешката душа от вековете носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере Волята Божия. Ето защо човек трябва да се моли на Бога Той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае Бога. Във всичките си пътища познавай само Бога и Той ще оправи стъпките ти.

Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Такава молитва е мощна, гя върши чудеса.

Мисли за Бога, за да станеш съвършен като Него, добър като Него, благ като Него.

Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне.

Който иска нещо ог Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни.

В Невидимия свят има разумни същества, които всеки миг са готови да услужат на хората. За онзи, който се обръща към Бога за съвет, всяка дума е благо-словение.

Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте - молете се. Господ по три начина утешава: първо, ще ви прати някой човек да ви помогне, второ ще ви прати някой ангел и трето, сам Той щс слезе.

... непрестанно се молете, за всичко благодарете, Духът не угасвайте!

Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, откъдето човек черпи сили за поддържане на живота. Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от Невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество.

Молитвата повишава вибрациите на „човешката аура” („енергийната обвивка на човешкото тяло"), а чрез това човек става неуязвим за по-низшите околни влияния ...и само тя е в състояние да отмахне онази грубост, която съществува сега в света.

Молитвата е връзка на човешката душа е Бога, при което човек изповядва своите (во)грешки, изправя се и благодари за всички блага, които всеки ден получава. Молитвата е метод, чрез който се възприемат Божиите блага. Молитвата не е прошение за материални блага.

Тя ни помага да се движим към съвършенството на Бога, да бъдем чисти по сърце, светли по ум, любящи като Бога. Човек забравя низшето, земното, издига се по-високо от обикновеното всекидневие. Затова Учителят Петър Дънов - Вешза Поипд е казал-. „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна каго Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога.”

Човек трябва да се моли на Бога:, Той да го очисти, да го освободи от разни наслоявания от векове, които му пречат да разбере Божията воля. Такава своеобразна молитва с три „формули” за очистване има в шестото от седемте физически (гимнастически) и духовни упражнения [65], за които Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд е казал: ...„Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува”...

Молитвата е велико състояние на душата, чрез която човек влиза в съзнателна, разумна връзка със съществата, които са завършили своето развитие.

Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, това е молитвата. Затова винаги, когато и да дойде у вас настроение за молитва, никога не трябва да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е вече Духът да не дойде (да ви помогне). Значи, във всяко време ние можем да се молим, особено когато имаме настроение за молитва.

Молитвата предоставя духовен метод за постигане на човешките желания.

В контакта ни с Бога има неизчерпаеми богатства. Чрез Него идва Божественото благословение и укрепване на духа.

Молитвата е НЕОБХОДИМА, защото човек тогава отправя ума си към Бога да възприеме нещо от Него.

Всяка молитва е творчески акт. Тя създава условия за растене на душата.

Голямо изкуство е да знае човек, как да се моли.

Молитвата е наука и вие дълго време трябва да се учите.

„А ти, когато се молиш влез във вътрешната си стаичка (КЪДЕ ?), и като си затвориш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде”.

Такава „вътрешна стаичка ” за да е „в тайно” е препоръчвал и Учителят Петър Дънов - Ветза Иоипд. Затова в по-големите сгради за подвизаване на хора от Духовна общност „ Бяло Братство ” в България има молитвена стая.

Казано е в Писанието: „Когато се молиш, скрий се в тайната си стаичка. „Тайната стаичка”, това е духовното тяло на човека. Само така човек ще намери Бога, ангелите и църквата”. Или молитвата изисква духовно вглъбяване на човека.

ПЪРВО ЩЕ СЕ МОЛИТЕ ЗА НЕОБХОДИМОТО, БЕЗ КОЕТО В ДАДЕНИЯ МОМЕНТ НЕ МОЖЕТЕ (ЗА КАКВО?).

Който спазва законите на последователността, той получава отговор на молитвата си. Поставите ли всичкнге си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете.

„А когато се молите, не говорете излишни думи (КАК?), както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

И тъй, не бъдете като тях; защото ОТЕЦ ВИ ЗНАЕ ОТ ЩО СЕ НУЖДАЕТЕ ПРЕДИ ВИЕ ДА МУ ИСКАТЕ.

НО Е НУЖНО НЕГОВОТО БЛАГОВОЛЕНИЕ ЗА ДА ВИ ГО ДАДЕ.

И ТОВА ЗАВИСИ ОТ ВАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ - ВАШИТЕ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ЖЕЛАНИЯ (ДЕЛА).

И Исус Христос е препоръчал наречената от споменатия малко по-горе Учител Господин молитва „ Отче наш, Който си на Небесата...

И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, КАК да се молите, туй е лична работа, която всеки сам трябва да научи.

Най-добрият начин за молитва е човек да бъде прав.

Ще застанеш прав и няма да гледаш нагоре, а напрано, в посока перпендикулярна на челото. Като се изправите за молитва, Бог е вече пред вас.

Не е безразлично къде и как човекът туря ръцете си при молитва. Искате ли да научите някой човек да се моли на Бога, заведете го в една плодна градина, спрете се при някое дърво с увиснали на него плодове и кажете: „Дигни си ръцете нагоре да си откъснеш един хубав зрял плод!” Щом вдигне ръцете си нагоре, вие ще му кажете: „Ето така трябва да се моли човек.” Във време на молитва ръцете са отворени, а не сви 'I' и (с длани нагоре).

Като се молиш, ще застанеш в такова положение, че да се свържеш с положителните сили на природата.

Казано е в Писанието, че Духът ще ни научи на всичко. Значи, когато Божият Дух, т.е. Духът на Любовта влезе в нас, Той ще ни научи да се молим.

Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни. Във време на молитва ръководете се отвътре. Освен известните молитви, обръщайте се към Бога и със свои думи.

Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл и човешките чувства, и човешката воля в едно. Когато се молите, вие трябва да се съсредоточите, ДА ЗАБРАВИТЕ ВСИЧКО ОКОЛО ВАС. Вие трябва да се пренесете в мисълта си толкова високо, че нищо да не ви занимава, освен молитвата. Такава молитва е мощна, тя върши чудеса. С МОЛИТВА И ПЕЕНЕ СЕ ХРАНИ ДУШАТА НА ЧОВЕКА.

Всякога, когато завършвате молитвата си, накрая казвайте следната заключителна формула: „ГОСПОДИ, ВСИЧКО ТОВА ДА БЪДЕ ЗА ТВОЯ СЛАВА И ЗА БЛАГОТО НА МОЯТА ДУША.”

Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставяйте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог

Молитвата е най-свещения акт, който е достояние само на душата. Молитвата не се състои само в механично произнасяне на думи. Затова не винаги молитвата може да бъде приета.

КОГА СЕ ПРИЕМА МОЛИТВАТА? Когато се прави с Любов. Щом няма Любов, молитвата му не се приема. Най-прекрасната молитва е тази, която е изпълнена с Любов. С думи тя не се предава. Молитва без Любов е суха формула. Човек трябва да слезе от своето високо положение, да се смири и като дете да се моли на Бога.

Който се моли от сърце, той непременно ще получи отговор.

Казано е в Писанието: „Който люби Бога, преди да е поискал нещо, ще му се даде”. Ако не любиш Бога, колкото и да се молиш, няма да ти се отговори.

Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза ог дълбочината па душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения.

Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи.

Дългите молитви не омилостивяват Господа. И Господ не говори дълго.

Да четеш постоянно една и съща молитва е престъпление.

Да се молиш, това значи да се освободиш от всички отрицателни мисли и чувства, и така чист да се явиш пред Господа.

Ако мисълта и чувствата на човека не са чисти, той не може да се моли.

МОЛИТВАТА Е НАУКА и вие ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА СЕ УЧИТЕ.

Виждате понякога, че молитвата ви не помага. Молите се, но не получавате отговор. В такъв случай приличате на човек, който иска да повдигне едно бреме, но не може, не е по силите му. Повиква другиго на помощ и е него заедно успяват да повдигнат товара.

Ако се помолим за мир със смирение, молбата ни ще бъде чута. Когато много души се молят заедно за едно и също нещо, молитвата им се приема.

Духовното обяснение е, че Бог уважава повече колективното, единното за хората желание.

Научното обяснение е, че единното мислене на хората е усилен сигнал от информационна енергия., която се изпраща към Бога и се приема от Него по-лесно и по-точно.

Молете се един за друг. Закон е: когато един човек се моли усърдно, с него заедно се молят всички хора, с които той е в хармония.

Молитвата е Божествен акт. Щом моето сърце ангажира моя дух, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които се намират в хармония с мене.

Човек без мечти и цели в живота е орел без криле Перифразирана сентенция

Всеки нормален човек търси реализация в живота си като цели постигане на свои желания,, сбъдване на свои мечти, осигуряване на щастлив живот.

Съгласно описанията в [3] прилагането на Тайната е един лесен процес на съграждане на живота на човека чрез използване на закона на привличането (закон на отражението - б.а.), наричан още закон на Любовта и закон на Светия Дух .

Тайната колкото е велика, толкова е и проста. Но въпреки това успехите и съдбите на хората са различни.

От разгледаните в [3] въпроси за постигане на желани неща могат да се направят следните КОНСТАТАЦИИ ОТНОСНО ИСТИНАТА ЗА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА:

Съдбите на хората са различни и те могат да се разгледат в три типични примера (аспекта), третирани в следващите три раздела. Там съвсем естествено са поставени логични въпроси, произтичащи от по-горе посочените констатации.

Отговорът е: Защото ВСИЧКО Е ПОСТИЖИМО, НО ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛОВИЯ/.

В своя беседа Учителят Петър Дънов - Вешзй Ооипб е казал: Всички имате правото да живеете, и то щастливо да живеете. Но щастието няма да дойде така, както вие предполагате. Щастливият живот не може да ви го донесе някой отвън, а ТРЯБВА ДА СПАЗВАТЕ ЗАКОНИТЕ И ПРАВИЛАТА, КОИТО БОГ Е ПОСТАВИЛ В СВЕТА.

Основното изискване, което Той е поставил, е човек да обича Бог и ближния си:

И НИЕ ТРЯБВА ДА ОБИЧАМЕ БОГА, ЗА ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ВСИЧКИТЕ НЕЩАСТИЯ В ТОЗИ СВЯТ.

Когато обичате ближния си, той ще ви възнагради десет пъти повече заради любовта, която имате към него.

Учителят Петър Дънов - Веш$а Ооипб е разглеждал в своите беседи много пъти и по различни начини въпроси от рода „Защо не всеки реализира живота на своите мечти?”. Конкретно и на този въпрос той би отговорил както на други подобни съвсем кратко: „От бсзлюбие, от липса па Любов” или поради Закона на кармата.

Според цитирания Учител „ВСИЧКО В ЖИВОТА Е ПОСТИЖИМО, КОГАТО ДОБРОТО Е ОСНОВА И РАЗУМНОСТТА - ЦЕЛ. С Добро и Разумност Духът гради велики бъднини ” Ето допълнение към „закона на привличането ” [3].

Защо не всички хора успяват в живота и не всички желания се сбъдват? -Защото „човек предполага, но Бог разполага” - българска поговорка.

ВСИЧКИ ЖЕЛАНИЯ СЕ СБЪДВАТ САМО С БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГА.

Затова искрената вяра и молитва е рецепта за сбъдване на желания, издържала бурите на времето. Желаете ли от душа и сърце, Бог ще ви даде рано или късно.

Молите ли се, наблюдавайте какво ви се случва. Това показва как се приемат вашите желания:

— Ако е в ущърб на друга душа, молитвата няма да бъде чута.

ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ЖЕЛАНО НЕЩО, АКО ТОЙ ГО Е ЗАСЛУЖИЛ.

Ето това са нравствените препоръки на Учителя Петър Дънов - Ветза Иоипд, които не са нищо друго, освен съответствие на Божественото (Христовото) учение - Божествената Наука на Небето, снета на Земята като Истинна Теософия..

От друга страна, току-що подчертаното с големи букви относно Бога дава отговор на въпроси от рода защо не всеки има изпълнени желания, защо не всеки живее .живота на своите мечти, защо не всеки постига ЩАСТИЕ в живота? - НЕОБХОДИМА Е БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ

III - 1.2.2. Защо има много бедни и само 5% много богати? Кое е общото и различното между тези две съдби на отделните хора?

По своята същност и двете съдби богатство и сиромашия са с еднаква цел: да се научи пропадналият след грехопадението човек на добродетели и на първо място Любовта. Защо? - Защото само с добродетели хората могат да бъдат щастливи -спокойни, здрави и радостни. Бог като Най-Висш Разум знае, че само с изпитания и страдания човек се възпитава.

АКО ЧОВЕКЪТ САМ НЕ Е НАМЕРИЛ ПРАВИЯ (ПРАВИЛНИЯ) ПЪТ БОГ МУ ГО ПОКАЗВА ПРИНУДИТЕЛНО ЧРЕЗ ТРУДНОСТИ, ИЗПИТАНИЯ И СТРАДАНИЯ.

Ето едно обяснение на отклонение от правилния път:

„Беден съм. НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ БЕДНОТИЯТА?” - НА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИКОНОМИЯТА.

И понеже човечето хора не спазват закона за икономията, бедните са много. Авторът познава тричленно семейство от България с малки приходи, което харчи минимум 180 евро на месец само за цигари и кафе и живеят в беднотия.

В Природата съществува закон за икономия. Ако не икономисваш, Природата ще ти даде добър урок - да се научиш какво значи закон. Ти трябва да икономисваш благата, които тя ти е дала; трябва да икономисваш любовта, знанието, с които разполагаш. Право ли е, когато държиш сказка, да изкажеш всичко, което знаеш? - Това е разточителност.

Богатството и сиромашията са изпитания за хората - това е общото.

Бог очаква богатите да станат разумни - да споделят богатството си с други, които имат нужда от помощи, а сиромасите - добри и състрадателни - това е различното между тях.

Според Учителя Петър Дънов - Ветха Боипб богатите материално са по-малко щастливи, особено ако са алчни. Те няма да се задоволят е малко. Непрекъснато ще искат повече и повече. Бог им дава, наблюдава и действа. Затова същият Учител е казал „Забогатее, но се разболее”.

„Неведоми са пътищата Божии”. Тъй като Той работи и с категориите безкрайност, вечност и неопределеност, не се знае кога и как ще подейства на човека.

И понеже Бог е „ многотърпелив " (по „ (формулата 999 грешки ” — б.а.) и „много-милостив ’’ (по „ формулата 99 изпитания ” - б.а.), еволюцията на човечеството е много бавен процес, защото БОГ Е ОСТАВИЛ ЧОВЕКА СВОБОДНО ДА ИЗБИРА СВОЯ ПЪТНА РАЗВИТИЕ^:

Съвременните хора спорят върху въпроса постижимо ли е щастието или не. Щастието съществува в света. Има хора, които постоянно живеят в щастие; има хора, които постоянно живеят в несполуки. Ако питате защо е така, ще ви отговоря по следния начин: причината, поради която едни хора живеят постоянно в щастие, е тяхната безсмъртност. Те са придобили безсмъртието. Другите, коиго живеят в постоянни несполуки, са смъртни. Първите се раждат за да не умират. Вторите се раждат, за да умират - наследниците на Адам и Ева. Който се е родил, за да умре, каквото и да прави, несполуките ще вървят след него като сенки. Колкото и да уважават хората такъв човек, щом умре, той губи вече всичкото им уважение.

/П - 1.2.3. Защо гениални хора са материално бедни?

Ето как отговаря на този въпрос Учителят Петър Дънов - Вещза Ооипо:

Когато забогатяването отклонява човека ог правия път, Бог го предпазва като не му дава тази възможност. И тогава човек започва да се занимава с поезия, музика или наука. И започва да твори сериозно и става именит човек на изкуството или учен (виж и стр. 250). Това обяснява фактите защо някои композитори като Моцарт, писатели като Балзак или учени като Айнщайн умират бедни, а не богати, въпреки тяхната гениалност.

В замяна на това такива личности пак само с благословията на Бога обикновено са здрави и духовно богати. Но здравето е най-ценното материално богатство, а духовното никой не може да им го отнеме.

Материалното богатство не прави човека личност, когато не се използва за благо на хората, каквото изключение е Шиндлер за евреите в Германия. А когато забогатяването е и по нечестен начин, което се среща при атеисти, те остават в забрава след физическата им смърт. Интересно е какво ще отсъди историята на човечеството за Дан Браун и Джеймс Камерън относно изопачаването на истината за Исус Христос? - забрава или безсмъртие. Но най-реална и най-важна е оценката на Невидимия Разумен свят, на Бога, която се определя еднозначно.

А ето какво казва в [3] авторката К11опс1а Вугпе:

Каквото и да бъде това, което желаем, то се мотивира с любов. Това е преживяване на чувствата на любов за притежаването на тези неща - младост, пари, съвършена личност, работа, красиво тяло или здраве. За да привлечем нещата, които обичаме, ние трябва да излъчваме любов и тези неща ще се появят незабавно. За да излъчвате най-високата честота на любовта, вие трябва да обичате себе си, а това може да бъде трудно за повечето хора.

Ако вие фокусирате върху външната страна и това, каквото виждате сега, вие можете да се препънете, защото това, което вие виждате и чувствате за вас сега е резултат на това, което сте свикнали да мислите. Ако вие не се обичате, личността, която вие виждате сега е подобна на пълна е грешки, които вие сте намерили в себе си.

За да обичате напълно себе си, вие трябва да се фокусирате върху едно ново измерение на вашата личност. Вие трябва да се фокусирате върху присъствието вътре във вас. Фокусирайте върху усещането на присъствието на живота вътре във вас. Като фокусирате върху присъствието вътре, вие ще започнете да разкривате самия себе си на вас. Това е усещането на чиста любов и блаженство, това е съвършенство. Това присъствие е Вашето съвършенство. Това присъствие е реалната, действителната, истинската Ви същност „Вие”. Като фокусирате върху това вътрешно присъствие, като чувствате, обичате и хвалите това присъствие, вие ще обичате себе си напълно, съвсем възможно за първи път във вашия живот. Всеки път, когато погледнете себе си с критични очи, прехвърлете незабавно вашия фокус към вътрешното присъствие и неговото съвършенство ще разкрие самия вас на Вас. Като правите това, всички проявени във вашия живот несъвършенства ще изчезнат, защото несъвършенства не могат да съществуват под светлината на това вътрешно присъствие. Дали вие желаете да получите отново съвършено зрение, да изчезне болест или да се възстанови добро съществуване, да се превърне бедността в изобилие, да се промени в обратна посока стареенето и дегенерацията или да се изкорени някаква негагивност, фокусирайте върху и обичайте присъствието вътре във вас и съвършенството ще се прояви.

А С11аг1е8 Наапе1 (1866-1949) пояснява накратко. „Абсолютната истина е тази, че вътрешната същност на човека - „Аз-ът” е съвършен и завършен; истинският „Аз” е духовен и никога не може да бъде по-малък от съвършен; той не може никога да има липса, ограничение или болест.” Друг въпрос е дали човек познава и осъществява външно своята вътрешна същност.

III - 2. ДУХОВНИ ОСНОВИ НА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА.

Духовни основи на щастие в живота на хората са петте човешки добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда:, Добродетел [2].

III - 2.1. ЛЮБОВТА - НАЙ-ВЕЛИКАТА СИЛА, НАЙ-ВЕЛИКОТО ЧУВСТВО И усещане:, великата истина в живота, първата духовна основа на ЖИВОТА.

Най-великото нещо в света е Любовта. Любовта всичко може да понесе и постигне. Животът става реален, когаго човек познае Любовта. Истинската красота, както и силата на живота се заключава в Любовта. Живейте в Любовта, за да станат телата ви безсмъртни.

Не може да се избяга от закона на любовта. Тя е чувство, което придава жизненост на мисълта.

Комбинацията от мисъл и любов е тази, която формира неотразимата сила на закона на привличането. Мисъл импрегнирана с любов става непобедима” С11аг1ез Наапе! (1866-1949)

В нея е живота, нейна е радостта, тя създава всяко благо, гя едничка, Любовта. Из песента „ На Христа запейте”, дадена на 15.03.1921 г., по текст на Елена Казанлаклиева и музика на И.Г.П., ученици - съвременници на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипо

Няма по-велика сила във Вселената от силата на Любовта. Последната е най-често срещаното и тълкувано понятие в беседите на цитирания в мотото Учител. През всичките години на пребиваването си на Земята, той неуморно и вдъхновено говори за Любовта. И това е така, защото Бог е Любов и няма по-велико чувство и усещане за всяко мислещо същество. И затова последователите на Учителя Петър Дънов — Ветза Ооипо от Духовна Общност „ Бяло Братство ”, създадена от него в България и разпространена по света, се поздравяват с думите „ Няма Любов като Божията Любов ”, а другият отговаря „ Само Божията Любов е Любов Освен това „ Божията Любов носи изобилния и пълен Живот. ” Ето защо трябва да станем достойни за Божията Любов.

Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички възможности, чрез които човешката душа може се развие в своята пълнота. Едничка тя може да пробуди в иея скритите възможности. Науката, изкуството не могат да бъдат стимули за пробуждането („ вътрешно ”, дълбоко и трайно) на човешката душа. Те са само временни занятия. Единствената истинска работа в света - това е науката за Любовта. Тя е великият обект на познание за душата.

Започне ли човек с Любовта, като велика и мощна сила, душата и духът му се пробуждат, и той влиза в реална връзка с физическия, духовния и Божествения свят. Само чрез Любовта може да разбере човек отношенията, които съществуват между тези светове, както и смисъла на целокупния живот.

Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека (около 100 години) е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един отлъчите на великото слънце, което озарява целия космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това слънце.

ЛЮБОВТА Е СЪЩИНАТА НА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТ. Затова в [3| Любовта е назована „най-великата емоция”.

А ето какво говори още Учителят Петър Дънов - Вешза Поипо:

Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота, благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия живот-тяоккова.г«1лко се изисква от съвременните хора - отделният човек да се съобразява е другите. Но това може да направи само Любовта.

Защото Любовта е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тия същества е колективната любов на всички.

И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички разумни същества, тя не е любов.

Ето защо, висшата, идейната любов се проявява в любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това - туй ще рече идейна любов, туй ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов - тя иде към нас независимо от това, дали сме грешни или не.

Магическа сила се крие в Любовта. Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря.

Свещеното име на Любовта, това е магичният ключ на безсмъртния живот. Чрез него всички отрицателни енергии се превръщат в положителни. С него човек може всичко да направи. Затова се казва, че за любовта всичко е възможно.

Единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека, е Любовта. И тя трябва да проникне навсякъде у него, да проникне в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази. Любовта трябва да изпълни човешкия дух. Тя трябва да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Тя трябва да пребъдва и в сърцето по същина и съдържание. Тя трябва да действа и в ума като съкровена сила.

Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. А това е целият цикъл на развитие от начало до край.

Любовта като стремеж и чувство се проявява у всички хора.

Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, кои то се жертват за една божествена кауза - проява на ума. До любовта като сила има и привличане и отблъскване, има противоречия.

В любовта като принцип, всички противоречия изчезват Любовта като принцип сега влиза в света. Тя обгръща всичко.

Човек трябва да мине през всички степени (прояви) на любовта:

ДОКАТО ЛЮБОВТА НЕ НАВЛЕЗЕ В СВЕТА, ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРЕОБРАЗИ.

Но няма по-страшна сила от Любовта за онези, кои то са в дисхармония с нея. За тях настъпват адски терзания.

Огънят на Любовта, като една велика вълна, идва сега в света. Той ще разтопи всичко онова, което не може да издържи висшите трептения на Любовта.

Богато Любовта не се възприеме правилно, нейните сладки сокове, от действието на един особен род астрални ферменти, се превръща в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди грехове и престъпления.

Но ти, който мислиш, различавай това вино на човешката любов, образувано отпосле от сладките сокове на Любовта.

И когато възлезеш в света, дето зреят нейните плодове (наЛюбовта), ще запееш песента на човека, който е извървял великия кръг на Любовта - от корените до плода.

пълна със живот -живот на благия Божи Дух, Дух на святостта, Дух на благостта, Дух на пълен мир и радост за всяка душа, за всяка душа.

И ще чуеш отзива на любящите души: „Ний ще ходим в тоя път на светлината, в която царува Божията Любов”.

Чувството на Любов е с най-високата честота, която човек може да излъчва. Ако може да обвиете всяка мисъл с Любов, ако вие бихте могли да обичате всичко и всеки, вашият живот би се трансформирал [3] - вие бихте били в „рая” съгласно философията (теософията) на Учителя Петър Дънов - Ветаа Дунд, изразена в текста на втория куплет за вокално изпълнение на музикален мотив №7 от част II „ Слънчеви лъчи ’’ на свещения танц „ Паневритмия ” („ Космически висш ритъм "), даден от него: Ти си ме мамо с чисто сърце родила,

да обичам всичко живо в цялата Вселена, туй живота е на рая.

В текста се говори за Великата Световна Майка - Разумната Жива Природа (Първоизточникът на всичко, от който произлиза и човешката душа.) А раят - това е пребиваване в Любовта, т.е:. „да обичаш всичко живо в цялата Вселена” [62], с. 172-173.

Любовта не обръща внимание само на външните форми.

Докато обръщаш внимание само на външните форми (физическите), ти си във физическия свят.

Като обръщаш внимание на съдържанието (душевното), ти си в Духовния свят. Като обръщаш внимание на смисъла (духовното), ти си в Божествения свят.

Затова препоръката е човекът „да бъде в този свят” (физическия), „но не от този свят”, а от Духовния и Божествения свят .

Но какво е положението в действителния живот на „този свят”, КАКВА Е ИСТИНАТА В ЖИВОТА ?

Любовта на сегашните хора не може да издържи изпита си - всякога пропада |10], том II, стр. 163.

В своята беседа „Великият идеал", държана на 11 септември 1923 г. в София,, Учителят Петър Дънов - Всчн.за Ооппб отбелязва. Каже ли някой, че може да люби кого и да е, той не говори истината. Досега не съм срещал човек, който може да люби кого и да е. На думи всичко е възможно, но в действителност не е така. Любовта се изпитва в живота. Като кажеш Любов, трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувства Любовта, той може да преобрази живота си в един момент. И той пояснява: Човек, който има любов в себе си, трябва да знае, че ЛЮБОВТА не лекува хората, пито богатства им дава - тя СВЪРЗВА САМО ХОРАТА С БОГА. Но щом човек се свърже с Бога, той моментално може да разреши всички въпроси. ЖИВОТЪТ ЗАПОЧВА ОТ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА. Тя е вътрешна, мистична връзка. ЖИВОТЪТ ИМА СМИСЪЛ САМО С БОГА. Вън от Него животът няма никакъв смисъл и представлява съвкупност от противоречия, ЗАЩОТО БОГ РАЗПРЕДЕЛЯ ПРАВДИВО ВСИЧКО В СВЕТА.

Следователно: Кого може (трябва) да люби човек? - Бога.

Първо ще любиш Бога, после - ближния си, а най-сетне - себе си. ТОВА Е ВЕЛИКАТА ИСТИНА В ЖИВОТА (за да придобиеш щастие). Защо да не обичаме Онзи, който ни е дал всичко? Щом имаме ум, сърце, душа и дух, какво повече може да се желае? Умът, който ни е дал Бог, може да се поддържа само с Божествени мисли. Сърцето, което Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени чувства. Душата, която Бог ни е дал, може да се развива само с красивото и хубавото, което излиза от Бога. Само по този начин нашите умове, сърца и души ще дават плодове.

Който не започва живота си с Любов към Бога, от него човек не може да стане.

Ако искате да се уверите в истинността на моите думи, проследете историята на човешкото развитие и вижте има ли човек на Земята да е отрекъл Любовта към Бога и да е станал велик.

Великите хора, гениите, светиите и Учителите на човечеството са хора, които любят Бога. Някои възразяват: „Ако се проповядва Любов към Бога, ще забравим хората и отношенията си към тях.” Няма да забравим хората, но ще внесем в живота им висок (велик) идеал. Ако всички се стремяха към първия лъч на Слънцето, към великата Божия Любов, съвременният свят щеше да се развива правилно. Съвременните хора щяха да се радват на здраве, сила и богатство.

КАКВО СЕ ИСКА ОТ СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК? - Да зачита Бога, който живее във всяка душа.

Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш. Да любиш човечеството, значи да познаваш всички хора. Обаче само онзи познава ближния си, който може да изправи погрешките (грешките) му. Следователно, ако любиш всички хора, ти си в състояние да изправиш техните (по)грешки. Така ли е в същност? Ти казваш, че любиш цялото човечество, а не можеш да търпиш жена си, която е член на това човечество. Имаш син и дъщеря, но не се разбираш с тях. Невъзможно е да познаваш човека, да го обичаш и да не се разбираш с него. Значи твърдението, че обичаш всички хора не е право (правилно), не отговаря на истината. Кога можеш да познаеш човека? - Когато любиш Бога.

ЛЮБОВТА КЪМ БОГА води до познаване на ближния и самия себе си. Това ПРАВИ ЧОВЕКА ЩАСТЛИВ и готов да изпълни Божията Воля.

Както и да се говори на съвременния човек за Любовта, той я смесва с чувствата и настроенията си и казва: „Моето сърце гори от любов, познавам любовта”. Това, което гори и изгаря, не е Любов. Това са лъчите на черната светлина, която носи смърт и разлагане; тя опетнява и изопачава човешката душа. Мислите ли, че Великият Творец на Вселената може да се излъже от любовта на хората? Бог на вечното благо люби в човека Доброто и Истината. Най-възвишеното, най-чистото, най-красивото в човека, това е Истината.

Какво се иска от съвременния човек? - Да следва пътя на Възвишените същества, които носят ВЕЛИКИЯ ВИСОК ИДЕАЛ в душата си - ЛЮБОВТА КЪМ БОГА.

Само няколко думи изразяват идеята за високия идеал: най-възвишеното, най-красивото, най-правдивото, най-истинолюбивото - всичко от първа степен.

ВЛОЖЕТЕ „ВИСОКИЯ ИДЕАЛ” В ДУШАТА СИ - „ЛЮБОВТА КЪМ БОГА ДА ВИДИТЕ КАК ЩЕ СЕ ПОДОБРИ ВАШИЯ ЖИВОТ. ПРИЛАГАНЕ Е НУЖНО.

„Какво да правя, за да придобия Любовта?” - Ставай всяка сутрин раио и излизай вън да посрещнеш Слънцето. Хванеш ли първия лъч, ти си отворил вече сърцето си за Любовта. „Първият лъч” подразбира първата мисъл и първото чувство, които минават през ума и сърцето ти. Като ставаш сутрин от сън, напиши си първата мисъл и първото чувство, които са те занимавали. В това отношение Природата е много взискателна. Ако и ти, дете на Живота, още със ставането си ог сън, помислиш първо за Бога, за Неговата Любов, която изпълва душата ти и буди благодарност за всички блага, които ти се дават, тя пише: „От това дете велик човек ще стане!”

Материалната любов е прегръщания с целувки. Реалната е само със съприкосновение, а идеалната е само отдалеч, през въздуха.

А ето как разглежда този въпрос и какво казва Учителят Петър Дънов - Вепъчй Бойпо в беседата си „Любовта към Бога”, която той счита за една от сериозните. Вие често се запитвате:

КОГА ЩЕ СЕ СПАСИМ? - Бог е милостив и да грешим, един ден Той все ще ни спаси. Наистина, никой няма да остане неспасен, защото Бог има желание всички да Го познаят, но спасението ще дойде чрез закона на любовта. Деня, в който залюбиш Господа, товарът от гърба ти ще се снеме. Не залюбиш ли Господа и да придобиеш спасението си, пак ще го изгубиш. Докато човек дойде до положение да бъде спасен, гой ще прекара продължителна вътрешна борба и най-после ще даде ход на Божественото в себе си. Тогава той ще стане силен, няма да лъже, няма да бъде самотен, ще има много братя и сестри. РАБОТИТЕ ВИ ЩЕ СЕ ОПРАВЯТ, КОГАТО ОБИЧАТЕ БОГА.

Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той даже да е паднал (поради греховете и/или грешките си), може веднага да се повдигне над условията.

Спасението се дава даром, а хората трябва да вярват.

Следователно, ХОРАТА ЩЕ СЕ СПАСЯТ, КОГАТО ПОВЯРВАТ В БОГА И ПРОЯВЯТ ЛЮБОВТА ПОМЕЖДУ СИ.

Които я възприемат, ще бъдат свободни; които не я възприемат, всякога ще страдат. И богати да са - пак ще осиромашеят, а когато възприемат учението на Любовта, и сиромаси да са - богати ще станат [10], том II, стр.161.

Постигането на желанията също зависят изключително от Любовта - нужна е само Любов. Тя свързва с Великите Сили на Природата.

И като не успявате скоро да постигнете всичко, каквото желаете, казвате: трудна работа е тази! Не, това е най-лесното нещо.

Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, откол-кото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Вследствие на това вие изгубвате смисъла на живота. Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: остаряхме вече!

Обаче, под „старост” във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение Писанието казва: „Които уповават на Бога, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят.” Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот. Христос казва: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.” Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира [2].

Защо Любовта се взима за основа на живота? Защото тя носи безсмъртието, а безсмъртието е закон на вечното обновяване.

МОМЕНТА, В КОЙТО ЛЮБОВТА ВИ КЪМ БОГА Е ПО-СИЛНА, ОТКОЛ-КОТО КЪМ ВАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ, вие вече сте в областта на безсмъртието, ЩЕ СЕ ИЗПЪЛНЯТ НАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ. Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла и това ие трябва да ви смущава. За вас е важно, любовта ви към Бога да е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага и желания. ИСТИНСКАТА ПЕЧАЛБА В ЖИВОТА се състои В ЛЮБОВТА НА ХОРАТА КЪМ БОГА. Обичат ли Бога, те само ще печелят. В ТАЗИ ЛЮБОВ НЯМА ЗАГУБИ.

И така, ЛЮБОВ КЪМ БОГА - това е ВЕЛИКАТА ИСТИНА В ЖИВОТА.

КОЙТО е съгласен с тази философия, нека ПРИЛОЖИ ЛЮБОВТА В ЖИВОТА СИ и РАБОТИТЕ МУ ЩЕ СЕ ОПРАВЯТ.

Дойде ли любовта в човешката душа, тогава ще започне ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ. Започнат ли хората да прилагат този живот и еветът ще се оправи. Защото има три основни закона:

Важното е да дадсм условия Бог да живее в нас.

Съвременните хора се намират в един затворен свят, какъвто е животът па яйцето в черупката. Те не знаят, какво ще стане с тях, нито пък знаят, как ще уредят работите си. Мнозина се запитват: как ще се оправи този свят? Как и кога ще се уредят нашите работи? - Ог вас зависи. Ако обичате Бога, Той ще ви сложи под квачката и след 21 дни вие ще пробиете яйцето, ще излезете навън, ще погледнете на Божия свят и ще бъдете свободни. Придобиете ли тази свобода, ще се освободите и от страха. Който е излязъл вън от черупката, той се е мъчил, той се е освободил вече и от нищо не се плаши. Това подразбира „роден от Бога”. Такова раждане е на мястото си. То носи Божието благословение.

Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях? Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване на доброто и злото, щяха ли да сгрешат първите хора? Фактът, че те сгрешиха, показва, че Бог не е бил там. (Бог е при тези, при които сърцето им е па място, т.е. Бог е при тези, при които любовта им към Него е по-силна от техните желания.) Те лесно се подадоха на изкушението, защото любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им да придобият знания, да станат богове. Там е спънката и на всички съвременни хора.

Дойде ли човек да разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена. Тогава човек изпада в положението на онзи безверник, който отишъл при американски проповедник и му казали ,Докажи ми, че Бог съществува!” Проповедникът му налага хубав бой и той започва да вика: „Моля ти се, братко; олеле, Господи, остави ме! Има Бог в света! Не ме бий, пощади ме!”

Щом отричате Бога и ие вярвате в Него, страданията идват.

Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват.

Щом питате, има ли любов, страданията пак ще дойдат.

Обича ли ме Бог? - Това е съмнението в тебе. Няма какво да се съмнявате в Бога, но вижте любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания.

Ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, работите ви ще останат неуредени.

Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят. Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за да разберете, на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви. Друго разрешение на въпросите няма. Защо да не обичаме Онзи, който ни е дал всичко? Щом имаме ум, сърце, душа и дух, какво повече може да се желае? Умът, който Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени мисли. Сърцето, което Бог ни е дал, може да се поддържа само с Божествени чувства. Душата, която Бог ние дал, може да се развива само с красивото и хубавото, което излиза от Бога. Само по този начин нашите умове, сърца и души ще дадат плодове. При това творец е човешкия дух - онази частица от Светия Дух, която Бог е заложил във всеки човек.

Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи, всичко ще се превърне на добро.

ЕДНО НЕЩО ВИ Е НЕОБХОДИМО - ДА ЗАЛЮБИТЕ БОГА.

Да възлюбиш Бога - този е най-славннят момент в твоя живот. Това значи да цъфтиш, да разнасяш благоуханието си надалеч. Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава. В този момент всички разумни желания са постижими.

Животът се осмисля само от Божията Любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и време, тя произвежда щастие в живота.

Попадне ли ие на място и без време, тя произвежда нещастие.

111-2.2. МЪДРОСТТА - ВТОРАТА ДУХОВНА ОСНОВА ПА ЖИВОТА.

„Началото на Мъдростта е Любов към Бога” Учителят Петър Дънов -Ветза Ооипо

Цялата Вселена е резултат на Божията мисъл, на Божията мъдрост, защото „зад мисълта стои Мъдростта ”, а „зад Мъдростта стои Духът ” - Божият Дух [2].

Природата е жив организъм, а нейните закони са израз на Мъдростта, която пронизва цялата Вселена. Зад всяка целесъобразност в Природата стои разумност и мъдрост. Ще дойде време, когато Природата ще открие скритите си сили на най-умните. Ето защо гениалните откриватели са от най-умните, най-мъдрите хора на Земята. Космическата Мъдрост ръководи и направлява хората. По Природата (зад която стои Бог) прави този подбор, защото пази ревниво своите тайни и иска на когото даде знанието да се използва разумно. „Разумността е хармонично съчетание на Любовта и Мъдростта. Всеки, който придобие мъдрост (знание) и злоупотреби с нея, прелюбодейства”, както тия, които употребиха динамита и ядрената енергия за военни цели. Ето защо на името на откривателя на динамита Нобел се дава ежегодно награда за мир, а Айнщайн съжалява заради разкритието си за колосалната енергия на атома. За обща радост все повече хората съзнават, че атомът трябва да се използва само за мирни цели, имайки в предвид думите на великия Айнщайн, че „ако има трета световна война, хората ще се бият с лъкове и стрели през четвъртата

Тъй като „човешката мисъл е отражение на космичната” и „зад мисълта стои Мъдростта” Учителят Петър Дънов - Ветза Поипб е казал:

Ако една мисъл, една идея ви посети и внесе във вас радост, светлина, мир, лекота, тя иде от Божествения свят, отгоре.

Ако всее във вас смут, скръб, тъмнина, страх, безпокойство и тревога, тя иде от долните сфери, от ниските светове*.

III - 2.3. ИСТИНАТА КАТО ТРЕТА ДУХОВНА ОСНОВА НА ЖИВОТА.

„Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно.”

Същият има едно много интересно тълкуване на ИСТИНАТА:

Що е Истината? - това е проявената Любов в живота. Истината е реалният живот, който превръща скърбите в радости. Според него това е ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ ДОБРЕ, да превръща човек скърбите в радости , да счита изпитанията като задачи за разрешаване. А това става, когато човек разбере:, че страданията са метод за възпитание на хората. Друг по-добър и рационален метод няма. А радостите в какво превръща? - Радостите превръща в милосърдие.

Според по-горе цитираният Учител „няма по-голяма красота от Истината” и „велико нещо е да страдаш за Истината”. Преди всичко и над всичко - Любов към Истината!

Любовта (милостта) е снизходителна към грешките на хората и техните слабости. Истината обаче, е строга и неумолима. Бог е обещал милостта и истината да се срещнат. Но това ще стане след усъвършенстването на хората. Затова Той е изпратил Христос на Земята за да покаже на хората пътя за спасение и усъвършенстване след тяхното падение. И споменатия малко по-горе Учител е казал, че думите на Христос „Аз съм пътят и Истината, и животът ” означават, че Истината определя посоката на разумните движения, на разумния, щастлив живот.

В тази посока е духовната еволюция на човека, която е път за освобождаването му, за получаването на СВОБОДАТА. Затова Учителят Петър Дънов - ВсШза Поипб е казал: „Истината ще ви направи свободни. Вложи истината в дутата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш”.

Адам - човекът от пръст и Божие дихание е бил свободен, но отпосле се отделил от Бога и по този причина е попаднал в робство. Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него.

Свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен.

Човек може да прави каквото си иска, но ще търпи, каквото не иска, защото свободата не освобождава от отговорност.

Всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свободата (вкл. трудности, изпитания и страдания), а накрая му връща свободата, или всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е „ добро ”

А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му я отнема, или всяко нещо, в което човек губи свободата си, е „ зло

Абсолютната свобода съществува в Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Той се е ограничил, когато е решил да създаде света.

Новораждането означава възстановяване на тази свобода. А това става, когато човек оз'ново намери забравеното Божествено начало.

Казано е в Писанието: „Духът на Истината, т.е. на Светлината, ще ви освободи. Той ще ви научи какво да правите” [1 ]. БЕЗ СВЕТЛИНА НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СИ НАМЕРИ ПЪТЯ [2], 05.01.1944 г.

Две неща са нужни на човека: светлина (знание), която ще го свърже е Бога, и топлина, която ще го свърже с Христа.

Свободен човек е оня, който е свързан с Бога и с Христа, т.е. има светлина и топлина в себе си.

III — 2.3.1. В какво се заключава свободата в живота на човека?

Според Учителя Петър Дънов - Вешха Ооипо птицата е свободна, когато хвърчи; Рибата - когато плува; Огънят е жив, когато гори; Вятърът върши работа, когато духа, а водата - когато тече. И най-после, човек е свободен, само когато мисли.

Само разумният човек може да бъде свободен. ...Свободата подразбира движение в една посока. - към съвършенство. Истината ще ви направи свободни. Кога? Когато почнете да мислите , какго мисли Господ [10], том I, стр. 153.

Как се проявява животът, в който се намираме? — чрез движение, което се придружава и с чувстване чрез петте сетива на човека: осезание, вкус, обоняние, слух и зрение. С петте сетива човек се запознава с външния свят, обогатява своите познания за живота.

Обаче как човекът познава Божията Любов? Как познава Бога? Докато човек не чувства, той не може да познае Бога, не може да възприеме Божията Любов. От тук следва: не може ли човек да почувства Божията Любов, той не може и да мисли. Щом не мисли, той не може да бъде свободен, той е мъртъв човек. И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов.

Учителят Петър Дънов - Ветва Ооипо определя своята беседа „Любовта към Бога ” като една от сериозните.

Като духовна категория тази добродетел се нуждае от малко пояснение. Под понятието „Правда” или „Справедливост” се разбира нещо по-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция (съвкупност от правните науки). Учителят Петър Дънов - Ветза Иоипд е обърнал внимание на три неща:

— Всеки човек се ражда с известен бюджет, с известен кредит; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва законът на Правдата.

III -2.5. ЗА ДОБРОДЕТЕЛТА КАТО ПЕТА ДУХОВНА ОСНОВА НА ЖИВОТА

Думата „Добродетел ” в широк смисъл означава всички добродетели. В Пен-таграма (окултен символ на духовните основи на живота - виж раздел III - 3.) са посочени петте: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел.

В тесен смисъл думата „Добродетел " означава правене на Добро.

А в още по-тесен мистичен смисъл на думата се разбира служене на Бога. В този случай под думата „ добродетел ” се разбира Божественото в човека - „ по образ и подобие на Бога

III — 3. ПЕНТАГРАМЪТ — ОКУЛТЕН СИМВОЛ НА ПЕТТЕ ДУХОВНИ ОСНОВИ НА ЖИВОТА, СИМВОЛ НА ПЪТЯ ЗА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ЗА ДА БЪДАТ ХОРАТА ЩАСТЛИВИ.

Символите придобиват значение само когато се изтълкува вътрешният им смисъл. Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипо

Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство.

Цитираният в мотото на настоящия раздел Учител получава този духовен символ през 1898 г. чрез вътрешно откровение. Той представлява картина, върху която са изобразени „пентаграм” (петолъчка с описана около нея окръжност), някои рисунки, три букви, имената на пет добродетели и една негова сентенция. Правят впечатление числата I (едно), 3 (три) и 5 (пет), които са свещени.

