Jump to content

1925_03_08 Моето царство


Recommended Posts

Аудио - чете Ирена Даскалова

Моето царство (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924-1925). Том II.

Второ издание. Стара Загора, , ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. издание от 1925 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Моето царство

Отговори Исусъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. (Иоана 18:36)

Има само единъ истински пѫть за разбиране на Истината, а не много пѫтища. Многото пѫтища, това сѫ притоци на единия пѫть. Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища. – Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть. Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който животътъ идва въ свѣта. Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи! Не си слѣпъ, очи имашъ, свѣтлина имашъ, излѣзъ вънъ! Да задава такъвъ въпросъ нѣкой човѣкъ, който нѣма здрави очи, разбирамъ, но да го задава човѣкъ, който има здрави очи, това е смѣшно. Пита нѣкой: дали ще намѣря Истината, дали ще намѣря пѫтя къмъ Бога? И слѣдъ туй си отговаря: този пѫть е непостижимъ, не трѣбва да се ходи по него. Изисква се дълго врѣме, изискватъ се много жертви; по-добрѣ човѣкъ да си седи въ кѫщи. Кои даватъ такъвъ отговоръ? – Така отговарятъ ученитѣ дѣца, философитѣ дѣца. Защо? – Всѣкога, когато майката иска да свърши нѣкоя много важна работа, дѣтето ѝ казва: мамо, не ходи на работа, стой си тукъ. Господь ще промисли за насъ, все ще ни пусне нѣщо отнѣкѫдѣ. Ами че като ти е далъ Господь рѫцѣ, Той е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ очи Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ умъ Господь, е промислилъ за тебе. Ами че като ти е далъ Господь сърдце, е промислилъ за тебе. Ами че като е вложилъ Господь воля въ твоята душа, Той е промислилъ за тебе. Смѣшно е, когато нѣкой, като седне на трапезата, дѣто му сложили нѣкое хубаво ядене, пита: дали ще мога да ямъ отъ това ядене? – Опитай се! Слѣдователно, всѣки може да яде, стига да се опита. Азъ не съмъ виждалъ човѣкъ, който не може да яде. Само умрѣлитѣ не ядатъ, но по нѣкой пѫть, вечерно врѣме, и тѣ хлопатъ, искатъ да ядатъ. Значи, и умрѣлитѣ ядатъ, само че не ядатъ като живитѣ хора, но по свой начинъ.

Ще ви приведа единъ смешенъ фактъ. Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ. Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата. Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си? Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше да ми покаже?

Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ. Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта? – Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети? – Иматъ извѣстни потици за това. Кога сѫ се зародили тия потици, и какъ сѫ се зародили, съврѣменната наука не може да ни даде правилни разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на потицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣшката душа. Ние мислимъ, че всичко е само отъ този свѣтъ, че само земниятъ животъ може да разрѣшава въпроситѣ. Ако е така, питамъ: какви социални въпроси може да разрѣши единъ вълкъ? Какви социални въпроси могатъ да разрѣшаватъ млѣкопитающитѣ изобщо? Какви социални въпроси може да разрѣши единъ орелъ, или единъ гълѫбъ, или една овца, или една гургулица, или една риба? Тѣ нали живѣятъ на земята? Щом всичко се рѣшава на земята, тѣ трѣбва да могатъ да разрѣшаватъ земнитѣ въпроси.

Послѣ, когато дойдемъ до онзи инстинктъ, който сѫществува у животнитѣ, ние мислимъ, че той е така механически наслѣдень у тѣхъ. Не е така. Съврѣменната наука не може да ни покаже, прѣди колко хиляди години паякътъ се научилъ да тъче своята тънка нишка; съврѣменната наука не може да ни покаже, гдѣ и как се е научилъ паякътъ да образува тази толкова лѣпкава и издържлива течность, съ която тъй да споява нишкитѣ си, че и най-едритѣ мухи и бръмбари да се ловятъ на нея, безъ да я кѫсатъ. Кога е научилъ той това изкуство? И днесъ, при това си изкуство, като си прави тѣзи нишки, мисли ли? – Мисли, разбира се, но неговата мисъль е съвършенно ограничена. Питамъ тогава: между този паякъ, който тъче така своята мрѣжа, и между единъ човѣкъ, който гради своята кѫща и си отглежда овци, говеда, има ли нѣкаква разлика? – Нѣма разлика. Паякътъ тъче мрѣжата си, за да лови мухи и да се храни съ тѣхъ; и човѣкътъ сѫщо: гради кѫщи, отглежда овци, говеда, за да се храни. Значи нѣма разлика. Когато паякътъ хване една муха, вие казвате: тичайте, че паякътъ хвана една муха! Какво право има той да лови мухитѣ? Казвамъ: когато вие хванете една овца и тя блѣе, какъ оправдавате своята постѫпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистътъ казва: необходимо е тя да умре, да се жертвува заради мене. Религиознитѣ хора казватъ: тъй е наредилъ Господь! Щомъ Господь е опрѣдѣлилъ за васъ, да колитѣ овцитѣ, така е наредилъ и за паяка, да лови мухитѣ.

Сега идва великото противорѣчие на живота. Ние искаме да бѫдемъ свободни. Какъ да бѫдемъ свободни, когато не знаемъ Истината? Може ли онзи човѣкъ, на когото ушитѣ не сѫ здрави, да слуша, да бѫде свободенъ? Може ли онзи човѣкъ, на когото умътъ не е отворенъ, не е просветенъ, да бѫде свободенъ да разрѣшава онѣзи сѫществени въпроси, необходими за благото на неговия животъ? Дѣто и да сте днесъ на служба, или въ каквато партия, или въ каквото религиозно общество да сте членъ, турете вашитѣ разбирания за живота малко настрана ще видите, че всичко зависи отъ способностьта, която притежавате, всичко зависи отъ вашата сила. Питамъ: отъ гдѣ ще вземете тази сила?

Христосъ отговаря на Пилата: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“.

Всички съврѣменни хора искатъ да установятъ едно царство на земята и за това царство се биятъ.

Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Въпросътъ е ясенъ. Ние нѣма какво да се занимаваме съ онзи прѣвратъ, който става въ свѣта. Защото, ако единъ човекъ убива едного, той убива вторъ, другъ пъкъ убива трети, четвърти и т.н. милиони хора може да се избиятъ, както сѫ избити, пъкъ и още толкова хора може да се избиятъ, обаче свѣтътъ по този начинъ не се оправя. Това е методъ само за царствата на земята. Това изискватъ само царствата на земния животъ.

Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Нашите закони не сѫ за тия мѣрки, да се биятъ хората. Ето, азъ съмъ на ваше разположение, казва Христосъ, може да биете, колкото искате. И какво опита Христосъ на земята? – Опита, до колко римската империя бѣше справедлива. Римлянитѣ имаха най-добритѣ закони тогава, даже и до днесъ у насъ се изучава римското право.

„Моето царство“, казва Христосъ, „не е отъ този свѣтъ“. Царството подразбира най-разумното нѣщо, което може да се прояви у човѣка. Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човѣшки. Слѣдователно, отъ всички тѣзи царства до сега на най-висока степенъ на развитие седи царството на човѣшкия духъ. По неговия образъ сѫ се създали всички други царства. Всѣки се стрѣмелъ да внесе този образъ вѫтре въ своята държава.

Сега нѣкои хора иматъ съвършено прѣвратни мнѣния, прѣвратни разсѫждения. Смѣшно е запримѣръ това, което съврѣменната медицина, съврѣменната наука, подържа: че при всѣка най-малка болка трѣбва да се прави операция. Прѣдставете си че ме заболи най-малкия пръстъ и отида, та се покажа на нѣкой лѣкарь. Той казва: работата ще се усложни, затова, за да не загине цѣлата рѫка, а отъ тамъ и цѣлото тѣло, трѣбва да се отрѣже пръста. Хубаво, за да се запази цѣлото тѣло, отрѣжатъ ми единия пръстъ, оставамъ съ четири пръста. Работата не се свършва съ това. Има другъ законъ: тази болка ще се прѣнесе по симпатия и на другата рѫка. Слѣдъ нѣколко години ме заболява най-малкия пръстъ на другата рѫка. Какво ще направятъ? – И него ще отрѣжатъ. Послѣ? Слѣдъ врѣме ще ме заболи вторъ пръстъ. И него ще отрѣжатъ. И тъй, пръстъ слѣдъ пръстъ ще ме заболяватъ и ще ги рѣжатъ единъ слѣдъ другъ. Добрѣ, слѣдъ всичко това, какво ще се добие? Всѣки ще каже: това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съврѣменнитѣ хора, разумнитѣ хора на 20 вѣкъ, вършатъ. Това вършатъ всички културни християнски народи. Защо? Тѣ знаятъ и виждатъ, че не е разумно, но казватъ: трѣбва да се отрѣже този пръстъ! И цитиратъ тогава стиха, дѣто Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни рѫката ти, отсѣчи я“! Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовитѣ думи, ние ще извадимъ ужасенъ моралъ. Ами че Христосъ на друго мѣсто казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Какъвъ моралъ ще извадимъ отъ тия думи? Какъ ще разберемъ Христовото учение? Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ животътъ, въ което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“? Щомъ се обърне нѣкой къмъ Господа, както това става у баптиститѣ, запримѣръ, веднага ще му кажатъ: хайде сега да те потопимъ въ вода! Потопяватъ го три пѫти въ водата. Не, не се раждатъ така хората. Родениятъ отъ Бога не умира; родениятъ отъ човѣка умира. Това е важното! А сега какво правятъ? Кажатъ нѣкому: ела при насъ, ще се родишъ! Казватъ за нѣкого: той се роди отново. Защо, какъ? – Потопили го въ вода. Не се минатъ 5–6 години, гледашъ го, той се върналъ въ свѣта. Казватъ: какъ стана тази работа? – И отъ „роденитѣ“ става тази работа. Не става така тази работа, има нѣщо, което не е разбрано. За да се роди единъ човѣкъ, не е достатъчно да го потопишъ въ водата. Това е кѫпане, разбирате ли вие? Това не е раждане!

Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ. Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ. И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ. Философитѣ на древностьта сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ. Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея. Философията, изобщо, е единъ методъ за подигане на човѣчеството. И тогава вѣрующитѣ, религиознитѣ, проповедницитѣ сѫ намѣрили единъ стихъ отъ Писанието, който казва: „гледайте да не ви заплете нѣкой съ свѣтската мѫдрость, защото знанието възгордява“. Слѣдователно, туй което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте! Така може да е за дѣцата; така може да е за онѣзи, които се хранятъ съ млѣко, но онѣзи, които искатъ да разбератъ Истината, не може да мислятъ така.

Христосъ разрѣши единъ важенъ въпросъ, като казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Е, какво е това царство, на какво е основано? – Това царство има само една врата. Сега нѣкои може да ми възразятъ, че Иоанъ казалъ, какво това царство имало четири врати. Иоанъ е правъ, но азъ казвамъ: това царство има само една врата, прѣзъ която хората излизатъ и влизатъ. Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата но тя е за ангелитѣ; прѣзъ нея тѣ слизатъ и възлизатъ къмъ Бога. Азъ мога да обясня думитѣ на Иоана, Защо това царство има четири врати, но ние не можемъ да влѣземъ прѣзъ тѣзи четири врати; за нас има само една врата, прѣзъ която можемъ да влѣземъ въ царството Божие. И Христосъ казва: „Само родениятъ отъ Духъ и вода може да влѣзе въ царството Божие“, т.е. въ туй будическо поле, въ туй будическо тѣло. Въ туй будическо тѣло царува Любовьта. Слѣдователно, на мой езикъ прѣведено, Христосъ казва тъй: всѣки човѣкъ, който не е родень отъ Любовь и Мѫдрость, не може да влѣзе въ царството Божие. Този човѣкъ, който се роди по този начинъ, отъ вода и духъ, майка му нѣма да живѣе отвънъ. Неговата майка ще живѣе вѫтрѣ въ него. И неговиятъ баща ще живѣе вѫтрѣ въ него. Слѣдователно, той ще бѫде самъ родень. Той нѣма да има никакви външни заблуждения. Ще го питатъ хората кѫдѣ е майка ти? – У мене. Кѫдѣ е баща ти? – У мене. Хората ще кажатъ: какъ тъй! Нашитѣ майки и бащи сѫ отвънъ, тѣ се раждатъ и умиратъ. – Може, но моитѣ майка и баща не се раждатъ, ни умиратъ. Слѣдователно, нѣкои питатъ: гдѣ е Господь? – Въ душата ми. Гдѣ е душата ти? – Тя е въ връзка съ тѣлото ми. Като говоря за тѣлото, азъ не разбирамъ тѣлото въ букваленъ смисълъ. Азъ мога да бѫда и въ тѣлото, и извънъ тѣлото. Азъ съмъ въ този салонъ, азъ съмъ и извънъ този салонъ. Азъ съмъ въ слънчевата система, азъ съмъ и извънъ слънчевата система. Азъ съмъ въ козмоса, азъ съмъ и извънъ козмоса. Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете. Извънъ земята съмъ; извънъ слънчевата система съмъ; извънъ козмоса съмъ. Кѫдѣ съмъ? – Моето царство не е отъ този свѣтъ. Защо? Защото всичкитѣ свѣтове съставляватъ царствата на материялния свѣтъ. Това сѫ училища за упражнения. И когато въ невидимиятъ свѣтъ на нѣкой духъ дотегне тамошния животъ, казано на нашъ езикъ, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращатъ да слѣзе малко на земята. Когато иска малко почивка, облича се въ материална дреха и дохожда тукъ на земята въ извѣстна форма, и послѣ, като се върне горѣ, казва: направихъ отлична разходка въ едно отъ земнитѣ царства.

Вие сега ще ми кажете: ама туй, което говоришъ вѣрно ли е? Азъ ще ви запитамъ: ами туй, въ което вие вѣрвате тъй ли е? Вие ще ми кажете: ама туй, което ти мислишъ, вѣрно ли е? И азъ ще ви запитамъ: ами туй, което вие мислите, вѣрно ли е? – Не е вѣрно. И продължавате: щомъ нашето не е вѣрно, и твоето не е вѣрно. Не, въ математиката има единъ законъ: двѣ нѣща въ единъ и сѫщъ моментъ не могатъ да бѫдатъ невѣрни. Щомъ едното е невѣрно, другото е вѣрно. Ако вие сте на правата страна, азъ съмъ на кривата. Ако вие сте на кривата страна, азъ съмъ на правата. Има такъвъ законъ, и въ него нѣма никакво изключение. Туй можемъ да докажемъ и математически, можемъ да докажемъ и геометрически. Понеже нѣщата на физическото царство, въ което живѣемъ, сѫ илюзорни, недѣйствителни, нереални, тѣ сѫ и промѣнчиви. Затова ти не можешъ да се основавашъ на твоето богатство; ти не можешъ да се основавашъ на твоето щастие. Слѣдователно, по сѫщия законъ, реално е само туй, за което Христосъ говори. Реално е само онова царство извънъ земята; реално е само онова царство извънъ слънчевата система; реално е само онова царство извънъ козмоса. И сегашнитѣ учени хора се намиратъ прѣдъ едно безизходно положение, запитватъ се: дали сѫществуватъ други свѣтовѣ, освѣнъ тия, които ние виждаме? Добрѣ, какво ще кажете вие, когато видитѣ, какъ ангелитѣ насочватъ телескопитѣ отъ своя свѣтъ и наблюдаватъ звѣздитѣ, слънцето и други небесни тѣла? Нѣкои отъ васъ може да не вѣрватъ, че сѫществуватъ ангели, че могатъ да си служатъ съ телескопи и да си правятъ своитѣ научни изслѣдвания. Може да не вѣрватъ, но фактъ е, че тѣ насочватъ своитѣ телескопи и наблюдаватъ. Какво ще кажете тогава? Тѣхното небе, и нашето небе едно и сѫщо ли е? – Не е. Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ. Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ ходжа при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човѣкъ казва: азъ мисля, че всички въпроси сѫ разрѣшени. Да, мисли, че всички въпроси сѫ разрѣшени, докато е въ рѫцѣтѣ му торбата съ златото, но като се събуди, въ будния си животъ вижда, че това е чаршафътъ въ рѫцѣтѣ му. Питамъ: какъ станаха паритѣ на чаршафъ? Нѣкои отъ васъ казватъ: ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: прѣдставете си, че вие сте на Титаникъ, този голѣмиятъ английски параходъ, който потъна прѣди нѣколко години въ Атлантическия океанъ, и азъ ви дамъ една голѣма торба отъ 30 клгр. злато, да осигуритѣ баща си, майка си, жена си, дѣцата си, па и себе си, добрѣ ли ще ви бѫде? Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете! Ония вълни тамъ на океана ще ви научатъ на много работи. Азъ не искамъ да извадите криво заключение, че трѣбва да напуснете живота, но искамъ да ви спра на мисъльта, да разсѫждавате разумно. Прѣдставете си, че съ този параходъ ние влѣземъ въ океана и се намираме надъ развалнуванитѣ вълни. Питамъ: можемъ ли да разрѣшаваме въпроситѣ на Канта, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православнитѣ, или на протестантитѣ или на католицитѣ, или на баптиститѣ, будиститѣ, или кои и да сѫ други? При вълнитѣ може ли да се разрѣшаватъ такива въпроси? Може ли да разрѣшаваме, кое царство отъ сѫществующитѣ на земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-съществениятъ въпросъ въ този моментъ. Нито православието, нито евангелизъмътъ, нито католизъмътъ, нито будизъмътъ, нито българщината, нито кой и да е другъ въпросъ въ този моментъ може да представлява въпросъ за разрѣшение. Първиятъ потикъ въ този моментъ е да спася живота си, който Богъ е вложилъ въ мене. Да освободя живота си и да излѣза на брѣга; да излѣза вънъ отъ тази опасность! – Това е първото нѣщо, което сѫществува въ моята мисъль и въ цѣлото ми сѫщество. Слѣдъ като стѫпя на брѣга, тогава ще ми дойдатъ на ума другитѣ въпроси. Слѣдъ като излѣза благополучно на брѣга, ще се зароди у мене едно щестлавие, ще кажа: чакай сега да опиша всичкитѣ свои страдания! И започвамъ да пиша: тръсъ-тръсъ-тръсъ лети онова перо по гладката хартия! Описвамъ патилата си прѣзъ 4–5 дневното си прѣкарване на Титаникъ. Всички четатъ и казватъ: геройство! Не, половината отъ това не е вѣрно. Той ще пише, че въ този моментъ се молилъ за България; че въ този моментъ се молилъ за спасението на църквата; въ този моментъ се молилъ за евангелизъма; въ този моментъ се молилъ за примиряването на църквитѣ и т.н. Това е бошъ-лафъ, празни приказки! Вѣрното е, че въ този случай, когато е билъ въ вълнитѣ, той мислилъ единствено, как да се избави, а слѣдъ като е стѫпилъ на брѣга, мислилъ е за всички останали работи. Въ водата, въ мѫчнотиитѣ мислимъ друго яче, а извънъ мѫчнотиитѣ мислимъ пакъ друго яче. И дѣйствително, за да намѣримъ пътя, Господь трѣбва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само единъ методъ, по който да Го търсимъ и да Го намѣримъ.

Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Слѣдователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любовь и на Мѫдрость. В тази Любовь нѣма прѣсищане, както въ любовьта на земята. Тукъ на земята хората се прѣсищатъ много скоро, и всички хора страдатъ отъ прѣсищане. Дойде ви единъ приятель, вие го угощавате, приемате го много добрѣ, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стѣга го нѣщо и си казва: трѣбва да си вървя вече, прѣкалихъ го. Любовьта ви може да изтрае една, двѣ седмици, най-много 20 дни, и ако приятельтъ ви е доста неблагоразуменъ, вие започвате да казвате: ние искаме да отидемъ малко на курортъ; ще ни извините, но условията сѫ такива. Жената, дѣцата малко не сѫ добрѣ, иматъ нужда отъ бани, отъ чисть въздухъ, отъ малка промѣна; иначе нѣмаме нищо противъ да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вѣрно, това е една малка лъжа. Въ туй отношение, нѣмаме право така да постѫпваме. Любовьта е внимателна.

