УЧИТЕЛѢТЪ БЕИНСА ДУНО

ЛѪЧИ НА ЖИВОТА

БЕСЕДИ ОТЪ УЧИТЕЛѢ,
ДЪРЖАНИ ПРИ СЕДЕМТѢ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗЪ ЛѢТОТО НА 1937 Г.

Първиятъ лѫчъ на топлината

5 ч. с. на Молитвения върхъ

“Въ начало бѣ Словото”

Добрата молитва

Ще прочета десеть стиха отъ Ев. на Матея.

Малко размишление.

“Защото ви казвамъ, че ангелитѣ на небесата винаги гледатъ лицето на Отца моего, който е на небеса.”

Великото въ живота е пробуждането на човѣшката душа. Азъ уподобявамъ това пробуждане на пъпкитѣ на цвѣтята. Като символъ го взимамъ. Всѣка една душа въ Божествения свѣтъ мяза на една пъпка, която чака своето време. Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на битието! Както въ единъ домъ най-великото събитие е раждането на едно дете, така и въ Божествения свѣтъ най-великото събитие е пробуждането на човѣшката душа, за която ангелитѣ се радватъ. Защото всѣки, който се обръща къмъ Бога, другояче трѣбва да се разбира - не единъ грѣшникъ, който се обръща, то сѫ човѣшки схващания. Пробуждането на туй, великото, то заличава всичкитѣ грѣхове, каквито човѣкъ е ималъ презъ цѣлата вѣчность по човѣшки като се говори. Като се събужда човѣшката душа, като цъвне, всичко това се съблича. Онова, великото събитие, събуждането какъ става? Тамъ е сега величието на Божията Любовь. То е първиятъ лѫчъ на топлината, която душата приема отъ Любовьта. Първиятъ лѫчъ на топлината го наричамъ, не на свѣтлината. Тази, Божествената топлина, която внася този, първия импулсъ. И тогава душата се разцъвтява, така се отваря като единъ малъкъ цвѣтъ. На това ангелитѣ се радватъ, понеже въ туй разцъвтяване се проявява битието. Въ туй разцъвтяване се проявява Божиятъ духъ. И отъ тамъ се започватъ всичкитѣ радости, които човѣкъ сега очаква на земята.

И сега вие сте наблюдавали пчелитѣ, които пѣятъ въ своитѣ кошери. Но знаете ли защо пчелитѣ пѣятъ? - За цвѣтята, които сѫ цъвнали, за живота, който се проявява. Отъ тѣхъ тѣ събиратъ своя медъ. И тогава уподобявамъ ангелитѣ на пчелитѣ: че като цъвнатъ човѣшкитѣ души, ангелитѣ иматъ отъ кѫде да събиратъ медъ за своитѣ кошери. И затова се радватъ тѣ. Ако вие развалите единъ животъ, вие разваляте работата на ангелитѣ. Това е една проста мисъль, която трѣбва да имате въ ума си, за да се осмисли земния животъ. Защото човѣшкиятъ животъ нѣма смисълъ безъ туй разцъвтяване на човѣшката душа. Разцъвтяването на човѣшкитѣ души е най-великото събитие, което трѣбва да очаквате. Щомъ туй събитие дойде, цѣлото небе обръща внимание на вашата душа.

И тогава радвайте се на душата си, пъкъ се радвайте и на всичкитѣ. Цвѣтята се радватъ едно на друго, понеже сѫ цъвнали. Не ходете тогава да се занимавате съ морализиране, кой какъ е цъвналъ, не се занимавайте и кой какъ е облѣченъ, защото безбройни сѫ цвѣтоветѣ, въ които сѫ облѣчени човѣшкитѣ души. Две души нѣма облѣчени съ еднакъвъ цвѣтъ и две души нѣматъ една и сѫща форма, съ която сѫ облѣчени. По човѣшки говоря. Защото ако чо-вѣкъ се занимава съ външната страна на живота, той изгубва сѫщественото. Какво би се ползувалъ единъ конь, който би желалъ да го товарятъ съ злато. Да кажемъ натоварятъ го съ сто - двеста килограма злато, кѫде ще употрѣби коньтъ златото? То е безполезно за коня. За него важна е тревата, водата, за него златото никакъ не е потрѣбно. За умствения животъ златото е непотрѣбно въ този смисълъ, както сѫществува сега на земята. Но златото е потрѣбно да се направи една прекрасна дреха на земята. Ако вашето злато не може да стане дреха на душата, то е безполезно; ако стане дреха, то е полезно. И всичкото си богатство трѣбва да употрѣбите, за да направите една златна дреха за душата си.

Та имайте предъ видъ онази, основната идея. Вие може да се радвате на хлѣба, който държите въ рѫката си. Но това още не е радость. Когато вие вкусите първата хапка на този хлѣбъ, то е пробуждането. Първата хапка на хлѣба на живота е пробуждането на душата. Вече започва дишането на душата, храненето на душата. Този, първиятъ лѫчъ на топлината, който прониква въ душата, е първата хапка на любовьта, която душата взема. Това го наричатъ “злато”. “Злато” значи пробуждане, то значи свѣтлина, значи знание, значи красота, значи доброта. Златото съдържа много качества, много елементи въ себе си, които сѫ необходими за душата. А тъй както хората разбиратъ златото донѣкѫде […] едно удобство на златото на земята. И въ Исая на едно мѣсто казва Писанието: “Елате и си купете безъ пари, безъ злато.”

Сега онази основна мисъль, която Христосъ е турилъ въ думитѣ: “Тия малкитѣ”, то сѫ онѣзи мисли, Божествени мисли, които проникватъ въ ума ни; онѣзи малки чувства, които проникватъ въ сърдцето ни. Това сѫ тѣ “малкитѣ”, които не трѣбва да презирате. Туй не е външно. Понеже като направите нарушение на Божествената хармония вѫтре въ себе си, тази хармония се нарушава и отвънъ. Щомъ единъ човѣкъ не зачита своитѣ мисли и своитѣ чувства, нарушава хармонията въ себе си. Има мнозина, които проповѣдватъ това, което не знаятъ. Но мисъльта излиза отъ Бога и чувството и то излиза отъ Бога. То сѫ два елемента, съ които цъвналата вече душа започва да функционира. Мисъльта прониква въ каквато и да е форма. Мисъльта прониква навсѣкѫде.

И сега рекохъ: понеже ние излизаме днесъ, азъ ви пожелавамъ презъ годината тъй ще ви бѫде като този день. Снощи бѣше много облачно, мѫгла бѣше паднала. И азъ рекохъ, ако и утре е така, тогава имаше да опъвате каиша.

Сега на васъ ви пожелавамъ благото на първия лѫчъ на топлината, който иде въ свѣта. Пожелавамъ ви първия лѫчъ на свѣтлината, която иде отъ Божията Мѫдрость. И пожелавамъ ви първия лѫчъ, крепкия Божий лѫчъ на Истината за вашия духъ. Та всички да бѫдете топли, да бѫдете свѣтли и да бѫдете крепки презъ цѣлата година!

Аминъ

6 ч. 25 м.

(Отлично слънце грѣе. Край огнището направихме гимнастическитѣ упражнения.)

1-ва беседа от Учителя,
държана на Молитвения върхъ
при Второто езеро на Рила.
Недѣля, 18 юлий 1937 год.

Божието слово е опитано

“Богъ е любовь”

Отче нашъ

5 ч. сутринь. Хубаво, ясно време.
На молитвения върхъ.

(Днесъ прочете десетата страница отъ “Царскиятъ пѫть на душата”.)*

Ще ви прочета само единъ стихъ отъ 30 глава на притчитѣ: “Всѣко Божие слово е опитано. То е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на него.”

Какво разбира този, който събралъ притчитѣ подъ думитѣ: “Всѣко Божие слово е опитано”? Значи онѣзи, които сѫ го написали, сѫ го опитали. Словото Божие не само вие ще го опитате, но то е опитано преди васъ и е намѣрено, че туй слово е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на него. Едно малко сравнение. Кога се раждатъ недоразуменията? Ние мислимъ, че когато дойде Словото Божие въ насъ, то нѣма да направи никаква промѣна. Точно обратното ще се случи. Когато Словото Божие дойде, всичко старо, вехто каквото има, ще го изхвърли навънъ. Не ще го изхвърли, но ще го тури тамъ, дето подобава, пъкъ то ще вземе своето мѣсто. Въ живота ценнитѣ нѣща сѫ винаги на видно мѣсто. Вземете единъ цененъ пръстенъ, де го носите? Сегашнитѣ хора де носятъ пръстенитѣ си? - Носятъ ги на пръститѣ си. И постоянно хвърлятъ око, поглеждатъ го, ценно е. Вземете единъ свещеникъ, който носи кръстъ. Кѫде го носи? - Носи го отпредъ на гърдитѣ си. Въпросъ е дали той може да търпи и да пренесе страданията на кръста, но той го носи.

Сега две нѣща трѣбва да имате предъ видъ. Когато дойде Словото въ васъ, ще стане това, което никога не е ставало. Първо Словото носи топлина. Словото носи мекота. Топлината сама по себе си стопява ония, коравитѣ предмети, смегчава ги. Но едновременно съ това топлината и разединява. Тъй щото мнозина отъ васъ, следъ като мислите, когато дойде любовьта, тя ще смегчи, ще стопи и ще разедини. Ами като дойде любовьта, тя прехвърля нѣщата отъ едно мѣсто на друго. Когато дойде любовьта, изважда детето отъ утробата на майката му, изважда го навънъ. Когато дойде любовьта, дъщерята напуща дома на баща си и излиза навънъ. И синътъ напуща дома на баща си. Когато дойде любовьта всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, което е скрито вѫтре въ човѣка, излиза.

Онѣзи, които не разбиратъ закона, изпитватъ едно малко смущение: “Защо да е така устроенъ свѣта?” Че любовьта като дойде, туря дъщерята точно на мѣстото, дето трѣбва. Тя досега не е била на мѣстото си. И ти самъ не си билъ на мѣстото. Тебе майката ще те тури на мѣсто. Дъщерята ще тури на мѣсто. Детето ще тури на мѣстото. Каква е задачата на детето? То е предметно учение. Каква е задачата на майката? - Тя е ученица, ще прави опити съ това дете. Това дете казва: “Азъ съмъ много нечисто, не може да се омия.” Тя ще стопли вода, ще го тури въ коритото, ще го съблѣче, ще го въргаля, ще го обръща на една и на друга страна, това дете ще попѣе малко, ще започне съ миньорната гама на неудоволствие. Нѣкой пѫть майката е доста умна не туря студена вода, но туря малко топла.

Не зная дали има майки, които миятъ децата си съ студена вода. Сегашнитѣ учени хора пропорѫчватъ студенитѣ душове. Природата не ги препорѫчва. Питамъ: какво понятие детето ще си състави за майка си? Щомъ го тури въ коритото, тя започва да прави своитѣ опити. Обръща го налѣво и надѣсно, по гърба, разтрива го. Какво понятие ще има детето? То се очудва, много е странно за него. За пръвъ пѫть му се случва. Първата баня е нѣщо чудно за въплотената душа. Тя не може да се начуди на това своеобразие, което сѫществува. Тогава майката започва да изучава изкуството на магнетизиране. Детето плаче, майката започва да го магнетизира, тя дава нѣщо отъ себе си. Следъ туй детето се успокоява. Става обмѣна между детето и майката.

Значи, топлината когато дойде, тя внася нѣщо ново въ човѣка. Но ние се намираме въ едно противоречие, въ каквото се намира детето при майката. Топлината смекчава, разтопява коравитѣ нѣща, разединява ги, туря ги, дето ние не ги знаемъ. Сега сѫществува въ природата другъ единъ порядъкъ, човѣшки. Хората турятъ нѣщата на мѣстото, дето тѣ ги знаятъ. Но съ туй човѣшкиятъ порядъкъ събира нѣщаща на едно мѣсто, но тѣ се втвърдяватъ. Събранитѣ хора на едно мѣсто винаги ставатъ инертни. Щомъ изгубятъ онова пространство, което имъ е необходимо, тѣ ставатъ инертни. Инертностьта въ свѣта е едно човѣшко състояние. Инертнитѣ сѫщества сѫ мързеливи. Щомъ човѣкъ изгуби идеята за живота, излѣзе изъ Божествения порядъкъ, изгубва онзи смисълъ, който сѫществува въ природата. Тогава се явява студътъ, втвърдяването. Втвърдяването на тѣлата се дължи, че тѣ изгубватъ своята свобода. Студътъ дава стабилность. При студа много хора ставатъ стабилни, но тѣ изгубватъ сѫщественото - свободата на своитѣ мисли и свободата на своитѣ чувства.

Значи въ всѣки човѣшки порядъкъ на нѣщата хората изгубватъ хубавата страна на своитѣ чувства, своитѣ мисли. Представете си, какво придобива единъ войникъ следъ като се упражнявалъ на военни упражнения. Да кажемъ, той свършилъ два-три факултета и като простъ войникъ го каратъ да се обръща налѣво, надѣсно, да туря пушката на рамо - елементарни работи. Питамъ: следъ като научи това изкуство, какъ да употрѣбява пушката, като слѣзе въ дома си, какво приложение ще даде на пушката? Или следъ като научилъ изкуството да си служи съ сабята, какво приложение ще даде въ кѫщи? - Никакво приложение нѣма. Представете си единъ ораторъ, който се е научилъ на ораторство, какво приложение ще има нѣговото ораторство вѫтре въ дома, при неговитѣ деца? Той билъ ораторъ, каква речь ще държи най-първо? Да кажемъ има четири петь деца по на петь години, каква ораторска речь ще имъ държи?

Сега, среща ме нѣкой и ме пита: “Има ли Господь или не?” Срещамъ ви азъ и виждамъ да се катерите по стръмнитѣ мѣста. Питамъ: “Ти виждашъ ли?” Щомъ този човѣкъ се катери, то вече подразбира, че той вижда много добре. Питамъ: когато единъ човѣкъ виждате да се катери, по стръмнитѣ мѣста, какво разбирате? Щомъ виждамъ единъ човѣкъ да живѣе добре, азъ разбирамъ, че той се качва по планински мѣста. Всички добри хора сѫ планинци, тѣ по планинитѣ ходятъ. Онѣзи, лошитѣ хора ходятъ по огладенитѣ пѫтища. Какво е лошото на огладения пѫть? Огладениятъ пѫть има доста прахъ. По планинитѣ, които ходятъ, има просторъ. По високитѣ мѣста хората не може да ходятъ единъ до другъ. Единъ се качва на едно мѣсто, другъ - на друго. Въ низкитѣ мѣста хората се струпватъ. То е човѣшки редъ на нѣщата. Какво трѣбва да подразбираме подъ думитѣ: “има ли Господь или нѣма”? Нѣкой пита: “Имашъ ли баща или не?” На мѣсто ли е този въпросъ? “Майка имашъ ли?” На мѣсто ли е този въпросъ? Има известна анормалность. Единъ американски професоръ заболѣлъ, че загубилъ пометьта си. Единъ день отива на пощата да си вземе писма. Пита го чиновникътъ какъ му е името. Но той си забравилъ името и отива въ кѫщи да пита жена си. Среща го единъ неговъ приятель и казва: “О, мистеръ Смитъ!” - “Благодаря ти!” Ако вие сте забравили дали има Господь или не, не мязате ли на Смитъ? Когато отиваме да ни учатъ има ли Господь или не, ние ще срещнемъ нѣкой приятель, който ще ни каже името. Щомъ ти живѣешъ и сѫществувашъ, има Господь. Щомъ умрешъ, тогава може този въпросъ да го разисквашъ.

Другояче помнете две нѣща: Любовьта, която не дава свобода на човѣка; любовьта, която не поощрява човѣка да се качи по-високитѣ мѣста, не е любовь. Щомъ те страхъ да се качишъ по високитѣ мѣста, ти си страхливъ. Щомъ ходишъ по низкитѣ мѣста и дигашъ прахъ около себе си, това не е любовь. Добриятъ животъ е пробния камъкъ за любовьта. Всичкитѣ добродетели се опитватъ чрезъ любовь. Тя дава онзи великъ потикъ на човѣшката душа. Сега вие питате, защо сте се качили на това високо мѣсто. Онѣзи отъ васъ, които малко любовь иматъ, качили сте се да се усили малко любовьта ви. Защо се качвате по камънитѣ? - За да опитате вашия егоизъмъ, ваша[та] алчность. Камънитѣ това показватъ. Тѣ казватъ: “Вижъ на какъвъ халъ дойдохме. Едно време живѣехме като васъ, но сега Господь ни обърна на камъни.” То е символъ. То е вѣрно, но не така буквално. Тия камъни, като ни слушатъ, казватъ: “Желаемъ и ние да станемъ като васъ. Желаемъ да можемъ да се качимъ по-горе като васъ.” Отъ туй мѣсто не можете да се качите по-горе. Тѣхното бѫдаще е да слизатъ долу, да се търкалятъ въ долината. Тѣ слизатъ, за да научатъ онзи великъ урокъ, който Богъ е поставилъ вѫтре въ живота. Рекохъ, ние сме дошли въ планинскитѣ мѣста да опитаме първия опитъ на любовьта. Нѣма изведнажъ да се качимъ, но полека, по по-малко. Отъ високитѣ мѣста си взимайте по едно малко камъче за споменъ. Всѣки день като дойдете, вземете камъчето, запишете деня, часа, името, кога сте го взели, каква мисъль сте имали, турете го на камъчето. Едно хубаво занятие е то.

Тогава се стремете като срещнете единъ човѣкъ да намѣрите една хубава черта. Напримѣръ, срещнешъ единъ човѣкъ, потърси въ него въ каква степень въ него е развита съвестьта, справедливостьта. Срещате другъ единъ човѣкъ, вижте доколко той е разуменъ, какъ схваща нѣщата въ природата, какво е неговото разбиране. Срещате другъ, вижте той музикантъ ли е, знае ли да говори. Търсете хубавитѣ качества. Изследвайте добродетелитѣ, които се намиратъ въ хората и отъ тѣхъ вие сами ще се ползувате. Защото всѣка добродетель, съ която вие дохождате въ съприкосновение, тя ще ви придаде отъ своето благо. Не казвай: мене не ме интересуватъ хората. Хората насъ ни интересуватъ, понеже сѫ излѣзли отъ Бога и носятъ благо въ себе си. Вие носите благо за другитѣ и другитѣ носятъ благо за васъ. Цѣлата природа и тревата, и водата, и въздухътъ, и камънитѣ, и Слънцето, и звѣздитѣ, и малкитѣ цвѣтя, всичко, което вие виждате, носи нѣщо отъ Божествения свѣтъ. Въ едно цвѣте вижте хубавата страна. Какво търпение има, какво доволство, радва се на малкото благо, което Богъ му далъ.

Сега азъ ви напомнямъ това. Нѣкой пѫть, когато нѣкои ме слушатъ, се обезсърдчаватъ. Обезсърдчаватъ се по единствената причина, че нѣкой пѫть, като ги изведа на нѣкой високъ връхъ, казватъ: “Още веднъжъ тамъ не се качваме. То е така високо, главоломно, че ако човѣкъ се търколи, нищо нѣма да остане.” То е така, но азъ ще ви попитамъ: кой отъ васъ, като иска да измаже кѫщата си, не изхвърля всички нѣща навънъ, намазва, изчиства кѫщата и тогава ще започне да внася своитѣ вещи.

Та рекохъ, понѣкой пѫть и азъ правя сѫщото. Като ида нѣкѫде въ стаята, изхвърля всичко навънъ, не че го изхвърлямъ, изваждамъ всичко и започвамъ съ своята четка оттукъ - оттамъ. Онзи, който не разбира закона, казва: “Оцапа ми кѫщата.” Понеже понѣкой пѫть ще падне отъ мазането ми по нѣкой мебелъ. Възможно е да падне. Това да не ви смущава. Следъ като се изчисти стаята, стаята ви ще бѫде изчистена. Вие ще имате малко по-другъ животъ. Сега въ насъ става пречистване. Ангелитѣ идатъ да пречистватъ. Тия страдания, които чувствувате, нѣкога вашата стая се пречиства и вие сте смутени. Малко пречистване става. Всичкитѣ страдания, които имате, считайте, че е пречистване на вашия домъ. Следъ туй вие ще се намѣрите въ по-добро положение.

Та вие, когато дойдете сутринь, разсѫждавайте, погледайте природата, нека остане въ васъ. Нали всѣки единъ фотографъ, като дойде, фотографира. Вие всички сте фотографи, само че не сте се научили, какъ да фотографирате предметитѣ. Защото, ако ти не положишъ мисъльта си въ една хубава поза, ако ти не положишъ чувството въ една друга хубава поза, ти не може да фотографирашъ. Ако мисъльта е права и чувството е право, тогава впечатленията, тия фотографии ще бѫдатъ правилни. Ти ще има какво да учишъ. Паметьта на човѣка зависи отъ неговата правилна мисъль, неговитѣ правилни чувства и правилни постѫпки. Това усилва паметьта. Не, че нѣмате правилни мисли. Правилната мисъль подразбира онова състояние, въ което може да се фотографира единъ предметъ въ естествено положение. Затова ви трѣбва правилна мисъль. Ако нѣма правилна мисъль, нѣма фотографии. Ни най-малко не разбираме, че нѣмаме правилни мисли и чувства. Не. Постоянно нашата мисъль трѣбва да се мѣни. Мисъльта да бѫде пластична. Чувствата да бѫдатъ пластични, за да може тия впечатления отъ Божествения свѣтъ да се отпечатватъ правилно, за да имаме какво да учимъ. И затуй казва притчата: “Божието слово е опитано.” Ние опитваме Божието слово въ свѣта, което иде въ нашитѣ души.

Днешния день вземете да мислите върху среброто. Какво е предназначението на среброто? Защо се явило среброто въ свѣта? Нѣма да го разрешите, но помислете за него, фотографирайте го. Фотографирайте го дето се намира. Среброто се намира въ човѣшката кръвь. Среброто се намира въ човѣшката мисъль. Среброто се намира въ въздуха; среброто се намира въ Слънцето. Среброто се намира въ месечината. Среброто се намира въ звездитѣ. Среброто се намира въ водата. Среброто е добъръ проводникъ, добъръ лѣчебенъ елементъ. Среброто лѣкува. Когато човѣкъ е неразположенъ, дайте му злато и вижте, какъ ще измѣни неговото състояние. Сто грама дайте на единъ, който не е разположенъ, да видите, какъ ще се измѣни състоянието му. Като му дадете единъ килограмъ сребро, пакъ ще се измѣни. И като му дадешъ среброто, какво ще му дойде на ума? Щомъ като му дадешъ едно кило сребро, ще поиска да си купи дрехи, шапка, обуща, ще си купи круши, ябълки. Казва: “Животътъ има смисълъ.” Щомъ дойде среброто, щомъ дойде златото, работитѣ се оправятъ. Защото златото е емблема на живота. Златото иде съ живота заедно. Среброто премахва нечистотиитѣ отъ живота въ свѣта. Всичкитѣ нечистотии въ нашия животъ се премахватъ чрезъ среброто. Животътъ приижда чрезъ златото. То е вѫтрешниятъ смисълъ на обичьта, която ние имаме. Та затова трѣбва да знаете, че златото и среброто идатъ въ живота да ни помагатъ, а не да станатъ като идолъ, като кумиръ въ нашия животъ и да уповаваме на тѣхъ. Да благодаримъ на златото за онова, което ни дава. Да благодаримъ и на среброто за онова, което ни дава.

Да изговоримъ изречението: “Богъ е Духъ и които му се кланятъ, въ Духъ и Истина да му се кланятъ.” (три пѫти)

[2-ра] беседа,
държана отъ Учителя
на Молитвения върхъ при Второто езеро.
Понедѣлникъ, 19 юлий 1937 г.

*“Царскиятъ пѫть на душата” - Рилски беседи, държани 1935г.

Ценности и възможности

На Молитвения върхъ, 5 ч. с.

“Въ начало бѣ Словото”

Молитва на Царството

Нѣкой пѫть, когато идете на концертъ, какво очаквате? Отивате на концертъ да чуете нѣкой великъ пѣвецъ. И пѣвецътъ нѣма да ви пѣе ония пѣсни, които вие знаете. Може онова, което пѣе, да ви бѫде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слухъ, пъкъ може да не произведе приятно впечатление. Следъ като излѣзете, ще кажете: “Струва си паритѣ.” А пъкъ нѣкой пѫть ще излѣзете и ще кажете: “Не си струва паритѣ.”

Сега вземете преди години съмъ говорилъ за ценноститѣ на нѣщата. Ценноститѣ на нѣщата даватъ възможность. Въ какво седи една възможность? Запримѣръ вземете най-голѣмата възможность, това е говора въ човѣка. И ако човѣкъ знае какъ да говори, той може да бѫде щастливъ. Ако той не знае да говори, той никога не може да бѫде щастливъ. Говорилъ съмъ една книга, която има заглавие “Царскиятъ пѫть на душата”. Но знаете ли, какво нѣщо е Царскиятъ пѫть на душата? Имате ли нѣкаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажемъ, че тя има най-красивата форма въ свѣта. И всички други форми сѫ произлѣзли отъ формата на душата. Всички нѣща въ свѣта сѫ създадени за душата. Това сѫ забавления заради нея. Възможноститѣ въ тия нѣща сѫ, за да има душата, какво да учи.

Вие сега си представяте душата, че тя нѣма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трѣбва да имате една ясна представа за душата и за духа на човѣка. Азъ ще взема две думи. Това което изтича, е духъ. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нѣщата, е духа. Туй, което съгражда отвѫтре, е душата. Значи туй, което съгражда нѣща, вѫтре ги урежда, то е душата. Душата е складъ, която има всичко онова, което отъ цѣлата вѣчность Богъ е създалъ. Всичко това е складирано въ душата. Душата това е една библиотека, написана съ най-хубавата книга. И всѣки единъ човѣкъ може да иде и да вземе отъ нѣкой шкафъ нѣкоя книга и да чете. Душата е една галерия, въ която сѫ турени най-хубавитѣ книги. Душата е складъ на скѫпоценности, на скѫпоценни камъни. Ако искате да намѣрите нѣкой хубавъ камъкъ, ще го намѣрите тамъ. Душата е складъ на най-сладкитѣ работи. Душата е складъ на най-хубавитѣ плодове. И ако искате нѣкой хубавъ плодъ, въ нейната градина ще го намѣрите.

Значи каквото търсите, ще го намѣрите въ душата. Вие сега за душата имате съвсемъ друго схващане. Христосъ казва: “Скръбна е душата ми!” Защо е била скръбна душата на Христоста? Понеже, като дошълъ на земята чувствувалъ, че нѣма, какво да яде и пие. Гладенъ е чо-вѣкътъ. Нѣма нѣкой да ти каже сладка дума, нѣма нѣкой да ти каже свѣтла мисъль; нѣма нѣкой да ти даде свѣтло чувство. И ти се чувствувашъ скърбенъ. Когато казвашъ, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричатъ нисшата душа, която като не разбира Божиитѣ пѫтища, скърби. Човѣшката душа, която Христосъ носѣше, скърбѣше, че работитѣ не ставатъ, както тя иска. Пъкъ никога работитѣ не сѫ ставали, както душата е мислила.

Единъ художникъ, азъ гледамъ картината му, той не е рисувалъ, както азъ мисля. Той рисувалъ, както той схваща. Въ дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласенъ съ мене, или не. Понѣкой пѫть като гледа Божиитѣ работи, критикува, казва: “Малко подругояче трѣбва да се нарисуватъ.” Та и сега до известна степень вие сте критици на нѣщата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трѣбва.” Има домашни критици. Синоветѣ може да бѫдатъ критици; дъщеритѣ може да бѫдатъ критици; домакинитѣ може да бѫдатъ критици; домакинътъ може да бѫде критикъ; професоритѣ може да бѫдатъ критици; ученитѣ, свещеницитѣ може да бѫдатъ критици. Всѣки, като говори, ще намѣри, че нѣщата не ставатъ тъй, както сѫ. Всѣки ще намѣри, че хората не живѣятъ тъй както трѣбва. Този, който критикува, и той не живѣе както трѣбва. Нѣкой критикува, че другъ не знае да пѣе. Но и той не знае да пѣе, както трѣбва. Другъ критикува, че онзи не пише както трѣбва. Но и той не пише както трѣбва.

Та рекохъ сега, въпросътъ не е за критикуване. Въпросътъ е за възможноститѣ. Разбиране ни трѣбва. Въ живота има нѣкои нѣща разумни и нѣкои нѣща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава отъ глупавитѣ работи. Разумнитѣ работи сѫ завършени картини. А пъкъ глупавитѣ работи сѫ незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работитѣ разгледани въ началото, тѣ сѫ глупави. Като гледашъ въ началото една работа нѣма никакъвъ смисълъ. Тогазъ тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казвашъ: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казвашъ: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облѣкло на душата. Имате зло въ свѣта. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовьта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавръшена работа.

Азъ ви давамъ това, за да се освободите донѣкѫде отъ едно вѫтрешно противоречие. Не, че всѫщность е така. Не, че съ това всѫщность се разрешава. Защото следъ колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога единъ слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувалъ десеть години и го е лъгалъ. Но единъ день вече господарьтъ ликвидира работата си и ще му даде смѣтка. И като ликвидира господарьтъ своята работа, то има ли слугата вече възможность да го лъже. Тогазъ слугата ще започне да се разкайва.

Да допуснемъ,че вие казвате, че нѣкой слуга не върши работата си добре. Добре, вие сте сега въ едно учреждение. Всички сте все слуги. Но единъ день ще ликвидира учреждението и всѣки единъ отъ васъ ще даде отчетъ. И тогазъ ще се познаете. Работата ще се завърши и всѣки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще иматъ едно опредѣлено понятие за вашата работа. Рекохъ сега, азъ като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутринь беседата не бѣше така както трѣбваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Напримѣръ снощи ми донесоха да разрешавамъ единъ въпросъ, който никога не съмъ го помислялъ. Нѣмали сестритѣ какво да сготвятъ. Мислили да сготвятъ бобъ, но бобътъ не дошълъ. Десеть килограма бобъ имало, но не стигалъ. И понеже готвили много пѫти оризъ съ домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питатъ, по български начинъ ли да ги сготвятъ или по латишки начинъ. Рекохъ: “Какъвъ е българскиятъ начинъ?” - Българскиятъ начинъ е ябълки, захарь и вода. А пъкъ латишкиятъ начинъ е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто въ ябълкитѣ. И питатъ, какъ да го сготвятъ. Рекохъ, то не е въпросъ само заради мене. Азъ мога да давамъ мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бѫде приятно, но на всички. Понеже нѣма да ямъ само азъ. И рекохъ: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захарь, брашно и ябълки схождатъ ли си? Яйцата и захарьта какъ ще ги примирите? Яйца и захарь отиватъ ли? Една кокошка, когато мѫти яйца, даватъ ли ѝ захарь? Даватъ ѝ захарь, но чрезъ житото. Житото съдържа захарь.

Та рекохъ, ние правимъ несъответни храни. Ябълкитѣ спадатъ къмъ растителното царство и брашното спада къмъ растителното царство. Яйцата спадатъ къмъ друго царство. Какъ ще примирите яйцата съ растенията въ дадения случай? Значи, щомъ ядешъ една ябълка, ти ще придобиешъ една сладчина. Щомъ ядешъ едно яйце, какво ще придобиешъ. Кокошката е голѣмъ критикъ. Тя, като дойде нѣкѫде, критикува, разрови, разрови нѣщата и като намѣри нѣщо ценно, отдѣля го. Критикъ е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тукъ ще подрови, тамъ ще подрови. И кокошкитѣ сѫ голѣми одумници. Пѣтелътъ като рови, той е голѣмъ критикъ. И кокошкитѣ сѫ критици, и тѣ ровятъ по сѫщия начинъ. Пѣтелътъ е кавалеръ. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпватъ да чуятъ, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нѣщо. Какво чудно нѣщо изровихъ отъ земята. Никой другъ не е изравялъ такова нѣщо, каквото азъ изровихъ.” И тогазъ нѣкой пѫть какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Азъ ви давамъ само единъ образъ. Онзи пѣтелъ като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той съ краката си рови.” Че човѣкъ, който рови съ езика си, какво е това? Единъ човѣкъ, който ходи изъ хората, който изучава психологически хората и търси какъвъ е бащата на единъ човѣкъ, каква е майка му, кѫде се е училъ като малко дете, какви погрѣшки е правилъ, кѫде изъ градинитѣ е ходилъ. Кралъ е ябълки. Влѣзълъ е въ училището и не е билъ способенъ. Най-сетне станалъ виденъ проповѣдникъ. И казва: “Отличенъ човѣкъ е.”

И казваме ние: “Ако човѣкътъ не прави погрѣшки, той уменъ не може да стане.” Права е мисъльта. Умниятъ човѣкъ се училъ не само отъ своитѣ погрѣшки, но и отъ цѣлата окрѫжаваща срѣда. Грѣшкитѣ азъ ги наричамъ все незавършени картини. Една грѣшка е незавършена картина. Не обвинявамъ човѣка. Толкозъ знае човѣка, толкозъ направилъ. А пъкъ хубавитѣ работи сѫ завъшени картини. Хубавитѣ работи сѫ направени отъ умнитѣ хора. А пъкъ глупавитѣ работи отъ неразвититѣ. Понеже всички вие рисувате една отлична картина въ себе си, взимайте поводъ отъ другитѣ художници, какъ рисуватъ, та и вие да рисувате добре.

Не критикувайте, но всѣкога въ себе си вие трѣбва да създадете единъ добъръ навикъ. Напримѣръ знаете ли произхода на скържавостьта и щедростьта? Защо нѣкои хора сѫ скържави, а пъкъ нѣкои хора сѫ щедри? Щомъ ви кажатъ, че единъ човѣкъ е щедъръ, а пъкъ другъ е скържавъ, азъ имамъ вече образъ, за мене работата е ясна. Този, щедриятъ човѣкъ е при извора, а пъкъ скържавиятъ носи едно малко шишенце и пѫтува по единъ прашенъ пѫть. И като го срещнемъ, той има малко хлѣбецъ и малко водица и не дава никому. А пъкъ онзи е при фурната, дето има 400, 500 хлѣба и раздава на всички. Той е щедъръ. А пъкъ онзи, който има малко хлѣбъ е скържавъ. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готовъ да ви даде една чаша вода. Следователно всѣки единъ, който е при извора, е щедъръ, а пъкъ всѣки единъ, който е далечъ отъ извора, е скържавъ. Всѣки единъ, който е при извора, е уменъ; а пъкъ всѣки единъ, който е далечъ отъ извора, е глупавъ.

Нѣкой ни пита: “Какъ да стана уменъ?” - Рекохъ, иди при извора. Умниятъ трѣбва да влѣзе въ училището и да започне да учи. Ако той стои извънъ училището, той никога ученъ не може да бѫде. Щомъ влѣземъ въ Божествения свѣтъ, умни може да бѫдемъ. Щомъ сме извънъ Божествения свѣтъ, глупостьта ще ни придружава. Нѣкой казва: “Какво трѣбва да направимъ, за да станемъ умни?” Влѣзте въ Божествения свѣтъ или използувайте възможноститѣ, които Богъ ви далъ. Сега начинитѣ какви сѫ? Започвайте въ живота съ малкитѣ величини. Азъ да ви дамъ едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облѣчи въ най-скромнитѣ си дрехи, които имашъ. Да нѣма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнешъ една своя работа, облѣчи се съ най-скромнитѣ дрехи: единъ халатъ, единъ поясъ, една четка въ рѫката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пъкъ когато свършишъ работата си и всички се произнесатъ за твоята работа най-добре, тогазъ се облѣчи съ най-хубавитѣ дрехи.

И животътъ е така. Сега сме облѣчени съ халатъ, понеже сме на работа. А пъкъ като възкръснемъ, значи като завършимъ земния си животъ, ще се облѣчемъ. Вие очаквате нѣкой пѫть да се облѣчете много хубаво. Нѣкой пѫть се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не сѫ дрехитѣ, които правятъ човѣка хубавъ, а неговата работа, която той добре свършилъ. А пъкъ дрехитѣ ще покажатъ, че работата е добре свършена. Щомъ работата е добре свършена, то непременно ще имашъ най-хубавитѣ дрехи. Щомъ не е добре свършена работата, не може да имашъ хубави дрехи.

Тогазъ правя изводъ: Ако ние вършимъ добре работата, ще бѫдемъ добре облѣчени. Тѣлото ни е дреха и всѣки день се обличаме съ нови дрехи. Та здравината на тѣлото зависи отъ работата, която човѣкъ върши. Здравето на човѣка зависи отъ работата, която върши. Условията за тази работа сѫ човѣшката мисъль - азъ я наричамъ правата мисъль; човѣшкитѣ чувства и човѣшкитѣ постѫпки. Това сѫ условия, възможности и сили, съ които човѣкъ работи. Нѣкои казватъ: “Правото учение.” Азъ наричамъ Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божественитѣ мисли, Божественитѣ чувствувания и Божественитѣ постѫпки. Това сѫ мѣрки, които трѣбва да имаме. Всѣки трѣбва да има по една Божествена мисъль, съ която трѣбва да мѣри своитѣ мисли. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви и всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има по една Божествена постѫпка.

Богъ, като дойде, обръща внимание на най-малкитѣ сѫщества, които е създалъ. Той отдѣля известно време за тѣхъ и слиза при тѣхъ. Дето мине, на всички сѫщества ще направи една малка услуга. Нѣкой е въ затруднение, има скърби, страдания. Богъ ще му направи една малка услуга. По човѣшки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околнитѣ. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близкитѣ си приятели. А пъкъ за далечнитѣ казваме: “Господь ще се грижи за тѣхъ.”

Тази сутринъ азъ гледамъ, като се показа Слънцето, половината отъ васъ станаха и половината седѣха известно време. И азъ седѣхъ. Азъ се питахъ, защо тѣзи станаха и защо азъ седѣхъ? И защо тѣзи, другитѣ седятъ? Философия на живота трѣбва да има. Рекохъ, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Напримѣръ ако азъ застана предъ картината на единъ художникъ, то да стана нѣма смисълъ. Но когато художникътъ иде съ картината, да стана има смисълъ. Ако задъ Слънцето виждамъ Бога, който излиза съ своята свѣщь, то има смисълъ да стана. Богъ праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Богъ носи, е свѣщьта и тогазъ ставаме не за свѣщьта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видѣхъ Слънцето. Рекохъ, не ставамъ на тази свѣщь, тя не е по-голѣма отъ мене. А като вид[ѣх]ъ, че Господь е задъ нея, тогазъ станахъ. И азъ като станахъ, другитѣ, като ме видѣха, станаха. Тѣ казаха: “Срамота е, Учительтъ става, да станемъ и ние.” Азъ разсѫждавамъ, а тѣ подражаватъ. Та рекохъ, винаги предъ великото стани, а пъкъ на малкото дай внимание, за да бѫдешъ последователенъ. Предъ великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е изворъ на всички благословения. Като отидешъ при него, при извора, ти него день може да бѫдешъ разположенъ. А пъкъ на малкитѣ нѣща, които Богъ ги създалъ, обръщай внимание, понеже отъ малкото човѣкъ се учи.

Та днесъ ви препорѫчвамъ, да отидете близо до извора. Но ще кажете: “Не сме ли отишли?” То е до вашата мисъль. Ако мислишъ, чувствувашъ и постѫпвашъ право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисъльта ти, ти си по пѫтя. Щомъ сте неразположенъ, не сте при извора. Щомъ не постѫпвате добре, далечъ сте отъ извора. Понеже една добра постѫпка е една завършена картина. Тогазъ ние говоримъ за възможноститѣ. Любовьта иде като единъ законъ. Тя има две страни: или трѣбва да дадеъ, или трѣбва да вземешъ. Тя има две възможности: онова, което давашъ, трѣбва да знаешъ кога да го дадешъ; и онова, което вземашъ, трѣбва да знаешъ кога да го вземешъ. И ако дадешъ не на време и ако вземешъ не навреме, ти не си отъ умнитѣ хора. И ако давашъ навреме и ако взимашъ навреме, ти си отъ умнитѣ. И въ любовьта трѣбва да любишъ навреме. Понѣкой пѫть въ любовьта ти може да обичашъ нѣкого не навреме. И нѣкой пѫть може да те обичатъ не навреме.

Азъ веднъжъ имахъ такъвъ единъ опитъ. Срещнахъ едно малко момиченце. Намѣрихъ едно откѫснато цвѣте, една малка роза и му го давамъ. То каза: “Това цвѣте азъ не мога да го нося.” Не го взе. Като го давамъ, то подразбира, че трѣбва да го тури на гърдитѣ си. И то каза: “Кака ми е по-голѣма, дай го на нея.” Умно разсѫждава. Ще каже нѣкой, че съ тази откѫсната роза, ти се ангажирашъ вече. Когато вѣнчаватъ младитѣ булки, все имъ турятъ цвѣтя. И тѣ се радватъ. После тѣзи млади булки трѣбва да дадатъ животъ на тѣзи откѫснати цвѣтя. Понеже тѣ за тѣхъ се откѫснаха, ще има страдание, докато възстановятъ живота на откѫснатитѣ цвѣтя. И следъ като възстановятъ живота на откѫснатитѣ цвѣтя, следъ това ще живѣятъ както трѣбва.

И всички вие като страдате, страдате все за вашитѣ откѫснати цвѣтя, когато сте се женили. Азъ турямъ женитбата въ много широкъ смисълъ. Когато чо-вѣкъ се решилъ да слѣзе на земята отгоре, той е вече ожененъ. Всѣки човѣкъ, който е въплотенъ въ материята, той е вече жененъ. Вѣнчали сѫ го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искашъ, но ще се освободишъ, когато умрешъ. Смъртьта е разводъ за неправилното женене. Всички онѣзи отъ васъ, които не сте оженени както трѣбва, все трѣбва да умрете. И смъртьта е разводъ. И защо трѣбва да умрете? - За да се освободите отъ онзи, съ който не може да живѣете. Понеже духътъ и плътьта сѫ въ противоречие. Живѣятъ въ едно тѣло. И тогазъ ще настане разводъ между духа и плътьта.

И сега моята цель е да ви наведа на правата мисъль за тази борба. Въ духа има единъ завършенъ процесъ. Разумното е тамъ. А пъкъ въ плътьта има единъ незавършенъ процесъ. Плътьта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скѫса, ще направи нѣщо. Тогазъ, какво трѣбва да направи бащата съ такова дете? Рекохъ, у всички, въ васъ има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите съ себе си. То не сте вие, то не е вашия духъ, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете въ себе си. И да познае човѣкъ себе си, това значи да знае, какъ да възпитава това дете.

Вчера гледамъ тукъ едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обѣдва, а пъкъ то не иска да яде тамъ. Иска да му сипятъ и да отиде да яде въ палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Азъ държа едно правило. Азъ гледамъ всѣкога следното: щомъ една мисъль е права, отъ когото и да е излѣзла, приложете я. Щомъ една мисъль е крива, отъ когото и да е излѣзла, не я прилагайте, нищо повече. Щомъ едно чувство е добро, отъ когото и да е излѣзло, приложете го. Щомъ едно чувство е криво, отъ когото и да е излѣзло, не го прилагайте. Щомъ една постѫпка е добра, отъ когото и да е излѣзла, който и да я направилъ, приложете я. Щомъ не е добра, не я прилагайте.

Сега искамъ да ви говоря върху ценноститѣ на нѣщата. Всичко онова, което Богъ е създалъ, представлява ценность. Предъ насъ седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бѫдащето. Та рекохъ, вие седите на тия камъни, има едно благо въ тѣхъ, но има и едно нещастие, ако не знаешъ, какъ да седишъ на единъ камъкъ. Като дойдешъ да сѣдашъ на единъ камъкъ, най-първо опитай, дали е стабиленъ или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стѫпила на единъ камъкъ, паднала и си ударила крака. И рекохъ ѝ. “Благодари, че съ малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабиленъ камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекохъ ѝ. “Тѣ го туриха, но ти го опитай и ако е стабиленъ - стѫпи, ако не - заобиколи го по нѣкакъвъ начинъ и после, сутриньта на този, студения камъкъ не сѣдай! Той нѣма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обѣдъ, когато Слънцето грѣе, седи на камъка.” Камъкътъ е събралъ лечебна енергия и тогазъ лѣчебно действува. Сега сутриньта, като идвате, носете си вашата възглавница.

Сега коя е меката възглавница въ човѣшкия езикъ? Като излизате сутриньта, хората сѫ всѣкога студени. Ще си носишъ възглавница. Какъ ще преведете това? Възглавницата е мекия езикъ. Ще говоришъ меко, приятно. То е възглавницата. А пъкъ като дойде обѣдъ, може и безъ възглавница. Когато хората сѫ умни, можешъ да му кажешъ нѣщата както сѫ. Сутриньта не може да му говоришъ така. Меки възглавници трѣбватъ тогава. Тогазъ не засѣгай човѣка. А като дойде на обѣдъ, може. Кога е обѣдъ? Обѣдъ у човѣка е тогазъ, когато го обичашъ. Когато те обичатъ, ти си на обѣдъ при него. Когато се запознаешъ съ онзи, когото ще обичашъ, то е сутринь. Когато се обичате е обѣдъ, а пъкъ когато не се разбирате, е залѣзъ. Когато се запознавате е сутринь. Когато се обикнете е обѣдъ, значи Слънцето е на зенита. Това сѫ възможности въ живота.

Да обичашъ нѣкого, това значи да разбирашъ царския пѫть на душата, която се движи въ битието вѫтре. То е най-хубавия пѫть. И ако ти не обичашъ човѣка, този пѫть не може да намѣришъ. И човѣкъ, за да постигне онова, което Богъ е създалъ, за да го разбере, любовьта е единствения пѫть. Тя е най-добрия пѫть, по който може да научишъ това, което Богъ е положилъ заради тебе. Ето защо трѣбва да обичашъ хората. Като обичашъ хората, ти ще възприемешъ, ще вземешъ отъ хората това, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ заради тебе. И ще давашъ отъ себе си и ще взимашъ, ще ти дадатъ. Обмѣна ще има. Защо трѣбва да обичашъ? Ако не обичашъ, не може да постигнешъ онова, което искашъ. И ако обичашъ и те обичатъ, може да постигнешъ това, което искашъ. Ако не те обичатъ и ти не обичашъ, не може да постигнешъ това, което искашъ. Това е сега езика на Любовьта. Любовьта е единъ методъ за постижение въ сегашния животъ на онова, къмъ което нашата душа се стреми, въ Царския пѫть на душата, който върви, за да постигне онова, което Богъ е начърталъ за всинца ни. И тогазъ прочетете отъ “Царскиятъ пѫть на душата”* беседата: “Ценности на нѣщата.” Не, че го налагамъ, но като останете свободни, днесъ или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нѣмате какво да правите и имате време, прочетете “Ценноститѣ на нѣщата”. Азъ ви казахъ сѫщественото върху ценноститѣ на нѣщата. Азъ можехъ да ви чета самата беседа и мислехъ да я чета, но рекохъ, нека да имъ дамъ тълкувание, пъкъ тѣ да я четатъ. Защото условията, когато съмъ говорилъ тази беседа, сѫ били съвсемъ други. Свѣтлината е била друга и прочее. А пъкъ сега условията сѫ съвсемъ други.

Най-първо мислите върху възможноститѣ. Вие да кажемъ, пѣете една пѣсень, азъ слушамъ сега да пѣятъ или да свирятъ, но всѣкога въ пѣенето има нѣщо, да липсва. Всѣкога и въ свиренето има нѣщо, което липсва. Ти не може да пѣешъ, ако не мислишъ, ако не чувствувашъ и ако не постѫпвашъ добре. И онзи, който иска идеално да пѣе, той трѣбва идеално да мисли, той трѣбва идеално да чувствува, и той трѣбва идеално да постѫпва. Това сѫ три правила за единъ пѣвецъ. И за цигуларя е сѫщото. Сѫщо и за художника. За всички изкуства три нѣща сѫ необходими, за да можешъ да постигнешъ нѣщата. И не можешъ да станешъ красивъ, ако не мислишъ добре, ако не чувствувашъ добре и ако не постѫпвашъ добре. После и здравъ не може да бѫдешъ въ такъвъ случай. Срещамъ една сестра, която [с]е запъхтѣла. Тя казва: “Мѫчно се ходи тукъ.” Тя е вече на 45 години. Азъ си рекохъ: тя е преждевременно остарѣла. Тя кога ще се подмлади? Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.

Всѣки единъ отъ васъ може да се подмлади. Нѣкой ще каже: “Какъ да мисля право?” Стани като малкото дете, нищо повече. Но какъ да станешъ? Голѣмиятъ философъ да стане като малкото дете. Внеси мекота въ живота си! То е подмладяване на човѣка. Човѣкъ, който не може да внесе всѣки день мекота въ живота си, той не може да се подмлади. И едно отъ правилата е това. Чо-вѣкъ, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трѣбва да знае следното: старитѣ хора иматъ една слабость. Стариятъ е седналъ и заспалъ съ свити юмруци. Значи стегнати сѫ мускулитѣ. А у малкитѣ деца, мускулитѣ сѫ отпуснати. Всичкитѣ мускули трѣбва да бѫдатъ отпуснати, да не мисли човѣкъ за нищо. Престани да мислишъ, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господь даде.” Но не чакай откѫде и какво Господь ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станешъ, ще видишъ, че при тебе има нѣщо оставено. А пъкъ ти сега заспивашъ и гледашъ какво ще даде Господь. Нищо нѣма да ти донесе. То е стария човѣкъ. Ти казвашъ: “Едно време какъвъ бѣхъ!” Остави какъвъ бѣше едно време. Когато говоришъ за едно време, ти разправяшъ историята на твоето съзнание, отъ когато твоето съзнание е било пробудено. Ами деветь месеца въ утробата на майката, я ми кажи, какво си правилъ тогава. Какво е било твоето положение. Въ тѣзи деветь месеца ти си прекаралъ историята най-малко на единъ животъ отъ 18 милиона години. Деветь месеца си челъ историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбралъ. И като си челъ тази история, ти си създалъ своето тѣло. И какво е станало тогазъ? - Създалъ си тѣлото си. И сега знаете ли, колко трѣбва да четете. Пакъ трѣбва да четешъ. Тѣлото ти, което е създадено отъ майка ти, като излизашъ отъ тѣлото на майката, е било увито съ една ембрионална плащеница. Нали децата сѫ увити съ такава плащеница? 18 милиона години трѣбва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапредъ още, важни работи има да четете.

Две сестри се каратъ. Ти казвашъ: “Не зная, какъ да ги примиря.” За какво се каратъ сестритѣ? Една сестра взела пари на заемъ отъ друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади паритѣ отъ джоба си и кажи: “Колко ви дължи?” И плати! Кажи: “Дайте си рѫцетѣ една на друга и се примирете.” Да допуснемъ, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Азъ не искамъ чужди пари, тя да ми плати паритѣ.” Рекохъ сега: “Азъ плащамъ заради нея. Менъ ще държишъ отговоренъ, а пъкъ азъ ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само единъ методъ за примирение. Всѣкога, когато двама души не се обичатъ, има взето нѣщо. Вложи ти онова, което липсва. Тѣ и двамата може да се примирятъ. На пѫть се каратъ за хлѣбъ, че не може да раздѣлятъ хлѣба. Дайте имъ по единъ цѣлъ сомунъ и на двамата и нѣщо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли въ богатата природа. Между васъ има ли караници? Поскарвате ли се? Напримѣръ споръ има кой кѫде си турилъ палатката. “Мѣстата ни сѫ влажни”, казватъ нѣкои. Тукъ има най-хубави мѣста дето искате. Нѣкой е неразположенъ. На кое мѣсто искате? Споредъ мене палаткитѣ не сѫ хубаво разположени. По билата трѣбва да бѫдатъ.

У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скѫпоценни камъни има, които трѣбва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Нѣкои отъ васъ сте имали отлични гласове и сте могли да станете пѣвци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдемъ следния пѫть, да се преродимъ на земята.” Не чакайте следния пѫть да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбитѣ си. Нѣкой казва, че е старъ. Стариятъ чо-вѣкъ може да учи много по-добре, отколкото младиятъ.

Да ви дамъ сега единъ опитъ, за да знаете дали говорите добре или не. То е следния: когато небето е облачно и духа вѣтъръ, почнете да произнасяте тия думи: “Богъ е Любовь”, или “Богъ е милосърдъ”. Произнасяйте ги известно време и ако облацитѣ се разпръснатъ и вѣтърътъ престане, то има мекота въ вашия говоръ. Ако облацитѣ и вѣтърътъ не престанатъ, то мѣкота нѣма въ вашия говоръ. Щомъ е мекъ говорътъ, веднага ще се измѣни времето. Отъ нѣколко деня има една борба между онѣзи, които управляватъ тѫдѣва*: едни дигатъ мъглата, а други искатъ влага, дъждъ. Сега въ днешния день ние мислимъ другояче. Но ако бѣше влажно времето, другояче щѣше да ни влияе. Ние не се нуждаемъ сега отъ вѫтрешна влага. Много влага имаме. Трѣбва ни малко сухота. (Единъ братъ фотографира Учителя.)

Сега този братъ учи изкуството. Той, като не знае какъ да рисува, цъка. Той казва: “Какъ свѣтлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Вижъ, какъ свѣтлината рисува.”А пъкъ нѣкой пѫть и свѣтлината още не се е научила да рисува. Напримѣръ той изкара единъ черенъ образъ. Той ме е направилъ черенъ отъ негърската раса. Та, за бѫдаще той ще носи единъ апаратъ, който ще изкарва съ цвѣтове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметитѣ такива каквито не сѫ. Напримѣръ като кажешъ една дума не на мѣсто, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте съ езика си цвѣтни картини, че нѣщата да бѫдатъ естествени, каквито сѫ. Използувайте възможноститѣ. Любовьта е една възможность. Знанието, свѣтлината, Божията Мѫдрость сѫ възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това сѫ възможности, съ които трѣбва да боравимъ. Истината е най-голѣмата възможность за постижение. Истината е възможность за децата. Знанието е за възрастнитѣ, а любовьта е за женитѣ, за девицитѣ, за младитѣ момичета. Та, ще стане обмѣна сега. Затова се обичатъ. Младитѣ момичета продаватъ онова, което сѫ спечелили отъ любовьта, на онѣзи, които сѫ спечелили знанието отъ мѫдростьта. Обмѣна става. И следъ това тѣ отиватъ при децата, при които е истината, за да обмѣнятъ. Та въ живота между продуктитѣ, които излизатъ отъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, става обмѣна. И това е семейството. Това е бащата, това е майкатта, това е децата. Това сѫ тритѣ нѣща, които живѣятъ въ дома. Любовьта, Мѫдростьта и Истината живѣятъ на едно мѣсто и обмѣнятъ онова, което тѣ сѫ придобили. И сега обмѣнявайте това, което сте придобили, възможноститѣ, които сте придобили и които Богъ е вложилъ въ васъ.

Мислете за онова, което никакъ не сте мислили. Не мислете за обикновенитѣ работи. Мисли за това, за което никакъ не си мислилъ. Помнете, днешната мисъль е тази: Чрезъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината; чрезъ животътъ, знанието, свободата всичко е възможно, които човѣкъ, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бѫде радостенъ и веселъ. Той ще се весели въ Господа и Господь ще се весели въ него.

Изговорете следната формула: “Пѫтьтъ на праведния е пѫть на зазоряване.” (три пѫти)

6 ч. и 9 м.

3-та беседа, държана отъ Учителя на Молитвения върхъ при Второто езеро 21 юлий 1937г. Срѣда, 5 ч.с.

*“Царскиятъ пѫть на душата” - Рилски беседи, държани 1935г.

*тѫдѣва - (нар.наречие) наоколо

Стани

5 ч. с. На Молитвения върхъ

“Въ начало бѣ Словото”

Добрата молитва

Размишление.

Има единъ стихъ, ще го намѣрите въ притчитѣ, въ Стария завѣтъ.

“Мѫдростьта съгради дома си, постави седемтѣ стълпа.” Малко различие има въ превода, тамъ другояче малко е преведено. Всѣка една дума или всѣко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи отъ начина, какъ ще я произнесешъ. Човѣкъ се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човѣка. Поставянето на седемтѣ стълпа, това е учението на човѣка. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, съ които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждашъ своя домъ, съграждашъ човѣка, съгради човѣшкото тѣло. Човѣкъ има седемтѣ стълпа. Четиритѣ стълпа ги имаме, то сѫ двата крака, дветѣ рѫце, поставилъ още три стълпа, поставилъ му уста, очи, уши. Тѣ сѫ седемтѣ стълпа, които подкрепятъ това, великото здание.

Сега не се спирайте върху устата, какъ е направена. Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата. Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важенъ е човѣкътъ, който отваря и затваря, който влиза и излиза отъ вратата. Той е важенъ, а не вратата. Не разбирайте подъ очи вашитѣ мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашиятъ умъ, вашето знание, вашето съзнание. Подъ уши не разбирайте външния израстъкъ, чрезъ който възприемате външнитѣ впечатления отъ свѣта. Не разбирайте, че това сѫ уши. Това сѫ ония хубавитѣ възприятия.

Българинътъ, безъ да разбира тази философия, той си направилъ кола съ четири колелета. Впрегналъ два вола и турилъ на колата опашка. То сѫ неговитѣ седемь стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка?” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покѫса. Когато иска малко товаръ, опашката е дълга; щомъ опашката се скѫси, товарътъ е голѣмъ. Казва: “Кѫса опашка има заякътъ.” Много голѣма кола има, много е натоваренъ. Съ какво е натоваренъ? Съ толкова багажъ и надали друго животно носи такъвъ товаръ, както заякътъ. Има единъ, който носи повече отъ заяка. Жабата носи още поголѣмъ товаръ. Като кажете “жаба”, разбирамъ човѣкъ натоваренъ съ много товаръ. Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заякъ”, разбирамъ, че е много натоваренъ. Тѣ сѫ търговци. Голѣмъ търговецъ е заякътъ. Веднъжъ се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успѣвали въ търговията, но едно нѣщо: имате много дълги крака, затова не можете да успѣвате. Всичкото нещастие въ живота се дължи на заднитѣ ви крака, които сѫ много дълги.” Казва: “Тия крака вашитѣ прадѣди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време съ конетѣ, които обичаха съ заднитѣ крака да хвърлятъ камъни и тѣ, като се упражняваха да хвърлятъ камъни, имъ се проточиха краката. Конетѣ станаха голѣми, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашитѣ деца въ нашитѣ училища и ние ще скѫсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлитѣ имаха крака, но идваха въ нашитѣ училища, скѫсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се въ въздуха и хвъркатъ.” Питамъ: споредъ туй предание, което сѫществува въ окултната наука, можаха ли децата на зайцитѣ да завършатъ училището и да скѫсятъ своитѣ крака? Голѣмиятъ товаръ на заяка е неговия страхъ, който постоянно носи. При всѣка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача. Всѣкога упражнява страха.

Тогава и вие, ако всѣко нѣщо въ живота ви плаши, не сте ли единъ заякъ. Следователно не сѫ ли дълги краката ви. Но какво представляватъ краката на човѣка или краката на заяка? Тѣ представляватъ неговитѣ добродетели, то е капитала, който трѣбва да функционира. Туй, съ което трѣбва човѣкъ да започне, то сѫ добродетелитѣ. Подъ думата добродетели ние вече имаме човѣшкитѣ крака. Като погледешъ на рѫцетѣ, ти имашъ представа какъ да разполагашъ съ своитѣ капитали, съ своитѣ добродетели, какъ да ги употрѣбишъ въ своя животъ и какво благо те допринасятъ. Така рѫцетѣ иматъ смисълъ.

Казва: “Трѣбва да се работи, трѣбва да се ходи.” Но въ нашето ходене трѣбва да имаме предъ видъ добродетелитѣ, съ които трѣбва да се развиваме и прилагането на тия добродетели. И сега все трѣбва една школа. И ако азъ кажа на нѣкой човѣкъ: “Твоето щастие седи въ твоитѣ рѫце”, какъ ще ме разбере? - “Какъ, ще каже, откѫде ще дойде това щастие?” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Безъ копане, безъ оране, безъ ходене, безъ търгуване, безъ да продава кожи, безъ да щавосва*, безъ да тъче и т. н. Отъ себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Какъ?” Че ако васъ ви дадатъ единъ отличенъ роаялъ, направенъ въ най-добрата фабрика на разумния свѣтъ, пъкъ ви дадатъ и единъ учитель, да знаете какъ да поставите вашитѣ рѫце, вашитѣ пръсти на този роаялъ, да произвеждате най-хубавата музика, питамъ: нѣма ли да се поправи вашето положение? Та всѣки въ себе си отъ васъ има такъвъ роаялъ. Съвременнитѣ научни изследвания показватъ, че човѣкъ има единъ роаялъ въ себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашнитѣ роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаялъ. Който знае да свири на този роаялъ, неговитѣ работи се нареждатъ магически. Пъкъ който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромахъ ще бѫде, и боленъ ще бѫде, и грѣшенъ ще бѫде, и какво ли нѣма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това?” - Защото не знаешъ да свиришъ на роаяла, който Господь ти далъ. Казвате вие: “Отъ де да го намѣримъ?” Азъ ви рекохъ, младитѣ моми де намиратъ момцитѣ? Азъ туй го рекохъ само за примѣръ, вие не сте ни отъ младитѣ, ни отъ старитѣ, такива работи ги нѣма между васъ. Вие не сте ли наблюдавали младитѣ моми. Вие сте ги наблюдавали като цвѣтята. Тия, младитѣ моми сѫ цвѣта отвънъ. Азъ за цвѣтята говоря. Както цвѣтята привличатъ пчелитѣ, които сѫ въ единъ кошеръ на 4-5 километра, така и момитѣ въ въздуха изпращатъ едно благоухание и всички пчели - тия момци идатъ, разговарятъ се. И цвѣтята сѫ щастливи. Не сте ли виждали тия младитѣ моми. Пъкъ нѣкой пѫть сте ги туряли на ухото си, на гърдитѣ си, въ рѫцетѣ сте ги носили. Вие всинца обичате младитѣ моми. Пъкъ момцитѣ сѫ хапливи. Като закачишъ младия момъкъ, той току те жилне. Тѣ съ себе си носятъ орѫжие, като го закачишъ, извади си сабята, блъсне тѣ хубаво. Това сѫ иносказания.

Да допуснемъ, че вие сте били при младия безъ да сте станали младъ. Станали сте старъ, безъ да сте поумнѣли. Защото стариятъ безъ поумнѣването, той не е старъ. Стариятъ безъ знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идемъ въ оня свѣтъ.” Казалъ е едно време волътъ: “Дотегна ми да живѣя между нашитѣ, свѣтъ ли е. Дето минешъ, съ рогата те мушкатъ. Трѣбва да ида надалечъ, не може да си кажешъ две сладки думи. Щомъ се приближи съ рогата, бодва.” Волътъ казва: “Ще ида при хората да се науча на нѣщо.” Питамъ: като дошълъ при хората, какво научилъ? Човѣкъ го хваналъ, впрегналъ го, иде да учи на нивата. Впрегналъ го въ колата, учи го. То сѫ практически пособия. Най-първо му показва, какво нѣщо е ралото, какво нѣщо е остенътъ. Остенътъ, това е закона. Впрегналъ го е вѫтре, волътъ учи. Тѣ сѫ все практически пособия. Като изоре, човѣкътъ го отпрегне. Казва: “Така като орешъ, земята ще даде жито.” Като узрѣе житото, човѣкъ иде, ожъне го, пакъ впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесешъ житото.” Казва: “Туй жито, което си донесълъ, азъ го сѣхъ, събрахъ го, пъкъ ти, както си го донесълъ, така ще го занесешъ.” Учи го човѣкътъ.

Сега вие казвате, че живѣете. И животътъ е едно оране. Вие орете вашитѣ ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. Следъ като човѣкъ овършѣе житото, което го посѣлъ, неговитѣ ученици ще го пренесатъ. Сега азъ ви навождамъ на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелность. Казвате: “Не съмъ ли азъ свободенъ.” Но въ какво седи свободата на човѣка? Безъ Любовь животъ не може да има. Безъ Мѫдрость знание не може да има, свѣтлина не може да има. Безъ Истина свобода не може да има. Ти казвашъ: “Азъ трѣбва да живѣя.” Че ти какъ ще живѣешъ, ако нѣмашъ любовь? Отъ де ще вземешъ животъ? Все трѣбва да те кредитира нѣкой. Значи първата Божествена банка, това е Любовьта, която те кредитира въ живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мѫдростьта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това сѫ тритѣ стълба: твоята уста, твоитѣ очи и твоитѣ уши. Онова, което ти ядешъ, Любовь е. Онова, което виждашъ, Мѫдрость е и онова, което слушашъ е Истина. Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна роль иматъ тѣ.

Ако ти съ ушитѣ си не може да намѣришъ Истината, твоитѣ уши не сѫ на мѣсто. Ако ти съ очитѣ си не може да намѣришъ [Мѫдростьта], твоитѣ очи не сѫ на мѣсто. Ако ти съ устата си не може да намѣришъ Любовьта, твоята уста не е на мѣсто. Че на мене често ми казватъ: “Нѣмаме любовь.” Азъ нищо не казвамъ. Сега за пръвъ пѫть ви рекохъ: устата не сѫ на мѣсто. Казва: “Много глупавъ човѣкъ съмъ.” Рекохъ, очитѣ не сѫ на мѣсто. Казва: “Какво нѣщо е истината?”- Рекохъ, ушитѣ му не сѫ на мѣсто. И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нѣщо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушитѣ му не сѫ на мѣсто. Какво да му кажа за Мѫдростьта, когато очитѣ му не сѫ на мѣсто. Трѣбва да го пратя при Бога, Той да му намѣсти устата; трѣбва да го пратя при Бога, Той да му намѣсти очитѣ и да го пратя при Бога, да му намѣсти ушитѣ.

Понеже вие сте се събрали при мене тази сутринь, всички, които сте дошли, азъ ще кажа Господь да намѣсти вашитѣ уста на мѣсто, да намѣсти вашитѣ очи на мѣсто, вашитѣ уши на мѣсто. Затова започвамъ да ви говоря. Говоришъ за Любовьта, радвай се на твоята уста. Като ядешъ, всѣко благо за устата, то е Любовь. То сѫ предметно учение. Онова, което виждашъ въ свѣта, това е Мѫдрость. Онова, което влѣзе въ твоя умъ, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате нѣкой лошъ образъ въ свѣта. Лошото въ свѣта е неразбраното. Доброто въ свѣта е разбраното. Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро. Тъй ще разбирате.

Но лошото, което влѣзе въ васъ, следъ като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро. Рекохъ, ако въ себе си вие една лоша мисъль не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъль? Много лесна работа е. Ако азъ ви дамъ единъ американски златен доларъ отъ 20 долара, ако туримъ всѣки доларъ по сто лева, две хиляди лева. Да допуснемъ, че този златенъ доларъ е оцапанъ въ говежди лайнушини. Ако ви го дамъ, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окѫпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите въ джоба си. Значи, въ васъ като влѣзе една лоша мисъль, тя е като американската златна монета отъ 20 долара, оцапана съ говежди нечистотии. Турете я въ вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нѣщата идватъ отвънъ, отъ свѣта. Всѣко нѣщо, което иде отъ свѣта, може да се оцапа. Туй трѣбва да го знаете. Всички ония нѣща, които ги възприемате отъ свѣта, иматъ възможность да се оцапатъ. Нѣкой пѫть може да не сѫ оцапани. Зависи отъ мѣстото. Има извори, които не се цапатъ. Има извори, дето се цапатъ. Следователно като идете при този изворъ, трѣбва да го очистите, не да се сърдите на външнитѣ условия.

Та рекохъ, приложение трѣбва. Вие не обръщате внимание какво е положението на другитѣ хора. Казвате: “Този човѣкъ е лошъ.” Не се занимавайте съ лошевината на хората. Казвате: “Този човѣкъ е добъръ.” Не се занимавайте и съ неговата добрина. Вие ще направите една погрѣшка. Ако едно дете отива при единъ сладкарь, който прави такива бонбони и презъ цѣлия животъ ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питамъ: отъ туй близане какво ще добие детето? Да допуснемъ, че една млада мома види единъ красивъ момъкъ, какво ще научи? - Ще научи, че е сладъкъ. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човѣка. Вие понѣкой пѫть искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образъ отъ Бога. Господь, който е създалъ всичко въ свѣта, вие казвате: “Защо така лошъ е свѣтътъ?” Питамъ: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създалъ, ли я оцапалъ или онзи, който употрѣбилъ монетата, я оцапалъ? Вие казвате: “Защо свѣтътъ е така лошъ?” Вие веднага туряте въ ума си: “Защо Господь така го създалъ, защо го оцапалъ?” Вие не мислите добре. Значи вашитѣ очи не сѫ на мѣсто турени. Вие вече изкривявате очитѣ си. Или нѣкой пѫть вие страдате, казвате: “Защо Господь ни даде тия страдания?” - Ни най-малко Господь ви далъ тия страдания. Господь ви далъ едно благо, което трѣбва да го очистите. Други сѫ го оцапали и Той го дава като на едно разумно сѫщество и казва: “Очисти отъ нечистото туй ценното!” И за работата, която свършишъ, ценното ще остане въ тебе. Следователно всѣко нѣщо, което вие очистите, ще остане за васъ. Въ всѣка горчива опитность, която имате въ живота си, въ този опитъ ви се дава една скѫпоценность и туй, което го чистите, често добивате единъ скѫпоцененъ камъкъ.

Тогава изучавайте нѣщата по следния начинъ. Изучавайте твърдитѣ тѣла, особено скѫпоценнитѣ камъни. Всички твърди тѣла сѫ дадени за учение, малки тѣлца сѫ тѣ. Изучавайте растенията, особено плоднитѣ дървета, изучавайте животнитѣ, особенно човѣка. Ако вашитѣ разбирания при скѫпоценнитѣ камъни сѫ правилни, разбиранията при цвѣтята и при растенията ще бѫдатъ правилни. Защото скѫпоценниятъ камъкъ е туй, съ което чо-вѣкъ се отличава. Вашитѣ външни дрехи, както сте облѣчени, това сѫ вашитѣ скѫпоценни камъни. Единъ човѣкъ какъвъ е, ще го познаешъ по дрехитѣ. Като погледнешъ дрехитѣ, ризата - това сѫ скѫпоценнитѣ камъни. По ризата му, по горнитѣ, по долнитѣ му дрехи ще познаешъ човѣка. Нѣкои хора сѫ много развлѣчени. Тѣ минаватъ за светии, разхвърлени сѫ, оцапани, да покажатъ, че умътъ имъ е заетъ съ нѣщо по-свято. Но това сѫ първокласни ленивци, които не сѫ научили скѫпоценнитѣ камъни. Щомъ видите единъ човѣкъ съ какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плоднитѣ дървета. Най-после като изучава животнитѣ, това е неговата мисъль, дойдете до човѣка. Ако той не знае, какъ да съпоставя своитѣ мисли, логически да ги съпостави на едно мѣсто; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своитѣ ближни, той не е проучилъ човѣка добре.

Сега не искамъ да остане мисъльта, колко глупави хора сме били. Едно време бѣхте глупави, сега излѣзохте. Не мислете за вашата минала глупость. Вземете единъ урокъ отъ децата. Едно дете, като направи една глупость три пѫти, вече не я прави. Детето, като иде въ свѣта, не знае, какво нѣщо е запалена свѣщь. Майка му казва на български: “гъшъ!” На френски какъ се казва или на английски, или на италиански какъ се казва? - Не може да се преведе “гъшъ”. На нѣмски какъ се казва? Майката казва “гъшъ”, значи ще се изгори, това е страненъ езикъ. Детето не знае български езикъ и “гъшъ” не разбира. Като тури веднъжъ пръста си, майката казва: “гъшъ.” И като си тури другъ пѫть пръста и майка му като каже гъшъ, то си оттегля рѫката. Следователно вие не сте научили, какво нѣщо е “гъшъ”. Има ли нѣкой отъ васъ, който да не се е парилъ? - Нѣма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нѣщо е “гъшъ”, майката, като запали свѣщьта, иска да му даде първия урокъ на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огъньтъ въ свѣта, детето не разбира. Гледа единъ пламъкъ, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкътъ не позволява да го бутатъ. Отдалечъ да го гледатъ, той не обича да го цѣлуватъ. Ако речешъ да го цѣлунешъ, ще ти изгори устата. Понѣкой пѫть хората се хранятъ съ пламъкъ, но трѣбва да знае, какъ да го загаси. Ще го полѣешъ съ водица отгоре, която възприемешъ. Ако човѣкъ може да се храни съ пламъкъ, той може да бѫде много здравъ човѣкъ. Или на сегашенъ езикъ казано: ако вашето чувство нѣма топлина, туй чувство не е на мѣстото си. Ако въ една ваша мисъль нѣма свѣтлина, тя не е на мѣстото си. Ако въ една ваша постѫпка нѣма мекота, тя не е на мѣстото си.

Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нѣщата. Мѫдростьта съгради своя домъ и постави своитѣ седемь стълпове. Но каква философия има да поставишъ тия седемь стълпа. Азъ ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовьта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мѫдростьта, едно парче отъ тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Какъ ще ми го посвирите? Азъ бихъ желалъ да го чуя. Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта. Какъ ще ми посвирите?

Вчера дойде единъ приятель при мене, има едно противоречие въ живота. Рекохъ му: “Ти не си въ приятелски отношения съ “солъ”, не си въ приятелски отношения съ “ла”, не си и въ приятелски отношения съ “си”. Музикално тамъ ти е всичкото нещастие.” Пъкъ той е доста добъръ музикантъ, разбира отъ музика. Рекохъ му: “Кой тонъ обичашъ?” Казва: “Фа-то ми допада. Всичко около “фа” се върти.” Рекохъ: “Ти си българинъ.” И действително, всѣка една погрѣшка на всѣки единъ българинъ се ражда отъ това, че обича повече материалното отъ духовното и Божественото.

Азъ сега говоря за естественитѣ тонове въ природата, не ония отражения. Защото имаме една музика, която е отражение. Но говоря за основнитѣ тонове въ природата, които сѫществуватъ. Тия тонове вие ги имате всѣкога. Щомъ вземете правилно единъ основенъ тонъ въ природата, вие усѣщате една радость въ себе си. Който и тонъ да е. Сега говоря отъ гледището на съвременната музика. Тъй както сѫ поставени седемтѣ тона, като ги вземете правилно, ще усѣтите една вѫтрешна радость. Запримѣръ любовьта си има единъ основенъ тонъ. Ако вземешъ първия основенъ тонъ на Любовьта, всичко върви, може да свиришъ въ Духовния свѣтъ. Всичкитѣ други парчета, които свиришъ, ти ще ги свиришъ като единъ отличенъ виртуозъ. Ако вземешъ първия основенъ тонъ на Мѫдростьта, на свѣтлината, на знанието, всичко туй ще дойде по единъ естественъ пѫть. Ако вземешъ първия основенъ тонъ на Истината вѣрно, ти веднага въ живота разбирашъ всичкитѣ добродетели.

Азъ съмъ правилъ опити. Дойде единъ човѣкъ при мене, който е боленъ. Казва: “Нѣма ли да ми предпишешъ нѣкакъвъ цѣръ?” Рекохъ: “Никакъвъ цѣръ нѣма да ти предпиша.” Казва: “Нѣма ли да ми дадешъ съ какво да се нахраня?” Рекохъ: “И това нѣма да ти дамъ. Азъ ще ти кажа сега само нѣколко думи и ако вѣрвашъ, може да оздравѣешъ сега.” Той е боленъ, като му рекохъ: “ти ще бѫдешъ здравъ”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съмъ произнесълъ добре. Много пѫти те не знаятъ, че и произношението и то е говоръ. Нѣкой казва: “Обиди ме Учительтъ, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздра-вѣешъ.” Музикално му го рекохъ: “Иди си, ще оздравѣешъ.” Той по човѣшки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздра-вѣешъ, не бой се! (Учительтъ го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини сѫ на дявола. “Ти си много добъръ, като тебе нѣма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Тѣ сѫ дяволски работи. - “Иди си, Богъ те е направилъ здравъ!” (Малко твърдо.) Следъ туй този, на когото съмъ казалъ твърдо: “ще оздравѣешъ”, се връща и ми казва: “Като дойдохъ първия пѫть при тебе, ти не ми говори меко, но оздравѣхъ.” Азъ рекохъ: “Ако бѣхъ ти говорилъ мекичко, ти не щѣше да се върнешъ. Като ти казахъ натъртено, ти се върна. Ако искахъ да не те виждамъ, щѣхъ да ти кажа много меко, но понеже искамъ да се върнешъ.” Знаете, какво нѣщо е мекия говоръ. Той е мочурлакъ, въ който като затънешъ, не може да излѣзешъ. “Иди си, ще оздравѣешъ.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камъкъ, на който може да стѫпишъ.

Азъ говоря за сѫщината на живота. Разбирайте. Тия нѣща, които вие ги считате груби, не сѫ всѣкога груби. Господь ти каже отъ невидимия свѣтъ: “Иди си, иди да работишъ, добъръ да бѫдешъ.” Казвате: “Какъ грубо се отнесе съ мене!” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работишъ!” (Твърдо.) “Иди да работишъ.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичашъ, иди да работишъ; ако обичашъ, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода!” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадатъ малко захарь, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода!” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани!” Не, да си кажешъ: “Ако обичашъ да станешъ.” Ти си заповѣдай и кажи си: “Стани, облѣчи се, обуй си обущата!” (Твърдо.) Дай си заповѣдъ: “Стани се помоли!” (Твърдо.) “Наяжъ се, не преяждай!” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети!” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другитѣ така да говоришъ, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата!” Не чакай сутриньта, като станешъ, да дойде нѣкой да ти донесе вода. “Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяжъ се, помоли се на Бога, иди да направишъ нѣкому добро!” На себе си така ще говоришъ и като дойдатъ другитѣ, ще приложишъ сѫщата философия.

Утре, като станете, приложете това. Щомъ се събудишъ, кажи: “Стани!” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвънъ времето какво е.” Като се събудишъ, стани. Не, да кажешъ: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облѣчи се. “Какво ще правя?” Излѣзъ навънъ. Като станете сутриньта, направете първия опитъ. Тъй заповѣдъ ще си дадете. Стани безъ никаква философия. Като станешъ, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповѣдьта. Като се събудишъ, хвърли юргана, като ще си единъ войникъ. Една положителна мисъль, една Божествена мисъль. Господь казва така: Стани! Господь каза на Йона: “Стани, иди въ Ниневия да проповѣдвашъ. Кажи на тия хора, че тѣ не изпълняватъ Божия законъ.” Йонъ, като чу това, тури си юргана, че ха, на западъ.

Та рекохъ, желая сега да се храните добре, не да ви канятъ. Изведнажъ като дойдешъ, да ядешъ. Нахрани се, наяжъ се умѣрено, не преядай! Дойдешъ до нѣкое противоречие, кажи: “Гледай добре!” Та сега да оставимъ другитѣ работи.

Ще си дадете първата заповѣдь: Стани! То е новата философия на живота.

Стани и въ Истината крепъкъ бѫди!

Стани и въ Любовьта топълъ бѫди!

Стани и въ Мѫдростьта свѣтълъ бѫди!

Станете!

Да произнесемъ: “Въ началото бѣ Словото и Словото бѣ въ Бога.” (Три пѫти.)

4-та беседа, държана отъ Учителя на 23 юли 1937 г. петъкъ 5 ч. с. на Молитвения върхъ.

*щавосва - вероятно отъ щави

Основнитѣ тонове

“Въ начало бѣ Словото.“

Добрата молитва

Да имаме малко размишление.

Ще ви прочета само нѣколко стиха отъ Ев. на Йоанна отъ 1 до 16 стихъ.

Христосъ взема лозата като символъ, казва: “Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ.” Човѣкъ дълго време трѣбва да проучва живота на лозата, за да разбере онзи смисълъ, който се крие въ тази емблема. Дълго време човѣкъ трѣбва да проучава хлѣба, за да научи ония сили, които той съдържа въ себе си. Безъ този вѫтрешенъ опитъ, ние нѣма да имаме едно истинско понятие. Христосъ на друго мѣсто взема другъ емблемъ и казва: “Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който е слѣзълъ отъ небето.” Тази идея е понятна на васъ, понеже и вие си правите хлѣбове. Казвате: “Този хлѣбъ азъ го омѣсихъ, азъ го направихъ.” Въ живота има две страни, и въ разбирането има две страни, и въ проявата на живота има две страни. Не е вѣрно само това, което човѣкъ мисли. Не е вѣрно само това, което човѣкъ чувствува. Не е вѣрно само това, което човѣкъ прави. По отношение на какво не е вѣрно? Ако го правишъ само по отношение себе си, споредъ Божествения законъ не е вѣрно. Ако направишъ нѣщо и мислишъ, че това, което си направилъ, Богъ го е направилъ, не е вѣрно. Ти казвашъ: “Азъ хранихъ този чо-вѣкъ.” Не е вѣрно, че ти си го хранилъ. Казвашъ: “Азъ учихъ този човѣкъ.” Не е вѣрно, че ти си го училъ. Питамъ: ами тебе кой те е училъ? Казвашъ: “Аз го научихъ.”- Ами тебе кой те научилъ, защото ти не си началото на нѣщата. Тогава не да отхвърляте вашитѣ разбирания.

Една дума, която ви казахъ,“стани” трѣбва да я разбирате. Ако кажешъ “стани” и не може да станешъ, разбралъ ли си думата “стани”? - Не си я разбралъ. Но щомъ като кажешъ “стани” и ставашъ, ще разберешъ, че си силенъ. Или ако кажешъ: “мисли”. Значи трѣбва да разбирашъ смисъла. Ако може да мислишъ, ти си разбралъ смисъла на думата мисли. Но ако кажешъ “мисли” и не можешъ да мислишъ; ако кажешъ “люби” и не може да любишъ, разбралъ ли си смисъла на тая дума? Сега азъ не искамъ да ви говоря за вашитѣ дългове. Неприятно е на човѣка да му говоришъ за неговитѣ дългове. Дойдешъ и кажешъ нѣкому: “Имашъ да плащашъ.” Нѣма по-неприятна работа, да кажешъ нѣкому: “Ти ми дължишъ нѣщо, забравилъ си да платишъ дълга си.” Нѣма по-неприятна работа отъ това. Въ човѣшкия животъ най-неприятната работа знаете ли коя е? Отъ мойто гледище, когато ти си закъсалъ нѣкѫде, чудишъ се вече какво да правишъ, дойде нѣкой и ти каже: “Азъ на тебе имамъ да ти давамъ. Днесъ придобихъ наследство отъ баща си, идвамъ да ти платя дълговетѣ.” Ти веднага ставашъ веселъ.

Тогава две думи има, които сѫ силни: Вземай, когато ти даватъ. Вземай, когато Богъ ти дава и давай, когато Господь ти казва. То е благото. Силата на човѣка седи въ тия думи. Вземай, когато Богъ ти дава. Вземай, складирай го, никаква философия да нѣма. Взимай всичко. - “Ама азъ не съмъ достоенъ, нѣма ли другъ?” Вземай го и си мълчи, нищо повече. Когато ти каже Господь: “Давай!” Дай и не казвай другитѣ да дадатъ. Ти искашъ опашка да бѫдешъ. Господь като ти казва: “давай”, иска да те направи глава. Ти искашъ да станешъ опашка Опашката е само стражарь. Той пѫди мухитѣ, да не безпокоятъ великия господарь на свѣта, та ходи, че ги пѫди.

И въ модерно време всички високоблагородни хора, дамитѣ носятъ опашки. Лѣтно време, когато е много горещо, току вѣятъ опашката. Сега ако искашъ прохлада въ живота, ти имашъ едно вѣтрило. Въ природата такова вѣтрило както ние го създадохме, нѣма. Днесъ има вѣтрило, духа, разхлада е то. Но това вѣтрило носи благословение, разклаща растенията. Това вѣтрило събужда растенията, казва: “Ставайте и на работа всички!” Юргани, всичко туй разклаща, дето има сухо събаря, всичко старо събаря. Та, вѣтърътъ ви казва: “Да стане вашиятъ умъ.”

Станете и мислете сега! За какво? - Да мислите за онова, което Богъ ви даде днесъ, да го вземете и на мѣсто да го употрѣбите. Богъ даде водата на рибитѣ, за да си добиватъ по-лесно храната и да научатъ закона на чистотата. Две нѣща даде на рибитѣ. Богъ даде свѣтлината на човѣка, за да се научи да мисли. Богъ даде живота на човѣка, за да се научи да цени чистотата. Велика наука се крие вѫтре въ самата свѣтлина. Не може човѣкъ правилно да расте въ живота и да се развива, ако не разбира свѣтлината. Тепърва има съзнателно да изучава пѫтищата на свѣтлината. Свѣтлината външно не само, че разкрива битието, онова което Богъ е създалъ, но самата свѣтлина въ човѣка разкрива ония нѣща, които Богъ е поставилъ и които човѣкъ има да учи, не за бѫдеще, но за днесъ. Защото Божиитѣ работи на миналото, дето сте живѣли и сега които живѣете и за бѫдеще, които ще живѣете, Богъ е билъ и въ минналото, Богъ е въ настоящето, Богъ ще бѫде и въ бѫдещето. За Бога и миналото, и настоящето, и бѫдещето е настояще. То е начало. За Бога, ако ние гледаме отъ нашето гледище, миналото е начало, бѫдещето е край, а настоящето е зенитъ.

И тъй въ свѣтлината, разложена има седемь цвѣтове. Тѣ сѫ седемь пѫтища, по които човѣшкиятъ умъ е вървѣлъ, седемтѣ блаженства азъ ги наричамъ. Или седемтѣ правила, които умътъ трѣбва да употрѣбява за своето постижение въ живота. Червениятъ цвѣтъ е вратата, презъ която животътъ влиза. И той е основния тонъ въ музиката. Червениятъ цвѣтъ е музикален. И ако нѣкой отъ васъ нѣкой пѫть му се развие ухото, той може да чуе тона на червения цвѣтъ. Въобще червениятъ цвѣтъ се проявява най-добре у младитѣ моми. И когато нѣкоя мома почувствува, че е красива и хубава, веднага блесне една червенина много хубава у нея. То е вече съзнателния животъ, Божествения животъ, който се изявява въ човѣшкото лице. И то е тонъ. Когато тази краска сѫществува на човѣшкото лице, това е емблемъ на човѣшкото здраве, че човѣкъ е здравъ и веселъ и има миръ въ душата си. Той е енергиченъ, човѣкътъ на здравето иска да работи, да бѫде полезенъ. Следователно първиятъ скъпоцененъ камъкъ на красотата, това е червения цвѣтъ. Съ него започва тя. И когато човѣкъ се разболѣе, той изгубва смисъла на този цвѣтъ. Щомъ ти изгубишъ смисъла на червения цвѣтъ. Той е вѣнецъ. Затуй вѣнцитѣ турятъ на младитѣ булки. То е червения цвѣтъ. И първо турятъ два цвѣта, които изобщо сѫ основни въ свѣтлината. Червени цвѣтя турятъ на младитѣ булки, което означава, че трѣбва да иматъ животъ. Ако турятъ блѣди или жълти или сухи цвѣтя?.... Червени трѣбва да бѫдатъ.