Обаче даденият от Всемировия Учител Петър Дънов - Вешза 1)оипо Пен-таграм с мисълта „ Въ изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа ”, вписана от вътрешната страна на периферийната окръжност около петолъчката, с имената на петте добродетели в лъчите на петолъчката и със символичните знаци, е нов и бележи отварянето на Школата на Бялото Братство в България [2]. Учителят обяснява и раздава картината на Пентаграма на Търновските събори през 1910 и 1911 г. [63], представена на фиг. 2, на вътрешната страница на предната корица.

Пентаграмът представя път към истинския — разумния живот. Той символизира пътя на човешката душа към Бога. Това не е обикновена фигура, а построена по окултни закони.

В окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия; кръгът, очертан от окръжността, е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това човек има благоприятни условия да се развива и да стигне до съвършенство. Мястото, където човек е „потопен в Бога”- това е кръгът, описан от окръжността.

Комунистите приеха петолъчката за символ, но без окръжността. Ето защо комунизмът като добра идея за равенство между хората претърпя провал поради алчната природа на човека след падението му, която не може да осигури благоприятни условия за развитие на хората за да се изпълни разумния девиз, приет от комунистите „ от всеки според способностите, на всеки според нуждите ”

Пентаграмът представлява велики разумни течения в Живата Природа, течения (цветни лъчи) на Светлината. Това са пет велики центъра, в които стават велики процеси.

По форма Пентаграмът отговаря на човешкото тяло, ако се разкрачим и поставим ръцете настрани хоризонтално, както го е рисувал и Леонардо да Винчи. Такова разположение на крайниците на човека го символизират в положение на движение. Това е човекът, който работи, който служи на Бога.

На Пентаграма се виждат три букви: В, У и Ж. Те означават „ Великото Училище на Живота ” Пентаграмът изобразява това Велико Училище за Живота на човека от планетата Земя, в което всички ние — хората сме поставени да се учим.

В образуваните от петте лъча пет малки равнобедрени триъгълника са поместени числата: I, 2, 3, 4, 5. Това е броя на добродетелите.

А в лъчите на Пентаграма са написани петте добродетели:

в розовия лъч - Любов, в жълтия лъч - Мъдрост, в синия лъч — Истина, в зеления лъч - Правда, и в портокаловия лъч - Добродетел. (Авторът се извинява за неточността на цветовете на два от лъчите, понеже е имал на разположение само [63].,) Тези добродетели са показателите на качеството, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен и след това безсмъртен.

Жената е емблема на Любовта... У мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мъдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си - Мъдростта, и майка си

Истината е по бащина линия, тя пак е от мъжки пол - тя е синът на тия двама. Бащата и майката, т.е. Мъдростта и Любовта, като заченат пак ще родят Добродетелта

Пентаграмът е символ на пътя за еволюция на човешката душа.

Съгласно съдържанието на Пентаграма еволюцията на човешката душа обхваща три фази на развитие, които съдържат но пет етапа, изобразени със съответни пет символа във всяка от фазите.

Посочените в Пентаграма символи, характеризиращи пътя за еволюция на човешката душа, са подредени в две неизобразени мислени концентрични окръжности и в един петоъгълник:

1) Първата фаза на духовната еволюция на човека обхваща времето, когато той е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота. Човек извър-вява път по „окръжност на посвещение”- първата вътрешна, най-малка, мислена окръжност на Пентаграма, по протежението на която по посока на часовниковата стрелка, между върховете на петолъчката са разположени следните пет символа: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл. Човек минава по този път като старозаветен, ново-заветен и праведен, преди да стане ученик:, докато е още „ в света

В началото на своето развитие той започва с грубата и егоистична сила, служи си с нея правилно или неправилно и това е символизирано от „сабята”.

Когато си служи с насилие и неправда, като следствие от закона на кармата, човек преминава през страдания., т.е. започва да пие от горчивата чаша на страданието, защото „чашата” е последствие на „сабята”.

ЧОВЕК ИЗПИВА ДО ДЪНО .„ЧАШАТА ” В КОЯТО СА СЪБРАНИ ВСИЧКИТЕ СТРАДАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТНЕТО НА ДРУГИТЕ, и то В ЧЕТВОРЕН РАЗМЕР.

Страданието обаче има освен възпитателно и други две значения - трансформиращо и градивно според други два окултни закона:

Чашата, в която са събрани всичките страдания., прилича и на цвят - чрез претърпяване на страданията животът ни ще разцъфти, а цветът ще даде добър плод - градивното значение.

Страданията учат и човек дохожда до „книгата”, и като се учи, просвещава се, добива светлина и става по-разумен.

След това по пътя на еволюцията идва „свещта” Тази свещ е запалена в човека - той се учи. Светилникът представлява човешкия разум. Това е човекът, който разсъждава, който мисли правилно, защото да мислиш правилно значи да светиш. Този човек знае къде върви и какво прави. Ето защо в този ред на мисли Учителят Петър Дънов - Вешза Воипо съветва: „БРАТКО, ЗАПАЛИ СВОЯ ФАКЕЛ чрез свещта, ЗАЩОТО ТОЗИ, КОИТО ХОДИ БЕЗ СВЕТЛИНА НЕ ЗНАЕ КЪДЕ ОТИВА”- избраното от автора мото и рисунка на настоящата книга.

Когато се осветли отвътре, човек идва до „жезъла”, който символизира власт, както и сабята.

Сабята символизира светска власт, която убива и взема, а жезълът - духовна власт, която възкресява и дава. Жезълът означава още, че човек има известна власт над себе си, а също и полза от някои сили и закони в природата.

Докато сабята в хоризонтално положение символизира стремеж към блага на Земята (видимия свят), жезълът е изправен и символизира стремеж към блага на Небето (Невидимия свят), стремеж към Бога.

Следователно тези два вида власт се изключват взаимно.

С тези пет етапа, съответстващи на петте символа сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, завършва външното (физическо или светско) обучение на човека в живота, което става несъзнателно. Този външен живот е работил върху човека без активното участие на неговото съзнание.

Но след това човекът дохожда до една вътрешна криза, чувства се незадоволен и при тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който е минал фазите на сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, вече влиза в пътя на ученика.

2) Втората фаза на еволюцията на човешката душа включва пет нови етапа в този път на ученика, които са изобразени с пет други символа, разположени по върховете на петолъчката или по протежение на описана около нея втора мислена средна окръжност.

Последователността на тези пет символа съответства на очертаването на петолъчката като се започне от изобразения първи долен ляв символ - арката, премине се през върха, където е изобразен Учителя, долния десен символ на „стръмната пътека към тясната врата”, средния ляв символ на „окото” и се завърши със средния десен символ на „Дървото на живота ”.

Тази последователност отговаря на петте етапа на развитие на човека в тази втора фаза - пътя на ученика, пътя към съвършенство:

Първо човекът минава през арката или широката врата.

През тази врата ученикът влиза в школата на своя Учител. Христовият Дух започва да работи върху ученика и в него проблясват синият лъч на Истината и зеленият лъч на Правдата.

След това той трябва да премине по „стръмната пътека към тясната врата ”, след която развива Божествена Любов..

По розовия й лъч на Любовта достига до Божественото око - Божественият Дух - символ на Мъдростта.

Вървейки по жълтия лъч на Мъдростта ученикът достига до осмисляне на своя живот, чийто символ е „Дървото на живота”, което разцъфтява и дава плодове. В последния пети етап ученикът е озарен от портокаловия лъч (от спектъра на Светлината) на Добродетелта и върши само добри дела.

Това е втората средна, вътрешна мислена по-голяма окръжност по върховете на Пентаграма, където са изобразени петте символа на петте етапа от втората фаза на духовната еволюция на човека. Сега човекът поема еволюцията си в свои ръце. Това значи влизане в Божествената школа. Човек „става ученик”- т.е. започва съзнателно да изработва в себе си Божествените Добродетели, които характеризират съ вършен ст вот о.

Ето и допълнително пояснение за всеки от петте символа по отделно:

Първият символ на втория мислен кръг е нарисуваната „ арка ” - широка врата, през която ученикът влиза в школата. С влизането в този Път започват изпитанията му. Когато е в началото, дават му се по-леки изпитания (изпити), които той е в състояние да издържи — стълбата с удобни стъпала символизира това.

Този символ е в края (долният връх) на портокаловия лъч на Добродетелта, респ. в началото (долният връх) на синия лъч на Истината, който води нагоре към свобода. В съзнанието на ученика проблясва Истината, но не пълната Истина, защото тя ще блесне едва когато той стане съвършен.

Вторият символ на средния мислен кръг е образа на „ Учителя ”, когото ученикът среща за да му се разкрие Божественото, Христовото учение. На върха на петолъчката и на страница 11 от [63] художникът е изобразил лика на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Ветва Иоипд. Той е на горния връх (края) на синия лъч на Истината и в началото (горният връх) на зеления лъч на Правдата. Христовият Дух започва да работи върху ученика, да го ръководи отвътре. Тогава той тръгва по пътя на Правдата.

Като изучи закона на Правдата, идва до мястото, където е „стръмната пътека към тясната врата ” - Третият символ, изобразен на втория мислен кръг:. Този символ е на долния връх (края) на зеления лъч на Правдата и в началото (долният връх) на розовия лъч на Любовта. Тази врата е по-тясна от първата и за да се влезе в нея се минава по тесния труден път, за който говори Христос. „ Стръмната пътека към тясната врата” означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са съблазнявали човека. Мине ли пътя на самоотричането,, човек тръгва по пътя на Любовта. А да се движиш в посока на Любовта, това значи да се жертваш. И ето какво е казал Учителят Петър Дънов - Ветха Иоипд още: „ Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали .животни, но сега жертвата подразбира друго нещо — ще пожертваш себе си ”

Като се развие до известна степен в ученика Божествената Любов, тя донася Мъдрост. „Окото” е Четвъртият символ на Мъдростта от средната, втората мислена окръжност. То е изобразено на горния връх (краят) на розовия лъч на Любовта, в началото (левият връх) на .жълтия лъч на Мъдростта. То е Божественото око, Божественият Дух, „който ще ви научи как да разбирате Божествените истини”, казва Учителя.. Това е вътрешното знание, което се дава само на човека на Любовта, защото той няма да 'злоупотреби с него и да го използва за себе си.

Щом човек добие Любов и Мъдрост, тогава разцъфтява „Дървото на живота”. Неговият образ е в десния връх (краят) на жълтия лъч на Мъдростта, в началото (горният връх) на портокаловия лъч на Добродетелта и представлява Петият символ па петия етап от втората фаза на живота на ученика, на развитието му в пътя на ученика, по пътя му към съвършенство. Животът на ученика Дава плодове - иде Добродетелта в мистичния смисъл па думата. Човек дохожда до осмисляне на своя живот: той разбира, че СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА Е СЛУЖЕНЕ НА БОГА, защото САМО ПО ТОЗИ НАЧИН ЧОВЕК ЩЕ ИМА БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ ДА ПАЛУЧАВА БОЖИИ БЛАГА ИДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ В ЕДИН БЕЗСМЪРТЕН ЖИВОТ. С това се завършва пътя с петте етапа по втората мислена окръжност в развитието на ученика - „Пътят на зазоряване”.

За да влезе в духовния път на ученичеството, човек трябва да стъпи на „стръмната пътека към тясната врата”, за която се говори в Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Най-Великия Учител Христос. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка е петте върха: „Арарат”, „Мория”, „Синай”, „Тавор” и „Голгота”. Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Затова Учителят Петър Дънов - Ветза Бойно е дал като сентенция („ духовна формула ") мисълта от златния стих на Библията: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина своего единороднаго за да не загине всеки/ли един, който вярва в него, но да има живот вечен” - втората „ формула ” към пентаграма.

Вярата на ученика трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината „Арарат”, на която е спрял Ноевият ковчег при Потопа на Земята.

В Свещеното Писание (Библията) един образ на такава непоколебима вяра е Авраам. Той е бил удостоен да се нарече приятел на Бога, но това високо звание вместо де го направи горделив, толкова го обладава от смирение, че не се поколебава да принесе в жертва сина си на планината „Мория”.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината „Синай”, където получава Заповедите Божии .

След като ги получава, човек се преобразява и над него слиза Божия Дух, което става на планината „Тавор”.

Човекът се преобразява, но това още не е краят на Пътя за еволюция на човешката душа към съвършенство. Краят е безсмъртието; За да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен”, е казал Христос. Вечният живот - това е възкресението от мъртвите, което става с Исус Христос на „Голгота” - Неговото лобно място.

Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него. Всеки, който върви по този Път, трябва всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях.

3) След първите две следва третата фаза на еволюция на човешката душа, която е изобразена чрез пет символа в „центъра” на Пентаграма, в петоъгълника, образуван от лъчите на петолъчката.

Този „ център ’’ се нарича Светая Светих на Пентаграма. Учителят Петър Дънов - Ветза Боипд не е дал много обяснения за него, защото хората не са готови. В него има също пет символа: две змии, права, окръжност, кръст и пак по-голяма окръжност.

„Двете змии” показват, че човек се бори със своята нисша природа.

Природата на човека трябва да се трансформира от „права” в „малка окръжност”, да победи своя личен живот

Висшата природа побеждава в човека, надвива злото в себе си и минава през „кръста”, т.е. пълното самоотричане. Тук ученикът минава най-големите страдания, най-големия изпит - изпита на Голгота.

В резултат ученикът се слива с Божественото („по-голямата окръжност”) и завършва напълно своето развитие. Настава Вечният ден. Затова се казва, че Пеитаграмът показва Пътя на развитието (еволюцията) на човешката душа или Великото Училище на Живота (ВУЖ), през което човек трябва да мине,

Както се вижда по изложените по-горе обяснения, дадени от Учителя Петър Дънов - Ветза Иоипд), за пътя на ученика към съвършенство, най-важните етапи от развитието му следват петте върха на петолъчката, което става като се върви към съответните символи в следната последователност: арката - Учителят - „ стръмната пътека към тясната врата’’ - Окото - Дървото на живота, т.е. петия последен етап от втората фаза по пътя към съвършенство, в която ученикът достига до ОСМИСЛЯНЕ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ: ЧРЕЗ СЛУЖЕНЕ НА БОГА ДА СЕ ПОСТИГНЕ ВЪРХОВНОТО ЩАСТИЕ В БЕЗСМЪРТИЕТО.

УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ - ВЕ1М8А ООЕ)МО ЗА СИЛАТА И УПОТРЕБАТА НА ПЕНТАГРАМА.

Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пеитаграмът е извор на светлина. Всеки ясновидец ще види как излизат лъчи от него по всички посоки ... Ако човек съзнава силата на Пентаграма, той притежава мощно оръжие. (Всяко място в Пентаграма е оградено.) От него излизат силни вибрации, които ограждат от лоши влияния, и тъмни (лоши) същества не могат да припарят там. Когато Пента-грамът е с върха нагоре, той е правилно поставен; и никога не трябва да се поставя с върха надолу.

Който човек има Пентаграм, трябва да го постави в рамка под стъкло е не в коя и да е стая, но в тази, където идват рядко чужди хора и където се моли. Там не трябва да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна (на Пентаграма) сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се говори и мисли лошо, вършат се лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния - положително и отрицателно.

ЗА ТРИТЕ „ДУХОВНИ ФОРМУЛИ” ПРИ МОЛИТВА ПРЕД ПЕНТАГРАМА.

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава във външната периферийна окръжност около и извън петолъчката и да използва сентенцията (духовната „формула"):

„Въ изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа" (А). После да си представи мислено, че в този кръг, ограден от външната периферийна окръжност има вписани още две - споменатите по-горе средна и най-малка вътрешни окръжности.

От вътрешната страна на средната окръжност да си представи, че пише:

„Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Едииороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен ” (Б).

И от вътрешната страна на третата, най-вътрешната, най-малка окръжност,, да впише мислено сентенцията:

„Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи” (В).

Когато човек се моли и си представя тези три сентенции, тогава Пентаграмът има по-голяма сила.

Защо пентаграмът е извор на сила? - „Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултни закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начергава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел (дяволът) не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили”[71], том 2, стр. 229.

При случай на нужда и на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после с ръка и най-сетне да сн послужи с трите сентенции {формули (А), (Б) и (В)}, които бяха цитирани относно Пентаграма. Много препятствия, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки, препятствия и от вътрешни борби с лоши сили.

Когато е в опасност, може да си представи, че държи Пентаграм, като с дясната ръка хваща лъча на Правдата, а с лявата - лъча на Истината, насочва върха напред към обекта, като казва:

„В името на Господа Нашего Исуса Христа, моля Господа, Великия и Силния, да стори благоугодното пред Неговите очи”.

Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Слава Божия. Ако иска да се ползва правилно от неговата сила, човек трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад.

Ако го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословсние.

По отношение на петте духовни основи на живота в „Пентаграма”, съответстващи на петте елемента от тялото на човека - глава (от Божествената му част), ръце (от духовната му част) и крака (от физическата му част) - наименования, използвани в третата част „Пентаграм ” от свещения танц (физически и духовни упражнения) по двойки в окръжност и радиални лъчи във висш космически ритъм („ Паневритмия "), Учителят Петър Дънов - Вейка Боипд е дал следните ПРЕПОРЪКИ-.

Който иска да се усъвършенства като придобива Добродетели, да отиде при

А който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината.

„Истината е крайният резултат на вечността.”

... Светът не може да се оправи с насилие, но с Любов, с Истина и със Светлина. ... Приложете Любовта, Мъдростта и Истината като основа на своя живот и оттам започнете да градите.

III - 4. МОЖЕ ЛИ БЕЗ СТРАДАНИЯ В ЖИВОТА НА ХОРА ТА ?

По тази тема Учителят Петър Дънов - Вешча Пои по е казал следното:

Както знаете, Христос понесе толкова страдания и поругания, а съвременните хора искат да прекарат живота си без никакви страдания.

От дванадесетте апостола само Йоан е починал от естествена смърт

Животът е велико училище, в което ще учиш и ще държиш изпити. Учителят, който обича учениците си, непременно ще ги изпита. Ако не ги изпитва, те нищо не печелят. Когато учителят изпитва учениците си, между тях се създава вътрешна връзка, макар че „ученикът може да не знае урока си". Значи връзката се дължи на изпитанието на учителите, както и на изпитанията, през които ние преминаваме. БЕЗ ИЗПИТАНИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪЗДАДЕ ВРЪЗКА МЕЖДУ БОГА И НАС. Чрез изпитанията човек закрепва, а връзката му с Бога се усилва. Някой не издържа на големи мъчнотии, но има нещо вътре в него, което издържа [10], том II, стр. 145. То е Божественото начало, заложено в човека.

На въпроса „ДО КОГА ЩЕ СТРАДАМЕ?” Учителят Петър Дънов - Всчня Юоипо отговаря така: ДОКАТО РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ СТРАДАНИЯТА СА МЕТОД ЗА ВЪЗПИТАНИЕ.

Страданията, трудностите и изпитанията са най-добрия учител.

Болестта СПИН е бич Божи срещу самозабравилото се човечество, половата разюзданост! След време ще заглъхне и изчезне. След нея ще се явят още по-ужасява-щи страдания за да се коригира поведението па човешкия род.

За разлика от спин, РАКЪТ И ЕПИЛЕПСИЯТА са кармични.

Мъчно се живее в материалния свят. /7о ако човек не мине през школата на материалния свят, никога няма да знае как да служи на Бога [10], том I, стр. 21

Според цитирания Учител „Бог допуска мъчнотиите за уякчаване на нашия дух”.

Бог е дал живот на човека, дал му е същевременно и блага, чрез които да използва този живот.

Има два пътя, чрез които Той изпраща благата Си:

КОГАТО ИСКА ДА ПРИГОТВИ НЯКОЙ ЧОВЕК ЗА СЕРИОЗНА РАБОТА, ДА ГО НАТОВАРИ СЪС СЕРИОЗНА МИСИЯ, БОГ ГО ПРЕКАРВА ПРЕЗ ГОЛЕМИ СТРАДАНИЯ, ПРЕЗ СТРОГА ДИСЦИПЛИНА.

МОЖЕ И БЕЗ СТРАДАНИЯ. КОГА? - КОГАТО ЧОВЕК ВЪЗЛЮБИ ГОСПОДА С ВСИЧКАТА СИ ДУША, С ВСИЧКОТО СИ СЪРЦЕ, С ВСИЧКИЯ СИ УМ, С ВСИЧКАТА СИ СИЛА и работи съзнателно, да превърне страданията в радост, т.е. да носи страданията и скърбите с радост.

Ако човек не възлюби Бога, тогава и страданията му ще бъдат непоносим товар за него.

ЛЮБОВТА КЪМ БОГА трябва да се разглежда вътрешно; тя не трябва да се изразява само с думи, но трябва да се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела. Любовта към Бога - това е мистична, вътрешна опитност, която едни ще разберат по един начин, а други - по друг начин. Магическата сила на тази опитност се крие в момента, когато човек отправя ума, сърцето и душата си към Бога, без колебание, без съмнение.

Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне.

Само тогава той може да разбере смисъла на живота. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА се състои В ЛЮБОВТА КЪМ БОГА. Само Бог може да разкрие смисъла на живота. Каквото и да ви се говори, вие никога няма да разберете Словото Божие, докато не възлюбите Бога. Законът е еднакъв за всички. Ако обичате Бога, ще разберете, че това, което ви се говори е Истина. Само така човек може да бъде силен и мощен. ЩАСТИЕТО па силния СЕ КРИЕ В БОЖЕСТВЕНОТО. Целият свят е построен върху този закон. Това се отнася и за ангелите, и за хората, и за животните. Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още да не е проявено. Човек се намира в област, където се изучава закона на любовта. Следователно, каквото вършите, то трябва да бъде проникнато от любов. Образът на Бога трябва да е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви.

Имате ли предвид любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени. Без гази любов страданията ще ви следват па всяка стъпка.

Страданията на хората показват, че те са в ада. Където Бог отсъства, там е адът. (Ако) Вие сте в рая; от вас зависи да не вкусите ог плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, да не ви изп ъдят от рая.

Казвате: Бог ще ни помогне, Той знае всичко. - Да, Той знае всичко, но важно е, какво вие знаете. - Бог е всеблаг. - Така е, но вие, какви сте. - Бог е Любов. - Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога? - Бог ще ни даде от своята Любов. - Това е просия, а с просия работа не става. Вие не трябва да бъдете просяци. Просията е леност. Това подразбира човек да очаква на другите хора, те да работят за него, а той само да седи, да дрънка на звънци, да му донесат това-онова.

Ако хората искат светът да се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва да хвърлят одеждите си и да сложат престилки, да се запретнат да слугуват на другите. Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите си и държат патерици в ръка и очакват на другите да работят за тях, светът няма да се оправи. ¹

ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА ЗАВИСИ ОТ ПРОЯВЕНАТА МУ ЛЮБОВ КЪМ БОГА И БЛИЖНИЯ, която се отразява и усилена се връща към него. Ето защо би могло да се счита, че синоним на „закон на привличането” е наименованието „закон на отражението

Това е едно обяснение на основна причина за да или да не живее всеки живота на своите мечти.

III - 5. ДРУГИ ПРИЧИНИ ЗА НЕСБЪДНА ТИ МЕЧТИ И НЕИЗПЪЛНЕНИ ЖЕЛАНИЯ

Причината за тази реалност на неизпълнени желания е свободата на избор, която Бог е предоставил на човека да мисли, чувства и желае (действа).

Тук ще бъдат посочени ОЩЕ ТРИ ПРИЧИНИ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИ ЖЕЛАНИЯ:

Проявен във Вселена и Природа, БОГ ПО ПРИНЦИП ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ (ДУХОВНИТЕ) ЖЕЛАНИЯ НА ХОРАТА.

Ето защо Учителят Петър Дънов - Вешза Иоипб е казал в беседата си „Високият идеал Помнете’.

Природата спира вниманието си върху вътрешните стремежи на човека. Тя само констатира фактите, наблюдава ги и каквото вижда, това отбелязва. Следователно, ако е отбелязала най-доброто, причината за това сте вие; ако пък е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причината за това пак сте вие. Тя отбелязва фактите както са, нито ги увеличава, пито ги намалява и от тях вади своите заключения.

Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили.

Според .1о11и АххагаГ проблемът на човека да не живее живота на своите мечти е в това, че „повечето хора мислят за това, което те не желаят, и те се учудват защо това се явява отново все повече и повече”.

Ш1оп(1а Вугпс потвърждава: „Единствената причина хората да нямат това, което желаят, е защото те мислят повече за това, което не желаят, отколкото за това, което желаят. Тя нарича това поведение на хората ЕПИДЕМИЯ „НЕ ЖЕЛАЯ”. Хората поддържат тази епидемия, когато те доминиращо мислят, говорят, действат и фокусират върху това, което те „не желаят”.

Ето защо Учителят Петър Дънов - Вешха Пойно нарича отрицателната мисъл „дяволски халат”.

Едно научно обяснение би могло да бъде следното: Позитивните мисли са стократно по-мощни от негативните такива. Като по-слаб сигнал, негативните мисли биха могли да се приемат деформирани като изразени мисли за желано нещо.

Едно духовно обяснение би могло да бъде такова: Бог или друго същество от Невидимия свят приема мисленото или казаното от човека като молитва и изпълнява желанието му. Затова често негативните мисли, приети като желания водят до това, че човек получава това, което не желае.

Защо Бог допуска това? Може би най-доброто и най-логичното обяснение е, че Бог използва това, което човек не желае, като инструмент за възпитание под формата на страдание.

Във връзка с негативните мисли е използването на отрицателната форма на глаголите в мислите за желано нещо.

ТАЙНАТА е и в гова, че законът на привличането не отчита отрицателната частица „не”, която в английския език има поне три форми ”(1опЧ” или “по1” или “по”, или някакви други думи на отрицание. Вместо отрицателната форма на глагола, законът на привличането приема положителната такава. Ето три примера [3]:

Вместо „Аз не желая да бъда закъснял” приема „Аз желая закъснения.”;

„Аз не желая да хвана инфлуенца” - „Аз желая да хвана инфлуенца”;

„Аз не желая да споря” - „Аз желая да споря повече”.

По отношение на ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОТРИЦАТЕЛНАТА ФОРМА НА ГЛАГОЛИТЕ в текста на желанията към Невидимия свят би могло да се даде и в друг аспект следното религиозно обяснение: Бог е благ и истинен към всички, безкрайно справедлив, но Неговите закони и Воля са строги. Би могло да се счита, че отрицателната форма па глагола се възприема от Бог като израз на непослугиание, т.е. като израз на несъгласие и непримиримост със собствената съдба, с Предопределението („Провидението") и следствието („кармата”) от поведението (делата) на хората - техните мисли, чувства и действия или постъпки, като израз на липса на разкаяние за греховете, като израз на непризнателност и неблагодарност за онова, което Бог ни е дал и дава.

ИЗВОДЪТ е, че трябва да се мисли само позитивно, мислите да бъдат в положителна форма на глагола.

Мотото на автора, поставено в раздел III — 1. „ Истината за личния живот па човека " би могло да се запише така: Няма невъзможни неща, няма нелечими болестни състояния.. Но, съгласно препоръките на Учителя Петър Дънов - Ветза Иоипд в неговите беседи [2] и твърдението на ВИопВа Вугпе по-горе от [3], авторът на настоящата книга го записа както е в споменатото мото — в позитивна форма.

За повечето от нас единственото време, когато ние не мислим, е когато ние спим. Но силите на привличане (духовните сили) още работят върху нашите последни мисли, когато сме напълно заспали.

От тук следва един ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН СЪН: „Правете (така, щото) вашите последни мисли преди да отидете да спите (да бъдат) добри (позитивни) мисли”

III - 5.1. КОГА ЩЕ ПОСТИГНЕМ СВОИТЕ ЖЕЛАНИЯ? - Когато любовта ни към Бога е по-силна от тази към желанията ни.

Ето как е отговорил на този интересен за всички хора въпрос Учителят Петър Дънов - Ветза Иоипо:

ДОКАТО ЛЮБОВТА ВИ КЪМ ВРЕМЕННИТЕ И ПРЕХОДНИТЕ НЕЩА Е ПО-СИЛНА, ОТКОЛКОТО КЪМ БОГА, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и НЯМА ДА ПОСТИГНЕТЕ ТОВА, КОЕТО ЖЕЛАЕТЕ.

Сега хората се намират пред преходни неща и казват: Защо Господ е създал света такъв?

Ще приведа един пример, с който ще си обясните, кой в същност е създал този свят. Някой човек направил една хубава кочина за свинете си, които хранил по няколко пъти на ден. Ти отиваш при него, наблюдаваш, как той храни свинете си. Питам: трябва ли да се сърдиш, че този човек не е направил такава кочина и за тебе? Трябва ли да се сърдиш, че този човек не дал и на тебе една копаня ядене ог това, което дава на свинете си?

Сега хората седят, наблюдават света, гледат, как свинете ядат от своите копани и казват: чудно нещо! Защо Господ е създал така света, че едни хора ядат изобилно, а други гладуват? Питам: каква философия има във вашето недоволство?

Този свят, в който, според вас, едни ядат изобилно, а други гладуват, не е създаден от Бога.

Под думата „копаня” аз разбирам всички неестествени мисли, чувства и желания в човека, които уронват неговото достойнство.

Т.е. Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипо прави аналогия между свинете, които ядат в копаня и хората с неестествени мисли, чувства и желания, които ядат изобилно.

Според него Бог не се интересува от човек, който по няколко пъти па ден яде и пие и нищо полезно не върши в живота. От него човек не може да стане. Друг човек може да „забогатее, но вземе, че се разболее”, ако не стане разумен да споделя богатството си с други, които имат нужда.

Мнозина питат, колко време има още за излизане на брега. Брегът се вижда вече. Наближила е пролетта. Прелетните птички идат и оповестяват пролетта. Днес човечеството преживява последните дни на зимата. Работете за по-скорошното идване на пролетта. Нека всички единодушно кажем: Наближило е вече Царството Божие на земята.

III - 6. ОГРОМНАТА РОЛЯ НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ, ОЧАКВАНЕ И УСЕЩАНЕ

Учителят Петър Дънов -Вешкй Боипб поучава, че трябва да се мисли само позитивно и съветва да се придобива изкуството да се трансформират отрицателните мисли, чувства и желания в положителни.

^то защо „духовната формула” към упражнение №21 от комплекса с двадесет и едно физически и духовни упражнения, „ дадени от Духа ” чрез Петър Дънов -Ветха Ооипд на неговите последователи „за да бъдат здрави", гласи'. „Благодаря Ти, Господи, за магнетичната сила, произведена от слънчевата енергия, която получавам от Земята и изпращам в малкия си мозък за да се разпръснат всички зли и отрицателни сили в мене - за да трансформирам всички мои отрицателни мисли, чувства и желания”.

„Когато овладее това изкуство, човекът ще стане господар на своето тяло. Ако може да стане господар на своето тяло, той е изпълнил задачата на своя живот”.

Често употребяваният па шега от българите отговор на въпроса „Как си?” - „Добре съм, ще се оправя” може да се приеме като сентенция, произтичаща от Тайната и Истината на Живота — от огромната роля и сила на позитивното мислене, очакване и усещане. И в действителност, когато човек не е добре, той не може да си помогне с оплакване и негативно мислене, очакване и усещане съгласно закона на привличането (отражението). Съгласно този Божествен закон на Любовта той може да си помогне само с положителни мисли, чувства и желания - (виж раздели I! - 2.1. и III.1.1.1.). Този българин, който първи е изказал тази мисъл „Добре съм, ще се оправя ” може и несъзнателно да я употребил, но при всички случаи му е подсказана от Невидимия Разумен Свят.

Юг. М1с11ае1 Вегпагй ВесКууйй отбелязва, че е било научно доказано, че една положителна мисъл е стотици пъти по-мощна от една негативна мисъл [3]. Това обяснява защо Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипо съветва при среща с диво животно да се отправя положителна мисъл към него, включително и такава: „Бог е и в теб.”

ЬЬа N1011018 добавя в [3]: Да благодарим на Бога, че има едно време на забавяне, че всички наши мисли не се сбъдват моментално. Елементът на забавяне на времето ви обслужва. Той ви позволява да помислите за това, което желаете и да направите нов избор.

Всеки път когато вие погледнете във вътрешността на пощенската си кутия очаквайки да видите една сметка, отгатнете какво ще констатирате - тя ще бъде там. Ако вие мислите и очаквате тази сметка да бъде дълг, тя ще бъде там такава. Защо? Защото вие очаквате дълг да бъде там, защото законът на привличането винаги откликва на вашите мисли. Направете си сами услуга - очаквайте един чек с пари за вас1,т.е. мислете и очаквайте нещо позитивно.

А ВйппВа Вугпс продължава: Вие можете да изтриете предишни мисли като ги заместите с добри мисли , с нови мисли и да излъчите нова честота.

Очакването е мощна привличаща сила, защото го притегля към вас неща, съответстващи на очакваните.

Както казва философът ВоЬ Ргос1ог „Желанието (молитвата, молбата) ви свързва с желаното нещо, а очакването (вярата) го притегля (сбъдва) във вашия живот” (сбъдването на желаното нещо). Ето защо авторът е възприел за мото китайската сентенция „Вярата сбъдва желанието”. И това са трите стъпки при използването на Тайната на Живота (Тайната да се живее добре).

Затова КЬопба Вугпе пише: „Очаквайте нещата, които желаете, а не очаквайте нещата, които не желаете”

ВоЬ Ооу1е, който фокусира своята работа върху научния аспект и практическото приложение на закона на привличането, отбелязва: Ако започнете с един добър за вас ден вследствие положително мислене, вие сте в онова особено щастливо усещане до тогава, докато не позволите нещо да промени вашето настроение чрез отрицателно мислене, вие ще продължите да притегляте към себе си по закона на привличането повече ситуации и хора, които поддържат това щастливо усещане.

1)г. Лое УИа1е с докторска научна степен на Метафизическата наука добавя: Действително е важно да се чувствате добре, защото това усещане е което се изпраща като сигнал към Вселената и започва да привлича повече от себе си към вас. Една лоша (отрицателна/негативна) мисъл привлича повече лоши мисли и евентуално в нещо се греши. Една грешна мисъл привлича повече грешни мисли.

Ето защо философът ВоЬ Ргос(ог отбелязва: Когато сте в подтиснато състояние, знаете ли, че вие можете да го смените след един момент? Пуснете едно хубаво парче музика или започнете да пеете - това ще промени вашата емоция. Или мислете за нещо хубаво. Мислете за бебе или някой, когото искрено обичате и постоянно мислете за това. Аз ви гарантирам, че вие ще започнете да се чувствате добре.

Шкнк1а Вугпе нарича тези неща, които могат да променят настроението (чувството, усещането, осезанието) на човека „Шифри па Тайната” и препоръчва да се направи списък. Това могат да бъдат красиви спомени, бъдещи събития, комични моменти, природа. Ако сте ядосан или разочарован или не се чувствате добре, обърнете се към списъка на „Шифрите на Тайната” и се фокусирайте на един от тях. Различни неща ще се сменят в различно време, така че ако едно не работи, идете на друго. Това ще отнеме само една или две минути да се смени фокуса, да смените сами себе си или вашата честота.

КИопс1а Вугпе отбелязва, че незапознатият е „Тайната” читател може да е мислил до сега, че животът е тежък и е една борба. По закона на привличането той ще е преживявал живота си като тежък и една борба. И тя съветва своя читател: Започни веднага да викаш на Вселената „Животът е толкова лесен! Животът е толкова хубав! Всички хубави неща идват при мен!” Всички хубави неща са твое рождено право - блага от Бога. Ти си свой собствен създател и закона на привличането е твоя великолепен инструмент да създаваш каквото ти желаеш в твоя живот. Добре дошъл в магията на живота и твоето великолепие!

Според КЬопйа Вугпе нейният читател може да стане пионер в това ново движение на мислене просто чрез мислене и говорене за това, което желае, но при спазване на следния СЪВЕТ:

Следете вашите мисли и слушайте вашите думи, които казвате, защото „законът е абсолютен и няма грешки.” Законът на привличането е закон на Природата, както закона за гравитацията.

ИСТИНАТА е, че зад всички закони на Природата стои Бог. Той ги е създал и Той се грижи да действат. Ето заи/о и законът за привличането е прецизен и точен, еднакъв за всички. Той дава просто това, за което мислите. Той е действително послушен и покорен. Затова привличайте Доброто вместо Лошото (Злото).

Сега можете да разберете защо един човек, който казва „Аз съм наистина щастлив, аз печеля неща всеки път” печели непрекъснато едно нещо след друго. Тези хора очакват това. Започнете да очаквате големи неща и ако го правите, ще съграждате вашия живот предварително. От това следва препоръка: „Съграждайте вашия ден предварително”. Вие може да използвате закона на привличането за да съграждате целия ваш живот предварително, както и настоящия ден. Вие можете ясно да видите колко важно е да обмисляте предварително всяко събитие във всеки ден. Направете това ежедневен навик да определяте всяко събитие във вашия живот предварително чрез вашите мисли. Поставете силите на Вселената пред вас във всичко, което правите и навсякъде, където отивате, чрез предварително обмисляне на пътя по който вие желаете да вървите. Тогава вие ще съграждате вашия живот тенденциозно. Но Истината е, че това може да се постига само при благоволението на Бога.

Ето какво е казал за Слънцето (един от символите на Бога, който говори за своя Господар - за Създателя) Учителят Петър Дънов - Вешза Поило на 21 август в беседата си „На живите” от томчето „Ценното из книгата на Великия Живот” -беседи, държани при седемте Рилски езера през лятото на 1932 г.: КОГАТО ЧОВЕК НАБЛЮДАВА ИЗГРЕВА НА СЛЪНЦЕТО, не Е ВАЖНО какво мисли

той,но КАКВО ЗАМИСЛЯ ДА ПРАВИ. Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Обаче, ако Слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? - Слънцето няма да му съдейства.

Ако вие се втурвате или бързате, знайте, че тези мисли и действия се базират на страха (страха от закъснение), и вие определяте напред лоши неща за вас. Ако вие продължавате да се втурвате, вие ще привлечете едно лошо нещо след друго по вашата пътека. В добавка към това законът на привличането нагласява повече бъдещи обстоятелства, които ще са причина вие да се втурвате и бързате. Вие трябва да СПРЕТЕ ДА БЪРЗАТЕ и да смените тази честота, на която сте настроени, ако искате да не повиквате лоши неща към вас.

Много хора, особено в Западните общества, „гонят” времето и се оплакват, че те „нямат достатъчно време”. Ако от сега нататък декларирате „АЗ ИМАМ ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ", вие ЩЕ ПРОМЕНИТЕ ВАШИЯ ЖИВОТ.

Това е в съответствие с препоръката на Учителя Петър Дънов - Вешза Поило: ПРЕОБРАЗУВАЙТЕ ВСЯКА ЖИЗНЕНА СИТУАЦИЯ В ПОЗИТИВНА! ТАКА ЩЕ СТАНЕТЕ ГОСПОДАРИ НА ЖИВОТА.

Затова практичните американци казват:,,Времето е пари”, (но) „БЪРЗАЙ БАВНО”!

ЕИопс1а Вугпе е дълбюко впечатлена от лекция, изнесена през 1954 г. от Учителя ИсуП1с Со(к1агй. 7ой препоръчва В КРАЯ НА ВСЕКИ ДЕН, преди да се отиде да се спи ДА СЕ ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЪБИТИЯТА НА ДЕНЯ. Ако някои събития или моменти не са били по начина по който сте желали, проиграйте ги във вашето съзнание по начина, който ви вълнува. Като пресъздадете тези събития във вашето съзнание точно, както вие желаете, вие ИЗЧИСТВАТЕ ЧЕСТОТАТА НА ДЕНЯ И ИЗЛЪЧВАТЕ НОВ СИГНАЛ И ЧЕСТОТА ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН. Така вие тенденциозно сте съградили НОВИ КАРТИНИ ЗА ВАШЕТО БЪДЕЩЕ.

РгенВсе МиИогс! (1834-1891), чиито публикации върху използването на закона на привличането включват и заглавието „Мислите са неща”, е демонстрирал колко важно е да се обмисля предварително настоящия ваш ден. Нашите мисли или с други думи нашето състояние на мислене (съзнание) нагласява или „предопределя” предварително нещата добри или лоши.

От по-горе изложеното се вижда ОГРОМНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ЗНАКА НА МИСЛЕНЕТО В ЖИВОТА НА ХОРАТА.

По-долу се посочва една област от живота на хората, в която Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипб дава ПОЛЕЗНИ ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ в тази посока (по въпроса родители-деца).

Съпоставянето на цитираните мисли от [2] и [3] ако не доказват, то поне показват СЪОТВЕТСТВИЕ И ЕДИНСТВО МЕЖДУ РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НАУКИ по тематиката в този раздел на книгата, защото „ източникът е един " [2].

Когато се зачевало детето, майката и нейния другар се скарали. Той й казал обидни (отрицателни, негативни) думи и тя казва: ”Аз няма да ти продумам повече!” Ражда се едно дете, което е нямо.

Когато майката зачене, може да внесе в ума на сина и дъщерята една отлична (положителна, позитивна) мисъл, че и при най-големите нещастия да каже: ”ЩЕ СЕ ОПРАВИ ТАЗИ РАБОТА!” И оправя се.

Много майки помитат, понеже казват (отрицателни, негативни думи): „Не го искам”, защото не разбират Божия закон, че всяко дете се зачева е Божия благословия.

Ето какво е казал Учителят Пе тър Дънов - Вешза Пойно в лекция 18, държана на 19 декември 1928 г, София - Изгрев [2], ...;

Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21.

А) Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили (на Мъдростта) взимат надмощие (мъжкият принцип преобладава), е основан на числото 12. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момче.

Б) Ако творческите сили (на Любовта) взимат надмощие в дома, т.е. женският принцип преобладава, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче.

а) За да се роди момче (СИН) в един дом, бащата трябва да бъде много умен.

б) За да се роди момиче (ДЪЩЕРЯ) в някой дом, майката трябва да бъде любяща. Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони.

Би могло да се каже, че ако има изключение, то се дължи на карма на съответния родител и същият няма Божията благословия за това правило или закон. Това изключение е едно свидетелство, ако не доказателство, че в крайна сметка ВСИЧКО В ЖИВОТА НА ХОРАТА СТАВА С БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГА.

Думите и специално имената на хората имат важно значение. В един раздел не е възможно да се цитират всички мисли и тълкувания на имена, думи и букви, които Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипд е дал в беседите си, защото „голяма наука се крие в буквите ”, както и в числата. Ще се споменат само някои препоръки, които могат да се отнесат към бъдещи родители, тъй като те определят имената на техните деца. Той препоръчва ДЕЦАТА ДА БЪДАТ КРЪЩАВАНИ НА СВЕТНИ.

Всяка буква има определени вибрации, влияния и числени стойности, които носят нещо, обогатяват личността. Всяка буква е ключ на известни родове енергии — низши и висши. Например буквата „ Ф ” в началото на името на човека и буквата „Я” в края не влияят добре.

Когато разделите буквите в българската (може би и друга) азбука на четири части, в името ви трябва да има ио една буква (от всяка четвърт част на азбуката). Ако имате букви само от двете части на азбуката, средна хубост е... Хубаво е едно име да има повече гласни букви. Гласните изразяват външните прояви, а съгласните - вътрешната природа на човека. Хубаво е също името да е по-дълго, да не е от една сричка.

Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта.

Животът, който иде, е живот на Любовта. Който не е готов за тази Любов, ще изгори, а който е готов, ще се стопи.

Желая ви да се стопите, а не да изгорите! Учителят Петър Дънов - ВеШза Ооипб

В своята лекция „ Израз на живота " цитираният Учител казва следното:

През всичките времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота.

Несъщественото, това е външната страна па живота. За пример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота.

Под думата „израз на живота”, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: Трябва да се живее! - За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот. И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи. Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение. Стремежът на реката е да влезе в морето.

И тъй, „да даде човек израз на живота си”, това значи, да не очаква на окръжаващите, да получи нещо от тях. Дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си.

Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот

Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си. Който сам говори, той дава израз на своя живот. Когато човек върши нещо, с оглед на мнението на Бога, той дава израз на живота си.

Върши ли човек всичко с оглед на общественото мнение, той не може да даде израз на своя живот.

Според цитирания Учител: Животът излиза (чрез Духа) от Бога и се връща (чрез Духа) към Него. Затова той по същина (вътрешно) е абсолютно чист. Животът, който е (вътре) в нас е съвършен, понеже произтича от Бога.

Сам по себе си животът не е нито добър нито лош (външно).

И тогава се говори за светски и духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.

Думата „живот” всъщност подразбира разумност.

Според Учителя Петър Дънов - Вешаа Поипд човешкият живот се движи между двата велики полюса па Битието: между полюса на Доброто - „ колективното съзнание на доброто ” и полюса на злото - ,, колективното съзнание на злото ” [13], с. 74.

... Животът е „вечен и незавършен процес”. Не считайте, че всичко може да свършите в един земен живот. Идеите са завършени процеси, но реализациите им са незавършени процеси. Затова не се отчайвате, че не можете да завършите нещо, което сте замислили.