Едно отъ великитѣ качества на Любовьта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станемъ никому досадни. Благородство трѣбва да имаме! Азъ сега говоря за хора, които се познаватъ. Нѣма какво да се лъжемъ. Дойде нѣкой казва: какво мислишъ? – Мисля туй, което Любовьта изисква; мисля туй, което Мѫдростьта изисква. Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло. Материята, силитѣ у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени. Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има. Слѣдователно, въ желѣзото се крие тази взривна сила. Други хора пъкъ сѫ много подозрителни. Въ тѣхния организъмъ има повече олово. То внася тази подозрителность, тази отрова въ тѣхъ. Е, какво да се направи съ тѣхъ? – Ще извадите излишното олово отъ ума имъ. Какъ? – Има методи за това. Да допуснемъ, че въ кръвьта на нѣкого има чрѣзмѣрно мѣдъ, бакъръ, какво ще породи тя. – Неустойчивость въ чувствата. Нѣкои питатъ: отъ какво се ражда неустойчивостьта въ човѣшкитѣ чувства? – Отъ излишната мѣдъ, отъ излишния бакъръ въ кръвьта, който прѣдизвиква тия отравяния. Затова хора, у които ставатъ такива отравяния отъ излишния бакъръ, трѣбва да ги калайдисатъ, за да ги прѣдпазятъ отъ смърть. Така правятъ и съ бакъренитѣ сѫдове. Всички тия елементи сѫществуватъ въ човѣка, но въ извѣстни пропорции. Единствениятъ елементъ, който за сега произвежда най-малко страдания на човѣка, то е присѫтствието на златото въ неговата кръвь. То е елементътъ на слънцето. Златото произвежда алчностьта въ човѣка – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, сѫществуватъ несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ човѣшката кръвь, въ неговата нервна система, въ клѣткитѣ му. Всички метали, тъй несъразмѣрно разпрѣдѣлени въ организма на човѣка, произвеждатъ тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днесъ въ свѣта. Това нѣщо сѫ учили още въ врѣмето на египтянитѣ, още въ врѣмето на Трисмагистерсъ, както и въ врѣмето на старитѣ християни. Тази наука сѫ изучавали, съ цѣль да знаятъ, какъ да се обновяватъ, какъ да неутрализиратъ врѣдното влияние на елементитѣ въ организма си. И когато богатитѣ се стремятъ къмъ богатство, ние не разбираме това външно богатство. Нѣкой направи днесъ една кѫща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много кѫщи, да ги продава една слѣдъ друга, да спечели и милиони отъ тѣхъ, но за насъ, това не е богатство. Онзи излишекъ, който човѣкъ има въ своята кръвь, трѣбва да го остави на природата, тя да разполага съ него както знае, а за себе си да остави само този материялъ, който е необходимъ за неговата кръвь, който е необходимъ за поддържане на неговия животъ.

И тъй, казвамъ: тия учени хора, които сега изучаватъ живота на растенията, живота на животнитѣ, правятъ едно опущение, което за въ бѫдеще трѣбва да избегнатъ. Запримѣръ, чета въ нѣкоя биологическа книга, че нѣкои микроби имали по 120 стомаха. Казвамъ: на една такава малка микроба защо ѝ сѫ толкова стомаси? Ние съ единъ стомахъ едва се справяме, а тѣ съ 120 стомаси какво правятъ, какъ се справятъ? И тогава, една вечерь въ класа на младитѣ казвамъ: едно врѣме е сѫществувалъ единъ паякъ съ 25 милиона очи. Тѣ ме питатъ: възможно ли е това? Не, азъ измислихъ това. Въ сѫщность, има сѫщества, които иматъ 25 милиона очи, но не се отнася това до този паякъ. Въпросътъ за този микроскопически паякъ седи друго-яче. Подъ 25 милиона очи азъ разбирамъ силата, интенсивностьта на зрѣнието, съ което човѣкъ може да прониква въ нѣщата.

И казва Христосъ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“. Вашето царство е да убивате, да осѫждате хората. Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето царство почива на съвсѣмъ други принципи, на миролюбиви принципи. Сега нѣкои си мислятъ: тия хора все за Бога говорятъ, все за благочестиви минаватъ, но тамъ, подъ тѣхната овча кожа, вълци се криятъ. Тѣ сѫ вълци, облѣчени съ овчи дрѣхи. Хубаво, може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Кое е вѣрното обаче? Вълкътъ си е вълкъ, макаръ че е съ овча кожа облѣченъ; и овцата си е овца, макаръ че е съ вълча кожа облѣчена. Нѣщата не могатъ да се измѣнятъ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да бѫде и вълкъ, и овца; или е вълкъ или е овца.

Питамъ: въ този моментъ, когато Христосъ казалъ на Пилата, че моето царство не е отъ този свѣтъ, какво искалъ да каже Той? Той самъ обяснява по-надолу: ако моето царство бѣше отъ този свѣтъ, и моитѣ слуги, като васъ щѣха да се биятъ заради мене. Онѣзи, които ме обичатъ, тѣ сѫ съ мене, тѣ ще носятъ моитѣ тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, нѣкои отъ васъ ще направятъ слѣдното възражение: ако невидимиятъ свѣтъ е толкова силенъ, защо не поправи свѣта. Невидимия свѣтъ, това царство, за което говори Христосъ, може да поправи свѣта, но у човѣка има една чърта, която Богъ му далъ, тя е свободата, да се проявявя свободно. Човѣкъ е свободенъ на своитѣ избори. Това е човѣщина! Разбирате ли? Ако Богъ би лишилъ човѣка отъ рѫцѣ, отъ крака и би му далъ само мозъкъ, само едно голо съзнание, какви прѣстѫпления би правилъ той! Прѣдставете си, че човѣкъ има едно въздухообразно тѣло, какво прѣстѫпление би могълъ да направи съ него? – Никакво. Но ако той има тѣло, каквото е сегашното, той би могълъ да извърши хиляди прѣстѫпления на подобнитѣ си. Слѣдователно: престѫплението не е физически актъ, то е духовенъ актъ. Най-първо човѣкъ намисля да направи нѣщо, послѣ го пожелава и най-послѣ го реализира. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на провѣрка. Когато Богъ иска да опита, какво мислятъ нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества, т.е. тѣ сами да се опознаятъ, Той ги изпраща въ физическия свѣтъ, тамъ да се видятъ, кой какво струва. Значи, материялниятъ свѣтъ е една провѣрка и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете, какви сте – нищо повече. Това е цѣлата Истина. Съвършени трѣбва да бѫдемъ! Като се позная, че съмъ човѣкъ, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да слѣдвамъ само една идея, и като мина прѣзъ всички изпитания и не се подамъ нито по умъ, нито по сърдце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъвъ съмъ. Изкушенията ще дойдатъ, нищо отъ това. Онѣзи вълни, които се бушуватъ прѣдъ насъ на парахода, нека се бушуватъ, но параходътъ трѣбва да си върви напрѣдъ, нека цепи тия вълни и да отива къмъ онова пристанище, дѣто ще намѣри своето спасение. Параходътъ ще се подига, нагорѣ надолѣ, ще се клати на лѣво-на дѣсно отъ тия вълни, но нѣма нищо, нека се подига, нека лавира, но той не трѣбва да допусне, щото водата да влѣзе вѫтрѣ въ него. Туй е Божественото. Само така вие ще се намѣрите въ Царството Божие. Не се лъжете! Вие още въ този си животъ знаете, какви сте. Има единъ великъ законъ, има едно велико правило, въ което нѣма никакво изключение: Богъ знае всичкитѣ помисли не само на хората, но и на всички възвишени сѫщества. Нѣма мисъль, която да не е разкрита прѣдъ Неговия свещенъ погледъ. И туй, което Богъ знае, изправя. Нѣкой ще каже: а, знае! Да, всичко, което се крие въ най-голѣмитѣ дълбочини и въ най-скрититѣ гънки, е извѣстно на Бога. Когато ти си седишъ тамъ въ кѫщи и размишлявашъ нѣщо, Божествениятъ гласъ отвѫтрѣ ти казва: не си правъ. Ти открадна паритѣ на брата си, ще ги върнешъ! Говоришъ лошо противъ брата си. Този гласъ отвѫтрѣ ти казва: ще поправишъ погрѣшката си. Ти убивашъ нѣкого, направишъ това-онова. Този гласъ отвѫтрѣ все ти говори: не направи добрѣ, сгрѣши. Ще поправишъ погрѣшката си! Защо ставатъ хората нервни? Какво показва съврѣменната нервность? – Това сѫ прѣстѫпленията на хората, които говорятъ вѫтрѣ въ тѣхъ. Цѣлата бѣла раса е станала нервна. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Мѫже, жени и дѣца, всички сѫ нервни днесъ. Защо? – Отъ прѣстѫпленията си. Казватъ хората: майка ми ме роди неврастеникъ. Не, ти съ своя лошъ, съ своя непорядъченъ животъ създаде своята неврастения. Но, казва нѣкой, изгубихъ имането си, затова станахъ нервенъ. Съ изгубването на имането ти, Господь те постави въ положение да изкарашъ своето прѣстѫпление на лице, и така да изкупишъ грѣховетѣ си. Когато мѫчишъ другитѣ хора, не помисляшъ за тѣхъ, а когато тебе мѫчатъ, ти викашъ, плачешъ.

И ние казваме: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Ако нашето царство е отъ царството на Любовьта, ние трѣбва да побѣдимъ. Казва Христосъ: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ И всѣки християнинъ трѣбва да побѣди свѣта. Чрѣзъ какво? – Чрѣзъ Любовь и чрѣзъ Истина. Всѣки християнинъ да се не съблазнява отъ онѣзи блага на подкупъ. Е, хубаво, ако отидешъ съ онѣзи, които сега властуватъ, какво ще спечелишъ? Слѣдъ тѣхъ ще дойдатъ други на власть. Ако отидешъ съ новитѣ, какво ще спечелишъ? – И тѣ ще си отидатъ. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ така, т.е. тѣ могатъ да се разрѣшатъ и по този начинъ, но ние служимъ на Бога, ние служимъ на една свещена Правда, и Божия законъ казва: безъ прѣстѫпление! Богъ казва: моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно честни! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти! Моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Любовь; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Мѫдрость; моитѣ поданици трѣбва да бѫдатъ хора на абсолютната Истина! И всѣки единъ отъ тѣхъ трѣбва да помага на своитѣ братя, безъ никаква разлика, както ние правимъ на земята.

