Jump to content

1922_06_14 Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Димитър Калев

Архивна единица

От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Какво се изисква от ученика

16 Лекция

на I Мл. ок. клас,

14.VI.1922 г. сряда,

София

Упражнение за следующия път ще имате: „Скъпоценните камъни“.

Какво се изисква от ученика.

Сега думата „ученик“ ще взема в едно ограничено значение. Човек е ученик, докато се учи, докато е в училище. То е особено състояние на ума. Или в окултен смисъл казано: ученик си само докато си в контакт с Учителя или във връзка с Учителя си. Щом изгубиш връзката, ученичеството престава. За да бъдете в постоянен контакт, потребни са послушание и внимание. Защото законът е такъв. Послушание може да имаш само към висшето, към Божественото. Там се изисква абсолютно послушание. А по отношение на нисшето, то трябва да ни слуша, то трябва да има послушание и внимание към нас. Ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си и туй послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишел при Учителя си той трябва да има послушание и трябва да го познава или, като отиде, да се старае да го познае. Той трябва да има всичките сили и способности и туй вътрешно чувствувание да познава Учителя си. Връзката между Учителя и ученика не е връзка мимолетна или връзка, която сега се образува, тя е връзка на хиляди години. После ученикът не трябва да се разколебава от несполуки, които може да го сполетят още в началото. Светът, в който Учителят живее, е абсолютен, не търпи никакво невежество. Тези сили, тази атмосфера, в която Учителят живее, е жива и всеки, който влезе там неподготвен и се опита да каже някоя измама, го очаква смърт, нищо повече. Сега когато казвам, че го очаква смърт, туй е тъй естествено, както когато извадите риба от нейното естествено състояние, от водата, какво ще стане? – Ще се задуши във въздуха. Значи във вас трябва да има послушание и внимание, трябва да се образуват тия нови чувства и способности, в които може да реагира новата среда. Щом влезете в атмосферата, в която Учителят живее и сте неподготвени, непременно ви очаква смърт. Ще разберете, че туй отношение е естествено. Може да помислите защо трябва да умрете. То е все едно да попитате: Защо рибата трябва да умре? – Защото тя не може да диша. Попитайте съвременните електротехници колко са внимателни с електричеството; електричеството поврежда хората. Ако барнеш някъде, ще получиш такъв силен удар, няма да те пита. Изисква се умение, човек трябва да знае как да бара. Барнеш ли там, без разлика, ще приемеш такъв силен удар, какъвто не си виждал. И ако го запиташ: Защо прави така, ще каже: При мен изисквам учени хора, да знаят повече от мене и всеки, който знае по-малко, приема ритник.

Сега трябва да знаете, че тия тела, които вие имате, може да станат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Тогава аз определям: Може да бъдете проводници на тъй нареченото – аз ще употребя думата – черно електричество, електричество, което произтича от тъмнината. Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината. То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина. Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля. Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече. Токът е вътре. Когато този ток се изгуби, желязото нищо не струва само по себе си. Следователно, същевременно вие трябва да наблюдавате и себе си, какви токове текат вътре във вашата душа. Ако се намерите в стая, свирите на някое пияно, някои от клавишите не издават правилни тонове, какво ще кажете? – Има дисхармония, трябва да се поправят, трябва да се нагласят. Щом във вашата душа се яви известна малка дисхармония, непременно трябва да нагласите вашите жици, да видите къде се е разгласило. Най-първо ще намерите дали е във вашия ум. Вие имате три октави; ще видите дали е в първата октава на ума, дали е във втората октава или в октавата на физическото поле. Всяка една октава е разделена пак на три октави. Запример, ако направите един опит: да кажем имате разположение някой път да контролирате волята си; вземете една игла и на някое място боднете, забодете два или три милиметра на някое дебело място в тялото и се постарайте да не се измени вашето състояние, т. е. след като я забодете, да си запазите равновесието. Когато правите опита и турите иглата, ще забележите, че ще се яви едно колебание. Боднеш, махнеш, боднеш, махнеш... ще се поколебаете веднъж, дваж. Четете колко пъти. После дали изведнъж ще вземете един милиметър, два милиметра. Няма да му мислите много, а ще правите опита. Ако после се яви малко страх, опитайте един, два, три, четири, пет пъти, докато се решите да боднете. Туй съотношение е математическо число, което показва в какво състояние се намира твоят организъм, колко време се изисква, за да се тонира. Забележете някои деца искат да прескачат някоя река, засилят се, дойдат до реката, спрат, върнат се назад пак, пак дойдат, пак спрат. Така веднъж, два, три пъти, най-после придобият кураж, един стремеж и казват: Или в реката, или ще прескочим, и минат съпротивлението. Сега вие за да се тонирате, има ред препятствия във вашите умове и сърца, които трябва да се премахнат. Много от знанията, които днес имате, променят характера ви в една посока и ако дойдат големи изпитания, всичко туй от вас...

И после ще кажете: Едно време аз бях по-благороден. Но благородното всякога е благородно, диамантът е всякога диамант, златото е всякога злато. Защото онзи, който е имал сила да превърне един нисш елемент във висш, той като знае законите в света, няма сила, която може да видоизмени резултатите на неговите действия, няма сила, която може да превърне златото в по-нисш елемент, освен той самия. Следователно, ще гледате да турите най-благородния запас от енергии в тялото си, в мозъка си, в сърцето си, които природата употребява за човешкото развитие. Тия центрове ще гледате да ги тонирате и вашия слънчев възел, областта над стомаха. Симпатичната нервна система гледайте и тя да е добре тонирана. При туй имате някой път някое неприятно чувство, не можете да се освободите от него. Туй неприязнено чувство има отношение към черния дроб. Ще тонирате вашия черен дроб, ще поговорите малко мислено на тия клетки.

Сега някои от вас започнали ли сте онази задача? Колко души започнаха? Но трябваше да ви дам една формула. Вие казвате, че се отричате за една седмица от парите, че не ги признавате, но какво трябва да турите на тяхно място? Тогава ще кажете така: „Започвам да работя с Божествените добродетели, които живеят в моята душа“; това ще казвате всеки ден, докато свършите. Туй трябва да имате като пропуск. Тръгвате да изпълните задачата, ще кажете: Туй е пропуск. В ума си ще го повтаряте. С нова идея трябва да започвате. Вие се отказвате от парите, но нямате равносилно, напущате оръжието, но нямате друго. Значи започвате да работите с Божествените добродетели, с тях ще отваряте човешките сърца и ще побеждавате. С парите ще платиш на този човек, на онзи, ще си пробиеш път, нали? Не изпущайте ни най-малкия случай, ще бъдете много умни, учениците трябва да бъдат много досетливи. Сега ще ви приведа един пример: Един окултен работник решава да изпълни Волята Божия по известен начин. Отива на едно място, няма работа, отива на второ – няма работа, ден, два, цяла седмица, почти е на отчаяние. Фамилия има, деца има, а не може да изкара нищо.

Един ден като се връща, гледа едно момиче пада на пътя, счупва му се кракът. Взема той това дете. Ако сте вие, ще кажете: „Що ми трябва такава бела, има лекари“. А той взема това дете, пита го къде живее, (то е дете на един фабрикант), занася го у дома му. Туй дете му отваря път за работа. Бащата на туй дете от признателност му дава работа, той бил фабрикант.