ЧОВЕК СЕ ИЗЧЕРПВА, УМОРЯВА СЕ, АКО Е ПРЕКАДЕНО АКТИВЕН ВЪВ ВЪНШНИЯ (ФИЗИЧЕСКИЯ) жиВОТ.

Днешният век е много активен във външния живот. Там времето е пари.

А ЧОВЕК ТРЯБВА да разпределя времето си така, че ДА ОСТАВИ САМО ЕДНА ТРЕТА ЗА АКТИВНОСТ ВЪВ ВЪНШНИЯ (ФИЗИЧЕСКИЯ) ЖИВОТ, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата, т.е. за усъвършенстване на своите мисли, чувства и желания.

НОВА СТРАНИЦА се открива В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА. Това Е НАУКАТА ЗА ДУШАТА. Най-мъчните въпроси - лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. ... СЪЩИНАТА НА ЧОВЕКА СЕ КРИЕ В ДУШАТА МУ. Тя създава около себе си нов свят - толкова по-красив, колкото душата е по-пробудена.

Когато душата на човека е пробудена, тя търси и намира Божественото.

Ието какво казва/ Учителят Петър Дънов - ВеШяа Ооипо: Помнете: великото, красивото, силното, непостижимото, безграничното - това е БОЖЕСТВЕНОТО. В НЕГО СЕ КРИЕ ЩАСТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША.

В живота постоянно се извършват два процеса: единият е процес на съграждане (когато Любовта присъства - пътя на Доброто, на Светлината), а другият - процес на рушене (когато Любовта отсъства - пътя на злото, на тъмнината).

ЖИВОТЪТ БЕЗ ЛЮБОВ НЯМА СМИСЪЛ. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ИДЕ, Е ЖИВОТ НА ЛЮБОВТА.

Животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализира.

„Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, Духът не угасвайте!”

„Божията Любов носи изобилния и пълен живот. Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

Само изявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот.”

Истината за живота на хората, разкрита ни от Божия Син чрез първото пришествие на Христос се описва с една единствена дума -Любов, която фигурира и в мислите на Учителя Петър Дънов — Вейка Иоино>, поставени от автора като мото на предния раздел III — 7. „Относно живота на хората", стр. 485.

Този Учител е приел по теософски път и е представил на достъпен и разбираем език Божественото (Христовото) учение в 7 000-8 000 беседи [2]. Тълкувал е Библията [10]. Но, колкото просто толкова и велико, Божественото учение (като наука за Бога) представлява най-общата наука философия.. Ето защо философът и теософът Петър Дънов - Всемировият Учител Вейка Ооипо ни е завещал сентенции, които също се нуждаят от тълкуване. Може би с цел да добием навика да мислим и то право (правилно) - нееднократно подчертавано в неговите беседи.

Една такава сентенция е избраното от автора и посочено по-горе първо мото, което би могло тя да се тълкува така:

Истината не се нуждае от доказателство, защото тя непрекъснато се доказва явно и неявно, видимо и невидимо и тя преживява времето, т.е. тя е непреходна. Типични примери за Истината са въпросите за съществуването на Бога, Сътворението на света, мисията на Исус Христос:. Своето съществуване Бог доказва ежегодно, ежедневно, ежечасно и ежеминутно чрез Природните явления, процеси и събития , чрез фината настройка и функциониране на Природата.

В пълна противоположност лъжата е преходна, защото този, който я изразява, се надява като се каже 100 пъти да се приеме за истина. Но този способ може да се предложи и/или приеме само от невежи, недостатъчно просветени и/или заинтересовани хора, които искат да извлекат полза от лъжата. Към последните могат да се причислят някои писатели, за които е нормално да „ пречупват ” историята „ през собствената си призма” като „художествена измислица”, но подобни прийоми са недопустими за реални изследователи, защото такива заинтересовани хора могат да се назоват само с наименованието лъжливи учени и изследователи (псевдоучени и псев-доизследователи).

И тъй като има не малко атеисти и хора с недостатъчна духовна просвета, авторът се опитва да отдели малко място в книгата на актуални по неговото скромно мнение въпроси, с чиито отговори да се опита да промени начина на мислене и да предизвика право (правилно) размишление на подобна категория хора.

ИСТИНАТА е, че дори да се познава и прилага закона на привличането, ДАДЕН ЧОВЕК МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ И ЗАПАЗИ КАКВОТО ЖЕЛАЕ САМО ПРИ БОЖИЕ БЛАГОВОЛЕНИЕ..

Затова желанието трябва да бъде под формата на искрена молитва към Бога.

Много често не става това, което човек желае, но винаги става това, което Бог благоволи.

Но БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ ИДВА САМО ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛОВИЯ.

Ето една обобщаваща и универсална сентенция („ духовна формула ”), дадена от Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипо за тези условия: „ Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини ”,

Божието благоволение и/или благословение идва по така наречената от автора „формула 99”, пояснена вече в раздел I — 2.3.3. на стр. 113 и 131.

Човек може да постигне що желае само с Божията благословия, която той получава, ако мисли позитивно, с Любов, но след страдания.

Ето защо ние трябва да търсим, намираме и поддържаме Божията Любов, която носи изобилния и пълен живот.

Като кажеш Любов, трябва да почувстваш вътрешното й съдържание и смисъл. Който чувства Любовта, той може да преобрази живота си в един момент.

Хората трябва да разберат, че Бог може да живее само в техните светли умове и добри, благородни сърца. Това е ИСТИНАТА. Бог пребивава в сърцето и в ума на всеки човек, който мисли, чувства и действа правилно не само по отношение на своите братя, но и по отношение на най-малките растения и животни. Онзи човек, който може да спаси мравката и който полага грижи и за най-малкото растение, той може да помага и на брата си. В този дух трябва да се възпитава новото поколение [10], том I, стр. 378.

Ето защо Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипб е дал следната „ духовна формула ": „Ученикът трябва да има Сърце чисто като кристал, Ум светъл като Слънцето, Душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога и едно с Бога!”

ВЕЛИКАТА ИСТИНА ЗА ЖИВОТА е, че човек трябва да има обезателно благоволението и/или благословението на Бога. А то идва при определени условия, които кратко могат да се опишат и е още една обобщаваща и универсална сентенция („духовна формула”) на Учителя Петър Дъиов - Вешзб Ооипб, освен цитираната в предния раздел. „Търсете първо Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи!” Това е третата „формула” от Пентаграма - окултният символ на петте духовни основи на Живота на човека. Съвсем обобщено и най-кратко казано това значи „ да се служи на Бога Това означава да се мисли само позитивно и прилага Божията Любов, която носи изобилния и пълен Живот. Тогава животът ще бъде красив и изобилен, т.е. щастлив, а при постигане на съвършенство - вечен.

Три неща от духовното наследство на цитирания Учител впечатлиха силно автора на настоящата книга:

— Никой не може да промени някого, ако последният не желае това.

Следователно качеството на мислене на даден индивид зависи от:

С това знание авторът на настоящата книга си отговори на задавания на себе си като младеж въпрос: Как момее да има такива личности като Евклид и Гаус, Ню-тон и Айнщайн, Шекспир и Толстой, Бетовен и Моцарт, Верди и Пучини?

От качеството на мислите, чувствата и желанията на даден човек зависят и успехите му в живота.

Затова Ка1р11 УУак1о Ешегзоп (1803-1882) е казал: „Успехът идва от вътре, не от вън”.

Учителят Петър Дъиов - Вешза Ооипб поучава: „Богатият трябва да стане разумен”. В противен случай последният може да изгуби богатството си възвратимо, ако се коригира след изпитания (трудности и страдания), или невъзвратимо, ако не стане „разумен” (да дава и на други, които се нуждаят).

Така например „рухна " живота на гръцкия „ крал на търговския флот " Онасис.

Според цитирания Учител сиромахът трябва да стане милозлив или пестелив, ако в минал живот е бил богат, по егоист или е разхищавал.

По този начин богатият и сиромахът се възпитават в „Разумни отношения'" - заглавие на беседа (томче с беседи) от същия Учител.

А някои ясновидци, които се „комерсиализират”, губят способностите си, дадени им от Бога.

Но сегашното поколение ще промени историята, защото то получава духовното знание, което може да ни освободи от гореспоменатата епидемия на комерсиален стремеж към външната несъществена страна на .живота. Според Учителя Петър Дънов това е зараждащата се шеста раса. А ДУХОВНОТО БОГАТСТВО НА ЧОВЕКА НЕ МОЖЕ НИКОЙ И НИКОГА ДА ОТНЕМЕ, защото Бог се радва на това неоценимо богатство за хората, защото Неговият план е духовната еволюция на хората към съвършенство и вечен щастлив живот.

III-8. ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА И (ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА

Първото отношение на човека е към Бога. Второто отношение на човека е към своя ближен.

Ако първото не съществува и второто няма да съществува.

Много поети, писатели, композитори и мислители са се вълнували от въпроса дали човекът е „ добър " или „ зъл ”, и това ги е вдъхновявало да напишат много стихотворения,, разкази и романи, музикални произведения, философски теории. В основата на философски теории, произведения на литературата и изкуствата е залегнала идеята, че по своята същност човекът е добър, и в постоянната борба между Доброто и злото ще победи Доброто.

Голям брой цитати показват, че и според УЧЕНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА съществуващото единодушно мнение е, че човекът е агресивно и егоистично същество.

Както обяснява Фрайбургскияг биолог Ханс Мор видът „хомо сапиенс” е възникнал в резултат от естествена селекция в условията на конкуренция за оцеляване. В резултат омразата и агресията са вродени у човека. Затова цялата история на човечеството е белязана от убийства, изтезания и геноцид.

БИБЛИЯТА също не описва същността на човека като добра. Могат да се посочат също цитати за диагнозата, поставена от Бога на човека [5], след неговото грехопадение разбира се: „Защото от сърцето произхождат зли (дела, думи и) помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.” [1], Новият Завет, Свето Евангелие от Матей, 15:19.

Установените, както и посочените факти относно човешкото поведение са подобни както в учението за еволюцията, така и в Библията.

Но между техните обяснения на тези факти зее значима пропаст.

Това, което еволюционното учение определя като неизбежно наследство от .животинския свят, Библията определя като последица от грехопадението на човека.

Съгласно БИБЛИЯТА по отношение на това значително събитие има:

- „преди”, което характеризира човека като същество по „Божи образ и подобие” [1], Старият Завет, Битие, 1:27 и - „след”, което го определя като зло мислещо същество [1], Старият Завет, Битие, 8:21, преходно поради грехове [1], Старият Завет, Псалом 90:5-9 и изгубено като погиващо същество [1], Новият Завет, II. Послание на апостол Павел към Коринтяните, 4:3.

Следователно, човекът не е сътворен лош, а е станал такъв след грехопадението.

От изложеното в този раздел следват две съвършено различни ситуации:

1) Ако човекът е грешен, той се нуждае от спасение - виж раздел I-2.6.6.;

2) Ако неговото зло се тълкува като еволюционен фактор, той естествено не се нуждае от спасение.

Както се вижда от изложеното, в книгата е приета за достоверна първата ситуация, защото втората е неприемлива поради принципна противоречивост. Защото по принцип еволюцията е процес на подобрение към нещо по-съвършено, а еволюционното учение обяснява, че човекът е станал по-зъл и по-лош поради „условията на конкуренция за оцеляване. ”

Въпросът за отношенията между хората е това, от което най-много страдаме и върху което трябва най-много да се работи.

Какви са отношенията между съвременните хора? - За съжаление не можем да се похвалим с необходимите коректни отношения.

Ето какво е казал по този въпрос Учителят Петър Дънов - Вешза Пойно: Вие трябва да знаете как да се отнасяте с хората. Това ще научите от числото две. Числото две е (като) добър търговец. Като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се излъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: Какво обичате, господине? На ваше разположение съм. Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки. Така работите на този търговец вървят добре. Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре. Искате ли да спечелите сърцето на хората, не се излъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете.

Според цитирания Учител големите противоречия между хората се дължат на това, че ВСЕКИ ИСКА ДА НАЛОЖИ СВОИТЕ РАЗБИРАНИЯ.

А КОЛКО МАЛКО Е НЕОБХОДИМО за ДОБРИ ОТНОШЕНИЯ между хората: СЪОБРАЗЯВАЙ СЕ ВИНАГИ и С ДРУГИТЕ! Или необходимо е ПРИМИРЕНИЕ МЕЖДУ ХОРАТА.

Ето какъв малък пример с голям смисъл е изнесъл Учителят Петър Дънов -Всш$а Пойно в беседата си „ На своето място ” на 15 август 1939 г., на билото, над палатката му при „ Рибното езеро ” от седемте Рилски езера.

Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много кол-кото сега. Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал, ангелът понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видял една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било по предназначението, всеки не отишъл на своето място и затова се зародило разногласие между хората. Господ казал на този ангел, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя.

В новата епоха този ангел ще се освободи, ще се върне в своето отечество и за толкоз хиляди години той ходи от човек на човек, за да проверява кой пакет е взел. Всичките пакети са били надписани.

Вие се захласвате всички в тази красива царска дъщеря. А знаете ли коя е тя? ■ Тя е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва. Човекът има право да се захласна, само когато изпълни своята длъжност; Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва.

С други думи казано, ПЪРВО ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЖИ НА БОГА И ТОГАВА ДА СЕ ГЛЕДАТ ЛИЧНИТЕ ЖЕЛАНИЯ.

За съжаление такава е истината за отношенията между съвременните хора. Те са стресови в разногласието между тях.

Мнозина се стремят към разумен живот. Щом решават задачите си правилно, те ще дойдат до този живот. За това не се изисква много време. Достатъчно е всеки ден да отделяте по 5 - 10 минути за размишление, за вътрешна работа върху себе си.

По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгла-дими спомени в него. Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието иа живота. То е Божественото в света, което няма начало, няма край.

Според една от цитираните в [3] Мапе Щашошк Тайната означава, че ние сме творци на нашата Вселена и че всяко наше желание да творим ще се прояви в нашия живот. Следователно, нашите желания, мисли и чувства са много важни, защото те ще се проявят Мислите създават думите, които ние говорим, чувствата, които изпитваме, и нашите действия, които извършваме. Последните са причинени от мислите ни. Вие трябва да започнете да третирате себе си с любов и уважение и да излъчвате този сигнал и да се настроите на тази честота. Тогава законът на привличането - законът на Любовта ще задвижи цялата Вселена и вашият живот ще бъде пълен с хора, които ви обичат и уважават.

Цялата ваша радост е иа честотата на любовта - най-високата и най-мощната честота от всички. Вие не може да държите любовта във вашите ръце. Вие може да я чувствате само във вашето сърце. Това е състояние на съществуване. Вие можете да видите доказателство на любов, изразена чрез хора, но любовта е чувство и вие сте единствения, който може да излъчва това чувство на любов. Вашата възможност да генерирате чувства на любов е неограничена и когато вие обичате, вие сте в пълна и абсолютна хармония с Вселената. Обичайте всичко, което можете. Обичайте всеки, който можете. Фокусирайте се само върху неща, които обичате, чувствайте любов и вие ще преживеете тази любов и радост, връщаща се към вас - умножена! Законът на привличането - законът на отражението - законът на Любовта трябва да ви изпрати обратно повече неща, които обичате.

Какво иска Бог от нас в отношенията между хората прозира и в текст към музиката от свещения танц „Паневритмия”, част II „Слънчеви лъчи’’, девето движение, дадени от Учителя Петър Дънов - Вешза Роиио през 1942 г.: „Кажи ми, кажи ми, кажи ми сладки думи две.”

111-8.3. ОБОБЩЕНИЕ - ИЗВОДИ ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА.

Когато вие искате да привлечете едно отношение на хората към вас, уверете се дали вашите мисли, думи и дела не противоречат на вашите желания..

Третирайте себе си с любов и уважение и вие ще привлечете хора, които ви показват любов и уважение. Отнасяйте се към хората е любов и уважение и те ще се отнасят към вас с любов и уважение. Казвайте им „ две сладки думи ’’ и вие ще чуете също „ две сладки думи ”.

Фокусирайте върху неща, които обичате и законът на привличането - законът на Любовта ще ви покаже по-велики неща за вас.

„Съобразяването с природните закони -ето разрешаването на всички здравни въпроси”

„Здрав е само онзи, на когото умът, чувствата и волята са в пълна хармония”

Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух, който си изпратил да ни ръководи, чрез Тебе всичко може. И ние чрез Твоя Дух всичко можем. Учителят Петър Дънов - Ве1тза Ооипо

Един от основните въпроси, които вълнуват хората, е и този за здравето.

Увлечени в стремежа си за благополучие, ние много често забравяме, че най-важното нещо и най-голямото материално богатство за човека е Здравето.

Относно здравето Учителят Петър Дънов - ВеШ$а Ооипо ни е оставил богато наследство. За любознателния читател ще се посочи само една, но ценна книга „Здраве и болест”, чиито съставител е д-р Васил Велев, а редактор е д-р Димитър Колев, Доктор на медицинските науки [64]. Тя е на базата на 152 тома беседи и лекции от посочения Учител и има в известен смисъл енциклопедичен характер. Описани са оригинални методи на лекуване, дадени са и много полезни хигиенни съвети. Идеите могат да допринесат много за решаване на редица здравни задачи (проблеми), а с това и за едно ново разбиране на целокупния .живот.

Идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава „езика на Природата” („законите на Природата”) и да живее съобразно нейните закони, защото човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него.

Проблемите (въпросите) на здравето и болестта, на живота и смъртта са в неразривна връзка и в пълна зависимост от великите закони на Природата и спазването им от човека. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее* съобразно законите на Живата Природа.

Указаният малко по-горе Учител си служи с принципите, законите, правилата и методите на „Живата" (Разумната) Природа с практическа и профилактична насоченост. Ето защо препоръчва:

В профилактичен аспект е казал: „Вземайте мерки (лекувайте се) преди да се разболеете”.

III - 9.1. ЛЕКАР СА М НА СЕБЕ СИ — СА МОИЗЛЕКУВАПЕ

Вие може да промените вашия живот и вие можете да се лекувате сами Пг. М1сйе1 Вегпагб Вескхнйй, цитиран в книгата ,,Тайната”[3]

Ето някои интересни мисли на Учителя Пе тър Дънов - ВеШ$а Воипо:

Всички хора се стремят към знания. Те не подозират даже, че Знанието е в самите тях. Ако наблюдавате лри животните, запример, ще видите, че когато някое животно заболее, то само намира своя лек. След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв инстинкт, с помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува. Това се забелязва и в месоядните, и в тревопасните животни, даже и в насекомите (вродена способност за самосъхранение).

Същото вътрешно чувство се забелязва и в човека - интуиция (прозрение).

Действително, човекът, който приема дадено лекарство, първи и най-добре усеща дали и колко то му помага.

Пг. Веп Лойпзоп отбелязва: Ние всички идваме на този свят с вградена основна програма (имунната система). Тя се нарича „самоизлекуване”. Вие получавате рана. Вие получавате бактериална инфекция, имунната система се грижи за тази бактерия и я излекува. Имунната система е създадена за самоизлекуване.

Философът ВоЬ РгосЧог добавя: Болестта не може да живее в едно тяло, което е в здравословно емоционално състояние. Вашето тяло се освобождава от милиони клетки всяка секунда и едновременно създава милиони нови клетки.

Ог. Л)11п НацсПи дообяснява: Фактически части от нашето тяло буквално се заместват всеки ден. Някои части отнемат няколко месеци, други части - няколко години. Но в течение на няколко (седем) години всеки от нас има едно качествено ново физическо тяло - нещо, което се среща и в беседи на Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипо.

Последният е казал: Някои учени казват, че на всеки седем години човек напълно променял клетките на организма си; други учени казват, че на всеки три месеца ставала тази промяна в организма. Значи според едни учени човек променя дрехата си през седем години, според други учени - през всеки три месеца, а според мене - всеки ден. Един нов костюм трае от изгрева до залеза на слънцето. Ето още едно пълно съответствие между ТЕОСОФИЯ (проповядвана от посочения в предния абзац Учител) И СВЕТСКА НАУКА (Ок ЧоИп На§е1т).

А Кйопда Вугпе пише нещо много интересно в [3]: Ако целите наши тела се променят в течение на няколко години, както науката е доказала, тогава как може израждането или болестите да остават в нашите тела с години? Това може да става само чрез мисълта (за болестта), наблюдение на болестта и чрез (голямото) внимание, отдадено на болестта.

От тук логически следва темата в следващия раздел III - 9.2.

III - 9.2. ОГРОМНАТА РОЛЯ НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ ЗА ЗДРАВЕТО НА ЧОВЕКА.. ЗА ОСТАРЯВАНЕТО И ПОДМЛАДЯВАНЕТО.

ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - ВсШяа Ооипд е:

БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА препоръчва човек да държи винаги в ума си само светли и възвишени мисли и красиви образи и картини.

Относно огромната роля на положителното мислене за здравето на човека Вкопйа Вугпе казва в [3]: Имайте съвършени мисли. (Мислете съвършено).

Болестта не може да съществува в едно тяло, което има хармонични мисли. Знайте, че в Природата има само съвършенство и като наблюдавате и мислите за съвършенство, вие трябва да го привличате към Вас по закона на привличането.

НЕСЪВЪРШЕНИТЕ МИСЛИ СА ПРИЧИНАТА ЗА ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ СТРАДАНИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО БОЛЕСТ, БЕДНОСТ И НЕЩАСТИЕ,.

Най-новите научни изследвания установяват, че причината на всяка болест е в човешката мисъл.

Когато мислим негативно ние режем себе си от пълноправното наследство.

Декларирайте и възнамерявайте „Аз мисля съвършено. Аз виждам само съвършенство. Аз съм съвършен”.

Вие можете да разберете, че да се вярва в ОСТАРЯВАНЕТО е резултат на нашите мисли и то на лошите, негативните мисли и чувства.

„Стар” и „беден” са думи измислени от дявола.

Вие всички остарявате по единствената причина глупост (от негативното мислене). Затова е необходимо да се освободите от вашата глупава ревност, от вашето глупаво подозрение, да се освободите от вашето глупаво безверие и безбожие.

И ЗА ДА СЕ ПОДМЛАДИТЕ сега в света, трябва да имате нови идеи - да разбирате и прилагате Божественото Учение:, Божествената Наука. При тия разбирания другояче не може [10], том II, стр.187.

Казвам: няма старост в света! Това, което хората наричат старост, е хипноза, която съществува от деня на престъпване на Божията заповед. В деня, в който първите човеци (първата човешка двойка Адам и Ева) са яли от забраненото дърво, дойде и хипнотичното състояние. В деня, в който ядеш от забраненото дърво, ще остарееш.

Всяка мисъл, която не отговаря на Божествената, води към остаряване.

Всяко чувство, което не отговаря на Божественото, състарява човека.

Това са причините за остаряването, независимо дали го съзнаваме или не. Ето затова е необходима връзка с Бога, познаване на Божиите мисли и чувства, т.е. Божиите Мъдрост и Любов:. Значи всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание, всяка постъпка трябва да носят известно благо [10], том I, стр. 116.

СВЕТСКАТА НАУКА обяснява, че ние имаме едно качествено ново тяло след много кратко време (седем години).

А според ТЕОСОФСКАТА ВИЗИЯ на Учителя Петър Дънов - Вешха Ооипо и виждането на Ог. ЗоНп НареПп [3], тялото на човека се обменя частично всеки ден.

Обръщането на внимание на ОСТАРЯВАНЕТО Е ОГРАНИЧЕНО МИСЛЕНЕ.

Затова освободете се от тези мисли във вашето съзнание и знайте, че вашето тяло е само месеци старо, независимо колко рождени дни сте отбелязали във вашата памет;

За вашия следващ рожден ден направете си сами услуга и го ознаменувайте като ваш първи рожден ден.

Не покривайте вашата торта с шестдесет свещи, освен ако желаете да призовете стареене към вас, а само с една.

За нещастие, Западното общество е приело да се фиксира на възраст, а в действителност няма такова нещо.

Вие можете да мислите за ваш начин (път) към съвършено състояние на здраве, съвършено тяло, съвършено тегло и вътрешна младост. Вие можете да доведете това до съществуване чрез вашето последователно мислене за съвършенство.

Това зависи изключително от Вашия Дух. Словоредът във френската поговорка за тялото и Духа би могъл да бъде обратен: „ СИЛЕН ДУХ - ЗДРА ВО ТЯЛО ”, защото Духът може и трябва да управлява тялото.

Вие може да си казвате например: ЗАБРАВИ ЗА ОСТАРЯВАНЕТО, болката, болестта, страданието, нещастието! Глаголът „забрави" е използван с известен успех от автора.

Може да се мисли за съвършено тяло, което не старее. ВИЕ БИХТЕ МОГЛИ ПОНЕ ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ СТЕ НА 33 ГОДИНИ И ЩЕ СИ ОСТАНЕТЕ НА ТАЗИ ВЪЗРАСТ.

А ДУХОВНАТА МЛАДОСТ не се измерва в календарно време. Тя Е ВЕЧНА или ОСТАВА НА 33 ГОДИНИ, каквато е възрастта на хората в Невидимия свят.

Но за да стане човек „господар на тялото” си, за каквато възможност е говорил Учителят Петър Дънов - Вешза Поипо, са необходими трудно изпълними условия: осъзнаване, Любов, вяра и надежда и истински духовни занимания. Ако тези условия се изпълняват, Бог ще ви помогне - всичко става само с Божията помощ Божията благословия.

Един пример в това отношение е българската писателка на духовна литература Лиана Антонова, която за годините си изглежда много по-млада. Попитана за това в интервю по Българска телевизия тя разкри своето верую, че „ ако човек не може да се подмладява, то поне може да опита да забави значително остаряването

Учителят Петър Дънов - Ветза Бойно обяснява причините за стареенето в много полезната книга „ Здраве и болест ” [64], където Любознателният Читател може да прочете за тях:.

В беседата си „Абсолютната чистота " той е казал:

Ако мислите и чувствата на човека са неправилни, те създават тревоги, безпокойства, от които той остарява преждевременно. Например тревожни са мислите, когато се смущаваме как ще прекараме живота си, дали ще бъдем здрави, ще имаме ли достатъчно средства и т.н.

Ние говорим за трезвите мисли, за чистите и благородни чувства, които свързват човека с Бога и дават простор и полет на неговата дейност.

Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще си казвате: остаряхме вече!

Старостта се дължи на преживяване в чувствата на човека.

Това, което състарява човека, това е животинското в човека, това е зверското в човека.

А онова, което осмисля живота, ... това е човешката мисъл, това е мощното, силното в човека. Това наричат изкуство, музика в живота. Мисълта е силата в света.

А онова, което подмладява човека, това е човешката правилна мисъл.

МИСЪЛТА ПРАВИЛНА НОСИ БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА [81], стр. 318.

Обаче, под „старост” във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно Писанието (БИБЛИЯТА) казва: „Които уповават на Господа, ще се подмладят, а телата им ще се обновят.” Старост без мъдрост не е „старост”.

Който живее в Бога, той никога не остарява, той придобива вечен живот. Затова Христос казва: Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога”.

Който познава Бога, той никога не остарява, никога не умира.

На небето обаче стари и възрастни хора няма. Там всички са млади. Ако влезете между ангелите, ще видите, че всички са около 30 (33) годишни - млади, красиви, спретнати. На небето, около престола на Бога има само 24 прозорливи старци от „великата комисия” (пред която всички заминали за Невидимия свят дават отчет и отговарят на въпросите им) , пълни със знание и любов (строги, но не жестоки), с дълги бради, с побелели коси (от велика Любов и опитност), облечени в бели дрехи (избелени чрез големи страдания в живота), които отбелязват епохите, през които човечеството е минало [ 1] и [10]. В този смисъл старият човек представя човек на знанието, на светлината. От лицето му излиза светлина. Младият човек пък разполага със сила. Следователно старият носи в себе си светлина и доброга, а младият - свобода и сила.

Време е човек да се откаже от кривата идея за старостта и да се подмлади. На санскритски език под „стар” разбират същество, което се е проявило, научило е законите на природата и безсмъртието. Съвременните хора едва сега изучават тези закони [10], том II, стр. 306.

Учителят Петър Дънов - Вет$й Поипб е посочил ПЪТЯ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ. Той е дал рецептата на своите ученици и я оставил на своите последователи в текст и музика на песента „Подмладяване”:

Аз ще се подмладя, Ти ще се подмладиш, Той ще се подмлади. Това ми казва Любовта, Това ми казва Любовта.

Вий, които следвате пътя на доброто, ще се подмладите;

Те, които следват пътя на доброто, ще се подмладят.

Това ни казва Любовта, това ни казва Любовта

Или, според този Учител Любовта ни казва, че КОИТО СЛЕДВАТ ПЪТЯ НА ДОБРОТО, ЩЕ СЕ ПОДМЛАДЯТ

Философът ВоЬ РгосФг обяснява и съветва: Ако вие имате заболяване и фокусирате върху него, говорите на хората за него, вие създавате повече болни клетки.

ВИЖДАЙТЕ СЕ В ЕДНО СЪВЪРШЕНО ЗДРАВО ТЯЛО. Нека лекарят да се грижи за болестта.

КЬоп<1а Вугпе добавя: Едно от нещата, които хората често правят, когато те имат една болест, е, че говорят за нея през цялото време. Това е така, защото те мислят за това през цялото време, и като следствие те само вербализират (заявяват устно) техните мисли; Ако вие се чувствате малко недобре, не говорете за това. Знайте, че вашата мисъл е отговорна и повтаряйте толкова често, колкото можете „АЗ СЕ ЧУВСТВАМ ЧУДЕСТНО. Аз се чувствам така добре.” И действително чувствайте това. Ако вие не се чувствате чудесно и някой ви пита как се чувствате, бъдете само признателни, че този човек ви е припомнил да мислите за добро самочувствие. Говорете само за това, което желаете.

Вие не можете да „уловите” нищо, ако вие не мислите, че можете, и мисленето че можете го поканва към вас с вашата мисъл. Вие също поканвате болестта, ако вие слушате хората, говорейки за тяхната болест. И вие не им помагате. Вие добавяте енергия към тяхната болест Ако вие действително желаете да помогнете на болния човек, сменете разговора към добри неща, т.е. трансформирайте разговора на добра тема, което винаги е препоръчвал Учителя Петър Дъиов - Ветчча Гоипб. Когато си тръгвате отправете силни мисли и чувства да видите този човек добре.

ВоЬ Ооу1е потвърждава'. Излекуване няма да се появи, докато хората не изместят тяхното ВНИМАНИЕ ОТ БОЛЕСТ КЪМ ЗДРАВЕ.

РгепВсе МиИогй казва: Нека помним, че ВСЯКА НЕПРИЯТНА МИСЪЛ Е ЛОШО НЕЩО ПОСТАВЕНО В ТЯЛОТО.

Според Ш1опс1а Вугпе: Щастието е едно чувство на състояние на съществуване. ВИЕ ТЯБВА ДА НАТИСКАТЕ ПОСТОЯННО БУТОНА „ЩАСТЛИВО ЧУВСТВО”.

А Юг. Веп Зо/шяоп препоръчва „да се извади физиологичния стрес от тялото и последното ще направи това, за което е било създадено да, прави. То ще се излекува само ” с имунната система.

По-горе бе отбелязано огромната роля на мислите на човека за неговото здраве. С такова мощно средство животните не разполагат. Но за да се използва това мощно средство за самолечение са нужни две условия:

Такива примери са посочени в следващия раздел III - 9.3.

Ето защо е много важно отношението на хората към Бога. И споменатият малко по-горе Учител поучава и обяснява:

Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието.

Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието -това струва повече, отколкото всички материални богатства, с които се разполага на Земята.

Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Както се пояснява в настоящата книга БОГ Е ГОСПОДАР НА ВСЕЛЕНАТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА ХОРАТА, И ОТ НЕГО ЗАВИСИ ВСИЧКО. Етозащо трябва да се съобразяваме с действащия „закон за нашите отношения към Бога”.

Като влизате във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви Светлина, а в душата ви - дълбок Мир. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате.

Това изразява и закона за привличането [3], закона за отражението.

От цитираните аналогични мисли отново се вижда СЪОТВЕТСТВИЕ между РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НАУКИ [1], [2] и [3].

Огромна е ролята на позитивното мислене, защото законът е такъв:

Една мисъл, която е излязла ог твоя мозък, ще се върне при тебе. Може още същият ден да се върне, може след една година, може след десет години да се върне. Тогава може да се зароди една мисъл (един въпрос): защо в единия случай тя скоро се връща, в другия случай - късно? - Това е път. На тази, която се е върнала рано, пътят й е бил кратък. ■

Времето на връщане на излъчената от даден човек мисъл към самия него е различно в зависимост от нейните форма, съдържание и смисъл, и най-важното дали е позитивна или негативна. Бог е много милостив във връзка с изпитанията за получаване на блага (по „ формулата 99 ’’) и дълготърпелив за грешките на хората (по „формулата 999”), поради което се получава забавяне и идва „късно”, по „дълъг път на мисълта ”. Това успокоява негативно мислещите хора и разочарова тези, които се разколебават във вярата си или нямат достатъчно силна вяра в Бога. Той е строг, но безкрайно справедлив, и възмездието за негативно мислещите хора може да дойде и „ скоро " по „ кратък път на мисълта ”. По този начин тези обстоятелства, поднесени и потвърдени с примери (включително и в живота на автора) възпитават да се мисли позитивно, защото рано или късно, по един или друг начин всеки ще си получи заслуженото. Защото Бог чрез Светия Дух и с безбройните си помощници в Невидимия свят наблюдава за всеки човек всичко, оценява най-безпристрастно и му дава заслуженото. Бог е Най-Великият Съдия.

Аз винаги казвам, че нелечим означава „лечим (душевно, духовно).

Бг. .юЬп Оегтабш, цитиран в книгата ,,Тайната”[3]

Авторката на [3] К1юп(1а Вугпе вярва и знае, че нищо не е нелечимо, „нелечимо” не съществува, „чудеса” като изцеряването на така наречените нелечими болести са всекидневни явления.

Примери за „ чудеса ” на изцеление са посочени и в раздел III - 9.7.7.

Тук ще се спомене само за историята на МоггВ (ни)дтап, известен като Човекът - Чудо след самолетна катастрофа на 10-05-1981 г. Единственото нещо, което могъл да прави е мигане с очите. Бидейки на респиратор поради повредена диафрагма, всички са казвали, че той няма да възвърне собственото си дишане. Но тих глас (от Невидимия свят) продължил да му казва „Дишай дълбоко, дишай дълбоко” - препоръка на Учителя Петър Дънов - Вешха Пойно и за здрави хора. И на края той е възвърнал собственото си дишане и е излязъл от болницата със собствените си два крака, точно по Коледа, както си поставил за цел, защото е вярвал на „тихия глас" и е получил Божията благословия (пример за Истината на Живота).

Ето духовното обяснение на „чудото” вместо невъзможното медицинско обяснение. Морис Гудман е бил убеден, че когато човек има своята позитивна мисъл, той може да върне нещата отново (пример за Тайната на живота). Ето защо той казва: Ако пожелая да обобщя моя живот и да обобщя за хората какво те могат да направят в своя живот, аз бих обобщил това в шест думи:

Но Бог и Невидимият Разумен свят помагат, уважават силните желание и вяра, щом те са „ разумни”.

В11опт1а Вугпе коментира в [3] така: Неговата история демонстрира безкрайната сила и неограничения потенциал на човешката мисъл. Всички неща са възможни, кога-то вие вярвате. Историята на Морис Гудман е въодушевила хиляди хора да мислят, да си представят и да чувстват техния път обратно към здравето. Той превърна най-голя-мото предизвикателство на неговия живот в най-великолепния подарък.

Случаят с Морис Гудман е красноречив пример за изцеление с енергия от Вселената (Космоса). Затова КНопБа Вугпе добавя:

По въпроса за здравето аз бих желала да ви предоставя осветляващите думи на Пг. Веп .1о11пвоп: Ние сега навлизаме в ерата на енергийната медицина. Всичко във Вселената има една честота и всичко, което вие трябва да направите е да промените една (ваша) честота или да създадете една (ваша) обратна честота, която да е в резонанс с тази на Вселената, т.е. да настроите вашата честота на тази на Вселената.

По отношение на причините за болестите в [3] е посочено следното.

ЬЬа N1011015 отбелязва: Вселената е шедьовър на изобилие. Когато вие се отворите да чувствате изобилието на Вселената, вие ще изживеете удивление, радост, блаженство и най-великите неща, които има Вселената за вас- добро здраве, голямо богатство, чудесна природа. Но когато вие се спирате с негативни мисли, вие ще чувствате дис-комфорт, болки, страдание.

Лидерът в енергийното лечение Пг. Вей Лой$оп обшснява: Ние имаме хиляда различни диагнози и болести. Те са само слабото звено. Те са следствие от едно нещо: стрес. Ако вие поставите достатъчно стрес във веригата и поставите достатъчно стрес в системата, тогава едно от звената се къса.

А Шюпйа Вугпе добавя: Всеки сгрее започва с една негативна мисъл. СЛЕДСТВИЕТО е стрес, но ПРИЧИНАТА е негативното мислене и всичко започва с една малка негативна мисъл. Няма значение какво вие може да сте проявили, вие можете да я промените ... с една малка позитивна мисъл и след това друга.

Това е, което препоръчва Учителят Петър Дънов - Вешза Иоипд: трансформирането на негативната мисъл в позитивна.

Квантовият физик Пг. Лойп На^еИп отбелязва в [3]: НАШЕТО ТЯЛО е действително ПРОДУКТ НА НАШИТЕ МИСЛИ. Ние започваме да разбираме в медицинската наука степента, в която природата на мислите и емоциите фактически определят физическата субстанция и структурата, и функцията на нашите тела.

Ето защо успешната американска авторка Люис Хей счита, че за да излекуваш тялото си, първо трябва да излекуваш духа/душата си, т.е. мислите си.

А Пг. Ло11п ПегтаНпг определя в [3], че човешкото съзнание или ум е най-големия фактор при лечебните методи, понякога повече от медицинските.

Всемировият Учител Петър Дънов - Веш$й Поило е казал за себе си: Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям:

То е учение на Живата Природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е НАУКА ЗА БОГА (ТЕОСОФИЯ), за Любовта, т.е. за позитивните мисли .

Би могло да се каже, че това е познание от Божествената наука, от Божественото (Христовото) учение. Това „Новоучение” включва всичко, което е предмет на Живота и на Природата, вкл. на здравето.

Всичко, каквото Природата е създала, почива на закона на Любовта - наричан в [3] закон на привличането. Запример, човешкият организъм представя грамадна държава, на кояго поданиците са обединени в името на Любовта. Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло да вършат обща работа, в една обща имунна система.

Вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тя съществува, силите в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве.

Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот.

Обаче най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна диехармония в организма и човек се разболява.

Не казвайте: „Нямам нужда ог лекар”, а казвайте „Аз имам нужда всякога от Бога” и тогава ще имате Бога като лекар - Най-Великият Лекар. Лекарят е вътре във вас - Бог. Щом кажете: „Нямам нужда от лекар”, то е вече възгордяване.

Във връзка с това какво може да се получи от Природата с духовно - физически (гимнастически) упражнения, нека се спомене и една друга сентенция на Учителя Петър Дънов - ВеШза Ооипб, избрана за мото от съставителя на книгата „ Седемте (6+1) гимнастически упражнения" [65]: ... Ако разбирахте смисъла им, никой от вас нямаше да гладува и боледува...

Смехът е най-доброто лекарство Смехът е здраве

Във връзка с нейното излекуване от рак на гърдата Са('11у Соойтап споделя в [3]: Едно от нещата, които аз направих за да се излекувам сама бе да гледам комични филми. Всичко което би трябвало да правим е само смях, смях и смях. Ние не бихме могли да си позволим какъвто и да е стрес в своя живот, защото ние знаем, че стресът е едно от най-лошите неща, които можем да направим докато ние се опитваме да се излекувате сами. От момента, когато ми бе поставена диагноза до момента, когато бях излекувана, изминаха приблизително три месеца. И това стана без облъчване или химиотерапия.

Кйопйа Вугпе коментира този случай в [3] така: Красивата и окриляна история на Са1йу Соойтап демонстрира три великолепни сили в действие:

СаИзу бе вдъхновена да включи смеха като част от нейното излекуване след като чува за историята на Могтап Соимпз. Последният е бил диагностициран с „неизлечима” болест. Лекарите са му казали, че той имал само няколко месеца да живее. Могтап решил да се лекува сам. Цели три месеца той гледал комични филми и се смял, смял, смял. Болестта напуснала неговото тяло за тези три месеца, а лекарите прокламирали неговото възстановяване като чудо. Тъй като се смял, Моппап се освободил от всякаква негативност и от болестта. Смехът действително е най-доброто лекарство.

„Аз признавам само Природата като виден специалист лекар”.

Въпреки големите достижения на светската медицина, за съжаление много от съвременните хора (включително и богати, които .живеят в охолство) боледуват и не могат да бъдат излекувани. В тези два аспекта е логичен въпроса: защо?

Ето отговора и теософските обяснения на цитирания Духовен Учител:

Защо са болестите в света? - Те са възпитателно средство. Ако съвременните лекари съзнаваха това, те трябваше да учат своите пациенти как да живеят.

АКО ХОРАТА ПРИЕМАТ ЛЮБОВТА И Я ПРИЛОЖАТ, 99% ОТ БОЛЕСТИТЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ.

Болестите се предшестват от болестни състояния.

Болестите не са нищо друго освен задачи, които трябва правилно да се решават. Не се ли решават правилно, тогава идат истинските болести, които мъчно вече се лекуват. Като знаете това, не се страхувайте от болестите.

Какво е предназначението на лекаря? - Да учи хората на ония закони, които обуславят тяхното здраве, техния добър живот .

Всички лекари са асистенти (помощници) на Живата (Разумната, Интелигентната) Природа.

Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в методите си и лекарствата си до тия на Природата - великият лекар в Живота.

И по тази тема има съответствие и допълване в мисленето на представителите на трите източника на познание, коментирани в настоящата книга.

В монографията си [46] академик Божидар Палюшев цитира важен представител на РЕНЕСАНСОВИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ, на ренесансовата херметична мисъл Пара-целз (1493-1541) и РУСКИТЕ УЧЕНИ В. и Т. Тихоплав, тяхната книга „Хармония на хаоса, София 2004, стр.. 109: Истинският лекар ...е длъжен да разбере причините за възникването на болести, а не да действа като „работник по ремонта”, стремейки се да „поправи повредения апарат ”, т.е... организма. .

Според ТЕОСОФСКИТЕ ОБЯСНЕНИЯ на Учителя Петър Дънов - Вет$а Воипо истинският лекар трябва да знае много повече от това, което практикува. Кога ще го научи? - Когато стане ученик на Живата (Разумната:, Интелигентната) Природа.

Да, от памтивека има лекари и онези от тях, които са свързани с Живата Природа, се раждат лекари. Те идват е готово знание.

Ето как цитираният Учител тълкува приетата за мото в раздел III - 9. мъдрост „Лекувайте се преди да сте се разболели”:

Изкуство е да определиш диагнозата поне десет години, преди да е заболял човек, за да вземе мерки предварително.

Това може да направи само онзи лекар, който познава окултните науки.

Всеки здрав човек, който живее в съгласие е Божествените закони, може да лекува.

Колко от сегашните лекари, като хванат само ръката на болния, могат да го излекуват? - Това може да направи само оня лекар, който е абсолютно здрав и е свързан с Бога. От него изтича жизнена, магнетична сила.

Много лекари лекуват болни, но малцина имат добри резултати при лекуването.

Ето какво е говорил Учителят Петър Дънов - Ветха Бойно за лечението на хората от лекарите.

Истинският лекар трябва не да помага, а да излекува болния, т.е. да бъде лечител.

Истинският лекар трябва да представлява среда, през която болестта може да излезе навън. Лекарят трябва да вземе нещо от своя болен. Същевременно той трябва да даде нещо на болния.

Истинският лекар трябва да познава добре освен изучаваните класически дисциплини като анатомия, физиология, психология, биология, физиогномия и ред други науки. Без тези науки медицината е наука за патологичното състояние на човека.

Който изучава патологията, той трябва да се облича в бели дрехи и тогава да започне смело да издирва причините за болестите.

Който изучава психология, той трябва да изследва не само причините на вътрешните болести в човека, но и причините за неговото умствено и сърдечно разстройство.

Причините за болестите се крият в човешкия ум (мислите му) и в човешкото сърце (чувствата му). Днес безлюбието е причина за болестите.

Ето защо със своя ум лекарят трябва, първо, да въздейства на ума па болния. „Подобното подобно привлича”. Не съответстващ, а дори напълно идентичен израз се среща и е [3]: „Ике аПгасЬ Пке”.