Питамъ: ние, българитѣ, като единъ малъкъ народъ, които отъ толкова хиляди години се трудимъ, какво направихме? Евреитѣ, които сѫществуватъ отъ толкова хиляди години, станаха ли голѣмъ народъ? Не, толкова хиляди години, отъ какъ излѣзоха отъ Египетъ и се скитатъ по лицето на земята, не само че не станаха голѣмъ народъ, не само че не се подигнаха, но дори се изгубиха. Има единъ законъ на „размножението“, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона хора трѣбваше да бѫдатъ евреитѣ до сега? Евреитѣ сѫ единъ ученъ народъ, единъ способенъ народъ, но те се намѣриха въ трудно положение въ врѣмето на Христа, не можаха да рѣшатъ тази важна задача. Българитѣ сѫ попаднали въ сѫщото положение и вървятъ сега по тѣхния пѫть. Четете историята на евреитѣ, четете и историята на българитѣ, ще намѣрите една аналогия въ тѣхния животъ. И българитѣ рѣжатъ глави, и евреитѣ така рѣжѣха глави. Евреитѣ избиха едно свое племе и оставиха отъ тѣхъ само 400 души, но послѣ имъ домилѣ на сърдцето. И Мойсей, още като ги извеждаше отъ пустинята, се оплака отъ еврейския народъ и каза: съжалявамъ, че Господь не имъ даде сърдце да разбератъ Истината. Евреитѣ сѫ хора съ дебели вратове, съ дебели глави. Но, казва той: ще отънѣятъ главитѣ ви, Господь ще ви прѣкара прѣзъ такива страдания, прѣзъ такива тѣсни врати, че ще разберете Истината и ще бѫдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.

Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“ Ние искаме да разрѣшимъ една велика задача, но утрѣ умираме и изгубваме живота си. Каква полза отъ това? – Единъ день нѣма да остане нищо отъ нашия животъ. Единъ американски астрологъ е прѣдсказалъ, че България, изобщо частъ отъ Балканския полуостровъ, щѣлъ да пропадне при нѣкакво землетресение. Възможно ли е това? – Възможно е, може да стане.

„Моето царство не е отъ този свѣтъ“, казва Христосъ.

И между религиознитѣ хора има едно вѫтрѣшно съревнование. Прочетете живота на Лаотце и Конфуций, ще намеритѣ подобно едно съревнование. Лаотце билъ ученъ, великъ мѫдрецъ, а Конфуций отивалъ да слуша тази велика Мѫдрость. Като слушалъ думитѣ на този мѫдрецъ, позналъ, че билъ великъ учитель. Най-първо той го запиталъ за много въпроси, но слѣдъ това станалъ мълчаливъ, прѣстаналъ да го запитва, дълго врѣме мълчалъ, станалъ скърбенъ, тѫженъ въ себе си. Лаотце го запитва: защо не говоришъ Конфуций? Сега ще ви дамъ едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е живъ. Щомъ умратъ тѣ, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вѫтрѣшенъ потикъ, който ни дава вдъхновение – нѣмаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за нѣкѫдѣ, и ние ставаме скърбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирамъ се въ едно противорѣчие. Ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както е бърза рибата въ морето, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както бѣгането на най-бързоногия еленъ, азъ бихъ я достигналъ; ако твоята мисъль бѣше тъй бърза, както хвърчението на птицата, азъ бихъ а достигналъ, но тя е далечъ извънъ облацитѣ, т.е. извънъ този свѣтъ. Затуй, имамъ право да бѫда тѫженъ, скърбенъ, че не мога да те достигна. Така мислилъ Конфуций преди толкова хиляди години за своя учитель. Да достигне нѣкога учителя си, той считалъ това нѣщо за невъзможно. Ние сме въ сѫщото положение, когато се намираме прѣдъ живота на Христа. И Христосъ нѣкой пѫть ни пита: защо си днесъ тъй тѫженъ, мълчаливъ, отъ дълго врѣме не говоришъ, много си замисленъ? Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можемъ да живѣемъ, не можемъ да чувствуваме тъй, както ти живѣешъ и чувствувашъ. Не можемъ да мислимъ тъй, както ти мислишъ. Твоята мисъль седи горѣ на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христосъ? Не се казва, какво е казалъ Лаотце на Конфуций, но азъ ще ви кажа, какво казва Христосъ. На онѣзи които Го обичатъ, Христосъ казва: „Ако вие тръгнете въ пѫтя на Любовьта, за васъ ще дойде единъ ангелъ, който ще ви подигне на крилѣтѣ си, и вие ще разрѣшитѣ този въпросъ.“ Всѣки отъ васъ, който иска да мисли като Христа, може да мисли: всѣки отъ васъ, който иска да чувствува като Христа, може да чувствува. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде Духътъ ще ви научи, какво трѣбва да правитѣ, ще ви подигне извънъ този свѣтъ.

Христосъ казва на ученицитѣ си: „Вие не сте отъ този свѣтъ, и азъ не съмъ отъ този свѣтъ.“ Слѣдователно, този въпросъ се рѣшава само по любовенъ начинъ, то не значи да се отречемъ отъ свѣта. Този свѣтъ е потрѣбенъ, необходимъ, трѣбва да знаемъ, какви сме, трѣбва да се познаемъ, а само въ този свѣтъ ще стане това. Търговецъ си, бѫди истински търговецъ! Лѣкарь си, бѫди истински лѣкарь! Свещеникъ си, бѫди истински свещеникъ! Каквото звание и да имашъ, стегни се, работи и за нищо друго не мисли! Каквито и да сте, бѫдете си, въпросътъ се рѣшава по съвсѣмъ другъ начинъ!

Христосъ казва: „Моето царство не е отъ този свѣтъ.“

И тъй, онѣзи отъ васъ, които искате да разрешитѣ великия въпросъ трѣбва да си кажете въ себе си: нашето царство не е отъ този свѣтъ. Образътъ на този свѣтъ прѣхожда. Въ свѣта иде другъ единъ свѣтъ: други хора идатъ, друга култура иде, друга наредба иде. Сега, като казвамъ, че идатъ други хора, нѣкой мислятъ, че тѣ ще бѫдатъ пакъ като сегашнитѣ. Ако бѫдатъ като сегашнитѣ, тѣ ще вложатъ сѫщитѣ закони, законитѣ на насилието. Не, онѣзи хора, които ще дойдатъ, нѣма да бѫдатъ отъ „мира сего“, тѣ ще дойдатъ отъ духовния свѣтъ. Апостолитѣ, слѣдъ като се молиха дълго врѣме, отъ невидимия свѣтъ слѣзоха хиляди духове въ видъ на огнени езици, вселиха се въ тѣхъ, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповѣдватъ. Така и днесъ ще дойдатъ тия съ огненитѣ езици, и ще влѣзатъ въ ония хора, които сѫ готови. И тогава, въ свѣта ще има такова движение, каквото хората не сѫ виждали и помисляли до сега. Въ свѣта ще настане редъ и порядъкъ, и хората ще се свѣстятъ. Вие си казвате: е, ще ги видимъ ние. Да не мислите, че отъ нѣкѫдѣ другадѣ ще дойдатъ тѣ. Не, отгорѣ ще дойдатъ, и като дойдатъ, ще внесатъ миръ и свѣтлина въ човѣшкитѣ души. И когато дойдатъ тия хора отгорѣ, съ онова възвишено съзнание, нѣма да създадатъ такива закони, като сегашнитѣ, но – други закони и ще кажатъ: не се живѣе по този начинъ, а по другъ начинъ. И апостолъ Павелъ, който е прѣдвиждалъ това нѣщо казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Сегашнитѣ хора ще се измѣнятъ, и тогава ще настане една реалность. Ще станешъ една сутринь и ще бѫдешъ нито Иванъ, нито Петъръ, нито Иоанъ богословъ, нито апостолъ Петъръ, но ще имашъ ново име, което ти е дадено отгорѣ, отъ небето. Ти не ще бѫдешъ вече нито Петъръ, нито Драганъ, защото на човѣка, каквото име и да му дадешъ, все човѣкъ си остава. И Ангелъ и Христосъ да му туришъ името все сѫщиятъ си остава. Името му може да е Христо, но сърдцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умътъ му не е Христовъ; името му може да е Христо, но волята му не е Христова. Безъ докачение но да не се заблуждаваме!

Има едно свещенно име, което Богъ ни е турилъ. Ние сме Синове на Бога. Когато дойде този моментъ, ние ще знаемъ туй свещено име, което Богъ ни е турилъ, което сме носили първоначално. Като си спомнишъ туй свещено име, което ти е дадено отъ Бога, отъ твоя Баща, ще кажешъ: моето царство не е отъ този свѣтъ. Тогава ще дойде туй вѫтрѣшно просвѣтление въ човѣка, и той ще бѫде готовъ да направи всичко, което може. Той ще бѫде силенъ, понеже цѣлото небе ще бѫде съ него. За всичко това, обаче у насъ трѣбва да дойде туй велико съзнание.

У васъ сега може да се зароди въпросътъ, дали това нѣщо е вѣрно? Чакай да го провѣримъ: да видимъ, какво казватъ другитѣ философи. Нѣмамъ нищо противъ. Вие можете и сега да четете философитѣ, може да ги четете и слѣдъ като се обърнете. Ако четете съврѣменната философия при свѣтлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената свѣтлина, ще имате друго разбиране. И азъ чета дескриптивна геометрия, и азъ чета математика, и тия науки иматъ за менъ съвсѣмъ другъ смисълъ отъ обикновения, друго-яче ги разбирамъ. Нѣкои казватъ: ама тъй не се мисли, има другъ начинъ, по който трѣбва да се мисли. Най-послѣ, това е математика! Да, сегашната математика, прѣдставлява въ онзи свѣтъ такова нѣщо, каквото е аритметиката, смѣтането въ първитѣ отдѣления. Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството. Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ. Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада. Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада.

