Jump to content

Генчо Алексиев


http://petardanov.info/Knigi/G.Aleksiev.pdf

 

Кратък животопис

 

 

Художникът Генчо Алексиев е роден в гр. Варна през 1896 г. Произхожда от голямо семейство на беден обущар. Има три сестри, от които едната по-малка от него. Следва гимназия до шести клас. Не продължава образованието си, поради високите училищни такси. Остава с незавършено средно образование въпреки желанието му да го завърши. Назначен е като служител в афишното бюро към общината. Там работи около една година. След преврата на девети юни 1923 г., когато пада режима на Ал. Стамболийски, е освободен от длъжност.

Запознава се с идеите на Учителя чрез негови близки приятели. През 1927 година оставя близките си и заминава за София. Рискът е благородно дело, си казва младият художник. Пристигайки в големия град той иска да следва в Художествената академия, някогашното рисувално училище. За да може да се запише и следва в академията, му било необходимо завършено средно образование, каквото той няма. Допустимата възраст е 26 години, а той е минал тази граница. Трета спънка е, че е беден и не може да си плаща таксата. Въпреки всичко го приемат като любител-студент, който може да ползва моделите и ателиетата. В правилника на академията няма такава категория, но за него правят изключение.

До 1940 година пребивава в селището Изгрев. Дотогава има нарисувани пейзажи, цветя, натюрморти. През същата година напуска Изгрева и се установява в с. Тополица, в дома на Димо Джожев, ръководител на общността в селото. Тук Г. Алексиев има добри условия за работа – рисува предимно пейзажи. През свободното си време преподава уроци по китара. Оставя добри спомени между млади и стари. Урежда изложба в училищния салон, която е посетена от интелигенцията. Това го насърчава да направи изложба и в гр.Айтос. Но нещо помрачава тази негова идея – един пакостник влиза в училището и му похабява платната. Тази случка много го огорчава и той напуска Тополица и отива да живее в Айтос, където Георги Куртев го настанява в свободната стая при Братския салон. Стаята е достатъчно голяма за да се използва като ателие и работилница. Там рисува своите картини и подвързва книги. През пролетта на 1944 г. Г. Куртев се установява да живее на Братската градина, поканва и Г. Алексиев. Там се предоставят най-добрите условия за живот и творчество. Заражда се и идеята за една по-сложна композиция, която ние наричаме трилогия, понеже тези три картини имат връзка една с друга. Свързва ги една обща идея – пробуждане на човешката душа. Завършва земния си път на 10.10.1956 г. в гр. Пловдив.

Тези оскъдни биографични бележки дължим на Георги Събев от гр. Бургас, с който Генчо е бил в доста добри приятелски отношения – живеели са заедно като съседи на Изгрева в София.

 

 

 

 

Имаме следните известни досега негови табла:

“Окото на Бога” - око, нарисувано в равностранен триъгълник

“Тесният път” – пътят на посветените

“Псалм 91” – под крилото на Всевишния

“Човешката душа” – изобразява девойка в разцъфнал цвят със светли одеяния

“Цветно земно кълбо” – опасано от змия, която си е захапала опашката

“Паневритмия” – упражнението Изгрява слънцето

“Къща край пътя”; “Макове” ;“Латинки”; “Богородички” ; и др.

Това което отличава Г. Алексиев от другите майстори на пейзажа е, че той долавя аурата на цветята, като се опитва да я направи достъпна за нашето око. Потвърждение за това са неговите табла: “Зюмбюли” ; “Нарциси” ; “Теменуги”.

 

Поредица «Изгревът» - т. 10 248-253с. и

т. 13 538-543с.

 

 


×
×
  • Създай нов...