Значи ако ти отминеш последния случай, няма да намериш работа. Ще използвате последния случай, вие не знаете – той е първият. Та при малките работи, които може да пренебрегнете, може да изгубите най-добрия случай да реализирате плана си. Защото някои от вас мислят, че като влязат в окултната школа, всичко ще се отвори най-лесно. Но там по някой път ще ви се създадат такива големи мъчнотии, че ще се намерите в чудо, ще се разкайвате десет пъти, че сте влезли вътре, ако не разберете законите. Тъй се разкайват онези, които пътуват по Атлантическия или Великия океан, хване ги морската болест и почнат да съжаляват, понеже не могат да се върнат; но като минат океана – туй повръщане престава. Няма какво да съжалявате, че сте влезли в една окултна школа. Бъдете смели и решителни, нищо повече! Но туй казвам на онези, които са готови; които не са готови – да седят отвънка.

Разбира се, в една окултна школа няма да се стараете да спрете процесите на природата. Ще ограничите този процес в неговите естествени граници. Този процес може да е процес на чистене, може да е процес на растене, може да е процес на пробуждане на съзнанието. Сега всичките неприятности произтичат от процеса на чистенето. Щом дойде чистенето, там вече има неприятности. Природата, когато някой дойде при нея, тя иска да го пречисти. Сега, да кажем, някой път вървите по пътя, гледате някой човек, искате да знаете какво мисли той, във вас се заражда едно желание. Когато хората са гладни, какво мислят. – Всички мислят. – Има една обща черта, която е у всички – всички искат храната. Но един желае само хляб, друг желае месце, печена кокошка, някой желае баница. Различни са мислите, всеки иска нещо специално, всеки иска да се нахрани. Но в туй нахранване се различават образите, всеки има различен образ. И ако дълго време наблюдавате човешкото лице, онзи, който иска да яде месо, лицето му придобива известна окраска. Ще ви кажа следующия случай: Гледам една дама от висшето общество, много красива, с воал, толкоз красива, че човек не би помислил, че в нея се крие нещо тъй отвратително, влезе в една колбасница, сне си воала и като че туй първото съзнание съвършено се измени в нея. Лицето ѝ се измени, очите, както у едно месоядно животно, гледа едно парче просто тъй, както едно животно. Изгуби се съвършено красивото лице. След като си тури месото в чантата, тази маска пак се постави, пак дойде благородното лице. Казвам: Две лица има тя. Тя се забравя, не може да се самовладее. Вдаде се в туй месце, какво приятно впечатление ѝ произведе вътре, измени се лицето ѝ.

Следователно, вътрешните образи, които имаме скрити, при даден случай постоянно изменят лицето. Всяка една мисъл съдържа много образи, може да е сложна мисъл, цял един процес. Напр. мисълта „храна“, когато си гладен, то е цял един процес, ред образи може да изпъкнат. Може да изпъкне образът за супа, направена от пиле или пуйка с фиде, или оризец, може да изпъкне образът на едно печено прасенце, хубаво, отгоре с горчица, малко хрян турено, или може да изпъкне образът на свински кебап със солчица, с червен пипер, после да изпъкне образът едно шест годишно вино, шампанско вино, после малко печено, режеш, ядеш и туряш винце и ред други образи. От всичко туй ти се въодушевяваш вътре. Такава една обстановка – това е поезия. Понеже светът е преходен, представете си, че изгубвате парите си и минавате покрай някоя гостилница, дето всички тия работи се пекат. Какво ще направите? – Ще въздъхнете. Преди години аз отивах на разходка във Варна. Един гимназиален учител, когото бяха изключили, ме придружаваше и се разговаряхме философски. Минаваме покрай една гостилница, дето се пекат кебапчета, той въздъхна и каза: „Туй е живот; едно време и аз живеех щастлив живот“. Неговата философия рухна. Почна да ми разправя за нещастията си. Рекох: Туй, което за теб е нещастие, за мен е щастие. Мен да ме турят при тия карначета, ще бъде нещастие.

Старите навици, които имате, ще се възпламенят. Като минавате покрай някоя гостилница, веднага ще въздъхнете, може да сте окултен ученик. Някой път може да ви прекарат, дето се пекат най-хубавите карначета, не мислете, ще минете през едно голямо изкушение. Ще минете през едно голямо изпитание, то е временно. Ако не се опомните – туй е вярно – много желания, които човек е имал преди хиляди години, може да възкръснат. Не мислете, че нещата са мъртви. Нещата изискват само известни условия, за да се подновят. Сега вие може да запитате: Как може да изпъкнат тия противоречия в ума на един ученик? Много естествено. Представете си една гъсеница, която се е превърнала в пеперуда, но е забравила да промени формата на своето съзнание, носи и двете съзнания. Представете си, че в даден момент обръща погледа си, иска да яде листа. – Тя ще се спъне. Не ѝ са потребни листата, тя има хобот и туй съзнание на хобота трябва да го упражнява. Един ученик може да се спъне със своя минал живот, той иска да възкреси старото и ще падне под изкушение. Ще се спънете, ще имате падане. А падането значи повръщане към старите форми. Нищо повече! Значи ще кажете рязко в себе си: „Това ми е непотребно, моето съзнание е минало през това състояние, ще употребя новите условия“. Допуснете сега, че вие сте на изпит, ученик сте, но сте имали слабост да упражнявате лъжата, най-първо бялата, после черната, като една необходимост. Решавате се вие да живеете при един господар, който е малко строг. Направите една погрешка, колебаете се да кажете истината или лъжата. Вие ще кажете лъжата, за да не си изгубите службата.

Ще мязате на онзи български офицер, който веднъж казал истината и го наказали. Един български офицер с добър характер, турят го да завежда конюшната, обаче, случва се, че умира едно магаре. Той разправя на полковия как е умряло магарето и той го наказва със седемдневен арест, че не взел мерки да не умре магарето. И той казва: „Господине, аз за първи път ви казах истината и вие ме наказвате, до сега толкова лъжи съм ви казал и не ме наказахте, отсега нататък няма да говоря истината“. Може да се случи, като кажете истината, да ви арестуват седем дена. Този арест е вече от невидимия свят. Той за първи път казал истината, арестуват го, защото по-рано не е говорил истината. Обаче в нашето съзнание да не остане мисълта, че щом говорим истината, ще ни арестуват. То е за другите случаи, дето не сме казвали истината. И обратното е вярно. Щом сме казвали много пъти правото и един път кажем лъжата, ще ни възнаградят. И когато един човек забогатее материално, то е едно наказание. Наказание, белег на физическото поле на човек, който забогатее. Всички богати хора ще изгубят своя мир, своето спокойствие. Туй не значи, че не трябва да бъдете богати. Трябва да бъдете. Но за богатството трябва един силен и устойчив характер. После не мислете, че като ученици всичко, каквото съществува, е за вас, че в дадения случай, каквото се изпречи пред вашите очи е все за вас. Не. Да кажем, че вие вървите по пътя си и минавате край една градина, насадена с ябълки. Господарят го няма; вие може да си позволите да откъснете някои плодове, но тази градина не е заради вас. Ако е определена заради вас, господарят на градината ще бъде там, той ще ви спре на пътя и ще ви покани. Щом произнесете тази формула, той ще ви спре. Преди години тръгваме от Варна пеша да минем през Стара планина за Бургас. Придружаваше ме един приятел със своето колело. Заваля силен дъжд, пътят стана кален, той нарами своето колело, отиваме до Камчия. Тя придошла, до четири километра цялото пространство залято, трябва да се събуем до колене, да се гази вода. Този приятел казва: „Как ще минем, трябва да се спрем“. В същото време се задава един българин с кола и хубав кон; спира се там при една кръчма. Кръчмарят казва: „Този човек може да ви пренесе, но той е един сбъдничав човек, може да ви направи услуга, но кой знае – до сега никому добро не е направил“. Казвам: Ние ще го опитаме. Аз отивам и казвам: Приятелю, ние не искаме да се качим на твоята каруца, но да турим само колелото, а ние пеша ще минем. „А, на радо сърце, каза, пък и вие се качете на моята кола“. И той ни прекара. Значи човек, който може да носи колелото, може да носи и теб, пък който не иска да носи колелото, няма да носи и тебе. Когато човек постъпи съобразно един закон, той работи съобразно всичките условия. Божествените закони нямат изключения.

