Превод на част 1 и 2 на аудиофайловете от Анил Шарма от 26 май 2019

Два аудио файла от 26 май 2019 г., изпратени от Анил Шарма по WhattsApp.

ПЪРВА ЧАСТ

Скъпи брат Данчо, Добро утро! Аз съм Анил от Сидни. Правя този запис в пълното присъствие на Риши - Учителя Беинса Дуно, който ме наблюдава. Моля за търпение, докато слушаш този аудио файл, тъй като ще продължи около час.

Роден съм през март 1958 г. в Амбала - малък град в Северна Индия в къщата на моя дядо. Когато съм бил съвсем малък, на три месеца, семейството ми се е преместило в Симла – малък град в полите на Хималаите в Северна Индия.

От малко момче едно нещо непрекъснато ме измъчваше. И това беше въпросът: Защо е това човешко раждане? Защо съм се родил в това човешко тяло отново да премина през всичкото това страдание? И този импулс беше много силен в мен. И нямаше как да го споделя с никой.

Когато бях на 2,5 – 3 години в Симла често гледах слънцето и изпитвах голяма ревност за това че, ето слънцето е там нависоко, грее, дава светлина на всички, а ето ме мен, прероден в човешко тяло да преживея мизерията на човешкото раждане. И така аз исках да хвана това слънце, въпреки че бях само на 2,5 – 3 годишна възраст. Докато бях в Симла един ден забелязах от къщата, където живеехме, че нагоре по пътя, който беше пред нашата къща, че слънцето светеше там. Беше рано сутринта. И така, аз бързо побягнах, казах си: Тази сутрин ще хвана слънцето и ще го сложа в моя джоб. Но докато бягах към това светещо слънце, това което видях беше нещо като стена, зад която беше пътят, и на тази стена имаше едно счупено парче стъкло и слънцето всъщност светеше в него. Така че, когато бягах към това слънце, което светеше в това счупено парче стъкло, изпитах голямо разочарование. Мислех си, че днес ще се освободя. И това беше една случка от ранното детство.

Живяхме в Симла от 1958 г. до 1968 г. в Северна Индия и след това се преместихме в Хидерабад (Hyderabad). Баща ми беше държавен служител. Спомням си, че през 1970-71, когато бях в седми клас имахме изпит за целия щат, на който се явиха поне няколко милиона ученици. И аз бях доста умен и бях на първо място в целия щат, на който столица беше Хидерабад.

През 1973 се преместихме от Хидерабад в Делхи, столицата на Индия. Имах чичо в Делхи, един от братята на майка ми. Аз наистина много го харесвах, защото той винаги помагаше на другите хора. Той беше много умен и през 1963 беше сглобил първия радио-транзистор в Индия, започна бизнес и производство на малки радиотранзистори и стана доста богат. И така, аз завърших училище в Делхи, 11 клас, през 1973 и кандидатствах за инженерен колеж. Учих в него от 1975 до 1980. През 1977 моят чичо, който също живееше в Делхи беше отишъл до летището да помогне на свой приятел да освободят стоки от митницата. Той беше само на 59 години, но внезапно получи сърдечен удар и почина. Това беше доста голям шок за мен, той ми беше много близък. И така през точно тази нощ през 1978 имах свръхсетивна опитност. Учех в инженерния колеж, през деня научих за смъртта му, отидох в неговата къща и прекарах известно време там, после вечерта се върнах у дома. Тогава съм бил около 19-20 годишен. Било е към 11 часа вечерта, когато неочаквано имах тази първа опитност за смъртта. Това всъщност беше сън. И в този сън видях, че четирима човека носеха на раменете си носилката с мъртвото тяло на чичо ми и ние вървим към крематориума. И зад носилката имаше много хора, който бяха изпълнени със скръб и напяваха Рама, Рама, докато вървяхме към крематориума. И аз бях точно зад тялото на чичо ми. Всичко това се случваше с хора във формата на блестящи сребърни тела. И тогава, както вървяхме, внезапно чичо ми се изправи от мъртвото си тяло, и просто седна и ме погледна и ми каза: „О, Анил, къде ме водят тези хора, аз не съм умрял, аз съм напълно жив“. И аз се обърнах и отидох в групата, която следваше и казах: „Вижте, чичо ми всъщност е жив, той всъщност не е умрял“. Това означаваше, че животът продължава след смъртта. И тогава внезапно се събудих. И това беше първата ми опитност.