Сега азъ говоря за онова съчетание на живота, не както хората подражаватъ. Та вие може да си представите живота тъй както е сега. То е едно подражание. Но мислите ли, че когато въ единъ театъръ се играе една драма на сцената, то е реално. Тамъ се играе на сцената, но нищо не е реално. То е едно предметно учение. Да кажемъ, на сцената ставатъ много работи: и любовни отношения, и религиозни отношения ставатъ, и научни работи ставатъ, и кражби ставатъ, и караници има на сцената, и вѣнчавки ставатъ, и умирания, и всичко става на сцената. После тѣзи, които сѫ крали на сцената, като се срещатъ въ живота, тѣ се рѫкуватъ и казватъ: “Много добре си играхме ролята.” И богаташътъ, като срещне онзи, който игралъ на сцената, го поздравлява и казва: “Браво! Много добре ме обра, много добре си изигра ролята на сцената.” И онзи казва: “Много ти благодаря, че ти бѣше така богатъ, да мога да те обера сега. Защото хората ще говорятъ за тебе и за мене ще говорятъ.” Ама приложението. Актьорътъ на сцената не носи своето име, той носи името, което авторътъ на тази драма му е далъ. Това име носи той. А самиятъ той инкогнито върви.

Азъ сега ви говоря като актьори не като действителни хора на сцената. На сцената, които сте, вие всички сте актьори. Актьори сте на земята. Все имате да играете нѣкаква роль въ тази драма, която е написана. За апаши работа нѣма тамъ. И после да нахукатъ нѣкого, да намушкатъ, да набиятъ, такава работа нѣма. Невидимиятъ свѣтъ като се разгневи нѣкому, той научно ще му ще му хване старитѣ дрехи, ще ги скѫса и ще му тури хубавитѣ и ще каже: “Ха, сега облѣчи ги! Хайде сега върви.” Невидимиятъ свѣтъ, като се разгнѣви нѣкому, той ще намисли нѣкой сиромахъ, ще му вземе старата кесия и ще му даде една нова кесия, ще я натъпчи хубаво, а старата ще хвърли. Новата ще натъпчи съ злато и ще каже: “Ха, сега да си вървишъ!” Въ Невидимия свѣтъ, като се разсърди нѣкой нѣкому, ще го повика на угощение, ще го нагости хубаво и после ще му каже: “Да си вървишъ.” А пъкъ като не ти се сърди, ни дума не говори на тебе. Нито на гости те вика, нито пари ти дава, нищо не ти дава. Като не ти се сърди, отъ него нищо не може да очаквашъ. И на тебе ако ти стане мѫчно, че нѣма кой да те обиди, ти ще се разсърдишъ нѣкому, ще идешъ да го викашъ, на гости да ти дойде. И сега казвашъ: “Азъ се разсърдихъ нѣкому.” Много хубаво си направилъ. Викатъ го на гости, запознаятъ се. Тури пари въ джоба му, дай му нови дрехи, нови обуща, нова шапка, нахрани го добре и му кажи: “Хайде, Господь да те благослови! Много ти благодаря! Много хубаво стана, че се карахме, да се запознаемъ. Ти си билъ много добъръ човѣкъ.”

Сега вие ще ме попитате: “Туй точъ въ точъ така ли е?” Имате право да ме питате. И мисъльта ви е добра. Азъ ви питамъ и азъ ще ви отговоря, но ще дамъ друго едно обяснение. Влизате вие въ една болница. Нѣкому рѫката е счупена, пъкъ нѣкому стомахътъ е разваленъ, на нѣкого гърдитѣ болятъ. На другъ главата му пукната. Ти разправяшъ на тия хора за здрави хора. Тѣ питатъ: “Като нашитѣ крака ли сѫ тѣхнитѣ крака и рѫцетѣ като нашитѣ ли сѫ?” Не, не, тѣ не сѫ счупени. “Че какъ може да бѫде това, нашитѣ сѫ такива?” Питатъ: “Тѣ иматъ ли такива слуги, като нашитѣ? Отъ единъ креватъ на другъ трѣбва да ги носятъ.” - Не, нѣма такива. Тамъ всѣки самъ си ходи. - “Какъ може да бѫде това?” После питатъ: “Като насъ ли ядатъ?” - Ни най-малко не ядатъ като васъ. -“Че какъ може тъй, нѣма ли нѣкой като на насъ съ лъжичка да имъ туря въ устата?” - Не, не той самъ си туря. - “Че какъ, ние не можемъ сами да си туряме?”

Та рекохъ, този животъ, Божествения, който ние искаме да обяснимъ, трѣбва да станатъ на този човѣкъ рѫцетѣ му здрави, краката му здрави, главата, стомахътъ, всичко да бѫде здраво, за да излѣзе отъ болницата и да започне да живѣе между другитѣ хора, за да може да разбере тѣхния животъ. Вие седите понѣкой пѫть и мислите, че васъ хората не ви обичатъ. Защо мислите така? Кажете ми? Азъ поставямъ въпроса другояче: Вие седите и мислите, защо хората ви обичатъ. Че защо обичамъ азъ една круша? - Защото искамъ да взема круши отъ нея. Като я погледна, казвамъ: “Много си хубава.” Почвамъ да я хваля, обичамъ я, защото има, какво да взема отъ нея. И ако нѣма какво да взема отъ крушата, мислите ли, че азъ мога да я обичамъ? Значи, като казвашъ: “Защо не ме обичатъ хората”, трѣбва да знаешъ, че нищо не си родилъ. И като питашъ: “Защо ме обичатъ хората?” Защото си родилъ. Ако ти родишъ една свѣтла мисъль, тебе хората ще те обичатъ; ако ти родишъ едно свѣтло желание, тебе хората ще те обичатъ; ако ти родишъ една свѣтла постѫпка, тебе хората ще те обичатъ. Азъ ви рекохъ, ще ви обичатъ хората.

Сега азъ туй, което ви говоря, не искамъ да влѣзе въ стълкновение съ сегашнитѣ ваши вѣрвания, нито съ сегашната ваша любовь. Защото любовьта е на степени. Личната любовь, после другарската любовь, семейната любовь, вземете любовьта къмъ децата, любовьта къмъ обществото, любовьта къмъ народа, любовьта къмъ човѣчеството, вземете любовьта къмъ ангелитѣ и най-после любовьта къмъ Бога. Това вече подразбира онова благоговение, разбиране за проявата на любовьта. Това е все любовь. За да разберешъ Божествената любовь, трѣбва да започнешъ отъ себе [си] отъ онова малкото, което е вѫтре въ тебе, което Богъ ти е далъ. Най-първо човѣкъ, за да се прояви въ свѣта, той трѣбва да бѫде здравъ. Болниятъ, за да влезе въ него истинския животъ, той трѣбва да бѫде здравъ. Но новото, което иде въ свѣта, изисква отъ човѣка да пѣе и човѣкъ, който не може да пѣе и който не иска да пѣе, въ новото учение не може да влѣзе. Нищо повече.

Човѣкъ, който не може да оцени една краска, който не може да оцени червената краска, който не може да оцени портокалената краска, зелената, жълтата краска, синята краска, тъмно синята и виолетовата краска, той въ новото учение не може да влѣзе. И човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на червения цвѣтъ, той нѣма да има ясна представа, какво нѣщо е любовьта. Човѣкъ, който не може да вземе вѣрно тона, портокаления тонъ въ музиката и да го вземе правилно, неговиятъ индивидуаленъ животъ правилно не може да се развива. Човѣкъ, който не може да вземе вѣрно тона на зеления цвѣтъ, той богатъ никога не може да бѫде и здравъ никога не може да бѫде. Човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на жълтия цвѣтъ, той уменъ не може да бѫде, художникъ не може да бѫде, поетъ не може да бѫде, философъ не може да бѫде. Той може да бѫде единъ обикновенъ камъкъ, който се търкаля по планинитѣ. Човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на синия цвѣтъ, той набоженъ не може да бѫде и религиозенъ не може да бѫде. И право понятие за Бога не може да има. Човѣкъ, който не може да вземе основния тонъ на тъмносиния цвѣтъ, той не може да разбира дълбинитѣ на живота; и онзи, който не може да вземе основния тонъ на виолетовия цвѣтъ, той никога господарь на себе си не може да бѫде. Сега азъ ще туря цвѣтове въ такава форма. Но всичкитѣ тия предложения* се нуждаятъ отъ една запетая. За да се поправятъ само една запетая имъ липсва. А запетаята, това е еврейския йотъ*. Йотъ въ еврейски езикъ означава онази буква, съ която нѣщата се създаватъ. Защото ти, като туришъ перото, искашъ да направишъ една малка точка, ще закривишъ нанѣкѫде тъй или иначе ще закривишъ, но винаги ще направишъ единъ йотъ. Сега като кажешъ нѣщо, запетая ще туришъ нѣкѫде.

Та рекохъ сега, погрѣшката на живота седи въ това: вие искате другъ човѣкъ да ви покаже какъ да пишете. Той може да ви покаже какъ да пишете. Единъ виртуозъ може да свири само на една хубава цигулка, както цигулкитѣ на Страдивариусъ. Ти може да свиришъ. Но ако ти дадатъ една дъска и ти туришъ четири струни, какво може да свиришъ? Та да кажемъ сега всѣки единъ отъ васъ е една цигулка. Духътъ въ васъ е въ жицата “солъ” въ цигулката. Душата е струната “ми”, “ре” е алтътъ, а “ла” е тенорътъ. Значи тогава турямъ: “солъ” е духътъ, “ми” е душата, “ла” е умътъ, а “ре” е сърдцето. Следователно ако ти искашъ да работишъ върху твоето сърдце, “ре” е основния тонъ на сърдцето ви. Ти ако искашъ да работишъ съ ума си, “ла” е основния тонъ на твоя умъ; ако ти искашъ да работишъ съ своята душа, “ми” е основния тонъ на твоята душа. Пъкъ ако искашъ да работишъ съ духа, “солъ” е основния тонъ на духа.

Сега азъ вземамъ тия четири. “Солъ” е основния тонъ на духа. И тогава “солъ” въ природата въ този смисълъ е всѣки узрѣлъ плодъ, защото всѣки узрѣлъ плодъ е плодъ на духа. То е “солъ”. Въ природата всѣки най-хубавъ плодъ, като го ядешъ, или туй чувство, което чувствувашъ, то е основния тонъ на духа. И ти вече вѣрно взимашъ “солъ”. Ако чувствувашъ правилно, може да вземешъ “солъ”. Сега пъкъ какво казахъ, че е “ре”. Сърдцето нали? Ако ти вървишъ по пѫтя си и не се спъвашъ и не си удряшъ краката и не се ухлузвашъ и вървишъ право, ти вземашъ правилно тона “ре”. Много хубаво е и ти е приятно на сърдцето. Но щомъ не вървишъ правилно и тонътъ ти не е вѣренъ. Щомъ се спъвашъ, тонътъ не е вѣренъ. Ако седишъ да си почивашъ нѣкѫде при нѣкой изворъ и се въртишъ насамъ нататъкъ, не ти е удобно мѣстото, тъй като седишъ не те задоволява свѣтътъ, основния тонъ на свѣта не може да вземешъ правилно, липсва ти нѣщо. Ти, като седишъ нѣкѫде, да не мислишъ за мѣстото дето седишъ, да забравишъ всичко, да нѣмашъ никакво безпокойство, да не те безпокоятъ, да не те смущаватъ никакви работи. Че си ималъ да давашъ пари, че имашъ дългове, че отъ този, отъ онзи имашъ да вземашъ, ти да имашъ едно спокойно положение, като седнешъ, като че всичко е разрешено. Туй е основния тонъ на ума.

А като дойдешъ до “ми”, до твоята душа, да знаешъ, че ти имашъ едно богатство, което никой въ свѣта не може да ти го вземе. Понеже душата е толкова обширна като цѣлата вселена, кой ще ти вземе душата. И кѫде ще я турятъ? Тази душа, която всѣки може да ти вземе, е много малка. А тази душа, която Богъ ти далъ, е толкова мощна и силна и толкова голѣма, че всѣки, който дойде, съ благоговение застава. Какъ може да ти я взематъ? Като планина е. Може ли тази планина да я вземемъ?

И благодарете на Бога, че ви далъ една струна, една жица, на която духътъ ви свири. Сега духътъ, душата, сърдцето и умътъ това сѫ жици и вие на всичкитѣ ще свирите. Ти, като дойдешъ, сърдцето ти ще свири, то е капелмайстора. То ще каже: “ре.” Най-хубавиятъ камертонъ, това сѫ показалеца и голѣмия пръстъ на човѣка, тѣ образуватъ най-хубавия камертонъ.

Сега като ви гледамъ, вие казвате: “Тази работа е бамбашка, ние забатачихме вече.” Рекохъ, не. Но сега азъ ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Представете си единъ богатъ човѣкъ, милионеръ намѣри едно бедно дете отвънъ, взима го въ кѫщи и му казва тъй: “Ако ти ме слушашъ и каквото ти кажа го правишъ, ще те пратя въ училище. Ако трѣбва да се учишъ, ако трѣбва да свиришъ, ако трѣбва да говоришъ, ако трѣбва да пишешъ, всичко това, което азъ имамъ, ще ти го дамъ на тебе.” Де е мѫчнотията, кажете ми. Мѫчнотията ще дойде у детето, че безъ да учи, безъ да свири, безъ да работи, да му дойде това богатство. А това нѣщо го нѣма. Ако учите, всичко туй, което виждате, Господь ще ви го даде. Но, ако не учите, нищо нѣма да ви даде. Че вие ще кажете сега: “Де е противоречието, че ние не сме ли сега чеда Божии?” Чеда Божии сме. Като дойде Христосъ на земята, ще каже: “Работихте ли?” Та Христосъ на земята не Го ли поставиха при най-неблагоприятнитѣ условия? Христа не го пратиха на земята да благува. Христосъ всичко е свършилъ и знаелъ е всичко и го пращатъ на земята. Знаете ли при какви неблагоприятни условия Христосъ е билъ поставенъ, когато му се кланяха всички горе и дойде на земята, че му се подиграваха, подмѣтаха го, биха го. Моли се, молитвата не е чута, не може да си помогне. Какво изкушение, какво противоречие. Какво научи Христосъ на земята?

Христосъ, като дойде да спаси човѣчеството, четири нѣща научи. Той се научи правилно да взима тона “солъ”. Той се научи правилно да взима тона [“ре”]. Той се научи правилно да взима тона “ла” и да вземе правилно тона “ми”. И стана Спаситель на човѣчеството. Разбра законитѣ на духа, разбра законитѣ на сърдцето, разбра законитѣ на ума и разбра законитѣ на човѣшката душа, на своята душа. Та и ние въ този свѣтъ сме дошли, да научимъ тия четири нѣща. Но туй, което Христосъ научи, и вие трѣбва да го научите: да разберете законитѣ на духа, да разберете законитѣ на вашето сърдце, на вашия умъ и да разберете законитѣ на вашата душа. И въ бѫдаще нѣма да бѫдете сами. Голѣмо смирение се изисква. Но смирениятъ човѣкъ е твърде деятеленъ, енергиченъ или трудолюбивъ. Той преодолява всичкитѣ мѫчнотии въ живота. Защото вземете всичкитѣ светии, които сѫ при Бога, сѫ минали все презъ голѣми изпитания на земята, такива каквито обикновенитѣ хора не сѫ ги сънували.

И казва сега Христосъ: Азъ съмъ лозата. Онова, което азъ учихъ, и вие ще го учите. Онова, което азъ говорихъ, и вие ще го говорите. Онова, което азъ правихъ, и вие ще го правите. Онова, съ което азъ се хранихъ, и вие ще се храните. Онова, за което азъ мислихъ, и вие ще мислите. Онази любовь, която азъ приехъ отъ Отца си, и вие ще я приемете. Сега азъ говоря за процеси. Споредъ мене завършени процеси има. Щомъ единъ процесъ е завършенъ, ти нѣма какво да правишъ вече. Сега нѣкой пѫть вие ставате нещастни, понеже мислите, че нѣма какво да правите. Говорите за любовьта и мислите, че имате любовь. Но единъ човѣкъ е завършилъ съ любовьта само тогава, ако ти можешъ да влѣзешъ въ положението на всички страждущи хора, ако можешъ да утешишъ всички хора, на които сърдцата сѫ разнебитени. Само тогава си разбралъ, какво нѣщо е Любовьта. Ако едно дете е обгърнало една свещена идея, то едва е стѫпило, то е “а”-то на Любовьта. Трѣбва да научишъ цѣлата азбука и да знаешъ, какъ хубаво да пишешъ. И като напишешъ едно хубаво писмо. Азъ често съмъ наблюдавалъ между животнитѣ. Често съмъ срещалъ, едно голѣмо куче носи нѣкоя голѣма кость. Та, като го погледна, отъ очитѣ му излиза единъ силенъ тъмночервеникавъ цвѣтъ. То си намръщи устата и казва: “Искашъ да ми вземешъ костьта? Знаешъ ли, азъ колко съмъ се борилъ за тази кость? А ти искашъ да я дѣлишъ съ мене?” Азъ му рекохъ: “Не, не, ти заслужавашъ да държишъ тази кость, тази кость не е заради мене.” - “А, казва то, много добре тогава. Ти да нѣмашъ дѣлъ въ костьта, която азъ нося.” Понѣкой пѫть срещамъ нѣкои хора, дето виждамъ този цвѣтъ. Като го погледна, той мисли, че му искамъ нѣщо. Рекохъ: “Не, не.”

Запримѣръ азъ съмъ срещалъ една мома сама красива. Като я погледна, отъ нея излиза червения цвѣтъ, казва: “Искашъ да ме хванешъ?” Рекохъ: “Не, не. Всичкото мое почитание къмъ тебе. Красива мома като тебе азъ не искамъ да бутамъ.” И тя тогава се усмихне, една деликатна усмивка на окото. Казва: “Срещнахъ единъ благороденъ човѣкъ, който не ме бутна.” Че Господь не ме пратилъ да бутамъ красивитѣ картини, да ги бутамъ съ пръститѣ си. Тѣ сѫ свещени тѣзи картини. Ако рече нѣкой да бута тия картини. За мене една мома е една Божествена картина. Рекохъ, много хубаво е нарисувано. Добро е Божието дѣло. На мѣсто сѫ турени тия картини. Който мине и те погледне, ти носишъ щастие, радость и веселие на всѣка душа, на всѣки духъ, на всѣки умъ и на всѣко сърдце.

Та рекохъ сега, азъ искамъ всички вие да бѫдете като тази красивата мома, като този красивия момъкъ, хубави картини да бѫдете, та всички да се учатъ отъ васъ. Не искамъ да има медъ по васъ, защото ще дойдатъ пчелитѣ и мухитѣ по васъ ще накацатъ, ще ви нацапатъ. Всички хора, които искатъ да бѫдатъ богати, тѣ искатъ да бѫдатъ нацапани съ медъ. Когато азъ казвамъ понѣкой пѫть, че трѣбва да носимъ сиромашията, подразбирамъ, че трѣбва да бѫдете картини безъ медъ, да не ви цапатъ. Та, понѣкой пѫть ако имате медъ, човѣкъ ще се изкуси да близне малко. Никакъвъ медъ. Сега това е новото въ свѣта. Богъ ви призвалъ на една работа всинца ви. Вложилъ великъ животъ въ вашата душа, великъ животъ въ вашия духъ, въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Вложилъ и богатства, които вие още не сте помислили, каквото Той е приготвилъ заради васъ.

Та рекохъ, радвайте се на онова, което Богъ е приготвилъ отъ памти вѣка отъ [за] васъ. Тогава радвайте се, че Христосъ е казалъ: Азъ съмъ лозата, а вие пръчкитѣ. Пребѫдете въ моята любовь, както азъ пребѫдвамъ въ любовьта на Отца си. Тогава всички ние ще бѫдемъ едно.

Отче нашъ

Богъ е Любовь, Любовь, която Христосъ е приелъ. (три пѫти)

Христосъ е Любовь, Любовь, която ние сме приели. (три пѫти)

Ние сме Любовь, Любовь, която сега проявяваме. Да бѫде благословенъ Господь! (Три пѫти.)

6 ч. 10 м.

25 юлий 1937 г. недѣля сутринь, на Молитвения върхъ при Второто езеро, 5 ч. с.

* предложение - (рус.) изречение

* - главна и малка буква йотъ отъ еврейската азбука

Правилна обхода

Ще дамъ една практическа лекция върху обходата. Земята е едно училище и всички ония духове, които идватъ на земята, идватъ да се научатъ, какъ да се обхождатъ, понеже душитѣ не знаятъ какъ да се обхождатъ. Запримѣръ нѣмиятъ човѣкъ никога нѣма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добъръ и светия. Устата му е свързана, защото той е лошъ човѣкъ. Слѣпиятъ нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добъръ. Защо е станалъ слѣпъ? - Само защото пожелания ще дойдатъ отвсѣкѫде, които ще го съблазнятъ.

Сега вие не сте нѣми, този грѣхъ нѣмате. Очитѣ ви не сѫ свързани. Значи и този грѣхъ нѣмате. Сега ще ви река: не подражавайте на водата, не подражавайте на въздуха, не подражавайте на растенията и не подражавайте на животнитѣ! Водата не познава никакъвъ моралъ. Тя е кротка само докато е въ твърдо състояние. Дето я туришъ, седи. Но щомъ се влюби нѣкѫде, разтопява се и влиза и прави голѣми опустошения. Тъкмо човѣкъ си направилъ единъ хубавъ пѫть, да пѫтува за нѣкѫде, и тя дойде и всичко превръща въ каль. Тъкмо нѣкой си замазалъ кѫщата, дойде дъжда, развали всичко. Облѣчешъ една хубава дреха, дойде водата отгоре ти, и разваля краскитѣ. Вѣтърътъ пъкъ като дойде, вдигне прахъ навсѣкѫде, а отъ тамъ въ очитѣ ти. Блъска върху тебе, като [че] конфети. Хвърля шапката и казва: “Петь пари не давамъ за тебе.” Размърда и палтото и редингота, маха насамъ - натамъ. “Какъвто и да си ти и царь да си, не ме интересува.” Растенията пъкъ, като се събератъ на едно мѣсто, свѣтлина не даватъ. Тѣ всички се групиратъ и около тѣхъ настава тъмнина. Казвате: “Нѣма свѣтлина.” - “Не се позволява, който е около насъ, той трѣбва да плаща.” Трѣбва да излѣзе горе на върха. Който излиза горе на върха, той живѣе. Който е долу, той трѣбва да умре, нищо повече. А животнитѣ, като ги пуснешъ, навсѣкѫде оставатъ своитѣ визитни картички. Каква хигиена иматъ тѣ? Каква чистота държатъ? Какво очаквате отъ почетния професоръ Воловъ, отъ почетната професорка Кравкова, после отъ почетния професоръ Кочовъ, отъ почетната професорка Овцова? Какво очаквате отъ почетния Пѣтелъ Кокошковъ, отъ почетната проповѣдничка Кокошкова?

Знаете ли какво мнение има водата за себе си? За себе си водата има много високо мнение, друго сѫщество, съ по-високо мнение за себе си, нѣма. Тя казва: “Ако азъ не съмъ, животъ нѣма да има. Азъ прекарвамъ живота. Отдето мина, всичко расте. Ако азъ не съмъ, всичко тукъ ще бѫде пусто.” Пъкъ вѣтърътъ, той е честолюбивъ. Той казва: “Ако азъ не съмъ тукъ, да разнасямъ облацитѣ, какво ще остане отъ тѣзи хора?” Дърветата казватъ: “Ако ние не сме, какво ще остане отъ тѣзи хора? Безъ насъ свѣтътъ ще изчезне.” И тѣ иматъ високо мнение за себе си. Та рекохъ сега, водата познава, че е отъ високо произхождение. Ние не разглеждаме сѫщностьта на нѣщата, но важно е, какъ постѫпва всѣки отъ васъ. Деятелностьта на човѣка е онова, което всѣки день опредѣля неговия ръстъ. Не е въпросътъ, какъ си роденъ, не е въпросътъ, че си излѣзълъ отъ Бога. Това е много добре. Има Божества, които вършатъ каквото тѣ искатъ. Може за тѣхъ да е много добре, но за насъ не е.

Та когато говоримъ за Бога, ние разбираме едно Сѫщество, което има предъ видъ крайното благо за всички сѫщества. Той гледа на всички да е добре. Това е крайната цель на Бога. Той възпитава всички хора, всички души да се обхождатъ добре. И първото нѣщо, ако слушашъ Божия гласъ, той ще каже: Обхождай се добре. Обхождай се съ другитѣ тъй, както азъ се обхождамъ съ тебе. Не се обхождай както водата, която образува каль, която влѣче порои, която влѣче кѫщи. Не се обхождай като вѣтъра. На тѣхъ всичко е позволено, но не и на тебе. Тѣ сѫ единъ колективитетъ. Ти не може да държишъ една цѣла армия отговорна. Ако една армия претърпи една криза, едно поражение, не държатъ цѣлата армия отговорна, но държатъ отговоренъ генерала, който я предвожда. Понѣкога държатъ отговорни, полковника, майора, капитана, но войницитѣ не носятъ никаква отговорность. Отговорни сѫ тѣхнитѣ водители. Сега вие сте все генерали на голѣми армии, ще бѫдете внимателни да не претърпѣвате поражения, понеже вие ще понесете последствията на вашитѣ поражения.

Да допуснемъ сега, че васъ ви изпитватъ. Вие искате сега да обичате Господа, учите се на Неговата Любовь, искате да обичате Христа, да вървите по новото учение. Представете си сега, че Господь изпраща две сестри, вѣрващи, красиви и тѣ се влюбватъ въ единъ момъкъ. Едната казва: “За мене е.” И другата казва: “За мене е.” И едната не отстѫпва и другата не отстѫпва. Питамъ сега: де имъ е любовьта? Циганитѣ въ своя животъ сѫ разрешили много добре този въпросъ. Ако циганинътъ има две циганки, той има два хамбаря. Като се ожени, даде на едната отъ тѣхъ торба и една тояга, даде и на другата торба и една тояга и ги праща да просятъ. Следователно когато две сестри се влюбятъ въ единъ момъкъ, тѣ подържатъ вече циганската философия. Младиятъ момъкъ ще даде и на едната мома торба и тояга и на другата - торба и тояга и ще ги прати да просятъ.

Сега за обходата говоря. Вие ще влѣзете въ едно противоречие. По този начинъ, вие ще се опитате. Имайте едно нѣщо предъ видъ. А именно: Господь още не е изпратилъ най-хубавитѣ момци въ свѣта. На момитѣ рекохъ, Господь още не е изпратилъ най-хубавитѣ момци. Той е изпратилъ тия, които могатъ да се нарекатъ перекендета. Съжалявамъ, че трѣбва да употрѣбя тази дума, но по нѣмане на друга я употрѣбявамъ. По-изразителна е тя. Господь още не е изпратилъ най-хубавитѣ си дъщери въ свѣта. Той е изпратилъ нескопосницитѣ. Какво разбирамъ подъ думата “нескопосници”. Нескопосници сѫ ония, които не знаятъ, какъ да се облѣкатъ, какъ да си турятъ дрехитѣ. Защо? - Защото сѫ кисели, недоволни. Тѣ искатъ да иматъ по 4-5 слугини наоколо си, а тѣ да се въртятъ като пеперуди.

Сега азъ говоря за нѣща, които сѫ вѣрни въ самитѣ насъ. Защото въ всѣка една мома и въ всѣки момъкъ, които сѫ дошли на земята, иматъ тия желания. И светията и той иска нѣщо повече. Гледате единъ светия така седи смиренъ, но и той се бори, човѣка. И той иска да бѫде царь, да заповѣдва, да пише закони, никой да не говори лошо за него, да гледатъ на него като на Божество. Той макаръ да изглежда така смиренъ, но не е толкова смиренъ, колкото се представя. Той не е толкова светъ, колкото се представя. Казвате: “Много си добъръ.”- Добъръ съмъ само при известни условия. При други условия никакъ не съмъ добъръ. - “Че какъ да не си добъръ?” - Ако ме блъснатъ въ рѫката и падна върху тебе, ще бѫда ли добъръ? Ще кажешъ: “Защо ме удари, защо ме блъсна?” - И мене ме блъскатъ. Гледамъ нѣкой се оплаква, че говорятъ лошо за него. Блъснали го. Не се минаватъ четири петь дни и той ще говори нѣщо лошо за другъ нѣкой. И тъй това се предава, обикаля отъ човѣкъ на човѣкъ. Де е свободата тука? Ако азъ блъскамъ хората, не правя това по своя зла воля.

Като рекохъ, че не съмъ добъръ, ето какво разбирамъ. Не съмъ толкова добъръ, за да дамъ да ми отрежатъ месо, да го опекатъ и да го изядатъ. Не съмъ толкова добъръ и да заложа езика си. Никога не бихъ заложилъ езика си, нито ухото си, нито окото си. Нокътъ даже не бихъ си далъ. И нокъта си пазя. Въ това отношение много съмъ користолюбивъ. Казвате, че съмъ щедъръ. Не, и нокъта си пазя, не давамъ. Сега ви проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до нѣща, които Богъ не ни далъ. Да се отречешъ отъ всичко онова, което Богъ не ти далъ, после да притежавашъ и да владашъ онова, което Богъ ти далъ. Разполагай съ душата си, която Богъ ти далъ. Разполагай съ духа си, който Богъ ти далъ. Разполагай съ ума си, който Богъ ти далъ. Разполагай съ сърцето си, което Богъ ти далъ. Разполагай съ волята си, която Богъ ти далъ. Разполагай съ тѣлото си, което Богъ ти далъ. Разполагай съ краката си, с пръститѣ си, съ очитѣ си, съ ушитѣ си, с всичко, което Богъ ти далъ. Това е Божественото. Ако нѣкой е слуга, че иска азъ да му дамъ моитѣ очи, ще му кажа: “Слушай, понеже азъ съмъ по-ученъ човѣкъ, азъ зная, кѫде се продаватъ очи и ще те заведа да си купишъ.” Азъ мога да го заведа при нѣкоя Божествена витрина, кѫдето се турятъ очи. Това не е трудна работа.

Азъ съмъ разправялъ онзи примѣръ, отъ който се вижда, че хората могатъ да си турятъ изкуствени очи. И сега пакъ ще приведа този примѣръ. Единъ младъ красивъ момъкъ, който ималъ сини очи, дѣсното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженилъ за една красива мома съ черни очи, на която лѣвото око било извадено и замѣстено съ изкуствено. Цѣли десеть години живѣли заедно, но не знаели, че сѫ съ по едно здраво око. И всѣкога сѫ говорили за своя възлюбенъ и си живѣли много добре. Една вечерь ходили на едно представление и като сѫ върнали вечерьта, не искали да палятъ свѣщь, а било доста късно. Той извадилъ окото си и го турилъ на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутриньта като станали, въ бързината си той турилъ нейното око по погрѣшка, а тя - неговото. Като погледналъ къмъ нея, той я запиталъ: “Защо твоето око е синьо?” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно?” Това е, което хората наричатъ наследственость. Изкуственото око, това е законъ на наследственость. Това не сѫ Божествени работи. Ти си придобилъ единъ навикъ да говоришъ това, което трѣбва и което не трѣбва. Ти си придобилъ единъ навикъ да полъгвашъ и да открадвашъ или да биешъ. Това сѫ изкуствени нѣща, тѣ не сѫ отъ Бога дадени. Силниятъ човѣкъ нѣма какво да те бие. Той ще те хване за рѫцетѣ, ще те стисне, ще те обърне съ главата надолу, после ще те тури въ единъ кладенецъ и ще те потопи. Следъ това ще те извади оттамъ, ще те заведе на едно високо планинско мѣсто и ще те пусне отгоре. Следъ това ще те пита: “Още веднъжъ ще си играешъ ли съ ме-не? Ако си играешъ, ще те пусна отгоре.” Това е благороденъ човѣкъ. Той казва: “Ако искашъ, може да се разправяшъ съ мене, азъ съмъ готовъ, на твое разположение съмъ, но за мене лоши работи нѣма да говоришъ. Ако имамъ изкуствено око, азъ зная това самъ. Ти ще научишъ това следъ десеть години, а азъ го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”

Та рекохъ сега, нѣма какво да се разправямъ съ вашитѣ погрѣшки. Всѣки знае погрѣшкитѣ си по-добре отъ мене. Въ едно нѣщо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашитѣ погрѣшки по-добре отколкото азъ ги зная, пъкъ и вашитѣ добродетели вие ги знаете по-добре отколкото азъ ги зная. Сѫщо и азъ зная своитѣ добродетели по-добре отъ васъ. Азъ зная колко съмъ добъръ. Азъ зная колко съмъ лошъ. Какво разбирамъ подъ думата лошъ? Когато се обръщаха къмъ Христа съ думитѣ: “Учителю, благи!” Той каза: “Защо ме наричате благи, благъ е само Господь. Азъ съмъ човѣкъ облѣченъ въ плъть.” А като влѣзе въ Ерусалимския храмъ и взе камшика, тѣ казаха: “Какво мислехме ние, а какво излѣзе.” Следъ това Христосъ казва: “Ревностьта на твоя домъ ме изяде.”

Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение. Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейниятъ възлюбенъ, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажешъ, ще направя.” Но следъ като се ожени, следъ като влѣзе въ дома, тя прилага вече принципа. Първиятъ камшикъ, който оплита, това е ревностьта. Като вземе този камшикъ, тя казва: “Ти защо ходишъ по чуждитѣ жени или защо се занимавашъ съ чуждитѣ жени?” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходихъ да имъ проповѣдвамъ, да ги обърна къмъ Христа.” - “Защо не ходишъ при старитѣ баби, ами ходишъ при младитѣ моми.” Какво ще ѝ каже той? Тя е права, има камшикъ.

Сега азъ цитирамъ нѣща, които се зараждатъ въ всички васъ. Запримѣръ въ васъ се заражда подозрение. Нѣкой пѫть нѣкои отъ васъ може да иматъ известна относителна реалность, а нѣкой пѫть нѣматъ. Какво се разбира въ математиката? Единъ човѣкъ, който е пилъ първо мѫтна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до единъ чистъ изворъ. Този човѣкъ пие само отъ този чистъ изворъ. Въ това нѣма никакво прегрѣшение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие отъ лошата, той ще се повреди. На мене нищо нѣма да причини. Ако азъ не ямъ както трѣбва, ще повредя своя стомахъ. Ако не дишамъ, както трѣбва, ще повредя дробоветѣ си. Ако не гледамъ, както трѣбва, ще повредя очитѣ си. Ако не слушамъ, както трѣбва, ще повредя ушитѣ си. Ако не говоря, както трѣбва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредимъ. Азъ разглеждамъ живота както за себе си.

Нѣкой пѫть, когато нѣкоя мисъль ми дойде въ ума, рекохъ: ако приема тази мисъль, какво ще ми допринесе. Тази мисъль, нито на мене ще допринесе нѣкакво благо, нито на моитѣ ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто въ насъ азъ го наричамъ “царица”. Дотогава, докато доброто въ насъ не дава добри плодове, то не е на мѣсто. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постѫпки, тя е царица. Щомъ тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, въ която живѣе. Значи формата на нашето вѣрую е почнала да ражда търтеи. Трѣбва да знаете, че скоро тази царица въ кошера ще се замѣни съ друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господь ще дойде въ нашия кошеръ. Всѣки човѣкъ мяза на единъ кошеръ. Единъ день Господь ще дойде да види, колко медъ сме внесли въ този кошеръ. И ако намѣри само търтеи, а никакъвъ медъ, какво ще каже? И ако намѣри пъленъ кошеръ съ медъ и работници, това е онази мисъль, онзи емблемъ на доброто, което Христосъ изразява чрезъ стиха: “Азъ съмъ лозата, а вие пръчкитѣ.”

Та рекохъ, използувайте живота, азъ искамъ да внеса въ васъ новъ моралъ, чрезъ който да преобразите живота си. Използувайте само онѣзи блага, които Богъ е далъ. Използувайте онѣзи блага на хората, които тѣ използуватъ. Когато рекохъ да се използува едно благо, разбирамъ само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Богъ ви далъ. Използувайте и доброто на вашитѣ ближни. Вземете поука отъ тѣхъ. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човѣкъ, вземете я като едно семенце отъ него.

Та рекохъ, сегашниятъ вѣкъ, въ който живѣемъ, трѣбва да имате Любовьта, трѣбва да имате вѣруюто на Любовьта. Ако вашата любовь надделѣе на вашата ревность, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь надделѣе на вашето безвѣрие, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь надделѣе на вашия страхъ, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь надделѣе на вашата алчность, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь наделѣе на вашата гордость, вие сте силенъ човѣкъ. Ако вашата любовь наделѣе на вашия егоизъмъ, на всичко отрицателно въ васъ, вие сте силенъ човѣкъ. Не мислете, че ние сме изобщо противъ личностьта. Има два вида личности: една личность, която е създадена само отъ слабости и друга личность, която е създадена само отъ добродетели. Азъ желая сега да имате въ себе си тази личность, която е създадена само отъ добродетели.

Та ще имате най-първо три основни стълба въ себе си: стълбъ на Любовьта, стълбъ на Мѫдростьта и стълбъ на Истината. И тогава около тѣзи стълбове ще създадете своята личность, онова, великото благо. Това е смисъла на живота. А съ старата личность ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвамъ, че още сега може да ликвидирате, но единъ день, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате съ старото. Защото Невидимиятъ свѣтъ иска всички хора да се облѣкатъ въ Любовьта, която Христосъ донесълъ на земята. Има една любовь, която диша. Има една любовь, която слуша; има една любовь, която вижда; има една любовь обонява. Това е все любовь. Но има една Любовь, въ която трѣбва да се облечете. Облѣчете се въ Христа, казва Писанието. Не следвайте пѫтя на плътьта! Облѣчете се въ Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облѣче човѣкъ, това не е външенъ процесъ. Вѫтрешно трѣбва да се облѣче човѣкъ, а не само отгоре. И така облѣчени въ тази нова дреха на Любовьта, тогава човѣкъ ще бѫде изолиранъ отъ всички несгоди на живота. Докато не се облечемъ въ новата дреха на Любовьта, ние всѣкога ще имаме онѣзи несгоди, които сега имаме въ живота си.

Сега ще ви приведа единъ примѣръ. Вие често се лъжете. Въ какво? Вие се лъжете въ обещанията. Всички хора сѫ въ заблуждение, отъ което се вижда, колко тѣ сѫ лековѣрни. Не само българитѣ, но и англичанитѣ и американцитѣ и руснацитѣ и турцитѣ - всички хора сѫ много лековѣрни. При единъ турски ходжа, ученъ човѣкъ, идва единъ и му казва: “Слушай, ти имашъ много пари, дай ми 200 лири на заемъ съ сто на сто лихва.” Шесть месеца редовно плащалъ дълга си. Той запиталъ ходжата: “Доволенъ ли си отъ мене? Доволенъ ли си отъ онова, което ти давамъ?” - “Много съмъ доволенъ. Като тебе човѣкъ не съмъ срещалъ. Ами майката кога ще платишъ?” - “Е, майката остави настрана.” Значи отъ неговитѣ пари той му далъ стотѣ лири, а останалитѣ сто лири задържалъ за себе си. Значи, ако нѣкой човѣкъ ви е обещалъ нѣщо, той ще вземе първо отъ васъ нѣщо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.

Така вие ще се намѣрите въ положението на онзи българинъ, който изгубилъ магарето си. Въ една приказка се разправя за единъ българинъ Стоянъ, който тръгналъ въ града съ магарето си, да се види съ владиката, да си поприказва малко, да му проповѣдва нѣщо, да го научи нѣщо. Той натоварилъ магарето си съ подаръци за владиката. По едно време като пѫтувалъ, доспало му се, спрѣлъ подъ една круша и заспалъ. Нѣкои деца наблизо, като видѣли магарето натоварено съ подаръци, задигнали го и тръгнали за града да го продаватъ. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ едно дете държи юлара на магарето му въ рѫка. Той го запиталъ: “Кѫде е магарето ми?” Детето отговорило: “Азъ съмъ твоето магаре. Едно време азъ бѣхъ непослушно дете и сѫдбата ме превърна на магаре.” И детето удря Стояна съ юларя и казва: “Хайде да си вървишъ.” Стоянъ влиза въ града и вижда магарето си. Той му казва: “Не те искамъ вече.” Да допуснемъ сега, че и вие влизате въ единъ свѣтъ на красиви хора. И вие сте красиви, но тия сѫщества сѫ още по-красиви. Знаете ли какво ще стане съ вашата красота. Вие ще се сгушите, ще се скриете между тѣхъ. Такова е положението на животнитѣ между васъ. Азъ влизамъ въ положението имъ. Азъ имамъ една котка, дойде нѣкой пѫть около мене, помърка, мисли си, че е нѣщо, но като види моето лице и като погледне своето, което е покрито съ козина, намира разлика. После погледне - нѣма чело, носътъ сплеснатъ, казва: “Съвсемъ загазихъ. Ако имашъ поне едно малко парченце изостаналъ кашкавалъ, дай ми.”

Сега азъ ви навеждамъ тия примѣри за обходата. Въ най-хубавитѣ нѣща, които вие сте придобили, има една опасность да не изгубите ценностьта имъ. Ако не пази скѫпоценнитѣ камъни, човѣкъ лесно може да ги изгуби. Има една опасность за човѣка на земята: да не изгуби ценностьта на своитѣ мисли, на своитѣ чувства, на своитѣ постѫпки. А това не е хубаво: човѣкъ не трѣбва да изгубва нищо, отъ това, което придобилъ. Христосъ, като замина отъ земята, казва: “Едно нѣщо опазихъ: не изгубихъ нищо отъ това, което Отецъ ми даде.” Той изгуби само единъ отъ ученицитѣ си - Юда, който го предаде. Споредъ закона Той не можа да му помогне. Та рекохъ, въ краенъ случай, ако имате такъвъ единъ ученикъ като Юда, единъ такъвъ фалшивъ ученикъ, вие ще го изгубите. Въ васъ ще се намѣри една лъжлива мисъль, като единъ лъжливъ ученикъ, едно лъжливо чувство и една лъжлива постѫпка. Обаче Любовьта въ всички положения изисква да бѫдемъ съвършени. Не съвършени както е Богъ, но съвършени споредъ нашитѣ избори. При обходата запримѣръ, азъ виждамъ нѣкои, които отвънъ сте много добри, но отвѫтре не сте. Отвънъ по-добри хора отъ васъ не съмъ срещалъ, но отвѫтре сте още обикновени. Отвънъ и азъ съмъ добъръ, по-добъръ човѣкъ отъ мене нѣма. Но нѣкой пѫть отвѫтре не съмъ добъръ. Нѣкой казва: “Днесъ ли му бѣше времето да кажешъ всичко това, не можа ли малко да потърпишъ.” Споредъ мене, споредъ моитѣ правила, дошълъ нѣкой човѣкъ при мене, гледа ме, че не съмъ разположенъ, но започвамъ да му разправямъ нѣщо и той остава недоволенъ. И азъ съмъ намѣрилъ едно разрешение. Като дойде човѣкъ при това положение, нищо нѣма да му разправямъ, пъкъ и него нѣма да слушамъ. Азъ зная, какво ще ми разправя той. Ще ми се оплаква отъ жена си. Тогава азъ му давамъ едно малко стъкълце съ вода и му рекохъ: “Почни всѣки день да давашъ по една чаша вода на жена си. И като пие жена ти отъ тази вода, ще стане много добра.” Не се минава много време и той идва при мене и ми казва: “Много добра стана жена ми.” Ти я слушай, говори ѝ меко, носи ѝ вода. И тя ще каже: “Като тебе нѣма другъ човѣкъ, ти си станалъ добъръ.” Ще ѝ говоришъ добре, лоша дума нѣма да ѝ казвашъ. Щомъ приложишъ моето учение, ще видите резултата. Следъ нѣколко време иде другъ, загазилъ въ търговията и казва: “Загазилъ съмъ, какво да правя?” И на него давамъ едно стъкленце съ вода и рекохъ: Всѣка сутринъ взимай по нѣколко капчици и казвай въ себе си: “Моитѣ работи ще се оправятъ.” Като взимашъ всѣка сутринъ съ вода, работитѣ ще се оправятъ, нищо повече. Дойде нѣкоя мома, влюбила се, иска да се ожени, иска да бѫде щастлива. И на нея дамъ едно стъкленце съ вода. И ще казвашъ: “Азъ ще се оженя за онзи, когото Господь ми опредѣлилъ.” Така ще правишъ по три пѫти на день сутринь, на обядъ и вечерь и ще чакашъ. Мнозина могатъ да идватъ и да заминаватъ при тебе, но ще се оженишъ за онзи, който остане при тебе.

Ето едно практическо приложение. “Ама разбирамъ малко отъ астрология.” Не, никаква астрология, никакъвъ хороскопъ не прилагамъ. Да кажа, че еди какво си казалъ Меркурий, еди какво си казала Венера. Вмѣсто да говоря толкова много време, цѣлъ единъ часъ, азъ само въ една минута свършвамъ работата. Давамъ туй практическо правило и се освобождавамъ. Сега и на васъ трѣбва да дамъ по едно шишенце. Сега да ви кажа, какво да правите: вземете си едно шишенце отъ сто грама и сипете въ него вода. Почнете да пиете сутринь единъ грамъ, на обѣдъ единъ грамъ и вечерь по единъ грамъ и си кажете: “Всичкитѣ ми работи отначало до край ще се оправятъ.” Изговаряйте тѣзи думи по три пѫти. Ще видите тогава, че работитѣ ви ще се оправятъ и всичко ще бѫде за добро.

Сега мисля ще сте доволни вече. Ще кажете: “Дали духовно да приемемъ тѣзи думи или буквално?” Не, всички ще си вземете по сто грама вода и ще започнете съ опита, докато сте още тукъ. Оставямъ ви на свобода. Който вѣрва може да направи, а който не вѣрва, свободенъ е. Ще кажете: “Ама, буквално ли е това?” - Буквално, ще го изпълнитѣ и по смисълъ и по чувство и въ постѫпки. И буквално и небуквално. Нѣма изведнъжъ да изпиете вода[та], но по единъ грамъ. Понеже всички нѣмате грамота да мѣрите, ще сипвате по деветь капки. Ще броите една, две, три до деветь. Ако [в]и се види много работа, тогава капвайте по три капки. Можете по три, можете по шесть капки, давамъ ви свобода. Ще започнете отъ едно до десеть капки най-много. Отъ десеть капки повече не позволявамъ. Ако не искате да правите опита, свободни сте. Може да кажете: “Дали ще ни помогне?” Азъ вѣрвамъ въ това. Ако пиете, ще стане. Но и ако не пиете, пакъ ще стане. Ако пиете водата, глава нѣма да ви боли. Ако не пиете, главата ще ви боли, но пакъ ще стане. Едно знаете, ако пиете вода, това ще стане още сега, пъкъ ако искате да не пиете вода, пакъ ще стане, но следъ сто години. Който мисли, на старини ще стане. Който мисли и на младини ще стане. Дали си младъ или старъ, като мислишъ, ще стане.

Та рекохъ ви, водата е свързана съ чувствата. Една капка ще пиете за мисъльта си, една капка за чувствата си и една капка за постѫпкитѣ си. И другояче може да кажемъ: една капка за ума си, една капка за сърдцето си и една капка за волята си. По-нататъкъ никакви коментарии за опита. Кой какъ разбралъ опита, така да го приложи. Никой да не дава никакви наставления на другитѣ. Всѣки да го приложи, както иска. Ако опитътъ не излѣзе вѣренъ, мене дръжте отговоренъ. Тогава, ако не успѣе, азъ ще видя, кѫде е погрѣшката, дали у мене или у васъ. Азъ не се плаша. За всѣка направена погрѣшка, азъ съмъ готовъ да я изправя. И ако вие направите една погрѣшка, ще я изправите. Много погрѣшки могатъ да станатъ. Това е, рекохъ, волята Божия. Ако човѣкъ най-малко се разколебаване, нѣщата не ставатъ. Най-малкото разколебание въ духовния свѣтъ спира реализирането на нѣщата. Когато сѫществува една пълна любовь, едно пълно знание, нѣщата ставатъ моментално. Всѣко колебание, всѣко отлагане на нѣщата, спира реализирането. Колкото повече нѣщата се отлагатъ, това показва степеньта на нашата вѣра, степентьта на нашето разбиране.

Имайте детинската вѣра на онова малко дете, което отишло съ майка си да се молятъ за дъждъ. То взима чадъръ, а майката не взима. Майката го пита: “Защо взимашъ чадъръ?”- “Ами, нали ще вали дъждъ.” Детето вѣрва, а майката не вѣрва. Писанието казва: “Безъ вѣра не може да се угоди на Бога.” Съ други думи казано: Безъ вѣра нищо въ свѣта не може да се реализира. Вѣрата това е единъ стълбъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. Вѣрата е единъ отличенъ помощникъ на Любовьта за реализиране на онѣзи велики желания, които Богъ е вложилъ въ човѣка и които трѣбва да се реализиратъ.

Всинца трѣбва да се озаримъ отъ Любовьта, да заживѣемъ въ нея, да дойдатъ щастливитѣ дни въ живота. Старитѣ трѣбва да се подмладятъ, а младитѣ да не остаряватъ повече, да поумняватъ, умни да ставатъ, а не да оглупяватъ. Лошитѣ трѣбва да станатъ добри, да се не подхлъзватъ. Това е смисъла на живота. Тамъ, додето сте стигнали, това трѣбва да запазимъ, да дадемъ единъ подтикъ на свѣта, да дадемъ новъ подтикъ на нашия животъ. Ако на себе си не можемъ да дадемъ никакъвъ потикъ и на другитѣ не можемъ да дадемъ никакъвъ подтикъ.

Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате? Тогава азъ да поискамъ отъ васъ. Да ми изпѣе нѣкой отъ васъ една пѣсень соло, но единъ отъ най-добритѣ пѣвци. Азъ не искамъ насила, но да имате едно побуждение, всички да останатъ доволни отъ вашето пѣние, а не да мърморите: “Защо този стана да пѣе, не можа ли другъ да стане?” Нека стане онзи, който най-добре може да пѣе. Онзи, който не може да пѣе, да остане на опашката. Не искамъ това пѣние да стане още днесъ, понеже този день е дълъгъ. Когато и да е, единъ день все ще пѣете.

Има единъ окултенъ разказъ, той е следния: Въ древностьта единъ много способенъ човѣкъ направилъ престѫпление, за което го осѫдили на смърть. Този човѣкъ билъ много даровитъ, съ отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при единъ случай ти може да освободишъ живота си: ако се научишъ да пѣешъ.” Затова му дали следния съветъ: “Ти ще се научишъ да пѣешъ, но трѣбва да мълчишъ и да мислишъ само за пѣенето.” За тази цель турили на главата му едно гърне, пълно догоре съ млѣко и му казали да обиколи съ гърнето на глава цѣлия градъ безъ да излѣе капка отъ млѣкото. Като тръгналъ изъ града, той мислилъ само за пѣнието и за млѣкото. Съ дни обикалялъ този градъ и като се върналъ при царя съ гърнето млѣко, той пѣлъ отлично.

Рекохъ сега, бихъ желалъ и вие да се научите да пѣете като този. Мнозина отъ васъ искате да работите за Господа и може да работите. Азъ виждамъ, между васъ има даровити пѣвци. Ако вие може въ себе си да развиете единъ ангелски гласъ, навсѣкѫде може да се спрете, да изпѣете една пѣсень и хората [да] ви слушатъ. Вие може да постѫпите тъй, както Паганини и постѫпилъ. Той билъ доста скържавъ човѣкъ, но минава единъ день покрай старъ цигуларь, рѫцетѣ му треператъ, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спиратъ и копанката въ скоро време се напълнила съ пари. Стариятъ цигуларь съ просълзени очи запиталъ Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано?” Това е великия цигуларь. Той може да послужи като поощрение за насъ, ние да свиримъ. Добритѣ пѣвци сѫ едно поощрение за насъ и ние трѣбва да пѣемъ. Любовьта азъ разбирамъ по другъ начинъ. Съвършената Любовь може да се изрази по музикаленъ начинъ. Безъ музика любовьта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любовь. Ако любовьта е музикална, тя може да събуди красивото въ човѣка. Затова рекохъ, обичайте музиката, за да може чрезъ нея да добиете Любовьта, онази Божествена Любовь да се прояви чрезъ васъ и днешния день и за бѫдещи дни.

Азъ донесохъ сега цигулката, но по-после измѣнихъ и искахъ да ви поговоря. Искахъ да ви посвиря едно класическо парче, какъ единъ, който ходилъ въ онзи свѣтъ и видѣлъ хубави работи, искалъ да ги изяви чрезъ музика. Но като не могълъ да намѣри тонове, чрезъ които да изрази това нѣщо, казалъ: “Нѣма да ме разбератъ тѣзи хора”, и решилъ да не свири. Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислѣхъ точно обратно: първо да свиря и после да говоря. Сега ще говоря, а после ще свиря. Ще свиря, да видя какво ще направите.

Изпѣйте “Фир-фюр-фенъ”.

Изговорете формулата отъ тая сутринь.

Богъ е Любовь, Любовь, която Христосъ е приелъ.

Христосъ е Любовь, Любовь която ние сме приели.

Ние сме Любовь, която сега проявяваме.

6-та беседа, държана отъ Учителя на 25 юлий 1937 г. въ 10 ч. с. около огнището при Второто езеро.

Реалното и идеалното

Небето прошарено. Слабъ вѣтъръ. Хладно. Слънцето изгрѣ въ 5 ч. и 10 м.

Отче нашъ

Ще говоря върху това, което наричатъ реално и идеално въ свѣта. Ще ви прочета отъ “Царскиятъ пѫть на душата” само нѣколко пасажа. (Учительтъ прочете 156 страница.)

Реално е това, което човѣкъ опитва въ дадения случай. А идеално е това, къмъ което се стреми. Ние говоримъ отъ гледището на сегашния животъ. Нѣкой пѫть известни познания внасятъ смутъ въ човѣшкото съзнание. Смущението у човѣка е единъ вѫтрешенъ дисонансъ въ съзнанието му. Напримѣръ представете си единъ пѣвецъ, който пѣе и вижда, че публиката не е доволна отъ него. Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пѣе хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нѣщо, отъ което публиката не е доволна, въ дадения случай, е че не пѣе хубаво. И следователно не го слуша. И ако въ васъ има едно смущение, трѣбва да знаемъ какъ да го премахнемъ. Пѣвецътъ трѣбва да знае, че за да премахне това смущение, той трѣбва да се научи да пѣе. Той може да се запита: “Възможно ли е азъ да пѣя?” Че щомъ си си позволилъ да излѣзешъ на сцената, защо питашъ: “Възможно ли е азъ да бѫда пѣвецъ?” Ти си направилъ първата крачка! Какъ тъй, ти безъ да си пѣвецъ, си излѣзълъ на сцената и искашъ да ти дадатъ известно почитание и уважение?

И мнозина отъ васъ сте такива пѣвци. Вие сте дошли на сцената на живота и питате: “Дали отъ насъ ще излѣзе нѣщо?” Че вие сте вече на сцената на живота. Ако пѣете, ще излѣзе нѣщо. Ако не пѣете, нѣма да излѣзе. Рускиятъ пѣвецъ Шаляпинъ разправя своята история. Въ първата роля, която ималъ, той игралъ ролята на единъ стражаринъ и не знаелъ, какъ да я играе и го изхвърлили извънъ театъра и му дали единъ ритникъ. Тъй както той разправя на вестницитѣ, е било така. Азъ отъ устата му не съмъ чулъ. Виждамъ, че вестникаритѣ 50% говорятъ истината и 50% не я говорятъ. Той за самия себе си казва, че много му подражавали. Той казва: “Азъ не бихъ желалъ да ме подражаватъ.” Всѣки единъ артистъ трѣбва да преживява онова, което ще представи на сцената. Ако той не го преживява, той не е артистъ. Нѣма какво да подражава. Подражаването не е преживяване. Нѣкой човѣкъ е умрѣлъ преди години, но страдалъ, билъ мѫченикъ, а пъкъ ти искашъ да играешъ ролята и искашъ да станешъ мѫченикъ.

Кое е реалното въ свѣта? Реалното е земята, това, върху което ходимъ сега, е реалното. Това, което въ дадения случай чувствувашъ, е реалното, а пъкъ това, което мислишъ, то е идеалното. Идеалното е за въ бѫдещето. А пъкъ реалното е за сега. Следователно когато ние говоримъ за човѣшкото сърдце, ние подразбираме нѣщо както земята, върху която ходимъ. Отъ сърдцето ние черпимъ всичкитѣ сокове и споредъ както човѣкъ чувствува, така той мисли. Реалното е отражение. Реалното дава възможность на идеалното да има отражение. Ние изучаваме идеалното по закона на отражението.

Сега се запитватъ: Какво е предназначението на ученика? Единствената възможность има само ученикътъ. Само единъ, който е ученикъ, само той може да расте и да се развива по пѫтя. Само ученикътъ може да изучава реалното и идеалното. Реалното е самиятъ той, който се чувствува, а пъкъ идеялното е Богъ, къмъ който той се стреми. Ученикътъ е той самиятъ, а пъкъ неговиятъ Учитель е нѣщо външно, което го учи. Но и Учительтъ и ученикътъ иматъ предъ видъ природата, която тѣ изучаватъ. Ако природата не сѫществува, какво има да предаде единъ Учитель на своя ученикъ?

Да кажемъ, че ние сме тукъ. Имаме цѣла сцена отъ природата. Вие виждате нѣщо разхвърлено. То е отъ положението на вашето съзнание. Въ природата има единъ начинъ: Ако гледате презъ калейдоскопъ, вие ще гледате нѣщата съвсемъ другояче. Ако гледате нѣщата отъ вашето съзнание, или самосъзнание, или подсъзнание, или свърхсъзнание, вие ще имате 4 образи, различни единъ отъ другъ. Вземете въ една фотография, вие имате най-първо единъ негативъ. Имате това, което не е. После този негативъ се обръща и образътъ се представя такъвъ, какъвто е! Напримѣръ вие чувствувате, че имате нужда отъ храна. Но храната въ дадения случай е едно условие за вашето развитие. На какво мога азъ да уподобя храната. Представете си, че една машина, за да се движи, на нея ѝ трѣбва вода, трѣбва ѝ огънь, както съвременната машина, която трѣбва да пѫтува. Трѣбва ѝ единъ огняръ, който трѣбва да нахрани своята машина. Какъ ще я нахрани? Ще ѝ даде малко водица, малко вѫглица. Вѫглищата сѫ храна. После ще пусне пбрата и цѣлиятъ локомотивъ е въ движение. Сега, като ви говоря за машината, храната сама по себе си чувствува ли? Огнярътъ е, който чувствува, дали неговата машина има достатъчно храна, вѫглища и дали има достатъчно вода, която да образува пбрата. Въ дадения случай материалитѣ на сърдцето, това сѫ вѫглищата. А пъкъ човѣшката мисъль въ дадения случай представлява водата, която трѣбва да се превърне въ пара, за да кара машината, а пъкъ разумното, това е самия огняръ.

Сега въ васъ може да се зароди едно желание. Вие искате нѣкой пѫть бързо да изучавате, да прогресирате, да научите всичко. Въ бързото движение, въ бързото пѫтуване съ железница има една възможность, една опасность. Съ каква бързина може да пѫтува железницата, това не е произволно. Релситѣ сѫ направени, за да издържатъ напрежението на известна бързина. Ако увеличатъ тая бързина, релситѣ могатъ да се развалятъ, и ако тя се увеличи още повече и самиятъ локомотивъ може да изкочи изъ релситѣ навънъ. Следователно трѣбва да имате една бързина, съ която да се движите правилно. Както машинитѣ дерайлиратъ, тъй и много хора дерайлиратъ. Азъ наричамъ неврастенията дерайлиране отъ релситѣ. Виждашъ, че нѣкой човѣкъ е боленъ. Иска да постигне нѣщо. И повечето заболявания на хората се дължатъ на този вѫтрешенъ стремежъ. Хората искатъ да постигнатъ нѣщо. И като постигнатъ, какво ще постигнатъ. Ще се увеличи тѣхниятъ товаръ.

Ще си послужа съ единъ примѣръ. Напримѣръ у васъ се зароди известно желание да бѫдете богатъ. Азъ уподобавамъ богатия човѣкъ на една красива мома. Момата е богата. Тя е банкеръ. Разполага съ милиони. Но богатиятъ човѣкъ си има свои неприятели. Това богатство го желаятъ мнозина. И около него ще се зародятъ може би десетки или стотици апаши, които постоянно ще мислятъ, какъ да го обератъ. Питамъ: Въ такъвъ случай какво ще правите? Трѣбва да имате доста пазители, за да ви пазятъ! Американскитѣ милионери сега иматъ по десетина детективи, за да пазятъ децата имъ. Защото въ всѣки единъ моментъ нѣкое отъ децата имъ може да изчезне. И като сравнявате това съ нѣкои нѣща отъ живота ви, може да се каже, че вие всички имате подобни опитности. Нѣкой пѫть много отъ вашитѣ най-хубави мисли и чувствувания сѫ изчезнали. Апашитѣ сѫ ги задигнали. И трѣбва да ги откупите. Казвате: “Изгубихъ си това хубаво настроение”. Една хубава мисъль и едно хубаво чувство човѣкъ може да ги изгуби. Азъ взимамъ нѣщата въ тѣхната обикновена смисъль. Ти имашъ едно хубаво чувство. Веднага това чувство се изгуби. Вие казвате: “Смѣнило се е.” Ти си миналъ отъ едно реално положение въ друго реално положение; отъ едно реално положение въ възходяща степень въ друго реално положение въ низходяща степень. Има и низходящи положения въ идеалното, и възходящи положения въ идеалното. Питамъ: Ако се е смѣнило вашето добро настроение въ друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение кѫде е отишло? Задигнато е!

Нека да извадимъ предметно учение сега: вземамъ банкеринъ, който има вече съзнание, че има пари. Осигуренъ е. Но дойде неговиятъ секретаръ и казва: “Касата е праздна. Обрали сѫ те тая вечерь.” Веднага се смѣни настронието на банкерина. Чувството се смѣни. Този, който бѣше изправенъ, сега се сгуши. За какво мисли той? Какво изчезна отъ него? Изчезнаха паритѣ, въ които той вѣрваше. Кѫде отидоха? На нѣкѫде! Тѣ сѫ въ нисходяще положение, пѫтуватъ нѣкѫде. Криятъ ги нѣкѫде. И той трѣбва да тръгне съ детективи, за да намѣри тия крадци и да си възвърне богатството назадъ. Интересно е, по какъвъ начинъ вие задържате вашитѣ добри мисли и вашитѣ добри чувства. Каква е вашата опитность? Когато си изгубилъ една своя мисъль или чувство, по какъвъ начинъ си ги възвръщашъ? Да допуснемъ, че вие имате единъ братъ, който ви обича и вие сте го обичали и единъ день, по нѣкои причини, по нѣкакъвъ доносъ, веднага се усъмните и съ вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезвѣряване. Казвате: “Може ли да се обезвѣри човѣкъ?” Може. Хората сѫ се обезвѣрили въ Бога. Ти, който си вѣрвалъ въ Бога, казвашъ: “Нѣма Господь.” И веднага се измѣни твоето вѫтрешно чувство. Убедишъ се и веднага тръгнешъ да проповѣдвашъ, че нѣма Господь. Досега си вѣрвалъ, че има Господь. И това обезвѣряване става често. Хората, когато тръгнатъ работитѣ имъ назадъ на земята, веднага се усъмнятъ, дали има Господь. Питамъ тогазъ, по сѫщия законъ: когато ти не живѣешъ добре, тогазъ и Богъ почва да се обезвѣрява въ тебъ. Докато ти вършишъ Неговата воля, Той вѣрва въ тебе, но като престанешъ да изпълнявашъ Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе? Ще мисли ли, че ти си светия. Ще мисли, че ти си единъ човѣкъ, който престѫпвашъ Неговия законъ. Сега въ насъ има една идея: Ние мислимъ, че при всичкитѣ ни грѣхове и престѫпления Господь не трѣбва да си измѣни своето мнение за насъ и да мисли, че ние сме много добри хора. То е вѣрно, че Господь въ съзнанието си държи, че сме излѣзли отъ Него и че Той ни е създалъ, но въ дадения случай, когато азъ не постѫпвамъ добре, Той мисли точно тъй, както ние мислимъ.

Та рекохъ, приложението. Може ли единъ ученикъ да се учи при единъ учитель, въ когото не вѣрва? Преподава му учитель, но той казва: “Я, е така, я не е така!” Съмнява се! Ако се съмнявашъ, трѣбва да провѣришъ. Защото въ реалното всѣкога има единъ опитъ, приложение. Ти имашъ право да се съмнявашъ въ реалното въ това, което си опиталъ. Въ него вече може да се съмнявашъ. Въ идеалното ти съмнение можешъ да имашъ, но идеалното трѣбва да стане реално и реалното трѣбва да се опита и тогазъ да се съмнявашъ въ идеалното. Реалното, като го опиташъ и ако опитътъ не излѣзе сполучливъ, тогазъ ти можешъ да се съмнявашъ. Въ кабалата и въ окултната наука има такива работи, които досега окултнитѣ учители не могатъ да си ги обяснятъ. Тѣ ги обясняватъ, но нѣщата сѫ недообяснени. Не, че не могатъ да се обяснятъ. Могатъ. Но трѣбва много голѣмо знание! Тѣ казватъ, че единицата е мѫжко творческо число, което е създало всичко и че дветѣ е женско число. Или казватъ, че единицата е бащата, а пъкъ двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи съ числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно мѣсто правятъ единъ мѫжъ. Даватъ едно мѫжко число. Какъ е станало това? То е все така, когато вѣрваме, че и безъ очи човѣкъ може да гледа. Желанието да гледашъ е сѫществувало по-рано. Зрѣнието е сѫществувало преди очитѣ. Очитѣ сѫ само едно пособие вече. У човѣка има две очи. А у нѣкои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човѣкъ. Ние сега се отдалечаваме отъ ония реалнитѣ предмети.

Вие седите и разглеждате нѣщата такива, каквито не сѫ. Напримѣръ разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не. Напримѣръ туришъ си една шапка предъ огледалото и гледашъ, дали шапката ти прилича. Питамъ: следъ като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя? Не, че безъ шапка трѣбва да ходите. Азъ правя сравнение съ шапката. Следъ като ви дадатъ две слушалки - вашитѣ уши, какво ще добиете? Много нѣща, сцени, единъ свѣтъ ще се открие заради васъ! И като ви направятъ единъ входъ, както сѫ вашитѣ уста, презъ които да влизате въ апартаментитѣ на душата, вие ще опитате всички блага, които сѫществуватъ на земята. Представете си, че нѣмате уста. Тогазъ какво щѣхте да знаете за всички блага, които сѫществуватъ на земята? Нѣкой пѫть питате: “Защо ни е това сърдце? Защо ни е тая уста?” Безъ уста какво щѣхте да бѫдете? Камънитѣ сѫ безъ уста. Желанието на тия камъни е да имъ се създадатъ уста. И тѣ затова чакатъ тукъ съ търпение, за да имъ се дадатъ уста, за да опитатъ реалното.

И най-първо вие започвате съ опитването на хранитѣ, които ви се даватъ. Но устата иматъ нѣколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човѣка, вкусването на тая храна, за да си състави човѣкъ едно понятие за нея. После устата има една друга функция: съ въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трѣбва да оцени думитѣ, които говори. Като каже една дума, той трѣбва да я чуе и да види нейнитѣ последствия. Ти минавашъ покрай нѣкой човѣкъ и му казвашъ: “Ела у дома, азъ ще те угостя.” Този човѣкъ тръгва подиръ тебе. И казвашъ другиму: “Ела да те натупамъ съ дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помнишъ!” И този човѣкъ бѣга отъ тебе. Защо бѣга отъ тебе? Защото впечатленията, които е приелъ отъ тебе, сѫ противоположни на неговитѣ желания. А пъкъ яденето, дадено на първия, е точно това, което той желае.

Аналогията, която можете да извадите: Противоречията, които могатъ да се срещатъ въ живота ви, сѫ едно срѣдство за повдигане. Все се зараждатъ известни противоречия. И щомъ ученикътъ разреши нѣкое противоречие, той се повдига въ по-висока степень. И щомъ не може да го разреши, той не се е повдигналъ. Нѣкой пѫть слушамъ да казватъ: “Толкозъ години следвамъ. Какво съмъ научилъ?” Човѣкъ, който учи, все ще научи нѣщо. Не, че не сте научили. При единъ обедъ ти си научилъ нѣщо. Ти имашъ съзнанието, че си придобилъ реалното и нуждата, която имашъ, е задоволена. Но само съ единъ обедъ не се свършва. Храненето е единъ непреривенъ процесъ. Въ храненето е опознаването съ реалното. Ако не се хранишъ, ти не можешъ да се опознаешъ съ него. Ти, като се хранишъ, чрезъ храната ще се опознаешъ съ реалното, т.е. чрезъ тая храна ти ще се опознаешъ съ живота. Ти ще възприемешъ отъ всѣка храна дотолкозъ, доколкото си възприелъ животъ, доколкото чрезъ нея е внесенъ животъ въ тебъ, или онова благо, което Богъ ти е далъ въ дадения случай. Тъй че, при всѣка една храна ние влизаме въ съприкосновение и съ идеалното и съ реалното.

Сега, реалното въ свѣта, това е Любовьта. Реалното въ свѣта е Добродетельта. Идеалното е Мѫдростьта, идеалното е знанието, което ти придобивашъ. Тѣ сѫ нѣща идеални. Следователно съ сърдцето си ние се запознаваме съ реалното, а пъкъ съ ума си ние се запознаваме съ идеалното. Умътъ се запознава съ идеалнитѣ работи. Нѣкой пѫть ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрезъ сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостьта, страданията ни идатъ чрезъ сърдцето. А пъкъ какъвъ е невидимиятъ свѣтъ предъ насъ, какво е предназначението на нѣщата въ природата, какви сѫ законитѣ въ свѣта, ония закони, които работятъ, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашиятъ умъ ни казва, какво е предназначението на нѣщата въ природата. То е идеалното, Великото въ свѣта. Когато ви говоря за реалното, трѣбва да ме слушате съ сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трѣбва да ме слушате съ ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учительтъ говори едно, а пъкъ ученикътъ разбира друго. Когато Учительтъ му говори за реалното, за земята, ученикътъ [е въ] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което азъ искамъ.” Нѣкой пѫть Учительтъ е въ идеалното, а пъкъ ученикътъ е въ реалното и казва последниятъ: “Не ми разправяй за това, което не искамъ.” Когато Учительтъ разправя за реалното и ученикътъ трѣбва да е тамъ. Когато Учительтъ [разправя] за идеалното и ученикътъ трѣбва да е тамъ. Това сѫ две положения, които трѣбва да поддържате въ ума си.

Седи единъ богатъ човѣкъ, милионеръ, който има голѣмо достойнство, и кара всички хора да му отстѫпватъ мѣсто. Отъ дето мине, да му отварятъ пѫть. И по една случайность, спира се на желѣзния пѫть. И пазачътъ му казва: “Отстрани се отъ пѫтя!” Богатиятъ казва: “Защо? Азъ мога да седя тукъ. Азъ съмъ свободенъ. Никой не може да ми заповѣда.” Ти можешъ да седишъ навсѣкѫде, но не и върху релситѣ, по които пѫтува тренътъ. Ти нѣ-машъ право да запречвашъ пѫтя на треноветѣ. Излѣзъ извънъ релситѣ, защото всѣки тренъ може да те прегази. Вие въ пѫтя на движението не можете да бѫдете свободни. Тамъ свобода има само за тия предмети, които се движатъ въ този пѫть. И въ окултната наука много ученици си създаватъ голѣми нещастия, че се поставятъ на пѫтя, дето тренове се движатъ. Ти казвашъ: “Ще опитамъ работитѣ. Азъ съмъ свободенъ.” Ще опиташъ работитѣ. Азъ уподобявамъ това на единъ гебедженски биволъ.* Когато въ варненско англичанитѣ направили първия железенъ пѫть и машината тръгнала, единъ гебедженски биволъ дошълъ всрѣдъ релситѣ и като видѣлъ машината, ококорилъ се и надигналъ си рогата. Машинистътъ свирилъ, свирилъ, а биволътъ казвалъ: “Тукъ не можете да минавате. Азъ тукъ не позволявамъ!” И като минала машината цѣлиятъ този биволъ станалъ на каша вѫтре. Този биволъ е мислѣлъ: “По какви съображения, отъ де е взела право тая машина да минава отъ тукъ!” Тя има гражданско право, държавата е дала позволение да се съгради този пѫть.

Често ние правимъ такива малки опити, които ни излизатъ много скѫпо. Нѣкой човѣкъ си е намислилъ да направи нѣщо. Ти намислишъ да му препятствувашъ. Остави го да си върви по своя си пѫть! Нѣкой пѫть вие си задавате въпросъ:”Защо той обича този човѣкъ? Той нищо не струва!” Рекохъ, то е негова работа. То е все таки да питате, защо този човѣкъ обработва тая нива. Негова работа е! Той това мѣсто намѣрилъ да обработва. Може да има друго мѣсто, но това мѣсто намѣрилъ да обработва. Обработва го човѣкътъ!

Когато вие обичате нѣкой човѣкъ, каква е вашата цель? Да се запознаете съ реалното и идеалното, които сѫ въ този човѣкъ. Когато ти обичашъ нѣкого, ти имашъ две цели: да се запознаешъ съ неговото сърдце и да се запознаешъ съ неговия умъ. Какъвъ е първиятъ вашъ методъ, когато вие обичате по сърдце нѣкого? Нѣкой пѫть може да го обичате и съ ума си. Какви сѫ методитѣ въ опититѣ на сърдцето? Първиятъ опитъ на сърдцето е: Ако азъ опитвамъ една ябълка, която имамъ, непременно ще я туря въ устата си, ще я изямъ, ще ѝ дамъ едно угощение. Ще я запитамъ, ще ѝ кажа, че тя въ менъ не може да живѣе по сѫщия начинъ, както живѣе отвънъ въ свѣта и съвсемъ трѣбва да си измѣни формата, за да ѝ бѫде благоприятно вѫтре. И тя ще се съгласи. Това е реалното. И азъ ще си съставя понятие за ябълката.

А ако искамъ да изуча идеалното, азъ ще взема сѣмката и ще я посадя. И въ този случай ще имамъ съвсемъ другъ резултатъ. Тогазъ отъ идеалното какъ се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плодъ и отъ идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трѣбва да започнете съ идеалното и после ще дойдете да се запознаете съ реалното. Или може да започнете първо съ реалното и да дойдемъ до идеалното. Ако почнемъ отъ идеалното, следъ това ще имаме една реална опитность и следъ това сѣмката, която остава, пакъ ще посѣемъ.

И тъй, не туряйте ума си на мѣстото на сърдцето да се занимава съ работитѣ на сърдцето. Не туряйте сърдцето си на мѣстото на ума си да се занимава съ работитѣ на ума. Сърдцето да се занимава съ своитѣ работи и умътъ съ своитѣ работи. Когато сърдцето изучава реалнитѣ работи и умътъ - идеалнитѣ, тогазъ ще имате най-малко противоречия въ живота си. Пакъ ще имате противоречия, но по-лесно ще се разрешаватъ. Да допуснемъ, че въ васъ влѣзе чувство на съмнение. Какъ ще лѣкувате съмнението? Съмнението е единъ видъ най-малкото обезвѣряване. За да отмахнешъ едно съмнение, трѣбва да имашъ вѣра. Тая вѣра трѣбва да почива на законитѣ на реалното и на идеалното, на законитѣ на сърдцето и на ума. Въ тия два свѣта ти едновременно трѣбва да търсишъ разрешението. И не трѣбва да разрешавашъ съмнението извънъ твоето сърдце и извънъ твоя умъ.

Съмнението може да дойде. Ти отивашъ въ една банка. Онзи касиеръ, който ви е далъ, може нѣкой пѫть умишлено или нѣкой пѫть по погрѣшка да ти е далъ повече или нѣкой пѫть по-малко. Ако ти е далъ повече, нѣма да се осъмнишъ въ него, но ако ти е далъ по-малко, ти веднага ще се осъмнишъ. А пъкъ съмнението ти може да е вѣрно или невѣрно. Ти трѣбва да провѣришъ. Защо като ти даде повече, нѣма да се осъмнишъ, а пъкъ като ти даде по-малко, ще се осъмнишъ? Това е повидимому единъ много простъ въпросъ и мислимъ, че е много лесенъ. Но питамъ азъ себе си въ дадения случай: защо азъ допуснахъ той въ дадения случай да ми даде по-малко? Погрѣшката е въ менъ, а не въ него. Погрѣшката въ този случай би била въ мене поради следното: когато отиде единъ скѫперникъ (скържавъ) при единъ касиеръ, то у последния има всѣкога желание да вземе нѣщо отъ скъперника, понеже скъперникътъ предава отъ себе си това желание, това чувство, което храни, тъй че и у другитѣ се заражда желание да откѫснатъ нѣщо отъ него. А пъкъ когато единъ човѣкъ е много щедъръ, дава отъ себе си, той, като отиде при касиера, то и другия иска да му дава, щедриятъ му предава своята мисъль.

Че законътъ е все сѫщия въ свѣта, този законъ го има и въ идейния свѣтъ. Ако мразишъ нѣкого, то и той ще те мрази. Значи каквото му дадешъ и той ще ти даде сѫщото. Ако обичашъ нѣкого и той ще те обича! Обичьта е щедрость. Тогазъ и онзи става щедъръ. Възприема. Омразата е скѫперничество. Между омразата и скѫперничеството има сходство. Искашъ да вземешъ нѣщо. Ти мразишъ нѣкой човѣкъ. Защо? Защото не ти дава! Щомъ ти дава, ти нѣма да го мразишъ. Всѣка омраза произтича отъ факта, че нѣкой те е онеправдалъ, взелъ ти е нѣщо, направилъ ти е нѣкаква вреда. Лишилъ те е отъ нѣщо. А пъкъ въ любовьта е обратното: всички хора, които сѫ ни дали нѣщо, ние сме склонни да ги обичаме. Ти казвашъ: “Какъ да обичаме?” Тогазъ давай! Като обичашъ нѣкого, ти трѣбва да му дадешъ. Ти не можешъ да дадешъ нѣкому, ако не го обичашъ! И ако не дадешъ нѣкому и той не може да те обича. Ти казвашъ: “Защо ще го обичамъ? И защо той ще ме обича?” Когато азъ обичамъ, азъ съмъ посѣлъ нивата! Това е любовьта. Той ще ме обича - това подразбира, че тая нива е родила жито. Ще има обмѣна между менъ и нивата. Най-първо нивата се радва, че съмъ я по-сѣлъ. И понеже създавамъ работа на слънцето и на водата, следъ това те ме възнаграждаватъ заради онова, което съмъ далъ. Ти като обичашъ нѣкого, то тая мисъль и чувство ще роди плодъ у него и ти ще пожънешъ жетва и ще има тогазъ обратна любовь. Вие сега искате, безъ да сте обичали да ви обичатъ. Това никакъ не може да бѫде. Помнете това. Богъ сега изисква това, което е посѣлъ въ насъ, и по сѫщия законъ очаква отъ насъ добрия животъ, добритѣ мисли, желания, стремежи, съвършенството. Ние живѣемъ не за себе си, но за Бога, за Онзи, който ни е възлюбилъ, който е създалъ всичко заради насъ, за да бѫдемъ ние подобни Нему. И всичкото величие на чо-вѣка седи въ това, да бѫдемъ подобни на Бога! Каквото Богъ върши и човѣкъ да го върши въ единъ малъкъ размѣръ.

Та рекохъ, ако сте обичали, очаквайте да ви обичатъ. Ако не сте обичали, обичайте. Ако сѫ ви обичали, обичайте, за да има отплащане, за да се отплатите. Отплащане, обмѣна трѣбва да има въ природата. Щомъ спрете тая обмѣна, щомъ нѣма обмѣна, идатъ нещастията. Всички нещастия, страдания, които идватъ, показватъ, че обмѣната между реалното и идеалното не е правилна. Защото каквато любовь показвамъ азъ къмъ нѣкого, такава и той ще покаже къмъ мене. И каквато любовь Богъ е далъ намъ, ние сѫщата любовь трѣбва да покажемъ къмъ него. Нали е казано: “Христосъ дойде на земята, за да покаже Любовьта, която Богъ Му е далъ.” Ние трѣбва да покажемъ оная любовь, която Христосъ ни е далъ. И ония пъкъ, които възприматъ нашата любовь по-долу, и тѣ трѣбва да я дадатъ още по-долу. Така трѣбва да се направи цѣлъ единъ крѫгъ. Движение има вѫтре въ любовьта. Ако ти не можешъ да проявишъ Христовата Любовь, какъ ще проявишъ Божията Любовь? За да покаже Божията Любовь, Христосъ трѣбваше да понесе грѣховетѣ на хората, да понесе страданията, такива каквито малко хора могатъ да понесатъ. Не мислете, че любовьта нѣма страдания.

Сега има у хората едно самочувствие. Има голѣми задължения въ любовьта! Любовьта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема. Когато малко дава и малко взема. Това трѣбва да имате предъ видъ. Вие искате съ петь пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може! Многото прежда изисква много боя. Голѣмото богатство изисква голѣма работа. Многото учение изисква голѣмъ трудъ. Вие искате сега да бѫдете окултни ученици. Не, азъ бихъ желалъ да бѫдете ученици на Любовьта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нѣщата вѣрно съ сърдцето си и да изучавате идеалното вѣрно съ ума си. И тогазъ нѣма преплитане между ума и сърдцето, идеалното нѣма да се преплете съ реалното. И отъ това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животътъ. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новиятъ животъ въ васъ. Писанието казва: “И това е животъ вѣченъ да познаятъ Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратилъ.” Христосъ е реалното, а пъкъ Богъ е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христосъ. Съ сърдцето си трѣбва да Го опитате. И ако ти не си опиталъ Христа съ сърдцето си, какъ ще опиташъ съ ума си Бога? Тогазъ вие можете да кажете: “Толкозъ прости ли сѫ хората, че да ни пълнятъ главитѣ?” Азъ не искамъ да ви пълня главитѣ. Не сте нѣкоя пушка да ви пълня главата. Не сте нѣкое шише да налѣя вода вѫтре. Не! Рекохъ, да изучаваме свѣта така както Богъ го е създалъ. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умътъ? Само умътъ е, който изучава идеалното. А пъкъ при изучаването на реалното и на идеалното влиза животътъ. То е смисъла, цельта, къмъ която се стремимъ. А пъкъ въ живота, следъ като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пъкъ въ свободата човѣкъ може да намѣри Истината. Свободниятъ човѣкъ може да намѣри Истината. А пъкъ като намѣришъ Истината, тогазъ се реализира животътъ, това към което всички се стремимъ.

Та сега дойде единъ ученикъ при мене и каза, че дълго време, като се е училъ, училъ, едно противоречие ималъ и не смѣе да ми каже. Азъ виждамъ какво му е. Зная каква му е болката. Той казва: “Недоволенъ съмъ отъ себе си. Опаки човѣкъ съмъ. Бамбашка човѣкъ съмъ.” И не може да излѣзе отъ опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае какъ да излѣзе отъ това. Той е дошълъ въ стълкновение съ реалното, съ чувствата. И азъ отговорямъ на този ученикъ, братъ. Ученикъ е сега тукъ той. Той се е забъркалъ въ реалното и идеалното.

Ние искаме да постигнемъ идеалния животъ, да бѫдемъ като светиитѣ. Ти, за да постигнешъ идеалното, трѣбва да слезешъ въ реалното, да имашъ голѣми страдания като Христа, да се смиришъ и следъ това Богъ да те въздигне отъ смъртьта и следъ това да влѣзешъ въ идеалния животъ. Това е далечното бѫдеще, което те очаква. Докато не минешъ презъ тия тежки страдания, не можешъ да постигнешъ това. И сега всички вие искате да избегнете страданията. Въ сѫщность нѣма страдания. Страданията сѫ едно срѣдство само, за да изпитатъ доколко си убеденъ въ реалното. Нѣма никакви страдания въ свѣта. Не, че отричамъ. Не, че нѣма страдания. Страданията не Господь е създалъ въ свѣта. Азъ всѣка минута мога да си създамъ страдания на себе си. Ако страдамъ, че ритамъ камънитѣ по пѫтя, мога да кажа: “Кой те е турилъ тукъ?” И като се ударя о камънитѣ, после ще почна да се мажа съ малко дървено масло. Нѣма какво да ритамъ камъка. Единъ камъкъ не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли нѣкѫде надолу. Не го ритай и му кажи: “Много си благороденъ.” После има друга една опасность: ако е тежъкъ камъкътъ, ще почувствувашъ болка, ще се орезишъ* въ гръбнака си.

Вие въ живота искате да бѫдете богати. Знаете ли, че богатството е голѣмъ камъкъ? Ако го дигнете, ще се орезите. Знаете ли, че ако сте много ученъ човѣкъ, пакъ ще се орезите. Че мѫчнитѣ задачи въ живота сѫ голѣми камъни, които искате да дигнете.

Вчера двама ученика искаха да дигнатъ долу близо до огнището единъ голѣмъ камъкъ, който тежи 6-7 хиляди килограми. Искаха да го дигнатъ и да го хвърлятъ въ езерото. Азъ като отидохъ, седнахъ тамъ и мислѣхъ дълго време, 4 часа като работеха, едвамъ го търкулнаха на 3 метра. И се събраха повече отъ 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове, а пъкъ тѣ двама искаха да го търколятъ до езерото! Като отидахъ, видѣхъ, че нѣма нужда да се премества отъ тамъ този камъкъ, но понеже сѫ започнали работата, не искахъ да ги обезсърдчавамъ и рекохъ: “Хайде да го търкулнемъ.” Питамъ сега: защо ще търкаляме този камъкъ отъ неговото мѣсто? Той е на почетно мѣсто. Тѣ казватъ: “Ние искаме да го търкулнемъ въ езерото.” Питамъ: какво ще придобиемъ, ако го търкулнемъ въ езерото? Но щѣлъ да отвори мѣсто за гимнастика, че “квадратътъ” не ставалъ както трѣбва! И колко мѣсто отвори той? За 4 часа едвамъ единъ метъръ мѣсто! И безъ него можеше!

Та рекохъ сега: Азъ сѣдамъ и виждамъ, какви нещастия могатъ да станатъ чрезъ голѣми камъни съ братя и сестри. Ако се търкулне, може да затисне нѣкого! Могатъ да станатъ голѣми нещастия. Защо у всички има желание да се премести този камъкъ. Та въ обществения животъ често ние търкаляме такива голѣми камъни. Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми. Дигайте малки камъни по 5-10 килограма.

Та, въ ума ви да остане сѫществената мисъль: Сърдцето ви да се занимава съ изучаването на реалното, това е Любовьта. Умътъ ви да се занимава съ изучаването на идеалното. А пъкъ двата процеса съединени въ васъ: реалното или Любовьта и Мѫдростьта, вие по този начинъ ще изучавате Истината и нейното приложение въ живота. Когато приложимъ тия три методи, ние ще бѫдемъ съвършени, а пъкъ то е далечното бѫдеще, къмъ което сега се стремите.

