penta7
Идваме до момента да си отговорим на въпроса – кой е истинският художник на големия цветен Пентаграм от Фиг. 2, показан на Търновския събор през лятото на 1922 година.
Не е ясно кога и при какви условия, грижливо съхраняваното платно на големия цветен пентаграм е било отваряно и неточно е прочетено името на художника като „Ф.Шлятер“. Вярна е само годината – 1922. Но в долния десен ъгъл на художественото платно (180х140см), още през 2005-а година, ние съвсем ясно разчетохме името на художника и то не е Шлятер. Заснехме го отблизо. Така на увеличената фотография (Фиг.5) може да се прочете – „Ф. Шламбора. 19/VIII 1922”. На нея се забелязват и детайлите от структурата на платното.
Фиг.5 – УВЕЛИЧЕН подписа от Фиг.2 – „Ф. ШЛАМБОРА, 19/VІІІ 1922”
Версията за художник на Пентаграма с име Ф. Шлятер, изказана за първи път от Боян Боев през педесетте години, се среща в редица съвременни книги, издадени през последните десетилетия. Тя може да се намери и в различни сайтове в Интернет, отнасящи се до Учителя Беинса Дуно и Бялото Братство. Такава е версията и в публикацията на П.Вангелов „Мистериозна картина”.
Легендата за „ученик на Учителя, славянин, живеещ в Америка, който е следвал указанията на Учителя и е нарисувал образа му в Пентаграма във видение”, се поражда при свързването на неправилно разчетения подпис на художника с беседа на Учителя Петър Дънов от 28 юни 1923г., озаглавена „Божественото и човешкото” („Окултни лекции”, ООК, ІІ година). В нея Учителя разказва за личността на обущар на име Шлятер и неговата лечителска работа в Западна Америка.
За лечителя Шлятер е отпечатана статия „Величайше чудо“ още през далечната 1905 година в кн. 6-а на сп. „Виделина” на д-р Г. Миркович.
Много подробно за лечителската дейност на обущаря Шлятер се разказва в статия (превод от английски), публикувана в сп. „Всемирна летопис” от 1919 г. В книжка 6-та на списанието (стр. 27-29) авторът Реджинал Б. Спан подробно споделя личните си впечатления от „церителя Шлатер” (навсякъде в статията името е изписано с „а”!), беден обущар, емигрант от Германия, при когото той е потърсил и намерил помощ за заболяването си в гр. Денвър, Колорадо. През 1895 година американските вестници били пълни с разкази за чудесата, които Шлатер правел за оздравяването на мнозина чрез ръкополагане. На въпроса на автора на статията „от къде добива тази сила за всичко, което върши” Шлатер отговорил: „Отец работи чрез мене”. „Втори път като дойда, ще говоря. Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече!” Лекувал е само няколко месеца – от 27 юли до 12 ноември 1895 г. На 13 ноември 1895 г. сутринта Шлатер не се появил пред чакащите го за лечение хора и не се е върнал повече – както се обяснява в статията на Р. Б. Спан. Споменават се дословно и написаните думи, които лечителят е оставил: „Мисията ми свърши. Отец ме вика, аз трябва да ида. Сбогом. Францис Шлатер”.
Ако анализираме начина, по който Учителя излага примера за Шлятер във въпросната беседа от 28. 06. 1923 г., както и глаголните времена, които тогава е използвал, подразбираме, че той е бил запознат със съдържанието на статиите в списанията „Виделина“(1905 г.) и „Всемирна летопис” (1919 г.). Видимо Петър Дънов не е познавал лично Шлятер от времето на пребиваването си в Америка.Още в началото на 1895 г. той вече се е завърнал в България и на 5 ноември 1895 г. е държал сказка във Варна (Фиг.6). Учителя е разказал случката за обущаря-лечител Шлятер в тази беседа само като „отличен пример на послушание.”
Фиг. 6. ИЗВЕСТИЕ за сказка на Петър К. Дънов на 5 ноември 1895 г. във Варна
От направените сравнения на публикациите през 1905, 1919 и 1923 година, става ясно, че окончателно можем да изоставим версията за Шлятер като автор на голямото цветно изображение на Пентаграма от 1922 година.
Потвърждение, че цветният Пентаграм не е нарисуван от Ф.Шлятер, а от Ф.Шламбора, намираме още в Опис на вещите на Учителя. Там е записано, че художникът на Пентаграма е Ф. Шламбора. Вещите от този Опис са били оставени в Заложна къща, за да бъдат продавани на търг през 1958 година. Тогава Бялото Братство е било разтурено от властите, а членовете му са били преследвани. (Вж. Забележка на стр. 453 на редактора В. Кръстев в „Изгревът“ на Бялото Братство...“, Т. ІХ, София, 1999).
След горните констатации, от 2005 до 2008 г, ние продължихме търсенията си за автора на големия цветен Пентаграм Ф. Шламбора, както ясно можем да разчетем неговия автограф върху картината (Фиг. 5). Първите си резултати публикувахме във в.”Братски живот”, бр.38 от м.юни 2009 г., а по-късно и във второто издание на брошурата „Пентаграмът” на издателство Бяло Братство (София, 2013 г.).
И така, да се върнем към личността на художника.
