Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'София'.

Открити 3,415 резултата

  1. Аудио - чете Николина Банева От книгата, "Единственото богатство". Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том I (лекции 1–23). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Вътрешният господар", Общ окултен клас. Година 19, т.2, (1939 − 1940) Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1996 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Налягане, напрежение, разумност Сряда, 5 ч сутринта (Небето облачно, времето тихо и хладно.) „Добрата молитва“ „Венир Бенир“ Всички все очаквате нещо, но какво, и вие не знаете. Някои хора очакват наготово да им дадат нещо. Децата очакват наготово да им дадат нещо за ядене. Някои искат да си довършат работите. Стремеж има човек да се справи с физическото налягане. Съществува налягане. Има налягане и в кръвта – кръвно налягане. Налягането иде отвън. То е материалната страна. При това налягане телата стават твърди. Човек трябва да се справи и с напрежението. То не иде отвън, а отвътре. Има една сила, която действува към периферията. A1 : A2 : A3 = B1 : B2 : B3 Тези три кръга представляват трите свята (1). Налягането иде отвън, а пък напрежението иде отвътре. Следователно човек се намира между две сили: една сила, която наляга, и друга, която напряга отвътре; и се уравновесяват. Ако човек беше само между тези две сили, той ще се намери в трудно положение, щеше да се намери заклещен – няма да може да прояви никаква инициатива. Но има една друга разумна сила в света, която регулира налягането и напрежението. Разумното действува едновременно и отвън, и отвътре и въздействува върху налягането и напрежението. Ето, трябва да мислите върху този чертеж една година, за да може да схванете. Вие ще кажете: „Какво ще разберем от този чертеж?“ Ще разберете. Един инженер или архитект има един план. Той като го погледне, знае как трябва да се строи и погледнеш, че след време планът се е реализирал. Този чертеж е само един план, приблизително е една скица, много проста скица за разбиране. Вие ще кажете: „Нас не ни интересуват такива отвлечени работи. Господ направил така света.“ Хубаво. Едно училище е направено. За кого е направено? За някои деца. Вие мислите, че като знаете как е направено училището, че знаете. Знанието в направянето на училището ли е? Това са само условия. В тази сграда ще влязат разумните учители, които са в една колегия, в една българска гимназия или университет. Постоянно идват учители и професори, влизат ученици и студенти, които изучават тези науки, които се преподават в тези заведения. Вие имате едно тяло. Това е един университет. Вие сте влезли в този университет. Студентът казва: „Аз следвам в университета.“ Някой път даже мисли, че университетът е негов и мисли, че много професори са негови приятели. Но приятелството в университета се обуславя от знанието (2). Щом ти учиш добре и имаш знание, можеш да завържеш познанство с всички професори. Щом не учиш, професорите ти обръщат гръб и ти казват: „Няма време.“ Питаш: „Защо е направен този университет?“, „Колко ти плащат?“, „Колко деца имаш?“ Вие сте някой път от тези ученици, които задават подобни въпроси. Например пита някой: „Кой направи света?“ Този въпрос прилича на следния: „Кой направи университета?“ Този въпрос „Кой направи света?“ не е толкоз умен въпрос. Някой пита: „Кой направи това здание? Кой ангажира тия професори тук?“ И това не е важно. Важно е онова, което се учи и се прилага. Важен е в сегашния момент животът, който ние учим, който ние изучаваме в този университет – в себе си. Професорите идат и преподават. На някои професори не разбираш езика. Някои професори преподават по френски. Някой ти преподава на духовен език. Ти казваш: „Аз съм духовен.“ Духовният живот си има духовен език. Материалният живот си има материален език. Материалните езици са на физическото поле. Колко езици има, колко наречия на Земята? Ако ви ангажират да изучите всичките езици на Земята, трябва ви не само един живот, но няколко такива животи. Вие сте дошли тук да учите. На чертежа има означено A1, A2, A3. Какво означава A3? Ако разгледате A3 като налягане, ще обясниш как се е сгъстил светът. Ще обясниш материалния свят. Защото материалният свят дължи своето естество на налягането, което съществува вътре в природата. Духовният свят пък, обратно, дължи своето съществувание, или своето проявление, на напрежението отвътре. А пък Божественият свят дължи своето съществувание на разумността, която регулира налягането и напрежението. Сега вие сте неразположени духом. На какво се дължи вашето неразположение? Научно говоря сега. Някой казва: някой си дух казал така. Или някой професор казал нещо. В какво седи авторитетът на някой професор? Казвате: „Той е свършил някъде.“ Радвам се, че е свършил. Щом е свършил, сега професорът ще говори. Какво трябва да ви разправи? Един учител в отделенията почва да разкрива на децата първите букви. В отделенията има един метод, според който се започва с откриване на А. А някои започват с откриването на О. Сега да оставим азбуката. Мисля, че ако започнем с О, то е право, понеже О съставя условия, а А е вече един резултат. Буквата А означава, че носиш нещо, че някой те е натоварил. Но преди да се натовариш с [нещо, има] дадени условия – О. После иде А, което е напрегнато. А търси посоката на движение. То иска да сложи някъде нещо. После иде И – посоката, по която става движението. После, като се движиш, ти трябва да извървиш известно пространство. Това е разширение. И после, трябва да се освободиш от тази тежест. Сега някои от вас мислят, че е лесна работа да се движиш в света. Голяма мъчнотия е това. Ние при движението сме изложени на хиляди мъчнотии. При едно движение може да ви се случат такива неприятности, каквито не сте сънували, ако не знаете да се движите. Трябва ви много голямо знание при движението, за да се освободиш от големите препятствия, които ще срещнеш в природата. Никъде няма да намериш по-големи препятствия от тия при движението си в природата. Имаш налягане и напрежение. Две налягания имаш: отвън и отвътре. Обща стрелба. И ти трябва да минеш тази зона. Как ще я минеш? Ти ще кажеш: „Господ ще оправи тази работа.“ Под думата „Бог“ в дадения случай се разбира разумното, което направлява налягането и напрежението, или онова разумното, което обуславя физическите закони. Всичките физически закони се дължат на онзи приток на налягането. А всички духовни закони се дължат на напрежението, което съществува. Ти казваш: „Много съм напрегнат.“ Хубаво е, че си напрегнат. Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена? По закона на напрежението. При нея напрежението е по-силно от налягането. И тази бомба като се прати някъде, като удари Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр. Сега, някой път вие обичате много да говорите. Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби. И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби. Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Една дума може да порази няколко души. Вие казвате: „Какво влияние може да има една дума?“ Представете си, че ти обичаш баща си и майка си. Тъкмо отиваш у дома си, свършил си университет, искаш да се похвалиш с това и някой ти казва по пътя: „Баща ти умря.“ И веднага тази дума ще предизвика едно поражение в теб. Онзи не е знаел как да го каже това. Един наш познат, сега скоро, един млад човек, имал едно поражение – поражение в десния крак и в езика и мислите му били разбъркани. Излиза той от Италианската банка и като отива в кантората си, не може да се движи. Кои са причините? Защото има налягане – налягане отвън, кръвно налягане. Лекарите констатират, че това е била причината. Той имал една инфлуенца, която се превърнала в мозъчно налягане и следствие на това се явило това въздействие. На всеки един от вас може да се яви една парализа. Имаш някои идеи и не може да ги приложиш в живота и от тревоги може да дойде парализация. Казваш: „Не ми върви на мене.“ Защо не ви върви, не разбираш. Защо не разбираш? В тебе налягането и напрежението не са уравновесени или пък са дошли в застой и не можеш да се движиш. Пита някой: „Кое е добро и кое е зло?“ Кажете ми сега какво представят доброто и злото на научен език. Кое от двете е налягане и кое – напрежение? Защото доброто и злото, те са напрежение и налягане. Сега богословците могат да дадат обяснение. Аз обяснявам научно нещата. Доброто и злото са напрежение и налягане. Кое от тях е налягане и кое напрежение. Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото? След като направиш една лоша постъпка, отде иде ударът? Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло? Зло е. Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре. Злото е налягане отвън. Защо е злото? Защото, ако няма зло отвън, доброто отвътре ще разпръсне човека на парчета. Някои от вас питат: „Не може ли само доброто в света да царува?“ Говоря научно. Ние нямаме предвид теории. Хипотезите и теориите са хубави. Някой казва: „Не може ли без зло?“ Друг казва: „Човек не трябва да бъде добър.“ Те не разбират професорите в университета. Нито без зло може, нито без добро може. Едното е налягане, а другото е напрежение. И ако отмахнем това налягане, нито един от вас няма да бъде тук. Всички вие ще се вдигнете и ще отидете някъде. Къде ще отидете, няма да ви кажа. Ще отидете някъде. Вие си въобразявате и мислите, че на това място, дето ще отидете, ще бъдете щастливи. Вие имате разсъжденията на онзи, когото осъдили на смърт чрез обесване. Той казал: „Осъждайте ме, бесете ме, качамакът е приготвен там, че да отида да ям качамак.“ Това е вашата философия. Той мисли, че като слезе от въжето, ще отиде да яде качамак. Възможно ли е? Това е възможно за неговия ум. Той си мисли така. Но в действителност може ли да яде качамак? По никой начин не може. Той не знае какво говори. Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш. Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането. Един резултат не може да се махне. Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки. Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти. Ще кажеш, че светът е много неразумен. Това не е наука. Светът е много разумно направен, но хората не постъпват както трябва. Човек трябва да бъде много учен. Някой път вие си опарите ръката и я отмахнете веднага, без да мислите. Защо си отмахвате ръката? Защото сте се опарили. Ти се опарваш, понеже мислиш. Опарването в дадения случай налягане ли е или напрежение? То е налягане. Ти си докоснал ръката си до един предмет. Последният в дадения случай ти е дал нещо, но е и взел нещо. При изгарянето какво получаваш? Получаваш нещо, но и даваш повече. Даваш повече, вземаш по-малко – то е изгарянето. Ако дадеш повече, знаете ли какво става? Вие казвате: „Да дадеш повече и да вземеш повече.“ Тогаз даването и вземането имат резултат. Вземаш повече – и ще даваш повече. Вземаш по-малко – и ще даваш по-малко. Вие в света имате друга философия. Вземаш повече, а искаш да даваш по-малко. Това е несъвместимо с живота. Да дадеш повече и да вземеш по-малко, и това е несъвместимо с живота. Обмяната трябва да бъде правилна. Когато обмяната в живота е неправилна, тогава се явяват всички дисонанси в организма, в органическия свят, във физическия свят. И когато в духовния свят не се действува правилно, тогаз пък се раждат вътрешни дисонанси. Как бихте превели думата „дисонанс“? Онзи, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на български.“ Французинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на френски.“ Англичанинът, който е родолюбец, ще каже: „Говорете на английски.“ Една дума, без разлика е дали е на български, френски, английски, китайски, японски, на какъвто и да е език, стига мисълта или идеята да е разбрана и да е принесла онова благо, което ти се дава. Един французин ми носи нещо. Вие казвате: „Защо да не е българин?“ И онзи е под налягане, и този е под налягане. Казвате: „Англичанинът седи по-горе.“ И той е под налягане. Във физическия свят и българинът, и англичанинът, и французинът – всички са се под налягане. Че е българин, че е французин, че е англичанин – законът е все същият. Това е неразбрана идея. Дали на гърба си нося англичанин, французин или българин, все ще нося, все ще чувствувам налягане. Въпросът седи в друго отношение. Ако нося един англичанин, той има повече злато в джоба си. И следователно, като го нося, имам право да бръкна в джоба му и да извадя злато. Ценното е в златото, което е в джобовете. Или нося един българин, който е бедняк, няма толкоз пари в джоба си. Някой казва: „Да беше някой англичанин.“ Ние ценим хората по богатството, по знанието. Българинът може в дадения случай да е по-богат. Англичаните като народ може да са по-богати от българите, но един българин може да е по-богат от един англичанин. Един български милиардер или един американски милиардер все едно и също ли е? Един български милиардер на левове и един американски милиардер на долари, и двамата са милиардери, но знаете ли каква разлика съществува между тези милиардери? Грамадна разлика. Ако вземете един английски милиардер на стерлинги, има още по-грамадна разлика. В това отношение английските милиардери имат по-голямо количество злато, след това идат американските и на последно място българските. Сега не трябва да се спираме върху това. Това е външна страна на богатството в живота. Когато Христос е говорил, че богатите няма да влязат в Царството Божие, това е една идея, която хората не са разбирали още. Богатството, това е налягане. Сиромашията какво е? Физическият живот е налягане. Духовният живот какво е? Той е напрежение. Някой ми казва: „Мене не ми трябва духовен живот.“ Той не знае какво говори. Той не знае, че ако се отнеме от него духовният живот, той ще се спити, ще стане на пита и от него не може да стане нищо. Някой казва: „За мене е важен материалният живот; духовният не ми трябва.“ Съдържанието в него ще му даде духовният живот. От духовния живот иде сила. Някой казва: „Мене не ми трябва и Божественото. Да си поживеем както всички хора.“ Това не е наука вече. Вие всички сега ме гледате. Но ако се каже „пожар“, всички ще хукнете да бягате. От вас, които ме слушате, някой, който знае, като се каже „пожар“, той ще го духне и ще се свърши работата. А пък който не знае, да каже: „Дайте вода да го изгасим.“ Но умният още в началото на пожара ще го изгаси, с много малко може да го изгаси. В 1875 година целият Чикаго изгоря от една свещ. Един човек отишъл да издои една крава; последната ритнала свещта. Там имало слама, която се подпалила, имало и вятър и целият Чикаго изгоря. Когато бягали от града, един банкерин извадил своята кесия и казал: „Давам 200 000 долара на онзи, който ми спаси книжата.“ Онзи, комуто казал, отговорил: „Огънят иде.“ Знаете ли колко са 200 000 долара? 10 000 долара струват един наш милион. Мисленето спада към Божествения свят. При мисленето не трябва да допуснеш никакви противоречия в живота си. Щом ти се сърдиш, обезверяваш и се безпокоиш, ти си в два свята – между напрежение и налягане – и ще бъдеш роб на условията и роб на вътрешните възможности. Защото има едно робство на условията – то е физическото. А пък има едно робство на възможностите вътре. Имаш много възможности, но ако условията и възможностите са неразумни, ти ще имаш страдания. Следователно всяко условие, което туряш в живота си, трябва да бъде разумно. И всяка възможност, на която даваш ход, трябва да бъде разумна. И всяка твоя постъпка, всяко твое чувство трябва да бъдат разумни. Една постъпка какво е: напрежение ли е или налягане? Постъпката е вече налягане. Ти действуваш отвън. А пък чувството е напрежение отвътре. Като имаш една добра постъпка и едно добро чувство, ти не си разрешил още нещата. Ти имаш условия и възможности, но зависи от това дали си разумен. Ако си разумен, можеш от този материал да съградиш нещо. Трябва да дойде в тебе разумното, или Божественото, за да ти съгради нещо от тези условия и възможности. Вие очаквате да отидете в онзи свят и да започнете живота си. Не, вие сте вече в онзи свят. Вие сега не сте във физическия свят, вие се лъжете. Като ви говоря, не сте във физическия свят; като престана да ви говоря, ще отидете пак във физическия свят. Вашето заблуждение е, дето вие мислите, че като ви говоря, вие сте във физическия свят. Вие се лъжете. Щом мислиш разумно, ти си в Божествения свят. Щом чувствуваш добре, ти си в духовния свят. Щом постъпваш добре, ти си във физическия свят. Това са максими. И ако ги държите, ако ги пазите, ще имате разумния живот. Ако не постъпвате добре, законите на физическия свят ще те изключат, ти няма да бъдеш гражданин на физическия свят. Ако не [чувствуваш] добре, няма да бъдеш гражданин в духовния свят. Ако не мислиш добре, няма да бъдеш гражданин на Божествения свят. Аз обяснявам сега научно нещата. Ти казваш: „Така е направен светът.“ Не е направен така светът. Това е криво разбиране. Това „така е направено“, това ще го оставите настрана. Какво ще направите сега? Какво сте правили досега, кажете ми. Някой казва: „30 години аз се моля.“ Добре, 30 години си в университета и се учиш, но какво си научил? Казваш: „30 години си блъскам главата.“ Но блъскането на главата, учене ли е това? Няма какво да я блъскаш. Може да е в алегоричен смисъл употребена думата „блъскане“. Светлината има блясък, блъскане. „Блъскам си главата“ значи „раздавам навсякъде“. Но след като си се блъскал, като си раздавал, какво ще пожънеш? Какво ще израсне? Какво ще пожънеш от това блъскане на главата си? Някои казват: „Ние не мислим добре.“ Изхвърлете този израз „ние не мислим добре“. Това не е наука. Ще разбереш най-първо какво нещо е налягане. Ще разбереш какво нещо е напрежение вътре и какво нещо е мисълта. Сега, и онова, което знаете, не го внасяйте вътре. Вие като влезете в университета, няма да занесете вътре знанието на баща си и майка си. Професорът няма да се интересува как готвят яденето у вас, как седят баща ви и майка ви, къде ви са креватите и прочее. Това не влиза в програмата на университета. Вие ще оставите това знание настрани. Не че то не е важно, но в университета то ще ви спъне. Влизаш в университета и казваш: „Какви удобства аз имам вкъщи!“ Като отиваш в университета, няма да има там всички удобства. Всички вие се учите, да имате удобства. Изхвърлете вашите удобства. Вие никога няма да имате удобства в света, ако не привлечете разумното в активност. Удобството в света произтича от налягането, напрежението и от разумността в света, които действуват едновременно. Ако напрежението, налягането и разумността, която ги обуславя, действуват едновременно, ще създадат удобствата. Ако налягането се подчини на напрежението и напрежението се уравновеси с налягането, тогава разумността е вътре, която ще причини удобствата, ще ви ги създаде. Това е Божественото в нас. Та казвам сега: Бог иска да изпълним Волята Му. Що е изпълнение на Волята Божия? Най-първо, вие сте длъжни да учите. Да учите, знаете ли как? Казваш: „Разбрахме.“ Например в пеенето, кое е най-малкото, с което започваш? (Учителят изпя „до“.) Право ли е това до? За мене е право. Защо е право? Понеже основният тон на музиката е напрежение. Сега ми трябва едно налягане отвън. Кое е налягането? Коя нота иде в налягането? Да допуснем сега, че вие сте взели невярно. Казвате една дума. Една дума – това е нота. Една дума, която не е на място турена, това е една нота, която не е изпята хубаво. Да кажем, че вие казвате някому: „Вие не сте много сведующ върху този научен въпрос.“ Право ли сте казали? Онзи казва: „Господине, осветлете ме.“ Вие му казвате: „Аз ще Ви покажа някое съчинение.“ Това не е наука. Онзи може да ви каже: „Аз съм чел тия съчинения, но не ги разбирам.“ Щом му кажеш, че не е сведующ, тогава покажи му в какво не е сведующ. Вие казвате: „Слънцето е в течно състояние.“ Научно разгледано, Слънцето в течно състояние ли е или в твърдо? Запалваме една лоена свещ. Вие казвате, че цялото Слънце трябва да е в течно състояние. Цялата свещ в течно състояние ли е? Те са малки разсъждения, само за изяснение. Аз не искам да опровергая някоя теория. Аз искам мисленето да е правилно. За мене всяко мислене, което обяснява налягането и напрежението и прави човека свободен, за да работи, представлява вече една наука. Ние искаме свобода в живота. Как ще я добием? За да имаме свобода, трябва да разбираме законите на налягането и напрежението, и после онзи, великия закон, който регулира нещата – Божественото в света. И кога ще познаеш кога Божественото в тебе работи? Има само един начин. Минава един господин, който носи една чанта на ръката си. Той мислил, че тя е здрава. Чантата пада и по едно време гледа само дръжката на чантата в ръката. А пък богатство има в чантата. И този човек си върви, има важна работа. Той си казва: „Ако чантата е моя, тя ще дойде подир мене. Ако ли не, няма да дойде. Работата, която ще свърша, е по-важна.“ След него иде човек, който намира чантата, застига го и му казва: „Господине, тази чанта да не е Ваша?“ Турците казват: „Ако е късмет, да дойде на краката ми.“ Но това е по турски. Той е изключително условие. Как мислите, ако носите една чанта със 100 000 лева и се скъса дръжката, и чантата падне, каква е възможността в България да ви донесат чантата? От 100 000 души в България каква е вероятността да ви донесат чантата? На 100 000 души колко души биха ви я донесли? Много малка е вероятността. В тази чанта всички ще се влюбят. Тя е толкоз красива, че който я види, ще каже, че е дошло щастието при него. Сега кой ще пристане: чантата ли или онзи, който я намери? Онзи, който намери чантата, и самата чанта: от тях двете кое е налягането и кое е напрежението? Чантата е налягането; онзи, който я е намерил, е напрежението. И като не разбират Божия закон, вземат чантата, пристане. Според Божествения закон на първата митница те хващат и питат: „На кого е тази чанта?“ Невъзможно е да окрадеш някого. Може да вземеш, но на първата станция, на първата митница ще те хванат. Аз говоря в широк смисъл: На всяка мисъл, която проникне във вашия ум, вие не знаете произхода ѝ. Вие не знаете произхода на мислите си. Вие мислите, че всяка мисъл, която дойде във вашия ум, е ваша. Всяка мисъл, която дойде във вас, е на някого. Не е лошо, че е дошла. Ще я вземете тази чанта и ще я занесете на онзи, на когото е. И този човек ще ви благодари. Ако я задържите за себе си, на първата митница ще ви искат сметка и вие ще минете за плагиатор. Някой път вземат едно изречение от някой учен човек. Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания. Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име. Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее? Той не е постъпил добре. И самият професор, който е получил този удар, и той не е мислил добре. Той да се зарадва, че неговото съчинение излиза на бял свят. Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане. Всички вие се оплаквате от кръвно налягане. Потребно е да се уравновесят нещата в човека. Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум. Равновесие трябва. Всички вие имате познания и не зная, като отидете в духовния свят, колко от тези познания ще останат, какво ли ще остане от вашето знание. Ако Сократ се явеше днес, който минаваше за голям философ или Платон, какво щеше да бъде? За Платона казваха, че бил голям философ, но днешните деца биха знали много повече от него. Ако беше дошъл Платон, щеше да види, че много работи не знае. И след 1000 години ние няма да може да се сравним с тогавашните деца. В бъдещата епоха ще се пресееш и това, което остане в тебе, то е същественото. В този живот може да имаш много желания, много мисли – какво може да те ползуват тебе? Аз ви говоря за един въпрос, от който може да се ползувате. Вие толкова години сте слушали петела да кукурига. Какво означава „ку“? Докосвам това само за изяснение. „Ку-ри-гу“. Второто „ку“ е отражение. Петелът с това казва: „Аз искам, аз работя, аз се наслаждавам.“ Петелът, като кукурига, казва: „Слънцето ще изгрее, топлина ще донесе и всички хора ще бъдат разположени.“ Петелът, като пее, казва: „Слънцето скоро ще изгрее, топло ще бъде и ще имате достатъчно за ядене и пиене.“ Някой път вие се обезсърчите и петелът като изпее „кукуригу“, иска да ви каже: „Искай, работи и ще се уреди всичко. Трябва да искаш, да мислиш, да работиш и всичко ще се уреди.“ Кои си гугуцат? Гугутките. Кога си гугуцат хората? Кога си гугуцат две гугутки? Те са обмислили работата и си гугуцат. Отлично е гугуцането. Аз бих желал всички да си гугуцат. Човек, който мисли, не трябва да роптае, ако работи. А пък който роптае, трябва да работи. Не е лошо човек да роптае. Работи, защото събраната енергия е едно напрежение. Ропотът от какво произтича? Ропотът е едно недоволство. Твоите чувства не са задоволени с нещо и ти роптаеш. По какъв начин може да задоволиш своите чувства? Онзи ученият човек търси някое съчинение. Търговецът, който роптае, му трябват пари. На болния, който роптае, му трябва сила, храна, чист въздух. На търговеца му трябват пари, средства. На учения човек му трябват известни книги да чете, понеже трябва да има обмяна. Та казвам: В дадения случай използувайте времето, което Бог ви е дал. Какво показва времето в живота? Иди точно навреме там, дето трябва да отидеш. Всяко благо в света, което ще възприемеш, си има определено време: година, месец, ден и час. Щастието в света не е произволно, то идва точно на определеното време. Всичко е на определено време. И ако ти разбираш закона на времето, ако излезеш точно навреме, ще получиш това, което трябва. Сега всички хора все закъсняват. Все сте закъснели. Рядко има, които отиват по-рано. Ще отидеш точно навреме на гишето, ще си представиш легитимацията на банката и веднага ще ти дадат това, което трябва. Някой казва: „Много разочарования имам в живота си.“ Не си отишъл навреме. Иосиф беше най-щастливият син на Иаков. Защо беше щастлив? Знаете ли защо? Защото той беше единственият син, който беше роден по любов,.първата любов на баща му. Той изля всичката любов на Иосиф. Той беше любимият му син. И всичките му 12 сина показваха с каква любов бяха родени. Но този, щастливият син, носеше и големи нещастия. Онова, което му беше определено да стане, можа ли да се отмени? Баща му му даде много хубава дрешка. Другите синове считаха, че желанието на баща им е да стане Иосиф господар. И мислеха, че това беше произвол. Иосиф беше умен, сънища тълкуваше, справяше се с напрежението и налягането. И когато го продадоха братята му в Египет, той стана като слуга при едного. Когато дойде Иосиф да се изкушава от тази египетска господарка, какво беше това изкушение – налягане или напрежение? Напрежение отвътре. Тя му казваше: „Ти си един беден евреин, дошъл тук.“ Тази дама беше високопоставена. „Ако ме обичаш, аз ще ти отворя път. Ако ти не изпълниш моето желание, в затвора ще отидеш.“ Божественото в Иосифа казва: „Тук съм един слуга. Господарят ми дал власт. Аз не искам да злоупотребя с доверието на господаря.“ Тя му казва: „Ще видиш лошите последствия.“ Тук имаше Иосиф второто изпитание. Най-първо братята му не го разбраха. Това беше налягане. Те си казаха помежду си: „Защо да го убием – да го продадем, ще вземем парици.“ После дойде пак налягането – в затвора. В затвора той стана гадател. Двама затворници му разправиха своите сънища и той ги разгада. Той каза на виночерпеца: „Като се случи, както ви казах, помнете ме.“ Две години седя той в затвора. Онзи, комуто разгада съня, го забрави. Той беше виночерпец на царя, на фараона. Последният сънува един сън. Виночерпецът разправи: „В затвора като бях, имаше един човек, който тълкува сънища.“ Иосифа го извадиха от затвора, облякоха го добре и го извадиха пред фараона. Той разгада съня на фараона. И взе първото място. Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света. Вие всички в света сте на мястото на Иосифа. И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението. Сега вие сте при тази дама. Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо. И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото. Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш. Вие всички имате какво да постигате. Толкоз години съм говорил: Първото постижение е любовта. Свободата на човека започва с любовта. То е разумният живот на човека. Те считат, че любовта е сляпата събота. Сляпата събота е безлюбието в света. И после казвате: „Едно време колко се обичахме.“ Това е сляпата събота. Онази Божествената любов никога не отпада. В Стария Завет се казва, че любовта ви отпада. В 13-а глава от Първото послание към Коринтяните апостол Павел каза: „Любовта никога не отпада.“ Писанието казва на едно място: „Понеже не си устоял на първата си любов“ – не си я разбрал. Казват, че законът на любовта не издържа. Не, любовта всякога издържа, но ние не издържаме. Щом дойде законът на любовта, трябва да ти се разшири желанието да служиш на Бога. Щом служиш на Бога, ти си на правия път. Защото на кого другиго ще служиш в света? На себе си или на ближния си? В някоя бедна хижа ли ще живееш или в палат, или в Божествения свят? Някой ще каже: „В колиба.“ Друг ще каже: „В палат.“ А пък някой ще каже: „В Божествения свят.“ Хубави са и трите, но кое е за предпочитание? Кое е за предпочитание: отделенията, гимназията или университета? Отделенията са за гимназията; гимназията е за университета. От колибата ще преминеш в палата и от палата – в Божествения свят. От налягането – към напрежението и от напрежението – към разумния живот. Ти не се спирай, че имаш препятствия отвън и отвътре. То е най-добрият признак. Ако имаш налягане отвън и напрежение отвътре, то е добър повод за тебе – Божественото не е далеч от тебе. Ние сме дошли до третата фаза, до третото положение – до разумното в света. Ще чуеш гласа на любовта – Божествената Любов. И ще се освободиш. И в това освобождение да говори за ставане и оживяване, и възкресение. Когато любовта посети човека, това е ставане, това е налягане. Оживяването, това е напрежение. А пък възкресяването, това е Разумното, Божественото в човека. Уравновеси ли човек външните условия и вътрешните възможности, ще възприеме Божественото, Което го ръководи в живота. Тогава животът има смисъл вече; ти работиш с Божественото в света. Сега да не отиваме по-далеч. Мнозина страдате. Какво нещо е страданието? Налягане ли е или напрежение? Някои имат кръвно налягане. Чета по вашите лица, казвате: „По-добре е да ги няма болестите.“ Съгласен съм. Болестта не е нещо, което може да хванеш и да го извадиш навън от себе си. Болестта прилича на много дребни частици. Ако си натъкнеш крака на някои дребни частици от едно счупено шише, може да си нараниш крака. Но един умен човек ще събере всички тия дребни частици и ще направи цялото шише. Та, всичките ваши погрешки, които сте направили от налягането и напрежението, ще ги съберете и ще направите разрушените форми. Счупените шишета ние ги изхвърляме навън, но ние така подлагаме другите на голямо изпитание. Сегашните счупени шишета ние ги изхвърляме, обаче трябва да ги съберем и да ги направим на цели шишета. Всеки ден по 100 шишета събрани, за година правят 36 000 шишета. Като се стопят, ще имате 70 000 лева печалба за една година. Вие казвате: „Кой ще ходи сега да събира шишета?“ Не се възмущавайте от счупените шишета, които имате, но ги съберете на едно място и ги претопете. Вие казвате: „Тая погрешка да не бях я направил, онази погрешка да не бях направил. Тези възможности изгубих, ония възможности изгубих.“ Разправяше ми една доста благородна жена: „Едно време изгубих. Имах 10 обожатели.“ Не могла да избере един от обожателите. И казва: „Така изгубих 10-тях кандидата и сега съм стара мома. И поради своята глупост не можах да се оженя, останах сама.“ Казах ѝ: „Много добре си направила, понеже тези хора щяха да бъдат нещастни с тебе, и ти щеше да бъдеш нещастна. А пък сега и ти, и те са щастливи. Ти си щастлива. Тези кандидати ще дойдат при тебе.“ Тя каза: „Аз остарях вече.“ Казах ѝ: „Ще се подмладиш.“ Тя гледа на работите много отблизо. Тя не е изгубила. Дните си минават, но пак ще се върнат. Не се спирайте какво сте изгубили вие с вашите кандидати, но радвайте се, че не сте причинили страдания на кандидатите и че и вие не сте си причинили страдания. Хубаво е да си спомня човек за младите любовни работи. Отлични писма се пишат. При женитбата после се пишат други писма. Най-първо се пишат червени писма. Най-първите писма са светли; после ги пишат с червено и най-после – с черно. Сега всички писма са с черно. Ако аз бих писал любовно писмо, с черно няма да го напиша. Ще пуснеш малко кръв от себе си, ще натопиш писалката. Четири–пет думи ще напишеш, но с кръвта си. И ценно ще бъде това писмо. В бъдеще, когато ви протече кръв от носа, събирайте го в някое шишенце, та като дойде до любовни работи, да пишете. Всичко това има смисъл. Вие казвате: „С какви работи ще се занимаваме!“ Че се е влюбил някой, това за мене е наука. Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика. Че някой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света. Че, всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило Слънцето, започва животът. И всичкото нещастие за нашата Земя е, че тя е изгаснала малко. И трябва да черпим от Слънцето топлина. Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога. Някои се оплакват и казват: „Да се махнат тези страсти.“ Вие не знаете какво говорите. По-добре е човек да прави погрешки и да живее, отколкото да е заледен. И то не е лошо, защото никаква болест няма да те хваща тогава. За предпочитание е животът със страдания, отколкото заледяване без страдание. Може би един ден ще разберете закона на налягането. Защото изстудяването е закон на налягането. Стоплюването отвътре е напрежение. Но в това не е смисълът. С разумното трябва да разберем смисъла. И физическият свят, и духовният трябва да се разберат, за да разберем онзи стих: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си“. Три неща трябва да разберете: налягането, напрежението и разумното живеене. Да изпеем тогаз: „Налягане, напрежение, постижение“. Напрежението е до, движението е ре, постижението е ми, добиването е фа, цъфтенето е сол, развитието е ла, добруването е си. И така, имаме: напрежение, движение, постижение, добиване, цъфтене, развиване и добруване. Човек трябва да се освободи от много робски мисли, които има. Сега страдате от налягането и напрежението – безпокойствие отвън и безпокойствие отвътре. Изпейте „Мога да кажа“. (Изпяхме.) В тази песен и трите са прокарани: налягането, напрежението и разумността. Тя е създадена според тая реакция, която имахме сега. Тя е създадена по закона на налягането, напрежението и разумността. Още веднъж я изпейте. Сега: учение, Божествено учение. Трябва да учим. Старите трябва да се подмладят, младите да не остаряват, глупавите да поумнеят, а пък умните да не се обезсърчават и да не престават да работят, да помагат. „Отче наш“ 6.45 ч ХIХ година (1939–1940) 16-а лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 17 януари 1940 г., София – Изгрев*. * Тази лекция е преработена и издадена под заглавие „Новият ден“. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев)
  2. Ани

    1932_06_30 Непоклатима канара

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕПОКЛАТИМА КАНАРА Добрата молитва Трябва да прочетем цялото Евангелие на Йоана и да приложим най- малкото от Евангелието. Казано е: "В този час, в който каза, в този час оздравя синът му" ( Евангелие от Йоана 4:51). Ученикът трябва да учи. Не учи ли, не е ученик. Така, както правите, вие сега ще остареете и после какво ви очаква? Какво ще стане с вас? Ще остареете. Вие сте ученици, обаче не учите. Вие сте като младите, които остаряват, а пък аз желая да бъдете като старите, които се подмладяват, и като младите, които се учат. Да дойде Бог да живее във вас и щом Бог живее във вас, само тогава ще се подмладите. Едно ви липсва на вас, както Христос казва, и аз ще ви кажа: На вас любов ви липсва. Като дойде любовта във вас, тогава ще се подмладите и всичко добро ще дойде. Любовта ще ви подмлади. Но кога ще дойде любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Не онази любов, физическата, но онази любов, която търпи всичко. Тази любов, която е канара непоклатима и всички страдания понася с радост. Любов е, когато през всичките дни си благодарен, и да кажеш: "Този ден мие най-хубавият ден. Като този ден съм нямал." Утре пак така да кажеш. Ако ние не сме доволни и всеки ден съжаляваме за това, за онова и се тюхкаме, така ще остареем. Любовта е да бъдем благодарни. Като отидем на работа в света, като ни питат какво трябва да правим, ще кажем на всекиго: "Да живеем като Христа. Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Вие чакате Христос да дойде. Кой знае как Го чакате. Казано е там: "Царството Божие е вътре във вас." Христос ще дойде вътре във вас. Който върши волята Божия по любов, за него Царството Божие и сега е дошло. Ангелите, светиите биха искали да имат нашите страдания. Това го считат за привилегия. Сега както живеете, живеете като децата: ядете, пиете, спите, а трябва да учите. Мислите, че вършите духовни работи. А пък главното е да живеете като Христос. Сега, като ви гледам, вие сте с един прозорец. Трябва да си направите още един прозорец, за да влиза повече светлина във вас. Светлината не разбива вратата и прозорците. Тя чака свободно да отворите прозореца, за да влезе. Сега, както ви гледам, ще остареете скоро. Какво чакате вие сега? Ден за ден ще остареете. Ще ви повикат горе. Понеже не учите, то Господ ще каже: "Тези непослушни ученици повикайте ги горе, при Мене." Да нямате мисъл, че ще остареете, а да имате мисъл, че ще учите, това е Божият закон. Младият, който се учи, не остарява, а старият, който се учи, се подмладява. На е Божествено, една мома като се ожени, да накара мъжа си да не обича свекървата. Защото иначе ще дойде ден, когато и тя ще ожени сина си, и с нея ще стане така. Една майка за да не мъчи детето си, не го заставя да учи. Тогава какво ще стане с това дете? Значи и небето ако много ни гали, нищо няма да излезе от нас. Този свят е отражение на невидимия свят. Този свят е както изрисуваните на едни картини мечки, езера, природа. Но вие не се страхувате от нарисуваната мечка да я похванете, но ако отидете при същинската мечка, ще се страхувате да я похванете. Същинската реалност е горе, а пък физическият свят е отражение на духовния свят. Духовният свят е реален свят. Тук е всичко на картина. Когато искате да дадете нещо на човека, ще го накарате да изпразни торбата си и тогава ще му дадете от съдържанието на вашата торба. Ще му кажете: "Моето е по-хубаво, махнете онова, за да вземете това." Ако има някой в торбата хляб, не му давайте, ако каже, че има, кажете: "Не, не, моето е по-хубаво." Вземе ли, ще види. Изпитайте в някои села къде могат да ви дадат цяла пита. Ако сте с Бога, ще ви дадат цяла пита; ако не сте с Бога, няма да ви дадат цяла пита. Ако отивате някъде и вратата е отворена, влезте, но ако вратата е затворена, не влизайте, т. е. ако душата на човека е отворена, говорете му, а пък ако не е отворена и той не приема, не иска, не му говорете. Когато влезете в една къща, ще омесите питата, ще почистите къщата, ще изметете, ако ги няма там, като дойдат, да се изненадат, т.е. ако намерите една душа готова, работете в нея и той сам ще се изненада и ще каже:" Какво става с мене?" Наядете се хубаво някой път и отивате някъде. Там са разточили баница. Не хапвайте, щом сте се наяли. Тръгнете за някъде и нещо ви вика: "Не ходи там!" Тогава не ходете. Отче наш Беседа, държана от Учителя на сестрите на 30 юни 1932 г., четвъртък, 16 ч. София, Изгрев
  3. Ани