В краен случай ние бяхме решили и без каруца. Назад нямаше да се връщаме, можехме туй колело да го носим ние. Бяхме решили и да няма каруца, да минем. Човек трябва да реши. Да не каже, ако има каруца, тогава ще мина. Има, няма, ще каже: „Ще мина“, тогава каруцата ще дойде, пък и лош да е человекът, той ще направи услуга на вас. Вие може да направите погрешка. Може при вашия мост да не бъде таз каруца, вие ще решите да минете. Ако дойде, то е едно преимущество, ако не дойде, пак трябва да минете. Може до колене да има вода, ще минете напред, няма връщане.

Сега вие окултните ученици не трябва да бъдете ексцентрични, даже светът не трябва да подозира опитите, които правим, никакви други лица. Туй, което вършите, трябва да бъде естествено. Англичаните някой път се събуят боси, правят си упражнението. В Англия сутрин някой професор излезе, тръгне по пътя, прави своето упражнение. В България го считат нещо ексцентрично. Какво от това? Или вземеш мотика, излезеш. – То са все упражнения. Именно там ще се калим. Да изменим обикновения ред на нещата, защото този ред не е най-красив. Трябва да се създадат по-красиви форми за работа. Но ще се стремите всички да бъдете искрени спрямо себе си. Голяма искреност. Човек трябва да бъде искрен. Никога пред себе си не трябва да потаява своите погрешки, ни повече, ни по-малко. Всякога погрешките може да си ги прощава, но да не ги извинява. Може да ги прощаваш, но да ги имаш пред вид за втори път да ги не правиш. Нищо повече. Не се извинявайте нито с условията, нито с кармата. Знайте, тя е грешка, един факт, констатирайте го и не трябва да се извинявате. Нищо повече. А след време, когато надраснете и дойдат онези по-светли мисли, желания, тогава може да разглеждате въпроса по-другояче.

Второто упражнение ще бъде: „Най-силната добродетел на ученика“. Да видим коя ще извадите. Всеки един от вас ще каже най-силната добродетел. Нали някой път уподобяваме добродетелите на скъпоценните камъни. Когато опишете скъпоценните камъни, ще опишете техните характерни черти. Най-характерните черти на скъпоценните камъни кои са да се обяснят. Вземете водата за пример. Кои са характерните черти на водата? – Водата има най-малко съпротивление, отличава се с неустойчивост. Тя е неустойчива – една от характерните черти на водата. Защо да бъдем ние устойчиви или неустойчиви? Тъй седи въпросът. Неустойчива е, за да добие ние устойчивост. Думата „неустойчивост“ значи приспособява се към всички условия и добро, и зло едновременно. Сега друго качество да кажем, друга характерна черта. После ще вземете, че тя измива, изчиства, има свойство да чисти. После има свойство да разхлажда човека. Туй, което простите хора разбират, най-първата черта, която се забелязва от всички хора. Попитайте един овчарин, той да ви опише какво нещо е водата. Той ще ви каже най-характерната черта. После ще турим ония черти, които казват учените хора. То е по-дълбоко разбиране.

Или да вземем светлината. Характерната черта коя е? – Да осветява пътя, хвърля светлина на пътя. Характерната черта на водата е, че улеснява живота. Защото там, дето няма вода, няма улеснение. Всичките улеснения се дължат все на водата. Животът зависи от водата. Всички сега се събират близо до водата. Може пороите да влекат къщи някой път, обаче седят там, защото има вода, условие за живот. Сега вие сте ученици, нали? Ще изтъкнете характерната черта на скъпоценните камъни. Общо ще се спрете. Там десетина камъни има, които познавате. Характерната черта на камъка. Защото и човек след време може да стане скъпоценен камък. В най-общи черти пишете. Опишете ги защо ги наричат скъпоценни. Някои имат по-голяма цена. Но защо на някои цената е по-голяма, на други по-малка, причините за това и т. н. След туй опишете ползата от скъпоценните камъни. Скъпоценните камъни действуват възпитателно. Една подбудителна причина: всеки иска да има скъпоценен камък, а то е вече една придобивка. Всеки един скъпоценен камък е фина енергия, събрана, кондензирана, от която човек има нужда, кондензирана енергия в камъка вътре. Някои от тия камъни изгубват някой път силата си. Един камък може да придобие и да изгуби своята сила и своя блясък. Изобщо хората ги носят на пръста си и те отново се тонират. При някои хора се тонират, а при други се детонират. Добре, тогава като пишете върху скъпоценните камъни, ще мислите може ли ние да бъдем скъпоценни камъни. Ще кажете: Може. Какъв камък искате да бъдете? – Може да бъдете скъпоценен камък като всички скъпоценни камъни: като диаманта, рубина, сапфира. Много няма да пишете, вкратце. Туй, което знаете. Сега може вие да зададете въпроса: Защо избирам тия предмети? – Защото окултно ще ви повлияят. Дали вие ще напишете нещо или не, то е друг въпрос, но като насочите ума си, ще ви повлияят. Всяка една тема в окултната наука принася полза; щом мислиш за някой предмет, ти се ползваш и получаваш туй, което е необходимо за твоето развитие. А то е важно за вас туй, което ще придобиете. Запример, като търсите най-силната добродетел на ученика, тъй като мислите върху нея, някои може да кажат: Любов, вяра, надежда, милосърдие, много работи може да минат, много мисли, а там е ползата. Вие може изведнъж да се не домогнете. В дадения случай всички добродетели са еднакво силни, т. е. при различни условия разни добродетели играят роль. Ако си на бойното поле, главна добродетел коя ще бъде? – Смелостта. Ако си в някоя болница? – Милосърдието. Ако си в училище? – Послушание. Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш. Той има физически сили, всичко ще направи. Благоразумно е да отстъпиш, то не е страх. Благоразумието е спестяване на време и енергия.

