- главна и малка буква йот от еврейската азбукаУЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ЛЪЧИ НА ЖИВОТА
БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ,
ДЪРЖАНИ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1937 Г.
5 ч. с. на Молитвения върх
“В начало бе Словото”
Добрата молитва
Ще прочета десет стиха от Ев. на Матея.
Малко размишление.
“Защото ви казвам, че ангелите на небесата винаги гледат лицето на Отца моего, който е на небеса.”
Великото в живота е пробуждането на човешката душа. Аз уподобявам това пробуждане на пъпките на цветята. Като символ го взимам. Всяка една душа в Божествения свят мяза на една пъпка, която чака своето време. Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на битието! Както в един дом най-великото събитие е раждането на едно дете, така и в Божествения свят най-великото събитие е пробуждането на човешката душа, за която ангелите се радват. Защото всеки, който се обръща към Бога, другояче трябва да се разбира - не един грешник, който се обръща, то са човешки схващания. Пробуждането на туй, великото, то заличава всичките грехове, каквито човек е имал през цялата вечност по човешки като се говори. Като се събужда човешката душа, като цъвне, всичко това се съблича. Онова, великото събитие, събуждането как става? Там е сега величието на Божията Любов. То е първият лъч на топлината, която душата приема от Любовта. Първият лъч на топлината го наричам, не на светлината. Тази, Божествената топлина, която внася този, първия импулс. И тогава душата се разцъвтява, така се отваря като един малък цвят. На това ангелите се радват, понеже в туй разцъвтяване се проявява битието. В туй разцъвтяване се проявява Божият дух. И от там се започват всичките радости, които човек сега очаква на земята.
И сега вие сте наблюдавали пчелите, които пеят в своите кошери. Но знаете ли защо пчелите пеят? - За цветята, които са цъвнали, за живота, който се проявява. От тях те събират своя мед. И тогава уподобявам ангелите на пчелите: че като цъвнат човешките души, ангелите имат от къде да събират мед за своите кошери. И затова се радват те. Ако вие развалите един живот, вие разваляте работата на ангелите. Това е една проста мисъл, която трябва да имате в ума си, за да се осмисли земния живот. Защото човешкият живот няма смисъл без туй разцъвтяване на човешката душа. Разцъвтяването на човешките души е най-великото събитие, което трябва да очаквате. Щом туй събитие дойде, цялото небе обръща внимание на вашата душа.
И тогава радвайте се на душата си, пък се радвайте и на всичките. Цветята се радват едно на друго, понеже са цъвнали. Не ходете тогава да се занимавате с морализиране, кой как е цъвнал, не се занимавайте и кой как е облечен, защото безбройни са цветовете, в които са облечени човешките души. Две души няма облечени с еднакъв цвят и две души нямат една и съща форма, с която са облечени. По човешки говоря. Защото ако човек се занимава с външната страна на живота, той изгубва същественото. Какво би се ползувал един кон, който би желал да го товарят с злато. Да кажем натоварят го с сто - двеста килограма злато, къде ще употреби конят златото? То е безполезно за коня. За него важна е тревата, водата, за него златото никак не е потребно. За умствения живот златото е непотребно в този смисъл, както съществува сега на земята. Но златото е потребно да се направи една прекрасна дреха на земята. Ако вашето злато не може да стане дреха на душата, то е безполезно; ако стане дреха, то е полезно. И всичкото си богатство трябва да употребите, за да направите една златна дреха за душата си.
Та имайте пред вид онази, основната идея. Вие може да се радвате на хляба, който държите в ръката си. Но това още не е радост. Когато вие вкусите първата хапка на този хляб, то е пробуждането. Първата хапка на хляба на живота е пробуждането на душата. Вече започва дишането на душата, храненето на душата. Този, първият лъч на топлината, който прониква в душата, е първата хапка на любовта, която душата взема. Това го наричат “злато”. “Злато” значи пробуждане, то значи светлина, значи знание, значи красота, значи доброта. Златото съдържа много качества, много елементи в себе си, които са необходими за душата. А тъй както хората разбират златото донякъде […] едно удобство на златото на земята. И в Исая на едно място казва Писанието: “Елате и си купете без пари, без злато.”
Сега онази основна мисъл, която Христос е турил в думите: “Тия малките”, то са онези мисли, Божествени мисли, които проникват в ума ни; онези малки чувства, които проникват в сърдцето ни. Това са те “малките”, които не трябва да презирате. Туй не е външно. Понеже като направите нарушение на Божествената хармония вътре в себе си, тази хармония се нарушава и отвън. Щом един човек не зачита своите мисли и своите чувства, нарушава хармонията в себе си. Има мнозина, които проповядват това, което не знаят. Но мисълта излиза от Бога и чувството и то излиза от Бога. То са два елемента, с които цъвналата вече душа започва да функционира. Мисълта прониква в каквато и да е форма. Мисълта прониква навсякъде.
И сега рекох: понеже ние излизаме днес, аз ви пожелавам през годината тъй ще ви бъде като този ден. Снощи беше много облачно, мъгла беше паднала. И аз рекох, ако и утре е така, тогава имаше да опъвате каиша.
Сега на вас ви пожелавам благото на първия лъч на топлината, който иде в света. Пожелавам ви първия лъч на светлината, която иде от Божията Мъдрост. И пожелавам ви първия лъч, крепкия Божий лъч на Истината за вашия дух. Та всички да бъдете топли, да бъдете светли и да бъдете крепки през цялата година!
Амин
6 ч. 25 м.
(Отлично слънце грее. Край огнището направихме гимнастическите упражнения.)
1-ва беседа от Учителя,
държана на Молитвения върх
при Второто езеро на Рила.
Неделя, 18 юлий 1937 год.
“Бог е любов”
Отче наш
5 ч. сутрин. Хубаво, ясно време.
На молитвения върх.
(Днес прочете десетата страница от “Царският път на душата”.)*
Ще ви прочета само един стих от 30 глава на притчите: “Всяко Божие слово е опитано. То е щит за тези, които уповават на него.”
Какво разбира този, който събрал притчите под думите: “Всяко Божие слово е опитано”? Значи онези, които са го написали, са го опитали. Словото Божие не само вие ще го опитате, но то е опитано преди вас и е намерено, че туй слово е щит за тези, които уповават на него. Едно малко сравнение. Кога се раждат недоразуменията? Ние мислим, че когато дойде Словото Божие в нас, то няма да направи никаква промяна. Точно обратното ще се случи. Когато Словото Божие дойде, всичко старо, вехто каквото има, ще го изхвърли навън. Не ще го изхвърли, но ще го тури там, дето подобава, пък то ще вземе своето място. В живота ценните неща са винаги на видно място. Вземете един ценен пръстен, де го носите? Сегашните хора де носят пръстените си? - Носят ги на пръстите си. И постоянно хвърлят око, поглеждат го, ценно е. Вземете един свещеник, който носи кръст. Къде го носи? - Носи го отпред на гърдите си. Въпрос е дали той може да търпи и да пренесе страданията на кръста, но той го носи.
Сега две неща трябва да имате пред вид. Когато дойде Словото в вас, ще стане това, което никога не е ставало. Първо Словото носи топлина. Словото носи мекота. Топлината сама по себе си стопява ония, коравите предмети, смегчава ги. Но едновременно с това топлината и разединява. Тъй щото мнозина от вас, след като мислите, когато дойде любовта, тя ще смегчи, ще стопи и ще разедини. Ами като дойде любовта, тя прехвърля нещата от едно място на друго. Когато дойде любовта, изважда детето от утробата на майката му, изважда го навън. Когато дойде любовта, дъщерята напуща дома на баща си и излиза навън. И синът напуща дома на баща си. Когато дойде любовта всяка една мисъл, всяко едно чувство, което е скрито вътре в човека, излиза.
Онези, които не разбират закона, изпитват едно малко смущение: “Защо да е така устроен света?” Че любовта като дойде, туря дъщерята точно на мястото, дето трябва. Тя досега не е била на мястото си. И ти сам не си бил на мястото. Тебе майката ще те тури на място. Дъщерята ще тури на място. Детето ще тури на мястото. Каква е задачата на детето? То е предметно учение. Каква е задачата на майката? - Тя е ученица, ще прави опити с това дете. Това дете казва: “Аз съм много нечисто, не може да се омия.” Тя ще стопли вода, ще го тури в коритото, ще го съблече, ще го въргаля, ще го обръща на една и на друга страна, това дете ще попее малко, ще започне с миньорната гама на неудоволствие. Някой път майката е доста умна не туря студена вода, но туря малко топла.
Не зная дали има майки, които мият децата си с студена вода. Сегашните учени хора препоръчват студените душове. Природата не ги препоръчва. Питам: какво понятие детето ще си състави за майка си? Щом го тури в коритото, тя започва да прави своите опити. Обръща го наляво и надясно, по гърба, разтрива го. Какво понятие ще има детето? То се очудва, много е странно за него. За пръв път му се случва. Първата баня е нещо чудно за въплатената душа. Тя не може да се начуди на това своеобразие, което съществува. Тогава майката започва да изучава изкуството на магнетизиране. Детето плаче, майката започва да го магнетизира, тя дава нещо от себе си. След туй детето се успокоява. Става обмяна между детето и майката.
Значи, топлината когато дойде, тя внася нещо ново в човека. Но ние се намираме в едно противоречие, в каквото се намира детето при майката. Топлината смекчава, разтопява коравите неща, разединява ги, туря ги, дето ние не ги знаем. Сега съществува в природата друг един порядък, човешки. Хората турят нещата на мястото, дето те ги знаят. Но с туй човешкият порядък събира нещата на едно място, но те се втвърдяват. Събраните хора на едно място винаги стават инертни. Щом изгубят онова пространство, което им е необходимо, те стават инертни. Инертността в света е едно човешко състояние. Инертните същества са мързеливи. Щом човек изгуби идеята за живота, излезе из Божествения порядък, изгубва онзи смисъл, който съществува в природата. Тогава се явява студът, втвърдяването. Втвърдяването на телата се дължи, че те изгубват своята свобода. Студът дава стабилност. При студа много хора стават стабилни, но те изгубват същественото - свободата на своите мисли и свободата на своите чувства.
Значи в всеки човешки порядък на нещата хората изгубват хубавата страна на своите чувства, своите мисли. Представете си, какво придобива един войник след като се упражнявал на военни упражнения. Да кажем, той свършил два-три факултета и като прост войник го карат да се обръща наляво, надясно, да туря пушката на рамо - елементарни работи. Питам: след като научи това изкуство, как да употребява пушката, като слезе в дома си, какво приложение ще даде на пушката? Или след като научил изкуството да си служи с сабята, какво приложение ще даде в къщи? - Никакво приложение няма. Представете си един оратор, който се е научил на ораторство, какво приложение ще има неговото ораторство вътре в дома, при неговите деца? Той бил оратор, каква реч ще държи най-първо? Да кажем има четири пет деца по на пет години, каква ораторска реч ще им държи?
Сега, среща ме някой и ме пита: “Има ли Господ или не?” Срещам ви аз и виждам да се катерите по стръмните места. Питам: “Ти виждаш ли?” Щом този човек се катери, то вече подразбира, че той вижда много добре. Питам: когато един човек виждате да се катери, по стръмните места, какво разбирате? Щом виждам един човек да живее добре, аз разбирам, че той се качва по планински места. Всички добри хора са планинци, те по планините ходят. Онези, лошите хора ходят по огладените пътища. Какво е лошото на огладения път? Огладеният път има доста прах. По планините, които ходят, има простор. По високите места хората не може да ходят един до друг. Един се качва на едно място, друг - на друго. В низките места хората се струпват. То е човешки ред на нещата. Какво трябва да подразбираме под думите: “има ли Господ или няма”? Някой пита: “Имаш ли баща или не?” На място ли е този въпрос? “Майка имаш ли?” На място ли е този въпрос? Има известна анормалност. Един американски професор заболял, че загубил паметта си. Един ден отива на пощата да си вземе писма. Пита го чиновникът как му е името. Но той си забравил името и отива в къщи да пита жена си. Среща го един негов приятел и казва: “О, мистер Смит!” - “Благодаря ти!” Ако вие сте забравили дали има Господ или не, не мязате ли на Смит? Когато отиваме да ни учат има ли Господ или не, ние ще срещнем някой приятел, който ще ни каже името. Щом ти живееш и съществуваш, има Господ. Щом умреш, тогава може този въпрос да го разискваш.
Другояче помнете две неща: Любовта, която не дава свобода на човека; любовта, която не поощрява човека да се качи по-високите места, не е любов. Щом те страх да се качиш по високите места, ти си страхлив. Щом ходиш по низките места и дигаш прах около себе си, това не е любов. Добрият живот е пробния камък за любовта. Всичките добродетели се опитват чрез любов. Тя дава онзи велик потик на човешката душа. Сега вие питате, защо сте се качили на това високо място. Онези от вас, които малко любов имат, качили сте се да се усили малко любовта ви. Защо се качвате по камъните? - За да опитате вашия егоизъм, ваша[та] алчност. Камъните това показват. Те казват: “Виж на какъв хал дойдохме. Едно време живеехме като вас, но сега Господ ни обърна на камъни.” То е символ. То е вярно, но не така буквално. Тия камъни, като ни слушат, казват: “Желаем и ние да станем като вас. Желаем да можем да се качим по-горе като вас.” От туй място не можете да се качите по-горе. Тяхното бъдеще е да слизат долу, да се търкалят в долината. Те слизат, за да научат онзи велик урок, който Бог е поставил вътре в живота. Рекох, ние сме дошли в планинските места да опитаме първия опит на любовта. Няма изведнъж да се качим, но полека, по по-малко. От високите места си взимайте по едно малко камъче за спомен. Всеки ден като дойдете, вземете камъчето, запишете деня, часа, името, кога сте го взели, каква мисъл сте имали, турете го на камъчето. Едно хубаво занятие е то.
Тогава се стремете като срещнете един човек да намерите една хубава черта. Например, срещнеш един човек, потърси в него в каква степен в него е развита съвестта, справедливостта. Срещате друг един човек, вижте доколко той е разумен, как схваща нещата в природата, какво е неговото разбиране. Срещате друг, вижте той музикант ли е, знае ли да говори. Търсете хубавите качества. Изследвайте добродетелите, които се намират в хората и от тях вие сами ще се ползувате. Защото всяка добродетел, с която вие дохождате в съприкосновение, тя ще ви придаде от своето благо. Не казвай: мене не ме интересуват хората. Хората нас ни интересуват, понеже са излезли от Бога и носят благо в себе си. Вие носите благо за другите и другите носят благо за вас. Цялата природа и тревата, и водата, и въздухът, и камъните, и Слънцето, и звездите, и малките цветя, всичко, което вие виждате, носи нещо от Божествения свят. В едно цвете вижте хубавата страна. Какво търпение има, какво доволство, радва се на малкото благо, което Бог му дал.
Сега аз ви напомням това. Някой път, когато някои ме слушат, се обезсърдчават. Обезсърдчават се по единствената причина, че някой път, като ги изведа на някой висок връх, казват: “Още веднъж там не се качваме. То е така високо, главоломно, че ако човек се търколи, нищо няма да остане.” То е така, но аз ще ви попитам: кой от вас, като иска да измаже къщата си, не изхвърля всички неща навън, намазва, изчиства къщата и тогава ще започне да внася своите вещи.
Та рекох, понякой път и аз правя същото. Като ида някъде в стаята, изхвърля всичко навън, не че го изхвърлям, изваждам всичко и започвам с своята четка оттук - оттам. Онзи, който не разбира закона, казва: “Оцапа ми къщата.” Понеже понякой път ще падне от мазането ми по някой мебел. Възможно е да падне. Това да не ви смущава. След като се изчисти стаята, стаята ви ще бъде изчистена. Вие ще имате малко по-друг живот. Сега в нас става пречистване. Ангелите идат да пречистват. Тия страдания, които чувствувате, някога вашата стая се пречиства и вие сте смутени. Малко пречистване става. Всичките страдания, които имате, считайте, че е пречистване на вашия дом. След туй вие ще се намерите в по-добро положение.
Та вие, когато дойдете сутрин, разсъждавайте, погледайте природата, нека остане в вас. Нали всеки един фотограф, като дойде, фотографира. Вие всички сте фотографи, само че не сте се научили, как да фотографирате предметите. Защото, ако ти не положиш мисълта си в една хубава поза, ако ти не положиш чувството в една друга хубава поза, ти не може да фотографираш. Ако мисълта е права и чувството е право, тогава впечатленията, тия фотографии ще бъдат правилни. Ти ще има какво да учиш. Паметта на човека зависи от неговата правилна мисъл, неговите правилни чувства и правилни постъпки. Това усилва паметта. Не, че нямате правилни мисли. Правилната мисъл подразбира онова състояние, в което може да се фотографира един предмет в естествено положение. Затова ви трябва правилна мисъл. Ако няма правилна мисъл, няма фотографии. Ни най-малко не разбираме, че нямаме правилни мисли и чувства. Не. Постоянно нашата мисъл трябва да се мени. Мисълта да бъде пластична. Чувствата да бъдат пластични, за да може тия впечатления от Божествения свят да се отпечатват правилно, за да имаме какво да учим. И затуй казва притчата: “Божието слово е опитано.” Ние опитваме Божието слово в света, което иде в нашите души.
Днешния ден вземете да мислите върху среброто. Какво е предназначението на среброто? Защо се явило среброто в света? Няма да го разрешите, но помислете за него, фотографирайте го. Фотографирайте го дето се намира. Среброто се намира в човешката кръв. Среброто се намира в човешката мисъл. Среброто се намира в въздуха; среброто се намира в Слънцето. Среброто се намира в месечината. Среброто се намира в звездите. Среброто се намира в водата. Среброто е добър проводник, добър лечебен елемент. Среброто лекува. Когато човек е неразположен, дайте му злато и вижте, как ще измени неговото състояние. Сто грама дайте на един, който не е разположен, да видите, как ще се измени състоянието му. Като му дадете един килограм сребро, пак ще се измени. И като му дадеш среброто, какво ще му дойде на ума? Щом като му дадеш едно кило сребро, ще поиска да си купи дрехи, шапка, обуща, ще си купи круши, ябълки. Казва: “Животът има смисъл.” Щом дойде среброто, щом дойде златото, работите се оправят. Защото златото е емблема на живота. Златото иде с живота заедно. Среброто премахва нечистотиите от живота в света. Всичките нечистотии в нашия живот се премахват чрез среброто. Животът приижда чрез златото. То е вътрешният смисъл на обичта, която ние имаме. Та затова трябва да знаете, че златото и среброто идат в живота да ни помагат, а не да станат като идол, като кумир в нашия живот и да уповаваме на тях. Да благодарим на златото за онова, което ни дава. Да благодарим и на среброто за онова, което ни дава.
Да изговорим изречението: “Бог е Дух и които му се кланят, в Дух и Истина да му се кланят.” (три пъти)
[2-ра] беседа,
държана от Учителя
на Молитвения върх при Второто езеро.
Понеделник, 19 юлий 1937 г.
*“Царският път на душата” - Рилски беседи, държани 1935г.
На Молитвения върх, 5 ч. с.
“В начало бе Словото”
Молитва на Царството
Някой път, когато идете на концерт, какво очаквате? Отивате на концерт да чуете някой велик певец. И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете. Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление. След като излезете, ще кажете: “Струва си парите.” А пък някой път ще излезете и ще кажете: “Не си струва парите.”
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”. Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлезли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата, какво да учи.
Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това което изтича, е дух. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.
Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: “Скръбна е душата ми!” Защо е била скръбна душата на Христос? Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.
Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласен с мене, или не. Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко подругояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици. Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва. Този, който критикува, и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее, както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва.
Та рекох сега, въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавръшена работа.
Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от едно вътрешно противоречие. Не, че всъщност е така. Не, че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже. Тогаз слугата ще започне да се разкайва.
Да допуснем,че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре, вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Рекох: “Какъв е българският начин?” - Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат, как да го сготвят. Рекох, то не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар.
Та рекох, ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш. Кокошката е голям критик. Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник. И казва: “Отличен човек е.”
И казваме ние: “Ако човекът не прави погрешки, той умен не може да стане.” Права е мисълта. Умният човек се учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам все незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човека, толкоз направил. А пък хубавите работи са завъшени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, взимайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.
Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна. Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода. Следователно всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен; а пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.
Някой ни пита: “Как да стана умен?” - Рекох, иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни?” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: един халат, един пояс, една четка в ръката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.
И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.
Тогаз правя извод: Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.
Бог, като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: “Господ ще се грижи за тях.”
Тази сутрин аз гледам, като се показа Слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези, другите седят? Философия на живота трябва да има. Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видях Слънцето. Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха. Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават. Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.
Та днес ви препоръчвам, да отидете близо до извора. Но ще кажете: “Не сме ли отишли?” То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните. И в любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме.
Аз веднъж имах такъв един опит. Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, все им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят както трябва.
И всички вие като страдате, страдате все за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? - За да се освободите от онзи, с който не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта.
И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете? Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си. То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае, как да възпитава това дете.
Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И рекох ѝ. “Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ. “Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай! Той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обед, когато Слънцето грее, седи на камъка.” Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта, като идвате, носете си вашата възглавница.
Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекия език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обед, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябват тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате е сутрин. Когато се обикнете е обед, значи Слънцето е на зенита. Това са възможности в живота.
Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавия път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път. Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езика на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни. И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”. Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.
Най-първо мислите върху възможностите. Вие да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо, да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла. Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години. Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.
Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: “Как да мисля право?” Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. И едно от правилата е това. Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал с свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е стария човек. Ти казваш: “Едно време какъв бях!” Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава. Какво е било твоето положение. В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? - Създал си тялото си. И сега знаете ли, колко трябва да четете. Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
Две сестри се карат. Ти казваш: “Не зная, как да ги примиря.” За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи?” И плати! Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например спор има кой къде си турил палатката. “Местата ни са влажни”, казват някои. Тук има най-хубави места дето искате. Някой е неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младият.
Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. То е следния: когато небето е облачно и духа вятър, почнете да произнасяте тия думи: “Бог е Любов”, или “Бог е милосърд”. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява*: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота. (Един брат фотографира Учителя.)
Сега този брат учи изкуството. Той, като не знае как да рисува, цъка. Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например той изкара един черен образ. Той ме е направил черен от негърската раса. Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметите такива каквито не са. Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та, ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майкатта, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил в вас.
Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете, днешната мисъл е тази: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината; чрез животът, знанието, свободата всичко е възможно, които човек, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
Изговорете следната формула: “Пътят на праведния е път на зазоряване.” (три пъти)
6 ч. и 9 м.
3-та беседа, държана от Учителя на Молитвения върх при Второто езеро 21 юлий 1937г. Сряда, 5 ч.с.
*“Царският път на душата” - Рилски беседи, държани 1935г.
*тъдява - (нар.наречие) наоколо
5 ч. с. На Молитвения върх
“В начало бе Словото”
Добрата молитва
Размишление.
Има един стих, ще го намерите в притчите, в Стария завет.
“Мъдростта съгради дома си, постави седемте стълпа.” Малко различие има в превода, там другояче малко е преведено. Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш. Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение. То е една формула. Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло. Човек има седемте стълпа. Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши. Те са седемте стълпа, които подкрепят това, великото здание.
Сега не се спирайте върху устата, как е направена. Туй, което се отваря и затваря не е уста, то е врата. Уста е туй, което разумно говори. Устата е врата, която се отваря и затваря, важен е човекът, който отваря и затваря, който влиза и излиза от вратата. Той е важен, а не вратата. Не разбирайте под очи вашите мигачи и това, което се върти. Но това, разумното, което вижда, вашият ум, вашето знание, вашето съзнание. Под уши не разбирайте външния израстък, чрез който възприемате външните впечатления от света. Не разбирайте, че това са уши. Това са ония хубавите възприятия.
Българинът, без да разбира тази философия, той си направил кола с четири колелета. Впрегнал два вола и турил на колата опашка. То са неговите седем стълпа. Ще кажете: “Защо му е на българина опашка?” Опашката подразбира разширение. Тази опашка става по-дълга и покъса. Когато иска малко товар, опашката е дълга; щом опашката се скъси, товарът е голям. Казва: “Къса опашка има заякът.” Много голяма кола има, много е натоварен. С какво е натоварен? С толкова багаж и надали друго животно носи такъв товар, както заякът. Има един, който носи повече от заяка. Жабата носи още по-голям товар. Като кажете “жаба”, разбирам човек натоварен с много товар. Такива мисли и желания има - непостижими работи. Като кажете: “заяк”, разбирам, че е много натоварен. Те са търговци. Голям търговец е заякът. Веднъж се явила лисицата при заяка и му казала: “Много добре бихте успявали в търговията, но едно нещо: имате много дълги крака, затова не можете да успявате. Всичкото нещастие в живота се дължи на задните ви крака, които са много дълги.” Казва: “Тия крака вашите прадеди ги добиха по едно нещастие. Срещнаха се едно време с конете, които обичаха с задните крака да хвърлят камъни и те, като се упражняваха да хвърлят камъни, им се проточиха краката. Конете станаха големи, но вие се смалихте, не разбрахте закона на краката. Затова, казва, изпращайте вашите деца в нашите училища и ние ще скъсиме краката.” И за аргументация казва: “Вижте, едно време орлите имаха крака, но идваха в нашите училища, скъсиха краката си, направиха си крила, подигнаха се в въздуха и хвъркат.” Питам: според туй предание, което съществува в окултната наука, можаха ли децата на зайците да завършат училището и да скъсят своите крака? Големият товар на заяка е неговия страх, който постоянно носи. При всяка шубрачка, която го бръсне по корема, подскача. Всякога упражнява страха.
Тогава и вие, ако всяко нещо в живота ви плаши, не сте ли един заяк. Следователно не са ли дълги краката ви. Но какво представляват краката на човека или краката на заяка? Те представляват неговите добродетели, то е капитала, който трябва да функционира. Туй, с което трябва човек да започне, то са добродетелите. Под думата добродетели ние вече имаме човешките крака. Като погледеш на ръцете, ти имаш представа как да разполагаш с своите капитали, с своите добродетели, как да ги употребиш в своя живот и какво благо те допринасят. Така ръцете имат смисъл.
Казва: “Трябва да се работи, трябва да се ходи.” Но в нашето ходене трябва да имаме пред вид добродетелите, с които трябва да се развиваме и прилагането на тия добродетели. И сега все трябва една школа. И ако аз кажа на някой човек: “Твоето щастие седи в твоите ръце”, как ще ме разбере? - “Как, ще каже, откъде ще дойде това щастие?” Който не знае, това щастие не може да дойде; който знае, щастието ще дойде. Магически ще дойде. Без копане, без оране, без ходене, без търгуване, без да продава кожи, без да щавосва*, без да тъче и т. н. От себе си ще израстне, ще дойде щастието. Ще кажете: “Как?” Че ако вас ви дадат един отличен роаял, направен в най-добрата фабрика на разумния свят, пък ви дадат и един учител, да знаете как да поставите вашите ръце, вашите пръсти на този роаял, да произвеждате най-хубавата музика, питам: няма ли да се поправи вашето положение? Та всеки в себе си от вас има такъв роаял. Съвременните научни изследвания показват, че човек има един роаял в себе си, който има 25 хиляди клавиши. Не както сегашните роаяли, 25 хиляди клавиши има този роаял. Който знае да свири на този роаял, неговите работи се нареждат магически. Пък който не знае да свири, ще копае, ще оре, ще страда, ще плаче, и сиромах ще бъде, и болен ще бъде, и грешен ще бъде, и какво ли няма да дойде на главата му. Казва: “Защо се случи това?” - Защото не знаеш да свириш на роаяла, който Господ ти дал. Казвате вие: “От де да го намерим?” Аз ви рекох, младите моми де намират момците? Аз туй го рекох само за пример, вие не сте ни от младите, ни от старите, такива работи ги няма между вас. Вие не сте ли наблюдавали младите моми. Вие сте ги наблюдавали като цветята. Тия, младите моми са цвета отвън. Аз за цветята говоря. Както цветята привличат пчелите, които са в един кошер на 4-5 километра, така и момите в въздуха изпращат едно благоухание и всички пчели - тия момци идат, разговарят се. И цветята са щастливи. Не сте ли виждали тия младите моми. Пък някой път сте ги туряли на ухото си, на гърдите си, в ръцете сте ги носили. Вие всинца обичате младите моми. Пък момците са хапливи. Като закачиш младия момък, той току те жилне. Те с себе си носят оръжие, като го закачиш, извади си сабята, блъсне те хубаво. Това са иносказания.
Да допуснем, че вие сте били при младия без да сте станали млад. Станали сте стар, без да сте поумнели. Защото старият без поумняването, той не е стар. Старият без знанието е една вехта дреха. Вие сега казвате: “Като идем в оня свят.” Казал е едно време волът: “Дотегна ми да живея между нашите, свят ли е. Дето минеш, с рогата те мушкат. Трябва да ида надалеч, не може да си кажеш две сладки думи. Щом се приближи с рогата, бодва.” Волът казва: “Ще ида при хората да се науча на нещо.” Питам: като дошъл при хората, какво научил? Човек го хванал, впрегнал го, иде да учи на нивата. Впрегнал го в колата, учи го. То са практически пособия. Най-първо му показва, какво нещо е ралото, какво нещо е остенът. Остенът, това е закона. Впрегнал го е вътре, волът учи. Те са все практически пособия. Като изоре, човекът го отпрегне. Казва: “Така като ореш, земята ще даде жито.” Като узрее житото, човек иде, ожъне го, пак впрегне вола, натовари го и казва на вола: “Ела да пренесеш житото.” Казва: “Туй жито, което си донесъл, аз го сях, събрах го, пък ти, както си го донесъл, така ще го занесеш.” Учи го човекът.
Сега вие казвате, че живеете. И животът е едно оране. Вие орете вашите ниви и каквото израстне, казвате: “Това е карма.” Кармата, това е жетва. След като човек овършее житото, което го посял, неговите ученици ще го пренесат. Сега аз ви навождам на тия мисли. Вие се спирате и искате сами да разрешавате живота. Искате самостоятелност. Казвате: “Не съм ли аз свободен.” Но в какво седи свободата на човека? Без Любов живот не може да има. Без Мъдрост знание не може да има, светлина не може да има. Без Истина свобода не може да има. Ти казваш: “Аз трябва да живея.” Че ти как ще живееш, ако нямаш любов? От де ще вземеш живот? Все трябва да те кредитира някой. Значи първата Божествена банка, това е Любовта, която те кредитира в живота. Втората Божествена банка, която те кредитира, това е Мъдростта и третата Божествена банка, която те кредитира, това е Истината. Това са трите стълба: твоята уста, твоите очи и твоите уши. Онова, което ти ядеш, Любов е. Онова, което виждаш, Мъдрост е и онова, което слушаш е Истина. Вие, ако така разбирате, ще видите каква важна рол имат те.
Ако ти с ушите си не може да намериш Истината, твоите уши не са на място. Ако ти с очите си не може да намериш [Мъдростта], твоите очи не са на място. Ако ти с устата си не може да намериш Любовта, твоята уста не е на място. Че на мене често ми казват: “Нямаме любов.” Аз нищо не казвам. Сега за пръв път ви рекох: устата не са на място. Казва: “Много глупав човек съм.” Рекох, очите не са на място. Казва: “Какво нещо е истината?”- Рекох, ушите му не са на място. И си мълчи. Казва: “Я, ми кажи нещо.” Какво да му кажа за Истината, когато ушите му не са на място. Какво да му кажа за Мъдростта, когато очите му не са на място. Трябва да го пратя при Бога, Той да му намести устата; трябва да го пратя при Бога, Той да му намести очите и да го пратя при Бога, да му намести ушите.
Понеже вие сте се събрали при мене тази сутрин, всички, които сте дошли, аз ще кажа Господ да намести вашите уста на място, да намести вашите очи на място, вашите уши на място. Затова започвам да ви говоря. Говориш за Любовта, радвай се на твоята уста. Като ядеш, всяко благо за устата, то е Любов. То са предметно учение. Онова, което виждаш в света, това е Мъдрост. Онова, което влезе в твоя ум, радвай се на това, каквото и да е. Не се смущавайте, че вие виждате някой лош образ в света. Лошото в света е неразбраното. Доброто в света е разбраното. Следователно туй, което не сте разбрали, е лошо; туй, което сте разбрали, е добро. Тъй ще разбирате.
Но лошото, което влезе в вас, след като го проучите, туй лошо ще се превърне на добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне за добро. Рекох, ако в себе си вие една лоша мисъл не можете да я превърнете, какво показва? Какво ви коства да превърнете една лоша мисъл? Много лесна работа е. Ако аз ви дам един американски златен долар от 20 долара, ако турим всеки долар по сто лева, две хиляди лева. Да допуснем, че този златен долар е оцапан в говежди лайнушини. Ако ви го дам, вие ще го хвърлите ли? Ще го вземете, ще го окъпете като детенце и ще го изчистите. Веднага, като го изчистите, ще го турите в джоба си. Значи, в вас като влезе една лоша мисъл, тя е като американската златна монета от 20 долара, оцапана с говежди нечистотии. Турете я в вода, омийте я. Казвате: “Крайности.” Понеже нещата идват отвън, от света. Всяко нещо, което иде от света, може да се оцапа. Туй трябва да го знаете. Всички ония неща, които ги възприемате от света, имат възможност да се оцапат. Някой път може да не са оцапани. Зависи от мястото. Има извори, които не се цапат. Има извори, дето се цапат. Следователно като идете при този извор, трябва да го очистите, не да се сърдите на външните условия.
Та рекох, приложение трябва. Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора. Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората. Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина. Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък. Сладчината храна не дава, тя само забавлява човека. Вие понякой път искате да ви е всичко приятно, да имате едно разположение на духа. Вземете образ от Бога. Господ, който е създал всичко в света, вие казвате: “Защо така лош е светът?” Питам: кога се оцапа една златна монета, онзи, който я създал, ли я оцапал или онзи, който употребил монетата, я оцапал? Вие казвате: “Защо светът е така лош?” Вие веднага туряте в ума си: “Защо Господ така го създал, защо го оцапал?” Вие не мислите добре. Значи вашите очи не са на място турени. Вие вече изкривявате очите си. Или някой път вие страдате, казвате: “Защо Господ ни даде тия страдания?” - Ни най-малко Господ ви дал тия страдания. Господ ви дал едно благо, което трябва да го очистите. Други са го оцапали и Той го дава като на едно разумно същество и казва: “Очисти от нечистото туй ценното!” И за работата, която свършиш, ценното ще остане в тебе. Следователно всяко нещо, което вие очистите, ще остане за вас. В всяка горчива опитност, която имате в живота си, в този опит ви се дава една скъпоценност и туй, което го чистите, често добивате един скъпоценен камък.
Тогава изучавайте нещата по следния начин. Изучавайте твърдите тела, особено скъпоценните камъни. Всички твърди тела са дадени за учение, малки телца са те. Изучавайте растенията, особено плодните дървета, изучавайте животните, особенно човека. Ако вашите разбирания при скъпоценните камъни са правилни, разбиранията при цветята и при растенията ще бъдат правилни. Защото скъпоценният камък е туй, с което човек се отличава. Вашите външни дрехи, както сте облечени, това са вашите скъпоценни камъни. Един човек какъв е, ще го познаеш по дрехите. Като погледнеш дрехите, ризата - това са скъпоценните камъни. По ризата му, по горните, по долните му дрехи ще познаеш човека. Някои хора са много развлечени. Те минават за светии, разхвърлени са, оцапани, да покажат, че умът им е зает с нещо по-свято. Но това са първокласни ленивци, които не са научили скъпоценните камъни. Щом видите един човек с какво се храни, вие ще знаете, дали изучава добре растенията, особено плодните дървета. Най-после като изучава животните, това е неговата мисъл, дойдете до човека. Ако той не знае, как да съпоставя своите мисли, логически да ги съпостави на едно място; ако не съпоставя за своя полза и за ползата на своите ближни, той не е проучил човека добре.
Сега не искам да остане мисълта, колко глупави хора сме били. Едно време бяхте глупави, сега излязохте. Не мислете за вашата минала глупост. Вземете един урок от децата. Едно дете, като направи една глупост три пъти, вече не я прави. Детето, като иде в света, не знае, какво нещо е запалена свещ. Майка му казва на български: “гъш!” На френски как се казва или на английски, или на италиански как се казва? - Не може да се преведе “гъш”. На немски как се казва? Майката казва “гъш”, значи ще се изгори, това е странен език. Детето не знае български език и “гъш” не разбира. Като тури веднъж пръста си, майката казва: “гъш.” И като си тури друг път пръста и майка му като каже гъш, то си оттегля ръката. Следователно вие не сте научили, какво нещо е “гъш”. Има ли някой от вас, който да не се е парил? - Няма. Опарването иде защо? Понеже детето не знае какво нещо е “гъш”, майката, като запали свещта, иска да му даде първия урок на туй, великото знание. Каква велика работа извършва огънят в света, детето не разбира. Гледа един пламък, приятно му е, иска да го хване, да го обсеби. Пламъкът не позволява да го бутат. Отдалеч да го гледат, той не обича да го целуват. Ако речеш да го целунеш, ще ти изгори устата. Понякой път хората се хранят с пламък, но трябва да знае, как да го загаси. Ще го полееш с водица отгоре, която възприемеш. Ако човек може да се храни с пламък, той може да бъде много здрав човек. Или на сегашен език казано: ако вашето чувство няма топлина, туй чувство не е на мястото си. Ако в една ваша мисъл няма светлина, тя не е на мястото си. Ако в една ваша постъпка няма мекота, тя не е на мястото си.
Сега вие мислите, че всички тия работи ги знаете, ще започнете да цитирате нещата. Мъдростта съгради своя дом и постави своите седем стълпове. Но каква философия има да поставиш тия седем стълпа. Аз ще ви заведа при роаяла и тогава ще ви кажа: Я, посвирете. Посвирете ми първото парче на живота. Първото класическо парче на живота на Любовта. Ще ви кажа: Посвирете ми първото класическо парче на Мъдростта, едно парче от тази симфония на битието. Посвирете ми първото парче на Истината. Как ще ми го посвирите? Аз бих желал да го чуя. Може да го посвирите на цигулка, на тамбура, на китара, на флейта. Как ще ми посвирите?
Вчера дойде един приятел при мене, има едно противоречие в живота. Рекох му: “Ти не си в приятелски отношения с “сол”, не си в приятелски отношения с “ла”, не си и в приятелски отношения с “си”. Музикално там ти е всичкото нещастие.” Пък той е доста добър музикант, разбира от музика. Рекох му: “Кой тон обичаш?” Казва: “Фа-то ми допада. Всичко около “фа” се върти.” Рекох: “Ти си българин.” И действително, всяка една погрешка на всеки един българин се ражда от това, че обича повече материалното от духовното и Божественото.
Аз сега говоря за естествените тонове в природата, не ония отражения. Защото имаме една музика, която е отражение. Но говоря за основните тонове в природата, които съществуват. Тия тонове вие ги имате всякога. Щом вземете правилно един основен тон в природата, вие усещате една радост в себе си. Който и тон да е. Сега говоря от гледището на съвременната музика. Тъй както са поставени седемте тона, като ги вземете правилно, ще усетите една вътрешна радост. Запример любовта си има един основен тон. Ако вземеш първия основен тон на Любовта, всичко върви, може да свириш в Духовния свят. Всичките други парчета, които свириш, ти ще ги свириш като един отличен виртуоз. Ако вземеш първия основен тон на Мъдростта, на светлината, на знанието, всичко туй ще дойде по един естествен път. Ако вземеш първия основен тон на Истината вярно, ти веднага в живота разбираш всичките добродетели.
Аз съм правил опити. Дойде един човек при мене, който е болен. Казва: “Няма ли да ми предпишеш някакъв цяр?” Рекох: “Никакъв цяр няма да ти предпиша.” Казва: “Няма ли да ми дадеш с какво да се нахраня?” Рекох: “И това няма да ти дам. Аз ще ти кажа сега само няколко думи и ако вярваш, може да оздравееш сега.” Той е болен, като му рекох: “ти ще бъдеш здрав”, той се позамисли. Даже той ме корегира, че не съм произнесъл добре. Много пъти те не знаят, че и произношението и то е говор. Някой казва: “Обиди ме Учителят, небрежно се отнесе. Каза ми: иди си, ще оздравееш.” Музикално му го рекох: “Иди си, ще оздравееш.” Той по човешки иска да му го кажа, меко: “Ти ще оздравееш, не бой се! (Учителят го изговори малко меко, лигаво.) Тия лигавини са на дявола. “Ти си много добър, като тебе няма.” (Произнесе го меко, лигаво.) Те са дяволски работи. - “Иди си, Бог те е направил здрав!” (Малко твърдо.) След туй този, на когото съм казал твърдо: “ще оздравееш”, се връща и ми казва: “Като дойдох първия път при тебе, ти не ми говори меко, но оздравях.” Аз рекох: “Ако бях ти говорил мекичко, ти не щеше да се върнеш. Като ти казах натъртено, ти се върна. Ако исках да не те виждам, щях да ти кажа много меко, но понеже искам да се върнеш.” Знаете, какво нещо е мекия говор. Той е мочурлак, в който като затънеш, не може да излезеш. “Иди си, ще оздравееш.” (Твърдо.) То е твърдата почва, камък, на който може да стъпиш.
Аз говоря за същината на живота. Разбирайте. Тия неща, които вие ги считате груби, не са всякога груби. Господ ти каже от невидимия свят: “Иди си, иди да работиш, добър да бъдеш.” Казвате: “Как грубо се отнесе с мене!” Ни най-малко не е грубо. “Иди да работиш!” (Твърдо.) “Иди да работиш.” (Меко.) Кое е сега правилното? “Ако обичаш, иди да работиш; ако обичаш, иди донеси ми малко вода.” (Меко произнесе.) “Иди донеси вода!” (Твърдо.) Иди за вода, нищо повече! На момиченцата ще дадат малко захар, едно бонбонче, ябълка, всичко туй. Кое е по-хубаво? Не се галете. Вие много обичате да се галите. Не галете себе си. “Иди донеси вода!” Кажи и стани, иди донеси вода! Ти си кажи на ума: “Стани!” Не, да си кажеш: “Ако обичаш да станеш.” Ти си заповядай и кажи си: “Стани, облечи се, обуй си обущата!” (Твърдо.) Дай си заповед: “Стани се помоли!” (Твърдо.) “Наяж се, не преяждай!” (Твърдо.) “Вземи книгата и чети!” (Твърдо.) Не е ли хубава тази философия. Не на другите така да говориш, но на себе си. На себе си кажи твърдо: “Не преядай! Обуй си обущата!” Не чакай сутринта, като станеш, да дойде някой да ти донесе вода. “Моля ти се, донеси ми малко вода.” Но на себе си кажи: “Иди за вода, измий се, наготви си, наяж се, помоли се на Бога, иди да направиш някому добро!” На себе си така ще говориш и като дойдат другите, ще приложиш същата философия.
Утре, като станете, приложете това. Щом се събудиш, кажи: “Стани!” Не казвай: “Чакай да видя часовника, да видя отвън времето какво е.” Като се събудиш, стани. Не, да кажеш: “Още не се е зазорило.” Стани, нищо повече. Стани, облечи се. “Какво ще правя?” Излез навън. Като станете сутринта, направете първия опит. Тъй заповед ще си дадете. Стани без никаква философия. Като станеш, ни най-малко колебание. Да или не, стани! Веднага изпълни заповедта. Като се събудиш, хвърли юргана, като ще си един войник. Една положителна мисъл, една Божествена мисъл. Господ казва така: Стани! Господ каза на Йона: “Стани, иди в Ниневия да проповядваш. Кажи на тия хора, че те не изпълняват Божия закон.” Йон, като чу това, тури си юргана, че ха, на запад.
Та рекох, желая сега да се храните добре, не да ви канят. Изведнаж като дойдеш, да ядеш. Нахрани се, наяж се умерено, не преядай! Дойдеш до някое противоречие, кажи: “Гледай добре!” Та сега да оставим другите работи.
Ще си дадете първата заповед: Стани! То е новата философия на живота.
Стани и в Истината крепък бъди!
Стани и в Любовта топъл бъди!
Стани и в Мъдростта светъл бъди!
Станете!
Да произнесем: “В началото бе Словото и Словото бе в Бога.” (Три пъти.)
4-та беседа, държана от Учителя на 23 юли 1937 г. петък 5 ч. с. на Молитвения върх.
*щавосва - вероятно от щави
“В начало бе Словото.“
Добрата молитва
Да имаме малко размишление.
Ще ви прочета само няколко стиха от Ев. на Йоанна от 1 до 16 стих.
Христос взема лозата като символ, казва: “Аз съм лозата, вие пръчките.” Човек дълго време трябва да проучва живота на лозата, за да разбере онзи смисъл, който се крие в тази емблема. Дълго време човек трябва да проучава хляба, за да научи ония сили, които той съдържа в себе си. Без този вътрешен опит, ние няма да имаме едно истинско понятие. Христос на друго място взема друг емблем и казва: “Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.” Тази идея е понятна на вас, понеже и вие си правите хлябове. Казвате: “Този хляб аз го омесих, аз го направих.” В живота има две страни, и в разбирането има две страни, и в проявата на живота има две страни. Не е вярно само това, което човек мисли. Не е вярно само това, което човек чувствува. Не е вярно само това, което човек прави. По отношение на какво не е вярно? Ако го правиш само по отношение себе си, според Божествения закон не е вярно. Ако направиш нещо и мислиш, че това, което си направил, Бог го е направил, не е вярно. Ти казваш: “Аз храних този човек.” Не е вярно, че ти си го хранил. Казваш: “Аз учих този човек.” Не е вярно, че ти си го учил. Питам: ами тебе кой те е учил? Казваш: “Аз го научих.”- Ами тебе кой те научил, защото ти не си началото на нещата. Тогава не да отхвърляте вашите разбирания.
Една дума, която ви казах,“стани” трябва да я разбирате. Ако кажеш “стани” и не може да станеш, разбрал ли си думата “стани”? - Не си я разбрал. Но щом като кажеш “стани” и ставаш, ще разбереш, че си силен. Или ако кажеш: “мисли”. Значи трябва да разбираш смисъла. Ако може да мислиш, ти си разбрал смисъла на думата мисли. Но ако кажеш “мисли” и не можеш да мислиш; ако кажеш “люби” и не може да любиш, разбрал ли си смисъла на тая дума? Сега аз не искам да ви говоря за вашите дългове. Неприятно е на човека да му говориш за неговите дългове. Дойдеш и кажеш някому: “Имаш да плащаш.” Няма по-неприятна работа, да кажеш някому: “Ти ми дължиш нещо, забравил си да платиш дълга си.” Няма по-неприятна работа от това. В човешкия живот най-неприятната работа знаете ли коя е? От мойто гледище, когато ти си закъсал някъде, чудиш се вече какво да правиш, дойде някой и ти каже: “Аз на тебе имам да ти давам. Днес придобих наследство от баща си, идвам да ти платя дълговете.” Ти веднага ставаш весел.
Тогава две думи има, които са силни: Вземай, когато ти дават. Вземай, когато Бог ти дава и давай, когато Господ ти казва. То е благото. Силата на човека седи в тия думи. Вземай, когато Бог ти дава. Вземай, складирай го, никаква философия да няма. Взимай всичко. - “Ама аз не съм достоен, няма ли друг?” Вземай го и си мълчи, нищо повече. Когато ти каже Господ: “Давай!” Дай и не казвай другите да дадат. Ти искаш опашка да бъдеш. Господ като ти казва: “давай”, иска да те направи глава. Ти искаш да станеш опашка Опашката е само стражар. Той пъди мухите, да не безпокоят великия господар на света, та ходи, че ги пъди.
И в модерно време всички високоблагородни хора, дамите носят опашки. Лятно време, когато е много горещо, току веят опашката. Сега ако искаш прохлада в живота, ти имаш едно ветрило. В природата такова ветрило както ние го създадохме, няма. Днес има ветрило, духа, разхлада е то. Но това ветрило носи благословение, разклаща растенията. Това ветрило събужда растенията, казва: “Ставайте и на работа всички!” Юргани, всичко туй разклаща, дето има сухо събаря, всичко старо събаря. Та, вятърът ви казва: “Да стане вашият ум.”
Станете и мислете сега! За какво? - Да мислите за онова, което Бог ви даде днес, да го вземете и на място да го употребите. Бог даде водата на рибите, за да си добиват по-лесно храната и да научат закона на чистотата. Две неща даде на рибите. Бог даде светлината на човека, за да се научи да мисли. Бог даде живота на човека, за да се научи да цени чистотата. Велика наука се крие вътре в самата светлина. Не може човек правилно да расте в живота и да се развива, ако не разбира светлината. Тепърва има съзнателно да изучава пътищата на светлината. Светлината външно не само, че разкрива битието, онова което Бог е създал, но самата светлина в човека разкрива ония неща, които Бог е поставил и които човек има да учи, не за бъдеще, но за днес. Защото Божиите работи на миналото, дето сте живели и сега които живеете и за бъдеще, които ще живеете, Бог е бил и в минналото, Бог е в настоящето, Бог ще бъде и в бъдещето. За Бога и миналото, и настоящето, и бъдещето е настояще. То е начало. За Бога, ако ние гледаме от нашето гледище, миналото е начало, бъдещето е край, а настоящето е зенит.
И тъй в светлината, разложена има седем цветове. Те са седем пътища, по които човешкият ум е вървял, седемте блаженства аз ги наричам. Или седемте правила, които умът трябва да употребява за своето постижение в живота. Червеният цвят е вратата, през която животът влиза. И той е основния тон в музиката. Червеният цвят е музикален. И ако някой от вас някой път му се развие ухото, той може да чуе тона на червения цвят. Въобще червеният цвят се проявява най-добре у младите моми. И когато някоя мома почувствува, че е красива и хубава, веднага блесне една червенина много хубава у нея. То е вече съзнателния живот, Божествения живот, който се изявява в човешкото лице. И то е тон. Когато тази краска съществува на човешкото лице, това е емблем на човешкото здраве, че човек е здрав и весел и има мир в душата си. Той е енергичен, човекът на здравето иска да работи, да бъде полезен. Следователно първият скъпоценен камък на красотата, това е червения цвят. С него започва тя. И когато човек се разболее, той изгубва смисъла на този цвят. Щом ти изгубиш смисъла на червения цвят. Той е венец. Затуй венците турят на младите булки. То е червения цвят. И първо турят два цвята, които изобщо са основни в светлината. Червени цветя турят на младите булки, което означава, че трябва да имат живот. Ако турят бледи или жълти или сухи цветя?.... Червени трябва да бъдат.
Сега аз говоря за онова съчетание на живота, не както хората подражават. Та вие може да си представите живота тъй както е сега. То е едно подражание. Но мислите ли, че когато в един театър се играе една драма на сцената, то е реално. Там се играе на сцената, но нищо не е реално. То е едно предметно учение. Да кажем, на сцената стават много работи: и любовни отношения, и религиозни отношения стават, и научни работи стават, и кражби стават, и караници има на сцената, и венчавки стават, и умирания, и всичко става на сцената. После тези, които са крали на сцената, като се срещат в живота, те се ръкуват и казват: “Много добре си играхме ролята.” И богаташът, като срещне онзи, който играл на сцената, го поздравлява и казва: “Браво! Много добре ме обра, много добре си изигра ролята на сцената.” И онзи казва: “Много ти благодаря, че ти беше така богат, да мога да те обера сега. Защото хората ще говорят за тебе и за мене ще говорят.” Ама приложението. Актьорът на сцената не носи своето име, той носи името, което авторът на тази драма му е дал. Това име носи той. А самият той инкогнито върви.
Аз сега ви говоря като актьори не като действителни хора на сцената. На сцената, които сте, вие всички сте актьори. Актьори сте на земята. Все имате да играете някаква рол в тази драма, която е написана. За апаши работа няма там. И после да нахукат някого, да намушкат, да набият, такава работа няма. Невидимият свят като се разгневи някому, той научно ще му ще му хване старите дрехи, ще ги скъса и ще му тури хубавите и ще каже: “Ха, сега облечи ги! Хайде сега върви.” Невидимият свят, като се разгневи някому, той ще намисли някой сиромах, ще му вземе старата кесия и ще му даде една нова кесия, ще я натъпчи хубаво, а старата ще хвърли. Новата ще натъпчи с злато и ще каже: “Ха, сега да си вървиш!” В Невидимия свят, като се разсърди някой някому, ще го повика на угощение, ще го нагости хубаво и после ще му каже: “Да си вървиш.” А пък като не ти се сърди, ни дума не говори на тебе. Нито на гости те вика, нито пари ти дава, нищо не ти дава. Като не ти се сърди, от него нищо не може да очакваш. И на тебе ако ти стане мъчно, че няма кой да те обиди, ти ще се разсърдиш някому, ще идеш да го викаш, на гости да ти дойде. И сега казваш: “Аз се разсърдих някому.” Много хубаво си направил. Викат го на гости, запознаят се. Тури пари в джоба му, дай му нови дрехи, нови обуща, нова шапка, нахрани го добре и му кажи: “Хайде, Господ да те благослови! Много ти благодаря! Много хубаво стана, че се карахме, да се запознаем. Ти си бил много добър човек.”
Сега вие ще ме попитате: “Туй точ в точ така ли е?” Имате право да ме питате. И мисълта ви е добра. Аз ви питам и аз ще ви отговоря, но ще дам друго едно обяснение. Влизате вие в една болница. Някому ръката е счупена, пък някому стомахът е развален, на някого гърдите болят. На друг главата му пукната. Ти разправяш на тия хора за здрави хора. Те питат: “Като нашите крака ли са техните крака и ръцете като нашите ли са?” Не, не, те не са счупени. “Че как може да бъде това, нашите са такива?” Питат: “Те имат ли такива слуги, като нашите? От един креват на друг трябва да ги носят.” - Не, няма такива. Там всеки сам си ходи. - “Как може да бъде това?” После питат: “Като нас ли ядат?” - Ни най-малко не ядат като вас. -“Че как може тъй, няма ли някой като на нас с лъжичка да им туря в устата?” - Не, не той сам си туря. - “Че как, ние не можем сами да си туряме?”
Та рекох, този живот, Божествения, който ние искаме да обясним, трябва да станат на този човек ръцете му здрави, краката му здрави, главата, стомахът, всичко да бъде здраво, за да излезе от болницата и да започне да живее между другите хора, за да може да разбере техния живот. Вие седите понякой път и мислите, че вас хората не ви обичат. Защо мислите така? Кажете ми? Аз поставям въпроса другояче: Вие седите и мислите, защо хората ви обичат. Че защо обичам аз една круша? - Защото искам да взема круши от нея. Като я погледна, казвам: “Много си хубава.” Почвам да я хваля, обичам я, защото има, какво да взема от нея. И ако няма какво да взема от крушата, мислите ли, че аз мога да я обичам? Значи, като казваш: “Защо не ме обичат хората”, трябва да знаеш, че нищо не си родил. И като питаш: “Защо ме обичат хората?” Защото си родил. Ако ти родиш една светла мисъл, тебе хората ще те обичат; ако ти родиш едно светло желание, тебе хората ще те обичат; ако ти родиш една светла постъпка, тебе хората ще те обичат. Аз ви рекох, ще ви обичат хората.
Сега аз туй, което ви говоря, не искам да влезе в стълкновение с сегашните ваши вярвания, нито с сегашната ваша любов. Защото любовта е на степени. Личната любов, после другарската любов, семейната любов, вземете любовта към децата, любовта към обществото, любовта към народа, любовта към човечеството, вземете любовта към ангелите и най-после любовта към Бога. Това вече подразбира онова благоговение, разбиране за проявата на любовта. Това е все любов. За да разбереш Божествената любов, трябва да започнеш от себе [си] от онова малкото, което е вътре в тебе, което Бог ти е дал. Най-първо човек, за да се прояви в света, той трябва да бъде здрав. Болният, за да влезе в него истинския живот, той трябва да бъде здрав. Но новото, което иде в света, изисква от човека да пее и човек, който не може да пее и който не иска да пее, в новото учение не може да влезе. Нищо повече.
Човек, който не може да оцени една краска, който не може да оцени червената краска, който не може да оцени портокалената краска, зелената, жълтата краска, синята краска, тъмно синята и виолетовата краска, той в новото учение не може да влезе. И човек, който не може да вземе основния тон на червения цвят, той няма да има ясна представа, какво нещо е любовта. Човек, който не може да вземе вярно тона, портокаления тон в музиката и да го вземе правилно, неговият индивидуален живот правилно не може да се развива. Човек, който не може да вземе вярно тона на зеления цвят, той богат никога не може да бъде и здрав никога не може да бъде. Човек, който не може да вземе основния тон на жълтия цвят, той умен не може да бъде, художник не може да бъде, поет не може да бъде, философ не може да бъде. Той може да бъде един обикновен камък, който се търкаля по планините. Човек, който не може да вземе основния тон на синия цвят, той набожен не може да бъде и религиозен не може да бъде. И право понятие за Бога не може да има. Човек, който не може да вземе основния тон на тъмносиния цвят, той не може да разбира дълбините на живота; и онзи, който не може да вземе основния тон на виолетовия цвят, той никога господар на себе си не може да бъде. Сега аз ще туря цветове в такава форма. Но всичките тия предложения* се нуждаят от една запетая. За да се поправят само една запетая им липсва. А запетаята, това е еврейския йот*. Йот в еврейски език означава онази буква, с която нещата се създават. Защото ти, като туриш перото, искаш да направиш една малка точка, ще закривиш нанякъде тъй или иначе ще закривиш, но винаги ще направиш един йот. Сега като кажеш нещо, запетая ще туриш някъде.
Та рекох сега, погрешката на живота седи в това: вие искате друг човек да ви покаже как да пишете. Той може да ви покаже как да пишете. Един виртуоз може да свири само на една хубава цигулка, както цигулките на Страдивариус. Ти може да свириш. Но ако ти дадат една дъска и ти туриш четири струни, какво може да свириш? Та да кажем сега всеки един от вас е една цигулка. Духът в вас е в жицата “сол” в цигулката. Душата е струната “ми”, “ре” е алтът, а “ла” е тенорът. Значи тогава турям: “сол” е духът, “ми” е душата, “ла” е умът, а “ре” е сърдцето. Следователно ако ти искаш да работиш върху твоето сърдце, “ре” е основния тон на сърдцето ви. Ти ако искаш да работиш с ума си, “ла” е основния тон на твоя ум; ако ти искаш да работиш с своята душа, “ми” е основния тон на твоята душа. Пък ако искаш да работиш с духа, “сол” е основния тон на духа.
Сега аз вземам тия четири. “Сол” е основния тон на духа. И тогава “сол” в природата в този смисъл е всеки узрял плод, защото всеки узрял плод е плод на духа. То е “сол”. В природата всеки най-хубав плод, като го ядеш, или туй чувство, което чувствуваш, то е основния тон на духа. И ти вече вярно взимаш “сол”. Ако чувствуваш правилно, може да вземеш “сол”. Сега пък какво казах, че е “ре”. Сърдцето нали? Ако ти вървиш по пътя си и не се спъваш и не си удряш краката и не се ухлузваш и вървиш право, ти вземаш правилно тона “ре”. Много хубаво е и ти е приятно на сърдцето. Но щом не вървиш правилно и тонът ти не е верен. Щом се спъваш, тонът не е верен. Ако седиш да си почиваш някъде при някой извор и се въртиш насам нататък, не ти е удобно мястото, тъй като седиш не те задоволява светът, основния тон на света не може да вземеш правилно, липсва ти нещо. Ти, като седиш някъде, да не мислиш за мястото дето седиш, да забравиш всичко, да нямаш никакво безпокойство, да не те безпокоят, да не те смущават никакви работи. Че си имал да даваш пари, че имаш дългове, че от този, от онзи имаш да вземаш, ти да имаш едно спокойно положение, като седнеш, като че всичко е разрешено. Туй е основния тон на ума.
А като дойдеш до “ми”, до твоята душа, да знаеш, че ти имаш едно богатство, което никой в света не може да ти го вземе. Понеже душата е толкова обширна като цялата вселена, кой ще ти вземе душата. И къде ще я турят? Тази душа, която всеки може да ти вземе, е много малка. А тази душа, която Бог ти дал, е толкова мощна и силна и толкова голяма, че всеки, който дойде, с благоговение застава. Как може да ти я вземат? Като планина е. Може ли тази планина да я вземем?
И благодарете на Бога, че ви дал една струна, една жица, на която духът ви свири. Сега духът, душата, сърдцето и умът това са жици и вие на всичките ще свирите. Ти, като дойдеш, сърдцето ти ще свири, то е капелмайстора. То ще каже: “ре.” Най-хубавият камертон, това са показалеца и големия пръст на човека, те образуват най-хубавия камертон.
Сега като ви гледам, вие казвате: “Тази работа е бамбашка, ние забатачихме вече.” Рекох, не. Но сега аз ще ви приведа друг един пример. Представете си един богат човек, милионер намери едно бедно дете отвън, взима го в къщи и му казва тъй: “Ако ти ме слушаш и каквото ти кажа го правиш, ще те пратя в училище. Ако трябва да се учиш, ако трябва да свириш, ако трябва да говориш, ако трябва да пишеш, всичко това, което аз имам, ще ти го дам на тебе.” Де е мъчнотията, кажете ми. Мъчнотията ще дойде у детето, че без да учи, без да свири, без да работи, да му дойде това богатство. А това нещо го няма. Ако учите, всичко туй, което виждате, Господ ще ви го даде. Но, ако не учите, нищо няма да ви даде. Че вие ще кажете сега: “Де е противоречието, че ние не сме ли сега чеда Божии?” Чеда Божии сме. Като дойде Христос на земята, ще каже: “Работихте ли?” Та Христос на земята не Го ли поставиха при най-неблагоприятните условия? Христа не го пратиха на земята да благува. Христос всичко е свършил и знаел е всичко и го пращат на земята. Знаете ли при какви неблагоприятни условия Христос е бил поставен, когато му се кланяха всички горе и дойде на земята, че му се подиграваха, подмятаха го, биха го. Моли се, молитвата не е чута, не може да си помогне. Какво изкушение, какво противоречие. Какво научи Христос на земята?
Христос, като дойде да спаси човечеството, четири неща научи. Той се научи правилно да взима тона “сол”. Той се научи правилно да взима тона [“ре”]. Той се научи правилно да взима тона “ла” и да вземе правилно тона “ми”. И стана Спасител на човечеството. Разбра законите на духа, разбра законите на сърдцето, разбра законите на ума и разбра законите на човешката душа, на своята душа. Та и ние в този свят сме дошли, да научим тия четири неща. Но туй, което Христос научи, и вие трябва да го научите: да разберете законите на духа, да разберете законите на вашето сърдце, на вашия ум и да разберете законите на вашата душа. И в бъдеще няма да бъдете сами. Голямо смирение се изисква. Но смиреният човек е твърде деятелен, енергичен или трудолюбив. Той преодолява всичките мъчнотии в живота. Защото вземете всичките светии, които са при Бога, са минали все през големи изпитания на земята, такива каквито обикновените хора не са ги сънували.
И казва сега Христос: Аз съм лозата. Онова, което аз учих, и вие ще го учите. Онова, което аз говорих, и вие ще го говорите. Онова, което аз правих, и вие ще го правите. Онова, с което аз се храних, и вие ще се храните. Онова, за което аз мислих, и вие ще мислите. Онази любов, която аз приех от Отца си, и вие ще я приемете. Сега аз говоря за процеси. Според мене завършени процеси има. Щом един процес е завършен, ти няма какво да правиш вече. Сега някой път вие ставате нещастни, понеже мислите, че няма какво да правите. Говорите за любовта и мислите, че имате любов. Но един човек е завършил с любовта само тогава, ако ти можеш да влезеш в положението на всички страждущи хора, ако можеш да утешиш всички хора, на които сърдцата са разнебитени. Само тогава си разбрал, какво нещо е Любовта. Ако едно дете е обгърнало една свещена идея, то едва е стъпило, то е “а”-то на Любовта. Трябва да научиш цялата азбука и да знаеш, как хубаво да пишеш. И като напишеш едно хубаво писмо. Аз често съм наблюдавал между животните. Често съм срещал, едно голямо куче носи някоя голяма кост. Та, като го погледна, от очите му излиза един силен тъмночервеникав цвят. То си намръщи устата и казва: “Искаш да ми вземеш костта? Знаеш ли, аз колко съм се борил за тази кост? А ти искаш да я делиш с мене?” Аз му рекох: “Не, не, ти заслужаваш да държиш тази кост, тази кост не е заради мене.” - “А, казва то, много добре тогава. Ти да нямаш дял в костта, която аз нося.” Понякой път срещам някои хора, дето виждам този цвят. Като го погледна, той мисли, че му искам нещо. Рекох: “Не, не.”
Запример аз съм срещал една мома сама красива. Като я погледна, от нея излиза червения цвят, казва: “Искаш да ме хванеш?” Рекох: “Не, не. Всичкото мое почитание към тебе. Красива мома като тебе аз не искам да бутам.” И тя тогава се усмихне, една деликатна усмивка на окото. Казва: “Срещнах един благороден човек, който не ме бутна.” Че Господ не ме пратил да бутам красивите картини, да ги бутам с пръстите си. Те са свещени тези картини. Ако рече някой да бута тия картини. За мене една мома е една Божествена картина. Рекох, много хубаво е нарисувано. Добро е Божието дело. На място са турени тия картини. Който мине и те погледне, ти носиш щастие, радост и веселие на всяка душа, на всеки дух, на всеки ум и на всяко сърдце.