Искам да се върна на семейството на родителите ми. Имах по-малък брат и по-малка сестра. А по-големият ми брат имаше фотографска памет и беше много, много умен. Когато учихме заедно в 9-ти клас, когато баща ми ходеше на родителски срещи учителите казваха, че те едва могат да научат на нещо брат ми, защото неговите знания надхвърлят тези на докторант в университета. Той можеше да вземе която и да е книга по история или икономика, и щом я прочетеше знаеше всичко по темата. Така че през 1975 г., когато аз и брат ми се дипломирахме в 11 клас в училище, той беше една година по-голям, той беше на първо място в цяла Индия по резултати за история и икономика. И тогава той кандидатства в един много известен колеж „Св.Стефан“ в Делхи. Но всъщност, това, което се случи с него беше, че когато щеше да приключва с изпитите си на втората година в колежа, започна да губи връзка с нормалния живот. Той искаше да се яви на изпита за държавен служител, искаше да работи за правителството, но не можа. Трябваше да го заведем при психиатър и дори го лекуваха с електрошок и започна да взема лекарства за психични увреждания, за да се върне обратно към нормалния живот, но състоянието му продължаваше да се влошава.

И така аз се ожених през 1985 г. Дипломирах се от инженерния колеж през 1980 г. като електроинженер. И след това работих пет години от 1980 до 1985 г. Прекарах една година в Дубай през 1983 г. След това през 1985 г. се ожених и дойдох в Австралия. И от 1985 г. до сега, 2019 г., живея в Сидни.

Когато тръгвах към Австралия през 1985 г., видях, че брат ми е в доста тежко състояние. Дойдохме в Австралия и през 1986 г. ми се родиха две близначки, момичета. Но едната от близначките, казва се Соня, имаше забавено развитие и една година не ходих на работа, за да я храня – тя имаше един дихателен проблем и трябваше да бъде хранена на всеки 15 минути. Така че наистина трябваше да се грижа за нея и след това тя отново стана нормално дете. Обаче, през 1988 г., когато бях в Сидни, получих телефонно обаждане че този мой брат, който живееше в Делхи, внезапно е припаднал в тоалетната, получил сърдечен удар и починал. Това беше един момент на голяма скръб за мен. Понеже се грижех за близначките и същевременно моята жена също се възстановяваше и работеше на непълен работен ден, защото ние не бяхме финансово добре, то аз не можах да отида в Индия за кремацията на моя брат. След това през 1990 г. извиках моите родители от Делхи в Австралия и те започнаха да живеят с нас, аз ги подпомагах. Получих разрешение за местожителство и те също получиха своето гражданство. И тогава те живееха с нас в Австралия.

Интересното до този момент е, че когато бях много млад, когато бях в Симла, учих в католическо училище, отрасъл съм в християнска атмосфера. И после в Хидерабад от 3 до 8 клас отново учих в католическо училище, но всичките ми приятели бяха мюсюлмани. Същевременно бях роден в хиндуистко индийско семейство. Никога не съм имал никакъв интерес към духовността или към религията, просто обичайните ритуали, които се извършваха в семейството по хиндуистките празници. Само в това участвах.

И така в Австралия след 1990 животът си течеше доста нормално и аз работих в New Southwells Public Works. Там работих като електроинженер и работата ми беше да отговарям за публичните търгове. Закупувахме уреди от различни медицински компании като Филипс, Сименс и моята група инсталираше (различни съоръжения) в различните болници, за които ръководех тези проекти. Справях се доста добре с инженерството. Жена ми също работеше и гледахме двете близначки. През януари 1993 г. се роди моят син. Казва се Диф.

И тук всъщност започва моето духовно пътешествие. Аз наистина нямах никаква връзка и нямах познания за духовността. Какво се случи през юни 1993 г.?

Тук искам само да добавя, че сезоните в Австралия са обратни на сезоните в Европа, в България, така че нашата зима започва през юни. Юни, юли и август са нашите зимни месеци. В Австралия 21 юни е най-краткият ден. Дните са много къси. И около пет часа вечерта вече е доста тъмно. И така, това е месец юни 1993 г. Върнах се от работа вечерта към 17.30 часа. Обикновено си лягахме да спим към 21 часа. Както си лягах, внезапно видях тази светлина пред мен, това се случи в спалнята. Там беше тази величествена светеща фигура цялата от светлина, знаеш каква е слънчевата светлина, ако погледнеш Исус, нещо подобно.Той имаше брада, наистина, и гледаше надолу към мен. Аз бях инженер и гледах на всичко експериментално и емпирично, нали знаеш, не вярвам на нищо докато не видя доказателството за него. Сега, аз всъщност седях на леглото си, беше към 21 часа вечерта, през юни 1993 г. и тази величествена фигура, подобна на ангел, се появи точно пред мен и гледаше надолу към мен и се усмихваше. Помислих си, че всъщност това е сън, така че се завих презглава с юргана, като си помислих, че просто имам лош сън. След това бързо отметнах завивката от лицето си и все още това светещо тяло, това светещо ангелско нещо, беше пред мен с дрехи и всичко от бяла светлина. И така случката приключи.

