ТАЙНАТА И ИСТИНАТА ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ ДОБРЕ КЛЮЧ КЪМ УСПЕХ И СЪВЪРШЕНСТВО В ЖИВОТА

ЕСЕНЦИАЛНА ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА РЕЛИГИЯ - ТЕОСОФИЯ - СВЕТСКИ НАУКИ ОТГОВОРИ НА ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ЗА ЖИВОТА, ВЪЛНУВАЩИ ХОРАТА ОТ ДАЛЕЧНО МИНАЛО ДО ДАЛЕЧНО БЪДЕЩЕ

Издателство „Изгрев” - Бургас, 2011 Първо Българско издание Всички права запазени

Книгата е посветена на моя Духовен Учител - Всемировият (Космическият) Учител Петър Дънов - Ветия Ооипд* от България по случай 10 годишнината ми като негов последовател.

Той за мен е път отворен, що ме води към Отца.

Първото четиристишие от песента „На Учителя” по текст и музика на Борис Хаджиандреев, Ямбол, 1915 г, Сборник от молитви и песни на Духовна общност „Бяло Братство" в България, София,, 2001

Според твърдения на негови съвременници е на санскритски (староиндийски) език. Във всички издавани книги с негови лекции и беседи това духовно име се пише с ударение в края на думите, което е характерно за френския, език. Затова в настоящата книга авторът искаше да го изписва на френски език, както го е записала в отпечатана във Франция през 1983 г. книга „ Паневритмията ’’ неговата съвременница Ярмила Менцлова, балерина, на която той е възложил да „ оправи ’’ този ритуален танц - упражнения, пояснен от нея като „ човешката душевност (психизъм) в съюз с Космическата хармония По нейна информация медният барелеф с факела и свещта на страница 3 от нейната книга и предната корица на предлаганата книга е творба на скулптора Жорж Кутев, която е вдъхновена от цитираните под барелефа думи на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд. Скулпторът е бил също негов привърженик:.

Обикновено в лаптопите липсват френските букви с ударенията им и необходимия „ седий ” под буквата „ с ”. Ето защо авторът прие духовното име на Учителя Петър Дънов да се пише както се среща и в Интернет на английски език, но сударения в края на думите: Ветза Ооипд.

1-1Л. ОТНОСНО НЯКОИ ПРОТИВОРЕЧИВИ НАУЧНИ ТВЪРДЕНИЯ.

СЪОТВЕТСТВИЯ МЕЖДУ ВЪЗГЛЕДИ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ

1-2Л. СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОГ ИЛИ КАК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ ТОЙ

СЪЩЕСТВУВА ? - от творенията и изявите Му, както и от последните

I -2.1.2. Още за съществуването и същността на Бога от гледна точка

1 — 2.1.2. За „войната” срещу Бога — противопоставянето „светска

1-., 1.4.2. Още относно противоречиви и преобладаващи научни твърдения

I -211.5. Обобщение за съществуването на Бога и за неговите основни

1 - 2.2.1. Защо изграждането на представа за Бога е необходимо? - „ Първа

I - 2.2. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОГ или ЩО Е БОГ СЪГЛАСНО

живот........................................................................................................ 99

1 - 2.З.2.6. Бог и Светлинната? Човек и светлината? Духовнии обяснения

1 - 2.3.3. Относно определенията, тълкуванията и наименованията

I -2.3.4. Къде е Бог? - навсякъде. Външно (механично) и вътрешно (духовно)

I - 2.З.5. Говори ли ни Бог? - Да, индиректно и директно при познания I?умеI^ия

I - 2.3.6. Изявява ли се Бог на човечеството и как? -Да, чрез Неговите

и Управителят на Вселената и хората, за да ни помага

I - 2.3.7.2.1. Учителят Петър Дънов - Венква Воин? в? свободата

1 - ЗД^.З. 1. Учителят Петър Дънов - Венка Ооипд за смисъла и целта

на човешкия живот. Какво се иска от нас - сегашните хора?..... 139 I - 2.3.8. Обобщение за представата и същността на Бога: Абсолютен

I - 2.0. ЗА ПРОИЗХОДА НА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА

I -2.4.1. Относно представите на религия, теософия и светски науки

за „Началото”на Вселената. Някои философски категории. 033

I - 2.4.2. Възгледите на религия, теософия и светски науки за произхода

I -2.4.2.1. Относно видовете ~ възражения, съответстващи виждания

I - 2.4.2.2. Основни въпроси на антропологията. Противоречия и аналогии между религия и светски теории за произхода на човека.

Четири въпроса и отговорите им в Библията.................................. 181

I - 2.4.2.3. За същността на човека като плът, душа и дух от гледна точка

1-2.5. СЪПОСТАВКА НА ДВЕТЕ ОСНОВНИ УЧЕНИЯ,, ЗА СЪТВОРЕНИЕТО ”

И „ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА" ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ

I-2.5.1.

1-2.5.1.1.

1-2.5.1.1.1.

I- 2.5.1.1.2.

1-2.5.1.1.3.

I - 2.5.1.1.4.

1-2.2.а.1.5.

I - 2.5.1.1.6.

1^ ^5.1.1.7.

1-а.ал.1.8.

I - 2.5.1.1.9.

1-2.5.2.

I - 2.5.2.1.

Християнските религиозни твърдения в БИБЛИЯТА

Основната причина за грехопадението и следствията от него.

За философията на страданията, изпитанията и трудностите в живота на хората. Дванадесет въпроса и отговорите им съгласно Библията................................................................................. 208

Може ли религията да реши човешкия проблем с греха? - Не, защото основаните на Любовта стандарти на Бога са извънредно високи.. 227 ТЕОСОФСКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ на Учителя Петър Дънов - Ветха

За инволюцията и еволюцията на човека..........................................237

За понятията „Жива Природа”, „Вселена”, „Космос”...................240

а) Еволюцията като промяна на човешките мисли, чувства

добродетели............................................................................. 267

д) Еволюция и раси, народи, общества, семейства,

1 - 2.5.3.2. Съпоставяне на дванадесетте изходна предпоставки - тези на

еволюционните материал неточно и теистично учения

I - 2.5.4. Относно четенето, разбирането, тълкуването и прилагането иа

I - 2.5.4.1. Кратка теософска характеристика на Библията от Учителя

Петър Дънов - Венка Бойно................................................................ 321

1-2.6. ЯВЛЕНИЕТО ХРИСТОС И ДУХОВНА ТА ЕВОЛЮЦИЯ НА

ЧОВЕЧЕСТВОТО.................................................................................... 334

Някои избрани моменти от Исусовата проповед на планината....345

I - 2.6.4. Относно спекулациите със забележителни хора и

велики личности..................................................................................... 362

СЪЩНОСТНА ПРАКТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА.

КАКВА Е ТАЙНАТА И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА?

МИСЛИ.................................................................................................... 414

И - 2.2. НЕВБООЯТНТАА ДЕБААДИВНА СИЛА НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ

И - 2.3 . ИЗЕОДИЗА. ТАИНАТА НА ЩАСТЛИЕИО ЖИЕОТ НА ЧОЕЕКА - ЗА

И - 3. КАК ДА СТ ПБИЛА1А „ЕОЛОМА ТА ТАЙНА ” - ТАЙНА ТА

ЗАКОНА НА ОТБАЖВНИВТО - ЗАКОНА НА ЛЮООЕТА - ЗАКОНА НА

III - 1.2.1. има неизпълнени желания и несбъднати мечти?

III - 1.2.2. Защо има много бедни и само 5% много богати?

III— 2. ДУХОВНИ ОСНОВИ НА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТНА ЧОВЕКА.... 458

III - 2.5. 'ЗА ДОБРОДЕТЕЛТА КА ТО ПЕРА ДУХОВНА ОСНОВА

III - 3. ПЕНРАГРАМЪ Т - ОКУЛТЕН СИМВОЛ НА ПЕТТЕ ДУХОВНИ

III - 6. ОГРОМНАТА РОЛЯ НА ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ,

III - 8. ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА И ОТНОШЕНИЯТА

III - 9.2. ОГРОМНАТА РОЛЯ НА ПОЛОЖИТЕЛНОТО МИСЛЕНЕ

III - 9.7. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ..................................................................... 505

ЕСЕНЦИАЛНА ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА. ТАЙНАТА И ИСТИНАТА ЗА ЩАСТЛИВ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА.

IV-4.3. ХРИСТОС Е „ЖИВОТЪТ"..................................................................... 543

IV—4.4. ЗА СЪЩНОСТТА НА МОЛИТВА ТА И ОТНОШЕНИЯТА БОГ - ЧОВЕК

IV-5. ОТНОСНО СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА ЖИВОТА...............................

IV- 7. ЗА ПОМОЩТА, ОКАЗВАНА НА ЧОВЕКА ОТБОРА И ДРУГИ

IV-8. КАК ДА ПРИДАДЕМ СМИСЪЛ НА СВОЯ ЖИВОТ ЗАВИНАГИ

ПРЕДИСЛОВИЕ

Истинното знание за живота на човечеството е разкривано частично, постепенно и е пътувало през вековете за да стигне до нас.

На базата на изпитано във времето познание и лично придобита опитност за силата на научния анализ, позовавайки се на езика на фактите (сбъднати пророчества и предсказания,, научно доказани религиозни и теософски твърдения), в моето съзнание възникна идеята да споделя в една книга триединно познание, получено от РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКИ НАУКИ, защото източникът на истинното знание е един — наричан най-често и кратко „Бог” от вярващите в Иего или „Висш Космически Разум " от някои учени, „ всеобщо информационно поле ’’ (от английския физик Р. Пенроуз), „Божествен Космически Компютър" или „световно поле на съзнанието" (от руските учени А.Е. Акимов и Г.И. Шипов, както и от българския физик Б. Палю-шев [4], [4ар. Сложността на контакта с това „всеобщо информационно поле" чрез „ тихия вътрешен глас ” на Бога в човека е причина за ирационалния (духовен) характер на творческия акт на човешкия мозък (без разсъждение и разум), изразен чрез появата на „нелинейни" форми на познание (извличане на „нелинейна” информация). Този творчески акт е основан на „ирационални фактори" — „нелинейни мисловни форми” (с център дясното полукълбо на мозъка ни) като например интуиция, прозрение, озарение, вдъхновение и др. [4а]. Физическите взаимодействия между индивидуалното човешко съзнание и „ световното поле на съзнанието " не са детерминиран линеен тип взаимодействия, каквото е например електромагнитното, а нелинеен тип, каквото е торсионното поле, което има преди всичко информационен характер във вероятностен аспект. Информацията в нейния вероятностен аспект е мярка за понижаване на неопределеността в познанието ни за природните процеси и явления, които имат вероятностен характер.

Заимстваните от използваната литература текстове са с вертикален шрифт. С такъв шрифт са представени също авторско подреждане и коментар на писаното през вековете по разглежданата тематика.

Скромните мисли на автора са посочени в книгата с наклонен шрифт.

ВИЕ - Драги Читатели, държите в ръцете си голямата ТАЙНА на Вселената и Великата ИСТИНА за Живота. Това познание може да промени Вашия живот — завинаги!

Книгата е предназначена и посветена на всички мислещи хора, търсещи обясненията,, Точността и Истината за Живота. Тя трябва да се чете с Любов, с внимание, бавно, спокойно, задълбочено и не само веднъж.

Книгата може да бъде полезна както на духовно пробудени така и на материално ориентирани хора, включително и на тези, които искат да притежават духовно и материално богатства, т. е. за теисти и атеисти..

Според Учителя Петър Дънов - Вешза Пойно „това, в което човек не вярва на този видим свят, ще повярва, когато отиде в Невидимия свят”.

Има много примери на хора (като този с видния български актьор Йосиф Сър-чаджиев), които след кома са се върнали от „ тунела ’’ към Отвъдното и са повярвали в религиозни и теософски твърдения.

Ето защо ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ, прочети с внимание и Любов тази книга и се надявам, че ще намериш отговори на интересни и полезни за Теб въпроси.

Преди всичко бих желал да благодаря на Триединиия Бог (Отец, Син и Свети Дух) и други Светли същества от Невидимия Разумен Свят, включително на великия българин Петър Константинов Дънов (1864-1944), с теософски знания, Духовен Учител (1897-1944), Мирови Учител (1912-1922), Все-миров (Космически, Вселенски, Всеобщ) Учител (1922-1944) Вейка Ооипд - духовното име, което той приема от Божествения свят като псевдоним.

Би могло да се добави и следното пояснение относно биографията на Учителя Петър Дънов (1864-1944):

1897 г. - Върху „помазания” (избрания) 33 годишен Петър Дънов слиза Светият Дух. С този Божествен акт Петър Дънов става Духовен Учител на Земята;

1912 г. - Когато е на един връх на края на с. Арбанаси, Христовият Дух се явява над него и Го пита дали ще работи за Него. Отговорът бил следния: „ Слушам, Господи, да бъде Твоята Воля, както на Небето, така и на Земята ” Христовият Дух се вселява в тялото на Петър Дънов и той става Мирови Учител;

1922 г. — Над Петър Дънов слиза благоволението на Бога — Отец (Господния Дух) и той е вече Всемиров (Космически) Учител с духовно име Вейка Ооипд. Над него е вече Светата Троица..

Признателен съм за стечението на обстоятелствата, при които ми се помогна да изградя за себе си една практическа философия за Живота на човека и да я оформя с написването на тази книга:.

Благодарение на дъщеря ми Таня получих три неща:

Като логическо следствие отправям Следващата благодарност и признателност на КИопда Вугпе и цитираните от нея личности от САЩ и Австралия - водещи учени, автори и философи, посочени и в настоящата книга, чиито фотографии можете да видите на страниците на впечатляващата книга „Тайната”.

Благодаря също на българския учен, академик Божидар Палюшев - преподавател по философия на науката в Лондонски университет по икономика, автор на интересната поредица от седем книги „Физика на Бога”, спечелили златен медал на форума „ Световни гении ’’ в Токио през 2003 г.

Изразявам благодарност на Д-р Джон Ленокс, професор по математика и философия на науката в Оксфордския университет, автор на критичната книга „Погребала ли е науката Бога?” и на професор Д-р инж. Вернер Гит, от Германия,, автор на дълбоко аргументираната книга „Творил ли е Бог чрез еволюция?”.

Посочените автори ми помогнаха извънредно много в този опит за разкриване, обосноваване и описание на едно триединно познание на база на грижливо подбрани и старателно подредени в логическа последователност безценни мисли от Християнската религия (Библията [ 1Р, теософски лекции и беседи на Учителя Петър Дънов - Вейка Поипо [2] и светски науки (физика, математика, електротехника, електроника, информатика, химия, биология,, медицина, история, астрономия, астро-физика, космология, философия) [3], [4], [5], [6] и други.

Ползването на 11] и [2] не е случайно, защото пророчества от Библията и предсказания на Учителя Петър Дънов - Ветха Йонно има сбъднати.

Типичен пример от Библията е идването на Христос на Земята като Месия (Спасител). А сбъднати пророчества на Учителя са: поражението на Германия във втората световна война,, създаването иа ООН и ЕС („ отпадането на митническите граници между европейските държави ”).

Благодаря също за информацията относно „ чудеса ” в периодиката „ Съобщения за успех” от цял свят на издателство „Кръг за духовна помощ в живота” към „Приятелския кръг на Бруно Грьонинг” (1906—1959) — духовен водач и лечител от Германия и на Грете Хойслер, негова съвременница и последователна [7].

Бих желал да изразя моята признателност и на известния португалски журналист Жозе Родригеш Душ Сантос за наскоро издадения и в България негов роман „Божията формула” [8], който ми даде още по-голяма увереност с изнесените от него факти - потвърждение на изходни предпоставки за постановката на тематиката в предлаганата от мен книга.

Каквото и ценно, стойностно или значимо да е написал, пише или ще напише даден човешки индивид, то не е само негово, а колективно творчество с помощта на Светли същества от Невидимия Разумен Свят и личности от видимия свят. Ето защо всички, към които отправям благодарност и признателност, считам за съавтори на настоящата книга от духовна гледна точка.

Благодаря също така за изразените отзиви по съдържанието на книгата от: Недялка Карагеоргиева („заинтригуващи заглавия”) и Веселина Георгиева („голям труд, поклон!’’) — за въздържаната им критичност, Ваня Ставрева („рационално използвано време за полезен труд ”), Таня Кавалджиева („ интересна тематика — ще си купя книгата ”), Елена Гигова („голямо духовно зареждане ”, „ да издадеш книгата ’’) - всичките от Духовна общност „ Бяло Братство " - Бургас; писателя на духовна и историческа литература Христо Маджаров („сериозна работа-фундаментална книга”) от Духовна общност „Бяло Братство” - Варна; инженер-химик Митко Пенков:, преводач от и на английски език, ръководител на Духовна общност „Бяло Братство” - Свищов („ впечатляващо мащабно дело ”, „ дано да стигне до хората! ”), с предложение за тематичен въпрос относно „ученето по време на сън ”

Те помогнаха за решението ми да публикувам книгата.

ГЛАВА I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1-1. ИЗХОДНИ ПРЕДПОСТАВКИ И ПОСТАНОВКА НА ТЕМАТИКАТА В КНИГА ТА. РЕЛИГИЯТА, ТЕОСОФИЯТА И СВЕТСКИТЕ НА УКИ КА ТО ИЗТОЧНИЦИ НА ПОЗНАНИЕ.

РЕЛИГИЯТА е „ вероизповедание ” - система от възгледи и представи!, изградена върху „изповядване на вяра” в съществуването на свръхестествен и същества (Бог, ангели, духове) или сили в Невидимия свят, които господстват в Природата. Всяка от световните религии си има Свето Писание, от където се проповядват съответните възгледи.

ТЕОСОФИЯТА е истинно знание, учение, наука за Бога и неговите дела, получавано лесно и бързо директно от Него чрез т. нар. „ откровение ’’ - „ вътрешен глас ” в човека, но само към избрани хора, на които Той има доверие. Нейната същност е пояснена малко по-долу.

СВЕТСКАТА НАУКА гради своето познание (ограничено знание), получавано трудно и бавно на база на резултати от наблюдения и/или опити.

Как се е стигнало до появата на религия, теософия и наука?

До появата на Светото Предание, последвалото Свето Писание (Библията) — „книгата на книгите”, относно религията и зараждането на теософия и светски природни науки, за първите хора на Земята би могло да се приеме следното.

Наблюдавайки в живота си „чудеса” (необясними за хората събития, процеси и явления), по логичен път те са приели вярата в съществуването на неизвестни и невидими сили или същества, които ги предизвикват, т.е. РЕЛИГИЯТА.

Това са наченките - корените на първичните познания и обяснения за света, в който живеят, корените на БЪДЕЩАТА НАУКА за обяснение на явленията и процесите в Природата, чиито тайни се разкриват на определени хора, избрани от Бога. Този избор е особено прецизен относно представители на ТЕОСОФИЯТА.

Произходът на различните религии би могло да се поясни така: Имайки свободата на индивидуално мислене, наследеният от Адам и Ева стремеж на човека за изява, както и личното чувство, което подбужда желанието му да изпъкне над другите, довеждат до възникване на различни религии.

От друга страна има „атеисти” - хора, които не вярват в Бога.

И ето ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Ветаа Иоипд:

Защо хора та не вярват в Бога? - Защото вярват в света, вярват само в това, което виждат.

Мнозина вярват в учеността на хората, в техните изобретения и предвид на това забравят истинския авторитет в живота. Причините за това се коренят в непослуша-нието на първата човешка двойка Адам и Ева, подмамени от черния адепт - дявола Сатан, че те могат да бъдат като Бога. И тъй, съвременните хора не вярват в Бога, защото сами са богове. Следователно каже ли някой, че не вярва в Бога, това подразбира, че той е Бог за себе си [10], том 1, стр. 137 - счита себе си за Бог.

ОСНОВНИТЕ ДРЕВНИ РЕЛИГИИ са индийските: (Х)Индуизъм, Будизъм и Си-кизъм.

(X) Индуизмът е религия от далечното минало с корени от преди около 4 500 години (около 2 500 години преди раждането на Исус Христос) във връзка с придвижване на хора от сегашна централна Русия към Индия, вземайки със себе си своята религиозна система, която се смесва с местните традиции [9].

В тази религия се описват десет съществени правила: 1. търпение; 2. прошка; 3. благочестие или самоконтрол; 4. честност; 5. святост; 6. контрол на мислите; 7. здрав разум; 8. познание или обучение; 9. правдивост; 10. отсъствие на гняв.

Посочените току-що правила фигурират също в Християнската и други съвременни религии.

Те се срещат и в теософските беседи, лекции и „ духовни формули ’’ (сентенции) на Учителя Петър Дънов - Ветьа 1)оипо.

Тук ще се приведе като пример само „ духованата формула ” за седемте глагола: „Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай, пътя си продължавай и Бога не забравяй'?', която е в съзвучие с половината от посочените в по-предния абзац добродетели - отбелязаните с по-тъмен шрифт правила.

Будизмът е най-популярната древна религия на името на нейния основател Буда (566-486) - „просветеният ” принц БМФаПИа Саиу(ата.

Като есенция на Будизма се посочват 4 величествени истини [9] за страданията в светския живот, съответстващи на БИБЛИЯТА и ТЕОСОФСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ на цитирания малко по-горе Учител и 8 пътя към „ Света на Блаженство ” ( „1Иггана”) - състояние на вътрешна свобода и мир: чрез правилно разбиране (на истините), мислене, говорене, действия (със спазване на пет от десетте Божи заповеди в БИБЛИЯТА), хранене, старание (за контрол на мислите и поведението на хората), както и чрез разум, концентрация (медитация).

Сикизмът е религия на т. нар. „последователи на пътя" (предопределен от Бога), както са назовани от техните „ водачи ’’ („ 11/е Сигив ’’). Първият Гуру и основател на религията - Саги Иапак (1469-1539) е бил роден в северозападна Индия, сега Пакистан. Сикизмът отхвърля някои концепции на (Х)Индуизма (например за осоляване на Божество), но запазва други (например, че реинкарнацията - превъплъщението зависи от личната карма на индивида), които са общи и за други източни религии и Учители като Петър Дънов - Вейка Ооипд.

Три са и основните световни религии днес: Юдейска, Християнска и Мохаме-данска.

Юдеизмът е религия още на древните евреи, назовавани юдеи - на „ Народа на Обещанието ’’ (на Бога), Божествения народ. Този народ е бил избран от Бога за да благослови Той чрез него всички народи по света. Затова „юдеите вярват, че преди около 4000 години техният народ е имал единствената връзка с Бога’' [9].

Юдейската традиция съдържа 613 заповеди — от най-етичните десет Божи заповеди, за случаи на нанасяне на телесни повреди на бременна жена [1] до детайли относно диетичните закони като разделянето с месото и млечните продукти.

Кобилата е древноеврейско (юдейско) предание, религиозно обяснение на света, тълкуване на ,, свещени " текстове, в които на думите и числата се придава мистично значение. Като юдейско мистично учение Кабалата възниква от взаимодействието между трите големи древни (от далечното минало) култури — египетска, гръцка и еврейска, като синтез между тези три типа религиозно мислене. Тя се ражда в александрийската интелектуална среда, къдетО израстват велики умове като известния математик Евклид (Евклидовата ортогонална геометрия), астронома Птоломей („Земята е кълбо"), философите Аристотел, Платон, Хераклит.

Като резултат от този неин произход Кабалата получава разпространение в Юдеизма, дори сред Християнската и Мохамеданска религии.

Християнската религия се е оформила с раждането на Исус Христос преди 2011 години, но има най-много последователи и привърженици в целия свят. Християнството е наука за побратимяване на народит е. То се отличава от всички теософски учения по това, че то дава методи за общение на човека с Бога. И теософията, и окулти-змът дават методи, но те се различават от тия, които християнството дава. Отвлечените науки са едни и същи, но се различават само по методите си. Като говоря за теософия, окултизъм или християнство, разбирам методи за придобиване на известни данни... [10], том II, стр.254.

Светото Писание на Християнската религия е Библията [1 ], чийто автентичен автор се счита самият Бог:.

Много твърдения от Библията и характерни моменти от Християнската религия са разгледани в настоящата книга.

Мохамеданската религия (позната още като Мюсюлманска или Ислямът) е основана и свързана с живота и дейността на арабския пророк Мохамед (570-632). На 6 години той остава сирак. Около 40 годишен Мохамед прекарва дълги интервали от време сам в пещера на планината Н’та, край родното му място Мека, отдаден на съзерцание (продължително, мечтателно, пасивно наблюдение на природата) и размишление.

В светото писание на мюсюлманите - К(у)орана (Сиг ’ап) е записано, че в един от тези периоди от време един ангел го нарича „предвестник на Бога” [9]. В продължение на 23 години Мохамед чува звукове, които формира в думи.

В Корана неговите думи се считат Божии слова, директно адресирани към света. Те се възприемат с уважение и в тях се вижда потвърждение па това, което е звучало автентично в Юдейското и Християнско Свети Писания.

Суни(с)тите са арабски мюсюлмани по „традиционен" (на арабски език) път към Бога, обхващащи 9/10 от всички ислямисти.

Шиитите са арабски мюсюлмани по сектански, пристрастен, фанатичен, „партизански" (на арабски език) път към Бога.

„Всяка религия съдържа нещо добро, защото е посветена на Бога... Няма Религия, която да е толкова погрешна, че да не съдържа в себе си някаква мъдрост” -цитат, даден в [46].

ТЕОСОФИЯТА (наименование от гръцкия език: тео-Бог и софия-мъдрост, знание) е мистично религиозно учение, наука, знание за Бога, Вселена, духове, душа, задгробен живот, прераждане на душите.

Източник на познание на теософите са мистичната (тайната, непознатата за обикновени хора) „ интуиция” (вътрешноусещане) и преди всичко „ откровение”, т.е. знанието, което ни дава Самият Бог чрез Неговия „тихглас” (пряко, тайно „вътрешно общуване” на „посветени” или „избрани” индивиди с Невидимия Бог), „прозрение” („умствено проникване в Божественото учение ") или казано и с научна терминология мистично информационно взаимодействие между физическия и духовния свят.

По този свръхестествен (необикновен) начин „ тайнствените сили ” в Природата са достъпни за познаване само от „ посветени ” „ избрани ’’ натури.

Наименованието’ същността, източникът на знание и разкриването на Мъдростта и Знанието само на избрани индивиди, каквито са великите Учители на човечеството, определят теософията като най-важно по форма, съдържание и смисъл учение за Бога, наука за Бога.

Елементи на теософията се срещат още в древни религии като Брахманизма, в Кабала и др.

Съвременната теософия се свързва с името на Е. Блаватска (1831-1891), която в 1875 г. основава теософско общество с център Ню Йорк. Може да се счита, че тя е едно стъпало по пътя на духовното извисяване па човечеството.

Петър Дънов (1864-1944)’ Духовен Учител от 1897’ не е член на това общество, но би могло да се назове всемиров (космически) теософ (1922-1944), защото приема информацията от Невидимия свят по теософски път - чрез откровение’ Самият той като Всемиров (Космически) Учител Петър Дънов - Ветза Ооипо (1922-1944) определя „проповядваното от него духовно учение” така: „То е учение на Живата Природа, която включва всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за Разумното в света. То е „наука за Бога” (теософия), наука „за Любовта.”

ТЕОСОФСКИТЕ ОБЯСНЕНИЯ в богатото наследство от 7 000-8 000 (7777) лекции и беседи, които ни е завещал този Учител, отнасящи се до всички области от живота на хората на Земята, са завладяващи.

Негови предсказания има сбъднати: крахът на Хитлер - предсказан още през 1938 г., създаването на ООН’ обединението на Европа и други. Авторът ги излага паралелно и разделно в предлаганата книга.

Поради изредените факти цитираният в книгата Учител Петър Дънов (18641944) е посочен като автор на „ истинната ’’ (истинската) теософия - „ истинното ’’ откровение на Бога. Такава теософия се има предвид, когато се спомене за теософски обяснения на посочения по-горе Учител.

РЕЛИГИЯТА и ТЕОСОФИЯТА предлагат духовно познание, основано на ВЯРА В БОГА и последвалото от тази вяра Негово ОТКРОВЕНИЕ (духовно вътрешно ” общуване с избран от Него човек).

Повечето сегашни хора обаче са склонни да вярват и възприемат за реално само онова, което усещат с техните сетива, съответстващо на тяхната физическа генетика.

Те вярват на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, на научното познание, което се получава от преки наблюдения на факти (процеси, явления и събития) и/или теоретични разсъждения и твърдения на база на умозаключителни механизми и техники (теории, хипотези, закони, принципи, аксиоми, логика и логически изводи - силогизми), но се възприемат от гледна точка на ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ.

Както ще бъде посочено по-нататък в някои научни схващания и твърдения има противоречия и неточности.

Стремежът на автора е да се домогне и посочи точността и истината и от този трети основен източник на познание.

Както ще се види от изложеното по-долу, СТРЕМЕЖЪТ НА АВТОРА е тематиката на книгата да се разглежда от гледна точка па религия, теософия и светски науки, без да бъде повлияна от предубеждения, деформации и неточности.

Отхвърлянето на религията или Бога се корени във философските схващания на хора, които наблягат на чистия разум.

Английският естествоизпитател Чарлс Дарвин (1809-1882) смятал, че „естественият подбор” (случайният произход на мутациите и механичният процес на подбор на приспособяващите се видове — еволюцията) обяснява живия свят по-добре от наличието на Създател и Творец.

ЗАБЕЛЕЖКА: Авторът на [5] обосновава, че Бог не е творил с еволюция.

Австрийският лекар и психолог Зигмунд Фройд (1856-1939) поучавал, че „Бог е илюзия ”.

Почти същият израз се среща и сега (2007 г.) в заглавие на книга на атеиста-еволюционист професор Ричард Докинс от престижния университет в Оксфорд - Англия.

ЗАБЕЛЕЖКА: Все повече учени говорят и за „илюзиите на атеистичната наука”, за ново знание на база на логическо научно мислене, което обяснява (ако е силно още да се каже, че доказва) „ безсилието и несъвършенствата на традиционния подход в науката”, например в [4] и [46].

Възгледът, че „Бог е мъртъв”, съществува от времето на немския философ Фридрих Ницше (1844-1900).

ЗАБЕЛЕЖКА: На този възглед може да се противопостави критичния анализ на проф. Д-р Джон Ленокс, бил преподавател по математика и философия на науката в най-престижни университети на Великобритания, включително в Оксфорд. В [6] той заключава, че науката не е погребала Бог .

В предлаганата книга е направен опит да се отговори на тези три атеистични твърдения обобщено, на база на [1], [2], [4], [5], [6] и други източници.

ОБЩОТО В ПОДОБНИ на тези три А ТЕИСТИЧНИ ФИЛОСОФСКИ СХВАЩАНИЯ е това, че те НЕ МОГАТ ДА ОТГОВОРЯТ НА ВЪПРОСИ ОТ ВИДА „ЗАЩО ”. Това са така наречените „бели петна" в светската наука.

Например, философът от 18 - и век Дейвид Хюм, който не приемал, че има Създател, не можел да обясни „ЗАЩО" земята е толкова сложна в биологично отношение.

Научните теории могат да се опитват да обяснят как е започнал животът. Но ОСНОВНИТЕ ВЪПРОСИ се въртят около това „ЗАЩО" и/или „С КАКВА ЦЕЛ" съществува животът, т.е. „КАКЪВ СМИСЪЛ ИМА ” той за нас.

Мислещите хора изпитват необходимост да имат цел в живота - нещо, което придава смисъл на живота им.

Поради това много учени, както и обикновени хора усещат, че нещо липсва в подобни на по-горе упоменатите философски схващания.

И затова се сбъдва предсказанието на Учителя Петър Дънов - Ветаа Пойно , че „учените ще стигнат до Бога".

КОСВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - а не преки наблюдения - са достатъчни основания за това учените да приемат онова, което за сега е невидимо за хората.

Доста хора могат да казват: „Вярвам само в онова, което виждам, а не мога да видя никакъв невидим Създател ”.

Но много хора също стигат до извода, че има основания да приемат онова, което не могат да видят, и да вярват в съществуването на Създател.

Поради условията, които съществуват на земята, особено при съществуващите предимно лоши отношения между хората като егоизъм, завист, злоба, много хора не разбират ЗАЩО СЪЗДАТЕЛЯТ - ако има такъв - НЕ ПРОМЕНЯ НЕЩАТА КЪМ ПО-ДОБРО?

Това е ЕДИН МНОГО ЛОГИЧЕН ВЪПРОС, на който В ПРЕДЛАГАНАТА КНИГА СЕ ПРАВИ ОПИТ ДА СЕ ДАДЕ ОТГОВОР.

Истинните теософски познания се получават от благословените теософи като често цитирания Учител много лесно и бързо, докато за представителите на светските науки са необходими много труд и пот за научен прогрес. Това го признава и българският учен с религиозни убеждения Божидар Палюшев [4].

Затова Учителят Петър Дънов - Ве*ш$а ОоипО е казал: Велики цели и задачи има науката. Домогне ли се до разрешаването им, науката е изпълнила своята задача [10], том I, стр. 374.

Би могло да се каже, че светската наука като по-приемлива от човешкия разум в сравнение с религията има цели и задачи и от вида: да потвърждава религиозни твърдения, които се приемат с вяра, включително да може да отговаря на въпроси от рода на „ защо ”, „ с каква цел ’’ е създаден живота и „ какъв смисъл ’’ има той ?

Изследването на пророчествата и проследяването на тяхното точно изпълнение в историята е начин да се убедим в съществуването па Бог.

1-11. ОТНОСНО НЯКОИ ПРОТИВОРЕЧИВИ НАУЧНИ' ТВЪРДЕНИЯ. СЪОТВЕТСТВИЯ МЕЖДУ ВЪЗГЛЕДИ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НА УКИ

Някои научни твърдения са противоречиви. И в настоящата книга са посочени известни примери на „научни факти”, които са завоювали здрави позиции в миналото, но с времето се оказали напълно погрешни.

Авторът е впечатлен много от противоречия в науката, от твърдения па ма-териалистичното учение за еволюцията и научни, респективно библейски възражения срещу тях, за които говори немския проф. Д-р инж. Вернер Гит в неговата много интересна книга „Творил ли е Бог с еволюция? ” [5].

За такива противоречиви научни твърдения говори и английския професор Доктор по философия от Оксфордския университет Джон Ленокс в книгата си „Погребала ли е науката Бога?” [6].

Подобни примери на научни противоречия са посочени и от българския физик академик Божидар Палюшев, например в [4а].

Но както отбелязва Учителя Петър Дънов - Вешза Пойно противоречията в науката са полезни.

А Б. Палюшев пише в [4а] следното: Потенциалът на противоречивостта, заложен в човешкото познание, обаче често е бил конструктивен фактор. Противоречията са мощен стимул за развитието на науката, опровергаващ критиците с изумително съвпадение на експеримента с теоретическите изводи и заключения. Примерите в историята на науката в този смисъл са многобройни.

А тези две мнения сочат ЕДИНСТВО МЕЖДУ ТЕОСОФСКО И НАУЧНО СТАНОВИЩА относно ползата от противоречията в „ научните факти ".

В настоящата книга се прави ОПИТ ДА СЕ ИЗЯСНИ ВЪПРОСА ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА МЕЖДУ НЯКОИ НАУЧНИ ТВЪРДЕНИЯ, ДА СЕ ОБЯСНИ КАРТИНАТА НА СВЕТА И ЖИВОТА НА ХОРАТА ПО ЕДИН ЛОГИЧЕСКИ НЕПРОТИВОРЕЧИВ НАЧИН и ДОКОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО С МАКСИМАЛНА НАУЧНА ИЗДЪРЖАНОСТ.

Според академик Божидар Палюшев забележителни достижения по въпроса за обединението на квантовата механика (КМ) и общата теория на относителността (ОТО) са постигнати от талантливите английски учени МерИеп Нанкащ (Стефан Хокинг) от Кеймбридж и Роджър Пенроуз от Оксфорд.

Амбициозните планове на С. Хокинг са изграждането на ТЕОРИЯ НА ВСИЧКО (ТВ), т.е. теорията, която да обясни всичко във физическата реалност, която се идентифицира с обединителния модел на КМ на М. Планк и ОТО на А. Айнщайн.

И отново противоречие с принципи на големия теоретик на философията на науката К. Попър [4а]. Едип такъв принцип е „критерият за достоверност на една физическа теория ”, съгласно който „ никоя физическа теория не може да обясни целия възможен спектър от факти, констатирани в нашите наблюдения и измервания над физически обекти Затова и разглежданите модели на обединение на КМ и ОТО в [4а] са причислени към т. нар. вече ТЕОРИЯ НА ПОЧТИ ВСИЧКО (ТГ1В), която Б. Палюшев нарича „недовършената симфония” на Айнщайн [4а].

МАТЕРИАЛИСТИЧНОТО ЕВОЛЮЦИОННО УЧЕНИЕ ИДИАЛЕКТИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ (познавателен метод за развитието на природата, обществото и мисленето като резултат от противоречия) боравят с понятията „ случайност ” и „ самоорганизация ”, за които би могло да се каже, че определенията на тези понятия опровергават сами себе си.

Според диалектическия материализъм „ случайно” е това събитие, което може да стане:, но може и да не стане. Това е една вероятност, която съгласно едноименната теория заема стойност между 0 и 1 или между 0 и 100 %. Или няма гаранция за детерминираност, т.е. че 100% ще се реализира.

От друга страна и според диалектическия материализъм няма следствие без причина и следователно не може да има „самоорганизация”.

Практическите наблюдения не потвърждават подобни твърдения на мате-риалистичното учение за еволюцията относно „случайност”, „самоорганизация”, „ от само себе си ", докато БИБЛЕЙСКИ ТВЪРДЕНИЯ И ТЕОСОФСКИ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНО В - ВЕ1И8А ГОРДО ИМА СБЪДНАТИ.

Случайността не е случайна. Но само извисен дух може да гради подобна философия.

Колкото и да ни се струва невероятно, НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО, а напротив ВСИЧКО Е ПРЕДНАЧЕРТАНО или ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО. ЗАТОВА е имало, ИМА и ще има ПРЕДСКАЗАНИЯ от пророци и ясновидци.

Както ще се види по-нататък отговорите и па двата въпроса - заглавия на книги [5] и [6] са отрицателни. Защото въпреки „всеобхватните обяснения” на светската наука има физически и особено духовни процеси, явления и събития от „финия свят”, които светските науки не могат да обяснят и/или прогнозират. Примери: наричаните от хората „чудеса” и/или някои природни бедствия.

Следователно, ГРАНИЦИТЕ НА РАЗУМА, с който боравят СВЕТСКИТЕ НАУКИ, СА МНОГО ПО-ТЕСНИ ОТ ТЕЗИ НА ВЯРАТА И ОТКРОВЕНИЕТО, и.а които се базират РЕЛИГИЯТА и ТЕОСОФИЯТА.

И познанията на светските науки непрекъснато се уточняват чрез дискусии и се попълват във времето. Например Б. Палюшев отбелязва, че теорията за физическия вакуум на Г.И. Шипов не удовлетворява три научни принципа. Въпреки това в нея има огромен рационален заряд, който може да се развие по-нататък, обогатявайки го с идеите, идващи по линията на съображенията, изложени в [4а].

За наша радост има вече нови насоки и/или направления в научното познание, посочени например в [4], [4а] и [46], които подкрепят и утвърждават основни принципи на Християнската религия и духовното познание, основано на вярата.

Създава се ВЪЗМОЖНОСТ ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ И СВЕТСКИТЕ НАУКИ ВЗАИМНО ДА СЕ ОБУСЛАВЯТ, ДА СЕ ДОКАЗВАТ СЪОТВЕТСТВИЯ МЕЖДУ ТЯХ и ДА СЕ ДОПЪЛВАТ ВЗАИМНО и ЛОГИЧЕСКИ ДА БЪДАТ СЪВМЕСТИМИ ЕДНИ С ДРУГИ, ДА ОБЯСНЯВАТ ОБЕКТИВНО СЪЩЕСТВУВАЩИЯ СВЯТ ОТ ЕДИННА ГЛЕДНА ТОЧКА.

В том 6 от поредицата „ Физика на Бога ” [4] е описано подробно влиянието върху развитието на съветската светска наука от страна на философските и религиозни школи и течения, породени от огромното струпване на различни култури, каквото е имало например в Александрия - египетска, гръцка и еврейска. От друга страна религиите в Александрия се допълват от философски учения като тези па Аристотел, Платон, Хераклит [46] .

Трябва да подчертаем също, че именно новата тенденция (направление) в научното познание, изразена чрез коригирания вариант на теорията на торсионните полета, вече се съгласува напълно с фундаменталното християнско учение и намира подкрепа в Библията и обратно, т.е. подкрепата е взаимна. В новата теория например се предвижда възможността за едно бъдещо обединение на духовния и физическия свят, което олицетворява проповядваното в Свещеното Писание Небесно Царство (Божие Царс тво) [46]. Настъпването на това Царство ще представлява една грандиозна радикална промяна на цялата сега съществуваща вселена, която няма да се предизвика от развихряне на познатите и действащи обикновено локално природни стихии (урагани, наводнения, земетресения, вулканични действия) пито глобални (сблъсък с астероид, потоп). Непознатата за нас свръхестествена промяна, идваща от Битието па Бога е сравнима по мощ, мащаби и дълбочина на промените със Сътворението, не се подчинява на познатите ни природни закони и явления. Тези, които бъдат удостоени да живеят в Божието Царство, бидейки живи или възкресени от мъртвите чрез действия, предприети от Самия Бог, ще живеят вечно, наравно с ангелите, т. е. ще придобият атрибутите, присъщи на субстанциалната форма, характерна за духовния свят. Ние не можем да постигнем това със собствени усилия, защото не можем да се издигнем сами до пивото на Бога чрез познание и духовно извисяване. Това може да стане само с благоволението на Бога, ако сме избрали вечния живот чрез приемане на примирение, послушание за изпълнение на Божията воля, разкаяние за греховете ни и искрена молитва за опрощението им - истински предназначените за спасение:.

По-горе бе казано, че Светото Писание на Християнската религия е БИБЛИЯТА.

Всемировият Учител Петър Дънов - Ветза Бойно, който е приемал и изнасял своите беседи и лекции по теософски път, също е ползвал Библията, като прочитал евангелски текстове от Нея. Много ценни са двата тома „ УЧИТЕЛЯТ ЗА БИБЛИЯТА ” от Издателство „Бяло Братство” - София [10], където има изобилие от ТЪЛКУВАНЕ. Някои негови мисли ще бъдат цитирани в настоящата книга. Но тук ще се споменат само няколко негови важни и символични тълкувания и препоръки.

Според него думите „не ни въвеждай в изкушение” в „Господнята молитва” -„Отче наш... ’’ трябва да се разбират като „Давай ни Господи знание и мъдрост, да не би с нашето невежество да изпаднем в изкушение” [10]. Учителят не променя молитвата, но дава тълкуване за да не считаме, че Бог ни изкушава. Ние хората сами се изкушаваме:.

А изразът „ Всяка власт е от Бога ” трябва да се разбира като „ Всяка праведна власт е от Бога. „ Човешката история от миналото (в някои монархически държави) и настоящето (и в президентски републики) има такива примери на власт, която не е праведна, т.е. не е справедлива, не е от Бога, но се допуска от Него от гледна точка на закона на кармата (следствието от поведението на хората).

В тази връзка е и едно символично тълкуване в [1], Евангелието от Марка, 13: 24 - 25: „Но през ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее и Луната няма да даде светлината си, и звездите небесни ще падат...”.

В случая луната символизира външните религиозни форми, слънцето - държавата, а звездите — земните „авторитети ” от всички области на живота.

Библията трудно се разбира, особено Стария Завет. Исус Христос е говорил с притчи... защото масата хора не са били готови за наука и казаното да се приема и прилага само от посветените му ученици.

„При буквално разбиране на прочетеното от Библията какво ще придобиете? То е все едно да ти дадат един нарисуван хляб...

Старият Завет е за учени хора, за много учени хора. Той е много дълбок, не е за децата. >

Изучавайте Исая, Данаила, Иезекила и пр. и вижте по кой начин те са добили просветление.

Четете Евангелието на Йоана, то е мистично Евангелие.

Християните четат Библията, но и сто пъти да я четат и препрочитат, не е важно. ЯЛЯ-ВАЖНО Е КАКВО СА НАУЧИЛИ И КАКВО ПРИЛАГАТ'.

Например, седиш и не можеш да оправиш нещо. Отвори Библията и това, което ще прочетеш, ще внесе нови мисли (идеи) в тебе.”

Сред последователите на Учителя Петър Дънов - Ветва Иоипд се практикува такова отваряне на Библията да става като предварително се постави интуитивно палеца на дясната ръка някъде върху неотворената дясна част на страниците на Светото Писание:.