Опитният лекар може да лекува човека, преди още да е заболял. Той вижда причината за бъдещото заболяване на човека в неговия ум и оттам започва да лекува.

Съвременните лекари практикуват правенето на паси като метод за регулиране на енергиите на организма. Но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек. Чистите мисли и желания представят (представляват) добър проводник на живите сили в Природата.

Съзнаваме или не ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ е триединния БОГ и неговите помощници от Невидимия Разумен Свят.

Христос е демонстрирал това, тъй като е притежавал Божествена способност от Отца си.

ИСТИНАТА е, че РАЖДАНЕТО И ВСЯКО ИЗЦЕЛЕНИЕ НА ДАДЕН ЧОВЕК СТАВА С БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГА.

Затова неочакваните и необяснимите от светската медицина изцеления на хора се назовават „чудеса”, извършвани от Бога за определени от Него човешки индивиди.

Ето защо Учителят Петър Дънов - ВсШ$а Пойно е казал,, че „хората грешат като се обръщат първо към светската медицина и когаго лекарите не могат да им помогнат, тогава се обръщат към Бога”.

III- 9.7.1. Ролята на Вярата и Молитвата. Чудеса на изцеление чрез духовно лечение.

Бог е дал на човека чудодейната му имунна система, която осигурява здравето на човека. В човека има сили, чрез които той може да работи, да развива своя живот. Ако някой боледува, той трябва да се лекува е един от елементите на тия сили. Той ще се лекува с вяра. Как? Ще употреби водата, светлината и храната като елементи на своето лекуване. Никой не е сираче на Земята - целият Невидим свят се грижи за него. Вие не знаете и не подозирате колко много приятели имате в света!... Понякога човек може да прибегне и до лекарска помощ.

Като БЛЕСТЯЩИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СИЛАТА И А ВЯРАТА в Бога и Невидимия свят могат да се посочат с езика на фактите следните два примера:

а) По време на голямата ядрена катастрофа жена от Чернобил е отказала да се евакуира, казвайки: „Мен Света Богородица ме пази". И действително, войници със защитни облекла, които й носели храна, пострадали, но тя не се е разболяла от лъчева болест.

б) КИопс1а Вугпе цитира в [3] личната история на СаВту Соойтап: Беше ми определена диагноза „рак на гърдата”. Аз искрено повярвах от сърце с моя силна вяра, че аз вече съм оздравяла. Всеки ден аз бих казвала” Благодаря ви за моето оздравяване”. Аз повярвах от сърце и аз бях излекувана. Аз лично видях както ако ракът не е бил никога в моето тяло.

Молитвата има сила и при изцелението на разните телесни недъзи и заболявалия. С нея могат да се лекуват болести. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее, ако молитвата ви е както трябва. Затова цитираният Учител ни е завещал молитви за болни и изцеление.

Могат да се посочат много „чудеса ни изцеление” по духовен път, освен по времето на пребиваването на Христос на Земята.

Все повече изобилни примери за духовно изцеление се съобщават в периодиката на Издателството (Централна служба за информация) „ Кръг за духовна помощ в Живота" към „Приятелския кръг на Бруно Грьонинг” в Неппе//Бйер - ГГермания, особено през 2007 г.. Силно впечатляваща е книга 1 / 2007 „Бруно Грьонинг помага на страдащото човечество ”, един том със съобщения за успехи при хора, животни и растения, за медицински проверени изцеления,, с медицински коментари включително за спонтанни изцеления, необясними от медицинска гледна точка, възможни само по духовен път, медицински доказуеми. В тази книга 1 / 2007 са използвани за мото следните мисли:

„Вярвай и се доверявай. Помага, лекува Божията сила”

„Във всяко Съобщение за успех е явно действието на Бога”

„Който е изпитал вз>рховното щастие да си възвърне здравето чрез мен, той трябва да благодари на БОГА но всяко време и ог все сърце. Аз съм само негово оръдие и слуга.”

Бруно Грьонинг (1906-1959), духовен водач и лечител от Германия

Особено интересни са встъпителното предисловие и заключителното слово на Греге Хойслер - съвременничка на Бруно Грьонинг и ръководител на едноименния Приятелски кръг:

Бог ни позволява да прозрем, как действа Той, как нищо не Му е невъзможно, как за Него няма нищо нелечимо. Чрез това Той ни показва ясно, че Той е по-силен от всякакво зло, че е всесилен. Вълнуващо е да прозреш, че има БОГ, и че Той е НАШИЯТ НАИ-ГОЛЯМ ЛЕКАР. С тези случки по света (съобщения за успешно лечение и изцеление от различни краища на света) е дадено доказателство, че действително има Бог, Когото не можем да видим. С това е доказано, че Той е Дух, и че помощ и невъзможни за медицината изцеления стават само по този духовен път. Действително има Бог. Как Той изпълнява това, ние го преживяваме в индивидуалните Съобщения. Какво значение има здравето за всеки човек, това не може да се изрази с думи. Кое е най-голямото богатство? Досега сме свикнали да казваме: „Който има много пари и собственост', е богат” Бруно Гръоиинг знаеше истината. Той казваше: „Най-голямото богатство е здравето!”

Сега, след като сте прочели отделните Съобщения, със сигурност Вашата вяра в Бога и в Неговото всесилие е засилена. Винаги вярвайте, че Бог ще Ви помогне не само да оздравеете! Приятели, които още са в Ке§е1ипц (Регелунг - процес на почистване -оправяне - нормализиране, който може да бъде и болезнен) и чакат пълното изцеление, ще бъдат подсилени в своята вяра, че и те ще получат здравето си по този път, независимо за каква обремененост става дума. Моето пожелание към всички приятели е да засилвате своята вяра във Вашето собствено изцеление, докато дойдат денят и часът на избавлението, защото Бог работи и по „формулата 99”. Междувременно не губете вярата си! Тъй като само така може да действа Бог с посредничеството на Бруно Грьонинг.

Изцелението трябва да бъде за човека само предварително стъпало по Божествения път, по който трябва да се върви. Тогава човекът ще е спечелил доверието да се моли за всичко, също и за пълноценен ред в своя живот. Тогава може да настъпи помощ в неговите финансови ситуации, че можем само да се удивляваме. Разполагаме с много Съобщения как в най-безизходна ситуация са били получени пари. Как се получава ръководство след молитва е покъртително в отделни случаи. Молете се, вярвайте, и децата и студентите да получават помощ в учебния процес. Можете да се молите да се подредят Вашите ситуации, да бъде спечелен процесът. Вие можете да преживеете как при безизходно търсене за подходящо работно място получавате изведнъж най-доброто. Типичен пример е случая и с дъщерята на автора на настоящата книга. След търсене на подходящо работно място в Единбург, тя получи шестгодишна работа за специализация по акушерство и гинекология в Лондон. Или както е казано в текста за Космическия Висш Ритъм (Паневритмия) „деня т идва след нощта и радостта - след скръбта” [62] . Можете да преживеете, ако се настройвате (ешзкЛеп-айшцелен) за други хора, които са в беда, как бедата отстъпва и идва помощта. Ползвайте в живота си Божията помощ. Разкажете за тези помощи и по този начин ще получите откровение, че Бог е навсякъде и държи в ръцете си всевластието на реда. Да, Бог е редът и помага.

Използвайте този том със Съобщения за успех, за да порасне във Вас благоговението пред Божествените явления. Бъдете търсещи помощ във всички области на живота, за да можете да получите всичко чрез молитва, настройване (Е1П81е11ипц - айнщелунг) за приемане на целебния поток (НеПзкот - хайлщром) - целебната Божествена енергия [3] и вяра. Вярвайте, че Бог е навсякъде и е върховния господар по всички въпроси. На уебсайт огшш Ьгипо-8гоетп§.ог§ „могат да се намерят над 200 лични Съобщения за успех”.

В [3] 1)г. Мк^Ьа(^1 Всгпагй ВсскпИй отбелязва: Аз съм виждал регенерирани бъбреци. Аз съм виждал постепенно изчезнал рак. Аз съм виждал подобрено и възвърнато зрение.

А К1юн(1а Вугпе - авторката на [3], която също е изоставила очилата си за четене след три дни подходящо позитивно мислене и визуализация, пише:

Помнете, време и размер не съществува във Вселената, т.е. времето и размера на болестното състояние за Бога нямат значение. Еднакво лесно е да се излекува както една пъпка, така и болест Процесът е идентичен; разликата е в нашите мисли. И така, ако вие сте привлекли някаква болка към вас, редуцирайте я във вашата мисъл до размера на една пъпка, отдалечете се от всички негативни мисли и тогава фокусирайте съвършено здраве.

От една страна: Най-недоволните хора в живота са болните.

От друга страна. Лекар, който работи 10-20 години между болни, в края на краищата ще възприеме някои от техните отрицателни състояния и преждевременно ще се разстрои. Обаче, ако познава законите за трансформиране на енергиите, той лесно ще се справи с всичките отрицателни състояния и ще остане незасегнат от тях. Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се свързва с тях. Когато лекува някого, човек трябва да държи съзнанието си будно, да има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме състоянието па болния. Който лекува болни, гой все ще почувства състоянието на болния, но това е само отражение на неговата болест, а не истинското заболяване. За да повдигне болния, той трябва да внесе някаква нова идея в ума му. Истинската работа е онази, която води към придобивки, които повдигат съзнанието на човека. За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят трябва да знае кого да лекува и кого да не лекува.

Не е позволено да се лекува който и да е. Когато един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма.

В древността живял един адепт, който имал способността да лекува различни болести. При него идвали глухи, слепи и неми и гой ги лекувал. Какво било учудването му, като вместо благодарност те му отговаряли с жестокост и недоволство. Той се обърнал към Бога с думите: „Господи, коя е причината, че тези хора ме преследват? Отворих очите и ушите им да виждат и чуват, отключих устата им да проговорят и след всичко това не намирам спокойствие от тях.” Бог му отговорил: „Аз затворих очите, ушите и устата им, защото сърцата им бяха жестоки. За да не грешат повече, лиших ги от благата на външния свят. Ти се намеси в моя план без позволение, затова ще носиш последстви ята на своята постъпка. Има смисъл да отваряш очите и ушите на слепи и на глухи, ако те са готови да служат на Бога.”

Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора-убийци и престъпници. За такива хора изцеление няма.

Между лекаря и болния трябва да има хармонични отношения. Лекарят помага, но не толкова с лекарства, колкото с магнетизма, който изтича от него. Ако стане нужда да викате лекар, не викайте такъв, който да не е в хармония с вашите сили.

Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Не може да ти помогне онзи, който не те обича. АКО НЯМАШ ЛЮБОВ КЪМ БОЛНИЯ, ИЗКУСТВОТО ДА ЛЕКУВАШ БОЛНИ ПРОПАДА. Да лекуваш болни, това значи да сваляш раниците от гърбовете им.

Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт е него, не вливаме ли част от неговата болест върху себе си? - За туй не мислете. Най-първо ще се запитате” „Трябва ли аз да го лекувам?” И ако трябва да го лекувате, не трябва да отстъпвате пред никакви последствия. Как ще познаем трябва ли да лекуваме? - Щом обичате човека, ще трябва да го лекувате.

Докато вярва в методите и лекарствата на десет лекари, болният никога няма да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете на един лекар и напълно да му вярва. Само онзи лекар може да лекува, в когото болният вярва напълно.

Лечебните сили се крият в елементите на Природата - във водата, във въздуха, в светлината и в храната.

Лекарят е проводник между Природата и болния. Следователно, щом болният вярва в своя лекар, последният може да извади жизнената сила от тия елементи на Природата и да си послужи с тях. Ако болният не вярва в своя лекар, той не би могъл да се ползва от жизнените сили на Природата.

Всеки човек е проводник между Природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не вярва ли на душата си, той се нуждае от външно лице, от човек, който ще послужи като проводник между Природата и него. Този закон работи и в Духовния, и в Умствения свят.

Защо са болестите в света? - Те са възпитателно средство. Ако съвременните лекари съзнаваха това, те трябваше да учат своите пациенти как да живеят. Не е достатъчно да пипнеш само пулса на болния и да му дадеш някакво лекарство. Не, хвани ръката на болния и кажи: „Аз ще те лекувам, ако си готов да изправиш (по)грешките си, да водиш чист живот”. И след като болният обещае, че ще изправи живота си, тогава лекарят ще го лекува. Лози е начинът, по който лекарите могат да правят добро на хората.

Лекарят има и друго предназначение. Той трябва да научи болния как трябва да се лекува, как трябва да се бори с болестта. Той трябва да му даде лекарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговите чувства и да просвети неговата мисъл. След това лекарят трябва да пристъпи към лекуване на болестта. Тъй разумно трябва да бъде лекуването. За да лекуваме един човек, ние трябва да го освободим от всички чужди елементи, от всички утайки, които са се наслоили в него.

Как трябва да постъпи лекарят с болните? - Отиде ли при него трябва да остане при него на разговор, да го насърчи. Някои мислят, че като насърчават болните, с това ги лъжат Според тях да мисли човек, че е здрав и може да бъде здрав, е лъжа. Според мене колкото е лъжа, че човек не може да оздравее от известна болест, толкова е лъжа и това, че е болен.

Който вярва, че сам лекува хората, той има право да взема пари. Обаче който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взема пари.

Да допуснем, че вие излекувате някого - поставите си ръцете над главата му и той оздравее. Той дойде и ви благодари: „Аз съм много доволен от вас, че ме излекувахте.” Вие ще кажете: „Аз не те излекувах, Господ те излекува.” Ти замълчи, не казвай, че Господ го излекувал, но в себе си признай факта. Помисли за ВЕЛИКИЯ ЗАКОН, ЧРЕЗ КОЙТО ВСИЧКИ ХОРА СЕ ЛЕКУВАТ - С БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ Съзнай в себе си, че туй, което си направил, ти си послужил само като един носител на Божествената енергия, за да помогнеш на някой твой брат и се радвай в душата си, че тази Божествена сила проработи в тебе и е дала добър резултат.

„Ако хората приемат Любовта и я приложат, 99 % ог болестите ще изчезнат” В бъдеще няма да има болести.

Тогава лекарите ще се занимават само със здрави хора, с „нормата на истинското здраве” Учителят Петър Дънов — Вешза Ооипб

И по въпроса за бъдещето на медицината има съответствие и взаимно допълване между РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НАУКИ.

В [46] Б. Палюшев коментира разбиранията на представителя на РЕНЕСАНСОВАТА ХЕРМЕТИЧНА МИСЪЛ лекарят Парацелз (1493-1541) и го счита предвестник на модерната информационна медицина. Същността на тази медицина се свежда до това, че „лекарят е длъжен да знае: човекът не е само физическо тяло, а изключително сложен информационен комплекс тяло-Душа-Дух, и въздействието на лекаря върху човека трябва да е специфично

ТРАДИЦИОННАТА МЕДИЦИНА третира само човешкото тяло и то като сложен механизъм, състоящ се от механични детайли и други елементи (например органи, химически вещества, ензими, бактерии и др.). Човекът е нещо много повече от функциониращи органи и други елементи.

НОВАТА МЕДИЦИНА трябва да има подчертано информационен и същевременно „цялостен характер” - ХОЛИСТИЧНА МЕДИЦИНА, при което лекарите трябва да се съобразяват със свойствата на фината духовна субстанция Дух и душа (синтез на заложената в човека частица от Божия Дух и човешкото тяло - плътта). А това е извънредно важно като се има предвид че има случай на лекуване с „ ациа /оип1апа ” (чешмяна вода) вместо медикамент. Да не говорим за многото примери на духовно лечение, с които изобилстват съобщения от „ Приятелския кръг на Бруно Гръонинг”, например [7].

Ето ТЕОСОФСКИ МИСЛИ на цитирания в мотото на този раздел Учител. Предназначението на лекарите не е само в обикновения начин на лекуване. Те имат по-високо предназначение - да научат хората да живеят правилно, да прилагат законите на Разумната Природа.

В бъдеще на лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще посещават здравите поне един път в седмицата и ще ги учат как да живеят, как да подобрят живота си - Настоящата книга е един малък опит и в тази посока.

В човека се крият ред сили, които днес не са проявени. Ще дойде ден, когато тия сили ще се пробудят и той ще може да върши такива неща, за които днес не може да се мисли. (За)пример (например) има хора, които носят в себе си особени сили за лекуване. Те могат да лекуват такива болести, които минават за неизлечими. Те са родени лекари.

Храната е, която лекува. Храната, светлината, въздухът, обмяната (отношенията) с добрите хора - това ще бъде лекарството ви за в бъдеще.

Добрият човек, светият човек ще те лекува, без да знаеш, че се лекуваш при него. Лекарите трябва да бъдат най-добрите хора.

Учителят Петър Дънов - Бента Иоипд счита, че настоящата медицина е наука за болни.

В бъдеще медицината ще бъде наука за здрави хора.

„Аз помагам, без да обяснявам как правя това. Ще кажете, че някакво чудо става с болния. Мислете каквото искате, но аз не давам обяснения.”

Някои болни идват при мен и мислят, че ще ги излекувам, за да повярват в мен. Аз съм готов да им помогна, но ако те повярват в Бога, а не в мен. Аз виждам, че те още не са си научили урока, затова казвам: „Нека ноболедуват още, за да залюбят Бога”. Ако някой иска първо да го излекувам и после да повярва в Бога, никога няма да го излекувам.

Когато някой благодари на Бога, аз се радвам, че правилно постъпва, като благодари на Бога, а не на мене. Ако аз съм излекувал някого, аз съм се ползвал вече, понеже (Божието благоволение) благодатта е минала през мене.

Според академик Б. Палюшев, като представител на СВЕТСКАТА НАУКА, но с определени религиозни убеждения, новата информационна медицина произтича от „новата линия (направление) в научното познание”, основана също на неговата нова теория „ физика на Бога ’’[4б]-физика на Светия Дух- физика на торсионните полета.

Крепко, смело ти живей, и помагай на света. С песни радостни възпей ти на Бога Любовта

Из текста на упражнение № 23 от свещения танц в космически висш ритъм „Паневритмия”, завещан от Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипо.

Според цитирания Учител „в този свят, във Вселената, нещата са строго, математически определени”.

Д-р Д. Ленокс цитира в [6] редица учени, които твърдят същото.

Всичко в света започва с мисли, преминава през думи и завършва с дела (действия).

Вие не можете да помогнете на света с негативни мисли. Като фокусирате върху негативни събития в света, вие не само прибавяте към тях, но в същото време вие донасяте повече негативни неща във вашия собствен живот.

Наа N1011018 отбелязва, че у хората има тенденция да поглеждат на нещата, които желаят и да казват „Да, аз харесвам това, аз желая това”. Обаче, все още те поглеждат на нещата, които те не желаят и им отдават толкова много енергия.

Ето защо Вг. М1с11ае1 Вегпагй Веск^утИй съветва : Учете се да оставате спокойни и да не обръщате внимание на това, което вие не желаете, и да отбягвате емоционалното натоварване във връзка е това, а да отдавате внимание на това, което вие желаете да преживявате. Енергията потича там, където се отправя внимание.

Според Паа МсоЕ нашето общество е доволно от борбата му против рака, бедността, войната, наркотиците, тероризма, насилието. Имаме тенденция да се борим против всичко, което не желаем, което в същност създава повече от една борба.

Затова цитираният в [3] Ласк СапИШ казва: Движението срещу войната създава повече война. Движението против наркотика в действителност е създал повече наркотици. Защото ние фокусираме върху това, което не желаем - наркотиците, защото това е закона на Вселената — закона на привличането, закона на отражението. И той много сполучливо цитира Майка Тереза. Тя бе брилянтна. Тя каза: „Аз никога няма да посетя събрание или митинг против войната. Ако имате митинг за мира, поканете ме. ’’ Тя знаеше. Тя разбра Тайната. Вижте какво демонстрира тя в света.

А пак в [3] На1е Вмоякш говори за трансформиране на негативното желание в позитивно'. Ако сте против войната, бъдете за мир. Ако сте против глада, бъдете за хора, имащи повече от достатьчно за ядене. Ако сте против един особен политик, бъдете за неговия опонент.

Такива мисли са в съответствие с препоръката на Учителя Петър Дънов — Вейка Ооипо за трансформиране на негативните мисли в позитивни - едно аналогично становище.

Вие имате способността да дадете толкова много на света чрез излъчване на чувства на любов и добро съществуване въпреки това, което се случва около вас, включително да трансформирате негативните ситуации в позитивни, което препоръчва посочения Учител — друго аналогично становище.

Ь18а N1011018 засяга и един друг много интересен въпрос: Не е ваша работа да променяте света или хората около вас.

А Учителят Петър Дънов - Вешьй Пойно е дал своя практически съвет категорично: СВЕТЪТ Е ДОБРЕ УСТРОЕН ОТ БОГА. ХОРАТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ. Яо НЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНЯТЕ ЧОВЕК, АКО ТОЙ САМИЯТ НЕ ЖЕЛАЕ.

И Ь18а N101101.8 продължава: Ваша работа е да вървите с потока вътре във Вселената и да отбелязвате това вътре в света, че съществува.

Философът Вг. Лойп ВетшаБш отбелязва: Аз винаги казвам, че когато гласът и виждането „вътрешно” стават по-дълбоки, по-ясни и по-силни, отколкото схващанията „външно”, вие сте овладели вашия живот или „изкуството на живота”, както го нарича цитирания през един абзац по-горе Учител - още един пример на единство между ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКА ФИЛОСОФИЯ.

А К11оп<Са Вугпе добавя:, че тогава Вселената отговаря на всяка ваша команда. Като фокусирате върху хубави неща, вие се чувствате добре и донасяте повече хубави неща на света. В същото време вие донасяте повече хубави неща във вашия собствен живот. Когато вие се чувствате добре, вие повдигате вашия собствен живот и света! Като закон на Вселената, законът на привличането (на отражението, на Любовта) действа съвършено.

Есенцията на този закон е, че вие трябва да мислите за изобилие, да виждате изобилие,

33. Как бихме могли да бъдем щастливи!? с 1 Д да чувствате изобилие, да вярвате в изобилието.

Нека не влизат мисли на ограничение във вашите разсъждения.

КоЬсГ СоШег ( 1885-1950 ), успешен американски писател

Има достатъчно за всеки. Ако вие вярвате в това, ако вие можете да видите това, ако вие действате с такова разбиране, това ще ви се покаже.

Интересен логичен въпрос поставя в [3] Ог. Лос УИа1е: Ако всеки използва Тайната и всички третират Вселената като каталог, няма ли да изчерпим ресурса й? Няма ли всеки да иска само да изчерпва и да банкрутира банката?

Бг. М1сйае1 Вегпагс! ВесМткк отговаря: Онова, което е красиво относно изучаването на ТАЙНАТА е това, че ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧНО ЗА ДА СТИГНЕ ЗА ВСИЧКИ.

Лъжата, която действа като вирус в съзнанието на човечеството, е: „Няма достатъчно добро (блага) около нас. Има недостиг, ограничение, просто недостатъчно”. И тази лъжа е у хора, живеещи в страх, алчност, скъперничество и недостигът става тяхно преживяване. И така светът е взел кошмарно хапче.

ИСТИНАТА е, че ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧНО ДОБРО (БЛАГА) ОКОЛО НАС. Има повече от достатъчно съзидателни идеи. Има повече от достатъчно сила (мощ). Има повече от достатъчно любов. Има повече от достатъчно радост. Всичко това започва да идва чрез едно осъзнаване за усещане на собствената безкрайна природа.

Тази Истина е пояснена от Учителя Петър Дънов - Вешка Ооипб в [64]: И тъй ще знаете закона: „В ПРИРОДАТА ИЗЛИШЪК НЯМА И НЕДОИМЪК НЯМА, А ИЗОБИЛИЕ НЕ В ГРАНИЦИТЕ НА ОГРАНИЧЕНОТО БИТИЕ, НО В БЕЗГРАНИЧНОТО.”

И Ог. Лос УИа1е пояснява още, че това е така, защото хората не желаят едни и същи неща: И в това е красотата. Ние не желаем едно и също лице. Ние не желаем едни и същи преживявания. Ние не желаем едни и същи дрехи.

А Шюпйа Вугпе коментира така: Да се мисли, че има недостатъчно означава да се гледа на външни картини и че всичко идва отвън. Ако правите това, вие ще бъдете по-сигурни да видите липса и ограничение. Сега вие знаете, че нищо не идва да съществува отвън, а че всичко идва първо от мисленето и чувстването на това отвътре. ВАШАТА МИСЪЛ Е СЪЗИДАТЕЛНАТА СИЛА НА ВСИЧКИ НЕЩА .

И така, как може да има някаква липса? Това е невъзможно. Вашата способност да мислите е неограничена и така нещата за които вие можете да мислите, че съществуват са неограничени. И така е с всеки. Когато вие искрено знаете това, вие мислите със съзнанието за усещане на собствената безкрайна природа.

Нищо не е ограничено - пито ресурсите или нещо друго. То е ограничено само в човешката мисъл. Когато ние отворим нашите мисли към неограничената съзидателна сила, ние ще повикаме предстоящо изобилие и ще видим и изживеем един напълно нов свят.

Вие сте на тази славна планета за да създавате с вашата чудна сила вашия живот! Няма граници за това, което вие можете да създадете за Вас, защото вашата способност да мислите е неограничена! Но вие не можете да създавате живота на другите хора за тях. Вие не можете да мислите за тях и ако се опитате да налагате вашите схващания на тях, вие само ще привлечете подобни насилия върху Вас. Затова нека всички други да съзиждат живота, както те желаят.

Тук може да се припомнят мислите на Учителя Петър Дънов - ВсШ$а Иоипд: .■ „Вие не можете да промените даден човек, ако той сам не желае”.

Ш1опс1а Вугпе продължава коментара си: Вселената предлага всички неща на всички хора чрез закона па привличането. Вие имате способността да избирате какво вие желаете да преживеете. Желаете ли да има достатъчно за вас и за всеки? Тогава изберете и знайте това: „Има изобилие на всички неща. Има неограничен запас. Има толкова много великолепие.” Всеки от нас има способност да проникне в този неограничен невидим запас чрез нашите мисли и чувства и да го въведе в наше преживяване. И така, изберете за Вас, защото само вие сте единственият, който може да го направи. Друг не може да го направи вместо Вас за Вас.

Според КИопВа Вугпе мъдрите слова на 1д«а №ско!$ да се „хвалят и благославят” нещата около вас струват тяхното тегло в злато.

Хвалете и благославяйте всичко и всеки във вашия живот!

Когато вие хвалите и благославяте вие сте на най-високата честота на любовта.

В Библията (е описано, че фамилията) Изе НеЬгеу/8 използваха акта на благословия за да придобият здраве, богатство и щастие. Те познаваха силата на благословията.

Много хора са благославяли някого единствено когато кихне и така те не са използвали една от най-големите сили за тяхна пълна полза.

Когато хвалите или благославяте някого или нещо вие давате любов и така вие излъчвате тази великолепна честота, и тя ще се върне към вас стократно.

В този именно аспект на възвръщане на мисли, чувства и дела, би могло „ законът на привличането ” да се назовава още „закон на отражението ”

Хваленето и благославянето отстранява всяка негативност, така че хвалете и благославяйте и вашите неприятели.

Ако проклинате вашите неприятели, проклятието ще се върне да ви напакости.

Ако вие ги хвалите и благославяте, вие ще отстраните всяка негативност и дисонанс и любовта на хваленето и благославянето ще се върне към вас. Като хвалите и благославяте, вие ще се чувствате изместени на нова честота с обратна връзка към добри усещания.

С това познание за Тайната, вие придобивате ясна представа за Истината за света и себе си. С това разбиране идва пълната Свобода.

Затова Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд е казал: „Истината освобождава”.

АКО ХОРАТА ДОСТИГНАТ ДО ТАЗИ СВОБОДА, СЪС СИЛАТА НА ТЕХНИТЕ МИСЛИ ТЕ ЩЕ ДОНЕСАТНАЙ-ГОЛЯМОТО ДОБРО НА ТОЗИ СВЯТ И ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО.

ГЛАВА IV

ЕСЕНЦИАЛНА ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - ТАЙНАТА И ИСТИНАТА ЗА ЩАСТЛИВ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА - ОБОБЩЕНИЕ.

Мога да постигна що желая. Във живота всичко се постига.

Из „Песента на светлия път”, по текст и музика, дадени през 1942 г. от Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипо.

„Господи Ти всичко можеш и Твоят Дух, който си изпратил да пи ръководи, чрез Тебе всичко може' и пие* чрез Твоя Дух всичко можем”

„Във всичко на първо място туряйте Божественото”

Всичко в живота на човека е постижимо. Това е изразено и в първите два стиха на „Песента на светлия път” от цитирания ВсемировДуховен Учител, приети от автора за мото малко по-горе.

ЧОВЕК ДЕЙСТВИТЕЛНО МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ ВСИЧКО В ЖИВОТА, НО ПРИ ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛОВИЯ.

Ето защо същият Учител препоръчва на първо място във всичко да се поставя Божественото, защото всичко става само ПРИ БОЖИЯ БЛАГОСЛОВИЯ. Тогава Бог, чрез закона на Любовта, наричан в [3] „закон на привличането”, придвижва хора, обстоятелства и събития), които спомагат за постигане на желаното. Тогава всичко се подрежда по най-добрия начин, защото Бог всичко може и Светият Дух, който нрнсъстви навсякъде, чрез Бог всичко може и човек чрез Бо.жия Дуе вс Ивко може.

И Бог е осигурил „достатъчно за всеки’” „Ако вие вярвате това”, „ако вие действате” от такава гледна точка, съгласно ТАЙНАТА това ще се появи за вас. И това е и ИСТИНАТА и според Т)г. МтИае1 Вегпагс! ВескмМИ, цитиран в [3].

IV- 1. НЕОГРАНИЧЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ, МОЩ И СИЛА НА МИСЪЛТА

Ако се използва както трябва силата на мисълта, всичко в живота е постижимо и за вас лично.

Ето защо ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ И ОСЪЗНАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, МОЩТА и СИЛАТА НА ВАШИТЕ МИСЛИ

Учителят Петър Дънов - ВеШ$а Ооипо , е казал: „Мъдрецът мисли за днешния ден”.

Тази мисъл е представена в [3] като условие за успех по друг начин : „връщане на мисълта към настоящия момент” — пак аналогия между ТЕОСОФСКА И СВЕТСКА МИСЪЛ.

Пйопйа Вугпе пише в [3]: „Помнете, всичко от вашата сила е в съзнанието за вашата сила” Цялата ваша сила е в познаването на тази сила и чрез държане на тази сила във вашето съзнание.

Вашата сила е във вашите мисли, знайте това. С други думи помнете, че вашата мощ е във вашите знания.

СЬаНез Наапе1 (1886-1949), успешен американски бизнесмен и автор на няколко книги с лични идеи и методи за постигане на величие в неговия собствен живот е казал: „Истинската тайна на възможностите (мощта, силата) е усещането за възможностите (мощта, силата)" [3], да съзнавате, да вярвате без ни най-малко съмнение във възможностите на човека и лично във вас.

Относно възможностите на човека Ог. ЛоЬп На^ейп отбелязва: Помнете, че ние използваме най-много 5 процента от потенциала на човешката мисъл. Сто процента човешки потенциал е резултат от подходящо обучение. Представете си един свят, където хората използват техния пълен умствен и емоционален потенциал. Ние бихме могли да отидем навсякъде. Ние бихме могли да правим и постигаме всичко: в спорт, изкуство, технологии, наука, всяка отделна област на творчеството.

А Ог. М1с11с1 Вегпагс! Вескмй^Ъ обобщава ясната представа за тези възможности (мощ, сила) с две думи: „ КететЬег (о гететЬег!” („Припомняйте си за да помните!” или „Запомнете, че трябва да помните" или „Помнете да помните” - преводи с позитивна мисъл , вместо „ Не забравяйте, че трябва да помните ’’).

И авторката на [3] Койпйа Вугпе пише: „Тези думи са станали основна мелодия в моя живот.”

„Вие сте изпратени на земята, в туй трябва да вярвате. Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш любовта. Няма по-велико училище за човека от живота. Вески на Земята е пратен да развива своето радио, да бъде в съобщение с другия свят - всеки ден всеки от вас по апарата да има съобщение” Учителят Петър Дънов - Вешза Ооипб [66], с. 641

Ти си ме мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя, туй живота е на рая. Ти се ме мамо, с чисто сърце родила, да обичам всичко живо в Цялата Вселена, туй живота е на рая. Ти си ме мамо, със мощен дух родила, добре да пея, добре да светя на душите, туй живота е на рая Вокалният вариант на част от текста на свещения танц „Паневритмия”, даден от Учителя Петър Дънов - Вешза ОоипО ,

Вие сте родени за да добавите нещо, да добавите ценност към този свят. Просто да бъдете нещо по-толямо и по-добро, отколкото сте били вчера.

1_лза N1011018, цитирана в книгата на К.11опс1а Вугпе „Тайната” [3]

Както се вижда в първия текст от мотото по-горе човек е пратен на Земята да развива своето съобщение с Невидимия свят.

А Учителят Петър Дънов - ВеШ$а Пойно е пояснил, че ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК не е източник, а ПРИЕМНИК И ПРЕПРЕДА В А ТЕЛ НА МИСЛИ. Те проникват от духовното (торсионното) информационно-енергийно поле. Затова на този не изцяло проучен и безспорно сложен орган (мозъка) трябва да се отдава не водещо, а помощно значение в мисловния процес.

Професор Хари Салман, преподавател, културолог и полиглот от Холандия е станал последовател на посочения в предния абзац Учител, защото е намерил в беседите му отговори на въпроси, които са го интересували. Професор X. Салман учи български език за да чете Дънов в оригинал.

Като младеж авторът си е задавал въпроса: Защо съм се родил, след като ще умра? Отговор на този въпрос той намери в Библията и беседите на гореспоменатия Учител: Защото всеки човек има мисия на Земята, която той трябва да изпълни. Тази мисия е определена по волята Божия.. И тя трябва да бъде изпълнена. Затова има „ духовна формула ” в общността „ Бяло Братство„Да изпълним волята Божия! ”

И ето отговора на въпроса на автора като юноша: „ЗАЩО СЪМ СЕ РОДИЛ, КОГАТО ЩЕ УМРА?, даден от Учителят Петър Дънов - ВеШза Ооипо в [39]:

Ако вие разбирахте човека, ако вие вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. ЧОВЕКЪТ не е онова, което днес сс мисли за него. Той НЕ Е САМО ЕДНО МАТЕРИАЛНО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗЧЕЗВА СЪС СМЪРТТА. Това, което умира, не е човекът.

АКО ЧОВЕКЪТ ИЗЧЕЗВАШЕ СЪС СМЪРТТА, ТОГАВА НЯМА ЗАЩО ДА СЕ ФИЛОСОФСТВА ЗА НЕГО. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах. Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света.

ИМА НЕЩО У ЧОВЕКА, КОЕТО НЕ УМИРА - И В ТОЗИ И В ОНЗИ СВЯТ.

Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е „човекът”. То нито остарява, нито се подмладява.

Когато говорим за човека така, ние разбираме ДУШАТА. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли.

Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има с една реч всички нужди и слабости на животното.

Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.

Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот — един живот на Любовта и Мъдростта, един живот в Истината.

Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно сс трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: ог обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител - пет стъпала или степени на развитие и усъвършенстване на човека.

Под „човек” ние не разбираме само онова същество, което живее на Земята.

Човекът съществува не само на Земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека на Земята, защото са излезли по-рано от Великия Първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората от Земята, в сравнение е тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора на Земята пред съществата на Сириус не са даже и деца.

Но ЧОВЕКЪТ Е ВЕЧЕН ПЪТЕШЕСТВЕНИК. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище.

Земният човек, след като завърши своето развитие на Земята, няма да отиде на „Небето”. Той ще странства от система в система на физическата вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде, именно, Сириус.

Човешкият дух е слязъл на Земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие.

И целият почти безкраен ред от органични форми, които Природата (Разумната природа) е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище на живота, в което той се е учил.

Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък.

От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледище на ангелите например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са две и половина години. От тяхно гледище, човекът на Земята е едно дете на две и половина години.

Много още има да учи човекът! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот.

Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено.

Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда (прережда) като преминава от една фаза на развитие в друга.

Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове.

Човек се учи едновременно в гри училища. На Земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това ге се учат.

В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът.

Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.

Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - „манас”. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е „изправило на два крака” - то е неговият разум.

Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли.

Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления.

Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие”.

Човек трябва да обича Бога, защото е излязъл от Него. Щом обича Бога, човек ще обича и себе си, и ближния.

Любовта към ближния е отражение на Любовта към Бога. Тая Любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот. Тя е диамант. Дето и да го покажете, той има цена. НОСЕТЕ ДИАМАНТА (Любовта към Бога) В СЕБЕ СИ И ОТ НИЩО НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ.

Човекът днес няма „образ и подобие Божие”. И наистина , онзи, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Човек ли е и оня, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови?

Впрочем, косато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения Космичен човек.

Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия Космичен Човек. Като такъв, той заема точно определено място в Живата (Разумната) Природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония.

Ето защо, и всеки човек тук, па Земята, си има своя определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е случайно. Всичко е предварително премислено и планирано. Хората са създадени за Вселената.

И затова дръж постоянно в ума си мисълта и следните препоръки :

Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във Вселената - без теб тя не може да се прояви в своята хармония.

В човека се крият сили, които са в спящо състояние, и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване.

Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности.

По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него.

Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен, абсолютно разумен, абсолютно благороден.

Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое.

Истинският човек пе се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света, честта отвън не се възстановява.

Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самия.

По какво се различава разумният човек ? Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето.

Под настояще, аз разбирам вечно божественото .

Разумният човек не мисли каквото му хрумне, а каквото е право.

Само глупавият мисли каквото му дойде на ум.

У разумния човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал - норми за нравствено поведение. Той знае, че моралът е устой, че той е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света.

Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.

Разумността в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек.

И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек.

А всички хора на добродетелта са смирени хора - в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума - и тия хора са най-великите, най-силните.

Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост.

Смиреният човек е най-еластичният, иай-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа - и болести, и сиромашия, дори и смърт Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува - каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става”.

Слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истинския смисъл на думата, е човек с мощен дух.

Вие питате, защо сме дошли на Земята. Казвам ви:

Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда. Да проявите Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всичките тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността, петте добродетели, вложени от Бога чрез Светия Дух.

Индусите казват, че ние сме дошли на Земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма.

Аз пък казвам: ние сме изпратени на Земята от Невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището [10], том II, стр. 74. Човек е дошъл на Земята да учи търпението и послушанието,... два велики закона: закона на смирението (послушанието) и закона на търпението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на Земята и ще бъдете като Христа. Още Адам трябваше да учи тези уроци, но не издържа изпита си.

КАКВА Е ЦЕЛТА НА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ЗЕМЯТА?

И помнете, че велико е предназначението на човека:

ЧОВЕК Е РОДЕН ЗА да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв само когато разбере онова, което Бог е вложил в него (в човека).

Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първична (разредена) материя (душата), в която функционира неговата мисъл.

Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички „лоши духове”. А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости.

И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на Божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие” седи на пръв план. Затова е казано „търсете първом Царството Божие...!,,

Великият живот има нужда от човеци, които са „родени изново”, които са видели „Царството Божие”.

А не забравяйте, че който иска да види „Царството Божие”, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността.

„Роденият изново” е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии.

Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов.

За този човек, за „роденият от Бога”, е казано в Писанието, че „ грях не прави”.

И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват.

Били ли сте при такъв човек да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в иего?

Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души.

Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да прояви един велик музикант или художник (човек на изкуството), трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души.

Така човек от „син на мисълта” става „възлюбен син на Любовта”. Така той става „Син Божи”.

А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи.

Да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония.

Ти, който се домогваш да станеш Син Божи, постави си като идеал да имаш :

Точно този идеал трябва да има ученика според цитирания в предните пет страници Учител.. Това четиристишие е дадено като сентенция - „духовна формула" („стандартизирана духовна мисъл”), която се използва в молитвените програми или „наряди” - „ред за подвизаване” на членовете на Духовна общност „Бяло Братство”, създадена от него в България и разпространена в Славянските страни и целия свят.

Човек трябва да работи за Цялото. Нашето благо е благо за всички хора и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: „Аз затова се родих” Защо? „За да живея в безсмъртието.” „Аз затова се родих” Защо? „За да живея в ред и порядък.” „Аз затова се родих” Защо? „За да живея, цъфтя и зрея. „Затова се родих.” Защо? „Да свидетелствам (за) Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава”. Разрушават се само тези неща, които човек е направил. Ако нещата в Природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества, а не са направени от Бога.

А отговорът на въпросите от заглавието на настоящия раздел за всички хора е пояснен накратко със сентенциите:, избрани за мото в този раздел и в следващите абзаци с мисли на цитирания Духовен Учител.

Защо човек е извикан на Земята? За угощение ли?

Най-грешните типове от Слънчевата система се изпращат на земята ... на заточение, ... за изправление. В слънчевата система по-долно място от земята няма (за изправяне на грехове и грешки). И по-горно място от земята няма (заучене и растене). Великите души, които искат да свършат нещо, слизат на земята да се тонират.

Щом е дошъл на Земята, човек не може да се освободи от влияния: физическият му живот се влияе от духовния, а духовният - от физическия [64]. Според същия Учител трудно се съчетават физическия и (духовния живот.

Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си.

Земята е едно училище (за човека). И той трябва свърши (завърши) това училище, идва да изправи нещо и да научи нещо (да извърши нещо, да изпълни възложена му мисия).

Питам: когато царският син постъпва в училище, трябва ли да мисли той кой ще го поддържа, колко пари ще му се изпращат, кой ще му прислужва и т.н.? Той не трябва да мисли по тия въпроси. Веднъж изпратен на училище, от него се иска само да учи, а за всичко останало бащата поема грижата. Ако синът е мързелив и не учи, той ще понесе последствията на своя мързел - големи нещастия ще се струпат върху главата му. Казвам: вие сте такива царски синове, пратени на земята да се учите. Благодарете на Бога за всичко, което имате - светлина, въздух, вода и хляб. Какво ви трябва още? - Да учите! Един ден като се върнете от тази голяма екскурзия на Земята, вашият Баща (Бог) ще ви запита какво научихте досега.

Цитираният Учител е казал още: „Вие сте на Земята не да благувате, а да слугувате”. Вие сте дошли на Земята да работите за Господа.

Човек е дошъл на Земята да свърши първо работата на Баща си (на Небесния си Баща), а после своята. Който не изпълнява Божията воля, има криво разбиране на нещата.

Защо умират хората? Защото Бог не е съгласен с тях, е техните вярвания, разбирания и желания.

АКО ИСКАТЕ ДА ПРИДОБИЕТЕ БЕЗСМЪРТИЕТО, ДА ИЕ СТРАДАТЕ, ЖИВЕЙТЕ СЪГЛАСНО БОЖИИТЕ ЗАКОНИ. Нека Бог бъде идеал в живота ви.

Най-естественото положение, което човек може да заеме при сегашното положение, е служенето на Бога.

Въпросът за служенето на Бога е разгледан например в [64а]. Тук ще се отбележи само най същественото, но ползата от служенето на Бога може да се запише с едно единствено изречение: „АКО СЛУЖИМ НА БОГА, ЩЕ БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ...

... Каквото и да правите, всичко вършете за Слава Божия.

Да работим за Бога, всъщност това значи да работим върху себе си, за своето усъвършенстване - плана и целта на Бога, задачата на човека.

Който има трябва да дава и то изобилно, защото изобилно му е дадено, за което всички ние трябва да бъдем признателни. Това подразбира изпълнение на „Божията Воля” - „всемирен закон”. Да изпълнява човек Божията воля значи още „да желае доброто на всички хора, за да повдигне себе си, да повдигне и човечеството ”. И човекът не трябва да забравя, „ че Божието око е навсякъде и вижда всичко ’’ и когато човек работи за Бога, навсякъде го знаят.

За да служи на Бога, първо човек трябва да вярва в Него без никакво съмнение дори при иай-големите противоречия, трудности и изпитания. Но това не е достатъчно. Вяра без служене нищо не струва. Служенето па Бога и изпълнение на Волята Му, това осмисля живота на човека и го прави щастлив.

ЧОВЕК СЕ Е РОДИЛ, ЗА ДА ОБИЧА БОГА и да запечата живота си с тази любов, ДЛ БЪДЕ НЕГОВ СЛУГА, а не да бъде слуга на хората. ПОСТИГНЕ ЛИ ТОВА, ВСИЧКИ ВЪПРОСИ (ПРОБЛЕМИ, ЗАДАЧИ) ще бъдат РАЗРЕШЕНИ.

Този е смисълът на стиха, който Христос е изказал: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога.”

Възлюби ли човек Бога, където и да отиде, пътят му винаги ще бъде отворен. И в ада да е, между грешниците, гой винаги ще бъде радостен и весел.