На следващия ден това ангелоподобно същество отново се появи по същото време около 9 часа вечерта за около половин час. По-късно разбрах, че това всъщност е Беинса Дуно, Учителя, но аз наричах това ангелоподобно същество Риши, защото тогава не знаех, че той всъщност е живял и тук на Земята. И така на втория ден към 11 часа вечерта с това ангелоподобно същество, което беше Риши, което беше Учителя Беинса Дуно, аз преживях първата си опитност извън тялото. Знаеш, душата излезе от физическото тяло. Ние се разхождахме хванати за ръце с Учителя през нещо като джунгла. И имаше много, много дървета. И всички тези дървета бяха като бяла светлина. Те имаха клони и по тези клони висяха стотици и хиляди малки неща като  пламъчета. Като малко пламъче, когато погледнеш лампата. И Учителя ми каза, че всички тези са всъщност човешки души, които чакат за прераждане. И тогава Учителя посочи към една от тях, светеща, висяща на клона и ми каза: Точно тази душа е душата на твоя брат, който почина през 1988 г., и който се прероди като твой син през 1993 г. Първо си помислих, че може би той не казва истината, но тогава Учителя ми каза: Отиди и сам проучи тази душа. И когато разгледах тази душа всъщност осъзнах, че да, това е моят брат, който сега е прероден като мой син. След това душата ми се върна в тялото. И аз се събудих, а Учителя си беше тръгнал.

Моят брат се роди на 8 май 1957 г. И когато си роден на 8-мо число, управлява Сатурн. Той беше роден в отрицателен период на Сатурн, затова Сатурн му взе живота на 27 годишна възраст. Моят син, Диф, също беше роден на осмо число – на 8 януари, но в добър период на Сатурн. И когато видиш снимка на моя син и видиш снимка на моя брат, те буквално са напълно еднакви. И синът ми също има това, което може да се нарече фотографска памет, и също е толкова умен, колкото беше моят брат. Например, когато синът ми беше на 23 години, ръководеше 48-50 човека; когато стана на 24,5 години ръководеше почти 80 човека. Това е нещо общо между предишния и сегашния му живот.

Да се върнем на юни 1993 г. Всеки ден Учителя се явяваше около 9 часа вечерта. На третия ден, когато Учителя се яви ми каза: Виж, бих искал да ми напишеш една книга. Аз отговорих: Да разбира се, аз съм много добър инженер и мога да ти напиша много добра книга. Но Учителя каза: Не, аз искам да напишеш книга за духовността. Тогава аз просто се засмях и казах на Учителя Беинса Дуно, че аз съм инженер и нямам абсолютно никакви знания за духовността. И му казах: Виж, Сидни е много голям град, 3 милиона и половина, може би си дошъл при погрешния човек, аз не съм правилният човек. Казах му: Надявам се да намериш правилния човек, който може да ти напише тази книга. Както и да е, помислих си, че вероятно няма да се върне отново.

Но отново на следващия ден Учителя Беинса Дуно дойде. Аз тогава не знаех, че е Учителя Беинса Дуно, наричах го Риши. „Риши“ на санскрит означава светло, разумно същество. Той отново дойде и каза: Добре, ако не искаш да напишеш книга, можеш ли да дойдеш утре сутринта в 4 часа сутринта в твоята дневна и аз ще те науча да медитираш? Интересно, че от предишния си живот и в този живот аз винаги се будя в 4 часа сутринта, няма значение дали съм бил млад или съм пътувал в друга държава. Това е моят часовник на тялото. Няма нужда някой да ми казва, аз се будя в 4 часа. И така на следващия ден се събудих в 4 часа и отидох в дневната и там беше Риши, Учителя Беинса Дуно. Застана пред мен и каза: „Добре, нека се обърнем на изток, откъдето слънцето изгрява. Седни с кръстосани крака, постави длани една върху друга, затвори очи и кажи думата ОМ при издишване, и вдишай през носа.“ Това е което ме въвеждаше в медитация, и неговото присъствие. Ние медитирахме около 14 минути. И тогава той каза: Добре, ще продължим с медитацията отново утре.