    1932_05_19 Носители на Новото

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание НОСИТЕЛИ НА НОВОТО Добрата молитва Ще прочета част от 10-а глава от Евангелието от Йоана, от 1-и до 19-и стих. „Бог е Любов” Първият стих от прочетената глава казва: „Истина, истина ви казвам: който не влезва през вратата в кошарата на овците, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник.” Исус взема една много обикновена дума – вратата. Всяко нещо си има врата. Всяка стая си има врата – естествен път е вратата. Когато някой разбойник иска да влезе в стаята, той пробива дупка и през нея влиза. Значи, който не влиза през вратата, той се различава в своите намерения. Това е обикновен факт от живота, но вие искате да знаете какво е искал да каже Христос. Той прави сравнение като казва, че крадецът, който влиза в някоя кошара, идва да вземе някоя овца или да я продаде, или да я изяде. Някой път вие запитвате защо злото съществува в света. Но ако бяхте на мястото на някоя овца, как щяхте да си обясните състоянието на един крадец, който влиза в кошарата? Какви са подбудите, с които той влиза и задига от кошарата? Има интерес. Сега може да запитате какво зло сте му направили, мрази ли ви? Не ви мрази, обича ви – от голяма обич влиза в кошарата и задига от вас. На същото основание, когато във вас влиза някоя мисъл, тя може да причини пакост. Има някои мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, има свой стремеж. Как можете да ги разпознавате? Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата. Например вие сте напълно убедени, че Бог ви обича, но някой дойде и ви каже, че един ваш приятел говорил лошо за вас. Вие, без да проверите, свиете вежди, начумерите се, свиете устни, ставате неразположен, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили, а започвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере как си позволява да говори така!” Хората са много лековерни – на истината не вярвате, но на един слух вярвате. Ако между вас се разнася каква да е лоша мисъл, ще й повярвате. В този век най-първо трябва да се научите да раз¬познавате качествата на своята мисъл, защото мислите са Сили, които строят. Каквито са мислите, такъв става и човек. Щом в него почнат да влизат обикновени мисли, лицето му огрубява. По цял ден той се занимава с обикновени мисли. Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален характер, свързани само със земния живот. Така човек, свързан с материалния живот, огрубява по същия начин, по който човек, извършващ някоя груба работа, има мазоли и пришки на ръцете. Силата на един учен седи в това, че познава нещата. Мнозина от вас правят известни разлики, но дори някои от плодните дървета не можете да определите по какво се различават. Например листата на една ябълка, череша, слива, зарзала, мушмула и други се различават. Хората считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не могат да правят разлика между една физиономия и друга. Казвате, че лицето е хубаво, валчесто, че веждите са хубави, но какви са веждите не умеете да ги опишете. Казвате, че устните са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и за ушите нищо не знаете, имате известно понятие само. После казвате, че косите му са много хубави, но не знаете, дали са тънки, или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Ако извадиш един косъм от нечия глава и го прекараш през пръстите си, можеш да опишеш характера на човека – целият Живот е написан на един косъм. Ако си нервен, това е написано на косъма – и косъмът е такъв; ако си скържав, и косъмът е скържав – има известни грапавини; ако си груб по характер, и косъмът е груб, дебел; ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия и като го пипнеш, приятно ти е, като че ли се влива нещо в теб. Косъмът на един светия, който е прекарал тридесет години в планината, е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода и когато не ги стрижеш, ти казваш: „Каквото Господ каже”, а пък сега, като си стрижат косите, хората казват: „Каквото ние кажем.” Част от жените поддържат „каквото Господ каже”, а пък част от жените стрижат косите и казват „каквото ние кажем.” Но да оставим това, то е външната страна... Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че има смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат в себе си нещо от светия. Ако имаш косъм от светия и го прекараш през пръстите си, както жената при предене прекарва нишката, тогава косъмът ще ти предаде това, което има. Така е и с храната – ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да извлече това, което Бог и Слънцето са вложили в нея, той не може да се ползва. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Например вашият приятел е казал някоя хубава дума и вие като я повтаряте, настроението ви се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието: когато го четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който съдържат. Следователно всяка мисъл, която влиза през вратата, е добра. Лошите мисли се отличават по това, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек – какъвто е човекът, такава е и тя. Защото ако мислиш да откраднеш едно агне, мисълта ти изразява как си задигнал агнето, как си го заклал и т.н. Ако кажете по адрес на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате – защо съжалявате? Самата лоша мисъл има отрова в себе си; не само като я възприемаш, но и като я пращаш по нечий адрес, тази мисъл минава през теб. Онзи, който праща мисълта, си пакости, както пчелата, когато ужили някого, плаща с живота си. Всяка мисъл, която излезе от човека и причини някоя вреда, ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание. Съвременните страдания произлизат от неестест¬ве¬ното приложение. Вие понякога се чудите отде ви нападат някои лоши мисли. Лошите мисли идват вина¬ги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение и Любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, който има хубави мебели и разполага със средства, за да се върне неразположен. Някой вижда у заможните хора къщи, постлани с килими, и когато се върне у дома си, казва: „Защо аз нямам тези блага, които има богатият?” В живота съществува едно различие. Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и умее да се движи навсякъде, и ако човек съжалява, че не е такъв голям кит, кое е по-хубаво – човек ли да бъде, или кит? Богатият човек е един голям кит, който живее във водата. Ти си го посетил и искаш да бъдеш като него, но китовете са изложени на големи опасности. Вие пожелавате положението на богатия, но богатият човек има много големи страдания. Сиромахът има външни страдания – понякога не си дояжда, но той няма онези страдания, които богатият има. Бог така е определил нещата, че богатството си има своя лоша и добра страна. И сиромашията, и учението, и религиозният живот също така си имат своя лоша и добра страна. Защото за да си религиозен, имаш известни задължения: живееш в едно общество и не може да правиш каквото си искаш. Например, ако живееш в едно културно общество, ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават. Във Варненско имаше един крайно беден човек, наричаха го Дели Васил. Където и да минеше през селото, дори и край най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, те не го лаеха. Как ще си обясните това? А пък всички го наричаха Дели Васил – смахнатия Васил. Питам защо не го лаеха кучетата. Защото този човек ги обичаше. Ако обичаш някое куче, щом те види, то познава, че го обичаш и си размахва опашката. Кучетата са много честолюбиви, у тях има едно чувство, те са пробният камък за привързаност. Ако ги погледнеш и нямаш чувство към тях, те те залайват и казват: „Не си благороден!” Кучето е образ на привързаност – откъде е останало това чувство у него? Това е един психологичен феномен и ако хората биха имали дори привързаността на кучетата, биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има и чувство на кавалерство: едно мъжко куче никога няма да сдави някое женско, благородство има; може да има някои изключения при дресираните кучета, но поне аз не съм видял. Между хората така ли е? Значи в кучето има едно благородно чувство на привързаност и чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да вземат тези качества за пример. Каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране – казвате: „Така трябва да живеем!” Аз съм за учението. Всеки един човек трябва да се стреми да прилага, защото в приложението е красотата на Живота. Някой ми разказва как ял череши, колко били сладки; ако този господин ми даде и аз да опитам черешите, може да ми разправя – тогава и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.” Вие казвате, че трябва да бъдете добри хора. Има едно застояло добро в света. Други казват, че трябва да бъдете богати. Има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат и щастлив, но той го пропуска. Когато дойде моментът за неговото щастие, той се занимава с други посторонни работи. Едва след като мине красивият момент, когато вече няма никакъв изглед за щастие, той тръгва да го търси и казва: „Няма го щастието в света.” Тръгва да търси добрите хора и казва, че няма такива в света. Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата – през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са от едната и от другата страна на прелезите. Ако две съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и не могат да разделят яйцето, питам през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце се карат. Да допуснем, че кокошката цяла седмица е снасяла яйцата в чуждия двор; ако сложим по двадесет лева за яйцето, струва ли си един спор за двадесет лева? Ако е за няколко милиона английски лири, ще кажете, че е голяма сума, а пък тук става въпрос за двадесет лева, които даже не правят един швейцарски франк. Така човек изгубва своето добро настроение и понякога за цяла година пропилява хубавите случаи и накрая огрубява. Често човек произнася някоя необмислена дума, прави една погрешка, а после се оправдава и казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав!” Който има някакви свои правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Ако ти ходиш да разправяш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, питам има ли някой, който да ти е благодарил, че сте го окаляли. Поне аз не съм срещал такъв човек. Понякога в човека има едно вътрешно говорене. Има вътрешно говорене, има и външно говорене. Някой път човек спори със себе си и казва: „Този е такъв, онзи е онакъв, защо Господ ги е направил такива, не можеше ли да ги направи други?” Той мърмори, после отива да се моли и по време на молитва казва: „Не ме слуша Господ.” Когато отиваш със своите правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила, за Него те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно нямат нужда допълнително да ги пилиш. Ако онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор ще й дава наставления? Тя се качва на това, на онова дърво, докато стане на пеперуда. Една сестра иска да възпитава някоя друга; за мен ще е много интересно, ако от вашия опит се намери случай, когато две сестри са могли да опилят някоя сестра така хубаво, че последната да е станала светия – няма такъв случай. Аз познавам една сестра, която срещнала друга сестра, която много грешила, и й казала: „Сестра, аз много те обичам, бих желала да съм като теб и съжалявам, че не мога. Колко ми е приятно да другарувам с теб, аз съм самотна.” Другата казала: „И аз съм самотна, считат ме много лоша, да се съберем!” Аз мисля, че първата сестра разсъждава много добре. Често пъти за това, което наричаме зло в света, ние не знаем подбудителните причини. Не знаем и кои причини са заставили някой при определен случай да придружи с Добро дадена своя постъпка... Една котка ходи около Учителя. Тази котка е предметно учение – тя слуша беседата, без да я разбира. Тя си има свой маниер – ще си поглади опашката, защото си има нещо предвид. Аз зная защо си я глади – иска нещо материално, нищо идеално не иска. Преведено на човешки език, тази котка ми казва: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мен да оставиш! Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш!” Понеже котката е колективно същество, онези Същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят – те искат да кажат, че трябва да имате характер, да не ви е срам. Котката казва: „Аз добре разбирам и благодаря на Учителя. Готова съм на послушание – щом съм повикана, готова съм...” Да оставим сега котката, тя ни отвлича вниманието. В своето самовъзпитание човек никога не трябва да се изтезава. При сегашното си развитие той постоянно трябва да изправя своите погрешки. Всичките погрешки са колективни. Например някой път дъжд вали и стената се окаля – ще вземеш четката и ще я замажеш; някой счупва прозореца – ще купиш ново стъкло и ще го поставиш; някой оцапал – ще очистиш. Такива неща стават постоянно. Светът е пълен с добри и лоши мисли. Човек, като не разбира законите, е изложен на външно влияние и ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни или други, ще възприемете настроението им. Ако се печете на Слънце, ще възприемете настроението на Слънцето и ще имате разположение; ако се печете на Луна, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, когато се изисква едно вътрешно разбиране, изисква се всеки от вас да има силна мисъл, да не се влияе от средата, в която живее, а да излезе в по-висша среда. Например влиза една Божествена мисъл у вас – как познавате, че тази мисъл е Божествена? Дойде ви някой нагости и на вас ви дойде мисълта да му дадете две хиляди лева, за да си върви, или ви минава да му купите дрехи и да го изпратите. Може да ви дойде трета мисъл да го приемете на гости и утре да го изпратите. Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, че да дадеш две хиляди лева е Божествено, друг ще помисли, че втората мисъл е Божествена. От мое гледище Божествена е третата мисъл и аз бих направил така. Пари и дрехи няма да му дам, но ще го нагостя. Защото при условие, че законът изисква да му дам дрехи или пари, Бог изпрати при мен една птица, какво ще правя? Една птица ме посещава, каца на моя прозорец, ходи по перваза, иска да влезе, няколко часа седи на прозорците и чака – какво иска тази птица? Тази птица ми е дошла нагости. Ако Божественият закон изисква да дам пари или дрехи, то тази птица няма нужда от тях – от храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. С други думи, трябва да дадеш това, което е общо за птичката, човека и Ангела – това е Божествено, тази е Божествената мисъл, а пък другите неща са специфични. Който постъпва по човешки, ще се намери в противоречие. Ако дадеш на един човек две хиляди лева, той ще се уплаши и ще каже: „Я прати слугата си да ме пази да не ме оберат!”, но ако му дадеш да се наяде, няма да го е страх. И ако иска да му пратя слугата си, няма да го направя, защото той е пратен от Невидимия свят не да му слугуват, а е пратен да служи. Всеки един човек е пратен да служи и онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, е забравил своето обещание. Много болести идват в света, когато ти кажеш: „Дотегна ми да шетам, искам да си почина!” В момента, когато пожелаеш да имаш слуга, ще почнеш да боледуваш. Господ ще ти прати един слуга. Аз говоря на вас, които искате да вършите Волята Божия и не разбирам как може слугата да желае други да му слугуват, след като той е слуга на по-голям господар – значи, че той иска да бъде господар на друг слуга. Божественият закон гласи: докато си в положение да служиш, искай да служиш и ще бъдеш здрав. Докато искаш да служиш на Бога, ти ще си здрав, краката ти ще са добре, нищо повече. Няма да казваш: „Дотегна ми да служа!” Щом вложиш в себе си мисълта да имаш слуга, щом искаш да бъдеш господар, то дъщеря ти, мъжът ти, всички ще бъдат недоволни от теб, защото възприемат твоята мисъл – твоята мисъл се е предала на мъжа ти и тогава той пожелава да бъде господар. Така всички вкъщи започват да воюват, стават на нож. Дъщеря ти също не се подчинява и казва: „И аз не искам да слугувам!” В дома вие често сами си създавате нещастия, защото каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но синът ти, дъщеря ти и другите също пожелават да имат хубава дреха, а няма пари за всички. Тогава започват да се карат защо на един е ушита нова дреха, а на друг не. В света съществува и друг един закон, който най-ясно се изразява при птиците: колкото повече носят своите дрехи, толкова те стават по-хубави; ако някое перце падне, друго изниква. Ако пазите този закон, вашите дрехи няма да се износват. Аз зная хора, които десет години носят един костюм, който не овехтява. Десет години да носиш нов костюм – това е икономия. Онзи, който живее по Бога, прави икономия за десет години по един костюм от две хиляди лева. Ако живееш по Бога, твоите дрехи ще бъдат винаги нови. Някой светия е седял тридесет години с едно наметало, което е оставало ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му овехтява. Христос не снемаше дрехите от гърба си, не ги закачваше, когато влизаше в някой дом. Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова самосъзнание, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите. Например скръбен си, мъчно ти е – когато отправиш мисълта си, мъката ти изчезва. Или имаш спор – отправяш мисълта си към Бога и казваш: „Господи, уреди тази работа!” Ако се е оцапала една дреха, ще я опереш и ще се свърши работата. Някой ти е казал нещо – ще се опиташ да го разбереш в Божествения смисъл. След всяка казана лоша дума, след всяко изпитание, ако издържите, у вас ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, което отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам!” Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: „Всички онези, които изтърпят това, което им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила.” Всеки един от вас може да бъде изведен от равновесие. Например минавате нощем през гората и някой извиква: „Засада!” Няма никаква засада – там, дето е Господ, каква засада може да има! Никаква пречка няма да се приближи към теб, ако слушаш Бога, дори мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция и ще те пита: „Защо не изпълни Волята Божия?” Писанието казва: „Всеки, който не влиза през вратата.” Тази врата е Божествената Любов – да вярваш, че в Бога няма никакво изменение. Онова, което Бог е казал, няма изменение. Има една Наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете и един учен посадят една семка, резултатите ще бъдат едни и същи – и детето, и ученият човек ще заровят семките в пръстта и те ще дадат един и същи плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде за вас един придатък и ще ви ползва до известна степен. Невежеството също няма да ви ползва. При сегашните условия трябва да се справите с известни мъчнотии. Да допуснем, че искате да развивате ясновидство. Някой казва: „Учителю, защо не ни отворите очите?”, но аз мълча. Ще ви кажа защо не ви отварям очите: представете си, че стоите в една стая и искате да видите планината. Ти трябва да излезеш вън от стаята, за да видиш планината с очите си, но ти питаш дали няма някой бинокъл или телескоп. Казвам: ще излезеш и на самото място ще видиш планината – когато се качиш на високия връх горе, ще видиш това, което при обикновени условя не можеш да видиш. Онези, които не искат да развиват тези дарби, ще кажат: „Много е високо горе в планината, може да се пръсне сърцето ни, там има студ, сняг. Когато се направят специални пътища, ще отидем с автомобил или с аероплан.” За тия условия трябва да чакаш двеста-триста години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва. У вас съществува схващането, че ясновидството може да се даде отвън. Аз ще ви кажа как може да придобиете ясновидство: представете си, че живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците, те са изцапани и през тях влиза слаба светлина. Поглеждам през тях и казвам: „Нищо не се вижда.” Вие всеки ден ги миете, но пак нищо не се вижда. Казвам: отвън сте ги мили, а сега отвътре ще ги измиете и веднага ще прогледнете, ясно ще видите през прозорците. Някоя сестра може да каже: „Това не е за нас, може да паднем от стълбата, нека да дойде една слугиня да ги измие!” Никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре. Питам как се мият прозорците. Ако вие не можете да измиете вашия ум, няма да можете да изпъдите преминаващите лоши и посторонни мисли, които понякога ви нападат. В ума си човек трябва да тури яз и да не позволява непотребните мисли да го смущават, както един ученик трябва да преодолява онзи материал, който учителят му е задал, а не да се занимава с това какво отношение има учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те питат дали обичаш учителя си, или не, а дали знаеш, или не, учил ли си, или не. В Невидимия свят който не учи, няма добро поведение – там учение и добро поведение вървят заедно. Тук, на Земята, има ученици с много добро поведение, които обаче не учат. У разсеяния ученик има нещо лошо; у човек, който е с добро поведение, а не се учи, има нещо лошо. Това психологически е вярно: такъв човек е привидно добър, но умът му е отвлечен, а за Природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна: седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, че си имаш хубава стая, деца, слуги и разполагаш с всичко – много работи си въобразяваш и така се разсейваш. Ти трябва да се стегнеш сам и да кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!” Една наша сестра казваше на друга „нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня”... Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в теб! Само вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби – духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му; ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един учебен предмет, вие ще напредвате в него – колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата. Способният ученик се учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той работи, за да заслужи това, което е придобил. Ти трябва да вземеш пример от него – добрият човек не само има дарба, но е работил. Музикантът също е работил. Това е вярно за каквато и да е друга дарба. Сега искам да ви подложа на един изпит, както Питагор е правил. Да кажем, че се намирате в една Питагорова школа, където са идвали княжески синове и в продължение на три-четири години били подлагани на крайни подигравки, които дълбоко да ги засегнат. И ако кандидатът издържи, след четири години бил приеман в школата да изучава тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще преживеете неща, които не сте и сънували, и ще кажете: „Защо Господ допуща това?” Това е изпит. Ако ученикът не отговори на подигравките, ще се задържи четири години. Той трябва да разсъждава и като мине през този изпит, ще влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, трябва ли да обръща внимание, когато му кажат, че е извратен или смахнат. Могат да ви говорят, че по три пъти на ден се молите на Господа, но не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези, без да се молят, имат палати; могат да ви убеждават да оставите тия щуротии и вие да почнете да се питате дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви?” Ние поне сме щури! Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. Той ще тръгне, ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Илия, когато замина за онзи свят, остави кожуха си, а Елисей го взе. Една сестра говори много красноречиво; тази сестра всъщност ви представя един ребус – тя говори едно, а се разбира алегорично. Ребус е това – тя казва: „Иване, Драгане, ти си такъв”, но има хиляди ивановци и драгановци. Според тази теория за ребуса всеки един ученик е на едно вътрешно голямо изпитание, а при сегашните условия тези неща са непонятни. Сега за всички няма материални условия да бъдат щастливи. В семейството няма достатъчно умни синове и дъщери, за да направят дома щастлив – те не са достигнали до тази степен на развитие. Тепърва трябва да се подготвят хората, за да разберат, че трябва да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища. Има разни начини за изучаване на Библията: има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои изучават Библията като онзи човек, който имал десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши и мушмули; всяка година той броял семената – изваждал ги, броял ги и пак ги турял обратно, и така знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората по същия начин знаят Библията, но това не е Знание. Знанието е в посаждането – първо трябва костилката да се посади, после да се смели плодът, за да стане плът и кръв в човека. Ако не приемеш соковете на черешата, не можеш да придобиеш нейната сила. Черешата е писмо – като прочетеш това писмо, ще разбереш. Сегашното разбиране е съвсем механично. Сега хората искат да станат здрави, а здравето зависи от човешката мисъл, чувства и постъпки. Всеки човек може да бъде напълно здрав, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки, без никакво противоречие. Да кажем, че вие имате картофи и трябва да ги опечете; известни мисли приличат на картофи, които трябва да се опекат в Любовта на този Божествен огън. Плодът на дърветата също е печен на най-хубава Светлина. Един турчин във варненско натоварил една кола с череши и отишъл да ги продава в Добрич. По пътя ял череши направо с костилките. И когато пристига в Добрич, не може да слезе от колата, поради което се наложило чрез операция да извадят осем кила костилки от червата му. Има неестествени желания у хората. Ти влагаш едно желание, второ, трето, напълваш си сърцето с костилки и после знаете ли какво може да стане! На една череша изяж месото, сдъвчи я, а костилката посей! Десет чере¬ши да изядеш е достатъчно, няма защо през целия ден да ядеш череши. Ние искаме да разрешим въпросите както този турчин – той мислеше, че като тури осем кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси, но трябваше да му се направи операция и да се извадят костилките. Стомахът не е място за костилки, а място за храна. Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място, в което да мислиш. Свещен трябва да бъде мозъкът, хубави мисли трябва да има. И сърцето не е място, което да напълниш с тревоги, а е носител на най-хубавите желания и чувства. Ако всеки ден така правиш, тогава Животът ти ще има друг смисъл, няма да имаш страх от смъртта. Всеки един от вас го е страх, че един ден ще умре. Всеки, който се е родил, все ще мине през смъртта, тя сама по себе си не е страшна. И Христос е минал през нея. Всички мъченици и светии, всички хора, искат или не, все ще минат през смъртта. Трябва да придобиете едно правилно разбиране: смъртта е опасна, когато умираш без Любов, а когато умираш с Любов, не е смърт. Всеки, който не влиза през вратата в Живота, всеки, който не изучава по този начин Истината, той е крадец и разбойник – разбойник за благата, които Господ му е дал. Той е крадец и разбойник и за себе си, защото ще го осъдят на сто години затвор и така ще прекара целия си живот. Но той може, въпреки болестите и нещастията, да прекара живота си така, както един добър човек посред бурното море на житейските несгоди може да прекара един добър живот. Така е за този, който разбира законите. Над всичките условия седи Божият закон, Божест¬веният промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо Съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Така е и с народите – каквото и да става с тях, каквото и да мислят хората в света, има едно друго нещо, което помага, на което човек може всякога да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог каза, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта си – това е един символ, показващ грижите, които Бог проявява. Всякога Неговият Дух премахва несгодите, страданията, които човек има. Мъчиш се, но условията се премахват и идва нещо хубаво. Не бойте се, защото има един такъв пример в Писанието: когато апостол Петър беше затворен в тъмницата, сто и двадесет души се молеха за него и вечерта дойде Ангел и му каза: „Излез и не се връщай!” Така е, ако човек вярва. Някой ще каже, че това е било едно време – и сега е същото, и сегашните времена са пак същото време. Всякога е време, когато вярва човек; и всякога не е време, когато човек не вярва. Щом човек вярва, нещата могат да бъдат. Аз говоря за онази жива Вяра на Любовта, която твори чудеса. Тази трябва да бъде общата мисъл – всички да бъдете носители на Новото в света! Човек трябва да бъде проводник на Божията Любов. Някой ще каже: „Какво може да зависи от мен?” През един прозорец влиза светлина, а когато има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще направиш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече от това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, а след страданието човек ще влезе в Радостта. След страданието ще дойде Радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.” „Отче наш” 19 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев
  4. Ани

    1932_05_12 Пътища на Мъдростта

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА „Мъдростта възглашава вън, издава гласа си по стъгдите.” Притчи 1: 20 Добрата молитва „Бог е Любов” Може да прочетете цялата първа глава от Притчи Соломонови. От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на Мъдростта. Човек, който се спира при недоволството, при мъчението или при скръбта, той не разбира Живота. Те са неопределени величини – какво нещо е мъчението вие не знаете. Имате къща, но сте недоволни от нея, не харесвате прозорците – в какво седи хубостта на прозорците? Прилича ли прозорецът на една красиво облечена мома? Не, красотата на прозореца седи в навлизането на изобилна светлина. Малките прозорци не са красиви – колкото прозорците са по-големи, толкова са по-красиви. Казвате за някой човек, че не е красив, но лицето му е красиво. Кое е по-добре – лицето му или друго нещо да е красиво? Лицето трябва ли да е голямо, за да възприема повече светлина и сила? Всъщност силата на лицето не е в това, което възприема, а в това, което дава, което излиза от него. Ако от лицето не излиза нещо, това лице е грозно. Когато някой човек се намръщи, когато свие своите вежди и устни, той взема, а не дава. Красиво лице е това, което дава, когато всяка негова част дава. Най-красиво е лицето, когато всички негови части са живи и дават. Сега трябва да схващате нещата правилно. Всички вие седите в Живота с по един лотариен билет. Някои от вас са четиридесетгодишни и винаги са чакали да им се падне нещо, други двадесет години са чакали. Всеки един от вас има по един лотариен билет и по три пъти на ден го гледа, седи, ляга, моли се на Бога дано спечели нещо от него. Някой път в продължение на шестдесет години чакате, а понякога заминавате за другия свят, без да се тегли билета ви. Някой път шестдесет години чакате, излиза номерът ви, но се оказва празен – дават ви разписка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за Живота струва шестдесет лева. Значи, шестдесет години вие сте чакали да получите нещо, да ви излезе номера, но освен че не сте спечелили, но и шестдесет години изгубихте, и парите, които дадохте, изгубихте. Човек очаква нещо като сполука. Прав е да очаква, но той трябва да знае дали това, което очаква, ще стане, или не. Някои от вас могат да кажат: „Еди-кой си гадател предсказа, че човекът ще стане богат.” Прав е, но при какви условия? На някой, който има двеста-триста декара земя, който я разработи и направи десет декара лозе от нивите, ще му предскажа, че след двадесет-тридесет години ще бъде богат. Но той може да каже: „Ще дам тази нива на наемател на изполица.” Ако дадеш на изполица и наемателите обещават, а нищо не дават, тогава какво ви ползва това, което имате? Това е вярно и по отношение на Живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище, ще заеме висок пост и ще си нареди работата – някой път това става, а някой път не става. Когато за първи път повикали човека на Земята, която тогава била като райска градина, той започнал да избира какъв занаят да хване. Помислил за градинарство, но си казал, че тази работа не е за него, защото няма кой да гони мухите по листата. Стигнал до един човек, който предял и си казал: „Този занаят е лесен.” Онзи човек обяснил: – Изтеглям тънки нишки, за да връзвам мухите, които ядат дърветата. Тогава се явил паякът и казал: – Вземаш ли ме за ученик? – Вземам те. Паякът се учил при него, почнал да преде, станал по-майстор от учителя си и накрая казал: – Няма да ги гоня по дърветата, но ще направя примка и като кацне някоя муха в нея, ще я питам защо ходи по дърветата да яде цветовете. Вие се смеете на този паяк, че не могъл да си избере занаят – той се сърдел на мухите и на пеперудите, че ходят по дърветата. Това се отнася до човека, който често се занимава с някой занаят, несъответстващ на неговия живот – това е губене на време. Както ти чакаш от билета, така и този паяк понякога по десет дена чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Отначало мухите не знаели и се хващали, но после се научили и паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. На всеки, който като паяка чака да хване муха, но не хваща, желанията му са непостигнати. Непостигнати желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път. Някой казва, че човек трябва да е млад, здрав, да се храни добре. Човек се е родил здрав, но после е станал болен. Човек трябва да знае как да се храни. По механическия закон вие може да сложите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не можете да сложите много жито, защото ще се увреди – клетките на стомаха са разумни. София не е разумна, но софиянци са разумни; София не сте я срещали, но софиянци сте срещали – те са разумни, културни, някои са по-разумни, а други – по-малко разумни. Стомахът е като София, но стомашните клетки са много умни и са специалисти. Ако турите в стомаха неподходяща храна, всички клетки гладуват и я изхвърлят навън – тези стомашни клетки са много по-умни, отколкото своя господар. Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил десет деца в студена вода и те умрели. Винаги, когато човек не може да роди нещо, което да е свързано с някаква идея, то умира. Страданията са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света. Вие толкова време посещавате събранията. В какво седи набожността, каква е нуждата на Господа от нашето вярване? Ако някой влезе в училище и вярва в учителя си, каква полза носи този ученик на учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на Вярата се определя от прилежанието на ученика – ако прилежанието му е голямо и ако е придобил нещо в учението, той има Вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвиква Обич и Любов и ако не може да предизвика Любов и прилежание, то тя не е истинска Вяра. Всякога може да опитате силата на вашата Вяра и всеки един от вас трябва сам да се опита, за да види доколко има Вяра – от тази Вяра, която имате, зависи вашето щастие. Трябва да знаете колко е силна Вярата ви. Някой път имате главоболие или ви се зачервят очите – вие не знаете причините и го наричате възпаление на очите, но това възпаление не е дошло произволно. На хора, които много пият, винаги върхът на носа им е червен, следователно щом се зачерви върхът на носа, причината е в пиянството. Също така, ако човек има неестествени желания, носът пак става червен. Нито вино, нито ракия, нито неестествени желания – човек не трябва да слага върху мозъка си по-голяма тежест, отколкото може да носи. Най-малката прашинка, турена в окото, знаете ли колко тежи? Една мисъл може да ви причини много големи страдания. Вземете например мисълта, че някой може да ви убие – тази мисъл откъде е дошла? Друг път ви идва идеята, че не ви обичат; несъвместимо е това – ако никой не ви обича, никога не можете да дойдете на Земята, а щом сте на Земята, тогава най-малко двама души ви обичат. В такъв случай твърдението ви, че не ви обичат, не е вярно. Въпросът седи така: има някой, който ме обича, но аз не го обичам. Въпросът има два начина на разглеждане: ако някой не ви обича и вие не го обичате, коя е причината; ако някой ви обича и вие не го обичате, коя е причината? И в двата случая причината е една и съща. Ако вас не обичат, причината е същата както в случая, когато вие не обичате. Тогава питам: тоз, когото не обичат, вие защо не го обичате? Ти казваш: „Не ми харесва.” Тогава и онзи не харесва вас. Ти не виждаш никакъв недостатък в себе си, но другите виждат. Тогава къде е Истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.” Когато имате правилни понятия, страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите с тях. Например трябва да режеш ноктите си. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части, които са чувствителни – защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, че са една написана книга. Когато погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас – дали сте скържави, или не, дали сте ученолюбиви, или не, дали сте благородни, или завистливи. Всеки нокът показва по каква причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, за да изтрият написаното, но не могат – тази книга е такава, че колкото повече се изтрива, толкова повече расте. Вие притежавате известни дарби, които трябва да разработвате. Вие имате за онзи свят същата идея, каквато една млада мома има за момъка: тя фантазира, че ще дойде нейният възлюбен, че ще живее като царица, ще има ядене и пиене, а тя само ще се потрива. В онзи свят има интензивен живот и там не може да влезе невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, за десет хиляди години няма да ви допуснат да стъпите. Жената само за един плод вече от осем хиляди години е изпъдена от Рая. Заради две ябълки първите хора за осем хиляди години са изпъдени от Рая. Вие мислите, че да се отиде в онзи свят е лесно. За да отидете в онзи, Божествения свят, непременно се изисква един чист и Божествен живот. Ще кажете: „Тогава кой ще влезе в Небето?” Ние под Небе разбираме разумните хора, които са съвършени – те не могат да пуснат при себе си невежи хора. Допуснете, че вашето обоняние е развито – може ли да допуснете до себе си някой човек, заразен от проказа? Болестта е едно нещо, а Любовта е друго нещо – Любовта не значи да търпим всичките миризми на болния, благодарим за такава „любов”. Любовта има за цел да подкрепи Живота, а не да подкрепя болния. Когато е болен някой, той може да бъде гледан, но целта на Любовта не е да гледа болни, целта на Любовта не е да търпи грешните – това са вметнати неща. Целта на Любовта е да развие добродетелите. Вие казвате, че трябва да се търпи – търпението е присъщо на един свят, където хората не живеят добре. Когато говорим за търпение, подразбираме един свят, където хората не живеят добре – когато единият човек е добър, а другият е лош, ние казваме, че последният трябва да се търпи. А когато и двамата са добри и се обичат, тогава каква нужда има да се търпят? Ако ви е дотегнало търпението, вие може да го смените с нещо друго. С какво може да смените търпението? Реплика: Със самообладанието. Самообладанието също има известни черти като търпението. Може да търпиш, когато вземат нещо от теб, когато постъпват несправедливо спрямо теб. Да допуснем, че сте дошли до крайния предел на търпението и казвате: „Човек не трябва да търпи!” Щом не искате да търпите, какво трябва да правите? Търпеливият човек е мързелив. Значи търпението трябва да го замените с Разумното слово. Един човек може много лесно да бъде възпитан. Вие имате деца; говорите, говорите на едно дете, но нямате метод на възпитание – казвате: „Това дете не може да се възпита.” Един професор в Америка направил следния опит: обзавел една малка стая с малък прозорец, а целият под бил направен от мед, за да може да се пуска електричество. Непослушното дете го слагат в стаята и то започва да блъска нещата, при това блъскане излиза електричество и през детето минава ток. Като направи няколко пъти така, то се отказва и вече гледа с респект на всичко. Така и вие, когато понечите да направите нещо, Господ пуска тока, но вие скъсвате жицата. Заради това на стари години детето почва да бие майка си. От ваше гледище не би трябвало да има никакви бури, не трябва да се люлеят листата, всичко трябва да бъде тихо. В света, в който живеете, вятърът, причиняващ наглед големи бури и болки, носи и голяма полза на растенията – усилва тяхното кръвообращение, доставя храна, спомага за слънчевата светлина и причинява едно вътрешно обновяване на растенията. Ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на рохки грънци, които като ги бутнеш, се чупят, а пък чрез несгодите човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, лесно преодолява една нова болест, а други, които не са боледували, могат да умрат. Вие сте в една такава стая, по чийто под е пуснат електрически ток. Един проповедник ми разказваше: „Какво ми дойде до главата, аз говорех, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни, и те не слушат. Хората ми казват сега: Ти учеше другите, а как не можа да научиш своите дъщери!...” Значи само с говорене не става. Ако бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Купете си още по-хубава шапка, още по-хубави дрехи – от хубави по-хубави!” Аз така бих проповядвал и тогава щеше да се получи добър резултат: бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после щеше да дойде време дъщерите му да ходят без шапки. Те ще задлъжнеят, електрическите токове ще почнат да ги разтърсват, без да става нужда да ги възпитават другите хора отвън. Така и Природата възпитава: каквото поискаш, тя ти го дава, но след всички тези шапки ти ще фалираш и ще дойдеш до едно място, където ще страдаш. Природата ще ти даде желаното, но за всичко, каквото ти даде, ти ще отговаряш. Какво се крие под думата хубава шапка? Аз нямам нищо против хубавата шапка, но да има и съответна глава, а на една лукова глава хубавата шапка нищо не струва. На хилаво тяло хубави дрехи не струват. Ако главата няма хубава мисъл, шапката не е на място. Ние често изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас, тя иска децата й да бъдат облечени първокласно и не щади средства за дрехите, които искате. Ако Бог е облякъл пеперудите, чиято дреха за петстотин хиляди лева не може да я направите, колко повече един човек може богато да се облече. Човек трябва да се облече, но в тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответства на някаква добродетел. Например искаш да имаш златен пръстен – трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре такъв скъпоценен камък. Някой може да се самозалъгва, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите и да дадете израз на великите добродетели – само така човек може да бъде учен и разумен. А всички трябва да станете учени, силни, да станете хора, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки трябва сам да изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Например трябва да изработиш своята предвидливост[1], за да знаеш какво ще ти се случи – да го предвиждаш, да го чувстваш. Или трябва да знаеш как да запазиш добрите отношения, да знаеш как да запазиш приятелството. Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. Тогава Бог живее в умовете и в сърцата на хората. И всеки ден от Невидимия свят Ангелите ви слушат какви глупости говорите – даже най-добрите от вас говорят глупости. След като сте разговаряли с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко й хлопа дъската, няма маниери – я виж каква й е шапката!” Не е лошо човек да критикува, но да прави критика на място, която да отговаря на известни истини; не само да предполага нещо, но точно на място да го каже. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Трябва да се изнесат хубавите и лошите страни. Вие вземате мястото на критици, но когато критикувате, какво трябва да направите? Трябва да напишете някому едно анонимно писмо: „Според мен ти трябва да постъпиш така и така.” Напишете му едно хубаво писмо, че човек, като чете вашата критика, да се ползва. Понякога не е необходимо да си споменавате името. Ще кажете: „Сестра, вие имате хубави, но имате и слаби страни: много мигате, езикът ви е много къс, много мислите, а малко говорите, лъжете по малко.” Трябва да си удължите езика малко – човешкият език е къс, аз бих желал да имате език като у животните. Много пъти това, което хората говорят, не са техни мисли. Например дойде някой и ви каже някоя новина, която не сте проверили. Често пъти по селата някоя баба чува някоя новина и казва: „Ще я кажа само вие да я знаете”, отива на друго място и там казва същото – скоро цялото село узнава. Ако новината обиколи цялото село, какво е спечелила бабата? А после, след като я хванат, казва: „Не съм говорила аз.” Ти разказваш на десет места това, което си чул, но мислиш ли, че тези хора ще задържат това, което са чули? Не. Неща, които не са точно проверени, не трябва да се казват – трябва да казваме неща, които са точно проверени. Често има същества, които ти продават своите стъкълца и казват, че са скъпоценни камъни. Вместо да се занимава с великия закон на Любовта, човек по цял ден се занимава с неща, които нищо не могат да му допринесат. Например на еди-коя си ваша съседка мъжът й донесъл някакво богатство, копринена рокля или лачени обуща и всички цял месец все за това говорят. После се заражда кисело чувство защо и твоят мъж не ти е донесъл копринена рокля. Да допуснем, че и ти имаш копринена рокля – какво си спечелила? Ще те заровят в копринена рокля. На онзи свят какво ще занесеш от своята копринена рокля? Казва някой: „Да си поживеем!” – няма никаква философия в това живеене. Роклята, която се скъсва за една година и избелява на цвят, аз не бих я турил на гърба си. Дрехата никога не трябва да остарява, както е у птиците – такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега обличат дрехи, които никак не са хигиенични и вследствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да носите пристегнати дрехи – арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, за да бъдат в постоянно напрежение. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. Също така по-рано носеха обуща с високи токове, които пристягаха пръстите – и от това пристягане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и прочее. После, едно време мъжете носеха високи яки и приличаха на впрегнати волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, а трябва да бъде еластична, мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, но сега почнаха да носят малко по-хигиенични шапки. Постоянно трябва да решете косите си, за да вървят в едно направление, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите с ръка, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на ума ви, тогава как ще можете да работите в света. Аз считам за знание умението да почерни човек косите си. Сега косата на някои побелява от незнание, мъчение, скърби. Има едно естествено побеляване, има и едно неестествено побеляване, подобно на замазването на стаите, които не са бели, а само стените им са белосани. Белият цвят на косата показва, че човек няма користолюбива цел, че всичкото си богатство, което има, раздава, че за себе си не мисли. А пък друг път виждаш хора с побелели коси, които повече мислят за себе си, отколкото за другите – такива имат фалшива бяла коса. Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда. Тогава, от ваше гледище, каква трябва да бъде косата на човека? Според мене косата трябва да бъде бяла, но като тубероза естествена, а не от скръб побеляла. Косата трябва да се мени, да придобива най-малко по три краски през деня: вечер при залез Слънце трябва да става черна, сутрин да става руса, а когато Слънцето е в зенита, да бъде бяла. Когато косата мени своите нюанси, тя е здравословна и когато я пипнеш, усещаш, че е здрава. Човек трябва да има разумна мисъл, понеже светът, в който живеем, е разумен и тези, които го управляват, са красиви. Те не са стари, а са свежи, в тях има жив поглед, нищо костеливо няма да видиш в тях. Един Ангел като го видиш, няма да разбереш на колко години е, все ще мислиш, че е на тридесет, а той има хиляди години живот. Неговото лице е младо. Защо Ангелите не остаряват? Защото не се мъчат. Само човек, който се мъчи, остарява – грижите, скърбите на хората ги състаряват. Вие търсите Бога, нали? На всяка стъпка Бог ви говори отвътре, че не трябва да живеете както сега – този живот е на миналото и трябва малко да го измените. Например дойде ви страдание или една отрицателна мисъл – защо не може да я промените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страданието, да считате, че то е ваша привилегия? Искам да се отпушвате, защото сте направили в себе си бентове. Отпушете всички тези бентове, нека си върви течението, за да бъдете съвършено естествени! Това не означава да говориш каквото искаш, това не е естествено. На музиканта тонът е определен. Когато срещнете един човек, колко думи трябва да му кажете и как трябва да започнете? Вие казвате: – Отде идеш? Онзи отговаря: – Не зная отде ида. – Къде отиваш? – Не зная. – Къде се спираш? – В хотел „Лондон”. – Колко време ще седиш там? – Като си замина, ще ти кажа. – Колко плащаш? – По петдесет лева на вечер. Откъде ида не зная и накъде отивам не зная, а къде се спирам и колко плащам зная. Обаче откъде идват тези пари? В Америка има обичай, когато спреш в някой голям хотел с десет-петнадесет етажа, да ти кажат: „Ето тук има голяма кука и дълго въже, при пожар да знаеш как да бягаш.” В България такива въжета няма. Самовъзпитанието изисква при всичките несгоди и неволи в Живота да имате Знание. Вие се спирате върху една мисъл и казвате: „Защо Господ направи света така?” Този въпрос са го задавали хиляди хора преди вас, но никога досега не е даван отговор защо светът е така създаден. За мухата светът е създаден според мухата, за вола – според вола, за хората – според хората и за Ангелите – според Ангелите, всеки свят съответства на съществата, които живеят там. Аз не виждам в света нещо лошо, но има нещо неразбрано в този свят – в теб остава мисълта, че нещо не ти достига. По-богат от баща ти няма, но не само баща ти трябва да бъде богат, а и ти трябва да се запретнеш да работиш; не само учителите трябва да бъдат способни, но и ти трябва да се запретнеш да учиш. Ако ходите окъсани, дължи се на това, че не работите и не учите. И ако има някой невежа, той ще се оплаква, че баща му не го праща на училище, че училище нямало в тяхно време. Целият свят е едно Училище. Ще ви приведа пак разказа за онази знаменита селянка от варненско, която минаваше за мързелива, имаше две слугини, но след като изпадна, към четиридесет-петдесет години стана учителка и започна да учи другите как се тъче и преде. Вие как ще се научите да говорите на хората? Човек никога не може да предаде на другите това, което не е опитал. Никога не можеш да говориш за Любов, която не си опитал, никога не можеш да говориш за Вяра, която не си опитал, никога не можеш да говориш за Знание, което не си опитал. Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това Знание, което не си опитал. Следователно трябва да започнете с нещата, които знаете. Някои от вас са суеверни и казват, че във вторник и петък не трябва да се почва работа. Защо във вторник не вървят работите? Понеже във вторник имало войни, бой и който излезе навън, пукват му главата, а в петък е опасно, защото тогава стават любовни работи и ако излезеш, можеш да се оплетеш. Тогава понеделник остава на Луната, сряда – на търговията, четвъртък – на благородството и на аристократизма, а събота е на набожните хора, които трябва да се молят. Съботата е още по-опасна от вторника и от петъка. Ако в събота не се молиш, работата е зле, затова дойде ли събота, ти през целия ден трябва да се молиш, за да не те сполети някое зло. А в петък защо да е зле? Ако излезеш в петък и не знаеш как да обичаш, работата ти ще бъде зле и ще се върнеш със счупено сърце – за този, който не знае да обича, петък е опасен. В петък сърцето ти трябва да е на място. Защо петък е лош? Защото сърцето ти не е на място. Защо вторник е лош? Защото волята ти не е на място. Ти казваш: „С любов работата не става”, но какво разбираш ти под думата любов? Любовта носи Живот, изобилие – всички блага в света идват по закона на Любовта. Но това не е онази привидна любезност, която хората имат. Онзи, който ви обича, ще ви донесе нещо и ще си замине. Когато светлината минава и заминава, тя ви обича, тя донася нещо и излиза навън, пътува – това е законът на Любовта. Светлината и топлината като идват заедно, всичко донасят – плодове и всички блага. Когато излизаш в петък, трябва да бъдеш като светлината и топлината. Ако не бъдете в този ден като светлината и топлината, ще приличате на свещи, които не могат да се запалят и всеки ще ги отхвърля настрана. Някой ще попита може ли човек да бъде светъл. Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата Светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли? Когато остареете до седемдесет, осемдесет, а някой може би и до деветдесет години, къде ще намерите утеха в себе си? Утехата е в онази Любов, която носи вечно подмладяване – човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването; въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това?” Ако аз дегизирам някого така, че го направя стар, трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на двадесет години се дегизиран като старци. Вярваш, че си стар, докато си на сцената, но когато слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват ние да сме стари, но не сме стари! Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи!” Понякога с четири реда сълзи плачеш, но кой би повярвал в сълзите на актьора? Същественото е да дойдем до искрения Живот. Човек, който страда, цялата Земя може да носи на гърба си – щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не е страдал. Аз търся хора на страданието, аз съм петимен да видя човек, който страда – много красиво е страдащото лице! Аз не съм намерил още страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?!” Погледна го и отговарям: „Не си дошъл още до страданието; до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновяващо, има Надежда.” Човекът на Надеждата е в положението на змията, която е хвърлила кожата си – погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение, сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък Радостта, която човек може да има, е качество на Ангелите – тя означава, че човек е влязъл в техния Живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал, всички Учители са страдали – страданието е последното, с което завършва еволюцията. Йоан, когато се пренесъл в Невидимия свят, попитал: „Кои са тези в белите дрехи?” Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.” Аз не искам да ви представям живота такъв, какъвто не е, да ви казвам, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа, че в първата фаза ще бъдете недоволни, във втората фаза ще се мъчите, в третата фаза ще скърбите, а в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш – това са състояния, които трябва да превърнеш. Епиктет 20 години живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби и бил много своеобразен. Той често биел Епиктета, но последният само се поусмихвал. Страшно се гневял римският патриций от това, а Епиктет му казвал: „Един ден ще разбереш.” Случило се веднъж, че господарят силно притиснал крака на Епиктет, който му казал: „Както ми притискаш крака, ще го счупиш, а като се счупи, няма да мога да ти върша работа.” Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на християнството, е живял така, тогава вие, които ги имате, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче, по-друго възпитание имате: някой ученик отива при учителя си и му казва да му пише по-висока бележка, за да мине. Учителят може да му пише по-висока бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки. Това, което сега придобиете, ще го притежавате през цялата Вечност, следователно заслужава си човек да изучава пътищата на Мъдростта. Първото изискване е да имате силна Вяра, да бъдете пълни с Любов – Любов, която да лекува даже. Ако обичаш една болест, ако ти стане много приятна, тогава тя ще си замине. Аз съм виждал хора, които при треска вземат стомната и отиват за вода. След един-два месеца треската ги оставя, а пък онзи, който се бои, с години може да има треска. Събуди в себе си Божественото, мисли за Божест¬веното, за да те освободи от всички мъчнотии! Човек трябва да събуди Божественото в себе си и като го събуди, то ще бъде всесилно в него. Ако не го събуди, ще трябва да ходи на чешмата, а когато го събуди, ще има в себе си извор. Основното нещо трябва да разберете: щом си недоволен, подложи недоволството на научно изследване; щом имаш мъчнотии, подложи мъчнотията на научно изследване; щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване; щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и виж какво Бог е вложил и кои са причините. Когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по Пътя на Мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към Мъдростта, да я повикате и тя да ви говори. Вслушвайте се в Доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма Добро – във всеки човек има Добро. Човек трябва да се вслушва в себе си и да вярва в това Добро. Като каже, че в него няма Добро, означава, че не го е развил, не го е използвал. Сега бъдете силни в Словото. Прилагайте Словото, прилагайте търпението, говорете на себе си. На себе си да говори човек е най-интересно – трябва да кажеш на себе си: „Ти си много даровит, но дарбите ти не са развити; много Любов имаш, но не си я проявил; много Сила имаш, но не си я развил; за Небето си кандидат, но не си готов още.” Дълго време имаш още да учиш на Земята и ще се стегнеш да учиш. Ако искате да отидете пред Царските врата, трябва да нарисувате една хубава картина. Ако работите, тогава ще ви приемат – ще трябва да изпеете една хубава песен, да изтъчете едно хубаво платно, да напишете едно хубаво произведение, за да ви приемат. Представете си, че поискат да кажете нещо от Евангелието и вие не можете. Някои от вас даже и Евангелието не знаят. Например, в 10-и стих на 10-а глава от Евангелието от Йоана какво пише? Ще кажете, че Духът ще ви проговори. Какво пише в 15-а глава, 1-и стих? – „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът.” Трябва да знаете поне първия стих от всяка глава. От всинца ви искам да научите първия стих от всичките глави на Евангелието от Йоана. За идната седмица ще научите първите стихове на първите седем глави. Не трябва да приличате на онзи американски професор, който отишъл на пощата, но си забравил името и трябвало да се върне вкъщи, за да пита жена си – това вече е едно болезнено състояние. Човек трябва да се учи да помни. Слабата памет показва, че има стълкновение между ума и сърцето – когато имаш разнородни мисъл и чувство, които не си хармонират, тогава винаги паметта отслабва. Един човек ми каза: „За философия какво ще ми разправяш, аз гладен ще умра!” Аз му казвам: „И много пари да имаш, пак гладен ще умреш.” Всички хора все гладни умират. Не трябва да мислиш, че гладен ще умреш. Гладен няма да умреш, но когато умираш, няма да ти дадат да ядеш, за да не бъдеш сит, когато горе ти дадат обед. Или другояче казано, там не може да имаш обед, ако не гладуваш известно време тук, че като ти дадат ангелски обяд там, да кажеш: „Отличен обед!” Следователно страданията на Земята са едно приготовление, за да оцените благата, които ще ви се дадат. Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете съучастници и на радостите. Онова, което ви се дава на Земята, е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую, с което трябва да вървите по правия Път на Живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование. Този живот, който сега имате, е отчасти – нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала синове и дъщери като Ангели. Ако се родят два Ангела от нея, тя втори път няма да иска да има деца – тя търси тези две деца. Аз вземам това в мистичен смисъл: човек живее отчасти, докато се родят в него едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки Живот. Този център е Любов към Бога, която трябва да осмисли Живота така, че този Бог да бъде навсякъде с вас и когато Го повикаш, да те послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, ако Го повикаме, да ни отговори – това е Любовта. Когато чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на Радост. Направете пълна връзка с Любовта и почнете да учите! Изучавайте стиховете, изучавайте притчите. Вие мислите за остаряване. На онзи свят като идете, ще се подготвяте да работите и невидими ще се върнете тук, на Земята, за да проповядвате от дом на дом в продължение на двадесет години. Някой се е отчаял, а ти ще го обнадеждиш. Ще идеш при втори, трети, четвърти – така двадесет години ще проповядваш. Някои от вас двадесет години ще учат хората да не пият вино, други двадесет години ще проповядват на момите да не се женят, трети двадесет години ще учат момците на същото. Едни двадесет години ще учат хората да не лъжат, други ще ги учат двадесет години да се не страхуват, трети ще проповядват на хората да ядат умерено. Това е наука. Господ ви е турил някъде. Сега вие искате да ви се дадат големи дарби и знания изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек!” Във варненско преди години се яви гадателка, при която цялата околност се стичаше – гадаеше с един голям морски охлюв и всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници, но тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат. Следователно човек може да има всичкото знание, може всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат. Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото – има нещо, което няма да кажа. Не искам да ме оберат... „Отче наш” 12 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев
  5. Ани