Та рекох сега, аз искам всички вие да бъдете като тази красивата мома, като този красивия момък, хубави картини да бъдете, та всички да се учат от вас. Не искам да има мед по вас, защото ще дойдат пчелите и мухите по вас ще накацат, ще ви нацапат. Всички хора, които искат да бъдат богати, те искат да бъдат нацапани с мед. Когато аз казвам понякой път, че трябва да носим сиромашията, подразбирам, че трябва да бъдете картини без мед, да не ви цапат. Та, понякой път ако имате мед, човек ще се изкуси да близне малко. Никакъв мед. Сега това е новото в света. Бог ви призвал на една работа всинца ви. Вложил велик живот в вашата душа, велик живот в вашия дух, в вашия ум и в вашето сърдце. Вложил и богатства, които вие още не сте помислили, каквото Той е приготвил заради вас.
Та рекох, радвайте се на онова, което Бог е приготвил от памти века от [за] вас. Тогава радвайте се, че Христос е казал: Аз съм лозата, а вие пръчките. Пребъдете в моята любов, както аз пребъдвам в любовта на Отца си. Тогава всички ние ще бъдем едно.
Отче наш
Бог е Любов, Любов, която Христос е приел. (три пъти)
Христос е Любов, Любов, която ние сме приели. (три пъти)
Ние сме Любов, Любов, която сега проявяваме. Да бъде благословен Господ! (Три пъти.)
6 ч. 10 м.
25 юлий 1937 г. неделя сутрин, на Молитвения върх при Второто езеро, 5 ч. с.
* предложение - (рус.) изречение
* - главна и малка буква йот от еврейската азбука
Ще дам една практическа лекция върху обходата. Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат. Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добър и светия. Устата му е свързана, защото той е лош човек. Слепият нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър. Защо е станал сляп? - Само защото пожелания ще дойдат отвсякъде, които ще го съблазнят.
Сега вие не сте неми, този грях нямате. Очите ви не са свързани. Значи и този грях нямате. Сега ще ви река: не подражавайте на водата, не подражавайте на въздуха, не подражавайте на растенията и не подражавайте на животните! Водата не познава никакъв морал. Тя е кротка само докато е в твърдо състояние. Дето я туриш, седи. Но щом се влюби някъде, разтопява се и влиза и прави големи опустошения. Тъкмо човек си направил един хубав път, да пътува за някъде, и тя дойде и всичко превръща в кал. Тъкмо някой си замазал къщата, дойде дъжда, развали всичко. Облечеш една хубава дреха, дойде водата отгоре ти, и разваля краските. Вятърът пък като дойде, вдигне прах навсякъде, а от там в очите ти. Блъска върху тебе, като [че] конфети. Хвърля шапката и казва: “Пет пари не давам за тебе.” Размърда и палтото и редингота, маха насам - натам. “Какъвто и да си ти и цар да си, не ме интересува.” Растенията пък, като се съберат на едно място, светлина не дават. Те всички се групират и около тях настава тъмнина. Казвате: “Няма светлина.” - “Не се позволява, който е около нас, той трябва да плаща.” Трябва да излезе горе на върха. Който излиза горе на върха, той живее. Който е долу, той трябва да умре, нищо повече. А животните, като ги пуснеш, навсякъде остават своите визитни картички. Каква хигиена имат те? Каква чистота държат? Какво очаквате от почетния професор Волов, от почетната професорка Кравкова, после от почетния професор Кочов, от почетната професорка Овцова? Какво очаквате от почетния Петел Кокошков, от почетната проповедничка Кокошкова?
Знаете ли какво мнение има водата за себе си? За себе си водата има много високо мнение, друго същество, с по-високо мнение за себе си, няма. Тя казва: “Ако аз не съм, живот няма да има. Аз прекарвам живота. Отдето мина, всичко расте. Ако аз не съм, всичко тук ще бъде пусто.” Пък вятърът, той е честолюбив. Той казва: “Ако аз не съм тук, да разнасям облаците, какво ще остане от тези хора?” Дърветата казват: “Ако ние не сме, какво ще остане от тези хора? Без нас светът ще изчезне.” И те имат високо мнение за себе си. Та рекох сега, водата познава, че е от високо произхождение. Ние не разглеждаме същността на нещата, но важно е, как постъпва всеки от вас. Деятелността на човека е онова, което всеки ден определя неговия ръст. Не е въпросът, как си роден, не е въпросът, че си излязъл от Бога. Това е много добре. Има Божества, които вършат каквото те искат. Може за тях да е много добре, но за нас не е.
Та когато говорим за Бога, ние разбираме едно Същество, което има пред вид крайното благо за всички същества. Той гледа на всички да е добре. Това е крайната цел на Бога. Той възпитава всички хора, всички души да се обхождат добре. И първото нещо, ако слушаш Божия глас, той ще каже: Обхождай се добре. Обхождай се с другите тъй, както аз се обхождам с тебе. Не се обхождай както водата, която образува кал, която влече порои, която влече къщи. Не се обхождай като вятъра. На тях всичко е позволено, но не и на тебе. Те са един колективитет. Ти не може да държиш една цяла армия отговорна. Ако една армия претърпи една криза, едно поражение, не държат цялата армия отговорна, но държат отговорен генерала, който я предвожда. Понякога държат отговорни, полковника, майора, капитана, но войниците не носят никаква отговорност. Отговорни са техните водители. Сега вие сте все генерали на големи армии, ще бъдете внимателни да не претърпявате поражения, понеже вие ще понесете последствията на вашите поражения.
Да допуснем сега, че вас ви изпитват. Вие искате сега да обичате Господа, учите се на Неговата Любов, искате да обичате Христа, да вървите по новото учение. Представете си сега, че Господ изпраща две сестри, вярващи, красиви и те се влюбват в един момък. Едната казва: “За мене е.” И другата казва: “За мене е.” И едната не отстъпва и другата не отстъпва. Питам сега: де им е любовта? Циганите в своя живот са разрешили много добре този въпрос. Ако циганинът има две циганки, той има два хамбаря. Като се ожени, даде на едната от тях торба и една тояга, даде и на другата торба и една тояга и ги праща да просят. Следователно когато две сестри се влюбят в един момък, те подържат вече циганската философия. Младият момък ще даде и на едната мома торба и тояга и на другата - торба и тояга и ще ги прати да просят.
Сега за обходата говоря. Вие ще влезете в едно противоречие. По този начин, вие ще се опитате. Имайте едно нещо пред вид. А именно: Господ още не е изпратил най-хубавите момци в света. На момите рекох, Господ още не е изпратил най-хубавите момци. Той е изпратил тия, които могат да се нарекат перекендета. Съжалявам, че трябва да употребя тази дума, но по нямане на друга я употребявам. По-изразителна е тя. Господ още не е изпратил най-хубавите си дъщери в света. Той е изпратил нескопосниците. Какво разбирам под думата “нескопосници”. Нескопосници са ония, които не знаят, как да се облекат, как да си турят дрехите. Защо? - Защото са кисели, недоволни. Те искат да имат по 4-5 слугини наоколо си, а те да се въртят като пеперуди.
Сега аз говоря за неща, които са верни в самите нас. Защото в всяка една мома и в всеки момък, които са дошли на земята, имат тия желания. И светията и той иска нещо повече. Гледате един светия така седи смирен, но и той се бори, човека. И той иска да бъде цар, да заповядва, да пише закони, никой да не говори лошо за него, да гледат на него като на Божество. Той макар да изглежда така смирен, но не е толкова смирен, колкото се представя. Той не е толкова свет, колкото се представя. Казвате: “Много си добър.”- Добър съм само при известни условия. При други условия никак не съм добър. - “Че как да не си добър?” - Ако ме блъснат в ръката и падна върху тебе, ще бъда ли добър? Ще кажеш: “Защо ме удари, защо ме блъсна?” - И мене ме блъскат. Гледам някой се оплаква, че говорят лошо за него. Блъснали го. Не се минават четири пет дни и той ще говори нещо лошо за друг някой. И тъй това се предава, обикаля от човек на човек. Де е свободата тука? Ако аз блъскам хората, не правя това по своя зла воля.
Като рекох, че не съм добър, ето какво разбирам. Не съм толкова добър, за да дам да ми отрежат месо, да го опекат и да го изядат. Не съм толкова добър и да заложа езика си. Никога не бих заложил езика си, нито ухото си, нито окото си. Нокът даже не бих си дал. И нокъта си пазя. В това отношение много съм користолюбив. Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал. Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал. Това е Божественото. Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи. Това не е трудна работа.
Аз съм разправял онзи пример, от който се вижда, че хората могат да си турят изкуствени очи. И сега пак ще приведа този пример. Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено. Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо?” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно?” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене? Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек. Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш. Ако имам изкуствено око, аз зная това сам. Ти ще научиш това след десет години, а аз го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”
Та рекох сега, няма какво да се разправям с вашите погрешки. Всеки знае погрешките си по-добре от мене. В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная. Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас. Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош. Какво разбирам под думата лош? Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи!” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ. Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.”
Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение. Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа. Първият камшик, който оплита, това е ревността. Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени?” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той? Тя е права, има камшик.
Сега аз цитирам неща, които се зараждат в всички вас. Запример в вас се заражда подозрение. Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат. Какво се разбира в математиката? Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си. Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си. Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредим. Аз разглеждам живота както за себе си.
Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе. Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер. Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер. И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже? И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.”
Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си. Използувайте само онези блага, които Бог е дал. Използувайте онези блага на хората, които те използуват. Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал. Използувайте и доброто на вашите ближни. Вземете поука от тях. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.
Та рекох, сегашният век, в който живеем, трябва да имате Любовта, трябва да имате веруюто на Любовта. Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек. Не мислете, че ние сме изобщо против личността. Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели. Аз желая сега да имате в себе си тази личност, която е създадена само от добродетели.
Та ще имате най-първо три основни стълба в себе си: стълб на Любовта, стълб на Мъдростта и стълб на Истината. И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо. Това е смисъла на живота. А с старата личност ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес. Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре. И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота. Докато не се облечем в новата дреха на Любовта, ние всякога ще имаме онези несгоди, които сега имаме в живота си.
Сега ще ви приведа един пример. Вие често се лъжете. В какво? Вие се лъжете в обещанията. Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам?” - “Много съм доволен. Като тебе човек не съм срещал. Ами майката кога ще платиш?” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си. Значи, ако някой човек ви е обещал нещо, той ще вземе първо от вас нещо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.
Така вие ще се намерите в положението на онзи българин, който изгубил магарето си. В една приказка се разправя за един българин Стоян, който тръгнал в града с магарето си, да се види с владиката, да си поприказва малко, да му проповядва нещо, да го научи нещо. Той натоварил магарето си с подаръци за владиката. По едно време като пътувал, доспало му се, спрял под една круша и заспал. Някои деца наблизо, като видели магарето натоварено с подаръци, задигнали го и тръгнали за града да го продават. Като се събудил, Стоян видял едно дете държи юлара на магарето му в ръка. Той го запитал: “Къде е магарето ми?” Детето отговорило: “Аз съм твоето магаре. Едно време аз бях непослушно дете и съдбата ме превърна на магаре.” И детето удря Стояна с юларя и казва: “Хайде да си вървиш.” Стоян влиза в града и вижда магарето си. Той му казва: “Не те искам вече.” Да допуснем сега, че и вие влизате в един свят на красиви хора. И вие сте красиви, но тия същества са още по-красиви. Знаете ли какво ще стане с вашата красота. Вие ще се сгушите, ще се скриете между тях. Такова е положението на животните между вас. Аз влизам в положението им. Аз имам една котка, дойде някой път около мене, помърка, мисли си, че е нещо, но като види моето лице и като погледне своето, което е покрито с козина, намира разлика. После погледне - няма чело, носът сплеснат, казва: “Съвсем загазих. Ако имаш поне едно малко парченце изостанал кашкавал, дай ми.”
Сега аз ви навеждам тия примери за обходата. В най-хубавите неща, които вие сте придобили, има една опасност да не изгубите ценността им. Ако не пази скъпоценните камъни, човек лесно може да ги изгуби. Има една опасност за човека на земята: да не изгуби ценността на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки. А това не е хубаво: човек не трябва да изгубва нищо, от това, което придобил. Христос, като замина от земята, казва: “Едно нещо опазих: не изгубих нищо от това, което Отец ми даде.” Той изгуби само един от учениците си - Юда, който го предаде. Според закона Той не можа да му помогне. Та рекох, в краен случай, ако имате такъв един ученик като Юда, един такъв фалшив ученик, вие ще го изгубите. В вас ще се намери една лъжлива мисъл, като един лъжлив ученик, едно лъжливо чувство и една лъжлива постъпка. Обаче Любовта в всички положения изисква да бъдем съвършени. Не съвършени както е Бог, но съвършени според нашите избори. При обходата запример, аз виждам някои, които отвън сте много добри, но отвътре не сте. Отвън по-добри хора от вас не съм срещал, но отвътре сте още обикновени. Отвън и аз съм добър, по-добър човек от мене няма. Но някой път отвътре не съм добър. Някой казва: “Днес ли му беше времето да кажеш всичко това, не можа ли малко да потърпиш.” Според мене, според моите правила, дошъл някой човек при мене, гледа ме, че не съм разположен, но започвам да му разправям нещо и той остава недоволен. И аз съм намерил едно разрешение. Като дойде човек при това положение, нищо няма да му разправям, пък и него няма да слушам. Аз зная, какво ще ми разправя той. Ще ми се оплаква от жена си. Тогава аз му давам едно малко стъкълце с вода и му рекох: “Почни всеки ден да даваш по една чаша вода на жена си. И като пие жена ти от тази вода, ще стане много добра.” Не се минава много време и той идва при мене и ми казва: “Много добра стана жена ми.” Ти я слушай, говори ѝ меко, носи ѝ вода. И тя ще каже: “Като тебе няма друг човек, ти си станал добър.” Ще ѝ говориш добре, лоша дума няма да ѝ казваш. Щом приложиш моето учение, ще видите резултата. След няколко време иде друг, загазил в търговията и казва: “Загазил съм, какво да правя?” И на него давам едно стъкленце с вода и рекох: Всяка сутрин взимай по няколко капчици и казвай в себе си: “Моите работи ще се оправят.” Като взимаш всяка сутрин с вода, работите ще се оправят, нищо повече. Дойде някоя мома, влюбила се, иска да се ожени, иска да бъде щастлива. И на нея дам едно стъкленце с вода. И ще казваш: “Аз ще се оженя за онзи, когото Господ ми определил.” Така ще правиш по три пъти на ден сутрин, на обяд и вечер и ще чакаш. Мнозина могат да идват и да заминават при тебе, но ще се ожениш за онзи, който остане при тебе.
Ето едно практическо приложение. “Ама разбирам малко от астрология.” Не, никаква астрология, никакъв хороскоп не прилагам. Да кажа, че еди какво си казал Меркурий, еди какво си казала Венера. Вместо да говоря толкова много време, цял един час, аз само в една минута свършвам работата. Давам туй практическо правило и се освобождавам. Сега и на вас трябва да дам по едно шишенце. Сега да ви кажа, какво да правите: вземете си едно шишенце от сто грама и сипете в него вода. Почнете да пиете сутрин един грам, на обед един грам и вечер по един грам и си кажете: “Всичките ми работи отначало до край ще се оправят.” Изговаряйте тези думи по три пъти. Ще видите тогава, че работите ви ще се оправят и всичко ще бъде за добро.
Сега мисля ще сте доволни вече. Ще кажете: “Дали духовно да приемем тези думи или буквално?” Не, всички ще си вземете по сто грама вода и ще започнете с опита, докато сте още тук. Оставям ви на свобода. Който вярва може да направи, а който не вярва, свободен е. Ще кажете: “Ама, буквално ли е това?” - Буквално, ще го изпълните и по смисъл и по чувство и в постъпки. И буквално и небуквално. Няма изведнъж да изпиете вода[та], но по един грам. Понеже всички нямате грамота да мерите, ще сипвате по девет капки. Ще броите една, две, три до девет. Ако [в]и се види много работа, тогава капвайте по три капки. Можете по три, можете по шест капки, давам ви свобода. Ще започнете от едно до десет капки най-много. От десет капки повече не позволявам. Ако не искате да правите опита, свободни сте. Може да кажете: “Дали ще ни помогне?” Аз вярвам в това. Ако пиете, ще стане. Но и ако не пиете, пак ще стане. Ако пиете водата, глава няма да ви боли. Ако не пиете, главата ще ви боли, но пак ще стане. Едно знаете, ако пиете вода, това ще стане още сега, пък ако искате да не пиете вода, пак ще стане, но след сто години. Който мисли, на старини ще стане. Който мисли и на младини ще стане. Дали си млад или стар, като мислиш, ще стане.
Та рекох ви, водата е свързана с чувствата. Една капка ще пиете за мисълта си, една капка за чувствата си и една капка за постъпките си. И другояче може да кажем: една капка за ума си, една капка за сърдцето си и една капка за волята си. По-нататък никакви коментарии за опита. Кой как разбрал опита, така да го приложи. Никой да не дава никакви наставления на другите. Всеки да го приложи, както иска. Ако опитът не излезе верен, мене дръжте отговорен. Тогава, ако не успее, аз ще видя, къде е погрешката, дали у мене или у вас. Аз не се плаша. За всяка направена погрешка, аз съм готов да я изправя. И ако вие направите една погрешка, ще я изправите. Много погрешки могат да станат. Това е, рекох, волята Божия. Ако човек най-малко се разколебаване, нещата не стават. Най-малкото разколебание в духовния свят спира реализирането на нещата. Когато съществува една пълна любов, едно пълно знание, нещата стават моментално. Всяко колебание, всяко отлагане на нещата, спира реализирането. Колкото повече нещата се отлагат, това показва степента на нашата вяра, степентта на нашето разбиране.
Имайте детинската вяра на онова малко дете, което отишло с майка си да се молят за дъжд. То взима чадър, а майката не взима. Майката го пита: “Защо взимаш чадър?”- “Ами, нали ще вали дъжд.” Детето вярва, а майката не вярва. Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога.” С други думи казано: Без вяра нищо в света не може да се реализира. Вярата това е един стълб на човешкия ум, на човешкото сърдце и на човешката воля. Вярата е един отличен помощник на Любовта за реализиране на онези велики желания, които Бог е вложил в човека и които трябва да се реализират.
Всинца трябва да се озарим от Любовта, да заживеем в нея, да дойдат щастливите дни в живота. Старите трябва да се подмладят, а младите да не остаряват повече, да поумняват, умни да стават, а не да оглупяват. Лошите трябва да станат добри, да се не подхлъзват. Това е смисъла на живота. Там, додето сте стигнали, това трябва да запазим, да дадем един подтик на света, да дадем нов подтик на нашия живот. Ако на себе си не можем да дадем никакъв потик и на другите не можем да дадем никакъв подтик.
Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате? Тогава аз да поискам от вас. Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци. Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане?” Нека стане онзи, който най-добре може да пее. Онзи, който не може да пее, да остане на опашката. Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг. Когато и да е, един ден все ще пеете.
Има един окултен разказ, той е следния: В древността един много способен човек направил престъпление, за което го осъдили на смърт. Този човек бил много даровит, с отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при един случай ти може да освободиш живота си: ако се научиш да пееш.” Затова му дали следния съвет: “Ти ще се научиш да пееш, но трябва да мълчиш и да мислиш само за пеенето.” За тази цел турили на главата му едно гърне, пълно догоре с мляко и му казали да обиколи с гърнето на глава целия град без да излее капка от млякото. Като тръгнал из града, той мислил само за пението и за млякото. С дни обикалял този град и като се върнал при царя с гърнето мляко, той пял отлично.
Рекох сега, бих желал и вие да се научите да пеете като този. Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите. Аз виждам, между вас има даровити певци. Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат. Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано?” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин. Без музика любовта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любов. Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека. Затова рекох, обичайте музиката, за да може чрез нея да добиете Любовта, онази Божествена Любов да се прояви чрез вас и днешния ден и за бъдещи дни.
Аз донесох сега цигулката, но по-после измених и исках да ви поговоря. Исках да ви посвиря едно класическо парче, как един, който ходил в онзи свят и видял хубави работи, искал да ги изяви чрез музика. Но като не могъл да намери тонове, чрез които да изрази това нещо, казал: “Няма да ме разберат тези хора”, и решил да не свири. Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислех точно обратно: първо да свиря и после да говоря. Сега ще говоря, а после ще свиря. Ще свиря, да видя какво ще направите.
Изпейте “Фир-фюр-фен”.
Изговорете формулата от тая сутрин.
Бог е Любов, Любов, която Христос е приел.
Христос е Любов, Любов която ние сме приели.
Ние сме Любов, която сега проявяваме.
6-та беседа, държана от Учителя на 25 юлий 1937 г. в 10 ч. с. около огнището при Второто езеро.
Небето прошарено. Слаб вятър. Хладно. Слънцето изгря в 5 ч. и 10 м.
Отче наш
Ще говоря върху това, което наричат реално и идеално в света. Ще ви прочета от “Царският път на душата” само няколко пасажа. (Учителят прочете 156 страница.)
Реално е това, което човек опитва в дадения случай. А идеално е това, към което се стреми. Ние говорим от гледището на сегашния живот. Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание. Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. И следователно не го слуша. И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее. Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея?” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец?” Ти си направил първата крачка! Как тъй, ти без да си певец, си излязъл на сцената и искаш да ти дадат известно почитание и уважение?
И мнозина от вас сте такива певци. Вие сте дошли на сцената на живота и питате: “Дали от нас ще излезе нещо?” Че вие сте вече на сцената на живота. Ако пеете, ще излезе нещо. Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел, как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул. Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят. Той за самия себе си казва, че много му подражавали. Той казва: “Аз не бих желал да ме подражават.” Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената. Ако той не го преживява, той не е артист. Няма какво да подражава. Подражаването не е преживяване. Някой човек е умрял преди години, но страдал, бил мъченик, а пък ти искаш да играеш ролята и искаш да станеш мъченик.
Кое е реалното в света? Реалното е земята, това, върху което ходим сега, е реалното. Това, което в дадения случай чувствуваш, е реалното, а пък това, което мислиш, то е идеалното. Идеалното е за в бъдещето. А пък реалното е за сега. Следователно когато ние говорим за човешкото сърдце, ние подразбираме нещо както земята, върху която ходим. От сърдцето ние черпим всичките сокове и според както човек чувствува, така той мисли. Реалното е отражение. Реалното дава възможност на идеалното да има отражение. Ние изучаваме идеалното по закона на отражението.
Сега се запитват: Какво е предназначението на ученика? Единствената възможност има само ученикът. Само един, който е ученик, само той може да расте и да се развива по пътя. Само ученикът може да изучава реалното и идеалното. Реалното е самият той, който се чувствува, а пък идеялното е Бог, към който той се стреми. Ученикът е той самият, а пък неговият Учител е нещо външно, което го учи. Но и Учителят и ученикът имат пред вид природата, която те изучават. Ако природата не съществува, какво има да предаде един Учител на своя ученик?
Да кажем, че ние сме тук. Имаме цяла сцена от природата. Вие виждате нещо разхвърлено. То е от положението на вашето съзнание. В природата има един начин: Ако гледате през калейдоскоп, вие ще гледате нещата съвсем другояче. Ако гледате нещата от вашето съзнание, или самосъзнание, или подсъзнание, или свърхсъзнание, вие ще имате 4 образи, различни един от друг. Вземете в една фотография, вие имате най-първо един негатив. Имате това, което не е. После този негатив се обръща и образът се представя такъв, какъвто е! Например вие чувствувате, че имате нужда от храна. Но храната в дадения случай е едно условие за вашето развитие. На какво мога аз да уподобя храната. Представете си, че една машина, за да се движи, на нея ѝ трябва вода, трябва ѝ огън, както съвременната машина, която трябва да пътува. Трябва ѝ един огняр, който трябва да нахрани своята машина. Как ще я нахрани? Ще ѝ даде малко водица, малко въглица. Въглищата са храна. После ще пусне пбрата и целият локомотив е в движение. Сега, като ви говоря за машината, храната сама по себе си чувствува ли? Огнярът е, който чувствува, дали неговата машина има достатъчно храна, въглища и дали има достатъчно вода, която да образува пбрата. В дадения случай материалите на сърдцето, това са въглищата. А пък човешката мисъл в дадения случай представлява водата, която трябва да се превърне в пара, за да кара машината, а пък разумното, това е самия огняр.
Сега в вас може да се зароди едно желание. Вие искате някой път бързо да изучавате, да прогресирате, да научите всичко. В бързото движение, в бързото пътуване с железница има една възможност, една опасност. С каква бързина може да пътува железницата, това не е произволно. Релсите са направени, за да издържат напрежението на известна бързина. Ако увеличат тая бързина, релсите могат да се развалят, и ако тя се увеличи още повече и самият локомотив може да изкочи из релсите навън. Следователно трябва да имате една бързина, с която да се движите правилно. Както машините дерайлират, тъй и много хора дерайлират. Аз наричам неврастенията дерайлиране от релсите. Виждаш, че някой човек е болен. Иска да постигне нещо. И повечето заболявания на хората се дължат на този вътрешен стремеж. Хората искат да постигнат нещо. И като постигнат, какво ще постигнат. Ще се увеличи техният товар.
Ще си послужа с един пример. Например у вас се зароди известно желание да бъдете богат. Аз уподобавам богатия човек на една красива мома. Момата е богата. Тя е банкер. Разполага с милиони. Но богатият човек си има свои неприятели. Това богатство го желаят мнозина. И около него ще се зародят може би десетки или стотици апаши, които постоянно ще мислят, как да го оберат. Питам: В такъв случай какво ще правите? Трябва да имате доста пазители, за да ви пазят! Американските милионери сега имат по десетина детективи, за да пазят децата им. Защото в всеки един момент някое от децата им може да изчезне. И като сравнявате това с някои неща от живота ви, може да се каже, че вие всички имате подобни опитности. Някой път много от вашите най-хубави мисли и чувствувания са изчезнали. Апашите са ги задигнали. И трябва да ги откупите. Казвате: “Изгубих си това хубаво настроение”. Една хубава мисъл и едно хубаво чувство човек може да ги изгуби. Аз взимам нещата в тяхната обикновена смисъл. Ти имаш едно хубаво чувство. Веднага това чувство се изгуби. Вие казвате: “Сменило се е.” Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение; от едно реално положение в възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен. Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното. Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло? Задигнато е!
Нека да извадим предметно учение сега: вземам банкерин, който има вече съзнание, че има пари. Осигурен е. Но дойде неговият секретар и казва: “Касата е праздна. Обрали са те тая вечер.” Веднага се смени настронието на банкерина. Чувството се смени. Този, който беше изправен, сега се сгуши. За какво мисли той? Какво изчезна от него? Изчезнаха парите, в които той вярваше. Къде отидоха? На някъде! Те са в нисходяще положение, пътуват някъде. Крият ги някъде. И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад. Интересно е, по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства. Каква е вашата опитност? Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш? Да допуснем, че вие имате един брат, който ви обича и вие сте го обичали и един ден, по някои причини, по някакъв донос, веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезверяване. Казвате: “Може ли да се обезвери човек?” Може. Хората са се обезверили в Бога. Ти, който си вярвал в Бога, казваш: “Няма Господ.” И веднага се измени твоето вътрешно чувство. Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ. Досега си вярвал, че има Господ. И това обезверяване става често. Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят, дали има Господ. Питам тогаз, по същия закон: когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб. Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе? Ще мисли ли, че ти си светия. Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговия закон. Сега в нас има една идея: Ние мислим, че при всичките ни грехове и престъпления Господ не трябва да си измени своето мнение за нас и да мисли, че ние сме много добри хора. То е вярно, че Господ в съзнанието си държи, че сме излезли от Него и че Той ни е създал, но в дадения случай, когато аз не постъпвам добре, Той мисли точно тъй, както ние мислим.
Та рекох, приложението. Може ли един ученик да се учи при един учител, в когото не вярва? Преподава му учител, но той казва: “Я, е така, я не е така!” Съмнява се! Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното в това, което си опитал. В него вече може да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното, като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не, че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание! Те казват, че единицата е мъжко творческо число, което е създало всичко и че двете е женско число. Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи с числа имаме: […] Значи две жени събрани на едно място правят един мъж. Дават едно мъжко число. Как е станало това? То е все така, когато вярваме, че и без очи човек може да гледа. Желанието да гледаш е съществувало по-рано. Зрението е съществувало преди очите. Очите са само едно пособие вече. У човека има две очи. А у някои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човек. Ние сега се отдалечаваме от ония реалните предмети.
Вие седите и разглеждате нещата такива, каквито не са. Например разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не. Например туриш си една шапка пред огледалото и гледаш, дали шапката ти прилича. Питам: след като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя? Не, че без шапка трябва да ходите. Аз правя сравнение с шапката. След като ви дадат две слушалки - вашите уши, какво ще добиете? Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас! И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята. Представете си, че нямате уста. Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята? Някой път питате: “Защо ни е това сърдце? Защо ни е тая уста?” Без уста какво щяхте да бъдете? Камъните са без уста. Желанието на тия камъни е да им се създадат уста. И те затова чакат тук с търпение, за да им се дадат уста, за да опитат реалното.
И най-първо вие започвате с опитването на храните, които ви се дават. Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека, вкусването на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея. После устата има една друга функция: с въздуха, който излиза, да изказва една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори. Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия. Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: “Ела у дома, аз ще те угостя.” Този човек тръгва подир тебе. И казваш другиму: “Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш!” И този човек бяга от тебе. Защо бяга от тебе? Защото впечатленията, които е приел от тебе, са противоположни на неговите желания. А пък яденето, дадено на първия, е точно това, което той желае.
Аналогията, която можете да извадите: Противоречията, които могат да се срещат в живота ви, са едно средство за повдигане. Все се зараждат известни противоречия. И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен. И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал. Някой път слушам да казват: “Толкоз години следвам. Какво съм научил?” Човек, който учи, все ще научи нещо. Не, че не сте научили. При един обед ти си научил нещо. Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена. Но само с един обед не се свършва. Храненето е един непреривен процес. В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него. Ти, като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното, т.е. чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота. Ти ще възприемеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб, или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай. Тъй че, при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното и с реалното.
Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.
Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство, и кара всички хора да му отстъпват място. От дето мине, да му отварят път. И по една случайност, спира се на железния път. И пазачът му казва: “Отстрани се от пътя!” Богатият казва: “Защо? Аз мога да седя тук. Аз съм свободен. Никой не може да ми заповяда.” Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът. Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете. Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази. Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни. Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път. И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат. Ти казваш: “Ще опитам работите. Аз съм свободен.” Ще опиташ работите. Аз уподобявам това на един гебедженски бивол.* Когато в варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се и надигнал си рогата. Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: “Тук не можете да минавате. Аз тук не позволявам!” И като минала машината целият този бивол станал на каша вътре. Този бивол е мислел: “По какви съображения, от де е взела право тая машина да минава от тук!” Тя има гражданско право, държавата е дала позволение да се съгради този път.
Често ние правим такива малки опити, които ни излизат много скъпо. Някой човек си е намислил да направи нещо. Ти намислиш да му препятствуваш. Остави го да си върви по своя си път! Някой път вие си задавате въпрос:”Защо той обича този човек? Той нищо не струва!” Рекох, то е негова работа. То е все таки да питате, защо този човек обработва тая нива. Негова работа е! Той това място намерил да обработва. Може да има друго място, но това място намерил да обработва. Обработва го човекът!
Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел? Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек. Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърдце и да се запознаеш с неговия ум. Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърдце някого? Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърдцето? Първият опит на сърдцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре. И тя ще се съгласи. Това е реалното. И аз ще си съставя понятие за ябълката.
А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друг резултат. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъвне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че, вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или може да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем.
И тъй, не туряйте ума си на мястото на сърдцето да се занимава с работите на сърдцето. Не туряйте сърдцето си на мястото на ума си да се занимава с работите на ума. Сърдцето да се занимава с своите работи и умът с своите работи. Когато сърдцето изучава реалните работи и умът - идеалните, тогаз ще имате най-малко противоречия в живота си. Пак ще имате противоречия, но по-лесно ще се разрешават. Да допуснем, че в вас влезе чувство на съмнение. Как ще лекувате съмнението? Съмнението е един вид най-малкото обезверяване. За да отмахнеш едно съмнение, трябва да имаш вяра. Тая вяра трябва да почива на законите на реалното и на идеалното, на законите на сърдцето и на ума. В тия два свята ти едновременно трябва да търсиш разрешението. И не трябва да разрешаваш съмнението извън твоето сърдце и извън твоя ум.
Съмнението може да дойде. Ти отиваш в една банка. Онзи касиер, който ви е дал, може някой път умишлено или някой път по погрешка да ти е дал повече или някой път по-малко. Ако ти е дал повече, няма да се осъмниш в него, но ако ти е дал по-малко, ти веднага ще се осъмниш. А пък съмнението ти може да е вярно или невярно. Ти трябва да провериш. Защо като ти даде повече, няма да се осъмниш, а пък като ти даде по-малко, ще се осъмниш? Това е повидимому един много прост въпрос и мислим, че е много лесен. Но питам аз себе си в дадения случай: защо аз допуснах той в дадения случай да ми даде по-малко? Погрешката е в мен, а не в него. Погрешката в този случай би била в мене поради следното: когато отиде един скъперник (скържав) при един касиер, то у последния има всякога желание да вземе нещо от скъперника, понеже скъперникът предава от себе си това желание, това чувство, което храни, тъй че и у другите се заражда желание да откъснат нещо от него. А пък когато един човек е много щедър, дава от себе си, той, като отиде при касиера, то и другия иска да му дава, щедрият му предава своята мисъл.
Че законът е все същия в света, този закон го има и в идейния свят. Ако мразиш някого, то и той ще те мрази. Значи каквото му дадеш и той ще ти даде същото. Ако обичаш някого и той ще те обича! Обичта е щедрост. Тогаз и онзи става щедър. Възприема. Омразата е скъперничество. Между омразата и скъперничеството има сходство. Искаш да вземеш нещо. Ти мразиш някой човек. Защо? Защото не ти дава! Щом ти дава, ти няма да го мразиш. Всяка омраза произтича от факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, направил ти е някаква вреда. Лишил те е от нещо. А пък в любовта е обратното: всички хора, които са ни дали нещо, ние сме склонни да ги обичаме. Ти казваш: “Как да обичаме?” Тогаз давай! Като обичаш някого, ти трябва да му дадеш. Ти не можеш да дадеш някому, ако не го обичаш! И ако не дадеш някому и той не може да те обича. Ти казваш: “Защо ще го обичам? И защо той ще ме обича?” Когато аз обичам, аз съм посял нивата! Това е любовта. Той ще ме обича - това подразбира, че тая нива е родила жито. Ще има обмяна между мен и нивата. Най-първо нивата се радва, че съм я посял. И понеже създавам работа на слънцето и на водата, след това те ме възнаграждават заради онова, което съм дал. Ти като обичаш някого, то тая мисъл и чувство ще роди плод у него и ти ще пожънеш жетва и ще има тогаз обратна любов. Вие сега искате, без да сте обичали да ви обичат. Това никак не може да бъде. Помнете това. Бог сега изисква това, което е посял в нас, и по същия закон очаква от нас добрия живот, добрите мисли, желания, стремежи, съвършенството. Ние живеем не за себе си, но за Бога, за Онзи, който ни е възлюбил, който е създал всичко заради нас, за да бъдем ние подобни Нему. И всичкото величие на човека седи в това, да бъдем подобни на Бога! Каквото Бог върши и човек да го върши в един малък размер.
Та рекох, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат. Ако не сте обичали, обичайте. Ако са ви обичали, обичайте, за да има отплащане, за да се отплатите. Отплащане, обмяна трябва да има в природата. Щом спрете тая обмяна, щом няма обмяна, идат нещастията. Всички нещастия, страдания, които идват, показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Защото каквато любов показвам аз към някого, такава и той ще покаже към мене. И каквато любов Бог е дал нам, ние същата любов трябва да покажем към него. Нали е казано: “Христос дойде на земята, за да покаже Любовта, която Бог Му е дал.” Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. И ония пък, които възпримат нашата любов по-долу, и те трябва да я дадат още по-долу. Така трябва да се направи цял един кръг. Движение има вътре в любовта. Ако ти не можеш да проявиш Христовата Любов, как ще проявиш Божията Любов? За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на хората, да понесе страданията, такива каквито малко хора могат да понесат. Не мислете, че любовта няма страдания.
Сега има у хората едно самочувствие. Има големи задължения в любовта! Любовта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема. Когато малко дава и малко взема. Това трябва да имате пред вид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може! Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно с сърдцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърдцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва животът. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот в вас. Писанието казва: “И това е живот вечен да познаят Тебе Единого Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа Когото си изпратил.” Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По [м]ое разбиране е това. Реалното е Христос. С сърдцето си трябва да Го опитате. И ако ти не си опитал Христа с сърдцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: “Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите?” Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим.
Та сега дойде един ученик при мене и каза, че дълго време, като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже. Аз виждам какво му е. Зная каква му е болката. Той казва: “Недоволен съм от себе си. Опаки човек съм. Бамбашка човек съм.” И не може да излезе от опакито. Той съзнава де е опакито, но не знае как да излезе от това. Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата. И аз отговорям на този ученик, брат. Ученик е сега тук той. Той се е забъркал в реалното и идеалното.
Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите. Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта и след това да влезеш в идеалния живот. Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията. В същност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света. Не, че отричам. Не, че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: “Кой те е турил тук?” И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло. Няма какво да ритам камъка. Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу. Не го ритай и му кажи: “Много си благороден.” После има друга една опасност: ако е тежък камъкът, ще почувствуваш болка, ще се орезиш* в гръбнака си.
Вие в живота искате да бъдете богати. Знаете ли, че богатството е голям камък? Ако го дигнете, ще се орезите. Знаете ли, че ако сте много учен човек, пак ще се орезите. Че мъчните задачи в живота са големи камъни, които искате да дигнете.
Вчера двама ученика искаха да дигнат долу близо до огнището един голям камък, който тежи 6-7 хиляди килограми. Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото. Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра. И се събраха повече от 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове, а пък те двама искаха да го търколят до езерото! Като отидах, видях, че няма нужда да се премества от там този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърдчавам и рекох: “Хайде да го търкулнем.” Питам сега: защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място. Те казват: “Ние искаме да го търкулнем в езерото.” Питам: какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото? Но щял да отвори място за гимнастика, че “квадратът” не ставал както трябва! И колко място отвори той? За 4 часа едвам един метър място! И без него можеше!
Та рекох сега: Аз сядам и виждам, какви нещастия могат да станат чрез големи камъни с братя и сестри. Ако се търкулне, може да затисне някого! Могат да станат големи нещастия. Защо у всички има желание да се премести този камък. Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни. Двама души не се занимавайте да дигнете камъни тежащи 4-5 хиляди килограми. Дигайте малки камъни по 5-10 килограма.
Та, в ума ви да остане съществената мисъл: Сърдцето ви да се занимава с изучаването на реалното, това е Любовта. Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното. А пък двата процеса съединени в вас: реалното или Любовта и Мъдростта, вие по този начин ще изучавате Истината и нейното приложение в живота. Когато приложим тия три методи, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите.
Днес започнете тъй да разбирате! Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: “Другояче не може ли?” Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв излизала от порите Му! Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално за кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста. За мене има две приковавания: когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста, а когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.
Сега аз ви пожелавам да слезете от идеалния си и от реалния си кръст. Сами не можете да слезете. Все трябва да дойде един Никодим и да ви снеме от кръста и да ви обвие с плащаница. И все таки после трябва да дойдат двама ангели от небето и да ви извадят от мястото на вашата пещера на вашия живот.
Сега да ви дам добрата страна. Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота. И те са временни. Те няма да бъдат в веки веков! Траят по една секунда, по 1/10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде. Един час е много. Една секунда пак е много. Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години. Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25 000 години, а пък едно Божие недоволство за някого само за 100 години.
Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък 25 000 секунди е била Неговата обич или любов към вас. Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25 000 секунди да е доволен от вас? Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25 000 секунди. А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25 000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде потик, е: Да оставим ада. Адът е нещо идеално. Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот тук е реалното. В тия страдания ви опитват малко какво нещо е адът, а пък в радостта ще опитвате какво нещо е небето, раят.
Сърдцето ви да е занято с Любовта постоянно! А пък умът ви всякога да е занят с Мъдростта, а пък вие като ученици да сте всякога заняти с Истината!
“Божията Любов носи пълния живот.” (Три пъти.)
6 ч. 25 м.
8-ма беседа на Учителя
Молитвения върх при Рилските езера.
28.VII.1937 г. 5 ч. с. сряда.
*от Гебедже - старото име на град Белослав, Варненско
*урез - (м. диал.) врязано място, вдлъбнатина
Размишление.
“В начало бе Словото”
Някои от вас оперирате с дългите вълни, че радиото не се слуша. Трябва да оперирате с късите вълни.
(За слабото чуване.)
Ще ви прочета няколко реда от “Царският път на душата”. На 4 страница прочете[те] беседата: “Царският път на душата”.
Едно малко сравнение. Да допуснем, че пред вас седи един виден цигулар, артист по музиката, има отлична цигулка от Страдивариус, има отлични ноти, найхубавите ноти. Ако вас ви представят цигулката, после ви представят най-хубавитте ноти, написани от някой виден музикант и най-после вас ви представят и самия цигулар, каква представа ще имате от трите положения. Красивото от трите положения, че цигуларят трябва да свири. Цигулката трябва да се обади. Нотите трябва да декламират, а самият цигулар трябва да пояснява нещата. Едно оподобление. Вашата цигулка това е вашето тяло; нотите, които свирите, това е вашето хранене, вашето дишане. Онова, което мислите, това е цигуларят вътре в вас. Сега, ако този цигулар не съчетае цигулката, не съчетае нотите, пък не тури своите ръце в действие, тогава музиката за вас ще бъде неразбрана.
Сега например вие искате да изпеете една песен нали? Българите имат една възлюбена песен: “Цвете мило, цвете красно”. Всеки народ си има по една възлюбена песен, наричат ги химни на самия народ. Англичаните имат такъв химн, французите имат такъв химн, германците имат такъв химн, американците имат такъв химн и българите и те имат. И всеки човек си има по един химн. Питам тогава: кой е химна на майката? - Нейното дете. Кой е химна на човека? - Неговата глава. Кой е химна на любовта? - Сърдцето. Кой е химна на добрия човек? - Неговите крака. Кой е химна на справедливия човек? - Неговите ръце. Кой е химна на разумния човек? - Неговата мисъл, свещената му мисъл. Това е химна. От там ще почнете. Химнът, това е една мярка, с която нещата се мерят.
Понякой път ние говорим за любовта. Вие не можете да имате Любов, докато не ви е обхванало Божественото дихание. Всичката погрешка на съвременното човечество е, че те искат да бъдат щастливи и да се обичат, без да е лъхнал Господ в тях. Каква любов може да имате, ако вие седнете на трапезата на вашия възлюблен, който може да ви нахрани с лед или с топено желязо или с топено злато. Какво може да научите от вашия възлюблен, който може да ви тури десет тона на гърба. Или какво може да научите от вашия възлюблен, който може да ви впрегне като някой вол, да орете на нивата. Сега хората са изгубили смисъла на Божествената Любов. Ние мислим за Любовта това, което не е. Кой е химна на Любовта, какво казахме? (-Сърдцето.) Добре, какви са функциите на сърдцето? Сърдцето се отличава с своята щедрост. През сърдцето минава всичката кръв, необходима храна за цялото тяло. Следователно сърдцето в всеки момент изпраща своето благо, което минава през него по цялото тяло, за да могат всичките членове на това велико царство да имат храна навреме. Следователно сърдцето всеки момент мисли за благото на всички. То има много благородна цел. Сърдцето не иска нито една малка клетка да бъде гладна, или да страда. Тя трябва да има своята храна, да чувствува щастие.
Сега понякой път и сърдцето го забавляват. С сърдцето понякой път се случва, което се е случило с една слугиня. Тя прегорила гостбата на своята господарка. Защо? Понеже ходила да гледа когато минава нейният възлюблен. Един ден закъснял, случило се нещо, тя като чакала, прегорила яденето. Често, когато Господ не минава, аз говоря за Господа, който трябва да мине пред вашите прозорци, пред вашите очи, пред вашия ум. Един ден, ако вие не видите Господа, работите ще се прегорят. Като мине вашият възлюблен по пътя пред вашите прозорци, всичко върви по мед и масло. Сега може да имате някакви философски възгледи и да кажете: “Минава ли Господ като възлюблен?”- Минава, всеки ден минава. Слънцето изгря тук и видях го и по пътя си върви. И доста дълъг път има. И вие го видяхте. По-някой път възлюбленият минава без да каже нещо, а понякой път той проговаря. Понякой път възлюблената, като види своя възлюблен, зарадва се, а понякой път му хвърли по някое цвете, едно каламфирче. Той се наведе на земята, вземе го и го тури на гърдите. Понякой път възлюбленият, като мине, ще остави по някое писъмце.
Вие сега тия работи ги считате срамотни: как някоя мома да се е влюбила в някой! Че защо, какво има, като се е влюбила! Де е лошото? Значи срамота е майката да се влюби в детето, срамота е и човек на слънцето да гледа; срамота е и човек по земята да ходи. Ако така разсъждаваме, какво ще научим. Ти се радвай, че може да ходиш. Като стъпиш на земята, да ти е приятно. Като видиш слънцето и това да ти е приятно. Туй трябва да стане един начин за една велика мисъл. Понеже великият живот не може да се разбере по този път, по който сега вървим.
Най-първо ти, за да разбереш живота, трябва да имаш една доброкачествена храна. За да разбираш живота, трябва да имаш един отличен стомах. Стомахът ще те свърже с физическия свят. За да разбереш духовния свят, трябва да дишаш чист въздух, трябва да имаш отлични дробове. А за да разбереш Божествения свят, трябва да имаш един отличен мозък, една отлична глава, отлични чисти мисли. Сега да ви запозная: главата представлява капитала, който е вложен в човешкия живот. Дробовете му преставляват капитала в обръщение, а стомахът е капитала, който дава приход. Ако стомахът ви добре функционира, имате приходи от капитала. Ако дробовете добре функционират, капиталът е в обръщение. Ако главата ви е добре, имате един добре вложен капитал. Та, понякой път вие казвате дали Господ ви обича. Попитайте главата си. Ако имате глава, не бойте се. Ако мислите дали работите ви добре отиват в обръщение, попитайте малко гърдите си, гърба си. Пък ако искате да знаете дали имате приходи, дали капиталът дава приход, попитайте малко стомаха си. Българите и русите криво се разбират. Българинът, като казва “живот”, русинът разбира съвсем друго. Българинът разбира живот да живее, русинът разбира стомахът* му да яде. Често и младите така се разбират. Когато момъкът говори “живот”, момата разбира като русина. Когато момъкът говори по български, момата разбира по руски.
Та има един анекдот. Оженил се един обеднял руски княз за една много красива мома. Той ѝ давал по стотина целувки на ден. “Мы поцелуемся.” Три деня се целували, тя огладняла. Казва: “Нада кушат.” - “О, ничего. Поцелуемся.” Че по-добра целувка от яденето няма. Тя е най-красивата целувка. Ако ти не ядеш, целувката нищо не дава. Най-хубавата целувка е дишането, най-хубавата целувка, това е мисълта. Та, ако понякой път ние се срамуваме от целувките, те не функционират правилно. Ти, за да целуваш някого, ти трябва да се храниш добре. Ти, за да целуваш някого, ти трябва да дишаш добре. Ти, за да целуваш някого, ти трябва да мислиш добре. И тогава целувката ти е разбрана. Щом стомахът ти е развален, щом дробовете ти са развалени, щом мозъкът ти е развален, не целувай никого.
Сега ще ме питате: “Как да го разберем?” Тъй както ви го казвам. Аз съм за ония целувки, които внасят живот. Всякога, когато целуваш, ти ще внесеш нещо свещено, че този човек да помни не само в този живот, но и в другия живот да помни, че ти си го целунал. Казва: “Нали Юда Искариотски целуна Христа.” Той казва: “С целувка ли предаваш Сина человеческаго?” Сега понякой път ние обвиняваме Юда, че предал Христа. Да оставим ние Юда. Ако сам човек в себе си предава истината и се отрича от нея, не е ли той в себе си един от учениците, който не е разбрал смисъла на живота.
Та ви рекох, в никой случай не се колебайте. Не ви обичат хората, вие се сърдите на Господа. Не мислят хората добре за вас, пак на Него се сърдите. Че нямало кой да ви обича, пак на Него се сърдите. Пък вие не [сте] пратени да ви обичат, защото ще прегорите яденето. Вие сте пратени да обичате. Защото когато бяхте в Бога, ви носи в своята утроба хиляди и хиляди години и ви каза Господ: “Излезте сега от мене и занесете в света на страждущите вашата добродетел, всичко онова, което аз съм внесъл в вас.” Та изнесете тази велика истина. Вие сега очаквате пак да ви галят. Галенето е като идете в небето, там ще ви галят. Не зная тази дума как да я разберете. Хубаво е галенето, но представете си двама души братя, които искат да се ръкуват. Ако ръцете на двамата са болни, ако се ръкуват, ще имат ли някой хубав усет. Или ако двама души са събрани, искат да се обичат и ако сърдцата им са болни, как ще се обичат? Болните сърдца са аристократи, те обичат да имат слугини, да има няколко души лекари, после обичат утеха да им се казва. Болните всякога искат да ги утешават, да влезеш в положението им, че са страждущи. Ако няма, топи му се сърдцето, макар да е счупено.
Та рекох, единственото нещо: обърнете внимание на вашето лице. Понякой път вие казвате, че някой човек е двоеумен, двоеличен. Една теория има, богословците казват, че три лица имал Господ. Господ има едно лице на Любовта, с което гледа Любовта и я праща в света. Бог има друго лице на Мъдростта, чрез което праща светлина в света. Бог има трето лице, чрез което праща Истината в света и дава свобода на хората. Та рекох, вие сте троеличен. Вашето чело, то е първото лице, то е разумния живот. Челото показва разумното, Божественото. Вашите очи, вашият нос, то е света на ангелите. Второто лице е, с което вие сте запознати с ангелите. Най-после под брадата е третото лице, което е скрито, както туркините носят яшмак*. Жените са по-искрени, но мъжете крият третото лице. В мъжа двете лица са открити, едното е скрито. В жената и трите лица са открити. Жената е по-напреднала от мъжа. Тя казва: “Каквото го направих, го направих.” Третото лице го откри, махна яшмака, а пък мъжът не познава, той още държи на жена си един ким*. Казва: “Ако не беше тя, нямаше да изляза от рая.” Адам имаше голяма любов към Ева, защото той предпочете да напусне рая заради нея. Сега, като ходи по света, казва: “Ако не беше направила тази погрешка, щях да бъда в рая.” Все я осъжда и третото лице в мъжа още не е отворено. Погрешката на Адама, знаете ли къде е? Той считаше, че Ева, която е излязла от него, че тя никога не може да направи една погрешка, понеже казваше: “Аз съм много умен.” То е невъзможно да направи погрешка. Така е, докато възлюблената беше в него, но когато тя излезе от него, той не ѝ предаде ония правила, които Бог говори на него. Той казва: “От това дърво няма да ядеш.” Разправя му на дълго и на широко. И мъжът кат баща се държеше по-високо, мислеше, че дъщеря му не трябва да знае тия работи. Мислеше, че е много целомъдрена, че никога няма да ходи да пипа това дърво на познанието доброто и злото. Вие искате да знаете, кое е това дърво. Ако ти имаш един господар и той казва: “Да ми не буташ касата.” Касата, парите, това са забраненото дърво. Ако ти буташ парите, ти вече си направил престъпление, бутнал си забраненото дърво. Готвило се за някои високопоставени хора. Казват: “Ти няма да буташ яденето.” Ако идеш и буташ, то е забраненото дърво, което ти не трябва да буташ. Та рекох, забраненото дърво е всяка мисъл, която произвожда в тебе страдание. То е забранения плод. Всяко едно чувство, което произвожда страдание, е забраненото дърво. Страдаш - не го бутай!
Ние сме дошли на Рила, за да изменим едно положение. Когато младият син отиде в училището, той не отива само за забавление, но той отива за знание. В какво седи знанието? Знанието е един предмет, трябва да се опознае. Един ботаник разбира растенията да растат, после разбира какви качества имат. Само един лекар, който иска да лекува, той трябва да разбира свойствата на растенията. Та рекох, вие трябва да изучавате свойствата на мислите и свойствата на човешкия говор. Ако кажете на френски: “tout à fait”, на турски това значи: “дръж заяка”, а на френски има съвсем друго значение. На френски значи: “съвсем”. Или ако вземете “fait accompli”- свършен е светът.
Рекох, всички съвременни окултни ученици, за да изучат окултната наука, трябва да имат Любов. Окултизъмът без любов то е една сила неразбрана. Всичкият грях на Адама е, че той започва едно знание без Любов. Трябва да намериш Любовта. Тепърва сега ние изучаваме закона на Любовта. Любовта има най-хубавия език, найизбраните думи се намират в Любовта. Няма по-красив език от езика на Любовта. Та рекох, ако вие искате една наука, [в] която да възкръснете, изучавайте Любовта. Вие страдате и при това не знаете по кой начин да се лекувате. Не ви вървят работите и не знаете, как да я уредите. Като влезе Любовта, всичко ще уреди.
Тогава ще ви дам едно нещо: Не влизай в училището, докато нямаш Любов. Не влизай в живота, докато Любовта не те озарила. Никаква работа в света не започвай без Любов. Любовта е, която ражда всичко в света. И туй, което е родено от нея, има светлина. Само за роденото от Любовта има светлина. Без Любов светлина няма. Сега пазете се от едно заблуждение: вие всички сте пристрастни в любовта. Вие някои обичате повече, някои по-малко. После не пазите еднакво всички. Едного пазите повече, другиго - по малко. Защо? - Обичате някого повече, защото той ви посреща и ви обича. Но случва се някой път обратното, че някой ви обича, пък вие не го обичате. Него обича друг, него трет, четвърт и т. н. Тогава всички пъшкат. Единият, който обича, пъшка; вторият пъшка; всички пъшкат. Пъшкането в света е от неразбраната любов. Всеки, който пъшка, не е разбрал любовта. Сега, когато вие страдате, защо страдате? Не сте разбрали Любовта. Като разберете Любовта, всичките ви страдания ще се смъкнат, тъй както кожата на змията се смъква.
Рекох, ако вие се бихте решили да служите на Бога, както аз разбирам, животът ви ще бъде друг. Понякой път и аз се мъча. Понякой път ми идва на ум да кажа: “Много дебели глави имат.” Ако кажа, че много дебели глави имат, ще направя една погрешка. Защото дебелите глави не ги направи Господ. Ако един деликатен предмет много го употребявате, той става дебел. Хората често като работят, ръцете им стават дебели. Хората често, като са много алчни да спечелят, сърдцето им става дебело. Човек, който иска всичко да има в света, задебелява. И неговият ум задебелява. Вие не може да бъдете собственици на живота. Животът може да го опитате. Погрешката е там, че вие искате да имате една собственост. Единствената собственост, на която имате право, то е вашия дух, вашата душа, вашия ум, вашето сърдце. Вън от тях нищо не ви трябва. Тогава ще влезе обмяната, че дух с дух ще се обмени. При тази обмяна се заражда любовта. Душа с душа като се обменя, пак се заражда любовта, и ум с ум, и сърдце с сърдце, като се обменят, пак същото.
Та рекох сега, да обичате тези, които не обичате. И да намерите малкото добро. На някои вие сте отпуснали повече кредит. Да намалите техния кредит, а на другите да отпуснете повече. На някои давате по-голям кредит, отколкото трябва, пък на други няма никакъв кредит. Вземете малко от кредита на онези, които обичате и дайте на ония, които не обичате. Сега виждам вашата мисъл. Казвате: “Покажи ни, Учителю!” Аз ще ви покажа тъй, както старият рак показал на сина си как да ходи напред. - “Синко, ти трябва право да ходиш.” - “Татко, покажи ми!” Той започнал да ходи. - “Така и аз ходя.”
Сега имайте пред вид, че вие страдате от много работи, които ви са дадени в миналото и които не сте ги свършили. Много работи в вас не са свършени. Цялата човешка карма, това са недовършени работи. Туй, което окултната наука го нарича карма, това са недовършени работи. Сега в този живот трябва да ликвидирате с вашата карма. Запример вие често се мъчите, че не сте даровити, че не сте някой поет, някой музикант. Това ви мъчи. Всеки от вас може да бъде даровит цигулар. Всеки от вас може да бъде даровит поет. Че как? Като каже: “Планини високи, долини дълбоки.”Де е сега философията? Аз намирам в високите места има възможност човек да падне. А в долините човек може да се удави. Когато хората отгоре [падат], те са на планините. Когато долу се давят, те са долу в долините.
Сега на всинца ви какво ви трябва? Лесна работа няма. Как се качвате горе? Птици ще станете, крила трябва да имате. Тогава рекох, планините за кого са? - Планините са за човешкия ум. За какво са долините? - За човешкото сърдце. Следователно мястото, да възпитавате вашия ум, е планината. Мястото, да възпитавате вашето сърдце, е долината. Ето поезия: “Планини високи безбрежни, които Бог създаде, първият лъч на светлината вас огрява. Колко сте красиви, за вас душата ми трепери.” Може да наредите съществителни и прилагателни, колкото искате. Рекох сега, да впрегнете три чифта волове, да идете да орете в долините на вашето сърдце. Да посеете най-хубавата пшеница, най-хубавите плодни дървета, да прекарате най-хубави пътища, съобщения. Като узреят плодовете, който пътник мине, да го посрещнете, да го нагостите, да му кажете по една сладка дума. Като се уморите от живота на долините, ще се качите по планините, ще фантазирате, ще пеете горе. Само на планините се пее. Планинските песни имат ехо в долините долу. Животът на сърдцето става красив, само когато умът мисли. И тогава вашият възлюблен, това е вашият ум, вашата възлюблена това е вашето сърдце.
Та рекох, не спъвайте пътищата на вашата възлюблена и не спъвайте пътищата на вашия възлюблен. Каквото и да ви говорят за вашата възлюблена, не вярвайте; каквото лошо и да ви говорят за вашия възлюблен и него не вярвайте. Какво трябва да вярвате? Вярвайте, че вашият възлюблен е на планината. И трябва да вярвате, че неговата възлюблена е в долината. Тогава тя отдолу ще казва: “Планини високи!” Той отгоре ще казва: “Долини дълбоки!” Това е любов. Планини високи, долини дълбоки!
Та рекох, търсете Бога по планините! Ние го търсим по планините. Ума търсим, затова сме дошли. След туй ще слезем в долините. Сега сме при възлюбления, който ни угощава. После ще слезем в долините, там при възлюблената и тя ще ни угощава. Ще кажем: “Колко са красиви великите Божии работи в света.”
Сега пожелавам гласа на вашия възлюблен, който иде отгоре от планините и пожелавам гласа на вашата възлюблена, който иде от долините да чуете!
Отче наш
8-ма лекция от Учителя,
държана на Молитвения върх
30 юлий 1937 г. петък 5 ч. с.
*живот - (рус.) стомах
*яшмак - (тур.) покривало за глава и лице у мохамеданите
*ким - (тур.) омраза, вражда
Противоречията на хората се крият главно в физическия живот. Защо? Защото съвременните хора търсят удобства. Няма ли удобства в живота им, лишени ли са от някои свои нужди, те се натъкват вече на големи противоречия. Изобщо, всички млякопитаещи, между които е и човекът, са същества на удобства. Животното запример мисли само за ядене. Щом се наяде, то веднага се обтяга на сянка, под някое дърво или под някой храст и заспива. Така живеят и хората, особено богатите. Като се наядат добре, те ще си хапнат някакъв десерт, нещо сладко, ще си пийнат и ще легнат да почиват. Невидимият свят, като вижда, че хората и животните са будни само когато се отнася до техните физически нужди, изпраща им ред страдания, с цел да пробуди съзнанието им за живот по-висок от жизическия.
Сега злото не се заключава в начина, по който човек живее, но в това, че той не познава себе си, не знае, с какви сили работи. Запример някой човек гладува и гладът го заставя да търси храна, но отде произтича гладът, той не знае. Какъв е произходът на глада? Науката е намерила, че гладът в човека се дължи на чувството на охотливост в него. Центърът на това чувство се намира около слепоочната област на мозъка. Колкото по-силно е развит този център в човека, толкова по-голямо е желанието му да яде. Следователно колкото по-малко храна възприема той, толкова по-голям глад ще изпитва. Ако по някакъв начин тази част от мозъка на човека се извади, той няма да се стреми към ядене, няма да изпитва глад. За да уталожи глада си, той започва усилено да мисли как да си достави храна. За да задоволят глада си, хората са създали цяла наука - готварството. Дали ще ядат месна или вегетарианска храна, те са измислили ред ястия, с които да събудят апетита си, повече да ядат. Ако отидете в Европа или в Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: някога месото е добре опечено, пържено или варено, а някога го оставят доста сурово, с повече кръв. Същевременно се създават различни теории за предимство на единия начин на готвене пред другия или за предимство на растителната храна пред месната и обратно - на месната пред растителната.
В пътя на своето развитие, човек се отличава от животните по своя интелект, по своя ум. Когато трябва да се произнесе по някакъв въпрос, човек мисли и дава мнението си. В това отношение животните си служат повече с инстинкт. У тях инстинктът е силно развит. Когато вълкът се намери всред някое стадо, той започва да души овцете с носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата няколко пъти с носа си по корема, той разбира вече, има ли смисъл да се занимава с нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врата, занася я далеч от стадото и я изяжда. Ако е слаба, оставя я настрана, не се интересува от нея. И тревопасните животни си служат с носа си. Като искат да знаят коя трева е добра за ядене, те я миришат с носа си и веднага се произнасят. В млякопитаещите животни носът е играл и продължава да играе важна роля. Той замества интелекта в хората. Понякога и човек си служи с носа, да познае коя храна е добра и коя не. От благоуханието, което се разнася от храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче не всякога от благоуханието на храната може да се съди за нейното качество. Ако в някое ястие се турят ароматни приправки, те могат да маскират пряснотата и доброкачествеността на материалите и да го представят за добро. Всъщност такова ядене може да разстрои стомаха на човека. В това отношение човек лесно може да се заблуди.
Хората се натъкват на заблуждения, не само в физическия, но и в духовния и в умствения свят. Запример ако слушате една цветиста реч, в която се изнася някакъв велик идеал, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но след време ще се разочаровате и от проповедника, и от неговата реч. Тази реч не е била изпитана. Всяко нещо се познава само тогава, когато се постави на опит. Лесно е да се говорят нещата, но те трябва да са опитани. Лесно се говори за любовта, но постави ли се на опит, тя изчезва. Преди всичко хората не знаят къде е мястото на любовта. Според някои мястото на любовта е в душата. Любовта иде от духа, влиза в душата, отдето през ума слиза в сърдцето. От тук тя обхваща цялото тяло. Други пък казват, че любовта е движение. Любовта произвежда движение, но не е движение. Любовта произвежда не само движение, но и разширяване, растене и т.н. Трети пък казват, че любовта е чувствуване. Любовта произвежда чувствуване, но чувствуването не е любов. Деятелността на човешкия дух и на човешката душа се дължи на любовта. Казват още, че любовта е първият подтик в живота. Любовта е първият подтик наистина, но не и последният. Последното нещо в света, това е истината.
По отношение на любовта, съвременните хора правят ред погрешки. Те започват с любовта и се стремят да свършат с любовта. Коя майка е започнала с любов и свършила с любов? Който започва с любовта, той непременно трябва да свърши с истината. Ако не започне с любовта и не свърши с истината, върху главата му ще се изсипят такива страдания, каквито не е очаквал. Човек може да оцени любовта само тогава, когато започва с нея и свършва с истината. Истината трябва да бъде тил в човешкия живот. Когато любовта действува в човека, на лицето му се явява червения цвят. Той е признак на любовта. Когато истината действува на човека, лицето му става светло, защото истината е синтез на всички лъчи на светлината. Следователно ако лицето на човека не е червено и светло, той не е познал нито любовта, нито истината. Казваме за някого, че се е опекъл, изгорял. Защо? Почервенял е човекът. Значи, в червения цвят хората се пекат. Червеният цвят е начало на чувствуванията. Без този цвят хората не могат да чувствуват. Докато не започне да чувствува, човек не може да има представа за любовта. Любовта започва с малък подтик, с най-малкото чувство. Истината пък е синтез на нещата. Ако в пътя на своето развитие, човек не познае себе си, не разбере с какви дарби и способности разполага, той не може да придобие истината.
Сега, като казваме, че любовта е начало, а истината край, разбираме, че любовта е начало на живота, а истината - край на недоразуменията в живота. Докато хората не се обичат, животът им няма нито начало, нито край. Щом се обикнат, животът започва и върви към своя край - реализиране на самия живот. Днес всички хора се стремят към края на живота, към неговото реализиране, към освобождаване от страданията. Когато човек придобие истината, страданията му ще престанат. Любовта носи страдания, а истината ги прекратява. Когато човек се влюби, страданията тръгват след него като войници. Те кацат върху него като мухи. Къде има мухи? Дето има ядене. Дето няма ядене и мухи няма. В това отношение любовта представя богата трапеза, върху която са сложени различни ястия. Дето има сложена трапеза с ястия, там и мухи ще има.