На втория ден от медитацията, в присъствието на Учителя, изведнъж почувствах, че нещо клокочи по гръбначния ми стълб. То се появи внезапно на втория ден и беше подобно на слънчевата светлина, когато гледаш към слънцето. Това нещо беше като течна светлина, която се търкаляше по гръбначния ми стълб, стигна до челото и се пръсна, и просто имаше искри и искри светлина в главата ми. За пояснение, когато гледаш към Буда или Исус Христос, те имат този ореол отзад. Всъщност този ореол представлява космичните потоци, които някой е преживял в мозъка, при придобиване на просветление. Това преживявах и аз. Това което се случи в рамките на 40 дни е, че аз преживях пълното издигане на тази течна светлина, която наричаме космични потоци, в цялото ми тяло. И сега ще разкажа за една от тези опитности. Един ден както си седях с кръстосани крака внезапно една малка течна топка бяла светлина се издигна от долната част на гръбначния стълб и дойде в мозъка ми и се пръсна. Това е подобно, например, на две слънца да се сблъскат, колко енергия има в това, или представи си земетресение, когато внезапно се издига лавата в голяма експлозия, или представи си 4-5 динамита да експлодират. По същия начин тази малка течна светлина, бяла течна светлина, се издигна по продължение на гръбначния ми стълб и направо се размаза в челото ми. Това стана като голяма експлозия в главата ми и повярвай ми, този ден щях да съм напуснал физическото си тяло и да съм умрял. Но това което се случи при тези потоци беше, че Учителя Беинса Дуно беше там в своето блестящо тяло и подвижи леко ръце надолу и тогава потоците се укротиха.

И така от 1993 г. до 2000 г. бях с Учителя и бях в непрекъснато общуване с него и той винаги идваше в медитация и всъщност ме ръководеше. И през този период преживях пълното издигане на космическите потоци в моето тяло, докато те се установиха през 2000 г. Да дам малко пояснение. Всяко човешко същество има 120 милиона мозъчни клетки. Обикновеният човек използва само около 4 милиона от тях. Някой с по-висока интелигентност би използвал може би към 7 милиона от тези клетки по време на целия си живот. А някой, например като немският учен Айнщайн, който е дал формурлата E=mc², който много умен, той е използвал може би към 11 милиона от тези клетки. Но когато се издигнат космичните потоци, това което се случва е, че повече от 60 милиона мозъчни клетки се активират и това човешко същество е нещо като просветена машина. И така, това беше моето състояние от 1993 г. до 2000 г. под ръководството на Учителя Беинса Дуно. Аз прочетох някъде между 16000 и 17000 книги от най-добрите автори в света на тема духовност. През този период също така пътувах в много държави, Америка, Канада, Англия и отидох няколко пъти в Индия и изнасях лекции. Тъй като бях като просветена машина, изнасях много духовни лекции. И водих много кореспонденция с много хора, ръководех ги и им помагах духовно. Ще се върна на тази тема малко по-късно.

Да се върнем на декември 1993 г. Учителя ми каза: Сега, готов ли си да напишеш книгата за духовността, както те помолих? Аз му отговорих: Виж, аз имам опитността от това покачване на потоците в моето тяло, което е доста ненормално и необичайно, но все още нямам никакви знания. Така че Учителя каза: Не се тревожи, това, което ще направя и ще ти предам тази книга на теб, така както в древността от небесните светове са предавали на мъдреците. По същия начин, Риши, или Учителя каза: Аз ще ти предам тази книга на теб, а ти само ще трябва да я запишеш. И аз казах: Добре. И така от декември 1993 г. до февруари 1994 г. за три месеца когато сядах сутрин за медитация Учителя ми съобщаваше тази книга. И тази книга беше наистина написана и това е първата книга, наречена „Предназначението на човека на Земята“ И тя е красива книга, която учи за упражняването, за целта на човечеството. Тази книга беше около 60 страници. И беше публикувана за първи път в Индия, първите 2000 броя бяха публикувани.

ВТОРА ЧАСТ

Да се върнем на моите пътешествия от 1993 г. до 2000 г. и на другите ми дейности. Пътувах с Риши до всички по-високи полета – астрално, ментално, будическо, атомно. Срещнах се с много, много същества и бяха написани още две книги. Първата книга беше наречена „Живот след смъртта“, публикувана през 1998 г., която разказва за нещата, които научих при моите опитности. Другата книга е наречена „Пътешествие назад към Създателя“, преиздадена под името „Божествено пътешествие“ (Divine journey) – изпратих ти копие от нея. Тя основно е за издигането на космичните потоци и обяснява научно какво става, когато те се надигат. Също така имах свръхестествени или психични способности. Можех да погледна един човек и можех да кажа бъдещето му. Ще дам някои примери. През 1995 г. отидохме в Индия. Първо отидохме в Делхи и след това в малък град Сагард в Централна Индия, където живееше сестра ми. Пътуването от Делхи до този град продължи 10 часа и вечерта бях доста уморен. Когато наближавахме гарата внезапно се появи присъствието на Учителя и на Бабаджи. Малко по-късно ще говоря за него. Те бяха в моята аура. Когато стигнах до къщата на сестра ми, там имаше над 70 човека, които чакаха и които искаха да знаят за бъдещето си, понеже сестра ми им беше говорила много за мен. Накарах ги да седнат в права линия. Беше към 7 часа вечерта. И те идваха пред мен, но не ги оставях да говорят, това небесно същество Бабаджи ми съобщаваше техните въпроси и отговорите за тях. Казвах: Това са твоите въпроси, това са твоите отговори. И после си тръгваха. И после получих много писма от тези хора от 1995 г. до 1998 г. Три години по-късно още ме питаха какво ще се случи в живота им и аз им го съобщавах.