    1932_05_05 Узрял плод

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Узрял плод Добрата молитва „Духът Божий” Ще прочета 22-а глава от Притчи Соломонови. „Бог е Любов” Най-първо децата се учат да ходят – започват с лазене. Страхливият човек, когато застане пред голяма опасност, започва да лази по земята. Като четете 22-а глава от Притчите, ще научите истинския Път, по който човек може правилно да се развива. Вие много пъти сте слушали за него, но има пътища, които не извеждат доникъде. Има известни пътища в гората, по които до никакъв край не може да дойдеш – стигаш до някоя река или до някой планински връх. Тук се разбира за един Път, който има смисъл – по него можеш да се върнеш с онова, което си събрал, можеш да го пренесеш. Има един вътрешен опит и който го знае, може да направи всяко едно нещо. Вие питате за какъв път става дума. Всички ние сме свикнали да ни е сгодно, къщата ни да е удобна и всеки желае да има друг да му шета. Човек не е склонен сам да се заеме да работи. Някои, които не работят за себе си, искат други да работят за тях. Колко ще им струва да дойдат и да измият салона? Считат в реда на нещата да влизат с обуща в салона, а не считат в реда на нещата да измият салона. Ще кажете, че ще се простудите – че всеки, който мие салона, може да се простуди... Най-първо човек трябва да се научи в Духовния свят да бъде чист. Ще си оставиш обущата вън. Мойсей като дошъл до онова свято място, му казали: „Събуй обущата си!” Много пъти вие настоявате да ви кажа някои работи – защо не ви ги казвам? Защото всички сте все обути. За лук и пипер ще ви приказвам, но за някое важно нещо – не. Ще кажете: „Човек не трябва ли да бъде обут?” Човек обут ли се ражда, защо тогава вие толкова държите, където влезете, да бъдете обути и считате за срамота да сте боси? Прави сте в известно отношение: има някои места, дето ако човек не е обут, е срамота. Краката трябва да бъдат обути в добродетели – добродетелната кожа, от която са направени тези обуща, не се каля. Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона. Един ден, когато хората започнат да хвърчат като птиците, може би няма да има нужда да си събуват обущата. Аз не съм за събуването им, но аз съм за това всеки, който влиза в салона, да го измива. И сега желая всички сестри да си изкупят греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример! Защо трябва да мием салона? Защото го окаляхте, влизате с обуща. Трябва да започнете с правилото най-първо да внесете Чистотата навсякъде – с Чистотата ще започнете на физическия свят. Видиш ли някое петно по себе си, трябва да го очистиш – не го оставяй, ако искаш да си създадеш един добър навик. Ако видиш, че косата ти е малко разчорлена, вчеши я; ако видиш, че краката ти миришат, умий ги веднага, за да поддържаш онова Божествено правило. Сегашният живот е живот на отлагане – отлагаш веднъж, два, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл, а ти отлагаш реализирането й и казваш: „Чакай малко”, но когато идеш при Господа, Той на свой ред ти казва: „Почакай малко”, защото тази добра мисъл е Негова – Той казва: „Както Аз чакам, така и ти ще чакаш.” Един човек отишъл при богат търговец, но последният казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма.” После търговецът имал нужда и отишъл при този човек за някаква услуга, а човекът казал: „Кажете му, че ме няма.” Търговецът се учудил: „Ама аз чувам гласа му, как го няма?” Отговорили му: „За теб го няма.” Духовният свят е крайно взискателен, там няма извинение. Когато отидеш там, ще видиш Абсолютна чистота, абсолютна коректност – такъв трябва да бъде бъдещият Живот. Ние искаме тук да си уредим живота, но той все остава неуреден и никога няма да се уреди. Правилото е: онзи, който иска земният му живот да се урежда, трябва да урежда Божествения живот, в това няма изключение. Не търсете да се уреждате само външно, но най-напред уредете Божествения живот и после уредете материалния. Сутрин като станеш, най-първо се помоли, дори прекарай в молитва един час. Ако постъпваш така, и другите работи ще ги свършиш по-добре. Забележете, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно се мият от клепачите – клепачите ги мият около десет пъти на минута, защото е необходима чистота, за да гледаш ясно. А пък човешката мисъл трябва да бъде още по-чиста, за да бъде ясна. Ако ти я занемариш дори за две-три минути, няма да виждаш вече ясно с нея. Направиш една погрешка, отлагаш, пак отлагаш и се оправдаваш, че и царят греши, и Ангелите грешат, а ти все праведен оставаш. Хората са грешили и са понесли последствията, Ангелите са грешили и са понесли последствията – и ти ще ги понесеш, грехът на другите не може да те оправдае. Че някой е съгрешил, какво те ползва това? Нищо, защото с греха си един човек прави пакост на другите. Отговорността ни става голяма, понеже се засягат и другите хора, и колкото нашият грях засяга повече хора, толкова отговорността става по-голяма. Този закон е верен и по отношение на доброто, което правиш: колкото повече хора е засегнало доброто, толкова то е по-голямо. Този закон действа еднакво за зло и Добро. Някой ще попита защо Бог не е направил така, че лошото влияние да не се разпространява. Тогава и Доброто нямаше да се разпространява. Но понеже Доброто е по-силно, винаги влиянието му ще бъде по-голямо. Макар и лошите хора да са повече, добрите хора са по-силни. Ако хиляда души направят зло, то Доброто, направено от един човек, го компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото хиляда лоши хора. Затова винаги лошите хора искат да привлекат един добър човек към себе си, защото това е голям капитал. Ще ви дам сега няколко правила. Има някои неща, които сега ги учите. Например учите краснопис – какво ще ви ползва той? Ако сте млада мома и вашият възлюбен е много взискателен, вие веднага ще си измените почерка. Учителя пише на дъската: „Прелюбезни ми”. Защо ще назовете вашия възлюбен прелюбезни? За вас той е вече над всичко, освен него друг няма и вие му казвате: „Откак те срещнах, моят живот се осмисли!” Защо се е осмислил? За да се осмисли животът, трябва да сте разбрали нещо. Вие сте срещнали някого, но не сте го познали. Когато сте срещнали момъка, вие сте гледали само физическия човек – дали косите му са дълги, дали веждите му са дебели или тънки, какво му е челото, дали е къдрава косата му. Затова по-късно този човек ще се вкисне, понеже той има свойството да се вкисва, да ферментира и да става на вино. Когато вие пиете от това вино, ще се опиете и като станете сутринта, главата ще ви боли. Сега ще изясня думите си: между вас се ражда дисхармония, понеже не сте видели Истината, не сте видели Този, който ви обича. Вие търсите този, който въобще не ви обича. Същият този, който е на Земята, понякога се чуди, как сте се влюбили в него. Вие не сте се влюбили в него, но сте се влюбили в някого, а онзи се чуди защо и за какво сте се влюбили в него и не може да си даде отчет. Как може да се влюбиш в един човек, когото не познаваш? Не може да обичаш една книга, която не си чел – само една хубава книга, която си чел, може да обикнеш. Понякога може да се заблудиш от хубавата подвързия. Един човек трябва да го четеш най-малко четиридесет и пет години, за да го познаеш – от кора до кора ще го четеш четиридесет и пет години и след това ще се върнеш и ще направиш коментар на прочетеното, за да видиш какво се крие в душата му. Ако вие имате един приятел и му направите една забележка, Любовта ви няма да издържи. Ако вие тръгнете по пътя на Обичта към Бога, ще направите ли забележка на Бога за това, че ви е дал тези и тези неприятности, ще кажете ли: „Не знае ли Господ колко Го обичам аз?” Да допуснем, че Господ не ви обича, но вие обичате ли Господа? Любовта покрива много прегрешения. Ако Бог е допуснал някои работи, то от какво можем да заключим, че те са несъобразни. Да допуснем, че една млада мома се е сгодила за някого, а Невидимият свят пречи и гледа да развали тази работа – питам какво зло има в това. Господ знае, че този момък ще развали момата – той е за друга, не е за теб, но ти казваш: „Аз без него не мога!” Ако все ни се иска другите да са криви, а ние все да сме прави, тогава къде е Любовта и къде е погрешката? Ако момата се ожени за момъка, след седем години той й казва: „Този боб не си го сготвила както трябва!” – оттам насетне „многолюбезната” става „любезна”. След забележката за яденето и той става „любезен”. Гърците имат обръщението Иванаки. Но след като прегори още три пъти боба, вече няма Иванаки – отначало има Иванчо, а после само Иване. При това положение как се осмисля такъв живот? Аз искам да ви наведа на онзи велик закон: всяка една мисъл, която се заражда в човека, има известно влияние. Много малки наглед работи могат да нарушат закона на Любовта. Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и други. Никога не поставяйте препятствие на една чиста вода. На чистия извор, който блика, не туряй преграда, за да не се събере кал. Защото всяка една забележка, която направиш на човека, който ви обича, е кал. И после тази вода ти сам трябва да я пиеш. Защото Любовта е един велик закон, който иде от Бога: тази вода назад не може да се върне, калта ще остане в теб, а пък Любовта ще си замине – ти ще чистиш калта, законът е такъв. Не може да се освободиш от последствията – ако кажеш една лоша дума, водата ще се прецеди, калта ще остане в теб и ще са необходими години, за да се очистиш. Необходимо е правилно разбиране на Живота. Вие трябва да знаете силата на човешката мисъл, силата на човешките чувства. Трябва да знаеш една казана от теб дума какви последствия ще има. От онова, което казваш, човек трябва да е доволен, всяка твоя дума трябва да е разбрана. Някой може да е направил погрешка – остави я настрана. Ако една чешма изтича от Бога, а някои са по䬬пушили и окаляли тази вода, ти не ставай един от тях. Писанието казва: „Всеки ще понесе своето бреме” – всеки ще понесе последствията от своите мисли, чувства и постъпки. Това е закон, който е верен в едно и в друго отношение: и доброто, и злото, което направиш, ще мине през теб. Добрата мисъл, която имаш, ще мине през теб и ще остави своето влияние – това е метод, по който трябва да работите върху себе си. Някой път вие усещате притеснение, когато кажете прелюбезни – притеснението произтича от това, че не сте казали истината. Когато кажеш прелюбезни, ти не трябва да се изменяш през целия си живот. Щом се измениш, твоето заключение не е правилно, защото скъпоценният камък не се изменя, а си остава един и същ; онзи камък, който не е скъпоценен, винаги си остава прост. Простият човек и между учени да го сложите, и между добри хора да го сложите, той все си остава прост, а пък добрият човек и между лоши хора да го сложите, пак си остава добър, дори може да предаде нещо на другите. Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от Живота на хората се повлияват – има диаманти, които при носене от някои хора изгубват своя блясък и се принуждават да ги дадат на други хора, за да си възстановят блясъка. Има хора, които се показват лоши, но в сърцето си са добри – те само отвън са лоши, но вътрешно са чистосърдечни и всяка една тяхна дума има смисъл, без да говорят едно, а да се разбира друго. При такива добри хора скъпоценните камъни не губят своята цена, а стават проводници на Божествена сила. Светията придава на своята дреха нещо хубаво, което след време се изгубва. По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува около него една аура, едно вътрешно ухание. Когато образува тази аура около себе си, той започва да усеща, като че е в свой дом. Вие често се тревожите, мъчно ви е, защото нямате хубава аура и тук-там тя е продупчена. Създайте си една хубава аура! Това може да стане за една, две, за десет години спартански живот – един сериозен, не отшелнически живот. Трябва да знаете, че само Доброто в света е силно. Кажете: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина! При Бога никой не умира и аз няма да умра! При Бога всички живеят и аз ще живея!” А пък вие казвате, че ще умрете. Умирането е едно, а пък отиването при Бога е друго. Който умира, с тарга го изнасят навън из къщи, а пък който си заминава, той сам си затваря къщата, тръгва си и никой не го придружава, само понякога може да има и изпращачи. А пък онзи, който умира, го погребват. Та казвам сега: в пътя на развитието ви не искам във вас да влезе една отрицателна мисъл. Има наслоено зло в човека не само от това поколение, а от стотина, двеста, триста поколения. Злото е дошло по тази линия у теб, но и Доброто, което е оставено от дядо ти, е също твое наследство. Ако не изплащаш злото, няма да ти се даде и Доброто. Не е важно дали външният свят ни одобрява, или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните, че на два-три километра дълбочина, при най-неблагоприятни условия се е образувал един скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате и пет пари, става скъпоценен камък – съзнанието на този въглен се е повдигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало – те са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Когато един скъпоценен камък излезе на повърхността, той вече има цена. Той в дълбините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът става диамант, защо човек при условията, в които живее, да не стане светия? Може, стига да иска! Но онзи, който мисли, че лесно може да влезе в Царството Божие, първо ще бъде по-обикновен камък. Под диаманта има много разряди камъни, докато се стигне до най-ниския разряд на обикновената пръст, на обикновената кал. Калта всеки я гази, в нея се зараждат всякакви буболечици, изложена е на постоянни страдания, разлагане и прочее. Същият закон важи и за човека: ако не се стреми към Бога, той ще има постоянно тези страдания. Страданията са дадени, за да имат хората един стремеж за постижение. Да се стремим към Бога означава да добием богатствата, които Бог е приготвил. Когато станем добри, ние не внасяме нищо в Духовния свят, а ставаме проводници на това, което Бог е внесъл в света. Един ден, когато станем скъпоценен камък, някой Ангел може да ни постави на някой прозорец. А такива, каквито сте сега, в онзи свят не може да припарите. Ако влезете, ще внесете смрад и Ангелите трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете. Нали съм ви разказвал за онзи калугер от ада, който посетил манастира, показал къде са парите, но след това манастирът запустял... Най-първо трябва да започне пречистване на тялото – това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце, а пък ако поискаш нещо от някой дядо, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал някои баби: бъркат в торбата с орехи и дават едва два ореха на детето, което им носи вода, после му обещават: „Утре пак ще ти дам.” Бабата си казва: „Ако дам десет-двадесет ореха, ще се свършат и няма кой да носи вода.” Аз съм срещал само един дядо, който свиреше на гъдулка и децата играеха; след това те му донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.” Кой е по-голям майстор – който дава орехи или който свири? Дядото не подкупва с орехи, а със свирене. Та казвам: не трябва да се подкупвате с два ореха, а дядото трябва да ви свири. Свиренето е мисълта. Вие трябва доброволно, без да ви дават нещо да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър, половин час свири, всички деца скачат, всички са доволни, а пък бабата дава два ореха и трепери. Под баба аз разбирам стария живот. Казвате: „Да направим добро!” – то е бабино добро, това е даване на орехи. По този начин децата няма да се оправят, защото тези орехи не са на бабата. Всички трябва да научите Пътя на Любовта. Когато човек е умен, добър и душата му е пълна с Любов, той ни най-малко не трябва да мисли как ще прекара живота си на Земята. Трябва да мисли как да изпълни Волята Божия и как да бъде полезен на ближните си. А като мисли за ближните си, човек трябва едновременно да мисли и за себе си. Защото само водата, която тече, остава чиста и нейното дъно остава чисто. Необходимо е едно практическо приложение и онова, което знаете, дръжте го. Например обичате да се гневите, кипвате изведнъж – не се гневете, но си поставете задачата да се справите с гнева. Гневът си има ключ – завърти ключа и му кажи: „Чакай, сега имам малко работа!” Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък – с тази енергия ти ще помислиш за светиите, за Бога. Какво от това, че се е счупило някое шише – толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък това да си изгубиш за целия ден равновесието струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и заради някакво шише от десет лева го изгубваш. Знаете ли за онзи гръцки философ, който след като се научил да живее естествен живот, оставил за себе си само едно канче, но когато видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и него. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се счупи и да ви разгневи, прибирайте го на високо място, за да не се счупи. В бъдеще ще може да се правят чаши, които да не се чупят. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумена топка, която като падне, пак възстановява формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка заеми своето първоначално положение! Да допуснем, че някоя ваша сестра има някакъв навик, за който не я обичат. Тя е толкова красива, че й завиждат или всички се плашат от нея, защото хапе и кълве – не я харесват, но нищо не й казват. Какво трябва да правите? Съберете се две сестри и се помолете за нея да придобие мекота. После се съберете повече сестри, пак се помолете и вижте има ли мекота. После продължете така и ще видите, че след няколко месеца тази сестра ще има вече малко мекота и ще каже: „Дотегна ми, и аз искам да бъда малко по-мека!” С взаимен труд може да си съдействате. Да кажем, че някоя сестра много говори; нека си говори, но аз бих помогнал на една сестра, която се обезсърчава, не й се живее, иска да се самоубие, иска да напусне къщата, не иска да работи. Да се съберат две сестри и да се помолят за нея да се насърчи; после да се помолят пет сестри и след една година тя ще стане по-добра, по-весела – законът ще проработи, тя ще стане една от добрите работници. Ако някоя сестра е болна, дори и без да знае тя, помолете се за нея, за да се усили вашата Вяра. Вие казвате: „Какво трябва да се работи?” Ако вие помогнете на една болна или обезсърчена сестра, вие помагате на себе си – всичко, каквото може да направите на другите, ще се отрази върху вашия духовен живот. В какво трябва да вярвате? Вие имате достатъчно Вяра и достатъчно Любов. Вашата любов обаче е затворена в бъчва с грозде – голяма бъчва с обем от стотици килограми, от която пускате по малко през канелката. Имате и тефтер, на който записвате кой е платил и кой не – който плаща, давате му. Досега любовта ви е любов на канелка. Ще ви приведа анекдот от едно варненско село: майката на едно младо братче и сестриче им казала: „Накладете огън и ако можете, омесете хляб!” Те почнали да шетат и пуснали виното да тече от бъчвата... Старото вино трябва да се пусне от бъчвата. Никога не се спирайте върху старите си навици – много навици има, но те са старо вино. Невидимият свят има за цел да преобрази хората. Това е едно Ново учение – Съществата идват от Невидимия свят и всеки ден ще ви казват по нещо ново. Трябва не само да вярваш, но да влезеш във връзка с по-напредналите братя и сестри, и ако ти ги обичаш, и те ще те обикнат. Ако те идват всеки ден, тогава работата върви добре, тогава си весел и добър. Защото тези Същества, които идват от Невидимия свят, проявяват един живот по закона на съответствието – ако човек живее между млекопитаещите, не може да научи нищо, но ако живее между разумните хора, ще научи много добри неща. Един психологически закон гласи: трябва да се намери разрешение на задачата за вътрешния индивидуален живот. Когато никой не съчувства на човека, какво трябва да се направи? Ако човек знае как да възприема въздуха, как да се храни, как да мисли, той може да бъде здрав. Сегашните хора постоянно губят равновесие – всеки ден по десет, двадесет пъти се смущават и губят равновесието си. Следствие на това днес трудно ще срещнеш хора, които да не са нервни. Някой казва: „Тежки са времена”, друг казва: „Лоши са условията”, но всички тези условия могат да се подобрят. Те се развалят от хората – един човек може да развали условията на хиляди хора. Един човек може да запали цял един град, един човек може да дойде и да научи хората на добро. Въпросът седи в това човек да бъде проводник на Божествената Любов, да бъде във връзка с Реалността и да знае какво нещо е тя. Както човек идва в съприкосновение със светлината на Слънцето, така трябва да бъде в съприкосновение с Божествените мисли – той трябва да има тази опитност. Някой може да ви разказва своя опитност, но тя може да бъде само подбудителната причина, защото единствено това, което сами опитате, може да ви ползва. Винаги повдигайте ума си! Никога не се спирайте върху отрицателната страна на Живота! Защото всеки, както и да е мислил, ако е мислил зле, няма от това придобивка. Образно казано, ако водата е станала мътна, това си има своята причина; ако хората са станали лоши, това си има своята причина. Причините не произтичат от самото Битие – има едно вътрешно отклонение и тогава се създава злото в света. Щом допуснеш най-малката отрицателна мисъл, тя може да стане проводник на бъдещо нещастие. Сега трябва да вложите в мисълта си следното: първо, човек е в сила да подобри своя Живот; второ, във всички хора има желание да подобрят Живота си, само че не знаят как. Един инженер може да съгради едно здание, но онзи, който не се е учил, трудно може да го съгради. Необходимо е да знаете откъде трябва да се започне. Вие казвате, че трябва да се живее добре и да се говори добре, но трябва да съществуват образци – как ще живее човек добре? Той трябва да мисли добре, а за да мисли добре, той трябва да има обект. Вие може да направите най-хубавата чешма, но трябва да има един извор, който да изтича през нея – тогава тази чешма има вътрешен смисъл. За да се осмисли Живота ви по този начин, вие трябва да имате един вътрешен обект, един вътрешен Божествен извор, инак вие ще дойдете до едно място и ще кажете: „Ние всичко знаем.” Религиозните хора имат една малка опитност, но те не са влизали в Духовния свят да го видят, нямат тази опитност. Те само предполагат, книги са чели, представяли са си Духовния свят като този на Земята, без да имат опитността на човек, пътувал до Америка или Франция. Християнинът трябва да бъде като онзи студент, който е прекарал четири-пет години в едно учебно заведение – такъв трябва да бъде за него религиозният живот. Някой може да каже, че човек, като умре, ще влезе в религиозния живот. Някой може да отива по този начин, но с това отиване, нищо не се придобива. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, то аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.” Казвам: тази е опитността, която трябва да имате. Онези от вас, които искат да се домогнат до същественото в бъдеще, трябва да имат тази опитност. Вие казвате, че това не е възможно. А за онзи, който се учи, е възможно. Затова сега е необходимо тази опитност да я имате. Когато срещнете един човек, който и да е той, задайте си въпроса защо го срещате. На един човек, когото срещате, или вие ще му повлияете, или той ще ви повлияе. Бог живее във всеки човек – тогава Бог, който живее във вас, какво ще му каже; Бог, който живее в него, какво ще ви каже? Бог, който живее в него, все ще ви остави нещо – всеки човек, когото срещате, все ще ви даде нещо, което друг не може да ви даде, и вие ще му дадете нещо, което друг не може да му даде. Всеки ден вие ще придавате нещо на хората и на вас ще ви придават по нещо. И всеки ден вашият Живот ще се отразява и ще се формира от тези Същества, които идват – те ще го копират и ще го занесат горе като спомен. Нали понякога усещате известни възвишени чувства? Те идват като приток отвън, от тези Същества. Някой път казвате: „Едно време беше друго.” Които почнат да говорят за едно време, са остарели. Опитахте вече миналото добро, трябва сегашното Добро да опитаме и да опитаме бъдещето Добро, за да имаме право да говорим за едно време. Вие сега миналото сте опитали и сте започнали с настоящето – пред вас стои бъдещето. Младите казват: „Ние сме млади, трябва да си поживеем”, а старите казват: „Ние остаряхме вече.” Тогава кой ще живее за бъдеще? Дядото казва: „Да свирят младите, аз ще си гледам старините.” Младият казва: „Ако дядото даде орех, аз ще му нося вода”, но дядото няма орехи и няма кой да му носи вода, никой не се интересува от него. Една чешма, от която тече вода, не се ли интересуват хората от нея? Всички се интересуват – и животните, и буболечиците. Но когато пресъхне водата, всички престават да се интересуват от нея. Човек, бил той млад или стар, трябва да бъде извор – тогава никога няма да бъдете стари. И тогава децата, когато идват, и вода, и всичко друго ще ви донасят. Не чакайте да остареете. Човек остарява само в едно отношение – той трябва да остарее, за да замине за другия свят. Старият човек е узрял плод, само старите хора се ядат. Младите хора са зелен плод, а старите хора са узрял плод. Щом остарееш, ще дойдат отгоре, ще те приберат в кошницата и ще те занесат горе – какво лошо има в това? Някой казва: „Да не би да умрем!” Аз не искам да умирате, но искам всички да узреете, всички да живеете. Човек трябва да живее в света и да стане един узрял плод. „Отче наш” Беседи пред Сестрите 05.05.1932 16:00 Четвъртък, София Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3
  6. Ани