„Някой казва: ти православен ли си? Казвам: В Библията нищо не пише за православие. Ти евангелист ли си? И за евангелизма нищо не пише.”

7озг/ факт се корени в обстоятелството, че автентичния автор на Библията е Бог, за който всички хора са равноправни.

Различните видове религии са създадени от хората, тъй като те са оставени на свобода от Него. Но това не означава освобождаване от отговорност, ако не се върви в правия път, ако не се изпълнява Волята Божия.. Тогава идва наказанието по закона за кармата (следствието от делата).

Много интересни ОБРАЗНИ ТЕОСОФСКИ ОБЯСНЕНИЯ но въпроса ЗА ВЯРАТА И НАУКАТА има Учителят Петър Дънов - Веш$а Поило [2] :

„Вяра без наука и наука без вяра са опасно нещо.

Човек има два крака: десен (страната на ума) - наука и ляв (страната на сърцето) - вяра. Не може да се върви само с един крак.

Не можеш да вярваш, докато нямаш знание и не можеш да знаеш, докато нямаш вяра.”

Вярата е свързана със сърцето, а науката - с ума. Това са две страни на човека и не бива да се разделят, пито да се обединяват механично. Те взаимно се предпоставят: Вярата усилва ума, а умът, респ. мисленето и познанието, усилва вярата. Как-то е отбелязано на друго място за детето и зрелия човек:, с натрупването на знание и опит зрелият човек засилва своята вяра. Затова, колкото повече расте духовната култура на човека, толкова повече расте вярата му в Бога.

А обикновените - „суеверия” (най-примитивното ниво на вярата).

Невежите, глупавите не могат да имат вяра, понеже не мислят. Те могат да притежават само „фанатизъм.”

Би могло да се счита, че едно сбъднато предсказание на Учителя Петър Дънов

Два посочени в книгата примера са руският професор от Московския Държавен Университет (МДУ) — виж стр. 58 и думите на колеги па академик Палюшев: „Пие не вярваме в Бога, ние сме убедени, че той съществува” [11] и [12].

И цитираният Учител счита, че Божественото учение - Христовото учение

Защото няма житейски и философски въпроси, недокоснати в лекциите и беседите му, няма област от живота на хората, в която той да не е дал полезни практически съвети:

Като фрапантен пример може да се приведат негови мисли за числата, които според него крият много тайни. Всемировият теософ е отбелязал. „Човек 'трябва да знае кои числа му помагат и кои му противодействат. За тази цел напишете последователно числата от едно нататък, като се спирате за известно време пред всяко едно и проследявате чувството, което ви носи радост и спокойствие, харесва ви, това е което ви помага.”

По отношение на общото здраве той препоръчва смени в заниманията на човека-редуване па умствен с физически труд, почивка, духовни занимания, музика, изкуства, общуване с природата, движение, екскурзии сред природата и високите места, ходене пеш, включително бос когато е възможно и при специални физически и духовни упражнения: комплекси от седем , двадесет и едно па брой, Паневритмия - свещени упражнения и танци (валс, менует, ръченица), изпълнявани по двойки в окръжност, по радиални лъчи от кръг с център оркестър и хор около него, изпълняващи Божествена музика във висш космически ритъм, дадени на неговите ученици през 1938 и 1942 г.

Относно храненето и стомаха той казва следното:

За да бъде стомахът ти здрав, ще се научиш да ядеш и да не преяждаш.

Едно от главните правила при храненето е никога да не си дояждаш, да останеш малко гладен. Това да бъде идеал за вас. Ако станеш от трапезата напълно нахранен, ти си престъпил Божия закон. Пека всякога да остава в стомаха ти поне една трета празно място. Това е едно от хигиеничните правила. Който спазва това правило, той всякога е здрав.

Съвсем скромно той отбелязва: „Ние не хвалим стоката си (учението си) - нека то „да привлича като теменужките с аромата си”), пито се противопоставяме някому. По-скоро искаме да премахнем преградите между хората, защото онова, което ни сближава, е много повече ог несъщественото, което ни разделя.”

Онова, което пи сближава и може да ни обедини, е единственият за всички религии триединен Бог — Господ наш. Защото в „ Господнята молитва ” обръщението към Бога „ Отче наш ” означава, че всички ние сме деца на един общ Баща.

Ето ДВА СЪОТВЕТСТВАЩИ ВЪЗГЛЕДА НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НАУКИ:

- ВСИЧКО Е ЕДНО ЦЯЛО - Всички неща и (всички) събития са свързани, съединени от невидими нишки.

Освен това, според ИЗТОЧНАТА РЕЛИГИЯ (Х)ИНДУИЗЪМ:

- ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА Е ЦИКЛИЧНО подчинява на цикличен ритъм - Висш Космически Ритъм [2].

А в ТЕОСОФСКИТЕ си ТВЪРДЕНИЯ Учителят Петър Дънов - Ветза Иоипд е казал:

„Дошло е време да разберем, че Земята е наш общ дом, че Природата е едно Цяло и веички ние еме чаети на това Цяло”, зависими от нея.

Ако един клон на дървото се отсече или отреже, сам той изсъхва. Идеята за „живот за Цялото ” е великата идея на новия живот, на новата култура.

Всички се раждаме с някаква мисия, всички сме част от огромна схема. Всеки може да създаде „ефекта на пеперудата” |8|.

Академик Божидар Палюшев предполага, че Хармонията между реда и хаоса е вероятно един от фундаменталните закони на Космоса, нещо като периодична смяна на хармонията с дисхармонията на явленията и процесите 'в Природата, която обуславя и цикъла „ болест-здраве ”, характерен за човешкия организъм.

Има и ДОКАЗАТЕЛСТВА на СВЕТСКИ НАУКИ за взаимна обусловеност между Природата и човека, между Космоса и човека — влиянието на планетите върху човека, например фазите на Луната, изригванията на Слънцето.

Неразбраните в миналото окултни истини (тайни истини, известни само на посветени и избрани хора) днее една елед друга ее потвърждават ог науката. Затова учителят Петър Дънов - ВеШза Поинб е казал. "Учените ще етигнат до Бога” |2|.

Тази тематика е засегната в предлаганата на Търсещия Читател книга с конкретни примери на факти по ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ЗА ЖИВОТА НА ХОРАТА.

ТЕМАТА Е ОБШИРНА. Известно е, че краткото описание е много по-трудно от подробното. Потърсен е компромис като се използва и формата на „катехизис” (кратко изложение на християнското вероучение, дадено чрез въпроси и отговори).

КНИГАТА представлява ЕДИН МАЛЪК ОПИТ да се построи „МОСТ "между РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКИ НАУКИ, т.е. между ВЯРА, ОТКРОВЕНИЕ и РАЗУМ, един малък опит да се намери ТРИЕДИНСТВО между тях чрез научно и логично обосновани обяснения.

Теософията е междинното звено на връзката между Божествената и светската науки, между безграничното знание на Невидимия Разумен Свят и ограниченото познание на видимия свят.

Както е известно от Християнската религия Бог е триединен (Отец, Син и Свети Дух) като едно Цяло. Ето защо би могло и трябва да се търси единение с Бога и другите хора:, единение на религиите, единение на различните познания, т.е. да търсим онова, което е назовано и/или казано по различен начин или форма, но по съдържание и най-важното по смисъл е едно и също. Дали ще се нарича Вселена, Космос, Природа, Сила, Нещо, което ни управлява и т.н, по своята същност и смисъл това Нещо е Недостижимият, Най-Великият Висш Абсолютен Разум, Ум - невероятна Мисъл, които не се вписват в човешките представи.

С посочените конкретни факти - свидетелства в книгата може би ще се помогне на атеисти и хора с недостатъчна духовна просвета да получат прозрение в познанието, основано и на вярата.

Авторът се надява също, че някои хора ще приемат или ще засилят своята вяра, когато видят съответствия между религия, теософия и светски науки. То ще се показва конкретно в отделни раздели на настоящата книга, а тук ще се споменат някои общи положения по този въпрос, засегнати в ползваната от автора литература, например [1], [2], [3], [4], [8].

Твърденията в използваната литература потвърждаваха размишленията на автора по основни въпроси за живота на хората на база религия, теософия и светски науки.

К11ош1а Вугпе споменава, че откритията на квантовите физици и нови направления в науката („ нова наука " [Зр са в пълна хармония с ученията за Тайната на живота и с това, каквото са знаели всички велики духовни учители през човешката история.

Замисълът на автора на настоящата книга за „мост ” между религия, теософия и светски науки се подкрепя па няколко места в [3], където е отбелязано "доказано от науката ”,

В Библията [1], Светото евангелие от Йоана 1:1-5 (глава 1, 1 до V стих) е представено описание на РЕЛИГИЯТА за „Началото”, когато Бог е сътворил света с мисълта си - „Словото” - Разума.

С ТЕОСОФСКИВИЖДАНИЯ Учителят Петър Дъпов - Вет$а Ооипд е формулирал връзката между четирите философски категории „ миеъл, светлина, енергия и ма терия”: „ Светлината е сгъстена мисъл. Енергията е сгъстена светлина. Материята е сгъстена енергия

Гениалният представител на НАУКАТА Айнщайн ни даде формулата за връзката между двете философски категории „енергия Е и материя (маса) т”:

Е = Ат е² (1) - виж и стр. 447 от настоящата книга.

Очевидно е повторението на трите философски категории „мисъл ”, „ енергия ” и „материя ” в трите източника на познание-религия, теософия и светски науки. Тези три философски категории се срещат и в разсъжденията, дадени в [3]. При последните обобщеното твърдение е „ВСИЧКО Е ЕНЕРГИЯ”. Това твърдение би могло да се разшири във вида „ВСИЧКО Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННА ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ”, която може да се сгъстява до материя и разрежда до мисъл, съгласно споменатата малко по-горе формулировка на цитирания Учител.

Това твърдение съответства на религиозната и теософска постановка, че „Светият Дух е навсякъде”. Изпратеният от Бога Свети Дух следи всичко, което правим като несъвършени хора, и ни ръководи.

Твърдението съответства и на научната постановка, че торсионното поле като синоним на Бога [4] (по-точно синоним на Светия Дух) и като „мисловно-информационна енергийна субстанция ” съществува в цялата Вселена, във всички микро- и макроструктури. Целият ефир е наситен с тази субстанция, включително с мисли па същества от Невидимия и видимия свят.

Ето мисли на някои от цитираните в [3] по отношение на тяхното твърдение „Всичко е енергия”:

Е)г. Веп Ло11П8ОП (лекар, използващ нетрадиционни методи, включително и енергийно лечение) обяснява. Съществува Вселената, нашата галактика, нашата планета и индивиди със системи ог органи в техните тела, клетки, молекули, атоми и енергия. Така че има много нива, за които да се мисли, но всичко във Вселената е енергия.

Лак Вселената (подразбирана като синоним на Бога) действа на тези нива пояснява в своя публикация, през 1912 г. СЬаг1е« Наапе1 (1866-1949): „Вселенският Дух (Съзнание, Разум) е не само ум, но той е субстанция и тази субстанция е привлекателната сила, която доближава електроните съгласно закона на привличането за формиране на атоми; на свой ред атомите се доближават съгласно същия закон и формират молекули; молекулите заемат обективни форми и така ние намираме, че законът на привличането е съзидателната сила зад всяко проявление, не само на атоми, но и на думи (мисли), на Вселената, на всичко, за което представата за тези нива може да формира всяка концепция” за микро - и макроструктури.

Що се отнася до потенциалната сила (мощност, енергия) на човека философът ВоЬ РгосСог отбелязва'. Независимо в кой град живеете, вие имате достатъчна мощност във вашето тяло, потенциална мощност, да осветите целия град за близо една седмица.

А С11аг1е« Наапе1 добавя, че Вселената има мощност, достатъчна да посрещне всяка ситуация в живота на индивида. Когато индивидуалният дух (съзнание, разум) докосне Вселенския Дух (Съзнание, Разум), той получава неговата мощ.

А това ще рече, че е нужен контакт с Бога за да може човек да прояви своята невероятна потенциална вътрешна сила, респективно мощ, енергия.

Затова СЬаг1е8 Наапе1 казва: „Божият Дух (Съзнание, Разум) е единствената и самата действителност.”

Учителят Петър Дънов - Ветза Пойно акцентира върху приемно-предавателната функция па човека, но повече като „радиоприемник” - човек повече да слуша „ тихия глас " на Бога.

Авторката на книгата „Тайната” Шюпйа Вугпе коментира тази функция на човека като „най-мощната предавателна кула” - човек да управлява повече с мислите и желанията си. И тя пояснява така, както следва:

Квантовата физика ми помогна за по-добро разбиране на „Тайната” на енергийно ниво:

— С прости думи всяка енергия вибрира на една (определена) честота.

Перифразирано обяснението на КИопс1а Вугпе изглежда така:

Когато вие фокусирате мислите и чувствата си върху нещо хубаво, което желаете, вие се настройвате, излъчвате и разпространявате тази съответстваща на желанието ви честота на вибрации. С това вие променяте вибрациите на атомите на това нещо, което желаете, и ставате причина то да вибрира на същата тази честота към вас. Така желаното нещо ще се появи във вашия живот. Затова, в съзвучие със закона на привличането се казва: „подобното привлича подобното” [3].

„Причината вие да сте най-мощната предавателна кула е защото на вас ви е дадена силата да фокусирате вашата енергия чрез вашите мисли и да променяте вибрациите на това, върху което се фокусирате, след което го привличате като магнит към вас. Вие сте един енергиен магнит”[3].

И така, в ползваната от автора литература се среща твърдението, че „ наличието на единствено Космическо (Вселенско) универсално съзнание го потвърждават квантовата механика и космология”.

Гореизложените констатации стимулираха автора да напише предлаганата книга.

1-2. ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ЗА ЖИВОТА, КОИТО ИНТЕРЕСУВАТ ХОРАТА.

Има хора, които възприемат света и живота само със своите човешки сетива. Те се интересуват само от задоволяване на естествените нужди - добра професия,, подходяща работа с материално благополучие, щастливо семейство.

Но Животът на човека поставя пред него много повече въпроси.

Някои са тривиални - обикновени, свързани със желанието за добро здраве, сигурна работа, финансова стабилност, подходящо жилище, щастливо семейство, многообещаващо бъдеще. От тези въпроси се интересува всеки човек:. Тези желани неща са цел в живота на повечето хора.

Това са преходни неща в рамките на около 70 - 120 години [2] живот на земята. Тези блага като „външни материални неща” биха могли да рухнат в неизвестен и неочакван за човека момент - при природно бедствие, например земетресение.

Но има и непреходни неща, които се разглеждат във връзка с „вътрешни духовни неща”.

С тях са свързани ПО-СЕРИОЗНИ И ПО-ДЪЛБОКИ ВЪПРОСИ като:

Хората открай време са размишлявали по въпроса върху същността на живота:. Причинно свързани с нея са „кардиналните въпроси” [10] на човека: „откъде идваме?”, „кои сме ние?” и „накъде отиваме?” - наименование на картина, определена като „ последен израз на творческия дух ”. Наименованието е дадено от автора й - френският художник Пол Гоген (1846-1903 г.). Ако на въпроса „откъде” си дадем неправилен отговор,, то и по отношение на пътя, смисъла и целта в живота ще пропуснем своето предназначение като хора.

Но НАЙ-ВАЖНИТЕ И ВЕЧНИ, НАЙ-ГОЛЕМИТЕ И ОСНОВНИ ВЪПРОСИ СА ОТНОСНО БОГА И ЛИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ЧОВЕКА С НЕГО:

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БОГА Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА. Защо това е така ще стане ясно от изложеното в книгата.

Споменатите по-горе преходни неща в крайна сметка се оказват безсмислени, ако човек няма жива връзка с Бога, която да бъде ясна и сигурна и да има вечна валидност.

В следващи страници ще се поясни защо човек има неотложна нужда от такава връзка с Бога и как може да се установи тя. Стремежът е отговорите на тези най-сериозни и важни въпроси, които човек би могъл да постави, да са такива, че да принесат полза на всеки човек.

Има по-образовани и мислещи хора, които си задават въпроси от вида:

Би могло да се счита, че ОБОБЩЕНИТЕ ОСНОВНИ ВЪПРОСИ, КОИТО ИНТЕРЕСУВАТ ХОРАТА са:

Както отбелязва Иг. ГоИп Ьепох, професор по математика и философия на науката в Оксфордския университет, да се задават определени въпроси е опасно.

А още по-опасно е да се опитва човек да им отговори.

Авторът поема този риск заради Любовта към Точността и Истината, в името на нашия Създател - Бог:.

По отношение на първичния въпрос „има ли Бог?” Учителят Петър Дънов - Ветза Бойно е казал в [2] да не питаме. Но по-голямата част от хората са атеисти и/или без необходимата и достатъчна религиозна и особено „окултна" (тайна) просвета за наличието на „мистични” (тайнствени) сили в Природата, достъпна за познаване само от избрани, „посветени" натури. Такава част от хората нямат никакво познание за християнската вяра или компетентност по който и да е библейски въпрос. Атеистите и хората със слаба вяра се нуждаят от отговора на този въпрос. И в книгата ще се отговори с това, което е говорил споменатия Учител.

Авторът вярва, че любознателните и търсещи Читатели ще прочетат тези страници задълбочено и внимателно, ако е нужно — дори повече от един път. Той се надява, че те ще откликнат на това му послание, ако желаят да научат нещо, което не са знаели.

Животът на хората не е един механичен или само биологичен процес, а разумен процес, проява па „ Разумното Начало " (наименование на Бога), което предполага разумни отношения между тях:.

Би могло да се каже, че обяснението на някои представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, че животът се е самозародил от мъртвата материя звучи абсурдно, защото мъртвото не може да роди живо „от само себе си” - опитно доказано от френския учен Пастьор.

А предположението, че е „ пренесен от непознатия Космос” не дава отговор за произхода на живота, а само измества въпроса.

Съвсем различно е твърдението на РЕЛИГИЯТА И ТЕОСОФИЯТА: животът е атрибут па „Първото Начало”- на Бога.

За да има смисъл земният човешки живот, целта трябва да бъде усъвършенстването на хората за едни разумни отношения между тях - ЗАМИСЪЛЪТ И ПЛАНЪТ И А БОГА, защото всички хора са Божии чеда, т.е. братя и сестри.

Ето защо РАЦИОНАЛНИТЕ ОТГОВОРИ И ОБЯСНЕНИЯ И А ВЪПРОСИТЕ ЗА ЖИВОТА, класифицирани като основни, са възприети като една осъзната от автора НЕОБХОДИМОСТ.

Тази необходимост изпъква особено силно на фона на лошите отношения между по-голямата част от хората в светския живот.

Предлаганата на вниманието на Читателите книга е опит да се разгледат основните въпроси за живота на хората, чиито отговори да се изложат кратко, ясно и достъпно, използвайки като основни литературни източници Библията [ 1 ], лекциите и беседите на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов — Ветха Иоипд [2] и книгата на КоИпда Вугпе „Тайната" [3]. Както вече се спомена предлаганата книга е опит „да се построи мост” между религия, теософия и светски науки.

ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ, към които се е стремил авторът при търсенето на правилни отговори на основни въпроси за живота на хората са ПЕТ СЕНТЕНЦИИ:

Перифразирана мисъл на немския професор д-р инж. Вернер Гит

Изискване и от гледна точка на математическата статистика

Авторът се надява, че мислите в книгата ще помогнат за изясняването на някои въпроси, които са вълнували учени и/или читатели.

Във второто допълнено издание на „Критика на чистия разум” през 1787 г. видният немски философ Имануел Кант (1724-1804) е считал, че три основни въпроса на метафизиката стоят извън доказателствата и науката никога няма да може да разреши:

Както ще се види от изложеното по-нататък в настоящата книга поставените през осемнадесети век три въпроса на метафизиката са получили в една или друга степен разрешение - посочени са свидетелства, ако не доказателства или поне логични обяснения.

Гениалният Айнщайн е изразявал мнение, че пито може де се докаже, че Бог съществува, нито че Той не съществува. Но в последствие счита, че в Библията има истини за съществуването на Бога и Сътворението, за които оставя две послания (шифровано и кодирано) [8], които да бъдат разгадани и приети след научно потвърждение.

Португалският професор по физика Аугущо Сиза, който е бил сътрудник на Айнщайн, е вярвал, че е възможно да се намерят отговори на тези три метафизични въпроса и даже да се докаже научно съществуването на Бог, да се разрешат и въпросите за свободната воля и за безсмъртието. При това той е считал, че тези три въпроса са взаимно свързани.

От приведените доводи и обяснения в предлаганата книга ще стане ясно, че те са взаимно свързани, защото Бог е предоставил на хората свободната воля да избират между вечната смърт и вечния живот - безсмъртието (виж глава 1, раздел 1-2.5.1.1.8 ., стр. 221 и фиг. 1, на страница 233 от книгата).

Мнозина задават триединния въпрос „ Съществува ли Бог, и ако съществува — къде е Той, що е Бог?”. Това са три от основните въпроси, които вълнуват някои хора.

Тези компоненти на триединния въпрос са занимавали много автори в миналото, например великият християнски богослов Тома Аквински през тринадесети век .

Основният въпрос за съществуването на Бог занимава автори и в настоящето като английският професор по обществени науки от университета в Оксфорд ШсДагД ОанМпз - 2006 и 2007 г., известният португалски журналист и писател Жозе Родригес Душ Сантуш, автор на книгата „ Божията формула ” [8] от 2006 г. е главен герой световноизвестния португалски криптолог Томаш Пороня, професор по история в Нов Лисабонски Университет, разгадал двете послания на А йнщайн.

Тези три основни въпроса са в такова триединство, така се преплитат, че трудно би могло да се разглеждат и да се отговаря на тях съвсем отделно. Това проличава и от изложеното по-долу.

Едно потвърждение за това е трудността в разплитането, отделянето и подреждането на мислите на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд по тези три въпроса.

1-2.1. СЪЩЕСТВУВА ЛИ БОГ ИЛИ КАК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ ТОЙ СЪЩЕСТВУВА ? — от творенията и изявите Му както и от последните достижения на светската наука.

„... В света има една Разумна Сила, която определя живота на всички същества.

Лорд Литълтън и д-р Джилбърт Уест, бивши професори в Оксфордския университет, световни скептици, искали да разрушат „мита” на християнството, станали християни.

Самата вяра в нещо не го прави логично (истина), (но) и самото нсверие не го прави лъжа.

Джон Мейсъл от САЩ, автор на книгата „Бот ли е Исус?” [11]

Ако нещо не се вижда, това не означава, че не съществува. Вярва се в нещо, коего не се вижда.

Блажени са тези, кои то повярваха без да Ме видят.

Бог може да бъде разбран и с разум, а не само с вяра. Съществуването на Бога може да бъде доказано и с наука (... с формули).

Българският физик академик Божидар Палюшев

Вдъхновяващо е да намираш научни потвърждения за съществуването на Бога.

Велики физици като А. Айнщайн, М. Планк, Н. Бор и др. винаги са предпочитали пътя на вярата, че картината на природата е винаги непълна без допускането за съществуването на Бога [4].

Вярата не е превърната в убеждение за някои заради липсата на научни доказателства до скоро. Но ето че има вече учени, като колеги на българския физик академик Божидар Палюшев, които са вече убедени [12].

Вяра е „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда.” [ 1 ], Новият Завет, Послание на св.ап. Павел до Евреите, 11:1.

Както бе споменато в раздел 1 — 2. въпросът за съществуването на Бога е основен, важен и ключов и изисква разумна обосновка.

РЕЛИГИЯТА е вероизповедание за съществуването на Бог.

БИБЛЕЙСКИ ДОКАЗАТЕЛСТСВА за съществуването на Бог можем да считаме двата факта: възкресението на Лазар от Исус Христос, доказвай) Божествения произход на последния, и възкресението на Исус, осъществено от Неговия Отец — самият Бог..

Като научно доказателство на Библейското и теософското твърдения за душата на човека е установеният от МЕДИЦИНСКАТА НАУКА факт, че с настъпването на смъртта на човека теглото му намалява с 33§ (грама).

НАУЧНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА като информационно — енергийна субстанция или торсионно поле са свързани с развитието на най-съвременната теория на фундаменталната физика - ТЕОРИЯТА НА ТОРСИ-ОННИТЕ ПОЛЕТА. Този факт предопредели авторът да изясни първо този въпрос за да се изключи противопоставянето религия — наука и да се изградят основи на практическа философия на живота на база на единни, взаимно обуславящи се, взаимно допълващи се и взаимно доказващи се твърдения на религиозно, теософско и научно познания., защото следващи въпроси, които интересуват хората, са тясно свързани с изключително трудния и едновременно изключително важния въпрос — доказателството за съществуването на Бога — Творец.

Относно научното доказателство за съществуването на Бога цитираният в [4а] български богослов В. Пеев е писал следното: „И наистина, ако проповедниците, последвали живия Господ Исус Христос, бяха превърнали амвоните си (издигнатите места за проповеди в църкви) в учителски катедри, а Библията в тетрадка по математически упражнения, тогава религията на Спасителя, прогласяваща оправдание и вечен живот за всички човеци, щеше да изчезне от паметта на човечеството, каквато е съдбата на много други религии и учения”.

ТЕОСОФСКАТА ОБОСНОВКА на Учителя Петър Дънов - Ве1п$а Поило е следната [13]:

Затова и Най-Великият Теософ Исус Христос е казал: „По делата (по резултатите от работата на хората) ще ги познаете.” [1].

Цитираните мисли на Всемировия Учител Петър Дънов - Вешза Поило са особено важни относно въпроса за съществуването на Бога. Затова във философско-теософски стил той е казал: „Всички неща, които се доказват сало с т върдения, са лъжливи. Нещо, което може да се опита (потвърди опитно или види макар и индиректно в практиката като критерий на истината) - то е истинско.

Бог не е същина, която може да се докаже. Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже (по строго физически начин).

Той е обективна реалност, която съществува вън и независимо от нашето съзнание, невидима за хората. Той не може да се види и със свръхмощен телескоп.

Изгревът на нашето слънце като дар от Бога, което осветява и грее за всички, също не се вижда, когато има гъсти облаци, но това циклично (периодично) явление съществува и се осъществява всеки ден. Това се отнася и за Бога - виж сентенциите в мотото на този раздел.

Културата па сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение. Те казват, че за да бъде философ, човек трябва да бъде критик, да подлага всяко нещо на опит. Някои проверяват нещата и вярват в тях, но какво ще кажат онези, които проверяват и не вярват? Те пипат нещата и пак не признават, че са реални. В Евангелието се говори за Тома неверни, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал. Трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената от римското копие дупка и тогава да повярва. Като не разбира Божествените закони, човек всякога може да бъде излъган.

Лъжата е сянка на Истината. Както сянката е признак за съществуването на даден осветен предмет, така и лъжата е признак за съществуването на Истината.

Съмнението пък е признак за съществуването на някаква реалност. Съмнение без причина не може да съществува.

Следователно, отричането на Бога (съмнението за Него) показва, че Той съществува. Не можеш да отричаш нещо, което не съществува. Следователно, човек отрича само онова, което съществува. На какво се дължи отричането? - На недостатъчната светлина (знание, просвета). През деня човек вижда дърветата, камъните, изворите, но вечер не ги вижда. При това положение човек може да ги отрича, може и да признава съществуването им. Обаче това не показва, че те не съществуват. Наличието на атеисти не доказва, че Бог не съществува. Тъй щого когато някой поддържа мисълта, че Бог не съществува, това показва, че неговото слънце е залязло. След 12 часа слънцето ще изгрее и вие ще измените убежденията си. Преди 12 часа сте отричали всичко, а след 12 часа казвате, че Бог съществува, душа съществува, задгробен живот съществува и т.н. [10], том II, стр.167-168.

Що се отнася до СВЕТСКИТЕ НАУКИ по въпроса за доказателството на съществуването на Бога., в [4а] Б. Палюшев отбелязва следното:

Теорията на руския учен Г.И. [Липов за физическия вакуум и Физиката на Бога (торсионното поле) [4] ние разглеждаме като безпрецедентни случаи на теоретично описание, показващи, че има начини да се разкрие пред човешкия разум и истината за съществуването на Бога. Чрез чисто научни методи ние само показваме Бога чрез творението, а не Го доказваме със строгите* методи на науката.

Това идва в потвърждение на теософските мисли па цитирания малко по-горе Учител и на казаното от немския философ Фридрих Якоби (1743-1819): „Ако съществуването на Бога би могло до се докаже с доводи (твърдения), Всевишният няма да бъде никакъв Бог!” В този смисъл научното доказателство би превърнало Бог в част от непостоянното вечно изменящо се, непълно човешко познание за Творението.

Като един от най-големите гении в историята на светските науки, Айнщайн е изказал типични за него парадоксални мисли, че не е възможно да се докаже съществуването на Бог, както не може да се докаже, че Той не съществува. И все пак:, както ще се види от допълнителните изложения в настоящата книга, Айнщайн открива в Библията „доказателство” за съществуването на Бога, за Сътворението Му, но го оставя като шифровано и кодирано послания [8], които да бъдат разгадани и общоприети след като се получат потвърждения и то по алтернативни начини за научно доказателство, и тогава да се огласи публично ръкописа му. Последното е необходимо особено за авторитет като Айнщайн, тъй като има учени с противоречиви, дори с противоположни твърдения. Освен това „новото" не се приема веднага [2].

Но има и учени като българският физик Божидар Палюшсв, който счита, че „съществуването на Бога може да бъде доказано и с наука. Той е информационна субстанция, чието присъствие се извежда с формули”. Този физик:, който е гордост за България, участва в научната група на проф. Редхет, която в сътрудничеството с професорите Лоб) и Браун от реномирания Оксфордски университет работи върху усъвършенстването на теорията на торсионните полета, разработена преди 21 години от руските физици Акимов и Шипов [’12].

Скромността и въздържаността от прибързани умозаключения трябва да бъдат показатели на качеството на интелекта при разумното изследване на духовната реалност на Всевишния. Това условие е описано много сполучливо от поета Гьоте: „Най-висшето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред иеизследваемото да благоговее смирено”.

Библията ни казва, че ирационалното (което не може да се изследва в този смисъл с човешкия разум) не трябва да се разглежда като непреодолима преграда за човешките познавателни способности. Ирационалното Божие битие (неизразимо с човешки понятия) се разкрива на хората чрез откровенията на Бога, изразени чрез Неговото Слово в Библията, въпреки че Божията реалност е фундаментално непристъпна за непосредственото човешко сетивно познание, един факт, във верността на който се убеждаваме и от проследяване на събитията в светската наука.

На този факт е обърнал внимание и цитираният малко по-горе Учител.

Чрез Своите откровения, дела и изяви, Всемогъщият Бог вече е разкрил достатъчно много неща за собственото Си битие. В този многообразен и интересен процес прави впечатление търпеливото и постепенно поднасяне на знанието за Себе Си, което Самият Творец прави чрез пророците и Учителите, съобразявайки се с бавния и мъчителен процес на ирационалното, духовното (чрез вяра) и рационалното (чрез разсъждение и разум) съзряване на човечеството.

В потвърждение на това са и думите на американския философ Уилям Джеймс (1842-1910): Бог „е къртил отломки от Своя образ и ги е поднасял на човечеството с чаена лъжичка, за да бъдат асимилирани от религиозното съзнание".

РАЗЛИКАТА в двете противоположни твърдения: на теисти („Бог съществува ’’) и атеисти („ Бог не съществува ”), от които само едното от тях е вярно или и двете са грешни съгласно философско правило или „закон за непротиворечието” (виж по-долу), се състои в следното:

ИМА МНОГО ФАКТИ - ИЗЯВИ НА БОГА, КОИТО ГОВОРЯТ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ, докато няма пито един факт - доказателство, че Той не съществува.

Затова посочените в мотото по-горе двама скептици - бивши професори от Оксфордския университет, поискали да развенчаят Христос, стават християни, „достигат до Бога” и мисълта:: „Не отхвърляй, докато не си проучил!”

Както ще се види от писаното по-долу и на други места в настоящата книга, могат да се посочат ФАКТИ (ДОКАЗАТЕЛСТВА, СВИДЕТЕЛСТВА, ОБЯСНЕНИЯ) ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА В ПЕТ НАПРАВЛЕНИЯ:

I. Светото писание - БИБЛИЯТА, която никой не е опровергал, защото предсказанията в нея се сбъдват, потвърждават се в практиката. Защото автентичният автор на Библията е Бог. А „ Бог е този, който казва нещо и става ” Затова и атеисти, които са се опитвали да опровергават Библията са ставали вярващи .

И. Макар че има мнение, че „ не може де се докаже в строг математически смисъл ” [14], освен твърдението на българския физик академик Божидар Палюшев [4] и [4а], за съществуването на Бога има СВИДЕТЕЛСТВА около нас, които са много убедителни, например съществуването на фино устроената Вселена и биологичния свят (виж раздел 1-2.4.).

Като свидетелства ИЛИ ИНДИРЕКТНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА могат да се приемат фактите на природните бедствия, особено през 2005 г.: гигантските вълни „ цунами ” в далекоизточните Азиатски острови и ураганите „ Катрина ” и „ Рита ” в Америка. Направиха ми впечатление думите на жена от САЩ: „Сега разбрах колко безсилни сме срещу Природата ” - създание на Бога. И много точно в английския език природното бедствие е назовано „Акт на Бога ” („Ас! о/СосГ). Той ни предупреждава, че не вървим по правилния път при свободата, която ни е дал. Ако ние не се коригираме, Той ще ни въведе в правилния път принудително.

Бог е невидим и затова за някои хора е неприемлив. Но Той се изявява чрез своите дела, проявления.. Аналогия в светска наука са абстрактни мислени (М) понятия като например електричеството. То не се вижда, не може да се пипне, но се доказва чрез проявления като светлината (С) на електрическото осветление, енергийното (Е) влияние на материята (М) в електрическите машини. В този пример прозира трансформацията на Мисълта (М) на електроконструктора в Светлина (С) на електрическата лампа и в Енергия (Е) на електрическата машина - Материя (М). Това напълно съответства на теософската формулировка на Учителя Петър Дънов -Ветна Пойно за трансформация на философските категории Мисъл - Светлина - Енергия - Материя.

Към чудесата не Може да не се спомене мистичното явление на запалването на свещниците в храма, който включва параклиса-гробница на Исус Христос в Ерусалим, всяка година, в събота, в навечерието на най-големия Християнски празник „ВъзкресениеХристово”—оъън, който свети, топли, но не обгаря.. Тази светлина идва свише, от Небето, от Бога и е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тази светлина за сега е необходима за всички. При тази светлина човек добива едно успокояване и един вътрешен мир..

И тя има характеристиката на „безвредна светлина” [64а], защото „тя е тази именно светлина в света, с която не можем да направим никаква пакост С тази светлина само добро можеш да направиш. Всички мъчнотии в живота, от ка-къвто и характер да са те, се разрешават чрез тази светлина. Когато дойде тази светлина в света, спор между хората вече не може да има. Общността става правилна и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват - навсякъде настава пълна хармония.

Тази светлина се добива с молитва като „светлина и топлина на безсмъртието” [64а], което е демонстрирано от Бога с Исус Христос. За придобиването й има само един метод — молитвата. Но тази светлина се придобива със силна молитва. Ако някой може да постигне адекватната сила на молитвата, той ще придобие тази светлина. В придобиването на тази светлина седи силата на молитвата. Ето защо е казано в БИБЛИЯТА: „Бъдете постоянно в молитва”, а УЧИТЕЛЯТ Петър Дънов - Ветха Бойпо е дал духовната „формула” (сентенция)' „Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, духът не угасвайте”.

„Ефектът па Мойсей” обяснява и „чудото” на Кръстова гора в българската планина „ Родопи ”, когато е валяло проливен дъжд, с изключение на една ивица между сегашните параклиси на Светиите, по която се е движило шествието на богомолците.

И самият Айнщайн признава, че „ние можем само да наблюдаваме чудото с удивление и да се възхищаваме от изкусно създадения недостижим ред във Вселената’” „В тайните на Природата се крие величие, а не лукавство. Изкусен е Всевишният, но злонамерен не е” [8].

Причината за горепосочената разлика между твърденията на атеисти и те-исти е, че естественото познание на СВЕТСКИТЕ НАУКИ е ограничено и неточно, докато свръхестественото знание на БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА е неограничено и точно, защото неин автентичен автор е „Най-Висшият Космически Разум” - наименование, което може би най-добре пасва на всички представи за Бога, защото „разум” („разумен’’ като прилагателно) е ключова дума.

И този факт на недостатъчни определеност и пълнота (неточност и ограничение) се потвърждава от достижения на самите СВЕТСКИ НАУКИ, каквито са:

„Теорията на хаоса” е общовалидна и също препраща от непредвидимостта към неопределимостта: Поведението на хаотичните системи е причинно-следствено, но изглежда случайно, т.е. предвидимо само вероятностно, защото малки причини могат да доведат до големи следствия. Най-известният пример е „ ефектът на пеперудата ", споменат в [8];

Всъщност Вселената крие тайните си, защото е безкрайно слож на и не може да се обхване. Затова са се появили и „ Теоремите за непълнота”.

Сякаш „лукавата" Вселена ни казва: Историята е предначертана откакто е създаден света, но вие никога няма да можете да го докажете и никога не ще можете да яузнаете, поради ограничените ви познания. Затова Айнщайн е казал, че Природата (Вселената) проявява „ величие, а не лукавство

„Принципът на неопределеността”, „Теорията па хаотичните системи” и „Теоремите за непълнота”разкриват невероятната сложност и финес на настройката на Вселената, защото „редът и хаосът могат да имат една и съща причина". Мярка за неподреденост и безпорядък се счита понятието „ентропия”.

Винаги ще има някаква загадка или парадокс в дъното на Вселената. Начинът, по който Вселената крие крайната истина е най-загадъчното нейно свойство.

Например съгласно „Парадокса на Зенон” в един кубически метър съществува същото пространство, колкото в цялата Вселена, в една секунда има толкова време, колкото в цяла вечност, от което следва, че едно пожелано нещо в момента е вече осъществено, но ние не знаем как да го получим.

И това е едно от тайните свойства на Вселената.

За един рационален отговор на въпроса „ Има ли Бог? ” или „ Как мога да разбера, че има Бог'?”, т.е. въпроса за съществуването Му и представата за Него („Кой е Той?" и „Как мога да Го (о)позная? ”) трябва да серазглеждат взаимно свързани, защото те просто се преплитат.

Поради нашия ограничен ум и непълно (по)знание, човечеството си е съставило или изградило много и различни мнения и представи за Бог.

Ако съберем различни религиозни експерти от цял свят, от различни вероизповедания и от различен произход и ги попитаме: „Кой е Бог?”, бихме получили много и различни определения и наименования.

Някои биха казали, че Бог е личен (е Личност) [1]. Други, че е безличен (не е личност).

Същото може да се констатира и между представители на светските науки, включително големи умове, например като Айнщайн. Той не е приемал Бог като лич-' ност [8]. Но повечето видни представители на светските науки и изкуства са приели Бог като Личност.

ИСТИНА ТА не е относителна, а абсолютна, само една единствена. Това съответства на логически принцип, на основен закон на логиката и Природата, наречен „ЗАКОНЗА НЕПРОТИВОРЕЧИЕТО”. Последният гласи, че две противоположни твърдения не могат да бъдат едновременно верни. Или и двете са грешни, или едното е вярно, а другото грешно.

Следователно Бог не може да бъде едновременно личен и безличен. Той е личност или не е личност.

Съгласно РЕЛИГИЯТА (Библията) Бог съществува като личен, т.е. представлява Личност, а не просто някаква природна сила, висш разум или влияние, и е вечен и безкраен - без начало и без край във времето и пространството (виж раздел 1 - 2.3.)

Както е известно от БИБЛИЯТА, човекът е създаден от Бога по „негов образ и подобие”. Ако се приеме за вярно това твърдение в Библията, по обратната логика следва, че щом подобното създание - човека е личност, и Творецът е Личност. Само че Бог съществува в три форми, от които първите две (Отец и Син) са личностни -виж раздел I - 2.1.1.

И в настоящата книга са посочени три примера на хора от близкото минало - Учителят Петър Дънов - Вейка Бойно [2] и психотропната ясновидка Слава Севрюкова от България[ \ 5] и настояще - чудотворецът Сатия Сай Баба от южното селце Путтапарти - Индия. Те са ДЕМОНСТРИРАЛИ БОЖЕСТВЕНИ ЛИЧНОСТНИ СПОСОБНОСТИ , , по Негов образ и подобие ” за дематериализация и матери-ализация на човешкото тяло [2] и [ 15], на храна и пръстен на ръката му [ 16].

За онези, които не са запознати, нека се поясни, че прохождащата наука на бъдещето психотроника е наука, която се занимава с парапсихологичните - извън нормалните, свръхнормалните, свръхестествените психологични явления, а не е „гимнастика на въображението С нея може да се прави всичко, но не и да се театрални-чи. Българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова проверявала до седем пъти информацията и тогава я препредавала [15].

Цитираният малко по-горе Учител в своето ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ за съществуването па Бог също говори за Него като личност: „ Има един... ”

А ето и съображенията на една съвременна „ теория на торсионното поле " от СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА във връзка с твърдението на академик Б. Палюшев, посочено като мото в началото на раздела, което може да се перифразира така: Бог може да бъде доказан и със светска наука (с култура на Разума), а не само с религия (с култура на Вярата).

Описание на есенцията на теорията на торсионните полета, породени от въртенето като фундаментална универсална форма на движение на телата в природата въобще (елементарни частици като електрона се въртят около своята ос - т. нар. „спин ”) е дадено от Б. Палюшев в [4а], стр. 474-480. в 14 точки. Тук ще се разгледат само някои духовни аспекти във връзка със съществуването на Бога.

Според този български физик, бил аспирант по теоретична физика в Москва, преподавател по философия на науката в Лондонски университет по икономика, информационният характер на торсионните полета налага необходимостта да се приеме хипотезата за съществуването на „Разумен и Личностен Източник” на п ървичната информация. Този източник се нарича Бог от милионите вярващи в Него, „Висш Космически Разум ” от някои учени, „ единно информационно поле ” суниверсал-но измерение [4а], наречено „Световно Поле на Съзнанието'’ в руската литература [А.Е. Акимов и Г.И. Шипов, Сб. „Сознание и физическа» реальность”, Москва 1996].

Според Б. Палюшев: Това поле съдържа информация за цялата физическа Вселена’’... и такава, „обусловена от човешкото съществуване”. „Световното Поле на Съзнанието”, наричано още „Божественият Космически Компютър” вероятно съхранява „торсионни матрици” [4], торсионни холограми (цялостни картини) на всеки човек, включително неговия свят от мисли, чувства, желания и деяния, неговата житейска история и др.

Логично е да се допусне, че над такъв огромен информационен агрегат стои Всемогъщата Личност и Индивидуалност на Бога и че този своеобразен, всеобхватен Божествен „компютър" се управлява и контролира от сили, произтичащи от самото битие на Бога.

Това, което можем да кажем, е, че въпросното универсално поле лежи вероятно в основата на такива явления като интуицията, ясновидството, телепатията (предаването на мисли от разстояние) и др.

Учителят Петър Дънов - Веш$а 1)оип(6 нарича интуицията свръхсъзнание и говори за така нареченото космическо Божествено съзнание, от което Божествен зародиш сега се развива в човешката душа. Христос е с космическо съзнание [10].

В [4а], стр. 507-508 Б. Палюшев споделя едно откровение („вътрешен глас”), според което неговите уравнения в [4] т [4а], стр. 510 - уравнение (37), показват недвусмислено, че светът е създаден и контролиран от Бога чрез „ информационна среда” сътворена също от Него и наречена от българския учен „космическо съзнание”. И академик Палюшев отбелязва:

„ТЕОРИЯТА НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА Е ПЪРВАТА ТЕОРИЯ В ИСТОРИЯТА НА НАУКАТА, В КОЯТО такава ХИПОТЕЗА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА СЕ ВЪВЕЖДА ОТ ЧИСТО НАУЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ, А НЕ ОТ РЕЛИГИОЗНИ.”

Във връзка с това свойство на торсионните полета самият Шипов споделя следното: „Зная, че има Бог, виждам го зад уравненията си. Съществуването на Тънките светове е реалност, появяваща се пред мен в процеса на научните изследвания” - едно потвърждение на мисълта на Учителя Петър Дънов — Ветия Воина, че „учените ще стигнат до Бога

Оказва се, че ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА ПРИТЕЖАВАТ УНИКАЛНИ СВОЙСТВА и могат да се пораждат не само от наличието на спинове и въртене на телата. Те могат да се породят при съвсем необичайни физически условия.