При моите пътешествия с Учителя Беинса Дуно във висшите светове срещнах това висше същество. Той също беше същество от бяла светлина, когото наричах Бабаджи. Представи си, че има една голяма библиотека дълга пет километра и в нея има много книги. Бабаджи е този, който се грижи за акашовите записи, които представляват библиотека с всичко, което се е случило с човешката еволюция в миналото, което се случва сега и което ще се случи в бъдещето. Има записи за всичко това там и Бабаджи е нещо като главен библиотекар. Той е главният, който се грижи за тези огромни акашови записи на акашовите хроники и под него има много други същества, които му помагат да поддържа библиотеката. И така общувах с Бабаджи. Имам много случки и няма да навлизам в детайли.

Един случай от 1995 г. Изнесох много лекции в Делхи и отидох в едно село близо до Делхи. В това село отидох сутринта и там имаше към 400 жени и 400-450 мъже, към 800 човека. Те бяха селяни, които ме бяха поканили да изнеса лекция за духовността. Интересното в случая е, че живеех в Австралия от почти 10 години, и че винаги съм учил само на английски език, така че и моят начин на мислене беше английски, но никой от тези хора не говореше английски. Те само знаеха местния език на Индия, хинди. И искаха от мен да говоря на хинди. Разбира се, че мога да говоря на хинди. И панджаби е другият език, който зная. И така, беше 11.30 часа по обед, и те казаха: Трябва да говорите на хинди. Аз наистина се притесних как ще говоря. Тогава внезапно се появи присъствието на Риши и на Бабаджи и през цялата лекция аз бях нещо като медиум, цялата лекция ми бе предадена и аз започнах да говоря на хинди, не казах една дума на английски. И така говорих около един час. И тогава те казаха: Молим продължете. И така, това беше най-дългото ми слово, което продължи почти 3 часа и половина. Започна около 11.30 и продължи до около 4 часа. Имаше много подобни случки.

Наближаваме 2000 година и се случи нещо наистина интересно. Един ден в сутрешната медитация пътувах с Риши. Видях, че Учителя Беинса Дуно и Бабаджи, който се грижи за акашовите записи, че двамата си говореха. Това се случва някъде в будическото поле и всичко е в бяла светлина и ние сме с нашите бели светещи тела. И така двамата си говореха. И след това Учителя дойде и ми каза: Анил има предложение за теб. Аз казах: Какво е то? Учителя каза, че Бабаджи е помолил, когато напусна физическото си тяло, да заема неговата позиция, неговата работа, а той да продължи със своята еволюция, тъй като се е грижил за акашовите записи много дълго време. Имай предвид, че това е едно много добро предложение. Но, както и да е, аз казах, че не мога да отговоря веднага. Казах на Учителя да ми даде малко време. Но Учителя каза, че иска отговора доста скоро. Аз казах добре и отидох до другата страна на небесната сфера и размислих в себе си и тогава се върнах и казах на Учителя: Виж, всъщност не искам да заемам тази длъжност, защото търся и искам да се развивам в друга област. Това има връзка със случилото се през 2000 година. През 2000 година казах на Учителя: Виж, преживях това издигане на космичните потоци и сега потоците уседнаха в тялото ми, обиколих целия свят, изнесох много лекции, помогнах на много хора, имах много възможности да стана гуру със собствен стил, което не направих, можех да събера доста пари през това време с лекциите и другите неща. И казах на Риши, на Учителя, че въпреки всичко това този първоначален импулс, който имах от детството, това Защо това човешко раждане, все още остава неудовлетворен. Това значеше, че аз търся някакъв отговор извън всички тези случки и събития, които се бяха случили до сега.