    1932_04_21 Доброто семе

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброто семе Добрата молитва Ще прочета от Евангелието от Матея 13-а глава, 24-ти стих: „Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, които посея добро семе на нивата си.” За идната седмица заучете Псалом 93. Във вашия Живот трябва да влезе нещо ново. Аз считам всички ваши възгледи за овехтели, стари дрехи. Трябват ви нови дрехи за Великден, тези са се поизтъркали тук-там, имат дупчици, цветът им се е изменил, някъде дупките са големи, трябва да са турят еми. От детинство до края на живота си човек трябва да учи – целия си живот трябва да посвети на учение. Да не мисли, че за една, две или три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде вкусни ястия – тези неща са възможни, но много солено излизат на човек. Ако вземете цялата човешка история, ще видите, че на онези, които са живели много охолен живот – царете, много солено им е излязло. Дори на Соломон, който беше един от най-мъдрите царе на Израил, през носа му излезе. Писанието нищо не казва за това, но има една вътрешна страна, за която самият той се изказва с думите „суета на суетите” и „всичко е суета” – един голям мъдрец, който е имал големи разочарования, иска да каже, че с това, с което живее, е празна работа. За тези празни работи вие бихте пожертвали всичко – ако рекат да ви направят царици, вие веднага бихте приели. Когато стане човек цар, в църква не ходи – понечи ли да ходи на църква, придружава го цял ескорт, по-рано е ходел пеш, а сега – с автомобил. Знаете ли на какво оприличавам поведението на всички тези хора, които се возят с колички? И децата, които не могат да ходят, се движат с колички и ги наглеждат слугини. В духовно отношение всички тези, които се возят на автомобили и файтони са деца – коне и кочияши ги возят, а те мислят, че са големци. Това са деца, те трябва да слязат и да ходят – детето, когато порасне, слиза от количката и ходи пеш. И вие понякога съжалявате, че нямате файтон – хубаво е човек, докато е дете, да има файтонче, но като стане възрастен, добре е да ходи пеш. Защото ако възрастният не се упражнява да ходи, краката му атрофират – щом атрофират краката му, той не може да бъде добродетелен. Краката отговарят на добродетелите, ръцете – на Правдата, очите – на Истината, ушите – на Мъдростта, устата – на Любовта. Файтонът е за деца, а възрастният ще ходи пеш. И ще се молите ръцете, краката ви – всичко у вас да бъде здраво. Човека ще го познаеш по къщата му – че домакинът е спретнат, ще го познаеш по къщата му. В духовно отношение между физическия и духовния Живот има връзка. Няма отделен духовен и светски Живот, те са само едно наше разграничение – духовен наричаме Живота с по-високи стремежи, а светски наричаме Живота с по-ниски стремежи. Христос казва: „Доброто семе”. Паралелно със семето може да изникне и нещо противоположно, което не трябва да ви смущава. Например покрай някоя добра мисъл може да проникне във вас някоя лоша мисъл – това става, когато съзнанието ви не е будно: влиза някоя лоша мисъл и когато се вглъбиш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някакъв образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Например вие сте в града, изпирате дрехата си и я простирате, но от саждите във въздуха тя става мръсна. А умният ще я простре там, дето няма да се нацапа – хубавите неща трябва да се държат закътани на такова място, дето няма никакви сажди. Често хората казват, че Господ ще направи за нас това-онова. Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние трябва да се запретнем и всеки един трябва да има задача – всеки трябва да се запита какво трябва да върши. Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.” Това твърдение не трябва да ни спъва – че светът е лош, е само едно субективно схващане, а друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри; светът е лош, когато ние сме лоши. Често, когато имате треска, се разваля вкусът ви – каквото и да ви дадат, щом го вкусите, казвате, че е горчиво и безвкусно; в действителност яденето не е безвкусно и когато се избавите от треската, то ви става вкусно; понякога и водата ви се струва горчива. Трябва да преминете към едно ново състояние – трябва да схващате Живота като наука, като изкуство. Животът е цяло едно изкуство. Всеки един от вас трябва да изучава едно, две, три, четири, пет изкуства. Човек има около четиридесет способности и с всяка от тях може да развие едно изкуство, следователно човек притежава места за четиридесет изкуства. Човек притежава и също толкова чувства в себе си, с които може да развие известни добродетели. А сега религиозните хора са се научили да правят по някоя молитва, два пъти на ден се обръщат към Бога и се считат за много религиозни. Казват за някого, че той по три пъти на ден се моли – прекрасно, но той по три пъти на ден яде, спи по осем часа. Какво е придобил човек от съня, когато спи; какво е придобил от храната, когато яде три пъти, или когато се моли по три пъти, какво е придобил? От всяка молитва той трябва да придобие нещо. Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните: ако отидете при един чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете; ако отидете в някоя местност, където има диаманти и смарагди, кой от вас няма да си позволи да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, но се връщат от тази хубава област, без да са донесли нещо – какво струва такава една разходка? Като се подвизава човек по този начин десет-двадесет години, той най-после започва да остарява, започва да се съмнява. Много естествено, човек, когато осиромашава, започва да се пита дали някога е бил богат. И когато остарее, човек мисли, че едно време е бил млад, а сега е стар и дори сам не вярва, че е бил млад – променил се е толкова незабелязано, като че ли всякога си е бил стар. Затова във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява. С едно ядене или с три яденета на ден работа не става, много е малко три пъти на ден. Сега се забранява много да се яде, защото се изискват много средства. Някои ядат веднъж на двадесет и четири часа, други – два пъти, три пъти, четири пъти, но от духовна гледна точка човек трябва да храни ума си. В това отношение съществуват обикновени положения, с които човек само се забавлява. Това, разбира се, зависи от неговите чувства. Има случаи, когато някоя идея, някое чувство се налага на човек, без самият той да иска; една празна мисъл или чувство могат да го занимават дълги години и да не дават място на нищо възвишено и благородно в него. Например, на някой човек му се иска да стане богат и той от сутрин до вечер мисли само за това – събира, събира пари, с дни и със седмици мисли, че ще разполага с богатство, от което да яде, но изведнъж Невидимият свят го задига. Не че желанието на човек да бъде богат е лошо – човек трябва да бъде богат, но трябва в права посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развива своите добродетели, за да услужва на своите ближни, е Добро, но ако богатството е спънка за неговото Добро, то се превръща в един капан. Например, ако говорите в една стая, вашата реч не се чува отвън; ако се молите в една златна къща, вашата молитва ще стигне до златния таван, но няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде много будно, а това, за което молите, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде!” Това, което искаш в молитвата си, трябва да бъде най-същественото, най-важното, а пък другото самò по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде най-важното. Ако Животът дойде, той носи всичките си благословения; ако Божественият Дух дойде, то Свободата сама по себе си идва; ако Светлината дойде, придобива се Знание. Където има Любов, там има и Светлина. Под добро семе се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и вече очаква да умре, да иде на онзи свят. Защо им са стари хора в онзи свят? В онзи свят от стари хора нямат нужда, от невежи, от грешни, от хилави, от бедни хора нямат нужда – там болници няма. Писанието казва, че нищо нечисто няма да влезе в онзи свят. Щом влезеш в онзи свят чист, няма да бъдеш подлаган на промените, които стават тук на Земята – зло няма да има, сиромашия няма да има, болести няма да има. Вие искате един Живот, но очаквате той да ви се даде механически, а не искате да работите заради него. Например каква част от денонощието посвещавате на Господа? Изключително за себе си употребявате своето време. Малцина съм срещал, които да употребяват времето си за Господа. Всеки един се моли на Бога за децата си, за мъжа си, моли се за шапка, за дрехи, друг път се моли да стане добър, но да работят за Бога, малцина съм срещал. Първо трябва да придобиете онова състояние, при което всички ваши нужди да не ви смущават. Ако човек служи на Бога с разбиране, всички негови нужди ще се задоволят. Ако иска първо да се задоволят неговите нужди и после от изобилието си да дава, и това е възможно. В първия случай обаче се ражда едно недоволство: колкото човек да се стреми да бъде чист и свят, той вижда, че му липсва нещо и постоянно е недоволен. Той чака първо да стане чист и свят и чак тогава да направи нещо, но понякога така си и заминава за онзи свят – той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега” и с тази мисъл си заминава. А работата може да стане, защото човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави Доброто в него да работи. Доброто е общо у всички хора, то не е ничия частна собственост – Доброто е Божественото, което работи у всеки. Някои са по-добри, понеже дават повече място на Божественото да работи в тях, други не са толкова добри, понеже дават по-малко място на Божественото да работи в тях. Ако се изразя образно, на някои къщите им са с повече прозорци, а на други са с по-малко прозорци. Този въпрос зависи донякъде от вашите възгледи. Вие искате преди всичко да живеете между съвършени хора – това би било идеално, но след като няма такива съвършени хора? След като живееш между хора, които не са съвършени, какво трябва да правиш? Човек е изобретателен. Понякога добрите хора трябва да бъдат изобретателни както пияниците. Един пияница пиел, но ръката му започнала да трепери – щом вземе чашата, ръката трепери, не може да пие вино. Започнал да тъжи, че не може вече да пие и постоянно мислел как да сърба пак вино от чашата. Един ден той направил едно приспособление: взел едно дърво и въже, прекарал го през шията си, започнал да тегли, пил вино и всичко свършило – така най-сетне Господ му свързал и двете ръце и той престанал да пие... Силният човек трябва да сложи чашата с вино пред себе си и да каже: „На чашата аз съм господар, аз съм, който заповядвам – сега ти заповядвам да седиш отвън и да мируваш!” Той слага чашата на масата и излиза да се разходи, после се връща и казва същото. Да допуснем, че ти си недоволна от някоя сестра и когато я видиш, сърцето ти трепва, дразниш се – какво трябва да направиш? Поръчай да нарисуват образа й, купи го и го дръж в стаята си – ще му кажеш: „Няма да ме дразниш, аз съм ти господар!” Ще видиш, че по друг начин започва да ти трепва сърцето: първите дни ти ще виждаш портрета, ще се смущаваш, дори няма да можеш да се молиш, но постоянствай, дръж образа й, докато се справиш. След време ще забележиш, че портретът на тази сестра започва да се изменя. Ако гледаш тази сестра два-три месеца по този начин, ще видиш, че заедно с промяната на портрета и самата сестра ще се измени – когато те срещне, тя ще почва да те гледа по-мило. Вие живеете в един свят, в едно училище и всички тези работи, които имате, са задачи, които трябва да разрешите правилно. Един ден ще те повика учителят по този предмет и ще те пита как ще разрешиш задачата. Така трябва да гледате на живота си. Питате защо Господ ви е дал това; чудна работа, дори учениците в училището знаят защо им се преподава геометрия, география, математика и прочее – това са предмети за изучаване. Например някои от вас имат страх – това е един предмет. Страхът е лош, но без страх е съвсем лошо. Ако човек нямаше чувство на страх, когато влезе в София, ще го прегазят каруците, а инак се пази, ходейки по тротоарите, и така запазва живота си. Към този страх трябва да се добави чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние можем да използваме заложбите, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, учителят е доволен. Когато влезете в Небето, в Невидимия свят, когато отидете при Царските врата, ще ви накарат да издекламирате едно стихотворение – кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете дори едно стихотворение, а се чудите кое. Там ще ви накарат да изпеете най-първо една песен – коя песен ще изпеете? Ако хубаво изпеете песента, вратата сама по себе си ще се отвори; ако не я изпеете хубаво, вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена. Някой ще попита дали това е буквално или алегорично? Както искате го приемете, но така ще бъде. Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.” Защото страхливите, когато тръгват за Невидимия свят, ще ги опитат с най-големите фиктивни изпитания, те ще се уплашат и няма да влязат – и да искат да ги вкарат, пак няма да влязат. Една българска учителка я возели с кола, но я било страх от биволи. На разстояние половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Кое е по-безопасно – да стои на каруцата или да бяга? Ако я гони бивол, бягането не може да й помогне, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Най-после, този бивол не мисли за нея, той може само да си повдигне главата, за да види кой минава. Всеки от вас си има по един бивол, няма между вас човек без един такъв бивол, който като дойде, ви трепва сърцето. Един се страхува от едно, друг – от друго, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде някоя болест, отичат ви краката и вие казвате: „Ами ако засегне сърцето ми!?” Докато е здрав, човек има кураж, но силата му проличава, когато е болен. Човек трябва да заболее, за да види колко е силен – това е изпитание. Болестите, неразположенията и трудните състояния, които идват, са състояния само на физическо поле. Всеки един от вас има такива неразположения, без да им знае причината. Понякога си умъчнен, струва ти се, че целият свят е станал лош; друг път си недоволен, не желаеш да срещаш никого, искаш да бягаш в гората; щом всичко това премине, изменя се състоянието ти. Това неразположение не е самият човек, а е един чужд наемател. Често те впрягат като кон и по цял ден теглиш каруцата; онзи, който те е впрегнал, те пуска вечерта, но целия ден си работил на господаря. Има и друго положение: често ние от незнание сами си създаваме нещастия. Едно малко теле влиза в двора на един чифликчия, намира гърне с ечемик и до дъно го изяжда, чак гърнето се затъква на главата му. Телето вдига глава, но не може да вижда, а хората не могат да си обяснят как е дошло гърнето върху главата му. Това теле не е знаело последствията, но понякога и човек може да си тикне главата в такова гърне. Идва чифликчията, чуди се как да го освободи? Започват да теглят гърнето, но не могат да го изтеглят – предлагат да заколят телето. Едни казват, че телето е чуждо, а други казват, че гърнето е хубаво и най-после решават да счупят гърнето... Наистина, понякога човек трябва да се тури в гърне, за да се оправи работата му. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят върху главите на хората или, другояче казано, никога човек не трябва да допуска една мисъл да обгърне ума му така, че да се превърне на гърне, никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, че той да те заслепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси. Тези мисли, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а има и неща, които не са съществени – те са товар за самия човек. Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, друга е страхлива – всичко това си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала; страхливата е станала страхлива, защото се е упражнявала за страх. Човек чрез упражнения става това, за каквото се упражнява. Чрез упражнения човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство. Само че, човек трябва да постоянства в Пътя, понякога работите не стават с един опит. Например някой казва: „Ще се помоля на Господа.” Когато се помолиш на Господа, Той ще те прати при онзи, който е минал по твоя път, за да те научи – все някога ще срещнеш онзи, който може да те научи. Не търсете щастие, никога не желайте да бъдете щастливи, защото е невъзможно да бъдеш щастлив. Погледнете Небето и вижте, че всичко е хубаво: там е Бог, там е щастието. Там, дето е Бог, там е щастието – щом намериш мястото на Бога, там е щастието. Хубав ден без Слънцето не съществува; щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва. Когато тръгнеш в тъмната нощ, ти ще бъдеш щастлив, докато имаш запалена свещ, но когато изгасне свещта, ще бъдеш нещастен. А истинското щастие, породено от присъствието на Бога, никога не изгасва. Не търсете да бъдете добри, но търсете Доброто, защото човек не може да бъде добър. Идва някой, когото обичате, давате му чиста кърпа; идва друг някой, когото не обичате, говорите му с пренебрежение – къде е твоето Добро? Ако спрямо теб постъпят така, ти веднага ще се докачиш, но според сегашните си схващания ние се считаме за много добри, както онзи, който не знае да пее, се счита за голям певец. За едного ми казаха, че бил много добър цигулар; дадох му да свири и видях, че е обикновен изпълнител. Аз си обяснявам защо според хората той свири добре: песните, които свири на тях, им допадат, а пък според мен, песните, които ми свири, са обикновени. Следователно за някои той е добър цигулар, а за някои – не. Цигулар, който свири добре на умрелите, ако засвири и на живите същото, ще го бият; ако свири добре на живите и засвири същото на умрелите, пак ще го бият. Защо на умрелите се пеят много тъжни песни? Ако тези души отиват при Бога, защо ще им се пеят мрачни песни? Свирят им такива песни, като че ли ги водят на ешафода. Няма никаква логика във всичко това и следователно не си е на мястото такава песен – тази песен не е за Небето, което означава, че този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. Ако вие тръгвате за онзи свят, каква песен би трябвало да ви свирят?... Трябват ви съвсем нови възгледи: когато човек се ражда, ще изпеете една песен до половината, а когато умре, ще изпеете края на песента. Една и съща песен ще изпеете – половината при раждането, а другата половина при заминаването за другия свят, няма да пеете различни песни. Ако песента е от четири куплета, двата ще изпеете при раждането, а другите два – при заминаването. Ако ви се роди дете, вие ще искате да му изпеете първата половина на една хубава песен, която да му носи щастие; при заминаването му ще изпеете другата половина на песента. Сега ще ви кажа половината истина и когато заминавате за другия свят, ще ви кажа половината истина, всичко не може да се каже сега. Има неща, които ако ви открия сега, ще кажете: „Времето не позволява това, не позволява онова.”, но когато умирате и когато се раждате, времето позволява. Та казвам: доброто семе като расте, плодът се събира в Божествената житница – това е отиване в другия свят. Не го разбирайте в лошия смисъл, нямам предвид физическия свят. Когато човек се измени коренно, той ще мине от един живот в друг. Ако попитате онзи, който напуска тялото си, той е готов всичко да жертва. Дотогава е бил скъперник, но когато умира, казва: „На този давам толкова, на онзи – толкова!” – всичко раздава, само че късно. Не при умирането, но приживе трябва да го раздаде. А за това, което завещае, след смъртта наследниците му ще се карат, ще го викат, а той ще ги убеждава да не се карат – така те ще му създадат цяло нещастие. Вие искате сега да намерите правия Път. Не, намерете го, когато тръгвате за онзи свят – тогава трябва да имате една книга-пътеводител за Небето, за да знаете Пътят къде се намира и как трябва да тръгнете. В този Път вие вървите в Живота. Аз не казвам, че не сте убедени – човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото понякога човек се поставя на едно изпитание, преди да си обясни истината, обаче в крайната Истина, в която вярва, той не трябва да има колебание. Две неща има, в които човек не трябва да се колебае: първо, не трябва да се разколебава никога в Истината; второ, никога не трябва да се разколебава в силата на своето Знание. Аз за Любовта не говоря, защото най-малкото разколебаване в Любовта винаги води към смъртта. Разколебаването в Божествената Мъдрост води към големи страдания, а пък разколебаването в Любовта води към смъртта. Който се разколебава в Любовта, умира – смъртта е следствие на разколебаване в Любовта. А пък страданието произтича от каквото и да е разколебаване в Истината или в Божествената Мъдрост. Тогава идват страданията, за да ти покажат, че има Един, който знае. След като страдаш дълго време, ще отидеш при Господа и Той ще ти каже, че страдаш, защото се разколебаваш. Питам сега кой от вас не се е разколебал? Не че е грях, не че го искате нарочно, но казвам ви, че има един вътрешен закон. Един закон има в света, подобен на онзи, който посява житото и го туря в решетото. Житото, когато стане на брашно, остава долу, а пък другото е горе. Не че домакинята прави разлика, но онова, което остава горе, тя го туря на една страна, а което е долу, го туря на друго място. Всеки човек ще дойде на това решето. Първо ще се намериш на Божествената нива посят, ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш начин да поникнеш, да претърпиш зимата, вятъра, студа, докато разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против теб, но това е в твоя полза, само така можеш да се развиваш, иначе ще стоиш в хамбара. Когато Бог иска да ни даде Свобода, Той ни прекарва от едно състояние в друго. Външните страдания идват като един процес на съзнанието. Страданията показват, че сме на правия Път – щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия Път. Но когато престанеш да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. Сега трябва да изучавате тази дълбока наука за самовъзпитанието – трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята Свобода, но трябва да придобие и Знание, а пък за да придобие Знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в Окултна школа. Аз виждам у вас един стремеж да служите на Бога. Аз мога да ви създам работа колкото искате. Мога да ви дам следния опит: да се разхождате десет-двадесет километра по някое шосе и който пътник мине, да му давате вода; така ще прекарате до обед и ще раздавате вода. Ще кажете, че това не ви подобава. Нали искате един опит! Кой ще се изпита – вие ли ще се изпитате или пътниците ще се изпитат, ако ви се даде такъв опит? Може да го направите – мислите ли, че ще бъде един опит? Това е учение. Не ви пращам да продавате нещо, а ще седите четири-пет часа на пътя и ще давате вода от стомната. Наука е това да знаеш кой човек е жаден; всички няма да черпите – ще седите и ще разгадавате кой човек е жаден и ще му давате една чаша вода. После ще седнете на пътя, ще броите и ще отбележите колко жадни хора има – това ще бъде ваша печалба. Ще вземете нова стомна и ще видите колко чаши вода събира; няма да я мерите предварително, а когато раздавате водата. Няма да губите нито една капка. Ще вземете едно тефтерче и ако някой човек каже нещо, ще го запишете. След като се върнете, ще пресметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали хората – това ще бъде вашата заплата. И когато свършите, ще ви питам какво сте научили и колко изречения имате записани. Ще имате четири куплета поезия. Ако мога някой път да ви дам тази задача, ще имате една опитност, която рядко се случва. Но за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен от закона на Божествената Любов. По същия начин Бог понякога поставя човека в странно положение. Христос, когато дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение: пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от Него. Затова не трябва да ви дотяга Животът – ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението е посоката, по която върви Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение – щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към теб. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към теб. Това е доброто семе, което е посято. Други хора са посели плевели, но само това, което Бог е вложил в човека, е Добро. Правилото е: само онова, което Бог е вложил в нас, е Доброто, а пък онова, което всички други хора после са вложили в нас, е плевел. Всяко нещо, което после е вложил някой в нас, няма да принесе плод, а Божественото ще принесе плод. „Отче наш” 21 април 1932 г., София, Изгрев Беседи пред Сестрите 21.04.1932 Четвъртък, София Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3
  7. Ани

    1932_04_07 Естествени правила

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Естествени правила Ще ви дам няколко необходими правила, които трябва да отбележите, правила, които са естествени и които съществуват в Природата. Под думата Природа разбирам Разумния живот. Никакъв Разумен живот не може да има без правила, вън от Природата – вън от тия правила е глупавият живот, а в рамките на тия правила е Разумният живот. Направете следния опит: когато отидете в някоя планинска местност, размътете един планински извор, дайте му ход, спрете се десет-петнадесет минути и вижте какво ще стане. Изворът ще започне от центъра да се чисти, да изхвърля всичката мътилка и най-после ще се избистри. Ако имате часовник, вижте за колко минути изворът ще бъде чист. Каквото направи извора, направете го и вие: идва някой екскурзиант във вашата планина и ви размътва по същия начин; това, което можете да направите с извора, друго същество ще дойде от външния свят и ще го стори – като в някой извор ще бръкне да ви почисти. Питате какво да правите. Направете това, което изворът прави – това, което изворът прави, и вие ще пристъпите да го направите, това е първото правило. Вие употребявате израза свободна мисъл. Под свободна мисъл разбирам мисъл, която функционира по законите на Истината – свободна мисъл не може да имаш, ако не си в областта на Истината. Вие говорите за свободни желания и свободни постъпки; имай предвид, че твоите желания могат да бъдат свободни, само ако си в областта на Истината; и постъпките ти са свободни, ако си в областта на Истината. После вие казвате любовно желание, любовна мисъл. Така, както схващаш свободната мисъл, така ще схващаш и любовната мисъл: за да имаш любовна мисъл, трябва да си в областта на Любовта – тогава твоята любовна мисъл ще върви не според твоето лично желание, но по законите на Любовта. Ако имаш една любовна, светла мисъл, веднага трябва да стане промянана твоето състояние. В любовната мисъл, в любовнот желание и в любовната постъпка действа законът на Любовта – в него ще се тонирате. След това ще дойдете в областта на Божествената Мъдрост – тогава мисълта ще бъде светла, желанието ще бъде светло и постъпката ще бъде светла. Вие често отивате при Бога и Му разправяте за всичките ваши нещастия, обиди: или нещо сте изгубили,или детето ви умряло, или обществото ви гони, или някое изкушение имате. Вие идвате да се оплаквате и Му разправяте, като че Той не знае – и с какво внимание разправяте! Господ ви казва: „Разправи ми още веднъж нещата” – ти ще трябва отново да разправяш. Ако Господте е разбрал, ще ти стане леко на душата; ако не те е разбрал, тежестта ти ще остане, защото не си могъл да си кажеш урока. Ако си казал добре урока на Господа,веднага ще ти олекне, но трябва да направиш това по първия метод или по закона на свободната мисъл –трябва да знаеш с какъв метод да работиш. При Бога като идеш, ще започнеш или от закона на Любовта, или от закона на Мъдростта, или от закона на Истината. Ако не говориш по закона на Любовта, ще говориш по закона на Истината или Мъдростта, няма да ги смесваш. Най-първо ще говориш по закона на Истината и Свободата; ако по човешки допуснем, че не те разбере Господ, по закона на Любовта ще говориш и най-после като говориш по закона на Мъдростта, Господ веднага ще те разбере и ще ти олекне на душата. Та казвам: трябва да се научите да се справяте с вашите скърби и страдания. Скръбта може да бъде вашият слуга, слугиня, може да бъде някой ваш син,дъщеря от миналото. Много пъти сте живели на Земята,имате много синове и дъщери – те ви намират един ден, хващат ви и казват: „Закъсах, осиромашах, ще ми помагаш!” Ти си закъсал, нямаш нищо, но те искат от теб: „Ще дадеш!” – и ти започваш, оттук искаш, оттам искаш. Таман се оправиш с един твой син, дойде втори; с втория се оправиш, дойде трети, четвърти, пети, десети син – всеки иска от теб. Казваш: „Много са лоши тия желания!” Не са лоши те, но когато дойде такъв твой син, иска да го задоволиш, да го пратиш в странство да следва в някой университет. Най-първо го научи да прегъва коляно,да прави поклони. Едно време хората се молеха прави, сега ще коленичиш и ще кажеш на желанията си: „Каквото аз правя, и вие ще го правите!” – когато се молите, ще накарате и вашите желания да се молят с вас. Този ваш син е алегория. С това ваше желание, с тази ваша мисъл какво трябва да направите? Тази мисъл трябва да се реализира. Ти не може да изпъдиш една мисъл, защото тя ще влезе в други, ще обиколи целия свят и това, което иска, ще го направи. Ако си първият,през който тази мисъл минава, ти си на прав път; ако си последен, от нея не можеш да се освободиш. Ако си по средата, можеш да се освободиш; ако си пръв, можеш да се освободиш, но ако си последен, тогава няма отърване. Благодарете, че не сте всякога последни, а сте по средата или в началото, защото ако сте в края, ще трябва да я изпълните. В края ще употребите трите закона. Дойде една мисъл и вие казвате: “Много лоша мисъл!” Ако дойде една мисъл да откраднеш, ти ще откраднеш нещо, ще обереш някоя каса, ще задигнеш някоя торба. Това са доказани работи – ако не знаеш как да постъпиш с тази мисъл, ще пострада касата на някой банкер и ти ще пострадаш заедно с нея. Казваш: „Невъзможно е това да стане с мен!” – ако може да стане с някой друг, може да стане и с теб. Един много набожен човек минава покрай къщата на богат банкер в Америка и гледа една кесия с пари,забравена на прозореца. Набожният беден човек взема кесията, скрива я под палтото, отива си вкъщи и казва: „Господ ми даде тия пари – този банкер има много, нищо не значи, че съм взел кесията.” След това той застава за молитва, но щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията – молитвата му отива до кесията и се връща назад. Бедният продължава да държи кесията,не иска да я върне и си казва: „Опитва ме Господ дали съм доволен от кесията, или не. Доволен съм, Господи,но ми позволи да харча!” На втория ден пак се моли,но молитвата пак отива до кесията и се връща назад; на третия, на четвъртия ден – същото. На десетия ден той усеща, че започва да губи своето вдъхновение и радост и решава да я върне, отива при банкера и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца и я задигнах. Ето, връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река ли да се моля, кесията застава между мен и Бога. Прости ми, аз не искам да имам кесия като твоята. Ако ти си готов да ми я дадеш, ще опитам, какво ще каже Господ.” Банкерът отговаря: „Ела утре!” Отива той,а банкерът му дава две торби. Бедният си казва: „Господ на голям изпит ме туря!” Взема двете торби, но като започва да се моли, нещо отвътре му казва: „Пет пари дори няма да употребиш за себе си!” Той тръгва и раздава на бедните – за всяко нещо, което трябва да раздаде, той предварително се моли, за да му се каже къде точно да ги даде. Когато раздал двете кесии за една година, той отива при банкера и казва: „Братко, ще ме освободиш, други две кесии няма да ми даваш, ще намериш някой друг, защото за всяка монета трябваше да се моля и да питам къде да я дам.” Неща, които веднъж са станали, по същия начин не могат да станат с вас. В Природата нещата не могат да станат два пъти по един и същ начин. Често говорим за въздържание. Ето аз какво разбирам под думата въздържание: когато човек прилага закона на Свободата, закона на Любовта и закона на Мъдростта, той трябва да се въздържа от всички ония мисли и желания, които могат да нарушат неговата свобода. С други думи казано, никога не трябва да приемаш една храна, която мъчно се смила – в стомаха храната трябва да бъде добра. Казвам: всяка една мисъл, която служи за твоето повдигане, изпълни я. Същото е и при храненето:онази храна, която поддържа твоето здраве, употреби я; онази храна, която уврежда здравето ти, не я приемай! Всяко едно желание, което разширява твоята душа, внася Свобода или Любов в нея, изпълни го, не питай никого. Всяко желание, което ограничава Свободата,което ограничава Любовта, остави го настрана. Това са вътрешни правила. Има някои неща, които в конкретния случай вие не знаете как да ги изпълните. Няма правило, валидно за всяко едно желание, нито за мислите има правила. Има общи правила, но специфични правила за това, кактрябва да се постъпи в някой конкретен случай, няма. В конкретния случай се познава умният човек. Умният човек, ако постъпи правилно, ще прогресира; друг път човек може да постъпи, както не би трябвало. По който и начин да постъпи, не означава, че човек прави прегрешение. Ако човек яде в момента някоя храна, а после повръща, прави ли прегрешение? Няма никакво прегрешение. Но ако втори път ти дадат същата храна,няма да искаш да я приемеш, или след като я изядеш,ще проявиш неразположение. Ти може да ядеш по-малко, отколкото трябва, или може да ядеш повече, отколкото трябва. Не, при яденето ще възприемеш толкова, колкото трябва! После, храната трябва да бъде доброкачествена. Същият закон е и при желанията: трябва да се подбират желанията – за всички ония желания, които идват до вашата душа, трябва да знаете дали са за вас. В даден случай едно желание може да е изпратено до вас само за да го препратите на друго място – това е подобно на случаите, когато известно писмо е адресирано до вас по пощата, но вие го предавате на друг човек, без да го четете. В Духовния свят някое писмо може да мине през десет-петнадесет души. Може някое ваше писмо да е минало през десет души и всеки един, който го е получил, да е внесъл по нещо. Ако тези хора са напреднали и добри, вашето писмо ще дойде окичено със скъпоценни камъни. Ако не са високо повдигнати,може да го отворят, да го прочетат и пак да го затворят,за да узнаят, какво е написано в него. В този Път, в който сега вървите, има такива неприятности, каквито един ученик среща, заучавайки уроците си. Например вземете въпроса за молитвите, за размишленията, или за медитацията; източните народи определят за това известно време и когато то наближи, ще напуснат работата си – дори и да е чиновник, ще напусне работата си, това е източното разбиране. А пък ти може да си чиновник и пак да медитираш: вземи перото, пиши бавно, после се спри, като че мислиш, и медитирай една-две минути; после пак напиши две-три думи. Защото старият господар на Земята няма право на всичкото ти време. Казвате, че сте длъжностно лице; кажете ми, ако едно лице е длъжностно, колко време трябва да работи? – Осем часа. Кой е онзи вътрешен закон, който ангажира човека? Да кажем, че преписваш едно съдебно решение – има ли закон, който да определя за колко време трябва да го препишеш? Всеки един от вас,който е чиновник, трябва да научи останалите банкови чиновници да медитират. Така те ще имат особено настроение, а сега работят по стария начин. Разказваше ми един евангелист: „Преди да науча Евангелието на общо основание биех воловете с един остен и казвах: „Трябва да работите!” Но когато четох Евангелието, хвърлих остена вече, престанах да мушкам и да бия воловете – давам им малко хляб, побутвам ги по рогата, по муцуната. Когато се обърнах, стана една промяна, дори и воловете се учудиха коя е причината –по силата на Евангелието!...” Когато започне да действаИстината, трябва да стане една промяна и човек да хвърли остена. Без остен пак ще вървят воловете, няма да спре оранта. В Живота става натрупване на много мисли, на много желания. Например говори се върху една беседа два-три пъти, натрупва се материал и нещата стават обикновени, както стават обикновени любовните писма. Първите любовни писма с трепет се пишат, във второто вече пропускаш нещо, не си толкова усърден. Само едно любовно писмо човек може да напише на света, а във всички останали нещо куца. Колкото писма съм чел,първото винаги е най-добре написано, докато в другите вече се правят погрешки. Като намеря погрешка в някое писмо, зная, че не е първо. Във второто има една погрешка, в третото две, после четири, пет и накрая,когато всичко е погрешно, разбирам, че това писмое последното. Защо човек изгубва интереса си? И в Любовта човек изгубва интереса си. В началото някой пред вас минава за Ангел; докато човек е още свободен, турците употребяват нарицателното княз на князете; след това той пожелава да израсте по-високо, сгодява се и тогава за него употребяват израза близо до хората; по-късно той пожелава да се ожени, за което турците употребяват израза с хората е заедно; когато не може да живее и рече да се разведе, казват, че на хората маскара е станал. Най-първо е княз на князете, после е близо до хората, след това е с хората заедно и най-после на хората маскара става. Следователно в началото една свещена идея показва, че ние мислим. Човек не трябва да стига до последното положение. Това, което е вложено в Живота, са опити на човешкия дух да даде ясна представа за това какви трябва да бъдат отношенията на човека към Живота. В края на краищата, след като употребите всичките методи, ще станете катоАнгелите съвършени, няма нито да се жените, нито деца да раждате – ще бъдете съвършено свободни, ще имате един Живот, който се обуславя от цялатаразумност. Женитбата е една Божествена школа, през която трябва да минеш и с отличие да я завършиш. Някой иска да се освободи – докато по всичките предмети и на матурата не получиш шест, не може да си свободен. Когато мъжът и жената завършат, ще кажат: „Свършихме училище.” Когато се издигнете на една по-висока степен на развитие, ще добиете сила да отидете и да учите другите хора. Онзи ученик, който не знае как да се учи, ще търси погрешката в окръжаващата среда. Може да намери причината в баща си, че не бил богат, че нямал средства, или че самият той не е достатъчно здрав. Може много причини да намери, но причината седи в самия човек, изоставането се дължи на друга една причина. В Духовния свят има един закон: всеки човек трябва да бъде изпитан дали може да стане най-голям светия. Ти ще бъдеш подложен на изпит, последно място ще вземеш, ще бъдеш с хората заедно. Ако не издържиш изпита, ще те пратят наново да го държиш. Не е издържал светийството този, когото пращат наново на изпит – той е само светия - подпоручик и оттам ще върви по степените нагоре. В това отношение, когато ти се дава страдание, него считай за нещастие, но за привилегия. Когато идеш при Бога, няма да се оплакваш – благодари, че те е удостоил със страдание, благодари, че можеш да се учиш! Страданието е цяла тайна, то е живо – със страданието, което претърпяваш, е свързано развитието на хиляди същества. Ти трябва да разбереш вътрешния смисъл на страданието и да станеш весел. Дойде ли страданието, стани весел, позасмей се, попей си малко! Когато дойде страданието, никога не питай за колко дена е дошло. При една голяма скръб вие се тонирате – трябва за пет минути да можете да се тонирате, пет минути са достатъчни. Дръжте в себе си едно свещено правило: не отивай при Бога да се оплакваш, да се безпокоиш, да се самоосъждаш. Когато идеш при Бога, Той като те види отдалеч, ще ти олекне – Господ много добре знае за страданието ти. Искаш да бъдеш весел, не можеш и питаш: „Защо да съм весел, как може да съм весел?” Да си весел при скръбта не значи да се смееш отвън, но отвътре да бъде човек весел – това е първото правило. Такива са били светиите: например забият му нож, а той гледа спокойно; забият го по-дълбоко, тече кръв, но той стои; случвало се е онзи, който го пробожда, да неможе да издържи, да падне и да започне да се моли за прошка. Сега в България колко такива хора има? Ако има един, за образец ще бъде! Образец, идеал да станеш не елесна работа, много голямо изкуство е. Ножовете идват, мушкат те, ти подскачаш и понякога казваш: „Отидох в дъното на ада!” Едно същество, на което Бог преподава, в дъното на ада не може да иде – това е внушение. Ужасно нещо е внушението – когато ти внушат едно състояние, може да преживееш това, което става в нечия душа,това е най-тежкото състояние. Чуждата мисъл може да те обсади отвсякъде и да ти говори: „От теб човек няма да стане!” Ти като един дълбок извор трябва да кажеш:„В Името Божие всички тия турени граници да си идат по местата!” Всички страдате от закона на внушението. Казвате, че еди-коя си сестра няма да я бъде – вие не се произнасяте добре. Най-малкото, което може да кажете за нея, е: „Господ да и е на помощ, та каквото стане – то е Божия работа!” А ти казваш, че е закъсала – не казвай така, защото утре друг за теб ще каже същото. Господ е поставил тази сестра или този брат на изпит, за добро ги е поставил. Може вие да мислите за брата какво ли не, но той може светия да стане. Един човек ми разказваше как на тридесет и три години се научил да пие. Връщал се една вечер и един го попитал: – Защо си се напил? – Не е твоя работа. Но онзи започва да го бие, да го удря. По-нататък човекът продължи изповедта си: “Този приятел така ме наложи, та в мен се появи отвращение към пиянството– щом река да ида някъде да пия, в ума ми изскача мисълта: „Никакво пиене!” Този човек внесе страх в мен,толкова страх внесе, че му благодаря много задето ме наби – спаси ме той. Много пъти се молих на Господа да ми помогне да не пия, да ме спаси по някакъв начин, но си мислех, че ще дойде някой проповедник да ми каже:„Братко, недей да пиеш!...” Няма между вас, който да не е налаган – и вас понякога ви налагат по всички правила. Ако в резултат на това налагане (по който начин и да е станало) вие придобиете една вътрешна свобода, страданието е на място. Съществува такова правило: никога не употребявайте отрицателното, прилагайте положителното. Ако не знаеш една работа каква е, кажи: „Тази работа е за добро!” Като казваш, че една работа няма да я бъде и че от теб човек няма да стане, какво печелиш? Кажи: „От такъв, какъвто съм сега, човек няма да стане, но Бог е по-силен от всички работи в света!” Тези правила ще започнете да ги прилагате! Започнете със свободата на вашите мисли, за да започнат те постепенно да се чистят и да придобиете тази вътрешна Свобода. Не трябва да се ражда във вас амбиция непременно да се повдигнете в този живот – не трябва това да желаете, но трябва да сте господари на себе си. Добрият човек не трябва да го е страх от нищо – аз бих желал от нищо да не ви е страх! Вас ви е страх от дявола,от лошите хора ви е страх. Ще ви разкажа какво може да направи една млада мома, какво може да направи някой, който обича: един човек тръгва да направи някаква пакост, среща една млада мома, тя го хваща за ръка, говори с него, след което в него се ражда желание пакост да не прави. Ще попитате какво е направила момата, омагьосала ли го е. При всяко едно изпитание във вашия Живот трябва да бъдете смели – Бог ви е поставил на страдание, за да имате една опитност, за да знаете. Ще правите опит с някой човек, с животни, а може някой път да направите опит и със себе си – и себе си да хванете за ръцете. Това е самовъзпитание. Иди при някой брат, погледни го, хвани го за носа и той ще ти благодари. Ако този човек не е могъл да слуша лекцията, дори и да е богат, каква полза? Ако човек е богат и не може да употреби богатството си, какво го ползва то? Богат човек наричам този, който може да прави железници,фабрики, да оре, който може всичкото свое богатство да го впрегне на работа – това е богатство. Сега вие искате да направите опит, нали? Например вие често бивате разсеяни, забравяте, където турите нещо, не го помните. Има ред методи за подобрение на паметта. Знаете ли от какво произтича разсеяността? Всеки човек може да стане разсеян, когато в него се явява една неувереност в онова, което може да направи. Когато е чрезмерно уверен, човек става напрегнат, а когато е неуверен, той е разсеян. Когато виждам, че някои хора са нахални, аз зная законите; когато други са разсеяни, пак зная законите. Мнозина казват: „Духът ми говори, но не го помня”– те изискват от другите хора да помнят, пък те самите не помнят. Причината се крие в тяхното подсъзнание и просто всички трябва да си признаят, че не са заинтересовани. Когато проговори Духът, ще го чуеш първо в себе си – не може Духът да говори на другите преди да е говорил на мен. Истината трябва да дойде непосредствено в моята душа; идва ли от другите души,тя не е Божествено проявление. Следователно това, което говориш, трябва да го знаеш така ли е, или не, добро лие или не. Така, както Духът говори, аз съм длъжен да ви го предам. Когато Господ праща един пророк, той му казва: „Ще идеш и ще кажеш това и това!” Съществува един пример в Библията: Давид беше голям пророк, но искаше да живее като човек. Когато сгреши, Господ поръча на Натан да му каже: Ти знаеш какво беше – едно малко овчарче, но Господ те взе и те направи цар да ръководиш хората,така ли ги управляваш? Господ каза на Натан каква притча да му даде: Имаше един богат човек и един беден човек,сиромахът имаше едно агне, а богатият – хиляда. На богатия човек дойдоха гости и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него ги угости. На смърт! – казва Давид. Натан му казва: Ти направи това. Така рече Господ: „Ти го направи в тайно, но аз ще го изява наяве, та хората след хиляди години, като четат, да знаят.” Тогава Давид написа 51-ви Псалм. Така че, когато Господ проговори, Той ще говори ясно. Божествените работи са точно определени. Ти не трябва да бъдеш разсеян, трябва да имаш памет,да помниш нещата. Ако не помниш, ще се научиш да помниш; ако не можеш да мислиш, ще се научиш да мислиш; ако не си вярващ, ще се научиш да вярваш;ако не знаеш как да говориш, ще се научиш да говориш,понеже всяка дума си има свой ефект. В продължение на една седмица направете едно упражнение. Тази лекция е за сестрите, но братята нека също го направят. Когато станете сутрин, поставете единия си пръст върху центъра на паметта. Може да поставите един, два или трите си пръста, може да поставите и всичките си пръсти върху мястото начовешката памет в средата на челото. Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си, за да се възвърне твоята памет до степен да си спомняш неща отпреди няколко прераждания. Ще си държиш пръста на това място пет-десет минути, няма да мислиш. Може да седнеш на коляно или по турски, може да седнеш и на стол, но трябва да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите поне едно микроскопическо подобрение – да помните една дума повече, отколкото преди. Аз забелязвам, че мнозина от вас са недоволни от живота. Един човек колкото повече остарява, толкова по-доволен трябва да бъде, а не да става все по-недоволен. Ти си доволна, че си се запознала с един мъж – той утре умира, а ти оставаш без него и плачеш. Ти си се запознала с едно отражение, което отвътре ти говори: „Дали е така,или не е така?” – това са човешки разсъждения, които всеки е опитал. Убеждението, че в някое друго прераждане вие сте започнали една работа, не е вяра, а суеверие. Във всяко едно прераждане вие все започвате, но кой кога е започнал? Симеон18 преди две прераждания е вървял по този път, по който сега върви, но още в ранна възраст е закъсал – затова сега идва рано, за да продължи по този път; започва работата си оттам, откъдето е прекъснал. На колкото години човек напусне този живот, от тази възраст започва да довършва. Може да е напуснал на петдесет и шест години – когато стане на петдесет и шест години, тогава започва. Дотогава живее нашироко, яде, пие, но стигне ли определената възраст, казва: „Аз съвсем закъсах, не може така!” Навсякъде вие свързвате един ваш живот с друг – оттам, където сте свършили единия, почвате другия. Съществата от Невидимия свят винаги използват всичките условия, но те само понякога загатват за тях. Никога Невидимият свят не заставя насила, но предоставя тези условия, ако ти имаш добрата воля. Така и на Симеон казват: „Хайде!”, а той отговаря: „На драго сърце, дано сега да се поправя, благодаря, че ми казахте!” Симеон взема цигулката и започва. Когато го видях в Търново, дори си казах: „Кой ли го е накарал да дойде тук?” Аз сега вземам Симеон като пример затова как стават връзките между отделните животи. Понеже сте влезли в този Път, използвайте всички благоприятни условия! Никога да не те смущава един извор, когато е мътен –може някой човек да го размъти или да се случи нещо друго, но след пет, десет, петнадесет минути изворътще бъде чист. Трябва да се създаде една благоприятна атмосфера, това е новото. Само по този начин дарбите, които са скрити в човешката душа, могат да се развият. Всеки човек трябва да приеме и развие една дарба. Той не може само да се моли, а трябва да се приготви за работа в една област – в този живот всеки човек е определен за една работа, която никой друг не може да свърши. Има много работи, които бих ви казал, но ще го сторя по-нататък. Най-първо, подобрете вашата памет. Помнете, че вашите мисли трябва да бъдат свободни, вашите желания трябва да бъдат свободни, вашите постъпки трябва да бъдат свободни! Още, мислитетрябва да бъдат любовни, всички желания трябва да бъдат любовни и постъпките трябва да бъдат любовни! После, мислите трябва да бъдат светли, желанията трябва да бъдат светли и постъпките трябва да бъдат светли! Това е Божественото! Не му мислете много как ще го направите или какво ще каже някой – направете го, не бойте се! Идва някой човек, иска ти нещо – като бръкнеш в джоба си, монетата, която хванеш, дай я, не си връщай ръката да хванеш друга по-малка. Човекът казва: „Бръкни в джоба си!” – ти бръкваш, хващаш голяма монета, оставяш я, после хващаш по-малка. Каквото хванеш, дай го, не го гледай! Когато не го гледаш, ще хванеш дявола за опашката. Ще ви приведа един пример за Йоан Кронщадски19:идва при него една бедна вдовица и го моли за помощ. Той и казва: Аз ще се помоля и каквото Господ каже. Ела след една седмица. През това време умира един виден княз, чийто потомък бил Йоан Кронщадски. В един плик роднинат оставя осем хиляди рубли. Когато жената повторно идва, Йоан и казва: Това е, което Господ даде – Той повика княза,който остави това. Когато жената отваря плика, уплашва се и казва: Братко, погрешка си направил, мен не ми трябват толкова пари! Но Господ това изпрати чрез мен, вземи го, послужи си! Когато дойде време да извършим Волята Божия,трябва да я извършим както трябва. Когато дойде време да работим по закона на Свободата, каквото и да срещнем, трябва да изпълним Волята Божия. Да не мислим по човешки, да не допускаме тщеславната мисъл и желание да ни благослови Господ. Когато изворът извира, той не мисли, че трябва да извира, понеже има вътрешен напор – той не прави усилие, защото водата, която идва, създава напор. Първо, поемете вашия занемарен Път. Вие не сте лоши, но трябва да знаете откъде сте напуснали Доброто,трябва да намерите вътрешната връзка. На мястото,където сте напуснали Доброто, там веднага трябва да направите връзка и да започнете работа, а не да питате какво сте били в миналото. Някой идва и пита какъв е бил в миналото – аз му казвам: „Еди-коя си работа си напуснал, хвани се да я свършиш!” Някой станал на четиридесет и пет години, иска да следва; преди едно прераждане е трябвало да напусне университета, защото до четиридесет и пет години не е могъл да завърши – сега на стара възраст идва и казва: „Ще свърша университета!” Има баби, които на шестдесет години държат матура; в тях се поражда едно желание, което на двадесет и две години не са могли да изпълнят; не са могли да свършат гимназия поради любовни истории: този любили, онзи любили – не могли да завършат, този момък излъгали, онзи момък излъгали, а не им е идвало на ум да свършат гимназия. При друг случай някоя млада мома взема диплома, но си заминава за другия свят; после идва в трето прераждане като млада мома със завидно обществено положение... Тези работи ще ви станат ясни. Четете книги и романи с такова съдържание. Вашите романи са написани и се пазят из библиотеките – трябва да притежавате напечатан целия роман, в който вие сте главен герой. Кой от вас няма роман? Няма между вас, който да не притежава роман, всички имате романи. Един ден, когато завършите вашето развитие, ще ходите в библиотеките, за да четете вашия роман от единия край до другия и да изучавате вашия Живот. Вие ще прочетете как сте живели в едно съществувание, във второ, трето, четвърто, пето, десето и след като прочетете целия ваш Живот, тогава ще започнете да четете Живота на другите, на вашите приятели. Но те са неща, които ще станат в бъдеще. Сега искам всички да станете като малки деца. Много възрастни сте станали. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.” Вътрешно, по сърце трябва да бъдете като децата – десет пъти да ви лъжат и пак да вярвате. Когато правех своите изследвания из България,имах много интересен случай: две деца бяха оставени в колички – едното дете беше тригодишно, а другото – четири-пет годишно. Както седяха в количките, по-голямото дете хвана другото за косата и го разтърси. Второто започна да плаче, а онова го гледа сериозно като професор. След това гледам, че малкото хваща по-голямото за косата и на свой ред го разтърсва – сега голямото започва да плаче. След това отново първото хваща по-малкото. Така тези деца се хващаха няколко пъти и накрая поумняха, засмяха се, прегърнаха се и започнаха да се целуват. Ето едно представление – питам какъв е смисълът му. Някой дойде, хване те за косата, разтърси те – Волята Божия в света е, когато те хване някой и те разтърси, да научиш нещо. Първото нещо, което трябва да научите е, че Бог ви обича; второто нещо, което трябва да научитее, че вие обичате вашите ближни; третото нещо, което трябва да научите е, че ближните ви обичат. Първото е,че Бог ви обича, а след това, че вие обичате. Когато дойде време да обичаш, ти започваш да чувстваш, че хората те обичат. Понякога при теб идва някой и ти чувстваш, че не го обичаш; после идва друг, чието присъствие ти е приятно... Първото нещо, което трябва да знаете, е, че Бог ви обича, че вие обичате ближните си и че ближните ви обичат. Това е програма – ако сполучите да я приложите,вие ще разрешите задачата си. Сега изпейте „В начало бе Словото”. 7 април 1932 г., Благовещение, София, Изгрев Беседи пред Сестрите 07.04.1932 16:00 Четвъртък, София Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3
  8. alexamsterdam