Във връзка със съществуването на Бога и представата за Него са интересни следните пет свойства па торсионните полета:

ТАКИВА ЙЕРАРХИИ БОГ Е СЪЗДАЛ в Невидимия свят - ТРИТЕ ФОРМИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА БОГА - Отец, Син и Свети Дух (виж раздел 1-2.1.1.) И РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА. В [4] се приема, че торсионното поле представлява своеобразна организация на информационно - енергийни структури в Невидимия свят, които са израз на една нова информационно-енергийна форма на съществуване на битието. С нея се извършва пренасяне, натрупване и съхранение на информацията, имаща отношение към живота, обуславяща същността не само на живота, но и на цялата (физическа, видима част от Вселената.

Описанието на торсионното поле, следователно, трябва да бъде съществено информационно, независимо от геометричното описание на реалния физически свят.

В СЛУЧАЯ НА ТОРСИОННО ПОЛЕ ПОНЯТИЯТА ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ ГУБЯТ СВОЯ СМИСЪЛ, по-добре разбираемо относно третата форма на съществуване на Бога. Затова християнският светец Свети Августин е казал, че „ БОГ Е ИЗВЪН ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО '”

Средата на разпространение на торсионните вълни и заряди е физическия вакуум. При това скоростта на разпространение на торсионните вълни е 10 на степен 9 по-голяма от скоростта на светлината във вакуум („с” = 300 000 кт/аес) [4а] или 3 х 10 на степен 14 кт/вес.

За сравнение, по теософска информация от Учителя Петър Дънов - Ветва Иоипд скоростта на мисълта е три квадрилиона и шестстотин билиона км/сек. Тази скорост е от порядъка на 10 на степен 10 пъти по-голяма от скоростта на светлината „с” = 300 000 км/сек. Разликата между двете скорости е само 10 на първа степен, но би могло да се каже, че тези стойности клонят към безкрайност.

И така, относно Светия Дух може да се направи следното ОБОБЩЕНИЕ:

ТРИЕДИННИЯТ БОГ Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННА ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ И КАТО СВЕТИ ДУХ СЪЩЕСТВУВА ПОД ФОРМАТА НА ТОРСИОННО ПОЛЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА..

Още при писането на ръкописа на [46] авторът й е бил запитан от един професор от реномиран Лондонски университет за „ безкрайността ” - понятие, което често се свързва от някои с представите за Бога. Според впечатляващо този професор пояснение на българския физик Б. Палюшев „безкрайността на Бога не може да се разбира като безкрайност на материалната система на сътворения свят, което е парадоксално, противоречащо на природните закони и на наблюденията. „Безкрайността’” на Божието битие може да се възприеме само в смисъла на ЕДНА НОВА СУБСТАН-ЦИАЛНА ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ като „мисловно-информационно енергийна субстанция с торсионен характер” (б.а.), която не е форма на материята, както би се изразил един диалектик-материалист. Основаната форма, с която тук оперира познанието, е съществуването, а не материята. Тази нова форма на съществуване в обективната реалност ние наричаме информационно-енергийна, която фактически е синоним на торсионното поле. Друга форма на съществуване е самата материя. Това са коренно различни същности. Например „трансформацията” или въплъщението на Бога в човека Исус Христос е трансформация от една форма на съществуване в друга, а не от безкрайна форма на материално съществуване (Бог) в крайна такава (Исус).

Може би това философско пояснение на Б. Палюшев ще се разбере още по-добре като се посочи ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Вейка Бойно за формулираната от него двупосочна „ трансформация ’’ на четирите философски категории мисъл - светлина - енергия -материя, където в най-ляво е Бог като Мисъл, Слово, Информация, представляващи най-разредената форма на съществуване на безкрайна субстанция (невидима материя), а в най-дясно е най-сгъстената форма на съществуване на крайна субстанция (видимата материя) — човекът Исус Христос. Или тези две състояния се различават по гъстотата на субстанцията, която се сгъстява („ кондензира ’’) от ляво надясно и се разрежда („ вакуумира ’’) от дясно наляво в редицата от субстанции мисъл - светлина - енергия - материя.

Затова и авторът прие ОБОБЩЕНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ,, че БОГ Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННО - ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ С ГОРСИОННА ПРИРОДА. Той е ВЕЧНОТО (без начало и без край) ТОРСИОННО ПОЛЕ извън времето и пространството като НАЧАЛО и във времето и пространството като МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ и БЪДЕЩЕ.

Торсионното поле е навсякъде около нас, ала не знаем още как да го използваме [12]. Тази субстанциалпа форма на съществуване може да бъде констатирана само чрез индиректните й проявления, както е при електрона. На т.нар. торсионни генератори на екологично чиста топлинна енергия, /0 пъти по-евтини от досега познатите източници, учените разчитат за добиване на енергия от физическия вакуум, т.е. от „ нищото ” — най-неуловимото. Торсионните генератори могат да се считат НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ дори ИНДИРЕКТНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ като информационна-енергийна субстанция, която ние с нашите сетива и представи виждаме в нейните индиректни проявления.

Това обобщено определение за Бога е ПОТВЪРЖДЕНИЕ ОТ СВЕТСКАТА НАУКА НА БИБЛЕЙСКОТО ТВЪРДЕНИЕ ЗА НАЧАЛОТО: „В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО (МИСЪЛТА, ИНФОРМАЦИЯТА)... И СЛОВОТО БЕ У БОГА, И СЛОВОТО БЕ БОГ”.

Българската дума „слово” съответства на гръцката дума „лого”, под която трябва да се разбира „творческата мисъл ” (сила), създала света и Живота, т.е. БО1 ПЪРВИЧНА е МИСЪЛТА. С нейната торсиопна природа тя е НАЙ-МОЩНОТО. НАЙ-ФУНКЦИОНАЛНОТО И НАЙ-БЪРЗОТО НЕЩО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Съгласно ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА //«Учителя Петър Дънов - Вет-$а Потно, споменавана на няколко места в книгата, четирите философски категории МИСЪЛ — СВЕТЛИНА - ЕНЕРГИЯ - МАТЕРИЯ могат да се трансформират двупосочно (сгъстяват и разреждат). Посоченият Учител е казал:

„Чрез говора на Своето Слово (Творческата Мисъл) Бог е създал всичко видимо и невидимо” |2|, „Изгревът” том 2, Съставител: Д-р Вергилий Кръстев.

Съгласно Библейското Писание за Сътворението, в посока на сгъстяване надясно БОГ е създал Светлината и Материята (Вселената и човека).

Частен случай на трансформацията е умножението чрез Мисълта. Исус Христос е нахранил хиляди хора с две риби и пет хляба с умножението им, демонстрирайки Божествени способности като Божи Син.

Айнщайн е дал формулата Е = Аш с² (1) за връзката само между двете философски категории Енергия и Материя. Кодираното си послание„ Да бъде Светлина ’’ той е считал като доказателство за съществуването на Бога и Неговото Сътворение [8]. Това е може би първата от двете причини Айнщайн да се прекланя пред Учителя Петър Дънов от България - виж и стр. 46, 76, 447 от книгата.

Оказва се, че дясновъртящите се торсионни полета подобряват настроението на хората и имат определен лечебен ефект, докато лявовъртящите се полета рушат здравето и потискат човешката психика [4а].

В аналитичната геометрия на пространството (като раздел II от част I на учебника по висша математика на българския професор Д-р Георги Брадистилов) за Декартовата координатна система в пространството (състояща се от три взаимно перпендикулярни оси, хоризонтални: абцисна ос „х" и ординатна ос „у", и вертикална апликатна „ г ” с общо начало на координатната система „ О ’’) се казва, че е положително (дясно) ориентирана, ако един наблюдател, изправен по посока на положителната ос „г”, вижда отгоре въртенето на положителната ос „х" до положителната ос „у" от дясно на ляво, т.е. обратно на въртенето на часовата стрелка. Положителната координатна система погледната отдолу може да се представи с едно дясно в ъртене на равнината „ хОу " около вертикалната ос „ г ” с транслацион-но преместване по посока на положителната ос „г” нагоре, визуализирано като завиване на винт. От тук идва наименованието дясно въртящи се торсионни полета.

Това твърдение за дясновъртящите се торсионни полета може да се приеме като НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ па придобиваното подобрено настроение на всички играещи и лечебния ефект на завещания от Учителя Петър Дънов - Ветса Йонно свещен танц „Паневритмия”, в който с едно единствено изключение на лявото въртене на партньорката около партньора в част II „ Слънчеви лъчи ” (съответстващо на движението на планетата Венера) има поясненото малко по-горе дясновъртящо движение на хора в окръжност -условия за създаване на дясновъртящи се торсионни полета.

„Геозоните с дясно въртящи се торсионни лъчения” са известните места, където хората лекуват своите болести по свръхестествен начин. На такива места са построени някои от християнските църкви, както и „различни комплекси за религиозно и мистично поклонение” [4а], стр. 477.

Както ще се поясни малко по-долу обменът на мисли и думи между хората създава мощен заряд от енергия и торсионни вълни. Днес никой не се съмнява в благотворното влияние на добрата дума, на благородното и вежливо отношение между хората като източници на положителни, дясно въртящи се торсионни вълни или полета, както и в това, че лошите негативни мисли, чувства и желания., дела, думи и помисли като източници на отрицателни, ляво въртящи се торсионни вълни или полета могат да нанесат огромни вреди на човешките същества. Това е едно НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ПОЛЗАТА И ВРЕДАТА СЪОТВЕТНО ПРИ ДОБРИ И ЛОШИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА. Затова в човешкото общество трябва да се цели всеки човек да се чувства винаги щастлив, радостен, защото такива чувства са предпоставка за възникване на положителна торс йонна енергия - условия, които ще има в Божието Царство на Земята, както е сега само в Невидимия Разумен свят. .

Руски учени считат, че мисленето и човешката памет имат торсионна природа. Чрез торсионните полета може да се обясни процесът на мисленето и паметта на човека. Човек може непосредствено да генерира, формира, излъчва и приема торсионни полета най-вече с помощта на мисленето и емоциите си.

Според руския физик Г.И. Шипов мисълта представлява „(само) организиращи се (самогенериращи се) полеви образувания ”. Това са „сгъстявания в торсионно- ' то поле”, които усещаме като „образи и идеи”.

Терминът „сгъстяване” от ляво на дясно е използвал Учителят Петър Дънов — Вейка Ооипд при формулировката на трансформацията па четирите философски категории мисъл - светлина - енергия - материя. [2]. Отново прозира съответствие между ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКА НАУКА, защото: Динамиката на измененията в торсионните полета (мисли) се съпровожда често с отделянето на значителни количества електромагнитна и други типове енергии [4а].

Чрез торсионните полета може да се обясни и процесът на мислене на човека. Торсионните полета се пораждат при всяка мисъл, при всеки дори и най-малък душевен трепет, при силни емоционални възбуди, при душевни терзания и др. Например, когато човек говори, възникват уплътнения (сгъстяване) на въздуха, които създават нееднородност на пространството на физическия вакуум и той реагира па това като се създават торсионни полета в обема, в който съществува звукова вълна („ефект на формата”, използван вероятно при пирамидите и куполите на храмовете като първи торсионни генератори [4а]). Торсионните полета възникват при всяко изкривяване на геометрията („метриката” §) на пространство-времето - едно допълнително пояснение към глобалното и локално управление на Природата от Божията Мисъл [4а], стр. 510.

Съгласно теорията на торсионните полета мисленето е динамичен процес на промени, съответстващи на мисловни структури, в които състоянието на полярите-та на молекулите и атомите на биохимичната материя на мозъка има адекватна динамично променяща се форма и вид. Това ще стане по-ясно, като се разгледа и въпроса за паметта на човека.

Според руските учени В. и Т Тихоплав „торсионните полета притежават памет”. И те поясняват това свойство така'. Всеки източник на торсионно поле поляризира вакуума. В резултат на това спиновете на елементите на физическия вакуум се ориентират по торсионното поле на източника, повтаряйки структурата му. При това физическият вакуум (като среда на разпространение на торсионните вълни) остава достатъчно стабилен и след премахването на източника на торсионното поле, (източникът на информацията), запазва спиновата структура доста дълго, което представлява физическата страна на паметта.

Това е друго научно обяснение на закона на привличането, освен с повторението на вибрациите при желаното от човека нещо. И в двата случая причина за повторението на вибрациите от желаното нещо, съответно структурата на торсионното поле на източника, са мислите на човека за желаното нещо.

Понеже е невидима с просто око, спиновата пространствена структура на торсионното поле популярно се нарича „фантом” [4а], стр. 477. Това е ДРУГО НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ НА ФАКТА, ЧЕ БОГ Е НЕВИДИМ. Тъй като всички тела на живата природа притежават собствено торсионно поле на атомната си структура, то „фантоми” образуват и хората, както и всички материални обекти.

През живота си хората запечатват себе си в своите фантоми. Това позволява на свръхсетивни индивиди (екстрасенси-ясновидци) да „видят” миналото на други хора. Вече се провеждат изследвания за създаване на прибори (уреди) за визуализация на торсионните полета. Макетите са преминали предварителните изпитания [4а], стр. 477. Произведени са и торсионни генератори. Така че вече е напреднала и тор-сионната технология в Русия., Украйна и България - практиката, която потвърждава теорията.

Теоретически е възможно обучението на хора в умението им да визуализират невидимия свят [4а], стр. 478. В такъв случай не само ясновидците, но и искрено вярващите в Бога и в духовния свят хора ще могат да се свързват с „универсалното информационно поле” на „Световното Поле на Съзнанието” и да „виждат” скритата реалност на Невидимия свят Вероятно тя (тази скрита реалност) ще бъде съвсем необичайна за всички нас [4а].

От друга страна, по всичко изглежда, че носителят на обичайната човешка памет не е биохимичния субстрат на мозъчната материя, а торсионно свързания с нея „фантом”, обособен във физическия вакуум. По този начин нашите мисли и спомени възникват под влиянието на външното за нашата биологична система торсионно поле, което въздейства върху веществото, съставящо нашия мозък. Това е НАУЧНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ на ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов - Ветса Иоипд, че „ човешкият мозък е радиоприемник " на торсионни сигнали, на мисли на същества от Невидимия свят. В резултат на това въздействие протича спинова поляризация на биохимичните вещества на мозъка ни, която се запазва достатъчно дълго време след прекратяване на действието на торсионното поле, съсредоточено във „фантома”. Би могло да се каже, че спиновата поляризация на биохимичните вещества на мозъка позволява НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ на предаване на мисли от човек на човек, защото хората образуват също „ фантоми ” (виж предпредпослед-ния абзац).

Човешката памет не може да се формира в рамките на нестабилната енергийна система на биохимичните вещества на човешкия мозък. Веществената материя не е в състояние да създаде онази висока организираност (при мислене) и стабилност на нещата (при структуриране на памет), обуславящи информационния характер на нашето мислене и памет. Така че човешката мисъл и памет е по-скоро торсиоппа мисъл и памет, отколкого биохимична такава.

Торсионната памет, ог друга страна, позволява да сс фиксира съществена информация за физическия свят, например върху вода (за която се говори, че има памет ), восък, захар и др. Някои ясновидци и особено известната покойна българска ясновидка Вата е можела да разкодира информация за хората от бучка захар, с която човек е преспал една нощ, поставена под възглавницата му.

Теоретически дори е възможна своеобразна торсионна фотография [4а].

И така, ИЗДИГАНЕТО НА ХИПОТЕЗАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА В НАУЧНИТЕ РАЗГЛЕЖДАНИЯ следва от своеобразен, но напълно коректен и логически непротиворечив синтез на основните теории на физиката - квантовата механика и общата теория на относителността, осъществен в рамките на съвременни теории като трудовете относно „теорията на физическия вакуум” на Г.И. Шипов (един от авторите на „теорията на торсионните полета”) и тези от „ Физика на Бога” („физика на торсионното поле”) на Б. Палюшев.

Изложените научни обяснения показват верен и научно издържан подход към едно ново ниво на научното познание, което навлиза уверено в изучаването на Невидимия Фин свят на духовните събития, явления и процеси. С това се създават условия за взаимно обуславяне, допълване и единство на религиозно-теософските и научни познания за Вселената и човешкото общество.

Изключително сложният математически апарат, характерен за споменатите нови теории във физиката (диференциални уравнения) при опитите за описание на сложните процеси и явления във видимия и особено в Невидимия Фин Свят говорят за велик, всезнаещ и всемогъщ Творец на Вселената и човека.

Затова великият английски физик П.А. Дирак е казал: „Сякаш едно от основните свойства на природата е, че фундаменталните физични закони се описват с езика на математическата теория с голяма красота и мощ, но изискват доста високо ниво на математически познания, за да бъдат разбрани. Може би човек би описал ситуацията с думите, че Бог е математик от висока класа и е използвал доста сложна математика, когато е конструирал Вселената.

' Би могло да се каже, че Бог е и най-великият математик, което ще проличи и от изложеното по-долу.

Слабите ни математически постижения ни помагат да разберем една малка част от Вселената и колкото повече се развива математиката, толкова повече можем да се надяваме, че ще разбираме Вселената по-добре.

А Б. Палюшев добавя: „... Изключително сложната математика, която може би Всевишният използва, за да конструира Вселената, притежава една особеност: Към нея винаги ще се доближаваме с много труд и усилия и въпреки това ние никога няма да можем да я разберем истински и докрай, в цялата пълнота и яснота (поради принципа на неопределеността, теорията на хаоса и теоремите за непълнота). В тази именно математическа сложност обаче най-добре изпъкват предимствата на модела на Сътворението, който е единствено верният път към изграждане на въпросната „теория на почти всичко”. Защото... винаги ще има някаква недостигаща на нас информация, дължаща се на принципната дистанция между Абсолютния Интелект (Бог) и Неговите относителни човешки форми. Така „теорията на всичко” се превръща в „теория на почти всичко”. Защото „теорията на всичко”, „единната теория на полето” (обединението на електромагнитното и гравитационното полета) и търсената от А. Айнщайн аналогична на неговата Е = Ат с² „проста формула ” на Бога са неговата „неосъществена мечта” и „незавършена симфония”.

А изграждането на една обединяваща теория в светската наука става с много време, труд и пот, което се вижда от кратък исторически обзор на стремежа на учените за обединението на квантовата и небесната механики, електромагнети-зма на Максуел (1880 г.) и гравитацията (обущата теория на относителността на А йнщайн), електромагнитното и гравитационното полета. На пръв поглед тези две области на научното знание са несъвместими, защото са коренно различни: Квантовата механика е теория за микроструктурата с вероятпостен характер, а небесната механика се отнася за макроструктурата на Вселената с детерминистичен характер. Това различие е предпоставка, която поставя под въпрос тяхното обединение. Но между тях има и прилика в конструкцията (атома и слънчевата система) и функционирането (кръговото движение като източник па торсионни полета), т.е. микро- и макро-световете си приличат. Различни учени предлагат различни модели на единна теория на полето, но общата тенденция е непрекъснато попълване на човешкото познание чрез „ геометризация на физическите полета " с увеличаване на мерността на философската категория „ пространство-време петмерен е модела на полския математик Теодор Калуца (1919 г.) - като професор от университета в Кьонигсберг; шведският математик Оскар Клана е предпочел шестмерието (1921 г.), а българският учен Н. Калицин е предложил безкрайномерния модел на единната теория на полето. Многомерните модели на тази теория се свързват с електромагнитното поле, което се обединява с гравитационното поле и получават признание в науката и до ден днешен [4а].

Кое е по-правилно да се приеме за Най-Великия Творец: сложен или прост математически апарат при Сътворението на Вселената и човека? — Това предстои да доуточпи светската наука.

А момее би Величието на Бога се състои отново в дуалността - използването на най-голямата простота и най-голямата сложност?!

I - 2.1.1. Форми на съществуване на Бога съгласно Християнските религия (Библията) и теософия (лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд), и светската наука (Теорията на торсионните полета).

РЕЛИГИЯТА и цитираният в предния раздел 1-2.1. Учител, като ВСЕМИРОВ (Космически) ТЕОСОФ, разглеждат три форми на съществуване на БОГА, но като „ТРИЕДИНЕН”:

„БОГ- ОТЕЦ” - ПЪРВАТА ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ТРИЕДЕННИЯ БОГ, първата форма на невидимо за земния човек съществуване на Бога.

Светият Отец е разглеждан като най-любящата, най-мъдрата, най-истин-ната, най-справедливата, най-добродетелната, най-търпеливата, най-милостивата Личност в цялата Вселена;

„БОГ - СИН” - ВТОРАТА ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ТРИЕДЕННИЯ БОГ, Бог в човешки образ - човек в истински образ и подобие на Бога, видян от съвременниците на Исус Христос по време на краткото му 33 годишно пребиваване на Земята, когато Бог е бил изявен в единствената форма на видимо за земния човек съществуване на Бога.

Според Библейското описание първата стъпка в Сътворението била създаването на друга Духовна личност - първородния („преди всяко създание”) Син Христос.

Синът Божи бил единственото създание, което Бог направил пряко (сам), и той бил надарен от Бога с голяма мъдрост и способности. Тези Божествени способности на Сина Христос били използвани за всички следващи дела на Сътворението.

Чрез Него е било „ създадено всичко, което е на небесата и земята, видимо и невидимо ”, включително стотици милиони „ видими небесни създания ”. Последните са обитавани от „невидими небесни създания” - разумни същества с невидими духовни тела („престоли или господства, началство или власти”). Те имат удовлетворяваща ги работа, носеща полза за всички, и допринасяща за целта на Създателя. Бог ги надарил с разум и свободна воля, уверен, че те не представляват заплаха за мира и хармонията във Вселената [ 19];

Как изглеждат „видимите небесни създания”, които Бог е сътворил чрез своя първороден Син - Христос? Сред тях са нашето слънце и всички останали милиарди звезди и материи, които съставляват Вселената.

След сътворяването на невидимите и видимите небесни създания, Бог и Неговия първороден Син насочили вниманието си към създаването на Земята | 1 ], Старият Завет, Битие, 1:1;

„БОГ - СВЕТИ ДУХ” - ТРЕТАТА ФОРМА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ТРИЕ-ДЕННИЯ БОГ'.

След възкресението Му Исус Христос е казал на Своите Ученици, че скоро ще се възнесе на Небето да приготви място за тях. Обаче Той не е оставил Своите Си сами на Земята, на света, а осигурил Светия Дух да бъде с тях, да ги ръководи.

Светият Дух е третата форма на невидимо съществуване на Бога. Съгласно БИБЛИЯТА, Светото евангелие на Йоан, 4:24 [1] „Бог е Дух”, което означава, че Той съществува в тази трета форма на Триединния Бог, която пашите очи не могат да видят.

Милиони хора по света приемат Библейското учение за триединството на Бога и вярват в Бог Отец, Бог Син — Исус Христос и Бог Свети Дух.

Исус е споменавал и препоръчвал поучението за трите Лица на Божеството в Евангелието от Матея 28:19 и 20: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги „в името на Отца и Сина, и Светаго Духа”, като ги учете да пазят всичко, що ви съм заповядал; и ето, аз съм с вас през всичките дни до свършването на века.”

И така, би могло да се обобщи, че Бог е с три лица или форми на съществуване: Бог - Отец, Бог - Син и Бог — Дух (Светият Дух).

БОГ - ОТЕЦ е недостъпен, но по-разбираем и по-приемлив като Личност, защото със Своя Син е „създал човек по свой образ и подобие” [ 1 ].

Художниците рисуват Бог - Отец като беловлас патриарх с брада и този образ не се приема от някои учени като Айнщайн и негови португалски сътрудници [8].

Човечеството е видяло със своите сетива като Личност само БОЖИЯ СИН - Исус Христос като Бог - човек.

Но освен Христос, на Земята има примери на хора с Божествени способности, които могат да се приемат като свидетелства, ако не доказателство на Библейското твърдение, че Бог е създал човека по свой образ и подобие. В предлаганата книга са посочени три примера: Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Ве1п-ха Поипо [2], българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова [15] и индийския човек-чудо Сай Баба [ 16].

От трите форми или Лица на Триединния Бог СВЕТИЯТ ДУХ като че ли най-трудно се вписва в представите на хората, защото е също невидим, но присъства навсякъде. Затова академик Б. Палюшев нарича идеята за Триединния Бог „най-ви-ешата абстракция” [46].

Ето защо ще се отдели малко място за пояснение на Невидимия Свети Дух.

Какво се говори в БИБЛИЯТА за Него? Къде е Светият Дух? Какво върши Той? Защо Той е важен?

Да се опитаме да отговорим на тези и подобни въпроси:

За Него се говори още в първата книга на Стария Завет от Библията, Битие 1:2:

„А Земята беше пуста и неустроена; и тъмнина беше върху бездната; и Божият Дух се движеше над водата.”

Следователно, съгласно Библията Светият Божи Дух е действал при Сътворението на света. Той е вечен - няма начало и край - и е съществувал винаги.

Исус е казал: „И аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител да бъде с вас до века, Духа на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, 'пито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.” [1], Новият Завет, Евангелието от Йоана 14:16 и 17

Или Светият Дух, Който в Библията се нарича „ Утешител ” и „Дух на Истината”, обитава и действа във вярващите.

В [1], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли 2:38 четем: „А Петър им рече”: Локайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви, и ще приемете гоя дар, Светия Дух.”

Следователно, всеки от нас, който се покае и потърси прошка за греховете си, който вярва в Христос ще приеме този дар - Светият Дух.

По иконите в Българските православн и църкви Светият Дух се изобразява като гълъб, в какъвто вид се е явил при кръщението на Исус Христос в река Йордан. Действително има символика в това по следните съображения. Гълъбът е красива и любвеобилна птица, която се храни само със зърнени храни. Тя е дружелюбна птичка, с удоволствие каца на рамото и/или ръката на човека, когато й се предложи храна. Особено показателно и характерно е това, което са наблюдавали посетители на площада „ Сан Марко ’’ във Венеция.

По аналогичен начин, както в Природата, човекът трябва да предложи подходяща „храна ” на Светия Дух за да може Той да Заеме място в него. Това става с вяра и упование в Бога. От душа и сърце човек трябва да желае това и да бъде благодарен, че ще носи Светия Дух в себе си завинаги. Тогава „всичко, което човек върши ще е успешно, защото Той ще го ръководи, напътства, дарява със сила и здраве, не ще позволява страх да го обземе, лоши хора да го смачкат, болести да го погубят ".

Всичко това е освидетелствано от Исус Христос при кръщението му в река Йордан, когато Светият Дух слиза върху Него като гълъб и кацва на рамото му.

„...Духът ни помага в нашата немощ; понеже не знаем да се молим както трябва, но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими степания” [1], Новият Завет, Послание на ап. Павел към Римляните 8:26, т.е. Той ни помага да се молим както трябва и ни ходатайства в наши неизговорени степания., когато сме осигурили място за Него в нас.

Той произвежда във вярващите „ плодове ” — добродетели, живот и поведение, угодни на Бога.

„А плодът на Духа е: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобузданис.” [1], Новият Завет, Послание на ап. Павел към Гала-тяните 5:22 и 23

Същите тези плодове - добродетели фигурират и в едноименната „Молитва за плодовете на Духа”, дадена от Учителя Петър Дънов - Ветза Бойна през август 1913 г. [40].

Светият Дух ни подкрепя при изкушенията и ни дава сила да оставим стария начин на живот и да заприличаме повече на Христа.

„Ходете по Дух, и няма да угождавате на плътските страсти понеже те (Дух и плът) се противопоставят едно на друго, за де не можете да правите това, което искате.” [1], Послание на ап. Павел към Галатяните 5:16 и17

„Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух.” [1], Послание на ап. Павел към Римляните 8:9

Светият Дух изпълва вярващия и му дава специални дарби, които му помагат да разбира Божията воля и го прави способен да служи в полза на другите.

„НИЕ ИМАМЕ ДАРБИ, които се различават СПОРЕД ДАДЕНАТА НИ БЛАГОДАТ.” [1], Послание на ап. Павел към римляните 12:6

„А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог с благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.’” [1], Първо послание на ап. Павел към Коринтяните 2:12 и 13.

Едно от нещата е, че можем да разказваме на другите, какво Бог е направил в нашия живот.

Исус е казал: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария и до края на света.” [1 ], Деяния на Светите Апостоли 1:8

„Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и е душите си, които са Божии.” [1], Първо послание на ап. Павел към Коринтяните 6:19 и 20.

Всевишният и Всемогъщият е дал Светия Дух да ръководи и направлява хората в пътя на живота, който не е лесен. Ето защо, ако Светият Дух действа в някого, този индивид трябва внимателно да пази отношението си към Него, като слуша Неговите инструкции и ръководство. Човекът трябва да помни, че Светият Дух е негов учител и ръководител.

Затова препоръката на апостол Павел в Първото му Послание към Солунците е: „Духъ-г не угасвайте, пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте; ДРЪЖТЕ ДОБРОТО, А СЕ ВЪЗДЪРЖАЙТЕ ОТ ВСЯКАКЪВ ВИД ЗЛО.”

В съзвучие с БИБЛИЯТА, като ВСЕМИРОВ ТЕОСОФ Учителят Петър Дънов - Вс1п$а Понпо е дал следната духовна „ формула „ Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, Духът не угасвайте”.

Той е оставил на своите последователи много лекции, беседи и песни за Светия Дух, между които ще се спомене само песента „Духът Божи ” по негови текст и музика, дадени на 13-11-1922 г. [40]. В тази песен Духът Божи е охарактеризиран като „Духът Вечни, Духът Святи, Духът Благи, кой пълни сърца ни със Любов ’’

Ето какво обяснение намираме в СВЕТСКИ НАУКИ (виж и стр. 46-52 по-горе).

Както ще се види и по-нататък „Светият Дух” е интерпретиран като синоним на торсионното поле от българския физик академик Божидар Палюшев [4], а от автора на предлаганата книга, от гледна точка на теософията [2], информатиката и физиката - като мисловно-информационно-енергийна субстанция с торсионен характер. За да се види основанието за използваното от автора по-дълго определение ще се даде следното пояснение.

Божидар Палюшев определя в [4], книга 2, торсионното поле като една нова информационно-енергийна форма на материята, надхвърляща представите на обичайната физика за полева структура (за свойствата му виж стр. 46-52). Най-фрапи-ращото му свойство е неговата скорост на разпространение - „почти безкрайна", следователно по-голяма от тази на светлината. „Съгласно принципите и уравненията на Специалната Теория на Относителността (СТО) скорост безкрайност в природата отговаря на състояние, лишено от всякакви физически енергии, познати от обичайната физика. Следователно, от гледна точка на традиционната физика, такова движение не може да бъде обяснено със законите на двете основни форми на материята веществената и енергийната. И все пак, реално е констатирано такова движение (явление) в експеримента” [4], книга 7, стр. 34.

Като физик с религиозни убеждения Б. Палюшев отбелязва в [4], книга 7, че „видимата, физическата Вселена е създадена чрез невидими Божествени несътворени енергии, пренасящи Божията Мисъл и Слово, ефектите от която ние неволно констатираме в някои откъслечни, вторични проявления във физическия свят под формата на да-лекодействащи физически сили и квантова свързаност. Естеството на тези Божествени несътворени енергии е преди всичко информационно, т.е. тези Божествени несътворени (вечно съществуващи) енергии са носители на Божията информация, Божията мисъл, Божието слово. Затова- в научната литература някои■ автори наричат споменатото малко по-горе движение (явление) „безенергиен обмен на информация” или още „принцип на далекодействието” във физиката. Този принцип означава възможност за разпространяване на физически влияния с почти безкрайно голяма скорост Тук ще се добави, че Учителят Петър Дънов - Нетна Иоипд е дал ТЕОСОФ-СКА КОНКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ за скоростта на мисълта (която може да се счита почти безкрайна - виж по-горе на стр. 45) и е формулирал връзката и трансформацията между четирите философски категории мисъл - светлина - енергия - материя. Затова, изхождайки и от гледна точка на информатиката, авторът назова и трите форми на съществуване на Бога „мисловно-информационно-енергийна субстанция” с възможностите за разреждане към мисълта на Бог - Отец и субстанцията на Светия Божи Дух, както и сгъстяване към видимата материя на тялото на Исус Христос, Бог - Син.

Според Божидар Палюшев [4], книга 7 информационният характер на Божествените несътворени енергии налага изграждането на нова теория на информацията като подход към определен аспект на сложната духовна реалност и като логическа основа за съгласуване на богословските становища на РЕЛИГИЯТА и съображенията, произтичащи от новата теория Физика на Бога (Физика на Светия Дух), т.е. Физика на торсионното поле като дял от СВЕТСКАТА НАУКА.

И двата синонима „Светият Дух” и „торсионното поле” са невидими, но съществуващи навсякъде във Вселената (Космоса).

Може би тази трета форма на съществуване на Бога е по-разбираема за хората днес и откактоучените описаха мощните „ неутронни звезди ” и „ черни дупки ” в космоса - невидими обекти, които биват открити по въздействието, което оказват 119].

Тези описания - косвени доказателства на светските ФИЗИКА, ИНФОРМАТИКА И КОСМИЧЕСКА НАУКА са пълна аналогия с изложеното малко по-горе религи-озно-теософското твърдение за възможността „ по делата ” „ от резултатите, които виждаме на лице ” да съдим за съществуването на Бога - ЕДНО СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ КОСВЕНИТЕ ПОДХОДИ НА РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ И СВЕТСКИ НАУКИ при търсене на Истината в живота на хората и при опознаване на Природата.

И така, от гледна точка на религия, теософия и светски науки относно третата форма на съществуването на Бога би могло да де заключи, че Бог е навсякъде в Космоса, Бог е безкраен, безграничен.

Или, за Светия Дух може да се направи още следното ОБОБЩЕНИЕ: ТРИЕ-ДИННИЯТБОГВ ТРЕТАТА СИ ФОРМА НА СВЕТИ ДУХ Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННА ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ И СЪЩЕСТВУВА ПОД ФОРМАТА НА ТОРСИОННО ПОЛЕ ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА.

I- 2.1.2. Още за съществуването и същността на Бога от гледна точка на Религия, Теософия и Светски Науки.

КОГАТО НЯКОЙ КАЗВА, ЧЕ НЯМА БОГ, гой НАРУШАВА ОСНОВЕН ФИЛОСОФСКИ ПРИНЦИП съгласно становището на Джон Мейсъл в [11].

Този някой, който е личност с ограничено познание и разбиране, „ изказва твърдение за естеството на безграничното ”, за Личност с безгранично знание.

„Все едно да попитаме колко е общото познание, което човечеството притежава. Алберт Айнщайн, носителят на Нобелова награда по физика, е казал, че човечеството обхваща по-малко от един процент от цялото познание. Ако ние имаме само един процент от цялото познание, не би ли било възможно Бог да съществува в другите деветдесет и девет процента?”.

Т.е. би трябвало да съществува някой, който да притежава и останалите 99%о, т.е. цялото 100 %-во познание.

От гледна точка на теорията на вероятностите и математическата статистика, при извадка 1 % от цялото човешко познание вероятността за верен извод или твърдение е 0.01 (1 %), а вероятността за грешен извод 0.99 (99%).

Следователно, не е възможно за човек с ограничен ум и знание да прави детерминирано, абсолютно, достоверно твърдение, че няма Бог, защото за да направи това, той би трябвало да познава цялото познание или абсолютното знание. Именно Бог е тази Личност, която притежава такова знание и свръхестествени способности за да няма за Него невъзможни неща. Тъкмо такива свръхестествени знания и способности е показал и показва Бог с изяви в управлението на Природата, а превъплътеният Божи Син - Исус Христос - Бог в човешки образ е демонстрирал на хората такива способности по време на 33 годишния си престой на Земята.

Антични източници, като римският историк от първи век Кориелии Тацит, говорят за личността на Исус Христос, както е посочено в [11].

Един историк много сполучливо е обрисувал Божествените свръхестествени способности на „ необразования ” според тогавашните първенци на Ерусалим Исус от Назарет [ 11 ]:

„Без наука или учение, Той хвърли повече светлина върху човешките и Божествените неща, отколкото всички философи и учени събрани заедно.

Без красноречието на образованите, Той говори думи на живот, каквито никога не са говорени преди или след това и произведе ефект, който стои над възможностите на оратор и поет.

Без да напише нито ред, Той задейства йовече писалки и даде теми за повече проповеди, речи, дискусии, (лекции и беседи), произведения на изкуството, научни трудове и песни, отколкото всички велики човеци на минали и сегашни времена.”

Ако Бог не съществува за някой, последният няма защо да го опровергава или търси. Следователно, СТРЕМЕЖЪТ КЪМ „ОПРОВЕРГАВАНЕ" НА БОГА Е „ПРИЕМАНЕ" НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ, защото Той има много творения и изяви, присъщи само на Създател като Него. Примери за „приемане” вместо „опровергаване” са посочени в книгата, вкл. в мотото към раздел 1 -2.1. на стр. 35.

В лекцията „ Спорни въпроси ’’ Учителят Петър Дънов - Вешха ВоипО е казал: Колкото повече съзнанието на Човека забогатява с опитности (опознати факти от действителността - опит в практиката), толкова повече и вярата му в Бога се усилва [20].

Детето и зрелият човек са неукият и просветеният.

Детето се ражда като неук човек и започва да вижда, че има сгради, картини, слуша композиции.

Възникват логични въпроси от вида: Създадени ли са от само себе си? Има ли сграда без проектант - архитект, без конструктор? Има ли картина без художник? Има ли композиция без композитор? Може ли да съществува света без Създател?

Логичният отговор на такива и подобни въпроси е „не” и ако няма информация за творците, те са неизвестни и в самите творения невидими, както Създателят на Вселената и човека.

Детето израства, започва повече да мисли и анализира, от неук става просветен човек и се научава, че има проектанти, художници, композитори, учени. Така човекът в своето развитие стига до извода, че светът е създаден от невидим Творец. Това е вече узрелия човек:, напреднал в своето развитие, достигнал до Вярата в Бога.

Следователно, когато човек натрупа богат опит в анализ на събития:, явления и процеси в Природата и живота на хората като видими резултати от действие на Невидим Най-Висш Интелект, какъвто е Бог, той ще повярва в Него.

Такива резултати ще бъдат посочвани в следващи изложения. В настоящата книга се привеждат поне три достоверни примера на дематериализация на хора (превръщането им в невидими) и отново материализация на хора (превръщането им във видими), някои чудеса е хора, твърдения на някои велики личности в историята на човечеството - факти, които биха могли да се приемат като логични доказателства за съществуването на невидимо, чудотворно и свръхестествено Същество с неограничени възможности, Най-Великата личност, наричана Бог и Господ - Създателят и Управителят (Господарят) на Вселената.

Ето един пример на събитие в живота на руски професор по физика в бившия Съветски Съюз, който е повярвал в съществуването на Бога. Като преподавател по физика е мислил за Бога единствен път, когато е трябвало да взема изпита си по атеизъм, за да стане професор. След лекцията „ Бог ли е Исус? " на Джон Мейсъл от САЩ [11] пред преподаватели и студенти на Московския Държавен Университет (МГУ) през 1990 г. професорът е казал: „Сега зная, че само Бог може да запълни празнотата на моя живот”.

РЕЛИГИЯТА се основава на съществуването и вярата в Бога, като нейните твърдения са на база на Светото Предание и Светото Писание на избрани от Него хора.

От изложеното по-горе и от онова, което ще бъде казано и в други раздели, се вижда, че има най-различни твърдения, представи и обяснения за съществуването на Бога.

Но може да се съзре и едно единство в разнообразието, независимо от наименованията Му, които се използват.

И това е, че СЪЩЕСТВУВА НЕЩО НЕВИДИМО, КОЕТО Е ВЕЧНО И ОТ НЕГО ЗАВИСИ СЪДБАТА НА ВСЕЛЕНАТА И ХОРАТА НА ЗЕМЯТА.

ТЕОСОФИЯТА черпи своите познания и твърдения на база на откровението -дълбоката духовна връзка с Бога.

Ето какво е говорил по зададения по-горе най-важен, най-съществен основен въпрос за съществуването на Бога Всемировият Учител Петър Дънов - ВеШза Поииб [13], стр. 44:

Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина - трите велики принципа на битието. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между хората, и тогава животът се проявява в своята реална същина.

Има само едно Същество в света абсолютно добро в пълния смисъл на дума та - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине” Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие.

Затова в (Х)Индуизма Бог е назован „Шиву” което буквално преведено значи „ благосклонен ”, „ дружески ” „ приятелски

Човекът трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно Знание, една Истина и една Свобода, една Правда и една абсолютна мярка, една Добродетел и един извор на блага за всички.

Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов.

Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост.

Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.

Няма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда.

Няма Добродетел като Божията Добродетел, само Божията Добродетел е Добродетел.

Би могло да се каже, че БОГ Е АБСОЛЮТНИЯТ ЕТАЛОН ВЪВ ВСИЧКО, единственото Същество с надеждност единица.

Вън от тия единици мерки за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог.

И цялата жива Природа говори за този Единия, Великия.

НАУКАТА безспорно има успехи в обяснението на механизмите, по които функционира Вселената.

Според професор Доктор по философия от Оксфордския университет Джон Ленокс успехът на науката поражда идеята, че щом ние можем да разберем механизмите на Вселената, без да намесваме Бога, можем спокойно да заключим, че няма Бог:, който е планирал и сътворил Вселената. „Това е неправилно заключение, както можем да видим от следната аналогия - кола марка „Форд” .

Разбирането на начина на работа на двигателя на колата прави невъзможна вярата на един примитивен човек (който няма понятие от конструиране на съвременна техника) в съществуването на някакъв невидим Бог (г-н Форд) вътре в колата, който първоначално я е конструирал и я движи. Това заключение също е явно погрешно. Ако не беше съществувал г-н Форд, който да планира механизмите, нямаше да има и какво да се разбира.

Нашето разбиране на неличностните принципи, според които функционира Вселената, не прави невъзможна вярата в съществуването на един личностен Творец, който е планирал, създал и поддържа съществуването на Вселената.

Ранният мислител Ксенофан (около 570-478 г. пр. Хр.) от Колофон (близо до Измир в днешна Турция) [6] е писал: „Има един Бог ... отдалеч и без усилие той управлява всичко съществуващо”[21].

А българският физик академик Божидар Палюшев пояснява с математически апарат, че Бог управлява Вселената локално и глобално като влияе върху така наречения космологичен член в математически уравнения от общата теория на относителността на Айнщайн [4а], стр.510, уравнение (37); Този член се отнася към задаване на начални и/или крайни условия за решения на тези уравнения..

Въпросът за управлението на Вселената от Бога е осветлен и в края на книгата на Б. Палюшев [46], стр.400-427, чрез предаване на диалога му с професор в реномиран Лондонски университет, показал въздържана критичност. Тук ще се посочи само есенцията, във връзка с търсения в настоящата книга мост между религия, теософия и светски науки.

Запитан в какво се състои най-важното достижение на неговия коригиращ вариант на теорията на торсионните полета българският физик е посочил като основен резултат отделената роля на космологичния член ламбда 2 (х,р) [4а], стр. 510, за който се даде обяснение по-горе на стр. 41, т. V. — най-важният „ключ ” за разбирането ни как Бог е сътворил и как Той управлява Вселената. Оказва се, че Творецът може да променя както Той пожелае стойността на този член както глобално, така и локално, променяйки по този начин облика на физическия вакуум, а от тук и облика на Вселената. Информационната мощ на безкрайния интелект на Бога му позволява да държи сметка и за най-малката подробност в разпределението на масите,' определящи природните постоянни и променящи се процеси и явления. На математически език намесата на Бога се изразява във фиксирането от Него на граничните (началните и крайни) условия, от които зависят конкретните решения на уравненията на Айнщайн от общата теория на относителността. Конкретният вид на 2 (х,р) определя в крайна сметка структурата на физическия вакуум, от която зависи същността на видимата физическа вселена глобално и локално.

Тези математически интерпретации са в съгласие с Библията и някои „научно установени експериментални астрономически резултати ”, потвърждаващи изводи на коригирания вариант на теорията на торсионните полета [46], а именно:

Като глобално изменение може да се посочи явлението „червено изместване” в спектъра на излъчването на отдалечените от нас небесни тела, а като локално промяната в структурата на физическото тяло на възкръсналия Исус Христос, Който след възкресението придобива ново, духовно тяло, имащо необичайни свръхестествени свойства. С това тяло Божият Син изчезва и се появява мигновено пред очите на Своите ученици, както и успява да проникне свободно през стените на добре затворено помещение, в което са Неговите последователи. Такова духовно тяло, е притежавал и Учителят Петър Дънов - Нетна Ооипд и също е демонстрирал преминаване през заключена врата пред своите ученици.

С помощта на предлагания от Б. Палюшев коригиран вариант на теорията на торсионните полета се обясняват приливите и отливите на океаните с циклична локална промяна на силата на гравитационното поле, вследствие на движението на Луната около Земята.