И тъй, единственото нѣщо, което трѣбва да разберемъ, е туй свещено име, което Богъ ни е далъ.

„Нашето царство не е отъ този свѣтъ.“ Тази е мисъльта, върху която ви оставямъ да мислите. Като размишлявате върху нея, ще дойде повече свѣтлина. Вие искате да разрѣшаватѣ въпроси, които свѣтътъ отъ хиляди години е рѣшавалъ и не е могълъ да разрѣши. Нѣма да се разрѣшатъ лесно тия задачи. Коренитѣ на едно дърво не разрѣшаватъ задачитѣ. Ако тѣзи корени не излѣзатъ на повърхнината отгорѣ, нѣма да се разрѣшатъ тия задачи. Съврѣменнитѣ хора отиватъ къмъ центъра на земята, въ крива посока сѫ, затова нѣма да разрѣшатъ задачитѣ. Въ тѣзи корени се ражда другъ единъ потикъ – къмъ слънцето. Въ този новъ потикъ именно се раждатъ листата, цвѣтоветѣ, плодоветѣ. Тѣ създаватъ другъ животъ, друга култура.

Значи, въ човѣшката душа има два стремежа, двѣ подраздѣления. Вие казвате: не може безъ корени. Да, не може безъ корени. Ако си растение, безъ корени не може, и безъ клоне не може. Слѣдователно, ще разрѣшишъ тия двѣ противорѣчия въ живота. Ние вече не сме въ коренитѣ, излѣзохме отъ коренитѣ и сме въ клонетѣ. „Нашето царство не е отъ този свѣтъ“. Ти ще станешъ клонъ на дървото и така ще разрѣшишъ задачата. Иначе не можешъ да я разрѣшишъ. Защото земята е приела всичкия животъ отъ слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло отъ слънцето, отъ невидимия свѣтъ. Всички наши мисли, всички наши чувства сѫ дошли отъ невидимия свѣтъ.

И тъй, нека останатъ въ ума ви думитѣ: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“!

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 8 мартъ 1925 г. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–-1925). Том II.

Второ издание. Стара Загора, , ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Последното място". Неделни беседи. издание от 1925 г., Русе

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", том 9, неделни беседи изнасяни от 19 октомври 1924 г. до 15 март 1925 г.,

Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г.

Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Моето царство

''Беседа, държана от Учителя на 8 март 1925 г. гр.София.''

Отговори Исус: „Моето царство не е от този свят“. (Йоан 18:36)

Има само един истински път за разбиране на Истината, а не много пътища. Многото пътища, това са притоци на единния път. Някои казват, че в царството Божие може да се влезе през много пътища. – Може. И привеждат онази поговорка, че всички пътища водят за Рим. Не, само чрез един път може да се отиде до Рим, не чрез много пътища. За развиване на органическите същества има само един път. Начините, средствата са различни, но един е пътят, по който животът идва в света. Всички онези хора, у които съзнанието е пробудено, които искат да разрешат не задачата за небето, но които искат да разрешат задачата на земята, задачата на земния живот, трябва да я разрешат по пътя на Истината. По някой път са много смешни разсъжденията на всички хора изобщо: както разсъжденията на всички философи, тъй и разсъжденията на всички верующи хора. Например, човекът, на когото Господ е дал очи да вижда, както и светлина да различава, казва: Дали ще мога да виждам, като изляза вън? Чудно нещо! Че от тебе зависи! Не си сляп, очи имаш, светлина имаш, излез вън! Да задава такъв въпрос някой човек, който няма здрави очи, разбирам, но да го задава човек, който има здрави очи, това е смешно. Пита някой: Дали ще намеря Истината, дали ще намеря пътя към Бога? И след туй си отговаря: Този път е непостижим, не трябва да се ходи по него. Изисква се дълго време, изискват се много жертви; по-добре човек да си седи в къщи. Кои дават такъв отговор? – Така отговарят учените деца, философите деца. Защо? – Всякога, когато майката иска да свърши някоя много важна работа, детето ѝ казва: Мамо, не ходи на работа, стой си тук, Господ ще промисли за нас, все ще ни пусне нещо отнякъде. Ами че като ти е дал Господ ръце, Той е промислил за тебе. Ами че като ти е дал очи, Господ е промислил за тебе. Ами че като ти е дал ум, Господ, е промислил за тебе. Ами че като ти е дал Господ сърце, е промислил за тебе. Ами че като е вложил Господ воля в твоята душа, Той е промислил за тебе. Смешно е, когато някой, като седне на трапезата, дето му сложили някое хубаво ядене, пита: Дали ще мога да ям от това ядене? – Опитай се! Следователно, всеки може да яде, стига да се опита. Аз не съм виждал човек, който не може да яде. Само умрелите не ядат, но по някой път, вечерно време, и те хлопат, искат да ядат. Значи, и умрелите ядат, само че не ядат като живите хора, но по свой начин.

Ще ви приведа един смешен факт. Преди няколко години, един българин, малджия, от новозагорските села, идва при мен да се осведоми за Истината, да намери Божия път, но гледам, в неговия ум седи мисълта, как да използва моята дарба, да научи къде има пари, та като му кажа къде, да отиде да ги разкопае и да си поправи работите. Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км. дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането. Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна. Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата. Къде се намери този българин с дълга си? Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което ходжата искаше да ми покаже?

Стремежът за богатство е един вътрешен подтик. Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати. Защо някои хора искат да бъдат знатни в света? – Имат известен вътрешен стремеж. Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети? – Имат известни подтици за това. Кога са се зародили тия подтици, и как са се зародили, съвременната наука не може да ни даде правилни, разумни обяснения. Тя не може да обясни произхода на подтиците, които съществуват в човешката душа. Ние мислим, че всичко е само от този свят, че само земният живот може да разрешава въпросите. Ако е така, питам, какви социални въпроси може да разреши един вълк? Какви социални въпроси могат да разрешават млекопитаещите изобщо? Какви социални въпроси може да разреши един орел, или един гълъб, или една овца, или една гургулица, или една риба? Те нали живеят на земята? Щом всичко се решава на земята, те трябва да могат да разрешават земните въпроси.

После, когато дойдем до онзи инстинкт, който съществува у животните, ние мислим, че той е така механически наследен у тях. Не е така. Съвременната наука не може да ни покаже, преди колко хиляди години паякът се научил да тъче своята тънка нишка; съвременната наука не може да ни покаже, къде и как се е научил паякът да образува тази толкова лепкава и издръжлива течност, с която тъй да споява нишките си, че и най-едрите мухи и бръмбари да се ловят на нея, без да я късат. Кога е научил той това изкуство? И днес, при това си изкуство, като си прави тези нишки, мисли ли? – Мисли разбира се, но неговата мисъл е съвършено ограничена. Питам тогава: Между този паяк, който тъче така своята мрежа, и между един човек, който гради своята къща и си отглежда овце, говеда, има ли някаква разлика? – Няма разлика. Паякът тъче мрежата си, за да лови мухи и да се храни с тях; и човекът също: гради къщи, отглежда овце, говеда, за да се храни. Значи, няма разлика. Когато паякът хване една муха, вие казвате: Тичайте, че паякът хвана една муха. Какво право има той да лови мухите? Казвам: Когато вие хванете една овца и тя блее, как оправдавате своята постъпка? – Оправдавате я по разни начини. Материалистът казва: Необходимо е тя да умре, да се жертва заради мене. Религиозните хора казват: Тъй е наредил Господ! Щом Господ е определил за вас да колите овцете, така е наредил и за паяка да лови мухите.

Сега идва великото противоречие на живота. Ние искаме да бъдем свободни. Как ще бъдем свободни, когато не знаем Истината? Може ли онзи човек, на когото ушите не са здрави, да слуша, да бъде свободен? Може ли онзи човек, на когото умът не е отворен, не е просветен, да бъде свободен да разрешава онези съществени въпроси, необходими за благото на неговия живот? Дето и да сте днес на служба, или в каквато партия, или в каквото религиозно общество да сте член, турете вашите разбирания за живота малко настрана [и] ще видите, че всичко зависи от способността, която притежавате, всичко зависи от вашата сила. Питам: Откъде ще вземете тази сила?

Христос отговаря на Пилата: „Моето царство не е от този свят“.

Всички съвременни хора искат да установят едно царство на земята и за това царство се бият.

Христос казва: „Моето царство не е от този свят“. Въпросът е ясен. Ние няма какво да се занимаваме с онзи преврат, който става в света. Защото, ако един човек убива едного, той убива втори, друг пък убива трети, четвърти и т.н. милиони хора може да се избият, както са избити, пък и още толкова хора може да се избият, обаче светът по този начин не се оправя. Това е метод само за царствата на земята. Това изискват само царствата на земния живот.

Христос казва: „Моето царство не е от този свят“. Нашите закони не са за тия мерки, да се бият хората. Ето, аз съм на ваше разположение, казва Христос, може да биете, колкото искате. И какво опита Христос на земята? – Опита, доколко Римската империя беше справедлива. Римляните имаха най-добрите закони тогава, даже и до днес у нас се изучава римското право.

„Моето царство“, казва Христос, „не е от този свят“. Царството подразбира най-разумното нещо, което може да се прояви у човека. Имаме царства растителни, имаме царства животински, имаме царства и човешки. Следователно, от всички тези царства досега, на най-висока степен на развитие седи царството на човешкия дух. По неговия образ са се създали всички други царства. Всеки се стремял да внесе този образ вътре в своята държава.