Страданията в живота на хората не са нищо друго, освен хапливи мухи, които ги хапят и насилствено, като с остен, ги заставят да работят, да мислят. Достатъчно е човек да направи една погрешка, за да дойде една хаплива муха да го ухапе. Всяка погрешка се придружава с ухапване, т.е. с страдание. Колкото вида мухи съществуват, толкова вида страдания има по света. Запример завистта, злобата в човека произвежда един вид страдание, омразата - друг вид. Мястото на злобата в човека е над ушите. Когато този център е силно развит, човек е много завистлив. Този център е силно развит в вълка, вследствие на което той е много жесток, свиреп. В овцата този център е слабо развит и затова минава за миролюбива. Завистта е в връзка с личните чувства на човека. Ако се измери областта на центъра на злобата, ще се види, че тя заема пространство от 1 - 20 сантиметра най-много. Повече от 20 см не може да заеме. Това е крайният ѝ предел.
Като говоря за злобата, вие не трябва да се смущавате. И в най-слабата степен да се яви, тя все ще покаже на човека своето съществуване. Щом любовта посети човека и злобата, като верен неин съпътник ще проговори. И гълъбът, най-кроткото същество, при известни случаи проявява злоба. Когато има две - три малки гълъбчета, а същевременно мъти нови яйца, гълъбицата се озлобява срещу малките и едно по едно ги изхвърля вън от гнездото. Те крякат, пискат вън, докато дойде бащата да ги утешава. Той им казва: “Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пак ще ви приеме.” Като ги успокои, той ги качва в гнездото. На другия ден майката пак ги хвърля навън. Същото става и с хората. Срещате един човек разположен, готов на услуги, на жертви. Защо? Той е проникнат от някакво благородно чувство. В този момент в него се промъква едно чуждо чувство на користолюбие, на недоволство. Какво става с него? Веднага любовта пристига и изхвърля навън чуждото яйце - користолюбието. Любовта не търпи никакво користолюбие, съмнение, своенравие, нетърпение. Дойде ли нещо подобно в човека, тя го хваща за врата и го изхвърля вън от гнездото. Като не разбира отрицателните прояви на своя характер, той казва: “Нямам ли право да се проява? Не съм ли човек и аз като всички?” Човек има право да се проявява, но не в отрицателното. Истински човек е онзи, които проявява положителното в себе си, а отрицателното - възпитава и облагородява.
Човек трябва да помни, че не е той сам виновен за отрицателните чърти в себе си. Той не е снесъл яйцата на користолюбието, на упоритостта, на злобата и т.н. Това са яйца, с които други някои са го насадили, той да ги мъти. Така правят и българите. Те обичат да турят под някоя квачка различни яйца: кокоши, пачи и други. Без да знае с какви яйца е насадена, кокошката ги мъти. Като се излюпят всички яйца, тя вижда, че след нея тръгва цял народ: пиленца, патенца, юрдечета. Някои от тях приличат на нея, а други - съвсем не приличат. Чуди се кокошката, тя ли ги е измътила всички или не. Както и да е, тя тръгва пред тях да им търси храна. Като дойде до някоя река, патенцата и юрдечетата влизат в водата, а пиленцата обикалят около нея. Като вижда това несъответствие между едните и другите малки, тя се чуди, как е станала тази работа, но стои на брега, чака да излязат патенцата и юрдечетата от водата.
Страшно е положението на човека, когато се види като кокошката, обиколен с подозрение, съмнение, злоба, омраза и т.н. Той седи и се чуди, отде са дошли тия лоши чувства в него. Знае, че по естество е добър човек, но отде дойде подозрението в него? Знае, че е добър човек, но отде дойде омразата в него? Стои той и мисли какво да прави с тия отрицателни чувства в себе си, как да се освободи от тях? Няма защо да се смущавате от отрицателното в себе си, но пазете се от него да не ви завлече в водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства са все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И в новия живот да влезете, изпитанията пак ще ви следват. Като влезете в новия живот ще видите, че и там има области, в които можете да се спънете. Млади и стари могат да се спънат. Философът може да се спъне в своята философия; моралистът - в правилата на своя морал. Затова ние казваме, че някои неща са морални, а други не са морални.
Кои неща са морални и кои неморални? Всеки потик, колкото малък и да е, който произтича от любов, мъдрост и истина е морален. Не произтича ли от Любовта, Мъдростта и Истината, той не е морален. Щом потиците на човека са морални и животът му ще бъде морален. Когато човек греши, причината на това се крие в неотзивчивостта му към своите морални потици. Бог влага тия потици в човешката душа, в човешкия дух, в човешкия ум и в човешкото сърдце. Щом вложи един потик в човека, Той веднага се оттегля и гледа как ще постъпи. Хората се стремят към любовта, а въпреки това се карат, бият. Майката обича детето си, но от време на време го бие. Момък и мома се обичат, наричат се божества, а като се оженят, започват да се бият. Братче и сестриче седат мирно и си играят. После се галят, милват, целуват. Щом седнат да ядат, братчето удари сестричето или го хване за косата. После сестричето хваща братчето за главата и го разтърсва. Защо става това?
Една жена разправяше накратко своя живот. Оженила се млада за едного, когото обичала. Цели десет години живяла с него, но той постоянно я биел. Тя търпяла, нищо не казвала. Един ден той ѝ ударил една плесница и в нея се събудил такъв гняв, че тя моментално се хвърлила върху него и му ударила две силни плесници. От този момент той не посмял да дигне ръка върху нея. Поправил ли се с това? -Не, след две-три години той умрял. Мъж, който бие жена си, умира преди нея. Жена, която бие мъжа си, умира преди него. Това показва, че въпросите не се разрешават с насилие. Силата на човека седи в въздържанието, в самообладанието. Въздържанието не подразбира мълчание. Външното мълчание не е и вътрешно. Когато иска да говори, човек трябва да пита Бога в себе си да говори или не. На кого трябва човек да говори? Човек първо трябва да говори на себе си, после на ангелите, да се научи да разсъждава и най-после - на Господа, да се научи да се моли и да върши само онова, което Бог му е казал. Щом знае да говори на себе си, на ангелите и на Бога, той ще може да говори на ближните си и ще им бъде полезен.
Каква е вашата опитност в това отношение? По колко пъти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже какво да правите? Не зная колцина от вас се обръщат към Бога за съвет. Щом намислите да правите нещо, вие веднага пристъпвате към действие, никого не питате. В невидимия свят има разумни същества, които всеки момент са готови да услужват на хората. За онзи, който се обръща за съвет към тях, всяка дума е благословение. Всяка тяхна дума може да се използува за градеж.
Съвременните хора избягват съвети даже и на разумни същества, понеже са минали през школи на различни учители, които са ги учили на неща, от които и днес още не могат да се освободят. Някои от тия учители са ги учили, че трябва да бъдат горди, да пазят достойнството си; други са ги учили, че трябва да бъдат силни, да се борят с всичко в живота; трети са ги учили, че трябва да бъдат богати и да се осигуряват. Вие сте опитали всичко това и сте дошли до убеждението, че и горди да бъдете, и богати, и силни, все пак сте нещастни. Вследствие на това вие сте изгубили вярата си и днес не вярвате на никого. Мойсей е учил: “Око за око, зъб за зъб.” След него иде Христос и казва: “Ако те ударят на едната страна, обърни и другата.” Опитвали сте Мойсея и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате - не вярвате в Него.
Какво разбирате от стиха, който Христос е казал, че ако те ударят на едната страна, да обърнеш и другата? Ако го разберете буквално, вие ще изпаднете в противоречие. Ще кажете: “Защо човек трябва да бъде толкова мекушав, да се оставя да го бият?” За да разберете дълбокия смисъл на този стих, трябва да знаете, че само разумният, добрият човек има право да бие. -Защо? Защото той бие с любов. Ако прияте те удари от едната страна с Любовта, дай и другата си страна, да те удари с Мъдростта. Какво по-голямо благословение можете да очаквате от това? Казано е в Писанието: “Когото Бог обича, наказва го.” С какво? С Любовта, Мъдростта и Истината. Какво по-голямо благословение от това? Радвайте се, когато съвършеният ви наказва. Бог е съвършен. В Него няма противоположни чувства, както в хората. Всичките Му постъпки са пълни с Любов. Дръжте в ума си мисълта: Каквато плесница ударите на брата си, такава и вие ще получите. Ако го ударите с любов, и вас ще ударят с любов; ако го ударите с мъдрост и вас ще ударят с мъдрост. Ако ударите ближния си без любов и без мъдрост и вас ще ударят по същия начин. Всяка плесница, нанесена на човека без любов и без мъдрост, кости чупи, мускули разкъсва. С една дума, плесница без любов и мъдрост може да умъртви човека. Всяка плесница, нанесена върху човека с любов и мъдрост внася в него живот, знание и светлина.
Сега желая на всички да получавате плесници на любовта. Ако тези плесници идеха от ръката на човека, те щяха да бъдат физически. Те идат от добрия ум, от доброто сърдце, от добрата воля на човека. Те идат от неговия дух и от неговата душата. Следователно всяка такава плесница носи за човека голямо благословение. Такива плесници Бог постоянно ни дава. Поетите възпеват лъхането на въздуха, лъхането на светлината. В този смисъл лъхането на светлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене с ръката? Светлината слиза с такава голяма бързина, че удря право в лицето на човека. В тази плесница има любов и знание. Като се докосне до лицето на човека, тя започва да го милва. Ако светлината не носи Любов и знание в себе си, с бързината си тя би махнала човека от своя път. Ако нямаше Любов и знание в себе си, светлината би умъртвила човека, но понеже иде с Любов и знание, тя го прави енергичен. Аз бих желал и вие да бъдете енергични, но като се приготвите отдалеч да ударите на някого плесница, щом дойдете до това място, веднага да спрете. Тогава енергията ви ще превърне в Любов и знание. Това значи да има човек самообладание. Мъчно е човек да се владее, но той трябва да придобие самообладание. Както се е засилил да удари плесница, веднага да спре. Не е лесно да мисли човек правилно. Не е лесно да говори човек истината. Не е лесно всичко това, но не е и много мъчно. Понеже е мъчно сами да го постигнете, затова сте дошли в Школата да учите.
Сега, като наблюдавахте изгрява на слънцето, вие видяхте, че имаше червен цвят. Защо? Защото започва с Любовта. После слънцето стана светло. Защо? Защото свършва с Истината. С тези два цвята слънцето казва: “Започни с Любовта и свърши с Истината.” Като видите, че слънцето е червено, кажете си: “Желая сърдцето ми да бъде пълно с Любов.” Като го видите светло, кажете си: “Желая ума ми да бъде пълен с Истина.” Желаете ли тия две неща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всеки ден, при изгрява на слънцето, пожелавайте да имате Любов в сърдцето си и Истина в ума си. Да посрещате всеки ден изгрява на слънцето с тази мисъл, това значи на бъдете през целия ден радостни и весели. На можете ли да придобиете нищо от слънцето, вие не сте разбрали какво значи изгряв на слънцето.
И тъй, понеже живеем в свят на противоречия, ние трябва да се свържем с Божествената любов, с Божествената истина и с Божия Дух. Казано е в Писанието: “Не огорчавайте Божия Дух, с Който сте запечатани.” Бог е дълготърпелив и милостив, но всякога бъдете будни, да не огорчавате Божия Дух в себе си. Кажете ли една дума не на място, веднага се корегирайте. Направите ли една погрешка, веднага я изправете. Ако в сърдцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение и да ви сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите с противоречията и изкушенията в света, сърдцето, умът, душата и духът ви трябва да бъдат будни. Само по този начин вие можете да се самовъзпитавате. Освен вие сами, никой друг не може да ви възпитава. Рече ли друг някой да ви възпитава, това значи да ви дресира. Обаче, дресират се само коне, кучета, но не и хора. Аз мога да ви поставя ред ограничения, но това не е възпитание, това е робство. Да възпитам един човек, това значи да го отхраня, да стане като ангел. Ако аз нямам любов и вие нямате любов, нито аз мога да ви възпитавам, нито вие можете да се възпитавате. За да ви възпитавам, аз трябва да имам любов към вас и вие трябва да имате любов към мене. За да ви възпитавам, аз трябва да приложа истината към вас, както и вие към мене. Като ви възпитавам с Любов и Истина, мога да ви оставя да живеете при ангелите. Иначе не бихте могли да живеете при тях. Едно трябва да знаете: докато сте при хората, първо вие трябва да ги обичате, а после те да ви обичат. Ако сте при ангелите, първо те трябва да ви обичат, а после вие. Ако сте при лошите хора, първо вие трябва да ги обичате, а после те. Обичат ли ви първо лошите хора, те ще ви причиняват големи пакости. Ако добрите хора първо ви обичат, те ще ви правят добро.
И тъй, като ставате сутрин, започвайте с червения цвят и си кажете: “Господи, днес ще покажа Твоята Любов към всичко: към камъните, към растенията, към животните.” Като дойдете до човека, там ще покажете любовта си в най-голям размер. Като дойдете до човека, там ще проявите двата цвята - червения и светлия. Това е новото, което трябва да приложите в живота си. Вие имате много знания, много опитности, но приложете и новото, което сега ви се дава. Някои казват, че са прости, а в същност не са. Като видят някой учен, те турят своите чувствителни везни и започват да го теглят. Те виждат и най-малката му погрешка. Това показва, че са умни хора. В това отношение и мене са ме теглили. Само ме следят какво ще кажа и как ще постъпя.
Преди години дойде при мене един български светия. Той си турил кръст на челото и току се кръсти. От време на време ме поглежда. Аз седя, гледам го, но не се кръстя. “Защо не се кръстиш?” -Аз имам една слабост, кръстя се само когато имам мъчнотии. Когато съм радостен, забравям да се кръстя. Щом дойде мъчнотията, веднага започвам да се кръстя и да се уча. Да се кръстиш, това значи да те бият. Щом видя, че бият някого, питам го: “Ти носиш ли кръст?” Като погледна към него, виждам, че носи кръст на челото си. Когато бият някого, а той търпи, това показва, че се е нагърбил с кръста на търпението. Не се опълчвайте против кръста, защото бой ще има. И Христос опита кръста. Какво направи, като Го заковаха? Той се моли, вика да Го отковат, но най-после се убеди, че това е волята Божия и се остави да Го заковат.
Какво представя кръстът? Кръстът представя две сили, които действуват в противоположни посоки. Едната сила е пасивна - хоризонталната линия в кръста. Другата е активна - вертикалната линия. Тя представя човешката мисъл. Тази сила показва, че човек трябва да расте нагоре, а не да се удоволствува. Както семенцата излизат от земята, така и човек трябва да расте нагоре. Всичко, което расте, е Божествено, а което не расте, не е Божествено. Следователно ако растете и побеждавате почвата, това показва, че противодействията, които срещате на пътя си, са по-малки от силите, които са вложени в вас. Ако не растете, противоречията са поголеми от силите ви. С други думи казано: когато лесно се справяте с препятствията, които срещате на пътя си, вие имате в себе си любов, която ви помага. Тогава и вие се радвате и Бог се радва на вашия успех. Когато вие побеждавате, Бог се наслаждава.
Намирате на пътя си торба с пари. Вие сте беден човек, нямате стотинка в джоба си, но отвътре нещо ви казва: “Бягай, не се изкушавай!” Вие поглеждате торбата с пари, усмихвате се и заминавате. Ако някой види, че бягате от парите, ще мисли, че сте глупав човек. Невидимият свят обаче ще ви похвали. По-добре е да спечелите сърдцето на един човек, отколкото неговите пари. По-добре е да спечелите доброто мнение на своя приятел, отколкото да използувате неговата сила. За предпочитане е човек да има на страната си Божията Любов, Мъдрост и Истина, отколкото всички блага, всички удоволствия на света. Лишени ли сте от Любовта, от Мъдростта и от знанието, каквито други богатства и блага да имате, вие сте изгубени.
Сега желая ви да придобиете новото, което е потребно за съграждане на бъдещия ви живот. Сегашният ви живот трябва коренно да се преустрои. Дълго време трябва да работите, за да преустроите живота си. Погрешката на съвременните хора се състои в това, че те искат едновременно да свършат много работи. Всеки човек трябва да започне една работа, да я свърши добре и тогава да пристъпи към втора. Великият художник започва само една работа. Като я свърши както трябва, тогава започва втора. Видният поет ще напише само един-два стиха за любовта и върху тях ще работи дълго време. Като четете поезията на някой поет, вие трябва да правите превод, да ѝ дадете друг смисъл. Запример какъв превод ще направите на думите, изказани от П.Славейков за парите? Той е казал: “Парице, парице, всесилна царице! С тебе в рая, без тебе в ада.” Вие можете да преведете тази поезия в следния смисъл: “Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питах и по света скитах. Но като скитах по света, най-после оглупях. Като се видях в това положение, реших вече за тебе да не питам.” Като се научите да правите верни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човек може вече да пише. Той няма да възпева парата като всесилна царица, без която не може да живее, но ще пише: “Парице, парице, дълго време по тебе скитах и всякога лъган оставах. Ти ми казваше, че само мене обичаш, но видях, че на всички едно и също казваш, с всички работиш.” Питам: какъв характер може да има човек, който като парата, навсякъде се движи, на всички обещава? Парата не предпочита никого, тя еднакво услужва и на праведния и на грешния.
Съвременните хора се нуждаят от чиста храна, чиста вода, чист въздух и чиста светлина. Те се нуждаят още от чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало в човека. Бог не търпи и наймалкото несъвършенство. Това, което мъчи човека, е неговото несъвършенство. Дойде ли въпрос до любовта, там човек трябва да бъде абсолютно чист. Някой се оплаква, че като отишъл на гости при приятеля си, той легнал на мекото си легло, а него оставил на спи на пода. Любов ли е това? Не е любов, но и обратното да стане, гостът да спи на леглото, а домакинът на пода и това не е любов. Тогава, какво трябва да направи домакинът? Или двамата да спят на пода или домакинът да купи още едно легло с чисти, нови завивки. Справедливостта изисква да давам на ближния си такава храна, каквато и аз употребявам; да му давам такава вода, каквато и аз пия; да му купувам такива дрехи, обуща, каквито и аз нося. Така постъпва и Бог с нас. Той ни е дал своята Любов, своята Мъдрост и своята Истина. Повече от това какво можем да желаем? И ние трябва да бъдем подобни на Него. За да постигнете това, проучвайте Любовта в нейната чистота! Проучвайте свободата в нейната пълнота! Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничаване. Приложете Любовта и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бъде винаги с вас.
1 август, 5 часа сутринта
*Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., силно редактирано от Паша Теодорова.
Съвременните хора живеят в реалния свят, вследствие на което засега те не могат да го изучават идейно. Всички погрешки на хората стават по причина на несъответствието, което съществува между идейния и реалния свят. Като знаете това, не се сърдете на сърдцето си, т.е. на реалния свят, който ви заставя да се храните. Мнозина казват, че животът щял да бъде по-добър, ако яденето не съществувало. Ако яденето не съществуваше, с какво бихте го заместили? Наистина, от яденето произтичат ред несъответствия в живота, но с какво може да го заместите? За сега яденето е най-голямото добро на земята, а за невидимия свят - най-голямото зло. Без ядене животът на земята щеше да бъде по-лош, отколкото е сега. Чрез яденето ние се възпитаваме, пресъздаваме. Без ядене физическият живот на хората щеше да се прекрати, а с това заедно щеше да спре и неговата духовна еволюция.
Значи, човек трябва да яде, но той трябва да знае, как да яде и защо да яде. Той трябва да яде, за да обича хората. Ако яде добре, той ще ги обича правилно. Ако не яде добре, той не може да ги обича правилно. Ако храносмилателната система на човека не е в пълен порядък, той няма да се храни добре. Щом не се храни добре, той всякога ще бъде неразположен към хората, към всичко, което го обикаля. Той няма да се интересува от наука, от изкуство, от музика - всичко ще му се вижда наопаки. И като не се интересува от нищо, той ще философствува само, защо светът е създаден така, а не по друг начин. По въпроса защо светът е създаден по този начин, само философите могат да разискват, но досега никой философ не си е отговорил на този въпрос. Каквито теории да изнасят философите за обяснение на този въпрос, те не могат да задоволят всички умове. Като четат техните теории, мнозина казват: “Това са идеи на неколцина философи, но не на всички.” И децата рисуват гарги, гълъби и казват на майка си, че са нарисували една гарга или един гълъб. Майката не може да се съгласи с тях. Достатъчно е да погледне рисунката, за да види, че нито гаргата прилича на гарга, нито гълъбът - на гълъб. Следователно искате ли да нарисувате нещо, не взимайте пример от рисунките на децата, но ползувайте се от работите на великите художници. Понякога и техните работи не могат да минат за съвършени. И детето рисува гарга и великият художник рисува гарга, но грамадна е разликата между едната и другата. Като разглеждате двете рисунки, вие ще дойдете до положение да схващате добрата, красивата страна на нещата. От вас се иска именно това - винаги да гледате на добрата страна на нещата. Срещате един човек и казвате, че е грозен, че не можете да го търпите. Ако грозният не дойде, красивият никога не може да се яви. Грозният е сянка на красивия. Ако грозният не съществува, красивият никога не би се проявил. Следователно за да се прояви доброто в живота, първо трябва да се явят сенките на нещата.
Сега ние говорим за злото в човека, за неговото недоволство. Човек е недоволен от живота си. Защо? Недоволен е, че не е добър. Не се смущавайте. Бъдете доволни от себе си за даден момент и се стремете следния момент да се изправите. Проявявайте се такива, каквито сте. Някой е разгневен, започва да вика, да се сърди. Нека се гневи, нека изразходва излишната енергия в себе си. На всеки човек е определено, колко време може да се гневи. Някой може да се гневи една, две, десет секунди, или десет минути, най-много половин час. Той е като фотограф. Фотографът отваря апарата си и цъка - секунда, две или повече. Определено е колко секунди трябва да трае цъкането, според осветлението, при което става фотографирането. Недоволството на човека се заключава именно в това, защо е цъкал дълго време или защо е цъкал толкова кратко време. Колкото време и да е цъкал, за случая е достатъчно. Едно нещо трябва да знаете: в нещастието или в скръбта на един човек се крие щастието или радостта на друг. Значи благодарение на нашата скръб и нещастие други същества се радват и веселят. Когато един боледува, друг оздравява. Навсякъде в природата става обмяна. Не мислете, че болестите са нещо излишно в живота на хората. Чрез болестите човек добива ценни качества в себе си. Толстой разправя, че след всяко боледуване съзнанието му се е разширявало. Той придобивал нещо ново. Всяко боледуване било свързано с красиви преживявания. Ако не беше минал през болезнени състояния, Толстой не би дошъл до това просветление на съзнанието си.
Та когато видите, че някой човек се гневи, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсъждава. Той не се сърди на никого, но се приспособява към лошите условия. Оставете го свободен да учи. Ако видите как каменарят троши с чук камъни, трябва ли да се чудите защо ги троши. Трябва ли да мислите, че не е човешко, дето чука и троши камъните? Оставете го свободен. Той има работа, знае защо трябва да троши камъни. Тези камъни са нужни за градене на къщи. Те са необходими за физическия живот.
Мнозина искат да живеят на земята като ангели. Това е невъзможно. За да живее като ангел, човек трябва да има ангелски условия. И най-добрият певец на земята не би могъл да пее като ангел. Преди всичко, той няма такъв ларинкс, какъвто ангелите имат, той няма среда като тяхната. Хората са недоволни, неблагодарни на това, което им е дадено, те искат повече. Ако не са разработили малките таланти, малките дарби, които Бог им е дал, как ще се справят с голямото богатство, към което се стремят? Много неща има, които човек не знае, които не е придобил, а се стреми към нови, големи постижения. Запример вие сте забелязвали, че когато ще ви се случи някаква непрятност, носът ви сърби. Защо? Не знаете. Колко обикновени неща още не знаете, а търсите нови големи знания. Всички се стремят към здраве, но не знаят как да го придобият. Особено младите моми искат да имат червени устни, червени страни, да изглеждат здрави. Естествено е това желание, защото червеният цвят на лицето показва добро храносмилане и правилно дишане. За да придобият този цвят, светските дами си мажат страните и устните с червена боя. По този начин те сами се лъжат, че имат червен цвят, че са здрави.
В това отношение аз поддържам вътрешната, а не външната козметика. За да придобие червен цвят на лицето си, човек трябва да си представя този цвят в въображението си, да се свърже с всички тонове на червената краска. Като се упражнява така, той няма да забележи, как ще се яви червена краска на лицето му. Щом придобие тази краска, той ще се почувствува по-здрав, по-любвеобилен. Неговата призма ще започне правилно да пречупва светлината и той ще придобие истинско понятие за любовта. Докато не придобие червения цвят, човек все ще бъде изложен на ред болезнени състояния. Ако не възприема правилно портокаловия цвят, човек ще изгуби своето индивидуално състояние. Ако не възприема правилно зеления цвят, той ще спре своето растене. Ако не възприема правилно жълтия цвят, той ще спре своето умствено развитие. Ако не възприема правилно синия цвят, той ще започне да се изражда в религиозно отношение. Ако не възприема правилно виолетовия цвят, човек постепенно ще почне да губи силата на своята воля.
И тъй, когато светлината се пречупва, явяват се седем цвята, т.е. седем велики добродетели. Когато видите небесната дъга, вие си спомняте за Стария Завет, дето е казано, че Бог е поставил дъгата за знак на човечеството, че втори път потоп няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неговия живот потоп няма да стане и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. Щом види дъгата в своя мистически живот, всичките му работи ще се оправят. Засега пред нас са разкрити главно три цвята: червен, жълт и син. Любовта поддържа червения цвят, мъдростта - жълтия, а истината - синия. Когато тези три основни цвята се съединят в едно, образува се четвърти, производен цвят.
Следователно достатъчно е човек да схване правилно основните тонове на цветовете, за да може правилно да прогресира в своето физическо и духовно развитие. Тъй както сега се развиват религиозните хора, вместо да прогресират, те се спъват в развитието си. Когато пости, човек трябва да добие хубави чърти на лицето си. В същност не става така. Вместо да придобие нещо красиво, лицето му се обезобразява. Това показва, че човек не знае как да пости. Когато устните на човека са дебели, това е лошо, но ако и много изтънеят, пак е лошо. Някои стискат устните си, но с това те реагират неправилно на своите чувства. Устата на човека не трябва да бъде нито много затворена, нито много отворена. Устните трябва слабо да прилепват. Устата трябва да бъде толкова слабо отворена, че от външния ѝ вид да се вижда каква е любовта на човека. Устата на мнозина не показва никаква любов. Някои моми умират от любов, но това е театър само, никаква любов не е. В това отношение те приличат на младите булки, които, като излизат от бащиния си дом, навеждат главата си, уж плачат за майка си и баща си. Като вижда това, деверът казва на брата си: “Братко, булката плаче много, да я върнем назад!” Но тя казва: “И да плача, водете ме напред!”
Има една аналогия между положението на младата булка и вашето. Когато ви изваждаме от света, за да ви въведем в Царството Божие, вие плачете, давате вид, че искате да се върнете назад. Речем ли да ви върнем назад, вие искате да вървите напред. Обичайте света, но не ходете по неговите пътища. И Бог обича света. Казано е в Писанието: “Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Светът е училище. Щом свършим това училище, ние трябва да се радваме, че го напущаме и влизаме в Царството Божие. Светът черпи силата си от Царството Божие, от Божествения свят. Казва се в Битието: “В начало Бог създаде небето и земята.” Това значи: В начало още Бог създаде физическия и Божествения свят.
Мнозина могат да кажат, че са ходили на онзи свят при Господа. Никой от вас не може да откаже, че е ходил на онзи свят. Ние всички благодарим на разумните братя, че са работили безкористно върху нас. Но какво правят съвременните хора? Като ги хванат от Невидимия свят, те не могат вече да се върнат назад. Дали сте ходили на онзи свят или не сте ходили, няма защо да спорим върху това. Да спорите по този въпрос, то е все едно да спорите по въпроса, добър ли е човек или лош. Няма защо да спорите, няма защо и да се критикувате, понеже устройството на сегашния човек не се дължи на самия него. Хиляди поколения преди него са работили по един неестествен път. Работата на човека днес се заключава в доброволното ремонтиране и преустройване на неговия организъм. Човек носи ред наследствени чърти, които не са негови, но трябва да се освободи от тях. Те му са дадени за работа. Като работи върху тях, да ги преобрази, той ще преустрои своя организъм. Бог не съди човека за неговите лоши наследствени чърти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го съди. Някой брат иска да говори. Изслушайте го спокойно, не му възразявайте. Като отидете при някой водопад, трябва ли да му кажете да млъкне? Ще го послушате малко и ще се отдалечите. Тъй щото, говори ли някой, изслушайте го, не го спирайте. “Ама, не говори умно!” Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трябва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички. Недоразуменията в живота на хората се дължат единствено на тяхното нетърпение. Доколко една реч е разумна, зависи от резултата, който тя произвежда върху слушателите. Някой може да е насадил стотина - двеста декара земя, без да има големи резултати. Значи ползата, която нещата принасят, определя тяхното значение, тяхната цена.
Съвременните хора бързат в заключенията си. Като не им вървят работите добре, те казват за себе си, че са лоши хора. Щом работите им тръгнат напред, казват, че са добри хора. Кое е по-добре: да казват, че са лоши хора или да казват, че са добри? Кажете: “Ние сме добри хора, но сме се нацапали малко.” Ще отидем на извора да се измием и като се върнем, ще бъдем чисти и красиви. Не държите ли тази положителна мисъл в ума си, вие се обявявате против Господа. По този начин вие хвърляте петно върху Него.
И тъй, помагайте си едни на други. Някой иска да прояви любовта си - съдействувайте му. Друг иска да прояви знанието си - съдействувайте му. Помагайте си, поощрявайте се в всички направления. Кой каквото иска да направи, не се бъркайте в работата му. Оставете го свободен. Ако изкара нещо криво, той сам ще го изправи. Като развалите едно нещо, друго ще направите. На земята нищо не остава постоянно. Това не значи, че на земята няма нищо. Животът на земята е реален, но от реалния живот ние ще минем към ценностите на идеалния живот. Изобщо най-хубавите неща от реалния живот ще ги принесем в идейния, на небето. Не мислете, че на небето ще бъдете по-добре, отколкото на земята. Разликата седи само в това, че условията и обстановката на небето са по-добри от тези на земята, вследствие на което там нещата изглеждат по-добри. Бог е еднакъв и на небето, и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можем да Го проявим, Той не е причината за това. Причина сме ние, че не можем да Го възприемем правилно.
Когато казвате, че сте лоши хора, вие се намирате в положението на онзи светия, който казвал, че дяволът бил много лош. Дяволът има една добра чърта - постоянство. Ти го пъдиш от вратата, а той намира най-малките дупчици и оттам влиза. Като влезе някъде, настани се и започва да работи - от нищо не се стеснява. Той е трудолюбив, никога не се обезсърдчава. Той никога не казва за себе си, че върши зло. Като влезе в някой мъж, той заема положението на професор, а жена му - негова ученичка и започва да ѝ преподава. Понеже не е научила урока си, мъжът я набива добре. Боят служи като предметно учение за млади и за стари, за прости и учени.
Какво разбираме под думата “млад”? Според мене, млад е онзи, който има възприятия за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло в света и казва: “Да проявим доброто!” Като види, че някой се окалял, той взима вода, измива го, а след това му дава чиста риза да се преоблече. Тъй щото добри хора са онези, които са готови да помагат на бедни, на страдащи, на паднали. Те не се занимават с критика. И критиците имат своето място, но те сами оставят дрехите си неопрани. Защо? За да бъдат свободни да критикуват. Те си оставят надзиратели, на които поръчват да изперат дрехите им добре, никаква нечистотия да не остане по тях. Като се върнат от работа, отиват да видят, добре ли са изпрани дрехите им и тогава си турят подписа. Светът се нуждае от критици. Кой ще пази нечистите дрехи? Кой ще дава отчет за всичко станало? Аз не съм против критиката, но не бързайте да давате мнението си. Не правете прибързани заключения. Критиката е потребна; лошите мисли и чувства са потребни; гневът, сприхавостта са потребни. Обаче всичко това трябва да дойде на своето време и място. И болестите са потребни, защото чрез тях болният усилва вярата си. Първоначално той е суеверен. Каквото му се каже, всичко изпълнява. От суеверие отива към вяра. Докато е здрав, каквото му се каже, не го възприема, все на особено мнение остава. Щом се разболее, няма вече особено мнение - готов е всичко да изпълни.
Сега, от всичко казано днес, най-важното за вас е да поправите устните, носа, очите, веждите, брадата си. Брадата не трябва да бъде като кочан, но да има малка вдлъбнатина. Добре е често да се оглеждате в огледало, да видите при какви състояния, какви промени стават с носа, очите, устата ви. Очите и устата на човека винаги се нагласяват според неговите мисли. Когато човек намисли да прави добро, ще забележи, че около устата и очите му се явяват известни гънки. Когато намисли да върши зло, около устата и очите му се явяват друг род гънки. Забелязано е, че в твърдия човек устата придобива права линия. В бъдеще от това положение на устата ще се родят известни несъобразности. Човек трябва да държи устата си спокойна, без никакво мърдане. Ако има някакво мърдане, то трябва да бъде напълно хармонично. Когато линията на устата увисва надолу това е признак на песимистично състояние. Когато се повдига нагоре, това е признак на оптимистично състояние в човека. В това отношение младите момци са големи оптимисти. Срещате млад момък, който върви и сучи мустаците си, завива ги нагоре, в вид на котва. С това той иска да каже: “Който се качи на моя параход, той трябва да бъде напълно спокоен, че никога няма да потъне.” Момъкът държи кормилото отзад, а момата - греблата и лодката върви напред.
Сега аз говоря за човека. Човешкото съзнание държи котвата, а човешкият ум лопатите и лодката върви напред. За човека е важно лодката му да върви напред. Учени, философи, писатели препоръчват на човека много работи, но повечето от тях не му са нужни. Кое е по-важно за болния: нови дрехи или да го лекуват? Здравият се нуждае от нови дрехи, а болният - от лекарства. Всеки здрав човек трябва да бъде добре облечен. Да бъде човек добре облечен, това не значи да следва модата. Модерните дрехи на мъжете и на жените нямат линия. Днес в Париж хиляди хора работят върху модата, но те не могат да дадат ония линии, които да отговарят на човешкото тяло. Ние се нуждаем от мода и на мисълта - правата мисъл. Следователно всеки човек, какъвто и да е той, щом изнася прави мисли, трябва да го слушате. Всяка мисъл, всеки извор, колкото малки и да са, те излизат от Бога. Малкото изворче в безводно място принася голяма полза. Малките изворчета се губят пред големите извори, но все пак и те помагат за образуване на големите реки.
Като ученици, вие трябва да си поставите задачата да благодарите на Бога за сърдцето и за ума, които ви е дал. Благодарете за дарбите, способностите и добродетелите, с които ви е надарил. Пред вас стои една велика задача. Цялата вселена, с своите слънца и планети, е една велика школа, през която трябва да минете. Вие трябва да изучавате всички предмети на тази школа и да се възпитавате от тях. Докато сте на земята, стремете се да учите добре. Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, която е много мълчалива, в два случая започва силно да кряка: през лятото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето. Ако човек я хване за крачето, тя мълчи, не кряка. Хване ли я змия, тя започва силно да кряка.
Тъй щото, когато в живота на човека дойдат ред неприятности и страдания и той, като жаба започва да кряска, да вика. Щом чуете, че някой кряска като жаба, притечете му се на помощ. Защо? Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? Като чуя, че някоя жаба кряка силно, зная вече, че змия е хванала крачето ѝ. Взимам тогава бастона си, отивам при змията и ѝ заповядвам да пусне жабата. Питам я, кой ѝ е дал право да хваща жабата за крачето.
И тъй, когато едно ваше красиво чувство страда, притечете му се на помощ. Когато една ваша мисъл страда, притечете ѝ се на помощ. Човешкият дух казва на човека, че трябва да бъде смел и решителен и на всички да помага. Страда ли някое ваше чувство, помагайте му да се повдигне. Този е пътят, по който трябва да работите. Срещате една сестра, но не ви е приятна, защото много говори. Какво разбирам под думата “много говори”? Да говори човек много, това значи да яде много. Той отива на две три места на гости и навсякъде го канят да си хапне. На първото място се наяжда добре. Отива на второто място и там не отказва да си хапне, иска да угоди на всички. Как трябва да постъпва човек, за да не преяжда? Като знае, че ще отива на две-три места на гости, той трябва да вземе с себе си двама свои приятели. Като отиде на първото място и го поканят да яде, той ще се нахрани добре, а за приятелите си ще каже, че са в пост. Като отиде на второто място и го поканят да яде, ще каже, че той с един от приятелите му са в пост, третият от тях само може да яде. На третото място, пък ще се храни онзи, който не е ял, а другите двама ще постят. При това разрешение на въпроса, всички ще бъдат доволни.
Следователно където и да ходите, водете с себе си своите приятели. Всеки човек има на разположение трима приятели. Единият му приятел е Любовта, вторият - Мъдростта, а третият - Истината. Като отидете на първото място, ще вземете Любовта с себе си. Като отидете на второто място, ще вземете Мъдростта с себе си. Отидете ли на третото място, ще вземете Истината с себе си. Ако навсякъде водите с себе си своите приятели, всичките ви работи ще се наредят. Съветвам ви да не се отделяте от тримата си приятели. Те са много изправни. Те са в състояние да оправят всички объркани работи на хората. Като видя, че някой объркал работите си, казвам на един от тримата му приятели да оправи работите на този човек. Той веднага му се притича на помощ. После му казвам: “Благодари на приятелите си, че оправиха работите ти. Ако не бях ги довел, работите нямаше да ти се оправят.” На себе си отдавам дотолкова значение, доколкото ставам причина да доведа вашите приятели да оправят обърканите ви работи. Без тях нищо не можеше да стане. По отношение на тях нашата заслуга седи в това, че ние им даваме възможност да дойдат на земята да работят. Аз съм напълно убеден, че вие всички имате добро желание, Божията Любов, Мъдрост и Истина да работят в вашите сърдца.
Сега ще приведа един от стиховете на Писанието: “Призовете ме в деня на вашите изпитания и Аз ще ви помогна. И ще ме прославите.”
Ще ви дам следните мисли: Огънят е за металите и за скъпоценните камъни; водата - за рибите; въздухът - за птиците; земята - за животните; а мисълта - за човека. Значи господари на водата са рибите, на въздуха - птиците, на земята - животните, а на мисълта - човекът. Огънят пък е господар на металите и на скъпоценните камъни. Кои са духовете на водата? - Ундите. На въздуха? - Силфите. На земята? - Гномите. На огъня? - Саламандрите. На човека, който мисли? - Словото. Казал е Бог: “Да направим човека по образ и подобие свое.” И каквото е казал, това е станало. “По образ и подобие” - разбирам по ум и по сърдце. Наистина по ум и по сърдце човек е направен точно като Бога. Бог се възмущава от всяка неправда. Лошото в света седи в това, че хората се възмущават от доброто. Да се възмущава човек, това е право, но не от доброто. От злото трябва да се възмущава той. Нашите мисли и чувства се проявяват точно по образ и подобие Божие. Ако не се проявяват, както трябва, ние никога не можем да познаем Божественото. Човек познава Божественото начало в себе си само чрез образа на своите мисли и чувства.
Какво се иска от съвременния човек? Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента, той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени.
1 август, 10 ч.с.
*Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., силно редактирано от Паша Теодорова.
Молитвеният върх при Рилските езера.
Небето е облачно.
Времето е хладно и тихо.
Размишление
“В начало бе Словото”
Отче наш
Ще прочета нещо от “Царският път на душата”. (Учителят прочете 185 стр.) Сега този пасаж, взет така, сам по себе си няма никакъв смисъл, защото човешкият живот не седи в царския сан. Животът не седи нито в майката, нито в бащата, нито в детето. Това са служебни отношения. Животът не седи нито в момата, нито в момъка. Необходимо е да имате отношение. Ето какво наричам аз отношение. Представете си, че вие сте здрав и сте свършили 4 факултета, учен човек сте. Но в къщата, в която живеете, нямате никакъв въздух. Питам: какво ви ползува вашето учение? Вие почвате да се задушавате. Обратното: представете си, че в тая къща имате въздух, но 5-6 деня хляб нямате и не сте яли. Питам: какво ви ползува вашето учение?
Сега тия работи трябва да ги пренесете. Земният живот няма смисъл сам по себе си. Животът на земята е най-голямото разочарование, което човешката душа ще срещне. По-голямо разочарование надали ще срещнете. На земята най-първо ще бъдете приет царски и после ще ви изпъдят, така както тия, които са били в кръчмата и не си отиват навреме и кръчмарят ще ги изрита навън. Най-първо като дойдете на земята баща ви и майка ви ще ви направят едно угощение, ще ви дигат на ръцете си и най-после, като ви изпращат, ще ви турят на носило от няколко дъски и ще ви турят в земята. Това не е едно разрешение на живота. Щом идваш, ти ще дойдеш по един начин, а пък щом си отиваш, ще те изпращат по един такъв начин с тарга! - Това показва, че нищо не си научил.
Че младият, който идва, душата, която идва от невидимия свят, има знания. Тя една млада мома и един млад момък ще ги срещне, като ги срещне, ще им отиде на гости, ще им даде подаръци и ще ги разположи. Тия двама души, които никак не са се познавали, тя ще ги сближи, и тя като дойде между тях, ще произведе единият в чин баща, другата в чин майка, ще им даде най-високи титли. А пък понеже човек, като заминава за другия свят, нищо не оставя, то го изпращат по друг начин. Някои малко ще поплачат заради него.
Сега при тия разсъждения вие ще запитате: “Какъв смисъл има животът?” Велик смисъл има животът, но трябва да го разбирате. Животът не може да се разбере в кръчмата. В кръчмата ти ще научиш един лош навик. Животът не може да се научи в богатството; там ти ще придобиеш един от лошите навици - твоята гордост и тщеславие, ще мислиш, че като си богат, всичко знаеш. Животът не може да се изрази и в силата, понеже тогаз ще станеш насилник, като нямаш разбиране. Тогаз ти можеш да разбереш живота като онзи, тъй наречения Стойко Чорбаджи. Слязъл той в пазара и срещнал един беден човек и му купил един бял джигер* с черва и му ги дал и оставил бедния да върви отзад. Чорбаджията върви отпред и когото срещне, казва му: “Купих един джигер на този за децата му, да се пооблажат малко.” Ти вървиш и чорбаджията с тебе и разправя той, че купил джигера. Кой прави добро в дадения случай: чорбаджията ли или агнето, което е дало своите дробове? Може би парите, с които помагате на някой човек, за тия пари някой друг е дал живота си, станал е жертва. Или пък някой път вие искате да проповядвате; някой път искате някои хора да ги учите да любят Бога и ги учите не на любов, а на тщеславие. Вие още не сте показали Божията Любов и отивате да учите хората на Божията любов. Как ще покажете Божията Любов? Ти отиваш да изучаваш слабостите на хората. “Той е малко сприхав”, казваш. Казваш: “Той не е човек, на когото да разчиташ, той не е благороден и щедър и т. н.” Щом не е добър, направи го добър! Вие занасяте болния часовник при часовникаря и веднага като излезе от часовникаря, този часовник върви. При тебе не върви, а като излезе от него, върви и показва точно времето. Ти искаш една грешна душа да върви към Бога. И ако не знаеш работите, както часовникаря, тогаз не я бутай! Какво ще я буташ?
Та рекох, на всинца вас много глоби ще ви наложат за недоброто поправяне на часовниците, понеже мнозина от вас ще се оплакват, че сте им развалили часовниците. Разправяше един проповедник, един негов познат обърнал един човек към Бога и го завел у дома му и казал: “Намерих една душа обърната.” И проповедникът го приел. Сутринта като станал, обърнатият го нямало и кесията с парите изчезнала. Много хора аз забелязвам, като дойдат тук, казват: “Можем да влезем в вашето общество.” Защо искат да влязат? Те искат да си прекарат живота между добри хора. Аз считам, че всички хора са добри. Аз считам, че всички шишета са добри, докато не са счупени. Щом едно шише се счупи, то става опасно. Всякога когато в едно общество няма съгласие, подразбирайте, че шишетата са счупени и има разногласие. Умният трябва да стопи шишетата и да направи едно по-хубаво шише.
Допуснете че в едно общество като това, както се събирате, че някой казал някоя нецензурна дума. Дайте му един кръст за храброст. Дайте му възнаграждение 500-600 лева, хиляда лева и кажете му: “Такива думи не съм чул. За пръв път чувам такава хубава дума като твоята.” Но ще кажете: “Това не е морално.” Вие сте чудни хора. Вземате едно въже, обесите човека и казвате: “Това въже е престъпно.” Едно въже, на което бесят човека, става ли престъпно? На човека, когото бесят, казват: “Ти още не си доузрял.” Покачват го на въжето за да доузрее. Защо окачват крушите? За да доузреят.
Защо разпнаха Христа? За да Го научат на търпение! Да има пълна вяра! Величието на Христа, като беше разпнат, това е търпението Му! Когато разпнаха Христа, Той мислеше защо Го разпнаха. Вас само да ви бутнат, една дума да ви кажат и вие цяла нощ не можете да спите. Казват ви, че сте невежа. Какво лошо има в думата “невежа”? Турете след “не” една запетая и става “вежа”. Де е лошото в думата “невежа”? Ето какво е невежа: Буквата “н” показва, че трябва да изучавате закона на противоречията. “Е” показва, че трябва да изучавате закона на размножението. “В” показва, че трябва да изучавате закона на посаждането. Трябва да разбирате противоречията, които съществуват. Идват някой път при мене и ми казват: “Учителю, научи ни.” Че какво да ви уча? Вие някои работи знаете по-добре от мене! Вие казвате: “Как да обичаме?” Как така? Че аз от тебе трябва да уча как да обичам! Аз имам твоите любовни писма, какви любовни писма си писал на твоите. Аз имам твоите любовни писма, от които аз се уча. Какво излияние на сърдцето! Ако си забравил, да ти прочета твоите писма. Изваждам едно писмо и почвам да му чета: “О мила възлюблена, когато те срещнах, слънцето изгря в моята душа. От този ден нещо тържествено се събуди в мен! И моят живот се промени. И всички неща придобиха своята цена. И моето сърдце трепери като сърдцето на един ангел. И само да те зърна някъде, това е за мен достатъчно.”
Рекох, де е погрешката сега в неразбирането на любовта? Какво трябва да се учи този човек? Богатият всеки може да го обича, но сиромахът - не всички. Ученият всеки може да го обича, но невежият - не всички. Добрият всеки може да го обича, но лошият - не всички. Любещият всеки може да го обича, но онзи, на когото душата тъй не е запалена, не може да го обича никой.
Наскоро се разправяхме с една млада сестра, която има много опитности в живота си. Тя казва: “Не можах да разбера любовта.” Любовта сама по себе си е разбрана. Когато се грееш на огъня, това е любовта. Това е естественото положение, като те лъха това, което иде от огъня. Но като се опиташ да целунеш огъня, той ще ти изгори устата. И в любовта хората целуват въглените на огъня. Те ще ти изгорят устата. Грей се на огъня, но не целувай въглените на огъня! Това са символи, които ще разбирате. Въгленът всякога изгаря. Законът е: Бог е поставил слънцето надалеч. Слънцето е един въглен и ако човек би целунал този въглен, той би му изгорил устата. Слънцето седи на 92 милиона мили далеч от земята и от там праща своите целувки. Слънцето даже и от тая далечина изгаря кожата. Слънцето има и черни лъчи. И Бог е турил предпазителна енергия на тая разрушителна енергия. Вие някой път се изгаряте с земната любов. И в нея има черни лъчи. И в любовта има една енергия, която разрушава. Вие си играете с земната любов. В нея има и черни лъчи. От черните лъчи човек може да умре. Човек, който изучава земната любов, трябва да си тури броня.
Вие не можете да разберете Любовта, докато нямате един конкретен образ. Докато у вас идеята за Бога не стане ясна, вие Любовта не можете да я разберете. Как ще познаете, дали сте я разбрали. Дойде ви да кажем една неприятна мисъл или едно неприятно чувство или нещо ти се случи в живота, което веднага наруши мира ви. Ако с това чувство в дадения случай вие ще изгубите равновесие, вие нямате понятие за Любовта. Онзи, който има понятие за Любовта, нищо в света не може да го смути. Докато вие се смущавате в живота, вие нямате истинско понятие за Любовта! Имате любов, но това не е Божествената Любов. Вие ще имате любов, която ще ви донася всякога всичките неприязнени чувства или недоволства в живота. Тя е любов, която донася недоволството.
Аз да ви приведа примери. Има автори, които са писали върху любовта. Има две приятелки ученички, свършили гимназия и си живеят приятелски. Запознаят се с един млад момък и двете се скарат. Защо? Питам: тая любов, която скарва хората, от Бога ли е? И това любов ли е? Не, това са търговси сделки. Или една майка, и в нея се ражда противоречието. И в Йакова имаше противоречие. Вземете сегашните понятия за еднобрачие. Едно време патриарсите имаха по няколко жени. Яков, който излъга брата си, че му взе първородството, избяга и отиде в странство при Лавана. Лаван имаше две дъщери: едната беше видна, красива, а пък на другата очите ѝ бяха малко неправилни. И сега бащата продава дъщерите си. Седем години Яков трябваше да слугува за едната. Лаван му беше казал: “Седем години като служиш за едната, ще ти я дам.” Яков след като служи седем години, Лаван му даде старата. Каза му: “У нас не е обичай да женим по-рано младата сестра.” И де е погрешката сега? Лаван му каза: “Ти се ожени за старата. Младата ще дойде подир нея.” И Яков трябваше да слугува 7 години и за младата. Питам: “Колко жени трябва да има човек?” Най-малко две! Питате: “Една жена колко мъже трябва да има?” Най-малко двама! Това сега е неразбрано. В дадения случай трябва да има двама! Ти като намериш двете, ще намериш жена си! И като намериш двете, ще намериш мъжа си! Докато не си намерил съдържанието на 2-те, ти никога не можеш да намериш нито приятеля, нито другаря. С 2-те се твори светът! Той е творческия принцип, който твори. Две жени трябва да имаме. Едната жена никога не се жени. Тя не се нуждае от женитба. На нея мъж не ѝ трябва! И на единият мъж жена не му трябва. Той никога не се жени. Те двамата са едно. Едното никога не се жени. А пък 2-те се жени и то се жени като мъж, жени се и като жена.
Та рекох, ще намериш двама мъже. Ще намериш първия мъж, който никога не се жени и той ще ти покаже за кого да се ожениш. Жената ще намери първия мъж, който никога не се жени и той ще ѝ даде най-добрия съвет, за кой мъж да се ожени. И мъжът ще намери първата жена, която никога не се жени, за да му покаже, за коя жена да се ожени. Това е идеята за Бога. Бог, който е създал света, при Него ще отидем да се научим. Каквато и работа да започваш, Той ще ти даде съвет, ще ти покаже път. Отидеш ли да искаш от другите съвет, ти всякога ще направиш погрешка.
Та рекох, една седмица бих желал да живеете без да виждате погрешките на хората! Да станете слепи за погрешките на хората! Като дойдат някои тук, гледам, развиват философски тези. Те са хубави работи! Няма нищо. За мен една лоша дума какво е? Аз лесно мога да я поправя, понеже това са само колебания на въздуха. Аз имам известни машинки, с които хващам една дума и я филтрирам. Променям трептенията на тая дума. В света няма лоша дума, но човек се мъчи да ѝ тури лошо значение. Бог е Словото, разумното Слово. Как ще направиш ти една дума лоша? Когато кажеш: “Ти ми си омразен”, какво разбирате под “омразен”? Понеже ти си искал да спиш повече, а пък този, който те мрази, те е събудил преждевременно. И ти го мразиш. Това е омразата. Всеки, който те е събудил не на време, ти не го обичаш вече, понеже не си се успал. И кого мразите вие? Или който ти е дал това, което не искате, или ти е взел това, което искате. РА - това е изгряващето Слънце. Да мразиш не е лоша работа. Слънцето в тебе започва да действува: Чрез омразата ти ще научиш, какво нещо е любовта! Омразата е най-хубавата дреха на любовта, която може да се облече! Като дойде любовта, облечена в омразата, хората започват да ходят по модата. Нали като излезе от Париж една мода, всички се обличат по нея? Модата е на място. Та рекох, когато някой ме мрази, казвам: “Любовта е облечена с своята хубава дреха.” И думата “омраза” ми стане приятна!
Вземете думата “лъжа”. Тя излиза от думата “лижа”, значи опитвам нещата, дали е сладко или горчиво. Изближа това или онова и което намеря сладко, го взема. Вие казвате, че някой ви нарекъл “лъжец”. Че кой от вас не е близвал. Противоречието седи на друго място: Докато не се научите да цените нещата, не можете да имате правилно отношение към тях! Едно нещо е важно: Като срещнете един човек, трябва да познаете оная цена, която Бог е вложил в него. Цената, благата, които Бог е вложил в всяка човешка душа, това трябва да познаете. И ако и той познае благата, които Бог е вложил в вас, отношения може да се образуват между двамата. Трябва всеки един да оцени вложеното в хората! Това става вече една основа. И ако срещнете някого и не можете да оцените каквото Бог е вложил в него, то не може да се образува отношение между вас. И какво е съвестта? Всякога, когато направим погрешка в живота, то нещо ни говори: “Ти не си оценил това, което Бог е вложил в неговата душа.” Дойде някой човек при тебе. Той не е пратен при тебе да го направиш богат или учен, но да му направиш една малка услуга. Например дойде някой при тебе и има трън на крака си. Вземи и извади този трън. Или има прашинка в окото си. Да извадиш тая прашинка. Ти казваш: “Но защо да се убоде този човек?” Няма нищо, че се е убол. Като се е убол, това е едно благословение заради тебе.
Преди години отиваме на курорт в Юндола, към Батак. И бяхме се натъкнали на един стар българин, който ни беше дал стая в своята бичкиджийница. И той беше голям аристократ и ни гледаше от високо, като че нищо не иска да знае. Седи и ни гледа като на разбойници, като на завеяни религиозни хора! Чудят се ония какво да правят. Бащата е такъв! Но синът е противно на баща си. Един ден този, старият, като работел в бичкиджийницата, отхвръкнало една парченце и паднало (влязло) в окото му. Синът казва: “Ще ослепее бащата. Да го пратим в София”. Рекох: “Нека дойде при мен.” Рекох му: “Какво има?” Той казва: “Влязло е нещо в окото ми.” Плаши се. Хващам клепача и дигам горния клепач и виждам една клечица. Рекох: “Ще внимаваш, ще ме слушаш. Ако ме слушаш, с малко ще се отървеш. Ако не, отиде окото и ти ще отидеш?” Той седи и ме гледа. Изваждам си бялата кърпа, обръщам окото му. Рекох: “Дайте малко дървено масло.” Намазвам го. Рекох: “Не бойте се. Спасено е окото.” Превързвам му окото с моята кърпа. На другия ден той се усеща друг. От там насетне той е любезен, добър. Колата си туря на наше разположение. Казва на сина си: “Тия хора са Божи хора.” Всичко туря на наше разположение. Да допуснем, че срещнете такъв един човек. Той е едно препятствие в живота. Сега аз не казвам, че съм разрешил този въпрос, но разсъждавам. Направи една малка услуга. Мен нищо не ми костува. Бих могъл да кажа в случая: “Да си носи той последствията. Да прави каквото иска.” Но Провидението, Бог му туря една малка клечка. Тая клечка ни свързва и се обикнахме. Стопи се сърдцето му, той възлюби всички. Когато ни срещнеше, все ни поздравляваше. Казваше: “Харни хора са те!”
Питам сега: ние сме дошли тук на Рила каквито шушки има да ги извадим навън. И като се върнем, нито един от вас да няма нито една шушка. Да се освободите от тях. И като се върнете, всички да се подмладите! Да няма някой, който да каже: “Изгубих си времето. Нищо не можах да постигна.”
Планината е място за Любов! Планината е опасна за онзи, който не разбира, но за онзи, който разбира, планината има всички блага.
Рекох, ще започнете да изучавате законите на любовта! Онзи, когото Бог е пратил при вас, покажете любовта си към него. И кой е първия признак на любовта? Като дойде някой при вас, как трябва да покажете любовта? Ще се облечете с червена рокля, ще си турите червен калпак, червени обуща, червени чорапи. Всичко ще бъде червено. И на този, когато обичате, и нему ще дадете червени дрехи. Всичко червено. Ще му снемете старите дрехи и ще му турите червени дрехи. Как ще ме резберете? Ще кажете: “Ще замяза на палячо”. Ако буквално ме резберете, на палячо ще заприлича, но ако ме разберете мистически, този човек, като излезе, ще прослави Бога! Ще каже: “Благословен е часът, в който срещнах този човек. Той ме облече с нещо.” Има дрехи обикновени, има и магнетически дрехи в света. Онзи, когото обичаш, ще му дадеш една магнетическа червена дреха и тя ще му бъде като една защита от неприятностите вътре в живота. И ако вие не вярвате в това, направете си едно палто, не го закопчавайте зимно време, и можем да му турим една магнетическа закръпка и през цялата зима ще ви бъде топло, като че е закопчана. Не е закопчана, отворена е, а пък при това топло държи. Значи не е в тая материя, която виждате! Не е само тая ръка, с която хващате човека. Има една друга ръка, с която, като хванете човека, ще му дадете едно благо. Има едно друго око, с което, като погледнете човека, той ще почувствува Божествената светлина, която излиза от вас. Тия две неща трябва да намерите. Освен тия две очи, трябва да намерите третото око, кое[то] ще ви показва, как трябва да гледате. Тия две очи са много на място, но ако при тях няма третото око, от което излиза Божествена светлина, вие няма да дадете нищо на онзи.
Ние сме дошли тук на планината да научим онзи Великия Божествен закон. Има много неща, които хората са научили, а пък има много неща, които сега хората трябва да научат. Ние през хилядите години сме дишали въздух, но днешният въздух ще внесе нещо ново. Всяка една вдишка ще внесе нещо ново от Бога. Вие още не знаете, какво нещо е дишането. Днешните вдишки трябва да внесат онова Божественото. Миналите вдишки са внесли вече своето. А пък днешните вдишки ще внесат това, което Бог ни праща сега. Ако днешните вдишки са криви, то и утрешните вдишки ще бъдат криви. Днешната мисъл трябва да внесе нещо ново в нас.
Аз мога да ви чета от тая книга (“Царският път на душата”) казани работи или мога да ви чета от друга книга някои неща. Те са все казани работи. А пък трябва да дойде новото. И което днес разберете, и което днес приложите, то е Божественото. Другите неща са само спомагателни работи. Аз мога да ви кажа преди колко милиона години е създадена земята. Кажете ми, колко милиона години има, откак вие сте създадени? Според Библията колко години има, откак е създаден човек? Нали 8 000 години? Според окултната теория преди 18 милиона години. И това е вярно. Това са цифри. 8 000 години или 18 милиона години, те означават едно и също нещо.
В сегашната епоха имаме пробуждане на човешкото съзнание. Когато човек е излязъл от Бога като дихание, той се е пробудил и започнал самостоятелно да живее и да се развива неговото съзнание. По-рано той е живял в Бога. Но за това съществуване, което човек е имал в Бога, ние нищо не знаем. Ние знаем за него от тогаз, от както той е излязъл от Бога и влязъл в този свят на промените, защото в живота вие няма да имате този, гладкия път, който вие очаквате. И вие трябва да се радвате на всички противоречия в живота, защото противоречията в живота показват Божественото. Мислите ли, че този камък няма противоречия? Има, но не ги чувствува! Но седи ли по-горе от вас? Не! Но ние, които чувствуваме противоречията, седим по-горе от камъка. Един ден камъкът, като почне да чувствува противоречията, ще се издигне. Та колкото повече противоречия има в вашата душа, толкоз по-добре за вашата душа. Защото противоречията, това са възможности! Около тия противоречия има хиляди разумни същества, които треперят да ви направят едно благо.
Ще обясня този въпрос за противоречията с един пример. Преди години двама млади американци, като яли и пили на хотела близо до Ниагарския водопад, качили се на една лодка да се поразходят на тая река, която образува Ниагарския водопад. Но понеже мисълта им не е била трезва, подема ги водата към водопада. Всред водопада има една канара. Лодката се удря о канарата. Единият слиза на канарата, а другият с лодката водата го повлича надолу. И всички американци, които били наоколо, се събрали около водопада и мислели, как да го спасят. Той кацнал там като някоя гарга. И хиляди хора търсят какво да измислят, за да спасят този човек от туй положение. И американците измислили. Хвърлили с едно телено въже един снаряд, който пада на канарата отгоре и по това въже изтеглили този човек. Та рекох, ако вие се намерите в едно затруднително положение, хиляди разумни души треперят, за да ви избавят от това нещастие, в което сте попаднали.
Вие сте попаднали в извесно нещастно положение; не сте били трезвен. Всички мъчнотии показват, че не сте били трезвен. Ние не съзнаваме грешките, които правим в живота. Но при всяка една грешка при тебе седят разумни същества, които искат да ти помогнат. И в тях не блика отвращение, но Велика Любов. Те искат да ви предадат великото благо и да ви научат как да живеете. И при всичките противоречия, които срещате в живота си, обръщайте се към Бога, но с любов. Вие не можете да се обърнете към Бога с любов! За Този, Който всичко ви е дал и за вас се грижи, вие казвате: “Ние не Го познаваме!” А пък този, който нищо не ви е дал, за него се залепвате като лепка. Децата турят на плета лепливи пръчки. Птичките кацнат на тях, залепват се и увисват. Аз съм виждал тия птички. Като ги хванат децата, откъснат им главите, оскубят ги и ги опичат. Това не е любов!
Любовта прави човешката душа свободна. Любовта облича душата с светла дреха! Любовта облича човешката душа с живот! Когато дойде Любовта, тя ще ви облече с живот, ще ви даде светлина и ще ви даде свобода. Там дето има живот, светлина, знание, свобода, там е Любовта. Рекох сега, не търсете Любовта отвън! Докато сте недоволни, вие сте заобиколени от общество на разумни същества, (които искат да ви помогнат). А пък щом вие сте радостни, вие сте вече на банкет. Щом се радвате, вие сте на банкет. И щом дойде едно неприязнено чувство, те всички мислят заради вас, как да ви помогнат. И като ви помогнат, и ви помагат като ви извадят от това опасно място, без да изгубите нито един косъм. А пък сте на банкет, те се радват, че са могли да ви помогнат.
Следователно, постъпвайте като тях! Дойде някой до опасно място, помогнете му! И като излезе от опасното място, дайте му банкет и се радвайте! Това е сега нашето предназначение! Ако някой се е качил на някое опасно място, не го хукай защо се е качил там. Това нищо не разрешава. Качил се е там!
Та рекох, при сегашните условия такъв е животът. Времето отвън, (небето е облачно), показва какво е сегашното наше разбиране. Ние не можем да видим Божествената красота в противоречията, които съществуват в света. Но когато духнат Божествените ветрове и изчезнат облаците и стане ясно и слънцето изгрее наоколо, тогаз ще видим Божията Любов, с която Бог ни е заобиколил!
Та рекох сега, ще ви препоръчам едно нещо: Старите да се оженят за Любовта. Младите да се оженят за Мъдростта. Това ви пожелавам сега. Ако е стара сестра, да се ожени за Любовта. Ако е стар брат, да се ожени за Любовта. Ако е млад брат, да се ожени за Мъдростта, знанието. Ако е млада сестра, да се ожени за Мъдростта, за знанието. Всички трябва да бъдете оженени, нищо повече. А пък вашето дете, което се роди от това, ще го оженим за свободата, за Истината. И тогаз ще имаме едно семейство, в което хората няма да умират и ще станат безсмъртни. Докато по този начин се жените (сегашния), ще се раждате, ще се жените и ще умирате, а пък щом старите се оженят за Любовта и младите за Мъдростта и децата за Истината, тогаз ще имате едно семейство, за което Бог казва: “Ще се вселя между тях и ще живея между тях, и ще им бъда Баща и ще ми бъдат синове и дъщери.”
Да приложим сега Божията любов, Божията Мъдрост и Божията Истина и по този път да изпълним Волята Божия.
„В Божията Любов, в Божията Мъдрост и скрит животът.“ (Три пъти.)
6 ч. 18 м.
11-та лекция на Учителя
4.VIII. 1937 година, сряда, 5 ч. с.
*джигер - (пер.-тур.) дроб
“Духът Божий”
Добрата молитва
Ще прочета няколко стиха от Посланието към Галатяните от четвъртия стих [глава] от първия до осмия.
Трябва едно правилно разбиране. Всеки ден човешкият дух трябва да се обновява. Запример толкоз време вие говорите за любовта, ако ви пита някой, какво нещо е любовта, различни отговори ще дадете. Няма да има единство в вашите разбирания за любовта. Ако ви попита някой за вярата, всички ще дадете различни отговори. Вашите схващания няма да имат единство. Ако ви попита някой за надеждата, пак няма да има единство в вашите отговори. И то ще произтича от простия факт, че вие ще искате да дадете вашите разбирания. Има един свят, дето разбиранията другояче стоят. Когато вашите очи се отворят, вие няма да създадете света, но вие ще го видите такъв какъвто е. Следователно, ще го опитате. Създаденият свят ще го опитате такъв какъвто е, не такъв какъвто не е. Някой път художниците дават известни краски, представят известна местност такава, каквато не е. Ние казваме: “Той е много добър човек, или той е много лош човек.” И двете неща са неверни. Много добър по отношение на какво? Много добър по отношение пак на човека. Но ако аз ви сравнявам с онзи Божествен принцип, как ще ви сравня. Ако аз ви сравнявам с един човек, ще кажа: “Много добър човек.” Но ако ви сравнявам с един ангел, как ще кажа? То е отношение, външна страна. Много добър човек, то подразбира по отношение елементарните работи, или е много добър или е много лош.
