Лични вещи на Учителя

ИЗ ПРОТОКОЛА НА ГОДИШНАТА СРЕЩА ПРЕЗ 1912 ГОДИНА

Стиховете, лъчи на светлината, които се раздават да се четат, Учителя нарича „най-безопасния“, „най-лесния“, „прост“ метод, „метод Христов“, „извадени под Негово (на Христос) ръководство“. И добавя, че метод като Христовия никъде няма да намерят, защото последната врата е Христос. Простият начин за приложение е за тяхно улеснение и те непременно трябва да го приложат.

Резултатите от това упражнение ще бъдат прекрасни, казва Учителя, защото това е метод Христов. Стиховете са дадени за духовно повдигане и усъвършенстване в пътя Господен. Когато човек се съедини с цветните лъчи, започва да твори; и като започне да работи със стиховете, ще има сила. Трептенията на тези стихове образуват краски с разни добродетели. Когато се работи с тях, те въздействат върху сърцето, ума и тялото и доставят онова, което им липсва. Те задоволяват копнежите, които имаме. Помагат ни, ако не можем да обичаме, ако сме глупави, бедни, болни, маловерни и т.н. Освен това със стиховете можем да помагаме и на други хора. А когато влезем в съгласие с всичките стихове, у нас ще се образува нова сила. И едно от желанията на Учителя е участниците във Веригата да образуват една силна вълна от седемте цвята.

Обаче, при всичката простота и полза от метода, Учителя определя условията, при които той ще има успех. Най-важното е „да вървите в пътя, който аз ви препоръчвам (пътя на Любовта), защото само тогава ще можете да се ползувате от упражненията“. А за силата добавя: „Първо трябва да се очистите от греха (съзнателния), за да придобиете силата“. Освен това е важно „да знаем как да употребяваме тия стихове и краски“. Необходимо е „внимателно и благоговейно прочитане. При това „най-първо трябва да възстановите вашия мир“, а ако преди упражненията имат някакво неразположение, да прочетат първо розовата краска. Другото условие е: „Когато видите една краска, не бива да се образува критическо положение и да казвате: Без тази краска не може ли?“ Необходимо е и да знаят в кой ден коя краска да използват, „защото на всеки ден съответства известна краска“. Като начало Учителя им препоръчва да започнат работа с петте основни краски, така както имат пет пръста. А за виолетовата и аметистовата казва, че с тях „много мъчно може да се работи“, защото за тях „трябва да имаме по-високо организиране“. Освен това Учителя посочва на всеки поотделно какво трябва да чете, според нуждите му, и ги предупреждава: „Да почнете да прилагате което можете, защото има стихове за краските, за които някои очи на приятелите не са готови“.

Накрая Учителя казва, че всички, които искат да приложат тези правила, да ги приложат и че Христос иска те да ги приложат, и това е първият урок. Но в случай, че не изпълнят този урок, ще има обратна сила - ще послужи за проклятие.

Много подробно Учителя обяснява цветовете и тяхното въздействие чрез стиховете, дадени в книгата, при откриването на годишната среща на Веригата на 15 август 1912 г., Света Богородица.

Според тези обяснения, цветовете (краските) имат следното въздействие:

червената краска: любов;

зелената: успех, свежест, благополучие, материални придобивки, растене, развитие. Ако липсва - сиромашия. В излишък - чрезмерни желания, скъперничество, любостежание; да се противодейства с червената краска;

жълтата краска: мъдрост, да си умен, за разрешаване на спорове и недоразумения. Ако липсва, глупав си;

синята краска: вяра, понятие за хубавото, за разрешаване на религиозни спорове; ако сме неспокойни, мрачни, гневни, в нещастие. Ако липсва, маловерен си;

виолетовата краска: сила, благост, смирение, почит;

аметистовата краска: смирение, радост, святост.

Източник: „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново” том 1 стр 204

"КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

Из статия на Боян Боев*

Силата на стиховете от книгата е свързано с цветовете - седемтях цвята на слънчевия спектър.

Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата. Завършва се със страница 60 и накрая 62 страница със „Заповедта на Учителя“.

Тази книжка е хубаво да я носи човек със себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия. Един брат на Витоша си навехнал крака. Като казал това на Учителя, Той го попитал носи ли си „Завета на цветните лъчи“. Братът казал, че не го носи. „Ето причината“, отговорил Учителят.

Тази книжка не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея.

Да се чете страница 48 - „Отец на Светлините“ - Светлите лъчи.

Как да се четат стиховете от цветните лъчи:

Всеки цвят е даден на три места в книгата. Най-напред се прочитат 1, 3, 5, 6 и 7 страници. След това се намира съответният цвят на трите места, прочитат се и накрая се прочита „Заповедта на Учителя“. Така тази книга действува на човека.

За всеки ден ще се четат следните стихове:

понеделник: зелени лъчи - страници 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 58, 54 до сините лъчи и 60 стр.;

вторник: червени (портокалени) лъчи -страници 8, 9, 10, 11,48,49 и 60;

сряда: жълти лъчи - страници 18, 19, 20, 21, 51, 52, 53 и 60;

четвъртък: сини лъчи - стихове и страници съответно;

петък: розови лъчи - стихове и страници съответно;

събота: виолетови лъчи- стихове и страници съответно;

неделя: аметистови лъчи - стихове и страници съответно.

За лекуване: портокаловите лъчи, обливане с тях.

Силни формули при обливането с портокалените лъчи във връзка с горните стихове:

В о д а к у с т а в а е в о ф о р , к а л а и в и.

Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ струи обилна портокалена светлина и ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем стиховете на портокалената светлина от страниците 15, 16, 49 и 60. Така прочетени, тези страници имат голямо въздействие.

Най-първо се прочитат краските от страница 48 - „Отец не светлините“ - Светлите лъчи до червените и след това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента."

Източник: „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново” том 1 стр 205

"Ползване на цветовете:

1. Когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на други, чети

стиховете на зеления цвят.

2. Портокалената краска - при разклатено здраве.

3.Жълтата краска - при религиозни недоразумения. Синята краска е

за Истината.

Забележка:Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска.

Едно пояснение:виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено.

Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите) (и първите ученици-бел. състав.) е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаване отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа.

Според д-р Вергилий Кръстев, позоваващ се на лични записки на Учителя, когато последният работи върху книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ в с. Арбанаси, „Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене?“ Отговорът е бил следният: „Слушам, Господи; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“. Христовият Дух се вселява в Него.

Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа.

На една от първите страници на „Завета на цветните лъчи на светлината“ са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божий“, 15 август, Търново, 1912 г. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исус Христос. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител.“ (От книгата „Изгревът“ на Бялото Братство“, София, 1993 г., стр. 636.)

----

„Ходете във Виделина, 1898-1913“, София 1994, стр. 52"

Източник: „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново” том 1 стр 205