И тогава Учителя ми каза, че ще ме остави и няма да бъде в живота ми доста време. И тогава мъдрецът Рамана Махариши се появи точно пред мен и Учителя каза, че сега мъдрецът Рамана ще ме ръководи и ще ми даде отговорите на въпросите, които търся. И Учителя ми каза: Отиди в книжарницата на теософското общество и купи тази книга „Бъди какъвто си. Учението на Рамана Махариши.“ (Be as you are. The Teachings of Rama Maharishi). И така аз отидох и купих тази книга и я прочетох. И в тази книга имаше две изумителни неща.

Първото нещо. Някой задава този въпрос на мъдреца Рамана: Какво мислиш за реинкарнацията и прераждането. И мъдрецът Рамана отговаря, че това е като сграда, която градиш през годината и която няма основи. Щом като разбереш истината, целият принцип на реинкарнацията се срива. Това значи, че когато си в едно с Реалността, с Бог, тогава няма повече прераждания.Това беше доста шокиращо за мен, защото почти три години пътувах във висшите сфери с Учителя Беинса Дуно и бях написал тази книга „Живот след смъртта“.

На друго място в същата книга един от последователите задава въпрос на Рамана Махариши: Мислиш ли, че ние трябва да преминем през процеса на издигане на космичните потоци, за да постигнем себе-реализация. На което Рамана Махариши казва: Не, ние не трябва да следваме пътя на издигането на космичните потоци, наречени още кундалини, защото ако нашето тяло не е подготвено или не е готово за това, ние може да си причиним голяма вреда на тялото си и после можем да преживеем много животи и дори тогава няма гаранция, че ще постигнем себереализация. И ето ме мен, който бях написал книга за издигането на космичните потоци или „Пътешествие назад към Създателя“, преиздадена като „Божествено пътешествие“, за което този мъдрец с едно изречение се изказа.

Другото нещо, което Учителя Беинса Дуно ми каза, че ако бях приел работата на Бабаджи в небесните сфери, тогава Рамана Махариши нямаше да се появи пред мен. Тогава Учителя си тръгна. Учителя Беинса Дуно се появи след това през 2005 г. за кратко   и отново през 2010 г. за известно време и после отново през 2014 г. И след това от 2016 г. аз съм отново в редовно общение с Учителя, както ти казах, че сега е точно пред мене и дори сега ме гледа като правя този запис за теб, брат Данчо.

И така от 2000 г. Рамана Махариши се появяваше всеки ден в сутрешната медитация. Той започна да ме ръководи и аз написах няколко книги и за него. И аз започнах да практикувам неговия метод на практика, наречен кой съм аз.

През юни 2002 г. имах първата си истинска опитност за себе-реализация. Беше около 6 часа вечерта, върнах се у дома от работа, беше към 6.30 и внезапно ми дойде на ум, че това нещо, което търся е просто един свидетел вътре в нас. Нещо, което наблюдава и участва във всичко, което правим, но ние никога не го поглеждаме. Така че моето внимание се насочи навътре и нямаше мисли, и нямаше чувства. И тогава внезапно към 6.30 седнах в медитация и само гледах този свидетел вътре в нас в продължение на едни час, без мисъл и без чувство. Както и да е, тази опитност приключи. След това сутринта се събудих, обикновено медитирах от около 5.30 до 6.30 в продължение на един час преди да отида на работа. И отново се повтори същото преживяване, ума ми беше привлечен навътре и аз гледах този свидетел. Нямаше мисли, нямаше чувства. След това нещо беше дошло в моята аура. Можех да усетя присъствието на нещо вътре в мен като сигурност. Не бих казал че е себе-реализация (self-abidence), но нещо друго се беше случило и винаги това нещо присъстваше в мен, каквото и да е, ще го наречем свидетеля.

Тогава, през 2003 г., моите родители живееха с мен. Майка ми беше на 72 години. Тя почина през август 2003 г. И три месеца след това баща ми, който беше на 77 години, почина през ноември 2003 г. От 2000 г. до 2010 г. не бях във връзка с никого. Бях се отделил от света и бях само с Рамана и единствено правих тези духовни събирания, срещи за духовни обсъждания, веднъж месечно, защото мъдрецът Рамана ме беше помолил да го правя. Когато моите родители починаха през 2003 г., не почувствах в себе си никаква скръб. Като син направих всичко, което е необходимо да се прави, извърших всички ритуали. И си спомням, че когато бяхме изгорили тялото на баща ми в крематориума и се връщахме, аз все още можех да чувствам присъствието на този свидетел и си казах: какво чудесно нещо е това. Така че умът ми всъщност беше някъде другаде. Бях започнал да намирам сигурността, когато всъщност търсех.