Сега думата “много добър” тъй конкретно много мъчно се разбира. Доброто е храната, съществената храна, с която душата се храни. А лош, по отношение доброто, има отношение с злото. И когато човек възприема и доброто и злото, то е много лошо. Представете си, че вие сте пили хубава балканска вода, след туй пиете малко ромец, малко ракийца, малко винце отгоре, за да се събуди някакъв аперитив в вас, да се усилите, някаква сила да добиете. Щом влезе ракията и ромът в вас, състоянието ви ще се измени. Ако пиете вода, вие ще имате едно естествено състояние. Но щом пиете ром и ракия, ще се измени вашето състояние. Имате един приятел, когото обичате, дали сте му пари на заем, той ви обещал да ви върне тия пари, но не ги връща. Вашето отношение, заради парите ще се измени към брата ви. Питам сега: кое изменя отношенията? Вие двамата ги изменихте. Вие и двамата се изпитвате. Единият има нужда от парите и другият може да му услужи може да му даде пари на заем. След туй единият приятел иска да седи на думата, казва: “Да ги върне.” Другият мисли, понеже му е приятел, може да не му ги върне. Прияте му броил парите, дали в единия или в другия все едно. Явява се сега едно различие и най-после те и двамата се скарват. За какво? - За любезните пари. Щом се скарат двамата приятели, изменят се техните чувства. Какво са спечелили? Спечелили са нещо ново, омразата е дошла. Новото е заместило старото. Една нова снаха е дошла. Тя е втората жена на човека. Доброто е първата жена, злото е втората жена. Доброто е добрия мъж, злото е злия мъж. Значи оженили се. Всеки ден човек се жени. Вие казвате, че човек веднъж трябва да се жени. Той днес се ожени, утре пак се ожени. През целия си живот се жените, ту за едного, ту за другиго. Сега вие в женитбата разбирате това, което не е. В женитбата имаме закон и съчетание и веднага съчетава нещо. Когато у тебе има едно съчетание, непреривно трябва да се проявява. Животът трябва да бъде неприривен.
Сега аз ви говоря, понеже десет деня за злото няма да говорим. Лошо няма да говорим. Що е доброто? - Доброто е, което изключва злото. Що е злото? - Туй, което изключва доброто. Две неща, които взаимно се изключват. И тогава, какво е практическото приложение? Случва се, че човек става недоволен от доброто. Туй е възможно. И тогава злото е, което тонира човека. Злото казва на доброто: “Онзи, който не е доволен от тебе, прати го при мене.” И доброто го прати там. Тогава започнете да въздишате за доброто. Като идеш при злото, контраст се случва, че онзи, който е при злото, не е доволен. Доброто казва: “Прати го при мене.” Тъй щото доброто и злото си изпращат членове, които стават недоволни от тях в училището. Две училища са: училище на доброто и училище на злото. Две школи има в света, една школа на доброто и една школа на злото. Когато един не е доволен от едната школа, другите от другата школа казват: “Пратете го при нас, ние ще му дадем по-добро познание, което може да го задоволи.”
Сега искате да знаете конкретно мисълта. Казвате: “Какво трябва да разбираме?” Ето какво трябва да разбирате. Когато някой казва: “аз съм господар”, какво трябва да разбирам. Щом ми казва: “че аз съм господар”, той казва: “Всеки, който иде при мене, трябва да ми слугува и каквото кажа да го изпълнява добре, без противоречие, аз съм господар.” Другият казва: “Аз съм слуга.” Какво подразбира? “Аз съм слуга” подразбира, че каквото ми кажат, това правя. Нямам свое мнение. Това е слуга. Вие казвате, че сте господар. Думата ви да бъде вярна. Тогава каквото кажеш, става ли. Или има ли някой да те слуша. После, ако си слуга, има ли някому да слугуваш? И на кого слугуваш?
Рекох, трябва да се пазите от следните криви разбирания. Един английски археолог намерил една стара златна монета. Понеже бил много занят и човек на удобствата, не взел той сам да изчисти монетата, както той знае, но я дал на слугата си, той да я изчисти. Казва му: “Изчисти тази монета.” Слугата, като взел монетата, искал да знае монетата от какво е направена, започнал да я трие и изтрил всичко написано. Казва: “Господарю, от злато е направена, изтрих я хубаво.” Той я поглежда и остава недоволен. Казва: “Действително тя е златна, но съдържанието седеше в написаното на златото отгоре.” Този слуга изчистил, че изтрил съвършено написаното. И вие, като искате някой път да оправите вашия характер, вземете някой път, както Господ ви направил, че изтриете археологически това, написаното да четете, ама вие изчиствате всичко онова, което Господ е написал, пък остава само златото. Идете при Господа така златни, но за Господа не е толкова важно вашето злато, от какво сте направени. Той го знае. Написаното е важно. По-добре да идеш при Господа един грешник, с всичките свои слабости тъй както са написани, отколкото да се очисти написаното и да остане само златото без никакво написано. И тогава ние в живота трябва да бъдем доволни от такова, каквото пише сега. Сега ни най-малко не разбирайте, че аз ви поощрявам да пишете вие каквото искате. Не, такива каквито сте досега, археологически една монета си ти, ще отидеш да видиш какво е написано. Няма да изтриваш написаното вътре. Ами че, върху тази монета има написани много хубави работи.
Ако ти си един ученик, следвал си в училището, имал си обичен учител, научил те. След като си придобил неговото знание, възгордял си се и казваш: “Нямам нужда от учител.” Гордостта, която е дошла, говори това. Откъде дойде тя? Този учител, като те учи с любовта, в любовта си към тебе ти е дал знанието си и в любовта се роди гордостта. Питам сега: как може да се изправи гордостта? Или друго едно сравнение: ти си един млад момък, всичките моми ги считаш като ангели, намериш една мома ангелица и казваш, че без нея не можеш да живееш. Пишеш ѝ писма любовни, че животът ти се осмислил, че само тя може да те подигне, всевъзможни работи пишеш, но това е докато се ожениш. Дотогава ти си мислиш, че тя е ангелица, щом се ожениш, мислиш, че е дяволица. И започваш да ѝ приписваш характерни черти, че тя ходила да хвърля око на чуждите мъже, че тя не обича да говори истината, че не живее добре, че не си гледа работата, че в къщи не седи, но обича да хойка. Ти на тази ангелица напишеш тия неща отгоре. И тя остане най-после недоволна един ден казва: “Аз се развождам с тебе”, напусне те и си замине. Питам сега: защо се събрахте двамата и защо се разделяте двамата?
Вие сега вземете, аз правя друга една аналогия: нали вас Бог ви създаде, защо сте недоволни? Че Бог ви изпратил, вие сте свързани с Бога, казвате: “Без Бога не може да живеем”, пак сте недоволни от себе си. Ами че ти, като си недоволен от себе си, ти си недоволен от Господа. Казваш: “Аз съм недоволен от себе си.” На тази ангелица нейният възлюбен ѝ приписа най-напред хубавите работи, а сега ѝ преписва лошите. Аз ще ви направя едно сравнение сега. Един физиономист описва характера на Сократа, че му казва: “Ти си водил един много безпорядъчен живот, разгулен живот, обичал си да лъжеш, да поодкрадваш, с жените си живял много развратен живот. Неговите ученици, като чуват това, скачат, искат да набият физиономиста, как тъй той смее така да обижда техния учител. Сократ казва: “Право говори, каквото каза е право. Такъв бях, но с усилие измених живота си. Сега не съм такъв, едно време бях такъв. Тази ангелица, казва той на своята възлюбена, туй което ми приписва, е право, но едно време беше така, но с усилие сега не съм такъв.” Така се разрешава въпросът. Друго разрешение в света няма. Хората си приписват много неща.
Запример вие тук преди няколко деня разрешавахте въпроса за кръста. Дошли сте и разисквате един въпрос ни в клин ни в ръкав, какво нещо е кръстът, дали трябва да го почитаме или не. Че тогава вие нищо не сте разбрали. Любовта ние уподобяваме на човешкото сърдце, вярата уподобяваме с кръста, надеждата уподобяваме с котвата, символично. Що е кръстът? - То е вярата в човека. Щом имаш вяра, имаш кръст. Кръстът разрешава всичките мъчнотии. Той е, който поощрява човека в знание, мъдрост. Кръстът ще ви научи. Че вие какво разбирате под думата кръст? - Страдание. Страданията аз разбирам цял един свят. Страданията отварят пътя за Божествената Мъдрост, за да разберем тайните на живота. Страданията са едно благо. Нашите страдания са благо за другите. Следователно, страданията са от временен характер. Грехът и той е от временен характер. Греха така изглажда Бог от нас, както аз мога да изгладя нечистотиите комуто и да е. Аз съм хирург и може да режа онова, нагнилото място в организъма. Грехът не е нещо съществено. Престъплението не е нещо съществено. Всичко туй като помия ще замине и човек ще остане чист. Сега вашето заблуждение е, че вие мислите, че грехът е нещо, което не може да се очисти. За мене е така.
Вие мислите за кръста. Вие носите множество кръстове. Нямам нищо против никакъв кръст. Но рекох, вяра трябва да имате. Когато говорите за кръста, вяра трябва да имате. Символ е кръстът. Затова вчера се скараха тук и дигнаха шум. Искате да наложите вашите убеждения, какво вие мислите за кръста. Може да имате каквито искате убеждения, но всеки от вас, вие всички сте кръстове. При това, когато дигате шум, вие сте живите кръстове и казвате тогава: “Не трябва да се почита кръста.” Човек е кръст. Вие сега туряте кръста вън от себе си. Вие сте, които клеймите кръста, вие сте, които го чистите. Живееш добре - чистиш кръста, живееш зле - цапаш кръста. Кръстът не е извън човека. Човекът е кръст. Човек е, който вярва; човек е, който люби; човек е, който се надява. Рекох, така разбирайте. Не разбирайте, както децата разбират. В езически времена, хората са имали други разбирания. Ние сме станали малко по-възрастни.
Ама, вътрешната страна на кръста? Кръстът е емблема на Мъдростта. Сърдцето е емблема на Любовта. А кръстът е емблема на Божията Мъдрост. Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туриш, но ще го разбираш и не само ще го разбираш като българин, ще го разбираш като англичанин, като французин, като славянин, като индус, като негър, като какъвто и да е. Че кръстът е навсякъде потребен в живота. Апостол Павел казва: “Ще се похваля с кръста Христов.” Какво подразбира той? Един човек, който иска да ми покаже, че той обича кръста, трябва да го обича. Той трябва да има един чист език. Чист език трябва да има като светлината. Като онази кристална вода трябва да бъде чист езикът. И човек, който разбира кръста, има много мек език. Човек, който няма мек език, не е разбрал кръста. Той тепърва има да го разбира.
Вие имате едно криво понятие за кръста. Говори се за един нов кръст в света. То е друг въпрос. Хората са създали един кръст, който няма нищо общо с Божия кръст. Има два кръста: единият - човешки кръст, другият - Божествен кръст. Ония порядки, наши разбирания, които ни създават мъчнотии, са един кръст, от който ние трябва да се освободим. Греховете, които ние правим, това са един кръст, от който трябва да се освободим. То е нашият кръст, ние го създаваме. То е един порядък на нещата, който ние създаваме. Ти искаш да бъдеш господар - ти си създаваш нов кръст. Ти искаш да бъдеш силен човек, да правиш каквото искаш без да отговаряш - ти си създаваш един нов кръст. Някои хора се разпъват и страдат. Писанието за него казва: “Проклет всеки, който виси на един кръст направен от дърво.” Проклет онзи, който виси на един кръст направен от дърво. Следователно ако вие създавате кръста, не че вие създавате кръста, но ако тук на планината вие създавате един нов кръст. Срещат се някои, не се обичат заради своите възгледи и още на Бога служат. Скарали се, не искат да се примирят. Де ви е любовта. Двама, които не може да изправите вашите погрешки, де ви е вярата, де ви е кръста? Казва Христос: “Който може, да дигне своя кръст.”
Та рекох, аз съм наумил да ви вдигна всинца. Всинца ви ще дигна на гърба и ще ви нося. В някоя хубава вода ще ви изтърся всички ви, в най-хубавата вода и ще река: “Омийте се в онази Божествена вода!” Тук дяволът е създал един кръст, който вие сте дигнали на гърба си. Вие вървите, учениците и погрешно сте дигнали не Божия кръст, но дяволския кръст. Казвате: аз ще се похваля. Че онзи, който дигнал меча си и убива хората, този убил, онзи убил, казва: кръста нося, вяра имам. Той вярва в ножа и той е кръст.
Сега аз искам да ви наведа, колко сте юнаци. Дойде някой при тебе и ти каже: “Много лош човек си.” Ти му кажи: “Колко сладък език имаш, мед капе от него.” Вие ще кажете: “Това не е вярно.” Че кажи му, това е вярното. Мед капе от езика. Защото като му кажеш, “Колко си хубав, мед капе от езика ти”, ти говориш истината. Той като каже: “Колко лош човек си”, от неговия език тече лошото. Ти вземаш неговото лошо и го туряш на себе си. Ти като кажеш: “Колко добър човек, мед капе от езика ти”, значи от твоя език да потече мед. Когато от неговия език тече горчиво, от твоя език да потече сладкото. Ако от твоя език потече горчиво, вие и двама сте едно и също нещо. Няма различие, култура не може да има. Каже ти някой, колко скържав човек си. Кажи му: “Колко сладко говориш, за пръв път слушам такива сладки думи.” Да потече хубавото.
Ще ви разправя един пример. Дойде една млада жена, че казва: “Срещнах още една млада и тя ми казва сега: този, техният учител го считат за светия, но много му играят очите.” Рекох, колко хубаво говори, че играят очите ми, жив човек съм, ще играят и благодаря на Бога. Много хубаво, вярно казва, че играят очите ми. - “Ама, казва, не е толкоз свят човек.” - Много право говори. Сега се уча да бъда свят човек. Че какво има, тя си мисли сега нещо. Какво разбира тя под думата, че не е свят. Какво трябва да ѝ се отговори на тази мома? По другото правило трябва да я нахукам. Право си мисли, тя като се огледала в мене, видяла себе си. Нищо повече. И действително, аз зная, има един закон. Като дойда в положението на един грешен човек, всякога една седмица чувствувам неговото състояние, като че съм оцапан, грешник, неразположен, всичко туй в мене бушува, след една седмица или един месец се очистя, пак стана чист. Дойде някой добър човек, веднага чувствувам неговата добрина, радостен съм, весел съм. Зная, това не е мое. Негово състояние е.
Та рекох, вие понякой път не различавате тия състояния. Дойде някой неразположен, ти си неразположен; дойде някой разположен, ти станеш разположен. И едното и другото не е твое. Рекох сега, бъдете герои! И разбирайте нещата. Мен не може да ме обвините в едно нещо. Аз съм извор, който тека. Ако дойде някой и си излее водата върху мене, придал ли ми е нещо? Тази вода от шишето той вземал от мене, после дойде излее отгоре ми. Казва: “Едно шише вода излях.” Право ли е? И в този смисъл рекох: един баща не може да върши престъпление. Една майка не може да върши престъпление. Един богат човек, в пълния смисъл на думата, не може да върши престъпление. И един сиромах не може да върши пристъпление. Сиромахът може да направи престъпление като грешен стане богат и богатият като грешен стане сиромах и той ще извърши престъпление. Ако той е богат има синове и дъщери и раздаде имането си на хората, той ще извърши престъпление в очите на своите синове и дъщери, те ще го считат престъпник. Те ще кажат: “Той е глупав, раздаде всичко на хората, нас остави да страдаме.” Той пред очите на синовете си и дъщерите си минава като престъпник, който няма никакво задължение. И един сиромах ще направи едно добро, като иде и обере един богат човек, вземе му парите, че ги даде на своите синове и дъщери. Казват: “Умен човек е баща ни, остави ни наследство, добър човек е.” Те не искат да знаят, че баща им ги крал тия пари. Те го считат за светия. Това са ред разсъждения, те спадат към човешкия свят. В дадения случай вие се влияете от мнението, което хората дават за вас. Те са прави.
Рекох сега, да се не спираме върху личните неща, понеже аз ще ви кажа, всички вие сте добри. Друг аргумент, че сте много добри да ви докажа, защото, ако не сте добри, аз не бих ви учил. Аз, че ви уча, вие сте много добри. Сега похвалявам себе си. Да кажа, че сте лоши, тогава укорявам себе си. Ще кажа, много сте добри! Пък и вие ако не мислите, сега ще докажа другото с същия аргумент. Аз доказвам, че вие сте много добри, понеже ви уча. Пък и вие ме считате за добър, защото ако не ме считате за много добър, при мене нямаше да дойдете. Сега логически разсъждавам. Ако вие не ме считахте за много добър, вие при мене не щяхте да припарите. Сега и вие и аз мислим правилно. Аз мисля, че сте много добри, пък и вие мислите, че аз съм много добър. Ако вие не мислехте, че съм много добър, нямаше да дойдете при тази мъгла на този върх. Пък ако аз не мислех, че сте много добри и аз нямаше да дойда в тази мъгла.
Сега аз разсъждавам. Ако бях казал само, че вие сте много добри, щеше да остане в ума ви една идея, че имам нещо друго в ума си, една малка подигравка. Понеже рекох, че и вие мислите така, тогава квит е, противоречие няма. После ако бях казал, че аз съм много добър и за вас нищо не кажа, тогава щях да оставя друго едно противоречие. Сега разсъждението е право, и вие сте много добри и аз съм много добър. Сега и вие и аз да бъдем много добри, да изпълним волята Божия. Да изпълним волята Божия, понеже сме много добри. Сега вие сте много добри и аз съм много добър, тия добрите да извършим волята Божия тъй, както никой друг не може да я извърши. И може да я извършим сега.
Рекох сега, ние започваме да живеем в Бога, да прославим Бога, не за себе си, не за обществото, да живеем за Слава Божия в света, да дойде Царството Божие на земята, да бъде Волята Божия на земята между нас. Да изпълним Волята Божия, както Бог желае. Господ мълчи сега и очаква ние един ден да признаем, че Бог е много добър. Той е съвършен. Туй трябва да го признаем. Сега Бог е признал, че ние сме много добри, сега и ние трябва да признаем в нас, че Бог е много добър и тогава да пожертвуваме всичко заради него, да сторим неговата воля. Усъвършенствуването, спасението на човек, бъдещето благо е там да струваме Неговата воля. Сега на вас аз няма какво да ви угаждам, нито вие на мене, понеже сме добри. Аз в вас напълно вярвам, че сте напълно добри. И вие в мене вярвате, че съм добър.
Ще турим човешкото сърдце на място, ще турим човешкия кръст на място, пък и котвата ще турим на място. Кръстът - това са човешките ръце, котвата - това са човешките крака, сърдцето - това е човешката глава. С главата си любиш, с ръцете си ще вярваш, с краката си ще се надяваш. С краката вървиш, с ръцете работиш, с ума си ще мислиш. Защото главата се роди от сърдцето. Вие казвате: “Сърдцето е майка на човешкия ум.” Вашите разбирания сега са малко различни. Вие считате сърдцето майка, то роди ума ви. Затова сърдцето и умът са свързани. Умът е възлюбения син на сърдцето. Те се много обичат. Майката е тази. Но тази майка ние я наричаме Божествената дева, която роди всичко в света.
Та рекох, това са новите възгледи. Когато вие вдигнете вашата ръка, това е то човешката воля. То е онзи принцип, който подтиква човека да мисли, да работи, да твори, да създава. Ръцете - това са кръста, който създава нещата. Понеже както създаде добрите неща, така създаде и страданието. Страданието се ражда в творчеството. Който не твори, може да не страда. Но всеки, който иска да твори, ще създаде и страданието. Бог, който създаде света, създаде и кръста.
Рекох, не туряйте вашия ум да служи на вашето сърдце. Ще турите, вашето сърдце да служи на вашата душа. Ще турите вашите крака да служат на вашия дух. Като ги съедините, турете всички да служат на Бога, на този Вечния, към Когото се стремим, от Който сме излезли, към Когото отиваме. Ще турим всичко туй: и ръцете, и краката, и сърдцето, и ума, и душата, и духа, всичко каквото имаме, да извършим волята Божия, да дойде Царството Божие на земята, както е горе на небето. Да бъде Волята Божия както горе, тъй и долу.
Сега и вие много добри и аз много добър, вие много любещи и аз много любящ, вие много вярващи и аз много вярващ, вие много онадеждени и аз много онадежден, всички ще тръгнем в един път да извършим Волята Божия на земята. Желая сега, като слезете оттук, от устата ви да тече мед. Тъй да потече, че всички пчели да се съберат наоколо, да вземат този мед, да го носят в своя кошер. Един ден да се тури това: “Това е медът, който излезе от устата на вярващите, на които от езиците мед потече.”
Желая сега мед да потече от езичетата, не само от устата, но от сърдцето, от ума ви, от душата, от духа ви, навсякъде мед да потече. Да дойде великият балсам за изцеление на света.
Бог е Дух и които Му се кланят с Дух и Истина да му се кланят!
12-та лекция от Учителя,
държана на Молитвения върх при Второто езеро,
6 август 1937 г. петък 5 ч. с.
Голяма мъгла и влага. От няколко дни, не се дига; обаче е много магнетично времето. Всички събрани на върха на тази височина за молитва! Все пак ситно ръми!
(Учителят дойде на определеното време и седна на камъка.)
Размишление. (Мълчание 10 минути)
“Духът Божий”
Добрата молитва
(Учителят отвори Писанието:) Йоана 10 гл. 7, 8, 9, 10, 11 ст.
Много пъти сте чели тези думи. Един инструмент се познава не само по външната си форма. Може да се разгледа как е направен. Вземете един инструмент както цигулката. Най-хубавите цигулки са направени от Страдивариус. Една цигулка се познава по качеството на своя тон. Има едно съчетание на формата. Съчетание от самия материал, от който цигулката е направена. И тонът, който тя издава. Туй е едно външно уподобление.
Човек се познава по три неща. По качеството на своя ум, по качеството на своето сърдце и по качеството на своето тяло. За да бъде човек добър, той трябва да има три качества. Качество[то] на добрия ум седи в това, че той носи светлина и в най-мрачната нощ. Там, дето ходиш, ще ти бъде светло. Качество[то] на доброто сърдце носи топлина; че и в най-големия студ ще бъде около тебе топлина. А качеството на тялото носи в себе си сила и здраве. И дето отиваш, ще преодоляваш всичките мъчнотии. Ако имаш тия трите качества, ти си човек в тази смисъл. Може да ти говорят някои за истината, може да ти говорят за любовта, това са само външни изрази. Ако в любовта едновременно не присътствува светлината, топлината и силата, това не е любов. Ако в доброто не присътствува едновременно светлината, топлината и силата, това не е добро. Ако в правото не присътствува едновременно светлината, топлина и сила, това не е право.
Нали ние сме дошли да слугуваме не на себе си. Ако на себе си слугувате, всичк[о] ще имате и на прасета ще станете. Който слугува на себе си, без разлика дали си светия, в момента, в който ще почнеш да слугуваш на себе си, ти си мъртав. Ти ще станеш на кал, на пръст, на прах, на всичко и нямаш никакво бъдеще. И ако хората умират и питат защо умират? Рекох, защото слугуват на себе си. Днес е пробен ден. Светът навънка е затворен, всичко е затворено. Значи, денят иска да ви покаже колко може да бъдете силни вътре в себе си. Вие какво може да направите. Вие досега сте уповавали на кого? На баща си, на майка си, на децата си, на приятелите си. Жената е уповавала на мъжа си, майката - на децата си, на синове и дъщери. Онези патриоти уповават на народа си. Аз да ви покажа, идете на гробищата, все ще видите навсякъде паметници на майки, на бащи, на възлюбени. Все паметници имат. Питам: де е смисълът на живота?
А щом влезнете в трикачествения свят, качествата на човека са светлината, топлината и силата. Там нямат никакви паметници и никъде няма надгробни плочи. Няма да срещнете някой човек да плаче, че е нещастен, че не му върви в този свят. Там на всички върви по мед и масло. И в този свят, дето съществува туй неразбиране, там са страданията. Казвате: “Какво да правим?” Рекох ви как може да излезете. При светлия ум човек никога не се спъва. Ти можеш да се спънеш от живота на един човек или от неговите постъпки. Та, ако в двора ми влезе едно говедо и си остави своите изпражнения, трябва ли аз да си изгубя мира от това животно? Ще взема един прът и ще го изпъдя навънка. Ще взема лайната му и ще ги очистя. И ще бъда весел. Какво има да се занимаваме с животните? То според своите разбирания си върви. Какво има ние да се занимаваме с животните, да им даваме заповеди на къде трябва да ходят. Животното накъдето ходи, там си остава своята визитна картичка.
Сега може да се каже, че когато крадецът дойде в дома ви, какво ще ви остави за спомен? Той може да ви задигне или някое агне, или някоя кокошка, или пуйка, или кесията ви с парите ви. Той все ще остави нещо за спомен, да го помните. Е, когато дойде някой лош дух вътре в вас или една лоша мисъл, какво ще ви остави в ума ви? Питате какво е реалното? Че ако дойде една лоша мисъл в ума ви, не я ли виждате? Или ако дойде едно лошо чувство, не го ли чувствувате? Или ако дойде една лоша постъпка, не я ли виждате? Досега вие какво сте правили с вашите лоши постъпки, с вашите лоши мисли, и с вашите лоши чувствувания? Изпъди лошата мисъл навънка! Каквато нечистотия е оставила, очисти я и забрави. Изпъди лошите чувства навънка и каквито нечистотии са оставили, очисти ги и забрави! Изпъди лошата постъпка навънка, очисти я и не мисли за туй. Нищо повече! Остави да си вървят по своя път. Пък нали съвременните културни модерни къщи хората си ограждат къщите с врати и огради, да не влезе някое говедо.
Аз зная само един пример, едно изключение, което се е случило в Америка. Студентите, които били недоволни от председателя на един Уелски университет.* Та, президентът имал един много хубав кон. Особено недоволните студенти задигат коня и го завеждат на третия етаж. И цялата нощ конят в университета се учил, се разхождал. Влиза председате сутринта, гледа: конят му там, на третия етаж, разхожда се из коридорите. И взело му после много време, да се снеме конят от там, че не му е мястото там. Но мислите ли, че този кон сам се е качил там горе? Студентите са го качили горе. Защо? Защото са били неразположени спрямо президента.
Така и в вашия университет, вашите студенти, все ще изкарат вашия кон на третия етаж. И какво трябва да правите? И сега в модерна Америка е станало това веднъж преди 50 - 60 години са го направили студентите в Уелския университет. Но какво е претърпял този президент да снеме коня си от там? - Развалил стълбите, за да снеме коня си. Но тия студенти не спират там. Един ден един от студентите среща президента и казва: “Извинете, господин президенте, на председателя казва, задните колела на вашето бъги са турени отпред, а предните колела са турени отзад.” Слиза порфесорът, гледа, тъй е. Той се пооглежда, не ги знае тези, които са направили това. Взима пак задните колелета, туря ги отпред, а предните колелета, че ги турга отзад. Наместил ги. Един ден, той вече се домогнал до тия, които искат да го компрометират. Имал той някъде наблизо бостан, насаден с дини. И те искали с туй бъги да крадат дините и после да оставят бъгито в бостана. Да кажат, че президентът го оставил там. Обаче президентът се престорил, облякъл се в ученически дрехи и влиза между тях и той да краде дини. И той върви с тях. Един път отишъл, втори път отишъл и на третия път, той се обръща и казва: “Boys!”* И те го познали. И той ги оставил. И от там насетне никаква кражба няма.
Та сега ви рекох, гледайте да хванете тези, които изкарват вашия кон горе на третия етаж; онези, които разместват задните колелета отпред и предните отзад; и онези, които ходят да обират дините от бостана ви. Защото има един закон: човешкото развитие върви по един правилен, основен закон. Вие не може да има те светлина, не може да имате топлина, вие не можете да имате сила, ако Бог няма разположение, ако не е отворен Бог към вас. И ако Бог не е отворен към вас, и ако вие не сте отворени към Бога, до никакви постижения не може да дойдете. Две неща се изискват: вие трябва да бъдете отворени към Господа, и Господ трябва да бъде отворен към вас. Тогава ще има туй, което наричат имплюкс (инфлюкс). Туй, което иде от Бога, Духът е, който е слезъл от невидимия свят. Връзка може да имате.
Та рекох, щом вие сте неразположени духом, с това вие се затваряте за невидимия свят. Щом вие сте разположени духом, вие се отваряте за невидимия свят и тогава сте отворени за невидимия свят, а сте затворени за обратния свят на злото. Щом вие сте отворени за небето, тогава и Бог е отворен за вас. Тогава вие сте затворени за долния свят, а сте отворени за горния свят. Или казано е в Писанието: “Ако вие нямате вяра към Бога.” Първото основно правило: ако нямате вяра към Бога и ако нямате любов към Него, вие не може да бъдете отворени за възприемане на Неговия Дух. Щом имате вяра към Бога и щом имате любов и Бог ще бъде отворен заради вас. И тогава може да имате на разположение всичко онова, каквото искате.
Сега туй може да опитате. Не е въпрос за вярване, да ви убеждавам. Но това са неща, които в живота ще ги опитате. Но тъй трябва да ги опитате, че да не забравите. Защото често, когато човек изгуби равновесието на духа си, той забравя, че в света Бог е, Който изправя света. Ако светът е лош, не сме ние, които може да го изправим. Когато има суша, ти можеш да имаш доброто желание, но не си ти, който можеш да дадеш влагата. От Бога зависи, ако Той изпрати дъжд! И всичките страдания на растенията, които страдат за вода, Той може да ги полее. Ние можем да желаем да има светлина и топлина. Но светлината и топлината не зависи от нас. Ако Бог изпрати своята светлина и топлина, всички растения светлина ще имат предостатъчно; пък ако не изпрати, ще има една оскъдица.
Та рекох, само когато Бог изпрати своята светлина в вашия ум, и само когато Бог изпрати своята топлина в вашето сърдце, само тогава, когато Бог изпрати своята сила в вашето тяло, аз говоря за тялото в една специфична форма: тяло, в което за бъдеще ще живеем, а не тяло, с туй, с което сега живеем. Не едно тяло на немощ, тяло в което сега живеем. Нали? Тяло - това е духовното тяло на човека, което носи Неговите блага. И всичките бъдещи богатства са скрити вътре в туй духовното тяло. И когато Писанието говори да се родят хората изново, подразбира влизане на човека като пълновъзрастен да живее в своето тяло. Защото без тяло вие не може да бъдете наследници. Необходимо е ум, необходимо е сърдце, необходимо е едно тяло. Това е завършването на мировото битие!
Та сега, които сте слушали Словото, до сега се е проповядвало: Имайте вяра! Без вяра не може да се угоди на Бога. Тогава рекох, приложете сега на вашата вяра. Новото Учение се отличава с това, че то влага вече не вярата за основа, но влага Любовта за основа. И апостол Павел сам загатва: “Три велики, казва, добродетели има, но най-голямата е Любовта.” В вярата ти само ще отличиш, ще различаваш кое е добро и кое е зло. Ти ще имаш един разумен живот, а в Любовта ти ще реализаш в себе си Божествените блага. Ти ще бъдеш вече като едно плодно дърво, от което, другите ще могат да се хранят. И ти сам ще се храниш. Това е Любовта! Това е Дървото на живота. И докато човек не почне да се храни с тази храна на Любовта, той не може да възкръсва. И понеже всички се готвите за възкресение, то всеки, който яде от храната на Любовта, той ще възкръсне. Любовта е, която възкръсява.
И казва Христос, като казва: Аз съм вратата, през тази врата като влезнете, вие ще научите, какво е Любовта. Вънка от тази врата, вие не може да научите, какво е Любовта. Като минете през тази врата, Той казва, че е вратата. И Той казва, че паша ще намерите. Всичко в изобилие ще намерите. Това е закона на Любовта. И в Любовта всеки страх престава. Докато Любовта не е дошла, човек се страхува; докато вие се страхувате, вие сте в закона на вярата. Ти вярваш. И вярата е била възпитателка на човека досега. Тя го е възпитавала. И тя е внесла отлични работи в него, да разпознава какво нещо е доброто. Цялата съвременна култура, в която хората живеят, се дължи на вярата. Вярата е създала всичко. Мойсей, който изведе израилския народ из пустинята, даде им онзи, великия закон. Казва: “Да възлюбиш Господа Бога Твоего.” Дотогава докато евреите не бяха в състояние да разберат този закон, остана само с едно: “Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърдце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила и ближния като себе си.” Христос ги тури тия двата закона.
Та, започнете с това. Турете в действие, не да се откажете от вярата си. Но направете вашата вяра да служи на любовта ви сега. Аз правя следующето сравнение. Аз считам любовта, уподобявам я на тялото на човека. Тя е реалното. Според мене, като се говори тяло и любов, аз разбирам едно и също нещо. А под вяра и надежда, разбирам дясната и лява страна на човека - десния и левия крак, и дясната и лява ръка на човека. А под дух разбирам главата на човека, която носи Духа. Питат къде е Духът? Духът е, който живее вътре. Главата е емблема на Духа. А тялото ни е емблема на Любовта. Кое е тяло? Туй, което те носи, то е любов. Ти живееш в Любовта, и не я познаваш. Де е вярата? - Дясната и лява ръка, а надеждата е десния и ляв крак, с които се движите. Краката са, с които се движи човек. А за сега хората разбират сърдцето - онзи малък уд, който прекарва всичката кръв през цялото тяло. Това разбират хората днес. То е едно от помещенията на Любовта. Едно от жилищата, от многото жилища на Любовта. Това е сърдцето. Но цялото тяло, в което ние живеем, то е място на Любовта. И ние живеем в него. И затова сега само трябва да служим.
Нека остане сега съществената мисъл, всичко в живота, което желаете, може да се постигне, само по закона на Любовта. Каквото пожелаете, без Любов нищо не може да се постигне. Ако искате да се постигне, да остане с вас, само Любовта е в състояние да го реализира. Когато Любовта почне да действува, тогава ще се съединят и вярата и надеждата, ще станат едно цяло. Вярата е уд на Любовта и надеждата е уд на Любовта. Така са те. Един орган е вярата. Тогава от това гледище, умът е сила и сърдцето е сила, които работят за постижението, за придобиването на ония блага, които Любовта носи в себе си. Любовта е изражение на Божия Дух. Бог е, който чрез Любовта си се прави известен на нашата душа.
Та рекох, помнете трите качества. Светлина в вашия ум. Да има всякога в ума ви светлина, и в сърдцето ви топлина; понеже без топлина, сърдцето ви не може да функционира. И умът ви без светлина не може да функционира. И тялото без сила и то не може да функционира. И ние казваме, че Бог е Любов, нали? И ако ние живеем в Божията Любов, какво има да се безпокоим? Някой казва, че се е влюбил, а пък е недоволен. Ако тълкувате тази мисъл на турски “любен” - “бен” и “лю”. “Бен” значи аз. Влюбен, значи, в себе си. На където ходи, мисли, че е влюбен, а нищо повече няма, не е. Той мисли, че е влюбен. Да си влюбен в себе си, нищо не можеш да постигнеш. Та от памти века, ние сме влюбени в себе си. Та, от сега ще се учим да се влюбим в другиго - в Бога. Досега ние казваме: “Влюбен съм.” Е, в кого? В себе си си влюбен. И влюбените хора всякога са много чувствителни, докачливи. За най-малките работи те кипват. Влюбеният най-малкото го докача. Пък аз ви говоря за една Любов, която цял океан не може да я изгаси! Разбираш, не може да я угаси! И казват, че му откраднали сърдцето. Чудни са хората, като мислят, че любовта им може да се открадне. То е все таки да ме убеждава някой, че слънцето го откраднали или че земята я откраднали. Тя не може да се краде. Къде ще я туриш. И слънцето, ако го откраднеш, къде ще го туриш? Така не се самоизлъгвайте, че любовта ви може да се открадне. Това е едно самозаблуждение. Не мислете, че вашата светлина може да се изгаси. Светлината на Любовта никое същество на света не е в състояние да я изгаси; и топлината на Любовта никое същество не е в сътояние да я изгаси; и силата на Любовта никое същество в света не може да унищожи! Туй трябва една аксиома да бъде!
Сега водата се мъчи да изгаси, тя иска да ви направи малко, да не ви изгорят. Защото огънят е толкова силен, та да не изгорят книгите ви. Та тази мъгла е дошла сега при вас, понеже говоря за големия огън, че тя е дошла на гости, ако стане пожар? Но както виждате и понеже тя е дошла на гости, тя се е превърнала на пара горе и ни обгръща наоколо, та любов изпраща. Сега всичките тези безбройни същества, които са дошли малко да се запознаят с вас, да ви поцелуват, да пратят поздрави. Този ви целуне, онзи ви целуне, все ви целуват. Днес ще имате хиляди целувки, дали искате или не, ще бъдете целувани до София. (Някои приятели, веднага след слизане от молитвения върх, ще отпътуват за София.) И аз ви рекох, ако един ден искате да имате целувки, да имате днешния ден, това са Божествените целувки. Сега понеже всичко в тайна става, да не вижда света. Всичко е в тайна скрито, да не знае никой, че са ви целували. Другояче ще стане цял въпрос, от гледището на вашия морал. И вие си казвате: “Накваси ни дъждът.” Не, не, никакво наквасване не е това! Целувки са това. Та, от туй наквасване, като целунат една мома, че остане малко нещо от слюнките. Та, дъждът остави нещо от себе си. Че е нещо реално. А този вятър, който полъхва, и той е дошъл сега, той представлява, той е депутат. И той целува сега; той навсякъде прегръща и обгръща.
Питам сега: вие какво бихте желали да имате? Едно време много хубаво! Да видите слънцето да изгрее навънка. И досега вие сте имали външното слънце, не вътрешното. Сега външното слънце е от вътре. А външното [вътрешното] слънце от вънка излиза. Сега излиза вътрешното слънце. Онази светлата мисъл, която се запалва от вас; онази топлина, която се запалва сега у вас, новата топлина; и онази, новата сила, с която трябва да преодолявате всичко в света. В нея като влезете, та няма да има никакви спънки. Да остане в душата ви една светла мисъл. Едно благодарно чувство. Да благодарите за онова, голямото благо, за онова, голямото разположение, което Бог има към всички. От Него излиза туй.
Сега ние сме заобиколени тук от облаци и влага. На друго място ако ви принеса на 400 и 500 км, вие ще имате много хубаво време. Но там няма да има онзи хубав, чист въздух. Тук имате една шир, тук имате най-хубавото нещо! Защото житното зърно не расте при суша, а расте при влага. Дърветата не растат при суша, а растат при влага. Следователно всяка една капчица в вас, вие сега сте свикнали по старото учение, свивате се, току си запушвате носа, да не би тази влага да влезе през носа ви. Тази влага за един грешник е опасно нещо. И всички бягат надолу от планината, но за един светия, той ще се разположи и благодари на Бога, че времето е влажно.
Сега онези, които са долу в лагера и в света, разправят как трябва да разбираме кръста. А ние вече никак не го разбираме, а го живеем. За нас кръстът е едно Дърво на живота увиснало с плодове, дето не ни дава страдание, но плодове, най-вкусните плодове. И ако ги попитате: “защо не дойдохте”, ще кажат: “Може да се подхлъзнем и да паднем на някой камък и ще се простудим.” И все такива.
И сега може да ви кажат: “Какво ни каза Учителят?” Едно правило ви давам. Ще кажете: “Може да ви кажем, само при едно условие днес какво ни е говорил Учителят, ако се съгласите напълно да обичате Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, душа и сила, тогава може да ви кажем. Но ако не се съгласите на това, нито думица, ни дума не казва Учителят. Ако се съгласите, може да учим, ако не се съгласите, нищо не казвам.” Пък, ако се опитате да кажете, техните уши ще бъдат затворени. Ще кажат: “Колко сте глупави, че вярвате в такива суеверия!”
Направете вътрешна връзка сега. Апостол Павел казва на едно място: Оставам миналото, бъдещето напред. Любовта, която сега иде в света, трябва да бъде реалното, с което всеки един от вас да дойде, да може да направи една жертва. Затова вътре в себе си да бъде разположен пред лицето на Бога. Да действуваме тъй, както Бог действува в дадения случай. Защото в живота реални неща са само тия неща, за които човек мисли, които човек възприема, чувствува ги и ги възприема с сърдцето си. Реални неща са само ония, в които човек действува. Защото нещата остават реални само при два начина. Когато човек обича и когато човек желае. Там само, при любов и воля реализират се нещата. Туй е Божественото! Докато нещата не се възприемат от любовта и от човешкия ум и няма воля да се реализират, те не може да бъдат реални. Вие ще знаете така нещата. Че само това, което възприемате с любовта и онова, което правите с волята си, то ще остане. То е реално. Другите неща, те ще останат нереални или непостижими. Туй, което се върши с любов и с воля, то е постижимо; а туй, което се върши без воля и без любов, то е непостижимо. Следователно когато вие направите едно усилие, да вършите нещо без любов, те са неща непостижими.
Та, вършете сега всичко с любов. Това е великия Божи закон в света. Защото Бог живее не само в умовете ни, Бог живее в сърдцата ни и Бог живее в силата ни, в тялото, в силата на тялото. Чрез силата си ние сме свързани с Бога. Чрез сърдцето си, ние сме свързани с Бога и чрез ума си, ние сме свързани с Бога. Три връзки имаме, с които ние сме свързани с Бога. Нека трите връзки да функционират. Та, ако ти искаш Бог да действува в тебе, трябва да отвориш ума си; ако ти искаш Бог да действува в тебе, трябва да отвориш сърдето си; ако ти искаш Бог да действува в тебе, отвори и пренеси и тялото си в жертва. Не тази жертва, както едно агне, но и тялото да посвети, част от силата на тялото си посвети на Бога. И това казва Христос: “Отец е в мене и Аз в Отца.” Тази идея трябва да остане да пазите: “Отец е в мене и аз в Отца”. Значи, казва: Бог трябва да пребъдва в умовете ви, в вашия ум, в вашето сърдце и в вашето духовно тяло. В силата ви, в волята ви да присътстува.
И служете тогава на Бога с Любов и с воля. Или на обикновен език казано - с желание, с добро желание.
Да имаме едно малко размишление.
Аз ще ви дам едно ново изречение, една нова обстановка, как да разбирате Христа: “Христос е човекът на изобилната сила, Христос е човекът на изобилната вяра, Христос е човекът на изобилната любов!” Това е Христос! И само когато служим на Бога с сила, с вяра, с Любов тогава може да реализираме думите: “Бог е Дух и които Му се кланят с Дух и Истина да се кланят.” Защото Духът е всесилното, туй в света, което превъзмогва всичко. С Дух и Истина или служете на Бога с Любов, с вяра и с сила! А Христос е човек на силата, на вярата, на любовта. И желая вие да бъдете човека на силата, на вярата и любовта. И да бъдете както Христос е едно с Отца, та и вие да бъдете едно с Него! Поздравлявам ви с днешните целувки, с вятърът и благата на водата.
8 август 1937 г.
неделя 5 ч. с. на Молитвения върх
*Вероятно става дума за Йелския университет
*boys - (англ.) момчета
Съвременните хора се обиждат лесно и по този начин развалят отношенията си. Как трябва да се справя човек с обидата? Обиди ли те някой, не повтаряй думите, които са те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която са ти нанесли. “Как да се справяме с недоволството си?” Недоволството не е ваше. Дяволът е недоволен, а не човекът. Щом влезе в човека, дяволът му предава своето недоволство. Без да знае това, човек приема недоволството на дявола като свое и започва да роптае, да мърмори защо Господ е направил нещата така, а не иначе; защо съществуват страданията в света и т.н.
Как трябва да се оправдаваме, когато ни обвиняват, че сме направили някаква пакост? Няма защо да се оправдавате. Щом ви обвинят, че сте счупили стомната на някого, ще му купите нова стомна и ще мълчите. След това, ако причината за счупването на стомната се дължи на вашето неразположение, ще се погрижите да трансформирате състоянието си. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира отде идат изпитанията и изкушенията в живота му. С слизането си на земята Христос свали юларите на дявола от главите на хората и ги направи свободни. Щом е така, бъдете будни, да не оставяте дявола отново да туря юларите си върху вашите глави.
Кое е по-силно в живота: доброто или злото? Доброто е по-силно. В борбата между злото и доброто, злото всякога губи, а доброто печели. В първо време злото е силно, а доброто слабо. В края на борбата доброто става силно и побеждава, а злото отслабва и всичко изгубва. Доброто винаги печели, понеже Бог е на негова страна. След всяко страдание, което човек преживява, доброто в него се усилва, взима надмощие над злото. Щом доброто победи злото, последното престава да мъчи човека. В края на борбата доброто пита злото: “Познаваш ли сега, кой от двамата е по-силен? Искаш ли да продължаваш още борбата?” Когато злото признае своето безсилие, доброто се ръкува с него приятелски и продължава своя път. Човек усилва доброто в себе си чрез страдания. В това отношение, страданието е път, през който човек неизбежно трябва да мине. Доброто трябва да вземе надмощие пред злото.
Когато хората се обиждат, трябва да си зададат въпроса, справедлива ли е обидата или не. Ако е справедлива, трябва ли да се обиждат? Някой взел пари на заем от някого и обещал да ги върне след три месеца, но не изпълнил обещанието си. Кредиторът му го среща и го нарича “безчестен човек”. С една дума той го обижда. На място ли е тази обида? - На място. Длъжникът не трябва да се обижда, но да си даде отчет за погрешките, които е направил, и да се стреми да ги изправи. Той е направил две погрешки: първата погрешка е, че взел пари на заем, а втората, че не издържал на обещанието си. Следователно той трябва да научи следния урок: трябват ли му пари, нека отиде в Божествената банка, оттам да изтегли колкото му са нужни. От човешка банка, обаче, никога да не взима пари на заем. Това не значи, че злото се крие в човешкото. Не, законите, на които човешкото се подчинява се коренно различават от законите на Божественото. Следователно при човешкото ще постъпваш по човешки; при Божественото - по Божествен начин.
Съвременните хора трябва коренно да изменят своите възгледи, да не поставят доброто и злото за основа на своя живот, но любовта да бъде основа на техния живот. Поставят ли любовта за основа на своя живот, те влизат в бъдещата култура, в културата на новия живот. Падналите духове вършат зло от любов към него. Понякога и човек върши зло без да има любов към него. Той върши зло и се отвръщава от него. Това именно показва, че човек може да се излекува от злото. Който върши зло, без да го обича, той се поддава на лекуване. Който върши зло от любов към него, той е неизлечим. Стремете се към доброто, към любовта, за да се освободите от бацилите на злото. Човекът на любовта нито се обижда, нито се свързва с злото. Той знае, че всичко, което става в света, е за добро. Казано е в Писанието: “Всичко ще се обърне на добро за онези, които любят Господа.” - Кога? Когато се свърши борбата. “Праведните ще просветнат.” - Кога? Когато доброто победи.
Какво да правим с ония хора, които не живеят съобразно великите закони на живота? Това не е ваша работа. Преди всичко вие не знаете, кой как живее. Коя е мярката, с която определяте правилния живот? За вас е важно да знаете какво Бог изисква от ония, които Го познават. За човека е важно да знае, че не е той, който може да обърне някого към Бога, да го изучи, да го нахрани или да го роди. Никой никого не е обърнал към Бога. Никой никого не е родил, отхранил или изучил. Сам Христос казва: “Тия овце Твои бяха и на мене ги даде.” Значи Той признава, че всичко принадлежи на Бога и каквото е получил, от Него му е дадено.
Кои са отличителните белези на злото и на доброто? Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти отслабваш. Любиш ли, ти силен ставаш. Злото заробва човека, доброто го освобождава. Доброто, Любовта е огън, който побеждава.
Сега не ви казвам, че трябва да вярвате, но казвам: Живейте в Любовта! Животът е добър. Животът е чист, защото излиза от Любовта.
“Как да придобием щастието?” Щастието се придобива при изпълнение на волята Божия. Да изпълняваш Волята Божия, това значи да придобиваш Царството Божие в себе си.
“Как ще се оправи светът?” Според мене, Божественият свят е оправен, а човешкия трябва да расте, да се развива. Той ще претърпи такива промени, каквито никога не сте очаквали. И външната природа, в която сте потопени, ще мине през големи промени, през големи пертурбации.
“Кое е условието за правилно растене?” За да расте правилно, човек никога не трябва да се сравнява с другите, да се поставя по-горе или по-долу от тях. Той трябва да върши добро, да изпълнява волята Божгия и за нищо друго да не мисли. Онзи, Който е създал света, Той е промислил за всички същества, малки и големи.
Сега от вас като ученици се иска съзнателна работа. Хранете се всеки ден с плодовете на любовта. Като ставате сутрин от сън, веднага си откъснете една ябълка от дървото на любовта и закусете с нея. Към обед откъснете си две - три ябълки от същото дърво, а вечер три-четири ябълки. Изобщо, хранете се от плодовете на любовта. Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвувайте своите лични удоволствия за придобиване на висшите блага на живота. Пожертвувайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов. Това изисква новото учение - учението на Любовта.
Който следва пътя на Любовта, той расте и се увеличава. Който не следва този път, той се смалява и губи всичко. В Божията Любов седи разрешаването на всички въпроси. Животът на вярата е опитан вече. Там хората са изучавали сладкото и горчивото и днес могат вече да ги различават. Влязат ли в Любовта, те ще придобият новото - живот пълен с светлина и знание, с свобода и простор. Животът на Любовъта носи безсмъртие за човека. И в огън да влезе, любещият човек пак жив ще остане. Светиите са влизали в огъня с песни. Те не се плашат от огъня. Светът трябва да мине през огъня на Любовта, да се стопи и да светне. Вън от живота на Любовта всичко е илюзия. Смисълът на живота обаче е в Любовта. В Любовта всички е постижимо. Човекът на Любовта не умира, но заминава. Обикновеният човек умира, като прекарва ред разочарования, съмнения, страх. Щом се намери вън от тялото си, той преживява необикновен страх. От всички страни го преследват, гонят го и за да се спаси от преследването на злите духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидим. В това положение той остава само с едно съзнание, че някога е бил нещо, а сега е нищо.
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще влязат между ангелите. И това е възможно, но за ония, които са живели в любовта. Всички останали ще живеят с илюзиите на земния живот. Ако на земята са били търговци и на онзи свят ще живеят с илюзиите на своята търговия. Казано е, че с вяра може да се угоди на Бога. С вяра можете само да угодите на Бога, но с вяра не можете да примирите противоречията в живота си, не можете да се свържете с Бога. Само в Любовта вие можете да се свържете с Божиите мисли, чувства и постъпки.
Къде е разумният свят? Къде са разумните същества? - Около вас. Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много възвишени същества: светии, праведни, добри хора. Той ще види около себе си такива светове, каквито никога не си е представял. Какво да направим, за да се отворят очите ни? Влезте в живота на Любовта. Любовта отваря очите на човека. Който иска да влезе в по-висок живот от този, в който днес се намира, той трябва да приеме Любовта. Не иска ли да излезе от обикновения живот, никой не може да му помогне. Докато човек сам не пожелае да възстанови отношенията си с Бога, отвън никой не може да го застави да направи това. Щом възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това той възстановява отношенията си и с своите ближни. Човек не може да има правилни отношения към ближните си, ако няма правилни отношения към Първата Причина на нещата.
Често религиозните хора се страхуват от света. Те считат, че светът е място на изкушение. Те казват, че Бог не живее в света. Странно нещо! Щом Бог живее в умовете и сърдцата на хората, Той живее и в света. Той е в света. Само Той е в състояние да го оправи. Той е навсякъде: между камъните, между растенията, между животните и между хората. Достатъчно е да погледнете през очите на Любовта, за да видите красотата, която съществува навсякъде.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната Любов.
Проникнете се и вие от Христовата сила, вяра и Любов, за да се ползувате от помощта на разумните същества. Обичате ли Бога, те са готови да ви помагат. Не Го ли обичате, те ви оставят свободни. Те не искат да ограничават човека, но тихо му нашепват: “Това, което вършиш, не е добро. Корегирай се и постъпвай според Волята Божия.” Защото е казано: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е определил за онези, които Го любят.”
Къде можем да намерим Бога? В ума, в сърдцето и в волята на всеки човек. Срещнете ли някой човек, първо говорете с Бога в него, а после с самия човек. Когато обичате човека, вие обичате Бога в него, а не физическия човек. “Потърси ме в ден скърбен” е казано в Писанието. Потърсете Великия в света, когато умът и сърдцето ви са угнетени.
И тъй, Бог живее в ума, в сърдцето, в душата и в духа на човека. Ще знаете тогава, че Любовта е от Бога, а безлюбието - от хората. За грешния Той е огън пояждащ, а за праведния - огън възрастващ. Живейте прочее, като праведните, за да се ползувате от огня на Любовта.
8 август 10 ч.с.
*Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., силно редактирано от Паша Теодорова.
Небето чисто синьо. Слаб вятър. Времето меко.
Изгрев в 5 ч. 27 минути
“Духът Божи”
Размишление
“Мога да кажа”
Често се задава един въпрос. Човек си задава въпроса защо е роден. Христос, без да го питат, отговори на този въпрос, при един от тържествените моменти: “Аз за това се родих, да свидетелствувам за Истината.” Когато Христос е казал: “Да свидетелствувам за Истината,” Той е знаел за каква Истина говори, а пък сега хората разискват за Истината, говорят за това, което не знаят. Ако попитате вълка, защо се е родил, ще каже: “Да ям овце,” нищо повече. Ако попитате овцата, защо се е родила, ще каже: “Да ям трева.” Ако попитате водата, защо е дошла на земята, тя ще каже: “Да се плъзгам по лицето на земята, да я поливам.” Ако попитате вятъра, защо е дошъл, ще каже: “За да духам, да издухам всичките работи.” И ако попитате човека, защо се е родил, ще каже: “Дошъл съм да ям.” Това е понятието на вълка. Той казва: “Да ям. Трябва да се яде.” Питам: 60 години след като яде човек, в края на краищата какъв баланс ще има? Като се завърши земният ви живот, какво ще придобиете? Какво е придобил вълкът? Той, след като е живял 25 години, одерат му кожата, някой благородник ще я носи и ще кажат: “Този е един герой, който се е родил само да яде, а пък сега се учи да не яде. В живота се е учил да яде, а пък сега го учат да не яде.” Та вълкът може да не яде. Доста е хубава вълчата кожа, понеже в вълчата кожа паразити не живеят. Понеже той сам е един паразит, всички паразити бягат от него.
Аз наблюдавам, даже и много напреднали хора, има едно недоволство у тях, защото не го разбират хората. Че вие сами себе си не сте разбрали, а пък искате другите хора да ви разберат. Аз ще ви дам едно кратко определение: Да се саморазбираш, това значи да си превъзмогнал всички мъчнотии. Докато не си превъзмогнал всички мъчнотии, ти не се самопознаваш. И ние постоянно правим опити и виждаме, че не сме това, което мислим, че сме. Например някой ученик мисли, че много знае. Някои ученици от първия клас мислят, че много знаят, по “6” им турили учителите. Обаче, като влязат в втория клас, тия задачи, които много лесно са ги решавали в първия клас, в втория клас се намират в трудно положение. После, тия които са в втория клас, в трети клас, се намират в трудно положение. После в четвъртия клас, в петия клас, в шестия. Вследствие на това хората се намират в трудно положение, но не безизходно. Но от Невидимия свят или от Божествения свят Бог е, Който учи хората и им показва, че незнанието, което те имат, е само една възможност.
Незнанието е една възможност за знанието. А пък знанието на какво е възможност? Знанието е възможност за изпълнение. Защото, като не знаеш, ти имаш възможност да знаеш, а пък като знаеш, ти имаш възможност да направиш нещо. Тъй че, ако не преминеш от невежество към знание, ти не можеш да минеш към изпълнение. Един цигулар трябва да знае, как да държи своя инструмент и как да свири на своя инструмент. Вие тая сутрин при пението на песента, взехте 15 трептения по-долу от обикновения тон - невярно. В школата на музиката поради това биха ви изпъдили навън. Ще ви кажат: “Мълчете!” Наново ще вземеш камертона. Някой път аз, като удрям с двата си пръста, слушам тонове. Ти казваш: “Как ги слушате?” Аз го зная. Не мога да го покажа. И най-верните тонове вземам по този начин. И не изведнъж. Някой път трябва да минат 5-10 минути, за да чуя. Понеже външната атмосфера някой път препятствува. Но един тон трябва да преодолее външната атмосфера, защото има бъркотии.
Музиката е един велик закон, който определя посоката на човешката мисъл, посоката на човешките чувства, посоката на човешките постъпки. Всичко хубаво, красиво в живота се определя от великия закон на музиката. Ако ти не си музикален, нищо не можеш да постигнеш. Ти ще постигнеш нещо, но това ще бъде постижението на вълка, постижението на овцата, на водата, на въздуха, но няма да имаш едно човешко постижение.
Сега вие сте от способните ученици на първия клас. По “6” имате всички. Но втория клас, в който сега ще влезете, той е най-мъчния в целия живот на човека. По-мъчен от втория клас няма. Защото някой път е много мъчно да ходиш на два крака. Можеш да ходиш много добре, когато левият и десният ти крак се съгласуват, обичат се и си спомагат. Но когато и десният и левият ти крак си имат особено мнение и седят да спорят, ти не знаеш, накъде да тръгнеш. Седнеш - станеш, седнеш - станеш, не можеш да вървиш.
Сега и мисълта и тя си има по два крака. И когато краката на мисълта не са в съгласие, тогаз не върви. Говоря ви фигуративно. Законът е верен, но не трябва да го вземате буквално. И когато двата крака на мисълта спорят, кой има преимущество: десният или левият крак, тогаз? За сега в физическия свят има преимущество десният крак, а едно време имал левият крак. След време пак ще се сменят. И като ходиш, десният крак най-първо стъпва. После той казва: “Уморих се. Да си почина.” Тогаз левият крак казва: “Аз съм сега първият.” И виждаме, че единият и другият стават първи. И после идва движението. И ако краката не знаят този закон, раждат се болезнените състояния. Например когато човек е сам в живота, той е човек с един крак. Да кажем някоя мома. Момата е в първия клас. Момъкът е в първи клас. Понеже са с един крак, те са в първи клас. И понеже искат да минат в втори клас, а пък в втори клас не можеш да влезеш с един крак. В втори клас трябва да влезеш с два крака. Затова момата и младият момък си търсят по един крак. Разсъждавайте! Това са задачи.
Търсиш момата, търсиш яденето, търсиш водата, въздуха, светлината. Щом дойде яденето, водата, тя ще внесе нещо ново в тебе. Щом дойде въздухът, той ще внесе нещо ново в тебе. Щом дойде светлината, тя ще внесе нещо ново в тебе. Щом дойде животът, той ще внесе нещо ново в тебе. Щом дойдат чувствата, те ще внесат нещо ново в тебе. Но твоята мисъл не може да влезе с един крак. И тая мисъл не може да стане здрава, докато не стане с два крака. Мъчнотията не е там. Ти трябва да влезеш в третия клас, но ще имаш една ръка. Представете си един човек с два крака, но без ръце. А пък като влезеш в четвърти клас, трябва да влезеш с две ръце. Третият клас има същото отношение към четвъртия клас, както първия към втория. В първия и втория клас се създадоха краката, а пък в 3 и 4 клас се създадоха ръцете. Мога да ви определя сега как се създадоха очите, устата, ушите. Това е една велика наука, за която не сте сънували. Едвам сега сънувате. Да кажем, че ти си момък с един крак и като се ожениш, искаш твоята жена, твоята другарка да ти се подчинява. Той казва: “Да знаеш, че аз съм от първи клас, с един крак.” Тя казва: “И аз съм с един крак. Като дойдеш при мене, моят крак ще те повдигне.” Твоята възлюбена и ти сте с един крак. И двамата като се съберат, ще имате два крака. Това са двете велики добродетели, с които трябва да функционирате. Младата мома е един капитал с един крак. И младият момък е капитал с един крак. Двамата стават съдружници. Двете добродетели, които се съединяват в едно, за да търгуват или за да се движат, за да дадат ход на движението. Понеже с един крак не се ходи. С един крак можеш да бъдеш дирек, кол, дърво, камък. Всички тия камъни са все с по един крак. Всички тия храсталаци са все с по един крак. Та рекох, единият крак е една добродетел, но една добродетел сама по себе си не може да бъде силна в човешкия живот.
И за да познаеш себе си, какво трябва да знаеш? Трябва да знаеш, от къде си излязъл, кой те е създал най-първо! Трябва да познаеш баща си, трябва да познаеш майка си.
Вчера ми разправя една сестра, че друга сестра казала: “Искам да имам за Бога по-конкретно понятие.” Бог живее в нея и тя живее в Бога, а тя иска да го знае по-конкретно. Това е конкретност на невежите, това е конкретност на слепите хора. Има очи, а не гледа. В света, когато се раждат хората, понеже излизат от един свят, за да не ослепеят, замазват им очите с едно лепкаво вещество. Та ония, които им бабуват, не вземат да им измият това лепкаво вещество да им се отворят очите и през целия си живот тия хора остават слепи. Трябва да дойде някой да им помогне. Христос, като дойде, плюна, намаза очите на слепия и ги отвори. На Христа плюнката беше толкоз ефикасна, че можеше да отвори тая лепкавина. А пък в езика на хората има такава плюнка, че като намажат с нея окото, то освен че няма да прогледне, но още повече ще залепне.
Та рекох сега, говоря на ония от вас, които искате да знаете Волята Божия. Някои се колебаете. Искате да си осигурите живота. По човешки животът никога не може да се осигури. И по човешки толкоз хиляди години ние имаме постоянно разочарования, раждания - прераждания, раждания - прераждания, страдания, умирания, погребвания. Какви ли не нещастия не са се случавали. За да се избегнат тия мъчнотии, трябва да учите. Трябва ви наука. Не питайте защо хората така вярват. Питайте въпроса: “Какво аз трябва да вярвам?” Аз да ви кажа: Аз трябва да вярвам, че имам два крака, с които мога да ходя. Аз трябва да вярвам, че имам две ръце, с които мога да работя и да си изкарвам прехраната. Аз трябва да вярвам, че имам един език, който има три служби: той трябва да работи, учат го да работи. После, този език трябва да чувствува, той изпитва нещата. Той има директорска служба, като директор е той и проверява храните - коя храна трябва да влезе в стомаха и коя - не. И всеки път той подписва. И после има друга служба: той е оратор. Често говори отлични речи, на големи стъгди* и разказва най-разумните работи и след като си изкаже речта, той се скрива, скрива се в своя кабинет и казва: “Като мен друг не може да говори така.” И действително, прав е. Кой друг уд може да говори така, като езикът? Носът може ли да говори? Той може да помирисва нещата, очите могат да ги видят, ръката може да ги пипа, но това изкуство като него, никой друг го няма. В цялото тяло никой не може да прави това, което езикът прави. Следователно той е един от големите директори, един посланик турен и с всяка дума, която той разумно говори, той донася голямо щастие и благоденствие на цялото човечество, но когато този директор направи някоя погрешка, някоя дипломатична погрешка и каже нещо, което не трябва, целият народ страда, за една дума изпусната става цял източен въпрос.
Ако вие ме запитате, в кой клас сте, ще ви кажа така: “Вие сами ще намерите в кой клас сте. Вие още не знаете, в кой клас сте! В първи клас сте били, в втори сте били. В третия сте били. В четвъртия сте били. Краката и ръцете ви показват, че четвъртия клас сте свършили. Вече прогимназиалните класове сте минали и сте в гимназиалните класове. Да ви кажа: вие сте сега в петия клас.* От петия се готвите за изпит, за да минете в шестия клас. Предназначението на петия клас, в който сте били, е да се сформира вашето сърдце, да се превъзпита сърдцето ви и следователно сте минали от света на чувствуванията в света на конкретната, обективната мисъл в света. И шестия клас, в който минавате, той е свят на съвременната човешка мисъл. И в тая мисъл има две страни: една тъмна и една светла страна. В светлата страна на човешката мисъл всичко е ясно, предметите се виждат много ясно, отчетливо. В тъмната страна на човешката мисъл нещата са неопределени. Всичките погрешки стават в тъмната страна на човешката мисъл. И затова именно при тая мисъл вечерно време вие си носете малки лампички. Трябват ви даже по две, по три лампички. Та дето минавате, трябва да осветлявате. Ако не, можете да си напакостите. Не, че природата има нещо против вас, но много предмети са тъмни на пътя ви. И ако не знаете, ще дойдете в едно сблъскване. Правата мисъл има за цел да влезем в връзка, в съприкосновение с Божественото в света.
Шестият клас е клас за почивка, за развлечение. Шестият клас в света е ден за развлечение. В шестия ден е създаден човекът. Той е ден на развлечение. И хората на земята са направени за развлечение на съществата в Невидимия свят. Ангелите, като строят планети, слънца, системи, като се уморят, идват на земята за развлечение, разглеждат хората, с лупа ги гледат, бутнат човека и им стане приятно, че това малкото, дребното същество има грандиозни понятия за себе си.
