ПЕТ СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ (Разказва Стефан Лазаров Опев)

Разказва Стефан Лазаров Опев, роден на Изгрева на 21.03.1928 г., в семейството на Лазар и Марина Опеви

Записала Юлиана Василева, на гости сме при брата на 12.11.2020 г. със Сашо Георгиев

Лазар Опев с трите си деца, съпругата си Марина и с гостуващата си баба Екатерина Камберова, 1933 г., на Изгрева.

Стефан Опев е най-голямото дете в семейството, роден е на 21 март 1928 г. в София, а от 1930 г. младото семейство се пренася да живее в барачка на Изгрева

ПЕТ СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ

Един брат ми казва: „Щастлив си, че си срещнал Учителя“. – Викам, аз признавам „срещнах“ – най-малкото, когато съм му целувал ръка. Макар че, на първата среща – не Му целунах ръка, а ме хвана в престъпление. :-)

Снимки на Стефан Лазаров Опев (2021 г.)

* * *

I. ЗА ГРОЗДЕ В БРАТСКОТО ЛОЗЕ

Ние живеехме на долния край на братската градина. И, с едно момиче – ще ви дам снимката, да я видите, има я на снимката (снимката е „Учителят с изгревските деца“, Ирина е четвъртото от изправените деца, започвайки отляво от Стефан Опев. бел. Ю.В.) – влезохме и взехме да берем грозде. От гроба (т.е. от сегашното място на Учителя, елипсата, където е положено тялото Му, бел.Ю.В.) надолу беше, плюс улицата, още 8 метра - беше лозе. И дойде бай Ради, градинаря, и ни хвана, и ни поведе.

Некъде около гроба или малко по-нагоре, там некъде – Учителят идва отгоре и вика: „Ради, къде ги водиш?“ – „Учителю, берат грозде.“ – „Остави ги на Мен.“ –

И ни хвана, и ни заведе до една лоза.

А ний носим по един грозд зелено грозде.

Ю.В.: - А, не е узряло още!

Стефан Опев: - Толкова сме знаели да берем.

С.Г.: - Те са брали това, което пред тях е било.

Стефан Опев: Ние сме 28-ми набор с нея. А това е било некъде 34-та или 35-та година...

И, заведе ни до една лоза, вика:

- Откъснете си оттука по малко, за да има и за други. – Ей такова грозде се бере. И, като ви се яде, елате при брат Ради, той ще ви откъсне. Ще ви даде да си откъснете.

Ю.В:. – Колко хубаво го е казал Учителят!

Стефан Опев: Това е първата ми среща с Него. Погали ни по главите и ни пусна, да си отиваме.

II. БОЛНОТО УХО

Вторият случай, който имам, на Яворови присои. – Знаете ли, къде са?

С.Г:. – На Витоша.

Стефан Опев: - На Витоша, да.

Преди да ходят на Рила, там се срещаха.

И аз, майка ми и сестра ми. – Това, значи, е било преди 36-та година, защото брат ми е роден 36-та година, той не беше роден.

През нощта ме боля ухото, много, цела нощ плаках. Сутринта майка ми ме хвана и ме заведе до Учителя.

Лагерът беше малък там, не е голям. На едно място. Учителят беше на 30-40 – хайде – на 50 метра от нашата палатка.

И тя Му вика:

- Учителю, много го боли ухото, какво да правим.

Той – така ме пипна по ухото и вика:

- Иди до морените долу, откъсни от дебеляка 4-5 листа и му изтискай в ухото.

Ю.В. – Дебеляка, какво е, всъщност, билка ли е?

Стефан Опев: - Дебелякът – това е алпийската роза. Едни дебели листа, едни малки, на цветя (посочва с длани, бел. Ю.В.) ей такива са, от едни дебели листа, като на дебела Мара, само че са малки, ей такива са, колкото пръста ми, ей така.

Оттогава ухо мен не ме е боляло.

III. ПОДАРЪК ОТ ДЕЦАТА ЗА УЧИТЕЛЯ

На един Петровден 41-ва година децата се събрахме. Събираше ни Милка Периклиева. Тя е детска учителка, беше. Ама ни събираше – от 5 години до 14. Аз бех най-голям от тях.

И решихме да подарим за Петровден на Учителя един сервиз за чай.

И – почнахме. Гъби брахме. На този – дърва пренесохме, на оня – въглища.