„Когато първите ангели съгрешиха, Бог не ги унищожи, а ги изпрати на земята -в огнения университет', да се учат и възпитават. Тоя университет изправя всички (по) грешки и прави хората меки.

ЧОВЕК Е ДОШЪЛ НА ЗЕМЯТА ДА СЕ ВЪЗПИТАВА, ДА ПРИДОБИЕ МЕКОТА.

Като е дошъл на Земята, човек трябва да работи върху своя характер, да изглади всички грапавини. Не постигне ли това, той не може да влезе като гражданин в Царството Божие. И да влезе там, няма да се ползва от благата, на които другите се радват. Той ще бъде чужденец в Царството Божие. Там не приемат хора с отрицателни черги в характера си.

За да дойде някой на земята, трябва да се бори с 5 милиона кандидата, и тогава който от тях се избере. Тъй щото и вие, за да сте дошли на земята, трябва да сте били едни от способните ученици, за да дойдете да се учите [2].

Ние сме дошли на Земята, за да получим и/или изявим знанието, че Бог е винаги благ и добър, и че и ние трябва да бъдем като Него (защото Той е Еталон за нас).

Че Той е чист и свят, и че и ние трябва да бъдем като Него.

Че Той всякога мисли право, и че и ние трябва да мислим като Него.

Че Той постоянно се изявява чрез светлината, за да ходим в правия път ...за своето повдигане.

Учителят Петър Дънов - ВешзА Поипб е казал още: „НА ЧОВЕКА, КОИТО Е ПРАТЕН НА ЗЕМЯТА, БЪДЕЩЕТО МУ Е ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНО. Онези възвишени същества, които са завършили своята еволюция, са предвидили кой какво трябва да свърши на земята. Определено е бъдещето на всеки човек.

Ако всеки върви по своя определен път, ще изпълни Божията воля и пътят му ще се отвори |67|.

С идването си на Земята всеки сам е начертал своя път: възходящ или низходящ, светъл или тъмен, положителен или отрицателен. Като казвам, че всеки е начертал пътя си, разбирам, че той е взел решение в себе си по кой път да върви. Това значи още, че Бог е начертал нашия път, но ние трябва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме от него. Следователно, щом вземете в ръката си плана, който Бог е начертал, вие подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всеки може да изпълни този план, при условие, че има будно съзнание.

Ако кажете на някой религиозен човек, че вие сами сте начертали плана на своя живот, той ще каже, че не трябва да говорите така. Защо? Защото, според него, само Бог чертае пътищата на хората. Така е - Бог чертае, а хората, при будно съзнание, подписват, дават своето съгласие (позитивният алтернативен избор по фиг. 1 на стр. 233 ). Значи, задачата на всички хора на Земята е да изпълнят този план.

Болестите, тревогите са човешки изобретения (поради несъгласие да се изпълнява Божия план - негативният алтернативен избор съгласно фиг. 1 на стр. 233).

Те не съществуват в Царството Божие. Там и помен няма от тях.

Реши ли да изпълнява Божията воля, човек се освобождава от всички болести, от лошите условия па живот.

Затова Учителят Петър Дънов — Ве1пха Боипд е казал: „Въ изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”- „ духовна формула” (сентенция) в пента-грама - окултният символ на петте духовни основи па живота, на пътя за еволюция на човешката душа, пътя към Щастлив Живот на хората (раздел III - 3).

Ние сме дошли па Земята да решаваме гия задачи.

Който няма знание, ще страда. Според знанието на човека иде и страданието. Щом разбере причината на страданието, той ще намери начин да се справи с него.

Изпращането на човека на Земята е по наследство от първата човешка двойка - Адам и Ева: „Да бъде!” - Бог рече. И прати го в Ада - сред пот и сълзи мъдрост да събира, в труда да дири смисъл и наслада, да няма власт съдбата да избира”

И така, защо сме дошли па Земята? -за няколко неща:

Придобиване на познание - усвояване на знание по пътя на опита: да мислим и да любим добре Бог:, ближния и себе си — да изпълняваме волята на Бога като вървим по пътя към съвършенство.

И Учителят Петър Дънов — Ветва Боипд препоръчва, когато стане човек сутрин да благодари на Бога че го е пратил на Земята да учи, да проявява Доброто, което е вложено в него, да проявява своята сила, която му е дадена от Бога, да помага.

Колкото и да е определено на човека да живее (до 120 години [64аР, той трябва да учи. Всеки ден той трябва да внася в ума си по малко светлина, в сърцето си - топлина, а в тялото си - сила. Като замине за другия свят първият изпит, на който ще го подложат, ще бъде върху светлината, топлината и силата, които той е натрупал на Земята.

Ние сме дошли на Земята да работим. Най-първото задължение е да работим за Господа. Ти като свършиш добре работата си за Господа, Той ще уреди твоите работи.

НИЕ ЩЕ ЖИВЕЕМ ЗА БОГА, А БОГ ЩЕ ЖИВЕЕ ЗА НАС. Такъв е ВЕЛИКИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО.

Да живее човек за Бога, това е едно от най-красивите състояния на човешката душа. Да живее човек за Бога, това още е частичен живот, а да живее в Бога и за Бога - това е целокупният живот, в който минава живота на всички същества.

Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще.

Братя и сестри, обичайте се и си помагайте -това изисква Божественото учение от всички хора но света.

Не искам човешка слава, предпочитам Бог да мисли добре за мене.

Непрсривно работете за Славата Божия, за да работи Бог непрсривно за вашето добро.

Учителят Петър Дънов - Вешка Ооипд „Алилуйя!” („Хвалете Бога!”)

Бог изисква хората да служат първо на Него и след това на себе си.

Сегашният човек иска обратното: да служи първо на себе си и след това на Бога.

Как трябва да се служи на Бога или какво иска Бог от нас се вижда от изложеното по-долу.

Съгласно БИБЛИЯТА, Старият Завет, Еклисиаст или Проповедник:, 12:13 и 14 Соломон (синът на уважавания от Бога древен еврейски цар Давид) писал за „свършена на всичкото Слово

„Бой се от Бога и пази заповедите Му. Защото това е цялото задължение на човека. Защото истинският Бог сам ще доведе на съд всяко дело във връзка с всяко скрито нещо, относно това дали е добро, или лошо.”

В света съществуват разумни закони, които трябва да се спазват. Предсказанието, включително природните бедствия, не е заплашване. То (те) напомня на хората за съществуването на разумни закони, които трябва да се спазват. Ако не се спазват, човечеството е осъдено на големи нещастия и страдания |10|.

Древните евреи (юдеите) и Ерусалим са били богоизбрани. И Бог многократно е изпращал пророци, за да предупредят благословения еврейски народ, че го очаква трагедия, ако продължава с отстъпничеството си. Посланията са се отнасяли повече за северната част на царството, разделено след смъртта на Соломон. През 740 г. преди н.е. асирийците причинили трагедията, която Божиите пророци предсказали.

Още в Библията Исая и много хора днес наричат Създателя свой „ Баща ”, защото той откликва като един любящ и грижовен човешки баща. Нашият Небесен Баща е загрижен, но и строг и справедлив. Бог действа в хармония със своя съвършен стандарт за справедливост. Той знае и това, че ние трябва да бъдем държани отговорни за своето поведение и за последствията от него. Дори когато има основателна причина да прояви силата си, за да изпълни присъда, той е готов да уравновеси справедливостта с Любов. За да направи това по умерен и достоен за уважение начин, Той е трябвало да прояви Мъдрост. След като народът на юдеите не изпълнил волята Му, Бог го оставил да се възпитава със страдания, които не са престанали и днес.... Ясно е, че взаимоотношенията на Създателя с еврейския народ трябва да ни привлекат към Него и да ни подтикнат, да бъдем заинтересовани да вършим Неговата воля.

КАКВО ИСКА БОГ ОТ НАС Учителят Петър Дъиов - Всчпяа Пойно описва в ТЕОСОФСКИ СЕНТЕНЦИИ (наричани „духовни формули") и ТЕКСТОВЕ към песните, които ни е оставил. Ето някои от тях:

стани, ст ани, и Истината облечи, Истината облечи и със нея все гради, тя ще те и обнови, и с Дух ще те озари Песента „Стани, стани”

Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. Заповедта на Учителя Петър Дънов - Ветза Роило

Стани ученик на мъдростта. Стани придворен на истината.

По-добре любов, огколкого омраза; по-добре знание, отколкото невежество; по-добре свобода, отколкото робство.

Те (любовта, мъдростта и истината) ще ни въведат в дома на блаженството.

ЕТло какво е казал още цитираният Учител за Бога-.

„ВЕЛИКОТО В СВЕТА Е ДА ПОЗНАЕМ БОГА КАТО ЛЮБОВ”.

Бог не ни задължава, но само в наш интерес е и е много желатето да изпълняваме Неговата воля.

КАКВА Е БОЖИЯТА ВОЛЯ? - Любов към Бога, Любов към ближния, Любов към себе си. За кои ближни? - За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи.

Това е волята Божия. Това е пътят на новата култура.

БОГ ИСКА ОТ НАС преди всичко две основни и най-важни неща:

— ДА СТАНЕМ СЪВЪРШЕНИ, защото тогава ще можем да станем И БЕЗСМЪРТНИ.

Тогава ще бъдем щастливи в Царството Божие с вечен живот. Това е може би най-синтезираното описание иа БОЖИЯ ПЛАН. Бог изисква от нас служители. Не сте дошли на Земята да блатувате, а да слугувате.

За да изпълним волята Божия трябва да приемем Любовта.

Едно (първо нещо, което) се иска от всички хора: ДА ПРИЕМАТ ЛЮБОВТА ДОБРОВОЛНО, А НЕ ЧРЕЗ НАСИЛИЕ.

Бог не иска да му служим чрез насилие. Като чада Божии, от вас се иска вътрешно, дълбоко разбиране на Любовта, да служим на Бога с радост, да изпълним Неговата воля.

Ако не изпълним волята Му, ние смс изложени на големи страдания, както еврейския народ. Ето, Бог даде на тоя народ 36 хиляди обещания, които и до днес не са изпълнени. - Защо? - Защото евреите не изпълниха Божията воля. Те не приеха Христа, своя Месия. И до днес те са пръснати по цялата земя.

Това, което се казва за евреите, се отнася и до вас. И вие имате 36 хиляди обещания от Бога. Вие сте дошли па земята да се учите, да приемете Божията Любов и да я приложите. Как ще се приложи, по какви методи, това не е важно; важно е да имате плодове.

От една страна, колко малко се иска - да зачиташ другия с любов.

От друга страна, колко много се иска - колко трудно е да проявиш Божията Любов. Защото „няма любов като Божията Любов ” и „само Божията Любов е Любов”.

Както слънцето върви по свой определен път, така и вие трябва да вървите по пътя, който Бог ви е определил. Никой няма право да се отклони от този път!

Докато сте в пътя, ще имате Божието благословение, ... вие сте свободни.

Щом се отклоните, върху вас ще дойдат ред нещастия. (Всяко нещастие се дължи на някакво отклонение.), ...изгубвате свободата си е не знаете накъде вървите, защото липсва Светлината, която ви поднася Любовта и Знанието.

Когато проблесне първия лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, че всички пречки в света ще почнат да се топят.

... Задачата на човека се заключава в свързването му с Бога. Като обикне Бога, човек се свързва с Него и си осигурява такова светло бъдеще, каквото не е предполагал.

Ето и ТЕОСОФСКОТО ВИЖДАНЕ на Учителя Петър Дънов - Всппча Пойно за „новата философия”'.

Какво изисква новата философия от човека? - Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога с любов. Страшно нещо е да служиш без любов. Помнете: никога не ограничавайте силите на Любовта и силите на Доброто в себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото в себе си. НЕ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕШ ВЪН ОТ БОГА И ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ.

Според цитирания в настоящия раздел Учител някои вярват, а други не вярват в съществуването на Бога!, но и от едните и от другите има хора, които нямат страх от Бога. Не е нужно да се страхуват, но трябва да Го зачитат, да се съгласуват с Неговата воля. Защо? Който се осмелява да хули своя Създател, следва пътя на клеветника — дявол и сам подписва присъдата си. Клеветите, хулите, критиките, завистта, омразата, подозрението, лъжата са присъщи на дявола. Човек не трябва да се поддава на тези отрицателни неща в света. Той не подозира, че Бог си е послужил с дявола да изпита човека. Бог е дълготърпелив за грешките на хората по „ формулата 999”, всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако сто пъти съгрешите и се обърнете съм Него, Той ще ви прости!

Дяволът е този, който нищо не е направил, а казва, че всичко е направил.

В когото от двамата вярвате, на него ще приличате. Докато си на Земята, ще уповаваш на Бога, а не на хората [10], том II, стр. 284-288. Ето защо „Хвалете Бога!” („ Алилуйя!)

Ако трябва да се обобщи какво иска Бог от нас, отговорът е с две думи: „ МОРАЛЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО" - благост към всички същества, нравствено поведение, морални ценности като мир и любов, доброта, милосърдие, справедливост, търпение, смирение, кротост, въздържание.

И във връзка с тези морални ценности цитираният Учител е дал духовната „формула” за седемте глагола’. „Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй!”, и „Хвалете Бога!” („Алилуйя!”)

А в съответствие е тези седем глагола са следните три сентенции:

Третата сентенция е заглавие на книга от Лиана Антонова, българска писателка на духовна литература.

Но Бог ни е оставил свободни сами да избираме пътя си към съвършенство, т.е. времетраенето на този труден, но много важен процес:

По-прекият, с по-малка продължителност на процеса, е пътят на Доброто, пътят на Светлината, пътят на Знанието, на Божието Слово. В придобиването на Знание по пътя към съвършенство, развитието ни е посочено много точно и образно чрез стълбицата на древно индийския Мъдрец и Учител Ману [61].

Би могло да се изтълкува казаното в Писанието „Опознай себе си” в смисъл на „Потърси Божественото в себе си и го развивай”. Защото във всеки човек Бог е заложил нещо Добро, някакъв талант. Ако човек развива своя Божествен талант, Бог ще се проявява чрез него. От друга страна даденият талантлив индивид ще бъде напътстван, тъй като човекът ще е в духовна връзка с Бога, с Невидимия свят.

Вярвайте и ще получите. Ще ви се даде според вярата. Където е Любовта, там е и безсмъртието.

Има достатъчно блага за всички - виж раздел И! - 10.1. „За изобилието във Вселената", на стр. 513.

Ако хората вярват в това, ако те действат от такава гледна точка, те ще получат всички необходими блага, защото „ВЯРАТА СБЪДВА ЖЕЛАНИЯТА ”.

Ето какво е казал авторът на първото мото в настоящия раздел. Сега всички трябва де се стремите към онази абсолютна положителна вяра, в която се съединяват надеждата и Любовта. Те трябва да действат едновременно, ако искате да имате резултат - дето е вярата, там са надеждата и Любовта. Вярата действа във физическия свят, надеждата - в духовния, а Любовта - в Божествения. Ако хората се свържат с вечната Любов, мъчнотиите в живота се разрешават поне 50% по-лесно, отколкото без нея [10], том II, стр. 220 и 223.

Такъв начин на мислене изключва омразата, завистта и алчността. Затова само ЛЮБОВТА ЩЕ НАПРАВИ ХОРАТА ЩАСТЛИВИ.

Когато вие се отнасяте сЛЮБОВ КЪМ ХОРАТА, дори към вашите неприятели, като излъчвате тази великолепна, най-висока честота, тя ЩЕ ВИ СЕ ВЪРНЕ СТОКРАТНО

Ето някои мисли на Учителя Петър Дънов - Вешза Пойно за Любовта.

Няколко мига преживени в Божествената Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади, з«щоош„няма любов като Божията Любов” и „само Божията Любов е Л юбов”.

Въпросът е как да достигнем до тази Любов. Като обичаме, ние търсим Бога. Ние трябва да любим Бога, за да Го възприемем и опитаме. А щом Го възприемем, ние опитваме (използваме) Неговата мъдрост.

„Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си”.

Това е един едничък закон, който се проявява в три свята.

Любов към себе си, към своята душа - ти си в духовния свят.

Любов към ближните си - ти си във физическия свят.

Приложи ли човек тия закони, няма да има сила в света, която да му се противи, няма да има мисъл, която да не му се подчини и да не дойде да послужи на неговия идеал.

Помнете, обаче, една велика истина: Само Бог люби, защото Бог е Любов.

Няма човек, който сам по себе си да може да люби. Човек може да бъде само проводник на Любовта на Бога, но да люби от само себе си - не може.

Да искаш да те обича някой, ще рече да искаш Бог да те люби.

Бог, за да прояви Любовта си към тебе на земята, трябва да избере някой човек като проводник и чрез него да ти се изяви.

Ако на земята има само един човек, кой то те обича, то е достатъчно.

Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум и по сърце, и по стремежи - душй еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно -условия за хармония в мир, разбирателство и взаимопомощ като сродни душй.

Само такива две душй могат да се разбират. И тогава, Любовта между тия две душй е като музика. Защото само двама истински виртуози могат да свирят заедно.

В присъствието на онзи човек, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да преживявате, те мигом ще изчезнат. На вас ще ви олекне и ще ви просветне.

Любовта се отличава със следното чувство: когато човек обикне някого, той му съчувства и се отнася с него така, както се отнася към себе си. Не се ли прояви туй чувство, Любовта на дело не се проявява.

От Любовта произтича и чувството на прощаването. Само Любовта прощава.

Истинската Любов е по-силна от смъртта. Който люби, не умира. Любовта носи безсмъртие. Хората умират от безлюбие.

ПО КАКВО СЕ ПОЗНАВА ЧОВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА? - Той е здрав, сладко яде, сладко спи, работите му се нареждат добре.

АКО ЧОВЕК ПОСТАВИ БОЖЕСТВЕНОТО НА ПЪРВО МЯСТО, РАБОТИТЕ МУ ЩЕ СЕ ПОДРЕДЯТ ПО НАЙ-ДОБРИЯ НАЧИН. Но не трябва да се забравя, че хубавите работи стават бавно, благата се получават обикновено „ по формулата 99

За придобиване на хубавите работи е нужно много време.

Защо съм болен? - Защото не следваш пътя на Любовта

Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Ето защо майчината любов е класифицирана на второ място, след Божествената. Не само смъртта - никоя сила в света не в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила.

Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно токова съединение чрез силата на Любовта, те образуват една по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души, и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството.

Никой не може да предаде на човека науката на Любовта, освен Бог. Велика наука е Любовта.

Всичко в живота с лесно постижимо, когато си в пътя на Любовта.

Четири неща има, които човек трябва постоянно да държи в ума си:

Бог създаде земята, за да бъдат хората добри.

Бог създаде водата, за да бъдат хората чисти.

Бог създаде въздуха за да мислят хората право.

Бог създаде Светлината, за да ходят хората по правия път.

По четири пътя идва човек до истинския живот:

Като ходи в пътя на светлината, ще се научи да чете великата книга на Бога. Да знае, какво му носи светлината. Светлината - това е писмо, изпратено от Бога.

Хората гледат света, но нищо не разбират. Писмо е той! Има какво да се чете всеки ден. И ако човек не чете, остава прост.

Човек не може да дойде до истинския живот, ако не е добър. Ще кажете: „Как да бъде добър? Като прави добро?” - Доброто не се прави. Човек трябва да ходи в пътя на Доброто. Всякога да ходи.

Според Учителя Петър Дънов - Вешза Поило „напреднала душа” е душата, която е добра, която е чиста, която мисли право, която ходи в правия път. Тя знае защо е създадена земята, водата, въздуха, светлината.

И ако хората са лоши, то е задето не знаят защо са създадени земята, водата, въздуха и светлината:

„Защо Бог създаде света”? Или „Какво да правим?” Яш „Какво иска Бог от пас?” Попита ли те някой така, кажи му : „Бъди добър!” - А после? - „Бъди чист!” -А след това? - „Мисли право!” Най-после: „Ходи в правия път и се научи да четеш!”

Питам тогава, човек, който има всичките тия неща, може ли да бъде сиромах?

За сега още лошите хора управляват Земята. Но и това е до време. Било е време, когато животните са я владеели и управлявали. Сега я управлява човекът — животно.

Но иде време, и дошло е, когато „кротките ще наследят Земята” [1] и ще я управляват.

Истинският човек е добрият човек. А добрият човек, чистият човек, човекът, който мисли право и ходи в правия път, е силният човек. Той е човекът роден от Бога. А може ли да бъде слаб човекът, който е роден от Бога и живее в Него?

Трябва да бъде човек роден от Бога. Не само да вярва в Него. Вярата е само един път към Любовта. А Любовта е вътрешна връзка с Оногова, който те е родил.

Искаш ли да станеш силен, служи на Бога! Чрез служене на Бога човек придобива сила в живота.

Само така можеш да станеш истински силен човек в света.

Не питай, дали хората са добри. Важно е ти да си добър. Важно е, дали Божиите дела са добри, дали онова, което Бог е създал, с добро. А то е добро.

Не питай, дали хората са чисти. Важно е ти да си чист. Важно е онова, което Бог е създал - земята - водата - да е чиста! Говоря за живата (разумната) земя, за живата вода - не за обикновената земя и вода.

Не питай, дали хората мислят право. Важно е, дали въздухът, който дишаш, може да прояви Божията мисъл.

Не питай, дали хората ходят по правия път. Важно е, ти да ходиш в светлината, но правия път.

Понеже ние се движим и живеем в Бога, Той постоянно ни наблюдава. Тайно ни наблюдава, доколко сме добри, доколко сме чисти, доколко мислим право и доколко ходим право.

Няма нищо скрито от Неговото око, но Той всякога мълчи.

А когато Бог мълчи, праща ни страдания. Щом страдаш, Бог мълчи.

Когато Бог говори, създава ни радости. Щом се радваш Бог говори.

Като се намериш в мъчнотия, не роптай, но се помоли на Бога да се справиш с мъчнотията. Ако се помолиш от сърце и душа, Той ще ти помогне да се справиш.

Помнете: Бог работи но незнайни пътища, никой да не го вижда, никой да не Го забелязва.

Който иска да служи на Бога, който иска да Го види на земята, трябва, като вземе хляба, да знае, че се намира пред Него. Да го обземе един свещен трепет, че хлябът е дошъл на трапезата му.

Затова Учителят Петър Дънов - Веш$й Боипд препоръчва преди да започне да се храни човек да казва за благодарност три пъти: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот”.

Според този Учител само добрият, чистият човек, който мисли право и върви в правия път има право да се ползва от благата, които Бог предоставя на хората.

Щом възприема тези неща, човек ще види, че всичко, което Бог е направил, е добро, и душата му ще се изпълни с радост.

А щом душата на човека се изпълни с радост, той разбира вече Бога, той има общение с Него.

Пробудените души трябва да работят и да уповават на Бога, че Той ще благослови тяхното добро на Земята, на която те живеят. Те трябва да вярват, че Бог ще им даде оная чистота, която е скрита в живата вода. Защого обикновената вода е само дреха на живата вода.

НАЙ-ПЪРВО СТРАДАНИЯ, А ПОСЛЕ БЛАГОСЛОВЕН И Е.

Ако търсите щастие, ще го намерите само в Бога. ... Когато хората слушат Неговия глас, Той ги благославя. ... Когато ие Го слушат, тогава им дава иай-големите страдания.

Без смирение ще останете винаги далеч от Бога.

Щастието е вложено у човека, но той не знае как да го използва.

Когато човек обича Бог, Той ще му даде всичко.

Истинското щастие се намира в служене на Бога.

Цитираният в мотото Учител е казал: Вие търсите щастието на Земята, но не можете да го намерите. НА ЗЕМЯТА НЯМА ИСТИНСКО ЩАСТИЕ. И съветва :

Помнете: в живота има една последователност. Затова не бързайте да получите нещата преждевременно. Вие още не сте извървели този път. Желанието се постига постепенно. Когато днес не можете, ще го постигнете в бъдеще.

БЪДЕТЕ добри, бъдете чисти, МИСЛЕТЕ право, ХОДЕТЕ в правия път, УЧЕТЕ Божиите пътища И ЩЕ ИМАТЕ БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ.

Бог изисква от нас служители. Ние трябва да бъдем велики работници. Всички велики хора са подтик на Божия Дух, Който иска да внесе Любовта, Мъдростта и Истината. ... да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, велики по въздържание, велики по безкористие, велики, велики! И ще имате благословението на Този, на когото думите никога не се изменят.

Човек е само проводник на Любовта, но не е Любов. Бог е Любов. Ето защо, радвайте се, че Бог се проявява чрез вас (когато сте проводник на Любовта).

Когато някой жертва нещо за тебе, това не е човекът, но той е Бог в неговата форма, Който ти се усмихва отвън.

Последните три абзаца са от коментар на Учителя Петър Дънов - Ветяа Иоипд върху мисли на апостол Павел - един от най-видните ученици на Исус Христос. На всички онези хора, които имат съзнание като на ап. Павел, имената им ще бъдат записани не само в сегашната история, но в историята на вечността, в историята на онзи живот, който има толкова познания, които никога не се забравят, в историята на съвършените души, където няма никакво забравяне [10], том II, стр. 244-245.

Бог е благоволил да Го призоваваме чрез Неговия Син Христос [40]. Затов Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът” -,, Аз съм онзи път, който научава хората добре да постъпват. Аз съм Истината, която научава хората как да обичат. Аз съм животът, който научава хората как да мислят

Джон Мейсьл разглежда в [11] твърдението на Исус Христос, че е „ПЪТЯТ” и по друг начин:

„Ние сме нарушили правилата и законите на един съвършен Свят и съвършено Праведен Бог”.

Съгласно Библията, Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Римляните 3:23 „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога", т.е. не сме достойни според Божиите изисквания:. Във връзка е произхода й, гръцката дума „грях” е използвана като термин при стрелбата с лък за да се изрази „пропусната цел”. Тази цел е пропусната от първата човешка двойка -Адам и Ева. Тази цел сме пропуснали и ние - сегашните обитатели на Земята.

Като съвършен, Бог изисква съвършена праведност и съвършена святост в Негово присъствие. Такива са Неговите стандарти. Това е мишената, която трябва да улучим. И понеже никой от нас не е успял да постигне тези стандарти, не е улучил мишената, НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ГРЕШНИЦИ.

АКО СМЕ ЧЕСТНИ, ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ, ЧЕ НАШИЯТ ЖИВОТ НЕ Е СЪВЪРШЕН — ние всички сме лъгали, крали, пожелавали, завиждали, били сме ревниви, гневни, пълни със страст, алчност и злоба. НИЕ НЕ СМЕ БИЛИ СЪВЪРШЕНИ В НИКОЕ ОТНОШЕНИЕ. Независимо, КОИТО И ДА СМЕ НИЕ, дори най-добрите от нас, нравствено са се оказали на съвсем ниско ниво според стандартите на Бога и не могат да се издигнат до Неговото ниво. Ако са честни, повечето хора ще се съгласят, че нещо дълбоко в тях не е както трябва или липсва. Ние никога не можем да предложим на Бог съвършенство. Планината, на върха на която някои мислено си представят, че стои Бог, „ не може да се покори по най-различни пътища ”, „ океанът не може да бъде преплуван без спасителна лодка или мост

Поради нашия грях или грехове, ние сме напълно отделени от Бога. Тази самота, която имаме, се дължи на факта, че сме разделени от Онзи, Който ни е създал. Затова една от молитвите към Бога, които Учителят Петър Дънов - Ветза Иоипо е включил в седмичната програма на Духовно общество „ Бяло Братство ", се назовава „Пътят на живота”, дадена на 30-04-1909 г. в Бургас и съдържа текст: „ Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Теб), те ни отдалечиха от Твоята Бащинска Любов ".

ЕДИНСТВЕНО БОГ МОЖЕ ДА НИ ДАДЕ МИР, РАДОСТ И ВЕСЕЛИЕ, ЦЕЛ, СМИСЪЛ И ЩАСТИЕ В ЖИВОТА.

Ето защо е необходим „Мост”, който събира в едно светия Бог и грешното човечество. Този мост го е създал Исус Христос. „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който като своевременно свидетелство, даде себе си откуп за всички.” [1], Новият Завет, Първо послание на ап. Павел към Тимотей 2:5 и 6. Чрез този мост - ходатай Бог е благоволил да Го призоваваме [2].

Авторът на [11] Джон Мейсъл е бил дълбоко впечатлен от едно изявление на феноменалния френски математик от шестнадесети век Блез Паскал. На тридесет и една годишна възраст Паскал написал считано днес за класическо схващане: „Има една ПРАЗНИНА, оставена от Бог в сърцето на всеки човек. Тя никога не може да се запълни от нещо земно. Може да бъде запълнена само от Бог, в лицето на Исус Христос” - човешкия образ на Божия Син, представящ Бога.

Джон Мейсъл осъзнава този ВАКУУМ в неговия живот. Независимо от това, което е постигнал в интелектуални търсения., животът му продължавал да бъде лишен от смисъл, той е чувствал, че в него НЕЩО ЛИПСВА. Би могло до се каже за всеки един човек: Какъв смисъл има живота на човека, когато знае, че рано или късно той ще умре. И Джон Мейсъл стига до разбирането, че Бог така е сътворил хората, че ние никога да нямаме чувство на завършеност, пълнота и смисъл в нашия живот, докато не Го познаем лично, ДОКАТО НЕ СЕ ПРОСВЕТИМ ОТНОСНО БОЖИЯ ПЛАН ДА НАПРАВИ ЧОВЕКА СЪВЪРШЕН И В КРАЙНА СМЕТКА БЕЗСМЪРТЕН, КАКТО Е ИСУС ХРИСТОС.

Бог е създал човека като материално същество с три части на тялото: физическа (от петите до кръста), душевна (от кръста до шията) и божествена (от шията нагоре, т.е. главата).

Той ни е дал също три вида способности: физически, умствени и духовни.

Ако сме честни, трябва да признаем, че човечето от нас преминават живота си като „две-трети личности", т.е. ние се развиваме физически и умствено, но не и духовно.

Духовно развитие обаче е възможно само ако познаваме Бога, ако общуваме с Него, ако изучаваме Неговото учение. „Ние никога няма да бъдем завършени личности, докато не познаем Бога лично ” [11] - аналогични мисли на говорителя на българския телевизионен канал 1 по религиозна тематика Горан Благоев. А това става ЧРЕЗ личността на ИСУС ХРИСТОС, „ чрез Което име Бог е благоволил да Го призоваваме ” [40], Молитва на Братството. Това е единственият начин, по който ДУХОВНАТА ЛИПСА или ПРАЗНИНА В НАС МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАПЪЛНЕНА.

В заключителни бележки на [ 11 ] авторът й коментира „как може да се познае Исус Христос", респективно Бог, лично:

Трябва да признаем, че поради бунта на първата човешка двойка и последвалото непослушание, за съжаление в настоящето съществува пропаст между нас и Него.

Дълг означава, че човек има задължение, което трябва да плати.

Наказанието е нещо, което получава човек, когато не може да изплати дълга си или когато нарушава някакъв закон.

С отдалечаването ни от Бога ние хората имаме греховен дълг към Бога, който не сме в състояние да платим. Полага ни се голямо наказание ( вечна смърт), защото сме нарушили строг закон - не живеем според изискванията на съвършено праведния и свят Бог.

Земните хора са имали нужда от някой, който има възможността да плати техния дълг. Това може да го направи само личност, която обича безкрайно много хората по света. Това го е направил Бог, което се описва в „ ■шпинт стих на Библията" 3:16 от Светото Евангелие на Йоан в Новия Завет. Бог възложи на Своя Син Христос да плати дълга от прегрешенията на хората. Ето защо Бог - Син стана човекът Исус, който е живял съвършено. Той е нямал никакъв грях, никакъв дълг, но е трябвало да реши дали да изпие „горчивата чаша” на греха и дълга на земните хора. И Божествената Любов на Христос към хората плати техния дълг, като умря на тяхно място като Заместител, за тях като Спасител. Затова трябва да почитаме Бог, „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” [1], Навият Завет, Второ послание на ап. Павел към Коринтяните, 5:21. И това е ДАР ОТ БОГА, защото хората не могат да Му дадат нищо в замяна.

Съгласно Библията съществува АЛТЕРНАТИВА ЗА ХОРАТА: „...заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.” Послание на ап. Павел към Римляните, 6:23 - виж и фиг. 1 на стр. 233.

Следователно ВСЕКИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ РЕШЕНИЕ при две възможности:

- Всеки човек може да остане там, където е сега, отделен от Бога, в блатото на греха. При такова решение Бог е определил, че „ заплатата на греха е смърт ” и то в крайна сметка „вечна смърт”;

— Всеки индивид може да приеме определението на „ златният стих на Библията", че „няма да погине всеки, който повярва” в Бог и Христос, а ще има „живот вечен”. Божият дар е безплатен, но човек трябва да го приеме, за да стане негов, както „една (предложена ти като подарък) писалка няма да стане твоя:, ако не я приемеш ’’ [11].

Как може да се приеме дара на Бога „вечен живот”? - Трябва да се вземе решение, да се направи избор, дали да се протегнеш и да вземеш дара или не.

Алгоритъмът на алтернативния избор има вида на фиг. 1 на стр. 233 и е заимстван от книгата на Д-р инж. Вернер Гит [5].

Тук ще се споменат само някои основни моменти, като се направи паралел и разкрие съответствието между описанията в БИБЛИЯТА, в ТЕОСОФИЯТА на Учителя Петър Дънов - Ветза Иоипд (изразена в Пентаграма - фиг. 2 на вътрешната страна на предната корица) и от Д-р инж. Вернер Гит като представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, защото и в трите източника [1], [63] и [5] се борави с „пространния ” (широкия) и „стеснения” (тесен) път, с широката и тясната порта (врата).

Алгоритъмът на фиг. 1 може да се коментира така.

Ако се изключи духовната смърт след грехопадението на първата човешка двойка Адам и Ева, която наследяваме от тях, алтернативните пътища в живота на хората са както следва:

— По широкия (традиционния, лесния,, обикновения:, черния) път - пътят към вечната смърт;

— По тесния (нетрадиционния, трудния:, необикновения, белия) път — пътят към вечния живот.

Като на свободни същества Бог ни е предоставил свободен избор на решението по кой път ще тръгнем: „ Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта ’” [1], Старият Завет, Еремия, 21:8.

Но относно алтернативния избор Божията воля недвусмислено желае живота: .. положих пред вас животът и смъртта, благословението и проклятията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти [ 1 ], Старият Завет, Второзаконие 30:19;

Този избор се прави чрез вяра. Тя е доверие в Истината за Бога.

Да се знае какво Бог е направил Чрез Исус Христос заради Неговата Любов към света, който Той е създал [ 1 ], Светото Евангелие от Йоан, златният стих 3:16

Да се повярва в тази Истина и да се приеме за вярна.

Да се довери човек на Христовото дело на кръста, като достатъчна цена за изкуплението на греховете на хората.

Авторът на [ 11 ] илюстрира тази вяра по следния начин. Да предположим,, че човек ЗНАЕ всичко за асансьора и ВЯРВА в него.. Той вярва че асансьорът ще го качи от първия до петия етаж. Но Той не може да опита асансьора, докато не се качи в него,, докато не му се ДОВЕРИ, като се постави под неговата зависимост.

Същото е ВЗАИМООТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ЧОВЕКА И БОГА, респективно ХРИСТОС. Защото Бог и Христос са „едно" - две трети от триединния Бог: Отец, Син и Светия Дух.

За да получи благо от Бога, човек трябва ДА ПОЗНАВА БОГА, ДА ВЯРВА В НЕГО и ДА МУ СЕ ДОВЕРИ, като се постави в пълно послушание.

Веднага трябва дебело да се подчертае, че човек може да има пълно доверие на Бога, респективно Христос. Защото няма друг, на когото може да се има повече доверие.

Бог никога няма да изостави този човек, който Го познава, вярва в Него и Му се доверява.

Що се касае до казаното от Исус Христос, че Той е „ИСТИНАТА ”, би могло да се приеме, че този въпрос се изяснява най-добре с паралелното разглеждане на твърдението Му, че Той е Бог — за Неговата Божественост, и с отчитане на влиянието, което Той е оказал на хората на Земята.

К.С. Люис, бивш професор в Оксфордския университет, е бил атеист, но по-късно като много други изследователи е станал християнин - едно потвърждение на предсказанието на Учителя Петър Дънов — Ветха Иоипд, че „учените ще стигнат до Бога ” Защото повечето мислещи хора, които са изследвали Исус Христос са се съгласявали, че Той е най-уникалната личност, която светът познава. И дори световни скептици признават Неговия несравним принос за човешката история [11]. В този литературен източник е посочен логически анализ на алгоритъм относно твърдението за Божественост на Исус Христос с четири изхода: Той е легенда, лунатик:, лъжец или Господ. Заключението на К.С. Люис е, че Исус Христос е Господ - Бог. Този извод е НАУЧНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ на истинността на думите на Исус Христос: „Аз и Отец ми сме едно”. И това заключение е изведено с логическа последователност, защото проявените Божествени способности в живота на Исус Христос са показали, че Той е говорил и е свидетелствал за Истината за съществуването на Своя Отец. Исус Христос е най-красноречивата изява на Бога, защото Исус е най-разбираемата за хората изява на Бог в човешки образ.

А що се отнася до уникалното влияние, което Исус Христос е оказал на хората на Земята,, нека се отбележи следното.

Историкът от 19-ти век У. Леки, който не е бил вярващ по откровение, е писал за Спасителя. „Характерът на Исус с бил нс само най-високият образец за доброде-тслност, но и най-силната подбуда към добродетелност и с упражнил толкова силно влияние, чс наистина може да се каже, че ... за три кратки години активен живот е направено повече за възраждането и облагородяването на човечеството, отколко-то всички трудове на философите и всички призиви на моралистите” [11].

В тази книга Джон Мейсъл отбелязва, че повечето психиатри казват: АКО СВЕТЪТ ЗАЖИВЕЕ ТОЧНО СПОРЕД УЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС, НЯМА ДА ИМА НИКАКВИ ВОЙНИ, УБИЙСТВА ИЛИ ОМРАЗА.

Тази мисъл може да се допълни, че НЯМА ДА ИМА ЗАВИСТ ИЛИ ЗЛОБА У ХОРАТА, което за съжаление все още е много често срещано явление.

А психиатърът Дж. Т. Фишер е обобщил тази много трудна за хората задача така:

Според Дж. Т Фигиер „в продължение на 2000 години християнският свят е държал в ръката си отговор на своите трескави и безплодни копнежи ”, „формулата за успешен човешки живот” [11].

И в сегашно време ние разполагаме с учението на Исус Христос ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ НАС ДАЛИ ЩЕ ТРЪГНЕМ ПО „ТОЯ ТГБТ НА СВЕТЛИНАТА, В КОЯТО ЦАРУВА БОЖИЯТА ЛЮБОВ” [40]

Най-важната част от Исусовите твърдения за Неговата същност е третата част от крилатата фраза „Аз съм Пътят и Истината и Животът”. Тази трета част е „ключът към другите две твърдения ” [11] и тяхното потвърждение.

Твърдението на Исус Христос, че е „ЖИВОТЪТ ”, означава, че Той трябва да живее вечно като красноречив пример за изпълнение на обещанието на Неговия Отец за ВЕЧЕН живот на вярващите в Бога и Неговия Син Христос. Ето защо това твърдение на Исус Христос е свързано С НЕГОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ, най-важният аспект на правдоподобността на християнството [11]. Ако Исус Христос не е възкръснал от мъртвите, „Той не е Истината” [11] и не е говорил и свидетелствал за нея,, а също така и „ не е Пътят ” [11] към вечния живот в щастие. Цялото основание за истинността на Христовия, живот се крие във възкресението — крайното доказателство за Неговата Божественост. При това Той е казал предварително Истината на своите ученици, че „ Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне” [1], Свето Евангелие от Марк, 8:31. Защото, ако Исус Христос не е възкръснал от мъртвите, вярата в Бог и Христос е безполезна и напразна, а „християните са най-големите глупаци на света” [11]. Но възкресението на Исус Христос е „най-великото чудо”, което е констатирано от очевидци, и затова известният атеист Х.Л. Менкен е признал, че „това прави християнството възможно ”.

И днес по света има милиони християни. Една от основните причини за разпространението на християнството е честното, искрено и вярно поведение на учениците и последователите на Исус Христос. Те са спомогнали да се преобрази моралната структура на обществото, защото ХРИСТОВОТО (всъщност БОЖЕСТВЕНОТО) УЧЕНИЕ СЕ СЪСТОИ В ТОВА ДА СЕ ОБИЧАМЕ ЕДИН ДРУГ, ДА БЪДЕМ ДОБРИ И ДА ГОВОРИМ ИСТИНАТА. И който тръгне по този път се уверява от ползата.

Но има и хора, които отричат и/или не приемат възкресението на Исус Христос. Ето защо нека се отдели малко време и място относно доказателствата за да се достигне по логически път до заключението, че Исус Христос е възкръснал от мъртвите.

Фактите, водещи до такова доказателство се събират по един от или двата метода: научният метод (наблюдение и/или експеримент) и/или историческия метод..

Учените правят хипотези (предположения) въз основа на събраните данни от наблюдения и/или експерименти.

В случая научният метод е приложим само като наблюдения на историческото събитие от съвременници на Исус Христос, които са предадени на нас под формата на разказани исторически събития в четирите Евангелия от Новия Завет на Библията [ 1 ]. Възкресението като историческо събитие не момее да се повтори като експеримент.

Ето защо според професор Волфарт Паненберг от университета в Мюнхен „ възкресението на Исус Христос е исторически въпрос, който трябва да бъде разрешен на нивото на историческите аргументи. ”

Историческият метод е приложим за установяване на надеждността на разказани исторически събития, на надеждността на факти и свидетелства от миналото. Когато се оценява един факт, свидетелство или твърдение, те трябва да бъдат подложени едновременно на потвърждение и опровержение от онези които го оценяват.

Животът, смъртта и възкресението на Исус Христос са предсказани и описани в БИБЛИЯТА. И тя може да се приеме като много надежден исторически документ, тъй като е преживяла вече хилядолетия без да бъде опровергана (свидетелства без опровержение). И може да се счита., че няма да бъде опровергана, защото много предсказания в Библията са се сбъднали (свидетелства с потвърждение) и ще се сбъднат, тъй като в нея има истинни твърдения и поучения на Исус Христос и неин автентичен автор е Неговият Отец — Бог:.

Нека да се спомене и като факт-доказателство „ чудото ”, изразяващо се в запалването на „благодатния огън”, което се наблюдава ежегодно като повтарящо се събитие в навечерието (в съботата) на „ Възкресение Христово ” (най-големият християнски празник), в храма, построен на мястото на „Божи гроб” - пещерата, в която е бил погребан Исус Христос.

А ето и мнението на представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ „история” и „право”, които доказват предсказанието, че „учените ще стигнат до Бога” [2].

Големият учен, професор Томас Арнолд, бил завеждащ катедра по съвременна история в Оксфордския университет, запознат добре и прилагал много години методите за оценяване на доказателствата, определящи историческия факт, е казал: „ ... не познавам пито един факт в историята на човечеството, който да е доказан чрез по-добри и по-пълни доказателства от всякакъв вид, разбираеми от честния изследовател, както великото знамение, което Бог ни е дал чрез Христос, Който умря и възкръсна от мъртвите ".

Това е свръхестественото обяснение на Възкресението Христово: Бог Го възкреси от гроба и Той е жив днес. Аз вярвам, че това е не само Истина, но и Разумна Истина [11].

Един от най-големите капацитети по право в британската история, професор Джон Кейпли от университета в Кеймбридж е казал: „Много добре зная какво е доказателство и ви казвам, такова доказателство, като това за възкресението, не се е опровергало никога досега.” По-горе бе посочено сбъдналото се пророчество в Библията, Светото Евангелие от Марк 8:31 за възкресението на Исус Христос.

Джон Мейсъл цитира в [ 11 ] и някои световни скептици, които тръгнали да опровергават възкресението, но когато се сблъскали с доказателствата идват до вяра в Христос и стават християни.

Един от тях е Саймън Грийнлийф, професор по право и декан на правния факултет в престижния университет в Харвард - САЩ. След проучване и изследване на надеждността на доказателствата за Христовото възкресение добавя: „Убеден съм, че Христос е възкръснал от мъртвите " [ 11 ].

Тази мисъл съответства на казаното от физика Божидар Палюшев за негови колеги, които са стигнали до твърдението: „Ние не вярваме, ние сме убедени, че Бог съществува. "

Други двама бивши професори от университета в Оксфорд Лорд Литънтън и Д-р Джилбърт Уест, поискали да разрушат „мита” на християнството стават християни. В книгата за техните проучвания па доказателствата за възкресението те заявили: „НЕ ОТХВЪРЛЯЙ, ДО КАТО НЕ СИ ПРОУЧИЛ !”

И понеже тази мисъл е подходяща за мото към атеисти и скептици, нека се кажат няколко думи относно затворената система на мислене.