Сега вие ще си продължавате да се събирате. Ще гледате да имате хармония, да спазвате хармония между себе си. Имайте пред вид, че всеки, който прави пакост на другите, прави и на себе си. Тъй щото в какъвто и да е смисъл, комуто и да я правим, в нашето съзнание веднага ще има отглас, и значи за себе си я правим. Защото тези наши лоши постъпки са дисхармонични образи, некрасиви, които ние сме нарисували. А доброто, това са красиви форми и образи. Запример една круша, която е сладка, а друга горчи. Защо горчи? Тези горчиви плодове показват, че за бъдеще ще бъдат егоисти. Тя казва: Аз не си давам плода. Горчив го е направила, за да не ѝ бутат плода. Смешно е, обаче умният човек може този горчив плод да го употреби. Някой път краставицата горчи, казва: Не искам да ме ядат. И не ги ядат; все търсят сладки краставици. Искам да бъдете умни и прилежни ученици и да знаете, че вас ви следят, всяка ваша постъпка се хроникира. Има детективи, пуснати подир вас от двете страни: от Бялата ложа и от черната ложа. Едните хроникират вашите добри постъпки, другите хроникират вашите лоши постъпки. И едните, и другите за бъдеще ще използват тези постъпки. Онези, които хроникират вашите лоши постъпки, чрез това психологически ще изучават вашата душа, за да може да ви привлекат на своя страна. Туй е целта. Всички искат работници. И едната, и другата страна искат да ви привлекат, да ви убедят, че пътят, по който те вървят, е най-добрият. А най-добрият пък за ученик е този, в който неговата душа се освобождава от миналите връзки, които са я спъвали.

Сега искам от вас тази беседа, понеже аз съм я разхвърлил, да вземете и извадите – за себе си – най-основните черти и да ги систематизирате. И така, ще извадите най-важните черти и ще ги наредите систематически заради вас. Като напишете беседата тъй, както е, след това всеки един от вас ще се постарае да извади за себе си най-основното, което е разбрал.

Сега аз ви давам послушание в най-малките неща, послушание в най-малкото. Аз изисквам от вас най-малкото послушание, не абсолютно послушание – най-малкото послушание: само един час на ден, от 24 часа само един час, тъй щото половин час ви се пада за вечерта и половин час като сте будни; половин час като спите, в астралния свят, половин час в будно състояние. Да бъдете послушни тъй, както трябва. Туй ще бъде една мярка до втората беседа. 30 минути послушание: всеки ден ще размишлявате, ще се спирате. Може да си разпределите времето така: сутрин десет минути, на обяд десет минути и вечер преди да си легнете – десет минути, след като заспите, по сред нощ десет минути в съня и преди събуждане пак десет минути. Тъй всичко прави един час. Щом се събудите, ще сте бодър и весел, с някоя идея – послушали сте. Щом сте махмурлия, не сте били послушни, ходили сте там, дето не трябва, не сте били в училище, вън от училище сте били. Сега няма да се обезсърчавате. Човек мяза на тесто. Най-първо, като брашно, може да го духне вятър, цялата стая ще се напълни с брашно. Опасно е. Обаче замесват брашното, турят вода, прибавят брашно, после прибират, прибират дълго време го мачкат и тогава го правят на хляб. Човек най-първо мяза на брашно, после като му се тури малко вода, мяза на каша, после постепенно тази каша се събира, еволира, мачкат я, мачкат я, докато всичко се събере и се образуват тия хлябове. Та ако някой път мязате на брашно, ще кажете: Излязох от воденицата. Ако сте в нощви, ще кажете: Сега съм на каша. Щом замесят туй тесто, после в пещта. Извадят ви от пещта: Сега съм готов за работа, вече мога да помагам на всички. Сега това са образи, които ще ви наведат към нови мисли и идеи, за да може да имате нови образи. Тогава ще нахлуят нови струи, нов подем ще дойде. Старите решения ще отмените, ще турите нови. И ако турите, ще почувствувате едно подмладяване. Има един стих, който казва: „Онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови, и онези, които търсят пътя на мъдростта, и техният път и той ще се обнови“. От добрите хора добро да изкараш, не е голямо изкуство, но от лошите хора да изкараш добро, то е изкуство. Та сега вие да се не обезсърчавате. Ще работите над себе си смело и решително.

Сега задачата, която ви дадох, ще изпълните в най-слаба форма, но следующата, която ще дам, ще бъде по-трудна. Тогава ще дам само на онези, които може да изпълнят. Всяка задача трябва да се изпълни без съмнение и колебание. Щом има колебание, спъва. Щом кажеш в себе си: „Може и без тази задача“, то е спънка. Задачата дадена – казано, свършено. Трябва да се изпълни, никакви разсъждения. Като свършите задачата, имате резултати, тогава върху резултата може да размишлявате. Най-първо воля, а главно разумната воля трябва да действува. Защото в Божествения свят първо действуваме, после мислим; а при човешките постъпки първо трябва да мислим, после да действуваме. В Божествения свят първо трябва да действуваме, после да мислим. Законът на интуицията: първо схващаш и решаваш, после мислиш върху последствията. Вървите ли в Божествения свят, ще действувате и после ще мислите; дойдете ли в човешкия свят, мислете и после действувайте. Това са два метода, които трябва да имате пред вид, никакви разсъждения, разсъждения при човека. Защо да не разсъждаваме? – Ако вършиш работа по човешки, ще разсъждаваш, после ще действуваш; пък ако искаш да действуваш по Божественому, първо ще действуваш без да мислиш, после ще мислиш. В единия случай мисълта ще бъде първа, действието – после; а във втория случай действието ще бъде първо, а мисълта – втора. Защото когато ние мислим, Бог действува, когато ние действуваме – Бог мисли. Тъй седи въпросът. Когато Бог мисли, ние действуваме, значи, Той мисли заради нас.

Вземете един инженер, взел един план. Най-напред той обсъди, обмисли, нареди го, после вземе плана и действува според него. Вече няма какво да мисли. Това е то философия. Проста философия, рязко и категорично. „Ще мислим“ – подразбира човекът, „ще действуваме“ – подразбира Божественото. Нищо повече. Туй са две различни идеи. Щом туриш като човек, от първо да мислиш, после да действуваш, непременно ще правиш погрешки. И ако в Божествения свят мислиш, ще направиш погрешки. Мисълта отпосле ще дойде.

И тъй, ще мислите и действувате, ще действувате и мислите.

Тайна молитва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас - година първа (1922).

Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Двата пътя", София, 1934 г., стар правопис -

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата ""Противоречията в в живота"., година I - 1922 г., том 2.

изд. София, 1934 г., стар правопис

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата ""Противоречията в в живота"., година I - 1922 г., том 2.

Издание на "Духовно общество Всемирно Бяло Братство", 1993 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Шестнадесета лекция 14 юни 1922 г., сряда, София

ИЗИСКВАНИЯ ОТ УЧЕНИКА

Тайна молитва.

За следния път пишете върху темата Скъпоценните камъни.

Сега аз ще взема думата ученик в ограничен смисъл. Човек е ученик, докато учи, докато е в училище. Ученичеството е особено състояние на ума. В окултен смисъл на думата човек може да бъде ученик само докато е в контакт или връзка с Учителя си; щом изгуби или прекъсне тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е послушание и внимание. Човек може да бъде послушен само към Висшето, към Божественото - тук се изисква абсолютно послушание; що се отнася до нисшето, то трябва да има послушание и внимание към висшето. Следователно ученикът трябва да има абсолютно послушание към Учителя си; това послушание трябва да произтича от неговото съзнание. Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има послушание към Него и да Го познава; ако не Го познава, да се старае да Го познае. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си.