Чехът Франц Шламбора е роден на 1 декември 1881 г. в Прага, в семейство с 12 деца – 6 момчета и 6 момичета. Учил е художествена графика. Той пристига в България около 1905-1906 година заедно с още няколко колеги-художници. Напуснали са страната си, защото не желаели да служат във войската на Австро-Унгарската империя. Франц Шламбора се заселва в Търново и работи като ретушьор в ателието на фотографа Серафимов (1907), с когото обикалят окръга и снимат сватби. На една такава сватба в близкия град Горна Оряховица, той се запознава с бъдещата си съпруга Йонка, родом от гр. Лясковец. Женят се през пролетта на 1909 година, а на 10 март 1910 г. в Горна Оряховица се ражда дъщеря им Слава (Фиг. 7). Синовете на семейство Шламбора – Любомир и Александър, се раждат в София през 1912 и 1914 година.
Фиг.7 – ФРАНЦ ШЛАМБОРА И СЪПРУГАТА МУ ЙОНКА (ок.1910 г.)
Фиг.8 – ФОТОАТЕЛИЕ „ПРАГА“ на Франц Шламбора и Цанко Хараламбиев в Търново (1908 г.)
През 1908 година Шламбора има фотоателие в Търново заедно с Цанко Хараламбиев (Фиг. 8), а през 1909 г. открива собствено фотоателие. Става известен фотограф в града и развива активна фотографска дейност. По поръка на Туристическото дружество, през 1909 г. известният търновски архитект Георги Козаров е ангажирал Шламбора да фотографира значими исторически събития, интересни архитектурни, археологически и исторически паметници в Търново. От тези снимки са били изработени едни от първите пощенски картички на града – често срещана практика и в други градове в края на 19 и началото 20 век. Те са били разпространявани в страната и чужбина. Могат да се открият и днес в стари семейни архиви.
От 1911 г. семейството на художника се премества в София. Тук Франц Шламбора работи като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”. Илюстрирал е книги с патриотична тематика на поета Любомир Бобевски. В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“.
През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство.
Фиг.9б – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921-1922 г.
Шламбора е рисувал през годините пощенски и географски карти, календари, рекламни материали и др. Автор е на политическия стенен календар „Обновение“ за 1914 г., а в календара за 1933 г., издаден от Женското македонско дружество, е включена репродукция на красивата му картина „Изгнаници”.
Повече от десетилетие, почти до края на 1947 г., художникът е работил за известния до национализацията софийски търговец Тевекелиев. Рисувал е за неговите стоки – цветни етикети за зеленчукови и рибни консерви, за кутиите със замразени храни, за вермут и коняк. Негов е пеещият петел върху етикета на сапуните „Петел“ от фабриката на Тевекелиев в Бургас.
Франц Шламбора завършва живота си на 27 януари 1955 година в дома на внучката си. Подробни сведения за живота на художника научихме именно от внучката – музикалният педагог госпожа Мария Мазарова-Гинева (Фиг. 10), автор на биографичната книга „Тодор Мазаров” (София, 1980 г.). Тя е дъщеря на първото дете на художника – Слава Шламбора и на световно известния български тенор Тодор Мазаров. Като студентка по пиано в Консерваторията Слава се е запознала и по-късно се омъжила за своя състудент Тодор Мазаров. Въпреки, че eпритежавала талант и висока музикална култура, Слава жертва личната си музикална кариера, посвещавайки всеотдайно цялото си време и внимание на Мазаров, убедена в бляскавото му бъдеще.
Фиг10 – ВНУЧКАТА НА ФРАНЦ ШЛАМБОРА – МАРИЯ МАЗАРОВА-ГИНЕВА (в средата), с Величка Драганова (вляво) и Людмила Димитрова (вдясно)
От госпожа М. Мазарова-Гинева разбрахме, че в семейството на Шламбора се е знаело за познанствата на художника с хора от Бялото Братство. Знае се, че Учителя Дънов специално е изпратил един от тях да покани Франц Шламбора за среща. В семейството на художника е известно още, че след тази среща Учителя многократно е позирал на Шламбора за скица в цял ръст. Разговаряйки с “най-интелегентния човек, който е срещал в живота си”, художникът „просто забравял да рисува докато го слушал“. До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов. Имал е голямо уважение и респект към неговата личност.
Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и безкористен труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г. Учителя Петър Дънов е поверил изработването на един от основните символи на Бялото Братство в България – големия цветен Пентаграм, на художника Франц Шламбора. Това е една от най-значимите негови картини.
Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех. Затова не може да се говори, че образът на Учителя на върха на Пентаграма е бил получен „при откровение по време на видение“ от „славянски художник, ученик на Учителя в чужбина“.
Възможно е Франц Шламбора да има отношение към подготовката и изработването на графичния Пентаграм от 1911 г.(Фиг.1). По време на честите посещения на Учителя в Търново и първите събори там (1909 -1911 г.), Шламбора е бил вече известен фотограф-график в града. Възможно е още тогава да се е запознал с Учителя, още повече, че литографският отпечатък на Пентаграма е изработен в София от друг чех – Иван Празе. Госпожа Мария Мазарова-Гинева разказа, че е виждала под стъклото върху работната маса на дядо си графично изображение на „петолъчната звезда“, нарисувана върху кадастрон. Тя не помни какви други символи е имало върху рисунката. Била е твърде млада, около 20 годишна и не се е заглеждала в подробностите.
Като правим сравнение между символите и фигурите в двете цветни картини от Фиг.2 и Фиг.4., виждаме, че те много си приличат – елементите в тях са нарисувани по един и същи начин и може да са дело на един и същ художник.
Ако сравним трите Пентаграма (фиг.1, 2 и 4), отново ще установим изключително близката прилика в начина на изобразяване на общите им елементи. Това ни дава още по-голямата увереност да допуснем, че авторът им е Франц Шламбора.
Людмила Т. Димитрова
Величка Г. Драганова
София, април 2014 г.
Recommended Comments