Jump to content
Iskri4ka

84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ

Recommended Posts

84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ

В.К.: Добре. Сега как стои този въпрос, аз съм си записал 15 ноември 1936 год. Скандалът между Белев и Величка и фразата на Учителя: „Не отваряйте шишета с отровни газове!" Как стои този въпрос? Каква е случката? Е.А.: А-а, Ричка, вечерта отива при Учителя и Му казва че иска да премести столовете. В.К.: Кои столове? Е.А.: В салона. На Белеви столовете. Тя искаше да тури нашата маса, да бъде направо срещу Него, защото наблизо тя сядаше и виждаше че понякога не чуваме нали някои думи и тя смятала, че като сме по-близо все повечко ще чуваме. Но, не можа да стане. Аз ще кажа вече това което аз видях. В.К.: Сега Учителят бил казал: „Не отваряйте шишета с отровни газове!" Е.А.: Не отровни. „Със задушливи газове". В.К.: А, задушливи газове. Е.А.: Не отровни. „Не отваряйте шишето!" й казал така на нея, но тя не послушала не могла да послуша. Така й вряло и кипяло, и нали мнения различни, и даже пък знаеш ли какво се случи. Аз този път реших, като отивам на беседа, няма да погледна никого и ще седна, защото Учителят казваше, като отидеме на беседа нищо друго да не гледаме. Да не се отклоняваме с този, онзи, поздравления и т.н. И аз реших да направя тоя опит, ама не можах да го направя съвсем. И аз отивам и столовете са както си бяха. Както аз знам как са били. А те когато отиват Белеви, те разместват столовете и си ги турят както те искат. Сега по едно време Учителят идва, даже аз като влязох забравих туй да кажа, като влязох аз така без да поздравя, „Ето я казва, не поздравява". Ама аз, той не знае, че имах друга задача, която си бях сложила. Не че аз нямам нищо против тях, за да не поздравявам, но това е едно съвпадение само, което в неговата глава излезе, като че аз имам нещо против тях. И когато с Учителя направихме молитвата, прочетохме молитвата прави, нали, всички седнахме. „Кажете основната мисъл на миналата лекция!" Каза се. След това изпяхме песен. Пак: „Кажете на по-миналата лекция основната мисъл?" Пак казахме и около половин час Учителят не можа да проговори, не може да си държи беседата. Такова е било напрежението вътре, че най-после Той рече: „Какво има тука?" Вече Той попита, какво има. И те станаха Белеви, почнаха обвинения един към друг, отвори уста Белева и Белев и Ричка. В.К.: Да. Е.А.: И Ричка.. И почнаха така едни спорове. Много грозно беше брат, много грозно беше. Даже беше обидно за Учителя това поведение, което те го направиха. Не можаха да се стърпят и оскърбително беше сега, да не може Учителят да говори! Значи вътре така врат едни врат, от някакви чувства, които са само в тяхната глава, а не са в главите на другите. Че беше грозно и доста така скандално, и после взеха да се намесват и други хора. Помня, един съвсем външен човек, който не съм го виждала и той почна да дава съвети. Учителят само мълчи и слуша. В.К.: И накрая? Е.А.: Накрая стана и си отиде, и не държа беседата. Тогава нямаше беседа. В.К.: И след това до края тази година -1936 беше празна за вас. Е.А.: Не идва Учителя. В.К.: До края на 1936 год.? Е.А.: Не идва Учителя, да. Ама виж защо, какво знам. Понеже стана скандал, а в Школата скандалът се плаща. Щото, който прави скандал, ще плаща. И Учителят е казал, че Той е понесъл разноските за скандала. За да не стане неизбежното, щото един от тях трябвало да си замине. За да не си замине от този свят, Той е направил това и допущам, че е така. Допущам, защото Учителят след това такава страшна ангина е имал, че се е задушавало гърлото Му. Едва издържал, не е могъл да поглъща, разбираш ли? И затуй Той толкова дълго време не идва на клас. Е сега, това ученици ли са? Приказки. Не сме никакви ученици, щом можем да правим такива неща, да. В.К.: Значи това по отношение на тая Ричка. Коя беше тая Ричка? Откъде е тая Ричка? Е.А.: Ричка, тя беше чиновничка в банката. Не бе, не знам какво я прихванало бе. Какво я беше прихванало? В.К.: Тази година беше нанесен побой на Учителя. Е.А.: Същата година, да. В.К.: Значи Учителят се връща от Рила, оздравява, почва да говори и после става скандала. Е.А.: Скандала, да. Тя беше тежка година за Учителя. Виж, тя беше тежка година. Нападението беше през пролетта, през май и Той вече през юни почнаха да му се виждат последиците от побоя. Почваше, например, Учителят не можеше да си задържи лъжицата. Той почна да се храни с лявата ръка. Но през цялото време, докато беше в това състояние Учителят, Той идваше на Паневритмия. Всеки ден.