Някои от читателите може би няма да приемат твърдения в книгата, независимо от това, какви доказателства се представят. Защо? Защото много хора отхвърлят твърденията за Бог (защото никой освен Сина Му Христос физически не го е видял и няма да Го види), както и за личността на Исус Христос (по-малко вероятно, защото Той е човек, познат на света). Но такива схващания се основават не на интелектуални проучвания., а на философски предубеждения, каквито имат атеисти и скептици. Както се разбра от приведените примери по-горе, дори в университетите има някой, който да казва, че не вярва във възкресението, защото не вярва в Бог, или не вярва в свръхестествени неща, респективно в чудеса. Такъв човек се придържа към „затворена система на мислене”. Такъв начин па мислене не се основава на логическа последователност и е „философско късогледство” [11].

Настоящата книга е предназначена преди всичко за сериозните читатели - теисти, търсещи Точността и Истината, искрено желаещи да познаят Бога. А Истината е описана в Библията, Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли: Христос се явява на „ избраните ” от Него апостоли в продължение на 40 дни и „ им говори за Божието Царство” [1], Деяния, 1:3, че ще бъдат „свидетели” за Него „както в Ерусалим ”, тъй „ и до края на Земята ” [1], Деяния, 1:8. С изключение на Йоан, всички други „избрани” Апостоли, които са свидетелствали за Исус Христос и проповядвали Неговото учение са получили за „награда”мъченическа смърт. А никой не би умрял, ако не е убеден, че познава и говори Истината.

Предлаганата книга може да бъде полезна и за атеисти и скептици. Последните трябва да проявят логическа последователност на мислене, като тази на цитираните вече атеисти и скептици, които се заели обективно да проверят Бог и Христос и като логически резултат са станали християни

Има атеисти и скептици, които създават или вярват на версии като „ теория на припадането и свестяването на Исус ”, или „ жените сбъркали гроба ”, които не са правдоподобни [11].

Има обаче три изходни точки, три факта, с които са съгласни и християни и привърженици на други религии:

Вестта на учениците му за Неговото възкресение съществува:

Исус Христос е жив! Той прощава грехове и дава вечен живот на онези, които повярват.”

И така, КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ СЕГАШНИТЕ ХОРА ЗА ДА РАЗРЕШАТ МЪЧНОТИИТЕ СИ, ЗА ДА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ? - Обобщено казано: СЕДЕМ

Във връзка с първите три стъпки би могло съвсем накратко да се поясни следното: Днешният човек е само една екипа на бъдещия човек. Той не е дошъл още до онова високо съзнание, което ще придобие в бъдеще. Той не е дошъл до онзи образ и подобие, за който се говори в „Битие”-то. Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта Си.

... Във всеки човек са вложени условия и възможности да бъде божество, да се нарече Син Божий. Това е смисълът на живота. Докато дойде до положението на Син Божий, човек (бил той мъж или жена) не е още истински мъж или жена. Сегашната жена е слугиня на истинската, на онази, която наричаме дева. Сегашният мъж е слуга на истинския, на светлия и разумен мъж. Иде ден, когато на Земята ще дойдат девата - чистата възвишена душа, и светлия и разумен мъж. Днес, когато жената се жени, тя търси слуга, да й помага в живота. Мъжът пък търси слугиня, която да му помага във всекидневния живот В сегашната женитба мъжът и жената търсят голямо, сенчесто дърво, да се подслонят под него. Такива са разбиранията им. Обаче един ден тия разбирания ще се изменят и човек ще оправдае стиха от Библията, в който е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие Свое.” Съвременните хора трябва да дойдат до онзи първичен порядък, който съществува в Божествения свят'. Успехът на човека днес зависи ог изпълнението на волята Божия. Дали човек правилно изпълнява волята Божия, виждаме от резултатите на неговия живот. Той трябва да бъде здрав, красив, силен. Не е ли придобил тези качества, той не е живял правилно, не е работил добре [10], том II, стр. 216. Той по-трудно и бавно ще дойде до „първичния порядък, който съществува в Божествения свят ”

Усилията на Исус Христос са били насочени главно към духовно лекуване и хранене. Но тази насока е много актуална и днес. Хората трябва да залюбят Бога и да служат на Бога за да разрешат мъчнотиите си.

ВЪЗЛЮБЕТЕ БОГА И ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ И ДОВОЛНИ! Само със служене на Бога те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога.

Само като разкаян грешник, човек намира пътя към Бога. Съгласно Новия завет на Библията, ако човек не приеме прошката на Божия син, остава „ още в греховете си ” [ 1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Кориитяните, 15:17.

Само човек:, който е осъзнал, че е грешен и изгубен, т ърси Спасителя:.

Посочените по-горе седем стъпки са вплетени и в „Паиевритмията”- свещения танц в „Космически висш ритъм”, танцът на новото време, танцът на новото човечество, един от методите за самовъзпитание, за придобиване на добродетели, за да се достигне до съвършенство и единение с Бога. Тя съдържа есенцията на цялата практическа философия на Живота за да бъдат хората щастливи - да мислят добре и да любят добре.

„За да възприемем свободата, ние трябва да приемем Бога в душите си и да му дадем свобода”

Ние, хората, имаме чудесен Създател, заслужаващ нашето поклонение.

И ето препоръката на Петър Дънов - Вешза Ооипо, Всемировият Духовен Учител:

„Като се намериш в мъчнотия, обърни се към Него с искрена молитва”.

IV-4.4. ЗА СЪЩНОСТТА ПА МОЛИТВАТА И ОТНОШЕНИЯТА БОГ - ЧОВЕК В НЕЯ.

Няма по-тържествен момент от този да отправим ума и сърцето си нагоре към Този, Който ви е дал всички блага.

Молитвата е състояние на благодарност и Любов към Бога. Молитвата е предговор, въведение в Любовта.

Учителят Петър Дънов - Всшза Ооипб В [64а] е дадено ТЪЛКУВАНЕ на цитирания в мотото на настоящия раздел Учител и на значението на самата Божествена дума „молитва”, както се пише на български език:, буква по буква:

Буквата „о” - условия, при които жертвата дава добри плодове.

Буквата „л” - стремеж за молитва, т.е. за общение.

Буквата „и” - общение с Великото, с Божественото.

Буквата „т” - победа над противоречията в живота.

Молитвата е метод за изучаване на Божествения език - Езикът на Природата. Тя е първият метод за изучаването му, изучаването на буквите. Ние трябва да се молим, защото така ще научим Божествения език. Трябва да се молим на Бога, за да възприемем онези блага, от които се нуждаем. Молитвата е метод, чрез който се възприема Божието благо.

Благата са готови, но с молитвата вие отивате да си ги вземете, т.е. идвате във възприемателно състояние. Бил като дете съвременник на Учителя Петър Дънов - Ветва Боипд, съставителят на [40] - Светозар Няголов изрази подобна мисъл при една среща на автора на настоящата книга с него в българската планина „ Рила ” първият на път от, а вторият — към връх „ Мусала " („ Божи връх " в превод от турски език): „На върха има благословенис, но човек трябва да отиде да си го получи”.

Молитвата е Божествен процес. Имаме формулата: „Божията Любов носи пълния и изобилен живот”. Това е най-кратката молитва. Традиционно последователите на посочения в предния абзац Всемиров Учител я употребяват преди започване и след завършване на храненето.

Молитвата е дишане на душата и акт на сърцето. Тя е единствената връзка с Бога. Тя е езикът, с който човек се разговаря с Бога. Щом човек помисли за Бога и за възвишените същества, свързва се с тях и приема техните мисли и чувства.

Молитвата е разговор, единение с Бога. Понеже човешката душа от векове още носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере Волята Божия. Ето защо човек трябва да се моли Той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае Бога.

Молитвата е един от най-хубавите методи за избистряно на ума и чувствата. Молитвата трябва да е насочена да свързва душата с Бога.

Вие трябва да имате едно преживяване, когато се молите. И ако в живота си само няколко пъти дойдете в съприкосновение с Бога, вие ще приемете неизчислими богатства. Най-великият момент е този.

Често в ума на човека се натрупва излишна енергия. При молитвата именно, човек ще се освободи от излишната енергия на своя ум. Като се моли, той отваря онзи кран в себе си, през който ще изтече натрупалата се излишна енергия.

Нещо ви тежи - това е нечистота. Първото нещо е да си направите баня - изповед. Изповядването е чистене. Да се изповядва човек, това значи да отвори душата си към Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.

Докато човек греши, молитвата е необходима за него като средство за лекуване на душата и тялото. Човешката душа трябва да се очисти от всички наслоявания, утайки на греха.

Молитвата е начин на пречистване на ума, сърцето и тялото. Да ае пречистиш - това е работа. Когато човек боледува, често предава болестта на близките си. И здравословното състояние също се предава.

Молитвата е най-приятната работа. Молитвата е призоваване на Бога на помощ, да ни научи да мислим право. Да се моли човек на Бога, това е най-хубавата мисъл.

Една от най-чудесните привилегии на вярващите е, че те могат да се молят, търсейки упование, сила и правилен път в живота.

Ето някои основни въпроси и отговорите им относно молитвата съгласно БИБЛИЯТА и ТЕОСОФСКОТО СЛОВО на Учителя Петър Дънов - Ветха Бойно:

1. Какво представлява молитвата? Защо се молят хората?

Молитвата е „метод, светлина (озарение) и топлина (чувство) за свързване на човешката душа с Бога, с Разумната Природа ”.

„Искрената молитва” е общуване с Бога, с Първата Причина на нещата. И тъй като Бог е Любов, молитвата е разговор на душата с Любовта.

Всяка молитва е просене па нещо от Бога. Като се моли, човек все иска нещо. Молитвите на хората са повече искания, а не изказване на някаква благодарност.

Молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава.

При „истинската молитва” вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност, защото молитвата е метод за възприемане на някакво Божествено благо, но и метод за изказване на някаква благодарност. МОЛИТВА БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СЕ ПРИЕМА. Всяка молитва в нас може да действа, само ако е придружена от Любов. Божественият Дух е, Който произнася молитвата, но има влияние и на човешката душа. Затова рядко ще срещнете човек, който при най-трудните условия на своя живот да отправи чиста, благодарствена молитва към Бога.

Молитвата е насочване на сърцето към Бога и концентриране на ума, за да можем да възприемем известни Божествени течения. Тия течения трябва да минат през сърцето, да ги почувстваме и тогава ще можем да се молим.

Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което ще чуете да казва често: „Аз съм свободен човек, мога без Бога, мога без молитва”. Да каже човек, че може да живее без молитва, то е все едно да каже, че може да живее без да диша. Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух...Спре ли дишането за един час, той ще разбере каква необходимост е то за него. Ако дишането е необходимост за човека, то мисълта му за Бога е хиляди пъти но-голяма НЕОБХОДИМОСТ. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога.

Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и занаят - нищо не съществува.

Науката без молитва отегчава човека, религия без молитва отегчава човека. Любов без молитва отегчава човека. Ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва отегчава човека.

Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Ако работите по този начин непрекъснато в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога.

Във всички случаи на живота молитвата ще бъде в сила да ви помага.

Причината за нещастията ни е, че не се молим.

А КОНТАКТЪТ НИ С БОГА носи неизчерпаеми богатства. ЧРЕЗ НЕГО ИДВА БОЖЕСТВЕНОТО БЛОГОСЛОВЕНИЕ и укрепване на духа.

Каквото да работи, където и да ходи, човек трябва да държи съзнанието си будно, да бъде непрестанно свързан с Разумния свят. Това значи молитва.

Молитвата е единственият път, по който може да се работи най-лесно за нашето повдигане.

При молитвата идва тази светлина, която ни помага да схванем нещата.

При молитвата човек трябва да има вяра и упование в Разумното, което лежи в основата на цялата Природа. Човек трябва да вложи и вярата, че с него ще стане това, което Разумното е начертало. Вярата е закон за възприемане на това, което иде отгоре. Това, което Бог може да направи за нас, в това ще вярваме. Вярата е вътрешната връзка, която се образува по закона на Любовта. ТОВА, КОЕТО НИЕ ВЯРВАМЕ, ТОВА СТАВА. Когато човек работи с вярата, нещата се реализират.

ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА СА КРИЛАТА НА ЛЮБОВТА. Чрез надеждата ние сме свързани с физическия свят С вярата ние сме свързваме с духовния свят, а с Любовта ние сме свързани с Божествения свят

Чрез молитвата ние се свързваме с тези същества, които ни помагат. Без тях ние нищо не можем да направим.

Молитвата и съзерцанието изразяват мислите, чувствата и желанията на човека. Те представляват връзка между Божественото (Духът) и човешкото (плътта), двата противоположни полюса в едно тяло, чийто синтез е душата на човека. Даже и най-неблагородните желания под Божествения импулс се превръщат в благородни.

2. Освен молби за желания, какво друго представлява молитвата?

Молитвата трябва да съдържа и хвалене, и изповед.

„Алилуйя! (Хвалете Бога!). Хвали Господа, душе моя. Ще хваля Господа докато съм жив.” [1], Старият Завет, Псалом 146:1-2

Исус е препоръчал съдържанието на т. нар. „Господни молитва” [2]: „А вие се молете така: Отче наш, .... ” [1], Новият Завет, Свето Евангелие от Матей 6:9 -13

И в други молитви има елементи на изповед за прошка на „ дългове и прегрешения

Освен молитви Учителят Петър Дънов - Ветза Бойно и негови ученици са посветили с текст и музика много песни за благословения на Бога, събрани в молитвеници на Духовна общност „ Бяло Братство ", един от които е [40]. Единствено в [40] има информация от кого е текста и музиката и от кога датират песните.

Посоченият Учител е казал'. „И когато се молите, ие бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците.” [1], Новият Завет, Евангелието от Матей 6:5;

„И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.” [1], Евангелието от Марк 11:25

Следователно, не трябва да се молим за да ни хвалят другите. Също не би трябвало да се молим, ако не сме готови да прощаваме прегрешенията на другите.

Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Съвременните хора се нуждаят от молитвата, която може да изправи живота им, да премахне от тях всяко користолюбие. А користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак го помрачава съзнанието на човека, ограбва неговото сърце.

Бог е реалността на живота. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се нуждае. В реалността човек непрекъснато и постоянно расте. Мисълта на човека не може да се развива без молитва.

Ако човек не се моли, какво трябва да прави тогава? Ако ние считаме молитвата за нещо смешно, яденето е още по-смешно,... спането е още по-смешно, ...четенето на книги е още по-смешно.

Мнозина питат, не може ли без молитва? Без молитва ие може. Молитвата е вътрешна необходимост за човека. Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането, чувстванего и мисленето.

Молитвата е нужна за нас, а не за Бога, за да раздаваме благата, които носим. Затова в „песентаза светлия път ” [40] фигурира текст: „Ще нося Божиите блага във всички човешки сърца.” Щс се молиш, ще търсиш Господа в душата и ще се разговаряш с Него. Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти си на крив път ДОКАТО СИ СВЪРЗАН С БОГА, ВСИЧКО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ. Ако си болен, веднага щс оздравееш, ако си обезсърчен, ще се насърчиш.

Тя (молитвата) е връзка на човешката душа с възвишения, разумен свят, откъдето човек черпи сили за поддържане на живота. В молитвата вие ще улесните дейността на кръвта да минава през вашия мозък горе - в най-горната част на главата, там е центърът „Любов към Бога”. Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетическа сила.

Молитвата е един силен стимул, затова трябва всякога да отправяме ума си към Бога, Той да ни хармонизира. Така ще влезем в правия път на постиженията.

Когато имате външни постижения, благодарете на Бога отвътре.

А когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвън.

Бог се търси и отвън, и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще Го търсите отвън, при други условия - отвътре. Някой път чувствате дълбоко в себе си, че това Същество ви ръководи отвътре. А някой път ще чувствате, че То отвън ви огражда и пази. ЩОМ СТЕ В СЪГЛАСИЕ С БОГА, ЩЕ МИНЕТЕ ОПАСНОСТИ И НИТО КОСЪМ НЯМА ДА ПАДНЕ ОТ ВАС.

Да съединиш силите на ума, сърцето и волята си да действат в съгласие, това става чрез молитвата и търпението.

Моли твата повишава вибрациите на човешката аура (енергийната обвивка на тялото), а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния - нещо като „ограждане" срещу зли влияния.

Който отива на работа, най-първо трябва да се помоли така да започне работа, за да го пазят. Отправете погледа си към Разумното в света и помощта ще дойде.

При молитвата човек излиза е по-висшите си тела, а по-нисшите остават на Земята. Астралното тяло остава на Земята при физическото и само се разширява, а умственото и причинното тела излизал, става един вид излъчване на по-висши тела.

Следователно, когато почнем да боравим с висшия свят, ще видим, че там тонът е още по-добре проявен. Ако не разбираме тона на Божествения свят и ритмуса на духовния свят, ние не можем да се молим, не можем да имаме съобщения с възвишения свят. От това гледище молитвата е нагласяване със съзнанията на висшите светове. Това нагласяване е подобно на струните на цигулката. Цигуларят първо настройва цигулката си и след това вече започва да свири според правилата и законите на музиката. По аналогия на цигулката или друг музикален инструмент, например пиано, молитвата може да се счита акордиране на човешката душа.

Всяка молитва е творчески акт. Тя създава условия за растене на душата. Тя е една необходимост за нашето растене.

Молитвата е духовно дишане, зреене на Божествените блага. Като отправи сърцето си към Бога, човек диша от елексира на живота. ... Както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата.

Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та е това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е необходимост за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства.

По този въпрос Учителят Петър Дънов - Ветза Поипд е говорил за ПРАВИЛО. Молитвата трябва да се прави ТАЙНО, защото Бог вижда в тайно. Прави ли се наяве, тя е за хората. Човек не се моли за хората, да го видят, но се моли за някакво благо, от което има нужда.

НА ТИХО, СКРИШНО МЯСТО, дето няма никой, ще правите вътрешна връзка с Бога и след това ще отидете при хората.

Когато вярващият се моли, той говори непосредствено с Небесния си Отец. Нищо не трябва да го отвлича, смущава и отделя от Бога. Затова китайският духовен водач Далай Лама отивал в пещера за да се моли необезпокояван. Това е негова „тайна стаичка ”.

Казано е: „Като се молиш, влез в скришното място, скришната стаичка”, това е мястото на Истината в човека. Има едно свещено място вътре в човека, една област, в която човек, ако не отиде, не влезе, молитвата му не ще бъде послушана. Това скришно място някой път ще го намерите денем, някой път при изгрев Слънце, някой път при залез Слънце, някой път сред нощ. Всички хора не могат да се молят по едно и също време.

САМО КОГАТО ЧОВЕК ВЛЕЗЕ В СКРИШНАТА СИ СТАИЧКА, ВСИЧКИТЕ МУ ВЪЖДЕЛЕНИЯ в молитвата МОГАТ ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ

Много от несрстите па хората в живота се дължат на това, че не спазват това ПРАВИЛО.

Христос казва: „Ако искаш да Ме познаеш, влез в скришната си стаичка и се помоли в тайно”.

За коя стаичка се говори? За стаичката ти в къщи? Не, ще влезеш вътре в себе си, в свещеното място. Кое е това място? То е мястото, което е далеч от всяко подозрение, от всяко съмнение, от всяка омраза, от всяка лъжа, от всяка тъмнина, от всяка завист -Духовното тяло на човека.

Ако ти знаеш как да се молиш няма да боледуваш. Благодари на Бога за злото и за Доброто.

Според мене, най-добрият начин на молене е човек да бъде прав. Ще застанеш прав и няма да гледаш пито към земята, нито нагоре, но направо, в посока перпендикулярна на челото. Това е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човек се увлича от Слънцето, от звездите, а това пречи на молитвата му. Следователно, молиш ли се, направо ще гледаш.

Би могло да се добави аналогичното на това на Учителя Петър Дънов - Ветха Ооипд указание на Бруно Грьонинг (1906-1959), международен духовен водач и лечител от Германия: Дланите трябва да са обърнати нагоре, ръцете и краката да не се кръстосват [7].

Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог. Не, Бог живее там, дето и ние живеем, защото третата форма на съществуване на Бога - Божият Дух, както и неговият научен синоним - торсионното поле, е навсякъде. Това значи, дето живее нашата душа, там и Бог живее. Следователно, като се изправите на молитва, Бог е вече пред вас. Затова уважаваният от Бога юдейски цар Давид е казал. „Гледах Господа пред лицето си”. Щом Господ е пред лицето ви, ще знаете, че Той вижда всичко, знае всичките ви нужди и може да ви помогне. Пред вас седи един образец на всички добродетели. Пред вас седи един образец на всички възможности и сили. Какво трябва да му говорите тогава? Представете си, че вие имате достъп да седнете до Бога. Как щс почнете да си разговаряте е Него?

Молитвата е дълбок вътрешен процес. При този процес може едва да се чува изговаряното на някакви думи.

За молитвата не са нужни специални думи или специална интонация. Необходимо е само молитвата да бъде искрена - искрено желание да занесем пред Бога съкровените си чувства и помисли на сърцето, които са индивидуални. Разбира се масова практика е да се ползват религиозни молитвеници, включително и на Духовна общност „Бяло Братство”, например [40].

Учителят Петър Дънов - Венъча Ооипо е казал'. Аз никога не си позволявам да уча някого как да се моли. Защо? Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата.

Всяка молитва трябва да се преживява. Молитва отправена без Любов, светлина и свобода няма криле. Тя не може да отиде при Бога и остава безсмислена. Аз разбирам молитвата като метод за придобиване на нещо. Молете се за да идва повече светлина в съзнанието ви.

Що се отнася до това, как да се молите, туй е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чуете само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата.

Но дава образно сравнение как трябва да се моли човек за да се приеме молитвата му.

Човек трябва да се моли като онзи, който дължи сто хиляди лева, за което е осъден да лежи 20 години в затвор, ... като младата мома, която не е получила цяла година писмо от своя възлюбен,... като онази майка, на която детето е в предсмъртен час. Какво ще стане, ако молитвата им се приеме? Те ще изпитат необикновена радост.

Колкото да сс говори на хората, не може да им се помогне, докато всеки не започне да работи върху себе си. Малко хора могат да работят както трябва. Според често цитираният Учител половин или един час работа или молитва е малко. Казано е в Писанието и той е дал като „ духовна формула" препоръката. „Непрестанно се молете”.

Механическата молитва (изправени на крака и с часове шепнене на молитви) не дава никакви резултати.

Молитвата изисква съсредоточена мисъл. Като се молиш, ще мислиш само за Бога. Всичко друго ще оставиш вън от себе си.

Съсредоточаването или концентрацията е волеви процес на главния мозък.

Като (за)почне човек да се моли, трябва да забрави всичко друго пред Великото, за което мисли. Това е истинска молитва. Истинската молитва се заключава в Любовта.

Човек трябва винаги да е във връзка с мисълта на Бога и да не допуска прекъсване. Когато човек навлезе правилно в тази област, той ще има хармония в мислите, чувствата и волята и ще усеща една вътрешна радост - признак, че човек се развива правилно.

ДУХОВНОСТТА В ЧОВЕКА НЕ Е ВЪНШНО КАЧЕСТВО. Истински духовният е духовен и в клетките си.

И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да стои в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: „Ние не знаем какъв е образа на Бога”. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да си Го възстановите.

Молитвата изключва користолюбието (личната облага). Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим.

Как се моли мъдрецът? Като забравя себе си. Истинска молитва е оная, в която човек забравя себе си и окръжаващите.

Онзи човек, който се научи да се моли правилно, той става велик адепт

При молитвата душата трябва да бъде чиста и празна. Да сме готови за възприемане. Не трябва да имаме никакви други образи в душата си, освен Бога.

Причината, задето човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго освен радиоапарат', който приема и предава ...Известно е сред учените, че над Земята има един „ дебел пояс " [64а], наречен Хевисайдов пласт, който отразява вълните и препятства изкачването им. Това е НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ защо „молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях”. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Който има качествено радио на висока честота (къси вълни), той може да се съобщава и с този, и с онзи свят; той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите, той може да влезе във връзка и със съществата от Невидимия свят.

Много съществено е следното ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - ВеШза Бойно:

И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят (света на чувствата).

Много пъти, ако не сте готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-нисши и огрубели хора, понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Затова цитираният Учител е дал „духовна формула” от вида: „Аз познавам един Бог на Любовта (Отецът), един Учител на Любовта (Синът) и един Дух на Истината (Светият Дух), които призовавам да дойдат и със животворната си сила да разпръснат всички зли влияния”.

Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Ето защо в [65], стр. 19 съставителят отбелязва факта, че „духовните формули" към първите три физически и духовни упражнения звучат като молитви, а останалите четири са обещания към Бога. Това са аргументи за да се предлага формулите към седемте (6+1) упражнения да се изговарят в единствено число. Ог там можем да се молим и действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всеки един, който иска да се прояви името Божие, трябва да влезе в своя кръг, а то значи, да не бъдем хора да служим на чсловеците, а на Бога [64а].

„Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога |1|”

Следователно, когато се молите и уповавате на Него, непременно някое светло същество ще дойде от Невидимия свят да ви придружи в трудните и страшни часове на вашия живот [64а].

Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търси никакви правила и никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Ако се моли на Бога и мисли за приятел, майка, деца, къща, пари, молитвата му само до тях стига- гой на тях се моли. А за да е приета молитвата му, той за Бога трябва да мисли. Основата на всяка молитва е Любовта ни към Бога.

Някой се моли и коленичи. Друг се моли и издига ръцете си нагоре. Не е важно какво положение взимаш; важно е мисълта ти да бъде съсредоточена, да не се раздвояваш. Някой се моли, а мисли за жена си, за децата си. Друг се моли, а мисли за обидата, която му нанесли.

Научи ли се детето да се моли, и като порасне, като стане възрастен човек, пак ще се моли. Важно е човек да не се моли по един и същ начин. Еднообразието отегчава. Пазете се от него, за да не се отегчите и от молитвата.

Ето и НЯКОИ КОНКРЕТНИ НАПЪТСТВИЯ КАК ДА СЕ МОЛИМ:

Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени духом ли сте, произнесете думата „Аум” няколко пъти (например три пъти), даже и да не разбирате смисъла й, понеже по всяка вероятност е на санскритски език. „Аум ’’ е дума наДуха и винаги помага!.

Когато сте скръбни, когато сте отчаяни, изговорете: „Бог е Любов” няколко пъти (например три пъти) и ще разберете силата на Словото. Има един, Който може да внесе във вас живот и сила, който през всички времена в каквото и положение да сте се намирали, винаги е помагал.

ИСТИНСКИЯТ НАЧИН ЗА МОЛЕНЕ е достъпен за малцина, но той дава големи резултати.

Човек трябва да е съсредоточен в молитвата си и преживява думите й. И Учителят Петър Дънов - Ветва Иоипд дава конкретен пример с „Господната молитва” [40] „Отче Наш”. Той указва да се чете спокойно, тихо, бавно, съзнателно, с мисъл върху думите, особено „да дойде Царството Твое”. И обяснява: ПОЖЕЛАЙ ДЪЛБОКО В СЪРЦЕТО СИ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА. Когато всички хора пожелаят това ог сърце, СВЕТЪТ ЩЕ СЕ ОПРАВИ. Това е условието. но хората още не са готови. Вие четете набързо „Отче Наш”, и както четете така става. Светът бързо си върви и не се оправя.

И той прави една аналогия със Светото Писание - Библията. Не ви упреквам, но казвам, че вие сте чели Свещената книга набързо, като литературно произведение и нищо не сте разбрали. Има ОСОБЕН НАЧИН НА ЧЕТЕНЕ, който ще донесе особено разбиране. Особеното се състои в това, да четеш С ЛЮБОВ. Тогава ще те озари особена светлина, в която нещата се виждат ясно. Има стихове в Писанието, които четени е Любов и прозрение, откриват пред човека картини на миналото и бъдещето. Бог не е престанал да говори на човека и няма да престане. От хиляди години Той говори, но малко се възприема от това, което говори. И днес Той говори по нов начин.

Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи. Молете се с думи, които имат само едно значение. Такива думи са мощни. Във време на молитвата ръководете се отвътре. Освен е общоизвестни молитви, обръщайте се към Бога и със свои думи. Употребявайте онези думи и онзи език, който отвътре ви се диктува.

Като се научите да се молите, животът ви ще се осмисли, защото „душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само с молитвата” [64а].

Животът се заключава именно в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на думи. Като се научите да се молите, животът ви ще се осмисли.

Молитвата е един Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние във всички отрасли на живота.

Животът на светиите и гениите отначало до край е само молитва. Това е живог-напълно безкористен.

Всички хора, които са готови да разбират молитвата по вътрешен, интуитивен път, само те са в състояние да проникнат в нейния дълбок смисъл.

Молитвата е най-важната работа в живота. Чрез молитвата само ти ще научиш Божественият език на нещата.

... Всичките ни работи ще успяват, ако ги започваме с молитва.

Сутрин като станеш, ще се молиш, за да знаеш, че вратата на живота е отворена за тебе през деня.

И тъй, ПОМНЕТЕ следната истина: няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито Любовта, пито Мъдростта на Земята са в състояние да се сравнят с молитвата, с общението на човека с Първата Причина.

Силата на молитвата седи в това, като се моли човек да впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не е истинска.

Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, ще мязате на дърво с узрели плодове.

И ето каква аналогия, сравнение и ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ добавя Учителят Петър Дънов - Ветна Бойно за молитвата:

Всяко живо същество се моли - и животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. И човекът, когато се моли, издава благоухание като растенията. Колкото повече се моли, толкова повече благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил или е забравил да се моли, той мирише неприятно. Колкото по-развити са добродетелите на човека, толкова по-силно е благоуханието му. Всяка добродетел има специфично благоухание.

Всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави Доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способностите му да се моли ще се явят като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага. Това събужда подтик в него и той работи да се освободи от ограничителните условия на живота. ,

... Благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото, великото и красивото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата, ние ставаме проводници на възвишените сили и благородни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.

Благодарение на молитвата човек придобива и външни облаги, като например: Който се моли, не може да има грубо лице, и ще е здрав, и бодър [64а].

Други пък питат: „Колко часа (на ден) трябва да употребяваме за молитва?” Цял ден. Движиш се, работиш, готвиш, спиш - всякога се моли! Молитвата може да трае от една минута до 24 часа... Повече от три часа никой не се моли. По-голяма продължителност е „извън силите на човека”. Никой не може да издържи това напрегнато състояние. В молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположение да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак, положително или отрицателно, е отговорено. Независимо от времетраенето, човек трябва да бъде напълно съсредоточен. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисълта.

Молитвата е най-красивото нещо в живота. Затова човек непрестанно трябва да се моли, т.е. непрестанно човешкия т ум и човешкото сърце да са отправени към Бога.

Аз наричам молитвата „дишане на душата”. С дишането става едно пречистване на душата. Човек трябва да се моли през целия ден, непрестанно, както непрестанно диша. Като се моли човек непрестанно, непрестанно мисли, чувства и действа.

Бог е създал човека и е загрижен за него, мисли му Доброто. Затова вярващият трябва да бъде спокоен и радостен, че разумното му желание в молитвата ще бъде чуто и изпълнено, но когато Бог определи.

Ето защо апостол Павел в Посланието си към Филипяните 4:6 и 7 е писал:„Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази като стража над сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.”

А Учителят Петър Дънов - Вешза Поило е обхванал и Първото Послание на ап. Павел към Солунците 5:16-19 в една сентенция („духовна формула"): „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете. Духът не угасвайте. ”

Господ не обича молитви, които са направени без разположение.

В молитвата се изисква едно детинско състояние, но на най-разумното дете в света.

За да се моли, от човек преди всичко се иска едно вътрешно разположение, хармонизиране на ума, човек да добие хубави и светли мисли и нежни чувства, да има вътрешен мир. Молитвата е вътрешен процес. Не можеш да се молиш на определено време - само сутрин, на обяд или вечер. Ще се молиш, когато душата ти пожелае. Това значи „да се молиш с разположение”.

Бог обича молитва и без разположение, но искрена. И да бъдем като разумните деца. Да се молим, не само когато сме натясно, а непрестанно.

Ще се молите и когато сте разположени, и когато сте неразположени. Да се откажете от молитвата, значи да се откажете от дишането.

Разположението да се молим е вложено дълбоко в душата, затова трябва да се молим всякога и при всички случаи.

ПЪРВИЯТ ПРИЗНАК, ЧЕ ЧОВЕК Е ВЛЯЗЪЛ В БОЖЕСТВЕНИЯ ПЪТ, Е МОЛИТВАТА. Затова винаги, когато и да дойде у вас настроение за молитва, никога не трябва да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва да бъде приета.

Отложите ли, възможно е вече Духът да не дойде, за да ви настрои наново.

И все пак често цитираният Учител е препоръчал:

Като стане човек сутрин да благодари заудовете (органите), които са му дадени в услуга: челото за способностите, носа за мисленето, очите за гледане на нещата, устата за яденето, ушите за слуха, ръцете и краката за техните функции. Ако нещо по органите не е наред, човек тряб)ва да ги поглади и да се помоли за тях.

Щом станете сутрин от леглото, кажете си: „Бог е Любов, Бог е живот, Господи дарувай ни сила”.

Този Учител е дал молитвени програми („ духовни наряди ”” [40] за всеки ден от седмицата, в които препоръчва да се започва е „Добрата молитва”: Когато четете ,Добрата молитва”, най-първо ще поемете дълбоко въздух, така че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат - поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствието на духа, да бъдем много тихи, да влагаме ума си. Пие трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот - „никакви раници на гърба”. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на Небето. Ще прочетете молитвата тихо, „бавно, спокойно”, всеки за себе си. Дето се спрете, като например след първото изречение „Господи Боже наш”, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък - новият начин за четене на молитва, чрез „дълбоко дишане” („вдишване, задържане на дишането и издишване”).

Молитвите трябва да се знаят добре и да се изговарят добре. Иначе те не дават своя резултат Молитвата не е нещо външно и не се състои само в изговаряне на думи. Тя е нещо дълбоко вътрешно.

В „духовните наряди” се препоръчва да се завършва с „Господната молитва” „Отче Наш”, която трябва да се чете по аналогичен начин с „дълбоко дишане”. Сутрин да прочетете молитвата с въздишки, на обяд и вечерта преди да си легнете пак ще я прочетете. Ще кажете: „Кога имаме време да четем молитви?” Вие „Отче Наш” нямате време да четете, но лекарите ще ви режат стомаха, ще ви отрежат единия бъбрек, после сляпото черво или някое ребро, или тумор ще извадят.

- Посред нощ ще принесете молитва е благодарно сърце за благата, които са ви дадени. Подходящи часове от нощта са 00, 03 и 05 часа, когато е пай-тихо [2].

Между лошите хора трябва също да се молим, да имаме търпение. Затова Учителят Петър Дънов — Ветза Йонно е дал на последователите си „ духовната формула Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй!” При това с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лоши желания, които ако са нападнали душата, изхвърлят се навън. Една такава популярна сред последователите на често цитирания Учител молитва - „духовна формула”за „ограждане” е: „Господи, запази ме с бялата Си Светлина, огради ме с диамантената Си стена, Духът Божи - възлюбеният на моята душа ще изпълни всичко за мен”.

Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по този начин не се сношава вече с Него, злото настъпва.

Имате ли трудна задача, която трябва да разрешите, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щом Господ дойде, светлината ще блесне в умовете ви. Тогава и най-мъчните въпроси се разрешават лесно. Тогава всички наслоявания у вас ще изчезнат, ще настане мир й веселие за душите ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани - у вас ще настане пълно равновесие.

Достатъчно е да се молим в името на Христа, защото Бог е благоволил чрез Неговото име да бъде призоваван от нас - хората. Защото Синът е втората форма на съществуване на Триединния Бог:.

Затова Исус е казал: „И каквото да пойскате в мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в мое име, това ще сторя.” [1], Новият Завет, Евангелието от Йоана 14:13-14.

Когато се молите на Бога, имайте предвид следното Негово качество: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен.

Като се молиш, моли се за реални, за действителни неща.

Бог не обича да се молим за празни работи - ... онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме ог Бога, Той да ги направи. Смешно е например да отидеш при Бога и да кажеш: „Господи, научи ме да се храня”. Много от молитвите на хората са от този род.

Често се обръщате е молба към Бога да ви открие някои тайни. Много неща ще ви се открият, но само когато се научите да се молите както трябва.

Когато се натъкнете на някое нещастие, молете се. Само Бог може да ви избави ог нещастията.

Ако те напада някой неприятел, моли се на Бога да смекчи сърцето му, за да се освободиш от него.

Когато между двама добри приятели е произлязло някакво недоразумение и никой не може да им помогне да се примирят, всеки поотделно трябва да се обърне към Бога, т.е. към Любовта. Това е още един аргумент в подкрепа на тезата, че молитвата трябва да бъде в единственояисло [65]. Ако Любовта застане между тях, тя ще ги примири. Молитвата, като велик акт на общение между човешката душа и Бога, всякога дава добри резултати.

Когато човек изгуби връзката си с Божественото, придобива тъмночервен цвят на лицето си, става недоволен, мрачен, груб. Обърнете се към Бога с молитва, да възстановите вътрешния си мир, да се придобие загубеното.

ОТНАСЯЙТЕ СЕ ДОБРЕ С БЛИЗКИТЕ СИ, ЗА ДА СЕ РАДВАТЕ НА ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН МИР.

Изслушвайте се внимателно всички, бъдете крайно снизходителни един към друг.

НАМИСЛИШ ЛИ ДА ПРАВИШ НЕЩО, не пристъпвай веднага към действие, а ОТПРАВИ ПЪРВО МОЛБА КЪМ БОГА ЗА СЪВЕТ. Според Учителя ПетърДъ-нов - Ветза Иоипд хората грешат относно здравето си като се обръщат първо към лекарите и когато те не могат им помогнат, тогава търсят Бога. Ето защо той е казал'. „Не търси външна помощ, преди да си получил вътрешна”.

Най-великият Дух на Земята, на Вселената е ХРИСТОС. Не е имало случай, когато човек в отчаяние, безизходица, болен от тежка болест, де се е обърнал към този велик Дух за помощ и де не му е помогнал.

В Невидимия свят има разумни същества, които всеки миг са готови да услужат на хората. За онзи, който се обръща към тях за съвет, всяка дума е благо-словение.

Ако се чувствате много остарели, помолете се на Господа да ви помогне да се подмладите. По някой път се молете така: „Господи, всичко да бъде, но само да не остарявам”.

Когато се молите, важно е да знаете какво искате от Бога.

Най-разумното е, като се молим, да искаме да се научим да вършим Волята Божия, което фигурира в „Добрата молитва” [40]. Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение - и знание, и Любов, и сила, и всички условия. Най-напред ще пожелаете да имате ума на един ангел и сърцето на един Серафим, пламтящо от Любов. Същото пожелайте и на другите.

Както е отбелязано и на друго място в книгата, всички съвременни хора са грешници по природа и във връзка с Волята Божия първо човек трябва да изрази разкаяние и да моли Бог да му прости.

Молитвата не трябва да бъде едностранна само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с пея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души, които се отправят към Бога, изпускат едно благоухание към Него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло.

Та човек, който не се моли, се лишава и то сигурно от мириса на Небето. А пък да не се лишим от този мирис, Господ ни изпраща СТРАДАНИЯТА, които пи УПЪТВАТ КЪМ МОЛБИ И МОЛЕНИЯ (МОЛИТВИ).

Прочее с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на човека е повърхностна, тя едва се издига над главата му, но по-далеч от него не може да отиде. Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч, да се предаде на-право в Невидимия свят. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога-здрава и съзнателна. А това е гаранция, че така човек ще стигне до истинското щастие, което е Плана и Волята на Бога.

Някой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове от Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговор. Молитвата на някой човек е дълга, почти колкото от Битието до Откровението. Друг пък се моли и напомня на Господа какво е обещал, какво трябва да направи. Това не е молитва , защото БОГ ЗНАЕ ПО-ДОБРЕ ОТ НАС НАШИТЕ НУЖДИ, НО ТОЙ ПРЕЦЕНЯВА СПРАВЕДЛИВО КОГА ГИ ЗАСЛУЖАВАМЕ.

Истинската молитва е извън времето, но тя седи в момента на общение, на връзка с Великото Начало на живота.

Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш мир, смирение в себе си и каквото пожелаеш - знание, сила, мъдрост, красота, добродетели - всичко ще придобиете.

... Всички можете да правите опити и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че, КОГАТО СЕ МОЛИТЕ, НИКОМУ НЕ СЪОБЩАВАЙТЕ ЗА КАКВО СЕ МОЛИТЕ, докато твърде възможно е да си попречите и тогава вие сами ще сте си виновни.

КОЙТО СЕ МОЛИ ОТ СЪРЦЕ, ТОЙ НЕПРЕМЕННО ЩЕ ПОЛУЧИ ОТГОВОР.

Няма живо същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на една душа, ако човек се е молил за разумни неща и както трябва .

Светлите духове са постоянно между нас, следват ни за да ни помагат. Те помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията си. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият.

Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някой на помощ. Щом се намерите в затруднение, помолете се съсредоточено и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ. „808”-такъв сигнал е молитвата.

Мнозина препоръчват молитвата като възпитателен метод. Можете да приложите молитвата като метод на възпитание, по само за душата. Когато ви е тежко на душата, помолете се и вижте какво влияние е оказала молитвата ви върху вашия ум и вашето сърце:

Молитвата е силна и се приема, КОГАТО ПОЛОЖЕНИЕТО ВИ Е БЕЗИЗХОДНО, когато никой не може да ви помогне. Именно ТОГАВА, при такова положение, БОГ се намесва и ПОМАГА.

Докато мнозина могат да ви се притекат на помощ, нека молитвата да стои настрана, като резервен метод.

Добре е човек да се моли и постоянно да се моли, но истинско молитвено състояние не се дава всякога.

Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? По онази вътрешна, тиха радост, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси.

Колко време трябва да се чака за отговор на молитвата? Някой получава моментално отговор на молитвата си, друг чака дни, седмици, месеци, а трети чака с години - това зависи от интензивността на молитвата и нейната значимост.

Апостол Павел е казал: „Молите се, но отговор не получавате”. Защо? Защото молитвите на мнозина излизат само от устата, а не от сърцето. Нареждането на красиви думи в стройни, правилни редове, не представя молитва. Ако е въпрос за красив език, няма по-красив език от Божия. Ако е въпрос за красива мисъл, няма по-красива мисъл от Божията. Ако е въпрос за добро, по-велико Добро от Неговото няма. Ако е въпрос за светлина, коя светлина може да се сравни с Божията? Тогава за какво можем да очакваме отговор на нашата молитва? Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичта ни?

За какво Бог може да ни обича? За истината, която е вложена в нас. Казано е в един стих : „Възлюбил Си истината в душата ни”. В това отношение нашата душа е съкровищница, в която е вложена истината. Докато истината е в душата ни, ние имаме цена. Щом изгубим истината, с нея заедно изгубваме и своя та цена. Обезценяването на човека в този случай е изразено с поговорката: „Този човек не струва лула тютюн”. Кой е този човек? Който е изгубил истината.

Тъжните мисли се дължат на хиляди нещастни същества, които изпълват цялото пространство. С молитви и добри мисли към тях, вие можете да си помогнете.

Защо Учителят Петър Дънов - Ветха Иоинд е говорил за взаимно подпомагане? Защото при сегашните отношения между хората преобладават тъжните мисли в пространството като разпространяващи се торсионни полета.

Дойде някой при вас, тъжен, наскърбен, помолете се за него тайно в душата си, по този начин ще го облекчите.

Според посочения Учител молитвата за ближния се заключава в участието, което взимаш в живота му: Ако срещнеш гладен, нахрани го, ако срещнеш окъсан човек, облечи го. По-добра молитва от тази няма.

Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне.

Отсега нататък трябва да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото СПАСЕНИЕТО Е В НАШИТЕ ОБЩИ МОЛИТВИ. Молитвата има велика сила. С молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. Трябва да се молим един за други, да пращаме добри мисли на своите приятели, да се молим(е) за тях, да искаме да бъдат благословени, и Господ като благослови тях, ще благослови и нас.

Понякога молитвата на един човек е в състояние да донесе благо на хиляди хора. Молитвата на един човек е в състояние да премахне хиляди нещастия.

Не мислете, че като се молите за някого и постоянно му натяквате, молитвата ви ще се приеме. Казано е, че трябва да се молите един за друг, но никой да не знае за това. Молитвата е свободен, доброволен акт. Ако изисквате от някого да се моли за вас, нищо няма да постигнете. Молете се за ближните си, за да се молят и те за вас.

Някой минава за голям грешник и дохожда при вас с желание да се помолите на Господа, да се простят греховете му. Не бързайте да го съжалявате. Кажете му първо той да се помоли на Господа за себе си. Ако се приеме молитвата му, и вие ще се молите за него. Невъзможно е да се молите за грешника, преди той да се е молил за себе си.