Сега някои хора имат съвършено превратни мнения, превратни разсъждения. Смешно е например това, което съвременната медицина, съвременната наука, поддържа: че при всяка най-малка болка трябва да се прави операция. Представете си, че ме заболи най-малкия пръст и отида, та се покажа на някой лекар. Той казва: Работата ще се усложни, затова, за да не загине цялата ръка, а оттам и цялото тяло, трябва да се отреже пръста. Хубаво, за да се запази цялото тяло, отрежат ми единия пръст, оставам с четири пръста. Работата не се свършва с това. Има друг закон: тази болка ще се пренесе по симпатия и на другата ръка След няколко години ме заболява най малкия пръст на другата ръка. Какво ще направят? – И него ще отрежат. После? След време ще ме заболи втори пръст. И него ще отрежат. И тъй, пръст след пръст ще ме заболяват и ще ги режат един след друг. Добре, след всичко това, какво ще се добие? Всеки ще каже: Това е глупава работа! Глупава работа, но това е, което съвременните хора, разумните хора на 20-ти век, вършат. Това вършат всички културни християнски народи. Защо? Те знаят и виждат, че не е разумно, но казват: Трябва да се отреже този пръст! И цитират тогава стиха, дето Христос казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни ръката ти, отсечи я!“ Е хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовите думи, ние ще извадим ужасен морал. Ами че Христос на друго място казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Какъв морал ще извадим от тия думи? Как ще разберем Христовото учение? Следователно, всички онези думи, с които Христос си е служил, са иносказателни. Например, Той употребява думите: „Ако се не родите от Дух и вода“. Какво означава водата за онези, които не са запознати с онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен животът, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тяло на човека. Казват: „водица“ – будическо. Следователно, ако не се роди някой от онова будическо състояние, няма да има живот в себе си. Казва се: от вода роден. Какво означават у нас думите „от вода роден“? Щом се обърне някой към Господа, както това става у баптистите например, веднага ще му кажат: Хайде сега да те потопим във вода! Потопяват го три пъти във водата. Не, не се раждат така хората. Роденият от Бога не умира; роденият от човека умира. Това е важното! А сега какво правят? Кажат някому: Ела при нас, ще се родиш! Казват за някого: Той се роди отново. Защо, как? – Потопили го във вода. Не се минат 5–6 години, гледаш го, той се върнал в света. Казват: Как стана тази работа? – И от родените става тази работа. Не става така тази работа, има нещо, което не е разбрано. За да се роди един човек, не е достатъчно да го потопиш във водата. Това е къпане, разбирате ли вие? Това не е раждане!

Има много философи, които разрешават въпросите както баптистите, както проповедниците. Потопят човека няколко пъти във водата и го направят философ. И после цитират: Тъй казва еди-кой си философ. Философите на древността са говорили отлични работи, но трябва да се разбира техния език. Тези философи не са били глупави хора. Дълбочина имало в тях! Някои от тях са били отлични хора, живели са един напълно трезв, напълно чист живот. Те са пожертвали живота си за своите идеи. И всеки от вас, който живее за една идея, а не е готов де умре за нея, той не разбира нищо от тази своя идея. Философията, изобщо, е един метод за повдигане на човечеството. И тогава верующите, религиозните, проповедниците са намерили един стих от Писанието, който казва: „Гледайте да не ви заплете някой със светската мъдрост, защото знанието възгордява“. Следователно, туй, което ви е казало Писанието, дръжте го и не се бойте! Така може да е за децата; така може да е за онези, които се хранят с мляко, но онези, които искат да разберат Истината, не може да мислят така.

Христос разреши един важен въпрос, като казва: „Моето царство не е от този свят“. Е, какво е това царство, на какво е основано? – Това царство има само една врата. Сега някои може да ми възразят, че Йоан казал, че това царство имало четири врати. Йоан е прав, но аз казвам: Това царство има само една врата, през която хората излизат и влизат. Само една врата има за това царство! Може да има и друга врата, но тя е за ангелите; през нея те слизат и възлизат към Бога. Аз мога да обясня думите на Йоана, защо това царство има четири врати, но ние не можем да влезем през тези четири врати. За нас има само една врата, през която можем да влезем в царството Божие. И Христос казва: „Само роденият от Дух и вода може да влезе в царството Божие“, т.е. в туй будическо поле, в туй будическо тяло. В туй будическо тяло царува Любовта. Следователно, на мой език преведено, Христос казва тъй: всеки човек, който не е роден от Любов и Мъдрост, не може да влезе в царството Божие. Този човек, който се роди по този начин, от вода и Дух, майка му няма да живее отвън. Неговата майка ще живее вътре в него. И неговият баща ще живее вътре в него. Следователно, той ще бъде сам роден. Той няма да има никакви външни заблуждения. Ще го питат хората къде е майка ти? – У мене. Къде е баща ти? – У мене. Хората ще кажат: Как тъй! Нашите майки и бащи са отвън, те се раждат и умират. Може, но моите майка и баща не се раждат, ни умират. Следователно, някои питат: Къде е Господ? – В душата ми. Къде е душата ти? – Тя е във връзка с тялото ми. Като говоря за тялото, аз не разбирам тялото в буквален смисъл. Аз мога да бъда и в тялото, и извън тялото. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм и извън космоса. Разбирате ли, какво значи това? Разбирате ли, каква е тази философия? – Ще я разберете. Извън земята съм; извън слънчевата система съм; извън космоса съм. Къде съм? – Моето царство не е от този свят. Защо? Защото всичките светове съставляват царствата на материалния свят. Това са училища за упражнения. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, казано на наш език, явява се у него желание за едно малко разнообразие; тогава го пращат да слезе малко на земята. Когато иска малко почивка, облича се в материална дреха и дохожда тук на земята в известна форма, и после, като се върне горе, казва: Направих отлична разходка в едно от земните царства.

Вие сега ще ми кажете: Ама туй, което говориш, вярно ли е? Аз ще ви запитам: Ами туй, в което вие вярвате, тъй ли е? Вие ще ми кажете: Ама туй, което ти мислиш, вярно ли е? И аз ще ви запитам: Ами туй, което вие мислите, вярно ли е? – Не е вярно. И продължавате: Щом нашето не е вярно, и твоето не е вярно. Не, в математиката има един закон: две неща в един и същ момент не могат да бъдат неверни. Щом едното е невярно, другото е вярно. Ако вие сте на правата страна, аз съм на кривата. Ако вие сте на кривата страна, аз съм на правата. Има такъв закон, и в него няма никакво изключение. Туй можем да докажем и математически, можем да докажем и геометрически. Понеже нещата на физическото царство, в което живеем, са илюзорни, недействителни, нереални, те са и променливи. Затова ти не можеш да се основаваш на твоето богатство; ти не можеш да се основаваш на твоето щастие. Следователно, по същия закон, реално е само туй, за което Христос говори. Реално е само онова царство извън земята; реално е само онова царство извън слънчевата система; реално е само онова царство извън космоса.

И сегашните учени хора се намират пред едно безизходно положение, запитват се: Дали съществуват други светове, освен тия, които ние виждаме? Добре, какво ще кажете вие, когато видите, как ангелите насочват телескопите от своя свят и наблюдават звездите, слънцето и други небесни тела? Някои от вас може да не вярват, че съществуват ангели, че могат да си служат с телескопи и да си правят своите научни изследвания. Може да не вярват, но факт е, че те насочват своите телескопи и наблюдават. Какво ще кажете тогава? Тяхното небе, и нашето небе едно и също ли е? – Не е. Това са разсъждения само за онези от вас, у които съзнанието е пробудено. Вие трябва да знаете, че има велики въпроси, с които трябва да се занимавате и да решавате; да се радвате, че знаете, че има неразрешени въпроси, в които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е в това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Аз ще ви приведа един пример, който ми разправяше един мой приятел. Дълго време се молил той на Бога, дано му изпрати пари по някакъв начин. Най-после, една вечер, по време на сън, идва един ходжа при него, донася му една торба със злато и му казва: Чух молбата ти, дръж тези пари! Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: Е, помогна ми най-после Господ. Но, като се събужда, какво вижда? – Хванал чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е във вашия чаршаф. Щом се събудите, ще видите, че то е една илюзия. Човек казва: Аз мисля, че всички въпроси са разрешени. Да, мисли, че всички въпроси са разрешени, докато е в ръцете му торбата със златото, но като се събуди, в будния си живот вижда, че това е чаршафът в ръцете му. Питам: Как станаха парите на чаршаф? Някои от вас казват: Ние да си имаме парички та да видите зло ли ще ни е? Аз ще ви задам следния въпрос: Представете си, че вие сте на Титаник, този големия английски параход, който потъна преди няколко години в Атлантическия океан, и аз ви дам една голяма торба от 30 кг. злато, да осигурите баща си, майка си, жена си, децата си, па и себе си, добре ли ще ви бъде? Ще се радвате ли, че сте осигурени? А, ще се осигурите! На дъното на океана ще отидете! Ония вълни там на океана ще ви научат на много работи. Аз не искам да извадите криво заключение, че трябва да напуснете живота, но искам да ви спра на мисълта, да разсъждавате разумно. Представете си, че с този параход ние влезем в океана и се намираме над развълнуваните вълни. Питам: Можем ли да разрешаваме въпросите на Кант, или въпроса коя църква е най-права – дали тази на православните, или на протестантите, или на католиците, или на баптистите, будистите, или които и да са други? При вълните може ли да се разрешават такива въпроси? Може ли да разрешаваме, кое царство от съществуващите на Земята ще вземе надмощие? Не, избавлението, спасението е най-същественият въпрос в този момент. Нито православието, нито евангелизмът, нито католицизмът, нито будизмът, нито българщината, нито който и да е друг въпрос в този момент може да представлява въпрос за разрешаване. Първият подтик в този момент е да спася живота си, който Бог е вложил в мене. Да освободя живота си и да изляза на брега; да изляза вън от тази опасност! – това е първото нещо, което съществува в моята мисъл и в цялото ми същество. След като стъпя на брега, тогава ще ми дойдат на ума другите въпроси. След като изляза благополучно на брега, ще се зароди у мен едно тщеславие, ще кажа: Чакай сега да опиша всичките свои страдания! И започвам да пиша: тръс-тръс-тръс – лети онова перо по гладката хартия! Описвам патилата си през 4–5 дневното си пътуване на Титаник. Всички четат и казват: Геройство! Не, половината от това не е вярно. Той ще пише, че в този момент се молил за България; че в този момент се молил за спасението на църквата; в този момент се молил за евангелизма; в този момент се молил за примиряването на църквите и т.н. Това е бош-лаф, празни приказки! Вярното е, че в този случай, когато е бил във вълните, той мислил единствено, как да се избави, а след като е стъпил на брега, мислил е за всички останали работи. Във водата, в мъчнотиите мислим другояче, а извън мъчнотиите мислим пак другояче. И действително, за да намерим пътя, Господ трябва да ни тури при едни велики изпитания, за да имаме само един метод, по който да Го търсим и да Го намерим.

Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“. Следователно, Неговото Царство е истинското Царство, основано на Любов и на Мъдрост. В тази Любов няма пресищане, както в любовта на земята. Тук на земята хората се пресищат много скоро, и всички хора страдат от пресищане. Дойде ви един приятел, вие го угощавате, приемате го много добре, много любезно. Постои една седмица, и вие му се насищате, казвате: Дано си отиде вече, доста тия угощения. Той започва да се свива, стяга го нещо и си казва: Трябва да си вървя вече, прекалих го. Любовта ви може да изтрае една, две седмици, най-много 20 дни, и ако приятелят ви е доста неблагоразумен, вие започвате да казвате: Ние искаме да отидем малко на курорт; ще ни извините, но условията са такива. Жената, децата малко не са добре, имат нужда от бани, от чист въздух, от малка промяна; иначе нямаме нищо против да ни погостувате още – ще ни извините. Туй не е вярно, това е една малка лъжа. В туй отношение, нямаме право така да постъпваме. Любовта е внимателна.

Едно от великите качества на Любовта, на Истината е това, че тя е много внимателна, гледа да не станем никому досадни. Благородство трябва да имаме! Аз сега говоря за хора, които се познават. Няма какво да се лъжем. Дойде някой, казва: Какво мислиш? – Мисля туй, което Любовта изисква; мисля туй, което Мъдростта изисква. Казват: Да не мислиш нещо криво. Ако аз поддържам една крива мисъл в ума си, тя ще ме повдигне ли? – Не, ще пострадам. Всяко едно престъпление, което направи човек, не го повдига, но го погубва. Може да кажем, че всички криви разбирания, всички криви убеждения у нас произтичат от нееднаквото разпределение на материята в нашето тяло. Материята, силите у нас не са еднакво разпределени. Питам: Ако в нашата кръв се намери повече желязо, какво ще стане? Ще искате да се биете непременно. Онези деца, у които има повече желязо, все ще намерят някого, върху когото да опитат силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или някои другарчета из махалата, все ще има скубане на коси, все ще има пръснати глави. Казват: Много буйно е туй дете! Казвам: Повече желязо има. Следователно, в желязото се крие тази взривна сила. Други хора пък са много подозрителни. В техния организъм има повече олово. То внася тази подозрителност, тази отрова в тях. Е, какво да се направи с тях? – Ще извадите излишното олово от ума им. Как? – Има методи за това. Да допуснем, че в кръвта на някого има чрезмерно мед, бакър, какво ще породи тя? – Неустойчивост в чувствата. Някои питат: От какво се ражда неустойчивостта в човешките чувства? – От излишната мед, от излишния бакър в кръвта, който предизвиква тия отравяния. Затова хора, у които стават такива отравяния от излишния бакър, трябва да ги калайдисат, за да ги предпазят от смърт. Така правят и с бакърените съдове. Всички тия елементи съществуват в човека, но в известни пропорции. Единственият елемент, който засега произвежда най-малко страдания на човека, то е присъствието на златото в неговата кръв. То е елементът на слънцето. Златото произвежда алчността в човека – желанието му да има, да придобива все повече и повече. Който има много злато, има стремления само да печели, да трупа. Тъй щото, всички елементи, всички метали специално, съществуват несъразмерно разпределени в човешката кръв, в неговата нервна система, в клетките му. Всички метали, тъй несъразмерно разпределени в организма на човека, произвеждат тия дисонанси, тия дисхармонии, които виждаме днес в света. Това нещо са учили още във времето на египтяните, още във времето на Трисмагистерс, както и във времето на старите християни. Тази наука са изучавали с цел да знаят, как да се обновяват, как да неутрализират вредното влияние на елементите в организма си. И когато богатите се стремят към богатство, ние не разбираме това външно богатство. Някой направи днес една къща, утре я продаде, иска да спечели. Направи втора и нея продаде, за да спечели още. Той може да направи много къщи, да ги продава една след друга, да спечели милиони от тях, но за нас, това не е богатство. Онзи излишък, който човек има в своята кръв, трябва да го остави на природата, тя да разполага с него както знае, а за себе си да остави само този материал, който е необходим за неговата кръв, който е необходим за поддържане на неговия живот.

И тъй, казвам: Тия учени хора, които сега изучават живота на растенията, живота на животните, правят едно опущение, което за в бъдеще трябва да избегнат. Например, чета в някоя биологическа книга, че някои микроби имали по 120 стомаха. Казвам: На една такава малка микроба защо ѝ са толкова стомаси? Ние с един стомах едва се справяме, а те със 120 стомаха какво правят, как се справят? И тогава, една вечер в класа на младите казвам: Едно време е съществувал един паяк с 25 милиона очи. Те ме питат: Възможно ли е това? Не, аз измислих това. Всъщност, има същества, които имат 25 милиона очи, но не се отнася това до този паяк. Въпросът за този микроскопически паяк седи другояче. Под 25 милиона очи аз разбирам силата, интензивността на зрението, с което човек може да прониква в нещата.

И казва Христос: „Моето Царство не е от този свят“. Вашето царство е да убивате, да осъждате хората. Вие имате войници, силни народи сте, броите милиони хора, а моето Царство почива на съвсем други принципи, на миролюбиви принципи. Сега някои си мислят: Тия хора все за Бога говорят, все за благочестиви минават, но там, под тяхната овча кожа, вълци се крият. Те са вълци облечени с овчи дрехи. Хубаво, може да е вярно, може и да не е вярно. Кое е вярното, обаче? Вълкът си е вълк, макар че е с овча кожа облечен и овцата си е овца, макар че е с вълча кожа облечена. Нещата не могат да се изменят. В даден момент човек не може да бъде и вълк и овца. Или е вълк, или е овца.

Питам: В този момент, когато Христос казал на Пилат, че Неговото Царство не е от този свят, какво искал да каже Той? Той сам обяснява по-надолу: Ако моето царство беше от този свят, и моите слуги като вас щяха да се бият заради мене. Онези, които ме обичат, те са с мене, те ще носят моите тегоби, но ние не си отмъщаваме, ние не убиваме. Сега, някои от вас ще направят следното възражение: Ако невидимият свят е толкова силен, защо не поправи света? Невидимият свят, това Царство, за което говори Христос, може да поправи света, но у човека има една черта, която Бог му е дал, тя е свободата, да се проявява свободно. Човекът е свободен в своите избори. Това е човещина! Разбирате ли? Ако Бог би лишил човека от ръце, от крака и би му дал само мозък, само едно голо съзнание, какви престъпления би правил той? Представете си, че човек има едно въздухообразно тяло, какво престъпление би могъл да направи с него? – Никакво. Но ако той има тяло, каквото е сегашното, той би могъл да извърши хиляди престъпления срещу подобните си. Следователно, престъплението не е физически акт, то е духовен акт. Най-първо човек намисля да направи нещо, после го пожелава и най-после го реализира. Следователно, физическият свят е свят на проверка. Когато Бог иска да опита, какво мислят някои от напредналите същества, т.е. те сами да се опознаят, Той ги изпраща във физическия свят, там да се видят, кой какво струва. Значи, материалният свят е една проверка и за добрите и за лошите хора. Тъй щото, когато питате, защо сте дошли на земята, ще знаете, че сте дошли да се опознаете какви сте – нищо повече. Това е цялата истина. Съвършени трябва да бъдем! Като се позная, че съм човек, трябва при всички изпитания на живота си, да служа само на Бога, да следвам само една идея и като мина през всички изпитания и не се поддам нито по ум, нито по сърце, нито по воля на всички изкушения, ще позная какъв съм. Изкушенията ще дойдат, нищо от това. Онези вълни, които се бушуват пред нас на парахода, нека се бушуват, но параходът трябва да си върви напред, нека цепи тия вълни и да отива към онова пристанище, дето ще намери своето спасение. Параходът ще се повдига нагоре-надолу, ще се клати наляво-надясно от тия вълни, но няма нищо, нека се повдига, нека лавира, но той не трябва да допусне, щото водата да влезе вътре в него. Туй е Божественото. Само така вие ще се намерите в Царството Божие. Не се лъжете! Вие още в този си живот знаете, какви сте. Има един велик закон, има едно велико правило, в което няма никакво изключение: Бог знае всичките помисли не само на хората, но и на всички възвишени същества. Няма мисъл, която да не е разкрита пред Неговия свещен поглед. И туй, което Бог знае, изправя. Някой ще каже: А, знае! Да, всичко, което се крие в най-големите дълбочини и в най-скритите гънки, е известно на Бога. Когато ти си седиш там вкъщи и размишляваш нещо, Божественият глас отвътре ти казва: Не си прав. Ти открадна парите на брата си, ще ги върнеш! Говориш лошо против брата си. Този глас отвътре ти казва: Ще поправиш погрешката си. Ти убиваш някого, направиш това онова. Този глас отвътре все ти говори: Не направи добре, сгреши. Ще поправиш погрешката си! Защо стават хората нервни? Какво показва съвременната нервност? – Това са престъпленията на хората, които говорят вътре в тях. Цялата бяла раса е станала нервна. Защо? – От престъпленията си. Мъже, жени и деца, всички са нервни днес. Защо? – От престъпленията си. Казват хората: Майка ми ме роди неврастеник. Не, ти със своя лош, със своя непорядъчен живот създаде своята неврастения. Но, казва някой, изгубих имането си, затова станах нервен. С изгубването на имането ти, Господ те постави в положение да изкараш своето престъпление налице и така да изкупиш греховете си. Когато мъчиш другите хора, не помисляш за тях, а когато тебе мъчат, ти викаш, плачеш.

И ние казваме: Нашето царство не е от този свят. Ако Нашето царство е от Царството на Любовта, ние трябва да победим. Казва Христос: „Аз победих Света“. И всеки християнин трябва да победи света. Чрез какво? – Чрез Любов и чрез Истина. Всеки християнин да се не съблазнява от онези блага на подкуп. Е, хубаво, ако отидеш с онези, които сега властват, какво ще спечелиш? След тях ще дойдат други на власт. Ако отидеш с новите, какво ще спечелиш? – И те ще отидат. Въпросите не се разрешават така. Тоест, те могат да се разрешат и по този начин, но ние служим на Бога, ние служим на една свещена Правда и Божият закон казва: Без престъпление! Бог казва: Моите поданици трябва да бъдат абсолютно честни; Моите поданици трябва да бъдат абсолютно чисти; Моите поданици трябва да бъдат хора на абсолютната Любов; Моите поданици трябва да бъдат хора на абсолютната Мъдрост; Моите поданици трябва да бъдат хора на абсолютната Истина! И всеки един от тях трябва да помага на своите братя, без никаква разлика, както ние правим на земята.