Връзката между Учителя и ученика не е моментална - в даден момент образувана, нито пък е временна; тя е вечна и съществува от хиляди години насам. Ученикът не трябва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в началото на своето ученичество. Светът, в който Учителят живее, е абсолютен и не търпи никакво невежество. Атмосферата, в която Учителят живее и се движи, е жива и който се опита неподготвен да влезе в нея, той сам се излага на смърт. Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата - когато извадите една риба от водата и я оставите на сушата, нея естествено я очаква смърт, тя излиза от своята среда и влиза в друга, в която не може да живее. Значи учениците трябва да имат послушание и внимание към Учителя си, за да могат постепенно в тях да се развиват нови чувства и способности като благоприятна среда за възприемане на новите идеи. Тъй щото ако влезете неподготвени в атмосферата на Учителя си, ще знаете, че неизбежно ви очаква смърт. Ако искате да знаете защо трябва да умрете, обърнете се към рибата и вижте защо тя умира във въздуха - тя не е пригодена към новите условия на Живота, вследствие на което се задушава. Наблюдавайте как електротехниците работят с електричеството - те пипат жиците много внимателно, защото могат да получат такъв силен удар, който моментално да ги повали на земята. Знание се изисква от онзи, който работи с електричество, то не иска да знае кой е пред него - който не разбира законите на електричеството, той ще се намери на земята. И ако го питат защо постъпва така, електричеството казва: „Аз търпя около себе си хора, които знаят повече от мен - учени хора; на онези, които не знаят повече от мен, които са невежи, давам ритник на общо основание".

При това трябва да се знае, че телата на хората могат да бъдат проводник или на електричество, или на магнетизъм; същевременно човешкият организъм може да бъде проводник и на т. нар. черно електричество и черен магнетизъм. Черното електричество и черният магнетизъм произтичат от тъмнината - това показва, че съществуват бяло електричество и бял магнетизъм, които произтичат от бялата светлина. Вземате парче магнит и приближавате към него една игла - магнитът привлича иглата. Самият магнит ли е причина за привличането - не, в магнита се крие известна сила, известен ток, който привлича. Ако този ток, или тази сила, изчезне, само по себе си желязото нищо не струва.

Също така и вие трябва да се наблюдавате, да видите какви токове, какви сили текат в душата ви. Ако свирите на някой инструмент, на пиано например, вие сте доволни, когато всички клавиши издават правилни, хармонични тонове; обаче ако няколко клавиша не издават правилни тонове, свиренето е дисхармонично и първата ви работа е да нагласите тези няколко клавиша да звучат хармонично. Следователно, ако и във вашата душа се яви най-малката дисхармония, вие трябва да нагласите тези жици, които звучат неправилно - тези тонове, тези жици са се отклонили от общата хармония, от хармонията на цялото. Инструментът, на който свири вашата душа, е съставен от три главни октави: октава на ума, на сърцето и на тялото; всяка една от тия октави е разделена на още три - значи вашата задача се заключава в това да видите в коя от трите октави е станало известно отклонение.

За контролиране на волята си ще ви дам следното упражнение: вземете една игла и я забодете в някоя дебела част на тялото си на дълбочина два-три милиметра. Опитайте се да видите какви състояния ще преживеете, наблюдавайте ги, за да разберете през какви колебания минава волята ви. В първия момент сте смели: вземате иглата и се готвите да я забиете някъде на ръката; щом иглата се докосне до ръката, изведнъж я вдигате - не се решавате; пак я доближите, пак я вдигате. Интересно е сега да броите колко такива колебания ще имате, докато най-после се решите да направите опита. От този опит ще проверите силата на волята си и способността да концентрирате ума си. Числото, с което определяте броя на вашите колебания, е математическа величина, която показва състоянието, в което се намира вашият организъм, и времето, необходимо за неговото тониране. Подобен опит правят и малките деца: като срещнат една река, в тях се явява желание да я прескочат; погледнат реката, вижда им се дълбока, отстъпят няколко крачки назад; засилят се, отстъпят, пак се засилят, пак отстъпят и най-после придобият нов кураж, засилят се и казват: „Ще прескоча, че каквото ще да става - или в реката, или на другия бряг!". Щом се засилят, те минават препятствието.

Казвам: в умовете и в сърцата ви съществуват ред препятствия, които вие непременно трябва да премахнете - с това ще тонирате силите на вашия организъм. За това се изискват воля, знания, сила; с помощта на тия нови, положителни знания вие ще измените характера си, ще го подобрите и ще можете лесно да преодолявате мъчнотиите, които се изпречват на пътя ви.

И тъй, ако човек правилно е използвал знанието си, характерът му се подобрява; ако неправилно е използвал знанието си, характерът му се влошава. В последния случай той казва: „Едно време бях по-добър, по-благороден". Благородството всякога си остава благородство, диамантът всякога си остава диамант, златото всякога си остава злато - защо? Защото ако веднъж човек е могъл, според съществуващите за това закони, да превърне един низш елемент във висш, няма сила в света, която може да измени резултатите на това действие. Няма сила в света, която може да превърне златото в низш елемент, това може да стори самият човек, който е превърнал някой низш елемент в злато. Като знаете това, стремете се да вложите в тялото, в мозъка и в сърцето си онези възвишени и устойчиви енергии, с които Природата си служи за развитието на човека; само тези енергии са в сила да тонират, да регулират енергиите на вашия слънчев възел. Също така и симпатичната нервна система трябва да е в пълна изправност. Когато в сърцето ви проникват неприятни, горчиви чувства, ще се стремите да се освободите от тях, те оказват лошо влияние върху черния дроб, вследствие на което в него се явява известно разстройство.

Колцина от вас мислят да направят задачата, която дадох миналия път? Ще ви дам една формула, която трябва да употребите при изпълнението на тази задача. Думите, които ще изговорите, ще заместват парите, с които досега сте си служили; ще кажете: „Започвам да работя с Божествените добродетели, които живеят в мен". Прилагайте тази формула всеки ден, докато свършите задачата си, тя ще ви бъде като пропуск; щом станете сутринта и пристъпите към задачата, изговорете тази формула в ума си тихо, никой да не ви чува. Като се отказвате временно от парите, вие напускате оръжието, с което досега сте работили, и за сметка на това оръжие трябва да поставите ново; новото ще бъде дадената формула. Значи като се отказвате от парите, започвате да работите с

Божествените добродетели като ключове за отваряне на човешките сърца - по този начин ще побеждавате. За физическия човек парите са също такъв ключ: на този ще платиш, на онзи ще платиш, ще си пробиеш път. И вие като светските хора трябва да бъдете умни, досетливи, да не изпускате нито един случай да приложите Божествените добродетели.