Ю.В:. – Вие сте си изкарали паричките? Да?

Стефан Опев: - Изкарахме парите и, не зная на кой дадохме парите, на Милка ли ги дадохме? – Некой отиде и купи. – Купи една огнеопорна стъклена чаша, захарница, ей такова чайниче, нали има – дето се сипва чай предварително.

Три съда. И, изчакахме Учителя, като излизаше от Паневритмията, има една чешма, до чешмата Го изчакахме.

И, като дойде, аз, като най-голям, трябваше аз да поднеса това.

Ю.В:. – О, колко хубаво!

Стефан Опев: - И, викам: „Учителю, може ли да Ви подарим това.“ – Той се спря. И, подарихме Му това.

Той ги взема и ги подаде на една сестра, ама на коя сестра, не мога да ви кажа. И всички му целунахме ръка и ни погали по главите.

Ю.В.: – О, то си е благословение това.

Стефан Опев: - Да. Това ми е, нали, една от срещите.

/Оттогава именно е и известната ни снимка „Учителят с изгревските деца“. Това са децата, подарили на Петровден на Учителя чаеното сервизче. Бел. Ю.В./

IV. ПИТКА ЗА УЧИТЕЛЯ

През бомбардировките ходехме на Витоша, дето играем Паневритмия. На долния край. Но борчетата бяха тогава по-малки, нямаха и метър.

Като тръгнахме, тука майка ми беше станала много рано, вика: „Направих една питка!“ – Нямаше хляб тогава. Вика: „направих една питка. Направих и на Учителя една питка.

Защото чичо й беше мелничар и ни даваше брашно колкото искаме. Ний не сме страдали, нашето семейство специално, не е страдало за хляб.

Отидохме горе, ний с майка ми, на горния край. Всеки там, по двама-трима, четирима, запалят си огън. И, огнища, огнища, огнища...

А Учителят, долу, имаше една разтегателна масичка, ей така и една столче, там седеше.

И, майка ми вика:

- Иди, дай на Учителя питката.

И аз отидох:

- Учителю?

Жената, която беше при Него, кака Йорданка ли беше, не мога да ви кажа, не си спомням. Той вика:

- Казах ли ти, да не се ядосваш, за хляба, че си забравила хляба? – Лазарица мисли за Мен.

На майка ми й казваше Лазарица. По името на баща ми.

И Му дадох хляба.... Аз Му целунах ръка, де. Погали ме, отчупи, даде на две-три жени, имаше покрай, даде им и даде на тази.

Ю.В. – сестра

Стефан Опев: - питката.

V. СРЕЩА В МЪРЧАЕВО

И, мисля, че последната среща беше, когато беше в Мърчаево.

Като се върнахме от евакуацията, майка ми вика:

- Моля ти се, хайде да ме заведеш в Мърчаево.

Аз не знаех къде е Мърчаево.

С.Г.: - Ти си бил тогава – от 28-ма до 44-та, - вече си бил 16-годишен.

Стефан Опев: Учителят беше там, поговориха с майка ми.

Аз не знам какво говориха, не взимах никакво отношение по това. Целунах Му ръка и излязох навънка.

Те останаха там, те и други сестри, братя си говорят...

С.Г.: - А вие, как сте пътували дотам, като не е имало транспорт?

Стефан Опев: - Рейс.

С.Г.: - До някъде.

Стефан Опев: - Рейс до Владая и нагоре – пеша.

-------------------------------------------------------------------------

Снимки на Лазар Опев, семейството му, Изгрева и Учителя:

Лазар Опев /1904-1988/

Брат Лазар Опев пее. - Има издадена книга с негови стихове и песни (2020 г.). - Казва се "Изгревът свещен"

Лазар Опев бере гъби.

Според разказите на сина му Стефан и на правнучката му Нели Ценева -

семейството им си е помагало много чрез брането на гъбите,

голяма част от които са продавали после.

Лазар Опев е крайният изправен вдясно.

Лазар Опев на Изгрева

 

Лазар Опев, в средата.

Децата на Изгрева

на братската трапеза

Учителя

Учителя

-------------------------------------------------------------------------

/видеоклип 1,84 GB; продължителност 9 минути и 49 секунди/

/Стефан Опев- спомени за Изгрева – спомени за Паневритмията, 9 минути и 10 секунди/

/Стефан Опев разказва за изгубения филм.../