Питам: Ние, българите, като един малък народ, които от толкова хиляди години се трудим, какво направихме? Евреите, които съществуват от толкова хиляди години, станаха ли голям народ? Не, толкова хиляди години, откак излязоха от Египет и се скитат по лицето на земята, не само че не станаха голям народ, не само че не се повдигнаха, но дори се изгубиха. Има един закон на „размножението“, при който се спазва известна, пропорция. Колко милиони хора трябваше да бъдат евреите до сега? Евреите са един учен народ, един способен народ, но те се намериха в трудно положение във времето на Христа, не можаха да решат тази важна задача. Българите са попаднали в същото положение и вървят сега по техния път. Четете историята на евреите, четете и историята на българите, ще намерите една аналогия в техния живот. И българите режат глави, и евреите така режеха глави. Евреите избиха едно свое племе и оставиха от тях само 400 души, но после им домиля на сърцето. И Мойсей, още като ги извеждаше от пустинята, се оплака от еврейския народ и каза: Съжалявам, че Господ не им даде сърце да разберат Истината. Евреите са хора с дебели вратове, с дебели глави. Но, казва той: Ще отънеят главите ви, Господ ще ви прекара през такива страдания, през такива тесни врати, че ще разберете Истината и ще бъдете носители на онова, което имахте и на онова, което опитахте.

Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“. Ние искаме да разрешим една велика задача, но утре умираме и изгубваме живота си. Каква полза от това? – Един ден няма да остане нищо от нашия живот. Един американски астролог е предсказал, че България, изобщо част от Балканския полуостров, щяла да пропадне при някакво земетресение. Възможно ли е това? – Възможно е, може да стане.

„Моето Царство не е от този свят“, казва Христос.

И между религиозните хора има едно вътрешно съревнование. Прочетете живота на Лао Дзъ и Конфуций, ще намерите подобно едно съревнование. Лао Дзъ бил учен, велик мъдрец, а Конфуций отивал да слуша тази велика Мъдрост. Като слушал думите на този мъдрец, познал, че бил велик учител. Най-първо той го запитал за много въпроси, но след това станал мълчалив, престанал да го запитва, дълго време мълчал, станал скръбен, тъжен в себе си. Лао Дзъ го запитва: Защо не говориш Конфуций? Сега ще ви дам едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е жив. Щом умрат те, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вътрешен подтик, който ни дава вдъхновение – нямаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за някъде, и ние ставаме скръбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирам се в едно противоречие. Ако твоята мисъл беше тъй бърза, както е бърза рибата в морето, аз бих я достигнал; ако твоята мисъл беше тъй бърза, както бягането на най-бързоногия елен, аз бих я достигнал; ако твоята мисъл беше тъй бърза, както хвърчането на птицата, аз бих я достигнал, но тя е далеч извън облаците, т.е. извън този свят. Затуй, имам право да бъда тъжен, скръбен, че не мога да те достигна. Така мислил Конфуций преди толкова хиляди години за своя учител. Да достигне някога учителя си, той считал това нещо за невъзможно. Ние сме в същото положение, когато се намираме пред живота на Христа. И Христос някой път ни пита: Защо си днес тъй тъжен, мълчалив, от дълго време не говориш, много си замислен? Какво ще кажете на Христа? – Господи, не можем да живеем, не можем да чувстваме тъй, както ти живееш и чувстваш. Не можем да мислим тъй, както ти мислиш, Твоята мисъл седи горе на небето, а ние сме долу на земята. Какво ще ви каже Христос? Не се казва, какво е казал Лао Дзъ на Конфуций, но аз ще ви кажа, какво казва Христос. На онези, които Го обичат, Христос казва: „Ако вие тръгнете в пътя на Любовта, за вас ще дойде един ангел, който ще ви повдигне на крилете си, и вие ще разрешите този въпрос.“ Всеки от вас, който иска да мисли като Христа, може да мисли; всеки от вас, който иска да чувства като Христа, може да чувства. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа си.“ Като дойде, Духът ще ви научи какво трябва да правите, ще ви повдигне извън този свят.

Христос казва на учениците си: „Вие не сте от този свят, и аз не съм от този свят.“" Следователно, този въпрос се решава само по любовен начин то не значи да се отречем от света. Този свят е потребен, необходим, трябва да знаем какви сме, трябва да се познаем, а само в този свят ще стане това. Търговец си, бъди истински търговец! Лекар си, бъди истински лекар! Свещеник си, бъди истински свещеник! Каквото звание и да имаш, стегни се, работи и за нищо друго не мисли! Каквито и да сте, бъдете си, въпросът се решава по съвсем друг начин!

Христос казва: „Моето царство не е от този свят.“

И тъй, онези от вас, които искате да разрешите великия въпрос, трябва да си кажете в себе си: Нашето царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде друг един свят, други хора идат, друга култура иде, друга наредба иде. Сега, като казвам, че идат други хора, някой мислят, че те ще бъдат пак като сегашните. Ако бъдат като сегашните, те ще вложат същите закони – законите на насилието. Не, онези хора, които ще дойдат, няма да бъдат от „мира сего“. Те ще дойдат от духовния свят. Апостолите, след като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове във вид на огнени езици, вселиха се в тях, и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тия [духове] с огнените езици, и ще влязат в ония хора, които са готови. И тогава, в света ще има такова движение, каквото хората не са виждали и помисляли до сега. В света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят. Вие си казвате: Е, ще ги видим ние. Да не мислите, че от някъде другаде ще дойдат те? Не, отгоре ще дойдат и като дойдат, ще внесат мир и светлина в човешките души. И когато дойдат тия хора отгоре, с онова възвишено съзнание, няма да създадат такива закони, като сегашните, но други закони и ще кажат: Не се живее по този начин, а по друг начин. И апостол Павел, който е предвиждал това нещо казва: „Всички няма да умрем, но ще се изменим.“ Сегашните хора ще се изменят и тогава ще настане една реалност. Ще станеш една сутрин и ще бъдеш нито Иван, нито Петър, нито Йоан богослов, нито апостол Петър, но ще имаш ново име, което ти е дадено отгоре, от небето. Ти не ще бъдеш вече нито Петър, нито Драган, защото на човека, каквото име и да му дадеш, все човек си остава. И Ангел и Христос да му туриш името, все същият си остава. Името му може да е Христо, но сърцето му не е Христовото; името му може да е Христо, но умът му не е Христов; името му може да е Христо, но волята му не е Христова. Без докачане, но да не се заблуждаваме!

Има едно свещено име, което Бог ни е турил. Ние сме Синове на Бога. Когато дойде този момент, ние ще знаем туй свещено име, което Бог ни е турил, което сме носили първоначално. Като си спомниш туй свещено име, което ти е дадено от Бога, от твоя Баща, ще кажеш: Моето царство не е от този свят. Тогава ще дойде туй вътрешно просветление в човека, и той ще бъде готов да направи всичко, което може. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. За всичко това обаче, у нас трябва да дойде туй велико съзнание.

У вас сега може да се зароди въпросът, дали това нещо е вярно? Чакай да го проверим, да видим, какво казват другите философи. Нямам нищо против. Вие можете и сега да четете философите, може да ги четете и след като се обърнете. Ако четете съвременната философия, при светлината, която сега имате, ще имате едно разбиране; ако я четете при обикновената светлина, ще имате друго разбиране. И аз чета дескриптивна геометрия, и аз чета математика, и тия науки имат за мен съвсем друг смисъл от обикновения, другояче ги разбирам. Някои казват: Ама тъй не се мисли, има друг начин, по който трябва да се мисли. Най-после, това е математика! Да, сегашната математика, представлява в онзи свят такова нещо, каквото е аритметиката, смятането в първите отделения. Със сегашната математика, с нейните задачи малките деца на небето си играят, лесно ги решават. Представете си, какви са техните задачи! Казват: Математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. В нея линиите не се прекъсват, те се проектират в цялата вечност; те са без начало и без край. И тогава някои казват, че времето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсъждавате колкото искате, но доколкото аз зная, нашите философи не са дали една определена дефиниция за времето и за пространството. Ако те разбират времето и пространството, трябва да го владеят. Туй, което човек разбира, трябва да го владее. Туй, което човек не разбира, не го владее.

И тъй, единственото нещо, което трябва да разберем, е туй свещено име, което Бог ни е дал.

„Нашето царство не е от този свят.“ Тази е мисълта, върху която ви оставям да мислите. Като размишлявате върху нея, ще дойде повече светлина. Вие искате да разрешавате въпроси, които светът от хиляди години е решавал и не е могъл да разреши. Няма да се разрешат лесно тия задачи. Корените на едно дърво не разрешават задачите. Ако тези корени не излязат на повърхнината отгоре, няма да се разрешат тия задачи. Съвременните хора отиват към центъра на земята, в крива посока са, затова няма да разрешат задачите. В тези корени се ражда друг един подтик — към слънцето. В този нов подтик именно се раждат листата, цветовете, плодовете. Те създават друг живот, друга култура.

Значи, в човешката душа има два стремежа, две подразделения. Вие казвате: Не може без корени. Да, не може без корени. Ако си растение, без корени не може и без клони не може. Следователно, ще разрешиш тия две противоречия в живота. Ние вече не сме в корените, излязохме от корените и сме в клоните. „Нашето царство не е от този свят.“ Ти ще станеш клон на дървото и така ще разрешиш задачата. Иначе не можеш да я разрешиш. Защото земята е приела всичкия живот от слънцето. Всичкото богатство, което земята притежава, е дошло от слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли, всички наши чувства са дошли от невидимия свят.

И тъй, нека останат в ума ви думите: „Моето царство не е от този свят!“

''Беседа, държана от Учителя на 8 март [[1925]] г. гр.София.''

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...