Този Лондонски професор е бил силно впечатлен от твърдението на академик Б. Палюшев, че при преобразуването на физическия облик на вселената и човечеството в Господния ден (второто пришествие на Христос), ще се реализира единството на физическия и духовния свят (настъпването на Небесното, Божието Царство) и телата на възкресените хора ще получат едно ново субстанциално качество на духовно тяло, един процес, който българският физик описва дори с математически уравнения. Използването на математическо описание с уравнения се счита вече строго научно доказателство на третирания въпрос. Ето защо авторът на [4а] и [46] счита неговия коригиран вариант на теорията на торсионните полета с изведените уравнения за разглежданите по-горе въпроси научен модел, потвърждаващ основни положения в Християнското, Божественото учение, което по своята същност е най-висшата наука.

3 своята книга „ИМА ЛИ БОГ?” [22] Оксфордският философ Ричард Су-инбърн отбелязва: „Самият успех на науката, който ни показва колко дълбоко подреден е светът на природата, дава силни основания да вярваме, че има още по-дълбока причина за този ред”. Тази причина според него е Бог и „той е основата на всички обяснения - в смисъл, че съществуването на Бога изобщо прави възможни обясненията, били те научни или други.”

Майкъл Пул формулира това по следния начин в своя публичен дебат с атеиста Ричард Докинс: „Няма логическо противоречие между обясненията, засягащи механизмите, и обясненията, засягащи плановете и целите на една действаща личност. Това е въпрос на логика, а не на това дали човек вярва, или не вярва в Бога” [23]. ЛОГИКАТА НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО, НО НАСОЧВА В ДОСТИГАНЕТО НА ОБЯСНЕНИЕ..

Затова в свое интервю [12] българският физик академик Б. Палюшев е казал: „Изумително е да установиш по логичен път, че казаното в Библията за сътворението е напълно вярно” - нещо подобно, до което е достигнал по свое време гениалният Айнщайн [8].

Пренебрегвайки тази очевидна логическа връзка между малко по-горе посочените обяснения, много хора са използвали едно изказване на френския математик Лаплас в подкрепа на атеизма.

На въпроса на Наполеон къде е мястото на Бога в неговите математически трудове, Лаплас отговорил: „Господине, аз не се нуждая от тази хипотеза”.

Като атеист Лаплас вероятно не е вярвал за съществуването на „ вътрешния глас на Бога ”, който може да му подсказва в неговото творчество.

Обаче, като теист българският физик Божидар Палюшев е чувал този „ вътрешен глас ”. И той споделя това в поредицата от седем книги „ Физика на Бога” за която той е получил златен медал на форума „ Световни гении ” през 2003 г. в Токио [ 12].

Авторът на настоящата книга също е чувствал този „вътрешен глас", който му е подсказвал при писането и редактирането й.

Както се вижда от цитираните по-горе негови мисли от книгата му „ Има ли Бог? ’’ [22], Оксфордският философ Ричард Суинбърн приема съвсем логично СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА като НОСТУЛАТ- изказано положение, което се приема за изходно, не е очевидна истина както аксиомата (защото Бог е невидим), не може да бъде доказано както теоремата и в същото време не може да бъде оборено, защото има много факти, които говорят за Неговото съществуване.

Но българският физик академик Божидар Палюшев подчертава. „ЗА ПЪРВИ ПЪТ в историята на науката ПОНЯТИЕТО ЗА БОГА ИДВА съвсем закономерно ОТ ПРИНЦИПИТЕ НА ТЕОРИЯТА, от АКСИОМИТЕ и УРАВНЕНИЯТА”. Все повече мои колеги днес казват: „Ние не вярваме в Бог, ние сме убедени, че гой съществува” [12].

СВЕТСКИ НАУКИ вече третират, потвърждават или обосновават (ако би било пресилено да се каже доказват) съществуването на Бога.

Например в цитирания български вестник „Седмичен Труд”, брой 46, от 16 ноември 2005 г. [12] интервюто на физика Божидар Палюшев е озаглавено „УЧЕНИ ДОКАЗВАТ, ЧЕ БОГ СЪЩЕСТВУВА. Той е информационна субстанция, чисто присъствие се извежда с формули”, твърди академик Божидар Палюшев.

Последният има предвид боравенето с математически апарат в теорията на торсионното поле, което съществува навсякъде както Светия Дух и е прието в [4] като синоним на третата форма на съществуване на Бога - виж раздел I - 2.1.1.

А извеждането на твърдение с математически апарат се приема за НАУЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО.

Това го описва българският физик академик Божидар Палюшев най-вече в поредицата си от седем книги „Физика на Бога” („ Физика на торсионното поле ” - б.а.) [4]. В тях той разглежда ТОРСИОННОТО ПОЛЕ и БОГ, по-точно Светия Дух като СИНОНИМИ.

Ето и някои съответствия, респективно аналогии между торсионното поле и Бог:

Българският учен Божидар Палюшев пояснява, че торсионното поле е невидима субстанциална форма на съществуване, която може да бъде констатирана само чрез индиректните й проявления, което се отнася и за Бога.

Доказателство за това са конструираните вече торсионни генератори, които в началото са с малка мощност.

„Всъщност цялата ядрена физика е проявление на такива явления: никой например не е наблюдавал директно електрона, но всички знаят, че съществува и без него не може и един телевизор да се направи”.

Знанието за съществуването на невидимия електрон е един много красноречив пример, че И В НАУЧНИЯ ВЪЗГЛЕД ИМА ВЯРА - аналог на съществуването на невидимия Бог:.

Следователно ВЯРАТА НА ХОРАТА В БОГА БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРИЕМА КАТО АНАЛОГ НА ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ В ЕЛЕКТРОНА.

Такова становище потвърждава и Д-р Джон Ленокс, който, разглеждайки „рационалната разбираемост на Вселената” [6], с.55, цитира Нобеловия лауреат по физика Юджин Вигнер: „Невероятната полезност на математиката в природните науки граничи е мистериозното и за нея няма рационално обяснение. ... Тя е в областта на вярата. ”

Затова в [6] Д-р Ленокс казва: И така виждаме, че някои от водещите световни учени привличат вниманието ни към фундаменталното правило, че ВЯРАТА ИГРАЕ РОЛЯ В НАУКАТА. Това може да ни изненада и дори шокира, особено ако сме били изложени на широко разпространеното погрешно схващане, че вярата спада изключително към областта на религията, а науката се занимава изключително с факти. Просто не е вярно, ако се каже, че науката няма нищо общо с вярата, или пък че вярата в Бога няма нищо общо с фактите. Ако Докинс иска да изличи вярата сама по себе си, тогава, довиждане, наука!” И д-р Ленокс заключава, че „според библейския възглед вярата, разумът и доказателствата, които убеждават, са неделими, както между другото сив науката”.

Красноречив пример - доказателство за това е факта, че вярата на учените в електрона, който никой не е видял, но е приет по неговите прояви, е аналогична на вярата на теистите в Бога, когото също никой не е видял, но е приет по неговите изяви.

Много образно, впечатляващо и завладяващо пояснява връзката между вяра и наука Учителят Петър Дънов - Ветха Пойно - виж стр. 26 от настоящата книга.

Ето едно твърдение за сходство между религиозния и научния възгледи, което позволява да се говори за единение на Библейското знание и научното познание, защото „източникът е един”[2].

Торсионното поле е петото фундаментално поле (след четирите познати -електромагнитно, слабо, силно и гравитационно), което вече се доказва експериментално чрез най-нови технологии: На посочените малко по-горе торсионни генератори учените възлагат огромни надежди за добиване на екологична и десетки пъти по-евтина от получаваната чрез досега познатите източници топлинна енергия, понеже се добива на практика от физическия вакуум (най-разредената невидима материя) - т.е. от „нищото”, за каквото е говорил относно Бога и Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд (виж по-долу). Защото торсионното поле (съответно Божият Свети Дух, изпратен от Него да ни ръководи) е било, е и ще бъде навсякъде около нас, ала още не знаем как да го използваме за големи мощности.

Ето защо СВЕТИЯТ ДУХ-третата невидима форма на съществуване на Триединния Бог и ТОРСИОННОТО ПОЛЕ би могло да се считат СИНОНИМИ. По-точно ТОРСИОННОТО ПОЛЕ Е НАУЧЕН СИНОНИМ НА СВЕТИЯ ДУХ. Предвид на това, че Бог се отъждествява от някои с необятния Космос, би могло да се счита аналогична формулировката на астронома Карл Сейгън: „ Аосмосът е всичко, което е било, е и някога ще бъде” [6].

Същността на новото (торсионното) поле е в неговия информационен характер. То наподобява функциите на човешкия мозък, но е с необятно по-големи възможности. А възможностите на Бога са неограничени. Невъзможните неща за обикновените хора са възможни за Бога.

Като хора, и между учените има теисти (вярващи в Бога) и атеисти (които не вярват в Бога).

Истината е, че обичащият всички хора Бог е помагал и на едните и (другите. Той дава свобода на човека да бъде теист като Галилей (1564-1642), Паскал (16231662), Нютон (1642-1727), Пастьор (1822-1895), или атеист катоЛаплас (1749-1827), респективно натуралист като английските професори Питър Аткинс по химия и Ричард Докинс по биология (зоология) от престижния университет в Оксфорд, които „водят война срещу Бога в името на науката" [6].

Авторът познава човек, който е казвал: „ Аз не вярвам в Бога, но той ми помага ".

Може обаче да се каже, че най-великите фигури в светските науки като Нютон и Айнщайн са били теисти, повечето от тях - християни.

1 - 2.1.3. За „войната” срещу Бога - противопоставянето „светска наука - религия”.

Може би си заслужава да се разгледа въпроса за „войната” срещу Бога на база на коментара на Д-р Ленокс в [6] както следва:

Има голяма разлика между твърдението, че учени водят война срещу Бога, и твърдението, че науката е във война с Бога. Второто твърдение е грешно. Например, възможно е някои музиканти да са войнстващи атеисти. Но бихме ли заключили от това, че самата музика е във война с Бога? Едва ли (Разбира се не).

Твърденията на учените не са непременно твърдения на науката. Също така, те не са непременно истина, въпреки че авторитетът на науката е такъв, че често биват взимани за истина.

Твърденията на Аткинс и Докинс, че войната е свършила и науката е спечелила окончателна победа, или с думите на немския философ Ницше (1844-1900) „Бог е мъртъв и науката го е погребала” спадат към тази категория. Това не са научни твърдения, а формулировки на лични убеждения. Затова не бива да бъдат третирани за обективна наука. По-важно е дали са истина или не.

Преди да продължим, нека уравновесим твърденията на Аткинс и Докинс с цитати на двама признати учени, които вярват в Бога:

Бившият директор на красивата и уникална ботаническа градина ,, Кею Саг-депх ” в квартал „ Ричмънд " на голям Лондон и член на Кралското общество професор сър Гилеан Пране пише: „От много години вярвам, чс Бог стои зад цялата природа като велик Архитект и Строител. Всички мои научни изследвания от студент до сега потвърждават вярата ми. За мен Библията е най-важният и авторитетен източник”.

Сър Джон Хоутън, член на ' Кралското общество, бивш професор в Оксфорд но физика пише: „Нашата наука е Божия наука” (едно съответствие на писаното от автора в първите изречения на предисловието на настоящата книга). Той носи отговорността за цялата история на научните успехи ... Забележителният ред, последователност, достоверност и впечатляваща сложност, които се виждат при научното описание на Вселената, отразяват реда, последователността, достоверността и сложността на Божието действие [24].

Разбира се, това също не са научни твърдения, а заявяване на лични убеждения.

Контрастът на мирогледите е очевиден, а Д-р Джон Ленокс го нарича „драматичен ”,

От едната страна натуралистите ни казват, че науката е елиминирала Бога. От другата страна теистите твърдят, че науката утвърждава вярата в Бога.

И двете становища се поддържат от компетентни учени. Но от две противоположни твърдения и двете не могат да бъдат верни. Или и двете са неверни, или едното от тях е вярно, а другото — грешно.

Тогава кой от двата диаметрално противоположни мирогледа — натуралис-тичният атеизъм или „свърхнатуралистичният” (теософския) теизъм е верен?

Кой от двата мирогледа се подкрепя от науката?

Отговор в подкрепа на втория (теистичния) мироглед дават открития през 1994 г. от японски учени „Ефект на Мойсей” (стр. 40) и изследванията на българския физик - академик Божидар Палюшев, посочени в предлаганата книга.

Д-р Джон Ленокс отбелязва още, че Стивън Джей Гулд твърди, че „науката и религията са „напълно” отделни области, които могат да съществуват мирно една до друга, стига „само” да ги държим разделени” (виж по-долу обяснението заредукцио-низма).

Настоящата книга е един опит да се покаже, че може да се изгради „мост” между религия, теософия и светски науки, т.е. те могат да съществуват мирно и съвместно, без да ги държим разделени.

Някои учени - атеисти противопоставят светските науки на религията. Те считат, че изучаването на природата трябва да става „само” с научни методи -регистриране чрез измерване с апаратура или описване сматематически формули.

Например професор Ричард Докинс счита, че докато „научните убеждения почиват на доказателства, подлежащи на публична проверка, религиозната вяра няма такива доказателства”. Би било по-точно, ако думичката „убеждения" се замени с „изводи”, защото понятието „убеждение” звучи малко субективно, а „извод ’’ - обективно. Субективното лично мнение Р. Докинс признава в своя книга от 2009 г., в чието заглавие назовава „ доказателствата за еволюцията " „ най-великото шоу на земята ” — „ (факт, както всички факти в науката " (на несигурното познание).

По отношение на такива лични убеждения (мнения) на учени като това за произхода на живота и човека от „ една много малка клетка ”, която „ еволюира през 400 000 форми и под-форми ” и при „ едно съчетание на нещата ’’ „ най-после дошла във формата на човек” Учителят Петър Дънов - Ветха Боипд ги нарича „хипотези и съчетания на този учен човек” [10], том 1, стр. 18.

Горното становище на проф. Ричард Докинс, който е един от горещите привърженици на еволюционната теория., може да се уравновеси с мнението на българския учен - физик академик Божидар Палюшев, който счита че „вярата в еволюцията изисква много по-голяма доза вяра, отколкото вярата в съществуването на Бога” [46], стр.. 396. За това говорят посочените на различни места в настоящата книга дори научни доказателства (ефектът на Мойсей), факти като вярата на учените в електрона, обяснения като „ интелигентен дизайн ” и „ нередуцираща се сложност ", и др.

Да не говорим за безизходицата на защитниците на еволюцията след експеримента на видния френски учен Луи Пастьор (1822-1895) със заключение, че „неживата материя не може да роди жива такава

Поради подобни аргументи светската атеистична наука все повече и повече загубва своя авторитет поради безсилието й да обясни появата и същността на живота въз основа на теорията наДарвин за еволюцията. С появата на нови направления в научното познание като [4], [4а] и [46] акцентът на обективността в това познание започва да се измества от материалистичната наука към духовната светогледна картина, очертана от Сътворението. Само духовно могат да се обяснят свръхестествените прояви, наречени „ чудеса ”, извършвани от Бог и Неговия Син Христос.

Във връзка с по-горе казаното Д-р Джон Лснокс отбелязва в [6] следното: „За съжаление, действително има и някои хора, които изповядвал вярата в Бога и открито заемат пък антинаучна и антипросветителска позиция - което разбира се компрометира вярата в Бога и е „ трагично изкривяване на библейския възглед ". Може би Ричард Докинс е имал лошия късмет да срещне непропорционално много такива хора. Защото в БИБЛИЯТА се твърди, че „ ВЯРАТА ОСВЕН ВСИЧКО ДРУГО Е ОТКЛИК НА ДОКАЗАТЕЛСТВА, а не е емоционална еуфория при липса на доказателства. ”

Християнския апостол Павел пише, че Природата свидетелства за своя Божествен произход-. „Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него - вечната му сила и Божественост - се вижда ясно, разбираемо от творенията ” [1], Новият Завет, Послание към римляните, 1:20. ”

И Д-р Лснокс добавя; „Философите и учените също се нуждаят от смирение пред фактите, дори когато тези факти им се посочват от някой, който вярва в Бога. (Разбира се, и обратното е вярно).

Неверието в Бога непременно не е гаранция за научна достоверност, истинност. Истинното твърдение момее да дойде и от религия и от наука.

КРИТЕРИЙ ЗА ИСТИННОСТ Е ПОТВЪРЖДЕНИЕТО БИЛО ТО НА РЕЛИГИОЗНО, респективно ТЕОСОФСКО ПРЕДСКАЗАНИЕ ИЛИ НАУЧНО ПРОГНОЗИРАНЕ.

Науката обяснява много явления, събития и процеси в природата и живота на човека и в това се крие нейната сила и очарование.

„Едно обяснение е успешно”, когато е полезно, т.е. „ когато човек разбере ясно нещо, което преди не е разбирал ”, и това разбиране му допринася полза.

В [6] професор Д-р Джон Ленокс пише’. „Едно от ключовите вярвания на научния материализъм е, че науката може да обяснява всичко. ”

И той цитира философа и математика Бертран Ръсел: „Всяко знание, което може да се постигне, трябва да се придобие чрез научни методи; а това, което науката не може да открие, човечеството не може да знае. "

Би могло да се каже, че този възглед, наречен сциентизъм [6], се опровергава от знанието, което ни дават теософи като Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Вейка Ооипд. Няма област от живота на хората, в която да не е дал полезни практически съвети - дори обяснение за родено нямо дете (виж го в раздел III - 6.1., на страница 484).

Както се вижда и от други примери, приведени в настоящата книга, науката не може да обяснява всичко, например медицинската наука не дава обяснение за „ чудеса ” на излекуване.

За някои „ единствено ’” науката може да установява истината.

Това твърдение не трябва да се абсолютизира поради противоречиви схващания на различни учени, посочени например в [5] и [6].

По този въпрос Джон Ленокс отбелязва: Ако това твърдение беше вярно, то щеше да означава край на много дисциплини, изучавани в училищата и университетите. Преценката за литература, изкуство, музика, а и самият предмет на така наречените социални науки са изцяло извън обсега на природните науки, които понякога се наричат просто „науката’”.

Природните науки не могат да ни кажат дали едно стихотворение е лошо, или е творба на гений. Как биха могли да ни кажат дали една картина е шедьовър, или цветна цапаница? Едва ли чрез анализ на боите.

Етиката (учението за нравствеността, морала, нормите за нравствено поведение) също е извън обсега на природните науки. Те не могат да ви кажат дали от морална гледна точка е правилно или погрешно да сложите стрихнин в чая на баба си, за да наследите имотите й малко по-рано.

И Д-р Ленокс посочва една проста илюстрация, която да помогне да се схване същността - леля Матилда, която е изпекла прекрасен сладкиш и го предоставя за анализ на група водещи учени - експерти по хранене, биохимия, физика и математика. Техните науки отговарят на въпросите кой“, „колко“ и „как“, по не могат да отговорят на въпроса „защо“: “Защо е направен този сладкиш?” Всъщност, единственият начин някога да получим отговора е, ако леля Матилда ни го разкрие, че е за нейния племенник Джими. Но ако тя не ни го разкрие, никакви научни анализи няма да ни просветят.

Същото се отнася и за замисъла на Бога. Има аналогия между леля Матилда и Бог във връзка с въпроса „защо", например „Защо е създаден светът?”. На въпроса „ защо ” най-точно отговаря Създателят - Творецът, защото светът е негов замисъл. Огромната разлика е в това, че невидимият Бог отговаря на всички въпроси на хората, но когато Той прецени, каквото Той прецени и на когото Той прецени - на свои избрани.

И ето какво е казал Учителя т Петър Дънов - Ветаа Ооипд:

„Има една Божествена наука, която е съществувала милиони години преди създаването на света. Тя е създала Небето и Земята, както и цялата Вселена. Божествената наука разрешава всички въпроси” [10], том 1, стр. 18.

Лауреатът на Нобелова награда сър Питър Медавар коментира’. „Съществуването на ограничение за науката обаче става ясно от нейната неспособност да отговори на детински прости въпроси, свързани с първите и последните неща, като например:

„Как е започнало всичко?” (Как изглежда „Началото”?);

Той добавя, че за отговорите на тези въпроси трябва да се обърнете към художествената литература и религията[25].

Затова Д-р Ленокс казва, че „с право може да се твърди, че науката не може да отговаря на въпроси за смисъла и целта на нещата”.

Разглеждайки в [6] въпроса за същността и обхвата на науката, Д-р Ленокс отбелязва, че теоретиците на науката напомнят, че далеч не е лесно да се дефинира понятието „наука”.

Няма един всепризнат „научен метод”, но в научната дейност има общо срещащи се елементи като хипотеза (предположение), наблюдение на обективния свят, експеримент (опит), данни, теория, доказателства, прогноза, обяснение и др.

„Понастоящем се водят и разгорещени дискусии върху основните категории наблюдение и прогноза, или проблем и обяснение.”

Би могло да се счита, че в научните изследвания се използват и четирите току що посочени в предния абзац категории.

„Твърдението, че единствено науката може да води към истината, само по себе си не е резултат от науката. Как тогава това твърдение би могло да е истина? Така го противоречи само на себе си и е безсмислено.

Както се отбелязва и на друго място в предлаганата книга, светската наука е ограничена в сравнение с Божествената наука. Ако вземем под внимание най-общата светска наука - философията, последната не може да достигне божествените измерения на теологията. Произходът на теологията се възприема като божествен. Във всички свои форми философията има човешки произход и се явява дело на човешкото познание [46], което е ограничено (1% според Айнщайн) и непълно в сравнение с неограниченото знание на Невидимия Разумен Свят, получено от Божествения извор на Мъдростта..

Но твърдението, че науката е ограничена, не оскърбява науката. Напротив. Точно тези учени, които правят пресилени твърдения за науката, я излагат на присмех и я компрометират. Те неволно и може би несъзнателно са се отклонили от науката и са навлезли в областта на митологията.”

В научния процес учени използват метода на редукционизъм - изследване на нещо сложно, което се разделя и „редуцира” на отделни по-прости компоненти - части или аспекти с цел по-лесно изучаване и обяснение на езика на физиката и химията.

Особено силна форма на материализма е „физикализмът” - свеждането на всички явления, събития и процеси, включително целия ни душевен свят до физически процеси.

Сър Карл Попър посочва. „Дори и при най-успешните опити за редукция почти винаги остава необяснен остатък” [6].

А Д-р Джон Ленокс добавя. „Ако махнем от почерка па така наречения „ Онто-логичен" („относно битиието”) редукционизъм думи като „нищо повече от”, „единствено”, „просто”, „само”, „напълно” обикновено остават вече твърдения, на които не може да се възрази”.

Повечего учени вярват, че техните теории, макар и да не са „истината” в абсолютния смисъл, ги доближават до разбирането на действи телността в обективния свят, както например показва развитието на разбирането за Вселената от геоцентристкия възглед на Птоломей към хелиоцентристкия на Галилей, през Нютон до Айнщайн.

Може да се каже, че противоречия или по-меко казано противоречивост има навсякъде и във всичко. Светът е създаден дуален, полярен, двуполюсен - с плюс и минус.

Според Учителя Петър Дънов - Вейка Иоипд няма двама с еднакъв вкус, с еднакви мисли, чувства и желания (действия).

Има и руска поговорка „ По вкус и цвят приятели няма ”.

Но В РАЗНООБРАЗИЕТО ИМА КРАСОТА, КОГАТО ИМА ХАРМОНИЯ, КОГАТО ВСИЧКО Е НА СВОЕТО МЯСТО.

За съжаление в съвременния човешки живот това разнообразие е достигало до анархия и несправедливост, спорове, противопоставяне и вражди. Едно такова противопоставяне е „светска наука - религия Може би една от причините за това е наследения от грехопадението на първата човешка двойка Адам и Ева стремеж на всеки човек за изява.

За щастие, на атеизма и изопачаванията, наричани „замърсители ”, може вече да се противопостави не само религиозната вяра, но и научните постижения в лицето на новите направления на научното познание, към които принадлежи и „физиката на Бога ” [4], изразена и чрез „ коригирания вариант на теорията на торсионните полета” [4а] и [46]. Развитието наматемитикитв, физиката и философията започва постепенно да работи в полза на идеята за съществуването на Бога. Щом се казва, че няма разумен Творец, как може да се твърди, че има творчески замисъл в природата?

С появата на новите направления в научното познание, посочени например в [4], [4а] и [46], религиозната вяра получава съществено насърчение и потвърждение на духовни твърдения от страна на светската наука.

1 - 2.1.4. Относно корените на светските науки. Схващания на различни автори.

Да не забравяме какво познание от Свети Предания, Писания и библиотеки е имало и има в религиозни места, центрове и школи по света.

РЕЛИГИЯТА е толкова стара, колкдто самото човечество.

От праисторически времена има рисунки, които експерти свързват с религиозни ритуали.

Независимо от някои различия в отделните световни религии, има и единство в ритуали. Ерусалим е свято място и за Юдеи и за Християни и за Мюсюлмани, въпреки че изповядват различни религии. Там те са заедно, защото Исус Христос е единород-ният Син Божий във физически човешки образ:.

Най-съкровените човешки копнежи са били изразявани и описвани в религиозни церемонии и истории.

Скалите на времето на различни култури често са били чертани от повратни точки на различни религии.

Летоброенето в човешката история датира от преди и след раждането на Исус Христос.

Мюсюлманският свят брои годините от момента по скалата на времето, кога-то пророкът Мохамед (570-632) и неговите последователи се преместват от родното му място Мека в Медина.

Религията е била и първият източник на познание за хората.

За великия английски учен Исак Нютон НАУКАТА представлява неразделна част от религията, един особен неин аспект. За Нютон науката е само начин да се открие Божия замисъл за природата, създадена по съвършения Божи проект. Науката е средство за откриване на мястото на човека в космоса, средство за откриване на взаимовръзките между човечеството и Творението на Бога. От своите позиции Нютон не е могъл да допусне съществуването на автономна, независима от религията наука, която да се основава на категоричния отказ от идеята за съществуването на Бога.

В анализа, представен в том 6 от поредицата „ Физика на Бога " на българския учен Божидар Палюшев, се посочва, че и в най-интензивните периоди от развитието на безбожната наука, в своите открития учените са се ръководили от идеи, обусловени в една или друга степен от религиозната им вяра. Въпреки това векове наред науката и религията престават да функционират в синхрон, превръщайки се в непримирими опоненти, между които хората трябва да избират.

Въпреки различни убеждения в отделните световни религии, ИМА И ЕДИНСТВО В ПОЗНАНИЕТО, което те дават.

За единство на познанието говори и факта, че „ом” е назован в ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИИ „ звук на съзиданието ”.

Този звук фигурира и в песента „А(о)ум” на Учителя Петър Дънов - Вешза Пойно, като пример от ТЕОСОФСКИТЕ му ЗНАНИЯ.

А обяснението за единство на познанието е дадено от споменатия Учител: „Източникът е един” - Бог.

И откритията на СВЕТСКИТЕ НАУКИ се дължат на този източник:, тъй като мозъкът на изследователя е един радиоприемник, който получава информация от Космическия Мисловен Център, Космическия Висш Разум съгласно цитирания Учител. А на последния може да се вярва, тъй като има сбъднати негови предсказания, някои от които са посочени в предлаганата книга. Едно от тях е, че „учените ще стигнат до Бога”.

Нивото на достиженията на различни учени зависи от нивото на развитие на съществото от Невидимия свят, с което се свързва мозъкът — радио на даден изследовател.. Това обяснява наличието на посредствени и гениални учени.

Следователно, корените на светските науки са Божествени, предоставени отначало на онези, които първи са повярвали в Него и Му служат - рлигиозни служители на Бога и теософи.

Първите ИЗТОЧНИ РЕЛИГИИ в Индия са (х)индуизма и будизма.

Според първата - (х)индуизма - „реалното е единно” и всички процеси, явления и събития - всички неща около нас са само различни проявления на една и съща действителност или реалност. Всичко е свързано с невидими нишки в едно цяло.

„Теорията на хаоса ” от СВЕТСКАТА НАУКА го е потвърдила. Пример за това е „ефектът на пеперудата” — потрепването на крилете на една пеперуда може да повлияе на времето в друга точка на планетата Земя [8].

Съществува „единство на материята” - всичко е органично свързано като скачени съдове. Всеки обект е различно проявление на едно и също нещо.

Има едно единство в разнообразието, има само една истинска единна реалност, вътрешната същност на всичко - един единствен Бог с различни имена и различни лица на една и съща същност.

(Х)Индуистите го наричат Бра(х)ман, Вишну и Шива - върховната триада на индуския пантеон (Тримурти), Будистите - Дхармахая, а тибетците - Дао.

Според тези първи религии в Индия Вселената е огромна сцена на пиеса, написана от Бог:, в която Той изпълнява главната роля. Бог е света, Той е всичко, Той е навсякъде.

Това е твърдяла източната религиозна мисъл.

Това го твърди вече и западната светска наука.

ЗАПАДНИТЕ СВЕТСКИ НАУКИ потвърждават мисли, които източните религиозни мъдреци са казали преди повече от две хилядолетия.

В [8] е разгледан опита на френския физик Ален Аспе, с който доказва, че във Вселената съществуват невидими връзки, че всички неща са свързани по начин, по който не сме подозирали, че материята има вътрешна организация, за която сме нямали представа - микрочастиците в различни точки на Вселената комуникират и обменят информация помежду си мигновено като част от едно цяло, като проявления на едно цяло.

Абсолютната реалност е единството, както Бог е единен в трите си проявления.. Затова в „ поемата на Буда върху същината на всичко ’’ фигурира мисълта., че „ всъщност няма индивидуално същество, което да съществува ”.

В този ред на мисли би могло да се спомене становището на Всемировия Учител Петър Дънов — Ветза Бойно, че човек като част от Цялото няма самостоятелно мислене, а неговият мозък е приемник на мисли от Вселенския мисловен (компютърен) център. Тези разсъждения може би помагат да се разбере по-добре от непросветени проявленията на триединния Бог:.

Айнщайн е вярвал в Бог като Висш Разум, но не Този, Който е описан в Библията като Личност.

Подобно верую е имал португалският професор Аугущо Сиза, работил с А йн-щайн в Принстън - САЩ и запознатият с тяхната работа португалски професор Луиш Роша, включително с „ доказателството ” за Сътворението на света за шест Божествени дни, изложено в ръкопис на Айнщайн [8].

Воден от това верую, в разговора с главния герой от романа [8] - световноизвестният криптолог професор Томаш Нороня, португалският професор Луиш Роша е задал три логични въпроса о/и вида:

въпроси въобще не се отнасят за проектирания от Бога човек „ по негов образ и подобие ”, Последният още не е дошъл на Земята според Учителя Петър Дънов -Вейка Бойно. Той предстои да дойде. Той ще притежава Божествени способности: ще може да разговаря с всякакви животни (сега изглежда фантазия в някои филми), а месоядните ще изчезнат по Божия воля; Подобният на Бога човек няма да се разврати; в света ще победи Доброто и злото няма да съществува.

Логичните обяснения и отговори на горните три въпроса за настоящите хора са следните:

Айнщайн е установил, че има дълбоки истини, скрити по странен начин в Стария Завет на Библията. Изложеното в ръкописа на Айнщайн „доказателство” за Сътворението на света за шест Божествени дни потвърждава истинността на Библията [8].

Самият Айнщайн е бил шокиран от сходството между написаното в свещените писания и последните открития във физиката и математиката. Той си е задавал въпроси от вида: Дали мистицизма не крие повече познания, отколкото се предполага? Дали Библията не „ крие ” научни истини? Истината е, че светските науки откриват постепенно елементи от Божествената Наука, която съдържа цялото знание.

Типичен пример в това отношение е въпросът за относителността на времето.

Съгласно [1], Старият Завет, Псалом 90:4 „хиляда години пред Бога са като вчерашния ден, които е преминал”. Това е и съгласно Теорията на относителността на Айнщайн. Протичането на времето (по-бързо или по-бавно) зависи от положението (мястото на наблюдение) и скоростта на наблюдателя. Като класически пример се посочва „парадокса на близнаците”.

Като следствие онова, което е настояще за един наблюдател:, е минало за друг и бъдеще за трети - някакво събитие, което още не се е случило, вече е било в миналото; такова събитие е неизбежно, тъй като макар и било в дадена точка, още не се е случило в друга, но ще се случи.

Това твърдение съвпада с онова на бележития френски математик Лаплас (макар и атеист), че бъдещето и миналото са предопределени:, както проповядва и РЕЛИГИЯТА в Библията.

Удивителна аналогия между БИБЛИЯТА И НАУЧНИТЕ ДАННИ има по отношение на възрастта на Вселената [8] - петнадесет милиарда години.

Научните данни са от сателитите, които анализират „ фоновата космическа радиация” - остатъчно лъчение, предсказано от хипотезата - теория на „Големия взрив”, която Айнщайн използвал, за да изчисли възрастта на Вселената.

Логичният въпрос е: как авторите на Старият Завет от Библията са могли да знаят за възрастта на Вселената преди хиляди години, когато са липсвали научните данни, посочени малко по-горе.

Логичният отговор е: Автентичният автор на Библията е Бог:, който е „диктувал ” на пишещите я. Създателят - Творец знае абсолютно точно кога е сътворил Вселената:, т. е. кога е станало Сътворението чрез Мисълта Му - Словото Му и фразата Му „Да бъде Светлина!’’.

Аналогия на Сътворението е хипотетичният „Голям взрив”. И затова Божията фраза „Да бъде светлина” е припозната като „Божията (Духовна) формула” [8]. Счита, че това разчетено кодирано послание на Айнщайн „Да бъде светлина!” е „доказателство” за съществуването на Бога [8], на база Сътвореното от Него.

Това сходство със Свещените Писания се преоткрива в СВЕТСКИ НАУКИ като физиката, и по-специално в теорията на торсионното поле [4], като научен синоним па Светия Дух - третата форма на проявление на Бога. А поради единството на всичко, разбере ли се Светия Дух, разбран е триединния Бог.

При наблюдението на природните бедствия логиката ни насочва към управлението на Вселената^ от Бога:.

Но проучването на автора показа, че може би единствено академик Божидар Полюшва пояснява в [4а], стр. 510, че Бог управлява природните явления като влияе на началните и крайни условия,, определящи решението на математически уравнения, които описват поведението на Вселената.

Единството на противоположностите се оказва общо, единно становище на РЕЛИГИИТЕ (Х)Индуизъм, Будизъм, Даоизъм (философска система с родина Китай), с основни идеи съвпадащи с Будизма), Християнска, включително на ТЕОСОФИЯТА на Учителя Петър Дънов - Ветаа Боинд и на СВЕТСКИТЕ НАУКИ ~ в областта на Диалектическия материализъм („законът за борба и единство на противоположностите ").

От гореизложеното следва, че в исторически аспект РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ ПРЕДХОЖДА НАУЧНАТА.

Буда (566-486) е говорил за дуалност, двойственост, че противоположностите светлина и сянка, бяла и черно, дълго и късо, добро и зло могат да бъдат опознати само по отношение едно на друго.

Затова Бог е допуснал злото - за да се опознае съвършено Доброто. Светлината не е независима от сянката. Светлината се откроява по-добре на фона на сянката.

Има една взаимна връзка между енергия и маса по прословутата формула (I) на Айнщайн, формулировките на Бейнса Дунд за трансформациите мисъл-светлина-енергия-материя, вълна и частица при квантовата механика, пространство и време в Теорията на относителността

В свещени текстове на (х)индуизма и в научни текстове се виждат аналогични твърдения: Каквато е Вселената, такъв е и атомът. Какъвто е макрокосмоса, такъв е и микрокосмоса. Каквото е космическото тяло ( човек), такова е и човешкото тяло (човек). Какъвто е Космическия разум, такъв е и човешкия разум.

Айнщайн е констатирал, че СВЕЩЕНИ ТЕКСТОВЕ В БИБЛИЯТА И ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИИ (х)индуизъм, будизъм и даоизъм СЪДЪРЖАТ ДЪЛБОКИ НАУЧНИ ИСТИНИ, които не са били известни по онова време, които науката едва сега започва да разбулва.

Подобно признание има и в Ислямския свят (Персия, Иран).

Логичният въпрос е как древните мъдреци са получили достъп до тези истини?

Логичният отговор е, че те са били вдъхновени от нещо дълбоко, вечно, вездесъщо, но невидимо. Според Учителя Петър Дънов - Ветза Поило „източникът е един” - Бог (Светият Дух), който е подсказвал текстовете за Свещените Писания..

Същият е подсказал и за първите четири стиха ОТ БИБИЛИЯТА на българския физик Б. Палюшев, който намира в тях „двустепенния сценарий за произхода на Вселената” [4а], стр. 188.

От същите тези стихове на БИБЛИЯТА са оформени и двете послания на великия Айнщайн:

Първото (шифровано) послание на Айнщайн от 1955 г. проф. Нороня дешифрира като „ Виж знака в Битие ” [8].

Второто (кодирано) послание на Айнщайн [8] криптологът разпознава в думите на Бог „Да бъде светлина" от БИБЛИЯТА, [1], Старият Завет, Битие 1:3.

Айнщайн е вярвал, че Старият Завет крие „доказателство” за съществуването на Бога - за Сътворението Му. С интуицията си на велик учен той е усетил, че казаното в Библията „ Да бъде Светлина! И биде светлина. ” е вярно. Но Айнщайн е разбирал, че това Библейско твърдение се нуждае от научно потвърждение. За да не рискова своя авторитет на гениален учен той закодирал това си послание за да се декодира по-късно, когато се получи научно потвърждение.

Този израз от Библията би могъл да се счита (индиректно) Библейско доказателство за съществуването на Бога и повече като Библейско доказателство за Сътворението на Вселената от Бога с експлозия от светлина, но само разгледани в контекста на открития и/или хипотези на СВЕТСКИТЕ НАУКИ (например за „ Големия взрив ’’).

Логичният въпрос пред учените е: Коя е причината светлината да бъде?

Учените предполагат, че Вселената се е родила от нещо като „ първоначална експлозия"', наричана „Големият взрив” и ще загине с „Топлинна смърт” (съгласно Втория закон на термодинамиката) или „Големия срие” — обратното събитие на „Големия взрив”, понеже всичко е циклично.

Айнщайн е предполагал, че това ще бъде „Големият срие” [8].

Може би той се е позовавал на принципите на Сътворението на Вселената -дуалност (полярност) и цикличност.

В тези хипотези на учените прозира твърдението на източната религия (х)ин-дуизъм, че „всичко във Вселената е циклично ”, в края е новото начало, както е и при прераждането — краят на един светски живот е началото на друг следващ живот. Това съответства на научната хипотеза за циклична Вселена,, пулсираща между „Големия взрив” и „Големия срие”. Това е Тайна за Вселената.

Мащабният експеримент на ведущи световни физици в Швейцария цели да докаже „ Големия взрив ". Но дали ще даде отговор на въпросите „ от какво ” или „от кого ” и „защо ” е предизвикан „Големия взрив? ” Ще очакваме тяхното заключение.

В подкрепа на идеята на автора за триединно познание е коментарът на Д-р Джон Ленокс за „забравените корени на науката” [6]:

Един от начините да подходим към такъв въпрос е чрез историята. А тук историята определено може да помогне, като ни припомни, че централното убеждение (и на науката), че Вселената е подредена, има религиозни корени (убеждение, залегнало в основата на всички природни науки).

Може би това е нещо, което — ако използваме езика па Докинс — „трябва да се тръби от покривите”, като противоотрова на цялостното отхвърляне на Бога. Защото то означава, че основата, върху която стои науката, основата от която тя се издига към звездите, е солидната теистична (религиозна) основа.

Действително, в далечното минало, когато хората не са познавали още света, се чудели на някои процеси, явления и събития в живота и Природата. И тогава те допуснали съществуването на свръхестествени сили или същества (Бог, духове) в Невидим свят, които притежават знанието да управляват Природата, хората и живота. Със създаването на такива представи се заражда религията. Бог като Висш Разум с помощта на свои помощници влиза във връзка с избрани хора на Земята и им дава възможност за „ откровение " (духовна връзка) за постепенно разкриване на законите на Природата, на част от Знанието, т.е. познанието за света и хората.

Действително, зараждащата се светска наука се е изграждала на основата на постепенното разкриване на Божествената наука на избрани от Бога религиозни служители и теософи. Защото знанията на Невидимия свят се пазят в тайна и са под контрола на „ Небето ”, тъй като има хора, които могат да ги използват за зло. Ето защо тези знания се наричат „ окултни ” (тайни). Това наименование идва и от факта, че в миналото посветените са основавали тайни научни центрове и школи на Земята, в които са обучавани подходящи хора чрез подбор след предварителна проверка. В тези окултни школи религията е предшествала и съжителствала наред с науката.

Бог е сътворил светлина, енергия и материя с Мисълта Си, „ със Словото ” си, с Думите Си, както е казано в БИБЛИЯТА.

Би могло да се счита, Че едно ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ КОРЕНИ НА НАУКАТА И СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА е ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Ветза Пойно за трансформацията на четирите философски категории Мисъл - светлина - енергия -материя:

Като виден представител на СВЕТСКАТА НАУКА Айнщайн е дал на света прословутата си формула за връзката само между двете философски категории енергия и материя: Е = А т с2 (1) - виж и стр. 448.

Може би затова Айнщайн е казал, че „се прекланя пред Учителя Петър Дънов от България ”.

В настоящата книга са посочени и три практически примера за дематериали-зация (разреждане на материята) и материализация (сгъстяване на материята) на човешкото тяло и други материални обекти - доказателства за Божествени способности след Христа, през двадесети - двадесет и първи век: Учителят Петър Дънов - Ветза Поипд [2], българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова [ 15] и индийския. ,, човек на чудесата” Сай Баба [17].

ТОТАВА ЗАЩО ДА НЕ СЕ ПОВЯРВА ЗА' СЪТВОРЕНИЕТО НА ВЕСЕЛЕНАТА ОТ НЕВИДИМИЯ БОТ, КОЙТО Е СЪЗДАЛ ЧОВЕКА „ ПО СВОЙ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ ” и че има неограничени способности - Той всичко знае и всичко може.

Колкото и да се струва на някои невероятно, Джон Ленокс е прав за „забравените корени на науката”, а Айнщайн - че „Библията съдържа дълбоки научни истини” - недостижимата Наука на Бога.

Както вече се спомена по-горв’ това се признава и от видни персийски и ирански духовни и научни личности.

И няма да е излишно да се повтори, че за тези истини, изказани от източни мъдреци и в Библията, „източникът е един” [2], основата на всичко: Висшият Космически Разум, Бог, Тоспод’ независимо какво наименование се използва!.

Тук може да се спомене една християнска мисъл, поднесена и от едноименния коментатор по Българската Национална Телевизия Торан Благоев на 18-04-2009г. (събота) по случай Възкресение Христово: „Светът не може да бъде познат без познанието за Бога”.

Затова, докато няма някаква алтернативна научна констатация, кое е предизвикало „Големия взрив”, остава Библейското твърдение за Сътворението на света - с мисъл Бог е създал светлина, енергия (силови полета) и материя. И не е изключено учените от мащабния експеримент в Швейцария да стигнат до хипотезата, че „Големият взрив” е предизвикан от Бога (важно е кой и защо?).

Според Учителя Петър Дънов - Веш$а Поипб (1864-1944) първият опит за приложение на окултното учение в живота принадлежи на българите. За тази цел те са подготвяни преди 5400 години. „Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на свободата.”

Но в България не се прилага учението, а част от българския народ става съучастник в избиването и прогонването на богомилите, което представлява колективна или национална „карма” (в превод от санскритски „дело”). С този термин се именува един напълно справедлив космичен „закон за кармата”, според който всяко добро или лошо дело има съответните, напълно адекватни,, последствия. Освен физическите деяния, като причина за бъдещи последствия се явяват също думите и мислите на човека.

Хората още не знаят, че всяка дума и мисъл се регистрира в пространството и става причина за дадено адекватно следствие в настоящия и/или следващ живот, т.е. следствията от добри или лоши дела, думи и помисли по закона за кармата се наследяват. Ето защо внезапно появили се БЕЗ ВИДИМА ПРИЧИНА ТРУДНОСТИ, страдания, беди и наказания на даден индивид СЕ КОРЕНЯТ В МИНАЛ негов ЖИВОТ.

Незнанието на този закон не ни спасява от неумолимото му действие. Написано е в Библията: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.”

По закона за кармата, като следствие от това дело (поведение) спрямо богомилите, България пада под османско робство 500 години.

„Ако не бяха изпъдили богомилите от България, другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение” [2].

Подложени на гонение, богомилите отиват и дават мощен тласък на западноевропейската култура.