Днесъ започнете тъй да разбирате! Не, че не сте вървѣли, но тая идея сте нѣмали въ умоветѣ си. Това е ново за васъ. Вие реалното го чоплите съ ума си, а пъкъ идеалното чоплите съ сърдцето си. И имали ли сте нѣкакъвъ резултатъ? Когато изучавашъ реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучавашъ идеалното, умътъ ти да участвува. Ако речешъ да постигнешъ идеалното въ сърдцето си, то е непостижимо. И ако искашъ да постигнешъ реалното съ ума си, то пакъ е немислимо. Защо Богъ е създалъ тъй нѣщата? Ако ти не страдашъ, ти не можешъ да любишъ. Който не е страдалъ, той не може да люби. И който обича, той трѣбва да страда. Защото Любовьта се проявява само въ страданията. А пъкъ страданието трѣбва да дойде въ свѣта, понеже то е почва. Само върху страданията може да излѣзе радостьта. Радостьта е плодъ на страданието. Колкото повече си страдалъ, толкозъ по-сладки плодове ще имашъ. Ако не страдашъ, не можешъ да имашъ плодове. Казвашъ: “Другояче не може ли?” Това, което съмъ намѣрилъ азъ, това е! А пъкъ ако вие намѣрите друго, елате да ми кажете и азъ ще ви благодаря. Колкото повече страдашъ, толкозъ повече плодове ще имашъ. И голѣмитѣ страдания на Христа донесоха тая култура. Въ страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва тамъ, че кръвь излизала отъ поритѣ Му! Христосъ е разрешавалъ трудни въпроси. Христосъ е билъ закованъ на кръста. Когато не обичаме нѣкого, ние го приковаваме на кръстъ. Когато не мислимъ добре за нѣкого, ние сѫщо го приковаваме на кръстъ. Когато не обичаме нѣкого, ние го приковаваме реално за кръста, а пъкъ когато не мислимъ добре за нѣкого, ние го заковаваме идеално на кръста. За мене има две приковавания: когато не ме обичатъ, менъ ме заковаватъ реално на кръста, а когато зле мислятъ за менъ, идеално ме разпъватъ.

Сега азъ ви пожелавамъ да слѣзете отъ идеалния си и отъ реалния си кръстъ. Сами не можете да слѣзете. Все трѣбва да дойде единъ Никодимъ и да ви снеме отъ кръста и да ви обвие съ плащаница. И все таки после трѣбва да дойдатъ двама ангели отъ небето и да ви извадятъ отъ мѣстото на вашата пещера на вашия животъ.

Сега да ви дамъ добрата страна. Страданията сѫ едно велико Божие благословение за всичкитѣ ученици, които искатъ да се запознаятъ съ идеалното и реалното въ живота. И тѣ сѫ временни. Тѣ нѣма да бѫдатъ въ вѣки вековъ! Траятъ по една секунда, по 1/10 отъ секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже единъ часъ не може да отиде. Повече отъ единъ часъ не може да отиде. Единъ часъ е много. Една секунда пакъ е много. Гневътъ на Бога продължава до 100 години, а пъкъ благословението Му продължава до хиляди години. Любовьта Му, най-хубавитѣ Божии мисли продължаватъ благото ви за 25 000 години, а пъкъ едно Божие недоволство за нѣкого само за 100 години.

Та Богъ е недоволенъ отъ васъ за една секунда, а пъкъ 25 000 секунди е била Неговата обичь или любовь къмъ васъ. Не струва ли една секунда да е недоволенъ отъ васъ и 25 000 секунди да е доволенъ отъ васъ? Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Богъ ще бѫде недоволенъ отъ васъ само една секунда и доволенъ 25 000 секунди. А пъкъ, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Богъ ще бѫде доволенъ отъ васъ една секунда и 25 000 секунди недоволенъ. Гневътъ на Бога е мимолетенъ, т.е. Неговото неразположение. Вие само нѣкой пѫть сте опитвали пламъцитѣ на ада. Малко сте ги опитвали пламъцитѣ на ада. Сега мисъльта, която може да ви даде потикъ, е: Да оставимъ ада. Адътъ е нѣщо идеално. Адътъ е идеаленъ и раятъ е идеаленъ, а пъкъ земниятъ ни, нашиятъ животъ тукъ е реалното. Въ тия страдания ви опитватъ малко какво нѣщо е адътъ, а пъкъ въ радостьта ще опитвате какво нѣщо е небето, раятъ.

Сърдцето ви да е занято съ Любовьта постоянно! А пъкъ умътъ ви всѣкога да е занятъ съ Мѫдростьта, а пъкъ вие като ученици да сте всѣкога заняти съ Истината!

“Божията Любовь носи пълния животъ.” (Три пѫти.)

6 ч. 25 м.

8-ма беседа на Учителя
Молитвения върхъ при Рилскитѣ езера.
28.VII.1937 г. 5 ч. с. срѣда.

*отъ Гебедже - старото име на градъ Белославъ, Варненско

*урезъ - (м. диал.) врязано мѣсто, вдлъбнатина

Планини и долини
Умътъ и сърдцето

Размишление.

“Въ начало бѣ Словото”

Нѣкои отъ васъ оперирате съ дългитѣ вълни, че радиото не се слуша. Трѣбва да оперирате съ кѫситѣ вълни.
(За слабото чуване.)

Ще ви прочета нѣколко реда отъ “Царскиятъ пѫть на душата”. На 4 страница прочете[те] беседата: “Царскиятъ пѫть на душата”.

Едно малко сравнение. Да допуснемъ, че предъ васъ седи единъ виденъ цигуларь, артистъ по музиката, има отлична цигулка отъ Страдивариусъ, има отлични ноти, найхубавитѣ ноти. Ако васъ ви представятъ цигулката, после ви представятъ най-хубавиттѣ ноти, написани отъ нѣкой виденъ музикантъ и най-после васъ ви представятъ и самия цигуларь, каква представа ще имате отъ тритѣ положения. Красивото отъ тритѣ положения, че цигуларьтъ трѣбва да свири. Цигулката трѣбва да се обади. Нотитѣ трѣбва да декламиратъ, а самиятъ цигуларь трѣбва да пояснява нѣщата. Едно оподобление. Вашата цигулка това е вашето тѣло; нотитѣ, които свирите, това е вашето хранене, вашето дишане. Онова, което мислите, това е цигуларьтъ вѫтре въ васъ. Сега, ако този цигуларь не съчетае цигулката, не съчетае нотитѣ, пъкъ не тури своитѣ рѫце въ действие, тогава музиката за васъ ще бѫде неразбрана.

Сега напримѣръ вие искате да изпѣете една пѣсень нали? Българитѣ иматъ една възлюбена пѣсень: “Цвѣте мило, цвете красно”. Всѣки народъ си има по една възлюбена пѣсень, наричатъ ги химни на самия народъ. Англичанитѣ иматъ такъвъ химнъ, французитѣ иматъ такъвъ химнъ, германцитѣ иматъ такъвъ химнъ, американцитѣ иматъ такъвъ химнъ и българитѣ и тѣ иматъ. И всѣки човѣкъ си има по единъ химнъ. Питамъ тогава: кой е химна на майката? - Нейното дете. Кой е химна на човѣка? - Неговата глава. Кой е химна на любовьта? - Сърдцето. Кой е химна на добрия човѣкъ? - Неговитѣ крака. Кой е химна на справедливия човѣкъ? -Неговитѣ рѫце. Кой е химна на разумния човѣкъ? - Неговата мисъль, свещената му мисъль. Това е химна. Отъ тамъ ще почнете. Химнътъ, това е една мѣрка, съ която нѣщата се мѣрятъ.

Понѣкой пѫть ние говоримъ за любовьта. Вие не можете да имате Любовь, докато не ви е обхванало Божественото дихание. Всичката погрѣшка на съвременното човѣчество е, че тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи и да се обичатъ, безъ да е лъхналъ Господь въ тѣхъ. Каква любовь може да имате, ако вие седнете на трапезата на вашия възлюбленъ, който може да ви нахрани съ ледъ или съ топено желѣзо или съ топено злато. Какво може да научите отъ вашия възлюбленъ, който може да ви тури десеть тона на гърба. Или какво може да научите отъ вашия възлюбленъ, който може да ви впрегне като нѣкой волъ, да орете на нивата. Сега хората сѫ изгубили смисъла на Божествената Любовь. Ние мислимъ за Любовьта това, което не е. Кой е химна на Любовьта, какво казахме? (-Сърдцето.) Добре, какви сѫ функциитѣ на сърдцето? Сърдцето се отличава съ своята щедрость. Презъ сърдцето минава всичката кръвь, необходима храна за цѣлото тѣло. Следователно сърдцето въ всѣки моментъ изпраща своето благо, което минава презъ него по цѣлото тѣло, за да могатъ всичкитѣ членове на това велико царство да иматъ храна навреме. Следователно сърдцето всѣки моментъ мисли за благото на всички. То има много благородна цель. Сърдцето не иска нито една малка клетка да бѫде гладна, или да страда. Тя трѣбва да има своята храна, да чувствува щастие.

Сега понѣкой пѫть и сърдцето го забавляватъ. Съ сърдцето понѣкой пѫть се случва, което се е случило съ една слугиня. Тя прегорила гостбата на своята господарка. Защо? Понеже ходила да гледа когато минава нейниятъ възлюбленъ. Единъ день закъснѣлъ, случило се нѣщо, тя като чакала, прегорила яденето. Често, когато Господь не минава, азъ говоря за Господа, който трѣбва да мине предъ вашитѣ прозорци, предъ вашитѣ очи, предъ вашия умъ. Единъ день, ако вие не видите Господа, работитѣ ще се прегорятъ. Като мине вашиятъ възлюбленъ по пѫтя предъ вашитѣ прозорци, всичко върви по медъ и масло. Сега може да имате нѣкакви философски възгледи и да кажете: “Минава ли Господь като възлюбленъ?”- Минава, всѣки день минава. Слънцето изгрѣ тукъ и видѣхъ го и по пѫтя си върви. И доста дълъгъ пѫть има. И вие го видѣхте. По-нѣкой пѫть възлюблениятъ минава безъ да каже нѣщо, а понѣкой пѫть той проговаря. Понѣкой пѫть възлюблената, като види своя възлюбленъ, зарадва се, а понѣкой пѫть му хвърли по нѣкое цвѣте, едно каламфирче. Той се наведе на земята, вземе го и го тури на гърдитѣ. Понѣкой пѫть възлюблениятъ, като мине, ще остави по нѣкое писъмце.

Вие сега тия работи ги считате срамотни: какъ нѣкоя мома да се е влюбила въ нѣкой! Че защо, какво има, като се е влюбила! Де е лошото? Значи срамота е майката да се влюби въ детето, срамота е и човѣкъ на слънцето да гледа; срамота е и човѣкъ по земята да ходи. Ако така разсѫждаваме, какво ще научимъ. Ти се радвай, че може да ходишъ. Като стѫпишъ на земята, да ти е приятно. Като видишъ слънцето и това да ти е приятно. Туй трѣбва да стане единъ начинъ за една велика мисъль. Понеже великиятъ животъ не може да се разбере по този пѫть, по който сега вървимъ.

Най-първо ти, за да разберешъ живота, трѣбва да имашъ една доброкачествена храна. За да разбирашъ живота, трѣбва да имашъ единъ отличенъ стомахъ. Стомахътъ ще те свърже съ физическия свѣтъ. За да разберешъ духовния свѣтъ, трѣбва да дишашъ чистъ въздухъ, трѣбва да имашъ отлични дробове. А за да разберешъ Божествения свѣтъ, трѣбва да имашъ единъ отличенъ мозъкъ, една отлична глава, отлични чисти мисли. Сега да ви запозная: главата представлява капитала, който е вложенъ въ човѣшкия животъ. Дробоветѣ му преставляватъ капитала въ обръщение, а стомахътъ е капитала, който дава приходъ. Ако стомахътъ ви добре функционира, имате приходи отъ капитала. Ако дробоветѣ добре функциониратъ, капиталътъ е въ обръщение. Ако главата ви е добре, имате единъ добре вложенъ капиталъ. Та, понѣкой пѫть вие казвате дали Господь ви обича. Попитайте главата си. Ако имате глава, не бойте се. Ако мислите дали работите ви добре отиватъ въ обръщение, попитайте малко гърдитѣ си, гърба си. Пъкъ ако искате да знаете дали имате приходи, дали капиталътъ дава приходъ, попитайте малко стомаха си. Българитѣ и руситѣ криво се разбиратъ. Българинътъ, като казва “животъ”, русинътъ разбира съвсемъ друго. Българинътъ разбира животъ да живѣе, русинътъ разбира стомахътъ* му да яде. Често и младите така се разбиратъ. Когато момъкътъ говори “животъ”, момата разбира като русина. Когато момъкътъ говори по български, момата разбира по руски.

Та има единъ анекдотъ. Оженилъ се единъ обѣднѣлъ руски князъ за една много красива мома. Той ѝ давалъ по стотина цѣлувки на день. “Мы поцѣлуемся.” Три деня се цѣлували, тя огладнѣла. Казва: “Нада кушатъ.” - “О, ничего. Поцѣлуемся.” Че по-добра цѣлувка отъ яденето нѣма. Тя е най-красивата цѣлувка. Ако ти не ядешъ, цѣлувката нищо не дава. Най-хубавата цѣлувка е дишането, най-хубавата цѣлувка, това е мисъльта. Та, ако понѣкой пѫть ние се срамуваме отъ цѣлувкитѣ, тѣ не функциониратъ правилно. Ти, за да цѣлувашъ нѣкого, ти трѣбва да се хранишъ добре. Ти, за да цѣлувашъ нѣкого, ти трѣбва да дишашъ добре. Ти, за да цѣлувашъ нѣкого, ти трѣбва да мислишъ добре. И тогава цѣлувката ти е разбрана. Щомъ стомахътъ ти е разваленъ, щомъ дробоветѣ ти сѫ развалени, щомъ мозъкътъ ти е разваленъ, не цѣлувай никого.

Сега ще ме питате: “Какъ да го разберемъ?” Тъй както ви го казвамъ. Азъ съмъ за ония цѣлувки, които внасятъ животъ. Всѣкога, когато цѣлувашъ, ти ще внесешъ нѣщо свещено, че този човѣкъ да помни не само въ този животъ, но и въ другия животъ да помни, че ти си го цѣлуналъ. Казва: “Нали Юда Искариотски цѣлуна Христа.” Той казва: “Съ цѣлувка ли предавашъ Сина человѣческаго?” Сега понѣкой пѫть ние обвиняваме Юда, че предалъ Христа. Да оставимъ ние Юда. Ако самъ човѣкъ въ себе си предава истината и се отрича отъ нея, не е ли той въ себе си единъ отъ ученицитѣ, който не е разбралъ смисъла на живота.

Та ви рекохъ, въ никой случай не се колебайте. Не ви обичатъ хората, вие се сърдите на Господа. Не мислятъ хората добре за васъ, пакъ на Него се сърдите. Че нѣмало кой да ви обича, пакъ на Него се сърдите. Пъкъ вие не [сте] пратени да ви обичатъ, защото ще прегорите яденето. Вие сте пратени да обичате. Защото когато бѣхте въ Бога, ви носи въ своята утроба хиляди и хиляди години и ви каза Господь: “Излѣзте сега отъ мене и занесете въ свѣта на страждущитѣ вашата добродетель, всичко онова, което азъ съмъ внесълъ въ васъ.” Та изнесете тази велика истина. Вие сега очаквате пакъ да ви галятъ. Галенето е като идете въ небето, тамъ ще ви галятъ. Не зная тази дума какъ да я разберете. Хубаво е галенето, но представете си двама души братя, които искатъ да се рѫкуватъ. Ако рѫцетѣ на двамата сѫ болни, ако се рѫкуватъ, ще иматъ ли нѣкой хубавъ усетъ. Или ако двама души сѫ събрани, искатъ да се обичатъ и ако сърдцата имъ сѫ болни, какъ ще се обичатъ? Болнитѣ сърдца сѫ аристократи, тѣ обичатъ да иматъ слугини, да има нѣколко души лѣкари, после обичатъ утѣха да имъ се казва. Болнитѣ всѣкога искатъ да ги утѣшаватъ, да влѣзешъ въ положението имъ, че сѫ страждущи. Ако нѣма, топи му се сърдцето, макаръ да е счупено.

Та рекохъ, единственото нѣщо: обърнете внимание на вашето лице. Понѣкой пѫть вие казвате, че нѣкой чо-вѣкъ е двоеуменъ, двоеличенъ. Една теория има, богословцитѣ казватъ, че три лица ималъ Господь. Господь има едно лице на Любовьта, съ което гледа Любовьта и я праща въ свѣта. Богъ има друго лице на Мѫдростьта, чрезъ което праща свѣтлина въ свѣта. Богъ има трето лице, чрезъ което праща Истината въ свѣта и дава свобода на хората. Та рекохъ, вие сте троеличенъ. Вашето чело, то е първото лице, то е разумния животъ. Челото показва разумното, Божественото. Вашитѣ очи, вашиятъ носъ, то е свѣта на ангелитѣ. Второто лице е, съ което вие сте запознати съ ангелитѣ. Най-после подъ брадата е третото лице, което е скрито, както туркинитѣ носятъ яшмакъ*. Женитѣ сѫ по-искрени, но мѫжетѣ криятъ третото лице. Въ мѫжа двете лица сѫ открити, едното е скрито. Въ жената и тритѣ лица сѫ открити. Жената е по-напреднала отъ мѫжа. Тя казва: “Каквото го направихъ, го направихъ.” Третото лице го откри, махна яшмака, а пъкъ мѫжътъ не познава, той още държи на жена си единъ кимъ*. Казва: “Ако не бѣше тя, нѣмаше да излѣза отъ рая.” Адамъ имаше голѣма любовь къмъ Ева, защото той предпочете да напусне рая заради нея. Сега, като ходи по свѣта, казва: “Ако не бѣше направила тази погрѣшка, щѣхъ да бѫда въ рая.” Все я осѫжда и третото лице въ мѫжа още не е отворено. Погрѣшката на Адама, знаете ли кѫде е? Той считаше, че Ева, която е излѣзла отъ него, че тя никога не може да направи една погрѣшка, понеже казваше: “Азъ съмъ много уменъ.” То е невъзможно да направи погрѣшка. Така е, докато възлюблената бѣше въ него, но когато тя излѣзе отъ него, той не ѝ предаде ония правила, които Богъ говори на него. Той казва: “Отъ това дърво нѣма да ядешъ.” Разправя му на дълго и на широко. И мѫжътъ кат баща се държеше по-високо, мислѣше, че дъщеря му не трѣбва да знае тия работи. Мислеше, че е много цѣломѫдрена, че никога нѣма да ходи да пипа това дърво на познанието доброто и злото. Вие искате да знаете, кое е това дърво. Ако ти имашъ единъ господарь и той казва: “Да ми не буташъ касата.” Касата, паритѣ, това сѫ забраненото дърво. Ако ти буташъ паритѣ, ти вече си направилъ престѫпление, бутналъ си забраненото дърво. Готвило се за нѣкои високопоставени хора. Казватъ: “Ти нѣма да буташъ яденето.” Ако идешъ и буташъ, то е забраненото дърво, което ти не трѣбва да буташъ. Та рекохъ, забраненото дърво е всѣка мисъль, която произвожда въ тебе страдание. То е забранения плодъ. Всѣко едно чувство, което произвожда страдание, е забраненото дърво. Страдашъ - не го бутай!

Ние сме дошли на Рила, за да измѣнимъ едно положение. Когато младиятъ синъ отиде въ училището, той не отива само за забавление, но той отива за знание. Въ какво седи знанието? Знанието е единъ предметъ, трѣбва да се опознае. Единъ ботаникъ разбира растенията да растатъ, после разбира какви качества иматъ. Само единъ лѣкарь, който иска да лѣкува, той трѣбва да разбира свойствата на растенията. Та рекохъ, вие трѣбва да изучавате свойствата на мислитѣ и свойствата на човѣшкия говоръ. Ако кажете на френски: “tout à fait”, на турски това значи: “дръжъ заяка”, а на френски има съвсемъ друго значение. На френски значи: “съвсемъ”. Или ако вземете “fait accompli”- свършенъ е свѣтътъ.

Рекохъ, всички съвременни окултни ученици, за да изучатъ окултната наука, трѣбва да иматъ Любовь. Окултизъмътъ безъ любовь то е една сила неразбрана. Всичкиятъ грѣхъ на Адама е, че той започва едно знание безъ Любовь. Трѣбва да намѣришъ Любовьта. Тепърва сега ние изучаваме закона на Любовьта. Любовьта има най-хубавия езикъ, найизбранитѣ думи се намиратъ въ Любовьта. Нѣма по-красивъ езикъ отъ езика на Любовьта. Та рекохъ, ако вие искате една наука, [в]ъ която да възкръснете, изучавайте Любовьта. Вие страдате и при това не знаете по кой начинъ да се лѣкувате. Не ви вървятъ работитѣ и не знаете, какъ да я уредите. Като влѣзе Любовьта, всичко ще уреди.

Тогава ще ви дамъ едно нѣщо: Не влизай въ училището, докато нѣмашъ Любовь. Не влизай въ живота, докато Любовьта не те озарила. Никаква работа въ свѣта не започвай безъ Любовь. Любовьта е, която ражда всичко въ свѣта. И туй, което е родено отъ нея, има свѣтлина. Само за роденото отъ Любовьта има свѣтлина. Безъ Любовь свѣтлина нѣма. Сега пазете се отъ едно заблуждение: вие всички сте пристрастни въ любовьта. Вие нѣкои обичате повече, нѣкои по-малко. После не пазите еднакво всички. Едного пазите повече, другиго - по малко. Защо? - Обичате нѣкого повече, защото той ви посреща и ви обича. Но случва се нѣкой пѫть обратното, че нѣкой ви обича, пъкъ вие не го обичате. Него обича другъ, него третъ, четвъртъ и т. н. Тогава всички пъшкатъ. Единиятъ, който обича, пъшка; вториятъ пъшка; всички пъшкатъ. Пъшкането въ свѣта е отъ неразбраната любовь. Всѣки, който пъшка, не е разбралъ любовьта. Сега, когато вие страдате, защо страдате? Не сте разбрали Любовьта. Като разберете Любовьта, всичкитѣ ви страдания ще се смъкнатъ, тъй както кожата на змията се смъква.

Рекохъ, ако вие се бихте решили да служите на Бога, както азъ разбирамъ, животътъ ви ще бѫде другъ. Понѣкой пѫть и азъ се мѫча. Понѣкой пѫть ми идва на умъ да кажа: “Много дебели глави иматъ.” Ако кажа, че много дебели глави иматъ, ще направя една погрѣшка. Защото дебелитѣ глави не ги направи Господь. Ако единъ деликатенъ предметъ много го употрѣбявате, той става дебелъ. Хората често като работятъ, рѫцетѣ имъ ставатъ дебели. Хората често, като сѫ много алчни да спечелятъ, сърдцето имъ става дебело. Човѣкъ, който иска всичко да има въ свѣта, задебелява. И неговиятъ умъ задебелява. Вие не може да бѫдете собственици на живота. Животътъ може да го опитате. Погрѣшката е тамъ, че вие искате да имате една собственость. Единствената собственость, на която имате право, то е вашия духъ, вашата душа, вашия умъ, вашето сърдце. Вънъ отъ тѣхъ нищо не ви трѣбва. Тогава ще влѣзе обмѣната, че духъ съ духъ ще се обмѣни. При тази обмѣна се заражда любовьта. Душа съ душа като се обмѣня, пакъ се заражда любовьта, и умъ съ умъ, и сърдце съ сърдце, като се обмѣнятъ, пакъ сѫщото.

Та рекохъ сега, да обичате тѣзи, които не обичате. И да намѣрите малкото добро. На нѣкои вие сте отпуснали повече кредитъ. Да намалите тѣхния кредитъ, а на другитѣ да отпуснете повече. На нѣкои давате по-голѣмъ кредитъ, отколкото трѣбва, пъкъ на други нѣма никакъвъ кредитъ. Вземете малко отъ кредита на онѣзи, които обичате и дайте на ония, които не обичате. Сега виждамъ вашата мисъль. Казвате: “Покажи ни, Учителю!” Азъ ще ви покажа тъй, както стариятъ ракъ показалъ на сина си какъ да ходи напредъ. - “Синко, ти трѣбва право да ходишъ.” - “Татко, покажи ми!” Той започналъ да ходи. - “Така и азъ ходя.”

Сега имайте предъ видъ, че вие страдате отъ много работи, които ви сѫ дадени въ миналото и които не сте ги свършили. Много работи въ васъ не сѫ свършени. Цѣлата човѣшка карма, това сѫ недовършени работи. Туй, което окултната наука го нарича карма, това сѫ недовършени работи. Сега въ този животъ трѣбва да ликвидирате съ вашата карма. Запримѣръ вие често се мѫчите, че не сте даровити, че не сте нѣкой поетъ, нѣкой музикантъ. Това ви мѫчи. Всѣки отъ васъ може да бѫде даровитъ цигуларь. Всѣки отъ васъ може да бѫде даровитъ поетъ. Че какъ? Като каже: “Планини високи, долини дълбоки.”Де е сега философията? Азъ намирамъ въ високитѣ мѣста има възможность човѣкъ да падне. А въ долинитѣ човѣкъ може да се удави. Когато хората отгоре [падатъ], тѣ сѫ на планинитѣ. Когато долу се давятъ, тѣ сѫ долу въ долинитѣ.

Сега на всинца ви какво ви трѣбва? Лесна работа нѣма. Какъ се качвате горе? Птици ще станете, крила трѣбва да имате. Тогава рекохъ, планинитѣ за кого сѫ? - Планинитѣ сѫ за човѣшкия умъ. За какво сѫ долинитѣ? - За човѣшкото сърдце. Следователно мѣстото, да възпитавате вашия умъ, е планината. Мѣстото, да възпитавате вашето сърдце, е долината. Ето поезия: “Планини високи безбрѣжни, които Богъ създаде, първиятъ лѫчь на свѣтлината васъ огрѣва. Колко сте красиви, за васъ душата ми трепери.” Може да наредите сѫществителни и прилагателни, колкото искате. Рекохъ сега, да впрегнете три чифта волове, да идете да орете въ долинитѣ на вашето сърдце. Да посѣете най-хубавата пшеница, най-хубавитѣ плодни дървета, да прекарате най-хубави пѫтища, съобщения. Като узрѣятъ плодоветѣ, който пѫтникъ мине, да го посрещнете, да го нагостите, да му кажете по една сладка дума. Като се уморите отъ живота на долинитѣ, ще се качите по планинитѣ, ще фантазирате, ще пѣете горе. Само на планинитѣ се пѣе. Планинскитѣ пѣсни иматъ ехо въ долинитѣ долу. Животътъ на сърдцето става красивъ, само когато умътъ мисли. И тогава вашиятъ възлюбленъ, това е вашиятъ умъ, вашата възлюблена това е вашето сърдце.

Та рекохъ, не спъвайте пѫтищата на вашата възлюблена и не спъвайте пѫтищата на вашия възлюбленъ. Каквото и да ви говорятъ за вашата възлюблена, не вѣрвайте; каквото лошо и да ви говорятъ за вашия възлюбленъ и него не вѣрвайте. Какво трѣбва да вѣрвате? Вѣрвайте, че вашиятъ възлюбленъ е на планината. И трѣбва да вѣрвате, че неговата възлюблена е въ долината. Тогава тя отдолу ще казва: “Планини високи!” Той отгоре ще казва: “Долини дълбоки!” Това е любовь. Планини високи, долини дълбоки!

Та рекохъ, търсете Бога по планинитѣ! Ние го търсимъ по планинитѣ. Ума търсимъ, затова сме дошли. Следъ туй ще слеземъ въ долинитѣ. Сега сме при възлюбления, който ни угощава. После ще слѣземъ въ долинитѣ, тамъ при възлюблената и тя ще ни угощава. Ще кажемъ: “Колко сѫ красиви великитѣ Божии работи въ свѣта.”

Сега пожелавамъ гласа на вашия възлюбленъ, който иде отгоре отъ планинитѣ и пожелавамъ гласа на вашата възлюблена, който иде отъ долинитѣ да чуете!

Отче нашъ

8-ма лекция отъ Учителя,
държана на Молитвения върхъ
30 юлий 1937 г. петъкъ 5 ч. с.

*животъ - (рус.) стомахъ

*яшмакъ - (тур.) покривало за глава и лице у мохамеданитѣ

*кимъ - (тур.) омраза, вражда

Червенъ и свѣтълъ

Противоречията на хората се криятъ главно въ физическия животъ. Защо? Защото съвременнитѣ хора търсятъ удобства. Нѣма ли удобства въ живота имъ, лишени ли сѫ отъ нѣкои свои нужди, тѣ се натъкватъ вече на голѣми противоречия. Изобщо, всички млѣкопитаещи, между които е и човѣкътъ, сѫ сѫщества на удобства. Животното запримѣръ мисли само за ядене. Щомъ се наяде, то веднага се обтѣга на сѣнка, подъ нѣкое дърво или подъ нѣкой храстъ и заспива. Така живѣятъ и хората, особено богатитѣ. Като се наядатъ добре, тѣ ще си хапнатъ нѣкакъвъ десертъ, нѣщо сладко, ще си пийнатъ и ще легнатъ да почиватъ. Невидимиятъ свѣтъ, като вижда, че хората и животнитѣ сѫ будни само когато се отнася до тѣхнитѣ физически нужди, изпраща имъ редъ страдания, съ цель да пробуди съзнанието имъ за животъ по-високъ отъ жизическия.

Сега злото не се заключава въ начина, по който човѣкъ живѣе, но въ това, че той не познава себе си, не знае, съ какви сили работи. Запримѣръ нѣкой човѣкъ гладува и гладътъ го заставя да търси храна, но отде произтича гладътъ, той не знае. Какъвъ е произходътъ на глада? Науката е намѣрила, че гладътъ въ човѣка се дължи на чувството на охотливость въ него. Центърътъ на това чувство се намира около слѣпоочната область на мозъка. Колкото по-силно е развитъ този центъръ въ човѣка, толкова по-голѣмо е желанието му да яде. Следователно колкото по-малко храна възприема той, толкова по-голѣмъ гладъ ще изпитва. Ако по нѣкакъвъ начинъ тази часть отъ мозъка на човѣка се извади, той нѣма да се стреми къмъ ядене, нѣма да изпитва гладъ. За да уталожи глада си, той започва усилено да мисли какъ да си достави храна. За да задоволятъ глада си, хората сѫ създали цѣла наука - готварството. Дали ще ядатъ месна или вегетарианска храна, тѣ сѫ измислили редъ ястия, съ които да събудятъ апетита си, повече да ядатъ. Ако отидете в Европа или въ Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: нѣкога месото е добре опечено, пържено или варено, а нѣкога го оставятъ доста сурово, съ повече кръвь. Сѫщевременно се създаватъ различни теории за предимство на единия начинъ на готвене предъ другия или за предимство на растителната храна предъ месната и обратно - на месната предъ растителната.

Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по своя интелектъ, по своя умъ. Когато трѣбва да се произнесе по нѣкакъвъ въпросъ, човѣкъ мисли и дава мнението си. Въ това отношение животнитѣ си служатъ повече съ инстинктъ. У тѣхъ инстинктътъ е силно развитъ. Когато вълкътъ се намѣри всрѣдъ нѣкое стадо, той започва да души овцетѣ съ носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата нѣколко пѫти съ носа си по корема, той разбира вече, има ли смисълъ да се занимава съ нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врата, занася я далечъ отъ стадото и я изяжда. Ако е слаба, оставя я настрана, не се интересува отъ нея. И тревопаснитѣ животни си служатъ съ носа си. Като искатъ да знаятъ коя трева е добра за ядене, тѣ я миришатъ съ носа си и веднага се произнасятъ. Въ млѣкопитаещитѣ животни носътъ е игралъ и продължава да играе важна роля. Той замѣства интелекта въ хората. Понѣкога и човѣкъ си служи съ носа, да познае коя храна е добра и коя не. Отъ благоуханието, което се разнася от храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче не всѣкога отъ благоуханието на храната може да се сѫди за нейното качество. Ако въ нѣкое ястие се турятъ ароматни приправки, тѣ могатъ да маскиратъ прѣснотата и доброкачественостьта на материалитѣ и да го представятъ за добро. Всѫщность такова ядене може да разстрои стомаха на човѣка. Въ това отношение човѣкъ лесно може да се заблуди.

Хората се натъкватъ на заблуждения, не само въ физическия, но и въ духовния и въ умствения свѣтъ. Запримѣръ ако слушате една цвѣтиста речь, въ която се изнася нѣкакъвъ великъ идеалъ, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но следъ време ще се разочаровате и отъ проповѣдника, и отъ неговата речь. Тази речъ не е била изпитана. Всѣко нѣщо се познава само тогава, когато се постави на опитъ. Лесно е да се говорятъ нѣщата, но тѣ трѣбва да сѫ опитани. Лесно се говори за любовьта, но постави ли се на опитъ, тя изчезва. Преди всичко хората не знаятъ кѫде е мѣстото на любовьта. Споредъ нѣкои мѣстото на любовьта е въ душата. Любовьта иде отъ духа, влиза въ душата, отдето презъ ума слиза въ сърдцето. Отъ тукъ тя обхваща цѣлото тѣло. Други пъкъ казватъ, че любовьта е движение. Любовьта произвежда движение, но не е движение. Любовьта произвежда не само движение, но и разширяване, растене и т.н. Трети пъкъ казватъ, че любовьта е чувствуване. Любовьта произвежда чувствуване, но чувствуването не е любовь. Деятелностьта на човѣшкия духъ и на човѣшката душа се дължи на любовьта. Казватъ още, че любовьта е първиятъ подтикъ въ живота. Любовьта е първиятъ подтикъ наистина, но не и последниятъ. Последното нѣщо въ свѣта, това е истината.

По отношение на любовьта, съвременнитѣ хора правятъ редъ погрѣшки. Тѣ започватъ съ любовьта и се стремятъ да свършатъ съ любовьта. Коя майка е започнала съ любовь и свършила съ любовь? Който започва съ любовьта, той непременно трѣбва да свърши съ истината. Ако не започне съ любовьта и не свърши съ истината, върху главата му ще се изсипятъ такива страдания, каквито не е очаквалъ. Човѣкъ може да оцени любовьта само тогава, когато започва съ нея и свършва съ истината. Истината трѣбва да бѫде тилъ въ човѣшкия животъ. Когато любовьта действува въ човѣка, на лицето му се явява червения цвѣтъ. Той е признакъ на любовьта. Когато истината действува на човѣка, лицето му става свѣтло, защото истината е синтезъ на всички лѫчи на свѣтлината. Следователно ако лицето на човѣка не е червено и свѣтло, той не е позналъ нито любовьта, нито истината. Казваме за нѣкого, че се е опекълъ, изгорѣлъ. Защо? Почервенѣлъ е човѣкътъ. Значи, въ червения цвѣтъ хората се пекатъ. Червениятъ цвѣтъ е начало на чувствуванията. Безъ този цвѣтъ хората не могатъ да чувствуватъ. Докато не започне да чувствува, човѣкъ не може да има представа за любовьта. Любовьта започва съ малъкъ подтикъ, съ най-малкото чувство. Истината пъкъ е синтезъ на нѣщата. Ако въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ не познае себе си, не разбере съ какви дарби и способности разполага, той не може да придобие истината.

Сега, като казваме, че любовьта е начало, а истината край, разбираме, че любовьта е начало на живота, а истината - край на недоразуменията въ живота. Докато хората не се обичатъ, животътъ имъ нѣма нито начало, нито край. Щомъ се обикнатъ, животътъ започва и върви къмъ своя край - реализиране на самия животъ. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ края на живота, към неговото реализиране, къмъ освобождаване отъ страданията. Когато човѣкъ придобие истината, страданията му ще престанатъ. Любовьта носи страдания, а истината ги прекратява. Когато човѣкъ се влюби, страданията тръгватъ след него като войници. Тѣ кацатъ върху него като мухи. Кѫде има мухи? Дето има ядене. Дето нѣма ядене и мухи нѣма. Въ това отношение любовьта представя богата трапеза, върху която сѫ сложени различни ястия. Дето има сложена трапеза съ ястия, тамъ и мухи ще има.

Страданията въ живота на хората не сѫ нищо друго, освенъ хапливи мухи, които ги хапятъ и насилствено, като съ остенъ, ги заставятъ да работятъ, да мислятъ. Достатъчно е човѣкъ да направи една погрѣшка, за да дойде една хаплива муха да го ухапе. Всѣка погрѣшка се придружава съ ухапване, т.е. съ страдание. Колкото вида мухи сѫществуватъ, толкова вида страдания има по свѣта. Запримѣръ завистьта, злобата в човѣка произвежда единъ видъ страдание, омразата - другъ видъ. Мѣстото на злобата въ човѣка е надъ ушитѣ. Когато този центъръ е силно развитъ, човѣкъ е много завистливъ. Този центъръ е силно развитъ въ вълка, вследствие на което той е много жестокъ, свирепъ. Въ овцата този центъръ е слабо развитъ и затова минава за миролюбива. Завистьта е въ връзка съ личнитѣ чувства на човѣка. Ако се измѣри областьта на центъра на злобата, ще се види, че тя заема пространство отъ 1 - 20 сантиметра най-много. Повече от 20 см не може да заеме. Това е крайниятъ ѝ предѣлъ.

Като говоря за злобата, вие не трѣбва да се смущавате. И въ най-слабата степень да се яви, тя все ще покаже на човѣка своето сѫществуване. Щомъ любовьта посети човѣка и злобата, като вѣренъ неинъ съпѫтникъ ще проговори. И гълѫбътъ, най-кроткото сѫщество, при известни случаи проявява злоба. Когато има две - три малки гълѫбчета, а сѫщевременно мѫти нови яйца, гълѫбицата се озлобява срещу малкитѣ и едно по едно ги изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Тѣ крѣкатъ, пискатъ вънъ, докато дойде бащата да ги утешава. Той имъ казва: “Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пакъ ще ви приеме.” Като ги успокои, той ги качва въ гнѣздото. На другия день майката пакъ ги хвърля навънъ. Сѫщото става и съ хората. Срѣщате единъ човѣкъ разположенъ, готовъ на услуги, на жертви. Защо? Той е проникнатъ отъ нѣкакво благородно чувство. Въ този моментъ въ него се промъква едно чуждо чувство на користолюбие, на недоволство. Какво става съ него? Веднага любовьта пристига и изхвърля навънъ чуждото яйце - користолюбието. Любовьта не търпи никакво користолюбие, съмнение, своенравие, нетърпение. Дойде ли нѣщо подобно въ човѣка, тя го хваща за врата и го изхвърля вънъ отъ гнѣздото. Като не разбира отрицателнитѣ прояви на своя характеръ, той казва: “Нѣмамъ ли право да се проява? Не съмъ ли човѣкъ и азъ като всички?” Човѣкъ има право да се проявява, но не в отрицателното. Истински човѣкъ е онзи, които проявява положителното въ себе си, а отрицателното - възпитава и облагородява.

Човѣкъ трѣбва да помни, че не е той самъ виновенъ за отрицателнитѣ чърти въ себе си. Той не е снесълъ яйцата на користолюбието, на упоритостьта, на злобата и т.н. Това сѫ яйца, съ които други нѣкои сѫ го насадили, той да ги мѫти. Така правятъ и българитѣ. Тѣ обичатъ да турятъ подъ нѣкоя квачка различни яйца: кокоши, пачи и други. Безъ да знае съ какви яйца е насадена, кокошката ги мѫти. Като се излюпятъ всички яйца, тя вижда, че следъ нея тръгва цѣлъ народъ: пиленца, патенца, юрдечета. Нѣкои отъ тѣхъ приличатъ на нея, а други - съвсемъ не приличатъ. Чуди се кокошката, тя ли ги е измѫтила всички или не. Както и да е, тя тръгва предъ тѣхъ да имъ търси храна. Като дойде до нѣкоя рѣка, патенцата и юрдечетата влизатъ въ водата, а пиленцата обикалятъ около нея. Като вижда това несъответствие между еднитѣ и другитѣ малки, тя се чуди, какъ е станала тази работа, но стои на брѣга, чака да излѣзатъ патенцата и юрдечетата отъ водата.

Страшно е положението на човѣка, когато се види като кокошката, обиколенъ съ подозрение, съмнение, злоба, омраза и т.н. Той седи и се чуди, отде сѫ дошли тия лоши чувства въ него. Знае, че по естество е добъръ чо-вѣкъ, но отде дойде подозрението въ него? Знае, че е добъръ човѣкъ, но отде дойде омразата въ него? Стои той и мисли какво да прави съ тия отрицателни чувства въ себе си, какъ да се освободи отъ тѣхъ? Нѣма защо да се смущавате отъ отрицателното въ себе си, но пазете се отъ него да не ви завлѣче въ водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства сѫ все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И въ новия животъ да влѣзете, изпитанията пакъ ще ви следватъ. Като влѣзете въ новия животъ ще видите, че и тамъ има области, въ които можете да се спънете. Млади и стари могатъ да се спънатъ. Философътъ може да се спъне в своята философия; моралистътъ - въ правилата на своя моралъ. Затова ние казваме, че нѣкои нѣща сѫ морални, а други не сѫ морални.

Кои нѣща сѫ морални и кои неморални? Всѣки потикъ, колкото малъкъ и да е, който произтича отъ любовь, мѫдрость и истина е мораленъ. Не произтича ли отъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той не е мораленъ. Щомъ потицитѣ на човѣка сѫ морални и животътъ му ще бѫде мораленъ. Когато човѣкъ грѣши, причината на това се крие въ неотзивчивостьта му къмъ своитѣ морални потици. Богъ влага тия потици въ човѣшката душа, въ човѣшкия духъ, въ човѣшкия умъ и в човѣшкото сърдце. Щомъ вложи единъ потикъ въ човѣка, Той веднага се оттегля и гледа какъ ще постѫпи. Хората се стремятъ къмъ любовьта, а въпрѣки това се каратъ, биятъ. Майката обича детето си, но отъ време на време го бие. Момъкъ и мома се обичатъ, наричатъ се божества, а като се оженятъ, започватъ да се биятъ. Братче и сестриче седатъ мирно и си играятъ. После се галятъ, милватъ, цѣлуватъ. Щомъ седнатъ да ядатъ, братчето удари сестричето или го хване за косата. После сестричето хваща братчето за главата и го разтърсва. Защо става това?

Една жена разправяше накратко своя животъ. Оженила се млада за едного, когото обичала. Цѣли десеть години живѣла съ него, но той постоянно я биелъ. Тя търпѣла, нищо не казвала. Единъ день той ѝ ударилъ една плесница и въ нея се събудилъ такъвъ гнѣвъ, че тя моментално се хвърлила върху него и му ударила две силни плесници. Отъ този моментъ той не посмѣлъ да дигне рѫка върху нея. Поправилъ ли се съ това? -Не, следъ две-три години той умрѣлъ. Мѫжъ, който бие жена си, умира преди нея. Жена, която бие мѫжа си, умира преди него. Това показва, че въпроситѣ не се разрешаватъ съ насилие. Силата на човѣка седи въ въздържанието, въ самообладанието. Въздържанието не подразбира мълчание. Външното мълчание не е и вѫтрешно. Когато иска да говори, човѣкъ трѣбва да пита Бога въ себе си да говори или не. На кого трѣбва човѣкъ да говори? Човѣкъ първо трѣбва да говори на себе си, после на ангелитѣ, да се научи да разсѫждава и най-после - на Господа, да се научи да се моли и да върши само онова, което Богъ му е казалъ. Щомъ знае да говори на себе си, на ангелитѣ и на Бога, той ще може да говори на ближнитѣ си и ще имъ бѫде полезенъ.

Каква е вашата опитность въ това отношение? По колко пѫти на день се обръщате къмъ Бога съ молба да ви каже какво да правите? Не зная колцина отъ васъ се обръщатъ къмъ Бога за съветъ. Щомъ намислите да правите нѣщо, вие веднага пристѫпвате към действие, никого не питате. Въ невидимия свѣтъ има разумни сѫщества, които всѣки моментъ сѫ готови да услужватъ на хората. За онзи, който се обръща за съветъ къмъ тѣхъ, всѣка дума е благословение. Всѣка тѣхна дума може да се използува за градежъ.

Съвременнитѣ хора избѣгватъ съвети даже и на разумни сѫщества, понеже сѫ минали презъ школи на различни учители, които сѫ ги учили на нѣща, отъ които и днесъ още не могатъ да се освободятъ. Нѣкои отъ тия учители сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ горди, да пазятъ достойнството си; други сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ силни, да се борятъ съ всичко въ живота; трети сѫ ги учили, че трѣбва да бѫдатъ богати и да се осигуряватъ. Вие сте опитали всичко това и сте дошли до убеждението, че и горди да бѫдете, и богати, и силни, все пакъ сте нещастни. Вследствие на това вие сте изгубили вѣрата си и днесъ не вѣрвате на никого. Мойсей е училъ: “Око за око, зѫбъ за зѫбъ.” Следъ него иде Христосъ и казва: “Ако те ударятъ на едната страна, обърни и другата.” Опитвали сте Мойсея и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате - не вѣрвате въ Него.

Какво разбирате отъ стиха, който Христосъ е казалъ, че ако те ударятъ на едната страна, да обърнешъ и другата? Ако го разберете буквално, вие ще изпаднете въ противоречие. Ще кажете: “Защо човѣкъ трѣбва да бѫде толкова мекушавъ, да се оставя да го биятъ?” За да разберете дълбокия смисълъ на този стихъ, трѣбва да знаете, че само разумниятъ, добриятъ човѣкъ има право да бие. -Защо? Защото той бие съ любовь. Ако приятельтъ те удари отъ едната страна съ Любовьта, дай и другата си страна, да те удари съ Мѫдростьта. Какво по-голѣмо благословение можете да очаквате отъ това? Казано е въ Писанието: “Когото Богъ обича, наказва го.” Съ какво? Съ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Какво по-голѣмо благословение отъ това? Радвайте се, когато съвършениятъ ви наказва. Богъ е съвършенъ. Въ Него нѣма противоположни чувства, както въ хората. Всичкитѣ Му постѫпки сѫ пълни съ Любовь. Дръжте въ ума си мисъльта: Каквато плесница ударите на брата си, такава и вие ще получите. Ако го ударите съ любовь, и васъ ще ударятъ съ любовь; ако го ударите съ мѫдрость и васъ ще ударятъ съ мѫдрость. Ако ударите ближния си безъ любовь и безъ мѫдрость и васъ ще ударятъ по сѫщия начинъ. Всѣка плесница, нанесена на човѣка безъ любовь и безъ мѫдрость, кости чупи, мускули разкѫсва. Съ една дума, плесница безъ любовь и мѫдрость може да умъртви човѣка. Всѣка плесница, нанесена върху човѣка съ любовь и мѫдрость внася въ него животъ, знание и свѣтлина.

Сега желая на всички да получавате плесници на любовьта. Ако тѣзи плесници идѣха отъ рѫката на човѣка, тѣ щѣха да бѫдатъ физически. Тѣ идатъ отъ добрия умъ, отъ доброто сърдце, отъ добрата воля на човѣка. Тѣ идатъ отъ неговия духъ и отъ неговата душата. Следователно всѣка такава плесница носи за човѣка голѣмо благословение. Такива плесници Богъ постоянно ни дава. Поетитѣ възпѣватъ лъхането на въздуха, лъхането на свѣтлината. Въ този смисълъ лъхането на свѣтлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене съ рѫката? Свѣтлината слиза съ такава голѣма бързина, че удря право въ лицето на човѣка. Въ тази плесница има любовь и знание. Като се докосне до лицето на човѣка, тя започва да го милва. Ако свѣтлината не носи Любовь и знание въ себе си, съ бързината си тя би махнала човѣка отъ своя пѫть. Ако нѣмаше Любовь и знание въ себе си, свѣтлината би умъртвила човѣка, но понеже иде съ Любовь и знание, тя го прави енергиченъ. Азъ бихъ желалъ и вие да бѫдете енергични, но като се приготвите отдалечъ да ударите на нѣкого плесница, щомъ дойдете до това мѣсто, веднага да спрете. Тогава енергията ви ще превърне въ Любовь и знание. Това значи да има човѣкъ самообладание. Мѫчно е човѣкъ да се владѣе, но той трѣбва да придобие самообладание. Както се е засилилъ да удари плесница, веднага да спре. Не е лесно да мисли човѣкъ правилно. Не е лесно да говори човѣкъ истината. Не е лесно всичко това, но не е и много мѫчно. Понеже е мѫчно сами да го постигнете, затова сте дошли въ Школата да учите.

Сега, като наблюдавахте изгрѣва на слънцето, вие видѣхте, че имаше червенъ цвѣтъ. Защо? Защото започва съ Любовьта. После слънцето стана свѣтло. Защо? Защото свършва съ Истината. Съ тѣзи два цвѣта слънцето казва: “Започни съ Любовьта и свърши съ Истината.” Като видите, че слънцето е червено, кажете си: “Желая сърдцето ми да бѣде пълно съ Любовь.” Като го видите свѣтло, кажете си: “Желая ума ми да бѣде пъленъ съ Истина.” Желаете ли тия две нѣща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всѣки день, при изгрѣва на слънцето, пожелавайте да имате Любовь въ сърдцето си и Истина въ ума си. Да посрѣщате всѣки день изгрѣва на слънцето съ тази мисъль, това значи на бѫдете презъ цѣлия день радостни и весели. На можете ли да придобиете нищо отъ слънцето, вие не сте разбрали какво значи изг-рѣвъ на слънцето.

И тъй, понеже живѣемъ въ свѣтъ на противоречия, ние трѣбва да се свържемъ съ Божествената любовь, съ Божествената истина и съ Божия Духъ. Казано е въ Писанието: “Не огорчавайте Божия Духъ, съ Който сте запечатани.” Богъ е дълготърпеливъ и милостивъ, но всѣкога бѫдете будни, да не огорчавате Божия Духъ въ себе си. Кажете ли една дума не на мѣсто, веднага се корегирайте. Направите ли една погрѣшка, веднага я изправете. Ако въ сърдцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение и да ви сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите съ противоречията и изкушенията в свѣта, сърдцето, умътъ, душата и духътъ ви трѣбва да бѫдатъ будни. Само по този начинъ вие можете да се самовъзпитавате. Освенъ вие сами, никой другъ не може да ви възпитава. Рече ли другъ нѣкой да ви възпитава, това значи да ви дресира. Обаче, дресиратъ се само коне, кучета, но не и хора. Аз мога да ви поставя редъ ограничения, но това не е възпитание, това е робство. Да възпитамъ единъ човѣкъ, това значи да го отхраня, да стане като ангелъ. Ако азъ нѣмамъ любовь и вие нѣмате любовь, нито азъ мога да ви възпитавамъ, нито вие можете да се възпитавате. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да имамъ любовь къмъ васъ и вие трѣбва да имате любовь къмъ мене. За да ви възпитавамъ, азъ трѣбва да приложа истината къмъ васъ, както и вие къмъ мене. Като ви възпитавамъ съ Любовь и Истина, мога да ви оставя да живѣете при ангелитѣ. Иначе не бихте могли да живѣете при тѣхъ. Едно трѣбва да знаете: докато сте при хората, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ да ви обичатъ. Ако сте при ангелитѣ, първо тѣ трѣбва да ви обичатъ, а после вие. Ако сте при лошитѣ хора, първо вие трѣбва да ги обичате, а после тѣ. Обичатъ ли ви първо лошитѣ хора, тѣ ще ви причиняватъ голѣми пакости. Ако добритѣ хора първо ви обичатъ, тѣ ще ви правятъ добро.

И тъй, като ставате сутринь, започвайте с червения цвѣтъ и си кажете: “Господи, днесъ ще покажа Твоята Любовь къмъ всичко: къмъ камънитѣ, къмъ растенията, къмъ животнитѣ.” Като дойдете до човѣка, тамъ ще покажете любовьта си въ най-голѣмъ размѣръ. Като дойдете до човѣка, тамъ ще проявите двата цвѣта - червения и свѣтлия. Това е новото, което трѣбва да приложите въ живота си. Вие имате много знания, много опитности, но приложете и новото, което сега ви се дава. Нѣкои казватъ, че сѫ прости, а въ сѫщность не сѫ. Като видятъ нѣкой ученъ, тѣ турятъ своитѣ чувствителни везни и започватъ да го теглятъ. Тѣ виждатъ и най-малката му погрѣшка. Това показва, че сѫ умни хора. Въ това отношение и мене сѫ ме теглили. Само ме следятъ какво ще кажа и какъ ще постѫпя.

Преди години дойде при мене единъ български светия. Той си турилъ кръстъ на челото и току се кръсти. Отъ време на време ме поглежда. Азъ седя, гледамъ го, но не се кръстя. “Защо не се кръстишъ?” -Азъ имамъ една слабость, кръстя се само когато имамъ мѫчнотии. Когато съмъ радостенъ, забравямъ да се кръстя. Щомъ дойде мѫчнотията, веднага започвамъ да се кръстя и да се уча. Да се кръстишъ, това значи да те биятъ. Щомъ видя, че биятъ нѣкого, питамъ го: “Ти носишъ ли кръстъ?” Като погледна къмъ него, виждамъ, че носи кръстъ на челото си. Когато биятъ нѣкого, а той търпи, това показва, че се е нагърбилъ съ кръста на търпението. Не се опълчвайте противъ кръста, защото бой ще има. И Христосъ опита кръста. Какво направи, като Го заковаха? Той се моли, вика да Го отковатъ, но най-после се убеди, че това е волята Божия и се остави да Го заковатъ.

Какво представя кръстътъ? Кръстътъ представя две сили, които действуватъ въ противоположни посоки. Едната сила е пасивна - хоризонталната линия въ кръста. Другата е активна - вертикалната линия. Тя представя човѣшката мисъль. Тази сила показва, че човѣкъ трѣбва да расте нагоре, а не да се удоволствува. Както семенцата излизатъ отъ земята, така и човѣкъ трѣбва да расте нагоре. Всичко, което расте, е Божествено, а което не расте, не е Божествено. Следователно ако растете и побеждавате почвата, това показва, че противодействията, които срѣщате на пѫтя си, сѫ по-малки отъ силитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Ако не растете, противоречията сѫ поголѣми отъ силитѣ ви. Съ други думи казано: когато лесно се справяте съ препятствията, които срѣщате на пѫтя си, вие имате въ себе си любовь, която ви помага. Тогава и вие се радвате и Богъ се радва на вашия успѣхъ. Когато вие побеждавате, Богъ се наслаждава.

Намирате на пѫтя си торба съ пари. Вие сте беденъ човѣкъ, нѣмате стотинка въ джоба си, но отвѫтре нѣщо ви казва: “Бѣгай, не се изкушавай!” Вие поглеждате торбата съ пари, усмихвате се и заминавате. Ако нѣкой види, че бѣгате отъ паритѣ, ще мисли, че сте глупавъ човѣкъ. Невидимиятъ свѣтъ обаче ще ви похвали. По-добре е да спечелите сърдцето на единъ човѣкъ, отколкото неговитѣ пари. По-добре е да спечелите доброто мнение на своя приятель, отколкото да използувате неговата сила. За предпочитане е човѣкъ да има на страната си Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, отколкото всички блага, всички удоволствия на свѣта. Лишени ли сте отъ Любовьта, отъ Мѫдростьта и отъ знанието, каквито други богатства и блага да имате, вие сте изгубени.

Сега желая ви да придобиете новото, което е потрѣбно за съграждане на бѫдещия ви животъ. Сегашниятъ ви животъ трѣбва коренно да се преустрои. Дълго време трѣбва да работите, за да преустроите живота си. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се състои въ това, че тѣ искатъ едновременно да свършатъ много работи. Всѣки човѣкъ трѣбва да започне една работа, да я свърши добре и тогава да пристѫпи къмъ втора. Великиятъ художникъ започва само една работа. Като я свърши както трѣбва, тогава започва втора. Видниятъ поетъ ще напише само единъ-два стиха за любовьта и върху тѣхъ ще работи дълго време. Като четете поезията на нѣкой поетъ, вие трѣбва да правите преводъ, да ѝ дадете другъ смисълъ. Запримѣръ какъвъ преводъ ще направите на думитѣ, изказани отъ П.Славейковъ за паритѣ? Той е казалъ: “Парице, парице, всесилна царице! Съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада.” Вие можете да преведете тази поезия въ следния смисълъ: “Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питахъ и по свѣта скитахъ. Но като скитахъ по свѣта, най-после оглупѣхъ. Като се видѣхъ въ това положение, решихъ вече за тебе да не питамъ.” Като се научите да правите вѣрни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човѣкъ може вече да пише. Той нѣма да възпѣва парата като всесилна царица, безъ която не може да живѣе, но ще пише: “Парице, парице, дълго време по тебе скитахъ и всѣкога лъганъ оставахъ. Ти ми казваше, че само мене обичашъ, но видѣхъ, че на всички едно и сѫщо казвашъ, съ всички работишъ.” Питамъ: какъвъ характеръ може да има човѣкъ, който като парата, навсѣкѫде се движи, на всички обещава? Парата не предпочита никого, тя еднакво услужва и на праведния и на грѣшния.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чиста храна, чиста вода, чистъ въздухъ и чиста свѣтлина. Тѣ се нуждаятъ още отъ чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало въ човѣка. Богъ не търпи и наймалкото несъвършенство. Това, което мѫчи човѣка, е неговото несъвършенство. Дойде ли въпросъ до любовьта, тамъ човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Нѣкой се оплаква, че като отишълъ на гости при приятеля си, той легналъ на мекото си легло, а него оставилъ на спи на пода. Любовь ли е това? Не е любовь, но и обратното да стане, гостътъ да спи на леглото, а домакинътъ на пода и това не е любовь. Тогава, какво трѣбва да направи домакинътъ? Или двамата да спятъ на пода или домакинътъ да купи още едно легло съ чисти, нови завивки. Справедливостьта изисква да давамъ на ближния си такава храна, каквато и азъ употрѣбявамъ; да му давамъ такава вода, каквато и азъ пия; да му купувамъ такива дрехи, обуща, каквито и азъ нося. Така постѫпва и Богъ съ насъ. Той ни е далъ своята Любовь, своята Мѫдрость и своята Истина. Повече отъ това какво можемъ да желаемъ? И ние трѣбва да бѫдемъ подобни на Него. За да постигнете това, проучвайте Любовьта въ нейната чистота! Проучвайте свободата въ нейната пълнота! Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душитѣ отъ вѫтрешното имъ ограничаване. Приложете Любовьта и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бѫде винаги съ васъ.

1 августь, 5 часа сутринта

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Разбиране и съзнание

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ реалния свѣтъ, вследствие на което засега тѣ не могатъ да го изучаватъ идейно. Всички погрѣшки на хората ставатъ по причина на несъответствието, което сѫществува между идейния и реалния свѣтъ. Като знаете това, не се сърдете на сърдцето си, т.е. на реалния свѣтъ, който ви заставя да се храните. Мнозина казватъ, че животътъ щѣлъ да бѫде по-добъръ, ако яденето не сѫществувало. Ако яденето не сѫществуваше, съ какво бихте го замѣстили? Наистина, отъ яденето произтичатъ редъ несъответствия въ живота, но съ какво може да го замѣстите? За сега яденето е най-голѣмото добро на земята, а за невидимия свѣтъ - най-голѣмото зло. Безъ ядене животътъ на земята щѣше да бѫде по-лошъ, отколкото е сега. Чрезъ яденето ние се възпитаваме, пресъздаваме. Безъ ядене физическиятъ животъ на хората щѣше да се прекрати, а съ това заедно щѣше да спре и неговата духовна еволюция.

Значи, човѣкъ трѣбва да яде, но той трѣбва да знае, какъ да яде и защо да яде. Той трѣбва да яде, за да обича хората. Ако яде добре, той ще ги обича правилно. Ако не яде добре, той не може да ги обича правилно. Ако храносмилателната система на човѣка не е въ пъленъ порядъкъ, той нѣма да се храни добре. Щомъ не се храни добре, той всѣкога ще бѫде неразположенъ къмъ хората, към всичко, което го обикаля. Той нѣма да се интересува отъ наука, отъ изкуство, отъ музика - всичко ще му се вижда наопаки. И като не се интересува отъ нищо, той ще философствува само, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не по другъ начинъ. По въпроса защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ, само философитѣ могатъ да разискватъ, но досега никой философъ не си е отговорилъ на този въпросъ. Каквито теории да изнасятъ философитѣ за обяснение на този въпросъ, тѣ не могатъ да задоволятъ всички умове. Като четатъ тѣхнитѣ теории, мнозина казватъ: “Това сѫ идеи на нѣколцина философи, но не на всички.” И децата рисуватъ гарги, гълѫби и казватъ на майка си, че сѫ нарисували една гарга или единъ гълѫбъ. Майката не може да се съгласи съ тѣхъ. Достатъчно е да погледне рисунката, за да види, че нито гаргата прилича на гарга, нито гълѫбътъ - на гълѫбъ. Следователно искате ли да нарисувате нѣщо, не взимайте примѣръ отъ рисункитѣ на децата, но ползувайте се отъ работитѣ на великитѣ художници. Понѣкога и тѣхнитѣ работи не могатъ да минатъ за съвършени. И детето рисува гарга и великиятъ художникъ рисува гарга, но грамадна е разликата между едната и другата. Като разглеждате дветѣ рисунки, вие ще дойдете до положение да схващате добрата, красивата страна на нѣщата. Отъ васъ се иска именно това - винаги да гледате на добрата страна на нѣщата. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че е грозенъ, че не можете да го търпите. Ако грозниятъ не дойде, красивиятъ никога не може да се яви. Грозниятъ е сѣнка на красивия. Ако грозниятъ не сѫществува, красивиятъ никога не би се проявилъ. Следователно за да се прояви доброто въ живота, първо трѣбва да се явятъ сѣнкитѣ на нѣщата.

Сега ние говоримъ за злото въ човѣка, за неговото недоволство. Човѣкъ е недоволенъ отъ живота си. Защо? Недоволенъ е, че не е добъръ. Не се смущавайте. Бѫдете доволни отъ себе си за даденъ моментъ и се стремете следния моментъ да се изправите. Проявявайте се такива, каквито сте. Нѣкой е разгнѣвенъ, започва да вика, да се сърди. Нека се гнѣви, нека изразходва излишната енергия въ себе си. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко време може да се гнѣви. Нѣкой може да се гнѣви една, две, десеть секунди, или десеть минути, най-много половинъ часъ. Той е като фотографъ. Фотографътъ отваря апарата си и цъка - секунда, две или повече. Опредѣлено е колко секунди трѣбва да трае цъкането, споредъ освѣтлението, при което става фотографирането. Недоволството на човѣка се заключава именно въ това, защо е цъкалъ дълго време или защо е цъкалъ толкова кратко време. Колкото време и да е цъкалъ, за случая е достатъчно. Едно нѣщо трѣбва да знаете: въ нещастието или въ скръбьта на единъ чо-вѣкъ се крие щастието или радостьта на другъ. Значи благодарение на нашата скръбь и нещастие други сѫщества се радватъ и веселятъ. Когато единъ боледува, другъ оздравява. Навсѣкѫде въ природата става обмѣна. Не мислете, че болеститѣ сѫ нѣщо излишно въ живота на хората. Чрезъ болеститѣ човѣкъ добива ценни качества въ себе си. Толстой разправя, че следъ всѣко боледуване съзнанието му се е разширявало. Той придобивалъ нѣщо ново. Всѣко боледуване било свързано съ красиви преживявания. Ако не бѣше миналъ презъ болезнени състояния, Толстой не би дошълъ до това просвѣтление на съзнанието си.

Та когато видите, че нѣкой човѣкъ се гнѣви, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсѫждава. Той не се сърди на никого, но се приспособява къмъ лошитѣ условия. Оставете го свободенъ да учи. Ако видите какъ каменарьтъ троши съ чукъ камъни, трѣбва ли да се чудите защо ги троши. Трѣбва ли да мислите, че не е човѣшко, дето чука и троши камънитѣ? Оставете го свободенъ. Той има работа, знае защо трѣбва да троши камъни. Тѣзи камъни сѫ нужни за градене на кѫщи. Тѣ сѫ необходими за физическия животъ.

Мнозина искатъ да живѣятъ на земята като ангели. Това е невъзможно. За да живѣе като ангелъ, човѣкъ трѣбва да има ангелски условия. И най-добриятъ пѣвецъ на земята не би могълъ да пѣе като ангелъ. Преди всичко, той нѣма такъвъ ларинксъ, какъвто ангелитѣ иматъ, той нѣма срѣда като тѣхната. Хората сѫ недоволни, неблагодарни на това, което имъ е дадено, тѣ искатъ повече. Ако не сѫ разработили малкитѣ таланти, малкитѣ дарби, които Богъ имъ е далъ, какъ ще се справятъ съ голѣмото богатство, къмъ което се стремятъ? Много нѣща има, които човѣкъ не знае, които не е придобилъ, а се стреми към нови, голѣми постижения. Запримѣръ вие сте забелязвали, че когато ще ви се случи нѣкаква непрятность, носътъ ви сърби. Защо? Не знаете. Колко обикновени нѣща още не знаете, а търсите нови голѣми знания. Всички се стремятъ към здраве, но не знаятъ какъ да го придобиятъ. Особено младитѣ моми искатъ да иматъ червени устни, червени страни, да изглеждатъ здрави. Естествено е това желание, защото червениятъ цвѣтъ на лицето показва добро храносмилане и правилно дишане. За да придобиятъ този цвѣтъ, свѣтскитѣ дами си мажатъ странитѣ и устнитѣ съ червена боя. По този начинъ тѣ сами се лъжатъ, че иматъ червенъ цвѣтъ, че сѫ здрави.

Въ това отношение азъ поддържамъ вѫтрешната, а не външната козметика. За да придобие червенъ цвѣтъ на лицето си, човѣкъ трѣбва да си представя този цвѣтъ въ въображението си, да се свърже съ всички тонове на червената краска. Като се упражнява така, той нѣма да забележи, какъ ще се яви червена краска на лицето му. Щомъ придобие тази краска, той ще се почувствува по-здравъ, по-любвеобиленъ. Неговата призма ще започне правилно да пречупва свѣтлината и той ще придобие истинско понятие за любовьта. Докато не придобие червения цвѣтъ, човѣкъ все ще бѫде изложенъ на редъ болезнени състояния. Ако не възприема правилно портокаловия цвѣтъ, човѣкъ ще изгуби своето индивидуално състояние. Ако не възприема правилно зеления цвѣтъ, той ще спре своето растене. Ако не възприема правилно жълтия цвѣтъ, той ще спре своето умствено развитие. Ако не възприема правилно синия цвѣтъ, той ще започне да се изражда въ религиозно отношение. Ако не възприема правилно виолетовия цвѣтъ, човѣкъ постепенно ще почне да губи силата на своята воля.

И тъй, когато свѣтлината се пречупва, явяватъ се седемь цвѣта, т.е. седемь велики добродетели. Когато видите небесната дѫга, вие си спомняте за Стария Заветъ, дето е казано, че Богъ е поставилъ дѫгата за знакъ на човѣчеството, че втори пѫть потопъ нѣма да става. Това значи, че когато човѣкъ живѣе съобразно седемтѣ велики добродетели на дѫгата, въ неговия животъ потопъ нѣма да стане и мѫчнотиитѣ му лесно ще се разрешатъ. Щомъ види дѫгата въ своя мистически животъ, всичкитѣ му работи ще се оправятъ. Засега предъ насъ сѫ разкрити главно три цвѣта: червенъ, жълтъ и синъ. Любовьта поддържа червения цвѣтъ, мѫдростьта - жълтия, а истината - синия. Когато тѣзи три основни цвѣта се съединятъ въ едно, образува се четвърти, производенъ цвѣтъ.

Следователно достатъчно е човѣкъ да схване правилно основнитѣ тонове на цвѣтоветѣ, за да може правилно да прогресира въ своето физическо и духовно развитие. Тъй както сега се развиватъ религиознитѣ хора, вмѣсто да прогресиратъ, тѣ се спъватъ в развитието си. Когато пости, човѣкъ трѣбва да добие хубави чърти на лицето си. Въ сѫщность не става така. Вмѣсто да придобие нѣщо красиво, лицето му се обезобразява. Това показва, че чо-вѣкъ не знае какъ да пости. Когато устнитѣ на човѣка сѫ дебели, това е лошо, но ако и много изтънѣятъ, пакъ е лошо. Нѣкои стискатъ устнитѣ си, но съ това тѣ реагиратъ неправилно на своитѣ чувства. Устата на човѣка не трѣбва да бѫде нито много затворена, нито много отворена. Устнитѣ трѣбва слабо да прилепватъ. Устата трѣбва да бѫде толкова слабо отворена, че отъ външния ѝ видъ да се вижда каква е любовьта на човѣка. Устата на мнозина не показва никаква любовь. Нѣкои моми умиратъ отъ любовь, но това е театъръ само, никаква любовь не е. Въ това отношение тѣ приличатъ на младитѣ булки, които, като излизатъ отъ бащиния си домъ, навеждатъ главата си, ужъ плачатъ за майка си и баща си. Като вижда това, деверътъ казва на брата си: “Братко, булката плаче много, да я върнемъ назадъ!” Но тя казва: “И да плача, водете ме напредъ!”

Има една аналогия между положението на младата булка и вашето. Когато ви изваждаме отъ свѣта, за да ви въведемъ въ Царството Божие, вие плачете, давате видъ, че искате да се върнете назадъ. Речемъ ли да ви върнемъ назадъ, вие искате да вървите напредъ. Обичайте свѣта, но не ходете по неговитѣ пѫтища. И Богъ обича свѣта. Казано е въ Писанието: “Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.” Свѣтътъ е училище. Щомъ свършимъ това училище, ние трѣбва да се радваме, че го напущаме и влизаме въ Царството Божие. Свѣтътъ черпи силата си отъ Царството Божие, отъ Божествения свѣтъ. Казва се въ Битието: “Въ начало Богъ създаде небето и земята.” Това значи: Въ начало още Богъ създаде физическия и Божествения свѣтъ.

Мнозина могатъ да кажатъ, че сѫ ходили на онзи свѣтъ при Господа. Никой отъ васъ не може да откаже, че е ходилъ на онзи свѣтъ. Ние всички благодаримъ на разумнитѣ братя, че сѫ работили безкористно върху насъ. Но какво правятъ съвременнитѣ хора? Като ги хванатъ отъ Невидимия свѣтъ, тѣ не могатъ вече да се върнатъ назадъ. Дали сте ходили на онзи свѣтъ или не сте ходили, нѣма защо да споримъ върху това. Да спорите по този въпросъ, то е все едно да спорите по въпроса, добъръ ли е човѣкъ или лошъ. Нѣма защо да спорите, нѣма защо и да се критикувате, понеже устройството на сегашния човѣкъ не се дължи на самия него. Хиляди поколѣния преди него сѫ работили по единъ неестественъ пѫть. Работата на човѣка днесъ се заключава въ доброволното ремонтиране и преустройване на неговия организъмъ. Човѣкъ носи редъ наследствени чърти, които не сѫ негови, но трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Тѣ му сѫ дадени за работа. Като работи върху тѣхъ, да ги преобрази, той ще преустрои своя организъмъ. Богъ не сѫди човѣка за неговитѣ лоши наследствени чърти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го сѫди. Нѣкой братъ иска да говори. Изслушайте го спокойно, не му възразявайте. Като отидете при нѣкой водопадъ, трѣбва ли да му кажете да млъкне? Ще го послушате малко и ще се отдалечите. Тъй щото, говори ли нѣкой, изслушайте го, не го спирайте. “Ама, не говори умно!” Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трѣбва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички. Недоразуменията въ живота на хората се дължатъ единствено на тѣхното нетърпение. Доколко една речь е разумна, зависи отъ резултата, който тя произвежда върху слушателитѣ. Нѣкой може да е насадилъ стотина - двеста декара земя, безъ да има голѣми резултати. Значи ползата, която нѣщата принасятъ, опредѣля тѣхното значение, тѣхната цена.

Съвременнитѣ хора бързатъ въ заключенията си. Като не имъ вървятъ работитѣ добре, тѣ казватъ за себе си, че сѫ лоши хора. Щомъ работитѣ имъ тръгнатъ напредъ, казватъ, че сѫ добри хора. Кое е по-добре: да казватъ, че сѫ лоши хора или да казватъ, че сѫ добри? Кажете: “Ние сме добри хора, но сме се нацапали малко.” Ще отидемъ на извора да се измиемъ и като се върнемъ, ще бѫдемъ чисти и красиви. Не държите ли тази положителна мисъль въ ума си, вие се обявявате противъ Господа. По този начинъ вие хвърляте петно върху Него.

И тъй, помагайте си едни на други. Нѣкой иска да прояви любовьта си - съдействувайте му. Другъ иска да прояви знанието си - съдействувайте му. Помагайте си, поощрявайте се въ всички направления. Кой каквото иска да направи, не се бъркайте въ работата му. Оставете го свободенъ. Ако изкара нѣщо криво, той самъ ще го изправи. Като развалите едно нѣщо, друго ще направите. На земята нищо не остава постоянно. Това не значи, че на земята нѣма нищо. Животътъ на земята е реаленъ, но отъ реалния животъ ние ще минемъ къмъ ценноститѣ на идеалния животъ. Изобщо най-хубавитѣ нѣща отъ реалния животъ ще ги принесемъ въ идейния, на небето. Не мислете, че на небето ще бѫдете по-добре, отколкото на земята. Разликата седи само въ това, че условията и обстановката на небето сѫ по-добри отъ тѣзи на земята, вследствие на което тамъ нѣщата изглеждатъ по-добри. Богъ е еднакъвъ и на небето, и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можемъ да Го проявимъ, Той не е причината за това. Причина сме ние, че не можемъ да Го възприемемъ правилно.

Когато казвате, че сте лоши хора, вие се намирате въ положението на онзи светия, който казвалъ, че дяволътъ билъ много лошъ. Дяволътъ има една добра чърта - постоянство. Ти го пѫдишъ отъ вратата, а той намира най-малкитѣ дупчици и оттамъ влиза. Като влѣзе нѣкѫде, настани се и започва да работи - отъ нищо не се стѣснява. Той е трудолюбивъ, никога не се обезсърдчава. Той никога не казва за себе си, че върши зло. Като влѣзе въ нѣкой мѫжъ, той заема положението на професоръ, а жена му - негова ученичка и започва да ѝ преподава. Понеже не е научила урока си, мѫжътъ я набива добре. Боятъ служи като предметно учение за млади и за стари, за прости и учени.

Какво разбираме подъ думата “младъ”? Споредъ мене, младъ е онзи, който има възприятия за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло въ свѣта и казва: “Да проявимъ доброто!” Като види, че нѣкой се окалялъ, той взима вода, измива го, а следъ това му дава чиста риза да се преоблѣче. Тъй щото добри хора сѫ онѣзи, които сѫ готови да помагатъ на бедни, на страдащи, на паднали. Те не се занимаватъ съ критика. И критицитѣ иматъ своето мѣсто, но тѣ сами оставятъ дрехитѣ си неопрани. Защо? За да бѫдатъ свободни да критикуватъ. Тѣ си оставятъ надзиратели, на които порѫчватъ да изператъ дрехитѣ имъ добре, никаква нечистотия да не остане по тѣхъ. Като се върнатъ отъ работа, отиватъ да видятъ, добре ли сѫ изпрани дрехитѣ имъ и тогава си турятъ подписа. Свѣтътъ се нуждае отъ критици. Кой ще пази нечиститѣ дрехи? Кой ще дава отчетъ за всичко станало? Азъ не съмъ противъ критиката, но не бързайте да давате мнението си. Не правете прибързани заключения. Критиката е потрѣбна; лошитѣ мисли и чувства сѫ потрѣбни; гнѣвътъ, сприхавостьта сѫ потрѣбни. Обаче всичко това трѣбва да дойде на своето време и мѣсто. И болеститѣ сѫ потрѣбни, защото чрезъ тѣхъ болниятъ усилва вѣрата си. Първоначално той е суевѣренъ. Каквото му се каже, всичко изпълнява. Отъ суевѣрие отива къмъ вѣра. Докато е здравъ, каквото му се каже, не го възприема, все на особено мнение остава. Щомъ се разболѣе, нѣма вече особено мнение - готовъ е всичко да изпълни.

Сега, отъ всичко казано днесъ, най-важното за васъ е да поправите устнитѣ, носа, очитѣ, веждитѣ, брадата си. Брадата не трѣбва да бѫде като кочанъ, но да има малка вдлъбнатина. Добре е често да се оглеждате въ огледало, да видите при какви състояния, какви промѣни ставатъ съ носа, очитѣ, устата ви. Очитѣ и устата на човѣка винаги се нагласяватъ споредъ неговитѣ мисли. Когато човѣкъ намисли да прави добро, ще забележи, че около устата и очитѣ му се явяватъ известни гънки. Когато намисли да върши зло, около устата и очитѣ му се явяватъ другъ родъ гънки. Забелязано е, че въ твърдия човѣкъ устата придобива права линия. Въ бѫдеще отъ това положение на устата ще се родятъ известни несъобразности. Човѣкъ трѣбва да държи устата си спокойна, безъ никакво мърдане. Ако има нѣкакво мърдане, то трѣбва да бѫде напълно хармонично. Когато линията на устата увисва надолу това е признакъ на песимистично състояние. Когато се повдига нагоре, това е признакъ на оптимистично състояние в човѣка. Въ това отношение младитѣ момци сѫ голѣми оптимисти. Срѣщате младъ момъкъ, който върви и сучи мустацитѣ си, завива ги нагоре, въ видъ на котва. Съ това той иска да каже: “Който се качи на моя параходъ, той трѣбва да бѫде напълно спокоенъ, че никога нѣма да потъне.” Момъкътъ държи кормилото отзадъ, а момата - греблата и лодката върви напредъ.

Сега азъ говоря за човѣка. Човѣшкото съзнание държи котвата, а човѣшкиятъ умъ лопатитѣ и лодката върви напредъ. За човѣка е важно лодката му да върви напредъ. Учени, философи, писатели препорѫчватъ на човѣка много работи, но повечето отъ тѣхъ не му сѫ нужни. Кое е по-важно за болния: нови дрехи или да го лѣкуватъ? Здравиятъ се нуждае отъ нови дрехи, а болниятъ - отъ лѣкарства. Всѣки здравъ човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ. Да бѫде човѣкъ добре облѣченъ, това не значи да следва модата. Модернитѣ дрехи на мѫжетѣ и на женитѣ нѣматъ линия. Днесъ въ Парижъ хиляди хора работятъ върху модата, но тѣ не могатъ да дадатъ ония линии, които да отговарятъ на човѣшкото тѣло. Ние се нуждаемъ отъ мода и на мисъльта - правата мисъль. Следователно всѣки чо-вѣкъ, какъвто и да е той, щомъ изнася прави мисли, трѣбва да го слушате. Всѣка мисъль, всѣки изворъ, колкото малки и да сѫ, тѣ излизатъ отъ Бога. Малкото изворче въ безводно мѣсто принася голѣма полза. Малкитѣ изворчета се губятъ предъ голѣмитѣ извори, но все пакъ и тѣ помагатъ за образуване на голѣмитѣ рѣки.

Като ученици, вие трѣбва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърдцето и за ума, които ви е далъ. Благодарете за дарбитѣ, способноститѣ и добродетелитѣ, с които ви е надарилъ. Предъ васъ стои една велика задача. Цѣлата вселена, съ своитѣ слънца и планети, е една велика школа, презъ която трѣбва да минете. Вие трѣбва да изучавате всички предмети на тази школа и да се възпитавате отъ тѣхъ. Докато сте на земята, стремете се да учите добре. Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, която е много мълчалива, въ два случая започва силно да крѣка: презъ лѣтото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето. Ако човѣкъ я хване за крачето, тя мълчи, не крѣка. Хване ли я змия, тя започва силно да крѣка.

Тъй щото, когато въ живота на човѣка дойдатъ редъ неприятности и страдания и той, като жаба започва да крѣска, да вика. Щомъ чуете, че нѣкой крѣска като жаба, притечете му се на помощь. Защо? Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човѣшката душа, не е ли такава змия? Голѣмото тщеславие, което обсебва човѣка, не е ли една змия? Гордостьта, която завладява човѣка, не е ли една змия? Като чуя, че нѣкоя жаба крѣка силно, зная вече, че змия е хванала крачето ѝ. Взимамъ тогава бастона си, отивамъ при змията и ѝ заповѣдвамъ да пусне жабата. Питамъ я, кой ѝ е далъ право да хваща жабата за крачето.

И тъй, когато едно ваше красиво чувство страда, притечете му се на помощь. Когато една ваша мисъль страда, притечете ѝ се на помощь. Човѣшкиятъ духъ казва на човѣка, че трѣбва да бѫде смѣлъ и решителенъ и на всички да помага. Страда ли нѣкое ваше чувство, помагайте му да се повдигне. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да работите. Срѣщате една сестра, но не ви е приятна, защото много говори. Какво разбирамъ подъ думата “много говори”? Да говори човѣкъ много, това значи да яде много. Той отива на две три мѣста на гости и навсѣкѫде го канятъ да си хапне. На първото мѣсто се наяжда добре. Отива на второто мѣсто и тамъ не отказва да си хапне, иска да угоди на всички. Какъ трѣбва да постѫпва човѣкъ, за да не преяжда? Като знае, че ще отива на две-три мѣста на гости, той трѣбва да вземе съ себе си двама свои приятели. Като отиде на първото мѣсто и го поканятъ да яде, той ще се нахрани добре, а за приятелитѣ си ще каже, че сѫ въ постъ. Като отиде на второто мѣсто и го поканятъ да яде, ще каже, че той съ единъ отъ приятелитѣ му сѫ въ постъ, третиятъ отъ тѣхъ само може да яде. На третото мѣсто, пъкъ ще се храни онзи, който не е ялъ, а другитѣ двама ще постятъ. При това разрешение на въпроса, всички ще бѫдатъ доволни.

Следователно кѫдето и да ходите, водете съ себе си своитѣ приятели. Всѣки човѣкъ има на разположение трима приятели. Единиятъ му приятель е Любовьта, вториятъ - Мѫдростьта, а третиятъ - Истината. Като отидете на първото мѣсто, ще вземете Любовьта съ себе си. Като отидете на второто мѣсто, ще вземете Мѫдростьта съ себе си. Отидете ли на третото мѣсто, ще вземете Истината съ себе си. Ако навсѣкѫде водите съ себе си своитѣ приятели, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ. Съветвамъ ви да не се отдѣляте отъ тримата си приятели. Тѣ сѫ много изправни. Тѣ сѫ въ състояние да оправятъ всички объркани работи на хората. Като видя, че нѣкой объркалъ работитѣ си, казвамъ на единъ отъ тримата му приятели да оправи работитѣ на този човѣкъ. Той веднага му се притича на помощь. После му казвамъ: “Благодари на приятелитѣ си, че оправиха работитѣ ти. Ако не бѣхъ ги довелъ, работитѣ нѣмаше да ти се оправятъ.” На себе си отдавамъ дотолкова значение, доколкото ставамъ причина да доведа вашитѣ приятели да оправятъ обърканитѣ ви работи. Безъ тѣхъ нищо не можеше да стане. По отношение на тѣхъ нашата заслуга седи въ това, че ние имъ даваме възможность да дойдатъ на земята да работятъ. Азъ съмъ напълно убеденъ, че вие всички имате добро желание, Божията Любовь, Мѫдрость и Истина да работятъ въ вашитѣ сърдца.

Сега ще приведа единъ отъ стиховетѣ на Писанието: “Призовете ме въ деня на вашитѣ изпитания и Азъ ще ви помогна. И ще ме прославите.”

Ще ви дамъ следнитѣ мисли: Огъньтъ е за металитѣ и за скѫпоценнитѣ камъни; водата - за рибитѣ; въздухътъ - за птицитѣ; земята - за животнитѣ; а мисъльта - за чо-вѣка. Значи господари на водата сѫ рибитѣ, на въздуха - птицитѣ, на земята - животнитѣ, а на мисъльта - човѣкътъ. Огъньтъ пъкъ е господарь на металитѣ и на скѫпоценнитѣ камъни. Кои сѫ духоветѣ на водата? - Ундитѣ. На въздуха? - Силфитѣ. На земята? - Гномитѣ. На огъня? - Саламандритѣ. На човѣка, който мисли? - Словото. Казалъ е Богъ: “Да направимъ човѣка по образъ и подобие свое.” И каквото е казал, това е станало. “По образъ и подобие” - разбирамъ по умъ и по сърдце. Наистина по умъ и по сърдце човѣкъ е направенъ точно като Бога. Богъ се възмущава отъ всѣка неправда. Лошото въ свѣта седи въ това, че хората се възмущаватъ отъ доброто. Да се възмущава чо-вѣкъ, това е право, но не отъ доброто. Отъ злото трѣбва да се възмущава той. Нашитѣ мисли и чувства се проявяватъ точно по образъ и подобие Божие. Ако не се проявяватъ, както трѣбва, ние никога не можемъ да познаемъ Божественото. Човѣкъ познава Божественото начало въ себе си само чрезъ образа на своитѣ мисли и чувства.

Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Право разбиране за нѣщата и високо съзнание. Безъ тѣзи два елемента, той нищо не може да постигне. Безъ тѣзи два елемента, природата и животътъ оставатъ за него затворени.

1 августъ, 10 ч.с.

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Нашето предназначение

Молитвениятъ върхъ при Рилскитѣ езера.
Небето е облачно.
Времето е хладно и тихо.

Размишление

“Въ начало бѣ Словото”

Отче нашъ

Ще прочета нѣщо отъ “Царскиятъ пѫть на душата”. (Учительтъ прочете 185 стр.) Сега този пасажъ, взетъ така, самъ по себе си нѣма никакъвъ смисълъ, защото човѣшкиятъ животъ не седи въ царския санъ. Животътъ не седи нито въ майката, нито въ бащата, нито въ детето. Това сѫ служебни отношения. Животътъ не седи нито въ момата, нито въ момъка. Необходимо е да имате отношение. Ето какво наричамъ азъ отношение. Представете си, че вие сте здравъ и сте свършили 4 факултета, ученъ човѣкъ сте. Но въ кѫщата, въ която живѣете, нѣмате никакъвъ въздухъ. Питамъ: какво ви ползува вашето учение? Вие почвате да се задушавате. Обратното: представете си, че въ тая кѫща имате въздухъ, но 5-6 деня хлѣбъ нѣмате и не сте яли. Питамъ: какво ви ползува вашето учение?

Сега тия работи трѣбва да ги пренесете. Земниятъ животъ нѣма смисълъ самъ по себе си. Животътъ на земята е най-голѣмото разочарование, което човѣшката душа ще срещне. По-голямо разочарование надали ще срещнете. На земята най-първо ще бѫдете приетъ царски и после ще ви изпъдятъ, така както тия, които сѫ били въ кръчмата и не си отиватъ навреме и кръчмарьтъ ще ги изрита навънъ. Най-първо като дойдете на земята баща ви и майка ви ще ви направятъ едно угощение, ще ви дигатъ на рѫцетѣ си и най-после, като ви изпращатъ, ще ви турятъ на носило отъ нѣколко дъски и ще ви турятъ въ земята. Това не е едно разрешение на живота. Щомъ идвашъ, ти ще дойдешъ по единъ начинъ, а пъкъ щомъ си отивашъ, ще те изпращатъ по единъ такъвъ начинъ съ тарга! - Това показва, че нищо не си научилъ.

Че младиятъ, който идва, душата, която идва отъ невидимия свѣтъ, има знания. Тя една млада мома и единъ младъ момъкъ ще ги срещне, като ги срещне, ще имъ отиде на гости, ще имъ даде подаръци и ще ги разположи. Тия двама души, които никакъ не сѫ се познавали, тя ще ги сближи, и тя като дойде между тѣхъ, ще произведе единиятъ въ чинъ баща, другата въ чинъ майка, ще имъ даде най-високи титли. А пъкъ понеже човѣкъ, като заминава за другия свѣтъ, нищо не оставя, то го изпращатъ по другъ начинъ. Нѣкои малко ще поплачатъ заради него.