Тогава през 2005 г. Рамана Махариши ми каза: Ще ти дам тези знания, които никога не си придобивал преди. Това беше повече във връзка с Уилиям Самюел, друг мъдрец от Америка, който беше развил в много практическа насоченост учението на мъдреца Рамана. И до 2009 г. бях напълно погълнат от тази реалност и от това, което мъдрецът Рамана ме учеше.

И тогава през 2009 г. мъдрецът Рамана ми каза, че иска да преиздам книгата „Живот след смъртта“ (Life beyond death), която ми беше предадена и която беше написана под ръководството на Беинса Дуно. Всъщност не исках да пиша повече книги. Защото, казах на мъдреца, просто искам да прекарам остатъка от живота си под твоето ръководство и не искам да общувам с никого. Но, защото той беше като мой гуру, книгата „Живот след смъртта“ беше преиздадена в Индия, в Ашрама на мъдреца Рамана и ти изпратих копие от нея. И така за се завърнах към писането на книги и отново бях върнат в този свят.

Тогава Мъдреца ми каза, че иска от мен да напиша книга за неговото учение. И мъдрецът Рамана искаше да преиздам онази книга, която ми беше предадена от Беинса Дуно, помниш ли книгата „Предназначението на човека на Земята“, предадена ми през 1993 г. И втората й част беше написана за шест месеца около годините 2009 - 2010 и тази книга е наречена “Практиката Търсене на себе си” (The practice of self-enquiry). Първата част е предадена от Учителя Беинса Дуно, а втората част на книгата е учението на Рамана Махариши. Имаше много случки и събития, които се случиха в ашрама в Индия докато те накрая ми дадоха авторските права да използвам материалите, които имат. Няма да навлизаме в детайли. Тогава през 2010 г. Рамана Махариши ми каза, че иска да напиша книгата „Практиката Кой съм аз“ (Practicing who am I). И така той ме молеше от две години, но аз му казах, виж, аз не съм инструмент, който е способен наистина да напише такава книга. Но мъдрецът ми каза: Не, искам да напишеш тази книга и аз ще ти помогна. Интересна е една малка случка в Ашрама. Когато писах в Ашрама през 2011 г., че съм помолен от мъдреца Рамана да напиша тази книга озаглавена „Практиката Кой съм аз“ те казаха, че не мога да използвам това заглавие, защото казаха г-н Шарма използвате заглавие, което отразява главното в учението на Мъдреца Рамана. И търсене на себе си и кой съм аз са главните моменти в учението на Мъдреца. И тогава казах в медитация на Мъдреца Рамана: Те отказаха, не мога да използвам това заглавие. Тогава той ми предаде нещо и аз го изпратих до Ашрама на Мъдреца Рамана в Индия. На следващата година получих и-мейл от тях с молба за прошка и казаха, че съм много голям последовател, пламенен последовател на Мъдреца Рамана. Така че, ако сърцето ми казва, че това трябва да е заглавието на книгата, нека да бъде така. Всъщност това, което се беше случило беше, че председателя на Ашрама Рамана имал практиката на става в 4 часа сутринта и да отива в дупката, където тялото на Рамана е погребано. И Рамана е общувал с него в 4 часа сутринта за това, което ще прави. И това, което разбрах е, че Рамана всъщност е предал на този председател „Не се месете в нищо, което Анил прави“. И така аз съм получил заглавието на тази книга.

От 2011 г. до 2015  г. тази книга „Практиката Кой съм аз“ (Practicing who am I), която ти изпратих беше написана и публикувана.

Но от всичките книги книгата „Живот след смъртта“ се прие най-добре, защото за две години, от 2011 г. до 2013 г. различни статии от тази книга бяха отпечатани в един от най-големите вестници в Индия Indian Express с тираж към 32 милиона в три щата. И там се публикуваха някои основни моменти. И от самата книга също са продадени към 11000 - 12000 броя чрез Ашрама в Индия. Това е книгата, която хората наистина обичат да четат, защото се интересуват от това, какво ще им се случи, след като умрат.

През 2016 г. отидохме в здравния департамент на New Southwells Public Works. През юни 2017 г. имах възможност да взема дълги отпуски, беше ми предложен пакет и можах да се пенсионирам. Щях да навърша 60 през 2018 г. През юни 2017 г. напуснах и сега съм изцяло отдаден да помагам на другите братя и сестри под ръководството на Учителя Беинса Дуно и на Рамана Махариши.