Ще ви приведа един разказ. Той е много хубаво написан от Волтер. Той малко осмива нещата. Дошъл някой си от Сириус, който е слънце от една друга система. Тръгнал той на разходка и попаднал в Слънчевата ни система и като прекрачил няколко пъти, стъпил в найголемите океани и те дошли до глезените му. Ще си представите колко е голям. Тези океани не са много дълбоки за него, до глезените му дошли. И като дошъл към Европа някъде си, тогаз имало една френска експедиция с параход към северния полюс. С двата си пръста той взел парахода и намерил един французин вътре и го хванал с щипците. И като го погледнал, французинът почнал да говори. И жите на Сириус се очудил. Той не се очудил от земята, а от французина, че макар и толкоз дребен да е, може да говори и то разумно да говори.
Това, за което ви говоря сега, то е една външна страна на човешката интелигентност. Човешката интелигентност не се обуславя от величината на един човек. Защото външният свят, това е един резултат на друг един разумен свят. Но разумността не е зависима от резултата. Разумността може да измени резултата. Резултатът зависи от разумното, а донякъде разумното се обуславя от онзи резултат. Вие живеете, имате тяло. Тялото е един резултат на вашата разумност. След като живеете 60-70 години, ще видите докъде са дошли вашите разбирания на живота.
Някои питат за музиката. Музиката е един закон, който разрешава мъчнотиите. Много мъчнотии в света музикално се разрешават. И човешката мисъл, формата на човешката мисъл е построена по ония велики закони на музиката. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не познаваш музиката. Самата любов е най-великата симфония, която съществува в света. По-велика симфония не съм слушал в света. По-велика симфония от знанието не съм слушал, което изтича от Божествената Мъдрост. И по-велика симфония от свободата аз не съм слушал. Това е цяла една музика.
Преди време аз слизам от Молитвения върх. Това беше онзи ден, когато ви говорих за влагата и ми изтинаха ръцете. Една сестра се ръкува с мене и ми каза: “Изстинали са ти ръцете.” Значи бяха студени, след пет минути рекох: “Пипни ми ръцете.” Те са топли. За мене не съставлява голяма мъчнотия да взема един тон. Аз в музиката имам един тон, няма да ви го кажа, и като го взема, веднага дойде топлината. С музиката в всеки момент можеш да предизвикаш топлина. Скърбен си. Има един тон и като го вземеш, станеш радостен. Сиромах си. Има един тон. И като го вземеш, веднага дойде богатството. Нямаш къща, като изпееш този тон и ще дойде къщата. Нямаш одеало, като изпееш този тон, ще дойде одеалото. Креват нямаш, той ще дойде. Дърва нямате, те ще дойдат. Някой път тук нали се мъчите?
Сега помнете закона в музиката: До тогаз докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта и ние щастливи хора не можем да бъдем. Любовта е път за щастието на човека. Но това е закон музикален. Ти няма да философствуваш там, какво нещо е любовта. Ти няма да питаш какво нещо е плодът. То е най-лесното, няма да ти казвам начина. Давам ти един плод и ти го изяж. Без да ти разправям за всички научни проблеми, които са свързани с плода. Плодът е свързан с много проблеми. Ти не си пратен още в дадения момент да опиташ оная тайна, която е скрита в плода. Защото ако искаш да знаеш тайната, тая тайна и първият човек искаше да угади, какво нещо е доброто и злото и виждаме резултата.
Ти ще опиташ живота, който плодът носи в себе си. Не питай, какво нещо е музиката. Музиката носи живот. И на умрелия достатъчно е да му кажеш само един тон. Какво трябва да кажете на умрелия? Вие ще се намерите в положението на оня млада мома, която обичала своя възлюблен и като се оженила за него, той умрял и тя плачела край него. Аз ще му туря името Милко. “Милко, Милко, миличък, колко любовни писма ми писа ти и ми каза, че ще ме направиш щастлива! На кого ме оставяш? Защо умря? Ти умря, защото не ме обичаш! Ако станеш сега, Милко, като си умрял, ако оживееш, ще позная, че ме обичаш!” Той си отвори очите! Той, като почувствувал в себе си, че обича, той оживял.
Защо умират хората? - От безлюбие умират! Защо оживяват хората? - От любов! Вие искате да знаете как ще възкръснат хората. Вие чакате някой ден възкресението. Възкресението и днес ще го имате.
За какво ви говорих в неделя? Мъгла имаше. Всички водни капки се стоплиха от любовта. Рекох им: “Тия деца ще ги одушите с своята любов. Покажете им малко по-идеална любов!” Рекох на водните капки: “Вие сте се натруфили. Турете си най-хубавите премени. Вие сте дошли с вашия шум, с вашия егоизъм. Не можем да видим Божествената светлина, затворихте Слънцето, да не можем да го видим. Много е егоистична любовта ви! С такъва любов умират хората. Шест деня ги арестувахте от любов. Не само тях, но и мен. Аз не съм от ония, които умират. Мен няма да уморите, но тях ще изморите.” И се разговарям с тях. Вие какво ще кажете. Вие как ще кажете: “Как сте се разговаряли?” Разговарял съм се. Аз не вземам водата, външната страна. В вътрешната страна на водата има два елемента, има една дева и един момък. Двама са вътре. Два елемента. Водородът е с два крака в водата, а кислородът - с един. Сега водата е създадена, за да се създаде още един крак на кислорода. Или с други думи казано: Водородът е две третини, а пък кислородът - една третина. Кислородът дето мине, все шиканира.* Дето влиза, пакост прави; той поддържа горенето. Като се скарат двама души, той духа, той всичко гори навсякъде.
Сега, щом си недоволен от живота - с един крак си. Щом си доволен, с два крака си. Щом си недоволен от живота, ти си с два крака и с една ръка. Щом си доволен от живота, ти си с два крака и две ръце. Това е великия квадрат, върху който е построена цялата земя. Цялата земя е построена върху квадрат, върху четири добродетели: върху добродетелта на краката и върху добродетелта на ръцете. Значи на земята имате един активен живот, живот на движение и живот на работа. Целият живот е труд, работа е това.
Сега може би като ученици ще искате да знаете: “Като свършим първи клас, какво ще правим?” - Ще влезете в втори клас. “Като свършим втори клас, какво ще правим?” - Ще влезете в трети клас. “Като свършим трети клас, какво ще правим?” - Ще влезете в четвърти клас. “Като свършим четвърти клас, какво ще правим?” - Ще влезете в пети клас. После шести клас, седми. И като свършите седми клас, ще напуснете земята. Още един клас ви остава, за да напуснете земята. “Тогаз?” Не питайте за тогаз! Пита ме някой: “Като умре човек, къде отива?” - В другия свят. Той казва: “Къде е другият свят?” Ето как трябва да разсъждавате. Пита ме някой: “Къде е светлината?” - В този свят. - Защо не я виждам?” - Защото очите ти са замазани. Какво трябва да стане с очите ти? Трябва да измиеш очите си, за да видиш.
Светлината се проявява на земята, но тя не иде от земята. Тая светлина, която имаме, е едно отражение от слънцето. Самото слънце пак е едно отражение. Няма да говорим сега много подробно, за да не се оплетем. Светлината на земята е едно отражение. И светлината на слънцето е едно отражение. Между това слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката светлина. Има слънца, които са тъмни. Това слънце черпи своята сила от тъмното слънце, а пък тъмното слънце черпи своята сила от истинското слънце. Най-първо светлината иде от истинското слънце в тъмното слънце и после светлината на тъмното слънце се превръща и идва в нашето слънце и от последното - на земята. Тъй че, ние имаме сега четвъртата светлина.
Вие сте в четвъртия клас, който донякъде сте разбрали. И петия клас и шестия сте учили, но не сте разбрали тяхното съдържание. В бъдеще ще имате да правите коментарии. Какво се учи сега в петия клас по математика? (- Коренуване.) (- Системи уравнения.) Търговските сметки как се уравняват?
Считайте живота за едно училище. Да ви интересува. Животът конкретно трябва да ви интересува, тъй както един ученик по музика се интересува от музиката. Като му дадат първия тон, учите му пее “до”, той да го научи тъй добре, че където и да бъде, този тон да го различава. Ако му изпеят “до”, той да каже, че е този. Дето и да го чуе този тон, той да знае, че е “до”. Вие пеете, но малцина от вас могат да различават тоновете. (Учителят пее: ) “Драго ми е!” Кой тон е? (Учителят пее:) “Скърбен съм!” Кой тон е? (Учителят пее: ) “Пари ми трябват! Болен съм! Скъсаха ме.” Когато ми говорят, аз веднага превеждам на музикален език и лесно се разрешават въпросите. Уравнения има. Веднага знам, защо са го скъсали. Зная слабата му страна.
У вас има едно желание Господ да ви прати един ангел от небето, който да ви ръководи. Имате високо понятие за себе си. Ще дойде един ангел, той е едно същество разумно. Той ще ви учи най-първо. Той ще хвърли известна светлина. Ще ви запита: “Знаеш ли да пееш?” - “Мен не ме интересува пението.” А какво? - “Мен ме интересуват парите!” Но ти не знаеш свойствата на парите, на златото. Кой тон има златото? Толкоз като обичате музиката, знаете ли кой тон има златото? Среброто има друг тон. С среброто всякога можете да координирате някое разстройство, което имате в вашия организъм. А пък можете да дадете на живота си посока само с златото.
Минавам сега в една особена област. Не само това злато, първичното злато. Ко[е]то е вляз[ло] с първия лъч, който е минал през първото слънце, през тъмното слънце, през това слънце е дошъл на земята. Четири качества има това злато. Трябва да знаете за качествата на онова злато, което е носител на живота. Има едно злато, което е минало през тъмното слънце. Заради това слънце хората се убиват. И после идва разкаянието на този, който е убил. Като дойде на земята, човек казва: “Да си поживеем и да бъдем добри.” Значи онова злато иска да ни направи добри. И ако ние не разбираме какво нещо е златото, ако не знаем да употребяваме златото за това, което трябва, тогаз ние не можем да постигнем това, което желаем в света. И когато Бог ти даде злато, ти трябва да разбереш доброто в златото и това добро да го възприемеш и да го внесеш в своя организъм.
Ако аз съм на ваше място, ето какво бих направил, само че ще ви туря в едно заблуждение. Аз не искам вие да го правите. Ето какво аз бих направил: Аз бих отишъл да намеря самородно злато. Да кажем един грам самородно злато. Не десетина грама. Само един грам самородно злато, да тежи приблизително един грам. И като се намеря в неразположение, ще го туря в 10 грама вода и тая вода ще я изпия на 10 пъти и въпросът ще се свърши. Хомеопатично лекуване ще имам за всичките работи. Намеря се в безпаричие - 10 капки! Скарал съм се с някого, не мога да се примиря. Ще изпия 10 капки и ще се примирим. Някоя болест дойде, като изпия 10 капки и болестта и всичко друго е разрешено. Че какво нещо е магията? Магията е знание, магията е разбиране на елементите в света, в тяхната първичност. В света съществува само един елемент и този елемент е любовта. Тя е първичния елемент. Но в нея има хиляди, милиони елементи, а не само 80 и нещо, както казват химиците. Това е един елемент, от който милиони и милиарди елементи са произлезли. Даже и ангелите не ги знаят тия милиарди елементи и ние сега знаем само 80 и няколко елемента. Първият елемент е Любовта. Вторият елемент е Божествената Мъдрост. Третият елемент е Божията Истина. От Любовта е излязъл животът. От Мъдростта е излязло знанието. От Истината е излязла свободата.
Третата категория: какво е излязло от живота? Какво е излязло от знанието? Какво е излязло от свободата? От там се раждат три категории по три. После пак се подразделят по-нататък по на три. Деление става. И това не е нищо друго освен проявление на ония елементи, които функционират в разните области на Божествения живот. За сега работят в нашия живот известно количество елементи и като се повдигнете в една по-висока степен на развитие, ще влязат други нови елементи, за които тепърва ние се приготовляваме. В духовния свят само по себе си всяка една душа е един елемент. Всеки един дух е един елемент. Всеки един ум е един елемент. Всяко едно чувство е един елемент. Всяка една постъпка е един елемент. Тая ваша постъпка може да не важи за вас нищо, но за друго същество вашата постъпка може да съставлява цяла една възможност за неговия живот.
Та онова, което трябва да остане в умовете ви, е следното: Пътят на човешкото щастие е Добродетелта. А възможността за Добродетелта е Божествената Любов. Това трябва да го знаете в сегашния ви живот. Пътят за Добродетелта е път за вашето щастие, а пък за да се постигне щастието ви по този път, Любовта е, която ще ви даде възможност. Добродетелта е пътят, а пък Любовта е за сега една от възможностите и ако нямате тая възможност, не можете да имате и пътя, защото Добродетелта е произлязла от Любовта. Та всеки от вас трябва да знае, дали върви по пътя на Добродетелта. Това трябва да бъде строго определено в вашето съзнание. Пътят ви път на Добродетел ли е? И възможността, като вървите по този път, пътят на Любовта ли е? И тогаз ще имате щастието! В бъдеще ще го имате. И сега всеки ден ще го имате. Имайте това, което Бог е определил за вас. Бог е определил много блага, които само по този път и по никой друг начин не можете да ги възприемете. Искате да станете музикант. Само по пътя на Добродетелта и Любовта можете да станете. Искате да станете красив, богат, силен. Каквото и да искате в света, пътят трябва да бъде Добродетелта, а пък възможността е Любовта. Значи Любовта отвън трябва да действува върху вас, в съзнанието ви да действува.
Сега не се смущавайте. Не казвайте: “Тая е тъмна работа.” Не се смущавайте от тъмната работа, защото първата светлина, която излезе от първото слънце, стана тъмна, после стана светла и тук стана едно отражение. Не се смущавайте. Невежеството за какво е възможност? Щом не знаете, имате възможност да придобиете знание. А пък щом придобиете знание, имате възможност да го приложите. А пък щом го приложите това знание, вие ще имате една възможност да влезете в пътя на Добродетелта и на Любовта, за да постигнете щастието, защото крайният идеал на земята, в земния живот е щастието. Всички ние търсим щастие в света. Ако сте нещастни, аз се радвам, че сте нещастни, понеже сте кандидати за щастие. Ако сте бедни, радвам се, защото сте кандидати за богатство. Ако сте невежи, радвам се, понеже сте кандидати за знание. Ако сте влюбени, радвам се, защото сте кандидати за любов. Ако сте в злото, радвам се, защото в злото виждам възможността за доброто. В сиромашията виждам възможността за богатството. В невежеството виждам възможността за знанието. В всичките противоречия на живота аз виждам възможността, която Бог е вложил в моята душа и в моя дух. И рекох, същата възможност е и за вас. В всичките противоречия на живота виждайте оная възможност, която Бог е вложил, за придобиването на вашето бъдеще щастие.
Сега Христос казва на своите ученици: “Досега нищо не сте просили от Отца, но сега просете и просете в мое име. Просете в името на Любовта, просете в името на Доброто. Просете!”
Ако вие следвате по този път, всичко ще получите. Няма изключение. Сега искам всички да вървите по пътя на Добродетелта. Не, че не сте добри, но сте невежи. Не е лошо, че сте невежи. Но искам да станете учени. Сиромаси сте, но искам да станете богати. Сега не разглеждам, че сте лоши. Лошевината е една възможност да бъдете добри.
Сега приложете!
Има някои братя, които са се замръчкали в черната светлина. Търсят тяхното мнение за кръста. Че кръстът, това е Добродетелта. Кръстът, това е Любовта. Като ми кажат “кръст”, аз разбирам доброто, аз разбирам Любовта. Като ми кажат “кръст”, аз разбирам доброто. Като ми кажат “кръст”, аз разбирам Любовта. Като ми кажат “кръст”, разбирам приложението, пътя на спасението. Кой не вярва сега в кръста? Че как ще вярваме в кръста? Като сме сиромаси, ще вярваме ли в кръста? Като сме богати, ще вярваме в кръста. Като сме невежи, ще вярваме в невежеството, но като преминем в знанието, вярваме в кръста.
Няколко души, които останаха долу, те са дежурни сега. Идете ги събудете. Тия, които са в тъмнина, събудете ги, идете им внесте светлина. Как ще внесете светлина в тях? Колкото души има такива, да ги просветите. Ами, как ще ги просветите? С дърво ли?
Отче наш
15 лекция на Учителя,
11 август 1937 година, сряда, 5 ч.с.
Молитвеният върх при Рилските езера
*стъгда - широко равно място между къщите, площад, мегдан
*Класовете през 1937г. са предшествувани от 4 начални отделения, затова петият клас отговаря на девети клас по сегашната образователна система.(бел.ред.)
*шиканира - (от фр.) умишлено създава пречки в работата
На поляната под Харамията,
до езерото на Чистотата.
Преди гимнастиките.
В планината трябва да имаш чиста мисъл. Щом нямаш чиста мисъл, ще има бури, ветрове, гърмотевици, градушки, дъждове. Ще стане цяла реакция. Ще се промени времето. На Мусала дойдоха една година туристи, които ядоха месо, пиха вино и дойдоха гърмотевици и дъжд. И те избягаха. Планината е единственото място, дето човек може да научи какво нещо е чистота.
Ние хората искаме панорами. Де ще намериш по-хубава панорама от тая тук. На киното може да видиш, но знаеш, че не е реално това, което виждаш. Пък тук е по-близо да реалността. Природата от хиляди години ни дава разнообразни филми за хората, за мушиците. Ако дойдеш тук през зимата, ще има друг филм.
(Една сестра намерила един лев по пътя.) С това искат да ви кажат, че една мярка трябва да имате, а не две мерки. Защото домашните ние мерим с една мярка, а външните с втората мярка. И ние като отиваме вън и нас ни мерат с втората мярка. Втората мярка приложи на себе си, а пък първата мярка - на другите. Разрешението е там.
Вземете един болен човек, той има удобства, всички му слугуват, с автомобил ходи. Обаче вие излизате на планината без никакви слуги. Кой повече печели? Ти, макар и без автомобил и без слуги, ще спечелиш повече. Един ден тук ще има направени пътища, по тези места ще вървят автомобили до Дамка. В бъдеще вие ще се спущате тук с парашути от аероплана. Много смели хора се изискват за това. Тези, които се качват на аероплана, добиват известни качества, известна смелост, която после се предава и на тези, които не се качват на аероплан. Това става по закона на скачените съдове. Авиатори имат смелост и голяма самоувереност. Не е лесна работа на 5-6 и повече хиляди метра височина, до седем хиляди метра може да се качиш, както си. Но над 7 хиляди метра трябва да приложиш изкуствено дишане.
(След гимнастиките насядахме на поляната.)
Едно правило помнете: Не обличайте новите дрехи върху старите. Старато изхвърлете, не го обличайте. Всичката погрешка е там, че хората обличат […]. И от природата се научете едно нещо. Тук се учи закона на търпението. Едно камъче тук, за да се откъсне, ще чака хиляди години, за да дойде голяма буря да го откъсне. То е неговото освобождение. То, като се откъсне, чувствува нов живот. Някое камъче е чакало голяма буря или дъжд или порой, че да го задигнат. То е неговото благословение. Рекох, някой път като дойдат изпитанията, те са пороите, ветровете, да ви подвижат. Вие считате всички тия Божии блага за нещастие за вас. Неразбиране е това. Бог е създал света и всичко е хубаво. Нашите работи са добри. Ние, като направим нещо, е добро. Да кажем, един човек е невежа. Добро е. Ако е учен е по-добро. Един човек е лош, добро е. Ако е добър, по-добре. Всичките неща, които правим, са добри. Който се жени е добре, но който не се жени е по-добре.
Разбирайте, женидбата е едно човешко учреждение. Любовта е Божествена. Не свързвайте тия две неща. Женидбата е човешки порядък. Щом двама души се обичат, това е Божествено. Не се бъркайте в Божествените работи, не събаряйте Божествените работи. Дето има любов, не се бъркайте, не разисквайте върху Божиите работи, защото вашето добро не е толкова голямо. Вие не сте създали света, не се грижете, Господ за всичко се грижи. Когато двама души се обичат, не се месете в техните работи. Оставете Господ да се разправя. Вие се къпете в тяхната вода, дишате техния въздух, ядете техния хляб, пиете тяхната вода. Щом дойдете до човешкия порядък, бъдете разумни, работете малко настрана, понеже има взривни вещества, барут има, може да се пукне някоя бомба и може ръката, кракът да отиде.
Някои искат да чувствуват Бога конкретно. Ти когато обичаш някого, то е Бог в тебе. Ти чувствуваш най-първо Бога в себе си. Бог казва: “Този човек ще обичаш, аз съм там.” И другият и той търси, и нему Господ казва: “Аз съм там, ще ме обичаш.” Обичат се двамата, Господ взема, те вземат да обявяват. Те се хващат за ръка, отиват да работят. Те не седят прегърнати. Те тръгнат, намерят още двама, тези четиримата - осмина, осмината - шестнадесет и така се увеличават, вървят всички. Това е Божественото. Щом се спрат на някое място, в някоя локва, то е човешки порядък. Нито се вли[ва] нещо в тази локва, като дойде дъждът, ще донесе тиня, че е Божествено благословение. Божествените работи имат втичане, отвън иде животът и отвътре има живот.
Рекох, новото нещо. Днешният ден е най-доброто, имаме едно ново съзнание, което Бог ни дава. Доволни ли сте? Небето сутринта беше ясно, но отпосле дойдоха мъглите, да не би да ни изгори слънцето. Те туриха малко мъгли, казват: “Тия деца да не ги опърли слънцето, трябва малко мъгла.” Вие се уплашихте, че ще вали дъжд, казват: “По-високо да вдигнем мъглите, започнаха да ги притесняват, уплашиха се от мъглата, за десет деня започнаха да губят вяра в нея.” Както виждате се дигнаха и небето е синьо, с малко облаци. Пък онези, които живеят над вас, те през облаците, през тия отвърстия гледат какво правите. Казват: “Ние се радваме и вие се радвате на Божиите блага. Вие търсите Господа.” Този Харамия кой го е турил тук? - Бог го е турил. Направил един паметник тука. Едно време на него се качваха проповедници, наричаха ги “харамии”. Те като видят, че минават богати хора, казват: “На вас богатството не ви трябва, тебе богатството те спъва да идеш при Господа, дай парите, вървете при Господа.” Проповедници, които на дело проповядваха, обираха хората. Понеже сега няма много богати, те си заминаха, казват: “Няма нужда от проповеди.” Сега сиромасите се качват горе. Аз не съм се качил горе, не зная как се проповядва. Този занаят не искам да го уча. Не съм се качил да видя, какво са проповядвали, какви са библиотеките, какви са архивите. Щом се качите горе, иде страх да не би да паднете. Защото ако разгледате Харамията - “мия” значи “чистя”. И те са чистили богатите. Сега ние пеем “харно ми е”. Когато дойде една болест, едно страдание, една промяна в живота, то е: “харно ми е”.
Благодарете на Бога, понеже днес ни дадоха доза от чист въздух, какъвто не е бил дишан. Особено течение имаме. Не всякога се случва така. Ако дойдат други, лоши хора, веднага туй течение ще се смени, остава обикновеното течение. Сега дяволът, като слизате долу, ще каже: “Туй вярно ли е, което се каза?” Той е философ от първа категория. Туй проверете, ако не е така, тогава. Дяволът той няма дума за любовта. За любовта няма дума, понеже не я опитал. Не знае, какво е любов. Следователно той има съвсем изопачено схващане. Той за любовта никакъв авторитет няма. Сега се учи на това. Той е първокласен невежа. В другите работи е много учен, но за любовта и малките деца знаят повече от него. И ще дойде този глупак да ви учи какво нещо е любовта. Разбира се аз казвам туй, че той не знае, той досега никого не е научил. По околен път като влезеш в Божия път, като не може вече нищо да ти направи, като влезеш в Божия път, казва: “Благодари, че аз те вкарах в този път, благодари на мене, ако аз не бях, ти никога не би влязал.” Туй е единственото нещо, че те вкарал. Право е, но защо те е вкарал е въпросът. Той, като ти каже: благодари, че те вкарал и му кажи: довиждане. И той споменава името Божие. Той споменава името Божие и държи ръката на сърдцето си, вярва в туй, което сърдцето му говори. Някой ако го попита, ще каже: “Друг Господ освен мене няма.” Той, като ти одере кожата, казва: “Аз те създадох, аз мога да ти одера кожата.” Като те одере, казва: “Аз ти дадох тия пари, какво ще кажеш?” Дойдеш, раздвоиш се в себе си. Като дойде истинският Господ, казваш: “Този или другият?” И двамата седят в ума ти.
Той Господ като дойде, той съвсем друг език има. Той даже съвет дава, казва: Всичко е добро на земята, но все трябва да се тури една реформа, дава мнението си, какъв закон, какво нововъведение. Пък той ги знае. Никога не се хваща. Досега дяволът е направил само едно престъпление, досега в друго не са го хванали. Само като осъдиха Христа него държат отговорен. Казва: “Навях си бела на главата.” Един човек са осъдили, екзекутирали го без никаква вина. Той иска да доказва, но като иде там, казва: “Как ще оправдая тази работа?” Сега той мисли как да се оправдава. В оправдаването на другите работи донякъде докарва, но има едно престъпление, за което той не знае и казва: “Как седи тази работа?” От две хиляди години той все мисли, понеже се е завело дело против него и той мисли какво да говори, като го съдят, как да пледира, как да се защищава.
Този Елифас Леви той дава един анекдот един окултен анекдот. Понеже вече на Христа му е дадена власт и на Небето и на Земята, дяволът, като се обезсърчил, че отишъл на голяма канара, замислил се, казва: “Тия хора вече мене не ме слушат, а аз ги научих, всички станаха самостоятелни, сега каквото им кажа, не правят.” Той каже да направят едно престъпление, никой не го слуша. Видял Христос иде към него и казва: “Много късно идеш, преди две хиляди години аз можех всичко да ти дам, животът е друг, мене не ме слушат.”
Сега дяволът се е обезсърчил. Туй обесзсърчаване, което чувствувате в себе си, то е на дявола. Всякога, когато чувствувате една тъга, тя е на дявола; всякога, когато чувствувате в себе си един гняв, той е дяволски, той се гневи, защото гледа на миналото. Всичкото опако, каквото вие преживявате, то е на дявола. Хубавото, което преживявате, то иде от Христа. Хубавото, любовта, вярата, кротостта, въздържанието, то е Божественото. Та ние живеем един двоен живот: състоянието на дявола и състоянието на Христа. Дяволът всеки ден скърца с зъби, казва: “Отиде тази работа, не може да се повърне назад, какво ще се прави!” Ти казваш: “Какво ще се прави, аз остарях вече, отиде младостта, да бях си поживял. Едно време на млади години отиде, пък сега никой не ме слуша” Дяволът се пържи в тебе. Рекох, когато той се пържи, вие мълчете. Питайте го: “Как ти дойде тази беля на главата?” Той не обича да си разправя историята. Вие го изолирайте от себе си, сега вие влизате в неговото положение и почвате да го утешавате. Ако остане на вас, вие да утешите дявола.
Сега ви давам една разгатка, на какво се дължи вашето мъчение, което го имате. Тамън дяволът ти казва: “Едно време и аз бях като тебе, но сега закъсах, така и ти ще закъсаш.” Защо ще закъса? Той не върви по Божия път. Казва: “Едно време закъсах, ще закъсаш и ти. Хич не очаквайте нищо в този живот, няма нищо. Защото няма нищо добро.” - Защото не върви по Божия път, върви по своя си път. Той ти говори чрез хората, говори ти и чрез баща ти, чрез майка ти, чрез брата ти, чрез сестра ти. Казва: “Що си толкова глупав, що не си уредиш живота?” Той е щедър на съвети. Но той ти говори и вътре в тебе. Сега вие да не отидете да му кажете. Той ще ви пита: “Какво ви казаха там, какъв беше разговорът, аз се интересувам. И аз искам да тръгна в този път.” Затворен е той, не чува, всичките слушалки са затворени. Той само предполага, догажда. Но той сам нищо не може да чуе. Ако хората му отворят и му дадат своите слушалки, само тогава може да чуе. Но другояче не му е позволено. Всеки човек, който е дал на дявола своята слушалка, ще го държат отговорен. Невидимият свят го държи отговорен. Всичките хора страдат, защото са дали своите слушалки на дявола. Той, дето слуша, все ще направи една пакост. Не може да не направи пакост. Пуснаха го в райската градина, направи една пакост. Той, като отиде, казва: “Искам да видя Божествената градина.” И като влезе там, заинтересува се по околен път. Той наруши гостоприемството, което му дадоха.
Той е същия анекдот дето откраднаха красивата Елена, тя е тази повест за рая. Той открадна Ева, нищо повече. Той открадна дъщерята на Адама. Адам, дето излезе от рая, отиде да търси дъщеря си, той отиде подир нея, да я спасява. Един паралел има в гръцката митология и разказа за рая. Тъй както гърците описват своята митология, има нещо вярно в далечното минало. Като дойде дяволът, все ще задигне някоя ваша дъщеря или някой ваш син. Разбира се, в окултната наука човек трябва да разпознава езика на нещата. Той трябва да разпознава свойствата на езика. В думите има известни елементи, които са взривни. Човек, като започне да изучава химията, ще види, че някои вещества са опасни, взривни са, човек трябва да бъде много учен да ги пипа. Някои искат да изучават магията. Опасна наука е магията, понеже всяка дума в магията има динамическа сила. Ако не знаеш как да боравиш, ще си създадеш хиляди злини и на себе си и на другите.
Затуй ние туряме пътя на Любовта, той е безопасен път. Единственият безопасен път е пътя на любовта. За всички други пътища трябва да има знание. И при това такива, каквито боговете имат, такива знания трябва да има човек. Благодарете сега. Вижте облаците как са застанали и те. Вие гледате цяла картина. Как са нагласени гледайте.
Запример вие виждате фотографията на майка си, нали се радвате. Вие същинската майка чувствувате, но лицето не е още там. То майката е там, но лицето не представя още майката. Майката ще пита, дали сте вие нейната дъщеря, ще пита. Казва: “Не прилича.” Изгубили се основните черти, с които да те познава. Нали казва псалмопевецът, че Бог се возил на колесница на облаците. Каква идея имате вече? На облаците се носил Господ. Значи облаците може да се съберат и да се излеят в дъжд, веднага ще се образува една дъга. Но то е разгадката на живота, която е скрита в водата. Ако ти не можеш да станеш червен, ако ти не може да станеш портокален, ако ти не може да станеш жълт, ако ти не може да станеш зелен, ако ти не може да станеш син, ако ти не може да станеш тъмно син, виолетов, ти нищо не знаеш.
Ти ще купиш червена дреха и ще туриш. Ето запример, някой от вас носи бял цвят. Белият цвят показва, че животът ти е станал еднообразен, искаш туй еднообразие да го дадеш навън, да дойде разнообразието. Белият цвят иска разнообразие, да се разложи светлината, да дойдат различните цветове: син, червен и т. н. Да се премахне еднообразието. Някоя сестра носи син цвят, значи този цвят тя има повече, дава го навън, на нея не е потребен. Тя в своите стари вярвания се е обезверила. Казва: “Други нови искам.” И тя си има стари вярвания. Аз ви тълкувам по цветовете. Новото аз гледам по дрехите ви, не по лицата. Виждам животните, птиците навсякъде имат вкус. Птиците имат хубави дрехи, някои са облечени в много хубави дрехи. Те са предметно учение. Птиците са изложение от невидимия свят, да мислят хората, защото с своите крила, с своите краски произвеждат известен трепет в въздуха, който на хиляди километри се предава. Човек, който е чувствителен, схваща този трепет. Бог облякъл райската птица така, че и царицата не е така облечена. Защото всеки цвят, който излиза, то е цяла йерархия от разумни същества, които се занимават с този цвят. В червения цвят има хиляди нюанси. Всичките ония съединения, които стават с другите цветове, съставляват една специфична област. Не може да бъде щастлив човек, докато не знае свойствата на червения цвят. Това е външната страна на червения цвят. Има и вътрешна страна.
Вчера имаше една леща, с която гледаха. Ако гледате през червено, ще видите, какъв цвят дава на нещата. Някога и с вас се случва. Влезе една тъжна мисъл и веднага се изменя цялата перспектива. Затуй трябва да се изучава аурата на цветовете. Всеки един цвят си има аура. Че цветовете, които виждате в дъгата, не е всичкото там. Трябва да изучавате аурата. Аурата не я виждате. Имате червен цвят, като погледнете [през не]го не може да видиш дъгата. Като погледнете дъгата, чувствуваш радост. Под аура разбираме проявата на един цвят, как той се проявява. Светът е пълен с знание, но повърхностно. Някои говорят за цветовете много повърхностно. Като кажеш: “червен цвят”, то е повърхностно говорене. Всеки цвят има своя динамична вътрешна страна, проявление на цвета. Червеният цвят е на живота, на борбата. Ти само с червения цвят може да воюваш. Настройват се, възбуждат се. Комунистите са религиозни хора на най-низка степен на живота. Комунизъмът е религия на най-нисша степен, но на широк кръг да даде, да има в какво да вярват. Комунизъмът е религия на трезв живот: не пушат, не пият и те турят редовен живот. Комунизъм в къщи - на друга основа, те са го разбрали навън, в дома не са го разбрали.
Значи в дома трябва друга религия. Семейните хора трябва да имат друга религия. На семейните хора обикновената религия не може да помогне. Особена религия трябва да има за тях. Най-първо тази, която е негова другарка, той мисли, че е мъж и то даровит, тя да го счита гениален. Щом изгуби това из ума си, тя го счита прост, не може да живеят. Също така и той. Дотогава докато мисли, че жена му е гениална, щом тя мисли, че е невежа, не може да живеят. Жената като слънцето да грее, да не напуща своя свят, да дойде в света на мъжа и мъжът да работи отдалеч, да си приказва с жена си, да не напуща своя свят. Ако Земята иде на Слънцето, ще се стопи. Сега отдалеч тя обича Слънцето и Слънцето обича Земята и съществата, които живеят на Земята и Слънцето и те се обичат. Вие искате Господ да дойде и да оправи живота. Вие искате конкретно да го познаете. Ще ви приведа един пример. Вземете един копой, едно от тези ловджийските кучета. И един час може да е минал и хиляди хора може да са минали по пътя, по който е минал неговия господар, но той познава по стъпките си своя господар. Ако едно куче, с своето обоняние, може да намери господаря си накъде отишъл, как ти с своя ум да не може да познаеш и да намериш Господа накъде отишъл, да не може да намериш Този, в Когото живееш и Който живее в тебе.
Говорено на 11 август [1937г.]
на поляната при Езерото на Чистотата
под Харамията.
“В началото бе Словото”
Отче наш
Ще кажа едно изречение. Има четири правила, които човек трябва да пази. Четири неща трябва да имате пред вид.
Пази свободата на душата си!
Пази силата на духа си!
Пази светлината на ума си и доброто на сърдцето си!
Пази тия четири неща. Това е музика, това е изкуство, това е богаство, това е сила, това е всичкото на човека. Ти не може да имаш любов, ако нямаш тия четири неща. И учен човек не може да бъдеш, умен не може да бъдеш, ако нямаш тия четири неща. Ти не може да бъдещ човек, ако нямаш тия четири неща. Сега някой казва: “Аз искам да бъда добър.” Че за да бъдеш добър, ти трябва да бъдеш свободен, трябва да имаш свобода на душата си. Трябва да пазиш свободата на душата си, трябва да пазиш силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърдцето си. Някой отрича, дали има душа или не. Щом си свободен - имаш душа, щом не си свободен - нямаш никаква душа. Отричаш духа. Щом имаш сила - имаш дух; щом нямаш сила - нямаш никакъв дух. То е категорично. Отричаш светлината - ти нямаш никакъв ум. Имаш светлина - имаш ум. Нямаш светлина - нямаш никакъв ум. Отричаш доброто - отричаш сърдцето. Щом нямаш добро - ти нямаш никакво сърдце.
Какво нещо е тогава човек, който няма душа, който няма дух, който няма ум, който няма сърдце? Какво е такъв човек. Казвате: “Защо аз изгубих, защо не съм разположен?” - Защото си изгубил свободата. Не си пазил свободата на душата си. Понякой път вие обвинявате дявола. Дяволът е дух. Дявол значи дух. В какво седи лошевината на дявола? Понеже дяволът, като дух, духа. Ако имаш нещо в ръката си, издухва го, занесе го, ограби те. Ни най-малко не е имал пред вид да те ограби. Като си го държал отворено, харесал го, взел го. Защо не го държиш затворено. Ако имате един парфюм, ако някоя модна дама има парфюм, извади го отворен, когато духа вятър, той ще се изпари. Той казва: “Понеже е много хубав, чакай да понашаря всичките моми с него.” Парфюмът нали е за лицето. Казва: “Ако е хубаво, нека всички лица да се нашарят.” Той, като извади парфюма из кутията, казваш: “Отиде този парфюм.” Де седи злото, че в кутията няма прах?
Сега да дойдем до разсъжденията: Ти може да мислиш, ако имаш свобода. Може да мислиш, ако си силен, защото мисълта ти трябва да се движи, тази мисъл трябва да има простор, трябва да има земя. След туй трябва да бъде[ш] силен. Силата подразбира движение. След туй светлина трябва да има. Трябва военна сила да завлада всичко. Светлината отива да завлада света. Предназначението на твоя ум е да завлада всичкото. Сърдцето отива да възстанови ред и порядък. Доброто е то. Вие страдате, защо? - Защото не сте свободни. Слаби сте, защо? - Защото не сте силни. Препъвате се, защо? Защото нямате светлина. Сиромаси сте, защо? - Защото нямате доброто. Човек, който е сиромах, показва, че е изгубил доброто, не е пазил доброто на сърдцето си. Който осиромашее това показва. И човек, който изгуби своята радост, значи загубил своя светилник, загасил светлината. Човек, който се е разболял, показва, че е изгубил своята сила, не е пазил силата си. Който стане роб на какъвто и да е навик, не е пазил свободата на душата си.
Четири неща ни е дал Бог, които всеки един от вас има. По четири неща имате и вие седите и сте недоволни от живота и очаквате нещо повече. Питам: когато вие постъпите в едно училище, какво може да ви даде вашият учител. Някаква нова глава може ли да ви даде? - Няма да ви даде. Някакви нови очи ще ви даде ли? - Не, същите очи ще имате. Нос ще ви тури ли? Някоя нова уста, ръце, крака нови ще ви даде ли? Нищо няма да ви даде. Какво ще ви даде този учител. Този учител ще раздвижва пред вас въздуха, само ще усещате неговото ухание, нещо ще се докосва до вашите уши. Всичкото знание е, че ще видите, че той си маха ръцете, обръща се на една - на друга страна, наляво - надясно. Някой път на черната дъска нашари нещо, затрие го, пак нашари друго, пак го затрие. Направи някой опит, получи някой невидим елемент, ще говори за кислорода, за водорода, изгори, скрие го, ей такива работи. Питам: какво ще научите вие? Ако разглеждате един велик художник в какво седи неговото величие. Взел една четка, бои и току само цапа. Ако не разбирате - цапа, но в какво седи всичката сила и красота на един художник? Силата и красотата на един художник седи в неговите картини, да поставя линиите на място.
Следователно художеството е художество на линиите. В какво седи величието на един музикант? Той пък определя трептенията на тоновете. Трептенията той ги определя с духа си. И тогава какъв е тонът на доброто в света? От музикално гледище какъв е тонът на доброто? Свободата е едно произведение. Свободата е произлязла от Истината. Следователно свободата, това е най-високия тон. Това е “си” в гамата. Какво разбирате под думата “си”? Ако вземете думата “си”, то е съвпадение, тя има две значения. Това си ти. Като говорим “си”, какво подразбираме? Че имаш нещо. Ти си вече богат човек. Ти си умен човек; ти си си - силен човек; всичкото си, си, си. Вие казвате “си”. Аз, като кажа “си”, подразбирам, че зная работите какви са. Привикнал съм. За да дойда до “си”, през седем сита съм минал. Минал съм от “до”, “ре”, “ми”, “фа”, “сол”, “ла”, “си”. Значи всеки човек е “си”, когато има нещо на разположение. Следователно когато съм свободен, аз съм “си”; когато имам сила, аз съм “си”; като има светлина, аз съм “си”; като имам доброта, аз съм “си”. Изгубя ли, никакво “си” не съм вече. Изгубиш гамата.
Та рекох, свободата е за душата. Без душа ти свободен не може да бъдеш. Силата е за духа, без дух ти силен не може да бъдеш. Светлината е за ума. Без ум ти светлината не може да имаш. Доброто е за сърдцето. Без сърдце ти добър не може да бъдеш. Сега искам тази сутрин вие да прегледате всичките имате ли свобода на душата си, пазите ли я. Ще трябва да я прегледате. После да прегледате силата на духа си, имате ли силата на вашия дух. Имате ли светлината на вашия ум, имате ли доброто на вашето сърдце. Питагор в своята школа учил учениците си на числата до четири. Те са знаели свойствата на тия числа - от едно до четири. Под думата “едно” Питагор разбирал, че трябва да бъдеш твърд, нищо да не може да те помръдне. Като хванеш нещо, цял свят да се събере да те изпъди, да не може да те изпъди. Туй той подразбирал под “едно”. Под думата “две” Питагор вече разбирал движението, той разбирал водата. Като вода ти имаш туй качество, при най-малкия наклон да слезеш да се движиш и малко да се запознаеш с окръжаващите хора. Да покажеш, че си жив. Двете показва, че сам може да се движиш и сам може да бъдеш господар на себе си. Туй разбирал Питагор. След туй под “три” Питагор разбирал разширение, разбирал въздух.
Значи в числото “едно” имаме твърда материя, която има едно напрежение. В водата имаме две напрежения. Защото като твърди телата имат едно напрежение, тежестта им е долу в основата. В водата напрежението е в основата и настрани. В въздуха има в три посоки напрежение. В светлината има в четири. Под числото “четири” Питагор разбирал светлината, която има напрежение в четири посоки.
Та рекох, ако човек няма свойството на твърдата почва да бъде устойчив; ако няма свойството на водата, която тече, да е подвижен; ако той няма свойството на въздуха да се разширява и ако няма свойството на светлината за прониква, защото четвъртото свойство на светлината е, че тя прониква, вие няма да разбирате живота. Когато проникваш един предмет, ти ще заучиш предмета, осветил си го. Ти не може да осветлиш един предмет, ако не го проникваш.
Може да дойде някой при вас и да ви каже, че най-новите открития в света са, че намерили, че няма никакъв Господ. В старо време казват: “И рече безумният, че няма Господ.” Какво показва, че няма Господ. Изгубили са светлината на ума. В тъмнината може ли да предадеш знанието? Следователно ние даваме гражданство на невежеството. Робите, умрелите хора ние ги наричаме учени. Това са модерни говеда. Да, безбожието е модерно говедарство. Силна дума е, ако намеря по-силна дума, бих я казал. Модерно говедарство е безбожието. Следователно ако искате да бъдете говеда, нямам нищо против. Значи едно време човек е бил говедар, нямал никакъв ум. Господ го взел от говедарството, пък му турил ум и го направил не говедар, но го освободил от говедарството. Преди да беше го създал, човек беше говедар, в никакъв Господ не вярваше. Като го създаде, Господ му каза: “Ще помниш, че имаш Господ, който те създаде.” И в какво седи качеството на един син или на една дъщеря? Дъщерята да познава майка си, че има майка. Дъщеря, която не познава майка си, тя е говедарка. Син, който не познава баща си, той е говедар. Под думата говедарство разбирам човек, който няма никакъв ум. Човек, който няма никакъв ум, няма цена, той е сляп човек, от него нищо не може да очакваш.
Та питам сега: за мене има ли Господ или няма? Питам аз: имаш ли ум или нямаш? Ако имаш ум, има Господ; ако нямаш ум, няма никакъв Господ. “Рече безумният в сърдцето си: няма никакъв Господ.” Онзи, който няма ум, отрекъл Господа. Първото нещо на безбожието е, че той изгубил своята свобода. Безбожието не е нищо друго, освен едно лишение. Щом изгубиш светлината, ти си в затвор, ти си в тъмнина, ти не може да мислиш. Някой казва тъй: “Не може да мисля.” - Затворен си, загубил си светлината. Ти си казваш в сърдцето вътре: “Няма Господ.” Понеже работите не ти вървят, ти мислиш, че няма Господ. Често учениците в гимназиите не вярват, че има Господ, но като дойде учителите да ги поставят на матура, всички отиват да палят свещи в църквите. Дано да минават, признават, че някой трябва да дойде на помощ. Не зная, може и вие да сте палили свещи. Радвам се, ако сте палили. Запалвате свещ, значи без светлина не може. Има Господ значи тогава.
Тогава аз слушам някой да дойде и да казва: “Няма добри хора, няма добро в света.” - Няма добро в света, ами в тебе има ли добро? Ти не изхождаш от света, че няма добро в света. Аз всякога изхождам от своето положение. Имам ли аз доброто. Щом аз имам доброто и светът има доброто; щом аз нямам доброто, и светът няма доброто. И право разсъждавал Настрадин Ходжа, който казва: “Като умре жена ми, половината свят умира; като умра аз, целият свят умира.” Доста хубава философия. Като умре човек, като изгуби своята свобода, като изгуби своята сила, като изгуби своята светлина и като изгуби своята доброта, какъв е животът? Животът вече няма смисъл. Той е мъртъв човек. Под думата смърт аз разбирам човек, който изгубил свободата си. Който изгубил силата си, е умрял човек. Който изгубил светлината си, е умрял човек. Който е изгубил доброто, е умрял човек. Какво разбираме под думите “възкръснал човек”? - Който придобил светлината, е възкръснал човек, оживял е. Който придобил силата - оживял; който придобил свободата - оживял; който придобил доброто - възкръснал е вече. Казват: “Как може да възкръснем?” Като придобием своята сила; като придобием своята свобода; като придобием светлина и като придобием своята доброта, които Бог ни дал. Тогава ние сме възкръснали вече.
Рекох, всеки един от вас днес може да възкръсне. Ако има някой, който е умрял в едно нещо, защото човек не умира само веднъж, четири пъти умира. Като си умрял веднъж, иди дойди, като си умрял два пъти, иди - дойди; като си умрял три пъти, иди - дойди. Като умреш четири пъти, отиде вече. Защото като умрете четири пъти, никъде няма да се намерите. И говедари няма да бъдете вече. Ако изгубиш светлината, говедар ставаш. Ако изгубиш свободата, роб ставаш. Ако изгубиш силата, подигравка ставаш. Пък ако изгубиш доброто си, една дума бих казал, но няма да я употребя, защото е много лоша. Вие сами ще я намерите.
Тази сутрин ви рекох четири неща: Твърди като Земята, но подвижни като Земята. Земята е твърда в себе си, но припка, знаеш как припка вашата майка, която ви носи на гърба си. И аеропланите не могат да бягат като нея. Тича тя, идеал има някакъв, тича на някъде. И при това имайте онази сила. Писанието казва: “Човек да се множи.” Под размножаване аз разбирам, само водата се размножава. Като се дигне горе на милиони капчици се превръща, които падат долу и измиват всичкия прах по листата, поливат навсякъде, галят. Те са, които галят. Водата е, която гали хората, очиства ги. Тя е най-добрата слугиня, чисти кира. Рекох, ако понякой път вие кирясате, човек, като стане недоволен от нещо, той кирясва. Като дойде кирта, тя е жива и започне да те дразни. Тогава пробният камък - измий се. Мийте ръцете си, мийте тялото си хубаво. Човек постоянно трябва да се мие. Трябва да употребява водата. Има една вода невидима, с която човек постоянно трябва да се чисти. Казваш: “Грешен съм.” - Оцапал си се. Казва: “Лош човек съм.” - Оцапал си се. - “Несправедлив човек съм.” - Оцапал си се. Казва: “Много добър човек станах.” - Ама, дали е право? Че кое е по-право да кажеш: “лош човек съм” или “добър човек съм”? Кое е по-хубаво да кажеш: “свободен човек ли съм” или да кажеш: “не съм свободен”? Кое е по-хубаво да кажеш: “може да го направя” или “не може да го направя”? Казва: “Аз не може да го направя.” Кое не може да направиш? Питам го: “Може ли да вярваш в Бога?” Казва: “Не мога да вярвам, умът ми не го побира.” Ами безверието ти как го побира? Умът му Бога не може да побере, рекох, безверието трябва съвсем да не го побира. Безверието къде ще го побереш? Защото безверието е произлезло от вярата. Безверието е втората жена на човека. Понеже той с първата не могъл да живее добре, та се оженил за втора. Едната е Верка, втората е Безверка. Той с първата не могъл да прокопса, че с втората съвсем няма да прокопса. Защото вярата е скопосна жена, всичко внася, чисти, а пък онази е несретна. По-несретна жена от безверието няма. Тя всичко разпилява и конец в къщи не оставя. И пропадането на човека започва с безверието. Най-малкото съмнение, когато се родило в ума на човека в рая, че туй, което казал Господ, може и по други начин да се постъпи, тази погрешка вече толкова хиляди години не може да изкупи.
Та сега, четири неща, които Бог е вложил, пазете ги: Пазете свободата на душата си. Без нея никъде не може да идете. Пазете силата на духа си, която сила Бог ви дал. Понеже от тази сила всичко зависи. Пазете светлината на ума си, която Бог ви дал, понеже от тази светлина всичко зависи. Без нея нищо не можете да постигнете. Пазете и доброто, което Бог вложил в сърдцето ви. Всеки, който има по едно добро, пазете го това добро в себе си. За нищо в света не сменяйте това добро. Като дойдеш, да имаш едно мнение. Рекох, имайте едно мнение за доброто в себе си. Имайте едно мнение за силата в вас. Имайте едно мнение за свободата в вас. Туй е човека. Туй е новото учение. Този е пътя, по който човек може да се освободи. Вън от тия неща, никаква свобода не съществува. Няма никаква свобода. Де ще я намерите? Ние сме напуснали Божественото, пък очакваме от някъде нещо някой да ни донесе с себе си. Свободата ни е дадена вътре. Бог е за нас свободата; Бог е за нас силата; Бог е за нас светлината. Бог е за нас доброто. Познавам Бога в себе си по четири неща. Аз познавам Бога. Какво нещо е Бог конкретно? Свободата, която имам, то е Бог в мене. Светлината, която имам, то е Бог в мене. Доброто, което имам, то е Бог в мене. Силата, която имам, то е Бог в мене. Това е конкретното разбиране за Бога. Как ще ви се обясни другояче. Че няма сила, извън която светът да е създаден. Че какво нещо е да създадеш работите. Свободата създаде нещата. Светлината създаде нещата. Силата създаде нещата и доброто създаде нещата. Те са философски четири принципа, с които светът е създаден. Защото като си свободен, ти можеш свободно да се движиш, имаш простор. Като си силен, ти имаш в себе си възможности да направиш нещо. Като имаш светлина, ти си проникнал, знаеш какво трябва да направиш. И като имаш доброто в себе си, то е онази подкваса, с която всичките неща може да задържиш.
Та ви пожелавам сега. Няма да ви пожелая. Като идете сега в къщи да си извадите вашето ножче и малките тия паяжини, с които сте увити от някой паяк, да ги откъснете. То е свободата. Като идете в къщи, искам колкото немити съдини имате, да вземете да ги омиете и кирта да изхвърлите навън. То значи, че сте силни хора. Като идете в къщи, четири стаи имате, свещи имате, не са запалени. Драснете по един кибрит, запалете свещите и не мислете какво ще стане с свещите, да горят целия ден. И като идете в къщи, понеже имате четири огнища, не сте палили досега огън, ходили сте да хойкате навън, по екскурзии сте ходили. Като се върнете, да запалите огъня на четирите огнища, свещта да запалите, съдовете да омиете и да скъсате паяжините. Един превод на вашия живот.
Днес вижте Господ казва така, туй, което ще ви го кажа, е от Господа вече. Господ казва: “Деца мои, пазете свободата, която ви дадох! Деца мои, пазете силата, която ви дадох! Деца мои, пазете светлината, която ви дадох! Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!”
Добрата молитва
[17-та] лекция от Учителя.
Петък, 13 август 1937 г.
5 ч. с. на Молитвения върх
Христос казва: “Да имате любов помежду си.” Както виждате отдавна се говори за любовта, но въпреки това, тя пак остава неразбрана. И днес се говори за любовта, но пак не се разбира. Казано е в Писанието, че първият плод на Духа е Любовта. Тя е първият реален образ, с който е започнало създаването на света. От нея излизат всички останали реални образи. Ако човек не може да разбере Любовта, колко по-мъчно ще разбере образите, които са произлезли от нея. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не разбират нито познават Любовта. Любовта трябва да се познава! Защо? Защото само чрез Любовта можем да познаем Бога. Любовта е път за познаване на Бога. Щом Го познаем, ние сме вече придобили Вечния живот. Тогава ни става ясен стихът: “Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Истинен Бог е Този, Който ни обича. Щом не ни обича, той не е истинен.
Кой е истинския човек? Истински човек пък е този, който обича Бога. Значи истински Бог е Този, Който всички обича; истински човек е този, който обича Бога. Дето има обич, там има познаване. Кой е твоя баща? Мой Баща е Онзи, Когото познавам, Който ми е дал живот - най-голямото богатство в света.
Мнозина са се заели усилено да търсят Бога. Това е остатък от езическите времена. Ако човек иска отсега нататък да намери Бога, той е закъснял. Това е все едно, след като човек е живял хиляди години на земята, изложен на благодатното действие на слънцето, да излезе вън и да каже: “Искам да намеря Слънцето, да видя, какво нещо представя то.” Ние имаме възможност всеки ден да виждаме слънцето - едно от великите Божии творения. Слънцето е създадено за нас. Ако слънцето не съществуваше, ние не бихме могли да се проявим. Велик и мъдър е Господ! Велики са Неговите творения! Като е създал това грамадно слънце, за да не ни уплаши от него, Той го е поставил на такова далечно разстояние от нас, че да изглежда малко, като диня. Като погледне към това малко слънце, детето се радва, че и то може да го вдигне, да си поиграе с него като с топка. Величието на Бога се заключава в това, че като е представил големите неща в умален вид, Той имал пред вид нашето съзнание. За да ни поучи, да не започнем да се кланяме на великите Му творения, Той ги е намалил. Те седят на небето като малки светулки, изпращат ни светлината си и ни заставят да мислим и да ги изучаваме. Мъчнотията на съвременните хора не седи нито в слънцето, нито в звездите, но в земята, върху която те живеят. Земята им се представя толкова голяма, че ги е заблудила, объркала отношенията им към нещата. Вследствие на това объркване, те днес не знаят, на кого трябва да служат.
И тъй, Земята, майката на хората, е внесла в децата си такъв ужас, такъв страх, че те не смеят спокойно да предприемат нещо. Тръгнат ли на планината, страхуват се от камъните, да не падне някой камък върху тях да ги убие. Тръгнат ли с параход по вода, страх ги е да не се удавят. Те се страхуват от смъртта, която на всяка крачка ги дебне. Поради този страх, който Земята е внушила на своите деца, те са в постоянно разногласие помежду си. Навсякъде чувате само разправии, спорове, недоразумения, престъпления, побоища. Не само хората се карат и бият, но и говедата, които живеят между тях. Те постоянно упражняват рогата и копитата си. Като дойде на земята да види, как живеят хората, Бог се обръща към нея с въпроса: “Защо си напуснала децата си? Защо не ги възпиташ малко?” - “Не мога вече да ги нося, дотегна ми.” Не само това, но както виждаме и Земята има свои желания, за реализирането на които иждивява достатъчно време. Тази е причината, поради която е напуснала децата си. Зимно време тя се облича с снежно бяла дреха и излиза да се покаже пред света. Пролет, когато Слънцето започва да грее силно, бялата дреха на Земята се стопява и тя облича нова дреха, пъстро накитена - с зелени, бели, жълти, сини цветенца. Като я видят с тази пъстра и красива дреха, децата ѝ започват да скачат, да се радват и веселят с нея заедно. Те казват: “Колко е красива нашата майка!” Как мислите, естествено ли е това, което Земята прави? Естествено е, разбира се. Земята има много възлюбени, пред които тя иска да се докара, да им се хареса. Голяма е любовта на Земята към Слънцето. От ранна пролет до късна есен тя се облича в различни дрехи, все по-пъстри и красиви, да задоволи своя възлюбен. Щом я види в бялоснежната ѝ рокля, той веднага я заставя да се съблече. Като взимате пример от Земята и Слънцето и вие им подражавате. През деня се обличате с разноцветни дрехи, като земята, а вечер и зиме, когато Слънцето се скрива, палите свещи да се осветявате и огньове - да се отоплявате.
Това са фигури, които изразяват фази на развитие, през които минават, както земята, така и хората, които живеят на земята. Обаче, за човека на земята има две важни неща: да го обичат и да обича. Кой го обича и кого той трябва да обича? Онзи, Който е създал човека, Той пръв го обича. И после, човек трябва да обича Онзи, който го е създал. Затова е казано в Писанието: “Бог толкова възлюби света, т.е хората, че даде в жертва своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.”
Днешният неделен ден е точно противоположен на миналия. Колкото миналият неделен ден беше затворен, толкова днешният е отворен: небето е чисто, ясно, слънцето грее силно. Какво показват тия два, един на друг противоположни дни? Те изразяват две противоположни състояния на човека. Когато е тъжен, скърбен, недоволен, човек се затваря в себе си. Той не иска да се среща с хора, с никого не иска да говори. Той прекарва в пълно мълчание. Щом работите му се наредят добре, той се облича хубаво и излиза вън. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря с него. Той се отваря за всички. Щом отвътре му е добре и отвън му е добре. Днес небето е отворено, изобилно излива любов. Днес всичко говори за любовта на Бога към хората. И хората от своя страна трябва да отговорят на Бога с любов.
Като не разбират Бога като източник на живот, на сила, на светлина и знание, мнозина се спират върху Слънцето, радват му се, защото от него получават живот, светлина и топлина. Наистина, Слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислят. То е добро, защото болни лекува. То е велика книга на Божествения свят. Сутрин, като излиза да посреща Слънцето, човек може да определи за себе си, как ще прекара деня. През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на Слънцето. Всяка светла мисъл или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото.
Съвременните хора се стремят към доброто в света. Защо? Защото доброто е цел в живота. Доброто дава възможност за проява на всички неща. Силата дава възможност за постижения. Свободата пък прави всички неща реални. Без свобода любовта не е реална. Без сила любовта не е възможна. Без светлина любовта е непонятна. Без доброта любовта е неприложима. За да проявите любовта, вие трябва да знаете правилата и законите, които я регулират. Любовта на съвременния човек може да се уподоби на сакат, който ходи с две патерици. Вземе ли някой патериците му, той се залюлява и пада на земята. Човешката любов представя инвалид, с две патерици. Божията Любов представя здрав човек, който се движи свободно, без никакви патерици. Патерица е чужда дума. Тя произтича от гръцката дума “patеr” - баща. Когато остарее, бащата носи бастон, който играе роля на трети крак. Дойде ли човек до положение да разчита на третия крак, на бастона си, неговата работа е свършена. Не разчитайте на вашата стара любов. Нова, истинска любов е тази, която днес се проявява. Това, което днес ни се дава и говори, то представя същественото за човека. Миналото е станало вече; настоящето днес става, а бъдещето престои да стане. Интересувайте се от това, което днес става. Как са живели хората в миналото, не е важно за вас. Как днес живеят, това е важно. Възрастният не може да живее, както е живял като дете. Животът му като дете е бил добър, но днешният живот изисква от него съвсем други неща.
И тъй, човек не може да познае любовта, ако не е свободен, ако не е силен, ако няма светлина и ако не е добър. Казано е в Писанието, че Любовта е плод на Духа. Като знаете условията за проява на Любовта, вие разбирате защо хората се стремят към свобода. Мъже, жени и деца се борят за свобода. Животни и растения се борят за свобода. Всичко живо се бори за свобода. Душата на човека се стреми към свобода, но за да я постигне, на помощ трябва да ѝ дойде духът, с своята сила. Бог желае нашата свобода. Следователно това движение в света за свобода се дължи именно на Божественото, което се бори вместо нас. Стремежът на човека за свобода е Божествен. Щом знаете това, пазете се да не осакатите в себе си този стремеж. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи същества. Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички. Следователно абсолютно свободен е само Бог. Той иска всички да бъдем свободни и ни дава начини, по които можем да придобием свободата си. Първото условие за придобиване на свободата е Любовта. Който не е приел Любовта в себе си, той не може да бъде свободен. Свобода без Любов не съществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвувате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвувате нищо. Когато Любовта действува в човека, той дава много. Щом Любовта отсътствува, той нищо не дава.
Много е говорено за Лвюбовта, но почти нищо още не е казано за нея. И аз съм говорил много за Любовта, но още не съм дошъл до встъплението в Любовта. Защо? Защото има елементарни работи, които предшествуват Любовта, а те трябва да се знаят. Ако влезете между говеда, първата ви работа е да следите да не се мушкат, да не тъпчат храната си, да не цапат около себе си. Като научат тия неща, тогава само може да се говори за възпитанието им. Не може ли волът изведнъж да хвърли рогата си? Не може. За да създаде рогата си, чрез които се брани, волът е мислил хиляди години. Конят е създал задните си крака да рита. Кучето е създало зъбите си да хапе. Това са оръжия на животните, с които се бранят. Не може ли без оръжия в света? За сега не може. Един ден, когато волът се повдигне по-високо, отколкото е днес, той сам ще хвърли рогата си. Щом съзнанието му се повдигне, той ще излезе от положението, в което днес се намира.
Любовта, за която сега ви говоря, подразбира вечно подмладяване. Ако всеки ден човек не се подмладява, животът му изгубва смисъл. Подмладява ли се и животът му се осмисля. В Писанието е казано: “Силата на онези, които обичат Господа, ще се обнови.” Как? По разни начини. Видите ли, че кожата на лицето ви се е малко сбръчкала, вземете чиста, планинска вода и се измийте с нея. Ако очите ви са се замрежили малко и не виждат, приемете повече светлина. Ако сърдцето ви е изстинало, запалете малко вашия огън, да се стопли сърдцето ви. Да светнат очите на човека, това значи да се ползува от светлината на своя ум. Ако очите ти не са замъждели, ти имаш светлина в ума си. Човешкият ум свети, за да знае той, как и какво знание за светлината да придобие. Чрез светлината той проверява знанието си.
Днес млади и стари се стремят към онова знание, което е придобито чрез светлината на ума. На небето обаче, стари и възрастни хора няма. Там всички са млади. Ако влезете между ангелите, ще видите, че всички са около 30 годишни - млади, красиви, спретнати. Дойде ли един от тия ангели между хората, всички ще се влюбят в него. Моми ще напуснат родителите си, жени - децата и мъжете си и ще тръгнат след него, както гладният след хляба. Ангелите носят в себе си велик живот. На небето има само 24 старци. Всеки старец представя една минала епоха. В този смисъл, старият представя човек на знанието, на светлината. От лицето му излиза светлина. Младият човек пък разполага с сила. Следователно старият носи в себе си светлина и доброта, а младият - свобода и сила.
И тъй, младият се стреми към придобиване на свобода. Старият - към придобиване на доброто. Докато е млад, човек търси свободата. Като придобие свободата, той става стар и започва да търси доброто. Щом придобие свободата и доброто, той влиза в царството на Любовта и става неин гражданин. Влезе ли в царството на любовта, човек е влязъл вече в Божествения свят. Това може да стане още днес, а може да стане и след хиляди години, от човека зависи. Човек не знае какво крие в себе си. Той е затворено богатство, затворен извор, свещ, турена под шиник. Той е запечатена книга. Велико съдържание има тази книга в себе си, но като седяла дълго време неотваряна, тя се е изцапала малко. И днес човек се страхува да отвори книгата на своя живот, да прочете писаното в нея и да се поучи.
Отворете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърдце и ги прочетете. Те са най-хубавите книги, които трябва да четете. Новото, което днес ви казвам, е да прочетете тия четири книги, в които е описан целият ви живот, от създаването ви досега. По-хубави книги от тях не съществуват. Досега сте чели много книги, оригинални и преводни, но всички се нуждаят от корекция. Четете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърдце, да видите какво Бог е писал в тях. Те представят истински оригинал на нещата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. От всичко четено, задържайте в себе си само онова, което е вярно с оригинала. Което не е съгласно с оригинала, туряйте настрана. В Откровението се говори за една книга, затворена с седем печата. Иоан казва, че нямало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днес тази книга е отворена и всеки е свободен да чете от нея. Тази книга е пред вас и вие трябва да я четете. Коя е тази книга? Тя е книгата на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърдце.
Мнозина се запитват какво ще правят след прочитането на тези книги. Много просто! Щом прочетат тия книги и придобият свобода и сила, те ще помагат на хората. Щом станат умни и добри, те ще помагат на слаби, на страдащи, на угнетени. Смисълът на живота седи в помагане на ближните си. Оттук трябва да започне човек. Този е пътят на познаване на себе си и на своя ближен. Само свободните, силните, умните и добрите хора могат взаимно да се познават. Не са ли свободни, силни, умни и добри, те всякога ще остават чужди един за друг. Младият казва: “Аз искам да бъда свободен, силен, умен и добър.” Как ще постигнеш това? Работа се иска от тебе. И младата булка може да каже, че иска да бъде като майка си, но за да дойде до положението, в което майка ѝ се намира, тя трябва да мине през нейния път. Майка ѝ е родила четири - пет деца, отгледала ги е, възпитала ги е, дала им е образование. Докато младата булка не роди четири - пет деца, тя не може да стигне майка си. И ученикът иска да бъде като учителя си, но той трябва да работи, да роди всичко онова, към което се стреми. Раждали ли сте вие, да знаете как се ражда?