    1932_03_31 Вярата като закон

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЯРАТА КАТО ЗАКОН Добрата молитва "Духът Божи" Първите десет стиха от петата глава от Евангелието на Йоана Сега знаете ли какво нещо е предметно учение? Предметно учение аз наричам това: да изучавате всичко, което Бог е създал. А пък вие сега не изучавате Божиите работи, а някои предмети, които човек е направил, оръжия и др. Това не е предметно учение. Например черната дъска, това не е предметно учение. Под "предмет" аз разбирам живите предмети. Доколкото на тази дъска един разумен човек може да пише и може да послужи като едно огледало, дотолкова тя е потребна. Какво е това? - Прозорец. Вие сте като малките деца. То е хубаво. В света стари деца няма и стари хора също няма. Има малки —— деца. Човек докато не стане малко дете, не може да влезе в Царството Божие, т е. да изучава света. Каква е целта на прозореца? Колкото прозорецът е по-голям, и къщата става по- красива и светла. Такава къща е напълно хигиенична и човек няма да боледува в нея. Ако този прозорец става по-малък и тесен, то ще се намали светлината, предметите в стаята ще станат по-тъмни и по-неясни. Най- сетне ще стане тъмно и ще почнете да се удряте. В тъмната стая може ли да учи човек? Прозорецът само за влизане на светлината ли е? Втората му служба каква е? - Да влиза въздух. Какво се подразбира под прозорец? Щом има прозорец, има и врата. Всякога в къщата, в която има прозорец, има и врата; и в която къща има и врата, подразбира се, че има и прозорец. Вратата трябва да бъде всякога затворена, а пък през прозореца трябва да влиза не само светлина, но и въздух. И когато е задушно, вие отваряте прозореца, за да влезе повече въздух. Но същевременно човек е една къща. Това е най-хубавата къща, която е съградена. По-хубава къща от човека на земята няма. Той има два прозореца и една входна врата. После има два вентилатора, има две слушалки за съобщение с външния свят. После има един инспектор, който проверява нещата, и един език, който проверява, като влезе нещо в устата, дали е добро или не. Като не е добро, не го иска. В тази къща има и двама слуги - те са ръцете. Като дойде някой, ръцете казват: "Заповядайте." Значи у човека има пет живи сетива. Трябва да знаете дали са нормални сетивата ви. Дали е нормално за пример обонянието, зрението. Има едно външно виждане на света: тогава не познавате човека. Вътрешно и външно трябва да познавате човека. Човек може да си тури много красива маска и на тази маска да са написани всичките черти на един отличен добър човек. Как ще познаете дали някой човек има маска, или няма маска? Как ще познаете дали някой е добър или лош? - Лесна работа. Ти ще кажеш на човека, който е дошъл с маската у вас: "В нашия дом правило е, който дойде гост, трябва да се окъпе." Тази маска във водата ще се стопи и той с маска не може да се къпе. Ако дойде някой, как ще го познаете? Ето едно предметно учение. Ще му кажете, че той трябва да се умие, да си махне маската. Той ще каже: "Много съм се изпотил, обичам да се потя, много съм се стоплил отвътре." Защо се потят хората? Кога се поти човек? - Когато е болен. Щом се изпоти, той става добре, а щом се окъпе, си сваля маската и вие ще го видите такъв, какъвто е без маска. Хубаво, когато вие вземете да играете една роля такава, каквато не отговаря на самия вас, това не е ли маска? За пример вие се представяте такъв, какъвто не сте. Тогава не сте свободен, тогава имате маска. Значи тази маска трябва да я снемете. Хората, които маски имат, се различават по две качества. Те са крайно меки хора, крайно добри хора. Онзи, който е крайно мек, той носи маска. Ти не можеш да разчиташ на него, той се огъва. Турците казват: "Със седем краля става барашък[*]." Дето влезе, всичките роли играе. Та крайно меките хора и крайно грубите хора носят най-големите маски. Понеже маската му е голяма, той като върви, много се е уморил и казва: "Нямам сили." Маската му тежи. И затова е мек. А пък онзи, който е груб, неговата маска е много лека, затова е силен. Да се освободите от онази мекота, която произтича от вашите маски, и от онази грубост, която произтича от вашите маски. Аз не говоря сега за вас. Във всичките хора животинското и растителното царство съществуват - това е като правило. Рядко ще срещнеш някой човек, когото, като видиш, да ти е приятно. Това какво е? (- Чаша.) Но толкова голяма чаша има ли? Прилича на чиния. В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това на какво прилича още? (На лоливалник, на лейка.) Чашата е един символ. Не се смущавайте. Аз не искам да ви оплета, че да не знаете, не, но искам да вй покажа, че символите могат да се превърнат. Един символ може да се превърне. Това какво става? - "а". Значи, ако туриш една линийка на корена на , става "а". Значи, като съединиш двете букви "Г" и "С" на едно място, се образува "а". Щом те се кръстосат, ти си научил първата буква. За да научиш втората буква, какво трябва да бъдеш? - "б". Значи трябва да туриш някаква основа, темел[†], някъде да се хванеш. Първото показва, че имаш семе, а второто показва, че си посял семето, и то е поникнало в земята. Ние се отклонихме от предметното учение. Значи чашата стана на чиния, стана и на лейка. Ако от чашата премахнем дръжката, става на гърне. Гърнето на какво ще стане? Това са длъжности, служби, които гърнето взема. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес. С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш. Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете. Човек е направил чашата, той взема чашата и я пълни с вода. Човек винаги подражава на Бога. Где са тогава чиниите в природата? Ще се върнем към прозорците. За да бъде къщата хигиенична, прозорците трябва да бъдат големи, вратата да бъде добра, да не скърца, в стаята да има достатъчно светлина, да има достатъчно количество въздух. Где е чашата на човека? Това е неговата ръка. Господ му е дал една чаша. И ако човек би пил само с ръката си, той никога не би се разболял. Човек, който отива на чешмата, не трябва да си тури на крана устата, а ръката. Всички хора, който не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си направо на крана, може да влезе в човека червей, пиявица и с години да страда. Ако употребява ръката си, ще види дали е чиста водата и ще я пие. Онзи, който прави нещата, той е майстор. Трябва да имате най-хубавите стъкла на прозорците и най-хубавите врати. Очите на човека са неговите прозорци, чрез които той разбира нещата. Човек, който си прави къща, се учи от нея. Отваряте и затваряте прозорците цяла година, значи научили сте се. Прозорците са направени, за да учи човек и да му служат. Стъклата трябва да бъдат чисти. Ако не са чисти стъклата отвън и отвътре, ще влезе много малко светлина. Светлината вие викате ли я, или тя влиза без покана? Тя е дошла на гости без ваша покана. Въздухът, който влиза през прозореца, и той без покана влиза. Сега от този предмет реално какво може да научиш? Защо светлината влиза без покана вкъщи? По някой път, когато ще ти направят хората нещо лошо, ще затворите прозорците; а като влезе някой лош човек, трябва да затворите всички прозорци. Сега аз ви говоря за вашите състояния. Всяко едно състояние, което затваря у вас способностите ви и чувствата ви, и постъпките ви, трябва да промените това състояние на добро. За пример казваш: "На мене не ми трябват много знания, много чувствувания." Човек страда от много знания, от много чувствувания, от много добро, от много любов. И ако някой път има страдания в името на любовта, то това нещо е фиктивно, което минава под името любов. Първо, какво трябва да разбирате вие под любов? Любовта е най-святата и най-великата сила, която доставя на човека това, от което душата има нужда в живота, това се нарича любов. Животът, който се доставя чрез любовта, се нарича живот. Това е живот, а външните красиви прояви, ласките, това не е любов. Това са панделки, накити червени, сини, зелени, но това не е любов. И като ги няма тези панделки, любовта не се мени. Това са само етикети. Някой може да направи нещо за вас, без да ви обича, а пък някой може да ви говори ласкави думи, без да направи нещо за вас. Тогава какво е лъжата?Лъжата показва отсъствието на любовта. Човек трябва да подражава на Бога. И той си има една печка - сърцето. В сърцето се развива известна енергия. Само че тази печка, за да тръгне по-хубаво, има си духалка. Дробовете са духалката. Тези дробове постоянно работят и печката гори, и топли, и кръвта се разнася по цялото тяло. Това сърце има клапи. Ако влезе някой човек повидимому у вас и внесе любовта, затвори всичките клапи и се запушат, какво става? Ако влезете в една къща, където се запушат тръбите и не може да гори печката, в къщата има дим. Щом има дим, значи клапите на сърцето са затворени. Първо ще отворите клапите, за да става вентилация. Та първото нещо, когато ще хванете приятелство с кой да е човек, какъвто и да е, ще гледате той да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души - това са мъжът и жената. Освен тях никой друг не съществува. Хилядите жени са отражение на едната жена. Някой път те си съдействуват и образуват голямата жена. После тази, голямата жена пък има свойство да отлъчва подобни на себе си и стават много в света. Не е ли от ваша страна смешно, когато искате да господарувате над вашата майка. Защото с раждането още дъщерята започва да заповядва на майка си. Тя казва:" Майка мие учена, но не е модерна, тя е от старите жени." Да ви обясня мисълта. Защо вие сте дошли жени на земята? Първоначално, като поехте тази служба, каква декларация дадохте? Насила ли ви направиха жени? Жената се отличава на земята с едно качество: за нея вярата трябва да бъде закон. Ако ние вярваме само в това, което е станало, то не е вяра. Вярата е да вярваш във всичко това, което може да стане. Защото това, което за тебе не е станало, за друг е станало. Някой е богат, а друг- не. Но онзи, който е направил другия богат, и тебе ще направи. Не си учен, ти вярваш, че и ти може да станеш учен. Всеки човек може да стане учен. И жената трябва да вярва, че всичко може да стане. Някой ще каже, че това е лековерие. Във всичко ще вярваш. Именно онзи, който във всичко не вярва, той е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва. За пример вие, жените, мислите, че имате вяра, нали така? Мнозина от вас образуват дом, вярват, че с другаря си ще живеят щастлив живот. После казвате:" Не излезе така, както ние вярвахме." Вие не разсъждавате. Вие не се намирате на земята в един завършен свят, но в един свят, който е в процес, който се развива, сега се развива. Вие сте влезли с един другар в отношение вземане и даване, но този човек има капитал някъде, изискват се 10-15 години, за да събере той този капитал. Той макар и да е много богат, но не разполага с пари и ти почваш да се съмняваш. Ти казваш: "Мислех, че той е богат, но той не е." Ако най-малките спънки могат да разклатят вашата вяра, тогава къде е вашата вяра? Искам да ви кажа откъде произтичат страданията на жените. Началото на всички страдания на жената е слабата й вяра. За пример майката, бащата казват на младата мома: "Ти с този човек не можеш да живееш.'' Атя казва: "Без него не мога да живея, ако не се оженя за него, ще умра." Така вярва тя. Като се ожени за него, след две години казва: "Умирам St него." Питам тогава: Тя го е взела с вяра или със знание? Не, тя се е заблудила от неговата маска: със завъртени мустаци, ръкавици, с лачени обуща, може да се кланя хубаво. Той й казва. "Вие сте много жестока към мене, но аз без вас не мога." Като кажат на жената, че тя е богиня, тя се отвори като охлюв. Като й кажат: "Ти си ангел, ти си богиня", тя се отвори. После, след брака, той казва. "Аз мислех, че си ангел. Но някои неща в твоя живот показват, че ти по ангелски не постъпваш. Забелязвам някои думи от твоя говор не са ангелски, не са от ангелския свят. Аз почнах малко да се съмнявам, че знаеш ангелски език." Такива са отношенията, които се зараждат. Когато двама души се съединят в какво и да е отношение, те образуват два полюса: Между двама приятели се образува една права линия. Докато умовете на тези две същества функционират правилно, правилно мислят, тази елипса е много правилна, върви и се движи, усъвършенствува се. Но щом влезе някаква дисхармония, тази елипса се обезформява и най-вече се образува толкова дим, и те, да се избавят от тези нещастия, решават да си направят комин. Казвате, че къща без комин не може. Влезе ли комин, ангелският живот не можела се проявява, имате вече обикновен човешки живот. Виждате, че жителите на тази къща боледуват. Как няма да боледуват, като има дим? Между неразбраните хора къща без дим не може, а пък разбраните хора от прозорци и врати се нуждаят, но не от комини. (Какво иска да каже Учителят?) - Нищо не искам да кажа, просто говоря за прозорци и за врати. Искам да зная дали има дим в къщата ви или не. Вие ще кажете: "Зачервени са очите ни от много пушек." Казвам: Онова, което Бог е създал, ние трябва да го турим на първо място. Човек не трябва да смущава своите чувства, своите мисли, своите постъпки и своето физическо тяло. За пример казваш: "Аз не трябваше да турям толкова доверие в него." С вяра човек досега никога не е пострадвал, от доверието може, от вярването може, но от вярата - не. Вярата може да туриш в един човек: в това да вярваш, което Бог е дал. Вярвай, че той има душа. Твоята вяра не трябва да се разклаща. Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, това не трябва да ръководи твоята вяра. Защото, ако вие сте меродавни, ако вие мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен, ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного, за друг е добър. Вие имате едно познание, в което показвате вашето невежество. Наместо да вярвате, казвате: "Този човек е лош. "Това не е вяра, а знание. На какво основавате вашето знание? Защо е лош? Та първото нещо е като жена да имаш пълна абсолютна вяра. И като те лъжат, и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, изворът дава, не се смущава, че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя змия, паяк, вие ще кажете: "Няма нищо." Или че вашата вода отишла до някой трън, или при някоя нечистотия, вие да кажете: "Няма нищо." Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да дойде да помага на хората, тогава какво щеше да стане с хората.Тогава всички вие бихте измрели. Вие имате един стремеж, искате всички да станете щастливи. Но щастието е обосновано на един вътрешен душевен закон. Цялото общество щастливо не може да бъде. Не си правете илюзии. Всеки един като вярва, може да бъде щастлив. То е специфичен закон, който се обуславя от вярата на човека. Ако човек вярва абсолютно в Бога и мисли, че всичко, каквото става в света, е за добро, и че Бог, Който го е пратил в света, щом е допуснал известни страдания, те са за добро. Затова човек трябва да вярва в Бога и да не се разколебава никога вярата му. Вие искате да оправите работите си. Как ще оправиш работите си? Работите на слънцето не може да оправиш, работите на водата не може да оправиш. Работите на цял народ може ли да оправиш? Едва може да оправиш своите работи, а пък вие искате да оправите работите на всичките. Един човек от село Николаевка в много горещо време носеше голям калпак. Той казваше: "Срам ме е да си сваля калпака. Дойде един да ми остриже косата на главата и много смешно ме направи. Чакам да израснат малко коси и тогава ще махна калпака." Вие искате да оправите хората, тогаз вие ги накълцвате така, че после трябва да носят калпак цяла година. Коя и да е сестра иска да научи другите сестри и казва: "Да бъдеш много щедра." Как ще й дадеш пример като професор? Трябва да й покажеш пример. Как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има. Този човек, който 20 години е давал, и никой още не знае, че е давал нещо, той е щедър. Вие може да бъдете щедри, но всички знаят, и то е хубаво. Не е грях това, не е престъпление. Но казвам: Как ще предадете урока на щедростта? Помнете всички следното, ти не може да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в тебе. Това е закон. Ти никога не може да запалиш огъня, макар и да имаш една кутия кибрит, ако той е овлажнен. Значи, ако имаш една добродетел, може да я предадеш. Не се изискват за това големи усилия. Как ще направя добро? Дойде някой просяк. Няма да му дам пари, аз ще го подложа на изпит. Той ще бъде следният: от 10 души свои приятели аз ще искам по един лев и аз ще дам един лев, после ще купя малко брашно, сол, ще се върна, ще го пресея, ще го меся, ще стъкмя огъня и ще опека хляба. Ще го гледам какво ще прави. После ще му кажа: Насечете малко дърва, да стане по-скоро. После ще купя малко боб, ще го сваря. Ще го уча да чака. Ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, той не е беден. Ако седи и взема участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взема участие и се радва. Той е беден човек, но ако се мъчи, не е беден човек. Аз зная тогава защо Господ го е направил беден човек. Като дойде някой беден човек, съберете 10 лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук- оттам, той е търговец. Нека чака три часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас. А вие ще имате една реклама. Той на целия град ще разправя, че изгубил от времето си три часа. Вие ще го опитате. Вие ще опитате едновременно и себе си, и бедния, и работата ще бъде благоприятна за Господа. Ако сте в старото време, когато жените са ходили да носят ядене на светиите, жената сама ще замеси хляба, сама ще вземе гърнето, ще вземе топлия хляб и ще ги занесе. Светията седи и чака, казва: "Господ ще те благослови." Този просяк е светия. Всички светии са просяци из горите. Някоя жена да му опече хляба и ще го занесе, понеже той е бил занят с много работа, той се е молил. А пък невидимият свят ще внесе някоя мисъл в някоя душа да му занесе нещо. Просякът не трябва да е прост човек. Ако просякът е светия, приемат го вкъщи. Ако дойде някой дървеняк, дай му мотиката да копае на лозето. Аз считам за унижение да дам на един човек един лев. Че аз за този лев не съм работил. Като му дам един лев, не съм направил никакво добро. Никакво добро не е това, никаква услуга не е това. Дам му един лев, той погледне лева и казва: "Колко малко се е откъснало от сърцето му." Казва: "По-добре да беше казал, че няма пари." Аз ще омеся хляб. Вие искате да ви дам начин как да работите за Господа. Вие искате да работите по стар начин. Старите начини вие ги знаете всички. Новото учение е несъвместимо със старите навици. Ако на един човек, който е дошъл в дома ви, вие не може да му направите добро като на своя син и на своята дъщеря, които любите, това добро не е прието от Бога. Ако ти не може да направиш добро, както на своя син и дъщеря, ти не си направил доброто. И ако майката не служи на своите деца от любов, тя не е майка и това добро пред Бога не е добро. Тя минава само за майка. Това, което прави майката, трябва да е приятно пред Бога. Нали Бог живее във всеки човек, както твърдите и както се мъчите да вярвате. Вие казвате, че във всеки човек живее Бог. И ако дойде някой човек при мене, в когото Бог живее, и ако аз искам да се отърва от него, тогава вярвам ли в един Господ, Който живее навсякъде? Значи аз не вярвам в Господ, Който живее навсякъде. После пак се моля на Господа: "Господи, покажи ми коя е Твоята воля." Дойде друг беден и на него даваш един лев. Тогава как ще се молиш на Бога? Ако ние коренно изменим нашите възгледи, тогава ще дадем един нов тласък на света, ново разбиране. Ако ние съжаляваме бедните хора както сега, ние не можем да им помогнем. Ако ние съжаляваме нашите деца както сега, то повече не можем да направим. Няма да се постигне това, което вие желаете. Защото един дом е една Божествена единица. Вашият син и след като замине за другия свят, той трябва да е привързан за дома ви и да помага на дома ви. Той трябва да пише писма на баща си, на майка си. И бащата като замине, и той да пише писма на домашните. Преставаш ли да пишеш, нямаш дом. Ако е дом, и тук на земята да е, и на онзи свят да е, то е все едно, домът си е дом. Домът е основан на любовта. Та казвам: Между вас искам да се образува едно голямо семейство. Вие сте все сестри от един по-голям род. От един баща и от една майка сте всички, но още не се познавате, че сте сестри. Значи вие сте от един баща, родът ви е започнал от преди две хиляди поколения и като турите на едно поколение 25 години, то най-малко преди 50 хиляди години е започнала да се образува една връзка между вас. Вие още не се познавате, че сте отедно семейство. Казвате, че сте сестри, но не сте готови една за друга да жертвувате нещо. Много сте добри, но до тази наука да се жертвувате една за друга, не сте дошли. Казваш: "За какво да се жертвувам за тази сестра? Ако е Божествена сестрата, но тя не е!" Да направя едно тълкувание. Разликата между момък и мома в какво седи? Мома, момък - в думата мома четири букви са, а в думата момък (момъкъ – стар правопис) шест букви. 4+6 = 10. На жената умът й винаги накрая дохожда. В момъка има мисъл. Момата след като й се свърши работата, тя научава. И той туря още две букви. Защо той й туря още два букви? Момата трябва да направи само две пожертвувания. Най- първо трябва да напусне бащиния си дом на земята в материалния свят и втората жертва е - трябва да умре. И момъкът трябва да напусне бащиния си дом и прави лодка К,с която те трябва да се преселят на небето. Буквата К е лодка, Ъ е кормилото. Сега да преведа. Човешкия ум и човешкото сърце подразбирам, когато говоря за момъка и момата. Това е отношението на човешката душа и човешкия дух. А пък когато говорим за мъж и жена, това е най-долното пояснение. Сърцето на човека е мома. Когато любовта ти е правилна, то сърцето работи правилно. Когато любовта не е правилна, то сърцето тупа ту бързо, ту бавно. Жената непременно трябва да има вяра. Ако ти нямаш вяра, ти не си жена. Ако си жена, то ти имаш най-голям чин, който Бог може да ти даде в света, то е да бъдеш жена. Ти не искаш да бъдеш жена. Тогава какво искаш да бъдеш - мъж? Станеш мъж, но и мъж не искаш да бъдеш. Какво трябва да станеш тогава? - Човек. Човек трябва да станеш. Това е третото положение. Да станеш човек, това значи да хармонираш тези два полюса ведно. И двата полюса трябва да бъдат еднакви, и мъжът, и жената. От осем хиляди години всичките безобразия, които човек е гледал, все са турени на гърба на жената. Всичко това трябва да се чисти, додето намерим жената като скъпоценен камък. Много лошо са писали за жените. Всички автори са писали какво ли не за жената. Това са измислици. Според тях жената е най-лошата, а пък при все това без нея нищо не става на света. Без жена светът не може да върви. Какво трябва да се прави ? Някой ще каже: "По-грешен човек от жената няма." Ако това беше вярно, жената не трябваше да съществува в света. А пък тя съществува, Господ я турил на една работа, Господ я турил да поправя света. Мъчнотията ви седи в това, вие се намирате в едно противоречие, понеже трябва да поправите света, пък трябва да поправите и себе си, трябва да имате един основен закон. Не трябва да съжалявате, че сте жена. Бог, Който е мислил толкова, като ви направил жени, това е най-голямото щастие за вас. Ако човек нямаше сърце и ако човек нямаше душа, тогава на какво щеше да прилича? Нямаше да има никакъв израз - един човек без сърце, един човек без душа, той щеше да бъде един жесток човек. Следователно на вас Бог ви е дал служба да развивате сърцето си и да служите на душата. В този живот вие се повдигате и приготвяте не за земята. Вие искате да угодите на мъжа си, да отхраните и угодите на дъщеря си и сина си. Няма да угодите на мъжа си, на дъщеря си и сина си. За да угодите, този мъж иска от вас големи работи. Вие с милиони не разполагате. Утре мъжът ви осиромашее, пропие се, тръгне по неприличен път, какво ще направите? Ще кажете: "Да се разведа с него." Тогава где беше вашата вяра, защо се оженихте, като сега ще се развеждате? Разводът нищо не разрешава. Преди години при мене дойде един българин, беше недоволен от жена си и се занимаваше с окултни науки. Казва:" Не се живее с моята жена, мисля да я напусна вече." Казвам му: Може да я напуснеш, но после мислиш ли да вземеш някоя друга? - "Да." - Казах му: Тогаз по-добра от тази не може да намериш. Ако я напуснеш, ще се намериш в най-голямото нещастие. Ако изтърпиш, в следното прераждане ще се повдигнеш. Също и жената, ако изтърпи всичките неприятности на този си мъж, в следното прераждане Бог ще й даде едно високо положение. Ако направиш нещо, което Бог не иска, то значи да спънеш своята еволюция. Има един страх, какво трябва да направиш. Ще го запиташ. Ти се плашиш от мъжа си. Мъжът не е страхлив, но ти си страхлива. Ти ще кажеш: "Страхът е едно благословено чувство, което Бог е дал. Върху страха е създадена човешката съвест, човешката справедливост." Ако нямаше страх, ти нямаше да бъдеш справедлива. Корените на справедливостта са турени в страха. Когато ти се страхуваш, от какво се страхуваш? Оберат те и ти се страхуваш. Ще кажеш: "Няма нищо, няма нищо." Ще бъдеш щедра. Ти като даваш, страхът ще престане. Страхът не е нещастие, но като мислиш, че ще умреш, че могат да те убият, там се лъжеш. Тогава живееш без вяра. Страхът ти казва: "Върши волята Божия, че има закон, има опасност. Ако не вършиш волята Божия, много ще ти пати главата." Този страх трябва да се слуша. Ще си кажеш: "Ще изпълня волята Божия." Щом изпълниш волята Божия, няма да имаш страх. Вие се плашите в гората от една мечка, хуквате да бягате. Бог ви опитва дали сте упражнени в бягането. Ще каже: "Моето дете много знае да бяга." Един човек, който бяга от мечката, аз зная, той никога няма да вдигне скандал. А онзи, който не бяга от мечката, скандал може да вдигне. Онзи, който не бяга, там има друга опасност. Определете какво нещо е старият човек. Ако една сестра е стара, че не може да ходи и трябва да я водят, тя не е стара. Тя е инвалид. Тя е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е. Защо я наричате тогава стара? Една сестра щом може да ходи, щом ушите й са на място, очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от това схващане, че тя е стара. Да можех да ви намеря на млади години на хорото! А пък сега ще напуснеш хорото. Аз от голямо благоприличие не съм дошъл, да не ви разваля хорото. Като си играла на хорото, нали беше хубаво? Имаше тропане, скачане, хубаво сте били облечени. Всичко това е било хубаво, отлично е било. На хорото са ви казали така: "Ти не знаеш да играеш, не те искаме на хорото." Сега сте дошли при мене, за да знаете как да играете на хорото. Колелото на хорото е животът. На хорото човек скача, вдига краката си. Това значи да правиш добро. Това не е само добрата мисъл. Тръгнеш с десния крак, значи едно добро; после с левия крак, значи друго добро. После мърдаш ръцете си. Всяко движение в тебе трябва да бъде чиста мисъл. Защо трябва да ходиш? За да ти се покаже как трябва да прави ш добро. Защо Бог ви е дал краката?-За да правиш добро. Ще кажеш: "Да бъдат благословени краката ми, Бог ми ги е дал, за да правя добро." Бог обича умните хора. Толкова години ги е чакал Той. Той ви е гледал, като сте играли, като сте тропали, Той ви е гледал и чакал, а вие казвате: "Намерих си един другар." - "Много хубаво." - "Роди ни се дете." - "Много хубаво." Почвате да гладувате, Той казва:"Много добре." - "Гладни сме." Той казва: "Много хубаво." - "Жадни сме." Той казва: "Много хубаво." Бог никога не казва, че е лошо. И в глада, и в жаждата, всичко, което става в света, е все хубаво. Това са условията, които създават бъдещата култура, към която се стреми човек. Всички тези мисли и чувства, които измъчват човека, всичко това ще се превърне за ваше лично добро. Целият ваш бъдещ живот, вашите сили, вашето бъдеще зависи от това, което преживявате. Радвайте се, че преживявате тези страдания. Дърветата и животните не преживяват като вас, но утре изсъхват, умират. Колко дървета биха искали да бъдат на ваше място, но не им е позволено. Ако ти не си доволен от живота, Господ ще те направи щастлив, като ти даде друга форма. Вие чувствувате, няма щастие. Ще те направи в друга форма, но ако искаш да растеш, ще те направи човек. Ще трябва да имате вяра в Бога. Няма нужда от доказване. Ако не вярвате това, което вие не знаете, други го знаят. Та по-широки прозорци да имате. Очистете сърцето си. Да имате вяра повече, да си помагате като сестри. Сестрата е вътре. Ти една сестра не може да я обичаш отвън, като не я обичаш отвътре. Всяка една сестра ти трябва да я намериш отвътре. Като я намериш отвътре, ще я познаеш отвън. Ако сестринството не се зароди в отношенията между душите, тогава ще умрете, без да научите нещо. Ще пише на гроба: "Една сестра живя и замина за онзи свят." И там не е готова. Непременно тази сестра пак трябва да се върне на земята. Та ще повторите първото отделение, докато се научите да произнасяте една буква и като я научите, ще бъдете силни. Живейте, но не трябва да правите абсолютно никаква погрешка! За каквато и да е погрешка ще се върнете на земята. Не се прави изключение никому. Ти казваш: "Но аз не зная." Не, всеки трябва да бъде съвършен. Казано е: "Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен." Трябва да имате мощна вяра. Една сестра от вас страда, не може да живее, не се погажда с мъжа си. Съберете се всички, пратете й хубави мисли на нея и на нейния другар. Кажете мислено на нейния другар: "Много сте добър, ние много ви обичаме." Всеки ден като изпращате по пет минути тези мисли, ще видите, че мъжът й ще почне да разбира, че и тя е един ангел. А пък ние казваме: "Действително, тя е много такава." Ще си изпращате една на друга хубави мисли, на една сестра, на две, на три, на четири, на колкото искате сестри ще изпращате такива мисли. Нали искате опит. Най-първо помолете се за един дом, дето няма съгласие, пратете добри мисли. Помолете се Бог да прати благословение в този дом. Стиховете заучихте ли ги? Един стих казва: "Ако имате любов към Мене, ще опазите Моите заповеди." Първата заповед е да имате абсолютна вяра. Мъчните въпроси с вяра се разрешават. Щом вдигнете камъка, тогава умрелият оживява. Човек, с когото не може да живеете добре, е умрял. Този, умрелият ще оживее, значи ще дойде любовта, ще дойде смисълът на живота. Сегашните хора живеят между умрели. Писанието казва: "Без вяра не може да се угоди на Бога." Не може да служите на Бога без вяра. Слугуването е слугуване само когато става с абсолютна пълна вяра. Казано е тогава:" Бог ще ви преведе." Щом ще ви преведе, значи е с вас. Ако сами отивате, вие нямате успех. Това е за четирите стиха. В петия стих се говори за Духа. Духът, това е Божествената светлина, силното. Духът е, Който поддържа живота на всички същества, не само онова, което говори на човека. "Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползува." Казва стихът: "Думите, които Аз ви говоря, са думи на Дух и живот." Тези стихове, които ви дадох, ще приложим. Ще трябва да се правят ред малки опити, за да имате вяра. Някой ще каже: "Бедните хора не може да ги направим богати." Не е необходимо света да го направим богат. В света има много богатство. Тези богатства са на Бога, но богатството не е равномерно разпределено/Ако станат всички богати, то ще имат един лош живот. При сегашното разбиране не могат всички да бъдат богати. И тези, които са богати, не живеят съобразно с Бога. Сиромашията повече съдействува за живот с Бога. В нея има отлични черти. Има една благословена сиромашия и благословено богатство. Има неразумно богатство и неразумна сиромашия. Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена сиромашия, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени. Никой не може да бъде богат, който не е бил сиромах; и никой не може да бъде сиромах, който не е бил богат. Ще кажете: "Как така?" Никога едно същество не може да обича един мъж, който не е бил жена. Никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Защото жена жена не може да обича. Щом е така, нека се съберат тогава всички жени да живеят един човешки живот на земята. Значи закон е: жената за да бъде обичана, трябва да бъде обичана от мъжа. Но никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Следователно едно същество, което трябва да обича жената, трябва да е било мъж. И всяко същество, което трябва да обича един мъж, трябва да е било жена. Вие искате да ви обичат. Кой? - Някой мъж. Какво означава мъжът? - Разумното, Духът. Само Духът може да обича една жена. Само душата може да обича един мъж. Тогава това, което вие очаквате, трябва да бъде Духът. Вие не очаквайте вашето щастие да дойде оттам, от дето няма да дойде. Сегашният живот е един етап, който ви е даден с всички условия само за да се повдигнете една стъпка по-високо. Всяка една от вас при каквито условия и да е поставена, това е само един етап. Не съжалявайте, не казвайте: "Защо не съм като тази сестра." Не! Тази сестра трябва да е доволна и благодарна от това положение, в което се намира. На всеки един от вас са дадени тези условия, които са необходими за повдигането на вашата душа. И ако всеки мъж може да ви примами, вие не сте жена. Една жена само един мъж да я люби. Една жена не може да люби двама мъже. В природата не съществува такъв закон. Нито един мъж може да люби две жени. Това са илюзии. И от там се раждат всички грешни състояния. Или с други думи казано, само един Дух съществува в света, Който дава всички блага. Мъжът е образ на Божествения Дух. Ако този мъж, който иде, носи Божественото начало, за да ви помогне, това е мъжът, когото трябва да обичате. Дойде ли някой мъж, който иска да ви отдалечи от целта на живота, той е един ваш неприятел. Ако искате да имате един идеал, това е то. Към този идеал трябва да се стремите. Каквито и да са погрешките на мъжа, който имате, вие ще държите този идеал, додето той изправи всичките си погрешки. И мъжът има свои ред погрешки, не и по негова воля, но отнякъде са дошли тези недъзи. Също така и у жената. Божественият Дух трябва да дойде, за да ви освободи от тези недъзи. Това са навиците, привичките. И когато човек се освободи от всички тези нечистотии и като се намери в един свят на любовта, тогава ще каже: "Сляп бях, но сега прогледнах." Вие искате да знаете в какво седи новото учение. Как сте живели, това го оставете настрана. Вие не сте живели, вие сте се мъчили досега. Има живот там, където царят Любовта, Мъдростта, Истината. Когато животът се проявява в своята пълнота, когато светлината се проявява в своята пълнота и когато свободата се проявява в своята пълнота - това е живот. Имате една другарка, приятелка, да нямате никакво съмнение в нея. Като я погледнете, всякога да имате доверие в нея. Като я видите, да ви трепне сърцето и да се зарадвате, че имате една другарка. Това трябва да бъде идеалът ви. Казвате: "Сега не живеем по Бога." Това са празни работи. Не по Бога да живеем ние, но Бог в нас трябва да живее. Ние досега все без Бога в нас живеем. Извън Бога никой не живее, но Бог трябва да живее вътре в нас, за да придобием това разбиране. Тогава идеята за мъжа трябва да бъде идея не външна, а вътрешна. Мъжът трябва да бъде вътре в нас, да го носите в душата си и където и да е той, вие да се радвате. Жена, която подозира мъжа си в някое престъпление, това не е жена. Тя не трябва да го подозира в никакво престъпление, ако иска да бъде жена. Ако имате нещо горчиво в една чаша, която е направена от скъпоценни камъни, които струват милиони, то трябва ли тази чаша да я блъснете в земята, за да се освободите от горчивото. Излейте горчивото, измийте чашата веднъж- дваж, не е виновна чашата. В тази чаша ще турите нещо хубаво. Считайте, че един мъж е една скъпоценна чаша, турено нещо горчиво в нея. Изпразнете горчивото. Не да блъснете мъжа си. Не. Мъжът не е горчивото съдържание, но скъпоценната чаша. Той е душата. И тази чаша, като оживее, ще каже: "Много ти благодаря, че ме избави от тази отрова, която щеше да ми причини смърт." Отче наш Беседа, държана на сестрите 31 март 1932 г., четвъртък, 16 ч. София, Изгрев ------------------------- [*] сговор, спогодба [†] основа на сграда
  9. Ани