Ето друга интересна случка. До юни 2017 г. аз не съм знаел, че това е Учителя, който се явява в моите медитации. Учителя се завърна от 2016 г. и аз отново редовно съм в общение с него и имам присъствието на Учителя Беинса Дуно през цялото време и по негови инструкции предприемам това, което е нужно да се предприеме. И така през 1990-те бях прочел всички книги на Михаил Иванов. Към тях ме насочи Учителя Беинса Дуно. И бях нарисувал образа  на Учителя. И така през юли 2017 г. Учителя ми каза защо не погледнеш тази книга, която Михаил Иванов е написал за своя Учител. Каза, просто я прочети. И аз я отворих и прочетох от нея. Там срещнах името Беинса Дуно. И тогава Учителя каза: Погледни. И там имаше една снимка на Учителя и аз разпознах образа, че е на Риши или Учителя, който ми се явява от 1993 г. През 1994 г. всъщност бях нарисувал това ангелоподобно същество, Учителя Беинса Дуно, което виждах. Тази снимка беше копие на този, с когото общувах. И така Риши, Учителя Беинса Дуно ми съобщи, че всъщност е бил във физическа форма на Земята и че е напуснал своята физическа форма през 1944 г. И така научих за вас и за Бялото братство.

Един друг интересен случай от 21 септември 2016 г. Седях си в същата тази стая, където правя този запис и неочаквано ми дойде идеята, беше ми предадена, че това съзнание, тази реалност, която всички ние имаме,това е Аз-ът (the self). Рамана Махариши говореше за Аз-а през цялото време. Рамана Махариши беше казал, че от Аз-а всичко е родено, че от Аз-а всичко се поддържа, и че в Аз-а всичко умира. И аз бях пренебрегнал тази дума Аз, защото по-скоро се бях фокусирал върху съзнанието, върху свидетеля. И внезапно, когато тези думи ми бяха открити вътре в мен, че това съзнание е Аз-ът, което означава, че това съзнание, брат Данчо, благодарение на което ти можеш да слушаш този запис, това е което ми се разкри, че това е реалността. Това е същност без време и без пространство, която присъства в цялата тази вселената и във всяко едно човешко същество. И това беше моят момент на себе-реализация (self-abidance). След като веднъж преживях тази опитност, че Аз-ът не е нищо друго освен самата реалност, аз съм напълно утвърден в тази реалност и моят възглед остава непроменен. Това беше състоянието на Учителя Беинса Дуно. Той беше винаги в себе-реализация (self-abidance), той винаги говореше за Бог. Това беше състоянието на Рамана Махариши, това учеше той 50 години. И крайната цел за нас е да сме в състояние на себе-реализация (self-abidance) и тогава нашата карма свършва. Ние продължаваме да вършим това, което трябва да се върши тази проява на време-пространство. И доста интересно, че Рамана Махариши винаги ми е казвал, че ако не бях писал тази книга „Практиката Кой съм аз“ пет години, тази  книга, която излезе през 2015 г.- тя е цената, която платих, за да достигна себе-реализация (self-abidance).

И сега всеки ден общувам с Учителя Беинса Дуно и Рамана Махариши. И  сега, това, което ще се случи ще изградя два центъра, които са просто две уеб страници, тук в Австралия и в Индия. И аз  съм ръководил хора от 2017 г. и има хора от почти всяка държава. Има към 100 човека, които водя и от всички тях през 2018 г. пет постигнаха себе-реализация (self-abidance).  И мисля, че през тази година още шест ще го постигнат. И докато дойде времето да напусна физическото си тяло мисля, че ще има  14000 човека, който ще бъдат в self-abidance. Друго нещо, което ми каза Учителя Беинса Дуно, духовните обсъждания, които имам с моите братя и сестри по целия свят, да бъдат написани под формата на книга, така че всеки да има достъп до тях. В допълнение, в следващите 3-4 години, ще правя малки 25-30 минутни филми и ще направя канал, наречен Self-abidance във YouTube и ще сложим там всички тези лекции и много от беседите на Учителя Беинса Дуно, ще ги сложим в YouTube. И по този начин ще предаваме посланието. Защото Учителя Беинса Дуно иска да работя да помагам на други братя и сестри, така че всеки  да живее в Любов, Мъдрост и Истина, всеки да живее безкористно, не користолюбиво, всеки да  живее като вегетарианец и да се подготвим да идващата епоха. И с това ще приключа това съобщение и ще обсъждаме след това. Всеки ден общувам редовно както с мъдреца Рамана, така и с Учителя Беинса Дуно. Сега зная, че той е моят водач, моят гуру, или моят Риши. И сега  Учителя Беинса Дуно  казва да приключим този разговор  тук и си тръгва и аз ще ти кажа моето довиждане. Ще продължим да общуваме след това. Много благодаря.

Аудиофайловете, английски език, можете да получите по WhattsApp от 0884475639, Даниела