Сега при тия разсѫждения вие ще запитате: “Какъвъ смисълъ има животътъ?” Великъ смисълъ има животътъ, но трѣбва да го разбирате. Животътъ не може да се разбере въ кръчмата. Въ кръчмата ти ще научишъ единъ лошъ навикъ. Животътъ не може да се научи въ богатството; тамъ ти ще придобиешъ единъ отъ лошитѣ навици - твоята гордость и тщеславие, ще мислишъ, че като си богатъ, всичко знаешъ. Животътъ не може да се изрази и въ силата, понеже тогазъ ще станешъ насилникъ, като нѣмашъ разбиране. Тогазъ ти можешъ да разберешъ живота като онзи, тъй наречения Стойко Чорбаджи. Слѣзълъ той въ пазара и срещналъ единъ беденъ човѣкъ и му купилъ единъ бѣлъ джигеръ* съ черва и му ги далъ и оставилъ бедния да върви отзадъ. Чорбаджията върви отпредъ и когото срещне, казва му: “Купихъ единъ джигеръ на този за децата му, да се пооблажатъ малко.” Ти вървишъ и чорбаджията съ тебе и разправя той, че купилъ джигера. Кой прави добро въ дадения случай: чорбаджията ли или агнето, което е дало своитѣ дробове? Може би паритѣ, съ които помагате на нѣкой човѣкъ, за тия пари нѣкой другъ е далъ живота си, станалъ е жертва. Или пък нѣкой пѫть вие искате да проповѣдвате; нѣкой пѫть искате нѣкои хора да ги учите да любятъ Бога и ги учите не на любовь, а на тщеславие. Вие още не сте показали Божията Любовь и отивате да учите хората на Божията любовъ. Какъ ще покажете Божията Любовь? Ти отивашъ да изучавашъ слабоститѣ на хората. “Той е малко сприхавъ”, казвашъ. Казвашъ: “Той не е човѣкъ, на когото да разчиташъ, той не е благороденъ и щедъръ и т. н.” Щомъ не е добъръ, направи го добъръ! Вие занасяте болния часовникъ при часовникаря и веднага като излѣзе отъ часовникаря, този часовникъ върви. При тебе не върви, а като излѣзе отъ него, върви и показва точно времето. Ти искашъ една грѣшна душа да върви къмъ Бога. И ако не знаешъ работитѣ, както часовникаря, тогазъ не я бутай! Какво ще я буташъ?

Та рекохъ, на всинца васъ много глоби ще ви наложатъ за недоброто поправяне на часовницитѣ, понеже мнозина отъ васъ ще се оплакватъ, че сте имъ развалили часовницитѣ. Разправяше единъ проповѣдникъ, единъ неговъ познатъ обърналъ единъ човѣкъ къмъ Бога и го завелъ у дома му и казалъ: “Намѣрихъ една душа обърната.” И проповѣдникътъ го приелъ. Сутриньта като станалъ, обърнатиятъ го нѣмало и кесията съ паритѣ изчезнала. Много хора азъ забелязвамъ, като дойдатъ тукъ, казватъ: “Можемъ да влѣземъ въ вашето общество.” Защо искатъ да влѣзатъ? Тѣ искатъ да си прекаратъ живота между добри хора. Азъ считамъ, че всички хора сѫ добри. Азъ считамъ, че всички шишета сѫ добри, докато не сѫ счупени. Щомъ едно шише се счупи, то става опасно. Всѣкога когато въ едно общество нѣма съгласие, подразбирайте, че шишетата сѫ счупени и има разногласие. Умниятъ трѣбва да стопи шишетата и да направи едно по-хубаво шише.

Допуснете че въ едно общество като това, както се събирате, че нѣкой казалъ нѣкоя нецензурна дума. Дайте му единъ кръстъ за храбрость. Дайте му възнаграждение 500-600 лева, хиляда лева и кажете му: “Такива думи не съмъ чулъ. За пръвъ пѫть чувамъ такава хубава дума като твоята.” Но ще кажете: “Това не е морално.” Вие сте чудни хора. Вземате едно вѫже, обесите човѣка и казвате: “Това вѫже е престѫпно.” Едно вѫже, на което бесятъ човѣка, става ли престѫпно? На човѣка, когото бесятъ, казватъ: “Ти още не си доузрѣлъ.” Покачватъ го на вѫжето за да доузрѣе. Защо окачватъ крушитѣ? За да доузрѣ-ятъ.

Защо разпнаха Христа? За да Го научатъ на търпение! Да има пълна вѣра! Величието на Христа, като бѣше разпнатъ, това е търпението Му! Когато разпнаха Христа, Той мислѣше защо Го разпнаха. Васъ само да ви бутнатъ, една дума да ви кажатъ и вие цѣла нощь не можете да спите. Казватъ ви, че сте невежа. Какво лошо има въ думата “невежа”? Турете следъ “не” една запетая и става “вежа”. Де е лошото въ думата “невежа”? Ето какво е невежа: Буквата “н” показва, че трѣбва да изучавате закона на противоречията. “Е” показва, че трѣбва да изучавате закона на размножението. “В” показва, че трѣбва да изучавате закона на посаждането. Трѣбва да разбирате противоречията, които сѫществуватъ. Идватъ нѣкой пѫть при мене и ми казватъ: “Учителю, научи ни.” Че какво да ви уча? Вие нѣкои работи знаете по-добре отъ мене! Вие казвате: “Какъ да обичаме?” Какъ така? Че азъ отъ тебе трѣбва да уча какъ да обичамъ! Азъ имамъ твоитѣ любовни писма, какви любовни писма си писалъ на твоитѣ. Азъ имамъ твоитѣ любовни писма, отъ които азъ се уча. Какво излияние на сърдцето! Ако си забравилъ, да ти прочета твоитѣ писма. Изваждамъ едно писмо и почвамъ да му чета: “О мила възлюблена, когато те срещнахъ, слънцето изгрѣ въ моята душа. Отъ този день нѣщо тържествено се събуди въ менъ! И моятъ животъ се промѣни. И всички нѣща придобиха своята цена. И моето сърдце трепери като сърдцето на единъ ангелъ. И само да те зърна нѣкѫде, това е за менъ достатъчно.”

Рекохъ, де е погрѣшката сега въ неразбирането на любовьта? Какво трѣбва да се учи този човѣкъ? Богатиятъ всѣки може да го обича, но сиромахътъ - не всички. Учениятъ всѣки може да го обича, но невежиятъ - не всички. Добриятъ всѣки може да го обича, но лошиятъ - не всички. Любещиятъ всѣки може да го обича, но онзи, на когото душата тъй не е запалена, не може да го обича никой.

Наскоро се разправяхме съ една млада сестра, която има много опитности въ живота си. Тя казва: “Не можахъ да разбера любовьта.” Любовьта сама по себе си е разбрана. Когато се грѣешъ на огъня, това е любовьта. Това е естественото положение, като те лъха това, което иде отъ огъня. Но като се опиташъ да целунешъ огъня, той ще ти изгори устата. И въ любовьта хората целуватъ вѫгленитѣ на огъня. Тѣ ще ти изгорятъ устата. Грѣй се на огъня, но не целувай вѫгленитѣ на огѫня! Това сѫ символи, които ще разбирате. Вѫгленътъ всѣкога изгаря. Законътъ е: Богъ е поставилъ слънцето надалечъ. Слънцето е единъ вѫгленъ и ако човѣкъ би целуналъ този вѫгленъ, той би му изгорилъ устата. Слънцето седи на 92 милиона мили далечъ отъ земята и отъ тамъ праща своитѣ цѣлувки. Слънцето даже и отъ тая далечина изгаря кожата. Слънцето има и черни лѫчи. И Богъ е турилъ предпазителна енергия на тая разрушителна енергия. Вие нѣкой пѫть се изгаряте съ земната любовь. И въ нея има черни лѫчи. И въ любовьта има една енергия, която разрушава. Вие си играете съ земната любовь. Въ нея има и черни лѫчи. Отъ чернитѣ лѫчи човѣкъ може да умре. Човѣкъ, който изучава земната любовь, трѣбва да си тури броня.

Вие не можете да разберете Любовьта, докато нѣмате единъ конкретенъ образъ. Докато у васъ идеята за Бога не стане ясна, вие Любовьта не можете да я разберете. Какъ ще познаете, дали сте я разбрали. Дойде ви да кажемъ една неприятна мисъль или едно неприятно чувство или нѣщо ти се случи въ живота, което веднага наруши мира ви. Ако съ това чувство въ дадения случай вие ще изгубите равновесие, вие нѣмате понятие за Любовьта. Онзи, който има понятие за Любовьта, нищо въ свѣта не може да го смути. Докато вие се смущавате въ живота, вие нѣмате истинско понятие за Любовьта! Имате любовь, но това не е Божествената Любовь. Вие ще имате любовь, която ще ви донася всѣкога всичкитѣ неприязнени чувства или недоволства въ живота. Тя е любовь, която донася недоволството.

Азъ да ви приведа примѣри. Има автори, които сѫ писали върху любовьта. Има две приятелки ученички, свършили гимназия и си живѣятъ приятелски. Запознаятъ се съ единъ младъ момъкъ и дветѣ се скаратъ. Защо? Питамъ: тая любовь, която скарва хората, отъ Бога ли е? И това любовь ли е? Не, това сѫ търговси сделки. Или една майка, и въ нея се ражда противоречието. И въ Йакова имаше противоречие. Вземете сегашнитѣ понятия за еднобрачие. Едно време патриарситѣ имаха по нѣколко жени. Яковъ, който излъга брата си, че му взе първородството, избѣга и отиде въ странство при Лавана. Лаванъ имаше две дъщери: едната бѣше видна, красива, а пъкъ на другата очитѣ ѝ бѣха малко неправилни. И сега бащата продава дъщеритѣ си. Седемъ години Яковъ трѣбваше да слугува за едната. Лаванъ му бѣше казалъ: “Седемь години като служишъ за едната, ще ти я дамъ.” Яковъ следъ като служи седемь години, Лаванъ му даде старата. Каза му: “У насъ не е обичай да женимъ по-рано младата сестра.” И де е погрѣшката сега? Лаванъ му каза: “Ти се ожени за старата. Младата ще дойде подиръ нея.” И Яковъ трѣбваше да слугува 7 години и за младата. Питамъ: “Колко жени трѣбва да има човѣкъ?” Най-малко две! Питате: “Една жена колко мѫже трѣбва да има?” Най-малко двама! Това сега е неразбрано. Въ дадения случай трѣбва да има двама! Ти като намѣришъ дветѣ, ще намѣришъ жена си! И като намѣришъ дветѣ, ще намѣришъ мѫжа си! Докато не си намѣрилъ съдържанието на 2-тѣ, ти никога не можешъ да на-мѣришъ нито приятеля, нито другаря. Съ 2-тѣ се твори свѣтътъ! Той е творческия принципъ, който твори. Две жени трѣбва да имаме. Едната жена никога не се жени. Тя не се нуждае отъ женитба. На нея мѫжъ не ѝ трѣбва! И на единиятъ мѫжъ жена не му трѣбва. Той никога не се жени. Тѣ двамата сѫ едно. Едното никога не се жени. А пъкъ 2-тѣ се жени и то се жени като мѫжъ, жени се и като жена.

Та рекохъ, ще намѣришъ двама мѫже. Ще намѣришъ първия мѫжъ, който никога не се жени и той ще ти покаже за кого да се оженишъ. Жената ще намѣри първия мѫжъ, който никога не се жени и той ще ѝ даде най-добрия съветъ, за кой мѫжъ да се ожени. И мѫжътъ ще намѣри първата жена, която никога не се жени, за да му покаже, за коя жена да се ожени. Това е идеята за Бога. Богъ, който е създалъ свѣта, при Него ще отидемъ да се научимъ. Каквато и работа да започвашъ, Той ще ти даде съветъ, ще ти покаже пѫть. Отидешъ ли да искашъ отъ другитѣ съветъ, ти всѣкога ще направишъ погрѣшка.

Та рекохъ, една седмица бихъ желалъ да живѣете безъ да виждате погрѣшкитѣ на хората! Да станете слѣпи за погрѣшкитѣ на хората! Като дойдатъ нѣкои тукъ, гледамъ, развиватъ философски тези. Тѣ сѫ хубави работи! Нѣма нищо. За менъ една лоша дума какво е? Азъ лесно мога да я поправя, понеже това сѫ само колебания на въздуха. Азъ имамъ известни машинки, съ които хващамъ една дума и я филтрирамъ. Промѣнямъ трептенията на тая дума. Въ свѣта нѣма лоша дума, но човѣкъ се мѫчи да ѝ тури лошо значение. Богъ е Словото, разумното Слово. Какъ ще направишъ ти една дума лоша? Когато кажешъ: “Ти ми си омразенъ”, какво разбирате подъ “омразенъ”? Понеже ти си искалъ да спишъ повече, а пъкъ този, който те мрази, те е събудилъ преждевременно. И ти го мразишъ. Това е омразата. Всѣки, който те е събудилъ не на време, ти не го обичашъ вече, понеже не си се успалъ. И кого мразите вие? Или който ти е далъ това, което не искате, или ти е взелъ това, което искате. РА - това е изгрѣващето Слънце. Да мразишъ не е лоша работа. Слънцето въ тебе започва да действува: Чрезъ омразата ти ще научишъ, какво нѣщо е любовьта! Омразата е най-хубавата дреха на любовьта, която може да се облѣче! Като дойде любовьта, облечена въ омразата, хората започватъ да ходятъ по модата. Нали като излѣзе отъ Парижъ една мода, всички се обличатъ по нея? Модата е на мѣсто. Та рекох, когато нѣкой ме мрази, казвамъ: “Любовьта е облечена съ своята хубава дреха.” И думата “омраза” ми стане приятна!

Вземете думата “лъжа”. Тя излиза отъ думата “лижа”, значи опитвамъ нѣщата, дали е сладко или горчиво. Изближа това или онова и което намѣря сладко, го взема. Вие казвате, че нѣкой ви нарекълъ “лъжецъ”. Че кой отъ васъ не е близвалъ. Противоречието седи на друго мѣсто: Докато не се научите да цените нѣщата, не можете да имате правилно отношение къмъ тѣхъ! Едно нѣщо е важно: Като срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да познаете оная цена, която Богъ е вложилъ въ него. Цената, благата, които Богъ е вложилъ въ всѣка човѣшка душа, това трѣбва да познаете. И ако и той познае благата, които Богъ е вложилъ въ васъ, отношения може да се образуватъ между двамата. Трѣбва всѣки единъ да оцени вложеното въ хората! Това става вече една основа. И ако срещнете нѣкого и не можете да оцените каквото Богъ е вложилъ въ него, то не може да се образува отношение между васъ. И какво е съвестьта? Всѣкога, когато направимъ погрѣшка въ живота, то нѣщо ни говори: “Ти не си оценилъ това, което Богъ е вложилъ въ неговата душа.” Дойде нѣкой човѣкъ при тебе. Той не е пратенъ при тебе да го направишъ богатъ или ученъ, но да му направишъ една малка услуга. Напри-мѣръ дойде нѣкой при тебе и има трънъ на крака си. Вземи и извади този трънъ. Или има прашинка въ окото си. Да извадишъ тая прашинка. Ти казвашъ: “Но защо да се убоде този човѣкъ?” Нѣма нищо, че се е уболъ. Като се е уболъ, това е едно благословение заради тебе.

Преди години отиваме на курортъ въ Юндола, къмъ Батакъ. И бѣхме се натъкнали на единъ старъ българинъ, който ни бѣше далъ стая въ своята бичкиджийница. И той бѣше голѣмъ аристократъ и ни гледаше отъ високо, като че нищо не иска да знае. Седи и ни гледа като на разбойници, като на завѣяни религиозни хора! Чудятъ се ония какво да правятъ. Бащата е такъвъ! Но синътъ е противно на баща си. Единъ день този, стариятъ, като работѣлъ въ бичкиджийницата, отхвръкнало една парченце и паднало (влѣзло) въ окото му. Синътъ казва: “Ще ослѣпѣе бащата. Да го пратимъ въ София”. Рекохъ: “Нека дойде при менъ.” Рекохъ му: “Какво има?” Той казва: “Влѣзло е нѣщо въ окото ми.” Плаши се. Хващамъ клепача и дигамъ горния клепачъ и виждамъ една клечица. Рекохъ: “Ще внимавашъ, ще ме слушашъ. Ако ме слушашъ, съ малко ще се отървешъ. Ако не, отиде окото и ти ще отидешъ?” Той седи и ме гледа. Изваждамъ си бѣлата кърпа, обръщамъ окото му. Рекохъ: “Дайте малко дървено масло.” Намазвамъ го. Рекохъ: “Не бойте се. Спасено е окото.” Превързвамъ му окото съ моята кърпа. На другия день той се усѣща другъ. Отъ тамъ насетне той е любезенъ, добъръ. Колата си туря на наше разположение. Казва на сина си: “Тия хора сѫ Божи хора.” Всичко туря на наше разположение. Да допуснемъ, че срещнете такъвъ единъ човѣкъ. Той е едно препятствие въ живота. Сега азъ не казвамъ, че съмъ разрешилъ този въпросъ, но разсѫждавамъ. Направи една малка услуга. Менъ нищо не ми костува. Бихъ могълъ да кажа въ случая: “Да си носи той последствията. Да прави каквото иска.” Но Провидението, Богъ му туря една малка клечка. Тая клечка ни свързва и се обикнахме. Стопи се сърдцето му, той възлюби всички. Когато ни срещнѣше, все ни поздравляваше. Казваше: “Харни хора сѫ тѣ!”

Питамъ сега: ние сме дошли тукъ на Рила каквито шушки има да ги извадимъ навънъ. И като се върнемъ, нито единъ отъ васъ да нѣма нито една шушка. Да се освободите отъ тѣхъ. И като се върнете, всички да се подмладите! Да нѣма нѣкой, който да каже: “Изгубихъ си времето. Нищо не можахъ да постигна.”

Планината е мѣсто за Любовь! Планината е опасна за онзи, който не разбира, но за онзи, който разбира, планината има всички блага.

Рекохъ, ще започнете да изучавате законитѣ на любовьта! Онзи, когото Богъ е пратилъ при васъ, покажете любовьта си къмъ него. И кой е първия признакъ на любовьта? Като дойде нѣкой при васъ, какъ трѣбва да покажете любовьта? Ще се облечете съ червена рокля, ще си турите червенъ калпакъ, червени обуща, червени чорапи. Всичко ще бѫде червено. И на този, когато обичате, и нему ще дадете червени дрехи. Всичко червено. Ще му снемете старитѣ дрехи и ще му турите червени дрехи. Какъ ще ме резберете? Ще кажете: “Ще замяза на палячо”. Ако буквално ме резберете, на палячо ще заприлича, но ако ме разберете мистически, този човѣкъ, като излѣзе, ще прослави Бога! Ще каже: “Благословенъ е часътъ, въ който срещнахъ този човѣкъ. Той ме облѣче съ нѣщо.” Има дрехи обикновени, има и магнетически дрехи въ свѣта. Онзи, когото обичашъ, ще му дадешъ една магнетическа червена дреха и тя ще му бѫде като една защита отъ неприятноститѣ вѫтре въ живота. И ако вие не вѣрвате въ това, направете си едно палто, не го закопчавайте зимно време, и можемъ да му туримъ една магнетическа закръпка и презъ цѣлата зима ще ви бѫде топло, като че е закопчана. Не е закопчана, отворена е, а пъкъ при това топло държи. Значи не е въ тая материя, която виждате! Не е само тая рѫка, съ която хващате човѣка. Има една друга рѫка, съ която, като хванете човѣка, ще му дадете едно благо. Има едно друго око, съ което, като погледнете човѣка, той ще почувствува Божествената свѣтлина, която излиза отъ васъ. Тия две нѣща трѣбва да намерите. Освенъ тия две очи, трѣбва да намѣрите третото око, кое[то] ще ви показва, какъ трѣбва да гледате. Тия две очи сѫ много на мѣсто, но ако при тѣхъ нѣма третото око, отъ което излиза Божествена свѣтлина, вие нѣма да дадете нищо на онзи.

Ние сме дошли тукъ на планината да научимъ онзи Великия Божественъ законъ. Има много нѣща, които хората сѫ научили, а пъкъ има много нѣща, които сега хората трѣбва да научатъ. Ние презъ хилядитѣ години сме дишали въздухъ, но днешниятъ въздухъ ще внесе нѣщо ново. Всѣка една вдишка ще внесе нѣщо ново отъ Бога. Вие още не знаете, какво нѣщо е дишането. Днешнитѣ вдишки трѣбва да внесатъ онова Божественото. Миналитѣ вдишки сѫ внесли вече своето. А пъкъ днешнитѣ вдишки ще внесатъ това, което Богъ ни праща сега. Ако днешнитѣ вдишки сѫ криви, то и утрешнитѣ вдишки ще бѫдатъ криви. Днешната мисъль трѣбва да внесе нѣщо ново въ насъ.

Азъ мога да ви чета отъ тая книга (“Царскиятъ пѫть на душата”) казани работи или мога да ви чета отъ друга книга нѣкои нѣща. Тѣ сѫ все казани работи. А пъкъ трѣбва да дойде новото. И което днесъ разберете, и което днесъ приложите, то е Божественото. Другитѣ нѣща сѫ само спомагателни работи. Азъ мога да ви кажа преди колко милиона години е създадена земята. Кажете ми, колко милиона години има, откакъ вие сте създадени? Споредъ Библията колко години има, откакъ е създаденъ човѣкъ? Нали 8 000 години? Споредъ окултната теория преди 18 милиона години. И това е вѣрно. Това сѫ цифри. 8 000 години или 18 милиона години, тѣ означаватъ едно и сѫщо нѣщо.

Въ сегашната епоха имаме пробуждане на човѣшкото съзнание. Когато човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога като дихание, той се е пробудилъ и започналъ самостоятелно да живѣе и да се развива неговото съзнание. По-рано той е живѣлъ въ Бога. Но за това сѫществуване, което човѣкъ е ималъ въ Бога, ние нищо не знаемъ. Ние знаемъ за него отъ тогазъ, отъ както той е излѣзълъ отъ Бога и влѣзълъ въ този свѣтъ на промѣнитѣ, защото въ живота вие нѣма да имате този, гладкия пѫть, който вие очаквате. И вие трѣбва да се радвате на всички противоречия въ живота, защото противоречията въ живота показватъ Божественото. Мислите ли, че този камъкъ нѣма противоречия? Има, но не ги чувствува! Но седи ли по-горе отъ васъ? Не! Но ние, които чувствуваме противоречията, седимъ по-горе отъ камъка. Единъ день камъкътъ, като почне да чувствува противоречията, ще се издигне. Та колкото повече противоречия има въ вашата душа, толкозъ по-добре за вашата душа. Защото противоречията, това сѫ възможности! Около тия противоречия има хиляди разумни сѫщества, които треперятъ да ви направятъ едно благо.

Ще обясня този въпросъ за противоречията съ единъ примѣръ. Преди години двама млади американци, като яли и пили на хотела близо до Ниагарския водопадъ, качили се на една лодка да се поразходятъ на тая рѣка, която образува Ниагарския водопадъ. Но понеже мисъльта имъ не е била трезва, подема ги водата къмъ водопада. Всрѣдъ водопада има една канара. Лодката се удря о канарата. Единиятъ слиза на канарата, а другиятъ съ лодката водата го повлича надолу. И всички американци, които били наоколо, се събрали около водопада и мислѣли, какъ да го спасятъ. Той кацналъ тамъ като нѣкоя гарга. И хиляди хора търсятъ какво да измислятъ, за да спасятъ този човѣкъ отъ туй положение. И американцитѣ измислили. Хвърлили съ едно телено вѫже единъ снарядъ, който пада на канарата отгоре и по това вѫже изтеглили този човѣкъ. Та рекохъ, ако вие се намѣрите въ едно затруднително положение, хиляди разумни души треперятъ, за да ви избавятъ отъ това нещастие, въ което сте попаднали.

Вие сте попаднали въ извесно нещастно положение; не сте били трезвенъ. Всички мѫчнотии показватъ, че не сте били трезвенъ. Ние не съзнаваме грѣшкитѣ, които правимъ въ живота. Но при всѣка една грѣшка при тебе седятъ разумни сѫщества, които искатъ да ти помогнатъ. И въ тѣхъ не блика отвращение, но Велика Любовь. Тѣ искатъ да ви предадатъ великото благо и да ви научатъ какъ да живѣете. И при всичкитѣ противоречия, които срещате въ живота си, обръщайте се къмъ Бога, но съ любовь. Вие не можете да се обърнете къмъ Бога съ любовь! За Този, Който всичко ви е далъ и за васъ се грижи, вие казвате: “Ние не Го познаваме!” А пъкъ този, който нищо не ви е далъ, за него се залепвате като лепка. Децата турятъ на плета лепливи пръчки. Птичкитѣ кацнатъ на тѣхъ, залепватъ се и увисватъ. Азъ съмъ виждалъ тия птички. Като ги хванатъ децата, откѫснатъ имъ главитѣ, оскубятъ ги и ги опичатъ. Това не е любовь!

Любовьта прави човѣшката душа свободна. Любовьта облича душата съ свѣтла дреха! Любовьта облича човѣшката душа съ животъ! Когато дойде Любовьта, тя ще ви облѣче съ животъ, ще ви даде свѣтлина и ще ви даде свобода. Тамъ дето има животъ, свѣтлина, знание, свобода, тамъ е Любовьта. Рекохъ сега, не търсете Любовьта отвънъ! Докато сте недоволни, вие сте заобиколени отъ общество на разумни сѫщества, (които искатъ да ви помогнатъ). А пъкъ щомъ вие сте радостни, вие сте вече на банкетъ. Щомъ се радвате, вие сте на банкетъ. И щомъ дойде едно неприязнено чувство, тѣ всички мислятъ заради васъ, какъ да ви помогнатъ. И като ви помогнатъ, и ви помагатъ като ви извадятъ отъ това опасно мѣсто, безъ да изгубите нито единъ косъмъ. А пъкъ сте на банкетъ, тѣ се радватъ, че сѫ могли да ви помогнатъ.

Следователно, постѫпвайте като тѣхъ! Дойде нѣкой до опасно мѣсто, помогнете му! И като излѣзе отъ опасното мѣсто, дайте му банкетъ и се радвайте! Това е сега нашето предназначение! Ако нѣкой се е качилъ на нѣкое опасно мѣсто, не го хукай защо се е качилъ тамъ. Това нищо не разрешава. Качилъ се е тамъ!

Та рекохъ, при сегашнитѣ условия такъвъ е животътъ. Времето отвънъ, (небето е облачно), показва какво е сегашното наше разбиране. Ние не можемъ да видимъ Божествената красота въ противоречията, които сѫществуватъ въ свѣта. Но когато духнатъ Божественитѣ вѣтрове и изчезнатъ облацитѣ и стане ясно и слънцето изгрѣе наоколо, тогазъ ще видимъ Божията Любовь, съ която Богъ ни е заобиколилъ!

Та рекохъ сега, ще ви препорѫчамъ едно нѣщо: Старитѣ да се оженятъ за Любовьта. Младитѣ да се оженятъ за Мѫдростьта. Това ви пожелавамъ сега. Ако е стара сестра, да се ожени за Любовьта. Ако е старъ братъ, да се ожени за Любовьта. Ако е младъ братъ, да се ожени за Мѫдростьта, знанието. Ако е млада сестра, да се ожени за Мѫдростьта, за знанието. Всички трѣбва да бѫдете оженени, нищо повече. А пъкъ вашето дете, което се роди отъ това, ще го оженимъ за свободата, за Истината. И тогазъ ще имаме едно семейство, въ което хората нѣма да умиратъ и ще станатъ безсмъртни. Докато по този начинъ се жените (сегашния), ще се раждате, ще се жените и ще умирате, а пъкъ щомъ старитѣ се оженятъ за Любовьта и младитѣ за Мѫдростьта и децата за Истината, тогазъ ще имате едно семейство, за което Богъ казва: “Ще се вселя между тѣхъ и ще живѣя между тѣхъ, и ще имъ бѫда Баща и ще ми бѫдатъ синове и дъщери.”

Да приложимъ сега Божията любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина и по този пѫть да изпълнимъ Волята Божия.

„Въ Божията Любовъ, въ Божията Мѫдрость и скритъ животътъ.“ (Три пѫти.)

6 ч. 18 м.

11-та лекция на Учителя
4.VIII. 1937 година, срѣда, 5 ч. с.

*джигеръ - (пер.-тур.) дробъ

Мѣдъ да потече

“Духътъ Божий”

Добрата молитва

Ще прочета нѣколко стиха отъ Посланието къмъ Галатянитѣ отъ четвъртия стихъ [глава] отъ първия до осмия.

Трѣбва едно правилно разбиране. Всѣки день човѣшкиятъ духъ трѣбва да се обновява. Запримѣръ толкозъ време вие говорите за любовьта, ако ви пита нѣкой, какво нѣщо е любовьта, различни отговори ще дадете. Нѣма да има единство въ вашитѣ разбирания за любовьта. Ако ви попита нѣкой за вѣрата, всички ще дадете различни отговори. Вашитѣ схващания нѣма да иматъ единство. Ако ви попита нѣкой за надеждата, пакъ нѣма да има единство въ вашитѣ отговори. И то ще произтича отъ простия фактъ, че вие ще искате да дадете вашитѣ разбирания. Има единъ свѣтъ, дето разбиранията другояче стоятъ. Когато вашитѣ очи се отворятъ, вие нѣма да създадете свѣта, но вие ще го видите такъвъ какъвто е. Следователно, ще го опитате. Създадениятъ свѣтъ ще го опитате такъвъ какъвто е, не такъвъ какъвто не е. Нѣкой пѫть художницитѣ даватъ известни краски, представятъ известна мѣстность такава, каквато не е. Ние казваме: “Той е много добъръ човѣкъ, или той е много лошъ човѣкъ.” И дветѣ нѣща сѫ невѣрни. Много добъръ по отношение на какво? Много добъръ по отношение пакъ на човѣка. Но ако азъ ви сравнявамъ съ онзи Божественъ принципъ, какъ ще ви сравня. Ако азъ ви сравнявамъ съ единъ човѣкъ, ще кажа: “Много добъръ човѣкъ.” Но ако ви сравнявамъ съ единъ ангелъ, какъ ще кажа? То е отношение, външна страна. Много добъръ човѣкъ, то подразбира по отношение елементарнитѣ работи, или е много добъръ или е много лошъ.

Сега думата “много добъръ” тъй конкретно много мѫчно се разбира. Доброто е храната, сѫществената храна, съ която душата се храни. А лошъ, по отношение доброто, има отношение съ злото. И когато човѣкъ възприема и доброто и злото, то е много лошо. Представете си, че вие сте пили хубава балканска вода, следъ туй пиете малко ромецъ, малко ракийца, малко винце отгоре, за да се събуди нѣкакъвъ аперитивъ въ васъ, да се усилите, нѣкаква сила да добиете. Щомъ влѣзе ракията и ромътъ въ васъ, състоянието ви ще се измѣни. Ако пиете вода, вие ще имате едно естествено състояние. Но щомъ пиете ромъ и ракия, ще се измѣни вашето състояние. Имате единъ приятель, когото обичате, дали сте му пари на заемъ, той ви обещалъ да ви върне тия пари, но не ги връща. Вашето отношение, заради паритѣ ще се измѣни къмъ брата ви. Питамъ сега: кое измѣня отношенията? Вие двамата ги измѣнихте. Вие и двамата се изпитвате. Единиятъ има нужда отъ паритѣ и другиятъ може да му услужи може да му даде пари на заемъ. Следъ туй единиятъ приятель иска да седи на думата, казва: “Да ги върне.” Другиятъ мисли, понеже му е приятель, може да не му ги върне. Приятельтъ му броилъ паритѣ, дали въ единия или въ другия все едно. Явява се сега едно различие и най-после тѣ и двамата се скарватъ. За какво? - За любезнитѣ пари. Щомъ се скаратъ двамата приятели, измѣнятъ се тѣхнитѣ чувства. Какво сѫ спечелили? Спечелили сѫ нѣщо ново, омразата е дошла. Новото е замѣстило старото. Една нова снаха е дошла. Тя е втората жена на човѣка. Доброто е първата жена, злото е втората жена. Доброто е добрия мѫжъ, злото е злия мѫжъ. Значи оженили се. Всѣки день човѣкъ се жени. Вие казвате, че човѣкъ веднъжъ трѣбва да се жени. Той днесъ се ожени, утре пакъ се ожени. Презъ цѣлия си животъ се жените, ту за едного, ту за другиго. Сега вие въ женитбата разбирате това, което не е. Въ женитбата имаме законъ и съчетание и веднага съчетава нѣщо. Когато у тебе има едно съчетание, непреривно трѣбва да се проявява. Животътъ трѣбва да бѫде неприривенъ.

Сега азъ ви говоря, понеже десеть деня за злото нѣма да говоримъ. Лошо нѣма да говоримъ. Що е доброто? - Доброто е, което изключва злото. Що е злото? - Туй, което изключва доброто. Две нѣща, които взаимно се изключватъ. И тогава, какво е практическото приложение? Случва се, че човѣкъ става недоволенъ отъ доброто. Туй е възможно. И тогава злото е, което тонира човѣка. Злото казва на доброто: “Онзи, който не е доволенъ отъ тебе, прати го при мене.” И доброто го прати тамъ. Тогава започнете да въздишате за доброто. Като идешъ при злото, контрастъ се случва, че онзи, който е при злото, не е доволенъ. Доброто казва: “Прати го при мене.” Тъй щото доброто и злото си изпращатъ членове, които ставатъ недоволни отъ тѣхъ въ училището. Две училища сѫ: училище на доброто и училище на злото. Две школи има въ свѣта, една школа на доброто и една школа на злото. Когато единъ не е доволенъ отъ едната школа, другитѣ отъ другата школа казватъ: “Пратете го при насъ, ние ще му дадемъ по-добро познание, което може да го задоволи.”

Сега искате да знаете конкретно мисъльта. Казвате: “Какво трѣбва да разбираме?” Ето какво трѣбва да разбирате. Когато нѣкой казва: “азъ съмъ господарь”, какво трѣбва да разбирамъ. Щомъ ми казва: “че азъ съмъ господарь”, той казва: “Всѣки, който иде при мене, трѣбва да ми слугува и каквото кажа да го изпълнява добре, безъ противоречие, азъ съмъ господарь.” Другиятъ казва: “Азъ съмъ слуга.” Какво подразбира? “Азъ съмъ слуга” подразбира, че каквото ми кажатъ, това правя. Нѣмамъ свое мнение. Това е слуга. Вие казвате, че сте господарь. Думата ви да бѫде вѣрна. Тогава каквото кажешъ, става ли. Или има ли нѣкой да те слуша. После, ако си слуга, има ли нѣкому да слугувашъ? И на кого слугувашъ?

Рекохъ, трѣбва да се пазите отъ следнитѣ криви разбирания. Единъ английски археологъ намерилъ една стара златна монета. Понеже билъ много занятъ и човѣкъ на удобствата, не взелъ той самъ да изчисти монетата, както той знае, но я далъ на слугата си, той да я изчисти. Казва му: “Изчисти тази монета.” Слугата, като взелъ монетата, искалъ да знае монетата отъ какво е направена, започналъ да я трие и изтрилъ всичко написано. Казва: “Господарю, отъ злато е направена, изтрихъ я хубаво.” Той я поглежда и остава недоволенъ. Казва: “Действително тя е златна, но съдържанието седѣше въ написаното на златото отгоре.” Този слуга изчистилъ, че изтрилъ съвършено написаното. И вие, като искате нѣкой пѫть да оправите вашия характеръ, вземете нѣкой пѫть, както Господь ви направилъ, че изтриете археологически това, написаното да четете, ама вие изчиствате всичко онова, което Господь е написалъ, пъкъ остава само златото. Идете при Господа така златни, но за Господа не е толкова важно вашето злато, отъ какво сте направени. Той го знае. Написаното е важно. По-добре да идешъ при Господа единъ грѣшникъ, съ всичкитѣ свои слабости тъй както сѫ написани, отколкото да се очисти написаното и да остане само златото безъ никакво написано. И тогава ние въ живота трѣбва да бѫдемъ доволни отъ такова, каквото пише сега. Сега ни най-малко не разбирайте, че азъ ви поощрявамъ да пишете вие каквото искате. Не, такива каквито сте досега, археологически една монета си ти, ще отидешъ да видишъ какво е написано. Нѣма да изтривашъ написаното вѫтре. Ами че, върху тази монета има написани много хубави работи.

Ако ти си единъ ученикъ, следвалъ си въ училището, ималъ си обиченъ учитель, научилъ те. Следъ като си придобилъ неговото знание, възгордѣлъ си се и казвашъ: “Нѣмамъ нужда отъ учитель.” Гордостьта, която е дошла, говори това. Откѫде дойде тя? Този учитель, като те учи съ любовьта, въ любовьта си къмъ тебе ти е далъ знанието си и въ любовьта се роди гордостьта. Питамъ сега: какъ може да се изправи гордостьта? Или друго едно сравнение: ти си единъ младъ момъкъ, всичкитѣ моми ги считашъ като ангели, намѣришъ една мома ангелица и казвашъ, че безъ нея не можешъ да живѣешъ. Пишешъ ѝ писма любовьни, че животътъ ти се осмислилъ, че само тя може да те подигне, всевъзможни работи пишешъ, но това е докато се оженишъ. Дотогава ти си мислишъ, че тя е ангелица, щомъ се оженишъ, мислишъ, че е дяволица. И започвашъ да ѝ приписвашъ характерни черти, че тя ходила да хвърля око на чуждитѣ мѫже, че тя не обича да говори истината, че не живѣе добре, че не си гледа работата, че въ кѫщи не седи, но обича да хойка. Ти на тази ангелица напишешъ тия нѣща отгоре. И тя остане най-после недоволна единъ день казва: “Азъ се развождамъ съ тебе”, напусне те и си замине. Питамъ сега: защо се събрахте двамата и защо се разделяте двамата?

Вие сега вземете, азъ правя друга една аналогия: нали васъ Богъ ви създаде, защо сте недоволни? Че Богъ ви изпратилъ, вие сте свързани съ Бога, казвате: “Безъ Бога не може да живѣемъ”, пакъ сте недоволни отъ себе си. Ами че ти, като си недоволенъ отъ себе си, ти си недоволенъ отъ Господа. Казвашъ: “Азъ съмъ недоволенъ отъ себе си.” На тази ангелица нейниятъ възлюбенъ ѝ приписа най-напредъ хубавитѣ работи, а сега ѝ преписва лошитѣ. Азъ ще ви направя едно сравнение сега. Единъ физиономистъ описва характера на Сократа, че му казва: “Ти си водилъ единъ много безпорядъченъ животъ, разгуленъ животъ, обичалъ си да лъжешъ, да поодкрадвашъ, съ женитѣ си живѣлъ много развратенъ животъ. Неговитѣ ученици, като чуватъ това, скачатъ, искатъ да набиятъ физиономиста, какъ тъй той смѣе така да обижда тѣхния учитель. Сократъ казва: “Право говори, каквото каза е право. Такъвъ бѣхъ, но съ усилие измѣнихъ живота си. Сега не съмъ такъвъ, едно време бѣхъ такъвъ. Тази ангелица, казва той на своята възлюбена, туй което ми приписва, е право, но едно време бѣше така, но съ усилие сега не съмъ такъвъ.” Така се разрешава въпросътъ. Друго разрешение въ свѣта нѣма. Хората си приписватъ много нѣща.

Запримѣръ вие тукъ преди нѣколко деня разрешавахте въпроса за кръста. Дошли сте и разисквате единъ въпросъ ни въ клинъ ни въ ръкавъ, какво нѣщо е кръстътъ, дали трѣбва да го почитаме или не. Че тогава вие нищо не сте разбрали. Любовьта ние уподобяваме на човѣшкото сърдце, вѣрата уподобяваме съ кръста, надеждата уподобяваме съ котвата, символично. Що е кръстътъ? - То е вѣрата въ човѣка. Щомъ имашъ вѣра, имашъ кръстъ. Кръстътъ разрешава всичкитѣ мѫчнотии. Той е, който поощрява човѣка въ знание, мѫдрость. Кръстътъ ще ви научи. Че вие какво разбирате подъ думата кръстъ? - Страдание. Страданията азъ разбирамъ цѣлъ единъ свѣтъ. Страданията отварятъ пѫтя за Божествената Мѫдрость, за да разберемъ тайнитѣ на живота. Страданията сѫ едно благо. Нашитѣ страдания сѫ благо за другитѣ. Следователно, страданията сѫ отъ времененъ характеръ. Грѣхътъ и той е отъ времененъ характеръ. Грѣха така изглажда Богъ отъ насъ, както азъ мога да изгладя нечистотиитѣ комуто и да е. Азъ съмъ хирургъ и може да рѣжа онова, нагнилото мѣсто въ организъма. Грѣхътъ не е нѣщо сѫществено. Престѫплението не е нѣщо сѫществено. Всичко туй като помия ще замине и човѣкъ ще остане чистъ. Сега вашето заблуждение е, че вие мислите, че грѣхътъ е нѣщо, което не може да се очисти. За мене е така.

Вие мислите за кръста. Вие носите множество кръстове. Нѣмамъ нищо противъ никакъвъ кръстъ. Но рекохъ, вѣра трѣбва да имате. Когато говорите за кръста, вѣра трѣбва да имате. Символъ е кръстътъ. Затова вчера се скараха тукъ и дигнаха шумъ. Искате да наложите вашитѣ убеждения, какво вие мислите за кръста. Може да имате каквито искате убеждения, но всѣки отъ васъ, вие всички сте кръстове. При това, когато дигате шумъ, вие сте живитѣ кръстове и казвате тогава: “Не трѣбва да се почита кръста.” Човѣкъ е кръстъ. Вие сега туряте кръста вънъ отъ себе си. Вие сте, които клеймите кръста, вие сте, които го чистите. Живѣешъ добре - чистишъ кръста, живѣешъ зле - цапашъ кръста. Кръстътъ не е извънъ човѣка. Човѣкътъ е кръстъ. Човѣкъ е, който вѣрва; човѣкъ е, който люби; човѣкъ е, който се надява. Рекохъ, така разбирайте. Не разбирайте, както децата разбиратъ. Въ езически времена, хората сѫ имали други разбирания. Ние сме станали малко по-възрастни.

Ама, вѫтрешната страна на кръста? Кръстътъ е емблема на Мѫдростьта. Сърдцето е емблема на Любовьта. А кръстътъ е емблема на Божията Мѫдрость. Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туришъ, но ще го разбирашъ и не само ще го разбирашъ като българинъ, ще го разбирашъ като англичанинъ, като французинъ, като славянинъ, като индусъ, като негъръ, като какъвто и да е. Че кръстътъ е навсѣкѫде потрѣбенъ въ живота. Апостолъ Павелъ казва: “Ще се похваля съ кръста Христовъ.” Какво подразбира той? Единъ човѣкъ, който иска да ми покаже, че той обича кръста, трѣбва да го обича. Той трѣбва да има единъ чистъ езикъ. Чистъ езикъ трѣбва да има като свѣтлината. Като онази кристална вода трѣбва да бѫде чистъ езикътъ. И човѣкъ, който разбира кръста, има много мекъ езикъ. Човѣкъ, който нѣма мекъ езикъ, не е разбралъ кръста. Той тепърва има да го разбира.

Вие имате едно криво понятие за кръста. Говори се за единъ новъ кръстъ въ свѣта. То е другъ въпросъ. Хората сѫ създали единъ кръстъ, който нѣма нищо общо съ Божия кръстъ. Има два кръста: единиятъ - човѣшки кръстъ, другиятъ - Божественъ кръстъ. Ония порядки, наши разбирания, които ни създаватъ мѫчнотии, сѫ единъ кръстъ, отъ който ние трѣбва да се освободимъ. Грѣховетѣ, които ние правимъ, това сѫ единъ кръстъ, отъ който трѣбва да се освободимъ. То е нашиятъ кръстъ, ние го създаваме. То е единъ порядъкъ на нѣщата, който ние създаваме. Ти искашъ да бѫдешъ господарь - ти си създавашъ новъ кръстъ. Ти искашъ да бѫдешъ силенъ човѣкъ, да правишъ каквото искашъ безъ да отговаряшъ - ти си създавашъ единъ новъ кръстъ. Нѣкои хора се разпъватъ и страдатъ. Писанието за него казва: “Проклетъ всѣки, който виси на единъ кръстъ направенъ отъ дърво.” Проклетъ онзи, който виси на единъ кръстъ направенъ отъ дърво. Следователно ако вие създавате кръста, не че вие създавате кръста, но ако тукъ на планината вие създавате единъ новъ кръстъ. Срѣщатъ се нѣкои, не се обичатъ заради своитѣ възгледи и още на Бога служатъ. Скарали се, не искатъ да се примирятъ. Де ви е любовьта. Двама, които не може да изправите вашитѣ погрѣшки, де ви е вѣрата, де ви е кръста? Казва Христосъ: “Който може, да дигне своя кръстъ.”

Та рекохъ, азъ съмъ наумилъ да ви вдигна всинца. Всинца ви ще дигна на гърба и ще ви нося. Въ нѣкоя хубава вода ще ви изтърся всички ви, въ най-хубавата вода и ще река: “Омийте се въ онази Божествена вода!” Тукъ дяволътъ е създалъ единъ кръстъ, който вие сте дигнали на гърба си. Вие вървите, ученицитѣ и погрѣшно сте дигнали не Божия кръстъ, но дяволския кръстъ. Казвате: азъ ще се похваля. Че онзи, който дигналъ меча си и убива хората, този убилъ, онзи убилъ, казва: кръста нося, вѣра имамъ. Той вѣрва въ ножа и той е кръстъ.

Сега азъ искамъ да ви наведа, колко сте юнаци. Дойде нѣкой при тебе и ти каже: “Много лошъ човѣкъ си.” Ти му кажи: “Колко сладъкъ езикъ имашъ, медъ капе отъ него.” Вие ще кажете: “Това не е вѣрно.” Че кажи му, това е вѣрното. Медъ капе отъ езика. Защото като му кажешъ, “Колко си хубавъ, медъ капе отъ езика ти”, ти говоришъ истината. Той като каже: “Колко лошъ човѣкъ си”, отъ неговия езикъ тече лошото. Ти вземашъ неговото лошо и го туряшъ на себе си. Ти като кажешъ: “Колко добъръ човѣкъ, медъ капе отъ езика ти”, значи отъ твоя езикъ да потече медъ. Когато отъ неговия езикъ тече горчиво, отъ твоя езикъ да потече сладкото. Ако отъ твоя езикъ потече горчиво, вие и двама сте едно и сѫщо нѣщо. Нѣма различие, култура не може да има. Каже ти нѣкой, колко скържавъ човѣкъ си. Кажи му: “Колко сладко говоришъ, за пръвъ пѫть слушамъ такива сладки думи.” Да потече хубавото.

Ще ви разправя единъ примѣръ. Дойде една млада жена, че казва: “Срещнахъ още една млада и тя ми казва сега: този, тѣхниятъ учитель го считатъ за светия, но много му играятъ очитѣ.” Рекохъ, колко хубаво говори, че играятъ очитѣ ми, живъ човѣкъ съмъ, ще играятъ и благодаря на Бога. Много хубаво, вѣрно казва, че играятъ очитѣ ми. - “Ама, казва, не е толкозъ святъ човѣкъ.” - Много право говори. Сега се уча да бѫда святъ човѣкъ. Че какво има, тя си мисли сега нѣщо. Какво разбира тя подъ думата, че не е святъ. Какво трѣбва да ѝ се отговори на тази мома? По другото правило трѣбва да я нахукамъ. Право си мисли, тя като се огледала въ мене, видѣла себе си. Нищо повече. И действително, азъ зная, има единъ законъ. Като дойда въ положението на единъ грѣшенъ човѣкъ, всѣкога една седмица чувствувамъ неговото състояние, като че съмъ оцапанъ, грѣшникъ, неразположенъ, всичко туй въ мене бушува, следъ една седмица или единъ месецъ се очистя, пакъ стана чистъ. Дойде нѣкой добъръ човѣкъ, веднага чувствувамъ неговата добрина, радостенъ съмъ, веселъ съмъ. Зная, това не е мое. Негово състояние е.

Та рекохъ, вие понѣкой пѫть не различавате тия състояния. Дойде нѣкой неразположенъ, ти си неразположенъ; дойде нѣкой разположенъ, ти станешъ разположенъ. И едното и другото не е твое. Рекохъ сега, бѫдете герои! И разбирайте нѣщата. Менъ не може да ме обвините въ едно нѣщо. Азъ съмъ изворъ, който тека. Ако дойде нѣкой и си излѣе водата върху мене, придалъ ли ми е нѣщо? Тази вода отъ шишето той вземалъ отъ мене, после дойде излѣе отгоре ми. Казва: “Едно шише вода излѣхъ.” Право ли е? И въ този смисълъ рекохъ: единъ баща не може да върши престѫпление. Една майка не може да върши престѫпление. Единъ богатъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, не може да върши престѫпление. И единъ сиромахъ не може да върши пристѫпление. Сиромахътъ може да направи престѫпление като грѣшенъ стане богатъ и богатиятъ като грѣшенъ стане сиромахъ и той ще извърши престѫпление. Ако той е богатъ има синове и дъщери и раздаде имането си на хората, той ще извърши престѫпление въ очитѣ на своитѣ синове и дъщери, тѣ ще го считатъ престѫпникъ. Тѣ ще кажатъ: “Той е глупавъ, раздаде всичко на хората, насъ остави да страдаме.” Той предъ очитѣ на синоветѣ си и дъщеритѣ си минава като престѫпникъ, който нѣма никакво задължение. И единъ сиромахъ ще направи едно добро, като иде и обере единъ богатъ човѣкъ, вземе му паритѣ, че ги даде на своитѣ синове и дъщери. Казватъ: “Уменъ човѣкъ е баща ни, остави ни наследство, добъръ човѣкъ е.” Тѣ не искатъ да знаятъ, че баща имъ ги кралъ тия пари. Тѣ го считатъ за светия. Това сѫ редъ разсѫждения, тѣ спадатъ къмъ човѣшкия свѣтъ. Въ дадения случай вие се влияете отъ мнението, което хората даватъ за васъ. Тѣ сѫ прави.

Рекохъ сега, да се не спираме върху личнитѣ нѣща, понеже азъ ще ви кажа, всички вие сте добри. Другъ аргументъ, че сте много добри да ви докажа, защото, ако не сте добри, азъ не бихъ ви училъ. Азъ, че ви уча, вие сте много добри. Сега похвалявамъ себе си. Да кажа, че сте лоши, тогава укорявамъ себе си. Ще кажа, много сте добри! Пъкъ и вие ако не мислите, сега ще докажа другото съ сѫщия аргументъ. Азъ доказвамъ, че вие сте много добри, понеже ви уча. Пъкъ и вие ме считате за добъръ, защото ако не ме считате за много добъръ, при мене нѣмаше да дойдете. Сега логически разсѫждавамъ. Ако вие не ме считахте за много добъръ, вие при мене не щѣхте да припарите. Сега и вие и азъ мислимъ правилно. Азъ мисля, че сте много добри, пъкъ и вие мислите, че азъ съмъ много добъръ. Ако вие не мислѣхте, че съмъ много добъръ, нѣмаше да дойдете при тази мъгла на този върхъ. Пъкъ ако азъ не мислѣхъ, че сте много добри и азъ нѣмаше да дойда въ тази мъгла.

Сега азъ разсѫждавамъ. Ако бѣхъ казалъ само, че вие сте много добри, щѣше да остане въ ума ви една идея, че имамъ нѣщо друго въ ума си, една малка подигравка. Понеже рекохъ, че и вие мислите така, тогава квитъ е, противоречие нѣма. После ако бѣхъ казалъ, че азъ съмъ много добъръ и за васъ нищо не кажа, тогава щѣхъ да оставя друго едно противоречие. Сега разсѫждението е право, и вие сте много добри и азъ съмъ много добъръ. Сега и вие и азъ да бѫдемъ много добри, да изпълнимъ волята Божия. Да изпълнимъ волята Божия, понеже сме много добри. Сега вие сте много добри и азъ съмъ много добъръ, тия добритѣ да извършимъ волята Божия тъй, както никой другъ не може да я извърши. И може да я извършимъ сега.

Рекохъ сега, ние започваме да живѣемъ въ Бога, да прославимъ Бога, не за себе си, не за обществото, да живѣемъ за Слава Божия въ свѣта, да дойде Царството Божие на земята, да бѫде Волята Божия на земята между насъ. Да изпълнимъ Волята Божия, както Богъ желае. Господь мълчи сега и очаква ние единъ день да признаемъ, че Богъ е много добъръ. Той е съвършенъ. Туй трѣбва да го признаемъ. Сега Богъ е призналъ, че ние сме много добри, сега и ние трѣбва да признаемъ въ насъ, че Богъ е много добъръ и тогава да пожертвуваме всичко заради него, да сторимъ неговата воля. Усъвършенствуването, спасението на чо-вѣкъ, бѫдащето благо е тамъ да струваме Неговата воля. Сега на васъ азъ нѣма какво да ви угаждамъ, нито вие на мене, понеже сме добри. Азъ въ васъ напълно вѣрвамъ, че сте напълно добри. И вие въ мене вѣрвате, че съмъ добъръ.

Ще туримъ човѣшкото сърдце на мѣсто, ще туримъ човѣшкия кръстъ на мѣсто, пъкъ и котвата ще туримъ на мѣсто. Кръстътъ - това сѫ човѣшкитѣ рѫце, котвата - това сѫ човѣшкитѣ крака, сърдцето - това е човѣшката глава. Съ главата си любишъ, съ рѫцетѣ си ще вѣрвашъ, съ краката си ще се надявашъ. Съ краката вървишъ, съ рѫцетѣ работишъ, съ ума си ще мислишъ. Защото главата се роди отъ сърдцето. Вие казвате: “Сърдцето е майка на човѣшкия умъ.” Вашитѣ разбирания сега сѫ малко различни. Вие считате сърдцето майка, то роди ума ви. Затова сърдцето и умътъ сѫ свързани. Умътъ е възлюбения синъ на сърдцето. Тѣ се много обичатъ. Майката е тази. Но тази майка ние я наричаме Божествената дева, която роди всичко въ свѣта.

Та рекохъ, това сѫ новитѣ възгледи. Когато вие вдигнете вашата рѫка, това е то човѣшката воля. То е онзи принципъ, който подтиква човѣка да мисли, да работи, да твори, да създава. Рѫцетѣ - това сѫ кръста, който създава нѣщата. Понеже както създаде добритѣ нѣща, така създаде и страданието. Страданието се ражда въ творчеството. Който не твори, може да не страда. Но всѣки, който иска да твори, ще създаде и страданието. Богъ, който създаде свѣта, създаде и кръста.

Рекохъ, не туряйте вашия умъ да служи на вашето сърдце. Ще турите, вашето сърдце да служи на вашата душа. Ще турите вашитѣ крака да служатъ на вашия духъ. Като ги съедините, турете всички да служатъ на Бога, на този Вѣчния, къмъ Когото се стремимъ, отъ Който сме излѣзли, къмъ Когото отиваме. Ще туримъ всичко туй: и рѫцетѣ, и краката, и сърдцето, и ума, и душата, и духа, всичко каквото имаме, да извършимъ волята Божия, да дойде Царството Божие на земята, както е горе на небето. Да бѫде Волята Божия както горе, тъй и долу.

Сега и вие много добри и азъ много добъръ, вие много любещи и азъ много любящъ, вие много вѣрващи и азъ много вѣрващъ, вие много онадеждени и азъ много онадежденъ, всички ще тръгнемъ въ единъ пѫть да извършимъ Волята Божия на земята. Желая сега, като слѣзете оттукъ, отъ устата ви да тече медъ. Тъй да потече, че всички пчели да се събератъ наоколо, да взематъ този медъ, да го носятъ въ своя кошеръ. Единъ день да се тури това: “Това е медътъ, който излѣзе отъ устата на вѣрващитѣ, на които отъ езицитѣ медъ потече.”

Желая сега медъ да потече отъ езичетата, не само отъ устата, но отъ сърдцето, отъ ума ви, отъ душата, отъ духа ви, навсѣкѫде медъ да потече. Да дойде великиятъ балсамъ за изцѣление на свѣта.

Богъ е Духъ и които Му се кланятъ съ Духъ и Истина да му се кланятъ!

12-та лекция отъ Учителя,
държана на Молитвения върхъ при Второто езеро,
6 августъ 1937 г. петъкъ 5 ч. с.

Качества на умъть, сърдцето и тѣлото

Голѣма мъгла и влага. Отъ нѣколко дни, не се дига; обаче е много магнетично времето. Всички събрани на върха на тази височина за молитва! Все пакъ ситно рѫми!

(Учительтъ дойде на опредѣленото време и седна на камъка.)

Размишление. (Мълчание 10 минути)

“Духътъ Божий”

Добрата молитва

(Учительтъ отвори Писанието:) Йоана 10 гл. 7, 8, 9, 10, 11 ст.

Много пѫти сте чели тѣзи думи. Единъ инструментъ се познава не само по външната си форма. Може да се разгледа какъ е направенъ. Вземете единъ инструментъ както цигулката. Най-хубавитѣ цигулки сѫ направени отъ Страдивариусъ. Една цигулка се познава по качеството на своя тонъ. Има едно съчетание на формата. Съчетание отъ самия материалъ, отъ който цигулката е направена. И тонътъ, който тя издава. Туй е едно външно уподобление.

Човѣкъ се познава по три нѣща. По качеството на своя умъ, по качеството на своето сърдце и по качеството на своето тѣло. За да бѫде човѣкъ добъръ, той трѣбва да има три качества. Качество[то] на добрия умъ седи въ това, че той носи свѣтлина и въ най-мрачната нощь. Тамъ, дето ходишъ, ще ти бѫде свѣтло. Качество[то] на доброто сърдце носи топлина; че и въ най-голѣмия студъ ще бѫде около тебе топлина. А качеството на тѣлото носи въ себе си сила и здраве. И дето отивашъ, ще преодолявашъ всичкитѣ мѫчнотии. Ако имашъ тия тритѣ качества, ти си човѣкъ въ тази смисъль. Може да ти говорятъ нѣкои за истината, може да ти говорятъ за любовьта, това сѫ само външни изрази. Ако въ любовьта едновременно не присѫтствува свѣтлината, топлината и силата, това не е любовь. Ако въ доброто не присѫтствува едновременно свѣтлината, топлината и силата, това не е добро. Ако въ правото не присѫтствува едновременно свѣтлината, топлина и сила, това не е право.

Нали ние сме дошли да слугуваме не на себе си. Ако на себе си слугувате, всичк[о] ще имате и на прасета ще станете. Който слугува на себе си, безъ разлика дали си светия, въ момента, въ който ще почнешъ да слугувашъ на себе си, ти си мъртавъ. Ти ще станешъ на каль, на пръсть, на прахъ, на всичко и нѣмашъ никакво бѫдеще. И ако хората умиратъ и питатъ защо умиратъ? Рекохъ, защото слугуватъ на себе си. Днесъ е пробенъ день. Свѣтътъ навънка е затворенъ, всичко е затворено. Значи, деньтъ иска да ви покаже колко може да бѫдете силни вѫтре въ себе си. Вие какво може да направите. Вие досега сте уповавали на кого? На баща си, на майка си, на децата си, на приятелитѣ си. Жената е уповавала на мѫжа си, майката - на децата си, на синове и дъщери. Онѣзи патриоти уповаватъ на народа си. Азъ да ви покажа, идете на гробищата, все ще видите навсѣкѫде паметници на майки, на бащи, на възлюбени. Все паметници иматъ. Питамъ: де е смисълътъ на живота?

А щомъ влѣзнете въ трикачествения свѣтъ, качествата на човѣка сѫ свѣтлината, топлината и силата. Тамъ нѣматъ никакви паметници и никѫде нѣма надгробни плочи. Нѣма да срещнете нѣкой човѣкъ да плаче, че е нещастенъ, че не му върви въ този свѣтъ. Тамъ на всички върви по медъ и масло. И въ този свѣтъ, дето сѫществува туй неразбиране, тамъ сѫ страданията. Казвате: “Какво да правимъ?” Рекохъ ви какъ може да излѣзете. При свѣтлия умъ човѣкъ никога не се спѫва. Ти можешъ да се спънешъ отъ живота на единъ човѣкъ или отъ неговитѣ постѫпки. Та, ако въ двора ми влѣзе едно говедо и си остави своитѣ изпражнения, трѣбва ли азъ да си изгубя мира отъ това животно? Ще взема единъ прътъ и ще го изпъдя навънка. Ще взема лайната му и ще ги очистя. И ще бѫда веселъ. Какво има да се занимаваме съ животнитѣ? То споредъ своитѣ разбирания си върви. Какво има ние да се занимаваме съ животнитѣ, да имъ даваме заповѣди на кѫде трѣбва да ходятъ. Животното накѫдето ходи, тамъ си остава своята визитна картичка.

Сега може да се каже, че когато крадецътъ дойде въ дома ви, какво ще ви остави за споменъ? Той може да ви задигне или нѣкое агне, или нѣкоя кокошка, или пуйка, или кесията ви съ паритѣ ви. Той все ще остави нѣщо за споменъ, да го помните. Е, когато дойде нѣкой лошъ духъ вѫтре въ васъ или една лоша мисъль, какво ще ви остави въ ума ви? Питате какво е реалното? Че ако дойде една лоша мисъль въ ума ви, не я ли виждате? Или ако дойде едно лошо чувство, не го ли чувствувате? Или ако дойде една лоша постѫпка, не я ли виждате? Досега вие какво сте правили съ вашитѣ лоши постѫпки, съ вашитѣ лоши мисли, и съ вашитѣ лоши чувствувания? Изпъди лошата мисъль навънка! Каквато нечистотия е оставила, очисти я и забрави. Изпъди лошитѣ чувства навънка и каквито нечистотии сѫ оставили, очисти ги и забрави! Изпъди лошата постъпка навънка, очисти я и не мисли за туй. Нищо повече! Остави да си вървятъ по своя пѫть. Пъкъ нали съвременнитѣ културни модерни кѫщи хората си ограждатъ кѫщитѣ съ врати и огради, да не влѣзе нѣкое говедо.

Азъ зная само единъ примѣръ, едно изключение, което се е случило въ Америка. Студентитѣ, които били недоволни отъ председателя на единъ Уелски университетъ.* Та, президентътъ ималъ единъ много хубавъ конь. Особено недоволнитѣ студенти задигатъ коня и го завеждатъ на третия етажъ. И цѣлата нощь коньтъ въ университета се училъ, се разхождалъ. Влиза председательтъ сутриньта, гледа: коньтъ му тамъ, на третия етажъ, разхожда се изъ коридоритѣ. И взѣло му после много време, да се снеме коньтъ отъ тамъ, че не му е мѣстото тамъ. Но мислите ли, че този конь самъ се е качилъ тамъ горе? Студентитѣ сѫ го качили горе. Защо? Защото сѫ били неразположени спрѣмо президента.

Така и въ вашия университетъ, вашитѣ студенти, все ще изкаратъ вашия конь на третия етажъ. И какво трѣбва да правите? И сега въ модерна Америка е станало това веднъжъ преди 50 - 60 години сѫ го направили студентитѣ въ Уелския университетъ. Но какво е претърпѣлъ този президентъ да снеме коня си отъ тамъ? - Развалилъ стълбитѣ, за да снеме коня си. Но тия студенти не спиратъ тамъ. Единъ день единъ отъ студентитѣ срѣща президента и казва: “Извинете, господинъ президенте, на председателя казва, заднитѣ колела на вашето бѫги сѫ турени отпредъ, а преднитѣ колела сѫ турени отзадъ.” Слиза порфесорътъ, гледа, тъй е. Той се пооглежда, не ги знае тѣзи, които сѫ направили това. Взима пакъ заднитѣ колелета, туря ги отпредъ, а преднитѣ колелета, че ги турга отзадъ. Намѣстилъ ги. Единъ день, той вече се домогналъ до тия, които искатъ да го компрометиратъ. Ималъ той нѣкѫде наблизо бостанъ, насаденъ съ дини. И те искали съ туй бѫги да крадатъ динитѣ и после да оставятъ бѫгито въ бостана. Да кажатъ, че президентътъ го оставилъ тамъ. Обаче президентътъ се престорилъ, облѣкълъ се въ ученически дрехи и влиза между тѣхъ и той да краде дини. И той върви съ тѣхъ. Единъ пѫть отишълъ, втори пѫть отишълъ и на третия пѫть, той се обръща и казва: “Boys!”* И тѣ го познали. И той ги оставилъ. И отъ тамъ насетне никаква кражба нѣма.

Та сега ви рекохъ, гледайте да хванете тѣзи, които изкарватъ вашия конь горе на третия етажъ; онѣзи, които размѣстватъ заднитѣ колелета отпредъ и преднитѣ отзадъ; и онѣзи, които ходятъ да обиратъ динитѣ отъ бостана ви. Защото има единъ законъ: човѣшкото развитие върви по единъ правиленъ, основенъ законъ. Вие не може да има те свѣтлина, не може да имате топлина, вие не можете да имате сила, ако Богъ нѣма разположение, ако не е отворенъ Богъ къмъ васъ. И ако Богъ не е отворенъ къмъ васъ, и ако вие не сте отворени къмъ Бога, до никакви постижения не може да дойдете. Две нѣща се изискватъ: вие трѣбва да бѫдете отворени къмъ Господа, и Господь трѣбва да бѫде отворенъ къмъ васъ. Тогава ще има туй, което наричатъ имплюксъ (инфлюксъ). Туй, което иде отъ Бога, Духътъ е, който е слезълъ отъ невидимия свѣтъ. Връзка може да имате.

Та рекохъ, щомъ вие сте неразположени духомъ, съ това вие се затваряте за невидимия свѣтъ. Щомъ вие сте разположени духомъ, вие се отваряте за невидимия свѣтъ и тогава сте отворени за невидимия свѣтъ, а сте затворени за обратния свѣтъ на злото. Щомъ вие сте отворени за небето, тогава и Богъ е отворенъ за васъ. Тогава вие сте затворени за долния свѣтъ, а сте отворени за горния свѣтъ. Или казано е въ Писанието: “Ако вие нѣмате вѣра къмъ Бога.” Първото основно правило: ако нѣмате вѣра къмъ Бога и ако нѣмате любовь къмъ Него, вие не може да бѫдете отворени за възприемане на Неговия Духъ. Щомъ имате вѣра къмъ Бога и щомъ имате любовь и Богъ ще бѫде отворенъ заради васъ. И тогава може да имате на разположение всичко онова, каквото искате.

Сега туй може да опитате. Не е въпросъ за вѣрване, да ви убѣждавамъ. Но това сѫ нѣща, които въ живота ще ги опитате. Но тъй трѣбва да ги опитате, че да не забравите. Защото често, когато човѣкъ изгуби равновѣсието на духа си, той забравя, че въ свѣта Богъ е, Който изправя свѣта. Ако свѣтътъ е лошъ, не сме ние, които може да го изправимъ. Когато има суша, ти можешъ да имашъ доброто желание, но не си ти, който можешъ да дадешъ влагата. Отъ Бога зависи, ако Той изпрати дъждъ! И всичкитѣ страдания на растенията, които страдатъ за вода, Той може да ги полѣе. Ние можемъ да желаемъ да има свѣтлина и топлина. Но свѣтлината и топлината не зависи отъ насъ. Ако Богъ изпрати своята свѣтлина и топлина, всички растения свѣтлина ще иматъ предостатъчно; пъкъ ако не изпрати, ще има една оскѫдица.

Та рекохъ, само когато Богъ изпрати своята свѣтлина въ вашия умъ, и само когато Богъ изпрати своята топлина въ вашето сърдце, само тогава, когато Богъ изпрати своята сила въ вашето тѣло, азъ говоря за тѣлото въ една специфична форма: тѣло, въ което за бѫдеще ще живѣемъ, а не тѣло, съ туй, съ което сега живѣемъ. Не едно тѣло на немощь, тѣло въ което сега живѣемъ. Нали? Тѣло - това е духовното тѣло на човѣка, което носи Неговитѣ блага. И всичкитѣ бѫдещи богатства сѫ скрити вѫтре въ туй духовното тѣло. И когато Писанието говори да се родятъ хората изново, подразбира влизане на човѣка като пълновъзрастенъ да живѣе въ своето тѣло. Защото безъ тѣло вие не може да бѫдете наследници. Необходимо е умъ, необходимо е сърдце, необходимо е едно тѣло. Това е завършването на мировото битие!

Та сега, които сте слушали Словото, до сега се е проповѣдвало: Имайте вѣра! Безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Тогава рекохъ, приложете сега на вашата вѣра. Новото Учение се отличава съ това, че то влага вече не вѣрата за основа, но влага Любовьта за основа. И апостолъ Павелъ самъ загатва: “Три велики, казва, добродѣтели има, но най-голѣмата е Любовьта.” Въ вѣрата ти само ще отличишъ, ще различавашъ кое е добро и кое е зло. Ти ще имашъ единъ разуменъ животъ, а въ Любовьта ти ще реализашъ въ себе си Божественитѣ блага. Ти ще бѫдешъ вече като едно плодно дърво, отъ което, другитѣ ще могатъ да се хранятъ. И ти самъ ще се хранишъ. Това е Любовьта! Това е Дървото на живота. И докато човѣкъ не почне да се храни съ тази храна на Любовьта, той не може да възкръсва. И понеже всички се готвите за възкресение, то всѣки, който яде отъ храната на Любовьта, той ще възкръсне. Любовьта е, която възкръсява.

И казва Христосъ, като казва: Азъ съмъ вратата, презъ тази врата като влѣзнете, вие ще научите, какво е Любовьта. Вънка отъ тази врата, вие не може да научите, какво е Любовьта. Като минете презъ тази врата, Той казва, че е вратата. И Той казва, че паша ще намѣрите. Всичко въ изобилие ще намѣрите. Това е закона на Любовьта. И въ Любовьта всѣки страхъ престава. Докато Любовьта не е дошла, човѣкъ се страхува; докато вие се страхувате, вие сте въ закона на вѣрата. Ти вѣрвашъ. И вѣрата е била възпитателка на човѣка досега. Тя го е възпитавала. И тя е внесла отлични работи въ него, да разпознава какво нѣщо е доброто. Цѣлата съвременна култура, въ която хората живѣятъ, се дължи на вѣрата. Вѣрата е създала всичко. Мойсей, който изведе израилския народъ изъ пустинята, даде имъ онзи, великия законъ. Казва: “Да възлюбишъ Господа Бога Твоего.” Дотогава докато евреитѣ не бѣха въ състояние да разбератъ този законъ, остана само съ едно: “Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичката си сила и ближния като себе си.” Христосъ ги тури тия двата закона.

Та, започнете съ това. Турете въ действие, не да се откажете отъ вѣрата си. Но направете вашата вѣра да служи на любовьта ви сега. Азъ правя следующето сравнение. Азъ считамъ любовьта, уподобявамъ я на тѣлото на човѣка. Тя е реалното. Споредъ мене, като се говори тѣло и любовь, азъ разбирамъ едно и сѫщо нѣщо. А подъ вѣра и надежда, разбирамъ дѣсната и лѣва страна на човѣка - дѣсния и лѣвия кракъ, и дѣсната и лѣва рѫка на човѣка. А подъ духъ разбирамъ главата на човѣка, която носи Духа. Питатъ кѫде е Духътъ? Духътъ е, който живѣе вѫтре. Главата е емблема на Духа. А тѣлото ни е емблема на Любовьта. Кое е тѣло? Туй, което те носи, то е любовь. Ти живѣешъ въ Любовьта, и не я познавашъ. Де е вѣрата? ---- Дѣсната и лѣва рѫка, а надеждата е дѣсния и лѣвъ кракъ, съ които се движите. Краката сѫ, съ които се движи човѣкъ. А за сега хората разбиратъ сърдцето - онзи малъкъ удъ, който прекарва всичката кръвъ презъ цѣлото тѣло. Това разбиратъ хората днесъ. То е едно отъ помещенията на Любовьта. Едно отъ жилищата, отъ многото жилища на Любовьта. Това е сърдцето. Но цѣлото тѣло, въ което ние живѣемъ, то е мѣсто на Любовьта. И ние жи-вѣемъ въ него. И затова сега само трѣбва да служимъ.

Нека остане сега сѫществената мисъль, всичко въ живота, което желаете, може да се постигне, само по закона на Любовьта. Каквото пожелаете, безъ Любовь нищо не може да се постигне. Ако искате да се постигне, да остане съ васъ, само Любовьта е въ състояние да го реализира. Когато Любовьта почне да действува, тогава ще се съединятъ и вѣрата и надеждата, ще станатъ едно цѣло. Вѣрата е удъ на Любовьта и надеждата е удъ на Любовьта. Така сѫ тѣ. Единъ органъ е вѣрата. Тогава отъ това гледище, умътъ е сила и сърдцето е сила, които работятъ за постижението, за придобиването на ония блага, които Любовьта носи въ себе си. Любовьта е изражение на Божия Духъ. Богъ е, който чрезъ Любовьта си се прави известенъ на нашата душа.

Та рекохъ, помнете тритѣ качества. Свѣтлина въ вашия умъ. Да има всѣкога въ ума ви свѣтлина, и въ сърдцето ви топлина; понеже безъ топлина, сърдцето ви не може да функционира. И умътъ ви безъ свѣтлина не може да функционира. И тѣлото безъ сила и то не може да функционира. И ние казваме, че Богъ е Любовь, нали? И ако ние живѣемъ въ Божията Любовь, какво има да се безпокоимъ? Нѣкой казва, че се е влюбилъ, а пъкъ е недоволенъ. Ако тълкувате тази мисъль на турски “любенъ” - “бенъ” и “лю”. “Бенъ” значи азъ. Влюбенъ, значи, въ себе си. На кѫдето ходи, мисли, че е влюбенъ, а нищо повече нѣма, не е. Той мисли, че е влюбенъ. Да си влюбенъ въ себе си, нищо не можешъ да постигнешъ. Та отъ памти вѣка, ние сме влюбени въ себе си. Та, отъ сега ще се учимъ да се влюбимъ въ другиго - въ Бога. Досега ние казваме: “Влюбенъ съмъ.” Е, въ кого? Въ себе си си влюбенъ. И влюбенитѣ хора всѣкога сѫ много чувствителни, докачливи. За най-малкитѣ работи тѣ кипватъ. Влюбениятъ най-малкото го докача. Пъкъ азъ ви говоря за една Любовь, която цѣлъ океанъ не може да я изгаси! Разбирашъ, не може да я угаси! И казватъ, че му откраднали сърдцето. Чудни сѫ хората, като мислятъ, че любовьта имъ може да се открадне. То е все таки да ме убеждава нѣкой, че слънцето го откраднали или че земята я откраднали. Тя не може да се краде. Кѫде ще я туришъ. И слънцето, ако го откраднешъ, кѫде ще го туришъ? Така не се самоизлъгвайте, че любовьта ви може да се открадне. Това е едно самозаблуждение. Не мислете, че вашата свѣтлина може да се изгаси. Свѣтлината на Любовьта никое сѫщество на свѣта не е въ състояние да я изгаси; и топлината на Любовьта никое сѫщество не е въ сътояние да я изгаси; и силата на Любовьта никое сѫщество въ свѣта не може да унищожи! Туй трѣбва една аксиома да бѫде!

Сега водата се мѫчи да изгаси, тя иска да ви направи малко, да не ви изгорятъ. Защото огъньтъ е толкова силенъ, та да не изгорятъ книгитѣ ви. Та тази мъгла е дошла сега при васъ, понеже говоря за голѣмия огънь, че тя е дошла на гости, ако стане пожаръ? Но както виждате и понеже тя е дошла на гости, тя се е превърнала на пара горе и ни обгръща наоколо, та любовь изпраща. Сега всичкитѣ тѣзи безбройни сѫщества, които сѫ дошли малко да се запознаятъ съ васъ, да ви поцѣлуватъ, да пратятъ поздрави. Този ви цѣлуне, онзи ви цѣлуне, все ви цѣлуватъ. Днесъ ще имате хиляди цѣлувки, дали искате или не, ще бѫдете цѣлувани до София. (Нѣкои приятели, веднага следъ слизане отъ молитвения върхъ, ще отпѫтуватъ за София.) И азъ ви рекохъ, ако единъ день искате да имате цѣлувки, да имате днешния день, това сѫ Божественитѣ цѣлувки. Сега понеже всичко въ тайна става, да не вижда свѣта. Всичко е въ тайна скрито, да не знае никой, че сѫ ви цѣлували. Другояче ще стане цѣлъ въпросъ, отъ гледището на вашия моралъ. И вие си казвате: “Накваси ни дъждътъ.” Не, не, никакво наквасване не е това! Цѣлувки сѫ това. Та, отъ туй наквасване, като цѣлунатъ една мома, че остане малко нѣщо отъ слюнкитѣ. Та, дъждътъ остави нѣщо отъ себе си. Че е нѣщо реално. А този вѣтъръ, който полъхва, и той е дошълъ сега, той представлява, той е депутатъ. И той цѣлува сега; той навсѣкѫде прегръща и обгръща.

Питамъ сега: вие какво бихте желали да имате? Едно време много хубаво! Да видите слънцето да изгрѣе навънка. И досега вие сте имали външното слънце, не вѫтрешното. Сега външното слънце е отъ вѫтре. А външното [вѫтрешното] слънце отъ вънка излиза. Сега излиза вѫтрешното слънце. Онази свѣтлата мисъль, която се запалва отъ васъ; онази топлина, която се запалва сега у васъ, новата топлина; и онази, новата сила, съ която трѣбва да преодолѣвате всичко въ свѣта. Въ нея като влѣзете, та нѣма да има никакви спѫнки. Да остане въ душата ви една свѣтла мисъль. Едно благодарно чувство. Да благодарите за онова, голѣмото благо, за онова, голѣмото разположение, което Богъ има къмъ всички. Отъ Него излиза туй.

Сега ние сме заобиколени тукъ отъ облаци и влага. На друго мѣсто ако ви принеса на 400 и 500 км, вие ще имате много хубаво време. Но тамъ нѣма да има онзи хубавъ, чистъ въздухъ. Тукъ имате една ширъ, тукъ имате най-хубавото нѣщо! Защото житното зърно не расте при суша, а расте при влага. Дърветата не растатъ при суша, а растатъ при влага. Следователно всѣка една капчица въ васъ, вие сега сте свикнали по старото учение, свивате се, току си запушвате носа, да не би тази влага да влѣзе презъ носа ви. Тази влага за единъ грѣшникъ е опасно нѣщо. И всички бѣгатъ надолу отъ планината, но за единъ светия, той ще се разположи и благодари на Бога, че времето е влажно.

Сега онѣзи, които сѫ долу въ лагера и въ свѣта, разправятъ какъ трѣбва да разбираме кръста. А ние вече никакъ не го разбираме, а го живѣемъ. За насъ кръстътъ е едно Дърво на живота увиснало съ плодове, дето не ни дава страдание, но плодове, най-вкуснитѣ плодове. И ако ги попитате: “защо не дойдохте”, ще кажатъ: “Може да се подхлъзнемъ и да паднемъ на нѣкой камъкъ и ще се простудимъ.” И все такива.

И сега може да ви кажатъ: “Какво ни каза Учительтъ?” Едно правило ви давамъ. Ще кажете: “Може да ви кажемъ, само при едно условие днесъ какво ни е говорилъ Учительтъ, ако се съгласите напълно да обичате Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, душа и сила, тогава може да ви кажемъ. Но ако не се съгласите на това, нито думица, ни дума не казва Учительтъ. Ако се съгласите, може да учимъ, ако не се съгласите, нищо не казвамъ.” Пъкъ, ако се опитате да кажете, тѣхнитѣ уши ще бѫдатъ затворени. Ще кажатъ: “Колко сте глупави, че вѣрвате въ такива суевѣрия!”

Направете вѫтрешна връзка сега. Апостолъ Павелъ казва на едно мѣсто: Оставамъ миналото, бѫдещето напредъ. Любовьта, която сега иде въ свѣта, трѣбва да бѫде реалното, съ което всѣки единъ отъ васъ да дойде, да може да направи една жертва. Затова вѫтре въ себе си да бѫде разположенъ предъ лицето на Бога. Да действуваме тъй, както Богъ действува въ дадения случай. Защото въ живота реални нѣща сѫ само тия нѣща, за които човѣкъ мисли, които човѣкъ възприема, чувствува ги и ги възприема съ сърдцето си. Реални нѣща сѫ само ония, въ които човѣкъ действува. Защото нѣщата оставатъ реални само при два начина. Когато човѣкъ обича и когато човѣкъ желае. Тамъ само, при любовь и воля реализиратъ се нѣщата. Туй е Божественото! Докато нѣщата не се възприематъ отъ любовьта и отъ човѣшкия умъ и нѣма воля да се реализиратъ, тѣ не може да бѫдатъ реални. Вие ще знаете така нѣщата. Че само това, което възприемате съ любовьта и онова, което правите съ волята си, то ще остане. То е реално. Другитѣ нѣща, тѣ ще останатъ нереални или непостижими. Туй, което се върши съ любовь и съ воля, то е постижимо; а туй, което се върши безъ воля и безъ любовъ, то е непостижимо. Следователно когато вие направите едно усилие, да вършите нѣщо безъ любовь, тѣ сѫ нѣща непостижими.

Та, вършете сега всичко съ любовь. Това е великия Божи законъ въ свѣта. Защото Богъ живѣе не само въ умоветѣ ни, Богъ живѣе въ сърдцата ни и Богъ живѣе въ силата ни, въ тѣлото, въ силата на тѣлото. Чрезъ силата си ние сме свързани съ Бога. Чрезъ сърдцето си, ние сме свързани съ Бога и чрезъ ума си, ние сме свързани съ Бога. Три връзки имаме, съ които ние сме свързани съ Бога. Нека тритѣ връзки да функциониратъ. Та, ако ти искашъ Богъ да действува въ тебе, трѣбва да отворишъ ума си; ако ти искашъ Богъ да действува въ тебе, трѣбва да отворишъ сърдето си; ако ти искашъ Богъ да действува въ тебе, отвори и пренеси и тѣлото си въ жертва. Не тази жертва, както едно агне, но и тѣлото да посвети, часть отъ силата на тѣлото си посвети на Бога. И това казва Христосъ: “Отецъ е въ мене и Азъ въ Отца.” Тази идея трѣбва да остане да пазите: “Отецъ е въ мене и азъ въ Отца”. Значи, казва: Богъ трѣбва да пребѫдва въ умоветѣ ви, въ вашия умъ, въ вашето сърдце и въ вашето духовно тѣло. Въ силата ви, въ волята ви да присѫтстува.

И служете тогава на Бога съ Любовь и съ воля. Или на обикновенъ езикъ казано - съ желание, съ добро желание.

Да имаме едно малко размишление.

Азъ ще ви дамъ едно ново изречение, една нова обстановка, какъ да разбирате Христа: “Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила, Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра, Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь!” Това е Христосъ! И само когато служимъ на Бога съ сила, съ вѣра, съ Любовь тогава може да реализираме думитѣ: “Богъ е Духъ и които Му се кланятъ съ Духъ и Истина да се кланятъ.” Защото Духътъ е всесилното, туй въ свѣта, което превъзмогва всичко. Съ Духъ и Истина или служете на Бога съ Любовь, съ вѣра и съ сила! А Христосъ е човѣкъ на силата, на вѣрата, на любовьта. И желая вие да бѫдете човѣка на силата, на вѣрата и любовьта. И да бѫдете както Христосъ е едно съ Отца, та и вие да бѫдете едно съ Него! Поздравлявамъ ви съ днешнитѣ цѣлувки, съ вѣтърътъ и благата на водата.

8 августь 1937 г.
недѣля 5 ч. с. на Молитвения върхъ

*Вероятно става дума за Йелския университетъ

*boys - (англ.) момчета

Дветѣ състезания

Съвременнитѣ хора се обиждатъ лесно и по този начинъ развалятъ отношенията си. Какъ трѣбва да се справя човѣкъ съ обидата? Обиди ли те някой, не повтаряй думитѣ, които сѫ те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която сѫ ти нанесли. “Какъ да се справяме съ недоволството си?” Недоволството не е ваше. Дяволътъ е недоволенъ, а не човѣкътъ. Щомъ влѣзе въ човѣка, дяволътъ му предава своето недоволство. Безъ да знае това, човѣкъ приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори защо Господь е направилъ нѣщата така, а не иначе; защо сѫществуватъ страданията въ свѣта и т.н.

Какъ трѣбва да се оправдаваме, когато ни обвиняватъ, че сме направили нѣкаква пакость? Нѣма защо да се оправдавате. Щомъ ви обвинятъ, че сте счупили стомната на нѣкого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. Следъ това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да трансформирате състоянието си. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира отде идатъ изпитанията и изкушенията въ живота му. Съ слизането си на земята Христосъ свали юларите на дявола отъ главитѣ на хората и ги направи свободни. Щомъ е така, бѫдете будни, да не оставяте дявола отново да туря юларитѣ си върху вашитѣ глави.

Кое е по-силно въ живота: доброто или злото? Доброто е по-силно. Въ борбата между злото и доброто, злото всѣкога губи, а доброто печели. Въ първо време злото е силно, а доброто слабо. Въ края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Богъ е на негова страна. Следъ всѣко страдание, което човѣкъ преживява, доброто въ него се усилва, взима надмощие надъ злото. Щомъ доброто победи злото, последното престава да мѫчи чо-вѣка. Въ края на борбата доброто пита злото: “Познавашъ ли сега, кой отъ двамата е по-силенъ? Искашъ ли да продължавашъ още борбата?” Когато злото признае своето безсилие, доброто се рѫкува съ него приятелски и продължава своя пѫть. Човѣкъ усилва доброто въ себе си чрезъ страдания. Въ това отношение, страданието е пѫть, презъ който човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Доброто трѣбва да вземе надмощие предъ злото.

Когато хората се обиждатъ, трѣбва да си зададатъ въпроса, справедлива ли е обидата или не. Ако е справедлива, трѣбва ли да се обиждатъ? Нѣкой взелъ пари на заемъ отъ нѣкого и обещалъ да ги върне следъ три месеца, но не изпълнилъ обещанието си. Кредиторътъ му го срѣща и го нарича “безчестенъ човѣкъ”. Съ една дума той го обижда. На мѣсто ли е тази обида? - На мѣсто. Длъжникътъ не трѣбва да се обижда, но да си даде отчетъ за погрѣшкитѣ, които е направилъ, и да се стреми да ги изправи. Той е направилъ две погрѣшки: първата погрѣшка е, че взелъ пари на заемъ, а втората, че не издържалъ на обещанието си. Следователно той трѣбва да научи следния урокъ: трѣбватъ ли му пари, нека отиде въ Божествената банка, оттамъ да изтегли колкото му сѫ нужни. Отъ човѣшка банка, обаче, никога да не взима пари на заемъ. Това не значи, че злото се крие въ човѣшкото. Не, законитѣ, на които човѣшкото се подчинява се коренно различаватъ отъ законитѣ на Божественото. Следователно при човѣшкото ще постѫпвашъ по човѣшки; при Божественото - по Божественъ начинъ.

Съвременнитѣ хора трѣбва коренно да измѣнятъ своитѣ възгледи, да не поставятъ доброто и злото за основа на своя животъ, но любовьта да бѫде основа на тѣхния животъ. Поставятъ ли любовьта за основа на своя животъ, тѣ влизатъ въ бѫдещата култура, въ културата на новия животъ. Падналитѣ духове вършатъ зло отъ любовъ към него. Понѣкога и човѣкъ върши зло безъ да има любовь къмъ него. Той върши зло и се отвръщава отъ него. Това именно показва, че човѣкъ може да се излѣкува отъ злото. Който върши зло, безъ да го обича, той се поддава на лѣкуване. Който върши зло отъ любовь къмъ него, той е неизлѣчимъ. Стремете се къмъ доброто, къмъ любовьта, за да се освободите отъ бацилитѣ на злото. Човѣкътъ на любовьта нито се обижда, нито се свързва съ злото. Той знае, че всичко, което става въ свѣта, е за добро. Казано е въ Писанието: “Всичко ще се обърне на добро за онѣзи, които любятъ Господа.” - Кога? Когато се свърши борбата. “Праведнитѣ ще просвѣтнатъ.” - Кога? Когато доброто победи.