Така постъпва дяволът. Той иска другите да се молят за неговите грехове и престъпления.

Смирение се иска от човека! Той трябва да бъде готов да се иокае и да признае (по)грешките си.

Молете се един за друг. Закон е: когато един човек се моли усърдно, с него заедно се молят всички хора, с които той е в хармония. Защо? Молитвата е Божествен акт. Щом моето сърце ангажира моя дух, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които се намират в хармония е мене.

Пожелайте нещо, което е хубаво за душите ви. Най-напред трябва да искаме реализиране иа Царството Божие па Земята.

Както бе пояснено по-горе това ще се реализира, когато всички пожелаят и тогава светът ще се оправи. В това, желание всички ще се обединят, защото то е идея, която свързва всички хора в едно.

Когато нашите желания са в разрез с общия принцип, тогава не можем да имаме постижения, а когато сме в съгласие, ще имаме успех.

Виждате понякога, че молитвата ви не помага, молите се, не получавате отговор. В такъв случай приличате на човек, който иска да подигне едно бреме, но което не може, не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успява да го подигне. Някога такъв може да се нуждае от помощта и на един, и на двама, трима и повече човеци. Та следователно и ние при несполука в молитвата ще искаме помощта на един, на двама, трима и повече братя и сестри, според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите, доколко можете да го приложите на практика.

Ако се помолим за мир със смирение, молбата ни ще бъде чута. Когато много души се молят за едно и също нещо, молитвата им се приема.

„И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша.” [1], Първо Съборно Послание па Йоана 5:14

„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.” [1], Евангелие от Матея 7:7

БОГ ВИНАГИ ЛИ НИ ДАВА ТОВА, КОЕТО ИСКАМЕ ОТ НЕГО? - НЕ, когато при молитвата има погрешни мотиви или някакъв грях.

„Ако в сърцето си бях гледал на неправда, Господ не би послушал.” [1], Старият Завет, Псалом 66:18

„Искате, но не получавате, защото зле искате, за да иждивявате в сластите си.” [1], Новият Завет, Съборно Послание на Яков 4:3

затова ми се даде (от Бога) трън в тялото ми, пратеник от Сатан да ме мъчи, та да се не превъзнасям. Относно него (Сатан) три пъти се молих на Господа да се отдалечи от мене; и Той ми рече: Доволно ти е моята благодат; защото в немощта е гдето силата (на Бога) безпрепятствено действа.” [1], Второто послание на ап. Павел към Коринтяните 12:7-9.

Трябва да бъдем едновременно и смирени, и уверени, защото Бог е казал. „Ако людете Ми, които се наричат с моето име, смирят себе си, та се помолят, и потърсят лицето ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от Небето, ще простя греха им, и ще изцеля земята им.” [1], Старият Завет, Втора книга на Летописите 7:14

Не, Той често пъти ни дава повече отколкото искаме или даже можем да си представим. Затова в Посланието на ап. Павел към Ефесяните 3:20 е записано, че Бог .....може да направи иесравнено повече отколкото искаме или мислим.”

Ако щс търсите истинския смисъл във вашия живот, вие трябва да мс опознаете лично и да имате общение с мене.

Животът има смисъл, когато ог човешкия се минава в Божествения. [10], том 1, стр.100

Ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно.

Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за вечността.

В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно.

Целта в живота на човека трябва да бъде съвършенството. Само готовата душа търси Истината.

Само ученикът ще намери Учителя. Само жадният отива при извора.

Животът на човека има смисъл и той се чувства щастлив, когато той се стреми към цел, реализирането па която му доставя удоволствие. Но смисълът на живота има две страни: материална (задоволяване на физическите потребности на организма) и духовна (трупане на знание).

Смисълът на живота се заключава в това, да се обърне човек към разумната, жива Природа е цел да я изучава и богатее. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на Живата Природа. Човек трябва да живее според законите иа Природата. Не спазва ли тия закони доброволно, Природата ще го застави насила да ги прилага [64], стр. 307-308.

Ако мислим само за себе си, ако се храним и спим само и нищо друго не ни инте- | ресува, ние сме .животни.

Да мислиш за някого и да го уважаваш, а не само да мислиш за себе си и да ува- \ жаваш само себе си - в това е смисъла на живота на човека.

Ако не мислиш и вършиш нещо за ближен, то това може да бъде поне и най-добре за Всевишния. Защото Той никога няма да те изостави. Ако Го потърсиш, Той ще Ти се изяви. Но трябва да се обърнеш към Него с искрена молитва. А ако I вършиш нещо за Него, ако изпълняваш Неговата воля, животът ти ще се изпълни със смисъл. ... Вие трябва да се вслушвате в Неговия глас и в гласа на всяко живо същество, изпратено от Бога. Когато човек отива да работи за Бога, той никога 8 не е сам. С него заедно ще върви и друг някой, добре въоръжен, който всякога ще го I пази [64а].

Относно първите две мисли в мотото може да се поясни, че в момента чо- I вешкият живот (битието) е на Земята , а Божественият живот (Небитието) е в Невидимия Разумен свят. И целта в живота на човека трябва да бъде стремежът към съвършенство за да може той да премине от човешкия живот с ниски критерии към Божествения живот на високите критерии на Бога, което определя смисъла на живота на хората, което е замисъла на Всевишния..

Въпросът за смисъла и целта в живота на човека е непосредствено свързан с I предшестващия „Защо сме дошли на Земята?” - раздел IV - 2. Съгласно замисъла и волята на нашия Създател ние трябва да служим на Бога и да му се подчиняваме. I Поради духовната природа на човека, съсредоточена в неговия разум, същият има нужда от смисъл, изразен в някаква цел в живота. В Християнството тази нуж- ‘ да се задоволява чрез вярата в Христос - Месията на хората, който е свързан с т. нар. „Последни времена”, т.е. времето преди настъпване на радикалната промяна на вселената от физическа във физически-духовна. Този въпрос бе разгледан в раздел I -2.6.5. относно спасението на хората.

Всичко, което осмисля живота това е разумната истинската Любов. Тя прави хората безсмъртни. Който възприема Любовта, гой влиза в рамките на Божествения живот, дето всичко е хармония, дето няма смърт Под „смърт” разбирам всичко онова, което ограничава човешките мисли и чувства. Който е влязъл в Божествения живот, той постоянно се подмладява [64а].

Който живее по Божествения принцип иа Любовта, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си.

Да любиш Бога с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си - това е Християнското учение.

Христовото учение е на принципи, а не на форми. Принципите разширяват, а формите ограничават. Вън от Христовите принципи животът на човека е безсмислен.

Първият висш принцип изисква да се служи на Бога като Му се подчиняваме. В това служене на Бога ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Да имаш смисъл в живота, то значи да имаш център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното зарад(и) теб.

Щом научим първия, висшия принцип - да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия висш принцип - да подчиняваме всички низши елементи (неразумното) -да подчиним низшия принцип у човека [10], том II, стр. 33, 180-181.

За човек, който не вярва в прераждането като етапи по пътя към съвършенство смисълът на живота е само материален. Той счита, че животът му се дава веднъж за винаги - „ веднъж се живее Затова неговата цел в живота е да го изживее в материално благосъстояние. Има дори такъв, който е казал: „ Като умра да ме заровят само за да не ме ядат кучетата ”

Ето и други интересни ТЕОСОФСКИ МИСЛИ на Учителя Петър Дънов -Вешза Пойно относно щастието и смисъла на живота на Земята'.

Първоначално човек беше създаден да живее вечно, значи да живее един щастлив живот.

В сегашните условия седят страдания, мъчения, несгоди. В този живот, тъй както е сега, бъдете уверени, че не можете да бъдете щастливи. Защото смисълът па живота не седи в сегашните схващания.

Като не могат да разрешат задачите на живота, мнозина намират, че животът няма смисъл. Кога животът няма смисъл? Когато се отклони от правия път на живота, човек намира, че животът няма смисъл.

Относно смисъла на живота е полезно да се спомене за историята на юдей-ския цар Соломон, който е имал всичко. След като е ял и пил, след като е взел при себе си 300 жени и 900 наложници, той е казал, че „всичко е суета ”- когато най-мъдрият човек в света е казал тия думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов [2]. Тези мисли на Учителя Петър Дънов - Ветха Ооипд са също истинни, защото цар Соломон е познал любовта едва когато я изпитал към младата овчарка-сунамка, която го пренебрегнала и с това се обезсмислил живота му. Мъдрият цар разбрал., че освен Любовта, нищо друго няма смисъл.

Както Соломон е имал много жени, така човек има много желания. Да имаш много желания , това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма - както и да е, лесно се носи. Обаче когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося...”. Соломон не успял, защото е искал изведнъж да постигне всичко: да проповядва, да управлява, да научи хората „ какво ново има под слънцето ” , да води разгулен живот.

Едно основно желание (в сърцето) е нужно на човека - да придобие Любовта. Той т рябва да има само една основна мисъл (в ума си) - Мъдростта. Като има това, другите неща сами по себе си ще дойдат, включително правилните постъпки (на волята) [10], том I, стр. 367-375.

Онези, които са дошли до постоянни (здрави) схващания, търсят смисъла на живота.

За човек, който си дава сметка за какво е на Земята, както е пояснено по-горе, който знае, че има живот след смъртта на физическото му тяло, че душата му е отредена от Бога да бъде вечна, животът му има съвсем друг смисъл и цел - учение и духовно усъвършенстване. САМО С ДУХОВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ХОРАТА ЩЕ СЕ ОПРАВИ СВЕТА. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЛЮДЕ ТРЪГНАТ ПО БОЖИЯ ПЪТ НА СВЕТЛИНАТА, ПО ПЪТЯ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ЗЛО И СТРАДАНИЕ ЩЕ ИМА В СВЕТА.

Човекът си дава сметка, че има „закон за кармата” - название на „учението за справедливост” или „учението за възмездие” в Свещените книги, „следствието от неговото поведение”. Той знае, че трябва да я изплаща, и е толкова по-добре, колкото по-бързо направи това. Защото това го освобождава да върви по-бързо по трънливия път на развитие, по пътя към съвършенство съгласно Божието желание.

А българската писателка на духовна литература Лиана Антонова казва, че „всичко е поправимо, докато човек живее на Земята”.

Реинкарнацията - превъплъщението или прераждането разкрива замисъла на Бога за коригиране на човека след грехопадението му, завръщането му към духовните ценности по Негов „образ и подобие ” — ДУХОВНОТО му УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ като СМИСЪЛ НА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА.

Душата е информационно - енергийна субстанция (торсионно поле). Учителят Петър Дънов - Ветха Ооипо сочи и медиците са измерили, че тя тежи 33% (грама).

Според българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова [15] съставките на духовната същност на човека са както следва:

Тези две съставки формират моделите на поведение.

Всеки следващ живот е възможност и шанс за издигане на по-високо ниво на развитие по пътя към съвършенство.

Бог продължава да влияе върху човека след грехопадението му при неговото възпроизвеждане. Разбира се, Той е оставил и свобода за избор на начин на развитие по пътя към съвършенство (25%) - последната четвърт от духовната същност на човека.

Относно смисъла на Живота и човешкото съществуване би могло да се добави следното.

Животът на човека и неговото съществуване имат или нямат смисъл в зависимост от целите, които си поставя и неговото мислене.

Смисълът на живота се определя от целите, а стойността на неговото съществуване — от неговото мислене.

Доколко смислен, реален и стойностен е живота, когато цените са за нещо преходно (временно), например материално богатство, което могат да ти откраднат, да ти го отнемат?

Никой от нас няма да отнесе материалното си богатство на „оня свят”, „Невидимия свят”, в „Отвъдното”

А да не говорим, че то може да се изгуби дори за миг при едно природно бедствие („Ас! о/СоА”—„акт или деяние на Бога”), например земетресение.

Доколко е реален живота на двамата братя (единият вече покойник) - собственици па фирмата-верига за хранителни стоки „А/сН " от Германия., с многонационална реализация, когато „ кралете на ниските цени ” водят отшелнически живот, затворени в палат, когато не могат да се любуват на Божиите блага, на Природата, на изгревите и залезите на Слънцето, които всеки ден са неповторими. А в хармонията на разнообразието се крие истинската красота в живота на хората.

Човек никога не трябва да забогатява материално по непочтен, нечестен или бърз начин, защото това не се толерира от Бога!. Има много примери в живота на хората, но ще се посочи само един. „ Кралят на търговския флот ”, бившият гръцки милиардер Онасис загубва сина си при самолетен инцидент, замина си от този свят с мъката за сина си, а „ корабната му империя ” рухна след наследяването й от дъщеря му.

Ако човек мисли само за себе си, за ядене и пиене, той има животинско или още материално съществуване.

Истински (реален и стойностен) смисъл има живот с възвишени цели за непреходното (вечното), за духовното богатство, за знанието. Да трупаш знания като се учиш, това има смисъл. Защото духовното богатство (знанието) никой не може да ти отнеме.

Натрупаното духовно богатство ще се занесе на оня свят чрез безсмъртната ни душа (дух). Това одобрява Бог. Това е неговия план: да се учим, да трупаме знание по пътя към съвършенство, към вечния живот. Смисленият живот не е нищо друго освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето Божествено Начало. Това е пътят към съвършенство и вечен живот. Няма друг път. Човек ще бъде насочван да тръгне по този Път и да даде място на Бога в себе си, освен ако избере пътя на невежеството и вечната смърт.

Целта на живота ни трябва да бъде да вършим Волята Божия, като служим на Бога - най-важното, първото нещо. Намерите ли този ключ, вие сте дошли до същественото и във вас ще се създаде нещо ново.

Ако не дойде Любовта в живота, служенето на Бога е немислимо. Служете на Бога с Любов, с мисъл и воля. Умът, сърцето и волята са трите връзки на човека с Бога.

Служенето на Бога се изразява в следното: гладния да нахраниш, голия да облечеш, болния да посетиш, наскърбения да утешиш, невежия да просветиш, спорещите страни да примириш и т.н.

Второто проявление на вашата Любов седи в следното: да любиш хората и когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден без да знаят те кой им служи. Това подразбира Христос под думите „служене на Бога”.

Да служиш на Бога, значи да имаш всички благоприятни условия за работа. Човек трябва да разсъждава така: Той ми е дал много блага. От мене се иска само едно: да работя за Бога. Като станете сутрин, кажете си: „Господи, готов съм всичко да направи днес за Тебе”. Ще се молиш на Бога и ще работиш [64а], стр. 504-507.

Разбира се ние не можем да не се съобразяваме с необходимостта от съчетаване на духовния ни стремеж с материалното ни осигуряване. Ние трябва да се храним и обличаме, да се радваме на Божиите блага. Според Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд това съчетаване е много трудно и той съветва: ... "Носи толкова товар, колкото можеш Имай толкова материално богатство!, колкото ти е необходимо: излишното дай на бедните, на ближния.. Нека „парите да гонят вас, а не вие да гоните парите ’’

Човек трябва да следва „вътрешния тих глас на Бога” в самия него. Човек трябва да търси Божественото в себе си и него да развива. Дарбата, заложена от Бог в нас трябва да се открие и да се развива. Това е Неговия план и той ще бъде осъществен. От пас зависи дали този път на развитие ще бъде по-кратък е радост и веселие или по-дълъг с трудности, мъки и страдания. Имаме свобода на избор.

Животът на човека има смисъл и неговото съществуване е достойно и духовно, ако той мисли и живее за да помага на някого. Не случайно майчинската любов е класирана след Божията Любов). А всеки отец жали чадата си, както и Бог всички нас.

Истинският смисъл на Живота и истинското съществуване се състои в това, човек да живее и да мисли за да помага на Бога. Защо? - Защото Бог, като Съвършен Висш Разум, е създал човека безсмъртен, по свое подобие. Дал е благослове-ние човешкият род да се размножава, но по Негов план хората да живеят в Божие Царство - в ред, законност и справедливост, здрави и щастливи като се обичат едни други и си помагат. Но скоро идва грехопадението (непослушанието) на първата човешка двойка от „пръст и дихание", човекът става смъртен. И Бог го оставя свободен да избира алтернативно пътя си на развитие:

Българският апостол на свободата Васил Левски няма да се преражда. Защо? - Защото той е достигнал до себеотрицанието, приложил е във висша форма закона за саможертвата. Известни са неговите думи: „Ако печеля, печели цял народ. Ако губя, губя само себе си’’ Можем ли да посочим такава личност в историята ни след него? Може би само великият българин, Всемировият, Космическият Духовен Учител Петър Дънов - Ветха Иоипд. И прави чест на българския народ, който в едно допитване за великите българи преди няколко години го класира на второ място, след апостола Васил Левски. Учителят се отказва от всички земни блага и приема с готовност Света Троица да се всели в тялото му за да приеме от Невидимия Разумен свят и предаде на българите и света на достъпен език Христовото учение - Божествената наука. И това той нарича скромно „една малка работа за Бога”.

Защо има смърт и прераждане? - Съвсем накратко, изразен математически философският отговор е: смърт + прераждане = подмладяване. И нека да се поясни.

Човекът е оставен от висшия Разум — Бог на свобода за избор на начин на съществуване. Но свободата на избор означава и отговорност. И за всеки човек идва момент на отчет пред Бога..

Неправедният човек, атеистът, тръгналият по пътя на злото, материали-стът няма живот вечен, пито е вечно млад, той старее, и по-рано или по-късно умира като „старец” за да отиде в Невидимия Разумен свят на отчет пред Бога за своето поведение на Земята. И понеже такъв човек с ниско ниво на развитие няма още място в Небитието, той принудително бива върнат в битието па Земята, където с прераждането му започва нов цикъл на развитие като „младеж”, т.е. със смъртта и прераждането той се подмладява.

Истински праведният, посветеният, просветеният духовно човек също дава отчет пред Бога в Невидимия Разумен свят, но при него вариантите са само във възходящо направление: не се преражда на Земята (например Левски, Толстой, Айнщайн) или се преражда в индивид на по-високо ниво на развитие, с нови задачи по-вероятно в Невидимия отколкото във видимия свят, където животът му, неговото съществуване ще има отново смисъл и цел, но в ново измерение - с нови форма, съдържание и смисъл.

IV- 6. ЖИВОТЪТ СЛЕД СМЪРТТА НА ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО.

Ето ТЕОСОФСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ И ОБЯСНЕНИЯ на Учителя Петър Дънов Всшха 1)оип<) [64а]:

За сега на човека е определено да живее 120 години на Земята;

Съблече ли по-рано старата и нечиста дреха, казваме, че преждевременно е напуснал Земята.

Някои хора си заминават преждевременно, живели в неразбория, но ако са живели но Волята Божия, нямаше да си заминат.

Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време. Затова хората „трябва да сеят” навреме - да възприемат Божественото (Христовотоучение) навреме, „за да з/сънат” навреме.

Лошо е, когато хората умират преждевременно. При сегашните условия на живота , когато някой умре на 60-годишна възраст, държат го извън Земята (между Небето и Земята при един неопределен живот) още 60 години и след това отива при Бог да даде отчет за делата си. През тези 60 години духът па преждевременно умрелия работи между хората. Някои заминали, ако не са напреднали, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници (чинии). Месоядство има и в духовния свят. Смъртта на мнозина се дължи на такива месоядни души, които се хранят от кръвта на човека. ... И когато стане иа 120 години, тогава отива на аудиенция при Бога. Той ще му каже: „Добре дошъл, синко! Ти дойде преждевременно тук, без да свършиш работата си на Земята.”

От 50 до 120 години работата е най-полезна и ползотворна, това е работа за вашето повдигате и повдигането иа цялото човечество. Шестдесет години - това е зенитът, върхът. Истинската работа започва от 60 години нататък.

Докато не свършите работата си па Земята, не може да заминете за онзи свят.

Човек не бива да заминава за другия свят преждевременно. Като узрял плод да паднеш точно на време. ... Докато не станете господари на мисли, чувства и постъпки, не можете де влезете във възвишения свят.

Който е напреднал в своето развитие и е свършил възложената му работа на Земята, заминава за „ онзи свят " директно. И се явява пред Бога спокоен, защото е изпълнил определената му програма, за която се е подписал.

Не е добре да умреш, без да са те повикали. Самоубийството е обсебване от низши духове. Едно низше същество ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и с нея да се поддържа. Никога не давайте апартамента, който Бог ви го е дал, под наем.

Да живее човек или да умре, това не зависи от него. Цял колектив от Невидимия свят решава този въпрос. И ако Бог даде съгласието си, тогава се изпълнява присъдата.

За всеки човек е определено от какво ще умре и кога ще умре.

ОПРЕДЕЛЕНО Е ОТ БОГА, КОЙ КОЛКО ДА ЖИВЕЕ. Но понеже хората не изпълняват Божията Воля, не вървят по Божия път, го малко хора остават да живеят колкото им е определено.

Лко човек не изпълнява програмата си (възложената му работа) на Земята, където е пратен, той преждевременно заминава за „ другия свят

Понякога Бог допуска да те дигнат от Земята преждевременно, за да не правиш нови грехове.

Когато наближи смъртта, вие изпитвате ужас от незнайното. ЕДИН Е, КОЙТО МОЖЕ ДА ВИ ИЗБАВИ ОТ НОКТИТЕ НА СМЪРТТА. Това е БОГ. Нито ангелите, ни то свегиите, никой ие може да ви спаси. Само Бог е, който спасява хората.

Според цитирания малко по-горе Учител човек притежава три безсмъртни неща: духът, душата и духовното му тяло.

При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете нагоре към горния край на главата (в средата, където е центъра на Божията Любов). Има една нишка, която съединява духа (частицата от Светия Божи Дух) с пъпа (като „пъпна връв”) и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса, не може да се върне (от „ тунела към Невидимия свят ”).

Многократни доказателства на СВЕТСКАТА МЕДИЦИНСКА НАУКА за смъртта на човека като процес и съществуването на Невидимия Разумен свят са мно-гобройните случаи на клинична смърт.

Смъртта на човека като процес е описан много успешно от руския професор Коротков. В настоящата книга не се излага, защото обект на разглеждане е есенцията на духовната и страна.

Невидимият Разумен свят, където няма болка, скръб и тъга, се описва от пациенти, които са били в клинична смърт. Те се завръщат в материалния свят след масаж па сърцето, електрошок, вдъхване на въздух или други понякога големи и тежки грижи на медицинските екипи. Те казват: „Защо ме върнахте? Толкова хубаво беше!” И българската лекарка д-р Маргарита Пенджакова - анестезиолог е казала: „Само Бог и анестезиологът връщат живота на човека” Затова тя обича толкова много професията си. Но това ВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА МОЖЕ ДА СТАВА САМО С БАГОСЛОВИЯТА НА БОГА, какъвто е случая с неврохирурга от САЩ Е. А1ехапс1ег, написал книгата "Доказателство за Небето (Рая)".

Такива случаи на завръщане от клинична смърт са ДОКАЗАТЕЛСТВА НА ТЕО-СОФСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ - думите ни Учителя Петър Дънов - Вешха Ооипд: „Това, в което не вярват хората на Земя та, ще повярват, когато отидат в Невидимия свят” Такъв е и случая с бележития български актьор Йосиф Сърчаджисв, които често казва в интервюта по Българската телевизия с него: „Вярвайте, хора”.

В началото на смъртта на физическото тяло душата е свързана с физическото тяло посредством тънка сребърна нишка, която се прекъсва най- късно след три дни [26]. През това време душата наблюдава като от филмова лента картини от изминалия си живот и всеки шум и плач па близки роднини и приятели пречат на душата.

По обновяването, по подмладяването на клетките на физическото тяло са писали „разни автори, на различни езици” [64а].

Клетките, които съставят човешкия организъм, сами по себе си са безсмъртни.

Клетките не умират след като човек умре, а живеят своя първичен живот. Ако всички клетки на човешкото тяло сс върнат към своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав, физически и психически.

Обаче, когато смъртта дохожда за човека, причината за това е, че той влиза в разрез е Божествения организъм, с Божественото в самия човек, вследствие на което го детронират, т.е. свалят от власт'. Ние умираме по единствената причина, че първоначалните клетки, от които сме създадени, ги изгубваме. Като изгубим повече от половината клетки (повече от половината си тегло) ние сме осъдени на смърт. При това детрониране, след смъртта организмът на човека се разрушава, клетките се разпръсват из пространството, а душата му отива при своя Създател да даде отчет защо е напуснала тялото преждевременно, защо не е завършила работата си на Земята. След 200-300 години клетките на тялото ви ще бъдат пръснати в пространството, а костите ви ще лежат в някой гроб.

Плътското (физическото) тяло умира, а духовното не умира. Човек като умре, излиза от физическото тяло и постепенно навлиза в духовното.

С настъпване на смъртта на физическото тяло, душата, заедно с безсмъртното духовно тяло, излиза от тленното тяло на човека, като носи със себе си един „вечен физически атом” [26], върху който са отпечатани преживяванията и придобитите качества - знания и опит на дадения индивид. Душата носи със себе си само духовното си богатство, без никакво материално такова.

Има три неща, които не умират: духът, душата и умът.

Духът не се преражда, а се вселява, минава от една форма в друга. Като свърши земните науки, човек напуща Земята (без да се преражда повече на нея) и отива на друга планета, там да се учи. Така ще обиколи всички планети на Слънчевата система.

Човек никога не умира, само плътта (физическото му тяло - „черупката”) умира. Смърт - това е събличане на една дреха и обличане в друга, по-хубава, по-съвършена. Змията и тя съблича кожата си, но не умира.

Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, но не като творения на Бога.

Човек като умре, физиологически сърцето представа да бие, обаче клетките на това сърце, което вече може да е разложено, продължават свободно да живеят в пространството. Също така и клетките на дробовете, на мозъка, на всички органи продължават да живеят и след смъртта на човека.

Мозъкът на човека е съставен от два вида материя: от груба физическа, която се разлага, и от духовна - ефирна, която не се разлага. Върху духовната материя на мозъка се отпечатват всички човешки мисли. Като умре човек, душата му взима със себе си именно тази ефирна, духовна материя на мозъка, в която е вложен умствения капитал на човека. Този мозък дава образа или лицето на заминалия.

Когато тялото на човека остане без душа до три дни след смъртта, то „се разкапва на милиони .живи частици, но то не умира, то е съставено от милиарди клетки”. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка е централна (колективна, „светла”) ... и е привлякла всички други клетки. И един ден, когато тази светла клетка свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода” и веднага всички клетки се разпръсват в пространството, всяка по своя път...всички заминават у дома си при своите родители. А хората плачат, четири реда сълзи ронят, че някой човек умира.

Изобщо казано, трябва да знаете едно: положението на заминалите на онзи свят е десет пъги по-добро, отколкото тук, на Земята. В другия свят вашето положение ще бъде точно такова, каквото е състоянието на вашия ум (мислите), на вашето сърце (чувствата) и душа (желанията). Каквито сте тука, такива ще бъдете и отвъд гроба.

Иска ли да знае някой какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят.

Земният живот е едно приготовление. Затова ви казвам: ти трябва да се свържеш с Доброто. Ако не си вещ в Добродетелта, ти в онзи свят не можеш да си движиш краката. Ако в този свят не се свържеш с Правдата, на онзи свят не можеш да си движиш ръката. И ако в този свят не си имал Любов към Светлината (Знанието, Мъдрост-

та) , в онзи свят няма да чуваш, ще бъдеш глух. Ако в този свят не си имал Любов към Истината, в онзи свят ти ще бъдеш затворен (затворник). И ако в този свят не си се научил да обичаш хората, в онзи свят ще бъдеш затворен. Или, ако човек не е възприел петте духовни основи на земния живот, в онзи свят той не ще бъде жизнен, а инвалид и затворник. Смърт без живот подразбира лишаване от благата на живота, които така щедро Бог ни е дал.

Човек след смъртта си отива в място, което съответства на неговия живот на Земята. Архангел Михаил има грижа за това. Той ще определи мястото на всяка душа. Ако тук (на Земята) не се спасите, и горе (на Небето) няма да се спасите. Затова българската авторка на духовна литература Лиана Антонова казва, че „ всичко е поправимо, докато човек е жив на Земята”

Ако човек правилно е възприемал и предавал Истината, ангелът на смъртта ще дойде, ще го вземе и занесе на Небето, дето му се готви тържествен прием.

В противен случай, който отива неподготвен на онзи свят, ... всички негови страсти се подлагат на огън. Понеже човек запазва съзнанието си, той следи всички перипетии, през които минава, и затова душата му преживява големи страдания.

За да разбере развитието както на Земята, така и в Невидимия свят, човек трябва да се занимава с „новата философия на живота”, да си изяснява всички въпроси [64а]. Затова споменатата преди два абзаца Лиана Антонова е писала заглавие на книга „ Не умирай неук! ”

Настоящата книга представлява един малък опит да се опише макар и непълно есенцията на тази „нова философия на живота”. Доколко авторът й е успял,, Читателят ще прецени.

Докато е на Земята, човек се крепи с материална храна - с въздух, вода и хляб. Щом напусне Земята той се храни с мислите и чувствата на своите близки. Нашите хубави мисли към заминалите, това е храна за тях. И обратно, умрелите ...живеят много по-интензивно, отколкото по-рано на Земята и имат големи възможности да ви помагат, ако са били ваши приятели или да ви напакостят, ако са били ваши врагове.

Съгласно окултната и светската медицинска науки с настъпването на смъртта теглото на физическото тяло намалява с 33 грама. Следователно от тялото на човека се отделя някаква субстанция, която има макар и минитегло.

Би могло де се даде следното обяснение на този факт. Душата на човека като синтез на частица от Божия Дух и плътта на човека се разпада на своите две съставки: Материалната остава в тялото и има съдбата на клетките, пояснена по-горе. Духовната й съставка напуща тялото и продължава своето развитие в Невидимия свят, ако не е необходимо да се връща за още обучение на Земята.

Гробът представлява митницата, дето се преглеждат куфарите. Ако носиш багаж и с него отиваш на другия свят, знай, че непременно ще те претърсят и ще го вземат. За светията са необходими 40 дена за преглеждане на багажа, а за обикновения човек са нужни 45 години. Това е алегория, но вярна. Затова именно човек се готви още от този живот за другия. Още на Земята той придобива знания [10], том 1, стр. 390.

Затова българската писателка на книги с духовно съдържание Лиана Антонова потвърждава думите на Учителя Петър Дънов - Вешза Пойно, че спасението трябва да стане на Земята като казва „Неумирай неук” и „Всичко е поправимо, докато човек живее на Земята От друга страна същият Учител казва: „Това, което можем да направим тук, на Земята, за 50 години, в другия свят се* изискват 250 години, т.е. 5 пъти повече време. Следователно, по-ефективно е поправките и спасението на човека да станат на Земята.

Съществува една теория, според която при преминаването от този в онзи свят, човек трябва да знае „закона на смаляването”, на смирението, за да се смали толкова много, че да мине съвършено незабелязано между съществата, които са неприязнено настроени към него. Има една тъмна зона около Земята, в която витаят всички отрицателни човешки мисли и желания, и дела и която се преминава за една до три минути. След това ще забележиш едно зазоряване, което постепенно ще се увеличава и изведнъж ще се намериш в друг свят, с нова, много мека светлина. Мостът, който свързва тъмната зона със светлината, е много тесен, като конец, но праведният лесно минава по него, а грешният като минава през него, завива му се свят и пада в пропастта. Който има знания, лесно минава тази зона, който няма знания, удавя се в нея.

Когато си заминем, ще ни посрещнат в Космоса различни същества от различни йерархии, които живеят в общество, според степента на своето развитие. Както тук ни искат паспорт, за да минем от една държава в друга, така и там искат. Ще ни питат: „От къде идваш?” Трябва да отговорим: „От България”. Питат още : „За къде отиваш?”. Да отговорим : „За Царството Божие”. Тогава ще ни пуснат да минем.

Една душа до 40 - тия ден не може да се яви, защото е заета изключително със себе си. Завеждат я на всички места, дето е живяла, да види целия си живот. След това вече й дават работа и може да се явява.

Към 40 -ия ден Душата се откъсва от орбитата около плътта.

До деветия месец витае над Земята и се подготвя да отплава за Невидимия свят - при души на средно и извисено ниво, които заемат своето място според делата им на Земята. Духовно извисените отплават за Невидимия свят по-рано.

Религиозният помен на 9 месеца след физическата смърт е по-значим от годишния помен, защото 9-те месеца са съдбовни срокове на началото (в утробата на майката) и края (извън мъртвото тленно тяло, но над него) на пребиваване на Земята или над нея.

Невидимият свят е разположен в други измерения, за които нямаме още сетива.

След смъртта на физическото тяло душите преминават през различни етажи, сфери или области на Невидимия свят.

Характеристиката на седемте области на духовния свят, през и/или покрай които трябва и/или може да премине човека след физическата му смърт е както следва:

„Адът” е и тук на Земята и в чистилището, според условията, които всеки си е създал или заслужил.

„Раят” се намира отвъд астралния свят - областта „на чувствата”.

— В петото ниво се оказват най-повдигнатите души на умрелите. Това е т. нар. от Християнския езотеризъм „първо небе”- широко поле за работа.

V --VII. От петата до последната седма област, частицата от Божия дух, заложена в човешкия дух, се освобождава от всички земни влияния и душата бива подготвена с допълнителни знания за ново превъплъщение - прераждане на Земята.

Противно на някои схващания трябва да се знае:, че Невидимият свят не е място за блаженство. Там човешките души също работят, учат или продължават да страдат, но справедливо според степента па своето развитие.

Ето три въпроса и техните отговори съгласно БИБЛИЯТА, които поясняват живота след физическата смърт на вярващите:

Те се възнасят в присъствието на Исуса Христа [59]. Съгласно обяснението в Посланието на апостол Павел към Филипините 1:21 и 23 човек „ да живее с Христос и да умре е придобивка”.

Когато Исус се върне на Земята, телата на искрено вярващите гце възкръснат преобразени в безсмъртни духовни тела.

Исус е „Който ще преобрази нашето унижено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло.” [1] Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Филипяните 3:21

„Самото създание (човека) ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада.” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Римляните 8:21

ОТНОСНО ПРЕРАЖДАНЕТО ИЛИ РЕИНКАРНАЦИЯТА (ПРЕВЪПЛЪЩАВА-НЕТО)

Познанието за прераждането е предизвикателство за хората, свързани единствено с материалното им съществуване, сразбирането им, че „веднъж се живее”.

Но ЧОВЕК Е СЪЗДАДЕН ОТ БОГА ЗА ВЕЧНОСТТА. Той е придобил смъртта след грехопадението. И сега отново трябва да се върне към безсмъртието чрез съвършенство. И понеже Бог е оставил човека свободно да избира своя път и скорост на развитие, духовното извисяване става бавно и на етапи.

С представата за прераждането на човека лесно се обяснява духовното извисяване (духовната еволюция) на човека и появата на личности - учени, таланти, гении, пророци, Духовни Учители.

Прераждането включва два редуващи се етапа на пребиваване (съществуване) на човека в Битието (видимия материален свят) и Отвъдното (Небитието, Невидимия нематериален, т.е. безтелесен свят) — светове, които са като скачени съдове.

Смъртта е само за тялото. Тя е край на престоя в материалния свят, а прераждането (новото раждане) е край на престоя в Отвъдното (нематериалния, безтелесен свят).

В случая действа закон за периодичността. Ние сме свидетели как Природата се рециклира. И човек рециклира подобно на Природата - губи биологичното тяло, но оцелява душата, както едногодишните растения през есента и зимата губят листа, стебла и корени, но съхраняват семената за бъдещ живот. И както с настъпване на залеза на Слънцето светът не изчезва, така и животът не приключва със смъртта.

НЯМА СБОГОМ, ИМА ДОВИЖДАНЕ - има „живот след смъртта” според по-късното християнство, „живот след живота ” съгласно източните религии. Живот и смърт са в НЕПРЕКЪСНАТ КРЪГОВРАТ - ЦИКЛИЧНОСТ като по окръжност, проекция на спирала - символ на еволюцията. Така животът на човека се развива между две граници - от едната страна раждането, и от другата смъртта.

Смъртта не е край, а част от цикъла на идване за съществуване в този свят и заминаване за „ онзи свят Това е рефлектирало в погребалната церемония на (Х)Индуизма.

Свободата на този цикъл на смърт и прераждане се намира чрез просвета и правилен живот - с етика - с добродетели и милосърдие. Без тях няма религиозна Истина.

Като синтез на човешкия дух (частицата от Божия Дух) и разредена материя от тялото на човека, Душата е ЗЗр информационно-енергийна субстанция съгласно ТЕОСОФИЯТА на Учителя Петър Дънов — Ветха Иоипд и СВЕТСКИТЕ НАУКИ медицина и физика. Съгласно едноименния закон за запазване тази субстанция „ не се губи, а се видоизменя При прераждане душата се променя, еволюира, а човешкият Дух е неизменен, тъй като е частица от Божия Дух.

Когато стане жител на Невидимия свят душата дава отчет, осмисля се изминатия й житейски път и се подготвя за следващи нови изяви, които могат да бъдат нормално в посока на духовна еволюция, но и в посока на духовна инволюция, в зависимост от кармата (следствието от поведението) в предния земен живот. Делата на някои хора ще ги надживеят, а на други са такива, че не са заслужавали да дишат въздуха.

Едва в Отвъдното духовно непросветеният човек ще разбере, че подсигуреният материално живот в Битието е преходно благо, но обогатеният духовно живот съпроводен с трудности, изпитания и страдания в материалния свят е безценен, защото подготвя човека за Вечния Живот, за Вечността, обхващаща Видимия и Невидимия светове.

Няма случайни прераждания. Според българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова пророк Илия се преражда в Мойсей и Йоан Кръстител, Нютон - в Ръдърфорд, цар Ирод - в Нерон и Хитлер. Отсичането на главата на Йоан Кръстител е карма от времето, когато пророк Илия в гнева си е пролял човешка кръв. Затова после се лее неговата кръв. Такъв е законът. Следователно човек може в известна степен да изменя съдбата си: може да я облекчи или утежни, да продължи или скъси живота си на Земята, както посочва и Учителя Петър Дънов - Ветха Ооипд. Освен това Бог е дълготърпелив и многомилостив - действа по т. нар., от автора на настоящата книга „(формула 999” [10] - виж стр.. 113. В дадения пример се вижда, че пророк Илия го застига възмездие чак във второто прераждане като Йоан Кръстител. Затова мъдрият български народ казва „Бог бави, но не забравя". С такива примери за забавено възмездие изобилства живота на хората. И причината е, че неголям ата част от хората са приели, че „веднъж се живее”, не знаят, че човешката душа е подложена на изпитания чрез тялото, че тя ще страда рано или късно за непочтен живот на Земята, по един или друг начин, и ще се получи възмездие дори и след прераждания, както е било при пророк Илия.

Ако това се знае от хората, те ще преодолеят завистта, омразата, злобата, ще забравят и причиняването на проливане на човешка кръв при ламтежа за материални богатства. Тази просвета е необходима, защото много от съвременните хора пренебрегват факта, че след физическата си смърт те се прощават с материалните богатства, натрупани ненужно през земния им живот.

А целта на прераждането (реинкарнацнята, превъплъщаването) е Духовната същност на човека да се извиси над злото и придобие Добродетелта. Животът на Земята е проверка чрез изпитания за „шлифоване" на душата иа човека. Това е замисъла иа Бога - правилният път към съвършенство, който винаги е най-кратък:. ПРЕРАЖДАНЕТО РАЗКРИВА ДЪЛБОКИЯ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА - ДУХОВНОТО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ на човека..

Само извисената\душа не се нуждае от прераждане. Според Учителя Петър Дънов - Вейка Йоипд Тоястой, Левски, Айнщайн няма да се прераждат. От дадения човешки индивид зависи. Има и извисени души, които желаят да се върнат на Земята за да довършат мисии от предишни животи.

На основание на изложеното по-горе би могло да се каже, че единната религия, теософията и дори светската наука приемат прераждането, странстването на душата на човека във видимия и Невидимия свят за духовното усъвършенстване на човека с оглед материалният свят да стане разумен като нематериалния.

Смърт не съществува! Човекът не умира, но се съблича, както гъсеницата излиза от какавидата и се превръща в пеперуда. Ще дойде ден, когато и човек ще излезе от какавидата си, ще се превърне в ангел, който ще се явява, дето иска, и ще изчезва. Христос имаше способността да се явява, дето иска, и да изчезва, когато пожелае [10], том II, стр. 75-76.

В стихотворна форма прераждането е описано в песента „Нови дрехи” с текст и музика от ученици-съвременници на Учителя Петър Дънов - Ветва Иоипд , дадена на 01. 06. 1922 г. [40], стр. 456-457:

дрехите си овехтели, за да може да надене нови дрехи, чисти, бели.

нови някои предели, в друга плът да се засели,

Тъй прекрасно и премъдро Господ всичко е направил и без устрем и надежда никого не е оставил

И животът е приятен, всскиму се пак той нрави, всичко живо що въздиша, вечно Господа да слави !

И тъй, ако гледате на смъртта като минаване в нов живот, на трансформиране на известно състояние, вие сте разбрали дълбокия смисъл на живота. Който не разбира дълбокия смисъл на ЖИВОТА И СМЪРТТА, той мисли върху тях, без да дойде до нещо съществено. Животът и смъртта са ДВА ВАЖНИ ПРОЦЕСА, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБЕРАТ. Животът на грешниците родил смъртта. Следователно, смъртта служи на живота, а не животът на смъртта.

Смъртта е неизбежен процес, но важно е как умира човек, със съзнание или без съзнание за това, което става с него. Който е работил с Любов и прилагал закона на Доброто, той умира съзнателно, като продължава да живее и след смъртта. Такъв човек умира с пълно съзнание,, че отива за другия свят, за да се върне пак на Земята, когато пожелае:.

Смъртта засяга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пак има известна разлика.

Който се моли и уповава на Бога, умира спокоен, с усмивка на уста, със светлина и съзнание в себе си, че отива на по-добро място, отколкото е бил досега.

Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворник, постоянно пазен от стражари.

Кое от двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала целта си и осмислила своя живот, или като затворник, лишен от свобода и светлина?

Ако на един умиращ можете да внушите една Божествена идея и той е възприеме и започне да живее с нея, няма да умре. Не може ли да я разбере, да я възприеме, непременно ще умре.

Всеки човек, който има и живее за една Божествена идея, той лесно не умира - ФИЛОСОФИЯ НА ДЪЛГОЛЕТИЕТО.

Човек умира, защото дрехата му (тялото му) е съдрана, трябва да я захвърли на Земята и да му дадат нова. Дрехите (физическите тела) умират, но не и човекът. Човек никога не умира - ФИЛОСОФИЯ НА БЕЗСМЪРТИЕТО.

Учителят Петър Дънов - Вепгха Ооипо е дал някои интересни препоръки за заминаващите отвъд'.

Според пас правилно с, когато умира човек и когато се ражда, да се радваме, защото започва нов живот за доусъвършенстване в цикъла на развитие към съвършенство. А при някои стари цивилизации от Близкия изток са се радвали при смърт, защото праведният човек отива на по-хубаво място, където има Божествени ред, законност и правда!, а плачели при раждане, понеже Земята е по-лошо място.

Кое е по-хубаво, за се зарови в земята ли един умрял, или да бъде изгорен? -И едното, и другото имат своята добра страна.

Когато се изгори лошия човек, започваме да вмъкваме неговия дух в нас. (По) грешките стават общи.

Когато го турим в земята, тогава от нея и от плодовете ще дойдат у нас неговите влияния и (по)грешки.

Най-добре е като умре някой, да се пренесе на месечината.

IV- 7. ЗА ПОМОЩТА, ОКАЗВАНА НА ЧОВЕКА ОТ БОГА И ДРУГИ СВЕТЛИ СЪЩЕСТВА ОТ НЕВИДИМИЯ РАЗУМЕН СВЯТ.

Би могло да се зададе следния логичен въпрос: Как Бог успява да управлява цялата Вселена и да откликва на нуждите на всички хора?

Отговорът е: Чрез Светия Дух на Триединния Бог, който присъства навсякъде, включително във всички Светли същества от Невидимия Разумен свят - (помощници на Бога) и всеки човек, ако обаче индивидът е осигурил условия заложената в него частица от Божия Дух да има място в една еволюираща душа, индивидът да вярва в Бога и да изпълнява Неговата воля.

Над тоя видим свят има още по-висок невидим. Съществата на тоя невидим свят се отправят към нас с писма и ръководство, за да ни покажат пътя, по който трябва да вървим. Великият и вечният живот съществува за душите, а временният е за всички хора, които още не разбират Божиите закони. Те боравят с обикновеното знание - познанието, което е знание натрупано постепенно в практиката на земния живот и което няма приложение в истинския живот

Българската ясновидка с психотропно зрение Слава Севрюкова е казала:

„Предадената информация не е от мен, а чрез мен. Идва от висши духовни същества.”