А англо-саксонската и тази на славянството ще бъдат основа на зараждащата се култура на шестата раса [2].

Днешните розенкройцери в Америка и света са наследници на богомилите [26].

„Неразбраните в миналото окултни религиозни истини днес една след друга се потвърждават от светската наука” [2].

В настоящата книга е направен опит да се посочат примери за потвърждение на тази мисъл на Учителя Петър Дънов - Ветза Бойно.

Този анализ за корените на науката, въпреки че често се забравя,, се подкрепя от много видни историци на науката, между другото от сър Алфред Порт Уайтхед, който застъпва тезата, че хората са започнали да се занимават с наука, защото са очаквали в природата да има закономерности, а са очаквали закономерности, тъй като са вярвали в един Законодател - Бог. Защото няма закони без законодател.

Франсис Бейкън (1561-1626), разглеждан от мнозина като бащата на съвременните природни науки, поради същото убеждение е учел, че БОГ НИ Е ДАЛ ДВЕ КНИГИ - КНИГАТА НА ПРИРОДАТА И БИБЛИЯТА - и, за да бъде човек истински образован, трябва да се занимае и с двете, т.е. трябва да се занимае с наука и религия.

Четенето на тия две книги и това занимание е трудно, но възможно и полезно. Някои части от Библията са лесни за четене и разбиране, особено ако това се прави не за първи път. Например в началото на книгата „Битие” от Стария Завет ни се разказва как самият Бог дава на човека задача да даде имена на животните и с това да започне „вълнуващата работа на класификацията, която лежи в основата на научната дейност ” - ето религиозен корен на науката.

Затова и Д-р Джон Ленокс коментира в [6], че „библейският светоглед е бил важен фактор за възникване на природните науки”.

Ето защо В. Щегмюлер ог Германия казва, че „човек трябва предварително да вярва в нещо, за да може изобщо да се говори за познание и за наука” - твърдение сходно с отбелязано вече такова на Учителя Петър Дънов - Ветаа Ооипд за вярата и науката (виж страници 26-27 от настоящата книга).

Вярата в Бога не е пречела на учените-теисти, а напротив - често ги е вдъхновявала.

Например Кеплер описва своята мотивация така: „Най-важната цел на всички изследвания на външния свят трябва да бъде да се открие рационалния ред, който е заложен в него от Бога”.

Но нека се каже още нещо за отношението между атеизма в науката и те-изма в религията.

Много учени считат атеизма за необходима предпоставка за правенето на истинска наука.

По този въпрос Д-р Джон Ленокс заключава в [6], с.32 : „ ... — в огромната си част науката, която се прави при атеистични предпоставки, ще бъде по същество същата като науката, която се прави при теистични предпоставки.”

„Идеята, че вярата в Бога ще доведе до края на науката, е също погрешна.” И той напомня посочената от него аналогия със създаването на колите „Форд”: „Вярата, че двигателя т е конструиран от г-н Форд, не би попречила на никого да изследва научно как работи конструкцията - даже би била насърчение за това.”

Както ще се види и от следващи изложения тези пророчески думи на цитирания Учител се сбъдват и в настоящата книга се посочват примери.

Според него противоречията в твърденията са необходими, за да се изясни, за да изпъкне истината по даден въпрос“. „Както сенките са необходими в картините на художника, така и противоречията са необходими за растенето на човека.”

Бог е допуснал злото като сянка за да изпъкне и се оцени Доброто като светлина.

Ето защо радвайте се на противоречията, които Провидението (Божественото Предопределение) и разумната Природа ви създават.

Както бе посочено има противоречия и в научни твърдения. Голяма част от последните противоречат на човешката интуиция (вътрешно чувство за разбиране на нещата) - например за някои елементи от теорията на относителността или квантовата механика.

В [6] Д-р Джон Ленокс пояснява, че лесно могат да се появят различни твърдения, когато изследваме не как функционират нещата, а как изобщо се е стигнало дотам, че те да съществуват.

„Ако науката сама по себе си е така ограничена от априорното отхвърляне на Бога, то тогава тя със сигурност е напълно безпомощна да ни каже дали Той съществува. Ако аз съзнателно конструирам машина, която е в състояние да регистрира лъчение само във видимия спектър, тогава, колкото и да е полезна машината ми, би било абсурд да се опитвам да я използвам, за да опровергая съществуването на рентгеновите лъчи, които тя поради устройството си не може да регистрира”.

При обясненията, които дават учените за Вселената, трябва да се има предвид следното:

Някои научни познания или практики след време се отричат напълно, например като геоцентристкият въглед на Птоломей, материалът азбест в строителството, медикаментът целестон в медицината.

Ето защо известният теоретик на науката Карл Р. Попър пише:„Ние нямаме достъп до сигурното знание. Нашето знание е критично налучкване, мрежа от хипотези, плетиво от предположения.. ”

Пак в [6] Д-р Джон Ленокс поставя следните въпроси:

„Какво сме ние хората? А какво е тази Вселена? Наистина ли тя е нашият дом, или ние сме само дребни, преходни същества, породени случайно от материя и енергия, за да експлоатираме безсмислено потенциала на природните закони? Никой от нас не се изправя безразлично пред тези въпроси. Вселената е твърде впечатляваща за това. Нито пък можем да се отнесем към тях непредубедено. Не можем да отминем това - все пак нас ни има! Както винаги, отговорите, които получаваме на тези въпроси, са много разнообразни.

Някои учени - атеисти смятат, че ние сме чужденци в Космоса (Вселената), нещо като екзема по лицето на Вселената, продукт на гигантски водовъртеж на случайност и необходимост, който управлява физическото поведение на нашата Вселена: „продукт на несъзнателни и безцелни природни процеси, които не са ни имали предвид”, както казва биологът Джейролд Симпсън [27].

Натуралистичният светоглед свежда всичко до случайност (нещо може да се реализира и може да не се реализира) и необходимост (нещо, което обезателно ще се реализира) и отхвърля всяка идея, че Вселената е била планирана.

Но има и други - теисти, които биха казали заедно с физика Фриймън Дайсъи, че не се чувстват като чужденци във Вселената, че Вселената в някакъв смисъл е знаела , че ние ще дойдем [28].

А физикът Пол Дейвис пише:... „Било е предвидено нас да ни има” [29]. Дейвис явно предполага, че зад Вселената има Разум, който е имал предвид човешки същества, когато е била създавана Вселената.

Защо Дайсъи и Дейвис мислят по този начин? Има ли в самата Вселена някакви указания (свидетелства), които биха ни дали основание да мислим, че ние, човешките същества, имаме някакво значение? - Да!

И ето потвърждения на този положителен отговор:

БИБЛИЯТА ни сочи, че човекът, респективно хората ще имат власт над птиците, животните, рибите [ 1] и ще използват Земята, респективно Вселената.

Подобни мисли се срещат и в ТЕОСОФСКИТЕ ЛЕКЦИИ И БЕСЕДИ на Учителя Петър Дънов - Ветза Бейнса [2].

А ето становища на представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ относно Сътворението на Вселената като продукт на Висш Разум и нейното предназначение:

Философът и математикът Д-р Джон Ленокс посочва: „На първо място е рационалната разбираемост на Вселената. Колкото и да спорим за същността на научния метод, няма никакво съмнение на каква основа почива той - на „рационалната разбираемост” на Вселената („на база разсъждение и разум”). Рационалната разбираемост на Вселената е едно от най-важните разсъждения, които са довели мислители от всички поколения до заключението, че самата Вселена трябва да бъде продукт на интелект (творческиум), тя е планирана и то за хората.

Философът Кийт Уорд от Оксфорд обобщава: „На повечето хора, които са размишлявали дълбоко и са писали за произхода и същността на Вселената, е изглеждало, че Вселената сочи извън себе си към някакъв източник, който е нематериален и притежава голям интелект и сила.

Почти всички велики класически философи - със сигурност Платон, Аристотел, Декард, Лайбниц, Спиноза, Кант, Хегел, Лок, Бъркли - са виждали произхода на Вселената в една трансцендентна (свърхестествена) реалност. Те са имали различни конкретни представи за тази реалност и различни пътища, по които са подхождали към нея (различието между тях); но това, че Вселената не обяснява сама себе си, а изисква обяснение извън своите граници, е било нещо, което те са приемали за доста очевидно като постулат (общото, единното между тях:, между техните разбирания) [30] - литературен източник, цитиран от Д-р Ленокс в неговата книга [6].

Затова с нестандартното си мислене и изразяване Айнщайн е казал изумен: „ Най-неразбираемото на Вселената е, че тя е разбираема

И Д-р Джон Ленокс заключава: „Науката не само, че не премахва Бога, а напротив - свидетелствата изглежда по-скоро поддържат теизма, а не натурализма.

Изглежда, че науката има нужда от Бога за своята фундаментална интелектуална обосновка”.

И така, първият белег (указание), който води много учени до убеждението, че зад Вселената може да се крие разум, е “нейната разбираемост”.

Още един такъв белег, вторият белег (свидетелство) е „ фината настройка на Вселената ” [6] - невероятната точност на създаване на Вселената.

И Д-р Джон Ленокс коментира в [6]: „Независимо дали ВСЕЛЕНАТА знае, че нас ни има, или не, изглежда доста разумно да вярваме, че тя Е БИЛА КОНТРУИРА-НА ТОЧНО ЗА НАС. Защо? От съвременната физика и космология постепенно се оформя забележителната картина на една Вселена, чиито фундаментални сили са изумително сложно и прецизно балансирани, така че да поддържат живота. Най-новите изследвания показват, че много от основните константи в природата - от енергийните нива на въглеродния атом до скоростта, с която се разширява Вселената - имат точно стойностите, необходими за съществуването. Ако някой от тях се промени само малко, Вселената ще бъде враждебна към живота и неспособна да го поддържа. Константите са много прецизно построени. И Д-р Джон Ленокс привежда в [6] множество впечатляващи примери за фин баланс:

За да съществува живот на земята, е необходим голям запас от въглерод. Въглеродът се образува от комбиниране или на три хелиеви ядра, или на хелиево и берилиево ядро.

Известният математик и астроном сър Фред Хойл е установил, че за да може това да стане, енергийните нива па основното състояние на ядрото трябва да са много прецизно настроени едно спрямо друго. Това явление се нарича „резонанс”. Ако отклонението е повече от 1 % в която и да е посока, Вселената не би могла да поддържа живота.

По-късно Хойл признава, че нищо не е разклатило атеизма му така силно, както това откритие. Дори тази степен на фин баланс е била достатъчна да го убеди, че нещата изглеждат, „като че ли някакъв суперинтелект си играе (много леко борави) както с физиката, така и с химията и с биологията” и че „няма слепи природни сили, за които си заслужава да говорим” [31 ].

Д-р Джон Ленокс изтъква, че този пример бледнее, ако се разгледа прецизността, с която са балансирани някои от другите параметри в Природата [6], с. 58-63.

И той цитира английския професор по теоретична физика Пол Дейвис [32] и астрофизика Хю Рос [33], които говорят за допустима грешка или вероятност за неуспех I към 10 на степен 40. Това число се цитира и от други учени и говори за прецизност, която надхвърля далеч всичко постижимо със създадени от човека инструменти.

Затова авторът възкликва в мотото на следващ раздел 1-2.2. „Относно представата за Бога”: Да се докоснеш до представата за Бога значи да измериш неизмеримото.

Множеството впечатляващи примери на фин баланс навеждат Пол Дейвис на мисълта: „Изглежда, като чели някой е настроил много прецизно числата в Природата, за да направи Вселената ... Впечатлението за дизайн е поразително” [34].

Прецизният баланс на широкомащабния Космос е факт и в нашата слънчева система и на Земята като условие за да момее да съществува живота: Ако разстоянието между Слънцето и Земята е прекадено малко, водата би се изпарила: ако са прекадено далеч, Земята би била твърде студена, за да съществува в нея живот. Ако това разстояние се промени само с 2%, всякакъв живот би изчезнал.

Повърхностната гравитация и температура също са критични в рамките на няколко процента, за да може Земята да има поддържаща живота атмосфера - да задържа необходимата за живота газова смес.

Планетата трябва да се върти с точно определена скорост - ако е прекадено бавна, разликите между дневните и нощните температури биха били твърде големи; ако е прекадено бърза, скоростта на ветровете би била унищожителна.

Астрофизикьт Хю Рос изброява много такива параметри, които трябва да бъдат прецизно настроени, за да може животът да е възможен, и прави едно грубо, но предпазливо изчисление, че около / към 10 на степен 30 е допустимото отклонение на тези параметри.

Арно Пензиас, лауреатът па Нобелова награда и откривател па фоновото микровълново лъчение в Космоса, обобщава положението, както той го вижда, по следния начин: „Астрономията ни води към едно уникално събитие (наричано „ Големият взрив ’’), една вселена, създадена от нищото, с много прецизния баланс, необходим, за да се осигурят точните условия, позволяващи съществуването на живота, Вселена, в която е залегнал може да се каже „свръхестествен” план” [35].

Както отбелязва Д-р Ленокс в [6] множеството впечатляващи примери за „фин баланс” (задаване и поддържане) на параметрите на Вселената и обобщението на Арно Пензиас „не са категорично доказателство, а просто насока за размисъл”.

А размисълът в тази насока води до логическото заключение:, че тази прецизна Вселена е дело на свръхестествен Висш Интелект.

Атеисти биха могли да претендират, че това не е доказателство, а аргументи, които използват Бога за „запълване на празнините”. Такова обяснение те дават за невежи хора, които запълват празноти в техните познания със съществуването и намесата на Бога.

Но Д-р Джон Ленокс е достатъчно аргументиран като отбелязва, че „именно напредъкът на науката, а не невежеството ни е открило изключителния баланс във Вселената. В този смисъл в науката няма „празнина”. Заключението за съществуването на интелигентен Творец се прави от учените на базата на пренебрежимо малка вероятност за липса на целенасочено намерение, (в сравнение е въобще необоснованото) в смисъл на „случайно” възникване на Вселената „от само себе си”.

Д-р Джон Ленокс коментира, че според философа Джон Леели аргументът за финия баланс на Вселената ни поставя пред избора между най-много две алтернативни възможности:

В подкрепа на тази вяра са следните съображения, изложени и на други места в книгата:

От друга страна тези три примера навеждат на следното логическо заключение: Щом човек може да материализира, съвсем приемливо е Бог с неограничените си възможности да е създал със силата на Словото (облечена с думи мисъл) материалната Вселена, включително и човека [1], Битие, глава 1 и Евангелие от Йоана 1:1-5.

— Втората възможност (единственият начин да избегнем това заключение и онова, което следва от множеството примери на фин баланс на Вселената, разгледани по-горе) е да повярваме в т. нар. хипотеза за съществуването на „множество светове”, (Вселени), популяризирана в [36]. Тази хипотеза постулира едновременното съществуване на множество, възможно е и безкраен брой паралелни Вселени, в които в крайна сметка ще се осъществи (почти) всичко, което е само чисто теоретично възможно. Затова не би имало нищо изненадващо и в съществуването на Вселена като нашата. Този възглед се поддържа от астронома сър Мартин Рийс.

Но много учени като философа Джон Ленокс или квантовия теоретик Джон Полкингхорн считат, че въвеждането на множество „пеоткриваеми Вселени” [6] или „неустановими от нас светове” [37] не е физика, а метафизика — разглеждане на нещата и явленията в тяхното първично, неизменно състояние, без наблюдения или опити.

И Джон Полкингхорн отхвърля теорията за множество Вселени и отбелязва: „...този свят е такъв, какъвто е, понеже е творение на волята на един Творец, който е имал намерението той (този свят) да бъде такъв [37].„

Оксфордският философ Ричард Суинбърн отива дори още по-далеч: „Да се постулират трилион трилиони други Вселени вместо един Бог, с цел да се обясни подреждането на нашата Вселена, изглежда върхът на ирационалността, означаваща безсъзнателното, неразумното начало, отричане на възможността за научно познание на база на разума и съзнанието ” [22].

Космологът Едуард Харисън има подобни твърдения, цитирани в [6]: „Това е космологичното доказателство за съществуването на Бога - „аргументът на Пален за планираността” - актуализиран и осъвременен.

По всичко личи, че ФИНАТА НАСТРОЙКА НА ВСЕЛЕНАТА СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БОЖЕСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ.

Изберете сами: сляпа случайност, която изисква множество Вселени, или планиране, което изисква само една...

Много учени - ако са готови да признаят възгледите си - клонят към 'пластичното обяснение [38], че БОГ Е ПЛАНИРАЛ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА ЗА ХОРАТА”.

Относно изучаването на Вселената и живота на хората има два подхода -спцу^ктурен или „редукционистки” [8] и информационен или „семантичен" [8], защото .живият организъм е и информационна структура.

Правейки аналогия с компютъра първият подход е хардуера - твърдата характеристика (структурната съставка), а вторият е софтуера - гъвкавата, програмната характеристика (информационната съставка), т.е. целта на съществуването на изучавания обект.

И португалският физик професор Аугущо Сиза от Университета в Коимбра е искал да опознае софтуера, програмиран в хардуера на Вселената. Той е смятал, че „всичко е част от Бога". Ако това е вярно, когато се стигне до „Единната теория на всичко”, ще може принципно да се опише Бог, респективно Вселената.

Но неговият сънародник и колега професор Луиш Роша смята това за невъзможно. Основанията му за това са „Теоремите за непълнота ”, „Принципът на неопределеността” и „Теорията за хаотичните системи”. Той е имал предвид непълното човешко познание, невъзможността да се затвори кръга, поради това, че винаги се явява тайнствена завеса, която закрива част от необходимото пълно знание.

Има обаче и други учени, които считат, че е възможно изграждането на „ Теория на всичко”, дори да се състави основополагащо уравнение, което да съдържа в себе си цялата структура (хардуера) и поведение (софтуера) на Вселената.

Много физици вярват, че при Големия взрив под въздействието на извънредно високи температури всички сили се свързват в една суперсила. При такова условие тази суперсила може да се опише с едно фундаментално математическо уравнение. Едно такова уравнение би могло да обясни структурата и поведението ма цялата материя и би представлявало основополагаща формула на Вселената, наричана от някои „Божия формула”.

Тензин - тибетец, физик, който е работил с Айнщайн и португалския проф. Аугущо Сиза в Принстън - САЩ, счита:, че „БОЖИЯТА ФОРМУЛА" е формулата, на която се основава всичко, която управлява Вселената, която дава смисъл па съществуването й, която нрави от Бог това, което Той е.

Кодираното послание на Айнщайн „Да бъде светлина” се тълкува като „Божия формула ” в [8].

В [8] се говори също за единна теория на всичко, универсално уравнение, Божия формула. Но фактически са описани две послания на великия Айнщайн: едно шифровано и едно кодирано.

Второто послание на Айнщайн, декодирано в [8] като текст от [1], Старият Завет, Битие, 1:3 „Да бъде светлина. " би могло да се нарече Божия „формула” от езотерична, от духовна гледна точка, но не и от математична.

Терминът „формула” е известен и се използва основно в математиката. Но наименованието „формула”е използвано в [8] в духовен аспект, както Учителят Петър Дънов - Ветха Ооипо е назовал „ (формули ” сентенциите, използвани при молитвени програми („ наряди " — ред за подвизаване на негови последователи) [2], както творческите думи на Бога от Библията „Да бъде светлина!" са назовани в [8]. Може би по-правилно е "Божията формула" в [8] да се счита Духовна Божия Формула.

Би могло такава „ формула ” от гледна точка на информатиката да се разглежда в две форми: хардуерна и софтуерна Духовна Божия (Формула.

Духовната Божия Формула „Да бъде Светлини!” [8] касае Сътворението на структурата на Вселената - светлина и твърда материя. Ако се използва езика на ИНФОРМАТИКАТА, би могло тя да се назове хардуерна Духовна Божия (Формула.

ТЕОРИЯТА НА ВСИЧКО би трябвало да включва определения от вида:

Всичко е взаимно свързано, дори и онова, което изглежда изолирано.

ВСИЧКО Е МИСЛОВНО - ИНФОРМАЦИОННО - ЕНЕРГИЙНА - СУБСТАНЦИЯ ОТ ТОРСИОНЕН ХАРАКТЕР С РАЗЛИЧНА ПЛЪТНОСТ, КОЯТО СЕ ТРАНСФОРМИРА ДВУПОСОЧНО КЪМ РАЗРЕЖДАНЕ И СГЪСТЯВАНЕ за да съществува като мисъл (информация), светлина, енергия, материя - виж формулировката на Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд на страници 46, 76 и 447.

Както се отбелязва от някои учени теорията на относителността се счита като начало на „Теорията на всичко”. Идеята за „теорията на всичко” съответства на идеята за „единство на физическия свят”, за която ратува и известният английски физик Стефан Хокинг. Основанията за това са аналогичната структура на макро- и микрокосмоса. Според него „ теория на всичко ” е онази теория, която би могла да обясни всички физични явления и процеси въз основа на съществуващите природни закони.

Но Теорията на относителността обяснява макроструктурата (макрокосмоса) на големите тела:, но ефикасна за разбиране на микроструктурата (микрокосмоса) на елементарните частици в света на атома е квантовата теория (механика) на Макс Планк и Ниле Бор, включително парадоксалната мисъл, че поведението на микрочастиците е детерминирано, но неопределимо - парадоксалното мислене, характерно за автора на теорията на относителността.

Така Айнщайн стига до идеята за „Единната теория на полето ” - неговата версия на „Теорията на всичко ". Той вярвал, че силата, която принуждава електрона да се движи около ядрото на атома има същата природа като гравитационната сила, поради която Земята например се движи в орбита около Слънцето. С тази идея той искал да сведе до една формула явленията на гравитацията и електромаг-нетизма.

Според родена още по времето на Питагор и Платон традиция се счита, че космосът е подчинен на математически закони, които могат да бъдат открити от човешкия разум. Скритият замисъл на Бога в Природата е математически по характер.

Затова и Айнщайн е искал да разработи Единна Теория на Вселената, да сведе до една единствена математическа формула обяснението на гравитацията и електромагнетизма.

Имайки предвид неговата прословута формула Е = Бт с², той считал, че това е също проста формула, която той е търсил да открие, но не е успял до края на живота си. Айнщайн е смятал че Бог , но не Този от Библията като личност [8], а като Най-Висш Ум и Разум е ползвал много проста, но същевременно и велика формула като Творец на Вселената и човека. В предсмъртните си часове той е споделил с лекуващата го медицинска сестра, че цял .живот е мечтал да открие тази проста формула, но не е успял. Тази негова мечта е наречена „незавършена симфония" на Айнщайн [4а].

И действително е много сломено да се обедини теорията на относителността на Айнщайн, която обезсмисля понятието абсолютно пространство и време в областта па макроструктурите с характерната тяхна детерминираност (определеност) и квантовата теория на микроструктурите, където случайност и непредсказуемото придобиват статут на основни категории, описващи се с вероятност (неопределеност), което се добавя към трудно разбираемата за човешката мисъл относителност на пространството и времето.

Една бегла представа за търсената от Айнщайн „проста Божия Формула” би могла да се добие от следното разсъждение:

Всемировият Духовен Учител Петър Дънов — Вейка Бойно е заимствал движенията по окръжност в свещения танц „Паневритмия” от Вселената: движенията на планетите в орбита. В превод „Паневритмия" означава „Висш Космически Ритъм”. А дадения от него „Пентаграм” (название на част III на Паневритмията) -„петолъчка”с описана около него окръжност изобразява окултно житейския път на хората на Земята. Еднаквата отдалеченост на всяка точка на окръжността от центъра й говори за единството, равнопоставеността и справедливостта, с която ни дарява Бог, за хармонията на окръжността като сечение на най-съвършенана форма — сферата.

Окръжността е символ на безкрайността и вечността, непрекъснатостта и цикличността — откъдето се тръгне за обиколка по нея се стига там, откъдето се е тръгнало. Тази цикличност е заложена във Вселената и Природата - движението на планетите (макроструктури) и електроните (микроструктура) в орбита, Лунните цикли, смяната на четирите сезона на Земята, редуването на ден и нощ.

Затова и „Паневритмията”- свещен танц по двойки в окръжност (част I) и по радиални лъчи (част II), изпълняван във „висш космически ритъм ”, „ снет ’’ от Невидимия свят и завещан от Учителя Петър Дънов - Вейка Иоипд на последователите му, е с основно движение в окръжност. .

А би могло да се добави, че в текста на „ Паневритмията " е изразена голяма част от практическата философия (тайната и истината) за живота на хората на Земята.

Защото принципите на вечността и безкрайността, непрекъснатостта и цикличността са тези, които Бог е използвал, използва и ще използва при Неговото творчество и управление на Вселената — движението на планетите, годишните сезони, денонощията, живот с прераждане на хората, вечния непрекъснат цикъл на развитие на растенията, на синоптичната обстановка на Земята и природните явления.

Една практическа реализация на Принципа на безкрайността в живота на хората е безкрайното разнообразие на човешките индивиди: всеки човек е неповторим по външен вид, характер и интелект.

От изложеното малко по-горе следва, че математическият израз на дължината на окръжността например би могла да се приеме като една представа за „проста Божия Формула” на функциониране на Вселената — цикличният път на движение на макротела (планети) и микрочастици (електрони):

И тъй, една математически проста Духовна Божия Формула, подобна на тази, която е търсил великият физик, би могла да изглежда като математическата формула за дължината на окръжността Ъ = 2пг - пътят, който изминава всяка система, съставка или елемент на Вселената.

В съответствие с терминологията на ИНФОРМАТИКАТА, ако може да се счита, че формулата за дължината на окръжността Ь — 2лг е един математически модел на пътя, по който се движат много съставки на макро- и микро—структурата на Вселената, то тя би могла да се назове софтуерна или още програмна Духовна Божия Формула.

Всички са единодушни, че Бог е невидим и не може да се наблюдава дори с най— съвършените телескоп или микроскоп.

Доказателство за Неговото съществуване може да се търси само по индиректен начин, по Негови творения и изяви, като се отговори на въпроси от вида: как са се появили Вселената и човека и кой управлява Природните явления?

Всички изследвания, описани в настоящата книга, говорят, че Вселената и човека не са се появили „случайно”, „от само себе си”, защото няма следствие без причина дори според атеистичния диалектически материализъм.

Както се вижда от приведените в раздел 1 - 2.1.4.2. твърдения, повечето учени считат, че така фините настройка и функциониране на Вселената и съвършения организъм на човека сочат към „изкусен Творец”, както го е назовал великият Айнщайн в оставен от него ръкопис [8], към Висш Интелект, който е вложил разум и намерение (цел), т.е. БОГ Е СЪЗДАЛ ВСЕЛЕНАТА ЗА ЧОВЕКА И Е ЗАМИСЛИЛ ЧОВЕКЪТ ДА Я УПРАВЛЯВА.

Тези две създания - Вселената и човека са предвидени един за друг, замислени от разумно същество с тази цел. Оглеждайки се наоколо, във всичко създадено във Вселената и човека можем да открием разумност и смисъл, намерение и цел.

Вселенските, природните константи, коментирани от английския проф. Д-р Джон Ленокс в [6] и частично в настоящата книга, са величини, които играят важна роля в поведението на материята, те са фундаментално свойство на Вселената, за да ражда живот, условия за съществуването на хората. Това „световно равновесие” [46] или глобална хармония (б.а.) е наречено от учените „антропен (човешки) принцип” и се счита, че недвусмислено показва съществуването на Бог [6] и [8], който е планирал Вселената да осигурява живот за човека. Чуждицата „антропо” се употребява в сложни думи като антропоцентризъм - възглед, според който „човекът” е център на внимание - висша цел на Сътворението. Защото само един Висш. Интелект като Бог може да създава с логическа простота и величие, без да оставя някаква свобода и/или възможност да се твори по друг начин.

Антропният принцип е признак за съществуването на Бога, но не е доказателство, защото както при „Теоремите за непълнота" съществуват верни твърдения,, които не могат да бъдат доказани с математически апарат, т.е. строго научно. Математиката е точна наука, която борави с детерминистичен подход при явления с определена причинна зависимост и вероятностен подход при неопределена причинна зависимост на дадено явление в света.

Във връзка с този проблем за антропния принцип, португалският професор Ау-гущо Сиза е считал, че Бог потулял доказателството в момента, когато човек почти го е докоснал [8]. Понеже Бог възнаграждава търсещите, професор Сиза е получил това „просветление” [8] - подсказани от Невидимия свят мисли.

Но ето че има вече нови направления в научното познание, посочени например в [4], [4а] и [46], които посочват математически уравнения в потвърждение на твърдението, че устройството на сътворената Природа е приспособено да приеме въздействия от Бога - Творец. При това българският учен-физик академик Божидар Палюшев отбелязва в [46] необходимостта да се добави нов, допълнителен принцип относно съществуващата „локална хармония” или локално равновесие (б.а.) в устройството и функционирането на обектите на света. Това следва от необходимостта да има ред и единство - хармония в разнообразието, така характерно в творчеството на Бога.

В друга книга наБ. Палюшев „Информационното общество", с.131, София 1995 този принцип е наречен „принцип на атараксията”. Думата „атараксия ’’ е от гръцкия език и означава „духовно, умствено равновесие” или „хармония" (б.а.). Според Б. Палюшев въпросният принцип се съгласува напълно с аксиомите и може да се разглежда като естествено следствие от основно уравнение на коригирания вариант на теорията на торсионните полета, описано в [4а]. Пак там, на стр. 510 Палюшев посочва уравнение (37) от общата теория на относителността на Айнщайн, в което фигурира описан с частни диференциални уравнения космологичен член ламб-да Л, който не е константа. На друго място в настоящата книга бе казано, че това уравнение (3 7) показва свободата на Твореца - Бог да управлява глобално и локално Собственото Си творение - Вселената, Природата, чрез вида па космологичния член А (х,§ ), разглеждан като функция на мястото „х” и на метриката

Съгласно БИБЛИЯТА, Новият Завет, Светото евангелие от Йоана 1:1 „В началото бе Словото" - МИСЪЛТА НА БОГА, която Е СЪТВОРИЛА ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА.

Твърдението, че „ВСИЧКО Е ПРЕДЕПРЕДЕЛЕНО”, означава, че всичко, което се е случило, случва се и ще се случи, е предвидено още с раждането на времето. Сякаш всички хора са актьори на огромна сцена, следвайки грандиозен сценарий, написан от невидим автор, когато се е родила Вселената. Всичко е предопределено, затова е имало и ще има истинни пророци и ясновидци.

Точно с това твърдение-аргумент професор Аугущо Сиза счита, че антропни-ят (човешкият) принцип на разум (замисъл) и намерение (цел) е доказателство за съществуването на Бог, защото Вселената е била замислена по съвършено изкусен начин (говорещ за висш интелект), е невероятна сложна и прецизна фина настройка на параметри на функциониране за осигуряване на благоприятни условия за съществуването на живота. Съществуването на човека съвсем не е случайно (вероятностно), защото всичко е (пред)определеио (детерминирано) още от самото начало.

В логическа подкрепа на ПЛАНИРАНЕ НА СЪТВОРЕНИЕ на Вселена, която е предназначена за човека, са следните АРГУМЕНТИ:

Не е необходимо човек да е гений, за да разбере, че това не може да бъде случайно.

Би могло да се каже, че тези факти на прекрасни условия за живот са истина, която според Учителя Петър Дънов - Вешха Ооип(> не се нуждае от защита, защото тези факти свидетелстват за себе си и би могло да се каже, че те се самодоказ-ват. Но те и НА УЧНО се обясняват (а може да се счита, че се доказват) с математическата интерпретация на локалното и глобално управление на Вселената от Бога в изследванията на българския физик академик Божидар Палюшев [4а], с. 510.

Според Д-р Ленокс споменатите по-горе две възможности (има един Бог или множество Вселени) „не непременно се изключват взаимно”. „Паралелните Вселени също биха могли да бъдат дело на един Творец”

Като представител на СВЕТСКАТА НАУКА българският физик академик Божидар Палюшев обобщава така: „Това, което можем да разберем за Него (за Бога), ни дава само една бегла представа (от някои вторични ефекти), която позволява единствено да твърдим, че Бог наистина съществува и че в реалното научно познание е наложително да се възприеме ХИПОТЕЗАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА като НАУЧНО ПРАВДОПОДОБНА [46].

Ловенето хора в света споменават Бог, но нямат ясна представа за Него.

Нашият Създател иска ние сами да разберем кой е Той. Той очаква ние да изградим убежденията си върху факти - неговите изяви.

-Да се борави с понятия като вечност и безкрайност, непрекъснатост и периодичност (цикличност);

Затова Айнщайн е казал в парадоксалния за него стил: „Бог е всичко, което виждаме, но не можем да видим”

Аналогията на тази мисъл е: Ако не Го виждаме навсякъде, няма да Го видим никъде.

За да се изясни защо авторът е изразил тия мисли относно докосването на представата за Бога е полезно да се разгледа въпроса,, поставен от Учителя Петър Дънов - Веш$а Пойно: Кога можем да попитаме що е Бог?

Небесните тела са колкото песъчинките по цялата Земя. 200 милиарда слънца кръжат около едно централно слънце, наречено Алфиола, все още неоткрито от учените [2].

Когато човек обиколи и се запознае с всички тези небесни тела, тогава чак ще има право да запита какво е Бог?

За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на небето и земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли, що ще ви отговорят? Ясно и просто : „Бог е Любов, която трябва да опитате вътре в себе си”.

Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.

Ето защо според Учителя Петър Дънов - Ветяа Поило „човек трябва да е учил не една, а много вечности, да е изучил всички науки на Небето и Земята за да се занимава с въпроса що е Бог”.

Като Всемиров Учител той е поставил много високи (може да се каже Божествени) критерии. Само при такива обстоятелства може да се изгради пълна и истинска представа що е Бог. Но е полезна дори и бегла, но ясна представа, както е определил същият Учител като „първа задача на човека”

Основанието да е казал това е фактът, че фантазията на човека е бедна да си Го представи. Действително Бог не се описва лесно с нашите ограничени представи за вечното, безкрайното, великото, всевъзможното, всемогъщото, неопределимото — виж в началото на настоящия раздел.

Може би по-трудно се възприема понятието „ неопределимо Ето някои примери за „детерминирано” (определено) и „неопределимо":

— Движението на електрона е детерминирано, но е неопределимо поради хаотичната му сложност .

— Това се отнася и за човешкото поведение, защото хората са изградени от атоми, организирани по един изключително сложен индивидуален начин.

— Метеорологията е детерминирана, но е неопределимо заради многобройните влияещи фактори и проблема с безкрайността, чиито пример е „ефекта на пеперудата ” [8]. Затова и прогнозите за метеорологичното време са вероятиостни на база на математическа статистика. Поради използването на съвременни компютри и обмяна на информация между метеорологичните служби, последните имат известни успехи в глобален мащаб, но все още прогнозите за времето в локален мащаб са неточни и/или неопределими.

Общоизвестни са причинно-следствените връзки при всички процеси, явления и събития по „ ефекта на доминото ”.

Проследявайки докъде в крайна сметка би довела тази непрекъсната верига от причини и следствия, Лаплас стигнал до извода, че сегашното състояние на Вселената е следствие от предишното и причина за следващото. Ако се познава настоящото състояние на материята, енергията и законите детайлно, може да се изясни цялото минало и бъдеще. Или с думите на Лаплас, миналото и бъдещето биха станали настояще, което можем да четем..

Или, както е пояснено в БИБЛИЯТА, ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО, ЗАЩОТО Е ПЛАНИРАНО ОТ БОГА.

Миналото и бъдещето съществуват в настоящето. По същия начин, по който не може да се промени миналото, не може да се промени и бъдещето, тъй като МИНАЛО И БЪДЕЩЕ СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО В РАЗЛИЧНИ ВРЕМЕНА..

Това ще рече, че АКО МИНАЛОТО Е БИЛО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО, БЪДЕЩЕТО Е СЪЩО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО.

Случайности няма, а само ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОГА („ПРОВИДЕНИЕ”).

Това „просветление” е било потвърдено от СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА в Теорията па относителността, чиито математически уравнения са детерминистични и установяват в скрита форма, че ВСИЧКО, КОЕТО СЕ Е СЛУЧИЛО И ЩЕ СЕ СЛУЧИ, СЕ НАМИРА ЗАПИСАНО В ПЪРВОНАЧАЛНАТА ИСТОРИЯ НА ВСЕЛЕНАТА.

Пространството и времето са различни проявления на едно и също единство, наречено от Айнщайн „пространствено-времево единство”. Както Швейцария и САЩ съществуват в различно, но едновременно и в едно и също пространство, така миналото и бъдещето съществуват в различно, но едновременно и в едно и също време.

Съгласно Теорията на относителността „пространството”е в зависимост от мястото на наблюдателя. Най-просто това се разбира с примера за асансьора:

-Ако наблюдателят е в сградата на неподвижен обект, ще наблюдава реалното движение на асансьора.

Освен това, съгласно Теорията на относителността „времето” протича по различен начин и е в зависимост от скоростта или силата на гравитацията и мястото на наблюдателя. Ако събитията А и Б се случват едновременно в дадена точка на Вселената, те могат да не бъдат синхронни на други места:

Това означава, че в даден момент и в дадена точка на Вселената събитие Б, респективно А, още не се е случило, но ще се случи, защото е предопределено.

ВСИЧКО Е БИЛО ОПРЕДЕЛЕНО В НАЧАЛОТО, В МИГА, В КОЙТО СЕ Е ОБРАЗУВАЛА ВСЕЛЕНАТА.

Енергията и материята са били разпределени по определен начин, което е предопределило историята на Вселената оттам нататък.

Всички явления, процеси и събития са следствие ни някаква причина.

Всички те са детерминирани като наблюдавани, но си остават неопределими прецизно, тъй като не могат да се вземат под внимание всички фактори, които влияят на причините за следствията. Където не може да се прилага детерминистичен поход, се налага да се използва вероятностен подход.

Образно това се описва с „ефекта и а пеперудата”- трептенията на малките й крила могат да доведат до големи следствия [8].

Безкрайността е голямо предизвикателство - непреодолим проблем, що се касае до предвидимостта.

А непредвидимостта пи препраща към неопределимостта.

Вселената е ревнива по отношение на своите тайни, по отношение на цялата истина за нея.. Ние можем да опознаем голяма част от истината за нея, но нещата са така фино и изкусно създадени от най-висш интелект, че не можем да разкрием напълно дълбоката им тайна.

Винаги ще има някакви загадки за светските науки.

I - 2.2.1. Защо изграждането на представа за Бога е необходимо? - „Първа задача на човека" и „първо правило в живота на човека".

От една страна има доста атеисти и хора с недостатъчна духовна просвета.

От друга страна Учителят Петър Дънов — Ветаа Ооипд е определил като „първа задача на човека ” да си състави ясна представа за Бога.

Изхождайки от тези две предпоставки авторът дръзва да очертае някои контури около представата за Бога на база на познание от РЕЛИГИЯ (Библията), ТЕОСОФИЯ (лекциите и беседите на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов -Ветча Ооипд) и СВЕТСКИ НАУКИ, изброени в раздел „ Благодарности " на стр. 15 от книгата, която счита като опит да се построи „мост”между тях.

Като „ първо правило в живота на човека ” споменатият Учител е указал индивидът да пречисти своята мисъл.

Пречисти ли мисълта си, той ще има ясна представа за Бога.

Но, от всекиго се изисква Чистота във всяко отношение: чистота физическа, чистота умствена и духовна. Ако пазите чистота във физическия свят, чисти ще бъдете в умствения, и в духовния свят. От вас зависи да пазите Абсолютна Чистота в целия ви живот. Самият Живот обаче зависи от Бога. Искате ли да бъдете здрави и весели, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие да бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин ще имате Божието бла-гословение.

Според Учителя Петър Дънов - Ветна Ооипд Чистотата е първото стъпало от стълбицата на Вечния Живот.

Засега под думата „Живот” се разбира онова съзнание на човека, в което се крие постоянен, непрекъснат стремеж към постижения. Животът се проявява във всички области, във всички светове (обективния, чувствения, умствения, Духовния, Божествения), но в различни форми. Едно е важно: в каквато форма и да се проявява Животът, без Чистота той не може да функционира.

Питам как може да се поддържа тази Чистота. - Чрез служене на Бога.

Приложението на тези три важни неща за човека Учи телят Петър Дънов -Вешвй Ооипд обяснява по следния начин: Ще служиш на Духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ЯСНА ПРЕДСТАВА ЗА БОГА и ТОГАВА ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ ВЪЗМОЖНО ЗА ВАС.

Онзи, който има истинско схващане за Бога, се познава но това, че гой придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина на ума.

„Какво нещо е страхът?” - Страхът показва границата, мястото, дето човек се е отделил от Бога. Обаче дойде ли човек до правата (правилната), чистата мисъл, страхът се превръща в разумна сила. Който разумно мисли, той от нищо не се страхува. Ето защо, докато не си съставите ясно понятие за Бога, вие не можете да се облагородите, не можете да постигнете истинско знание. Ако не придобиете тази определена идея, всичко, каквото постигнете, в скоро време ще го изгубите. Например до известно време вие може да прогресирате: учен човек ще станете, изкуства ще научите, богатство ще придобиете, сила ще развиете и т.н. Започнете ли да остарявате, вие ще губите постепенно по нещо от себе си: днес ще изгубите знанието си, утре - изкуствата си, на третия ден - богатството си, на четвъртия ден - силата си (здравето).

1-2.3. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОГ или ЩО Е БОГ СЪГЛАСНО ХРИСТИЯНСКИТЕ РЕЛИГИЯ И ТЕОСОФИЯ?

Бог е всезнаещ, Който вижда и знае всичко, Който като каже нещо става.

За мнозина думата „ Бог ” няма особено значение. Те не знаят кой е Бог и какво е направил Той. Те също не знаят, че те са зависими от Него, те не знаят дали Бог се интересува от тях, или как могат да Го намерят за да им помага (Той може всичко ).

Ако първият основен и извънредно важен въпрос за хората е „съществува ли Бог? ”, разгледан в раздел 1-21., то вторият е „що е Бог?”:

Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е Любов ... Бог е Светлина...

[1], Новият Завет, Първото съборно послание на Йоана, 4:8 и 1:5

Що е в същност Бог съгласно представите на Християнската религия?

БИБЛИЯТА ни дава много ясни и кратки отговори на този изключително важен въпрос:.

Най-краткият, но и най-точният отговор на този въпрос е даден в „ Новия Завет ” от Йоан -ученика на Исус Христос'. „Бог е Любов.” [ 1], Първо послание на Йоан, 4:8

Ето други характеристики на Бога, подредени както в [14], чрез които Той говори за себе си и се разкрива от страниците на Библията:

Такова е становището и на останалите световни религии.

Но Бог се е проявил като Триединен, с три лица: Отец, Син (Исус Христос) и Свети Дух, но в „Триединство ” Всеки от Тях е наистина, напълно и равностойно Бог: „ ...Исус Христос е Господ), за слава на Бога Отца [ 1 ], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Филипините, 2:11, както и отразения или преобразения образ на Божията слава в Светия Дух [ 1 ], Новият Завет, Второто послание на апостол Павел към Коринтяните, 3:18.

Трите форми на съществуване или лица на Бога изобилстват и в беседите на Учителя Петър Дънов - Вета Ооипд като ВСЕ МИ РОВ (КОСМИЧЕСКИ) ТЕОСОФ. А от него е завещана и със специалното заглавие „ Молитва на Триединния Бог ”

— Бог е личен. Бог е и „нещо", „сила" или „влияние". Според академик Божидар Палюшев в новата линия на научното познание се защитава идеята, че Божието битие е основно недостъпно за човешкото научно познание [46]. Личният контакт с Него е невъзможен, освен ако човек „ чува " Неговия „ тих глас” Той мисли, чувства, желае и действа по начини, които Гз изявяват като лично Същество. Той не е просто „Човекът над нас" или някакъв „Свръхчовек" [14]. Изявите на Бог го характеризират като личност, всесилна, всемогъща, но безкрайно справедлива, защото „няма любов като Бжията Любов ’’ и „ само Божията Любов е Любов ” Той е дълготърпелив като отсъжда („ наказва ’’) по „ формулата 999 " и многомилостив като дава благо по „формулата 99" - 10 пъти по-малко време на изпитание (виж обяснението на стр.. 113) като по този начин се изявява като Най-Великия Учител.

„Но Господ е истинския Бог, Живия Бог и вечния Цар; От неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието му” [ I ], Старият Завет, Еремия, 10:10.

Това Той го демонстрира чрез природните бедствия

Съгласно най-съвременните разработки на СВЕТСКИТЕ НАУКИ Бог е торси-онно поле - невидима информационно - енергийна субстанция, изпълваща цялата Вселена като Свети Дух - третата форма на Неговото съществуване.