    1932_03_24 Принуждава ни

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Принуждава ни „Защото любовта Христова ни принуждава.” Второ Коринтяном 5:14 Добрата молитва Прочете се 5-а глава от Второ послание към Коринтяни. Любовта принуждава босия да се обуе, гладния да се наяде, голия да се облече, невежия да придобие знание, богатия да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на всичко. Всяко добро, което искате да го направите, ще го направите само ако ви принуди Любовта. Тази дума е силна. Най-способните християни отдавна са свършили своето училище и дипломи са взели на Небето и са на разни места на служба. Тук останаха посредствените. Вие сте от посредствените; от изостаналите не сте, от много способните също не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте да завършите. А пък някой от вас две-три години повтаря класовете и казва, че не помни. Когато има да дава, не помни, а когато има да взема, помни. Когато са го обидили, помни, понеже има да взема. Вие ще кажете сега: „Защо ли съм останал?” Ако ви разправя защо сте останали, ще изгубим време. Нали знаете защо вашите синове и дъщери остават в училище по някой път – същите причини са и вашите. Някои искат да си поживеят. Кой е оставал по четири-пет часа вечерно време да учи – той казва: „На стари години ще уча”, а на стари години съжалява, че не се е учил. Тази е една от причините, но причини има и външни – някой ще те разубеждава: „Защо ти трябва да ходиш по този път?” Поне сега не трябва да оставате в класа. Миналото е минало – да знаете и да не знаете неговите причини е все едно, но какво може да се направи при сегашните условия – то е важното. Главното е да свършиш училището, да се приготвиш за работа, а не само да говориш. Аз искам да ви наведа на една действителна, реална мисъл. Например вие не знаете как да правите опити. Четете Библията! Когато Христос говореше, и тогава хората бяха като вас – не разбраха какво иска да каже Той и учениците един ден Му казаха: „Защо им говориш така?” Христос отговори: „На тях не им е дадено.” Защото слушателите Му не бяха от способните, а бяха невежи, изостанали. Евреите във времето на Христа бяха изостанали назад, а най-способните, пророците, бяха негови ученици. Йоан казва, че от всички евреи сто четиридесет и четири хиляди са способни, но няма български пророк, който да каже колко от българите са способни. Аз не искам да пиша за това; ако дойде някой български Йоан, може да пише и да пророкува. Един ученик може до известно време да бъде неспособен и после да стане способен, възможно е един ученик до известно време да бъде много способен и после да стане неспособен, възможно е някой до известна възраст да не бъде красив и после да стане красив. В „Клетниците” Козет първоначално не е била красива и после стана красива. И когато стана такава, какво придоби със своята красота? Кой е главният герой в този роман? Реплика: Жан Валжан. Козет беше едно голямо изпитание за Жан Валжан, за да се види как ще постъпи. Той беше поставен на едно изпитание, направи жертва и се повдигна. Всеки един човек ще има някоя Козет, тя ще стане красива и ще го напусне – и той трябва да жертва нещо от себе си. В тази книга Юго иска да изнесе идеята, че без жертва няма повдигане в света. Без жертва не може да се издигнете. Ако не работите, богати не може да станете. Ако не се облича човек, облечен не може да ходи; ако не се обува, обут не може да ходи. В цитирания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.” Имало е случаи, когато сте чувствали Любовта. Кой от вас не е чувствал Любовта? Когато някой е чувствал да го принуждава Любовта, той все глупав е ставал. Когато детето от Любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво – навсякъде то все трябва да претърпи укори и присмех. Но ако детето постоянства в принудата на тази Любов, то в края на краищата ще се повдигне. Най-напред Любовта ще започне с маловажните работи. Тя първоначално ще бъде осмивана – Любов, която не се осмива, не е Любов. Когато дойде Любовта, човек забравя смеха на хората – те се смеят, а пък той мисли за съвсем други работи. Хората могат да казват каквото искат, но той нито на смеха, нито на укорите им обръща внимание – той си има една идея и все се усмихва. А когато изгуби Любовта, той става много умен, почва да си стиска устните, да примижава с очи, да си маже лицето, дрехи си туря, това-онова си туря, но той сам съзнава, че с всичко това нищо не става. Ти ядеш, за да се намажеш отвътре, за да затлъстееш, да станеш мускулест – ядеш и пиеш, но няма я Любовта, няма какво да те принуждава. Най-после затлъстееш и започваш да се мъчиш. Когато Любовта дойде, яденето става по друг начин: хората на Любовта мазнини не трупат, но трупат мускули, носят едно мускулесто тяло. Тези хора на Любовта са много издръжливи. Човек, в когото действа Любовта, издържа на всички страдания; човек, който има Любовта, и на пост издържа. Аз съм виждал човек да страда и да се смее на болестта – казва й: „Ти като нямаш работа, с мен се занимаваш!” Ако беше друг, щеше да кряска, а пък той се смее и казва: „Болестта ще си замине, на крива врата е дошла болестта.” И действително, болестта си заминава. Или казано на друг език, има страдания, които се причиняват от същества, които седят по-ниско от човека. Страдание, което ожесточава човека, е от по-нисше същество, а пък има страдания, които се причиняват от Висши същества. Например твоят учител може да ти даде една задача или някоя мъчно изпълнима работа – ще се умориш от тази работа, но все таки ще придобиеш нещо. Нима майката не работи, нима учителят не работи, нима художникът, архитектът не работят – всички работят. Скулпторът със своето длето удря, има си идея – ще извае някоя статуя, за да възпитава хората. После ще има моралното възнаграждение, че е внесъл някоя идея, за да видят хората доброто, което е вложено в нея. Или някой писател, който е писал с години една книга, за да четат хората и да се ползват. Говоря за добрите писатели. Вие сте дошли в училище да учите, а не да ви говоря за спасението – вие го знаете, спасението е най-лесната работа. Когато Любовта те принуждава, тогава е най-лесната работа, а когато не те принуждава, е най-мъчната работа. Когато Любовта действа в теб, и царят на гости ще ти дойде. Когато Любовта действа, навсякъде те приемат – дето и да похлопаш, ще те приемат. В Любовта има магическа Сила. Тя прилича на гладния, който като види човек, носещ хляб, му казва: „Заповядайте!” Защото такъв, където и да влезе, все ще даде нещо. Човек трябва да носи нещо в ума си. Някой път човешкото сърце е празно. Защо ще те обичат хората, ако в твоята душа няма нищо посадено? Душата е самият човек. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е тази, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не можеш да живееш, следователно всяко същество, което има душа, живее, има Живот. Само че тези души се различават: има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-ненапреднала. От всички души човешките са най-напреднали, а пък животинските души не са напреднали. Ако оставите едно животно вкъщи, вие знаете какво може то да направи. Както и да го възпитавате, много не може да се очаква от него, но вие трябва да благодарите на животните, че досега те са орали и са работили за нас. Ако не бяха конете, които да превозват необходимите товари, ако не бяха и растенията, които да се жертват за нас, да ни помагат, да ни дават плодове, ако не беше житото!... Това са все души, растителни души – всички тия души дойдоха на помощ, за да помагат на човека. Някой пита какво трябва да правим – аз му казвам: каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го! Ако така не се схваща въпросът, не може да се разбере правилно. За християнството, за Новото учение някои имат повърхностно разбиране. Някой ученик иска да му пишат висока бележка. Високата бележка трябва да съответства на знанието. При някои разказвателни предмети, които се зазубрят, може да се пише шест, но тези предмети в живота не помагат. Например, когато копаеш на лозето, поезия ли ще четеш? Там трябва да се вдига и слага мотиката, да знаеш да копаеш. Когато трябва да съградиш къща, необходимо е да разбираш това изкуство, друг път трябва да разбираш от тъкачество. Тези неща, които ви говоря, трябва да бъдат за вас един стимул, защото от Невидимия свят вашите Напреднали братя, които са завършили своето развитие, ви преценяват според усилията, които правите. Когато влезе някой Светъл брат, той гледа усилието ви и дотолкова се интересува от вас, доколкото правите усилие. Ако имате желание, ще ви научи, а ако сте заспали и чакате наготово, той ще мине и ще си замине. Понеже сте се събудили в Живота, тепърва ще срещате препятствия, защото живите хора страдат, а не мъртвите. Камъните страдат по-малко, а растенията повече, животните още повече, а човекът, понеже съзнанието му е най-развито, страда най-много. А у вярващите, у тези, които имат Любовта, страданието е още по-голямо. Човек, който страда, живее. Някои страдат, а ги е жал да страдат – това не е страдание. Страданието не може да произведе жалост. Тоз, който жали страдащия, е здрав – той не страда, той иска да избави страдащия, иска да премахне тези условия, които причиняват страдание. Докато някой иска да премахне тези условия у теб или у другите, има нещо, което помрачава ума. Някой път се безпокоиш – например у някого влезе мисълта, че ще умре, и не може да се освободи. Влиза вкъщи, мисли, че къщата ще се събори върху него, качва се на колата и мисли, че тя ще се прекатури, не смее да мине през реката, за да не се удави. Горкият, той се намира в много лошо положение, озърта се наляво-надясно и мисли, че животът няма смисъл. Защо го е страх този човек, че ще умре? Има нещо, което го плаши много, но той не може да го обясни, има у него един вътрешен страх, който му причинява страдание. Тази душа трябва да се освободи. От какво произтича страхът в този случай? Някой се е качил на гърба на един кон и препуска; ти казваш: “Спри се!”, но конят не спира – някой се е качил на коня и постоянно го пришпорва. Този кон го е страх – от кого? От онзи, който се е качил на гърба му. В твоят ум се е качил някой и пришпорва – ти препускаш, ходиш, обикаляш, търсиш някой да те освободи. Най-после се явява някой добър човек и казва: „Я слез от този кон!” Грехът е едно състояние, което е възседнало човешката душа, цял ден я разкарват като някой кон. В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят и ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси!” И ако ти предлагат торба с ечемик, нищо не приемай, никаква зоб не ти трябва – паси само тревата в гората, пий вода там. Каквито небесни думи да ти казват, не обръщай внимание. Не си ли получавал много любезни писма и после с години ги носиш като всадник. Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане, а онзи, който е възседнал на гърба ти, не ти мисли доброто, той мисли за своя интерес, крадец е. След като е карал коня няколко години, ще го продаде и ще си замине, ти ще ходиш от господар на господар и най-после няма нищо да остане от теб. Когато говорим за Любовта, ние разбираме едно същество, освободено от несгодите на живота. Щом има някой да те обича, ти си вече в онова царство на избавлението – това е денят на избавлението. Щом се говори за Любовта, тя е дошла да освободи човека. Това е цяла наука – човек трябва не само да се освободи, но и много пакости, много работи в себе си трябва да поправи. Има пакости в човешкия ум, в човешкото сърце – всичко това трябва да се поправи. Например заражда се във вас съмнение – на какво се дължи то? На всадника. После се заражда омраза – и тя се дължи на всадника. После се заражда озлобяване, отмъстителност. Всички лоши качества са произлезли от онзи, който те е измъчвал; онзи, който те е яздил, ти е предал всички лоши качества от себе си. Когато дойде някой лош дух в човека, ще го нацапа, ще му прави като лекар всякакви лоши инжекции и той после с години ще има да се чисти. Например някой ти казва, че със смъртта на човека всичко се свършва и ти веднага повярваш, но знаете ли на какво прилича това? Представете си, че живеете вечерно време; идва един философ, завъртва ключа и казва: „Тази светлина ние я образуваме, аз правя светлината.” Това е вярно само за дванадесет часа; след дванадесет часа може да чакате светлина от философа, но когато наближи изгрева на Слънцето, той казва: „Хайде легни си, а довечера пак ще ти говоря за това учение.” През целия ден вие спите и вечерта той пак ви говори. Не, вие трябва да направите друг опит: има светлина, която не се получава със завъртане само на ключа и тази светлина не осветява само едно същество, но озарява цялата Земя – почакайте шест часа и вижте, че на изток се явява голяма светлина, изгрява Слънцето. И ако пак дойде по вечерно време някой да ви казва, че той прави светлината, ще му вярвате ли? Земята прилича на тази философска любов, любов на електрическите ключове: идва някой и завъртва ключа. Тази любов може да се яви, когато запалят лампа или свещ, но изгори ли газта в лампата, изгори ли свещта, свършва се любовта. При електричеството може да се скъсат жиците и изгасва светлината – това е обикновеният живот, за който казват: „Умре ли човек, свършва се всичко.” Човек, когато мине в другия свят, ще влезе в една област, много по-красива, отколкото е Земята, но трябва да е готов за нея. Даже понякога не е полезно да мислим за онзи свят, защото ще забравим този свят и няма да свършим работата си тук. В човека трябва да се развият нови органи. Някой казва: „За онзи свят заминаха бате и майка”, но ако ти нямаш органи, не може да се съобщаваш с тях. То е все едно, когато човек е глух, ти да кряскаш силно, за да те чуе. Когато кряскаш, той ще се мъчи по устата ти да разбере, но я разбере, я не. Та казвам: за онези ваши близки същества, които са заминали за онзи свят, у някои от вас има изработени органи и може да се съобщавате с тях. Вие не сте правили опити. Ще направите един опит за предаване на мисълта: сестри, които се обичат, да седнат на две отдалечени страни и в 12 ч. едната да предаде мисъл, а другата да я приеме. Сутринта да й каже какво е приела или да напише мисълта в плик. Такива опити са правени. Ако по този начин развиете апарата си, то близки същества, които са заминали горе, ще могат да ви кажат нещо. Например някои от тях виждат, че ви предстои голямо изпитание и ще ви кажат да се пазите. Например ще дойде у вас крадец – те ще ти кажат да се пазите, да не го приемате. Или да се пазите от друго нещо: например вашето дете е палаво, може да запали къщата. Съществата от другия свят ще ви укажат благоприятни условия – че еди-кой си ще ви помогне, че няма защо да се обезсърчавате, че в скоро време работите ще се оправят. Ако някоя от вас, сестрите, има тази дарба, то тя ще бъде телеграфо-пощенска станция. Това ще стане на практика – да има една връзка между видимия и Невидимия свят. Някой живее за себе си, за стомаха. Главата, стомахът, белите дробове и прочее трябва да живеят за цялото тяло. Аз съм срещал учени, не само в България, но и в странство, които не разбират това. Едно дете трябва да има дарба – щом няма дарба, въпросът е решен. Та сега се постарайте някои от вас да си предадете една на друга мисли. Сега вие телепатически се съобщавате, но много криво се схващате. Някоя казва: „Еди-коя си сестра не ме обича” – това не е телепатия. Или казваш: „Еди-коя си сестра ме обича” – това не е телепатия. От някакво движение на тази сестра или от свиване на очите и устата, или от някоя нейна дума вадите заключение – това не е телепатия, но е криво тълкувание. Телепатия е, когато знаете, че една сестра, която не сте срещали, ви обича и вие я обичате. Тази сестра, без да ви е виждала, ви пише писма – тя дори на портрет не ви е виждала. Сега трябва да се образуват хубави връзки, но вас ви е страх да образувате любовни връзки между душите – вас ви е страх от Любовта. Вие имате само малка любов, любовта на макароните. Земната любов аз я наричам любов на макароните. Хубава е, как не, доста е хубава тази любов – като свариш макарони, настържеш малко кашкавал и полееш с хубаво масло, става много вкусно! Аз правя сега едно сравнение – може ли да се сравнят макароните с хубави ябълки, круши, грозде или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито? Любовта – трябва да схванете каква е тя. Любовта е това, което създава човека, което внася Живот, Светлина, Радост, Знание, богатство – всичко това. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Най-първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов. Малкото насекомо колко вода трябва да пие? Колкото по-голяма е мушицата, толкова повече и повече вода пие, докато дойдете до човека. Само човек знае да пие вода. Животните, млекопитаещите често умират от препиване на вода – така не се пие вода. Понякога птиците, кокошките по-правилно пият вода – вземат една глътка, вдигат си главата нагоре и пак пият. Това пиене на вода при кокошките го намирам за най-хубаво. Наблюдавам също как някои хора не знаят да ядат. Една свиня, след като си тури муцуната в коритото, повече не я вдига нагоре – това е най-лошото ядене. Когато глътнеш една хапка, ще благодариш на Бога, после ще поемеш втора хапка, ще я сдъвчеш и ще благодариш и т.н. А сега като ядеш, плющят ти ушите. Това търкане създава болести. Яденето е дадено като метод за възпитание. Понеже Бог е скрит в житото, когато ти благодариш, Бог ще се отвори и ще ти даде благословение. Бог е в хляба. Ти постоянно молиш Христа да дойде да Го видиш, а когато Той дойде в хляба, ти гледаш по-бързо да се отървеш от Него и остатъка хвърляш. Там, отдето Христос ще дойде, хората Го отхвърлят, а там, дето Христос няма да дойде, там Го търсят. Христос никога няма да дойде там, дето хората Го търсят. Казано е: „Аз съм живият хляб и който го яде, ще има живот в себе си.” Ще държите тази мисъл в ума си един, два, три дена, месец и тогава тази мисъл ще израсне във вас, този хляб ще се разраства във вас. Казваш: „Какво нещо е Любовта? – Да се намери някой, който да ме обича и да го обичам!” Какво значи обичане, какво значи да обичаш някого и да те обичат? Господ, когато те обикне, ще те умори; мечката, когато те срещне и те обикне, ще те изяде. Бог никога няма да накаже мечката, че те е изяла. Ако мечката изяде само един човек и никого друг, това ядене е на място, но ако иска да яде всеки ден по един човек, тогава вече е друго. Това са сравнения. Когато разглеждате думите на Христа и на пророците, те трябва да се врязват във вас. И тогава целият свят ще добие друго внушение за вас – какъвто и предмет да пипнете, ще бъдете възприемчиви, чувствителни към нещата. Ако едно чувствително дете, което обича майка си, пипне един предмет, който е пипала тя, то ще знае, че го е пипала майка му. Ако ние обичаме Бога, Той трябва да дойде при нас и ако Бог ни обича, ние трябва да отидем при Него. Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, значи Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още. Той иска да ви обикне, но болният казва: „Кажете на Господа, че още не съм готов, да отложи тази работа.” Казвам: може да се отложи. Господ казва: „Или ще Ме обичате, или ще ви обичам” – няма среден път, тук има голяма свобода. Сега аз имам едно схващане и ще ви кажа как гледам на нещата: когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг по-голям майстор и ще обере разбойника. Колко е добър Господ! Аз виждам, че Господ ви е дал свобода, а пък понякога виждам, че не искате да учите. Да оставим домовете и да почнем да учим! Христос никога няма да дойде насила, ако не Го обичаш. Момата, когато седне и мисли, тя привлича момъка телепатически. Тя слага едного в ума си, започва да си го представя и казва: „Ела насам, остарях, смеят ми се вече хората, искам да се женя!” Най-после у момъка идва една мисъл, че трябва да отиде и да я търси – от край света той тръгва да я търси и казва: „Едва намерих адреса ти.” Този закон важи и за Духовния свят: ако вие не мислите дълго време за Бога, не може да имате постижение. В православната църква се кръстят – какво значи прекръстването? Първо започвате с Живота, който е на главата. Когато си сложиш трите пръста на главата, значи трябва да мислиш – ти ще туриш ръката на челото и ще мислиш. После ще туриш ръката на сърцето и ще мислиш, ще правиш опити. Накрая ще туриш ръката си настрани на раменете и ще кажеш: „Ще отида да работя!” Това е кръстене. Например дойде някое страдание – страданието е кръстене. Вие трябва да мислите върху това защо страдате. Турете страданието в ума си, мислете за него – защо е дошло и за какво. После турете го на сърцето си, после на раменете си. Мисли, мисли и ще дойде в теб Светлина и ще изчезне страданието! Когато го държиш три дена в главата си, три дена в сърцето си и три дена на рамената си, ще станете приятели. Ще кажеш: „Досега бях мърморко, но сега вече не съм.” А страданието ще каже: „Какво искаш ти? Имам скътани парици.” „Любовта Христова ни принуждава.” Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото, Божественото във вас да блика! Аз отивам при някоя чешма, спирам се; правя почивка при някой извор, седна и се разговарям с водата. Тя ми разправя една история: как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала при някого, който бил болен, и му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого ¬ цяла една история. Ти казваш: “Водата само си мърмори.” Тя не мърмори, тя приказва. Ако ние можехме да работим като нея! Светиите отиваха при изворите. Водата никога не може да се окаля, Животът никога не може да се окаля. Сърцето само може да страда малко, когато някои работи ви смущават. Душата някой път страда, но тя никога не става обикновена, защото не е от материалния свят. Тя временно е свързана с тялото, един ден ще го напусне и ще се освободи. Винаги тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да й попречат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е. И човек е свободен, стига да обича Доброто. Дойде ли Любовта веднъж, ти от затвора навън ще излезеш. Разбира се, ще напусне тялото си този, който знае. В първите времена на Християнството тези, които помагаха в църквата, се молиха и дойде един ангел. Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. Сто и двадесет души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: “Да отидеш да проповядваш, да кажеш, че там, дето има Любов, оковите падат!” В новото направление трябва да се съедините в едно. Ще ви покажем Пътя! Не мислете, че за малко време много може да се постигне. Този Път е труден. Но аз бих ви препоръчал един опит: всяка една сестра да си вземе по една тетрадка и да започне най-първо с Евангелието от Йоана. Ако ви дойде изведнъж някое съмнение, изберете си един стих. Извадете си десетте най-важни стиха от Евангелието от Йоана. За да проверите дали сте намерили най-важните стихове, които са необходими за вас, когато ви дойде някой изпит или някоя болест, опитайте да се лекувате. Имате десет стиха; ще ги прочетете, ще искате болестта да я обърнете към Бога. Тя е едно живо същество. Ще прочетете първия, втория, третия стих и т.н. ¬ три дена наред ще четете тези стихове. Ако ви окажат влияние, те са за вас, ако ли не ¬ не са за вас. После изберете други десет стиха, после пак, докато дойдете до състоянието тази болест да се махне. Когато изберете три пъти по десет стиха, щом кажете последния стих, болестта няма да я има. Ще ви кажа един случай: преди петнадесет години един брат от Видин, който обичаше да се занимава със спиритизъм, ме заведе на един свой сеанс. Били много успешни сеансите му, та ме заведе и аз да се радвам. Отидох. В една къща бяха събрани толкова хора, колкото и тук. Наредиха се на голяма верига. Събрани бяха хора с разни възгледи – вярващи и невярващи, смеят се. Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.” Една сестра се обсеби от един дух, а те се смеят, тя удря с ръка и изпада в несвяст – беше обсебена от един дух, българин. Искат да го пращат на училище, но той не излиза; вече става 12 ч. полунощ, но той не излиза. Моят приятел идва при мен и ми казва: „Какво да правим, язък за учителката!” Аз казвам: „Сега да направим втори сеанс: наредете се всички, коленичете и четете „Отче наш” – ще четете „Отче наш” така, както никога не сте я чели!” Всички бяха заинтересовани и повдигнати. Братът държи учителката за ръката и когато казахме думите „Защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин!”, тя се събуди и дойде на себе си. Братът се убеди, че това не е внушение, а има външна сила. Така духът го пратиха най-после да се учи. Който не разбира законите, ще каже: „Защо ни трябват такива сеанси, ще подлудее човек”, а всъщност целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат все на такива „напреднали” същества, които обсебват хората и прекарват живота си в празни работи. Хората сега трябва да се научат на Правия път, на Божествения път, трябва да дойдат до истинския Път, който осмисля Живота. „Любовта ни принуждава.” Когато дойде едно страдание, трябва да го преобърнем. На онези, които обичат Господа, всичко им съдейства за Добро. Някой път и омразата, и съмнението са живи същества – вие сте пълни все с квартиранти, под наем сте. Аз самият не съм против кираджиите, но поне да бъдат добри кираджии и да си плащат, а пък те идват и развалят къщата. Човек трябва да бъде изправен! И обратното е вярно – Писанието казва: „Ще изпратя Духа си, Духа на Истината.” Тези Светли Духове когато дойдат, ще внесат нещо в човека, той ще стане човек на изкуството, ще почне да работи, да помага. Когато Божественият Дух дойде в човека, човек излиза от застоя и почва да работи. Употребявайте стиховете от Евангелието от Йоана не само за болести, но и при други противоречия, които имате. Например имате някое неразположение на духа – потърсете един, втори, трети, четвърти стих и този, с който се премахва неразположението и идва във вас Светлината, него стих турете на особено място, за да видите Силата на Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Пътят е материалният живот с всички негови блага, Истината е знанието, а пък Животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Когато познаеш Истината, тя ще внесе Светлина в теб. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал в него жива душа – това е Живият Христос. Сърцето ще се обнови, тогава ще разбереш какво нещо е Истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в теб желание да помагаш – тогава си в Пътя на Истината. Когато имаш Любов към всичко, тогава си в Живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите. Понякога чувствате някое неразположение, след един-два часа то изчезва. Това трябва да бъде във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да може да свирите. Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде. Казва се в Писанието: „Духът, който Аз ще ви пратя, който ще ви настави на всяка истина.” Любовта трябва да ни принуждава на всичко. Следния път си донесете тетрадките, на които сте написали избраните десет стиха. Хайде аз ще ви ги посоча: 1. Глава 14: 15, 16: „Ако имате любов към Мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас во веки.” 2. Глава 11: 42: „И Аз знаех, че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват, че Ти си ме проводил.” 3. Глава 12: 26: „Ако слугува някой на Мене, Мене да последва; и дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми; и който слугува на Мене, него ще почете Отец ми.” 4. Глава 8: 29: „И този, който ме е проводил, с Мене е: не ме е оставил Отец самичък, защото Аз правя всякога що е Нему угодно.” 5. Глава 6: 63: „Духът е онова, което дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които Аз ви говоря, дух са и живот са.” 6. Глава 3: 33: „Който приеме свидетелството негово, запечатал е, че Бог е истинен.” 7. Глава 3: 3: „Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие.” 8. Глава 20: 22: „И това като рече, духна и казва им: Приемете Духа Святаго.” 9. Глава 21: 5: „Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не.” 10. Глава 15: 26: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за Мене.” Проверете силата на тези стихове, когато ви дойде неразположение. Научете ги за следния път. А пък който не може всички, да научи поне някои от тях. Научете ги за две седмици. Ще ги казваме вечер след 10 ч. и сутрин, когато имаме най-добро разположение. „Отче наш” Беседи пред Сестрите 24.03.1932 16:00 Четвъртък, София Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3
  10. Ани

    1932_03_17 Истина и Живот

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание ИСТИНА И ЖИВОТ „Духът Божий” Тайна молитва Ще прочета 3-та глава от I Посланието към Коринтяните, където апостол Павел се обръща към младите християни, наскоро тръгнали в Пътя. На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците. В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата. Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта. След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи!” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот. Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание. Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа. Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи. Не казвайте: „Ние все се молим на Господа!” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши. Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват!” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом. Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо. Питам кой син, който обича баща си, иска толкова? Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля!” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ!” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си. Всичката печалба ще дадеш. На вас ви трябва едно ново разбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, след като си наредим децата, ще работим за Господа с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек казва: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си, не мога ли да отложа за друг живот?” Той и на млади години се е молил, и на стари години пак се моли, постоянно го кредитират и щом иде в онзи свят, му казват: „Този е от кредитираните.” Но в онзи свят нищо няма да му кажат, а ще го върнат назад. Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете. Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре. При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва!” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш. Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска. Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш. И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето? Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма. Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу. Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме. Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души! Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство. Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола. Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти. Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин. Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се!” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук?” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам!” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ!” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло. И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив. Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна!” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря. Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде. Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама. Такова е моето сравнение. Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак. Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето!” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето!” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат. От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон. Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате. Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява. Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри. Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра!” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим. И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.” Новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Богатите хора сами си услужват – те си намират един скъпоценен камък, от който си правят една огърлица или на пръста си го поставят. Хората на Новото учение трябва да бъдат като тези бижутери: те трябва да издирят къде има някоя грешна, паднала душа и трябва да купят не само нея, но и всички, които са около нея. След това трябва да ги поставят на огърлица или на пръстени. Бижутери трябва да бъдете! Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!” – ние се молим само за обикновени работи. Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок. А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи. Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки. Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите. Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки. Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка! Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни. Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното. Така и вие често режете нишките от Божественото кросно. Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви! И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици. Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст. Той всякога трябва да добива Знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. Когато нямаш пари, какво ще правиш? Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава те как ще се извинят?... Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало. В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее?” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това?” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия. Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва. Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш. Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.” Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го!”, а то не ви е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата? Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете? Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава. Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога. Сега хората вървят по по-естествен път. Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа. Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи. Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд. Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота! Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад. Лесният път е Път на Божествената Любов. Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога!” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи! Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма! Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб!” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш? Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа!” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо?” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата. Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако той има нужда от пари, те ще се умножат. Когато щяха да продадат като роб сина на онази бедна вдовица, тя отиде при Елисея и той й каза: – Имаш ли празни съдини? – Имам. – Друго нещо имаш ли? – Имам една стъкленица от масло. – Събери колкото можеш съдини от съседите си, затвори се и почни да преливаш стъкленицата с маслото в празните съдини! Като почнала да прелива, напълнила съдовете и казала: – Дайте още съдини! – Няма. Казва пророкът: – Иди сега, продай маслото и откупи сина си! Ако вие имате съществена нужда, маслото ще потече. Този закон е верен. Всяка една мисъл и всяко едно чувство в човека може да принесе своя плод. Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите. Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси. Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите. Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи. Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо. Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат. Това са резултати, които се дължат на известни мисли. Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо. Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим. Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа. Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога!” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви. Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения. Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...” Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар. Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин!” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот!” Сега ще започнете чистия, светия Живот, сега ще започнете Живота на Любовта. Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов. Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре. Светият Живот е добър Живот. Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен. Сега искам всички да живеете по новия начин. Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен!” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло!” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте!” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу!” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване. Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата!” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла. Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала. Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има!” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа. Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени. Та сега всички трябва да усвоите първото учение. Вие добре започнахте, но се спряхте на едно място. На един от най-добрите свещеници в България една съботна вечер му се явил неговият ръководител и го бутнал по окото като му казал: – Едното ти око е почнало по земята да гледа. Когато станал сутринта, там, дето го бутнал ръководителят му, било почерняло. – Не те харесвам, ударил си се – като че ли окото ти е ударено, къде се удари снощи? – Кадих тамян на Господа – свещеникът не казал причината, не признал, че бил предупреден да гледа нагоре, а не към земята. Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко. Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре. Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита. Които си държат повторно изпита, те си знаят. Сега да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога!” Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога!” Това е хубаво нещо. Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си. И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива. Тайна молитва Добрата молитва 17 март 1932 г., София, Изгрев
  11. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание ОГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ (СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ) Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление Има едно положение, при което всякога се учи и никога не се научава. Ако жената наполовина е омесила хляба, не го е опекла, извършила ли си е добре работата? Ако шивачката наполовина е ушила дрехите си, тъй през куп за грош, добре ли е извършила работата си? И ако вие чакате ангелите да дойдат от небето, да ви вземат на ръце, да ви дадат китара в ръцете и с венци на главите да ви наградят, готови ли ще бъдете затова положение? Желанието ви е отлично, но на един човек, който не знае да свири на китара, може ли да му се тури в ръцете китара и на една глупава глава може ли да се турят венци? Глава разбирам, но разумна глава. Сега, аз ви говоря това според вашето развитие. Когато дойдете да тъчете и отивате най-напред при една учителка, която знае това изкуство, и ви разправя как се снове, вие ще разберете ли? Вие казвате: "Разбираме." Добре, тя ви оставя сами. Но ако не сте се научили, ще плачете отгоре на стана. Сега трябва да знаете, че Учителят няма да бъде постоянно между вас. Един ден ще останете сами и тогава ще ви видим. Има две неща, които са потребни за вас: мекият човек трябва да се огъне, а силният човек трябва да се пречупи. Значи мекият човек образува кръговете, а силният човек образува диаметъра. У вас има едно чувство на непреклонна воля. Какво трябва да се прави с волята ви? - Да се пречупи. Но кога? - Когато една непреклонна воля прави само зло, трябва да се пречупи. Това е и за мъжете вярно, и за жените вярно. Ако една жена е тръгнала по кривия път, трябва да се прегъне правилно. Но прегъването, това е преминаване от едно състояние в друго. Само тогава има едно огъване. Само при една огъната линия може да има живот. Някои казват: "Аз не искам да се огъвам." При обикновения живот няма огъване. Но при минаването от едно състояние в друго, от физическия към духовния живот непременно трябва да има едно огъване. Ту й е в реда на нещата. Ако земята не беше се огънала, какво щеше да бъде нашето положение? И земята се е огънала. Ако земята беше останала тъй валчеста като топка, нищо не би израснало на нея. Земята щеше да бъде равномерна навсякъде, покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея, но земята се огъна, образува долините, земята се пречупи, образува планините. Когато се огънете, ще образувате долини, когато се пречупите, ще образувате планини и ще дадете условия за развитието на вашия живот. Думата "пречупване" и днес се схваща криво. "Пречупване" значи, като вървиш точно в една посока, да вземеш посока перпендикулярна на първото движение, следователно това са качества или методи на самия живот. От кривите линии се образуват долините. Та казвам: Мнозина от вас трябва да се огънете, и то на място да се огънете, не навсякъде, да се огънете дето трябва, за да се образува там един континент - да се огънете хубаво И да се пречупите точно там, дето може да се образува един планински връх, както на Хималаите. И в тези високи върхове може да се зародят вашите идеи Тези изводи са такива, каквито и в природата се срещат Природата работи така и човек трябва да работи така. Очите ви как са изпъкнали или вдлъбнати? - Вдлъбнати. Значи, за да се създадат очите, ще трябва едно вдълбаване вътре После, за да се създадат ушите, пак има едно вдълбаване. Хубаво, ако вие кажете: "Аз не искам никакво вдълбаване." Знаете ли на какво ще замязате? Ако нямаше по лицето ви никакво огъване, на какво щеше да мяза то? И благодарение на това огъване се ражда и красотата. В носа има едно пречупване Във веждите има едно прегъване. Сега вие ще вземете това в най-добър смисъл. Да се огъва човек, да се пречупва човек, но на място. Има хора, които се огъват..., но то е друг въпрос. Огъване, то е вземане правилна посока на нещата. Огъването е признак на мекота, а пречупването е признак на издръжливост, когато човек може да издържи всичкия напор. Острите неща всякога си пробиват път Вие трябва да се пречупите, за да образувате едно острие, с което да атакувате неприятеля си. Пречупването означава вземане друга посока. Та сега някои от вас трябва да вземете перпендикулярно движение на вашите възгледи Например решавали сте, решавали сте, но я ми кажете кое решение сте изпълнили досега? Кое решение сте турили в действие. Сега при тези твърдения ние не казваме, че у вас няма никакъв стремеж Когато се твърдят нещата, то значи, че човек трябва да се пречупи в добрата смисъл, да вземе едно перпендикулярно направление от своето първо положение или да се движи в кръг, в хармонични движения. Казвам на един правилен език, човек трябва да се движи или по диаметъра на своя кръг, или перпендикулярно на своя кръг, но това са научни термини, които трябва да се преведат. Вземете думата "разпуквам се". Тази дума има добър смисъл. Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите. Но когато житното зърно се разпукне, когато цветето се разпукне и т н., това е добрата смисъл на думата. Нещата трябва по някой път да се разпукнат. Когато разумният човек се разпуква, когато добрият човек се разпуква, от него излиза благоухание. А когато глупавият човек се разпуква, от него излиза воня. Тъй щото казвам: Лошият човек да седи, да се не разпуква, а добрият човек да се разпуква. И когато Господ иска да изпита някой човек, Той го вземе, постисне го и го опитва. Нали някой път вземеш някой лист, не го знаете какъв е, но като го стиснете, виждате, че издава воня. Та някой път от невидимия свят ви разпукват, издавате благоухание и като постоите малко, издавате воня Ето защо често трябва да ви постискат. Да допуснем, че имате една семка, ако тази семка не се разпукне сама по себе си - туй разпукване ние наричаме разтваряне, разумно разпукване, ще могат ли слънчевите лъчи да влязат в нея? Та човек трябва често по този начин да разтваря душата си. А за да разтвори душата си, той трябва да се освободи от известни временни предубеждения Временни предубеждения има във всички съсловия, във всички класи. У жените има един род предубеждения. И вие, като се съберете на едно място, човек трябва да има един фонограф, за да чуе какво приказвате. Като се съберете в интимния си живот, за какво приказвате? За новини, нали. В туй отношение хубаво е човек да учи новините, да говори, но трябва разумно говорене. Когато човек влезе в този път, той трябва да намери именно онези целесъобразни методи, с които природата си служи, с най-малко труд да изкара повече работа, за да му остане достатъчно време да се занимава с полезни работи в живота. И всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се излага на известни изпитания, съзнателни изпитания, излагат го вече. Така е в законите на природата. Туй и в живота е вярно. Когато имате едно малко детенце, никъде не го пращате, нито на бакалина, нито другаде по-далеч. Но като стане на 15-16 години, вие го пращате и на бакалницата, и някъде вън по-надалеч. Защо? - Защото разчитате на него. И като го пращате навън, ще има и вятър, и град, и дъжд, и бури, и неприятности ще срещне, но това е в реда на нещата. Та сега вие сте станали малко по-възрастни и ще ви дойдат някои изпитания: ще ви изпращат на бакалницата, ще ви изпратят за дърва, ще ви изпратят вън от града и т. н. Ако отидете в Еленско например, ще видите, че която жена носи повече дърва на гърба си, тя се счита за героиня. Обаче, ако някоя софиянка би турила дърва на гърба си, всички вестници биха проглушили света с това. Биха писали: "Такова чудо виждало ли се е, софийски дами да носят на гърба си дърва!" Питам: Необходимо ли е човек да носи на гърба си дърва? Не е необходимо. То е една нужда, която ние сме създали изкуствено. Та в тази посока вие ще изучавате себе си, в тази посока вие ще изучавате своето състояние, в тази посока вие ще изучавате своето разположение, в тази посока вие ще изучавате и окръжаващите ви хора, всичко ще изучавате. Ще изучавате и времето. Сега за 10 дни ще ви дам следното упражнение: Ще вземете една кола (!) и ще отбелязвате времето и вашите състояния: сутрин, на обед и вечер. Станеш сутрин, неразположен си, отбележи какво е времето. На обед - какво ти е състоянието, неразположен си, отбележи какво е времето. И на обед каквото ти е състоянието, пак отбележи времето. Вечерно време - също. За 10 дни ще бъде това упражнение. Това са 30 пъти. Да видим, има ли някакво съответствие между вашите красиви състояния и вашето неразположение с времето отвън. Някой път ще се случи, когато вие сте радостен, отвън времето да е облачно. А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно. Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случая ще съответства на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: " Имам тежко разположение на духа." По обед. "Ужасно съмнение ме обхвана." Вечер: "Голяма ревност ме обхвана." На другия ден сутринта: "Ужасно малодушие." На обед: "Озлобление." Вечерта: "Голямо отмъщение." На другия ден сутринта: "Силна вяра." На обед: "Голяма надежда." Вечерта: "Голяма любов." Тъй ще пишете, а не много. Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно, или ветровито, дали има слънце или не. Например ще пишете: "Слънцето тук-там се показва." Пък ако го няма, ще пишете: "Напълно облачно" или "Ветровито." Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после времето отвън. Ще започнете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне, но ще се оставите спокойни. Просто ще хроникирате известни състояния. Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши. Ако отидете в Америка например или в Англия, когато някой господин е поканен на някой бал или на някоя богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в някой магазин, в някоя известна фирма и взема под наем някой костюм. Ако му трябват някои украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и ще се яви. На другия ден остава пак в своите стари дрехи. Така също и вие, гледам ви, някой ден сте радостни, но сте взели тази радост отнякъде. Но аз не се лъжа. Гледам, някой се разскачал, казвам: Този еди от коя си фирма е взел тази радост. После, гледам го, върнал я. Казвам: Втори път пак ще те поканят. Пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран. Хубаво е човек да има един свой костюм. Едно нещо зная: Духовната радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз. А какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. И с вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с надеждата, и с любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява. Така знаем ние. Как знаете вие, то е друг въпрос. Тъй зная за себе си нещата. Човек може да падне и да се охлузи, нищо не значи това падане. Нима един лъч, който е слязъл отгоре, е паднал на земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя. Свършил ли е работата си обаче, той все е придобил нещо. И загубата в едно отношение е печалба в друго отношение. И Бог за наше добро праща ни на земята временно, да пострадаме, за да придобием нещо хубаво и красиво. Тъй зная аз. Някой казва: "Защо слязоха земята?" - Екскурзия сте направили. Сега сте избрали един ден малко неподходящ за екскурзия, но все пак е приятно нещо. След дъждовно време, след облачно време все ще се оправи времето, няма да бъде все така. Христос казва на учениците си: "Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате, и радостта ви никой не може да отнеме." По този начин вие ще работите практически, или опитно ще работите. Подложени сте на изпит и никой не може да ви помогне. Даже и ангелите не могат да ви помогнат; и да искаш, не може, защото всяко нещо става по закона на абсолютната свобода. Че как ще помогнеш на онзи мързелив ученик, който не иска да учи? Учителят може да го прекара от един клас в друг, но знания трябват, добродетели трябват на човека. Добродетели в нас трябва да израснат. Аз като ви говоря за онзи, идеалния свят, подразбирам, че у човека трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности, тогава той ще има сила за себе си. И няма да има никакви животни около него, защото животните са признак на неговите слабости. Тъй разбирам този живот. А вие се зарадвате и казвате: "Колко е хубаво!" Да, това е топка за децата, тъй се говори. От онези вътрешни добродетели трябва да бъде съграден този живот. Ако ги нямате, никой не може да ви помогне. Да живее на подаяние всеки може, но вие знаете какво нещо е подаянието. Толкова пъти съм ви говорил и пак ви питам: Вие може ли да влезете в един съвременен симфонически оркестър, ако не можете да свирите? Там слушател ще бъдете. - "Ама аз искам да свиря." - След като теглиш 10 пъти този лък, капелмайсторът ще ти каже: "Бъди тъй добър да слушаш само." И няма какво да се докачате, само онзи, който е способен, има право да свири. И като дойдете до онзи свят, тъй ще бъде. Ама благодат има! Благодат има за онзи начинаещ, който цял ден стърже цигулката, но за виртуоза няма никаква благодат. На него казват: "За тебе благодатта е свършена, ти трябва да проявиш своето изкуство и да свириш хубаво. "Нищо повече! Сега аз говоря за вас, които сте виртуози, а пък които сте ученици, благодат има толкова, колкото целия океан, но за виртуозите няма. Само виртуозът има права. Той има право да свири тъй, както намери за добре, а ученикът няма права, той ще свири по правилата, по методите, които учителят му дава. Като ученик ще се подчиниш на дисциплината на училището: със своите съученици скандали няма да вдигаш, в класняма да се смееш, няма да говориш, разумно ще отговаряш, ще мълчиш и ще се учиш. После, няма да носиш, каквото искаш, в клас няма да ядеш семки, фъстъци и други такива работи, не се позволяват такива неща. - "Ама аз не съм ли свободен?" - Никаква свобода няма. Туй трябва да се спазва в клас. Когато постите, туй е признак, че сте ученици, въздържание трябва. Ученикът пости. Що е пост? Вие ако турите тези правила в живота си, ще имате известни добри резултати, но и ако не ги турите, пак ще си учите уроците. Защото невидимият свят е толкова строг, справедлив е той. Досега, откакто светът е създаден, нито един ангел не е успял да се промъкне, без да учи. Всеки, който се е опитал, все е слязъл долу на земята. Туй са правила за всички. Няма никакво снизхождение и лицеприятие. Законът е еднакъв и за млади, и за стари. Онези, които имат съзнание, които искат да бъдат в този свят, еднакъв трябва да бъде законът за тях. Да не мислите, че в другия свят има някакво лицеприятие, както в този? Не, там няма никакво лицеприятие. Като влезете там, ще ви очакват да бъдете чист, а чистотата е свойство, качество само на безсмъртните души. Туй трябва да знаете. Смъртен ли си, чистота нямаш! После, разумността също тъй е качество само на безсмъртните души. Смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, правдата, добродетелта - всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Щом човекът е безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но те се различават. Та казвам, някой път на човека му става тъй тежко, че му иде да бяга в гората. Е, ако гората можеше да лекува главата! Колко пъти ние сме ходили в гората, без да се лекува главата. Главата може да се лекува само когато истината влезе да живее в човека. Та сега ще внесете в ума си мисълта, че в света, към който се стремите, лицеприятие няма. Вие не гледайте сега на временния живот. Вие много повърхностно гледате. Не се заблуждавайте от временни прояви. Вие може да имате един приятел, който ви обича, но вие не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта. Любовта се познава по своите крайни резултати. Вие не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на земята, той трябва да ви сочи пътя нагоре. Сочи ли ви пътя, той ви обича, не ви ли сочи - той не ви обича, нищо повече! Тъй подразбираме ние обичта -подтикване към целта, към благото на душата. Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме спъва от пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Значи любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на душата ви. Туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенствуване. Туй е красивото. И когато дойдете да разсъждавате, ще знаете: всяка сестра, която може да ви подтикне напред, тя ви обича, а всяка, която не може да ви подтикне, нейната любов не е още силна. Вие казвате: "Ама тя не ме обича." Това са временни субективни схващания. Светът има такава любов. Каква е обичта в света? Аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е любов. Аз може да имам някакъв интерес. Ако идете при някой съвременен учител американец като ученик и му платите два-три пъти повече хонорар, отколкото някой беден ученик, той ви посреща добре, а бедния ученик го изпъжда, иска да се освободи от него, макар че и той му плаща. Казва му: "Не си губи времето." И тъй, в продължение на тия 10 дни, като станете сутрин, няма да бързате веднага да станете, да се измиете, но оставате 10 минути в леглото си в размишление, за да възприемете Божиите лъчи на Истината, и тогава се измийте. Вечерно време пак преди да си легнете, спрете се за 10 минути и размишлявайте. Имайте тихо и спокойно състояние и благодарете на Бога за всичко това, и отправете душата си нагоре към невидимия свят, за да възприемете туй великото, Божественото. Сутрин 10 минути, вечер 10 минути, в това седи благото на човешката душа. Туй е красивото, хубавото. Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути при хората. Тъй зная аз. Мил йони минути трябва да се живее при хората, за да ти дадат една минута при Бога. Не че хората са лоши, но туй, което аз търся, няма го при тях. Те трябва да работят много време, за да може да дадат това нещо. Туй само Вечното може да го даде. Затова трябва да се приближаваме при Бога, понеже съкращаваме времето си. В Писанието сте чели, дето Христос казва: "Радвайте се и се веселете, когато скърбите дойдат при вас; радвайте се и се веселете, когато вашият ум се смути; радвайте се и се веселете, когато хората казват лоши работи за вас; радвайте се и се веселете, когато работите ви не вървят; радвайте се и се веселете, когато нямате къде да спите; радвайте се и се веселете, когато боси ходите; радвайте се и се веселете, когато сте гладни " и т.н. И ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: ""Силен е онзи човек, който може да владee себе си." -" Ние бихме могли да заставим света да върви по нашия път, но ние се страхуваме." Не, вие се страхувате кой ще свърши работата ви. За пример питам ви: Колко часа трябват, за да изметете стаята си? Мен ми трябват само 5 минути, за да измета четири стаи, 10-15 минути да сготвя вашето ядене, 5 минути да се облека, 1 минута да се измия. Колко стават? -17 минути. След туй да се разправя с децата вкъщи - 5 минути, 5 минути за приемане на гости и т.н. Тъй щото ще се наберат приблизително 60 минути, докато свърша всичката ваша работа, а ще ми остане толкова свободно време! За пример при мене често дойде някой, приготвил един поменик от много въпроси, мисли да ме държи 4-5 часа, да се разговаря с мен, но казва ми: "Учителю, всички тия въпроси аз съм ги написал, но докато дойда да ви питам, аз ги разреших, няма защо да си губите повече времето. И тъй, както си поприказвахме 4-5 минути, всичко ми става ясно." Значи от невидимия свят му ги обясниха. Другояче аз трябваше да му разправям, той да спори, аз да му доказвам и след 4-5 часа той пак ще си замине с особено мнение. А сега и той е благодарен, и аз съм благодарен. Когато вие чистите къщата си, то е друго нещо. Но в къщата на един праведен човек прах не пада. Когато дойде прах в къщата му, той седи във въздуха и като отвориш прозореца, той излиза навън. За пример един светия като стане сутрин, той каже с устата си "пфу" и изчиства стаята си. Хем тъй хубаво я изчиства, с най-хубавата метла, никакъв прах няма в нея, всичко отива навън. Но кога? Та трудът ще се съкрати, в това именно седи бъдещата цивилизация, да се съкрати трудът и да се освободим от този непосилен труд, който сега имаме. Действително, много работим сега. Три часа на ден работа е достатъчна, а не както сега всички сме станал и роби на труда. Работа трябва вече! По-малко физическа работа, а повече на ума и на сърцето. Сега някой казва: "След като ходя в този път, какво ще спечеля?" Ето какво ще спечелиш? В 15 минути ще сготвиш яденето, в 15 минути ще свършиш работата си в стаята, в 5 минути ще се разправиш с гостите си и никога няма да бъдеш в лишение. Разбира се, туй е за в бъдеще. Ако живеете така, туй ще спечелите. А засега аз зная, вие готвите по 4 часа на ден, 2 часа ви отнема метенето, 3 часа да се разправите с вашите гости, 4 часа с децата, 2 часа за шиене и най-после жената казва: "Еди-коя си работа е останала несвършена, за другия ден ще я отложа." Значи освен че не е могла него ден да свърши работата си, но и другия ден продължава. И цяла седмица като работи, все нищо не е могла да свърши, а тази работа е само за 25 минути. Сега вие не сте учили изкуството да направите хората доволни. Защо не сте се научили да заставите домашните си да бъдат доволни? Вие казвате: "Туй нещо само Господ може да го направи." Но вие може да накарате вашите домашни да бъдат доволни. Сега няма да ви казвам как. Туй е най-голямото изкуство. Можете да направите и децата си, и мъжа си - всички доволни. Туй е най-голямото изкуство, но няма да го кажа сега. Не е мъчна работа, но наука е това. Сега аз няма да ви разкривам начина, но представете си, че аз виждам още от улицата, че идете тъй раздразнени и аз зная, че вие обичате розовото масло. Влезеш вътре, помиришеш, приятно ти става. Веднага твоето настроение се изменя, нали така? Значи розовото масло спаси положението в този случай. Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие може да попаднете в грешка, че съвсем да загубите. Не, вие трябва да знаете какво обича този човек: розово масло ли, масло от теменужки ли, или друго някое. В Америка, аз зная, един господин напуща жена си, и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят. Един ден той отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мебелирала стаята с червен цвят. Като се връща и вижда това, той скъсал всичко с нея. Човек ще изучава и себе си какво обича. Някой път вие искате да знаете и вие какво обичате, та по-добре да можете да си услужвате. Аз обичам дълбокото желание на душата, Божественото в човека. Под "душа" и "дух" аз разбирам Божествения човек, а под "сърце" и "ум" разбирам човешката страна на живота Дайте ход на вашата душа и дух да се развиват, всичко, каквото е скрито там, това е благото ви, а оставете вашето сърце и вашият ум сами да се развият. Не се месете в тях. Да възпитаваш ума си, да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания. Когато аз употребявам думата "скръб", подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб, а това са условия, при които тези добродетели могат да се развият. Следователно скръбта ще донесе радост, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви. Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света Имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в тебе. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. Това са закони в природата. Тя е поставила така нещата. Някой казва: "Ама с тия скърби ми дотегна вече." Не, радвайте се, защото животът на земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се, докато имате скърби. Вие не сте опитали живота без скръб. Така трябва да схващате живота. Дойде ли ви скръбта, нека се яви радостта във вашата душа. Някой казва' "Ама аз много страдам." Хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в тебе. Като узреят тези хубави плодове в тебе, те са едно благо за твоята душа и тогава ще ги разбереш. Каква е разликата между скръбта и мъчението?- Мъчението е за по-силните натури. Скръбта е само начин за развиване на известни добродетели. Когато човек се стреми да създаде нещо ново в себе си, той се мъчи. При мъчението нови неща се създават, а при скърбите добродетелите се развиват. Тъй седи истината. Душата скърби, а духът се мъчи. Когато духът иска да създаде нещо ново, той се мъчи, но не защото е слаб. Но хората са дали едно криво понятие за думата "мъчение". Когато се казва "мъка", може да се замести с усилие, преодоляване на условията. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Трета беседа от Учителя, държана за сестрите 18 февруари 1926 г., четвъртък, 16 ч., София
  12. Hristo Vatev