Тези висши духовни същества са в Невидимия за обикновените хора Разумен свят. Затова за повечето хора реално е това, което възприемат със своите сетива: зрение:, слух, обоняние (мирис ), вкус, контактно усещане ( осезание, докосване, допир ). Те пренебрегват надарени от Бога незрящи като българската пророчица Вата, която е „ виждала ” с помощта на Невидимия Разумен свят и е помагала на хора със зрение.

Впечатлен от нея след серия посещения големият български писател Николай Хайтов е казал: По всичко личи, че материалният свят, в който живеем, не е единственият, съществуващ във Всемира. Има и други, които ние е нашите сетива не можем да уловим. Съществува Невидим за обикновените хора свят.

Ето как пояснява тази помощ от Невидимия свят Петър Дъиов - Веш$а Ноипо, Всемировият Духовен Учител: „Човек сам се ражда в света, но с неговото раждане па земята заедно слизат около 10-30-50-100 000 души в един момент на земята. Тези души са разпръснати по земята и ако един от тях е закъсал, много други са богати и могат да му помогнат. Достатъчно е човек да отправи ума си към Бога и радиото на всички тези 10 000 започва да работи и те се притичват на помощ.” Кол-кото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Ценни са големите групи. Следователно, ако вие принадлежите на една група от 10 000 души, 100 000 души, по цялата земя вие сте свързани като един организъм. Ако вие се държите в изправно положение, ще се образува при сегашните условия една връзка, едно отношение между вас. Никой не е сам. Ако се раждаме, за себе си не се раждаме. Ако умираме, за себе си не умираме.

IV- 8. КАК ДА ПРИДАДЕМ СМИСЪЛ НА СВОЯ ЖИВОТ ЗАВИНАГИ И ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ?

Силата и щастието на човека не са в знанието, което има той, по в приложението на това знание.

КЪДЕТО И ДА ЖИВЕЕ, средно интелигентният човек научава за НАУЧНИ ОТКРИТИЯ.

Археолози, биолози, океанолози и други учени продължават да добавят към човешкото познание за нашата Земя и живота на нея.

Търсейки в други посоки, медици, физици и астрономи научават все повече неща за човека, за нашата слънчева система, за звездите и дори за далечни галактики. За какво говори получаваното непрекъснато разширяващо се познание на човека, КОЙ И КЪДЕ Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ '?

Много здравомислещи хора ще се съгласят с древния еврейски цар Давид. „Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му.” [1], Старият Завет, Давидов Псалом 19:1.

Някой може да не се съгласи или да каже:, че не е сигурен в това твърдение.

Но нима от внимателното разглеждане на представените в тази книга ОБЯСНЕНИЯ, СВИДЕТЕЛСТВА и ДОКАЗАТЕЛСТВА, включително „СТРОГО НАУЧНИ” като „ефекта на Мойсей”, не се виждат изобилни основания, че БОГ ИМА И Е ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НАШАТА ВСЕЛЕНА И НАШИЯ ЖИВОТ.

Би могло да се каже, че изложените в книгата проучвания показват:, че вярата в Сътворението от съществуващ Създател, загрижен за нас, е разумно вярване в нашия научен век. Затова много образовани люде, включително учени (като представители на Науката) търсят и намират отговори за важни основни въпроси за живота на хората в Библията (Религията) и в беседите и лекциите на Всемировия Учител Петър Дънов — Ветха Иоипд (Теософията). И това е така, защото пророчества и предсказания в последните два извънредно богати източника на информация са сбъднати - критерий за нейната достоверност. И това е така, защото,, източникът е един” [2], т.е. БОГ Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА НЕПРЕКЪСНАТОТО РАЗШИРЯВАНЕ НА ПОЗНАНИЕТО НА ХОРАТА.

Ето защо РЕЛИГИЯТА и ТЕОСОФИЯТА са корените на познанието на СВЕТСКИТЕ НАУКИ.

Авторът се надява с предложените отговори на разгледаните въпроси да помогне на Търсещия Читател да придаде траен смисъл на живота си и да положи основа за разбирането на Тайната и Истината КАК МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ.

И авторът ще бъде много щастлив, ако написаната от него книга бъде като една от „ теменужките, които ухаят " - препоръката па Всемировия Учител Петър Дънов - Ветха Иоипд за привличане на привърженици на излагани убеждения.

Апостол Павел е казал: „Хората не могат да кажат, че не знаят Бога. От началото на света ХОРАТА СА МОГЛИ ДА ВИДЯТ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОГ ЧРЕЗ НЕЩАТА, КОИТО ТОЙ Е НАПРАВИЛ, включително и такива дела, които хората наричат „ чудеса ” (например „разделянето на водите на Червено море Това показва Неговата сила, която трае вечно (Неговите неограничени свръхестествени възможности). Това показва, че Той е Бог”, (че заслужава всички тия наименования на Бога, посочени в предлаганата книга). „Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото човеците остават без извинение.” [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към римляните, 1:20.

ОТНОСНО ТРАЙНИЯ СМИСЪЛ НА ВСЕЛЕНАТА И ЖИВОТА НА ХОРАТА

Изложените в началните раздели на книгата творения на Създателя помагат да се види „какво представлява Бог", да се разберат „Неговите невидими качества". Но да се разбере, че ФИЗИЧЕСКИТЕ ТВОРЕНИЯ ОТРАЗЯВАТ ЛИЧНОСТТА НА БОГА, е само една страна от познаването на Създателя и не бива да бъде крайна цел. Защо?

Много учени всеотдайно изследват вселената, но въпреки това чувстват една празнина, тъй като не намират траен смисъл във физическите творения на Създателя, разгледани сами за себе си.

Например физикът Стивън Уайнбърг пише: „Колкото по-разбираема изглежда вселената, толкова по-безцелна изглежда тя.”

Този въпрос има втора страни. Английският професор от Оксфорд Д-р Джон Ленокс, преподавател по философия на науката счита, че рационалната разбираемост на вселената е довела мислители от всички поколения до заключение, че самата Вселена трябва да бъде продукт на интелект.

А астрономът Алън Дреслър добавя,, че космологията разкрива „ума” или „почерка” на Бога.

Но по-значително е смисълът на човешкото съществуване.

И Джон Ленокс стига до заключението, че човекът е бил проектиран и създаден от Бога да владее Земята - потвърждение на твърдението на Исая в Библията, Старият Завет: Бог не е създал Земята напразно, а я направил да бъде населявана.

Затова Учителят Петър Дънов - Ветва Воипд е казал, че „човекът е с велико предназначение ”.

А астрономът Алън Дреслър отбелязал, че човечеството е в „центъра на смисъла” на Сътворението [19].

Последните три абзаца са още едно потвърждение на съответствие между РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФСКИ МИСЛИ и представители на СВЕТСКИ НАУКИ.

Ясно е, че всеки един от нас трябва да е и е силно заинтересуван от това какъв е смисълът на съществуването на човека и особено от това в какво се състои трайния смисъл на живота на хората.

И това е така най-вече защото животът изглежда кратък - обичайно до 70-80 години. Много хора са изпитали чувствата на крал Макбет от едноименната пиеса на Уйлям Шекспир, действие 5, сцена 5, че животът на човека е само „ една нещастна движеща се сянка”, „актьор бездарен, който се явява на сцената и след това изчезва ”, „ история, която няма ни капка смисъл

В главата на автора като младеж е преминала мисълта - въпрос: Защо съм се родил, когато ще умра?

Изходната точка и есенцията на Сътворението е Великият Създател - Интелект, а ТРАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА НА ХОРАТА Е СВЪРЗАН С БОГА И ЗАВИСИ ОТ НЕГО, защото Той е автор, сценарист и режисьор на пиеса, в която участва всеки човек.

За да намерим този смисъл и дълбоко удовлетворение, което той донася, ние трябва да опознаем Бога и да приведем живота си в съгласие с НЕГОВАТА ВОЛЯ: ЧОВЕКЪТ ДА СТАНЕ „СЪВЪРШЕН” И ДА ИМА „ЖИВОТ ВЕЧЕН” В МИР, ЛЮБОВ и МЪДРОСТ, РАДОСТИ ВЕСЕЛИЕ

А това ще стане, когато съединим в едно цяло трите основни принципа или закона: служене на Бога, на себе си и на ближния. Съединени тези три принципа в едно, те вече придобиват дълбок смисъл в живота. А животът има смисъл дотолкова, до-колкото принасяме плод в Цялото. А това се осъществява, когато човек работи за Бога. Когато човек работи за Бога, той е знаен на Небето между всички светли духове, навсякъде го знаят.

В пряка връзка с трайния смисъл на живота на човека е неговото ЩАСТИЕ. Няма човек на Земята, който да не иска да бъде щастлив. Но Учителят Петър Дънов - Ветха Поило е казал: Няма човек на земята, който може да се нарече щастлив изцяло. Всички хора са търсели и търсят щастието на земята, но и днес не са го намерили. ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ЩАСТИЕТО СА НА ЗЕМЯТА, НО САМОТО ЩАСТИЕ, КАТО НЕЩО ЦЯЛО, НЕ СЪЩЕСТВУВА НА ЗЕМЯТА.

Затова Толстой е казал, че „всеки е нещастен по своему”, т.е. у всеки липсват някои елементи на щастието.

Земята е рудница, в която човек е изпратен като рудокопач, да извади от нея някои благородни метали, скъпоценни елементи и съкровища и да ги занесе на определеното за тях място в Невидимия свят [10], том II, стр. 217-218.

За тези „съкровища, предназначени за Небето”, е говорил и Христос - за духовното богатство, за духовните основи на щастливия живот, за които извънредно много е говорил цитираният по-горе Учител, които ще бъдат ценени горе на Небето и долу на Земята във вечния живот.

И ето какво ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ дава цитирания Учител. Би могло да се считат като отговор на въпроса - заглавие на настоящия раздел следните му мисли във връзка с „щастието като нещо цяло”, като целокупно щастие:

Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изпитва за това, което е получило. Не е беден онзи, който като повдигне очите си към Небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Бог му е дал. Такъв човек разбира смисъла на звездите, на Слънцето, на растенията, на животните, на цялата Природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е ЩАСТЛИВИЯТ ЧОВЕК, защото РАЗБИРА ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ

Според същия Учител „да обича човек всичко живо в цялата Вселена, туй живота е на рая ”,

IV-8.1. ОЩЕ ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА БОГ- ЧОВЕК И ТРАЙНИЯ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА НА ХОРАТА.

Както отбелязва носителят на Нобелова награда Стивън Уайнбърг учени и други хора понякога използват думата „ Бог ” като „ нещо абстрактно и безучастно ”, което не се разграничава от природата и нейните закони.

А според него БОГ трябва да бъде разбиран като един заинтересуван за хората Създател и Законодател, който е постановил не само законите на Природата и на Вселената, но също и стандартите за Добро и зло.

Бог е една ЛИЧНОСТ, КОЯТО СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТХОРАТА. ТОЙЕЗАГРИЖЕН ЗА НАС - СЛЕДИ ВСИЧКИ НАШИ ДЕЙСТВИЯ И РАНО ИЛИ КЪСНО, ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НА ЧИН ВСЕКИ ОТ НАС ЩЕ СИ ПОЛУЧИ ЗАСЛУЖЕНОТО - „ нещо, на което ние хората трябва да се покланяме”, защото БОГ е Абсолютният ЕТАЛОН за сравнение и ЖАЛОН по пътя ни към съвършенство и вечен живот.

От изложеното в книгата просто е логично да се признае, че БОГ - СЪЗДАТЕЛЯТ - ВЕЛИКИЯТ КОНСТРУКТОР НЕ САМО СЪЩЕСТВУВА, НО НИЕ СМЕ ЗАВИСИМИ ОТ НЕГО.

Това Той непрекъснато ни напомня чрез природните явления, а чрез бедствията ни показва още колко сме нищожни и беззащитни и колко можем да бъдем нещастни без Неговата Любов и Благоволение. Ето защо кратко и ясно бе отбелязано по-горе, че първата стъпка, която трябва да се направи от повечето съвременни хора за да разрешат мъчнотиите си и за да бъдат щастливи е ОБРЪЩАНЕ КЪМ БОГА — вяра в Бога.

Мойсей е признал, че „най-добрите дни на живота ни са труд и скръб”. Тази констатация му помогнала да разбере колко е ценно да се обърне към Бога за да получи Неговото благоволение за радост и веселие „ през всичките си дни на живота Тези изрази подсказват, че човекът Мойсей е намерил смисъл в живота си - смисъл, който убягва при повечето хора. В случая Мойсей разбрал, че колкото и дълго да живее човек, „ истинският смисъл на нашия живот е свързван с Бога” [19].

Една важна стъпка в тази посока е да разберем какво е нашето място пред Бога.

За нас е необходимо да направим нещо повече от това да приемем за логично и да признаем, че Бог е създал Вселената, и след това е сътворил изобилието от .живот на Земята с всичките му системи и елементи.

Както видяхме по-рано, уникалното име на еврейски език показва, че Бог може и ще осъществи Своята цел докрай.

Ние можем и трябва да имаме взаимоотношения със Създателя, като се стремим да сътрудничим за постигане на Неговата цел и да изпълняваме Неговата воля, например относно начина, по който се отнасяме към другите.

„Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя му; А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.” [1], Старият Завет, Притчи 14:31.

„Нямаме ли ние всички един Отец? Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се обхождаме (отнасяме) коварно всеки против брата си?” [ 1 ], Старият Завет, Малахия 2:10.

Следователно, признаването на съществуването на Създател, който проявява загриженост за хората, трябва да ни подтикне и ние да се отнасяме с по-голяма загриженост към Неговите творения - Природата и хората.

Ние не сме оставени сами в постигането на тази загриженост. Създателят активно и резултатно помага на хората, които търсят Неговото ръководство чрез Светия Дух - третата форма на съществуване на триединния Бог. Създателят може да помогне на хората да развиват личност, която всичко може, отразяваща „ образ и подобие ” на Бог и Христос.

Но затова е необходимо ДА СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ БОГА, да изпълняваме Неговата воля., ДА СЪЗДАДЕМ УСЛОВИЯ В СЕБЕ СИ ЗА ПРИСЪСТВИЕ НА БОЖИЯ ДУХ. Защо?

Част от една Християнска молитва гласи: „Аз нося в себе си чистия Божи Дух. Моята мисъл е Мисълта Божия. Всичко, каквото върша е успешно, защото мен ме ръководи Бог и ме напътства”.

А Учителят Петър Дънов - Вешч Воипо е завещал на своите последователи следната сентенция („духовна формула ”): „ Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух, който си изпратил да ни ръководи, чрез Тебе всичко може. И ние чрез Твоя Дух всичко можем”.

ТОГАВА НИЕ МОЖЕМ да постигнем всичко, що желаем, т.е. ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ.

Смисълът на живота на един човек произлиза от познанието му. Затова са полезни литературните източници, посочени в библиографията, особено [1], [2], и [3]

От това, което бе разгледано по-горе, би трябвало да е станало ясно, че Създателят е осигурил изобилие от информация чрез своите физически творения и чрез своето вдъхновено Слово - Библията. Той ни насърчава „да растем във всяко познание и мъдрост”, в прозрение, „да се учим от Неговото Слово”. Той дори предсказва, че ще дойде време, когато „земята ще се изпълни със знание за Господа (Бога), както водите покриват (дъното на) морето" [1],Старият Завет, Исая 11:9

Волята на Създателя е нашите способности за учене и усъвършенстване да бъдат в рамките не на 70-80 години, а в един „вечен живот”, планиран от Бога още за първата човешка двойка и за който се говори на две места в Светото Евангелие на Йоан 3:16 и 17:3.

ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ НЕ Е ФАНТАЗИЯ. Това се потвърждава от научни изследвания за капацитета и медицински констатации за възстановяване на човешкия мозък след като даден индивид е тръгнал в „ тунела към Невидимия свят ” и се е върнал към живот (един прекрасен пример е неврохирургът Е. А1ехапдег - виж с. 573) Такива потвърждения са и Библейските примери на възкресение на Лазар и Исус.

КОГАТО ЧОВЕК ИМА ТАЗИ ПЕРСПЕКТИВА ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ ПРЕД СЕБЕ СИ, ТЯ МОЖЕ ДА ПРИДАДЕ СМИСЪЛ НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ ЗА ВИНАГИ.

Тя изисква развиване на ВЗАИМОТНОШЕНИЯТА НА ЛЮБОВ СЪС СЪЗДАТЕЛЯ - ОСНОВАТА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА „ВЕЧЕНЖИВОТ”

Представи си, ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ, перспективите, които този „вечен живот ” ще разкрие пред Теб: да учиш, да изследваш и да изживееш много желани неща — без ограниченията, които днес поставят болестите и физическата смърт. Ти самият най-добре познаваш своите интереси, дарбите, които би искал да развиеш. Тази възможност да постигнеш всичко това ще придаде още по-голям смисъл на Твоя живот!

Апостол Павел е имал „надежда”, (сериозни основания да очаква времето,, когато) „самото създание (творението) ще се освободи от робството на тлението (разрухата) и ще премине в славната свобода на Божиите чада” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към римляните 8:21.

Затова и Учителят Петър Дънов - Ветза Юоинд е говорил за „Истината (за Живота), която освобождава

А и на двамата може да се вярва, защото пророчества от Библията [ 1 ] и предсказания от Беседите [2] са се сбъдвали, както бе отбелязано в предлаганата книга.

Изследвай тематиката на книгата, която държиш в ръцете си, и се опитай да се увериш сам, че намирането на траен смисъл в живота разкрива изобилни възможности, че такова разбиране може да придаде смисъл на Твоя Живот завинаги!

Онези, които уповават на вечния Бог, който „ не отслабва и не се уморява ”, „ ще подновят силата си, ще се издигнат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат" [1] Старият Завет, Исая 40:28-31 .

Повярвай, надявай се, отнасяй се към всички с Любов и ще видиш чудеса! Трудно е, но е възможно.

ТАЙНАТА за да живее човек добре е да мисли добре: Осъзнайте и вярвайте в неограничената съзидателна сила на вашата мисъл за всички неща и МИСЛЕТЕ САМО ПОЗИТИВНО, с Любов, Вяра и Надежда за изобилие! Трудно е, но е възможно.

ИСТИНАТА за щастлив Живот на хората е човек да люби добре.

И така, ТАЙНАТА и ИСТИНАТА ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ е:

ДА МИСЛИМ ДОБРЕ и ДА ЛЮБИМ ДОБРЕ! - това е животът на рая.

„Рай” в окултен смисъл подразбира „висша култура”.

Тогава Животът ни ще бъде красив и изобилен, защото Бог над нас е винаги много милостив.

ВСИЧКО Е ДОСТИЖИМО, НО С БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ.

Затова ОБИЧАЙТЕ БОГ, Ближния и на трето място себе си с Разум, Сърце и Душа - ЦЯЛОСТНО!

Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете.

ПРАКТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА изисква: ДА ТЪРСИМ ТОВА, КОЕТО НИ ОБЕДИНЯВА, ВМЕСТО ОНОВА, КОЕТО НИ РАЗЕДИНЯВА!

Има общи, единни и общовалидни становища на древните:, античните и съвременните РЕЛИГИИ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКИ НАУКИ.

Цялата Практическа Философия (Тайната и Истината) за Живота на хората може да се синтезира есенциално в няколко (седем) основни сентенции:

„ ВЕЧЕН ЖИВОТ”, ако се съобразяваме с Волята на нашия Създател, или „ВЕЧНА СМЪРТ”, ако не се съобразяваме с Волята на нашия. Създател.

СЪЗДАТЕЛЯТ много ни ОБИЧА абсолютно ВСИЧКИ - и добрите и лошите. Той е многомилостив и дълготърпелив за да ни ръководи по пътя към съвършенство и щастлив вечен живот, НО Е СТРОГ И СПРАВЕДЛИВ, защото следи със зорко око поведението на хората И В КРАЙНА СМЕТКА ВСЕКИ ЧОВЕК Е ПОЛУЧАВАЛ, ПОЛУЧАВА И ЩЕ ПОЛУЧИ 'ЗАСЛУЖЕНОТО рано или късно, по един или друг начин, на този или „ онзи ” свят.

Умен е този, който и в най-голямата тъмнина намира пътя към Бога.

Братко, запали твоя факел, защото този, който ходи без светлина, не знае къде отива.

Ние можем да заведем коня до извора, но не можем да го накараме да пие вода.

Ако човек сам не желае да се изправи, (не осъзнава необходимостта от промяна, т.е. не е готов) никой не може да го изправи [10], том II, стр. 128. Учителят Петър Дънов - Вешза Поило

Учителят отваря вратата на ученика, но той трябва сам да влезе.

Нека всички повярват, че Ти съществуваш ! Нека идеята за Бога възрасне във всички души ! Нека цялото човечество възприеме Христовото учение ! Из „Молитва за преуспяване на делото Божие” [40]

Не умирай неук. Всичко е поправимо, докато човек живее на Земята.

Лиана Антонова, българска писателка на духовна литература

Както се вижда от изложеното в книгата относно възникването на Вселената и човека (основни въпроси за живота, които интересуват хората), исторически са се оформили три основни учения:

В резултат на проведения анализ и съпоставяне на факти за да не се изпадне в заблуждение се стигна до заключение, че МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО УЧЕНИЕ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА предпоставя твърдения, вместо да ги доказва.

В действителността и живота на хората тези твърдения не се потвърждават. Ще се посочи само един очевиден факт — още маймуна не е еволюирала в човек, който говори някакъв литературен език.

Но РЕЛИГИОЗНИ пророчества, писани в Библията и ТЕОСОФСКИ предсказания на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Везпза Боипд са се сбъднали.

Библейски и теософски твърдения все повече и повече се потвърждават от СВЕТСКИ научни изследвания - база за ТРИЕДИННО ПОЗНАНИЕ.

Ето защо е логически по-приемливо съществуването на един НЕВИДИМ НАЙ-ВИСШ РАЗУМ, но постоянно проявяващ се Господ(ар) на Вселената н човечеството, които Той управлява глобално и локално, демонстрирано чрез Природните явления и бедствия. С последните Той ни предупреждава, че по-голямата част от съвременните хора не вървят в правия (правилния) път.

И така, има едно невидимо, чудотворно, свръхестествено Същество, най-лю-бящо, най-отзивчиво и най-справедливо към хората, назовавано ТРИЕДИНЕН БОГ (Отец, Син и Свети Дух). От триединния Бог човечеството е видяло само въплътения Син Божи - Исус Христос.

Творецът присъства навсякъде като Свети Дух, като мисловно-информационно-енергийна субстанция каквато е физическото торсионно поле - едно научно обяснение и свидетелство, ако не може да се счита доказателство за съществуването на Бога.

Чрез Светия Дух Бог ни „пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление", когато заслужаваме (вярваме в Него), контролира ни и ни „ръководи във всичко, което мислим и вършим " да бъде в името на Неговите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетели, каквито няма, но ще трябва да възтържествуват иа Земята в бъдещо Царство Божие с ред, законност и правда (справедливост).

Бог е дал свобода на човека да избира своя път в живота при две алтернативи,, произтичащи от дуалността (полярността) на Живота:

Това е най-важната и най-отговорната, третата съставка, последната една четвърт (25%) от духовната същност на човека — правото на свободен избор..

Всеки човек, според живота, който води, се намира или на полюса на Доброто, или на полюса на злото. Резултатите, които влияят на вашия живот, се дължат на избора, който сте направили. Тази дадена от Бога свобода на поведение на човека отговаря на поговорката „На сила хубост не става”.

Съзнаваме ли го или не го съзнаваме, факт е, че всички хора са зависими от Висшия Разум — Бог. Каквото и да желае човек в живота си, той няма да го получи, ако няма благословията на най-великия неподкупен Съдия - Бог.

Понеже Божият Свети Дух е навсякъде, нищо не може да се скрие от окото на Бога и всеки получава заслуженото рано или късно, по един или друг начин, на едно или друго място - във видимия или Невидимия свят..

А ето отговора на атеистичния въпрос „След като Бог е толкова добър и името Му е Любов, защо е допуснал злото, защо изпитва и наказва хората: Бог е допуснал злото, защото е предвидил несъвършенството на човека „от пръст и дихание ” след грехопадението му и е уверен, както има хора, които са се убедили, че трудностите, изпитанията и страданията са най-ефикасното средство за възпитание. Човек може да оцени Доброто най-добре като изпита и познае злото. При това, Бог е съвършено справедлив, многомилостив и дълготърпелив, защото изпитва човека милостиво десет пъти по-малко преди да му предостави благо (99 пъти), в сравнение със случая, когато го търпи да направи 999 пъти грешки за да каже: „ Сложете му нещо на гърба за да усети” Когато хората осъзнаят тази Истина, те ще престанат да страдат от тези тежки обстоятелства в живота им.

В условията на настоящия живот стремежът към МАТЕРИАЛНОТО БОГА ТСТВО е често срещано явление, макар че Е ПРЕХОДНО в рамките само на 70120 години нормален, но определен от Бога земен живот.

Но само получените с честен труд материални блага са благословени.

Натрупаното по нечестен начин материално богатство не е благословено и човек може да го изгуби мигновено и завинаги (например при земетресение). Каква е ползата, ако човек забогатее материално, но се разболее и особено, ако напусне видимия свят? Той ще го напусне без да вземе нещо материално, което е придобил.

Стремежът към ДУХОВНОТО БОГАТСТВО (Знанието) е все още рядко срещано явление. Но духовното богатство на човека никой и никога не може да отнеме - то се съхранява в човешката душа и Е ВЕЧНО - НЕПРЕХОДНО. Духовното е първичното и то обуславя материалните (физическите) субстанции. Бог (Божият Дух) е създал и управлява материалния свят. Човешкият Дух (човешката душа) обуславя състоянието на физическото тяло. Затова авторът цитира френската поговорка в обратен словоред „ Силен дух, здраво тяло ”.

За да получава ценни духовни и материални блага, човек трябва да бъде само добър, да върши само добро, да върви в пътя на Доброто, „в пътя на Светлината” (Знанието), „в която царува Божията Любов", защото „няма любов като Божията Любов ” и „ само Божията Любов е Любов ”.

Нека Читателят опита и сам се увери, че всичко ще му се уреди по най-добрия начин, когато постави Божественото (Духовното) на първо място, защото планът и волята Божия са човекът да се върне към неговия първоначален „ образ и подобие на Бога ” - да го направи „ съвършен " и да има „ вечен живот ” и щастие.

Написаното в предлаганата книга е един опит да се построи „мост ” между религия (Библията), теософия (беседите и лекциите на Учителя Петър Дънов -Вейка Иоипд), и светски науки (физика, математика, електротехника, електроника, информатика, химия,, биология., медицина, астрономия, астрофизика, космология, история., философия). Както се вижда от изложеното в книгата, в тези три източника на познание се срещат описания на една и съща теза с различна терминология и начин на изложение, но прозира триединно познание, на което може да се вярва и да се има доверие.

Няма област от живота на хората, в която великият българин - Всемировият Учител Петър-Дънов - Ветна Иоипд да не е дал полезни практически съвети. Неговите беседи са между 7000 и 8000 на брой и във всяка от тях може да се намери „ ценно зрънце ’’ по темата, от която се интересува даден човек .

Има и ще има и други книги, които не са посочени в използваната литература, от които Читателят може да се учи, но авторът горещо препоръчва лекциите и беседите на посочения Духовен Учител, защото те са истинни и завладяващи.

За да има познание, но и полза от него, човек трябва да има книги, да ги чете, да знае написаното в тях, да го разбира, но най-важното е да го прилага съгласно „стълбицата на познанието” според древния индийски мъдрец Ману. Има и още една подобна мисъл-сентенция, която с продължение би могла да се представи така: Зависи „кой как чете”, знае, тълкува и прилага Библията. А често цитираният Всемиров Учител е казал „прилагане е необходимо”: „Едно вземете, но го приложете”.

Както отбелязва изследователят на научните принципи на успеха и хармоничното богатство във физическата и духовна области Татез АгНиг Кау, много хора гледат на текущото състояние на работите им и казват: „Ето кой съм аз". Но той им отговаря: Това не си(ти), който си. Това си(ти), който си бил, т.е, настоящето на даден човек се определя като следствие от неговото минало.

Ако даден човек няма достатъчно пари в неговата банкова сметка, ако той няма отношения с хората, каквито той желае, ако неговото здраве и тяло не са както трябва, това е резултат на негови мисли в миналото.

Затова Буди е казал: „Всичко онова, което сме, е резултат на това, каквото сме мислили ”

Мисълта на човека е съзидателната сила на всички неща.

За да се измени лошото текущо състояние на човека към по-добро в бъдещето е необходимо да се променят мислите и действията му в позитивна посока.

Или както е казал обобщено Учителят Петър Дънов — Ветза Ооипд ДА СЕ ТРАНСФОРМИРАТ САМО В ПОЗИТИВНИ МИСЛИТЕ, ЧУВСТВАТА И ЖЕЛАНИЯТА - ТОВА Е ИЗКУСТВОТО НА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТ. ЗА ТОВА Е НЕОБХОДИМО познание:.

Настоящата книга е един малък опит да се даде такова познание.

При всички случаи, както казва българската писателка на духовна литература Лиана Антонова, „ човек не трябва да умира неук”, а с познание за Живота.

Никога не е късно да се променят картините на вашето бъдеще — твърдения в книгата на К1юш1а Вугпе „Тайната ”.

ПРИЧИНАТА ЗА СБЛЪСЪЦИТЕ МЕЖДУ ХОРАТА Е „ВЪТРЕШНАТА ТЪМНИНА ”, КОЯТО СЪЩЕСТВУВА В ТЕХНИТЕ УМОВЕ.

Ето защо Всемировият Духовен Учител Псгър Дънов - Вешза Поило казва :

„БРАТКО, ЗАПАЛИ ТВОЯ ФАКЕЛ, ЗАЩОТО ТОЗИ КОЙТО ХОДИ БЕЗ СВЕТЛИНА НЕ ЗНАЕ КЪДЕ ОТИВА. Ние можем да поднесем запалена свещ към факела на човека, но той трябва сам да запали своя факел на светлината (знанието).

Що се отнася до това дали Читателят ще разбере замисъла и ще приложи поднесеното в тази книга знание цитираният в предния абзац Учител е казал още:

Трябва да пие човек ог самия извор, а не ог реката, коя то е размътена, защото в нея са влезли много други примеси.

Тръгни по пътя, що води към този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, кояго ще освежи за винаги твоят ум и твоето сърце.

НИЕ МОЖЕМ ДА ЗАВЕДЕМ КОНЯ ДО ИЗВОРА, НО НЕ МОЖЕМ ДА ГО НАКАРАМЕ ДА ПИЕ.

Учителят отваря вратата на Школата, по ученикът трябва сам да влезе.

С други думи казано, човек не може да се промени в положителна посока, ако сам не желае. Човек не може да приеме предлаганата практическа философия на живота, ако не я осъзнае, т.е. ако още не е готов.

Вие, драги Читатели, не може да се уверите, ако не опитате. Следвайте това блаженство, и Бог или неговото проявление - Вселената ще отвори врати за вас, където са били само дебели стени. Когато вие следвате вашето блаженство, вие живеете в постоянно пространство на радост. Вие отваряте себе си към изобилието на Вселената. Вие ще живеете в една различна реалност, един различен живот, защото работите с Тайната и Истината за Живота. Колкото повече ги използвате, толкова повече ще ги разбирате и привличате към вас.

Настоящата книга се поднася на всички, чийто разум е или може да бъде озарен от знанието, чиито души са или могат да бъдат затрогнати от Любовта, чийто дух се радва или ще може да се радва на пълна Свобода.

Познание за Тайната (да мислим добре) и Истината за Живота (да любим добре) ви се поднася и какво вие ще направите с него е изцяло във ваши ръце. Каквото и да изберете за Вас е правилно. Дали вие ще искате да го използвате или не, вие ще изберете. Свободата на избор е ваша. Никой друг не може да танцува Вашия танц, никой друг не може да пее Вашата песен, никой друг не може да пише Вашата история..

Ако сте разбрали от тази книга, че за да живеете добре трябва де се отнасяте с хората добре както Бог иска (да любите добре), Вие сте разбрали Истината за Живота. А Тайната и Истината са двата стълба на практическата философия на Живота, двете колони на вратата, през която трябва да минете по пътя към съвършенство и щастие във вечен живот..

Ако вие забележите силата на Тайната, и започнете да я използвате, Вселената ще ви отговори на всички ваши въпроси, които ви вълнуват. Според ВИопда Вугпе, ако вие започнете да имате едно по-дълбоко разбиране на закона на привличането, вие ще направите задаването на въпроси навик и ще получавате отговор на всеки един. Вие можете да започнете използването на тази книга и целево. Ако търсите отговор или ръководство за нещо във вашия живот, поставете въпроса, вярвайте, че ще получите отговор и погледнете съдържанието й. На адекватното място от съдържанието й ще бъдат ръководството и / или отговора, които вие търсите.

Истината е, че Бог ви е отговарял през целия ваш живот, но вие не можете да получавате отговорите, ако нямате познанието и усещането за това. Последното ви е необходимо, защото вие получавате отговорите на вашите въпроси във всеки момент на деня, чрез придвижване на хора, обстоятелства и събития. Каналите, по които се получават тези отговори, са неограничени. Те могат да бъдат получени под формата на заглавие във вестник, което привлича вниманието, или дочуване на някой говорещ, или песен по радиото, или сигнализацията на минаващ камион, или при получаване на внезапно вдъхновение. Първите два и последният канали на приемане на информация авторът е ползвал при написване на настоящата книга.

Авторът на книгата е без претенции за пълнота, прецизност и съвършенство на изложеното. Ето защо той ще бъде благодарен на всеки, който би му съобщил за празноти, неточности и/или други отзиви и препоръки по отношение на качеството на книгата на следния адрес за контакти:

Е-таИ: реогрегаукоу@уаИоо. сот; реогрегау1о\>@ртаИ. сот Телефон: ++ 359 ( 0 )56 84 53 66, Те1. / Е ах: ++359 ( 0 )56 84 17 39, МоЬИе: ++ 359 ( 0)878 84 53 66, ++355 ( 0 ) 879 685 189

Търсейки Истината, авторът счита, че предлаганата книга е една малка светлина върху една бегла картина на живота па хората във видимия ((физическия) свят и в Невидимия (Духовния) свят.

Сигурно ще има много по-хубави книги. Но той е на мнение, че Любознателният Читател може да намери нещо полезно по практическа философия па живота - дадени са отговори на основни според автора въпроси за живота, които вълнуват хората от далечно минало до далечно Бъдеще, които гравитират около най-интересния за тях въпрос „ КАК ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ?.

Той вярва, че чрез тази книга се отправят няколко живи струи информация:, получена от изобилния извор на религиозното познание (от Библията), на тео-софското познание (от Божественото слово, поднесено от Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд), на научното познание (от Светските науки), които ще освежат душите на Читателите, както освежиха неговата душа.

Авторът се надява, че тези струи като дребен дъжд или роса ще полеят Божествените семена на Добродетелите и преди всичко Любовта, заложени във всички човешки души, и ще ги подбудят за растеж и стремеж за развитие по пътя към съвършенство и щастлив вечен живот.

Той би желал тази книга да бъде приета като израз на добра воля да помогне на Читателите, които търсят Истината, за които е предназначена.

И авторът ще се радва, ако тази книга изиграе тази роля - да помогне на Читателите да придадат смисъл на живота си, за по-щастливо бъдеще:.

Авторът ще бъде безкрайно щастлив и с чувство за изпълнен свещен и любовен дълг към всички, за които е предназначена,

— ако написването на книгата е била очертана мисия в живота му;

- ако е спомогнала за събуждане на „заспали души” и някои от Читателите могат да кажат „ Слепи бяхме едно време, но сега виждаме и разбираме" и онова, което е казал апостол Павел: „Едно време бях в тъмнина, а сега съм в светлина” и осъзнаят това, което е в песните „В мрак, тъмнота" и „Бершид ба” по текст и музика от Учителя Петър Дънов — Ветза Ооипо, дадени съответно на 03-03-1926 г. и на 04-12-1932 г. за Духовна Общност „ Бяло Братство ” :

Във мрак, тъмнота е бил живота наш, но Слънцето на живота просия у нас, и ний тръгнахме във пътя чист и свят за нас, свят за нас, свят за нас, свят за нас.

Бе някога, бе някога, когато бе всичко тъмнина, и в нея се появи светлина.

И светлината очерта красотата на Божествения живот, който се всели

и повдигна моята душа,

- ако запеят песента „Ще се развеселя” по музика на Учителя Петър Дънов -Ветза Ооипо и текст, заимстван от [ 1], Старият Завет, Исаия, 61,10:

Ще се развеселя премного заради Господа; душата ми ще се зарадува в Бога моего.

Защото ме облече в одежди на Спасение, Загърна ме в мантия на Правда,...

Аз мога да любя, добър да стана; аз мога да обичам, силен да етапа. Любовта н обичта, любовта и обичта ще ме научат на Бога слуга да стана.

Нека мир и любов в сърца ни да царува, Доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Светлина и веселие навред да грей.

и втората част на песента „ Бог е Любов ” (от 17-12-1922 г .) по текст и музика на Учителя Петър Дънов - Ветва Поипб:

на светлината, на светлината, на светлината,

Божията Любов, Божията Любов, Божията Любов.

Защото „ светлината носи благост, радост, вдига от леглото стари и млади, милва болни, радва здрави, и реки текат обилно, и цветя цъфтят красиво, когато иде тя ” а Любовта прави хората щастливи:

нейна е радостта, тя създава всяко благо тя едничка, Любовта.

Светът ще се оправи, когато хората приемат петте Божествени Добродетели - духовните основи на щастливия живот: Любовта (с Вярата и Надеждата), Мъдростта, Добродетелта, Истината и Правдата и вземат решение съгласно следното теософско обяснение и препоръка на Учителя Петър Дънов - Ветха' Поипо' от текста на свещения танц „ Паневритмия ”, втора част „ Слънчеви лъчи ” : Пътят нов е готов;

Към върха, към възход в дружен ход смело ти тръгни. Горе те зоват светли висини;

Вярна стъпка ти вземи, Светла мисъл приеми; Тя живот ще ти дари, радост нова и красиви бъднини ще изгради.

Все напред в строен ред смело ний тръгваме напред.

Към живот чист и нов мощен зов пращаме навред.

Иде веч в света братство и любов, иде веч в света братство и любов. В нашата земя нов живот

кога изгрее, всичко живо ще запее за слънцето.

Време е зло да победим, мир да въдворим, правда да възцарим, свобода да дадем и да запеем припевите на песните „Напред да ходим” и „Време е да вървим” по текст на Стоян Русев и музика на Учителя Петър Дънов - Ветяа' Ооипо’:

Да царува Благостта! Бог е Царят на света, Той в пътя ни е светлина.

По този начин, съгласно ученици на Всемировия Учител Ветза Ооипо от 1922 г.

Земята ще разхубавим, на рай ще я направим; Небето ще развеселим и Бога ще прославим.

Като следствие от тръгване в правилния път на светлината ще бъде осъзнаването и убеждението, описано в първите стихове иа „ Песен на светлия път

И така, битувайте в „долния”, ала живейте в „горния” свят, БЪДЕТЕ В ТОЗИ СВЯТ („ човешкия ”), НО НЕ ОТ ТОЗИ СВЯТ (а от „ Божествения ”).

Тогава НОВИЯТ ЖИВОТ на човека ще бъде красив и изобилен - Живот в Чистота, Живот на Любов и Благост, Доброта и Милосърдие, Радост и Веселие, един общ Велик Живот иа хармония - на мир, разбирателство и пълна взаимопомощ между хората, на общение и единение в един свят на музика и красота съгласно Божествения план за братство и обединение на народите!

Няма по-приятно усещане от хармонията на вътрешния мир. А постигането на вътрешен мир и радост означава, че е усвоена истинската практическа философия на живота, която Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Ветза Ооипо нарича „вътрешна философия на живота”- „положителната наука”.

Сега ВИЕ, Драги Читатели, прочетохте нещо съществено за същността на Практическата Философия на Живота и то може да промени Вашия живот завинаги.

Изследвайте тематиката на книгата, която държите в ръцете си, и се опитайте да се уверите сами, че намирането на траен смисъл в живота разкрива изобилни възможности, че такова разбиране може да придаде смисъл на Вашия Живот завинаги!

ПРЕД НАС Е ПЪТЕКА СВЕТЛА И НОВА ЧУДНА СВЕТЛИНА, НОВО ЗНАНИЕ.

„НЕКА МИР И ЛЮБОВ В СЪРЦА НИ ДА ЦАРУВА, ДОБРОТА, МИЛОСЪРДИЕ В НАЗИ ДА ЖИВЕЙ. СВЕТЛИНА И ВЕСЕЛИЕ НАВРЕД ДА ГРЕЙ.”

„ДА ПРЕБЪДЕ БОЖИЯТ МИР И ДА ИЗГРЕЕ БОЖИЯТА РАДОСТ И БОЖИЕТО ВЕСЕЛИЕ В НАШИТЕ СЪРЦА !”

[46] Божидар Палюшев, „Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос”. Вековното изопачаване на тайните на Сътворението и Истината, разкрита ни от Божия Син. Издателство „ДИЛОК”, София 2007

[ 18] Светльо Дукадинов, Цветана Пешунова, Първолета Петкова, „Окултната Людмила” Ню Медна Груп 2010 г.

[21 | Ап(Ьопу Кеппу, А ВпеГ ШзОгу оГХУез(егп РЬПозорЬу, В1аскмсе‘‘, ОхГоп!, 1998

[241 ОоЬп НоицЬФп, ТЬе 8еагсЬ Гог Оос! - Сап 8с1епсе Не1р?, Ьюп, ОхГоп!, 1995, р. 59

[3‘ ] Ргед Ноу1е, Лппиа11<еу‘\уез оГАзОопоту апс! ЛзОорЮзюз. 20, 1982, р. 16

[4‘] Петър Дънов - Бейнса Дуно „По образ и подобие Божие”, Неделни беседи 1937/1938 г., София 1998

11етър Дънов. Лекция „Ключът на живота”, 22 август 1928. ИК „Хелиопол”, София 1998

[64а] Петър Дънов, „Здраве и дълголетие чрез силите на живата Природа”, Първо издание, „Астрала”, 2002, Съставил Иван Михайлов:

[646] Петър Дънов, „Книга за здравето”, Съставители: Никола Нанков, Емилия Алексиева, Издателство „Астрала”, София, 1999

томове 1, II и III, Издателство „Бяло Братство”, София, 2001

[81 ] Учителят Петър Дънов - Бейнса Дуно, „Вас ви нарекох приятели” „Неделни Беседи” (НБ) 1935/1936 г., Кърджали, 1998 г.

[82| К1с11, В „1)1с 8(та1ец1е бег 6епе818”, МипсЬеп, 2ипсЬ, 3. АиП. 1984;

ЗАБЕЛЕЖКА: Посочена е само избрана от автора най-характерна за тематиката на книгата библиография, тъй като например в [6] са отбелязани 227, в [10] - 155, а в [39] са посочени 108 литературни източника.

КАК БИХМЕ МОГЛИ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ!?

ТАЙНАТА И ИСТИНАТА ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ ДОБРЕ КЛЮЧ КЪМ УСПЕХ И СЪВЪРШЕНСТВО В ЖИВОТА

тел.': 056/99-49-55, моб.: 0899 148 311 е-шаН: Фтап( 91@аЬу.Ь§ Печатница: Макрос - гр. Пловдив

За автора: Д-р инж. Георги Стоянов Райков е роден на 27.10.1938 г. в Бургас -България. Завършва средно образование в родния си град.

От 1959 до 1965 г. следва във Висшия Машинно-Електротехнически Институт, сега Техническия Университет в София по специалността „Електрически централи, мрежи и системи”.

През 1981 г. завършва следдипломна квалификация „Надеждност в електрониката и електротехниката”.

В 1987 г. получава научната си степен в Технически университет - София. Има

научни публикации в областта на надеждността на технически изделия, включително на международни конференции в България и Европа (Братислава, Париж, Дрезден).

Работил е като началник на електролабораторията на термичните електроцентрали „Марица - изток 2” край Стара Загора (1965-1968) и „Нефтохимически комбинат”-Бургас”(1968-1969), като експерт по корабно електро-радио-навигационно обзавеждане при Български Корабен Регистър (1969-1987) и ръководител на секция „Надеждност” при Института по корабостроене - филиал Бургас, като хоноруван асистент и преподавател по „Теоретични основи на електротехниката” и „Електрически измервания” в университета „ професор Д-р Асен Златаров ” в Бургас и Бургаския свободен университет - Колеж по машиностроене и електротехника след 1987 г.

От 2001 г. е последовател на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Велза Ооипб (1864-1944), върху чието богато философско - теософско наследство има в негова чест също научни разработки и публикации.