 

В.К.: А на лекции, не. Не можеше да говори вече. Е.А.: Не, и на лекции идваше. Това е лятото на 1936 год. Чакай, чакай, да не бъркам. Лекциите от 15.XI.1936 год, Той ги прекъсна. Той дойде чак към Новата година. Чак на другата Нова година -1937 год. дойде, да. В.К.: На коя дата стана побоя, ако си спомняш? Е.А.: Побоя, е как да не мога да си спомня. Побоя беше на 4 май, доколкото си спомням по памет - 4 май, да 1936 год. В.К.: И оттогава фактически Той е държал лекции. Отива на Рила, връща се от Рила, почва да държи лекции, става скандала с тази Ричка и Велеви, и тая година докрая изобщо не се държали лекции? Е.А.: Не са се държали лекции. Но на Рила Той беше така много вързан. В.К.: Не можеше да говори, не можеше да движи ръката си. Е.А.: Не можеше. Не можеше. В.К.: Как се изкачи догоре? Казваха че пеша се е изкачвал. Е.А.: Влачеше си крака. Влачеше си крака. Даже когато спряхме на първата почивка, Той се преоблече. Цял час Му взе преобличането. Сега аз не знаех че е така положението. А после като се качихме на езерата аз рекох: „Савке, идвай, ние ще помогнем на Учителя да се преоблече", защото това беше мъка. Той не може да си извади ръката, не може туй. И помагаме My. В.К.: И Той не можеше и да се храни тогава. Е.А.: Е, хранеше се. Ние Му носехме. Вижте, тогава през цялото време аз съм готвила. Така решиха за по-хубаво да се готви и през цялото време готвих. Закуска правех, обяд. В .К.: Той можеше ли сам да се храни? Е.А.: Хранеше се, хранеше. С лявата ръка, да хранеше се. В.К.: Говореше ли или фъфлеше? Е.А.: Е, малко така завалено. В.К.: Защото това, цялата картина е това на мозъчен удар нали, с кръвоизлив, значи с десния крак, с дясната ръка не можеше да си служи. Това е инсулт нали? На травматична основа. Значи дясна ръка, десен крак е с хемипареза до хемиплетия. Е.А.: Всичкото беше така, Той си влачеше крака. В.К.: Окото беше ли затворено? Е.А.: Той имаше много синини след побоя. В.К.: Къде? Е.А.: Тука, тука, тука. В.К.: Като очила? Е.А.: Много, много имаше, тука на лицето много. Защото той Го е бил по главата. Да, той Го е удрял само по главата. В.К.: И много ли Го е удрял, никой не знае? Е.А.: Е не, е, имаше един брат при Него, когато този брат Иван Кавалджиев - цигулар един, та той е присъствал. Но той се е смутил като видял този. Защото този идва и се нахвърля. Ама виж какво. Той като идва, най-напред идва във външната стая на Учителя. И като мисли че Той е там, с ръката си счупва прозорчето, за да вземе ключа, да отвори, но вижда че Учителя Го няма там и тогава отива в салона, и Там Го бие. В.К.: В коя стаичка, външната? В приемната гдето е? Е.А.: Да, да. В.К.: Значи 1936 год. е тежка година за Учителя и Братството. Пролетта през май, побоя върху Учителя, разпъването на Кръста и Голгота, Възкресението през месец август, на 12 август и събора на 19 август в София. Накрая идва и скандала Белеви. Е.А.: Всичко върви навързано едно с друго. Без грешка. Разбираш ли.

 

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

 

1. Учителят държи лекций видно от каталога: 1.V.1936 год., 3.V., 6.V., 8. V. 1936год. Прекъсва и продължава на 5. VI. 1936год. - неделя. След това отново прекъсва и продължава на 1. VII. 1936 год. 3. VII., 8. VII. 1936 год. е последната лекция.

 

2. Оттогава заминаване на Рила на 14 юли 1936 год.

 

3. Оздравяване на 12. VIII. 1936 год. На 29 ден излиза от палатката си на Рила.

 

4. На 14 август 1936 год. тръгва за София.

 

5. На 19 август 1936 год. е събора на Изгрева, държи беседа „Да им дам живот".

 

6. Съборните дни са на 19. VIII. 1936 год., 20, 21, 22, 23. VIII. 1936 год.

 

7. От 26. VIII 1936год. започва да държи лекции и беседи до 21.X. 1936год. сряда на Общия Окултен клас, която е последната беседа - „Изяснения".

 

След скандала с Белеви той държи беседа чак на 1.1.1937 год. - „Баща и син", която е напечатана в отделна брошура „Баща и син".

 

8. Според една дата записана на едно тефтерче, побоят над Учителя е станал на 19 май 1936 год. Това остава за уточняване в бъдеще, когато се работи с архива на Савка Керемидчиева.

 

В.К.: Сега тука, тези приятели на снимката? Е.А.: Белев и Белева. В.К.: От къде бяха тези... Е.А.: Те са македонци и двамата. Белев е от Битоля, пък тя не знам откъде е. В.К.: Каква им беше професията? Е.А.: Тя си беше домакиня, той си беше, работеше в банката чиновник, ама знаеше езици. Кореспондент, да. В.К.: Те кога влезнаха в Братството? Как се запознаха? Някои опитности? Е.А.: Аз като влязох, те бяха в Братството. Отдавна са, преди мене са в Братството. Много амбициозни и двамата. Много, и тя хвърка и той хвърка. Амбициозни, да, първото място. И те се караха. Те създадоха скандала за първото място, те го направиха. Да, защото, ex. В.К.: Така са разбирали нещата. Е.А.: Така са разбирали, да. В.К.: Те имаха ли нещо наследници? Е.А.: Дъщеря. В.К.: Жива ли е сега? Е.А.: Ех, не знам вече дали е жива. Щото тя беше младо момиче. Знаеш ли, когато ме уволниха, тя ме среща в трамвая: „Елено ма, още ли ходиш там при ония занесените?" ми вика. Тя ми вика, в трамвая. Сега аз не мога да говоря. Нищо не й казах. Щото рекох, значи тук дръж си езика и няма защо да говориш. Друго нещо заговорих и така. В.К.: Значи при това положение не се знае къде живеят, какво, що и как? Е.А.: Не, те си имаха апартамент. Знае се къде живеят. Не може да не се знае. В.К.: Да имат някакви материали? Е.А.: Ех, имат.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×