Ще приведа един пример за един работник окултист, който изпълнявал Волята Божия по известен начин. Той отишъл да търси работа: похлопал на една врата - отказали му, похлопал на втора - също; на другия ден - пак същата история. Минали така ден, два, три, цяла седмица - няма работа. Той дошъл до отчаяние: жена, деца го чакат вкъщи, а няма какво да им занесе. Като вървял един ден по улиците, видял как едно малко момиченце паднало на земята и си счупило крака; той веднага се затичал към него, вдигнал го на ръце и се отправил към дома на детето. Попитал го къде живее, какъв е баща му, за да знае какво направление да вземе. Детето казало адреса, казало името на баща си, който бил виден фабрикант. Като занесъл детето в дома му, бащата благодарил на бедния работник и за благодарност го назначил на работа в своята фабрика. Какво показва това - детето на фабриканта било последният, и то благоприятен случай, който работникът трябвало да използва, за да намери работа; ако той не е бил буден, щеше да го пропусне. Будност се изисква от ученика, защото ако не е буден и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби един благоприятен случай. Този случай беше за работника последен, за да намери работа, но пръв от благоприятните съчетания; само чрез този случай той можа да си намери работа, т.е. да реализира идеята си.

Мнозина мислят, че като влязат в Школата, всички пътища за реализиране на техните идеи ще се отворят; лъжат се те. Понякога за окултните ученици се създават такива големи мъчнотии, че те се намират в чудо, не знаят какво да правят и ако не познават законите, много пъти ще се обезсърчават и отчайват. Така се отчайват и пътниците по големите морета и океани: щом ги хване морската болест, те се отчайват и започват да съжаляват защо са влезли в този параход; щом мине морската болест, и отчаянието им минава. И на вас казвам: не съжалявайте, че сте влезли в Школата, бъдете смели и решителни и вървете напред. Това се отнася до онези, които са готови да следват Школата; които не са готови, те могат да излязат вън, когато пожелаят.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да се съгласявате с процесите на Природата, а не да ги ограничавате. Вие можете да се натъкнете на процеса на чистене, на рас- тене или на пробуждане на съзнанието; ще се спрете пред тези процеси, ще видите какво произвеждат те във вас. Ще имате самообладание, търпение да понасяте всичко онова, което Природата ви дава - например когато Природата ви подложи на процеса на чистенето, вие изживявате много неприятни чувства и сте готови да реагирате, да се борите с нея; едно трябва да знаете: Природата не търпи абсолютно никаква нечистота и затова, когато някой дойде в контакт с нея, тя го подлага на щателно чистене. Като дойдете до този процес, вие започвате да философствате: „Какво мисли Природата с това?"; едно мисли Природата - да ви изчисти. Какво мисли гладният - да намери храна и да се наяде; разликата между гладните хора се заключава само в образите, към които се стремят: един иска само хляб, друг иска хляб и месо, трети иска печена кокошка и т.н. Гладните хора се различават помежду си в мислите и желанията. Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите на лицето му особен цвят.

Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление. При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз.

Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава супа от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния, той върви, представя си ту едното, ту другото и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си.

Преди години се срещнах във Варна с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба. Той вървеше с мене и философстваше по разни въпроси. По едно време минахме покрай една малка гостилница, в която се пържеха за обед кебапчета, шишове, пържоли и т.н. Като му замириса на кебапчета, той каза: „Това е щастлив живот - да имаш пари в джоба си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи. Сега аз минавам-заминавам и не мога да вляза вътре, да си хапна едно кебапче". Казвам: с тези кебапчета цялата философия на този учител пропадна; всичко, каквото беше говорил, рухна пред миризмата на кебапчетата. Казвам му след това: „Твоето нещастие сега е щастие за мен. Ако аз попадна в тази гостилница, ще се чувствам нещастен".

Защо този учител изгуби философията си пред едно кебапче? Това показва, че старите навици в човека възкръсват отново, те са живи, а не мъртви. Срещате някой окултен ученик, който минава за напреднал, говори за въздържание, за постижения, но като мине покрай някоя гостилница или покрай някое кафене, изведнъж в него възкръсва желанието да си хапне малко месце или да си пийне едно кафенце, да си изпуши една цигара, да си поиграе малко на карти - това са стари навици, които отново изпъкват в съзнанието му като изкушение; той трябва да бъде буден, скоро да се опомни и да се освободи от старите образи на миналото. Достатъчно е да поставите човека при известни условия, за да изпъкнат старите образи в съзнанието му.

Как е възможно окултен ученик да се натъква на такива противоречия? Ще отговоря на този въпрос със следния пример. Представете си една гъсеница, която се е превърнала в пеперуда, обаче е забравила да изхвърли от себе си старото съзнание на гъсеница, вследствие на което живее едновременно в двете състояния. Като изпадне в състоянието на гъсеница, започва да търси листа и се натъква на противоречие - не може да яде листа; след това тя се опомня, дохожда във второто съзнание - на пеперуда, и започва да хвърчи от цвят на цвят, да смуче сладкия сок на цветята. Докато има хо- бот, тя не се нуждае от листа. Също така и окултният ученик може да се спъне от своя минал живот - той ще иска да възкреси старото и ще падне в изкушение. Старото подразбира връщане към старите форми. Дойдете ли до старото, кажете си: „Това ми е непотребно, минал съм вече през тези състояния и сега търся новите условия".

Представете си, че като ученик на Школата ви поставят на изпит да не лъжете. От миналото си вие носите слабостта да послъгвате малко; в първо време сте употребявали бялата лъжа, после - черната, и по този начин постепенно, незабелязано и за самите вас, вие сте придобили навик да лъжете. Постъпвате на работа при много строг господар. Като направите някаква погрешка, вие започвате да се колебаете, да се борите в себе си - да кажете ли истината, или не; най-после решавате да излъжете, да скриете погрешката си, за да не изгубите службата си. В това отношение вие може да изпаднете в положението на един слуга, който веднъж казал истината на господаря си, но бил наказан. По известно стечение на обстоятелствата слугата бил принуден да каже истината на господаря си, но последният, като не го разбрал, ядосал се и го наказал; тогава слугата казал на господаря си: „Чудно нещо, господарю, ти ме поставяш в противоречие - толкова пъти досега съм те лъгал, но ти никога не си ме наказвал; днес за пръв път казах една истина и ти ме наказа. Взех да мисля в себе си защо ме наказваш - дали за истината, която ти казах, или за това, че досега все съм те лъгал".

Казвам: същото нещо може да се случи и на вас - един път да кажете Истината и да ви накажат. Това наказание е наложено от Невидимия свят; той не наказва за това, че сте казали Истината, но за това, че досега не сте говорили Истината. Това не значи, че в съзнанието ви трябва да остане убеждението, че като говорите Истината, ще ви наказват; наказва се човек само когато не говори Истината. И обратното се случва: ако всякога сте говорили Истината, а един път само сте казали лъжа, ще ви възнаградят, но не за лъжата, а за Истината, на която до това време сте служили. Особени са наказанията и възнагражденията, които Невидимият свят налага на хората - например материалното забогатяване е особен род наказание от Невидимия свят; и наистина, като забогатее, човек постепенно започва да губи своя вътрешен мир, спокойствието си. Това не значи още, че не трябва да сте богати; богат трябва да бъде човек, но същевременно той трябва да има силен и устойчив характер.