Какво да правимъ съ ония хора, които не живѣятъ съобразно великитѣ закони на живота? Това не е ваша работа. Преди всичко вие не знаете, кой какъ живѣе. Коя е мѣрката, съ която опредѣляте правилния животъ? За васъ е важно да знаете какво Богъ изисква отъ ония, които Го познаватъ. За човѣка е важно да знае, че не е той, който може да обърне нѣкого към Бога, да го изучи, да го нахрани или да го роди. Никой никого не е обърналъ къмъ Бога. Никой никого не е родилъ, отхранилъ или изучилъ. Самъ Христосъ казва: “Тия овце Твои бѣха и на мене ги даде.” Значи Той признава, че всичко принадлежи на Бога и каквото е получилъ, отъ Него му е дадено.

Кои сѫ отличителнитѣ белези на злото и на доброто? Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силенъ става. Правишъ ли зло, ти се смалявашъ. Правишъ ли добро, ти растешъ. Мразишъ ли, ти отслабвашъ. Любишъ ли, ти силенъ ставашъ. Злото заробва човѣка, доброто го освобождава. Доброто, Любовьта е огънь, който побеждава.

Сега не ви казвамъ, че трѣбва да вѣрвате, но казвамъ: Живѣйте въ Любовьта! Животътъ е добъръ. Животътъ е чистъ, защото излиза отъ Любовьта.

“Какъ да придобиемъ щастието?” Щастието се придобива при изпълнение на волята Божия. Да изпълнявашъ Волята Божия, това значи да придобивашъ Царството Божие въ себе си.

“Какъ ще се оправи свѣтътъ?” Споредъ мене, Божествениятъ свѣтъ е оправенъ, а човѣшкия трѣбва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива промѣни, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, въ която сте потопени, ще мине презъ голѣми промѣни, презъ голѣми пертурбации.

“Кое е условието за правилно растене?” За да расте правилно, човѣкъ никога не трѣбва да се сравнява съ другитѣ, да се поставя по-горе или по-долу отъ тѣхъ. Той трѣбва да върши добро, да изпълнява волята Божгия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създалъ свѣта, Той е промислилъ за всички сѫщества, малки и голѣми.

Сега отъ васъ като ученици се иска съзнателна работа. Хранете се всѣки день съ плодоветѣ на любовьта. Като ставате сутринь отъ сънь, веднага си откѫснете една ябълка отъ дървото на любовьта и закусете съ нея. Къмъ обѣдъ откѫснете си две - три ябълки отъ сѫщото дърво, а вечерь три-четири ябълки. Изобщо, хранете се отъ плодоветѣ на любовьта. Свѣтътъ се нуждае отъ хора, готови на жертва. Пожертвувайте своитѣ лични удоволствия за придобиване на висшитѣ блага на живота. Пожертвувайте своя личенъ животъ за живота на човѣчеството. Свѣтътъ се нуждае отъ истински работници, които работятъ безкористно и съ любовь. Това изисква новото учение - учението на Любовьта.

Който следва пѫтя на Любовьта, той расте и се увеличава. Който не следва този пѫть, той се смалява и губи всичко. Въ Божията Любовь седи разрешаването на всички въпроси. Животътъ на вѣрата е опитанъ вече. Тамъ хората сѫ изучавали сладкото и горчивото и днесъ могатъ вече да ги различаватъ. Влѣзатъ ли въ Любовьта, тѣ ще придобиятъ новото - животъ пъленъ съ свѣтлина и знание, съ свобода и просторъ. Животътъ на Любовъта носи безсмъртие за човѣка. И въ огънь да влѣзе, любещиятъ човѣкъ пакъ живъ ще остане. Светиитѣ сѫ влизали въ огъня съ пѣсни. Тѣ не се плашатъ отъ огъня. Свѣтътъ трѣбва да мине презъ огъня на Любовьта, да се стопи и да свѣтне. Вънъ отъ живота на Любовьта всичко е илюзия. Смисълътъ на живота обаче е въ Любовьта. Въ Любовьта всички е постижимо. Човѣкътъ на Любовьта не умира, но заминава. Обикновениятъ човѣкъ умира, като прекарва редъ разочарования, съмнения, страхъ. Щомъ се намѣри вънъ отъ тѣлото си, той преживява необикновенъ страхъ. Отъ всички страни го преследватъ, гонятъ го и за да се спаси отъ преследването на злитѣ духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидимъ. Въ това положение той остава само съ едно съзнание, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо.

Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще влѣзатъ между ангелитѣ. И това е възможно, но за ония, които сѫ живѣли въ любовьта. Всички останали ще живѣятъ съ илюзиитѣ на земния животъ. Ако на земята сѫ били търговци и на онзи свѣтъ ще живѣятъ съ илюзиитѣ на своята търговия. Казано е, че съ вѣра може да се угоди на Бога. Съ вѣра можете само да угодите на Бога, но съ вѣра не можете да примирите противоречията въ живота си, не можете да се свържете съ Бога. Само въ Любовьта вие можете да се свържете съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки.

Кѫде е разумниятъ свѣтъ? Кѫде сѫ разумнитѣ сѫщества? - Около васъ. Ако очитѣ на човѣка се отворятъ, той ще види около себе си много възвишени сѫщества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива свѣтове, каквито никога не си е представялъ. Какво да направимъ, за да се отворятъ очитѣ ни? Влѣзте въ живота на Любовьта. Любовьта отваря очитѣ на чо-вѣка. Който иска да влѣзе въ по-високъ животъ отъ този, въ който днесъ се намира, той трѣбва да приеме Любовьта. Не иска ли да излѣзе отъ обикновения животъ, никой не може да му помогне. Докато човѣкъ самъ не пожелае да възстанови отношенията си съ Бога, отвънъ никой не може да го застави да направи това. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, едновременно съ това той възстановява отношенията си и съ своитѣ ближни. Човѣкъ не може да има правилни отношения къмъ ближнитѣ си, ако нѣма правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата.

Често религиознитѣ хора се страхуватъ отъ свѣта. Тѣ считатъ, че свѣтътъ е мѣсто на изкушение. Тѣ казватъ, че Богъ не живѣе въ свѣта. Странно нѣщо! Щомъ Богъ живѣе въ умоветѣ и сърдцата на хората, Той живѣе и въ свѣта. Той е въ свѣта. Само Той е въ състояние да го оправи. Той е навсѣкѫде: между камънитѣ, между растенията, между животнитѣ и между хората. Достатъчно е да погледнете презъ очитѣ на Любовьта, за да видите красотата, която сѫществува навсѣкѫде.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната Любовь.

Проникнете се и вие отъ Христовата сила, вѣра и Любовь, за да се ползувате отъ помощьта на разумнитѣ сѫщества. Обичате ли Бога, тѣ сѫ готови да ви помагатъ. Не Го ли обичате, тѣ ви оставятъ свободни. Тѣ не искатъ да ограничаватъ човѣка, но тихо му нашепватъ: “Това, което вършишъ, не е добро. Корегирай се и постѫпвай споредъ Волята Божия.” Защото е казано: “Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е опредѣлилъ за онѣзи, които Го любятъ.”

Кѫде можемъ да намѣримъ Бога? Въ ума, въ сърдцето и въ волята на всѣки човѣкъ. Срещнете ли нѣкой чо-вѣкъ, първо говорете съ Бога въ него, а после съ самия чо-вѣкъ. Когато обичате човѣка, вие обичате Бога въ него, а не физическия човѣкъ. “Потърси ме въ день скърбенъ” е казано въ Писанието. Потърсете Великия въ свѣта, когато умътъ и сърдцето ви сѫ угнетени.

И тъй, Богъ живѣе въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа на човѣка. Ще знаете тогава, че Любовьта е отъ Бога, а безлюбието - отъ хората. За грѣшния Той е огънь пояждащъ, а за праведния - огънь възрастващъ. Живѣйте прочее, като праведнитѣ, за да се ползувате отъ огьня на Любовьта.

8 августъ 10 ч.с.

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Пѫтьтъ и възможноститѣ

Небето чисто синьо. Слабъ вѣтъръ. Времето меко.
Изгрѣвъ въ 5 ч. 27 минути

“Духътъ Божи”

Размишление

“Мога да кажа”

Често се задава единъ въпросъ. Човѣкъ си задава въпроса защо е роденъ. Христосъ, безъ да го питатъ, отговори на този въпросъ, при единъ отъ тържественитѣ моменти: “Азъ за това се родихъ, да свидетелствувамъ за Истината.” Когато Христосъ е казалъ: “Да свидетелствувамъ за Истината,” Той е знаелъ за каква Истина говори, а пъкъ сега хората разискватъ за Истината, говорятъ за това, което не знаятъ. Ако попитате вълка, защо се е родилъ, ще каже: “Да ямъ овце,” нищо повече. Ако попитате овцата, защо се е родила, ще каже: “Да ямъ трева.” Ако попитате водата, защо е дошла на земята, тя ще каже: “Да се плъзгамъ по лицето на земята, да я поливамъ.” Ако попитате вѣтъра, защо е дошълъ, ще каже: “За да духамъ, да издухамъ всичкитѣ работи.” И ако попитате човѣка, защо се е родилъ, ще каже: “Дошълъ съмъ да ямъ.” Това е понятието на вълка. Той казва: “Да ямъ. Трѣбва да се яде.” Питамъ: 60 години следъ като яде човѣкъ, въ края на краищата какъвъ балансъ ще има? Като се завърши земниятъ ви животъ, какво ще придобиете? Какво е придобилъ вълкътъ? Той, следъ като е живѣлъ 25 години, одератъ му кожата, нѣкой благородникъ ще я носи и ще кажатъ: “Този е единъ герой, който се е родилъ само да яде, а пъкъ сега се учи да не яде. Въ живота се е училъ да яде, а пъкъ сега го учатъ да не яде.” Та вълкътъ може да не яде. Доста е хубава вълчата кожа, понеже въ вълчата кожа паразити не живѣятъ. Понеже той самъ е единъ паразитъ, всички паразити бѣгатъ отъ него.

Азъ наблюдавамъ, даже и много напреднали хора, има едно недоволство у тѣхъ, защото не го разбиратъ хората. Че вие сами себе си не сте разбрали, а пъкъ искате другитѣ хора да ви разбератъ. Азъ ще ви дамъ едно кратко опредѣление: Да се саморазбирашъ, това значи да си превъзмогналъ всички мѫчнотии. Докато не си превъзмогналъ всички мѫчнотии, ти не се самопознавашъ. И ние постоянно правимъ опити и виждаме, че не сме това, което мислимъ, че сме. Напримѣръ нѣкой ученикъ мисли, че много знае. Нѣкои ученици отъ първия класъ мислятъ, че много знаятъ, по “6” имъ турили учителитѣ. Обаче, като влѣзатъ въ втория класъ, тия задачи, които много лесно сѫ ги решавали въ първия класъ, въ втория класъ се намиратъ въ трудно положение. После, тия които сѫ въ втория класъ, въ трети класъ, се намиратъ въ трудно положение. После въ четвъртия класъ, въ петия класъ, въ шестия. Вследствие на това хората се намиратъ въ трудно положение, но не безизходно. Но отъ Невидимия свѣтъ или отъ Божествения свѣтъ Богъ е, Който учи хората и имъ показва, че незнанието, което тѣ иматъ, е само една възможность.

Незнанието е една възможность за знанието. А пъкъ знанието на какво е възможность? Знанието е възможность за изпълнение. Защото, като не знаешъ, ти имашъ възможность да знаешъ, а пъкъ като знаешъ, ти имашъ възможность да направишъ нѣщо. Тъй че, ако не преминешъ отъ невежество къмъ знание, ти не можешъ да минешъ къмъ изпълнение. Единъ цигуларь трѣбва да знае, какъ да държи своя инструментъ и какъ да свири на своя инструментъ. Вие тая сутринь при пѣнието на пѣсеньта, взехте 15 трептения по-долу отъ обикновения тонъ - невѣрно. Въ школата на музиката поради това биха ви изпъдили навънъ. Ще ви кажатъ: “Мълчете!” Наново ще вземешъ камертона. Нѣкой пѫть азъ, като удрямъ съ двата си пръста, слушамъ тонове. Ти казвашъ: “Какъ ги слушате?” Азъ го зная. Не мога да го покажа. И най-вѣрнитѣ тонове вземамъ по този начинъ. И не изведнъжъ. Нѣкой пѫть трѣбва да минатъ 5-10 минути, за да чуя. Понеже външната атмосфера нѣкой пѫть препятствува. Но единъ тонъ трѣбва да преодолѣе външната атмосфера, защото има бъркотии.

Музиката е единъ великъ законъ, който опредѣля посоката на човѣшката мисъль, посоката на човѣшкитѣ чувства, посоката на човѣшкитѣ постѫпки. Всичко хубаво, красиво въ живота се опредѣля отъ великия законъ на музиката. Ако ти не си музикаленъ, нищо не можешъ да постигнешъ. Ти ще постигнешъ нѣщо, но това ще бѫде постижението на вълка, постижението на овцата, на водата, на въздуха, но нѣма да имашъ едно човѣшко постижение.

Сега вие сте отъ способнитѣ ученици на първия класъ. По “6” имате всички. Но втория класъ, въ който сега ще влѣзете, той е най-мѫчния въ цѣлия животъ на човѣка. По-мѫченъ отъ втория класъ нѣма. Защото нѣкой пѫть е много мѫчно да ходишъ на два крака. Можешъ да ходишъ много добре, когато лѣвиятъ и дѣсниятъ ти кракъ се съгласуватъ, обичатъ се и си спомагатъ. Но когато и дѣсниятъ и лѣвиятъ ти кракъ си иматъ особено мнение и седятъ да спорятъ, ти не знаешъ, накѫде да тръгнешъ. Седнешъ - станешъ, седнешъ - станешъ, не можешъ да вървишъ.

Сега и мисъльта и тя си има по два крака. И когато краката на мисъльта не сѫ въ съгласие, тогазъ не върви. Говоря ви фигуративно. Законътъ е вѣренъ, но не трѣбва да го вземате буквално. И когато двата крака на мисъльта спорятъ, кой има преимущество: дѣсниятъ или лѣвиятъ кракъ, тогазъ? За сега въ физическия свѣтъ има преимущество дѣсниятъ кракъ, а едно време ималъ лѣвиятъ кракъ. Следъ време пакъ ще се смѣнятъ. И като ходишъ, дѣсниятъ кракъ най-първо стѫпва. После той казва: “Уморихъ се. Да си почина.” Тогазъ лѣвиятъ кракъ казва: “Азъ съмъ сега първиятъ.” И виждаме, че единиятъ и другиятъ ставатъ първи. И после идва движението. И ако краката не знаятъ този законъ, раждатъ се болезненитѣ състояния. Напримѣръ когато човѣкъ е самъ въ живота, той е човѣкъ съ единъ кракъ. Да кажемъ нѣкоя мома. Момата е въ първия класъ. Момъкътъ е въ първи класъ. Понеже сѫ съ единъ кракъ, тѣ сѫ въ първи класъ. И понеже искатъ да минатъ въ втори класъ, а пъкъ въ втори класъ не можешъ да влѣзешъ съ единъ кракъ. Въ втори класъ трѣбва да влѣ-зешъѫ съ два крака. Затова момата и младиятъ момъкъ си търсятъ по единъ кракъ. Разсѫждавайте! Това сѫ задачи.

Търсишъ момата, търсишъ яденето, търсишъ водата, въздуха, свѣтлината. Щомъ дойде яденето, водата, тя ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойде въздухътъ, той ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойде свѣтлината, тя ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойде животътъ, той ще внесе нѣщо ново въ тебе. Щомъ дойдатъ чувствата, тѣ ще внесатъ нѣщо ново въ тебе. Но твоята мисъль не може да влѣзе съ единъ кракъ. И тая мисъль не може да стане здрава, докато не стане съ два крака. Мѫчнотията не е тамъ. Ти трѣбва да влѣзешъ въ третия класъ, но ще имашъ една рѫка. Представете си единъ чо-вѣкъ съ два крака, но безъ рѫце. А пъкъ като влѣзешъ въ четвърти класъ, трѣбва да влѣзешъ съ две рѫце. Третиятъ класъ има сѫщото отношение къмъ четвъртия класъ, както първия къмъ втория. Въ първия и втория класъ се създадоха краката, а пъкъ въ 3 и 4 класъ се създадоха рѫцете. Мога да ви опредѣля сега какъ се създадоха очитѣ, устата, ушитѣ. Това е една велика наука, за която не сте сънували. Едвамъ сега сънувате. Да кажемъ, че ти си момъкъ съ единъ кракъ и като се оженишъ, искашъ твоята жена, твоята другарка да ти се подчинява. Той казва: “Да знаешъ, че азъ съмъ отъ първи класъ, съ единъ кракъ.” Тя казва: “И азъ съмъ съ единъ кракъ. Като дойдешъ при мене, моятъ кракъ ще те повдигне.” Твоята възлюбена и ти сте съ единъ кракъ. И двамата като се събератъ, ще имате два крака. Това сѫ дветѣ велики добродетели, съ които трѣбва да функционирате. Младата мома е единъ капиталъ съ единъ кракъ. И младиятъ момъкъ е капиталъ съ единъ кракъ. Двамата ставатъ съдружници. Дветѣ добродетели, които се съединяватъ въ едно, за да търгуватъ или за да се движатъ, за да дадатъ ходъ на движението. Понеже съ единъ кракъ не се ходи. Съ единъ кракъ можешъ да бѫдешъ дирекъ, колъ, дърво, камъкъ. Всички тия камъни сѫ все съ по единъ кракъ. Всички тия храсталаци сѫ все съ по единъ кракъ. Та рекохъ, единиятъ кракъ е една добродетель, но една добродетель сама по себе си не може да бѫде силна въ човѣшкия животъ.

И за да познаешъ себе си, какво трѣбва да знаешъ? Трѣбва да знаешъ, отъ кѫде си излѣзълъ, кой те е създалъ най-първо! Трѣбва да познаешъ баща си, трѣбва да познаешъ майка си.

Вчера ми разправя една сестра, че друга сестра казала: “Искамъ да имамъ за Бога по-конкретно понятие.” Богъ живѣе въ нея и тя живѣе въ Бога, а тя иска да го знае по-конкретно. Това е конкретность на невежитѣ, това е конкретность на слѣпитѣ хора. Има очи, а не гледа. Въ свѣта, когато се раждатъ хората, понеже излизатъ отъ единъ свѣтъ, за да не ослепѣятъ, замазватъ имъ очитѣ съ едно лепкаво вещество. Та ония, които имъ бабуватъ, не взематъ да имъ измиятъ това лепкаво вещество да имъ се отворятъ очитѣ и презъ цѣлия си животъ тия хора оставатъ слѣпи. Трѣбва да дойде нѣкой да имъ помогне. Христосъ, като дойде, плюна, намаза очитѣ на слѣпия и ги отвори. На Христа плюнката бѣше толкозъ ефикасна, че можеше да отвори тая лепкавина. А пъкъ въ езика на хората има такава плюнка, че като намажатъ съ нея окото, то освенъ че нѣма да прогледне, но още повече ще залепне.

Та рекохъ сега, говоря на ония отъ васъ, които искате да знаете Волята Божия. Нѣкои се колебаете. Искате да си осигурите живота. По човѣшки животътъ никога не може да се осигури. И по човѣшки толкозъ хиляди години ние имаме постоянно разочарования, раждания - прераждания, раждания - прераждания, страдания, умирания, погребвания. Какви ли не нещастия не сѫ се случавали. За да се избегнатъ тия мѫчнотии, трѣбва да учите. Трѣбва ви наука. Не питайте защо хората така вѣрватъ. Питайте въпроса: “Какво азъ трѣбва да вѣрвамъ?” Азъ да ви кажа: Азъ трѣбва да вѣрвамъ, че имамъ два крака, съ които мога да ходя. Азъ трѣбва да вѣрвамъ, че имамъ две рѫце, съ които мога да работя и да си изкарвамъ прехраната. Азъ трѣбва да вѣрвамъ, че имамъ единъ езикъ, който има три служби: той трѣбва да работи, учатъ го да работи. После, този езикъ трѣбва да чувствува, той изпитва нѣщата. Той има директорска служба, като директоръ е той и провѣрява хранитѣ - коя храна трѣбва да влѣзе въ стомаха и коя - не. И всѣки пѫть той подписва. И после има друга служба: той е ораторъ. Често говори отлични речи, на големи стъгди* и разказва най-разумнитѣ работи и следъ като си изкаже речьта, той се скрива, скрива се въ своя кабинетъ и казва: “Като менъ другъ не може да говори така.” И действително, правъ е. Кой другъ удъ може да говори така, като езикътъ? Носътъ може ли да говори? Той може да помирисва нѣщата, очитѣ могатъ да ги видятъ, рѫката може да ги пипа, но това изкуство като него, никой другъ го нѣма. Въ цѣлото тѣло никой не може да прави това, което езикътъ прави. Следователно той е единъ отъ голѣмитѣ директори, единъ посланикъ туренъ и съ всѣка дума, която той разумно говори, той донася голѣмо щастие и благоденствие на цѣлото човѣчество, но когато този директоръ направи нѣкоя погрѣшка, нѣкоя дипломатична погрѣшка и каже нѣщо, което не трѣбва, цѣлиятъ народъ страда, за една дума изпусната става цѣлъ източенъ въпросъ.

Ако вие ме запитате, въ кой класъ сте, ще ви кажа така: “Вие сами ще намѣрите въ кой класъ сте. Вие още не знаете, въ кой класъ сте! Въ първи класъ сте били, въ втори сте били. Въ третия сте били. Въ четвъртия сте били. Краката и рѫцетѣ ви показватъ, че четвъртия класъ сте свършили. Вече прогимназиалнитѣ класове сте минали и сте въ гимназиалнитѣ класове. Да ви кажа: вие сте сега въ петия класъ.* Отъ петия се готвите за изпитъ, за да минете въ шестия класъ. Предназначението на петия класъ, въ който сте били, е да се сформира вашето сърдце, да се превъзпита сърдцето ви и следователно сте минали отъ свѣта на чувствуванията въ свѣта на конкретната, обективната мисъль въ свѣта. И шестия класъ, въ който минавате, той е свѣтъ на съвременната човѣшка мисъль. И въ тая мисъль има две страни: една тъмна и една свѣтла страна. Въ свѣтлата страна на човѣшката мисъль всичко е ясно, предметитѣ се виждатъ много ясно, отчетливо. Въ тъмната страна на човѣшката мисъль нѣщата сѫ неопредѣлени. Всичкитѣ погрѣшки ставатъ въ тъмната страна на човѣшката мисъль. И затова именно при тая мисъль вечерно време вие си носете малки лампички. Трѣбватъ ви даже по две, по три лампички. Та дето минавате, трѣбва да освѣтлявате. Ако не, можете да си напакостите. Не, че природата има нѣщо противъ васъ, но много предмети сѫ тъмни на пѫтя ви. И ако не знаете, ще дойдете въ едно сблъскване. Правата мисъль има за цель да влѣземъ въ връзка, въ съприкосновение съ Божественото въ свѣта.

Шестиятъ класъ е класъ за почивка, за развлечение. Шестиятъ класъ въ свѣта е день за развлечение. Въ шестия день е създаденъ човѣкътъ. Той е день на развлечение. И хората на земята сѫ направени за развлечение на сѫществата въ Невидимия свѣтъ. Ангелитѣ, като строятъ планети, слънца, системи, като се уморятъ, идватъ на земята за развлечение, разглеждатъ хората, съ лупа ги гледатъ, бутнатъ човѣка и имъ стане приятно, че това малкото, дребното сѫщество има грандиозни понятия за себе си.

Ще ви приведа единъ разказъ. Той е много хубаво написанъ отъ Волтеръ. Той малко осмива нѣщата. Дошълъ нѣкой си отъ Сириусъ, който е слънце отъ една друга система. Тръгналъ той на разходка и попадналъ въ Слънчевата ни система и като прекрачилъ нѣколко пѫти, стѫпилъ въ найголѣмитѣ океани и тѣ дошли до глезенитѣ му. Ще си представите колко е голѣмъ. Тѣзи океани не сѫ много дълбоки за него, до глезенитѣ му дошли. И като дошълъ къмъ Европа нѣкѫде си, тогазъ имало една френска експедиция съ параходъ към северния полюсъ. Съ двата си пръста той взелъ парахода и намѣрилъ единъ французинъ вѫтре и го хваналъ съ щипцитѣ. И като го погледналъ, французинътъ почналъ да говори. И жительтъ на Сириусъ се очудилъ. Той не се очудилъ отъ земята, а отъ французина, че макаръ и толкозъ дребенъ да е, може да говори и то разумно да говори.

Това, за което ви говоря сега, то е една външна страна на човѣшката интелигентность. Човѣшката интелигентность не се обуславя отъ величината на единъ човѣкъ. Защото външниятъ свѣтъ, това е единъ резултатъ на другъ единъ разуменъ свѣтъ. Но разумностьта не е зависима отъ резултата. Разумностьта може да измѣни резултата. Резултатътъ зависи отъ разумното, а донѣкѫде разумното се обуславя отъ онзи резултатъ. Вие живѣете, имате тѣло. Тѣлото е единъ резултатъ на вашата разумность. Следъ като живѣете 60-70 години, ще видите докѫде сѫ дошли вашитѣ разбирания на живота.

Нѣкои питатъ за музиката. Музиката е единъ законъ, който разрешава мѫчнотиитѣ. Много мѫчнотии въ свѣта музикално се разрешаватъ. И човѣшката мисъль, формата на човѣшката мисъль е построена по ония велики закони на музиката. Ти не можешъ да мислишъ правилно, ако не познавашъ музиката. Самата любовь е най-великата симфония, която сѫществува въ свѣта. По-велика симфония не съмъ слушалъ въ свѣта. По-велика симфония отъ знанието не съмъ слушалъ, което изтича отъ Божествената Мѫдрость. И по-велика симфония отъ свободата азъ не съм слушалъ. Това е цѣла една музика.

Преди време азъ слизамъ отъ Молитвения върхъ. Това бѣше онзи день, когато ви говорихъ за влагата и ми изтинаха рѫцетѣ. Една сестра се рѫкува съ мене и ми каза: “Изстинали сѫ ти рѫцетѣ.” Значи бѣха студени, следъ петь минути рекохъ: “Пипни ми рѫцетѣ.” Тѣ сѫ топли. За мене не съставлява голѣма мѫчнотия да взема единъ тонъ. Азъ въ музиката имамъ единъ тонъ, нѣма да ви го кажа, и като го взема, веднага дойде топлината. Съ музиката въ всѣки моментъ можешъ да предизвикашъ топлина. Скърбенъ си. Има единъ тонъ и като го вземешъ, станешъ радостенъ. Сиромахъ си. Има единъ тонъ. И като го вземешъ, веднага дойде богатството. Нѣмашъ кѫща, като изпѣешъ този тонъ и ще дойде кѫщата. Нѣмашъ одеало, като изпѣешъ този тонъ, ще дойде одеалото. Креватъ нѣмашъ, той ще дойде. Дърва нѣмате, тѣ ще дойдатъ. Нѣкой пѫть тукъ нали се мѫчите?

Сега помнете закона въ музиката: До тогазъ докато не се научимъ да обичаме, ние сме въ свѣта на зависимостьта и ние щастливи хора не можемъ да бѫдемъ. Любовьта е пѫть за щастието на човѣка. Но това е законъ музикаленъ. Ти нѣма да философствувашъ тамъ, какво нѣщо е любовьта. Ти нѣма да питашъ какво нѣщо е плодътъ. То е най-лесното, нѣма да ти казвамъ начина. Давамъ ти единъ плодъ и ти го изяжъ. Безъ да ти разправямъ за всички научни проблеми, които сѫ свързани съ плода. Плодътъ е свързанъ съ много проблеми. Ти не си пратенъ още въ дадения моментъ да опиташъ оная тайна, която е скрита въ плода. Защото ако искашъ да знаешъ тайната, тая тайна и първиятъ човѣкъ искаше да угади, какво нѣщо е доброто и злото и виждаме резултата.

Ти ще опиташъ живота, който плодътъ носи въ себе си. Не питай, какво нѣщо е музиката. Музиката носи животъ. И на умрѣлия достатъчно е да му кажешъ само единъ тонъ. Какво трѣбва да кажете на умрѣлия? Вие ще се намѣрите въ положението на оня млада мома, която обичала своя възлюбленъ и като се оженила за него, той умрѣлъ и тя плачела край него. Азъ ще му туря името Милко. “Милко, Милко, миличъкъ, колко любовни писма ми писа ти и ми каза, че ще ме направишъ щастлива! На кого ме оставяшъ? Защо умрѣ? Ти умрѣ, защото не ме обичашъ! Ако станешъ сега, Милко, като си умрѣлъ, ако оживѣешъ, ще позная, че ме обичашъ!” Той си отвори очитѣ! Той, като почувствувалъ въ себе си, че обича, той оживѣлъ.

Защо умиратъ хората? - Отъ безлюбие умиратъ! Защо оживяватъ хората? - Отъ любовь! Вие искате да знаете какъ ще възкръснатъ хората. Вие чакате нѣкой день възкресението. Възкресението и днесъ ще го имате.

За какво ви говорихъ въ недѣля? Мъгла имаше. Всички водни капки се стоплиха отъ любовьта. Рекохъ имъ: “Тия деца ще ги одушите съ своята любовь. Покажете имъ малко по-идеална любовь!” Рекохъ на воднитѣ капки: “Вие сте се натруфили. Турете си най-хубавитѣ премѣни. Вие сте дошли съ вашия шумъ, съ вашия егоизъмъ. Не можемъ да видимъ Божествената свѣтлина, затворихте Слънцето, да не можемъ да го видимъ. Много е егоистична любовьта ви! Съ такъва любовь умиратъ хората. Шесть деня ги арестувахте отъ любовь. Не само тѣхъ, но и менъ. Азъ не съмъ отъ ония, които умиратъ. Менъ нѣма да уморите, но тѣхъ ще изморите.” И се разговарямъ съ тѣхъ. Вие какво ще кажете. Вие какъ ще кажете: “Какъ сте се разговаряли?” Разговарялъ съмъ се. Азъ не вземамъ водата, външната страна. Въ вѫтрешната страна на водата има два елемента, има една дѣва и единъ момъкъ. Двама сѫ вѫтре. Два елемента. Водородътъ е съ два крака въ водата, а кислородътъ - съ единъ. Сега водата е създадена, за да се създаде още единъ кракъ на кислорода. Или съ други думи казано: Водородътъ е две третини, а пъкъ кислородътъ - една третина. Кислородътъ дето мине, все шиканира.* Дето влиза, пакость прави; той поддържа горенето. Като се скаратъ двама души, той духа, той всичко гори навсѣкѫде.

Сега, щомъ си недоволенъ отъ живота - съ единъ кракъ си. Щомъ си доволенъ, съ два крака си. Щомъ си недоволенъ отъ живота, ти си съ два крака и съ една рѫка. Щомъ си доволенъ отъ живота, ти си съ два крака и две рѫце. Това е великия квадратъ, върху който е построена цѣлата земя. Цѣлата земя е построена върху квадратъ, върху четири добродетели: върху добродетельта на краката и върху добродетельта на рѫцетѣ. Значи на земята имате единъ активенъ животъ, животъ на движение и животъ на работа. Целиятъ животъ е трудъ, работа е това.

Сега може би като ученици ще искате да знаете: “Като свършимъ първи класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ втори класъ. “Като свършимъ втори класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ трети класъ. “Като свършимъ трети класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ четвърти класъ. “Като свършимъ четвърти класъ, какво ще правимъ?” - Ще влѣзете въ пети класъ. После шести класъ, седми. И като свършите седми класъ, ще напуснете земята. Още единъ класъ ви остава, за да напуснете земята. “Тогазъ?” Не питайте за тогазъ! Пита ме нѣкой: “Като умре човѣкъ, кѫде отива?” - Въ другия свѣтъ. Той казва: “Кѫде е другиятъ свѣтъ?” Ето какъ трѣбва да разсѫждавате. Пита ме нѣкой: “Кѫде е свѣтлината?” - Въ този свѣтъ. - Защо не я виждамъ?” - Защото очитѣ ти сѫ замазани. Какво трѣбва да стане съ очитѣ ти? Трѣбва да измиешъ очитѣ си, за да видишъ.

Свѣтлината се проявява на земята, но тя не иде отъ земята. Тая свѣтлина, която имаме, е едно отражение отъ слънцето. Самото слънце пакъ е едно отражение. Нѣма да говоримъ сега много подробно, за да не се оплетемъ. Свѣтлината на земята е едно отражение. И свѣтлината на слънцето е едно отражение. Между това слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката свѣтлина. Има слънца, които сѫ тѫмни. Това слънце черпи своята сила отъ тъмното слънце, а пъкъ тъмното слънце черпи своята сила отъ истинското слънце. Най-първо свѣтлината иде отъ истинското слънце въ тъмното слънце и после свѣтлината на тъмното слънце се превръща и идва въ нашето слънце и отъ последното - на земята. Тъй че, ние имаме сега четвъртата свѣтлина.

Вие сте въ четвъртия класъ, който донѣкѫде сте разбрали. И петия класъ и шестия сте учили, но не сте разбрали тѣхното съдържание. Въ бѫдеще ще имате да правите коментарии. Какво се учи сега въ петия класъ по математика? (- Коренуване.) (- Системи уравнения.) Търговскитѣ смѣтки какъ се уравняватъ?

Считайте живота за едно училище. Да ви интересува. Животътъ конкретно трѣбва да ви интересува, тъй както единъ ученикъ по музика се интересува отъ музиката. Като му дадатъ първия тонъ, учительтъ му пѣе “до”, той да го научи тъй добре, че кѫдето и да бѫде, този тонъ да го различава. Ако му изпѣятъ “до”, той да каже, че е този. Дето и да го чуе този тонъ, той да знае, че е “до”. Вие пѣете, но малцина отъ васъ могатъ да различаватъ тоноветѣ. (Учительтъ пѣе: ) “Драго ми е!” Кой тонъ е? (Учительтъ пѣе:) “Скърбенъ съмъ!” Кой тонъ е? (Учительтъ пѣе: ) “Пари ми трѣбватъ! Боленъ съмъ! Скѫсаха ме.” Когато ми говорятъ, азъ веднага превеждамъ на музикаленъ езикъ и лесно се разрешаватъ въпроситѣ. Уравнения има. Веднага знамъ, защо сѫ го скѫсали. Зная слабата му страна.

У васъ има едно желание Господь да ви прати единъ ангелъ отъ небето, който да ви рѫководи. Имате високо понятие за себе си. Ще дойде единъ ангелъ, той е едно сѫщество разумно. Той ще ви учи най-първо. Той ще хвърли известна свѣтлина. Ще ви запита: “Знаешъ ли да пѣешъ?” - “Менъ не ме интересува пѣнието.” А какво? - “Менъ ме интересуватъ паритѣ!” Но ти не знаешъ свойствата на паритѣ, на златото. Кой тонъ има златото? Толкозъ като обичате музиката, знаете ли кой тонъ има златото? Среброто има другъ тонъ. Съ среброто всѣкога можете да координирате нѣкое разстройство, което имате въ вашия организъмъ. А пъкъ можете да дадете на живота си посока само съ златото.

Минавамъ сега въ една особена область. Не само това злато, първичното злато. Ко[е]то е влѣз[ло] съ първия лѫчъ, който е миналъ презъ първото слънце, презъ тъмното слънце, презъ това слънце е дошълъ на земята. Четири качества има това злато. Трѣбва да знаете за качествата на онова злато, което е носитель на живота. Има едно злато, което е минало презъ тъмното слънце. Заради това слънце хората се убиватъ. И после идва разкаянието на този, който е убилъ. Като дойде на земята, чо-вѣкъ казва: “Да си поживѣемъ и да бѫдемъ добри.” Значи онова злато иска да ни направи добри. И ако ние не разбираме какво нѣщо е златото, ако не знаемъ да употрѣбяваме златото за това, което трѣбва, тогазъ ние не можемъ да постигнемъ това, което желаемъ въ свѣта. И когато Богъ ти даде злато, ти трѣбва да разберешъ доброто въ златото и това добро да го възприемешъ и да го внесешъ въ своя организъмъ.

Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ето какво бихъ направилъ, само че ще ви туря въ едно заблуждение. Азъ не искамъ вие да го правите. Ето какво азъ бихъ направилъ: Азъ бихъ отишълъ да намѣря самородно злато. Да кажемъ единъ грамъ самородно злато. Не десетина грама. Само единъ грамъ самородно злато, да тежи приблизително единъ грамъ. И като се намѣря въ неразположение, ще го туря въ 10 грама вода и тая вода ще я изпия на 10 пѫти и въпросътъ ще се свърши. Хомеопатично лѣкуване ще имамъ за всичкитѣ работи. Намѣря се въ безпаричие - 10 капки! Скаралъ съмъ се съ нѣкого, не мога да се примиря. Ще изпия 10 капки и ще се примиримъ. Нѣкоя болесть дойде, като изпия 10 капки и болестьта и всичко друго е разрешено. Че какво нѣщо е магията? Магията е знание, магията е разбиране на елементитѣ въ свѣта, въ тѣхната първичность. Въ свѣта сѫществува само единъ елементъ и този елементъ е любовьта. Тя е първичния елементъ. Но въ нея има хиляди, милиони елементи, а не само 80 и нѣщо, както казватъ химицитѣ. Това е единъ елементъ, отъ който милиони и милиарди елементи сѫ произлѣзли. Даже и ангелитѣ не ги знаятъ тия милиарди елементи и ние сега знаемъ само 80 и нѣколко елемента. Първиятъ елементъ е Любовьта. Вториятъ елементъ е Божествената Мѫдрость. Третиятъ елементъ е Божията Истина. Отъ Любовьта е излѣзълъ животътъ. Отъ Мѫдростьта е излѣзло знанието. Отъ Истината е излѣзла свободата.

Третата категория: какво е излѣзло отъ живота? Какво е излѣзло отъ знанието? Какво е излѣзло отъ свободата? Отъ тамъ се раждатъ три категории по три. После пакъ се подраздѣлятъ по-нататъкъ по на три. Дѣление става. И това не е нищо друго освенъ проявление на ония елементи, които функциониратъ въ разнитѣ области на Божествения животъ. За сега работятъ въ нашия животъ известно количество елементи и като се повдигнете въ една по-висока степень на развитие, ще влѣзатъ други нови елементи, за които тепърва ние се приготовляваме. Въ духовния свѣтъ само по себе си всѣка една душа е единъ елементъ. Всѣки единъ духъ е единъ елементъ. Всѣки единъ умъ е единъ елементъ. Всѣко едно чувство е единъ елементъ. Всѣка една постѫпка е единъ елементъ. Тая ваша постѫпка може да не важи за васъ нищо, но за друго сѫщество вашата постѫпка може да съставлява цѣла една възможность за неговия животъ.

Та онова, което трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е следното: Пѫтьтъ на човѣшкото щастие е Добродетельта. А възможностьта за Добродетельта е Божествената Любовь. Това трѣбва да го знаете въ сегашния ви животъ. Пѫтьтъ за Добродетельта е пѫть за вашето щастие, а пъкъ за да се постигне щастието ви по този пѫть, Любовьта е, която ще ви даде възможность. Добродетельта е пѫтьтъ, а пъкъ Любовьта е за сега една отъ възможноститѣ и ако нѣмате тая възможность, не можете да имате и пѫтя, защото Добродетельта е произлѣзла отъ Любовьта. Та всѣки отъ васъ трѣбва да знае, дали върви по пѫтя на Добродетельта. Това трѣбва да бѫде строго опредѣлено въ вашето съзнание. Пѫтьтъ ви пѫть на Добродетель ли е? И възможностьта, като вървите по този пѫть, пѫтьтъ на Любовьта ли е? И тогазъ ще имате щастието! Въ бѫдеще ще го имате. И сега всѣки день ще го имате. Имайте това, което Богъ е опредѣлилъ за васъ. Богъ е опредѣлилъ много блага, които само по този пѫть и по никой другъ начинъ не можете да ги възприемете. Искате да станете музикантъ. Само по пѫтя на Добродетельта и Любовьта можете да станете. Искате да станете красивъ, богатъ, силенъ. Каквото и да искате въ свѣта, пѫтьтъ трѣбва да бѫде Добродетельта, а пъкъ възможностьта е Любовьта. Значи Любовьта отвънъ трѣбва да действува върху васъ, въ съзнанието ви да действува.

Сега не се смущавайте. Не казвайте: “Тая е тъмна работа.” Не се смущавайте отъ тъмната работа, защото първата свѣтлина, която излѣзе отъ първото слънце, стана тъмна, после стана свѣтла и тукъ стана едно отражение. Не се смущавайте. Невежеството за какво е възможность? Щомъ не знаете, имате възможность да придобиете знание. А пъкъ щомъ придобиете знание, имате възможность да го приложите. А пъкъ щомъ го приложите това знание, вие ще имате една възможность да влѣзете въ пѫтя на Добродетельта и на Любовьта, за да постигнете щастието, защото крайниятъ идеалъ на земята, въ земния животъ е щастието. Всички ние търсимъ щастие въ свѣта. Ако сте нещастни, азъ се радвамъ, че сте нещастни, понеже сте кандидати за щастие. Ако сте бедни, радвамъ се, защото сте кандидати за богатство. Ако сте невежи, радвамъ се, понеже сте кандидати за знание. Ако сте влюбени, радвамъ се, защото сте кандидати за любовь. Ако сте въ злото, радвамъ се, защото въ злото виждамъ възможностьта за доброто. Въ сиромашията виждамъ възможностьта за богатството. Въ невежеството виждамъ възможностьта за знанието. Въ всичкитѣ противоречия на живота азъ виждамъ възможностьта, която Богъ е вложилъ въ моята душа и въ моя духъ. И рекохъ, сѫщата възможность е и за васъ. Въ всичкитѣ противоречия на живота виждайте оная възможность, която Богъ е вложилъ, за придобиването на вашето бѫдеще щастие.

Сега Христосъ казва на своитѣ ученици: “Досега нищо не сте просили отъ Отца, но сега просете и просете въ мое име. Просете въ името на Любовьта, просете въ името на Доброто. Просете!”

Ако вие следвате по този пѫть, всичко ще получите. Нѣма изключение. Сега искамъ всички да вървите по пѫтя на Добродетельта. Не, че не сте добри, но сте невежи. Не е лошо, че сте невежи. Но искамъ да станете учени. Сиромаси сте, но искамъ да станете богати. Сега не разглеждамъ, че сте лоши. Лошевината е една възможность да бѫдете добри.

Сега приложете!

Има нѣкои братя, които сѫ се замръчкали въ черната свѣтлина. Търсятъ тѣхното мнение за кръста. Че кръстътъ, това е Добродетельта. Кръстътъ, това е Любовьта. Като ми кажатъ “кръстъ”, азъ разбирамъ доброто, азъ разбирамъ Любовьта. Като ми кажатъ “кръстъ”, азъ разбирамъ доброто. Като ми кажатъ “кръстъ”, азъ разбирамъ Любовьта. Като ми кажатъ “кръстъ”, разбирамъ приложението, пѫтя на спасението. Кой не вѣрва сега въ кръста? Че какъ ще вѣрваме въ кръста? Като сме сиромаси, ще вѣрваме ли въ кръста? Като сме богати, ще вѣрваме въ кръста. Като сме невежи, ще вѣрваме въ невежеството, но като преминемъ въ знанието, вѣрваме въ кръста.

Нѣколко души, които останаха долу, тѣ сѫ дежурни сега. Идете ги събудете. Тия, които сѫ въ тъмнина, събудете ги, идете имъ внесте свѣтлина. Какъ ще внесете свѣтлина въ тѣхъ? Колкото души има такива, да ги просвѣтите. Ами, какъ ще ги просвѣтите? Съ дърво ли?

Отче нашъ

15 лекция на Учителя,
11 августъ 1937 година, срѣда, 5 ч.с.
Молитвениятъ върхъ при Рилскитѣ езера

*стъгда - широко равно мѣсто между кѫщитѣ, площадъ, мегданъ

*Класовете презъ 1937г. сѫ предшествувани отъ 4 начални отдѣления, затова петиятъ класъ отговаря на девети класъ по сегашната образователна система.(бел.ред.)

*шиканира - (отъ фр.) умишлено създава пречки въ работата

Хармонични и дисхармонични съпоставяния

На поляната подъ Харамията,
до езерото на Чистотата.
Преди гимнастикитѣ.

Въ планината трѣбва да имашъ чиста мисъль. Щомъ нѣмашъ чиста мисъль, ще има бури, вѣтрове, гърмотевици, градушки, дъждове. Ще стане цѣла реакция. Ще се промени времето. На Мусала дойдоха една година туристи, които ядоха месо, пиха вино и дойдоха гърмотевици и дъждъ. И тѣ избѣгаха. Планината е единственото мѣсто, дето човѣкъ може да научи какво нѣщо е чистота.

Ние хората искаме панорами. Де ще намѣришъ по-хубава панорама отъ тая тукъ. На киното може да видишъ, но знаешъ, че не е реално това, което виждашъ. Пъкъ тукъ е по-близо да реалностьта. Природата отъ хиляди години ни дава разнообразни филми за хората, за мушицитѣ. Ако дойдешъ тукъ презъ зимата, ще има другъ филмъ.

(Една сестра намѣрила единъ левъ по пѫтя.) Съ това искатъ да ви кажатъ, че една мѣрка трѣбва да имате, а не две мѣрки. Защото домашнитѣ ние мѣримъ съ една мѣрка, а външнитѣ съ втората мѣрка. И ние като отиваме вънъ и насъ ни мѣратъ съ втората мѣрка. Втората мѣрка приложи на себе си, а пъкъ първата мѣрка - на другитѣ. Разрешението е тамъ.

Вземете единъ боленъ човѣкъ, той има удобства, всички му слугуватъ, съ автомобилъ ходи. Обаче вие излизате на планината безъ никакви слуги. Кой повече печели? Ти, макаръ и безъ автомобилъ и безъ слуги, ще спечелишъ повече. Единъ день тукъ ще има направени пѫтища, по тѣзи мѣста ще вървятъ автомобили до Дамка. Въ бѫдеще вие ще се спущате тукъ съ парашути отъ аероплана. Много смѣли хора се изискватъ за това. Тѣзи, които се качватъ на аероплана, добиватъ известни качества, известна смѣлость, която после се предава и на тѣзи, които не се качватъ на аеропланъ. Това става по закона на скаченитѣ сѫдове. Авиатори иматъ смѣлость и голѣма самоувѣреность. Не е лесна работа на 5-6 и повече хиляди метра височина, до седемь хиляди метра може да се качишъ, както си. Но надъ 7 хиляди метра трѣбва да приложишъ изкуствено дишане.

(Следъ гимнастикитѣ насѣдахме на поляната.)

Едно правило помнете: Не обличайте новитѣ дрехи върху старитѣ. Старато изхвърлете, не го обличайте. Всичката погрѣшка е тамъ, че хората обличатъ […]. И отъ природата се научете едно нѣщо. Тукъ се учи закона на търпението. Едно камъче тукъ, за да се откѫсне, ще чака хиляди години, за да дойде голѣма буря да го откѫсне. То е неговото освобождение. То, като се откѫсне, чувствува новъ животъ. Нѣкое камъче е чакало голѣма буря или дъждъ или порой, че да го задигнатъ. То е неговото благословение. Рекохъ, нѣкой пѫть като дойдатъ изпитанията, тѣ сѫ пороитѣ, вѣтроветѣ, да ви подвижатъ. Вие считате всички тия Божии блага за нещастие за васъ. Неразбиране е това. Богъ е създалъ свѣта и всичко е хубаво. Нашитѣ работи сѫ добри. Ние, като направимъ нѣщо, е добро. Да кажемъ, единъ човѣкъ е невежа. Добро е. Ако е ученъ е по-добро. Единъ човѣкъ е лошъ, добро е. Ако е добъръ, по-добре. Всичкитѣ нѣща, които правимъ, сѫ добри. Който се жени е добре, но който не се жени е по-добре.

Разбирайте, женидбата е едно човѣшко учреждение. Любовьта е Божествена. Не свързвайте тия две нѣща. Женидбата е човѣшки порядъкъ. Щомъ двама души се обичатъ, това е Божествено. Не се бъркайте въ Божественитѣ работи, не събаряйте Божественитѣ работи. Дето има любовь, не се бъркайте, не разисквайте върху Божиитѣ работи, защото вашето добро не е толкова голѣмо. Вие не сте създали свѣта, не се грижете, Господь за всичко се грижи. Когато двама души се обичатъ, не се месете въ тѣхнитѣ работи. Оставете Господь да се разправя. Вие се кѫпете въ тѣхната вода, дишате тѣхния въздухъ, ядете тѣхния хлѣбъ, пиете тѣхната вода. Щомъ дойдете до човѣшкия порядъкъ, бѫдете разумни, работете малко настрана, понеже има взривни вещества, барутъ има, може да се пукне нѣкоя бомба и може рѫката, кракътъ да отиде.

Нѣкои искатъ да чувствуватъ Бога конкретно. Ти когато обичашъ нѣкого, то е Богъ въ тебе. Ти чувствувашъ най-първо Бога въ себе си. Богъ казва: “Този човѣкъ ще обичашъ, азъ съмъ тамъ.” И другиятъ и той търси, и нему Господь казва: “Азъ съмъ тамъ, ще ме обичашъ.” Обичатъ се двамата, Господь взема, тѣ взематъ да обявяватъ. Тѣ се хващатъ за рѫка, отиватъ да работятъ. Тѣ не седятъ прегърнати. Тѣ тръгнатъ, намѣрятъ още двама, тѣзи четиримата - осмина, осмината - шестнадесеть и така се увеличаватъ, вървятъ всички. Това е Божественото. Щомъ се спратъ на нѣкое мѣсто, въ нѣкоя локва, то е човѣшки порядъкъ. Нито се вли[ва] нѣщо въ тази локва, като дойде дъждътъ, ще донесе тиня, че е Божествено благословение. Божественитѣ работи иматъ втичане, отвънъ иде животътъ и отвѫтре има животъ.

Рекохъ, новото нѣщо. Днешниятъ день е най-доброто, имаме едно ново съзнание, което Богъ ни дава. Доволни ли сте? Небето сутриньта бѣше ясно, но отпосле дойдоха мъглитѣ, да не би да ни изгори слънцето. Тѣ туриха малко мъгли, казватъ: “Тия деца да не ги опърли слънцето, трѣбва малко мъгла.” Вие се уплашихте, че ще вали дъждъ, казватъ: “По-високо да вдигнемъ мъглитѣ, започнаха да ги притесняватъ, уплашиха се отъ мъглата, за десетъ деня започнаха да губятъ вѣра въ нея.” Както виждате се дигнаха и небето е синьо, съ малко облаци. Пъкъ онѣзи, които живѣятъ надъ васъ, тѣ презъ облацитѣ, презъ тия отвърстия гледатъ какво правите. Казватъ: “Ние се радваме и вие се радвате на Божиитѣ блага. Вие търсите Господа.” Този Харамия кой го е турилъ тукъ? - Богъ го е турилъ. Направилъ единъ паметникъ тука. Едно време на него се качваха проповѣдници, наричаха ги “харамии”. Тѣ като видятъ, че минаватъ богати хора, казватъ: “На васъ богатството не ви трѣбва, тебе богатството те спъва да идешъ при Господа, дай паритѣ, вървете при Господа.” Проповѣдници, които на дѣло проповѣдваха, обираха хората. Понеже сега нѣма много богати, тѣ си заминаха, казватъ: “Нѣма нужда отъ проповѣди.” Сега сиромаситѣ се качватъ горе. Азъ не съмъ се качилъ горе, не зная какъ се проповѣдва. Този занаятъ не искамъ да го уча. Не съмъ се качилъ да видя, какво сѫ проповѣдвали, какви сѫ библиотекитѣ, какви сѫ архивитѣ. Щомъ се качите горе, иде страхъ да не би да паднете. Защото ако разгледате Харамията - “мия” значи “чистя”. И тѣ сѫ чистили богатитѣ. Сега ние пѣемъ “харно ми е”. Когато дойде една болесть, едно страдание, една промѣна въ живота, то е: “харно ми е”.

Благодарете на Бога, понеже днесъ ни дадоха доза отъ чисть въздухъ, какъвто не е билъ дишанъ. Особено течение имаме. Не всѣкога се случва така. Ако дойдатъ други, лоши хора, веднага туй течение ще се смѣни, остава обикновеното течение. Сега дяволътъ, като слизате долу, ще каже: “Туй вѣрно ли е, което се каза?” Той е философъ отъ първа категория. Туй провѣрете, ако не е така, тогава. Дяволътъ той нѣма дума за любовьта. За любовьта нѣма дума, понеже не я опиталъ. Не знае, какво е любовь. Следователно той има съвсемъ изопачено схващане. Той за любовьта никакъвъ авторитетъ нѣма. Сега се учи на това. Той е първокласенъ невежа. Въ другитѣ работи е много ученъ, но за любовьта и малкитѣ деца знаятъ повече отъ него. И ще дойде този глупакъ да ви учи какво нѣщо е любовьта. Разбира се азъ казвамъ туй, че той не знае, той досега никого не е научилъ. По околенъ пѫть като влѣзешъ въ Божия пѫть, като не може вече нищо да ти направи, като влезешъ въ Божия пѫть, казва: “Благодари, че азъ те вкарахъ въ този пѫть, благодари на мене, ако азъ не бѣхъ, ти никога не би влѣзалъ.” Туй е единственото нѣщо, че те вкаралъ. Право е, но защо те е вкаралъ е въпросътъ. Той, като ти каже: благодари, че те вкаралъ и му кажи: довиждане. И той споменава името Божие. Той споменава името Божие и държи рѫката на сърдцето си, вѣрва въ туй, което сърдцето му говори. Нѣкой ако го попита, ще каже: “Другъ Господь освенъ мене нѣма.” Той, като ти одере кожата, казва: “Азъ те създадохъ, азъ мога да ти одера кожата.” Като те одере, казва: “Азъ ти дадохъ тия пари, какво ще кажешъ?” Дойдешъ, раздвоишъ се въ себе си. Като дойде истинскиятъ Господь, казвашъ: “Този или другиятъ?” И двамата седятъ въ ума ти.

Той Господь като дойде, той съвсемъ другъ езикъ има. Той даже съветъ дава, казва: Всичко е добро на земята, но все трѣбва да се тури една реформа, дава мнението си, какъвъ законъ, какво нововъведение. Пъкъ той ги знае. Никога не се хваща. Досега дяволътъ е направилъ само едно престѫпление, досега въ друго не сѫ го хванали. Само като осѫдиха Христа него държатъ отговоренъ. Казва: “Навѣхъ си бела на главата.” Единъ човѣкъ сѫ осѫдили, екзекутирали го безъ никаква вина. Той иска да доказва, но като иде тамъ, казва: “Какъ ще оправдая тази работа?” Сега той мисли какъ да се оправдава. Въ оправдаването на другитѣ работи донѣкѫде докарва, но има едно престѫпление, за което той не знае и казва: “Какъ седи тази работа?” Отъ две хиляди години той все мисли, понеже се е завело дѣло противъ него и той мисли какво да говори, като го сѫдятъ, какъ да пледира, какъ да се защищава.

Този Елифасъ Леви той дава единъ анекдотъ единъ окултенъ анекдотъ. Понеже вече на Христа му е дадена власть и на Небето и на Земята, дяволътъ, като се обезсърчилъ, че отишълъ на голѣма канара, замислилъ се, казва: “Тия хора вече мене не ме слушатъ, а азъ ги научихъ, всички станаха самостоятелни, сега каквото имъ кажа, не правятъ.” Той каже да направятъ едно престѫпление, никой не го слуша. Видѣлъ Христосъ иде къмъ него и казва: “Много късно идешъ, преди две хиляди години азъ можехъ всичко да ти дамъ, животътъ е другъ, мене не ме слушатъ.”

Сега дяволътъ се е обезсърчилъ. Туй обесзсърчаване, което чувствувате въ себе си, то е на дявола. Всѣкога, когато чувствувате една тѫга, тя е на дявола; всѣкога, когато чувствувате въ себе си единъ гнѣвъ, той е дяволски, той се гнѣви, защото гледа на миналото. Всичкото опако, каквото вие преживявате, то е на дявола. Хубавото, което преживявате, то иде отъ Христа. Хубавото, любовьта, вѣрата, кротостьта, въздържанието, то е Божественото. Та ние живѣемъ единъ двоенъ животъ: състоянието на дявола и състоянието на Христа. Дяволътъ всѣки день скърца съ зѫби, казва: “Отиде тази работа, не може да се повърне назадъ, какво ще се прави!” Ти казвашъ: “Какво ще се прави, азъ остарѣхъ вече, отиде младостьта, да бѣхъ си поживѣлъ. Едно време на млади години отиде, пъкъ сега никой не ме слуша” Дяволътъ се пържи въ тебе. Рекохъ, когато той се пържи, вие мълчете. Питайте го: “Какъ ти дойде тази бѣля на главата?” Той не обича да си разправя историята. Вие го изолирайте отъ себе си, сега вие влизате въ неговото положение и почвате да го утешавате. Ако остане на васъ, вие да утешите дявола.

Сега ви давамъ една разгатка, на какво се дължи вашето мѫчение, което го имате. Тамънъ дяволътъ ти казва: “Едно време и азъ бѣхъ като тебе, но сега закѫсахъ, така и ти ще закѫсашъ.” Защо ще закѫса? Той не върви по Божия пѫть. Казва: “Едно време закѫсахъ, ще закѫсашъ и ти. Хичъ не очаквайте нищо въ този животъ, нѣма нищо. Защото нѣма нищо добро.” - Защото не върви по Божия пѫть, върви по своя си пѫть. Той ти говори чрезъ хората, говори ти и чрезъ баща ти, чрезъ майка ти, чрезъ брата ти, чрезъ сестра ти. Казва: “Що си толкова глупавъ, що не си уредишъ живота?” Той е щедъръ на съвети. Но той ти говори и вѫтре въ тебе. Сега вие да не отидете да му кажете. Той ще ви пита: “Какво ви казаха тамъ, какъвъ бѣше разговорътъ, азъ се интересувамъ. И азъ искамъ да тръгна въ този пѫть.” Затворенъ е той, не чува, всичкитѣ слушалки сѫ затворени. Той само предполага, догажда. Но той самъ нищо не може да чуе. Ако хората му отворятъ и му дадатъ своитѣ слушалки, само тогава може да чуе. Но другояче не му е позволено. Всѣки човѣкъ, който е далъ на дявола своята слушалка, ще го държатъ отговоренъ. Невидимиятъ свѣтъ го държи отговоренъ. Всичкитѣ хора страдатъ, защото сѫ дали своитѣ слушалки на дявола. Той, дето слуша, все ще направи една пакость. Не може да не направи пакость. Пуснаха го въ райската градина, направи една пакость. Той, като отиде, казва: “Искамъ да видя Божествената градина.” И като влѣзе тамъ, заинтересува се по околенъ пѫть. Той наруши гостоприемството, което му дадоха.

Той е сѫщия анекдотъ дето откраднаха красивата Елена, тя е тази повесть за рая. Той открадна Ева, нищо повече. Той открадна дъщерята на Адама. Адамъ, дето излѣзе отъ рая, отиде да търси дъщеря си, той отиде подиръ нея, да я спасява. Единъ паралелъ има въ гръцката митология и разказа за рая. Тъй както гърцитѣ описватъ своята митология, има нѣщо вѣрно въ далечното минало. Като дойде дяволътъ, все ще задигне нѣкоя ваша дъщеря или нѣкой вашъ синъ. Разбира се, въ окултната наука човѣкъ трѣбва да разпознава езика на нѣщата. Той трѣбва да разпознава свойствата на езика. Въ думитѣ има известни елементи, които сѫ взривни. Човѣкъ, като започне да изучава химията, ще види, че нѣкои вещества сѫ опасни, взривни сѫ, човѣкъ трѣбва да бѫде много ученъ да ги пипа. Нѣкои искатъ да изучаватъ магията. Опасна наука е магията, понеже всѣка дума въ магията има динамическа сила. Ако не знаешъ какъ да боравишъ, ще си създадешъ хиляди злини и на себе си и на другитѣ.

Затуй ние туряме пѫтя на Любовьта, той е безопасенъ пѫть. Единствениятъ безопасенъ пѫть е пѫтя на любовьта. За всички други пѫтища трѣбва да има знание. И при това такива, каквито боговетѣ иматъ, такива знания трѣбва да има човѣкъ. Благодарете сега. Вижте облацитѣ какъ сѫ застанали и тѣ. Вие гледате цѣла картина. Какъ сѫ нагласени гледайте.

Запримѣръ вие виждате фотографията на майка си, нали се радвате. Вие сѫщинската майка чувствувате, но лицето не е още тамъ. То майката е тамъ, но лицето не представя още майката. Майката ще пита, дали сте вие нейната дъщеря, ще пита. Казва: “Не прилича.” Изгубили се основнитѣ черти, съ които да те познава. Нали казва псалмопѣвецътъ, че Богъ се возилъ на колесница на облацитѣ. Каква идея имате вече? На облацитѣ се носилъ Господь. Значи облацитѣ може да се събератъ и да се излѣятъ въ дъждъ, веднага ще се образува една дѫга. Но то е разгадката на живота, която е скрита въ водата. Ако ти не можешъ да станешъ червенъ, ако ти не може да станешъ портокаленъ, ако ти не може да станешъ жълтъ, ако ти не може да станешъ зеленъ, ако ти не може да станешъ синъ, ако ти не може да станешъ тъмно синъ, виолетовъ, ти нищо не знаешъ.

Ти ще купишъ червена дреха и ще туришъ. Ето запримѣръ, нѣкой отъ васъ носи бѣлъ цвѣтъ. Бѣлиятъ цвѣтъ показва, че животътъ ти е станалъ еднообразенъ, искашъ туй еднообразие да го дадешъ навънъ, да дойде разнообразието. Бѣлиятъ цвѣтъ иска разнообразие, да се разложи свѣтлината, да дойдатъ различнитѣ цвѣтове: синъ, червенъ и т. н. Да се премахне еднообразието. Нѣкоя сестра носи синъ цвѣтъ, значи този цвѣтъ тя има повече, дава го навънъ, на нея не е потрѣбенъ. Тя въ своитѣ стари вѣрвания се е обезвѣрила. Казва: “Други нови искамъ.” И тя си има стари вѣрвания. Азъ ви тълкувамъ по цвѣтоветѣ. Новото азъ гледамъ по дрехитѣ ви, не по лицата. Виждамъ животнитѣ, птицитѣ навсѣкѫде иматъ вкусъ. Птицитѣ иматъ хубави дрехи, нѣкои сѫ облѣчени въ много хубави дрехи. Тѣ сѫ предметно учение. Птицитѣ сѫ изложение отъ невидимия свѣтъ, да мислятъ хората, защото съ своитѣ крила, съ своитѣ краски произвеждатъ известенъ трепетъ въ въздуха, който на хиляди километри се предава. Човѣкъ, който е чувствителенъ, схваща този трепетъ. Богъ облѣкълъ райската птица така, че и царицата не е така облѣчена. Защото всѣки цвѣтъ, който излиза, то е цѣла йерархия отъ разумни сѫщества, които се занимаватъ съ този цвѣтъ. Въ червения цвѣтъ има хиляди нюанси. Всичкитѣ ония съединения, които ставатъ съ другитѣ цвѣтове, съставляватъ една специфична область. Не може да бѫде щастливъ човѣкъ, докато не знае свойствата на червения цвѣтъ. Това е външната страна на червения цвѣтъ. Има и вѫтрешна страна.

Вчера имаше една леща, съ която гледаха. Ако гледате презъ червено, ще видите, какъвъ цвѣтъ дава на нѣщата. Нѣкога и съ васъ се случва. Влѣзе една тѫжна мисъль и веднага се измѣня цѣлата перспектива. Затуй трѣбва да се изучава аурата на цвѣтоветѣ. Всѣки единъ цвѣтъ си има аура. Че цвѣтоветѣ, които виждате въ дѫгата, не е всичкото тамъ. Трѣбва да изучавате аурата. Аурата не я виждате. Имате червенъ цвѣтъ, като погледнете [презъ не]го не може да видишъ дѫгата. Като погледнете дѫгата, чувствувашъ радость. Подъ аура разбираме проявата на единъ цвѣтъ, какъ той се проявява. Свѣтътъ е пъленъ съ знание, но повърхностно. Нѣкои говорятъ за цвѣтоветѣ много повърхностно. Като кажешъ: “червенъ цвѣтъ”, то е повърхностно говорене. Всѣки цвѣтъ има своя динамична вѫтрешна страна, проявление на цвѣта. Червениятъ цвѣтъ е на живота, на борбата. Ти само съ червения цвѣтъ може да воювашъ. Настройватъ се, възбуждатъ се. Комуниститѣ сѫ религиозни хора на най-низка степень на живота. Комунизъмътъ е религия на най-нисша степень, но на широкъ крѫгъ да даде, да има въ какво да вѣрватъ. Комунизъмътъ е религия на трезвъ животъ: не пушатъ, не пиятъ и тѣ турятъ редовенъ животъ. Комунизъмъ въ кѫщи - на друга основа, тѣ сѫ го разбрали навънъ, въ дома не сѫ го разбрали.

Значи въ дома трѣбва друга религия. Семейнитѣ хора трѣбва да иматъ друга религия. На семейнитѣ хора обикновената религия не може да помогне. Особена религия трѣбва да има за тѣхъ. Най-първо тази, която е негова другарка, той мисли, че е мѫжъ и то даровитъ, тя да го счита гениаленъ. Щомъ изгуби това изъ ума си, тя го счита простъ, не може да живѣятъ. Сѫщо така и той. Дотогава докато мисли, че жена му е гениална, щомъ тя мисли, че е невежа, не може да живѣятъ. Жената като слънцето да грѣе, да не напуща своя свѣтъ, да дойде въ свѣта на мѫжа и мѫжътъ да работи отдалечъ, да си приказва съ жена си, да не напуща своя свѣтъ. Ако Земята иде на Слънцето, ще се стопи. Сега отдалечъ тя обича Слънцето и Слънцето обича Земята и сѫществата, които живѣятъ на Земята и Слънцето и тѣ се обичатъ. Вие искате Господь да дойде и да оправи живота. Вие искате конкретно да го познаете. Ще ви приведа единъ примѣръ. Вземете единъ копой, едно отъ тѣзи ловджийскитѣ кучета. И единъ часъ може да е миналъ и хиляди хора може да сѫ минали по пѫтя, по който е миналъ неговия господарь, но той познава по стѫпкитѣ си своя господарь. Ако едно куче, съ своето обоняние, може да намѣри господаря си накѫде отишълъ, какъ ти съ своя умъ да не може да познаешъ и да намѣришъ Господа накѫде отишълъ, да не може да намѣришъ Този, въ Когото живѣешъ и Който живѣе въ тебе.

Говорено на 11 августъ [1937г.]
на поляната при Езерото на Чистотата
подъ Харамията.

Четиритѣ правила

“Въ началото бѣ Словото”

Отче нашъ

Ще кажа едно изречение. Има четири правила, които човѣкъ трѣбва да пази. Четири нѣща трѣбва да имате предъ видъ.

Пази свободата на душата си!

Пази силата на духа си!

Пази свѣтлината на ума си и доброто на сърдцето си!

Пази тия четири нѣща. Това е музика, това е изкуство, това е богаство, това е сила, това е всичкото на човѣка. Ти не може да имашъ любовь, ако нѣмашъ тия четири нѣща. И ученъ човѣкъ не може да бѫдешъ, уменъ не може да бѫдешъ, ако нѣмашъ тия четири нѣща. Ти не може да бѫдещъ човѣкъ, ако нѣмашъ тия четири нѣща. Сега нѣкой казва: “Азъ искамъ да бѫда добъръ.” Че за да бѫдешъ добъръ, ти трѣбва да бѫдешъ свободенъ, трѣбва да имашъ свобода на душата си. Трѣбва да пазишъ свободата на душата си, трѣбва да пазишъ силата на духа си, свѣтлината на ума си и доброто на сърдцето си. Нѣкой отрича, дали има душа или не. Щомъ си свободенъ - имашъ душа, щомъ не си свободенъ - нѣмашъ никаква душа. Отричашъ духа. Щомъ имашъ сила - имашъ духъ; щомъ нѣмашъ сила - нѣмашъ никакъвъ духъ. То е категорично. Отричашъ свѣтлината - ти нѣмашъ никакъвъ умъ. Имашъ свѣтлина - имашъ умъ. Нѣмашъ свѣтлина - нѣмашъ никакъвъ умъ. Отричашъ доброто - отричашъ сърдцето. Щомъ нѣмашъ добро - ти нѣмашъ никакво сърдце.

Какво нѣщо е тогава човѣкъ, който нѣма душа, който нѣма духъ, който нѣма умъ, който нѣма сърдце? Какво е такъвъ човѣкъ. Казвате: “Защо азъ изгубихъ, защо не съмъ разположенъ?” - Защото си изгубилъ свободата. Не си пазилъ свободата на душата си. Понѣкой пѫть вие обвинявате дявола. Дяволътъ е духъ. Дяволъ значи духъ. Въ какво седи лошевината на дявола? Понеже дяволътъ, като духъ, духа. Ако имашъ нѣщо въ рѫката си, издухва го, занесе го, ограби те. Ни най-малко не е ималъ предъ видъ да те ограби. Като си го държалъ отворено, харесалъ го, взелъ го. Защо не го държишъ затворено. Ако имате единъ парфюмъ, ако нѣкоя модна дама има парфюмъ, извади го отворенъ, когато духа вѣтъръ, той ще се изпари. Той казва: “Понеже е много хубавъ, чакай да понашаря всичкитѣ моми съ него.” Парфюмътъ нали е за лицето. Казва: “Ако е хубаво, нека всички лица да се нашарятъ.” Той, като извади парфюма изъ кутията, казвашъ: “Отиде този парфюмъ.” Де седи злото, че въ кутията нѣма прахъ?

Сега да дойдемъ до разсѫжденията: Ти може да мислишъ, ако имашъ свобода. Може да мислишъ, ако си силенъ, защото мисъльта ти трѣбва да се движи, тази мисъль трѣбва да има просторъ, трѣбва да има земя. Следъ туй трѣбва да бѫде[шъ] силенъ. Силата подразбира движение. Следъ туй свѣтлина трѣбва да има. Трѣбва военна сила да завлада всичко. Свѣтлината отива да завлада свѣта. Предназначението на твоя умъ е да завлада всичкото. Сърдцето отива да възстанови редъ и порядъкъ. Доброто е то. Вие страдате, защо? - Защото не сте свободни. Слаби сте, защо? - Защото не сте силни. Препъвате се, защо? Защото нѣмате свѣтлина. Сиромаси сте, защо? - Защото нѣмате доброто. Човѣкъ, който е сиромахъ, показва, че е изгубилъ доброто, не е пазилъ доброто на сърдцето си. Който осиромашее това показва. И човѣкъ, който изгуби своята радость, значи загубилъ своя свѣтилникъ, загасилъ свѣтлината. Човѣкъ, който се е разболѣлъ, показва, че е изгубилъ своята сила, не е пазилъ силата си. Който стане робъ на какъвто и да е навикъ, не е пазилъ свободата на душата си.

Четири нѣща ни е далъ Богъ, които всѣки единъ отъ васъ има. По четири нѣща имате и вие седите и сте недоволни отъ живота и очаквате нѣщо повече. Питамъ: когато вие постѫпите въ едно училище, какво може да ви даде вашиятъ учитель. Нѣкаква нова глава може ли да ви даде? - Нѣма да ви даде. Нѣкакви нови очи ще ви даде ли? - Не, сѫщитѣ очи ще имате. Носъ ще ви тури ли? Нѣкоя нова уста, рѫце, крака нови ще ви даде ли? Нищо нѣма да ви даде. Какво ще ви даде този учитель. Този учитель ще раздвижва предъ васъ въздуха, само ще усѣщате неговото ухание, нѣщо ще се докосва до вашитѣ уши. Всичкото знание е, че ще видите, че той си маха рѫцетѣ, обръща се на една - на друга страна, налѣво - надѣсно. Нѣкой пѫть на черната дъска нашари нѣщо, затрие го, пакъ нашари друго, пакъ го затрие. Направи нѣкой опитъ, получи нѣкой невидимъ елементъ, ще говори за кислорода, за водорода, изгори, скрие го, ей такива работи. Питамъ: какво ще научите вие? Ако разглеждате единъ великъ художникъ въ какво седи неговото величие. Взелъ една четка, бои и току само цапа. Ако не разбирате - цапа, но въ какво седи всичката сила и красота на единъ художникъ? Силата и красотата на единъ художникъ седи въ неговитѣ картини, да поставя линиитѣ на мѣсто.

Следователно художеството е художество на линиитѣ. Въ какво седи величието на единъ музикантъ? Той пъкъ опредѣля трептенията на тоноветѣ. Трептенията той ги опредѣля съ духа си. И тогава какъвъ е тонътъ на доброто въ свѣта? Отъ музикално гледище какъвъ е тонътъ на доброто? Свободата е едно произведение. Свободата е произлѣзла отъ Истината. Следователно свободата, това е най-високия тонъ. Това е “си” въ гамата. Какво разбирате подъ думата “си”? Ако вземете думата “си”, то е съвпадение, тя има две значения. Това си ти. Като говоримъ “си”, какво подразбираме? Че имашъ нѣщо. Ти си вече богатъ човѣкъ. Ти си уменъ човѣкъ; ти си си - силенъ човѣкъ; всичкото си, си, си. Вие казвате “си”. Азъ, като кажа “си”, подразбирамъ, че зная работитѣ какви сѫ. Привикналъ съмъ. За да дойда до “си”, презъ седемь сита съмъ миналъ. Миналъ съмъ отъ “до”, “ре”, “ми”, “фа”, “солъ”, “ла”, “си”. Значи всѣки човѣкъ е “си”, когато има нѣщо на разположение. Следователно когато съмъ свободенъ, азъ съмъ “си”; когато имамъ сила, азъ съмъ “си”; като има свѣтлина, азъ съмъ “си”; като имамъ доброта, азъ съмъ “си”. Изгубя ли, никакво “си” не съмъ вече. Изгубишъ гамата.

Та рекохъ, свободата е за душата. Безъ душа ти свободенъ не може да бѫдешъ. Силата е за духа, безъ духъ ти силенъ не може да бѫдешъ. Свѣтлината е за ума. Безъ умъ ти свѣтлината не може да имашъ. Доброто е за сърдцето. Безъ сърдце ти добъръ не може да бѫдешъ. Сега искамъ тази сутринь вие да прегледате всичкитѣ имате ли свобода на душата си, пазите ли я. Ще трѣбва да я прегледате. После да прегледате силата на духа си, имате ли силата на вашия духъ. Имате ли свѣтлината на вашия умъ, имате ли доброто на вашето сърдце. Питагоръ въ своята школа училъ ученицитѣ си на числата до четири. Тѣ сѫ знаели свойствата на тия числа - отъ едно до четири. Подъ думата “едно” Питагоръ разбиралъ, че трѣбва да бѫдешъ твърдъ, нищо да не може да те помръдне. Като хванешъ нѣщо, цѣлъ свѣтъ да се събере да те изпѫди, да не може да те изпѫди. Туй той подразбиралъ подъ “едно”. Подъ думата “две” Питагоръ вече разбиралъ движението, той разбиралъ водата. Като вода ти имашъ туй качество, при най-малкия наклонъ да слѣзешъ да се движишъ и малко да се запознаешъ съ окрѫжаващитѣ хора. Да покажешъ, че си живъ. Дветѣ показва, че самъ може да се движишъ и самъ може да бѫдешъ господарь на себе си. Туй разбиралъ Питагоръ. Следъ туй подъ “три” Питагоръ разбиралъ разширение, разбиралъ въздухъ.

Значи въ числото “едно” имаме твърда материя, която има едно напрежение. Въ водата имаме две напрежения. Защото като твърди тѣлата иматъ едно напрежение, тежестьта имъ е долу въ основата. Въ водата напрежението е въ основата и настрани. Въ въздуха има въ три посоки напрежение. Въ свѣтлината има въ четири. Подъ числото “четири” Питагоръ разбиралъ свѣтлината, която има напрежение въ четири посоки.

Та рекохъ, ако човѣкъ нѣма свойството на твърдата почва да бѫде устойчивъ; ако нѣма свойството на водата, която тече, да е подвиженъ; ако той нѣма свойството на въздуха да се разширява и ако нѣма свойството на свѣтлината за прониква, защото четвъртото свойство на свѣтлината е, че тя прониква, вие нѣма да разбирате живота. Когато прониквашъ единъ предметъ, ти ще заучишъ предмета, освѣтилъ си го. Ти не може да освѣтлишъ единъ предметъ, ако не го прониквашъ.

Може да дойде нѣкой при васъ и да ви каже, че най-новитѣ открития въ свѣта сѫ, че намѣрили, че нѣма никакъвъ Господь. Въ старо време казватъ: “И рече безумниятъ, че нѣма Господь.” Какво показва, че нѣма Господь. Изгубили сѫ свѣтлината на ума. Въ тъмнината може ли да предадешъ знанието? Следователно ние даваме гражданство на невежеството. Робитѣ, умрѣлитѣ хора ние ги наричаме учени. Това сѫ модерни говеда. Да, безбожието е модерно говедарство. Силна дума е, ако намѣря по-силна дума, бихъ я казалъ. Модерно говедарство е безбожието. Следователно ако искате да бѫдете говеда, нѣмамъ нищо противъ. Значи едно време човѣкъ е билъ говедарь, нѣмалъ никакъвъ умъ. Господь го взелъ отъ говедарството, пъкъ му турилъ умъ и го направилъ не говедарь, но го освободилъ отъ говедарството. Преди да бѣше го създалъ, човѣкъ бѣше говедарь, въ никакъвъ Господь не вѣрваше. Като го създаде, Господь му каза: “Ще помнишъ, че имашъ Господь, който те създаде.” И въ какво седи качеството на единъ синъ или на една дъщеря? Дъщерята да познава майка си, че има майка. Дъщеря, която не познава майка си, тя е говедарка. Синъ, който не познава баща си, той е говедарь. Подъ думата говедарство разбирамъ човѣкъ, който нѣма никакъвъ умъ. Човѣкъ, който нѣма никакъвъ умъ, нѣма цена, той е слѣпъ човѣкъ, отъ него нищо не може да очаквашъ.

Та питамъ сега: за мене има ли Господь или нѣма? Питамъ азъ: имашъ ли умъ или нѣмашъ? Ако имашъ умъ, има Господь; ако нѣмашъ умъ, нѣма никакъвъ Господь. “Рече безумниятъ въ сърдцето си: нѣма никакъвъ Господь.” Онзи, който нѣма умъ, отрекълъ Господа. Първото нѣщо на безбожието е, че той изгубилъ своята свобода. Безбожието не е нищо друго, освенъ едно лишение. Щомъ изгубишъ свѣтлината, ти си въ затворъ, ти си въ тъмнина, ти не може да мислишъ. Нѣкой казва тъй: “Не може да мисля.” - Затворенъ си, загубилъ си свѣтлината. Ти си казвашъ въ сърдцето вѫтре: “Нѣма Господь.” Понеже работитѣ не ти вървятъ, ти мислишъ, че нѣма Господь. Често ученицитѣ въ гимназиитѣ не вѣрватъ, че има Господь, но като дойде учителитѣ да ги поставятъ на матура, всички отиватъ да палятъ свѣщи въ църквитѣ. Дано да минаватъ, признаватъ, че нѣкой трѣбва да дойде на помощь. Не зная, може и вие да сте палили свѣщи. Радвамъ се, ако сте палили. Запалвате свѣщь, значи безъ свѣтлина не може. Има Господь значи тогава.

Тогава азъ слушамъ нѣкой да дойде и да казва: “Нѣма добри хора, нѣма добро въ свѣта.” - Нѣма добро въ свѣта, ами въ тебе има ли добро? Ти не изхождашъ отъ свѣта, че нѣма добро въ свѣта. Азъ всѣкога изхождамъ отъ своето положение. Имамъ ли азъ доброто. Щомъ азъ имамъ доброто и свѣтътъ има доброто; щомъ азъ нѣмамъ доброто, и свѣтътъ нѣма доброто. И право разсѫждавалъ Настрадинъ Ходжа, който казва: “Като умре жена ми, половината свѣтъ умира; като умра азъ, цѣлиятъ свѣтъ умира.” Доста хубава философия. Като умре човѣкъ, като изгуби своята свобода, като изгуби своята сила, като изгуби своята свѣтлина и като изгуби своята доброта, какъвъ е животътъ? Животътъ вече нѣма смисълъ. Той е мъртъвъ чо-вѣкъ. Подъ думата смърть азъ разбирамъ човѣкъ, който изгубилъ свободата си. Който изгубилъ силата си, е ум-рѣлъ човѣкъ. Който изгубилъ свѣтлината си, е умрѣлъ чо-вѣкъ. Който е изгубилъ доброто, е умрѣлъ човѣкъ. Какво разбираме подъ думитѣ “възкръсналъ човѣкъ”? - Който придобилъ свѣтлината, е възкръсналъ човѣкъ, оживѣлъ е. Който придобилъ силата - оживѣлъ; който придобилъ свободата - оживѣлъ; който придобилъ доброто - възкръсналъ е вече. Казватъ: “Какъ може да възкръснемъ?” Като придобиемъ своята сила; като придобиемъ своята свобода; като придобиемъ свѣтлина и като придобиемъ своята доброта, които Богъ ни далъ. Тогава ние сме възкръснали вече.

Рекохъ, всѣки единъ отъ васъ днесъ може да възкръсне. Ако има нѣкой, който е умрѣлъ въ едно нѣщо, защото човѣкъ не умира само веднъжъ, четири пѫти умира. Като си умрѣлъ веднъжъ, иди дойди, като си умрѣлъ два пѫти, иди - дойди; като си умрѣлъ три пѫти, иди - дойди. Като умрѣшъ четири пѫти, отиде вече. Защото като умрете четири пѫти, никѫде нѣма да се намѣрите. И говедари нѣма да бѫдете вече. Ако изгубишъ свѣтлината, говедарь ставашъ. Ако изгубишъ свободата, робъ ставашъ. Ако изгубишъ силата, подигравка ставашъ. Пъкъ ако изгубишъ доброто си, една дума бихъ казалъ, но нѣма да я употрѣбя, защото е много лоша. Вие сами ще я намерите.

Тази сутринь ви рекохъ четири нѣща: Твърди като Земята, но подвижни като Земята. Земята е твърда въ себе си, но припка, знаешъ какъ припка вашата майка, която ви носи на гърба си. И аеропланитѣ не могатъ да бѣгатъ като нея. Тича тя, идеалъ има нѣкакъвъ, тича на нѣкѫде. И при това имайте онази сила. Писанието казва: “Човѣкъ да се множи.” Подъ размножаване азъ разбирамъ, само водата се размножава. Като се дигне горе на милиони капчици се превръща, които падатъ долу и измиватъ всичкия прахъ по листата, поливатъ навсѣкѫде, галятъ. Тѣ сѫ, които галятъ. Водата е, която гали хората, очиства ги. Тя е най-добрата слугиня, чисти кира. Рекохъ, ако понѣкой пѫть вие кирясате, човѣкъ, като стане недоволенъ отъ нѣщо, той кирясва. Като дойде кирьта, тя е жива и започне да те дразни. Тогава пробниятъ камъкъ - измий се. Мийте рѫцетѣ си, мийте тѣлото си хубаво. Човѣкъ постоянно трѣбва да се мие. Трѣбва да употрѣбява водата. Има една вода невидима, съ която човѣкъ постоянно трѣбва да се чисти. Казвашъ: “Грѣшенъ съмъ.” - Оцапалъ си се. Казва: “Лошъ човѣкъ съмъ.” - Оцапалъ си се. - “Несправедливъ човѣкъ съмъ.” - Оцапалъ си се. Казва: “Много добъръ човѣкъ станахъ.” - Ама, дали е право? Че кое е по-право да кажешъ: “лошъ човѣкъ съмъ” или “добъръ човѣкъ съмъ”? Кое е по-хубаво да кажешъ: “свободенъ човѣкъ ли съмъ” или да кажешъ: “не съмъ свободенъ”? Кое е по-хубаво да кажешъ: “може да го направя” или “не може да го направя”? Казва: “Азъ не може да го направя.” Кое не може да направишъ? Питамъ го: “Може ли да вѣрвашъ въ Бога?” Казва: “Не мога да вѣрвамъ, умътъ ми не го побира.” Ами безвѣрието ти какъ го побира? Умътъ му Бога не може да побере, рекохъ, безвѣрието трѣбва съвсемъ да не го побира. Безвѣрието кѫде ще го поберешъ? Защото безвѣрието е произлезло отъ вѣрата. Безвѣрието е втората жена на човѣка. Понеже той съ първата не могълъ да живѣе добре, та се оженилъ за втора. Едната е Вѣрка, втората е Безвѣрка. Той съ първата не могълъ да прокопса, че съ втората съвсемъ нѣма да прокопса. Защото вѣрата е скопосна жена, всичко внася, чисти, а пъкъ онази е несрѣтна. По-несрѣтна жена отъ безвѣрието нѣма. Тя всичко разпилява и конецъ въ кѫщи не оставя. И пропадането на човѣка започва съ безвѣрието. Най-малкото съмнение, когато се родило въ ума на човѣка въ рая, че туй, което казалъ Господь, може и по други начинъ да се постѫпи, тази погрѣшка вече толкова хиляди години не може да изкупи.

Та сега, четири нѣща, които Богъ е вложилъ, пазете ги: Пазете свободата на душата си. Безъ нея никѫде не може да идете. Пазете силата на духа си, която сила Богъ ви далъ. Понеже отъ тази сила всичко зависи. Пазете свѣтлината на ума си, която Богъ ви далъ, понеже отъ тази свѣтлина всичко зависи. Безъ нея нищо не можете да постигнете. Пазете и доброто, което Богъ вложилъ въ сърдцето ви. Всѣки, който има по едно добро, пазете го това добро въ себе си. За нищо въ свѣта не смѣняйте това добро. Като дойдешъ, да имашъ едно мнение. Рекохъ, имайте едно мнение за доброто въ себе си. Имайте едно мнение за силата въ васъ. Имайте едно мнение за свободата въ васъ. Туй е човѣка. Туй е новото учение. Този е пѫтя, по който човѣкъ може да се освободи. Вънъ отъ тия нѣща, никаква свобода не сѫществува. Нѣма никаква свобода. Де ще я намѣрите? Ние сме напуснали Божественото, пъкъ очакваме отъ нѣкѫде нѣщо нѣкой да ни донесе съ себе си. Свободата ни е дадена вѫтре. Богъ е за насъ свободата; Богъ е за насъ силата; Богъ е за насъ свѣтлината. Богъ е за насъ доброто. Познавамъ Бога въ себе си по четири нѣща. Азъ познавамъ Бога. Какво нѣщо е Богъ конкретно? Свободата, която имамъ, то е Богъ въ мене. Свѣтлината, която имамъ, то е Богъ въ мене. Доброто, което имамъ, то е Богъ въ мене. Силата, която имамъ, то е Богъ въ мене. Това е конкретното разбиране за Бога. Какъ ще ви се обясни другояче. Че нѣма сила, извънъ която свѣтътъ да е създаденъ. Че какво нѣщо е да създадешъ работитѣ. Свободата създаде нѣщата. Свѣтлината създаде нѣщата. Силата създаде нѣщата и доброто създаде нѣщата. Тѣ сѫ философски четири принципа, съ които свѣтътъ е създаденъ. Защото като си свободенъ, ти можешъ свободно да се движишъ, имашъ просторъ. Като си силенъ, ти имашъ въ себе си възможности да направишъ нѣщо. Като имашъ свѣтлина, ти си проникналъ, знаешъ какво трѣбва да направишъ. И като имашъ доброто въ себе си, то е онази подкваса, съ която всичкитѣ нѣща може да задържишъ.