Мнозина искат да бъдат свободни, силни, умни, добри, без да работят. Човек трябва да зачене в себе си тия неща и да ги роди. Как може да бъде свободен онзи, който не е заченал свободата в себе си и не я е родил? Как може да бъде силен онзи, който не е заченал и не е родил силата? Как може да бъде мъдър онзи, който не е заченал и не е родил светлината? Как може да бъде добър онзи, който не е заченал и не е родил доброто? Човек трябва да роди свободата, силата, светлината и доброто! Думата “раждам, раждане” е санскритска и означава “работа”. Следователно човек трябва да работи с любов, за да роди свободата, силата, светлината и доброто в себе си. Роди ли тия неща, той е придобил четири велики условия за себе си и за своите ближни.
Христос казва: “Ако се не родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.” Това значи: ако се не родите изново от свобода и Дух, от сила и Дух, от светлина и Дух, от добро и Дух, вие не можете да влезете в Царството Божие.
Поздравете вашата душа с благите думи на свободата!
Поздравете вашия дух с благите думи на силата! Поздравете вашия ум с благите думи на светлината!
Поздравете вашето сърдце с благите думи на доброто!
15 август, 5 ч.с.
*Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., силно редактирано от Паша Теодорова.
Животът на хората се определя от проявите на техния ум и на тяхното сърдце. От стремежите на ума и на сърдцето на човека зависи и живота му. Всеки човек се стреми да постигне нещо и мисли, че каквото постигне, ще остане с него през целия му живот. В края на краищата не излиза така и той се разочарова. Срещате един млад, учен човек, свършил философия с докторат, иска да стане професор. След няколко години, виждате го вече професор, домогнал се до професорската катедра. Сега той е щастлив и мисли, че ще задържи това положение до края на живота си, но не излиза така. Едва достигнал до най-приятната, до най-съзнателната си работа и го уволняват. Защо? Имало по-млади, по-способни от него, които трябва да го заместят. За да го залъжат, да не преживее голямо разочарование, пенсионират го. Пенсионирането не е нищо друго, освен залъгване, както майките дават нещо сладко на децата си, да не плачат. Дето и да отидете, навсякъде чувате да се говори едно и също нещо: “Старите трябва да отстъпят местата си на младите, като на по-способни, по-силни от тях.” Така мислят старите, така мислят и младите. Младите гледат час по-скоро старите да умрат, да им оставят, каквото са спечелили, те да разполагат с него.
Какво значи умиране? Умирането не е произволен процес. Има закони, които определят умирането. Да умре човек, това значи да му дадат от невидимия свят паспорт, заверен и подписан от държавата, в която е живял и от тази, в която заминава. Щом вземе паспорта в ръката си, той заминава и се готви да мине през ред митници. На всяка митница ще го прегледат и ще му вземат по нещо. Щом му вземат всичко, пущат го съвършено гол, без нищо, с съзнанието само, че някога е бил нещо, а сега е нищо. Въпреки това, докато е на земята, човек се суети, бори, кара се, търси правата си, иска слава, почести. Какво остава от всичко това? - Нищо. Къде отидоха всички човешки надежди? -“Е, няма какво да мислим за тия работи!” Как да не мислите? Вие се качвате на параход, който неизбежно ще потъне. Този параход не е здрав, той не може да издържи на морските вълни и бури. Тогава, по-добре останете на сушата и чакайте друг параход, здрав, сигурен, на който напълно можете да разчитате. Ако човек слиза на земята, за да потъне и да се удави, по-добре да не слиза. Често светските и религиозните хора искат да се представят, че живеят добре, но външно само. Не е въпрос човек да се представя такъв, какъвто не е. Това няма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качил на парахода, ще стигне ли другия бряг на океана или ще потъне в дълбочините му. Ако потъне, подобре да не се качва на парахода, да отложи пътуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия бряг, има смисъл да се качва на парахода.
Мнозина се хвалят с вярата си и казват, че разчитат на нея. Някой вярва в парахода, но ако той потъне, къде остава неговата вяра? Друг вярва в баща си и в майка си, но ако те умрат, къде остава неговата вяра? Трети вярва в Свещените книги, в онзи свят, който те описват. Той сам ходил ли е в онзи свят? Не е ходил, но чел за него. Това не е достатъчно. Човек трябва да знае, отде е дошъл и къде отива. Ако той знае, че е слязъл на земята да се учи, това слизане има смисъл. Каквото научи, той ще го занесе с себе си. Никой не може да му го отнеме. Никаква митница не е в сила да отнеме знанието, което човек е придобил на земята като ученик. Обаче ако мисли, че е дошъл на земята за развлечение, като на театър и на концерт, човек се лъже. Колко време прекарва човек на театър или на концерт? Един, два, наймного три часа. Щом се свърши концертът, той отива у дома си, дето го чака работа. Следователно ако човек слиза на земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слезе ли на земята за развлечение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му взимат. Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да придобивате знания, които са ценни и за този и за онзи свят.
Човек трябва да говори само за онова, което е питал. Няма ли опитност за нещо, той не трябва да се произнася, да дава свое мнение. Ама в ума на някого дошла някаква мисъл. Какво от това? В ума на всички хора влизат мисли, но важно е, дали тия мисли са изпитани и преживяни. Всяка мисъл е вярна, когато е изпитана. В стаята ми влиза една ластовичка и започва да хвърчи около мене. Ако река да мисля, защо е влязла в стаята, много мисли могат да минат през главата ми, но важно е, дали те ще бъдат верни. За да влезе вътре, ластовичката е имала някакво намерение, но точно какво е намерението ѝ, не може да се каже. Когато децата влизат в една плодна градина, все имат някакво намерение - да си откъснат по една-две ябълки или круши. Имат ли право да влизат в чужди градини без позволение? Това е друг въпрос.
Като ученици, вие трябва да имате трезви мисли. Не е достатъчно да мислите, че имате вяра. Вярата ви трябва да е изпитана. Всеки човек трябва да се изпита. Цигуларят мисли, че свири добре, но не се е изпитал. Като го поставят на изпит, той сам ще види докъде е стигнал в свиренето си. Поетът трябва да напише няколко стиха, да ги преживее, да ги подложи на опит, за да види, докъде е достигнал в поезията си. Философът, ученият трябва да поставят на опит своята философия и наука, да видят, докъде са достигнали. Тъй щото, когато някой казва, че вярва в Бога, неговата вяра трябва да допринася нещо и на самия него и на окръжаващите. Не допринася ли нищо, тя не е истинска вяра. “Ама, вярвам в Слънцето.” Ако вярваш в Слънцето и се ползуваш от неговата светлина и топлина, твоята вяра има смисъл.
Сега, аз не искам да оспорвам вашата вяра и вашето знание, но не искам да се заблуждавате, да мислите, че това, което знаете и в което вярвате, е последната дума на знанието и на вярата. Вие сте едва в началото на вярата. Някой казва на едного: “Ако ми дадеш десет хиляди лева на заем, ще повярвам в твоето приятелство.” Ако ти вярваш в човека, защото ти дал десет хиляди лева, това не е вяра, това е факт. “Аз не се осланям на празни думи.” Вярата пък почива на празни думи. Човек първо вярва, а после идат фактите. Кой не е мислил и не мисли в себе си, че ще стане велик музикант, поет, художник, учен или общественик? В всеки човек има един скрит, вътрешен стремеж към нещо. Добре е човек да се стреми и да вярва в реализирането на своя стремеж, но как може да провери, че това, в което вярва, е истинно?
Рекох, вярата се различава коренно от суеверието. В природата съществуват едни точни везни, които определят теглото на всички неща, които могат да се реализират. Ако нещо не отговаря на определеното тегло, то не е постижимо и не може да му се вярва. Всеки човек има свое специфично тегло. Когато слиза на земята, теглят го. Като се връща от земята, пак го теглят. Ако се констатира микроскопическо увеличаване или намаляване на теглото му, по него съдят за живота, който е прекарал на земята. При всички състояния, през които човек минава, теглото му ту се увеличава, ту намалява. Днес вярва в нещо, повдига се духът му, той печели - теглото му се увеличава. Утре изгуби нещо материално - с него заедно губи и вярата си. Като резултат на тази загуба, той губи част от теглото си. Днес е доволен, печели нещо. Печалбата увеличава теглото му. На другия ден е недоволен, губи нещо. С загубата заедно губи и част от теглото си. Това е живот на борсата. Някой започва да играе на борсата, печели милиони. На другия ден пак отива да играе, но се връща дома си, без пет пари в джоба си. Ако човек е дошъл на земята като в борса, един ден да печели, а на другия ден да губи и то не само спечеленото, но и онова, което е съществен елемент в живота му, какъв смисъл има този живот?
Разправят, че един ден Толстой взел участие в една хазартна игра, дето изгубил 12 000 рубли. Той се отчаял и започнал да мисли отде да намери пари да изплати дълга си. Той дошъл до такова отчаяние, че за пръв път в живота си се молил да му помогне Господ, да излезе по някакъв начин от тази каша. В това време един негов приятел му подарил една рубла. С тези пари той отишъл пак да играе. Като спечелил отново 12 000 рубли, той прекратил играта, излязъл вън, изплатил дълга си и престанал вече да играе.
Какво представя животът на съвременните хора? - Борса. Сегашната женитба на хората е борса. Жената хванала един мъж и мисли, че уловила нещо, на което всякога може да разчита. Мъжът уловил една жена и мисли, че може всякога да разчита на нея. Аз не съм против мъжете и жените, нито против женитбата, но какво ще кажете като срещнете мъжа и жената разочаровани един от друг и търсят начин да се разделят? Първоначално жената е мислила, че като нейният мъж няма друг, но не излязло така. И мъжът е мислил, че като неговата жена няма друга, но и той се разочаровал. И двамата се излъгали. Защо? Защото повярвали, че в женитбата се крие истинското щастие. Женитбата е човешко учреждение, а човешкото не носи щастие. Всички млади са се разочаровали в своите възлюбени, в иконите на своите сърдца. Колкото и да се молят на своите икони, те няма да им помогнат.
Следователно човек не трябва да се моли и да вярва на образи вън от себе си. Той трябва да вярва в четири образи, които се намират в самия него. Човек трябва да вярва в образа на своята душа, в образа на своя дух, в образа на своя ум и в образа на своето сърдце. Когато сърдцето на човека е добро, той е щастлив. Доброто е храна за сърдцето. Без доброто, човек не може да бъде здрав. Без доброто той не може да бъде щастлив. Човешкото сърдце се развива и усъвършенствува само чрез доброто. Както хлябът е необходим за физическия живот на човека, така и доброто е необходимо за неговото сърдце. “Защо ми е сърдце? Ако нямах сърдце, нямаше да страдам!” Не е така. Причина за страданията е самия човек. Те нямат нищо общо с сърдцето. Обаче, сърдцето е необходим уд в човешкия живот. Без сърце живот не може да съществува. Животът минава през сърдцето. Как може човек сам да си причинява страдания? - Той взима една игла и започва да се боде. Щом се боде, ще страда, разбира се. Не си причинявайте само болки! Не оплитайте сърдцата си с сърдцата на другите хора! Не се влюбвайте. Любете без да се влюбвате. Не залагайте сърдцата си! Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че още с слизането си на земята, те залагат сърдцата си. Сърдцето е капитал, който за нищо в света не трябва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърдцето? Ще кажете, че в замена на вашето сърдце ще получите сърдцето на друг човек. Да, но с чуждо сърдце не се живее. Казано е в Писанието: “Сине мой, дай ми сърдцето си!” Единственият, Който има право на нашето сърдце, това е Бог. От време на време Той преглежда нашите сърдца, гледа, в какво състояние се намират и ако има нужда, пречиства ги.
Често хората се оплакват, че никой не ги разбира. Някой се оплаква от приятеля си, че му дал сърдцето и пак останал неразбран. Там е грешката на човека. Никой никого не може да разбере. Човек трябва сам да се разбере, да не очаква хората да го разбират. Земята, слънцето, звездите сами трябва да се разбират, да не очакват други да ги разбират. Животът може да се развива правилно само тогава, когато всеки сам се разбира. Това значи, всеки да се занимава с себе си, с своите работи, а не с работите на другите хора. Слънцето се занимава с своите работи, но когато земята отправи към него своята молба, то ѝ отпуща по-голям или по-малък кредит, според нейните нужди. Слънцето никога няма да слезе на земята, да види, какво правят хората. То гледа отдалеч, но не слиза на земята. Колкото и да викате към него, то няма да слезе при вас. Слънцето помага на хората, но не урежда живота им. И хората могат взаимно да си помагат, но не могат едни на други да уреждат живота. Погрешката на хората седи в това, че те очакват други да редят живота им. Никой човек не е в състояние да уреди живота на другите. Всеки сам трябва да нарежда работите си. Не разваляйте в себе си онова, което Бог е наредил още от създаването ви. Той е вложил в вас един голям капитал - сърдцето ви и от време на време ви посещава, да види, в какво състояние се намира този капитал. “Защо ми е дадено сърдцето?” -За да видиш Господа! Ако нямаш сърдце, ти не можеш да видиш Господа. “Защо ми е умът?” - Да видиш Господа. Единствените места, дето човек може да види Господа, това са неговото сърдце и неговият ум. Вън от ума и от сърдцето си, човек нищо не представя. Без ум и без сърдце човек е нула. Умът и сърдцето на човека са единици. Поставите ли тия единици пред нулата, вие ще видите истинската цена на човека.
Човек трябва да разбира смисъла на нещата, за да ги постави на местата им. Като не ги разбират, хората постоянно се оплакват. Щом ги сполети някакво нещастие или страдание, те казват, че не им се живее вече, че им е дотегнало да страдат. Който се оплаква от страданията, той не е разбрал техния смисъл, той не е изучил съдържанието им. В всяко страдание, в всяко чувство, в всяка мисъл е вложен известен капитал, който човек трябва да използува за градиво на своя живот. Човек трябва да се изпита, да дойде до положение да познава качествата на нещата.
Всички говорят за любовта, но не я познават. Те не знаят, какви са качествата на любовта. Като разискват върху любовта, най-после те казват, че са готови да обичат, но ако и тях обичат. Не е въпрос да те обичат хората, за да ги обичаш и ти. Обичай, без да държиш сметка, обича ли те някой или не. Който обича, той е силен човек; който не обича, той е слаб. Добрият е силен човек, лошият е слаб. Силният човек има условия да прави всичко, каквото желае. Всички хора искат да бъдат силни, но не знаят, че за да бъдат силни, първо трябва да бъдат добри. Доброто е основа на разумния живот. По естество човек е добър, но доброто в него трябва непрекъснато на расте и да се развива. Ако човек не расте и не се развива в доброто, животът му няма смисъл. За да използува живота си разумно, всеки ден човек трябва да прави поне по едно малко добро. Където и да е, при каквито условия и да се намира, човек има възможност да направи поне едно микроскопическо добро. В доброто се крият придобивките на човешкия живот. Грешките на хората се заключават в това, че те не мислят за микроскопическото добро, което могат да правят, но искат да оправят света. Този, който е създал света, Той мисли за него. Казва се, че за да създаде сегашния свят, Бог е мислил толкова години, колкото е числото, получено от единица и 15 нули след нея. Той е предвидил всички противоречия, които могат да се явят, всички възможности за добро и за зло. Той е изчислил всичко това точно, според изчисленията на висшата, Божествена математика.
Каквото и да стане в света, всичко е предвидено. В Божествения свят няма случайности. И за създаването на новия свят Бог продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислил за създаването на сегашния свят. Човек може да изчисли кога какво ще му се случи в живота. Ако един баща има три дъщери и един син, чрез точни математически изчисления може да се предскаже, какви изпитания го чакат. Това не е гадание, това е наука. Има гадатели, които предсказват известни неща, но в края на краищата предсказанията им не се сбъдват. Гадате трябва да бъде умен човек, да знае какво трябва и какво не трябва да се казва. Трябва ли да кажете на една бременна жена, че след раждане детето ѝ веднага ще умре? Вместо да внасяте такива мисли в ума ѝ, по-добре кажете ѝ да има вяра в доброто, надежда в всички свои предприятия и любов към Бога, към ближния си и към себе си. Върви ли в съгласие с тия закони, човек може да избегне лошото, което му е определено да мине.
Всеки човек е бременен с някаква мисъл, с някакво чувство, с някаква идея. Като знаете това, пазете себе си, пазете и ближните си, за да родите благополучно. Мнозина могат да ви нашепват, да внасят в вас отрицателни мисли и чувства, но вие трябва да се противопоставяте на тия нашепвания. Те са чужди мисли, които идат от извънземния свят. Това са мисли на ненапреднали същества, които искат да ви спънат. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се поддавате на външни влияния. И дяволът мрази страхливите хора. Пред смелите и безстрашните той отстъпва, вижда, че те имат добродетели в себе си.
Когато срещне някой богат човек, дяволът започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щом спечели сърдцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси. Той внася отрицателни мисли в човека и го оставя да плаща, сам да се разправя. Човек плаща, а дяволът стои настрана и се смее. В това отношение той е неуязвим и безотговорен. Докато е слушал дявола и грешил, човек не е сам. Той има съдружник, в когото вярва. Обаче, скоро съдружникът му го напуща и човек остава сам. На това се дължи голямото обезсърдчение, което хората често преживяват. Някой казва: “От мене човек няма да стане.” - Отде знаеш това? Ти ли си създал света? Онзи, Който е мислил хиляди години за създаването на света, Той знае какво може да излезе от тебе. Едно се иска от човека: да се откаже от своя стар съдружник, който го кара да греши и да се свърже с Първата Причина на нещата. В това седи неговото спасение.
Сегашните хора са недоволни едни от други, намират, че са лоши, а въпреки това държат за своето достойнство. Човек може да пази достойнството си, ако е добър. Не е ли добър, той няма никакво достойнство. Човек може да пази достойнството си, ако е умен. Не е ли умен, той няма никакво достойнство. Човек сам не може да пази достойнството си. Друг ще пази неговото достойнство. Да мислите, че човек сам може да запази своето достойнство, това значи, да си правите илюзии. Не си правете никакви илюзии. Не допущайте никаква лъжа в себе си. Човек трябва да познава силите си, да знае какво може да направи, а не до ходи от един човек на друг, да иска тяхното мнение. Някой писател пише разкази и започва да ги чете на този, на онзи, да кажат мнението си, дали ще ги приемат за печатане. Няма защо да търсите мнението на възрастните хора. Постъпвайте по начина, по който Толстой е постъпвал. Когато искал да знае мнението на някого за разказите си, той събирал няколко деца и започвал да им чете. Ако децата одобрявали разказите му и възрастните ги одобрявали. Аз съм правил подобни опити с себе си и с близките си приятели. Щом внеса в ума си една светла мисъл, дето и да отида, всички ме приемат добре. Или щом внеса една светла мисъл в ума на някой човек и той грижливо пази тази мисъл в себе си, всички хора започват да го обикалят, да го кредитират. Щом оттегля мисълта си, този човек веднага става обикновен и всички започват да го напущат.
Един виден американски професор по музика искал да направи опит, да вложи своята музикална мисъл в някой човек, който не е много музикален, да види, какъв ще бъде резултатът. Той срещнал една млада мома, която имала много хубав глас, но не била особено музикална. Той я поканил у дома си да направи първия опит. Тя започнала да пее, а в това време той силно концентрирал мисълта си към нея и забелязал, че тя пеела отлично. Като направил няколко опити с нея, тя започнала да дава концерти, но винаги придружавана от него. Когато излизала на сцената, професорът седял зад кулисите и оттам отправял своята музикална мисъл към нея. Един млад момък се влюбил в певицата, но като виждал, че старият професор я придружава навсякъде, той помислил, че може да е влюбен в нея и решил да го премахне по някакъв начин. Един ден той издебнал професора и го убил. След смъртта на професора момата престанала вече да пее. Тя запазила гласа си, но изгубила онова възвишено музикално чувство, онази музикална мисъл, която професорът с присътствието си ѝ предавал.
Какво представя музикалната мисъл в човека? Музикалната мисъл в човека е неговата вяра. Какво ще стане с човека, ако той убие своята вяра? Изгуби ли вярата си, човек престава да пее и да свири. Следователно влюби ли се някой в вас, ще му кажете, че всичките ваши дарби и способности се дължат на вярата ви, на музикалната мисъл, която е вложена в вас. Докато Божията мисъл е отправена към нас, ние представяме нещо. Прекъснем ли връзката с Божествената мисъл, с свободата, с силата, с светлината и с доброто, които са вложени в нас, всичко е свършено. Това е телепатическата страна на въпроса.
Всеки човек трябва да работи. “Ама, аз вярвам!” - Това не е достатъчно. Да вярва човек, това не значи, че не трябва да работи. И при най-голямата вяра, човек пак ще преживее разочарования, но като работи, кой ще трансформира състоянията си. Аз познавам хората, зная кой от тях ще ме излъже, но все пак вярвам. Аз вярвам в доброто на човека. И при най-големите му слабости, аз вярвам, че има нещо добро в него, че той може да се изправи. Колкото пъти да ме излъже, аз пак вярвам, че ще излезе човек от него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажат от някого и престанат да му вярват, Бог остава последен при него и му казва: “Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успееш, ще излезе човек от тебе.” И наистина, както казва, така става.
Вярвайте в Онзи, Когото обичате! Вярвайте и в себе си, когато обичате! Любовта е мярка за нещата. Когато Бог ви люби, това е реалността в живота. Когато ние любим и това е реалност. Вън от любовта никаква реалност не съществува. Щастието се определя от любовта. Без любов животът не е реален.
Едно от качествата на любовта е, че тя изключва всякакъв страх от себе си. “Какво ще стане с нас?” - Каквото е определено. Има страдания в живота на човека, които по никой начин не могат да се избегнат. Където и да се скрие, те ще го намерят. Бог всичко е предвидил и за всичко има грижа. Един ден Бог изпратил един ангел на земята, да вземе душата на една жена. Щом влязъл в дома ѝ, той видял, че тя била майка на три малки сирачета. Като погледнал към децата, ангелът се смилил над тях и си казал: “Какво ще стане с тия деца, ако взема душата на майка им?” Той се върнал на небето и казал на Бога, че не могъл да изпълни задачата, която му била дадена, защото съжалил децата. “Ако взема майка им, те ще останат на пътя.” Бог нищо не му казал, но го изпратил на слезе на дъното на океана и оттам да извади един камък. “Разчупи го сега”, казал Господ. Ангелът разчупил камъка. “Какво виждаш там?” - “Едно малко червейче.” - “Който се грижи за това малко червейче в дъното на океана, Той ще се погрижи и за сирачетата. Иди сега да изпълниш задачата, която ти дадох.”
Какво виждаме от този пример? Този пример показва разбиранията на хората. Мнозина мислят, че душите на умрелите отиват далеч някъде и прекъсват връзката си с своите близки. Не, когато майката замине за другия свят, душата ѝ влиза в душите на децата и продължава да живее. Докато е живяла на земята, тя е била слугиня, а в онзи свят тя става господарка, от там диктува и нарежда работите. Заминалият за онзи свят не остава там, а продължава да живее в сърдцата, в умовете, в душите и в духовете на своите братя, останали на земята. Вие мислите, че вашите заминали са на онзи свят и устройвате сеанси да ги видите. Вие можете да видите само онзи, когото обичате. Вие можете да видите само свободния, силния, светлия и добрия. Единственото нещо, което се вижда, това е свободното, силното, светлото и доброто. Вън от него всичко е илюзия. Виждане има само в свободата, в силата в светлината и в доброто.
Когато работите на човека не вървят добре, това се дължи на факта, че в дадения момент той не е свободен, не е силен, няма светлина в ума си и не е добър. Дойде ли при мене този човек, аз ще му дам по-малко, отколкото на друг. Степента на доброто в човека определя неговия кредит. На всеки човек ще дадете толкова, колкото е кредитът му. Не можете да дадете всичко само на един човек. След него идат още много негови братя, на които трябва да се даде нещо. Всеки има право на своя дял, но не и на дела на другите хора. Всеки човек трябва да направи поне най-малката услуга на своя ближен. В това седи изпълнението на волята Божия. Светът се нуждае от добри хора, от добри работници. Светът се нуждае от свободни, силни, здрави, умни и добри майки. Ако майката няма тия качества, тя не е майка. Какво дете ще възпита такава майка? Единственият ценен капитал, с който ние можем да оперираме в живота си, това са нашият ум, нашето сърдце, нашата душа и нашият дух. Христос имаше този ценен капитал в себе си и затова можа лесно да се справи с петхилядния народ. Той взе няколко хляба, разчупи ги, благослови ги и нахрани с тях множеството. Христос имаше само едно мнение за Бога. Той никога не се колебаеше, никога не се съмняваше в Него.
Следователно и вие, като Христа, трябва да имате едно мнение за Бога. Знайте, че Бог никога не съизволява в страданията на хората. Той има желание да подобри условията на живота им, да ги направи радостни и весели, да ценят благата, които им са дадени. Хората знаят всичко това, но все пак роптаят, обезверяват се, обесърдчават се и т.н. Защо? Има нещо упорито, стегнато, кораво в тях. Докато не се освободят от лошите наследствени чърти, те всякога ще изпадат в лоши състояния. Лесно се познават такива хора. Как? Като дойде някой упорит човек при мене и аз ставам упорит. Като дойде някой, който се е обезверил, аз приемам състоянието му и казвам: “Ти си се обезверил.” - “Отде знаеш?” - “Аз възприемам твоето състояние в себе си и отвътре те изучавам.” - “В мене пък се събуди вярата.” - “Да, аз приех от твоето безверие, а ти от моята вяра.” Като обичаш Бога, ще вярваш в Него. Вярата произтича от любовта, а надеждата - от вярата.
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на живота, на любовта, на знанието. Новото разбиране е това, което Христос донесе. Той не казваше да бъде Неговата воля, но казваше: “Господи, да бъде Твоята воля!” Желайте и вие да бъде волята Божия навсякъде в живота ви. Волята Божия ще работи за вашето сърдце, за вашия ум, за вашата душа и за вашия дух. Волята Божия седи в това, да обичате хората, без да очаквате те да ви обичат. Обичайте Бога, защото Той пръв ви е обикнал. Заради любовта Му към вас не е очаквайте от Него богатство, къщи, имоти. Той ви е дал всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трябва. Ако хората биха работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на земята. Хората, непослушните деца на Бога, са причина да закъснее идването на Царството Божие. За да научат урока си, Бог ги оставя да понесат последствията на тяхната небрежност, да опитат горчивините на живота. Те ще разберат, че няма изходен път от положението, в което се намират, освен чрез изпълнение волята Божия.
Светът няма да се поправи, докато не мине през огън. Огънят, това са изпитанията, страданията, през които всички хора трябва да минат. Всички хора ще минат през този огън, да се пречистят. В света съществува относителна чистота, а тя трябва да бъде абсолютна. Абсолютната чистота подразбира, каквито богатства и да видиш, да не пожелаеш нищо за себе си. Бъди доволен на това, което имаш. При закона на любовта пък, ти трябва да се радваш на това, което ближният ти е придобил. Ако той е силен, радвай се на неговата сила; ако е добър, радвай се на добротата му; ако е учен, радвай се на учеността му. Ти никога не можеш да бъдеш това, което е той. Ти можеш да бъдеш добър и учен, но по съвсем друг начин.
Ценното за всеки човек се заключава в това, че той представя една важна единица, поставена на специален пост и на специална служба. Ако всеки изпълни своята работа, той е постигнал нещо в живота си. Вие сте стремите към придобиване на сила, на богатство, на щастие. Това са задачи, които отсега нататък ще разрешавате. Работете съзнателно, като внимавате да не изопачите своя характер, да не заложите сърдцето и ума си, да не попарите душата и духа си. Някой иска да направи някакво добро, но се страхува от хората, да не го видят. Чудно нещо! От хората, които не виждат, се страхува, а от Бога, Който всичко вижда, не се страхува. Бог вижда всички погрешки на хората, но мълчи, чака те сами да се изправят. Човек греши, понеже не вижда богатството, което е вложено в него и търси външно богатство. Той ходи тук-там да търси скъпоценни камъни, за да ги продава скъпо. И в стремежа си към външно забогатяване, той губи вътрешното си богатство. Външното богатство може да е голямо, като предпотопния мамонт, но за предпочитане е малкото богатство. За предпочитане е човек да приеме малка, детска форма, в която са вложени условия за растене и развитие, отколкото да приеме голямата форма на стар, 120 годишен дядо, който е изразходвал силите и възможностите си. Богатството е един мамонт. Какво ще придобие човек от тази голяма форма?
Казано е в Писанието: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Обаче, никъде не е казано: “Блажени богатите или учените, защото те ще наследят земята.” Учеността на хората в света е относителна. Сегашните деца знаят повече от учените хора на миналото. И в бъдеще децата ще знаят повече от сегашните учени. Има една ученост, която никога не губи цената си.
Отива един беден човек при един от истинските учени и се оплаква от положението си. Той му казва: “Не се безпокой. Бръкни в джоба си!” Бръква той в джоба си и намира две златни английски монети. Дохожда при този учен една майка и разправя, че детето ѝ е неизлечимо болно. “Иди у дома си, детето ти ще бъде здраво.” Връща се майката у дома си и намира детето си здраво. Отива един ученик при него и му казва, че ще се явява на изпит, но мисли, че ще го скъсат. “Не се страхувай, непременно ще издържиш изпита си.” Както казва, така става - ученикът свършва изпита си добре. Каква по-голяма ученост можете да очаквате от тази?
Вяра е нужна на хората. Мнозина се оплакват, че са неразположени, болни, нещастни, без да подозират, че неразположенията им се дължат на промяната на времето. Когато времето се разваля, те стават нервни, раздразнителни, неразположени духом. Като не правят връзка между времето и тяхното състояние, те мислят че неразположението им се дължи на някакво болезнено състояние. Не се влияйте от вятъра, от влагата, от мислите на хората. Влияйте се от Божието добро, което е в вашето сърдце. Влияйте се от Божествената светлина, която е в вашия ум. Влияйте се от Божествената сила, която е в вашия дух. Влияйте се от Божествената свобода, която е в вашата душа.
“Да просветнат делата ни пред Бога!” Това значи: Така да просветнат сърдцата, умовете, душите и духовете ни пред Бога, че когато хората видят тази светлина, да прославят Господа Бога нашего, Който е на небеса.
Сега, препоръчавам ви следното: Вярвайте в доброто на вашето сърдце, както и в доброто на другите хора.
Вярвайте в светлината на вашия ум, както и в светлината, която е в умовете на другите хора.
Вярвайте в свободата на вашата душа, както и в свободата, която е в душите на другите хора.
Вярвайте в силата на вашия дух, както и в силата на духа, който е в другите хора.
Вярвайте в Бога, любете Го и приложете Неговия закон.
Когато се върнете у дома си, сложете богата трапеза на вашите мисли, чувства и постъпки и ги нагостете добре. Така ще опитате силата, която Бог ви е дал.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
22 август, 5 ч.с., София - Изгрев
*Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., силно редактирано от Паша Теодорова.
Отче наш
“Ще се развеселя”
Ще прочета няколко извадки върху Мъдростта.
“Духът Божий”
В света има четири математически отношения. Съвременните хора едва са започнали да изучават двете от тези отношения: отношенията на сърдцето и отношенията на волята. Изобщо едва сега хората са започнали да съзнават отношенията на духа и отношенията на душата. В частност обаче, мнозина отричат душата т. е. те не съзнават дали имат душа или нямат. Те не могат да направят разлика между сърдцето и душата си. Те не съзнават, в какво се заключава тази разлика. Под думата “душа” аз разбирам цялата вселена, с всички материални светове, цялото пространство, което е обгърнато от душата. Душата включва всичко в себе си. Под думата дух аз разбирам онази сила, която работи в това безкрайно пространство. Под думата ум аз разбирам светлината, която осветява това пространство всички твърди места, които съществуват в света. За мене поне е така, а за вас как е, не зная.
Следователно човек трябва да има ясна представа за тия четири неща. Човек трябва да има ясна представа за твърдата материя, върху която е поставена основата на живота. Докато не разбирате основата на твърдата материя, вие не можете да се справите с физическия живот. При това, вие трябва да разбирате и законите на водата. Водата представя сърдцето. Водата е отражение на живота на сърдцето. Ако не разбирате законите на водата, вие не можете да разберете и живота на сърдцето. Когато говорим за твърдата материя, за сегашното състояние на земята, в химията ние разбираме елемента въглерод. Под думата “вода” в химията разбираме елемента водород. Най-после ние трябва да разбираме и законите на въздуха, законите на кислорода и на азота. Също така трябва да разбираме и законите на светлината. Светлината е свързана с знанието. Тъй щото, ако вие нямате тези три състояния, т.е. ако не можете да разбирате твърдата, течната и въздухообразната материя, ако не познавате законите, от които те се управляват, вие не можете да се запознаете с Мъдростта. А трябва да познавате Мъдростта. Мъдростта е област, която примирява всичките противоречия в живота. Най-непримиримите неща из областта на живота намират примиряване в Мъдростта.
Запример вие изваждате една кокошка от курника си и намирате, че е в реда на нещата да я заколите и изядете, но когато дойдат до вас, когато вас изяждат, неприятно ви е. Щом ви е приятно да изядете кокошката, също така приятно трябва да ви е, когато изяждат и вас. Често съм срещал мъже, които са се оплаквали от жените си, както и жени, които са се оплаквали от мъжете си. Някой мъж казва за жена си: “Изяде ме тази жена!” Рекох му: “Напусни я тогава.” - “Не, нека си е при мене, че ако ще да ме изяде. Обичам я.” Има един стих в Евангелието, който казва: “Който ме яде, той има живот в себе си.” Значи, Христос изпитва приятност, когато го ядат. “Който пие кръвта ми и яде плътта ми, той има живот в себе си.” Според това учение, приятно е на човека да го ядат с любов, но лошо е, когато го ядат без любов. Няма по-голямо страдание за човека от това да го ядат без любов, но когато го ядат с любов, това е много приятно.
Ето какво разбирам да ядат човека с любов. Запример един човек взима едно кокоше яйце без любов и го опражи и изяде, това е лошо за самото яйце. Но ако той обича това яйце и го пази в джоба си, добре е за яйцето. Още по-добре е за яйцето, ако го тури под една квачка да се излюпи. По този начин той му дава живот. Следователно по същия начин, някои хора, като те изяждат, дават ти живот. Други хора, като те изяждат, нищо не ти дават.
И тъй, знанието е потребно в света. Някои религиозни хора казват, че знанието възгордява. Това е един крив път. Възгордяват се само онези невежи хора, които са проучили една книга и мислят, че всичко знаят, че са учени хора. Обаче онези, които са придобили своето знание чрез труд, те никак не се възгордяват. Затова [и] теорията, според която някои вярват, че светът ще се развали от учени хора, не е права. Светът се разваля от глупави хора. Домът се разваля от глупави жени, а не от умните. Аз считам всеки човек, който работи за себе си, е лош. От това становище всеки човек, който работи само за себе си, е лош. Онзи, който работи за ближния си, той е добър. Лошевината на лошия човек се заключава в това, че той иска благото само за себе си. Тогава ние считаме такива хора, че живеят само за себе си, вследствие на което, се заражда една борба. В това отношение силният всякога има право.
И тъй, думата “мъдрост” изразява известни същества, които имат всичкото знание, всичката сила в света. Съществата на Мъдростта са създали цялата вселена. Следователно целият живот на земята, всичко това, което сега става, се дължи все на тия разумни същества. Тези същества постъпват с нас както учителите с своите ученици. Понякога те разместват учениците, турят едного на едно място, другиго на друго място; едного изпъждат от клас, другиго остават; едного турят близо до себе си, другиго - далеч. Както учителите правят с учениците си каквото искат, така постъпват с хората и разумните същества. Те всякога постъпват справедливо, но хората, като не разбират този път, по който те ги ръководят, намират известни противоречия.
Запример разумните същества някога изпращат една душа на земята в формата на красива жена и изпращат десет мъже след нея да я учат. Като тръгнат тези мъже подир нея, казват ѝ разумните същества: “Направи тези мъже да станат по-добри.” Как ще ги научи, как ще ги направи по-добри? За да ги направи подобри, тя трябва да знае мъдро да им говори. При един богат американец от Ню-Йорк, но голям скъперник, идвали различни хора, мъже и жени, от различни възрасти и положения, да му искат помощ, но той отказвал на всички. Бил около 50-60 годишен. Един ден при него идва една млада, красива мома, която му се поклонила много учтиво и му казала: “Господине, имам една молба към Вас.” Той веднага се усмихнал, сърдцето му трепнало и казал: “Госпожице, на ваше разположение съм. Кажете, какво искате.” - “Можете ли да ми дадете 25 хиляди долара на заем?” - “На ваше разположение съм.” - “Тогава да подпиша?” - “Нищо не е нужно. Заповядайте, вземете сумата. И когато обичате, пак заповядайте. На вашите услуги съм. Кажете ми къде живеете. Дайте адреса си. И не ме забравяйте, минавайте по-често покрай мене.” После един от неговите приятели му казва: “Защо си толкова глупав, да даваш такава сума на тази мома?” Сладък език има тя. Като влиза и му заговаря, той се променя коренно и е готов да ѝ услужи с всичко, от което се нуждае. Той си казва: “Богат човек съм, имам много пари, но това, което тази мома внесе в мене, струва много повече от тези 25 хиляди долари.”
Сега вие можете да критикувате възможно ли е това или не е възможно. Каквото и да говорите, това е възможно. Някой се моли на Господа, но Господ не му отговаря. Друг се моли, Господ му отговаря. Защо на първия не отговаря? - Защото не знае, как да се моли. Той не знае, как да говори на Господа. Сладко трябва да се говори на Господа. Който не знае, как да говори на Господа, щом отиде при Него и започне да му говори, Господ казва: “Изпъдете този човек навън, той не знае още, как да говори, не се е научил да говори. Изпратете десет мъже подир него, те ще го научат.” Някой е сиромах? Защо? - За да се научи сладко да говори, да стане езикът му сладък. Като богат, човек се държи с достойнство, но като осиромашее, той се сгушва, свива се. Сиромахът трябва да знае, че неговото спасение и богатство седят в езика му.
Спасението на човека седи, освен в неговия език, още и в ларинкса му. Какъв пример имаме с прочутата певица Аделина Пати. Тя получила запис от 25 хиляди долари, които трябвало сама да получи от пощата. Отишла в пощата, но директорът на пощата ѝ казал: “Извинете, госпожо, не ви познавам. Донесете някакво доказателство, че действително сте вие, за да ви дадем парите.” Тя влиза в общото отделение и започва да пее. Веднага всички посетители и чиновници се събират около нея. Дохожда и директорът. Като чуват гласа ѝ, всички я познават и директорът казва: “Дайте ѝ парите.” Ако човек не знае да пее, той ще вземе торбата и ще почне да проси от врата на врата. Кое е по-хубаво: да знае да пее човек или да проси от врата на врата? Някой казва: “Аз не искам да бъда богат човек.” Това значи, че не иска[ш] да проявиш ума си. Не е достатъчно само да бъде човек богат, но той трябва да знае, как да вложи богатството си, парите си в работа. Някой казва, че не знае да пее. Как ще пее, когато заема само пози? Той мисли, като пее, да произведе ефект върху слушателите си. Който пее, той трябва да пее само за себе си. По-добра публика от самия човек, който пее, няма. Той най-добре разбира от пението.
И тъй, всички ние трябва да бъдем израз на Божественото начало в нас. Бог е вложил хиляди дарби у нас, които от памти века седат неразработени. И след всичко това те седат и чакат Господ да ги спаси. Някой има 400-500 декара земя, която не обработва, но оставил да се покрие с плевели, с треви и ходи да купува лотарийни билети, да печели от тях. Той очаква по някакъв начин да спечели един милион лева. Имаме един българин, наш познат в Патагония, който от 20 години насам си купува билети лотарийни, дано спечели нещо, да се върне в България, но горкият нищо не печели.
Наскоро един наш приятел, който ходил в Милано, ни разправяше един интересен случай. В това време се разигравала държавната лотария.” Гледам, казва той, един англичанин седи и мисли нещо. Вземе един билет, спечели 15 хиляди лева. След това се изгуби за известно време, после пак се яви, пак купи билет, пак спечели.” Защо? - Този човек разбира законите на лотарията, знае които билети печелят. И в лотарията има закони, които трябва да се знаят. Нищо не става произволно. Запример ако човек отиде някъде или предприеме нещо, все мисли, че сто на сто ще спечели, той нищо няма да спечели. Докато в душата на човека има едно малко колебание, има вероятност нещо да спечели, но ако е много самоуверен, че ще спечели, той нищо няма да спечели. Защото забележете, щастието на човека се корени в неговото сърдце. Между мозъчната и симпатичната нервна система в човека, именно под лъжичката се намира трети център. Този център подсказва на човека как ще се наредят работите му. Някой човек е мрачен, неразположен, роботите му не вървят, но въпреки всичко, нещо под лъжичката му подшепва, че работите му ще се оправят. Той не вижда никакъв изход от положението си, но това чувство, което му подшепва, че работите му ще се оправят, не се лъже. Както му казва това чувство, така и става.
На какво отдавате силата на младата мома, която запалва сърдцето на младия момък? Казват, че младият момък се е влюбил. Не се е влюбил той, но запалил се е и гори. Младата мома казва на момъка: “Или ще ме слушаш, или ако не ме слушаш, така ще те изгоря, че пепел няма да остане от тебе.” Той ѝ казва: “Ще те слушам.” - “Добре, ако ме слушаш, човек ще станеш. Тогава ще ти кажа, какво ще правиш. Ако не ме слушаш, на пепел ще станеш.” Питам: при това положение, как да не я слуша? Някой път момъкът запалва сърдцето на момата и казва: “Слушай, ако не ме слушаш, от тебе пепел няма да остане.” Законът е верен. Сега питам кое е най-хубавото: да горим или да не горим? От две възможности, все трябва да се избере едната. Казвате, че горенето е лошо нещо. И аз съзнавам това и аз съм съгласен с вас, лошо нещо е горенето. Но и ако не гори човек и то е лошо. Представете си една зима, при която температурата е около 30 градуса и няма горене, какво ще правите при такъв студ? Значи лятно време може без горене, а зимно време трябва да има горене.
Всички вие, които сте нещастни, всички хора са нещастни по причина на това, че не сте намерили някой, който да ви запали. И то на свят да ви запали. Мнозина говорят за любов, но аз виждам, че тяхната любов дига само дим. Любов, която произвежда недоволство, не е любов, нито е знание. Истинската любов се придружава с мъдрост. Онзи човек, който ви люби, той има в сърдцето си. Има една любов, в която петте добродетели са съединени в едно. В любовта има една велика прозорливост. Онзи, който те люби, той е прозорлив и вижда всичкото твое бъдеще. На същото основание Бог знае всичко за нас, защото ни обича. За Него всичко е открито. И ако хората обичаха Бога, те щяха да имат всичката прозорливост.
И тъй, знанието трябва да започне. Откъде трябва да започне? В знанието има един основен тон. Основният тон не е Любовта. Основният тон на Любовта е началото на живота. Основният тон на живота е Истината. Ти не можеш да разбираш живота, ти не можеш да разбираш Мъдростта, ако нямаш основния тон на Истината. Казано е: “Истината ще ви направи свободни.” И когато се даде основния тон на живота, тогава се явява Любовта. Любовта подкрепва живота, но Истината дава основа на живота - да се прояви. И ако ние нямаме Истината, тогава животът у нас не може да се прояви. Тогава и Мъдрост не може да имаме. Ти трябва да имаш желание да научиш нещо. Знание трябва.
Представете си, че аз ви давам едно яйце от боа или змийско яйце, което вие държите в ръката си. Докато го държите в ръката си, това яйце е безопасно за вас. Но ако речете да измътите това яйце, змията, боата, която излезе от него, ще ви погълне. Следователно има известни знания, които, докато са в зародиш, не са опасни. Вие трябва да знаете това. Обаче знанието е подобно на яйцата на боата. Оставиш ли зародишите на това знание да се измътят, това знание ще ви погълне. То става опасно за вас. Да допуснем, че вие имате знанието да хипнотизирате хората. Но всички закони в природата имат и обратни реакции, понеже в дъното на битието седи Бог, Който наблюдава постъпките на всички хора. Когато види, че човек злоупотребява с великите закони, Бог му дава първия урок. Като се ожениш, че родиш един син, който ще те хипнотизира. Можеш да родиш една дъщеря, която също може да те хипнотизира.
Много хора се страхуват от дявола. Няма защо да се страхуват. Защото дяволът не живее в света, в който и ние живеем. Той живее извън света и си служи с дилафи. Той не разбира законите на света, но си служи с куки, с които вади човека от света, в който живее и отвън се разправя с него. Той отдалеч хваща с тия куки. Ето защо дяволът е неуязвим. Някой хука дявола, но трябва да знае, че неговите думи няма да хванат, няма да стигнат до дявола. Той е Луцифер! Той е светлина, като ангел е той и е непристъпен, безсмъртен. Твоите думи, твоите плюмки ще паднат върху самия тебе. Ако си стар, ще паднат на брадата ти. Аз съм давал много примери за дявола. Българинът обича да говори за дявола. Дяволът често говори на човека: “Слушай, с мене да не се занимаваш. Нищо лошо не трябва да говориш за мене.” Един ден дяволът намислил да даде един добър урок на човека. За тази цел той внесъл в него желанието да има едно хубаво магаре. Човекът отишъл на пазар да си купи магаре. Там видял едно младо, красиво магаре и пожелал да го купи. Запитал за цената му и го купил. Това магаре не било никой друг освен дявола, който се превърнал в магаре. Селянинът завел магарето дома си. Той казал на жена си: “Жена, отсега нататък работите ми ще тръгнат добре.” - “Ще видим”, казала жената. Един ден той завел магарето на чешмата да го напои. Обаче, магарето влязло в курната* и оттам показвало ушите си. Като дошъл един човек да точи вода от чешмата, селянинът му казал, [че] магарето влязло в курната и не може да го извади. Човекът погледне към курната, но никакво магаре не вижда. - “Защо ме лъжеш?” Взел, че го набил. Дохожда втори човек и селянинът и на него казва, че магарето му е вляло в курната и се виждат само ушите му, но не може да го извади сам. Поглежда човекът в курната, нищо не вижда. И той го набива добре. Но магарето току показва ушите си през курната и селянинът се чуди какво да прави. Като го набили десетина пъти, най-после селянинът погледнал към магарето и казал: “Сега и да те виждам, не смея нищо да кажа. Ще си мълча.” Както виждате, дяволът турил на тясно този селянин, дал му един урок да не говори лошо за него.
Дяволът може да постави човека в такова положение, както един турчин, ходжа бил поставен от един, който дошъл да вземе пари на заем от него. Той взима от него 200 лири на заем, като се обещава да му плаща по сто на сто лихва. Шест месеца плащал редовно и го запитал: “Доволен ли си от това, което ти давам?” - “Доволен съм.Ами майката на парите?” - “За майката не питай, остави я настрана.” Той изял половината, а половината оставил настрана.
Рекох, когато човек има сметки с дявола, последният ще изяде половината, а само половината ще ти даде. И в Писанието е казано да не се говори лошо за дявола, за злото в света. Сега ние разбираме, че като постъпваме по някакъв начин, или като постъпват хората по някакъв начин спрямо нас, че това е несправедливо. От ваше гледище е така, но в същност не е. Запример как ще убедите сега съвременните хора да не се бият? Както и да ги убеждавате, невъзможно е да ги убедите да не воюват помежду си. Само по един начин хората могат да не воюват - ако се превъзпитат. Хората трябва да възприемат съвършено други възгледи, да се убедят, че има само един Господ в света, само една Мъдрост, само една Любов, само една Истина. Ако хората вървят по този начин, това е възможно, но понеже половината от тях вървят по пътя на Луфицера, това е невъзможно. Хората казват, че трябва да добият свободата си. Те имат свобода, но не могат да я пазят. Свободата се добива само по закона на Мъдростта. Свободата се пази само по закона на Мъдростта. Добрите хора имат силата в себе си. Бог е вложил силата в тях.
Сега вие ще отидете при един богат човек да се молите да ви даде пари. Че вие постъпвате много глупаво. Защо да не се молите дъщерята на този богат човек да се разболее и вие да отидете да я лекувате? По този повод вие ще се запознаете с цялото семейство и за услугата, която сте му направили, ще получите, колкото пари искате. Вървите с някой богат човек, накарайте го да стъпи някъде на високо място и оттам да скочи, да изкълчи крака си и после вие да му го поправите. По този начин той ще ви възнагради добре. Докато вие само му разправяте за Господа и казвате, че вярвате в Него, той ще ви отговори: “Аз пък в такъв Господ не вярвам.” Обаче, като си счупи крака, вие му го поправите, той ще повярва в знанието ви. Като наместиш крака му, той ще види, че в тебе има знание. И тогава ти ще му кажеш, че твоето знание не се изкупува лесно. Ще кажеш, че за наместване на крака му трябват не по-малко от десет хиляди лева. Какво струват десет хиляди лева за един милионер? В този смисъл мога да ви приведа много примери, но като се говори на хората за пари, те се докачат. Като се говори за млади моми и момци и те се докачат. Като се говори за учители, за ученици, за свещеници всички се докачат.
Изобщо съвременният свят е такъв, че трябва да бъдете много внимателни, много трезви в думите си. Аз не искам да засягам въпросите лично. Някой казва, че не може да угоди на никого. Няма какво да угаждава на хората. Минавам покрай някой човек и изпитвам едно желание да си купя лотариен билет. Това желание е негово, той иска да си купи лотариен билет, да спечели един милион. Някой купува лотариен билет за мене. Той мисли, че като се свърже с мене, ще спечели. Не, не си хабете парите, аз не съм късметлия човек. Който иска да купува лотарийни билети, аз ще го посъветвам да дойде при мене, да му дам магическата тояжка, да се научи къде има заровено богатство. Ако някой е много закъсал в положението си, но има красива дъщеря, аз ще му кажа, къде има богатство. Когато живях на улица Опълченска 66-ти номер, дойде при мене една баба и ми казва: “Синко, много те обикнах, ще ти кажа къде има заровено богатство. Цели три тенекии богатство има на едно място.” - “Бабо, мене не ми трябват пари.” Седи при мене един приятел и аз му рекох: “Понеже ти искаш да станеш богат, иди с тази баба заедно да намерите парите.” И той отиде с нея, ровиха, но нищо не намериха. Аз зная, че едно богатство, което е заровено в земята преди 20 и повече години, не може да се намери. Почвата постоянно се мести. На четири - пет сантиметра поне, но все ще се премести. Премести ли се, не може повече да се намери това богатство. Оттук - оттам ще ровите, но все малко няма да ви достига. Някои изчислявали това злато на 750 милиона. Като се знае, че относителното тегло на златото е 19, можете да си представите каква тежест представя то. Три тенекии злато е това!
Като говоря по този начин за златото, аз не искам да създавам някаква реакция у вас. Имайте стремеж към златото, стремете се към него, търсете го, но в всички направления. Да бъде човек богат с вяра; да бъде човек богат с сила; да бъде човек богат с светлина; да бъде човек богат с свобода; да бъде човек богат с добродетели; да бъде човек богат с здраве. Да бъде човек богат с речта си. Да бъде човек богат с глас, даден от природата. Това, което обикновеният човек не може да изкара за цяла година усилен труд, един певец може да го изкара само за една вечер. Той изкарва около 50-60 хиляди лева. А някои певци изкарват и повече. Значи, певецът е по-учен. Съществува един закон, който определя нещата. Любовта е сила, която разтваря сърдцата на хората. Ако ти имаш истинска любов към природата, тя ще ти разкрие такива тайни, че ще направи живота ти сносен. Ако ти постоянно я човъркаш и не вярваш в това, което имаш, тя ще ти го вземе и него. Тогава нищо няма да имаш.
В себе си аз виждам вашите желания. Сега, като ви гледам, аз виждам, какви желания имате. Като наблюдавам някоя млада мома, младо момиче, то иска да се ожени за някой млад, красив, богат и силен момък. И момъкът също иска да се ожени за добра мома, да има хубава жена, хубави деца, да бъдат богати. Тия желания са добри. Няма лоши желания в света. Някой ме пита, добре ли е да се ожени? - По-добро нещо от това не можеш да направиш. Като се ожениш, ще помниш, че си се оженил. Като се ожениш, всичките ти илюзии ще изчезнат и ще помниш, какво значи да се жени човек. Тогава ще се намериш в реалността на живота. Като ядеш, тогава ще опиташ какво е яденето. Като го изпиташ, ще видиш, че е много хубаво. Често мене ме питат, съгласен ли съм с женитбата. - Съгласен съм. - Защо? - Защото, за да дойда на земята, накарах двама души да се оженят. Иначе нямаше да дойда на земята. Единият от двамата беше решил да се покалугерява. Аз го убедих, че и като се ожени, може да служи на Господа. Той имал една идея - да служи на Господа, но и като се ожени, нищо не изгуби. Той бягаше от жените, искаше да отиде в монастир. Той може и като се покалукери, пак да мисли за жените в монастира.
Разправят за един игумен в един руски монастир следния анегдот. Една вечер късно той носял нещо в един чувал. Игуменът го видял и го запитал: “Какво носиш в чувала?”- “Отче свети, гъби нося.” - “Дай да видя, какви са гъбите.” Отваря чувала и вижда там една млада, красива жена. - “Какая щука”, казал игуменът и се засмял. В мъжките монастири не допущат нито една жена. Не само жени не пущат, но не пущат нито едно женско добиче, нито женско животно - котка или куче. По този начин хората са намерили средство да не се развращават тия, които са в монастири. Това е добре, но какво да се прави в този земен монастир, в който има всичко? Да оставим настрана тези официални монастири, но какво да се прави в земния монастир, в който от нищо не можеш да се освободиш? За този голям монастир именно ни трябват знания.
И бъдете уверени, че човек всякога заболява не от изобилие на живота, но от недоимък на живот. Когато живътът в човека отслабне, тогава се явяват различните болести. И съвременният свят страда не от изобилие на любовта, но от недоимък на любов. Много неща са заместили любовта. Като дойде любовта, човек се обновява. Всеки човек може да се обнови. Съвременната наука, медицината специално прави операции за подмладяване на човека. Те прикрепват по особен начин някакви жлези. Любовта е, която подмладява. Ако в сърдцето ви влезе любовта, тези жлези се обновяват и човек подмладява. Ако човек не обича този или онзи, тези жлези се атрофират. Казвате: “Какво е тръгнала тази мома подир този момък?” Оставете я да върви. - “Ами, този мъж какво е тръгнал подир жена си?” Оставете го да върви подир нея. В нас има една идея на неразбиране. Като влезете в един дом, пожелайте доброто на нози дом. Пожелайте доброто на децата, на жената, на мъжа в този дом. Ако мъжът на някоя жена не е добър, вие кажете: “Добър е твоят другар.” Като казвам така, аз изхождам от следното положение: този човек върви по един плъзгав път. Ако и аз съм на неговото положение, непременно ще падна и ще се окалям, плъзгав е пътят.
Светът е един хлъзгав път. И от незнание и неразбиране на нещата, хората могат да се подхлъзнат. От незнание на нещата, ние правим много погрешки. В природата нищо не отива напразно. Всичко, каквото правите, ще послужи за благо в природата. Вие не можете да харчите енергиите на природата както искате. Тя ще ви впрегне на работа. Ние не сме по-умни от нея. Тя ще си вземе и капиталът, и лихвите. Ето защо всички ние трябва да бъдем много внимателни с нея. Дойдем ли до нея, абсолютно никаква лъжа. За природата ти трябва да бъдеш като отворена книга. По отношение на природата ти трябва да бъдеш много чистосърдечен, без никаква лъжа. Затова в ума си не допущай никаква тъмнина и в сърдцето си никакво безлюбие. Ако искате да ви върви, така трябва да постъпвате.
Тъмнината, лъжата, безлюбието е нещо външно. Някой казва: “Аз излъгах.” Поправи тази лъжа. В какво седи лъжата? Имайте пред вид, че всякога, когато обикнете някого, той ще ви постави на изпит. В първо време той нищо не ви иска, но като се увери, че вие го обичате, той започва да ви иска едно, второ, трето, четвърто и т. н. И при това положение вие трябва да бъдете готови да го задоволите. Не очаквайте само той да иска от вас, но като иска той и вие ще искате. После пак той ще поиска, пак вие ще поискате и т. н. Така ще има една правилна обмяна. Не се оставяйте само вие да давате, т.е. само единият да дава. Даването е качество на Бога. Веднъж ти ще дадеш, после той ще даде и т.н. - “Ама който е богат, той трябва да дава.” Не, и двамата ще дават.
Та рекох, не губете идеята в ума си, че сте даровити и че още днес можете да постигнете нещо. Изгубите ли тази идея от ума си, вие ще мислите, че не сте даровити и ще оставите всичко за следното прераждане. Не чакайте никакво друго прераждане. Според мене, вие още в този живот, вие умряхте и утре ще се преродите. На вечерта вие пак ще умрете, а на сутринта отново ще се преродите. Всеки ден е едно прераждане. Ако човек всеки ден не се преражда, животът няма смисъл на земята. Казвате: “Прераждат ли се хората?” Прераждат се, но те криво разбират идеята за прераждането. Прераждането е закон за подобрение на живота. Прераждането подразбира благоприятните условия на живота да прогресират. Днес ще свършиш една работа; утре - друга, това са прераждания. Преражданията, това са дни на живота, а смъртта това е почивка. Като се раждаш, ще работиш, за да се подигнеш в живота.
Сега вие се нуждаете от някои практически правила в живота. При мене са идвали млади моми и са ми казвали: “Обичам еди-кого си, но той не ме обича. Не можеш ли да направиш някак да ме обикне?” Рекох, аз мога да направя друг някой да те обикне, но този, когото ти обичаш, не мога да го накарам да те обикне, защото той обича друга някоя. Аз не мога да разваля това, което Бог е направил. Аз никога не мога да разваля една обич. - “Ама тя не заслужава, или той не заслужава.” - Заслужава или не заслужава, аз не мога да развалям. Ако намеря някого, който не е обикнал друга мома, мога да направя да те обикне. Това поне е много лесна работа за мене.
Питат ме някои, какво влияние оказва Божествената мисъл върху човешката? Ето какво им отговарям: като срещна едно бедно момиче, на което никой не обръща внимание, аз ще се спра при него около половин час. Ще видите какво става след това. След това, който мине покрай него, ще се спре, ще започнат хората да го разпитват, да се занимават с него, ще стане важно, като че е царска дъщеря. Тъй щото, когато вие се свържете с Божествения принцип или когато Бог хвърли върху вас само една мисъл, всички хора ще се съберат около вас.
Помнете, че Бог е, Който устройва домове. Когато двама души се влюбят, това е от Бога. Когато двама се разлюбят, това е от дявола. Вие не можете да излъжете Господа, да представите безлюбието за любов. Двама души могат да се обичат, защото и двамата имат живот. Двама души могат да се обичат, понеже и двамата са свързани с Мъдростта. Двама души могат да се обичат, защото Мъдростта създава свободата и двамата имат свобода. В свободата има един закон на преливане. Вие трябва да обичате хората, за да имате свобода, за да имате знание. Ако нямате любов към професора, който ви преподава, вие не можете да имате неговото знание не можете да се ползувате от него. Ако вие не обичате живота, животът не може да мине през вас.
И тъй, Христос е дошъл на земята да научи хората на закона, как да изпълняват Волята Божия. И хората тълкуват, че Волята Божия трябва да се върши така, както никой досега не я вършил. Бог изисква от нас да имаме правилни отношения към всички: към богати и бедни, към учени и прости. Като се приближавате към някое дърво или към някое растение, към някое бръмбарче или насекомо, или към някое изворче, вие трябва да оценявате онова, което Бог е вложил в него. В дадения случай, като оценявате всичко това, вие се свързвате с Онзи, Който е създал тия неща. Като не разбират това, хората погледнат към някое малко животно или растение и казват: “Това е без съдържание.” Често цитират стиха, че Бог дава Мъдрост на хората. - Така е, Бог дава Мъдрост на онези, които са при Него. Не може да ти даде Господ Мъдрост, ако ти не Го обичаш. Това са твърдения. И нас не могат да ни обичат, ако не дадем нещо от себе си. Бог очаква от хората да Го обичат, понеже много е дал и те трябва да дадат нещо от себе си. Другояче казано: ние трябва да дадем повод на Бога, да се прояви в нас.
Вие имате ли съзнание, какво нещо е Бог? Мнозина мислят, че като се съберат мъж и жена на едно място и започват да говорят, непременно и Бог присътствува между тях. Не, не е така. Бог присътствува между хората само тогава, когато всяка тяхна постъпка, всяка тяхна мисъл или всяко тяхно чувство е проникнато от любов. Когато мъжът хване ръката на една жена и я стисне, в това хващане тя трябва да усети, че има нещо в този мъж, на което тя трябва и може да разчита. И после, като говори мъжът, жената трябва да чувствува, че в всяка негова дума има любов. Рекох, любовта трябва да дойде отнякъде, тя не може да се роди от нас. Дето забележите любовта, вие трябва да я пазите. Не мислете, че вие можете да произведете любовта. Любовта иде от един източник и може да мине през човека. И ако ти знаеш, как да използуваш тази любов, тя ще внесе в тебе живот. Христос казва: “Това е живот вечен да позная Тебе Единного Истиннаго Бога.”
Сега, като говоря по този начин, вие можете да мислите, че аз засягам вашия живот. Не, аз не засягам въпроса как сте живели вие. Аз отхвърлям този въпрос и вие трябва да го отхвърлите. Как сте живели, оставете този въпрос настрана. Какво сте мислили за любовта и това остава настрана. Вие обичате един човек, но задайте си въпроса защо го обичате. Вие може да го обичате за неговото тяло, за неговото сърдце, за неговия ум, за неговата душа или за неговия дух, но важно е в вашата обич не влиза ли нещо користолюбиво. Щом влезе нещо користолюбиво в вашата любов, пазете се от него. Користолюбието не е някаква добродетел. Користолюбието е от съвсем друг свят.
Та рекох, всички хора се нуждаят от една добродетел, която да възстанови добрините на тяхното сърдце. Когато сте свободни, добре е да седнете спокойно и да измерите как бие сърдцето ви - ритмично или не. Ако сърдцето ти не бие ритмично, това показва, че има нещо криво в твоите чувства. Ако ядеш и храносмилането ти не става правилно, това показва, че в тебе има нещо криво. Ако мислиш и работите не стават както трябва, има нещо криво в мисълта ти. В един хармоничен живот, какъвто е Божественият, всички неща стават така, както си ги мислите. Те стават много по-добре, отколкото си ги мислиш. Възложете надеждата си в вашия ум, който работи според законите на Божествената светлина. Възложете надеждата си в вашето сърдце, възложете надеждата си в вашата сила. Не търсете Бога отвън.
Има едно нещо, което е свойствено на хората. Когато хората се обичат, интересите им стават общи. И тогава нещата стават преизобилни. Когато хората не се обичат, интересите им се различават. Като не се обичат хората, всичко се харчи напразно. Вследствие на това те нямат тези постижения. Наблюдавайте живота и правете свои заключения. Запример виждате, че някой човек е станал вярващ. Като вярващ, той непременно трябва да претърпи известна промяна в своето тяло, лице, сърдце и т.н. Не стане ли никаква промяна, той не е станал вярващ. Запример някой човек, като мине 50-60 години, казва: “Моята работа се свърши вече. Мина моето време.” - Не, човек и до 120 години трябва да има младо сърдце, да бъде млад. Сърдцето, душата на човека никога не остарява. Тялото на човека може да остарее, но душата му е винаги млада, тя е от друга еволюция. Понякога, по закона на внушението, като остарее тялото, човек започва да мисли, че и душата му, и той цял е остарял. Сърдцето и душата не остаряват, а що се отнася до тялото, вие трябва да знаете, как да го обновите. Едно трябва да знаете: ако устните на човека станат много дебели, опасна му е работата. Ако устните изтънеят много и това е друга опасност. Ако носът стане много широк, опасна е работата на човека, но ако носът стане много тънък, изтънее и това е опасна работа. Ако носът стане много къс, има една опасност; ако стане много дълъг - друга опасност. Ако челото на човека е ниско, има една опасност, но ако стане много високо, има друга опасност. Това са противоположности, които вие трябва да разбирате. Един съвременен християнин или един какъв и да е човек, трябва да знае, как да работи за придобиване на червения цвят в себе си. Някои, като искат да имат червени устни, току се мажат с червена боя. Щом искате да имате червени устни, вие трябва да работите всеки ден по половин час върху светлината, да възприемате червения цвят на светлината.
Тук наскоро мина една полякиня, много даровита, но очите ѝ изкривени, липсва ѝ нещо съществено, разглеждах я внимателно. Гледах устните ѝ, дебелината на веждите. Веждите ѝ - много симетрични навсякъде, но малко дебели, повече, отколкото трябва. Рекох си, тя може да бъде много наблюдателна, но интуицията й е слаба. Веждите на Толстоя са много дебели, което показва, че той трябва да мине през една голяма опитност, докато съзнае, какво освен конкретните неща, има и друг един свят, повисок от обективния. На стари години той придобил такива знания, които на младини не можа да получи. За да имат тънки вежди, някои скубят космите на веждите си. Не, ако искате да поправите веждите си, вие трябва да внесете в ума си най-хубавите мисли. Като се занимавате малко с червения цвят, ще измените цвета на устните си, ще ги направите червени. Всяка вечер, като си лягате, в продължение на една седмица, повтаряйте в себе си, че ще станете с пет години по-млада. Ако сте на 55 години след една седмица ще се подмладите, ще станете на 50 години. Следната седмица пак си кажете, че ще се подмладите с още пет години. И наистина, след една седмица ще станете на 45 години. Така продължавайте докато всяка седмица слизате с по пет години. Щом станете млада на 25 години, ще спрете.