    1926_01_21 БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

    Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА Втора беседа от Учителя, държана на сестрите 21 януари 1926 г., четвъртък, 16-17 ч., София Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление Ще взема един стих, който казва: "Без наука няма сполука", или сполуката зависи от науката. Въобще съвременното човечество е в стълкновение със своите стари вярвания, със своите стари прийоми. Туй е много естествено. Представете си кон, на когото е естествен навикът да рита, това е в неговата култура, в неговото развитие, от хиляди години на миналото това е служило като едно оръжие против неговите врагове да избавя живота си. И не е нещо лошо това от страна на коня да рита. Това е едно средство да се брани. Но представете си съвременния кон впрегнат в една каруца и пак по същия начин иска да рита. Нали ще бъде смешен? Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо? Тази каруца той ще я прекатури, ако рита. Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни. Та когато кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие ще имате предвид вредната им страна. Един вреден навик никога не принася полза. Той е бил полезен някога, но сега не е полезен. Второ. Казвате: "Без наука няма сполука." Може ли някой да стане турист, без да пътешествува, без да ходи по високите места? И може ли някой да стане цигулар, без да се учи да свири? Или може ли някой да пее, ако той не се е научил на това? В каквото и да е изкуство той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, когато е дошло християнството, те са мислили и мислят, че може да се усвои по един много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложи. И не само да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят. Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така по естество, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие студена вода, ако е немарлива към гърлото си, мислите ли, че тя за дълго време ще запази своя хубав глас? По същия закон и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. То е така, но когато един ден човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява. И ние говорим за тези сърца именно. Искате да вървите из пътя и да прилагате вече. Добре, сърцата ви са обновени. Питам: Тези обновени сърца ще ги изложите ли на тази външна промяна? Пазене трябва. Това вече е наука. Може някои да са слаби, като че друг някой трябва да се грижи за тях. Така например и в ранната възраст на детето майката се грижи за него, когато то е на една година, има нужда други да се грижат за него, но когато то стане на 5-10-20 години, то ще се грижи само вече. В разумната природа това го има. Бог така е дал, че във всеки един човек е вложил тези качества и той трябва да ги пази. Другото условие: всеки човек трябва да се намира постоянно на работа. Никой от вас да не бъде в бездействие. Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му, и той почва да се нервира. Дайте му цигулката, веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му, и той ще почне да се нервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното вкъщи и тя ще почне да се нервира. Всички трябва да работите. Сега ще кажете: "Ние нямаме условия за работа." Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: Вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и на врабците. Аз го наблюдавам, когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат, не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: "Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме." Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: "Те са птички, задоволяват се с малко. Ние с какво трябва да се занимаваме?" Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: Мен ме радва тяхното доволство. Те като намерят някоя дупчица, благодарят на Господа. Казват: "Тука е добре, няма да ни духа вятърът." Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение. И казва се в Писанието за тях, без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята. И техните ръководещи ангели им казват къде има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те благодарят. При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тъй приятен. Те нямат идейни разбирания за нещата, понеже сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда. Най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си сега един земеделец, който има 4-5 хиляди декара земя, но капка дъжд не е валяло. Той има всички плугове и приспособления, но земята е като камък твърда. Питам: Как може да се оре при такава твърда почва? Следователно той трябва да чака да падне дъжд, да падне влага. И тази влага в духовния живот всеки един трябва да я предизвика. И аз ще ви дам един пример: когато българите нямат огниво, те вземат две дървета и почват да ги трият, па ще мине час-два-три часа, докато се сгорещят много дърветата и се образува огън. Произведете ли го, вие вече можете да сготвите хубаво яденце на този огън. Може да си опечете хляб, при това може да си възварите и водица. Сега ние ще приложим това в живота. Този, същият закон е верен и по отношение на човешките чувства. Ако човек е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света, но ако всичкото му внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана. Представете си някой лекар, който препоръчва на някой болен човек да се къпе в морето. Ако той седи целия ден в морето, какво ще стане с него? Достатъчно е един месец по 4 часа да седи, за да изгуби и малкото здраве, което има. Ако трябва да прави морски бани, нека влезе във водата само 5 минути, достатъчни му са. Някой пита: "Не трябва ли да живеем в света?" Ще живеете 5-10 минути. Под "света" ние разбираме условията, водата. Благоприятните условия някой път са приятни, а някой път - не. Допуснете сега, че имате възможност всяка вечер да ходите на театър, на концерт или на разни такива. И всяка вечер ако ходите, какво ще добиете в края на краищата? Ако знаете всички пиеси, коя как се е изиграла, какво ще спечелите? Една-две пиеси през живота са полезни, но многото посещения на театри и концерти се втръсва. Та сега и религиозният живот на хората е същ. Аз препоръчвам на хората религиозен живот. Под "религиозен живот" разбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовен живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно в същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява разни ритуали. Но ако всичкото внимание на човека е погълнато от външната, обратната страна, изгубва се вътрешната същина. Вие като ученици трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се пълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане – човек става недоволен от себе си. Човек има една възраст, дето растенето спира. Растене и спиране ще има периодически. Та застой ще има. И този застой не е нищо друго освен когато вашето растене спре, започва растенето на друго същество, и вие ще прибирате известна енергия за следната година, за да може да продължите тогава растенето. Вие искате всякога да сте радостни, да скачате, но то е невъзможно. Едно дете след като скача най-много 10 часа, след това ще заспи, ще престане скачането. Щом се събудите, вие ще усетите едно отмаляване на краката. "Без наука няма сполука." Трябва да изучавате основните правила във вашия живот. И ще се стремите да бъдете доволни от малкото знание, което имате. И туй знание да служи като една основа на нова придобивка, която може да прилагате всеки ден. Всички искат да служат на Бога, но ако ви попитат по кой начин може да се служи на Бога, ще го определите ли? Служенето на Бога всеки един може да изпълни по хиляди начини. Той може да служи на Бога, като обработва своите мисли, облагородява своите чувства, кали своята воля, после като заздравя тялото си, пресъгражда го, след това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Та именно първата фаза на всеки един живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Аз ви говоря за обработване, но не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства. У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно някои богати хора като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата. Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват те отнякъде да дойде даром нещо. Малцина обаче са тези, които могат сами да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тези, които вървят по лесния път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване. Сутрин ще отиде, на обед ще отиде и вечер ще отиде. Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи можеш да се молиш. То е лесно, но кажат ти да отидеш в някой град, да помогнеш на някои бедни, ти казваш: "Тази работа е мъчна, не е за мене." Да, и тази работа е Божия работа. Ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш Тогава се явява друго едно положение и казваш: "Ама аз искам да чуя гласа Божий, че тогава ще отида." Ние имаме един такъв пример. Йон като чу гласа Божий, взе си багажа, качи се на кораба и хукна да бяга. Някой път хората изпълняват точно това, което Бог не иска. Когато Бог казва на Ананий: "Иди в тази улица, там има един човек, който се моли", той му казва: "Аз го зная, той е опасен човек, страх ме е да отида при него." Тогава Бог му казва "Не бой се, той се моли, иди при него. Аз ще ти кажа какво трябва да направиш." Този човек се разговаря, мисли да не попадне в такава една клопка. Та казвам: Наука се изисква. Без наука няма сполука. И потребна е тази духовна, тази вътрешна опитност. Всички трябва да се стремите към това! Малката опитност, която имате, трябва да използувате, да я прилагате и трябва да разбирате вашите състояния. Много пъти могат да се промъкнат и във вашето сърце, във вашия ум посторонни чувства и мисли, които да спънат вървежа ви, желания, които не са ваши, или мисли, които са чужди. Всеки един от вас ще работи тъй над себе си. Туй, което принадлежи на вашия живот, именно с това започва самовъзпитанието. Някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх. В религиозния ви живот ще дойде една фаза, почва да те е страх, ама няма никакви причини. Като седиш вкъщи, обзема те един вътрешен страх. Защо е това? Всички ще го претърпите. Или по някой път мислиш, че сърцето ти ще спре и ще умреш, и няма да можеш да се приготвиш за последните си земни часове. Тия положения са все мисли на някой от външния свят. Първото нещо: Без наука няма сполука. В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил Едно нещо има, което вас, сестрите, ви спъва, и то е следващото: между вас няма онази наука, т е. вие не знаете как да се оценявате и между вас няма тази хармония, която е потребна. Вие всички ще потвърдите, че я няма. Това не е лошо. Когато се съберат в един хор, нима всички знаят да пеят? Нима всички познават нотите? Не, онзи капелмайстор ще ги учи на нотите. И няма да се мине една година и между певците ще има хармония. Ние можем да създадем хармония. Когато човек иска да пее, той може да пее. Когато човек не иска да пее, и най-добрият учител по музика не може да го научи. Сега това е хармонизиране на един външен процес. То с думи не става. Можем да кажем: "Хайде да се хармонизираме", но от това нищо не излиза В невидимия свят има разни методи Бог най-първо започва чрез съвет - внушение Ако човек не иска да слуша, има и външни начини. Ще дойдат земетресения, мор, глад, болести, сиромашия и т. н. Те са все методи за изправяне на хората. Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят. Ние не трябва да бъдем от тези, да дойде Божествената тояга, че тогава да влезем в правия път. Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до една вътрешна истина. Мнозина казват "Искаме да знаем истината." Аз превеждам думата истина. Искате да бъдете свободни, но за да дойде човек до свободата, трябва да има живот, трябва да има светлина. Най-първо трябва да има живот. След туй светлина, знание, а след знанието иде свободата. След свободата вие ще научите какво нещо е истината. Казаха евреите на Христа: "Ние сме свободни." А Христос каза: "Всеки, който прави грях, е роб на греха", значи не е свободен. Щом човек греши, той не може да бъде свободен. И следователно той ще се лиши от едно от най-хубавите си чувства - да усети вътрешната радост на духа. А свобода е отношение, да имаш работа с най-разумните същества. Ако си в един съвременен модерен симфоничен оркестър, няма да те питат за твоето произхождение, там всичко се определя от твоето свирене. Те няма да те питат какво е произхождението ти, те са свършили. В това и въпрос не става. Ще ти дадат един стол и парчето, което трябва да свириш, и веднага онзи, който дирижира оркестъра, ще знае кое място да ти даде. Можеш ли да свириш хубаво, ще ти даде първото място. Не свириш ли хубаво, на последното място ще те турят. Тъй е в един оркестър, тъй е и между военните. Най-силният взема първото място. Най-слабият взема последното място. И в обществото е така, и в невидимия свят е същото Онзи, който използува условията, които Бог му е дал, и е прогресирал, добил познания, за него има сполука. И в невидимия свят имат много добро мнение за него. Като разгърнат живота му и видят, че той е изправен във всяко отношение, те имат добро мнение за него. А друг донякъде е бил изправен, но после направил много черни чертици, питам: Какво мнение могат да имат за него? Ще каже някой "Искам да поживея малко, че после ние ще се поправим." Хубаво, щом кажете, че може да се поправите, отвори се книгата на миналото и тогава ще погледнат дали в миналите ви съществувания има някой красив живот. И този живот ще вземат, и ще пренесат, за да създадат нещо красиво сега за вас. Като говоря за човешкото самовъзпитание, разбирам всичко красиво на миналото, вие ще го предизвикате сега в ума. Или казано на вътрешен език, човек ще се моли да предизвика хубавите, красивите чувства, да работи той занапред с тях. Сега, аз не зная на какъв изпит трябва да ви поставя, за да видите колко сте хармонизирани вие, сестрите. Аз бих желал, каквото става, каквото се каже тука, нито думица да не излезе навън. За един месец никой нищо да не знае отвън. Е, може ли да го направите? Вие ще кажете:" Можем да го направим." И после все ще излезе нещо. Тогава отде е излязло? Значи то може да проникне. Това, че обичате да казвате, не че е лошо, то е един добър навик, защото така се предава културата, но туй мяза на ритането на коня. Имаш ли такива навици, ще бъдеш внимателен. Ще кажеш: "Няма ританици." Някой път мълчанието е злато. Туй не значи, че винаги трябва да се мълчи. Щом нямаш навици, щом нямаш никакви задължения, можеш да говориш колкото искаш. Сега вие всички сте научили това изкуство. Има такива кореспонденти, в Америка ги има много. Те плащат големи възнаграждения на хора да питат за новини. Е, на какво мяза това? - Да се пълнят вестниците. Ако аз ви дам една задача, вие ще я раздрънкате, преди да сте я направили. Аз нямам нищо против, след като я направите, тогава да я разправяте. А вие ще я раздрънкате наляво-надясно и след туй тази задача няма да стане. И вие ще търсите причината. Не че го правите от някоя зла воля. Аз ще ви помоля, защото мисля вече, че сте израсли, че разбирате нещата. У човека има придобити навици. Има един проповедник в Америка, който, като говори, си мърда рамото. Там е всичката слабост. Много пъти ние искаме да поправим някоя своя слабост, а когато говорим, я забравим. Не, ти ще контролираш ръката си. Не е лошо това, че той си мърда рамото, но има случаи, когато ръката трябва да се подчинява на човешкото съзнание. Тя трябва да слуша, нищо повече! Дисциплина трябва да има. Ами ако окото почне да прави каквото то иска? Па и лицето? Знаете ли какви гримаси ще имате. Не, лицето трябва да слуша. Пък няма желание, което лицето да не може да изрази. В дадения случай всички неща могат да се въздържат. Сега на вас ще ви дам едно упражнение. То е следното: трябва да вземете участие всички, които ме слушате сега, до следното събрание. Четири пъти в този месец всеки петък ще ставате точно в 4 часа сутринта и цял един час ще прекарвате в размишление. Ще се молите за благословение и за хармонизиране, за себе си и за малката група тук, да се хармонирате вътрешно. Цял един час ще бъдете на размишление и ще се молите. Ще знаете, точно в четири часа на духовна работа! И после, като дойдете тук идущото събрание, който от вас не е спазил правилото, да си каже сам. Ще си напишете имената, да видим кои са те. Или как искате, да не знае никой? Защото, като знае някой тук, навсякъде ще се разпространи из София, всички ще знаят. Не е лошата страна на говоренето. Втората част на задачата е мъчна. Първата част е лесна, но щом дойде до втората - да кажете, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит. Ще намеря колко души от вас не са изпълнили задачата правилно, без да кажете вие. Следния път ще имаме смятане. Аз ще изкарам само числа от вас и ще знаем колко души не са изпълнили задачата си. Тогава, следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане. Вътрешната хармония е необходима за човешкия ум и сърце. Това е необходимо за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От невидимия свят са готови веднага да услужат, щом има хармония. Но щом хората не са в съгласие, от невидимия свят нямат разположение да помагат. И ако работите никак не вървят, трябва да знаете, че в живота ви има нещо, което куца. Но дойде ли хармонията, невидимият свят е много точен. При хубавото цвете всеки се спира. Хубавия извор, хубавите местности всеки посещава. Музикант, поет, художник, всичко, което е възвишено и красиво, всеки обича да го слуша, всеки обича да го гледа, понеже то е Божествено. Аз не говоря за човешките работи, а Божествените работи без изключение всеки обича да ги слуша. Ако ние говорим по Божественому, то има цена. Божественият живот без разлика в кое и да е същество има цена. Когато говорим като хора, то е друго, но когато говорим по Бога, там има особена благодат. Желая всички да говорите по Божвственому. Спрете се, кажете: "Туй, което аз говоря, по Бога ли го говоря или по себе си?" И като мълчите, пак се запитайте: "Като мълча, по Божия Дух ли е, или е човешко?" Защото има едно мълчание по съображение. Казват: "Глупавият като мълчи, минава за умен." Ако аз мълча, когато говори някой, това не е от незачитане, аз седя, давам част от времето си за него. Когато другите говорят, мен ме интересува тяхната реч. Туй мълчание в мен е Божествено, интересувам се какво иска да каже той, а някой като седи, ще си мръдне ту лявата ръка, ту дясната, мърда се на стола си, това е човешката страна на мълчанието. Ако се научите всички да знаете да слушате, то е много. А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там като си туриш стомната, чуваш й гласа. Господ ти казва тъй:" Вземи си стомната от извора, защото, колкото повече стоиш, нито капка няма да влезе вътре. Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе." Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: "Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът." А има други, които казват: "Кажи още, говори още." Някои казват: "Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам." Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва. Някой път имаш неразположение надуха си, отпаднал си, унил си, като че си изоставен. Ами че то е едно прекрасно състояние, не са те забравили. Господ казва: "Не си научил урока." Страданията са път, да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? - Че то е едно красиво състояние на духа! И който е силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа и най-лошото си състояние като траеш два часа, изведнъж ще ти светне. Една славянка, като правила този опит, тя била скръбна и след два часа почнала да играе. Тъй е и у децата. Ние, за да изразим своята радост, ще се разиграем. Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш, когато трябва, и да седиш, когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза:"Как се разиграл царят пред народа, тъй по демократически начин." Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега едно от правилата: тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по-ужасно неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи. Той седи в земята и чака, докато се освободи. И след това всички духове ще се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и останат само костите. И тогава той се освобождава, и казва: "Отидох вече." Една последна нишка само остава и той се зарадва в душата си, че всичкото тяло се стопило и той се освобождава от него. Защото туй тяло, в което е човекът, физическото, то е един затвор. Та тия състояния, в които вие може да се намерите, да ви не плашат. Вие ще си кажете: "От моето състояние имай по-лошо." Туй да го знаете! Влезте в положението на подобните. Към красивото ще се стремите, а с другите лоши състояния, с тях ще регулирате вашето неразположение. Това е наука! Тази наука вие прилагайте в живота си! И старайте се тогава да създадете в себе си едно чувство на милосърдие. Не е лошо човек да се ожесточи, но се старайте да предизвикате в себе си да се събуди Божественото чувство на милосърдие. Защото иначе човек най-първо вреди на себе си. Да оставим другата лоша страна. Когато човек се ожесточава, разрушава в себе си хубавите неща. Най-първо, за своето добро ще се обърнете, ще кажете: "Няма да причиня вреда на себе си." А да оставим другото хубаво! Ожесточението е вредно за самия човек. При това изгубват се ония връзки между Бога и него. Ако един ученик се ожесточава, той губи връзката си между него и Учителя си. Първото нещо, за да може да действува Бог във вас чрез Любовта Си, човешкото сърце трябва да бъде милостиво и меко. Никакво ожесточение. Онова състояние, когато човек е готов като дете да възприеме, да забрави, то е милосърдие. Сега, това е достатъчно. Разбрахте ли? Сега за упражнението. Ще ставате точно в 4 часа. Ще се стремите да забравите всичко и на дълбоко размишление да се отдадете. След като разгледате вашия живот, като пожелаете какво добро трябва да имате, като помислите как да подобрите вашия живот, да помислите за всички добри хора в целия свят. В Америка, в Австралия, навсякъде, навсякъде ще ги обиколите и да се запознаете с най-добрите и най-учените хора в света, а после, ако ви остане време, ще се качите горе на небето при ангелите и там ще се постараете да се запознаете с тях. Тъй за един час ще си направите една хубава разходка, една хубава духовна разходка по цялата земя и на небето. Но да не заспите! Като идете на небето, ще гледате да не останете там. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Втора беседа от Учителя, държана на сестрите 21 януари 1926 г., четвъртък, 16-17 ч., София
  13. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ (СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА) Тайна молитва Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Евангелие от Лука, 10;6 Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяват като вървиш по пътя. Страхът е ясен сам по себе си. Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците. Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид. Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това. Когато някой говори много, малко работа свършва. Сега, каква е целта на вашите събрания? Да ви се говори ли? Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено! Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем!" Че кога не сте се събирали. Мен се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други. Сега да дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането. Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? - При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е и в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части. Сега да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов. Кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов. Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?" Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си. Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? - Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има?" Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така?" Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири!" Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница!" Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални. Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже. Сега ще ви представя една картина, да видите как говори небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни!" Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе!" Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов. Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината. Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа. Та казвам сега на всинца ви, като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината. Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят. Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават. Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги!" Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер. Казвам: Ето един похвален пример. Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си. Господ ще помисли и за тебе. Та Царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе. Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропускам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето... Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот. Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша. Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи. Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух. Светът може да се поправи, но на нас ни трябват методи. Бог има всички начини, методи за поправянето на света. Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? - Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината. От нея може ли да излезе светлина? Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите. Много извори образуват реките. Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана?" Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай!" Като се върне, питам го: "Доволен ли си?" - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа. Това той ще свърши отлично. Сега да се повърнем към съществената мисъл. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо!" Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се!" - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече!" Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш?" Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече. Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата? - Това е животът на човека. Какво нещо е духът? - Това е неговата сила. Какво нещо е Бог? - Той е всичко. Това са философски отговори на тия въпроси. Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питат ни: "Защо ви е светлината?" - За да четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова. Та сега искам вашето копие да се смекчи, от желязо да се направи перо, перото на един хубав, мек език, с който да изказвате най-хубавото, най-доброто в света, но не само да го изказвате, а да го прилагате. Тайна молитва Беседа от Учителя, държана само на сестрите 18 декември 1925 г., четвъртък, 16 ч. ----------------------- * косер – предполагам, че става дума за кос, но не съм 100% сигурна и затова оставих думата косер
  14. Hristo Vatev