Та ви пожелавамъ сега. Нѣма да ви пожелая. Като идете сега въ кѫщи да си извадите вашето ножче и малкитѣ тия паяжини, съ които сте увити отъ нѣкой паякъ, да ги откѫснете. То е свободата. Като идете въ кѫщи, искамъ колкото немити сѫдини имате, да вземете да ги омиете и кирьта да изхвърлите навънъ. То значи, че сте силни хора. Като идете въ кѫщи, четири стаи имате, свѣщи имате, не сѫ запалени. Драснете по единъ кибритъ, запалете свѣщитѣ и не мислете какво ще стане съ свѣщитѣ, да горятъ цѣлия день. И като идете въ кѫщи, понеже имате четири огнища, не сте палили досега огънь, ходили сте да хойкате навънъ, по екскурзии сте ходили. Като се върнете, да запалите огъня на четиритѣ огнища, свѣщьта да запалите, сѫдоветѣ да омиете и да скѫсате паяжинитѣ. Единъ преводъ на вашия животъ.

Днесъ вижте Господь казва така, туй, което ще ви го кажа, е отъ Господа вече. Господь казва: “Деца мои, пазете свободата, която ви дадохъ! Деца мои, пазете силата, която ви дадохъ! Деца мои, пазете свѣтлината, която ви дадохъ! Деца мои, пазете доброто, което ви дадохъ!”

Добрата молитва

[17-та] лекция отъ Учителя.
Петъкъ, 13 августъ 1937 г.
5 ч. с. на Молитвения върхъ

Да познаватъ

Христосъ казва: “Да имате любовь помежду си.” Както виждате отдавна се говори за любовьта, но въпрѣки това, тя пакъ остава неразбрана. И днесъ се говори за любовьта, но пакъ не се разбира. Казано е въ Писанието, че първиятъ плодъ на Духа е Любовьта. Тя е първиятъ реаленъ образъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Отъ нея излизатъ всички останали реални образи. Ако човѣкъ не може да разбере Любовьта, колко по-мѫчно ще разбере образитѣ, които сѫ произлѣзли отъ нея. Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ не разбиратъ нито познаватъ Любовьта. Любовьта трѣбва да се познава! Защо? Защото само чрезъ Любовьта можемъ да познаемъ Бога. Любовьта е пѫть за познаване на Бога. Щомъ Го познаемъ, ние сме вече придобили Вѣчния животъ. Тогава ни става ясенъ стихътъ: “Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Истиненъ Богъ е Този, Който ни обича. Щомъ не ни обича, той не е истиненъ.

Кой е истинския човѣкъ? Истински човѣкъ пъкъ е този, който обича Бога. Значи истински Богъ е Този, Който всички обича; истински човѣкъ е този, който обича Бога. Дето има обичь, тамъ има познаване. Кой е твоя баща? Мой Баща е Онзи, Когото познавамъ, Който ми е далъ животъ - най-голѣмото богатство въ свѣта.

Мнозина сѫ се заели усилено да търсятъ Бога. Това е остатъкъ отъ езическитѣ времена. Ако човѣкъ иска отсега нататъкъ да намѣри Бога, той е закъснѣлъ. Това е все едно, следъ като човѣкъ е живѣлъ хиляди години на земята, изложенъ на благодатното действие на слънцето, да излѣзе вънъ и да каже: “Искамъ да намѣря Слънцето, да видя, какво нѣщо представя то.” Ние имаме възможность всѣки день да виждаме слънцето - едно отъ великитѣ Божии творения. Слънцето е създадено за насъ. Ако слънцето не сѫществуваше, ние не бихме могли да се проявимъ. Великъ и мѫдъръ е Господь! Велики сѫ Неговитѣ творения! Като е създалъ това грамадно слънце, за да не ни уплаши отъ него, Той го е поставилъ на такова далечно разстояние отъ насъ, че да изглежда малко, като диня. Като погледне къмъ това малко слънце, детето се радва, че и то може да го вдигне, да си поиграе съ него като съ топка. Величието на Бога се заключава въ това, че като е представилъ голѣмитѣ нѣща въ умаленъ видъ, Той ималъ предъ видъ нашето съзнание. За да ни поучи, да не започнемъ да се кланяме на великитѣ Му творения, Той ги е намалилъ. Тѣ седятъ на небето като малки свѣтулки, изпращатъ ни свѣтлината си и ни заставятъ да мислимъ и да ги изучаваме. Мѫчнотията на съвременнитѣ хора не седи нито въ слънцето, нито въ звездитѣ, но въ земята, върху която тѣ живѣятъ. Земята имъ се представя толкова голѣма, че ги е заблудила, объркала отношенията имъ към нѣщата. Вследствие на това объркване, тѣ днесъ не знаятъ, на кого трѣбва да служатъ.

И тъй, Земята, майката на хората, е внесла въ децата си такъвъ ужасъ, такъвъ страхъ, че тѣ не смѣятъ спокойно да предприематъ нѣщо. Тръгнатъ ли на планината, страхуватъ се отъ камънитѣ, да не падне нѣкой камъкъ върху тѣхъ да ги убие. Тръгнатъ ли съ параходъ по вода, страхъ ги е да не се удавятъ. Тѣ се страхуватъ отъ смъртьта, която на всѣка крачка ги дебне. Поради този страхъ, който Земята е внушила на своитѣ деца, тѣ сѫ въ постоянно разногласие помежду си. Навсѣкѫде чувате само разправии, спорове, недоразумения, престѫпления, побоища. Не само хората се каратъ и биятъ, но и говедата, които живѣятъ между тѣхъ. Тѣ постоянно упражняватъ рогата и копитата си. Като дойде на земята да види, какъ живѣятъ хората, Богъ се обръща къмъ нея съ въпроса: “Защо си напуснала децата си? Защо не ги възпиташъ малко?” - “Не мога вече да ги нося, дотегна ми.” Не само това, но както виждаме и Земята има свои желания, за реализирането на които иждивява достатъчно време. Тази е причината, поради която е напуснала децата си. Зимно време тя се облича съ снѣжно бѣла дреха и излиза да се покаже предъ свѣта. Пролѣть, когато Слънцето започва да грѣе силно, бѣлата дреха на Земята се стопява и тя облича нова дреха, пъстро накитена - съ зелени, бѣли, жълти, сини цвѣтенца. Като я видятъ съ тази пъстра и красива дреха, децата ѝ започватъ да скачатъ, да се радватъ и веселятъ съ нея заедно. Тѣ казватъ: “Колко е красива нашата майка!” Какъ мислите, естествено ли е това, което Земята прави? Естествено е, разбира се. Земята има много възлюбени, предъ които тя иска да се докара, да имъ се хареса. Голѣма е любовьта на Земята къмъ Слънцето. Отъ ранна пролѣть до късна есень тя се облича въ различни дрехи, все по-пъстри и красиви, да задоволи своя възлюбенъ. Щомъ я види въ бѣлоснѣжната ѝ рокля, той веднага я заставя да се съблѣче. Като взимате примѣръ отъ Земята и Слънцето и вие имъ подражавате. Презъ деня се обличате съ разноцвѣтни дрехи, като земята, а вечерь и зиме, когато Слънцето се скрива, палите свѣщи да се освѣтявате и огньове - да се отоплявате.

Това сѫ фигури, които изразяватъ фази на развитие, презъ които минаватъ, както земята, така и хората, които живѣятъ на земята. Обаче, за човѣка на земята има две важни нѣща: да го обичатъ и да обича. Кой го обича и кого той трѣбва да обича? Онзи, Който е създалъ човѣка, Той пръвъ го обича. И после, човѣкъ трѣбва да обича Онзи, който го е създалъ. Затова е казано въ Писанието: “Богъ толкова възлюби свѣта, т.е хората, че даде въ жертва своя единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ.”

Днешниятъ недѣленъ день е точно противоположенъ на миналия. Колкото миналиятъ недѣленъ день бѣше затворенъ, толкова днешниятъ е отворенъ: небето е чисто, ясно, слънцето грѣе силно. Какво показватъ тия два, единъ на другъ противоположни дни? Тѣ изразяватъ две противоположни състояния на човѣка. Когато е тѫженъ, скърбенъ, недоволенъ, човѣкъ се затваря въ себе си. Той не иска да се срѣща съ хора, съ никого не иска да говори. Той прекарва въ пълно мълчание. Щомъ работитѣ му се наредятъ добре, той се облича хубаво и излиза вънъ. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря съ него. Той се отваря за всички. Щомъ отвѫтре му е добре и отвънъ му е добре. Днесъ небето е отворено, изобилно излива любовь. Днесъ всичко говори за любовьта на Бога къмъ хората. И хората отъ своя страна трѣбва да отговорятъ на Бога съ любовь.

Като не разбиратъ Бога като източникъ на животъ, на сила, на свѣтлина и знание, мнозина се спиратъ върху Слънцето, радватъ му се, защото отъ него получаватъ животъ, свѣтлина и топлина. Наистина, Слънцето е мѫдро, защото широко простира свѣтлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислятъ. То е добро, защото болни лѣкува. То е велика книга на Божествения свѣтъ. Сутринь, като излиза да посрѣща Слънцето, човѣкъ може да опредѣли за себе си, какъ ще прекара деня. Презъ деня човѣкъ ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило въ момента на изгрѣване на Слънцето. Всѣка свѣтла мисъль или всѣко възвишено чувство, които човѣкъ е преживѣлъ въ този моментъ, ще внесатъ радость въ душата му, понеже нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на Божественото.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ доброто въ свѣта. Защо? Защото доброто е цель въ живота. Доброто дава възможность за проява на всички нѣща. Силата дава възможность за постижения. Свободата пъкъ прави всички нѣща реални. Безъ свобода любовьта не е реална. Безъ сила любовьта не е възможна. Безъ свѣтлина любовьта е непонятна. Безъ доброта любовьта е неприложима. За да проявите любовьта, вие трѣбва да знаете правилата и законитѣ, които я регулиратъ. Любовьта на съвременния човѣкъ може да се уподоби на сакатъ, който ходи съ две патерици. Вземе ли нѣкой патерицитѣ му, той се залюлява и пада на земята. Човѣшката любовь представя инвалидъ, съ две патерици. Божията Любовь представя здравъ човѣкъ, който се движи свободно, безъ никакви патерици. Патерица е чужда дума. Тя произтича отъ гръцката дума “patеr” - баща. Когато остарѣе, бащата носи бастонъ, който играе роля на трети кракъ. Дойде ли чо-вѣкъ до положение да разчита на третия кракъ, на бастона си, неговата работа е свършена. Не разчитайте на вашата стара любовь. Нова, истинска любовь е тази, която днесъ се проявява. Това, което днесъ ни се дава и говори, то представя сѫщественото за човѣка. Миналото е станало вече; настоящето днесъ става, а бѫдещето престои да стане. Интересувайте се отъ това, което днесъ става. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, не е важно за васъ. Какъ днесъ живѣятъ, това е важно. Възрастниятъ не може да живѣе, както е живѣлъ като дете. Животътъ му като дете е билъ добъръ, но днешниятъ животъ изисква отъ него съвсемъ други нѣща.

И тъй, човѣкъ не може да познае любовьта, ако не е свободенъ, ако не е силенъ, ако нѣма свѣтлина и ако не е добъръ. Казано е въ Писанието, че Любовьта е плодъ на Духа. Като знаете условията за проява на Любовьта, вие разбирате защо хората се стремятъ къмъ свобода. Мѫже, жени и деца се борятъ за свобода. Животни и растения се борятъ за свобода. Всичко живо се бори за свобода. Душата на човѣка се стреми къмъ свобода, но за да я постигне, на помощь трѣбва да ѝ дойде духътъ, съ своята сила. Богъ желае нашата свобода. Следователно това движение въ свѣта за свобода се дължи именно на Божественото, което се бори вмѣсто насъ. Стремежътъ на човѣка за свобода е Божественъ. Щомъ знаете това, пазете се да не осакатите въ себе си този стремежъ. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи сѫщества. Свободенъ е само онзи, който се радва на свободата на всички. Следователно абсолютно свободенъ е само Богъ. Той иска всички да бѫдемъ свободни и ни дава начини, по които можемъ да придобиемъ свободата си. Първото условие за придобиване на свободата е Любовьта. Който не е приелъ Любовьта въ себе си, той не може да бѫде свободенъ. Свобода безъ Любовь не сѫществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвувате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвувате нищо. Когато Любовьта действува въ човѣка, той дава много. Щомъ Любовьта отсѫтствува, той нищо не дава.

Много е говорено за Лвюбовьта, но почти нищо още не е казано за нея. И азъ съмъ говорилъ много за Любовьта, но още не съмъ дошълъ до встѫплението въ Любовьта. Защо? Защото има елементарни работи, които предшествуватъ Любовьта, а тѣ трѣбва да се знаятъ. Ако влѣзете между говеда, първата ви работа е да следите да не се мушкатъ, да не тъпчатъ храната си, да не цапатъ около себе си. Като научатъ тия нѣща, тогава само може да се говори за възпитанието имъ. Не може ли волътъ изведнъжъ да хвърли рогата си? Не може. За да създаде рогата си, чрезъ които се брани, волътъ е мислилъ хиляди години. Коньтъ е създалъ заднитѣ си крака да рита. Кучето е създало зѫбитѣ си да хапе. Това сѫ орѫжия на животнитѣ, съ които се бранятъ. Не може ли безъ орѫжия въ свѣта? За сега не може. Единъ день, когато волътъ се повдигне по-високо, отколкото е днесъ, той самъ ще хвърли рогата си. Щомъ съзнанието му се повдигне, той ще излѣзе отъ положението, въ което днесъ се намира.

Любовьта, за която сега ви говоря, подразбира вѣчно подмладяване. Ако всѣки денъ човѣкъ не се подмладява, животътъ му изгубва смисълъ. Подмладява ли се и животътъ му се осмисля. Въ Писанието е казано: “Силата на онѣзи, които обичатъ Господа, ще се обнови.” Какъ? По разни начини. Видите ли, че кожата на лицето ви се е малко сбръчкала, вземете чиста, планинска вода и се измийте съ нея. Ако очитѣ ви сѫ се замрежили малко и не виждатъ, приемете повече свѣтлина. Ако сърдцето ви е изстинало, запалете малко вашия огънь, да се стопли сърдцето ви. Да свѣтнатъ очитѣ на човѣка, това значи да се ползува отъ свѣтлината на своя умъ. Ако очитѣ ти не сѫ замъждѣли, ти имашъ свѣтлина въ ума си. Човѣшкиятъ умъ свѣти, за да знае той, какъ и какво знание за свѣтлината да придобие. Чрезъ свѣтлината той провѣрява знанието си.

Днесъ млади и стари се стремятъ къмъ онова знание, което е придобито чрезъ свѣтлината на ума. На небето обаче, стари и възрастни хора нѣма. Тамъ всички сѫ млади. Ако влѣзете между ангелитѣ, ще видите, че всички сѫ около 30 годишни - млади, красиви, спретнати. Дойде ли единъ отъ тия ангели между хората, всички ще се влюбятъ въ него. Моми ще напуснатъ родителитѣ си, жени - децата и мѫжетѣ си и ще тръгнатъ следъ него, както гладниятъ следъ хлѣба. Ангелитѣ носятъ въ себе си великъ животъ. На небето има само 24 старци. Всѣки старецъ представя една минала епоха. Въ този смисълъ, стариятъ представя човѣкъ на знанието, на свѣтлината. Отъ лицето му излиза свѣтлина. Младиятъ човѣкъ пъкъ разполага съ сила. Следователно стариятъ носи въ себе си свѣтлина и доброта, а младиятъ - свобода и сила.

И тъй, младиятъ се стреми къмъ придобиване на свобода. Стариятъ - къмъ придобиване на доброто. Докато е младъ, човѣкъ търси свободата. Като придобие свободата, той става старъ и започва да търси доброто. Щомъ придобие свободата и доброто, той влиза въ царството на Любовьта и става неинъ гражданинъ. Влѣзе ли въ царството на любовьта, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения свѣтъ. Това може да стане още днесъ, а може да стане и следъ хиляди години, отъ човѣка зависи. Човѣкъ не знае какво крие въ себе си. Той е затворено богатство, затворенъ изворъ, свѣщь, турена подъ шиникъ. Той е запечатена книга. Велико съдържание има тази книга въ себе си, но като седѣла дълго време неотваряна, тя се е изцапала малко. И днесъ човѣкъ се страхува да отвори книгата на своя животъ, да прочете писаното въ нея и да се поучи.

Отворете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце и ги прочетете. Тѣ сѫ най-хубавитѣ книги, които трѣбва да четете. Новото, което днесъ ви казвамъ, е да прочетете тия четири книги, въ които е описанъ цѣлиятъ ви животъ, отъ създаването ви досега. По-хубави книги отъ тѣхъ не сѫществуватъ. Досега сте чели много книги, оригинални и преводни, но всички се нуждаятъ отъ корекция. Четете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце, да видите какво Богъ е писалъ въ тѣхъ. Тѣ представятъ истински оригиналъ на нѣщата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. Отъ всичко четено, задържайте въ себе си само онова, което е вѣрно съ оригинала. Което не е съгласно съ оригинала, туряйте настрана. Въ Откровението се говори за една книга, затворена съ седемь печата. Иоанъ казва, че нѣмало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днесъ тази книга е отворена и всѣки е свободенъ да чете отъ нея. Тази книга е предъ васъ и вие трѣбва да я четете. Коя е тази книга? Тя е книгата на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце.

Мнозина се запитватъ какво ще правятъ следъ прочитането на тѣзи книги. Много просто! Щомъ прочетатъ тия книги и придобиятъ свобода и сила, тѣ ще помагатъ на хората. Щомъ станатъ умни и добри, тѣ ще помагатъ на слаби, на страдащи, на угнетени. Смисълътъ на живота седи въ помагане на ближнитѣ си. Оттукъ трѣбва да започне човѣкъ. Този е пѫтьтъ на познаване на себе си и на своя ближенъ. Само свободнитѣ, силнитѣ, умнитѣ и добритѣ хора могатъ взаимно да се познаватъ. Не сѫ ли свободни, силни, умни и добри, тѣ всѣкога ще оставатъ чужди единъ за другъ. Младиятъ казва: “Азъ искамъ да бѫда свободенъ, силенъ, уменъ и добъръ.” Какъ ще постигнешъ това? Работа се иска отъ тебе. И младата булка може да каже, че иска да бѫде като майка си, но за да дойде до положението, въ което майка ѝ се намира, тя трѣбва да мине презъ нейния пѫть. Майка ѝ е родила четири - петь деца, отгледала ги е, възпитала ги е, дала имъ е образование. Докато младата булка не роди четири - петь деца, тя не може да стигне майка си. И ученикътъ иска да бѫде като учителя си, но той трѣбва да работи, да роди всичко онова, къмъ което се стреми. Раждали ли сте вие, да знаете какъ се ражда?

Мнозина искатъ да бѫдатъ свободни, силни, умни, добри, безъ да работятъ. Човѣкъ трѣбва да зачене въ себе си тия нѣща и да ги роди. Какъ може да бѫде свободенъ онзи, който не е заченалъ свободата въ себе си и не я е родилъ? Какъ може да бѫде силенъ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ силата? Какъ може да бѫде мѫдъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ свѣтлината? Какъ може да бѫде добъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ доброто? Човѣкъ трѣбва да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто! Думата “раждамъ, раждане” е санскритска и означава “работа”. Следователно човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, за да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто въ себе си. Роди ли тия нѣща, той е придобилъ четири велики условия за себе си и за своитѣ ближни.

Христосъ казва: “Ако се не родите изново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.” Това значи: ако се не родите изново отъ свобода и Духъ, отъ сила и Духъ, отъ свѣтлина и Духъ, отъ добро и Духъ, вие не можете да влѣзете въ Царството Божие.

Поздравете вашата душа съ благитѣ думи на свободата!

Поздравете вашия духъ съ благитѣ думи на силата! Поздравете вашия умъ съ благитѣ думи на свѣтлината!

Поздравете вашето сърдце съ благитѣ думи на доброто!

15 августъ, 5 ч.с.

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Свободно даване

Животътъ на хората се опредѣля отъ проявитѣ на тѣхния умъ и на тѣхното сърдце. Отъ стремежитѣ на ума и на сърдцето на човѣка зависи и живота му. Всѣки човѣкъ се стреми да постигне нѣщо и мисли, че каквото постигне, ще остане съ него презъ цѣлия му животъ. Въ края на краищата не излиза така и той се разочарова. Срѣщате единъ младъ, ученъ човѣкъ, свършилъ философия съ докторатъ, иска да стане професоръ. Следъ нѣколко години, виждате го вече професоръ, домогналъ се до професорската катедра. Сега той е щастливъ и мисли, че ще задържи това положение до края на живота си, но не излиза така. Едва достигналъ до най-приятната, до най-съзнателната си работа и го уволняватъ. Защо? Имало по-млади, по-способни отъ него, които трѣбва да го замѣстятъ. За да го залъжатъ, да не преживѣе голѣмо разочарование, пенсиониратъ го. Пенсионирането не е нищо друго, освенъ залъгване, както майкитѣ даватъ нѣщо сладко на децата си, да не плачатъ. Дето и да отидете, навсѣкѫде чувате да се говори едно и сѫщо нѣщо: “Старитѣ трѣбва да отстѫпятъ мѣстата си на младитѣ, като на по-способни, по-силни отъ тѣхъ.” Така мислятъ старитѣ, така мислятъ и младитѣ. Младитѣ гледатъ часъ по-скоро старитѣ да умратъ, да имъ оставятъ, каквото сѫ спечелили, тѣ да разполагатъ съ него.

Какво значи умиране? Умирането не е произволенъ процесъ. Има закони, които опредѣлятъ умирането. Да умре човѣкъ, това значи да му дадатъ отъ невидимия свѣтъ паспортъ, завѣренъ и подписанъ отъ държавата, въ която е живѣлъ и отъ тази, въ която заминава. Щомъ вземе паспорта въ рѫката си, той заминава и се готви да мине презъ редъ митници. На всѣка митница ще го прегледатъ и ще му взематъ по нѣщо. Щомъ му взематъ всичко, пущатъ го съвършено голъ, безъ нищо, съ съзнанието само, че нѣкога е билъ нѣщо, а сега е нищо. Въпрѣки това, докато е на земята, човѣкъ се суети, бори, кара се, търси правата си, иска слава, почести. Какво остава отъ всичко това? - Нищо. Кѫде отидоха всички човѣшки надежди? -“Е, нѣма какво да мислимъ за тия работи!” Какъ да не мислите? Вие се качвате на параходъ, който неизбѣжно ще потъне. Този параходъ не е здравъ, той не може да издържи на морскитѣ вълни и бури. Тогава, по-добре останете на сушата и чакайте другъ параходъ, здравъ, сигуренъ, на който напълно можете да разчитате. Ако човѣкъ слиза на земята, за да потъне и да се удави, по-добре да не слиза. Често свѣтскитѣ и религиознитѣ хора искатъ да се представятъ, че живѣятъ добре, но външно само. Не е въпросъ човѣкъ да се представя такъвъ, какъвто не е. Това нѣма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качилъ на парахода, ще стигне ли другия брѣгъ на океана или ще потъне в дълбочинитѣ му. Ако потъне, подобре да не се качва на парахода, да отложи пѫтуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия брѣгъ, има смисълъ да се качва на парахода.

Мнозина се хвалятъ съ вѣрата си и казватъ, че разчитатъ на нея. Нѣкой вѣрва въ парахода, но ако той потъне, кѫде остава неговата вѣра? Другъ вѣрва въ баща си и въ майка си, но ако тѣ умратъ, кѫде остава неговата вѣра? Трети вѣрва въ Свещенитѣ книги, въ онзи свѣтъ, който тѣ описватъ. Той самъ ходилъ ли е въ онзи свѣтъ? Не е ходилъ, но челъ за него. Това не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае, отде е дошълъ и кѫде отива. Ако той знае, че е слѣзълъ на земята да се учи, това слизане има смисълъ. Каквото научи, той ще го занесе съ себе си. Никой не може да му го отнеме. Никаква митница не е въ сила да отнеме знанието, което човѣкъ е придобилъ на земята като ученикъ. Обаче ако мисли, че е дошълъ на земята за развлѣчение, като на театъръ и на концертъ, човѣкъ се лъже. Колко време прекарва човѣкъ на театъръ или на концертъ? Единъ, два, наймного три часа. Щомъ се свърши концертътъ, той отива у дома си, дето го чака работа. Следователно ако човѣкъ слиза на земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слѣзе ли на земята за развлѣчение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му взиматъ. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да учите, да придобивате знания, които сѫ ценни и за този и за онзи свѣтъ.

Човѣкъ трѣбва да говори само за онова, което е питалъ. Нѣма ли опитность за нѣщо, той не трѣбва да се произнася, да дава свое мнение. Ама въ ума на нѣкого дошла нѣкаква мисъль. Какво отъ това? Въ ума на всички хора влизатъ мисли, но важно е, дали тия мисли сѫ изпитани и преживяни. Всѣка мисъль е вѣрна, когато е изпитана. Въ стаята ми влиза една ластовичка и започва да хвърчи около мене. Ако река да мисля, защо е влѣзла въ стаята, много мисли могатъ да минатъ презъ главата ми, но важно е, дали тѣ ще бѫдатъ вѣрни. За да влѣзе вѫтре, ластовичката е имала нѣкакво намѣрение, но точно какво е намѣрението ѝ, не може да се каже. Когато децата влизатъ въ една плодна градина, все иматъ нѣкакво намѣрение - да си откѫснатъ по една-две ябълки или круши. Иматъ ли право да влизатъ въ чужди градини безъ позволение? Това е другъ въпросъ.

Като ученици, вие трѣбва да имате трезви мисли. Не е достатъчно да мислите, че имате вѣра. Вѣрата ви трѣбва да е изпитана. Всѣки човѣкъ трѣбва да се изпита. Цигуларьтъ мисли, че свири добре, но не се е изпиталъ. Като го поставятъ на изпитъ, той самъ ще види докѫде е стигналъ въ свиренето си. Поетътъ трѣбва да напише нѣколко стиха, да ги преживѣе, да ги подложи на опитъ, за да види, докѫде е достигналъ въ поезията си. Философътъ, учениятъ трѣбва да поставятъ на опитъ своята философия и наука, да видятъ, докѫде сѫ достигнали. Тъй щото, когато нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, неговата вѣра трѣбва да допринася нѣщо и на самия него и на окрѫжаващитѣ. Не допринася ли нищо, тя не е истинска вѣра. “Ама, вѣрвамъ въ Слънцето.” Ако вѣрвашъ въ Слънцето и се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и топлина, твоята вѣра има смисълъ.

Сега, азъ не искамъ да оспорвамъ вашата вѣра и вашето знание, но не искамъ да се заблуждавате, да мислите, че това, което знаете и въ което вѣрвате, е последната дума на знанието и на вѣрата. Вие сте едва въ началото на вѣрата. Нѣкой казва на едного: “Ако ми дадешъ десеть хиляди лева на заемъ, ще повѣрвамъ въ твоето приятелство.” Ако ти вѣрвашъ въ човѣка, защото ти далъ десеть хиляди лева, това не е вѣра, това е фактъ. “Азъ не се осланямъ на празни думи.” Вѣрата пъкъ почива на празни думи. Човѣкъ първо вѣрва, а после идатъ фактитѣ. Кой не е мислилъ и не мисли въ себе си, че ще стане великъ музикантъ, поетъ, художникъ, ученъ или общественикъ? Въ всѣки човѣкъ има единъ скритъ, вѫтрешенъ стремежъ къмъ нѣщо. Добре е човѣкъ да се стреми и да вѣрва въ реализирането на своя стремежъ, но какъ може да провѣри, че това, въ което вѣрва, е истинно?

Рекохъ, вѣрата се различава коренно отъ суевѣрието. Въ природата сѫществуватъ едни точни везни, които опредѣлятъ теглото на всички нѣща, които могатъ да се реализиратъ. Ако нѣщо не отговаря на опредѣленото тегло, то не е постижимо и не може да му се вѣрва. Всѣки човѣкъ има свое специфично тегло. Когато слиза на земята, теглятъ го. Като се връща отъ земята, пакъ го теглятъ. Ако се констатира микроскопическо увеличаване или намаляване на теглото му, по него сѫдятъ за живота, който е прекаралъ на земята. При всички състояния, презъ които човѣкъ минава, теглото му ту се увеличава, ту намалява. Днесъ вѣрва въ нещо, повдига се духътъ му, той печели - теглото му се увеличава. Утре изгуби нѣщо материално - съ него заедно губи и вѣрата си. Като резултатъ на тази загуба, той губи часть отъ теглото си. Днесъ е доволенъ, печели нѣщо. Печалбата увеличава теглото му. На другия день е недоволенъ, губи нѣщо. Съ загубата заедно губи и часть отъ теглото си. Това е животъ на борсата. Нѣкой започва да играе на борсата, печели милиони. На другия день пак отива да играе, но се връща дома си, безъ петь пари въ джоба си. Ако човѣкъ е дошълъ на земята като въ борса, единъ день да печели, а на другия день да губи и то не само спечеленото, но и онова, което е сѫщественъ елементъ въ живота му, какъвъ смисълъ има този животъ?

Разправятъ, че единъ день Толстой взелъ участие въ една хазартна игра, дето изгубилъ 12 000 рубли. Той се отчаялъ и започналъ да мисли отде да намѣри пари да изплати дълга си. Той дошълъ до такова отчаяние, че за пръвъ пѫть въ живота си се молилъ да му помогне Господь, да излѣзе по нѣкакъвъ начинъ отъ тази каша. Въ това време единъ неговъ приятель му подарилъ една рубла. Съ тѣзи пари той отишълъ пакъ да играе. Като спечелилъ отново 12 000 рубли, той прекратилъ играта, излѣзълъ вънъ, изплатилъ дълга си и престаналъ вече да играе.

Какво представя животътъ на съвременнитѣ хора? - Борса. Сегашната женитба на хората е борса. Жената хванала единъ мѫжъ и мисли, че уловила нѣщо, на което всѣкога може да разчита. Мѫжѫтъ уловилъ една жена и мисли, че може всѣкога да разчита на нея. Азъ не съмъ противъ мѫжетѣ и женитѣ, нито противъ женитбата, но какво ще кажете като срещнете мѫжа и жената разочаровани единъ отъ другъ и търсятъ начинъ да се раздѣлятъ? Първоначално жената е мислила, че като нейниятъ мѫжъ нѣма другъ, но не излѣзло така. И мѫжътъ е мислилъ, че като неговата жена нѣма друга, но и той се разочаровалъ. И двамата се излъгали. Защо? Защото повѣрвали, че въ женитбата се крие истинското щастие. Женитбата е човѣшко учреждение, а човѣшкото не носи щастие. Всички млади сѫ се разочаровали въ своитѣ възлюбени, въ иконитѣ на своитѣ сърдца. Колкото и да се молятъ на своитѣ икони, тѣ нѣма да имъ помогнатъ.

Следователно човѣкъ не трѣбва да се моли и да вѣрва на образи вънъ отъ себе си. Той трѣбва да вѣрва въ четири образи, които се намиратъ въ самия него. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ образа на своята душа, въ образа на своя духъ, въ образа на своя умъ и въ образа на своето сърдце. Когато сърдцето на човѣка е добро, той е щастливъ. Доброто е храна за сърдцето. Безъ доброто, човѣкъ не може да бѫде здравъ. Безъ доброто той не може да бѫде щастливъ. Човѣшкото сърдце се развива и усъвършенствува само чрезъ доброто. Както хлѣбътъ е необходимъ за физическия животъ на човѣка, така и доброто е необходимо за неговото сърдце. “Защо ми е сърдце? Ако нѣмахъ сърдце, нѣмаше да страдамъ!” Не е така. Причина за страданията е самия човѣкъ. Тѣ нѣматъ нищо общо съ сърдцето. Обаче, сърдцето е необходимъ удъ въ човѣшкия животъ. Безъ сърце животъ не може да сѫществува. Животътъ минава презъ сърдцето. Какъ може човѣкъ самъ да си причинява страдания? - Той взима една игла и започва да се боде. Щомъ се боде, ще страда, разбира се. Не си причинявайте само болки! Не оплитайте сърдцата си съ сърдцата на другитѣ хора! Не се влюбвайте. Любете безъ да се влюбвате. Не залагайте сърдцата си! Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че още съ слизането си на земята, тѣ залагатъ сърдцата си. Сърдцето е капиталъ, който за нищо въ свѣта не трѣбва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърдцето? Ще кажете, че въ замѣна на вашето сърдце ще получите сърдцето на другъ човѣкъ. Да, но с чуждо сърдце не се живѣе. Казано е въ Писанието: “Сине мой, дай ми сърдцето си!” Единствениятъ, Който има право на нашето сърдце, това е Богъ. Отъ време на време Той преглежда нашитѣ сърдца, гледа, въ какво състояние се намиратъ и ако има нужда, пречиства ги.

Често хората се оплакватъ, че никой не ги разбира. Нѣкой се оплаква отъ приятеля си, че му далъ сърдцето и пакъ останалъ неразбранъ. Тамъ е грѣшката на човѣка. Никой никого не може да разбере. Човѣкъ трѣбва самъ да се разбере, да не очаква хората да го разбиратъ. Земята, слънцето, звездитѣ сами трѣбва да се разбиратъ, да не очакватъ други да ги разбиратъ. Животътъ може да се развива правилно само тогава, когато всѣки самъ се разбира. Това значи, всѣки да се занимава съ себе си, съ своитѣ работи, а не съ работитѣ на другитѣ хора. Слънцето се занимава съ своитѣ работи, но когато земята отправи къмъ него своята молба, то ѝ отпуща по-голѣмъ или по-малъкъ кредитъ, споредъ нейнитѣ нужди. Слънцето никога нѣма да слѣзе на земята, да види, какво правятъ хората. То гледа отдалечъ, но не слиза на земята. Колкото и да викате към него, то нѣма да слѣзе при васъ. Слънцето помага на хората, но не урежда живота имъ. И хората могатъ взаимно да си помагатъ, но не могатъ едни на други да уреждатъ живота. Погрѣшката на хората седи въ това, че тѣ очакватъ други да редятъ живота имъ. Никой човѣкъ не е въ състояние да уреди живота на другитѣ. Всѣки самъ трѣбва да нарежда работитѣ си. Не разваляйте въ себе си онова, което Богъ е наредилъ още отъ създаването ви. Той е вложилъ въ васъ единъ голѣмъ капиталъ - сърдцето ви и отъ време на време ви посещава, да види, въ какво състояние се намира този капиталъ. “Защо ми е дадено сърдцето?” -За да видишъ Господа! Ако нѣмашъ сърдце, ти не можешъ да видишъ Господа. “Защо ми е умътъ?” - Да видишъ Господа. Единственитѣ мѣста, дето човѣкъ може да види Господа, това сѫ неговото сърдце и неговиятъ умъ. Вънъ отъ ума и отъ сърдцето си, човѣкъ нищо не представя. Безъ умъ и безъ сърдце човѣкъ е нула. Умътъ и сърдцето на човѣка сѫ единици. Поставите ли тия единици предъ нулата, вие ще видите истинската цена на човѣка.

Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на нѣщата, за да ги постави на мѣстата имъ. Като не ги разбиратъ, хората постоянно се оплакватъ. Щомъ ги сполети нѣкакво нещастие или страдание, тѣ казватъ, че не имъ се живѣе вече, че имъ е дотегнало да страдатъ. Който се оплаква отъ страданията, той не е разбралъ тѣхния смисълъ, той не е изучилъ съдържанието имъ. Въ всѣко страдание, въ всѣко чувство, въ всѣка мисъль е вложенъ известенъ капиталъ, който човѣкъ трѣбва да използува за градиво на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да се изпита, да дойде до положение да познава качествата на нѣщата.

Всички говорятъ за любовьта, но не я познаватъ. Тѣ не знаятъ, какви сѫ качествата на любовьта. Като разискватъ върху любовьта, най-послѣ тѣ казватъ, че сѫ готови да обичатъ, но ако и тѣхъ обичатъ. Не е въпросъ да те обичатъ хората, за да ги обичашъ и ти. Обичай, безъ да държишъ смѣтка, обича ли те нѣкой или не. Който обича, той е силенъ човѣкъ; който не обича, той е слабъ. Добриятъ е силенъ човѣкъ, лошиятъ е слабъ. Силниятъ човѣкъ има условия да прави всичко, каквото желае. Всички хора искатъ да бѫдатъ силни, но не знаятъ, че за да бѫдатъ силни, първо трѣбва да бѫдатъ добри. Доброто е основа на разумния животъ. По естество човѣкъ е добъръ, но доброто въ него трѣбва непрекѫснато на расте и да се развива. Ако човѣкъ не расте и не се развива въ доброто, животътъ му нѣма смисълъ. За да използува живота си разумно, всѣки день човѣкъ трѣбва да прави поне по едно малко добро. Кѫдето и да е, при каквито условия и да се намира, човѣкъ има възможность да направи поне едно микроскопическо добро. Въ доброто се криятъ придобивкитѣ на човѣшкия животъ. Грѣшкитѣ на хората се заключаватъ въ това, че тѣ не мислятъ за микроскопическото добро, което могатъ да правятъ, но искатъ да оправятъ свѣта. Този, който е създалъ свѣта, Той мисли за него. Казва се, че за да създаде сегашния свѣтъ, Богъ е мислилъ толкова години, колкото е числото, получено отъ единица и 15 нули следъ нея. Той е предвидилъ всички противоречия, които могатъ да се явятъ, всички възможности за добро и за зло. Той е изчислилъ всичко това точно, споредъ изчисленията на висшата, Божествена математика.

Каквото и да стане въ свѣта, всичко е предвидено. Въ Божествения свѣтъ нѣма случайности. И за създаването на новия свѣтъ Богъ продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислилъ за създаването на сегашния свѣтъ. Човѣкъ може да изчисли кога какво ще му се случи въ живота. Ако единъ баща има три дъщери и единъ синъ, чрезъ точни математически изчисления може да се предскаже, какви изпитания го чакатъ. Това не е гадание, това е наука. Има гадатели, които предсказватъ известни нѣща, но въ края на краищата предсказанията имъ не се сбѫдватъ. Гадательтъ трѣбва да бѫде уменъ човѣкъ, да знае какво трѣбва и какво не трѣбва да се казва. Трѣбва ли да кажете на една бременна жена, че следъ раждане детето ѝ веднага ще умре? Вмѣсто да внасяте такива мисли въ ума ѝ, по-добре кажете ѝ да има вѣра въ доброто, надежда въ всички свои предприятия и любовь къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. Върви ли въ съгласие съ тия закони, човѣкъ може да избѣгне лошото, което му е опредѣлено да мине.

Всѣки човѣкъ е бремененъ съ нѣкаква мисъль, съ нѣкакво чувство, съ нѣкаква идея. Като знаете това, пазете себе си, пазете и ближнитѣ си, за да родите благополучно. Мнозина могатъ да ви нашепватъ, да внасятъ въ васъ отрицателни мисли и чувства, но вие трѣбва да се противопоставяте на тия нашепвания. Тѣ сѫ чужди мисли, които идатъ отъ извънземния свѣтъ. Това сѫ мисли на ненапреднали сѫщества, които искатъ да ви спънатъ. Вие трѣбва да бѫдете смѣли и решителни, да не се поддавате на външни влияния. И дяволътъ мрази страхливитѣ хора. Предъ смѣлитѣ и безстрашнитѣ той отстѫпва, вижда, че тѣ иматъ добродетели въ себе си.

Когато срещне нѣкой богатъ човѣкъ, дяволътъ започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щомъ спечели сърдцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси. Той внася отрицателни мисли въ човѣка и го оставя да плаща, самъ да се разправя. Човѣкъ плаща, а дяволътъ стои настрана и се смѣе. Въ това отношение той е неуязвимъ и безотговоренъ. Докато е слушалъ дявола и грѣшилъ, чо-вѣкъ не е самъ. Той има съдружникъ, въ когото вѣрва. Обаче, скоро съдружникътъ му го напуща и човѣкъ остава самъ. На това се дължи голѣмото обезсърдчение, което хората често преживяватъ. Нѣкой казва: “Отъ мене човѣкъ нѣма да стане.” - Отде знаешъ това? Ти ли си създалъ свѣта? Онзи, Който е мислилъ хиляди години за създаването на свѣта, Той знае какво може да излѣзе отъ тебе. Едно се иска отъ човѣка: да се откаже отъ своя старъ съдружникъ, който го кара да грѣши и да се свърже съ Първата Причина на нѣщата. Въ това седи неговото спасение.

Сегашнитѣ хора сѫ недоволни едни отъ други, намиратъ, че сѫ лоши, а въпрѣки това държатъ за своето достойнство. Човѣкъ може да пази достойнството си, ако е добъръ. Не е ли добъръ, той нѣма никакво достойнство. Човѣкъ може да пази достойнството си, ако е уменъ. Не е ли уменъ, той нѣма никакво достойнство. Човѣкъ самъ не може да пази достойнството си. Другъ ще пази неговото достойнство. Да мислите, че човѣкъ самъ може да запази своето достойнство, това значи, да си правите илюзии. Не си правете никакви илюзии. Не допущайте никаква лъжа въ себе си. Човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си, да знае какво може да направи, а не до ходи отъ единъ човѣкъ на другъ, да иска тѣхното мнение. Нѣкой писатель пише разкази и започва да ги чете на този, на онзи, да кажатъ мнението си, дали ще ги приематъ за печатане. Нѣма защо да търсите мнението на възрастнитѣ хора. Постъпвайте по начина, по който Толстой е постѫпвалъ. Когато искалъ да знае мнението на нѣкого за разказитѣ си, той събиралъ нѣколко деца и започвалъ да имъ чете. Ако децата одобрявали разказитѣ му и възрастнитѣ ги одобрявали. Азъ съмъ правилъ подобни опити съ себе си и съ близкитѣ си приятели. Щомъ внеса въ ума си една свѣтла мисъль, дето и да отида, всички ме приематъ добре. Или щомъ внеса една свѣтла мисъль въ ума на нѣкой човѣкъ и той грижливо пази тази мисъль въ себе си, всички хора започватъ да го обикалятъ, да го кредитиратъ. Щомъ оттегля мисъльта си, този човѣкъ веднага става обикновенъ и всички започватъ да го напущатъ.

Единъ виденъ американски професоръ по музика искалъ да направи опитъ, да вложи своята музикална мисъль въ нѣкой човѣкъ, който не е много музикаленъ, да види, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Той срещналъ една млада мома, която имала много хубавъ гласъ, но не била особено музикална. Той я поканилъ у дома си да направи първия опитъ. Тя започнала да пѣе, а въ това време той силно концентриралъ мисъльта си къмъ нея и забелязалъ, че тя пѣела отлично. Като направилъ нѣколко опити съ нея, тя започнала да дава концерти, но винаги придружавана отъ него. Когато излизала на сцената, професорътъ седѣлъ задъ кулиситѣ и оттамъ отправялъ своята музикална мисъль къмъ нея. Единъ младъ момъкъ се влюбиль въ пѣвицата, но като виждалъ, че стариятъ професоръ я придружава навсѣкѫде, той помислилъ, че може да е влюбенъ въ нея и решилъ да го премахне по нѣкакъвъ начинъ. Единъ день той издебналъ професора и го убилъ. Следъ смъртьта на професора момата престанала вече да пѣе. Тя запазила гласа си, но изгубила онова възвишено музикално чувство, онази музикална мисъль, която професорътъ съ присѫтствието си ѝ предавалъ.

Какво представя музикалната мисъль въ човѣка? Музикалната мисъль въ човѣка е неговата вѣра. Какво ще стане съ човѣка, ако той убие своята вѣра? Изгуби ли вѣрата си, човѣкъ престава да пѣе и да свири. Следователно влюби ли се нѣкой въ васъ, ще му кажете, че всичкитѣ ваши дарби и способности се дължатъ на вѣрата ви, на музикалната мисъль, която е вложена въ васъ. Докато Божията мисъль е отправена къмъ насъ, ние представяме нѣщо. Прекъснемъ ли връзката съ Божествената мисъль, съ свободата, съ силата, съ свѣтлината и съ доброто, които сѫ вложени въ насъ, всичко е свършено. Това е телепатическата страна на въпроса.

Всѣки човѣкъ трѣбва да работи. “Ама, азъ вѣрвамъ!” - Това не е достатъчно. Да вѣрва човѣкъ, това не значи, че не трѣбва да работи. И при най-голѣмата вѣра, човѣкъ пакъ ще преживѣе разочарования, но като работи, кой ще трансформира състоянията си. Азъ познавамъ хората, зная кой отъ тѣхъ ще ме излъже, но все пакъ вѣрвамъ. Азъ вѣрвамъ въ доброто на човѣка. И при най-голѣмитѣ му слабости, азъ вѣрвамъ, че има нѣщо добро въ него, че той може да се изправи. Колкото пѫти да ме излъже, азъ пакъ вѣрвамъ, че ще излѣзе човѣкъ отъ него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажатъ отъ нѣкого и престанатъ да му вѣрватъ, Богъ остава последенъ при него и му казва: “Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успѣешъ, ще излѣзе човѣкъ отъ тебе.” И наистина, както казва, така става.

Вѣрвайте въ Онзи, Когото обичате! Вѣрвайте и въ себе си, когато обичате! Любовьта е мѣрка за нѣщата. Когато Богъ ви люби, това е реалностьта въ живота. Когато ние любимъ и това е реалность. Вънъ отъ любовьта никаква реалность не сѫществува. Щастието се опредѣля отъ любовьта. Безъ любовь животътъ не е реаленъ.

Едно отъ качествата на любовьта е, че тя изключва всѣкакъвъ страхъ отъ себе си. “Какво ще стане съ насъ?” - Каквото е опредѣлено. Има страдания въ живота на човѣка, които по никой начинъ не могатъ да се избѣгнатъ. Кѫдето и да се скрие, тѣ ще го намѣрятъ. Богъ всичко е предвидилъ и за всичко има грижа. Единъ день Богъ изпратилъ единъ ангелъ на земята, да вземе душата на една жена. Щомъ влѣзълъ въ дома ѝ, той видѣлъ, че тя била майка на три малки сирачета. Като погледналъ къмъ децата, ангелътъ се смилилъ надъ тѣхъ и си казалъ: “Какво ще стане съ тия деца, ако взема душата на майка имъ?” Той се върналъ на небето и казалъ на Бога, че не могълъ да изпълни задачата, която му била дадена, защото съжалилъ децата. “Ако взема майка имъ, тѣ ще останатъ на пѫтя.” Богъ нищо не му казалъ, но го изпратилъ на слѣзе на дъното на океана и оттамъ да извади единъ камъкъ. “Разчупи го сега”, казалъ Господь. Ангелътъ разчупилъ камъка. “Какво виждаш тамъ?” - “Едно малко червейче.” - “Който се грижи за това малко червейче въ дъното на океана, Той ще се погрижи и за сирачетата. Иди сега да изпълнишъ задачата, която ти дадохъ.”

Какво виждаме отъ този примѣръ? Този примѣръ показва разбиранията на хората. Мнозина мислятъ, че душитѣ на умрѣлитѣ отиватъ далечъ нѣкѫде и прекѫсватъ връзката си съ своитѣ близки. Не, когато майката замине за другия свѣтъ, душата ѝ влиза въ душитѣ на децата и продължава да живѣе. Докато е живѣла на земята, тя е била слугиня, а въ онзи свѣтъ тя става господарка, отъ тамъ диктува и нарежда работитѣ. Заминалиятъ за онзи свѣтъ не остава тамъ, а продължава да живѣе въ сърдцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и въ духоветѣ на своитѣ братя, останали на земята. Вие мислите, че вашитѣ заминали сѫ на онзи свѣтъ и устройвате сеанси да ги видите. Вие можете да видите само онзи, когото обичате. Вие можете да видите само свободния, силния, свѣтлия и добрия. Единственото нѣщо, което се вижда, това е свободното, силното, свѣтлото и доброто. Вънъ отъ него всичко е илюзия. Виждане има само въ свободата, въ силата въ свѣтлината и въ доброто.

Когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, това се дължи на факта, че въ дадения моментъ той не е свободенъ, не е силенъ, нѣма свѣтлина въ ума си и не е добъръ. Дойде ли при мене този човѣкъ, азъ ще му дамъ по-малко, отколкото на другъ. Степеньта на доброто въ човѣка опредѣля неговия кредитъ. На всѣки човѣкъ ще дадете толкова, колкото е кредитътъ му. Не можете да дадете всичко само на единъ човѣкъ. Следъ него идатъ още много негови братя, на които трѣбва да се даде нѣщо. Всѣки има право на своя дѣлъ, но не и на дѣла на другитѣ хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи поне най-малката услуга на своя ближенъ. Въ това седи изпълнението на волята Божия. Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора, отъ добри работници. Свѣтътъ се нуждае отъ свободни, силни, здрави, умни и добри майки. Ако майката нѣма тия качества, тя не е майка. Какво дете ще възпита такава майка? Единствениятъ цененъ капиталъ, съ който ние можемъ да оперираме въ живота си, това сѫ нашиятъ умъ, нашето сърдце, нашата душа и нашиятъ духъ. Христосъ имаше този цененъ капиталъ въ себе си и затова можа лесно да се справи съ петхилядния народъ. Той взе нѣколко хлѣба, разчупи ги, благослови ги и нахрани съ тѣхъ множеството. Христосъ имаше само едно мнение за Бога. Той никога не се колебаеше, никога не се съмняваше въ Него.

Следователно и вие, като Христа, трѣбва да имате едно мнение за Бога. Знайте, че Богъ никога не съизволява въ страданията на хората. Той има желание да подобри условията на живота имъ, да ги направи радостни и весели, да ценятъ благата, които имъ сѫ дадени. Хората знаятъ всичко това, но все пакъ роптаятъ, обезвѣряватъ се, обесърдчаватъ се и т.н. Защо? Има нѣщо упорито, стегнато, кораво въ тѣхъ. Докато не се освободятъ отъ лошитѣ наследствени чърти, тѣ всѣкога ще изпадатъ въ лоши състояния. Лесно се познаватъ такива хора. Какъ? Като дойде нѣкой упоритъ човѣкъ при мене и азъ ставамъ упоритъ. Като дойде нѣкой, който се е обезвѣрилъ, азъ приемамъ състоянието му и казвамъ: “Ти си се обезвѣрилъ.” - “Отде знаешъ?” - “Азъ възприемамъ твоето състояние въ себе си и отвѫтре те изучавамъ.” - “Въ мене пъкъ се събуди вѣрата.” - “Да, азъ приехъ отъ твоето безвѣрие, а ти отъ моята вѣра.” Като обичашъ Бога, ще вѣрвашъ въ Него. Вѣрата произтича отъ любовьта, а надеждата - отъ вѣрата.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота, на любовьта, на знанието. Новото разбиране е това, което Христосъ донесе. Той не казваше да бѫде Неговата воля, но казваше: “Господи, да бѫде Твоята воля!” Желайте и вие да бѫде волята Божия навсѣкѫде въ живота ви. Волята Божия ще работи за вашето сърдце, за вашия умъ, за вашата душа и за вашия духъ. Волята Божия седи въ това, да обичате хората, безъ да очаквате тѣ да ви обичатъ. Обичайте Бога, защото Той пръвъ ви е обикналъ. Заради любовьта Му къмъ васъ не е очаквайте отъ Него богатство, кѫщи, имоти. Той ви е далъ всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трѣбва. Ако хората биха работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на земята. Хората, непослушнитѣ деца на Бога, сѫ причина да закъснѣе идването на Царството Божие. За да научатъ урока си, Богъ ги оставя да понесатъ последствията на тѣхната небрежность, да опитатъ горчивинитѣ на живота. Тѣ ще разбератъ, че нѣма изходенъ пѫть отъ положението, въ което се намиратъ, освенъ чрезъ изпълнение волята Божия.

Свѣтътъ нѣма да се поправи, докато не мине презъ огънь. Огъньтъ, това сѫ изпитанията, страданията, презъ които всички хора трѣбва да минатъ. Всички хора ще минатъ презъ този огънь, да се пречистятъ. Въ свѣта сѫществува относителна чистота, а тя трѣбва да бѫде абсолютна. Абсолютната чистота подразбира, каквито богатства и да видишъ, да не пожелаешъ нищо за себе си. Бѫди доволенъ на това, което имашъ. При закона на любовьта пъкъ, ти трѣбва да се радвашъ на това, което ближниятъ ти е придобилъ. Ако той е силенъ, радвай се на неговата сила; ако е добъръ, радвай се на добротата му; ако е ученъ, радвай се на ученостьта му. Ти никога не можешъ да бѫдешъ това, което е той. Ти можешъ да бѫдешъ добъръ и ученъ, но по съвсемъ другъ начинъ.

Ценното за всѣки човѣкъ се заключава въ това, че той представя една важна единица, поставена на специаленъ постъ и на специална служба. Ако всѣки изпълни своята работа, той е постигналъ нѣщо въ живота си. Вие сте стремите къмъ придобиване на сила, на богатство, на щастие. Това сѫ задачи, които отсега нататъкъ ще разрешавате. Работете съзнателно, като внимавате да не изопачите своя характеръ, да не заложите сърдцето и ума си, да не попарите душата и духа си. Нѣкой иска да направи нѣкакво добро, но се страхува отъ хората, да не го видятъ. Чудно нѣщо! Отъ хората, които не виждатъ, се страхува, а отъ Бога, Който всичко вижда, не се страхува. Богъ вижда всички погрѣшки на хората, но мълчи, чака тѣ сами да се изправятъ. Човѣкъ грѣши, понеже не вижда богатството, което е вложено въ него и търси външно богатство. Той ходи тукъ-тамъ да търси скѫпоценни камъни, за да ги продава скѫпо. И въ стремежа си къмъ външно забогатяване, той губи вѫтрешното си богатство. Външното богатство може да е голѣмо, като предпотопния мамонтъ, но за предпочитане е малкото богатство. За предпочитане е човѣкъ да приеме малка, детска форма, въ която сѫ вложени условия за растене и развитие, отколкото да приеме голѣмата форма на старъ, 120 годишенъ дѣдо, който е изразходвалъ силитѣ и възможноститѣ си. Богатството е единъ мамонтъ. Какво ще придобие човѣкъ отъ тази голѣма форма?

Казано е въ Писанието: “Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.” Обаче, никѫде не е казано: “Блажени богатитѣ или ученитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.” Ученостьта на хората въ свѣта е относителна. Сегашнитѣ деца знаятъ повече отъ ученитѣ хора на миналото. И въ бѫдеще децата ще знаятъ повече отъ сегашнитѣ учени. Има една ученость, която никога не губи цената си.

Отива единъ беденъ човѣкъ при единъ отъ истинскитѣ учени и се оплаква отъ положението си. Той му казва: “Не се безпокой. Бръкни въ джоба си!” Бръква той въ джоба си и намира две златни английски монети. Дохожда при този ученъ една майка и разправя, че детето ѝ е неизлѣчимо болно. “Иди у дома си, детето ти ще бѫде здраво.” Връща се майката у дома си и намира детето си здраво. Отива единъ ученикъ при него и му казва, че ще се явява на изпитъ, но мисли, че ще го скѫсатъ. “Не се страхувай, непременно ще издържишъ изпита си.” Както казва, така става - ученикътъ свършва изпита си добре. Каква по-голѣма ученость можете да очаквате отъ тази?

Вѣра е нужна на хората. Мнозина се оплакватъ, че сѫ неразположени, болни, нещастни, безъ да подозиратъ, че неразположенията имъ се дължатъ на промѣната на времето. Когато времето се разваля, тѣ ставатъ нервни, раздразнителни, неразположени духомъ. Като не правятъ връзка между времето и тѣхното състояние, тѣ мислятъ че неразположението имъ се дължи на нѣкакво болезнено състояние. Не се влияйте отъ вѣтъра, отъ влагата, отъ мислитѣ на хората. Влияйте се отъ Божието добро, което е въ вашето сърдце. Влияйте се отъ Божествената свѣтлина, която е въ вашия умъ. Влияйте се отъ Божествената сила, която е въ вашия духъ. Влияйте се отъ Божествената свобода, която е въ вашата душа.

“Да просвѣтнатъ дѣлата ни предъ Бога!” Това значи: Така да просвѣтнатъ сърдцата, умоветѣ, душитѣ и духоветѣ ни предъ Бога, че когато хората видятъ тази свѣтлина, да прославятъ Господа Бога нашего, Който е на небеса.

Сега, препорѫчавамъ ви следното: Вѣрвайте въ доброто на вашето сърдце, както и въ доброто на другитѣ хора.

Вѣрвайте въ свѣтлината на вашия умъ, както и въ свѣтлината, която е въ умоветѣ на другитѣ хора.

Вѣрвайте въ свободата на вашата душа, както и въ свободата, която е въ душитѣ на другитѣ хора.

Вѣрвайте въ силата на вашия духъ, както и въ силата на духа, който е въ другитѣ хора.

Вѣрвайте въ Бога, любете Го и приложете Неговия законъ.

Когато се върнете у дома си, сложете богата трапеза на вашитѣ мисли, чувства и постѫпки и ги нагостете добре. Така ще опитате силата, която Богъ ви е далъ.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

22 августъ, 5 ч.с., София - Изгрѣвъ

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Четиритѣ отношения

Отче нашъ

“Ще се развеселя”

Ще прочета нѣколко извадки върху Мѫдростьта.

“Духътъ Божий”

Въ свѣта има четири математически отношения. Съвременнитѣ хора едва сѫ започнали да изучаватъ дветѣ отъ тѣзи отношения: отношенията на сърдцето и отношенията на волята. Изобщо едва сега хората сѫ започнали да съзнаватъ отношенията на духа и отношенията на душата. Въ частность обаче, мнозина отричатъ душата т. е. тѣ не съзнаватъ дали иматъ душа или нѣматъ. Тѣ не могатъ да направятъ разлика между сърдцето и душата си. Тѣ не съзнаватъ, въ какво се заключава тази разлика. Подъ думата “душа” азъ разбирамъ цѣлата вселена, съ всички материални свѣтове, цѣлото пространство, което е обгърнато отъ душата. Душата включва всичко въ себе си. Подъ думата духъ азъ разбирамъ онази сила, която работи въ това безкрайно пространство. Подъ думата умъ азъ разбирамъ свѣтлината, която освѣтява това пространство всички твърди мѣста, които сѫществуватъ въ свѣта. За мене поне е така, а за васъ какъ е, не зная.

Следователно човѣкъ трѣбва да има ясна представа за тия четири нѣща. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за твърдата материя, върху която е поставена основата на живота. Докато не разбирате основата на твърдата материя, вие не можете да се справите съ физическия животъ. При това, вие трѣбва да разбирате и законитѣ на водата. Водата представя сърдцето. Водата е отражение на живота на сърдцето. Ако не разбирате законитѣ на водата, вие не можете да разберете и живота на сърдцето. Когато говоримъ за твърдата материя, за сегашното състояние на земята, въ химията ние разбираме елемента вѫглеродъ. Подъ думата “вода” въ химията разбираме елемента водородъ. Най-после ние трѣбва да разбираме и законитѣ на въздуха, законитѣ на кислорода и на азота. Сѫщо така трѣбва да разбираме и законитѣ на свѣтлината. Свѣтлината е свързана съ знанието. Тъй щото, ако вие нѣмате тѣзи три състояния, т.е. ако не можете да разбирате твърдата, течната и въздухообразната материя, ако не познавате законитѣ, отъ които тѣ се управляватъ, вие не можете да се запознаете съ Мѫдростьта. А трѣбва да познавате Мѫдростьта. Мѫдростьта е область, която примирява всичкитѣ противоречия въ живота. Най-непримиримитѣ нѣща изъ областьта на живота намиратъ примиряване въ Мѫдростьта.

Запримѣръ вие изваждате една кокошка отъ курника си и намирате, че е въ реда на нѣщата да я заколите и изядете, но когато дойдатъ до васъ, когато васъ изяждатъ, неприятно ви е. Щомъ ви е приятно да изядете кокошката, сѫщо така приятно трѣбва да ви е, когато изяждатъ и васъ. Често съмъ срѣщалъ мѫже, които сѫ се оплаквали отъ женитѣ си, както и жени, които сѫ се оплаквали отъ мѫжетѣ си. Нѣкой мѫжъ казва за жена си: “Изяде ме тази жена!” Рекохъ му: “Напусни я тогава.” - “Не, нека си е при мене, че ако ще да ме изяде. Обичамъ я.” Има единъ стихъ въ Евангелието, който казва: “Който ме яде, той има животъ въ себе си.” Значи, Христосъ изпитва приятность, когато го ядатъ. “Който пие кръвьта ми и яде плътьта ми, той има животъ въ себе си.” Споредъ това учение, приятно е на човѣка да го ядатъ съ любовь, но лошо е, когато го ядатъ безъ любовь. Нѣма по-голѣмо страдание за човѣка отъ това да го ядатъ безъ любовь, но когато го ядатъ съ любовь, това е много приятно.

Ето какво разбирамъ да ядатъ човѣка съ любовь. Запримѣръ единъ човѣкъ взима едно кокоше яйце безъ любовь и го опражи и изяде, това е лошо за самото яйце. Но ако той обича това яйце и го пази въ джоба си, добре е за яйцето. Още по-добре е за яйцето, ако го тури подъ една квачка да се излюпи. По този начинъ той му дава животъ. Следователно по сѫщия начинъ, нѣкои хора, като те изяждатъ, даватъ ти животъ. Други хора, като те изяждатъ, нищо не ти даватъ.

И тъй, знанието е потрѣбно въ свѣта. Нѣкои религиозни хора казватъ, че знанието възгордява. Това е единъ кривъ пѫть. Възгордяватъ се само онѣзи невежи хора, които сѫ проучили една книга и мислятъ, че всичко знаятъ, че сѫ учени хора. Обаче онѣзи, които сѫ придобили своето знание чрезъ трудъ, тѣ никакъ не се възгордяватъ. Затова [и] теорията, споредъ която нѣкои вѣрватъ, че свѣтътъ ще се развали отъ учени хора, не е права. Свѣтътъ се разваля отъ глупави хора. Домътъ се разваля отъ глупави жени, а не отъ умнитѣ. Азъ считамъ всѣки човѣкъ, който работи за себе си, е лошъ. Отъ това становище всѣки човѣкъ, който работи само за себе си, е лошъ. Онзи, който работи за ближния си, той е добъръ. Лошевината на лошия човѣкъ се заключава въ това, че той иска благото само за себе си. Тогава ние считаме такива хора, че живѣятъ само за себе си, вследствие на което, се заражда една борба. Въ това отношение силниятъ всѣкога има право.

И тъй, думата “мѫдрость” изразява известни сѫщества, които иматъ всичкото знание, всичката сила въ свѣта. Сѫществата на Мѫдростьта сѫ създали цѣлата вселена. Следователно цѣлиятъ животъ на земята, всичко това, което сега става, се дължи все на тия разумни сѫщества. Тѣзи сѫщества постѫпватъ съ насъ както учителитѣ съ своитѣ ученици. Понѣкога тѣ размѣстватъ ученицитѣ, турятъ едного на едно мѣсто, другиго на друго мѣсто; едного изпѫждатъ отъ класъ, другиго оставатъ; едного турятъ близо до себе си, другиго - далечъ. Както учителитѣ правятъ съ ученицитѣ си каквото искатъ, така постѫпватъ съ хората и разумнитѣ сѫщества. Тѣ всѣкога постѫпватъ справедливо, но хората, като не разбиратъ този пѫть, по който тѣ ги рѫководятъ, намиратъ известни противоречия.

Запримѣръ разумнитѣ сѫщества нѣкога изпращатъ една душа на земята въ формата на красива жена и изпращатъ десеть мѫже следъ нея да я учатъ. Като тръгнатъ тѣзи мѫже подиръ нея, казватъ ѝ разумнитѣ сѫщества: “Направи тѣзи мѫже да станатъ по-добри.” Какъ ще ги научи, какъ ще ги направи по-добри? За да ги направи подобри, тя трѣбва да знае мѫдро да имъ говори. При единъ богатъ американецъ отъ Ню-Йоркъ, но голѣмъ скѫперникъ, идвали различни хора, мѫже и жени, отъ различни възрасти и положения, да му искатъ помощь, но той отказвалъ на всички. Билъ около 50-60 годишенъ. Единъ день при него идва една млада, красива мома, която му се поклонила много учтиво и му казала: “Господине, имамъ една молба къмъ Васъ.” Той веднага се усмихналъ, сърдцето му трепнало и казалъ: “Госпожице, на ваше разположение съмъ. Кажете, какво искате.” - “Можете ли да ми дадете 25 хиляди долара на заемъ?” - “На ваше разположение съмъ.” - “Тогава да подпиша?” - “Нищо не е нужно. Заповѣдайте, вземете сумата. И когато обичате, пакъ заповѣдайте. На вашитѣ услуги съмъ. Кажете ми кѫде живѣете. Дайте адреса си. И не ме забравяйте, минавайте по-често покрай мене.” После единъ отъ неговитѣ приятели му казва: “Защо си толкова глупавъ, да давашъ такава сума на тази мома?” Сладъкъ езикъ има тя. Като влиза и му заговаря, той се промѣня коренно и е готовъ да ѝ услужи съ всичко, отъ което се нуждае. Той си казва: “Богатъ човѣкъ съмъ, имамъ много пари, но това, което тази мома внесе въ мене, струва много повече отъ тѣзи 25 хиляди долари.”

Сега вие можете да критикувате възможно ли е това или не е възможно. Каквото и да говорите, това е възможно. Нѣкой се моли на Господа, но Господь не му отговаря. Другъ се моли, Господь му отговаря. Защо на първия не отговаря? - Защото не знае, какъ да се моли. Той не знае, какъ да говори на Господа. Сладко трѣбва да се говори на Господа. Който не знае, какъ да говори на Господа, щомъ отиде при Него и започне да му говори, Господь казва: “Изпѫдете този човѣкъ навънъ, той не знае още, какъ да говори, не се е научилъ да говори. Изпратете десеть мѫже подиръ него, тѣ ще го научатъ.” Нѣкой е сиромахъ? Защо? - За да се научи сладко да говори, да стане езикътъ му сладъкъ. Като богатъ, човѣкъ се държи съ достойнство, но като осиромашѣе, той се сгушва, свива се. Сиромахътъ трѣбва да знае, че неговото спасение и богатство седятъ въ езика му.

Спасението на човѣка седи, освенъ въ неговия езикъ, още и въ ларинкса му. Какъвъ примѣръ имаме съ прочутата пѣвица Аделина Пати. Тя получила записъ отъ 25 хиляди долари, които трѣбвало сама да получи отъ пощата. Отишла въ пощата, но директорътъ на пощата ѝ казалъ: “Извинете, госпожо, не ви познавамъ. Донесете нѣкакво доказателство, че действително сте вие, за да ви дадемъ паритѣ.” Тя влиза въ общото отдѣление и започва да пѣе. Веднага всички посетители и чиновници се събиратъ около нея. Дохожда и директорътъ. Като чуватъ гласа ѝ, всички я познаватъ и директорътъ казва: “Дайте ѝ паритѣ.” Ако човѣкъ не знае да пѣе, той ще вземе торбата и ще почне да проси отъ врата на врата. Кое е по-хубаво: да знае да пѣе човѣкъ или да проси отъ врата на врата? Нѣкой казва: “Азъ не искамъ да бѫда богатъ човѣкъ.” Това значи, че не иска[ш]ъ да проявишъ ума си. Не е достатъчно само да бѫде човѣкъ богатъ, но той трѣбва да знае, какъ да вложи богатството си, паритѣ си въ работа. Нѣкой казва, че не знае да пѣе. Какъ ще пѣе, когато заема само пози? Той мисли, като пѣе, да произведе ефектъ върху слушателитѣ си. Който пѣе, той трѣбва да пѣе само за себе си. По-добра публика отъ самия човѣкъ, който пѣе, нѣма. Той най-добре разбира отъ пѣнието.

И тъй, всички ние трѣбва да бѫдемъ изразъ на Божественото начало въ насъ. Богъ е вложилъ хиляди дарби у насъ, които отъ памти вѣка седатъ неразработени. И следъ всичко това тѣ седатъ и чакатъ Господь да ги спаси. Нѣкой има 400-500 декара земя, която не обработва, но оставилъ да се покрие съ плевели, съ треви и ходи да купува лотарийни билети, да печели отъ тѣхъ. Той очаква по нѣкакъвъ начинъ да спечели единъ милионъ лева. Имаме единъ българинъ, нашъ познатъ въ Патагония, който отъ 20 години насамъ си купува билети лотарийни, дано спечели нѣщо, да се върне въ България, но горкиятъ нищо не печели.

Наскоро единъ нашъ приятель, който ходилъ въ Милано, ни разправяше единъ интересенъ случай. Въ това време се разигравала държавната лотария.” Гледамъ, казва той, единъ англичанинъ седи и мисли нѣщо. Вземе единъ билетъ, спечели 15 хиляди лева. Следъ това се изгуби за известно време, после пакъ се яви, пакъ купи билетъ, пакъ спечели.” Защо? - Този човѣкъ разбира законитѣ на лотарията, знае които билети печелятъ. И въ лотарията има закони, които трѣбва да се знаятъ. Нищо не става произволно. Запримѣръ ако човѣкъ отиде нѣкѫде или предприеме нѣщо, все мисли, че сто на сто ще спечели, той нищо нѣма да спечели. Докато въ душата на човѣка има едно малко колебание, има вероятность нѣщо да спечели, но ако е много самоувѣренъ, че ще спечели, той нищо нѣма да спечели. Защото забележете, щастието на човѣка се корени въ неговото сърдце. Между мозъчната и симпатичната нервна система въ човѣка, именно подъ лъжичката се намира трети центъръ. Този центъръ подсказва на човѣка какъ ще се наредятъ работитѣ му. Нѣкой човѣкъ е мраченъ, неразположенъ, роботитѣ му не вървятъ, но въпреки всичко, нѣщо подъ лъжичката му подшепва, че работитѣ му ще се оправятъ. Той не вижда никакъвъ изходъ отъ положението си, но това чувство, което му подшепва, че работитѣ му ще се оправятъ, не се лъже. Както му казва това чувство, така и става.

На какво отдавате силата на младата мома, която запалва сърдцето на младия момъкъ? Казватъ, че младиятъ момъкъ се е влюбилъ. Не се е влюбилъ той, но запалилъ се е и гори. Младата мома казва на момъка: “Или ще ме слушашъ, или ако не ме слушашъ, така ще те изгоря, че пепель нѣма да остане отъ тебе.” Той ѝ казва: “Ще те слушамъ.” - “Добре, ако ме слушашъ, човѣкъ ще станешъ. Тогава ще ти кажа, какво ще правишъ. Ако не ме слушашъ, на пепель ще станешъ.” Питамъ: при това положение, какъ да не я слуша? Нѣкой пѫть момъкътъ запалва сърдцето на момата и казва: “Слушай, ако не ме слушашъ, отъ тебе пепель нѣма да остане.” Законътъ е вѣренъ. Сега питамъ кое е най-хубавото: да горимъ или да не горимъ? Отъ две възможности, все трѣбва да се избере едната. Казвате, че горенето е лошо нѣщо. И азъ съзнавамъ това и азъ съмъ съгласенъ съ васъ, лошо нѣщо е горенето. Но и ако не гори човѣкъ и то е лошо. Представете си една зима, при която температурата е около 30 градуса и нѣма горене, какво ще правите при такъвъ студъ? Значи лѣтно време може безъ горене, а зимно време трѣбва да има горене.

Всички вие, които сте нещастни, всички хора сѫ нещастни по причина на това, че не сте намѣрили нѣкой, който да ви запали. И то на свѣтъ да ви запали. Мнозина говорятъ за любовь, но азъ виждамъ, че тѣхната любовь дига само димъ. Любовь, която произвежда недоволство, не е любовь, нито е знание. Истинската любовь се придружава съ мѫдрость. Онзи човѣкъ, който ви люби, той има въ сърдцето си. Има една любовь, въ която петтѣ добродетели сѫ съединени въ едно. Въ любовьта има една велика прозорливость. Онзи, който те люби, той е прозорливъ и вижда всичкото твое бѫдеще. На сѫщото основание Богъ знае всичко за насъ, защото ни обича. За Него всичко е открито. И ако хората обичаха Бога, тѣ щѣха да иматъ всичката прозорливость.

И тъй, знанието трѣбва да започне. Откѫде трѣбва да започне? Въ знанието има единъ основенъ тонъ. Основниятъ тонъ не е Любовьта. Основниятъ тонъ на Любовьта е началото на живота. Основниятъ тонъ на живота е Истината. Ти не можешъ да разбирашъ живота, ти не можешъ да разбирашъ Мѫдростьта, ако нѣмашъ основния тонъ на Истината. Казано е: “Истината ще ви направи свободни.” И когато се даде основния тонъ на живота, тогава се явява Любовьта. Любовьта подкрепва живота, но Истината дава основа на живота - да се прояви. И ако ние нѣмаме Истината, тогава животътъ у насъ не може да се прояви. Тогава и Мѫдрость не може да имаме. Ти трѣбва да имашъ желание да научишъ нѣщо. Знание трѣбва.

Представете си, че азъ ви давамъ едно яйце отъ боа или змийско яйце, което вие държите въ рѫката си. Докато го държите въ рѫката си, това яйце е безопасно за васъ. Но ако речете да измѫтите това яйце, змията, боата, която излѣзе отъ него, ще ви погълне. Следователно има известни знания, които, докато сѫ въ зародишъ, не сѫ опасни. Вие трѣбва да знаете това. Обаче знанието е подобно на яйцата на боата. Оставишъ ли зародишитѣ на това знание да се измѫтятъ, това знание ще ви погълне. То става опасно за васъ. Да допуснемъ, че вие имате знанието да хипнотизирате хората. Но всички закони въ природата иматъ и обратни реакции, понеже въ дъното на битието седи Богъ, Който наблюдава постѫпкитѣ на всички хора. Когато види, че човѣкъ злоупотрѣбява съ великитѣ закони, Богъ му дава първия урокъ. Като се оженишъ, че родишъ единъ синъ, който ще те хипнотизира. Можешъ да родишъ една дъщеря, която сѫщо може да те хипнотизира.

Много хора се страхуватъ отъ дявола. Нѣма защо да се страхуватъ. Защото дяволътъ не живѣе въ свѣта, въ който и ние живѣемъ. Той живѣе извънъ свѣта и си служи съ дилафи. Той не разбира законитѣ на свѣта, но си служи съ куки, съ които вади човѣка отъ свѣта, въ който живѣе и отвънъ се разправя съ него. Той отдалечъ хваща съ тия куки. Ето защо дяволътъ е неуязвимъ. Нѣкой хука дявола, но трѣбва да знае, че неговитѣ думи нѣма да хванатъ, нѣма да стигнатъ до дявола. Той е Луциферъ! Той е свѣтлина, като ангелъ е той и е непристѫпенъ, безсмъртенъ. Твоитѣ думи, твоитѣ плюмки ще паднатъ върху самия тебе. Ако си старъ, ще паднатъ на брадата ти. Азъ съмъ давалъ много примѣри за дявола. Българинътъ обича да говори за дявола. Дяволътъ често говори на човѣка: “Слушай, съ мене да не се занимавашъ. Нищо лошо не трѣбва да говоришъ за мене.” Единъ день дяволътъ намислилъ да даде единъ добъръ урокъ на човѣка. За тази цель той внесълъ въ него желанието да има едно хубаво магаре. Човѣкътъ отишълъ на пазаръ да си купи магаре. Тамъ видѣлъ едно младо, красиво магаре и пожелалъ да го купи. Запиталъ за цената му и го купилъ. Това магаре не било никой другъ освенъ дявола, който се превърналъ въ магаре. Селянинътъ завелъ магарето дома си. Той казалъ на жена си: “Жена, отсега нататъкъ работитѣ ми ще тръгнатъ добре.” - “Ще видимъ”, казала жената. Единъ день той завелъ магарето на чешмата да го напои. Обаче, магарето влѣзло въ курната* и оттамъ показвало ушитѣ си. Като дошълъ единъ човѣкъ да точи вода отъ чешмата, селянинътъ му казалъ, [че] магарето влѣзло въ курната и не може да го извади. Човѣкътъ погледне къмъ курната, но никакво магаре не вижда. - “Защо ме лъжешъ?” Взелъ, че го набилъ. Дохожда втори човѣкъ и селянинътъ и на него казва, че магарето му е влѣло въ курната и се виждатъ само ушитѣ му, но не може да го извади самъ. Поглежда човѣкътъ въ курната, нищо не вижда. И той го набива добре. Но магарето току показва ушитѣ си презъ курната и селянинътъ се чуди какво да прави. Като го набили десетина пѫти, най-после селянинътъ погледналъ къмъ магарето и казалъ: “Сега и да те виждамъ, не смѣя нищо да кажа. Ще си мълча.” Както виждате, дяволътъ турилъ на тѣсно този селянинъ, далъ му единъ урокъ да не говори лошо за него.

Дяволътъ може да постави човѣка въ такова положение, както единъ турчинъ, ходжа билъ поставенъ отъ единъ, който дошълъ да вземе пари на заемъ отъ него. Той взима отъ него 200 лири на заемъ, като се обещава да му плаща по сто на сто лихва. Шесть месеца плащалъ редовно и го запиталъ: “Доволенъ ли си отъ това, което ти давамъ?” - “Доволенъ съмъ.Ами майката на паритѣ?” - “За майката не питай, остави я настрана.” Той изялъ половината, а половината оставилъ настрана.

Рекохъ, когато човѣкъ има смѣтки съ дявола, последниятъ ще изяде половината, а само половината ще ти даде. И въ Писанието е казано да не се говори лошо за дявола, за злото въ свѣта. Сега ние разбираме, че като постѫпваме по нѣкакъвъ начинъ, или като постъпватъ хората по нѣкакъвъ начинъ спрѣмо насъ, че това е несправедливо. Отъ ваше гледище е така, но въ сѫщность не е. Запри-мѣръ какъ ще убедите сега съвременнитѣ хора да не се биятъ? Както и да ги убеждавате, невъзможно е да ги убедите да не воюватъ помежду си. Само по единъ начинъ хората могатъ да не воюватъ - ако се превъзпитатъ. Хората трѣбва да възприематъ съвършено други възгледи, да се убедятъ, че има само единъ Господь въ свѣта, само една Мѫдрость, само една Любовь, само една Истина. Ако хората вървятъ по този начинъ, това е възможно, но понеже половината отъ тѣхъ вървятъ по пѫтя на Луфицера, това е невъзможно. Хората казватъ, че трѣбва да добиятъ свободата си. Тѣ иматъ свобода, но не могатъ да я пазятъ. Свободата се добива само по закона на Мѫдростьта. Свободата се пази само по закона на Мѫдростьта. Добритѣ хора иматъ силата въ себе си. Богъ е вложилъ силата въ тѣхъ.

Сега вие ще отидете при единъ богатъ човѣкъ да се молите да ви даде пари. Че вие постѫпвате много глупаво. Защо да не се молите дъщерята на този богатъ човѣкъ да се разболѣе и вие да отидете да я лѣкувате? По този поводъ вие ще се запознаете съ цѣлото семейство и за услугата, която сте му направили, ще получите, колкото пари искате. Вървите съ нѣкой богатъ човѣкъ, накарайте го да стѫпи нѣкѫде на високо мѣсто и оттамъ да скочи, да изкълчи крака си и после вие да му го поправите. По този начинъ той ще ви възнагради добре. Докато вие само му разправяте за Господа и казвате, че вѣрвате въ Нѣго, той ще ви отговори: “Азъ пъкъ въ такъвъ Господь не вѣр-вамъ.” Обаче, като си счупи крака, вие му го поправите, той ще повѣрва въ знанието ви. Като намѣстишъ крака му, той ще види, че въ тебе има знание. И тогава ти ще му кажешъ, че твоето знание не се изкупува лесно. Ще кажешъ, че за намѣстване на крака му трѣбватъ не по-малко отъ десеть хиляди лева. Какво струватъ десеть хиляди лева за единъ милионеръ? Въ този смисълъ мога да ви приведа много примѣри, но като се говори на хората за пари, тѣ се докачатъ. Като се говори за млади моми и момци и тѣ се докачатъ. Като се говори за учители, за ученици, за свещеници всички се докачатъ.

Изобщо съвременниятъ свѣтъ е такъвъ, че трѣбва да бѫдете много внимателни, много трезви въ думитѣ си. Азъ не искамъ да засѣгамъ въпроситѣ лично. Нѣкой казва, че не може да угоди на никого. Нѣма какво да угаждава на хората. Минавамъ покрай нѣкой човѣкъ и изпитвамъ едно желание да си купя лотариенъ билетъ. Това желание е негово, той иска да си купи лотариенъ билетъ, да спечели единъ милионъ. Нѣкой купува лотариенъ билетъ за мене. Той мисли, че като се свърже съ мене, ще спечели. Не, не си хабете паритѣ, азъ не съмъ късметлия човѣкъ. Който иска да купува лотарийни билети, азъ ще го посъветвамъ да дойде при мене, да му дамъ магическата тояжка, да се научи кѫде има заровено богатство. Ако нѣкой е много закъсалъ въ положението си, но има красива дъщеря, азъ ще му кажа, кѫде има богатство. Когато живѣхъ на улица Опълченска 66-ти номеръ, дойде при мене една баба и ми казва: “Синко, много те обикнахъ, ще ти кажа кѫде има заровено богатство. Цѣли три тенекии богатство има на едно мѣсто.” - “Бабо, мене не ми трѣбватъ пари.” Седи при мене единъ приятель и азъ му рекохъ: “Понеже ти искашъ да станешъ богатъ, иди съ тази баба заедно да на-мѣрите паритѣ.” И той отиде съ нея, ровиха, но нищо не намѣриха. Азъ зная, че едно богатство, което е заровено въ земята преди 20 и повече години, не може да се намѣри. Почвата постоянно се мѣсти. На четири - петь сантиметра поне, но все ще се премести. Премѣсти ли се, не може повече да се намѣри това богатство. Оттукъ - оттамъ ще ровите, но все малко нѣма да ви достига. Нѣкои изчислявали това злато на 750 милиона. Като се знае, че относителното тегло на златото е 19, можете да си представите каква тежесть представя то. Три тенекии злато е това!

Като говоря по този начинъ за златото, азъ не искамъ да създавамъ нѣкаква реакция у васъ. Имайте стремежъ къмъ златото, стремете се къмъ него, търсете го, но въ всички направления. Да бѫде човѣкъ богатъ съ вѣра; да бѫде човѣкъ богатъ съ сила; да бѫде човѣкъ богатъ съ свѣтлина; да бѣде човѣкъ богатъ съ свобода; да бѫде чо-вѣкъ богатъ съ добродетели; да бѫде човѣкъ богатъ съ здраве. Да бѫде човѣкъ богатъ съ речьта си. Да бѫде чо-вѣкъ богатъ съ гласъ, даденъ отъ природата. Това, което обикновениятъ човѣкъ не може да изкара за цѣла година усиленъ трудъ, единъ пѣвецъ може да го изкара само за една вечерь. Той изкарва около 50-60 хиляди лева. А нѣкои пѣвци изкарватъ и повече. Значи, пѣвецътъ е по-ученъ. Сѫществува единъ законъ, който опредѣля нѣщата. Любовьта е сила, която разтваря сърдцата на хората. Ако ти имашъ истинска любовь къмъ природата, тя ще ти разкрие такива тайни, че ще направи живота ти сносенъ. Ако ти постоянно я човъркашъ и не вѣрвашъ въ това, което имашъ, тя ще ти го вземе и него. Тогава нищо нѣма да имашъ.

Въ себе си азъ виждамъ вашитѣ желания. Сега, като ви гледамъ, азъ виждамъ, какви желания имате. Като наблюдавамъ нѣкоя млада мома, младо момиче, то иска да се ожени за нѣкой младъ, красивъ, богатъ и силенъ момъкъ. И момъкътъ сѫщо иска да се ожени за добра мома, да има хубава жена, хубави деца, да бѫдатъ богати. Тия желания сѫ добри. Нѣма лоши желания въ свѣта. Нѣкой ме пита, добре ли е да се ожени? - По-добро нѣщо отъ това не можешъ да направишъ. Като се оженишъ, ще помнишъ, че си се оженилъ. Като се оженишъ, всичкитѣ ти илюзии ще изчезнатъ и ще помнишъ, какво значи да се жени човѣкъ. Тогава ще се намѣришъ въ реалностьта на живота. Като ядешъ, тогава ще опиташъ какво е яденето. Като го изпиташъ, ще видишъ, че е много хубаво. Често мене ме питатъ, съгласенъ ли съмъ съ женитбата. - Съгласенъ съмъ. - Защо? - Защото, за да дойда на земята, накарахъ двама души да се оженятъ. Иначе нѣмаше да дойда на земята. Единиятъ отъ двамата бѣше решилъ да се покалугерява. Азъ го убедихъ, че и като се ожени, може да служи на Господа. Той ималъ една идея - да служи на Господа, но и като се ожени, нищо не изгуби. Той бѣгаше отъ женитѣ, искаше да отиде въ монастиръ. Той може и като се покалукери, пакъ да мисли за женитѣ въ монастира.

Разправятъ за единъ игуменъ въ единъ руски монастиръ следния анегдотъ. Една вечерь късно той носѣлъ нѣщо въ единъ чувалъ. Игуменътъ го видѣлъ и го запиталъ: “Какво носишъ въ чувала?”- “Отче свети, гѫби нося.” - “Дай да видя, какви сѫ гѫбитѣ.” Отваря чувала и вижда тамъ една млада, красива жена. - “Какая щука”, казалъ игуменътъ и се засмѣлъ. Въ мѫжкитѣ монастири не допущатъ нито една жена. Не само жени не пущатъ, но не пущатъ нито едно женско добиче, нито женско животно - котка или куче. По този начинъ хората сѫ намѣрили срѣдство да не се развращаватъ тия, които сѫ въ монастири. Това е добре, но какво да се прави въ този земенъ монастиръ, въ който има всичко? Да оставимъ настрана тѣзи официални монастири, но какво да се прави въ земния монастиръ, въ който отъ нищо не можешъ да се освободишъ? За този голѣмъ монастиръ именно ни трѣбватъ знания.

И бѫдете увѣрени, че човѣкъ всѣкога заболява не отъ изобилие на живота, но отъ недоимъкъ на животъ. Когато живътътъ въ човѣка отслабне, тогава се явяватъ различнитѣ болести. И съвременниятъ свѣтъ страда не отъ изобилие на любовьта, но отъ недоимъкъ на любовь. Много нѣща сѫ замѣстили любовьта. Като дойде любовьта, човѣкъ се обновява. Всѣки човѣкъ може да се обнови. Съвременната наука, медицината специално прави операции за подмладяване на човѣка. Тѣ прикрепватъ по особенъ начинъ нѣкакви жлези. Любовьта е, която подмладява. Ако въ сърдцето ви влѣзе любовьта, тѣзи жлези се обновяватъ и човѣкъ подмладява. Ако човѣкъ не обича този или онзи, тѣзи жлези се атрофиратъ. Казвате: “Какво е тръгнала тази мома подиръ този момъкъ?” Оставете я да върви. - “Ами, този мѫжъ какво е тръгналъ подиръ жена си?” Оставете го да върви подиръ нея. Въ насъ има една идея на неразбиране. Като влѣзете въ единъ домъ, пожелайте доброто на нози домъ. Пожелайте доброто на децата, на жената, на мѫжа въ този домъ. Ако мѫжътъ на нѣкоя жена не е добъръ, вие кажете: “Добъръ е твоятъ другарь.” Като казвамъ така, азъ изхождамъ отъ следното положение: този човѣкъ върви по единъ плъзгавъ пѫть. Ако и азъ съмъ на неговото положение, непременно ще падна и ще се окалямъ, плъзгавъ е пѫтьтъ.