Ще кажете: “Вярно ли е това?” Това, в което човек вярва, всякога е вярно. Това, в което човек не вярва, е всякога невярно. Много хора казват, че не вярват на Бога. Това е лъжа. Те вярват, но се представят, че не вярват. Някой казва, че не вярва в Бога, но в същото време казва, че има някаква сила в света. Значи и той вярва в нещо. Дръжте онази вяра, която имате в себе си. Друго нещо, от което трябва да се пазите, е да не се дразните. Понякога човек може да се раздразни от много малко нещо. Един ден си оставих шапката не на място и после виждам една дупка на нея, скъсала се нещо. Трябва ли за това да се дразня? Много причини има за скъсването ѝ. Може би се е закачила на някакъв трън, може да е минал някой покрай нея и да я закачил, може да се е приприщила между някой камък и т. н. Никога не трябва да забравя човек шапката си. Някога я оставя на един камък, мисля, че като тръгна, ще я взема. Аз тръгвам да си вървя, но после виждам, че съм гологлав. После си рекох: може да се ходи и без шапка. Първоначално човек е бил без шапка. Шапката е дошла в последствие. Ако искаш да не забравяш шапката си, закачи я някъде на себе си, че дето и да отиваш, да не пада от главата ти.
Един свещеник ми разправя една своя опитност. Молил се 50 години наред и един ден, като се молил, нещо му казва: “Престани вече да се молиш. Ето, 50 години вече как се молиш на Господа. Няма какво повече да се молиш.” Рекох му: “Ти трябва да си отговориш в себе си: досега аз съм се молил, но не от любов към Бога, а от занаят. Сега ще се моля от любов.” Всяка сутрин, като ставаш, помоли се на Господа и кажи: “Господи, благодаря Ти за това, което си ми дал. Благослови ме.” Като малко дете, всеки ден казвай на Господа: “Господи, помогни ми да се увеличи доброто, което си вложил в мене. Увеличи светлината, която си вложил в мене. Увеличи свободата, която си вложил в мене. Увеличи и силата, която си ми дал.” Понякога, като ти дойде някаква идея, че знаеш много, обърни се към една от най-отдалечените звезди и си кажи: “Като знаеш толкова много, кажи сега каква е тази звезда, която се намира на един милион светлинни години от земята.” Така ще видиш, че много малко знаеш.
Рекох, има неща, които в даден момент ни стават много ясни, но има неща, които в даден момент ни стават много тъмни. Наблюдавал съм същото и с себе си. Понякога свиря много хубаво, чудни работи свиря. А някога, като започна да свиря, и най-обикновените работи не мога да свиря. Музиката е една дарба в човека, която всякога не се проявява еднакво. Човек може да се прояви, само когато влезе в връзка с музикалния свят от невидимия и от видимия свят. Дръжте всякога връзката си с невидимия свят и не се влияйте от хората. Няка всеки човек разправя своята опитност. От 20 години насам при мене идва един дух, който постоянно ме пита: “Ти знаеш ли кой съм аз?” Ставам сутрин и той ни в клин ни в ръкав ще ме пита: “Ти знаеш ли, кой съм аз?” Какво да му кажа? Вие какво бихте му казали? Някой може да си помисли, че е Господ. Друг може да си помисли, че е дявола. Питам го аз: “Кажи, кой си?” Ако му кажа, че не зная кой е, той веднага ще каже: “Голям простак си ти!” Често такива духове се явяват при вас и ви питат: “Ти знаеш ли, кой съм аз? Аз съм Арахангел Михаил.” Друг казва: “Аз съм Арахангел Гавраил.” Когато Арахангел Гавраил ти проговори, ти ще се простреш на земята мъртав. Когато се явява един такъв ангел, велик дух, човек непременно ще се простре на земята. Когато при пророк Данаил се яви ангел Господен, той се простре на земята. А на сегашните пророци, като им се яви някакъв ангел, нито един от тях не пада. Не се самозаблуждавайте. Аз познавам присътсвието на Бога по едно нещо. Когато Бог ме посети, аз ставам готов да услужа на всички. Като мина покрай едно камъче, аз го повдигам. Като мина покрай едно цветенце, аз веднага го поливам. Като мина покрай една тревица, гледам и на нея път да сторя. Ставам много внимателен. А когато Бог не е в мене, вървя както ми падне. Така и вие: когато Бог не е у вас и вие вървите, както намерите. Не, бъдете внимателни в всички случаи, защото не знаете кога Господ ще ви посети. Всякога бъдете готови да Го посрещнете. Когато дойде при вас някой човек да ви се оплаче, бъдете внимателни към него! Не го пъдете. Кажете си: “Когато аз съм нещо неразположен, веднага отивам при Господа да мърморя, да се оплаквам и Той ме изслушва.” Тогава, бъди и ти готов от своя страна, да приемеш и изслушаш този човек, който е дошъл при тебе. Дойде този човек при тебе, попитай го, какво иска. Той ще ти каже, че е дошъл да си поговори, да му олекне, да се извини пред Господа. Кажи му: “Няма какво да се извиняваш, братко, но изправи погрешката си, нищо повече.” Като дойде някой човек втор път при тебе, кажи му: “Не се страхувай, тази работа ще се оправи.” Какво ти костува да кажеш на човека няколко насърдчителни думи?
Като ви говоря така, аз съм готов да взема вашите погрешки върху себе си, за да изправите и вие своите погрешки. Всички хора куцат в едно отношение: всички веднага режат. Не, ние трябва да оправдаем днешния ден. Да изпратим в света към всички хора по една хубава мисъл, по едно хубаво чувство и по една хубава постъпка и да пожелаем всички от сърдце и от душа да се въдвори Царството Божие на земята. Да пожелаем мир между всички хора. Но всички трябва да работим, да станем проводници на Божия Дух и той да работи между нас. Всички трябва да държим една положителна мисъл. Някой направи нещо и после казва: “Учителю, аз направих тази работа, както вие ми казахте.” Не, ти се самозаблуждаваш. Не е въпрос само в казването. Ти трябва да дойдеш при мене, да видиш как работя. Ако не видиш как работя, ти ще направиш известни погрешки. Казвате: “Както е казал Христос, така и ние постъпваме.” Не както е казал Христос, но как е постъпил, това е важно да знаете. Ако Христос днес беше на земята, Той щеше да постъпи по съвсем друг начин.
И тъй, съвременният живот се нуждае от чиста Любов, безкористна. Съвременният живот има нужда от чиста Мъдрост, от такова знание, което може да му помогне в всички случаи. И най-после, съвременният живот се нуждае от една Истина, в която да няма абсолютно никаква лъжа. Всички трябва да бъдем чисти като деца. Каквото говориш, в него да няма никаква задна, користна мисъл или користно желание. Това се изисква сега от всички хора на земята.
Сега и на вас пожелавам.
Сега и на вас пожелавам да бъдете млади като Любовта, да бъдете възрастни като Мъдростта и да бъдете чисти като Истината!
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва
Първи съборен ден,
неделя, 10 часа пр. обед.
22 август, 1937 г.
София, Изгрев.
*курна - корито пред чешма
Добрата молитва
Молитвата на Царството
91 псалом
“Духът Божий”
Ще прочета част от 10 глава от Лука до десетия стих.
Размишление.
Има неща, които хиляди години са занимавали човешкия ум и са останали неразрешени. Всеки човек има известен въпрос неразрешен. Има нещо, към което човек се стреми, неопределено вътре. Всеки човек се стреми и търси някакво си благо, има си някаква идея. Този стремеж е както онзи човек - диша, търси чистия въздух и работата не става. В всяка минута човек трябва да направи най-малко 15-20 вдишки. И забелязано е, че когато човек заболее, вдишките стават по-бързи. Някой човек диша много бързо. Не е за предпочитане. Значи има един ритъм или едно състояние, което е здравословно. Някои болни хора дишат много бързо и мислят, че с бързото дишане ще поправят работата, пък то, освен че не се поправя, но се разваля. В живота някои хора бързат, искат да станат добри. То е едно специфично разбиране. Но в стиха се казва: “Наближило е Царството Божие.” Царството Божие е разрешението на въпроса. Докато Царството Божие не дойде в нас или докато ние не усвоим тази идея, въпросът остава неразрешен.
Казва, че е наближило Царството Божие. Съществуват някои противоречия, които от хиляди години не могат да се поправят. Често някой казва: “Кажи му на него да си поправи работата.” Но и като кажеш на човека, работата не се поправя. Казва: “Да ми даде парите. Кажи му, да ми върне парите.” Дойде някой, каже му и пак не ги дава. Казва: “Няма да му ги дам.” Тогава пита: “Защо прави така?” И мене питате: “Защо човек яде?” Така е направен, че трябва да яде. Ако можеше другояче да бъде направен, но понеже е така направен, не може. Казва: “Защо е злото в света?” Защото не може другояче. Ако можете, вие направете другояче, покажете на Господа. Вие намирате, че злото е несъвместимо с живота. Покажете на Господа един проект, който да направи, и животът по друг начин да се изяви. Вие казвате: “Еди който човек, защо така постъпва?” Но дайте си очет, че в даден случай и вие постъпвате точно тъй, както не трябва да постъпвате. Запример ако ти се намираш пред една мечка, ти не може да бъдеш тъй спокоен. Тебе те срещне една мечка, веднага ти трепне сърдцето. Защо не може да седиш хладнокръвен? Теоретически казваш, че Господ е в мечката. Но като те срещне Господ, ще ти даде един урок, че ще го помниш.
Сега запример това са изяснения, за да се изяснят сегашните положения, които имате. Запример някой път вие сте недоволен. Не може да си дадете очет, защо сте недоволен. В какво се крие същинската причина на вашето недоволство. Щом една игла е много приятелка с мене, влезе в интимния живот на моето тяло, аз съм недоволен. Представете си, тази игла толкоз много ме обича, забие се в крака ми. Мен не ми е приятно присътствието на тази игла. Искам по който и да е начин да я изпъдя. Ако ме попита: “Защо не си любезен малко с мене, защо не ме обичаш, защо ме изхвърляш, аз искам да живея с тебе.” Рекох, не бъдете игла за хората, нито пък игла за самите вас. Не може ли в света без игли? За шиенето трябват иглите. Защо не си изтъчете цяла рокля, ами ги правите от части. Какви са съображенията, че имате теркове,* трябва да се скрояват, че трябва да се зашиват. Най-първо ще вземете един плат, ще го разрежете, след туй ще го шиете наново.
Питат ме, казват: “Я, ни кажи как вярваш ти, какво ти мислиш за Господа?” - Рекох, нищо не мисля. Какво ще мисля? Казва: “Колко е голямо Слънцето.” - Не го зная. Аз нямам представа, че то е един милион и петстотин пъти по-голямо. Даже в съзнанието си го нямам. И земята не съм видял. Взема земята като мярка, но и за земята нямаме ясна представа, колко е голяма. Една идея имаме, която съвсем не е така реална, както в същност. Всичките хора на земята имат такива понятия, които в същност не отговарят на самата реалност. Казват, че има същества, които в своето съзнание обгръщат земята. Има същества, които като хванат земята обгръщат я като една ябълка, отвсякъде я разглеждат. Има хора, които отдалече гледат с микроскоп една малка частица.
После хората казват, питат: “Откъде е дошъл той?” Сега дойде някой пророк да пророкува. Пророците са на степени, има малки, има и големи пророци. Как ще познаете един пророк от Бога ли е излязъл или не е от Бога излязъл? Как ще проверите, че туй, което говори, дали е вярно или не? Казва Христос за себе си: “Аз дойдох да им дам живот.” Този, който иде да даде живот, е от Бога; този, който не иде от Бога, той взема живота. Влезете в един дом и виждате, че има овци, говеда, патици, казвате: “Голяма домакиня.” Покаже се, че е щедра, излезе с своята крина, хвърли жита на всичките. Най-първо те мислят, че господарката е много добра, храна дава на кокошките, всички са добре охранени, като излязат, вървят с нея, имат добра господарка. Но вечерно време току погледнеш, българите как постъпват. Влезе в курника, хване една за врата, извади я навън, тури я на дръвника и главата на една страна. После домакинята, тази много благородната и добре възпитаната, която е свършила най-малко един факултет, тури я в тенджерата, опари я, оскубе я. После тя разбира от хирургия, извади ножа, разтърбушини я, извади червата, извади черния дроб, белия дроб, сготви я и всички са радостни и весели. Казват: “Много добро семейство, много добре живеят. И домакинът - добър и домакинята - добра и децата, всички ядат сладко.” Виждате една красота. Хубаво, това е от вашето гледище, от вашето становище. Но поставете се в положението на една кокошка.
Питам сега, можеше ли нещата в света да стават по друг начин. Ако можеше, светът би бил направен. Но за тия хора в дадения случай светът не може другояче да бъде освен така. Искате да оправите живота. Отивате в друго място, дето хората са минали в една друга степен на развитие, те не колят кокошките, но чакат кокошката да снесе яйцето. Те имат вече понятието на свраката. Като крекне кокошката, седне в трънето и мисли. Седи така и рекох, какво ли мисли? Гледал съм, седи сериозна онази кокошка, понеже снасянето на яйцето за кокошката е сериозна работа. Ти не си снасял яйца, да знаеш, колко мъчно се снасят яйцата. Щом снесе яйцето, като каже “кудкудяк”, свраките започнат да хвъркат. Като стане кокошката, свраката ще дойде, ще клъвне яйцето и го изпие. Рекох, най-първо дойде малкото господарче и малката господарка. Щом крекне кокошката, ще вземе яйцето, ще го чукне с малко масълце. Рекох, кокошката не ядат, но яйцата на кокошката ядат. Казват: “Не може ли другояче?” - Не може. Идеш на друго място, кокошки не колят, яйцата им не ядат, плодове вече събират и ядат, минават за вегетарианци. Някои намират, че и туй не е право. Казва: “Без плодове не може ли?” - Как? Аз съм привеждал онзи пример за Паганини, когото питали, не може ли да свири на три струни. Той казва: “Може и на три струни.” Явява се и свири на три струни. Казват: “Паганини, на две струни може ли?” Дава концерт и на две струни. Казват: “Ами на една струна, може ли?” И на една струна дава концерт. - “Ами без струни може ли?” - Как? Не се явява. Дошли всички, чакат. Че как може на една струна? Може да свириш на сол. Но без струни как ще свириш, кажете ми?
Сега вие сами ще си правите сравненията, за да се изяснят противоречията, които съществуват в света. Тогава имаме една война в Далечния Изток, една война, която сега се заражда между китайци и японци. В Шанхай японците с своите възпалителни бомби запалили града и загубите възлизат на милиарди. Цял един квартал гори, изгаря и всичко туй пометено. Ако попитате, защо тия хора воюват? Ако четете пророците, ще видите, че и по-рано са ставали. Казва пророкът: “Още веднъж ще събера народите и ще излея гнева си върху тях и вече няма.” Ние наближаваме една епоха, когато Господ иде да излее гнева си върху непокорното човечество. На всичките хора иде да излее гнева си, за да поправи всичките народи. Сега вие казвате: “Защо тия събития така се развиват?” Защо хората воюват? Туй отдавна е предказано, че ще дойдат тия събития, защото ако не дойде тази, голямата война, ако Бог не се яви в света да оправи света, никой не може да го оправи. Но тази борба е вътрешна. Сега и вие се борите в себе си. Всеки ден една вътрешна борба става в вас. Води се една борба в малък размер. В ума ви се води една борба и в сърдцето ви става една борба, имате две мисли, имате две чувства, които се борят. Едновременно се борят тия чувства.
Ами представете си онзи митичен разказ за хубавата Елена. Кой беше онзи княз Парис, който я открадна? (който отиде в дома на домакина, приеха го хубаво, той задигна красивата Елена и десет години имаше война заради нея.)* За една жена два народа се биха десет години. Сега някои спорят върху този факт, но да оставим това, да го приемем тъй както е. Не можеше ли той да не вземе красивата Елена? - Можеше, как не.
И тогава ще ви приведа друг един български анекдот. Той е малко по-невероятен. Отива един българин на гости в друг българин. Вижда една от големите патици, не от малките, но от големите, една патка тамън заклана тази патка и очистена. Той като влязъл, те скриват патката в голямата тенджера и започват да ядат чесън. Поканват и него и казват: “Елате да ядем, каквото дал Господ.” Той яде чесъна, но си мисли за патицата в тенджерата. Наяли се с лук и лягат да спят. Той станал през нощта, извадил патката от тенджерата, турил я в торбата и захлюпил тенджерата. На сутринта става и казва: “Много бързам, много спешна работа имам, трябва да я свърша.” Той иска да не се научат, че взел патицата. Казва: “Докато царуваше цар Патуран, добре вървеше, но като снемат цар Патуран от трона, работата е зле.” Затова отива да си оправи работата. Те казват: “Иди да си оправиш работата.” Казват: “Какъв е този цар Патуран, който царува?” Като заминал, гледат в тенджерата, патицата я няма. Отиват да го търсят, но цар Патуран го няма вече. Цялото семейство казва, да видят на каква далечина е, задигнал патицата. Но той отишъл толкова далеч, че не си струва да си губят времето. Казват: “Отиде патката. Но друг път, като дойде гост, няма така да правим. Няма да оставяме патката на същото място.” Урок научили, че като дойде гост, теджерата да взимат при тях, да не я оставят при госта. Рекох, може вторият път тенджерата с патката да бъде при вас. Щом оставите тенджерата с патката при госта, тогава отиде цар Патуран.
Явява се една аналогия. Като отишъл на гости Парис, не трябваше да оставят красивата Елена с Париса. Според мене, разрешението беше там. Как ще разрешите въпроса, ако двама мъже излизат и една жена, къде ще турите жената? Единият начин е - жената по средата, единият мъж от едната и другият - от другата страна. Три начина има. Единият начин е единият мъж от лявата страна на жената, другият от дясната. Вие отде ги туряте, като дойдат? Сега не зная, аз как бих постъпил ако бях женен, не зная, къде щях да туря. Там беше разрешението. Елена да бъде в средата. Може домакинът да бъде в средата и Елена от едната страна и Парис от другата. Пък можеше Парис да бъде по средата между домакина и Елена. Аз ще ви поставя сега въпроса така: Преставете си, че дойде на гости една опечена кокошка, къде ще поставите кокошката? Как я туряте? По средата, мъжът от едната страна и жената от другата страна, кокошката по средата. Тогава жената хване едното крило и мъжът другото крило. Използувам сега кокошката.
Та рекох, когато дойде един гостенин, турете го на мястото на кокошката. Мъжът едното крило и жената другото крило. Един гостенин, когото вие не може да изпапате. Туй не е за новото. Добрите гости, които дойдат при вас, като дойдат, за да ви бъдат благоприятни, джобовете трябва да се изпразнят, трябва да донесат нещо, не да вземат. В даден случай този гост, който дошъл, къде е погрешката? Той задигна туй, което не беше негово. Той нямаше право. Туй показва какъв беше характера на Елена. Парис на половина има погрешката. Има една погрешка в тази Елена. Не е ли същата история, която сега се разиграва в човешката душа. Дойде ви на гости един от светлите духове. Има два вида светли духове: едните са без кадеж, другите са с кадеж.* Има хора, които като дойдат в дома, се зарадваш, но като си заминат скърбиш.
Аз искам сега да ви наведа на един въпрос, да го разберете съществено, не тъй както по обикновено. Не е от тия въпроси, дето хората искат да бъдат добри, защото в същност благ е само Един Бог в света. Единствен, който не прави погрешки е Бог, понеже всичко създал, всичко е негово. Той не прави погрешки. Ние правим погрешки, понеже всичко в нас не е наше. Нас ни липсва, ние взимаме неща, които не ни трябват, ние правим една погрешка. В света има три вида погрешки. Човек може да направи една погрешка по отношение на другите. И другият тоя брат и той може да направи една погрешка. И двамата може да направят погрешка спрямо трети. Бащата може да прави погрешка, майката може да прави погрешка, децата може да правят погрешка, но едновременно и бащата, и майката, и децата може да правят погрешки. Тогава какви са погрешките на мъжа? Мъжът не може да направи една погрешка, която жената прави. Жената никога не може да направи една погрешка, която мъжът прави. Детето не може да направи никога една погрешка, която жената прави. Жената не може да направи никога една погрешка, която детето прави. И детето не прави такива погрешки, които бащата прави.
Сега нека вземем най-малката погрешка. Върви някой, питаш го: “Как си?” Казва: “Добре съм.” - “Топло ли е?” - “Да.” Той се е стиснал и казва, че му е добре. Казва, че е добре, пък краката му истинали. Той не говори истината. Питам как е, казва, че е добре, пък не му е добре. Ти в присътствието на един човек може да го познаеш, какъв е човекът. Може да го познаеш човека само в неговото присътствие. Една жена може да познае един мъж, само когато той е насаме с нея. Няма никакъв закон, тогава може да го познае, какъв е. Когато една жена е при един мъж, той може да я познае, каква е. Когато двама души са насаме, няма никакво ограничение, тогава може да познаят, каква е обходата. Да допуснем, че аз минавам покрай едно плодно дърво и съм изправен. Погледна, кажа: “Хубаво е дървото.” В желанието ми няма нищо лошо. Какво има от това, че съм пожелал да откъсна една круша. Ако аз си позволя да откъсна една круша, считам, че съм нарушил едно правило. Рекох, ако нямаше никой да пази тази градина, нямаше никакъв закон, щеше ли да бъде престъпление, ако откъсна. Един наш приятел, той беше Пеньо Киров - много честен, един от примерната българска честност, ама педант. Минава покрай един бостан, няма човек, който да го пази, казва му един българин: “Влез и си откъсни.” Казва: “Подир мене върви един стражар постоянно и ме гледа какво правя. От него ме е страх.” - “Къде е той?” - “Вътре в мене.” - “Че как го носиш, изхвърли го навън, защо да те безпокои.”
Та, аз понякой път забелязвам, следя в най-малките работи, с които светът някой път иска да ме изненада. Гледаш някой човек. Видиш друг, който ти е неприятен, една неприязън се явява към него. Погледнеш го по лицето, искаш колкото се може по-скоро да се освободиш от него. Питам: защо в единия случай ти е приятен човек, в другия случай не ти е приятен? Иде някой човек, гладувал три деня, приятно ти е, че иде да му услужиш. Иде някой, който освен че нищо не носи, но и той гладен като онзи, той търси и казва: “Няма ли малко хляб да ми дадеш.” Тебе ти е неприятно. - “И аз три деня не съм ял.” Той ти прави една забележка, казва: “Че как, не си ли толкова учен да носиш малко повече хляб и на мене да дадеш?” И в мене се явява идеята: “Ами ти защо не си толкова учен, ти да носиш, че ти да дадеш на мене.” Дойде някой, иска да му услужа. Рекох, ти трябва да бъдеш по-умен от мене, ти да носиш, ти да услужиш, че и двамата да се освободим от туй състояние.
Рекох, ние се намираме при един въпрос много деликатен за разрешение. Мене са ме питали: “Защо еди коя си сестра така постъпи?” Рекох, защото не може да постъпи другояче. - “Защо еди кой си брат постъпи така?” - Защото не може да постъпи другояче. Бог ни е дал известна свобода и иска да ни опита, доколко ние ще употребим тази свобода за нашето добро и за доброто на нашите ближни. Всички ние до един, навсякъде се опитва свободата, която ни е дал Бог. Та рекох, тази свобода седи в Царството Божие. Ако искате да прогресирате в света, не обвинявайте никого! Никого не съдете в себе си. Ако има някого да съдите, най-първо съдете себе си. Вие всички сте монархисти. Един човек, който съди, е монархист. В сегашния съд има цял състав на един съвет, който заседава, няколко съдии заседават. В старо време съдът беше от един съдия, той осъждаше и прилагаше законите. Сега има много съдии, ще се съвещават, ще има адвокати, ще защищават делото, ще има свидетели, цял един процес, за да излезе работата тъй както трябва.
Та рекох, решенията в нас трябва да бъдат по този демократичен начин. Ние сме в един метод, когато трябва пълен състав на съда вътре. При това трябва да се даде едно правилно разрешение на въпроса, който разрешаваме. Ако съберете на едно място здравите хора, ще има едно разрешение; ако съберете болните хора, ще има друго разрешение. Ако влезете в една болница, всеки болен ще седи, според степента на своята болест ще му услужват. На един ще му прислужва един, на други - двама, на трети - трима, че всеки да бъде задоволен. Те ще кажат, ако са доволни, че болницата е много добра. Но ако човек е здрав и с него започват да се отнасят както с един болен, мислите ли, че туй положение ще бъде приятно? Да те хванат двама санитари, един за главата, други за краката и да те преместят от едно легло на друго, да дойде лекар да те гледа, езика да ти гледа, стомаха да ти премива с цев, това приятно ли ще бъде? Неестествено е това положение. Много пъти аз съм виждал религиозни хора, които предписват цярове на здрави хора. Рекох, здравият човек как трябва да ги приеме? Аз нямам нужда от тия церове. Той ми предписва, как трябва да вярвам в Бога, как трябва да живея. Аз виждам, че живея по-добре от него.
Веднъж дойде при мене един български лекар и ми казва: “Болен съм.” Рекох: “Че ти си лекар.” Рекох: “Защо идеш при мене, защо не идеш при другите лекари?” - “Страх ме е, аз нямам доверие.” Рекох на този лекар: “Лекувай се с вяра! Мисли, че не си болен.” - “Че как да мисля, че не съм болен, чувствувам болка в себе си.” Рекох: “Ти си заблуден, понеже ти лекуваш болните хора и същите признаци мислиш, че и ти си болен.” Всеки лекар, като погледне болния, ще гледа езика му, пулса и по някои белези ще каже, че е болен от такава и такава болест. Та сега в съвременния живот хората обръщат повече внимание на болезнените признаци на болестите. Рекох, кой човек е добър? Здравият човек има една диагноза. Когато човек е здрав по тяло, здрав по сърдце и здрав по ум от него излизат три ухания. Има едно ухание, което излиза от тялото, е приятно. Има ли малка миризма, болен е човекът. Има едно ухание на чувствата, как да ви го представя. Има и едно ухание, което иде от ума. Умът и той заболява. Та рекох, когато умът има едно ухание, което е приятно, отлично, има и едно ухание на сърдцето, което е приятно, има и едно ухание на тялото, което е приятно. Когато човек има тия три ухания, той е здрав човек. Когато тия трите ухания не присътствуват, човек е в едно болезнено състояние.
Та когато вие заболеете физически, вие може да се лекувате с Истината. И когато установите туй ухание, болният оздравява. Ти никога не може да си лекуваш тялото, ако не обичаш Истината. От каквато и болест да сте болен, решете абсолютно да обичате Истината, в душата ви да не остане абсолютно никаква лъжа, ще видите как ще се лекува вашата болест. А пък уханието на сърдцето се придобива с Любовта. За сърдцето се казва: да обичаме хората. Когато се изгуби уханието на сърдцето, непременно трябва да внесеш Любовта като метод, за да внесеш туй ухание, което Бог турил. Любовта е единствената сила, която може да тури истинско равновесие на сърдцето. Равновесие на ума може да установи само Божествената Мъдрост. Когато говоря за Истината, аз искам да възстановя равновесието на своя организъм. Когато говоря за Любовта, аз искам да възстановя равновесието на своето сърдце, когато говоря за Божията Мъдрост, аз искам да установя равновесието на своя ум. Понеже ако в моето тяло няма туй ухание, ако в моето сърдце и ако в моя ум няма туй ухание, аз не мога да бъда благоприятен за Бога.
Значи когато говоря за Любовта, аз искам сърдцето ми да е на място, да усещам туй ухание. То е жертвоприношение, може да понюхне, че тази жертва е хубава, Господ е доволен. Когато дойде в моя дом, тогава на олтаря да нюхне туй ухание на моя ум, че Господ да е доволен. И когато дойде на физическото поле в живота ми вътре, туй ухание пак да го почувствува Господ. Рекох, едновременно търся Любовта, търся Мъдростта, търся и Истината в себе си, за да бъде Господ доволен. Само тогава Господ ще бъде доволен, когато в мене Любовта е жрица в олтаря на моето сърдце, когато Мъдростта е жрица в олтаря на моя ум и когато Истината е жрица в олтаря на моето тяло. Казваме “храм”. Храм разбирам физическото тяло. Рекох, ако Истината функционираше в вашето тяло, и ако Любовта функционираше в вашето сърдце, и ако Мъдростта функционираше в вашия ум, то е пътя на новото учение. Без туй нещо никой не може да бъде свободен, кой каквото и да казва. Аз, като срещна един човек, зная честен ли е, добър ли е или не. Разглеждам Истината в живота му, Любовта в сърдцето му и Мъдростта в ума му. Аз зная, че Господ е там. Ако целият свят се събере да ми каже, че този човек е лош, рекох: “Всичко е възможно.” Аз не подържам никакви външни правила.
Слушай, ако аз имам една жена, аз ви засягам много отблизо и дойде някой, че ми каже, че тя целунала някого, прегърнала някого, аз ще се зарадвам. Защо? Аз зная, че тя, като срещне някой прокажен и като го целуне, той здрав ще стане. Свещена е нейната целувка. Ако прегърне някого, по-хубава прегръдка не зная. Ами светлината, не ни ли прегръща, какво зло има? Ами въздухът, ами храната, ами хлябът не ни ли целуват? Трябва да имаме едно свещено чувство, да обичаме Едного. Вие често се съблазнявате, казвате: “Целунала го.” Че какво лошо има? Писанието казва: “Целунете се с свято целувание.” Един мъж ми казва: “Туй, Учителю, каквото казваш е право, ама тя другите целува, пък мене не целува. Другите, като срещне, целуне ги, прегърне ги, пък мене като види, нахохори се.” Аз взимам живота непреривен, тъй както Бог се изявява. Всеки ден Слънцето ни прегръща и ни целува отдалече. Понякой път от обич лицето почернее. Все таки е хубава прегръдката на Слънцето, все таки допринася нещо. Та рекох, вие обичате някого и той да обича друг. Така наредете се като скачените съдове: ако ти обичаш някого, той да обича друг и всичките хора да образуват една верига на любовта. Не очаквайте вие когото обичате, той вас да обича, понеже той ще ви плати. Не мислете, че ако мене някой обича, аз трябва да го обичам. Някой ме обича и ми дал някой подарък и аз да му дам друг подарък - няма разрешение на въпроса. Да се обичаме едни други в този смисъл, няма разрешение на въпроса.
Вие сте чудни хора. Когато започнеш да пишеш, може ли да пишеш с една буква. Пишеш все “а, а, а”. Трябва да обичаш всичките букви. Колко са буквите в български език? - 30. Всичките букви ще обичаш, че на всяка буква ще даваш място. Когато изговаряш, пак изговоряш всичките букви. Някой ме пита: “Как може да обичаме всичките хора? То е немислимо.” Рекох, ако ти не може да обичаш всичките хора, ти човек не може да станеш. Ако ти не употребяваш всичките букви, ако не знаеш техните закони, да туряш всяка буква на своето място, ти списател не може да бъдеш. Всичките правила трябва да ги знаеш. Ако ти не ги употребяваш правилно, твоята реч ще бъде несъвместима. От нас изискват да живеем. Ти ще поставиш всяка една своя постъпка на нейното място, трябва да поставиш всяко чувство на неговото място и всяка своя мисъл на нейното място. Ти си оставен свободен. Тогава дойдеш и не знаеш, какво ти се случило. Да кажем, вие отивате като Парис в Гърция и задигнете красивата Елена. Господ нищо няма да ви каже. Вие отивате в един дом и задигате дъщерята. Бащата си преглътне, неприятно му е, обича я. Но един ден и вас ще ви се роди дъщеря, която ще ви направи същото, каквото вие направихте. И вие ще направите същото и вие ще си преглътнете. Ще кажете: “Не е хубаво това нещо.” Правете добро, за да се върне при вас доброто. Ако вашето добро се върне при вас, вие ще бъдете доволни. Ако вашето добро се върне и вие не сте доволни, не сте го направили както трябва. Всякога, когато доброто се върне при мене и аз не съм доволен, аз корегирам постъпката си. Има неща, които аз корегирам, за които вие не сте сънували. Слушам някой човек говорил за мене. Рекох, хубаво, ако аз съм на неговото място в дадения случай, какво ще направя? Той човекът ми говори за жена си, че е лоша: “Извива ме като свредел.” Сега аз може да кажа: “Де е този свредел, каква бургия има?” Казва: “По-лоша от онази, с която завъртат.” Рекох, ти си щастлив човек, понеже знаеш тази бургия, пък аз не зная, каква е. Онази, лошата жена то е недоволството, което ние имаме. Седя аз и съм недоволен. Седя аз и съм недоволен, от много малко съм недоволен, от много малка работа съм недоволен. Бъдете доволни от това, което Бог ви прати в света и отделяйте една малка част от великото предприятие, което имате. Понякой път ще обърне внимание, дали ти добре живееш. Бъди благодарен. Ти гледаш, искаш от Господа Той да обърне внимание, да те задоволи. Бъдете благодарни на онова положение, което сега имате.
Мен често ме питат, казват: “Ти как ги събра наоколо си?” Рекох, аз не ги събрах, ами те се събраха. - “Как ги търпиш?” - Рекох, аз никак не ги търпя, сами се търпят. На гърба си не ги нося. Казва: “Как ги търпиш?” - Не ги знаете, рекох, те са първокласни светии, те са много скромни. Казват: “Как ги търпиш, толкоз недъзи имат.” - Рекох, не ги знаете, по-добри хора не сте срещали. Казват какво: “Те, задигнаха ме.” - Не, те те опитват, те никога не обичат да задигат работите. Той, рекох, пет ще вземе, десет ще донесе. Ти не си ги виждал. Какво ти направи, чакай - ще върнат. Те са все умни. Много големи философи са, не ги считайте, че са глупави, учени са, те и на мене ми преподават. Казва: “Сериозно ли говориш или се шегуваш?” - Не се шегувам, ами учени хора са те, от тях съм научил толкова ценни работи. Благодаря на Бога, че ги прати, да ме научат на толкова ценни работи. Ами че един учител, кой го прави да бъде учител? Една майка, кой я прави да бъде майка? Децата я направиха майка. Децата внесоха туй майчинство. Майката трябва да благодари на децата. Един мъж стана мъж благодарение на жената. Ако не беше тази жена, не можеше да стане мъж. И една жена стана жена, благодарение на мъжа, ако не беше мъжът, тя нямаше да стане жена. Тогава мъжът казва: “Аз познах какво нещо е животът.” Благодарете на Бога.
Едно правило давам: Благодарете на Бога, че живеете в този живот, такъв какъвто е, с всичките негови противоречия. След време ще познаете, че онова, което става в вашия ум, онова, което става в вашето сърдце, онова, което става в вашия живот, е за ваше добро. Туй аз ви го подписвам сто процента на сто, че всичко онова, което става, е за ваше добро. Няма да се мине дълго време и вие ще проверите. Защото Бог е приготвил нещо, което вие не подозирате. Нещо ви очаква всинца ви.
Та рекох, тази е новата философия на Любовта, за да влезете в Царството Божие. Царството Божие, дето Истината царува. Царството Божие дето Мъдростта царува, Царството Божие дето Любовта царува. Любовта царува в сърдцето, Мъдростта царува в ума, Истината царува в нашия живот. Пожелавам ви това. То е новото в света. С Истината, с Мъдростта, с Любовта, с Духа си Бог ще примири всички неща. Тогава ще обърше сълзите, които текат от нашите очи и всички ще бъдем радостни и весели.
Отче наш
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната любов.
Втори ден на събора
Понеделник, 23 август 1937 г.
*терк - (ар.-тур.) образец, кройка
*в скобите е втори вариант, вероятно допълнен от стенографката (бел.ред.)
*кадеж - (диал.) дим, пушек, сажди
Добрата молитва
Молитвата на Царството
91 псалом
“Духът Божи”
Евангелие от Матея, глава 10, стихове 1 - 10.
Размишление.
Преди няколко време имах един разговор с един виден професор по музика. Понеже го интересува музиката, аз го слушах и той разправяше най-новите теории. Като го слушах, той разправи какво мислил Шопенхауер за музиката. Рекох, какво е мислил Шопенхауер, то е теоретически. Неговата теория не съвпада с същината на музиката.
Аз считам сопрано за жена, басът за мъж, тенорът за син, а пък алтът за дъщеря. За мене музиката е едно семейство: баща, майка, син и дъщеря. Някои тук говорят само за тенор, този, който говори само за тенор, мисли, че е жена. Жените говорят за тенор, понеже обичат мъжете. А пък този, който говори за алта, те са мъже, моми търсят. А пък някои говорят за бас, понеже иска да се жени и иска да знае, дали бащата е богат и мазен. Той кисна да се смее. Рекох му: “Аз ще приведа този пример и на някои други професори.” После той ми разправи теория за основните положения на някои тонове, каква роля играят. Рекох му: “Каква е основата на една музикална терца?” И той почна да ми развива цяла една теория. Аз му рекох: “До” е основен тон, но в музиката “сол” има по-голяма тежест, понеже “сол” винаги се връща към началото, от дето е излязъл. Според моята теория, рекох му аз, ябълката винаги като цъфне и узрее плодът, това е “сол”. И след това се повръща към “до” и после пак израства същото.
И след като ми разправи той дълго време, каза: “Извинете, че ви задържах дълго време. Може да ви чакат и други.” И се разделихме. Всеки човек, каквото го интересува, за него говори. Набожният, дето и да отиде, за Господа говори, той търси Господа. Той казва: “Видял ли си го? Каква форма има?” Все за него говори.
Някой път аз си служа с следното уподобление: Някой млад момък все пита за някоя млада мома, казва: “Видял ли си я? Видя ли последната ѝ фотография? Израстнала ли е, какъв е цветът на роклята ѝ.” Той се интересува от шапката ѝ, от обущата ѝ, къде следва, къде ходи всеки ден, от всичко се интересува! Питайте един стар дядо на 120 години, той казва: “Мен никак не ме интересуват младите моми.” Той казва: “Пропадна всичката ми стока.” Ако вие си съставите понятие от възгледите на стария и от възгледите на младия, какво ще разберете? Младата мома не е това, което младият мисли за нея; тя не е това, което старият мисли за нея.
Сега да ви изясня: когато говоря за младата мома, аз разбирам живота. Младата мома е живота. Ти се интересуваш от живота - млад момък си. Казваш: “Без моми не може!” Някой казва: “Ти какво си тръгнал подир момите?” Не разбирам обикновените моми, но живота! Тая, младата мома ще я търсиш и ако не опичаш ума си, да изучаваш характера ѝ, главата ти може да пати много. Това са иносказания. Трябва да се изучава вътрешната страна на живота. Мома, момци, майки, бащи, това са външни форми. Когато говориш за майка, за баща, това не подразбира още живота, целокупния живот. Или като говориш за един учен човек, това са частични проявления на онзи, великия живот.
Има един нов начин, по който човек трябва да се занимава с живота. Вие сте недоволни от живота, понеже животът не ви е дал това, което искате. Вие тогаз сте недоволни и от Онзи, който ви е създал. Ако ви говори някой за Божията Мъдрост, казвате: “Оставете тия работи! Не ми разправяйте! Не зная ли аз? Ако имаше такава Истина, за каквато ми говориш, работите не биха вървели така.” Питам: ако вие попитате един фотограф може ли да се направи една картина без сенки, той ще каже: “Невъзможно!” Ако картината навсякъде е еднакво осветлена, няма да излезе. Ще излезе само белина. Никакъв образ няма да имате. И предметите няма да ви бъдат достъпни. Ако пък всичко е в сянка, пак няма да излезе. Ще излезе тъмнота. Ще имате две картини: едната тъмна, а другата бяла. В светлата и в тъмната картина реалността ще бъде скрита. Сега вие искате животът да бъде без сенки, т.е. не искате да имате страдания. Тогаз нищо няма да разберете от живота. Тогаз не можете да имате разбиране, в своя ум няма да имате предмети, които да изучавате. Тогаз какъв ще бъде вашият живот? Представи си, че ти срещнеш една млада мома, която не виждаш. Тя ти говори, но ти не я виждаш. Тя е в сянка. Само чуваш гласа ѝ. Но не можеш да имаш ясна представа де ѝ е челото, устата, очите, носът и пр. Чуваш един глас. Иде от някъде. Но питам: ако този глас постоянно ти говори през целия ти живот и ти нямаш ясна представа за външната ѝ форма, каква връзка можете да имате?
Днес искам да ви наведа на някои прости работи. Вземете такава една книга като Библията. Доста хора са работили върху нея. От много автори е тя. Ония от вас, които искате да знаете от колко автори е писана тя, можете да видите това в някой библейски речник. Някой ме пита: “Ти чел ли си Исайя? Той не е ли един от най-великите пророци?” Рекох му: “Минава за един от първите пророци. Има един отличен стил. Хубаво схваща.” Той казва: “Ти чел ли си Петокнижието, онзи законоведец Мойсея? Каква мисъл, гениален човек! Чел ли си за Аврама?” - Рекох, чел съм. Той казва: “Какъв патриах е той!” - Действително, един вид брамин е бил той, много учен човек е бил Аврам. Не е бил тъй прост. За да му говори Господ да напусне бащиния си дом, този човек е имал познания. Отишъл да се учи. И Господ му дал много красива другарка. Сара беше много красива. Ако беше в нашите времена, на мнозина щеше да запали чергата. В това дивашко време тя е запалила на доста чергата. На князе е запалила чергата. Той пита Аврама, каква му е тя. Той казва: “Сестра ми е.” Той не каза, че му е жена, понеже иначе ще го претрепи. Сара каза: “Кажи му, че съм ти сестра.” Той взе жена му. И Господ се затвори за него. Каза му Господ: “Да повърнеш жена му. Той е пророк.” Изобличава го. Той отива при Аврама и му казва: “Като ти е другарка, защо каза, че ти е сестра? Защо не каза, че ти е жена?” - “Измамих се, че тук няма страх Божи.” В душата на Аврама трепва страх да не би да го убият.
Господ казва на Аврама: “Излез из дома бащин в мястото, което ще ти покажа.” И в душата на Аврама се появява един малък страх. Вие можете да съдите какво е било понятието на Аврама за Бога. Аврам казва: “Обичам да полъгвам малко някой път.” Рекох, патриарсите и те полъгват малко. Защото човек от страх винаги лъже. Дето има страх, има и лъжа. Той казва: “Какво ще мислят хората за мен?” Това е вече страх. Някой казва: “Това не е в моя интерес.” Това е пак един вид страх. В тия съображения винаги има нещо, което не е вярно. Те са неверни работи.
Аврам беше прав. Сара не беше негова жена. Женитбата е един институт. Някой се оженил за чужда дъщеря и казва, че е негова жена. Идеята не е права. Това не е собственост. Някой казва: “Моята жена.” Значи схващаш я като своя собственост. Казваш: “Моят мъж.” Схващаш го като своя собственост. Казваш: “Моята къща.” Също казваш: “Мои дървета.” Не, тия дървета не са твои, ни най-малко! Казваш: “Тая идея е моя.” Не, ти се лъжеш. Тая идея не е твоя. Тя не е излязла от твоята глава. През колко умове е минала тя! Ти казваш: “Аз разбирам това!” Твоето разбиране колко души са го разбрали преди тебе.
Та вие се намирате в положението, което е описано в следния анекдот: Конят, когато станал за пръв път студент в един университет на природата, и учите му го пратил да изследва една фигура, която е елипсовидна. Казал му професорът: “За да я изследваш, ти трябва да си прекараш главата и шията си през тая елипса. Ако можеш да прекараш, ти ще научиш някои качества на тая елипса.” И тръгнал като студент. И гледа, че едвам може да си провре главата и шията през елипсата. И си мушка главата. И като идва елипсата до рамената му, спира там, обаче почнал да усеща едно напрежение. И тръгнал напред. И вижда, че тръгва нещо отподире му. Нещо се закачило отподире му. Преди да си прекара главата през елипсата, той тежал 100 килограма, но след това тежал вече 300 килограма. И теглил. Като се връща, пита го професорът какво научил. Конят казал: “Теглих и измерих елипсата. Но забелязах едно свойство, че преди да си прекарам главата тежах 100 килограма, а като си прекарах главата, тежах 300 килограма.” Професорът казал: “Това е свойството на елипсата.” Вие имате едно желание. Докато не сте вкарали главата си през елипсата, вие тежите 100 килограма като коня. Но който тежи 50 килограма, щом си прекара главата през това желание, ако е бил 50 килограма, ще тежи 150 килограма.
Тогаз вашето положение ще бъде следното. Ще се намерите в положението на жителите на едно турско село, дето отишъл един паша. Турците го посрещнали много добре. Пашата от голямо доволство и признателност, че го угостили както трябва, казал им: “Да ви подаря един слон за развлечение за вас.” Турците не знаели, какво нещо е слонът. - “Много благодарим”, казали те. Той им праща един слон. Той трябвало всеки ден да изяжда 70 килограма ориз. А в село нямало на каква работа да го турят. Той си ходел. Всеки ден събирали по 70 килограма ориз да го хранят, понеже след една година ще дойде пашата да пита, как е слонът, хранят ли го и доволни ли са. След една година той среща един от селяните и казва: “Как е моят слон? Доволни ли са?” - “Много сме доволни.” Той казал: “Да ви изпратим още един!” За пашата е едно удоволствие да даде един подарък на тия селяни, но за тия селяни е едно нещастие да харчат по 140 килограма ориз всеки ден.
Та рекох, при съвременните условия на нас не ни трябват слонове. В духовната наука важно е това, което в дадения случай може да ни бъде полезно. В дадения случай за нас е полезно да знаем на какви основи почива самият живот, къде започва животът и как ние можем да бъдем най-първо здрави и да се ползуваме от живота тъй както трябва. Детето трябва да се ползува от живота като дете. Трябва да се остави свободно. Човек трябва да бъде едно свободно дете. Като стане човек възрастен, пак трябва да бъде свободен. И на зрела възраст, и на стара възраст, всякога той трябва да бъде свободен. Защото ако човек дойде в живота и целият му живот е само от горчивини, какво го ползува този живот?
Вие всички сте носители на ценности! Всеки един от вас представлява една ценност. Никой в света не може да ви замести. Вие сте една ценност, която никой не може да замести! И най-малката бубулечка никой не може да я замести; и най-малкото растение никой не може да го замести. И най-малката капка вода никой не може да я замести. Онзи, светлият лъч на слънцето никой не може да го замести. Буквата “а” никоя друга буква не може да я замести. И буквата “б” никоя друга буква не може да я замести. И буквата “в” никоя друга буква не може да я замести. Казвате: “Какъв е смисълът на живота?” Човек и след като е учен, той ще употреби същите неща, които и детето употребява, само че възрасният ще употреби такива форми, които съответствуват на него. И детето ще употреби същите елементи, но в съвсем друга форма, която подхожда на детето.
Та рекох, потребна е за някои от вас […]. Виждам, съвременният свят е остарял преждевременно. Аз виждам религиозни хора остаряли преждевременно. Той не иска да греши, но не знае какво нещо е грях. Той счита за грях това, което не е. Той казва: “Преядох, съгреших.” В преяждането няма никакъв грях. Казва: “Много пари похарчих.” И в харченето на много пари няма никакъв грях. Казва: “Изядох на този човек парите.” Никакви пари не си изял. Парите не се ядат. Кривото в живота е, че ние не знаем нашите отношения. Грехът седи, че ние нямаме правилни отношения към Първичната Причина, към Бога. Ние туряме греха там, дето няма никакъв грях. Един влиза в една градина, откъсва една ябълка и я изяжда и счита това за грях. Или както Жан Вължан откраднал един хляб и считат това за грях.
Често са ме питали: “Разбираш ли астрология?” Рекох, разбирам малко нещо. Но чудя се на ония гениални астролози, те са взели слънчевата система, както са я разбирали едно време. Меркурий са го направили секретар, той носи знанието. За да бъдеш умен и с знание, трябва да се учиш при Меркурий. Хванали планетата Венера и я направили богиня. И турили, че тя се разпорежда с любовта, с човешките чувства. И ако искаш да бъдеш щастлив, да бъдеш кавалер, непременно трябва да си се учил в училището на Венера. И тогаз ще знаеш да пишеш любовни писма, ще знаеш да отглеждаш и деца. После хванали Марс. Той пък е онзи в света, който има енергия, сила, той е юнак. Направили Марс адютант на боговете. После хванали и нашата Месечина. И ако искаш да имаш въображение, да разбираш великите, грандиозните работи, трябва да се учиш в училището на Месечината, да бъдеш завеян, да мислиш за това, което не е. Хванали Юпитер, гърците го нарекли Зевс, а римляните - Юпитер. Той пък прави хората благородни. Той ходи с голямо достойнство, често има високо мнение за себе си, че е от високо произхождение. Ако искаш ти да станеш цар, трябва да имаш качествата на Юпитер. Някои жени разбират астрология. Казват: “Този човек мъж ли е?” Юпитер го няма там. Казват: “Като някоя баба се свил!” Рекох, ще пращаш мъжа си в училището на Юпитер, той да му каже, в какво седи достойнството на мъжа. И най-после хванали Сатурна и го направили философ. Той е най-крайната граница. Той гледа скептически на всичките работи. Много е скържав. Ти му говори каквото искаш. Той не вярва в нищо. Някой казва: “Аз не вярвам в тия работи.” Защото Сатурн влияе върху човека да бъде скептичен. Има си основание.
Та рекох, ако сте скъжав, Сатурн ви е повлиял. Ако не знаете как да се отнасяте, няма благородство, Юпитер не ви е произвел, не сте се учили при него. Ако пък знаете как да се отнасяте, били сте в този университет. Това са 7 университети. А пък според модерните астролози, които взимат пред вид новооткритите планети, университетите не са 7, а 10. А пък има място за още две. Интересното е, че Венера строи устните на човека. Ако не си учил при Венера, устата ти ще бъдат тънки. А пък, ако много знания си добил от нея, устните ти ще бъдат дебели, диплома имаш, че си се учил при нея. Ако си се учил при Венера и на страничните кривини на носа ще имаш диплома. Страничните кривини на носа пак Венера ги е правила. Марс обича тия страни на носа. Когато носът е сплескан, дихателната система е слабо развита и такива хора са предразположени към заболяване на белите дробове, а пък, ако носът е широк, дихателната система и кръвообръщението са отлични. Когато Месечината е повлияла върху някой човек, той има хубава линия на челото отпред. Тия хора, които имат широко чело, у тях въображението е развито, а пък тия, чието чело е сбутано горе, те нямат въображение, поезия. Те имат други хубави работи, но поезия няма у тях. Месечината дава поезия. Най-после Слънцето. На него дали ролята да бъде носител на живота. Слънцето е упражнило своето влияние върху човека. Също така и Венера, Меркурий, Марс, Юпитер, Сатурн. В старо време са считали, че всички тия планети са като живи същества, които оказват известно влияние. Или другояче казано. В света има известна категория на разумни същества, които направляват Венера. Има същества, които направляват! Всеки един параход си има капитан. Следователно планетата Венера си има известни същества, които я направляват. И нашата земя си има известни същества, които я направляват. Следователно ние сме под влиянието на ония, които направляват Земята, Венера, Слънцето и пр. Не може да ви се даде в съкратена форма, за да видите защо човек трябва да се интересува от всичко в света.
Често ви говоря за Любовта. Но какво трябва да се разбира под “любов”? Под любов разбирате вие всякога това, което не е любов. Любовта е първата, която е отделила човека от Бога. Любовта е първата, която е дала свобода на човека. Ти казваш: “Преди любовта какво е било?” Човек преди Любовта е бил в едно потенциално състояние, той нищо не е знаел, свободен е бил, никаква радост и страдание не е имал, никакви грешки не е правил и никакви добрини не е правил. А с идването на Любовта, човек е излязъл в света, придобил знание, но е правил и погрешки. Щом дойде Любовта в вас, тя ще ви внесе в големите противоречия, с които ще трябва да се справите. Тогаз да допуснем, че вие влезете в съприкосновение с едно същество, което има устройството на барута. Ако разбирате сега естеството на барута, знаете, че това същество не търпи никакъв огън. Щом дойде огънят, барутът веднага се запалва. Това запалване е влюбването. Да кажем, че вие, които имате естеството на барута, минали сте покрай едно същество, което има висока температура. Питам: какво ще стане? Ще стане едно избухване! Ти казваш: “Защо да е така?” Какво трябва да правиш? Ще бъдеш умен, когато отиваш при това същество, трябва да полееш барута си с вода, за да не се запалва.
Рекох, в съвременното образование трябва да се изучава как трябва да се живее. Светът е направен толкоз хубав, че има с какво да се занимаваме. Аз не намирам никакво противоречие. Оставете всеки един човек. Даже ако бяхме оставили света сам да се самовъзпитава, ако не се месехме в неговия живот, то светът щеше да бъде два пъти по-добре, отколкото е сега. А пък сега ние, като възпитаваме своите деца, жените - мъжете си, мъжете - жените си и пр., то какви са резултатите? Като възпитават жените мъжете си, мъжете са станали два пъти по-лоши! И мъжете, ако бяха оставили свободни жените си, те щяха да бъдат два пъти по-добри, отколкото са сега. И жената, ако беше оставила свободен мъжа си, той щеше да бъде два пъти по-добър отколкото е сега. И бащата, ако беше оставил свободни децата си, те щяха да бъдат два пъти по-добри.
Не съжалявайте за онова, което идва в вашето сърдце. Всички ония естествени желания, които идват в душата ви, те са едно благо заради вас. Но има и желания, които могат да проникнат в вашата душа и които не са за вас. Вие сте справочно бюро. Или вие сте поща. Могат да идват писма до вас, но всички те не са заради вас. При един раздавач могат да идват 500 писма. Своите ще прочете, но чуждите писма няма да прочете. Ще ги раздаде по адресите на хората и ще се запознае с тях.
Вие сега някой път се запознавате с този - онзи. Пазете се, като се приближавате при хората, не търсете опакито у хората. Опакито не е нещо реално. В всеки един човек има една реална страна. То е Божественото. В всеки един човек търсете най-първо Божественото и след време, когато намерите Божественото, тогаз изучавайте вече човека. Ако тъй не постъпвате, всякога ще правите погрешки. Защото ако не познавате хората и себе си няма да познавате. Ако познавате себе си, ще познавате хората. И ако познавате хората, ще познавате и себе си. Всеки един човек, когото срещате, е едно велико благо заради вас. Например срещнете един човек, който ще внесе отлично въображение в вас. А въображението е потребно за вас. Тия хора, които имат въображение, са хора, които чъртаят бъдещите цивилизации: те чъртаят какъв ще бъде бъдещият живот. Това, което сега не се вижда, въображението го вижда.
Ако не мине Венера покрай вас и не ви даде Божествен потик да се проявят вашите чувства, те не могат да се проявят. На някои хора изтъняват устните. Съвременната неврастения се дължи на подтискането на чувствата. У някои на страха да не съгреши човек. По-добре е да съгрешиш и да научиш нещо, отколкото да бъдеш праведен и да не научиш нищо. Праведните ще бъдат съдени, защото не са съгрешили. Ще те питат: “Защо не съгреши?” Ще кажеш: “От страх!” Страхът не трябва да влиза! Или другояче казано, за да разберете: Благото, което Бог ви е дал, вие ще го турите в действие, макар и да стане някаква погрешка. Ще направите някакъв опит! Ти, като правиш опити в химическата лаборатория, не ще стане без грешка! Колко пъти химиците са излизали с изгорели лица, но ще научат много работи! Но после химикът става внимателен, изучава свойствата на елементите и като дойде, очите му са четири.
Като говоря за любовта, аз разбирам съвсем друго от това, което хората разбират. Виждам, че хората разбират това, което не е.
Някой ми казва: “Защо, Учителю, не даваш себе си за пример?” Рекох, аз себе си пример никога не давам. Аз своята дреха мога да дам, но това е Учителева дреха, тя е от козината на овцете. Тя не знае какво съм аз. Тя и на моя гръб и на друг гръб си е все същата. Дрехата не може да бъде учителска. Нито пък аз си въобразявам, че съм учител. Рекох, правя опити. Рекох нещо и не го разбират. Рекох си: Не си избрал подходяща форма. Рекох си: Ти ако си на тяхно място, как ще разбереш.
Някой път аз си правя своите наблюдения. Някоя млада мома ме интересува. Мен ме интересува нейното чело. Чета там какво е миналото ѝ Челото е разумността. Интересува ме нейното сърдце - изучавам нейния нос и уста. Те са областта на сърдцето. Изучавам физическото устройство, изучавам брадата ѝ. Брадата е физическия свят, носът е чувствения свят, а челото е умствения свят. Интересуват ме нейните прадеди какви са били, как са живели, какви хора са били. Обаче, аз като погледнах челото ѝ, тя се стесни. И почва да си туря една форма. Ако аз съм малко по-красив […]* Аз разбирам езика ѝ. Тя казва: “Хубаво да ме прецениш. В своите научни изследвания да не би да дадеш някои фалшиви факти, че да си имам разправии!” Казва някой: “Защо мило те погледна?” Как няма да ме гледа мило! Че от онова, което аз ще запиша, зависи цялото ѝ бъдеще. Аз ще изменя цялото ѝ бъдеще! Тая мома, на която аз се спра, нейното чело, нос, уста, нейната карма се изменя. И ред поколения ще се изменят. Как няма да ме гледа омилно. Ред поколения могат да станат нещастни, ако я погледна лошо. И тогаз тя ми праща мил поглед. Какъвто е погледът, такова ще бъде бъдещето. Тогаз тя се отваря. Ако се свие и ме погледне като разбойник, тогаз казвам: “Отиде вече!” На вас ви рекох, ако ме гледате с мил поглед, ще измените цялата ваша съдба и бъдеще! Но ако ме гледате кръвнишки ще спънете цялото ваше бъдеще.
Вие сте дошли сега. Ще се измени цялата ваша съдба. Аз ви говоря за Бога. Ако възприемете учението, тъй както аз го разбирам, ще опитате дали е вярно или не. Аз искам в бъдеще да опитате дали е вярно или не. Аз не говоря за някое човешко учение, но за едно учение, което ще измени целия ход на вашия живот и вие ще бъдете радостни и весели. Та когато някой човек ме погледне, аз го опитвам.
Някои фотографират Учителя, вървят подир него и “цък-цък”. Тъкмо се обръщам и приказвам и “цък”. И след това ми донасят снимки. А пък и аз си правя своите наблюдения. Едно хубаво желание има у тях. Представи ми един брат повече от 30 - 40 и само на едно място съм излязъл добре. А другите все малко сбутано. Няма да кажа, че тия картини не са хубави, но аз схващам разните положения. Някой път моите отношения и отношенията на другите хора са сбутани. Когато хората наоколо са сбутани и аз ставам сбутан. Когато аз съм хубаво излязъл и те са излезли добре. Та когато хората погрозняват, условията отвън са лоши. И когато хората стават красиви, условията вън са добри. Аз желая когато се фотографирате, да излезете добре и това ще показва, че външните условия са добри.
Казва се там: “Христос изпрати 12-те си ученици.” 12 неща има, с които трябва да се занимавате. Тия 12 неща всеки един от вас трябва да знае, да изучава. Всеки един апостол показва едно качество, което трябва да знаете. Можете да прочетете. Ще ви кажа само за Йоана: Йоан е ученик на Любовта! Ако искате да изучавате Любовта, дръжте Йоана! С онова което Йоан говори, той очъртава много добре Божествената Любов. И апостол Павел е писал за Любовта, но Йоан е един мистик. Той разбира вътрешната страна, той има една вътрешна опитност.
Бих желал вие да изучавате Любовта, мистически да я изучавате! Любовта е, която освобождава. Това, което не те освобождава, не е любов. Любовта трябва да те отдели от всички ония ограничения. И следователно когато прави тия отделяния, тя внася топлина. Колкото повече се увеличава топлината на любовта, толкоз вие ставате по-свободен. Колкото повече се намалява топлината на любовта, толкоз повече се ограничавате. Колкото повече се увеличава мекотата на любовта, толкоз повече се освобождавате. Колкото повече се намалявя мекотата на любовта, толкоз повече се ограничавате. Това са известни правила, които трябва да знаете. Намалила се е мекотата ви. Ограничени сте! Увеличила се е мекотата ви. Станали сте по-свободен. Когато аз ви говоря за любовта, имайте пред вид, че Бог се проявява на вас като на деца, като ви дава неща, които са били скрити, както един баща, дава на своите деца своите подаръци.
И тъй, Бог дава подаръци на тия, които Той обича. Когато Бог ни е обикнал, Той е извоювал нашата свобода, а пък когато ние Го обикнем, ние ще извоюваме Неговата свобода.
Как ще ме разберете? Вашата философия казва: “Има ли нужда да извоюваме Божията свобода?” - Да не ограничаваш Божия Дух в себе си! Че вие не давате свобода на Бога в себе си! Като дойде една Божествена мисъл, вие не ѝ давате път. Ако ти каже Бог да отидеш при един прокажен, ти казваш: “Ами ако се заразя?” Страх имаш! Ако отиваш при един прокажен, ако отидеш при един прокажен като Христа, проказата му ще изчезне. Тебе те е страх от дявола. Господ казва да отидеш при дявола. Господ ти казва да отидеш при дявола. Ти казваш: “Слушал съм много лоши работи за него!” Господ ти казва: “Не бой се! И дяволът върши моята работа.” Бог казва на Анания: “Иди при Савла, аз съм го избрал. Ще му се отвори сърдцето и ще отиде да проповядва.” Ако вие като този Ананий можете да положите ръце и да паднат люспите на апостол Павел, тогаз вашата любов е на място. Не се страхувайте!
Христос казва на тия 12-те, де трябва да отидат и какво трябва да правят: болни да изцеляват, гладни да нахранват, мъртви да възкръсяват и на всички да казват, че е наближило Царството Божие.
Рекох на вас, ако ви каже Господ и вие не сте готови да направите нещо за Него, тогаз! Какво можете да направите? Вие за Господа не само сега, но и в бъдеще […]* Вие ще имате работа с Господа не само сега, но и в бъдеще и след хиляди и хиляди години ще имате работа с Него. Вие ще Го срещате не само в този живот, но и в бъдещите животи и след хиляди и хиляди години все същите въпроси ще разрешавате.
Не търсете разрешението там, дето го няма. Вие търсите всичкото разрешение в сегашния живот. Ако аз търся разрешението на една ябълчна семка, аз ще я посадя и като даде първия плод, това е разрешението. И като вкуся ябълката, тогаз ще позная каква е ябълката. Сега мога да имам много теоретически познания каква е ябълката, но това не е още познание на оная, първата ябълка, която ще опитам. И това опитване ще покаже какъв е характерът на това плодно дърво.
Питам: всеки един от вас какви плодове ще родите? Това е важно. Аз ви говоря върху тия въпроси, понеже между млади и между стари има едно обикновено схващане.
Не очаквайте хората да ви почитат, но почитайте вие най-първо. Не очаквайте хората да бъдат справедливи, но вие бъдете справедливи. Не очаквайте хората да бъдат разумни, но вие бъдете разумни. Не очаквайте хората да бъдат силни, но вие най-първо трябва да бъдете силни. Но за да бъдете силни, какво ви трябва? Учениците Христови казаха: “Придай ни вяра!” На вас вяра не ви трябва, понеже имате повече вяра, отколкото ви трябва. Само че, вие вярвате в това, в което не трябва да вярвате толкоз. Там е всичката ви погрешка. Например някой вярва, че той има известна слабост. Това не е наука - известна слабост. Вие искате да бъдете силни на физическото поле. Трябва да обичате Истината, за да станете силни. Вие искате да бъдете умни, да имате знания, да имате един отличен ум, да можете да помните. Вие трябва да обичате светлината, Мъдростта. Без любов към Мъдростта не можете да имате това знание. Тая любов към Мъдростта ще внесе в вас знанието!
После искате да бъдете щастливи в света! Ако вие нямате любов към Любовта, вие не можете да постигнете това! Как да ви кажа? Или с други думи: Вие трябва да обичате. И като обичате, вашата любов да е такава, че никой да не знае вашата любов. Като обичате, никой да не ви знае е по-добре, отколкото да ви знаят. Защото хората като знаят, ще пипат, ще осакатяват любовта. Ще те питат как обичаш и пр. Онзи, който люби, той свободен става! Свободата се дължи на любовта! Тя освобождава. Нас освобождават ония, които ни любят! Бог, като ни люби, ни освобождава. И ние, като обичаме ближните, ние ги освобождаваме. И близките, като ни обичат, ни освобождават. Бог има любов към нас и ние трябва да имаме любов към Бога и към ближните. Ние трябва да обичаме ближните, за да ги освободим. Любовта е за освобождение. Ние трябва да се обичаме. Ние трябва да имаме средство, за да превърнем леда в вода и пара и тогаз растенията могат да растат и да дадат плод. Нивите могат да дадат плод.