При това Бог следи всички дела, думи и помисли на хората и рано или късно, по един или друг начин, във видимия или Невидимия свят всеки си получава заслуженото.

Никога не е имало време, когато Бог не е съществувал и никога не ще има време, когато Него не ще Го има, защото Той е казал за Себе Си: „Аз съм Алфа и Омега, Който е бил, и Който ще бъде (на гръцки език: който иде), всемогъщият " [1], Новият Завет, Откровението на Йоана, 1:8.

— Бог е независим: Бог е напълно независим от Своите творения - Вселената и всички живи същества. Той може да съществува самостоятелно: пито му са по требни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко” [1], Новият Завет, Деянията на Апостолите, 17:25

ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО ЗАВИСИ от придвижване на хора или стечение на обстоятелства (явления, процеси и събития), но В КРАЙНА СМЕТКА ОТ БОГА.

ЗАТОВА Е ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО ОТНОШЕННИЕТО МЕЖДУ ЧОВЕКА И БОГА.

' - Бог е свят и нищо не може да се сравни с Божията Святост:

Бог изисква от нас святост, понеже Той е свят, а човекът е планиран по Негов ,. образ и подобие ”

Бог е не само нашият Творец и Крепител („крепост"). Той е също и нашия неподкупен Съдия, награждаващ и наказващ както в ограничено време, така и във Вечността, със съвършена и неоспорима справедливост. Ето защо Той може да бъде назован Най-Справедливия Съдия. ВЕЛИКО НЕЩО Е БОЖИЯТА ПРАВДА!

— Бог е съвършен: Неговото знание е съвършено и пълно. Той познава Висшата (Божествена) наука. „И няма създание, което да не е явно (познато, „прозрачно”) пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Тогова, на Когото имаме да отговорим” [1], Новият Завет, Посланието към Евреите 4:13.

Бог знае всичко в миналото, настоящето и бъдещето, включително нашите мисли, думи и дела.

Неговата Мъдрост е съвършена и надвишава нашия разум: „ О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са недостижими неговите съдби, и неизследими пътищата Му! " [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните, 11:33.

- Бог е върховен Господар. Той е Единственият и Най-Висш Управител на Вселената, обяснено вече и от СВЕТСКИТЕ НАУКИ [4а], стр. 510.

Като такъв всичко е под Негов контрол и управление: „ Господ прави всичко, що Му е угодно на небето и на земята, в моретата и във всичките бездни. ”[1], Старият Завет, Псалом 135:6.

„ Бог, който е направил света и всичко, що е в него, като Господар на Небето и Земята, не обитава в ръкотворни храмове, ... сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.” [1], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли, 17:24-25.

У Бога няма случайности и изненади. Той пише цялата световна история като „... действа във всичко по решението на своята воля...” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Ефесяните, 1:11.

Бог няма нужда от нечий съвет или съгласие, за да предприеме и извърши нещо. Нито пък някой е в състояние да Го възпре да извърши онова, което Му е угодно: „ И никой не може да спре ръката Му или да му каже - Що правиш ти?” [1], Старият Завет, Книгата на пророк Даниил, 4:35.

Затова в Християнска молитва сутрин се казва: „ ... Божичко, помогни ми да прекарам деня угодно за тебе и спасително за мене... а в песента „Химн на Великата Душа'', дадена от Учителя Петър Дънов - Вешза Поипб има рефрен:

„Велик Си Ти Господи, велики са Твоите дела, Велико е името Ти над всичко”

— Бог е всемогъщ (всесилен) и по Неговите думи от Библията, Старият Завет, Еремия, 32:27: „Ето, аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за мене?”.

Той може да прави всичко, което желае, но което е логично за Неговия характер - без да се променя, без да лъже, мрази греха, но обича и грешниците и може да им прости, ако те се покаят, защото „ Бог е Любов ". Има много неща, свързани с Него, които трудно или въобще не момеем да разберем.

Той е, „Който върши велики и неизследими дела и безброй чудеса”[1], Старият Завет, Нов, 5:9. В този смисъл Бог „е всемогъщ, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила” ([1], Йов 37:23).

Никаква човешка интелигентност не може да промени това. Този факт не бива да ни учудва, защото АКО МОЖЕХМЕ НАПЪЛНО ДА РАЗБЕРЕМ БОГА, ТОЙ НЕ БИ БИЛ ДОСТОЕН ЗА НАШЕТО ВЪЗХИЩЕНИЕ, ПРЕКЛОНЕНИЕ И ПОКЛОНЕНИЕ.

1 - 2.3.2. Какво нещо е Бог според ТЕОСОФСКАТА ВИЗИЯ на Учителя Петър Дънов — Ветва Иоипд? —„Любов”, „Извор на живота", „нищо и всичко", „изявен и неизявен

Ето ТЕОСОФСКОТО ОПИСАНИЕ на Учителя Петър Дънов - Вешяа Ооипб по този основен и важен въпрос.

Кое е най-важното, което намерихте в Библията?

във всичките векове е един и същ. И във времето на Адама, и във времето на Авраама, и във времето на Мойсея, и във времето на Христа, е един и същ, но методите, чрез които действа, са различни. Бог е един и същ и от Него блика Живот, Любов.

В лекцията „Израз на живота” той казва: Когато се каже думата „Бог”, мнозина се запитват, какво нещо е Бог. За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката. За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало.

Затова в друга беседа или лекция Учителят Петър Дънов - Ветла Гойно назовава Бог „Извор на Живота”, а в пояснението му какво значи да се молиш Го нарича „Източник на Живота”, от Който е излязъл човека.

Бог не е някаква форма вън от нас; Той е източник на Живота. Какво по-хубаво имаме от Живота? Всички подтици, всяка радост у нас се предизвикват от това вътрешно чувство, че съществуваме, че живеем. Говори ли се за него, трябва да включвате в съзнанието Му всички същества — от най-малките до иай-големите, за които Той еднакво се грижи. Няма друго същество като Бога, по-добро, по-възвишено, по-благород-но, по-огзивчиво, от което да изтича Животът. Животът на цялата Вселена се крие в Бога. ТОЙ НЯМА РАВЕН НА СЕБЕ СИ. И най-големият грешник, и най-големият глупец, като помислят за Бога, някъде дълбоко трепва нещо в тях. Ако човек не разбере същината на това трепване, той ще мине и замине през Живота, без да схване какво представлява Великото Начало.

Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да даваш израз на живота, в което се заключава великата хармония на живота.

Съвременните хора страдат, защото са изменили израза на своя живот. Като последствие на това, те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж.

Има хора, които искат да видят Бог, но това е невъзможно, защото Той е толкова голям чрез Светия Дух, че включва Вселената в себе си, в това число и нас.

Ние имаме развити сетива само за физическия свят, т.е. за триизмерния свят, което не означава, че не съществуват други измерения и светове. Нима рибите подозират, че над тях съществуват животни и хора, които се движат в друга среда? Хората по-скоро виждат фактите като следствия, без да знаят за истинските невидими причини на процесите, явленията и събитията, т.е. те не разбират още законите и принципите, които стоят зад видимите* явления. И понеже има хора е недостатъчна просвета в това направление, ще се посочат някои мисли на Учителя Петър Дънов — Ветза Поипо за Абсолютната и Първа причина, които могат да изглеждат за някои твърде неопределени, но може да се счита, че по-ясно никой досега не се е произнасял за онова, което не може да се определи — Бог.

Този, Който при всичките моменти, и в най-тъмната нощ, е* с тебе, Той е Бог.

... Според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога. Ние можем да схванем Бога като съдия по отношение на нашата престъпност, а можем да Го схванем и като Любов по отношение на нашата слабост - както майката постъпва с любов по отношение на детето си.

I - 2.3.2.1. Още за Бога като безпределна Любов, която носи пълния живот.

Великото в света е да познаем Бога като Любов

Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена, и за който Христос говори, е светът на Любовта.

Любовта е свят, в който живее Божественият Дух.

Любовта на Бога е много добре охарактеризирана от цитирания Учител в две песни и една „ духовна формула ’’ така:

Дух на пълен мир и радост за всяка душа, за всяка душа.

Първа част на песента „Бог е Любов”,дадена на 10-12-1922 г. от Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипд;

велики Са Твоите Дела, Велико е Името Ти над всичко.

Из песента „Химн на Великата Душа”, дадена в 1933 г. по текст и музика на Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипд

Милостив и жалостив е Господ (по „формулата 999грешки”)

Той с веселие и радост на всичко живо в света.

Би могло да се счита, че най-краткото, но същевременно най-точното и най-разумното, най-великото и едновременно най-простото определение е: „Бог е Любов” - Любовта, която ражда всичко. Синтезирано Тя е пояснена в песните от Учителя Петър Дънов - Ветза Цоипд. които са използвани от автора в началото на настоящия раздел I - 2.З.2.1. „Още за Бога като безпределна Любов, която носи пълния живот

Ето какво е говорил още Учителят Петър Дънов - Веш$а Ооипд за Създателя [13].- И като казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото „тяло на Бога”.

Любовта обзема (обхваща) всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.

Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот.

Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея.

Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото предс тавя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Любов без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта.

Правдата и тя е включена в Любовта. Ето защо, абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Защото Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов.

Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов. В Божествения свят съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов.

Христос е изявената Любов в Правдата, която просветва у онези, които Го любят. Любовта е само за великите, силните души.

Грамадна енергия се крие в човека на Любовта. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух - те са, на които сърцата трептят от любов.

I - 2.3.2.2. Бог като вечната Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Само Божията Мъдрост задоволява духа на човека. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост', Само Божията Мъдрост е Мъдрост.

Според цитирания в мотото на настоящия раздел Учител „ мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта, формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия ”.

Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.

Според Учителя Петър Дънов - Вешза Ооипо истинският човек е същество на Мъдростта, наречен син на Мъдростта.

Бог чрез Мъдростта (Мисълта) е създал Вселената заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави.

I - 2.3.2.3. Бог като Абсолютна Истина, която носи съвършената Свобода.

Само Бог е абсолютно свободен. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипо

Вложи Истината в душата си, и свободата, която търсиш, ще я придобиеш! Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот.

Казват, че Истината е отвлечена като понятие. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот.

Ето защо Христос е казал: „Аз съм пътят, истината и животът”

И за да поясни Бог като Истина, Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипо разглежда паралелно Божествената Истина и човешката истина в нашия земен свят:. Защото само със съпоставянето може да се открои, види, разбере и почувства Божествената Истина. Затова Бог е устроил живота дуален, полярен. Действително, може ли човек да оцени Истината, ако не види и почувства Лъжата.

Истината Божествена е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от пея, с това вие няма да измените нейните отношения.

Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги.

В този свят на Истината НЕЩАТА СА СТРОГО МАТЕМАТИЧЕСКИ ОПРЕДЕЛЕНИ. НЯМА НИЩО НЕПРЕДВИДЕНО, НИЩО СЛУЧАЙНО. ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО.

И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината Божия. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината Божия.. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината Божия. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор, и ти ще прогледнеш.

Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве.

Преди всичко и над всичко любов към Истината!

Във Вселената всичко се движи. Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи, включително и човека, когато започне своето развитие - от граничното към безграничното и безначалното, т.е. към Бога - неговият Създател.

Понеже Истината Божия принадлежи към света на безсмъртието, за грешните хора тя е недостъпна. Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми (за висша математика).

Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Затова Абсолютната Божия Любов действа по „формулата 999 грешки" (б.а.) - виж раздел I - 2.3.3., стр. 113.

Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота.

Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината, защото Истината подразбира „висшето в човека”.

Мислите ли, че Истината е при богатите? - Не е. Мислите ли, че е при сиромасите? - Не е. Мислите ли, че е при учените, при философите, при верующите, при окул-тистите? - Не е.

Никъде я няма Истината на Земята. Защото този свят е свят на страдания и смърт, свят на непрекъснати промени. А в такъв свят истината не може да дойде.

А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества.

Понеже Истината говори със слънцата, възвишена и далечна е нейната цел. Ето защо, за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си пе могат да говорят.

Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва, и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко Любов към Истината!

За да се разберат сходството и разликата между Божествената Свобода и човешката свобода, Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд ги разглежда също паралелно.

Свободата в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят.

Само Бог е абсолютно свободен. Его защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения.

И когато човек почувства тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той е един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.

Истината - това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безгра-ничност. Ето защо, когато говорим за Божествената Свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното.

Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило - Божественото съзнание. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. Целият живот на човека почива на Истината, която носи Свобода.

Когато се говори за Свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се духът на човека - най-възвишеното у него - не ума!

Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната Свобода.

Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал, към кой то човек се стреми - съвършенството и безсмъртието.

Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен начин. Такава свобода не може да бъде записана с главна буква. Свободата (изписана с главна буква) обаче не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода - политическа или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на Свободата.

Идеалната Свобода, Свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, Свобода ли е?

Хората днес са роби, и за да се освободят, те трябва да се новородят.

Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата Свобода. Защото ПЪРВОНАЧАЛНО ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА СА СЪЗДАДЕНИ СВОБОДНИ.

И ако Свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили.

Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след дълго време, пак тръгва по стария път

Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с Бога, а е всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно - това е Бог. И единственото същест во, което може да освободи човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм.

Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, ко-гато в него започне да действа Божественият Дух и Сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина.

Защото Свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това, именно, седи неговата Свобода.

Правдата, това е едно качество на човешката душа. Няма ли Правда, всички сладки думи са празни.

Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда.

На хората им трябва Абсолютната Божия Правда - онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.

Според Великата Правда, законът трябва да е еднакъв спрямо всички - и спрямо вола и спрямо човека, и спрямо простия и спрямо учения, и спрямо обикновения гражданин и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон (7ш Правдата), всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е погрешка пред закона на Правдата (Справедливостта).

ДА СЕ ДАДЕ НА ВСЕКИ СПОРЕД НУЖДИТЕ ИМ - това изисква Божественият закон на Справедливостта. На малкото дете - по-малко, на възрастния - повече. От извора, където се черпи Божествената вода, всеки да вземе толкова, колкото му трябва, не повече.

Не се позволява да се трупат благата. Правилото е всеки да вземе толкова, колкото може да носи.

Законът гласи: Бог обича всички същества еднакво, само че не всички се ползват от Неговата Любов. Едни съзнават това, други не. Бог обича и човека толкова, кол кого и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и и приемат, а хората не всякога я съзнават и не всички от тях, защото са на различно ниво на развитие.

Равенството не значи изравняване, но на всекиго да се дадаг условия и права според степента на негово то развитие. Би могло да се каже, че комунизмът не успя, да се наложи като идея за живот на хората, защото не се реализира равенство, а се осъществи изравняване на умния и простия, на работливия и мързеливия, не се създадоха условия и права според степента на развитие на човешкия индивид.

Правдата (Божествена) е, кояго създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг. Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете Божествената Правда, чрез кояго се изявява Любовта към всички същества - човеци, животни, растения.

Ако за един правдив човек, напреднал в своето развитие към съвършенство, може да се каже, че е строг, но справедлив, за Бога може да се каже само, че Той е много милостив и дълготърпелив по „ формулите 99 и 999 ” ( виж стр. 113) и абсолютно безкрайно справедлив, т.е. абсолютно безкрайно правдив:

За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда.

Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад лични облаги (корист).

Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен - Божествената Правда, която прави човека непоколебшм и неуязвим.

Доброто е път за намиране на Бож-ията Любов. В Доброто е скрит Бог. Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, коего пе потъмнява.

Много хора признават като най-висша форма на красота добрите дела - добродетелта, когато се говори за нравствени ценности

Мислещите хора ценят алтруизма, например да се облекчат страданията на другите, да се прости на някой, който ни е наранил.

Повечето хора уважават и ценят възвишения морал (нормите за нравствено поведение в човешкото общество).

От какъв източник произтичат нравствените ценности, които се срещат в буквално всяка област на Земята и във всеки интервал (период) от време?

Дали съществува Източник - Еталон на морала, или Учител, или правилното и погрешното са произлезли от хората, от човешкото същество?

За да се отговори на този въпрос нека да се разгледа следния пример: Повечето хора считат убийството за нещо погрешно. В сравнение с какво е погрешно то? Явно трябва да има нещо второ-правилно, с което да се съпоставя и се оцени като грешно първото. Затова Бог е създал света дуален, полярен, с правилното и неправилното (грешното). Явно съществува някакъв нравствен критерий, който е в основата на човешкото общество като цяло и който е включен в законите на почти всички страни.

Кой е източникът на този нравствен критерий? Дали това не е един свръхин-телигентен Източник:, който притежава Еталон на нравствени ценности (морал ) и който е дал съвестта или нравствените ценности, на хората?, в разгледания пример - една от десетте Божи заповеди на Стария Завет ///: „ Не убивай!”.

Знанието за хората не идва от само себе си. Децата ходят на училище за да се научат от своите учители. Човек расте духовно като се учи от своя Духовен Учител. За човешкото общество Най-Великият Учител е Бог — Абсолютният Еталон във всичко и за всички времена.

За да се получи знание е нужен учител, за да се получи информация трябва да съществува и да се търси източник. Съгласно сравнително младата, но бурно развиваща се дисциплина „ Информатика ” не съществува информация без източник за нея.. А за да получат истинските нравствени ценности хората трябва да се обърнат към техния източник - към Бога - техния Създател и Учител. Защото съгласно книгата на книгите - Библията, човек е създаден „по образ и подобие” на Бога. Във всеки човек Бог е заложил нравствени ценности, добродетели. Човек трябва само да ги развие.

Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота и същевременно - негова храна. Само Доброто може да подкрепи живота, само Доброто може да го подхрани.

Истинското добро, от гледище на Божествената наука, сс определя от три качества (характеристики), то носи живот, светлина и свобода. Затова, който върши Истинско Добро не потъмнява, а носи живот и свобода и излъчва светлина. Няма ли тези три качества, то не е добро.

Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата-чрез Истината.

Който иска да направи добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята (на Любовта, Мъдростта и Истината).

Казаното по-горе е обобщено в следните сентенции (наричани „духовни формули”) към ежедневните молитвени програми (наричани „наряди” - ред за подви-

!()(■ заване), дадени от Учителя Петър Дънов - Ветза Бойно на създадената от него духовна общност „ Бяло Братство

Няма Любов като Божията любов, само Божията Любов е Любов. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост. Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.

Няма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда.

Няма Добродетел като Божията Добродетел, само Божията Добродетел е Добродетел. Няма Слава като Христовата Слава, само Христовата Слава е Слава Божия. Няма Сила като Силата на Духа, само Силата на Духа е Сила Божия. Велик е Бог в Любовта Си! Велик е Бог в Мъдростта Си! Велик е Бог в Истината Си! В Любовта Си Бог поучава. В Мъдростта Си Бог просвещава. В Истината Си Бог освобождава.

Ето защо Бог трябва да се благославя аналогично па текста в песента „ Благославяй", дадена от Учителя Петър Дънов - Ветза Бойно за седмичната молитвена програма на духовна общност „ Бяло Братство Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости, не забравяй вейте Му благости не забравяй вейте Му добрини! Не забравяй милостта Му, не забравяй благостта Му, не забравяй обичта Му, не забравяй любовта Му.

А в [39] цитираният малко по-горе Учител обобщава: „Той е всичко. Той има всичко в себе си. Той е Всезнаещ, Всемъдър. "

/ - 2.3.2.6. Бог и Светлината. Човек и светлината. Духовни обяснения и препоръки на Учителя Петър Дънов - Ветза Бойно.

Бог е необятна светлина без сенки. Светлината е най-великият деец в творческата работа на Природата. Учителят Пегър Дънов - Ветза Ооипо

Духовната светлина - виделииата е, която прояснява нещата според току що цитирания Учител.

Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които човек възприема светлината (спектъра и).

Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд дава в [13] и духовно обяснение на светлината както следва.

Светлината - това е творчески акт на Великата Природа (подразбира се Бог).

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното или непреходното от преходното ши нереалното. Бог създава Светлината с Мисълта Си, със Словото Си още в Началото, през първия ден на Сътворението; „Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ” [1], Първа книга Мойсеева на Стария Завет - Битие, 1:3-5.

Светлината - това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното - това, което можем да наблюдаваме и опознаваме.

Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени ог съвременните хора. Дълго време се изисква още, докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в Природата в истинския им вид.

И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно-развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.

За ония, кои то виждат, (и/или които знаят за формулировката на Учителя Петър Дънов — Ветха Ооипд за трансформация на четирите философски категории мисъл - светлина - енергия - материя) ВСИЧКО в Живата Природа Е СВЕТЛИНА. Всички предмети на Земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви (като енергия и/или материя).

„ Ония:, които виждат ”, действително виждат ореола от светлина около главата на хора като Исус Христос и Светиите, изобразяван от някои художници. А за по-обикновени хора се казва, че те имат „излъчване”. Тези мисли са като следствие от дадената от Учителя Петър Дънов - Ветяа Ооипд обобщена формулировка за видоизмененията (трансформацията) на четирите философски категории: мисъл — СВЕТЛИНА - енергия - материя - виж в раздел I - 2.1.4.1, на стр. 76. При това Първичното е Мисълта, проявена в Словото („ В началото бе Словото " - чрез него Бог създаде всичко).

За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди в светската наука.

Щом се прояви Любовта, ражда се живота. А щом животът се яви, явява се и светлината.

И тъй, великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината, от своя страна, е произвела всички живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата й работа съгласно споменатата по-горе философско - теософска формулировка на връзката между мисъл, светлина, енергия и материя.

И затова е казано: Бог е Светлина. Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлина и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.

Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.

А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.

За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.

Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.

Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и чувства.

Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е тази духовна светлина, която интуицията схваща непосредствено.

И затова, никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствието на светлина.

Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.

Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която гой възприема и проявява.

Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като чели притежава целия свят.

Всички светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества, които изпращат своята светлина.

Светлината на слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност (мисъл) във вид на светлина.

Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.

Всички добри хора имат „звезди”. И това не е само фигура на речта, а една реалност.

Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост ог светлината на неговата „звезда”. Тази „звезда” е съкровище на неговия живот.

Когато Христос дойде на земята, „звездата” му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток.

Когато Христос отново дойде на земята, неговата „звезда” ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина. Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди”, които излъчват много вътрешна светлина.

Когато тази вътрешна светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо и непреривно (непрекъснато) засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.

По отношение на светлината Учителят Петър Дънов - Вешза Пойно дава следните девет препоръки [13]:

Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината (вътрешната). Защото светлината (вътрешната) - виделината е дреха на знанието.

I -2.3.3. Относно определенията, тълкуванията и наименованията на Бога.

Срещат се по-малко определения., тълкувания и много наименования на Бога. Някои от тях се коментират по-долу.

В своята беседа ''Мистично (вътрешно, духовно) разбиране”, - утринно слово на 2! юни 1931 г, Учителят Петър Дънов - ВеШяа Пойно говори за вътрешно разбиране на "същината на живота” - вечното в света, т.е. идеалът към който се стреми душата.

Цитирайки Библията в [5], Вернер Гиг пише: „Същността на Бога е Любов и милосърдие”. Бог няма видима външна страна, а само виждаме Негови проявления. Освен това, вътрешната му страна е още по-невидима и може да се приеме само с вяра и да се разбере също само с Любов. Но за това е необходим минимум духовна просвета И тъй като има атеисти и хора без или с недостатъчна духовна култура, авторът счете за необходимо да се засегне въпроса относно представите за Бога.

Тъй като Бог е вечен (без начало и без край) и с неограничени възможности, Той е назоваван „Царят на вечността” („Безначалният” и „Безкрайният”), „Безграничният”, Който обхваща всичко в Себе Си.

Във връзка с първичността на Мисълта и Словото при Сътворението на света и други творения (дела) на Бога, Той е наричан „Първопричината” „Първото начало”, „Вечното начало”, „Създателят” на Вселената и човека, „Дарителят на човешкия зкивот ”. Действително при всяко творчество първо чрез мисълта се ражда идеята за обекта на съзиданието.

Ако ние хората сме се появили след Сътворението на света, то поне сме свидетели на причудливия релеф на Земята, който е свидетелство, ако не може да се назове доказателство за това, че Бог е Най-Великият Проектант, Архитект и Конструктор. Защото няма сграда., построена от само себе си, без проектант, архитект и конструктор.

Човекът е най-великото и най-съвършеното създание на Бога, най-добре организираното същество на Земята, защото е по „ Негово подобие и образ ”, в цялостно завършен вид - няма мито един излишен орган. Затова Той е наричан „Изворът на човешкия живот” [19], „Източникът на Живота” [2], „Вечният извор”, „който всякога ни е поил" и „Вечната Канара”, от която е отсечен човек (из „Молитва на триединния Бог”). Последната е дадена в молитвеника на Духовна общност „Бяло Братство ’’ [40], създадена от Учителя Петър Дънов - Ветва Бойно в България., между Славянството и разпространено в целия свят.

Мелодиите на Природата като тези на вятъра, океана, морето и особено хармоничните концерти на пойните птички са вдъхновявали композиторите.. Кой не се е наслаждавал на „ птичите симфонии ” в градина и/или гора? Най-ценните произведения на великите композитори са вдъхновявани от Бога. Той е помагал лично и/или чрез Светли Същества от Невидимия Разумен Свят на избрани от Него индивиди при композиране и те са станали благодарение на Него музикални гении като Бетовен и Моцарт, Чайков-ски и Шопен, Верди и Пучини. Ето защо Той е и Най-Великият Композитор.

Маже би едно подходящо обяснение на въздействието на Бога върху човека е следното: Бог е като хубавата музика, защото хубавата музика е Божествена:, композирана с Негова помощ. Когато Бог Ви посети, Ви става хубаво, както когато слушате любима музика. Когато Бог е с Вас, на Вас Ви е хубаво, приятно, леко, весело и радостно, а трудностите се посрещат лесно. И всичко това се поражда от Любовта Му.

Принципите, законите и правилата, по които е въведен този строг ред и порядък във Вселената са свидетелство за Най-Великия Учен, който ги е създал.

Подмяната на Светото предание със Свето писание (Библията) е доказателство за Най-Великия Мъдрец, който като Най-Съвършения Ръководител е предвидил, че Божието слово може да бъде забравено и/или променено в нежелателна посока. Затова Бог е подбрал хора, за които знае, че те ще пишат Библията така, както Той им „подсказва". Последната е писана и от учени и от по-малко образовани хора, включително рибари и овчари, но в нея „ прозира " едно чудно единство - те са писали изумително еднакво по дух и мироглед. Това може да се обясни само с факта, че не друг, а вечният и неизменен Бог, Който се е откривал в различни времена на хората чрез тия свети мъже, е в същност Авторът на Библията.

В научните среди е известно, че една публикация се счита толкова по-ценна, колкото повече е цитирана в по-следващи писания. Библията е най-цитираната книга в минало и настояще и ще бъде цитирана и в бъдеще, защото тя не е била, не е и няма да бъде опровергана:, защото всички пророчества се сбъдват, защото неин автор е Най-Великият Ум и Разум - Бог.

Предвид на ставащите чудеса на лечение и изцеление и след Христа, би могло Бог да бъде наречен и Най-Великият Лекар и Лечител.

Няма явления и процеси, които се явяват и протичат от само себе си. Зад всяко явление, процес и събитие се крие някаква причина. Няма следствие без причина. Това се твърди и в атеистичния диалектическия материализъм.

Всеки ден сме свидетели поне на природни явления и процеси на нашата планета Земя., които са причинени и управлявани от Най-Великия Управител на Вселената (виж обяснението в [4а], стр. 510). Защо? - Защото НИКОЙ няма по-голямо морално право да владее и НЕ МОЖЕ ДА УПРАВЛЯВА ПО-ДОБРЕ ЕДНО ТВОРЕНИЕ!, ОТКОЛКОТО НЕГОВИЯ СЪЗДАТЕЛ.

Ето защо Бог е Господар на Вселената и затова се нарича също Господ. Затова Учителят Петър Дънов - Ветза Ооипд ни казва „ДА ЗАПАЗИМ ЕДНО ВЕРУЮ, ЧЕ НА НА С БОГ НИ Е ГОСПОДА Р ”.

Всеки ден и час Той ни поднася красиви картини на Небето - 365 пъти в годината, винаги различни омайващи изгреви и залези на Слънцето (констатация и на автора от наблюденията му от август 2001 г. почти всеки ден - когато има възможност). Затова Бог е и Най-Великия Художник, защото няма картина без автор).

От една страна Бог ни дарява с блага през четирите сезона на годината. Затова Учителят Петър Дънов - Ветза Иоипд Го обрисува като „ Извор, които всякога ни е поил

От друга страна, Бог ни предупреждава чрез природните бедствия (изригвания на вулкани, земетресения, наводнения., пожари), че не вървим в правилния път. Чрез тях ние разбираме колко всесилен е Бог и колко беззащитни сме пред Него.

Но Той е многомилостив и дълго време търпелив, защото изпитва човека милостиво десет пъти по-малко преди да му предостави благо (99 пъти - наричани от автора „ формула 99 ”), в сравнение със случая,, когато го търпи да направи 999 пъти грешки („ формула 999 ’’ - б.а.) за да каже: „ Сложете му нещо на гърба за да усети ".

Тези методи на възпитание по формули 99 и 999 могат да обезверяват праведния за получаване на благо и да успокояват неправедния за отсъствието на своевременно възмездие. Но това е въпрос на време, на подходящия ден и час, който Бог е определил или ще определи, но никой не го знае. Защото Бог е Най-Неподкупния, Най-Справедливия, Най-Великия Съдия, Господ на Силите:

НИЩО НЕ ОТБЯГВА ОТ ОКОТО НА БОГА И РАНО ИЛИ КЪСНО, ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН ВСЕКИ ПОЛУЧАВА ЗАСЛУЖЕНОТО.

В потвърждение на това тук може да се спомене българската поговорка „Бог бави, но не забравя ” и песента „ Бог е Любов ” по текст и музика на ученик на Учителя Петър Дънов — Вейка Иоипд:

Сал у нас да има вяра и надежда, сал у нас да има вяра и надежда. Те ще разпалят Божията Любов, Божията Любов..

Основни наименования на Бога, които се използват са следните:

Древните евреи - юдеите са наричали Бог Йехова, което означава човек, който като каже нещо става: „ Защото Той каза, и стана; Той заповяда и затвърди се. ” [ 1], Старият Завет, Псалом 33:9

Християните в целия свят Го назовават Бог. На английски език Го наричат още „Бон!”.

В Ислямския свят са традиционни 99 имена на Бога. Но общоприето е и Мохамеданите (Мюсюлманите) Го наричат Аллах.

От източните религии (Х)Индуистите Го именоват Бра(х)ман, Будистите -Дхармакая, Тибетците -Дао. Може би „ дао ” е като диалектно название в китайския език:, защото: „Когато китайците искат да кажат нещо за Бога, казват „тао” -това означава небето. За тях всичко на небето горе е Бог ” [ 10], том I, стр. 54.

Други наименования на Бога, които се срещат са:

Съзидателен, съвършен, вездесъщ Интелект, „Вселена” (така Го наричат учените според португалския професор по физика Луиш Роша);

Най-Великият Лекар го нарича Грете Хойслер - съвременничка и последователна на Бруно Гръонинг (1906-1959), духовен водач и лечител от Германия.

Разумното начало, което е вложило всичко в живота.

Висш Космически Разум, „Вселенски компютър”, Създател, Велика Сила, информационно-енергийно (торсионно) поле го наричат учени.

Достъпът до „Вселенския (Космически) компютър” (Бог, Създател, Велика Сила, свръхизвисено информационно-енергийно поле, торсионно поле) е за хора с изчистено духовно съзнание като истинния теософ. Те получават пряко, лесно и точно познание:. Такива са теософските и психотропните сведения, получени чрез пряко единениес Бога.

Извършените проучвания показаха, че може би най-подходящото определение на БОГ Е АБСОЛЮТНИЯТ (Единственият), Най-Великият, КОСМИЧЕСКИ (Всемиров, Всеобщ,, Вселенски) Универсален ВИСШ РАЗУМ, защото съгласно Писанието „ В Началото бе Словото ”, а Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Ветха Бойно под „Слово" разбира „Разум”. „Разум” е ключова дума, защото се казва разумна мисъл, разумно чувство, разумна постъпка, разумно сърце, ,, Великото Разумно Начало

Едно тълкуване на ключовата дума „ разум ” е: „ сила на способностите на човека вътре в ума” или накратко „силен способен ум”.

Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край [10], том II, стр. 20.

В заключение към настоящия раздел може да се каже че има различни наименования, различни определения, различни тълкования, но еднаква същност.

Истината е че „ това, което ни сближава, е много повече от онова, което ни разделя ” [2], защото Бог е един (единствен, абсолютен). Той е Всевишният, Всемогъщият [1], Старият Завет, Псалм 91.

И би могло да се каже, че всички Го приемат като Общ Благ Небесен Баща.

Трудно е да се прецизира определение на Бога по форма на съществуване (трите лица на Триединния Бог: Отец, Син и Свети Дух), съдържание (мисловно - информационно - енергийна субстанция с торсионен характер) и смисъл или същност (Любов, която поражда всичко), защото тези три философски категории (форма, съдържание и смисъл) при Него са в невъобразимо за човека единство. Защото е много трудно с нашите човешки представи да оценим неоценимото, да измерим неизмеримото, да видим невидимото, да определим неопределимото, да разберем вечното и безкрайното. Може би най-добре подхожда определението за Бога като АБСОЛЮТЕН И ВЕЧЕН ЕТАЛОН ЗА ВСИЧКО!

I - 2.3.4. Къде е Бог? - навсякъде. Външно (механично) и вътрешно (духовно) разбиране на присъствието на Бога.

„Нашият Бог е на Небето” [I], Старият Завет, Псалом 115:11.

Бог е „в пространството като Мисъл ”, „като идея” |10|, том I, стр. 20-21 Живият Господ живее в пас.

Съгласно БИБЛИЯТА „ нашият Бог е на небето ’’ и не е възможно човек да Го види, защото Той „обитава в непристъпна светлина” и човешкото същество не издържа пред заслепяващата Божия Мисъл-Светлина. Затова „никой човек не е видял, пито може да види” Бога.

„Бог, Който е направил света и всичко, що е в него, като е Господар на Небето и Земята, не обитава в ръкотворни храмове” [1], Новият Завет, Деянията на апостолите, 17:24.

Едно от големите имена на РЕНЕСАНСОВИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ е това на неопла-тоника от университетския град Кеймбридж Хенри Мор (1614-1687). Той счита, че тъй като Бог е Дух, а пространството е присъщо на духовете, следва, че Бог е навсякъде. В този смисъл Бог е „вездесъщ” и „пространствен”.

А ето ТЕОСОФСКОТО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов — Ветла Бойно по отношение на доказателството за Неговото съществуване и присъствие:

„Бог не присъства по един материален начин в света. Затова е казано, че никой не е видял Господа освен Сипа”. Затова Неговото съществуване и присъствие не може да се доказва по един материален начин, а само индиректно по неговите изяви, които са изобилни и във видимия наш физически свят.

И ако попитате ангелите, къде е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Навсякъде е Той”.

„Къде ще намерим Бога?” - В меката и приятна светлина, в чистия въздух, в чистата вода и в доброкачествения хляб. Бог е в цялата природа, във всичко живо, което Той е създал и направил. И на небето - във всичките слънца, и на земята, зад всичко.: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад човеците. Няма нищо па света, зад което да не е Бог”.

Ако не Го виждаме навсякъде, няма да Го видим никъде.

В настоящата книга е обяснено с теорията на торсионното поле, че Бог като Свети Дух е невидима мисловна информационно-енергийна субстанция, която присъства навсякъде. И ето как посоченият Учител пояснява въпроса има ли Бог и къде да се търси - два въпроса, които са непосредствено вплетени.

Питат хората: „Има ли Бог или не?” Щом ядеш хляб, има Бог. Бог е вътре в хляба. Щом пиеш вода, има Бог. Бог е вътре във водата. Щом дишаш въздух, има Бог. Бог е вътре във въздуха. Щом възприемаш светлината, има Бог. Бог е вътре в светлината.

Ако не вярваш в Божественото, което се крие в тези неща, с които имаш връзка, как ще намериш Бога другаде?

Трябва да се „помни, че ако търсиш Бога отвън, ще намериш земята, водата, въздуха, светлината”, които са Негови създания. А ако не намираш Бога в тях, ако не си благодарен за тези блага, които Той ти дава, ще имаш трудности в живота и/или ще го изгубиш: И ако не ядеш хляба, който земята ти дава, смърт те чака! Ако не пиеш вода, от жажда ще умреш. Ако не дишаш въздух, ще се задушиш. Ако не възприемаш светлината (т.е. знанието, правият път), ще ослепееш (т.е. няма да виждаш правилно нещата в живота) и ще се спъваш в живота (т.е. ще имаш препятствия в живота).

Докато Бог е с вас, вие не трябва да се съмнявате, не трябва да се страхувате. Той гледа благосклонно към всички хора. Това не подразбира, че Той одобрява техния неправилен живот, но не ги съди - оставя ги свободни да учат, да се развиват. Той има търпение да дочака онзи ден, когато те ще се пробудят и ще се обърнат към Него. Его защо и вие, заради любовта си към Бога, трябва да бъдете благосклонни към всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате.

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик художник. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? ТОЙ Е ДЪЛБОКО СКРИ Т₅ защото ИСКА ДА НИ ОСТАВИ СВОБОДНИ.

И понеже Бог е тъй дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването му.

Бог, обаче, не е една същина, която може да се доказва механически, (физически, или материално, защото Той е невидим. Ето защо цитираният Учител е казал още:

Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуването на Бога е един механически процес.

Иска ли човек доказателства за съществуването на Бога, той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него (както е при атеиста, заради когото се налага да се говори за съществуването на Бога). Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога.

В ума, сърцето и волята на човека има тогава един непрестанен прилив от Божественото съзнание, когато съществува тази връзка с Бога. И тогава престават всички ония празни и нелепи въпроси, има ли Бог, няма ли Бог, обича ли ни Бог, или ни е забравил.

В източната религиозна мисъл намира място въпросът за Реалността. Счита се, че Бог е Великата Реалност.

Ала преди това, докато се лутате за доказателства на Великата Реалност, помнете тия прости истини:

Попиташ ли се де е Бог, знай: дето има живот, дето има мисъл, дсто има чувство, там е Бог.

Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват В Любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения.

Ето защо, дето и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, ио в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го ще ти помогне. Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

Дето има смисъл, там е Бог, там е „раят ”. Дето няма смисъл, там Бог отсъства. А дето Бог отсъства, там е „адът”.

Питаш, кога човек е добър? Моментът, в кой то Бог се проявява у него, човек с добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човек е лош.

Дойде ли Бог в човека, той става радостен и весел, готов за всяко вложение. Откаже ли се да служи на Бога, Той го напуща.

Защото любовта към Бога, ог която произтича живата връзка между Него и човека е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това Вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение.

ДА ВЪЗЛЮБИ ЧОВЕК БОГА, ТОВА Е НАЙ-СЛАВНИЯ МОМЕНТ В НЕГОВИЯ ЖИВОТ. Това значи да цъфне и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае само да дава. Този момент го определя като човек.

Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога?

И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: що е по-силно у вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога?

Ако любовта ви към Бога е по-силна, на нрав път сте.

АКО, обаче, ЛЮБОВТА ВИ КЪМ БОГА Е ПО-СЛАБА, ОТКОЛКОТО ЖЕЛАНИЯТА ВИ, тогава СТРАДАНИЯТА И ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА НЯМА ДА ПРЕСТАНАТ.

АКО ЧОВЕК ИМА БОЖИЯТА ЛЮБОВ В СЕБЕ СИ, КАКВОТО И ДА МУ СЕ СЛУЧИ, ВСИЧКО ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ДОБРО.

НЯМА ЛИ ТАЗИ ЛЮБОВ, тогава пътят му е дълъг, труден и ЖЕЛАНИЯТА -НЕПОСТИЖИМИ.

Пътят към Бога се намира в съвършенството. БЕЗ СЪВЪРШЕНСТВО БОГ ОСТАВА НЕПОНЯТЕН ЗА НАС.

Съвършеният човек има само една идея - към Бога! ЩОМ СЕ СТРЕМИ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, той ЩЕ ПОЗНАЕ БОГА като Любов.

И тогава той ще чувства пулса на всички живи същества в света. А няма по-голя-мо блаженство от това да чувства човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на ония върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога, и Бог живее в мене”.

„Аз живея в Бога”, това подразбира, че Бог е „отвън”. „Бог живее в мене”, това подразбира, че Бог е „вътре”, а аз, човекът, съм „отвън”.

Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас .

Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”.

Мястото, седалището на Бога не е в човешкото сърце, нито в човешкия ум. То е в човешката душа. Бог живее в душата на човека. Истинската идея за Бога е идеята за човешката душа, Любовта, която живее в човешката душа [41 ]. Ето защо, когато Бог е вътре в тебе, не Го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у себе си.

„Дяволът” - това е същество, което е ограничило Бога в себе си, и затова Бог го е ограничил отвън.

Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред тебе ще се разкрие един необятен свят.

Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога”. Библейска сентенция

Онези, които търсят Бога, трябва да знаят, че те не могат да Го намерят, докато са смъртни.

Според цитирания Учител живият Господ е па Земята. Ето едно много интересно негово тълкуване: Думата Небе означава разумен .живот. В разумния живот е Господ! Разумното, възвишеното, което е в човека - то е Господ, т.е. нашият Отец, Който живее в нашия разумен живот. Следователно Господ — Бог живее в човека, когато последният е разумен и възвишен, т. е. където хората са разумни, а не при глупавите.

Тръгнете но света да търсите най-добрия, най-разумния и най-любещия човек. Като го намерите, той ще ви покаже къде е Бог. Той е най-близо до Бога.

Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е „вън” и „вътре”. И този Господ, Когото търсим, Той е вън и вътре в нас и АКО СПАЗИМ НЕГОВИТЕ ЗАКОНИ, Той е в сила да ни подмлади, да ни даде всички условия, които търсим, за да ЖИВЕЕМ ЩАСТЛИВО. Изпълниш ли Неговия закон на Любовта, Той ще ти даде всички благоприятни условия. Не изпълниш ли този закон, Той ще те напусне.

Силата па човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре в него. Дотолкоз, доколкото ги го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Когаго зачитаме в себе си само Божественото, всичко можем да постигнем. Постоянното веселие идва отвътре. ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА МЪЛЧАТ. Животът е благо за човека, но Божественият живот в него (а не настоящият външен живот на лоши отношения между хората). Ако човек ие го разкрие работите му няма да вървят.

ЩАСТЛИВ Е ОНЗИ ЧОВЕК, В КОГОТО БОЖЕСТВЕНОТО РАБОТИ. Затова една сутринна Християнска молитва гласи: „Аз нося в себе си чистия Божи Дух. Моята мисъл е Мисълта Божия. Всичко, което върша е успешно, защото мен ме ръководи Бог и ме напътства, дарява ме със сила и здраве. Няма да позволя страх да ме обземе, лоши хора да ме смажат, болести да ме погубят. Благодарен съм на Бог:, че го нося винаги в себе си и завинаги. ”

От изнесеното по-горе МОЖЕ ДА СЕ ОБОБЩИ, че БОГ Е НАВСЯКЪДЕ И ВЪВ ВСИЧКО като „Свети Дух”, чийто синоним в светската наука физика е „тор-сионно поле” [4], представляващо „ информационно - енергийна субстанция Съгласно теорията на торсионното поле, последното е също навсякъде. Това е ЕДНО СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ РЕЛИГИЯ И СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА.

1 - 2.3.5. Говори ли пи Бог? - Да, индиректно и директно, и при познания и умение да се слуша тихия Му глас.

Бог ни говори, но е неизвестен, ие Го познаваме 110], том I стр. 27.

Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил, нещастен е онзи, на когото ие е проговорил...

„Бог е проговорил на човека, когато всичките му слабости са изчезнали, кесията му е отворена, станал е благороден.”

ПРИРОДНИТЕ НАУКИ не могат да ни посочат отговор на този въпрос - заглавие на раздела.

А този въпрос е жизнено важен. Оставени сами на себе си, ние нямаме достатъчно познание за Бога. Затова Иов е казал: „ Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?[\], Старият Завет, Йов, 11:7.

Разбира се, ние не момеем да имаме персонален разговор с могъщия Създател на Вселената, защото е дълбоко скрит за нас.

Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена от Бога свещ, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което, поради непослушание, човекът е затрупал с материя и в края на краищата заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото (заложено в човека) трябва да чуе гласа на Христа (кактоЛазар) и да излезе от гроба. Значи Бог, в Своето динамично проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото свегът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него... Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този или онзи. Всъщност Бог говори само на Себе си, г.е. на Божественото в човека.

Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища.

... Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после - чрез ангелите, след това ... като поумняха..., чрез Своя Син, Когото изпрати на Земята да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене, а най-после и Той сам ще им проговори.

Знаете ли какво ще стане, когато Бо1 проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променливо ще изгори, а мислите и чувствата на хората ще се видоизменят. Под свършване и изгаряне на света се разбира ликвидиране е всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог-техен Баща. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а вселената за научни изследвания.

Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин [10], том II, стр. 190-191. .

Учителят Петър Дънов - ВеШза Ноипб е казал: За всеки от вас има определени моменти (описани в мотото по-горе), когато Господ му проговаря. Божият глас се отличава с едно особено качество, а именно - той е много тих. Според него този тих глас не е външен, а вътрешен - „глас на душата”. Когато чуеш нежния, тихия глас на Бога, душата ти се отваря така, като в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора. Вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде и с всички - и между ангелите, и между светиите, и между божествата. Душата ти започва да трепти като светлината на този Божествен, огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога.

ВСЕКИ ЧОВЕК ЩЕ РАЗБЕРЕ ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА (вътрешния смисъл на живота), КАТО МИНЕ първо ПРЕЗ ГОЛЕМИ СТАДАНИЯ И след това ЧУЕ ТИХИЯ ГЛАС НА БОГА В СЕБЕ СИ, както пророк Илия.

БОГ Е ГОВОРИЛ, ГОВОРИ И ЩЕ ГОВОРИ на хората ИНДИРЕКТНО чрез Неговите прояви, дори с предупреждения чрез Природните бедствия, че не вървим в правилния път.

Бог съществува вън и независимо от нашия разум (съзнание), Той е невидим и ние имаме нужда Той да ни се открие (разкрие).

Творенията Му са един от начините, по които Той ни се разкрива: „Небесата разказват славата Божия., и Просторът известява делото на ръцете му. ”[ 1], Старият Завет, Давидов псалом 19:1. -

Необозримостта на Вселената, нейната прецизна настройка и нейното удивително равновесие, разнообразие и красота разкриват много неща за Бога като Създател. В своето творчество Бог показва Своята изумителна сила, грандиозен ум и блестящо въображение.

Всяка сутрин и вечер ни се поднасят красиви и неповторими през всичките дни на годината изгреви и залези на нашето Слънце. Така Той ни се разкрива като Най-Великия Художник.

БОГ НИ ГОВОРИ и ДИРЕКТНО ЧРЕЗ страниците на БИБЛИЯТА - неговото открито писмо до хората.

Твърденията на РЕЛИГИЯТА в Библията помагат да се намери отговор на въпроса „говори ли ни Бог?”.

Изходна точка за да се получи отговора са основните характеристики на Бога, че Той е „Слово” (Мисъл) и Личност, а човекът е създаден по Негов образ и подобие.

Ние - хората, сме способни да изразяваме мислите си и да ги споделяме с другите. Като личности ние можем да общуваме по начин, по който другите материални неща не могат, и по този начин ние опознаваме други личности.

Затова е съвсем логично и приемливо, че Бог с неговите свръхестествени способности за комуникация е невероятно способен да изявява себе си. И едно такова твърдение веднага отвежда до въпроса: Какви сериозни и достоверни свидетелства могат да се посочат, че Бог някога е говорил в нашия свят и то пряко, а не само непряко е говорил, говори и ще говори чрез Неговите проявления като Сътворяването на вселената и човека, Природните явления и бедствия?

Твърденията на най-авторитетната и неопровергана книга — Библията са, че Той е говорил пряко на съставителите й (например Мойсей), а чрез тяхното Писание в Библията — на хората.

Бог е говорил, говори и ще говори чрез мнозина Свои Избраници, които са предавали, предават и ще предават Словото Му точно.

Чрез страниците на Библията РЕЛИГИЯТА дава отговор: „ Бог е говорил нам чрез пророците и чрез Сина ” [ 1 ], Новият Завет, Посланието към Евреите!: 1-2. Около 4 000 пъти само в Стария Завет се намират фрази от вида: „Господ говори”, Господ заповяда” и „Господ каза” [14].

в беседите на Учителя Петър Дънов - Ветха Иоинд често се срещат глаголите „казах”, „рекох”.

Ето защо е основателно да се твърди, че по отношение на Писанието „ никога не е идвало пророчество от човешка воля, но свети човеци са говорили от името па Бога, ръководени от Светия Дух” [1], Новият Завет, Второ Съборно Послание Петрово, 1:21.

В никоя друга литература не могат да се намерят толкова ясни и подробни пророчества, направени от човеци, претендиращи, че са говорили от името на Бога, които по-късно са се изпълнили буквално. Възраженията, че всичко това е станало случайно, не могат да се приемат сериозно.

Освен това Библията има огромно влияние върху живота на хората. Никоя друга книга не е имала такава сила, която да може да промени живот.

В продължение на хиляди години милиони хора са доказвали чрез личния си опит, че „Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; Заповедта Господна е светла, просвещава очите” [I], Старият Завет, Давидов псалом 19:7 и 8.

Вече 2000 години никой експерт в която и да било област не е успял да опровергае дори едно твърдение на Библията [14].

Причината е следната'. „Всичкото Писание е Боговдъхновено...” [1], Новият Завет, Второто послание на апостол Павел към Тимотея, 3:16. Затова човек трябва да я приема „...не като човешко слово, а като Божие Слово, каквото е наистина ...” [1], Първото послание на апостол Павел към Солунците, 2:13.

Бог е разкрил много неща за себе си като действителна личност и автентичен автор на една книга, която е на разположение на над 2000 езика [19], сред които е и твоят език, драги Читателю. Тази книга на книгите е Библията, на която може да се има доверие:, защото писани в нея предсказания се сбъдват. И те се сбъдват, защото Бог е нейният фактически автор и ни говори чрез нея. Библията кани и дава възможност на Читателя да се запознае със Създателя и да развие лични взаимоотношения с Него. „Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас”. И това може да стане,, преди всичко сусърдна Любов "към Бога и помежду си [ 1].

/Гио какво още Бог ни говори за себе си от страниците на БИБЛИЯТА:

„Бог каза: „Аз съм Господ, и няма друг; Няма Бог освен Мене.” [1], Старият Завет, Исаия 45:5.

Същият отговор е даден в молитвата „ Пътят на живота ”, включена във вторник от седмичната програма („ наряд ” — ред за духовно подвизаване), дадена за духовна общност „Бяло Братство” като ТЕОСОФСКО СТАНОВИЩЕ на Учителя Петър Дънов — Ветза Иоипд: "Господи Боже, Спасителю наш ... освен Теб няма друг Бог, Ти си само Един.” Обяснено бе и НАУЧНО със свойствата на торсионните полета.

Не, Той е вечен и Неговото съществуване няма пито начало, пито край.

„Преди да се родят планините, и да си дал съществувание на Земята и Вселената, от века и до века Ти си Бог.” [1], Старият Завет, Псалом 90:2 (както торсионното поле).

„Благодатен и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Господ към всички и благите Му милости са върху всичките Му творения.” [1], Старият Завет, Псалом 145:8-9.

„Бог ...при разни частични съобщения, и по много други начини е говорил на бащите ни чрез пророците” и ... „чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.” [1], Новият Завет, Посланието към Евреите 1:1-2.

Но ПО НАЙ -ПРЕКИЯ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН БОГ Е ГОВОРИЛ ЧРЕЗ ХРИСТОС. Бог като Слово и Личност се е въплътил в човека - Бог, Неговия единороден Син Исус Христос, за да демонстрира, че зад Вселената стои личностния Бог'. Той е говорил, говори и ще говори на хората и ИНДИВИДУАЛНО.

В своята беседа „Абсолютната чистота” Учителят Петър Дънов - Вешчй Поипд, в своето ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ е казал: „Питам как ще познаете кога / оспод говори (лично на вас). От книгите ли ще научите това? - Не, всеки човек има своя специфична вътрешна опитност, чрез която е дошъл до познание на Божия глас в себе си Ако човек със своето позитивно поведение може да привлече Бог до себе си, той ще усети „вътрешния глас на Бога”.

И ето какво е казал още този Учител за връзката на човека с Бога: Ако се обърнеш към Бога:, веднага се възстановява хармонията. Та през сегашните условия пие трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му - Той може да мълчи, по вие говорете, говорете, говорете. Най-после вие ще Го заставите да ви отговори. Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти. И да кажете като Якова: „ Няма да Те оставя Господи, докато не ме благословиш. ” Ако хлопаш 3-4 пъти, няма да обърнеш вниманието на Господа; но ако хлопаш милион пъти, Той ще обгърне внимание, ще каже: „ У него душата се е пробудила!" 110], том I, стр. 280.

Ето защо авторът горещо препоръчва на търсещите Читатели лекциите и беседите на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Венка Йонно, тъй като в тях се проповядва на много достъпен и завладяващ език Божественото учение или науката за Бога (теософията), Божествената наука за Любовта, издигната от него в култ.

И ето още един интересен отговор на въпроса му: „ Как ще говорим с Бога? - В мълчание. Бог е Любов!

Божественото чувство и всяко желание се развиват правилно в мълчание. Божественото работи в мълчание. То именно преобразява и подобрява живота. Абсолютната Истина се предава в мълчание. Тя работи и преобразява света. С Бога ще работите.

Ще гледаш звездите, Луната, Слънцето в мълчание и ще им се радваш. Това е Бог.

Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно. Това е Бог.

Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче. Това е Бог.

Ще се радваш на всичко в мълчание (което може да се назове „съзерцание”).

I - 2.3.6. Изявява ли се Бог на човечеството и как? -Да, чрез Неговите творения и дела. Седем въпроса и седем отговора в Библията.

Когато ние приемем Великото в света - Бога, Той по който и да е начин ще ни се изяви. Добрите хора в света - това са проводници или образи па туй велико Същество.

Бог се проявява на земята трояко: чрез мислите, чувствата и постъпките на човека. Бог се изявява чрез живота.

Бог свидетелства за себе си чрез творенията и делата си.

Библията, Христос и Природата са връзка между Бога и човека.

„Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.” [1], Новият Завет, Откровението на Йоана 15:3

Подобно е възклицанието и в рефрена от песента „Химн на Великата Душа”, дадена в 1933 г. с текст и музика от Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд [40]:

Велик Си Ти, Господи, велики са Твоите Дела, велико е Името Ти над всичко.

НАЙ-ЯСНО БОГ Е ИЗЯВИЛ СЕБЕ СИ ЧРЕЗ ЕДИНСТВЕНИЯ СИ СИН ИСУС ХРИСТОС.

Съгласно Християнското повествование Триединният Бог се е изявил при кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител.

Тогава, от Небесната Синева се е чул гласа на Бога - Отец, който потвърждава, че Исус Христос е въплътения Божи Син - проявения Бог в човешки образ.

А като символ на Светия Дух, гълъб е кацнал на рамото на Исус Христос.

Това събитие се чества всяка година през януари като един от най-големите християнски празници - „Богоявление”.

Бог е невидим за обикновените човешки сетива. Но Той се проявява чрез видимата материя, която ние познаваме и усещаме в трите основни агрегатни състояния — твърдо, течно и газообразно.

Ето какво е говорил за проявите на Дога Учителят Петър Дънов—Ве1п.за Ооипд:

Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Във всички плодове е скрита Божията Любов. Хлябът, въздухът, светлината, хранага-това е Божията Любов. Крепи всичко - и отвътре и отвън, но сам Зои не взема участие в нищо. Той само ръководи чрез Светия Дух своите служители, подредени в строга и стройна йерархия (свойство и па торсионното поле). Светлина и Разум - това са неговите прояви.

Материята е само една възможност на Духа (да се проявява). Това са условията, при които може да се прояви Духът - третата форма на съществуване на Бога като най-разредената, мисловна, информационно - енергийна субстанция с торсионенен характер, която присъства навсякъде.

Създателят не е престанал да се изявява, да свидетелства за Себе Си, за своята личност, осигурявайки храна на човечеството. Храната на хората и животните зависи от прекрасни природни кръговрати: на водата, на въглерода и неговия двуокис, на фосфора, на азота. Всеизвестно е, че в жизненоважния процес на фотосинтезата растенията използват въглероден двуокис и вода като суровини, за да произведат захари в плодовете с помощта на слънчевата светлинна енергия. Всеки един от тези кръговрати използва максимално добре отпадъците от други цикли. Тези факти разкриват Мъдростта на Създателя, определящи Го като Най-

Великият Мъдрец и Творец. В потвърждение на тази оценка'е достатъчно да се спомене за сложния механизъм на имунната система на човека, която разпознава и премахва чуждите „нашественици" чрез приблизително 100 000 000 000 (10 на 11-а степен) имунологични рецептори. Бог е дал безплатна защита на здравето на всеки един от нас, независимо от финансовото и социалното положение, надхвърляща всичко, което съвременната медицина може да осигури. Ваксини вече се отричат, защото крият риск:. Този факт свидетелства, че Бог е Най-Великият Учен - Медик. Това говори още съвсем красноречиво за чувството на Любов, непредубеденост и справедливост, които притежава Той - нашият Създател. И като доказателство, че „Бог толкоз възлюби света (и хората), Той жертва „Сина Своего единороднаго (Исус Христос — Бог в човешки образ) за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен

Споменатите по-горе примери за творенията на Създателя го разкриват като Истинска Интелигентна Личност, чиито качествени характеристики ни привличат към Него.

Бог е наричан Господ - Господар на Вселената, Природата, Земята и ги управлява чрез космологичния член в математическо уравнение (31) [4а], стр. 510 на Айнщайн от неговата обща теория на относителността, задавайки началните и крайни условия, които определят решението на съответните уравнения - математическо описание на Неговото проявление —управлението на Вселената.

Бог осигурява всички блага за хората на Земята чрез управление на Природните явления, но със стихиите ни предупреждава, че не вървим в правилния път — „Прави всичко, що Му е угодно. ” [1], Старият Завет, Псалом 115:11

Бог... „не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил Добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.” [1], Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли 14:17

С Природните явления Бог ни напомня какви блага ни е дал.

С природните бедствия Бог ни предупреждава, че Той не е доволен от хората, които са засегнати от такива Негови изяви. Той може да ни унищожи за момент, но не го прави, защото ни обича като Негови чада и затова е многотърпелив „ по формулата 999" (б.а.) имногомилостив „по формулата 99’’ (б.а.).

Относно изявите на Бога са интересни следните въпроси и отговори:, които намираме в БИБЛИЯТА:

Бог продължава да поддържа и управлява нашия свят и днес. Той е източник на всички добри неща и благословения:, на които се радваме.

„... Всевишният владее над царството на човеците и го дава комуто ще.” [1], Старият Завет, Даниил 4:32

Да, това има голямо значение. Ще дойде ден, когато ВСЕКИ ЩЕ ТРЯБВА ДА ДАДЕ ОТЧЕТ ПРЕД БОГА ЗА ВСИЧКО, КОЕТО Е ВЪРШИЛ, ВЪРШИ ИЛИ ЩЕ ВЪРШИ ПО ВРЕМЕ НА СВОЯ ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА. Затова трябва ДА ВНИМАВАМЕ КАК ЖИВЕЕМ!

„И НЯМА СЪЗДАНИЕ, КОЕТО ДА НЕ Е ЯВНО ПРЕД БОГА; всичко е голо и разкрито пред очите на тогова, на когото имаме да отговорим.” [1], Посланието към Евреите 4:13

Създателят разполага със строга йерархия от Божи служители, които са му много верни и Му помагат да следи всички мисли, чувства и желания или действия на всеки един индивид. Но неизменна роля има Светият Дух, който е навсякъде (чийто научен синоним е торсионното поле) .

Не, БОГ СЕ ИНТЕРЕСУВА от всичко, което става по света -ДАЖЕ ОТ НАЙ -МАЛКИТЕ НЕЩА

„Не продават ли се две врабчета за един азарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени.” [1], Новият Завет, Светото Евангелие от Матея 10:29-30

И казва се, че ПИТО ЕДИН КОСЪМ ОТ ГЛАВАТА И А ЧОВЕКА НЕ ПАДА, ПИТО ЕДИН ИНДИВИД СЕ РАЖДА ИЛИ УМИРА БЕЗ БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГА.

Да, Бог слуша молитвите на тези, които искрено Го призовават. Той е „ благоволил да Го призоваваме ” чрез Христос - Неговия Син.

„Господ е близо при всички, които Го призовават.” [1], Старият Завет, Псалом 145:18

Не, Бог е много по-велик, отколкото даже можем да си представим. Той трудно се вписва в нашите представи — виж раздел 1 — 2.2.

„О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните 11:33

Не, защото човешкото същество не може да издържи пред Божията заслепяваща мисъл-светлина:

„...блажения и единствен Властител, Цар на царстващите и Господ на господстващите, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види; [1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Тимотея 6:16

Да, защото Бог прави Себе Си познаваем чрез Природата (индиректно) и Библията (директно).

„Понеже от създанието на света това, което е невидимо у него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото човеците остават без извинение.” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към Римляните 1:20.

Този текст от БИБЛИЯТА би .могъл да се отнесе към онези хора, които вярват само в това, което могат да видят. А как такива хора ще отговорят на въпроса кой предизвиква Природните явления и бедствия?!

I - 2.3.7. Как момеем да (о)познаем Бог - Създателят, Господарят и Управителят на Всечената и хората, за да ни помага в живота? - чрез духовна просвета.

Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.

Библията, Новият Завет, Съборното послание на Яков, 4:8

Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа па дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило.

Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя.

Заповедта на Учителя Петър Дънов - Ве1п58'Ооипо'

Ако искаш да познаеш Бога, дай условия на „новия човек” в тебе да израсте и да се развие, „и да се облечете с новия човек, създаден по образа на Бога в правдата и светостта, които са от истината” [1], Новият Завет, Посланието на ап. Павел към ефеся-ните, 4:24, т.е. „ коренно да преобрази .живота си според Божествените закони ". Кой е новият човек? - Христос. Сегашните християни говорят за Христа, но нямат връзка с Него, нямат връзка с новия човек в себе си. Може да прекарате целия си живот в църква, в палене на кандила и свещи, в четене и тълкуване на Библията, но ако нямате връзка с новия човек, няма да се домогнете до великата Истина, за която душата копнее..., няма да опознаете Бог за да ви помага, защото „Христос е името, чрез което Той е благоволил да го призоваваме” [40].

Ето какво е казал още по този много съществен въпрос и във връзка с мотото цитирания в настоящия раздел I - 2.3.7. Учител. Бога пие никога не можем да проучим (виж началото като мото в раздел 1 - 22. „Относно представата за Бога"). Делата Божии — може; онова, което Бог е създал — може да проучим; но да проучим Бога - то е заблуждение. Според този Учител трябва да се изучават делата на Бога. хората да имат Любовта - Той да живее в сърцата им и да се проявява [ 10], том I . стр. 189.

Някои питат: „Защо трябва да учим?” - За да познаем Господа. „Защо трябва да бъдем по-добри?” - За да познаем Господа. „Защо трябва да обичаме?” - За да познаем Господа. „Защо трябва да търсим Истината?” - За да познаем Господа.

Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са:

И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме:

Това са трите допирни точки на човешкия дух с Божия Дух:

От първото докосване на човека с Бога, у него се явява един изблик на Любов - той се превръща в извор на живот, който постоянно блика, т.е. човек става жизнен.

И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога, на Мъдростта, за да очертае пътя на това движение.

Когато човек се е докоснал вече до Мъдростта, той търси и третот о докосване с Бога - с Истината, която му осигурява и Свободата.

Ето защо Учителят Петър Дънов - ВеШяа ОоипД нарича Любовта, Мъдростта и Истината (вечните небесни принципи) „ядка на Божественото учение” [13], стр. 93-95.

На тези три докосвания на човека с Бога съответстват и три стремежа на човешкия Дух:

Третият стремеж на човешкия Дух е свободата.

Когато Духът човешки придобива знание, светлината се появява като резултат.

И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.

Светлината (вътрешната, духовната — виделината) е дреха на Мъдростта (виж раздел 1 - 2.3.2. 6. „ Бог и светлината ”).

Физическата пък светлина (външната), от която пие се ползваме, е резултат от излишната енергия, която „Космичният Човек” произвежда при своята умствена дейност. „Космичният Човек” е придобил толкова знание, че има излишък от светлина.

В тези мисли прозира формулировката на връзката между философските категории „мисъл” и „светлина", която е дадена от Учителя Петър Дънов - Вешка Поило: „Светлината е сгъстена мисъл”. И от същия преден абзац се разбира защо БОГ Е НЕДОСТЪПЕН: ЗАЩОТО НЕГОВИТЕ ЗНАНИЯ И МИСЛИ ПРОИЗВЕЖДАТ ПОВЕЧЕ ОТ ЗАСЛЕПИТЕЛНА СВЕТЛИНА.

Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят ЩО Е БОГ. Те застават в свещен трепет пред това Велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия космос.

И ако ги попитате, що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: НЯМА СЪЩЕСТВО, КОЕТО ДА ИМА ПО-БУДЕН УМ, ПО-ОТЗИВЧИВО СЪРЦЕ И ПО-МОЩНА ВОЛЯ, ЗА КОЯТО НЯМА НИЩО НЕВЪЗМОЖНО. НЯМА СЪЩЕСТВО ПО-БЛАГОРОДНО, ПО-СВЯТО, ПО-ЧИСТО, ПО-МЪДРО, ПО-СИЛНО, ПО-МОГЪЩО ОТ БОГА. Затова, изхождайки от обстоятелството, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, Учителят е казал на учениците си: „Ученикът трябва да има сърце - чисто като кристал, ум - светъл като слънцето, душа - обширна като Вселената, дух - мощен като Бога и едно с Бога” [40].

И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е Доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкия живот във Вселената, и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени.

Бог е същина, която функционира, макар че не знаем къде е.

Съобразно нашите ограничени представи на обикновени хора Той е невероятен: Той пак остава непроявен (невидим). Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.

Сам по себе си Абсолютният; Непостижимият е без форма (във физическия смисъл, като очертание).

Той е „нищо”, защото е най-разредената материя - мисловно-информационно-енергийна субстанция - торсионно поле (вакуум).

Но това „нищо” съдържа „всичко” в себе си. Защото Той притежава пълното знание и може да върши абсолютно всичко. Защото Светият Дух от Триединния Бог е навсякъде и може да бъде във всичко, където и когато пожелае.

Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали - Неговото Величие е неизменно.

Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното.

Крепи всичко - и отвътре и отвън, но сам Той не взема участие в нищо.

Уподобяваме го на Светлина, на Разум - „Логос”. Но сам по себе си, Той не е ни Светлина, ни Разум.

И БОГ ЛЮБИ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ - И ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ.

Казано е в Писанието: „Бог дава Своето благословение и на добрите, и на злите.” Бог търпи и вълка, който дави овцете, но не го освобождава от последствията на постъпките му. И ЛОШИЯТ ЧОВЕК Е СВОБОДЕН В ДЕЙСТВИЯТА СИ, НО НЕ Е СВОБОДЕН ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА (КАРМАТА, ОТГОВОРНОСТТА).

Ето защо Учителят Петър Дънов - ВеШ$й Ооипд съветва: Обичайте всички хора в ума, сърцето, в душата и в духа си, без да се спирате върху въпроса кой е праведен и кой не; заслужава ли да бъде обичан или не. Ако Бог търпи лошите хора и им помага, колко повече ние трябва да ги търпим?

Затова в „Молитва па Братството” (Всемирното Бяло Братство), дадена на 15-08-1923 г. в София от Учителя Петър Дънов - ВеШхй Поипб на последователите му в България, се казва:,„Ти Си само Едип, в Когото няма измяна и Кой то си всякога силен да помагаш и да избавяш” [40].

И когато страдаме, и когато се радваме, Той е същият. И в страданията, и в радостите БОГ е, който ЕДИНСТВЕНО НИ ГОВОРИ ВИНАГИ.

Затова, когато се срещнат двама или повече от духовна общност „ Бяло Братство", се поздравяват така: Първият казва: „ Няма Любов като Божият' а Любов”, а вторият отговаря: „Само Божията Любов е Любов”.

Човек опознава някого, като разговаря с него и като вижда как той реагира в различни обстоятелства.

Човекът не може да участва в директен разговор с Бога. Но последният разкрива много за себе си в Библията - с това, което казва в нея. В тази уникална, най-разпространявана, най-изучавана и най-цитирана книга се отправя към нас покана да развиваме взаимоотношения със Създателя - виж мотото в настоящия раздел,, малко по-горе.

Освен това човек опознава Бог и чрез начина, по който Той действа в Природата и в живота на хората. Това се вижда както от текстовете на Библията така и от наблюденията на човека върху Природата и живота на хората. Това се посочва в различните раздели на книгата.

Ако иска човек да бъде приятел с някого, сигурно ще поиска да научи името му. Какво ни разкрива името на Бога? В Стария Завет - еврейската част от Библията то е представено с четири еврейски съгласни, в английския език -„ЧеИоуаИ ”, а в българския език- „Йехова” [19]. На еврейски език Божието име като глагол „хаван ’’ означава „ставам” или „оказвам се”, а в Оксфордския наръчник към Библията „ ТИе Ох/огс! сотратоп (о )Ие В1Ь1е” се посочва значението „той причинява” или „ще причини да стане” [ 19]. Следователно, ако в далечното минало Бог се назовава „Първопричината”, то в настояще и бъдеще Неговото име означава „ Той причинява да става ”[19] ши „Причината да става нещо”, т.е. Той е активен автор на цели и изпълнител на обещания. Или БОГ ИСКА И Е ОБЕЩАЛ ДА НИ НАПРАВИ СЪВЪРШЕНИ И ЩАСТЛИВИ, НОЗА ТАЗИ ЦЕЛ НИЕ ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ НЕГОВАТА ВОЛЯ. И СЪОБРАЗНО НАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ ТОЙ ИЗПЪЛНЯВА НАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ - КАКВОТО СМЕ СИ ЗАСЛУЖИЛИ. Това също е пояснено в различни раздели па книгата.

ОСНОВНА ЦЕЛ НА СЪЗДАТЕЛЯ на Вселената и човека е ДА ОСИГУРИ БЪДЕЩО ЩАСТИЕ НА ВСИЧКИ ХОРА. И това постоянно прогресиращо действие на Бога с цели и изпълнение на обещания е ЗАЩОТО НЕГОВОТО ИМЕ Е „ЛЮБОВ ’’ към най-съвършеното му създание за Земята - човека.

Тази Любов е причината Бог да бъде много дълготърпелив към пропадналия след грехопадението човек по „формулата 999” (б.а.), т.е. изчаква го да направи 999 грешки и тогава да каже на неговите помощници от Невидимия свят: „ Сложете му нещо на гърба за да почувства ” [2] и [ 10].

От друга страна е многомилостив, защото подлага на 10 пъти по-малко изпитания, когато иска да даде благо на даден човек по „формулата 99” (б.а) - виж и стр. 113. Затова много духовно просветени хора имат увереност и намират удовлетворение в това да знаят, че Бог винаги осъществява своите цели и изпълнява обещанията си.

Затова българска поговорка гласи: „Бог бави, но не забравя”.

Това особено много важи за човек, който Той е наблюдавал и е изградил доверие в него като „верен човек”. Такъв е случая с Авраам, наречен от Бога „приятел мой” - един от „ бащите ” на древния еврейски народ, за които е говорил Мойсей. Съгласно Библията последният е бил „избран от Бога ”да изведе израилтяните от египетското робство към „ Обетованата земя ” — библейското наименование на страната Хана-ан, където древният еврейски народ живял щастливо при спазването на Божиите закони. Този народ Бог използвал за осъществяването на своя цел да благослови всички народи, да покаже на хората чрез въплъщението на Своя Син в Исус от Назарет пътя за тяхното спасение от грехопадението на първата човешка двойка - Адам и Ева.

Случилото се с Авраам показва, че БОГ е ДОСТЪПЕН. Неговата мощ и способности са огромни, НО БОГ Е действителна ЛИЧНОСТ, С КОЯТО ХОРА КАТО НАС МОГАТ ДА РАЗВИВАТ САМО ИЗПЪЛНЕНИ С УВАЖЕНИЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. Благодарение на Неговата непредубеденост днес всички ние, независимо от своя национален и етнически произход, МОЖЕМ ДА ГО ОПОЗНАЕМ и ДА БЪДЕМ НЕМУ УГОДНИ и като следствие ЗА нас ще дойде НАШЕ ТРАЙНО ДОБРО.

Тази теза се разкрива още по-пълно и по-добре, ако се проследи още малко от историята на юдеите (древните евреи), описана в Библията. Те били един народ, управляван от Бога. Потомците на „бащите" Авраам, Исаак и Яков (наречен още Израил) били поробени в Египет. Бог изпратил Мойсей, който ги извел на свобода през 1513 г. пр. н. е. Когато станали народ, негов управител бил Бог. Но през 1117 г. пр. н.е. хората поискали човек да бъде техен цар. По-късно не приемат Христос като техен Спасител, Учител и Цар — „князът Месия”, който да установи едно теократично (управлявано от Бога) Царство на Земята. От тогава започват трудностите на израилтяните, които не престават и днес.

Възкресеният Исус се е явил на своите ученици и ги е подтикнал към действия. Притежавайки неоспоримо доказателство, че Исус е жив в Небесата, те стават апостоли като свидетелстват относно възкресението на Исус и започват да разпространяват Учението му по целия свят. За тях ВЪЗКРЕСЕНИЯТ ИСУС ХРИСТОС става КЛЮЧ КЪМ ИЗПЪЛНЕН СЪС СМИСЪЛ ЖИВОТ.

Апостол Павел написал за няколко десетилетия [ 19] четиринадесетте книги от Повия Завет, или Християнските гръцки писания - 14 послания към различни народи, от Римляни до Евреи. Те могат да помогнат на читателите в семейния живот, в отношенията им с колегите и съседите и в това да насочват живота си така, че той да притежава истински смисъл и да им носи удовлетворение.

Апостол Йоан бил преследван за това, че свидетелства за възкресението на Исус. Но докато е бил наказан е изгнание на остров „Патмос” [1], Откровението на Йоана, 1:9, той получил от Исус Христос неочаквано възнаграждение - поредица от видения, чиито описания показват още по-ясно Бог и разкриват какво ще донесе бъдещето. В Откровението на Йоан Исус Христос е обрисуван като триумфиращ Цар. който скоро ще доведе до край победата над своите врагове. Сред тези врагове са смъртта (враг на всички нас) и поквареното духовно същество, наречено Сатан - Дявол. Йоан получил видение и за времето!, когато земята ще стане рай. Един глас от Невидимия свят описал условията, които ще съществуват тогава: сам Бог ще бъде с тях (хората). Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече, пито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка: първото премина. ” [ 1], Новият Завет, Откровението на Йоана, 21:3 и 4. По времето на осъществяване на Божията цел ще бъде изпълнено и обещанието, дадено на Авраам — чрез неговия народ в страната Ханаан ще се благословят всички народи на земята [1], Старият Завет, Битие 12:3; 18:18. Тогава ще бъде „истинският .живот", сравним с перспективата, която имал Адам, когато е бил създаден и оставен в Едемската „райска” градина.

За съжаление, в настоящия живот Земята не е „рай”. И съвсем естествено е да се поставят следните три важни и логични въпроса:

А ето и ПРЕПОРЪКАТА на Учителя Петър Дънов - Вс1пха Роило при създаване на връзка с Бога и приближаването към Него за да ни помага. ... КОГАТО СЕ НАМИРАТЕ В ЗАТРУДНЕНО ПОЛОЖЕНИЕ,употребете следната цепна духовна формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, който си изпратил да ме ръководи чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога”.

Красотата в живота е във връзката ни с Бога на Любовта.

Само Бог знае всичко. Но всички Негови служители има какво да учат. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Това е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост, да познаваме Бога в Неговата Истина и Свобода [10], том II, стр. 23.

Ето как цитираният Учител описва още в какво се състои „красотата на живота ” в едноименната си беседа, държана при седемте Рилски езера, на 2 юли 1942 г., 5 часа сутринта:

В добрия и разумен живот красивото е любовта.

В добрия и чист живот красивото е мъдростта.

В добрия и светъл живот красивото е истината.

Поддържай светлината на истината, и ще бъдеш винаги радостен и блажен, защото Бог пребъдва в гях.

Любовта, със своята красота, изпълва целия Божествен свят.

Мъдростта със своята чистота, прониква цялото битие.

Истината, със своята светлина, държи в свобода всички същества в Божествения свят.

Обичай любовта, обичай мъдростта, обичай истината.

Нека те бъдат светилници на душата ти, защото чрез тях Бог се изявява на онези, които Го търсят.

Само така ще чуете тихия глас на Неговия Дух да говори на вашия дух, да говори на вашата душа, да говори на вашия ум, да говори и на вашето сърце.

Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата любов, в Неговата мъдрост, в Неговата истина. Чрез гях се изявява Неговата безгранична благост.

Служете на Господа с любов, служете Му с мъдрост, служете Му с истина, и ще имате живот, светлина и свобода.

Красотата на ЛЮБОВТА, чистотата на МЪДРОСТТА и светлината на ИСТИНАТА да пребъдват във вас. Пребъдете в тях, за да пребъдат и те във вас. ТЕ СА НОВИЯ ЖИВОТ, КОЙТО БОГ ИЗПРАЩА В СВЕТА.

I - 2.3.7.2. Съществува ли пълна свобода на човешката воля? - НЕ.

Неразрешимият според немския философ Имануел Кант проблем за свободата на човешката воля се състои в това доколко хората са свободни в своите решения.

Бог е оставил Адам и Ева свободни, но поставил само едно единствено ограничение съгласно БИБЛИЯТА - да не докосват плодовете на Дървото за познаване на Доброто и злото („ лошите ”, зли „ мисли ” според Учителя Петър Дънов - Ветза Боипд).

Ние сме зависими от Бога, защото Той иска да ни направи съвършени, но за съжаление имаме нужда от възпитание, включително и с въздействие на злото, страданията и трудностите, като най-ефективен метод.

Предвижда се решителна намеса на Бог за коригиране на поведението на хората на Земята.

Изследвания на СВЕТСКИ НАУКИ потвърждават, че нашите решения не са съвсем свободни, а зависят дори от безброи фактори. Например, ако човек реши да хапне нещо, това може да се счита съзнателно решение (традиционно хранене), но може да се дължи и на физиологична потребност на тялото — наложително решение (но здравословно, защото човешкото тяло е създадено съвършено от Бога).

вътрешни (индивидуални характеристики като закодирана ДНК, биология и химия на човешкото тяло), в сложно и динамично взаимодействие с - външни (различни обществени култури, идеологии, събития).

Когато се търсят корените на нещата (влиянието на различни фактори) се установява връзката между съзнание и психология („усложнена биология ”), констатира се, че съзнанието се основава на биологията („усложненахимия”), химията е „усложнена физика”, а физиката се основава на математиката [8].

Например депресията на хора може да се дължи не на нещастен живот, а на факта, че тялото им не произвежда хормона серотонин, който регулира настроението на човека (вътрешен фактор). Тяхното поведение се дължи па химични процеси, а не на свободна воля..

Електроните не се въртят около ядрото на атома по свободна воля, а защото така налагат законите на физиката, на електродинамиката (външен фактор).

Някой може да каже: Но аз съм господар на себе си! Какво ще стане ако някога решавам да върша някои неща така, както аз самият искам?

Не, ТИ НЕ СИ ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ. Бог те е сътворил и Той те притежава, Бог ти е господар. Той заслужава твоето послушание.

При това ПОСЛУШАНИЕТО КЪМ БОГА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ДА ИМАШ ВЪТРЕШЕН МИР.

I - 2.3.7.2.1, Учителят Петър Дънов - ВетнЬ Воина за свободата па човешката воля.

Днес хората спорят, има ли човек свободна воля.

Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля.

И наистина, Свободата седи във волята на човека. Затова Свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен. И Живата Природа дава Свобода само на разумните - „ Свобода за всичките разумни души' ” [62].

Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква и да е посока.

Свободата, обаче, подразбира движение само в една посока - към Истината.

Защото, НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието.

И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това - доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува.

Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин - това са наши схващания.

ЕДНО Е ВЯРНО - ограниченията ни, спънките и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явяват ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината.

Друго НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: Свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на Свободата. Не бягайте подир сенки!

Истинската Свобода е Свободата на Духа. Тя идва отвътре.

При вътрешната Свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната Свобода човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави Добро. Защото В ПЪТЯ НА СВОБОДАТА СЕ ИЗПИТВА БЛАГОРОДСТВОТО НА ДУШАТА И МИЛОСЪРДИЕТО НА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ. Затова Бог е дал Свобода на човека, за да изпитва неговото благородство и милосърдие. Единственото ограничение, което Бог е наложил на Адам и Ева - да не ядат от плодовете на „Дървото за познаване на Доброто и злото Но това е било по своята същност изпитание на послушание, на което Бог държи много.

Когато човек прави Добро, той винаги отпьрвом се ограничава. А ограничава се, защото дава. С даването той се лишава, а момее да срещне и затруднение, препятствия. Направи ли обаче Доброто, той отново става свободен.

Ето защо, всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свобода, а на края му възвръща Свободата, е Добро.

А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло, например непочтено придобито материално богатство.

Тук лежи дълбоката връзка между Доброто и Свободата, между злото и робството.

Всяко нещо, в което човек губи Свободата си, е зло.

Всяко нещо, в което човек придобива Свободата си, е Добро.

Вложи Истината в душата си, и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш!

Съвременните хора, които са изгубили връзката си с Бога, си въобразяват, че могат да вършат каквото си искат, те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога.

И с право би могло до се каже, че няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога. Но Той - казано на човешки език - дори и веждите си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната си благост. Бог е много милостив и дълготърпелив. Той изчаква човека да направи „ 999 погрешни " (грешки) и тогава казва „ Сложете му нещо на гърба за да почувства ’’ [2] и [ 10] - наречено от автора „ формула 999 И понеже Бог е неизменен в своята благост, милостивост и търпеливост, осланяйки се на този факт, такива хора си позволяват да вършат каквото си искат. Но нищо не остава скрито от окото на Бога и рано за едни или късно за други, по един или друг най-неочакван начин всеки получава заслуженото си. Защото законът за кармата (следствието от поведението на хората) е също неизменен и непреклонен. Кармата се изплаща от човека, който яя причинил, или се наследява. И ние сме свидетели на извънредно много примери на изплащане на собствена и/или наследена карма. Би могло да се каже, че Бог никого не наказва. Ние, хората, се самонаказваме като трупаме карма. А когато прекалим, Бог ни подсказва по „ формулата 999 грешки ”, че не сме в правилния път. Бог ни се изявява и по този начин. Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.

Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни.

Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога до сега не е казал на никое същество във вселената, колкото и малко да е то: „Направи това!” или „Служи ми!”

И наистина, какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим? Той ползва ли се от това? Знание можем ли да му дадем? - Не, Той всичко знае. Сила можем ли да му дадем? - Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, то Той никога не се поколебава.

Той му показва пътя, но го оставя свободно само да направи своя избор - да извърши онова, което то (всяко същество) счита за добро.

Но Човек НЕ може да живее, както иска. Отклони ли се от правия път, той ще носи последствията на своето отклонение по закона на кармата.

Задачата на съвременния човек (на втория Адам) е да се върне в пътя, от който се е отклонил, да даде ход на Божественото в себе си. По пътя към съвършенство физическият човек, наречен вторият Адам, ще се изгради „по образ и подобие Божие като Новия човек, Новия Адам — Третия Адам (аналог на Първия Адам - Духовният човек, останал на Небето). Това ще направи като жител на Царството Божие, заменило стария свят на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията, минал през Божествения огън за да се пречисти — очакваното възкресение при Второто пришествие на Христос " [10], том I, стр. 176- 177.

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във величието му, се заражда едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега!”

Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов.

Само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, само който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен и само той има „свободна воля”. А това се осъществява, когато човек изпълнява Божията воля и в това е силата на човешката душа.

Той е, който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия Дух.

Причината за тяхната гениалност е уникалността на онази частица от Божия Дух, която Той е заложил в тях.

Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света.

А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между хората, и тогава животът се проявява в своята реална същина.

Цялата Вселена представя „Градът Божи”, дето Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества и урежда живота им.

Целият космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е великото „тяло на Бога” - проявено като тяло на Кос-мичния човек.

Ето защо в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов - Вейка Бойно се среща формулировка на верига от философски категории от вида Бог -Дух - Любов - Мисъл - Светлина - Енергия - Материя. И той съветва: Бъдете готови всякога да изпълнявате волята Божия:, защото ще слушате гласа Му не само сега:, но и в бъдеще. Па този или онзи свят, вие всякога ще бъдете с Него. Никой не може да ви освободи от погледа на Бога. Той следи живота на всеки човек и му отдава заслуженото [10], том II, стр. 255.

Обсебени от маловажното, те губят понятие та значимото, което придава смисъл на живота на човека.

Изживях живота си в търсене на знание. Най- важното и най-значимото е да се посветим на хората - семейството и общността. Само това има смисъл.

Професор Мануел Пороня, португалски математик, бащата на главния герой на романа „Божията формула”[8].

Животът има (най-дълбокия) смисъл, когато от човешкия (временния) се минава в Божествения (вечния).

По аналогичен начин, както при триединния въпрос „ Съществува ли Бог, и ако съществува — къде е Той, що е Бог? ” са свързани и преливат един в друг въпросите „защо се е родил човек, какъв е смисъла на неговия живот, може ли да постигне всичко, което желае”.

Централният въпрос е този за смисъла на човешкия живот.

Наистина срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Те чувстват някаква празнота. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия глас на Бога, Който съживява и възкресява, Който стопля замръзналия и го нрави годен за работа и живот. Който е чул веднъж този глас, той не може да го забрави [10], том I, стр. 55.

Според Учителя Петър Дънов - Ветва Иоипд подобието на първия човек с Бога се заключава в ума и сърцето на човека за разлика от животните. Чрез ума и сърцето човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства.

Животът на човека, създаден по образ и подобие на Бога е осмислен. Той има една идея в живота си — да служи на Бога, да възлюби Бога. Всичко останало ще се нареди. По-голямо щастие от това човек да живее в Бога има ли?

Истинският смисъл на живота е в постигането на безсмъртие, което ще настъпи когато човек възлюби Бог, изпълнява Неговата воля да възприеме петте духовни основи на живота: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. Тогава ще изпълни ролята, която му е възложена на Земята:.

КОГАТО ЧОВЕК ВЪЗЛЮБИ БОГА, той получава следните БЛАГА:

Това е краткият отговор на триединния въпрос, поставен по-горе.

А под Истина ние подразбираме онази връзка, която е създал между себе си и нас. Вън от това няма никаква свобода.

Дълбокият смисъл на живота на човека е той да люби Бог, ближния и себе си.

И нека веднага да се цитират поясненията на Учителя Петър Дънов - Ветха-Иоипд:

„Любов към ближния”, т.е. любов към всички същества вън от нас, с които заедно работим и се подвизаваме;

„Да обичаш себе си” - разбирам „да обичаш Бог в себе си”.

Да живееш за Бога, за другите и за себе си са три важни категории живот [ 10], том I, стр. 90.

Тези въпроси са разгледани още в едноименни и/или аналогични раздели, напр. IV - 2.

/ - 2.З.7.З.1. Учителят Петър Дънов - Ве/нча Ооипо за смисъла и целта на човешкия живот. Какво се иска от нас - сегашните хора?

Ако искате да разберете смисъла на живота, изучавайте пътищата на Любовта. Без любов животът няма смисъл. Животът се осмисля само от Божията Любов. Смисълът на живота е в това - да обичаш и да те обичат. Ако приложите Любовта към Бога, тя ще осмисли живота ви.

Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина.

Посоченият Учител е казал още: ако погледнете живота през очите на любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него.

И той дава символичен пример с камъните под някакъв изкачен връх , които имат смисъл само при любовта. Под думата „камък” гой разбира разумен човек, който има качествата на любовта.

Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането. Вие ще кажете на камъка: ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар.

Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, (които нямат качеството на любовта), ще натъртите добре крака си, а отгоре на това, той ще ви каже: кой ти даде право да скачаш върху мене? Щом скачаш без позволение и аз зная да превивам крака.

Ето аналогията в живота на съвременните хора. Ако те се съобразяват с останалите:, ако взаимно се обичат, те взаимно ще печелят и ще бъдат щастливи.

Ако не се съобразяват с останалите, ако взаимно се мразят, те взаимно ще губят, ще страдат и ще бъдат нещастни.

Една важна нужда, произхождаща от духовната природа на човека и неговия разум, е нуждата от смисъл, изразен в някаква цел в живота. Липсата на цел обезсмисля живота на човека. Тук обаче трябва да се поясни нещо относно целта в живота на човека.