Свѣтътъ е единъ хлъзгавъ пѫть. И отъ незнание и неразбиране на нѣщата, хората могатъ да се подхлъзнатъ. Отъ незнание на нѣщата, ние правимъ много погрѣшки. Въ природата нищо не отива напразно. Всичко, каквото правите, ще послужи за благо въ природата. Вие не можете да харчите енергиитѣ на природата както искате. Тя ще ви впрегне на работа. Ние не сме по-умни отъ нея. Тя ще си вземе и капиталътъ, и лихвитѣ. Ето защо всички ние трѣбва да бѫдемъ много внимателни съ нея. Дойдемъ ли до нея, абсолютно никаква лъжа. За природата ти трѣбва да бѫдешъ като отворена книга. По отношение на природата ти трѣбва да бѫдешъ много чистосърдеченъ, безъ никаква лъжа. Затова въ ума си не допущай никаква тъмнина и въ сърдцето си никакво безлюбие. Ако искате да ви върви, така трѣбва да постѫпвате.

Тъмнината, лъжата, безлюбието е нѣщо външно. Нѣкой казва: “Азъ излъгахъ.” Поправи тази лъжа. Въ какво седи лъжата? Имайте предъ видъ, че всѣкога, когато обикнете нѣкого, той ще ви постави на изпитъ. Въ първо време той нищо не ви иска, но като се увѣри, че вие го обичате, той започва да ви иска едно, второ, трето, четвърто и т. н. И при това положение вие трѣбва да бѫдете готови да го задоволите. Не очаквайте само той да иска отъ васъ, но като иска той и вие ще искате. После пакъ той ще поиска, пакъ вие ще поискате и т. н. Така ще има една правилна обмѣна. Не се оставяйте само вие да давате, т.е. само единиятъ да дава. Даването е качество на Бога. Веднъжъ ти ще дадешъ, после той ще даде и т.н. - “Ама който е богатъ, той трѣбва да дава.” Не, и двамата ще даватъ.

Та рекохъ, не губете идеята въ ума си, че сте даровити и че още днесъ можете да постигнете нѣщо. Изгубите ли тази идея отъ ума си, вие ще мислите, че не сте даровити и ще оставите всичко за следното прераждане. Не чакайте никакво друго прераждане. Споредъ мене, вие още въ този животъ, вие умрѣхте и утре ще се преродите. На вечерьта вие пакъ ще умрете, а на сутриньта отново ще се преродите. Всѣки день е едно прераждане. Ако човѣкъ всѣки день не се преражда, животътъ нѣма смисълъ на земята. Казвате: “Прераждатъ ли се хората?” Прераждатъ се, но тѣ криво разбиратъ идеята за прераждането. Прераждането е законъ за подобрение на живота. Прераждането подразбира благоприятнитѣ условия на живота да прогресиратъ. Днесъ ще свършишъ една работа; утре - друга, това сѫ прераждания. Преражданията, това сѫ дни на живота, а смъртьта това е почивка. Като се раждашъ, ще работишъ, за да се подигнешъ въ живота.

Сега вие се нуждаете отъ нѣкои практически правила въ живота. При мене сѫ идвали млади моми и са ми казвали: “Обичамъ еди-кого си, но той не ме обича. Не можешъ ли да направишъ нѣкакъ да ме обикне?” Рекохъ, азъ мога да направя другъ нѣкой да те обикне, но този, когото ти обичашъ, не мога да го накарамъ да те обикне, защото той обича друга нѣкоя. Азъ не мога да разваля това, което Богъ е направилъ. Азъ никога не мога да разваля една обичь. - “Ама тя не заслужава, или той не заслужава.” - Заслужава или не заслужава, азъ не мога да развалямъ. Ако намѣря нѣкого, който не е обикналъ друга мома, мога да направя да те обикне. Това поне е много лесна работа за мене.

Питатъ ме нѣкои, какво влияние оказва Божествената мисъль върху човѣшката? Ето какво имъ отговарямъ: като срещна едно бедно момиче, на което никой не обръща внимание, азъ ще се спра при него около половинъ часъ. Ще видите какво става следъ това. Следъ това, който мине покрай него, ще се спре, ще започнатъ хората да го разпитватъ, да се занимаватъ съ него, ще стане важно, като че е царска дъщеря. Тъй щото, когато вие се свържете съ Божествения принципъ или когато Богъ хвърли върху васъ само една мисъль, всички хора ще се събератъ около васъ.

Помнете, че Богъ е, Който устройва домове. Когато двама души се влюбятъ, това е отъ Бога. Когато двама се разлюбятъ, това е отъ дявола. Вие не можете да излъжете Господа, да представите безлюбието за любовь. Двама души могатъ да се обичатъ, защото и двамата иматъ животъ. Двама души могатъ да се обичатъ, понеже и двамата сѫ свързани съ Мѫдростьта. Двама души могатъ да се обичатъ, защото Мѫдростьта създава свободата и двамата иматъ свобода. Въ свободата има единъ законъ на преливане. Вие трѣбва да обичате хората, за да имате свобода, за да имате знание. Ако нѣмате любовь къмъ професора, който ви преподава, вие не можете да имате неговото знание не можете да се ползувате отъ него. Ако вие не обичате живота, животътъ не може да мине презъ васъ.

И тъй, Христосъ е дошълъ на земята да научи хората на закона, какъ да изпълняватъ Волята Божия. И хората тълкуватъ, че Волята Божия трѣбва да се върши така, както никой досега не я вършилъ. Богъ изисква отъ насъ да имаме правилни отношения къмъ всички: къмъ богати и бедни, къмъ учени и прости. Като се приближавате къмъ нѣкое дърво или къмъ нѣкое растение, къмъ нѣкое бръмбарче или насекомо, или къмъ нѣкое изворче, вие трѣбва да оценявате онова, което Богъ е вложилъ въ него. Въ дадения случай, като оценявате всичко това, вие се свързвате съ Онзи, Който е създалъ тия нѣща. Като не разбиратъ това, хората погледнатъ къмъ нѣкое малко животно или растение и казватъ: “Това е безъ съдържание.” Често цитиратъ стиха, че Богъ дава Мѫдрость на хората. - Така е, Богъ дава Мѫдрость на онѣзи, които сѫ при Него. Не може да ти даде Господь Мѫдрость, ако ти не Го обичашъ. Това сѫ твърдения. И насъ не могатъ да ни обичатъ, ако не дадемъ нѣщо отъ себе си. Богъ очаква отъ хората да Го обичатъ, понеже много е далъ и тѣ трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си. Другояче казано: ние трѣбва да дадемъ поводъ на Бога, да се прояви въ насъ.

Вие имате ли съзнание, какво нѣщо е Богъ? Мнозина мислятъ, че като се събератъ мѫжъ и жена на едно мѣсто и започватъ да говорятъ, непременно и Богъ присѫтствува между тѣхъ. Не, не е така. Богъ присѫтствува между хората само тогава, когато всѣка тѣхна постѫпка, всѣка тѣхна мисъль или всѣко тѣхно чувство е проникнато отъ любовь. Когато мѫжътъ хване рѫката на една жена и я стисне, въ това хващане тя трѣбва да усѣти, че има нѣщо въ този мѫжъ, на което тя трѣбва и може да разчита. И после, като говори мѫжътъ, жената трѣбва да чувствува, че въ всѣка негова дума има любовь. Рекохъ, любовьта трѣбва да дойде отнѣкѫде, тя не може да се роди отъ насъ. Дето забележите любовьта, вие трѣбва да я пазите. Не мислете, че вие можете да произведете любовьта. Любовьта иде отъ единъ източникъ и може да мине презъ човѣка. И ако ти знаешъ, какъ да използувашъ тази любовь, тя ще внесе въ тебе животъ. Христосъ казва: “Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единного Истиннаго Бога.”

Сега, като говоря по този начинъ, вие можете да мислите, че азъ засѣгамъ вашия животъ. Не, азъ не засѣгамъ въпроса какъ сте живѣли вие. Азъ отхвърлямъ този въпросъ и вие трѣбва да го отхвърлите. Какъ сте живѣли, оставете този въпросъ настрана. Какво сте мислили за любовьта и това остава настрана. Вие обичате единъ чо-вѣкъ, но задайте си въпроса защо го обичате. Вие може да го обичате за неговото тѣло, за неговото сърдце, за неговия умъ, за неговата душа или за неговия духъ, но важно е въ вашата обичь не влиза ли нѣщо користолюбиво. Щомъ влѣзе нѣщо користолюбиво въ вашата любовь, пазете се отъ него. Користолюбието не е нѣкаква добродетель. Користолюбието е отъ съвсемъ другъ свѣтъ.

Та рекохъ, всички хора се нуждаятъ отъ една добродетель, която да възстанови добринитѣ на тѣхното сърдце. Когато сте свободни, добре е да седнете спокойно и да измѣрите какъ бие сърдцето ви - ритмично или не. Ако сърдцето ти не бие ритмично, това показва, че има нѣщо криво въ твоитѣ чувства. Ако ядешъ и храносмилането ти не става правилно, това показва, че въ тебе има нѣщо криво. Ако мислишъ и работитѣ не ставатъ както трѣбва, има нѣщо криво въ мисъльта ти. Въ единъ хармониченъ животъ, какъвто е Божествениятъ, всички нѣща ставатъ така, както си ги мислите. Тѣ ставатъ много по-добре, отколкото си ги мислишъ. Възложете надеждата си въ вашия умъ, който работи споредъ законитѣ на Божествената свѣтлина. Възложете надеждата си въ вашето сърдце, възложете надеждата си въ вашата сила. Не търсете Бога отвънъ.

Има едно нѣщо, което е свойствено на хората. Когато хората се обичатъ, интереситѣ имъ ставатъ общи. И тогава нѣщата ставатъ преизобилни. Когато хората не се обичатъ, интереситѣ имъ се различаватъ. Като не се обичатъ хората, всичко се харчи напразно. Вследствие на това тѣ нѣматъ тѣзи постижения. Наблюдавайте живота и правете свои заключения. Запримѣръ виждате, че нѣкой човѣкъ е станалъ вѣрващъ. Като вѣрващъ, той непременно трѣбва да претърпи известна промѣна въ своето тѣло, лице, сърдце и т.н. Не стане ли никаква промѣна, той не е станалъ вѣрващъ. Запримѣръ нѣкой човѣкъ, като мине 50-60 години, казва: “Моята работа се свърши вече. Мина моето време.” - Не, човѣкъ и до 120 години трѣбва да има младо сърдце, да бѫде младъ. Сърдцето, душата на човѣка никога не остарява. Тѣлото на човѣка може да остарѣе, но душата му е винаги млада, тя е отъ друга еволюция. Понѣкога, по закона на внушението, като остарѣе тѣлото, човѣкъ започва да мисли, че и душата му, и той цѣлъ е остарѣлъ. Сърдцето и душата не остаряватъ, а що се отнася до тѣлото, вие трѣбва да знаете, какъ да го обновите. Едно трѣбва да знаете: ако устнитѣ на човѣка станатъ много дебели, опасна му е работата. Ако устнитѣ изтънеятъ много и това е друга опасность. Ако носътъ стане много широкъ, опасна е работата на човѣка, но ако носътъ стане много тънъкъ, изтънѣе и това е опасна работа. Ако носътъ стане много кѫсъ, има една опасность; ако стане много дълъгъ - друга опасность. Ако челото на човѣка е ниско, има една опасность, но ако стане много високо, има друга опасность. Това сѫ противоположности, които вие трѣбва да разбирате. Единъ съвремененъ християнинъ или единъ какъвъ и да е човѣкъ, трѣбва да знае, какъ да работи за придобиване на червения цвѣтъ въ себе си. Нѣкои, като искатъ да иматъ червени устни, току се мажатъ съ червена боя. Щомъ искате да имате червени устни, вие трѣбва да работите всѣки день по половинъ часъ върху свѣтлината, да възприемате червения цвѣтъ на свѣтлината.

Тукъ наскоро мина една полякиня, много даровита, но очитѣ ѝ изкривени, липсва ѝ нѣщо сѫществено, разглеждахъ я внимателно. Гледахъ устнитѣ ѝ, дебелината на веждитѣ. Веждитѣ ѝ - много симетрични навсѣкѫде, но малко дебели, повече, отколкото трѣбва. Рекохъ си, тя може да бѫде много наблюдателна, но интуицията й е слаба. Веждитѣ на Толстоя сѫ много дебели, което показва, че той трѣбва да мине презъ една голѣма опитность, докато съзнае, какво освенъ конкретнитѣ нѣща, има и другъ единъ свѣтъ, повисокъ отъ обективния. На стари години той придобилъ такива знания, които на младини не можа да получи. За да иматъ тънки вежди, нѣкои скубятъ космитѣ на веждитѣ си. Не, ако искате да поправите веждитѣ си, вие трѣбва да внесете въ ума си най-хубавитѣ мисли. Като се занимавате малко съ червения цвѣтъ, ще измѣните цвѣта на устнитѣ си, ще ги направите червени. Всѣка вечерь, като си лѣгате, въ продължение на една седмица, повтаряйте въ себе си, че ще станете съ петь години по-млада. Ако сте на 55 години следъ една седмица ще се подмладите, ще станете на 50 години. Следната седмица пакъ си кажете, че ще се подмладите съ още петь години. И наистина, следъ една седмица ще станете на 45 години. Така продължавайте докато всѣка седмица слизате съ по петь години. Щомъ станете млада на 25 години, ще спрете.

Ще кажете: “Вѣрно ли е това?” Това, въ което чо-вѣкъ вѣрва, всѣкога е вѣрно. Това, въ което човѣкъ не вѣрва, е всѣкога невѣрно. Много хора казватъ, че не вѣрватъ на Бога. Това е лъжа. Тѣ вѣрватъ, но се представятъ, че не вѣрватъ. Нѣкой казва, че не вѣрва въ Бога, но въ сѫщото време казва, че има нѣкаква сила въ свѣта. Значи и той вѣрва въ нѣщо. Дръжте онази вѣра, която имате въ себе си. Друго нѣщо, отъ което трѣбва да се пазите, е да не се дразните. Понѣкога човѣкъ може да се раздразни отъ много малко нѣщо. Единъ день си оставихъ шапката не на мѣсто и после виждамъ една дупка на нея, скѫсала се нѣщо. Трѣбва ли за това да се дразня? Много причини има за скѫсването ѝ. Може би се е закачила на нѣкакъвъ трънъ, може да е миналъ нѣкой покрай нея и да я закачилъ, може да се е приприщила между нѣкой камъкъ и т. н. Никога не трѣбва да забравя човѣкъ шапката си. Нѣкога я оставя на единъ камъкъ, мисля, че като тръгна, ще я взема. Азъ тръгвамъ да си вървя, но после виждамъ, че съмъ гологлавъ. После си рекохъ: може да се ходи и безъ шапка. Първоначално човѣкъ е билъ безъ шапка. Шапката е дошла въ последствие. Ако искашъ да не забравяшъ шапката си, закачи я нѣкѫде на себе си, че дето и да отивашъ, да не пада отъ главата ти.

Единъ свещеникъ ми разправя една своя опитность. Молилъ се 50 години наредъ и единъ день, като се молилъ, нѣщо му казва: “Престани вече да се молишъ. Ето, 50 години вече какъ се молишъ на Господа. Нѣма какво повече да се молишъ.” Рекохъ му: “Ти трѣбва да си отговоришъ въ себе си: досега азъ съмъ се молилъ, но не отъ любовь къмъ Бога, а отъ занаятъ. Сега ще се моля отъ любовь.” Всѣка сутринь, като ставашъ, помоли се на Господа и кажи: “Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ. Благослови ме.” Като малко дете, всѣки день казвай на Господа: “Господи, помогни ми да се увеличи доброто, което си вложилъ въ мене. Увеличи свѣтлината, която си вложилъ въ мене. Увеличи свободата, която си вложилъ въ мене. Увеличи и силата, която си ми далъ.” Понѣкога, като ти дойде нѣкаква идея, че знаешъ много, обърни се къмъ една отъ най-отдалеченитѣ звезди и си кажи: “Като знаешъ толкова много, кажи сега каква е тази звезда, която се намира на единъ милионъ светлинни години отъ земята.” Така ще видишъ, че много малко знаешъ.

Рекохъ, има нѣща, които въ даденъ моментъ ни ставатъ много ясни, но има нѣща, които въ даденъ моментъ ни ставатъ много тъмни. Наблюдавалъ съмъ сѫщото и съ себе си. Понѣкога свиря много хубаво, чудни работи свиря. А нѣкога, като започна да свиря, и най-обикновенитѣ работи не мога да свиря. Музиката е една дарба въ човѣка, която всѣкога не се проявява еднакво. Човѣкъ може да се прояви, само когато влѣзе въ връзка съ музикалния свѣтъ отъ невидимия и отъ видимия свѣтъ. Дръжте всѣкога връзката си съ невидимия свѣтъ и не се влияйте отъ хората. Нѣка всѣки човѣкъ разправя своята опитность. Отъ 20 години насамъ при мене идва единъ духъ, който постоянно ме пита: “Ти знаешъ ли кой съмъ азъ?” Ставамъ сутринь и той ни въ клинъ ни въ ръкавъ ще ме пита: “Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ?” Какво да му кажа? Вие какво бихте му казали? Нѣкой може да си помисли, че е Господь. Другъ може да си помисли, че е дявола. Питамъ го азъ: “Кажи, кой си?” Ако му кажа, че не зная кой е, той веднага ще каже: “Го-лѣмъ простакъ си ти!” Често такива духове се явяватъ при васъ и ви питатъ: “Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Азъ съмъ Арахангелъ Михаилъ.” Другъ казва: “Азъ съмъ Арахангелъ Гавраилъ.” Когато Арахангелъ Гавраилъ ти проговори, ти ще се прострешъ на земята мъртавъ. Когато се явява единъ такъвъ ангелъ, великъ духъ, човѣкъ непременно ще се простре на земята. Когато при пророкъ Данаилъ се яви ангелъ Господенъ, той се прострѣ на земята. А на сегашнитѣ пророци, като имъ се яви нѣкакъвъ ангелъ, нито единъ отъ тѣхъ не пада. Не се самозаблуждавайте. Азъ познавамъ присѫтсвието на Бога по едно нѣщо. Когато Богъ ме посети, азъ ставамъ готовъ да услужа на всички. Като мина покрай едно камъче, азъ го повдигамъ. Като мина покрай едно цвѣтенце, азъ веднага го поливамъ. Като мина покрай една тревица, гледамъ и на нея пѫть да сторя. Ставамъ много внимателенъ. А когато Богъ не е въ мене, вървя както ми падне. Така и вие: когато Богъ не е у васъ и вие вървите, както намѣрите. Не, бѫдете внимателни въ всички случаи, защото не знаете кога Господь ще ви посети. Всѣкога бѫдете готови да Го посрещнете. Когато дойде при васъ нѣкой човѣкъ да ви се оплаче, бѫдете внимателни къмъ него! Не го пѫдете. Кажете си: “Когато азъ съмъ нѣщо неразположенъ, веднага отивамъ при Господа да мърморя, да се оплаквамъ и Той ме изслушва.” Тогава, бѫди и ти готовъ отъ своя страна, да приемешъ и изслушашъ този човѣкъ, който е дошълъ при тебе. Дойде този човѣкъ при тебе, попитай го, какво иска. Той ще ти каже, че е дошълъ да си поговори, да му олекне, да се извини предъ Господа. Кажи му: “Нѣма какво да се извинявашъ, братко, но изправи погрѣшката си, нищо повече.” Като дойде нѣкой човѣкъ вторъ пѫть при тебе, кажи му: “Не се страхувай, тази работа ще се оправи.” Какво ти костува да кажешъ на човѣка нѣколко насърдчителни думи?

Като ви говоря така, азъ съмъ готовъ да взема вашитѣ погрѣшки върху себе си, за да изправите и вие своитѣ погрѣшки. Всички хора куцатъ въ едно отношение: всички веднага рѣжатъ. Не, ние трѣбва да оправдаемъ днешния день. Да изпратимъ въ свѣта къмъ всички хора по една хубава мисъль, по едно хубаво чувство и по една хубава постѫпка и да пожелаемъ всички отъ сърдце и отъ душа да се въдвори Царството Божие на земята. Да пожелаемъ миръ между всички хора. Но всички трѣбва да работимъ, да станемъ проводници на Божия Духъ и той да работи между насъ. Всички трѣбва да държимъ една положителна мисъль. Нѣкой направи нѣщо и после казва: “Учителю, азъ направихъ тази работа, както вие ми казахте.” Не, ти се самозаблуждавашъ. Не е въпросъ само въ казването. Ти трѣбва да дойдешъ при мене, да видишъ какъ работя. Ако не видишъ какъ работя, ти ще направишъ известни погрѣшки. Казвате: “Както е казалъ Христосъ, така и ние постѫпваме.” Не както е казалъ Христосъ, но какъ е постѫпилъ, това е важно да знаете. Ако Христосъ днесъ бѣше на земята, Той щѣше да постѫпи по съвсемъ другъ начинъ.

И тъй, съвременниятъ животъ се нуждае отъ чиста Любовь, безкористна. Съвременниятъ животъ има нужда отъ чиста Мѫдрость, отъ такова знание, което може да му помогне въ всички случаи. И най-после, съвременниятъ животъ се нуждае отъ една Истина, въ която да нѣма абсолютно никаква лъжа. Всички трѣбва да бѫдемъ чисти като деца. Каквото говоришъ, въ него да нѣма никаква задна, користна мисъль или користно желание. Това се изисква сега отъ всички хора на земята.

Сега и на васъ пожелавамъ.

Сега и на васъ пожелавамъ да бѫдете млади като Любовьта, да бѫдете възрастни като Мѫдростьта и да бѫдете чисти като Истината!

Благословенъ Господь Богъ нашъ.

Тайна молитва

Първи съборенъ день,
недѣля, 10 часа пр. обѣдъ.
22 августъ, 1937 г.
София, Изгрѣвъ.

*курна - корито предъ чешма

Тритѣ ухания

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псаломъ

“Духътъ Божий”

Ще прочета часть отъ 10 глава отъ Лука до десетия стихъ.

Размишление.

Има нѣща, които хиляди години сѫ занимавали човѣшкия умъ и сѫ останали неразрешени. Всѣки човѣкъ има известенъ въпросъ неразрешенъ. Има нѣщо, къмъ което човѣкъ се стреми, неопредѣлено вѫтре. Всѣки човѣкъ се стреми и търси нѣкакво си благо, има си нѣкаква идея. Този стремежъ е както онзи човѣкъ - диша, търси чистия въздухъ и работата не става. Въ всѣка минута човѣкъ трѣбва да направи най-малко 15-20 вдишки. И забелязано е, че когато човѣкъ заболѣе, вдишкитѣ ставатъ по-бързи. Нѣкой човѣкъ диша много бързо. Не е за предпочитане. Значи има единъ ритъмъ или едно състояние, което е здравословно. Нѣкои болни хора дишатъ много бързо и мислятъ, че съ бързото дишане ще поправятъ работата, пъкъ то, освенъ че не се поправя, но се разваля. Въ живота нѣкои хора бързатъ, искатъ да станатъ добри. То е едно специфично разбиране. Но въ стиха се казва: “Наближило е Царството Божие.” Царството Божие е разрешението на въпроса. Докато Царството Божие не дойде въ насъ или докато ние не усвоимъ тази идея, въпросътъ остава неразрешенъ.

Казва, че е наближило Царството Божие. Сѫществуватъ нѣкои противоречия, които отъ хиляди години не могатъ да се поправятъ. Често нѣкой казва: “Кажи му на него да си поправи работата.” Но и като кажешъ на човѣка, работата не се поправя. Казва: “Да ми даде паритѣ. Кажи му, да ми върне паритѣ.” Дойде нѣкой, каже му и пакъ не ги дава. Казва: “Нѣма да му ги дамъ.” Тогава пита: “Защо прави така?” И мене питате: “Защо човѣкъ яде?” Така е направенъ, че трѣбва да яде. Ако можеше другояче да бѫде направенъ, но понеже е така направенъ, не може. Казва: “Защо е злото въ свѣта?” Защото не може другояче. Ако можете, вие направете другояче, покажете на Господа. Вие намирате, че злото е несъвмѣстимо съ живота. Покажете на Господа единъ проектъ, който да направи, и животътъ по другъ начинъ да се изяви. Вие казвате: “Еди който човѣкъ, защо така постѫпва?” Но дайте си очетъ, че въ даденъ случай и вие постѫпвате точно тъй, както не трѣбва да постѫпвате. Запримѣръ ако ти се намирашъ предъ една мечка, ти не може да бѫдешъ тъй спокоенъ. Тебе те срещне една мечка, веднага ти трепне сърдцето. Защо не може да седишъ хладнокръвенъ? Теоретически казвашъ, че Господь е въ мечката. Но като те срещне Господь, ще ти даде единъ урокъ, че ще го помнишъ.

Сега запримѣръ това сѫ изяснения, за да се изяснятъ сегашнитѣ положения, които имате. Запримѣръ нѣкой пѫть вие сте недоволенъ. Не може да си дадете очетъ, защо сте недоволенъ. Въ какво се крие сѫщинската причина на вашето недоволство. Щомъ една игла е много приятелка съ мене, влѣзе въ интимния животъ на моето тѣло, азъ съмъ недоволенъ. Представете си, тази игла толкозъ много ме обича, забие се въ крака ми. Менъ не ми е приятно присѫтствието на тази игла. Искамъ по който и да е начинъ да я изпѫдя. Ако ме попита: “Защо не си любезенъ малко съ мене, защо не ме обичашъ, защо ме изхвърляшъ, азъ искамъ да живѣя съ тебе.” Рекохъ, не бѫдете игла за хората, нито пъкъ игла за самитѣ васъ. Не може ли въ свѣта безъ игли? За шиенето трѣбватъ иглитѣ. Защо не си изтъчете цѣла рокля, ами ги правите отъ части. Какви сѫ съображенията, че имате теркове,* трѣбва да се скрояватъ, че трѣбва да се зашиватъ. Най-първо ще вземете единъ платъ, ще го разрѣжете, следъ туй ще го шиете наново.

Питатъ ме, казватъ: “Я, ни кажи какъ вѣрвашъ ти, какво ти мислишъ за Господа?” - Рекохъ, нищо не мисля. Какво ще мисля? Казва: “Колко е голѣмо Слънцето.” - Не го зная. Азъ нѣмамъ представа, че то е единъ милионъ и петстотинъ пѫти по-голѣмо. Даже въ съзнанието си го нѣмамъ. И земята не съмъ видѣлъ. Взема земята като мѣрка, но и за земята нѣмаме ясна представа, колко е голѣма. Една идея имаме, която съвсемъ не е така реална, както въ сѫщность. Всичкитѣ хора на земята иматъ такива понятия, които въ сѫщность не отговарятъ на самата реалность. Казватъ, че има сѫщества, които въ своето съзнание обгръщатъ земята. Има сѫщества, които като хванатъ земята обгръщатъ я като една ябълка, отвсѣкѫде я разглеждатъ. Има хора, които отдалече гледатъ съ микроскопъ една малка частица.

После хората казватъ, питатъ: “Откѫде е дошълъ той?” Сега дойде нѣкой пророкъ да пророкува. Пророцитѣ сѫ на степени, има малки, има и голѣми пророци. Какъ ще познаете единъ пророкъ отъ Бога ли е излѣзълъ или не е отъ Бога излѣзълъ? Какъ ще провѣрите, че туй, което говори, дали е вѣрно или не? Казва Христосъ за себе си: “Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ.” Този, който иде да даде животъ, е отъ Бога; този, който не иде отъ Бога, той взема живота. Влѣзете въ единъ домъ и виждате, че има овци, говеда, патици, казвате: “Голѣма домакиня.” Покаже се, че е щедра, излѣзе съ своята крина, хвърли жита на всичкитѣ. Най-първо тѣ мислятъ, че господарката е много добра, храна дава на кокошкитѣ, всички сѫ добре охранени, като излѣзатъ, вървятъ съ нея, иматъ добра господарка. Но вечерно време току погледнешъ, българитѣ какъ постѫпватъ. Влѣзе въ курника, хване една за врата, извади я навънъ, тури я на дръвника и главата на една страна. После домакинята, тази много благородната и добре възпитаната, която е свършила най-малко единъ факултетъ, тури я въ тенджерата, опари я, оскубе я. После тя разбира отъ хирургия, извади ножа, разтърбушини я, извади червата, извади черния дробъ, бѣлия дробъ, сготви я и всички сѫ радостни и весели. Казватъ: “Много добро семейство, много добре живѣятъ. И домакинътъ - добъръ и домакинята - добра и децата, всички ядатъ сладко.” Виждате една красота. Хубаво, това е отъ вашето гледище, отъ вашето становище. Но поставете се въ положението на една кокошка.

Питамъ сега, можеше ли нѣщата въ свѣта да ставатъ по другъ начинъ. Ако можеше, свѣтътъ би билъ направенъ. Но за тия хора въ дадения случай свѣтътъ не може другояче да бѫде освенъ така. Искате да оправите живота. Отивате въ друго мѣсто, дето хората сѫ минали въ една друга степень на развитие, тѣ не колятъ кокошкитѣ, но чакатъ кокошката да снесе яйцето. Тѣ иматъ вече понятието на свраката. Като крекне кокошката, седне въ трънето и мисли. Седи така и рекохъ, какво ли мисли? Гледалъ съмъ, седи сериозна онази кокошка, понеже снасянето на яйцето за кокошката е сериозна работа. Ти не си снасялъ яйца, да знаешъ, колко мѫчно се снасятъ яйцата. Щомъ снесе яйцето, като каже “кудкудякъ”, свракитѣ започнатъ да хвъркатъ. Като стане кокошката, свраката ще дойде, ще клъвне яйцето и го изпие. Рекохъ, най-първо дойде малкото господарче и малката господарка. Щомъ крекне кокошката, ще вземе яйцето, ще го чукне съ малко масълце. Рекохъ, кокошката не ядатъ, но яйцата на кокошката ядатъ. Казватъ: “Не може ли другояче?” - Не може. Идешъ на друго мѣсто, кокошки не колятъ, яйцата имъ не ядатъ, плодове вече събиратъ и ядатъ, минаватъ за вегетарианци. Нѣкои намиратъ, че и туй не е право. Казва: “Безъ плодове не може ли?” - Какъ? Азъ съмъ привеждалъ онзи примѣръ за Паганини, когото питали, не може ли да свири на три струни. Той казва: “Може и на три струни.” Явява се и свири на три струни. Казватъ: “Паганини, на две струни може ли?” Дава концертъ и на две струни. Казватъ: “Ами на една струна, може ли?” И на една струна дава концертъ. - “Ами безъ струни може ли?” - Какъ? Не се явява. Дошли всички, чакатъ. Че какъ може на една струна? Може да свиришъ на солъ. Но безъ струни какъ ще свиришъ, кажете ми?

Сега вие сами ще си правите сравненията, за да се изяснятъ противоречията, които сѫществуватъ въ свѣта. Тогава имаме една война въ Далечния Изтокъ, една война, която сега се заражда между китайци и японци. Въ Шанхай японцитѣ съ своитѣ възпалителни бомби запалили града и загубитѣ възлизатъ на милиарди. Цѣлъ единъ кварталъ гори, изгаря и всичко туй пометено. Ако попитате, защо тия хора воюватъ? Ако четете пророцитѣ, ще видите, че и по-рано сѫ ставали. Казва пророкътъ: “Още веднъжъ ще събера народитѣ и ще излѣя гнѣва си върху тѣхъ и вече нѣма.” Ние наближаваме една епоха, когато Господь иде да излѣе гнѣва си върху непокорното човѣчество. На всичкитѣ хора иде да излѣе гнѣва си, за да поправи всичкитѣ народи. Сега вие казвате: “Защо тия събития така се развиватъ?” Защо хората воюватъ? Туй отдавна е предказано, че ще дойдатъ тия събития, защото ако не дойде тази, голѣмата война, ако Богъ не се яви въ свѣта да оправи свѣта, никой не може да го оправи. Но тази борба е вѫтрешна. Сега и вие се борите въ себе си. Всѣки день една вѫтрешна борба става въ васъ. Води се една борба въ малъкъ размѣръ. Въ ума ви се води една борба и въ сърдцето ви става една борба, имате две мисли, имате две чувства, които се борятъ. Едновременно се борятъ тия чувства.

Ами представете си онзи митиченъ разказъ за хубавата Елена. Кой бѣше онзи князъ Парисъ, който я открадна? (който отиде въ дома на домакина, приеха го хубаво, той задигна красивата Елена и десеть години имаше война заради нея.)* За една жена два народа се биха десеть години. Сега нѣкои спорятъ върху този фактъ, но да оставимъ това, да го приемемъ тъй както е. Не можеше ли той да не вземе красивата Елена? - Можеше, какъ не.

И тогава ще ви приведа другъ единъ български анекдотъ. Той е малко по-невѣроятенъ. Отива единъ българинъ на гости въ другъ българинъ. Вижда една отъ голѣмитѣ патици, не отъ малкитѣ, но отъ голѣмитѣ, една патка тамънъ заклана тази патка и очистена. Той като влѣзълъ, тѣ скриватъ патката въ голѣмата тенджера и започватъ да ядатъ чесънъ. Поканватъ и него и казватъ: “Елате да ядемъ, каквото далъ Господь.” Той яде чесъна, но си мисли за патицата въ тенджерата. Наяли се съ лукъ и лѣгатъ да спятъ. Той станалъ презъ нощьта, извадилъ патката отъ тенджерата, турилъ я въ торбата и захлюпилъ тенджерата. На сутриньта става и казва: “Много бързамъ, много спешна работа имамъ, трѣбва да я свърша.” Той иска да не се научатъ, че взелъ патицата. Казва: “Докато царуваше царь Патуранъ, добре вървѣше, но като снематъ царь Патуранъ отъ трона, работата е зле.” Затова отива да си оправи работата. Тѣ казватъ: “Иди да си оправишъ работата.” Казватъ: “Какъвъ е този царь Патуранъ, който царува?” Като заминалъ, гледатъ въ тенджерата, патицата я нѣма. Отиватъ да го търсятъ, но царь Патуранъ го нѣма вече. Цѣлото семейство казва, да видятъ на каква далечина е, задигналъ патицата. Но той отишълъ толкова далечъ, че не си струва да си губятъ времето. Казватъ: “Отиде патката. Но другъ пѫть, като дойде гостъ, нѣма така да правимъ. Нѣма да оставяме патката на сѫщото мѣсто.” Урокъ научили, че като дойде гостъ, теджерата да взиматъ при тѣхъ, да не я оставятъ при госта. Рекохъ, може вториятъ пѫть тенджерата съ патката да бѫде при васъ. Щомъ оставите тенджерата съ патката при госта, тогава отиде царь Патуранъ.

Явява се една аналогия. Като отишълъ на гости Парисъ, не трѣбваше да оставятъ красивата Елена съ Париса. Споредъ мене, разрешението бѣше тамъ. Какъ ще разрешите въпроса, ако двама мѫже излизатъ и една жена, кѫде ще турите жената? Единиятъ начинъ е - жената по средата, единиятъ мѫжъ отъ едната и другиятъ - отъ другата страна. Три начина има. Единиятъ начинъ е единиятъ мѫжъ отъ лѣвата страна на жената, другиятъ отъ дѣсната. Вие отде ги туряте, като дойдатъ? Сега не зная, азъ какъ бихъ постѫпилъ ако бѣхъ жененъ, не зная, кѫде щѣхъ да туря. Тамъ бѣше разрешението. Елена да бѫде въ срѣдата. Може домакинътъ да бѫде въ срѣдата и Елена отъ едната страна и Парисъ отъ другата. Пъкъ можеше Парисъ да бѫде по срѣдата между домакина и Елена. Азъ ще ви поставя сега въпроса така: Преставете си, че дойде на гости една опечена кокошка, кѫде ще поставите кокошката? Какъ я туряте? По срѣдата, мѫжътъ отъ едната страна и жената отъ другата страна, кокошката по срѣдата. Тогава жената хване едното крило и мѫжътъ другото крило. Използувамъ сега кокошката.

Та рекохъ, когато дойде единъ гостенинъ, турете го на мѣстото на кокошката. Мѫжътъ едното крило и жената другото крило. Единъ гостенинъ, когото вие не може да изпапате. Туй не е за новото. Добритѣ гости, които дойдатъ при васъ, като дойдатъ, за да ви бѫдатъ благоприятни, джобоветѣ трѣбва да се изпразнятъ, трѣбва да донесатъ нѣщо, не да взематъ. Въ даденъ случай този гостъ, който дошълъ, кѫде е погрѣшката? Той задигна туй, което не бѣше негово. Той нѣмаше право. Туй показва какъвъ бѣше характера на Елена. Парисъ на половина има погрѣшката. Има една погрѣшка въ тази Елена. Не е ли сѫщата история, която сега се разиграва въ човѣшката душа. Дойде ви на гости единъ отъ свѣтлитѣ духове. Има два вида свѣтли духове: еднитѣ сѫ безъ кадежъ, другитѣ сѫ съ кадежъ.* Има хора, които като дойдатъ въ дома, се зарадвашъ, но като си заминатъ скърбишъ.

Азъ искамъ сега да ви наведа на единъ въпросъ, да го разберете сѫществено, не тъй както по обикновено. Не е отъ тия въпроси, дето хората искатъ да бѫдатъ добри, защото въ сѫщность благъ е само Единъ Богъ въ свѣта. Единственъ, който не прави погрѣшки е Богъ, понеже всичко създалъ, всичко е негово. Той не прави погрѣшки. Ние правимъ погрѣшки, понеже всичко въ насъ не е наше. Насъ ни липсва, ние взимаме нѣща, които не ни трѣбватъ, ние правимъ една погрѣшка. Въ свѣта има три вида погрѣшки. Човѣкъ може да направи една погрѣшка по отношение на другитѣ. И другиятъ тоя братъ и той може да направи една погрѣшка. И двамата може да направятъ погрѣшка спрямо трети. Бащата може да прави погрѣшка, майката може да прави погрѣшка, децата може да правятъ погрѣшка, но едновременно и бащата, и майката, и децата може да правятъ погрѣшки. Тогава какви сѫ погрѣшкитѣ на мѫжа? Мѫжътъ не може да направи една погрѣшка, която жената прави. Жената никога не може да направи една погрѣшка, която мѫжътъ прави. Детето не може да направи никога една погрѣшка, която жената прави. Жената не може да направи никога една погрѣшка, която детето прави. И детето не прави такива погрѣшки, които бащата прави.

Сега нека вземемъ най-малката погрѣшка. Върви нѣкой, питашъ го: “Какъ си?” Казва: “Добре съмъ.” - “Топло ли е?” - “Да.” Той се е стисналъ и казва, че му е добре. Казва, че е добре, пъкъ краката му истинали. Той не говори истината. Питамъ какъ е, казва, че е добре, пъкъ не му е добре. Ти въ присѫтствието на единъ човѣкъ може да го познаешъ, какъвъ е човѣкътъ. Може да го познаешъ човѣка само въ неговото присѫтствие. Една жена може да познае единъ мѫжь, само когато той е насаме съ нея. Нѣма никакъвъ законъ, тогава може да го познае, какъвъ е. Когато една жена е при единъ мѫжъ, той може да я познае, каква е. Когато двама души сѫ насаме, нѣма никакво ограничение, тогава може да познаятъ, каква е обходата. Да допуснемъ, че азъ минавамъ покрай едно плодно дърво и съмъ изправенъ. Погледна, кажа: “Хубаво е дървото.” Въ желанието ми нѣма нищо лошо. Какво има отъ това, че съмъ пожелалъ да откѫсна една круша. Ако азъ си позволя да откѫсна една круша, считамъ, че съмъ нарушилъ едно правило. Рекохъ, ако нѣмаше никой да пази тази градина, нѣмаше никакъвъ законъ, щѣше ли да бѫде престѫпление, ако откѫсна. Единъ нашъ приятель, той бѣше Пеньо Кировъ - много честенъ, единъ отъ примѣрната българска честность, ама педантъ. Минава покрай единъ бостанъ, нѣма човѣкъ, който да го пази, казва му единъ българинъ: “Влѣзъ и си откѫсни.” Казва: “Подиръ мене върви единъ стражарь постоянно и ме гледа какво правя. Отъ него ме е страхъ.” - “Кѫде е той?” - “Вѫтре въ мене.” - “Че какъ го носишъ, изхвърли го навънъ, защо да те безпокои.”

Та, азъ понѣкой пѫть забелязвамъ, следя въ най-малкитѣ работи, съ които свѣтътъ нѣкой пѫть иска да ме изненада. Гледашъ нѣкой човѣкъ. Видишъ другъ, който ти е неприятенъ, една неприязънъ се явява къмъ него. Погледнешъ го по лицето, искашъ колкото се може по-скоро да се освободишъ отъ него. Питамъ: защо въ единия случай ти е приятенъ човѣкъ, въ другия случай не ти е приятенъ? Иде нѣкой човѣкъ, гладувалъ три деня, приятно ти е, че иде да му услужишъ. Иде нѣкой, който освенъ че нищо не носи, но и той гладенъ като онзи, той търси и казва: “Нѣма ли малко хлѣбъ да ми дадешъ.” Тебе ти е неприятно. - “И азъ три деня не съмъ ялъ.” Той ти прави една забележка, казва: “Че какъ, не си ли толкова ученъ да носишъ малко повече хлѣбъ и на мене да дадешъ?” И въ мене се явява идеята: “Ами ти защо не си толкова ученъ, ти да носишъ, че ти да дадешъ на мене.” Дойде нѣкой, иска да му услужа. Рекохъ, ти трѣбва да бѫдешъ по-уменъ отъ мене, ти да носишъ, ти да услужишъ, че и двамата да се освободимъ отъ туй състояние.

Рекохъ, ние се намираме при единъ въпросъ много деликатенъ за разрешение. Мене сѫ ме питали: “Защо еди коя си сестра така постѫпи?” Рекохъ, защото не може да постѫпи другояче. - “Защо еди кой си братъ постѫпи така?” - Защото не може да постѫпи другояче. Богъ ни е далъ известна свобода и иска да ни опита, доколко ние ще употрѣбимъ тази свобода за нашето добро и за доброто на нашитѣ ближни. Всички ние до единъ, навсѣкѫде се опитва свободата, която ни е далъ Богъ. Та рекохъ, тази свобода седи въ Царството Божие. Ако искате да прогресирате въ свѣта, не обвинявайте никого! Никого не сѫдете въ себе си. Ако има нѣкого да сѫдите, най-първо сѫдете себе си. Вие всички сте монархисти. Единъ човѣкъ, който сѫди, е монархистъ. Въ сегашния сѫдъ има цѣлъ съставъ на единъ съветъ, който заседава, нѣколко сѫдии заседаватъ. Въ старо време сѫдътъ бѣше отъ единъ сѫдия, той осѫждаше и прилагаше законитѣ. Сега има много сѫдии, ще се съвещаватъ, ще има адвокати, ще защищаватъ дѣлото, ще има свидетели, цѣлъ единъ процесъ, за да излѣзе работата тъй както трѣбва.

Та рекохъ, решенията въ насъ трѣбва да бѫдатъ по този демократиченъ начинъ. Ние сме въ единъ методъ, когато трѣбва пъленъ съставъ на сѫда вѫтре. При това трѣбва да се даде едно правилно разрешение на въпроса, който разрешаваме. Ако съберете на едно мѣсто здравитѣ хора, ще има едно разрешение; ако съберете болнитѣ хора, ще има друго разрешение. Ако влѣзете въ една болница, всѣки боленъ ще седи, споредъ степеньта на своята болесть ще му услужватъ. На единъ ще му прислужва единъ, на други - двама, на трети - трима, че всѣки да бѫде задоволенъ. Тѣ ще кажатъ, ако сѫ доволни, че болницата е много добра. Но ако човѣкъ е здравъ и съ него започватъ да се отнасятъ както съ единъ боленъ, мислите ли, че туй положение ще бѫде приятно? Да те хванатъ двама санитари, единъ за главата, други за краката и да те премѣстятъ отъ едно легло на друго, да дойде лѣкарь да те гледа, езика да ти гледа, стомаха да ти премива съ цевь, това приятно ли ще бѫде? Неестествено е това положение. Много пѫти азъ съмъ виждалъ религиозни хора, които предписватъ цѣрове на здрави хора. Рекохъ, здравиятъ човѣкъ какъ трѣбва да ги приеме? Азъ нѣмамъ нужда отъ тия церове. Той ми предписва, какъ трѣбва да вѣрвамъ въ Бога, какъ трѣбва да живѣя. Азъ виждамъ, че живѣя по-добре отъ него.

Веднъжъ дойде при мене единъ български лѣкарь и ми казва: “Боленъ съмъ.” Рекохъ: “Че ти си лѣкарь.” Рекохъ: “Защо идешъ при мене, защо не идешъ при другитѣ лѣкари?” - “Страхъ ме е, азъ нѣмамъ довѣрие.” Рекохъ на този лѣкарь: “Лѣкувай се съ вѣра! Мисли, че не си боленъ.” - “Че какъ да мисля, че не съмъ боленъ, чувствувамъ болка въ себе си.” Рекохъ: “Ти си заблуденъ, понеже ти лѣкувашъ болнитѣ хора и сѫщитѣ признаци мислишъ, че и ти си боленъ.” Всѣки лѣкарь, като погледне болния, ще гледа езика му, пулса и по нѣкои белези ще каже, че е боленъ отъ такава и такава болесть. Та сега въ съвременния животъ хората обръщатъ повече внимание на болезненитѣ признаци на болеститѣ. Рекохъ, кой човѣкъ е добъръ? Здравиятъ човѣкъ има една диагноза. Когато човѣкъ е здравъ по тѣло, здравъ по сърдце и здравъ по умъ отъ него излизатъ три ухания. Има едно ухание, което излиза отъ тѣлото, е приятно. Има ли малка миризма, боленъ е човѣкътъ. Има едно ухание на чувствата, какъ да ви го представя. Има и едно ухание, което иде отъ ума. Умътъ и той заболява. Та рекохъ, когато умътъ има едно ухание, което е приятно, отлично, има и едно ухание на сърдцето, което е приятно, има и едно ухание на тѣлото, което е приятно. Когато човѣкъ има тия три ухания, той е здравъ човѣкъ. Когато тия тритѣ ухания не присѫтствуватъ, човѣкъ е въ едно болезнено състояние.

Та когато вие заболѣете физически, вие може да се лѣкувате съ Истината. И когато установите туй ухание, болниятъ оздравява. Ти никога не може да си лѣкувашъ тѣлото, ако не обичашъ Истината. Отъ каквато и болесть да сте боленъ, решете абсолютно да обичате Истината, въ душата ви да не остане абсолютно никаква лъжа, ще видите какъ ще се лѣкува вашата болесть. А пъкъ уханието на сърдцето се придобива съ Любовьта. За сърдцето се казва: да обичаме хората. Когато се изгуби уханието на сърдцето, непременно трѣбва да внесешъ Любовьта като методъ, за да внесешъ туй ухание, което Богъ турилъ. Любовьта е единствената сила, която може да тури истинско равновесие на сърдцето. Равновесие на ума може да установи само Божествената Мѫдрость. Когато говоря за Истината, азъ искамъ да възстановя равновесието на своя организъмъ. Когато говоря за Любовьта, азъ искамъ да възстановя равновесието на своето сърдце, когато говоря за Божията Мѫдрость, азъ искамъ да установя равновесието на своя умъ. Понеже ако въ моето тѣло нѣма туй ухание, ако въ моето сърдце и ако въ моя умъ нѣма туй ухание, азъ не мога да бѫда благоприятенъ за Бога.

Значи когато говоря за Любовьта, азъ искамъ сърдцето ми да е на мѣсто, да усѣщамъ туй ухание. То е жертвоприношение, може да понюхне, че тази жертва е хубава, Господь е доволенъ. Когато дойде въ моя домъ, тогава на олтаря да нюхне туй ухание на моя умъ, че Господь да е доволенъ. И когато дойде на физическото поле въ живота ми вѫтре, туй ухание пакъ да го почувствува Господь. Рекохъ, едновременно търся Любовьта, търся Мѫдростьта, търся и Истината въ себе си, за да бѫде Господь доволенъ. Само тогава Господь ще бѫде доволенъ, когато въ мене Любовьта е жрица въ олтаря на моето сърдце, когато Мѫдростьта е жрица въ олтаря на моя умъ и когато Истината е жрица въ олтаря на моето тѣло. Казваме “храмъ”. Храмъ разбирамъ физическото тѣло. Рекохъ, ако Истината функционираше въ вашето тѣло, и ако Любовьта функционираше въ вашето сърдце, и ако Мѫдростьта функционираше въ вашия умъ, то е пѫтя на новото учение. Безъ туй нѣщо никой не може да бѫде свободенъ, кой каквото и да казва. Азъ, като срещна единъ човѣкъ, зная честенъ ли е, добъръ ли е или не. Разглеждамъ Истината въ живота му, Любовьта въ сърдцето му и Мѫдростьта въ ума му. Азъ зная, че Господь е тамъ. Ако цѣлиятъ свѣтъ се събере да ми каже, че този човѣкъ е лошъ, рекохъ: “Всичко е възможно.” Азъ не подържамъ никакви външни правила.

Слушай, ако азъ имамъ една жена, азъ ви засѣгамъ много отблизо и дойде нѣкой, че ми каже, че тя цѣлунала нѣкого, прегърнала нѣкого, азъ ще се зарадвамъ. Защо? Азъ зная, че тя, като срещне нѣкой прокаженъ и като го цѣлуне, той здравъ ще стане. Свещена е нейната цѣлувка. Ако прегърне нѣкого, по-хубава прегръдка не зная. Ами светлината, не ни ли прегръща, какво зло има? Ами въздухътъ, ами храната, ами хлѣбътъ не ни ли цѣлуватъ? Трѣбва да имаме едно свещено чувство, да обичаме Едного. Вие често се съблазнявате, казвате: “Цѣлунала го.” Че какво лошо има? Писанието казва: “Цѣлунете се съ свято цѣлувание.” Единъ мѫжъ ми казва: “Туй, Учителю, каквото казвашъ е право, ама тя другитѣ цѣлува, пъкъ мене не цѣлува. Другитѣ, като срещне, цѣлуне ги, прегърне ги, пъкъ мене като види, нахохори се.” Азъ взимамъ живота непреривенъ, тъй както Богъ се изявява. Всѣки день Слънцето ни прегръща и ни цѣлува отдалече. Понѣкой пѫть отъ обичь лицето почернѣе. Все таки е хубава прегръдката на Слънцето, все таки допринася нѣщо. Та рекохъ, вие обичате нѣкого и той да обича другъ. Така наредете се като скаченитѣ сѫдове: ако ти обичашъ нѣкого, той да обича другъ и всичкитѣ хора да образуватъ една верига на любовьта. Не очаквайте вие когото обичате, той васъ да обича, понеже той ще ви плати. Не мислете, че ако мене нѣкой обича, азъ трѣбва да го обичамъ. Нѣкой ме обича и ми далъ нѣкой подаръкъ и азъ да му дамъ другъ подаръкъ - нѣма разрешение на въпроса. Да се обичаме едни други въ този смисълъ, нѣма разрешение на въпроса.

Вие сте чудни хора. Когато започнешъ да пишешъ, може ли да пишешъ съ една буква. Пишешъ все “а, а, а”. Трѣбва да обичашъ всичкитѣ букви. Колко сѫ буквитѣ въ български езикъ? - 30. Всичкитѣ букви ще обичашъ, че на всѣка буква ще давашъ мѣсто. Когато изговаряшъ, пакъ изговоряшъ всичкитѣ букви. Нѣкой ме пита: “Какъ може да обичаме всичкитѣ хора? То е немислимо.” Рекохъ, ако ти не може да обичашъ всичкитѣ хора, ти човѣкъ не може да станешъ. Ако ти не употрѣбявашъ всичкитѣ букви, ако не знаешъ тѣхнитѣ закони, да туряшъ всѣка буква на своето мѣсто, ти списатель не може да бѫдешъ. Всичкитѣ правила трѣбва да ги знаешъ. Ако ти не ги употрѣбявашъ правилно, твоята речь ще бѫде несъвмѣстима. Отъ насъ изискватъ да живѣемъ. Ти ще поставишъ всѣка една своя постѫпка на нейното мѣсто, трѣбва да поставишъ всѣко чувство на неговото мѣсто и всѣка своя мисъль на нейното мѣсто. Ти си оставенъ свободенъ. Тогава дойдешъ и не знаешъ, какво ти се случило. Да кажемъ, вие отивате като Парисъ въ Гърция и задигнете красивата Елена. Господь нищо нѣма да ви каже. Вие отивате въ единъ домъ и задигате дъщерята. Бащата си преглътне, неприятно му е, обича я. Но единъ день и васъ ще ви се роди дъщеря, която ще ви направи сѫщото, каквото вие направихте. И вие ще направите сѫщото и вие ще си преглътнете. Ще кажете: “Не е хубаво това нѣщо.” Правете добро, за да се върне при васъ доброто. Ако вашето добро се върне при васъ, вие ще бѫдете доволни. Ако вашето добро се върне и вие не сте доволни, не сте го направили както трѣбва. Всѣкога, когато доброто се върне при мене и азъ не съмъ доволенъ, азъ корегирамъ постѫпката си. Има нѣща, които азъ корегирамъ, за които вие не сте сънували. Слушамъ нѣкой човѣкъ говорилъ за мене. Рекохъ, хубаво, ако азъ съмъ на неговото мѣсто въ дадения случай, какво ще направя? Той човѣкътъ ми говори за жена си, че е лоша: “Извива ме като свредел.” Сега азъ може да кажа: “Де е този свределъ, каква бургия има?” Казва: “По-лоша отъ онази, съ която завъртатъ.” Рекохъ, ти си щастливъ човѣкъ, понеже знаешъ тази бургия, пъкъ азъ не зная, каква е. Онази, лошата жена то е недоволството, което ние имаме. Седя азъ и съмъ недоволенъ. Седя азъ и съмъ недоволенъ, отъ много малко съмъ недоволенъ, отъ много малка работа съмъ недоволенъ. Бѫдете доволни отъ това, което Богъ ви прати въ свѣта и отдѣляйте една малка часть отъ великото предприятие, което имате. Понѣкой пѫть ще обърне внимание, дали ти добре жи-вѣешъ. Бѫди благодаренъ. Ти гледашъ, искашъ отъ Господа Той да обърне внимание, да те задоволи. Бѫдете благодарни на онова положение, което сега имате.

Менъ често ме питатъ, казватъ: “Ти какъ ги събра наоколо си?” Рекохъ, азъ не ги събрахъ, ами тѣ се събраха. - “Какъ ги търпишъ?” - Рекохъ, азъ никакъ не ги търпя, сами се търпятъ. На гърба си не ги нося. Казва: “Какъ ги търпишъ?” - Не ги знаете, рекохъ, тѣ сѫ първокласни светии, тѣ сѫ много скромни. Казватъ: “Какъ ги търпишъ, толкозъ недѫзи иматъ.” - Рекохъ, не ги знаете, по-добри хора не сте срѣщали. Казватъ какво: “Тѣ, задигнаха ме.” - Не, тѣ те опитватъ, тѣ никога не обичатъ да задигатъ работитѣ. Той, рекохъ, петь ще вземе, десеть ще донесе. Ти не си ги виждалъ. Какво ти направи, чакай - ще върнатъ. Тѣ сѫ все умни. Много голѣми философи сѫ, не ги считайте, че сѫ глупави, учени сѫ, тѣ и на мене ми преподаватъ. Казва: “Сериозно ли говоришъ или се шегуваш?” - Не се шегувамъ, ами учени хора сѫ тѣ, отъ тѣхъ съмъ научилъ толкова ценни работи. Благодаря на Бога, че ги прати, да ме научатъ на толкова ценни работи. Ами че единъ учитель, кой го прави да бѫде учитель? Една майка, кой я прави да бѫде майка? Децата я направиха майка. Децата внесоха туй майчинство. Майката трѣбва да благодари на децата. Единъ мѫжъ стана мѫжъ благодарение на жената. Ако не бѣше тази жена, не можеше да стане мѫжъ. И една жена стана жена, благодарение на мѫжа, ако не бѣше мѫжътъ, тя нѣмаше да стане жена. Тогава мѫжътъ казва: “Азъ познахъ какво нѣщо е животътъ.” Благодарете на Бога.

Едно правило давамъ: Благодарете на Бога, че жи-вѣете въ този животъ, такъвъ какъвто е, съ всичкитѣ негови противоречия. Следъ време ще познаете, че онова, което става въ вашия умъ, онова, което става въ вашето сърдце, онова, което става въ вашия животъ, е за ваше добро. Туй азъ ви го подписвамъ сто процента на сто, че всичко онова, което става, е за ваше добро. Нѣма да се мине дълго време и вие ще провѣрите. Защото Богъ е приготвилъ нѣщо, което вие не подозирате. Нѣщо ви очаква всинца ви.

Та рекохъ, тази е новата философия на Любовьта, за да влѣзете въ Царството Божие. Царството Божие, дето Истината царува. Царството Божие дето Мѫдростьта царува, Царството Божие дето Любовьта царува. Любовьта царува въ сърдцето, Мѫдростьта царува въ ума, Истината царува въ нашия животъ. Пожелавамъ ви това. То е новото въ свѣта. Съ Истината, съ Мѫдростьта, съ Любовьта, съ Духа си Богъ ще примири всички нѣща. Тогава ще обърше сълзите, които текатъ отъ нашитѣ очи и всички ще бѫдемъ радостни и весели.

Отче нашъ

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

Втори день на събора
Понедѣлникъ, 23 августъ 1937 г.

*теркъ - (ар.-тур.) образецъ, кройка

*въ скобите е втори вариантъ, вероятно допълненъ отъ стенографката (бел.ред.)

*кадежъ - (диал.) димъ, пушекъ, сажди

Пѫть за освобождение

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псаломъ

“Духътъ Божи”

Евангелие отъ Матея, глава 10, стихове 1 - 10.

Размишление.

Преди нѣколко време имахъ единъ разговоръ съ единъ виденъ професоръ по музика. Понеже го интересува музиката, азъ го слушахъ и той разправяше най-новитѣ теории. Като го слушахъ, той разправи какво мислилъ Шопенхауеръ за музиката. Рекохъ, какво е мислилъ Шопенхауеръ, то е теоретически. Неговата теория не съвпада съ сѫщината на музиката.

Азъ считамъ сопрано за жена, басътъ за мѫжъ, тенорътъ за синъ, а пъкъ алтътъ за дъщеря. За мене музиката е едно семейство: баща, майка, синъ и дъщеря. Нѣкои тукъ говорятъ само за теноръ, този, който говори само за теноръ, мисли, че е жена. Женитѣ говорятъ за теноръ, понеже обичатъ мѫжетѣ. А пъкъ този, който говори за алта, тѣ сѫ мѫже, моми търсятъ. А пъкъ нѣкои говорятъ за басъ, понеже иска да се жени и иска да знае, дали бащата е богатъ и мазенъ. Той кисна да се смѣе. Рекохъ му: “Азъ ще приведа този примѣръ и на нѣкои други професори.” После той ми разправи теория за основнитѣ положения на нѣкои тонове, каква роля играятъ. Рекохъ му: “Каква е основата на една музикална терца?” И той почна да ми развива цѣла една теория. Азъ му рекохъ: “До” е основенъ тонъ, но въ музиката “солъ” има по-голѣма тежесть, понеже “солъ” винаги се връща къмъ началото, отъ дето е излѣзълъ. Споредъ моята теория, рекохъ му азъ, ябълката винаги като цъфне и узрѣе плодътъ, това е “солъ”. И следъ това се повръща къмъ “до” и после пакъ израства сѫщото.

И следъ като ми разправи той дълго време, каза: “Извинете, че ви задържахъ дълго време. Може да ви чакатъ и други.” И се раздѣлихме. Всѣки човѣкъ, каквото го интересува, за него говори. Набожниятъ, дето и да отиде, за Господа говори, той търси Господа. Той казва: “Видѣлъ ли си го? Каква форма има?” Все за него говори.

Нѣкой пѫть азъ си служа съ следното уподобление: Нѣкой младъ момъкъ все пита за нѣкоя млада мома, казва: “Видѣлъ ли си я? Видѣ ли последната ѝ фотография? Израстнала ли е, какъвъ е цвѣтътъ на роклята ѝ.” Той се интересува отъ шапката ѝ, отъ обущата ѝ, кѫде следва, кѫде ходи всѣки день, отъ всичко се интересува! Питайте единъ старъ дѣдо на 120 години, той казва: “Менъ никакъ не ме интересуватъ младитѣ моми.” Той казва: “Пропадна всичката ми стока.” Ако вие си съставите понятие отъ възгледитѣ на стария и отъ възгледитѣ на младия, какво ще разберете? Младата мома не е това, което младиятъ мисли за нея; тя не е това, което стариятъ мисли за нея.

Сега да ви изясня: когато говоря за младата мома, азъ разбирамъ живота. Младата мома е живота. Ти се интересувашъ отъ живота - младъ момъкъ си. Казвашъ: “Безъ моми не може!” Нѣкой казва: “Ти какво си тръгналъ подиръ момитѣ?” Не разбирамъ обикновенитѣ моми, но живота! Тая, младата мома ще я търсишъ и ако не опичашъ ума си, да изучавашъ характера ѝ, главата ти може да пати много. Това сѫ иносказания. Трѣбва да се изучава вѫтрешната страна на живота. Мома, момци, майки, бащи, това сѫ външни форми. Когато говоришъ за майка, за баща, това не подразбира още живота, цѣлокупния животъ. Или като говоришъ за единъ ученъ човѣкъ, това сѫ частични проявления на онзи, великия животъ.

Има единъ новъ начинъ, по който човѣкъ трѣбва да се занимава съ живота. Вие сте недоволни отъ живота, понеже животътъ не ви е далъ това, което искате. Вие тогазъ сте недоволни и отъ Онзи, който ви е създалъ. Ако ви говори нѣкой за Божията Мѫдрость, казвате: “Оставете тия работи! Не ми разправяйте! Не зная ли азъ? Ако имаше такава Истина, за каквато ми говоришъ, работитѣ не биха вървели така.” Питамъ: ако вие попитате единъ фотографъ може ли да се направи една картина безъ сѣнки, той ще каже: “Невъзможно!” Ако картината навсѣкѫде е еднакво освѣтлена, нѣма да излѣзе. Ще излѣзе само бѣлина. Никакъвъ образъ нѣма да имате. И предметитѣ нѣма да ви бѫдатъ достѫпни. Ако пъкъ всичко е въ сѣнка, пакъ нѣма да излѣзе. Ще излѣзе тъмнота. Ще имате две картини: едната тъмна, а другата бѣла. Въ свѣтлата и въ тъмната картина реалностьта ще бѫде скрита. Сега вие искате животътъ да бѫде безъ сѣнки, т.е. не искате да имате страдания. Тогазъ нищо нѣма да разберете отъ живота. Тогазъ не можете да имате разбиране, въ своя умъ нѣма да имате предмети, които да изучавате. Тогазъ какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ? Представи си, че ти срещнешъ една млада мома, която не виждашъ. Тя ти говори, но ти не я виждашъ. Тя е въ сѣнка. Само чувашъ гласа ѝ. Но не можешъ да имашъ ясна представа де ѝ е челото, устата, очитѣ, носътъ и пр. Чувашъ единъ гласъ. Иде отъ нѣкѫде. Но питамъ: ако този гласъ постоянно ти говори презъ цѣлия ти животъ и ти нѣмашъ ясна представа за външната ѝ форма, каква връзка можете да имате?

Днесъ искамъ да ви наведа на нѣкои прости работи. Вземете такава една книга като Библията. Доста хора сѫ работили върху нея. Отъ много автори е тя. Ония отъ васъ, които искате да знаете отъ колко автори е писана тя, можете да видите това въ нѣкой библейски речникъ. Нѣкой ме пита: “Ти челъ ли си Исайя? Той не е ли единъ отъ най-великитѣ пророци?” Рекохъ му: “Минава за единъ отъ първитѣ пророци. Има единъ отличенъ стилъ. Хубаво схваща.” Той казва: “Ти челъ ли си Петокнижието, онзи законоведецъ Мойсея? Каква мисъль, гениаленъ човѣкъ! Челъ ли си за Аврама?” - Рекохъ, челъ съмъ. Той казва: “Какъвъ патриахъ е той!” - Действително, единъ видъ браминъ е билъ той, много ученъ човѣкъ е билъ Аврамъ. Не е билъ тъй простъ. За да му говори Господь да напусне бащиния си домъ, този човѣкъ е ималъ познания. Отишълъ да се учи. И Господь му далъ много красива другарка. Сара бѣше много красива. Ако бѣше въ нашитѣ времена, на мнозина щѣше да запали чергата. Въ това дивашко време тя е запалила на доста чергата. На князе е запалила чергата. Той пита Аврама, каква му е тя. Той казва: “Сестра ми е.” Той не каза, че му е жена, понеже иначе ще го претрепи. Сара каза: “Кажи му, че съмъ ти сестра.” Той взе жена му. И Господь се затвори за него. Каза му Господь: “Да повърнешъ жена му. Той е пророкъ.” Изобличава го. Той отива при Аврама и му казва: “Като ти е другарка, защо каза, че ти е сестра? Защо не каза, че ти е жена?” - “Измамихъ се, че тукъ нѣма страхъ Божи.” Въ душата на Аврама трепва страхъ да не би да го убиятъ.

Господь казва на Аврама: “Излѣзъ изъ дома бащинъ въ мѣстото, което ще ти покажа.” И въ душата на Аврама се появява единъ малъкъ страхъ. Вие можете да сѫдите какво е било понятието на Аврама за Бога. Аврамъ казва: “Обичамъ да полъгвамъ малко нѣкой пѫть.” Рекохъ, патриарситѣ и тѣ полъгватъ малко. Защото човѣкъ отъ страхъ винаги лъже. Дето има страхъ, има и лъжа. Той казва: “Какво ще мислятъ хората за менъ?” Това е вече страхъ. Нѣкой казва: “Това не е въ моя интересъ.” Това е пакъ единъ видъ страхъ. Въ тия съображения винаги има нѣщо, което не е вѣрно. Тѣ сѫ невѣрни работи.

Аврамъ бѣше правъ. Сара не бѣше негова жена. Женитбата е единъ институтъ. Нѣкой се оженилъ за чужда дъщеря и казва, че е негова жена. Идеята не е права. Това не е собственость. Нѣкой казва: “Моята жена.” Значи схващашъ я като своя собственость. Казвашъ: “Моятъ мѫжъ.” Схващашъ го като своя собственость. Казвашъ: “Моята кѫща.” Сѫщо казвашъ: “Мои дървета.” Не, тия дървета не сѫ твои, ни най-малко! Казвашъ: “Тая идея е моя.” Не, ти се лъжешъ. Тая идея не е твоя. Тя не е излѣзла отъ твоята глава. Презъ колко умове е минала тя! Ти казвашъ: “Азъ разбирамъ това!” Твоето разбиране колко души сѫ го разбрали преди тебе.

Та вие се намирате въ положението, което е описано въ следния анекдотъ: Коньтъ, когато станалъ за пръвъ пѫть студентъ въ единъ университетъ на природата, и учительтъ му го пратилъ да изследва една фигура, която е елипсовидна. Казалъ му професорътъ: “За да я изследвашъ, ти трѣбва да си прекарашъ главата и шията си презъ тая елипса. Ако можешъ да прекарашъ, ти ще научишъ нѣкои качества на тая елипса.” И тръгналъ като студентъ. И гледа, че едвамъ може да си провре главата и шията презъ елипсата. И си мушка главата. И като идва елипсата до рамената му, спира тамъ, обаче почналъ да усеща едно напрежение. И тръгналъ напредъ. И вижда, че тръгва нѣщо отподире му. Нѣщо се закачило отподире му. Преди да си прекара главата презъ елипсата, той тежалъ 100 килограма, но следъ това тежалъ вече 300 килограма. И теглилъ. Като се връща, пита го професорътъ какво научилъ. Коньтъ казалъ: “Теглихъ и измѣрихъ елипсата. Но забелязахъ едно свойство, че преди да си прекарамъ главата тежахъ 100 килограма, а като си прекарахъ главата, тежахъ 300 килограма.” Професорътъ казалъ: “Това е свойството на елипсата.” Вие имате едно желание. Докато не сте вкарали главата си презъ елипсата, вие тежите 100 килограма като коня. Но който тежи 50 килограма, щомъ си прекара главата презъ това желание, ако е билъ 50 килограма, ще тежи 150 килограма.

Тогазъ вашето положение ще бѫде следното. Ще се намѣрите въ положението на жителитѣ на едно турско село, дето отишълъ единъ паша. Турцитѣ го посрещнали много добре. Пашата отъ голѣмо доволство и признателность, че го угостили както трѣбва, казалъ имъ: “Да ви подаря единъ слонъ за развлечение за васъ.” Турцитѣ не знаели, какво нѣщо е слонътъ. - “Много благодаримъ”, казали тѣ. Той имъ праща единъ слонъ. Той трѣбвало всѣки день да изяжда 70 килограма оризъ. А въ село нѣмало на каква работа да го турятъ. Той си ходѣлъ. Всѣки день събирали по 70 килограма оризъ да го хранятъ, понеже следъ една година ще дойде пашата да пита, какъ е слонътъ, хранятъ ли го и доволни ли сѫ. Следъ една година той среща единъ отъ селянитѣ и казва: “Какъ е моятъ слонъ? Доволни ли сѫ?” - “Много сме доволни.” Той казалъ: “Да ви изпратимъ още единъ!” За пашата е едно удоволствие да даде единъ подаръкъ на тия селяни, но за тия селяни е едно нещастие да харчатъ по 140 килограма оризъ всѣки день.

Та рекохъ, при съвременнитѣ условия на насъ не ни трѣбватъ слонове. Въ духовната наука важно е това, което въ дадения случай може да ни бѫде полезно. Въ дадения случай за насъ е полезно да знаемъ на какви основи почива самиятъ животъ, кѫде започва животътъ и какъ ние можемъ да бѫдемъ най-първо здрави и да се ползуваме отъ живота тъй както трѣбва. Детето трѣбва да се ползува отъ живота като дете. Трѣбва да се остави свободно. Човѣкъ трѣбва да бѫде едно свободно дете. Като стане чо-вѣкъ възрастенъ, пакъ трѣбва да бѫде свободенъ. И на зрѣла възрасть, и на стара възрасть, всѣкога той трѣбва да бѫде свободенъ. Защото ако човѣкъ дойде въ живота и цѣлиятъ му животъ е само отъ горчивини, какво го ползува този животъ?

Вие всички сте носители на ценности! Всѣки единъ отъ васъ представлява една ценность. Никой въ свѣта не може да ви замѣсти. Вие сте една ценность, която никой не може да замѣсти! И най-малката бубулечка никой не може да я замѣсти; и най-малкото растение никой не може да го замѣсти. И най-малката капка вода никой не може да я замѣсти. Онзи, свѣтлиятъ лѫчъ на слънцето никой не може да го замѣсти. Буквата “а” никоя друга буква не може да я замѣсти. И буквата “б” никоя друга буква не може да я замѣсти. И буквата “в” никоя друга буква не може да я замѣсти. Казвате: “Какъвъ е смисълътъ на живота?” Човѣкъ и следъ като е ученъ, той ще употрѣби сѫщитѣ нѣща, които и детето употрѣбява, само че възрасниятъ ще употрѣби такива форми, които съответствуватъ на него. И детето ще употрѣби сѫщитѣ елементи, но въ съвсемъ друга форма, която подхожда на детето.

Та рекохъ, потрѣбна е за нѣкои отъ васъ […]. Виждамъ, съвременниятъ свѣтъ е остарялъ преждевременно. Азъ виждамъ религиозни хора остаряли преждевременно. Той не иска да грѣши, но не знае какво нѣщо е грѣхъ. Той счита за грѣхъ това, което не е. Той казва: “Преядохъ, съгрѣшихъ.” Въ преяждането нѣма никакъвъ грѣхъ. Казва: “Много пари похарчихъ.” И въ харченето на много пари нѣма никакъвъ грѣхъ. Казва: “Изядохъ на този човѣкъ паритѣ.” Никакви пари не си изялъ. Паритѣ не се ядатъ. Кривото въ живота е, че ние не знаемъ нашитѣ отношения. Грѣхътъ седи, че ние нѣмаме правилни отношения къмъ Първичната Причина, къмъ Бога. Ние туряме грѣха тамъ, дето нѣма никакъвъ грѣхъ. Единъ влиза въ една градина, откѫсва една ябълка и я изяжда и счита това за грѣхъ. Или както Жанъ Вължанъ открадналъ единъ хлѣбъ и считатъ това за грѣхъ.

Често сѫ ме питали: “Разбирашъ ли астрология?” Рекохъ, разбирамъ малко нѣщо. Но чудя се на ония гениални астролози, тѣ сѫ взели слънчевата система, както сѫ я разбирали едно време. Меркурий сѫ го направили секретарь, той носи знанието. За да бѫдешъ уменъ и съ знание, трѣбва да се учишъ при Меркурий. Хванали планетата Венера и я направили богиня. И турили, че тя се разпорежда съ любовьта, съ човѣшкитѣ чувства. И ако искашъ да бѫдешъ щастливъ, да бѫдешъ кавалеръ, непременно трѣбва да си се училъ въ училището на Венера. И тогазъ ще знаешъ да пишешъ любовни писма, ще знаешъ да отглеждашъ и деца. После хванали Марсъ. Той пъкъ е онзи въ свѣта, който има енергия, сила, той е юнакъ. Направили Марсъ адютантъ на боговетѣ. После хванали и нашата Месечина. И ако искашъ да имашъ въображение, да разбирашъ великитѣ, грандиознитѣ работи, трѣбва да се учишъ въ училището на Месечината, да бѫдешъ завѣянъ, да мислишъ за това, което не е. Хванали Юпитеръ, гърцитѣ го нарекли Зевсъ, а римлянитѣ - Юпитеръ. Той пъкъ прави хората благородни. Той ходи съ голѣмо достойнство, често има високо мнение за себе си, че е отъ високо произхождение. Ако искашъ ти да станешъ царь, трѣбва да имашъ качествата на Юпитеръ. Нѣкои жени разбиратъ астрология. Казватъ: “Този човѣкъ мѫжъ ли е?” Юпитеръ го нѣма тамъ. Казватъ: “Като нѣкоя баба се свилъ!” Рекохъ, ще пращашъ мѫжа си въ училището на Юпитеръ, той да му каже, въ какво седи достойнството на мѫжа. И най-после хванали Сатурна и го направили философъ. Той е най-крайната граница. Той гледа скептически на всичкитѣ работи. Много е скържавъ. Ти му говори каквото искашъ. Той не вѣрва въ нищо. Нѣкой казва: “Азъ не вѣрвамъ въ тия работи.” Защото Сатурнъ влияе върху човѣка да бѫде скептиченъ. Има си основание.

Та рекохъ, ако сте скъжавъ, Сатурнъ ви е повлиялъ. Ако не знаете какъ да се отнасяте, нѣма благородство, Юпитеръ не ви е произвелъ, не сте се учили при него. Ако пъкъ знаете какъ да се отнасяте, били сте въ този университетъ. Това сѫ 7 университети. А пъкъ споредъ модернитѣ астролози, които взиматъ предъ видъ новооткрититѣ планети, университетитѣ не сѫ 7, а 10. А пъкъ има мѣсто за още две. Интересното е, че Венера строи устнитѣ на човѣка. Ако не си училъ при Венера, устата ти ще бѫдатъ тънки. А пъкъ, ако много знания си добилъ отъ нея, устнитѣ ти ще бѫдатъ дебели, диплома имашъ, че си се училъ при нея. Ако си се училъ при Венера и на страничнитѣ кривини на носа ще имашъ диплома. Страничнитѣ кривини на носа пакъ Венера ги е правила. Марсъ обича тия страни на носа. Когато носътъ е сплесканъ, дихателната система е слабо развита и такива хора сѫ предразположени къмъ заболяване на бѣлитѣ дробове, а пъкъ, ако носътъ е широкъ, дихателната система и кръвообръщението сѫ отлични. Когато Месечината е повлияла върху нѣкой човѣкъ, той има хубава линия на челото отпредъ. Тия хора, които иматъ широко чело, у тѣхъ въображението е развито, а пъкъ тия, чието чело е сбутано горе, тѣ нѣматъ въображение, поезия. Тѣ иматъ други хубави работи, но поезия нѣма у тѣхъ. Месечината дава поезия. Най-после Слънцето. На него дали ролята да бѫде носитель на живота. Слънцето е упражнило своето влияние върху човѣка. Сѫщо така и Венера, Меркурий, Марсъ, Юпитеръ, Сатурнъ. Въ старо време сѫ считали, че всички тия планети сѫ като живи сѫщества, които оказватъ известно влияние. Или другояче казано. Въ свѣта има известна категория на разумни сѫщества, които направляватъ Венера. Има сѫщества, които направляватъ! Всѣки единъ параходъ си има капитанъ. Следователно планетата Венера си има известни сѫщества, които я направляватъ. И нашата земя си има известни сѫщества, които я направляватъ. Следователно ние сме подъ влиянието на ония, които направляватъ Земята, Венера, Слънцето и пр. Не може да ви се даде въ съкратена форма, за да видите защо човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко въ свѣта.

Често ви говоря за Любовьта. Но какво трѣбва да се разбира подъ “любовь”? Подъ любовь разбирате вие всѣкога това, което не е любовь. Любовьта е първата, която е отдѣлила човѣка отъ Бога. Любовьта е първата, която е дала свобода на човѣка. Ти казвашъ: “Преди любовьта какво е било?” Човѣкъ преди Любовьта е билъ въ едно потенциално състояние, той нищо не е знаелъ, свободенъ е билъ, никаква радость и страдание не е ималъ, никакви грѣшки не е правилъ и никакви добрини не е правилъ. А съ идването на Любовьта, човѣкъ е излѣзълъ въ свѣта, придобилъ знание, но е правилъ и погрѣшки. Щомъ дойде Любовьта въ васъ, тя ще ви внесе въ голѣмитѣ противоречия, съ които ще трѣбва да се справите. Тогазъ да допуснемъ, че вие влѣзете въ съприкосновение съ едно сѫщество, което има устройството на барута. Ако разбирате сега естеството на барута, знаете, че това сѫщество не търпи никакъвъ огънь. Щомъ дойде огъньтъ, барутътъ веднага се запалва. Това запалване е влюбването. Да кажемъ, че вие, които имате естеството на барута, минали сте покрай едно сѫщество, което има висока температура. Питамъ: какво ще стане? Ще стане едно избухване! Ти казвашъ: “Защо да е така?” Какво трѣбва да правишъ? Ще бѫдешъ уменъ, когато отивашъ при това сѫщество, трѣбва да полѣешъ барута си съ вода, за да не се запалва.

Рекохъ, в съвременното образование трѣбва да се изучава какъ трѣбва да се живѣе. Свѣтътъ е направенъ толкозъ хубавъ, че има съ какво да се занимаваме. Азъ не намирамъ никакво противоречие. Оставете всѣки единъ човѣкъ. Даже ако бѣхме оставили свѣта самъ да се самовъзпитава, ако не се месехме въ неговия животъ, то свѣтътъ щѣше да бѫде два пѫти по-добре, отколкото е сега. А пъкъ сега ние, като възпитаваме своитѣ деца, женитѣ - мѫжетѣ си, мѫжетѣ - женитѣ си и пр., то какви сѫ резултатитѣ? Като възпитаватъ женитѣ мѫжетѣ си, мѫжетѣ сѫ станали два пѫти по-лоши! И мѫжетѣ, ако бѣха оставили свободни женитѣ си, тѣ щѣха да бѫдатъ два пѫти по-добри, отколкото сѫ сега. И жената, ако бѣше оставила свободенъ мѫжа си, той щѣше да бѫде два пѫти по-добъръ отколкото е сега. И бащата, ако бѣше оставилъ свободни децата си, тѣ щѣха да бѫдатъ два пѫти по-добри.

Не съжалявайте за онова, което идва въ вашето сърдце. Всички ония естествени желания, които идватъ въ душата ви, тѣ сѫ едно благо заради васъ. Но има и желания, които могатъ да проникнатъ въ вашата душа и които не сѫ за васъ. Вие сте справочно бюро. Или вие сте поща. Могатъ да идватъ писма до васъ, но всички тѣ не сѫ заради васъ. При единъ раздавачъ могатъ да идватъ 500 писма. Своитѣ ще прочете, но чуждитѣ писма нѣма да прочете. Ще ги раздаде по адреситѣ на хората и ще се запознае съ тѣхъ.

Вие сега нѣкой пѫть се запознавате съ този - онзи. Пазете се, като се приближавате при хората, не търсете опакито у хората. Опакито не е нѣщо реално. Въ всѣки единъ човѣкъ има една реална страна. То е Божественото. Въ всѣки единъ човѣкъ търсете най-първо Божественото и следъ време, когато намѣрите Божественото, тогазъ изучавайте вече човѣка. Ако тъй не постѫпвате, всѣкога ще правите погрѣшки. Защото ако не познавате хората и себе си нѣма да познавате. Ако познавате себе си, ще познавате хората. И ако познавате хората, ще познавате и себе си. Всѣки единъ човѣкъ, когото срещате, е едно велико благо заради васъ. Напримѣръ срещнете единъ човѣкъ, който ще внесе отлично въображение въ васъ. А въображението е потрѣбно за васъ. Тия хора, които иматъ въображение, сѫ хора, които чъртаятъ бѫдещитѣ цивилизации: тѣ чъртаятъ какъвъ ще бѫде бѫдещиятъ животъ. Това, което сега не се вижда, въображението го вижда.

Ако не мине Венера покрай васъ и не ви даде Божественъ потикъ да се проявятъ вашитѣ чувства, тѣ не могатъ да се проявятъ. На нѣкои хора изтъняватъ устнитѣ. Съвременната неврастения се дължи на подтискането на чувствата. У нѣкои на страха да не съгрѣши човѣкъ. По-добре е да съгрѣшишъ и да научишъ нѣщо, отколкото да бѫдешъ праведенъ и да не научишъ нищо. Праведнитѣ ще бѫдатъ сѫдени, защото не сѫ съгрѣшили. Ще те питатъ: “Защо не съгрѣши?” Ще кажешъ: “Отъ страхъ!” Страхътъ не трѣбва да влиза! Или другояче казано, за да разберете: Благото, което Богъ ви е далъ, вие ще го турите въ действие, макаръ и да стане нѣкаква погрѣшка. Ще направите нѣкакъвъ опитъ! Ти, като правишъ опити въ химическата лаборатория, не ще стане безъ грѣшка! Колко пѫти химицитѣ сѫ излизали съ изгорѣли лица, но ще научатъ много работи! Но после химикътъ става внимателенъ, изучава свойствата на елементитѣ и като дойде, очитѣ му сѫ четири.

Като говоря за любовьта, азъ разбирамъ съвсемъ друго отъ това, което хората разбиратъ. Виждамъ, че хората разбиратъ това, което не е.

Нѣкой ми казва: “Защо, Учителю, не давашъ себе си за примѣръ?” Рекохъ, азъ себе си примѣръ никога не давамъ. Азъ своята дреха мога да дамъ, но това е Учителева дреха, тя е отъ козината на овцетѣ. Тя не знае какво съмъ азъ. Тя и на моя гръбъ и на другъ гръбъ си е все сѫщата. Дрехата не може да бѫде учителска. Нито пъкъ азъ си въобразявамъ, че съмъ учитель. Рекохъ, правя опити. Рекохъ нѣщо и не го разбиратъ. Рекохъ си: Не си избралъ подходяща форма. Рекохъ си: Ти ако си на тѣхно мѣсто, какъ ще разберешъ.

Нѣкой пѫть азъ си правя своитѣ наблюдения. Нѣкоя млада мома ме интересува. Менъ ме интересува нейното чело. Чета тамъ какво е миналото ѝ Челото е разумностьта. Интересува ме нейното сърдце - изучавамъ нейния носъ и уста. Тѣ сѫ областьта на сърдцето. Изучавамъ физическото устройство, изучавамъ брадата ѝ. Брадата е физическия свѣтъ, носътъ е чувствения свѣтъ, а челото е умствения свѣтъ. Интересуватъ ме нейнитѣ прадѣди какви сѫ били, какъ сѫ живѣли, какви хора сѫ били. Обаче, азъ като погледнахъ челото ѝ, тя се стѣсни. И почва да си туря една форма. Ако азъ съмъ малко по-красивъ […]* Азъ разбирамъ езика ѝ. Тя казва: “Хубаво да ме преценишъ. Въ своитѣ научни изследвания да не би да дадешъ нѣкои фалшиви факти, че да си имамъ разправии!” Казва нѣкой: “Защо мило те погледна?” Какъ нѣма да ме гледа мило! Че отъ онова, което азъ ще запиша, зависи цѣлото ѝ бѫдеще. Азъ ще измѣня цѣлото ѝ бѫдеще! Тая мома, на която азъ се спра, нейното чело, носъ, уста, нейната карма се измѣня. И редъ поколения ще се измѣнятъ. Какъ нѣма да ме гледа омилно. Редъ поколения могатъ да станатъ нещастни, ако я погледна лошо. И тогазъ тя ми праща милъ погледъ. Какъвто е погледътъ, такова ще бѫде бѫдещето. Тогазъ тя се отваря. Ако се свие и ме погледне като разбойникъ, тогазъ казвамъ: “Отиде вече!” На васъ ви рекохъ, ако ме гледате съ милъ погледъ, ще измѣните цѣлата ваша сѫдба и бѫдеще! Но ако ме гледате кръвнишки ще спънете цѣлото ваше бѫдеще.

Вие сте дошли сега. Ще се измѣни цѣлата ваша сѫдба. Азъ ви говоря за Бога. Ако възприемете учението, тъй както азъ го разбирамъ, ще опитате дали е вѣрно или не. Азъ искамъ въ бѫдеще да опитате дали е вѣрно или не. Азъ не говоря за нѣкое човѣшко учение, но за едно учение, което ще измѣни цѣлия ходъ на вашия животъ и вие ще бѫдете радостни и весели. Та когато нѣкой човѣкъ ме погледне, азъ го опитвамъ.

Нѣкои фотографиратъ Учителя, вървятъ подиръ него и “цъкъ-цъкъ”. Тъкмо се обръщамъ и приказвамъ и “цъкъ”. И следъ това ми донасятъ снимки. А пъкъ и азъ си правя своитѣ наблюдения. Едно хубаво желание има у тѣхъ. Представи ми единъ братъ повече отъ 30 - 40 и само на едно мѣсто съмъ излѣзълъ добре. А другитѣ все малко сбутано. Нѣма да кажа, че тия картини не сѫ хубави, но азъ схващамъ разнитѣ положения. Нѣкой пѫть моитѣ отношения и отношенията на другитѣ хора сѫ сбутани. Когато хората наоколо сѫ сбутани и азъ ставамъ сбутанъ. Когато азъ съмъ хубаво излѣзълъ и тѣ сѫ излѣзли добре. Та когато хората погрозняватъ, условията отвънъ сѫ лоши. И когато хората ставатъ красиви, условията вънъ сѫ добри. Азъ желая когато се фотографирате, да излѣзете добре и това ще показва, че външнитѣ условия сѫ добри.