Три неща ще ви река: В любовта да се усили вашата температура. В любовта да се усили вашата мекота. И в любовта да се усили вашата вяра. Да вярвате само в това, което е, а не в това, което не е. Защото и да вярвате в това, което не е, то няма да стане. Например ти казваш: “Аз вярвам, че тя може да ме обича.” Ти не трябва да вярваш, че тя може да те обича, но трябва да вярваш, че тя те обича. Щом вярваш, че може да те обича, това е изгубена работа. Ние за Господа казваме, че вярваме, че Бог може да ни обича! Не е било време, когато Бог не те е обичал. И всичката култура, която сме придобили, се дължи на това. Но ние сега сме взели своята свобода и с своите погрешки измъчваме Духа Божи в себе си. Писанието казва: “Не огорчавайте, не измъчвайте Духа в себе си.”
Всички сме написали сега много евангелия. В всяка една къща виждам ново евангелие. Мъжът е писал едно евангелие, жената е писала едно евангелие. Мъжът ще каже на жена си: “Така ще правиш, мъже няма да гледаш много, няма да хойкаш много, с други хора вземане - даване няма да имаш много.” Затворете старото евангелие и пишете така: “Иди там, дето Бог те праща!” На детето си пиши така: “Иди там, дето Бог те праща.” На жена си пиши така: “Иди там, дето Бог те праща.” На дъщеря си пиши така: “Иди там, дето Бог те праща!” На слугата кажи: “Иди там, дето Бог те праща!”
И сега рекох, направете това, за което Бог ви е пратил. Бог ви е пратил в света тук, за да освободите вашите ближни. Бог ви е пратил в света, да дадете светлина на вашите ближни. Бог ви е пратил в света, за да укрепите вашите ближни. Ние трябва да обичаме Истината. Като обичаме Истината, ние укрепяваме нашите ближни. Като обичаме Мъдростта, знанието, ние укрепяваме нашите ближни. Онова, което правим заради себе си, правим го и за другите.
Та рекох, имайте една вяра! Чрез вяра стават нещата! Едно време се събираха 3-4 души приятели, братя само. Казва един брат: “Все така ли 3-4 души ще се събираме? На какво прилича тая работа?” Аз им казах: “Това е сега рандеву.” Най-първо се събират двама: момъкът и момата. И никой не ги вижда. Но след време вече всички знаят. И се наредят децата и на децата децата. Тия приятели, които бяха тогаз, се смущаваха, че са сами, а пък сега казват: “Учителю, забрави ни. И не можем да те видим вече.” Рекох, едно време не ме виждахте и сега не ме виждате.
Старите приятели, обичайте новите приятели, дайте им свобода! Вие живеете още в вашите стари разбирания. Обичайте, за да ви обичат! Законът е такъв! Сега нямам никого пред вид. Искам да изкарам нещо ново. Аз никога не се спирам върху погрешките. Имам едно качество, което харесвам в себе си. Когато минавам покрай някой човек и видя, че прави погрешка, не се спирам. А там дето се спра и видя, че някой човек е направил погрешка, ще се върна, той е посял едно семе, на което не знае естеството. Дяволът го е излъгал. И аз изваждам това семе и турям едно от моите семена.
Та рекох, като видите, че някой прави погрешка, извадете това семе и турете вашето семе. А пък ти ще отидеш и ще кажеш: “Знаете ли какво си посял?” Аз не турям никак на ум, кой каква погрешка е направил. Защото аз ако разправя кой е направил погрешката, ще хванат и мене. Та, за да не създам беля и на себе си, правя така. Защото и дяволът търси своята семка. И ще каже: “Къде ми дена семката?” Тогаз, като дойде, рекох му: “Слушай, ти ще ми платиш, понеже посях на твое място. Плати ми и аз ще ти дам твоите семена.” А пък той не обича да разменя. Като дойде да разменя, казва: “Не!”
Да се върнем към същественото. Аз искам в вас да има едно свещено чувство, да разберете Бога в ежедневното. Например случи ви се една болка. Да благодарите на Бога. Вчера идва една сестра. Връща се от Рила. Заболява ѝ рамото. Според новия начин за лекуване, трябва да се турят горещи компреси. Рекох, аз ще изпратя един мой асистент, който да покаже новото лекуване. Те турят студени компреси и когато станат топли, снемат ги и пак турят нови с студена вода. Моят метод е точно обратен: турям на мястото горящ компрес, приготвен с вряла вода и като поизтине, пак го сменям с нов горещ компрес. Пратих един мой асистент, за да покаже и направи това върху болната и след половин час болката се прекрати. Та рекох, туряйте топли компреси и като станат студени, свалете ги и турете нови топли компреси. Вие казвате: “Не си струва човек да прави добро.” Значи вие туряте студен компрес и когато стане топъл, снемате го и туряте нов компрес с студена вода. Това е стария начин. Така много хора са се повреждали. Когато се преплетат червата на някого, турят студени компреси. Но ако туряте в случая топли компреси на такъв човек и всеки 1-2 минути ги снемат и турят нови топли, ще има много по-добър резултат.
Та рекох, компресите на доброто струват повече отколкото компресите на хладното. Казват: “Човек трябва да бъде хладнокръвен.” Човек не трябва да има хладнокръвие. Никога не трябва да бъдете хладнокръвни. Интересувайте се! Мъчи се една мравка някъде! Не я гледай безучастно. Тури ѝ една сламка. И като ѝ помагаш, ти развиваш едно хубаво, благородно чувство в себе си. Каквото и да ви се случи в живота, и правите така, това ще се отрази върху вашия мозък и ще проявите една хубава чърта. Всичко, каквото става, всички противоречия, които стават, са все за благото на човека. И големите противоречия, които стават днес, са за да се покаже, че Бог превръща всичко за ваше добро. И всичко, което ви се е случило и ще ви се случи, е за ваше добро. И като се раждате е за добро, и като умирате е за добро. И като заболеете е за добро. То е, за да станат известни промени. И разочарованията, които имате, са за добро. Вие ще видите, в какво седи Божията Любов! Оная мома, която са напуснали 9-10 момъка, това е за нейно добро. Най-после ще я срещне онзи момък, който е за нея! Защо ѝ са ония, които щяха да я бият. Нека да има 9 разочарования, за да има едно очарование. И едното очарование е за предпочитане, пред девет разочарования. Когато дойде вашият Възлюблен, не чакайте деветте последни. Винаги чакайте вашия Възлюблен. Дали пръв ще дойде или последен - приемете го!
Когато Бог в началото се покаже към вас с своята благост, приемете го. Ако пък Бог ви тури в начало в изпитания, чакайте, Той ще ви избави. Та сега някои хора са усетили в началото Божията благост, а някои в края ще я усетят. Ония, които в началото са усетили Божията благост, да дадат половината на ония, които нямат, а пък ония, които в края ще получат своето благо, да дадат половината на ония, които в началото са го приели. И чакайте Господа. И всеки момент бъдете готови да приемете Божието благо!
И ако ме слушате и ако ме гледате омилно, ще се измени цялата ваша съдба! Ако пък ме гледате кръвнишки, няма! Никой ваш брат да не гледате кръвнишки! Но омилно го гледайте. И той да ви погледне омилно!
Да знаете, че Господ вътре в вас действува!
И всичко в света да бъде за Слава Божия!
Отче наш
“Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов!” (три пъти)
6 ч. 38 м.
III-ти съборен ден,
беседа от Учителя
24 август 1937 г.
вторник, 5 ч. с. Изгрев
*Изречението е недовършено и задраскано. (бел.ред.)
*Изречението е задраскано и редактирано по-долу.(бел.ред.)
Добрата молитва
91 псалом
Молитвата на Царството
Ще прочета 15 глава от Матея.
“Духът Божий”
Има един кардинален въпрос, който учените хора в времето на Христа поставиха: “Защо твоите ученици престъпват преданията на старите, не си мият ръцете, когато ядат?” Някои, когато ядат, изобщо си мият ръцете, а други забравят да си мият ръцете и престъпват преданията. Обичай било, като седнат да ядат, да си мият ръцете. По стария обичай ще седнат, ще донесат леген, ще си измият ръцете, ще дадат кърпа да си избършеш ръцете, ще се очистиш. Обаче този обичай ние не го спазваме така вече. Христос казва: “Туй те го правят, заради вашето предание. Вие престъпвате Божия закон, та има равновесие. Те престъпват човешко предание, пък вие престъпвате Божия закон.”
Сега с какво може да го сравним? Сега никой не пита защо твоите ученици престъпват преданието на старите, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб. Този въпрос не е кардинален заради нас, в сегашното време няма спор. Да дойде Христос, този въпрос втори път няма да му го зададат. Ако дойде днес Христос, друг един въпрос ще дадат на Христа. Сега ще кажат: “Учителю, защо брат ми в църквата ме обижда? Защо не се отнася тъй както трябва? Малко си позволява да престъпва закона на благоприличието.” Едно престъпление може да бъде лично, може да бъде безлично, народно. Някой път като говориш, ако говориш пред един българин зле за българите, ще го обидиш. - “Как тъй си позволяваш да говориш зле за българите!” Запример у българите има един обичай. Българинът е съобразителен. Българинът, като мине покрай някоя круша, види, че са нападали круши, ще ги събере, ще ги тури в джоба си, ще благодари. На запад, ако е някой англичанин или американец, като види паднал плод под дървото, той го счита за унижение да вземе паднал плод на земята. Българинът ще го вземе, ще го одуха. И ония българи, които отиват в Америка, в Англия, като видят тия останали плодове под дърветата, ги събират, че ги турят в шкафовете за през зимата. Ако въпросът става в България ще кажат: “Как твоето дете да обере крушите под дървото ми?” А защо в Англия не става въпрос? Питам: имаме ли ние право да ядем от падналите круши под дървото? Вие сами си отговорете.
Правилно разсъждение трябва. Има една философия, аз да ви кажа. Аз за първи път преди години се разговорях с един и му рекох защо старите хора ослепяват и оглушават. И му рекох какво е силното влияние на човешката мисъл. Дъщерята, като излиза от къщи, иска да направи нещо и казва: “Да ме не види баща ми; да ме не види майка ми.” Тази мисъл има и обратно движение, повръща се към бащата, към майката. Синът излезе, направи една погрешка, казва: “Да не ме види баща ми, да не ме види майка ми; да не ме чуе баща ми, да не ме чуе майка ми.” Ако е женен, казва: “Да ме не чуе мъжът, да ме не види мъжът.” Ако е мъж, казва: “Да ме не види жената.” Слугите направят нещо, казват: “Да ни не види господарят.” Постоянно казват: този да ме не види, този да ме не чуе. Погледнеш после, след 20 години започне да не вижда. Не само това, ами ти да не обичаш да казваш: “Не искам да го видя.” Тази мисъл се повръща към тебе. Ако туй го повториш хиляда пъти в живота, ще се повърне към тебе. Казва: “Не искам да го видя.” Рекох, това са тънки наблюдения. Защо дъщерята ще каже: “Да ме не види баща ми?” Тогава Писанието казва, че онези които виждат, отиват към виделината. Че синът или дъщерята трябва да са радостни, че бащата е чул и видял това, което те са направили. Казва: “Да ме не чуе баща ми.” В всинца ви има желание, като направите една погрешка, да ви ни види никой и да ви не чуе. Даже искате и Господ да ви не види и да ви не чуе. Рекох, в новия път ще забележите, че има много малки неща, на които трябва да обръщате внимание. Дъщерята ни най-малко не е имала желание баща ѝ да ослепее или да оглушее.
Рекох, в религиозните общества опасността иде от една вътрешна близост. Когато хората се сближат, пък не са достигнали до тази висока степен на развитие, може да си напакостят. Някой направи някаква погрешка, иска да го не видят неговите братя и сестри. Рекох, когато се сближават хората, трябва да бъдат много внимателни в своите постъпки, в своите мисли и желания. Запример има три вида мисли и три вида чувства и три вида постъпки. Едни мисли продължават главата, едни мисли разширяват главата, други мисли повишават главата, повдигат я. В три посоки едновременно расте човешката глава. Когато главата расте по дължина, човек е активен, той мяза на кавалерист. Когато главата расте на шир, човек е издържлив, може обсадно положение да издържа. И когато човешката глава се подига нагоре в морално отношение, в духовно отношение човек е издържлив. Сега рекох, кои са ония мисли, които продължават главата?
Сега вземете в съвременната аритметика, имате едно число - 3. На колко се дели? Дели се само на себе си. Дели ли се на друго число? Но ако на това число предадете още три, на колко ще се дели? То ще се дели на две и на три. Рекох, в туй число последните три единици, които придавате, те са от съвсем друго естество. Ако съберете три килограма вода и три килограма сол, какво ще излезе? Ще излезе солена вода. Водата ще изгуби онази своя преснота, която има в себе си.
Та рекох, в сегашния религиозен живот и в миналото в кабалата са изучавали числата. Сега математиката изучава, но се прилага само в физическо отношение. Когато се постройва някоя къща, употребява се математика, аритметика. Когато се изчисляват орбитите на планетите, на слънцата и там се употребява математика. Но математиката е потребна и да се изчисляват и какви промени може да станат в мозъка. Човек трябва да има такава една опитност. Не може да си представите, че един човек, който е болен, в човека има болезнени течения. Ако човек го боли ръката или крака, ако ти буташ, ще стане една обмяна на една ефирна материя между тебе и болния. Нещо ще дойде от болния към тебе и от тебе към болния. Често, ако сте много чувствителни, ако дойдете до един болен и му симпатизирате, ако той усеща болки в сърдечната област и вие ще почувствувате тази болка.
Сега приложението на знанието. Вземете, когато говорим за любов, подразбираме само хората да имат една обич към нас, да ни обичат. Какво подразбираме под любов? Разбираме, че когато някой ви обича, ако майка ви ви обича, тя ще ви прегърне, ще ви целуне. Вие не знаете, колко са опасни целувките. Целувките носят цяла една отрова. Този човек, когото вие целувате, е сифилистичен или пък има проказа, като го целуне, заразите се. Или ако ядете в дома му вътре, ще се заразите. Ами че той има такива лоши мисли, може да се заразите от мислите на човека, може да се заразите от чувствата на човека. От всеки човек изтича не само това, което вие виждате. Но опасните сили са онези, които никак не се виждат.
Сега аз бутам една област, дето всички не трябва да я знаят. В медицината, когато медиците изучават признаците на болестите, мисля в третата година, когато изучават характерните черти на болестите, признаците на една болест, забелязано е, че онези студенти, които заболяват от една болест, много мъчно се лекуват. Това статистиката го казва. Така се случва, че някои студенти умират. Той, като изследва един признак, като го изучава, намира го в себе си. В медицината нямат още една истинска диагноза. Някои признаци са привидни, още нямат същинско знание. Една болест, като се проявява, има привиден признак, още няма онзи същинския знак на болестта, с който се проявява.
Този въпрос: престъпване на преданията, всички ни засяга. Вие всички имате свои предания. Усвоени черни, наследствени черти. Казва: “Усвоил съм някои черти.” Ти нямаш онова, което Бог е вложил в тебе, но имаш неща, които отпосле са се приложили, наследствени неща. Казва: “То е наследствено.” Наследствените неща са предания, те не са Божествени работи. Онаследил си да пиеш, онаследил си да говориш много. Заякът ги наследил, че като го бръсне една шумка, той подскача. Туй го онаследил. Казва: “Аз така съм роден.” Туй не е Божествено. Ще кажете: “Господ така го създал.” Има някои хора Господ създал много смели, а други създал много страхливи. Но то е само заблуждение. Бог не е създал хората страхливи. В съзнанието си човек не съзнаваше какво нещо е страхът. Той знаеше, но щом направи престъпление, почувствува какво е. Запример една овца като види вълка, кокошката като види орела. Кокошката уж не гледа нагоре, но щом се яви някой орел над нея, може да е на един километър, веднага го вижда. Туй е страха у нея. Това е страха, тя издаде едно крякане.
Та рекох, в всичките хора има един страх, всеки човек си има по един страх, който го мъчи. В Варна имаше една баба Хранова, акушерка, македонка, смела. В морето чак до Евксиновград ходеше да плава, като някой тюлен из водата, мъжкарана, може да се бие с когото и да е. Но на тази баба Хранова само ѝ покажи пиявица в шише, ти не може да видиш баба Хранова, панически страх изпитва. Казваше: “Не може да си обясня какво действие има, неволно ме обхваща един страх, треперя, не може да търпя присътствието на пиявица. Туй мъчение не може да го изтрая.”
Вземете сега всички в съвременната култура, обиждат се. Ти може да бъдеш много внимателен с един германец, французин, англичанин в тях кавалерство има. Ти не може да гледаш дълго време една жена. Веднага ще каже: “Защо ме фиксираш?” Бегло трябва да мине погледът ти, туй да го знаеш. Ако си позволиш, веднага ще получиш картичка: “Господине, аз те викам на дуел.” Вече засегнал си личните чувства. Дуелирането на запад става с шпаги. Тук българите, когато започнаха да им проповядват мисионерите, забелязах българите станаха по-чувствителни, само нещо да кажеш и веднага дуелиране има. Аз сега разглеждам въпроса от психологическо гледище. Има известен род енергия, която трябва да се спазва. Има известни същества вън от човека, които са заинтересовани и всякога създават скандали. Аз да ви кажа, аз понякой път наблюдавам преди да се дигне скандала, гледам духовете, които вдигат скандала, групово присътствуват, около десетина души са наоколо. Вие ще кажете: “Какви са духовете?” Те са духове като човека, само много седят на едно място. Десет души може да се съберат на този стол, на който аз седя и ни най-малко няма да са стестени. Ще им бъде доста широко на тях. Но има друго. Аз няма да ви говоря за формата на духовете, понеже ще влезете в едно заблуждение.
Но всякога, когато ще дойде едно изпитание на човека, изменя се неговият цвят. У някои хора потъмнява лицето, става черно. Писанието казва: На Каина потъмняло лицето. Бог му казва: потъмняло лицето. Ако мислиш да призоваваш греха на Каина, погрозняло е лицето ти. Ти имаш недоволството от брата си, търсиш един повод. И когато вие търсите един повод, като Каина да си отмъстите някому, вземете огледалото, огледайте се. После огледайте се, когато нямате туй разположение. Когато имате разположение да срещнете някого и да се обходите добре, пак се огледайте. Сега често казваме: “Да търпи човек.” Търпението е само за силните, не е за слабите. За слабите е неволята. За да накараш човека да търпи, трябва да му изясниш закона. Запример аз може да търпя, може да ме мушнат един сантиметър с игла, да забият иглата, ни най-малко няма да не чувствувам, макар нищо да не казвам. Мен ми е неприятно, макар да не изказвам своята неприятност. И тогава от чисто хигиенично, от съвременно гледище какво трябва да прави всеки един. Защото човек има няколко места, дето може да го ранят. Може да му ранят сърдцето, може да му ранят неговите мисли. Някой път подтискат мислите му, подтискат чувствата му, някой път може да го подтискат в инициативата му, в работата, която иска да работи.
Сега всички виждате някои погрешки понякой път. Някои хора не ви харесват, знаете, че тия работи не са добри, но нямате метод, как да се поправите. Защото не само трябва да се констатира една погрешка, но трябва начин, как може да се поправи една погрешка. Разправяше ми една позната, казва: “Зная, щом някой път съм нетърпелива, след като направя погрешката, ще позная, че е погрешка. Тази погрешка, защо не я предотвратих?” Сега има погрешки, които ние съзнаваме, след като ги направим. Ти направиш в себе си една погрешка, ти я съзнаваш, но не знаеш, как да я избегнеш. Казваш: “Втори път аз вече тази погрешка няма да я правя.” Втори път ти тази погрешка няма да я направиш, защото тя само веднъж е станала в живота ти. Втори път друга погрешка ще те изненада. Тя ще бъде по съвсем друг начин, по който ти не си мислил. В туй отношение човек трябва да чувствува грешката на своята нетърпеливост. Нетърпеливостта на хората произлиза, че двойникът някой път излиза вън. Не е хубаво двойникът на човека да излезе вън. Естественото е един - два пръста да бъде навън, но повече от два пръста е опасно. Ако двойникът излезе навън, тогава хората стават неприятни. Възприятията са силни. Всеки от вас трябва да има една броня. Колкото ставате по-чувствителни, толкова езикът ви да става по-мек. Ако ти ставаш по-чувствителен и езикът ти остава в първоначалното положение, ти ще създадеш на себе си неприятност.
В Писанието се казва: “Не огорчавайте Духа, с който сте запечатани!” Мислите ли, че Духът, който ви ръководи в онова, което вие говорите, в онова, което вие мислите, в онова, което вие чувствувате, той ще бъде доволен? Но понеже той не може да ви говори на вашия език, той отвътре ви казва: “Направихте една погрешка, не е хубаво това, което правиш.” Ти започваш да го убеждаваш, казваш: “Не знаеш, че условията отвън са такива.” Той казва: “Бъди търпелив, аз ще уредя тази работа.” Ти казваш: “Аз ще му дам да се разбере.” Сега спорът е вътре. Ти изгубваш мира си, своя мир губиш вътре. Като се изгуби мира в човека, той губи едно от добрите качества. Човек не може да прогресира без мир. Мирът в духовния свят е потребен за една култура. Без мир ти не може да успяваш, не може да имаш сполука в живота си.
Та рекох, сега се изисква една обхода. Не искам да ви проповядвам да се обхождате един с друг. То е външна страна. Аз туй го наричам цивилизация. Да се обхождаш добре с другите, това е цивилизация. Да се обхождаш добре с себе си, се изисква знание. Да се обхождаш добре с себе си, с Божественото, което е в тебе, че никога да не го огорчаваш. Ти онзи човек, който е в тебе, никога да не го огорчаваш. Ти може да имаш външна обхода, то е лесно, но това е цивилизация. Цивилизация може да имаме спрямо другите хора, то е лесно. Но човек трябва да има вътрешна обхода. И тогава трябва да се учи. Да не престъпваме този Божий закон, да не огорчаваш духа си. Значи щом човек е изгубил своята свобода, той е огорчил душата си. Щом е изгубил силата си, той е огорчил духа си. Щом е изгубил светлината си, той е огорчил ума си. Щом е изгубил своето добро, огорчил е сърдцето си. Тогава казвате: “Какво трябва да се прави?” - Възстанови доброто на сърдцето си. Разкаянието е там. Възстанови светлината на ума си, там е разкаянието. Възстанови силата на духа си, там е разкаянието. И възстанови свободата на душата си. Свободен е онзи, който знае как да се обхожда с душата си. Силен е онзи, който знае да се обхожда с духа си. Умен е онзи, който знае как да се обхожда с ума си. Добър е онзи, който знае как да се обхожда с сърдцето си. Аз оставям настрана наследствените черти. Казва: “В грях ме зачна майка ми.” То не е съществено. Че майка ми ме родила в грях, то е друг въпрос. Че аз, като една семка, може да съм израснал в тинята, то е друг въпрос. Но тази семка може да пусне корени, да образува клонища и наполовина да се освободи от влиянието на земята.
Та рекох сега, научете се да давате свобода. Не може да давате свобода, ако не обичате душата си. Не може да добиете сила, ако не обичате духа си. Не може да придобиеш светлина, ако не обичаш ума си, ако не разбираш светлината. Не може да придобиеш добрината, ако не проявяваш своята добрина, ако не обичаш сърдцето. Туй, което сега проявявате, то е вашия минал живот. Както сте живели, както сте мислили в миналото, така се проявявате сега. Човек трябва да знае, как да поправи една погрешка.
Онзи ден ме поканиха на гости при младите братя. Когато бяхме на планината ме фотографираха, за да видят хората, как се живее на планината. Там не може да се даде един съблазън. Но щом се фотографират в една къща, наредена маса с хубави яденета, ще се даде съблазън, казват: “Ето така се живее: братство и равенство.” Сега има благоприличие и съображения. Но имаше два начина, как да постъпя. Ето аз как разсъждавам. До мене имаше един брат, можех да му кажа на ухото да каже, да не ни фотографират, но то е вече един страх. Няма да знаят другите, по-умно, по-благоприлично е. Другото е, че не искам да му заповядвам, понеже съм генерал, да кажа като на ординарец, да не минава там. Искам да запазя моята свобода и неговата свобода. Второто положение, наместо да лишавам този човек от неговата свобода, аз трябва да кажа, но ограничавам себе си. Още като говоря, за да ме разбере, рекох: “Бъдете тъй добри да ме не фотографирате по този начин сега.” Но той се огорчава. Сега искам да си поправя погрешката. Аз сега чувствувам, какво стана. Ако туй не беше станало, ни най-малко не щях да ви говоря тази проповед в петък. Тя се дължеше за изправянето на една погрешка. Турих в действие всичките закони, да премахна всичките лоши влияния и в себе си и в другите. Аз можех да стана, да ида и да му пришепна на ухото. Тогава ще се създаде едно лъжливо мнение: “Какво ли искаше да му каже Учителят?” Има и трети начин можех да му кажа тъй: “Ти отложи туй за по-благоприятно време, сега не му е времето.” Но то е лъжливо. Вътре в мен не е така. Дипломация е това, за по-благоприятно време. Да му кажа така, не е хубаво. Ако му пришепна тихо, ще кажат: “Какво ли му каза? Той има привилегия да му казват хубави работи. Нека Учителят пришепне и на мене.” Като му казах така, този казва: “Можеше Учителят да се не обръща така към мене.” Хубаво, но аз рекох, нас ни е страх някой път да направим една бележка. Рекох, ако неговата бележка е права, по който и начин да я каже, не зависи, че той повишил тона си. Казвате: “Вие не разбирате ли, какъв културен човек сте?” Може полекичка да го кажа. След като обмислих работата, отидох. Духовете може да ми турят изпитание. Аз можех да избегна, можех да не ида. Ще питат какви са съображенията ми. Рекох, приемам едно сражение, ще ида. Рекох, не искам да ме фотографирате. После ще държа една беседа, която се дължи на една погрешка, на една дипломатическа интрига. В дипломатическия свят стават интриги, по един дипломатически начин да излезеш навън.
Рекох, по някой път някой ви каже една обидна дума на земята. Вие отивате при Господа, седнете на колене да се молите. Отиваш веднага да смущаваш Господа, че някой те обидил. Умно ли е това? - “Господи, не знаеш какво направиха с [мен]?” Ами че ти правиш една грамадна погрешка. Никога не ходи да се оплакваш на Господа. Като те попита, Господ какво ти каза, кажи: “Една сладка дума, но не можах да я разбера. Криво ме разбра. Ще отида да ме назидаят, но не дочух тази дума какво означава.” Аз сега засягам един въпрос. По-някой път и интонацията на гласа решава въпроса. Един български селянин, който пратил сина си в странство да следва, бащата искал синът да стане учен един ден получава писмо от сина си. Той отива при един касапин и казва: “Получих писмо от сина ми, прочети ми го.” Той започва да чете с един груб глас: “Татко мен ми трябват четири хиляди лева през този месец.” - “Видиш ли това магаре, така ли се говори, нищо не му пращам. Виж, не го срам, така ли се пише, да ми заповядва.” Отива при хлебаря и му казва: “Виж синът ми какво пише.” Той чете: “Любезни татко, моля ти се прати ми пари” и т.н. Чете писмото с един мек тон. - “Ха, разбирам, любезни татко, моли се.” Онзи касапин на друго място туря ударението, с друга интонация чете. Като прочита писмото хлебаря, казва: “Ще му пратя пари, туй дете станало човек.”
Та и на вас, като ви пишат от небето, касапинът като го чете, нека да го чете хлебарят. Аз зная често много домове се развалят, защото възлюбеният казва: “Много си пресолила това ядене.” Но говори с един груб тон. Аз говоря за хората в света, които нямат туй съзнание. Има ли цяр за пресоленото ядене? - Има, разбира се. Как? - Ще поискате от вашата възлюбена топла вода, ще налеете в соленото ядене, ще го направите тъй както трябва. Когато яденето е пресолено, турете топла вода. Вие често се намирате в такива положения. Един приятел отишъл да заведе своя приятел на гости. Домакинята ги черпила с кафе. В първото кафе турила захар, за второто се свършила едрата захар и тя намерила сол, която помислила за ситна захар и направила кафето с сол. Черпи и двамата, едното - сладко кафе, другото - солено. Той не може да си представи защо кафето е солено. Бръчка се, казва: “Много солено беше.”
Има два вида виновност. Аз съм виноват в някои отношения, когато предизвиквам другите. Т.е. виноват съм, че не може да произнеса някои работи. Виноват е онзи, който иска да ме обиди. И двамата са виновати. Единият направил една погрешка, че не се задържал; другият направил една погрешка, че не знае как да се задържи. Аз проповядвам в съвсем друг смисъл. Ти в живота някой път роптаеш. Погледнеш себе си и погледнеш някой е по-учен, по-силен, по-красив и изведнъж дойде мисълта: “Защо Господ не ме направил такъв? На мене ли даде да бъда сиромах, другите хора са облечени, аз с окъсани дрехи.” Че кой е крив за това тогаз? Някои обиди в света произтичат, че и вие сте обидили. Аз на себе си тъй обяснявам. Да кажем, ако аз съм бил господар, имал съм стотина души слуги, пък съм ги обидил. С тази обида не съм ликвидирал, в следния живот аз ставам слуга, пък слугата ми става господар. Той винаги ще ми върне с лихвите туй, което съм казал. Това, което ми казва сега, е отглас на онова, което е било. Трябва да си преглътна, да кажа: “Сега трябва да ликвидираме, много добре ми каза този човек. Аз като него няма да правя.” Обидят те, кажи: “Аз като него няма да правя.” Затова защото ви рекох, заради вашето предание разваляте Божия закон.
Рекох сега, за вашите наследствени черти не разваляйте Божествения закон. Станал си много нетърпелив. Причината си ти, тя е наследствена. Обичаш да се интересуваш от чуждите работи, причината е наследствена. Защото онази лисица винаги се интересува от хубавите курници, кореспондентка е тя. Една лисица се интересува от курниците. Онова дете, което обича ябълки, круши, орехи, знае на кое място има най-хубавите орехи. Онзи, който обича круши, да не се интересува от крушите. Вие ще кажете: “Много потънки работи.” - Че с какво трябва да се занимавам? Знаете ли какъв ще бъде вашият живот, ако можехте да се самовладате, ако можехте да владате мислите си, тъй да е усно, ако човек може да влада своите чувства, не с усилие. Отдето минете, ще бъдете добре дошли. Хората ще ви чакат, като някой ангел. Спасите дето мине, ще го чакат. Като го видите, ще ви бъде приятно. Ако искате да дадете магнетична сила, то ще зависи от владането на вашите мисли, не тъй да мислите, вие сами да се радвате на вашите мисли и на вашите чувства. От вас ще лъха една хубава атмосфера, както лъха от едно цвете или такава атмосфера, която излиза от един извор, или от чистия въздух, който дишате, или от слънцето, което изгрява от ясното небе.
Рекох, няма по-хубаво нещо човек да влада своите мисли. Или аз наричам: твоята мисъл да те обича и твоите чувства да те обичат и твоите постъпки да те обичат. Още като се роди мисълта, ще каже най-сладките думи, после като се роди хубавото чувство и то ще каже най-сладките думи и една постъпка като направиш, ще чуеш нейния глас. Няма в света по-хубаво състояние да слушаш отзвука на своите добри мисли; да слушаш отзвука на своите добри чувства и да слушаш отзвука на своите добри постъпки. То е гласа на Бога. Господ казва: “Много добре мислиш, много добре чувствуваш, много добре постъпваш.” Няма по-хубаво състояние на земята, от да слуша човек в своето съзнание одобрението, че той постъпва съобразно с великия Божий закон в света.
Отче наш
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Сега като правило го дръжте. Аз ни най-малко не визирам обикновените човешки постъпки. Законът е такъв.
Обхождайте се с себе си тъй, както Бог се обхожда с тебе!
Неделна сутринна лекция
29 август 1937 г. 5 ч. с. Изгрев
Небето прошарено. Времето тихо и меко.
Добрата молитва
Молитвата на Царството
91 псалом
Евангелие от Матея, гл.15, ст.6-12; Ев. от Лука, гл.8., ст.9-19; Ев. от Марка, гл.12., ст.1-10; Ев. от Йоанна, гл.3, ст.1-10.
“Духът Божи”
Човек се намира между две положения, които определят движението му. От една страна той е под влиянието на Слънцето, а от друга страна той е под влиянието на Земята. Вън от това има много други влияния, с които той трябва да се справи. Вън от тия влияния той търси в света Бога, но къде да го намери и той не знае. Той счита Бога като една сила, която работи и че Той е направил всичко. Това е за онзи разбира се, който се е пробудил, у когото умът работи. Оня, у когото сърдцето работи, той чувствува. Някои хора, като чувствуват, мислят, че мислят, а пък други, като мислят, мислят, че чувствуват. Едно погрешно схващане! В човека има две противоположни движения. Чувствата винаги събират, сгъстяват нещата. А пък умът разредява и разширява. Тъй че това, което разширява и разредява, върви в света на ума, а пък това, което сгъстява, върви в посоката на чувствуванията.
На 22 септември Слънцето отива към южното полушарие. Южното полушарие представлява живота на сърдцето, а пък северното полушарие представлява ума. Пролет е това, което лети. Лятото е това, което налива. Есен е това, което дава, а пък зима е това, което взема. Някой казва: Пролет - хвъркаш. Лято - наливат ти нещо. Есен - дават ти. Зима - вземат. Тъй че, вие сте в първия ден на есента. Дава ви се нещо. За три месеца ще ви се дава. И след това ще дойде зимата и ще взема вече. Сега това са теории.
Детето като се роди, не знае. Детето отначало мисли чрез ума на баща си и на майка си. И тогаз е идеално. Детето най-първо е господар; то въодушевява баща си и майка си. Двама души като се обичат, детето е идеал за тях.
Вие казвате: “Какъв е смисълът на живота?” Какъв може да бъде смисълът на живота? Смисълът на живота е Истината. Тогаз се пита: “Какво нещо е Истината?” Това нещо, което свързва всички неща в едно единство и ги осмисля, то е Истината. Зад Истината няма нищо друго. Зад Истината съществува един неорганизиран свят, един свят, в който човешки крак не може да стъпи никога. В този свят никой не знае какво е. И ако речете вие да си дадете някое понятие, съвсем ще се обърка вашият ум.
Например някой път вие мислите дали някой ви обича или не. Тогаз вие сте вече извън Истината! Какво нещо е да не ви обичат или какво нещо е да ви обичат? Онзи, който ви обича, дава ли ти нещо? Ти мислиш, че ти дава. Но в същност дали ти дава или не, то е въпрос. Върху думата “любов” ние тъй се заблуждаваме! Например аз виждам тая книга и мисля, че е нещо реално. Но тая книга е вън. Някое впечатление има в ума ти. Но в същност каква е книгата? То е една съвсем друга реалност, различна от това, което аз схващам. Например ти имаш един човек в своя ум, но то е сянка на реалността. Даже и понятието за самите вас и то е една сянка. Защото ако имахте реалността, вие не щяхте да се изменяте. Някой път сте радостен и след половин час сте тъжни, недоволни, скръбни или се съмнявате. Сега, кога сте в реалното: като се радваш, като вярваш или като скърбиш и се съмняваш? Скръбта ти може би не почива на никаква основа. Някои често дават примери, които могат да ни тикнат в лоши разбирания. Представете си, че един ваш приятел взема 20 000 лева от вас и ги тури в банката на ваше име. А пък ви казват, че той ви задигнал парите. И вие се безпокоите. И след 10 години се научавате, че той ги турил на ваше име. Кое тук е реалното: Вие сте скърбили, че той изял парите ви, а пък излиза, че той не ги изял.
Да допуснем сега, че скърбите. Защо? Или се радвате. Защо? Скръбта събира, а пък радостта дава. Ти не можеш да даваш, докато не скърбиш, докато не събираш. Ако не събираш, какво ще даваш? Нещата най-първо се събират и после се дават. Ние имаме за живота една такава представа, че ние искаме радостта да предшествува скръбта. Но Онзи, Който е създал скръбта, Бог, като е допуснал страданията, кое е било онова, което Го е заставило да допусне страданията. Той, като е създал света, е допуснал страданията. Кои са били подбудителните причини? Никой от вас не знае, кои са били подбудителните причини. Вие искате да бъдете щастливи. Коя е мярката, кое е подбуждението ви, че искате да бъдете щастливи. Вие не искате да бъдете нещастни. Кое е онова, което ви подбужда? Защо не искате да бъдете нещастни? И въпреки, че не искате да бъдете нещастни, ставате нещастни. И въпреки, че някой път не искате да бъдете радостен, ставате радостен. Кое ви заставлява да бъдете нещастен или щастлив? Нито щастието нито нещастието не зависи от вас. Ти обичаш някого и сте щастлив, но онзи, когото обичате, ви носи и нещастие. Майката обича детето и е щастлива; и като замине детето, тя е нещастна. Присътствието на детето при майката произвежда в нея щастие, а неговото отсътствие произвежда нещастие.
Ти казваш: “Аз съм господар.” Какъв господар си? Ти казваш: “Аз мога да мисля за каквото искам.” За какво можеш да мислиш?
Ние се отделяме от Бога и искаме щастие. Щастие извън Бога не можеш да имаш. Щом се отделиш от Бога, ще имаш вече тия външните промени. За скръбта има един закон. Излизането вън от Бога е скръб. Връщането при Бога, то е радост. Щом се върнеш при Бога, ти усещаш ограничение. И искаш да се освободиш. Излизаш навън, освобождаваш се, но скръбта идва. Отиваш при Бога, [радостта] идва, но и ограничението идва. Излизаш вън от Бога, свободата идва, но и скръбта идва. Тъй седи в реалния живот. Всеки ден виждаме това. И после същият закон е и в следното: ти се приближаваш при някого, отиваш при някой господар или при някой учител. Като отидеш при този господар или учител, ти се радваш, че ще добиеш нещо, но като влезеш там, има ограничение. Отиваш в университета, колкото и да си свободен, все се подчиняваш на известни програми. Не можеш да правиш каквото искаш. И не можеш да мислиш каквото искаш. Можеш да мислиш, но има известен ред, на който трябва да се подчиняваш. И ако не искаш да се подчиняваш, казват ти, че трябва да напуснеш университета.
Сега мнозина мислите, че като отидете при Бога, ще бъдете абсолютно свободни. За да бъдеш абсолютно свободен, трябва да се слееш с Бога; ти за себе си не трябва да мислиш. Докато мислиш за себе си, ти не си свободен. Защо тогаз ти и Бог сте различни неща. Има две личности, ти искаш и твоята воля да бъде. Питам тогаз: ако две воли действуват едновременно, тогаз какво съгласие може да има? Най-първо, когато детето дойде в дома, то иска да подчини баща си и майка си и почва да заповядва на баща си и майка си. Първоначално това дете се подчинява, но в ума му влиза, че може да заповядва на баща си и майка си. Първите две-три години те отстъпват, но към 3-4-5-та година бащата изважда закона и му казва: “Ти ли си, който ще заповядваш?” И наложи го на общо основание. И детето почва да пее. След това дойде и майката. И тя излиза от търпение и казва: “Ти ли ще заповядваш тук?” И тя наложи закона сега. Бият го. Баща му го бие, че не мисли. Казва му: “Ти не си научил да мислиш!” А майка му го бие, че не чувствува добре. Тогаз детето запитва: “Защо дойдох аз при тая майка и при този баща?” Какъв отговор то ще си даде?
Не, че ние ще оправим света. Светът ще си върви по същия път. Ако добре си обясним нещата, ако добре можем да ги схванем и да живеем според законите, които съществуват в природата, то има една възможност да добием оная, относителната реалност - туй, което ние желаем.
Ти не можеш да постигнеш неограничено нещата. Защото най-първо, когато майката ражда едно дете, бащата и майката са вече предначъртали какво искат от детето. Майката иска детето да бъде един голям философ, или един голям герой, или художник, или музикант. Бащата също. И ако детето мисли, че то от само себе си ще стане нещо, то се лъже. Каквито са били бащата и майката, такова ще бъде и детето. Детето не може да има други качества, вън от качествата и способностите, които майката и бащата са притежавали. Ние някой път ставаме смешни; ние искаме да станем по-умни от Бога! По-глупави може, но по-умни - никога. Единственото нещо, което можем да направим, е че по-глупави от Бога можем да станем, но по-умни от Него - никога. Ние някой път искаме да корегираме, защо светът е тъй направен. Мога да ви дам едно обяснение, защо светът е тъй направен, но то няма приложение. На едно малко дете мога да му скроя такива гащи, каквито има бати му, който е на 21 година. Мога да му ги дам, но тия, големите гащи на бати му какво ще го ползуват? То ще ги влачи. Ако се облече, те ще се влачат. Ако ви дам големи гащи, само ще ги влачите и ще ви спъват.
Сега запример вас ви спъва законът на любовта. Каква трябва да бъде любовта? Ти ще се намериш при нея в противоречие. Любовта има две портиворечия: като искаш да те обичат, ти трябва да бъдеш господар. Налагаш на хората, заставяш ги да те обичат. Поставяте се на мястото на господар. Искаш да обичаш. Тогаз си на мястото на слуга. Ако хората не те обичат, значи не си господар. И ако ти [не] обичаш и ти не си слуга. Има едно противоречие. При първия случай, щом не те обичат хората, значи не си господар. Ти не си много умен човек. Няма защо да те обичат хората. В втория случай ти казваш: “Няма защо да се обичат хората! Те не са толкоз умни.” Има две противоречия. Как ще ги примириш? Защото в закона на любовта има едно: Тя не иска нито да ѝ господаруват, нито да ѝ слугуват. Ти като отидеш при любовта като господар, тя ще те захвърли като парцал. И ако отидеш при нея и искаш да ѝ станеш слуга, пак ще те захвърли. Тя казва: “В моето училище - нито господари, нито слуги!” В областта на любовта кракът на господаря и кракът на слугата не може да стъпи, защото те и двамата са скандалджии. Светът страда от господари. И светът страда и от слуги. Светът страда и от бащи. Светът страда и от майки. И найпосле в човешкия свят има и друго: светът страда и от синове и от дъщери.
В геометрията, в квадрата единият ъгъл от 90 градуса е противоречието на бащата; другият ъгъл от 90 градуса е противоречието на майката; третият ъгъл - на сина и четвъртият - на дъщерята. Какво разбирате вие под думата “противоречие”? Бащата иска да е глава на всичките работи. И майката иска да е глава на всичките работи. И синът иска да е глава. И дъщерята иска да е глава! В този четириъгълник има 4 глави. Как ще ги примирите тия 4 глави? И започва една вътрешна борба. Щом в човека има борба, той се намира в един квадрат. Бащата има неразбраната идея, че той иска да бъде господар. Майката и тя иска да бъде господар. Големият син, понеже е последния, и той иска същото. И малката, понеже е последната, и тя иска. Тогаз казваш: “Защо Господ е създал така света?” Рекох, как трябваше да го създаде?
Тогаз аз давам следното разяснение на себе си и на вас: Любовта е онзи велик закон, който дава възможност на всеки един зародиш в Божествения свят да се прояви. И тя като намери едно семе, веднага го поставя в почвата, зарива го и го оставя там. Като го зарине, тя го оставя там. Тя те напусне. След това Бащата идва, Мъдростта идва отгоре. Като те зарови майка ти като семенце, баща ти идва отгоре, той има съчувствие. И понеже семето отгоре е натрупано с пръст, то той праща към него светлина и топлина. Бащата не махва пръстта. Семенцето казва: “Майка ми ме забрави!” Бащата казва: “Почни да ровиш.” И след като е говорил дълго време, бащата на сина и на дъщерята, той ги накара да се покажат от пръстта нагоре. Но и той не може да ги освободи напълно: едната половина остава под земята, а другата - над земята и цъвти.
И сега почва той да разсъждава, кой е по-добър: баща му или майка му. Майка му го държи долу в корените, а пък баща му го тегли нагоре и казва: “При мен ще дойдеш.” Половината му е в земята, при майката, в гъстата материя, а пък другата половина е при бащата. Питам: какво ще бъде разрешението на този въпрос? Как ще го разрешиш? Това дърво кога ще бъде свободно? - Когато дойде Истината! Тя е, която примирява всичките противоречия. Истината е онзи велик закон или оная същина, която освобождава човека от всичките противоречия. Тя изважда дървото из почвата и го прави свободно да се движи. Изважда го из гъстата материя. Та рекох, докато ти си в земята, Истината я няма в тебе. Ти имаш в себе си Любовта и половината ти е в по-рядката материя - живееш в средата на Любовта и Мъдростта. Не си в Истината. Но когато излезеш вън от гъстата среда, ставаш човек. Но и човек не е излязъл още напълно. Но Истината го води към това освобождение. Сега това е фигуративно казано. Истината е великия онзи закон, който ни показва пътищата на Любовта.
Противоречието е в това, че ние не разбираме, че Любовта не търпи нито господари, нито слуги. А пък Мъдростта не търпи многознаещи. Някой отива при Бога да Му философствува. Че Бог има отвращение от това. Този, Който е направил света, ти ще Му философствуваш сега и ще го учиш какви са били Неговите намерения. Че ти ставаш смешен пред Него! И почваш да учиш хората, че Бог така и така мислил и пр. Ще ходиш да разправяш на хората как живеят ангелите! Ти никога не си бил при ангелите и ще разправяш как живеят те! Ти никога не си бил при светиите и ще разправяш как живеят те! Една млада мома седи сега и почва да си въобразява как ще живее, като се ожени. Тя никога не се е женила и мисли, като се ожени, как ще нареди живота си, как ще нареди и столовете, и масите, и килимите и пр. И тя си създава един нов свят! И като влезе в този, новия свят и види, че не е тъй, както си го рисувала, тя казва: “Не си струва да се жени човек!”
Това са наши изобретения! Законът на женитбата не е нищо друго, освен туй, че в тебе има желание да се освободиш от това, което е създала в тебе Любовта, като те е заровила в пръстта. Ти трябва да се ожениш, защото трябва да излезеш вън от земята. Някой казва: “Да се ожениш, за да бъдеш щастлив.” Ти тогаз не разбираш процеса на любовта! Тия булските дрехи, тия венци на любовта, те са външната страна. Книгата може да е добре подвързана и добре напечатана, и добре написана, но трябва четене на тая книга и приложение трябва!
Тогаз, какъв е смисълът на любовта? Тя, любовта най-първо ще те научи да живееш и ако не живееш, ти не можеш да разбереш. Ако в любовта ти елементарните работи, страданията и радостите не можеш да разбереш, ти не можеш да прогресираш. Те са двата пътища, по които любовта се проявява. Ако ти не знаеш смисъла на радостите и смисъла на страданията, как ще разбереш живота? И после идат в живота злото и доброто и ред други противоречия! И всичко това ти трябва да го примириш! Ние сега казваме: “Да има някой начин!”
Вчера имах един разговор. Трима души ме посетиха. Дошли от Америка - двама мъже и една жена. Аз бях занят. И те казаха, че много бързат. Но и аз съм занят! И другите, които бяха дошли при мен, [и] те бързаха! Най-после ги приех. Идват и се запознават с мен. Те казаха: “Чували сме много работи за тебе и дойдохме да те видим. Няма да стоим повече от една минута.” Те ми казаха една минута, но седяха 10 минути. Учат ме те сега! Те казаха:”Как ще се оправи светът? Трябва да обичаме Христа!” Аз рекох само: “Как да Го обичаме?” Те казаха: “Само вярата, вярата в Христа ще оправи света!” Аз рекох: “Не зная, дали вярата може да оправи. Аз се съмнявам, дали вярата може да оправи света, защото ако вярата можеше да оправи света, то той трябваше да бъде оправен! Досега светът не се е оправил.” Те казаха: “Ти не вярваш ли в Христа?” Рекох: “И аз като вярвам, и за мен работите не се оправят! Намирам, че вярата е съществено нещо, но не е нещо, което ще оправи света. Вие досега сте вярвали. То е външната страна на Христа! Обичали ли сте вие Христа? Обичали ли сте Го, че заради Него да бъдете готови да направите всичко?” Те казаха по евангелски: “Когато дойде Христос, Той ще ни научи.” Кога може да дойде? Може да дойде днес, след 10 години, след 100 години, след 1000 години. И какво ще правите до тия хилядата години? После рекох: “Хайде да ви дам по една книжка.” И им давам по една книжка за богомилите. Рекох им: “Четете тук.” Те казаха: “Пак ще дойдем да ви видим.” Рекох: “Колкото пъти и да се виждаме, все това ще бъде.”
Ние фотографираме някого и му носим портрета. Приличаме на ония, сегашните временни възлюбени. Аз съм виждал млада мома, извади портретчето му, пак го тури. Мисли си тя! И ходи, и пак го извади, и го погледне! То е едно верую сега. Идолопоклонство, идолопоклонство на любовта! Него го няма. Това е сянката. За тая сянка тя трепери, а пък като дойде реалността, тя казва: “Аман!” Не може да го търпи! Когато е в портрет, тя казва: “Ангел е.” Не можела без него, а пък като дойде, не може да го търпи. Когато дойде някоя идея, човек я носи в себе си като идеал, но като дойде тя реално, той казва: “Беля си намерих на главата, много загазих.”
Та сега на нас ни трябва Истината, която да ни освободи...
В чувствения свят ние сме вплетени в една гъста материя и нямаме ясна представа за онова, което Бог е създал. Желанието на Любовта е да ни даде живот. Желанието на Мъдростта е да ни даде светлина и знание. Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пък свободата е плода. Тя е смисъла, който ще осмисли живота.
Най-първо, какъв е смисълът да ни се даде живот? Трябва да знаем, че и най-лошият живот е толкоз ценен, толкоз богатства има в него, колкото и в най-добрия живот. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животът не може да бъде лош. Следователно лошият и добрият живот са еднакво ценни. Това разбиране го нямаме. В любовта ти ще разбереш, че животът е еднакво ценен. И най-малкият живот, живот, който е пълен с най-големите страдания, има всички богатства, които има в рая и в Божествения свят. И ти като не разбираш, спъваш се. И всички искат един живот - всички други да страдат, а само те да не страдат. Че то е едно криво разбиране на живота.
Когато напишем думата “любов”, ако между буквите се зароди едно стълкновение коя да бъде първа, какъв смисъл ще има това? Колко букви има думата “любов”? - Шест букви. Скарат се, да кажем, коя буква да бъде първа! Ако турите отпред “”, какво ще излезе? Нищо няма да излезе. Ако турите “в” отпред, пак нищо няма да излезе. Най-първо ще турите “л”. Това е една необходимост. И след това иде втората буква “ю”. Третата буква иде: “б”. После иде “о”, пета буква е “в”, а пък шеста е “ь”. Ер-малък е последната буква, с топуз. Поставете всяка дума на нейното място. Тогаз ще дойде смисълът. Поставете страданието на неговото място. Поставете и радостта на нейното място. Поставете злото на неговото място. И поставете доброто на неговото място. Всяко нещо на своето място е полезно. Всяко нещо, което не е на своето място, не е полезно. Ние страдаме, понеже нещата са разместени.
Сега разбира се това е един предмет, който не ви засяга всички ви еднакво. Някои от вас сте стари, а пък някои сте гладни. Някои сте жадни. Имате разни нужди. Например тия, които ме слушате сега, мога да ви направя всички ви радостни. И магически мога да направя да ви засияе лицето. Ако на всекиго едного от вас дам по един чек от хиляда английски лири стерлинги, веднага ще имате обуща, дрехи. Те са доста голяма сума - хиляда английски лири стерлинги. Ще вземете един апартамент. Хубаво, един чек! Че нямате ли вие един чек? Животът, който имате вложен в вас, не е ли един чек, вложен от Бога! И знанието, което Бог ви е турил в вашата глава, не е ли един чек? И свободата, която ви е дал Бог, не е ли един чек? Три чека имате и то не по хиляда английски лири, но по много повече!
Някой път са ме питали: “Ти кой си?” Аз ли кой съм? Аз съм този, който наблюдавам Любовта, която заравя семето. И аз съм онзи, който гледам, как Мъдростта изтегля половината от поникващето растение нагоре. И аз съм онзи, който гледам как Истината го освобождава. За тия три работи съм дошъл. Искам да стана учен човек. Давам си отчет, защо ги заравят, защо ги освобождават наполовина и защо после Истината иска съвършено да ги освободи. А пък вие сега искате да знаете, аз какво съм? Вие имате едно друго лъжливо чувство. Вие ме считате за един банкерин и питате, дали имам пари, та да ви услужа.
Докато не се научите като мен да знаете какво правят Любовта, Мъдростта и Истината, нито пет пари не можете да получите от мен. Защото в Божествената банка, щом като отидеш да те кредитират, те ще те питат: “Ти наблюдавал ли си как Любовта заравя семето?” - “Не съм.” - “Върви си.” - “Ти наблюдавал ли си как Мъдростта ги изкарва поникващите растения да растат нагоре?” - “Не.” - “Върви си.” - “Ти наблюдавал ли си Истината, как ги освобождава?” - “Не.” - “Никакъв кредит нямаш в нашата банка. Върви си.”
Ако не можете да носите страданията и радостите на Любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на Мъдростта и ако не можете да издържите ограниченията, които свободата дава, тогаз не можете да бъдете кредитирани. Свободата кара хората да се жертвуват. Жертвоприношението е вече закон на Истината! Ако ти не си готов да се самопожертвуваш, ти не си познал Истината. Христос се самопожертвува, понеже Той позна какво нещо е Истината! И като се самопожертвува, Той се освободи от всички ония ограничения в живота! Докато ние не се самопожертвуваме, не можем да се освободим. Докато ти се държиш за това тяло, което имаш, ти още не си разбрал живота. И при все това, кога да е, ще трябва да напуснеш тялото си. Ако не е след 10 години, след 15 години, след 120 години или след хиляда години ще трябва да напуснеш тялото си. И ако излезеш от това тяло, къде ще отидеш? Най-първо ще живееш в едно тяло, което Любовта ще ти създаде. Това ще бъде грубата материя. Ти ще бъдеш заровен. Това е тялото на Любовта. След туй ще бъдеш заровен в друго едно тяло, ще влезеш в една по-рядка среда - въздуха. И най-после Истината ще те облече в едно тяло, в което ще се принесеш жертва за другите. И щом се пренесеш в жертва за другите, то всички други ще се принесат в жертва заради тебе. Ако ти не се жертвуваш и другите не могат да се жертвуват за тебе. Ако ти не можеш да обичаш и другите не могат да те обичат! Ако ти не можеш да мислиш за другите, то и другите не могат да мислят за тебе. Ако ти не можеш да действуваш свободно за другите, то и другите не могат да действуват свободно за тебе.
Сега тия работи, за които ви говоря, вие ги знаете по-добре от мен. Но у вас има известни съображения. Вие сте облечени много добре, с хубави дрехи. Седите вие при една река и искате да я минете. Но казвате: “Ще се наквасят панталоните ми.” А пък да не съблечете дрехите си. И търсите мост. Но щом се намерите в трудно положение и като видите, че животът ви виси на косъм, ще минете през реката и ще благодарите на Бога, че сте се спасили. Хората сега имат известни възгледи. Те са нашите наследени убеждения за морал, наши понятия за света и пр. Бог ще ни тури в хиляди такива костюми, докато дойдем до един такъв костюм, който ще има всички предимства. В това тяло има написани тия закони, в туй тяло ние носим тия закони, но не можем да ги четем. Казано е: “Ще напиша закона си в сърдцето им и ще ме познават от малък до голям.”
Онзи, който е познал Истината, той вече е влязъл в вечната младост на живота. Това е един от признаците. Човек, който не е научил закона на вечната младост; човек, който не е влязъл в нея, той не е познал Истината! Онзи, който е познал закона на Любовта, той е познал 1/3 от живота. Онзи, който е познал и закона на Мъдростта, той е познал 2/3 от живота. Онзи, който е познал закона на вечната младост, той е познал Любовта, той е познал Мъдростта, той е познал Истината.
Тая година искам да познаете Любовта, за да придобиете живота! Искам да познаете Мъдростта, за да добиете истинско понятие за светлината и топлината, какво нещо са те. И най-после, искам да познаете свободата, за да познаете закона на вечната младост. Тогаз човек е като един маг. Той ще си играе с всичките работи. Той само като махне с тая пръчка, всичко каквото иска, може да стане. Това е, към което се стремите. Вие искате да нямате никакви страдания. И право искате. Но това не може да постигнете сега. Някои сте в първата фаза на Любовта, някои сте в втората фаза на Мъдростта. И някои сега едвам сте отправили поглед към Истината, а пък смисъла на живота е в Истината. И казано е: “Истината ще ви направи свободни!” - И казано е още: “Там дето е Духът, там е свободата.”
Сега тая година ви пожелавам, като влезете сега в южното полушарие да развивате вашата добродетел и идущата година, като се върнете в пролетта, да сте готови да разберете справедливостта. А пък като дойдете до слънцестоянието, до най-високата точка, да разберете в какво седи вечната младост. Докато човек не разбере вечната младост на живота, той още не е свободен. То е Разумното, то е Великото! Човек трябва да се ражда и преражда. Прераждането е закон за изучаване на вечната младост. На английски богословците го наричат: “thе eternal generation”, буквално - “постоянното произвеждане”, т. е. “вечното подмладяване”. Човек трябва да има в себе си вечното подмладяване. Законът на: “thе eternal generation” го наричаме “вечното подмладяване”. Вечното подмладяване - в това е смисълът. И тогаз човек се освобождава от всички стари възгледи. От неразбирането идат всички страдания. Щом не разбираш Любовта, Мъдростта и Истината, идат страданията. Щом разбереш Любовта, животът ще дойде. Щом разбереш Мъдростта, ще дойде знанието. И щом разбереш Истината, свободата ще дойде! А пък на нас е потребно на земята живот; потребно ни е знание; потребна ни е свобода. Пътят на живота минава през Любовта. Пътят на знанието минава през Мъдростта. А пътят на свободата минава през Истината.
Та рекох, сега не се спирайте върху въпроса: “Толкоз години ние следваме този път, какво сме разбрали?” Направете един малък опит! Да кажем например, че един ден сте недоволен. Да кажем, че имате една малка неприятност. Коя е най-малката неприятност от твое гледище? Защо едни имат едно понятие, а други имат друго понятие. Най-малката неприятност е, че нямаш нито пет пари в джоба си. Или имаш пет пари в джоба си. Погледнеш и само пет пари - и си недоволен. Казваш: “Какво мога да направя с тях? Да е един лев, 10 лева!” Ако тези пет стотинки аз мога да ги превърна в злато, колко ще струват? И ако това злато го накарам да расте? Парите растат и те. Парите се раждат така, както плодовете. Един ден, като разберете закона на парите, те ще се раждат. Вие се чудите, как ще се родят. Че ако вие знаете да кажете на един човек една дума, той ще ви даде пари, колкото искате! Представете си сега, че осъждат един милионер на смъртно наказание. И тогаз царят подписва една заповед, в която казва: “Ако си готов да подариш всичкото си имане, което имаш, на бедните, ще отложим смъртното наказание.” Той ще помисли и най-първо ще каже: “Не може ли половината, три-четвърти?” - “Всичкото!” Тогаз какво ще направи милионерът?
Та рекох, всички ние сме осъдени на смърт. На всинца ви има по една смъртна присъда отгоре ви. И казва се: “Ако дадете всичко, каквото имате, ще се освободите от смъртта, нищо повече. И Христос, като дойде на земята, Той трябваше да умре, да пожертвува всичко и след това можеше да дойдат свободата и въздигането. В това седи скрит един принцип, който хората не подозират.
Та рекох сега, не да ви заставят на това, но всеки един от вас свободно да разбере този принцип.
Сега вие не сте осъдени. Вие седите свободни. Ако ви кажат: “Дайте всичко за Господа”, ще дадете ли? Ще кажеш: “Чакай да питам жена си, синовете си.” Синът ще каже: “Чакай да питам сестра си.” Възлюбленият ще каже: “Чакай да питам възлюблената си.” На нас не ни трябват пари. Но парите са равноценни на човешките чувства. Човек, който не е готов, не може да се прояви. Ти се опитваш доколко твоята щедрост, твоето сърдце е готово. Вие не сте правили мобилизация. Пари да дадеш, това е мобилизация, доколко можеш да жертвуваш. Става една война. Трябва да стане мобилизация. Ако хората жертвуват всичко в време на войната, харчат пари, то е същия закон и когато работим за Бога! Ние искаме да работим за Бога без никакви жертви. Че и там е същият закон!
Та рекох, Христос е поставил закона така: Както Отец ме е възлюбил, тъй и аз ви възлюбих. И на вас седи този въпрос, и вие можете да кажете: “Както Бог е възлюбил Христа и както Христос е възлюбил нас, тъй и ние ще възлюбим другите.” Христос, като възлюби хората, какво Му дадоха? Знаем какво Му дадоха! И вие, като възлюбите света, какво ще ви дадат? Същото ще бъде! Но не се плашете от противоречията на живота.
В време на мъчнотии човек се показва, какъв характер има и какви са неговите убеждения. И ако вие за Любовта не можете да пожертвувате всичко; и ако вие за Божията Мъдрост не можете да пожертвувате всичко; и ако за Божията Истина не можете да пожертвувате всичко, то въпросът е предрешен. Аз рекох, ако аз не пожертвувам за Любовта, за Мъдростта и за Истината всичко, то въпросът с мене е предрешен. Положението на всекиго едного от вас зависи от жертвата, която можете да направите заради Любовта, ако сте готови всичко да сторите за Божията Любов.
Тая работа не е лесна. Аз ви говоря за неща, които са много мъчни. Най-мъчните работи са приятни. Рядко се случват. Вземете един билет. Да кажем, че всички билети са 100 000. Какво е отношението? Значи едно към 100 000. Това колело, като се завърти 100 000 пъти, то непременно ще имаш един билет спечелил. Можеш да спечелиш още при първото завъртане на колелото, а можеш да бъдеш и последен. Та в живота ти ще имаш своето благо или в началото или на края. Ако останеш на края, ще имаш много знания. Ако добиеш в началото, сърдцето придобива нещо. Защото сърдцето придобива в началото, умът - в края, в края на един дълъг период. А пък разумното начало придобива всичко изведнъж.
Та на вас ви оставям да се занимавате с закона на жертвата, която Любовта изисква. Закона на жертвата, която знанието изисква, и закона на жертвата, която свободата, Истината изискват.
Отче наш
“Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.” (три пъти)
6 ч. 30 м.
Беседа от Учителя
22 септемврий 1937 г.,
сряда 5 ч. с., Изгрев
1. Първият лъч на топлината
18.07.1937, 5ч.
2. Божието слово е опитано
19.07.1937
3. Ценности и възможности
21.07.1937
4. Стани
23.07.1937
5. Основните тонове
25.07.1937, 5ч.
6. Правилна обхода
25.07.1937
7. Реалното и идеалното
28.07.1937
8. Планини и долини
30.07.1937
9. Червен и светъл
01.08.1937, 5ч.
10. Разбиране и съзнание
01.08.1937, 10ч.
11. Нашето предназначение
04.08.1937
12. Мед да потече
06.08.1937
13. Качества на умът, сърдцето и тялото
08.08.1937, 5ч.
14. Двете състезания
08.08.1937, 10ч.
15. Пътят и възможностите
11.08.1937, 5ч.
16. Хармонични и дисхармонични съпоставяния
11.08.1937, 10ч.
17. Четирите правила
13.08.1937.
18. Да познават
15.08.1937
19. Свободно даване
22.08.1937, 5ч.
20. Четирите отношения
22.08.1937, 10ч.
21. Трите ухания
23.08.1937
22. Път за освобождение
24.08.1937
23. Вътрешна обхода
29.08.1937
24. Вечно подмладяване
22.09.1937
ПОРЕДИЦА РИЛСКИ БЕСЕДИ
РИЛА - 1930 ГОДИНАБлагословена между жените, (1-5 беседа), София 1930
РИЛА - 1931 ГОДИНАЛюбов към Бога, том I (1-10 беседа), 1932г.
РИЛА - 1931 ГОДИНАНашето място, том II (11-23 беседа), 1932г.
РИЛА - 1932 ГОДИНАЦенното из книгата на Великия Живот, (1-29 беседа), 1932г.
РИЛА - 1934 ГОДИНАВеликото в живота, (1-4 беседа), Казанлък 1934г.
РИЛА - 1935 ГОДИНАЦарският път на душата, (1-17 беседа), София 1935
РИЛА - 1937 ГОДИНАЛъчи на живота, (1-23 беседа), София 1937г.
РИЛА - 1937 ГОДИНАЛъчи на живота, (1-24 беседа), София 2004
РИЛА - 1938 ГОДИНАДвигатели в живота, (1-26 беседа), 1938г.
РИЛА - 1939 ГОДИНАЕзикът на любовта, (1-32 беседа), София 1939г.
РИЛА - 1939 ГОДИНАЕзикът на любовта, (1-32 беседа), София 2003г.
РИЛА - 1940 ГОДИНАБожествен и човешки свят, (1-30 беседа), София 1940г.
РИЛА - 1942 ГОДИНАОпорни точки на живота, (1-25 беседа), София 1942г.
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ЛЪЧИ НА ЖИВОТА
©ИК”Жануа’98”
тел. 02/9 893 897
Набор, коректура и предпечатна подготовка:
Меглена Шкодрева
Теодора Шкодрева
Настоящото издание се прави по запазени в Държавен архив оригинали на беседи от Учителя, държани при Седемте рилски езера през лятото на 1937 г. Някои от заглавията на беседите, се различават от първото издание под редакцията на Паша Теодорова. Читателят може да се ориентира по датите на беседите, които съвпадат в двете издания. Уточненията на стенографката са в кръгли скоби и курсив. Добавените за яснота букви или думи са поставени в квадратни скоби.
Първо издание, София 2004