Съвременните хора могат да се класифицират на две основни групи:

Както ще се види от изложеното в книгата за предпочитане е човешкият индивид да бъде от първата група. Ето защо осмислянето на живота на човека може да стане с поставянето на разумна цел в живота, каквато е тази на хората от първата група.

Учителят Петър Дънов - Ветза Роино е казал, че смисълът на Живота е да познаеш Бога. Действително, когато познаеш Бога, когато разбереш, че Той те обича и се грижи за тебе, ти ще залюбиш Бога ог сърце и това е ДОСТАТЪЧНО ЗА ДА СТАНЕШ ЩАСТЛИВ, животът ти да има смисъл и да стигнеш до висок идеал, до висока цел в живота.

Защо? - Защото Божията Воля е „да обичаш ближния си”, хората да се обичат взаимно. Защото тогава хората ще се разбират 'взаимно, ще си помагат взаимно, ще печелят взаимно и ще бъдат щастливи в живота. Тогава животът ще бъде красив и изобилен — рай.

И същият Учител поучава: Трябва да се разбирате. В разбирането е .животът. Когато хората се разбират, животът има смисъл. Ако хората не се разбират, животът няма смисъл. Ако не се разбирате и вървите в противоположни посоки, тогава и богатите са нещастни, и сиромасите са нещастни. Пък ако се разбирате и вървите в една посока, тогава и богатите са блажени, и сиромасите са блажени.

Какво се* иска от сегашните хора? - Да дадат път на Божественото начало в себе си, ш.е. на добродетелите, които Бог е заложил във всеки човек. И цитираният Учител посочва критерий за тръгване в пътя: Ако страдаш, ти си вече в пътя. Защото преодоляването на изкушенията в живота на човека - лишаването от „животински наслади ” е свързано със страдания.

Бог каза на Адама: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш!” Или с други думи казано - ако изпълняваме волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем. Затова две от духовните формули към пентаграма като окултен символ на пътя на еволюцията на човешките души за да бъдат хората щастливи са: „Вь изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа” и „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи”.

А пък законът е следният: най-първо прилагайте волята Божия и след като я приложите, после прилагайте вашата воля

Задачата на сегашния човек се заключава в това - да слуша и да гледа какво Бог създава днес. В самия човек нов човек се създава! Той е човек, създаден по образ и подобие на Бога - човекът на новия живот [10], том I, стр. 193 и 195.

/ - 2.3.8. Обобщение за представата и същността на Бога: Абсолютен и вечен еталон за всичко и жалон по пътя към съвършенство, безсмъртие и щастие в живота на хората.

Може би няма думи, които да опишат Бог адекватно.

В античната религия (Х)Индуизъм наименованието на Бога „ВгаНтап” се е превеждало „Абсолют” (единственият, най-висшият).

Тогава би могло да се каже, че Бог е Абсолютен за всяко едно наименование, което се използва за Него - най-краткият отговор на въпроса „Що е Бог?”.

А обобщено казано по отношение на определения, тълкувания и наименования:

БОГ е АБСОЛЮТЕН И ВЕЧЕН ЕТАЛОН ЗА ВСИЧКО И ЖАЛОН ПО ПЪТЯ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, БЕЗСМЪРТИЕ И ЩАСТИЕ В ЖИВОТА НА ХОРАТА.

1-2.4. ЗА ПРОИЗХОДА НА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА.

Създател е Бог, който е преди, извън и над материалната вселена.

[1], Новият Завет, Светото Евангелие от Йоана, 1:1-3

Целия т Космос е създаден от Словото (Мисълта на Бога).

Един от основните въпроси, които много хора си задават е произходът на Вселената, живота на Земята и човека. Съществени въпроси, които хората си задават, са от вида:

Отговорите на тези въпроси определят нашето отношение към себе си, към другите и към света, в който живеем:.

Въпросът дали Вселената има начало или не, е един много важен основен въпрос с централно значение в историята на човешката мисъл.

Според Учителя Петър Дънов — Вешза Пойно процесът на създаването е безграничен - няма начало, няма и край, когато се има предвид Божествения свят. Трите Божествени свята - на Любовта, на Мъдростта и на Истината, съществуват вечно.

Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективния Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешния човешки свят. От субективния (или вътрешния) свят на човека се е създал сегашният обективен (или външен) свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас, знайното за Бога е незнайно за нас. Светът всякога е бил и всякога ще бъде, защото е едно проявление на Бога. Бог се проявява в света. Или светът е отражение на Бога. ...Условията на сегашния свят са създадени от хората [10], том I, стр. 36-40. За лошите условия на живота, създадени от самите хора, се говори и на друго място в книгата.

Когато човек търси достоверно обяснение за произхода на нещо, той се връща назад и все по-назад към предшественици в историята по даден въпрос. Но в крайна сметка трябва да се спре някъде назад, да стигне до първоизточник, до първопричина.

В по-далечното минало хората са имали нищожно познание за света, защото още е нямало светска наука и не са познавали друг източник на информация. Наблюдавайки природните процеси, явления и събития, включително и „чудеса”, по естествен път изникват въпроси от рода:

Когато се разглежда структурата и управлението на Вселената, въпросът за безкрайността е истинско предизвикателство.

Що се отнася до микроструктурата на материята, тя се е разкривала на човека постепенно.

Първо си мислехме, че атомът е най-малката основна частица.

После човечеството откри, че атомът се състои от по-малки частици: протони, електрони и неутрони.

По-късно се установи, че протоните и неутроните са съставени от още по-малки частици, кварки.

Оказа се, че микрокосмосът е безкрайно малък както гласи парадокса на Зенон: ВСИЧКО Е ДЕЛИМО ДО БЕЗКРАЙНОСТ.

И по същата логика ВСИЧКО МОЖЕ ДА РАСТЕ ДО БЕЗКРАЙНОСТ', когато се разглежда макроструктурата на Вселената. Например нашити Вселена се разширява (и съгласно Втория закон на термодинамиката или „Големия срие" ще загине).

Едната възможност е Вселената да бъде безкрайна,, необятна и затова е невидима както Бог.

Другата възможност е Вселената да е крайна, но да няма граници, както е доказал прословутия мореплавател Фернандо Магелан, който плавайки само на Запад стигнал там, откъдето е тръгнал, т.е. доказал, че Земята не е безкрайна, но няма граници.

Затова окръжността е символ на безграничността, безкрайността и цикличността, които Бог използва като принципи в Неговото творчество и управление на Вселената.

И затова програмната, софтуерната „Божия Формула ” за управление на Вселената, която според Айнщайн би трябвало да бъде „съвсем проста” би могла да изглежда като известната математическа формула за дължината на окръжността Ь = 2лг (2), тъй като всичко е циклично и голяма част от компонентите на макро-и микроструктурата на Вселената се движат по окръжност.

I - 2.4.1. Относно представите на религия, теософия и светски науки за „Началото” на Вселената. Някои философски категории.

Осъзнавайки безсилието на хората пред природните стихии, човек идва до мисълта за съществуването на нещо невидимо, което е създало Вселената и човека и управлява Природата и живота на хората.

Така се стига до РЕЛИГИЯТА, до вярата в Невидим Създател - Първопричина, Невидимо Велико Начало, невидимо същество с такава сила, мощ и способности да създаде и да управлява Природата и живота на хората. Евреите го назовавали на техния език Йехова, мюсюлманите - Аллах. Но Всевишният е един Господ (ар) - Бог.

Но би могло да се зададе въпроса: А кой е създал Бог? Или, има ли нещо преди Бог? И така може да се продължи със същия въпрос до безкрайност.

Изходът от тази ситуация е да се потърси някаква ОТПРАВНА ТОЧКА. Във всяко научно творчество светският учен се базира на предшестващи изследвания:, описани в литературата. Библията не е опровергана до сега и няма да бъде опровергана по две основни причини:

Първата причина. За да не се изопачава Божието Слово, Светото Предание е заменено със Светото Писание (Библията), защото казаното се забравя или променя, но писаното остава. Библията е писана в продължение на 150 години от 40 автора, между които рибари и овчари. И въпреки това има едно единство, което говори. за втората причина: „Източникът е един" [2], т.е. истинският автор, който „диктува" текстовете на Библията, изпъстрена със сбъднати пророчества, е Един Висш Разум (Мисъл), наречен Бог, когото е логично да приемем за Невидимо Велико Начало - отправната точка, в която трябва да спрем, търсейки назад във времето Първопричината на нещата. А както се вижда от изложеното в настоящата книга СВЕТСКАТА НАУКА ФИЗИКА ПОТВЪРЖДАВА ТАЗИ ОТПРАВНА ТОЧКА с теорията на торсионните полети, които притежават удивителни свойства (виж на стр. 44).

Какво се говори в БИБЛИЯТА по темата на настоящия раздел?

Откъде произхожда Вселената? — Богя сътвори! „В начало Бог създаде небето и земята. ” [1], Старият завет, Битие 1:1.

Съгласно Библията Вселената е създадена с Божието Слово (Божията Мисъл) - виж по-горе мотото на раздел 1-2.4. Тъй щото „видимото не стана от видими неща” [1], Новият Завет, Посланието към евреите:, 11:9.

Или видимото ( материалното ) е произлязло от невидимото ( духовното ), т.е. първично е духовното.

Но както се видя и/или ще се види, съществуват много и различни фактори и аргументи да се вярва, че вселената и животът на Земята са произлезли от Първопричина с Разум, от Създател, от Бога, който е загрижен за Вселената и хората. Вярата не е притежание на всички хора. Но, за разлика от вярата в невидим „ сляп процес ”, вярата в Невидимия Бог — Създател не е лековерие, а се базира на солидни аргументи,, свидетелства като преки и косвени доказателства - виж по-долу и в следващ раздел 1 - 2.4.1.2.1.

С появата на интерес към обяснението на явления, процеси и събития в природата и живота на хората Невидимият Бог започва да дава информация, която разкрива с откровение (духовен контакт) на избрани от Него хора, които да не злоупотребяват с полученото знание. За да няма и деформация на информацията за Божествената наука (учение), като Най-Велик Ръководител Бог е подменил Светото Предание със Свето Писание. Така се стига и до написването на Библията и Ку(о) рана (Циг’ап) — основните книги за двете световни религии Християнство и Мохаме-данство.

Според ТЕОСОФСКОТО ТВЪРДЕНИЕ на Всемировия Учител Петър Дънов - Ве/пхк Поипо човекът няма самостоятелно мислене, а мозъкът му е едно „радио” (радиоприемник), което приема информация от Космически Мисловен Център в Невидимия свят, наричан още Вселенски (Космически) Висш Разум (радиопредавател).

Това твърдение обяснява защо съществуват гении - мислители, учени, изобретатели, писатели, композитори. Те са „избрани” от Невидимия свят индивиди, на които се подава „позволена” информация от Божествената наука или учение -онова ограничено познание от безграничното знание на Божествения свят. Така се зараждат различните СВЕТСКИ НАУКИ и шедьоври на изкуството.

Затова английският професор по философия на науката в Оксфордския университет Д-р Джон Ленокс напомня за „забравените корени на науката” в своята книга „ Погребала ли е науката Бога? ” [6].

Според Д-р Джон Ленокс [6], „ако Вселената не е имала начало, тя е вечна”, т.е. няма и край. „ От друга страна, ако е имала начало, тя не е вечна”

Тогава би могло да се постави въпроса от противоположната страна дали Вселената има край или не? По-долу ще се направи един опит да се отговори на тези въпроси.

Съгласно твърдението на РЕЛИГИЯТА (Библията) Бог е вечен, а Вселената е Негово творение чрез Словото Му (Мисълта Му), т.е. тя има начало.

Като ТЕОСОФСКО ПОТВЪРЖДЕНИЕ Учителят Петър Дънов — Ветва Иоипд е използвал първите пет стиха от глава първа на евангелието на Йоана за текст на песента ”В начало бе Словото”, която е включена в молитвените седмични програми на създадената от него Духовна общност „ Бяло Братство ” [40]. Първите три стиха са дадени в мотото по-горе, към I — 2.4 от които третият в песента звучи така: „Всичко чрез Него стана (включително Вселената и човека); и което е станало, нищо без Него не стана”. Следователно Бог е Творецът на Вселената, на нейното Начало.

Като ДОКАЗАТЕЛСТВО за ролята на Словото (Мисълта) на Бога като първоизточник на всичко е въплъщението на Неговия единороден Син Христос в Исус от Лазарет - Израел., преди 2011 години.

Апостол Йоан свидетелства за това: „И словото стана плът и пребиваваше между нас...” [1], Новият Завет, Свето евангелие от Йоана, 1:14.

Примери за материализация смисъл („Слово”) в недалечното минало са Учителят Петър Дънов - Веипса Поино [2] и българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова [15], а в настоящето - духовно извисеният индиец Саи Баба [16] и [17].

Тези три факта са други ПРЕКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА в две насоки:

Фината настройка и функциониране на Вселената са КОСВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, че тя е създадена от Висш Разум. Вселената е започнала съществуването си в подредено от нейния Създател състояние и все още е високо организирана. Следователно, при положение, че Вселената е такава, каквато е, въпросът за Сътворението не може да бъде избягнат. Логично е да се приеме, че Вселената има неин Създател. Може никога да не се види Разума, който е създал Вселената, но достатъчно е да се огледа човек наоколо, за да разбере, че тя е разумно творение. Разумното творение предполага Разумен Творец - Създател.

В [19] са изследвани и класифицирани три „ЛИНИИ И А ДОКАЗАТЕЛСТВА'” които сочат към един Създател:

Съгласно [ 19] съвременни научни открития предлагат изобилие от „ УБЕДИТЕЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА”, че както Вселената, така и животът на земята са имали начало.

И така, интересни са въпросите кой или какво (следствие на какво) и как и защо се е причинило тяхното начало?

По-горе бяха изложени идентичните становища на РЕЛИГИЯТА в Библията и на ТЕОСОФСКАТА МИСЪЛ на Учителя Петър Дънов - Ветза Ооипд.

Нека се съпоставят с твърденията на представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ в исторически план.

Мнозини не са склонни да приемат този факт за първичното, като предпочитат да вярват в „случайността” или в някакъв „сляп процес”, за който и представители на науката твърдят, че е създал нашата вселена и живота. Следователно ВЯРА в нещо невидимо ИМА НЕ САМО В РЕЛИГИЯТА, НО И В НАУКАТА. Защото „случайността” и „слепият процес” са абстрактни понятия и никой не ги е виждал:.

Що се отнася до СВЕТСКИТЕ НАУКИ, отново се срещат ПРОТИВОРЕЧИВИ ТВЪРДЕНИЯ.

През цялата история на човечеството са били предлагани много възгледи за произхода на Вселената, някои от които се посочват по-долу.

Платон е смятал, че вселената е направена от „предсъществуваща материя ”.

Аристотел е вярвал, че земята е център на една „ вечна вселена

Като разновидност на възгледа за вечната Вселена други древни космологии, като например (х)индуистката космология, са си представяли вселената като преминаваща през безкрайно повтарящи се цикли, подобни на ритъма в Природата (съгласно закона на периодичността), но с огромна продължителност - понякога от порядъка на трилиони години.

Много учени, за които е трудно да приемат идеята, че Вселената е била създадена от по-висш разум, твърдят, че тя се е създала „сама от нищото".

Логично ли е това?-Дори според атеистичния диалектически материализъм няма следствие без причина. Следователно нищо не може да се създаде „само от нищото", „от само себе си",.

Твърдението, че Вселената се е появила „случайно”, повдига много въпроси, без да дава отговор на пито един от тях.

Същото се отнася и за ХИПОТЕЗАТА ЗА „ ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ ”, относно разширяващата се физическа вселена. Относно формулирането и възприемането на тази хипотеза виж страница 150 от настоящата книга.

Представител на светските науки не е дал отговор на следните два логични . и интересни въпроса:

-От къде например са се появили суровините за него? Дори един „Голям взрив ” не може да направи „ нещо от нищо " и то „ случайно ”, от „ само себе си

Сериозен критически анализ на тази хипотеза е направен чрез факти и постановки в [46] от българския учен - физик Божидар Палюшев. Ще се отбележи само математическия и астрономическия аспекти:

Ето защо Нобеловият лауреат X. Алвен е нарекъл теорията на Големия взрив „ оскърбление на здравия смисъл ”.

Всички тези посочени в [46] факти и постановки наклоняват везните на Истината към идеята за Сътворението на света от Един Разумен Творец - Висш Космически Разум, наречен Бог. Основен аргумент на тази идея е, че степента на сложност и фин ред в биологическите организми не могат да бъдат обяснени по еволюционен път, както и това - как те биха могли да възникнат случайно предвид нищожно малката вероятност за протичане на такова събитие. В английския език тези две особености се означават като „ 1гге<дисИЯе сотр1ехИу ’’ („ нередуцираща се сложност ’’) и „ т1еШ§еп1 Бемуп ’’ („ интелигентно моделиране

ХИПОТЕЗАТА ЗА „ЕВОЛЮЦИЯТА" е много разпространена, но също е така слаба. Как може „нищо ” да еволюира в „нещо ”, без да се има предвид невероятните сложни форми на живот на Земята?

Тъй като сред учените има атеисти и теисти, нормално е при дискусия всеки от тях да защитава своите схващания.

Професор Ричард Докинс от Оксфордския Университет,, който в заглавие на своя книга отбелязва Бог като илюзия., е един от най-изтъкнатите ревностни защитници на еволюционната теория на Дарвин.

Но учени в САЩ приемат „ интелигентното моделиране ” като синоним на Сътворението.

Например проф. Уилиям Дембски, математик - специалист по теория на вероятностите от Американския Баптистки Университет в дискусия с участието на проф. Р. Докинс по четвърти канал на британската телевизия е изразил категорично мнението си, че от гледна точки на теорията на вероятностите еволюционният възглед е неприемлив [46].

А академик Божидар Палюшев отбелязва, че дори да се допусне, че много малко вероятното събитие „поява на живота" се дължи на известни природни закони, с тяхна помощ не може да се обясни по никакъв начин „защо” и „как” се е стигнало до това събитие - въпроси на които природните светски науки не могат да отговарят [5] и [6]. Използвайки езика на цифрите, Б. Палюшев добавя, че не можем да си изясним факта, че „ нередуциращата се сложност ’’ на процеса на „ поява на живот ’’ по еволюционен път изисква продължителност 10 на степен 80 пъти по-голяма от възрастта на самата вселена. „Животът дори на най-ниското ниво на едноклетъчните организми е толкова сложен, че вероятността те да се появят „ случайно ’’ е почти нула „ Може определено да се каже, че всички опити за обяснение на появата на сложните биологични системи, в които функционират едновременно много различни компоненти и в които всеки „елемент” е необходим за правилното и хармонично функциониране на „цялото” (единство и хармония в.разнообразието) са се провалили [46], с/и/л 90.

КРАЙ НА такива ОПИТИ ЗА ОБЯСНЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА „ПОЯВА НА ЖИВОТ" ознаменува ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВИДНИЯ ФРЕНСКИ УЧЕН ЛУЙ ПАСТЬбР, че ОТ НЕЖИВА МАТЕРИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪЗДАДЕ ЖИВА МАТЕРИЯ, коментирано и на друго място в настоящата книга.

Всички останали хипотези са също така крехки [ 14].

Следователно, логиката сочи, че е имало нещо първично, съществуващо. Сътворението и цикличността

ИНДУСКАТА РЕЛИГИЯ поставя в основап^а на Сътворението т. нар. „танц в огнен пръстен на Шива ” [8], с. 334, при който материята преминала от инертно състояние към пулсиране в космически ритъм на „ Шива ” - наименование на Бога в индийската религия (х)индуизъм. Този космически ритъм превърнал живота в един грандиозен цикличен процес на съзидание и унищожение, на раждане и смърт - символ на единството на съществуването и от него произтичат петте акта на Божественост: създаване, поддържане и разпадане на Вселената, скриване на Божествената природа и отдаването на истинското знание:. Реалното непрекъснато се мени, но промените са циклични.

Аналогии в СВЕТСКИТЕ НАУКИ са хипотезите „Големия взрив ” и „ Големия срие ".

Космически ритъм присъства и в свещения танц по двойки в окръжност (символ на цикличността и безкрайността) и лъчи (радиуси на окръжността), „снет" от Невидимия свят през 1938 и 1942 г. от Учителя Петър Дънов - Вейка йоипд, като КОСМИЧЕСКИ ТЕОСОФ. Танцът съдържа движения от Природата и се нарича "Паневритмия”, което в превод означава Висш Космически Ритъм. Текстът към прекрасните мелодии за включените танци на различни народи разкрива много точно важни елементи от практическата философия на живота на хората на Земята. Някои от тези елементи са посочени в различни раздели на книгата.. Това описание на Природата е междинния етап между красивия мит за „ танца на Шива ’’ и по-късно открития „ритъм на Вселената", защото космическия ритъм е неуловим за онзи, който не е просветлен.

Според (Х)ИНДУИЗМА във всичко има ритъм със синхронни движения, включително при неживата материя. Примери са посочени в [8].

Това е открито от видния холандски представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ механика, физика и математика Кристиян Хюйгенс през XVI! век. с махалата на два часовника [8]. С подобни примери се открива, че хаосът е синхронен, има детерминирано поведение, което позволява да се съставят математически модели, с каквито се описва и реда - твърдение на специалисти в тая област. Макар хаосът да е синхронен, поведението на една хаотична система никога не се повтаря, от което следва, че хаосът е детерминиран, но неопределим. И за да не звучи толкова парадоксално, нека се уточни: Хаосът е предсказуем в близък план поради детерминистичните закони, на които се подчинява, и непредсказуем в далечен план заради сложността на реалното. Пояснения са дадени в следващите абзаци.

Реалното е неизразимо, защото онова, което не може да се види и опише, е недостижимо за точни термини в същността си. Такъв е случая със Създателя..

Принципът на неопределеността, Теоремите за непълнота и Теорията на хаоса, приети в СВЕТСКИТЕ НАУКИ са доказали, че реалното (Божественото) е недостижимо в същността си. Този въпрос е разгледан в [8}. Нека се поясни само следното.

Според „Принципа на неопределеността” не може да се предскаже точно поведението на една микрочастица, макар и да се знае, че то е детерминирано.

Съгласно „ Теоремите за непълнота” съществуват верни твърдения, които не могат да се докажат с една математическа система:.

Аналогично па принципа на неопределеността „ Теорията на хаотичните системи” посочва, че сложността на реалността е такава, че не е възможно да се предвиди точно бъдещата промяна на Вселената, макар да се знае, че тази промяна е детерминирана. Защото има недостатъчна предсказуемост, която препраща към неопределеност и непълнота. Винаги ще има някаква мистерия на края на Вселената:.

И това неточно предсказване произтича от ограниченото познание на човека. А в крайна сметка Вселената е една голяма загадка, неизразима в своята цялост поради съвършенството на замисъла й от Създателя й - „ Висшият Разум

Този въпрос е третиран също от гледна точка на РЕЛИГИЯТА в Библията, респективно на ТЕОСОФИЯТА в лекциите и беседите на Учителя Петър'Дънов - Вет$а Ооипо.

Съществуват лични становища на някои представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ в зависимост от това дали ученият е теист или атеист. И това е така, защото научният подход за изследване е ограничен само върху видими материални обекти и субекти. А „ Бог не присъства по един материален начин ’’ [2]. Той е невидим и физически недостижим, но реален.

В съвременната епоха, следваща Коперник, Галилей и Нютон, всеобщата вяра се е обърнала към идеята за „безкрайна по възраст и размери вселена”, т.е. без начало и без край по вре^чме и размери.

По-късно, от средата на XIX век нататък, тази вяра е поставена под нарастващ натиск, до степен, че вече напълно е изгубила доминиращата си позиция.

По това време Рудолф Клаузиус е формулирал Закона за запазване на енергията: тя не се създава, пито унищожава, а само се преобразува от един вид в друг:.

След това е предложил понятието ентропия 8 (физическа величина, която характеризира преминаването на всички видове енергия в топлинна и равномерното разпределение на последната между всички тела на природата ), вярвайки, че тя също е константа (постоянна величина).

Ако Вселената е вечна, би следвало и енергията и ентропията да са вечни. Мно-гобройни опити показали чрез убедителни факти, че ентропията не е константа, а непрекъснато нараства, т.е. изменението на ентропията на Вселената е винаги положителна.

Така в 1961 г. Клаузиус формулирал Втория закон на термодинамиката:

От Втория закон на термодинамиката произтичат три важни следствия:

Клаузиус е показал, че ВСЕЛЕНАТА ИМА НАЧАЛО - доказателство от СВЕТСКА НАУКА за Библейското и Теософско твърдения за „Началото”, за Сътворението.

Ето защо мнозинството от съвременните учени вярват в „Началото”.

Червеното отместване на светлината от далечни галактики, космическият микровълнов фон и термодинамиката са довели учените до формулирането на ХИПОТЕЗАТА за т. нар. модел на „ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ” на свръхсгъстена (свръхкондензира-на) материя в точка (топче).

Хипотезата за Големия взрив обяснява днешната конфигурация на Вселената съгласно Закона за гравитацията на Нютон и не противоречи на Теориите на относителността на Айнщайн, тъй като пространство и време са двете страни на една и съща монета, т.е. пространството се появява с Големия взрив, а времето - с пространството. Винаги времето започва да се отчита от момента на появяване на дадено явление или започване на някакъв процес.

Счита се, че цялата Вселена е била събрана в една безкрайно малка точка с безкрайна плътност, която след внезапна мощна експлозия, по-точно внезапно мощно разширение поставя началото на материята, пространството, времето и законите на Вселената.

Друго обяснение на Големия взрив е енергийно изригване съгласно прословутата формула на Айнщайн Е = Ат с² (1)

Ио най-деликатният момент в цялата теория е трудния отговор на възловия въпрос: Какво е предизвикало или от кого и защо е предизвикан Големия взрив), защото логиката сочи и дори в диалектическия материализъм се счита, че няма следствие без причина.

И Д-р Джон Ленокс изтъква в [6]: „Веднага трябва да се каже, че не всички учени са убедени, че моделът на „Големия взрив” е коректен. Има например трудности, създадени от възможни алтернативни интерпретации на т. нар. червеното отместване и от скорошни открития, сочещи, че разширението на Вселената изглежда се ускорява - обстоятелство, повдигащо въпроса за съществуването на неизвестна досега сила, действаща обратно на гравитацията” - предположение на Айнщайн.

Носителят на Нобелова награда за физика през 1979 г. Стивън Уайнбърг признава чисто предполагаемия характер на теорията за „големия взрив” в своята книга „Първите три минути”, цитирана в [5] от немския проф. Д-р инж. Вернер Гит. Той признава, че „читателят може да почувства доловими нотки на „научна самонадеяност”, че съществува една голяма неопределеност, която е надвиснала като тъмен облак над модела на „големия взрив.”

Разглеждайки аксиомите на еволюционното учение, Вернер Гит отбелязва: ...за възникването на материята и енергията няма природонаучно обяснение.

Експериментите в Европейския Център за Ядрени Изследвания в Швейцария продължават относно хипотезата за „ Големия взрив Ускорени електрони са увеличили своята маса 40 000 пъти [8].

Но ПО-ИНТЕРЕСЕН Е ОТГОВОРА НА ВЪПРОСА ОТ КАКВО ИЛИ ОТ КОГО И ЗАЩО Е ПРЕДИЗВИКАН САМИЯ ВЗРИВ?

И така, основният въпрос, чийто отговор разделя философите на два големи лагера, поставя ги на два полюса, е проницателната забележка - въпрос на Фридрих Енгелс: „БОГ ЛИ Е СЪЗДАЛ СВЕТА (СВЕТЪТ ИМА НАЧАЛО), ИЛИ СВЕТЪТ СЪЩЕСТВУВА ВЕЧНО?”

На единия полюс са онези, които твърдят, че духът е първичен спрямо природата и следователно в крайна сметка приемат някакъв вид сътворение на света, образуват „лагера на идеализма” (религия., теософия и някои учени).

Известният английски физик Стефан Хокинг има подобно виждане: „Много хора не харесват идеята, че времето има начало, вероятно защото това има прив-кус на божествена намеса” [42].

Времето започва да тече и да се измерва от даден момент на започване или начало на даден процес.

Ние - хората сме свидетели на процеси, събития и явления, за които има начало и край..

В своя книга [4а] физикът Божидар Палюшев споменава, че „началото и краят на времето се оказват понятия,, които не могат да се дефинират в Общата Теория на Относителността (ОТО) Въпреки строгия характер на получени от разсъждения на С. Хокинг и Р. Перноуз резултати, те нищо не ни говорят по въпроса за характера на началото на времето. Нещо повече, те само усилват още повече впечатлението ни за съществуването на някакъв начален момент I = 0, когато не само времето, но и самото пространство заедно с материята в него се появяват чрез необичайния за представите ни Голям взрив, съответстващ на религиозните представи за Сътворението.

През времето, когато е живял християнският светец Свети Августин, богословите, като представители на РЕЛИГИЯТА, са задавали често логичния въпрос: „ Какво е вършил Бог до момента на Сътворението на света? По онова време е доминирала представата за времето като вечно съществуващо, т.е. времето се е отчитало и преди Сътворението на Вселената. Без да познава светската ОТО, по пътя на откровенията (т.е. по теософски път), Свети Августин стига до извода, че времето е сътворено от Бога съвместно и едновременно със Сътворението на света, като издига идеята, че Бог съществува (като Личност) извън пространството и времето, които са също Негово творение - твърдение, което се констатира и при разглеждане на свойствата на торсионните полета (стр. 44-50). Или времето започва да се отчита от Сътворението на света и човека.

Интересен е и следния факт. Във връзка с взаимоотношенията между пространство-времето и формите на материята, според представителя на СВЕТСКАТА НАУКА, руския философ М.Д. Ахундов, може да се говори за „извънпространствени и извънвремеви форми на съществуване на материята”.

А друг руски учен В. С. Барашснков уточнява, че „това е новата информационно енергийна форма на материята ” [4а], стр. 262.

Като се има предвид ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА на Учителя Петър Дънов - Ветха Иоипд за трансформиране на четирите философски категории мисъл -светлина - енергия - материя, може да се заключи логически, че за невидимия като „ непристъпна светлина ” Бог като Личност може да се говори като за мисловно - информационно - енергийна субстанция, която е извънпространствена и извънвремева форма на съществуване на материята, до какъвто извод се стигна и при разглеждане на свойствата на торсионните полета (виж страници 44-50).

Изложените току що три становища са още един пример на взаимно обусла-вяне и потвърждение на тези на религията, теософията и светската наука, за единство на трите източника на познание.

От друга страна Бог съществува във втората си форма като Свети Дух в пространството, което е в съответствие с РЕЛИГИОЗНИТЕ, ТЕОСОФСКИТЕ И НАУЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ съгласно светската теория на торсионните полета.

Но има и закон за периодичност на процеси и явления (сезонни) и времето е мерна единица и за периодичност или цикличност.

А за света и Вселената в крайна сметка има и вечност, която може да се приеме с вяра и размисъл, защото животът на съвременните хора за сега е ограничен, нормално до 120 години [2] и те нямат възможност на проверят практически вечността.

Понеже Бог е вечен, съвършен и безкраен, би могло да се счита, че всичко, което Той създава е вечно, съвършено и безкрайно.

Съгласно БИБЛИЯТА Вселената (Природата) е създадена за човека, който е предвиден да има живот вечен, когато ползва „ дървото на живота ”. Следователно, ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА СА ПЛАНИРАНИ ВЕЧНИ.

Грехопадението на човека проваля Божия план за реализация на съвършен човек по образ и подобие на Бога и Той го оставя на свобода да се коригира, да се издигне духовно в трудности, страдания и изпитания [ 1 ].

На другия полюс хора като сър Артър Едингтън (1882-1944) и сър Джон Мадокс (бивш редактор на престижното седмично научно списание „Иа1иге") намират идеята за начало отбл ъскваща.

Тези хора „разглеждат природата (материята) като първично ", принадлежат към различните школи, отнасящи се към „лагера на материализма " [43] .

I - 2.4.1.1. Логично разсъждение за истинно единно познание.

От всичко четено задържайте в себе си само онова, което е вярно с оригинала.

Логиката не дава доказателство, но ни дава насочващи идеи. Тя дава възможност за обяснение и потвърждение при търсене на истината в твърденията на една логическа система.

В такова търсене на истината се използват два основни аргумента:

Между учените съществува противоречиви мнения, защото се опитват да да-дат обяснение за началото на вселената на база на данните, с които разполагат днес. Учените са създали теореми на непълнота и открили принцип на неопределеността.

Едни считат, „нашата вселена не е имала начало”, т.е. тя е вечна.

Други приемат, че „ вселената е имала начало без причина ”

Трети са съгласни, че „ нашата вселена е имала начало, но преди това начало е съществувало:

Каквито и термини да бъдат използвани, повечето учени предполагат, че това начало е било причинено от съществуването на „нещо вечно” (торсионното поле) или „някой вечен” творец (Бог).

Идеята за „причинния аргумент” се корени във факта, че всички процеси, явления и събития имат причина, а техните следствия стават причина за други процеси, явления и събития в една безкрайна причинно-следствено верига като „ ефекта на доминото

Ако се тръгне по причинно-следствената верига назад, трябва да се стигне до изходна или отправна точка, първопричина.

В крайна сметка, в своите проучвания., изследване и анализ авторът е стигнал до две отправни точки:

Коя от тези две отправни точки изглежда по-разумна?

За „вечна вселена” няма доказателства, а само предположение (хипотеза) и вяра, защото не е логично Вселената и Човека да се създадат „ от само себе си ” .

За „някой вечен Създател или Творец" има поне ДВЕ ТЕЗИ или ТВЪРДЕНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ВТОРАТА ОТПРАВНА ТОЧКА:

Трудно е да се защити теза, че от първичен хаос може да се стигне до фин порядък с такива константи и точно действащ закон за гравитацията „ от само себе си ” без намесата на нещо разумно — разумен Творец. ПРЕЦИЗНОТО ТВОРЕНИЕ ПРЕДПОЛАГА ИЗКУСЕН ТВОРЕЦ.

За такъв аргумент за намерение би могло да се говори, че е присъщ само на интелект, независимо дали се назовава Вселенски (Космически) Висш Разум или Бог. При един вечен Космически Висш Разум без начало и без край причинно-следствената верига е безкрайна, няма нито първа, пито последна причина след зададения в Началото фин ред и настройка - Сътворение на Твореца.

Такава информация за Сътворение, което препраща към Творец или Създател, наричан Първопричина, има в БИБЛИЯТА, на която може да се вярва, защото нейни предсказания са се сбъднали.

Би било по-полезноДА СЕ ТЪРСИ ТОВА, КОЕТО ОБЕДИНЯВА, ВМЕСТО ОНОВА, КОЕТО РАЗЕДИНЯВА, и което е най-важно да се търсят допирните точки, т.е. единение между религия, теософия и светски науки, което е цел в предлаганата книга.

В днешно време има забележително съгласие за това, че Вселената е имала начало. Колкото повече опознаваме нашата Вселена, нейната разбираемост и фина настройка, толкова повече убеждението, че има Бог - Творец, който е планирал Вселената с определена цел (аргумент за намерение), печели достоверност като най-доброто обяснение за нашето съществуване.

По тази причина Алън Сандидж, широко признат като един от бащи ■ те на съвременната астрономия и носител на наградата Крафуурд, еквивалент на Нобеловата награда в областта на астрономията, казва: „За мен е много по-невероятно такъв порядък да дойде от хаоса. Трябва да има някакъв организиран принцип. За мен Бог е мистерия (непълно разгадана тайна), но той е обяснението за чудото на съществуването -защото има нещо, а не нищо” [44].

Като мистерия Бог е „нищото ” [2], но Неговото проявление като съществуващ принципен фин порядък на Вселената е „нещо, а не нищо” [44] и то „всичкото” [2].

Ето още един пример на ЕДИННО СТАНОВИЩЕ ИЛИ ВЪЗГЛЕД на РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и виден представител на СВЕТСКА НАУКА.

Въз основа на БИБЛИЯТА, за разлика от вярата за вечна Вселена (на Аристотел) от „предсъществуваща материя” (на Платон), ранните християни, като представители на РЕЛИГИЯТА са поддържали възгледа, че Бог е създал Вселена от нищото (ех пИШо - екс нихило), което не се вижда и затова не се познава. Ето защо в [1 ], Новият Завет, Посланието към Евреите, 11:3 се казва: „ С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща”.

Този възглед е бил формулиран от водещи мислители като Августин и Ириней и е доминирал на интелектуалната сцена в продължение на много векове [5].

За „нищото” (Бог като Слово, мисъл, Свети Дух - най-разредената материя, съществуваща навсякъде) е говорил Учителят Петър Дънов - Вешаа Ооипд като ТЕОСОФСКО ВИЖДАНЕ [2].

„Нищото” се среща катд синоним на съществуващото навсякъде торсионно поле, чиято теория е използвана в изследванията на българския физик академик Божидар Палюшев като представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ [4] . Последният обяснява с математически апарат локалното и глобално управление на Вселената (Природата) от Бога като неин Творец [4а], стр. 510 - виж по-долу, на стр. 156-157.

Ето защо би могло да се каже, че този възглед за „нищото ”, което едновременно е и „всичко”, е едно ЕДИННО СТАНОВИЩЕ на РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКИ НАУКИ.

БИБЛИЯТА съдържа елементи на най-висшата (Божествената) наука. Тя не се счита за научна книга от гледна точка на светските критерии, но се оказва, че е в съгласие с факти на светски науки. И това е така, защото Библията представя невидимата и непознатата за всеки необятна Божествена наука, която се разкрива постепенно на избрани от Невидимия Разумен свят хора в различни светски науки.

Според пророка Исая Бог притежава огромни знание и динамична енергия и с нея е причинил възникването на материалната Вселена. Затова Бог е назован Най-Великият Учен [19].

Библейското повествование за Сътворението заслужава дълбоко уважение и ще преживее вековете, защото се вижда и в ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА на Учителя Петър Дънов — Ветза Иоипд (1864-1944) за двупосочната трансформация на четирите философски категории: мисъл — светлина - енергия — материя.

Тази формулировка има теоретични и експериментални потвърждения на СЪВРЕМЕННАТА СВЕТСКА НАУКА И ТЕХНИКА :

— Прекланящият се пред този Учител Айнщайн през 1905 г. е дал връзката между двете категории енергия и материя с прословутата си формула (1): Е = Ат с²;

Според учени такива термоядрени реакции протичат на нашето Слънце:, което милиарди години ни свети и топли. Счита се, че всяка секунда Слънцето превръща около 564 милиона тона водород в 560 милиона тона хелий, а около 4 милиона тона водород се превръща в слънчева енергия, малка част от която достига до Земята и поддържа живота на нашата планета [ 19];

Сътворението на материалната Вселена от мисловната енергия на Създателя се доказва в по-ограничен мащаб с т. нар. ускорители на елементарни частици, които се сблъскват с невероятно висока скорост, образувайки от тяхната енергия материя.

По повод на подобни експерименти носителят на Нобелова награда по физика Карло Рубла обяснява: „Ние повтаряме едно от чудесата на вселената - превръщането на енергията в материя” [19].

В наше време световен екип от учени извършват мащабен експеримент с мощен ускорител в Швейцария с цел да проверят хипотезата за „ Големия взрив " при създаване на материалната вселена. Много интересен ще бъде резултатът от този грандиозен експеримент,.

Не е изключено, обаче, да се предположи, че нещо като „Голям взрив” е бил причинен от мисловната енергия („ Словото ”) на Бога.

Като потвърждение на подобно предположение би могло да се приеме факта, че Учителят Петър Дънов — Ветза Бонпб, който е притежавал Божествени способности, разбира се в малък мащаб, е преместил скален блок от около 2 м³ е мисловна енергия и натиск с един пръст при оформянето на извора,, Ръцете ” („ които дават ’’) на източния бряг на „ Рибното езеро ” — едно от Седемте Рилски езера., където през август се събират на лятна учебна духовна школа негови последователи.

От друга страна в средата на XX век, например Голд, Бонди, Хойл и Нарликар представят серии от теории за стационарния космос, в които се застъпва възгледът, че вселената винаги е съществувала, а материята се създава непрекъснато, за да се поддържа плътността на разширяващата се Вселена. Скоростта на създаване на нужната материя е невероятно малка - „един атом на кубически метър за 10 милиарда години!” [5].

Това означава!, че „няма истинска възможност тази теория да бъде проверена чрез наблюдения ” в рамките на нормалните измерения на времето от жителите на планетата Земя. А Бог непрекъснато свидетелства за своето управление на създадената от Него Вселена - локално и глобално с Природните явления и чрез фината настройка на Вселената. Това го обясняват (ако не може да се счита, че го доказват) българският физик академик Божидар Палюшев [4а] и английския професор Д-р Джон Ленокс [6], и двамата преподаватели по философия на науката съответно в Лондон и Оксфорд.

Според академик Палюшев, „ от гледна точка на типологични съображения могат да се изведат някои конкретни частни диференциални уравнения, описващи възможния вид на космологичния член в уравненията па Айнщайн от общата теория на относителността (ОТО). Но този космологичен член не се разглежда като константа, а като функция на мястото в пространство-времето и на метриката му. Полученият по този начин вид на космологичния член може да се използва за получаване на различни класове решения на уравнения на Айнщайн в ОТО за глобално или местно управление на природните явления. Това съответства на влиянието на т. нар. в математиката начални и крайни условия за решение науравнения. Едно такова уравнение (37) Божидар Палюшев е посочил в [4а], стр. 510, в което космологичният член се разглежда като функция на мястото „х” и на метриката „у” на пространството от вида ламбда 2 (х, у). В посоченото уравнение (37) фигурира и тензорен оператор С, чиято форма се определя също от топологичните особености на пространството. Според физика Палюшев уравнение (3 7) показва в явен вид свободата на Твореца да изменя по свое желание вида на космологичния член 2 (х, у), с което Той (Бог) може да управлява глобално и локално Собственото Си Творение - Вселената и Природните явления. В опит за критика към българския физик, негов колега е споменал, че „уравнение (37) му напомняло уравнението 'на Уилър — Де Уит от космологията" [4а], стр. 511.

Б. Палюшев разкрива възможността за влияние върху глобалната и локална физическа структура на материалната вселена чрез ефективна промяна в структурата на физическия вакуум, посредством влиянието на информационното торсионно поле (виж за невероятните свойства на торсионните полета на стр. 44-50) и което се описва с влиянието върху космологичния член в уравнения от общата теория на относителността на Айнщайн.

Според Б. Палюшев добавянето на космологичния член е всъщност е най-го-лямото достижение на Айнщайн, предугадил десетилетия напред появата на новата линия (направление) в научното познание, която представлява най-радикалната промяна в историята му, надхвърляща мащаба на промяната на възгледите ни, произтичащи от самите теории на относителността.

Въпросното влияние върху космологичния член е описано с помощта на уравнение (37), „изведено в рамките на осем аксиоми на коригирания вариант на теорията на торсионните полета” [4а]. Най-важният извод от този вариант, описан в [4а] е, че торсионното взаимодействие е израз на специфична форма на физичното поле, което пренася информация от особен тип без осезателното присъствие на измерима в опита енергия. Това уравнение разкрива фактически една реална възможност Творецът да въздейства върху физическия свят посредством Словото Си (информационен торсионен сигнал), т.е. посредством информацията, заложена от Него в торсионното поле, което ние не познаваме по принцип.

Оказва се, че в коригирания вариант на теорията на торсионните полета нес-тационарността на вселената се свежда не само до нейното динамично разширение, но също така и до възможността тя да променя радикално своята структура чрез взаимодействието от страна на външен за нея фактор - Словото на Бога като торсионен сигнал. Това е едно НАУЧНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ па казаното в БИБЛИЯТА, Новият Завет, Светото Евангелие от Йоан, 1:1-3: „В началото бе Словото; ... Бог е източникът на информационния торсионен сигнал, с който Той може да управлява, да видоизменя Творението Си. Човешкият разум обаче не е в състояние да разкрие смисъла на информацията, заложена в торсионното поле което Бог създава чрез Словото Си, нито да разкрие как тази информация влияе върху Творението чрез видоизменението на космологичния член от уравнение (37) в [4а]. И това е така, защото за да получи някакво точно решение на това уравнение, човек трябва да познава граничните (начални и крайни) условия, които се определят всъщност от Самия Творец чрез Словото на Бога. По този начин реалната „ Вселена " придобива вида на „ интелигентно моделиране ”, която се пише с главна буква „ В ”.

„Някои учени твърдят, че ние не бива да търсим причина за началото на Вселената, тъй като такава (т.е. причина) няма”. Но дори и атеистичният диалектически материализъм е п

как бихме могли да бъдем ЩАСТЛИВИ!?

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