Казва се тамъ: “Христосъ изпрати 12-тѣ си ученици.” 12 нѣща има, съ които трѣбва да се занимавате. Тия 12 нѣща всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае, да изучава. Всѣки единъ апостолъ показва едно качество, което трѣбва да знаете. Можете да прочетете. Ще ви кажа само за Йоана: Йоанъ е ученикъ на Любовьта! Ако искате да изучавате Любовьта, дръжте Йоана! Съ онова което Йоанъ говори, той очъртава много добре Божествената Любовь. И апостолъ Павелъ е писалъ за Любовьта, но Йоанъ е единъ мистикъ. Той разбира вѫтрешната страна, той има една вѫтрешна опитность.

Бихъ желалъ вие да изучавате Любовьта, мистически да я изучавате! Любовьта е, която освобождава. Това, което не те освобождава, не е любовь. Любовьта трѣбва да те отдѣли отъ всички ония ограничения. И следователно когато прави тия отдѣляния, тя внася топлина. Колкото повече се увеличава топлината на любовьта, толкозъ вие ставате по-свободенъ. Колкото повече се намалява топлината на любовьта, толкозъ повече се ограничавате. Колкото повече се увеличава мекотата на любовьта, толкозъ повече се освобождавате. Колкото повече се намалявя мекотата на любовьта, толкозъ повече се ограничавате. Това сѫ известни правила, които трѣбва да знаете. Намалила се е мекотата ви. Ограничени сте! Увеличила се е мекотата ви. Станали сте по-свободенъ. Когато азъ ви говоря за любовьта, имайте предъ видъ, че Богъ се проявява на васъ като на деца, като ви дава нѣща, които сѫ били скрити, както единъ баща, дава на своитѣ деца своитѣ подаръци.

И тъй, Богъ дава подаръци на тия, които Той обича. Когато Богъ ни е обикналъ, Той е извоювалъ нашата свобода, а пъкъ когато ние Го обикнемъ, ние ще извоюваме Неговата свобода.

Какъ ще ме разберете? Вашата философия казва: “Има ли нужда да извоюваме Божията свобода?” - Да не ограничавашъ Божия Духъ въ себе си! Че вие не давате свобода на Бога въ себе си! Като дойде една Божествена мисъль, вие не ѝ давате пѫть. Ако ти каже Богъ да отидешъ при единъ прокаженъ, ти казвашъ: “Ами ако се заразя?” Страхъ имашъ! Ако отивашъ при единъ прокаженъ, ако отидешъ при единъ прокаженъ като Христа, проказата му ще изчезне. Тебе те е страхъ отъ дявола. Господь казва да отидешъ при дявола. Господь ти казва да отидешъ при дявола. Ти казвашъ: “Слушалъ съмъ много лоши работи за него!” Господь ти казва: “Не бой се! И дяволътъ върши моята работа.” Богъ казва на Анания: “Иди при Савла, азъ съмъ го избралъ. Ще му се отвори сърдцето и ще отиде да проповѣдва.” Ако вие като този Ананий можете да положите рѫце и да паднатъ люспитѣ на апостолъ Павелъ, тогазъ вашата любовь е на мѣсто. Не се страхувайте!

Христосъ казва на тия 12-тѣ, де трѣбва да отидатъ и какво трѣбва да правятъ: болни да изцѣляватъ, гладни да нахранватъ, мъртви да възкръсяватъ и на всички да казватъ, че е наближило Царството Божие.

Рекохъ на васъ, ако ви каже Господь и вие не сте готови да направите нѣщо за Него, тогазъ! Какво можете да направите? Вие за Господа не само сега, но и въ бѫдеще […]* Вие ще имате работа съ Господа не само сега, но и въ бѫдеще и следъ хиляди и хиляди години ще имате работа съ Него. Вие ще Го срещате не само въ този животъ, но и въ бѫдещитѣ животи и следъ хиляди и хиляди години все сѫщитѣ въпроси ще разрешавате.

Не търсете разрешението тамъ, дето го нѣма. Вие търсите всичкото разрешение въ сегашния животъ. Ако азъ търся разрешението на една ябълчна сѣмка, азъ ще я посадя и като даде първия плодъ, това е разрешението. И като вкуся ябълката, тогазъ ще позная каква е ябълката. Сега мога да имамъ много теоретически познания каква е ябълката, но това не е още познание на оная, първата ябълка, която ще опитамъ. И това опитване ще покаже какъвъ е характерътъ на това плодно дърво.

Питамъ: всѣки единъ отъ васъ какви плодове ще родите? Това е важно. Азъ ви говоря върху тия въпроси, понеже между млади и между стари има едно обикновено схващане.

Не очаквайте хората да ви почитатъ, но почитайте вие най-първо. Не очаквайте хората да бѫдатъ справедливи, но вие бѫдете справедливи. Не очаквайте хората да бѫдатъ разумни, но вие бѫдете разумни. Не очаквайте хората да бѫдатъ силни, но вие най-първо трѣбва да бѫдете силни. Но за да бѫдете силни, какво ви трѣбва? Ученицитѣ Христови казаха: “Придай ни вѣра!” На васъ вѣра не ви трѣбва, понеже имате повече вѣра, отколкото ви трѣбва. Само че, вие вѣрвате въ това, въ което не трѣбва да вѣрвате толкозъ. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Напримѣръ нѣкой вѣрва, че той има известна слабость. Това не е наука - известна слабость. Вие искате да бѫдете силни на физическото поле. Трѣбва да обичате Истината, за да станете силни. Вие искате да бѫдете умни, да имате знания, да имате единъ отличенъ умъ, да можете да помните. Вие трѣбва да обичате свѣтлината, Мѫдростьта. Безъ любовь къмъ Мѫдростьта не можете да имате това знание. Тая любовь къмъ Мѫдростьта ще внесе въ васъ знанието!

После искате да бѫдете щастливи въ свѣта! Ако вие нѣмате любовь къмъ Любовьта, вие не можете да постигнете това! Какъ да ви кажа? Или съ други думи: Вие трѣбва да обичате. И като обичате, вашата любовь да е такава, че никой да не знае вашата любовь. Като обичате, никой да не ви знае е по-добре, отколкото да ви знаятъ. Защото хората като знаятъ, ще пипатъ, ще осакатяватъ любовьта. Ще те питатъ какъ обичашъ и пр. Онзи, който люби, той свободенъ става! Свободата се дължи на любовьта! Тя освобождава. Насъ освобождаватъ ония, които ни любятъ! Богъ, като ни люби, ни освобождава. И ние, като обичаме ближнитѣ, ние ги освобождаваме. И близкитѣ, като ни обичатъ, ни освобождаватъ. Богъ има любовь къмъ насъ и ние трѣбва да имаме любовь къмъ Бога и къмъ ближнитѣ. Ние трѣбва да обичаме ближнитѣ, за да ги освободимъ. Любовьта е за освобождение. Ние трѣбва да се обичаме. Ние трѣбва да имаме срѣдство, за да превърнемъ леда въ вода и пара и тогазъ растенията могатъ да растатъ и да дадатъ плодъ. Нивитѣ могатъ да дадатъ плодъ.

Три нѣща ще ви река: Въ любовьта да се усили вашата температура. Въ любовьта да се усили вашата мекота. И въ любовьта да се усили вашата вѣра. Да вѣрвате само въ това, което е, а не въ това, което не е. Защото и да вѣрвате въ това, което не е, то нѣма да стане. Напримѣръ ти казвашъ: “Азъ вѣрвамъ, че тя може да ме обича.” Ти не трѣбва да вѣрвашъ, че тя може да те обича, но трѣбва да вѣрвашъ, че тя те обича. Щомъ вѣрвашъ, че може да те обича, това е изгубена работа. Ние за Господа казваме, че вѣрваме, че Богъ може да ни обича! Не е било време, когато Богъ не те е обичалъ. И всичката култура, която сме придобили, се дължи на това. Но ние сега сме взели своята свобода и съ своитѣ погрѣшки измѫчваме Духа Божи въ себе си. Писанието казва: “Не огорчавайте, не измѫчвайте Духа въ себе си.”

Всички сме написали сега много евангелия. Въ всѣка една кѫща виждамъ ново евангелие. Мѫжътъ е писалъ едно евангелие, жената е писала едно евангелие. Мѫжътъ ще каже на жена си: “Така ще правишъ, мѫже нѣма да гледашъ много, нѣма да хойкашъ много, съ други хора вземане - даване нѣма да имашъ много.” Затворете старото евангелие и пишете така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща!” На детето си пиши така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща.” На жена си пиши така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща.” На дъщеря си пиши така: “Иди тамъ, дето Богъ те праща!” На слугата кажи: “Иди тамъ, дето Богъ те праща!”

И сега рекохъ, направете това, за което Богъ ви е пратилъ. Богъ ви е пратилъ въ свѣта тукъ, за да освободите вашитѣ ближни. Богъ ви е пратилъ въ свѣта, да дадете свѣтлина на вашитѣ ближни. Богъ ви е пратилъ въ свѣта, за да укрепите вашитѣ ближни. Ние трѣбва да обичаме Истината. Като обичаме Истината, ние укрепяваме нашитѣ ближни. Като обичаме Мѫдростьта, знанието, ние укрепяваме нашитѣ ближни. Онова, което правимъ заради себе си, правимъ го и за другитѣ.

Та рекохъ, имайте една вѣра! Чрезъ вѣра ставатъ нѣщата! Едно време се събираха 3-4 души приятели, братя само. Казва единъ братъ: “Все така ли 3-4 души ще се събираме? На какво прилича тая работа?” Азъ имъ казахъ: “Това е сега ранде-ву.” Най-първо се събиратъ двама: момъкътъ и момата. И никой не ги вижда. Но следъ време вече всички знаятъ. И се наредятъ децата и на децата децата. Тия приятели, които бѣха тогазъ, се смущаваха, че сѫ сами, а пъкъ сега казватъ: “Учителю, забрави ни. И не можемъ да те видимъ вече.” Рекохъ, едно време не ме виждахте и сега не ме виждате.

Старитѣ приятели, обичайте новитѣ приятели, дайте имъ свобода! Вие живѣете още въ вашитѣ стари разбирания. Обичайте, за да ви обичатъ! Законътъ е такъвъ! Сега нѣмамъ никого предъ видъ. Искамъ да изкарамъ нѣщо ново. Азъ никога не се спирамъ върху погрѣшкитѣ. Имамъ едно качество, което харесвамъ въ себе си. Когато минавамъ покрай нѣкой човѣкъ и видя, че прави погрѣшка, не се спирамъ. А тамъ дето се спра и видя, че нѣкой човѣкъ е направилъ погрѣшка, ще се върна, той е посѣлъ едно семе, на което не знае естеството. Дяволътъ го е излъгалъ. И азъ изваждамъ това семе и турямъ едно отъ моитѣ семена.

Та рекохъ, като видите, че нѣкой прави погрѣшка, извадете това семе и турете вашето семе. А пъкъ ти ще отидешъ и ще кажешъ: “Знаете ли какво си посѣлъ?” Азъ не турямъ никакъ на умъ, кой каква погрѣшка е направилъ. Защото азъ ако разправя кой е направилъ погрѣшката, ще хванатъ и мене. Та, за да не създамъ беля и на себе си, правя така. Защото и дяволътъ търси своята сѣмка. И ще каже: “Кѫде ми дена сѣмката?” Тогазъ, като дойде, рекохъ му: “Слушай, ти ще ми платишъ, понеже посѣхъ на твое мѣсто. Плати ми и азъ ще ти дамъ твоитѣ семена.” А пъкъ той не обича да размѣня. Като дойде да размѣня, казва: “Не!”

Да се върнемъ къмъ сѫщественото. Азъ искамъ въ васъ да има едно свещено чувство, да разберете Бога въ ежедневното. Напримѣръ случи ви се една болка. Да благодарите на Бога. Вчера идва една сестра. Връща се отъ Рила. Заболява ѝ рамото. Споредъ новия начинъ за лѣкуване, трѣбва да се турятъ горещи компреси. Рекохъ, азъ ще изпратя единъ мой асистентъ, който да покаже новото лѣкуване. Тѣ турятъ студени компреси и когато станатъ топли, снематъ ги и пакъ турятъ нови съ студена вода. Моятъ методъ е точно обратенъ: турямъ на мѣстото горѣщъ компресъ, приготвенъ съ врѣла вода и като поизтине, пакъ го смѣнямъ съ новъ горещъ компресъ. Пратихъ единъ мой асистентъ, за да покаже и направи това върху болната и следъ половинъ часъ болката се прекрати. Та рекохъ, туряйте топли компреси и като станатъ студени, свалете ги и турете нови топли компреси. Вие казвате: “Не си струва човѣкъ да прави добро.” Значи вие туряте студенъ компресъ и когато стане топълъ, снемате го и туряте новъ компресъ съ студена вода. Това е стария начинъ. Така много хора сѫ се повреждали. Когато се преплетатъ червата на нѣкого, турятъ студени компреси. Но ако туряте въ случая топли компреси на такъвъ човѣкъ и всѣки 1-2 минути ги снематъ и турятъ нови топли, ще има много по-добъръ резултатъ.

Та рекохъ, компреситѣ на доброто струватъ повече отколкото компреситѣ на хладното. Казватъ: “Човѣкъ трѣбва да бѫде хладнокръвенъ.” Човѣкъ не трѣбва да има хладнокръвие. Никога не трѣбва да бѫдете хладнокръвни. Интересувайте се! Мѫчи се една мравка нѣкѫде! Не я гледай безучастно. Тури ѝ една сламка. И като ѝ помагашъ, ти развивашъ едно хубаво, благородно чувство въ себе си. Каквото и да ви се случи въ живота, и правите така, това ще се отрази върху вашия мозъкъ и ще проявите една хубава чърта. Всичко, каквото става, всички противоречия, които ставатъ, сѫ все за благото на човѣка. И голѣмитѣ противоречия, които ставатъ днесъ, сѫ за да се покаже, че Богъ превръща всичко за ваше добро. И всичко, което ви се е случило и ще ви се случи, е за ваше добро. И като се раждате е за добро, и като умирате е за добро. И като заболѣете е за добро. То е, за да станатъ известни промѣни. И разочарованията, които имате, сѫ за добро. Вие ще видите, въ какво седи Божията Любовь! Оная мома, която сѫ напуснали 9-10 момъка, това е за нейно добро. Най-после ще я срещне онзи момъкъ, който е за нея! Защо ѝ сѫ ония, които щѣха да я биятъ. Нека да има 9 разочарования, за да има едно очарование. И едното очарование е за предпочитане, предъ деветь разочарования. Когато дойде вашиятъ Възлюбленъ, не чакайте деветтѣ последни. Винаги чакайте вашия Възлюбленъ. Дали пръвъ ще дойде или последенъ - приемете го!

Когато Богъ въ началото се покаже къмъ васъ съ своята благость, приемете го. Ако пъкъ Богъ ви тури въ начало въ изпитания, чакайте, Той ще ви избави. Та сега нѣкои хора сѫ усѣтили въ началото Божията благость, а нѣкои въ края ще я усѣтятъ. Ония, които въ началото сѫ усѣтили Божията благость, да дадатъ половината на ония, които нѣматъ, а пъкъ ония, които въ края ще получатъ своето благо, да дадатъ половината на ония, които въ началото сѫ го приели. И чакайте Господа. И всѣки моментъ бѫдете готови да приемете Божието благо!

И ако ме слушате и ако ме гледате омилно, ще се измѣни цѣлата ваша сѫдба! Ако пъкъ ме гледате кръвнишки, нѣма! Никой вашъ братъ да не гледате кръвнишки! Но омилно го гледайте. И той да ви погледне омилно!

Да знаете, че Господь вѫтре въ васъ действува!

И всичко въ свѣта да бѫде за Слава Божия!

Отче нашъ

“Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь!” (три пѫти)

6 ч. 38 м.

III-ти съборенъ день,
беседа отъ Учителя
24 августъ 1937 г.
вторникъ, 5 ч. с. Изгрѣвъ

*Изречението е недовършено и задраскано. (бел.ред.)

*Изречението е задраскано и редактирано по-долу.(бел.ред.)

Вѫтрешна обхода

Добрата молитва

91 псаломъ

Молитвата на Царството

Ще прочета 15 глава отъ Матея.

“Духътъ Божий”

Има единъ кардиналенъ въпросъ, който ученитѣ хора въ времето на Христа поставиха: “Защо твоитѣ ученици престѫпватъ преданията на старитѣ, не си миятъ рѫцетѣ, когато ядатъ?” Нѣкои, когато ядатъ, изобщо си миятъ рѫцетѣ, а други забравятъ да си миятъ рѫцетѣ и престѫпватъ преданията. Обичай било, като седнатъ да ядатъ, да си миятъ рѫцетѣ. По стария обичай ще седнатъ, ще донесатъ легенъ, ще си измиятъ рѫцетѣ, ще дадатъ кърпа да си избършешъ рѫцетѣ, ще се очистишъ. Обаче този обичай ние не го спазваме така вече. Христосъ казва: “Туй тѣ го правятъ, заради вашето предание. Вие престѫпвате Божия законъ, та има равновесие. Тѣ престѫпватъ човѣшко предание, пъкъ вие престѫпвате Божия законъ.”

Сега съ какво може да го сравнимъ? Сега никой не пита защо твоитѣ ученици престѫпватъ преданието на старитѣ, понеже не си миятъ рѫцетѣ, когато ядатъ хлѣбъ. Този въпросъ не е кардиналенъ заради насъ, въ сегашното време нѣма споръ. Да дойде Христосъ, този въпросъ втори пѫть нѣма да му го зададатъ. Ако дойде днесъ Христосъ, другъ единъ въпросъ ще дадатъ на Христа. Сега ще кажатъ: “Учителю, защо братъ ми въ църквата ме обижда? Защо не се отнася тъй както трѣбва? Малко си позволява да престѫпва закона на благоприличието.” Едно престѫпление може да бѫде лично, може да бѫде безлично, народно. Нѣкой пѫть като говоришъ, ако говоришъ предъ единъ българинъ зле за българитѣ, ще го обидишъ. - “Какъ тъй си позволявашъ да говоришъ зле за българитѣ!” Запримѣръ у българитѣ има единъ обичай. Българинътъ е съобразителенъ. Българинътъ, като мине покрай нѣкоя круша, види, че сѫ нападали круши, ще ги събере, ще ги тури въ джоба си, ще благодари. На западъ, ако е нѣкой англичанинъ или американецъ, като види падналъ плодъ подъ дървото, той го счита за унижение да вземе падналъ плодъ на земята. Българинътъ ще го вземе, ще го одуха. И ония българи, които отиватъ въ Америка, въ Англия, като видятъ тия останали плодове подъ дърветата, ги събиратъ, че ги турятъ въ шкафоветѣ за презъ зимата. Ако въпросътъ става въ България ще кажатъ: “Какъ твоето дете да обере крушитѣ подъ дървото ми?” А защо въ Англия не става въпросъ? Питамъ: имаме ли ние право да ядемъ отъ падналитѣ круши подъ дървото? Вие сами си отговорете.

Правилно разсѫждение трѣбва. Има една философия, азъ да ви кажа. Азъ за първи пѫть преди години се разговоряхъ съ единъ и му рекохъ защо старитѣ хора ослѣпяватъ и оглушаватъ. И му рекохъ какво е силното влияние на чо-вѣшката мисъль. Дъщерята, като излиза отъ кѫщи, иска да направи нѣщо и казва: “Да ме не види баща ми; да ме не види майка ми.” Тази мисъль има и обратно движение, повръща се къмъ бащата, къмъ майката. Синътъ излѣзе, направи една погрѣшка, казва: “Да не ме види баща ми, да не ме види майка ми; да не ме чуе баща ми, да не ме чуе майка ми.” Ако е жененъ, казва: “Да ме не чуе мѫжътъ, да ме не види мѫжътъ.” Ако е мѫжъ, казва: “Да ме не види жената.” Слугитѣ направятъ нѣщо, казватъ: “Да ни не види господарьтъ.” Постоянно казватъ: този да ме не види, този да ме не чуе. Погледнешъ после, следъ 20 години започне да не вижда. Не само това, ами ти да не обичашъ да казвашъ: “Не искамъ да го видя.” Тази мисъль се повръща къмъ тебе. Ако туй го повторишъ хиляда пѫти въ живота, ще се повърне къмъ тебе. Казва: “Не искамъ да го видя.” Рекохъ, това сѫ тънки наблюдения. Защо дъщерята ще каже: “Да ме не види баща ми?” Тогава Писанието казва, че онѣзи които виждатъ, отиватъ къмъ виделината. Че синътъ или дъщерята трѣбва да сѫ радостни, че бащата е чулъ и ви-дѣлъ това, което тѣ сѫ направили. Казва: “Да ме не чуе баща ми.” Въ всинца ви има желание, като направите една погрѣшка, да ви ни види никой и да ви не чуе. Даже искате и Господь да ви не види и да ви не чуе. Рекохъ, въ новия пѫть ще забележите, че има много малки нѣща, на които трѣбва да обръщате внимание. Дъщерята ни най-малко не е имала желание баща ѝ да ослѣпѣе или да оглушѣе.

Рекохъ, въ религиознитѣ общества опасностьта иде отъ една вѫтрешна близость. Когато хората се сближатъ, пъкъ не сѫ достигнали до тази висока степень на развитие, може да си напакостятъ. Нѣкой направи нѣкаква погрѣшка, иска да го не видятъ неговитѣ братя и сестри. Рекохъ, когато се сближаватъ хората, трѣбва да бѫдатъ много внимателни въ своитѣ постѫпки, въ своитѣ мисли и желания. Запримѣръ има три вида мисли и три вида чувства и три вида постъпки. Едни мисли продължаватъ главата, едни мисли разширяватъ главата, други мисли повишаватъ главата, повдигатъ я. Въ три посоки едновременно расте човѣшката глава. Когато главата расте по дължина, човѣкъ е активенъ, той мяза на кавалеристъ. Когато главата расте на ширъ, човѣкъ е издържливъ, може обсадно положение да издържа. И когато човѣшката глава се подига нагоре въ морално отношение, въ духовно отношение човѣкъ е издържливъ. Сега рекохъ, кои сѫ ония мисли, които продължаватъ главата?

Сега вземете въ съвременната аритметика, имате едно число - 3. На колко се дѣли? Дѣли се само на себе си. Дѣли ли се на друго число? Но ако на това число предадете още три, на колко ще се дѣли? То ще се дѣли на две и на три. Рекохъ, въ туй число последнитѣ три единици, които придавате, тѣ сѫ отъ съвсемъ друго естество. Ако съберете три килограма вода и три килограма соль, какво ще излѣзе? Ще излѣзе солена вода. Водата ще изгуби онази своя преснота, която има въ себе си.

Та рекохъ, въ сегашния религиозенъ животъ и въ миналото въ кабалата сѫ изучавали числата. Сега математиката изучава, но се прилага само въ физическо отношение. Когато се постройва нѣкоя кѫща, употрѣбява се математика, аритметика. Когато се изчисляватъ орбититѣ на планетитѣ, на слънцата и тамъ се употрѣбява математика. Но математиката е потрѣбна и да се изчисляватъ и какви промѣни може да станатъ въ мозъка. Човѣкъ трѣбва да има такава една опитность. Не може да си представите, че единъ човѣкъ, който е боленъ, въ човѣка има болезнени течения. Ако човѣкъ го боли рѫката или крака, ако ти буташъ, ще стане една обмѣна на една ефирна материя между тебе и болния. Нѣщо ще дойде отъ болния къмъ тебе и отъ тебе къмъ болния. Често, ако сте много чувствителни, ако дойдете до единъ боленъ и му симпатизирате, ако той усѣща болки въ сърдечната область и вие ще почувствувате тази болка.

Сега приложението на знанието. Вземете, когато говоримъ за любовь, подразбираме само хората да иматъ една обичь къмъ насъ, да ни обичатъ. Какво подразбираме подъ любовь? Разбираме, че когато нѣкой ви обича, ако майка ви ви обича, тя ще ви прегърне, ще ви цѣлуне. Вие не знаете, колко сѫ опасни цѣлувкитѣ. Цѣлувкитѣ носятъ цѣла една отрова. Този човѣкъ, когото вие цѣлувате, е сифилистиченъ или пъкъ има проказа, като го цѣлуне, заразите се. Или ако ядете въ дома му вѫтре, ще се заразите. Ами че той има такива лоши мисли, може да се заразите отъ мислите на човѣка, може да се заразите отъ чувствата на човѣка. Отъ всѣки човѣкъ изтича не само това, което вие виждате. Но опаснитѣ сили сѫ онѣзи, които никакъ не се виждатъ.

Сега азъ бутамъ една область, дето всички не трѣбва да я знаятъ. Въ медицината, когато медицитѣ изучаватъ признацитѣ на болеститѣ, мисля въ третата година, когато изучаватъ характернитѣ черти на болеститѣ, признацитѣ на една болесть, забелязано е, че онѣзи студенти, които заболяватъ отъ една болесть, много мѫчно се лѣкуватъ. Това статистиката го казва. Така се случва, че нѣкои студенти умиратъ. Той, като изследва единъ признакъ, като го изучава, намира го въ себе си. Въ медицината нѣматъ още една истинска диагноза. Нѣкои признаци сѫ привидни, още нѣматъ сѫщинско знание. Една болесть, като се проявява, има привиденъ признакъ, още нѣма онзи сѫщинския знакъ на болестьта, съ който се проявява.

Този въпросъ: престѫпване на преданията, всички ни засѣга. Вие всички имате свои предания. Усвоени черни, наследствени черти. Казва: “Усвоилъ съмъ нѣкои черти.” Ти нѣмашъ онова, което Богъ е вложилъ въ тебе, но имашъ нѣща, които отпосле сѫ се приложили, наследствени нѣща. Казва: “То е наследствено.” Наследственитѣ нѣща сѫ предания, тѣ не сѫ Божествени работи. Онаследилъ си да пиешъ, онаследилъ си да говоришъ много. Заякътъ ги наследилъ, че като го бръсне една шумка, той подскача. Туй го онаследилъ. Казва: “Азъ така съмъ роденъ.” Туй не е Божествено. Ще кажете: “Господь така го създалъ.” Има нѣкои хора Господь създалъ много смѣли, а други създалъ много страхливи. Но то е само заблуждение. Богъ не е създалъ хората страхливи. Въ съзнанието си човѣкъ не съзнаваше какво нѣщо е страхътъ. Той знаеше, но щомъ направи престѫпление, почувствува какво е. Запримѣръ една овца като види вълка, кокошката като види орела. Кокошката ужъ не гледа нагоре, но щомъ се яви нѣкой орелъ надъ нея, може да е на единъ километъръ, веднага го вижда. Туй е страха у нея. Това е страха, тя издаде едно крѣкане.

Та рекохъ, въ всичкитѣ хора има единъ страхъ, всѣки човѣкъ си има по единъ страхъ, който го мѫчи. Въ Варна имаше една баба Хранова, акушерка, македонка, смѣла. Въ морето чакъ до Евксиновградъ ходѣше да плава, като нѣкой тюленъ изъ водата, мъжкарана, може да се бие съ когото и да е. Но на тази баба Хранова само ѝ покажи пиявица въ шише, ти не може да видишъ баба Хранова, панически страхъ изпитва. Казваше: “Не може да си обясня какво действие има, неволно ме обхваща единъ страхъ, треперя, не може да търпя присѫтствието на пиявица. Туй мѫчение не може да го изтрая.”

Вземете сега всички въ съвременната култура, обиждатъ се. Ти може да бѫдешъ много внимателенъ съ единъ германецъ, французинъ, англичанинъ въ тѣхъ кавалерство има. Ти не може да гледашъ дълго време една жена. Веднага ще каже: “Защо ме фиксирашъ?” Бегло трѣбва да мине погледътъ ти, туй да го знаешъ. Ако си позволишъ, веднага ще получишъ картичка: “Господине, азъ те викамъ на дуелъ.” Вече засегналъ си личнитѣ чувства. Дуелирането на западъ става съ шпаги. Тукъ българитѣ, когато започнаха да имъ проповѣдватъ мисионеритѣ, забелязахъ българитѣ станаха по-чувствителни, само нѣщо да кажешъ и веднага дуелиране има. Азъ сега разглеждамъ въпроса отъ психологическо гледище. Има известенъ родъ енергия, която трѣбва да се спазва. Има известни сѫщества вънъ отъ човѣка, които сѫ заинтересовани и всѣкога създаватъ скандали. Азъ да ви кажа, азъ понѣкой пѫть наблюдавамъ преди да се дигне скандала, гледамъ духоветѣ, които вдигатъ скандала, групово присѫтствуватъ, около десетина души сѫ наоколо. Вие ще кажете: “Какви сѫ духоветѣ?” Тѣ сѫ духове като човѣка, само много седятъ на едно мѣсто. Десеть души може да се събератъ на този столъ, на който азъ седя и ни най-малко нѣма да сѫ стестени. Ще имъ бѫде доста широко на тѣхъ. Но има друго. Азъ нѣма да ви говоря за формата на духоветѣ, понеже ще влѣзете въ едно заблуждение.

Но всѣкога, когато ще дойде едно изпитание на човѣка, измѣня се неговиятъ цвѣтъ. У нѣкои хора потъмнява лицето, става черно. Писанието казва: На Каина потъм-нѣло лицето. Богъ му казва: потъмнѣло лицето. Ако мислишъ да призовавашъ грѣха на Каина, погрознѣло е лицето ти. Ти имашъ недоволството отъ брата си, търсишъ единъ поводъ. И когато вие търсите единъ поводъ, като Каина да си отмъстите нѣкому, вземете огледалото, огледайте се. После огледайте се, когато нѣмате туй разположение. Когато имате разположение да срещнете нѣкого и да се обходите добре, пакъ се огледайте. Сега често казваме: “Да търпи човѣкъ.” Търпението е само за силнитѣ, не е за слабитѣ. За слабитѣ е неволята. За да накарашъ човѣка да търпи, трѣбва да му изяснишъ закона. Запримѣръ азъ може да търпя, може да ме мушнатъ единъ сантиметъръ съ игла, да забиятъ иглата, ни най-малко нѣма да не чувствувамъ, макаръ нищо да не казвамъ. Менъ ми е неприятно, макаръ да не изказвамъ своята неприятность. И тогава отъ чисто хигиенично, отъ съвременно гледище какво трѣбва да прави всѣки единъ. Защото човѣкъ има нѣколко мѣста, дето може да го ранятъ. Може да му ранятъ сърдцето, може да му ранятъ неговитѣ мисли. Нѣкой пѫть подтискатъ мислитѣ му, подтискатъ чувствата му, нѣкой пѫть може да го подтискатъ въ инициативата му, въ работата, която иска да работи.

Сега всички виждате нѣкои погрѣшки понѣкой пѫть. Нѣкои хора не ви харесватъ, знаете, че тия работи не сѫ добри, но нѣмате методъ, какъ да се поправите. Защото не само трѣбва да се констатира една погрѣшка, но трѣбва начинъ, какъ може да се поправи една погрѣшка. Разправяше ми една позната, казва: “Зная, щомъ нѣкой пѫть съмъ нетърпелива, следъ като направя погрѣшката, ще позная, че е погрѣшка. Тази погрѣшка, защо не я предотвратихъ?” Сега има погрѣшки, които ние съзнаваме, следъ като ги направимъ. Ти направишъ въ себе си една погрѣшка, ти я съзнавашъ, но не знаешъ, какъ да я избегнешъ. Казвашъ: “Втори пѫть азъ вече тази погрѣшка нѣма да я правя.” Втори пѫть ти тази погрѣшка нѣма да я направишъ, защото тя само веднъжъ е станала въ живота ти. Втори пѫть друга погрѣшка ще те изненада. Тя ще бѫде по съвсемъ другъ начинъ, по който ти не си мислилъ. Въ туй отношение човѣкъ трѣбва да чувствува грѣшката на своята нетърпеливость. Нетърпеливостьта на хората произлиза, че двойникътъ нѣкой пѫть излиза вънъ. Не е хубаво двойникътъ на човѣка да излѣзе вънъ. Естественото е единъ - два пръста да бѫде навънъ, но повече отъ два пръста е опасно. Ако двойникътъ излѣзе навънъ, тогава хората ставатъ неприятни. Възприятията сѫ силни. Всѣки отъ васъ трѣбва да има една броня. Колкото ставате по-чувствителни, толкова езикътъ ви да става по-мекъ. Ако ти ставашъ по-чувствителенъ и езикътъ ти остава въ първоначалното положение, ти ще създадешъ на себе си неприятность.

Въ Писанието се казва: “Не огорчавайте Духа, съ който сте запечатани!” Мислите ли, че Духътъ, който ви рѫководи въ онова, което вие говорите, въ онова, което вие мислите, въ онова, което вие чувствувате, той ще бѫде доволенъ? Но понеже той не може да ви говори на вашия езикъ, той отвѫтре ви казва: “Направихте една погрѣшка, не е хубаво това, което правишъ.” Ти започвашъ да го убеждавашъ, казвашъ: “Не знаешъ, че условията отвънъ сѫ такива.” Той казва: “Бѫди търпеливъ, азъ ще уредя тази работа.” Ти казвашъ: “Азъ ще му дамъ да се разбере.” Сега спорътъ е вѫтре. Ти изгубвашъ мира си, своя миръ губишъ вѫтре. Като се изгуби мира въ човѣка, той губи едно отъ добритѣ качества. Човѣкъ не може да прогресира безъ миръ. Мирътъ въ духовния свѣтъ е потрѣбенъ за една култура. Безъ миръ ти не може да успѣвашъ, не може да имашъ сполука въ живота си.

Та рекохъ, сега се изисква една обхода. Не искамъ да ви проповѣдвамъ да се обхождате единъ съ другъ. То е външна страна. Азъ туй го наричамъ цивилизация. Да се обхождашъ добре съ другитѣ, това е цивилизация. Да се обхождашъ добре съ себе си, се изисква знание. Да се обхождашъ добре съ себе си, съ Божественото, което е въ тебе, че никога да не го огорчавашъ. Ти онзи човѣкъ, който е въ тебе, никога да не го огорчавашъ. Ти може да имашъ външна обхода, то е лесно, но това е цивилизация. Цивилизация може да имаме спрѣмо другитѣ хора, то е лесно. Но човѣкъ трѣбва да има вѫтрешна обхода. И тогава трѣбва да се учи. Да не престѫпваме този Божий законъ, да не огорчавашъ духа си. Значи щомъ човѣкъ е изгубилъ своята свобода, той е огорчилъ душата си. Щомъ е изгубилъ силата си, той е огорчилъ духа си. Щомъ е изгубилъ свѣтлината си, той е огорчилъ ума си. Щомъ е изгубилъ своето добро, огорчилъ е сърдцето си. Тогава казвате: “Какво трѣбва да се прави?” - Възстанови доброто на сърдцето си. Разкаянието е тамъ. Възстанови свѣтлината на ума си, тамъ е разкаянието. Възстанови силата на духа си, тамъ е разкаянието. И възстанови свободата на душата си. Свободенъ е онзи, който знае какъ да се обхожда съ душата си. Силенъ е онзи, който знае да се обхожда съ духа си. Уменъ е онзи, който знае какъ да се обхожда съ ума си. Добъръ е онзи, който знае какъ да се обхожда съ сърдцето си. Азъ оставямъ настрана наследственитѣ черти. Казва: “Въ грѣхъ ме зачна майка ми.” То не е сѫществено. Че майка ми ме родила въ грѣхъ, то е другъ въпросъ. Че азъ, като една семка, може да съмъ израсналъ въ тинята, то е другъ въпросъ. Но тази семка може да пусне корени, да образува клонища и наполовина да се освободи отъ влиянието на земята.

Та рекохъ сега, научете се да давате свобода. Не може да давате свобода, ако не обичате душата си. Не може да добиете сила, ако не обичате духа си. Не може да придобиешъ свѣтлина, ако не обичашъ ума си, ако не разбирашъ свѣтлината. Не може да придобиешъ добрината, ако не проявявашъ своята добрина, ако не обичашъ сърдцето. Туй, което сега проявявате, то е вашия миналъ животъ. Както сте живѣли, както сте мислили въ миналото, така се проявявате сега. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да поправи една погрѣшка.

Онзи день ме поканиха на гости при младитѣ братя. Когато бѣхме на планината ме фотографираха, за да видятъ хората, какъ се живѣе на планината. Тамъ не може да се даде единъ съблазънъ. Но щомъ се фотографиратъ въ една кѫща, наредена маса съ хубави яденета, ще се даде съблазънъ, казватъ: “Ето така се живѣе: братство и равенство.” Сега има благоприличие и съображения. Но имаше два начина, какъ да постѫпя. Ето азъ какъ разсѫждавамъ. До мене имаше единъ братъ, можехъ да му кажа на ухото да каже, да не ни фотографиратъ, но то е вече единъ страхъ. Нѣма да знаятъ другитѣ, по-умно, по-благоприлично е. Другото е, че не искамъ да му заповѣдвамъ, понеже съмъ генералъ, да кажа като на ординарецъ, да не минава тамъ. Искамъ да запазя моята свобода и неговата свобода. Второто положение, намѣсто да лишавамъ този чо-вѣкъ отъ неговата свобода, азъ трѣбва да кажа, но ограничавамъ себе си. Още като говоря, за да ме разбере, рекохъ: “Бѫдете тъй добри да ме не фотографирате по този начинъ сега.” Но той се огорчава. Сега искамъ да си поправя погрѣшката. Азъ сега чувствувамъ, какво стана. Ако туй не бѣше станало, ни най-малко не щѣхъ да ви говоря тази проповѣдъ въ петъкъ. Тя се дължеше за изправянето на една погрѣшка. Турихъ въ действие всичкитѣ закони, да премахна всичкитѣ лоши влияния и въ себе си и въ другитѣ. Азъ можехъ да стана, да ида и да му пришепна на ухото. Тогава ще се създаде едно лъжливо мнение: “Какво ли искаше да му каже Учительтъ?” Има и трети начин можехъ да му кажа тъй: “Ти отложи туй за по-благоприятно време, сега не му е времето.” Но то е лъжливо. Вѫтре въ менъ не е така. Дипломация е това, за по-благоприятно време. Да му кажа така, не е хубаво. Ако му пришепна тихо, ще кажатъ: “Какво ли му каза? Той има привилегия да му казватъ хубави работи. Нека Учительтъ пришепне и на мене.” Като му казахъ така, този казва: “Можеше Учительтъ да се не обръща така къмъ мене.” Хубаво, но азъ рекохъ, насъ ни е страхъ нѣкой пѫть да направимъ една бележка. Рекохъ, ако неговата бележка е права, по който и начинъ да я каже, не зависи, че той повишилъ тона си. Казвате: “Вие не разбирате ли, какъвъ културенъ човѣкъ сте?” Може полекичка да го кажа. Следъ като обмислихъ работата, отидохъ. Духоветѣ може да ми турятъ изпитание. Азъ можехъ да избегна, можехъ да не ида. Ще питатъ какви сѫ съображенията ми. Рекохъ, приемамъ едно сражение, ще ида. Рекохъ, не искамъ да ме фотографирате. После ще държа една беседа, която се дължи на една погрѣшка, на една дипломатическа интрига. Въ дипломатическия свѣтъ ставатъ интриги, по единъ дипломатически начинъ да излѣзешъ навънъ.

Рекохъ, по нѣкой пѫть нѣкой ви каже една обидна дума на земята. Вие отивате при Господа, седнете на колѣне да се молите. Отивашъ веднага да смущавашъ Господа, че нѣкой те обидилъ. Умно ли е това? - “Господи, не знаешъ какво направиха съ [менъ]?” Ами че ти правишъ една грамадна погрѣшка. Никога не ходи да се оплаквашъ на Господа. Като те попита, Господь какво ти каза, кажи: “Една сладка дума, но не можахъ да я разбера. Криво ме разбра. Ще отида да ме назидаятъ, но не дочухъ тази дума какво означава.” Азъ сега засѣгамъ единъ въпросъ. По-нѣкой пѫть и интонацията на гласа решава въпроса. Единъ български селянинъ, който пратилъ сина си въ странство да следва, бащата искалъ синътъ да стане ученъ единъ день получава писмо отъ сина си. Той отива при единъ касапинъ и казва: “Получихъ писмо отъ сина ми, прочети ми го.” Той започва да чете съ единъ грубъ гласъ: “Татко менъ ми трѣбватъ четири хиляди лева презъ този месецъ.” - “Видишъ ли това магаре, така ли се говори, нищо не му пращамъ. Вижъ, не го срамъ, така ли се пише, да ми заповѣдва.” Отива при хлѣбаря и му казва: “Вижъ синътъ ми какво пише.” Той чете: “Любезни татко, моля ти се прати ми пари” и т.н. Чете писмото съ единъ мекъ тонъ. - “Ха, разбирамъ, любезни татко, моли се.” Онзи касапинъ на друго мѣсто туря ударението, съ друга интонация чете. Като прочита писмото хлѣбаря, казва: “Ще му пратя пари, туй дете станало човѣкъ.”

Та и на васъ, като ви пишатъ отъ небето, касапинътъ като го чете, нека да го чете хлѣбарьтъ. Азъ зная често много домове се развалятъ, защото възлюбениятъ казва: “Много си пресолила това ядене.” Но говори съ единъ грубъ тонъ. Азъ говоря за хората въ свѣта, които нѣматъ туй съзнание. Има ли цѣръ за пресоленото ядене? - Има, разбира се. Какъ? - Ще поискате отъ вашата възлюбена топла вода, ще налѣете въ соленото ядене, ще го направите тъй както трѣбва. Когато яденето е пресолено, турете топла вода. Вие често се намирате въ такива положения. Единъ приятель отишълъ да заведе своя приятель на гости. Домакинята ги черпила съ кафе. Въ първото кафе турила захарь, за второто се свършила едрата захаръ и тя намѣрила соль, която помислила за ситна захарь и направила кафето съ соль. Черпи и двамата, едното - сладко кафе, другото - солено. Той не може да си представи защо кафето е солено. Бръчка се, казва: “Много солено бѣше.”

Има два вида виновность. Азъ съмъ виноватъ въ нѣкои отношения, когато предизвиквамъ другитѣ. Т.е. виноватъ съмъ, че не може да произнеса нѣкои работи. Виноватъ е онзи, който иска да ме обиди. И двамата сѫ виновати. Единиятъ направилъ една погрѣшка, че не се задържалъ; другиятъ направилъ една погрѣшка, че не знае какъ да се задържи. Азъ проповѣдвамъ въ съвсемъ другъ смисълъ. Ти въ живота нѣкой пѫть роптаешъ. Погледнешъ себе си и погледнешъ нѣкой е по-ученъ, по-силенъ, по-красивъ и изведнъжъ дойде мисъльта: “Защо Господь не ме направилъ такъвъ? На мене ли даде да бѫда сиромахъ, другитѣ хора сѫ облѣчени, азъ съ окѫсани дрехи.” Че кой е кривъ за това тогазъ? Нѣкои обиди въ свѣта произтичатъ, че и вие сте обидили. Азъ на себе си тъй обяснявамъ. Да кажемъ, ако азъ съмъ билъ господарь, ималъ съмъ стотина души слуги, пъкъ съмъ ги обидилъ. Съ тази обида не съмъ ликвидиралъ, въ следния животъ азъ ставамъ слуга, пъкъ слугата ми става господарь. Той винаги ще ми върне съ лихвитѣ туй, което съмъ казалъ. Това, което ми казва сега, е отгласъ на онова, което е било. Трѣбва да си преглътна, да кажа: “Сега трѣбва да ликвидираме, много добре ми каза този човѣкъ. Азъ като него нѣма да правя.” Обидятъ те, кажи: “Азъ като него нѣма да правя.” Затова защото ви рекохъ, заради вашето предание разваляте Божия законъ.

Рекохъ сега, за вашитѣ наследствени черти не разваляйте Божествения законъ. Станалъ си много нетърпеливъ. Причината си ти, тя е наследствена. Обичашъ да се интересувашъ отъ чуждитѣ работи, причината е наследствена. Защото онази лисица винаги се интересува отъ хубавитѣ курници, кореспондентка е тя. Една лисица се интересува отъ курницитѣ. Онова дете, което обича ябълки, круши, орѣхи, знае на кое мѣсто има най-хубавитѣ орѣхи. Онзи, който обича круши, да не се интересува отъ крушитѣ. Вие ще кажете: “Много потънки работи.” - Че съ какво трѣбва да се занимавамъ? Знаете ли какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ, ако можехте да се самовладате, ако можехте да владате мислите си, тъй да е усно, ако човѣкъ може да влада своитѣ чувства, не съ усилие. Отдето минете, ще бѫдете добре дошли. Хората ще ви чакатъ, като нѣкой ангелъ. Спасительтъ дето мине, ще го чакатъ. Като го видите, ще ви бѫде приятно. Ако искате да дадете магнетична сила, то ще зависи отъ владането на вашитѣ мисли, не тъй да мислите, вие сами да се радвате на вашитѣ мисли и на вашитѣ чувства. Отъ васъ ще лъха една хубава атмосфера, както лъха отъ едно цвѣте или такава атмосфера, която излиза отъ единъ изворъ, или отъ чистия въздухъ, който дишате, или отъ слънцето, което изгрѣва отъ ясното небе.

Рекохъ, нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да влада своитѣ мисли. Или азъ наричамъ: твоята мисъль да те обича и твоитѣ чувства да те обичатъ и твоитѣ постѫпки да те обичатъ. Още като се роди мисъльта, ще каже най-сладкитѣ думи, после като се роди хубавото чувство и то ще каже най-сладкитѣ думи и една постѫпка като направишъ, ще чуешъ нейния гласъ. Нѣма въ свѣта по-хубаво състояние да слушашъ отзвука на своитѣ добри мисли; да слушашъ отзвука на своитѣ добри чувства и да слушашъ отзвука на своитѣ добри постѫпки. То е гласа на Бога. Господь казва: “Много добре мислишъ, много добре чувствувашъ, много добре постѫпвашъ.” Нѣма по-хубаво състояние на земята, отъ да слуша човѣкъ въ своето съзнание одобрението, че той постѫпва съобразно съ великия Божий законъ въ свѣта.

Отче нашъ

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

Сега като правило го дръжте. Азъ ни най-малко не визирамъ обикновенитѣ човѣшки постѫпки. Законътъ е такъвъ.

Обхождайте се съ себе си тъй, както Богъ се обхожда съ тебе!

Недѣлна сутринна лекция
29 августъ 1937 г. 5 ч. с. Изгрѣвъ

Вѣчно подмладяване
Законъ за вѣчната младость

Небето прошарено. Времето тихо и меко.

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псаломъ

Евангелие отъ Матея, гл.15, ст.6-12; Ев. отъ Лука, гл.8., ст.9-19; Ев. отъ Марка, гл.12., ст.1-10; Ев. отъ Йоанна, гл.3, ст.1-10.

“Духътъ Божи”

Човѣкъ се намира между две положения, които опредѣлятъ движението му. Отъ една страна той е подъ влиянието на Слънцето, а отъ друга страна той е подъ влиянието на Земята. Вънъ отъ това има много други влияния, съ които той трѣбва да се справи. Вънъ отъ тия влияния той търси въ свѣта Бога, но кѫде да го намѣри и той не знае. Той счита Бога като една сила, която работи и че Той е направилъ всичко. Това е за онзи разбира се, който се е пробудилъ, у когото умътъ работи. Оня, у когото сърдцето работи, той чувствува. Нѣкои хора, като чувствуватъ, мислятъ, че мислятъ, а пъкъ други, като мислятъ, мислятъ, че чувствуватъ. Едно погрѣшно схващане! Въ човѣка има две противоположни движения. Чувствата винаги събиратъ, сгѫстяватъ нѣщата. А пъкъ умътъ разредява и разширява. Тъй че това, което разширява и разредява, върви въ свѣта на ума, а пъкъ това, което сгѫстява, върви въ посоката на чувствуванията.

На 22 септември Слънцето отива къмъ южното полушарие. Южното полушарие представлява живота на сърдцето, а пъкъ северното полушарие представлява ума. Пролѣтъ е това, което лети. Лѣтото е това, което налива. Есень е това, което дава, а пъкъ зима е това, което взема. Нѣкой казва: Пролѣть - хвъркашъ. Лѣто - наливатъ ти нѣщо. Есень - даватъ ти. Зима - взематъ. Тъй че, вие сте въ първия день на есента. Дава ви се нѣщо. За три месеца ще ви се дава. И следъ това ще дойде зимата и ще взема вече. Сега това сѫ теории.

Детето като се роди, не знае. Детето отначало мисли чрезъ ума на баща си и на майка си. И тогазъ е идеално. Детето най-първо е господарь; то въодушевява баща си и майка си. Двама души като се обичатъ, детето е идеалъ за тѣхъ.

Вие казвате: “Какъвъ е смисълътъ на живота?” Какъвъ може да бѫде смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота е Истината. Тогазъ се пита: “Какво нѣщо е Истината?” Това нѣщо, което свързва всички нѣща въ едно единство и ги осмисля, то е Истината. Задъ Истината нѣма нищо друго. Задъ Истината сѫществува единъ неорганизиранъ свѣтъ, единъ свѣтъ, въ който човѣшки кракъ не може да стѫпи никога. Въ този свѣтъ никой не знае какво е. И ако речете вие да си дадете нѣкое понятие, съвсемъ ще се обърка вашиятъ умъ.

Напримѣръ нѣкой пѫть вие мислите дали нѣкой ви обича или не. Тогазъ вие сте вече извънъ Истината! Какво нѣщо е да не ви обичатъ или какво нѣщо е да ви обичатъ? Онзи, който ви обича, дава ли ти нѣщо? Ти мислишъ, че ти дава. Но въ сѫщность дали ти дава или не, то е въпросъ. Върху думата “любовь” ние тъй се заблуждаваме! Напримѣръ азъ виждамъ тая книга и мисля, че е нѣщо реално. Но тая книга е вънъ. Нѣкое впечатление има въ ума ти. Но въ сѫщность каква е книгата? То е една съвсемъ друга реалность, различна отъ това, което азъ схващамъ. Напримѣръ ти имашъ единъ човѣкъ въ своя умъ, но то е сѣнка на реалностьта. Даже и понятието за самитѣ васъ и то е една сѣнка. Защото ако имахте реалностьта, вие не щѣхте да се измѣняте. Нѣкой пѫть сте радостенъ и следъ половинъ часъ сте тѫжни, недоволни, скръбни или се съмнявате. Сега, кога сте въ реалното: като се радвашъ, като вѣрвашъ или като скърбишъ и се съмнявашъ? Скръбьта ти може би не почива на никаква основа. Нѣкои често даватъ примѣри, които могатъ да ни тикнатъ въ лоши разбирания. Представете си, че единъ вашъ приятель взема 20 000 лева отъ васъ и ги тури въ банката на ваше име. А пъкъ ви казватъ, че той ви задигналъ паритѣ. И вие се безпокоите. И следъ 10 години се научавате, че той ги турилъ на ваше име. Кое тукъ е реалното: Вие сте скърбили, че той изялъ паритѣ ви, а пъкъ излиза, че той не ги изялъ.

Да допуснемъ сега, че скърбите. Защо? Или се радвате. Защо? Скръбьта събира, а пъкъ радостьта дава. Ти не можешъ да давашъ, докато не скърбишъ, докато не събирашъ. Ако не събирашъ, какво ще давашъ? Нѣщата най-първо се събиратъ и после се даватъ. Ние имаме за живота една такава представа, че ние искаме радостьта да предшествува скръбьта. Но Онзи, Който е създалъ скръбьта, Богъ, като е допусналъ страданията, кое е било онова, което Го е заставило да допусне страданията. Той, като е създалъ свѣта, е допусналъ страданията. Кои сѫ били подбудителнитѣ причини? Никой отъ васъ не знае, кои сѫ били подбудителнитѣ причини. Вие искате да бѫдете щастливи. Коя е мѣрката, кое е подбуждението ви, че искате да бѫдете щастливи. Вие не искате да бѫдете нещастни. Кое е онова, което ви подбужда? Защо не искате да бѫдете нещастни? И въпрѣки, че не искате да бѫдете нещастни, ставате нещастни. И въпрѣки, че нѣкой пѫть не искате да бѫдете радостенъ, ставате радостенъ. Кое ви заставлява да бѫдете нещастенъ или щастливъ? Нито щастието нито нещастието не зависи отъ васъ. Ти обичашъ нѣкого и сте щастливъ, но онзи, когото обичате, ви носи и нещастие. Майката обича детето и е щастлива; и като замине детето, тя е нещастна. Присѫтствието на детето при майката произвежда въ нея щастие, а неговото отсѫтствие произвежда нещастие.

Ти казвашъ: “Азъ съмъ господарь.” Какъвъ господарь си? Ти казвашъ: “Азъ мога да мисля за каквото искамъ.” За какво можешъ да мислишъ?

Ние се отдѣляме отъ Бога и искаме щастие. Щастие извънъ Бога не можешъ да имашъ. Щомъ се отдѣлишъ отъ Бога, ще имашъ вече тия външнитѣ промѣни. За скръбьта има единъ законъ. Излизането вънъ отъ Бога е скръбь. Връщането при Бога, то е радость. Щомъ се върнешъ при Бога, ти усѣщашъ ограничение. И искашъ да се освободишъ. Излизашъ навънъ, освобождавашъ се, но скръбьта идва. Отивашъ при Бога, [радостьта] идва, но и ограничението идва. Излизашъ вънъ отъ Бога, свободата идва, но и скръбьта идва. Тъй седи въ реалния животъ. Всѣки день виждаме това. И после сѫщиятъ законъ е и въ следното: ти се приближавашъ при нѣкого, отивашъ при нѣкой господарь или при нѣкой учитель. Като отидешъ при този господарь или учитель, ти се радвашъ, че ще добиешъ нѣщо, но като влѣзешъ тамъ, има ограничение. Отивашъ въ университета, колкото и да си свободенъ, все се подчинявашъ на известни програми. Не можешъ да правишъ каквото искашъ. И не можешъ да мислишъ каквото искашъ. Можешъ да мислишъ, но има известенъ редъ, на който трѣбва да се подчинявашъ. И ако не искашъ да се подчинявашъ, казватъ ти, че трѣбва да напуснешъ университета.

Сега мнозина мислите, че като отидете при Бога, ще бѫдете абсолютно свободни. За да бѫдешъ абсолютно свободенъ, трѣбва да се слѣешъ съ Бога; ти за себе си не трѣбва да мислишъ. Докато мислишъ за себе си, ти не си свободенъ. Защо тогазъ ти и Богъ сте различни нѣща. Има две личности, ти искашъ и твоята воля да бѫде. Питамъ тогазъ: ако две воли действуватъ едновременно, тогазъ какво съгласие може да има? Най-първо, когато детето дойде въ дома, то иска да подчини баща си и майка си и почва да заповѣдва на баща си и майка си. Първоначално това дете се подчинява, но въ ума му влиза, че може да заповѣдва на баща си и майка си. Първитѣ две-три години тѣ отстѫпватъ, но къмъ 3-4-5-та година бащата изважда закона и му казва: “Ти ли си, който ще заповѣдвашъ?” И наложи го на общо основание. И детето почва да пѣе. Следъ това дойде и майката. И тя излиза отъ търпение и казва: “Ти ли ще заповѣдвашъ тукъ?” И тя наложи закона сега. Биятъ го. Баща му го бие, че не мисли. Казва му: “Ти не си научилъ да мислишъ!” А майка му го бие, че не чувствува добре. Тогазъ детето запитва: “Защо дойдохъ азъ при тая майка и при този баща?” Какъвъ отговоръ то ще си даде?

Не, че ние ще оправимъ свѣта. Свѣтътъ ще си върви по сѫщия пѫть. Ако добре си обяснимъ нѣщата, ако добре можемъ да ги схванемъ и да живѣемъ споредъ законитѣ, които сѫществуватъ въ природата, то има една възможность да добиемъ оная, относителната реалность - туй, което ние желаемъ.

Ти не можешъ да постигнешъ неограничено нѣщата. Защото най-първо, когато майката ражда едно дете, бащата и майката сѫ вече предначъртали какво искатъ отъ детето. Майката иска детето да бѫде единъ голѣмъ философъ, или единъ голѣмъ герой, или художникъ, или музикантъ. Бащата сѫщо. И ако детето мисли, че то отъ само себе си ще стане нѣщо, то се лъже. Каквито сѫ били бащата и майката, такова ще бѫде и детето. Детето не може да има други качества, вънъ отъ качествата и способноститѣ, които майката и бащата сѫ притежавали. Ние нѣкой пѫть ставаме смѣшни; ние искаме да станемъ по-умни отъ Бога! По-глупави може, но по-умни - никога. Единственото нѣщо, което можемъ да направимъ, е че по-глупави отъ Бога можемъ да станемъ, но по-умни отъ Него - никога. Ние нѣкой пѫть искаме да корегираме, защо свѣтътъ е тъй направенъ. Мога да ви дамъ едно обяснение, защо свѣтътъ е тъй направенъ, но то нѣма приложение. На едно малко дете мога да му скроя такива гащи, каквито има бати му, който е на 21 година. Мога да му ги дамъ, но тия, голѣмитѣ гащи на бати му какво ще го ползуватъ? То ще ги влачи. Ако се облече, тѣ ще се влачатъ. Ако ви дамъ голѣми гащи, само ще ги влачите и ще ви спѫватъ.

Сега запримѣръ васъ ви спѫва законътъ на любовьта. Каква трѣбва да бѫде любовьта? Ти ще се намѣришъ при нея въ противоречие. Любовьта има две портиворечия: като искашъ да те обичатъ, ти трѣбва да бѫдешъ господарь. Налагашъ на хората, заставяшъ ги да те обичатъ. Поставяте се на мѣстото на господарь. Искашъ да обичашъ. Тогазъ си на мѣстото на слуга. Ако хората не те обичатъ, значи не си господарь. И ако ти [не] обичашъ и ти не си слуга. Има едно противоречие. При първия случай, щомъ не те обичатъ хората, значи не си господарь. Ти не си много уменъ човѣкъ. Нѣма защо да те обичатъ хората. Въ втория случай ти казвашъ: “Нѣма защо да се обичатъ хората! Тѣ не сѫ толкозъ умни.” Има две противоречия. Какъ ще ги примиришъ? Защото въ закона на любовьта има едно: Тя не иска нито да ѝ господаруватъ, нито да ѝ слугуватъ. Ти като отидешъ при любовьта като господарь, тя ще те захвърли като парцалъ. И ако отидешъ при нея и искашъ да ѝ станешъ слуга, пакъ ще те захвърли. Тя казва: “Въ моето училище - нито господари, нито слуги!” Въ областьта на любовьта кракътъ на господаря и кракътъ на слугата не може да стѫпи, защото тѣ и двамата сѫ скандалджии. Свѣтътъ страда отъ господари. И свѣтътъ страда и отъ слуги. Свѣтътъ страда и отъ бащи. Свѣтътъ страда и отъ майки. И найпосле въ човѣшкия свѣтъ има и друго: свѣтътъ страда и отъ синове и отъ дъщери.

Въ геометрията, въ квадрата единиятъ ѫгълъ отъ 90 градуса е противоречието на бащата; другиятъ ѫгълъ отъ 90 градуса е противоречието на майката; третиятъ ѫгълъ - на сина и четвъртиятъ - на дъщерята. Какво разбирате вие подъ думата “противоречие”? Бащата иска да е глава на всичкитѣ работи. И майката иска да е глава на всичкитѣ работи. И синътъ иска да е глава. И дъщерята иска да е глава! Въ този четириѫгълникъ има 4 глави. Какъ ще ги примирите тия 4 глави? И започва една вѫтрешна борба. Щомъ въ човѣка има борба, той се намира въ единъ квадратъ. Бащата има неразбраната идея, че той иска да бѫде господарь. Майката и тя иска да бѫде господарь. Голѣмиятъ синъ, понеже е последния, и той иска сѫщото. И малката, понеже е последната, и тя иска. Тогазъ казвашъ: “Защо Господь е създалъ така свѣта?” Рекохъ, какъ трѣбваше да го създаде?

Тогазъ азъ давамъ следното разяснение на себе си и на васъ: Любовьта е онзи великъ законъ, който дава възможность на всѣки единъ зародишъ въ Божествения свѣтъ да се прояви. И тя като намѣри едно семе, веднага го поставя въ почвата, зарива го и го оставя тамъ. Като го зарине, тя го оставя тамъ. Тя те напусне. Следъ това Бащата идва, Мѫдростьта идва отгоре. Като те зарови майка ти като семенце, баща ти идва отгоре, той има сѫчувствие. И понеже семето отгоре е натрупано съ пръсть, то той праща къмъ него свѣтлина и топлина. Бащата не махва пръстьта. Семенцето казва: “Майка ми ме забрави!” Бащата казва: “Почни да ровишъ.” И слѣдъ като е говорилъ дълго време, бащата на сина и на дъщерята, той ги накара да се покажатъ отъ пръстьта нагоре. Но и той не може да ги освободи напълно: едната половина остава подъ земята, а другата - надъ земята и цъвти.

И сега почва той да разсѫждава, кой е по-добъръ: баща му или майка му. Майка му го държи долу въ коренитѣ, а пъкъ баща му го тегли нагоре и казва: “При менъ ще дойдешъ.” Половината му е въ земята, при майката, въ гѫстата материя, а пъкъ другата половина е при бащата. Питамъ: какво ще бѫде разрешението на този въпросъ? Какъ ще го разрешишъ? Това дърво кога ще бѫде свободно? - Когато дойде Истината! Тя е, която примирява всичкитѣ противоречия. Истината е онзи великъ законъ или оная сѫщина, която освобождава човѣка отъ всичкитѣ противоречия. Тя изважда дървото изъ почвата и го прави свободно да се движи. Изважда го изъ гѫстата материя. Та рекохъ, докато ти си въ земята, Истината я нѣма въ тебе. Ти имашъ въ себе си Любовьта и половината ти е въ по-рѣдката материя - живѣешъ въ срѣдата на Любовьта и Мѫдростьта. Не си въ Истината. Но когато излѣзешъ вънъ отъ гѫстата срѣда, ставашъ човѣкъ. Но и човѣкъ не е излѣзълъ още напълно. Но Истината го води къмъ това освобождение. Сега това е фигуративно казано. Истината е великия онзи законъ, който ни показва пѫтищата на Любовьта.

Противоречието е въ това, че ние не разбираме, че Любовьта не търпи нито господари, нито слуги. А пъкъ Мѫдростьта не търпи многознаещи. Нѣкой отива при Бога да Му философствува. Че Богъ има отвращение отъ това. Този, Който е направилъ свѣта, ти ще Му философствувашъ сега и ще го учишъ какви сѫ били Неговитѣ намѣрения. Че ти ставашъ смѣшенъ предъ Него! И почвашъ да учишъ хората, че Богъ така и така мислилъ и пр. Ще ходишъ да разправяшъ на хората какъ живѣятъ ангелитѣ! Ти никога не си билъ при ангелитѣ и ще разправяшъ какъ жи-вѣятъ тѣ! Ти никога не си билъ при светиитѣ и ще разправяшъ какъ живѣятъ тѣ! Една млада мома седи сега и почва да си въобразява какъ ще живѣе, като се ожени. Тя никога не се е женила и мисли, като се ожени, какъ ще нареди живота си, какъ ще нареди и столоветѣ, и маситѣ, и килимите и пр. И тя си създава единъ новъ свѣтъ! И като влѣзе въ този, новия свѣтъ и види, че не е тъй, както си го рисувала, тя казва: “Не си струва да се жени човѣкъ!”

Това сѫ наши изобретения! Законътъ на женитбата не е нищо друго, освенъ туй, че въ тебе има желание да се освободишъ отъ това, което е създала въ тебе Любовьта, като те е заровила въ пръстьта. Ти трѣбва да се оженишъ, защото трѣбва да излѣзешъ вънъ отъ земята. Нѣкой казва: “Да се оженишъ, за да бѫдешъ щастливъ.” Ти тогазъ не разбирашъ процеса на любовьта! Тия булскитѣ дрехи, тия венци на любовьта, тѣ сѫ външната страна. Книгата може да е добре подвързана и добре напечатана, и добре написана, но трѣбва четене на тая книга и приложение трѣбва!

Тогазъ, какъвъ е смисълътъ на любовьта? Тя, любовьта най-първо ще те научи да живѣешъ и ако не живѣешъ, ти не можешъ да разберешъ. Ако въ любовьта ти елементарнитѣ работи, страданията и радоститѣ не можешъ да разберешъ, ти не можешъ да прогресирашъ. Тѣ сѫ двата пѫтища, по които любовьта се проявява. Ако ти не знаешъ смисъла на радоститѣ и смисъла на страданията, какъ ще разберешъ живота? И после идатъ въ живота злото и доброто и редъ други противоречия! И всичко това ти трѣбва да го примиришъ! Ние сега казваме: “Да има нѣкой начинъ!”

Вчера имахъ единъ разговоръ. Трима души ме посетиха. Дошли отъ Америка - двама мѫже и една жена. Азъ бѣхъ занятъ. И тѣ казаха, че много бързатъ. Но и азъ съмъ занятъ! И другитѣ, които бѣха дошли при менъ, [и] тѣ бързаха! Най-после ги приехъ. Идватъ и се запознаватъ съ менъ. Тѣ казаха: “Чували сме много работи за тебе и дойдохме да те видимъ. Нѣма да стоимъ повече отъ една минута.” Тѣ ми казаха една минута, но седѣха 10 минути. Учатъ ме тѣ сега! Тѣ казаха:”Какъ ще се оправи свѣтътъ? Трѣбва да обичаме Христа!” Азъ рекохъ само: “Какъ да Го обичаме?” Тѣ казаха: “Само вѣрата, вѣрата въ Христа ще оправи свѣта!” Азъ рекохъ: “Не зная, дали вѣрата може да оправи. Азъ се съмнявамъ, дали вѣрата може да оправи свѣта, защото ако вѣрата можеше да оправи свѣта, то той трѣбваше да бѫде оправенъ! Досега свѣтътъ не се е оправилъ.” Тѣ казаха: “Ти не вѣрвашъ ли въ Христа?” Рекохъ: “И азъ като вѣрвамъ, и за менъ работитѣ не се оправятъ! Намирамъ, че вѣрата е сѫществено нѣщо, но не е нѣщо, което ще оправи свѣта. Вие досега сте вѣрвали. То е външната страна на Христа! Обичали ли сте вие Христа? Обичали ли сте Го, че заради Него да бѫдете готови да направите всичко?” Тѣ казаха по евангелски: “Когато дойде Христосъ, Той ще ни научи.” Кога може да дойде? Може да дойде днесъ, следъ 10 години, следъ 100 години, следъ 1000 години. И какво ще правите до тия хилядата години? После рекохъ: “Хайде да ви дамъ по една книжка.” И имъ давамъ по една книжка за богомилитѣ. Рекохъ имъ: “Четете тукъ.” Тѣ казаха: “Пакъ ще дойдемъ да ви видимъ.” Рекохъ: “Колкото пѫти и да се виждаме, все това ще бѫде.”

Ние фотографираме нѣкого и му носимъ портрета. Приличаме на ония, сегашнитѣ временни възлюбени. Азъ съмъ виждалъ млада мома, извади портретчето му, пакъ го тури. Мисли си тя! И ходи, и пакъ го извади, и го погледне! То е едно вѣрую сега. Идолопоклонство, идолопоклонство на любовьта! Него го нѣма. Това е сѣнката. За тая сѣнка тя трепери, а пъкъ като дойде реалностьта, тя казва: “Аманъ!” Не може да го търпи! Когато е въ портретъ, тя казва: “Ангелъ е.” Не можела безъ него, а пъкъ като дойде, не може да го търпи. Когато дойде нѣкоя идея, човѣкъ я носи въ себе си като идеалъ, но като дойде тя реално, той казва: “Бѣля си намѣрихъ на главата, много загазихъ.”

Та сега на насъ ни трѣбва Истината, която да ни освободи...

Въ чувствения свѣтъ ние сме вплетени въ една гѫста материя и нѣмаме ясна представа за онова, което Богъ е създалъ. Желанието на Любовьта е да ни даде животъ. Желанието на Мѫдростьта е да ни даде свѣтлина и знание. Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пъкъ свободата е плода. Тя е смисъла, който ще осмисли живота.

Най-първо, какъвъ е смисълътъ да ни се даде животъ? Трѣбва да знаемъ, че и най-лошиятъ животъ е толкозъ цененъ, толкозъ богатства има въ него, колкото и въ най-добрия животъ. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животътъ не може да бѫде лошъ. Следователно лошиятъ и добриятъ животъ сѫ еднакво ценни. Това разбиране го нѣмаме. Въ любовьта ти ще разберешъ, че животътъ е еднакво цененъ. И най-малкиятъ животъ, животъ, който е пъленъ съ най-голѣмитѣ страдания, има всички богатства, които има въ рая и въ Божествения свѣтъ. И ти като не разбирашъ, спъвашъ се. И всички искатъ единъ животъ - всички други да страдатъ, а само тѣ да не страдатъ. Че то е едно криво разбиране на живота.

Когато напишемъ думата “любовь”, ако между буквитѣ се зароди едно стълкновение коя да бѫде първа, какъвъ смисълъ ще има това? Колко букви има думата “любовь”? - Шесть букви. Скаратъ се, да кажемъ, коя буква да бѫде първа! Ако турите отпредъ “ь”, какво ще излѣзе? Нищо нѣма да излѣзе. Ако турите “в” отпредъ, пакъ нищо нѣма да излѣзе. Най-първо ще турите “л”. Това е една необходимость. И следъ това иде втората буква “ю”. Третата буква иде: “б”. После иде “о”, пета буква е “в”, а пъкъ шеста е “ь”. Еръ-малъкъ е последната буква, съ топузъ. Поставете всѣка дума на нейното мѣсто. Тогазъ ще дойде смисълътъ. Поставете страданието на неговото мѣсто. Поставете и радостьта на нейното мѣсто. Поставете злото на нѣговото мѣсто. И поставете доброто на неговото мѣсто. Всѣко нѣщо на своето мѣсто е полезно. Всѣко нѣщо, което не е на своето мѣсто, не е полезно. Ние страдаме, понеже нѣщата сѫ размѣстени.

Сега разбира се това е единъ предметъ, който не ви засѣга всички ви еднакво. Нѣкои отъ васъ сте стари, а пъкъ нѣкои сте гладни. Нѣкои сте жадни. Имате разни нужди. Напримѣръ тия, които ме слушате сега, мога да ви направя всички ви радостни. И магически мога да направя да ви засияе лицето. Ако на всѣкиго едного отъ васъ дамъ по единъ чекъ отъ хиляда английски лири стерлинги, веднага ще имате обуща, дрехи. Тѣ са доста голѣма сума - хиляда английски лири стерлинги. Ще вземете единъ апартаментъ. Хубаво, единъ чекъ! Че нѣмате ли вие единъ чекъ? Животътъ, който имате вложенъ въ васъ, не е ли единъ чекъ, вложенъ отъ Бога! И знанието, което Богъ ви е турилъ въ вашата глава, не е ли единъ чекъ? И свободата, която ви е далъ Богъ, не е ли единъ чекъ? Три чека имате и то не по хиляда английски лири, но по много повече!

Нѣкой пѫть сѫ ме питали: “Ти кой си?” Азъ ли кой съмъ? Азъ съмъ този, който наблюдавамъ Любовьта, която заравя семето. И азъ съмъ онзи, който гледамъ, какъ Мѫдростьта изтегля половината отъ поникващето растение нагоре. И азъ съмъ онзи, който гледамъ какъ Истината го освобождава. За тия три работи съмъ дошълъ. Искамъ да стана ученъ човѣкъ. Давамъ си отчетъ, защо ги заравятъ, защо ги освобождаватъ наполовина и защо после Истината иска съвършено да ги освободи. А пъкъ вие сега искате да знаете, азъ какво съмъ? Вие имате едно друго лъжливо чувство. Вие ме считате за единъ банкеринъ и питате, дали имамъ пари, та да ви услужа.

Докато не се научите като менъ да знаете какво правятъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, нито петь пари не можете да получите отъ менъ. Защото въ Божествената банка, щомъ като отидешъ да те кредитиратъ, тѣ ще те питатъ: “Ти наблюдавалъ ли си какъ Любовьта заравя семето?” - “Не съмъ.” - “Върви си.” - “Ти наблюдавалъ ли си какъ Мѫдростьта ги изкарва поникващитѣ растения да растатъ нагоре?” - “Не.” - “Върви си.” - “Ти наблюдавалъ ли си Истината, какъ ги освобождава?” - “Не.” - “Никакъвъ кредитъ нѣмашъ въ нашата банка. Върви си.”

Ако не можете да носите страданията и радоститѣ на Любовьта, ако не можете да издържате свѣтлината и топлината на Мѫдростьта и ако не можете да издържите ограниченията, които свободата дава, тогазъ не можете да бѫдете кредитирани. Свободата кара хората да се жертвуватъ. Жертвоприношението е вече законъ на Истината! Ако ти не си готовъ да се самопожертвувашъ, ти не си позналъ Истината. Христосъ се самопожертвува, понеже Той позна какво нѣщо е Истината! И като се самопожертвува, Той се освободи отъ всички ония ограничения въ живота! Докато ние не се самопожертвуваме, не можемъ да се освободимъ. Докато ти се държишъ за това тѣло, което имашъ, ти още не си разбралъ живота. И при все това, кога да е, ще трѣбва да напуснешъ тѣлото си. Ако не е следъ 10 години, следъ 15 години, следъ 120 години или следъ хиляда години ще трѣбва да напуснешъ тѣлото си. И ако излѣзешъ отъ това тѣло, кѫде ще отидешъ? Най-първо ще живѣешъ въ едно тѣло, което Любовьта ще ти създаде. Това ще бѫде грубата материя. Ти ще бѫдешъ заровенъ. Това е тѣлото на Любовьта. Следъ туй ще бѫдешъ заровенъ въ друго едно тѣло, ще влѣзешъ въ една по-рѣдка срѣда - въздуха. И най-после Истината ще те облече въ едно тѣло, въ което ще се принесешъ жертва за другитѣ. И щомъ се пренесешъ въ жертва за другитѣ, то всички други ще се принесатъ въ жертва заради тебе. Ако ти не се жертвувашъ и другитѣ не могатъ да се жертвуватъ за тебе. Ако ти не можешъ да обичашъ и другитѣ не могатъ да те обичатъ! Ако ти не можешъ да мислишъ за другитѣ, то и другитѣ не могатъ да мислятъ за тебе. Ако ти не можешъ да действувашъ свободно за другитѣ, то и другитѣ не могатъ да действуватъ свободно за тебе.

Сега тия работи, за които ви говоря, вие ги знаете по-добре отъ менъ. Но у васъ има известни съображения. Вие сте облечени много добре, съ хубави дрехи. Седите вие при една рѣка и искате да я минете. Но казвате: “Ще се наквасятъ панталонитѣ ми.” А пъкъ да не съблечете дрехитѣ си. И търсите мостъ. Но щомъ се намѣрите въ трудно положение и като видите, че животътъ ви виси на косъмъ, ще минете презъ рѣката и ще благодарите на Бога, че сте се спасили. Хората сега иматъ известни възгледи. Тѣ сѫ нашитѣ наследени убеждения за моралъ, наши понятия за свѣта и пр. Богъ ще ни тури въ хиляди такива костюми, докато дойдемъ до единъ такъвъ костюмъ, който ще има всички предимства. Въ това тѣло има написани тия закони, въ туй тѣло ние носимъ тия закони, но не можемъ да ги четемъ. Казано е: “Ще напиша закона си въ сърдцето имъ и ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ.”

Онзи, който е позналъ Истината, той вече е влѣзълъ въ вѣчната младость на живота. Това е единъ отъ признацитѣ. Човѣкъ, който не е научилъ закона на вѣчната младость; човѣкъ, който не е влѣзълъ въ нея, той не е позналъ Истината! Онзи, който е позналъ закона на Любовьта, той е позналъ 1/3 отъ живота. Онзи, който е позналъ и закона на Мѫдростьта, той е позналъ 2/3 отъ живота. Онзи, който е позналъ закона на вѣчната младость, той е позналъ Любовьта, той е позналъ Мѫдростьта, той е позналъ Истината.

Тая година искамъ да познаете Любовьта, за да придобиете живота! Искамъ да познаете Мѫдростьта, за да добиете истинско понятие за свѣтлината и топлината, какво нѣщо сѫ тѣ. И най-после, искамъ да познаете свободата, за да познаете закона на вѣчната младость. Тогазъ човѣкъ е като единъ магъ. Той ще си играе съ всичкитѣ работи. Той само като махне съ тая пръчка, всичко каквото иска, може да стане. Това е, къмъ което се стремите. Вие искате да нѣмате никакви страдания. И право искате. Но това не може да постигнете сега. Нѣкои сте въ първата фаза на Любовьта, нѣкои сте въ втората фаза на Мѫдростьта. И нѣкои сега едвамъ сте отправили погледъ къмъ Истината, а пъкъ смисъла на живота е въ Истината. И казано е: “Истината ще ви направи свободни!” - И казано е още: “Тамъ дето е Духътъ, тамъ е свободата.”

Сега тая година ви пожелавамъ, като влѣзете сега въ южното полушарие да развивате вашата добродетель и идущата година, като се върнете въ пролѣтьта, да сте готови да разберете справедливостьта. А пъкъ като дойдете до слънцестоянието, до най-високата точка, да разберете въ какво седи вѣчната младость. Докато човѣкъ не разбере вѣчната младость на живота, той още не е свободенъ. То е Разумното, то е Великото! Човѣкъ трѣбва да се ражда и преражда. Прераждането е законъ за изучаване на вѣчната младость. На английски богословцитѣ го наричатъ: “thе eternal generation”, буквално - “постоянното произвеждане”, т. е. “вѣчното подмладяване”. Човѣкъ трѣбва да има въ себе си вѣчното подмладяване. Законътъ на: “thе eternal generation” го наричаме “вѣчното подмладяване”. Вѣчното подмладяване - въ това е смисълътъ. И тогазъ човѣкъ се освобождава отъ всички стари възгледи. Отъ неразбирането идатъ всички страдания. Щомъ не разбирашъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, идатъ страданията. Щомъ разберешъ Любовьта, животътъ ще дойде. Щомъ разберешъ Мѫдростьта, ще дойде знанието. И щомъ разберешъ Истината, свободата ще дойде! А пъкъ на насъ е потрѣбно на земята животъ; потребно ни е знание; потребна ни е свобода. Пѫтьтъ на живота минава презъ Любовьта. Пѫтьтъ на знанието минава презъ Мѫдростьта. А пѫтьтъ на свободата минава презъ Истината.

Та рекохъ, сега не се спирайте върху въпроса: “Толкозъ години ние следваме този пѫть, какво сме разбрали?” Направете единъ малъкъ опитъ! Да кажемъ напри-мѣръ, че единъ день сте недоволенъ. Да кажемъ, че имате една малка неприятность. Коя е най-малката неприятность отъ твое гледище? Защо едни иматъ едно понятие, а други иматъ друго понятие. Най-малката неприятность е, че нѣмашъ нито петь пари въ джоба си. Или имашъ петь пари въ джоба си. Погледнешъ и само петь пари - и си недоволенъ. Казвашъ: “Какво мога да направя съ тѣхъ? Да е единъ левъ, 10 лева!” Ако тѣзи петь стотинки азъ мога да ги превърна въ злато, колко ще струватъ? И ако това злато го накарамъ да расте? Паритѣ растатъ и тѣ. Паритѣ се раждатъ така, както плодоветѣ. Единъ день, като разберете закона на паритѣ, тѣ ще се раждатъ. Вие се чудите, какъ ще се родятъ. Че ако вие знаете да кажете на единъ човѣкъ една дума, той ще ви даде пари, колкото искате! Представете си сега, че осѫждатъ единъ милионеръ на смъртно наказание. И тогазъ царьтъ подписва една заповѣдь, въ която казва: “Ако си готовъ да подаришъ всичкото си имане, което имашъ, на беднитѣ, ще отложимъ смъртното наказание.” Той ще помисли и най-първо ще каже: “Не може ли половината, три-четвърти?” - “Всичкото!” Тогазъ какво ще направи милионерътъ?

Та рекохъ, всички ние сме осѫдени на смърть. На всинца ви има по една смъртна присѫда отгоре ви. И казва се: “Ако дадете всичко, каквото имате, ще се освободите отъ смъртьта, нищо повече. И Христосъ, като дойде на земята, Той трѣбваше да умре, да пожертвува всичко и следъ това можеше да дойдатъ свободата и въздигането. Въ това седи скритъ единъ принципъ, който хората не подозиратъ.

Та рекохъ сега, не да ви заставятъ на това, но всѣки единъ отъ васъ свободно да разбере този принципъ.

Сега вие не сте осѫдени. Вие седите свободни. Ако ви кажатъ: “Дайте всичко за Господа”, ще дадете ли? Ще кажешъ: “Чакай да питамъ жена си, синоветѣ си.” Синътъ ще каже: “Чакай да питамъ сестра си.” Възлюблениятъ ще каже: “Чакай да питамъ възлюблената си.” На насъ не ни трѣбватъ пари. Но паритѣ сѫ равноценни на човѣшкитѣ чувства. Човѣкъ, който не е готовъ, не може да се прояви. Ти се опитвашъ доколко твоята щедрость, твоето сърдце е готово. Вие не сте правили мобилизация. Пари да дадешъ, това е мобилизация, доколко можешъ да жертвувашъ. Става една война. Трѣбва да стане мобилизация. Ако хората жертвуватъ всичко въ време на войната, харчатъ пари, то е сѫщия законъ и когато работимъ за Бога! Ние искаме да работимъ за Бога безъ никакви жертви. Че и тамъ е сѫщиятъ законъ!

Та рекохъ, Христосъ е поставилъ закона така: Както Отецъ ме е възлюбилъ, тъй и азъ ви възлюбихъ. И на васъ седи този въпросъ, и вие можете да кажете: “Както Богъ е възлюбилъ Христа и както Христосъ е възлюбилъ насъ, тъй и ние ще възлюбимъ другитѣ.” Христосъ, като възлюби хората, какво Му дадоха? Знаемъ какво Му дадоха! И вие, като възлюбите свѣта, какво ще ви дадатъ? Сѫщото ще бѫде! Но не се плашете отъ противоречията на живота.

Въ време на мѫчнотии човѣкъ се показва, какъвъ характеръ има и какви сѫ неговитѣ убеждения. И ако вие за Любовьта не можете да пожертвувате всичко; и ако вие за Божията Мѫдрость не можете да пожертвувате всичко; и ако за Божията Истина не можете да пожертвувате всичко, то въпросътъ е предрешенъ. Азъ рекохъ, ако азъ не пожертвувамъ за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината всичко, то въпросътъ съ мене е предрешенъ. Положението на всѣкиго едного отъ васъ зависи отъ жертвата, която можете да направите заради Любовьта, ако сте готови всичко да сторите за Божията Любовь.

Тая работа не е лесна. Азъ ви говоря за нѣща, които сѫ много мѫчни. Най-мѫчнитѣ работи сѫ приятни. Рѣдко се случватъ. Вземете единъ билетъ. Да кажемъ, че всички билети сѫ 100 000. Какво е отношението? Значи едно къмъ 100 000. Това колело, като се завърти 100 000 пѫти, то непременно ще имашъ единъ билетъ спечелилъ. Можешъ да спечелишъ още при първото завъртане на колелото, а можешъ да бѫдешъ и последенъ. Та въ живота ти ще имашъ своето благо или въ началото или на края. Ако останешъ на края, ще имашъ много знания. Ако добиешъ въ началото, сърдцето придобива нѣщо. Защото сърдцето придобива въ началото, умътъ - въ края, в края на единъ дълъгъ периодъ. А пъкъ разумното начало придобива всичко изведнъжъ.

Та на васъ ви оставямъ да се занимавате съ закона на жертвата, която Любовьта изисква. Закона на жертвата, която знанието изисква, и закона на жертвата, която свободата, Истината изискватъ.

Отче нашъ

“Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.” (три пѫти)

6 ч. 30 м.

Беседа отъ Учителя
22 септемврий 1937 г.,
срѣда 5 ч. с., Изгрѣвъ

Съдържание

1. Първиятъ лѫчъ на топлината
18.07.1937, 5ч.

2. Божието слово е опитано
19.07.1937

3. Ценности и възможности
21.07.1937

4. Стани
23.07.1937

5. Основнитѣ тонове
25.07.1937, 5ч.

6. Правилна обхода
25.07.1937

7. Реалното и идеалното
28.07.1937

8. Планини и долини
30.07.1937

9. Червенъ и свѣтълъ
01.08.1937, 5ч.

10. Разбиране и съзнание
01.08.1937, 10ч.

11. Нашето предназначение
04.08.1937

12. Мѣдъ да потече
06.08.1937

13. Качества на умъть, сърдцето и тѣлото
08.08.1937, 5ч.

14. Дветѣ състезания
08.08.1937, 10ч.

15. Пѫтьтъ и възможноститѣ
11.08.1937, 5ч.

16. Хармонични и дисхармонични съпоставяния
11.08.1937, 10ч.

17. Четиритѣ правила
13.08.1937.

18. Да познаватъ
15.08.1937

19. Свободно даване
22.08.1937, 5ч.

20. Четиритѣ отношения
22.08.1937, 10ч.

21. Тритѣ ухания
23.08.1937

22. Пѫть за освобождение
24.08.1937

23. Вѫтрешна обхода
29.08.1937

24. Вѣчно подмладяване
22.09.1937

ПОРЕДИЦА РИЛСКИ БЕСЕДИ

РИЛА - 1930 ГОДИНА
Благословена между женитѣ, (1-5 беседа), София 1930

РИЛА - 1931 ГОДИНА
Любовь къмъ Бога, томъ I (1-10 беседа), 1932г.

РИЛА - 1931 ГОДИНА
Нашето мѣсто, томъ II (11-23 беседа), 1932г.

РИЛА - 1932 ГОДИНА
Ценното изъ книгата на Великия Животъ, (1-29 беседа), 1932г.

РИЛА - 1934 ГОДИНА
Великото въ живота, (1-4 беседа), Казанлък 1934г.

РИЛА - 1935 ГОДИНА
Царскиятъ пѫть на душата, (1-17 беседа), София 1935

РИЛА - 1937 ГОДИНА
Лѫчи на живота, (1-23 беседа), София 1937г.

РИЛА - 1937 ГОДИНА
Лѫчи на живота, (1-24 беседа), София 2004

РИЛА - 1938 ГОДИНА
Двигатели въ живота, (1-26 беседа), 1938г.

РИЛА - 1939 ГОДИНА
Езикътъ на любовьта, (1-32 беседа), София 1939г.

РИЛА - 1939 ГОДИНА
Езикътъ на любовьта, (1-32 беседа), София 2003г.

РИЛА - 1940 ГОДИНА
Божественъ и човѣшки свѣтъ, (1-30 беседа), София 1940г.

РИЛА - 1942 ГОДИНА
Опорни точки на живота, (1-25 беседа), София 1942г.

УЧИТЕЛѢТЪ БЕИНСА ДУНО
ЛѪЧИ НА ЖИВОТА

©ИК”Жануа’98”
тел. 02/9 893 897

Наборъ, коректура и предпечатна подготовка:
Меглена Шкодрева
Теодора Шкодрева

Настоящото издание се прави по запазени въ Държавенъ архивъ оригинали на беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. Нѣкои отъ заглавията на беседитѣ, се различаватъ отъ първото издание подъ редакцията на Паша Теодорова. Читателятъ може да се ориентира по датитѣ на беседитѣ, които съвпадатъ въ дветѣ издания. Уточненията на стенографката сѫ въ кръгли скоби и курсивъ. Добавенитѣ за яснота букви или думи сѫ поставени въ квадратни скоби.

Първо издание, София 2004