Ученикът трябва да гледа на нещата широко, да не мисли, че всичко, каквото съществува, е само за него. Например ако се случи да минавате покрай някоя плодна градина, колкото и да желаете да си откъснете някакъв плод, нямате право да сторите това, щом господарят не е там. - Нали всичко принадлежи на Бога? На Бога принадлежи, но не и на вас; ако трябваше да вкусите от тия плодове, господарят щеше да бъде там и сам щеше да ви предложи няколко плода.

Преди години тръгваме с един приятел от Варна за Бургас пеш. Приятелят ми взел велосипед със себе си и го кара бавно. По едно време заваля проливен дъжд. Стигаме до Камчия, но от дъжда тя заляла едно разстояние от няколко километра. Приятелят ми носи вече велосипеда си на гръб - как ще се върви по-нататък? За да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Ханджията ни казва:

- Ето, отгоре иде един колар, конят му е много силен, колата - здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си, досега никому добро не е правил.

- Ще се опитаме.

Аз се приближавам към коларя и му казвам:

- Приятелю, би ли ни направил една услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла. Ние можем да минем през реката, но велосипеда не можем да носим. Ако обичаш, сложи велосипеда на колата си, а ние ще вървим пеш.

- На радо сърце ще ви услужа, сложете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите на колата, аз ще ви прекарам лесно.

Казвам: който е готов да сложи велосипеда на колата си, той ще бъде готов и хората да качи; който не е готов да приеме велосипеда, той няма да бъде готов и хората да приеме. Едно нещо трябва да имате предвид: когато човек работи с Божествените закони, ще види, че в тях няма абсолютно никакво изключение. Постъпвай според тези закони и не се безпокой! Ние бяхме решили на всяка цена да минем реката, не можехме да се върнем назад; на чужда помощ не разчитахме, бяхме готови сами да носим велосипеда. Щом Невидимият свят видя нашата готовност сами да си помогнем, и колата дойде; тогава и лошият човек става добър, готов на услуги. Човек трябва да разчита на себе си; ако дойде някоя кола, това вече е привилегия, а ако никаква кола не дойде, ще вървите напред - можете да газите вода до колене, но връщане няма.

Като ученици на тази Велика Школа, вие трябва да правите ред опити, да се калите, но никой да не знае, да не подозира даже какви опити мислите да правите. Опитите ви, проявите ви трябва да бъдат естествени, да няма никаква ексцентричност в тях. В това отношение англичаните са свободни: сутрин във време на сняг или през май месец те ходят боси и никой не обръща внимание на това. Ако тези неща се правят в България, хората ще започнат да критикуват, да ги окачествяват като ексцентрични прояви. Следователно добре е всяко упражнение да се прави така, че да не дразни другите. Важното е, че всяко упражнение има предвид да кали човека, да го доведе до положение да излезе от обикновения ред на нещата; за тази цел окултната школа предлага на учениците си съвършено нови методи за работа, излети в красиви, приятни форми.

За да успява в работата си, от ученика се изисква голяма искреност. Той трябва да бъде искрен спрямо себе си - никога да не прикрива погрешките си, нито пък да ги преувеличава или намалява. Че направил някаква погрешка, той може да си прости за това, но да не се извинява - да си прости, това подразбира съзнателно отнасяне към някоя своя погрешка; той си прощава, но със съзнание втори път да не повтаря същата погрешка. Да започнете да се извинявате, че условията били такива, че кармата ви била такава - това не е позволено; грешката е грешка, няма какво да се извинява, тя трябва да се констатира като факт и да се търси начин за изправянето и. След време, когато надраснете повече и в ума ви дойдат по-светли, по-възвишени мисли, тогава вече ще разглеждате въпросите от друго становище.

За следния път пишете върху темата: Най-силната добродетел на ученика; всеки от вас ще помисли по този въпрос и ще напише онази добродетел на ученика, която той намира за най-силна. Някои уподобяват добродетелите на скъпоценни камъни, следователно, както описвате характерните белези на скъпоценните камъни, така могат да се описват отличителните черти и на добродетелите. По същия начин се описват отличителните белези или свойства на всички прости и сложни тела, с които химията си служи. Например отличителното свойство на водата е нейната подвижност, или неустойчивост; водата е неустойчива, за да бъдем ние устойчиви. Като казваме, че водата е неустойчива, това значи, че тя се приспособява към всички условия, добри или лоши. Друго характерно свойство на водата е способността и да разтваря - тя е добър разтворител; като разтваря, тя чисти, измива телата. Същевременно водата има свойството да разхлажда, всеки е изпитал разхладителното действие на водата през топлите, горещи дни. Това са няколко отличителни свойства на водата, които и простият човек познава - попитайте овчаря какво нещо е водата, той веднага ще ви каже. След това вече идват и другите свойства, които само учените знаят - че водата е сложно тяло, съставено от два обема водород и един обем кислород; това и ред още свойства има водата, за познаването на които се изисква по- голямо задълбочаване.

По същия начин можем да опишем свойствата на светлината например - светлината има свойството да осветява окръжаващите предмети, тя осветява пътя на човека. Водата улеснява живота, без вода няма живот - когато се създава село или град, всички гледат да изберат място, където има вода; понякога могат да дойдат порои, да завлекат къщи, говеда, хора, но въпреки това тя е благо, носител на Живота.

Като ученици, ще мислите право, за да развиете добре темата за скъпоценните камъни. Ще си спомните няколко камъка, които добре познавате, и ще изтъкнете отличителните им черти. Пишете в общи линии, но изтъкнете главно причината, поради която ги наричат скъпоценни камъни; после пишете защо някои камъни имат по-голяма, а други - по-малка цена. Скъпоценните камъни действат възпитателно върху човека, вследствие на което всеки желае да има такива камъни. Скъпоценният камък съдържа в себе си в кондензирано, т.е. в сгъстено, състояние фина енергия. Понякога скъпоценните камъни губят своята сила, своя блясък и после отново ги придобиват; причина за това често са самите хора - от някои хора скъпоценните камъни губят своя блясък, а от други го придобиват. Следователно, като знаете няколко от свойствата на скъпоценните камъни, помислете може ли човек да бъде скъпоценен камък. Какъв скъпоценен камък желаете да бъдете? Един желае да бъде диамант, друг - рубин, трети - сапфир и т.н. Мислете добре върху темата и пишете колкото е възможно по-кратко.

Казвате: „Какво отношение имат скъпоценните камъни към нас?". Едно трябва да знаете: всяка мисъл, всяко чувство, върху което размишлявате, оказват известно влияние върху вас - по този начин вие се свързвате с тях. Така е от окултно гледище - всяка тема, всеки въпрос, върху който човек размишлява, оказва известно влияние върху него и го ползва дотолкова, доколкото той е могъл да се свърже с него. Той оказва известно въздействие за развиването ви. Например когато размишлявате върху най-силната добродетел на ученика, даже и да не се домогнете до нея, пак ще имате голяма полза. В какво се заключава ползата - в свързването ви с добродетелите. Някой ще пише, че най-силната добродетел на ученика е Любовта, друг - Вярата, трети - Милосърдието, четвърти - способността му да учи, и т.н.; като мисли за дадената добродетел, без да подозира, той се свързва с нея - в това именно се съдържа ползата за ученика от развиване на темите, които се дават на класа. Всички добродетели са еднакво важни и силни в смисъл, че за дадено време и за даден ученик известна добродетел оказва най-голямо влияние върху неговия характер. За войника, който отива на бойното поле, най-голяма добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е послушанието; за работника - трудолюбието; за слугата - досетливостта и съобразителността. Тази черта е особено необходима за онзи слуга, който е попаднал при лош господар - той трябва да бъде толкова досетлив и съобразителен, че още отдалеч да предвижда желанията на господаря си; слугата трябва да познава господаря си, да знае как да постъпва с него.