    1923_06_21 Приложение

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИЛОЖЕНИЕ Добрата молитва Ще прочета няколко стиха от 4-а глава от Евангелие от Йоана, от 1-и до 29-и стих. „Бог е Любов” Това, което досега съм говорил на всинца ви, е, че ви трябва приложение. Предизвиквам сега друга дума вместо думата мога. Приложението изключва отрицателния смисъл на думата мога, а вие я вземате в отрицателен смисъл. Думата мога е положителна, инак вие я омаломощавате наполовина. Казвам, че ще трябва да учим, а вие питате: „Мога ли?” – по този начин думата мога се омаломощава. Аз виждам, че тази дума е започнала да се обезсилва. Ако имате някаква спънка, няма да можете, разбира се. Винаги това, което спира думата мога, е наличието на някаква вътрешна спънка. Спънката в Живота може да бъде или в ума – в идеите, или в сърцето – в чувствата, или във волята – в действията. В идеите може да бъде спънка мисълта, че туй, което някой ще направи, ще бъде най-доброто и като неговата работа втора няма да има. Това е едно вродено чувство в художника, в поета, в писателя, в свещеника или в проповедника. И всеки, който е сам, мисли, че такива мисли и идеи, които са минали през неговия ум, през друг ум не са минавали. Но когато неговата мисъл се реализира, тогава започва да вижда нейните дефекти. Един знаменит английски проповедник, докато бил в университета, чел Библията и казал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи!” А по-късно сам се изповядвал, че след като говорил четири пъти по нея нещо, намерил се в чудо какво може още да каже. Това е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. На каузата, която вие застъпвате, или на идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произхода им – Божествен ли е, или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който повикал сина си и му казал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди. Вярването и отношенията, които те са имали, трябва да ги спазваш и никакво друго ново учение не трябва да приемаш. Свещената религия, която сме имали, е единствената религия, която съществува в света.” Тъй казал вълкът на сина си. Е, каква е религията на вълка? Той казва, че за всеки грях трябва умилостивяване и жертвоприношение, нищо повече. Когато един вълк съгреши, той дави овците и му се прощават греховете – така мисли вълкът. Сега в обществото ще ви питат българи ли сте, православни ли сте, еретици ли сте и т.н. Такъв един въпрос ми се вижда малко неестествен, т.е. вие, като ученици на Всемирната школа на Бялото Братство, трябва да схванете въпроса малко другояче. Даже в един съвременен германски университет няма да ви питат българин ли сте, или не, а свободно ще се запишете в него. За науката не важи дали сте българин или не. Дори може да сте православен, но и православието не важи за науката. Може да сте православен, може да сте българин и да сте един от най-последните ученици в Школата. Когато дойдете в Школата, не важат нито вашите вярвания, нито вашият произход. От вас се изисква най-първо да учите, то е свещеното! Човек, който иска да учи – това е Божествен импулс. И в дадения момент желанието на човека да учи, да върши Волята Божия, това е свещеното – това е живият човек, който се проявява. Това, за което мислите, са традициите, а това, което проявявате, е свещеното. Вие искате да служите, да сте полезни на човечеството. Как ще бъдете полезни? С това, за което искате да служите на другите, били ли сте полезни на себе си? Аз ви питам кой от вас е бил полезен на себе си в истинския смисъл? Ако някоя вечер, след като преядете, ви е тежко на корема, били ли сте полезни на вашия стомах? Ако някой ден се смутите и главата ви се развълнува, били ли сте справедливи спрямо вашия ум? Ако се отчаете, били ли сте справедливи спрямо вашето сърце? Ако обещаете и не изпълните, били ли сте справедливи спрямо вашата воля? Човек, който не е полезен на своето сърце, на своя ум и на своята воля, не може да служи на Бога – законът е такъв. Ако ти не зачиташ своя ум, ако не зачиташ своето сърце, ако не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, с какво ще служиш на Бога? Сега вие гледате еди-кой си какво е направил. Трябва да гледаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората? Първото свещено нещо, което аз искам от вас, е да уредите вашите отношения с Бога. Ами църквата, ами всичко друго? Първото отношение във Всемирното Бяло Братство е отношението между Бога и вас. Ще ви докажа защо всички други отношения, които имате в света, са неестествени отношения. Вземете едно от най-благородните неща: имаш дете, кърмиш го, но то постоянно плаче и все иска да суче; а майката живее с идеята, че това дете един ден ще я храни и ще я обича, обаче дали ще бъде така е въпрос. И аз бих попитал колко щастливи майки има в света, на които децата да са оправдали тази любов? Значи това, което майката върши, не е право, не е благородно, т.е. отношенията между майката и детето са неестествени. Защо? Тази майка е заченала детето, без да познава Бога, и според същия закон детето се ражда, без да познава Бога. Всички нещастия в съвременния свят произтичат от факта, че всяка работа, която започваме, без да познаваме Бога, ще има същите отношения към нас. Затова всяко нещо в света се руши. Каквото и да започнем много добре, накрая ще бъде разрушено – защо? Защото хората нямат прави отношения към Бога. Отношенията на Бога са прави, защото Любовта, която ти ще проявиш към Него, има един отговор, защото Бог е едно от най-възвишените, най-благородните Същества. Значи отношенията ни към Бога, Който ни познава много добре, ще бъдат прави и за това, което дадем, в замяна ще ни се даде. И ако ние образуваме тази правилна връзка между Бога и нас, тогава третото отношение ще бъде с нашите ближни. Когато слезем, ние ще знаем как да работим, ще се отправим от света на човеците към Бога. А сега на Земята ние не знаем как да се обърнем към Бога, не спазваме условията. Вследствие на това у всички вас се заражда желание да работите, но искате да намерите един като себе си. Не, човек трябва да се свърже с такъв, който като него познава Бога. Вие познавате Бога по философски и теоретически традиции, но по същност, по естество, по опитност, така както е говорил на Мойсей на планината или на Христа, още не Го познавате. Някои от вас правят опити, но ако ви зададат въпрос, вие лесно можете да се усъмните. За онзи, който е говорил веднъж с Бога, този момент остава неизгладим в съзнанието му. Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент на разговор с Бога остава абсолютно неизгладим. Целият свят може да се обърне, но никоя сила не е в състояние да изглади този Божествен образ. Следователно, когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие, то подразбира, че при сътворението Бог така се е врязал в съзнанието на първия човек, че не е могъл да бъде забравен. Първите хора, които са видели Бога, идват сега. Това са Белите братя, това е Културата, която върви по съвсем друг път на развитие. А сегашните хора на Земята са направени от пръст, в която е вдъхнато малко жива душа. Те са смесица от кал и Божествено дихание, от което е станало една каша. Тази каша тепърва трябва да стане образ и подобие на Бога. Вие ще трябва да премахнете вашите предубеждения. Най-първо ще трябва да вложите смирение в душата си. То е едно от качествата на всеки един ученик, който ще постъпи в тази Школа. Знаете ли какво значи смирение? Абсолютно смирение! Каквото и положение да заема – цар, философ – всеки, който влезе в Школата, ще забрави първото място, което е имал, и ще влезете в Школата без никакви претенции. Най-първо ще изучавате своите задължения, всичко ще изучавате, а за вашите права зъб няма да обелвате, няма да претендирате. За вашите права други ще се грижат– всички Бели братя ще се грижат за вашите права. Вие се грижете за вашите задължения, а те ще се грижат за вашите права. Когато влизате в Школата, ще се учите на вашите задължения. Не спазите ли това правило, ще седите вън от Школата. И тогава знаете ли на какво ще приличате – ще ходите, ще обикаляте около университетите на Бялото Братство, ще гледате какво има отвън, но вътре какво има няма да знаете. Когато се върнете, ще разправяте за външното величие, но вътре какво има няма да знаете. Сега някои от вас ще кажат, че са слушали за тия неща. Добре, слушали сте ги, но сега трябва да ги разберете, а за да ги разберете, трябва да влезете вътре. И тъй, за да учите, първото нещо е смирението, но смирение, каквото се предполага. Когато човек почувства, че е смирен, той ще почне да расте. Вземете за пример онези синове в света, които чакат баща им да остави наследство и мислят само за онези права, които имат, и си казват: „Какво ще се падне от баща ни – ние сме шест сина, баща ни има дванадесет милиона, значи на всеки се пада по два милиона лева.” Всеки син, ходи където ходи, все това говори: „Право имам, два милиона лева имам, не ми трябва наука, не ми трябва работа, аз съм осигурен!” И сегашните християни така проповядват: „Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас, два милиона лева имате.” Е, добре като сте спасени! Седите, пеете си и казвате: „Като умрем, ще идем в Рая” – това е едно погрешно схващане. Какво ще правите, когато отидете в Духовния свят, а не сте ученици на тази Велика Школа? Значи у вас трябва да се зароди едно такова дълбоко и велико желание, каквото досега не сте имали. Понякога аз ви гледам, че плачете и си казвам: ако тия сълзи, които досега сте проливали, бихте ги пролели само за да станете ученици, какви велики промени биха произвели те. А вие за какво плачете? Плачете, че някой ви е обидил, плачете, че нямате средства, плачете, че не сте млади, че сте остарели, че нямате знания, че нямате това-онова, че нямате обществено положение, че нямате сили. И мъже, и жени все плачат, плачат. Плачът е даден за другите. За вас обаче той трябва да бъде плач за училище – да проливате сълзи, за да станете ученици, е най-великото, най-хубавото нещо. Сега, като ви говоря това, вие ще кажете: „Толкова време ние търсим Христа, ние Го слушаме, ние Го обичаме, жертваме се заради Него, проповядваме заради Него!” Имате едно лъжливо схващане. Представете си, че искате да учите музика при един съвременен професор – срещ¬нете го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин в продължение на десет-двадесет години, но не отивате да учите музика. Питам какво ще спечелите. Нищо няма да спечелите – ще си останете профани по музика и професорът ще каже: „Много добър е този ученик, цветя носи, но много съжалявам, че не учи.” А представете си обратното – вие сте вътре в училището, не носите букети с цветя, не хвалите учителя си, но учите. Той е доволен, радва се, че има един способен ученик и казва: „Добър ученик е този!” Каква полза, ако срещате Бога, давате му букет и казвате: „Господи, ти си добър, такъв-онакъв, като Теб друг няма, Ти си Любов, Ти си много добър!” Направите Му една молитва, след което казвате: „Срещнах днес професора си, дадох му един букет и той се радва!” Това е хубаво, не казвам, че не трябва да го правите, но след като занесете букета на вашия Учител, вземете инструмента на рамо, кажете Му вашите сърдечни думи и започнете да учите. Букетът е допълнение към учението, а само това, което научите, ще можете да го предадете. Сега вие искате да въздействате на някои хора и казвате: „Този да го обърнем към нас!” Как ще го обърнете? Той не е някой камък, който да го хванеш от едната страна и да го обърнеш на другата. Той не е някоя кесия, която да обърнеш и да извадиш съдържанието й. Човек може да вземе една и после друга посока в своето обръщане. Та искам и ние да имаме правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение и вие мислите, че знаете. Вие се представяте за смирени, но няма смирение във вас. Аз ви говоря искрено: така, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска дама и сте поканена на банкет в някое висше общество. Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена баба с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет?” Ако това е едно изпитание и ви накарат да занесете тази кошница някъде, ще я вземете ли? Ще кажете: „Чудя се на ума ти, аз съм поканена на банкет, там отивам!” Че вие именно две покани имате – от една страна, сте поканени на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна, Христос ви поканва на друг банкет и ви казва: „Ще занесеш кошницата!” Откажете ли се, свършена е работата. И тогава вие ще сте от онези, които обикалят около университета, гледат как е направен, какви прозорци има, как са подредени, но какво има вътре в университета не знаят. Вие сте християни, нали? Толкова години след¬вате при мен. За Небето съм ви говорил и искам сега да ми опишете какво нещо е Рая. Опишете ми какво има в Рая – нека ми каже някой от вас, че е ходил в Рая, че това-онова има там. Има ли кандидати да ми кажат какво има там? Вие сте ходили в Рая, но Белите братя ви знаят какви сте – те имат едно широко езеро и след като вие излезете оттам, потопяват ви в това езеро и ви измиват. И тогава вие казвате: „Бях някъде снощи, но забравих всичко.” Всичко това да не ви се вижда чудно. Понякога вечер сънувате някой много ясен сън и си казвате още тогава: „Ще си го запиша!” Станете сутрин, но сънят е изчезнал и вие си казвате: „Сънувах снощи нещо – няма го!” Така е със съня – сънувате, но не го записвате и го забравяте. Когато сънувате нещо, ще си вземете една тетрадка и ще си записвате всичко, а за тези, които не си записват, казвам, че са от тия ученици, които само обикалят университета. Като ученици най-първо ви трябва смирение и пълен Мир на душата – спокойствие и Мир. В Писанието се казва: „Мирът Господен” – този Мир трябва да се добие. Мирът може да се добие само когато се образува пряма връзка между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, какъвто никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемете в света най-долното положение, може да се намерите при най-лошите условия, но освен че няма да ви спъва, това, Божественото, ще превърне всички тези елементи, ще извлече соковете от тях и ще се окажете при по-благоприятни условия в Живота и ще бъдете по-силни. Това е Божественото! Сега виждам, че във вашите умове отново се ражда същият въпрос: „Как може?” Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.” Никодим го запитва: „Как е възможно старият човек, проявеният човек, да се роди изново?” Христос не нарича стар човек този, който има много години, но онзи, който има знания, който има мъдрост. Ще ви изтълкувам този разговор по друг начин. Казва Никодим: „Онзи, който е придобил знания, който е завършил своите науки, подобава ли да се върне, да започне пак от а и б. Христос казва: „Той трябва да се повърне, да започне от а и б, да започне от вода и Дух.” Водата, това е Новият живот, истинският Живот, Божественият живот. Духът, това е Разумният, Божественият живот, в който трябва отново да се облече човешката душа. Това е една фаза на преминаване от един живот в друг, което според Писанието означава минаване от живота, който носи смърт, към живота, който носи Вечен живот; означава минаване от безумното, което носи безумие, към разумното, което внася разумното. Защото там, дето има разумност, няма грях – само безумният човек може да греши. Умният човек не може да греши и всеки от вас, който понякога греши, е бил в състояние на умопомрачение. Всеки от вас, който направи най-малкия грях, е все едно в умопомрачение. Например разгневиш се и казваш: „Чакай, аз ще му отмъстя!” – веднага идва умопомрачението и почваш да мислиш как да се отплатиш. В главата, която прочетох, Христос показва на тази самарянка истинския Път, който е учението за служене на Бога, понеже трябва да бъдем работници. Работници трябва да бъдете! Вие искате да бъдете ученици и да приложите Новото учение. Как ще го определите? Може да ви попитат къде е това Бяло Братство, на което сте ученици. Е, как ще защитите вашата кауза? Ние ще запитаме съвременните учени: „Вие в какво вярвате?” – „Ние вярваме в Христа.” – „Къде е този Христос?” – „Преди две хиляди години е живял Христос, апостолите са писали за това.” – „Но вие с Христа били ли сте?” И на вас ще зададат същия въпрос. Но вие може да имате тази опитност – всеки от вас, когато стане ученик, когато придобие тези качества на смирение и Мир, ние ще го въведем вътре в Бялото Братство и всеки от вас ще види какво е то. Сега у вас се заражда желанието преди да се очистите да влезете в Царството Божие. Всичко може в света, но нечист човек да влезе в Царството Божие е невъзможно. Чист, абсолютно чист трябва да бъдеш! Знаете ли какво значи чист? Сега някой ще ме попита защо не се интересувам понякога от този свят. Като ми задават този въпрос, хората мислят, че са умни. Не, те са глупави и аз ще им докажа, че това нещо от наше гледище е разумно, логично и правдоподобно. Вие искате да се интересувам от този свят повече, отколкото от онзи. Ако мислите, че трябва да е така, вие сте глупави. Вие, които ни препоръчвате тази философия, постъпвате ли съобразно с нея? Вие поставяте на масата един диамант, голям колкото паче яйце, и друг по-малък. Е, питам, къде ще гледат очите ти? Погледнеш малкия диамант, но след като погледнеш после големия, няма повече да отстраниш очите си от него. Кой диамант искаш? Ще кажеш: „Диамантът, който е голям колкото паче яйце!” Ако вие сте толкова умни, че вземате диаманта, който е голям като паче яйце, ние толкова глупави ли сме да вземем малкото яйце? Не сме толкова глупави. Ние виждаме и този, и онзи свят. Онзи свят е този голям диамант и ние постъпваме правилно, когато се интересуваме от него. Значи ние съпоставяме две истини, от които на първо място седи хубостта на вашия Живот. Ще ви кажат: „Ами ние имаме култура!” Тази култура, която имате, е взета отгоре, от нас, от Бялото Братство. Цялата наука – геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството – всичко, всичко е взето отгоре. Това не е ваше. Те казват: „Измислихме нещо!” Вие нищо не сте измислили. Тези хора тук, на Земята, които казват, че са измислили нещо, нищо не са измислили – всичко е взето от Невидимия свят и е пренесено във формите. Следователно тази култура на видимия свят е взета от Невидимия свят и затова е неразбрана култура, затова и принципите, които те употребяват, са неразбрани. Не само това, но по някой път вие не разбирате и себе си и си задавате въпроса: „Какво съм аз вън от тялото?” Представете си, че един ден се съблечете, че излезете вън от тялото си и влезете в друг свят – как ще се познавате? Пипате си главата, косата и казвате: „Аз съм, аз съм Елена.” Един английски философ всяка вечер се питал дали е самият той, да не би да е някаква илюзия и като се уверял, че е той, се успокоявал. Е, питам, вън от своята мисъл човек има ли ясна представа какво е той, или вън от своя мозък има ли ясна представа за своята мисъл? И ако при сегашното си състояние някой път вземете да мислите за себе си като за нещо отделно, може да ви мръдне дъската и да се уплашите. Така може да направим с вас някой опит в Школата: ще ви изведем от тялото ви вън, ще ви вдигнем нагоре до бялата лампа на салона и оттам ще се гледате. Две неща трябва да има в ума ви, за да разсъждавате – ще се виждате вън от тялото си и ще се чудите как става това. Само че материята на онова същество, което е горе при лампата, ще се движи по силата на волята, а за долното същество други условия ще му трябват. Така и някои от вашите идеи се спъват по тази проста причина. Например вие искате да направите нещо, искате да говорите на някой човек за Бога, но веднага във вас влиза мисъл, която ви парализира: „Мога ли да говоря, това, което ще кажа аз, ще го приеме ли, ами ако ми се присмее?” Така вие попадате в едно противоречие със себе си и мислите, че не знаете. Мислите ли, че аз, който съм виртуоз и сядам да свиря, ще се боя от хората? Най-първо ще свирите за себе си и няма да мислите за никого. Аз, когато говоря истината, най-първо я говоря за себе си и щом я говоря тъй, както аз я разбирам, ще я разберете и вие. Представете си, че свиря нещо хубаво и вие слушате – аз се радвам и вие се радвате. Аз свиря на себе си, вие ме слушате и казвате: „Много хубаво, благодаря!” Казвам: „Няма какво да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели музиката, благодарете за това.” Нашите отношения трябва да бъдат отношения с Бога. Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта!” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя!” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този Ангел на скръбта няма да плаче. Този Ангел ходи, обикаля около вас и постоянно ви казва: – Много, много си говорил – това, което направи днес, не е хубаво! Тогава ти се обръщаш и казваш на скръбта: – Слушай, аз от децата си не искам съвет, ще се подчинявате, няма да се месите в моите работи, аз заповядвам! – Ти можеш да ни заповядваш, но не прави зло! Вземаш тоягата си и казваш: – Всички вън! – Ти можеш да ни биеш, но не си прав, нищо повече! Тези ваши деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са ваши учители. Цялото човечество аз го наричам непослушни ученици, нищо повече. Не че имате зла воля, но всички вие считате, че тези страдания, всичко това трябва да изчезне, а вие като богове, като някои царски синове и дъщери трябва само да удряте звънеца и всичко по волята ви да става. Даже и най-бедните и окъсани дечица казват: „Ех, да съм един княз или една княгиня, какво ще направя!” Значи и те имат понятие за княгиня. Казвате, че бедното детенце няма претенции. Сложете му ново облекло и ще видите как ще ви посрещне – ще каже: „Не съм разположен.” А тази фраза „не съм разположен” е едно театрално представление... Сега искам да видя колко души от вас, ако им кажа, ще си вдигнат пръста и ще кажат: „Решаваме!” Всички ще го вдигнете, но аз искам да вдигнете ума си, да вдигнете сърцето си, да вдигнете волята си. Ще направите един опит: вечерно време, когато си лягате, ще кажете: „Тази вечер аз искам да отида при Бялото Братство, ще отида при Господа!” Някои преди това ще се запитат: „Аз чист ли съм?” Подобни разсъждения прави ли са? Когато някой болен страда от някоя болест десетки години и опърпан, окъсан отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че е болен, пита ли го дали трябва да дойде при него? Не, той отива при този лекар и казва: „Заради него ще отида, той ще ме приеме!” Вие трябва да имате вярата, която болният има към лекаря. И ученикът трябва да има абсолютна Вяра към Учителя си, когато отива при Него. Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Вложите ли в себе си мисълта, че няма да ви приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение, нито помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, за това-онова! В дадения момент всичко ще оставите и ще отидете с пълна Вяра при този Учител на Живота, когото търсите, и при тези ваши Бели братя и те ще ви приемат. Това е правило без никакво изключение, на сто случая едно изключение няма. Вложите ли това правило в душата си, може да направите първия опит. Първия опит ще го направите в мълчание: искате да знаете дали Господ е с вас и дали слуша душата ви. Вървите по улицата и чувате как някое, останало без майка, младо момиче плаче или някой болен охка. Вие ще минете без да казвате нищо, само ще се доближите, ще го докоснете без да ви забележат и ще си заминете. После ще гледате резултата на вашето докосване. Резултатът от вашето пипане е този, че от вас ще премине един ток и човекът ще се затече подире ви, ще ви познае, вашата ръка веднага ще му подейства. Няма да му казвате, че ще го излекувате. Ще направите опит с един, с втори, с трети – навсякъде ще внасяте Мир и Радост и ще видите, че носите в себе си едно велико изкуство, каквото никога не сте имали. Сега някои от вас ще кажат: „Щом като зная това изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го пипна и той ще раздаде богатството си.” И това ще бъде, но сега правете опита с болните. По-късно ще го правите и с богатите: някоя бедна вдовица ще се моли на някой милионер, а сърцето му ще бъде като камък свито; вие ще минете полекичка край него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще даде. Силата е в нашите ръце, разбирате ли. На света ние заповядваме, а не друг някой! Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам! Аз съм казвал това толкова пъти. Вие говорите, че това ще стане, онова ще стане – нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават така, както са определени отгоре. Сега гледам, че някои от вас имат една слабост и казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на тоя народ!” В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата Любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква, която познава Христа. Всички тези, които Го познават, трябва да служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, ако отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега!” Не, даром ще работя! Ще бъде смешно, когато обичам Христа, да му кажа: „Сега плати!” Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една Радост! Ние считаме това за дълг и като знае това, и Той ще работи заради нас. Ние заради Него и Той заради нас, Бог заради нас и ние заради Него, Учителя за учениците и учениците за Учителя – вие трябва да се проникнете от тези принципи. Казвате, че това е подобно на старото. Не, това са две абсолютно верни положения. Вие можете да отидете в онзи свят, но ако не работите, както ви казвам, никакви съществени резултати няма да постигнете. Но ако работите по този начин и сте една учителка например, ето какво ще постигнете: учениците, над които сте работили четири години, няма никога да ви забравят и помежду ви ще се образува една пълна братска връзка. Докато при това положение, при което са сега, те ще срещнат учителя си, с когото нямат никаква връзка, и ще кажат: „Едно време беше наш учител, а сега е обеднял.” Не, в Бялото Братство такива отношения няма. Там никаква сила не може да смъкне Учителя. Той може да се смъкне сам, но обществото никога не може да го смъкне. Обществото може да смъкне един учител, учениците му може да го смъкнат, но в Бялото Братство това е невъзможно – там няма сила по-голяма от неговата. Тези твърдения, които правя, са положителни и не трябва да ви обезпокояват, но трябва да бъдат един импулс във вашите стремежи. Вие още не сте преживели големи изпитания. Например вие не сте имали изпитанията на Христа. Някои от вас имали ли са изпитанията на апостол Павел? Удариха му пет пъти по тридесет и девет, след което той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие. Тези страдания трябва да ги минем до седмата глава.” Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха пет пъти по тридесет и девет, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова.” И разказа тогава Павел: „Не зная в тялото си ли бях, извън тялото си ли бях, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа къде, но видях и чух неща, които не мога да ви изкажа.” Къде е ходил? – В Бялото Братство. Той го нарича Третото небе, бъдещата култура и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа!” За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тези страдания.” Йоан описва настоящето в Откровението, пише за новия град Йерусалим. Това не е нещо фантастично, а нещо реално, което не се изменя. И при тези условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите. Не мислите, че в Бялото Братство ще се учите за пет-десет-петнадесет години, но се изисква един, два, три, пет и повече живота. Това е хубаво, защото има какво да се учи и колкото повече време има да се учите, толкова по-добре. Ако влезете в Бялото Братство с вашите схващания, така, както сега се учите, така, както сега бързате, вие ще имате един нещастен живот. А когато видите този материал, който има тепърва да изучавате, ще се зарадвате, че за всичко това ще имате условия и ще бъдете полезни. Каквото и да ви говоря отсега нататък, няма повече да се спирам върху това, което толкова пъти съм казвал – да се обичате, да имате обич един към друг. Но ще ви говоря, че трябва да имате отношения към Бога, че трябва да обичате Господа, нищо повече. За нищо друго няма да ви говоря – Любов към Бога! Решим ли този въпрос, всички други въпроси се разрешават толкова естествено, по един мистически начин, всички други социални въпроси се решават по един много естествен начин. Не можем ли да решим този въпрос, никой друг въпрос не можем да разрешим. От осем хиляди години всички философи се занимават с разрешението на този проблем. Няма друг изходен път, освен този: Господ ме обича и аз Го обичам! Може да запитате: „Ама дали ме обича?” Обича ви, нищо повече – каквото друго да ти дойде на ума, то не е вярно. Онова у вас, което може да ви каже, че Господ не ви обича, е сатанинско, дяволско – това са ония духове, описани в индийската философия. Прочетете някой път и ще видите как ги наричат, една индуска дума има за тях, намерете я – с тази дума се означават лошите, паднали духове. Намерете името, с което индусите наричат тези паднали духове; ако до следващия път не можете да намерите името им, аз ще ви го кажа, сега не искам да ви казвам тяхното име. И така, щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви убеждава: „Не, ти не Го обичаш!” – долу, под пъпа, нещо ти говори: „Не, ти не Го обичаш!” И започва спор: обичам Го – не Го обичам, обичам Го – не Го обичам... Тогава ти трябва да кажеш: „Бог ме обича! И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение – и светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа!” В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват. Това са формули, с които ще се учите. По някой път аз съм правил опити, за да видя дали ще се обезсърчите. На¬при¬мер мога да ви кажа, че от вас нищо няма да ста¬не – какво значи това? Вие ми казвате намерението си да отидете до Варна, отговарям ви, че до Варна не можете да отидете и вие се обезсърчавате. Аз съм искал да кажа, че за един ден не можете да отидете пеша до Варна, а ви трябват седем дни. Казвате: „Във Варна не мога да отида.” Можете. Това е игра на думи: мога – не мога, това са относителни неща. Когато кажете на един окултен ученик, че от него нищо не може да стане, вие му говорите на един положителен език и с това му правите най-голямата услуга. Той знае, че по закона на отричането от него всичко става: „от теб нищо няма да стане” значи, че от теб всичко може да стане, а изразът „от теб нещо може да стане” значи, че от теб нищо не може да стане. Например някое дете се ражда и умира – такъв е законът на Земята. Казвам: това дете ще умре непременно. Кога? Това е въпрос – може след един месец, след два, след година, след две, след петдесет, сто, двеста години, но това е събитие, кое¬то непре¬менно ще стане. Следователно може и не мо¬же, раж¬да¬нето и смъртта, това са обратни процеси – раждането предизвиква смърт и смъртта предизвиква раждане. Един ученик от Бялата школа никога няма да се обиди. Казвам, че вашето дете ще умре, понеже е една недоразвита душа, контрабанда е дошла във вашия дом и ще я повикат от онзи свят, ще ви пратят друго, много по-добро дете – какво има да съжалявате тогава? Дали сте дреха на един разбойник, на един престъпник – нека си върви с дрехата, даденото – дадено. Това означава употребата на езика, нищо повече. Сега аз искам да схващате нещата в положителен смисъл, за да не се роди в душата ви една извратена мисъл. Всички извратени мисли се раждат вън от Любовта. Щом дойдем до онази велика Любов да познаваме Бога, никакви извратени мисли не могат да заемат място нито в човешкия ум, нито в човешкото сърце, нито в човешката воля. За всички страдания, за всички ваши грехове, каквито и да са те, Писанието казва: „Аз ще залича всичките ви грехове.” Когато се върнете тази вечер, прочетете от Исаия 6-а глава, 6-и стих. Трябва да имате положителната страна на това Учение, която да бъде положителна Вяра във вашия ум. Ще се стараете да бъдете свободни. Имаме ли отношения към Бога, ние ще определим правилно и отношенията си на Земята, ще изпълним и отношенията си към хората. С други въпроси няма да се занимаваме – всички ще знаете, че има да разрешавате един важен въпрос, който е толкова назрял и за който вече имате пълна възможност. Няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка съзнателна връзка между вас и живия Господ, който сега действа в света. Образувате ли тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър и идеален начин – това ще го изпитате. Не направите ли тази връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава ако се зародят страданията у вас, никой няма да ви е виновен, защото всеки е виновен за себе си. Сега вие живеете в София и понякога се питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство, нищо повече – това са живи Същества от най-висша култура, това са църквите, това е Царството Божие. Тази църква и ние я познаваме. И ако някой казва, че ние не зачитаме църквата, това означава, че ние не искаме да се лъжем с това, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква. Ще мислите! Това са мисли, които ще ви отнемат доста време, за да разсъждавате сериозно върху тях. Трябва да бъдете като малките деца, за да възприемате тези мисли всяка вечер, без да допускате, че Господ няма да ви прости греховете. Не, няма по-благо Същество от Бога, няма Същество по-внимателно от Него – Той е толкова внимателен! Той е зает с толкова работи, но на всички същества, в каквато и йерархия да се намират, най-малката въздишка чува, веднага я взема под внимание, за да поправи погрешката – няма нещо, което може да избегне от Неговото око и ухо. Но щом влезете в Училището, където израстването е съзнателно, отношенията стават други. Понеже в Школата сте свободни, там трябва да проявите воля. Господ няма да ви застави насила да се учите, а ще ви остави свободно да изберете. Ние насила не можем да направим някого праведен. Ние можем да му проповядваме, ние можем да му помогнем, но не можем да му въздействаме. Един проповедник, който иска да обърне някого, трябва да заеме неговото място. Казва Господ: „Измени ролята си сега!” Не, ние не искаме да заменяме ролята си с никого. Тези неща, като ученици, трябва да ги спазвате. Ще искам в бъдеще да се образува помежду ви една благоприятна атмосфера. Когато се събирате тук, в зданието, да се образуват благоприятни влияния помежду ви, а когато излизате, да се чувствате свободни. Тишина и Радост трябва да се прояви. Искам да бъдете свободни. Ако искате свободно да действа волята ви, трябва да дойде във вас Любовта, която ще ви донесе широчина и свобода. Също трябва да се задоволят вътрешните нужди на всички ви. Трябва да бъдете внимателни. Когато седите вечерно време, няма да мислите само за себе си, но ще размислите за кого мисли Господ, та и вие да мислите за него. Ще ви задам следния въпрос: ако вие следвате в един клас и сте около тридесет ученика, възможно ли е, след като сте били няколко години заедно, да бъдете груби един към друг? Следователно, като ученици на Всемирното Бяло Братство, вие трябва да се отличавате най-първо с честност. Знаете ли какво нещо е честността? Тя се отнася до личното достойнство на човека. Тя не е спомагателно средство, а е нещо морално, когато мислите разумно. Не ви подобава да бъдете безчестни. Обещаеш ли, трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш ли дума, на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър, което е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да бъде толкова досетлив, че да може да даде на всекиго отговор за това, в което вярва. Също трябва да бъдем доблестни, благородни и да имаме една възвишена, неумолима и постоянна воля, тъй както е постоянна Волята на Бога. Това е желанието ми. По това трябва да се различавате от другите и когато минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хора, които, каквото започнат, свършват.” Каква друга препоръка ви трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи, църквата на това се крепи. Може ли да се крепи една църква, ако няма честност, може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност, може ли да се крепи, ако няма добра воля? И в дома си трябва да поставим тези черти като отличителни от външния свят. Казват, че и те са като нас. Щом казват, че и те са като нас, ние няма да бъдем като тях, нищо повече! Следователно за външния свят тези трябва да бъдат отличителните черти на учениците. Сега на учениците, които са пред мен, ще задам като първи урок един изпит по честност. Всеки от вас, който влиза в класа, млад или стар, до края на годината ще изработи една сума от триста лева и ще я внесе в касата. Ще съберем една сума и ще видим после за какво може да се употреби. Цялата тази сума ще може да се внесе, но с труд, по един честен начин. Да кажем, че имате мъж – ще му ваксате обущата и по един честен начин ще му кажете: „Дай ми пет лева.” Или отивате в града и може да се качвате на трамвай по три-четири пъти на ден – ще се откажеш от трамвая, ще ходиш пеш и ще спестиш желаната сума. Изобщо всяка работа по честен начин трябва да се извърши. Ще напишете нещо или ще учите нещо, но всичко по честен начин. Тази сума за някой може да е малка, но за някой от вас е голяма. Искам да разрешите задачата по честен начин, честно да спечелите парите. И тогава ще видим за какво може да употребим тази сума. Другояче тази задача можем да я разрешим много лесно: някой от вас може да бръкне в кесията на баща си – не по този начин! Ако пък не можете да разрешите задачата, аз ще ви кажа как да направите това. Това е едно хубаво упражнение. Сега искам никому да не говорите навън за тази задача. Ще я изпълните по план, като всеки може да отделя по пет-десет минути от свободното си време, но без да влизате в някакво стълкновение. Ако работите по този път, по който ви говоря, значи сте ме разбрали; ако срещнете много големи мъчнотии в пътя, не сте ме разбрали. Щом условията ви улесняват, разбрали сте ме; ако кажете: „Много мъчнотии срещнах”, не сте ме разбрали. Щом сте ме разбрали, каквато мъчнотия да срещнете, лесно ще я премахнете; ако не се премахне, има нещо, което куца и трябва да се отстрани, две мнения няма. Това е една от най-лесните задачи. Ние започваме от материалните задачи – триста лева. Аз ви казвам, че тази е една от най-лесните задачи за ученика – една от най-лесните, която може да се намери в учебника със задачи. Ако мислите, че тази задача е мъчна, по проста от нея няма. Това, разбира се, трябва да бъде на втори план, защото не е толкова съществено. Да не би да се разтревожите как да намерите тези триста лева – това е маловажен въпрос. Съществен въпрос е връзката, която трябва да се осъществи между Бога и вас. В това отношение аз ще ви съдействам. Ще ви покажа какви са отношенията между връзките, които досега сте имали, и тази нова връзка, която сега се образува, за да видите каква е разликата. Мъчно може да си представите каква е същинската разлика на нещата. При сегашното ви състояние, до което сте достигнали, може да се образува тази връзка, понеже имате опитности. Тази връзка е нов елемент, който ще разреши вашата задача, ще осмисли Живота ви и бъдещето ви състояние ще се урегулира. Така че, няма да бъдете като петте глупави девици, а ще бъдете онези пет девици, които ще влязат с младоженеца. Искам да бъдете тихи. Така ще се върнете вкъщи свободни, вдъхновени, с надежда, че има да разрешите една велика задача, на която цялото ваше бъдеще ще се държи. Няма да се спъвате. Ние познаваме професора, живота му, дошли сме в училището. Аз не говоря за външните отношения в света, а говоря за вътрешните отношения, които са Божественото. Сега постарому трябва да ви запитвам дали ме разбирате. Няма да ви запитвам. Аз изнесох едно ново положение, което хората наричат учудване. Когато човек седи горе и гледа отгоре надолу, учудва се. Когато не се е качвал горе, а само се е възхищавал, човек вижда мъчнотиите и се учудва. А вие изведнъж се виждате пред планината, на която трябва да се качите. Затова думите мога и не мога са изключени. Ще кажете: „Ще бъда герой!”, понеже това е процес на движение. Изразът ще бъда герой, нищо повече! Някой казва: „Ще бъда герой, ако е рекъл Господ.” Ще бъда подразбира, че Господ е рекъл, а пък аз Неговата воля на две не правя. Понеже Господ е казал, ще влезем в Училището; понеже Господ е казал, ще учим; ще бъде така, както е казал! Сега някои ще кажат: „Защо не сме по-млади, ами сега на стари години?” Тези от вас, които мислят, че са много стари, да ми кажат на колко са години. Защото ние наричаме човек на средна възраст този, който има двадесет милиона години. Ние на колко сме? Ние сме от Слънчевата система, а Слънцето, за да направи едно обръщение, употребява двадесет милиона години. Тогава вие сте едно малко бебе. На колко слънчеви дни сте сега? Например вие сте четиридесет годишен – изчислете каква част съставляват вашите четиридесет години от годината на Слънчевата система. Хората не могат да разберат какъв ще бъде този човек, който ще има десет слънчеви години. Един човек от Слънцето, който там е на десет години, тук ще бъде на двеста милиона наши години. Там той ще е едно младо момиче, ще припка и като го попитат на колко години е, ще каже: „На десет години.” Думите млади и стари са само отношения, различни мерки. Следователно ученикът не може да бъде стар – който се учи, той всякога е млад. В Бялото Братство вие трябва да знаете онова изкуство на подмладяване. Чрез него човек може така лесно да се подмлади, както подмладява къщата си или градината със своите дръвчета. Това, което за нас съставлява мъчнотия, за Белите Братя е толкова естествено – те постоянно се подмладяват, постоянно са млади. Там няма да срещнете такива стари хора. Те могат да приемат всички форми, които хората имат – това е наука, това е изкуство, което ние не можем да направим. Сега вие трябва да решите същественото. Това е въпросът на бъдещето, това е една дълбока наука. Важна е връзката, която трябва да направите. За тази връзка много пъти са ви говорили, решавали сте и сте дошли до това положение, че може вече да я направите. Значи напълно сте подготвени и може да я направите! 21 юни 1923 г., петък, София Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 16:00
  15. Hristo Vatev

    1921_11_10 Свидетелството на Духа

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА "А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене." Евангелие от Йоана 15:26 Ще ви прочета 15 глава от Евангелието на Йоана. Ще ви говоря за лозата. Има лози, които не са се развили. Ходили ли сте на лозе, когато лозата е без листа, виждали ли сте тогава каква е? После, когато се е разлистила, и после, когато е дала плод и е узряла. Не всички лози имат грозде. И аз ще ви чета за лозата, която има грозде. Ще ви говоря върху 26 стих от тази глава. Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото, и в тази светост Духът носи условията на разумния живот. Употребявам тази дума "разумен", но бих могъл да употребя и друга дума. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си, него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав. Той не се спира върху дреболиите на живота. Той се спира само върху онова - великото - което Бог е създал. Сега, да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви. В градината има змия и той се насочва да я глътне. Змията го пита: "Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мене?" Какво й отговаря таралежът? - „А ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ, този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит да видя как стои тази работа." Питам сега, когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите ония всички видими качества, които съществуват в човешкия живот тук, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото, а Божествен е Духът. И казва Христос: "Аз ще ви изпратя този Дух." А сега хората живеят без Духа. И ако вие запитате. "Защо хората не живеят братски?" - Как ще живеят братски? Таралежът живее по таралежки, змията живее по змийски и т. н. И всички животни живеят, тъй както разбират. Духът го няма у тях, всеки един си има особено разбиране. И ако дойдем до хората, и пак има: "Защо той така постъпва?" - Той живее тъй, както разбира. - "Защо да не живее другояче?" - За да живее другояче, трябва да дойде Духът. Ако не дойде Духът, той ще живее тъй, както разбира. Ако вие искате принципално да се измените, да живеете друг живот, Духът трябва да дойде във вас. И този Дух като дойде, няма да се питате: "Този Дух в мен дали е Божествен?" Той е само един Дух, Великият Дух, Който носи светлина, Който носи мъдростта, истината, Който носи всичко в Себе Си. Той носи всичките блага от памтивека, носи ги в Себе Си, и няма друг като Него. Този Дух носи всичко в Себе Си и Той е разпоредител на всички блага. И когато дойде Той, хората почват да стават умни, гениални. Когато дойде някой, когото обичаш, приемаш го с радост, гощаваш го, вършиш всичко с любов, тогава Духът те е посетил, но когато Духът си замине, казваш: "Днес не съм разположен, в дома ми да не влезнеш, друг път ела." Защо? Духът е, Който е богат, а в тебе сега Го няма. Много естествено, когато аз съм болен, ще кажа: Днес не приемам гости. Защо? Защото съм болен. И освен, че аз не мога да приемам, но ако някой може да ми услужи, аз се нуждая от помощ - тогава може. Духът посещава само онези пръчки на лозата, у които има грозде. Сега аз не искам да се спирате върху въпроса: "Имаме ли ние грозде или не?" Вие си задайте този въпрос, дали имате грозде или не. Обаче този въпрос вие не може да го разрешите, този въпрос го разрешава само Духът. И Христос, когато говори за лозата, Той обръща внимание върху плода. И тъй е, затова Господ обрязва тия лози, заради плода, който е вътре в душата. Важен е нашият плод, а не външната форма, не самата лоза, но туй, което излиза от нея. Сега, когато майката роди дете, какво очаква тя от туй дете? - Тя очаква нещо разумно, от устата на туй дете идва този плод. Ако тя роди едно дете глухо и нямо, и сляпо, да не може да говори, да има всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава? Тя тъй си казва: "По-добре да не бях го раждала, не ми трябваше такова дете, дал ми го Господ, да ме показва с него." А когато роди туй, хубавото дете, с плода - гроздето, обърне се тя нагоре и казва: "Колко благодаря на Бога, че ми даде туй хубаво дете." Плодът е това. Плодът на вашата душа, той е вътре. И когато казва Христос: "Като дойде Духът, Той ще ви научи" и "Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене", Той ще свидетелствува дали вие имате грозде, или нямате, после дали вашето лозе правилно се развива или не. Тъй щото всичките усилия в живота на една душа, на един човек на земята да бъдат насочени към известен плод, вън от този плод той не може да се радва никога. Кое е онова, което ви радва? Вас самите ви радва, ако имате някоя добродетел. Добродетелта, която живее във вас, вложена от Духа, тя ви радва. И казва Христос, понеже Той представя Божията Любов и Мъдрост: "Духът, Който Аз ще ви изпратя, Той ще свидетелствува", а също и "Той ще ви научи и ще ви припомни." Какво ще ви припомни Духът? Духът ще ви припомни за всичките тия плодове, които вие трябва да имате в душата си. Защото, когато дойдат гроздоберачите, какво правят? Спират се - къде? При ония лозя, които имат грозде, а гдето няма - минават и заминават; и Духът, когато дойде, Той всякога ще се спре при една душа, у която има грозде. Три вида лози има: едни, които не са се развили, обещават нещо; други, които са се развили, листа имат много, това е втората фаза; и трети, на които плодът вече се е показал и очаква да узрее, и всеки, кой как погледне казва: "Тази лоза наближава плод да даде." И всички чакат да узрее и да опитат гроздето. Кои са онези причини, които ви заставят да имате приятел? За да опитате неговия сладък плод. Това е причината. Искате да имате някой приятел, някоя приятелка. Защо?- Основните причини са това: всеки човек иска да опита плода на Духа. Сега, за да могат тия лози правилно да се развиват, за да може Духът правилно да работи във вас, тази лоза трябва да има почва, та три неща в живота са необходими: 1) почва, 2) семето и 3) онзи, който ще посее плода. Ако ние имаме почва, а нямаме семето, нищо няма да излезе; ако имаме лозата, а нямаме почва, пак нищо няма да излезе, а ако имаме почва и семе, а няма лозар, който да обработва семето, и това не може. Значи тия три елемента: почва, семе и самият лозар, който да обработва, са необходими. И тогава такава една лоза може да принесе плод. Сега ще направя едно сравнение. Почвата, това сте вие според думите на Христа, лозата, то е словото, което е вложено във вас, а лозарят, то е Духът, Който обработва. Това е Божественият Дух. Всяка една възвишена мисъл, всяко едно възвишено желание, които се разработват във вас, цъфтят и радват душата ви, те се подкрепят от този Божествен Дух. Сега, за да може да дойде у вас Духът, да заживее този Божествен Дух, изискват се особени условия. Ще ви направя едно сравнение. Ако вие си направите къща и очаквате някой ваш приятел или наемател да живее, той най-първо ще разгледа каква е къщата ви, после ще избере ония стаи, които са най-хигиенични. Да имат източни и южни прозорци и прозорците да са големи и хубави, и после ще каже: "Вашите стаи са отлични, аз ще дойда да живея при вас." И когато Божественият Дух дойде да живее у човека, Той гледа дали имате истински светли стаи. Същият закон е и тук. И като четете цялата глава, ще разберете, че Христос разправя какви са условията, за да дойде Духът. Едно от условията е любовта. Сега вие ще кажете: "Тази любов. Все за любов говори."Аз сега говоря за любовта в нейната трета степен, не за любовта като неразвитото лозе, нито за любовта като лозето само с листа, а говоря само за любовта като лозето с грозде. Вие може да имате любовта на неразвитите пръчки, може да имате любовта на разлистените пръчки, но най-важната любов, любовта от трета степен, то е, когато листата са хубави, а гроздето узряло. Тази лоза и отличният плод показват нейното вътрешно качество какво е. Затова казва Христос: "От плода ще ги познаете." Та сега и вас иска Господ да ви познае всинца ви от плода. И Той иска да ви опита. Вие се криете, но Той работи, да ви накара да дадете нещо, да ви застави да се изявите. Вие не искате да се изявите, казвате: "Не е дошло времето." Не, не, дошло е времето да се покаже естеството на човека. Но вие ще си кажете тъй: "Ако дам плода и ако той не е тъй, както трябва да е?" Там е всичкото, трябва да излезе всичко наяве, защото колкото по-рано излиза, толкова по-хубаво, понеже вие ще знаете какви сте. А сега вие имате за себе си едно понятие по-високо или по-долно. Тъй и вие ще знаете какви сте. Кое е най-хубавото грозде в България? - Мискет, турците го тъй наричат, после друго има - кечемемеси; после има едно като кехлибар, бяло, как го наричат? - Чауш. Сега е необходимо Духът да се възприеме Без този Божествен Дух, без тия блага, вашият живот ще остане всякога непроявен И когато аз говоря за любовта, че трябва да се освободите, аз подразбирам любовта, която произтича от Божествения Дух, а не обикновената любов, която произтича от хората. Има любов, която произтича само от хората, тя е като прегоряла слама И тя живее ден и половина. Тя е толкова интензивна, че онзи, който я има, казва: "Аз без тебе не мога да живея." Но след ден и половина разбира тази любов и казва: "Не я искам, тя не струва." И следователно сегашните хора аз ви виждам все плачете за изгубената си любов. Писанието казва: "Понеже сте изгубили първата си любов."Тази любов я имат християните. Те като пламнат, казват: "Аз за Господа съм готов всичко да направя", но като дойде до жертвата - "Това е празна работа, човек пък да не е толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен да бъда." И свършва. И тази е първата любов, която свързва всички същества, тя ги сплотява, тя ги стопля като печка, която трябва всякога да подклаждате и да туряте дърва. Знаете ли как се подхранва тя? - Дойде някоя приятелка, вие малко сте изгубили доверието, но тя ви каже: "Колко сте хубава, колко ви обичам, искам дави прегърна и целуна." А вие се въодушевите, разположите се, но тя като си замине, след някое време кажете си: "Лъжа се аз, дали ме обичаше, или ме мрази?" На третия ден пак дойде и каже " Миличка", утре пак" Миличка", докато ви се загуби нещо и вие затворите вратата и кажете. "Тази "миличка" нея искам вече." А тази любов, за която аз говоря, за онзи Дух, Който иде, Той всякога носи, няма да ви каже някоя сладка дума, но Той ще ви донесе някоя хубава книга или ще ви донесе ябълка или круша, и ще ви каже: "Похапнете си малко, да разберете колко е благ Господ. Най-първо да опитате колко е благ Господ, че после да опитате колко съм Аз благ." А сега любовта каква е? Дойде бащата и казва: "Знаеш ли какво ти нося7 Една хубава кукла." Но тя нито се яде, нито се пие и след 4-5 дена дъщерята счупи куклата С такава кукла ще ни залъгват. Това било, че онова, обещават ни Царството Божие, а вие се питате дали е тъй? А когато дойде Духът, вие ще имате една жива положителна опитност, ще изпитвате навсякъде и ще разберете що е смисълът на живота. То е Духът, Той като дойде, ще свидетелствува, вие ще бъдете смели, решителни, с всички хора ще се справите. Защото няма да говорите вие, а Духът във вас ще говори. Как ще говори? Вашата душа ще бъде просмукана с тази Божествена любов и когато ще излезнат тия думи, те отварят вратата навсякъде. И ония, които искат да ви бият, по-малко ще ви бият. И след това и те ще се обърнат към Господа, и те ще почнат да Го славят. Тъй че опасни хора сме! Никой няма да остане ненаказан. Как? Всички, които ще дойдат, и те ще слугуват на Господа, тъй както и вие Необходимо е да пристъпите, да приготвите сърцата си за Духа. Сега духове имате вие, аз ги виждам, много духове имате, но тия духове аз ги наричам душички. Такива душички и духчета са, които ви обикалят. А когато дойде този, Великият Дух, всички тия душички и дучета ще слушат само този, единият. А сега, по някой път слушате и лошото, понякога тия малки душички кажат, че ти си глупав, че си тръгнал криво: "Гледай живота, ти трябва да си поживееш, ти си млада, почернила си се." Но туй почерняне, то не е учение на Духа. Божественият Дух никога не почерня. Почернят само тия, малките духчета Божественият Дух като дойде, Той внася светлина, внася мир, сади знание, носи здраве, щастие, блаженство Туй носи Великият Дух, когато дойде. И казва Христос: "Аз ще ви изпратя този Дух." - Кога?-"Ако Моите думи пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене и ако вие имате любовта на Отца Ми, тогава Аз ще ви изпратя Духа Ако вие имате Моята любов, с която Аз ви възлюбих, когато Аз я показвам към вас и вие я показвате към другите." Към кои? Не, разбира се, да възлюбите всекиго безразборно. Може ли да любиш един камък? Нека се определим хубаво. Ти може да любиш само едно разумно същество, което има разум и което води съзнателен живот. Туй може да любиш, а другите работи не може да любиш. Може да се любят само две съзнателни души. Не може да любиш един камък, една мечка, разбирам в първата степен. Как ще я любиш? Следователно в любовта разбирам туй, разумното, има ли го, има и любов. Христос казва: "Както ви възлюбих, така и вие възлюбете." Разумното е възлюбил Той в света. Сега, този Дух вие няма да запитвате дали ще дойде при вас или не Ако вие вярвате в Христа, тогава ще дойде във вас. И Христос казва: "Аз ще ви изпратя Духа, ако вярвате." С коя вяра? Хората имат две понятия за Христа. Те мислят, Христос, сега, е излезнал от Бога и следователно да вярвам на света е станало чрез Него и всички хора са излезли от Него, следователно Той е пътят най-познат на хората. Първият, Когото познавате в света, като сте излезли, първият, Той е, Който ви е изпратил на тоя свят, и Той е, Който ви спасява. Следователно това е първият. И казва Христос. "Аз съм алфа и омега, начало и край." Вие казвате: "Как да познаем Христа?"-Вие Го познавате, там не се спирайте. Познавате Го и ако не Го познавате, имате да давате; ако Го познавате, имате да вземате. Нали човека, който има от вас да взема, вие не го познавате, обаче този, от когото вие имате да вземате, него много добре го познавате. - Защо го познаваш9- "Има дами дава." Вие как познавате мъжа си?- Има да ви дава. Мъжът как познава жена си? - Има да й дава. Затова вие познавате мъжа си, да нямаше да ви дава, нямаше да го познавате. Следователно в този смисъл имаме познанство и любов.