Преди няколко дена се случи да наблюдавам постъпката на едно малко кученце. То беше доста интелигентно, съобразително кученце. Господарите му хвърлиха един кокал; в това време от съседния дом дотърча едно голямо куче, веднага се хвърли върху кокала и тозчас малкото кученце отстъпи на голямото и започна спокойно да обикаля около него, доволно, че му е отстъпило кокала. Ако малкото кученце не беше съобразило, че в случая е най-добре да отстъпи кокала, между двете кучета щеше да стане голяма схватка, от която малкото щеше да пострада. И лошият човек, лошият господар е подобен на голямото куче - дойдете ли с него в отношения, които водят към схватка, отстъпете му кокала, нека глозга; този кокал може да бъде някаква служба или друга някоя материална вещ - отстъпете я, за да не пострадате. Лошият човек разполага с физическа сила в себе си; щом е физически силен, той е готов всичко да направи. В случая благоразумието изисква от човека да отстъпи - отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия.

Сега, които от вас желаят, могат да посещават класа, като пазят хармония в отношенията си. Помнете, че всеки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другите. Каквато и пакост да направите някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание; всяка крива мисъл, всяко криво чувство или всяка крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл или от когото е направен - значи злото, лошото се излива в нехармонични, в неправилни форми или образи, а Доброто се излива в хармонични, в правилни образи. Човек сам рисува и едните, и другите образи. Виждате в една градина две круши: опитвате едната - сладка, опитвате другата - горчива. Защо е горчива - горчивината показва нейния егоистичен характер; тя е родила горчиви плодове, за да не би някой да се ползва от тях - с това тя иска да каже, че никому не дава плода си. Също така има и горчиви краставици, обаче умният човек и горчивите плодове може да използва за нещо.

Едно е важно да знае ученикът: всяка негова постъпка се хроникира; след всеки ученик вървят детективи от Бялата и от Черната ложа, които всичко записват: първите хроники- рат добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите - лошите; и едните, и другите ще използват намясто вашите постъпки. Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на Черната ложа изучават характера ви, за да могат по най-лесен и незабелязан от вас път да ви привлекат на своя страна. И едната, и другата ложа имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че пътят, който ви предлагат, е правият и най-добрият. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от ония връзки, които са го спъвали в миналото и които и до днес го спъват.

При свободно време искам всеки от вас да систематизира главните мисли от тази лекция, а после всеки да извади за себе си ония важни, основни мисли, които е разбрал най-добре и от които ще може да се ползва.

Като казвам, че от ученика се изисква послушание, аз имам предвид послушанието в най-малък размер: от двадесет и четирите часа през денонощието искам да употребите само един час за послушание - половин час денем, когато сте будни, и половин час вечер, когато сте в Астралния свят, но този половин час трябва да бъдете абсолютно послушни - той ще бъде основна мярка за вашето послушание. Значи половин час, или тридесет минути, през деня ще бъдете послушни и през това време ще размишлявате върху послушанието. Този час можете да разпределите на няколко части: сутрин да употребите десет минути за послушание, на обед -десет минути и вечер - десет минути; после - десет минути преди да си легнете, десет минути, като се събудите посред нощ, и десет минути - рано сутринта, преди ставане - всичко един час.

Ако се събудите бодри и весели, това показва, че сте били послушни; ако станете уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били някъде вън. Това не трябва да ви обезсърчава - човек минава през всички фази, през които минава и брашното, докато стане хляб. Брашното е леко и ако го оставите вън, на открито, и най-малкият ветрец е в състояние да го раздуха. Вие вземате топла вода, слагате в нея брашното и образувате каша; досипвате още брашно, докато кашата става все по- гъста, способна за месене, събирате оттук-оттам брашното и започвате да мачкате тази каша. Тя става гъвкава, лесно се меси и вие казвате, че тестото е вече добре омесено; след това го правите на хлябове и го носите на фурната. Значи и човек първо е брашно, после - каша, след това - тесто, а най- после - хляб. Тъй щото ако сте брашно, ще знаете, че едва сте излезли от воденицата; ако сте каша, още сте в нощвите; щом сте тесто, вече ви месят; щом станете хляб, занасят ви на фурната и вие се радвате, че можете да бъдете полезни на човечеството.

Това са положения, състояния, които човек минава през живота си; тези състояния ще го наведат на нови образи, нови мисли и идеи, които ще му дадат подтик, подем за работа. Старите решения, старите идеи ще заместите с нови, които ще ви подмладят; казано е в Писанието: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови. Онези, които търсят пътя на Мъдростта, ще подобрят своя път". Да изкарате добро от добрите хора - това не е голямо изкуство, но да изкарате нещо добро от лошите хора - това е изкуство; като знаете това, не се обезсърчавайте, но работете върху себе си смело и решително.

Задачите, които ви се дават, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание; и най-малкото съмнение е спънка: достатъчно е само да помислите, че може и без дадената задача, за да се спънете. Даде ли ви се някоя задача, тя трябва да се изпълни без никакви разсъждения; щом изпълните задачата и видите резултата, тогава можете да разсъждавате колкото искате. Който иска да бъде ученик, преди всичко той трябва да приложи своята разумна воля - защо? Такъв е законът в Божествения свят - там първо се действа, а после се размишлява. В човешкия свят е тъкмо обратно - там първо трябва да се мисли, а после да се действа. Според интуицията, която е закон на Божествения свят, щом почувстваш, щом възприемеш нещо от този висок свят, ти веднага трябва да действаш, а после ще размишляваш върху последствията. Значи ако сте в Божествения свят, първо ще действате, а после ще мислите; ако сте в човешкия свят, първо ще мислите, а после ще действате. Както виждате, това са два диаметрално противоположни един на друг метода.

И затова, като казвам, че ученикът не трябва да разсъждава, имам предвид Божествения свят - щом си в Божествения свят, първо ще действаш, а после ще мислиш; щом слезеш в човешкия свят, първо ще мислиш, а после ще действаш. Защо е така - защото когато ние действаме, Бог мисли; когато ние мислим, Бог действа. Как постъпва инженерът - първо обмисля плана на къщата, съобразява се с ред положения: средства, материал, местоположение; после той съставя плана и след това вече го прилага, действа по готовия план. Значи кажеш ли, че първо ще мислиш, ти си в човешкия свят; кажеш ли, че първо ще действаш, ти си в Божествения свят. По метода, който прилагате, ще познавате в кой свят се намирате. Ако разбъркате методите, ще сгрешите: ако влезете в Божествения свят и първо мислите, а после действате, ще сгрешите; ако влезете в човешкия свят и първо действате, а после мислите, пак ще сгрешите. Методите на тия два свята коренно се различават; те са строго определени, вследствие на което никакво разместване не може да става.

И тъй, ще мислите и ще действате; ще действате и ще мислите.

Тайна молитва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...